Родословието на Исуса Христа, Сина Давидова, сина Авраамова. Авраам роди Исаака; а Исаак роди Якова; а Яков роди Юда и братята му; а Юда роди Фареса и Зара от Тамар; а Фарес роди Есрома; а Есром роди Арама; а Арам роди Аминадава; а Аминадав роди Наасона; а Наасон роди Салмона; а Салмон роди Вооза от Рахав; а Вооз роди Овида от Рут; а Овид роди Иесея; а Иесей роди цар Давида; а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; а Соломон роди Ровоама; а Ровоам роди Авия, а Авия роди Аса; а Аса роди Иосафата; а Иосафат роди Иорама; а Иорам роди Озия; а Озия роди Иоатама; а Иоатам роди Ахаза; а Ахаз роди Езекия; а Езекия роди Манасия, а Манасия роди Амона; а Амон роди Иосия; а Иосия роди Иехония, и братята му около преселението Вавилонско. А след преселението Вавилонско, Иехония роди Салатиила, а Салатиил роди Зоровавела; а Зоровавел роди Авиуда; а Авиуд роди Елиакима; а Елиаким роди Азора; а Азор роди Садока; а Садок роди Ахима; а Ахим роди Елиуда; а Елиуд роди Елеазара; а Елеазар роди Мотана; а Мотан роди Якова; а Яков роди Иосифа мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос. И така всичките родове от Авраама до Давида четиринадесет рода са; и от Давида до преселението Вавилонско, родове четиринадесет; и от преселението Вавилонско до Христа, родове четиринадесет. А рождението на Исуса Христа така бе; като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, доде още не бяха се съединили, намери се непразна от Духа Святаго. А Иосиф маж й, понеже бе праведен и не искаше да я опозори, науми си тайно да я напусне. Но това когато помисли той, ето, ангел Господен яви му се на сън и казваше: Иосифе сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея от Духа Светаго е. А ще роди син, и ще му наречеш името Исус; защото той ще спаси своите люде от греховете им. И всичко това биде, за да се сбъде реченото от Господа чрез пророка, който казва: Ето дева ще зачене и ще роди син, и ще му нарекат името Емануил, което се тълкува, Бог с нас. И като стана Иосиф от сън, стори както му повели ангел Господен, и взе жена си; И не я познаваше докато тя роди сина си първороден, и той му нарече името Исус. А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток пристигнаха в Иерусалим, и казваха: Де е що се е родил цар Юдейски? защото звездата му видехме на изток, и дойдохме да му се поклоним. Това като чу цар Ирод, смути се, и всичкий Иерусалим с него. И събра всичките първосвещеници и книжници от народа, та разпитваше от тех де имаше да се роди Христос? И те му казаха: Във Витлеем Юдейски; защото така е писано чрез пророка: И ти Витлееме, земя Юдина, никак не си наймалък между воеводствата Юдови; защото от тебе ще излезе Вожд, който ще бъде пастир на народът ми Израиля. Тогаз Ирод повика тайно мъдреците, та изпита от тех наздраво времето на появената звезда. И като ги изпрати във Витлеем, рече им: Идете, изпитайте наздраво за детето; и като го намерите, известете ми, да дойда и аз да му се поклоня. А те като чуха това от царя, тръгнаха; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, идеше пред тях, доде дойде та се спря, над мястото дето беше детето. И като видеха звездата зарадваха се с радост твърде голема. И като влезоха в къщата, намериха детето с майка му Мария, и паднаха та му се поклониха, и като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, и ливан и смирна. И понеже им се откри от Бога на сън да се не върнат при Ирода, отидоха си през друг път в своята страна. А след отиването им, ето, ангел Господен явява се насън Иосифу и казва: Стани та земи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там до когато ти река, защото Ирод има да потърси детето да го погуби. И той стана, взе детето и майка му през нощ, и отиде в Египет; И бе там до смъртта Иродова, да се сбъде казаното от Господа чрез пророка, който казва: Из Египет извиках сина си. Тогава Ирод като виде, че му се подсмяха мъдреците, твърде много се разяри, и проводи та погуби всичките младенци във Витлеем и по всичките негови предели, от две години и по-долу, според времето, което бе добре изпитал от мъдреците. Тогава се изпълни реченото от пророка Иеремия, който казва: Глас се чу в Рама, плач и писък и ридание голямо; Рахил оплакваше чадата си, и не рачеше да се утеши, защото ги нямаше вече. А като умре Ирод, ето ангел Господен явява се на сън Иосифу в Египет и казва: Стани, вземи детето и майка му, та иди в земята Израилева, защото измряха тези, които търсеха душата на детето. И той стана, взе детето и майка му, и дойде в земята Израилева. Но като чу че Архелай царува над Юдея наместо баща си Ирода, убоя се да отиде там; и, понеже му бе откровено насън, отиде в Галилейските страни, та се засели в един град нарицаем Назарет: за да се сбъдне реченото чрез пророците, че Назарей ще да се нарече. В ония дни дойде Йоан Кръстител, и проповядваше в пустинята Юдейска, и казваше: Покайте се; понеже наближи царството небесно. Защото той е, речения от пророк Исаия, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътят Господен, прави правете неговите пътеки. А сам Иоан имаше облеклото си от камилски косми, и около чреслата си кожен пояс; а яденето му бе акриди и див мед. Тогаз се извървя при него Иерусалим и всичка Юдея, и всичката околност на Иордан, и кръщаваха се в Иордан от него, като изповедваха греховете си. И като виде Иоан че идеха на неговото кръщаване мнозина от Фарисеите и Садукеите, рече им: Рожби ехидни! Кой ви обади да бегате от бъдещият гняв? Сторете прочее плодове достойни на покаяние; и не мислете да думате в себе си: Отца имаме Авраама; защото казвам ви, че Бог може от тези камене да въздигне чада Аврааму. А и секирата вече лижи при кореня на дърветата; и тъй всяко дърво което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля. Аз ви кръщавам с вода в покаяние, а този който иде след мене, по-крепък е от мене, комуто не съм достоен обущата да понеса, той ще ви кръсти с Дух Свет и с огън; който държи лопатата в ръка, и ще отреби гумното си, та ще събере пшеницата си в житницата, а плявата ще я изгори в огън неугасим. Тогаз идва Исус от Галилея на Иордан до Иоана да се кръсти от него. А Иоан го възпираше, и казваше: Аз имам потреба да се кръстя от тебе, и ти ли идеш при мене? А Исус отговори и рече му: Остави сега, защото така подобава нам да изпълним всяка правда. И Иоан тогава го остави. И щом се кръсти Исус възлезе тутакси от водата, и, ето, отвориха се нему небесата, и виде Духа Божия че слизаше като гълъб и се спущаше на него; И ето глас от небеса, който казваше: Този е Синът мой възлюблений, в когото благоволих. Тогаз въведен бе Исус от Духа в пустинята, да бъде изкушен от дявола. И като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, напокон огладне. И дойде при него изкусителят и рече: Ако си Син Божий, речи тези камъни да станат хлебове. А той отговори и рече: Писано е: Не само с хляб ще живее человек, но с всяко слово което изхожда из Божиите уста. Тогава го завожда дяволът в светия град и поставя го на крилото на храма, и казва му: Ако си Син Божий, хвърли се долу; защото е писано: На ангелите си ще заповеда за тебе, и на ръце ще те подигат, да не би да препънеш в камик ногата си. Рече му Исус: Пак е писано: Да не изкусиш Господа Бога твоего. Пак го завожда дяволът на една планина много висока и показва му всичките царства световни, и славата им; И казва му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогаз Исус му казва: Махни се, Сатано; защото е писано: Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш. Тогава го остави дяволът; и, ето, ангели пристъпиха и служеха му. А когато чу Исус че Иоан бе предаден, отиде в Галилея. И като остави Назарет, дойде и засели се в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови; да се сбъдне реченото чрез пророка Исаия, който казва: Земята Завулонова и земята Нефеалимова на пътя край морето, отвъд Иордан, Галилея езическа; народ който седеше в тъмнина виде виделина голяма, и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия. От тогава започна Исус да проповядва и да казва: Покайте се; защото наближи царството небесно. И като вървеше Исус покрай морето Галилейско, виде двамина братя, Симона нарицаемия Петър, и брата му Андрея, че хвърляха мрежа в морето, защото бяха риболовци. И казва им: Елате след мене, и ще ви направя ловци на человеци. И те тутакси оставиха мрежите и отидоха след него. И като позамина от там, виде други двамина братя, Якова Зеведеева и брат му Иоана с отца им Зеведея в една ладия че кърпеха мрежите си, и повика ги. А те тоз час оставиха ладията и отца си, и отидоха след него. И обхождаше Исус всичката Галилея, та поучаваше в съборищата им, и проповедваше благовестието на царството, и изцеляваше всека болест и всека немощ между народа. И разчу се слух за него по всичка Сирия, и довождаха при него всичките болни, които имаха различни болести и мъки, и беснуеми, и лунатици, и разслабени; и ги изцели. И вървеше след него народ много из Галилея и Декапол, из Иерусалим и Юдея, и из отвъд Иордан. А като виде многото народ, възлезе на гората, и щом седна пристъпиха до него учениците му: И отвори устата си та ги поучаваше и говореше: Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Блажени кротките; защото те ще наследят земята. Блажени които гладуват и жадуват за правдата; защото те ще се наситят. Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат. Блажени чистосърдечните; защото те ще видят Бога. Блажени миротворците; защото те синове Божии ще се нарекат. Блажени гонените заради правдата; защото е тяхно царството небесно. Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене. Радвайте се и веселете се, защото е голема на небесата вашата заплата: понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас. Вие сте солта на земята: а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън, и да се тъпче от человеците. Вие сте виделината на светът; град поставен на гора не може да се укрие. Нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички които са в къщи. Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да видят добрите ваши дела, и да прославят Отца вашего, който е на небеса. Да не мислите че аз дойдох да разруша закона или пророците; не дойдох да разруша, но да изпълня. Защото, истина ви казвам докле да премине небето и земята, една реска, или една точка от закона няма да премине, дори се всичко не сбъдне. И тъй, който наруши една от най малките тези заповеди, и научи така человеците, най-малък ще се нарече в царството небесно; а който стори и научи, той ще велик да се нарече в царството небесно. Защото, казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и Фарисеите, няма да влезете в царството небесно. Чули сте че е речено на старовременните: Не убивай, и който убие, ще бъде повинен на съд. А пък аз ви казвам, че всякой, който ся гневи на брата си без причина, ще бъде повинен на съд; и който рече на брата си, Рака, повинен ще е за пред събора; а който му рече, Безумне, ще бъде повинен за пъкълът огнений. И тъй, ако принесеш дара си на олтара, и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе; остави дарът си там пред олтаря, и иди, първом се примири с брата си, и тогаз ела та принес дарът си. Спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде съднику, а съдникът те предаде на слугата, и те хвърлят в тъмница. Истина ти казвам: Няма да излезеш от там, докле не отдадеш най-последния кодрант. Чули сте че е речено на старовременните: Не прелюбодействувай. Но аз ви казвам, че всеки който гледа жена за да я пожелае, той е прелюбодействувал вече с нея в сърцето си. Ако ли десното твое око те съблазнява, извади го, и хвърли го от себе си; защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, а не всичкото твое тело да бъде хвърлено в пъкъла. И ако дясната твоя ръка тя съблазнява, отсечи я и хвърли я от себе си; защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, и да не бъде всичкото твое тело хвърлено в пъкъла. Речено е още: Който си напусне жената, да й даде разводно писмо. А пак аз ви казвам, че който напусне жената си, освен по причина на прелюбодеяние, прави я да прелюбодействува, и който се ожени за напусната прелюбодействува. Пак сте чули че е речено на старовременните: Не си престъпувай клетвата, но да изпълниш клетвите си пред Господа. Но аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито с небето, защото е престол Божий; нито със земята, защото е подножие на нозете му; нито с Иерусалим, защото е град на Царя великаго; Нито с главата си недей се кълна, защото не можеш ни един косъм да направиш бял или черен. Но да бъде речта ви, Ей, ей; не, не; а от това повечето от лукаваго е. Чули сте че е речено: Око за око, и зъб за зъб. А пак аз ви казвам; Да се не противите злому; но който те плесне по десната страна, обърни му и другата. И на тогози който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха. И който тя понуди да идеш с него една миля, иди с него две. Който проси от тебе, дай му; и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него. Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си, и да ненавиждаш врагът си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят: за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небеса: защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. Защото ако любите любящите вас, коя заплата имате? Не правят ли това и митарите? И ако поздравявате само братята си, що повече правите? Не правят ли така и митарите? И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса. Внимавайте да не правите своите милостини пред человеците за да ви виждат; инак немате заплата при Отца вашего който е на небеса. И тъй, кога правиш милостиня, не треби пред себе си, както правят лицемерите по съборищата и по улиците, за да се прославят от человеците; истина ви казвам, приимат вече заплатата си. А ти кога правиш милостиня, да не узнае левата ти ръка, що прави десницата ти; за да бъде твоята милостиня в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве. И кога се молиш, не бивай както лицемерите; защото те обичат да си правят молбата стоеще по съборищата и по ъглите на улиците за да се явят на человеците; истина ви казвам, че приимат заплатата си. А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, който е в тайно, и Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве. А кога се молите, не говорете излишни думи, както езичниците, защото мислят, че в многословието си ще бъдат послушани. И тъй, не се уподобявайте на тех; защото Отец ви знае от що имате нужда, преди вие да му попросите. А вий така се молете: Отче наш, който си на небеса, да се свети името твое; да дойде царството твое; да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята; хлеба наш насъщний дай нам днес; и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго; защото е твое царството и силата и славата во веки. Амин. Защото ако простите вий на человеците съгрешенията им, ще прости и вам Отец ваш небесний; ако ли вие не простите на человеците съгрешенията им, то и Отец ваш нема да ви прости съгрешенията ваши. А кога постите, не бивайте, както лицемерите, намръщени; защото помрачават лицата си за да се явят на человеците че постят; истина ви казвам, че те вече си приимат заплатата. А ти, кога постиш, помажи главата си, и лицето си омий; Да се не покажеш пред человеците че постиш, но Отцу твоему който е в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве. Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат; Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават нито крадат; защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Светило на телото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, всичкото ти тело светло ще бъде. ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тело тъмно ще бъде. И тъй, виделината, която е в тебе, ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е? Никой не може на двамина господари да работи; защото или едного ще възненавиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: Не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете; нито за телото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по драгоценен от храната, и телото от облеклото? Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тех? И кой от вас като се грижи, може да приложи един лакът на ръстът си? И за облекло защо се грижите? Разсмотрете криновете в полето как растат; не се трудят, нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, и утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй недейте се грижи, и не думайте, какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем? (защото всичко това езичниците го търсят;) понеже Отец ваш небесни знае че имате нужда от всичко това. Но търсете първом царството Божие и правдата негова; и всичко това ще ви се приложи. За това недейте се грижи за утре; защото утрешният ден ще се погрижи за себе си. Доста е на деня неговото му зло. Не съдете, да не бъдете съдени; Защото с каквато съдба съдите, с такваз ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, ще ви се възмери. И защо виждаш съчицата в окото на брата си, а гредата която е в твоето око не усещаш? Или как ще речеш на брата си: Остави да извадя съчицата из окото ти, а ето гредата в твоето око? Лицемере, извади първом гредата из своето око, и тогава щеш чисто виде да извадиш съчицата из братовото си око. Не давайте осветено нещо на псетата; нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си, и се обърнат та ви разкъснат. Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всякой който проси приима, и който търси намира, и който хлопа, ще му се отвори. Има ли от вас такъв некой человек, който, ако му поиска син му хлеб, той да му даде камик? Или, ако поиска риба, да ли ще му да змия? И тъй ако вие, които сте лукави, знаете да давате добри давания на чадата си, колко повече Отец ви който е на небеса, ще даде добрини на тия, които искат от него? И тъй, във всяко нещо, както искате да правят человеците на вас, така и вие правете на тех, защото това е законът и пророците. Влезте през тесните врата; защото пространни са вратата и широк е пътят, който води в погибелта, и мнозина са които през тех минуват. Понеже тесни са вратата и стеснен е пътят който води в живот, и малцина са които ги намерват. Пазете се от лъжовните пророци, които идат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете; бере ли се от трънки грозде, или от репеи смокини? Така всяко добро дърво прави добри плодове; а лошото дърво прави лоши плодове. Не може добро дърво да прави лоши плодове, нито лошо дърво да прави добри плодове. Всяко дърво което не прави добър плод отсича се и в огън се хвърля. И тъй от плодовете им ще ги познаете. Не всеки който ми казва: Господи, Господи, ще да влезе в царство небесно, но който прави волята на Отца моего, който е на небеса. В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи, Господи! не в твоето ли име пророкувахме, и не в твоето ли име бесове изгонихме, и не в твоето ли име много чудеса сторихме? И тогаз ще им обявя: Аз никога не съм ви знаял; махнете се от мене вие, които работите беззаконие. И тъй всеки, който слуша тези мои думи, и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камик; и вале дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна; защото бе основана на камик. И всеки който слуша тези мои думи, и не ги прави ще се уподоби на человек безумен, който съзида къщата си на песък; и вале дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и тя падна, и големо бе нейното падане. И когато свърши Исус тия думи, чудеше се народът на поучението му: защото ги учеше, като един който има власт, и не както книжниците. А когато слезе от гората, последваха го народ много. И, ето, един прокажен дойде, кланяше му се и говореше: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогаз Исус простре ръката си, допре се до него и каза: Искам, бъди очистен; и тоз час очисти му се проказата. И казва му Исус: Гледай да не кажеш никому; но иди, покажи себе си свещенику, и принес дара, който е Мойсей повелел за свидетелство тем. А когато влезе Исус в Капернаум, пристъпи при него некой си стотник, та му се молеше, а казваше: Господи, момчето ми лежи у дома разслабено, и мъчи се зле. Казва му Исус: Аз ще дойда и го изцеля. Отговори стотникът и рече му: Господи! не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч, и ще оздравее момчето ми. Защото и аз съм человек под власт, и имам подчинени на себе си войни; и казвам на тогози: Иди, и отхожда; и на другиго: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Стори това, и струва го. И като чу Исус, почуди се, и рече на ония които идеха след него: Истина ви казвам: Нито в Израиля съм намерил толкози вера. И пак ви казвам, че мнозина от изток и запад ще дойдат, и ще насядат с Авраама, и Исаака и Якова в царство небесно; а синовете на царството ще бъдат изпъдени в най-външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. И рече Исус на стотника: Иди, и както си повервал, нека ти бъде. И оздраве момчето му в същия час. И когато дойде Исус в Петровата къща, виде че тъща му лежеше болна от огница. И похвана я за ръката, и огницата я остави; и стана, та им служеше. И когато се свечери, доведоха му мнозина беснуеми, и изпъди духовете с една реч, и колкото болни имаше изцели ги: да се сбъде реченото чрез пророка Исая, който казва: Той взе на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе. И като видя Исус много народ около себе си, повеле да минат отвъд. И пристъпи един книжник, та му рече: Учителю! ще дойда след тебе, където идеш. Казва му Исус: Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда; а Син человеческий нема де глава да подклони. А друг от неговите ученици рече му: Господи, дозволи ми първом да ида и да погреба отца си. Но Исус му рече: Върви след мене, и остави мъртвите да погребат мъртвите си. И когато влезе в ладията, учениците му влязоха след него. И ето, буря голема биде на морето, така щото вълните покриваха ладията: а той спеше. И пристъпиха учениците му та го събудиха и казаха: Господи! спаси ни; погинваме. А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде. А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват? И като дойде той отвъд в Гаргесинската земя, срещнаха го двама беснуеми, които излязоха из гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път. И ето, извикаха и казваха: Що имаш ти с нас, Исусе, Сине Божий? дошел си тука преди време ли да ни мъчиш? А на далеко от тях имаше стадо от много свине, което пасеше. И бесовете му се молеха и казваха: Ако ни изпъдиш, дозволи ни да отидем в стадото на свинете. И рече им: Идете. И те, щом излязоха, отидоха в стадото на свинете; и ето, всичкото стадо на свинете устреми се през стръмнината в морето, и погинаха в водата. А свинопасците побегнаха, и като дойдоха в града, известиха всичко, и това що стана с беснуемите. И ето, цел град излезе да посрещне Исуса, и като го видеха, помолиха му се да отиде от техните предели. И той влезе в ладията и премина, та дойде в своят си град. И ето, донесоха му едного разслабен, сложен на постелка; и като виде Исус техната вера, рече разслабленому: Дързай синко, прощават ти се греховете ти. И ето, некои от книжниците рекоха в себе си: Той богохулствува. А Исус като виде помислите им рече: Защо мислите вие зло в сърцата си? Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете ти, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете че Син человеческий има на земята власт да прощава грехове, (тогава казва разслабленому: ) Стани, вдигни постелката си, и иди у дома си. И той стана и отиде у дома си. Това като видеха народите почудиха се, и прославиха Бога, който бе дал таквази власт на человеците. И като минуваше Исус от там, виде едного человека че седеше на митарницата, Матей на име, и рече му: Дойди след мене; и той стана и отиде след него. И когато бе седнал на трапезата в къщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Исус и с учениците негови. И фарисеите, като видеха това, рекоха на учениците му: Защо вашият учител с митарите и грешниците наедно яде и пие? А Исус като чу това, рече им: Здравите немат нужда от лекар, но болните. Идете още и научете се що е: Милост искам, а не жертва; защото не дойдох да призова праведните, но грешните на покаяние. Тогаз идват при него учениците Иоанови, и казват му: Защо ние и Фарисеите постим много, а твоите ученици не постят? И рече им Исус: Могат ли сватбарите да тъжат докато е с тех младоженикът? Ще дойдат обаче дни, кога се отнеме от тех младоженикът, и тогаз ще постят. И никой не кърпи ветха дреха с небелен плат; защото това което ще се тури да запълни, отдира от дрехата, и съдраното става лошо. Нито наливат ново вино в ветхи мехове; а инак, разпукват се меховете, и виното се излива, и меховете се развалят; но наливат ново вино в нови мехове, и едното и другото се увардят. Това когато говореше тем, ето, началник некой си дойде, та му се кланяше и казваше: Дъщеря ми до сега е умрела; но дойди и тури ръката си на нея, и ще оживее. И стана, та отиде след него Исус, и учениците му. И ето, жена която страдаше от кръвотечение дванадесет години, пристъпи из отзад, и допре се до полата на дрехата му. Защото думаше си: Ако се допра само до дрехата му ще оздравея. А Исус като се обърна та я виде, рече: Дързай дъще; вярата твоя изцели те. И от онзи час оздраве жената. И когато дойде Исус в къщата началникова, и виде свирачите и народът в смущение, Рече им: Идете си; защото момичето не е умрело, но спи. И присмиваха му се. А като изпъдиха народа, влезе Исус, хвана я за ръката; и момичето стана. И разчу се това по всичката онази земя. И когато си отиваше Исус от там, вървеха след него двама слепи, които викаха и казваха: Помилвай ни, Сине Давидов. И щом влезе в къщи, пристъпиха слепите при него, и казва им Исус: Вервате ли че мога да сторя това? Казват му: Ей, Господи. Тогаз се прикосна до очите им, и каза: Да бъде вам по верата ваша. И отвориха им се очите. И запрети им Исус строго и рече: Гледайте, да не узнае това никой. А те като излезоха, прославиха го по всичката онази земя. И когато те излезваха, ето, доведоха му един человек нем и беснуем. И след изпъждането на беса, проговори немият; и почудиха се народите и думаха: Никога не се е видело таквоз нещо в Израил. А Фарисеите казваха: Чрез началникът бесовски изгонва бесовете. И обхождаше Исус всичките градове и села, та поучаваше в съборищата им, и проповедваше благовестието на царството; и изцеляваше всека болест и всека немощ в народа. И като виде множеството на народът, смили се за тях, защото беха изнемощели и пръснати, като овци, които немат пастир. Тогаз рече на учениците си: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си. И призова дванадесетте свои ученици, та им даде власт над нечистите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ. А имената на дванадесетте Апостоли са тези: първий Симон, който се казва Петър, и Андрей брат негов; Яков Зеведеев, и Иоан брат негов; Филип, и Вартоломей; Тома, и Матей митарят, Яков Алфеев, и Левей наричан Тадей; Симон Кананит, и Юда Искариотски, който го и предаде. Тези дванадесет отпрати Исус, и заповеда им, и каза: На път езически да не идете, и в град Самарянски да не влезете; но ходете повече при погиналите овци от дома Израилев. И където ходите, проповедвайте и казвайте: Царство небесно наближи. Болни изцелявайте, прокажени очищавайте, мъртви възкресявайте, бесове изпъждайте; даром сте приели, даром давайте. Не вземайте нито злато, нито сребро, нито мед в поясите си; нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана И в който град или село влезете, изпитайте кой е в него достоен, и там оставайте докле си излезете. А на влезване в дома поздравявайте го; И ако бъде домът достоен, нека дойде на него вашият мир; ако ли не бъде достоен, мирът ви КЪ вас да се възвърне. И който ви не приеме, нито послуша вашите думи, кога излезвате из онзи дом, или из онзи град, изтърсете праха от нозете си. Истина ви казвам: По-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, нежели на онзи град. Ето, аз ви провождам като овци между вълци; бъдете прочее разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите. А пазете се от человеците; защото на съдовища ще ви предават, и в съборищата си ще ви бият. И пред владетели и царе ще ви извождат заради мене, в свидетелство на тех и на езичниците. А когато ви предадат, недейте се грижи как, или какво ще говорите; защото ще ви се даде в онзи час какво ще говорите. Защото не сте вие които говорите, но Духът на Отца вашего, който говори във вас. И брат брата ще предаде на смърт, и отец чадо; и ще възстанат чада връх родителите си и ще ги умъртвят. И ще бъдете от всички ненавиждани заради моето име; а който претърпи до край, той ще спасен да бъде. А когато ви гонят в този град, бегайте в другият, защото истина ви казвам: Нема да свършите градовете Израилеви, докле дойде Синът человеческий. Не е ученик по-горен от учителя си, нито слуга по горен от господаря си. Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанина на дома нарекоха Веелзевул, колко повече домашните негови? И тъй не бойте се от тех; защото нема нищо покрито, което да се не открие; и тайно което да се не узнае. Което ви говоря в тъмнината, кажете го на видело, и което чуете на ухо, проповедайте го отгоре на покрива. И да се не боите от онези, които убиват телото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа и тело да погуби в пъкъла. Не се ли продават две врабчета за един асарий? и ни едно от тех нема да падне на земята, без волята на Отца вашего. А вам и космите на главите ви всичките са преброени. Не бойте се прочее, вий сте от много врабчета по-добри. И тъй всеки, който изповеда мене пред человеците, ще изповедам и аз него пред Отца моего, който е на небеса. А който се отрече от мене пред человеците, ще се отрека и аз от него пред Отца моего който е на небеса. Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож. Защото дойдох да разлъча человек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели человеку ще бъдат домашните му. Който люби баща или майка повече от мене, не е за мене достоен.; и който люби син или дъщеря повече от мене, не е за мене достоен. И който не взема кръста си, и не следва подире ми, не е достоен за мене. Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери. Който вас прима, мене прима; и който прима мене, прима тогоз който ме е проводил. Който прима пророк в име на пророка, заплата на пророк ще вземе; и който прима праведник в име на праведник, заплата на праведник ще вземе. И който напои едного от тези малките само с една чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, нема да изгуби заплатата си. И когато свърши Исус заповеданията си КЪ дванадесетте свои ученици, мина от там, да поучава и да проповедва по градовете им. А Иоан като чу в тъмницата делата Христови, проводи двама от учениците си, и рече му; Ти ли си който има да дойде, или другиго да очакваме? И отговори Исус и рече им: Идете, възвестете на Иоана, това което чувате и видите; слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очищават, и глухи прочуват; мъртви възкръсват, и на сиромасите се благовествува. И блажен е който се не съблазни в мене. И когато те си отхождаха, начена Исус да говори на народа за Иоана: Какво излезохте да видите в пустинята? тръст ли от ветъра разлюлявана? Но какво излезохте да видите? человек ли с меки дрехи облечен? Ето, тези които носят меки дрехи в царски домове са. Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей казвам ви, и повече от пророк. Защото този е за когото е писано: Ето аз провождам вестителя моего пред твоето лице, който ще приготви пътя ти пред тебе. Истина ви казвам, между родените от жени не се е повдигнал по-голям от Иоана Кръстителя; а най малкият в царство небесно е по-голем от него. А от дните на Иоан Кръстителя до нине, царство небесно на сила се взема, и които се насилят те го грабнуват. Защото всичките пророци и законът до Иоана пророкуваха. и ако щете да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша. А на какво да уподобя този род? Подобен е на деца, които седят на пазаря и викат на дружината си, и казват: Свирихме ви, и не играхте; ридахме ви, и не плакахте. Защото, дойде Иоан, който не ядеше, ни пиеше; и казват: Бес има. Дойде Син Человечески, който яде и пие; и казват: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от чадата си. Тогаз начена да укорява градовете, в които станаха повечето негови чудеса, защото се не покаяха. Тежко ти, Хоразине! тежко ти Витсаидо! защото, чудесата които във вас станаха, ако беха станали в Тир и Сидон, отколе биха се във вретище и пепел покаяли. Но казвам ви, на Тир и Сидон наказанието в съдния ден по леко ще бъде, нежели на вас. И ти, Капернауме, който си се до небеса възвисил, до ада ще се смъкнеш; защото чудесата които станаха в тебе, ако ставаха в Содом, той би до днес останал. Но казвам ви, че на земята Содомска по леко ще бъде наказанието в съдния ден, нежели на тебе. В онова време отговори Исус и рече: Прославям те Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдрите и разумните, и открил си го на младенците. Ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе. Всичкото ми е предадено от Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отец; нито Отца познава некой, тъкмо Синът, и комуто би изволил Синът да го открие. Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени; и аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко. По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеидбите; а учениците му огладнеха, и начнаха да късат класове и да ядат. А Фарисеите като видеха това, рекоха му: Ето твоите ученици правят онова, което не е простена да се прави в събота. А той им рече: Не сте ли чели, що стори Давид, когато огладне той и които беха с него! Как влезе в дома Божий, и яде от хлебовете на предложението, които не бе простено нему да яде, нито на онези които беха с него, но само на свещениците? Или не сте ли чели в законът, че в съботен ден свещениците оскверняват съботата в храмът, и неповинни са? Но казвам ви, че има един тука по голем от храмът. Ако ли бехте знаяли що е, Милост искам, а не жертва, не бихте осъдили невинните. Защото Син человеческий е и на съботата Господар. И като премина от там дойде в съборището им. И ето, имаше человек с изсъхнала ръка; и за да го обвинят попитаха го, и казваха: Дозволено ли е да цери некой в събота? И той им рече: Кой е онзи человек от вас, който ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извади? А колко е по-добър человек от овца! За то е дозволено да прави некой добро съботен ден. Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простре я, и стана здрава както другата. А Фарисеите като излезоха, наговориха се против него, как да го погубят. Но Исус като позна, отиде от там; и последваха го народ много, и ги изцели всичките. И запрети им да го не изявяват; за да се сбъде реченото чрез Исая пророка, който казва: Ето Отрока ми когото избрах, възлюбленият ми, на когото благоволи моята душа; ще положа Духът си на него, и ще възвести съд на народите. Не ще да се скара, нито ще викне, нито ще чуе некой гласа му по улиците; тръст смазана нема да пречупи, и от лен свещило замъждело нема да угаси, до когато изведе съдът в победа. И в неговото име народите ще се надеят. Тогаз му доведоха едного беснуем, слеп и нем; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше. И смаяха се всичкият народ, и думаха: Да не би този да е Христос, синът Давидов? А Фарисеите като чуха, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез началникът бесовски Веелзевула. А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всеко царство разделено против себе си, запустева, и всеки град или дом разделен против себе си, нема да устои. И ако Сатана изгонва Сатана, разделен е връх себе си; как прочее ще трае неговото царство? И ако аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници. Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие. Или как може да влезе некой в дома на силния, и да разграби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогаз ще разграби домът му. Който не е с мене, против мене е; и който не събира с мене, разпилява. За това ви казвам: Всеки грех и хула ще се прости на человеците; хулата обаче против Духа нема да се прости на человеците. И който рече реч против Сина человеческаго, ще му се прости, но който рече против Духа Святаго, нема да му се прости нито в този век, нито в бъдещия. Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото дървото се от плода познава. Рожби ехидни! как можете да говорите добро, като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините; и злият человек от злото съкровище изважда злините. И казвам ви, че всяка празна реч която рекат человеците, ще дадат ответ за нея в ден съдний. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш. Тогаз отговориха некои от книжниците и Фарисеите и казаха: Учителю, искаме да видим знамение от тебе. А той отговори и рече им: Род лукав и прелюбодеен знамение иска, и знамение нема да се даде нему, освен знамението на пророк Иона. Защото както Иона бе в утробата китова три дни и три нощи, така Син человечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Мъжете Ниневияне ще въстанат на съдът с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха с Ионовата проповед; и ето, тука е повече от Иона. Царицата Южна ще възстане на съда с този род, и ще го осъди; защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона. Когато нечистият дух излезе из человека, прохожда през безводни места, да търси спокойствие, и не намерва. Тогаз казва: Да се завърна у дома си, от дето излезох. И като дойде намерва го празен, изметен и украсен. Тогаз отхожда и взема със себе си седем други духове по зли от себе си, и като влезат живеят там: и сетното състояние на тогоз человека бива по-лошо от първото. Така ще бъде и на този лукав род. А когато той още говореше народу, ето майка му и братята му стояха вън и искаха да му говорят. И некой си му рече: Ето майка ти и братята ти стоят вън, и искат да ти говорят. А той отговори на тогоз който му каза това и рече: Коя е майка ми и кои са братята ми? И простре си ръката КЪ учениците си, и рече: Ето майка ми и братята ми. Защото който прави волята на Отца моего който е на небеса, той ми е брат, и сестра и майка. В същия ден излезе Исус из къщи и седеше край морето. И събраха се до него народ много, така щото влезе та седна в ладия, а всичкият народ стоеше на брега. И говори им много с притчи и казваше: Ето, излезе сеятелът да сее; и когато сееше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го. А друго падна на каменити места, дето немаше много пръст; и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя; а като изгрея слънцето, припламна, и понеже немаше корен, изсъхна. Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го. Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Който има уши да слуша нека слуша. И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш с притчи? А той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тем не е дадено. Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който нема, и каквото има ще му се отнеме. За това им говоря с притчи, защото гледат и не видят, слушат и не чуят, нито разумеват. И изпълнява се на тех пророчеството Исаиево, което казва: С уши ще чуете и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите: Защото задебеле сърцето на този народ, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очите си да видят и с ушите си да чуят, и със сърцето си да разумеят, и се обърнат, и аз ги изцеля. А вашите очи са блажени, защото гледат; и ушите ви, защото чуят. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници пожелаха да видят което вие виждате, и не видеха, и да чуят което вие чуете, и не чуха. Вий прочее чуйте притчата на сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумева, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя. А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема; корен обаче в себе си нема, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива. А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумева, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет. Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си; но като спеха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде. И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите. А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите? А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим? А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тех и пшеницата. Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми. Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си; което наистина е помалко от всичките семена; но когато порасте, най големо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му. Друга притча им каза: Подобно е царство небесно на квас който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото. Всичко това изказа Исус с притчи на народа и без притчи не им говореше. за да се изпълни реченото от пророка, който казва: «Ще отворя в притчи устата си; ще изрека скритото от създание мира.» Тогаз Исус остави народа и дойде в къщи. И пристъпиха при него учениците му и казваха: Изтълкувай ни притчата за плевелите на нивата. А той отговори и каза им: Сеятелът на доброто семе е Син Человечески; нивата е светът; доброто семе, те са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукаваго. враждебникът, който ги посея, дяволът е; жетвата е скончанието на века; а жетварите са ангелите. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огъня, така ще бъде в скончанието на този век. Ще проводи Син Человечески ангелите си, и ще съберат от царството негово всите съблазни, и ония които правят беззаконие; и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогаз праведните ще просветнат както слънцето, в царството на Отца си. Който има уши да слуша нека слуша. Пак е подобно царство небесно на имане скрито в нива, което като го намери человек скри го, и от радостта си отхожда и продава все що има, и купува онази нива. Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери; който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го. Пак е подобно царство небесно на невод, който биде хвърлен в морето, и събра от всякакъв вид риби; който, като се напълни, извадиха го на брега, и седнаха та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. Така ще бъде в скончанието на века; ще излезат ангелите, и ще отлъчат лукавите из между праведните, и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Казва им Исус: Разумехте ли всичко това? Казват му: Ей, Господи. А той пак рече: За това всеки книжник, който се е учил за царство небесно, подобен е на человек домовит, който изважда из съкровището си ново и вехто. И когато свърши Исус тези притчи, тръгна си от там. И като дойде в отечеството си, учеше ги в съборището им, така щото чудеха се те и думаха: От къде на тогози тая премъдрост и тези сили? Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мариам, и братята му Яков и Иосий, Симон и Юда? И сестрите му не са ли всичките при нас? От къде прочее на тогози всичко това? И съблазняваха се в него. А Исус им рече: Нема пророк без почест, освен в отечеството си и в домът си. И не стори там много сили заради неверството им. По онова време чу Ирод четверовластник слухът Исусов, и рече на слугите си: Този е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него. Защото Ирод като хвана Иоан, върза го, и тури го в тъмница, заради Иродиада жената на брата си Филипа. защото Иоан му казваше: Не ти е простено да имаш нея. И искаше да го убие, но се убоя се от народа; защото го имаха като пророк. И когато празднуваха в деня на рождеството Иродово, дъщерята Иродиадина игра насред, и угоди на Ирода. За това с клетва се врече да й даде каквото би му поискала. А тя, нагласена от майка си; Дай ми, казва, тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя. И оскърби се царят, но заради клетвата и заради седещите с него заедно повеле да й се даде. И проводи да посече Иоана в тъмницата. И донесоха главата му на блюдо, и дадоха я на момичето; и занесе я на майка си. А учениците му дойдоха та дигнаха телото, и го погребаха, и дойдоха та казаха на Исуса. И като чу това Исус отиде от там с ладия в пусто место самичък; и като разбра народът, отидоха след него пеши от градовете. И като излезе Исус, виде народ много, и смили се за тех, и изцели болните им. А като стана вечер, дойдоха при него учениците му и рекоха; Пусто е местото, и времето вече мина; разпусни народа, да идат по селата да си купят за ядене. А Исус им рече: Не им требва да идат; дайте им вие да ядат. А те му казват: Немаме тука освен пет хлеба и две риби. А той рече: Донесете ми ги тука. И като повеле на народа да насядат на тревата, взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови; и като преломи, даде хлебовете на учениците, а учениците на народа. И ядоха всички, и наситиха се; и дигнаха изостаналото от укрухите, дванадесет коша пълни. А онези които ядоха бяха до пет хиляди мъже, освен жени и децата. И тоз час принуди Исус учениците си да влезат в ладията, и да идат преди него отвъд, докато разпусне народа. И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли. И като стана късно, там бе самичък. А ладията бе вече всред морето, обуряваема от вълните; защото вятърът бе противен. А в четвъртата стража на нощта Исус отиде къде тех, и вървеше по морето. И като го видеха учениците че върви по морето, смутиха се и думаха че е призрак, и от страх извикаха. Тоз час Исус им проговори и рече: Дързайте! аз съм: не бойте се. Отговори Петър и рече му: Господи, ако си ти, повели ми да дойда при тебе по водата. А той рече: Дойди. И като слезе от ладията Петър вървеше по водата да дойде при Исуса. Но понеже виждаше ветъра силен, уплаши се, и, като начна да потъва, извика и рече: Господи, избави ме. И тутакси Исус простре ръка, улови го, и каза му: Маловере, защо си се усъмнил? И от как влезоха в ладията, утихна ветърът. А които беха в ладията, дойдоха та му се поклониха и думаха: Наистина Син Божий си. И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска. И щом го познаха тамошните человеци, разпроводиха по всичката онази околност, и доведоха при него всичките болни; и молеха го да се допрат само до полите на дрехите му; и колкото се допреха оздравяха. Тогаз пристъпиха при Исуса Ерусалимските книжници и Фарисеи и казваха: Защо твоите ученици престъпват преданието на старите? понеже не си мият ръцете, когато ядат хлеб. А той отговори и рече им: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? Защото Бог заповеда и рече: «Почитай баща си и майка си»; и, «Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.» Но вие казвате: Който рече на баща или на майка: Дар е каквото би да се ползуваш от мене, доста е: той може и да не почита баща си или майка си. И развалихте Божията заповед за вашето предание. Лицемери! добре пророкува Исаия за вас и казва: Тези люде се приближават при мене с устата си, и с устните си ме почита, а сърцето им далеч отстои от мене. Но напразно ме почитат, като учат учения заповеди человечески. И като призова народът, рече им: Слушайте и разумейте: не осквернява человека което влезва в уста, но което излезва из уста, то осквернява человека. Тогаз пристъпиха учениците му и рекоха му: Знаеш ли че Фарисеите като чуха тази дума съблазниха се? А той отговори и каза; Всеко растение, което не е насадил Отец мой небесен, ще се изкорени. Оставете ги: те са слепи водители на слепи; а слепец слепца ако води, и двамата ще паднат в ямата. Отговори Петър и рече му: Изтълкувай ни тази притча. А Исус им рече: Още ли сте и вие без разум? Не разумевате ли още, че все що влезва в устата, сместя се в търбуха и в захода се изхвърля? А което излезва из устата, излезва из сърцето, и то осквернява человека. Защото от сърцето излезват помисли лукави, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули. Тези неща са които оскверняват человека; а да яде некой с немити ръце не осквернява человека. И като излезе от там Исус, отиде къде Тирските и Сидонските страни. И ето жена Хананейка, която бе излезла от онези предели, извика му и казваше: Помилвай ме, Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле страда от бес. А той ни реч не и отговори: и дойдоха учениците му, та му се молеха и казваха: Отпусни я, защото вика след нас. А той отговори и рече: Не съм проводен, освен до погиналите овце от Израилевия дом. А тя дойде та му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми. А той отговори и рече: Не е добро да вземе некой хлеба от децата и да го хвърли на псетата. А тя рече: Ей, Господи; но и псетата ядат от трошиците що падат от трапезата на господарите им. Тогаз отговори Исус и рече й: О жено, голема е твоята вера; нека ти бъде както искаш. И оздраве дъщеря й от онзи час. И като премина Исус от там, дойде при морето Галилейско; и възлезе на гората, и седеше там. И дойде при него народ много, които имаха със себе си хроми, слепи, неми, клосни, и други много; и подметнаха ги пред нозете Исусови, и ги изцели: Така що народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, клосни оздравени, хроми да ходят, и слепи да гледат; и прославиха Бога Израилева. А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят. И казват му учениците му: От де у нас в пустинята толкози хлебове, щото да наситим толкоз народ? И казва им Исус: Колко хлебове имате? А те рекоха: Седем и малко рибици. И повеле на народа да наседат на земята. И като взе седемте хлеба и рибите, и благодари, проломи и даде на учениците си, а учениците на народа. И ядоха всички и наситиха се: и дигнаха изостаналото от укрухите седем кошници пълни. А онези които ядоха беха четири хиляди мъже освен жени и деца. А като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в пределите Магдалински. И дойдоха Фарисеите и Садукеите при него, и за да го изкушават поискаха му да им покаже знамение от небето. А той отговори и рече им: Кога стане вечер думате: Хубаво ще е времето; защото небето се червенее. и сутрина: Днес ще вали; защото небето се червенее намръщено. Лицемери! лицето на небето знаете да разпознавате, а знаменията на времената не можете ли? Род лукав и прелюбодеен знамение иска, и знамение нема да му се даде, освен знамението на пророка Иона. И остави ги и си отиде. А когато отидоха учениците му отвъд, забравиха да вземат хлеб. А Исус им рече: Гледайте и пазете се от кваса на Фарисеите и Садукеите. И те размишляваха в себе си, и думаха: Това е защото хлеб не сме взели. А Исус разуме, и рече им: Защо размишлявате в себе си, маловери, за хлеб че не сте взели? Още не разумевате ли, и не помните ли петте хлеба на петте хиляди, и колко коша взехте? нито седемте хлеба на четирите хиляди, и колко кошници взехте? Как не разумевате че не за хлеб ви казах, да се пазите от кваса Фарисейски и Садукейски? Тогаз разумеха че не рече да се пазят от кваса хлебен, но от учението Фарисейско и Садукейско. И когато дойде Исус в страната на Кесария Филипова, питаше учениците си, и казваше: Мене, Сина Человеческаго, кого ме казват человеците че съм? А те рекоха: Едни че си Иоан Кръстител; други Илия; а други Иеремия или един от пророците. Казва им: Но вие, кого ме казвате че съм? И отговори Симон Петър и рече: Ти си Христос, Син на Бога живаго. И отговори Исус и рече му: Блажен си, Симоне, сине Ионин, защото плът и кръв не ти са открили това, но Отец мой който е на небеса. Пък и аз ти казвам, че ти си Петър, и на този камик ще съзида моята църква; и вратата адови не ще й одолеят. и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото вържеш на земята ще бъде вързано на небеса, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небеса. Тогаз заръча на учениците си, да не казват никому, че той е [Исус] Христос. От тогаз начна Исус да показва на учениците си че требва да иде в Ерусалим, и да пострада много от старейшините и първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и в третия ден да възкръсне. И Петър го взе на страна, и начна да му запрещава, и да казва: Смили се за себе си, Господи; нема да ти бъде това. А той се обърна и рече на Петра: Махни се от пред мене, сатано, съблазън си ми; защото не мислиш за това, което е Божие, но което е человеческо. Тогаз Исус рече на учениците си: Ако иска некой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, ще го намери. Понеже що се ползува человек, ако всичкия свет спечели, а душата си отщети? или що ще даде человек за размена на душата си? Защото Син человеческий ще дойде в славата на Отца си със своите ангели; и тогаз ще отдаде всекиму според делата му. Истина ви казвам: Има некои от стоящите тука които нема да вкусят смърт, докле не видят Сина человеческаго че иде в царството си. И след шест дни взе Исус Петра, и Якова и Иоана брата му, и възведе ги на гора висока насаме, И преобрази се пред тех; и светна лицето му като слънце, а дрехите му станаха бели като светлината. И, ето, явиха им се Моисей и Илия че се разговаряха с него. И отговори Петър и рече Исусу: Господи, добро е да сме тука; ако щеш, нека направим тука три шатри, за тебе една, за Мойсея една, и една за Илия. И когато той още говореше, ето, облак светъл ги засени; и ето глас из облака, който казваше: Този е Син мой възлюблений, в когото благоволих; слушайте него. И щом чуха учениците, паднаха на лицата си, и уплашиха се твърде. И като пристъпи при тех Исус, побута ги, и рече: Станете и не бойте се. И те дигнаха очите си и не видеха никого освен Исуса самичък. И когато слезваха от гората, поръча им Исус и рече: Не казвайте никому това видение, докле Синът человечески не възкръсне от мъртвите. И попитаха го учениците му и думаха: Но защо казват книжниците че требва първом Илия да дойде? А Исус отговори и рече им: Истина че първом Илия ще дойде, и ще устрои всичко; Но казвам ви че Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него каквото щеха; така и Син Человечески ще пострада от тех. Тогаз разумеха учениците, че за Иоан Кръстителя им рече. И когато дойдоха при народа пристъпи до него человек некой та коленичи пред него и казваше: Господи, помилвай сина ми, защото се луни, и зле страдае; понеже много пъти пада в огъня, и много пъти във водата. И доведох го при учениците твои, и не можаха да го изцелят. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете ми го тука. И запрети му Исус, та излезе бесът из него, и оздраве момчето от онзи час. Тогаз пристъпиха учениците при Исус насам и рекоха: Защо ние не могохме да го изгоним? А Исус им рече: Заради неверството ваше. Защото истина ви казвам: Ако имате вера колкото зърно синапово, ще речете на тази гора, Премини от тука там, и ще премине, и не ще ви бъде нищо невъзможно. А този род не излезва, освен с молитва и пост. И когато се намерваха в Галилея, рече им Исус: Син Человечески има да бъде предаден в ръце человечески: И ще го убият и в третия ден ще възкръсне. И много се наскърбиха. А когато дойдоха в Капернаум, пристъпиха при Петър тези които береха данта по две драхми за храма, и рекоха: Ваший учител не плаща ли двете драхми? Казва Петър: Плаща. И като влезе в къщи, предвари го Исус та му каза: Как мислиш ти, Симоне? Царете на земята от кои вземат данък или бир? от своите ли синове, или от чужденците? Казва му Петър: От чужденците. Рече му Исус: Като е тъй, синовете са свободни. Но за да ги не съблазним, иди на морето, и хвърли въдица, и първата риба, която се закачи, измъкни я, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; земи го и дай им го за мене и за тебе. В онова време дойдоха учениците при Исуса, и казваха: Кой е най-голем в царството небесно? А Исус повика едно дете, та го постави посред тех, и рече: Истина ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, нема да влезете в царството небесно. И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голем в царството небесно. И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима. А който съблазни едного от тези малките, които верват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен, и да потънеше в дълбините на морето. Горко на света от съблазните! защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда. И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги, и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в животът хром или клосен, а не с две ръце или с две нозе, да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си; по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен. Гледайте, да не презрете едного от тези малките; защото ви казвам че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, който е на небеса. Защото Син Человечески дойде да спаси погиналото. Как ви се вижда? Ако некой си человек има сто овци, и се изгуби една от тех, не остава ли деветдесетте и девет на горите, и отхожда да търси изгубената? И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече нежели за деветдесетте и девет не изгубени. Така не е по волята на Отца вашего, който е на небеса да погине един от тези малките. А ако ти съгреши брат ти, иди и обличи го между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си: но ако те не послуша, земи със себе си още едного или двама; за да се потвърди всяка дума чрез устата на двама или трима свидетели. Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата; че ако и църквата не послуша, нека ти бъде както езичник и митар. Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Пак ви казвам че двама от вас ако се съгласят на земята за всеко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса; защото дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тех. Тогаз пристъпи Петър при него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? Казва му Исус: Не ти казвам, до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем. За това царство небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си. И когато начна да пресметва, докараха му един длъжник от десет хиляди таланта. И понеже немаше да ги плати, повеле господарят му да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко що имаше, и дългът да се плати. Падна прочее слугата, кланяше му се и думаше: Господи! имай търпение КЪ мене, и ще ти платя всичко. И смили се господарят на тогози слуга, пусна го и прости му заема. Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен сто пенязи; улови го та го даваше и казваше: Плати ми това що ми си длъжен. Падна прочее съслужителът му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение КЪ мене, и всичко ще ти платя. Но той не щеше, но отиде и затвори го в тъмница, докле да плати дълга. И като видеха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко що стана. Тогаз го повика господарят му, и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли. Не требваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе? И разгневи се господарът му и предаде го на мъчителите, докле да заплати всичко що му бе длъжен. Така и Отец мой небесен ще стори с вас, ако не простите от сърцата ваши всеки на брата си прегрешенията му. И когато свърши Исус тези думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея, отвъд Иордан. И отидоха след него народ много; и изцели ги там. И дойдоха при него Фарисеите да го изкушават, и казваха му: Простено ли е на человек да напусне жената си по всякаква причина? А той отговори, и рече им: Не сте ли чели, че който ги е сътворил в начало, мъжко и женско ги е сътворил, и е рекъл: За това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи КЪ жена си; и ще бъдат двамата в една плът. Така щото не са вече двама, но една плът. И тъй онова което Бог е съчетал, человек да го не разлъча. Казват му: Защо прочее Моисей заповеда да й даде писмо разводно, и да я напусне? Казва им: Моисей заради жестокосърдието ваше дозволил ви е да си напущате жените, а изначало не бе така. И казвам ви че който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, прелюбодеец бива; и който се ожени за напусната, прелюбодеец бива. Казват му учениците му: Ако е таквози задължението на мъжа КЪ жената, по добре да се не жени. А той им рече: Не могат всички да приемат тази дума, но на колкото е дадено. Защото има скопци, които от утробата на майка си така са родени; има пак скопци, които са от человеците скопени; а има скопци, които са сами себе си скопили, заради царство небесно. Който може да приеме нека приеме. Тогаз му доведоха деца, да възложи ръце на тех, и да се помоли; а учениците запретиха им. Но Исус рече: Оставете децата, и не ги възпирайте от да дойдат при мене; защото на таквизи е царството небесно. И възложи ръце на тех и тръгна от там. И ето дойде некой си при него и рече му: Учителю благи, какво добро да сторя за да имам живот вечен? А той му рече: Защо ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог. Но ако искаш да влезеш в живота, упази заповедите. Казва му: Кои? А Исус му рече: Тези: Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Почитай баща си и майка си; и, Люби ближните си както себе си. Казва му момъкът: Всичко това упазих от младостта си: що ми още не достига? Рече му Исус: Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си, и дай го на сиромаси; и ще имаш съкровище на небеса; и дойди та ме последвай. Като чу това слово момъкът отиде си наскърбен; защото имаше имот много. А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам, че мъчно ще влезе богат в царството небесно. И пак ви казвам: По-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. Като чуха учениците му, твърде се удивиха, и думаха: Като е тъй, кой може спасен да бъде? А Исус ги погледна и рече им: У человеците това е невъзможно, но у Бога всичко е възможно. Тогаз отговори Петър и рече му: Ето ние оставихме всичко и последвахме те; нам прочее що ще ни бъде? А Исус им рече: Истина ви казвам, че вие които ме последвахте, на второто битие когато седне Син человечески на престола на славата си, ще да седнете и вие на дванадесет престола, да съдите дванадесетте племена Израилеви. И всеки който е оставил къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или чада, или ниви, заради моето име, стократно ще приеме, и живот вечен ще наследи. Мнозина обаче първи ще бъдат последни, и последни първи. Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си. И като излезе по трите часа, виде други че стоеха на пазаря праздни, и тем рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха. Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде. А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цел ден празни? Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете. Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите. И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз. И като го взеха, роптаеха на стопанина, и казваха: Че тези последните един час работиха, и тех си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека. А той отговори и рече едному от тех: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз? Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе. Немам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ? Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани. И когато възлезваше Исус в Иерусалим, взе в пътя дванадесетте ученици на страна, и рече им: Ето възлезваме в Иерусалим, и Син человечески ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците да му се поругаят, да го бият и да разпънат; и в третия ден ще възкръсне. Тогаз пристъпи при него на Заведеевите синове майка им със синовете си, та му се кланяше, и искаше нещо от него. А той й рече: Що искаш? Казва му: Речи да седнат тези двамата мои синове, един от десно, а един от лево до тебе, в царството твое. А Исус отговори и рече: Не знаете що искате. Можете ли да пиете чашата която аз има да пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? Казват му: Можем. И казва им: Моята чаша ще пиете, и с кръщението, с което се аз кръщавам, ще се кръстите: а да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но на които е приготвено от Отца ми. И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя. А Исус ги повика и рече: Вие знаете че господарите на народите господаруват над тех, и големците ги владеят. Във вас обаче не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам; и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде раб; както Син Человечески не дойде да му послужат, но да послужи, и да даде живота си откуп за мнозина. И като излезваха от Иерихон, последваха го народ много. И ето, двама слепци които седеха по край пътя, като чуха че Исус минува, извикаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов. А народът им запрещаваше, да млъкнат; но те по-силно викаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов. И спре се Исус, та ги повика и рече: Що искате да ви сторя? Казват му: Господи, да се отворят очите ни. А Исус се смили и прикосна се до очите им; и тутакси прогледнаха очите им, и тръгнаха подире му. И когато наближиха КЪ Иерусалим, и дойдоха във Витфагия КЪ Елеонската гора, тогаз Исус проводи двама ученици, и рече им: Идете в селото, което е на среща ви; и тутакси ще намерите ослица вързана: и ждребе с нея; отвържете, и доведете ми ги. И ако ви рече некой нещо, ще речете, че на Господа требват; и тутакси ще ги проводи. А всичко това биде за да се сбъде реченото чрез пророка, който казва: Речете на Сионовата дъщеря: Ето Царят твой иде КЪ тебе, кротък и възседнал на ослица и ждребе син на подяремница. И отидоха учениците и сториха както им заръча Исус: доведоха ослицата и ждребето, и възложиха на тех дрехите си, и възседна той връх тех. А по-многото народ напостлаха дрехите си по пътят; други пък сечеха ветви от дърветата, и постилаха по пътя. А от народа които вървеха напред и които идеха изподир, викаха и казваха: Осанна Сину Давидову! благословен който иде в името Господне. Осанна във вишних. И когато влезе в Иерусалим, всичкият град се потресе, и казваха: Кой е този? А народът казваше: Този е Исус пророкът, който е от Назарет Галилейски. И влезе Исус в храма Божий, и изпъди всички които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите претури, и седалищата на онези които продаваха гълъби; и казва им: Писано е: Домът ми дом на молитва ще да се нарече; а вие го направихте вертеп разбойнически. И дойдоха при него слепи и хроми в храма; и ги изцели. А като видеха първосвещениците и книжниците чудесата които стори, и децата които викаха в храма и казваха: Осанна Сину Давидову! възнегодуваха, и рекоха му: Чуеш ли що казват тези? А Исус им казва: Ей, не сте ли чели никога че: Из устата на малки и на сучещи деца приготвил си хвала? И като ги остави, излезе вън из града във Витания и пренощува там. А сутринта когато се връщаше в града, огладне. И като виде една смоковница на пътя, дойде при нея, и нищо не намери на нея, само едни листа; и рече й: Да не стане вече от тебе плод до века. И на часа изсъхна смоковницата. И като видеха учениците, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? А Исус отговори и рече им: Истина ви казвам, ако имате вера, и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате в молбата, като вервате ще получите. И когато дойде той в храма, та поучаваше, дойдоха при него първосвещениците и старейшините на народа, и казваха: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт? А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една дума, която ако ми кажете, и аз ще ви кажа с коя власт правя това. Кръщението Иоаново от къде бе? от небето ли, или от человеците? И те размишляваха в себе си, и думаха:: Ако речем: От небето, ще ни рече: Защо прочее не повервахте в него? Ако ли речем: От человеците; боим се от народа; защото всичките имат Иоана както пророк. И отговориха на Исус и рекоха: Не знаем. Рече им и той: Нито аз ви казвам с коя власт правя това. Но как ви се вижда? Некой си человек имаше двама синове; и дойде при първият и му рече: Синко, иди днес работи на лозето ми. А той отговори и рече: Не ща; но после разкая се и отиде. Дойде и при вторият, и рече такожде. И той отговори и рече: Аз ще ида, господине; и не отиде. Кой от двамата стори на баща си волята? Казват му: Първият. Казва им Исус: Истина ви казвам че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие. Защото дойде при вас Иоан в път на правда, и не повервахте в него; митарите обаче и блудниците поверваха в него; а вие като видехте това, не се разкаяхте изпосле да повервате в него. Друга притча чуйте. Имаше некой си человек домовит, който насади лозе, и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълп, и даде го под наем на земледелци и отиде. А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земеделците да вземат плодовете му. И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върх другиго камене хвърлиха. Пак проводи други слуги по-много от първите; и сториха и тем такожде. Напокон проводи при тех сина си, и думаше: Ще се засрамят от сина ми. Но земеделците като видеха синът, рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и да усвоим наследието му. И като го уловиха изведоха го вън от лозето и убиха го. И тъй кога дойде стопанинът на лозето, що ще стори на тези земледелци? Казват му: Злите зле ще погуби, и лозето ще даде под наем на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето им. Казва им Исус: Не сте ли прочели никога в писанията: Камикът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; от Господа биде това, и е чудно в очите наши? За това ви казвам, че ще се отнеме от вас царството Божие, и ще се даде на народ който ще прави плодовете му. И който падне на този камик, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже. И като чуха първосвещениците и Фарисеите притчите му, познаха че за тех казва; и искаха да го уловят, но убояха се от народа, понеже както пророк го имаха. И отвеща Исус и говореше им пак с притчи, и казваше: Уподоби се царство небесно на человек цар, който направи сватба на сина си; и разпроводи слугите си да призоват званите на сватбата; и не рачеха да дойдат. Пак проводи други слуги, и казваше: Речете на званите: Ето обедът си приготвих; юниците ми и огоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. Но те не радиха, и разидоха се, един на нивата си, а друг на търговията си; а другите уловиха слугите му та ги обезчестиха и убиха ги. Като чу това царят разгневи се, и проводи войските си, та погуби онези убийци, и града им изгори. Тогаз казва на слугите си: Сватбата вече е готова, а призваните не бяха достойни. И тъй идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба. И излезоха онези слуги по пътищата, та събраха всички колкото намериха зли и добри; и напълни се сватбата с гости. И като влезе царят да прегледа гостите, виде там человек не облечен със сватбарска дреха: И казва му: Приятелю, ти как си влязъл тука като немаш сватбарска дреха? А той замълча. Тогаз рече царят на слугите: Вържете му нозете и ръцете, дигнете го и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със съби: Защото мнозина са звани, а малцина избрани. Тогаз отидоха Фарисеите и съветваха се как да го впримчат в дума. И проваждат до него учениците си наедно с Иродияните, и казваха: Учителю, знаем че ти си прав и Божият път в истина поучаваш, и от никого не те е грижа; защото не гледаш на лице на человеците. Кажи ни прочее, ти как мислиш? Право ли е да даваме дан на Кесаря, или не? А Исус позна лукавството им, и рече: Защо ме изкушавате, лицемери? Покажете ми монетата на данта. И те му донесоха един пеняз. И казва им: Чий е този образ и надписът? Казват му: Кесарев. Тогаз им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите Кесарю, а Божиите Богу. И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си. В същия ден дойдоха при него Садукеи, които казват че нема възкресение; и попитаха го, И казваха: Учителю, Мойсей рече: Ако умре некой без чада, да се ожени брат му за жена му, и ще възстави семе на брата си. А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умре; и като немаше семе остави жена си на брата си; подобно и вторият, и третият, до седмият. А подир всичките умре и жената. И тъй във възкресението на кого от седемте ще бъде жена? защото всичките я имаха. Отговори Исус и рече им: Заблуждавате се , понеже не знаете писанията, нито силата Божия, защото във възкресението нито се женят, нито за мъж отиват, но като ангели Божии са на небето. А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели реченото вам от Бога, който казва: Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов? Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. И като чуха народът, удивяваха се на поучението му. А Фарисеите като чуха че затули на Садукеите устата, събраха се наедно. И от тех един законник, попита го, за да го изкушава, и каза: Учителю! Коя заповед е голяма в закона? А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първа и голяма заповед. А втора подобна на нея: Да възлюбиш ближният си като себе си. На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят. И като беха събрани Фарисеите, попита ги Исус. и рече: Как мислите за Христа? Чий син е? Казват му: Давидов. Казва им: Как прочее Давид духом го нарича Господ и казва: Рече Господ на Господа моего: седни от десната ми страна, докле положа враговете ти подножие на нозете ти? И тъй, ако Давид го нарича Господ, как да му е син? И никой не можеше да му отговори нито реч: нито пък дръзна некой от този ден вече да го попита нещо. Тогаз Исус продума на народа и на учениците си, и каза: На седалището Моисеево седнаха книжниците и Фарисеите: всичко прочее което ви рекат да пазите, пазете и правете; но по делата им не правете; понеже говорят, а не правят. Защото свързват бремена тежки и мъчни за носене, и турят ги на человеците на плещите; а пак, не рачат нито с пръста си да ги повдигнат. И правят всичките си дела, за да бъдат видени от человеците. И разширяват пазилките си и правят големи полите на дрехите си, и обичат първото място на вечерянията, и предните седалища в съборищата, и поздравленията по пазаря, и да им викат человеците: Учителю! Учителю! Но вие не се наричайте учители; защото един е вашият учител, Христос; а всинца вие братя сте. И никого на земята недейте нарича Отец ваш; защото един е ваший Отец, който е на небеса. Нито наставници се наричайте; защото един е вашият наставник, Христос. И най големият от вас да бъде вам слуга. А който възнесе себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възнесе. Но горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото затваряте царството небесно пред человеците; понеже вие не влезвате, нито които влезват оставяте да влезат. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото изпояждате домовете на вдовиците, и за причина правите дълги молитви; заради това поголемо осъждане ще приемете. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото морето и сушата обхождате, за да направите едного прозелита, и когато бъде, направяте го дваж повече от вас син на пъкъла. Горко вам, водители слепи! които казвате: Който се закълне в храма, не е нищо: но който се закълне в златото на храма, задължава се. Безумни и слепи! че кое е по-големо, златото, или храмът който освещава златото? И който се закълне в олтаря, не е нищо; но който се закълне в дара, който е върху него, задължава се. Безумни и слепи! че кое е по-големо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара? И тъй който се е заклел в олтаря, заклева се в него, и във всичко що е на него. И който се е заклел в храма, заклева се в него, и в тогози който живее в него. И който се е заклел в небето, заклева се в престола Божий, и в тогози който седи на него. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото давате десятък на мятвата, на копара и на кимиона; и оставихте поважните неща на закона, правосъдието, милостта, и вярата; тех требваше да правите, и онези да не оставяте. Водители слепи! които комарът прецеждате, а камилата поглъщате. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото очистяте външното на чашата и на блюдото, а отвътре са пълни с грабене и неправда. Фарисею слепи, очисти първом отвътре чашата и блюдото, да бъде и външното им чисто. Горко вам книжници и Фарисеи, лицемери! защото приличате на гробища варосани, които изотвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с кости от мъртви, и с всякаква нечистота. Така и вие извън се виждате на человеците праведни, но извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото изграждате гробищата на пророците, и украшавате паметниците на праведните, и казвате: Ако бихме били в дните на бащите си, не бихме били техни съучастници в кръвта на пророците. Така щото свидетелствувате на себе си, че сте синове на тези, които избиха пророците; Допълнете и вие мерката на бащите си. Змии! рожби ехидни! как ще избегнете от осъждането в пъкъла? За това, ето, аз проваждам до вас пророци и премъдри и книжници; и от тех ще убиете и ще разпнете, и от тех ще биете в съборищата си, и ще ги гоните от град в град; за да дойде на вас всяка кръв праведна пролета на земята, от кръвта на праведнаго Авеля, до кръвта на Захария сина Варахиева когото убихте между храма и олтаря. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде на този род. Ерусалиме, Ерусалиме! ти който избиваш пророците, и с камене убиваш проводените до тебе, колко пъти поисках да събера твоите чада, както прибира кокошка пилците си под крилете си, и не рачихте! Ето, оставя се вам домът ваш пуст. Защото казвам ви: Нема да ме видите от нине до когато речете: Благословен който иде в име Господне. И като излезе Исус, отхождаше си от храма; и пристъпиха учениците му да му покажат зданията на храма. А Исус им рече: Не видите ли всичко това? истина ви казвам: Нема да остане тука камик на камик който да се не съсипе. И когато седеше на гората Елеонска, дойдоха при него учениците му на страна, и казваха: Кажи ни,-Кога ще бъде това? и що е знамението на твоето пришествие, и на свършването на века? Отвръща Исус и рече им: Пазете се да ви не прелъсти некой; защото мнозина ще дойдат в мое име да казват: Аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина. И ще чуете бойове и слухове военни. Гледайте, недейте се смущава: понеже всичко това требва да бъде; но не е още скончанието. Защото ще възстане народ върх народ, и царство върх царство; и ще бъдат на места гладове, морове и трусове. И всички това ще бъде начало на болежи. Тогаз ще ви предадат на мъки, и ще ви убият, и ще бъдете ненавиждани от всичките народи заради моето име. И тогаз мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят. И много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина. И поради умножаването на беззаконието, на мнозина любовта ще охладнее. А който претърпи до край, той ще спасен да бъде. И това евангелие на царството ще се проповеда по всичката вселена, за свидетелство на всичките народи; и тогаз ще дойде свършването. И тъй, когато видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои на светото место (който чете нека разумева): тогаз, които са в Юдея, да бегат по горите; който се намери на покрива, да не слезва за да вземе нещо от къщата си. и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехите си. А горко на непразните и на доещите през онези дни. И молете се да се не случи бегането в зима, или в съботен ден; защото тогаз ще бъде скръб голема, каквато не е била от начало на света до нине, нито ще да бъде. И ако да се не скратеха онези дни, ни една плът не би се избавила; но зарад избраните, онези дни ще се скратят. Тогаз ако ви рече некой: Ето тука е Христос, или там; не вервайте; защото ще възстанат лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат големи знамения и чудеса, така що да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето предсказах ви. И тъй, ако ви рекат: Ето го, в пустинята е; не излезвайте; Ето го във вътрешните стаи; не вервайте. Защото както светкавицата излезва от изток, и светнува до запад, така ще бъде и пришествието на Сина Человеческаго. Защото дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите. И тутакси след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, и луната нема да даде светенето си; и звездите ще паднат от небето, и силите небесни ще се поколебаят. И тогаз ще се яви знамението на Сина Человечески на небето, и тогаз ще заплачат всичките племена земни, и ще видят Сина Человеческаго че иде на облаците небесни със сила и слава голема. И ще проводи ангелите си с голем глас от тръба; и ще съберат избраните негови от четирите ветрове, от край до край на небесата. И от смоковницата научете притчата. Когато вече нейните вейки омекнат и развиват листовете, знаете че е близу летото. Така и вие, кога видите всичко това, да знаете че е близо при вратата. Истина ви казвам, този род нема да премине, докле се не сбъдне всичко това. Небето и земята ще преминат, но моите думи нема да преминат. А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите небесни, тъкмо Отец ми сам. И както дните Ноеви, така ще бъде и пришествието на Сина Человеческаго. Защото както в дните преди потопа беха на ядене и на пиене, и се женеха и за мъж отиваха, до който ден влезе Ное в ковчега, и не познаха до когато дойде потопът, и вдигна всичките; така ще бъде и на Сина Человеческаго пришествието. Тогаз двамина ще бъдат на полето; единий се взема а другий се оставя. Две жени като мелят в мелницата, една се взема, и една се оставя. За то, будни бъдете, защото не знаете в кой час ще дойде Господ ваш. Но това знайте, че ако да знаеше стопанинът на къщата, в кой час ще дойде крадецът, бдел би, и не би оставил да подкопаят къщата му. За то и вие бъдете готови; защото в който час не мислите, Син Человечески ще дойде. И кой е този верен и разумен раб когото е поставил господарят му над слугите си да им дава храна на време? Блажен този раб, когото, кога си дойде господарят му, намери го да прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над всичкият си имот. Ако ли рече злий този раб в сърцето си: Ще се забави да дойде господарят ми, и начене да бие съслужителите си, и да яде и да пие с пияниците; господарят на този раб ще дойде в който ден той не очаква, и в който час не знае, и ще го разсече, и ще тури неговата част с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогаз ще се уподоби царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излезоха да посрещнат младоженеца. А от тех пет беха разумни, и пет безумни. Безумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло. Но разумните взеха масло в съдовете си със светилниците си. И като се бавеше младоженецът, додрема се на всичките и спеха. А посред нощ стана вик: Ето младоженецът иде! излезвайте да го посрещнете! Тогаз се раздигнаха всички онези девици, и украсиха светилниците си. А безумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло; защото светилниците наши угаснуват. А разумните отговориха и казаха: Да не би че не стигне и за нас и за вас; но по добре идете при продавачите, и купете си. А когато те отхождаха да купят, дойде младоженецът, и готовите влезоха с него на сватбата, и затвориха се вратата. А после дохождат и другите девици, и казват: Господи, Господи! отвори ни. А той отвръща и рече: Истина ви казвам, не ви познавам. И тъй бъдете будни, защото не знаете деня, ни часа, в който Син Человечески ще дойде. Защото ще дойде както человек, който, като тръгваше за чужбина, свика своите си слуги, и предаде им имането си. И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един, всекиму според силата му; и тутакси тръгна. А този който взе петте таланта, отиде да работи с тех, и направи други пет таланта. Такожде и този който взе двата, спечели и той други два. А този който взе единият, отиде та разкопа в земята и скри среброто на господаря си. След много време идва господарът на тези слуги , и вижда счет с тех. И дойде този който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта, и рече: Господарю, пет таланта ми предаде; ето други пет таланта спечелих над тях. И рече му господарят му: Добре, рабе добри и верни: на малкото си бил верен, над много ще те поставя: влез в радостта на господаря си. Дойде и този който бе взел два таланта и рече: Господарю, два таланта ми предаде; ето, други два таланта спечелих върх тех. Рече му господарът му: Добре, рабе добри и верни; на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си. Пристъпи и този, който бе взел единият талант и рече: Господарю, знаех те че си человек жесток, че жънеш дето не си сеял, и събираш от дето не си разпръсвал; и понеже се убоях, отидох та скрих таланта ти в земята; ето, имаш твоето си. А господарът му отговори и рече му: Рабе лукави и лениви, знаеше че жъна дето не съм посеял, и събирам от дето не съм разпръсвал: Като е тъй требваше ти да дадеш среброто ми на банкерите, и кога си дойдех да бих взел моето с лихва. Вземете прочее от него таланта, и дайте го на тогози който има десетте таланта. Защото на всекиго който има ще му се даде и ще му се преумножи; а от този който нема, и това което има ще се вземе от него. И непотребния този раб хвърлете го във външната тъмнота; там ще бъде плач и скърцане със зъби. А кога дойде Син Человечески в славата си, и всичките свети ангели с него; тогаз ще седне на престола на славата си. И ще се съберат пред него всичките народи, и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъча овците от козите; и ще постави овците от десната си страна, а козите от левата. Тогава Царят ще рече на тези които са от десната му страна: Елате, вие благословени на Отца моего, наследвайте царството приготвено за вас от създание мира; защото огладнех, и дадохте ми да ям; ожеднех, и напоихте ме; странен бех, и прибрахте ме; гол бех, и облекохте ме, болен бех, и посетихте ме, в тъмница бех, и дойдохте при мене. Тогаз праведните ще му отговорят и рекат: Господи, кога те видехме гладен, и те нахранихме; или жеден, и те напоихме? Кога пак те видяхме странен и те прибрахме; или гол, и те облекохме? И кога болен или в тъмница те видехме, и дойдохме при тебе? И ще отговори Царят и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че сте сторили това на едного от тези най-малките мои братя, на мене сте го сторили. Тогаз ще рече и на тези които са от левата му страна: Идете от мене, проклети, в огънят вечен, приготвения за дявола и за ангелите негови; защото огладнех, и не ми дадохте да ям; ожеднех и не ме напоихте; странен бех, и не ме прибрахте, гол бех, и не ме облекохте; болен и в тъмница бех, и не ме посетихте. Тогаз ще му отговарят и те и ще рекат: Господи, кога те видехме гладен, или жеден, или странен, или гол, или болен, или в тъмница, и не ти послужихме? Тогаз ще отговори и ще им рече: Истина ви казвам, колкото че не сте сторили това на едного от тези най-малките, нито на мене сте го сторили. И ще отидат те във вечна мъка; а праведните в живот вечен. И когато свърши Исус всички тези думи, рече на учениците си: Знаете че след два ни ще бъде Пасха, и Син Человечески ще бъде предаден на разпятие. Тогаз се събраха първосвещениците и книжниците и старейшините от народа в двора на първосвещеника, който се казваше Каиафа, и наговориха се да уловят Исуса с измама и да го убият; но думаха: Да не е в празника, за да не стане мълва между народа. А Исус като беше във Витания, в дома на Симона прокаженаго, пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата. А учениците му, като видеха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба? Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите. Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене. Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всякога немате. Защото тя като възлия това миро на телото ми, стори го за погребението ми. Истина ви казвам: Дето и да се проповеда това евангелие по всичкия свет, ще се казва за неин спомен и това което тя стори. Тогаз един от дванадесетте, нарицаемия Юда Искариотски, отиде при първосвещениците, и рече: Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърници. И от тогаз търсеше благовремие да го предаде. И в първия ден на праздника на безквасните хлебове дойдоха учениците при Исуса, и рекоха му: Да искаш да приготвим да ядеш пасхата? И той рече: Идете в града при еди-кого си, и речете му: Учителят казва: Времето ми е близу: у тебе ще направя пасхата с учениците си. И сториха учениците както им повеле Исус; и приготвиха пасхата. И когато стана вечер, седнал бе на трапезата с дванадесетте. И като ядяха те, рече: Истина ви казвам че един от вас ще ме предаде. И те наскърбени тежко, начнаха всеки един от тех да му казват: Да не би да съм аз, Господи? А той отговори и рече: Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще ме предаде. Син Человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син Человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил. И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече. И когато ядеха, взе Исус хлеба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е телото мое. И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички; защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете. И казвам ви, че от сега на татък нема да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего. И като изпеха песен, излезоха на гората Елеонска. Тогаз казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овцете на стадото. А подир възкресението си, ще ви предваря в Галилея. А Петър отговори и рече му: Ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога нема да се съблазня. Рече му Исус: Истина ти казвам че в тази нощ преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене. Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, нема да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици. Тогаз идва с тех Исус на едно место което се казва Гетсимания; и казва на учениците: Седете тука, докле ида там да се помоля. И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи. Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене. И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти, И идва при учениците , та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене? Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна. Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя. И като дойде намерва ги пак заспали; защото очите им беха отегнали. И остави ги та отиде пак и помоли се трети път, и рече истото слово. Тогаз идва при учениците си и казва им: Спете от сега и почивайте; ето приближи часът, и Син Человечески се предава в ръце на грешници. Станете да идем: ето наближи този който ме предава. И когато той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде; и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и старейшините на народа. А който го предаваше беше им дал знак и рекъл: Когото целуна, той е: уловете го. И тутакси като пристъпи при Исуса, рече: Радвай се Учителю; и целуна го. А Исус му рече: Приятелю! защо си дошел? Тогаз пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и уловиха го. И ето един от тези които беха с Исуса простре ръка, измъкна ножа си, и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. Тогаз му казва Исус: Повърни ножът си на местото му: защото всички които хванат нож, от нож ще загинат. Да ли мислиш че не мога сега да се примоля на Отца си, да ми представи повече от дванадесет легеона ангели? Но как ще се сбъдат писанията, че това така требва да бъде? В онзи час рече Исус на народа: Както на разбойник ли излезохте с ножове и сопи да ме уловите? Всеки ден седех при вас та поучавах в храма, и не ме уловихте. Но всичко това стана за да се сбъдат писанията пророчески. Тогаз учениците оставиха го всички и се разбягаха. А тези които уловиха Исуса, заведоха го при Каиафа първосвещеника, дето се събраха книжниците и старейшините. А Петър вървеше подире му от далеч, до двора първосвещеников; и като влезе вътре, седеше със слугите, да види сетнината. А първосвещениците и старейшините и всичкият съвет търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да го убият, и не намерваха: ако и да надойдоха много лъжливи свидетели, не намериха. Напокон дойдоха двама лъжливи свидетели и рекоха: Той каза: Мога да разваля храма Божий, и за три дни да го съзида пак. И стана първосвещеникът и рече му: Не отговаряш ли? какво свидетелствуват тези върху ти? А Исус мълчеше. Отговаря първосвещеникът и казва му: Заклевам те в Бога живаго, да ни кажеш, ако си ти Христос, Син Божий. Казва му Исус, Ти рече; но казвам ви: От сега ще видите Сина Человеческаго че седи отдесно на силата, и че иде на облаците небесни. Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си и казваше: Богохулствува! каква още потреба имаме от свидетели? ето, сега чухте неговото богохулство. Що мислите вие? И те отговориха и рекоха: Повинен е на смърт. Тогаз го заплюваха в лицето и го бъхтеха, а други му удряха плесници и казваха: Проречи ни, Христе, кой е що те удари? А Петър седеше вън на двора; и дойде при него една слугиня и казваше: И ти беше с Исуса Галилеянина. А той се отрече пред всичките, и говореше: Не знам що казваш. И когато излезе той на вратника, виде го друга, и казва на тези които беха там: И този бе с Исуса Назарянина. И пак се отрече Петър с клетва: Не познавам тогоз человека. И след малко пристъпиха тези които стояха там и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тех; защото твоето говорене те изявява. Тогаз той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека. И тоз час петелът попе. И напомни си Петър речта на Исуса, който беше му рекъл: Преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене: и излезе вън и плака горко. И на сутринта всичките първосвещеници и старейшини народни сториха съвет против Исуса, да го убият. И като го вързаха, заведоха го и предадоха го на управителя Понтийскаго Пилата. Тогаз Юда, който го предаде, като виде че бе осъден разкая се и върна тридесетте сребърници на първосвещениците и старейшините, и казваше: Съгреших че предадох кръв неповинна. А те рекоха: Нам що ни е? Гледай ти. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде та се обеси. А първосвещениците взеха сребърниците, и рекоха: Не е простено да ги турим в храмската каса; понеже са цена на кръв. И като се съветваха, купиха с тех нивата грънчарска, за погребване на странни. За това се нарече онази нива Кръвна нива и до днес. Тогаз се изпълни реченото от Иеремия пророка, който казва: И взеха тридесетте сребърници, цената на оцененият, когото оцениха от синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчарската нива, според както ми Господ заповеда. А Исус застана пред управителя; и попита го управителът, и казваше: Ти ли си царят на Юдеите? А Исус му рече: Ти казваш. И когато го обвиняваха първосвещениците и старейшините, нищо не отвещаваше. Тогаз му казва Пилат: Не чуеш ли колко свидетелствуват на връх тебе? И не му отговори на нищо ни една реч, така щото управителят се много чудеше. А на праздника имаше обичай управителът да пуща на народа едного от запрените, когото би поискали. А имаха тогаз прочут некого си запрен, на име Варава. И тъй като беха събрани, рече им Пилат: кого искате да ви пусна? Варава ли, или Исуса, нарицаемаго Христа? Понеже знаеше че от завист го предадоха. И когато седеше той на съдейския престол, проводи до него жена му и казваше: Да не струваш нищо на тогоз праведника; защото много пострадах днес на сън за него. А първосвещениците и старейшините нагласиха народа да изпросят Варава, а Исус да погубят. Отговори управителът и рече им: Кого искате от двата да ви пусна? А те рекоха: Варава. Казва им Пилат: Но какво да правя Исуса, нарицаемаго Христа? Казват му всичките: Да се разпне. А управителят каза: Че какво зло е сторил? А те много повече викаха, и казваха: Да се разпне. И като виде Пилат че нищо не ползува, но повече мълва бива, взе вода, оми си ръцете пред народа, и казваше: Неповинен съм аз от кръвта на тогоз праведника; вие да видите. И отговори всичкий народ и рече: Неговата кръв на нас да бъде и на чадата наши. Тогаз им пусна Варава; а Исуса би, и предаде го на разпятие. Тогаз войните управителеви, оттеглиха Исуса в преторията, и събраха против него всичкия полк. И съблекоха го та го облекоха с една червена дълга дреха. И сплетоха венец от тръне та го наложиха на главата му, и тръст в десницата му; и коленичиха пред него, та му се поругаваха и казваха: Радвай се, Царю Юдейски! И като го заплюваха, взеха тръста, и удряха го по главата. И като му се поругаха, съблекоха му дългата дреха та го облекоха с неговите дрехи; и го закараха да го разпнат. И на излезване намериха человек Киринеянин, на име Симон; него накараха да носи кръста му. И като стигнаха на местото нарицаемо Голгота, което се тълкува Лобно Место, дадоха му да пие оцет размесен със жлъчка; и щом вкуси, не рачеше да пие. И като го разпнаха, споделиха си дрехите му, и хвърлиха жребие; [за да се сбъде реченото от пророка: «Разделиха дрехите ми помежду си, и за облеклото ми хвърлиха жребие.»] И седеха та го пазеха там. И възложиха над главата му обвинението му написано: ТОЗИ Е ИСУС ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ. Тогаз бидоха разпнати с него двама разбойници, един от десно, и един от лево. А онези които минуваха от там хулеха го, и киваха с глави, и думаха: Ти, който разоряваш храми и за три дни го пак съграждаш, спаси себе си; ако си Син Божий, слез от кръста. Подобно и първосвещениците с книжниците и старейшините ругаеха му се, и казваха: Други е избавил, а пък себе си не може да избави. Ако е Цар Израилев, нека слезе сега от кръста, и ще поверваме в него. Упова на Бога, нека го избави сега, ако го иска; понеже каза: Божий син съм. С това истото го укоряваха и разпнатите с него разбойници. А от шестия час стана тъма по всичката земя, до деветия час. А около деветия час извика Исус с голем глас, и казваше; Или, Или, лама савахтани? то ест: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? И некои от стоящите там, като чуха, думаха: Илия зове той. И тутакси един от тех се завтече, и взе гъба, та я напълни с оцет и я обви на тръст, и даваше му да пие. А другите казваха: Остави да видим да ли ще дойде Илия да го избави. А Исус, като извика пак с голем глас, издъхна. И ето завесата на храма раздра се на две от горе до долу, и земята се потресе, и каменете се разпукнаха. и гробовете се разтвориха, и много телеса на умрелите светии възстанаха, и като излезоха от гробовете, след неговото възкресение, влезоха в светия град, и явиха се на мнозина. А стотникът и с него които пазеха Исуса, като видеха землетресението и все що стана, уплашиха се много, и думаха: Истина Син Божи бе този. Там беха още и гледаха издалеч жени много, които беха последвали Исуса от Галилея, и му слугуваха; между които беше Мария Магдалина, и Мария майката на Якова и на Иосия, и майката на синовете Зеведееви. И когато стана вечер, дойде един богат человек от Ариматея, на име Иосиф, който и сам беше се учил при Исуса. Той дойде при Пилата, и поиска телото Исусово. Тогаз Пилат повеле да му се даде телото; И като взе Иосиф телото, обви го в чиста плащаница, и положи го в новия свой гроб, който бе изсекъл в камика, и като привали камик голем на гроба на вратата, отиде си. А там беше Мария Магдалина и другата Мария, та седеха срещу гроба. И на утринта, която е след петъка, събраха се първосвещениците и Фарисеите при Пилата, и казваха: Господарю, напомнихме си че онзи измамник, когато бе още жив, рече: След три дни ще възкръсна. Повели прочее да се заварди гробът до третия ден, да не би учениците му да дойдат през нощ да го откраднат, и рекат на народа: Възкръсна от мъртвите; и ще бъде сетната измама по-лоша от първата. Рече им Пилат: Имате стража; идете, завардете както знаете. И те отидоха та завардиха гроба, запечатаха камика, и поставиха стража. И като се мина съботата, на разсъвнуване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина, и другата Мария, да видят гроба. И ето, стана трус голем; защото ангел Господен слезе от небето, та пристъпи и отвали камика от вратата, и седеше отгоре на него. На глед бе той като блескавица, и облеклото му бело като снег. И от страха му стреснаха се стражарите, и станаха като мъртви. А ангелът отговори и рече на жените: не бойте се вие; защото зная, че Исуса разпятаго търсите. Не е тука; защото възкръсна, както рече: елате, вижте местото гдето лежеше Господ. И скоро идете та кажете на учениците му, че възкръсна от мъртвите; и ето, отхожда преди вас в Галилея: там ще го видите; ето , казах ви. И излезоха скоро от гробът със страх и радост голема, и завтекоха се да известят на учениците му. И когато отхождаха да известят на учениците му, ето Исус ги срещна, и каза: Радвайте се. А те пристъпиха, та се уловиха за нозете му, и поклониха му се. Тогаз казва им Исус: Не бойте се; идете, известете на братята ми, да идат в Галилея, и там ще ме видят. А когато те отиваха, ето некои от стражата дойдоха в града, и известиха на първосвещениците, всичко що бе станало. И те като се събраха със старейшините, и като се съветваха, дадоха на войните сребро доволно, и думаха им: Речете че учениците му дойдоха през нощ и го откраднаха, когато ние спехме. И ако се чуе това пред управителя, ние ще го убедим, и ще сторим вие да немате грижа. И те като взеха парите, сториха както беха научени. И разчу се това слово между Юдеите даже и до днес. А единадесетте ученици отидоха в Галилея, на гората дето им заръча Исус. И като го видеха, поклониха му се; а некои се усъмниха. И пристъпи Исус та им говори и рече: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Дух; и учете ги да пазят всичко що съм ви заповедал; и ето, аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века. Амин.

Зачало на благовестието на Исуса Христа, Сина Божия; както е писано в пророците: «Ето, аз проваждам вестителя си пред лицето ти, който ще приготви твоя път пред тебе: » «Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки. » Дойде Иоан та кръщаваше в пустинята, и проповедваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете. И излезваше КЪ него всичката страна Юдейска, и Ерусалимляните, и кръщаваха се всичките от него в реката Иордан, като изповедваха греховете си. А Иоан носеше дреха от камилски косми, и кожен пояс около чреслата си, и ядеше акриди и мед див. И проповедваше и казваше: След мене иде по крепкият от мене, на когото не съм достоен да се преклоня и да развържа ремика на обущата му. Аз ви кръстих с вода: а той ще ви кръсти с Духа Светаго. И през онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски, и кръсти се от Иоана в Иордан. И тутакси като възлезваше от водата виде че се разтваряха небесата, и Духът като гълъб слезваше на него. И глас биде от небето: Ти си Син мой възлюблений в когото благоволих. И тоз час Духът го извожда в пустинята. И там бе в пустинята четиридесет дни и се изкушаваше от Сатана; и беше със зверовете; и ангелите му служеха. А след като биде предаден Иоан, дойде Исус в Галилея, и проповедваше благовестието на царството Божие, И казваше: Времето се изпълни, и приближи се царството Божие; покайте се и вервайте в благовестието. А когато пътуваше по край Галилейското море, виде Симона и Андрея брата му, че хвърляха мрежа в морето; понеже беха риболовци. И рече им Исус: Елате след мене, и ще ви направя да бъдете ловци на человеци. И тутакси оставиха мрежите си, и последваха го. И като позамина от там малко, виде Якова Зеведеева и Иоана брата му, и тех в ладията че си кърпеха мрежите. И тутакси ги повика, и те оставиха баща си Зеведея в ладията с наемниците, и отидоха след него. И влезоха в Капернаум; и наскоро в събота влезе Исус в съборището и учеше. И удивяваха се на учението му; защото ги учеше като некой който има власт, а не както книжниците. И имаше в съборището им человек с нечист дух, та извика, и казваше: Остави ни! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? дошел си да ни погубиш ли? Познавам те кой си, Свети Божий. И запрети му Исус, и рече; Млъкни, и излез из него. И нечистият дух, като го покъса, извика с голем глас и излезе от него. И всички се смаяха, щото разискваха помежду си, и думаха: Що е това? Кое е това ново учение, щото с власт повелява и на нечистите духове, и послушват го. И разчу се слухът негов наскоро по всичката околност на Галилея. И щом излезоха из съборището, дойдоха с Якова и Иоана в къщата на Симона и Андрея: А тъщата Симонова лежеше огничава, и тутакси му казват за нея. И пристъпи та я дигна, като я хвана за ръката; и на часа я остави огницата, и слугуваше им. И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха му всичките които беха зле, и беснуемите. И всичкият град се бе събрал пред вратата. И изцели мнозина които беха зле от разни болести, и много бесове изпъди, и не оставяше бесовете да говорят, понеже го познаваха че е Христос. И сутринта, много рано, стана та излезе, и отиде в пусто место, и там се молеше. И оттичаха след него Симон и които бяха с него. И като го намериха, казват му: Всички тебе търсят. И казва им: Да идем в близките паланки, да проповедам и там; защото съм за това излезъл. И той проповедваше по съборищата им по всичка Галилея, и изпъждаше бесовете. И идва при него един прокажен, та му се молеше и коленичеше пред него и казваше му: Ако да искаш, можеш да ме очистиш. А Исус се смили и простре ръка, та се допре до него, и казва му: Искам, очистен бъди. И като изрече туй, тутакси се махна от него проказата, и се очисти. И като му запрети строго, тоз час го отпрати, и казва му: Гледай никому нищо да не кажеш; но иди, покажи себе си на свещеника, и принес за очищението си това, което е Мойсей повелел, за свидетелство тем. А той щом излезе, начна да проповедва много и да разнося словото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в некой град; но вън в пусти места бе, и идеха при него от всекъде. И след неколко дни влезе пак в Капернаум; и чу се че е в една къща. И тутакси се събраха мнозина, така щото не ги побираше вече нито пред вратата местото; и говореше им словото. И идват при него та му доносят един разслабен, носен от четирима. И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. А Исус виде верата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти. А имаше некои от книжниците там, които седеха, и размишляваха в сърцата си: Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога? И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си? Кое е по лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи? Но за да познаете че власт има Син Человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения: ) Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си. И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали. И излезе пак край морето, и всичкият народ идеха при него, и учеше ги. И като минуваше, виде Левия Алфеева, че седеше на митарницата: и казва му: Ела след мене. И той стана и отиде след него. И когато беше на трапеза в къщата му, много митари и грешници беха наседали наедно с Исуса и учениците негови; защото беха мнозина, и последваха го. И книжниците и Фарисеите, като видеха че яде с митарите и грешниците, казваха на учениците му: Защо с митарите и грешниците яде и пие? И като чу Исус, казва им: Немат нужда за лекар здравите, но болните; не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние. А Иоановите и Фарисейските ученици постеха; и идват и казват му: Защо Иоановите и Фарисейските ученици постят, а твоите ученици не постят? И рече им Исус: Могат ли сватбарите да постят до като е младоженикът с тех? Колкото време имат младоженика с тех си не могат да постят. Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме младоженикът от тех, и тогаз в онези дни ще постят. И никой не пришива кърпа от небелено платно на вехта дреха; а инак, новото, което се туря да запълни отдира от вехтото, и съдраното бива полошо. И никой не налива ново вино във вехти мехове; а инак новото вино ще разпукне меховете, и виното се излива, и меховете се развалят; но требва ново вино да се налива в нови мехове. И в една събота когато минуваше през сеидбите, наченаха учениците му да късат класовете като вървеха в пътя. И Фарисеите му казваха: Виж, що правят в събота, което не е простено? И той им казваше: Не сте ли чели никога, що стори Давид, когато му стана нужда, и огладне той и които беха с него? как влезе в дома Божий във времето на първосвещеника Авиатара, та изяде хлебовете на предложението, които не е простено освен на свещениците да ги ядат, - даде още и на онези които беха с него? И казваше им: Съботата е станала за человека, а не человек за съботата; така щото Син Человечески е Господар и на съботата. И влезе пак на съборището, и там беше некой си человек който имаше ръката си изсъхнала. И съгледаха го да ли ще в съботен ден да го изцели, за да го обвинят. И казва на человека който имаше ръката си изсъхнала: Изправи се на сред. И казва им: Простено ли е съботен ден да прави некой добро, или да прави зло: да спаси ли душа, или да погуби? а те мълчеха. А като ги изгледа с гнев, наскърбен за окаменението на сърцето им, казва на человека: Простри ръката си. И простре; и възстанови се ръката му здрава както другата. И щом излезнаха Фарисеите, тутакси съвет сториха с Иродианите против него, как да го погубят. А Исус тръгна с учениците си КЪ морето; и отидоха след него много множество от Галилея и от Юдея, и от Ерусалим, и от Идумея, и из отвъд Иордан. И из около Тир и Сидон, много множество, като беха чули колко чудеса правеше, дойдоха при него. И рече на учениците си да го очаква една ладия поради народа, за да го не притесняват. Защото изцели мнозина, така щото онези които имаха болести нападаха на него, за да се допрат до него. И нечистите духове, когато го виждаха, припадаха му и викаха: Ти си Син Божий. И много им запрещаваше, да го не изявяват. И възлезе на гората, и призова онези които искаше той; и отидоха при него. И стори дванадесет, да бъдат с него, и да ги изпровожда да проповедват; и да имат власт да изцеляват болестите, и да изпъждат бесовете; И приложи на Симона име Петър; и Якова Зеведеева, и Иоана брата Яковова, и приложи им имена Воанергес, то ест, Синове на Гърма: и Андрея, и Филипа, и Вартоломея, и Матея, и Тома, и Якова Алфеева, и Тадея, и Симона Кананита; и Юда Искариотскаго, който го и предаде. И идват в един дом, и събира се пак много народ, така щото те не можаха нито хлеб да ядат. И като чуха своите му, излезоха да го уловят; защото казваха, че не е на себе си. И книжниците, които беха слезнали от Ерусалим казваха че има Веелзевула, и че с началника на бесовете изпъжда бесовете. И като ги призова, говореше им с притчи: Как може Сатана да изпъжда Сатана? И ако едно царство се раздели против себе си, онова царство не може да устои. И ако дом се раздели против себе си, този дом не може да устои. И ако Сатана се е повдигнал против себе си и се е разделил, не може да устои, но дошло му е свършването. Никой не може да разграби покъщнината на силния кога влезе в къщата му, ако първом не върже силния, и тогаз ще разграби къщата му. Истина ви казвам, че всичките грехове на синовете человечески ще им се простят, и хулите колкото че възхулят. но който възхули на Духа Светаго нема прошка във веки, но повинен е на вечно осъждане. Това рече той, защото казваха: Има дух нечист. Идват прочее братята му и майка му, и като стоеха вън проводиха до него и викаха го. И седеше народът около него; и рекоха му: Ето майка ти и братята ти вън искат те. И отвеща им и рече: Коя е майка ми? или кои са братята ми? И като изгледа тези, които седеха около него, казва: Ето майка ми и братята ми! Защото който прави волята Божия, той е брат мой, и сестра моя и майка. И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето. И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си: Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее. И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го. Друго падна на каменито место дето немаше много пръст, и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя; но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже немаше корен, изсъхна. И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод. И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто. И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша. И когато остана насаме, онези които беха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата. И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи; за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете. И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи? Сеятелът, словото сее. А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им. Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат; немат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват. И в трънете посеяното са тези, които слушат словото; и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто. И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника? Защото нема нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве. Който има уши да слуша, нека слуша. И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мерка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък. Защото който има, ще му се даде; а който нема, и онова което има ще му се отнеме. И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята; и спи и разбужда се ноще и дене; и семето никне и расте, както той не знае. Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа. И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва. Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним? Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най малко е от всичките семена, които са на земята; а когато се посее, израства, и бива по големо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сенка могат птиците небесни да превитават. И с много таквизи притчи говореше тем словото, както можеха да слушат. А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си. И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд. И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него. И дига се голема буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода. И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме? И стана та запрети на ветъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана ветърът, и стана тишина голема. И рече им: Защо сте така страхливи? Как немате вера? И убояха се с голем страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и ветърът и морето му се покоряват? минаха отвъд морето, в страната Гадаринска. И щом излезе из ладията, тоз час го срещна един человек от гробищата, с дух нечист, който имаше жилището си в гробищата, и никой не можеше да го върже нито с вериги; защото много пъти беха го вързали с окови и с вериги, и покъсал бе веригите, и оковите бе строшил; и никой не беше в сила да го укроти. И винаги, ноще и дене, беше по горите и в гробищата, и викаше и изпресичаше себе си с камене. А като виде Исуса от далеч, притече и поклони му се, и извика с глас голем и рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога вишнаго? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи. (Защото му казваше: Излез из человека, душе нечисти.) И попита го: Как ти е името? И отговори и рече: Легеон ми е името; защото сме мнозина. И моли му се много, да ги не отпраща навън от тази земя. А там при гората имаше стадо големо от свине та пасеше; И помолиха му се всичките бесове и казваха: Проводи ни в свинете, да влезем в тех; И Исус тутакси даде им воля. И излезнаха нечистите духове та влезоха в свинете; и устръми се стадото през стръмнината в морето, (те беха до две хиляди,) и се издавиха в морето. А онези които пасяха свинете побегнаха та известиха в града и селата. И жителите излезоха да видят какво е станало. И идват при Исуса, и виждат бесният в когото беше легеонът че седи и облечен и смислен; и убояха се. И приказаха им онези които видеха, как бе работата на бесния, и за свинете. И начнаха да му се молят да си отиде от техните предели. И когато влезе в ладията, молеше му се този що бе от напред бесен да бъде с него заедно. Исус обаче му не допусна, но казва му: Иди си у дома си при домашните си, и извести им това, що ти стори Господ и те помилва. И тръгна, и начена да проповедва в Декапол това що му стори Исус; и всичките се чудеха. И като премина пак Исус в ладията отвъде, събра се при него народ много; и той беше край морето. И ето, идва един от началниците на съборището, на име Яир, и като го виде, падна на нозете му; И молеше му се много и казваше: Дъщеря ми душа бере; да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да се избави и ще живее. И отиде с него; и следваха го народ много, и притискаха го. И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала, като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допре се до дрехата му. защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея. И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в телото си че изцеле от болестта. И тутакси Исус като позна в себе си че излезе от него сила, обърна се КЪ народа и казваше: Кой се допре до дрехите ми? И казваха учениците му: Видиш народът че те притиска и казваш: Кой се допре до мене? И обзираше се да види тази която бе сторила това. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше това което стана с нея, дойде и припадна му, и каза му всичката истина. А той й рече: Дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром, и здрава бъди от болестта си. Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умре; що задаваш вече труд на учителя? А Исус, щом чу думата която говореха, казва на началника на съборището: Не бой се, само вервай. И не остави никого да го придружи, тъкмо Петра и Якова и Иоана брата Яковов. И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищеха много. И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умрело, но спи. И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които беха с него, и влезва дето лежеше детето. И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани. И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много. И много им заръча никой да не научи това; и рече да и дадат да яде. И излезе от там, и дойде в отечеството си; и следваха го учениците му. И като дойде събота, начна да учи в съборището; и мнозина от слушателите удивяваха се, и думаха: От къде на тогози това? и коя е дадената нему мъдрост, че и таквизи чудеса биват от ръцете му? Не е ли този дърводелецът, синът Мариин, и брат на Якова и на Иосия и на Юда и на Симона? и не са ли сестрите му тука у нас? И съблазняваха се в него. И казваше им Исус: Нема пророк без почест освен в отечеството си и между роднините и в дома си. И не можеше там никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи ръце изцели ги. И чудеше се за техното неверство. И обхождаше селата наоколо та поучаваше. И призва дванадесетте, и начна да ги изпраща по двама по двама; и даваше им власт над нечистите духове. И заповеда им да не носят нищо на път, освен една тояга; нито тържик, нито хлеб, нито пари в пояс; но да са с проста обувка; и да не се обличат в две дрехи. И казваше им: В която къща влезете, там пребъдвайте до когато излезете от там. И които не ви приимат, нито ви послушат, като излезвате от там, отърсете праха из под нозете си за свидетелство тем. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на Содом или на Гомор в ден съдний нежели на онзи град. И те излезоха и проповедваха покаяние. И изпъждаха много бесове; и много болни помазваха с масло, и ги изцеляваха. И чу цар Ирод, (защото явно стана неговото име,) и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него. Други казваха, че е Илия; други пък казваха, че е пророк, или като един от пророците. Но като чу Ирод рече: Този е Иоан, когото аз посекох; той е възкръснал от мъртвите. Защото този Ирод проводи та улови Иоана, и върза го в тъмницата, заради Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже беше я взел за жена. Защото Иоан казуваше на Ирода: Не ти е простено да имаш братовата си жена. А Иродиада го ненавиждаше, и искаше да го убие, но не можеше. Защото Ирод се боеше от Иоан, като го знаеше че е человек праведен и свет; и припазваше го, и правеше много работи, като го слушаше, и с благодарение го слушаше. И когато настана удобен ден, в който Ирод за денят на рождението си правеше вечеря на големците си и на тисящниците и на старейшините Галилейски, и влезе дъщерята на тази Иродиада и поигра и угоди на Ирода и на седещите с него, рече царят на момичето: Искай ми каквото щеш, и ще ти дам. И закле й се: Ще ти дам каквото ми поискаш, даже до половината от царството ми. А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? и тя рече: Главата на Иоана Кръстителя. И той час влезна набързо при царят, та поиска и рече: Искам да ми дадеше сега тутакси главата на Иоана Кръстителя на блюдо. И царят ако и да се оскърби много, поради клетвите обаче и зарад седящите с него, не рачи да отхвърли просбата й. И тутакси проводи царят един оръжник, и заповеда да донесат главата му, и той отиде та го посече в тъмницата, и донесе главата му на блюдо, и даде я на момичето; и момичето я даде на майка си. И като чуха учениците му, дойдоха и дигнаха трупа му, и положиха го в гроб. И събраха се апостолите при Исуса та му известиха всичко, и колкото направиха и колкото поучиха. И рече им: Дойдете вие сами на страна в пусто место, и починете си малко; защото беха мнозина, които идеха и отиваха, и нито да ядат имаха време. И отиваха в пусто место с ладията на страна. И виде ги народът като отхождаха и мнозина го познаха; и стекоха се там пеши от всичките градове, и пристигнаха преди тех, и събраха се при него. И като излезе Исус виде много народ, и смили се за тех, понеже беха като овце, които немаха пастир; и начена да ги поучава много. И понеже беше вече станало късно, пристъпиха при него учениците му, и казваха: Местото е пусто, и късно е вече: разпусни ги, да идат по околните колиби и села, и да си купят хлеб; защото немат що да ядат. А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хлеб и да им дадем да ядат? А той им казва: Колко хлеба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби. И повеле им да турят всичките да наседат по зелената трева на трапези на трапези. И наседаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет. И като взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлебовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките. И ядоха всички и наситиха се. И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите. А онези които ядоха хлебовете беха около пет хиляди мъже. И тутакси понуди учениците си да влезат в ладията, и да идат преди него отвъд КЪ Витсаида, докле разпусне той народът. И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли. И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята. И виде ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше ветърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва КЪ тех като вървеше по морето, и искаше да ги измине. А те като го видеха че ходи по морето, възмнеха че е призрак, и извикаха; защото го всички видеха и смутиха се. И тутакси проговори с тех, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се! И възлезе при тех на ладията, и утихна ветърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се. Защото не разумеха поради хлебовете, понеже сърцето им бе затвърдело. И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска и се извезоха на пристанището. И когато излезоха от ладията, тутакси го познаха, и завтекоха се по всичките онези околни места, и наченаха да носят на одрове болните там дето чуваха че е. И дето влезваше в паланки или в градове или в села, туряха по пазаря болните, и молеха му се да се допрат поне до полите на дрехите му; и колкото се допираха, изцеляваха се. И събират се при него Фарисеите и некои от книжниците, които беха дошли от Ерусалим. И като видеха некои от учениците му че ядат хлеб с ръце нечисти, сиреч немити, укориха ги. (Защото Фарисеите и всичките Юдеи, ако си не умият ръцете до лактите, не ядат, държаще преданието на старите. и от пазар кога се връщат, ако се не умият, не ядат. Има и други много обичаи които са приели да държат;- измивания на чаши и шулци и медници и одрове: ) После питат го Фарисеите и книжниците: Защо твоите ученици не ходят по преданието на старите, но с немити ръце ядат хлеб? А той отвеща и рече им: Добре е пророкувал Исая за вас лицемерите; както е писано: «Този народ с устните си почита ме, а сърцето им далеч отстои от мене. И напразно ме почитат, учаще учения заповеди человечески.» Защото оставихте заповедта Божия, и държите преданието человеческо,- измивания на шулци и на чаши; и други подобни много таквизи правите. И казваше им: Добре че отметате Божията заповед за да вардите преданието ваше. Защото Мойсей рече: «Почитай баща си и майка си,» и: «Който злослови баща и майка, непременно да се умъртви.» Вие обаче казвате: Ако человек каже на баща си или на майка си,: Корван е (сиреч дар,) каквото би се ползувал ти от мене, доста е; и не го оставяте вече да стори нищо на баща си или на майка си; и тъй, разваляте словото Божие поради вашето предание, което сте предали; и струвате подобни таквизи много. И призова всичкия народ, и казваше им: Слушайте ме всинца, и разумевайте. Нема нищо извън человека що влезва в него което може да го оскверни; но което излезва из него, то е което осквернява человека. Ако некой има уши да слуша, нека слуша. И като влезе в къщи от народа питаха го учениците му за притчата. И казва им: Така ли и вие сте неразумливи? Не разумевате ли че все що от вън влезва в человека не може да го осквернява? Защото не влезва в сърцето му, но в търбуха ; и излезва в заходът, като изчистя всичките ястия. Казваше още че което излезва из человека, то осквернява человека. Защото от вътре от сърцето на человеците излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства, коварство, похотливост, поглед лукав, хулене, гордост, безумство. Всички тези лукави неща из вътре излезват, и оскверняват человека. И като стана от там, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и влезе в една къща, и не искаше да го знае никой; но не може да се укрие. Защото като чу за него некоя си жена, на която дъщеря й имаше дух нечист, дойде и припадна на нозете му. А тая жена бе Елинка, родом Сирофиникианка; и молеше му се да изпъди беса от дъщеря й. А Исус й рече: Остави да се наситят първом чадата; защото не е добре да вземе некой хлеба от чадата, и да го хвърли на псетата. А тя отговори и рече му: Ей, Господи, но и псетата отдолу под трапезата ядат от трошиците на децата. И рече й: За тази реч, иди; бесът излезе из дъщеря ти. И като отиде у дома си, намери че бесът бе излезъл, и дъщеря й легнала на постелката. И пак като излезе из пределите Тирски и Сидонски, дойде КЪ морето Галилейско, между пределите Декаполски. И довеждат му едного глух и гъгнив, и молят му се да възложи ръка на него. И като го взе на страна от народа, вложи пръстите си в ушите му; и като плюна, похвана го по езика. И погледна на небето, въздъхна, и казва му: Еффата, сиреч. Отвори се. И тоз час се отвориха ушите му; и развърза се връзката на езика му, и говореше чисто. И заръча им да не кажат това никому; но колкото им той заръчваше, толкоз повече те проповедваха; и удивяваха се твърде много, и думаха: Всичко добре прави; и глухите прави да чуят, и немите да говорят. През онези дни, понеже беше премного народ, и немаха какво да ядат, призва Исус учениците си, и казва им: Жал ми е за народа, защото три дни вече стоят при мене, и немат що да ядат; и ако ги разпусна гладни по домовете им ще премалнеят по пътя, защото некои от тех са дошли от далеч. И отговориха му учениците: От де ще може да ги насити некой с хлеб тука в пустинята? И попита ги: Колко хлеба имате? а те рекоха: Седем. И повеле на народът да наседат на земята; и като взе седемте хлеба, благодари, и преломи, и даваше на учениците си да сложат, и сложиха пред народа. Имаха и малко рибички; и благослови, и рече да сложат и тех. И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници. А онези които ядоха беха до четири хиляди; и разпусна ги. И тутакси влезе в ладията с учениците си, и дойде в Далманутанските страни. И излезоха Фарисеите и начнаха да му правят питания; и като го изкушаваха искаха от него знамение от небето. А той въздъхна от сърце, и рече: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: Нема да се даде на този род знамение. И остави ги и влезе пак в ладията, и мина отвъд. Но забравиха учениците да вземат хлеб, и немаха със себе си в ладията освен един хлеб. И заръча им и казва: Гледайте, пазете се от кваса Фарисейски и от кваса Иродов. И размишляваха помежду си и думаха: Това е защото хлебове немаме. А Исус разуме, и рече им: Защо размишлявате че хлебове немате? Не разбирате ли, нито разумевате? Още ли имате сърцето си окаменено? Очи имате, и не видите ли? и уши имате, и не чуете ли? и не помните ли? Когато преломих петте хлеба на петте хиляди, колко кошове пълни с укрухи дигнахте? Казват му: Дванадесет. И когато седемте на четирите хиляди, колко кошници пълни с укрухи дигнахте? А те рекоха? Седем. И казваше им: Как не разумевате? И идва във Витсаида: и довождат му едного слеп и примолюват му се да се прикосне до него. И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо. И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят. После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и виде всичките чисто. И изпрати го в дома му, и казваше: Нито в селото да влезеш, нито некому в селото да кажеш това. И излезе Исус и учениците му по селата на Кесаря Филипова, и из пътя питаше учениците си, и казваше им: Кого ме казват человеците, че съм. А те отговориха: Иоан Кръстител; други пък Илия; а други, един от пророците. И той им казва: Но вие кого ме казвате че съм? И отговори Петър и рече му: Ти си Христос. И запрети им да не казват никому за него. И начена да ги учи това, че Син Человечески требва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и след три дни да възкръсне. И говореше словото явно. А Петър го взе на страна, и начна да му запрещава. А той като се обърна и виде учениците си, запрети на Петра и рече: Махни се от пред мене Сатано; защото не мислиш това което е Божие, но това което е человеческо. И призва народа с учениците си, и рече им: Който иска да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и дигне кръста си и ме следва. Защото, който иска да упази живота си ще го изгуби; и който изгуби животът си заради мене и за евангелието, той ще го упази. Понеже какво ще ползува человека, ако спечели всичкия свет, и отщети душата си? Или какво ще даде человек в размена за душата си? Защото, който се усрами за мене и за думите ми в този блуден и грешен род, и Син Человечески ще се усрами за него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели. И казваше им: Истина ви казвам, че има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт докле не видят царството Божие дошло в сила. И след шест дни взема Исус Петра и Якова и Иоана, и възвожда ги на гора висока на страна сами, и преобрази се пред тех. И дрехите му станаха лъскави, твърде бели като снег, каквито белилник на земята не може да убели. И яви им се Илия с Моисея; и разговаряха се с Исуса. И отговори Петър и казва на Исуса: Рави, добро е да сме тука; и да направим три шатри, за тебе една, и за Моисея една, и за Илия една: защото не знаеше що да рече; понеже беха уплашени. И облак ги засени; и глас дойде из облака който казваше: Този е Син мой възлюблений: слушайте него. И внезапно като се обзърнаха, не видеха вече никого със себе си, освен Исуса самичък. И когато слезваха от гората, заръча им да не кажат никому това що видеха, освен кога Син Человечески възкръсне от мъртвите. И задържаха словото в себе си, като разискваха помежду си що е това да възкръсне от мъртвите. И питаха го и казваха: Защо казват книжниците, че требва да дойде първом Илия? А той отговори и рече им: Истина че ще Илия първом да дойде и да устрои всичко; и как е писано за Сина Человеческаго че требва да пострада много, и да бъде унижен; но казвам ви, че Илия дойде, и сториха му каквото щеха, както е писано за него. И като дойде при учениците виде, около тех народ много, и книжници които се препираха с тех. И тутакси всичкий народ щом го виде смая се, и притекоха се та го поздравяваха. И попита книжниците: Какво се препирате с тех? И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем. И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха. А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене. И доведоха го при него; и като го виде бесният, тутакси духът го покъса, и той падна на земята, и валяше се запенен. И попита Исус баща му: Колко време е от как му стана това? А той рече: От детинство. И много пъти и в огън го хвърля и във вода да го погуби; но ако можеш нещо, смили се на нас, и помогни ни. А Исус му рече: Това, ако можеш поверва, всичко е възможно за тогози който верва. И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вервам, Господи: помогни на моето неверство. А Исус като виде че се стича народ, запрети на нечистия дух, и му казваше: Душе неми и глухи, аз ти повелявам: Излез от него и да не влезеш вече в него. И духът като изпище, и го покъса силно, изкочи, и момъкът стана като мъртъв, така що мнозина думаха че умре. А Исус го хвана за ръка, и дигна го, и той стана. И когато влезе в къщи, учениците му питаха го на страна: Защо ние не могохме да го изпъдим? И рече им: Този род не може да излезе с нищо друго освен с молитва и пост. И като излезоха от там, минуваха през Галилея, и не искаше да узнае това никой. Защото учеше учениците си, и казваше им, че Син Человечески ще бъде предаден в ръце на человеци, и ще го убият; и след като го убият, в третия ден ще възкръсне. Но те не разумеваха думата, и боеха се да го попитат. И дойде в Капернаум, и когато влезе в къщи, питаше ги: За какво се разговаряхте в пътя помежду си? А те мълчаха; защото в пътя беха се препирали помежду си, кой е по-голем. И като седна призова дванадесетте, и казва им: Който иска да е пръв, ще бъде най-последен от всичките, и на всичките слуга. И взе едно дете та го постави по сред тех, пригърна го и рече им: Който приеме едно от таквизи деца в мое име, мене приима; и който приеме мене, не приима мене, но тогози който ме е проводил. Отговори му Иоан и казваше: Учителю, видехме некого си, който ни не следва, че изпъждаше бесове в твоето име; и забранихме му, защото не следва нас. А Исус рече: Недейте му забраня, защото нема никой който да стори чудо в мое име, и да може на часа да ме злослови. Понеже който не е против нас, той е откъде нас. Защото който ви напои една чаша вода в мое име, понеже сте Христови, истина ви казвам: Нема да изгуби заплата си. И който съблазни едного от малките, които верват в мене, за него по-добре би било да се обложи воденичен камик около шията му, и да бъде хвърлен в морето. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре ти е да влезеш клосен в живота, а не да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в огъня негасим; дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » И ако ногата ти те съблазнява, отсечи я: по-добре ти е да влезеш хром в живота, а не да имаш две нозе и да бъдеш хвърлен в пъкала, в огъня негасим, дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » И ако окото ти те съблазнява, извади го; по-добре ти е да влезеш с едно око в царството Божие, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен; дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. Добро нещо е солта; но ако солта бъде безсолна, с какво ще я поправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си. И стана от там та отиде в пределите Юдейски, през страните отвъд Иордан; и стича се пак народ при него; и както си имаше обичай, пак ги поучаваше. И пристъпиха Фарисеите та го попитаха за да изкушават: Да ли е простено на мъж да напусне жена си? А той отговори и рече им: Що ви заповеда Моисей? А те рекоха: Моисей дозволи да напише разводно писмо и да я напусне. И отговори Исус и рече им: За жестокосърдието ваше ви е писал тази заповед: от начало обаче на създанието, мъжко и женско ги е сътворил Бог. За това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата в една плът; така щото не са вече две, но една плът. И тъй, онова което е Бог съчетал человек да не разлъча. И в къщи пак учениците му попитаха го за същото. И казва им; Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея. И ако жена напусне мъжа си и посегне за другиго, прелюбодействува. И доведоха при него деца за да се прикосне до тех; а учениците запрещаваха на тези които ги водеха: Това като виде Исус възнегодува, и рече: Оставете децата да дохождат при мене; и не ги възпирайте; защото на таквизи е царството Божие. Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие като дете, нема да влезе в него. И прегърна ги, и възлагаше ръце на тех, и благославяше ги. И когато излезваше на пътя, притече се некой си та коленичи пред него и го питаше: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: «Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си.» А той отговори и рече му: Учителю, всичко това упазих от младостта си. А Исус като го погледна, възлюби го, и рече му: Едно ти не достига; иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай. Но той се наскърби за тая дума, и отиде си нажален; защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство? А учениците му се смайваха за неговите думи. И Исус пак отговори и рече им: Чада, колко е мъчно да влезат в царството Божие тези, които имат надеждата си на богатството? По-лесно е камила да мине през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. А те се твърде много удивяваха и говореха помежду си: И кой може спасен да бъде? А Исус погледна на тех и рече: У человеците е невъзможно; но не у Бога; защото у Бога всичко е възможно. И начна Петър да му говори: Ето, ние оставихме всичко и последвахме тебе. А Исус отговори и рече: Истина ви казвам: Нема ни един който да е оставил къща, или братя, или сестра, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя, заради мене и за евангелието, и да не вземе стократно сега на това време къщи и братя и сестри и майки и чеда и нивя наедно с гонения, и в идущия век живот вечен. Мнозина обаче първи ще бъдат последни, а последните първи. А когато беха в пътя на възлезването си в Ерусалим, Исус вървеше пред тех, а те се чудеха, и като вървеха подире му беха на страх. И като прибра пак дванадесетте, начна да им казва това което имаше да му се случи: Ето, ние възлезваме в Ерусалим, и Син Человечески ще бъде предаден на първосвещениците и на книжниците, и ще го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците; и ще му се поругаят, и ще го бият, и ще го заплюват, и ще го убият, и в третия ден ще възкръсне. И идват при него Яков и Иоан, синовете Зеведееви, и казват: Учителю, искаме да ни сториш каквото ти попросим. А той им рече: Що искате да ви сторя? А те му рекоха: Дай ни да седнем един от десно и един от лево до тебе в славата ти. А Исус им рече: Не знаете що просите. Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението с което се аз кръщавам? Те му рекоха: Можем. А Исус им рече: Чашата която аз пия, ще пиете, и с кръщението с което се аз кръщавам, ще се кръстите; но да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но комуто е приготвено. А като чуха десетимата, хванаха да негодуват за Якова и Иоана. А Исус ги повика и казва им: Вие знаете че онези които се имат господари на езичниците господаруват над тех, и големците им владеят ги. А между вас няма да бъде така; но който между вас иска да бъде големец, ще ви бъде слуга; и който от вас иска да бъде пръв, ще бъде раб на всичките. Защото Син Человечески не дойде да му слугуват, но да слугува, и да даде живота си откуп за мнозина. И идват в Иерихон; и когато излезваше из Иерихон той и учениците му, и народ доволно, Тимеевът син слепият, седеше при пътя та просеше. И като чу че е Исус Назарянин, начена да вика и да казва: Сине Давидов, Исусе, помилвай ме! И запрещаваха му мнозина, да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! И спре се Исус и рече да го повикат, и повикаха слепият и казаха му: Имай дързновение, стани, вика те. И той си хвърли дрехата, и стана та дойде при Исус. Отговори Исус и му рече: Що искаш да ти сторя? И слепият му рече: Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди, твоята вера те изцели. И тутакси прогледа, и последва Исус в пътя. И наближават в Ерусалим, във Витфагия и Витания, при Елеонската гора, проважда двама от учениците си, и казва им: Идете в селото което е на среща ви, и щом влезете в него ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е възседал; развържете и доведете го. И ако ви рече некой: Защо правите това? кажете че на Господа требва; и тутакси ще го проводи тука. И отидоха, и намериха ждребето вързано до вратата вън при край пътя, и отвързваха го. И некои от стоещите там казваха им: Що правите та развързвате ждребето? А те им рекоха, както поръча Исус; и оставиха ги. И доведоха ждребето при Исуса и наметаха на него дрехите си, и възседна на него. И мнозина постлаха дрехите си по пътя; други пак режеха клоне от дърветата и постилаха по пътят. И тези които вървеха отпред, и тези които отподире идеха, викаха и казваха: Осанна, благословен който иде в името Господне. Благословено царството на отца нашего Давида, което иде в името Господне, Осанна във вишних. И влезе Исус в Ерусалим и в храма, и като разгледа всичко, понеже времето беше вече късно, излезе във Витания с дванадесетте. И на утринта, когато излезоха из Витания, огладне. И като виде издалеч смоковница що имаше листе, дойде дано би намерил нещо на нея, и като дойде до нея, не намери нищо тъкмо едни листе; защото не беше време на смокините. И отговори Исус и рече й: Никой вече до века да не яде плод от тебе. И слушаха това учениците му. И дойдоха в Ерусалим; и като влезе Исус в храма, начна да изпъжда онези които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите, и столовете на онези, които продаваха гълъби, претури. И не допущаше да пренесе некой никакъв съсъд през храма. И поучаваше и казваше им: Не е ли писано: Домът ми ще се нарича дом на молитва за всичките народи? а вие го направихте «вертеп разбойнически.» И чуха книжниците и първосвещениците, и търсеха как да го погубят; защото му се боеха; понеже всичкий народ се удивяваше на учението негово. И като мръкна, излезе вън от града. И сутринта когато минуваха, видеха смоковницата изсъхнала от корен. И усети се Петър, и казва му: Рави, виж, смоковницата която прокле ти изсъхнала. А Исус отговори и казва им: Имайте вера в Бога. Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но поверва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл. За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вервайте че ще получите, и ще ви бъде. И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху некого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения. Но ако вие не прощавате, нито Отец ваш който е на небеса ще ви прости съгрешенията ваши. И идват пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при него първосвещениците и книжниците и старейшините. И казват му: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт да струваш това? А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч; и отговорете ми, и ще ви кажа с коя власт правя това. Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от человеците? Отговорете ми. И размишляваха в себе си и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: А защо не повервахте в него? Но ако речем: От человеците,- боеха се от народа; защото всички имаха Иоана че бе наистина пророк. И отговориха и рекоха на Исуса: Не знаем. Тогаз Исус отговори и рече им: Нито аз ви казвам с коя власт правя това. И начна да им говори с притчи: Человек некой си насади лозе, и огради го с плет, и изкопа жлеб, и съгради стълп, и даде го под наем на земледелци, и отиде. И във времето на плода проводи при земледелците едного раба, да вземе от земледелците от плода на лозето. А те го уловиха, биха го, и го отпратиха празден. И пак проводи до тех другиго раба; и него като биха с камене, разбиха му главата, и отпратиха го безчестен. И пак проводи другиго; и него убиха; и мнозина други, едни биха, а други убиха. При това още, понеже имаше един син любезен нему, проводи и него последен до тех, и думаше: Ще се посвенят от сина ми. А тези земледелци рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и наследието ще бъде наше. И хванаха го та го убиха, и хвърлиха го вън от лозето. Какво ще прочее да стори господарът на лозето? ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. Не сте ли прочели вие нито това писание: «Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: От Господа бе това и чудесно е в очите ни»? И искаха да го уловят; но се убояха от народа; понеже разумеха че на тех рече тази притча, и оставиха го и си отидоха. И проваждат до него некои от Фарисеите и Иродианите, да го впримчат в дума. И те като дойдоха казват му: Учителю, знаем че си истински, и не те е грижа от никого; защото не гледаш на лице на человеците, но по истина пътя Божий учиш. Право ли е да дадем дан на Кесаря, или не? Да дадем ли, или да не дадем? А той като позна лицемерието им, рече им: Защо ме изкушавате? донесете ми един динарий да видя. И те му донесоха. И казва им: Чий е този образ и надписът? А те му рекоха: Кесарев. И отговори Исус и рече им: Отдайте Кесаревите Кесарю, и Божиите Богу. И почудиха се на него. И идват при него Садукеи, които казват че нема възкресение; и попитаха го, и казваха: Учителю, Мойсей написа нам, че ако умре на некого брат му, и остави жена, а чада не остави, да вземе брат му жена му и да възстави семе на брата си. И тъй, имаше седем братя; и първият взе жена, и когато умре не остави семе. И взе я вторият, и умре, и нито той остави семе; и третият такожде. И вземаха я и седмината, и не оставиха семе; най-подир от всичките умре и жената. Във възкресението прочее, когато възкръснат, на кого от тех ще бъде тя жена? защото и седмината я имаха за жена. И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия? Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито за мъж отиват; но са като ангелите които са на небеса. А за мъртвите че ще възкръснат, не сте ли прочели в книгата Моисеева за къпината, как му рече Бог и каза: Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов? Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите: прочее вие заблуждавате много. И един от книжниците, който ги чу като се препираха, и позна че добре им се отговори, пристъпи и го попита: Коя заповед е от всичките най-първа? А Исус му отговори: Най първа от всичките заповеди е: «Слушай, Израилю: Господ Бог наш е един Господ; и да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичкия си ум, и с всичката си сила.» Тая е първата заповед. и втора подобна ней: «Да възлюбиш ближнаго твоего както себе си.» По-голема от тези друга заповед нема. И рече му книжникът: Добре, учителю, право си казал, че един е Бог, и нема друг освен него, и да го люби некой със все сърце, и с всичкият си разум, и с всичката душа, и с всичката сила, и да люби ближнаго своего както себе си, то е повече от всичките всесъжения и жертви. И като виде Исус че разумно отговори, рече му: Не си далеч от царството Божие. И никой вече не смееше да го попита за нещо. И отговори Исус, когато поучаваше в храма, и казваше: Как казват книжниците че Христос е син Давидов? Защото сам този Давид рече чрез Духа Святаго: «Рече Господ Господу моему: Седни от десната ми страна докле положа враговете твои подножие на нозете ти.» И тъй сам си Давид го нарича Господ; и от де е син негов? И многото народ слушаше го с благодарение. И казваше им в поучението си: Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, И предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията: тези, които изпояждат на вдовиците домовете, и за причина правят дълги молитви: те ще да приимат по-големо осъждение. И седна Исус срещу съкровищницата, та гледаше как туряше народът пари в съкровищницата; и много богати туряха много. И дойде една вдовица сирота и тури две лепти, сиреч един кодрант. И призва учениците си, и казва им: Истина ви казвам: Тая сирота вдовица тури най-много от всичките които туриха в съкровищницата: защото всички туриха от изобилието си, а тя от немането си тури всичко що имаше, всичкия си имот. И когато излезваше от храмът, казва му един от учениците му: Учителю, виж, какви камене и какви здания! А Исус отговори и рече му: Видиш ли тези големи здания? Нема да остане камик на камик, който да се не съсипе. И когато седеше той на гората Елеонска, срещу храма, попитаха го насаме Петър и Яков и Иоан и Андрей: Кажи ни: кога ще бъде това? и кое е знамението когато всичко това има да се свърши? А Исус им отговори, и начна да казва: Пазете се да ви не прелъсти некой; защото мнозина ще дойдат в мое име, и ще рекат: Аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина. А когато чуете бойове и слухове военни, недейте се смущава; защото това требва да бъде; но не е още свършването. Защото ще се повдигне народ върх народ, и царство върх царство, и ще бъдат трусове по некои места, и ще бъдат гладове и размирици: тези са начало на болезни. А вие пазете сами себе си; защото ще ви предадат на съдовища, и на съборища ще ви бият, и пред войводи и царе ще ви изкарват заради мене, за свидетелство тем. И требва първом да се проповеда евангелието на всичките народи. А когато ви поведат на предаване, недейте се от по-напред грижи какво ще продумате, нито преговаряйте; но което ви се даде в онзи час, това говорете; защото не сте вие които ще говорите, но Дух Светий. И ще предаде брат брата на смърт, и отец чадо, и ще се подигнат чада върх родители и ще ги умъртвят. И ще бъдете ненавиждани от всички заради моето име: а който претърпи до край, той ще спасен да бъде. И кога видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои дето не подобава, (който чете нека разумева,) тогаз които са в Юдея да бегат по горите; и който е на къщата на покрива, да не слезва в къщи, нито да влезва да вземе нещо от къщата си; и който е на нива да се не връща назад да вземе дрехата си. А горко на непразните, и на доещите през онези дни! И молете се да не бъде бегането ви зиме; защото през онези дни ще бъде таквази скръб каквато не е била от начало на създанието което създаде Бог до нине, нито ще бъде. И ако Бог не би съкратил онези дни, не би се избавила ни една плът; но заради избраните които избра съкратил е дните. И тогаз ако ви рече некой: Ето тука е Христос, или ,Ето, там, не вервайте; защото ще се подигнат лъжехристи и лъжепророци: и ще покажат знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. А вие пазете: ето предсказах ви всичко. Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, и луната не ще да даде светенето си; а звездите от небето ще слитат, и силите които са в небеса ще се поколебаят. И тогаз ще видят Сина Человеческаго че иде на облаци с голема сила и слава. И тогаз проводи ангелите си и ще събере избраните свои от четирите ветра, от край земята до край небето. А от смоковницата научете притча: когато вече вейките й омекнат и развиват листете си, знаете вече че е близо летото: така и вие, кога видите това че става, да знаете че е близу, на вратата. Истина ви казвам, че нема да премине този род, докле не бъде всичко това. Небето и земята ще преминат; но моите думи нема да преминат. А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите, които са на небеса, нито Синът, тъкмо Отец. Пазете се, бдете, и молете се; защото не знаете кога ще бъде времето. Понеже това ще бъде както кога человек некой отиде на път, и остави къщата си, и даде властта на рабите си, и всекиму неговата работа, и на вратаря повеле да е буден. И тъй бъдете будни и вие: (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата, вечерта, или посред нощ, или кога пее петелът, или заранта;) да не би като дойде внезапно да ви намери че спите. И това що казвам на вас, на всичките го казвам: Будни бъдете. А след два дни беше пасха и безквасните хлебове: и търсеха първосвещениците и книжниците как да го уловят с измама и да го убият. И думаха: Да не е в праздника, за да не стане мълва в народа. И когато беше той във Витания, в дома на Симона прокаженаго, и седеше на трапезата, дойде една жена, която имаше алавастър с миро нардово, чисто и скъпо; и като разби алавастъра, изле мирото на главата му. А имаше некои, които негодуваха в себе си и думаха: Защо стана тая пагуба на мирото? защото можеше то да се продаде за повече от триста пенези, и да се раздадат на сиромасите; и роптаеха на нея. Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? добра работа стори на мене. Защото сиромасите всекога имате със себе си, и когато щете можете да им сторите добро, мене обаче всекога немате. Това което можеше тя го стори; предвари да помаже с миро телото ми за погребение. Истина ви казвам: Дето че се проповеда това евангелие по всичкия свет, и това което стори тя ще се казва за спомен неин. Тогаз Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, да го предаде тем. И те като чуха възрадваха се; и обещаха се да му дадат сребро; и търсеше как да го предаде на сгодно време. И в първия ден на безквасните хлебове, когато колеха жертви за пасхата, казват му учениците му: Да искаш да идем и да приготвим да ядеш пасхата? И проважда двама от учениците си, и казва им: Идете в града; и ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода; идете след него. И дето влезе, речете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Де е виталницата, дето ще ям пасхата с учениците си? И той ще ви посочи горница голема, постлана, готова; там ни пригответе. И излезоха учениците му, и дойдоха в града, и намериха както им рече, и приготвиха пасхата. И като стана вечер, дойде с дванадесетте. И когато седеха на трапезата и ядеха, рече Исус: Истина ви казвам: Един от вас ще ме предаде, който яде с мене. А те начнаха да скърбят, и да му казват един по един: Да ли съм аз? а друг: Да ли съм аз? А той отговори и рече им: Един от дванадесетте е, който затопява с мене в блюдото. Син Человечески отхожда както е писано за него; но тежко и горко на тогози человека, чрез когото Син Человечески се предава! Добре би било за тогоз человека ако не бе се родил. И когато ядеха взе Исус хлеб, и като благослови преломи та им даде, и рече: Вземете, яжте; това е телото мое. И взе чашата, благодари и даде им; и пиха от нея всички. И рече им: Тая е моята кръв на новия завет която се за мнозина излива: истина ви казвам че нема вече да пия от плода на лозата до онзи ден когато го пия ново в царството Божие. И като изпеха песен, излезоха на Гората Елеонска. И казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: «Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овците.» Но подир възкресението си ще ви предваря в Галилея. А Петър му рече: И всички ако да се съблазнят, аз обаче не. И казва му Исус: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от мене. А той още повече казваше: Ако стане нужда и да умра с тебе наедно, нема да се отрека от тебе. Подобно казваха и всичките други. И идват на едно место което се казваше Гетсиманя; и казва на учениците си: Седете тука, докле се аз помоля. И взема със себе си Петра и Якова и Иоана, и начна да се ужасава и да тъжи. И казва им: Прискърбна е душата ми до смърт: постойте тука и будни бъдете. И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час; И думаше: Ава, Отче; на тебе е всичко възможно: замини ме с тази чаша; но не което аз искам, но което ти. Връща се и намерва ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не може ли един час да постоиш буден? Бдете и молете се да не би в изкушение да влезете: духът е бодър, а плътта немощна. И пак отиде та се помоли, и рече истото слово. И когато се завърна, намери ги пак заспали, защото очите им беха отегнали, и не знаеха що да му отговорят. И идва трети път, и казва им: Спете от сега и почивайте; доста е: дойде часът: ето предава се Син Человечески в ръцете на грешниците. Станете да идем: ето, този който ме предава се приближи. И тутакси, още като говореше, дойде Юда, който беше един от дванадесетте, и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и книжниците и старейшините. А този който го предаваше беше им дал знак, и рекъл: Когото целуна, той е; уловете го и заведете го с припазване. И когато дойде, тутакси пристъпи при него; и казва: Рави, Рави; и целуна го. И те туриха на него ръце и уловиха го. А един от предстоещите измъкна ножа си, и удари раба първосвещеников, и отсече му ухото. И отговори Исус и рече им: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи да ме уловите? Всеки ден бех при вас в храма и поучавах, и не ме уловихте; но това стана за да се сбъдат писанията. Тогаз го оставиха всички и побегнаха. И следваше го некой си момък, обвит в плащаница по голо; и уловиха го момците. А той остави плащаницата и побегна от тех гол. И заведоха Исуса при първосвещеника; и събират се при него всичките първосвещеници и старейшините и книжниците. И Петър от далеч го последва до вътре в двора на първосвещеника, и седеше наедно със слугите и грееше се при огъня. А първосвещениците и всичкият съвет търсеха свидетелство върх Исуса да го убият, и не намерваха; защото мнозина свидетелствуваха лъжа на него; но свидетелствата не бяха съгласни. И станаха некои и лъжесвидетелствуваха върх него и казваха: Ние го чухме да говори: Аз ще разваля този храм направен с ръка, и в три дни ще съзида друг с ръка не направен. Но нито така бе съгласно свидетелството им. И стана първосвещеникът насред, та попита Исуса и рече: Не отговаряш ли нищо? Какво свидетелствуват тези връх тебе? А той мълчеше, и не отговори нищо. Пак го попита първосвещеникът и казваше му: Ти ли си Христос, Синът на Благословенаго? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Сина Человеческаго че седи отдесно на силата, и че иде с облаците небесни. Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си, и рече: Каква още потреба имаме за свидетели? Чухте богохулството: как ви се види? и всичките го осъдиха че е повинен на смърт. И начнаха некои да го заплюват, и да прикриват лицето му, и да го бъхтят, и да му казват: Проречи. И слугите го удряха с плесници. И когато беше Петър долу в двора, идва една от слугините първосвещеникови; и като виде Петра че се грее, погледна го и рече: И ти беше със Исуса Назарянина. А той се отрече, и каза: Не знам, нито разбирам що казваш ти. И излезе вън на пред двора и петелът попе. И слугинята, като го виде пак, начна да казва на предстоящите, че този е от тех. А той пак се отричаше. И след малко, предстоящите пак казваха на Петра: Наистина от тех си; защото си Галилеянин, и говоренето ти прилича. А той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека, когото казвате. И петелът попе втори път. И помена Петър речта, която му рече Исус, че: Преди петелът дваж да пее, триж ще се отречеш от мене. И начена да плаче. И завчас на сутринта светуваха се първосвещениците със старейшините и книжниците, и всичкия съвет, и вързаха Исуса та го заведоха и предадоха го на Пилата. И попита го Пилат: Ти ли си царът на Юдеите? А той отговори и рече му; Ти казваш. И обвиняваха го първосвещениците много. А Пилат пак го попита и рече; Не отговаряш ли нищо? Виж, колко свидетелствуват върх тебе. Но Исус пак не отговори нищо, така щото Пилат се чудеше. А на праздника пущаше им по едного от запрените, когото би поискали. А тогаз бе запрен некой си на име Варава с другите размирници, които по размирицата направиха убийство. И народът извика, и начена да иска да стори Пилат както им всякога правеше. А Пилат им отговори, и рече: Искате ли да ви пусна царя Юдейски? понеже знаеше че от завист го предадоха първосвещениците. Но първосвещениците нагласиха народа да искат да им пусне по-добре Варава. И Пилат отговори пак и рече им: Но що искате да сторя тогози когото казвате цар Юдейски? А те пак извикаха: Разпни го. А Пилат им казваше: Че какво зло е сторил? Но те по-много извикаха: Разпни го. Тогаз Пилат, понеже искаше да стори угодното на народа, пусна им Варава, а Исуса, като го би, предаде го на разпятие. И войните го заведоха отвътре двора, то ест в преторията, и свикаха всичкия полк. И облекоха му багреница, изплетоха и венец от тръне и наложиха го на главата му, и начнаха да го поздравяват и да казват: Радвай се, Царю Юдейски! И удряха го по главата с тръст, и заплюваха го; и коленичеха та му се кланяха. И след като му се поругаха, съблекоха му багреницата, и облекоха го в неговите дрехи, и го изведоха вън да го разпнат. И накарват некого си Симона Киринейца, баща на Александра и Руфа, който минуваше, като си идеше от нивата, да носи кръста му. И завождат Исуса на местото Голгота, което се тълкува Лобно Место. И даваха му да пие вино смесено със смирна, но той не пое. И като го разпнаха, споделиха дрехите му, и хвърлиха жребие на тех, кой кое да вземе. А бе третий час, и го разпнаха. И надписът на обвинението му бе надписан: ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ. И с него разпнаха двама разбойници, едного от десно и едного от лево нему. И се изпълни писанието което казва: «И с беззаконните се вмени.» И които минуваха от там хулеха го, и киваха с глави и казваха: Уха, ти който разваляш храмът и в три дни го съзиждваш, спаси себе си, и слез от кръста. Подобно и първосвещениците, с книжниците присмиваха му се помежду си и думаха: Други е избавил, а пък себе си не може да избави. Христос царът Израилев нека слезе сега от кръста, да видим и да поверваме. И разпетите с него укоряваха го. И като дойде шестият час, стана тъма по всичката земя, до деветият час. И по деветте часа извика Исус с голем глас, и рече: ЕЛОИ, ЕЛОИ, ЛАМА САВАХТАНИ? което ще се рече: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? И некои от стоящите там като чуха казваха: Ето, Илия вика. И завтече се един, и напълни гъба с оцет, и обви я на тръст, та му даваше да пие, и казваше: Оставете да видим да ли ще дойде Илия да го снеме. А Исус като издаде глас голем, издъхна. И завесата на храмът се раздра на две, от горе до долу. А като виде стотникът, който стоеше срещу него, че като извика така, издъхна, рече: Наистина този человек беше Син Божий. Имаше още и жени които гледаха от далеч, между които бе и Мария Магдалина, и Мария майката на Якова малаго и на Иосия, и Саломия; които, и когато беше Исус в Галилея, следваха го и слугуваха му; и други много които беха възлезли с него в Ерусалим. И когато вече стана вечер, (защото беше петък, сиреч, срещу събота,) Дойде Иосиф от Ариматея, почтен един съветник, който и той ожидаше царството Божие; и дързна та влезе при Пилата, и поиска телото Исусово. А Пилат се почуди да ли е вече умрел; и повика стотника, та го попита отколе ли е умрел. И като се научи от стотника, подари телото Иосифу. И той купи плащаница и сне го та го обви с плащаницата; и положи го в гроб, който бе изсечен от камик, и привали камик над вратата на гробът. А Мария Магдалина и Мария майката Иосиева гледаха де го полагаха. И като се мина съботата, Мария Магдалина и Мария майката Яковова и Саломия купиха аромати за да дойдат и да го помажат. И много рано в първия ден на седмицата идват на гроба, когато изгрея слънцето. И казваха си помежду си: Кой ще ни отвали камика от вратата на гроба? И като погледнаха, видеха че камикът бе отвален; защото беше твърде голем. И като влезоха в гробът, видеха едного юноша че седеше от десно, облечен с бела одежда; и ужасиха се. А той им казва: Недейте се ужасава: Исуса търсите, Назарянина разпетаго: възкръсна, не е тука; ето местото дето го положиха. Но идете, кажете на учениците му и на Петра че отива преди вас в Галилея; там ще го видите, както ви рече. И те излезоха скоро и побегнаха от гроба; понеже трепет и ужас беше ги обзел; и не рекоха никому нищо; защото се бояха. И като възкръсна рано в първият ден на седмицата, яви се най-първо на Мария Магдалина, от която бе изпъдил седем бесове. Тя отиде та извести на тия които беха с него, когато жалееха и плачеха. И те като чуха че е жив и че го е видела, не хванаха вера. След това яви се в друг образ на двамина от тех, когато вървеха и отиваха на село. И те отидоха та известиха на другите; но нито тем хванаха вера. После се яви на единадесетте когато беха на трапезата, и укори ги за неверството и жестокосърдието им, защото не хванаха вера на тези които го видеха възкръснал. И рече им: Идете по всичкия свет и проповедайте евангелието на всяка твар. Който поверва, и се кръсти, спасен ще бъде; а който не поверва ще бъде осъден. И на тези които поверват ще им споследват тия знамения; с моето име бесове ще изпъждат; нови езици ще говорят; змии ще хващат; и ако нещо смъртно изпият, нема да ги повреди; на болестни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави. И тъй Господ, след като им говори, възнесе се на небето и седна от десно на Бога. А те излезоха и проповедваха навсекъде, като съдействуваше Господ и потвърдяваше словото си със знаменията които следваха. Амин.

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните нам събития, както ни ги предадоха онези които от начало са били очевидци и служители на словото, виде ми се благословно и мене, който изследвах подробно всичко от начало, да ти пиша наред за това, честити Теофиле, за да познаеш твърдото основание на това учение, в което си поучаван. В дните на Ирода царя Юдейскаго имаше некой си свещеник, от четата Авиева, на име Захария; и жена му от дъщерите Ааронови, и името й Елисавета. Те и двамата беха праведни пред Бога, и ходеха безпорочно във всичките заповеди и постановления Господни. И немаха чедо, понеже Елисавета бе неплодна, а и двамата беха заматорели във възрастта си. И като свещенсвуваше той пред Бога в реда на четата си, по обичая на свещенството падна жребие нему да влезе в храма Господен и да покади. И в часа на каденето всичкото множество на народа от вън беше на молба. И яви му се ангел Господен стоещ от десно на кадилния олтар. И Захария като го виде, смути се и страх нападна на него. И рече му ангелът: Не бой се, Захарие; защото послуша ти се молбата; и жена ти Елисавет ще ти роди син, и ще му наречеш името Иоан. И ще ти бъде радост и веселие, и мнозина ще се възрадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Бога; и вино и сикера нема да пие; и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си. И ще възвърне мнозина от синовете Израилеви КЪ Господа технаго Бога. И той ще предиде пред него в дух и сила Илиина, за да възвърне сърцата на бащите КЪ чадата, и непокорните КЪ мъдруванието на праведните, за да приготви Господу народ предразположен. И рече Захария на ангелът: По какво ще позная това? защото аз съм стар, и жена ми заматорела в дните си. А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавриил който предстоя пред Бога; и праведен съм да ти говоря, и да ти благовестя това. И, ето, ще мълчиш и не ще можеш да говориш, до денят в който ще бъде това, защото не хвана вера на думите ми, които ще се сбъдат на времето си. И народът чакаше Захария; и чудеха се че се бавеше в храма. А когато излезе, не можеше да им продума, и разумеха че е видение видел в храма, и той им киваше, и оставаше нем. И като се изпълниха дните на службата му, отиде у дома си. А след тия дни зачна жена му Елисавет, и таеше се пет месеца и думаше: Така ми стори Господ в дните в които пригледна да отнеме укорът ми измежду человеците. А в шестият месец проводен бе ангел Гавриил от Бога в град Галилейски, на който името е Назарет, при една девица сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девицата Мариам. И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. А тя щом го виде смути се от думата му и размишляваше какво ще бъде това поздравление. И рече й ангелът: Не бой се, Мариам; защото си намерила благодат у Бога. И ето ще зачнеш в утробата си, и ще родиш син, и ще наречеш името му ИСУС. Той ще бъде велик, и Син на Вишнаго ще се нарече; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида; И ще царува над дома Яков във веки, и царството му не ще да има край. И рече Мариам на ангела: Как ще бъде това? понеже мъж не зная? И отговори ангелът, и рече й: Дух Светий ще дойде върху ти, и сила на Вишнаго ще те осени; за това и светото което се ражда от тебе, Син Божий ще се нарече. И ето, твоята сродница Елисавет, и тя в старините си зачена син, и този е шестий месец за нея, която се неплодна казваше; защото нема у Бога невъзможно нещо. И рече Мариам: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по твоята дума. И отиде си от нея ангелът. И стана Мариам през тези дни, та отиде бързом КЪ планинската страна в град Юдов; И влезе в дома Захариин и поздрави Елисавет. И щом чу Елисавет поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавет с Духа Светаго; и възгласи с глас голем и рече: Благословена ти в жените, и благословен плодът на твоята утроба. И от къде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего? Защото, ето, щом дойде гласът на поздравлението ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми. И блажена която е повервала, че ще се сбъде реченото й от Господа. И рече Мариам: Величае душата ми Господа, и възрадва се духът ми в Бога спасителя моего Защото пригледа на смирението на рабинята си; и, ето, от нине ще ме ублажават всичките родове. Защото Силният ми стори величие, и свето е неговото име, и неговата милост е от род в род върх тези които му се боят. Сътвори сила със своята мишца; разпръсна горделивите с мислите на сърцето им. Свали силните от престолите им, и въздигна смирените. Гладните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни. Помогна на Израиля своят раб, като помена милостта си, (като говори на отците ни,) на Авраама и на семето негово до века. И седе Мариам с нея до три месеца; и се завърна у дома си. А Елисавета се изпълни времето й да роди; и роди син. И чуха съседите и роднините й, че е възвеличил Господ своята КЪ нея милост, и радваха се с нея. И в осмия ден дойдоха да обрежат детето, и наричаха го, по бащиното му име, Захария. И отговори майка му, и рече: Не, но ще се нарече Иоан. И рекоха й че: Никой нема в рода ти който да се нарича с това име. И киваха на баща му как би искал той да го нарече. А той поиска дъсчица, и написа тези думи: Иоан е името му. И почудиха се всички. И тоз час се отвориха устата му и езикът му; и говореше и благославяше Бога. И нападна страх на всичките им съседи, и по всичката планинска страна на Юдея приказваше се за всичко това. И всички които чуха, туриха това на сърцето си и казваха: Какво ли ще бъде това отроче? И ръката Господня беше с него. И отец му Захария изпълни се Духом Светим; и пророкува и рече: Благословен Господ Бог Израилев, защото посети и стори избавление на своя народ, и въздигна нам рог на спасение в дома на Давида раба своего, (както говори чрез устата на светите свои от века пророци,) освобождение от враговете наши, и от ръката на всички които ни ненавиждат, да стори милост с отците наши, и да помене светия свой завет, клетвата с която се закле на отца ни Авраама, да даде нам, освободени от ръката на враговете наши, да му служим без страх, в светост и правда пред него през всичките дни на живота си. И ти, отроче, пророк на Вишнаго ще се наречеш; защото ще предидеш пред лицето Господне, да приготвиш пътищата му; за да дадеш на неговия народ да познаят спасение, чрез прощаване на греховете им, за милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата, да осияе седещите в тъмнина и в сенка смъртна, така щото да управи нозете ни в път на мир. А детето растеше и укрепяваше се духом; и в пустините беше до денят на явлението си на Израиля. А през онези дни излезе заповед от Кесаря Августа да се напише всичката вселенна. Това написване стана първо когато Кириний владееше Сирия. И идеха всички да се написват, всеки в своят си град. А възлезе и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в града Давидов, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов,) да се напише с Мариам обручената нему жена, която беше непразна. И когато беха те там, изпълниха се дните й да роди; И роди Сина своего първороднаго, и пови го; и положи го в яслите; защото немаше место за тех в гостилницата. И по онези места имаше овчари които нощуваха на полето, и вардеха стража през нощ за стадото си. И, ето, ангел Господен застана между тех, и слава Господня ги осия, и уплашиха се със страх голем. И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голема, която ще бъде на всичките люде. Защото днес се роди вам, в града Давидов Спасител, който е Христос Господ. И това ще бъде вам знамение: Ще намерите младенец повит, сложен в яслите. И внезапно с ангелът наедно намери се множество войска небесна които хвалеха Бога и говореха: Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение. И щом си отидоха ангелите от тех на небето, человеците, сиреч, овчарите рекоха си един на друг: Да идем прочее до Витлеем, и да видим това що е станало, което Господ ни изяви. И дойдоха на бързо, и намериха Мариам и Иосифа и младенеца че лежеше в яслите. И като видеха, разказаха речите що им се рекоха за това дете. И всички които чуха почудиха се за това което овчарите им казаха. А Мариам съхраняваше всички тези речи, и размисляше за тех в сърцето си. И върнаха се овчарите, хвалеще и славеще Бога, за всичко що чуха и видеха според както им се бе рекло. И като се изпълниха осем дни за да обрежат детето, нарекоха му името Исус, нареченото от ангела преди неговото зачатие в утробата. И като се изпълниха дните за очищението нейно, по закона Моисеев, занесоха го в Ерусалим да го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че «всеки младенец от мъжки пол който отваря ложесна свет на Господа ще се нарече,» и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, «две гъргорици, или две гълъбчета.» И, ето, имаше некой си человек в Ерусалим, на име Симеон; и този человек беше праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израиля; и Дух Светий бе на него. И открито бе нему от Духа Светаго, че немаше да види смърт преди да види Христа Господня. И дойде по внушението на Духа в храма; и когато родителите внесоха отрочето Исуса да сторят за него по обичаю на закона, той го прие на ръцете си, и благослови Бога, и рече: Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром; защото видеха очите ми твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всичките народи; светлина за просвещение на езичниците, и слава на твоят народ Израил. А Иосиф и майка му чудеха се за това що се казваше за него. И благослови ги Симеон, и рече на майка му Мариам: Ето този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие; а на сама тебе меч ще прониже душата ти; за да се открият помишленията на много сърца. Имаше и некоя си Анна пророчица, дъщеря Фануилева, от племето Асирово; тя беше на възраст много остарела, и живела бе с мъжа си седем години от девството си. И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, дето ноще и дене служеше Богу в пост и молитва. И тя като пристъпи в истото време славословеше Бога, и говореше за него на всички които ожидаха изкуплението в Ерусалим. И като свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А детето растеше и укрепяваше се духом, и се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия бе на него. И ходеха родителите му всека година в Ерусалим за празника на пасхата. И когато стана той на дванадесет години, като възлезоха по обичаю в Ерусалим за праздника, и като изкараха дните на праздника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим; и не усети Иосиф и майка му. И понеже мислеха да е с дружината, изминаха един ден път, и търсеха го между роднините и познайниците си; и като го не намериха, върнаха се в Ерусалим да го търсят; И след три дни намериха го в храма седнал между учителите, та ги слушаше и попитваше ги. И всички които го чуваха удивяваха се на разума и на отговорите му. И като го видеха смаяха се; и рече му майка му: Синко, що ни стори така? Ето баща ти и аз много оскърбени те търсихме. И рече им: Защо да ме търсите? Не знаете ли че требва да съм в това което принадлежи на Отца ми? А те не разумеха речта която им рече. И слезе с тех, и дойде в Назарет, и покоряваше им се. А майка му съхраняваше всички тези неща в сърдцето си. А Исус успеваше в мъдрост, и възраст, и благодат пред Бога и человеците. А в петнадесетата година на владението на Тиверия Кесаря, когато Понтийски Пилат бе управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и Филип брат му четверовластник в Итурея и в Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния, във времето на архиереите Анна и Каиафа, слово Божие биде КЪ Иоана сина Захариина в пустинята. И дойде по всичката страна около Иордан та проповедваше кръщението на покаяние за прощаване на греховете. както е писано в книгата на думите на Исаия пророка, който казва: «Глас на едного, който вика в пустинята; Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки. Всека долчина ще се напълни, и всяка гора и хълм ще се сниши, и криволиците ще станат прави, и неравните пътища гладки; и всека плът ще види спасението Божие. » И тъй говореше на народите които идеха да се кръстят от него: Рожби ехидни! кой ви обади да побегнете от бъдещият гнев? Сторете прочее плодове достойни на покаянието; и не начнувайте да думате в себе си: Отца имаме Авраама; защото казвам ви че Бог може от тези камени да въздигне чада Аврааму. А и секирата вече лежи при кореня на дърветата; и тъй, всяко дърво което не прави добър плод отсича се и в огън се хвърля. И питаха го народите и говореха: Прочее, що да правим? А той отговори и рече им: Който има две дрехи нека даде на тогози който нема; и който има храна нека прави такожде. Дойдоха и митари да се кръстят, и рекоха му: Учителю, що да правим? И той им рече: Не събирайте нищо повече от това що ви е заповедано. Питаха го и военните, и говореха: И ние що да правим? И рече им: Не правете никому насилство, нито оклеветявайте; и доволни бъдете със заплатите си. И като очакваше народът, и размишляваха всички във сърцата си за Иоана да не би той да е Христос, отговори Иоан на всички и рече: Аз ви кръщавам с вода; но иде по-силният от мене, комуто не съм достоен да развържа ремика на обущата му, той ще ви кръсти с Духа Светаго и с огън; комуто лопатата е в ръката му, и ще отреби гумното си, и ще събере пшеницата в житницата си, а плевата ще изгори в огън неугасим. И с много други поучения, благовествуваше той на народа. А Ирод четверовластникът като се изобличаваше от него за Иродиада жената на брата си Филипа, и за всичките други злини що бе сторил Ирод, над всичко друго приложи и това, че затвори Иоана в тъмница. И като се кръсти всичкий народ, когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се небето, и слезе Дух Светий в телесен вид, като гълъб върх него; и глас биде от небето който казваше: Ти си Син мой възлюблений: в тебе благоволих. И сам Исус начнуваше да е около тридесет години; според както го мислеха беше син на Иосифа, който бе син Илиев. а Илий Мататов, а Матат Левиин, а Левий Мелхиин, а Мелхий Янаев, а Яна Иосифов, а Иосиф Мататиев, а Мататия Амосов, а Амос Наумов, а Наум Еслиев, а Еслий Нагеев, а Нагей Маатов, а Маат Мататиев, а Мататия Семеиев, а Семеий Иосифов, а Иосиф Юдин, а Юда Иоананов, а Иоанан Рисаев, а Риса Заровавелов, а Заровавел Салатиилев, а Салатиил Нириев, а Нирий Мелхиев, а Мелхий Адиев, а Адий Косамов, а Косам Елмодамов, а Елмодам Иров, а Ир Иосиев, а Иосий Елиезеров, а Елиезер Иоримов, а Иорим Мататов, а Матат Левиин, а Левий Симеонов, а Симеон Юдин, а Юда Иосифов, а Иосиф Ионанов, а Ионан Елиакимов, а Елиаким Мелеаев, а Мелеа Маинанов, а Маинан Мататаев, а Матата Натанов, а Натан Давидов, а Давид Иесеев, а Иесей Овидов, а Овид Воозов, а Вооз Салмонов, а Салмон Наасонов, а Наасон Аминадавов, а Аминадав Арамов, а Арам Есромов, а Есром Фаресов, а Фарес Юдин, а Юда Яковов, а Яков Исааков, а Исаак Авраамов, а Авраам Тарин, а Тара Нахоров, а Нахор Серухов, а Серух Рагавов, а Рагав Фалеков, а Фалек Еверов, а Евер Салаев, а Сала Каинанов, а Каинан Арфаксадов, а Арфаксад Симов, а Сим Ноев, а Ное Ламехов, а Ламех Матусалов, а Матусал Енохов, а Енох Яредов, а Яред Малелеилов, а Малелеил Каинанов, а Каинан Еносов, а Енос Ситов, а Сит Адамов, а Адам Божий. А Исус пълен с Духа Светаго върна се от Иордан, и отведен биде Духом в пустинята; и там беше четиридесет дни изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни;: и като се изминаха те, напокон огладне. И рече му дяволът: Ако си Син Божий, речи на този камик да стане хлеб. И отвеща му Исус и рече: Писано е, че «не само с хлеб ще живее человек, но с всеко слово Божие.» И като го възведе дяволът на една планина висока, показа му всичките царства на вселенната в една минута време. И рече му дяволът: Тебе ще дам всичката тази власт и славата им; защото е мене предадена, и давам я комуто ща. И тъй, ако се поклониш ти пред мене, твое ще бъде всичко това. И отговори му Исус и рече: Махни се от мене, Сатано; защото е писано: «Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш.» И заведе го в Ерусалим, и постави го на крилото на храма, и рече му: Ако си Син Божий, хвърли се от тука долу; защото е писано: «На ангелите си ще заповеда за тебе да те упазят, и на ръце ще те подигат за да не препънеш о камик ногата си.» И отговори Исус и рече му: Речено е: «Да не изкусиш Господа Бога твоего.» И като свърши всеко изкушение дяволът, отстъпи от него до време. А Исус със силата на Духа върна се в Галилея; и слух излезе за него по всичката околност. И той поучаваше по съборищата им, и се прославяваше от всичките. И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и влезе по обичая си в съборището съботен ден, и стана да чете. И подадоха му книгата на пророка Исая; и като разгърна книгата, намери това место, дето бе писано: «Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповедам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода, да проповедам благоприятната Господня година. И като сгъна книгата, даде я на слугата и седна, а очите на всичките в съборището бяха се взрели в него. И начна да им говори: Днес се изпълни това писание във вашите уши. И всички му засвидетелствуваха и чудеха се за думите на благодатта що излезваха из устата му и думаха: Не е ли този синът Иосифов? И рече им: Без друго ще ми кажете тази притча: Лекарю, изцери се сам си; което сме чули че е станало в Капернаум, стори и тука в отечеството си. И пак рече: Истина ви казвам че никой пророк не е приет в отечеството си. И наистина ви говоря, много вдовици беха в Израиля във времето на Илия когато се затвори небето за три години и шест месеца, в което време стана глад голем по всичката земя; и ни при една от тех не бе проводен Илия, тъкмо в Сарепта Сидонска при една вдовица жена. И мнозина прокажени имаше във времето на Елисея пророка в Израил; и никой от тех не бе очистен, тъкмо Нееман Сирианинът. Това като чуха тези които беха в съборището всички се изпълниха с ярост, и станаха та го изкараха вън из града и заведоха го при краят на ръта на който градът им беше съграден, за да го низринат. Но той мина изпомежду им и отиваше си. И слезе в Капернаум, град Галилейски; и поучаваше ги в съботните дни. И удивяваха се за учението му, защото неговото слово беше с власт. И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бес; и извика с глас голем, и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий. И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак. И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излезват? И разнесе се слух за него по всичките околни места. И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея. И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им. И когато залезваше слънцето, всички които имаха болнави от всекакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всекого едного от тех, изцели ги. От мнозина още и бесове изхождаха с кресък, и казваха: Ти си Христос Син Божий. И запрещаваше им и ги не оставяше да говорят, понеже го познаваха че е Христос. И като стана ден, излезе и отиде в пусто место; и народът го диреше, и дойдоха при него, и задържаваха го да си не иде от тех. А той им рече: Че и в другите градове требва да благовестя царството Божие; понеже на това съм проводен. И проповедваше в съборищата Галилейски. А веднъж когато народът го притискаше да слуша словото Божие, той стоеше при езерото Генисаретско, и виде две ладии че стоеха покрай езерото; а рибарите беха излезли из тех та изпираха мрежите си. И като влезе в една от ладиите която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от земята; и седна та поучаваше народа от ладията. И щом престана от да говори, рече Симону: Оттегли ладията в дълбочината, и хвърлете мрежите си да уловите риба. А Симон отговори и рече му: Учителю, цела нощ сме се трудили, и не уловихме нищо; но по твоята реч ще хвърля мрежата. И това като сториха, уловиха много множество риби, щото се прокъснуваше мрежата им. И кивнаха на дружината си които беха в другата ладия да дойдат да им помогнат; и дойдоха, и напълниха и двете ладии, до толко щото щеха да потънат. А като виде Симон Петър припадна на коленете Исусови, и казваше: Иди си от мене, Господи, защото съм человек грешен; понеже ужас обзе и него и всичките що беха с него за лова на рибите що уловиха, подобно и Якова и Иоана, синовете Заведееви, които беха съдружници Симонови. И рече Исус Симону: Не бой се: от сега человеци ще ловиш. И като извлекоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след него. И когато беше в един от градовете, ето человек пълен с проказа, който, като виде Исуса, падна на лицето си, та му се помоли и казваше: Господи, ако щеш, можеш да ме очистиш. А той простре ръка та се допре до него, и рече: Искам, бъди очистен; и тутакси проказата се махна от него. И той му заповеда да не каже това никому, но иди, казва, покажи се на свещеника, и принес за очищението си както е Моисей заповедал за свидетелство тем. Но още повече се разчуваше за него; и събираха се народ много да слушат, и да ги изцелява от болестите им. А той се оттегляше в пустините и молеше се. И един ден, когато той поучаваше, седеха Фарисеи и законоучители, които беха надошли от всеко село на Галилея и Юдея и Ерусалим; и сила Господня бе в изцеляването им. И ето человеци които носеха на одър едного человека който беше разслабен; и искаха да го внесат вътре, и да го сложат пред него. Но понеже не намериха през де да го внесат вътре поради народа, възлезоха на покрива, и през керемидите спуснаха го с одъра на сред пред Исуса. И като виде Исус верата им, рече му: Человече, прощават ти се греховете ти. И начнаха да размишляват книжниците и Фарисеите и да казват: Кой е този, който говори богохулство? Кой може да прощава грехове освен едного Бога? А като разуме Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си? Що е по лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи? Но за да познаете че Син Человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си. И на часа стана пред тех, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога. И ужас обзе всичките, и славеха Бога, изпълниха се от страх, и казваха: Днес видехме пречудни неща. И след това излезе вън, и виде едного митар на име Левий че седеше на митарницата, и рече му: Ела след мене. И той остави всичко, и стана та отиде след него. И стори му Левий големо угощение в къщата си; и много множество митари имаше и други които седяха с тех на трапезата. А книжниците им и Фарисеите роптаеха на учениците му и казваха: Защо с митарите и грешниците ядете и пиете? А отговори Исус и рече им: Немат нужда за лекар здравите, но болните. Не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние. И те му рекоха: Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и Фарисейските, а твоите ядат и пият? А той им рече: Можете ли стори свадбарите да постят докле е с тех младоженикът? Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме от тех младоженикът: тогаз през онези дни ще постят. Казваше им още и притча: Никой не туря плат от нова дреха на ветха дреха; а инак, и новото дере ветхата, и платът от новата не си прилича с ветхата. И никой не налива ново вино в мехове ветхи; ако ли не, новото вино ще разпукне меховете, и то ще се излее, и меховете ще се развалят. Но требва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете. И никой от как пие вино ветхо, не иска тутакси ново, защото казва: Ветхото е по-добро. И в първата събота след вторият ден на пасхата, минуваше той през сеидбите, и учениците му късаха класовете, и ядеха, като ги стриваха с ръце. А некои си от Фарисеите рекоха им: Защо правите което не е простено да се прави в събота?. И отговори Исус и рече им: Не сте ли чели ни това което стори Давид когато огладне той и които беха с него, как влезе в Божия дом, и взе хлебовете на предложението и яде, и даде и на онези които беха с него, които хлебове не бе простено да ги ядат други тъкмо едните свещеници? И казваше им, че Син Человечески е господар и на съботата. И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там некой си человек, комуто десната ръка бе суха. И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него. Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи. Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що требва да прави некой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби? И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата. А те се изпълниха с буйство, и разговаряха се помежду си що да сторят на Исуса. През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цела нощ бе там на молба КЪ Бога. И като стана ден призова учениците си; и избра от тех дванадесет, които и нарече апостоли: Симона, когото и наименува Петър, и Андрея брата му, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея, Матея и Тома, Якова Алфеева, и Симона нарицаемаго Зилота, Юда брата Яковов и Юда Искариотскаго, който и стана предател. И като слезна с тех, спре се на едно место равно; и там беха мнозина от учениците негови, и големо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които беха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си, и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха. И всичкият народ искаше да се допре до него, защото сила излезваше из него и изцеляваше всичките. И той подигна очите си КЪ учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие. Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете. Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина Человеческаго. Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците. Но горко на вас богатите, защото приимате вече утешението си. Горко на вас наситените; защото ще изгладнеете. Горко на вас които се смеете нине; защото ще жалеете и ще плачете. Горко вам когато всички человеци ви позахвалят, защото бащите им така правеха на лъжливите пророци. Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат, благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост. На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си. Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай. И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тем. И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тех. И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото. И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното. Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ КЪ неблагодарните и злите. Бъдете прочее милосерди както и Отец ваш е милосерд. И не съдете, и нема да бъдете съдени; не осъждайте, и нема бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; давайте и ще ви се даде; мера добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мера с която мерите ще ви се възмери. Рече им още една притча: Да ли може слеп слепого да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? Нема ученик по-горен от учителя си: а всеки ученик усъвършенствуван ще бъде както учителят си. И защо гледаш съчицата която е в окото на брата ти, а гредата която е в твоето око не съзираш? Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави да извадя съчицата, която е в окото ти, кога ти сам не видиш гредата която е в твоето око? Лицемере! извади първом гредата из окото си, и тогаз щеш виде чисто за да извадиш съчицата която е в окото на брата ти. Защото нема добро дърво което прави лош плод, нито лошо дърво което прави плод добър; понеже всеко дърво от своя плод се познава; защото не берат от трънки смокини, нито късат от къпина грозде. Добрият человек от доброто съкровище на сърцето си износя доброто; и злият человек от злото съкровище на сърцето си износя злото; защото от препълнянето на сърцето говорят неговите уста. И защо ме зовете: Господи, Господи, а не правите това, което казвам? Всеки който иде при мене, и слуша моите думи, и ги прави, ще ви покажа кому е подобен. Подобен е на человек що зида къща, който изкопа и задълбочи, и положи основа на камик; и когато стана наводнение, нападна реката върх онази къща, и не можа да я поклати; защото беше основана на камик. А който слуша и не прави, подобен е на человек който е съзидал къща на земята без основа; върх която нападна реката, и на часа падна, и стана срутяването на тази къща големо. И като свърши всичките свои думи КЪ народа който го слушаше, влезе в Капернаум. А на некого си стотника слугата, който му бе мил, беше зле болен, на умиране. И като чу за Исуса, проводи до него от старейшините Юдейски да го молят да дойде да оздрави слугата му. И те дойдоха при Исуса та му се молеха прилежно, и казваха че: Достоен е този комуто ще сториш това; защото люби нашият народ, и той ни съгради съборище. А Исус вървеше с тех; и когато не беше вече далеч от къщата, проводи стотникът приятели до него да му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под моят покрив; (за това нито себе си счетох достоен да дойда при тебе;) но речи реч, и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм человек под власт подчинен, и имам под себе си войни; и казвам тому: Иди, и отхожда; и другиму: Ела, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и направя. Това като чу Исус, почуди се на него; и обърна се та рече на идещия след него народ: Казвам ви: нито в Израиля намерих толкози вера. И когато проводените се върнаха в къщи, намериха болния слуга оздравел. А в следващия ден отхождаше Исус в град нарицаем Наин; и с него вървеха мнозина от учениците му и народ много. И когато наближи до вратата градска, ето, изнасяха на вън мъртвец, син единороден на майка си; и тя бе вдовица; и народ много от града имаше с нея. И като я виде Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака. И приближи та допре носилото; а носещите се спреха: И рече: Момче, тебе казвам: Стани. И мъртвият се подигна и седна, и начна да говори; и даде го на майка му. И страх обзе всичките, и славеха Бога, и казваха: Пророк велик се подигна между нас; и: Бог посети своите люде. И разчу се това слово за него по всичка Юдея, и по всичката околност. И възвестиха Иоану учениците му за всичко това. И призова Иоан двамина от учениците си та проводи при Исуса да му кажат: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме? И като дойдоха при него человеците, рекоха: Иоан Кръстител ни проводи до тебе, и казва: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме? И в истия час изцели мнозина от болести и немощи, и от лукави духове, и на мнозина слепи подари прогледване. И отговори Исус и рече им: Идете и възвестете Иоану което видехте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръснуват, и на сиромасите се благовествува. И блажен е който се не съблазни в мене. А когато си отидоха проводените от Иона, начена да говори на народа за Иоана: Какво излезохте да видите в пустинята? тръст ли от ветър разлюлявана? Но какво излезохте да видите? человек ли облечен с меки дрехи? Ето, светло облечените и онез които пируват в царските палати са. Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей, казвам ви, и повече от пророк. Този е за когото е писано: «Ето аз проваждам вестителя моего пред лицето ти, който ще устрои пътя ти пред тебе.» Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по голем от Иоана Кръстителя; но най малкият в царството Божие по-голем е от него. И всичкий народ като чуха, и митарите, оправдаха Бога, като се кръстиха с кръщението Иоаново. А Фарисеите и законниците отхвърлиха за себе си волята Божия, понеже се не кръстиха от него. И рече Господ: А на какво да уподобя человеците на този род? и на какво са подобни? Подобни са на деца, които седят на пазаря и викат едно на друго и казват си: Свирихме ви, и не играхте: жално ви пехме и не плакахте. Защото дойде Иоан Кръстител, нито хлеб яде, нито вино пие, и казвате: Бес има. Дойде Син Человечески, яде и пие, и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от всичките си чада. И молеше го един от Фарисеите да яде с него, и той влезе в дома Фарисеев, и седна на трапезата. И, ето, жена некоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро. и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото. А Фарисеят който го бе призвал, като виде, рече в себе си и думаше: Този ако да беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената която се допира до него, че е грешница. И отговори Исус и рече му: Симоне, имам нещо да ти река. А той казва: Учителю, речи. Некой си заимодавец имаше двама длъжници; единът беше длъжен петстотин динарии, а другият петдесет. И понеже немаха да му платят, прости им ги и на двамата. И тъй, кажи ми кой от тех ще го възлюби повече? Отговори Симон и рече: Мисля че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. И като се обърна къде жената рече на Симона: Видиш ли тази жена? Влезох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обле нозете ми, и с космите на главата си ги отри. Ти целуване ми не даде; а тя, от как съм влезъл, не е престанала от да целува нозете ми. Ти с масло главата ми не помаза; а тя с миро помаза нозете ми. За това ти казвам: Прощават й се многото нейни грехове, защото много възлюби; а комуто се малко прощава, малко люби. И рече й: Прощават ти се греховете ти. И тези които седеха с него наедно на трапезата наченаха да си говорят помежду си: Кой е този който и греховете прощава? И рече на жената: Верата твоя те спаси; иди си с миром. И след това ходеше от град на град и от село на село да проповедва и да благовествува царството Божие; и дванадесетте ученици беха с него, и жени некои които беха изцелени от зли духове и болести, Мария нарицаемата Магдалина, из която беха излезли седем беса, и Иоана жената на Хуза настойника Иродов, и Сусана, и други много които му слугуваха от своят си имот. И понеже се стичаше народ много, и идеха при него от всеки град, рече с притча: Излезе сеятелът да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни го озобаха. А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото немаше влага. Друго пък падна всред трънете, и като порастоха трънете заглушиха го. А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: Който има уши да слуша, нека слуша. А питаха го учениците и казваха: Що значи тая притча? А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие; а на другите се проповедва с притчи, щото гледаще да не видят и слушаще да не разумеват. И тая е притчата. Семето е словото Божие. А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да поверват и се спасят. А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен немат; които за малко време верват, и във време на напаст отстъпват. А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод. А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение. И никой като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светилника, за да гледат виделината тези които влезват. Защото нема скришно което не ще бъде явно, нито утаено което не ще да бъде знайно и не ще да излезе наяве. За това, гледайте как слушате; защото който има; ще му се даде; а който нема, и онова което мисли че има ще му се отнеме. И дойдоха при него майка му и братята му, и поради множеството не можеха да приближат до него. И известиха му некои и казваха: Майка ти и братята ти стоят вън и искат да те видят. А той отговори и рече им: Мен са майка и братя тези които слушат словото Божие и го изпълняват. И един ден влезе в ладия той и учениците му; и рече им: Да минем отвъд езерото; и отплуваха. И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност беха. И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на ветъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина. И рече им: Де ви е верата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелева и на ветровете и на водата, и го слушат? И изплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. И щом излезе на земята, срещна го от града некой си человек който от много време имаше бесове, и дреха не обличаше, и в къщи не стоеше, но в гробищата. И като виде Исуса, извика, и припадна нему, и с глас голем рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога Вишнаго? моля ти се недей ме мъчи; защото повеле нечистому духу да излезе из человека. (понеже от много време бе го прехванал; и връзваха го с вериги и с окови та го вардеха; но той разкъсваше връзките, и гонеше го бесът по пустините.) И попита го Исус и рече: Как ти е името? А той рече: Легеон; защото много бесове влезоха в него. И молеха го да им не повелее да идат в бездната. А там имаше стадо от много свине що пасеха по гората; и молеха му се бесовете да им дозволи да влезат в тех; и дозволи им. И като излезнаха бесовете от человека, влезоха в свинете; и впусна се стадото през стръмнината в езерото та се издави. А свинопасците като видеха това що стана побегнаха, и отидоха та известиха в града и в селата. И излезоха да видят станалото; и дойдоха при Исуса, и намериха человека от когото беха излезли бесовете седнал при нозете Исусови, облечен и смислен; и убояха се. И тези които беха видели това известиха им как изцеле бесният. И всичкото множество от околността Гадаринска молиха му се да си отиде от тех; защото беха обзети от голем страх; а той влезе в ладията и върна се. А человекът, от когото беха излезли бесовете, молеше му се да бъде с него; но Исус го изпрати и рече: Върни се у дома си, и разкажи това което ти стори Бог. И отиде та проповедва по всичкия град това що му стори Исус. А когато се върна Исус, прие го народът; защото всички го чакаха. И, ето, дойде един человек, на име Яир, (и той бе началник на съборището,) и падна на нозете Исусови, та му се молеше да влезе в дома му; защото имаше дъщеря единородна, като на дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отхождаше, народът го притискаше. И жена некоя си що имаше кръвотечение от дванадесет години, която бе издала на лекари всичкия си имот и не може да се излекува от никого, приближи се изотзад, та се допре до полата на дрехата му; и тоз час престана течението на кръвта й. И рече Исус: Кой е що се допре до мене? И понеже се отричаха всички, рече Петър и които беха с него: Наставниче, народът те притискат и угнетяват, а ти казваш: Кой е що се допре до мене? Но Исус рече: Некой се допре до мене; защото аз усетих че сила излезе из мене. И като виде жената че се не укри, дойде разтреперана и припадна нему та му изказа пред всичкия народ за коя причина се допре до него, и как на часа оздраве. А той й рече: Дързай, дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром. И когато още говореше, идва некой си от началника на съборището и казва му: Дъщеря ти умре: не труди учителя. А Исус като чу отговори му и рече: Не бой се: тъкмо вервай, и ще се избави. И когато влезе в къщи, не остави никого да влезе освен Петра и Якова и Иоана, още бащата на момичето и майката. И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умрело, но спи. И присмиваха му се, понеже знаеха че е умрело. Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани. И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде. И удивиха се родителите му; а той им повеле да не кажат никому това що стана. И като свика дванадесетте свои ученици, даде им сила и власт над всичките бесове, и да изцеляват болести. И проводи ги да проповедват царството Божие, и да изцеляват болните. И рече им: Не носете нищо за в път, ни тояга, ни тържик, ни хлеб, ни сребро, нито по две дрехи да имате. И в която къща влезете, там седете, и от там излезвайте на път. И които не ви приимат, когато излезвате от онзи град оттърсете и праха от нозете си за свидетелство против тех. И те излезоха и ходеха от село на село та проповедваха евангелието и изцеляваха навсекъде. И чу Ирод четверовластник всичко що биваше от него; и в недоумение бе, защото некои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; пък други, че Илия се е явил; а други че един от старовременните пророци е възкръснал. И рече Ирод: Иоана аз посекох; но кой е този за когото аз таквизи неща слушам? и искаше да го види. И като се завърнаха апостолите при Исуса, изприказваха му все що беха сторили, и той ги взе при себе си и оттегли се на страна в едно пусто место на града нарицаемия Витсаида. А народите като разбраха, подириха го; и той ги прие и говореше им за царството Божие, и които имаха потреба за изцеляване, изцеляваше ги. И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто место. А той им рече: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Ние немаме повече от пет хлеба и две риби, освен ако би да идем ние и да купим ядене за всичкия този народ; защото беха до пет хиляди мъже. И рече на учениците си: Турете ги да наседат на купове по петдесет. И сториха така, и туриха всичките да наседат. А той взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови ги, и ги разчупи, и даваше на учениците си да сложат пред народа. И ядоха и наситиха се всички; и дигнаха това що изостана от укрухите, дванадесет коша. И когато той се молеше насаме, с него беха учениците му; и ги попита и рече: Кого ме казва народът че съм? А те отговориха и рекоха: Едни казват че си Иоан Кръстител; а други Илия; други пък че е възкръснал некой от старовременните пророци. И рече им: А вие кого ме казвате че съм? Отговори Петър и рече: Христос Божий. А той им запрети строго и повеле да не кажат това никому. И казва че Син Человечески требва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и в третия ден да възкръсне. Казваше още на всички: Ако иска некой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва. Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, той ще го спаси. Защото какво се ползува человек, ако спечели всичкия свет, а погуби или отщети себе си? Защото който се усрами за мене и за думите ми, за него ще Син Человечески да се усрами когато дойде в своята слава и в славата на Отца и на светите ангели. И казвам ви истина: Има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт, докле не видят царството Божие. И след тези думи минаха се до осем дни; и взе със себе си Петра и Иоана и Якова, и възлезе на гората да се помоли. И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха. И, ето, двама человеци се разговаряха с него; и те беха Моисей и Илия, които се явиха в слава, и говореха за смъртта му, която имаше той да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези които беха с него беха отеготени от сън; и когато се разбудиха, видеха славата му, и двамата мъже стоещите с него. И когато те се разделиха от него, Петър рече Исусу: Наставниче, добре е да сме тука; и да направим три шатри, една за тебе, и за Моисея една, и една за Илия, без да знае що дума. И когато казваше той това, дойде облак и засени ги; и уплашиха се учениците като влезоха те в облака. И стана глас из облака и казваше: Този е Син мой възлюбеният: него слушайте. И като стана гласът, намери се Исус самичък. И те млъкнаха, и никому не казаха в онези дни нищо от това що видеха. А на другия ден, когато слезоха от гората, срещна го народ много. И ето, человек некой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден. И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него. И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука. И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му. И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си: Вложете вие в ушите си тези думи; защото Син Человечески ще бъде предаден в человечески ръце. Но те не разумеваха тази реч, и покрита бе от тех за да я не разберат: и боеха се да го попитат за тази реч. И влезе в тех помисъл такъв: Кой ли от тех ще да е по-голем. А Исус като виде помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си; и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голем. А Иоан отговори и рече: Наставниче, видехме некого си който изгонваше бесове с твое име, и понеже не следва с нас забранихме му. И рече му Исус: Недейте му забранява; защото който не е против нас откъде нас е. И когато се изпълниха дните да се възнесе, той утвърди лицето си да пътува КЪ Ерусалим. И отпрати пред себе си вестители, които отидоха и влезоха в село Самарянско да му приготвят место. Но там го не приеха, защото лицето му бе на пътуване КЪ Ерусалим. И като видеха това учениците му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия? А той се обърна, та им запрети, и рече: Вие на кой сте дух не знаете; защото Син Человечески не е дошел да погуби души человечески, но да спаси. И отидоха на друго село. И като вървеха, рече му некой си в пътя: Господи, ще дойда след тебе дето и да идеш. И рече му Исус: Лисиците легла имат, и птиците небесни гнезда; а Син Человечески нема де глава да подклони. А на другиго рече: Върви след мене. А той рече: Господи, дозволи ми да ида първом да погреба баща си. А Исус му рече: Остави мъртвите да погребат мъртвите си; а ти иди та проповедвай царството Божие. Рече и друг: Ще дойда след тебе, Господи; но първом дозволи ми да се опростя с домашните си. И рече му Исус: Никой който е турил ръката си на рало и гледа назад не е способен за царството Божие. След това определи Господ и други седемдесет, и разпроводи ги по двама пред лицето си във всеки град и место дето имаше сам той да иде. И казваше им: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жетвата, да извади работници на жетвата си. Идете; ето, аз ви проваждам като агнета всред вълци: Не носете ни кесия ни тържик нито обуща, и никого в пътя не поздравявайте. И в която къща влезвате, първом казвайте; Мир на този дом! И ако бъде там синът на мир, ще почива на него вашият мир; ако ли не, ще се повърне на вас. И в тая къща седете, и яжте и пийте което има у тех; защото работникът е достоен за своята заплата; недейте се преместя из къща в къща. И в който град влезвате и ви приимат, яжте което ви предлагат, и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: Наближило ви е царството Божие. А в който град влезвате, и не ви приимат, кога излезвате на главните му улици речете: И праха който е полепнал по нас от градът ви отърсваме ви го; но това да знаете, че ви е наближило царството Божие. Казвам ви че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом нежели на този град. Горко тебе, Хоразине! горко тебе, Витсаидо! защото ако беха били в Тир и Сидон бившите между вас чудеса, отдавна би се покаяли, седеще във вретище и пепел. Но на съда по-леко ще бъде на Тир и на Сидон нежели на вас. И ти, Капернауме, който си се възвисил до небеса, до ада ще се смъкнеш. Който слуша вас, мене слуша; и който се отмета от вас, от мене се отмета; а който се отмета от мене, отмета се от тогози който ме е проводил. И върнаха се седемдесетте с радост и казваха: Господи, с твоето име и бесовете се покоряват нам. А той им рече: Видех Сатана че падна като светкавица от небето. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всека сила вражия; и нищо нема да ви повреди. Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам; а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса. В този час възрадва се духом Исус, и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни, и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе. Всичко ми е предадено от Отца ми; и освен Отца никой друг не знае кой е Синът, и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да го открие. Обърна се после особно КЪ учениците, и рече: Блажени очите, които виждат това което вие видите. Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това което вие виждате, и не видеха, и да чуят това що чуете, и не са чули. И, ето, некой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен? А той му рече: В закона що е писано? как четеш? И той отговори, и рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си.» И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш. Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой? На това отговори Исус и рече: Человек некой слезваше от Ерусалим в Иерихон и налете на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв. И по случай некой си свещеник слезваше по него път: и като го виде, мина от среща и замина. Подобно и Левит некой, като стигна на това место, дойде, виде, мина от среща и замина. Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го виде смили се, и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му. И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя. И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците? А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави. И в отиването им влезе Исус в некое село: и жена некоя си на име Марта го прие у дома си. И тя имаше сестра нарицаема Мария, която бе седнала до нозете Исусови и слушаше словото негово. А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне. Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща; но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която нема да се отнеме от нея. И когато бе той на едно место та се молеше, като престана, рече му некой си от учениците му: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил учениците си. А той им рече: Когато се молите думайте: Отче наш който си на небеса, Да се свети името твое; Да дойде царството твое; Да бъде волята твоя както на небето така и на земята; Хлеба наш насъщния давай ни го всеки ден: И прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго. И рече им: Кой от вас ако би имал приятел, и отиде при него по сред нощ и му рече: Друже, дай ми на заем три хлеба; понеже един приятел ми дойде от път, и немам що да сложа пред него; а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам. Казвам ви че ако не стане да му даде защото му е приятел, то поне за неговата безочливост ще стане и ще му даде колкото му требва. И аз ви казвам: Искате и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. Защото всеки който иска приима; и който търси намира; и който хлопа, ще му се отвори. И от вас кой е този баща, щото ако му поиска син му хлеб, а той да му даде камик? Или ако му поиска риба, наместо риба змия ли ще му даде? Или ако би поискал яйце, да ли скорпия ще му даде? И тъй, когато вие, лукави както сте, знаете да давате добри давания на чадата си; колко повече Отец небесний ще даде Духа Светаго на онези които просят от него. И изпъждаше едного беса който беше нем; и като излезе бесът, проговори немият, и почуди се народът. А некои от тех рекоха: Чрез Веелзевула княза на бесовете изпъжда бесовете. А други, изкушаващи го искаха от него знамение от небето. Но той като знаеше помислите им, рече им: Всяко царство разделено против себе си запустева, и дом разделен против себе си пада. Тъй и Сатана ако се раздели сам си против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате че аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула. И ако аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници. Ако ли аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие. Когато крепкият оборъжен варди двора си, имането му е в безопасност. Но когато по-крепкият от него нападне та го победи, взема му всеоръжието на което се е надевал, и разподеля неговият обир. Който не е с мене, против мене е; и който не събира заедно с мене, той разпилява. Когато нечистият дух излезе из человека, обхожда по безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Да се върна в дома си от дето излезох. И като дойде намерва го пометен и украсен. Тогаз отхожда и взема с него си други седем духове, от себе си по-лукави, и влезват и живеят там; и сетното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото. И когато той говореше това, една жена от народа въздигна глас и рече му: Блажена утробата която те е носила, и съсците, които си сукал. А той рече: Още по-блажени са които слушат словото Божие и го пазят. А когато се събираше народът, начна да говори: Този род е лукав; знамение иска, и друго знамение нема да му се даде освен знамението на пророка Иона. Защото както Иона стана знамение на Ниневийците, така ще и Син Человечески на този род знамение да бъде. Царицата Южна ще възстане на съда с человеците на този род, и ще ги осъди, защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона. Мъжете Ниневийски ще възстанат на съда с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; и, ето, тука е повече от Иона. И никой не запаля свещ да я тури на скришно место, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светенето които влезват. Светило на телото е окото; и тъй, кога е окото ти чисто, и всичкото твое тело е осветлено; а кога е лукаво, и телото ти е тъмно. За то, внимавай да не би виделината която е в тебе да е тъмнина. Ако прочее всичкото твое тело е осветлено, и нема некоя тъмна част, то ще всичко осветлено да бъде, както кога те светилото осветява със сиянието си. И като говореше това, некой си Фарисей го умоляваше да обедва в неговия дом; и той влезе и седна на трапезата. А Фарисеят, като го виде че не се оми преди яденето, почуди се. И Господ му рече: Сега вие Фарисеите външното на чашата и на паницата очистяте; а вътрешното ви е пълно с грабеж и лукавство. Безумни! този който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? Но от това що имате дайте милостиня, и, ето, всичко ще бъде за вас чисто. Но горко на вас, Фарисеите! защото давате десетък от мятвата, от рутата и от всеко зеле, и небрежите съдбата и любовта Божия. Това требваше да правите, и онова да не оставяте. Горко вам, Фарисеи! защото обичате председанията в съборищата и поздравленията в пазарите. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото сте като гробове които не личат, а человеците които ходят отгоре не знаят. И отговори некой от законниците и рече му: Учителю, това като казваш и нас кориш. А той рече: Горко и на вас, законниците! защото натоваряте на человеците бремена тежки за носене, и вие нито с един пръст не се допирате до бремената. Горко вам! защото зидате паметниците на пророците, а бащите ви ги убиха. И тъй свидетелствувате и вие и съизволявате на делата на бащите си; защото те ги убиха, а вие им паметниците зидате. За това и премъдростта Божия рече: Ще им проводя пророци и апостоли, и от тех ще убият и изгонят; за да се придири от този род кръвта на всичките пророци която е проливана от как се е светът създал, от кръвта на Авела, до кръвта на Захария убитаго между олтаря и храма. Ей, казвам ви, ще да се придири от този род. Горко на вас, законниците! защото взехте ключа на знанието, и сами не влезохте, а че и на тези които щеха да влезат забранихте. И когато им казваше той това, книжниците и Фарисеите начнаха твърде да се ярят и да изваждат из устата му ответи за много неща, като го причакваха и търсеха да уловят нещо от устата му за да обвинят. Между това като се събраха много тисящи народ, толкоз щото едни други се тъпчеха, начна да говори на учениците си: Най-първо пазете себе си от кваса Фарисейски, който е лицемерие. Защото нема нищо покрито, което да се не открие, и тайно което да се не узнае. За това, колкото говорихте в тъмнина, на видело ще се чуе; и каквото сте казали на ухо в скришните стаи, от горе на покрива ще се проповеда. А на вас моите приятели казвам: Не бойте се от тези които убиват телото, и които след това не могат повече нищо да направят. Но ще ви обадя от кого да се боите; Бойте се от оногоз който след убиването има власт да хвърли в пъкъла. Ей, казвам ви, от него да се боите. Не се ли продават пет врабчета за два асария? и ни едно от тех не е забравено пред Бога; но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри. И пак ви казвам че всеки който ме изповеда пред человеците, и Син Человечески ще го изповеда пред ангелите Божии; а който се отрече от мене пред человеците, отречен ще бъде пред ангелите Божии. И всеки който би казал реч против Сина Человеческаго, ще му се прости: но който рече хула против Духа Светаго, нема да му се прости. И кога ви приведат на съборищата и пред началствата и властите, недейте се грижи как или какво ще се отговорите, или какво ще речете; Защото Дух Светий ще ви научи в истия час що требва да речете. И рече му некой си от народа: Учителю, речи на брата ми да раздели с мене наследието. А той му рече: Человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас? И рече им: Гледайте и пазете се от любостяжанието; защото ако има некой премного, животът му не се състои от имота му. И рече им притча, и казваше: На некой си богат человек нивята му дадоха много плод. И мислеше си в себе си и думаше: Що да сторя? защото немам де да събера плодовете си. И рече: Това ще да сторя: да събера житниците си, и да съградя по-големи, и да събера там всичките си жита и имота си; и да река на душата си: Душо, имаш много пригоди вложени за много години; почивай, яж, пий и весели се. А Бог му рече: Безумне! тази нощ ще ти изискат душата; а това що си приготвил кому ще бъде? Така бива на тогози който събира за себе си, и не богатее в Бога. Рече пак на учениците си: За това ви казвам: Недейте се грижи за животът си що да ядете, нито за телото си що да облечете. Животът е по-драгоценен от храната, и телото от облеклото. Разсмотрете враните че не сеят нито жънат: те немат нито съкровища нито житници, и Бог ги храни: колко повече сте вие по-добри от птиците? И кой от вас с грижене може да приложи на възрастта си един лакът? И тъй, ако най-малко нещо не можете, защо се грижите за друго? Разсмотрете криновете как растат: не се трудят нито предат; но казвам ви че нито Соломон във всичката си слава се облече както един от тех. И ако тревата, която днес я има на полето, и утре я хвърлят в пещ, Бог я така облича, колко повече вас, маловерци? И вие недейте търси какво ще ядете или какво ще пиете; и недейте се обезпокоява; защото всичко това търсят езичниците на света; а Отец ваш знае че това ви требва. Но търсете царството Божие, и това всичко ще ви се приложи. Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде царството. Продайте имота си и дайте милостиня: направете си кесии които не овехтеват, съкровище на небеса което не оскудева, дето крадец не приближава, нито молец разтлева. Защото дето е съкровището ваше, там ще бъде и сърцето ваше. Да бъдат чреслата ви опасани, и светилниците ви запалени; и вие бъдете подобни на человеци които чакат господаря си кога ще се върне от свадбата, да му отворят тоз час щом дойде и похлопа. Блажени тези раби които, кога дойде господарът им, ги намери будни: истина ви казвам че ще се опаше, и ще ги тури да седнат на трапезата, и ще мине да им послугува. И ако дойде във втората стража, или в третата стража дойде, и ги намери така, блажени са онези раби. И това още знайте, че ако би знаял стопанинът на къщата в кой час ще дойде крадецът, буден би стоял и не би оставил да му подкопаят къщата. Бъдете прочее и вие готови; защото в който час не мислите Син Человеческий ще дойде. Тогаз Петър му рече: Господи, нам ли казваш тази притча, или на всичките? И Господ рече: Кой е прочее онзи верен и благоразумен домостроител, когото господарят ще постави над слугите си да дава на време всекиму определената храна? Блажен този раб когото би намерил господарът му, кога си дойде, че прави така. Истина ви казвам че ще го постави над всичкото си имане. Ако ли рече онзи раб в сърцето си: Господарът ми ще окъснее да си дойде; и начене да бие ратаите и ратайкините, и да яде и да пие и да се опива, ще дойде господарът на онзи раб, в ден в който не му се надее, и в час в който не знае, и ще го разсече, и неговата част ще положи с неверните. И онзи раб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. А онзи който не е знаял и е сторил нещо достойно за бой, малко бит ще бъде. И всекиму комуто е много дадено, много ще и да се поиска от него; и комуто са много въверили, повече и ще изискат от него. Огън дойдох да туря на земята; и какво искам, ако се е вече запалил? Но имам кръщение да се кръстя; и колко се утеснявам докле да се извърши! Мислите ли че дойдох да дам мир на земята? Не, казвам ви, но разделение. Защото от нине петима в една къща разделени ще бъдат, тримата върху двамата и двамата върху тримата. Ще да се разделят баща против сина, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против невеста, и невеста против свекърва. Казваше още на народа: Кога видите облак който се възвися от запад, тоз час казвате: Дъжд ще вали; и така бива. И кога юг вее, казвате: Ще стане горещина; и става. Лицемери! лицето на земята и на небето умеете да разпознавате, а това време как да не разпознавате А защо и по само себе си не съдите праведното? Когато отхождаш с противника си при княза, в пътя постарай се да се отървеш от него, да не би те завлекъл до съдника, и съдникът те предаде на слугата, и слугата те тури в тъмница. Казвам ти: Нема да излезеш от там докле не отдадеш и най-последното банче. И в това време дойдоха некои и му известиха за Галилеяните на които кръвта Пилат смесил със жертвите им. И отговори Исус и рече им: Мислите ли че тези Галилеяни за това що така пострадаха са били най-грешни от всичките Галилеяни? Казвам ви: не; но ако се не покаете, всинца така ще загинете. Или осемнадесетте онези върх които падна стълпът Силоамски и ги уби, мислите ли че те беха най-грешни от всичките человеци които живеят в Ерусалим? Казвам ви: не; но ако се не покаете, всинца така ще загинете. Казваше още тази притча: Некой си имаше в лозето си насадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, и не намери. И рече на лозаря: Ето три години как ида да търся плод от тази смоковница, и не намервам: отсечи я; защо да запраздня и земята? А той отговори и рече му: Господарю, остави я и това лето, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако даде плод, добре; ако ли не, подир това ще я отсечеш. И една събота поучаваше в едно от съборищата; и, ето, беше там една жена която имаше дух болестен осемнадесет години, и сгърбена беше, и не можеше никак да се изправи. Като я виде Исус, извика и рече й: Жено, освободена си от болестта си. И положи на нея ръце, и тоз час се изправи жената, и славеше Бога. И отговори началникът на съборището, който негодуваше защото в събота я изцели Исус, и казваше, на народа: Шест дни са, в които требва да работите: в тех прочее идвайте и целете се, а не съботен ден. Отговори му Господ и рече: Лицемере! всеки един от вас не отвързва ли в събота вола или осела си от яслите, и го завожда та го напоява? А тая като е дъщеря Авраамова, която е вързал Сатана, ето, осемнадесет години, не требваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? И това като говореше той, посрамяваха се всичките, които му се противеха; и всичкият народ се радваше за всите славни дела негови. Казваше още: На какво е подобно царството Божие? и на що да го уприлича? Подобно е на зърно синапово, което человек взе и посея го в градината си; и порасте и стана дърво големо, и птиците небесни превитаваха в неговите ветви. И пак рече: На какво да уподобя царството Божие? Подобно е на квас който като го взе жена скри го в три мери брашно докле се вкисна всичкото. И като отиваше в Ерусалим, минуваше през градовете и през селата та поучаваше. И некой си му рече: Господи, малцина ли са които ще се спасят? А той им рече: Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото мнозина, казвам ви, ще искат да влезат, и не ще да могат. След като стане стопанинът на къщата и затвори вратата, а вие останете вън, и наченете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, Господи, отвори ни, и той отговори и ви рече: Не ви зная от къде сте; тогаз ще наченете да казвате: Ядохме пред тебе и пихме; и на нашите улици си поучавал. И ще рече: Казвам ви, не ви зная от къде сте: махнете се от мене всинца които работите неправда. Там ще бъде плач и скърцане със съби кога видите Авраама и Исаака и Якова и всите пророци в царството Божие, а вас че сте изпъдени вън. И ще дойдат от изток и запад, и от север и юг, и ще седнат в царството Божие. И, ето, има последни които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. В него ден дойдоха некои Фарисеи, и казват му: Излез и си иди от тука, защото Ирод иска да те убие. И рече им: Идете и речете на тази лисица: Ето, бесове изпъждам, и правя изцеления днес и утре; и в третият ден се свършвам. Но требва аз днес и утре и в другия ден да ида; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим. Ерусалиме! Ерусалиме! ти който пророците избиваш, и пратените до тебе с камене биеш, колко пъти поисках да събера чадата ти, както птица пилците си под криле, и не рачихте! Ето оставя се вам домът ваш пуст; и истина ви казвам че нема да ме видите дори дойде времето когато ще речете: Благословен който иде в името Господне. И една събота когато дойде той в къщата на некого си началника на Фарисеите да яде хлеб, те имаха очите си на него. И, ето, имаше пред него некой си человек красничав. И отговори Исус та говореше на законниците и на Фарисеите и рече: Позволено ли е да цели некой в събота? А те мълчеха. И взе та го изцели, и пусна го. И отговори на тех и рече: Кой от вас, ако би паднал оселът или волът му в яма, не би го на часа извлекъл в съботен ден? И не можаха на това да му се отговорят. Рече пак притча на званите, като гледаше как избират първите за седене места, и казваше им: Кога те кани некой на свадба, не седай на първото место, да не би да е призовал и другиго по-почтен от тебе, и дойде този който е поканил и тебе и него и ти рече: Дай место на тогова; и тогаз начнеш с усрамяване да захванеш последното место. На кога те поканят, иди и седни на последното место, за да ти рече, кога дойде този който те е призовал: Приятелю, възлез по-горе. Тогаз щеш има слава пред тези които седят с тебе наедно. Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе. Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено. Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи; и ще бъдеш блажен; защото немат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните. Това като чу един от седещите с него, рече му: Блажен който яде хлеб в царството Божие. А той му рече: Некой си человек направи вечеря голема, и покани мнозина. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда. И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите. И рече рабът: Господарю, както си заповедал стана, и още место има. И рече господарът на раба: Излез на пътищата и по оградите, и принуди ги да влезат, за да се напълни домът ми; защото ви казвам че никой от онез призваните человеци нема да вкуси от вечерята ми. И вървеха с него наедно народ много; и обърна се та им рече: Ако иде некой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик. И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик. Защото кой от вас, кога иска да съгради стълп, не седа първом да пресметне разноските си дали ще има потребното да го изкара? да не би като положи основанието а не може после да го изкара, да наченат всичките които гледат да му се подсмиват и да казват: Този человек начена да гради, и не може да изкара. Или кой цар, като отхожда на бой против другиго цар, не седа първом да размисли, възможно ли е с десет хиляди да стои на среща тогоз който иде против него с двадесет? Ако ли не, то кога е той още далеч отпраща посланници и моли се за мир. Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик. Добро нещо е солта; но ако солта се развали, с що ще се поправи? Тя вече не струва нито за земята, нито за тора; вън я изхвърлят. Който има уши да слуша нека слуша. И всичките митари и грешници се приближаваха около него да го слушат. И роптаеха Фарисеите и книжниците и казваха: Този приима грешници и яде с тех наедно. А той им рече тази притча и казваше: Кой человек от вас, ако би имал сто овци, и му се загуби една от тех, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докле я намери? И когато я намери, задига я на плещите си радостен; и като си дойде у дома си, свиква приятелите си и съседите си, и казва им: Радвайте се с мене че си намерих изгубената овца. Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които немат нужда от покаяние. Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запаля свещ, и не мете къщата, и не търси прилежно докле я намери? И когато я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата която бех изгубила. Така, ви казвам, бива радост пред ангелите Божии за едного каещаго се грешника. Рече още: Некой си человек имаше двама синове; и по-младият от тех рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си. И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне. И като иждиви всичко, стана голем глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност. И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине. И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядеха свинете; и никой му не даваше. И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хлеб, а пак аз мра от глад! Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си. И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна. Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му, и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; защото този ми син мъртъв бе и оживе, загинал бе и намери се. И Наченаха да се веселят. А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване. И привика едного от слугите и питаше що е това. А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав. И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се. А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал некога да се повеселя и аз с приятелите си; а по що си дойде този твой син който изеде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле. А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е; а требваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживе, и загинал бе и намери се. Говореше още на учениците си: беше некой си богат человек, който имаше домостроител; и го наковладиха нему че разсипва имението му. И повика го и рече му: Що е това което слушам за тебе? дай сметката на домостроителството си; защото не можеш вече да си домостроител. Тогаз домостроителът рече в себе си: Що да сторя? понеже господарът ми отнема от мене домостроителството. Да копая не мога: да прося срам ме е. Разумех що да направя, за да ме приемат в къщите си кога бъда изместен от домостроителството. И повика всекиго от длъжниците на господаря си; и рече на първия: Колко си длъжен на господаря ми? А той рече: Сто вати масло. И рече му: Вземи записката си, и седни скоро та напиши петдесет. После рече другиму: А ти колко си длъжен? И той рече: Сто кори жито. И казва му: Земи си записката и пиши осемдесет. И похвали господарът неправедният домостроител че разумно сторил; защото синовете на този век в своя си род са по-хитри от синовете на виделината. И аз ви казвам: Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат във вечните обиталища когато оскудеете. Верният в малкото, и в многото е верен; а неправедният в малкото, и в многото е неправеден. И тъй, ако в неправедното богатство вие не бидохте верни, кой ще ви повери истинното богатство? И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето? Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона. Всичко това чуваха и Фарисеите, които беха сребролюбци; и присмиваха му се. И рече им: Вие сте които показвате себе си праведни пред человеците; но Бог знае сърдцата ви; защото онова което е високо в человеците, то е мерзост пред Бога. Законът и пророците до Иоана беха; от тогаз царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него. И по-лесно е небето и земята да преминат, а не една точка от закона да падне. Всеки който напуща жена си, и се оженя за друга, прелюбодействува; и всеки който се ожени за напусната от мъж прелюбодействува. Имаше некой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло. Имаше пък и некой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му. И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му. И дойде време та умре сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умре и богатият и погребан бе. И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия. И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик. Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голема, така що които искат да минат от тука КЪ вас, да не могат, нито пък които са там да преминат КЪ нас. А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително место. Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тех. А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде некой от мъртвите при тех, ще се покаят. Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако некой си и от мъртвите възкръсне. И рече на учениците си: Не е възможно съблазните да не дойдат; но горко на оногози чрез когото дохождат! По-добре би било за него да сe окачеше воденичен камик около вратa му, и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни едного от тези малките. Внимавайте на себе си. Ако ти прегреши брат ти, погади го; и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако ти прегреши, и седем пъти на ден се възвърне КЪ тебе, и каже: Покайвам се, да му простиш. И рекоха апостолите Господу: Придай ни вера. А Господ рече: Ако да имахте вера колкото зърно синапово, рекли бихте на тази черница: Изтръгни се и насади се в морето, и тя би ви послушала. А кой от вас, ако има ратай да му оре или да му пасе, щом си дойде от нивата, ще му рече: Мини, седни да ядеш? и не ще ли да му рече: Приготви нещо да вечерям, и стегни се та ми слугувай докато ям и пия, и след това ще ядеш и пиеш ти? Дали ще благодари на тогоз ратая защото е свършил каквото му е било поръчано! Не се надея. Така и вие, кога направите все що ви е повелено, казвайте: Ние сме раби нищожни; защото направихме това което бехме длъжни да направим. И в пътуването си КЪ Ерусалим, минуваше през сред Самария и Галилея. И веднъж когато влезваше в некое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спреха издалеч; и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни. И като ги виде рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата. И един от тех, като виде че изцеле, повърна се и с голем глас славеше Бога, и падна на лице при нозете му, та му благодареше; и той бе Самарянин. А Исус отговори и рече: Не се ли очистиха десетимата? а де са деветимата? Не се ли намериха други да се върнат да въздадат слава Богу, но токо този иноплеменник? И рече му: Стани та си иди: твоята вера те изцели. И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие нема да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е. И рече на учениците: Ще дойдат дни когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человеческаго, и нема да видите. И като ви рекат: Ето, тука е, или: Ето, там е, да не отидете, нито да тичате подире му. Защото както светкавицата, която блеска от единият край на поднебесната, така ще бъде и Син Человечески в своят си ден. Но първом требва той да пострада много, и да бъде отхвърлен от този род. И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго. Ядеха, пиха, женеха се и задомяваха се до деня в който Ное влезе в ковчегът; и дойде потопът и погуби всичките. Подобно, както стана и в дните Лотови: ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха, и градеха. И в който ден излезе Лот из Содом навале огън и жупел от небето, и погуби всичките,- на това подобно ще бъде и в деня в който Син Человечески ще се яви. В онзи ден който се намери на покрива, и съдовете му в къщи, да не слезе да ги вземе; и който е на нива, такожде да се не връща назад. Помнете Лотовата жена. Който поиска да си уварди живота ще го изгуби; и който го изгуби, ще го уварди. Казвам ви: В оная нощ ще бъдат двама на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще наедно да мелят: едната ще бъде взета, а другата ще се остави. Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави. Отговарят и казват му: Къде, Господи? А той им рече: Дето е трупът, там ще и орлите да се съберат. Казваше им още и притча, как требва всекога да се молят, и да се не обленяват; и говореше: Имаше в некой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше. Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми. И до неколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам, а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява. И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник: А Бог нема ли да отдаде правото на своите избрани които викат КЪ него дене и ноще, ако и да дълготърпи за тех: Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син Человечески кога дойде да ли ще намери вера на земята? И пак на некои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча: Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар. Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар: Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия. И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си КЪ небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному. Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе. Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тех, а учениците като видеха забраниха им. Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие. Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете нема да влезе в него. И некой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: «Да не направиш прелюбодеяние;» « Да не убиеш;» « Да не откраднеш;» «Да не лъжесвидетелствуваш;» «Почитай баща си и майка си.» А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине. Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай. А той като чу това оскърби се, защото беше много богат. И като го виде Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси? А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно. А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те. А той им рече: Истина ви казвам, че нема никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие, и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен. И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлезваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина Человеческаго. Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят, и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне. И те не разумеха нищо от това; и тая дума беше покрита за тех, и не разбираха това което се казваше. А когато наближаваше до Ерихон, некой си слеп седеше край пътя да проси. И като чу че народ минува, попита: Що е това? И казаха му че Исус Назарянин минува. Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме! И тези които вървеха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! И спре се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го, и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам. И Исус му рече: Прогледай; твоята вера те изцели. И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като виде това, въздаде хвала Богу. След това влезе Исус в Ерихон, и заминуваше си. И ето человек на име Закхей който беше началник на митарите, и той бе богат. И искаше да види Исуса кой е; но не можеше от народа, защото беше низък на възраст. И завтече се на напред, та възлезе на една черница за да го види; понеже през онзи път щеше да мине. И като дойде на това место, Исус погледна, виде го, и рече му: Закхее, слез скоро; защото днес требва да остана в твоята къща. И прибърза та слезе, и прие го с радост. И като видеха това всички, помъмряха и казваха че при грешен человек влезе да преседи. А Закхей застана и рече Господу: Господи, ето, половината от имота си давам на сиромасите; и ако съм обидил некого в нещо с клевета, въздавам четверократно. Рече му Исус: Днес стана спасение на този дом; защото и той е син Авраамов. Понеже Син Человечески дойде да потърси и да спаси погиналото. И те като слушаха това, приложи та рече и една притча, защото беше близу до Ерусалим, и те имаха на ума си че царството Божие щеше тутакси да се яви. И рече: Человек некой си благороден отиде в страна далечна да приеме за себе си царство и да се върне. И повика десет от слугите си, и даде им десет мнаси, и рече им: Търгувайте докле дойда. А гражданите негови ненавиждаха го, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем тогова да царува над нас. И като взе царството и се върна, рече да му повикат онези слуги на които даде среброто, да узнае кой какво е припечелил. И дойде първият и рече: Господи, твоята мнаса придоби десет мнаси. И рече му: Добре рабе добри: понеже на най-малкото се показа верен, имай власт над десет града. И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси. Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града. Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа; защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял. И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял; и защо не даде среброто ми на лихваря, така щото аз като си дойдех щех да го прибера с лихвата? И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на тогози който има десетте мнаси; (и рекоха му: Господи, той има десет мнаси;) защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който нема, и това що има, ще се отнеме от него. А моите врагове, онези които ме не рачиха да се въцаря над тех, доведете ги тука и посечете ги пред мене. И това като изрече Исус, отиваше напред и възлезваше в Ерусалим. И когато наближи до Витфагия и Витания, КЪ гората която се казваше Елеон, проводи двама от учениците си, и рече им: Идете в срещното село: в което щом влезвате ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е никога възседал: отвържете го и го доведете. И ако ви попита некой: Защо го отвързвате? така ще му кажете: Защото требва на Господа. И отидоха проводените и намериха както им рече. И когато отвързваха ждребето, рекоха им стопаните му: Защо отвързвате ждребето? А те рекоха: На Господа требва. И доведоха го при Исуса: и като наметаха дрехите си на ждребето, възкачиха Исуса. И в отиването му постилаха дрехите си по пътя. И когато вече наближаваше до превалата на Елеонската гора, наченаха всичкото множество на учениците да се радват и да славословят Бога велегласно за всите чудеса що беха видели; и казваха: Благословен царът който иде в името Господне: мир на небето и слава във вишних! И некои от Фарисеите между народа рекоха му: Учителю, запрети на учениците си. И отговори и рече им: Казвам ви че ако те млъкнат, то каменете ще извикат. И като наближи та виде градът, плака за него, и казваше: Да бе знаел и ти, поне в този твой ден това което е за мира ти! но сега вече се скри от твоите очи. Защото ще дойдат върх тебе дни, и твоите неприятели ще направят окоп около тебе, и ще те обсадят, и от всекъде ще те утеснят и съсипят тебе и чадата ти в тебе, и нема да оставят в тебе камик на камик; защото не си разумел времето на посещението си. И като влезе в храма, начна да изпажда тези които продаваха и купуваха; и казваше им: Писано е: «Домът ми е дом за молитва: а вие го направихте пещера разбойническа.» И поучаваше всеки ден в храма; а първосвещениците и книжниците и първите от народа искаха да го погубят; и не намерваха какво да сторят; понеже всичкият народ беше прилепнал при него да го слуша. И в един от ония дни, когато поучаваше той народа в храма и благовествуваше, надойдоха първосвещениците и книжниците наедно със старейшините, та му говореха и рекоха: Кажи ни с коя власт правиш това? или кой е що ти е дал тази власт? Отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч, и кажете ми. Кръщението Иоаново от небето ли бе, или от человеците? А те си помислиха, и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: Защо не повервахте в него? Ако ли речем: От человеците, всичкий народ с камене ще ни убие; понеже е уверен че Иоан е пророк. И отговориха че не знаят от къде бе. Тогаз Исус им рече: И аз ви не казвам с коя власт правя това. И начна да говори на народа тази притча: Некой си человек насади лозе, и даде го под наем на земледелци, и отиде на чужда страна за много време. И във времето на плодовете проводи едного от слугите си при земледелците, да му дадат от плода на лозето; но земледелците го биха и отпратиха го празден. И повтори да проводи и друг слуга; а те биха и него и обезчестиха го и отпратиха го празен. И пак проводи третаго; но те и него нараниха и изпъдиха. Рече тогаз стопанинът на лозето: Що да сторя? Да проводя любезния си син; може него като видят да се посвенят. Но земледелците като го видеха мислеха в себе си и думаха: Този е наследникът: елате да го убием за да бъде наследството наше. И го изведоха вън от лозето та го убиха. И тъй, какво ще им направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. А тези които чуха рекоха: Дано не бъде! А той ги погледна и рече: Що е това писаното: «Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла»? Всеки който падне на този камик ще се строши, а връх когото падне, ще го смаже. И поискаха първосвещениците и книжниците да турят ръце на него в този час, защото разумеха че там ката тази притча; но убояха се от народа. И като го извардиха проводиха наветници, които се приструваха че са праведни, с намерение да го уловят в некоя реч та да го предадат на началството и на властта управителева. И те го попитаха и рекоха: Учителю, знаем че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, но по истина пътят Божий учиш. Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не? А той разуме лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате? Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев. А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И не могоха да уловят нещо в думата му пред народа; и зачудени за ответа негов, млъкнаха. И пристъпиха некои от Садукеите, които отричат възкресението, и го попитаха, и рекоха: Учителю, Моисей написа нам: «Ако умре на некого брат му който има жена, и умре той безчаден, да вземе брат му жената и да възстави семе на брата си.» А имаше седмина братя, и първият взе жена и умре безчаден. И взе вторият жената, и умре и той безчаден. И третият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада, и умреха. А подир всичките умре и жената. И тъй във възкресението на кого от тех ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена. А Исус отговори и рече им: Чадата на този век женят се и за мъж отиват; а които се сподобят да получат онзи век и възкресението от мъртвите нито се женят нито за мъж отиват: защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са. А това че мъртвите възкръсват, и Моисей го изяви при къпината когато назоваваше Господа «Бога Авраамова, и Бога Исаакова, и Бога Яковова.» А Бог не е Бог на мъртвите, но на живите; защото всички са живи при него. И отговориха некои от книжниците и рекоха: Учителю, ти добре рече. И не смееха вече нищо да го попитат. И Рече им: Как казват че Христос е син Давидов? кога сам Давид казва в книгата Псаломска: «Рече Господ Господу моему: Седни отдесно ми докле положа враговете ти подножие на нозете ти.» И тъй, Давид го нарича Господ; а как е син негов? И когато всичкий народ слушаше, той рече на учениците си: Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, и предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията; които изпояждат домовете на вдовиците, и за причина правят дълги молитви. Те ще приемат по-големо осъждение. И като погледна Исус, виде богатите които туряха даровете си в съкровищницата. А виде и некоя сирота вдовица която тури там две лепти. И рече: Истина ви казвам че тая сирота вдовица тури от всичките най много; защото всички тези туриха в даровете Божии от изобилието си; а тя от немането си тури всичкия си имот, колкото имаше. И когато некои си говореха за храма че е украсен с хубави камене и с посвещения, рече: Ще дойдат дни, в които това що гледате нема да остане камик на камик който да се не съсипе. И попитаха го и рекоха: Учителю, а кога ще бъде това? и какво е знамението когато ще бъде това? А той рече: Гледайте да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в мое име да казват че: Съм аз; и уж времето наближи; но да не отидете след тех. И кога чуете бойове и размирици, да се не убоите; защото първом те требва да бъдат, но не е тутакси свършването. Тогаз им казваше: Че ще възстане народ връх народ, и царство връх царство; и ще бъдат на места големи трусове и глад и мор; още страшилища и знамения големи от небето ще бъдат. А преди всичко това ще турят ръце на вас, и ще ви изгонят, и ще ви предадат на съборища и в тъмници, и ще ви извождат пред царе и пред владетели заради моето име. И това ще ви стане за свидетелство. И тъй, положете на сърцата си да не преговаряте от по-напред що да отвещаете; защото аз ще ви дам уста и мъдрост на която не ще могат да противоречат нито да противостоят всичките ваши противници. И ще бъдете предадени и от родители и братя и роднини и от приятели; и ще умъртвят некои от вас. И от всички ще бъдете ненавиждани заради моето име. Но косъм от главата ви нема да загине. С търпението си придобийте душите си. А кога видите Ерусалим обиколен с войски, тогава знайте че наближи запустението му. Тогаз които са в Юдея да бегат по горите; и които са в сред него да излязат навън, и които са в околностите да не влезват в него. Защото тези са дни на отмъщение за да се изпълни все що е писано. И горко на непразните и на доещите през онези дни! защото ще бъде голема тъга на земята, и гнев Божий връх този народ. И ще да паднат под острото на ножа, и ще бъдат закарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде потъпкуван от езичниците, докле се изпълнят времената на езичниците. И ще бъдат знамения в слънцето и в луната и в звездите, и по земята тъга на народите в недоумието им, и ще шуми морето и вълните. Человеците ще издъхват от страх и от очакване на бедствията които ще постигнат вселенната, защото силите небесни ще се поколебаят. И тогаз ще видят Сина Человеческаго че иде в облак със сила и слава голема. И когато начне да става това, възправете се и подигнете си главите, защото наближава избавлението ви. И рече им притча: Вижте смоковницата и всичките дървета. Когато вече ги виждате че се развиват, знаете от само себе си че е близо вече летото. Така и вие, кога видите това че става, знайте че е близо царството Божие. Истина ви казвам, че нема да премине този род, докато се сбъде всичко това. Небето и земята ще преминат, а моите думи нема да преминат. Но пазете себе си да не би да отегнат сърцата ви от обядене и пиянство и от житейски грижи, и ви постигне напрасно този ден; защото като примка ще дойде на всички които обитават по лицето на всичката земя. За то бъдете будни, и молете се на всеко време, за да се удостоите да избегнете от всичко това което има да бъде, и да предстанете пред Сина Человеческаго. И дене той учеше в храма; а ноще излезваше та нощуваше на гората нарицаема Елеонска. И всичкият народ подраняваха при него в храма да го слушат. И наближаваше праздникът на безквасните хлебове, който се казва Пасха. И първосвещениците и книжниците търсеха как да го убият; защото се бояха от народа. И влезе Сатана в Юда, който се казваше Искариот, който беше от числото на дванадесетте; и отиде и наговори се с първосвещениците и войводите как да им го предаде. И възрадваха се те, и нагласиха се да му дадат сребро. И даде обещание, и търсеше сгодно време да им го предаде без народа. Дойде же денът на безквасните в който требваше да жертвуват пасхата. И проводи Петра и Иоана, и рече: Идете и пригответе ни да ядем пасхата. А те му рекоха: Де искаш да приготвим? А той им рече: Ето, щом влезете в града ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода: идете след него в дома в който влезе, и речете на стопанина на къщата: Учителът казва на тебе: Де е гостинната стая в която наедно с учениците си ще ям пасхата? И той ще ви посочи горница голема постлана: там пригответе. И като отидоха намериха както им рече: и приготвиха пасхата. И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него. И рече им: С желание пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си; защото ви казвам че нема да ям вече от нея, докле се не изпълни в царството Божие. И като взе чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; защото ви казвам че нема да пия от плода на лозата докато не дойде царството Божие. И взе хлеб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е телото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание. Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива. Но, ето, ръката на тогоз който ме предава с мене е на трапезата. И Син Человечески отхожда според както е определено; но горко на тогоз человека чрез когото се предава! И те наченаха да разискват помежду си кой ли от тех ще е този който ще стори това. Стана още и препирня помежду им кого от тех ще имат за по-голем. А той им рече: Царете на народите господаруват над тех, и тези които ги владеят наричат се благодетели. А вие не така; но най-големият изпомежду ви да бъде както най-малкия, който началствува, както оногоз който слугува. Защото кой е по-голем, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува. А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти. За това аз вам завещавам царство както Отец ми завеща на мене; за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да садите дванадесетте племена Израилеви. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито; но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вера; и ти когато се обърнеш утвърди братята си. И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида. А той му рече: Казвам ти, Петре: Петелът днес нема да попее преди да се отречеш ти триж че ме не познаваш. И рече им: Когато ви пратих без кесия, без тържик, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те рекоха: От нищо. Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който нема, нека продаде дрехата си и нека купи нож; защото ви казвам че още и това писаното требва да се изпълни на мене: «И с беззаконните се счете,» защото писаните за мене вземат край. И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са. И излезе та отиде по обичай на гората Елеонска; отидоха след него и учениците му. И като дойде на местото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение. И той се отлъчи от тех колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се, и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде. И яви му се ангел от небето та го укрепяваше. И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята. И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб; и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение. И когато още говореше той, ето народ, и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше напред тех, и приближи при Исуса да го целуне. А Исус му рече: Юдо, с целуване ли предаваш Сина Человеческаго? И тези които беха с Исуса, като видеха това що имаше да стане, рекоха му: Господи, да ударим ли с ножа? И един от тех удари първосвещениковия раб и отреза му десното ухо. А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допре се до ухото му и го изцели. И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що беха дошли върх него: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи? Всеки ден бех с вас в храма, и не прострехте ръце на мене. Но това е вашият час и властта на тъмнината. И като го хванаха, заведоха го, и въведоха го в дома на първосвещеника. А Петър идеше след него от далеч. И наклали беха огън насред двора та беха наседали; и Петър седеше между тех. И вижда го една слугиня че седи до огъня, вгледа се в него, и рече: И този беше с него. А той се отрече от него и рече: Жено, не го зная. И след малко друг един го виде и рече: И ти си от тех. А Петър рече: Человече, не съм. И като се мина до един час, друг некой потвърдяваше и казваше: Наистина и този беше с него; защото е Галилеянин. А Петър рече: Человече, не зная що казваш; и тоз час още като говореше той, петелът попе. И обърна се Господ та погледна Петра; и смисли Петър речта Господня що му рече че: Преди да пее петелът ще се отречеш от мене триж. И излезе Петър вън и плака горко. И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха. И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари? И други много хули казваха върх него. И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си, и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, нема да повервате; а ако ви питам, не ще ми отговорите, нито ще ме пуснете. От нине Син Человечески ще бъде седещ отдесно на силата Божия И всичките рекоха: Ти прочее Син Божий ли си? А той им рече: Вие казвате право че съм аз. Божия. А те рекоха: Що ни требва още свидетелство? защото ние сами чухме от устата му. И станаха всичкото множество, и заведоха го при Пилата. И начнаха да го обвиняват, и казваха: Тогова го намерихме че развращава народа, и не оставя да дават дан на Кесаря, и казва себе си че Христос (помазаник), цар. А Пилат го попита, и рече: Ти ли си царят Юдейски? А той отговори и рече му: Ти право казваш. И Пилат рече на първосвещениците и на народа: Аз не намервам никоя вина в тогоз человека. А те насилваха, и казваха че: Смущава народа, понеже поучава по всичка Юдея, като е начнал от Галилея до тука. А Пилат, като чу Галилея, попита да ли е Галилеянин человекът. И като разбра че е от Иродовата държава, проводи го до Ирода, който беше и той в Ерусалим през тия дни. А Ирод като виде Исуса възрадва се много, защото искаше отдавна да го види, понеже слушаше много работи за него; и надееше се да види некое знамение да става от него. И питаше го с много речи; но той му нищо не отговори. А първосвещениците и книжниците стоеха та го обвиняваха силно. Но Ирод със своите си войни, след като го унижи и му се поруга, облече го в дреха светла и проводи го пак на Пилата. В онзи ден Пилат и Ирод се сприятелиха по между си; защото изпърво имаха враждина по между си. А Пилат свика първосвещениците и началниците и народа и рече им: Доведохте ми тогоз человека като че отвращава народа; и, ето, аз пред вас го изпитах, и не намерих в тогоз человека ни една вина от колкото го обвинявате. Нито пак Ирод намери; защото ви пратих до него; и, ето, нищо достойно за смърт нема да е сторил. И тъй, ще го накажа и ще го пусна. А нужда имаше да им пуща на всеки праздник едного от запрените. Но всички изедно извикаха и казваха: Махни тогоз, а пусни ни Варава (който за некоя размирица що беше станала в града, и за убийство, хвърлен бе в тъмница). И пак възгласи Пилат и искаше да пусне Исуса. А те викаха и казваха: Разпни го, разпни го. А той и третия път им рече: Че какво зло е сторил той? Аз никоя вина за смърт не намервам в него; и тъй, като го накажа ще го пусна. Но те наваляха с големи викове, и искаха да бъде разпнат; и техните гласове и първосвещеническите превъзмогоха. И Пилат реши да им бъде щението, и пусна им когото поискаха, запреният за размирство и убийство, а Исуса предаде на волята им. И когато го поведоха вън, уловиха Симона некого си Киринейца, който си идеше от полето, и натовариха на него кръста да го носи подир Исуса. И вървеха след него много множество народ, и жени, които и плачеха и жалеха за него. А Исус се обърна КЪ тех и рече: Дъщери Ерусалимски, недейте плака за мене; но за вас си и за чадата ваши плачете; защото ето, идат дни в които ще рекат: Блажени неплодните, и утробите които не са раждали, и съсците които не са кърмили. Тогаз ще начнат да казват на горите: Паднете върх нас, и на планините: Покрийте ни. Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще бъде със сухото? А караха и други двамина с него, които беха злодейци, да ги затрият. И когато дойдоха на местото, което се нарича Лобно, там разпнаха него и злодейците, едного отдесно а другиго отлево. А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие. И стоеше народът та гледаше; а заедно с него и началниците ругаеха се и казваха: Други избави: да избави себе си ако е той Христос, избраният Божий. Подиграваха му се още и войните като пристъпваха до него та му подаваха оцет и казваха: Ако си ти Цар Юдейски, избави себе си. А имаше и надпис над него отгоре, написан с писмена Гръцки, Римски, и Еврейски: ТОЗИ Е ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ. И един от обесените злодейци хулеше го и казваше: Ако си ти Христос, избави себе си и нас. А другият отговори и му запретяваше и казваше: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си в истото осъждение? И ние праведно сме осъдени, защото възприимаме достойното на това що сми сторили; а този нищо зло не е сторил. И казваше на Исуса: Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството си. И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай. А беше къде шестия час, и стана тъма по всичката земя до деветия час; и потъмне слънцето, и завесата на храма се раздра през сред. И извика Исус с голем глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна. И като виде стотникът станалото, прослави Бога и казваше: Наистина този человек бе праведен. А всичките народи които беха надошли да гледат, като виждаха това което стана, връщаха се биещи се в гърди. А всичките негови познайници, и жените които беха дошли след него от Галилея, стоеха от далеч и гледаха това. И, ето, человек некой на име Иосиф който беше съветник человек благ и праведен, (той не беше съгласен със съвета и делото им,) от Ариматея, град Юдейски, който и сам ожидаше царството Божие,- той дойде при Пилата и поиска телото Исусово. И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в камик дето никой никога не бе лежал. И денът беше петък, на присъмнуване в събота. Последваха още и жените които беха дошли с него от Галилея, и видеха гроба, и как бе положено телото негово. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата според заповедта почиваха. И в първия ден на седмицата, като беше сутрина рано, дойдоха на гроба носеще ароматите що беха приготвили, имаше още и други некои с тех. И намериха камика отвален от гроба. И като влезоха не намериха телото на Господа Исуса. И когато беха в недоумение за това, ето, предстанаха пред тех двама человека с блестещи дрехи. И те уплашени наведоха лице до земята; а человеците им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Нема го тука, възкръсна. Наумете си що ви говори когато беше още в Галилея и казваше как Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на грешни человеци, и ще бъде разпнат, и в третият ден ще възкръсне. И спомниха си неговите думи: И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други. И тези които казваха това на апостолите беха Магдалина Мария и Иоана и Мария, майката Яковова, и другите с тех; и техните думи се видеха пред тех като праздни приказки, и не ги верваха. А Петър стана и отиде на гроба тичешком, и щом надникна, вижда че лежаха саваните сами; и върна се назад и чудеше се в себе си за това що бе станало. И, ето, двама от тех в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило. И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тех: а очите им се удържаваха да го не познаят. И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни? И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни? И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ: и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го; а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това. Но и некои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба, и, като не намерили телото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив. И некои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видеха. И той им рече: О безумни и късни на сърце да вервате все що е речено от пророците! не требваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си? И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания. И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч. И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тех. И като седна с тех на трапезата, взе хлеба и благослови, и преломи и даваше им. И тем се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тех. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията? И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които беха с тех, които и казваха: Че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону. Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хлеба. И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тех, и казва им: Мир вам. А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат. И рече им: Защо сте смутени? и защо влезват в сърдцата ви таквизи мисли? Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух нема плът и кости както гледате мене че имам. И това като рече, показа им ръцете и нозете си. Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука? И те му дадоха част от печена риба, и меден сот. И взе та яде пред тех. И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бех още с вас, че требва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите. Тогава им отвори ума да разумеят писанията. И рече им че: Така е писано, и така требваше да пострада Христос и да възкръсне от мъртвите в третия ден, и да се проповеда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим; а вие сте свидетели на това. И, ето, аз проваждам върх вас обещанието на Отца си; а вие седете в града Ерусалим докле се облечете със сила от горе. И ги изведе вън до Витания; и дигна ръцете си та ги благослови. И когато ги благославяше, отстъпи се от тех и възносяше се на небето. И те му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голема радост; и беха винаги в храма, хвалеще и благославеще Бога. Амин.

В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана. В него бе живот, и животът бе виделината на человеците. И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе. Имаше человек проводен от Бога, името му Иоан. Той дойде в свидетелство да свидетелствува заради виделината, за да поверват всички чрез него. Не бе той виделината, но да свидетелствува за виделината. Той беше истинната виделина, която осветлява всекиго человека що иде на света. В света бе; и светът чрез него стана; и светът го не позна. В своите си дойде, и своите му го не приеха; а които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч, на тези които верват в неговото име; които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И словото стана плът, и всели се между нас, (и видехме славата негова, слава както на единороднаго от Отца,) пълен с благодат и истина. Иоан свидетелствува за него, и извика та казваше: Този е за когото рекох: Който иде след мене преден ми биде, защото от мене по-напред бе. И всинца ние от неговата пълнота приехме, и благодат за благодат; защото законът чрез Моисея бе даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде. Никой никога не е видел Бога: единородният Син който е в пазухата на Отца, той го изяви. И това е Иоановото свидетелство, когато проводиха Юдеите от Ерусалим свещеници и Левити да го попитат: Ти кой си? И изповеда, и не се отрече; и изповеда: Не съм аз Христос. И попитаха го: А що си? Илия ли си ти? И казва: Не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: Не. И рекоха му: Кой си? за да дадем ответ на онези които са ни проводили. Що казваш за себе си? Рече: Аз съм «глас на едного който вика в пустинята: Оправете пътят Господен,» както рече пророк Исаия. А проводените беха от Фарисеите. И попитаха го и рекоха му: А защо кръщаваш, ако не си Христос нито Илия нито пророкът? Отговори им Иоан и рече: Аз кръщавам с вода; а посред вас стои един когото вие не знаете. Той е който иде след мене, който преден ми биде, комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата му. Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето беше Иоан и кръщаваше. На утринта гледа Иоан Исуса че иде при него, и казва: Ето Агнеца Божий който взема греховете на света. Този е за когото аз рекох: След мене иде человек, който биде преди мене, защото беше по-напред от мене. И аз го не знаех; но за да се яви на Израиля, за това дойдох аз и кръщавам с вода. И свидетелствува Иоан и рече: Видех Духа който слезваше като гълъб от небето и остана на него. И аз го не знаех; но този който ме проводи да кръщавам с вода, той ми рече: На когото видиш че слезва Духът и остава на него, той е който кръщава с Духа Светаго. И аз видех и свидетелствувам, че този е Син Божий. На утринта пак стоеше Иоан, и двама от учениците негови. И като съгледа Исуса че минува, казва: Ето Агнеца Божий. И чуха го двамата ученици да говори така, и отидоха след Исуса. И като се обърна Исус и ги виде че идат подире му, казва им: Що търсите? А те му рекоха: Рави, (което тълкувано ще рече, Учителю,) де живееш? Казва им: Елате и вижте. Дойдоха и видеха де живее; и останаха при него през този ден, а часът беше около десет. Единът от тези двамата, които чуха от Иоана за него и го последваха беше Андрей, братът на Симона Петра. Той пръв намерва брата си Симона и казва му: Намерихме Месия, което се тълкува Христос. И заведе го при Исуса. И като погледна Исус на него рече: Ти си Симон син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което се тълкува Петър, камик). На утринта поиска Исус да излезе в Галилея: и намерва Филипа и казва му: Ела подире ми. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Намерва Филип Натанаила и казва му: За когото писа Моисей в закона и пророците, намерихме Исуса сина Иосифова, който е от Назарет. И рече му Натанаил: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Казва му Филип: Ела и виж. Виде Исус Натанаила че иде КЪ него, и казва за него: Ето истинен Израилянин в когото лукавщина нема: Казва му Натанаил: От де ме познаваш? Отговори Исус и рече му: Преди Филип да те повика видех те като беше под смоковницата. Отговори Натанаил и казва му: Учителю, ти си Син Божий: ти си цар Израилев. Отговори Исус и рече му: Понеже ти рекох: Видех те под смоковницата, верваш ли? По-големи от тия неща ще видиш. И казва му: Истина, истина ви говоря: От нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии да възлезват и слезват над Сина Человеческаго. И на третия ден стана сватба в Кана Галилейска; и майката Исусова беше там. А призваха и Исуса и учениците негови на сватбата. И понеже се свърши виното, казва майка му на Исуса: Вино немат. Казва й Исус: Що имаш ти с мене, жено? часът ми още не е дошел. Казва майка му на слугите: Каквото ви рече, сторете. И имаше там шест каменни кюпове сложени по обичай на очищението Юдейско, и побираха всеки две или три ведра. Казва им Исус: Напълнете кюповете с вода. И напълниха ги до горе. И казва им: Налейте сега та подайте на председателя на трапезата; и подадоха. И щом вкуси председателът на трапезата от водата претворената във вино, и не знаеше от къде е, (но слугите които беха налели водата знаеха,) повика младоженеца, и казва му: Всеки человек първом доброто вино слага, и като се понапият, тогаз по-долното; ти си задържал доброто вино до сега. Това начало на чудесата направи Исус в Кана Галилейска, и яви славата си; и поверваха в него учениците му. След това слезе в Капернаум, той и майка му и братята му и учениците му; и не се бавиха там много дни. И наближаваше на Юдеите пасхата; и Исус възлезе в Ерусалим; И намери в храма тези които продаваха волове и овци и гълъби, още и тези що седяха та разменяваха пари. И направи бич от върве та изпъди всичките от храма, и овците и воловете; и парите на среброменителите разсипа, и трапезите им претури. и на тези що продаваха гълъбите рече: Дигнете тези от тука: не правете Бащиният ми дом дом търговски. И наумиха си учениците негови че е писано: «Ревността на твоя дом ме изяде.» И отговориха Юдеите и рекоха му: Какво знамение показваш нам като правиш това? Отвеща Исус и рече им: Развалете този храм, и за три дни ще го въздигна. А Юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е съграден този храм, и ти ли за три дни ще го въздигнеш? Но той казваше за храма на телото си. И тъй, когато възкръсна от мъртвите, спомниха си учениците му че това им бе казвал; и поверваха писанието, и словото което им рече Исус. И когато беше в Ерусалим по праздника на пасхата мнозина поверваха в неговото име като гледаха знаменията му които правеше. А сам Исус не се доверяваше тем, защото той познаваше всичките, и защото немаше нужда да му свидетелствува некой за человека, понеже той познаваше що има вътре в человека. Имаше некой человек от Фарисеите, на име Никодим, началник Юдейски. Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошел учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него. Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди некой изново, не може да види царството Божие. Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. Недей се чуди че ти рекох: Требва да се родите изново. Ветърът вее дето ще; и гласа му чуеш, но не знаеш от де иде и къде отива: така е всеки който се е родил от Духа. Отговори Никодим и рече му: Как може да бъде това? Отговори Исус и рече му: Ти си учител Израилев, и не знаеш ли това? Истина, истина ти казвам че: Това което знаем казваме, и това което сме видели свидетелствуваме; и свидетелството ни не приимате. Ако земните работи ви рекох и не вервате, как щете поверва ако ви река небесните? И никой не е възлезъл на небето, тъкмо този който е слезъл от небето, Син Человечески който е на небето. И както Моисей издигна змията в пустинята, така требва да бъде издигнат Син Человечески за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен. Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен. Понеже не е проводил Бог Сина си на света да съди света, но за да бъде спасен светът чрез него. Който верва в него, не ще да бъде осъден; а който не верва, вече е осъден, защото не е повервал в името на единороднаго Сина Божия. И то е осъждението, че виделината дойде на света, и человеците възлюбиха тъмнината повече от виделината защото делата им беха зли. Понеже всеки който прави зло мрази виделината и не иде КЪ виделината да не би да се докажат неговите дела че са зли; но който прави истината иде КЪ виделината, за да се явят делата му че са по Бога направени. След това дойде Исус и учениците негови в земята Юдейска; и там живееше с тех и кръщаваше. А Иоан кръщаваше в Енон близу до Салим, защото имаше там много вода; и идеха и кръщаваха се. Понеже Иоан не беше още турен в тъмница. И така стана препиране от страна на учениците Иоанови с Юдеите заради очищението. И дойдоха при Иоана и рекоха му: Рави, онзи който беше с тебе отвъд Иордан, за когото ти свидетелствува, ето, той кръщава; и всички отиват при него. Отговори Иоан и рече: Не може человек да взема нищо ако не му е дадено от небето. Вие сами сте ми свидетели че рекох: Не съм аз Христос; но че съм проводен пред него. Който има невестата жених е; а приятелът женихов, който стои та го слуша, радва се твърде много за гласа женихов; и така тая моя радост изпълни се. Той требва да расте, а аз да се смалявам. Който иде от горе над всички е отгоре: който е от земята от земята е, и от земята говори. Който иде от небето, над всички е отгоре: и това което е видел и чул, него свидетелствува; и никой не приима свидетелството му. Който приеме свидетелството негово запечатал е че Бог е истинен. Защото този когото е Бог пратил думите Божии говори: понеже Бог не дава нему Духа с мерка. Отец люби Сина, и всичко е дал в неговите ръце. Който верва в Сина има живот вечен; а който не верва в Сина нема да види живот, но гнев Божий остава на него. А когато разуме Господ Исус че са чули Фарисеите че Исус повече ученици прави и кръщава нежели Иоан, (ако и да не кръщаваше сам си Исус, но учениците му,) остави Юдея и отиде пак в Галилея. И требваше да мине през Самария. И тъй, дойде в един Самарийски град нарицаем Сихар, близу до местото което даде Яков на сина си Иосифа. И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. Идва некоя си жена от Самария, да начерпе вода. Казва й Исус: Дай ми да пия. (Защото учениците му беха отишли в града да купят за ядене.) Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин, искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.) Отговори Исус и рече й: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива. Казва му жената: Господине, нито печерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода? Ти по-голем ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му? Отговори Исус и рече й: Всеки който пие от тази вода, пак ще ожеднее; а който пие от водата която аз ще му дам нема да ожеднее във веки, но водата която ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен. Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожедневам нито да идвам тука да изваждам. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: Немам мъж. Казва й Исус: Право си казала че немаш мъж; защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла. Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк. Бащите ни в таз гора се поклониха: а вие казвате че в Ерусалим е местото, гдето требва да се кланяме. Казва й Исус: Жено, хвани ми вера че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите. Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си. Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина требва да се кланят. Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко. Казва й Исус: Аз съм който ти говоря. И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея? Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците: Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос? И тъй, излезоха от града та идеха къде него. А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж. А той им рече: Аз имам ястие да ям което вие не знаете. За то думаха учениците помежду си: Да ли некой му донесе да яде? Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа. Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва. И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне. Защото в това нещо истинска е речта че: «Друг е който сее и друг който жъне.» Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влезохте в техния труд. И от този град мнозина Самаряни поверваха в него поради думата на жената която свидетелствуваше че: Ми каза всичко що съм сторила. И тъй когато дойдоха Самаряните при него молеха му се да остане при тех; и преседе там два дни. И още по-мнозина поверваха поради неговото слово; а на жената казваха: Ние не верваме вече за твоята дума; понеже сами чухме, и знаем че този е наистина Спасител мира, Христос. А след тези два дена излезе от там и отиде в Галилея. Защото сам си Исус свидетелствува че пророк в отечеството си нема почест. И когато дойде в Галилея приеха го Галилеяните, като беха видели всичко що стори в Ерусалим в праздника; защото и те беха дошли на праздника. И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше некой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум. Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре. Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете поверва. Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умрело детето ми. Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И поверва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си. И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив. А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската. И тъй, разуме бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и поверва той и всичкият му дом. Това пак второ чудо стори Исус от как дойде из Юдея в Галилея. Подир това беше праздник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим. А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. В тех лежеха големо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. [Защото от време на време слезваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.] И там имаше некой си человек болен от тридесет и осем години. Него виде Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? Отговори му болният: Господине, нема человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слезва. Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. И тоз час человекът оздраве, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си. Отговори им: Онзи който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. Попитаха го: Кой е человекът що ти рече: Дигни одъра си и ходи? А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това место. Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло. Отиде прочее человекът и обади на Юдеите че Исус е който го изцели. И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота. А Исус им отговори: Отец ми до сега работи, и аз работя. И за това Юдеите още повече искаха да го затрият; защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше, и правеше себе си равен Богу. На това Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Не може Синът да прави нищо от самосебе си ако не вижда Отца да прави това; понеже което прави той, подобно и Синът това прави. Защото Отец люби Сина, и показва му все що прави той; ще му покаже и от тези по-големи работи за да се чудите вие. Понеже както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът които иска съживява. Защото Отец не съди никого, но е дал Сину всека съдба, за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца който го е проводил. Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и верва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд нема да дойде, но преминал е от смъртта в животът. Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят. Защото както Отец има в себе си живот, така е дал и Сину да има живот в себе си; и власт му е дал да прави и съд, защото е Син Человечески. Недейте се чуди на това; защото иде час в който всички които са в гробовете ще чуят гласа му, и ще излезат, онези които са правили добро във възкресението на живот; а които са правили зло във възкресението на осъждение. Не мога аз да правя нищо от себе си: съдя както чуя; и съдбата ми е праведна; защото не искам моята моля, но волята на Отца който ме е проводил. Ако свидетелствувам аз за себе си, свидетелството ми не е истинно. Друг е който свидетелствува за мене; и зная че свидетелството което свидетелствува той за мене е истинно. Вие проводихте до Иоана; и свидетелствува за истината. Аз обаче от человеци свидетелство не вземам, но казвам това за да се спасите вие. Той беше светило което гореше и светеше; и вие поискахте да се порадвате за малко време на неговото светене. Но аз имам по-големо от Иоановото свидетелство; защото работите които Отец ми даде да ги извърша, тези работи които аз правя свидетелствуват за мене, че ме е Отец проводил. И Отец който ме е пратил, той свидетелствува за мене. Нито гласа му сте чули нито лицето му сте видели. И словото негово немате да пребъдва във вас, защото вие не вервате в тогоз когото е той изпратил. Изпитвайте писанията; защото вие мислите че в тех имате живот вечен; и те са които свидетелствуват за мене. Но вие не искате да дойдете при мене за да имате живот. От человеци слава не приимам; но познах ви че немате в себе си любов Божия. Аз дойдох в името на Отца моего, и не ме приимате: ако дойде друг в свое си име, него ще приемете. Как можете да повервате вие които приимате слава един от друг, и не търсите славата която е само от Бога? Да не мислите че аз ще ви обвиня пред Отца: има кой да ви обвини, - Моисей на когото вие уповахте. Защото ако бехте вервали в Моисея, повервали бихте в мене; понеже той за мене писа. Ако ли неговите писания не вервате, как ще повервате моите думи? След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско. И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните. И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си. И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски. И като вдигна Исус очи и виде че народ много иде КЪ него, казва Филипу: От де да купим хлеб да ядат тези? (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.) Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо. Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра: Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души? А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой. И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха. И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо. И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха. Тогава человеците като видеха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът. И тъй, като разуме Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората. И когато се свечери, слезоха учениците му на морето, и влезоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тех; и морето се подигаше, понеже духаше силен ветър. И като беха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видеха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се. Но той им казва: Аз съм: не бойте се! Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха. На утринта народът който стоеше отвъд морето, като виде че немаше друга ладия там, но само тая в която влезоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха; (а други ладии дойдоха от Тивериада близо до местото дето ядоха хлеба когато Господ бе благословил.-) и тъй, като виде народът че нема там Исуса нито учениците му, влезоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса. И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука? Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видехте чудеса, но защото ядохте от хлебовете и се наситихте. Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син Человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат. А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии? Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повервате в тогоз когото е той проводил. Тогаз му рекоха: Че ти какво знамение правиш да видим и да поверваме в тебе? Що вършиш? Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: «Хлеб от небето им даде да ядат.» Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хлеба от небето; но Отец мой дава вам истинният хлеб от небето. Защото Божият хлеб е този който слезва от небето и дава живот на света. Рекоха му пак те: Господи, дай ни всекога този хлеб. А Исус им рече: Аз съм хлебът на живота: който иде при мене нема да огладнее, и който верва в мене никога нема да ожеднее. Но аз ви рекох че вие ме видехте и не вервате. Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, нема да го изпъдя; защото слезох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил. а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден. И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и верва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден. Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлебът що е слезъл от небето. И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слезъл? А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден. Писано е в пророците: «И всички ще бъдат научени от Бога.» И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене. Не че е видел некой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видел Отца. Истина, истина ви казвам: Който верва в мене има живот вечен. Аз съм хлебът на живота. Бащите ви ядоха манната в пустинята и умреха. Този е хлебът който слезва от небето за да яде некой от него и да не умре. Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света. Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му? А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина Человечески, и не пиете кръвта му, немате живот в себе си. Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие. Който яде плътта ми и прие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него. Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене. Този е хлебът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умреха; който яде този хлеб ще бъде жив във веки. Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум. И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша? Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява? А ако Сина Человеческаго да възлезва дето е бил отпърво? Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са. Но има некои от вас които не верват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не верват, и кой е дето ще го предаде. И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми. От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него. Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете? А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен; и ние повервахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго. Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол. Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде. И след това ходеше Исус по Галилея; защото не рачеше да ходи по Юдея; понеже Юдеите искаха да го убият. А бе близу Юдейският праздник на шатроразпъването. И рекоха му братята му: Премини от тука и иди в Юдея за да видят и твоите ученици делата които правиш; защото никой не прави нещо скришом и иска да бъде той явен. Ако правиш това, яви себе си на света. Защото нито братята му верваха в него. Тогава казва им Исус: Моето време не е настанало още; а вашето време е винаги готово. Вас светът не може да ви ненавижда; но мене ненавиди, защото аз свидетелствувам за него че неговите дела са лукави. Вие възлезте на този праздник: аз нема още да възлеза на този праздник; защото времето ми не се е изпълнило още. И това като им рече остана си в Галилея. А като възлезоха братята му, тогаз и той възлезе на праздника, не явно, но тайно некак си. Юдеите прочее диреха го на праздника, и казваха: Къде е онзи? И имаше много глъчка за него помежду народа: едни говореха че е добър; а други казваха: Не; но лъсти народа. Никой обаче не говореше явно за него поради страха от Юдеите. Но като се преполовяваше вече праздникът възлезе Исус в храма и поучаваше. И чудеха се Юдеите и казваха: Как този знае книжно учение като не се е учил? Отговори им Исус и рече: Моето учение не е мое, но на оногози който ме е проводил. Ако иска некой да прави неговата воля, позна ще за поучението да ли е от Бога, или аз от самосебе си говоря. Който говори от самосебе си иска своята си слава; а който иска славата на оногози който го е проводил, той е истински, и нема неправда в него. Моисей не ви ли даде закона? и никой от вас не изпълнява закона? Защо искате да ме убиете? Отговори народът и рече: Бес имаш. Кой иска да те убие? Отговори Исус и рече им: Едно дело сторих, и всинца се чудите. За това Моисей ви даде обрезването, (не че е от Мойсея, но от отците,) и в събота обрезвате человека. Ако в събота приима человек обрезване за да се не наруши законът Моисеев, на мене ли се гневите защото цел человек оздравих в събота? Не съдете по лице, но права съдба съдете. Тогаз казваха некои от Ерусалимляните: Не е ли този когото искат да убият? И, ето, явно говори, и не му казват нищо. Да не би известно да са познали князовете че този е наистина Христос? Но тогози го знаем от къде е; а Христос когато дойде, никой нема да знае от къде е. Тогава Исус като поучаваше в храмът, възгласи и рече: И мене знаете, и от къде съм знаете; и от самосебе си не съм дошел, но е истински този който ме е проводил, когото вие не знаете. Но аз го зная, защото съм от него, и той ме проводи. И тъй, искаха да го хванат; и никой не тури ръка на него; защото не му бе дошел часът още. И мнозина от народа поверваха в него и казваха: Христос кога дойде по-големи ли чудеса ще направи от тези които този стори? Чуха Фарисеите че тъй гълчи народът за него; и проводиха Фарисеите и първосвещениците слуги да го уловят. И на тех рече Исус: Още малко време съм с вас, и ще ида при оногози който ме е проводил. Ще ме потърсите, и нема да ме намерите; и дето съм аз вие не можете да дойдете. Рекоха на това Юдеите помежду си: Къде ще иде този че ние нема да го намерим? Да не би да иде в разсеяните между Елините и да учи Елините? Каква е тая дума която рече: Ще ме потърсите, и нема да ме намерите? и: Дето съм аз вие не можете да дойдете? А в последния ден, великия на праздника, стоеше Исус и възгласи та рече: Ако е некой жеден, да дойде при мене и да пие. Който верва в мене, както рече писанието, реки от жива вода ще потекат из утробата му. А това рече за Духа когото щеха да приимат верващите в него; защото не бе даден още Дух Светий, понеже Исус още не беше се прославил. И тъй, мнозина от народа като чуха това слово казваха: Наистина този е пророкът. Други казваха: Този е Христос. Други пак казваха: Че от Галилея ли ще дойде Христос? Не рече ли писанието че от семето Давидово, и от градеца Витлеем дето беше Давид, ще дойде Христос?. И тъй, стана раздор за него между народа. И некои от тех искаха да го хванат; но никой не тури ръце на него. И дойдоха си слугите при първосвещениците и Фарисеите, и те им рекоха: Защо го не докарахте? Отговориха слугите: Никога не е говорил человек тъй както този человек говори. А Фарисеите им отговориха: Да не би и вие да сте се прелъстили? Има ли да е повервал в него некой от князовете или от Фарисеите? Но този прост народ който не знае закона проклети са. Казва им Никодим, този що бе ходил ноще при него, който беше един от тех: Нашият закон осъжда ли человека ако не чуе първом от него и разбере що прави? Отговориха и рекоха му: Да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж че пророк от Галилея не е възстанал. И отиде всеки у дома си. А Исус отиде на гората Елеонска. И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше. И доведоха книжниците и Фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха на сред, казват му: Учителю, тая жена бе хваната в самото дело като прелюбодействуваше. А в закона Моисей повеле нам, които са таквиз с камъни да ги убиваме; а ти що казваш? И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. И като постоянствуваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея. И пак се наведе долу и пишеше на земята. А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излезваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и остана Исус сам си и жената стоеща насред. И когато се изправи Исус, и не виде никого освен жената, рече й: Жено, де са онези които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? И тя рече: Никой, Господи. И Исус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече. И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва нема да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота. А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско. Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам. Вие съдите плътски: аз не съдя никого. Но ако и да съдя, моята съдба е истинска; защото не съм сам, но аз и Отец който ме е пратил. А и във вашия закон е писано че на двама человека свидетелството е истинно. Аз съм който свидетелствувам за себе си, и Отец ми който ме е проводил свидетелствува за мене. Тогаз му казваха: Де е твоят Отец? Отговори Исус: Нито мене знаете нито Отца ми: ако бихте знаели мене щехте да знаете и Отца ми. Тези думи изговори Исус в съкровищницата когато поучаваше в храма; и никой го не хвана, защото не беше му още дошел часът. И пак им рече Исус: Аз отхождам; и ще ме търсите, и ще умрете в греха си. Дето отивам аз, вие не можете да дойдете. А Юдеите казаха: Да не ще да се убие, и за това казва: Дето отхождам аз, вие не можете да дойдете? И рече им: Вие сте от тия които са долу, аз съм от ония които са горе. Вие сте от този свет; аз не съм от този свет. За това ви рекох че в греховете си ще умрете; защото, ако не повервате че съм аз, в греховете си ще умрете. А те му казваха: Ти кой си? И рече им Исус: Аз съм това което от начало ви казвам. Много имам да говоря и да съдя за вас; но този който ме е проводил истински е; и аз което съм чул от него това казвам на света. Не разумеха че им говореше за Отца. Тогаз им рече Исус: Кога въздигнете Сина Человеческаго, тогаз щете позна че съм аз, и от самосебе си нищо не правя, но както ме е научил Отец ми това говоря. И този който ме е проводил с мене е: не ме е оставил Отец самичък; защото аз правя всекога що е нему угодно. Това като говореше, мнозина поверваха в него. И казваше Исус на повервалите в него Юдеи: Ако вие устоите в моята дума наистина сте мои ученици. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. Отговориха му: Семе Авраамово сме, и никога никому раби не сме ставали: как казваш ти: Свободни ще бъдете? Отговори им Исус: Истина, истина ви казвам: Всеки който прави грех раб е на греха. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва. И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. Зная че сте семе Авраамово; но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава. Аз говоря това което съм видел у Отца си; и вие такожде правите това което сте видели от отца си. Отговориха и рекоха му: Отец наш е Авраам. Казва им Исус. Ако бехте чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили. А сега искате да ме убиете, мене, человека който ви говорих истината която чух от Бога; това Авраам не е сторил. Вие правите делата бащини си. А те му рекоха: Ние не сме родени от блуд: едного Отца имаме, Бога. Рече им Исус: Ако беше ви Бог Отец, то вие любили бихте мене, защото аз от Бога излезох и дойдох; понеже не съм дошел от самосебе си, но той ме проводи. Защо не разумевате говоренето? Защото не можете да слушате моето слово. Вие сте от баща дявола, и похотите бащини си искате да правите. Той беше от край человекоубийца, и не устоя в истината; защото истина в него нема. Когато говори лъжата, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. А пак аз защото казвам истината, не ме вервате. Кой от вас ме изобличава за грех? Ако ли говоря истина, защо вие ме не вервате? Който е от Бога Божиите думи слуша: вие за това не слушате защото от Бога не сте. На това отговориха Юдеите и рекоха му: Не казваме ли ние право че ти си Самарянин и имаш бес? Отговори Исус: Немам аз бес; но почитам Отца си, а вие ме безчестите. И аз не търся моята слава: има кой да я търси и да съди. Истина, истина ви казвам: Ако упази некой моето слово нема да види смърт до века. Тогаз му рекоха Юдеите: Сега разбрахме че имаш бес. Авраам умре, и пророците, и ти казваш: Ако упази некой словото ми смърт нема да вкуси. Ти по-голем ли си от отца ни Авраама който умре? И пророците умреха: ти на какъв се правиш? Отговори Исус: Ако славя аз сам себе си славата ми е нищо: Баща ми е който ме слави, за когото вие казвате че е Бог ваш; и не сте го познали, но аз го познавам: и ако река че не го познавам ще бъда подобен вам лъжец; но аз го познавам и думата му държа. Баща ви Авраам рад би бил да види моя ден; и виде и възрадва се. Рекоха му Юдеите: Петдесет години немаш още, и Авраам ли си видел? Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, аз съм. Тогаз взеха камене да хвърлят върх него; но Исус се скри и излезе от храма, и мина през сред тех, и така си отиде. И като заминваше, виде едного человека слеп от рождението си. И попитаха го учениците му и рекоха: Рави, кой е съгрешил, той ли или родителите му, та се е слеп родил? Отговори Исус: Нито е той съгрешил нито родителите му; но да се явят делата Божии на него. Аз требва да върша работите на тогози който ме е проводил докле е ден: иде нощ когато никой не може да работи. Докле съм в света виделина съм на света. Това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия, и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което се тълкува Проводен). И тъй отиде, оми се, и дойде прогледнал. А съседите, и които го беха виждали от първо че беше слеп, казваха: Не е ли този който седеше на просеше? Едни казваха: Той е: други, че: Прилича на него: той казваше: Аз съм. И говореха му: Как ти се отвориха очите? Отговори той и рече: Человек който се нарича Исус направи кал и помаза очите ми, и рече ми: Иди на къпалнята Силоам и омий се: а като отидох та се омих, прогледах. Тогаз му рекоха: Де е той? Казва: Не зная. Заведоха при Фарисеите тогоз който бе некога слеп. А беше събота когато направи Исус калта и отвори очите му. И пак го питаха и Фарисеите, как прогледа. И той им рече: Кал тури на очите ми, и омих се, и гледам. И казваха некои от Фарисеите: Този человек не е от Бога, защото съботата не варди. Други казваха: Как може грешен человек да прави таквизи чудеса? И имаше раздор помежду им. Казват пак на слепия: Ти що казваш за него понеже ти е отворил очите? И той рече: Пророк е. А Юдеите не поверваха за него че е бил слеп и прогледнал докле не повикаха родителите на тогоз който бе прогледнал та ги попитаха и рекоха: Този ли е син ви за когото вие казвахте че е слеп роден? А сега как види? Отговориха им родителите му и рекоха: Знаем че този е син ни, и че слеп се роди; а сега как види не знаем; или кой му е отворил очите не знаем: той е на възраст: него питайте: сам той да говори за себе си. Това рекоха родителите му защото се бояха от Юдеите; понеже вече беха се нагласили Юдеите, ако го изповеда некой че е Христос, да го отлъчат от съборището. За туй родителите му рекоха: На възраст е: питайте него. И тъй, повикаха втори път человека който бе слеп, и рекоха му: Дай слава Богу: ние знаем че този человек е грешник. А той отговори и рече: Грешник ли е не зная: едно знам, че бех слеп, а сега видя. И рекоха му пак: Що ти направи? Как ти отвори очите? Отговори им: Рекох ви вече, и не чухте; защо искате пек да чуете? Да не би да искате и вие да бъдете негови ученици? А те го укориха и рекоха: Ти си негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем че на Моисея Бог е говорил; а тогоз не знаем от де е. Отговори человекът и рече им: Това е чудното че вие не знаете от къде е, и отвори очите ми. А знаем че Бог грешниците не слуша; но ако е некой богочестив и прави волята му, него слуша. А пак от века не се е чуло да е отворил некой си очи на слеп роден человек. Ако да не бе той от Бога, не можеше нищо да стори. Отговориха и рекоха му: Ти съвсем в грехове си роден, и ти ли учиш нас? И го изпъдиха вън. Чу Исус че са го изпъдили вън, и като го намери рече му: Ти верваш ли в Сина Божия? Отговори той и рече: Кой е той, Господи, да вервам в него? Рече му Исус: И видел си го, и който приказва с тебе, той е. А той рече: Вервам, Господи; и поклони му се. И рече Исус: Аз за съда дойдох на този свет, да видят невидещите, а видещите да станат слепи. И чуха това онези от Фарисеите които беха с него, и рекоха му: Да не сме и ние слепи? Рече им Исус: Ако да бехте слепи, грех не бихте имали; но сега казвате че: Видим; и тъй, грехът ви остава. Истина, истина ви казвам: Който не влезва през вратата в кошарата на овците, но пролазя от другаде, той е крадец и разбойник. А който влезва през вратата пастир е на овците. Нему вратарът отваря; и овците слушат гласа му, и своите овци по име зове, и ги извожда. И когато изкара овците си вън ходи пред тех; и овците идат след него, защото знаят гласа му. А след чужденец не щат оти, но ще побегнат от него; защото гласа на чужденците не знаят. Тази притча им рече Исус; но те не разумеха що бе това което им говореше. Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам че аз съм вратата на овците. Всички които са дошли преди мене крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха. Аз съм вратата; през мене ако влезе некой спасен ще бъде, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери. Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно. Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците. А наемникът, който не е овчар, на когото овците не са негови, види вълка че иде, и оставя овците и бега; а вълкът разграбя овците и разпръсва ги. А наемникът бега, защото е наемник, и не го е грижа за овците. Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават. Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам зарад овците. И други овци имам, които не са от този двор, и тех требва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир. За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак. Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си. И тъй, пак стана раздор между Юдеите за тези думи. И мнозина от тех казваха: Бес има, и луд е: що го слушате? Други казваха: Тези думи не са на беснуем человек. Може ли бес да отваря очи на слепи? И стана в Ерусалим праздникът на освещението на храма, и зима беше. И ходеше Исус в храма, в притвора Соломонов. Между това заобиколиха го Юдеите и казваха му: До кога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си ти Христос, кажи ни явно. Отговори им Исус: Казах ви, и не вервате. Делата които аз правя в името на Отца си, те свидетелствуват за мене. Но вие не вервате защото не сте от моите овци, както ви рекох. Моите овци слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идат след мене, И аз им давам живот вечен; и нема да загинат във веки, и никой нема да ги грабне от ръката ми. Отец ми който ми ги даде от всички е най-голем; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми. Аз и Отец едно сме. Тогаз пак взеха Юдеите камене да го убият. Отговори им Исус: Много добри дела от Отца моего ви показах: за кое от тез дела хвърляте камене върх мене? Отговориха му Юдеите и рекоха: За добро дело не хвърляме камене върх тебе, но за богохулство, и защото ти, като си человек, правиш себе си Бог. Отговори им Исус: Не е ли писано във вашият закон, «Аз рекох, Богове сте»? Ако нарече богове онези, КЪ които биде словото Божие, (и писанието не може да се наруши,) на тогоз когото Бог освети и проводи на света вие казвате ли: Богохулствуваш, защото рекох: Син Божий съм? Ако не правя делата на Отца моего, не вервайте в мене: но ако ги правя, в мене като не вервате вервайте в делата; за да познаете и да повервате че Отец е в мене и аз в него. Тогаз пак искаха да го хванат, но избегна из ръцете им, и отиде пак отвъд Иордан, на местото дето кръщаваше от напред Иоан; и остана там. И мнозина дойдоха при него, и казваха: Иоан никое чудо не стори; но всичко що рече Иоан за него истинско беше. И там поверваха мнозина в него. Имаше некой си болен на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта. (А Мария беше тая що бе помазала Господа с миро и отрила бе нозете му с космите си, на която брат й Лазар беше болен.) И тъй, проводиха сестрите до него да му кажат: Господи, ето, този когото любиш болен е. И като чу Исус рече: Тая болест не е на смърт, но за славата Божия, за да се прослави Син Божий чрез нея. А Исус обичаше Марта и сестра й и Лазара. И тъй, от как чу че е болен тогаз се бави два дни на това место дето беше. Подир това казва на учениците: Да идем пак в Юдея. Казват му учениците: Рави, сега искаха Юдеите да те убият с камене, и пак ли там отхождаш? Отговори Исус: Не са ли дванадесет часове в денят? Ако ходи некой дене не се препънва, защото гледа виделината на този свет. Ако ли ходи некой ноще препънва се, защото виделината не е в него. Това рече, и подир туй казва им: Лазар нашият приятел заспа; но да ида да го събудя. Рекоха му учениците му: Господи, ако е заспал ще оздравее. Но Исус бе рекъл зарад смъртта му; а те мислеха че казва за от сън заспиване. Тогаз им рече Исус явно: Лазар умре. И заради вас, за да повервате, радвам се че не бех там; но да идем при него. А Тома нарицаемий Близнец рече на съучениците: Да идем и ние да умрем с него. И тъй като дойде Исус намери го че беше четири дена вече в гроба. А Витания беше близу до Ерусалим колкото петнадесет стадии; и мнозина от Юдеите беха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. И Марта, щом чу че иде Исус, посрещна го; а Мария седеше в къщи. Тогаз рече Марта Исусу: Господи, ако беше бил ти тука, не би умрел брат ми; но и сега зная че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. Казва му Марта: Знам че ще възкръсне във възкресението в последния ден: Рече й Исус: Аз съм възкресението и животът: който верва в мене, и да умре, ще оживее. и всеки който е жив и верва в мене, до века нема да умре. Верваш ли това? Казва му: Ей, Господи, аз повервах, че ти си Христос, Син Божий, който има да дойде на света. И като рече това, отиде и повика скритом сестра си Мария, и рече: Учителът дойде и те вика. Тя щом чу стана скоро и отиде при него. (Исус не бе дошел още в селото, но беше на местото дето го посрещна Марта). А Юдеите които беха с нея в къщи и я утешаваха, като видеха че Мария стана скоро и излезе, отидоха подире й, защото думаха: Отива на гроба да плаче там. И като дойде Мария там дето беше Исус та го виде, падна на нозете му и казваше му: Господи, ако беше бил ти тука, немаше да умре брат ми. Исус като я виде че плаче, и тези що беха с нея Юдеи че плачат, разтъжи се духом и се смути. И рече: Де го турихте? Казват му: Господи, ела и виж. Просълзи се Исус. И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше! А некои от тех рекоха: Не можеше ли този който отвори на слепият очите да направи щото и този да не умре? Исус прочее пак като тъжеше в себе си идва на гроба. То беше пещера, и на нея лежеше камик. Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен. Казва й Исус: Не ти ли казах че ако поверваш ще видиш славата Божия? Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша; и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да поверват че ти си ме проводил. И това като рече, възгласи с голем глас: Лазаре, излез вън. И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде. Тогаз мнозина от Юдеите които беха дошли при Мария и видеха това що стори Исус поверваха в него. А некои от тех отидоха при Фарисеите и казаха им всичко що направи Исус. Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави. Ако го оставим така, всички ще поверват в него; и ще дойдат Римляните и ще изтребят и местото и народа ни. А некой си от тех, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, рече им: Вие нищо не знаете; нито размишлявате че е подобре нам да умре един человек за народа, а не да загине цел народ. И това от себе си го не рече; но понеже беше първосвещеник през оная година пророкува че ще да умре Исус заради народа, и не току за народа, но и за да събере на куп разсеяните чада Божии. И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият. За това Исус не ходеше вече явно между Юдеите, но отиде от там в местото близу до пустинята, в град нарицаем Ефраим, и там живееше с учениците си. И наближаваше пасхата на Юдеите; и мнозина от това место възлезоха преди пасхата в Ерусалим да очистят себе си. Тогаз търсеха Исуса, и разговаряха се помежду си като стоеха в храма: Как ви се струва? нема ли да дойде на праздника? А беха дали заповед и първосвещениците и Фарисеите ако разбере некой де е да извести, за да го уловят. А шест дни преди пасхата дойде Исус във Витания, дето беше бившият умрел Лазар когото възкреси от мъртвите. И направиха му там вечеря, и Марта слугуваше; а Лазар беше един от тези които седеха с него наедно на трапезата. Тогаз Мария взе една литра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови, и отри нозете му с космите си; и къщата се изпълни от благоуханието на мирото. Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва: Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите? А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея. Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала. Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всекога немате. И резумеха големо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите. А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара, защото мнозина от Юдеите за него отиваха и верваха в Исуса. На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим, взеха вейки финикови та излезоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев! А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: «Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично.» Но това учениците му изпървом не разумеха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха. А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше. За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо. А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него. И между тези, които възлезваха да се поклонят в праздникът имаше и некои Елини. И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса. Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пак и Филип казват на Исуса. А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син Человечески. Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси. Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свет за вечен живот ще го упази. Ако слугува некой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми. Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час. Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя. А народът, които стоеха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума. Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас. Сега е съдба на този свет: сега князът на този свет ще бъде изпъден вън. И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си. А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре. Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син Человечески требва да бъде въздигнат? Кой е този Син Человечески? И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива. Докле имате виделината вервайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тех. Но ако и да бе сторил толкоз чудеса пред тех, не верваха в него; за да се изпълни речта на пророка Исая, който рече: «Господи, кой поверва на нашето проповедване? и мишцата Господня кому се откри?» За това не можаха да верват, защото пак Исая рече: «Ослепил е очите им, и окаменил сърцата им, с очи да не видят, и със сърдца да не разумеят, та да се не обърнат и ги изцеля.» Това рече Исая когато виде славата негова и говори за него. Но пак и от князовете мнозина поверваха в него; но поради Фарисеите не изповедваха, за да не бъдат отлъчени от съборището: защото възлюбиха славата человеческа повече нежели славата Божия. А Исус възгласи и рече: Който верва в мене не верва в мене, но в тогози който ме е проводил. И който гледа мене гледа тогози който ме е проводил. Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки който верва в мене. И ако чуе некой моите думи и не поверва, аз нема да го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който се отмета от мене и не приима моите думи има кой да го съди: словото което говорих, то ще да го съди в последния ден. Защото аз от себе си не говорих; но Отец който ме проводи, той ми даде заповед какво да река и що да говоря. И знам че неговата заповед е живот вечен. И тъй, това що говоря, както ми е Отец рекъл така говоря. И пред праздника на пасхата, като знаеше Исус че дойде часът му, да премине от този свет КЪ Отца, както бе възлюбил своите които беха на света, до край ги възлюби И на вечерянето, (когато вече дяволът беше вложил в сърцето на Юда Симонова Искариотскаго да го предаде,) Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излезъл и при Бога отива, става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса. После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан. И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете? Отговори Исус и рече му: Това което аз правя ти сега не знаеш, но изпосле ще разумееш. Казва му Петър: Нема да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, немаш дел с мене. Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата: Казва му Исус: Омитият нема потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца. Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти. А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих? Вие ме викате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм. И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате. Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам. Истина, истина ви казвам: Никой раб не е по-горен от господаря си; нито посланник е по-горен от оногоз който го е изпратил. Това като знаете, блажени сте ако го правите. Не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал; но за да се сбъде писанието: «Който яде хлеб с мене дигна против мене петата си.» От сега ви казвам това докле още не е било, та кога сбъде да повервате че съм аз. Истина, истина ви казвам: който приима когото аз проводя мене приима, и който приима мене приима тогоз който ме е проводил. Това като рече Исус, смути се духом, и свидетелствува и рече: Истина, истина ви казвам че един от вас ще ме предаде. Тогаз учениците се спогледваха помежду си, и недоумеваха се за кого говори? А един от учениците когото обичаше Исус беше се облегнал на скута Исусов. Кивнува му Симон Петър да попита кой е този за когото говори. А той припадна на гърдите Исусови и казва му: Господи, кой е? Отговаря Исус: Аз като затопя залака, комуто го дам той е; и затопи залака та даде на Юда Симонова Искариотскаго. И подир залака тогаз влезе Сатана в него; и тъй, казва му Исус: Което правиш, прави го по-скоро. А това никой от седещите на трапезата не разуме защо му рече; защото некои мислеха, понеже Юда имаше касата, че му казва Исус: Купи каквото ни требва за праздника, или, да даде нещо на сиромасите. И тъй, като взе той залака излезе тутакси; а беше нощ. А когато излезе той, казва Исус: Сега се прослави Син Человечески, и Бог се прослави в него. Ако Бог се прослави в него, то и него Бог ще прослави в себе си, и сега ще го прослави. Чадца, още малко съм с вас. Ще ме търсите, и, както рекох на Юдеите: Дето ида аз вие не можете да дойдете, и вам казвам сега. Нова заповед ви давам: Да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си. От това всички ще познаят че сте мои ученици, ако имате любов помежду си. Казва му Симон Петър: Господи, къде отхождаш? Отговори му Исус: Където отивам не можеш сега да дойдеш след мене, но подир ще ме последваш. Казва му Петър: Господи, защо да не мога да дойда след тебе сега? Душата си ще положа за тебе. Отговори му Исус: Душата си ли за мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: Доде не е пеял петелът, три пъти ще се отречеш от мене. Да се не смущава сърцето ви: вервайте в Бога, и в мене вервайте. В дома на Отца моего много жилища има; ако да не бе така аз бих ви казал. Отхождам да ви приготвя место. И когато отида и ви приготвя место, ще дойда пак и ще ви взема при себе си, щото дето съм аз да бъдете и вие. И къде отивам аз вие знаете, и пътя знаете. Казва му Тома: Господи, не знаем къде отхождаш; и как можем да знаем пътя? Казва му Исус: Аз съм пътът, и истината, и животът: никой не отива при Отца тъкмо чрез мене. Ако бихте познавали мене познавали бихте и Отца ми; и от нине познавате го и видехте го. Казва му Филип: Господи, покажи ни Отца, и доста ни е. Казва му Исус: Толкози време съм с вас, и не си ли ме познал, Филипе? Който е видел мене видел е Отца; и как казваш ти: Покажи ни Отца? Не верваш ли че аз съм в Отца, и Отец е в мене? Думите които аз ви говоря, от себе си не ги говоря: но Отец който пребъдва в мене, делата той прави. Вервайте ми че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вервайте ми за тия дела. Истина, истина ви казвам: който верва в мене, делата които правя аз и той ще ги прави; и по-големи от тех ще прави, защото аз отхождам при Отца си. И каквото попросите в мое име ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя. Ако имате любов КЪ мене, упазете моите заповеди. И аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас във веки, Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото го не види нито го познава; а вие го познавате, защото пребъдва с вас, и във вас ще бъде. Нема да ви оставя сираци: ще дойда при вас. Още малко, и светът вече нема да ме вижда; а вие ме видите. Понеже аз живея, и вие ще живеете. В онзи ден вие ще познаете че аз съм в Отца си, и вие в мене, и аз във вас. Който има моите заповеди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя, и ще явя себе си нему. Казва му Юда (не Искариотски): Господи, що е това дето ще явиш себе си нам а не на света? Отговори Исус и рече му: Който люби мене ще упази моето слово; и Отец ми ще го възлюби, и ще дойдем при него, и ще направим жилище у него. Който не люби мене моите думи не държи; и словото което слушате не е мое, но на Отца който ме е проводил. Това ви изказах докле съм още с вас. А Утешителът, Дух Светий, когото Отец ще ви проводи в мое име, той ще ви научи всичко, и ще ви напомни всичко що съм ви рекъл. Мир ви оставям: моят мир ви давам: аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърдцето ви нито да се устрашава. Чухте че аз ви рекох: Отивам си, и ще дойда при вас. Ако ме любехте, възрадвали се бихте за това що рекох: Отхождам при Отца; защото Отец мой е по-голем от мен. И сега ви рекох преди да бъде, че когато се сбъде да повервате. От сега с вас нема много да говоря; защото иде князът на този свет, и той нема нищо в мене. Но за да познае светът че аз любя Отца, и както ми е Отец заповедал, така правя. Станете, да отидем от тука. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земледелецът. Всека пръчка в мене която не принося плод, отрезва я; и всека що дава плод, очистя я за да даде помного плод. Вие сега сте чисти заради словото което ви говорих. Пребъдете в мене, и аз във вас. Както лозената пръчка не може да принесе плод от само себе си ако не пребъде на лозата, така нито вие ако не пребъдете в мене. Аз съм лозата, вие пръчките: който пребъдва в мене, и аз в него, той принося плод много; защото без мене не можете нищо да сторите. Ако не пребъде некой в мене, изхвърлен бива вън както лозената пръчка и изсъхнува; и събират ги та ги кладат на огъня и горят. Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото искате ще просите, и ще ви бъде. В това се прославя Отец ми, да приносяте много плод; и така ще бъдете мои ученици. Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас; пребъдете в моята любов. Ако държите моите заповеди ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца си и пребъдвам в неговата любов. Това ви говорих за да пребъде моята радост във вас, и вашата радост да бъде изпълнена. Тая е моята заповед, да имате любов помежду си както ви аз възлюбих. Никой нема по-голема любов от тази, щото да положи некой душата си за приятелите си. Вие сте ми приятели ако правите това което ви аз заповедвам. Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарът му; а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца си явих ви го. Не избрахте вие мене, но аз вас избрах, и поставих ви да идете вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде; щото каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде. Това ви заповедвам, да имате любов един КЪ друг. Светът ако ви ненавиди, знайте че мене по-напред от вас възненавиде. Ако бехте от света, светът би любил своето; а понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, за това светът ви ненавиди. Помнете словото което ви аз рекох: Не е рабът по-голем от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят: ако са държали словото ми, и вашето ще държат. Но всичко това ще ви сторят заради моето име, защото не знаят тогоз който ме е проводил. Ако не бех дошел и не бех им говорил, грех не щеха да имат; сега обаче за греховете си извинение немат. Който ненавиди мене, и Отца ми ненавиди. Ако не бех сторил между тех делата които никой друг не е сторил, грех не биха имали; но сега видеха и възненавидеха и мене и Отца ми. Но това биде за да се изпълни писаното в закона им слово: «Без причина ме възненавидеха.» А когато дойде Утешителът когото аз ще ви изпратя от Отца, Духа на истината който от Отца изходи, той ще свидетелствува за мене. Но и вие свидетелствувате защото от начало сте с мене. Това ви казах за да се не съблазните. От съборищата ще ви отлъчат; но иде час в който всеки който ви убие да мисли че служба принося Богу. И това ще ви сторят защото не познаха Отца нито мене. Но аз ви рекох това, та кога дойде този час да го помните че аз ви съм рекъл; и от най-напред не ви го казах, защото бех с вас. А сега отхождам при тогоз който ме е проводил; и никой от вас ме не пита: Къде отхождаш? Но понеже ви изказах това, скръб изпълни сърцата ви. А пък аз истината ви казвам: За вас е по-добре да отида аз; защото ако не отида аз, Утешителът нема да дойде на вас; но ако отида, ще ви го проводя. И той кога дойде ще изобличи света за грех, и за правда, и за съдба: за грех, защото не верват в мене; а за правда, защото отхождам при Отца си, и нема вече да ме виждате; а за съдба, защото князът на този свет е осъден. Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде онзи, Духът на истината, ще ви настави на всека истина; защото нема да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде. Той ще мене да прослави, защото от моето ще вземе и ще ви извести. Всичко що има Отец мое е; за това рекох че от моето ще вземе и ще ви извести. Още малко, и нема да ме виждате, и пак малко и ще ме видите; защото аз при Отца отхождам. Тогаз некои от учениците му подумаха помежду си: Що е това което ни казва: Още малко, и нема да ме виждате; и пак малко, и ще ме видите; и това, че аз при Отца отхождам? И говориха:Що е това което казва: Малко? Не знаем що дума. И разуме Исус че щеха да го питат, и рече им: За това ли разискате помежду си дето рекох: Малко, и нема да ме виждате, и пак малко, и ще ме видите? Истина, истина ви казвам че вие ще възплачете и ще разридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се промени на радост. Жена кога ражда на скръб е, защото е дошел часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си поради радостта че се е родил человек на света. Така и вие сега скръб имате; но аз пак ще ви видя, и ще се възрадва сърдцето ви, и радостта ви никой нема да отнеме от вас. И в онзи ден нема да поискате от мене нищо. Истина, истина ви казвам че всичко каквото попросите от Отца в мое име ще ви даде. До нине не сте попросили нищо в мое име: просете, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. Това ви говорих с притчи: но настава час когато нема вече с притчи да ви говоря, но явно ще ви известя за Отца. В онзи ден ще попросите в мое име; и не ви казвам че аз ще умоля Отца за вас; защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повервахте че аз от Бога излезох. Излезох от Отца и дойдох на света; и пак оставям света и при Отца отхождам. Казват му учениците негови: Ето сега явно говориш, и не казваш никоя притча. Сега познаваме че всичко знаеш, и немаш нужда да те пита некой. По това верваме че от Бога си излезъл. Отговори им Исус: Сега ли вервате? Ето настава час, и дошел е вече, да се разидете всеки на местото си, и мене самичък да оставите; но не съм сам, защото и Отец е с мене. Това ви казах за да имате мир в мене. В света скръб ще имате; но дързайте, аз победих света. Това изговори Исус, и възведе очите си на небето и рече: Отче, дойде часът: прослави Сина си, да те прослави и Синът ти; както си му дал власт над всяка плът, да даде живот вечен на всички които си му дал. А това е живот вечний, дето да познаят тебе единаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводил. Аз те прославих на земята: свърших работата която ми даде да върша. И нине прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, със славата която имах у тебе преди създание мира. Изявих името ти на тия человеци, които ми даде от света. Твои беха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. Сега познаха че всичко що ми си дал от тебе е; защото словесата които ми даде ти, дадох ги на тех; и те приеха, и познаха наистина че от тебе излезох, и поверваха че ти си ме проводил. Аз за тех се моля: не се моля за света, но за тези които ми даде ти, защото са твои. И всичко мое твое е, и твоето мое, и прослави се в тех. И не съм вече на света, но те са на света, и аз ида при тебе. Отче светий, упази ги в името си, тия които ми даде, за да бъдат едно както ние. Когато бех с тех на света, аз ги пазех в твоето име: тези които ми даде упазих, и ни един от тех не погина тъкмо син погибелний, за да се изпълни писанието. А сега при тебе ида; и това доде съм на света казвам за да имат моята радост пълна в себе си. Аз им дадох словото твое; и светът ги възненавиде защото не са от света, както аз не съм от света. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги упазиш от лукаваго. От света не са както и аз не съм от света. Освети ги чрез твоята истина: твоето слово е истина. Както ти проводи мене на света, и аз проводих тех на света; и за тех аз осветявам себе си, да бъдат и те осветени чрез истината. И не само за тех се моля, но и за онези които чрез техното слово ще поверват в мене, да бъдат всички едно; както ти, Отче, си в мене и аз в тебе, да бъдат и те в нас едно; за да поверва светът че ти си ме проводил. И аз, славата която ми даде, дадох я тем; да бъдат едно както сме ние едно: аз в тех, и те в мене; да бъдат съвършени в едно, и да разбере светът че ти си ме проводил, и възлюбил си ги както си възлюбил мене. Отче, тези които си ми дал, искам дето съм аз да бъдат и те с мене, за да гледат славата моя която ми си дал; защото си ме възлюбил преди създание мира. Отче праведни, светът не те е познал, но аз те познах; и те познаха че ти си ме проводил. И явих им твоето име, и ще явя, да бъде в тех любовта с която си ме възлюбил, и аз в тех. Това като рече Исус, излезе с учениците си отвъд потока Кедрон дето имаше градина, в която влезе той и учениците му. А Юда който го предаваше знаеше това место, защото много пъти се събираше Исус там с учениците си. И тъй, Юда, като взе един пълк и слуги от първосвещениците и Фарисеите, дойде там с фенери и свещи и оръжия. А Исус, понеже знаеше всичко що имаше да дойде върх него, излезе и рече им: Кого търсите? Отговориха му: Исуса Назарянина. Казва им Исус: Аз съм. С тех стоеше и Юда който го предаваше. И като им каза: Аз съм; подръпнаха се назад и паднаха на земята. И пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха Исуса Назарянина. Отговори Исус: Рекох ви че съм аз; и тъй, ако мене търсите, оставете тези да си идат; за да се сбъде думата която рече: От тези които ми си дал не изгубих никого. А Симон Петър като имаше нож измъкна го, и удари слугата първосвещенников, и отсече му десното ухо; а на слугата името беше Малх. Тогаз рече Исус на Петра: Тури ножа си в ножницата. Чашата която ми даде Отец, да я не пия ли? И тъй, пълкът и тисящникът и слугите Юдейски уловиха Исуса и вързаха го. И заведоха го първо при Ана; защото беше тест на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година. А Каиафа беше този който бе дал съвет на Юдеите че е по-добре да загине един человек за народа. И вслед Исуса идеше Симон Петър и другият ученик; и този ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Исуса в дворът първосвещенников; а Петър стоеше вън до вратата. И тъй, излезе другият ученик който беше познат на първосвещеника, и каза на вратарката, и въведе Петра. И казва слугинята вратарка на Петра: Да не си и ти от учениците на тогози человека? Казва той: Не съм. И стоеха рабите и слугите, които беха наклали огън, защото беше студено, и се грееха: с тех стоеше и Петър и се грееше. А първосвещеникът попита Исуса за учениците му и за учението му. Отговори му Исус: Аз явно говорих на света: аз всекога поучавах в съборището и в храма, дето Юдеите се събират винаги; и нищо не съм говорил на скрито. Що питаш мене? питай които са ме чули какво им съм говорил: ето, те знаят що съм аз рекъл. А когато рече това, един от слугите който стоеше близу удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш първосвещенику? Отговори му Исус: Ако съм зле продумал, свидетелствувай за злото; ако ли добре, защо ме биеш? И проводил го бе Ана вързан при първосвещеника Каиафа. А Симон Петър стоеше и грееше се; и рекоха му: Да не си и ти от неговите ученици? Отрече се той и рече: Не съм. Казва един от рабите първосвещеникови който беше роднина на оногоз комуто Петър отсече ухото: Не те ли видях аз в градината с него? И Петър пак се отрече; и тоз час петелът попе. Тогаз заведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше сутрина, и те не влезоха в преторията, да се не осквернят, но да ядат пасхата. За то излезе Пилат при тех и рече: Какво обвинение наносяте върх тогоз человека? Отговориха и рекоха му: Той ако не бе злодеец не бихме го предали на тебе. А Пилат им рече: Вземете го вие и по закону вашему съдете го. Рекоха му Юдеите: Нам не ни и простено да убием никого; за да се сбъде речта Исусова който рече като назначаваше с каква смърт имаше да умре. И тъй, Пилат влезе пак в преторията, и повика Исуса и рече му: Ти ли си цар Юдейски? Отговори му Исус: От само себе си ли казваш ти това, или други ти рекоха за мене? Отговори Пилат: Че аз Юдеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците предадоха те на мене; що си сторил? Отговори Исус: Моето царство не е от този свет; ако беше царството ми от този свет, слугите ми борили се биха да не бъда предаден на Юдеите. А сега царството ми не е от тука. А Пилат му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш че аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на този свет, да свидетелствувам истината. Всеки който е от истината слуша гласа ми. Казва му Пилат: Що е истина? И щом рече това излезе пак при Юдеите и казва им: Аз не намервам ни една вина в него. А у вас има обичай да ви пущам едного по пасхата: рачите ли да ви пусна царя Юдейски? Тогаз пак извикаха всичките и казваха: Не него, но Варава. А Варава беше разбойник. Тогаз Пилат взе Исуса и го би. И войните изплетоха венец от тръне, възложиха го на главата му, и облекоха му багрена дреха, и казваха: Радвай се, царю Юдейски! и удряха му плесници. И излезе Пилат пак вън и казва им: Ето, извождам ви го вън да познаете че ни една вина не намервам в него. Тогава излезе Исус вън, и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето человека! А първосвещениците и слугите щом го видеха извикаха и казваха: Разпни го! разпни го! Казва им Пилат: Вземете го вие и разпнете го; защото аз не намервам вина в него. Отговориха му Юдеите: Ние закон имаме, и по нашия закон требва да умре; защото направи себе си Син Божий. А Пилат като чу тази дума повече се убоя. И влезе пак в преторията и казва на Исуса: Ти от къде си? А Исус му ответ не даде. Казва му Пилат: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че власт имам да те разпна, и власт имам да те пусна? Отговори Исус: Не би имал ти никаква власт над мене ако не бе ти дадено от горе; за това който ме предава на тебе има по-голем грех. От това Пилат искаше да го пусне; Юдеите обаче викаха и казваха: Ако пуснеш тогози не си приятел Кесарев: всеки който прави себе си цар противник е Кесарю. А Пилат като чу тази дума изведе Исуса вън и седна на съдейския престол, на местото което се казваше Каменопослано, а по Еврейски Гавата. Беше же петък на пасхата, и часът около шест; и казва на Юдеите: Ето вашия цар! А те извикаха: Махни го! махни! разпни го! Казва им Пилат: Царя ли вашего да разпна? Отговориха първосвещениците: Ние немаме друг цар освен Кесаря. И тогаз им го предаде да се разпне. И взеха Исуса и го закараха. И носеше кръста си, и излезе на местото нарицаемо Лобно, което по Еврейски се казва Голгота, дето го разпнаха, и с него други двама, отсам и отсам, а посред Исуса. А Пилат написа и титла, и тури над кръста. И написано бе, ИСУС НАЗАРЯНИН, ЦАР ЮДЕЙСКИ. И тази титла прочетоха мнозина от Юдеите; защото беше близу до града местото дето разпнаха Исуса, и написано бе Еврейски, Гръцки, и Латински. А първосвещениците Юдейски казваха на Пилата: Недей писа, Цар Юдейски, но че той рече: Цар Юдейски съм. Отговори Пилат: Каквото писах, писах. А войните като разпнаха Исуса взеха дрехите му и направиха четири делове, на всеки воин по един дел, и хитона; а хитонът не беше шит, но от горе до долу цел изтъкан. И рекоха си помежду си: Да го не съдираме, но да метнем жребие за него, кому ще бъде; за да се изпълни писанието що казва: «Разделиха дрехите ми помежду си, и за одеждата ми жребие метнаха.» И тъй. войните това сториха. А до кръста Исусов стоеха майка му, и на майка му сестра й, Мария жената Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като виде майка си и ученика когото обичаше че стоеха близу, казва на майка си: Жено, ето син ти. После казва на ученика: Ето майка ти. И от онзи час взе я ученикът у дома си. След това, като знаеше Исус че всичкото вече се свърши, за да се сбъде писанието каза: Жеден съм. И там имаше сложен съсъд пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп, и принесоха я на устата му. И като прие Исус оцета, рече: Свърши се; и преклони глава и предаде дух. Но понеже тогава бе петък, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото беше велик ден оная събота) то Юдеите молиха Пилата да им се пребият голените, и да ги дигнат от там. Тогаз дойдоха войните и на първия пребиха голените, и на другият който беше разпнат с него. А като дойдоха при Исуса и го видеха че е умрел вече, не му пребиха голените. Но един от войните прободе с копие ребрата му, и тутакси излезе кръв и вода. И този който виде свидетелствува, и истинно е неговото свидетелство, и той знае че истина казва за да повервате вие. Защото всичко това стана за да се изпълни писанието: «Кост негова не ще да се строши;» и пак друго писание казва: «Ще погледнат на него когото прободоха.» А след това Иосиф от Ариматея, (който беше ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите,) примоли се на Пилата да вземе телото Исусово; и Пилат даде воля. И той дойде та дигна телото Исусово. Дойде още и Никодим, (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исуса,) и носеше едно смешение от смирна и алой до сто литри. И тъй, взеха телото Исусово и обвиха го в плащаница с ароматите, както е обичай на Юдеите да погребват. И на онова место дето бе разпнат имаше градина, и в градината гроб нов, в който никой още не бе положен. Там прочее положиха Исуса, поради петъка на Юдеите, защото беше близу гробът. И в първия ден на седмицата Мария Магдалина идва на гроба сутринта рано, като беше още тъмно, и гледа камика дигнат от гроба. Тича тогаз и идва при Симона Петра, и при другия ученик когото обичаше Исус, и казва им: Дигнали Господа от гроба, и не знаем де са го положили. И тъй, Петър и другият ученик излезоха и отхождаха на гроба. И тичаха и двамата наедно; а другият ученик предвари по-скоро Петра, и дойде пръв на гроба; и като надникна, вижда плащаниците сложени: но не влезе. След него дойде и Симон Петър, и влезе в гроба, и виде плащаниците сложени, и кърпата която беше на главата му сложена, не наедно с плащаниците, но особно свита на едно место. Тогаз влезе и другият ученик който дойде по-напред на гроба, и виде и поверва: Защото не беха разумели още писанието че требваше той да възкръсне из мъртвите. И върнаха се пак учениците у тех си. А Мария стоеше до гроба вън и плачеше; и тъй, като плачеше надникна в гроба, и вижда два ангела с бели дрехи седнали, един от къде главата и един от къде нозете, там дето бе лежало телото Исусово. И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото взели Господа моего, и не зная де са го положили. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса че стои, и не знаеше че е Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? А тя понеже го имаше че е градинарът казва му: Господине, ако си го ти изнесъл, кажи ми де си го положил, и аз ще го взема. Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и рече му: Равуни! което се казва, Учителю! Казва й Исус: Не се допирай до мене, защото не съм възлезъл още при Отца си, но иди при братята ми и кажи им: Възлезвам при Отца моего и Отца вашего, и Бога моего и Бога вашего. Идва Мария Магдалина та известява на учениците че виде Господа, и че той й рече това. А вечерта на този ден, първия на седмицата, когато беха и вратата заключени дето учениците беха събрани поради страха от Юдеите, дойде Исус, и застана на сред, и казва им: Мир вам! И това като рече, показва им ръцете и ребрата си. И зарадваха се учениците като видеха Господа. И пак им рече Исус: Мир вам: Както ме Отец проводи, и аз провождам вас. И това като рече духна, и казва им: Приимете Духа Святаго. На които простите греховете, простени им са; и на които задържите, задържани са. А Тома, един от дванадесетте, нарицаемий Близнец, не беше с тех, когато дойде Исус. И казваха му другите ученици: Видехме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете му язвите от гвоздеите, и не туря пръста си в язвите на гвоздеите, и не вложа ръката си в ребрата му, нема да повервам. И подир осем дни, пак беха вътре учениците му, и Тома с тех: идва Исус, като беха вратата заключени, и застана на сред и рече: Мир вам! После казва на Тома: Дай си тука пръста и виж ръцете ми; и дай ръката си и тури в ребрата ми, и не бъде неверен, но верен. И отговори Тома и рече му: Господ мой и Бог мой! Казва му Исус: Понеже ме виде, Томо, поверва; Блажени които без да видят поверваха. И още много други чудеса стори Исус пред учениците си, които не са писани в тази книга: А тези са написани за да повервате че Исус е Христос Син Божий, и като вервате да имате живот в неговото име. Подир това пак се яви Исус на учениците си на Тивериадското море, и яви им се така: там беха наедно Симон Петър и Тома нарицаемий Близнец, и Натанаил от Кана Галилейска, и синовете Зеведееви, и други двамина от учениците негови. Казва им Симон Петър: Аз ще отида да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излезоха и възлезоха завчас на ладията; и през онази нощ не уловиха нищо. И като се разсъвна вече застана Исус на брега; но учениците не познаваха че е той Исус. Казва им Исус: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Не. А той им рече: Хвърлете мрежата отдесно на ладията, и ще намерите. И тъй хвърлиха; и не можаха вече да я привлекат от множеството на рибата. Тогаз онзи ученик когото обичаше Исус казва на Петра: Господ е. А Симон Петър като чу че е Господ препаса връхната си дреха, (защото беше гол) и хвърли се в морето. А другите ученици дойдоха с ладията, (защото не беха далеч от земята, но колкото двесте лакти,) и влачеха мрежата с рибата. И като излезоха на земята гледат жарава разложена, и риба турена на нея, и хлеб. Казва им Исус: Донесете от рибите които уловихте сега. Възлезе Симон Петър та извлече мрежата на земята, пълна с едри риби сто и петдесет и три; и толкоз като беха мрежата се не съдра. Казва им Исус: Елате, обедвайте. И никой от учениците не смееше да го попита: Ти кой си? понеже знаеха че е Господ. Идва тогаз Исус и взема хлеба, и дава им, така и рибата. Това беше вече третий път дето се яви Исус на учениците си от как възкръсна из мъртвите. А като се наобедваха, казва Исус Симону Петру: Симоне Ионин, любиш ли ме повече от тия? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси агънците ми. Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли ме? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси овците ми. Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли ме? Наскърби се Петър, защото му рече трети път: Обичаш ли ме? И рече му: Господи, ти всичко знаеш, ти знаеш че те обичам: Казва му Исус: Паси овците ми. Истина, истина ти казвам: Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше където щеше; но като остарееш ще простреш ръце, и друг ще те опасва и ще те води където ти не щеш. И това рече като назначаваше с каква смърт имаше да прослави Бога. И това щом рече казва му: Върви подире ми. А Петър като се обърна вижда че иде подир им ученикът когото обичаше Исус, този който на вечерята се наклони на гърдите му и рече: Господи, кой е който ще те предаде? Него като виде Петър казва Исусу: Господи, а този що? Казва му Исус: Ако ще да пребъде той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире ми. И тъй се разнесе тая дума помежду братята че този ученик нема да умре; а Исус му не рече че нема да умре, но: Ако ща да остане той докле дойда, теб що ти е? Този е ученикът който свидетелствува за това, който и написа това; и знаем че неговото свидетелство е истинно. Има още и други много неща що стори Исус които ако би да се напишат едно по едно, и цел свет, ми се чини, не би вместил написаните книги. Амин.

Първото слово, о Теофиле, направих за все що начна Исус да прави и да учи, даже до деня в който се възнесе, откак даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите които избра; на които и представи себе си жив след страданието си с много верни знамения, като им се явяваше четиридесет дни и говореше им за царството Божие. И като се събираше с тех заръча им да се не отдалечат от Ерусалим, но да очакват обещанието на Отца което чухте, рече, от мене. Защото Иоан е с вода кръстил; а вие ще бъдете кръстени с Духа Светаго след тия не много дни. И тъй, като се събраха питаха го и казваха: Господи, в това ли време щеш да възстановиш царството в Израил? А той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената си власт. Но вие ще приемете сила когато слети Дух Светий на вас, и ще ми бъдете свидетели и в Ерусалим, и във всичка Юдея и Самария, и до край земята. И това от как рече, те като гледаха, възнесе се, и облак го поде изпред очите им. И като стоеха та гледаха на небето когато възлезваше той, ето, двамина человеци с бели дрехи застанаха пред тех, които и рекоха: Мъже Галилеяни що стоите та гледате на небето? Този Исус който се възнесе от вас на небето ще дойде тъй както го видехте да отхожда на небето. Тогаз се върнаха в Ерусалим от гората нарицаема Елеонска, която е близу до Ерусалим един съботен ден път. И когато влезоха, възлезоха в горницата дето живееха Петър и Яков и Иоан и Андрей,Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов. Те всички единодушно, с жените и Мария майката Исусова и с братята му, беха непрестанно в молитва и молене. И през тия дни стана Петър по сред учениците и рече: (а числото на тези които се намерваха там беше до сто и двадесет души:) Мъже и братие, требваше да се изпълни това писание което предрече Дух Светий чрез устата Давидови за Юда който стана водител на тези които хванаха Исуса; защото беше причислен с нас, и взел бе дел в тая служба. Той прочее спечели нива от заплата на своята неправда; и като падна на очите си проседна се през сред, и изтекоха всичките му черва. И това стана известно на всички жители Ерусалимски, така що тая нива се нарече по езика им Акелдама, сиреч, Нива Кръвна. Защото е писано в книгата на Псалмите: «Да бъде жилището му пусто, и да нема който да живее в него;» и: «Чина му друг да вземе.» И тъй, от человеците които се нахождаха с нас през всичкото време, в което влизаше и излизаше между нас Господ Исус, като начна от кръщението Иоаново до деня в който се възнесе от нас, един от тех требва да бъде с нас свидетел на възкресението му. И поставиха двамина, Иосифа нарицаемаго Варсава, който се наименува Юст, и Матия; и помолиха се и рекоха: Ти, Господи, сърдцеведче на всички, покажи от тия двамата едного когото си избрал, да вземе дела на тази служба и на апостолството от което изпадна Юда за да отиде на своето си место. И дадоха жребията си; и падна жребето на Матия, и счете се с единадесетте апостоли. И когато настана денът на Петдесетницата, всичките беха единодушно събрани на едно. И внезапно стана екот от небето като че идеше силно духане от ветър, и изпълни всичката къща дето седеха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяваха, и седна на всекиго от тех по един. И изпълниха се всички с Духа Светаго, и начнаха да говорят чужди езици които Духът им даваше да говорят. А тогава имаше в Ерусалим да живеят Юдеи, человеци благочестиви от всеки народ що има под небето. И щом се разчу това, събра се народът; и смутиха се; защото всеки един от тех чуеше ги да говорят неговият език. И смаяни всички чудеха се, и думаха си един на друг: Ето, всички тези които говорят не са ли Галилеяни? И как ние ги чуем да говорят всеки по собствения наш език в който сме родени? Партяни и Мидяни и Еламити, и които населяват Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, Египет и Ливийските страни които са около Киринея, и чужденци от Рим, Юдеи и прозелити, Критяни и Араби, чуем ги да говорят по нашите езици величията Божии. И смаяни всички недоумеваха се, и един на друг си думаха: Какво ли ще е това? А други им се присмиваха и казваха че са пили много сладко вино. А Петър с единадесетте стана, възвиси гласа си, и проговори им: Мъже Юдеяни, и всинца които живеете в Ерусалим, това да знаете, и дайте внимание на моите думи; защото тези не са пияни както вие мислите, понеже е третий час на деня; но това е реченото чрез пророка Иоила: «И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея от моя Дух на всяка плът; и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват; и още през ония дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват; и ще покажа чудеса на небето горе и знамения долу на земята, кръв и огън и пара и дим: слънцето ще се превърне в тъмнота и луната в кръв преди да дойде великият и пресветлият ден Господен; и ще бъде че всеки който призове името Господне спасен ще бъде.» Мъже Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения, които Бог направи чрез него по сред вас, както и вие знаете, него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на беззаконници на кръст го приковахте и убихте; когото Бог възкреси като развърза болезните на смъртта, понеже не бе възможно да бъде държан той от нея. Защото Давид казва за него: «Гледах Господа пред себе си винаги; понеже е от десната ми страна, да се не поклатя; за това сърдцето ми се развесели, и зарадва се езикът ми; а още и плътта ми в надежда ще почива; защото нема да оставиш душата ми в ад, нито ще оставиш преподобния си да види изтление: изявил си ми пътищата на живота: с лицето си ще ме изпълниш с веселба.» Мъже братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида че умре и погребен бе, и гробът му е у нас до днешния ден. И тъй, понеже беше пророк и знаеше че с клетвата му се закле Бог че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да го постави на престола му, предвиде и говори за възкресението Христово, че не бе оставена душата негова в ад, нито плътта му виде изтление. Тогаз Исуса възкреси Бог, на което ние всинца сме свидетели. И тъй, като се възнесе с Божията десница, и взе от Отца обещанието на Светаго Духа, изле това което сега вие виждате и чуете. Защото Давид не е възлезъл на небеса; но той казва: «Рече Господ Господу моему: Седи от десно ми докле положа враговете твои подножие на нозете ти.» И тъй, здраво да знае всичкий дом Израилев че тогоз Исуса когото вие разпехте, Бог е него направил Господ и Помазаник. Това като чуха те, дойде сърдцето им в умиление, и рекоха на Петра и на другите апостоли: Що да сторим, мъже братие? И Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото обещанието е на вас, и на чадата ваши, и на всички далечни, колкото ще призове Господ Бог наш. И с много други речи засвидетелствуваше, и предумваше ги, и казваше: Избавете се от този развращен род. И тъй, тези които приеха с радост словото негово покръстиха се; и приложиха се в този ден до три хиляди души. И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско, и в обещанието, и в преломяването на хлеба, и в молитви. И страх обзе всека душа; и много чудеса и знамения биваха чрез апостолите. И всичките верващи беха наедно, и всичко имаха общо; и стоката и имането си продаваха и разподеляха ги на всички, всекиму според нуждата що имаше. И всеки ден пребъдваха единодушно в храма, и преломяваха хлеб от къща в къща, и приимаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и беха благоприятни на всичкия народ: а Господ всеки ден прибавяше на църквата спасяемите. А Петър и Иоан наедно възлезваха в храма във времето на молитвата по деветия час. И имаше некой си человек който бе хром от утробата на майка си, та го все носеха; когото и слагаха всеки ден до вратата на храма които се наричаха Красни, да проси милостиня от онези които влезваха в храма. Той като виде Петра и Иоана когато щеха да влезат в храма, попроси да вземе милостиня. А Петър с Иоана взре се в него и рече: Погледни ни. И той ги гледаше с внимание, с надежда да вземе нещо от тех. И Петър рече: Сребро и злато аз немам; но което имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи. И като го хвана за десната ръка дигна го; и тоз час утвърдиха се плесните и глезните му. И скочи та се изправи и ходеше; и влезе с тех в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога. И виде го всичкият народ че ходи и слави Бога. и познаваха го че бе той който седеше за милостиня при красните врата на храма; и останаха в ужас и удивление големо за това което се бе случило нему. И понеже изцеленият хром се не отделяше от Петра и Иоана, всичкият народ смаян стече се при тех в притвора нарицаем Соломонов. А като виде Петър отговори народу: Мъже Израиляни, що се чудите за това? или що се взирате на нас, като че от своя сила или благочестие сме сторили тогози да ходи? Бог Авраамов и Исааков и Яковов, Бог на отците наши, прослави Сина своего Исуса, когото вие предадохте и отрекохте се от него пред Пилата когато той бе решил да го пусне. Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и изпросихте да ви се даде человек убийца; а Началника на Живота убихте, когото Бог възкреси от мъртвите; и ние сме на него свидетели. И чрез верата в неговото име тогози когото гледате и познавате неговото име го укрепи; и тази вера която е чрез него даде му пред всинца ви това съвършено здраве. И сега, братие, знам че вие по неведение сторихте това, както и началниците ваши; а Бог, което предизвести чрез устата на всичките си пророци че ще Христос да пострада, така го извърши. Покайте се и обърнете се, да се заличат греховете ви, та да дойдат времена утешителни от присъствието Господне, и да ви проводи предпроповедания вам Исуса Христа, когото требва да приеме небето до времето в което ще се възстанови всичко що е говорил Бог от века чрез устата на всичките свети свои пророци. Защото Моисей рече на отците: «Господ Бог наш ще въздигне вам от братята ваши пророк като мене: него послушайте във всичко щото ви рече; и всека душа която не послуша тогоз пророка, ще бъде изтребена из народа.» Още всичките пророци от Самуила и на сетне, колкото са говорили, предвъзвестиха и тия дни. Вие сте синове на пророците, и на завета който завеща Бог на отците наши, когато рече Аврааму: «И всите племена на земята в твоето семе ще се благословят.» Бог като възкреси Сина своего Исуса, до вас най-първо го проводи да ви благослови, и да отвръща всекиго от лукавствата ваши. И когато те говореха народу, дойдоха върх тех свещениците и войводата на храма и Садукеите, които се жалуваха, защото учеха народа и проповедваха чрез Исуса възкресението от мъртвите. И възложиха на тех ръце и туриха ги под стража за утрото, защото беше вече привечер. А мнозина от тези които чуха словото поверваха; и числото на повервалите человеци стигна до пет хиляди. И на утринта събраха се в Ерусалим началниците им и старейшините и книжниците, и първосвещеникът Ана, и Каиафа и Иоан и Александър, и всички що беха от първосвещеническия род. И като ги изправиха на сред питаха ги: С коя сила, или в кое име, сторихте вие това? Тогаз Петър, изпълнен Духом Светим, рече им: Началници народни и старейшини Израилеви, понеже от нас се иска днес ответ за едно благодеяние КЪ человек немощен, чрез какво биде той изцелен; да знаете всинца вие и всичкий народ Израилев че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпехте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез него той стои пред вас здрав. Той е камикът когото пренебрегнахте вие зидарите, който стана глава на ъгъла. И чрез никого другиго не бива спасение; защото нема под небето друго име да е дадено между человеците чрез което требва да се спасим. А те като гледаха Петровото и Иоановото дързновение, и разумеха че са безкнижни и прости человеци, чудеха се, но познаха ги че са били наедно с Исуса. А като видеха изцеления человек че стои с тех немаха що да рекат на среща. И от как им повелеха да излезат вън от съборището, посъветваха се помежду си и говореха: Що да сторим на тези человеци? защото явно е на всички които живеят в Ерусалим че знаменито чудо стана чрез тех; и не можем да речем че не е станало. Но за да се не разнесе повече в народа, със заплашване да им запретим да не говорят вече в това име на никого человека. И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово. А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете; защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули. А те пак ги заплашиха, и пуснаха ги, понеже не намерваха нищо за което да ги накажат, поради народа; защото всички славеха Бога за това що биде. Защото человекът на когото стана това чудо на изцелението беше повече от четиридесет годни. И щом ги пуснаха, дойдоха при своите си та известиха това що им рекоха първосвещениците и старейшините. А те като чуха възвисиха единодушно глас КЪ Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тех, който си рекъл чрез устата на Давида раба своего: «Защо се разфучаха езичниците, и народите преговарят суетни неща? Предстанаха царете земни, и князовете се събраха на куп, против Господа и против Помазаника негов.» Защото наистина се събраха против светия твой отрок Исуса, когото си помазал, Ирод и Пилат Понтийски, с езичниците и народа Израилев, да сторят това което твоята ръка и твоята воля е предопределила да бъде. И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение, ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения и чудеса чрез името на Светаго отрока твоего Исуса. И като се помолиха, потресе се местото дето беха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповедваха словото Божие с дързновение. А множеството които беха повервали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо. И апостолите със сила голема отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голема благодат бе над всички тех. И никой от тех не беше в лишение, защото всички които беха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му требваше. Така Иосий наречения от апостолите Варнава (което се тълкува, Син Утешения,) Левит, родом Киприянин, който имаше своя земя, продаде я, и донесе парите, и сложи ги пред нозете на апостолите. А некой си человек на име Анания, със жена си Сапфира, продаде стяжание, и утаи от цената, със знанието и на жена си; и донесе една част и сложи я пред нозете на апостолите. А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърдцето ти, да излъжеш Духа Светаго и да утаиш от цената на нивата? Като стоеше непродадена, не беше ли твоя? и като се продаде, не беше ли в твоя власт? Защо тури това нещо в сърдцето си? Не си рекъл лъжа на человеци, но на Бога. И като слушаше Анания тези думи падна и издъхна; и страх голем обзе всички които чуеха това. И станаха по-младите, обвиха го, и изнесоха та го погребаха. И като се минаха около три часа, влезе и жена му без да знае това що беше сe случило. И Петър й отговори: Кажи ми, за толкоз ли продадохте нивата? И тя рече: Ей, за толкоз. А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Духа Господен? Ето на вратата нозете на тези що погребаха мъжа ти, и тебе ще изнесат. И падна на часа до нозете му и издъхна; а като влезоха момците намериха я мъртва, и изнесоха я та я погребаха при мъжа й. И голем страх обзе всичката църква и всички които чуеха това. И пак много знамения и чудеса биваха в народа чрез ръцете на апостолите; (и всички единодушно беха в притвора Соломонов. А от другите никой не смееше да се прилепява при тех; народът обаче ги имаше на почест. И прилагаха се повече верващи в Господа, множество мъже и жени;) така щото изнасяха болните по улиците и слагаха ги на постелки и на одрове, да би поне сенката Петрова в минуването му да осени некого от тех. Събираха се още в Ерусалим и множество от околните градове та носеха болни и страдащи от нечисти духове; и всички получаваха изцеление. Тогаз стана първосвещеникът, и всички които беха с него, що принадлежеха на Садукейската ерес, изпълнени със завист, и туриха ръце на апостолите и затвориха ги в общата тъмница. Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма та говорете на народа всичките думи на този живот. Те като чуха това на съвнуване влезоха в храма и поучаваха. А когато дойде първосвещеникът и които беха с него, свикаха събора и всичкото старейшинство на синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите. Но слугите като отидоха не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха и рекоха: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите стоеха вън пред вратата; и като отворихме не намерихме никого вътре. И като чуха тези думи свещеникът и войводата на храма и първосвещениците, в недоумение беха за тех какво ще бъде това. И дойде некой си та им извести и каза: Ето тези человеци които турихте в тъмницата стоят в храма и поучават народа. Тогаз отиде войводата със слугите и доведе ги, не на сила; защото се боеха от народа да ги не убият с камене. И като ги доведоха поставиха ги пред събора; и попита ги първосвещеникът, и рече: Не ви ли заръчахме и запретихме да не поучавате в това име? И, ето, напълнихте Ерусалим с вашето поучение, и искате да докарате върх нас кръвта на тогоз человека. И отговори Петър и апостолите и рекоха: Подобава да се покоряваме повече Богу, нежели на человеците. Бог на отците наши възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво. Него Бог с десницата си въздигна за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля, и прощение на греховете. И в тези неща свидетели нему сме ние и Дух Светий когото Бог даде на онези които го слушат. А те като чуха това късаха се от яд, и наговаряха се да ги убият. Но Фарисей некой си на име Гамалиил, законоучител, когото всичкий народ почиташе, стана в съборището и заповеда да извадят вън апостолите за малко време; и рече им: Мъже Израиляни, помислете си добре, какво ще направите върх тези человеци. Защото преди тез дни повдигна се Тевда и казваше за себе си да е голем некой си, при когото се прилепиха до четиристотин души на чет; който биде убит, и всички които му се покоряваха разидоха се и изчезнаха. След него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички които се поведоха след него разпръснаха се. И сега ви казвам, оттеглете се от тези человеци и оставете ги; защото това намерение или това дело, ако би да е от человеци, ще се развали; Ако ли е от Бога, не можете го развали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. И послушаха го; и повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в името Исусово, и тъй ги пуснаха. А те си отиваха от събора радостни, защото се сподобиха да претърпят безчестие за неговото име. И всеки ден не преставаха от да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма и по къщите. И през тия дни, когато се умножаваха учениците, стана роптание от Елинистите върх Евреите че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледвани. На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: Не е прилично нам да оставим словото Божие и да слугуваме на трапези. И тъй, братие, вижте та изберете от вас си седем души свидетелствувани, изпълнени с Дух Свет и с мъдрост, които да поставим за тази потреба. А ние ще си останем в молитвата и в служението на словото. И угодно бе предложението на всичкото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вера и с Дух Свет, и Филипа, и Прохора, и Никанора, и Тимона, и Пармена, и Николая прозелита от Антиохия; които поставиха пред апостолите; и те се помолиха и възложиха ръце на тех. И словото Божие растеше, и умножаваше се числото на учениците в Ерусалим твърде много; и много множество от свещениците подчиняваха се на верата. А Стефан изпълнен с вера и сила, правеше големи чудеса и знамения в народа. И подигнаха се некои от съборището което се казваше съборище на Ливернтинците, и Киринейците, и Александрийците, и некои от Киликия и Азия, и препираха се със Стефана. И не можаха да устоят срещу мъдростта и духа с който говореше. Тогаз подучиха человеци да казват: Чухме го да говори думи хулни против Моисея и против Бога. И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха та го дръпнаха и докараха го на съборището, и представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този человек не престава да говори хулни думи против това свето место и против закона; защото го чухме да казва: Че този Исус Назарянинът ще развали това место, и ще измени обичаите които предаде нам Моисей. И всички които седеха на събора като се вгледаха в него видеха лицето му като лице на ангел. А първосвещеникът рече: Така ли е това? А той рече: Мъже, братие, и отци, слушайте: Бог на славата яви се отцу нашему Аврааму, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и рече му: «Излез от земята си и от сродството си, и дойди в земята която ще ти покажа.» Тогаз излезе от Халдейската земя и засели се в Харан. И от там, след умирането на баща му, пресели го в тази земя в която вие сега живеете. И не му даде наследие в нея нито една стъпка от нога, а обеща му се да я даде в стяжение нему и на неговото потомство след него, когато още той немаше чадо. И рече му Бог така, че неговите потомци ще бъдат преселници в чужда земя, и ще ги направят като робе, и ще ги притесняват четиристотин години. Но аз, рече Бог, ще садя този народ на който ще робуват; и подир това ще излезат и ще ми послужат на това место. И даде му завет на обрезването; и така роди Исаака, и обреза го в осмия ден; и Исаак роди Якова, и Яков дванадесетте патриарси. А патриарсите завидеха Иосифу и продадоха го в Египет; Бог обаче беше с него, и избави го от всичките му беди, и даде му благодат и мъдрост пред Фараона царя Египетски, който го постави управител над Египет и над всичкия си дом. И дойде глад над всичката земя Египетска и Ханаанска, и скърб голема; и отците наши не намерваха прехрана. А Яков, като чу че има жито в Египет, изпрати първий път отците наши; и на втория път познат бе Иосиф на братята си, и известен стана Иосифовът род Фараону. И проводи Иосиф та призова баща си Якова и всичкото си сродство, седемдесет и пет души. И слезе Яков в Египет, и умре там той и отците наши; и пренесоха ги в Сихем, и положиха ги в гроба който купи Авраам със цена на сребро от синовете на Емора Сихемова. И като наближаваше времето на обещанието което Бог с клетва се обеща Аврааму, нарасна народът и умножи се в Египет докле настана друг цар който не знаеше Иосифа. Той с коварно мъдруване върх нашия народ притесни отците ни до толко щото да хвърлят децата си за да не остават живи. В това време се роди Моисей, и прекрасен беше пред Бога; и храниха го три месеца в бащиният му дом. А когато го хвърлиха, взе го Фараоновата дъщеря и отхрани го да бъде неин син. И научен биде Моисей на всичката Египетска мъдрост, и силен бе словом и делом. И като навършваше четиридесетата година на възрастта си, дойде му на сърдце да иде да нагледа братята си, синовете Израилеви; И понеже виде некого си от тех обиждан отбрани го, и стори отмъщение за притесняемия като порази Египтянина. И мислеше да се свестят братята му че Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те се не свестиха. И на утрешния ден яви им се когато некои от тех се биеха, и накара ги да се примирят, и рече: Человеци, вие сте братя: защо се един друг обиждате? А този който онеправдаваше ближният си отпъди го, и рече: Кой те постави началник и съдник над нас? Да ли искаш да убиеш и мене както уби вчера Египтянина? Тогаз Моисей побегна за тази дума, и стана преселник в Мадиамската земя, дето доби двама синове. И като се изпълниха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската гора, в сред огнен пламик на една къпина. А Моисей като виде почуди се за видението; и когато приближаваше за да пригледа, дойде му глас от Господа: «Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.» И Моисей разтреперан от страх не смееше да гледа. И рече му Господ: «Изуй обущата от нозете си; защото местото на което стоиш света земя е. Видех, видех страданието на моите люде в Египет, и чух въздишанието им, и слезох да ги избавя; и сега ела, ще те проводя в Египет. » Тогоз Мойсея когото не приеха, и му рекоха: Кой те постави началник и съдник? него Бог чрез ръката на ангела който му се яви в къпината проводи за началник и избавител. Той ги изведе, като направи чудеса и знамения в земята Египетска, и в Червено море, и в пустинята четиридесет години. Този е Моисей който рече на синовете Израилеви: «Господ Бог ваш от братята ваши ще въздигне вам пророк като мене: него да слушате: » този е който е бил на събранието в пустинята наедно с ангела що му говореше на Синайската гора, още и с отците наши, който и прие животворни словеса да ги даде нам; комуто не рачиха да бъдат послушни нашите отци, но го отпъдиха, и със сърцата си повърнаха се в Египет когато рекоха на Аарона: «Направи ни богове които да вървят пред нас; защото този Моисей който ни изведе из земята Египетска, не знаем що стана. » И през онези дни направиха теле, и принесоха жертва идолу, и веселяха се в направите на ръцете си. За това се отвърна Бог и предаде ги да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: «Доме Израилев, четиридесет години в пустинята заклания и жертви ли ми принесохте? Вие задигнахте шатъра Молохов и звездата на бога си Ремфана, изображенията които си направихте да им се кланяте: и аз по-далеч от Вавилон ще ви преселя. » Скинията на свидетелството беше с отците наши в пустинята, както заповеда онзи който говореше на Моисея да го направи по образа който бе видел; която нашите отци като приеха внесоха я с Исуса Навина във владенията на езичниците, които изгони Бог из пред лицето на нашите отци до дните на Давида; който намери благодат пред Бога, и попроси да намери жилище за Бога Яковова. А Соломон му съгради дом. Но Вишний не живее в храмове с ръка направени, както казва пророкът: «Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое место за моя почивка? Всичко това не направи ли го моята ръка? » Твърдоглави и с необрезани сърдца и уши! вие всекога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие. Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци,- вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте. А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него. А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и виде славата Божия, и Исуса че стоеше отдесно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина Человеческаго че стои отдесно на Бога. Но те като извикаха с глас голем затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него. И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на некой момък на име Савел. И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми. И като коленичи извика с глас голем: Господи, не им считай този грех. И това като рече заспа. А Савел съизволяваше на убиването му. И по това време стана големо гонение против църквата в Ерусалим; и всички се разидоха по Юдейските и Самарийските места освен апостолите. А некои благоговейни человеци погребоха Стефана, и направиха над него голем плач и ридание. А Савел правеше голема повреда на църквата, понеже влезваше във всека къща и влачеше мъже и жени та ги предаваше в тъмница. А тези които беха се разишли обхождаха и благовествуваха словото. И Филип слезе в един Самарийски град и проповедваше им Христа. И внимаваше народът единодушно на това което им говореше Филип, като чуеха всички и виждаха знаменията които правеше. Защото нечистите духове с голем глас извикваха и излезваха от мнозина които ги имаха; и мнозина разслабени и хроми изцелени бидоха. И стана радост голема в онзи град. А в града от по-напред имаше некой си человек на име Симон който правеше магии, и омайваше народа Самарийски като казваше себе си че е велик некой си; на когото всички от малък до голем даваха внимание и казваха: Този е великата сила Божия. И внимаваха на него, по това че доста време беше ги омайвал с магиите си. Но когато поверваха във Филипа, който благовествуваше за царството Божие и за името Исус Христово, кръщаваха се мъже и жени. И сам си Симон поверва, и покръстен намерваше се всекога при Филипа, и, като гледаше че стават знамения и чудеса големи, удивяваше се. А като чуха апостолите които беха в Ерусалим че Самария прие словото Божие, проводиха им Петра и Иоана, които като слезоха помолиха се за тех за да приемат Духа Светаго. (защото не бе слезъл още ни на едного от тех Дух Светий, но само беха кръстени в името Исус Христово.) Тогаз възлагаха ръце на тех, и приимаха Духа Светаго. А като виде Симон че с възлагането на апостолските ръце се даваше Светий Дух, принесе им сребро и казваше: Дайте и на мене тази власт щото върх когото възложа ръце да приима Духа Светаго. А Петър му рече: Среброто ти с тебе наедно в погибел да бъде защото си възмнел че дарът Божий със сребро се придобива. Ти немаш част нито дел в това, защото сърдцето ти не е право пред Бога. За то покай се от тази твоя злоба, и моли се Богу дано би ти се простил този на сърдцето ти помисъл; понеже те гледам че си в жлъчка на горест и свръзка на неправда. А отговори Симон и рече: Молете се вие за мене на Господа да ме не постигне ни едно от тия що рекохте. Те прочее като засвидетелствуваха и говориха словото Господне върнаха се в Ерусалим, и на много Самарийски села проповедваха евангелието. А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди КЪ пладне, в пътя който слезва от Ерусалим в град Газа: той е пуст. И стана и отиде. И, ето, человек от Етиопия, скопец, велможа на Кандакия Етиопската царица, който беше над всичката нейна хазна, той бе дошел в Ерусалим да се поклони; и на връщане, като седеше на колесницата си, четеше пророка Исая. А Духът рече Филипу: Пристъпи и прилепи се до тази колесница. И притече Филип и го чу като прочиташе пророка Исая и рече: Разумеваш ли това което четеш? А той рече: И как бих можал да разумея ако ме не настави некой? И покани Филипа да възлезе и да седне с него. А местото на писанието което прочиташе беше това: «Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си. В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята.» И отговори скопецът и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът: за себе си ли, или за другиго некого? А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса. И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя? И Филип рече: Ако верваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вервам че Исус Христос е Син Божий. И заповеда де се спре колесницата; и слезоха и двамата на водата, Филип и скопецът; и кръсти го. А когато излезоха из водата Дух Господен грабна Филипа; и не го виде вече скопецът, но отхождаше на пътя си радостен. А Филип се намери в Азот; и като прехождаше проповедваше евангелието по всичките градове докле дойде в Кесария. А Савел, като дишаше още устрашаване и убийство върх учениците Господни, отиде при първосвещеника, и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери некои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим. И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус когото ти гониш: не ти е лесно да риташ срещу остен. А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града, и ще ти се каже що требва да правиш. А мъжете които го придружаваха, като чуеха гласа а не виждаха никого, стоеха като вцепени. И стана Савел от земята, и с отворени очи не виждаше никого; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск. И три дни мина без да види, и не яде нито пи. А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи. И Господ му рече: Стани та иди на улицата която се казва Права, и попитай в дома на Юда за некого си на име Савел, Тарсянин; защото, ето, се моли; и виде във видение едного человека на име Анания че влезе и тури ръка на него за да прогледа. И отговори Анания: Господи, чух от мнозина за тогоз человека колко злини е сторил на твоите светии в Ерусалим. И тука има власт от пръвосвещенниците да върже всички които призовават твоето име. А Господ му рече: Иди, защото съсъд избран ми е той да носи моето име пред народи и царе, и пред синовете Израилеви; защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми. И отиде Анания и влезе в къщата; и като възложи ръце на него рече: Савле брате, Господ Исус който ти се яви на пътя по който ти идеше проводи ме за да прогледаш и да се изпълниш с Духа Светаго. И тоз час паднаха от очите му като люспи, и тутакси прогледа; и стана та се кръсти; а като похапна доби сила. И преседе Савел неколко дни с учениците в Дамаск. И от тоз час проповедваше по съборищата Христа че той е Синът Божий. И всички които го чуеха дивеха се и казваха: Не е ли този който погубваше в Ерусалим тези които призоваваха това име, и тука за това бе дошел да ги закара вързани при първосвещениците. А Савел се укрепяваше повече, и надпираше Юдеите които живееха в Дамаск като доказваше че този е Христос. И когато се минаха неколко дни, наговориха се Юдеите да го убият; И това техно наговаряне стана известно на Савла; и вардеха портите дене и ноще за да го убият. Но учениците го взеха през нощ и го спуснаха през стената с кошче. И като дойде Савел в Ерусалим стараеше се да се придружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не верваха че е ученик. А Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как е видел Господа в пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск е проповедвал с дързновение в името Исусово. И вхождаше и изхождаше с тех в Ерусалим, и дързновено проповедваше в името на Господа Исуса. И говореше и препираше се с Елинистите; а те гледаха да го убият. Това като разумеха братята заведоха го в Кесария и отпратиха го в Тарс. И тогаз по всичка Юдея и Галилея и Самария църквите имаха мир и назидаваха се, и, като ходеха в страх Господен и с утешението на Светаго Духа, умножаваха се. И стана, когато Петър обхождаше всичките, да слезе и до светиите които живееха в Лида. И намери там некого человека на име Еней който беше разслабен, и от осем години все лежеше на постелка. И рече му Петър: Енее, изцелява те Исус Христос; стани и постели си сам си. И тоз час стана. И видеха го всички които живееха в Лида и в Сарон, които се обърнаха КЪ Господа. А в Иопия имаше некоя ученица на име Тавита, (което изтълкувано ще рече, Сърна:) тя бе изпълнена с добри дела и с милостини които правеше. И случи се през тез дни тя да се поболи и да умре; и като я окъпаха туриха я в горница. И понеже Лида беше близу до Иопия, учениците като чуха че Петър е там проводиха до него двама человеци, и молеха го да се не облени да дойде до тех. И стана Петър и отиде с тех; и щом дойде, изведоха го в горницата; и представиха се пред него всичките вдовици та плачеха, и показваха му ризи и дрехи които им правеше Сърна когато бе с тех. А Петър изпрати на вън всичките, и коленичи та се помоли, и се обърна КЪ телото и рече: Тавито, стани. А тя отвори очите си, и като виде Петра седна. А той й подаде ръка и я изправи; повика после светиите и вдовиците и представи я пред тех жива. И това стана известно по всичка Иопия; и мнозина поверваха в Господ. А Петър преседе доволно време в Иопия у некого си Симона усмаря. Имаше пак некой си человек в Кесария на име Корнилий, стотник от полкът нарицаемия Италийски, благочестив и богобоязлив с всичкия си дом; и раздаваше много милостини на народа, и молеше се Богу непрестанно. Около деветия час на деня той във видение виде ясно ангел Божий който влезе при него и рече му: Корнилие! А той погледна на него, и уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му рече: Твоите молитви и твоите милостини възлезоха на помен пред Бога. И сега проводи человеци в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър. Той е гост у некого си Симона усмаря на когото къщата е край морето: той ще ти каже що требва да правиш. И като си отиде ангелът който говореше Корнилию, той повика двамина от слугите си и един благочестив войн от тези които се намерваха всекога при него; и разказа им всичко, и проводи ги в Иопия. А на утринта, когато те пътуваха и наближаваха града, часа къде шест, Петър възлезе на къщата от горе да се помоли. И беше огладнел и искаше да яде; а те още като приготвяха, той дойде в изстъпление, и вижда небето отворено и съсъд като голема плащаница, вързана за четирите края, че слезваше над него и спущаше се КЪ земята. В него имаше всекакви четвероноги земни, и зверове, и гадове, и птици небесни. И дойде му глас: Стани, Петре, заколи и яж. А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто. И пак втори път му дойде глас: Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай. И това стана три пъти; и пак се вдигна съсъдът на небето. И като се недоумеваше Петър в себе си що знаменуваше това видение което виде, ето, проводените от Корнилия человеци, като беха изпитали Симоновата къща, застанаха на вратата, и повикаха та питаха: Тука ли е гост Симон нарицаемий Петър? И когато още Петър размишляваше за видението, рече му Духът: Ето, трима человеци те търсят; но стани и слез та иди с тех и никак се не съмнявай, защото аз ги съм проводил. И като слезе Петър при человеците проводените до него от Корнилия, рече: Ето, аз съм когото търсите: за коя причина дойдохте? А те рекоха: Корнилий стотник, человек праведен и богобоязлив, и свидетелстуван от всичкия народ Юдейски, прие заповед от Бога чрез един свет ангел да те призове у дома си и да чуе думи от тебе. Тогава ги покани вътре и угости ги. И на утринта Петър излезе с тех; а с него отидоха и некои от братята които беха в Иопия. И на другият ден влезоха в Кесария; а Корнилий ги очакваше, като бе свикал роднините си и ближните си приятели. И когато влезваше Петър, Корнилия го посрещна, и падна на нозете му и поклони се. А Петър го дигна и рече: Стани; и сам аз съм человек. И като се разговаряше с него, влезе и намери мнозина събрани. И рече им: Вие знаете че не е простено на человек Юдеянин да има сношение или да се сближава с иноплеменник; Бог обаче ми показа да не казвам ни на едного человека мръсен или нечист. За това, и като ме повикахте дойдох без противоречие; и тъй, питам ви за коя причина ме призовахте? И Корнилий рече: Преди четири дена, до този час държах пост, и часа по девет като се молех Богу в къщата си, ето, застана пред мене человек в светло облекло. И казва: Корнилие, послушана биде твоята молитва, и твоите милостини поменаха се пред Бога; и тъй проводи в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър: той е гост в дома на Симона усмаря при морето; и той като дойде ще ти говори. И на часа проводих до тебе; и ти добре си сторил че си дошел. Сега прочее ние всинца предстоим пред Бога да чуем все що ти е заповедано от Бога. А Петър отвори уста и рече: Наистина разбирам че Бог не гледа на лице; но във всеки народ онзи който му се бои и действа правда приятен му е. Словото което проводи на синовете Израилеви та им благовествуваше мир чрез Исуса Христа, (той е Господ на всички,) това слово вие знаете, което стана по всичка Юдея като начна от Галилея, след кръщението което проповеда Иоан, как помаза Бог с Дух Свет и със сила Исуса от Назарет, който обхождаше, правеше благодеяния, и изцеляваше всичките насилвани от дявола; защото Бог беше с него. И ние сме свидетели на всичко що стори той в Юдейската земя и в Ерусалим; когото убиха като го повесиха на дърво. Него Бог възкреси в третия ден, и показа го явно, не на всичкия народ, но на нас предопределените от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него наедно, след като възкръсна из мъртвите. И повеле ни да проповедваме на народа, и да засвидетелствуваме че той е определеният от Бога Съдник на живите и мъртвите. Всичките пророци свидетелствуват за него че всеки който поверва в него, чрез неговото име ще приеме прощение на греховете си. И когато още говореше Петър тези думи, слезе Дух Светий на всички които слушаха словото. И смаяха се верните що беха от обрезаните които беха дошли с Петра, че дарът на Светаго Духа се изле и на езичниците; защото ги чуеха да говорят езици, и да величаят Бога. Тогаз отговори Петър: Може ли некой да възбрани водата да се не кръстят и тези които приеха Духа Светаго както и ние? И заповеда да се кръстят в името Господне. Тогаз му се примолиха да преседи неколко дена у тех. И чуха апостолите и братята които беха в Юдея че и езичниците приеха словото Божие. И когато възлезе Петър в Ерусалим, препираха се с него тези които беха от обрезаните, и казваха че: При необрезани человеци си влезъл и ял си с тех. А Петър начна и излагаше им наред станалото, и казваше: Аз бех на молитва в градът Иопия; и в изстъпление видех видение: един съсъд като голема плащаница вързана за четирите краища слезваше, и спущаше се от небето, и дойде даже до мене. В него като се вгледвах, разсматрях, и видех, четвероноги земни, и зверове, и гадове, и птици небесни. И чух глас който ми казваше: Петре, стани, заколи и яж. И рекох: Никак, Господи; защото никога не е влезло в устата ми нищо мръсно или нечисто. И отговори ми втори път гласът от небето: Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай. И това стана до три пъти, и пак се дръпна всичко на небето. И, ето, на същия час трима человека пристигнаха пред къщата в която бех, проводени от Кесария до мене. И рече ми Духът да ида с тех и никак да се не съмневам; а с мене наедно дойдоха и шестимата тези братя, и влезохме в къщата на человека. И каза ни, как видел ангела в къщата си че застанал и му рекъл: Проводи человеци в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър; той ще ти каже думи чрез които ще се спасиш ти и всичкият твой дом. И когато начнах да говоря, Дух Светий слезе на тех както и на нас изпърво. Тогаз смислих речта Господня как казваше: Иоан е кръстил с вода; а вие ще се кръстите Духом Светим. И тъй, понеже даде Бог равен дар и на тех които поверваха в Господа нашего Исуса Христа както и нам, аз кой бех щото да мога да възпра Бога? Това като чуха млъкнаха си, и славеха Бога и казваха: И на езичниците прочее даде Бог покаяние за живот. И тъй, разпръснатите от гонението което стана по смъртта на Стефана преминаха до Финикия и Кипър и Антиохия, и никому другиму не проповедваха словото освен на Юдеите. И от тех имаше некои человеци Кипряни и Киринейци които, като влезоха в Антиохия, говореха на Елинистите, и благовествуваха им Господа Исуса. И ръката Господня беше с тех; и много множество поверваха и обърнаха се КЪ Господа. И чу се думата за тех в ушите на църквата в Ерусалим; и пратиха Варнава да премине до Антиохия. И той като дойде и виде Божията благодат възрадва се, и подканяше всичките да пребъдват в Господа с постоянно сърдце. Понеже той беше человек добър и изпълнен с Дух Свет и с вера; и приложи се КЪ Господа доволно народ. Тогава излезе Варнава до Тарс да търси Савла; и като го намери, доведе го в Антиохия; и като се събираха в църквата цела година научиха доволно народ. И най-първо в Антиохия учениците се наименуваха Христиани. И през тези дни слезоха пророци от Ерусалим в Антиохия. И стана един от тех на име Агав, и назначи Духам че има да бъде голем глад по всичка вселенна, който и стана във времето на Клавдия Кесаря. За това учениците отредиха всеки от тех според състоянието си да проводят помощ на братята които живееха в Юдея; което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла. В онова време цар Ирод простре ръце да стори зло на некои от църквата. И уби с меч Якова Иоановия брат. И като виде че е угодно на Юдеите приложи да улови и Петра; (а беха дните на безквасните хлебове;) когото хвана и хвърли в тъмница, и предаде го на четири четворици войни да го вардят, с намерение да го изведе пред народа подир пасхата. И тъй, Петра вардеха в тъмницата; а от църквата ставаше усърдна молба КЪ Бога за него. И когато щеше Ирод да го изведе, през тази нощ Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, ангел Господен предстана, и светлина осия стаята; и ангелът като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай скоро. И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, и обуй сандалията си. И стори така. И казва му: Облечи дрехата си, и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него, и не знаеше че е истинно това което ставаше от ангела, но мислеше си че видение види. А като преминаха първата стража и втората дойдоха до железните врата които водят КЪ града, и те им се отвориха от самосебе си; и от там като излезоха изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си и рече: Сега наистина зная че Господ проводи ангела своего и ме избави из ръката Иродова и от всичкото очакване на Юдейския народ. И като си помисли дойде в къщата на Мария, майката на Иоана нарицаемаго Марка, дето имаше мнозина събрани та се молеха Богу. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня на име Рода да послуша кой е. И щом позна Петровия глас, от радост не отвори вратата, но затече се и даде известие че Петър стои пред вратата. А те й рекоха: Ти си луда; но тя потвърдяваше че това що им казва е така. А те думаха: Неговът ангел е. А Петър стоеше та хлопаше; и като отвориха, видеха го, и смаяха се. И като им помаха с ръка да мълчат, разказа им как го изведе Господ из тъмницата; и рече: Известете това на Якова и на братята. А той излезе та отиде на друго место. А като съмна, стана големо смущение между войните къде се дева Петър. И като го потърси Ирод и го не намери, изпита стражарите и повеле да ги погубят; а той слезе от Юдея в Кесария и там живееше. А Ирод беше много гневен на Тиряните и Сидоняните; и те дойдоха единодушно при него, и като убедиха Власта, постелника царев, просеха мир; защото техната област се хранеше от царевата. И в един отреден ден Ирод, облечен с царска одежда, седна на престола и говореше им всенародно. А народът възгласяваше: Това е глас Божий, а не человечески. И на часа го порази ангел Господен защото не въздаде славата на Бога; и изяден биде от червеи и умре. А словото Божие растеше и умножаваше се. А Варнава и Савел като свършиха службата си върнаха се от Ерусалим в Антиохия, и взеха със себе си Иоана нарицаемаго Марка. А в църквата която беше в Антиохия имаше некои си пророци и учители, Варнава, и Симеон нарицаемий Нигер, и Луций Киринеянин, и Манаин възпитаният наедно с Ирода четверовластника, и Савел. И когато служеха те Господу и постеха, рече Дух Светий: Отделете ми Варнава и Савла на работата на която съм ги призвал. Тогаз, като постиха и се помолиха, възложиха на тех ръце и ги изпратиха. И така те проводени от Духа Светаго слезоха в Селевкия, и от там отплуваха в Кипър. И когато беха в Саламин проповедваха словото Божие в Юдейските съборища; и имаха за слуга Иоана. И като преминаха всичкия остров до Пафа намериха некого си магесника, лъжовен пророк Юдеянин на име Варисус, който беше с изправника Сергия Павла, человека разумен. Той (Сергий) повика Варнава и Савла и поиска да чуе словото Божие. Но магесникът Елима, (защото така се тълкува неговото име,) противеше им се, и стараеше се да развърне изправника от верата. Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълни се с Дух Свет, вгледа се в него, и рече: О ти изпълнени със всека лъжа и с всекакво кознедейство, сине дяволски, враже на всека правда, нема ли да престанеш от да развращаваш правите пътища Господни? И нине, ето, ръката Господня е върх тебе, и ще бъдеш слеп и нема да виждаш слънцето до време. И на часа нападна на него помрачаване и тъмнина; и луташе се и търсеше да го води некой за рака. Тогаз, като виде изправникът това що стана, смая се на учението Господне и поверва. И като се отвезоха от Пафа Павел и дружината му, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отлъчи от тех и върна се в Ерусалим. А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и съботния ден влезоха в съборището и седнаха. И след прочитането на закона и пророците, началниците на съборището проводиха до тех та им рекоха: Мъже братие, ако имате некое слово за увещание на народа, кажете. И стана Павел та помаха с рака и рече: Мъже Израиляни, и вие които се боите от Бога, слушайте. Бог на този Израилски народ избра отците наши, и възвиси народа когато беха преселници в земята Египетска, и с мишца висока изведе ги из нея. И четиридесет години ги води и храни в пустинята. И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им в наследие техната земя. И след това, около четиристотин и петдесет години, даде им съдници до пророка Самуила. И напокон поискаха цар; и даде им Бог Саула сина Кисова, мъж от племето Вениаминово, четиридесет години: И него като отмахна въздигна им за цар Давида, за когото рече и свидетелствува: Намерих Давида Иесеев человек по моето сърдце, който ще изпълни всичките ми щения. От неговото потомство Бог според обещанието си въздигна на Израиля Спасител Исуса откак проповеда Иоан, преди неговото идване, кръщението на покаяние на всичкия Израилски народ. И когато свършваше Иоан попрището си, казваше: Кого ме имате да съм? Не съм аз; но, ето, иде след мене онзи комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете. Мъже братие, синове от Авраамовия род, и които между вас се боят от Бога, вам се проводи словото на това спасение. Защото жителите Ерусалимски и техните началници, като не познаха него и не разумеха прочитаемите всека събота пророчески изречения, изпълниха ги като го осъдиха; и без да намерят ни една вина за смърт изискаха от Пилата да го убие. И като свършиха всичко що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб. Но Бог го възкреси от мъртвите. И той в продължение на много дни се явяваше на тези които беха възлезли с него наедно от Галилея в Ерусалим, и които са негови свидетели пред народа. И ние ви благовествуваме че обещанието което стана на отците ни, Бог го изпълни на нас техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: «Син мой си ти, аз днес те родих.» А че го е възкресил от мъртвите без да има да се връща вече в изтлението, казва така: «Ще ви дам милостите обещаните на Давида верно.» За това и в другия Псалом казва: «Нема да оставиш преподобнаго твоего да види изтление. » Защото Давид като послужи на Божието изволение в своя си род, престави се, и приложи се при отците си, и виде изтление. А този когото Бог възкреси не виде изтление. И така, известно да бъде вам, мъже братие, че чрез него се проповедва вам прощение на греховете; и от всичко що не сте могли да се оправдаете чрез закона Моисеев, чрез него всеки който верва оправдава се. И така, гледайте да не дойде на вас реченото от пророците: «Вижте, презиратели, и почудете се, и изчезнете; защото аз върша работа на вашето време, работа която нема да повервате ако ви каже некой. » И когато излезваха из съборището Юдейско, езичниците ги молеха да проповедат и тем тези думи до събота. И когато се разиде съборът, мнозина от Юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които като се разговаряха с тех убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат. И в идещата събота събра се току речи всичкият град да чуят словото Божие. А Юдеите като видеха събрания народ изпълниха се от завист, и с противоречие и хули говореха против това което Павел казваше. Но Павел и Варнава дързновено говореха и рекоха: Нуждно бе първом вам да се проповеда словото Божие; но понеже го отхвърляте, и сами себе си имате недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се КЪ езичниците; защото така ни заповеда Господ: «Положих те за светило на езичниците, да бъдеш за спасение до последния край на земята.» И езичниците като чуеха, радваха се, и славеха словото Господне; и поверваха всички които беха отредени за вечния живот. И словото Господне се разпростираше по всичка тази страна. А Юдеите подсториха набожните и почтените жени и първите в града, и повдигнаха гонение върх Павла и Варнава, и ги изпъдиха от пределите си. А те отърсиха на тех и праха от нозете си, и дойдоха в Икония. И учениците се изпълниха с радост и с Дух Свет. А в Икония те влезоха наедно в съборището Юдейско, и говориха така щото много множество Юдеи и Елини поверваха. А неповервалите Юдеи подигнаха и раздразниха душите на езичниците върх братята. Но и тъй, те доста време преседеха и проповедваха с дързновение в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат, и даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце. И раздвои се множеството в града; и едни беха с Юдеите, а други с апостолите. И когато стана стремление от езичниците и от Юдеите с началниците им да ги обезчестят и да ги убият с камене, те се усетиха и прибегнаха в Ликаонските градове, в Листра и Дервия и в околните им места, и там проповедваха евангелието. А в Листра беше некой си человек немощен в нозете си и хром от утробата на майка си, който седеше и никога не бе стъпил. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, щом го изгледа и виде че има вера за да получи изцеление, рече с голем глас: Стани прав на нозете си. И скачаше и ходеше. А народът като виде това което стори Павел, възвисиха гласа си и казваха по Ликаонски: Боговете уподобени на человеци слезоха при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла, Меркурий, понеже той началствуваше в словото. И жрецът на Юпитеровият идол що беше пред градът им приведе юнци, и донесе венци на вратата, и наедно с народа искаше да принесе жертва. Това като чуха апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, и скочиха в сред народа та викаха и казваха: О мъже, защо правите това? И ние сме подобострастни вам человеци, и проповедваме ви да се обърнете от тези суетни идоли КЪ Бога живаго, който е сътворил небето и земята и морето и всичко що има в тех; който в преминалите родове оставил бе всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е оставил себе си несвидетелствуван, понеже е правил добрини, и давал ни е дъждове от небето и плодоносни времена, и напълнял е с храна и веселба сърдцата ни. И това като казваха едвам възпреха народите да им не принесат жертва. Между това дойдоха Юдеи от Антиохия и Икония които убедиха народа та биха Павла с камене, и го извлекоха вън из града като го възмнеха че е умрел. А когато го обиколиха учениците стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия. И като проповедваха евангелието и в този град и научиха мнозина, върнаха се в Листра и Икония и Антиохия, и утвърдяваха душите на учениците като ги увещаваха да пребъдват във верата; и поучаваха ги че с много скърби требва да влезем в царството Божие. И като им ръкоположиха презвитери на всека църква, и се помолиха с пост, предадоха ги Господу в когото беха повервали. И като минаха през Писидия дойдоха в Памфилия; и проповедаха словото в Пергия, и слезоха в Аталия; и от там отплуваха в Антиохия, от дето беха препоръчени на Божията благодат за делото което извършиха. И като дойдоха та събраха църквата, известиха всичко което стори Бог чрез тех, и как отвори за езичниците вратата на верата. И преседеха там доста време с учениците. А некои, които беха слезли от Юдея учеха братята че : Ако се не обрежете по обичаю Моисееву не можете да бъдете спасени. И тъй, като стана много препиране и разискване помежду тех и Павла и Варнава, отредиха да възлезе Павел и Варнава и некои други от тех в Ерусалим до апостолите и презвитерите за този въпрос. И тъй, изпроводени от църквата, те минуваха през Финикия и Самария и разказваха обръщането на езичниците; и причиняваха радост голема на всичките братя. А като дойдоха в Ерусалим, приеха се от църквата и от апостолите и презвитерите, и известиха все що стори Бог чрез тех. Но станаха некои от Фарисейската ерес които беха повервали, и казваха че требва да се обрезват езичниците, и да им се заръча да държат Моисеевия закон. И събраха се апостолите и презвитерите да разгледат това нещо. И след много разискване стана Петър и рече им: Мъже братие, вие знаете как Бог от първите дни избра между нас чрез моите уста да чуят езичниците словото на евангелието и да поверват. И сърдцеведец Бог свидетелствува тем като им даде Духа Светаго както и нам; и не направи никаква разлика между нас и тех като очисти сърцата им с верата. Сега прочее защо изкушавате Бога, да налагате на учениците на шията хомот който нито отците ни нито ние можехме да носим? Но ние верваме че с благодатта на Господа Исуса Христа ще се спасим както и те. Тогава млъкна всичкото множество, и слушаха Варнава и Павла които разказваха колкото знамения и чудеса стори Бог чрез тех между езичниците. И след техното замълчаване, отговори Яков и рече: Мъже братие, послушате мене: Симеон изясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците да вземе от тех народ за своето име. И с това са съгласни и пророческите словеса, както е писано: «След това ще се върна и ще съградя падналата скиния Давидова, и развалините й ще съградя пак, и ще я изправя; за да потърсят Господа другите человеци и всичките народи над които се нарече моето име, казва Господ който прави всичко това.» От века са познати Богу всичките негови дела. За това аз садя да не отеготяваме тези от езичниците които се обръщат КЪ Бога; но да им пишем да се вардят от скверните жертви идолски, и от блудство, и от удавенина, и от кръв. Защото Моисей от ветхо време по всичките градове има които да го проповедват: прочита се и всяка събота в съборищата. Тогаз апостолите и презвитерите с всичката църква намериха за добро да изберат от тех си человеци, и да ги проводят в Антиохия с Павла и Варнава; а избраха Юда нарицаемаго Варсава и Сила, мъже отлични между братята; и писаха им по тех така: От апостолите и презвитерите и братята поздравление до тези които са от езичниците братя в Антиохия, Сирия и Киликия. Понеже чухме че некои като излезоха от нас смутиха ви с думи, и развращават душите ви, като ви казват да се обрезвате и да държите закона, а ние не сме им поръчали това; ние като се събрахме единодушно видехме за добро да изберем мъже и да проводим до вас, наедно с любезните нам Варнава и Павла, человеци които са предали душите си за името на Господа нашего Исуса Христа. И така провождаме Юда и Сила да ви възвестят и те устно истото. Защото се виде угодно Светому Духу и нам да ви не налагаме повече никоя тегота освен тези най-нуждните: да се вардите от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд; от които като се пазите добре ще сторите: Здрави бъдете. И така те проводени дойдоха в Антиохия, и като събраха множеството на верващите дадоха им писмото. И те като го прочетоха зарадваха се за утешението. А Юда и Сила, като беха и те пророци, с много думи увещаха братята и утвърдиха ги. И от как преседеха там неколко време, оставиха ги братята с миром да се върнат при апостолите. Но Сила виде за добро да поседи още там. А Павел и Варнава се намерваха в Антиохия, и учеха и проповедваха словото Господне, наедно с мнозина други. И след неколко дни рече Павел на Варнава: Да се върнем сега по всичките градове в които сме проповедвали словото Господне, и да нагледаме братята си как са. И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана нарицаем Марка; а Павел не намерваше за добро да вземат със себе си тогоз който се бе отлъчил от тех още от Памфилия и не отиде с тех на делото. И тъй, стана разпра помежду им, така що отлъчиха се един от друг; и Варнава взе Марка та отплува в Кипър; а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчен от братята на Божията благодат. И заминуваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите. И пристигна в Дервия и Листра; и, ето, имаше там некой ученик на име Тимотей, син на некоя си жена Еврейка повервала, а баща му бе Елин; който ученик беше свидетелствуван от братята в Листра и Икония. И поиска го Павел да отиде той с него; и взе го и обреза го, зарад Юдеите които беха по тези места; понеже всички знаеха баща му че беше Елин. И като ходеха по градовете, предаваха им да държат наредбите удобрени от апостолите и презвитерите в Ерусалим. И така църквите се утвърдяваха във верата, и от ден на ден числото им се умножаваше. И като преминаха Фригия и Галатийската земя, понеже им се възбрани от Духа Светаго да проповедат словото в Азия, дойдоха в Мизия, и предприемаха да идат във Витиния; но Духът не им допусти. И като изминаха Мизия, слезоха в Троада. И яви се Павлу нощем видение: человек некой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни. И щом виде видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумехме че Господ ни призовава да проповедваме евангелието на тех. И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол, и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседехме неколко дена; и в съботата излезохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени. И некоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни. И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше. Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповедват нам път на спасение. Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час. А като видеха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците. И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни, и проповедват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим. И навали народът върх тех; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповедаха да ги бият с тояги. И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво; който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада. И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха. И внезапно стана трус голем, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха. И като се събуди стражарът и виде отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените. Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука. И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; и изведе ги вън и рече: Господа, що требва да сторя за да се спася? А те рекоха: Повервай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти. И говориха словото Господне нему и на всичките които беха в дома му. И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички. И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото поверва в Бога. И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци. И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром. Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат. И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се; и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излезат из града. А те като излезоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видеха братята утешиха ги, и от там тръгнаха. И като изминаха Амфипол и Аполония дойдоха в Солун, дето беше съборището Юдейско. И по обичая си Павел влезе при тех, и три съботи наред се разговаряше с тех от писанията, та им откриваше и доказваше че: Требваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че: Този Исус когото ви аз проповедвам е Христос. И некои от тех поверваха и присъединиха се с Павла и Сила; така и много множество от набожните Елини, и от благодарните жени не малко. Но неповервалите Юдеи завидеха, и като взеха с тех си неколцина прости и лоши человеци събраха ги на куп и размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила да ги изведат пред народа. И като не ги намериха повлекоха Ясона и некои от братята КЪ градоначалниците, и викаха: Тези които размириха света дойдоха и тука; които прие Ясон; и всички тези действуват против Кесаревите повеления, и казват че има друг цар, Исус. И смутиха народа и градоначалниците които чуха това. Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги. А братята незабавно през нощ изпратиха Павла и Сила в Берия; и те като стигнаха там отидоха в съборището Юдейско. И Беряните беха по-благородни от Солунците, защото приеха словото с всеко усърдие, и изпитваха всеки ден писанията дали е това така. И тъй, мнозина от тех поверваха, и от почтените Елински жени и от мъжете не малко. И като разбраха Солунските Юдеи че и в Берия се проповеда от Павла словото Божие, дойдоха и там и разбъркаха народа. Тогаз братята по-скоро отпратиха Павла да иде къде морето; а Сила и Тимотей останаха там. А тези които придружаваха Павла заведоха го до Атина; и като взеха от него заповед до Сила и Тимотея за да дойдат колкото по-скоро при него, тръгнаха си. А Павел като ги чакаше в Атина, раздражаваше се духът му в него като гледаше града пълен с идоли. И тъй, разговаряше се в съборището с Юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с онези които му се случваха. И некои от Епикурейските и Стоическите философи идваха на препиране с него; и едни казваха: Какво иска да каже този празднословец? а други: Види се че е проповедник на чужди богове; защото им проповедваше Исуса и възкресението. И взеха го та го заведоха на Ареопаг, и казваха: Можем ли разуме какво е това ново учение което ти проповедваш? Защото нещо странно вносяш в ушите ни: искам прочее да разберем що ще е то. А всичките Атинейци и колкото чужденци се намерваха там с нищо друго не си преминуваха времето тъкмо да говорят и да слушат нещо по-ново. И застана Павел на сред Ареопаг и рече: Мъже Атинейци, по всичко ви гледам че сте твърде набожни. Защото като минувах та разгледвах светите ви места, намерих едно капище на което бе написано НЕЗНАЕМОМУ БОГУ. Тогоз прочее когото вие не знаете а почитате, него ви проповедвам аз. Бог който е сътворил света и всичко що е в него, той, като е Господ на небето и на земята, не живее в храмове от ръка направени, нито приима служения от ръце человечески като да би имал нужда от нещо, понеже той дава на всички и живот и дихание и все; и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им; за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас; защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и некои от вашите стихотворци са рекли: «Защото и негов род сме.» И тъй, като сме род Божий, не требва да мислим че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камик, изработен с изкуство и измишление человеческо. Бог прочее като презира времената на невежеството сега повелява на всичките человеци на всекъде да се покаят; защото е отредил ден в който ще съди вселенната праведно чрез человека когото е определил, и даде уверение на всичките като го възкреси от мъртвите. А те като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пак щем те слуша. И така Павел излезе отпомежду тех. А некои человеци се прилепиха при него и поверваха; между които беше и Дионисий Ареопагит, и некоя си жена на име Дамар, и други още с тех. Подир това отлъчи се Павел от Атина и дойде в Коринт; и намери там некого си Юдеянина на име Акила, роден в Понт, който бе скоро дошел от Италия със жена си Прискила, (защото Клавдий бе повелел да се махнат всичките Юдеи от Рим,) и дойде при тех. И понеже беше съхудожник седеше у тех и работеше; защото художеството им беше да правят шатри. И всека събота се разговаряше в съборището и убеждаваше и Юдеи и Елини. А когато слезоха от Македония Сила и Тимотей, Павел се утесняваше духом и свидетелствуваше на Юдеите че Исус е Христос. И понеже те се противяха и хулеха, отърси си дрехите и рече им: Кръвта ваша на главите ви да е: аз съм чист от това: от нине ще ида в езичниците. И като се премести от там дойде в дома на некого си на име Юста, който почиташе Бога, и на когото къщата беше до съборището. А Крисп, началникът на съборището, поверва в Господа с всичкият си дом; и мнозина от Коринтяните като слушаха верваха и кръщаваха се. И рече Господ на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори, и да не млъкнеш; защото аз съм с тебе, и никой нема да тури ръка на тебе за да ти стори зло; защото имам народ много в този град. И сред там година и шест месеца та ги поучаваше на Слово Божие. А когато беше Галион изправник в Ахаия, Юдеите се подигнаха единодушно върх Павла, и доведоха го на съдовището, и казваха: Този убеждава человеците на богопочитане несъгласно със закона. И когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на Юдеите: Ако бе некоя неправда или злодеяние лукаво, о Юдеи, бих имал причина да ви слушам; ако ли е въпрос за учение, за имена, и за вашия закон, вижте си вие; защото аз не ща да съм съдник на таквиз работи. И изпъди ги от съдовището. И всичките Елини уловиха Состена, началника на съборището, та го биеха пред съдовището; и Галион не щеше нито да знае за това. А Павел като поседе още доволно време опрости се с братята, и отплува в Сирия (и с него Прискила и Акила) като си остриже главата в Кенхрея; защото имаше обрек. И стигна в Ефес и остави тех там, а той сам влезе в съборището и разговори се с Юдеите. И, умоляван от тех да поседи повечко време у тех, не склони; но прости се с тех и рече: Требва непременно да направя идещия праздник в Ерусалим; и ако ще Бог ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес. И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата, и слезе в Антиохия. И като поседе там неколко време излезе, и обхождаше наред Галатийската земя и Фригия та утвърдяваше всичките ученици. И некой си Юдеин на име Аполос, роден в Александрия, человек учен и силен в писанията, дойде в Ефес. Той беше оглашен в пътя Господен, и духом разпален говореше и поучаваше прилежно за Господа, а знаеше само кръщението Иоаново. И той начна да говори с дързновение в съборището; и като го чуха Акила и Прискила прибраха го, и му изложиха по-точно пътя Божий. И когато се канеше той да мине в Ахаия, братята го насърдчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде много помогна на повервалите чрез благодатта; защото силно наддумваше Юдеите всенародно като доказваше от писанията че Исус е Христос. А когато Аполос беше в Коринт, Павел мина през горните страни и дойде в Ефес; и като намери некои ученици рече им: Приехте ли Духа Светаго като повервахте? А те му рекоха: Не сме нито чули да ли има Дух Свет. И рече им: А в що се кръстихте? А те рекоха: В кръщението Иоаново. А Павел рече: Иоан кръсти с кръщение на покаяние, като казваше на народът да верва в тогози който иде след него, сиреч в Христа Исуса. И като чуха кръстиха с в името на Господа Исуса. И щом възложи Павел ръце на тех; дойде Дух Светий на тех; и говореха езици и пророчествуваха. И всичките беха до дванадесет мъже. И като влезе в съборището проповедваше с дързновение, и три месеца наред разговаряше се с народа и убеждаваше ги за царството Божие. А понеже некои се ожесточаваха и не верваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тех, и отлъчи учениците та се разговаряше с тех всеки ден в училището на некого си Тирана. И това се продължава две години, така щото всички които живееха в Азия, Юдеи и Елини, чуха словото на Господа Исуса. Големи още чудеса струваше Бог чрез Павловите ръце; до толкоз щото кърпи и престилки от неговото тело носеха ги по болните, и отмахваше се болестта от тех, и злите духове излезваха из тех. И некои скитници Юдеи заклинатели начнаха да произносят името на Господа Исуса над тези които имаха зли духове, и казваха: Заклеваме ви в Исуса когото Павел проповедва. И тия що правеха това беха некои си седмина синове на Скева, първосвещеник Юдейски. И отговори лукавият дух и рече: Исуса познавам, и Павла зная; но вие кои сте? И скочи върх тех человекът в когото беше лукавий дух, и като им надви укрепи се над тех, така що голи и ранени избегаха из онази къща. И това стана известно на всички Юдеи и Елини, жители Ефески; и нападна страх на всички тех, и възвеличаваше се името на Господа Исуса. И мнозина от повервалите дохождаха та се изповедваха и изказваха делата си. Мнозина още и от тези които правеха магии донасяха си книгите и ги гореха пред всичките; и като пресметнаха цената им намериха петдесет тисящи сребро. Така силно растеше и крепеше се словото Господне. И като се свърши това Павел положи духом, след като обходи Македония и Ахаия, да иде в Ерусалим; и рече: Като ида там, требва да видя и Рим. И проводи в Македония двамина от тези които му слугуваха, Тимотея е Ераста; а той остана за малко време в Азия. А в онова време голем метеж стана за пътя Господен. Защото златар некой си на име Димитрий, който правеше сребърни храмчета на Артемида, и даваше на художниците голема печалба, като събра тех, още и други работници които работеха таквизи неща, рече: Братие, вие знаете че от тази работа е нашата прехрана. И сега видите и чуете че не само в Ефес, но токуречи във всичка Азия, този Павел предума и обърна много народ, като казва че не са богове тези които се правят с человечески ръце. И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цела Азия и вселената почита. Това откак зачуха те изпълнени с гнев викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская! И смущението се разпростре по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници. А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха. Така и некои от Азийските началници, понеже му беха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището. И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се беха събрали. А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с рака и щеше да се отговори на народа. Но като го познаха че Юдеин, нададоха един глас всичките и викаха колкото до два часа: Велика е Артемида Ефеская. На това писарят градски като утиши народа казва: Мъже Ефески, кой е онзи человек който не знае че градът Ефес служи на великата богиня Артемида и на падналият от Юпитера идол? И тъй, това като е неоспоримо, вие требва мирни да бъдете, и да не правите нищо несмислено. Защото сте довели тези человеци които нито са светотатци нито богинята ви хулят. И тъй, Димитрий и художниците които са с него ако имат съдба с некого, има дни съдебни, има и изправници; нека излезат да се садят един с други. Ако ли търсите нещо друго, в законното събрание ще се реши. Защото за днешния метеж опасно е да ни не обвинят като размирници, понеже нема никаква причина с която би могли да оправдаем това безчинно стичане. И това като рече разпусна събранието. И след утихването на мълвата Павел призова учениците, прости се с тех, и излезе да иде в Македония. И като премина онези места та ги увеща с много думи, дойде в Елада. И като преседе там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония. И придружиха го до в Азия Сопатър Берянинът и от Солунците Аристарх и Секунд, и Гаий от Дервия, и Тимотей, а Азийците Тихик и Трофим. Те като беха стигнали по-напред чакаха ни в Троада; а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлебове, и за пет дни дойдохме при тех в Троада, дето преседехме седем дена. И в първия ден на седмицата, когато беха събрани учениците за преломяването на хлеба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тех; и простре словото до среднощ. И гореха свещи много в горницата дето беха събрани. И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво. И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него. След това възлезе горе, преломи хлеб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна. А момчето го доведоха живо, и много се утешиха. А ние влезохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щехме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш. И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин. И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседехме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит. Защото Павел разсади да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата. А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни. И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас, в служение на Господа с всеко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите; как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите, като проповедвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вера в Господа нашего Исуса Христа. И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там, освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват. Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповедвам евангелието на Божията благодат. И сега, ето, аз зная че нема вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповедах царството Божие. За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички; защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия. И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби. Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлезат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото. И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си. За това, бъдете будни, и помнете че три години дене и ноще не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас. И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени. На никого среброто или златото или дрехата не пожелах. И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които беха с мене, тези мои ръце послужиха. Всекак ви показах че така трудеще се требва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава некой от колкото да взема. И това като рече коленичи и помоли се с всички тех. И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха, оскърбени най-много за речта която каза, че нема да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба. И когато се разделихме от тех и тръгнахме, дойдохме право на Коос, а на утринта на Родос, и от там на Патара; и понеже намерихме кораб който заминваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме. И като съзрехме от далеч Кипър и го оставихме отлево, плувахме КЪ Сирия и слезохме в Тир; защото там щеше корабът да извади товара си. И като намерихме учениците преседехме там седем дни; и те от Духа казваха на Павла да не възлезва в Ерусалим. И когато преминахме седемте дена, излезохме и отхождахме си; и ни изпроваждаха всички с жените и децата си до отвън града, и коленичихме на брега и помолихме се. И като се опростихме един с друг влезохме в кораба; а те се върнаха у тех си. И ние като изплувахме от Тир стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседехме у тех един ден. А на утринта Павел и ние които бехме с него излезохме та дойдохме в Кесария; и влезохме в дома на Филипа благовестника, който бе един от седмината дякони, и останахме при него. А той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха. И като останахме там много дни, слезе от Юдея некой си пророк на име Агав. И дойде при нас, и взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Това казва Дух Светий: Така ще вържат Юдеите в Ерусалим человека на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това ние и тамошните, молихме му се да не възлезва в Ерусалим. Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса. И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня. И след тия дни приготвихме се и възлезохме в Ерусалим. А с нас дойдоха и некои ученици от Кесария и ни водеха при некого си Мнасона, Киприянина, отколешен ученик, у когото щехме да бъдем гости. И като дойдохме в Ерусалим, приеха ни братята с радост. И на утринта влезе Павел с нас при Якова, и дойдоха всичките презвитери. И като ги поздрави Павел, разказваше им едно по едно все що стори Бог чрез неговото служене между езичниците. А те като чуха славеха господа, и рекоха му: Ти видиш, брате, колко хиляди има от Юдеите които поверваха, и те всички са ревнители на закона. А за тебе са разбрали че ти учиш всичките Юдеи които са между езичниците да отстъпят от Моисеевия закон, и казваш им да не обрезват чадата си нито да ходят по старите обичаи. И тъй, що е? Известно че требва да се събере много народ, защото ще чуят че си дошел. За това, стори ти което ти казваме. У нас има четирима человеци които имат обрек на себе си: вземи ги, и с тех наедно направи очищението си, и иждиви за тех да си обръснат главите, и да познаят всички че нема нищо от това що са чули за тебе, но и ти следваш да вардиш закона. А за езичниците които поверваха, ние писахме като решихме да не пазят нищо таквоз освен да се привардват от идоложертвено, и от кръв, и от удавенина, и от блуд. Тогаз Павел взе человеците при себе си; и на утринта като направи очищението си наедно с тех, влезе в храма и обяви че се изпълниха дните на очищението когато ще се принесе приносът за всекиго едного от тех. И на свършване на седемте дена, Юдеите от Азия, като го видеха в храма, разбъркаха всичкия народ, и туриха ръце на него, и викаха: О, мъже Израиляни, помагайте! Този е онзи человек който на всекъде всичките учи против народа, против закона, и против това место; а още и Елини въведе в храма, и оскверни светото това место. (Защото беха видели по-напред Трофима Ефесянина в града с него, за когото мислеха че го е въвел Павел в храма.) И повдигна се всичкия град, и стече се народа; и като уловиха Павла, влачеха го вън из храма; и тоз час се затвориха вратата. И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен; и той завчас взе войска и стотници и завтече се долу върх тех. А те като видеха тисящника и войската престанаха от да бият Павла. Тогаз тисящникът пристъпи та го хвана, и заповеда да го оковат с две вериги, и питаше кой е той и що е сторил. А измежду народа едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше поради мълвата да разбере правото, заповеда да го закарат в крепостта. А когато стигна до стъпалата, поради насилието от народа войните го дигнаха и носеха. Защото множеството на народа идеха след него и викаха: Махни го от света. И когато щеха да въведат Павла в крепостта, той казва тисящнику: Простено ли ми е да ти река нещо? А той рече: Знаеш ли Гръцки? Не си ли ти онзи Египтянин който преди неколко дни размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци? И Павел рече: Аз съм человек Юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля, дай ми дозволение да поговоря на народа. И като му даде воля, Павел застана на стъпалата и помаха с рака на народа; а като стана големо мълчание, начна да говори на Еврейски език; и казваше: Мъже, братие, и отци, слушайте сега моето пред вас оправдание. (И като чуха че на Еврейски език им говореше показаха по-голема тишина; и рече:) Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданият закон. И ревнител Божий бех, както сте вие всинца днес, и гоних до смърт последователите на това учение като вързвах и предавах в тъмници мъже и жени; както ми свидетелствува и първосвещеникът и всичкото старейшинство; от които бех взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези които беха там за да ги накажат. И когато вървех и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голема от небето. И паднаха на земята, и чух глас който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш? А аз отговорих: Кой си ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянин когото ти гониш. А тези които беха с мене светлината видеха и се уплашиха, но гласа на тогоз който ми говореше не чуха. И рекох: Що да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани та иди в Дамаск; и там ще ти се каже за всичко що е отредено да сториш. И понеже от блеска на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за рака дружината ми, и влезох в Дамаск. И некой си Анания, человек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи Юдеи, дойде при мене, и като застана над мене рече ми: Савле брате, прогледай. И аз на часа погледнах на него. А той рече: Бог на отците ни предназначил те е да познаеш неговата воля, и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговата уста; защото ще му бъдеш свидетел пред всичките человеци за това което си видел и чул. И сега, що се бавиш? Стани, кръсти се и омий се от греховете си, и призови името Господне. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление. и видех го че ми казваше: Побързай та излез скоро из Ерусалим; защото не ще да приимат твоето за мене свидетелство. И аз рекох: Господи, те знаят че аз затварях и биех по съборищата тези които верваха в тебе; и когато се проливаше кръвта на твоего мъченика Стефана и аз бех там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези които го убиваха. И рече ми: Иди; защото аз ще те проводя далеч в езичниците. И до тази реч го слушаха; а тогаз възвишиха гласа си и казваха: Махни от земята един такъв, защото не требва да живее. И понеже те викаха, и захвърляха си дрехите, и хвърляха прах по въздуха, тисящникът заповеда да го закарат в крепостта, и поръча да го изпитат с бой за да узнае за коя причина викаха така върх него. И като го разтегнаха с ремици, Павел рече на стотника който стоеше там: Законно ли и вам да биете человека Римлянин и несъден? Това като чу стотникът отиде та извести тисящнику и рече: Виж какво ще сториш, защото този человек е Римлянин. А тисящникът пристъпи и рече му: Кажи ми, Римлянин ли си ти? А той рече: Римлянин. И отговори тисящникът: Аз с много сребро съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него. И тъй, тоз час се отстъпиха от него тези които щеха да го мъчат. Още и тисящникът се уплаши като разбра че е Римлянин, и защото го беше вързал. На утринта като искаше да разумее истината в какво го обвиняват Юдеите развърза го от връзките, и повеле да дойдат първосвещениците и всичкият им събор, а доведе долу и Павла та го постави пред тех. И погледна Павел на събора и рече: Мъже братие: До този ден аз съм живел пред Бога със цела добра съвест. А първосвещеникът Анания повеле на предстоящите да го ударят по устата. Тогаз Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона ли повелеваш да ме бият? А предстоещите рекоха: Първосвещеника Божий ли хулиш? И Павел рече: Не знаех, братие, че е първосвещеник; защото е писано: «Да не злословиш началника на народа си.» И понеже разуме Павел че едната част са Садукеи а другата Фарисеи, извика в събора: Мъже братие, аз съм Фарисей, син Фарисеев: съдят ме за надеждата и възкресението на мъртвите. И когато рече това, стана разпря между Фарисеите и Садукеите; и раздвои се множеството. Защото Садукеите казват че нема възкресение, нито ангел, нито дух; а Фарисеите изповедват и двете. И стана глъчка голема; и дигнаха се книжниците от Фарисейската страна, препираха се и казваха: Никое зло не намерваме в тогоз человека; и ако му е говорил дух или ангел, да се не противим Богу. И понеже стана разпрята голема, убоя се тисящникът да не би да разкъснат Павла; и повеле да слезе войската и да го грабне отпомежду им и да го заведе в крепостта. И в идущата нощ яви му се Господ и рече: Дързай, Павле, защото както свидетелствува за мене в Ерусалим така требва са свидетелствуваш и в Рим. И като съмна, некои от Юдеите направиха съзаклятие, и се туриха под проклетия, и рекоха нито да ядат нито да пият доде не убият Павла. И тези които направиха това съзаклятие беха повече от четиридесет души. Те дойдоха при първосвещениците и при старейшините и рекоха: Под проклетия турихме себе си да не вкусим нищо докле не убием Павла. Сега прочее вие със събора явете на тисящника да го доведе утре долу при вас, като да искате уж да разумеете по известно за него; а ние, преди да наближи той, готови сме да го убием. Като чу тоз заговор Павловият сестрин син, дойде и влезе в крепостта та извести на Павла. И Павел повика едного от стотниците и рече му: Заведи това момче при тисящника, защото има да му обади нещо. И той го взе, заведе го при тисящника, и казва: Запреният Павел ме повика и ми се примоли да доведа този момък при тебе, защото има нещо да ти каже. А тисящникът го взе за рака, и като се оттегли насаме попита: Що е това което имаш да ми обадиш? А той рече: Юдеите се нагласиха да те умолят да заведеш утре Павла долу в събора, уж че имат да питат нещо по-точно за него. А ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тех които се туриха под проклетия ни да ядат ни да пият доде го не убият; и сега са готови, чакат само да им се вречеш. И тъй, тисящникът остави момчето да си иде, като му заръча: Да не кажеш никому че ми си явил това. И повика двамина от стотниците и рече им: Пригответе двесте войни пеши, и седемдесет конници, и двесте стрелци, от третия час на нощта да идат до Кесария. Пригответе и скотове да възкачат Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса. Написа и писмо което имаше следващето съдържание: От Клавдия Лисия честитому управителю Феликсу поздравление. Тогоз человека когото Юдеите беха уловили и щеха да го убият, пристигнах с войската и го избавих, понеже се научих че е Римлянин. И като исках да разумея причината за която го обвиняваха, низведох го на събора им; и намерих го обвиняван за въпроси от закона им; немаше обаче никаква погрешка достойна за смърт или за окови. И понеже ми подказаха че има да стане от Юдеите навет върх живота на тогоз человека, тоз час го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да си кажат пред тебе което имат върх него: Здрав бъди. И тъй, войните, според дадената им заповед, взеха Павла и заведоха го през нощ в Антипатрида. И на утринта оставиха конниците да идат с него, и се върнаха в крепостта. А те като влезоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла. А управителът като прочете писмото, и попита от коя е област, и разбра че е от Киликия: Ще те слушам, рече, кога дойдат и обвинителите ти. И повеле да го вардят в преторията Иродова. И подир пет дни слезе първосвещеникът Анания със старейшините и с некого си Тертила ритора, които представиха пред управителя жалба против Павла. И като го повикаха, начна Тертил да го обвинява, и казваше: Понеже се поминваме в големо спокойствие чрез тебе, честити Феликсе, и понеже чрез твоето промишление биват благоустроения на този наш народ, с всяко благодарение всегда и всекъде признателни сме ти. Но да те не отегчавам повече, моля те да ни послушаш вкратце според твоята снизходителност. Понеже намерихме тогози человека че е заразител, и подига метеж между всичките по вселенната Юдеи, още е и главатар на ереста Назарейска; който се нае и храма да оскверни; когато и уловихме и по нашия закон поискахме да го съдим. Но тисящникът Лисия дойде и с големо насилство го изтръгна из ръцете ни, и повеле на обвинители му да дойдат пред тебе; от когото и ти като изпиташ ще можеш да узнаеш за всичко това за което го ние обвиняваме. И Юдеите потвърдиха и казаха че това е така. Тогаз Павел, като му кивна управителът да говори, отговори: Понеже те зная че от много години си съдия на този народ, по-на радо сърдце ще говоря за своето оправдание. Защото можеш да се научиш че нема повече от дванадесет дни откак възлезох аз на поклонение в Ерусалим. И нито са ме в храма намирали да се разговарям с некого или да размирявам народа, нито в съборищата, нито в града. Нито могат да докажат това за което ме обвиняват сега. А това ти изповедвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на отеческия наш Бог, като вервам всичко щото е писано в закона и пророците; и имам и надежда на Бога, която и те сами приимат, че ще да бъде възкресение на мъртвите, на праведни и неправедни. На това аз се старая да имам всекога непорочна съвест и пред Бога и пред человеците. И след много години дойдох да сторя милостини на народа си и приношения. А между това Юдеи некои си от Азия намериха ме очищен в храма, не с много народ, нито с мълва; които ако имаха нещо върх мене требваше да се представят пред тебе и да ме обвинят. Или те сами да рекат ако са намерили в мене некоя неправда когато предстанаха пред събора; освен ако е за единия този глас що извиках като стоех между тех, че: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите вие днес. Това като чу Феликс отложи съдбата им, понеже знаеше по-точно за това учение, и рече: Кога слезе тисящникът Лисия ще изпитам наздраво за разпрята ви. И повеле стотнику да вардят Павла, и да има спокойствие, и да не възпират никого от познайниците му да му послужат или да дохождат при него. След неколко дни дойде Феликс с жена си Друсилия, която беше Юдеанка, и прати та повика Павла, и слуша от него за верата в Христа Исуса. И когато говореше той за правда и за въздържание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Сега си иди, и кога имам време ще те повикам пак. А при това надееше се че ще му се дадат от Павла пари за да го пусне; за това и почестичко го викаше та приказваше с него. Но след навършването на две години Феликса наследва Порций Фест; а Феликс понеже искаше да угоди на Юдеите, остави Павла в окови. Фест прочее като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Ерусалим. И първосвещеникът и големците Юдейски представиха пред него жалба върх Павла, и молеха му се, и просеха да склони на искането им против него за да го проводи в Ерусалим, а те правеха засада на пътя да го убият. Фест обаче отговори, Павел да стои запрен в Кесария, и сам той скоро ще тръгна за там. За това, които могат от вас, рече, да слезат с мене, и ако има него в тогоз человека, да го обвинят. И като преседе между тех до десетина дена слезе в Кесария, и на утринта седна на съдовището и повеле да доведат Павла. И като дойде той, обиколиха го Юдеите които беха слезли от Ерусалим, и наносяха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; понеже той се оправдаваше че: Нито против закона Юдейски, нито против храма, нито против Кесаря съм сторил некое престъпление. Но Фест, понеже искаше да угоди на Юдеите, отговори на Павла и рече: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се садиш за това пред мене? И Павел рече: Аз предстоя на Кесаревото съдовище, дето требва да се садя. Не съм обидил в нищо Юдеите, както и ти твърде добре знаеш. Защото ако не съм прав, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бегам от смъртта: но ако нема нищо от това което ме те обвиняват, никой не може да ме предаде на волята им. Отнасям се до Кесаря. Тогаз Фест, като се поразговори със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря, при Кесаря ще идеш. И от как се минаха неколко дена, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста. И като се бавиха там доста време, Фест спомена на царя за Павловата работа, и рече: Има некой си человек оставен от Феликса в окови; за когото, когато бех в Ерусалим, първосвещениците и старейшините Юдейски дадоха ми жалба, и искаха да го осъдя; на които отговорих че Римляните немат обичай да предават некого человека на смърт докле обвиняемият нема обвинителите си на лице, и му се не дозволи да се оправдае за обвинението. И тъй, когато дойдоха те тука с мене наедно, без забава на другият ден седнах на съдовището и заповедах да доведат человека; за когото обвинителите му като застанаха не нанесоха никое таквоз обвинение каквото аз предполагах; но имаха против него некакви разискания за техните си вервания, и заради некого си Исуса който бил умрел, за когото Павел казваше че е жив. И аз, понеже бех в недоумение за едно такова разискване, казвах ако ще да иде в Ерусалим и там да се сади за това. Но понеже Павел поиска да го оставя за съдбата на Августа Кесаря, повелех да го вардят докле да го изпратя при Кесаря. Тогаз Агрипа рече Фесту: Искаше ми се и мене да чуя тогоз человека. И той рече: Утре щеш го чу. И тъй, на утринта, когато Агрипа и Верникия дойдоха с големо великолепие и влезоха в съдовищната стая с тисящниците и с отличните мъже на града, заповеда Фест, и доведоха Павла. Тогаз казва Фест: Царю Агрипо, и всички които присъствувате тука с нас, гледате тогоз за когото всичкото множество Юдейско ми говориха, и в Ерусалим и тука, и крещеха че той не требва вече да живее. Но аз, понеже разбрах че не е сторил нищо достойно за смърт, и сам той се отнесе до Августа Кесаря, реших да го проводя. За когото немам нищо известно да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и нарочно пред тебе, царю Агрипо, за да стане изпитването му, и да имам какво да пиша. Защото ми се вижда безпътно, като проваждам вързан человек, да не забележа и обвиненията против него. И Агрипа рече Павлу: Имаш дозволение да говориш сам за себе си. Тогаз Павел простре рака и начна да говори за оправданието си: Честит считам себе си, царю Агрипо, като имам пред тебе днес да се оправдая за всичко за което ме Юдеите обвиняват, а най-вече понеже зная че си вежд във всичките обичаи и разисквания Юдейски; за това моля ти се да ме послушаш търпеливо. Моя още от младостта ми живот, който преминах от начало между народа си в Ерусалим, всичките Юдеи го знаят. Понеже ме знаят от начало, (ако би щели да засвидетелствуват,) че според най-точното учение на нашата вера живех Фарисей. И сега предстоя на съд за надеждата на обещанието което е Бог обещал на отците ни, в което обещание всичките дванадесет наши племена, които служат Богу ден и нощ непрестанно, надеят се да достигнат; за тази надежда, царю Агрипо, ме обвиняват Юдеите. Що? мислите ли за неверване че Бог възкресява мъртвите? Тъй и аз помислих в себе си че требваше да сторя много противности върх името на Исуса Назарея; което и сторих в Ерусалим; и мнозина от светиите аз запрех в тъмници, като взех власт от първосвещениците; и на убиването им и аз дадох глас върх тех. И във всичките съборища много пъти като ги мъчех принуждавах ги да хулят; и без мера като имах ярост против тех гонех ги даже и по външните градища. А между това, когато отхождах в Дамаск с власт и поръчване от първосвещениците, по пладне видех на пътя, царю, светлина от небето която надминаваше слънчевото сияние, която осия мене и тези които пътуваха с мене. И като паднахме всинца на земята, чух глас който ми говореше и казваше ми на Еврейски език: Савле, Савле, защо ме гониш? Жестоко ти е да риташ срещу остни. И аз рекох: Кой си ти, Господи? А той рече: Аз съм Исус когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си; понеже за това ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това що си видел и на това което ще ти открия, като те изваждам от народа Юдейски и от езичниците в които сега те проваждам, да им отвориш очите, да се обърнат от тъмното във виделото, и от властта на Сатана КЪ Бога, и чрез верата в мене да вземат прощение на греховете си и наследие между осветените. За това, царю Агрипо, не бех непокорен на небесното видение; но проповедвах първом на Юдеите в Дамаск и в Ерусалим и във всичката земя Юдейска, и напокон на езичниците, да се покайват, и да се обръщат КЪ Бога, и да правят дела достойни на покаянието: За това, Юдеите като ме уловиха в храма туриха се да ме убият. Но с помощта която получих от Бога стоя до този ден та свидетелствувам и пред малък и пред голем, без да говоря нищо друго освен това което са пророците и Моисей говорили че то имаше да бъде; сиреч, че Христос имаше да пострада, и че той пръв като възкръсне от мъртвите щеше да проповеда виделина на народа Юдейски и на езичниците. И когато той така отговаряше, Фест с голем глас рече: Полудел си Павле: много учение те докарва в лудост. А той рече: Не съм полудел, честити Фесте, но изговарям думи от истина и от здрав ум; защото знае за това царът, комуто и с дързновение говоря; понеже не вервам да има нещо от това да не знае той; защото то не е станало в некой ъгъл. Верваш ли, царю Агрипо, пророците? зная че ги верваш. И Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин. А Павел рече: Молил се бих Богу щото не токо без малко но на пълно, и не само ти но и всички които ме днес слушат да станах таквизи какъвто съм и аз, освен тези окови. И това като рече той, стана царът и управителът и Верникия и седещите с тех. И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови. И Агрипа рече Фесту: Този человек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря. И когато бе решено да отплуваме в Италия, предадоха Павла и други некои вързани на стотника на име Юлия, от полка Августов. И влезохме в кораб Адрамитски, и отвезохме се с намерение да плуваме около Азийските места: имахме още с нас си Аристарха Македонеца от Солун. И на другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се докарваше человеколюбиво с Павла, и дозволи му да иде при приятелите си да му пригодят. И от там като станахме провезохме се под Кипър, защото ветровете беха противни. И като преплувахме морето Киликийско и Памфилийско, стигнахме в Мири, Ликийски град. Там стотникът намери кораб Александрийски който плуваше за Италия, и тури ни в него. И мудно като плувахме доволно дни и едвам стигнахме в Книд, понеже не ни пущаше ветърът, проплувахме под Крит срещу Салмон. И едвам що преминахме него стигнахме на некое си место което се казва Добри Пристанища, близу при които бе градът Ласей. Но като беше се минало доволно време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше се вече минал, съветваше Павел, и казваше им: Братие, виждам че плуването ще бъде със злострадание и с голема щета, не току за товара и за кораба но и за душите ни. Но стотникът се уверяваше повече на кормчия и на стопанина на кораба, а не на Павловите думи. И понеже пристанището не бе сгодно за презимуване, повечето дадоха мнение да се дигнат и от там за да стигнат, ако би било възможно, до Финик, пристанище Критско което гледа срещу югозападния и северозападния ветър, и там да презимуват. И когато подухна малко югът, помислиха че сполучиха целта си, дигнаха се, и плуваха близу по край Крит. Но след малко възвея срещу него ветър бурен нарицаем Евроклидон. И понеже се дръпна корабът и не можеше да устои срещу ветъра, оставихме се на вълните, и носеха ни. И като утекохме зад едно островче което се наричаше Клавдий, едвам можахме да удържим ладията; която като дигнаха употребяваха всекакви пособия, и препасваха кораба изотдолу; и боещи се да не паднат на плитко, снеха платната и носеха се така. И понеже бехме в голема беда от бурята, в следващия ден хванаха да изхвърлят товара. И на третия ден сами с ръцете си изхвърлихме корабните неща. И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всека надежда за спасение. А подир много неядене, застана Павел между тех и рече: Требваше, о приятели, да ме послушате да се не дигаме от Крит, и да ни не постигнеше това злострадание и тази щета. Но и сега ви съветвам да сте весели, защото ни една душа от вас нема да се изгуби, но само корабът: защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти требва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе. За това, братие, бъдете весели; защото вервам в Бога че така ще бъде според както ми бе речено. А ние требва да бадем изхвърлени на некой остров. И когато настана четиринадесетата нощ, като носехме на сам на там по Адриатическо море, къде среднощ корабниците угаждаха че наближават до некоя суша. И като измериха дълбочината намериха двадесет разтега; и малко по-нататък като отидоха пак измериха и намериха петнадесет разтега. И боеще се да не би да паднат вън на каменити места, спуснаха четири котви от кормата и желаеха да съмне. И понеже корабниците искаха да побегнат от кораба, и спуснаха ладийката в морето с причина уж че ще спуснат котви откъде предницата, Павел рече на стотника и на войните: Тези ако не останат в кораба вие не можете се избави. Тогаз войните отрезаха въжата на ладийката и оставиха я да падне вън. А при съмнуване Павел канеше всичките да похапнат по нещо, и казваше: Четиринадесет дена днес ожидате, и стоите гладни без да сте вкусили нищо. За това ви моля да похапнете, защото това е нуждно за упазването ви; понеже ни едному от вас ни косъм от главата нема да падне. И като рече това взе хлеб, благодари Богу пред всички та преломи, и начна да яде. От това се ободриха всички та ядоха и те. И всинца в корабът бехме двеста и седемдесет и шест души. И като се наситиха с храна, облекчаваха кораба като изхвърляха житото в морето. И когато се разсъмна не познаваха земята; съгледваха обаче залив некой си който имаше брег, в който се решиха да тикнат кораба ако бе възможно. И като изтеглиха котвите оставиха кораба по морето, развързаха още връзките на кормилата, и развиха малкото ветрило накъде ветъра и управиха се КЪ брега. Но изпаднаха на место дето биеше от две страни морето, и там заседна корабът: предницата се заби и не мърдаше; а задницата се разглобяваше от насилието на вълните. И наговориха се войните да избият запрените да не би да изплува некой и да побегне. Но стотникът, като искаше да избави Павла, възпре ги от това намерение, и повеле които могат да плуват да скочат първом те в морето и да излезат на сухо, а останалите, едни на дъски, други пък на нещо от кораба. И така бе та се избавиха всички на сушата. И от как се избавиха тогаз познаха че островът се казваше Малта. А варварите тамошни жители показаха нам големо чоловеколюбие; защото ни приеха всинца, и, понеже валеше дъжд и студено беше, накладоха огън. И когато Павел сграмади много храсте и го тури на огъня, една ехидна излезе из топлината и залепи се на ръката му. А варварите, като видеха змията как висеше о ръката му, думаха си помежду си: Известно че този человек е убийца който, ако и да се избави от морето, Божието правосъдие го не остави да живее. Но той тръсна змията в огъня и не пострада никое зло. А те се надееха че ще да отече, или внезапно да падне долу мъртъв; но като очакваха много време и гледаха че му не ставаше никое зло, промениха мисъл и думаха че е бог. И около това место беха стяжанията на най-първия в острова, името му Поплий: той ни прие и гощава ни приятелски три дни. А случи се да е болен Поплиев баща, и лежеше от треска и от дисентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли Богу възложи ръце на него и го изцели. И тъй, това като стана, и другите от острова които имаха нещо болест идеха и изцеляваха се; които и с много почести ни почетоха, и на тръгването ни снабдиха ни с потребните. И след три месеца отплувахме с един Александрийски кораб що беше със знаме на Диоскури, и който бе презимувал в този остров. И като стигнахме в Сиракуси преседехме три дни. И от там все край брега стигнахме в Ригия; и след един ден като повея югът, на втория ден дойдохме в Потиоли; дето намерихме братя които ни умолиха да преседим у тех седем дена; и така дойдохме в Рим. И от там братята като чуха за нас излезоха до Апиевото Тържище и до Трите Кръчми да ни посрещнат; и Павел като виде тия братя благодари Богу и ободри се. А когато дойдохме в Рим, стотникът предаде окованите на войводата; а на Павла се дозволи да живее особно с война който го вардеше. И след три дни свика Павел по-първите от Юдеите; и като се събраха казваше им: Мъже братие, аз без да съм сторил нищо против народа или против отеческите обичаи, вързан от Ерусалим предадоха ме в ръцете на Римляните; които като ме изпитаха щеха да ме пуснат, защото ни една вина за смърт немаше в мене; но понеже Юдеите се противеха, принудих се да се отнеса до Кесаря; а не че имах да обвиня в нещо народа си. И тъй, по тая причина ви призовах, да ви видя и да ви поговоря; защото заради надеждата на Израиля имам на себе си тези вериги. А те му рекоха: Ние нито писма сме получили от Юдея за тебе, нито некой от братята е дошел да ни извести или да ни каже нещо зло за тебе. Но желаем да чуем от тебе твоето мнение; защото е известно нам че за тази ерес на всекъде противно се говори. И като му определиха ден, дойдоха при него в гостилницата мнозина, на които изложи със свидетелства царството Божие, и от сутринта до вечерта уверяваше ги за Исуса и от закона Моисеев и от пророците. И едни от тех се уверяваха на това което говореше, а други не верваха. И те понеже беха несъгласни помежду си отхождаха си, като им рече Павел една реч: Добре е рекъл Дух Светий на бащите ни чрез пророка Исая когато е рекъл: «Иди и кажи на този народ: Слухом ще чуете, и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите; защото задебеле сърдцето на тези люде, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очи да видят, и с уши не чуят, и със сърдце да разумеят, и се обърнат та ги изцеля.» И тъй, да знаете че спасението Божие на езичниците се проводи: те и ще чуят. И това като рече, отидоха си Юдеите с големо препиране помежду си. А Павел остана цели две години в особна под наем къща, и приимаше всичките които идеха при него та проповедваше царството Божие, и поучаваше невъзбранно с всеко дързновение за Господа Исуса Христа.

Павел, раб Исус Христов, призван апостол, избран да проповеда евангелието Божие, (което по-напред обеща Бог чрез пророците си в светите писания, за Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово, а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се във всичка сила Син Божий; чрез когото приехме благодат и посланичество за негово име да приведем в послушанието на верата от всичките народи; между които сте и вие призвани от Исуса Христа,) на всички вас които сте в Рим, възлюблени Божии, призвани светии: Благодат да бъде вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа. Най-първо благодаря Богу моему чрез Исуса Христа за всинца ви, защото верата ваша по всичкия свет се възвестява. Понеже свидетел ми е Бог, комуто служа с духа си в благовествуването на Сина му, че непрестанно ви споменвам, и в молитвите си винаги се моля, дано с волята Божия се сподобя некога, да дойда до вас; защото желая да ви видя, за да ви предам духовно некое дарование за утвърдение ваше; а то е да се утеша взаимно между вас чрез общата вера ваша и моя. И не искам, братие, да не знаете че много пъти се каних да дойда до вас за да имам и от помежду вас некой плод както и между другите народи; но до сега все съм бил възпиран. Длъжен съм и на Елини и на варвари, на учени и на неучени; така, колкото от моя страна, готов съм да проповедам евангелието и на вас които сте в Рим. Защото не се срамувам от благовествуванието Христово; понеже е сила Божия за спасение на всекиго който верва, първом на Юдеина а после на езичника. Защото правдата Божия в него се открива чрез вера за вера, както е писано: «Праведният чрез вера ще живее.» Защото гнев Божий се открива от небето върх всеко нечестие и неправда на человеците които държат истината с неправда. Понеже това което е възможно да се знае за Бога известно е на тех; защото Бог им го изяви. Понеже невидимите негови, сиреч, присносущната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията; така щото те остават безответни. Защото като познаха Бога не прославиха го като Бога, нито му благодариха; но осуетиха се в своите размишления, и помрачи се несмисленото техно сърдце. Като се казват че са мъдри избезумеха, и славата на нетленнаго Бога измениха в подобие на образ на тленен человек и на птици и на четвероноги и на гадове. За това, и според похотите на сърдцата им предаде ги Бог на нечистота, да се обезчестяват телата им в сами тех,- те които промениха истината Божия в лъжа и поклониха се и послужиха на тварта, а не на Твореца, който е благословен във веки. Амин. За това ги предаде Бог на срамотни страсти; защото и жените им измениха естественото употребение на противоестествено. Подобно и мъжете оставиха естественото употребение на женският пол та се разжегоха в похотта си един на друг, и струват безобразност мъже на мъже, и приимат си достойното въздаяние на своето заблуждение. И както не се постараха да имат разумение за Бога, предаде ги Бог на развратен ум да правят което не подобава, изпълни с всека неправда, с блуд, с лукавство, с користолюбие, и със злоба; пълни със завист, с убийство, с крамола, с измама, и със злонравие; шепотници, клеветници, богоненавистници, хулители, горди, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, неразумни, вероломни, немилосерди, непримирителни, немилостиви; които още и като знаят праведния Божий съд, че тези които правят таквизи работи са достойни за смърт, не само че ги правят, но и съизволяват на онези които ги правят. За това, безответен си, о человече, който и да си, що съдиш другиго; защото в каквото съдиш другиго себе си осъждаш, понеже ти който съдиш правиш истото. А знаем че Божий съд е според истината върх тези които правят таквизи работи. И мислиш ли това, о человече, ти който съдиш тези що правят таквизи работи, че ще избегнеш от Божия съд като правиш и ти истото? Или презираш богатството на неговата благост, търпеливост, и дълготърпение, без да знаеш че Божията благост те води на покаяние? А по упорството си и непокаяното си сърдце ти трупаш на себе си гнев за в деня на гнева и на откритието на праведния съд от Бога, който ще въздаде всекиму според делата му: живот вечен на тези които с постоянството в добро дело търсят слава, почест, и безсмъртие; ярост пак и гнев на тези които упорствуват и се не покоряват на истината, а покоряват се на неправдата; скърб и утеснение на всека душа на человека който работи зло, първом на Юдеина, после и на езичника; а слава и почест и мир всекиму който прави добро, първом на Юдеина, после и на езичника. Понеже Господ на лице не гледа. Защото тези които са съгрешили без закон, без закон ще и да погинат; и които са под закон съгрешили, по закон съдени ще бъдат, (защото не са праведни пред Бога слушателите на закона; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани. Понеже когато езичниците, които немат закон, по природата правят което е законно, то, и закон като немат те, сами са закон на себе си: те показват делото на закона написано на сърдцата им, имат и съвестта си която съсвидетелствува, и помислите които се осъждат или се и оправдават помежду си един друг,) в деня когато, според моето благовествуване, Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на человеците. Ето, ти се зовеш Юдеин, и облегаш се на закона, и с Бога се хвалиш; И знаеш волята негова, и разсъждаш по-доброто, понеже се научаваш от закона; имаш още и уверение в себе си че си водител на слепите, виделина на тези които са в тъмнина, наставник на простаците, учител на младенците, понеже имаш в закона образа на знанието и на истината. И тъй, ти който учиш другиго, не учиш ли себе си? Ти който проповедваш да не крадат, крадеш ли? Ти който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли? Ти който се хвалиш със закона, безчестиш ли Бога чрез престъпването на закона? Защото, според както е писано, името Божие поради вас се хули между езичниците. Понеже обрезването ползува ако изпълниш закона; ако ли си престъпник на закона, то твоето обрезване става необрезване; и тъй, ако необрезаният съхранява заповедите на закона, неговото необрезване нема ли да му се вмени за обрезване? И в природно състояние необрезаният който изпълнява закона не ще ли осъди тебе който имаш писанието на закона и обрезването, а пък си престъпник на закона? Защото не е Юдеин този който е наяве такъв, нито е обрезване което е наяве в плътта; но Юдеин е този който е вътрешно Юдеин, и обрезване това което е в сърдцето, по дух, а не по буква; на когото похвалата не е от человеците, но от Бога. И тъй, какво е преимуществото на Юдеина? или каква полза има от обрезването? Много от всека страна, а най-първо защото на Юдеите се въвери словото Божие. Понеже ако некои не поверваха, що има от това? Да ли ще техното неверство да унищожи Божията вера? Да не бъде! но Бог нека е истинен, а всеки человек лъжлив; според както е писано: «За да се оправдаеш в думите си и да победиш когато се съдиш.» Ако ли нашата неправда показва Божията правда, що има да речем? Да ли е Бог несправедлив когато наноси гнев? (По человечески говоря.) Да не бъде! понеже как ще съди Бог света? Защото, ако с моята лъжа стане повече явна истината Божия за негова слава, то защо вече аз да се осъждам като грешник? И, (както ни хулят, и както говорят некои че ние тъй казваме,) защо да не правим злото за да дойде доброто? На таквиз осъждението е праведно. А що от това? надминуваме ли в нещо езичниците? Никак; защото предизобличихме и Юдеите и езичниците че всички са под грех; както е писано: «Нема праведен ни един: нема който да разумева: нема който да търси Бога. Всички се уклониха, купно непотребни станаха: нема който да прави добро, нема ни един.» «Гърлото им е гроб отворен: с езиците си лъстеха:» «Под устните им е яд аспидов:» на които «устата са пълни с клетви и горести: » «Нозете им са бързи да пролеят кръв: » «Запустение и окаянство в пътищата им; и път мирен не са познали: » «Нема страх Божий пред очите им. » И знаем че което говори законът, говори на онези които са под закона; за да се затулят всеки уста, и да бъде цел свет повинен пред Бога. Защото ни една плът нема да се оправдае пред него от делата на закона; понеже чрез закона бива само познаването на греха. А сега и без закона се яви правдата Божия за която свидетелствуват законът и пророците, сиреч, правдата Божия чрез верата в Исуса Христа за всички и на всички които верват; защото нема разлика. Понеже всички съгрешиха и лишени са от славата Божия; а оправдават се даром с неговата благодат през изкупването което е в Христа Исуса, когото Бог предложи умилостивение чрез верата в кръвта му, да покаже правдата си за опрощаване на сторените из напред грехове чрез дълготърпението Божие; да покаже правдата си в настоещето време, за да е той праведен и да оправдава тогози който верва в Исуса. И тъй, де остава похвалата? Изключена е. Чрез кой закон? чрез закона на делата ли? Не; но чрез закона на верата. И тъй, ние заключаваме че человек се оправдава чрез верата без делата на закона. Или Бог е Бог само на Юдеите, а не и на езичниците? Наистина и на езичниците е. Понеже един е Бог който ще оправдае обрезването от верата, и необрезването чрез верата. И тъй, с верата закон ли разваляме? Да не бъде! но закон утвърдяваме. И тъй, що има да речем че е намерил Авраам нашият отец по плъти? Защото ако се е оправдал Авраам от делата, има с що да се хвали, но не пред Бога. Понеже що казва писанието? «И поверва Авраам в Бога, и то му се вмени за правда.» А на тогоз който работи, заплатата му не се вменява като благодат, но като дълг; а на тогоз който не работи а верва в тогоз който оправдава нечестивия, неговата вера му се вменява за правда. Както и Давид казва блаженството на человека комуто Бог вменява правда без дела: «Блажени тези на които беззаконията се простиха, и на които греховете се прикриха. Блажен человек този комуто Господ нема да вмени грех.» И тъй, това блаженство за обрезаните ли бива, или и за необрезаните? защото казваме че на Авраама верата му се вмени за правда. А как му се вмени? когато беше в обрезване ли, или в необрезване? Не в обрезване, но в необрезване. И прие белегът на обрезването като печат на правдата чрез верата която имаше като беше необрезан, да бъде той отец на всичките верващи когато са в необрезване, за да се вмени правдата и на тех; и отец на обрезването, не тъкмо на обрезаните, но и на тези които ходят в стъпките на верата на отца нашего Авраама когато бе в необрезване. Понеже обещанието КЪ Авраама или КЪ неговото семе, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закона, но чрез правдата на верата. Защото ако са наследници тези които са от закона, то верата е осуетена и обещанието е унищожено; понеже законът докарва гнев; защото дето нема закон там нема нито престъпление. За това наследието е от верата, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е здраво на всичкото семе, не току на това което е от закона, но и на това което е от верата на Авраама, който е на всинца ни отец, (както е писано: «Поставих те отец на много народи,») пред Бога в когото поверва, и който съживява мъртвите, и нарича което не съществува като че съществува. Той без причина за надежда поверва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: «Така многобройно ще бъде твоето семе.» И без да ослабне във верата не сматряше че телото му е вече замъртвело като бе почти столетен, нито мъртвостта на Саррината утроба; нито си тури омисъл с неверие за Божието обещание, но утвърди се във верата, и даде Богу слава, уверен че това което обеща Бог, силен е и да го изпълни. За това му се и вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа тъкмо за едного него, но и за нас, на които ще се вменява като верваме в тогози който е възкресил от мъртвите Исуса Господа нашего, който бе предаден за прегрешенията ни и възкръсна за оправданието ни. И тъй, оправдани чрез вера имаме мир с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа; чрез когото ние с верата придобихме и входа в тази благодат в която стоим, и се хвалим с надеждата на Божията слава. И не току това, но хвалим се и в скърбите си, като знаем че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда. А надеждата не посрамя; защото любовта Божия е излена в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Светаго. Понеже Христос, когото ние бехме още немощни, на определеното време умре за нечестивите. Защото едва ще се намери да умре некой и за праведен человек; (а може би да дръзне некой да умре за благодетелния;) но Бог показва своята КЪ нас любов, защото когато ние още бехме грешници Христос умре за нас; много повече сега, като се оправдахме чрез кръвта му, ще се избавим от гнева чрез него. Защото неприятели като бехме ако се примирихме с Бога чрез смъртта на Сина му, колко повече сега примирени като сме ще се избавим чрез неговия живот! И не току това, но и хвалим се с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа, чрез когото приехме сега примирение. За това, както чрез едного человека грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и така мина смъртта във всичките человеци понеже всички съгрешиха; (защото и до преди закона грехът беше в света; грех обаче не се счита когато нема закон;) но смъртта от Адама до Моисея царува и над тези които не беха съгрешили според престъпването на Адама, който е образ на Бъдещия. Но не както съгрешението, така и дарованието; защото ако поради прегрешението на едногото измреха многото, то Божията благодат и дарованието чрез благодатта на едногото человека, Исуса Христа, много повече се преумножи за мнозината. И дарбата не е както съдбата чрез едного що е съгрешил; защото съдбата бе от едного за осъждение, а дарбата от много прегрешения за оправдание. Защото чрез прегрешението на едногото ако се въцари смъртта чрез едногото; то тези които получават изобилието на благодатта и на дарбата на правдата много повече ще царуват в живот чрез едногото Исуса Христа. И тъй, както чрез прегрешението на едногото дойде осъждението на всичките человеци, така и чрез правдата на едногото дойде на всички человеци оправдание в живот. Защото както чрез непослушанието на едногото человека станаха грешни многото, така чрез послушанието на едногото многото ще станат праведни. А законът влезе изпосле, да се умножи прегрешението; а дето се умножи грехът, преумножи се благодатта; да би както царува грехът в смъртта, така да се въцари и благодатта чрез правдата в живот вечен чрез Исуса Христа Господа нашего. И тъй, що да речем? Да останем ли в греха за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние които сме умрели КЪ греха как ще живеем вече в него? Или не знаете че ние които сме се кръстили в Исуса Христа кръстихме се в смъртта му? И тъй, чрез кръщението спогребохме се с него в смърт, да би, както Христос чрез славата на Отца възкръсна от мъртвите, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако станахме еднакви с него по подобието на смъртта му, би щем еднакви и по подобието на възкресението; като знаем това, че ветхият наш человек бе разпет с него за да изчезне телото на греха, щото да не бъдем вече роби на греха. Защото който е умрел свободен е от греха. Ако ли сме умрели с Христа, верваме че ще и да живеем с него; когато знаем че Христос като възкръсна от мъртвите не умира вече: смъртта вече нема власт над него. Защото, това дето умре той, умре веднъж за греха; а това дето живее, живее за Бога. Така и вие считайте себе си че сте мъртви КЪ греха, а живи КЪ Бога, чрез Христа Исуса Господа нашего. И тъй, да не царува грехът в смъртното ваше тело за да сте послушни на неговите похоти. Нето представяйте удовете ваши на греха за оръдия на неправдата; но представете себе си на Бога като от мъртвите оживели, и удовете ваши на Бога за оръдия на правдата. Защото грехът нема да ви обладае, понеже не сте под закон, но под благодат. А що от това? Да съгрешим ли защото не сме под закон, но под благодат? Да не бъде! Не знаете ли че комуто представяте себе си раби за послушание, раби сте нему комуто се покорявате, или на греха за смърт, или на послушанието за правда? Благодарение обаче Богу защото бехте раби на грехът, но послушахте от сърдце образа на учението което ви се предаде. А освободени от греха вие станахте раби на правдата. По человечески говоря зарад немощта на вашата плът. Защото както представихте удовете ваши за раби на нечистотата и на беззаконието за беззаконство, така сега представете вашите удове раби на правдата за светост. Защото когато бехте раби на греха свободни бехте от правдата. Тогаз прочее какъв плод имахте от онези работи за които сега се срамувате? защото сетнината им е смърт. Но сега като се освободихте от греха, и станахте раби Богу, имате плода си в светост, а сетнината живот вечен. Защото заплатата на греха е смърт; а Божието дарование е живот вечен в Христа Исуса Господа нашего. Или не знаете, братие, (защото говоря на тези които знаят закона,) че законът владее над человека до колкото време живее? Защото мъжатица жена чрез закона е привързана на мъжа доде е жив; ако ли умре мъжът остава свободна от мъжевия закон. И тъй, ако би при животът на мъжа си да отиде за друг мъж, блудница става; но ако умре мъж й, свободна е от закона, да не е блудница ако отиде за друг мъж. И тъй, братие мои, колкото за закона и вие умрехте чрез телото Христово, за да се съчетаете с другиго, който е възкръснал от мъртвите, да принесем плод Богу. Защото когато бехме в плътта, страстите на греховете които се показваха чрез закона действуваха в нашите удове за да принесем плод на смъртта. Сега обаче, като умрехме КЪ оногози който ни държеше, освободихме се от закона; за да работим Богу по новия дух, а не по ветхата буква. И тъй,що има да речем? Законът ли е грех? Да не бъде! Но не познах греха освен чрез закона; защото и пожеланието не бих познал за грех, ако не би казвал законът: «Не пожелавай.» Но понеже грехът взе повод чрез заповедта, произведе в мене всеко пожелание; защото без закона грехът е мъртъв; и аз живеех некога си без закона; но когато дойде заповедта, оживе грехът, а пак аз умрех; И заповедта която се даде за живот, тя ми се намери за смърт. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, прелъсти ме и умъртви ме чрез нея. Тъй щото законът е свет, и заповедта света и праведна и добра. И тъй, доброто ли стана смърт на мене? Да не бъде! но грехът, да се яви грех, който ми причинява смърт чрез доброто, тъй щото чрез заповедта грехът да бъде много по-греховен. Защото знаем че законът е духовен; а пак аз съм плътен, продаден под греха. Защото не познавам онова което правя; понеже не правя това което искам; но онова което мразя, него правя. Ако ли правя това което не ща, съгласен съм със закона че е добър. А сега вече това не го правя аз, но грехът който живее в мене. Защото знам че в мене (сиреч в плътта ми) не живее добро; понеже желание за доброто имам, но да правя доброто, това не намервам. Защото не правя доброто което искам; но злото което не ща, него правя. А кога правя аз това което не ща, то вече го не правя аз, но грехът който живее в мене. И тъй, намервам този закон, че кога аз искам да правя доброто, злото е готово при мене. Защото според вътрешният человек съуслаждавам се в закона Божий; но в удовете си виждам друг закон който воюва против закона на ума ми, и поробва ме на греховния закон който е в удовете ми. Окаянен аз человек! кой ще ме избави от това тело на смъртта? Благодаря Бога чрез Исуса Христа Господа нашего. И тъй, сам аз с ума си слугувам на Божият закон; а с плътта на греховния закон. Сега прочее нема никакво осъждане на тези които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух. Защото законът на Духа на живота в Христа Исуса освободи ме от закона на греха и на смъртта. Понеже невъзможното на закона, по това що бе ослабнал чрез плътта, Бог, като проводи Сина си в подобие на греховната плът и в жертва за греха, осъди греха в плътта. за да се изпълни правдата на закона в нас които не ходим по плът, но по Дух. Защото които живеят по плът, плътското мъдруват, а които живеят по Дух, духовното. Понеже мъдруването на плътта е смърт: а мъдруването на Духа е живот и мир. Защото мъдруването на плътта е вражда против Бога; понеже се не покорява на Божия закон, нито пак може. И които са на плътта не могат да угодят Богу. Вие обаче не сте на плътта, но на Духа, ако живее във вас Духът Божий. Но ако некой нема Дух Христов, той не е негов. Ако ли е Христос във вас, телото е мъртво поради греха, а духът е жив поради правдата. Ако ли живее във вас Духът на тогози който е възкръсил Исуса от мъртвите; то този който възкръси Христа от мъртвите ще оживи и смъртните ваши телеса чрез неговия Дух който обитава във вас. И тъй, братие, ние сме длъжни, не на плътта да живеем по плът. Защото по плът ако живеете ще умрете; но ако умъртвявате Духом телесните дела ще живеете. Понеже които се управляват от Духа Божия, те са синове Божии. Защото не сте приели дух на рабство та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на усиновение, чрез когото и викаме: Ава, Отче. Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух че ние сме чада Божии. Ако ли сме чада, то сме и наследници; наследници на Бога, а сънаследници на Христа; ако страдаме с него наедно, за да станем и съпричастници на неговата слава. Понеже сметам че нинешните временни страдания не са достойни да се сравнят със славата която има да се открие в нас. Защото усърдното чакане на всичкото създание ожида откриването на синовете Божии. Понеже създанието се подчини на суетността, не своеволно, но чрез тогози който го подчини, с надежда че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в свободата на славата на чадата Божии. Понеже знаем че всичкото създание съвокупно въздиша и на мъки е даже до нине. И не то само, но и ние които имаме начатъка на Духа, и ние сами въздишаме в себе си и ожидаме усиновението, сиреч, изкупуването на нашето тело. Защото с надеждата се избавихме; а надежда която се види не е надежда; защото това което види некой, как ще се надее за него? Ако ли се надеем за онова което не видим, то с търпение го очакваме. Така също и Духът ни помага в нашите немощи; понеже не знаем за какво да се молим както подобава; но Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания. А този който изпитва сърдцата знае какво е мъдруването на Духа, че по волята Божия ходатайствува за светиите. Знаем пак че на тези които любят Бога, които са призвани според неговото предопределение, всичкото на добро им съдействува. Защото които предузна, тех и предопредели да бъдат съобразни в образа на Сина му, за да е той първороден между много братя; а които предопредели, тех и призва; а които призва, тех и оправда; а които оправда, тех и прослави. И тъй, на това какво има да речем? Ако Бог е от КЪ нас, кой ще бъде против нас? Понеже той който и Сина своего не пожали, но предаде го за всинца ни, как не ще ни подари с него наедно и всичко? Кой ще обвини избраните Божии? Бог е който ги оправдава. Кой ще е този който ще ги осъжда? Христос е който умре а найпаче и възкръсна, който е и от десната страна на Бога, който и ходатайствува за нас; Кой ще ни отлъчи от любовта Христова? скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож? (както е писано: «За тебе всеки ден сме убивани: вменявани сме като овци за клане,») но във всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил. Понеже съм уверен че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещото, нито височина, нито дълбочина, ни друго некое създание не ще може да ни отлъчи от любовта Божия която е в Христа Исуса Господа нашего. Истина говоря в Христа, не лъжа, (понеже имам съвестта си с мене която ми свидетелствува в Духа Светаго,) че имам голема скръб и непрестанна мъка на сърдцето си. Защото желал бих сам аз да съм анатема, сиреч, отлъчен от Христа, заради моите братя и за моите по плът роднини; които са Израиляни, и на които принадлежат усиновението, и славата, и заветите, и законоположението, и Богослужението, и обещанията; На които са и отците, и от които се роди по плът Христос, който е над всичко Бог благословен во веки. Амин. Но не може да бъде че е пропаднало словото Божие; защото не са всички Израил тези които са от Израиля; нито защото са семе Авраамово за това са те всички чеда; но «в Исаака ще ти се нарече семе:» сиреч, чадата на плътта не са те чада Божии; но чадата на обещанието се считат семе. Защото това е словото на обещанието: «По това време ще дойда, и Сара ще има син.» И не току това, но и Ревека, когато зачна два сина от едного, сиреч, от Исаака отца нешего; (защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избрание предопределение, не от делата, но от призиващия,) рече й се че «Поголемият ще бъде раб на по малкия.» както е писано: «Якова възлюбих, а Исава възненавидех.» И тъй, какво ще речем? Неправда има ли в Бога? Да не бъде! Защото казва Моисею: «Ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля.» И тъй, не е от тогова който иска, нито от тогова който тича, но от Бога който милва. Защото писанието говори Фараону: «Само за това те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя.» И тъй,когото ще, милва, и когото ще, ожесточава. На това ти ще ми речеш: А защо укорява? Кой се е възпротивил на волята му? Но, о человече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Да ли направеното нещо ще рече на оногоз който го е направил: Защо си ме така направил? Или нема власт грънчарът над калта, от едно смешение да направи един съсъд за почет, а другия за безпочест? И що от това, ако Бог, като е искал да покаже гнева си и да яви силата си, е търпел с големо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибел; и да направи пак опознато богатството на славата си над съсъдите на милостта които е предуготвил за слава,- нас, които призва, не само от Юдеите, но и от езичниците? както и в Осия казва: «Ще нарека мой народ не моя си народ, и възлюблена не възлюблената;» «И на същото место дето им се рече: Не сте мой народ, там ще се назоват синове на Бога живаго.» А Исаия вика за Израиля: «Числото на синовете Израилеви ако и да е колкото песъкът на морето, остатъкът ще се спаси; защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята.» И както предрече Исаия: «Ако не бе Господ Саваот оставил нам семе, като Содом бихме станали, и на Гомор бихме се уподобили.» И тъй, що има да речем? Че езичниците които не диреха правда получиха правда, и правда която е от верване; а Израил който диреше закон на правда не стигна в закон на правда. Защо? За това че не я търси чрез верване, но като от делата на закона; защото се препънаха о камика на препъването; както е писано: «Ето полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън, и всеки който верва в него нема да се посрами.» Братие, моето сърдечно желание и молбата ми КЪ Бога за Израиля е техното спасение. Защото свидетелствувам за тех че имат ревност за Бога, но не по право разумение. Понеже Божията правда като не разумеват и своята си правда като искат да възстановят, не се покориха на Божията правда. Понеже Христос е свършването на закона за оправдание на всекого който верва. Защото Моисей пише за правдата която е от закона, и казва: «Человек който прави тези заповеди чрез тех ще живее.» А правдата която е от вера казва така: «Да не речеш в сърдцето си: Кой ще възлезе на небето?» сиреч, да низведе Христа; или: «Кой ще слезе в бездната?» сиреч, да възведе Христа от мъртвите. Но що казва писанието? «Словото е близу до тебе, в устата ти, и в сърдцето ти;» сиреч, словото на верата което проповедваме, че: Ако изповедаш с устата си Господа Исуса, и поверваш в сърдцето си че Бог го е възкръсил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърдце верва некой за оправдание, и с уста бива изповедване за спасение. Защото казва писанието: «Всеки който верва в него нема да се посрами.» Понеже нема разлика между Юдеина и езичника; защото сам той е Господ на всички, богат КЪ всички които го призовават. Защото: «Всеки който призове името Господне ще се спаси.» Как прочее ще призоват тогози в когото не са повервали? И как ще поверват в тогози за когото не са чули? И как ще чуят без проповедник? И как ще проповедат ако се не проводят? както е писано: «Колко са прекрасни нозете на тези които благовествуват мир, на тези които благовествуват доброто!» Но всички не беха послушни на благовествуването; защото Исая казва: «Господи, кой поверва на онова което е чул от нас?» И тъй, верата е от слушане, а слушането от словото Божие. Но казвам: Те не са ли чули? Наистина чули са: «По всичката земя се разнесе гласът им, и в краищата на вселенната речите им.» И пак казвам: Израил не разуме ли? Най напред Моисей казва: «Аз ще ви раздразня на ревнование с тези които не са народ, ще ви разяря с несмислен народ.» А Исаия дръзнува и казва: «Намериха ме тези които не ме търсеха: явен бидох на тези които не питаха за мене;» а за Израиля казва: «Цел ден простирах ръцете си КЪ народ който се не покорява и противоречи.» И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог своя народ? Да не бъде! защото и аз съм Израилянин, от семето Авраамово, от племето Вениаминово. Не е отхвърлил Бог народа си когото е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика КЪ Бога против Израиля и казва: «Господи, пророците твои избиха, и олтарите твои разкопаха; и сам аз останах, и искат и моя живот да вземат.» Но що му отговаря божественият ответ? «Оставил съм си седем хиляди души мъже които не са преклонили колено пред Ваала.» Така и в сегашното време останало е нещо остатък по избрание на благодатта. Ако ли е по благодат, не е вече от делата, защото инак благодатта не бива вече благодат; ако ли от делата, не е вече благодат, защото инак делото не е вече дело. И тъй, що? Израил не получи това което търсеше; но избраните получиха, а останалите ослепеха, (както е писано: «Даде им Бог дух на нечувствие, очи да не виждат, и уши да не чуят,») даже до днес. И Давид казва: «Трапезата им да бъде за тех примка и уловка и съблазън и въздаяние; да помрачеят очите им за да не видят, и гърбът им за винаги сгърби.» И тъй, казвам: Да ли са прегрешили та да паднат? Да не бъде! Но чрез техното падане стана спасението в езичниците за да възбуди в тех ревнование. И ако техното падане е богатство на света, и смаляването им богатство на езичниците, колко повече техната пълнота! Защото на вас езичниците говоря, понеже съм апостол на езичниците: моята служба славя, дано би да възбудя ревнование в тези които са моя плът, и да спася некои от тех. Защото ако че техното отхвърляне е примирение на света, що би друго било приимането им ако не оживяването от мъртвите? И ако са начатките свети, то и целото замесване е свето; и ако е свет коренът, то и ветвите са свети. Ако ли са некои ветви отрезани, и ти като си бил дива маслина присадил си се по между тех, и си станал съучастник на кореня и на тлъстината на маслината, не се хвали срещу ветвите; ако ли се хвалиш, то знай че не държиш ти кореня, но коренът тебе. Но ще речеш: Отрезаха се ветвите да се присадя аз. Добре, за неверството им отрезаха се, а ти за верата си стоиш; не високоумствувай, но бой се. Защото ако Бог не пощади естествените ветви, пази се да не би да не пощади и тебе. Виж сега благостта и строгостта Божия; строгост над падналите; а благост над тебе ако пребъдеш в благостта му; ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен. И те пак ако не останат в неверството ще се присадят; защото силен е Бог да ги присади. Понеже ако ти, отсечен от естествената дива маслина, и против естеството, си присаден на питомна маслина, колко повече те естествените ще се присадят на своята си маслина! Защото, братие, не искам да не знаете тази тайна, за да не имате себе си че сте мъдри, че ослепеване частно стана в Израил докат влезе пълното число на езичниците; И така всичкий Израил ще се спаси, както е писано: «Ще дойде от Сион Избавител, и ще отвърне нечестията от Якова. И този е заветът от мене КЪ тех,» «Когато отнема греховете им.» По евангелието те са неприятели за вас, а по избранието, възлюблени Богу заради отците. Защото дарованията и призванието Божие не приимат разкаяние. Защото както и вие бехте некога си непокорни Богу, но сега чрез техното непокорство сте помилвани, Така и те сега биха непокорни, та чрез вашето помилване да бъдат помилвани и те; защото Бог затвори всичките в непокорство та всичките да помилва. О колко е дълбоко богатството и премъдростта и знанието Божие! Колко са непостижими неговите съдби, и неизследвани пътищата му! Защото: «Кой е познал умът Господен? Или кой е бил нему съветник?» Или, «Кой му е дал от по-напред нещо, та да му бъде въздаяние за него?» Защото всичко е от него, и чрез него, и за него. Нему слава во веки. Амин. И тъй, моля ви, братие, за Божието милосердие, да представите телата ваши в жертва жива, света, благоугодна Богу; то да бъде разумното ваше служене; и недейте се съобразява с този век, но преобразувайте се с обновлението на ума си, за да познавате от опитът що е благата, угодната, и съвършената воля Божия. Защото казвам чрез дадената ми благодат всекиму който е между вас, да не мъдрува за себе си по-високо от колкото требва да мъдрува, но да мъдрува така щото да смиреномъдърствува, по мерката на верата която мерка е всекиму Бог разделил. Защото както имаме много удове в едно тело, а всичките удове немат истата работа, така и ние многото едно тело сме в Христа, а всеки от нас сме удове един на друг. И като имаме дарования различни по дадената нам благодат, ако е пророчество, да пророчествуваме съразмерно на верата; ако ли служене, да прилежаваме в служението; ако учи некой, да пребъдва в учението; ако увещава, в увещанието; който раздава, да раздава с простота; който началствува, да началствува с усърдие; който милва, да милва доброволно. Любовта да бъде нелицемерна: имайте отвращение от злото, и прилепявайте се КЪ доброто. Обичайте се един друг с братска любов: предваряйте да си отдавате един на друг почест; бивайте в усърдието нелениви, духом пламенни: Господу служете: в надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни: помагайте на светиите в нуждите им: от гостолюбие се не оставяйте. Благославяйте тези които ви гонят: благославяйте, и не кълнете. Радвайте се с онези които се радват, и плачете с онези които плачат. Истото един КЪ друг мъдрувайте: не мъдрувайте високи неща, но да се водите по смирените: не имайте себе си за мъдри. Никому не въздавайте зло за зло; промишлявайте това което е добро пред всичките человеци. Ако е възможно, колкото от ваша страна, имайте мир с всичките человеци. Не си отмъстявайте, възлюблени мои; но дайте место на гнева; защото е писано: «Мое е отмъщението, аз ще сторя въздаяние, казва Господ.» И тъй, ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жеден, напой го; защото това като правиш ще натрупаш жар на главата му. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто. Всеки человек да се покорява на властите що са над него; защото нема власт която да не е от Бога; и колкото власти има на света всичките са от Бога отредени. Тъй щото, който се противи на властта противи се на Божията наредба; и които се противят ще вземат осъждение на себе си. Защото владетелите не са страх за добрите работи, но за злите. Искаш ли да се не боиш от властта? прави доброто и ще имаш похвала от нея; понеже владетелът е Божий слуга на тебе за добро. Ако ли правиш зло, да се боиш; защото не носи напраздно сабята, понеже Божий слуга е, отмъстител да извършва гнева против тогози който прави злото. За това, нуждно е да се покорявате, не тъкмо поради гнева, но и зарад съвестта. Понеже за това и дан плащате, защото са Божии служители които постоянно с това се занимават. И тъй, отдавайте на всички кому каквото сте длъжни: комуто сте дан длъжни, данта; комуто бир, бирта, комуто страх, страха, комуто почест, почестта. Не оставайте никому длъжни в нищо освен да имате любов един на другиго; защото който люби другиго изпълнява закона; понеже заповедите: «Не прелюбодействувай;» «Не убивай;» «Не кради;» «Не лъжесвидетелствувай;» «Не пожелай;» и коя да е друга заповед, в това слово се заключава: «Люби ближнаго твоего както самаго себе си.» Любовта не прави зло ближнему; следователно любовта е изпълнение на закона. И то като знаем времето; защото часът вече настана да се събудим от сън, защото е по-близу нам спасението сега отколкото когато повервахме. Нощта премина, а денът наближи; и тъй, нека отхвърлим работите на тъмнината, и да се облечем с оръжието на виделината. Както в ден да ходим благопристойно; не по кощунства и пиянства, не по курварство и похотливост, не по крамоли и зависти; но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за плътта в похотите й. Слабия във верата приимайте, не с препиране за мненията. Защото един верва че може всекакво да яде; а който е слаб във верата зеле яде. Който яде да не презира тогоз който не яде; и който не яде да не осъжда тогоз който яде; защото Бог го е приел. Ти кой си що съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар стои или пада; но ще стои, защото Бог е силен да го направи да стои. Некой си има един ден за по-свет от друг ден, а други има всеки ден еднакъв. Всеки по своя си ум да бъде удостоверен. Който различава деня, различава го за Господа; и който не различава деня, за Господа го не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари Богу; и който не яде, за Господа не яде, и благодари Бога. Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си. Понеже и ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос за това и умре, и възкръсна, и оживе, да господствува над мъртвите и над живите. А ти защо съдиш брата си? или защо и ти презираш брата си? понеже ние всинца ще предстанем на Христовото съдовище. Защото е писано: «Жив съм аз, казва Господ, пред мене ще се поклони всеко колено, и всеки език Бога ще славослови.» И тъй, всеки от нас за себе си ще даде ответ Богу. Тъй като е, да не съдим вече един другиго; но съдете повече това, да не полагате на брата си препъване или съблазън. Зная и уверен съм в Господа Исуса че нищо нема от самосебе си нечисто; освен за тогоз който мисли за нещо че е нечисто, нечисто е нему. Но, ако е брат ти скръбен поради яденето, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай тогоз за когото е Христос умрел. И тъй, да се не охулва вашето добро. Защото царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир и радост в Духа Светаго. Понеже който служи Христу в това угодява Богу и удобрен е от человеците. И тъй, да дирим това което служи за мир и за назидание един на друг. За ядене недей съсипва Божията работа. Всичко е чисто; но зло е на человека който яде със съблазън. Добро е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо в което се препънва, или се съблазнява, или изнемощева брат ти. Ти имаш вера: имай я в себе си пред Бога: блажен който не осъжда себе си в това което избира за добро. Но който се съмнява, той ако яде осъжда се, защото не яде от вера; и всеко което не бива от вера грех е. Ние силните длъжни сме да носим слабостите на безсилните, и да не угодяваме на себе си. Но всеки от нас да угодява на ближния си в доброто за назидание. Понеже и Христос не угоди на себе си, но както е писано: «Укоренията на онези които те укоряват нападнаха върх мене.» Защото всичко що е от по-напред писано, за поучение нам е преднаписано, та чрез търпението и утешението на писанието да имаме надежда. А Бог на търпението и на утешението дано ви даде единомислие помежду ви по Христа Исуса, да славите единодушно с едни уста Бога и Отца на Господа нашего Исуса Христа. За това, приимайте се един друг, както и Христос ни прие за слава Божия. И казвам че Исус Христос стана служител на обрезването заради истината Божия за да утвърди обещанията КЪ отците; а езичниците да прославят Бога за неговата милост, както е писано: «За това ще те прославя между езичниците, и на името твое ще възпея.» И пак казва: «Възвеселете се, езичници, с народа негов.» И пак: «Хвалете Господа, вси езичници, и славословете го, вси народи.» И пак Исая говори: «Ще бъде корен Иесеев,» и «който ще възстане да владее над езичниците; на него ще се надеят езичниците.» А Бог на надеждата дано ви изпълни с всека радост и мир във верването, тъй щото чрез силата на Светаго Духа да се преумножава надеждата ви. И сам аз, братие мои, уверен съм за вас че и вие сте пълни с благост, изпълнени с всеко знание, и можете един друг да се наставлявате. Но, братие, писах ви неколко по-дързновено като да ви напомня, заради дадената ми от Бога благодат, да бъда служител Исус Христов в езичниците; и да върша свещенодействието на благовествуването Божие, за да бъде приношението на езичниците благоприятно, освещено Духом Светим. И тъй, за това което се относя КЪ Бога мога да се похваля в Христа Исуса; защото не бих дръзнал да река нещо такова което не е извършил Христос чрез мене за покорение на езичниците във верата, словом и делом, със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божия, така що от Ерусалим и наоколо даже до Илирик изпълних с проповедта на Христовото евангелие. И така постарах се да проповедам евангелието, не там дето беше известно името Христово, за да не зида на чуждо основание; но, както е писано: «Онези на които не се е възвестило за него ще видят; и онези които не са чули ще разумеят.» Това ме е и възпирало много пъти та не съм дошел при вас. Но сега като немам вече место по тези страни, и от много години насам като желая да дойда при вас, на отхождание в Испания ще дойда при вас; защото се надея на минуване да ви видя, и вие да ме изпроводите до там след като ви се наситя колкогоде. А сега отхождам в Ерусалим да послужа на светиите. Защото благоволиха Македония и Ахаия да сторят некоя помощ на бедните между светиите в Ерусалим. Благоволиха наистина, и длъжни им са; защото ако езичниците станаха участници тем във духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните. И тъй, като извърша това, и като им превруча този плод, ще мина през вашите места за Испания. И знам че кога дойда при вас ще дойда с изобилно благословение от Христовото благовествуване. А при това моля ви се, братие, за Господа нашего Исуса Христа, и за любовта на Духа, да се потрудите с мене заедно в молитвите си КЪ Бога за мене, да се избавя от противниците на верата в Юдея, и да бъде благоприятна на светиите моята в Ерусалим услуга, и да дойда радостен с волята Божия до вас, и да си почина с вас. А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин. Препоръчвам ви Фива сестрата наша, която е служителница на църквата в Кенхрея; да я приимете в Господа както е прилично на светиите, и да й пристоите за каквото би да й потребва от вас; защото и тя е на мнозина пристоявала, и на самаго мене. Поздравете Прискила и Акила моите в Христа Исуса сътрудници, (които си положиха шиите под нож за моя живот, на които не съм само аз що благодаря, но и всичките църкви между езичниците,) и домашната им църква. Поздравете възлюбленаго ми Епенета, който е начатък на Ахаия в Христа. Поздравете Мария, която се е много трудила за нас. Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и с мене съпленници, които са отлични между апостолите, които още и преди мене беха повервали в Христа. Поздравете Амплия възлюбленаго ми в Господа. Поздравете Урвана нашего в Христа сътрудника, и възлюбленаго ми Стахия. Поздравете Апелия, познатият за верен в Христа. Поздравете които са от Аристовуловите. Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовите тези които са в Господа. Поздравете Трифена и Трифоса които се трудят за Господа. Поздравете любезната Персида, която се много труди за Господа. Поздравете Руфа избранаго в Господа, и неговата и моята майка. Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и братята които са с тех. Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии които са с тех. Поздравете се един друг със свето целуване. Поздравяват ви всичките църкви Христови. И моля ви се, братие, да се привардвате от тези които правят раздори и съблазни против учението което вие сте научили, и отстранявайте се от тех. Защото таквизи человеци не служат Господу нашему Исусу Христу, но на своя си търбух; и със сладки и ласкателни думи прелъгват сърдцата на простодушните. Защото вашето послушание е на всички известно; и тъй, колкото за вас радвам се. Искам пак да бъдете мъдри на доброто, а прости на злото. А Бог на мира скоро ще строши Сатана под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с вас. Амин. Поздравяват ви Тимотей сътрудникът мой, и сродниците ми Лукий, и Ясон и Сосипатър. Поздравявам ви в Господа аз Тертий, който писах това писмо. Поздравява ви Гаий странноприемецът мой и на всичката църква. Поздравява ви Ераст строителът градски, и брат Кварт. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин. А на тогова който може да ви утвърди по моето благовествуване и проповедта за Исуса Христа, по откровението на тайната която е била умълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по повелението на вечнаго Бога, стана позната на всичките народи за техно покорение на верата,- единому премъдрому Богу да бъде слава чрез Исуса Христа во веки. Амин.

Павел, призван с волята Божия апостол Исус Христов, и брат Состен, на църквата Божия която е в Коринт, на освещените в Христа Исуса, на призваните светии, наедно с всичките които призовават на всеко место името на Исуса Христа Господа нашего, който е и техен и наш: Благодат да бъде вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа. Благодаря Богу моему винаги за вас за Божията благодат дадената вам чрез Исуса Христа, че се обогатихте чрез Него във всичко, във всеко слово и всеко знание, както се утвърди във вас свидетелството Христово; така щото вие не оставате назад в никое дарование, като чакате откровението на Господа нашего Исуса Христа; който ще и до край да ви утвърди да бъдете неповинни в деня на Господа нашего Исуса Христа. Верен е Бог, чрез когото се призовахте в съобщение на Сина му Исуса Христа Господа нашего. Моля ви се, братие, за името на Господа нашего Исуса Христа, всинца едно да говорите, и да нема раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл. Защото от домашните Хлоини ми явиха за вас, братие мои, че помежду ви имало разпри; и това го казвам защото всеки от вас дума: Аз съм Павлов; А аз Аполосов; А аз Кифов; А пък аз Христов. Да ли Христос се е разделил? Павел ли се разпе за вас? Или в Павловото име се кръстихте? Благодаря Богу че не съм кръстил никого от вас освен Криспа и Гаия, да не би рекъл некой че съм кръстил в мое име. Кръстих още и Стефаниновия дом: освен тези не зная да ли съм кръстил другиго некого. Защото не ме е проводил Христос да кръщавам, но да проповедвам евангелието; не с премъдрост в словото, да се не осуети кръстът Христов. Защото словото за кръста на тези които погинват е безумство, а за нас които се спасяваме е сила Божия. Понеже е писано: «Ще погубя мъдростта на мъдрите, и разума на разумните ще отхвърля.» Де мъдрият? де книжният? де изкусният разисквател на този век? Не обърна ли Бог в безумство мъдростта на този свет? Защото, понеже в Божията премъдрост светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез безумството на проповедта да спаси верващите. Понеже Юдеите искат знамения, а Елините търсят мъдрост; а ние проповедваме Христа разпет, за Юдеите съблазън, а за Елините безумство; на самите обаче призвани, и Юдеи и Елини, Христа Божия сила и Божия премъдрост. Защото Божието безумно е по-мъдро от человеците, и Божието немощно е по-крепко от человеците. Понеже, братие, вижте вашето призвание, че измежду вас нема по плът мнозина мъдри, нито мнозина силни, нито мнозина благородни; но Бог избра безумните на света, да посрами мъдрите, избра пак Бог немощните на света да посрами силните; още и худородните на света и унищожените избра Бог, и тези които не са нищо, за да съсипе които са нещо; да се не похвали пред него ни една плът. А вие сте от него в Христа Исуса, който стана за нас от Бога мъдрост, и правда, и освещение, и изкупуване; тъй щото според както е писано: «Който се хвали, с Господа да се хвали.» И аз, братие, когато дойдох при вас, дойдох не с превъзходството в слово или в мъдрост да ви възвестя свидетелството Божие; защото решил бех да не зная между вас нищо друго освен Исуса Христа и него разпет. И аз при вас бех немощен, в страх и в големо треперане; и словото ми и проповедта ми не биваха с думи убедителни от человеческа мъдрост, но с доказателство от Дух и сила; за да бъде верването ви не чрез человеческа мъдрост, но чрез сила Божия. А говорим мъдрост между съвършените; но не мъдрост от този век, нито от господарите на този век, които преминават; но говорим в тайна премъдростта Божия, скритата, която Бог от преди вековете е предопределил за наша слава; която никой от господарите на този век не е познал; защото ако биха познали, не биха разпели Господа на славата, Но според както е писано: «Око не е видело, и ухо не е чуло, и на человек на сърдцето не е дохождало, това което е приготвил Бог на тези които го любят.» А нам Бог откри това чрез своя Дух; понеже Духът всичко, даже и дълбините Божии, издирва. Защото кой от человеците знае человеческите неща освен духа на человека който е в него? Така и Божиите неща никой ги не знае освен Духа Божий. А ние приехме, не духа на света, но Духа който е от Бога, за да познаем това което е дарено нам от Бога; което и възвестяваме, не със словеса научени от человеческа мъдрост, но със словеса научени от Духа Светаго, като сравняваме духовно с духовно. Естественият обаче человек не побира това което е от Духа Божия; защото за него е безумие, и не може да го разумее, понеже то духовно се изпитва. Но духовният человек всеко нещо изпитва; а той от никого се не изпитва. Защото, «Кой е разумел умът Господен за да може да го настави?» А ние имаме ум Христов. И аз, братие, не могох да ви говоря като на духовни, но като на плътски, и като на младенци в Христа. С млеко ви нахраних, и не с ястие; защото не можахте още да го приемете, а и сега още не можете; Понеже сте още плътски; защото, докле има помежду вас завист, разпря и разногласие, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по человечески? Защото кога един казва: Аз съм Павлов; а друг: Аз съм Аполосов; не сте ли плътски? Кой е прочее Павел, и кой е Аполос? Не са ли служители чрез които повервахте, и то както е Господ всекому дал? Аз насадих, Аполос напои; но Бог възрасти. Тъй щото, нито който сади е нещо, нито който пои, но Бог който възрастява, А който сади и който пои едно са, и всеки според своя си труд ще приеме своята си заплата. Защото ние сме съработници на Бога; а вие сте нива Божия, Божие здание. Аз, според дадената ми от Бога благодат, като изкусен домозидател основание положих; а друг на него зиде. Но всеки да гледа как зиде на него. Защото никой не може да положи друго основание освен положеното, което е Исус Христос. И на това основание отгоре ако зиде некой злато, сребро, драгоценни камене, дърве, сено, слама, всекиму работата ще стане явна; защото денят ще я покаже, понеже с огън се открива; и огънът ще изпита всекиму каква е работата. На когото работата която е зидал устои, той ще вземе заплата. А на когото работата изгори, ще се отщети; а сам той ще се избави, но тъй като из огън. Не знаете ли че сте храм Божий, и Дух Божий живее във вас? Ако развали некой Божия храм, него ще Бог да развали, защото храмът Божий е свет, който храм сте вие. Никой да се не лъже; ако некой отпомежду ви мисли че е мъдър на този свет, да стане безумен, за да бъде мъдър. Защото мъдростта на този свет е безумие пред Бога; понеже е писано: «Улавя мъдрите в пронирството им;» и пак: «Господ знае помишленията на мъдрите че са суетни.» И тъй, никой да се не хвали с человеците; защото всичко е ваше; Павел ли, или Аполос, или Кифа, или свет, или живот, или смърт, или сегашното, или бъдещото; всичко е ваше; и вие Христови, а Христос Божий. Всеки человек така да ни има като служители Христови и строители на Божиите тайни. А това което се иска от строителите е всеки да се намери верен. А за мене е твърде малко нещо да бъда от вас или от человеческа съдба съден; но нито аз сам себе си съдя. Защото съвестта ми в нищо не ме изобличава; но с това не съм оправдан, а Господ е който ще ме съди. За това, нищо недейте съди преди време, докле да дойде Господ който ще и да извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви сърдечните намерения; и тогаз ще бъде всекиму похвала от Бога. И това, братие, загатнаха върх себе си и върх Аполоса заради вас, да се научите от нас да не мъдрувате повече от писаното, да се не превъзнося некой от вас за едного против другиго. Защото кой те предпочита от другиго? и що имаш което да не си приел? Ако ли си приел, защо се хвалиш като че не си приел? Сити сте вече, обогатихте се вече, въцарихте се без нас; и дано да царувате, та да бихме и ние с вас наедно царували. Защото ми се струва че Бог показа нас апостолите най-последни като осъдени на смърт; защото позор станахме на света, и на ангели, и на человеци: ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа; ние немощни, а вие крепки, вие славни, а ние безчестни. До този час и гладуваме, и жадуваме, и голи сме, и сме биени, и скитаме се, и трудим се та работим с ръцете си; като ни укоряват, благославяме; като ни гонят, търпим; като ни хулят, молим се; станахме като измет на света, смет на всичките до днес. Не пиша това за посрамване на вас, но като любезни мои чада вразумявам ви. Защото ако имате хиляди наставници в Христа, но мнозина отци немате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването. И тъй, моля ви се, бъдете подражатели на мене. За туй ви проводих Тимотея, който ми е любезно и верно в Господа чадо, който ще ви напомни моите в Христа пътища, както поучавам на всекъде във всека църква. Но некои си се възгордеха като че немаше да дойда аз при вас; но ако ще Господ аз скоро ще дойда при вас, и ще позная, не словото, но силата на тези що са се възгордели. Защото царството Божие не е в слово, но в сила. Що искате? С тояга ли да дойда при вас? или с любов и кротък дух? Въобще се чува че между вас има блудодеяние, и таквоз блудодеяние, на което нито името помежду езичниците се чува, така що да има некой бащината си жена. И вие сте се възгордели, а най-паче не се ни оскърбихте за да се изпъди от помежду ви този който е сторил туй нещо. Защото аз, ако и да не съм при вас телом, но духом съм при вас, и като че съм там, отсъдих вече тогози който е това така сторил, в името на Господа нашего Исуса Христа, щом се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Исуса Христа, такъв человек да го предадем на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси духът в денят на Господа Исуса. Не е добра хвалбата ви. Не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасва? И тъй, очистете ветхия квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша заклан биде жертва за нас. За това, да празднуваме, не с ветх квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове на искреност и на истина. Писах ви в писмото да немате сношение с блудници. И не съвсем да немате сношение с блудниците на този свет, или с лихоимците, или с грабителите, или с идолослужителите, понеже тогаз требва да излезете от света; но сега ви писах да немате сношение, ако би некой който се нарича брат да е блудник, или лихоимец, или идолослужител, или хулител, или пияница, или грабител; с таквизи нито да ядете наедно. Защото що ме е грижа да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните? А външните Бог ще съди; за това изпъдете лошия от помежду си. Некой от вас, кога има нещо с другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите? Не знаете ли че светиите ще съдят света? И тъй, вие, като ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малки работи? Не знаете ли че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи. За то, житейски съдби ако имате, най-нищожните в църквата, тех поставяйте съдници. За ваш срам ви казвам това. Така ли нема между вас ни един мъдър който би можел между братята си да отсъди? Но брат с брата се съди, и то пред неверните! Сега прочее голем порок е за вас дето имате помежду си съдби. Защо по-добре не оставате обидени? защо не предпочитате да изгубите своето? Но вие сами правите обида и отнимате и то от братя. Или не знаете че неправедните нема да наследят царството Божие? Недейте се лъга: нито блудниците, нито идолослужителите, ни прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито лихоимците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите нема да наследят царството Божие. И от вас некои бехте таквизи; но измихте се, но осветихте се, но оправдахте се с името на Господа Исуса и с Духа на Бога нашего. Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза: всичко ми е позволено, но аз не ще бъда обладан от нищо. Ястията са за търбуха, и търбухът е за ястията; но Бог и него и тех ще унищожи. А телото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за телото; а Бог и Господа възкреси, и нас ще със силата си да възкреси. Не знаете ли че вашите тела са удове Христови? И тъй, да вземе удовете Христови, и на блудница удове да ги направя? Да не бъде! Или не знаете че който се съвъкупява с блудница едно тело е с нея? защото «ще бъдат», казва, «двамата в една плът.» Но който се съединява с Господа един дух е с него. Бегайте от блудодеянието. Всеки грех който би сторил человек е вън от телото; но който блудствува против своето си тело съгрешава. Не знаете ли че телото ваше е храм на Светаго Духа който е във вас, когото имате от Бога, и не сте свои си? Защото вие сте с цена купени; за то прославете Бога с вашите тела и с вашите души, които са Божии. За това що ми писахте, добре е да се не прикоснува человек до жена. Но по причина на блудодеянията нека има всеки своя си жена, и всека жена да има своя си мъж. Мъжът да отдава на жената длъжното ней благоразположение: подобно и жената на мъжът. Жената не владее на своето си тело, но мъжът: така и мъжът не владее на своето си тело, но жената. Не оставайте лишени един от друг, освен ако е нещо по съгласие за време за да се упражнявате в пост и молитва; и пак се схождайте наедно, да ви не изкушава Сатана поради вашето невъздържане. И това го казвам по дозволение, а не по повеление. Защото искам всичките человеци да са каквото съм аз; но всеки има особена дарба от Бога, един така, а друг инак. А на неженените и на вдовиците казвам: Добро е за тех ако останат както и аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се оженят; защото по-добре е да се оженят а не да се разжегват. А на оженените заръчвам, не аз, но Господ: Жена от мъжа си да се не разлъча. Но ако се и разлъчи, да остане неженена, или да се примири с мъжа си. И мъж да не напуща жена си. А на другите аз казвам, не Господ: Ако некой брат има жена неверница, и тя съизволява да живее с него, да я не напуща. И жена която има мъж неверник, и той съизволява да живее с нея, да го не напуща. Защото неверникът мъж освещен бива поради жената, и неверницата жена освещена бива поради мъжа; понеже инак чадата ви щеха да бъдат нечисти, но сега са свети. Ако ли неверникът се отлъчи, да се отлъчи: в таквиз неща не е порабощен братът или сестрата. Но Бог ни призова на мир. Защото що знаеш , жено, да ли не ще спасиш ти мъжа? или що знаеш, мъжу, да ли не ще спасиш ти жената? Но всеки както му е Бог отделил, и всеки както го е Господ призовал, така да ходи; и така заповедвам по всичките църкви. Обрезан ли е призован некой във верата, да не крие обрезването. Необрезан ли е некой призован, да се не обрезва. Обрезването е нищо и необрезването нищо; но всичко е в пазенето на Божиите заповеди. Всеки да си остава в това звание в което е призван. Раб ли се призован? Да те не е грижа; но ако можеш още да станеш свободен по-добре употреби това. Защото който е раб призован в Господа, свободник Господен е; така и който е свободен призван, раб е Христов. Със скъпа цена сте купени: не бивайте роби на человеци. В каквото звание е некой призован, братие, в него всеки да си остава пред Бога. Колкото за девиците немам заповед от Господа; но като помилван от Господа да съм верен, мнение давам. И тъй, за настоещата нужда мисля да е добро това, сиреч, че е добре человеку така да бъде. Вързан ли си с жена? Не търси развързване. Отвързан ли си от жена? Не търси жена. Но ако се и ожениш не съгрешаваш, и девица ако се ожени не съгрешава; но таквизи които са ще имат скръб по плът; а пак аз ви съжалявам. Това само казвам, братие, че останалото време е кратко; за това, и тези които имат жени да са като че немат; и които плачат, като че не плачат; и които се радват, като че се не радват; и които купуват, като че нищо не добиват; и които имат сношение с този свет, като че не са предани нему; защото на този свет образът прехожда. А аз искам ви да сте безгрижни. Неженений се грижи за това което е Господне, как да угоди Господу; а женений се грижи за това което е световно, как да угоди на жената. Между жена и девица има разлика: неженената се грижи за това което е Господне, за да бъде света и телом и духом; а оженената се грижи за това което е световно, как да угоди на мъжа. И това го казвам за собствената ваша полза; не да ви наложа примка, но за благообразие и постоянно пребъдване в служенето Господне без развлечение на ума. Ако ли мисли некой че прави неприлично за девицата си, ако да й е минало време, и требва така да бъде, нека прави каквото ще: не съгрешава: нека се женят. Но който стои твърд на сърдцето си, и нема нужда, но има власт за своята си воля, и е решил това в сърдцето си да държи девицата си неженена, добре прави. Така щото който ожени девицата си добре прави; а който я не ожени прави по-добре. Жената е вързана от закона до колкото време е жив мъж й; ако ли умре мъж й, свободна е да се ожени за когото ще, тъкмо да бива това в Господа. Но по моето мнение по-блажена е ако си остане така; а мисля че и аз имам Дух Божий. Колкото за идоложертвеното, знаем че всинца имаме знание; но знанието възгордява, а любовта назидава. И ако се има некой че знае нещо, не е познал още нищо както требва да познава. Но ако люби некой Бога, той е познат от него. И тъй, колкото за яденето от идоложертвеното, знаем че идолът е нищо на света, и че освен едного Бога нема никой друг Бог. Защото ако и да има нарицаеми богове, или на небето или на земята; (както се казва че има много богове, и господари много,) но нам е един Бог Отец, от когото е всичко, и ние сме в него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез него. Но това знание във всички го нема; и некои със съвест на идола и до сега ядат идоложертвено като жертва на идола, и съвестта им като е слаба осквернява се. А яденето на ни препоръчва на Бога; защото нито ако ядем ни се нещо придава, нито ако не ядем лишаваме се от нещо. Но гледайте да не би тая ваша свобода да бъде съблазън на слабите. Защото ако види некой тебе който имаш знание че седиш на трапеза в идолско капище, той като е слаб, съвестта му не ще ли да се одързости да яде идоложертвено? И поради твоето знание ще загине немощният брат, за когото е умрел Христос. А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, то вие против Христа съгрешавате. За това, ако яденето съблазнява брата ми, нема да ям месо във веки, за да не съблазня брата си. Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не видех ли Исуса Христа Господа нашего? Не сте ли вие моето в Господа дело? На други ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство. Това е моят ответ на тези които изпитват поведението ми. Да ли немаме власт да ядем и да пием? Да ли немаме власт и ние както другите апостоли, и братята Господни, и Кифа, да водим със себе си жена от сестрите? Или само на мене и на Варнава не е дозволено да не работим? Кой войнствува некога на свое си иждивение? Кой насажда лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млекото на стадото? По человечески ли говоря това? не казва ли и законът истото? Защото в закона Моисеев е писано: «Не обвързвай устата на вол който вършее.» За воловете ли се грижи Бог? Или непременно заради нас казва? защото това е за нас писано; така щото който оре, с надежда требва да оре; и който вършее, с надежда да е участник в надеждата си. Ако сме ние посеяли у вас духовното, много ли е ако пожънем от вас телесното? Ако други участвуват във властта над вас, не требва ли ние повече? Тази власт обаче ние не употребихме; но търпим всичко, за да не причиним некое прекратение на благовествуването Христово. Не знаете ли че които свещенодействуват от светилището се хранят? и които служат на олтара вземат дел от олтаря? Така и Господ заповеда, проповедниците на евангелието да живеят от благовествуването. Но аз ни едно от тези не употребих, нито писах да ми бъде така; защото за мене е по-добре да умра, а не да осуети некой похвалата ми. Защото ако проповедвам евангелието, то не ми е похвала; защото нужда ми надлежи, и тежко ми ако не благовествувам. Защото ако правя това от своя воля, имам заплата; ако ли от неволя, а то ми е служението поверено. И тъй, коя е моята заплата? Тая, с проповедването си да положа евангелието Христово без иждивение, така щото да не злоупотребя моята власт в благовествуването. Защото, като съм свободен от всички, заробих себе си на всичките за да придобия по-многото. И на Юдеите бидох като Юдеин, Юдеите да придобия: на тези които са под закон като подзаконен бидох, за да придобия тези които са под закон. На тези които немат закон бидох като че немам закон, (не че съм без закон пред Бога, но подзаконен на Христа,) за да придобия тези които немат закон. На немощните като немощен бидох за да придобия немощните. На всичките станах всичко да би всекак да спася неколцина. И това го правя за евангелието, да бъда на него съучастник. Не знаете ли че които тичат на попрището всички тичат, а само един взема наградата? Така тичайте като да я получите. И всеки подвижник от всичко се въздържа; и те за да вземат венец тленен, а ние нетленен. И тъй, аз тичам така, не като на неизвестно нещо; така бъхта, не като че бия въздуха; но уморявам телото си и порабощавам го, че като проповедвам на другите да не би да остана аз отхвърлен. И не искам, братие, да не знаете че отците наши беха всички под облака, и всички през морето преминаха, и в облака и в морето всички се кръстиха в Моисея, и всички от истото духовно ястие ядоха, и всички от истото духовно питие пиха; защото пиеха от духовния камик който ги придружаваше; и този камик бе Христос. Но в по-многото от тех не благоволи Бог; защото изпомреха в пустинята. А тези неща станаха нам примери да не бъдем ние желатели на злото, както и те пожалеха. Нито идолослужители бивайте, както некои от тех, според писаното: «Седна народът да яде и да пие, и станаха да играят.» Нито да блудствуваме както блудствуваха некои от тех, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. Нито да изкушаваме Христа, както и некои от тех изкусиха и погинаха от змиите. Нито роптайте както възроптаха некои от тех и погинаха от изтребителя. И всичко това им се прилучаше за примери, и написа се за поучение нам които сме достигнали последните времена. Така щото който се има че стои, да гледа да не падне. Вас друго изкушение освен человеческо не ви е постигнало: верен е обаче Бог който нема да ви остави да бъдете изкушени повече от колкото ви е силата, но с изкушението наедно ще даде и средството така щото да можете да претърпевате. За това, възлюблени мои, отбегвайте от идолослужението. Говоря като на разумни: сами ви съдете това което казвам. Чашата на благословението която благославяме не е ли причастие на кръвта Христова? Хлебът когото преломяваме не е ли причастие на Христовото тело? Защото един хлеб, едно тело сме ние мнозината; понеже всинца от единия хлеб се причащаваме. Гледайте Израиля по плът: тези които ядат жертвите не са ли причастници на жертвеника? И тъй, аз що казвам? това ли че идолът е нещо, или че идоложертвеното е нещо? Не. Но казвам, че онова което езичниците жертвуват, жертвуват го на бесовете, и не на Бога; а не ви искам да бъдете причастници на бесовете. Не можете да пиете чашата Господня и чашата бесовска: не можете да сте причастници на трапезата Господня и на трапезата бесовска. Или искаме да подбудим Господа на ревнование? посилни ли сме ние от него? Всичко ми е дозволено, но всичко не е за полза: всичко ми е дозволено, но всичко не е за назидание. Никой да не търси своята си полза, но всеки ползата на другиго. Всичко що се продава на месопродавницата яжте, и без никакво предирване заради съвестта; защото «Господня е земята и което я изпълнява.» И ако от неверните некой ви покани, и вие искате да идете, яжте каквото сложат отпреде ви, без никакво предирване заради съвестта си. Ако ли ви рече некой: Това е идоложертвено, не яжте, заради тогоз който ви е обадил, и за съвестта; защото «Господня е земята и което я изпълнява.» А съвест казвам, не твоята, но на другиго съвестта, понеже защо да се съди моята свобода от друга съвест? И ако аз с благодарение участвувам в яденето, защо да бъда охулван за това за което аз благодаря? И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли правите, всичко за слава Божия правете. Не бивайте съблазън ни на Юдеи, ни на Елини, нито на църквата Божия; както и аз угождавам на всички във всеко нещо без да търся своята си полза, но ползата на мнозина за да се спасят. Подражатели бивайте на мене както и аз на Христа. И захвалям ви, братие, че във всичко ме помните, и държите преданията както ви ги предадох. Искам пак да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът; глава пък на Христа е Бог. Всеки мъж кога се моли, или кога пророчествува, ако има главата си покрита, засрамва главата си. А всека жена която се моли или пророчествува с непокрита глава засрамва главата си; защото е все еднакво като да е с бръсната глава. Защото жена ако се не покрива, нека остриже и космите си. Но ако е срамотно на жена да си стриже космите или да си бръсне главата, то нека се покрива. Защото мъжът не требва да си покрива главата, понеже е образ и слава Божия; а жената е слава на мъжа. Защото мъжът не е от жената, но жената от мъжа; понеже не бе създаден мъжът за жената, но жената за мъжа. За това жената е длъжна заради ангелите да има на главата си белег на власт. Ни мъж обаче без жена, нито жена без мъж бива в Господа; защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога. Сами в себе си съдете: Прилично ли е на жена да се моли Богу гологлава? А не учи ли ви и самото естество че мъж ако оставя косата си да расте то е безчестие нему? Но жена ако оставя косата си да расте то е ней за слава; защото косата е дадена ней наместо покривало. Но ако се яви некой да е препирлив, ние такъв обичай немаме, нито църквите Божии. И това като ви заръчвам, не ви захвалям че се събирате, не за по-добро, но за по-лошо. Защото първо, кога се събирате в църква слушам че ставали раздори помежду ви; и по нещо вервам; защото нуждно е да има и разделения между вас за да се явят достойните из помежду ви. И тъй, събирането ви наедно не е че ядете Господня вечеря; защото на яденето всеки бърза да взема своята си вечеря преди другиго; и един остава гладен, а другий се напива. Къщи ли немате да ядете и да пиете? или църквата Божия презирате, и посрамяте тези които немат нищо? Какво да ви река? Да ви захвалям ли за това? Не ви захвалям. Защото аз от Господа приех това което ви и предадох, че Господ Исус през нощта на предаването му взе хлеб, и като благодари преломи, и рече: Вземете, яжте; това е телото мое което за вас се ломи; това правете за мое възпоминание. Така и чашата след вечерянето взе, и рече: Тая чаша е новий завет в моята кръв: това правете, всеки път когато пиете, за мое възпоминание. Защото всеки път когато ядете този хлеб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате докле дойде той. Така щото който яде този хлеб или пие чашата Господня недостойно повинен ще бъде на телото и кръвта Господня. Но да изпитва человек себе си, и така да яде от хлеба и да пие от чашата; защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждане на себе си като не отличава телото Господне. От това има из помежду ви мнозина немощни и болни, а доста и умират. Защото ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени. Но когато биваме съдени, наказваме се от Господа за да не бъдем осъдени наедно със света. За това, братие мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг: ако ли е некой гладен, да яде у дома си, за да се не събирате за осъждане. А за друго що остава, когато дойда ще наредя. А за духовните дарби, братие, не искам да не знаете. Вие знаете че бехте езичници, влачими КЪ немите идоли, както се водехте. За това ви уведомявам че никой като говори с Дух Божий не казва анатема Исусу, и никой не може да нарече Исуса Господ освен чрез Духа Светаго. Има различия на дарбите; но Духът е истият. Има различия на служенията, но Господ е истият. Има и различия на действията, но Бог е истият който действува все во все. А всекому се дава явлението на Духа за полза. Защото едному се дава чрез Духа слово на премъдрост, а другиму слово на знание по истия Дух; другиму пък вера чрез истия Дух, а другиму дарби на изцеления пак чрез истият Дух се дават; а другиму действие на чудеса, другиму пророчество, а другиму разпознаване на духовете, и другиму различни езици, другиму пак тълкуване на езици. А всичко това го действува единият и този истий Дух, който всекиму особно разделява както му е угодно. Защото както телото е едно а има много удове, и всите удове на едното тело, ако и много да са, пак едно тело са, така и Христос. Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тело, и Юдеи и Елини, и раби и свободни; и всинца в един Дух се напоихме. Защото телото не е един уд, но много. Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка не съм от телото; да ли за това тя не е от телото? И ако речеше ухото: Понеже не съм око не съм от телото; да ли за това то не е от телото? Ако беше всичкото тело око, де щеше да е слушането? ако ли все слушане, де обонянието? Но сега Бог е положил удовете всеки един от тех в телото както е изволил. Ако беха били всите един уд, де щеше да е телото? Но сега удове са много, а тело едно. И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пак главата на нозете: Немам потреба от вас. Но удовете на телото които се виждат че са по-слаби, те са много по-потребни. И тези части на телото които ни се виждат за побезчестни, тем повече почест прилагаме, е неблагообразните наши удове имат по големо благообразие. А благообразните наши удове немат нужда. Но Бог е разпоредил телото, като е дал на лишеното по-голема почест; за да нема раздор в телото, но удовете да имат истото попечение един за друг. И ако страда един уд, всите удове състрадат; ако ли слави един уд, всите удове се радват с него заедно. А ви сте тело Христово, и частно удове. И едни постави Бог в църквата, първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, напокон дарби на изцеление, помагания, управления, разни езици. Всичките апостоли ли са? всичките пророци ли са? всичките учители ли са? всички действуват ли чудеса? всички имат ли дарби на изцеление? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли? Имайте ревност за по-добрите дарби; и аз още по-превъзходен пат ви показвам. Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов немам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка. И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всеко знание, и ако имам всичката вера щото и гори да преместям, а любов немам, нищо не съм. И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам телото си на изгореване, а любов немам, нищо не се ползувам. Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, всичко претърпева, на всичко хваща вера, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне: Защото от части знаем, и от части пророкуваме; но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати. Когато бех младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо. Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат. А сега остават тези трите, вера, надежда, любов; но най-голема от тех е любовта. Следвайте любовта, и желайте с ревност духовните дарби, и най-паче да пророчествувате. Защото който говори език незнаен, не говори на человеци, но Богу; защото никой му не проумева, но духом тайни говори; а който пророчествува говори на человеци за назидание и увещание и утешение. Който говори незнаен език назидава себе си; а който пророчествува назидава църквата. Искам всички да говорите езици, а повече да пророчествувате; защото който пророчествува по-горен е от тогози който говори разни езици, освен ако тълкува за да вземе църквата назидание. И сега, братие, ако дойда при вас и говоря незнайни езици, както ще ви ползувам, ако ви не говоря или с откровение, или с познание, или с пророчество, или с поучение? И бездушните неща които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отличителни звукове, как ще се познае това което свирят със свирката или с китарата? Защото ако би издала тръбата неопределен глас, кой би се приготвил на бой? Така и вие ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това което говорите? защото на ветър ще говорите. Толкоз вида гласове се случават на света; и ни един от тех не е без значение. И тъй, ако не разумея значението на гласа ще бъда другоезичен за тогози който говори, и този който говори другоезичен за мене. Така и вие, понеже сте ревнители на духовните дарования, старайте се да се преумножат у вас за назидание на църквата. За това, който говори език незнаен, нека се моли за дарбата и да тълкува. Защото, ако се моля по език незнаен, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден. И тъй, що е? Ще се моля с духа си, ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, ще пея и с ума си. Понеже ако славословиш с духа си, онзи който е от реда на простаците как ще рече на твоето благодарение, Амин, като не знае що говориш? Защото ти благодариш добре, но другият не се назидава. Благодаря Богу моего че аз от всички вас повече езици говоря. Но в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си за да наставя и други, а не десет хиляди думи с език незнаен. Братие, не бивайте по ума деца, но бивайте младенци по злобата, а по ума съвършени мъже. В закона е писано: «С други езици и с други устни ще поговоря на този народ; и нито така ще ми послушат, казва Господ.» За това езиците са белег, не за тези които верват, но за тези които не верват; а пророчеството е, не за тези които не верват, но за тези които верват. И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичките наченат да говорят по незнайни езици, а влезат простаци или неверни, не ще ли да рекат че вие сте полудели? Ако ли всички пророчествуват, и влезе некой неверник или простак, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва; и така, скришните на сърдцето му стават явни; и тъй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповеда че наистина Бог е между вас. И тъй, братие, що има? Кога се събирате, всеки от вас псалом има, поучение има, език има, откровение има, тълкование има. Всичко да бива за назидание. Ако говори некой език незнаен, да говорят по двама, или най-много по трима, и на ред; а един да тълкува. Ако ли нема тълковател, да мълчи в църква, и да говори в себе си и Богу. А пророци да говорят двама или трима, а другите да разсъждат; ако ли дойде откровение на другиго от седещите, първият да млъкнува. Защото един след друг всинца можете да пророчествувате, за да научават всички и всички да се утешават. И духовете пророчески покоряват се на пророците. Защото Бог не е Бог на немирство, но на мир, както по всичките църкви на светиите. Жените ви да мълчат в църквите, защото не им е простено да говорят, но да се покоряват както и законът казва. Ако ли искат да научат нещо, да питат мъжете си у дома си; защото е срамотно на жени да говорят в църква. Словото Божие от вас ли излезе? или е само до вас достигнало? Ако мисли некой че е пророк или духовен, нека узнае че това което ви пиша е заповеди Господни. Но ако не разумева некой, да не разумева. За това, братие, имайте ревност да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят езици. Всичко да бива благообразно и редовно. Още, братие, уведомявам ви евангелието което ви проповедах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате ако държите според както ви съм благовестил, освен ако не сте напраздно повервали. Защото ви предадох най-първо онова което и приех, сиреч, че Христос умре за греховете ни според писаният; и погребен бе, и възкръсна в третия ден според писанията; и яви се на Кифа, после на дванадесетте. След това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и до сега са живи, а некои и починаха. После се яви Якову, после на всичките апостоли; а найпосле от всички яви се и на мене като на некой изверг. Защото аз съм наймалкият от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, защото гониха църквата Божия. Но с Божията благодат съм каквото съм; и неговата на мене благодат не бе праздна, но трудих се повече от всички тех; не аз обаче, но Божията благодат която е с мене. И тъй, или аз или те, така проповедваме, и така сте повервали. А когато се проповедва Христос че е възкръснал от мъртвите, как казват некои от помежду ви че нема възкресение на мъртвите? Ако нема възкресение на мъртвите, то нито Христос е възкръснал; и ако Христос не е възкръснал, то праздна е нашата проповед, праздна и вашата вера. Намерваме се още и лъжесвидетели на Бога; защото свидетелствувахме за Бога че е възкръсил Христа; когото не е възкръсил ако е тъй че мъртвите не възкръсват. Защото ако мъртвите не възкръсват, не е нито Христос възкръснал; ако ли Христос не е възкръснал, суетна е верата ви; още сте в греховете си. То и тези които са починали в Христа погинали са. Ако само в този живот се надеем на Христа, то сме най окаяни от всичките человеци. А нине Христос възкръсна от мъртвите, и стана начатък на починалите. Понеже както чрез человека смъртта дойде, така чрез человека и възкресението на мъртвите. Защото както чрез Адама всички умират, така чрез Христа всички ще оживеят. Но всеки на реда си; Христос начатък, после които са Христови в пришествието негово; Напокон ще бъде скончанието когато предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всеко началство и всека власт и сила; защото требва да царува докле положи всичките врагове под нозете си. Най-последен враг който се унищожава е смъртта. Защото «всичко покори под нозете му;» а когато говори че всичко е покорено, явно е че освен тогози който е покорил нему всичкото; а когато се покори нему всичко, тогаз и сам си Синът ще се покори на тогози който е покорил нему всичкото, за да бъде Бог все във все. Понеже какво ще сторят тия които се кръщават заради мъртвите ако никак мъртвите не възкръсват? защо ли се и кръщават зарад мъртвите? Защо ли и ние всеки час бедствуваме? Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Исуса Господа нашего. Ако по человечески се борих аз със зверове в Ефес, каква полза имам ако мъртвите не възкръснуват? «Да ядем и да пием, защото утре ще умрем.» Не се лъстете: «Злите съобщества развалят добрите нрави.» Свестете се според както е праведно, и не съгрешавайте; защото некои от вас Бога не знаят. Това за ваш срам го казвам. Но ще рече некой: Как ще възкръснат мъртвите? и с какво тело ще дойдат? Безумне, това което ти сееш ако не умре не се съживява. И това което сееш, не посеваш телото което ще изникне, но голо зърно каквото се случи, пшенично или друго некое; а Бог му дава тело каквото си ще, и на всеко семе своето му тело. Всека плът не е еднаква плът; но друга плът е на человеците, а друга плът на скотовете, друга пък на рибите, друга на птиците. Има и телеса небесни и телеса земни; друга е обаче славата на небесните, а друга на земните. Друга е славата на слънцето, и друга славата на луната, и друга славата на звездите; защото звезда от звезда различа според славата. Така и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се тело естествено, възкръсва тело духовно. Има тело естествено, има и тело духовно. Така е и писано: Първият человек Адам «стана душа жива,» а последният Адам е дух животворещ. Но не първом духовното, но естественото, и после духовното. Първият человек е от земята пръстен: вторият человек, Господ от небето. Какъвто е пръстният таквизи са и пръстните, и какъвто небесният таквизи и небесните. И както се облекохме в образа на пръстния ще се облечем и в образа на небесния. И това ви казвам, братие, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие; нито тлението наследва нетлението. Ето, една тайна ви казвам: Всинца нема да умрем, но всинца ще се изменим, в една минута, в мъгновение на око, с последната тръба; защото ще затръби; и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим. Защото требва това тленното да се облече с нетление, и смъртното това да се облече с безсмъртие. А когато тленното това се облече с нетление, и смъртното това се облече с безсмъртие, тогаз ще се сбъде словото което е писано: «Погълната биде смъртта с победа.» Де ти, смърте, жилото? де ти, аде, победата? Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът; но благодарение Богу който ни дава победата чрез Господа нашего Исуса Христа. И тъй, възлюблени мои братие, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всекога в делото Господне, понеже знаете че трудът ви не ще да бъде празден в Господа. А колкото за събирането на милостинята за светиите, както наредих в църквите Галатийски така сторете и вие. В първия ден на седмицата, всеки от вас да отделя по нещо според както му успева работата, и да го има при себе си; да не би кога дойда тогаз да стават събиранията на милостинята. И кога дойда, които одобрите с писма, тех ще проводя да отнесат подаръка ви в Ерусалим; и ако бъде достойно да ида и аз, с мене ще отидат. Аз ще дойда при вас като мина през Македония; (защото през Македония минавам.) А може би да поостана при вас, или може и да презимувам, за да ме изпроводите вие на където отида. Защото не ми се ще сега в минуването да се видя с вас; но надея се да остана при вас неколко време ако ми Господ дозволил. А в Ефес ще се бавя до Петдесетницата; защото ми се отвориха врата големи и работни, има и много противници. Ако ли дойде Тимотей, гледайте да бъде без страх при вас; защото и той работи делото Господне както и аз. За това, никой да го не унищожи; но изпроводете ми го миром да дойде при мене; защото го очаквам с братята. А за брата Аполоса, молих му се много да дойде с братята при вас; и не му се щеше никак да дойде сега; ще дойде обаче когато му прилегне. Бъдете бодри, стойте във верата, бъдете мъжествени, крепки бъдете. Всичко у вас с любов да бива. Още ви моля, братие, (знаете Стефаниновия дом че е начатък на Ахаия, и са отредили себе си в служение на светиите,) да се подчинявате и вие на таквиз и на всекого който съдействува и се труди. Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фуртуната, и на Ахаика, защото те запълниха моето от вас лишение; понеже успокоиха и моя дух и вашия; за това припознавайте таквиз человеци. Поздравяват ви църквите които са в Азия. Поздравяват ви в Господа премного Акила и Прискила с домашната си църква. Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един другий със целуване свето. Поздравлението пиша аз Павел с ръката си. Който не люби Господа Исуса Христа да бъде анатема, маран ата. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с вас. Любовта ми с всички вас в Христа Исуса. Амин.

Павел с Божията воля апостол Исус Христов, и Тимотей брат, КЪ Божията църква която е в Коринт, и КЪ всичките светии които са по всичка Ахаия: Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа. Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всеко утешение, който ни утешава във всека наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога. Защото както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христа се преумножава и утешението наше. И скърбим ли, скърбим за вашето утешение и спасение което се действува чрез търпението на истите страдания, които страдаме и ние; ако ли се утешаваме, утешаваме се за вашето утешение и спасение; и надеждата която имаме за вас е твърда; понеже знаем че както сте участници на страданията така и на утешението. Защото не искаме да не знаете, братие, за нашата скърб която ни се случи в Азия, че твърде много се отеготихме, повече от силата си, така щото се отчаяхме и за живота си; но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите; който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави, когато и вие с молитва съдействувате за нас, щото поради даденото нам чрез мнозина дарование да бъде за нас от много лица благодарение. Защото нашата похвала е това, свидетелството на нашата съвест че ние с простота и искреност по Бога, не с плътска мъдрост, но с благодат Божия, поминахме на света, а най-много между вас. Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете; както ни отчасти и познахте че сме похвала вам, както и вие нам, в деня на Господа Исуса. И с тази увереност исках да дойда при вас по-изпърво, за да имате втора благодат, и през вас да мина в Македония, и пак от Македония да дойда при вас, и вие да ме изпроводите в Юдея. И тъй, като беше това намерението ми, да ли съм лекоумно постъпил? или намерението ми е намерение плътско, за да бъде у мене ту: Ей, ей, ту: Не не? Верен е Бог че словото ни КЪ вас не стана Ей и Не. Защото Исус Христос, Син Божий, проповеданият у вас от нас, от мене и Силуана и Тимотея, не стана Ей и Не, но в него стана Ей. Защото всичките Божии обещания в него са Ей и в него Амин за слава Божия чрез нас. А който ни утвърдява с вас в Христа, и който ни е помазал, е Бог; който и запечата нас, и даде обручението на Духа в сърдцата ни. И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа че понеже ви щадя не съм дошел още в Коринт: не че имаме власт на верата ви, но защото сме споспешници на радостта ви; понеже чрез верата стоите. И това реших в себе си, да не дохождам при вас пак със скърб. Защото ако оскърбявам аз вас, то мене кой ще развесели ако не този който е оскърбен от мене? И това истото ви писах, че, кога дойда, да немам скърб от тези от които ми подобава радост да имам, като имам уверение на всинца ви че моята радост е радост за всички вас. Защото от голема скърб и сърдечна тъга писах ви с много сълзи, не да се оскърбите, но да познаете големата любов която имам КЪ вас. Ако ли ме е некой оскърбил, не е оскърбил мене, но всинца ви отчасти, да не отеготя повече. За такъв един доста е това запрещение от по-мнозината; така щото напротив вие требва повече да му простите и да го утешите, щото такъв един да не бъде погълнат от безмерна скърб. За това ви моля да утвърдите вашата КЪ него любов; понеже за това и писах за да ви позная с опит да ли сте на всичко послушливи. А комуто вие прощавате нещо, прощавам му и аз; защото ако съм и простил нещо, комуто съм простил, за вас съм сторил това от Христово лице, за да не добие преимущество над нас Сатана; защото не сме да не знаем неговите умишления. И когато аз дойдох в Троада да проповедвам евангелието Христово, и ми се отвориха врата в делото Господне, понеже не намерих брата си Тита не се успокои духът ми; но простих се с тех и излезох за в Македония. Но благодарение Богу който ни прави винаги да сме победители в Христа, и на всеко место чрез нас явява уханието на неговото познание. Защото ние пред Бога сме Христово благоухание за тези които се спасяват и за тези които погинват. На едните сме ухание от смърт за смърт, а на другите ухание от живот за живот. И на това кой е доволен? Защото не сме както многото онези които преправят словото Божие; но искренно и като от Бога, пред Бога в Христа говорим. Пак ли начнуваме да се препоръчваме? или имаме нужда, както некои, за препоръчителни писма до вас, или за препоръчителни от вас? Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ви, знаемо и прочитаемо от всичките человеци; и явявате се че сте писмо Христово станало чрез нашето служене, написано, не с мастило, но с Духа на Бога живаго, не на плочи каменни, но на плочи плетени на сърдцето. И таквази увереност КЪ Бога имаме ние чрез Христа; не че сме от самосебе си доволни да намислим нещо като от нас си, но нашето доволство е от Бога, който ни и удоволи да бъдем служители на новия завет, не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява. Ако ли служенето на смъртта, в букви издълбани на камик стана със слава, така щото синовете Израилеви не можаха да гледат Моисея в лице поради славата на лицето му, която имаше да престане, как може служенето на Духа да не бъде с по-голема слава? Защото ако служението на осъждането стана със слава, много повече служението на правдата ще го надминва в славата. Защото прославеното не се прослави по тази част заради онази слава която превъзхожда. Защото, ако бе със слава това което имаше да престане, много по-славно ще е трайното. И тъй, като имаме такваз надежда, с големо дързновение действуваме; а не като Мойсей който полагаше покривало на лицето си за да не могат да гледат синовете Израилеви края на това което имаше да престане. Но тем умовете им са заслепени; защото и до днес кога прочитат ветхия завет истото покривало стои неоткрито, понеже само чрез Христа се унищожава. До днес, обаче, при прочитането на Моисея покривало лежи на сърдцето им. Но когато Израил се обърне КЪ Господа покривалото ще се отнеме. А Господ е този Дух; и дето е Духът Господен там е свобода. А ние всинца като гледаме славата Господня с открито лице както в огледало, преобразяваме се в истия образ от слава в слава както от Духът Господен. Заради това, според както бидохме помилвани от Бога, туй служене като имаме не ни дотега; но отрекохме се от скришността на срама, и не ходим с пронирство, нито с лъжа проповедваме словото Божие, но като изявяваме истината препоръчваме себе си пред Бога на съвестта на всекиго человека. Ако ли е нашето благовествуване покрито, то е покрито за тези които погинват, за тези, неверните, на които богът на този свет е заслепил ума, да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, който е образ на невидимаго Бога. Защото ние не проповедваме себе си, но Христа Исуса Господа, а себе си раби ваши заради Исуса. Защото Бог който е рекъл да възсияе виделина от тъмнината, той е който възсия в сърдцата ни за просвещение с познанието на славата Божия с лицето Исус Христово. И това съкровище имаме го в пръстни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас. Всекак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние; гоними сме, но не оставяеми; обарят ни, но не погинваме. Всекога носим на телото си умирането на Господа Исуса, за да се яви на телото ни и животът Исусов. Защото ние живите винаги се предаваме на смърт за Исуса, да се яви и животът Исусов в смъртната наша плът. Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас. А като имаме истия дух на верата, по писаното: «Повервах, за то и говорим,» и ние верваме, за то и говорим; понеже знаем че този който е възкръсил Господа Исуса ще възкръси и нас чрез Исуса и ще ни представи с вас наедно. Защото всичкото е за вас, щото благодатта умножена поради благодарението на мнозината да преизобилва в слава Божия. За това не ни дотегнува; но ако и да тлее външният наш человек, вътрешният обаче всеки ден се подновява. Защото привременната наша лека скърб произвожда нам от много по-много вечна тежина на слава; понеже ние не сматряме на видимите, но на невидимите, защото видимите са привременни, а невидимите вечни. Защото знаем че, ако се развали земната къща на нашето селение, имаме от Бога здание на небеса, дом неръкотворен, вечен. Понеже в това и въздишаме, и желаем да се облечем с небесното наше жилище, ако само облечени с него не се намерим голи. Защото ние които сме в това селение стенем под бремето му, понеже искаме, не да се съблечем, но да се облечем още, за да бъде смъртното погълнато от живота. И Бог е който за това истото ни създаде, който ни и даде обручението на Духа. И тъй, понеже имаме винаги дързновение, и знаем че до когато се намерваме в телото, отдалечени сме от Господа: (защото с верване ходим, а не с виждане,) за това и дързновение имаме, и благоволяваме повече да излезем от телото и да се въдворим при Господа. За това и с ревност се стараем, въдворяваме ли се, отстраняваме ли се, да сме благоугодни нему. Защото всинца требва да се явим пред съдовището Христово, да приеме всеки според каквото е правил в телото, добро или зло. И тъй, като знаем страха Господен, человеците убеждаваме, а на Бога сме известни; надея се още че и на вашите съвести сме известни. Защото не препоръчваме себе си на вас, но даваме ви причина да се хвалите с нас, за да има що да речете на тези които се хвалят от лице, а не от сърдце. Защото ако сме се изумили, то за Бога; ако ли здраво мислим, то заради вас. Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрел един за всичките, то всичките са умрели; и умре за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрел и възкръснал за тех. За това, ние от нине не знаем никого по плът; а пък, ако и да знаехме Христа по плът, но сега вече така го не знаем. За то ако е некой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново. А всичко е от Бога, който ни примира със себе си чрез Исуса Христа, и даде нам служенето на примиряването; сиреч, Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си като не вменяваше на человеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението. И тъй, от Христова страна посланници сме, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога. Защото тогоз който грех не е знаял Бог за нас го грешен направи за да станем ние чрез него праведни пред Бога. И ние, като съдействуваме с него, умоляваме ви да не бъде у вас напраздно приемането на Божията благодат. (Защото казва: «В прието време послушах те, и в ден на спасение помогнах ти;» ето сега време благоприятно, ето сега ден на спасение.) Ние в нищо не даваме никаква съблазън, да не би да се похули служенето; но във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение големо, в скърби, в нужди, в утеснение, в биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения, с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в десната ръка и в левата; в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо немаме,а пък всичко владеем. Устата ни се отвориха КЪ вас, о Коринтяни, сърдцето ни се разшири. Вие не сте на утеснение в нас, но вътре във вас си на утеснение сте. И тъй, отдайте ми това възмездие, (като на чада говоря,) разширете се и вие. Не се съвпрягайте неподобно с неверните; защото каква смеса има правдата с беззаконието? или какво общение между виделината и тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиара? или какъв дел има верният с неверния? И какво спогаждане има храмът Божий с идолите? защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог: «Ще се заселя в тех, и в тех ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ.» За това, «Излезте от сред тех и отлъчете се,» казва Господ, «и не се допирайте до нечисто;» и «Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери,» казва Господ Вседържител. И тъй, възлюблени, като имаме тези обещания, да очистим себе си от всека мърсота на плътта и на духа, и да вършим светостта със страх Божий. Приимете ни: никого не сме обидили, никого не сме развратили, не сме се полакомили от никого да припечелим. Не ви казвам това за осъждане; защото по-напред рекох че сте в сърдцата ни щото и да умрем наедно и да живеем наедно. Големо дързновение имам КЪ вас, много се хваля с вас; пълен съм с утешение, и във всеко наше оскърбяване радостта ми е преизобилна. Защото, от как дойдохме в Македония, плътта ни никакво спокойствие не е приела, но от всекъде бехме в утеснение: от вън борби, от вътре страхове. Но Бог който утешава смирените утеши ни с дохождането Титово; и не тъкмо с неговото дохождане, но и с утешението, с което той беше се от вас утешил, като ни извести големото ваше за нас желание, плакането ви, ревността ви за мене; така щото повече се възрадвах. Защото, ако и да ви наскърбих с писмото си, не съм в разкайване, ако и да бех се поразкаял; понеже гледам че онова писмо ви оскърби, ако и за малко време. Сега се радвам, не за скръбта ви, но защото скръбта ви стана на покайване; понеже скърбехте по Бога, да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога ражда спасително покайване което не докарва разкайване; световната обаче скърб ражда смърт. Защото, ето, това ваше по Бога скърбене какво усърдие породи във вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какво желание, каква ревност, какво отмъщение! Всекак вие показахте себе си че сте чисто в това нещо. И тъй, ако и да ви писах това, не го сторих заради обидника, нито за обидения, но за да се яви вам нашето усърдие което за вас имаме пред Бога. За това се утешихме заради вашето утешение; и още повече се възрадвахме заради Титовото възрадване че се успокоил духът му от всинца ви. Защото, ако му се похвалих нещо зарад вас, не се засрамих; но както ви говорихме всичко с истина, така и похвалата ни пред Тита стана истина. И той още повече милее за вас, като поменава послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет. И тъй, радвам се че във всичко имам доверие на вас. Още, братие, обявяваме ви Божията благодат дадената на църквите в Македония; че, като търпят големо утеснение, преумножената техна радост и дълбоката им нищета показаха преизобилно богатството на техната щедрост; защото според силата си (това го свидетелствувам), и повече от силата си, доброволни се посочиха, като ни умоляваха с големо приканване да приеме дара им и участието в служението на светиите; и не само както се надеехме, но себе си отдадоха първом Господу, а после нам, с волята Божия; така щото примолихме се на Тита както бе започел така и да доизкара във вас и това благодеяние. И тъй, както изобилвате във всеко нещо, във вера и в слово и в разум и във всеко усърдие и в любовта си КЪ нас, така да преизобилвате и в това благодеяние. Това не ви го казвам като заповед, но чрез усърдието на другите да опитам и искреността на вашата любов; защото знаете благодатта на Господа нашего Исуса Христа, че богат като бе стана сиромах за вас за да се обогатите вие с неговата сиромашия. И на това аз давам съвет; защото е то полезно за вас които от лани започнахте не току да го правите, но и да го искате. А сега свършете и да го правите, така що както е било усърдието да искате така да бъде и да го извършите от колкото имате. Защото ако се появи от по-напред у некого усърдие, той е приет според колкото има, а не според колкото нема. Понеже не искам да е на други облекчение, а на вас утеснение, но да бъде равно, така щото вашето в сегашното време изобилие да запълни техното лишение, за да послужи и техното изобилие на вашето лишение; така щото да бъде изравнение, според както е писано: «Който събра много, не му се преумножи; и който малко, не му не достигна.» А благодарение Богу, който вложи в сърдцето Титово истото усърдие за вас; защото и молбата ни прие, но понеже имаше големо усърдие тръгна КЪ вас самоволно. Проводихме още с него и този брат, похваляемия във всичките църкви за евангелието, (и не току това, но още избран е от църквите да пътува с нас за това благодеяние на което служим за славата на самаго Господа и за доказателство на вашето усърдие,) като се свеним от това, да не би некой да ни похули поради това изобилие което е поверено на нашето служене. Понеже промишляваме това което е добро, не само пред Господа, но и пред человеците. Проводихме още с тех нашия брат когото много пъти в много неща сме опитали че има усърдие, а сега е много по-усърден поради многото на вас уверение. Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник във вас; а колкото за братята наши, те са посланници на църквите и слава Христова. Покажете прочее КЪ тех и пред църквите доказателството на вашата любов и на нашата с вас похвала. Защото излишно е да ви пиша за спомоществованието което сме длъжни на светиите. Понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред Македонците че Ахаия от лани е приготвена; и вашата ревност мнозина подбуди. И проводих братята, да не би да излезе напраздно нашето колкото за това на вас захваляне, и да бъдете, както казвах, приготвени; да не би, ако дойдат с мене Македонци та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не казвам вие, в това дързновено похваление. И тъй, за нуждно го намерих да се примоля на братята да дойдат по-напред при вас и да предуготвят вашата предизвестна милостиня, да бъде готова тъй като милостиня, а не като лихоимство. А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки според произволението на сърдцето си, не със скърб или от принуждение; защото Бог обича оногози който дава с драго сърдце. А Бог е силен да преумножи във вас всека благодат, така щото като имате винаги във всичко всеко доволство да преизобилвате във всеко добро дело; както е писано: «Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му вечно пребъдва.» А този който дава семе на сеятеля и хлеб за храна да даде и да умножи семето ваше, и да възрасти плодовете на вашата правда, та да бъдете от всекъде богати във всека щедрост, която чрез нас произвожда благодарение Богу. Защото служенето на тая служба не само че запълня скудостта на светиите, но и преизобилва чрез много благодарения Богу; понеже чрез опитът на това служене те славят Бога за покорството което имате в изповедането на евангелието Христово, и за щедростта на вашето КЪ тех и КЪ всички участие, и чрез техното молене за вас, като им сте драги за премногото Божия благодат на вас. Благодарение же Богу за неизказаната негова дарба. И сам аз Павел моля ви с кротостта и тихостта Христова, аз който съм смирен когато съм при вас, а когато не съм при вас вземам дързновение КЪ вас; и моля ви се, кога дойда при вас да се не принудя да употребя дързновение с онази смелост с която мисля да се осмеля против некои които мислят че ние по плътски ходим. Защото ако и да ходим в плът, по плът не воинствуваме. Защото оръжията на нашето воиствуване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини. Понеже съсипваме помишления и всеко възвишение което се въздига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу. И готови сме да отмъстим на всеко непокорство когато се изпълни вашата покорност. Външното ли на работите гледате вие? Ако има некой на себе си уверение че е Христов, то и това пак от само себе си да размишлява, че както е той Христов така сме и ние Христови. Защото ако би и нещо повечко да се похваля за нашата власт която ни даде Господ за назидание а не за разорение ваше, нема да се посрамя. Но да се не покажа че искам да ви заплашвам с писмата си. Понеже писмата му са, казва некой, тежки и силни; но личното му присъствие слабо, и говоренето му нищожно. Такъв един нека знае че ние каквито сме на слово в писмата си кога сме далеч от вас таквизи сме и на дело когато сме при вас. Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с некои от тези които сами себе си препоръчват; но те себе си като измерват със себе си, и пак себе си като сравняват със себе си, не правят разумно. А ние не щем се похвали вън от пределите си, но според мерата на дела, който е Бог нам отделил, мера щото да достигаме даже и до вас. Защото ние не се простираме вън от мерката си, като че не сме достигнали до вас; понеже досегнахме даже и до вас с благовествуването Христово. И не се хвалим вън от предела си в чужди трудове, но имаме надежда че колкото верата ви възраства, според дела ни ще се възвеличим във вас премного, така щото да проповедаме евангелието и от вас по-нататък, не да се хвалим с готовото в чужд дел. А който се хвали, с Господа да се хвали. Защото не е одобрен този който сам себе си препоръчва, но този когото Господ препоръчва. Да бихте потърпели малко нещо на моето безумие; но и потърпете ме. Защото ревнувам за вас с Божие ревнуване; понеже ви сгодих с един мъж да ви представя Христу чиста дева. Но боя се да не би, както змията с пронирството си прелъсти Ева, така да се разврати умът ви и отпадне от простотата на любовта ви КЪ Христа. Защото ако би дошел некой да ви проповедва друг Исус когото ние не сме проповедали, или да приемете друг дух, когото не сте приели, или друго евангелие което не сте приели, добре бихте го потърпели. Но мисля че не съм в нищо по-долен от най-първите апостоли. А пък, ако и да съм в говоренето простак, в знанието не съм; но ние всекак сме явени вам във всичко. Или да ли съм грех сторил като смирявах себе си за да се възвисите вие, защото даром ви проповедах евангелието Божие? Други църкви обрах та взех заплата за служение на вас; а когато бех при вас и се намерих в оскъдност, не отеготих никого; защото оскъдността ми запълниха братята които дойдоха от Македония, и по всичко упазих себе си, и ще се упазя, да ви не бъда в тегота. Истината Христова е в мене, че тая похвала нема да ми се загради за в Ахайските места. Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог! А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тези които искат причина, за да се намерят в това за което се хвалят таквизи каквито и ние. Защото които са таквизи, те са лъжеапостоли, лукави работници, и преобразуват се на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам си Сатана се преобразува на светъл ангел. И тъй, не е големо нещо ако и неговите служители се преобразуват като служители на правдата; но техната сетнина ще бъде според делата им. Пак казвам, никой да ме не възмни че съм безумен; или инак приимете ме поне като безумен, да се похваля и аз малко нещо. Което говоря, не го говоря по Господа, но като в безумие в това дързновение на хвалението. Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. Защото вие като сте разумни, с благодарение търпите безумните; понеже търпите ако некой ви порабощава, ако ви изпояжда, ако ви взема некой вашето, ако се некой превъзнося, ако некой ви бие в лице. По обезчестение казвам, уж че сме ние немощни; но в каквото се осмелява некой (несмислено говоря,) осмелявам се и аз. Евреи ли са? и аз съм; Израиляни ли са? и аз; семе Авраамово ли са? и аз; служители Христови ли са? (като изумен говоря,) аз повече; в трудове повече, в биения по-премного, в тъмници още помного, много пъти и на смърт. Пет пъти по четиридесет без един удари ми удариха Юдеите; три пъти ме с тояги биха, веднъж с камене ме биха, три пъти коработрошение съм претърпел, една нощ и един ден останах по дълбините на морето. Много пъти съм бил и в пътувания; в беди от реки, в беди от разбойници, в беди от единородни, в беди от езичници, в беди в град, в беди в пустиня, в беди по море, в беди между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жедност, много пъти в неядене, в студ и в голота; освен външното, още и натрупването на много человеци у мене всеки ден, и грижата за всичките църкви. Кой изнемощева, та не изнемощевам и аз? Кой се съблазнява, и се не разпалям аз? Ако требва да се хваля, ще се похваля с това което принадлежи на немощта ми. Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който е благословен във веки, знае че не лъжа. В Дамаск областният управител на Царя Арета взе под стража града Дамаск като искаше да ме улови; и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избегнах от ръцете му. Истина, не ми е за полза да се хваля, защото ще дойда до видения и откровения от Господа. Зная в Христа едного человека който, преди четиринадесет години, (в телото ли, не зная; вън от телото ли, не зная; Бог знае;) възхитен бе до третото небе. И такъв един человек зная, (в тело ли, вън от тело ли, не зная; Бог знае,) че бе възхитен в рай, и чу думи неизречени които не е простено человеку да ги говори. С такъв человек ще се похваля, а с мене си нема да се похваля освен с немощите си. Защото ако поискам да се похваля безумен не ще бъда, понеже ще река истина; но свеня се да не би помислил некой за мене повече от каквото ме види или чуе от мене. И за да се не превъзносям за премногото откровения даде ми се трън в плътта ми, ангел Сатанин да ме мъчи, за да се не превъзносям. За това нещо три пъти се молих Господу да го отмахне от мене; и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова. За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен. Станах безумен с хвалбите си; вие ме принудихте; защото аз требваше от вас да се препоръчвам; понеже не съм бил по-долен от най-първите апостоли, ако и да съм нищо. Знаковете на един апостол показаха се делом между вас във всеко търпение, със знамения и чудеса и сили. Защото в какво останахте по-долни от другите църкви освен дето сам аз не ви отеготих? Простете ми тази неправда. Ето, трети път съм готов да дойда при вас, и нема да ви отеготя; защото не искам вашето, но вас; защото не са длъжни чадата да събират имот за родителите, но родителите за чадата. А пък аз с крайна радост ще иждивя и цел ще се иждивя за душите ви; съвсем че, като ви обичам аз повече, вие ме обичате по-малко. Но тъй да е: аз ви не отеготих, а като хитър улових ви с измама. Спечелил ли съм аз нещо от вас чрез некого от тези които изпроводих до вас? Примолих се Титу, и с него проводих брата. Тит ли припечели нещо от вас? не с истия ли дух ходихме? не в истите ли стъпки? Пак ли мислите че се оправдаваме пред вас? Пред Бога говорим в Христа. Всичко това, възлюблени мои, е за ваше назидание. Защото се боя да не би като дойда да ви не намеря каквито ви желая, и аз да се не намеря за вас не какъвто ме желаете; да не би да има между вас разпри, завиждания, гневове, дразнения, одумвания, шептания, големеяния, бъркотии; да не би кога дойда пак че ме смири Бог мой при вас, и оплача мнозина които са от напред съгрешили, и не са се покаяли зарад нечистотата, блудството и похотливостта които са сторили. Ето, трети път ида при вас. «От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всека реч.» И преди рекох, и пак като че съм втори път при вас предказвам, и нине като не съм при вас пиша на тези които са изнапред съгрешили, и на всички други, че, ако дойда пак, нема да пощадя; понеже търсите да опитате Христа който говори в мене, който КЪ вас не е немощен, но е силен между вас. Защото ако и да бе разпет в немощ, живее обаче със сила Божия; понеже и ние в него сме немощни, но със сила Божия ще живеем с него между вас. Себе си изпитвайте да ли сте във верата; себе си опитвайте. Или не познавате вие себе си че Христос е във вас, освен ако че вие сте неудобрени. И надея се че ще познаете че ние не сме неудобрени. Моля Бога да не сторите нищо зло; не за да се покажем ние удобрени, но за да струвате вие доброто, а ние нека бъдем неудобрени; защото не можем нищо против истината, но за истината можем. Понеже се радваме когато ние сме немощни а вие сте силни; най-паче това и желаем, вашето усъвършенствуване. За това, и като не съм при вас пиша това, щото кога дойда при вас да се не докарам строго по властта която ми е дал Господ за назидание, а не за разорение. И тъй, братие, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, мир имайте; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас. Поздравете се един друг с целуване свето. Поздравяват ви всичките светии. Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта Божия, и общението на Светаго Духа да бъде със всички вас. Амин.

Павел, апостол не от человеци, нито чрез человека, но чрез Исуса Христа и Бога Отца който го е възкръсил от мъртвите, и всичките братя които са с мене, КЪ църквите Галатийски: Благодат да бъде вам и мир от Бога Отца и Господа нашего Исуса Христа, който даде себе си за греховете наши, за да ни избави от настоещия лукав век по волята на Бога и Отца нашего, комуто славата да бъде във веки веков. Амин. Чудя се как вие от оногова който ви призова чрез благодатта Христова така скоро преминвате в друго благовествуване; което не е друго; но има некои които ви смущават и искат да превърнат евангелието Христово. Но ако би и сами ние или ангел от небето да ви проповеда друго евангелие освен онова което ви проповедахме, да бъде анатема. Както по-горе рекохме, и сега пак казвам: Ако некой ви проповедва друго евангелие освен онова което приехте, да бъде анатема. Защото человеци ли искам да склоня сега, или Бога? или искам да угодявам на человеци? Защото ако угодявах още на человеци, не щех да съм Христов раб. Известявам ви, братие, че проповеданото от мене евангелие не е человеческо; защото нито аз от человек съм го приел, нито съм го научил освен с откровение Исус Христово. Защото сте чули некогашното мое в Юдейството повеление, как гонех твърде много църквата Божия и разорявах я. И преуспевах в Юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бех по-голем ревнител за отеческите мои предания. А когато Бог, който бе ме определил от утробата на майка ми, и призвал чрез своята благодат, благоволи да открие Сина своего в мене, за да го проповедвам между езичниците, от този час не се допитах до плът и кръв, нито възлезох в Ерусалим при апостолите които беха преди мене, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. После, след три години възлезох в Ерусалим, за да се видя с Петра, и останах при него петнадесет дена; и другиго от апостолите не видех освен Якова брата Господня. А това което ви пиша, ето, пред Бога изповедвам че не лъжа. После дойдох в Сирийските и Киликийските страни; и лично не бех познат на Юдейските в Христа църкви; а слушаха само че той който некога ни гонеше сега проповедва верата която некога разоряваше. И славеха Бога за мене. После, след четиринадесет години пак възлезох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита. И то възлезох по откровение та им предложих евангелието което проповедвам между езичниците, особно пред знаменитите, да не би напраздно да тичам или да съм тичал. Но нито Тит, който бе с мене, ако и да беше Елин, не бе принуден да се обреже; а тези лъжебратя които са се вкраднали и примъкнали да съгледателствуват нашата свобода която имаме в Христа Исуса за да ни поработят, на тех ни на час не отстъпихме да им се покорим, и то за да пребъде във вас евангелската истина. А за тези които се мислят че са нещо, каквито и да са били некога, мене ми е все едно; (Бог не гледа на лицето на человека;) защото знаменитите не ми приложиха нищо повече; но напротив, щом видеха че бех поверен да проповедвам евангелието на необрезаните, както Петър на обрезаните, (защото който подействува в Петра за апостолство между обрезаните подействува и в мене за в езичниците,) и като познаха дадената мене благодат, Яков и Кифа и Иоан, които се виждаха че са стълпове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава за да идем ние в езичниците, а те в обрезаните. Искаха само да помним сиромасите; за което и се потрудих с усърдие това истото да сторя. А когато дойде Петър в Антиохия възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение. Понеже преди да дойдат некои от Якова ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха свенеше се и странеше от тех, защото се убоя от обрезаните. И с него заедно лицемерствуваха и другите Юдеи; така щото и Варнава се увлече в това техно лицемерство. Но аз, като видех че не постъпват право по истината евангелска, рекох на Петра пред всичките: Ако ти който си Юдеин, живееш езически, а не Юдейски, защо принуждаваш езичниците да юдействуват? Ние които сме природно Юдеи, а не грешници от езичниците, като знаем че не се оправдава человек от делата на закона, тъкмо с верата в Исуса Христа, и ние повервахме в Христа Исуса за да се оправдаем от верата Христова, и не от делата на закона; защото от делата на закона нема да се оправдае никоя плът. Но като искаме да се оправдаем чрез Христа ако сме се намерили и ние грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде! Защото, ако възсъздавам пак онова което съм развалил, показвам себе си престъпник. Защото аз чрез закона закону умрех, да живея Богу. Сраспех се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във верата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене. Не отвъргам Божията благодат; защото ако оправданието бива чрез закона, то напраздно е Христос умрел. О несмислени Галатяни, кой ви омая да се не покорявате на истината, вие пред очите на които Исус Христос се предначерта разпнат между вас? Това само искам да науча от вас: От делата на закона ли приехте Духа, или от слушането на верата? Толкоз ли сте несмислени че като започнахте с Дух, сега свършвате с плът? Напусто ли толкоз пострадахте? ако наистина да е напусто! Този който ви дава Духа и действува чудеса между вас, от делата на закона ли или от слушането на верата прави това? както Авраам поверва в Бога, и вмени му се за правда. И тъй, познайте че тези които верват, те са синове Авраамови. И писанието, като предвиде че Бог чрез вера оправдава езичниците, предвъзвести Аврааму: «В тебе ще се благославят всите народи.» Така щото тези които верват благославят се наедно с вернаго Авраама. Защото които са от делата на закона под клетва са, понеже е писано: «Проклет всеки който не пребъде във всичко което е писано в книгата на законът за да го прави.» А то, че никой не се оправдава чрез закона пред Бога, явно е по това че «праведният чрез вера ще живее.» И законът не е от вера; но «человекът който прави това което заповедва законът, ще живее чрез него.» Христос ни изкупи от клетвата на закона, понеже той стана клетва за нас; защото е писано: «Проклет всеки който виси на дърво;» за да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на езичниците, така щото да приемем обещанието на Духа чрез верата. Братие, по человечески говоря; но и человеческо завещание, като е потвърдено, никой го не разваля нито прилага в него нещо. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговото семе; не казва: «И на семената,» като за много, но като за едного: «И на семето твое,» което е Христос. И това казвам, че завет предутвърден от Бога в Христа не може да го развали закон станал след четиристотин и тридесет години така щото да унищожи обещанието. Защото ако е наследието от закона не е вече от обещание; но Аврааму с обещание го подари Бог. И тъй, защо се даде законът? Приложи се по причина на престъпленията докле дойде семето КЪ което стана обещанието; още, този закон вчинен бе чрез ангелите с ръката на един ходатай. Но ходатаят не е на едного; а Бог е един. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото ако би се дал закон който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да е от закона. Но писанието затвори всичко под грех, за да се даде обещанието от верата в Исуса Христа на тези които верват. А преди да дойде верата бехме под стражата на закона, затворени до времето на верата която имаше да се открие; така щото законът стана нам детеводител КЪ Христа да се оправдаем чрез верата; но след идването на верата не сме вече под детеводител. Защото всички сте синове Божии чрез верата в Христа Исуса; понеже всинца които сте се в Христа кръстили, в Христа сте се обрекли. Нема вече Юдеин, нито Елин, нема раб, нито свободен, нема мъжки пол ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса. Ако ли сте вие Христови, то сте семе Авраамово, и по обещание наследници. Казвам още: До колкото време наследникът е младенец не различа в нищо от раб, ако и да е господар на всичко; но е под настоятели и домостроители до назначения от бащата срок. Така и ние когато бехме младенци бехме порабощени под стихиите на света; а когато дойде изпълнението на времето, проводи Бог Сина си, който се роди от жена и стана под закона, за да изкупи онези които беха под закона, за да възприемем усиновението. И понеже сте синове, проводи Бог Духа на Сина си в сърцата ваши, който вика: Ава, Отче, За това не си вече раб, но син; ако ли си син, то си и наследник Божий чрез Христа. Но тогаз като не познавахте Бога служихте на тези които не са по естество богове; а сега като познахте Бога, или да речем по-добре като бидохте познати от Бога, как се връщате КЪ слабите и скъдните стихии на които пак изново искате да служите? Дните сматряте, и месеците и времената и годините. Боя се за вас да не би напусто да съм се трудил помежду ви. Бъдете каквото аз, защото и аз съм както вие, братие, моля ви се: не сте ми сторили никаква неправда, И знаете че най-напред ви проповедах евангелието като бех немощен по плът. И вие не унищожихте, нито се погнусихте от моето в плътта ми изкушение, но приехте ме като ангела Божия, като Христа Исуса. И тъй, кое беше вашето блаженство? понеже свидетелствувам за вас че, ако би било възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали. И тъй, аз неприятел ли ви станах защото ви казвам истината? Показват КЪ вас ревност не добра, но искат да ви отлъчат, за да имате вие ревност КЪ тех. Добре е да сте ревнители на доброто винаги, а не само кога се намервам между вас. Чадца мои, за които съм пак в мъки на раждане докле се образи Христос във вас, искал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас. Кажете ми, вие които искате да сте под закон, не слушате ли закона? Защото е писано че Авраам имаше двама синове, едного от рабинята и едного от свободната; но този който бе от рабинята роди се по плът; а този който бе от свободната, по обещание. И това е иносказаемо; защото те са двата завета, единий от Синайската гора, който ражда в рабство, и той е Агар; защото Агар е гората Синай в Арабия; и спосреща се с днешния Ерусалим, и в рабство и с чадата си. А горний Ерусалим е свободен, който е майка на всинца ни; защото е писано: «Възвесели се неплодна която не раждаш: възгласи и извикай ти която не си била в мъки на раждане, защото чадата на запустелата са повече от чадата на тази която има мъж.» А ние, братие, чада на обещанието сме, както Исаак. Но както тогоз роденият по плът гонеше роденаго по дух, така и сега. Но що казва писанието? «Изпъди рабинята и сина й; защото синът на рабинята нема да бъде наследник наедно със сина на свободната.» И тъй, братие, не сме чада на рабинята, но на свободната. Стойте прочее постоянни в свободата с която ни Христос освободи, и не се подлагайте пак под иго на робство. Ето, аз Павел ви казвам че ако се обрезвате Христос нема да ви ползува нищо; А пак свидетелствувам на всекиго человека който се обрезва че е длъжен да изпълни всичкият закон. Вие които се оправдавате чрез закона отстранихте се от Христа: отпаднахте от благодатта. Защото ние чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вера. Защото в Христа Исуса нито обрезването има некаква сила нито необрезването, но вера която действува с любов. Вие вървехте добре: кой ви възбрани да се не покорявате на истината? Това предумване не е от оногоз който ви е призовал. Малко квас всето тесто заквасва. Аз съм уверен за вас в Господа че нема да помислите нищо друго; а който ви смущава, той ще подпадне под наказание, кой бил да бил. И аз, братие, ако още проповедвам обрезване, защо още да ме гонят? тогаз би се махнала съблазънта на кръста. Дано се отсечеха тези които ви развращават. Защото вие, братие, на свобода бехте призвани, само не употребявайте свободата за причина на плътта, но с любов един друг си слугувайте. Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч, в тази: «Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си.» Ако ли се хапете един друг и се ядете, пазете се да не би един друг да се изтребите. Прочее казвам: Ходете по Духу, и нема да извършвате похотите на плътта. Защото плътта похотствува противното на Духа, а Духът противното на плътта; а те се противят едно на друго, така щото да не правите това което искате. Но ако се водите от Духа не сте под закон. И делата на плътта са явни: те са прелюбодеяние, блуд, нечистота, похотливост, идолослужение, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, зависти, убийства, пиянства, кощунства, и подобните на тех; за които ви предказвам, както и предрекох, че които правят таквиз работи нема да наследят царството Божие. А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вера, кротост, въздържание: против таквиз нема закон. А които са Христови разпели са плътта наедно със страстите и похотите й. Ако Духом живеем, Духом и да ходим. Да не биваме тщеславни, за да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждаме. Братие, ако и впадне человек в некое прегрешение, вие духовни поправяйте таковаго с дух на кротост; но пази и себе си да не би и ти изкушен да бъдеш. Един другиму теготите носете, и така ще изпълните закона Христов. Защото ако мисли некой себе си че е нещо, като не е нищо, лъже се с ума си. Но всеки да изпитва своето дело, и тогаз ще има похвала само в себе си, а не в другиго; защото всеки своето бреме ще понесе. А този който се учи на словото Божие нека направя участник във всите си добрини тогоз който го учи. Недейте се лъга: Бог поругаем не бива; понеже каквото посее человек това ще и да пожъне; защото който сее в плътта си от плътта си ще тление да пожъне; а който сее в Духа от Духа ще живот вечен да пожъне. Да не ни се додева да правим добро; защото ако се не уморяваме, на време ще пожънем. И тъй, докле имаме време, да струваме добро на всички, а най-вече на своите по верата. Вижте с колко едри букви ви писах с ръката си. Които искат да покажат добър вид по плът, те ви нудят да се обрезвате, само да не бъдат гонени за кръста Христов. Защото нито те които се обрезват пазят закона, но искат да се обрезвате вие за да се похвалят във вашата плът. А аз да не бъде да се хваля освен с кръста на Господа нашего Исуса Христа, чрез когото е светът за мене разпет, и аз за света. Защото в Христа Исуса нито обрезването има некоя сила, нито необрезването, но ново създание. И на всички които живеят по това правило, мир на тех и милост и на Божия Израил. От нине никой да ми не досажда; защото аз нося на телото си белезите на Господа Исуса. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде, братие, с вашият дух. Амин.

Павел с волята Божия апостол Исус Христов до светиите които са в Ефес, и верните в Христа Исуса: Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа. Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който е благословил нас с всеко духовно благословение в небесно блаженство в Христа; както е избрал нас в него преди създание мира да бъдем свети и непорочни пред него в любов; като ни е предопределил да бъдем усиновени нему чрез Исуса Христа, по благоволението на своята воля, за похвала на славната си благодат, с която е обдарил нас чрез Възлюбленаго си; в когото имаме изкупуването чрез кръвта му, прощението на прегрешенията по богатството на неговата благодат, която е преумножил в нас с всека премъдрост и разум, като ни обади тайната на своята воля по своето благоволение което е от по-напред положил в него си; в устроение на изпълнението на времената да съвокупи в Христа всичко, и което е на небесата и което е на земята; в него в когото и наследие добихме, предопределени като бехме на това според намерението на Бога който действува всичко по съвета на своята воля, да бъдем за похвала на славата му ние които се от напред надеехме на Христа; на когото и вие уповахте като чухте словото на истината, сиреч, благовествуването на вашето спасение, в когото и като повервахте бидохте запечатани с обещания Свети Дух, който е обручение на нашето наследие до изкупуването на стяжанието си, за похвала на неговата слава. За това и аз, като чух верата ви в Господа Исуса и любовта ви КЪ всичките светии, не преставам да благодаря Богу за вас, и да ви поменувам в молитвите си; да би Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на славата, дал вам дух на премъдрост и на откровение за да го познаете, и да просвети сърдечните ваши очи за да познаете каква е надеждата на призванието му, и какво е богатството на славното негово в светиите наследие, и колко е превъзходно величието на неговата сила КЪ нас които верваме, по действието на държавната негова крепост която подействува в Христа като го възкръси от мъртвите, и тури го да седне от десната си страна на небеса, по-горе от всеко началство, и власт, и сила, и господство, и от всеко име с което се именуват, не само в този свет, но и в бъдещия; и всичко покори под нозете му; и постави го над всичко, глава на църквата, която е неговото тело и изпълнението на тогоз който изпълнява все във все. Съживи и вас които бехте мъртви в престъпленията и греховете, в които сте некога си ходили според обичая на този свет, по княза на въздушната власт, духа който действува нине в синовете на противлението; между които и ние всинца сме живели некога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева. Бог обаче, който е богат в милост, за големата си любов с която ни възлюби, и като бехме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа, (по благодат сте вие спасени,) И съвъскръси ни и турна ни наедно да седнем в небесно блаженство в Христа Исуса; да покаже на идещите векове премногото богатство на своята благодат с добрината си КЪ нас в Христа Исуса; защото по благодат сте спасени чрез верата; и това не е от нас; Божий дар е: не от дела, за да се не похвали никой. Защото негово сме творение създадени в Христа Исуса за добри дела, които е Бог предуготвил да ходим в тех. За това, помнете че вие некога си по плът езичници, наричани необрезани от тези които се наричат обрезани, с обрезване на плътта което става с ръце, че в онова време бехте без Христа, отчуждени от гражданството Израилево, и странни от заветите на обещанието, без да имате надежда, и без Бога бехте на света; а сега в Христа Исуса вие които некога си бехте далеко станахте близу чрез кръвта Христова. Защото той е нашият мир, който направи двете едно, и развали средната стена на преградата; като унищожи враждата с плътта си, закона на заповедите с постановленията, за да създаде в себе си двата в един нов человек, и да направи мир, и в едно тело да примири и двамата с Бога чрез кръста като уби на него враждата; и като дойде проповеда благовестието на мира на вас които бехте далеко, и на тези които беха близу; защото чрез него и едните и другите имаме достъп при Отца в един Дух. За то, не сте вече странни и пришелци, но съграждани на светиите и свои на Бога. Понеже бидохте съзидани на основанието на апостолите и пророците, като е краеъгълен камик сам си Исус Христос, на когото всичкото здание сглобявано расте за храм свет Господу; на когото и вие наедно се зиждате за жилище Божие, чрез Духа. За това аз Павел, узник Исус Христов за вас езичниците; понеже сте чули смотрението на дадената мене за вас Божия благодат, че по откровение стана ми известна тайната, (както и по-преди ви вкратце писах, от което като прочитате може да разумеете моето проумеване в тайната Христова,) която в други родове не бе известена на человеческите синове както сега се чрез Духа откри на светите негови апостоли и пророци; да бъдат езичниците сънаследници, да съставят едно тело, и да са съпричастници на неговото обещание в Христа чрез евангелието, на което бидох служител по дарбата на Божията благодат която ми е дадена по действието на неговата сила; на мене най-малкия от всичките светии даде се тая благодат да благовестя между езичниците неизследимото богатство Христово; и да просветя всите що е смотрението на тайната която е била от векове скрита у Бога, който е създал всичко чрез Исуса Христа. за да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни многоразличната премъдрост Божия, според предвечното намерение което направи в Христа Исуса Господа нашего; в когото имаме дързновение и достъп с уверение чрез верата в него. За това ви моля да не ви се додее от моите за вас скърби, които са ваша слава. За това, преклонявам коленете си пред Отца на Господа нашего Исуса Христа, от когото се именува всеко отечествие на небесата и на земята, да ви даде според богатството на славата си чрез неговия Дух да се утвърдите крепко във вътрешния человек, чрез верата ви да се всели Христос във вашите сърдца, щото, вкоренени и основани в любовта, да можете да разумеете наедно с всичките светии що е широчината и дължината и дълбочината и височината, и да познаете любовта Христова, която превъзхожда всеко знание, за да се изпълните с всичката пълнота Божия. А на того който по действуващата в нас сила може да направи несравнено повече от колкото просим или мислим, нему слава да бъде в църквата чрез Исуса Христа във всичките родове от века до века. Амин. И тъй аз, узник в Господа моля ви да ходите достойно на званието в което бидохте призовани, с всеко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпевате един друг с любов, като се стараете да увардите единството на Духа в свързката на мира: едно тело и един Дух, както се и призовахте с една надежда на званието ваше: един Господ, една вера, едно кръщение; един Бог и Отец на всите който е над всички, чрез всички, и във всички нас. А всекиму от нас се даде благодат по мерката на Христовото даруване. За това казва: «Като възлезе на високо плени плен, и даде давания на человеците.» А това «възлезе» що е друго освен че е и слезъл по-напред в най-долните страни на земята? Този който е слезъл той и който и възлезе по-горе от всичките небеса да изпълни всичко. И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пак благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на телото Христово; докле достигнем всинца в единството на верата, и на познанието на Сина Божия в свършен мъж, в мерата на възрастта на Христовата пълнота; да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки ветър на учението с человеческото лъстене, с пронирството, по ухищрението на измамата; но с истинство в любовта да порастем по всичко в него който е главата, Христос, от когото всичкото тело съчленявано и свързвано чрез всеко сключване на спомагателните членове, според съразмерното действие на всека част, прави телото да расте за своето си в любовта назидание. Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа, да не ходите вече както ходят и другите езичници в суетата на ума си, помрачени в разума и отчуждени от живота Божий за невежеството което е в тех, и заради окаменението на сърдцето им; които, като в нечувствие са се предали на похотливост да вършат ненаситно всека нечистота. Но вие не сте така познали Христа; понеже сте го чули, и сте научени от него, както е истината в Исуса, да се съблечете от ветхия человек, според по-предишното си поведение, който тлее в прелъстителните похоти; и да се подновявате в духа на вашия ум, и да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината. За това, отхвърлете лъжата, и всеки с ближнаго си говорете истина; защото сме удове един на друг. «Гневете се и не съгрешавайте,» слънцето да не зайде в разгневането ви, нито давайте место на дявола. Който е крал да не краде вече, а пай-паче да се труди да работи доброто с ръцете си, за да има да раздава и на тогози който има нужда. Никое гнило слово да не излезва из устата ви, но онова което е добро за потребното назидание, за да принесе благодат на тези които слушат; и не оскърбявайте Сетия Дух Божий, с когото сте запечатани за деня на изкупуването. Всеко огорчение, и ярост, и гнев, и вик, и хула, да се дигне от вас наедно с всека злоба; а бивайте благи един другиму, милосерди: прощавайте си един на друг, както ви е и Бог простил чрез Христа. И тъй, бивайте подражатели Богу като чада възлюблени; и ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. А блуд и всекаква нечистота или лихоимство, да им се не чуе нито името между вас, както подобава на светии; нито срамотни и пусти приказки, нито кощунства, които са неприлични неща; но повече вместо тех благодарение. Защото знаете това, че всеки блудник, или нечист, или лихоимец, (който е идолослужител,) нема наследие в царството на Христа и Бога. Да ви не лъсти никой с праздни думи; понеже за всичко това иде гневът Божий връх синовете на непокорството. И тъй, не бивайте съучастници тем. Защото некога си бехте тъмнина, а сега сте виделина в Господа: ходете като чада на виделината; (защото плодът на Духът е във всека благостиня, и правда, и истина:) опитвайте що е благоугодно Господу. И не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а най-паче изобличавайте ги. Защото това което скритом правят срамотно е и да се говори. А всичко което се изобличава от виделината става явно; понеже всеко което става явно виделина е; за това казва: Стани ти който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те освети Христос. И тъй, гледайте как с предупазване да ходите, не както глупави, но както премъдри: изкупувайте времето, защото дните са лукави. Заради това, не бивайте несмислени, но разумевайте що е волята Господня. И не се опивайте с вино, в което е разблудство, но изпълняйте се Духом; и разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпевайте Господу в сърдцето си, винаги благодареще за всичко Богу и Отцу в името на Господа нашего Исуса Христа. Покорявайте се един другиму в страх Божий. Жени, покорявайте се на своите си мъже, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както е и Христос глава на църквата, и той е Спасител на телото. Но както църквата се покорява Христу, така жените да се покоряват във всичко на своите си мъже. Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде себе си за нея, да я освети и очисти с омиването с вода чрез словото, да я представи на себе си църква славна, без да има петно, или бръчка, или друго нещо такова, но да е света и непорочна. Така са длъжни мъжете да любят жените си както своите си тела. Който люби жена си себе си люби; Защото никой никога не е възненавидел своята си плът, но храни я и се грижи за нея, както и Господ църквата. Понеже сме удове на неговото тело, от неговата плът и от неговите кости. «Заради това ще остави человек баща си и майка си и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата в една плът.» Тая тайна е голема; но аз говоря това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки един от вас да люби жена си така както себе си; а жената да се бои на мъжа си. Вие, чада, слушайте родителите си в Господа; защото това е праведно. «Почитай отца си и майка си,» което е първа заповед с обещание; «да ти бъде добре, и да бъдеш многолетен на земята.» И вие, отци, не раздражавайте чадата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне. Вие, раби, покорявайте са на вашите по плът господари със страх и трепет, в простотата на сърдцето си, както на Христа. Не пред очи само да работите както человекоугодници, но както раби Христови изпълняйте от душа волята Божия., и слугувайте доброволно като на Господа, а не като на человеци; понеже знаете че всеки, раб или свободен, каквото добро стори, това ще приеме от Господа. И вие, господари, истото правете тем: послабяйте устрашаването; като знаете че както на тех така и на сами вас има Господар на небеса, и у него нема лицеприятие. Най-после, братие мои, укрепявайте се в Господа и в силата на неговото могущество. Облечете се с всеоръжието Божие за да можете да устоите среща ухищренията на дявола; защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но среща началствата, среща властите, среща управителите на тъмнотата на този век, срещу лукавите духове в поднебесната. За това, вземете всеоръжието Божие за да можете да противостоите в деня лукав, и на всичко като надвиете да устоите. Стойте прочее препасани с истина през чреслата си, и облечени с бронята на правдата, и нозете ви да бъдат обути в приготвяне за благовестие на мир. А върх всичко това вземете щита на верата, с който ще можете да угасите всичките разжежени стрели на лукавия; и вземете шлема на спасението, и меча на Духа който е словото Божие; молеще се Духом на всеко време с всека молитва и молба, и в това истото бъдете бодри с всеко стърпеване и молене за всичките светии, и за мене да ми се даде слово да отворя устата си с дързновение, за да направя позната тайната на благовестието за което съм посланник в окови, да говоря за него с дързновение както подобава да говоря. Но за да знаете и вие за мене що правя, всичкото ще ви каже Тихик, възлюблений брат и верен в Господа служител; когото проводих до вас за това истото, да разберете за нас, и да утеши сърдцата ви. Мир на братята и любов с вера от Бога Отца и Господа Исуса Христа. Благодат да бъде с всичките които любят искренно Господа нашего Исуса Христа. Амин.

Павел и Тимотей, раби Исус Христови, до всите в Христа Исуса светии които са във Филипи, наедно с епископите и дяконите: Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа. Благодаря Богу моему всекога когато ви поменувам, (винаги във всека моя молитва за всинца ви с радост като правя молбата си,) заради вашето участие в евангелието от първия ден даже до нине; като съм уверен в това истото, че онзи който е начнал във вас добро дело ще го свърши даже до деня Исус Христов; както е и праведно за мене да мисля това за всинца ви, понеже ви имам на сърдце, и в оковите ми и в оправданието и в потвърдяването на благовествуването, всички вие сте съучастници мои на благодатта. Защото Бог ми е свидетел че милея за всички вас с милосърдие Исус Христово. И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всеко разумение, да изпитвате подоброто, за да бъдете искренни и непрепъвани до деня Христов, изпълнени с плодове на правда които са чрез Исуса Христа, в слава и похвала Божия. Искам още, братие, да знаете че всичко що ми се случи спомогна повече за преуспеване на евангелието, до толкоз щото моите за Христа окови станаха известни на всичката претория и на всички други. И повечето от братята в Господа, одързновени от моите окови, осмелиха се повече да говорят словото без страх. Некои наистина от завист и от любопрение проповедват Христа, а некои си и от добра воля. Едните възвещават Христа от съперничество, не с чистота, и мислят че прилагат тъга на оковите ми; а другите от любов, като знаят че съм настанен да защищавам евангелието. Но що бива от това? Как и да е, или с приструване или с истина, Христос се проповедва; и аз на това се радвам, и ще се радвам. Защото зная че това ще ми излезе за спасение с вашата молитва и с помощта на Духа Исус Христов, според постоянното мое ожидане и надежда че нема да се посрамя в нищо, но с всеко дързновение, както всекога и сега, ще се възвеличи Христос в телото ми или чрез живот или чрез смърт. Защото за мене да живея е Христос, и да умра придобиване. Но ако живея в плътта, това ми е плод на делото; и що да избера не зная. Защото в утеснение съм и от двете; понеже имам желание да отида и да съм с Христа, което би било много по-добро; но да остана в плътта по-нуждно е за вас. И за това уверен, зная че ще остана и ще пребъда наедно с всички вас за вашия във верата успех и за вашата радост; да се преумножава чрез мене вашата в Исуса Христа похвала с моето дохождане пак при вас. Обхождайте се само достойно на евангелието Христово, да би, или кога дойда и ви видя, или като не съм при вас, да чуя за вас че стоите в един дух и сподвизавате се единодушно за верата евангелска, и не се устрашавате в нищо от противниците; което ще бъде доказателство за тех на погибел, а за вас на спасение, и то от Бога; защото, колкото за Христа, вам е дарено, не само да вервате в него, но и да страдате за него; като имате истия подвиг какъвто сте видели в мене, и сега чуете че е в мене. И тъй, ако има некое утешение в Христа, или некоя разтуха от любов, или некое общение на Духа, или некое милосердие и съжаление, изпълнете радостта ми да мислите все едно всички, да имате еднаква любов, да сте единодушни и единомислени. Да не правите нищо от съперничество или от тщеславие, но по смиреномъдрие всеки един да има другиго по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за себе си, но всеки и за другите. Да бъде във вас същото мъдруване което беше и в Христа Исуса; който в образ Божий като бе не го помисли похищение да е равен Богу, но обезслави себе си, като прие рабски образ и стана подобен на человеците; и като се намери по образ както человек смири себе си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст. За това и Бог го превъзвиши, и подари му име което е над всеко друго име; така щото на Исусовото име да се поклони всеко колено от небесните и земните и подземните, и всеки език да изповеда че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. Заради това, възлюблени мои, каквото сте ме винаги слушали, не само както когато съм при вас, но сега много повече като не съм при вас, изработвайте спасението си със страх и трепет; защото Бог е който действува във вас и хотението и действуването, според неговата добра воля. Правете всичко без роптание и противоречие, за да бъдете безукоризнени и незлобиви, чада Божии непорочни всред строптив и развращен род, между който светите като светила на света, като държите словото на вечния живот, за моя похвала в деня Христов че не съм тичал напраздно и не съм се напраздно трудил. Но, ако и да се приносям аз възлияние на жертвата и за служението на вашата вера, радвам се и сърадвам се с всички вас. И така и вие се радвайте и сърадвайте се с мене. И надея се на Господа Исуса скоро да проводя до вас Тимотея, да се утеша духом и аз като разбера за вашето състояние. Защото немам другиго никого на еднакъв дух с мене който да се погрижи искренно за вас; понеже всичките търсят своето си, а не което е на Христа Исуса; а вие знаете неговата верност че, както чадо с отца си слугува с мене в благовествуването. И тъй, надея се него да проводя тутакси щом разбера как ще стане с мене; а уверен съм в Господа че и сам скоро ще дойда. Помислих обаче за нуждно да проводя до вас Епафродита, брата и сътрудника и сподвижника моего, а вашего посланика и служителя на потребата ми; понеже милееше за всички вас, и тъжеше защото бехте чули че бе болен. И наистина боледува близу до смърт; но Бог го помилва, и не тъкмо него, но и мене, да ми не стане скърб върх скърб. За това и по-скоро го проводих, да се възрадвате като го видите пак, и аз да бъда по-безскърбен. И тъй, приемете го в Господа с всека радост, и имайте таквизи на почест; понеже за делото Христово наближи до смърт, защото презре живота си за да допълни недостатъка на вашите КЪ мене услуги. При това, братие мои, радвайте се в Господа. Аз да ви пиша все това истото, колкото за мене не ми е досадно, а за вас е безопасно. Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжливото обрезване; защото обрезването сме ние които духом служим Богу, и се хвалим с Христа Исуса, и уверението ни не е на плътта; ако и да мога аз и на плътта да имам уверение. Ако би друг некой мислил че може да има уверение на плътта, то аз повече: обрезан в осмия ден, из рода Израилев, от племето Вениаминово, Евреин от Евреи, по закона Фарисей, по ревността гонител на църквата, по правдата на закона непорочен бех. Но това което беше за мене придобиване, щета го вмених за Христа; а още и вменявам всичкото че е щета поради превъзходството на познаването на Христа Исуса Господа моего; за когото изгубих всичко и вменявам всичко за измет, само Христа да придобия и да се найда в него, без да имам своя си от закона правда, но правдата която е от верата Христова, то ест, правдата която е от Бога чрез верата; да позная него, и силата на неговото възкресение, и участието в неговите страдания, съобразуван със смъртта му, дано би да достигна във възкресението на мъртвите. Не че съм достигнал вече или съм станал вече съвършен; но гоня изподир дано постигна това за което бидох и постигнат от Христа Исуса. Братие, аз не мисля себе си че съм постигнал; но едно правя, задното забравям, а КЪ предното се простирам, и тичам КЪ целта за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса. И тъй, ние които сме съвършени това да мислим; и ако мислите нещо инак, и него Бог ще ви открие. Но в това в което сме достигнали, по истото правило да живеем, истото да мъдруваме. Братие, бъдете мои подражатели, и сматряйте на тези които ходят така както имате нас за пример. Защото ходят мнозина, за които много пъти ви казвах, а сега и с плач ви казвам, че те са врагове на кръста Христов; на които сетнината е погибел, на които бог е търбухът им, и славата им е в срамотните им работи, които мъдруват земните неща. Защото нашето жителство е на небеса, от дето и Спасителя очакваме, Господа Исуса Христа, който ще преобрази униженото наше тело да стане съобразно с неговото славно тело, по действието чрез което може и да покори всичко на себе си. За това, възлюблени и въжделени мои братие, радосте и венче мой, така стойте в Господа, любезни мои. Моля Еводия, моля и Синтихия, да мъдруват истото в Господа; още и тебе моля, искренни мой съдружниче, помагай им които наедно с мене се подвизаваха в благовествуването, наедно и с Климента и другите мои сътрудници, на които имената са в книгата на живота. Радвайте се всекога в Господа: пак ще река: Радвайте се. Кротостта ви да бъде позната на всичките человеци. Господ е близу. За нищо недейте се грижи; но във всеко с благодарение казвайте прошенията си на Бога с молитва и молене; и мир Божий, който превъзходи всеки ум, ще съхрани сърдцата ви и помишленията ви в Христа Исуса. Следователно, братие, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има некоя добродетел, и ако има некоя похвала, това размишлявайте. Което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, това правете; и Бог на мира ще бъде с вас. Аз се много възрадвах в Господа че сега най-после показахте изново процветеваща вашата за мене грижа; за което се погрижихте, но немахте благовремие. Не че по оскъдност казвам това; защото аз се научих да съм задоволен в каквото се намервам. Знам да живея оскъдно, знам и изобилно да живея: всекъде и всекак съм научен и да съм сит и да съм гладен, и да съм в изобилие и да съм в скъдност. Всичко мога чрез Христа който ме укрепява. Но добре сторихте че взехте участие в скръбта ми. А и вие, Филипяни, знаете че в началото на благовествуването, когато излезох из Македония, ни една църква не влезе в съобщение с мене за даване и за вземане, тъкмо едни вие; защото и в Солун и еднъж и дваж провождахте ми в нуждата ми. Не че искам дара, но искам плода който се умножава за ваша сметка. Но приех всичко, и имам изобилно: задоволих се като приех от Епафродита проводеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна Богу. А Бог мой ще изпълни всека ваша потреба по своето богатство в славата чрез Христа Исуса. А Богу и Отцу нашему да бъде слава във веки веков. Амин. Поздравете в Христа Исуса всекиго светаго. Поздравяват ви братята които са с мене. Поздравяват ви всичките светии, и най-паче които са от Кесаревия дом. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Павел, с волята Божия, апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до светите и верните в Христа братя които са в Колоса: Благодат вам и мир от Бога Отца нашего, и Господа Исуса Христа. Благодарим Богу и Отцу на Господа нашего Исуса Христа, молеще се винаги за вас, като чухме вашата в Христа Исуса вера, и любовта ви КЪ всичките светии, зарад надеждата която се пази за вас на небеса; за която сте чули от по-напред в истинното слово на евангелието което дойде във вас, както и във всичкия свет, и принося плод и расте, както и във вас от който ден сте чули и познали Божията благодат в истината; както сте и научили от Епафраса възлюбления наш съслужник, който е за вас верен служител Христов; който ни и яви вашата чрез Духа любов. За това, и ние, от деня в който сме чули, не преставаме да се молим за вас и да просим от Бога да изпълните с познанието на неговата воля във всека премъдрост и духовно разумение, да ходите достойно Господу, да му угождавате във всичко, и да приносяте плод във всеко добро дело, и да растете в познанието Божие; възмогвани във всичка сила по могуществото на неговата слава във всеко търпение и дълготърпение с радост; благодаряще Богу Отцу който ни удостои за участието в наследието на светиите във виделината; който ни избави от властта на тъмнината, и премести ни в царството на възлюбленаго Сина своего, в когото имаме изкупуването чрез кръвта му, прощението на греховете; който е образ на невидимаго Бога, първороден преди всите твари; понеже чрез него бе създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било, или господства, или началства, или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде; и той е преди всичко, и всичкото чрез него се състои. И той е глава на телото, на църквата, който е начатък, първороден из мъртвите, за да има той първенство във всичко; защото в него благоволи Отец да се всели всичката пълнота, и чрез него да примири всичкото със себе си, като умири чрез него с кръвта на неговия кръст и земните небесните. И вас които бехте некога си отчуждени и врагове според помислите в злите дела примири сега чрез телото на неговата плът, чрез смъртта, да ви представи пред себе си свети и непорочни и неповинни; ако пребъдете основани и твърди във верата, и неподвижни от надеждата на евангелието което сте чули, проповеданото на всека твар която е под небесата, на което аз Павел станах служител. Сега се радвам в страданията си за вас, и запълням в моето тело недостатъка на Христовите скърби зарад неговото тело което е църквата; на която аз станах служител по Божие смотрение което ми се даде заради вас, да изпълня проповедта на словото Божие, тайната която беше скрита от вековете и от родовете, и сега се яви на неговите светии; на които благоизволи Бог да яви какво е богатството на славата на тази тайна между езичниците, което е Христос във вас надеждата на славата; когото ние проповедваме, и съветваме всекиго человека, и поучаваме всекиго человека във всека премъдрост, да представим всекиго человека съвършен в Христа Исуса; за което се и трудя, и подвизавам се по действието негово, което действува в мене силно. Защото искам да знаете какъв голем подвиг имам за вас, и за тези които са в Лаодикия, и за тези които не са виждали лицето ми в плът, да се утешат сърцата им съединени купно в любов, и във всеко богатство на съвършено разумение, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа, в когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието. А това ви казвам за да ви не прелъсти некой с убедителни речи; защото ако и да не съм с вас телом, но духом съм с вас, и радвам се като гледам наредбата ви и постоянството ви във верата Христова. И тъй, както сте приели Христа Исуса Господа, в него ходете, вкоренени и назидавани в него, и утвърдени във верата както бехте научени, и преуспевайте в нея с благодарение. Братие, гледайте да ви не заплени некой с философия и с праздна измама по предание человеческо, по стихиите на света, а не по Христа; защото в него обитава телесно всичката пълнота на божеството, и вие имате пълнота в него, който е глава на всеко началство и власт; в когото и обрезани бидохте с неръкотворено обрезване, и съблекохте греховното тело на плътта чрез обрезването Христово; спогребени с него в кръщението, в което и съвъскръснахте чрез верата на действието от Бога който го възкръси от мъртвите. И вас, като бехте мъртви в прегрешенията и в необрезването на плътта си, съживи с него като прости всите наши престъпления; и като изтреби противния нам с постановленията запис който беше против нас, и махна го отсред, и прикова го на кръста; и като съблече началствата и властите, изведе ги на позор явно и възтържествува над тех чрез него. И тъй, да ви не осъжда никой за ядене, или за пиене, или за това което се отнася до некой праздник, или до новолуние, или до съботи; които са сенка на бъдещото, а телото е Христово. Никой с измама да ви не лиши от наградата със самоволно смиреномъдрие и с ангелослужение, като се вглъбява в неща които не е видел, и напраздно се надува с плътския си ум, а не държи главата Христа, от когото всичкото тело, чрез ставите и свързките снабдявано и свързвано, расте по Божие нараснуване. И тъй, ако сте с Христа умрели колкото за стихиите на света, то защо като че сте живи на света държите постановления, «Не похващай, не вкусвай, не пипай,» които всички от употребение се развалят, по человечески заповеди и учения? които имат само вид на премъдрост в самоволно богослужение и смиреномъдрие и непощадение на телото, не за никаква почест в насищение на плътта. И тъй, ако сте съвъскръснали с Христа, търсете горното, дето Христос седна отдесно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умрехте, и животът ви е скрит с Христа в Бога. Когато Христос животът наш се яви, тогаз и вие с него ще се явите в слава. И тъй, умъртвете земните ваши удове, блуд, нечистота, страст, зла похот, и лихоимство, което е идолослужение; заради които иде гнев Божий върх синовете на непокорството; в които сте и вие некога си ходили когато живеехте в тех. А сега отхвърлете и вие всичко това, гнев, ярост, злоба, хулене, срамотни речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг, като се съблекохте вече от ветхия человек с делата му, и облекохте се с новия, който се подновява в познание по образа на тогоз който го е създал; дето нема Елин нито Юдеин, обрезване и необрезване, варвар, Скит, раб, свободен; но все и във все Христос. И тъй, като избрани Божии свети и възлюблени облечете се с милосердие, благодат, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение. Претърпевайте си един на друг, и един на друг си прощавайте ако би некой да има връх некого тъжба: както и Христос е простил вам, така и вие. И над всичко това облечете се в любовта, която е свързка на съвършенството. И мир Божий да владее в сърдцата ви, на който сте призовани в едно тело; и благодарни бивайте. Словото Христово да се вселява във вас богато с всека премъдрост; учете се и вразумявайте се в псалми и пения и песни духовни, като пеете Господу с благодат в сърцата си. И все що правите словом или делом, всичко правете в името на Господа Исуса, благодареще чрез него Богу и Отцу. Жени, покорявайте се на своите си мъже, както подобава в Господа. Мъже, любете жените си, и не бивайте жестоки КЪ тех. Чада, бъдете послушни на родителите си във всичко, защото това е благоугодно Господу. Отци, не раздразняйте чадата си, да не малодушествуват. Раби, бъдете във всичко послушни на вашите по плът господари, не с работене само пред очите им както человекоугодници, но с простота сърдечна боеще се от Бога. И все що правите, работете от душа, като на Господа, а не като на человеци; понеже знаете че ще приемете от Господа заплатата на наследието; защото на Господа Христа слугувате. А който струва неправда ще приеме заплатата на неправдата си; и нема лицеприятие. Господари, отдавайте на рабите си праведното и равното, като знаете че и вие имате Господар на небеса. На молитва бъдете постоянни, и бодърствувайте в нея с благодарение; молете се още и за нас да ни отвори Бог врата на словото, да говоря тайната Христова за която съм и вързан, да я явя както ми подобава да говоря. КЪ външните обхождайте се с мъдрост като изкупувате времето. Говоренето ви да бъде винаги с благодат подправено със сол, да знаете как требва да отговаряте всекиму едному. Колкото за мене, ще ви изкаже всичкото Тихик, възлюблений брат и верен служител и съслужник в Господа, когото само за това проводих до вас, да разбере състоянието ви и да утеши сърдцата ви, с Онисима вернаго и любезнаго брата който е от вас; ще ви изкажат за тука всичко. Поздравява ви Аристарх, съпленникът ми, и Марко, сродникът на Варнава, (за когото приехте поръчване: ако дойде при вас, приемете го,) и Исус нарицаемий Юст, които са от обрезаните: те ми са единствените сътрудници в царството Божие които ми станаха утешение. Поздравява ви Епафрас, раб Христов, който е от вас, и който всекога за вас се подвизава в молитвите, да стоите съвършени и изпълнени във всека воля Божия. Защото свидетелствувам за него че има голема ревност за вас и за тези които са в Лаодикия и в Иеропол. Поздравява ви възлюбленият Лука лекарът, и Димас. Поздравете братята които са в Лаодикия, и Нимфана и домашната му църква. И като прочетете писмото помежду си, сторете да се прочете и в църквата на Лаодикийците; и това което е из Лаодикия да го прочетете и вие. И речете Архипу: Внимавай на служенето което си приел в Господа, да го изпълниш. Поздравлението съм писал аз Павел с ръката си. Помнете оковите ми. Благодат да бъде с вас. Амин.

Павел и Силуан и Тимотей до Солунската църква в Бога Отца и Господа Исуса Христа: Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа. Благодарим всекога Богу за всички вас, и поминуваме ви в молитвите си, като помним непрестанно вашето дело на верата, и труда на любовта, и търпението на надеждата в Господа нашего Исуса Христа, пред Бога и Отца нашего; понеже знаем, братие възлюблени от Бога, вашето избрание; защото нашето КЪ вас благовествуване не стана само със слово, но и със сила, и с Духа Светаго, и с големо удостоверение, както знаете какви бехме заради вас помежду ви. И вие станахте подражатели нам и Господу като при много утеснения приехте словото с радост на Духа Светаго; така щото станахте пример на всите верващи които са в Македония и в Ахаия. Защото от вас се прогласи словото Господне не само в Македония и Ахаия; но и на всеко место се разчу вашата вера в Бога, щото ние не требва да говорим нещо. Защото те възвещават за нас как стана нашето влизане при вас, и как сте се обърнали от идолите КЪ Бога за да служите на живия и истинния Бог, и да очаквате от небеса неговия Син, когото възкръси от мъртвите, Исуса, който ни освобождава от идещия гнев. Защото вие сами знаете, братие, нашето при вас влизане че не бе напраздно; но като бехме от по-напред, както знаете, пострадали и обезчестени във Филипи, дързнахме в Бога нашего да проповедаме вам евангелието Божие с голем подвиг. Защото нашето увещание не бе от прелъгване, нито от нечистота, нито с измама; но както бехме удобрени от Бога да ни повери благовествуването, така говорим, не като че угождаваме на человеци, но на Бога който изпитва сърдцата ни. Защото, както знаете, нито ласкателно слово употребихме некога, нито причина за лихоимство; Бог е свидетел; нито поискахме слава от человеци, нито от вас нито от други; (ако и да можехме да сме в тежкост като Христови апостоли;) но бехме тихи посред вас, както кърмилница се грижи нежно за чадата си. Така, като имахме гореща любов КЪ вас, имахме благодарение да ви предадем не току евангелието Божие, но и душите си, защото станахте любезни нам. Защото вие, братие, помните нашия труд и мъка, понеже, дене и ноще като работехме за да не отеготим ни едного от вас, проповедахме вам евангелието Божие. Вие сте свидетели и Бог как свето и праведно и неукоризнено се обходихме с вас верващите; както знаете как всекиго от вас, като отец чадата си, увещавахме, и утешавахме, и строго ви заръчахме да ходите достойно Богу който ви призва в своето царство и слава. За туй, и ние благодарим Богу непрестанно че, като приехте словото Божие което чухте от нас, приехте го, не като слово человеческо, но (като е наистина,) слово Божие, което и действува между вас верващите. Защото вие, братие, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви които са в Юдея, понеже и вие пострадахте истото от своите си съплеменници както и те от Юдеите, които и Господа Исуса убиха и своите си пророци, и нас разпъдиха, и Богу не угодяват, и на всичките человеци са противни; и възбраняват ни да говорим на езичниците да се спасят, за да изпълнят греховете си винаги; но постигна ги гневът до край. А ние, братие, като осиротехме от вас за малко време, с лице а не със сърдце, още повече с големо желание се постарахме дано видим лицето ви. За това, поискахме да дойдем при вас (и аз Павел) и веднъж и дваж; но направи ни пречка Сатана. Защото коя е нашата надежда, или радостта ни, или венецът на похвалата ни? Не сте ли вие пред Господа нашего Исуса Христа в пришествието негово? Защото вие сте нашата слава и радост. За това, като не можахме да търпим вече, разсъдихме за добро да останем сами в Атина; и проводихме Тимотея, брата нашего и служителя Божия и сътрудника нашего в евангелието Христово, да ви утвърди и да ви утеши от КЪ верата ви, да се не колебае никой в тези скърби; защото вие знаете че на това сме определени, защото когато бехме при вас, предсказвахме ви че има да претърпим притеснение, както и стана и знаете. За това, и аз като не можах вече да търпя проводих да разумея за верата ви, да не би да ви е изкусил изкусител, и да бъде трудът ни напраздно. А сега като дойде Тимотей от вас при нас та ни донесе добри известия за верата и любовта ваша, и това че имате всекога добро поменуване за нас и желаете да ни видите, както и ние вас, за това, при всичката наша скърб и нужда, утешихме се, братие, за вас чрез верата наша; понеже сега живеем ако стоите вие в Господа. Защото кое благодарение можем да въздадем Богу за вас заради всичката радост с която се радваме за вас пред Бога нашего? Ноще и дене преусърдно се молим да видим лицето ви и да допълним което ви не достига във верата ви. А сам Бог и Отец наш и Господ наш Исус Христос дано управи пътя ни КЪ вас. И вас Господ да умножи и да ви направи да преизобилвате в любовта един КЪ друг и КЪ всичките, както и ние КЪ вас, за да утвърди сърдцата ви непорочни в светостта пред Бога и Отца нашего в пришествието на Господа нашего Исуса Христа с всите негови светии. При това още, братие, просим и молим ви в Господа Исуса, каквото сте приели от нас как требва да ходите и да угодявате Богу така да преуспевате повече; защото знаете какви заповеди ви дадохме от Господа Исуса. Понеже това е волята Божия, вашето освещение, да се въздържате от блуд: да знае всеки от вас да държи съсъда си в светост и честност, не в страст на похот както и езичниците които не знаят Бога; да не преминува некой предела и да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е отмъстител, както ви и от по-напред казахме и засвидетелствувахме; защото Бог не ни е призовал на нечистота, но на светост. И тъй, който отхвърля това не отхвърля человека, но Бога който е и дал нам Духа своего Светаго. А за братолюбието немате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един КЪ друг; защото и правите това на всите братя които са по всичка Македония. И молим ви се, братие, да преуспевате повече, и усърдно да се стараете да живеете тихо, и да вършите своите си работи, и да работите със своите си ръце, както ви заръчахме; за да ходите благообразно пред външните, и да немате нужда от нищо. И не искам, братие, да не знаете за умрелите, за да не скърбите както и другите които немат надежда. Защото ако верваме че Исус умре и възкръсна, така и Бог умрелите в Исуса ще приведе с него заедно. Защото това ви казваме със слово Господне, че ние живите които останем до пришествието Господне нема да предварим умрелите; понеже сам Господ ще слезе от небето с повеление, с глас архангелов, и с тръба Божия; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние живите които сме останали с тех наедно ще бъдем грабнати на облаци да срещнем Господа на въздух; и така ще бъдем всекога с Господа. И тъй, утешавайте се един друг с тези думи. А за годините и времената, братие, немате нужда да ви се пише; защото вие знаете известно че денът Господен както крадец през нощ, така ще дойде; понеже когато казват: Мир и безопасност, тогаз ще нападне на тех внезапна погибел както болезните на непраздна жена; и нема да избегнат. Но вие, братие, не сте в тъмнина та да ви постигне денът като крадец. Всички вие сте синове на виделината и синове на деня; не сме на нощта нито на тъмнината. И тъй, да не спим както и другите, но да бъдем будни и трезвени. Защото които спят ноще спят, и които се опиват ноще се опиват; но ние като сме синове на деня да бъдем трезвени, и да облечем бронята на верата и на любовта, и за шлем, надеждата на спасението. Защото Бог не ни е определил за гнев, но да получим спасение чрез Господа нашего Исуса Христа, който умре за нас, за да живеем с него и когато сме будни и когато спим. За това, утешавайте се един друг, и назидавайте един другиго, както и правите. И молим ви, братие, да познавате тези, които се трудят помежду ви, и са настоятели ваши в Господа, и ви поучават, и да ги почитате премного с любов за делото им. Живейте мирно помежду си. Молим ви още, братие, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, поддържайте немощните, бъдете КЪ всички търпеливи. Гледайте да не отдава некой некому зло за зло; но търсете всекога доброто един на друг си и на всичките. Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте. Пророчества не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте: доброто дръжте. От всекакъв вид зло въздържайте се. А сам Бог мира да ви освети всесъвършено; и да се съхрани целокупен духът ви, и душата, и телото без порок, в пришествието на Господа нашего Исуса Христа. Верен е онзи който ви призовава, и ще го направи. Братие, молете се за нас. Поздравете всичките братя със целуване свето. Заклевам ви в Господа посланието да се прочете на всите свети братя. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с вас. Амин.

Павел и Силуан и Тимотей до Солунската църква в Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа: Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа. Длъжни сме, братие, да благодарим Бога всекога за вас както е достойно, защото верата ви превъзрастява, и умножава се любовта на всекиго едного КЪ другиго помежду всички вас; така щото и сами ние се хвалим с вас в църквите Божии за вашето търпение и за верата ви във всичките гонения ваши и притесненията които претърпевате, което е доказателство на праведната съдба Божия, за да се сподобите в царството Божие за което и страдате; понеже е праведно у Бога да въздаде скърб на тези които ви оскърбяват, а на вас оскърбяемите да даде отрада наедно с нас когато се яви Господ Исус от небето с ангелите на своята сила, в огън пламенен да даде отмъщение на тези които не познават Бога, и които се не покоряват на евангелието на Господа нашего Исуса Христа; които ще приемат наказание, вечна погибел, от лицето Господне и от славата на неговата сила когато дойде да се прослави в своите светии, и да се покаже чуден между всичките верващи (понеже вие повервахте в нашето свидетелство) в онзи ден. Заради това и винаги се молим за вас, да ви сподоби Бог наш на призванието, и да изпълни всеко благоволение на благостта и всеко дело на верата в сила; за да се прослави във вас името на Господа нашего Исуса Христа, и вие в него по благодатта на Бога нашего и Господа Исуса Христа. А колкото за пришествието на Господа нашего Исуса Христа, и за нашето с него събиране, молим ви, братие, да се не поколебавате скоро от ума си, нито да се смущавате, ни духом, ни словом, нито с писмо като от нас проводено, уж че настана денът Христов. Да ви не прелъсти никой никак; защото онзи ден нема да дойде ако първо не дойде отстъплението, и се не открие человекът на греха, синът на погибелта, който се противи и превъзнося се повече от всекиго който се нарича Бог, или нещо което за свето се почита, така щото да седне в храма Божий както Бог, и да показва себе си че е Бог. Не помните ли че когато бех още при вас казвах ви това? А сега знаете онова което го възпира за да се яви в своето си време. Защото тайната на беззаконието действува вече; само да се отмахне отсред който я възпира сега; и тогаз ще се яви беззаконният, когото Господ ще убие с духа на устата си, и ще изтреби с явлението на пришествието си, тогоз на когото идването е по действието на Сатана, с всека сила и знамения и чудеса лъжовни и с всека измама на неправдата, между тези които погинват; защото не приеха любовта на истината за да се спасят. И за това Бог ще им проводи действие на заблуждение за да поверват в лъжата; за да бъдат осъдени всички които не са повервали в истината, но са благоволили в неправдата. А ние сме длъжни винаги да благодарим Бога за вас, възлюблени от Господа братие, че Бог от начало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и верването в истината, в което ви призва с нашето благовествуване за получаване на славата на Господа нашего Исуса Христа. И тъй, братие, стойте и дръжте преданията които научихте или от словото или от посланието наше. А сам Господ наш Исус Христос, и Бог и Отец наш, който ни възлюби и по благодат даде ни вечно утешение и добра надежда, да утеши сърдцата ви, и да ви утвърди във всеко добро слово и дело. Най-после, братие, молете се за нас, да напредва словото Господне и да се слави, както и у вас, и да се избавим от неразбраните и лукавите человеци; защото нема във всички вера. Но верен е Господ който ще ви утвърди и ще ви съхрани от лукаваго. И имаме уверение на Господа за вас че това което ви повелеваме и правите го и ще го правите. А Господ да управи сърцата ви в любов Божия и в търпение Христово. Повелеваме ви още, братие, в името на Господа нашего Исуса Христа, да се отдалечавате от всекиго брата който ходи безчинно, и не по преданието което е приел от нас. Понеже вие сами знаете как требва да ни подражавате, защото не се обходихме безчинно между вас; нито даром ядохме хлеб у некого, но с труд и с мъка работехме дене и ноще да не отеготим никого от вас. Не защото власт немаме, но да ви дадем себе си образ за да ни подражавате. Защото и когато бехме при вас, това ви заръчахме че, ако не рачи некой да работи, нито да яде. Понеже чуваме че некои ходят безчинно между вас, които не работят нищо, но се месят в чужди работи. На таквиз заръчваме и умоляваме ги чрез Господа нашего Исуса Христа да работят в безмълвие и да ядат своя си хлеб. А вие, братие, да ви не дотегнува да правите добро. И ако некой не слуша словото наше чрез посланието, забележете го, и не се събирайте с него, да се засрами; и недейте го има като за неприятел, но наставлявайте го като брат. А сам Господ на мира да ви даде мир всегда и всекак. Господ да бъде с всички вас. Поздравлението с моята ръка Павлова, което е белег във всеко послание; така пиша. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Павел апостол Исус Христов, по повеление на Бога Спаса нашего и Господа Исуса Христа нашата надежда, на Тимотея собственото ми във верата чадо: Благодат, милост, мир, от Бога Отца нашего, и Христа Исуса Господа нашего. Както те молих, когато отхождах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на некои си да не предават друго учение, нито да внимават на басни и безконечни родословия, които произвождат повече препирания, а не назидание Божие във верата, така прави. А целта на заръчането е любов от чисто сърдце, от добра съвест, и от нелицемерна вера; в които като погрешиха некои уклониха се в празднословие, и искат да са законоучители, без да разумеват нито което говорят нито за което потвърдяват. А ние знаем че законът е добър ако го употребява некой законно; като знае това, че законът не бе положен за праведния, но за беззаконните и непокорливите, за нечестивите и грешните, неправедните и скверните, за отцеубийците и майкоубийците, за человекоубийците, за блудниците, мъжеложниците, заробителите, лъжците, клетвопрестъпниците, и за всичко друго що е противно на здравото учение, по славното евангелие на блаженаго Бога което ми бе поверено. И благодаря Христу Исусу Господу нашему, който ми даде сила, че ме има за верен, и настани на службата мене който бех изпърво хулител и гонител и обезчестител. Но помилван бидох, понеже без да зная сторих това в неверие; и преумножи се благодатта на Господа нашего с вера и любов в Христа Исуса. Верно и за всеко приимане достойно е словото, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които първий съм аз; но за това бидох помилван, да покаже Исус Христос първом в мене всичкото си дълготърпение, за пример на тези които щеха да поверват в него за живот вечен. А на Царя на вековете, на нетленнаго, невидимаго, едного премъдраго Бога, чест и слава във веки веков. Амин. Това заръчане ти предавам, чадо Тимотее, според станалите по-напред за тебе пророчества, да воинствуваш в тех доброто воинствуване, като имаш вера и добра съвест, която като отхвърлиха некои отпаднаха от верата; от които са Именей и Александър, които предадох на Сатана за да се научат да не богохулствуват. И тъй, моля ви, преди всичко да правите моления, молитви, прошения, благодарения за всички человеци, за царе, и за всички които са на власт, за да поминем живот тих и безмълвен във всеко благочестие и честност. Защото това е добро и приятно пред Спаса нашего Бога, който иска да се спасят всите человеци, и да дойдат в познание на истината. Защото един е Бог, един и ходатай между Бога и человеците, человек Христос Исус, който даде себе си изкупление за всички, свидетелство на своето си време, за което бидох поставен аз проповедник и апостол, (истина казвам в Христа, не лъжа,) учител на езичниците във верата и в истината. И тъй, искам мъжете да се молят Богу на всеко место, и да въздигат ръце чисти без гнев и съмнение. Така и жените с прилична премена, със срамежливост и целомъдрие да украсяват себе си, не с плетения на космите или със злато или с бисери или с многоценни дрехи; но с добри дела както подобава на жени които са се предали на благочестието. Жената да се учи мълчаливо с всеко покорство. А жена да поучава не дозволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева. И Адам се не излъга; но жената се излъга та падна в престъпление; но пак ще се спаси чрез чадородието ако пребъдат във верата и любовта и в светост с целомъдрие. Това слово е верно: Ако се ревне некому епископство, добро дело желае. Требва прочее епископът да е непорочен, на една жена мъж, трезвен, целомъдър, благочинен, страннолюбив, поучителен, не пияница, не побойник, не лаком за гнусна печалба, но кротък, не крамолник, не сребролюбец; който управлява добре своя си дом, и държи чадата си в послушание с всека честност; (защото ако не знае некой да управлява своя си дом, как ще има прилежание за църквата Божия?) Да не е нов във верата, за да се не възгордее и падне под осъждението на дявола. Требва още той да има добро свидетелство и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола. Така и дяконите да са честни, не двоезични, да не обичат много вино, да не са лакоми за гнусна печалба. да пазят тайната на верата с чиста съвест. И те пак първо да се изпитват, и после да стават дякони ако са непорочни. Тъй и жените им да са честни, не клеветници, трезвени, верни във всичко. Дяконите да биват мъже на една жена, и да управляват добре чадата си и къщята си. Защото които са служили добре в тоз чин придобиват за себе си добра степен и големо дързновение във верата в Христа Исуса. Това ти пиша, и се надея скоро да дойда при тебе, но ако закъснея, за да знаеш как требва да се обхождаш в дома Божий, който е църква на Бога живаго, стълп и утвърждение на истината. И без противоречие велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, оправда се в Дух, показа се на ангелите, проповедан бе в езичниците, поверван биде в света, възнесе се в слава. А Духът ясно казва че в последните времена некои ще отстъпят от верата, и ще слушат прелъстителни духове и учения бесовски, чрез лицемерието на тези които говорят лъжа, и имат съвестта си пригорела, и запрещават жененето, и заповедват въздържане от ястия които Бог създаде да ги употребяват с благодарение верните и тези които са познали истината. Защото всеко създание Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне когато се приима с благодарение; понеже се осветява със словото Божие и с молитва. Това като съветваш братията ще бъдеш добър служител Исус Христов, хранен със словесата на верата и на доброто учение което си последвал. А скверните и бабинските басни отбегвай, и обучавай себе си в благочестие. Защото телесното обучение за малко е полезно; а благочестието е на всичко полезно, понеже има обещанието на сегашния и на бъдещия живот. Това слово е верно и за всеко възприемане достойно; понеже за това се и трудим и укорения търпим, защото имаме надежда на Бога живаго който е Спасител на всичките человеци, а най-паче на верните. Това заръчвай и учи. Никой да не презира твоята младост; но бъди на верните образ в слово, в поведение, в любов, в дух, във вера, в чистота. Докле дойда, внимавай в прочитането, в наставлението, и в поучението. Не оставяй в нерадение дарбата която е в тебе, която ти се даде чрез пророчество с възлагането на ръцете от презвитерите. В това се поучавай, в това се занимавай, да бъде явно на всичките твоето преуспеване. Внимавай на себе си и на поучението, и стой в това; защото тъй като правиш, и себе си ще спасиш и тези които те слушат. Стараго человека не укорявай, но като отца го увещавай; а по-младите като братя: старите жени като майки: по-младите като сестри, с всека чистота. Вдовиците почитай които са истинно вдовици. Ако ли некоя вдовица има чада или внучета, да се учат първо да почитат добре домашните си и да въздават въздаяния на родителите си; защото това е добро и угодно пред Бога. А която е истинно вдовица и останала сама надее се на Бога, и пребъдва в моления и в молитви ден и нощ; но която живее сладострастно жива е умрела. И това заръчвай за да бъдат непорочни. Ако ли некой не промишлява за своите си, и най-паче за домашните си, той се е отрекъл от верата, и от неверник е по-лош. В числото на вдовиците да се приима вдовица не по-долу от шестдесет години, която е била на един мъж жена, свидетелствувана в добри дела, ако е чада отхранила, ако е странни пригледала, ако е на светии нозе омила, ако е на бедни помагала, ако е следвала усърдно всеко добро дело. А по-младите вдовици не приимай, защото когато разсвирепеят против Христа искат да се женят, та падат под осъждение, защото се пометнаха от първата си вера; а при това научават се да стоят праздни, да ходят от къща в къща; и не тъкмо праздни, но и блядиви, и месят се в чужди работи, и говорят което не е прилично. И тъй, искам младите вдовици да се женят, да раждат чада, да управляват дом, да не дават никоя причина на противника за хулене; защото некои се вече уклониха след Сатана. Некой верен или верна некоя ако има вдовици да си ги пригледват; и да се не натоваря църквата; за да може да пригледва истинските вдовици. Презвитерите които добре предстояват да се сподобяват с двойна почест, а повече тези които се трудят в словото и поучението; защото писанието казва: «Не обвързвай устата на вол който вършее;» и, «Достоен е работникът за заплатата си.» Обвинение връх презвитер не приимай освен при двама или при трима свидетели. Тези които съгрешават изобличавай ги пред всичките, да имат страх и другите. Пред Бога и пред Господа Исуса Христа и пред избраните ангели завещавам ти да съхраниш тези заповеди без предубеждение, и нищо да не правиш по пристрастие. Не възлагай ръце за скоро на никого, нито бивай участник на чужди грехове. Пази себе си чист. Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите твои боледувания. На некои человеци греховете са предизявени, и преди тех идат на съд; и на некои от после идат. Така и добрите дела на некои са предизявени, и които са инак не могат да се утаят. Рабите които са под иго да считат своите си господари достойни за всека почест, да се не хули името Божие и учението. Тези които имат господари верващи да ги не презират по това че са братя; но толко повече да им работят, защото са верни и възлюбени тези които имат част в благодеянието. Това поучавай и увещавай. Ако ли некой учи инак, и не пристава на здравите думи на Господа нашего Исуса Христа и на учението което е по благочестие, възгордел се е и не знае нищо, но боледува за придирвания и препирания, от които бива завист, разпри, хули, лукави подозрения, праздни препирни на человеци с развратен ум и лишени от истината, които мислят че благочестието е придобиване. Отдалечавай се от таквизи. А благочестието с благодарение е големо придобиване. Защото не внесохме в света нищо: явно че не можем нито да изнесем нещо; а като имаме прехрана и облекло да сме благодарни с това. А които искат да се обогатеват падат в напаст, и в примка, и в много несмислени и вредителни похоти които правят человеците да потъват в пагуба и в погибел. Защото корен на всите злини е сребролюбието, което като се ревне на некои стори ги та се заблудиха от верата, и пронизаха себе си с много скърби. Но ти, человече Божий, бегай от тези неща; и следвай правдата, благочестието, верата, любовта, търпението, кротостта. Подвизавай се с добрия подвиг на верата, хвани се за вечния живот, на който си и призван бил и изповедал си доброто изповедание пред мнозина свидетели. Завещавам ти пред Бога който оживява всичко, и пред Христа Исуса, който засвидетелствува пред Понтийскаго Пилата доброто изповедание, да упазиш заповедта чиста, безукорна, до явлението на Господа нашего Исуса Христа, което в свое си време ще покаже блаженият и единият Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите, който сам има безсмъртие, който обитава във виделина непристъпна, когото никой от человеците не е видел нито може да види; комуто чест и държава във веки. Амин. На богатите в този свет заръчай да не високоумствуват, нито да се надеят на непостоянството на богатството, но на Бога живаго който дава нам всичко изобилно за наслаждение; да струват добро, да богатеят в добри дела, да бъдат доброподатливи, общителни, да събират имот за себе си добро основание за в бъдеще, за да достигнат вечния живот. О Тимотее! пази залога, и уклонявай се от скверните празднословия и противоречия на лъжеименното знание, на което като се предадоха некои погрешиха от верата. Благодат с тебе. Амин.

Павел, с волята Божия апостол Исус Христов по обещанието на живота който е в Христа Исуса, на Тимотея, възлюбленото чадо: Благодат, милост, мир от Бога Отца и Христа Исуса Господа нашего. Благодаря Богу, комуто от прародители още служа с чиста съвест, че непрестанно те поменувам в молбите си ден и нощ, и като помня сълзите ти желая да те видя за да се изпълня с радост; понеже си докарвам на памет нелицемерната в тебе вера, която изпърво обитаваше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а уверен съм че и в тебе. По тази причина ти напомням да разпаляш Божието дарование което е в тебе от възлагането на моите ръце. Защото Бог не даде нам дух на боязън, но дух на сила и любов и целомъдрие. И тъй, не се срамувай от свидетелството на Господа нашего, нито от мене неговия узник, но стани участник в злостраданията на евангелието по силата от Бога, който е спасил нас и призвал със свето призвание, не според делата ни, но по своето предложение и по дадената нам преди вечните времена благодат в Христа Исуса, а която се откри нине чрез явлението на Спаса нашего Исуса Христа, който унищожи смъртта, и осия живота и безсмъртието чрез евангелието; на което бидох поставен аз проповедник и апостол и учител на езичниците; за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в кого съм повервал, и уверен съм че е силен да упази залога мой до онзи ден. Дръж примера на здравите думи които си чул от мене във вера и любов която е в Христа Исуса. Добрия залог упази чрез Духа Светаго който живее в нас. Ти знаеш това, че всички които са в Азия отвърнаха се от мене, от които е Фигел и Ермоген. Господ да даде милост на дома Онисифоров; защото много пъти ме упокои, и не се усрами от оковите ми, но когато дойде в Рим потърси ме с по-големо старание и намери ме. Господ да му даде да намери милост пред Господа в онзи ден; а колко ми послужи в Ефес, ти знаеш твърде добре. И тъй, ти, чадо мое, заякнувай в благодатта която е в Христа Исуса. И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци които да са способни и други да научат. За това, ти претърпи злострадание като добър воин Исус Христов. Никой воин се не вплита в житейски работи, за да угоди на тогози който го е взел за воин. Ако би и да се подвизава некой, не се венчава ако би законно да се не подвизава. Земледелецът който се труди требва първо да вкуси от плодовете. Разумевай това което ти казвам; а Господ да ти даде разумение на всичко. Помни Исуса Христа, от семето Давидово, който възкръсна от мъртвите според моето благовествуване; за което злострадам даже до окови като злодеец; но словото Божие се не вързва. За това, всичко претърпевам заради избраните, за да получат и те спасението което е в Христа Исуса с вечна слава. Верно е словото; защото ако умрем с него, то ще и да живеем с него; ако търпим, то ще и да царуваме с него; ако се отричаме, и той ще се отрече от нас; ако сме неверни, той верен остава: не може да се отрече от себе си. Това напомняй и заръчвай им пред Господа, да не влезват в препиране, което не е за никаква потреба, но за разорение на слушателите. Старай се да представиш себе си удобрен пред Бога, работник който нема от що да се срамува, като разподеляш право словото на истината. А от скверните празнословия отдалечавай се; защото ще преуспеят повече в нечестие, и словото им като живеница ще разяда; от които са Именей и Филет, които погрешиха от истината и казват че възкресението е вече станало; та събарят верата на некои. Но твърдото основание Божие стои, и има този печат: Знае Господ тези които са негови, и: Всеки който именува името Господне да отстъпи от неправдата.. А в един голем дом нема само златни и сребърни съсъди, но и дървени и пръстни; и едни са за почест, а други за безчестие. И тъй, ако очисти некой себе си от тези неща, ще бъде съсъд за почет, освещен и благопотребен на стопанина, приготвен за всеко добро дело. И от младежките похоти отбегвай, и следвай правдата, верата, любовта, мира, с всички тези които призовават Господа от чисто сърце. А от глупавите и неучените предирвания се отричай, понеже знаеш че раждат крамоли. А раб Господен не требва да се кара, но да бъде кротък КЪ всичките, поучителен, незлоблив, с кротост да наставлява противниците, дано би им дал Бог покаяние да познаят истината, и да се съвземат от примката на дявола от когото са уловени живи за неговата му воля. И това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото человеците ще бъдат самолюбиви, сребролюбиви, величави, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, немилосерди, непримирителни, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, напрасничави, надути, повече сластолюбиви а не боголюбиви, и ще имат вид на благочестие, а от силата негова ще са отречени; и от таквизи се отвращай. Защото от тех са онези които се въвират в къщата, и подлъстят женища които са претоварени с грехове, и се водят от различни похоти, които всекога се учат, и никога не могат да дойдат в познанието на истината. И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Моисея, така и те се противят на истината, человеци умом разтлени, развращени във верата. Но нема да успеят повече; защото безумието им ще стане известно на всичките, както стана и техното. А ти си последвал моето учение, поведение, намерение, верата ми, дълготърпението, любовта, търпението, гоненията, страданията, които ми станаха в Антиохия, в Икония, в Листра, какви гонения претърпех; и от всичките ме избави Господ. Но и всички които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса ще бъдат гонени. А лукави и прелъстници человеци ще преуспеят по-назле, да прелъстяват и да са прелъщаеми. А ти стой в това което си научил и което ти е въверено, като знаеш от кого си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания които могат да те умъдрят на спасение чрез верата в Христа Исуса. Всичкото писание е боговдъхновено, и полезно за научение, за обличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде человекът Божий съвършен, приготвен за всеко добро дело. И тъй, заръчвам ти пред Бога и Господа Исуса Христа, който ще съди живите и мъртвите в явлението си и царуването си; проповедвай словото, настоявай на време и без време, обличи, запрети, умоли с всеко дълготърпение и поучение. Защото ще дойде време когато не ще да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите си похоти; и от истината ще отвърнат слуха си, и КЪ басните ще се обърнат. Но ти бъди трезвен във всичко, злопострадай, изработи делото на благовестител, извърши напълно служенето си. Защото аз вече ставам жертва, а времето на отхождането ми настана. Аз се подвизах с добър подвиг, пътя свърших, верата упазих; от сега остава ми венецът на правдата който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мене, но и на всички които са възлюбили неговото явление. Побързай да дойдеш при мене скоро; защото Димас ме остави, понеже възлюби сегашния свет, и отиде в Солун, Крискент в Галатия, а Тит в Далмация: само Лука е при мене. Вземи Марка и доведи го със себе си: защото ми е потребен за служенето. А Тихика проводих в Ефес. Когато дойдеш донеси япунджака който съм оставил в Троада при Карпа, и книгите, а най-паче кожените. Александър ковачът много зло ми стори; Господ да му въздаде по делата му: от когото се пази и ти, защото много противостоя на нашите думи. В първия ми ответ никой не предстана с мене, но всички ме оставиха: дано им се за грех не вмени. Но Господ ми предстана и укрепи ме, за да се извърши напълно проповедта чрез мене, и да чуят всичките езичници; и аз се избавих от лъвови уста. И ще ме избави Господ от всеко лукаво дело, и ще ме спаси в небесното свое царство: комуто да бъде слава във веки веков. Амин. Поздрави Прискила и Акила, и Онисифоровия дом. Ераст остана в Коринт, а Трофима оставих в Милит болен. Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравява те Евул, и Пуд, и Лин, и Клавдия, и всичките братя. Господ Исус Христос да бъде с твоя дух. Благодат вам. Амин.

Павел, раб Божий и апостол Исус Христов, по верата на избраните Божии и по познаването на истината която е по благочестие, в надеждата на вечния живот който преди вечните времена е обещал Бог който не лъже, а в своите си времена яви словото си чрез проповедта поверена на мене по заповед на Спаса нашего Бога, на Тита, истинното ми чадо по общата вера: Благодат, милост, мир, от Бога Отца и Господа Исуса Христа Спаса нашего. Заради това те оставих в Крит, да поправиш недоизкараното, и да поставиш на всеки град презвитери както ти аз заповедах; ако е некой непорочен, на една жена мъж, и има чада верни, не укорявани за разпуснат живот или непокорни. Защото епископът подобава да е непорочен както домостроител Божий, да не е безочлив, нито гневлив, нито пияница, нито побойник, нито да е лаком за мръсна печалба; но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, праведен, благочестив, въздържателен; който да държи верното слово според учението, да бъде възможен и да увещава със здравото учение, и да изобличава тези които противоречат. Защото има мнозина непокорни, празднословци и умопрелъстници, а най-много от обрезаните, на които требва да затуляме устата; че те развращават цели домове като учат за гнусна печалба това което не подобава. Некой си от тех, свой им пророк, е рекъл: Критяните са винаги лъжци, зли зверове, търбуси лениви. Това свидетелство е истинно; за която причина обличавай ги строго за да бъдат здрави във верата, и да не дават внимание на Юдейски басни, и на заповеди от человеци които се отвръщат от истината. За чистите всичко е чисто; а за осквернените и неверните нищо нема чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. Изповедват че знаят Бога, но с дела отричат се от него, като са мръсни и непокорни, неспособни за всекакво добро дело. Но ти говори което подобава на здравото учение: старците да бъдат трезвени, честни, целомъдрени, здрави във верата, в любовта, в търпението; такожде и старите жени да имат начин свещенолепен, да не са клеветници, нито да са предадени много на винопийство, да поучават на добро, да разумяват младите жени да любят мъжете си и чадата си, да са целомъдрени, чисти, да си редят добре къщите, да са добри, благопокорни на мъжете си, за да се не охулюва словото Божие. Подобно и момците увещавай да бъдат целомъдрени. Во всичко показвай себе си пример на добрите дела: в поучението показвай неразтленност, честност, слово здраво, неукорно, за да се засрами противникът като нема да рече за вас нищо лошо. Слугите да се покоряват на господарите си, да им угодяват във всичко, да им не повръщат реч, да не посвояват чуждо, но да показват всека добра вера; за да украшават във всичко учението на Спаса нашего Бога. Защото се яви Божията благодат, спасителната на всите человеци, която ни учи да се отречем от нечестието и от световните похоти, и да живеем целомъдрено и праведно и благочестиво в настоещия век, ожидаваще блажената надежда и славното явление на великаго Бога и Спаса нашего Исуса Христа, който даде себе си за нас, да ни избави от всеко беззаконие и да ни направи чисти, за избран на себе си народ, ревнител на добри дела. Така говори, и увещавай, и обличавай с всека власт: да те не презира никой. Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат, и да бъдат готови на всеко добро дело, да не хулят никого, да не са крамолници, да бъдат тихи, и да показват КЪ всичките человеци всека кротост. Защото и ние некога си бехме несмислени, непокорливи, прелъщавани, и порабощени на различни похоти и сласти, живеехме в злоба и завист, бехме омразни, и мразехме се един друг. Но когато се яви благодатта и человеколюбието на Спаса нашего Бога, не от праведните дела които сме сторили ние, но по своята си милост той ни спаси с окъпването на възраждането, и с подновението от Духа Светаго, когото изля обилно на нас чрез Исуса Христа Спасителя нашего, да би, оправдани чрез неговата благодат, да станем според надеждата наследници на вечния живот. Верно е словото; и това искам да потвърдяваш, за да се грижат тези които са повервали в Бога да предстояват на добри дела. Това е добро и полезно за человеците. А от глупави предирвания, и родословия, и препирания, и карания върху закона отдалечавай се; защото са безполезни и суетни. Еретик человек като го съветваш еднъж и дваж остави го, като знаеш че един такъв се е развратил, и съгрешава, и от самосебе си е осъден. Кога проводя до тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол; защото там сторих намерение да презимувам. Предизпрати тщателно законника Зина и Аполоса, и да не са оскъдни за нищо. Нека се учат и нашите да предстояват на добри дела в нуждни потреби, за да не бъдат безплодни. Поздравяват те всички които са с мене: поздрави тези които ни любят във верата. Благодат да бъде с всички вас. Амин.

Павел узник Исус Христов, и Тимотей брат, до Филимона възлюбленаго и сътрудника нашего, и до Апфия възлюблената сестра, и до Архипа, сподвижника нашего, и домашната твоя църква: Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа. Благодаря Богу моему и винаги те поменавам в молитвите си, като слушам твоята любов и вера, която имаш КЪ Господа Исуса и КЪ всите светии, да бъде общението на твоята вера деятелно в познание на всяко добро което има у вас в Христа Исуса. Защото голема радост и утешение имаме за твоята любов, понеже сърдцата на светиите отпочинаха си чрез тебе, брате. За това, ако и да имам големо дързновение в Христа да ти повелевам това което подобава, но по любов повече те моля, такъв както съм, като Павел старец, а сега и узник Исус Христов. Моля ти се за моето чадо Онисима когото родих в оковите си, който беше некога си непотребен на тебе, а сега и на тебе и на мене потребен; когото проваждам назад. А ти него, сиреч, утробата ми, приими; Когото аз исках да задържа при мене си да ми слугува вместо тебе в оковите за евангелието; но без твоето мнение не рачих да сторя нищо, да не би твоето добро да бъде като по нужда, но самоволно. Защото може-би за това да се е отлъчил от тебе за малко време за да го приемеш за всекога, не вече както раб, но по-горе от раб, брат възлюбен, особно на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа! И тъй, ако имаш мене за съдружник, приими него както мене. И ако те е в нещо обидил или ти е длъжен, мини това на моя сметка. Аз Павел писах с ръката си, аз ще платя; да ти не река че ти ми си длъжен и сам себе си. Тъй, брате, дано да получа аз това добро от тебе в Господа: успокой сърцето ми в Господа. Уверен от твоето послушание, писах ти; и зная че и повече от колкото ти казвам ще сториш. А между това приготвяй ми обиталище, понеже се надея че с молитвите ви ще бъда подарен вам. Поздравяват те Епафрас моят съпленник в Христа Исуса, Марко, Аристарх, Димас, Лука, сътрудниците мои. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с вашият дух. Амин.

Бог, който много пъти и с много начини говори в старо време на нашите отци чрез пророците, в тези последните дни говори нам чрез Сина, когото постави наследник на всичко, чрез когото и света направи; който, като е сияние на неговата слава, и образ на неговото същество, и държи всичко със словото на своята си сила, от как направи чрез себе си очищение на греховете ни седна отдесно на величието на високо, и стана толкоз по-горен от ангелите колкото по-славно над тех име наследова. Защото кому от ангелите рече некога: «Ти си мой Син, аз днес те родих;» и пак: «Аз ще му бъда Отец, и той ще ми бъде Син»? А когато пак въвожда Първороднаго във вселенната казва: «И да му се поклонят всичките ангели Божии.» И за ангелите казва: «Който прави ангелите си духове и слугите си пламик огнен. А за Сина казва: «Твоят престол е, Боже, във век века: скиптърът на твоето царство е скиптър на правдата; възлюбил си правдина, и възненавидел си беззаконие; за това те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници;» и пак: «В начале ти, Господи, си основал земята, и дело на твоите ръце са небесата: те ще погинат, а ти пребиваваш; и всичките като дреха ще овехтеят, и като одежда ще ги свиеш, и ще се изменят; а ти си все истий, и твоите години нема да се свършат.» И кому от ангелите е рекъл некога: «Седни отдесно ми докле положа враговете ти подножие на нозете ти»? Не са ли те всички служебни духове, проваждаеми да слугуват на тези които ще наследват спасение? За това, ние сме длъжни да внимаваме повече на това което сме чули, да го не изгубим некога. Защото, ако че реченото от ангелите слово стана твърдо, и всеко престъпление и непослушание получи праведна заплата, то ние как щем избегна ако оставим в нерадение едно толкоз големо спасение? което, като начна да се говори от Господа, потвърди се нам чрез тези които беха го чули; като свидетелствуваше наедно и Бог със знамения и чудеса, и с различни сили, и с раздавания на Духа Светаго, по волята си. Защото не покори на ангелите бъдещата вселенна за която говорим; но свидетелствува некой негде си и рече: «Що е человек, та го помниш или син человечески, та го посещаваш? Направил си го малко нещо по-долен от ангелите: със слава и почест си го венчал, и поставил си го над делата на твоите ръце: всичко си покорил под нозете му.» А когато му покори всичко, не остави нищо непокорено нему; но сега не виждаме още да е всичко покорено нему. А видим Исуса, който е направен малко нещо по-долен от ангелите, че за постраждането на смъртта е венчан със слава и чест, да би с Божията благодат вкусил смърт за всекиго человека. Защото подобаваше на тогоз зарад когото е всичко, и чрез когото е всичко станало, като привожда в слава много синове, чрез страданията да направи съвършен началника на техното спасение. Понеже и освещаващият и освещаемите всички са от едного; за която причина не се срамува да ги нарича братя, защото казва: «Ще възвестя името ти на моите братя: всред църквата ще ти възпея славословие;» и пак: «Аз ще имам надеждата си на него;» и пак: «Ето аз и децата които ми е дал Бог.» И тъй, понеже децата участвуват в плът и кръв, и той такожде взе участие в истото за да унищожи чрез смъртта тогози който има държавата на смъртта, сиреч дявола, и да избави тези които поради страха на смъртта през всичкия си живот беха подчинени на робство. Защото известно че не прие да помага на ангелите, но прие да помага на семето Авраамово. За това, требваше да се уподоби по всичко на братята, да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение КЪ Бога, за да направи умилостивение за греховете на народа. Понеже в това което пострада и сам изкушен биде може и на искушаемите да помогне. За това, братие свети, участници на небесното звание, разумейте посланника и първосвещеника на нашето изповедване, Исуса Христа; който бе верен на тогози който го постави, както и Моисей във всичкия негов дом. Понеже той се сподоби на по-голема слава от Моисеевата според колкото по-голема почест има от дома този който го е направил; защото всеки дом се прави от некого си; а който е направил всичко е Бог. И Моисей бе верен във всичкия му дом като слуга, в свидетелство на това което имаше да се говори; а Христос като син над своя си дом; на когото дом сме ние ако удържим до край твърдо дързновението и похвалата на надеждата. За това, както казва Дух Светий: «Днес, ако чуете неговия глас, не ожесточавайте сърдцата си както във времето на преогорчението в деня на изкушението в пустинята, дето ме изкусиха отците ви, изпитаха ме, и видеха делата ми четиридесет години; за това, възнегодувах на онзи род, и рекох: Всекога заблуждават със сърдцето си; и те не познаха моите пътища; така в гнева си се заклех че: Нема да влезат в моето упокоение,» гледайте, братие, да не би да има в некого от вас сърдце лукаво на неверство щото да отстъпи от Бога живаго; но увещавайте се един друг всеки ден докле се зове «Днес,» да не би да се ожесточи некой от вас чрез измамата на греха. Защото ние станахме причастници на Христа ако удържим до край твърдо началото на уверението; когато се казва: «Днес, ако чуете неговия глас, не ожесточавайте сърдцата си, както в преогорчението;» защото некои си като чуха преогорчиха го, но не всички които излезоха из Египет чрез Моисея. А на кои негодува четиридесет години? Не на тези ли които съгрешиха и на които костите паднаха в пустинята? На кои още се закле че нема да влезат в неговото упокоение? Не на тези ли които се не покоряваха? И видим че не могоха да влезат заради неверието си. И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви некой от вас че се е лишил от него. Защото нам се благовести както и тем; но тех ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го беха чули не беше размесено с вера. Защото влезваме в упокоението ние които повервахме, като рече: «Така се заклех в гнева си че нема да влезат в моето упокоение,» ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света. Защото негде си е рекъл за седмият ден така: «И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;» и на това место пак: «Нема да влезат в моето упокоение.» И тъй, понеже остава некои да влезат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството, пак определява некой ден, «Днес,» като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: «Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си.» Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден. Следователно за народа Божий остава упокоение. Защото който е влезъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си. И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне некой в истия пример на непокорството. Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни; и нема никое създание да не е явно пред него, но всичкото е голо и разкрито пред очите на тогоз КЪ когото е нашият ответ. И тъй, като имаме велик Първосвещеник който е проминал небесата, Исуса Сина Божия, нека държим това изповедване. Защото немаме първосвещеник който да не може да пострада с нас в нашите немощи, но който освен грех, изкушен бе подобно нам всекак. И тъй, да пристъпваме с дързновение КЪ престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда. Защото всеки първосвещеник който се взема измежду человеците за человеците се поставя в служене КЪ Бога да принося дарове и жертви за греховете, такъв който може да има състрадание КЪ невежите и заблуждаващите, защото и сам е обложен с немощ; и за това е длъжен, както за народа, така и за себе си да принося жертва за греховете. И никой не взема на себе си тази почест освен този който се призовава от Бога както и Аарон. Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: «Син мой си ти, аз днес те родих;» както и на друго место казва: «Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;» който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си, ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада, и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни, наречен от Бога първосвещеник по чина Мелхиседеков. За когото имаме да кажем много неща и мъчни за изтълкуване; защото станахте мързеливи в слушане. Понеже, като бехте длъжни според времето и учители да станете, вие пак имате нужда да ви учи некой първите начала на словесата Божии; и стигнахте да имате нужда за млеко, а не за твърда храна. Защото всеки който се храни с млеко неизкусен е в словото на правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото. Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим КЪ съвършенството, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела, и вера в Бога, учението за кръщенията, и за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите, и за вечният съд. И това ще сторим, ако Бог допусне. Защото тези които еднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа, и които са вкусили от доброто слово Божие и от силите на бъдещият век, и са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак с покаяние, понеже разпъват втори път в себе си Сина Божия и опозоряват го. Защото земята която е пила дъжда що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези за които се и обработва, приима благословение от Бога; а която прорастява тръне и репей непотребна е и близу до проклетие, на която сетнината е изгоряване. А заради вас, възлюблени, ако и да говорим така, надеем се за нещо по-добро и което принадлежи на спасение. Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте КЪ неговото име като послужихте и служите на светиите. И желаем всеки от вас да показва истото прилежание за пълно уверение на надеждата до край. Да не бивате лениви, но подражатели на тези които чрез вера и дълготърпение наследяват обещанията. Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже немаше никого по-голем от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си и каза: «Наистина, с благословение ще те благословя, и с умножаване ще те умножа;» и така с дълготърпението получи обещанието. Защото человеците се кълнат в по-големият от тех, и клетвата за утвърждение бива свършване на всеко противоречие между тех; в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение КЪ наследниците на обещанието, употреби средство клетвата, така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда; която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влезва в най-вътрешното на завесата; дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник във веки по чина Мелхиседеков. Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама когато се връщаше от поразяването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десетък от всичкия обир,- той който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир,- без баща, без майка, без родословие, и нема нито начало на дни нито край на живот, но, уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник. А смотрете колко велик бе той комуто патриарх Авраам даде и десетък от обирите. И които от Левиевите синове приимат свещенството имат заповед по закону да вземат десетък от народа, сиреч, от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Авраамови; но той, който не се водеше от техният род, взе десетък от Авраама, и благослови тогози който имаше обещанията. А без всеко противоречие по-малкото се благославя от по-големото. И тука вземат десетък человеци смъртни; а там взема той за когото се свидетелствува че живее. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Авраама; защото беше още в чреслата на баща си когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако бе било съвършенството чрез Левитското свещенство, (защото народът под него прие закона;) каква нужда вече да се привдигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не казва по чина Ааронов? Защото когато се променява свещенството, по нужда става променение и на закона. Понеже този за когото се говори това принадлежи на друго племе, от което никой не е приближил до олтаря. Понеже е явно че от племето Юдино произлезе Господ наш, за което племе Моисей нищо не говори за свещенство. И още повече е явно, защото по подобие на Мелхиседека възстава друг свещеник, който не бе по закон на плътска заповед, но по сила на безконечен живот; защото свидетелствува и казва: «Ти си свещеник във веки по чина Мелхиседеков.» Защото става унищожение на по-предната заповед поради нейната слабост и безполезност; (понеже законът не доведе нищо в съвършенство;) а става само привождане на една по-добра надежда чрез която приближаваме при Бога. И според колкото не е бивал свещеник без заклеване, (защото те станаха свещеници без заклеване, а той със заклеване чрез тогози който му казва: «Закле се Господ и нема да се разкае: Ти си свещеник във веки по чинът Мелхиседеков,») толкоз на по-добър завет поручник стана Исус. И наистина те са били мнозина свещеници, защото им възбраняваше смъртта да пребъдват в чина си; но той, понеже пребъдва вечно, има свещенство което не прехожда на другиго; за това и може съвсем да спасява тези които чрез него прихождат при Бога, понеже всекога живее да ходатайствува за тех. Защото такъв първосвещеник подобаваше нам, преподобен, незлоблив, непорочен, отлъчен от грешните, който е станал по-висок от небесата; който нема всеки ден нужда, както първосвещениците, да принося жертва първо за своите си грехове, после за греховете на народът; защото еднъж стори това като принесе себе си. Защото законът поставя първосвещениците человеци, които имат немощ; а словото на заклеването което е след закона постави Сина, който е съвършен във век. А оглавлението в това което говорим е, че ние имаме такъв първосвещеник който седна отдесно на величествения престол на небесата, служител на светилището и на истинната скиния която е Господ въздигнал, а не человек. Защото всеки първосвещеник се поставя да принося дарове и жертви; за това, нуждно е да има и той нещо което да приноси. Понеже ако беше на земята не щеше нито да е свещеник, защото има свещеници които приносят даровете по закону, които служат в образ и сенка на небесните, както бе открито Моисею когато щеше да направи скинията; защото «Гледай,» казва, «да направиш всичкото по образа който ти бе показан на гората.» Но сега Христос улучи толкоз по превъзходно служене според колкото е и ходатай на по-добър завет който е узаконен на по-добри обещания. Защото, ако беше онзи първият завет без недостатък, не би се искало место за втория. Защото, като ги укорява, казва: «Ето, идат дни, казва Господ, и ще направя нов завет с дома Израилев и с дома Юдин; не по завета който направих с отците им в деня когато ги хванах за ръка да ги изведа от земята Египетска; защото те не устояха в завета ми, и аз не радих за тех, казва Господ. Защото този е заветът който ще завещая с дома Израилев след онези дни, казва Господ: Ще вложа моите закони в ума им, и ще ги напиша на сърдцата им, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ; и нема да учи всеки ближният си и всеки брата си и да му казва: Познай Господа; защото те всички ще ме познаят от малък до голем; защото ще бъда милостив на техните неправди, и греховете им и беззаконията им нема вече да помена.» А като казва «нов,» овехти първия. А което овехтева и остарева, то е близу до унищожение. И първият завет имаше постановления за богослужение и светилище земно. Защото се направи скиния, първата, в която беше и светилникът, и трапезата, и предложението на хлебовете; която се казва Светая. А зад втората завеса имаше скиния която се казваше Светая Светих; която имаше златна кадилница, и ковчега на завета от всекъде обкован със злато, дето бе златната стомна която имаше манната, и жезъла Ааронов който процъвте, и плочите на завета; и над него имаше херувими на славата които осеняваха очистилището; за които не е нужда сега да говорим подробно. И като беха тези така направени, в първата скиния влезваха всекога свещениците да съвършават богослужението; а във втората еднъж в годината влезваше първосвещеникът сам, не без кръв, която приносяше за себе си и за народните от неведение грехове. С това показваше Дух Светий че пътът за в светилището не се е явил докле стоеше още първата скиния, която беше подобие за тогашното време в което се приносяха дарове и жертви; които не можаха да направят съвършен по съвест тогоз който служеше, и които състоеха само в ядене и пиене и в разни омивания и плътски постановления, установени до времето на поправянето. А когато Христос, първосвещеник на бъдещите добрини, дойде, през по-големата и по-съвършената скиния която не бе с ръка правена, сиреч, не от такваз направа, нито с кръв от козли и от телци, но със собствената си кръв влезе един път в светилището и придоби вечно изкупуване. Защото ако кръвта от юнци и от козли и пепелът от юница с който се поръсваха осквернените освещава за чистотата на плътта, колко повече кръвта на Христа, който чрез Духа вечнаго принесе себе си непорочен Богу, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела за да служите на Бога живаго! И за това той е ходатай на нов завет, да би, чрез смъртта която стана за изкупуване на престъпленията които станаха в първия завет, да вземат призваните обещанието на вечното наследие. Защото дето има завещание требва да стане и смъртта на завещателя. Защото завещанието е действително след смъртта на умрелите, понеже никога нема сила докле живее завещателът. За това, нито първият завет бе утвърден без кръв. Защото като прочете Моисей всека заповед от закона пред всичкия народ взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичкия народ, и казваше: «Това е кръвта на завета който ви завеща Бог.» Подобно и скинията и всичките служебни съдове поръси с кръвта. И по закону почти всичко с кръв се очистя; и без кръвопролитие прощение не бива. И тъй, нужда беше образите на небесните да се очищават с тези; а самите небесни с жертви по-добри от тези. Защото Христос не влезе в светилища с ръка направени, които беха преобразувания на истинските, но в самото небе, да се яви сега пред лицето Божие за нас; нито за да принося себе си много пъти, както първосвещеникът влезва в светилището всека година с чужда кръв, (защото тогаз требваше да пострада много пъти от създание мира;) а сега еднъж се яви в свършването на вековете да отмахне греха чрез пожертвуването на себе си. И както е определено на человеците еднъж да умрат, а после съд, така и Христос, понеже еднъж биде принесен за да дигне греховете на мнозина, ще се яви втори път без грех на тези които го чакат за спасение. Защото законът, като имаше сенка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всека година непрестанно. Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове; но в тези жертви бива всека година възпоминание на греховете. Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове. За това когато влезваше в света, казва: «Жертва и приношение не си поискал, но приготвил си ми тело. Всесъжения и приношения за грех не ти са угодни. Тогаз рекох: Ето, ида (в главизната на книгата е писано за мене) да сторя волята ти, о Боже.» По-горе бе рекъл: «Жертва и приношение и всесъжения и приношения за грех не си поискал, нито ти са угодни,» (които се приносят според закона;) тогаз рече: «Ето, ида да сторя волята ти, о Боже.» Отнема първото да постанови второто. С която воля сме осветени чрез приношението на телото Исус Христово принесено един път. И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове; но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдесно на Бога та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му. Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите. А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред: «Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им,» прилага, «И греховете им и беззаконията им нема вече да помена.» А дето има прощение за тех нема вече приношение за грех. И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова, през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вера, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тело измито в чиста вода: нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща; и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела; да не оставяме събирането си както имат обичай некои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава. Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но страшно некое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците. Ако би некой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване: за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта! Защото знаем тогози който е рекъл: «Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя,» казва Господ; и пак: «Господ ще съди своя народ.» Страшно е да падне некой в ръцете на Бога живаго. Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голема борба за страдания, кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така. Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот. И тъй, не напущайте дързновението си, което има големо въздаяние. Защото ви требва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието. Защото още твърде малко време и «ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави.» «А праведният от верата ще живее;» и «ако се дръпне некой назад, не ще да благоволи в него душата ми.» Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които верват за спасение на душата. А верата е осъществуване на онези неща за които се надеем, и изявение на неща които не се виждат. Защото чрез нея бидоха засвидетелствувани старовременните. С вера разумеваме че светът бе създаден със словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите. С вера Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствуван че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си още говори. С вера Енох бе преселен да не види смърт, и не се намерваше защото го пресели Бог; понеже преди преселението му засвидетелствуван бе че е благоугодил Богу: А без вера не е възможно да угоди некой Богу; защото който прихожда при Бога требва да поверва че има Бог, и че той бива мъздовоздател на тези които го търсят. С вера Ное, уведомен от Бога за неща които не беха още видими, убоя се, и направи ковчег за спасение на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата която е от верата. С вера послуша Авраам когато се призоваваше да излезе и отиде на местото което имаше да вземе в наследие, и излезе без да знае де отхожда. С вера се засели в обещаната земя както на чужда, и живееше в шатри с Исаака и Якова, сънаследниците на истото обещание. Защото очакваше града който има основания, и на който художник и създател е Бог. С вера и сама Сарра прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз който се обеща. За това, и от едного человека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като песъка който е по край морето и който не може да се преброи. Всички тези във вера умреха без да приемат обещанията, но от далеч ги видеха, и увериха се, и поздравиха ги, като изповедаха че са странни и пришелци на земята. Защото които така говорят показват че търсят отечество. И ако помнеха онова от което беха излезли намерили биха време да се върнат. Но сега желаят едно по-добро, сиреч, небесното отечество; за това Бог не се срамува за тех да се казва техен Бог; защото им приготви град. С вера Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва, и единородният си приносяше този който прие обещанията, комуто беше се рекло: «В Исаака ще ти се наименува семе;» като си помисли че Бог може да възкресява и от мъртви,- от дето по един начин не възкресение го и прие назад. С вера Исаак благослови Якова и Исава за това което имаше да стане. С вера Яков като беше на умиране благослови всекого от синовете Иосифови, «и поклони се като се подпре на краят на тоягата си.» С вера Иосиф на умиране предизвести за излезването на синовете Израилеви, и поръча за костите си. С вера, от как се роди Моисей, родителите му криха го три месеца защото видеха прекрасно детето; и не се убояха от царското повеление. С вера Моисей като дойде на възраст отказа се да се нарича син на Фараоновата дъщеря, и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди че поношението за Христа е по-големо богатство от Египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вера остави Египет без да се убои от гнева царев; защото утърпе като че гледаше Невидимаго. С вера направи пасхата и попръскването с кръвта, да ги не докачи този който погубваше първородните. С вера преминаха Червеното море както по сухо, на което като се опитаха и Египтяните издавиха се. С вера паднаха стените Иерихонски след седмодневно около тех обикаляне. С вера Раав блудница не погина наедно с тези които се съпротивиха, като прие съгледателите с мир. И какво още да говоря? защото не ще ми постигна време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците; които с вера победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха в бег чужди войски. Приеха жени мъртвите си възкръснали, а други беха мъчени като не рачиха да приемат изкупуването, за да получат по-добро възкресение. Други пак претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници; с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умреха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания; (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята. И всички тези, ако и да приеха добро свидетелство чрез вера, не получиха обещанието; защото Бог предусмотри нещо по-добро за нас, да не достигнат в съвършенство без нас. Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всека тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще, като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на верата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдесно на престола Божий. Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни. Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха. И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: «Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава; защото когото Господ обича наказва го; и бие всекого сина когото приима.» Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му? Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове. Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост. И всеко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него. За това, «стегнете ослабналите ръце и разслабените колене,» и «направете на нозете си прави пътища,» за да не се изкриви хромото, но повече да изцелее. Търсете мир с всички, и светост, без която никой нема да види Господа; и гледайте да не би да е лишен некой от Божията благодат; да не би изникнал горчив некой корен и да ви докара повреда, и да се не заразят мнозина от него; да не би да е някой блудник или нечист, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си; понеже знаете че и насетне когато искаше да наследи благословението отхвърлен бе; защото не намери место за покаяние у баща си ако и да го потърси със сълзи. Защото вие не сте пристъпили до гора осязаема и разгорена с огън, и до тъма, и мрак, и буря, и до тръбен звук и глас на думи, който глас тези що чуха примолиха се да им се не говори вече слово; (защото не стърпеваха това що им се повелеваше, че: «И животно ако би да се допре до гората, с камене ще бъде убито, [или със стрела устрелено;»] и толкоз страшно бе видимото щото Моисей рече: «Много съм уплашен и разтреперан;») но пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели, при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството, и при Исуса Ходатая на новия завет, и при кръвта на поръсването която говори по-добре от Авелевата. Внимавайте да не презрите тогози който говори; защото, ако те не избегнаха от наказанието като презреха тогози който им говореше на земята, колко не щем избегна ние ако се отвърнем от тогози който говори от небеса; на когото гласът разклати земята тогаз, а сега се обеща и рече: «Още еднъж аз ще поклатя, не току земята, но и небето.» А това «Още еднъж» знаменува преместването на тези неща които се колебаят като що са направени, за да останат тези които се не колебаят. За това, понеже приимаме царство което се не колебае, требва да имаме благодатта чрез която да служим Богу благоприятно с почест и благоговение; защото Бог наш е огън пояждащ. Братолюбието да пребъдва. Страннолюбието не забравяйте; понеже чрез него некои без да знаят угостили са ангели. Помнете запрените като че сте с тех наедно запрени; злостраждащите като що сте и вие в тело. Женитбата е честна у всички, и леглото непорочно; а блудниците и прелюбодеите Бог да съди. Да не е сребролюбиво поведението ви; доволствувайте се с каквото имате, защото той рече: «Нема да те оставя, нито да те забравя;» така щото ние с дързновение да казваме: «Господ ми е помощник, и нема да се убоя какво ще ми стори человек.» Поменувайте наставниците ваши които са ви говорили словото Божие; и като имате пред очи сетнината на техната обхода подражавайте верата им. Исус Христос е истият вчера и днес и във веки. Не се увличайте след разни и странни учения; защото е добро с благодат да се укрепява сърдцето, а не с ястия, в които тези що са ходили не са се ползували. Имаме олтар от който немат власт да ядат служителите на скинията. Защото на животните на които кръвта първосвещеникът внося в светилището за греховете, техните телеса изгоряват се вън от стана. Заради това, Исус, за да освети народа чрез собствената си кръв, вън от вратата градски пострада. И тъй, да излезваме и ние КЪ него вън от стана и да носим неговото поругание. Защото немаме тука постоян град, но бъдещия търсим. За то, чрез него да приносяме Богу непрестанно жертва на хваление, сиреч, плод от устни които изповедват неговото име. А благодеянието и спомоществованието недейте забравя; защото таквизи жертви са благоугодни Богу. Бъдете послушни и покорявайте се на вашите наставници; защото те бодърствуват за вашите души както що имат да дадат ответ; за да правят това бодърствуване с радост, а не с въздишане; защото това не е полезно за вас. Молете се за нас; защото сме уверени че имаме добра съвест, и искаме да се обхождаме във всичко добре. А повече ви се моля да правите това за да се върна по-скоро при вас. А Бог на мира който е въздигнал от мъртвите валикаго чрез кръвта на вечния завет Пастиря на овците, Господа нашего Исуса, дано да ви направи съвършени във всеко добро дело за да правите неговата воля, като действува във вас това което е благоугодно пред него чрез Исуса Христа, комуто да бъде слава във веки веков. Амин. И моля ви се, братие, да ви не бъде тежко словото на увещанието; защото на късо ви писах. Знайте че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя. Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви които са от Италия. Благодат да бъде с всички вас. Амин.

Яков, раб на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена които са в разсеяние, поздравление. Всека радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения; понеже знаете че изпитанието на вашата вера произвожда търпение. А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде. Но да проси с вера, без да се съмнева никак; защото който се съмнева подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете. И такъв человек да не мисли че ще приеме нещо от Господа. Человек двоеумен непостоян е във всичките си пътища. Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване, а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти. Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си. Блажен онзи человек който претърпева изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят. Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава; а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот. Похотта после като зачне ражда грех, а грехът като се извърши ражда смърт. Не се заблуждавайте, любезни мои братие. Всеко добро даване, и всека съвършена дарба от горе е, и слезва от Отца на светлините в когото нема изменение или сенка на променяване. От собствената си воля родил ни е със словото на истината, да бъдем ние некакъв си начатък на неговите създания. И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гнев; защото гневът на человека не върши Божията правда. За това, отхвърлете всека нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви. Бивайте и творители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си. Защото ако бъде некой слушател на словото, а не творител, той прилича на человек който гледа природното си лице в огледало: защото огледа се, и отиде, и завчас забрави какъв бе. Но който вникне в съвършения закон на свободата, и пребъде в него, той ще бъде блажен в делата си. Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледва сирачетата и вдовиците в утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света. Братие мои, верата ви в прославленаго Господа нашего Исуса Христа да бъде без лицеприятие. Защото ако влезе в съборището ви человек със злат пръстен и с великолепни дрехи, а влезе и сиромах с уплескани дрехи, и погледнете на тогози който е с великолепните дрехи, та му речете: Ти седни тука добре; и на сиромаха речете: Ти стой там; или, седни тука до подножието ми; да ли не сте направили отличие помежду си, и не сте ли станали съдници с лукави помишления? Слушайте, любезни мои братие. Не избра ли Бог сиромасите от този свет богати с вера, и наследници на царството което обеща на тези които го любят? А вие обезчестихте сиромаха. Не са ли богатите които ви угнетяват? и не влачат ли ви те по съдовища? Не хулят ли те доброто име с което се именувате? Ако изпълнявате вие царския закон според писанието: «Да възлюбиш ближнаго своего както самаго себе си,» добре струвате. Но ако гледате на лице грех струвате, и от закона както престъпници се изобличавате. Защото който упази всичкия закон, и погреши в едно, повинен бива във всичко; по това че който е рекъл: ?Не прелюбодействувай,» рече и, «Не убивай.» Но ако не сториш прелюбодеяние, а пък убиеш, станал си престъпник на закона. Така говорете и така правете като че ще бъдете съдени по закона на свободата. Защото съдбата ще бъде немилостива на тогози който милост не е сторил; и милостта се хвали над съда. Коя полза, братие мои, ако казва некой че има вера, а дела нема? Да ли може верата да го спаси? Некой брат или некоя сестра ако са голи и лишени от дневната храна, и некой от вас им рече: Идете си с миром, топлете се и хранете се, а не им дадете потребното за телото, коя полза? Така и верата, ако нема дела, сама по себе си е мъртва. Но ще рече некой: Ти имаш вера, и аз имам дела: покажи ми верата си от делата си, и аз ще ти покажа от моите дела верата си. Ти верваш че Бог е един: добре струваш; и бесовете верват и треперят. Но искаш ли да познаеш, о суетни человече, че вера без дела е мъртва? Авраам нашият отец не се ли оправда от дела когато принесе сина си Исаака на жертвеника? Видиш ли че вера съдействуваше с делата му, и от делата се усъвършенствува верата? и се изпълни писанието което казва: «Поверва Авраам в Бога, и вмени му се в правда, и Приятел Божий се нарече. » И тъй, видите ли че от дела се оправдава человек, а не само от вера? Така също и Раав блудница не се ли оправда от дела когато прие проводените и ги изведе през друг път? Защото както телото без дух е мъртво, така и верата без дела е мъртва. Не бивайте мнозина учители, братие мои, като знаете че по-големо осъждане ще приемем; защото всинца в много грешим. Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тело. Ето, уздите туряме в устата на конете за да ни се покоряват, и обръщаме всичкото им тело. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и от силни ветрове се тласкат, с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска волята на управителя. Така и езикът малък уд е, но много се хвали. Ето, малък огън колко големо вещество запаля! И езикът е огън, свет пълен с неправда. Така между нашите удове се намерва езикът, който заразява всичкото тело и възпаля колелото на живота ни, и сам той се запаля от пъкъла. Защото всекакво естество зверове, и птици, и гадове, и морски животни укротяват се, и укротени са от человеческото естество: А езикът никой от человеците не може да го укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносен яд. С него благославяме Бога и Отца, и с него кълнем человеците създадените по подобию Божию. От същите уста излезва благословение и клетва. Не требва, братие мои, да бива това така. Да ли изворът от същия чучур изтака сладка и горчива вода? Да ли е възможно, братие мои, смокинята да роди маслини, или лозата смокини? Така ни един извор не е възможно да пуща солена и сладка вода. Кой е от вас мъдър и учен? да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост. Но ако имате в сърдцето си завист горчива и свада недейте се хвали и лъга против истината. Тая мъдрост не е която слезва от горе, но е земна, плътска, бесовска; защото дето е завист и свада там има бъркотия и всекаква лошавина. Но мъдростта която е от горе първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. И плодът на правдата сее се с мир за миротворците. От де произлезват бойове и борби между вас? Не от там ли, от сластите ваши които воюват в удовете ви? Желаете, и немате: убивате и завиждате, и не можете да получите: карате се и се биете, но немате, защото не просите. Просите, и не получавате, защото зле просите, да иждивите в сластите си. Прелюбодеи и прелюбодейци! не знаете ли че световното приятелство е вражда против Бога? И тъй, който иска да е приятел на света бива враг на Бога. Или мислите че напусто казва писанието: «На завист ревнува духът който живее в нас? » Но по-голема благодат дава Бог; за това казва: «Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. » И тъй, покорете се Богу: съпротивете се на дявола, и ще побегне от вас. Приближете при Бога, и ще приближи и той при вас. Очистете ръцете си, вие грешни, и осветете сърдцата си, вие двоеумни. Мъчете се, и тъжете, и плачете: смехът ви да се обърне на плач, и радостта ви на тъга. Смирете се пред Господа, и той ще ви възвиси. Не се одумвайте един друг, братие: който одумва брата и съди брата си одумва закона и съди закона; и ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. Един е законоположник и съдия, който може и да спаси и да погуби; и ти кой си що съдиш другиго? Елате сега вие които казвате: Днес или утре ще идем в този град, и ще преседим там една година, и ще търгуваме, и ще спечелим,- вие които не знаете утре какво ще бъде; защото що е животът ви? наистина пара е която за малко се явява, и после изчезнува; вместо да казвате: Ако ще Господ, и бъдем живи, ще направим това или онова. Но сега се хвалите с гордостите си: всека таквази хвала е зла. И тъй, на всекиго който знае да прави доброто и го не прави, грех е нему. Елате сега, вие богати, плачете и ридайте зарад бедствията които идат над вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви молци ги изядоха. Златото ви и среброто ви поръждаве, и ръждата им ще бъде в свидетелство върх вас, и ще пояде плътта ви както огън. Събирахте съкровища за последните дни: ето, заплатата на работниците които са жънали нивята ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влезоха в ушите на Господа Саваота. Веселихте се на земята и разпусно живехте, огоихте сърдцата си като в ден на заклание: осъдихте, убихте праведнаго: не ви се противи. И тъй братие, имайте дълготърпение до пришествието Господне. Ето, земледелецът очаква многоценния плод от земята, и търпи за него много време докле получи дъжд, и ранния и късния. Имайте търпение и вие, укрепете си сърдцата; защото пришествието Господне наближи. Не въздишайте един на другиго, братие, да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата. Братие мои, вземете пример на злостраданието и на дълготърпението пророците които говориха в името Господне. Ето, ублажаваме търпеливите: чули сте търпението Иовово, и видели сте сетнината от Господа, че е многомилостив Господ и благоутробен. А преди всичко, братие мои, не се кълнете нито с небето нито със земята, нито с друга некоя клетва, но да ви бъде което е ей, ей; и което е не, не; да не подпаднете под осъждение. Злострада ли некой от вас? да се моли Богу; весел ли е некой? псалми да пее; болен ли е некой от вас? да призове презвитерите църковни, и да сторят молба над него и да помажат с масло в името Господне: и молбата която е с вера ще избави страдащия, и Господ ще го привдигне, и грехове ако да е сторил, ще му се простят. Изповедвайте един на други прегрешенията си, и молете се един за друг да изцелеете. Голема сила има усърдната молба на праведния. Илия бе человек подобострастен нам, и помоли се с усърдие да не вали дъжд; и не вале дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произрасти плодът си. Братие, ако заблуди от помежду ви некой от истината, и го обърне некой, Да знае че който е обърнал грешния от заблуждението на пътя му ще спаси душа от смърт, и ще покрие множество грехове.

Петър, Апостол Исус Христов, до преселниците които са пръснати по Понт, по Галатия, по Кападокия, по Азия и по Витиния, избрани по предузнание на Бога Отца, чрез освещението на Духа, в послушание и поръсване на кръвта Исус Христова: Благодат и мир да се умножи вам. Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който по многото своя милост възроди нас за надежда жива чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследие нетленно, неоскверняемо, и неповехнуваемо, съхранено на небеса за вас, които с Божията сила сте вардени чрез верата за спасение което е готово да се открие на последно време; в което се радвате, ако и да скърбите сега малко (ако е потребно) в различни напасти, да би изпитат на вашата вера, като е много по-драгоценен от тлеемото злато което се изпитва чрез огън, да се намери в похвала и почест и слава когато се яви Исус Христос; когото, ако и да не сте видели, любите; ако и сега да го не виждате, но като вервате радвате се с неизказана и преславна радост; като приимате сетнината на вашата вера, спасението на душата; за което спасение претърсиха и изследваха пророците които пророкуваха за благодатта която бе за вас. Понеже изследваха кое или какво време показваше в тех Духът Христов когато предизвестяваше страданията Христови и след тех славите; И откри им се че не е за тех, но за нас, служеха те това което сега се извести вам чрез тези които ви проповедаха благовестието с Духа Светаго проводенаго от небеса; в което и самите ангели желаят да надникнат. За това, препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете трезвени, и имайте съвършена надежда за благодатта която ще се даде вам когато се яви Исус Христос; като послушни чада, без да се съобразявате с първите похоти които имахте във вашето незнание, но както е свет този който ви е призовал, така бивайте свети и вие във всичкото си поведение; защото е писано: «Свети бъдете, защото аз съм свет.» И ако назовавате Отец тогози който съди според делото на всекиго без да гледа на лице, поминувайте със страх времето на вашето пришелствуване, като знаете че от суетното ваше отцепреданно поведение не сте изкупени с тленни неща, със сребро или злато, но с драгоценната кръв Христова, като на агнец непорочен и пречист, който беше наистина предопределен преди създание мира, а се яви на последно време за вас които повервахте чрез него в Бога който го възкреси от мъртвите и му е дал слава, щото верата ви и надеждата ви да са в Бога. Понеже сте очистили душите си с послушанието на истината чрез Духа за нелицемерно братолюбие, възлюбете се усърдно един друг от чисто сърдце; понеже се възродихте, не от тленно семе, но от нетленно, чрез словото Божие което живее и пребивава във век. Защото всека плът е като трева, и всека слава человеческа като цвет от трева: изсъхна тревата, и цветът й слете; словото Божие обаче пребивава във век. И това е проповеданото вам слово. И тъй отхвърлете всека злоба, и всека лъст и лицемерие и завист, и всеко одумване. Пожелайте като новородени младенци чистото словесно млеко, с него да порастете, понеже вкусихте «че Господ е благ.» При когото идвайте като при камик жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие като живи камене зидете се на дом духовен, на свещенство свето, да принесете жертви духовни благоприятни Богу чрез Исуса Христа. За това е и писано в писанието: «Ето полагам във Сион камик краеъгълен, избран, драгоценен, и който верва в него, нема да се посрами.» На вас прочее които вервате е драгоценен; а на тези които се противят «камикът когото пренебрегнаха зидарите, той биде глава на ъгъл», и «камик на препъване, и камик на съблазън», - които се препъват и на словото са противни, на което беха и определени. Вие обаче сте род избран, царско свещенство, народ свет, люде които Бог придоби за да възвестите добродетелите на тогова който ви призва от тъмнината в чудната своя светлина; вие които некога си не бехте народ, а сега народ Божий, некога си непомилвани, а сега помилвани. Възлюбени, моля ви се, като пришелци и чужденци на света да се отдалечавате от плътските похоти, които воюват против душата; да имате добро поведението си между езичниците, та дето ви одумват като злодейци, от добрите ви дела, като ги видят, да прославят Бога в денят на посещението. И тъй, на всеко человеческо началство бъдете покорни заради Господа; или на царя, като що има най-висока власт; или на управителите, като на проводени от него за наказание на злодейците, и за похвала на добротворците. Защото така е волята Божия, като правите добро да затуляте устата на невежеството на безумните человеци; като свободни, и не като че имате свободата покривало на злото, но като раби Божии. Всичките почитайте, братството обичайте, бойте се Богу, царят почитайте. Слуги, покорявайте се на господарите с всеки страх, не току на добрите и на кротките, но и на строптивите; защото това е богоугодно, ако некой заради съвестта КЪ Бога претърпева оскърбения като страда неправедно. Защото каква похвала е ако търпите биене когато съгрешавате? Но ако търпите кога струвате добро и страдате, това е угодно пред Бога. Защото на това сте и звани; понеже и Христос пострада за вас, и остави пример вам, да последвате по неговите стъпки; който грех не е сторил, нито се намери лъст в устата му; който, укоряван, укорение не отвръщаше, като страдаше не заплашваше, но предаваше себе си на тогоз който съди праведно; който сам понесе на телото си греховете наши на дървото, за да бадем мъртви КЪ греховете и живи КЪ правдата; на когото с раната вие изцелехте. Защото бехте както овци изгубени, но сега се върнахте при Пастиря и Надзирателя на душите ви. Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, щото, ако некои от тех се не покоряват на словото, да се придобият без словото чрез поведението на жените като видят вашето поведение че е със страх и чистота; на които украшаването да не е външно, сиреч, плетене на космите и китене със злато, или премена на дрехите; но потаяният человек на сърдцето украсен с нетлението на кротък и тих дух, което е многоценно пред Бога. Защото така некога си и светите жени които се на Бога надееха украшаваха себе си и се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше Аврааму и наричаше го господин; на която вие станахте дъщери кога правите добро и не се боите от никакъв страх. Така също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте почест на женския пол като на по слаб съсъд, и като на сънаследници на благодатта на живота, да не става препятствие на молитвите ви. А най-после, бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, дружелюбиви. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, но, напротив това, благославяйте; понеже знаете че на това бехте призвани, за да наследите благословение. Защото който иска да люби живота и да види добри дни, да спре езика си от зло и устните си от да говорят лъст; да се уклони от зло и да стори добро; да потърси мир и да го следва. Защото очите Господни са на праведните и ушите негови на техната молба; а лицето Господне е против онези които правят зло. И кой ще ви стори зло ако бъдете подражатели на доброто? Но ако и да страдате за правдата блажени сте, а «от техния страх не бойте се нито се смущавайте.» Но «осветете Господа Бога» в сърдцата си; и винаги бъдете готови на ответ с кротост и страх на всекиго който ви пита за вашата надежда. Имайте съвест добра, щото, когато ви одумват като злодейци, да се посрамят които клеветят доброто ви в Христа поведение. Защото е по-добре да страдате, ако е така волята Божия, като правите добро, а не като правите зло. Понеже и Христос веднъж пострада за греховете, праведният за неправедните, да ни приведе при Бога, умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с когото отиде та проповеда на духовете които беха в тъмницата, които се възпротивиха некога си на Божието дълготърпение което ги чакаше едно време в дните Ноеви когато се правеше ковчегът, в който малцина, то ест осем души, избавиха се чрез водата; на която като е образ кръщението, не измиването на плътската нечистота, но свидетелството на добрата съвест КЪ Бога, спасява и нас днес, чрез възкресението на Исуса Христа; който е отдесно на Бога от как се възнесе на небето, и комуто се покориха ангелите и властите и силите. И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, оръжете се и вие със същата мисъл; (защото пострадалият по плът престанал е от греха;) за да живеете през останалото в плътта време, не вече по человечески похоти, но по Божията воля. Защото е доста нам преминалото време на живота дето сме правили волята на езичниците, и сме живели в нечистоти, в похоти, във винопийства, в кощунства, в опивания, и в омразните идолослужения. За това се и чудят че ви не тичате с тех в истото разливане на блуда, и ви хулят; които ще дадат ответ на оногова който е готов да сади живите и мъртвите. Понеже за това се проповеда благовестието и на мъртвите, за да се съдят по человечески във плът, а да живеят по Бога в дух. А свършването на всичко е приближило; и тъй разумно живейте и трезвени бъдете в молитвите. А преди всичко имайте усърдна любов помежду си; защото любовта ще покрие множество грехове. Бивайте едни на други гостолюбиви без роптание. Всеки според дарбата която е приел, служете с нея едни на друг като добри строители на многоразличната Божия благодат. Ако говори некой, нека говори като словеса Божии; ако слугува некой, нека слугува като от силата която му Бог дава, да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, комуто е славата и държавата във веки веков. Амин. Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение което става на вас за изпитня, като че ви се случава нещо чудно; но радвайте се според дето сте причастници на Христовите страдания, за да се зарадвате веселеще се и когато славата негова се яви. Блажени сте ако ви укоряват за името Христово; защото Духът на славата и на Бога почива на вас; от КЪ тех се хули, а от КЪ вас се прославя. Защото никой от вас да не страда като убийца, или като крадец, или като злодеец, или като изпитвател на чужди работи. Но ако страда като Християнин да се не срамува, но да слави Бога в това нещо. Защото дойде времето да се започне съдбата от дома Божий; и ако начне първом от нас, каква ще бъде сетнината на тези които се не покоряват на евангелието Божие? И ако праведният едвам се спасява, нечестивият и грешният де ще се яви? Така и тези които страдат по Божията воля да предават душите си нему, като на верен Създател, в добротворение. Презвитерите които са между вас умолявам аз, който с тех на едно съм презвитер и свидетел на страданията Христови и причастник на славата която има да се яви: пасете Божието между вас стадо; надзиравайте го, не с принуждение, но самоволно; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че обладавате наследието Божие, но бивайте пример на стадото. И когато се яви Пастиреначалникът, ще приемете венец на славата който не повехнува. Подобно и вие, млади, покорявайте се на презвитерите; и всички един на друг като се покорявате облечете смиреномъдрието; защото Бог се противи на гордите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под държавната рака Божия, за да ви възвиси на време; и всека ваша грижа възложете на него, защото той се грижи за вас. Бъдете трезвени, бодри; защото съперникът ви дяволът като лъв рикае, и обхожда да търси кого да погълне; комуто се съпротивете, стоеще твърди в верата, понеже знаете че истите страдания се случват на братята ви които са на света. А Бог на всека благодат, който чрез Христа Исуса е призвал нас във вечната своя слава, като пострадате малко, той да ви усъвършенствува, да ви утвърди, да ви укрепи, и да ви направи непоколебими. Нему слава и държава да бъде във веки веков. Амин. Писах ви на късо чрез Силуана, вернаго, както мисля, брата; и увещавам ви и свидетелствувам ви че тая е истинната Божия благодат в която стоите. Поздравява ви съизбраната с вас църква у Вавилон, и син мой Марко. Поздравете се един други със целуване на любов. Мир на всички вас които сте в Христа Исуса. Амин.

Симон Петър, раб и апостол Исус Христов, вам които сте получили еднаквата с нас драгоценна вера чрез правдата на Бога нашего и Спаса Исуса Христа: Благодат и мир да се умножи на вас със познанието на Бога и на Исуса Господа нашего; както божествената негова сила е дарила нам всичко що е за живота потребно и за благочестието, чрез познанието на тогози който е призовал нас със слава и добродетел; чрез които се дариха нам най-големите и драгоценни обещания, за да бъдете поради тех причастници на божественото естество, и да отбегнете от похотното разтление което е на света. И за това истото, турете всичкото си старание и приложете на верата си добродетел, на добродетел благоразумие, на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов. Защото тези добрини ако се намерват у вас и се умножават правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа. Понеже в когото се те не намерват, той е слеп, късоглед, и забравил е очищението на ветхите си грехове За това, братие, постарайте се повече да утвърждавате призванието и избирането ваше; защото това като струвате никога нема да прегрешите. Защото така ще изобилно да ви се даде вход във вечното царство на Господа нашего и Спаса Исуса Христа. Заради това, не ще се обленя да ви напомнювам всекога за тези работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в настоещата истина. Мисля обаче праведно, до когато съм в тая хижина телесна да ви възбуждам с напоменюване; понеже зная че скоро ще оставя хижината си, както Господ наш Исус Христос ми извести. Ще се постарая, обаче, щото вие и след умирането ми можете всекога да помните тези работи. Защото като ви обадихме силата и идването на Господа нашего Исуса Христа, не следвахме хитроизмислени басни, но бехме самовидци на неговото величествие; защото прие от Бога Отца чест и слава когато дойде нему от великолепната слава такъв глас: «Този е Син мой възлюбленият в когото аз благоволих.» И този глас чухме ние че дойде от небето когато бехме с него на светата гора. Още имаме и по-известно пророческото слово, на което добре струвате да внимавате като на светило което свети в тъмно место, доде се зазори денът и зорницата изгрее в сърцата ваши. И това най-първо да знаете, че никое пророчество от писанието не бива от собственото разяснение на тогози който пророчествува; защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Светаго движими говориха светите человеци Божии. Но имало е и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители които ще въведат скрито губителни ереси, и ще се отричат и от Господаря си който ги е купил, та ще навлекат на себе си скорошна погибел. И мнозина ще последват техните развращения, поради които пътът на истината ще се похули. И от любостяжание ще ви употребяват като търговия с престорени думи: техното осъждане отколе приготвено не се забавя, и техната погибел не дреме. Защото ако Бог не пощади ангелите които съгрешиха, но ги хвърли в преизподня вързани с вериги мрачни, и предаде ги да бъдат вардени на съд, и ако не пощади стария свет, но, като нанесе потоп върх света на нечестивите съхрани със седем души осмият Ноя, проповедника на правдата; и осъди на разорение градовете Содомски и Гоморски и направи ги на пепел, та ги постави пример на онези които после щеха да нечествуват; и освободи праведнаго Лота, комуто бе досадило нечистото поведение на нечестивите; (защото праведният който живееше между тех от ден на ден мъчеше праведната си душа като гледаше и слушаше техните беззаконни дела;) то знае Господ да освободява благосечстивите от напаст, а неправедните да държи за съдния ден да се мъчат, а най-паче на тези които с пожелание на нечистота следват подир плътта, и презират властта. Те са дързостливи, безочливи, и не треперят кога хулят чиновничествата. Дето ангелите, ако и по-големи да са в крепост и сила, не произносят против тех хулителен съд пред Господа; тези обаче, като природни безсловесни животни родени за лов и изтребване, хулят за неща които не знаят, и ще погинат в своя си разврат, и ще приемат заплатата на неправдата. Имат го за наслаждение деня да резкошествуват: те са сквернители и порочници: наслаждават се с лъстите си когато са на угощение с вас наедно: имат очи пълни с блуд и с непрестанен грех: подлъстят души неутвърдени: имат сърцето си научено на любостяжание: чада на клетва са: като оставиха правия път заблудиха се, и последваха пътя на Валаама сина Восоров, който възлюби заплатата на неправдата. Но изобличен бе за своето си беззаконие: нем подяремник с глас человечески проговори и възпре безумието на пророка. Те са безводни кладенци, облаци от вихрушки тласкани, за които мрачна тъма се варди във век. Защото като говорят с надуто празднословие прелъгват с плътските похоти, с невъздържанията, тези които са наистина избегнали от живеещите в заблуждение, като им обещават свобода, а те сами са роби на разврата; защото от когото бива победен некой, нему и роб става. Понеже като избегнаха от мръсотиите на света чрез познанието на Господа и Спаса Исуса Христа, ако са се сплели пак в тех и остават победени, последното им състояние е станала по-лошо от първото. Понеже по-добро би било за тех да не беха познали пътя на правдата нежели като го познаха да се повърнат от предадената тем света заповед. Но с тех се случава това което казва истинната пословица: Псето се върна на бълвоча си, и, Свинята окъпана върна се да се валя в тинята. Ето, възлюблени, пиша ви това второ послание, в които две послания възбуждам чрез напомнюване чистия ваш смисъл, да помните предизговорените от светите пророци думи, и заповедта от нас апостолите на Господа и Спаса. Най-първо знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели които ще ходят по своите си похоти, и ще казват: Де е обещанието на идването му? защото, от как са се бащите ни поминали, всичкото си така стои от началото на създанието. Защото самоволно не разумеват това, че небесата от край си и земята която е от вън водата и във водата стои със словото Божие станаха: чрез които тогавашният свет погина потопен от водата. А днешните небеса и земята с истото слово са вардени, да се пазят за огънят до деня на съдбата и на погинването на нечестивите человеци. Още едно и това да не забравяте, възлюблени, че пред Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден. Господ не забавя обещанието си както що сметат некои това бавене, но търпи ни за много време; понеже не иска да погинат некои, но всички да дойдат на покаяние. А денът Господен ще дойде като крадец ноще, в който небесата ще прейдат с бучение, а стихиите разгорявани ще се стопят, и земята и делата по нея ще изгорят. И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви требва да сте вие в света обхода и в благочестие, като чакате и бързате за идването на Божия ден, в който небесата възпламенявани ще се развалят, и стихиите разгорявани ще се стопят! А според обещанието му очакваме нови небеса и нова земя в които живее правда. За това, възлюблени, тези неща като очаквате, прилежавайте да се намерите чисти и непорочни пред него миром; и дълготърпението на Господа нашего имайте за спасение; както и възлюбленият наш брат Павел ви писа според дадената нему мъдрост, както и във всичките си послания кога говори в тех за тези работи; в които има некои неща мачноразумителни, които неучените и неутвърдените изкривяват, както и другите писания, за своята си погибел. И тъй, вие, възлюблени, като сте предизвестени за това, пазете се да се не увлечете със заблуждението на беззаконните, и отпаднете от утвърждението си; Но растете в благодатта и в познанието на Господа нашего и Спаса Исуса Христа. Нему слава да бъде и нине и в ден вечний. Амин.

Това което бе от начало, което сме чули, което с очите си видехме, което изгледахме, и ръцете ни похванаха за словото на живота; (и животът се яви, и видехме, и свидетелствуваме, и ви известяваме вечния живот който бе у Отца и яви се нам;) това което сме видели и чули, него ви известяваме, да имате и вие с нас общение; а пак нашето съобщение е с Отца и с Исуса Христа неговия Син. И това ви пишем за да бъде вашата радост изпълнена. И това е известието което чухме от него и го известяваме вам, че Бог е виделина, и никаква тъмнина нема в него. Ако речем че имаме съобщение с него, а ходим в тъмнина, лъжем, и не вършим истината. Ако ли ходим във виделина, както е той във виделина, имаме един с друг съобщение, и кръвта на Сина му Исуса Христа очиства ни от всеки грех. Ако речем че грех немаме, сами себе си лъжем; и истината не е в нас. Ако изповедваме греховете наши, верен и праведен е да ни прости греховете ни, и да ни очисти от всека неправда. Ако речем че не сме съгрешили, правим го лъжец, и неговото слово не е в нас. Чадца мои, това ви пиша, да не съгрешите; и ако съгреши некой имаме ходатай при Отца, Исуса Христа Праведнаго. И той е умилостивение за нашите грехове, и не тъкмо за нашите, но и за всичкия свет. И по това знам че сме го познали, ако пазим неговите заповеди. Който казва: Познах го, а заповедите му не пази, лъжец е, и истината не е в него. А който пази неговото слово, в него наистина Божията любов е съвършена. По това знаем че сме в него. Който казва че в него пребъдва длъжен е както е он ходил така и той да ходи. Братие, не ви пиша нова заповед, но заповед ветха която от начало имахте: ветхата заповед е словото което сте от начало чули. Пак нова заповед ви пиша, което е и в него и във вас истинно; защото тъмнината прехожда, и истинната виделина вече свети. Който казва че е във виделина, а ненавижда брата си, в тъмнина е до нине. Който люби брата си, той пребъдва във виделина; и нема съблазън в него. А който ненавижда брата си в тъмнина е и в тъмнина ходи, и не знае къде отхожда, защото тъмнината му е заслепила очите. Пиша вам, чадца, защото ви се простиха греховете заради неговото име. Пиша вам, отци, защото вие познахте тогози, който е от начало. Пиша вам, млади, защото победихте лукаваго. Пиша вам, деца, защото познахте Отца. Писах вам, отци, защото познахте тогози, който е от начало. Писах вам, млади, защото сте крепки, и словото Божие пребъдва във вас, и победихте лукаваго. Не обичайте света нито което е във света. Ако люби некой света, любовта на Отца не е в него. Защото всичко що е във света, похотта на плътта, и похотта на очите, и гордостта на живота, не е от Отца, но от света е. Но светът прехожда и неговата похот; а който прави волята Божия във веки пребъдва. Деца, последно време е; и както сте чули че Антихрист иде, и сега има много антихристи. От това познаваме че е последно време. От нас излезоха, но не беха от нас; защото ако биха били от нас, щеха да си останах с нас; но излезоха да се явят че не са всичките от нас. И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко. Не съм ви писал защото не знаете истината, но защото я знаете, и защото всека лъжа не е от истината. Кой е лъжец освен оногози който отрича че Исус не е Христос? Той е антихрист който се отрича от Отца и от сина. Всеки който се отрича от Сина нема нито Отца; [а който изповедва Сина има и Отца.] И тъй, онова което сте вие от начало чули нека пребъде във вас. Ако пребъде във вас това което сте от начало чули, то ще пребъдете и вие в Сина и в Отца. И това е обещанието което ни той обеща, живот вечен. Това ви писах поради тези, които ви лъстят. И помазанието което вие приехте от него, пребъдва във вас, и немате нужда да ви учи некой; но както истото помазание ви учи за всичко, и е истинно, и не е лъжливо, и както ви е научило, ще пребъдете в него. И сега, чадца, пребъдвайте в него, та когато се яви да имаме дързновение, и да се не посрамим от него в пришествието му. Ако знаете че е праведен, знайте че всеки който прави правда от него е роден. Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем и да сме чада Божии. За това светът не познава нас, защото не позна него. Възлюблени, сега сме чада Божии; и още не се е явило какво ще бадем; но знаем че кога се яви ще сме подобни нему; защото ще го видим както е. И всеки който има тази надежда на него очиства себе си, както е он чист. Всеки който прави грех прави и беззаконие; защото грехът е беззаконие. И знаете че той се яви да вземе нашите грехове; и грех нема в него. Всеки който пребъдва в него не съгрешава: всеки който съгрешава не го е видел нито го е познал. Чадца, да ви не лъсти никой: който прави правда праведен е както и он е праведен. Който прави грех от дялова е; защото от начало дяволът съгрешава. За това се яви Син Божий, да съсипе делата на дявола. Всеки който е роден от Бога грех не прави, защото семе негово пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е от Бога роден. В това се познават чадата Божии и чадата дяволски. Всеки що не прави правда, не е от Бога, нито който не люби брата си. Защото това е заръчването което от начало чухте, да любим един другиго. Не както Каин, който бе от лукаваго и закла брата си. И защо го закла? Защото неговите дела беха лукави, а братовите му праведни. Недейте се чуди, братие мои, ако светът ви ненавижда. Ние знаем че преминахме от смърт в живот, защото любим братята: който не люби брата си остава в смърт. Всеки който ненавижда брата си человекоубийца е; и знаете че никой человекоубийца нема живот вечен да пребъдва в него. От това познаваме любовта, че той живота си положи за нас; и ние сме длъжни да положим нашия живот за братята. Но който има световните добрини, и гледа брата си че има нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любовта Божия? Чадца мои, да не любим със дума, нито с език, но с дело и с истина. И от това познаваме че сме от истината, и ще уверим сърцата си пред него. Защото ако ни осъжда сърцето, известно че Бог е по-голем от сърцето ни и знае всичко. Възлюблени, ако сърцето ни не ни осъжда, имаме дързновение у Бога; и каквото да поискаме приимаме от него, защото пазим заповедите негови и правим угодното пред него. И тая е неговата заповед, да верваме в името на Сина му Исуса Христа, и да любим един другиго, както е дал нам заповед. И който пази неговите заповеди, пребъдва в него, и той в него; и от това познаваме че пребъдва в нас, от Духа когото е дал нам. Възлюблени, всекому духу не вервайте, но изпитвайте духовете от Бога ли са; защото много лъжепророци излезоха по света. От това познайте Духът Божий: Всеки дух който изповедва че Исус Христос дойде в плът от Бога е; и всеки дух който не изповедва че Исус Христос дойде в плът не е Бога; и той е духът антихристов за когото чухте че иде, и сега е вече на света. Вие сте от Бога, чадца, и победили сте ги; защото по-голем е онзи който е във вас, а не който е в света. Те са от света, за това от света говорят, и светът тех слуша. Ние сме от Бога: който познава Бога нас слуша: който не е от Бога не ни слуша. От това познаваме духа на истината и духа на заблуждението. Възлюблени, да любим един другиго; защото любовта е от Бога; и всеки който люби от Бога е роден и познава Бога. Който не люби не е познал Бога, защото Бог е любов. В това се яви Божията КЪ нас любов, че Сина своего единороднаго проводи Бог на света за да живеем чрез него. В това е любовта, не че ние сме Бога възлюбили, но че той възлюби нас, и проводи Сина своего умилостивение за нашите грехове. Възлюблени, понеже така възлюби нас Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго. Бога никой не е видел никога. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта негова е съвършена в нас. От това познаваме че пребъдваме в него и той в нас, защото от Духа своего е дал нам. И ние видехме и свидетелствуваме че Отец проводи Сина Спасител на света. Който изповеда че Исус е Син Божий, Бог пребъдва в него, и той в Бога. И ние познахме и повервахме любовта, която Бог има КЪ нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта пребъдва в Бога, и Бог в него. В това е съвършена любовта в нас, да имаме дързновение в съдния ден; защото както е той така сме и ние в този свет. В любовта страх нема, но съвършената любов пропъжда вън страха; защото страхът има мъка, и който се страхува не е съвършен в любовта. Ние любим него защото първом той възлюби нас. Ако рече некой: Любя Бога, а ненавижда брата си, лъжец е; защото който не люби брата си когото е видел, Бога когото не е видел как може да го люби? И тая заповед имаме от него, че който люби Бога да люби и брата си. Всеки който верва че Исус е Христос от Бога е роден; и всеки който люби оногози който е родил люби и роденият от него. От това познаваме че любим чадата Божии, когато Бога любим и заповедите негови пазим; защото тая е любовта Божия, да пазим заповедите негови; и заповедите му не са тежки. Защото всеко от Бога родено побеждава света, и тая е победата която е света победила, верата наша. Кой е който побеждава света ако не този който верва че Исус е Син Божий? Той е който е дошел с вода и с кръв, Исус Христос; не тъкмо с вода, но с вода и с кръв; и Духът е който свидетелствува, понеже Духът е истината. Защото трима са които свидетелствуват [на небеса, Отец, Слово и Дух Светий; и тия тримата са едно. И три са които свидетелствуват на земята], Духът, и водата, и кръвта; и тия трите са съгласни в едно. Ако приимаме свидетелството на человеците, свидетелството Божие е по-големо; защото това е свидетелството Божие което свидетелствува за Сина си. Който верва в Сина Божия има свидетелството в себе си: който не верва в Бога направил го е лъжец, защото не е повервал в свидетелството което Бог е свидетелствувал за Сина си. И това е свидетелството, че живот вечен е дал нам Бог, и този живот е в Сина му. Който има Сина има живот: който нема Сина Божия нема живот. Това писах вам, които вервате в името на Сина Божия за да знаете че имате живот вечен, и да вервате в името на Сина Божия. И това е дързновението което имаме КЪ него, че, ако просим нещо по неговата воля, слуша ни. И ако знаем че ни слуша каквото да му попросим, знаем че получаваме прошенията които сме попросили от него. Ако види некой брата си че съгрешава грех не смъртно, ще попроси, и Бог ще му даде живот, сиреч, на ония които съгрешават не смъртно. Има грех смъртен; не казвам за него да се помоли. Всека неправда е грех; и има грех не смъртен. Знаем че всеки роден от Бога не съгрешава; но който е роден от Бога пази себе си, и лукавий не се прикоснува до него. Знаем че сме от Бога; и целий свет в лукаваго лежи. Знаем още че Син Божий дойде, и даде нам разумение, да познаваме истиннаго, и в истиннаго сме, сиреч, в Сина му Исуса Христа; той е Бог истинен и живот вечен. Чадца, пазете себе си от идоли. Амин.

Аз Старец до избраната госпожа и до чадата й, които аз наистина любя; и не само аз, но и всички които са познали истината, за истината която пребъдва в нас, и ще бъде във веки с нас: Да бъде с вас благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Исуса Христа, Сина Отча, в истина и любов. Много се възрадвах че намерих от чадата ти некои да ходят в истината както приехме заповед от Отца. И сега, госпожо, умолявам те, не като че ти пиша нова заповед, но тая която от начало имахме: Да любим един другиго. И тая е любовта, да ходим по заповедите негови. Тая е заповедта, както сте изпърво чули, да ходите в нея. Защото много лъстци влезоха в света които не изповедват че Исус Христос дойде в плът: такъв человек е лъжец и антихрист. Внимавайте на себе си да не изгубим онова което сме изработили, но да получим пълна заплата. Всеки който престъпва и не пребъдва в Христовото учение нема Бога: този който пребъдва в учението Христово, той има и Отца и Сина. Ако иде некой при вас и не носи това учение, недейте го приима вкъщи, и не го поздравявайте. Защото който го поздравява бива участник в неговите зли дела. Ако и да имах много да ви пиша, не рачих с книга и с мастило; но надея се да дойда при вас и уста в уста да ви говоря, да бъде радостта наша изпълнена. Поздравяват те чадата на избраната твоя сестра. Амин.

Аз Старец възлюбленому Гаию, когото наистина любя: Възлюблене, молитствувам във всичко да благоуспеваш и да си здрав както благоуспева душата ти. Защото много се възрадвах когато дойдоха братята и свидетелствуваха за твоята истина, както ти ходиш в истината. По-голема радост немам от това, да слушам че чадата ми ходят в истината. Възлюблене, верно вършиш каквото правиш на братята и на чужденците; Които свидетелствуваха пред църквата за твоята любов, и които ако предизпратиш достойно Богу добре ще сториш. Защото за неговото име излезоха без да вземат нищо от езичниците. Ние прочее длъжни сме да приимаме таквизи за да сме спомощници на истината. Писах до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува в тех, не ни приима. За това, ако дойда, ще напомня за неговите дела които прави като блядослови против нас с лоши думи; и като не е доволен с това, не само той не приима братята, но възпира и тези които искат да ги приимат, и от църквата ги пъди. Възлюблене, не подражавай злото, но доброто. Който прави добро от Бога е; а който прави зло не е видел Бога. За Димитрия се добро свидетелствува от всички и от самата истина; а свидетелствуваме още и ние, и знаете че нашето свидетелство е истинно. Много имах да пиша, но не ща да ти пиша с мастило и перо; а надея се скоро да те видя, и ще поговорим уста с уста. [(3 Йоаново 1:15) Мир тебе. Поздравяват те приятелите: поздрави приятелите по име.]

Юда, раб Исус Христов, а брат Яковов, до званите които са осветени от Бога Отца и съхранени от Исуса Христа: Милост да се умножи вам, и мир, и любов. Възлюблени, понеже полагам всеко старание да ви пиша за общото спасение, за нуждно счетох да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за верата която еднъж бе предадена на светиите. Защото се примъкнаха некои человеци, които отдавна са предназначени на това осъждение, нечестиви които преобръщат благодатта на Бога нашего във невъздържаност, и отричат се от самаго Владика Бога и Господа нашего Исуса Христа. А искам да ви напомня, ако и да сте познали вие еднъж това, че Господ, от как избави своя народ из Египетската земя, погуби после онези които не поверваха. И ангелите които не упазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, варди във вечни връзки отдолу под мрака за съда на великия ден: Както Содом, Гомор, и околните им градове подобно тем се предадоха на блудство и следваха след чужда плът, предлежат за пример като търпят наказанието на вечния огън; така и тези които бълнуват и оскверняват плътта, презират властта, и началствата злословят. А Михаил архангел, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тело, не смея да произнесе против него хулително осъждение, но рече: Господ да ти запрети. Но те злословят това което не знаят, а което знаят природно както безсловесните животни, в това разтлеват себе си. Горко им! защото ходиха в пътя Каинов, и зарад мъзда рукнаха се в заблуждението Валаамово, и погинаха в упорството Кореево. Те са петна на вашите любовни събрания, като пируват с вас заедно без страх и напасват себе си: облаци безводни, носени от ветровете; дървета есенни, безплодни, дваж умрели, изкоренени: свирепи вълни морски които изпущат като пена своите си срамоти: звезди скитателни за които е във век завардена мрачна тъмнина. А пророкува за тех и Енох, седмий от Адама, и рече: Ето, иде Господ с много хиляди свои светии да направи съдба над всички, и да изобличи всичките между тех нечестиви за всите дела на техното нечестие които сториха, и за всите жестоки думи които говориха против него нечестивите грешници. Те са роптатели, мъмрици, които ходят по похотите си; и устата им надуто говорят, и ласкаят лица за печалба. Но вие, възлюблени, помнете думите предречени от апостолите на Господа нашего Исуса Христа, как ви казваха че на последно време ще има подсмиватели които ще ходят по своите си нечестиви похоти. Те са които се отлъчват, плътски, които Дух немат. А вие, възлюблени, назидавайте себе си на пресветата ваша вера, и молете се Духом Светим. Пазете себе си в любовта Божия, в ожидание на милостта на Господа нашего Исуса Христа за живот вечен. И КЪ едни бивайте милостиви, с разсъждение; а други спасявайте със страх като ги изтръгвате из огъня; и гнусете се даже и от дрехата осквернена от плътта. А на оногози който може да ви съхрани безгрешни, и да ви постави непорочни в радост пред неговата си слава, единому премъдрому Богу и Спасу нашему, да бъде слава и величие, държава и власт, и нине и във вся веки. Амин.

Откровение Исус Христово, което му даде Бог да покаже на рабите си онова което има скоро да бъде; и той проводи и го яви чрез ангела си на своят раб Иоана, който свидетелствува словото Божие, и свидетелство Исус Христово, и колкото е видел. Блажен който прочита и които слушат думите на това пророчество и пазят което е писано в него; защото времето е близу. Иоан на седемте църкви които са в Азия: Благодат вам и мир от оногози който е, и който е бил, и който иде, и от седемте духове които са пред неговия престол, и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първородният от мъртвите, и началникът над царете на земята. На тогози който е възлюбил нас, и умил ни е от греховете ни с кръвта си, и който е направил нас царе и свещеници Богу и Отцу своему, на него да бъде слава и държава във веки веков. Амин. Ето, иде с облаците; и ще го види всеко око, и онези които го прободоха, и ще възридаят за него всичките племена земни. Ей, Амин. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ който е, и който е бил, и който иде, Вседържител. Аз Иоан, който съм и брат ваш и съучастник в скърбите и в царството и търпението Исус Христово, бех на острова нарицаем Патмос за словото Божие и за свидетелството Исус Христово. В неделен ден бидох в изстъпление Духом; и чух зад себе си глас голем като от тръба който говореше: Аз съм Алфа и Омега, първий и последний; и каквото виждаш напиши в книга и проводи на седемте църкви които са в Азия,- в Ефес, и в Смирна, и в Пергам, и в Тиатир, и в Сардис, и във Филаделфия, и в Лаодикия. И обърнах се да видя гласа който ми проговори; и в обръщането си видех седем светилника златни; и в сред седемте светилника видех едного подобен Сину Человеческому, облечен с дълга дреха, и препасан до градите със злат пояс; а главата и космите му беха бели като бела вълна, като снег, и очите му като пламик огнен; и нозете му подобни халколивану, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в десната си ръка седем звезди, и из устата му излезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше както свети слънцето в силата си. И когато го видех паднах при нозете му като мъртъв; и тури десната си ръка на мене и казваше ми: Не бой се: аз съм първий и последний, и живеещий; и мъртъв бех, и, ето, живея във веки веков, Амин; и имам ключовете на ада и на смъртта. Напиши това що си видел, и което е, и което има да бъде след това,- тайната на седемте звезди които виде в десницата ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника които си видел седемте църкви са. На ангела на Ефеската църква пиши: Така казва който държи седемте звезди в десницата си, и който ходи посред седемте златни светилника: Зная твоите дела, и труда ти, и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите, и опитал си тези които наричат себе си апостоли, и не са, и намерил си ги лъжци; и търпел си, и имаш търпение, и за моето име си се трудил, и не си се уморил. Но имам нещо против тебе защото си оставил първата си любов. И тъй, помни от къде си изпаднал, и покай се, и стори първите дела; ако ли не, ще дойда при тебе скоро, и ще дигна светилника ти от местото му ако се не покаеш. Но имаш това, че ненавиждаш делата на Николаитите, които ненавиждам и аз. Който има ухо нека слуша що казва Духът КЪ църквите: На тогози който победи ще му дам да яде от дървото на живота, което е всред рай Божий. И на ангела на Смирнската църква пиши: Така казва първият и последният, който бе мъртъв и оживе: Зная твоите дела и скръбта и сиромашията, (но богат си,) и хулите на тези които казват себе си че са Юдеи, и не са, но са съборище Сатанинско. Не бой се нищо от онова което има да пострадаш: ето, дяволът има да тури некои от вас в тъмница за да бъдете изкушени; и ще имате скърб до десет дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венец на живот. Който има ухо нека слуша що казва Духът КЪ църквите: Който победи нема да се повреди от втората смърт. И на ангела на Пергамската църква пиши: Така казва този който има острия и от двете страни меч: Зная твоите дела, и да живееш, дето е престолът Сатанински, и държиш името ми, и не си се отрекъл от верата ми и в дните в които бе Антипа, верният мой свидетел когото убиха между вас, дето живее Сатана. Но имам малко против тебе защото имаш некои там които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред синовете Израилеви, да ядат идоложертвено и да блудствуват. Така имаш и ти некои които държат учението на Николаитите, които ненавиждам. Покай се; ако ли не, ще дойда при тебе скоро, и ще направя с тех бой с меча на устата си. Който има ухо нека слуша що казва Духът КЪ църквите: На тогози който победи ще му дам да яде от скритата манна, и ще му дам бело камиче, и на камичето име ново написано което не познава никой освен който го взема. И на ангела на Тиатирската църква пиши: Така казва Синът Божий, който има очите си както пламик огнен, и нозете му са подобни на халколиван: Зная твоите дела и любовта и служенето, и верата и търпението ти, и за делата ти че последните са по-много от първите. Но имам малко против тебе защото оставяш жената Иезавел, която казва себе си пророчица, да учи и да прелъгва моите раби да блудствуват и да ядат идоложертвено. И дадох й време да се покае от блудството си, и не се покая. Ето, аз я турям на одър, и които прелюбодействуват с нея, в голема скърб, ако се не покаят от делата си. И чадата й ще убия със смърт. И ще познаят всичките църкви че съм аз който изпитвам вътрешности и сърдца; и ще ви дам всекиму според делата му. А на вас казвам и на другите в Тиатир които немат това учение, и които не са познали (както е казано) дълбините на Сатана: Нема да възложа на вас друга тегота; но онова което имате дръжте докле дойда. И който победи, и който упази до край моите дела, нему ще дам власт над народите; и «ще ги управлява със жезъл железен: ще се строшат като съдовете грънчарски,»- както и аз приех от Отца си. И ще му дам звездата утренна. Който има ухо нека слуша що казва Духът КЪ църквите. И на ангела на Сардийската църква пиши: Така казва този който има седемте духове Божии и седемте звезди: Зная твоите дела, че имаш име че си жив, а мъртъв си. Бъди бодър, и утвърди останалото което е готово да умре; защото не намерих делата ти съвършени пред Бога. Помни прочее как си приел и си чул, и пази, и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда върх тебе като крадец; и нема да усетиш в кой час ще дойда върх тебе. Но имаш малко имена и в Сардис които не са осквернили дрехите си; и ще ходят с мене в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, той ще се облече в бели дрехи; и нема да изгладя името му от книгата на живота, и ще изповедам неговото име пред Отца си и пред неговите ангели. Който има ухо нека слуша що казва Духът КЪ църквите. И на ангела на Филаделфийската църква пиши: Така казва светият, истинният, който има ключа Давидов; който отваря, и никой не затваря; и затваря, и никой не отваря: Зная твоите дела; ето, поставих пред тебе врата отворени, и никой не може да ги затвори; защото имаш малко сила, и упазил си моето слово, и не си се отрекъл от името ми. Ето, ще направя тези които са от съборището Сатанинско, които казват себе си че са Юдеи, и не са, но лъжат,ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят че аз те възлюбих. Понеже си упазил словото на моето търпение, и аз ще упазя тебе от времето на изкушението което ще дойде над всичката вселенна да изкуси онези които живеят по земята. Ето, ида скоро: дръж това което имаш за да ти не вземе никой венеца. Който победи ще го направя стълб в храма на Бога моего, и нема да излезе вече вън; и ще напиша на него името на Бога моего, и името на града на Бога моего, сиреч, на новия Ерусалим който слезва от небето от Бога моего: ще напиша и новото мое име. Който има ухо нека слуша що казва Духът КЪ църквите. И на ангелът на Лаодикийската църква пиши: Така казва Амин, свидетелът верен и истинен, началото на Божието създание: Зная делата ти, че не си нито студен нито топъл. Дано беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, и нито студен нито топъл, ще те избълвам из устата си. Понеже казваш: Богат съм, и обогатих се, и немам нужда от нищо, и не знаеш че ти си окаянен, и беден, и сиромах, и слеп, и гол, съветвам те да купиш от мене злато пречистено през огън за да се обогатиш, и дрехи бели за да се облечеш и да се не види срамотата на твоята голота, и помажи очите си с колурий за да гледаш. Аз които любя, изобличавам и наказвам ги; за това, бъди ревнител и покай се. Ето, стоя на вратата и хлопам: ако чуе некой гласа ми и отвори вратата, ще влеза при него и ще вечерям с него, и той с мене. Който победи, ще му дам да седне с мене на престола ми, както и аз победих и седнах с Отца си на неговият престол. Който има ухо нека слуша що казва Духът КЪ църквите. След това видех, и ето врата отворени на небето; и първият глас що чух беше като глас от тръба, която ми говореше и казваше: Възлез тука, и ще ти покажа което требва да стане след това. И тоз час бидох в изстъпление Духом, и, ето, беше поставен престол на небето, и на престола имаше некой седнал; и седналият бе подобен на яспис и сардийски камик: имаше около престола и дъга на глед подобна на смарагд. И около престола имаше двадесет и четири престола, и на престолите видех че седеха двадесет и четири старци облечени с бели дрехи, и имаха на главите си венци златни. И от престола изхождаха светкавици и гръмежи и гласове. Имаше и седем светила огнени които гореха пред престола, които са седемте духове Божии. И пред престола имаше море стъклено, подобно на кристал, и всред престола и около престола четири животни пълни с очи и от пред и от зад. И първото животно бе подобно на лъв, и второто животно подобно на телец, и третото животно имаше лице като человек, и четвъртото животно бе подобно на орел летещ. И четирите животни имаха всеко по шест крила изоколо, и отвътре беха пълни с очи; и не си почиват ден и нощ, не казват: Свет, свет, свет Господ Бог Вседържител, който бе, и който е, и който ще бъде! И когато животните приносят слава и почест и благодарение на тогози който седи на престола и живее във веки веков, двадесетте и четири старци падат пред седналия на престола, и се покланят живеещему във веки веков, и полагат венците си пред престола, и казват: Достоен си, Господи, да приемеш слава и почест и сила; защото ти си създал всичко, и чрез твоята воля съществува и е създадено. И видех в десницата на седналият на престола книга написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата. И видех ангел крепък че проповедваше с глас голем: Кой е достоен да разгъне книгата и да развърже печатите й? И никой не можеше нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгъне книгата нито да я гледа. И аз плаках много защото се не намери никой достоен да разгъне и да прочете книгата, нито да я гледа. И един от старците казва ми: Недей плака; ето, превъзмогна Лъвът който е от племето Юдово, Коренът Давидов, да разгъне книгата и да развърже седемте нейни печата. И видех, и ето, в сред престола и четирите животни, и в сред старците, Агне стоеше като заклано, и имаше седем рога, и седем очи, които са седемте духове Божии разпроводени по всичката земя. И дойде и взе книгата из десницата на седещия на престола. И когато взе книгата, четирите животни и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, държаще всеки китара и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите. И пеят нова песен, и казват: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото си бил заклан, и изкупил си ни Богу с кръвта си от всеко племе и език и народ и род, и направил си ни Богу нашему царе и свещеници; и ще царуваме на земята. И видех, и чух глас от много ангели около престола и животните и старците; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. И казваха с глас голем: Достойно е Агнето закланото да вземе сила и богатство и премъдрост и крепост и почест и слава и благословение. И всеко създание което е на небето и на земята и под земята, и колкото са в морето, и всичко що е в тех, чух че казваха: На тогози който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почест и слава и държава във веки веков. И четирите животни казваха: Амин; и двадесетте и четири старци паднаха и поклониха се Тому който живее във веки веков. И видех когато отвори Агнето един от седемте печата, и чух едно от четирите животни че говореше като с глас от гръм: Ела и виж. И видех, и ето кон бел; и седналият на него имаше лък; и даде му се венец, и излезе побеждаващ и да победи. И когато отвори втория печат чух второто животно че казваше: Ела и виж. И излезе друг кон червен; и на седналия на него даде се да вдигне мира от земята, и да се избият един друг; и даде му се сабя голема. И когато отвори третия печат, чух третото животно че казваше: Ела и виж. И видех, и ето кон черен, и седналият на него имаше къпони в ръка. И чух глас отсред четирите животни който казваше: Една ока пшеница за динар, и три оки ечимик за динар; и маслото и виното не повреждай. И когато отвори четвъртия печат, чух глас от четвъртото животно че казваше: Ела и виж. И видех, и ето кон блед, и името на седещия на него беше Смърт, и Ад идеше след него; и даде им се власт над четвъртата част на земята да умъртвяват със сабя и с глад и със смърт и със зверовете земни. И когато отвори петия печат видех под олтаря душите на закланите за словото Божие и за свидетелството което упазиха. И викаха с глас голем и казваха: До кога, Владико свети и истинни, не съдиш и не отмъстяваш кръвта ни от живеещите по земята? И дадоха се всекому бели одежди, и рече им се да си починат още малко време докле се допълнят и съслужителите им и братята им които има да бъдат убити както и те. И видех когато отвори шестият печат, и, ето, стана трус голем, и слънцето стана черно като вретище струнено, и луната стана като кръв. И звездите небесни паднаха на земята както смоковницата мета незрелите си смокини разклащана от силен ветър. И небето се оттегли като книга която се свива, и всека планина и остров повдигнаха се от местото си. И царете земни, и големците, и богатите, и тисящниците, и силните, и всеки роб, и всеки свободен скриха се в пещерите и в канарите на планините, и казват на планините и на канарите: Паднете върх нас и скрийте ни от лицето на седещия на престолът, и от гнева на Агнето; защото дойде големият ден на неговия гнев; и кой може да устои? И след това видех четири ангели че стоеха на четирите ъгъла на земята, и държеха четирите ветрове земни да не духа ветър по земята, нито по морето, нито на никое дърво. И видех друг ангел че възлезе от изток на слънцето, който имаше печат на Бога живаго; и извика с глас голем КЪ четирите ангела на които бе дадено да повредят земята и морето, и казваше им: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата докле ударим печат на челата на рабите на Бога нашего. И чух числото на печатаните: сто и четиридесет и четири тисящи беха печатани от всичките племена на синовете Израилеви; от племето Юдово, дванадесет тисящи печатани; от племето Рувимово, дванадесет хиляди печатани; от племето Гадово, дванадесет тисящи печатани; от племето Асирово, дванадесет тисящи печатани; от племето Нефталимово, дванадесет тисящи печатани; от племето Манасиево, дванадесет тисящи печатани; от племето Симеоново, дванадесет тисящи печатани; от племето Левиево, дванадесет тисящи печатани, от племето Исахарово, дванадесет тисящи печатани; от племето Завулоново, дванадесет тисящи печатани; от племето Иосифово, дванадесет хиляди печатани; от племето Вениаминово, дванадесет хиляди печатани. След това видех, и ето народ много когото никой не можеше да изброи, от всичките колена и племена и народи и езици, които стоеха пред престола и пред Агнето облечени в бели дрехи, и държеха финикови вейки в ръце, и викаха с голем глас и казваха: Спасение Богу нашему който седи на престола, спасение и на Агнето! И всичките ангели стоеха около престола и около старците и четирите животни, и паднаха на лице пред престола та се поклониха Богу, и казваха: Амин! благословение, и слава, и премъдрост, и благодарение, и почест, и сила, и крепост, Богу нашему във веки веков. Амин. И отговори един от старците та ми рече: Тези облечените с белите дрехи кои са? и от къде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са които идат от големата скръб; и опраха дрехите си, още избелиха дрехите си в кръвта на Агнето. За това са пред престола Божий, и служат нему ден и нощ в неговият храм; и седещият на престола ще разпростре скинията си върху тех. Нема да огладнеят вече нито да ожеднеят вече, нито ще ги удари слънцето нито некой пек; защото Агнето което е посред престола ще ги упасе, и ще ги заведе на живи извори от води, и ще обърше Бог всека сълза от очите им. И когато отвори седмия печат, мълчание биде на небето колкото до половин час. И видех седемте ангели които стоеха пред Бога; и дадоха им се седем тръби. И дойде друг ангел та застана при олтаря, и държеше златна кадилница; и даде се нему темян много да принесе с молитвите на всите светии над златния олтар който бе пред престола. И възлезе пред Бога димът кадилни с молитвите на светиите от ръката на ангела. И взе ангелът кадилницата, и напълни я от огъня на олтаря, и хвърли на земята; и станаха гласове и гръмове и светкавици и трус. И седемте ангели които държеха седемте тръби приготвиха се да затръбят. И първият ангел затръби; и стана град и огън размесен с кръв, и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгореха, и всека трева зелена изгоре. И вторият ангел затръби, и нещо като планина голема която с огън гореше хвърли се в морето; и третата част на морето стана кръв, та измре третата част на одушевлените създания които беха в морето; и третата част на корабите се погуби. И третият ангел затръби, и падна от небето звезда голема която гореше като свещ, и падна върху третата част на реките и върху изворите водни. А името на звездата се казва Пелин; и стана третата част на водите пелин, и много человеци измреха от водите защото се вгорчиха. И четвъртият ангел затръби; и удари се третата част на слънцето, и третата част на луната, и третата част на звездите, щото да потъмнее третата им част, и третата част на деня да не свети, така и на нощта. И видех, и чух един ангел който летеше посред небето и говореше с голем глас: Горко, горко, горко на тези които живеят на земята за останалите гласове от тръбите на тримата ангели които има да затръбят! И петият ангел затръби, и видех че падна на земята звезда от небето, и даде й се ключът от пропастта на бездната. И отвори пропастта на бездната; и възлезе дим от пропастта като дим от голема пещ; и потъмне слънцето и въздухът от димът на пропастта. И от дима излезоха скакалци по земята, и даде им се власт както имат власт скорпиите земни; и рече им се да не повредят тревата на земята, нито некой злак, нито некое дърво, но тъкмо человеците които немат печата Божий на челата си. И даде им се да ги не убиват, но да ги мъчат пет месеца; и техната мъка беше като мъка от скорпия кога ожили человека. И през ония дни ще потърсят человеците смъртта, и нема да я намерят; и ще пожелаят да умрат, и смъртта ще бега от тех. И подобието на сакаклците бе както на коне приготвени за бой; на главите им имаше като венци подобни на злато, и лицата им като человечески лица. А косми имаха като космите на жените, и зъбите им беха като на лъвове; Още имаха брони както брони железни; и гласът на крилата им бе като глас от колесници с много коне кога тичат на бой. Имаха и опашки подобни на скорпийни, и жила имаха на опашките си; и властта им бе да вредят человеците пет месец И над себе си имаха цар, ангела на бездната, който по Еврейски се казва Авадон, а на Елински език има име Аполион. Едното горко мина, ето, две горки още идат след това. И шестият ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния олтар пред Бога че казваше на шестия ангел що имаше тръбата: Развържи четирите ангели вързаните при големата река Евфрат. И развързани бидоха четирите ангели, приготвените за часа и деня и месеца и годината, да убият третата част от человеците. И числото на войните конниците беше двесте милиона; и чух числото им. И така видех конете във видение, и възседналите на тех че имаха брони огнени, и яцинтови и жупелни; и главите на конете беха като глави на лъвове, и из устата им излезваше огън и дим и жупел. И от тези трите, от огъня и от дима и от жупела що излезваха из устата им, убити бидоха третата част от человеците. Защото силата им бе в устата им и в опашките им, понеже опашките им беха подобни на змии, и имаха глави, и с тех повреждаха. И останалите от человеците които не беха убити от тези язви не се покаяха нито от делата на ръцете си, да се не кланят вече на бесовете и на златните и сребърните и медните и каменните и дървените идоли, които нито да гледат могат, нито да чуят, нито да ходят; и не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от блудствата си, нито от кражбите си. И видех друг ангел крепък който слазяше от небето, облечен с облак, и на главата му дъга, и лицето му като слънце, и нозете му като стълпове огнени; и имаше в ръката си книжка разгъната; и тури десната си нога на морето, а левата на земята, та извика с голем глас както рикае лъв; и когато извика той, седемте гръмове проговориха своите си гласове. И когато изговориха седемте гръмове своите си гласове, щех да пиша; и чух глас от небето който ми казваше: Запечатай това което изговориха седемте гръмове, и недей го писа. И ангелът когото видех че стоеше на морето и на земята дигна ръката си на небето и закле се в Живущаго във веки веков, който е създал небето и каквото е в него, и земята и каквото е на нея, и морето и каквото е в него, че не ще да има вече време; но в дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогаз ще се извърши тайната Божия както благовести на своите раби пророците. И гласът който чух от небето пак говореше с мене и думаше: Иди, вземи разгънатата книжка в ръката на ангела който стои на морето и на земята. И отидох при ангела та му рекох: Дай ми книжката. И казва ми: Вземи та я изяж; и ще бъде горчива в корема ти, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И взех книжката от ръката на ангела та я изядох; и беше в устата ми сладка като мед; и като я изядох вгорчи се коремът ми. И казва ми: Требва пак да пророкуваш за народи и племена и езици и царе много. И даде ми се тръст като тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани та измери храма Божий, и олтаря, и тези които се кланят в него; но двора който е извън храма остави вън и недей го измерва, защото е даден на езичниците, и светия град ще тъпчат четиридесет и два месеца. И ще дам на двамината мои свидетели да пророкуват тисяща и двеста и шестдесет дни, облечени във вретища. Те са двете маслини и двата светилника които стоят пред Бога, Господа на земята. И ако иска некой да ги повреди, излезва огън из устата им та изяда враговете им; и ако иска некой да ги повреди, така требва да бъде убит той. Те имат власт да заключат небето да не вали дъжд във времето на техното пророкуване; и имат власт над водите да ги превращат на кръв, и да поразят земята с всека язва колкото пъти би поискали. И когато свършат свидетелството си, зверът който излезва от бездната ще направи бой с тех, и ще ги победи и ще ги убие. И труповете им ще лежат по улиците на големия град който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат; И мнозина от народите и племената и езиците и колената ще гледат труповете им три деня и половина, и не ще да оставят да се положат труповете им в гробове. И жителите на земята ще се възрадват за тех, и ще се възвеселят; и дарове един на друг ще си проводят, защото тези двамата пророци мъчиха жителите на земята. И след трите деня и половина влезе в тех дух на живот от Бога, и се изправиха на нозете си; и страх голем нападна върх онези които ги гледаха. И чуха глас голем от небето който им казваше: Възлезте тука. И възлезоха на небето в облак, и видех ги враговете им. И тоз час стана трус голем, и падна десетата част на града, та измреха в този трус седем тисящи души человеци; и останалите се уплашиха и въздадоха слава на Бога небеснаго. Второто горко премина; ето, иде скоро и третото горко. И седмият ангел затръби; и станаха гласове големи на небето които казваха: Царствата световни станаха царства на Господа нашего и на Христа негов, и ще царува във веки веков. И двадесетте и четири старци които седеха пред Бога на престолите си паднаха на лицата си и поклониха се Богу, и думаха: Благодарим ти, Господи Боже Вседържителю, който си, който си бил, и който ще бъдеш, защото си приел големата си сила и въцарил си се. И езичниците се разгневиха; и дойде твоят гнев и времето на мъртвите да се съдят и да дадеш заплатата на твоите раби пророците, и на светиите, и на онези които се боят от името ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята. И отвори се храмът Божий на небето, и яви се ковчегът на неговия завет в храма му; и станаха светкавици, и гласове, и гръмове, и трус, и град голем. И знамение големо се яви на небето,- жена облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непраздна, и викаше от болезни, и мъчеше се да роди. И яви се друго знамение на небето; и ето змей голем червен който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони; и опашката му влачеше третата част от звездите небесни и хвърли ги на земята; и змеят се спре пред жената която щеше да роди, за да изеде чадото й щом роди. И роди дете мъжко, което ще управлява всите народи с жезъл железен, и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога и при неговият престол. И жената побегна в пустинята, дето имаше приготвено от Бога место да я хранят там тисяща и двеста и шестдесет дни. И стана бой на небето: Михаил и ангелите негови биха се против змея; и змеят се би и ангелите негови, и не надвиха, нито се намери вече за тех место по небето. И свален биде големият змей, старовременната онази змия, която се нарича Дявол и Сатана, който лъсти всичка вселенна: свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите негови с него наедно. И чух глас голем който говореше на небеса: Сега биде спасението и силата и царството на Бога нашего, и властта на Христа негов; защото низринат биде клеветникът на нашите братя който ги клеветеше ден и нощ пред Бога нашего. И те го победиха с кръвта на Агнето и със словото на своето свидетелство; и не възлюбиха живота си до смърт. Заради това, веселете се, небеса и вие които живеете в тех. Горко вам които живеете на земята и на морето, защото слезе дяволът у вас много разярен, понеже знае че малко време има. И като виде змеят че биде свален на земята, погна жената която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената две крила на голем орел да лети в пустинята на местото си, там дето я хранят време и времена и половин време потулена от лицето на змея. И изпусна змеят след жената из устата си вода като река, да стори да я повлече реката. И помогна земята на жената, и отвори земята устата си и погълна реката която бе изпуснал змеят из устата си. И прогневи се змеят върх жената, и отиде да направи бой с останалите от нейното семе, които пазят заповедите Божии и имат свидетелството Исус Христово. И застанах на песъка морски, и видех звер който възлезваше от морето, който имаше седем глави и десет рога; и на роговете му десет корони, и на главите му имена богохулни. И зверът когото видех приличаше на рис, и краката му беха като на мечка, и устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, и престола си, и власт голема. И видех една от главите му като ранена смъртно; и смъртоносната негова рана оздраве; и почуди се всичката земя на след звера, и поклониха се на змея който даде на звера власт; и поклониха се на звера и думаха: Кой е подобен на звера? Кой може да се бори с него? И дадоха му се уста да говорят горделиво и богохулно: даде му се още власт да направи каквото ще четиридесет и два месеца. И отвори устата си на хули върх Бога, да хули името му, и жилището му, и тези които живеят на небеса. И даде му се да направи бой със светиите и да ги победи; и даде му се власт над всеко племе и език и народ. И ще му се поклонят всички що живеят на земята, на които имената не са написани от създание мира в книгата на живота на закланото Агне. Който има ухо нека слуша. Който завожда в плен в плен ще отиде: който убие с нож, той требва от нож убит да бъде. Тука е търпението и верата на светиите. И видех друг звер който възлезваше от земята, и имаше два рога подобни на агнешки, и говореше като змей. И действуваше със всичката си власт на първия звер пред него, и стори щото земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звер, на когото смъртоносната рана бе оздравела. И правеше знамения големи, щото направи и огън да слезва от небето на земята пред человеците. И лъстеше живеещите на земята поради знаменията които му се дадоха да направи пред звера, и говореше на живеещите по земята да направят образ на звера който имаше раната от нож и оживе. И даде му се да даде дух на образа зверов, така щото да продума образът зверов и да стори щото които се не поклонят на зверовия образ да бъдат убити. И струваше всичките, малки и големи, и богати и сиромаси, и свободни и раби, да приимат белег на десната си ръка или на челата си, и да не може никой да купи или да продаде освен който има белега или името зверово, или числото на неговото име. Тука е мъдростта: който има ум нека сметне числото на звера, защото е число на человек; и числото му е шестстотин и шестдесет и шест. И видех, и, ето, Агне стоеше на гората Сион, и с него сто и четиридесет и четири тисящи които имаха името на неговият Отец написано на челата си. И чух глас от небето като глас на много води и като глас на гръм голем; и чух глас на свирци които свиреха с китарите си. И пееха като нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи песента тъкмо сто и четиридесет и четирите тисящи изкупените от земята. Те са които се не оскверниха с жени, защото девственици са: те са които следват Агнето където и да иде: те са изкупени от человеците, начатки Богу и на Агнето; и в устата им лъст не се намери, защото са непорочни пред престола Божий. И видех друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие да проповеда на живеещите по земята и на всеко колено и племе и език и народ, и казваше с глас голем: Убойте се от Бога, и въздайте нему слава, защото дойде часът на неговия съд; и поклонете се тому който е направил небето и земята и морето и изворите на водите. И друг ангел идеше след него, и казваше: Падна, падна Вавилон, градът голем; защото от виното на яростта на своето блудодеяние напои всичките народи. И трети ангел идеше след тех и казваше с глас голем: Който се кланя на звера и на образа негов, и взема белег на челото си или на ръката си, той ще пие виното на божията ярост налеяното чисто в чашката на гнева му; и ще бъде мъчен с огън и с жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът на техното мъчение възлезва във веки веков, и немат отдъхнуване ни ден ни нощ тези които се кланят на звера и на образа негов, и който приима белега на неговото име. Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова. И чух глас от небето който ми казваше: Пиши: Блажени мъртвите които умират от нине в Господа: ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тех. И видех, и ето облак бел, и на облака седеше един подобен Сину Человеческому, и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър. И друг ангел излезе из храма, и викаше с голем глас на тогози който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни; защото дойде ти часът да жънеш, понеже изсъхна жътвата земна. И онзи който седеше на облака положи сърпа си на земята, и пожъната биде земята. И друг ангел излезе из храма който е на небето, и държеше и той сърп остър. И друг ангел излезе из олтаря, който имаше власт на огъня, и извика с вик голем на тогози който имаше острия сърп, и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото узре вече гроздето му. И положи ангелът сърпа си на земята, и обра лозето земно, и хвърли обраното в големият жлеб на Божията ярост. И изтъпкан биде жлебът вън от града; и потече кръв из жлеба дори до уздите на конете в разстояние на тисяща и шестстотин стадии. И видех друго знамение на небето големо и чудно: седем ангели които държеха седемте последни язви, защото в тех се свърши Божията ярост. И видех като море стъклено размесено с огън, и тези които беха победили звера и образа негов и белега негов и числото на неговото име че стоеха на стъкленото море, и държеха китари Божии, и пееха песента на Моисея Божия раб и песента на Агнето, и казваха: Велики и чудни са твоите дела, Господи Боже вседържителю: праведни и истинни са твоите пътища, Царю на светиите. Кой нема да се убои от тебе, Господи, и да прослави твоето име? защото само ти си свет; защото всите племена ще дойдат и ще се поклонят пред тебе, защото се явиха твоите праведни съдби. И след това видех, и, ето, на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството; и излезоха из храма седемте ангели които държеха седемте язви, облечени в чисти и светли ленени дрехи, и препасани през гърдите със златни пояси. И едно от четирите животни даде на седемте ангели седем златни чаши пълни с ярост от Бога живущаго във веки веков. И напълни се храмът с дим от славата Божия и от силата негова; и никой не можеше да влезе в храма докле се не свършат седемте язви на седемте ангели. И чух из храма глас голем който казваше на седемте ангели: Идете та излейте на земята чашите на Божията ярост. И отиде първият та изле чашата си на земята; и стана струп зъл и лют на онези человеци които имаха белега на звера, и на онези които се кланяха на неговия образ. И вторият ангел изле чашата си в морето; и стана кръв както на мъртвец, и всека жива душа в морето умре. И третият ангел изле чашата си в реките и в изворите водни; и станаха кръв. И чух ангела на водите че казваше: Праведен си, Господи, който си, и който си бил, и който си свет, защото си това отсъдил: Понеже кръв на светии и на пророци пролеха, и кръв им си дал да пият; защото са достойни за това. чух друг ангел от олтаря че казваше: Ей, Господи Боже Вседържителю, истинни и праведни са твоите съдби. И четвъртият ангел изле чашата си на слънцето; и даде му се да жеже человеците с огън. И опекоха се человеците от голема жега, и похулиха името на Бога който има власт над тези язви; и не се покаяха да въздадат слава нему. И петият ангел изле чашата си върх престола на звера; и стана царството му потъмнело; и дъвчеха езиците си от болеж, и похулиха Бога небеснаго за болежите си и за струпите си, и не се покаяха от делата си. И шестият ангел изле чашата си връх големата река Евфрат; и пресъхна водата й за да се приготви пътът на царете които са от изток на слънцето. И видех три нечисти духове подобни на жаби; и те излезваха из устата на змея, и из устата на звера, и из устата на лъжовния пророк; защото са духове бесовски които правят знамения, и които ходят при царете на земята и всичка вселенна, да ги съберат за боя в големия онзи ден на Бога Вседържителя. (Ето ида както крадец. Блажен който бди, и варди дрехите си да не ходи гол да гледат срамотата му.) И събра ги на местото нарицаемо по Еврейски Армагедон. И седмият ангел изле чашата си на въздуха; и излезе глас голем из храма небесен, от престола, който казваше: Свърши се. И бидоха гласове и гръмове и светкавици, и стана трус голем какъвто не е бил от как съществуват человеците на земята, такъв трус, толкоз голем. И раздели се великият град на три части, и градовете езически паднаха. И великий Вавилон се помена пред Бога, да му даде чашата на виното от яростта на гнева си. И всеки остров изчезна, и планините се не намериха. И град голем до един талант тежък падаше от небето върх человеците; и похулиха человеците Бога зарад язвата на града, защото язвата от него бе много голема. И дойде един от седемте ангели, които държеха седемте чаши, та поговори с мене и рече ми: Ела, ще ти покажа съдбата на големата блудница която седи на многото води; с която блудствуваха царете земни, и опиха се жителите на земята от виното на нейното блудодеяние. И заведе ме духом в пустиня; и видех жена седеща на червен звер пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. И жената бе облечена в багреница и в червено, и позлатена със злато и драгоценни камене и с бисери, и имаше в ръката си златна чаша пълна с мърсоти и нечистоти от нейното блудодеяние. И на челото й имаше написано име: Тайна: Вавилон великий, майка на блудниците и на гнусотиите земни. И видех жената като се опиваше от кръвта на светиите и от кръвта на мъчениците Исусови; и като я видех почудих се с големо почудване. И рече ми ангелът: Защо се почуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звера който я носи и който има седемте глави и десетте рога. Зверът когото си видел беше, и нема го; и ще възлезе из бездната и отиде в погибел; и ще се почудят жителите на земята на които имената не са написани в книгата на живота от създание мира, кога видят звера който беше, и го нема вече, ако и да го има. Тука е умът който има мъдрост. Седемте глави са седем гори дето жената седи на тех; и седем царе има: Петте паднаха, и единият стои, другият не е дошел още, и кога дойде малко требва да постои. И зверът който беше и го нема той е осмият, и от седемте е, и отхожда в погибел. И десетте рога които виде ти десет царе са които още не са приели царство, но за един час приимат власт като царе със звера. Те са единомислени, и ще предадат на звера силата си и властта си. Те ще се бият с Агнето; и Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; и които са с него звани са и избрани и верни. И казва ми: Водите които си видел дето седи блудницата, те са народи и люде и племена и езици. И десетте рога които си видел на звера, те ще възненавидят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и плътта й ще поядат, и нея ще изгорят в огън. Защото Бог тури в сърдцата им да сторят неговата воля, и да действуват единомислено, и да дадат царството си на звера докле се сбъдат Божиите думи. И жената която си видел е големият град който царува над земните царе. И след това видех че слазяше от небето ангел който имаше власт голема; и земята се просвети от неговата слава. И извика силно с глас голем и казваше: Падна, падна Вавилон великий, и стана жилище на бесовете, и прибежище на всеки дух нечист, и прибежище на всека нечиста и омразна птица; защото всичките народи пиха от виното на яростта на нейното блудодеяние, и царете земни блудствуваха с нея, и търговците земни се обогатиха от безмерната нейна разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте из нея, люде мои, да не станете участници на греховете й, и да не приемете от язвите й; защото греховете й стигнаха до небето, и спомена Бог нейните неправди. Въздайте й както и тя въздаде вам, и удвойте й двойно според делата й: с чашата с която е черпала двойно я почерпете. Колкото е прославила себе си и е разкошествувала толкоз мъки и скърб й дайте; защото казва в сърдцето си: Седя царица, и вдовица не съм, и скърб нема да видя. За това, в един ден ще дойдат язвите й, смърт и скърб и глад, и ще изгори на огън; защото крепък е Господ Бог който я съди. И ще възплачат за нея и ще пожалеят за нея царете земни които са блудствували и разкошествували с нея, кога видят дима на изгарянето й. От далеч ще стоят поради страха на мъките й, и ще казват: Горко, горко, тебе, граде велики Вавилоне, граде крепки, че в един час дойде съдбата ти! И търговците земни плачат и жалеят за нея, защото никой не купува вече стоките им, стоки от злато, и сребро, и драгоценни камене, и бисери, и висон, и багреница, и коприна, и червеница, и всеко дърво благовонно, и всеки съсъд от слонови кости, и всеки съсъд от скъпоценно дърво и от мед и от железо и от мрямор, и корица, и темян, и миро, и ливан, и вино, и масло, и семидал, и пшеница, и добитъци, и овци, и коне, и колесници, и телеса, и души человечески. И овощията каквито ги душата ти желаеше отидоха от тебе, и всичкото тлъсто и светло отиде от тебе, и нема вече да ги намериш. Търговците на тези неща, които се обогатиха от нея, ще се спрат издалеч поради страха на мъките й, ще плачат и ще жалеят, и ще думат: Горко, горко, граде велики, облечени с висон и багреница и червеница, и украсен със злато и драгоценни камене и бисери; защото в един час запусте толкова богатство! И всеки корабоначалник, и всичкото множество в корабите, и кораберите, и колкото търгуват по море спреха се издалеч, и викаха като видеха дима на неговия пожар, и думаха: Кой град биде подобен на града голем? И посипаха пръст на главите си, и викаха та плачеха и жалееха, и думаха: Горко, горко, градът велики, в който се обогатиха от неговите драгоценности всички които имат кораби в морето; защото в един час запусте! Весели се за него, небе, и вие свети апостоли и пророци, защото отсъди Бог съда ви над него. И един силен ангел взе един камик голем като воденичен та го хвърли в морето и рече: Така със стремление ще бъде хвърлен Вавилон град великий, и нема да се намери вече. И глас от онези които свиреха с китара, и от певци, и от свирци, и от тръбители нема да се чуе вече в тебе; и всеки художник от всеко художество нема да се намери вече в тебе; и шум от воденица нема да се чуе вече в тебе; и виделина от светило нема да свети вече в тебе; и глас от младоженец и от невеста нема да се чуе вече в тебе; защото търговците ти беха големците на земята, защото беха прелъстени с твоето чародаяние всите народи. И в него се намери кръв от пророци и от светии и от всичките заклани на земята. И след това чух като глас голем от много народ на небето, който казваше: Алилуйя! Спасение, и слава,и почест, и сила подобава Господу Богу нашему; защото истинни и праведни са неговите съдби, защото осъди великата блудница която разтле земята с блудодеянието си, и отмъсти от ръката й кръвта на своите раби. И втори път рекоха: Алилуйя! И димът й възлезва във веки веков. И паднаха двадесетте и четири старци и четирите животни и поклониха се Богу седещому на престола, и казваха: Амин! Алилуйя! И излезе от престола глас който казваше: Хвалете Бога нашего, всички раби негови, и вие които му се боите, и малки и големи. И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гръмежи които казваха: Алилуйя! защото се въцари Господ Бог Вседържител. Да се радваме, и да се веселим, и да въздадем нему слава; защото дойде свадбата на Агнето, и неговата жена е приготвила себе си. И даде й се да се облече с висон чист и светъл; защото висонът е оправданията на светиите. И казва ми: Напиши: Блажени които са призовани на вечерята на свадбата на Агнето. И казва ми: Тези са истинните думи Божии. И паднах пред нозете му да му се поклоня; и рече ми: Внимавай да не сториш това: аз съм съслужител твой и от братята ти които имат свидетелството Исусово: поклони се Богу; защото свидетелството Исусова е духът на пророчеството. И видех небето отворено, и ето кон бел, и онзи който седеше на него наричаше се Верен и Истинен, и с правда съди и воинствува; а очите му беха както пламък огнен, и на главата му корони много, и имаше име написано което никой не знаеше тъкмо сам той; и облечен беше в дреха обагрена в кръв; и зовеше се името му СЛОВО БОЖИЕ. И войските небесни идеха след него на бели коне, облечени с висон бел и чист. И из устата му излезва сабя остра да удря с нея езичниците; и той ще ги упасе с жезъл железен; и той стъпкува жлеба на виното на яростта и на гнева на Бога Вседържителя. И на дрехата си и на бедрото си имаше написано името: ЦАР НА ЦАРЕТЕ И ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ. И видех едного ангела че стоеше в слънцето; и извика с голем глас и казваше на всичките птици що летят по сред небето: Елате и събирайте се на вечерята на Бога великаго, да ядете плътта на царе, и плътта на тисящници, и плътта на юнаци, и плътта на коне и на тези които седят на тех, и плътта на всички, свободни и роби, и малки и големи. И видех звера и царете земни и войските им събрани да направят бой със седещият на коня и с неговата войска. И уловен биде зверът и с него лъжовният пророк който бе правил знамения пред него, с които прелъсти тези които приеха белега от звера и които се поклониха на неговия образ: двамата живи бидоха хвърлени в езерото огнено което гори със жупел. И останалите бидоха убити със сабята на седещия на коня, която излезваше из устата му; и всичките птици се наситиха от плътта им. И видех че слезваше от небето ангел който имаше ключа от бездната и верига голема в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е Дявол и Сатана, и върза го за тисяща години, и хвърли го в бездната, и заключи го, и запечата над него, за да не прелъсти вече народите докле се свършат тисящата години; и след това требва да бъде развързан за малко време. И видех престоли, и наседаха на тех, и даде се тем съдба; и видех душите на закланите за свидетелството Исусово и за словото Божие, и които не се поклониха на звера нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и живеха и царуваха с Христа тисящата години. А другите мъртви не оживеха докле се свършат тисящата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет който има част в първото възкресение: над тех втората смърт не ще има власт, но ще бъдат свещеници Богу и Христу, и ще царуват с него тисяща години. И когато се свършат тисящата години ще бъде развързан Сатана от тъмницата си, и ще излезе да прелъсти народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере на бой, на които числото е както песъка на морето. И възлезоха по всичката ширина на земята, и обиколиха стана на светиите и възлюбления град; и падна огън от Бога из небето та ги изпояде. И дяволът който ги лъстеше хвърлен биде в езерото огнено и жупелно дето е зверът и лъжовният пророк; и ще бъдат мъчени ден и нощ във веки веков. И видех един бел престол голем и тогози който седеше на него, от лицето на когото побегна земята и небето, и не се намери место за тех. И видех мъртвите, малки и големи, че стоеха пред Бога; и книгите се разгънаха; и друга книга се отвори която е на живота; и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите. И даде морето мъртвите що беха в него; и смъртта и ад дадоха мъртвите що беха в тех; и съдени бидоха всеки според делата си. И смъртта и ад хвърлени бидоха в езерото огнено. Това е втората смърт. Който не се намери записан в книгата на живота хвърлен биде в езерото огнено. И видех ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преидоха: и море немаше вече. И аз Иоан видех светия град, Ерусалим новий, че слезваше от Бога из небето приготвен както невеста украсена за мъжа си. И чух глас голем от небето който казваше: Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тех; и те ще бъдат люде негови, и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог. И ще обърше Бог всека сълза от очите им, и смъртта не ще я има вече, нито жалеяне нито писък ни болест ще има вече, защото първото се мина. И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново. И казва ми: Напиши: защото тези думи са истинни и верни. И рече ми: Свърши се: Аз съм Алфа и Омега, начало и конец: на жедния ще дам аз даром от извора на водата на живота. Който побеждава ще наследва всичко, и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син. А страхливите и неверните и мръсните и убийците и блудните и чародейците и идолопоклонниците и всичките лъжци ще имат своята част в езерото което гори с огън и жупел: това е втората смърт. И дойде при мене един от седемте ангели които държаха седемте чаши пълните със седемте последни язви, и проговори ми и рече: Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнето. И отведе ме духом на една гора голема и висока, и показа ми града голем, светий Ерусалим, който слезваше из небето от Бога; и имаше славата Божия, и светлостта негова бе подобна на драгоценен камик, както камик яспис прозрачен както кристал; и имаше стена голема и висока; имаше и дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани имена които са на дванадесетте племена на синовете Израилеви: от КЪ изток три порти; от КЪ север три порти; от КЪ юг три порти; от КЪ запад три порти. И стените градски имаха дванадесет основания, и в тех имената на дванадесетте апостоли на Агнето. И този който говореше с мене имаше тръст златна да измери града и портите му и стените му. И градът беше четвъртит, и дължината му е толкози колкото и ширината; и премери града с тръстта до дванадесет тисящи стадии: дължината и ширината и височината му са равни. И измери стените му сто и четиридесет и четири лакти, мерка на человек, сиреч на ангела. И сградата на стените беше от яспис; и градът от чисто злато подобно на чисто стъкло. И основанията на стените градски беха украшени с всекакви драгоценни камене; първото основание яспис, второто сапфир, третото халкидон, четвъртото смарагд, петото сардоникс, шестото сардий, седмото хрисолит, осмото вирил, деветото топазий, десетото хрисопрас, единадесетото якинт, дванадесетото аметист. И дванадесетте порти беха дванадесет бисера; всека една от портите бе от един бисер; и улиците на града от чисто злато като стъкло прозрачно. И храм не видех в него; защото храм негов е Господ Бог Вседържител и Агнето. И градът немаше нужда от слънце нито от луна да светят в него; защото славата Божия го осветляваше, и светилото негово е Агнето. И народите на спасяемите ще ходят в неговата виделина, и царете земни носят в него своята слава и почест. И портите му не ще се затварят дене, защото нощ не ще да има там. И ще донесат в него славата и почестта на народите. И нема да влезе в него нищо което осквернява и прави мерзост и лъжа, но само написаните в Агневата книга на живота. И показа ми чиста река от вода на живот, бистра както кристал, която изхождаше от престола на Бога и на Агнето и всред стъгдта му. И от двете страни на реката беше дървото на живота което даваше плодове дванадесет, и раждаше плод всеки месец; и листете на дървото са за изцеление на народите. И никоя проклетия не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и рабите негови ще му служат. И ще гледат лицето му; и неговото име ще е на челата им. И нощ не ще да има там; и немат нужда от светило и от слънчена виделина, защото Господ Бог ги осветява; и ще царуват във веки веков. И рече ми: Тези думи са верни и истинни; и Господ Бог на светите пророци проводи ангела своего да покаже на неговите раби това което требва скоро да бъде. Ето, ида скоро: блажен който упази думите на пророчеството на тази книга. И аз Иоан съм който видех и чух това; и когато чух и видех, паднах да се поклоня пред нозете на ангела който ми показваше това. И каза ми: Внимавай да не сториш това; защото аз съм съслужител твой, и на твоите братя пророците, и на тези които пазят думите на тази книга: поклони се Богу. И казва ми: Не запечатвай думите на пророчеството на тази книга; защото времето е близу. Който е неправеден нека си е вече неправеден; и който е нечист нека си е вече нечист; и праведният нека си е вече праведен; и светият нека си е вече свет. И, ето, ида скоро; и моята заплата е с мене да въздам всекиму според каквито ще бъдат делата му. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, първий и последний. Блажени които изпълняват неговите заповеди, за да имат власт над дървото на живота, и да влезат през портите в града. А вън са псетата, и чародейците, и блудниците, и убийците, и идолопоклонниците, и всеки който обича и прави лъжа. Аз Исус проводих моя ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, светлата и утренната звезда. И Духът и невестата казват: Ела; и който чуе нека рече: Ела; и който е жеден нека дойде, и който иска нека вземе даром водата на живота. А аз свидетелствувам всекиму който слуша думите на пророчеството на тази книга: Ако приложи некой на това, Бог ще наложи на него неписаните в тази книга язви; и ако отнеме некой от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме неговата част от книгата на живота, и от светия град, и от написаните в тази книга. Казва онзи който свидетелствува това: Ей, ида скоро. Амин; Ей, дойди, Господи Исусе! Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин.