<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<bible translation="Bulgarian (Библия, Синодално Издание (1982 г.))" status="Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015. © дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016" link="https://www.bible.com/bible/1558/LUK.2.СИ">
	<testament name="Old">
		<book number="1">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">В начало Бог сътвори небето и земята.</verse>
				<verse number="2">А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.</verse>
				<verse number="3">Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.</verse>
				<verse number="4">Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.</verse>
				<verse number="5">Светлината Бог нарече ден, а тъмнината — нощ. Биде вечер, биде утро — ден един.</verse>
				<verse number="6">И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)</verse>
				<verse number="7">И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.</verse>
				<verse number="8">Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро — ден втори.</verse>
				<verse number="9">И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)</verse>
				<verse number="10">Сушата Бог нарече земя, а събраните води — морета. И видя Бог, че това е добро.</verse>
				<verse number="11">И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.</verse>
				<verse number="12">И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.</verse>
				<verse number="13">Биде вечер, биде утро — ден трети.</verse>
				<verse number="14">И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;</verse>
				<verse number="15">да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.</verse>
				<verse number="16">И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;</verse>
				<verse number="17">и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,</verse>
				<verse number="18">да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.</verse>
				<verse number="19">Биде вечер, биде утро — ден четвърти.</verse>
				<verse number="20">И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)</verse>
				<verse number="21">И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.</verse>
				<verse number="22">След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.</verse>
				<verse number="23">Биде вечер, биде утро — ден пети.</verse>
				<verse number="24">И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.</verse>
				<verse number="25">И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.</verse>
				<verse number="26">След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; ида господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.</verse>
				<verse number="27">И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.</verse>
				<verse number="28">И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.</verse>
				<verse number="29">И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялатаземя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе — това ще ви бъде за храна;</verse>
				<verse number="30">а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.</verse>
				<verse number="31">И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро — ден шести.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство.</verse>
				<verse number="2">И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.</verse>
				<verse number="3">Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.</verse>
				<verse number="4">Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,</verse>
				<verse number="5">и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,</verse>
				<verse number="6">но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.</verse>
				<verse number="7">И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.</verse>
				<verse number="8">И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.</verse>
				<verse number="9">И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.</verse>
				<verse number="10">От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.</verse>
				<verse number="11">Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;</verse>
				<verse number="12">златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.</verse>
				<verse number="13">Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля цялата земя Куш.</verse>
				<verse number="14">Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.</verse>
				<verse number="15">След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.</verse>
				<verse number="16">И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;</verse>
				<verse number="17">а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.</verse>
				<verse number="18">И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.</verse>
				<verse number="19">Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името ѝ.</verse>
				<verse number="20">И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.</verse>
				<verse number="21">И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.</verse>
				<verse number="22">И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.</verse>
				<verse number="23">И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).</verse>
				<verse number="24">Затова ще остави човек баща си имайка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.</verse>
				<verse number="25">И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?</verse>
				<verse number="2">Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,</verse>
				<verse number="3">само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.</verse>
				<verse number="4">Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;</verse>
				<verse number="5">но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.</verse>
				<verse number="6">Видя жената, че дървото е добро заядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодоветему и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.</verse>
				<verse number="7">Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.</verse>
				<verse number="8">И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, искриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.</verse>
				<verse number="9">И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?</verse>
				<verse number="10">Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.</verse>
				<verse number="11">И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?</verse>
				<verse number="12">Адам отговори: жената, която мидаде Ти — тя ми даде от дървото, и аз ядох.</verse>
				<verse number="13">Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.</verse>
				<verse number="14">И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;</verse>
				<verse number="15">и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.</verse>
				<verse number="16">На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.</verse>
				<verse number="17">А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, — проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;</verse>
				<verse number="18">тръне и бодили ще ти ражда тя; и щесе храниш с полска трева;</verse>
				<verse number="19">с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.</verse>
				<verse number="20">И даде Адам на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи.</verse>
				<verse number="21">И направи Господ Бог на Адама ина жена му кожени дрехи, с които ги облече.</verse>
				<verse number="22">И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега — да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.</verse>
				<verse number="23">Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.</verse>
				<verse number="24">И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Адам позна Ева, жена си; и тя зачена ироди Каина, и рече: придобих човек от Господа.</verse>
				<verse number="2">Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.</verse>
				<verse number="3">След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;</verse>
				<verse number="4">и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и надара му;</verse>
				<verse number="5">а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.</verse>
				<verse number="6">И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?</verse>
				<verse number="7">Ако правиш добро, не по дигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехътстои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.</verse>
				<verse number="8">И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.</verse>
				<verse number="9">И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?</verse>
				<verse number="10">И рече (Господ): какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;</verse>
				<verse number="11">и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;</verse>
				<verse number="12">когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаники скитник по земята.</verse>
				<verse number="13">И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:</verse>
				<verse number="14">ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.</verse>
				<verse number="15">И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.</verse>
				<verse number="16">И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.</verse>
				<verse number="17">И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.</verse>
				<verse number="18">На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха.</verse>
				<verse number="19">Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села).</verse>
				<verse number="20">Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.</verse>
				<verse number="21">Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.</verse>
				<verse number="22">Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема.</verse>
				<verse number="23">И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;</verse>
				<verse number="24">ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха — седемдесет пъти по седем.</verse>
				<verse number="25">Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.</verse>
				<verse number="26">На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,</verse>
				<verse number="2">мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име „човек“ в деня на тяхното сътворение.</verse>
				<verse number="3">Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит.</verse>
				<verse number="4">Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.</verse>
				<verse number="5">А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.</verse>
				<verse number="6">Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса.</verse>
				<verse number="7">След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.</verse>
				<verse number="8">А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.</verse>
				<verse number="9">Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана.</verse>
				<verse number="10">След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.</verse>
				<verse number="11">А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря.</verse>
				<verse number="12">Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила.</verse>
				<verse number="13">След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.</verse>
				<verse number="14">А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря.</verse>
				<verse number="15">Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда.</verse>
				<verse number="16">След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.</verse>
				<verse number="17">А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.</verse>
				<verse number="18">Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.</verse>
				<verse number="19">След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.</verse>
				<verse number="20">А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.</verse>
				<verse number="21">Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала.</verse>
				<verse number="22">И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.</verse>
				<verse number="23">А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години.</verse>
				<verse number="24">И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.</verse>
				<verse number="25">Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.</verse>
				<verse number="26">След Ламеховото рождение Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.</verse>
				<verse number="27">А всички дни Матусалови бяха деветстотин шестдесет и девет години; и той умря.</verse>
				<verse number="28">Ламех живя сто осемдесет и две (188) години, роди син</verse>
				<verse number="29">и му даде име Ной, като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.</verse>
				<verse number="30">И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.</verse>
				<verse number="31">А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.</verse>
				<verse number="32">Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери,</verse>
				<verse number="2">тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.</verse>
				<verse number="3">И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.</verse>
				<verse number="4">В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.</verse>
				<verse number="5">И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;</verse>
				<verse number="6">и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.</verse>
				<verse number="7">И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.</verse>
				<verse number="8">А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).</verse>
				<verse number="9">Ето житието на Ноя: Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога.</verse>
				<verse number="10">Ной роди трима синове: Сим, Хам и Иафет.</verse>
				<verse number="11">Но земята се разтля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства.</verse>
				<verse number="12">И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна: понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята.</verse>
				<verse number="13">И рече (Господ) Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята.</verse>
				<verse number="14">Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола.</verse>
				<verse number="15">И го направи тъй: дължината на ковчега — триста лакти; ширината му петдесет лакти, а височината му — трийсет лакти.</verse>
				<verse number="16">И направи на ковчега прозорец и на един лакът го завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен (кат).</verse>
				<verse number="17">И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот.</verse>
				<verse number="18">Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе — твоите синове, жена ти и жените на твоите синове.</verse>
				<verse number="19">Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол.</verse>
				<verse number="20">От (всички) птици според рода им, и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всички влечуги до земята според рода им, от всички по две ще влязат при тебе, за да останат живи (с тебе, от мъжки и женски пол).</verse>
				<verse number="21">А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде храна за тебе и за тях.</verse>
				<verse number="22">И направи Ной всичко: както му заповяда (Господ) Бог, така и направи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род;</verse>
				<verse number="2">и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък — по две, от мъжки и женски пол;</verse>
				<verse number="3">тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя;</verse>
				<verse number="4">защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал.</verse>
				<verse number="5">Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда.</verse>
				<verse number="6">А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята.</verse>
				<verse number="7">И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му.</verse>
				<verse number="8">И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята</verse>
				<verse number="9">влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.</verse>
				<verse number="10">След седемте дена потопните води дойдоха на земята.</verse>
				<verse number="11">В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;</verse>
				<verse number="12">и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.</verse>
				<verse number="13">В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.</verse>
				<verse number="14">Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,</verse>
				<verse number="15">влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;</verse>
				<verse number="16">и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).</verse>
				<verse number="17">И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;</verse>
				<verse number="18">а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.</verse>
				<verse number="19">И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:</verse>
				<verse number="20">водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.</verse>
				<verse number="21">И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;</verse>
				<verse number="22">всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.</verse>
				<verse number="23">Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни — всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.</verse>
				<verse number="24">А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.</verse>
				<verse number="2">И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.</verse>
				<verse number="3">А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.</verse>
				<verse number="4">И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.</verse>
				<verse number="5">Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.</verse>
				<verse number="6">След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,</verse>
				<verse number="7">и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.</verse>
				<verse number="8">После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;</verse>
				<verse number="9">но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.</verse>
				<verse number="10">И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.</verse>
				<verse number="11">Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.</verse>
				<verse number="12">Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.</verse>
				<verse number="13">В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.</verse>
				<verse number="14">А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.</verse>
				<verse number="15">И рече (Господ) Бог на Ноя:</verse>
				<verse number="16">излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;</verse>
				<verse number="17">изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът — птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.</verse>
				<verse number="18">Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;</verse>
				<verse number="19">всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.</verse>
				<verse number="20">И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и ох всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.</verse>
				<verse number="21">И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;</verse>
				<verse number="22">занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);</verse>
				<verse number="2">да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;</verse>
				<verse number="3">всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;</verse>
				<verse number="4">само плът с душата ѝ, сиреч с кръвта ѝ, не яжте;</verse>
				<verse number="5">Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;</verse>
				<verse number="6">който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;</verse>
				<verse number="7">а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.</verse>
				<verse number="8">И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:</verse>
				<verse number="9">ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,</verse>
				<verse number="10">и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;</verse>
				<verse number="11">сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребяна всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.</verse>
				<verse number="12">И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:</verse>
				<verse number="13">Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.</verse>
				<verse number="14">И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;</verse>
				<verse number="15">и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.</verse>
				<verse number="16">И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.</verse>
				<verse number="17">И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.</verse>
				<verse number="18">Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.</verse>
				<verse number="19">Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.</verse>
				<verse number="20">Ной почна да обработва земята и насади лозе;</verse>
				<verse number="21">и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.</verse>
				<verse number="22">И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.</verse>
				<verse number="23">А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.</verse>
				<verse number="24">Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,</verse>
				<verse number="25">рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.</verse>
				<verse number="26">После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;</verse>
				<verse number="27">да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.</verse>
				<verse number="28">И живя Ной след потопа триста и петдесет години.</verse>
				<verse number="29">А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.</verse>
				<verse number="2">Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас.</verse>
				<verse number="3">Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарма.</verse>
				<verse number="4">Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.</verse>
				<verse number="5">От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си.</verse>
				<verse number="6">Хамови синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан.</verse>
				<verse number="7">Хушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Раамови синове: Шева и Дедан.</verse>
				<verse number="8">Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята;</verse>
				<verse number="9">той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога).</verse>
				<verse number="10">Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар.</verse>
				<verse number="11">От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах</verse>
				<verse number="12">и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.</verse>
				<verse number="13">От Мицраима произлязоха Лудим, Анамим, Легавим, Навтухим,</verse>
				<verse number="14">Патрусим, Каслухим, отдето произлязоха филистимци, и Кафторим.</verse>
				<verse number="15">От Ханаана се родиха: Сидон, негов първенец, Хет,</verse>
				<verse number="16">Иевусей, Аморей, Гергесей,</verse>
				<verse number="17">Евей, Аркей, Синей,</verse>
				<verse number="18">Арвадей, Цемарей и Химатей. По-сетне племената ханаански се пръснаха,</verse>
				<verse number="19">и пределите на хананейци бяха от Сидон към Герар до Газа, оттам към Содом, Гомора, Адма и Цевоим до Лаша.</verse>
				<verse number="20">Тия са Хамовите синове, според племената им, според езиците им, в земите им, в народите им.</verse>
				<verse number="21">Деца имаше и Сим, баща на всички синове Еверови, по-стар брат на Иафета.</verse>
				<verse number="22">Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, Арам (и Каинан).</verse>
				<verse number="23">Арамови синове: Уц, Хул, Гетер и Маш.</verse>
				<verse number="24">Арфаксад роди (Каинана, Каинан роди) Сала, Сала роди Евера.</verse>
				<verse number="25">На Евера се родиха двама синове: името на единия беше Фалек, защото в негови дни земята бе разделена; името на брата му — Иоктан.</verse>
				<verse number="26">Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,</verse>
				<verse number="27">Гадорама, Узала, Дикла,</verse>
				<verse number="28">Овала, Авимаила, Шева,</verse>
				<verse number="29">Офира, Хавила и Иована. Всички тези са Иоктанови синове.</verse>
				<verse number="30">Селищата им бяха от Меша до Сефар, източна планина.</verse>
				<verse number="31">Тия са синове Симови според племената им, според езиците им, в земите им, според народите им.</verse>
				<verse number="32">Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">По цялата земя имаше един език и един говор.</verse>
				<verse number="2">Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.</verse>
				<verse number="3">И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола — вместо вар.</verse>
				<verse number="4">И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.</verse>
				<verse number="5">Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.</verse>
				<verse number="6">И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;</verse>
				<verse number="7">нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.</verse>
				<verse number="8">И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).</verse>
				<verse number="9">Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.</verse>
				<verse number="10">Ето родословието Симово: Сим беше на сто години, и роди Арфаксада, две години след потопа;</verse>
				<verse number="11">след рождението на Арфаксада Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери (и умря).</verse>
				<verse number="12">Арфаксад живя трийсет и пет (135) години и роди (Каинана. След рождението Каинаново Арфаксад живя триста и трийсет години и роди синове и дъщери, после умря. Каинан живя сто и трийсет години и роди) Сала.</verse>
				<verse number="13">След рождението на Сала Арфаксад (Каинан) живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).</verse>
				<verse number="14">Сала живя трийсет (130) години и роди Евера.</verse>
				<verse number="15">След рождението Еверово Сала живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).</verse>
				<verse number="16">Евер живя трийсет и четири (134) години и роди Фалека.</verse>
				<verse number="17">След рождението Фалеково Евер живя четиристотин и трийсет (370) години и роди синове и дъщери (и умря).</verse>
				<verse number="18">Фалек живя трийсет (130) години и роди Рагава.</verse>
				<verse number="19">След рождението на Рагава Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери (и умря).</verse>
				<verse number="20">Рагав живя трийсет и две (132) години и роди Серуха.</verse>
				<verse number="21">След рождението Серухово Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери (и умря).</verse>
				<verse number="22">Серух живя трийсет (130) години и роди Нахора.</verse>
				<verse number="23">След рождението Нахорово Серух живя двеста години и роди синове и дъщери (и умря).</verse>
				<verse number="24">Нахор живя двайсет и девет (79) години и роди Тара.</verse>
				<verse number="25">След рождението на Тара Нахор живя сто и деветнайсет (129) години и роди синове и дъщери (и умря).</verse>
				<verse number="26">Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.</verse>
				<verse number="27">Ето родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота.</verse>
				<verse number="28">И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур Халдейски.</verse>
				<verse number="29">Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Арана, баща на Милка и на Иска.</verse>
				<verse number="30">И Сара беше неплодна и бездетна.</verse>
				<verse number="31">Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сара, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но, като дойдоха до Харан, останаха там.</verse>
				<verse number="32">И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;</verse>
				<verse number="2">и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.</verse>
				<verse number="3">Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.</verse>
				<verse number="4">И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.</verse>
				<verse number="5">И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.</verse>
				<verse number="6">Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Морѐ: в тая земя тогава (живееха) хананейци.</verse>
				<verse number="7">И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.</verse>
				<verse number="8">Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай — на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).</verse>
				<verse number="9">И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.</verse>
				<verse number="10">И настана глад в оная земя. И слезе Аврам в Египет, да поживее там, понеже гладът се усили в оная земя.</verse>
				<verse number="11">А когато се приближаваше до Египет, рече на жена си Сара: ето, аз зная, че ти си жена хубава;</verse>
				<verse number="12">и египтяни, като те видят, ще рекат: тази е негова жена; и ще ме убият, а тебе ще оставят жива;</verse>
				<verse number="13">затова кажи, че ми си сестра, та да помина добре покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе.</verse>
				<verse number="14">И когато дойде Аврам в Египет, египтяни видяха, че Сара е много хубава жена;</verse>
				<verse number="15">видяха я и фараоновите велможи и я похвалиха на фараона; и я взеха в дома фараонов.</verse>
				<verse number="16">И покрай нея Аврам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини, мъски и камили.</verse>
				<verse number="17">Но Господ порази с тежки удари фараона и дома му поради Сара, жената Аврамова.</verse>
				<verse number="18">Тогава фараонът повика Аврама и рече: какво стори с мене? защо ми не обади, че тя е твоя жена?</verse>
				<verse number="19">Защо каза: сестра ми е? Аз щях да си я взема за жена. А сега, на ти жената: вземи (я) и си върви.</verse>
				<verse number="20">И отреди фараонът за него човеци, та изпроводиха него, и жена му, и всичко, що имаше (и Лота с него).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">И дигна се Аврам от Египет, той и жена му, и всичко, що имаше, и Лот с него, към юг.</verse>
				<verse number="2">Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.</verse>
				<verse number="3">И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, — между Ветил и Гай,</verse>
				<verse number="4">до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне.</verse>
				<verse number="5">И Лот, който пътуваше с Аврама, също имаше дребен и едър добитък и шатри.</verse>
				<verse number="6">И земята беше тясна за тях, за да живеят заедно, понеже имотът им беше тъй голям, че не можаха да живеят заедно.</verse>
				<verse number="7">И стана караница между пастирите на Аврамовия добитък и пастирите на Лотовия добитък; в оная земя живееха тогава хананейци и ферезейци.</verse>
				<verse number="8">И рече Аврам на Лота: не бива да има караница между мене и тебе, и между моите пастири и твоите, понеже сме роднина;</verse>
				<verse number="9">не е ли цялата земя пред тебе? отдели се от мене: ако идеш ти наляво, аз — надясно, ако пък ти — надясно, аз — наляво.</verse>
				<verse number="10">Лот дигна очи и видя цялата околност Иорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;</verse>
				<verse number="11">и Лот си избра цялата Иорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.</verse>
				<verse number="12">Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом.</verse>
				<verse number="13">А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа.</verse>
				<verse number="14">И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;</verse>
				<verse number="15">защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека;</verse>
				<verse number="16">и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;</verse>
				<verse number="17">стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).</verse>
				<verse number="18">И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамрѐ, що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, —</verse>
				<verse number="2">всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.</verse>
				<verse number="3">Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.</verse>
				<verse number="4">Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.</verse>
				<verse number="5">В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимди в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,</verse>
				<verse number="6">и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.</verse>
				<verse number="7">И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.</verse>
				<verse number="8">Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,</verse>
				<verse number="9">с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.</verse>
				<verse number="10">А в долина Сидим имаше много смо̀лени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях; а останалите побягнаха в планините.</verse>
				<verse number="11">Победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката им храна и си отидоха.</verse>
				<verse number="12">Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.</verse>
				<verse number="13">А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамрѐ, брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.</verse>
				<verse number="14">Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;</verse>
				<verse number="15">и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;</verse>
				<verse number="16">и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.</verse>
				<verse number="17">Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;</verse>
				<verse number="18">и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, — той бе свещеник на Бога Всевишни,</verse>
				<verse number="19">и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;</verse>
				<verse number="20">благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.</verse>
				<verse number="21">И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.</verse>
				<verse number="22">Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,</verse>
				<verse number="23">че дори нишка и ремък от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, —</verse>
				<verse number="24">освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.</verse>
				<verse number="2">Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.</verse>
				<verse number="3">И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми.</verse>
				<verse number="4">И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.</verse>
				<verse number="5">Па го изведе навън и (му) рече: погледани към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.</verse>
				<verse number="6">Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.</verse>
				<verse number="7">И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.</verse>
				<verse number="8">Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?</verse>
				<verse number="9">Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.</verse>
				<verse number="10">Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.</verse>
				<verse number="11">И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.</verse>
				<verse number="12">По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.</verse>
				<verse number="13">И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;</verse>
				<verse number="14">но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;</verse>
				<verse number="15">а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;</verse>
				<verse number="16">в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си.</verse>
				<verse number="17">Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.</verse>
				<verse number="18">В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;</verse>
				<verse number="19">кенейци, кенезейци, кедмонейци,</verse>
				<verse number="20">хетейци, ферезейци, рефаимци,</verse>
				<verse number="21">аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.</verse>
				<verse number="2">И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.</verse>
				<verse number="3">След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.</verse>
				<verse number="4">Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.</verse>
				<verse number="5">И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.</verse>
				<verse number="6">Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.</verse>
				<verse number="7">И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.</verse>
				<verse number="8">И рече (ѝ Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.</verse>
				<verse number="9">Ангелът Господен ѝ рече: върни се при господарката си и ѝ се покори,</verse>
				<verse number="10">И пак ѝ рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.</verse>
				<verse number="11">И още ѝ рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;</verse>
				<verse number="12">той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички — против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.</verse>
				<verse number="13">И нарече (Агар) Господа, Който ѝ говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.</verse>
				<verse number="14">Затова тоя извор се нарече Беерлахай-рои. Той се намира между Кадес и Баред.</verse>
				<verse number="15">Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил.</verse>
				<verse number="16">Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;</verse>
				<verse number="2">и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.</verse>
				<verse number="3">Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:</verse>
				<verse number="4">Аз съм — и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,</verse>
				<verse number="5">и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи</verse>
				<verse number="6">и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.</verse>
				<verse number="7">И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.</verse>
				<verse number="8">И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.</verse>
				<verse number="9">И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.</verse>
				<verse number="10">Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан;</verse>
				<verse number="11">обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.</verse>
				<verse number="12">На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.</verse>
				<verse number="13">Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти и купеният с твое сребро, и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.</verse>
				<verse number="14">А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.</verse>
				<verse number="15">И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името ѝ Сарра;</verse>
				<verse number="16">Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.</verse>
				<verse number="17">И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?</verse>
				<verse number="18">И рече Авраам Богу: о, дано поне Измаил да бъде жив пред Твоето лице!</verse>
				<verse number="19">А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него.</verse>
				<verse number="20">И за Измаила те послушах: ето, Аз ще го благословя и ще го наплодя, и много, твърде много ще го умножа: дванайсет князе ще се родят от него; и ще произведа от него голям народ.</verse>
				<verse number="21">Но завета Си ще сключа с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време.</verse>
				<verse number="22">Тогава Бог престана да говори с Авраама и се издигна от него.</verse>
				<verse number="23">И взе Авраам сина си Измаила, и всички родени в дома му и всички купени със среброто му, всички човеци от мъжки пол в Авраамовия дом, и обряза крайната им плът в същия оня ден, както му каза Бог.</verse>
				<verse number="24">Авраам беше на деветдесет и девет години, когато му бе обрязана крайната плът.</verse>
				<verse number="25">А син му Измаил беше на тринайсет години, когато му бе обрязана крайната плът.</verse>
				<verse number="26">В оня същия ден бяха обрязани Авраам и син му Измаил,</verse>
				<verse number="27">и с него заедно бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му, както родените в дома, така и купените със сребро от другоплеменници.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега.</verse>
				<verse number="2">Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи,</verse>
				<verse number="3">и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;</verse>
				<verse number="4">ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво,</verse>
				<verse number="5">аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш.</verse>
				<verse number="6">И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (ѝ) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.</verse>
				<verse number="7">А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви.</verse>
				<verse number="8">И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.</verse>
				<verse number="9">Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата.</verse>
				<verse number="10">И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син. А Сарра слушаше при входа на шатрата, зад него.</verse>
				<verse number="11">Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.</verse>
				<verse number="12">Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.</verse>
				<verse number="13">И рече Господ на Авраама: защо Сарра се засмя (в себе си) и каза: нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?</verse>
				<verse number="14">Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе, и Сарра (ще има) син.</verse>
				<verse number="15">Но Сарра не се призна, а рече: не съм се смяла. Защото тя се бе уплашила. Той обаче (ѝ) рече: не, ти се засмя.</verse>
				<verse number="16">И станаха ония мъже и тръгнаха оттам към Содом (и Гомора); а Авраам отиде с тях да ги изпроводи.</verse>
				<verse number="17">И рече Господ: ще скрия ли от Авраама (Моя раб), каквото искам да направя?</verse>
				<verse number="18">От Авраама именно ще произлезе народ велик и силен, и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята,</verse>
				<verse number="19">защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд; и Господ ще изпълни над Авраама (всичко), що бе казал за него.</verse>
				<verse number="20">И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;</verse>
				<verse number="21">ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.</verse>
				<verse number="22">И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.</verse>
				<verse number="23">Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?</verse>
				<verse number="24">В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?</verse>
				<verse number="25">не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?</verse>
				<verse number="26">Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.</verse>
				<verse number="27">Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:</verse>
				<verse number="28">може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.</verse>
				<verse number="29">Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.</verse>
				<verse number="30">И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.</verse>
				<verse number="31">Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.</verse>
				<verse number="32">Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.</verse>
				<verse number="33">И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при Содомските порти. Като ги видя Лот, стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи</verse>
				<verse number="2">и рече: господари мои! отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.</verse>
				<verse number="3">Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити, и те ядоха.</verse>
				<verse number="4">Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата,</verse>
				<verse number="5">извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.</verse>
				<verse number="6">Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си,</verse>
				<verse number="7">и рече (им): братя мои, не правете зло;</verse>
				<verse number="8">ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.</verse>
				<verse number="9">Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.</verse>
				<verse number="10">Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си вкъщи, па заключиха вратата (на къщата);</verse>
				<verse number="11">и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата.</verse>
				<verse number="12">Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, — всички изведи от това място,</verse>
				<verse number="13">защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим.</verse>
				<verse number="14">Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но на зетьовете му се стори, че се шегува.</verse>
				<verse number="15">Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.</verse>
				<verse number="16">И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.</verse>
				<verse number="17">А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.</verse>
				<verse number="18">Но Лот им отговори: не, Господи,</verse>
				<verse number="19">ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти, и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра;</verse>
				<verse number="20">ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък, и животът ми (зарад Тебе) ще се запази.</verse>
				<verse number="21">И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш;</verse>
				<verse number="22">побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.</verse>
				<verse number="23">Слънцето изгря над земята, и Лот стигна в Сигор.</verse>
				<verse number="24">Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето,</verse>
				<verse number="25">и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.</verse>
				<verse number="26">А Лотовата жена погледна назад и се превърна в со̀лен стълб.</verse>
				<verse number="27">Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа;</verse>
				<verse number="28">и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.</verse>
				<verse number="29">Когато Бог съсипваше (всички) градове по оная околност, спомни си Бог за Авраама и изпрати Лота изсред съсипните, когато разоряваше градовете, дето живееше Лот.</verse>
				<verse number="30">Лот излезе от Сигор и заживя в планината, и с него заедно двете му дъщери, понеже се боеше да живее в Сигор. И живееше в пещера, и с него заедно двете му дъщери.</verse>
				<verse number="31">И по-голямата каза на по-малката: баща ни е стар, и няма човек на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя;</verse>
				<verse number="32">и тъй, хайде да упоим баща си с вино, и да преспим с него, та да възстановим племе от баща си.</verse>
				<verse number="33">И упоиха баща си с вино в оная нощ; и влезе по-голямата и спа с баща си (в оная нощ); а той не узна, кога е легнала и кога е станала.</verse>
				<verse number="34">На другия ден по-голямата рече на по-малката: ето, аз спах вчера с баща си; да го упоим с вино и тая нощ; и ти влез, спи с него, и ще възстановим племе от баща си.</verse>
				<verse number="35">И упоиха баща си с вино и тая нощ; и влезе по-малката и спа с него; и той не узна, кога е легнала и кога е станала.</verse>
				<verse number="36">И заченаха двете Лотови дъщери от баща си;</verse>
				<verse number="37">и по-голямата роди син и му нарече името Моав (като каза: той е от моя баща). Той е баща на моавитци и до днес.</verse>
				<verse number="38">И по-малката тъй също роди син и му нарече името: Бен-Ами (като каза: той е син на моя род). Той е баща на амонитци и до днес.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар;</verse>
				<verse number="2">и рече Авраам за жена си Сарра: тя ми е сестра. (Защото се страхуваше да каже, че му е жена, да не би жителите на оня град да го убият за нея.) И герарският цар Авимелех прати и взе Сарра.</verse>
				<verse number="3">И дойде Бог при Авимелеха нощем насъне и му рече: ето, ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.</verse>
				<verse number="4">А Авимелех не беше се докоснал до нея, и рече: Господи, нима ще погубиш (оногова, който не знаеше това) и невинния народ?</verse>
				<verse number="5">Нали сам той ми рече: тя ми е сестра? И тя сама рече: той ми е брат. Аз направих това с просто сърце и с чисти ръце.</verse>
				<verse number="6">И рече му Бог насъне: и Аз зная, че си направил това с просто сърце, и те удържах от грях пред Мене, затова и не те допуснах да се докоснеш до нея;</verse>
				<verse number="7">а сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив; ако пък я не върнеш, знай, че непременно ще умреш ти и всички твои.</verse>
				<verse number="8">И стана Авимелех сутринта рано, повика всичките си слуги, и им разказа да чуят всички тия думи; и (всички) тия хора много се уплашиха.</verse>
				<verse number="9">И Авимелех повика Авраама и му рече: какво направи ти с нас? С какво сгреших аз против тебе, та щеше да нанесеш голям грях върху мене и върху царството ми? Ти направи с мене работи, каквито не се правят.</verse>
				<verse number="10">И Авимелех рече Аврааму: какво имаше наум, когато стори това нещо?</verse>
				<verse number="11">Авраам рече: помислих, че в това място няма страх Божий, и че ще ме убият за жена ми;</verse>
				<verse number="12">па тя и наистина ми е сестра; тя е дъщеря на моя баща, само че не дъщеря на майка ми; и стана моя жена;</verse>
				<verse number="13">когато Бог ме изведе от бащиния ми дом да странствувам, аз ѝ рекох: направи ми това добро: в което място отидем, навред казвай за мене: той ми е брат.</verse>
				<verse number="14">Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.</verse>
				<verse number="15">И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.</verse>
				<verse number="16">А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.</verse>
				<verse number="17">И помоли се Авраам Богу, и Бог изцери Авимелеха, и жена му, и слугините му, и те взеха да раждат;</verse>
				<verse number="18">защото Господ бе заключил всички утроби в дома Авимелехов поради Авраамовата жена Сарра.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.</verse>
				<verse number="2">Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;</verse>
				<verse number="3">и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;</verse>
				<verse number="4">и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.</verse>
				<verse number="5">Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.</verse>
				<verse number="6">И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.</verse>
				<verse number="7">И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.</verse>
				<verse number="8">Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.</verse>
				<verse number="9">Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина ѝ Исаака),</verse>
				<verse number="10">и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина ѝ, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.</verse>
				<verse number="11">Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).</verse>
				<verse number="12">Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата ѝ, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;</verse>
				<verse number="13">и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.</verse>
				<verse number="14">Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като ѝ тури на рамо: даде ѝ и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;</verse>
				<verse number="15">водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,</verse>
				<verse number="16">и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.</verse>
				<verse number="17">И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и ѝ рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;</verse>
				<verse number="18">стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.</verse>
				<verse number="19">И Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.</verse>
				<verse number="20">И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.</verse>
				<verse number="21">Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.</verse>
				<verse number="22">И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;</verse>
				<verse number="23">а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.</verse>
				<verse number="24">И рече Авраам: заклевам се,</verse>
				<verse number="25">Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.</verse>
				<verse number="26">А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.</verse>
				<verse number="27">И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.</verse>
				<verse number="28">И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.</verse>
				<verse number="29">А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?</verse>
				<verse number="30">(Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.</verse>
				<verse number="31">Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,</verse>
				<verse number="32">и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.</verse>
				<verse number="33">И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.</verse>
				<verse number="34">И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!</verse>
				<verse number="2">Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти по кажа.</verse>
				<verse number="3">Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.</verse>
				<verse number="4">На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.</verse>
				<verse number="5">И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.</verse>
				<verse number="6">И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.</verse>
				<verse number="7">Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?</verse>
				<verse number="8">Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.</verse>
				<verse number="9">И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.</verse>
				<verse number="10">Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.</verse>
				<verse number="11">Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!</verse>
				<verse number="12">Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.</verse>
				<verse number="13">Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).</verse>
				<verse number="14">И нарече Авраам онова място: Иехова-ире; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.</verse>
				<verse number="15">И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето</verse>
				<verse number="16">и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,</verse>
				<verse number="17">Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;</verse>
				<verse number="18">и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.</verse>
				<verse number="19">И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия.</verse>
				<verse number="20">След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове:</verse>
				<verse number="21">Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов,</verse>
				<verse number="22">Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила;</verse>
				<verse number="23">от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат;</verse>
				<verse number="24">и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Сарра живя сто двайсет и седем години: толкова бяха годините на Сарриния живот;</verse>
				<verse number="2">и умря Сарра в Кириат-Арба (що е в долината), сега Хеврон, в Ханаанската земя. И дойде Авраам да плаче и ридае за Сарра.</verse>
				<verse number="3">И стана Авраам от своята покойница и рече на Хетовите синове, думайки:</verse>
				<verse number="4">аз съм у вас пришълец и заселник; дайте ми между вас място за гроб, което да си е мое, та да погреба моята покойница отпред очите си.</verse>
				<verse number="5">Хетовите синове отговориха Аврааму и му рекоха:</verse>
				<verse number="6">послушай ни, господарю наш; ти си княз Божий между нас; погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места; никой от нас няма да ти откаже погребално място, за да погребеш (там) своята покойница.</verse>
				<verse number="7">Авраам стана и се поклони на народа от оная земя, на Хетовите синове;</verse>
				<verse number="8">и говори им (Авраам), като рече: ако сте съгласни да погреба моята покойница, послушайте ме, помолете за мене Цохаровия син Ефрона,</verse>
				<verse number="9">да ми даде пещерата Махпела, която е накрай нивата му; нека с пълна цена ми я даде да си е моя, за гробница между вас.</verse>
				<verse number="10">А Ефрон седеше между Хетовите синове. И отговори хетеецът Ефрон Аврааму гласно пред Хетовите синове, пред всички, които влизаха във вратата на града му, и рече:</verse>
				<verse number="11">не, господарю, чуй ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; подарявам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си.</verse>
				<verse number="12">Авраам се поклони пред народа на оная земя</verse>
				<verse number="13">и думаше Ефрону гласно пред (целия) народ на тая земя, и рече: моля, послушай ме, аз искам сребро да ти дам за нивата; вземи го от мене, и аз ще погреба там покойницата си.</verse>
				<verse number="14">Ефрон отговори Аврааму и му рече:</verse>
				<verse number="15">господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.</verse>
				<verse number="16">Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове, четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.</verse>
				<verse number="17">Тогава Ефроновата нива, що е при Махпела, срещу Мамре, нивата и пещерата, която е в нея, и всички дървета в нивата, във всичките граници наоколо, станаха</verse>
				<verse number="18">владение Авраамово пред очите на Хетовите синове — на всички, които влизаха през вратата на града му.</verse>
				<verse number="19">Подир това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела, срещу Мамре, сега Хеврон, в Ханаанската земя.</verse>
				<verse number="20">Тъй придоби Авраам от Хетовите синове нивата и пещерата, която е в нея, за собствено гробище.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.</verse>
				<verse number="2">И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми</verse>
				<verse number="3">и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,</verse>
				<verse number="4">а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.</verse>
				<verse number="5">Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?</verse>
				<verse number="6">Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;</verse>
				<verse number="7">Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, — Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);</verse>
				<verse number="8">ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.</verse>
				<verse number="9">Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.</verse>
				<verse number="10">И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;</verse>
				<verse number="11">и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),</verse>
				<verse number="12">и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;</verse>
				<verse number="13">ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;</verse>
				<verse number="14">и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) — тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).</verse>
				<verse number="15">Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;</verse>
				<verse number="16">момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.</verse>
				<verse number="17">А слугата се затече насреща ѝ и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.</verse>
				<verse number="18">Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.</verse>
				<verse number="19">И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).</verse>
				<verse number="20">И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.</verse>
				<verse number="21">Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.</verse>
				<verse number="22">Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли злато,</verse>
				<verse number="23">(па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?</verse>
				<verse number="24">Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.</verse>
				<verse number="25">И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.</verse>
				<verse number="26">Тогава човекът се наведе, поклони се Господу</verse>
				<verse number="27">и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.</verse>
				<verse number="28">Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.</verse>
				<verse number="29">Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;</verse>
				<verse number="30">той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, — тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;</verse>
				<verse number="31">и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.</verse>
				<verse number="32">Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.</verse>
				<verse number="33">И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.</verse>
				<verse number="34">Той каза: аз съм Авраамов слуга;</verse>
				<verse number="35">Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;</verse>
				<verse number="36">господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;</verse>
				<verse number="37">и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,</verse>
				<verse number="38">а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.</verse>
				<verse number="39">Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.</verse>
				<verse number="40">Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;</verse>
				<verse number="41">тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.</verse>
				<verse number="42">И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,</verse>
				<verse number="43">то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,</verse>
				<verse number="44">и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, — тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).</verse>
				<verse number="45">Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз ѝ казах: дай ми да пия.</verse>
				<verse number="46">Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.</verse>
				<verse number="47">Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз ѝ турих обеца на лицето и гривни на ръцете ѝ.</verse>
				<verse number="48">И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.</verse>
				<verse number="49">Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.</verse>
				<verse number="50">Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;</verse>
				<verse number="51">ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.</verse>
				<verse number="52">Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.</verse>
				<verse number="53">Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата ѝ, и на майка ѝ.</verse>
				<verse number="54">Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.</verse>
				<verse number="55">Но брат ѝ и майка ѝ рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.</verse>
				<verse number="56">Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.</verse>
				<verse number="57">Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.</verse>
				<verse number="58">Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.</verse>
				<verse number="59">И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката ѝ, и Авраамовия слуга, и човеците му.</verse>
				<verse number="60">И благословиха Ревека и ѝ рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!</verse>
				<verse number="61">И стана Ревека и слугините ѝ, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.</verse>
				<verse number="62">А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.</verse>
				<verse number="63">Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.</verse>
				<verse number="64">Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.</verse>
				<verse number="65">И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.</verse>
				<verse number="66">Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.</verse>
				<verse number="67">И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Авраам взе и друга жена, на име Хетура.</verse>
				<verse number="2">Тя му роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха.</verse>
				<verse number="3">Иокшан роди Шева, (Темана) и Дедана. Деданови синове бяха: (Рагуил, Навдеил) Ашурим, Летушим и Леюмим.</verse>
				<verse number="4">Мадианови синове: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.</verse>
				<verse number="5">И всичкия си имот Авраам даде на (сина си) Исаака;</verse>
				<verse number="6">а на синовете от наложниците, които имаше, Авраам даде подаръци и, докле беше още жив, ги отпрати от сина си Исаака на изток, в източната земя.</verse>
				<verse number="7">Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто седемдесет и пет години;</verse>
				<verse number="8">почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен (на живот), и се прибра при своя народ.</verse>
				<verse number="9">И синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрона, сина на хетееца Цохара, която е срещу Мамре,</verse>
				<verse number="10">в нивата (и в пещерата), които Авраам бе купил от Хетовите синове. Там бидоха погребани Авраам и жена му Сарра.</verse>
				<verse number="11">След смъртта на Авраама Бог благослови сина му Исаака. Исаак живееше при Беер-лахай-рои.</verse>
				<verse number="12">Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;</verse>
				<verse number="13">и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,</verse>
				<verse number="14">Мишма, Дума, Маса,</verse>
				<verse number="15">Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма,</verse>
				<verse number="16">Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.</verse>
				<verse number="17">Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.</verse>
				<verse number="18">И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.</verse>
				<verse number="19">Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.</verse>
				<verse number="20">Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.</verse>
				<verse number="21">И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.</verse>
				<verse number="22">Синовете в утробата ѝ взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.</verse>
				<verse number="23">Господ ѝ рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.</verse>
				<verse number="24">Дойде ѝ време да роди: и ето, близначета в утробата ѝ.</verse>
				<verse number="25">Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.</verse>
				<verse number="26">Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).</verse>
				<verse number="27">Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков човек кротък и живееше в шатри.</verse>
				<verse number="28">Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.</verse>
				<verse number="29">Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.</verse>
				<verse number="30">И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.</verse>
				<verse number="31">Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.</verse>
				<verse number="32">Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?</verse>
				<verse number="33">Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.</verse>
				<verse number="34">Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Настана глад по земята, освен оня предишния, който беше в Авраамово време; и отиде Исаак при филистимския цар Авимелеха, в Герар.</verse>
				<verse number="2">Господ му се яви и рече: не отивай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;</verse>
				<verse number="3">постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;</verse>
				<verse number="4">ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,</verse>
				<verse number="5">задето (баща ти) Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бях заповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.</verse>
				<verse number="6">И тъй, Исаак се засели в Герар.</verse>
				<verse number="7">Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, — защото се боеше да каже: жена ми е, — за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.</verse>
				<verse number="8">Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.</verse>
				<verse number="9">Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.</verse>
				<verse number="10">Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти, и щеше да ни вкараш в грях.</verse>
				<verse number="11">И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен.</verse>
				<verse number="12">И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.</verse>
				<verse number="13">И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.</verse>
				<verse number="14">Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.</verse>
				<verse number="15">И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.</verse>
				<verse number="16">И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.</verse>
				<verse number="17">Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската долина, и там се засели.</verse>
				<verse number="18">И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).</verse>
				<verse number="19">И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.</verse>
				<verse number="20">И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек, защото се препираха с него.</verse>
				<verse number="21">(Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна.</verse>
				<verse number="22">Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот; защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.</verse>
				<verse number="23">Оттам той премина във Вирсавия.</verse>
				<verse number="24">И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.</verse>
				<verse number="25">И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).</verse>
				<verse number="26">Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.</verse>
				<verse number="27">Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?</verse>
				<verse number="28">Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,</verse>
				<verse number="29">за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.</verse>
				<verse number="30">Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.</verse>
				<verse number="31">И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром,</verse>
				<verse number="32">В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.</verse>
				<verse number="33">И той го нарече Шива. Затова името на оня град и до днес е Беершива (Вирсавия).</verse>
				<verse number="34">Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.</verse>
				<verse number="35">И те станаха горчило за Исаака и Ревека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!</verse>
				<verse number="2">(Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;</verse>
				<verse number="3">вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,</verse>
				<verse number="4">сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.</verse>
				<verse number="5">Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;</verse>
				<verse number="6">а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:</verse>
				<verse number="7">донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.</verse>
				<verse number="8">Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:</verse>
				<verse number="9">иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;</verse>
				<verse number="10">а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.</verse>
				<verse number="11">Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;</verse>
				<verse number="12">баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.</verse>
				<verse number="13">А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.</verse>
				<verse number="14">Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.</verse>
				<verse number="15">И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;</verse>
				<verse number="16">а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи;</verse>
				<verse number="17">и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.</verse>
				<verse number="18">Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой?</verse>
				<verse number="19">Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослави душата ти.</verse>
				<verse number="20">И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми.</verse>
				<verse number="21">И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не.</verse>
				<verse number="22">Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът — глас Иаковов, а ръцете — ръце Исавови.</verse>
				<verse number="23">И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови</verse>
				<verse number="24">и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.</verse>
				<verse number="25">Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.</verse>
				<verse number="26">Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.</verse>
				<verse number="27">Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил;</verse>
				<verse number="28">да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино;</verse>
				<verse number="29">народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат — да бъдат проклети; които те благославят — да бъдат благословени!</verse>
				<verse number="30">Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, — и брат му Исав си дойде от лов.</verse>
				<verse number="31">Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.</verse>
				<verse number="32">А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав.</verse>
				<verse number="33">И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.</verse>
				<verse number="34">Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене!</verse>
				<verse number="35">Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.</verse>
				<verse number="36">И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия?</verse>
				<verse number="37">Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой?</verse>
				<verse number="38">Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.</verse>
				<verse number="39">И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре;</verse>
				<verse number="40">ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си.</verse>
				<verse number="41">Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.</verse>
				<verse number="42">И обадиха на Ревека думите на по-стария ѝ син Исава; и тя прати, та повика по-младия си син Иакова и му рече: ето, брат ти Исав се заканва да те убие;</verse>
				<verse number="43">затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, та бягай (в Месопотамия) при брата ми Лавана в Харан;</verse>
				<verse number="44">и поживей при него няколко време, докле утихне яростта на брата ти,</verse>
				<verse number="45">докле утихне гневът на брата ти против тебе, и той позабрави, какво си му сторил. Тогава ще пратя да те прибера оттам. Защо аз в един ден да се лиша и от двама ви?</verse>
				<verse number="46">И рече Ревека на Исаака: дотегна ми животът от тия хетейски дъщери; ако Иаков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия, от дъщерите на тая земя, защо ми е тоя живот?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Тогава Исаак повика Иакова, благослови го и му заповяда, като рече: не си взимай жена от ханаанските дъщери;</verse>
				<verse number="2">стани, та иди в Месопотамия, в дома на Ватуила, баща на майка ти, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лавана, брат на майка ти;</verse>
				<verse number="3">а Всемогъщият Бог да те благослови, да те разплоди и да те размножи, и да произлязат от тебе много народи;</verse>
				<verse number="4">и да ти даде благословията (на баща ми) Авраама, на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която странствуваш и която Бог даде на Авраама!</verse>
				<verse number="5">И изпрати Исаак Иакова, и той отиде в Месопотамия при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава.</verse>
				<verse number="6">Исав видя, че Исаак благослови Иакова и с благословия го изпрати в Месопотамия да си вземе оттам жена, като му заповяда и рече: не взимай жена от ханаанските дъщери;</verse>
				<verse number="7">и че Иаков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.</verse>
				<verse number="8">И видя Исав, че ханаанските дъщери не са по угода на баща му Исаака,</verse>
				<verse number="9">и отиде Исав при Измаила и, освен другите си жени, взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаила, сестра Наваиотова.</verse>
				<verse number="10">Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,</verse>
				<verse number="11">и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.</verse>
				<verse number="12">И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът ѝ стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.</verse>
				<verse number="13">И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;</verse>
				<verse number="14">и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;</verse>
				<verse number="15">и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.</verse>
				<verse number="16">Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!</verse>
				<verse number="17">И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.</verse>
				<verse number="18">И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.</verse>
				<verse number="19">И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил; а предишното име на тоя град беше Луз.</verse>
				<verse number="20">И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,</verse>
				<verse number="21">и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, —</verse>
				<verse number="22">то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">И стана Иаков, та отиде в земята на синовете на изток (при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава).</verse>
				<verse number="2">И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък.</verse>
				<verse number="3">Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак туряха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца.</verse>
				<verse number="4">Иаков попита пастирите: братя мои, отде сте? Те отговориха: ние сме от Харан.</verse>
				<verse number="5">Той им рече: познавате ли Лавана, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме.</verse>
				<verse number="6">Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Ра хил иде с овците.</verse>
				<verse number="7">И рече (Иаков): ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете.</verse>
				<verse number="8">Те рекоха: не можем; докле се не съберат всички стада, и докле не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците.</verse>
				<verse number="9">Още говореше с тях, и ето, дойде Ра хил (дъщеря Лаванова), с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше (дребния добитък на баща си).</verse>
				<verse number="10">Когато Иаков видя Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, приближи се Иаков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйка си Лавана.</verse>
				<verse number="11">Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.</verse>
				<verse number="12">Той обади на Рахил, че е бащин ѝ сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си (всичко това).</verse>
				<verse number="13">Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко.</verse>
				<verse number="14">А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец.</verse>
				<verse number="15">И Лаван рече на Иакова: нима, като си ми сродник, даром ще ми работиш? Кажи ми, какво да ти платя?</verse>
				<verse number="16">А Лаван имаше две дъщери, по-голямата се казваше Лия, по-малката се казваше Рахил.</verse>
				<verse number="17">Лия имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.</verse>
				<verse number="18">Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.</verse>
				<verse number="19">Лаван (му) рече: по-добре да я дам на тебе, отколкото другиму някому; живей при мене.</verse>
				<verse number="20">И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.</verse>
				<verse number="21">И рече Иаков на Лавана: дай ми жената, защото дойде вече време, за да вляза при нея.</verse>
				<verse number="22">Лаван повика всички човеци на онова място и даде гощавка.</verse>
				<verse number="23">А вечерта взе (Лаван) дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея.</verse>
				<verse number="24">И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.</verse>
				<verse number="25">На сутринта се оказа, че тя била Лия. И (Иаков) рече на Лавана: що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?</verse>
				<verse number="26">Лаван отговори: в нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата;</verse>
				<verse number="27">свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години.</verse>
				<verse number="28">Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая. И (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил.</verse>
				<verse number="29">И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.</verse>
				<verse number="30">(Иаков) влезе и при Рахил, и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години.</verse>
				<verse number="31">Господ (Бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата ѝ, а Рахил беше неплодна.</verse>
				<verse number="32">Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми.</verse>
				<verse number="33">И пак зачена (Лия) и роди (на Иакова втори) син, и рече: Господ чу, че не съм обичана, та ми даде и тоя. И даде му име Симеон.</verse>
				<verse number="34">И зачена пак и роди син, и рече: сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий.</verse>
				<verse number="35">И пак зачена и роди син, и рече: сега вече аз ще възхваля Господа. Затова нарече името му: Иуда. И престана да ражда.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">И видя Рахил, че тя не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам.</verse>
				<verse number="2">Иаков се разгневи на Рахил и (ѝ) рече: нима аз съм Бог, Който не ти е дал плод на утробата?</verse>
				<verse number="3">Тя рече: ето слугинята ми Вала; влез при нея; нека тя роди на скута ми, та и аз да имам деца от нея.</verse>
				<verse number="4">И даде му слугинята си Вала за жена; и Иаков влезе при нея.</verse>
				<verse number="5">Вала (Рахилината слугиня) зачена и роди на Иакова син.</verse>
				<verse number="6">И рече Рахил: отсъди ми Бог, и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече с име: Дан.</verse>
				<verse number="7">И пак зачена Рахилината слугиня Вала и роди на Иакова друг син.</verse>
				<verse number="8">И каза Рахил: силна борба се борих със сестра си и надвих. Затова го нарече с име: Нефталим.</verse>
				<verse number="9">Лия видя, че престана да ражда, и взе слугинята си Зелфа и я даде на Иакова за жена (и той влезе при нея).</verse>
				<verse number="10">И Зелфа, Лиината слугиня, (зачена и) роди на Иакова син.</verse>
				<verse number="11">Тогава Лия каза: щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад.</verse>
				<verse number="12">(И пак зачена) Зелфа, Лиината слугиня, и роди на Иакова друг син.</verse>
				<verse number="13">И рече Лия: блазе ми, защото жените ще ме наричат блажена. И го нарече с име: Асир.</verse>
				<verse number="14">Когато се жънеше пшеницата, Рувим излезе и намери в нивата мандрагорови ябълки, и ги донесе на майка си Лия. И Рахил рече на (сестра си) Лия: дай ми от мандрагорите на сина си.</verse>
				<verse number="15">Но (Лия) ѝ рече: нима ти е малко, дето си завладяла мъжа ми, та искаш да вземеш и от мандрагорите на сина ми? Рахил отговори: тогава нека той легне с тебе тая нощ, за мандрагорите на сина ти.</verse>
				<verse number="16">Иаков се върна вечерта от полето, и Лия излезе, та го посрещна и рече: влез при мене (днес), понеже те откупих с мандрагорите на сина ми. И легна той с нея оная нощ.</verse>
				<verse number="17">Бог послуша Лия, тя зачена и роди на Иакова пети син.</verse>
				<verse number="18">И рече Лия: Бог ми даде награда, за дето дадох своята слугиня на мъжа си. И го нарече с име: Исахар (което значи: награда).</verse>
				<verse number="19">И пак зачена Лия и роди на Иакова шести син.</verse>
				<verse number="20">И рече Лия: Бог ми даде много хубав дар; сега мъж ми ще живее с мене, понеже му родих шест сина. И му даде име: Завулон.</verse>
				<verse number="21">После роди дъщеря и я нарече с име: Дина.</verse>
				<verse number="22">И спомни си Бог за Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата ѝ.</verse>
				<verse number="23">Тя зачена и роди (на Иакова) син, и рече (Рахил): Бог отне от мене позора.</verse>
				<verse number="24">И го нарече с име Иосиф, като каза: Господ ще ми даде и друг син.</verse>
				<verse number="25">След като Рахил роди Иосифа, Иаков рече на Лавана: пусни ме, и ще си ида в мястото и в земята си;</verse>
				<verse number="26">дай (ми) жените и децата ми, за които ти слугувах, и ще си отида; защото ти знаеш работата ми, която ти върших.</verse>
				<verse number="27">И рече му Лаван: о, да бях намерил благоволение пред очите ти. Аз забелязвам, че поради тебе Господ ме благослови.</verse>
				<verse number="28">И рече: определи ми наградата си, и ще (ти) я дам.</verse>
				<verse number="29">И му рече (Иаков): ти знаеш как ти работих, и колко много стана твоят добитък при мене;</verse>
				<verse number="30">защото преди мене беше малко, а стана много; Господ те благослови с моето идване; а кога ще работя за моя дом?</verse>
				<verse number="31">И рече (му Лаван): какво да ти дам? Иаков (му) отговори: не ми давай нищо. Ако само ми сториш, каквото кажа, аз пак ще паса и пазя овците ти.</verse>
				<verse number="32">Ще премина днес през цялото ти овче стадо; отлъчи от него всеки капчест и петнист добитък, всяка черна брава от овците, а тъй също петнистите и капчестите от козите. Тоя добитък ще бъде наградата ми (и ще бъде мой).</verse>
				<verse number="33">И за мене ще говори пред тебе моята справедливост по-нататък, кога дойдеш да видиш наградата ми. Всяка некапчеста и непетниста коза и нечерна овца у мене, това да се счита крадено.</verse>
				<verse number="34">Лаван (му) рече: добре, нека бъде според думата ти.</verse>
				<verse number="35">И в оня ден Лаван отдели шарените и петнистите козли, и всички капчести и петнисти кози, всички, по които имаше щогоде бяло, и всички черни овци, и ги даде в ръцете на синовете си;</verse>
				<verse number="36">и определи между себе си и Иакова разстояние на три дена път. А Иаков пасеше останалия дребен добитък на Лавана.</verse>
				<verse number="37">Тогава Иаков взе зелени пръти тополови, миндалови и яворови, па изряза по тях (Иаков) бели ивици, като махна кората до бялото на прътите;</verse>
				<verse number="38">и тури прътите с ивиците пред добитъка във водопоилните корита, дето добитъкът отиваше да пие, и дето, като дохождаше да пие, зачеваше при прътите.</verse>
				<verse number="39">И зачеваше добитъкът пред прътите, и се раждаше добитък шарен и с капки и с петна.</verse>
				<verse number="40">И отлъчваше Иаков агнетата и обръщаше добитъка с лице към шарения и към всичкия черен добитък на Лавана; и държеше стадото си отделно, и не го смесваше с Лавановия добитък.</verse>
				<verse number="41">Всеки път, колчем якият добитък зачеваше, Иаков туряше прътите в коритата пред очите на добитъка, та да зачева пред прътите.</verse>
				<verse number="42">А когато зачеваше слабият добитък, тогава не туряше. И оставаше слабият добитък за Лавана, а якият — за Иакова.</verse>
				<verse number="43">И разбогатя тоя човек много, твърде много, и имаше много добитък дребен (и едър), слугини и слуги, и камили и осли.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">И чу (Иаков) думите на Лавановите синове, които казваха: Иаков завладя всичко, що имаше баща ни, и от бащиния ни имот натрупа цялото това богатство.</verse>
				<verse number="2">И видя Иаков лицето Лаваново, и ето, то не беше към него такова, каквото вчера и завчера.</verse>
				<verse number="3">И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе.</verse>
				<verse number="4">Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък,</verse>
				<verse number="5">и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене;</verse>
				<verse number="6">вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви,</verse>
				<verse number="7">а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло.</verse>
				<verse number="8">Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени.</verse>
				<verse number="9">И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене.</verse>
				<verse number="10">Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните), които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна.</verse>
				<verse number="11">Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме.</verse>
				<verse number="12">Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе;</verse>
				<verse number="13">Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе).</verse>
				<verse number="14">Рахил и Лия му отговориха и рекоха: имаме ли още дял и наследство в дома на баща си?</verse>
				<verse number="15">Не смята ли ни той за чужди? защото ни продаде и дори изяде нашето сребро;</verse>
				<verse number="16">затова всичкото (имание и) богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на децата ни; и тъй, прави всичко, каквото Бог ти е казал.</verse>
				<verse number="17">И стана Иаков, та качи децата си и жените си на камили,</verse>
				<verse number="18">и взе със себе си всичкия си добитък и всичкото си богатство, което беше придобил, собствения си добитък, който беше придобил в Месопотамия (и всичко свое), за да отиде при баща си Исаака в Ханаанската земя.</verse>
				<verse number="19">А понеже Лаван бе отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна идолите, които бяха у баща ѝ.</verse>
				<verse number="20">Иаков измами арамееца Лавана, като му не обади, че си отива.</verse>
				<verse number="21">И замина с всичкия си имот; и като стана, премина реката и се упъти към планина Галаад.</verse>
				<verse number="22">На третия ден обадиха на Лавана (арамееца), че Иаков си заминал.</verse>
				<verse number="23">Тогава той взе със себе си (синовете и) сродниците си, гони го седем дена и го настигна на планина Галаад.</verse>
				<verse number="24">И дойде Бог при арамееца Лавана нощем насъне и му рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.</verse>
				<verse number="25">И настигна Лаван Иакова; а Иаков разпъна шатрата си на планината, и Лаван със сродниците си разпъна своята на планина Галаад.</verse>
				<verse number="26">И рече Лаван на Иакова: какво стори ти? защо ме излъга и отвлече дъщерите ми, като с оръжие пленени?</verse>
				<verse number="27">Защо побягна тайно и се скри от мене и не ми обади? Аз щях да те изпратя с веселба и песни, с тимпани и гусли;</verse>
				<verse number="28">ти ми дори не даде да целуна внуците си и дъщерите си; неразумно ти постъпи.</verse>
				<verse number="29">В ръката ми има сила да ви сторя зло; но Бог на вашия баща вчера ми говори и рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.</verse>
				<verse number="30">Добре, тръгнал си, понеже с нетърпение желаеше да се намериш в бащиния си дом, — но защо си откраднал боговете ми?</verse>
				<verse number="31">Иаков отговори на Лавана и рече: боях се, защото мислех, да ми не отнемеш дъщерите си (и всичко мое).</verse>
				<verse number="32">(И рече Иаков): у когото намериш боговете си, той няма да бъде жив; пред нашите сродници узнай, какво (твое има) у мене, и си го вземи. (Но той нищо не намери у него.) Иаков не знаеше, че Рахил (жена му) ги бе откраднала.</verse>
				<verse number="33">И ходи Лаван в шатрата на Иакова и в шатрата на Лия и в шатрата на двете слугини (и ги претърси), но не намери. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.</verse>
				<verse number="34">А Рахил бе взела идолите и бе ги турила под седлото на една камила и бе седнала над тях. Лаван претърси цялата шатра, но не намери.</verse>
				<verse number="35">И тя рече на баща си: да не се разгневиш, господарю мой, задето не мога да стана пред тебе; защото имам обикновеното у жените. И (Лаван) търси (в цялата шатра), но не намери идолите.</verse>
				<verse number="36">Иаков се разсърди и се скара с Лавана. И заговори Иаков и рече на Лавана: каква е вината ми, какъв е грехът ми, та ме преследваш?</verse>
				<verse number="37">Ти прегледа у мене всичките вещи (у дома ми), какво намери от всичките вещи на твоя дом? Посочи тук пред моите сродници и пред твоите; нека те отсъдят между двама ни.</verse>
				<verse number="38">Ето, двайсет години аз бях при тебе; твоите овци и твоите кози не помятаха; овни от стадото ти не ядох;</verse>
				<verse number="39">разкъсаното от зверове не ти донасях, то беше моя загуба; ти от мене търсеше и денем изгубеното и нощем пропадналото;</verse>
				<verse number="40">денем се изнурявах от жега, а нощем — от студ, и сънят ми бягаше от очите ми.</verse>
				<verse number="41">Такива бяха моите двайсет години в твоя дом. Работих ти четиринайсет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти; а ти десет пъти промени наградата ми.</verse>
				<verse number="42">Да не беше с мене бащиният ми Бог, Авраамовият Бог и страхът на Исаака, ти щеше сега да ме изпратиш без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и се застъпи за мене вчера.</verse>
				<verse number="43">Отговори Лаван и рече на Иакова: дъщерите са мои дъщери; децата са мои деца; добитъкът е мой добитък и всичко, що виждаш, е мое: мога ли да сторя нещо на моите дъщери и на децата им, които те са родили?</verse>
				<verse number="44">Сега нека аз и ти сключим съюз, и това ще бъде свидетелство между мене и тебе. (При това Иаков му рече: ето, при нас няма никого; гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.)</verse>
				<verse number="45">И взе Иаков един камък и го постави за паметник.</verse>
				<verse number="46">И рече Иаков на сродниците си: сберете камъни. Те сбраха камъни и направиха грамада, и ядоха (и пиха) там, на грамадата. (И рече му Лаван: тая грамада е днес свидетел между мене и тебе.)</verse>
				<verse number="47">И нарече я Лаван: Иегар-Сахадута; Иаков пък я нарече Галаад.</verse>
				<verse number="48">И рече Лаван (на Иакова): днес тая грамада (и паметникът, който поставих) е свидетел между мене и тебе. Затова се и нарече с име Галаад,</verse>
				<verse number="49">а също и: Мицпа, защото Лаван рече: да нагледва Господ над мене и над тебе, след като се разделим един от друг;</verse>
				<verse number="50">ако постъпваш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, то, макар че няма човек между нас (който да види), гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.</verse>
				<verse number="51">И рече Лаван на Иакова: ето грамадата, ето паметникът, който поставих между мене и тебе;</verse>
				<verse number="52">тая грамада е свидетел, и тоя паметник е свидетел, че за зло нито аз ще премина към тебе зад тая грамада, нито ти ще преминеш към мене зад тая грамада и зад тоя паметник;</verse>
				<verse number="53">Бог Авраамов и Бог Нахоров, Бог на баща им, нека съди между нас. Иаков се закле в страха на баща си Исаака.</verse>
				<verse number="54">Тогава Иаков закла жертва на планината и повика сродниците си да ядат хляб; и те ядоха хляб (и пиха) и пренощуваха на планината.</verse>
				<verse number="55">А Лаван стана сутринта рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови; и тръгна, та се върна у тях си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">А Иаков тръгна по пътя си. (И кога погледна, видя опълчено Божие опълчение.) И го срещнаха Ангели Божии.</verse>
				<verse number="2">Като ги видя Иаков, рече: това е Божие опълчение. И нарече името на онова място Маханаим.</verse>
				<verse number="3">И прати Иаков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом,</verse>
				<verse number="4">па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава: ето що казва твоят слуга Иаков: аз живях при Лавана и престоях досега;</verse>
				<verse number="5">имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти.</verse>
				<verse number="6">И се върнаха вестителите при Иакова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души.</verse>
				<verse number="7">Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите.</verse>
				<verse number="8">И рече (Иаков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси.</verse>
				<verse number="9">И рече Иаков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро!</verse>
				<verse number="10">Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Иордан, а сега имам два стана.</verse>
				<verse number="11">Избави ме от ръцете на брата ми, от ръцете на Исава; защото аз се боя от него, да не би, като дойде, да убие мене (и) май ка с деца.</verse>
				<verse number="12">Ти рече: Аз ще ти правя добро и ще направя като морския пясък твоето потомство, което от множество не ще може да се изброи.</verse>
				<verse number="13">И пренощува там Иаков през оная нощ. И взе от онова, що имаше (и прати) подарък на брата си Исава:</verse>
				<verse number="14">двеста кози, двайсет козли, двеста овци, двайсет овни,</verse>
				<verse number="15">трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийсет крави, десет вола, двайсет ослици, десет осла.</verse>
				<verse number="16">И даде в ръцете на слугите си всяко стадо отделно и рече на слугите си: вървете пред мене и оставяйте разстояние от едно стадо до друго.</verse>
				<verse number="17">И заповяда на първия и рече: като те срещне брат ми Исав и те попита: чий си ти, къде отиваш и чие е това стадо (което върви) пред тебе?</verse>
				<verse number="18">ти кажи: на твоя слуга Иакова; това е подарък, пратен на господаря ми Исава; ето, и сам той (иде) подир нас.</verse>
				<verse number="19">Същото (което на първия) заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха след стадата, думайки: тъй кажете на Исава, кога го срещнете;</verse>
				<verse number="20">и кажете: ето, и слугата ти Иаков (иде) след нас. Защото той си рече: ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене, и после ще видя лицето му; може би, и ще ме приеме.</verse>
				<verse number="21">И тръгнаха даровете пред него, а той през оная нощ нощува в стана.</verse>
				<verse number="22">И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок;</verse>
				<verse number="23">и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше.</verse>
				<verse number="24">И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори;</verse>
				<verse number="25">и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него.</verse>
				<verse number="26">И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.</verse>
				<verse number="27">И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.</verse>
				<verse number="28">И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.</verse>
				<verse number="29">Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там.</verse>
				<verse number="30">И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.</verse>
				<verse number="31">И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си.</verse>
				<verse number="32">Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">Погледна Иаков и видя, и ето, Исав (брат му) иде, и с него четиристотин души. И раздели (Иаков) децата на Лия, Рахил и двете слугини.</verse>
				<verse number="2">И тури (двете) слугини с децата им напред, Лия с децата ѝ подир тях, а Рахил с Иосифа най-подир.</verse>
				<verse number="3">А сам тръгна пред тях и седем пъти се поклони доземи, приближавайки се до брата си.</verse>
				<verse number="4">И се затече Исав насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целува; и плакаха (двамата).</verse>
				<verse number="5">И погледна (Исав) и видя жените и децата и рече: какви ти са тия? Иаков отговори: деца, които Бог подари на твоя слуга.</verse>
				<verse number="6">Тогава се приближиха слугините с децата си и се поклониха;</verse>
				<verse number="7">приближиха се Лия и децата ѝ и се поклониха; най-сетне приближиха се Иосиф и Рахил и се поклониха.</verse>
				<verse number="8">И попита Исав: за какво ти е това множество, което аз срещнах? Отговори Иаков: за да придобие (твоят слуга) благоволение пред очите на господаря си.</verse>
				<verse number="9">Исав рече: аз имам много, братко; нека твоето остане у тебе.</verse>
				<verse number="10">Иаков рече: не, ако аз съм придобил благоволение пред очите ти, приеми моя дар от ръцете ми; защото видях лицето ти, като да бе някой видял лицето Божие, и ти биде благосклонен към мен;</verse>
				<verse number="11">приеми даровете ми, които ти съм донесъл, защото Бог ме е надарил, и всичко имам. Придума го. И той ги взе</verse>
				<verse number="12">и рече: да се дигнем и потеглим; и аз ще вървя пред тебе.</verse>
				<verse number="13">Иаков му рече: господарят ми знае, че децата ми са нежни, а дребният и едрият ми добитък е доен: ако го караме усилено един само ден, то ще измре всичкият добитък;</verse>
				<verse number="14">нека господарят ми тръгне пред своя слуга, а аз ще вървя бавно, според както върви добитъкът пред мен, и според както вървят децата, и ще дойда при господаря си в Сеир.</verse>
				<verse number="15">Исав рече: ще оставя с тебе неколцина от човеците, които са при мене. Иаков отвърна: та защо? стига ми само да придобия благоволение пред очите на господаря си!</verse>
				<verse number="16">И се върна Исав в същия ден по пътя си в Сеир.</verse>
				<verse number="17">А Иаков потегли за Сокхот, дето си направи дом, и за добитъка си направи колиби. Затова нарече мястото с име Сокхот.</verse>
				<verse number="18">Иаков, като се върна от Месопотамия, пристигна благополучно в град Сихем, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.</verse>
				<verse number="19">И купи част от нивата, дето разпъна шатрата си, от синовете на Емора, Сихемовия баща, за сто монети.</verse>
				<verse number="20">И съгради там жертвеник; и призова името на Господа, Бога Израилев.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Дина, дъщеря на Лия, която тя роди Иакову, излезе да погледа дъщерите на оная земя.</verse>
				<verse number="2">И видя я Сихем, син на евееца Емора, княза на оная земя, взе я, спа с нея, и я изнасили.</verse>
				<verse number="3">И прилепи се душата му към Дина, Иаковова дъщеря, и той обикна момата и говореше по сърце на момата.</verse>
				<verse number="4">И рече Сихем на баща си Емора, думайки: вземи ми тая мома за жена.</verse>
				<verse number="5">Иаков чу, че (Еморовият син) обезчестил дъщеря му Дина; но, понеже синовете му бяха с добитъка в полето, Иаков мълча, докле дойдат.</verse>
				<verse number="6">Тогава Емор, Сихемов баща, излезе пред Иакова, да поговори с него.</verse>
				<verse number="7">А синовете на Иакова си дойдоха от полето, и, когато чуха, огорчиха се тия мъже и пламнаха от гняв, защото той нанесъл безчестие на Израиля, като преспал с дъщерята Иаковова: а тъй не трябваше да бъде.</verse>
				<verse number="8">Емор им заговори и рече: син ми Сихем се прилепил по душа към дъщеря ви; дайте му я прочее за жена;</verse>
				<verse number="9">сродете се с нас; давайте нам ваши дъщери, а вземайте си наши дъщери (за вашите синове);</verse>
				<verse number="10">и живейте с нас: тая земя (пространна) е пред вас, живейте, поминувайте се на нея и я завладявайте.</verse>
				<verse number="11">А Сихем рече на баща ѝ и на братята ѝ: стига да намеря благоволение пред очите ви, ще дам, каквото и да ми кажете;</verse>
				<verse number="12">искайте най-голямо вено и дарове; ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте момата за жена.</verse>
				<verse number="13">И синовете Иаковови отговориха на Сихема и баща му Емора с лукавство; а говориха тъй, защото той бе обезчестил сестра им Дина;</verse>
				<verse number="14">и им рекоха (Симеон и Левий, Динини братя, Лиини синове): не можем направи това, да дадем сестра си на човек, който не е обрязан; защото това е безчестно за нас;</verse>
				<verse number="15">само с това условие ще се съгласим с вас (и ще се заселим у вас), ако бъдете, както и ние: да бъде и у вас всичкият мъжки пол обрязан;</verse>
				<verse number="16">и ще ви даваме наши дъщери и ще си взимаме ваши дъщери, ще живеем с вас и ще бъдем един народ;</verse>
				<verse number="17">ако пък не ни послушате да се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си отидем.</verse>
				<verse number="18">Допаднаха се тия думи на Емора и Сихема, Еморов син.</verse>
				<verse number="19">Момъкът се не забави да изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Иакова. А той беше уважаван повече от всички в бащиния си дом.</verse>
				<verse number="20">И дойде Емор и син му Сихем при портите на своя град, и взеха да говорят към жителите на своя град и рекоха:</verse>
				<verse number="21">тия човеци живеят мирно с нас; нека се заселят в земята ни и нека се поминуват на нея; а земята, ето, пространна е пред тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме наши дъщери.</verse>
				<verse number="22">Тия човеци се съгласяват да живеят с нас и да бъдат един народ само с това условие, щото и у нас да бъде обрязан всичкият мъжки пол, както и те са обрязани.</verse>
				<verse number="23">Стадата им, имането им и всичкият им добитък нали ще бъдат наши? Само (в това) да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.</verse>
				<verse number="24">И послушаха Емора и сина му Сихема всички, които излизаха от портите на града му: и биде обрязан всичкият мъжки пол, — всички, които излизаха из портите на града му.</verse>
				<verse number="25">На третия ден, докато още боледуваха, двамата сина на Иакова, Симеон и Левий, Динини братя, взеха всеки своя меч, и смело нападнаха града и избиха всичкия мъжки пол;</verse>
				<verse number="26">убиха с меч и самия Емор и сина му Сихема; а Дина взеха от Сихемовия дом и си излязоха.</verse>
				<verse number="27">Синовете на Иакова дойдоха при убитите и разграбиха града, задето обезчестиха сестра им (Дина).</verse>
				<verse number="28">Те заграбиха дребния и едрия им добитък и ослите им, и каквото имаше в града, и каквото имаше в полето;</verse>
				<verse number="29">и всичкото им богатство и всичките им деца и жените им откараха в плен, и разграбиха всичко, що имаше в (града, и всичко, що имаше в) къщите.</verse>
				<verse number="30">Тогава Иаков рече на Симеона и на Левия: смутихте ме, като ме направихте омразен за (всички) жители на тая земя, за хананейци и ферезейци. Аз имам малко човеци; ще се съберат против мене, ще ме разбият, и ще бъда съсипан аз и домът ми.</verse>
				<verse number="31">А те рекоха: нима пък бива да постъпват със сестра ни като с блудница!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.</verse>
				<verse number="2">И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;</verse>
				<verse number="3">да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.</verse>
				<verse number="4">И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)</verse>
				<verse number="5">Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.</verse>
				<verse number="6">И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него,</verse>
				<verse number="7">и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).</verse>
				<verse number="8">И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.</verse>
				<verse number="9">И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;</verse>
				<verse number="10">и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.</verse>
				<verse number="11">Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;</verse>
				<verse number="12">земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.</verse>
				<verse number="13">И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.</verse>
				<verse number="14">И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;</verse>
				<verse number="15">и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.</verse>
				<verse number="16">И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.</verse>
				<verse number="17">А когато се тя мъчеше при раждането, бабата ѝ рече: не бой се, защото и това ти е син.</verse>
				<verse number="18">И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.</verse>
				<verse number="19">И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.</verse>
				<verse number="20">Иаков въздигна над гроба ѝ паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и до днес.</verse>
				<verse number="21">И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер.</verse>
				<verse number="22">Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина.</verse>
				<verse number="23">Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон.</verse>
				<verse number="24">Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин.</verse>
				<verse number="25">Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим.</verse>
				<verse number="26">Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия.</verse>
				<verse number="27">И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак.</verse>
				<verse number="28">А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.</verse>
				<verse number="29">И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">Ето родословието на Исава, който е Едом.</verse>
				<verse number="2">Исав си взе жени от ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на Елона хетееца, и Оливема, дъщеря на Ана, сина на евееца Цивеона,</verse>
				<verse number="3">и Васемата, дъщеря на Измаила, сестра Наваиотова,</verse>
				<verse number="4">Ада роди на Исава Елифаза, Васемата роди Рагуила.</verse>
				<verse number="5">Оливема роди Иеуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.</verse>
				<verse number="6">И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си, всички човеци от дома си, (всичките си) стада, всичкия си добитък и всичкия си имот, що бе придобил в Ханаанската земя, па отиде (Исав) в друга земя, далеч от брата си Иакова;</verse>
				<verse number="7">защото имотът им беше толкова голям, че не можеха да живеят заедно, и земята, по която странствуваха, ги не побираше, поради многото им стада.</verse>
				<verse number="8">И засели се Исав на планина Сеир, Исав, който е Едом.</verse>
				<verse number="9">Ето родословието на Исава, бащата на идумейци, на планина Сеир.</verse>
				<verse number="10">Ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Ада, Исавова жена, и Рагуил, син от Васемата, Исавова жена.</verse>
				<verse number="11">Елифаз имаше синове: Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.</verse>
				<verse number="12">А Тамна беше наложница на Елифаза., Исавов син, и роди на Елифаза Амалика. Това са синове от Ада, Исавова жена.</verse>
				<verse number="13">И ето Рагуиловите синове: Нахат и Зерах, Шама и Миза. Тия са синове от Васемата, Исавова жена.</verse>
				<verse number="14">А тия бяха синовете от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, Исавова жена: тя роди на Исава Иеуса, Иеглома и Корея.</verse>
				<verse number="15">Ето главатарите от Исавовите синове. Синовете на Елифаза, Исавов първенец: главатар Теман, главатар Омар, главатар Цефо, главатар Кеназ,</verse>
				<verse number="16">главатар Корей, главатар Гатам, главатар Амалик. Тия са Елифазовите главатари в земята на Едома; тия са синове от Ада.</verse>
				<verse number="17">Тия са пък синове на Рагуила, Исавов син: главатар Нахат, главатар Зерах, главатар Шама, главатар Миза. Тия са Рагуиловите главатари в земята на Едома; тия са синове от Васемата, Исавова жена.</verse>
				<verse number="18">Тия са синове от Оливема, Исавова жена: главатар Иеус, главатар Иеглом, главатар Корей. Тия са главатари от Оливема, дъщеря на Ана, а жена Исавова.</verse>
				<verse number="19">Това са синовете на Исава, и това са главатарите им; а той е Едом.</verse>
				<verse number="20">Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,</verse>
				<verse number="21">Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.</verse>
				<verse number="22">Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова — Тамна.</verse>
				<verse number="23">Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.</verse>
				<verse number="24">Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.</verse>
				<verse number="25">Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.</verse>
				<verse number="26">Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.</verse>
				<verse number="27">Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.</verse>
				<verse number="28">Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.</verse>
				<verse number="29">Тия са главатари у хорейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,</verse>
				<verse number="30">главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.</verse>
				<verse number="31">Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:</verse>
				<verse number="32">в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.</verse>
				<verse number="33">И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.</verse>
				<verse number="34">Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.</verse>
				<verse number="35">И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.</verse>
				<verse number="36">И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.</verse>
				<verse number="37">И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката,</verse>
				<verse number="38">Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.</verse>
				<verse number="39">Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.</verse>
				<verse number="40">Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,</verse>
				<verse number="41">главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,</verse>
				<verse number="42">главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,</verse>
				<verse number="43">главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.</verse>
				<verse number="2">Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.</verse>
				<verse number="3">Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, — и му направи шарена дреха.</verse>
				<verse number="4">Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.</verse>
				<verse number="5">И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.</verse>
				<verse number="6">Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:</verse>
				<verse number="7">ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.</verse>
				<verse number="8">А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.</verse>
				<verse number="9">Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.</verse>
				<verse number="10">Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?</verse>
				<verse number="11">Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.</verse>
				<verse number="12">Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.</verse>
				<verse number="13">А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.</verse>
				<verse number="14">(Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.</verse>
				<verse number="15">И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?</verse>
				<verse number="16">Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?</verse>
				<verse number="17">И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.</verse>
				<verse number="18">А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.</verse>
				<verse number="19">И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;</verse>
				<verse number="20">хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.</verse>
				<verse number="21">Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.</verse>
				<verse number="22">Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.</verse>
				<verse number="23">Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,</verse>
				<verse number="24">и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.</verse>
				<verse number="25">И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.</verse>
				<verse number="26">Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?</verse>
				<verse number="27">Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха</verse>
				<verse number="28">и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.</verse>
				<verse number="29">Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,</verse>
				<verse number="30">па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?</verse>
				<verse number="31">И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;</verse>
				<verse number="32">пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?</verse>
				<verse number="33">Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.</verse>
				<verse number="34">И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.</verse>
				<verse number="35">И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.</verse>
				<verse number="36">А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец, на име Хира.</verse>
				<verse number="2">И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.</verse>
				<verse number="3">Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.</verse>
				<verse number="4">И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.</verse>
				<verse number="5">Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.</verse>
				<verse number="6">И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.</verse>
				<verse number="7">Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.</verse>
				<verse number="8">Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.</verse>
				<verse number="9">Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.</verse>
				<verse number="10">А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.</verse>
				<verse number="11">И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.</verse>
				<verse number="12">Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.</verse>
				<verse number="13">И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.</verse>
				<verse number="14">А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.</verse>
				<verse number="15">Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)</verse>
				<verse number="16">Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?</verse>
				<verse number="17">Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?</verse>
				<verse number="18">Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той ѝ ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.</verse>
				<verse number="19">Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.</verse>
				<verse number="20">А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.</verse>
				<verse number="21">И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.</verse>
				<verse number="22">Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.</verse>
				<verse number="23">Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах ѝ това козле, но ти я не намери.</verse>
				<verse number="24">Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.</verse>
				<verse number="25">Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.</verse>
				<verse number="26">Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.</verse>
				<verse number="27">Когато да ражда, оказа се, че в утробата ѝ има близначета.</verse>
				<verse number="28">И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.</verse>
				<verse number="29">Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.</verse>
				<verse number="30">После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">А Иосиф биде отведен в Египет. Там го купи от ръцете на измаилтяните, които го бяха завели, фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на телопазителите.</verse>
				<verse number="2">И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина.</verse>
				<verse number="3">Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му.</verse>
				<verse number="4">И спечели Иосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.</verse>
				<verse number="5">И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си).</verse>
				<verse number="6">И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.</verse>
				<verse number="7">И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.</verse>
				<verse number="8">Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;</verse>
				<verse number="9">в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?</verse>
				<verse number="10">Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,</verse>
				<verse number="11">случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;</verse>
				<verse number="12">тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън.</verse>
				<verse number="13">А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,</verse>
				<verse number="14">извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо,</verse>
				<verse number="15">а той, като чу, че дигнах глас и завиках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.</verse>
				<verse number="16">И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.</verse>
				<verse number="17">Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);</verse>
				<verse number="18">но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.</verse>
				<verse number="19">Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, — пламна от гняв;</verse>
				<verse number="20">и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата.</verse>
				<verse number="21">Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.</verse>
				<verse number="22">И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.</verse>
				<verse number="23">Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Иосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">После това виночерпецът на египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар.</verse>
				<verse number="2">Фараонът се разгневи на двамата си царедворци, на главния виночерпец и на главния хлебар,</verse>
				<verse number="3">и ги тури под стража в дома на началника на телопазителите, в тъмницата, в мястото, дето бе затворен Иосиф.</verse>
				<verse number="4">Началникът на телопазителите тури при тях Иосифа, и той им слугуваше. И престояха те под стража няколко време.</verse>
				<verse number="5">Еднъж виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмницата, двамата в една нощ видяха сън: всеки видя свой сън, и на всекиго сънят бе с особено значение.</verse>
				<verse number="6">На сутринта дойде при тях Иосиф и ги видя, че бяха смутени.</verse>
				<verse number="7">И попита той фараоновите царедворци, които бяха с него в господаревия му дом под стража, и рече: защо днес лицата ви са тъжни?</verse>
				<verse number="8">Те му отговориха: видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува. Иосиф им рече: нали от Бога е тълкуването? Разкажете ми ги.</verse>
				<verse number="9">И главният виночерпец разказа на Иосифа съня си, думайки му: сънувах, ето лоза пред мене;</verse>
				<verse number="10">на лозата имаше три пръчки; тя се разви, и цъфна, завърза грозде, което узря;</verse>
				<verse number="11">и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го във фараоновата чаша и подадох фараону в ръка.</verse>
				<verse number="12">И рече му Иосиф: ето тълкуването му: трите пръчки — това са три дни;</verse>
				<verse number="13">след три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те върне на твоето място, и чашата на фараона ти ще подадеш в ръката му, по предишния обичай, когато му беше виночерпец;</verse>
				<verse number="14">но, кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи от този дом;</verse>
				<verse number="15">защото аз съм откраднат от еврейската земя; а тъй също и тук не съм направил нищо, за което да ме хвърлят в тъмница.</verse>
				<verse number="16">Главният хлебар видя, че той изтълкува добре, и рече на Иосифа: и аз сънувах: ето, на главата ми три кошници;</verse>
				<verse number="17">в горната кошница имаше всякакви фараонови ястия, приготвени от хлебаря, и птиците (небесни) ги кълвяха от кошницата, що беше на главата ми.</verse>
				<verse number="18">И отговори Иосиф и (му) рече: ето тълкуването му: трите кошници — това са три дни;</verse>
				<verse number="19">след три дни фараонът ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, а птиците (небесни) ще кълват плътта ти.</verse>
				<verse number="20">На третия ден, рождения ден на фараона, фараонът даде гощавка на всичките си слуги и си спомни за главния виночерпец, и за главния хлебар между слугите си;</verse>
				<verse number="21">и върна главния виночерпец на предишното му място, и той подаде чашата фараону в ръка;</verse>
				<verse number="22">а главния хлебар обеси (на дърво), според както бе изтълкувал Иосиф.</verse>
				<verse number="23">Но главният виночерпец си не спомни за Иосифа, а го забрави.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката;</verse>
				<verse number="2">и ето, излязоха из реката седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръсталака;</verse>
				<verse number="3">но ето, след тях излязоха из реката други седем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг;</verse>
				<verse number="4">грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът,</verse>
				<verse number="5">и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъбло;</verse>
				<verse number="6">но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;</verse>
				<verse number="7">и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън.</verse>
				<verse number="8">На сутринта се смути духом и проводи, та повика всички египетски влъхви и мъдреци; фараонът им разказа съня си, ала се не намери никой, който да му го изтълкува.</verse>
				<verse number="9">Тогава главният виночерпец заговори на фараона и рече: сега си припомням греховете;</verse>
				<verse number="10">фараонът се бе разгневил на слугите си и тури мене и главния хлебар под стража в дома на началника на телопазителите;</verse>
				<verse number="11">и сънувахме в една нощ, аз и той, всякой сънува сън с особено значение;</verse>
				<verse number="12">там беше с нас един млад евреин, роб на началника на телопазителите; ние му разказахме нашите сънища, и той всекиму от нас изтълкува съня;</verse>
				<verse number="13">и както ни бе изтълкувал той, тъй се и сбъдна: аз бидох върнат на своето място, а оня биде обесен.</verse>
				<verse number="14">Тогава фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо из тъмницата. Той се острига, промени дрехите си и дойде при фараона.</verse>
				<verse number="15">Фараонът рече на Иосифа: сънувах сън, пък няма кой да го изтълкува, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.</verse>
				<verse number="16">Отговори Иосиф фараону и рече: не аз, а Бог ще даде отговор за добро на фараона.</verse>
				<verse number="17">И рече фараонът на Иосифа: сънувах, че стоя на брега на реката;</verse>
				<verse number="18">и ето, излязоха из реката седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;</verse>
				<verse number="19">но ето, след тях излязоха други седем крави мършави, много грозни и постали; не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни, като тях;</verse>
				<verse number="20">и посталите и мършави крави изядоха първите седем тлъсти крави;</verse>
				<verse number="21">и влязоха тлъстите в утробата им, но се не забелязваше, че бяха влезли в утробата им: те бяха все тъй мършави, както и по-напред. И аз се събудих.</verse>
				<verse number="22">После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;</verse>
				<verse number="23">но ето, след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове;</verse>
				<verse number="24">и празните класове погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на влъхвите, ала никой не ми го изтълкува.</verse>
				<verse number="25">Тогава Иосиф рече фараону: сънят фараонов е един: каквото Бог ще прави, явил е фараону.</verse>
				<verse number="26">Седемте хубави крави са седем години; и седемте хубави класове са пак седем години: сънят е един;</verse>
				<verse number="27">седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години; също и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.</verse>
				<verse number="28">Ето защо аз казах на фараона: каквото Бог ще прави, явил е на фараона.</verse>
				<verse number="29">Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя;</verse>
				<verse number="30">след тях ще дойдат седем гладни години: и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египетската земя, и глад ще изтощи земята,</verse>
				<verse number="31">и предишното изобилие по земята няма и да се забележи поради глада, който ще настъпи, понеже той ще бъде твърде тежък.</verse>
				<verse number="32">А задето се е присънило фараону на два пъти, значи, че това е истинско слово Божие, и че Бог наскоро ще го изпълни.</verse>
				<verse number="33">А сега нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави над Египетската земя.</verse>
				<verse number="34">Нека фараонът заповяда да бъдат поставени над земята надзиратели, и през седемте изобилни години да се събира петата част (от всички произведения) на Египетската земя;</verse>
				<verse number="35">нека те събират всякаква храна през тези настъпващи добри години и да съберат в градовете жито под фараонова ръка за храна, и да го пазят;</verse>
				<verse number="36">и тази храна да бъде запазена за земята през седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, та земята да не загине от глад.</verse>
				<verse number="37">Това се допадна на фараона и на всичките му служители.</verse>
				<verse number="38">И рече фараонът на служителите си: ще намерим ли такъв, като него, човек, у когото да има Дух Божий?</verse>
				<verse number="39">И рече фараонът на Иосифа: понеже Бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе;</verse>
				<verse number="40">ти ще бъдеш над моя дом, и думата ти ще слуша целият ми народ; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.</verse>
				<verse number="41">И пак рече фараонът на Иосифа: ето, поставям те над цялата Египетска земя.</verse>
				<verse number="42">Тогава фараонът извади пръстена от ръката си и го тури Иосифу на ръката; облече го с висонни дрехи и окачи на врата му златна верижка;</verse>
				<verse number="43">заповяда да го возят на втората от своите колесници и да възгласят пред него: коленичете! И го постави над цялата Египетска земя.</verse>
				<verse number="44">И рече фараонът на Иосифа: аз съм фараон; без тебе никой не ще подигне ръка, ни нога в цялата Египетска земя.</verse>
				<verse number="45">И фараонът нарече Иосифа с име Цафнат-панеах; и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-фера, илиополски жрец. И тръгна Иосиф по Египетската земя.</verse>
				<verse number="46">Иосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона, египетския цар. И отдалечи се Иосиф от лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя.</verse>
				<verse number="47">А през седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа.</verse>
				<verse number="48">И събра той всякаква храна през седемте (плодородни) години в Египетската земя, и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви.</verse>
				<verse number="49">И натрупа Иосиф храни твърде много, колкото морския пясък, тъй че престана и да ги смята, защото чет нямаха.</verse>
				<verse number="50">Преди да настанат гладните години, родиха се на Иосифа двама синове, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фера.</verse>
				<verse number="51">И на първородния Иосиф даде име Манасия, защото (казваше той) Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом.</verse>
				<verse number="52">А на втория даде име Ефрем, защото (казваше той) Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.</verse>
				<verse number="53">И изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя,</verse>
				<verse number="54">и настъпиха седемте гладни години, както бе казал Иосиф. И настана глад по всички земи, а в цялата Египетска земя имаше хляб.</verse>
				<verse number="55">Но когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народът завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Иосифа и правете, каквото ви каже той.</verse>
				<verse number="56">И настана глад по цялата земя; тогава Иосиф отвори всички житници и захвана да продава жито на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя.</verse>
				<verse number="57">И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Иосифа, защото гладът се усили по цялата земя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате?</verse>
				<verse number="2">И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.</verse>
				<verse number="3">Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито;</verse>
				<verse number="4">а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина.</verse>
				<verse number="5">И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.</verse>
				<verse number="6">А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.</verse>
				<verse number="7">И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна.</verse>
				<verse number="8">Иосиф позна братята си, ала те го не познаха.</verse>
				<verse number="9">И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя.</verse>
				<verse number="10">Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;</verse>
				<verse number="11">ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.</verse>
				<verse number="12">Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.</verse>
				<verse number="13">Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби.</verse>
				<verse number="14">Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;</verse>
				<verse number="15">ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат;</verse>
				<verse number="16">пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.</verse>
				<verse number="17">И ги тури под стража за три дни.</verse>
				<verse number="18">А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:</verse>
				<verse number="19">ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;</verse>
				<verse number="20">а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха.</verse>
				<verse number="21">И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.</verse>
				<verse number="22">Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири.</verse>
				<verse number="23">А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач.</verse>
				<verse number="24">Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.</verse>
				<verse number="25">И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.</verse>
				<verse number="26">Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.</verse>
				<verse number="27">И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,</verse>
				<verse number="28">и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?</verse>
				<verse number="29">И дойдоха при баща си Иакова в Ханаанската земя и му разказаха всичко, що се случи с тях, и рекоха:</verse>
				<verse number="30">началникът на оная земя приказва с нас сърдито и ни взе за съгледвачи на земята.</verse>
				<verse number="31">Ние му рекохме: честни люде сме: не сме съгледвачи;</verse>
				<verse number="32">ние сме дванайсет братя, синове на баща си; единият се изгуби, а най-малкият е сега при баща ни в Ханаанската земя.</verse>
				<verse number="33">А началникът на оная земя ни рече: ето как ще позная, дали сте честни люде: оставете при мене единия си брат; а вие вземете жито за гладните си челяди, идете си</verse>
				<verse number="34">и доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а честни люде; ще ви пусна брата ви, и вие ще можете да търгувате в тая земя.</verse>
				<verse number="35">А когато изпразняха чувалите си, ето че всекиму възелът със среброто беше в чувала му. Като видяха възлите със среброто си, те и баща им се уплашиха.</verse>
				<verse number="36">А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, — всичко това се струпа върху мене!</verse>
				<verse number="37">Рувим отговори на баща си: убий двамата ми синове, ако ти го не доведа; дай го в моите ръце; аз ще ти го върна.</verse>
				<verse number="38">Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="43">
				<verse number="1">Гладът се усили в страната.</verse>
				<verse number="2">И когато те изядоха житото, що бяха донесли от Египет, баща им каза: идете пак, та ни купете малко храна.</verse>
				<verse number="3">А Иуда му каза: оня човек строго ни поръча, като рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.</verse>
				<verse number="4">Ако пратиш с нас брата ни, ще отидем и ще ти купим храна;</verse>
				<verse number="5">ако пък го не пратиш, няма да отидем; защото оня човек ни рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.</verse>
				<verse number="6">Израил рече: защо ми сторихте такова зло, като казахте на оня човек, че имате още един брат?</verse>
				<verse number="7">Те отговориха: оня човек разпитваше за нас и за рода ни, като думаше: жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат? И ние му отговорихме на тия запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже: доведете брата си?</verse>
				<verse number="8">А Иуда каза на баща си Израиля: пусни момчето с мене, и ние ще станем и отидем, та да бъдем живи и да не умрем нито ние, нито ти, нито децата ни;</verse>
				<verse number="9">аз отговарям за него, от моите ръце ще го искаш; ако ти го не доведа и не изправя пред лицето ти, ще остана виноват пред тебе през всички дни на живота си;</verse>
				<verse number="10">да не бяхме се бавили, досега щяхме да отидем два пъти.</verse>
				<verse number="11">Баща им Израил им каза: като е тъй, ето какво ще направите: вземете със себе си плодове от тая земя, и занесете подарък на оня човек малко балсам и малко мед, стиракса и смирна, фъстъци и миндали;</verse>
				<verse number="12">вземете и друго сребро в ръцете си; а среброто, което бе върнато и турено при устата на чувалите ви, върнете с ръцете си: може да е станало грешка;</verse>
				<verse number="13">вземете и брата си, па станете и идете пак при оня човек;</verse>
				<verse number="14">а Всемогъщий Бог да ви даде да намерите милост пред оня човек, та да ви отпусне и другия ви брат, и Вениамина; аз пък, ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца.</verse>
				<verse number="15">И ония мъже взеха тия подаръци, взеха в ръце и двойно повече сребро, и Вениамина, па станаха та отидоха в Египет и се явиха пред Иосифа.</verse>
				<verse number="16">Иосиф, като видя между тях Вениамина (едноутробния си брат), рече на своя домакин: заведи тия люде у дома, заколи нещо от добитъка и приготви, защото тия люде ще ядат с мене на пладне.</verse>
				<verse number="17">Оня човек направи, както рече Иосиф, и заведе ония люде в Иосифовия дом.</verse>
				<verse number="18">Уплашиха се ония люде, задето ги въведоха в Иосифовия дом, и рекоха: карат ни заради среброто, върнато в чувалите ни, за да намерят предлог против нас, да ни нападнат, и да вземат роби нас и нашите осли.</verse>
				<verse number="19">И приближиха се до Иосифовия домакин, и заговориха му при къщните врата</verse>
				<verse number="20">и рекоха: послушай, господарю, ние вече идвахме и попреди да купуваме храна,</verse>
				<verse number="21">па се случи, че, когато се спряхме на нощувка и отворихме чувалите си, — ето среброто на всекиго при устата на чувала му; среброто ни бе по теглото му, и ние го връщаме с ръцете си;</verse>
				<verse number="22">а за купуване храна донесохме друго сребро в ръцете си; ние не знаем, кой беше турил среброто ни в нашите чували.</verse>
				<verse number="23">Той отговори: бъдете спокойни, не бойте се; вашият Бог и бащиният ви Бог тури това имане в чувалите ви; среброто ви аз получих. И доведе при тях Симеона.</verse>
				<verse number="24">И оня човек въведе човеците в Иосифовия дом и даде вода, та умиха нозете си; даде и храна на техните осли.</verse>
				<verse number="25">И те приготвиха подаръците, докато дойде Иосиф на пладне, защото чуха, че там ще ядат хляб.</verse>
				<verse number="26">Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи.</verse>
				<verse number="27">Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още?</verse>
				<verse number="28">Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха.</verse>
				<verse number="29">И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой!</verse>
				<verse number="30">Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там.</verse>
				<verse number="31">И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.</verse>
				<verse number="32">И сложиха нему отделно, и тям отделно, и на египтяните, които обядваха с него, отделно, понеже египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните.</verse>
				<verse number="33">И седнаха те пред него, първородният според първородството си, и най-малкият според младостта си, и се чудеха тия люде един пред други.</verse>
				<verse number="34">И ястията им се пращаха от него, и Вениминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И пиха, и доволно пиха с него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="44">
				<verse number="1">Тогава заповяда (Иосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му;</verse>
				<verse number="2">а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Иосиф.</verse>
				<verse number="3">На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли.</verse>
				<verse number="4">Още не бяха отминали далеко от града, рече Иосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?)</verse>
				<verse number="5">Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това.</verse>
				<verse number="6">Той ги настигна и им каза тия думи.</verse>
				<verse number="7">Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо;</verse>
				<verse number="8">ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато?</verse>
				<verse number="9">у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар.</verse>
				<verse number="10">Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни.</verse>
				<verse number="11">Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал.</verse>
				<verse number="12">Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.</verse>
				<verse number="13">Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града.</verse>
				<verse number="14">Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него.</verse>
				<verse number="15">Иосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне?</verse>
				<verse number="16">Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата.</verse>
				<verse number="17">Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си.</verse>
				<verse number="18">И приближи се Иуда при него и рече: господарю, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът.</verse>
				<verse number="19">Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат?</verse>
				<verse number="20">Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича.</verse>
				<verse number="21">А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя.</verse>
				<verse number="22">Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре.</verse>
				<verse number="23">Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми.</verse>
				<verse number="24">Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар.</verse>
				<verse number="25">И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна.</verse>
				<verse number="26">Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат.</verse>
				<verse number="27">И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове:</verse>
				<verse number="28">единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега;</verse>
				<verse number="29">ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба.</verse>
				<verse number="30">Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,</verse>
				<verse number="31">той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба.</verse>
				<verse number="32">При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот.</verse>
				<verse number="33">И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си:</verse>
				<verse number="34">защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="45">
				<verse number="1">Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.</verse>
				<verse number="2">И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.</verse>
				<verse number="3">Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.</verse>
				<verse number="4">И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;</verse>
				<verse number="5">но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;</verse>
				<verse number="6">защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;</verse>
				<verse number="7">Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.</verse>
				<verse number="8">И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.</verse>
				<verse number="9">Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;</verse>
				<verse number="10">ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;</verse>
				<verse number="11">и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.</verse>
				<verse number="12">И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;</verse>
				<verse number="13">а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.</verse>
				<verse number="14">И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.</verse>
				<verse number="15">И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.</verse>
				<verse number="16">Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фарона и на служителите му.</verse>
				<verse number="17">И рече фараонът на Иосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя;</verse>
				<verse number="18">и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.</verse>
				<verse number="19">На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете това: вземете си от Египетската земя колесници за децата и жените си, доведете баща си и дойдете;</verse>
				<verse number="20">и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро от цялата Египетска земя.</verse>
				<verse number="21">Тъй и направиха синовете Израилеви. Иосиф им даде колесници, според заповедта фараонова, даде им и храна за път;</verse>
				<verse number="22">всекиму от тях даде дрехи по две премени, а на Вениамина даде триста сребърника и пет премени;</verse>
				<verse number="23">също и на баща си прати десет осела, натоварени с най-добри египетски произведения, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за по път на баща си.</verse>
				<verse number="24">Тогава изпрати братята си, и те тръгнаха, като им поръча: недейте се кара по пътя.</verse>
				<verse number="25">И тръгнаха те от Египет, и стигнаха в Ханаанската земя при баща си Иакова,</verse>
				<verse number="26">и му известиха, като рекоха: Иосиф (син ти) е жив и сега господарува над цялата Египетска земя. Сърцето му трепна, обаче им не вярваше.</verse>
				<verse number="27">А когато му предадоха всичко, що им бе казал Иосиф, и когато видя колесниците, които бе изпратил Иосиф, за да го вземат, тогава се съживи духът на баща им Иакова.</verse>
				<verse number="28">и рече Израил: стига (ми това), син ми Иосиф е още жив; ще отида и ще го видя, преди да умра.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="46">
				<verse number="1">И тръгна Израил с всичко, що имаше, дойде във Вирсавия и принесе жертва на Бога на баща си Исаака.</verse>
				<verse number="2">И каза Бог на Израиля в нощно видение: Иакове, Иакове! Той рече: ето ме.</verse>
				<verse number="3">Бог рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ;</verse>
				<verse number="4">Аз ще отида с тебе в Египет, Аз и ще те изведа назад; Иосиф с ръката си ще ти затвори очите.</verse>
				<verse number="5">Иаков тръгна от Вирсавия; и синовете Израилеви качиха баща си Иакова, и децата си и жените си на колесниците, които фараонът бе пратил, за да го доведат.</verse>
				<verse number="6">И взеха добитъка си и имота си, който бяха спечелили в Ханаанската земя, и дойдоха в Египет, — Иаков и целият му род с него.</verse>
				<verse number="7">Той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си и целия си род.</verse>
				<verse number="8">Ето имената на Израилевите синове, които дойдоха в Египет: Иаков и синовете му. Първороденият на Иакова Рувим.</verse>
				<verse number="9">Синове Рувимови: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми.</verse>
				<verse number="10">Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син от хананейката.</verse>
				<verse number="11">Синове Левиеви: Гирсон, Каат и Мерари.</verse>
				<verse number="12">Синове Иудини: Ир и Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя. Синове на Фареса бяха: Есром и Хамул.</verse>
				<verse number="13">Синове Исахарови: Тола и Фува, Иов и Шимрон.</verse>
				<verse number="14">Синове Завулонови: Серед, Елон и Иахлеил.</verse>
				<verse number="15">Тия са синове на Лия, които тя бе родила на Иакова в Месопотамия, заедно с дъщеря му Дина. Всички негови синове и дъщери бяха трийсет и трима души.</verse>
				<verse number="16">Синове Гадови: Цифион и Хаги, Шуни и Ецбон, Ери, Ароди и Арели.</verse>
				<verse number="17">Синове Асирови: Имна и Ишва, Ишви и Бриа, и сестра им Серах. Синове Бриеви: Хевер и Малхиил.</verse>
				<verse number="18">Тия са синове от Зелфа, която Лаван бе дал на дъщеря си Лия; тя роди на Иакова шестнайсет души.</verse>
				<verse number="19">Синове от Рахил, жена на Иакова: Иосиф и Вениамин.</verse>
				<verse number="20">А на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Потифер.</verse>
				<verse number="21">Синове Вениаминови: Бела, Бехер и Ашбел; (синове на Бела бяха:) Гера и Нааман, Ехи и Рош, Мупим, Хупим и Ард.</verse>
				<verse number="22">Тия са синове от Рахил, които се родиха на Иакова, — всичко четиринайсет души.</verse>
				<verse number="23">Син Данов: Хушим.</verse>
				<verse number="24">Синове Нефталимови: Иахцеил и Гуни, Иецер и Шилем.</verse>
				<verse number="25">Тия са синове на Вала, която Лаван бе дал на дъщеря си Рахил; тя ги роди на Иакова — всичко седем души.</verse>
				<verse number="26">Всички, които дойдоха с Иакова в Египет и които бяха излезли от чреслата му, освен жените на Иакововите синове, бяха всичко шестдесет и шест души.</verse>
				<verse number="27">Иосифовите синове, които му се родиха в Египет, бяха двама души. Всички от Иакововия дом, дошли (с Иакова) в Египет, бяха седемдесет (и пет) души.</verse>
				<verse number="28">Той прати Иуда пред себе си при Иосифа, за да им посочи той пътя за в Гесем. И стигнаха в земя Гесем.</verse>
				<verse number="29">Тогава Иосиф впрегна колесницата си и излезе да посрещне баща си Израиля в Гесем и, щом го видя, хвърли се на шията му, и дълго плака на шията му.</verse>
				<verse number="30">И рече Израил на Иосифа: нека умра сега, след като видях лицето ти; защото ти си още жив.</verse>
				<verse number="31">И рече Иосиф на братята си и на бащината си челяд: ще отида да обадя на фараона и ще му кажа: братята ми и бащината ми челяд, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;</verse>
				<verse number="32">тия хора са пастири на овци, защото са скотовъдци; те са довели със себе си и дребния и едрия си добитък, и всичкия си имот.</verse>
				<verse number="33">Ако фараонът ви повика и попита: какво е вашето занятие?</verse>
				<verse number="34">вие кажете: ние, твои раби, сме скотовъдци от младини досега, и ние и бащите ни, — та да ви заселят в земя Гесем. Защото египтяните се гнусят от всеки овчар.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="47">
				<verse number="1">И дойде Иосиф та обади на фараона, като рече: баща ми и братята ми, с дребния и едрия си добитък и с всичкия си имот, дойдоха от Ханаанската земя; и ето, те са в земя Гесем.</verse>
				<verse number="2">И взе от братята си петима души и ги представи на фараона.</verse>
				<verse number="3">И попита фараонът братята му: с какво се поминувате? Те отговориха фараону: овчари сме твоите раби, и ние и бащите ни.</verse>
				<verse number="4">И рекоха те на фараона: дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за добитъка на твоите раби, понеже в Ханаанската земя има голям глад; затова позволи на твоите раби да се заселят в земя Гесем.</verse>
				<verse number="5">А фараонът рече на Иосифа: баща ти и братята ти дойдоха при тебе;</verse>
				<verse number="6">Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най-доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.</verse>
				<verse number="7">Тогава Иосиф доведе баща си Иакова и го представи на фараона; а Иаков благослови фараона.</verse>
				<verse number="8">Фараонът попита Иакова: колко са годините на живота ти?</verse>
				<verse number="9">Иаков отговори на фараона: дните на моето странствуване са сто и трийсет години; кратки и злочести са дните на моя живот и не достигнаха до годините на живота на отците ми в дните на тяхното странствуване.</verse>
				<verse number="10">Иаков благослови фараона и си излезе.</verse>
				<verse number="11">Иосиф засели баща си и братята си, и им даде владение в Египетската земя, в най-добрата част на тая земя, в областта Раамсес, както бе заповядал фараонът.</verse>
				<verse number="12">И доставяше храна Иосиф на баща си и братята си и на целия си бащин дом, според нуждите на всяка челяд.</verse>
				<verse number="13">А жито нямаше по цялата земя, защото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя.</verse>
				<verse number="14">Иосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и в Ханаанската земя, за житото, което купуваха, и това сребро внесе Иосиф в дома фараонов.</verse>
				<verse number="15">Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто?</verse>
				<verse number="16">Иосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си.</verse>
				<verse number="17">И докарваха добитъка си при Иосифа, а Иосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък.</verse>
				<verse number="18">И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни;</verse>
				<verse number="19">защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее.</verse>
				<verse number="20">Тогава Иосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на фараона.</verse>
				<verse number="21">И пороби той народа от единия край на Египет до другия.</verse>
				<verse number="22">Само земята на жреците не купи (той), защото жреците имаха определен от фараона дял, и те се хранеха от своя дял, даден им от фараона; затова и не продадоха земята си.</verse>
				<verse number="23">И каза Иосиф на народа: ето, купих сега вас и земята ви за фараона; ето ви семе, засявайте земята;</verse>
				<verse number="24">по време на жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване нивите, за прехрана на вас и на ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви.</verse>
				<verse number="25">Те рекоха: ти ни спаси живота; нека намерим милост пред очите на господаря си и нека бъдем роби фараонови.</verse>
				<verse number="26">И нареди Иосиф закон в Египетската земя, дори доднес: петата част да се дава на фараона, с изключение само земята на жреците, която не принадлежеше на фараона.</verse>
				<verse number="27">А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха.</verse>
				<verse number="28">Иаков живя в Египетската земя седемнайсет години; дните на Иакова, годините на живота му бяха сто четирийсет и седем години.</verse>
				<verse number="29">Дойде време да умре Израил, и повика сина си Иосифа и му рече: ако съм намерил благоволение пред очите ти, тури ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда: не ще ме погребеш в Египет,</verse>
				<verse number="30">та да легна при отците си; ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница. Иосиф рече: ще постъпя според думата ти.</verse>
				<verse number="31">И рече: закълни ми се. И той му се закле. А Израил се поклони върху възглавницата на постелката.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="48">
				<verse number="1">След това рекоха на Иосифа: ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрема (и отиде при Иакова).</verse>
				<verse number="2">Обадиха на Иакова и рекоха: ето, син ти Иосиф иде при тебе. Израил събра силите си и седна на постелката.</verse>
				<verse number="3">И рече Иаков на Иосифа: Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, благослови ме</verse>
				<verse number="4">и ми рече: ето, Аз ще те разплодя, ще те умножа и ще произведа от тебе много народи, и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно владение.</verse>
				<verse number="5">И сега двамата ти синове, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои: Ефрем и Манасия, както Рувим и Симеон, ще бъдат мои;</verse>
				<verse number="6">а децата ти, които ти се родят след тях, ще бъдат твои; те с името на братята си ще се наричат в наследството им.</verse>
				<verse number="7">Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.</verse>
				<verse number="8">И видя Израил синовете Иосифови и попита: кои са тия?</verse>
				<verse number="9">Отговори Иосиф на баща си: тия са синовете ми, които Бог ми даде тука. (Иаков) рече: доведи ги при мене, и аз ще ги благословя.</verse>
				<verse number="10">А очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не можеше да вижда ясно. Иосиф ги приближи до него, а той ги целуна и ги прегърна.</verse>
				<verse number="11">И рече Израил на Иосифа: аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти.</verse>
				<verse number="12">Тогава Иосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи.</verse>
				<verse number="13">След това Иосиф хвана двамата (си синове), Ефрема в дясната си ръка срещу лявата на Израиля, а Манасия в лявата срещу дясната на Израиля, и ги приближи към него.</verse>
				<verse number="14">Но Израил простря и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, макар тоя да беше по-малък, а лявата — върху главата на Манасия. Той нарочно възложи така ръцете си, макар Манасия да беше първороден.</verse>
				<verse number="15">И благослови Иосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл, откак съществувам доднес,</verse>
				<verse number="16">Ангелът, който ме избави от всяко зло, да благослови тия деца; да бъдат именувани с моето име и с името на отците ми, Авраама и Исаака, и да се наплодят в множество по земята.</verse>
				<verse number="17">И видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, и му стана мъчно. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрема върху главата на Манасия,</verse>
				<verse number="18">и рече Иосиф на баща си: не тъй, татко, защото този е първородният; възложи върху неговата глава десницата си.</verse>
				<verse number="19">Но баща му се не съгласи и рече: зная, сине мой, зная; и от него ще излезе народ, и той ще бъде велик; ала по-малкият му брат ще бъде по-голям от него, и от неговото семе ще произлезе многоброен народ.</verse>
				<verse number="20">И благослови ги в оня ден, като каза: чрез вас Израил ще благославя и казва: Бог да ти стори като на Ефрема и Манасия. И постави Ефрема по-горе от Манасия.</verse>
				<verse number="21">Тогава Израил рече на Иосифа: ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на отците ви;</verse>
				<verse number="22">аз ти давам повече отколкото на братята ти един дял, който взех от ръцете на аморейци с меча си и лъка си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="49">
				<verse number="1">И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя, какво ще се случи с вас занапред;</verse>
				<verse number="2">съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля.</verse>
				<verse number="3">Рувиме, първородни сине мой! ти си моя крепост и начатък на силата ми, върховен по достойнство и върховен по могъщество;</verse>
				<verse number="4">но ти буйствува като вода; не ще имаш преднина, защото ти се качи на бащиното си легло, ти оскверни постелката ми, (на която се) качи.</verse>
				<verse number="5">Симеон и Левий са братя, мечовете им са оръдия на жестокост;</verse>
				<verse number="6">в съвета им да не влезе душата ми, и в събранието им да не участвува славата ми; защото те в гнева си убиха човек и по своя прищявка прерязаха жилите на телец;</verse>
				<verse number="7">проклет е гневът им, защото е жесток, и яростта им, защото е свирепа; ще ги разделя в Иакова и ще ги пръсна в Израиля.</verse>
				<verse number="8">Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове.</verse>
				<verse number="9">Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне?</verse>
				<verse number="10">Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят — от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.</verse>
				<verse number="11">Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе — пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде — облеклото си;</verse>
				<verse number="12">блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.</verse>
				<verse number="13">Завулон ще живее при морския бряг и при корабно пристанище, а границата му е до Сидон.</verse>
				<verse number="14">Исахар е як осел, легнал сред кошари;</verse>
				<verse number="15">и видя той, че почивката е добра, и земята приятна: подложи плещите си да носи товар и заработи да изплаща данък.</verse>
				<verse number="16">Дан ще съди народа си като едно от Израилевите колена;</verse>
				<verse number="17">Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня, тъй че ездачът му ще падне назад.</verse>
				<verse number="18">На Твоята помощ се надявам, Господи!</verse>
				<verse number="19">Гада ще го напада тълпа, ала той ще я отблъсне по стъпките ѝ.</verse>
				<verse number="20">За Асира — хлябът му е твърде тлъст, и той ще доставя царски ястия.</verse>
				<verse number="21">Нефталим е растовит теревинт, разпуснал прекрасни клони.</verse>
				<verse number="22">Иосиф е издънка на плодоносно дърво, издънка на плодоносно дърво над извор; клоните му се простират над стената;</verse>
				<verse number="23">огорчаваха го, и стреляха и враждуваха срещу него стрелци;</verse>
				<verse number="24">но твърд остана лъкът му, и силни са мишците на ръцете му, чрез ръцете на силния Бог Иаковов, на Пастира и твърдинята Израилева,</verse>
				<verse number="25">на бащиния ти Бог, Който и да ти помогне, и на Всемогъщия, Който и да те благослови отгоре с небесни благословии, с благословиите на лежащата долу бездна, с благословиите на гърдите и на утробата,</verse>
				<verse number="26">с благословиите на баща ти, които надминават благословиите на старите планини и приятностите на вечните хълмове; нека те бъдат над главата Иосифова и над темето на избрания между братята си.</verse>
				<verse number="27">Вениамин е граблив вълк, заран лов ще яде, а вечер плячка ще дели.</verse>
				<verse number="28">Това са всички дванайсет колена Израилеви, и това им каза техният баща; па ги благослови и им даде благословия, всекиму неговата.</verse>
				<verse number="29">И заповяда им, като им рече: прибирам се при народа си; погребете ме при моите отци в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона,</verse>
				<verse number="30">в пещерата, която е в нивата на Махпела, пред Мамре, в земята Ханаанска, която (пещера) бе купил Авраам с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище;</verse>
				<verse number="31">там погребаха Авраама и жена му Сарра; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там аз погребах Лия;</verse>
				<verse number="32">тая нива и пещерата, що е в нея, е купена от Хетеевите синове.</verse>
				<verse number="33">И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="50">
				<verse number="1">Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.</verse>
				<verse number="2">И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.</verse>
				<verse number="3">И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.</verse>
				<verse number="4">И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:</verse>
				<verse number="5">баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.)</verse>
				<verse number="6">А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел.</verse>
				<verse number="7">Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,</verse>
				<verse number="8">и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.</verse>
				<verse number="9">С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.</verse>
				<verse number="10">И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена.</verse>
				<verse number="11">Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан.</verse>
				<verse number="12">И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал:</verse>
				<verse number="13">отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.</verse>
				<verse number="14">След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.</verse>
				<verse number="15">Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?</verse>
				<verse number="16">И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:</verse>
				<verse number="17">тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това.</verse>
				<verse number="18">Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.</verse>
				<verse number="19">Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.</verse>
				<verse number="20">Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;</verse>
				<verse number="21">затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.</verse>
				<verse number="22">И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години.</verse>
				<verse number="23">И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете.</verse>
				<verse number="24">Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова.</verse>
				<verse number="25">Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.</verse>
				<verse number="26">Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="2">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им), влязоха всеки с (цялата) своя челяд:</verse>
				<verse number="2">Рувим, Симеон, Левий и Иуда,</verse>
				<verse number="3">Исахар, Завулон и Вениамин,</verse>
				<verse number="4">Дан и Нефталим, Гад и Асир.</verse>
				<verse number="5">А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Иосиф пък беше вече в Египет.</verse>
				<verse number="6">И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род;</verse>
				<verse number="7">а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях.</verse>
				<verse number="8">И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,</verse>
				<verse number="9">и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас;</verse>
				<verse number="10">да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.</verse>
				<verse number="11">И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).</verse>
				<verse number="12">Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.</verse>
				<verse number="13">И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят</verse>
				<verse number="14">и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.</verse>
				<verse number="15">Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа,</verse>
				<verse number="16">и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее.</verse>
				<verse number="17">Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи.</verse>
				<verse number="18">Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи?</verse>
				<verse number="19">Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат.</verse>
				<verse number="20">Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.</verse>
				<verse number="21">И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им.</verse>
				<verse number="22">Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе.</verse>
				<verse number="2">Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив, кри го три месеца;</verse>
				<verse number="3">но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг;</verse>
				<verse number="4">а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него.</verse>
				<verse number="5">И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе.</verse>
				<verse number="6">Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца.</verse>
				<verse number="7">Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?</verse>
				<verse number="8">Фараоновата дъщеря ѝ отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето.</verse>
				<verse number="9">Фараоновата дъщеря ѝ рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.</verse>
				<verse number="10">И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то ѝ стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.</verse>
				<verse number="11">След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).</verse>
				<verse number="12">И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка.</verse>
				<verse number="13">На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?</verse>
				<verse number="14">А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало.</verse>
				<verse number="15">И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.</verse>
				<verse number="16">Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора).</verse>
				<verse number="17">И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Моисей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им.</verse>
				<verse number="18">Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес?</verse>
				<verse number="19">Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни).</verse>
				<verse number="20">Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб.</verse>
				<verse number="21">На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора.</verse>
				<verse number="22">Тя (зачена и) роди син, и (Моисей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.)</verse>
				<verse number="23">След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога.</verse>
				<verse number="24">Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова.</verse>
				<verse number="25">И милостно погледна Бог към синовете Израилеви и се смили над тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.</verse>
				<verse number="2">И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.</verse>
				<verse number="3">Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.</verse>
				<verse number="4">Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!</verse>
				<verse number="5">И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.</verse>
				<verse number="6">И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.</verse>
				<verse number="7">И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му</verse>
				<verse number="8">и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.</verse>
				<verse number="9">И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни.</verse>
				<verse number="10">И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="11">Моисей продума Богу: кой съм аз, та да ида при фараона (египетския цар) и да изведа от Египет синовете Израилеви?</verse>
				<verse number="12">И рече (Бог): Аз ще бъда с тебе, и ето ти знак, че Аз съм те пратил: кога изведеш (Моя) народ от Египет, вие ще извършите служба Богу на тая планина.</verse>
				<verse number="13">И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа?</verse>
				<verse number="14">Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас.</verse>
				<verse number="15">И рече още Бог Моисею: тъй кажи на синовете Израилеви: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов ме прати при вас. Ето, Моето име е навеки, и споменът за Мене е от род в род.</verse>
				<verse number="16">Иди, събери стареите (на синовете) Израилеви и им кажи: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, (Бог) Исааков и (Бог) Иаковов, ми се яви и рече: споходих ви и видях, какво става с вас в Египет.</verse>
				<verse number="17">И още рече: ще ви изведа от египетската неволя в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци, в земя, дето тече мед и мляко.</verse>
				<verse number="18">И те ще послушат гласа ти, и ще отидеш ти и стареите Израилеви при (фараона) египетския цар, и ще му кажете: Господ, Бог на евреите, ни е повикал; прочее, пусни ни на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.</verse>
				<verse number="19">Но Аз зная, че (фараонът) египетският цар не ще ви позволи да отидете, ако го не принуди силна ръка.</verse>
				<verse number="20">Тогава ще простра ръката Си и ще поразя Египет с всички Мои чудеса, които ще направя сред него; след това той ще ви пусне.</verse>
				<verse number="21">И ще покажа милост към тоя народ пред очите на египтяни; и кога тръгнете, ще тръгнете не с празни ръце:</verse>
				<verse number="22">всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И отговори Моисей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?)</verse>
				<verse number="2">И рече му Господ: какво е това в ръката ти? Той отговори: тояга.</verse>
				<verse number="3">Господ рече: хвърли я на земята. Той я хвърли на земята, и тоягата стана на змия, и Моисей побягна от нея.</verse>
				<verse number="4">И рече Господ Моисею: простри ръката си и я хвани за опашката. Той простря ръката си и я взе (за опашката); и тя стана пак тояга в ръката му.</verse>
				<verse number="5">Това е, за да (ти) повярват, че ти се е явил Господ, Бог на отците им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов.</verse>
				<verse number="6">Рече му още Господ: тури си ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си, извади я (от пазухата си), и ето, ръката му бе побеляла от проказа, като сняг.</verse>
				<verse number="7">Рече (му още Господ): тури си пак ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си; и я извади от пазухата си, и ето, тя пак стана такава, каквото бе тялото му.</verse>
				<verse number="8">Ако ти не повярват и не послушат гласа на първата личба, те ще повярват на гласа на втората личба;</verse>
				<verse number="9">ако ли не повярват и на двете тия личби и не послушат гласа ти, вземи вода от реката и я излей на земята; и водата, взета от реката, ще стане кръв на земята.</verse>
				<verse number="10">И рече Моисей Господу: о, Господи! аз не съм речовит, и такъв си бях и вчера и завчера, такъв си съм и откак почна да говориш с Твоя раб: аз говоря тежко и заеквам.</verse>
				<verse number="11">Господ рече (Моисею): кой е дал уста на човека? Кой го прави ням, или глух, или гледащ, или сляп? Не Аз ли. Господ (Бог)?</verse>
				<verse number="12">И тъй, върви, и Аз ще бъда на устата ти и ще те науча, какво да говориш.</verse>
				<verse number="13">(Моисей) рече: Господи, прати другиго, когото можеш да пратиш.</verse>
				<verse number="14">И разпали се гневът Господен против Моисея, и Господ рече: нали имаш брат — левитина Аарона? Аз зная, че той може да говори (вместо тебе), и ето, той ще излезе да те посрещне и, като те види, ще се зарадва в сърцето си.</verse>
				<verse number="15">Ти ще говориш нему и ще туряш думите (Ми) в устата му, пък Аз ще бъда на устата ти и на устата му и ще ви уча, какво да правите.</verse>
				<verse number="16">И той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще му бъдеш вместо Бога.</verse>
				<verse number="17">И тая тояга (която бе обърната на змия) вземи в ръката си: с нея ти ще правиш личби.</verse>
				<verse number="18">Тогава Моисей тръгна и се върна при тъста си Иотора и му рече: да ида и се върна при братята си, които са в Египет, за да видя, живи ли са още? Иотор отговори на Моисея: иди смиром. (След туй дълго време египетският цар бе умрял.)</verse>
				<verse number="19">И рече Господ Моисею в (земята) Мадиам: иди, върни се в Египет, защото умряха всички, които търсеха душата ти.</verse>
				<verse number="20">Тогава Моисей взе жена си и синовете си, качи се на осел и тръгна за Египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си.</verse>
				<verse number="21">Господ рече Моисею: кога тръгнеш и се върнеш в Египет, гледай да извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал на ръце; Аз пък ще ожесточа сърцето му, и той няма да отпусне народа.</verse>
				<verse number="22">Кажи на фараона: тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син;</verse>
				<verse number="23">казвам ти: пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако го не пуснеш, ето, Аз ще убия първородния ти син.</verse>
				<verse number="24">По пътя, когато Моисей беше на нощувка, случи се, че го срещна Господ и искаше да го умъртви.</verse>
				<verse number="25">Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и, като я хвърли при нозете Моисееви, рече: ти си ми кръвен жених.</verse>
				<verse number="26">И Господ си отиде от него. Тогава тя рече: кръвен жених — поради обрезанието.</verse>
				<verse number="27">А Господ рече на Аарона: иди и посрещни Моисея в пустинята. И той отиде, срещна го при Божията планина и го целуна.</verse>
				<verse number="28">И Моисей разказа на Аарона всички думи на Господа, Който го прати, и всички личби, които му бе заповядал.</verse>
				<verse number="29">Тогава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички стареи на синовете Израилеви;</verse>
				<verse number="30">и разказа (им) Аарон всички думи, които Господ бе казал на Моисея; а Моисей извърши личбите пред очите на народа.</verse>
				<verse number="31">И повярва народът; и се зарадваха всички, че Господ споходил Израилевите синове и видял неволята им, па се наведоха и се поклониха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята.</verse>
				<verse number="2">Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля.</verse>
				<verse number="3">Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч.</verse>
				<verse number="4">Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата.</verse>
				<verse number="5">И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.</verse>
				<verse number="6">И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече:</verse>
				<verse number="7">не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява;</verse>
				<verse number="8">а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог;</verse>
				<verse number="9">да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи.</verse>
				<verse number="10">Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът: плява не ви давам;</verse>
				<verse number="11">идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали.</verse>
				<verse number="12">И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.</verse>
				<verse number="13">А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.</verse>
				<verse number="14">Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега?</verse>
				<verse number="15">Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?</verse>
				<verse number="16">на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ!</verse>
				<verse number="17">Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу.</verse>
				<verse number="18">Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате.</verse>
				<verse number="19">И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.</verse>
				<verse number="20">И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха,</verse>
				<verse number="21">и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.</verse>
				<verse number="22">Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати?</verse>
				<verse number="23">защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">И рече Господ Моисею: сега ще видиш, какво ще направя с фараона; по действие на силна ръка той ще ги пусне; по действие на силна ръка дори ще ги изпъди от земята си.</verse>
				<verse number="2">И говори Бог на Моисея и му рече: Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="3">Аз се явявах на Авраама, Исаака и Иакова с името „Бог Всемогъщий“; а с името Си „Господ“ не съм им се открил;</verse>
				<verse number="4">и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха.</verse>
				<verse number="5">И Аз чух, как синовете Израилеви стенат, задето египтяни ги държат в робство, и си спомних за Моя завет.</verse>
				<verse number="6">Затова кажи на синовете Израилеви: Аз съм Господ, и ще ви изведа изпод египетския гнет, ще ви изтръгна от египетската робия и ще ви спася с простряна ръка и с велики съдби;</verse>
				<verse number="7">ще ви приема за Мой народ, ще ви бъда Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведе (от Египетската земя) изпод египетския гнет;</verse>
				<verse number="8">и ще ви въведа в оная земя, за която Аз, като дигнах ръка, клех се да я дам на Авраама, Исаака и Иакова, и ще ви я дам за наследство. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="9">Моисей обади това на синовете Израилеви; но те не послушаха Моисея от малодушие и поради тежката работа.</verse>
				<verse number="10">И каза пак Господ на Моисея и рече:</verse>
				<verse number="11">влез, кажи на фараона, египетския цар, да пусне синовете Израилеви от земята си.</verse>
				<verse number="12">А Моисей отговори пред Господа и рече: ето, синовете Израилеви ме не слушат; как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз съм заеклив.</verse>
				<verse number="13">И говори Господ на Моисея и Аарона и им даде заповеди до синовете Израилеви и до фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египетската земя.</verse>
				<verse number="14">Ето началниците на поколенията им: синове на Рувима, първороден син Израилев: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми: това са семейства Рувимови.</verse>
				<verse number="15">Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син на хананейката: това са семейства Симеонови.</verse>
				<verse number="16">Ето имената на синовете Левиеви според родовете им: Гирсон, Каат и Мерари. А годините на живота Левиев бяха сто трийсет и седем.</verse>
				<verse number="17">Синове Гирсонови: Ливни и Шимеи със семействата им.</verse>
				<verse number="18">Синове Каатови: Амрам и Ицхар, Хеврон и Узиил. А годините на Каатовия живот бяха сто трийсет и три.</verse>
				<verse number="19">Синове Мерариеви: Махли и Муши. Това са семейства Левиеви според родовете им.</verse>
				<verse number="20">Амрам взе леля си Иохаведа за жена, и тя му роди Аарона и Моисея (и сестра им Мариам). А годините на живота Амрамов бяха сто трийсет и седем.</verse>
				<verse number="21">Синове Ицхарови: Корей, Нефег и Зихри.</verse>
				<verse number="22">Синове Узиилови: Мисаил, Елцафан и Ситри.</verse>
				<verse number="23">Аарон взе за жена Елисавета, дъщеря Аминадавова, сестра Наасонова, и тя му роди Надава и Авиуда, Елеазара и Итамара.</verse>
				<verse number="24">Синове Корееви: Асир, Елкана и Авиасаф: това са семейства Корееви.</verse>
				<verse number="25">Елеазар, син Ааронов, взе за жена една от дъщерите Футиилови, и тя му роди Финееса. Това са началниците на левитските поколения според семействата им.</verse>
				<verse number="26">Аарон и Моисей, те са ония, на които Господ каза: изведете синовете Израилеви от Египетската земя според както са на дружини.</verse>
				<verse number="27">Те именно говориха на фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египет; това са Моисей и Аарон.</verse>
				<verse number="28">И тъй, в онова време, когато Господ говори на Моисея в Египетската земя,</verse>
				<verse number="29">Господ каза на Моисея и рече: Аз съм Господ. Кажи на фараона, египетския цар, всичко, що ти казвам.</verse>
				<verse number="30">А Моисей рече пред Господа: ами че аз съм заеклив, как ще ме послуша фараонът?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Но Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк;</verse>
				<verse number="2">ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си.</verse>
				<verse number="3">Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя.</verse>
				<verse number="4">Фараонът няма да ви послуша, и Аз ще наложа ръката Си върху Египет и ще изведа Моето воинство, Моя народ, синовете Израилеви, от Египетската земя — с велики съдби.</verse>
				<verse number="5">Тогава (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ, когато простра ръката Си върху Египет и изведа синовете Израилеви изсред тях.</verse>
				<verse number="6">Моисей и Аарон направиха: както им заповяда Господ, тъй направиха.</verse>
				<verse number="7">Моисей беше на осемдесет, а (брат му) Аарон на осемдесет и три години, когато почнаха да говорят на фараона.</verse>
				<verse number="8">И каза Господ на Моисея и Аарона, като рече:</verse>
				<verse number="9">ако фараонът ви каже: сторете (личба или) чудо, ти кажи на (брат си) Аарона: вземи тоягата си и я хвърли (на земята) пред фараона (и пред служителите му), — тя ще стане на змия.</verse>
				<verse number="10">Моисей и Аарон дойдоха при фараона (и при служителите му) и направиха така, както (им) заповяда Господ. И хвърли Аарон тоягата си пред фараона и пред служителите му, и тя стана на змия.</verse>
				<verse number="11">Тогава фараонът повика мъдреците (египетски) и магьосниците; и тия влъхви египетски направиха същото с магиите си:</verse>
				<verse number="12">всеки от тях хвърли тоягата си, и те станаха на змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.</verse>
				<verse number="13">Фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и (им) бе говорил Господ.</verse>
				<verse number="14">И рече Господ на Моисея: кораво е сърцето на фараона: той не скланя да пусне народа.</verse>
				<verse number="15">Иди утре при фараона: ето, той ще излезе при водата, а ти застани на пътя му, при брега на реката, и тоягата, която се превръща в змия, вземи в ръката си,</verse>
				<verse number="16">и му речи: Господ, Бог на евреите, ме прати да ти кажа: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята; но ето, ти и досега не послуша.</verse>
				<verse number="17">Тъй казва Господ: по това ще познаеш, че Аз съм Господ: ето, с тая тояга, що е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в реката, и тя ще се превърне в кръв;</verse>
				<verse number="18">и рибата в реката ще измре, и реката ще се осмърди, и египтяни ще се гнусят да пият вода от реката.</verse>
				<verse number="19">И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: вземи тоягата си (в ръка) и простри ръката си върху водите на египтяни: върху реките им, върху потоците им, върху езерата им и върху всяко тяхно водовместилище, и ще се превърнат в кръв, и ще бъде кръв по цялата Египетска земя, и в дървени и каменни съдове.</verse>
				<verse number="20">Тогава Моисей и Аарон направиха, както (им) заповяда Господ. И дигна (Аарон) тоягата (си) и удари по речната вода пред очите на фараона и пред очите на служителите му, и всичката вода в реката се превърна в кръв,</verse>
				<verse number="21">и рибата в реката измря, и реката се осмърди, и египтяни не можеха да пият вода от реката; и кръв беше по цялата Египетска земя.</verse>
				<verse number="22">Но и влъхвите египетски направиха същото със своите магии. Сърцето на фараона се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.</verse>
				<verse number="23">Обърна се фараонът и отиде у дома си; сърцето му и от това не се трогна.</verse>
				<verse number="24">И всички египтяни взеха да копаят около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият вода от реката.</verse>
				<verse number="25">И се изминаха седем дена, откак Господ порази реката.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;</verse>
				<verse number="2">а ако се не съгласиш да го пуснеш, ето, Аз ще поразя цялата ти област с жаби:</verse>
				<verse number="3">и реката ще загъмжи от жаби, и те ще излязат и ще влязат в твоята къща, и в твоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в пещите ти, и в нощвите ти;</verse>
				<verse number="4">и върху тебе и върху твоя народ, и върху всичките ти служители ще полазят жаби.</verse>
				<verse number="5">И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: простри си ръката с тоягата си върху реките, върху потоците и върху езерата, и изведи жаби по Египетската земя.</verse>
				<verse number="6">Аарон простря ръката си върху египетските води (и изведе жаби); и жабите излязоха, та покриха Египетската земя.</verse>
				<verse number="7">Но и влъхвите (египетски) сториха същото с магиите си: изведоха жаби по Египетската земя.</verse>
				<verse number="8">Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: помолете се (за мене) на Господа да премахне жабите от мене и от народа ми, и аз ще пусна израилския народ да принесе жертва Господу.</verse>
				<verse number="9">Моисей рече на фараона: определи ми сам, кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да се махнат жабите от тебе, (от твоя народ,) от къщите ти, и да останат само в реката.</verse>
				<verse number="10">Той рече: утре. Моисей отговори: ще бъде според думата ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог;</verse>
				<verse number="11">и ще се отдръпнат жабите от тебе, от къщите ти (и от нивите), и от служителите ти, и от народа ти; само в реката ще останат.</verse>
				<verse number="12">Моисей и Аарон излязоха от фараона, и Моисей се помоли на Господа за жабите, които Той бе напратил върху фараона.</verse>
				<verse number="13">И стори Господ според думите на Моисея: жабите измряха в къщите, по дворовете и по нивите (им);</verse>
				<verse number="14">и събраха ги на купища, и земята се осмърди.</verse>
				<verse number="15">Като видя фараонът, че настана облекчение, ожесточи сърцето си, и ги не послуша, както бе казал Господ.</verse>
				<verse number="16">Тогава Господ рече на Моисея: кажи на Аарона: простри (с ръка) тоягата си и удари земната пръст, и (мушици ще нападнат по човеци, по добитък и на фараона, и в къщата му и по служителите му, всичката земна пръст) ще стане на мушици по цялата Египетска земя.</verse>
				<verse number="17">Така те и сториха: Аарон си простря ръката с тоягата си, удари земната пръст, и се явиха мушици по човеци и по добитък. Всичката земна пръст стана на мушици по цялата Египетска земя.</verse>
				<verse number="18">Помъчиха се тъй също и влъхвите да произведат мушици с магиите си, ала не можаха. И мушиците бяха по човеци и по добитък.</verse>
				<verse number="19">Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е пръст Божий. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.</verse>
				<verse number="20">И рече Господ на Моисея: стани утре рано и се яви пред лицето на фараона. Ето, той ще отиде при водата, и ти му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба (в пустинята);</verse>
				<verse number="21">ако пък не пуснеш народа Ми, ето, Аз ще напратя върху тебе и върху твоите служители, и върху твоя народ и в твоите къщи песи мухи, и ще се напълнят къщите на египтяни и самата земя, на която живеят, с песи мухи;</verse>
				<verse number="22">и оня ден ще отделя земя Гесем, в която живее Моят народ, и там не ще има песи мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ (Бог) на (цялата) земя;</verse>
				<verse number="23">Аз ще поставя различие между Моя народ и твоя народ. Тая личба утре ще стане (на земята).</verse>
				<verse number="24">Тъй и направи Господ: налетяха много песи мухи във фараоновата къща, и в къщите на служителите му, и по цялата Египетска земя: земята гинеше от песите мухи.</verse>
				<verse number="25">Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: идете, принесете в тая земя жертва на (Господа) вашия Бог.</verse>
				<verse number="26">Но Моисей рече: не можем стори това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяни: ако вземем да принасяме гнусна за египтяни жертва пред очите им, не ще ли ни убият с камъни?</verse>
				<verse number="27">Ние ще отидем в пустинята, на три дни път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както ни каже (Господ).</verse>
				<verse number="28">И отговори фараонът: ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене (на Господа).</verse>
				<verse number="29">Моисей рече: ето, аз си отивам от тебе и ще се помоля на Господа (Бога), и песите мухи ще се махнат утре от фараона, и от служителите му, и от народа му; стига само фараонът да престане да ни мами, като не пуска народа да принесе жертва Господу.</verse>
				<verse number="30">Отиде си Моисей от фараона и се помоли на Господа.</verse>
				<verse number="31">И Господ направи според думата на Моисея и премахна песите мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една.</verse>
				<verse number="32">Но и тоя път фараонът ожесточи сърцето си и не пусна народа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;</verse>
				<verse number="2">защото, ако ти не поискаш да пуснеш (Моя народ) и още го задържаш,</verse>
				<verse number="3">ето, ръката Господня ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху волове и овци — страшен мор ще настане.</verse>
				<verse number="4">И (в онова време) Господ ще различи добитъка израилски от добитъка египетски, и от всичкия (добитък) на синовете Израилеви нищо няма да умре.</verse>
				<verse number="5">И определи Господ времето, като рече: утре ще стори това Господ в тая земя.</verse>
				<verse number="6">И на другия ден Господ направи това: измря всичкият египетски добитък; а от добитъка на синовете Израилеви нищо не умря.</verse>
				<verse number="7">Фараонът прати да узнаят, и ето, от (всичкия) добитък (на синовете) Израилеви не бе умряло нищо. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той не пусна народа.</verse>
				<verse number="8">И рече Господ на Моисея и Аарона: вземете по една пълна шепа пепел от пещ, и нека я хвърли Моисей на възбог пред очите на фараона (и служителите му);</verse>
				<verse number="9">и ще се дигне прах по цяла Египетска земя, и циреи ще излязат по човеци и по добитък в цяла Египетска земя.</verse>
				<verse number="10">Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Моисей я хвърли на възбог, и гнойни струпеи излязоха по човеци и по добитък.</verse>
				<verse number="11">И не можеха влъхвите да устоят пред Моисея поради струпеите, защото струпеи имаше по влъхвите и по всички египтяни.</verse>
				<verse number="12">Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не ги послуша, както и бе казал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="13">И рече Господ на Моисея: утре стани рано и се яви пред фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;</verse>
				<verse number="14">защото тоя път Аз ще напратя всички Мои порази в сърцето ти, и върху твоите служители, и върху твоя народ, за да познаеш, че няма подобен на Мене в цялата земя;</verse>
				<verse number="15">понеже, простра ли ръка, ще поразя тебе и твоя народ с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята:</verse>
				<verse number="16">но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя.</verse>
				<verse number="17">Ти още противостоиш на Моя народ и го не пускаш, —</verse>
				<verse number="18">но ето, Аз ще пратя утре, тъкмо по това време, твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основанието му досега.</verse>
				<verse number="19">Прати прочее да приберат стадата ти и всичко, що имаш по полето: защото върху всички човеци и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани дома, ще падне град, и ще измрат.</verse>
				<verse number="20">Ония фараонови служители, които се уплашиха от думата Господня, прибра ха бързо слугите си и стадата си в къщите;</verse>
				<verse number="21">а който не обърна внимание към думата Господня, той остави слугите си и стадата си на полето.</verse>
				<verse number="22">И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще падне град по цялата Египетска земя, върху човеци, върху добитък и върху всичката полска трева в Египетската земя.</verse>
				<verse number="23">И простря Моисей тоягата си към небето, и даде Господ гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху (цялата) Египетска земя;</verse>
				<verse number="24">беше град, и огън смесен с град, (град) много силен, какъвто не е имало по цялата Египетска земя, откак е заселена.</verse>
				<verse number="25">И градът порази по цялата Египетска земя всичко, що беше в полето, от човек до добитък; градът уби и всичката полска трева, и всички дървета в полето изпочупи (градът).</verse>
				<verse number="26">Само в земя Гесем, дето живееха синовете Израилеви, нямаше град.</verse>
				<verse number="27">И прати фараонът, та повика Моисеяи Аарона и им рече: тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни.</verse>
				<verse number="28">Помолете се (за мене) на Господа: нека престанат гръмовете Божии и градът (и огънят на земята), и ще ви пусна и няма вече да ви задържам.</verse>
				<verse number="29">Моисей му рече: щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа (на небето), и гръмовете ще престанат, и град (и дъжд) няма да има вече, за да познаеш, че земята е Господня;</verse>
				<verse number="30">но аз зная, че ти и твоите служители още няма да се побоите от Господа Бога.</verse>
				<verse number="31">Ленът и ечемикът бяха убити, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше завързал семе;</verse>
				<verse number="32">пшеницата пък и лимецът не бяха убити, защото бяха късни.</verse>
				<verse number="33">Излезе Моисей от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престана гръмът и градът, и дъжд се не изливаше вече на земята.</verse>
				<verse number="34">Като видя фараонът, че престана дъждът, градът и гръмът, продължаваше да греши, и закоравя сърцето негово и на служителите му.</verse>
				<verse number="35">Ожесточи се сърцето на фараона (и на служителите му), и той не пусна синовете Израилеви, както и бе казал Господ чрез Моисея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Тогава Господ каза на Моисея: влез при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тия Мои личби</verse>
				<verse number="2">и да разказваш на сина си и на внука си онова, що сторих в Египет, и за Моите личби, които показах в него, и да знаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="3">Моисей и Аарон дойдоха при фараона и му рекоха: тъй говори Господ, Бог на евреите: докога ще упорствуваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;</verse>
				<verse number="4">а ако не пуснеш народа Ми, ето, утре (по това време) Аз ще напратя скакалци в твоята (цяла) област.</verse>
				<verse number="5">Те ще покрият лицето на земята тъй, че не ще може да се види земята, и ще поядат у вас (всичко) останало (на земята), оцеляло от градушката; ще поядат също всички дървета, които растат у вас по полето,</verse>
				<verse number="6">и ще напълня твоите къщи, къщите на всичките ти служители и (всички) къщи на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откак живеят на земята дори доднес. (Моисей) се обърна и си отиде от фараона.</verse>
				<verse number="7">Тогава служителите фараонови рекоха на фараона: докога ще ни мъчи тоя? Пусни тия люде; нека те извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не виждаш, че Египет загива?</verse>
				<verse number="8">И върнаха Моисея и Аарона при фараона, и (фараонът) им рече: идете, извършете служба на Господа, вашия Бог; но кои и кои ще отидат?</verse>
				<verse number="9">Моисей отговори: ще отидем млади и стари, със синовете и дъщерите си, с овците и воловете си ще отидем, защото имаме празник на Господа (нашия Бог).</verse>
				<verse number="10">(Фараонът) им рече: нека бъде тъй; Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? видите ли, лошо намерение имате!</verse>
				<verse number="11">Не, идете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте. И ги изпъдиха от фараона.</verse>
				<verse number="12">Тогава Господ рече на Моисея: простри ръката си над Египетската земя, и нека нападнат скакалци в Египетската земя и поядат всичката земна трева (и всичките дървесни плодове), всичко, що е оцеляло от градушката.</verse>
				<verse number="13">И простря Моисей тоягата си над Египетската земя, и Господ прати в тая земя източен вятър, който трая целия тоя ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър довея скакалците.</verse>
				<verse number="14">Скакалците нахлуха в цялата Египетска земя и нападнаха цялата Египетска страна в голямо множество: такива скакалци попреди не е имало, и подир тях не ще има.</verse>
				<verse number="15">Те покриха лицето на цялата земя, тъй че земята не се виждаше, и поядоха всичката земна трева и всички дървесни плодове, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито на дървета, нито на полска трева по цялата Египетска земя.</verse>
				<verse number="16">Фараонът бързо повика Моисея и Аарона и рече: съгреших пред Господа, вашия Бог, и пред вас;</verse>
				<verse number="17">сега простете греха ми още тоя път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да дигне от мене тая смърт.</verse>
				<verse number="18">(Моисей) си излезе от фараона и се помоли на Господа.</verse>
				<verse number="19">И даде Господ от противната страна западен, твърде силен вятър, и той дигна скакалците, та ги нахвърли в Червено море: не остана нито един скакалец в цялата Египетска страна.</verse>
				<verse number="20">Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове.</verse>
				<verse number="21">И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще настане мрак по Египетската земя, такъв мрак, че дори да се пипа.</verse>
				<verse number="22">Моисей простря ръката си към небето, и настана гъст мрак по цялата Египетска земя три дни наред:</verse>
				<verse number="23">един другиго не виждаха, и никой не става от мястото си три дена; а в жилищата на всички Израилеви синове беше видело.</verse>
				<verse number="24">Фараонът повика Моисея (и Аарона) и рече: идете, извършете служба на Господа (вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с вас.</verse>
				<verse number="25">Но Моисей рече: (не,) дай ни в ръце също жертви и всесъжение, които да принесем на Господа, нашия Бог.</verse>
				<verse number="26">Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог; но, докле не пристигнем там, не знаем, какво ще принесем в жертва на Господа (нашия Бог).</verse>
				<verse number="27">И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне.</verse>
				<verse number="28">И рече му фараонът: махни се от мене; пази се, не се явявай вече отпреде ми; в който ден видиш лицето ми, ще умреш.</verse>
				<verse number="29">Моисей отговори: както рече, тъй и ще бъде: няма вече да видя лицето ти.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея: още една пораза ще пратя на фараона и на египтяни; след това той ще ви пусне оттука; и когато да (ви) пуща, с бързина ще ви изпъди оттука.</verse>
				<verse number="2">Внуши на народа (тайно), да поиска всеки от ближния си и всяка жена от ближната си сребърни и златни вещи (и дрехи).</verse>
				<verse number="3">И даде Господ, че народът (Му) намери милост пред очите на египтяни, (и те му даваха;) па и Моисей беше велик в Египетската земя, пред очите на (фараона и) служителите фараонови и пред (целия) народ.</verse>
				<verse number="4">И рече Моисей: тъй говори Господ: около полунощ Аз ще мина посред Египет,</verse>
				<verse number="5">и ще умре всеки първороден син в Египетската земя от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която е на мелницата, и всичко първородно от добитъка;</verse>
				<verse number="6">и ще бъде голям писък по цялата Египетска земя, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде;</verse>
				<verse number="7">а у Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против човек, нито против добитък, за да познаете, каква разлика прави Господ между египтяни и между израилтяни.</verse>
				<verse number="8">Тогава ще дойдат всички тези твои служители при мене, ще ми се поклонят и ще рекат: излез ти и целият (ти) народ, който предвождаш. След това аз ще си изляза. И излезе (Моисей) от фараона с гняв.</verse>
				<verse number="9">И рече Господ на Моисея: фараонът ви не послуша, за да се умножат (Моите личби и) Моите чудеса в Египетската земя.</verse>
				<verse number="10">Мойсей и Аарон направиха всички тия (личби и) чудеса пред фараона, но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове от земята си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Господ каза на Моисея и Аарона в Египетската земя, думайки:</verse>
				<verse number="2">тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината.</verse>
				<verse number="3">Кажете пред цялото общество (на синовете) на Израиля: в десетия ден на тоя месец нека всеки си вземе по едно агне според челядите, по агне на челяд;</verse>
				<verse number="4">ако пък челядта е толкоз малка, че не щ е може да изяде агнето, нека той и най-близкият на дома му съсед г о вземат според колкото души са на брой, като се смята съразмерно с онова, колко всеки може да изяде от агнето.</verse>
				<verse number="5">Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите;</verse>
				<verse number="6">и да се пази то у вас до четиринайсетия ден на тоя месец; тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер.</verse>
				<verse number="7">И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат.</verse>
				<verse number="8">И през тая същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви.</verse>
				<verse number="9">Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето.</verse>
				<verse number="10">Не оставяйте от него до сутринта (и кост негова не трошете); а останалото от него изгорете на огън до сутринта.</verse>
				<verse number="11">А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня.</verse>
				<verse number="12">Аз пък същата тая нощ ще мина по Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от човек до добитък, и ще произведа съд над всички египетски богове. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="13">А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и, като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам Египетската земя.</verse>
				<verse number="14">И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове; празнувайте го к ато вечно уза к онение.</verse>
				<verse number="15">Седем дни яжте без к васен хляб; още от първия ден махнете кваса от къщите си, защото, който яде квасно от първия до седмия ден, тая душа ще бъде изтребена изсред Израиля.</verse>
				<verse number="16">В първия ден да имате свещено събрание, и в седмия ден свещено събрание: никаква работа да се не върши в тия дни, освен онова, което трябва всекиму за ядене; само това можете да вършите.</verse>
				<verse number="17">Да тачите празник Безквасници, защото в тоя ден Аз изведох вашите опълчения от Египетската земя, и да тачите тоя ден в родовете си като вечно узаконение.</verse>
				<verse number="18">От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец.</verse>
				<verse number="19">Седем дни не бива да има квас в къщите ви, защото, който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена из обществото (на синовете) на Израиля, бил той пришълец, или туземец.</verse>
				<verse number="20">Нищо квасно да не ядете: във всичките си живелища яжте безквасен хляб.</verse>
				<verse number="21">Тогава свика Мойсей всички стареи (на синовете) Израилеви и им рече: изберете и си вземете агнета, според челядите си, и заколете пасхата.</verse>
				<verse number="22">И вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, що е в съда, и помажете горния праг и двата спонеца на вратата с кръвта, що е в съда; и никой от вас да не излиза от къщните си врата до сутринта.</verse>
				<verse number="23">И ще мине Господ да поразява Египет, и, като види кръвта на горния праг и на двата спонеца, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителя да влезе в къщите ви да поразява.</verse>
				<verse number="24">Пазете това като закон за себе си и за синовете си довеки.</verse>
				<verse number="25">Кога влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, пазете тая служба.</verse>
				<verse number="26">И кога ви попитат децата ви: какво означава тая служба?</verse>
				<verse number="27">кажете (им): това е пасхална жертва Господу, Който отмина къщите на синовете Израилеви в Египет, когато поразяваше египтяни, а нашите къщи избави. — Тогава народът се наведе и се поклони.</verse>
				<verse number="28">И отидоха синовете Израилеви и сториха: както Господ заповяда на Моисея и Аарона, тъй и направиха.</verse>
				<verse number="29">Около среднощ Господ порази всички първородни в Египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, и всичко първородно у добитъка.</verse>
				<verse number="30">И стана фараонът през нощта, той и всичките му служители и цял Египет; и дигна се голям писък по (цялата земя на) Египет, защото не остана къща, дето да нямаше мъртвец.</verse>
				<verse number="31">Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте;</verse>
				<verse number="32">вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете.</verse>
				<verse number="33">И египтяни нудеха народа, за да го изкарат поскоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем.</verse>
				<verse number="34">И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си.</verse>
				<verse number="35">И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи.</verse>
				<verse number="36">А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни.</verse>
				<verse number="37">И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;</verse>
				<verse number="38">с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.</verse>
				<verse number="39">И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път.</verse>
				<verse number="40">А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.</verse>
				<verse number="41">След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.</verse>
				<verse number="42">Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им.</verse>
				<verse number="43">И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;</verse>
				<verse number="44">а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея;</verse>
				<verse number="45">преселник и наемник не бива да яде от нея.</verse>
				<verse number="46">В една къща трябва да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите ѝ не трошете.</verse>
				<verse number="47">Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва.</verse>
				<verse number="48">Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде:</verse>
				<verse number="49">един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас.</verse>
				<verse number="50">И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха.</verse>
				<verse number="51">В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха р азделени на опълчения.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, като каза:</verse>
				<verse number="2">посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те.</verse>
				<verse number="3">И рече Моисей на народа: помнете тоя ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ви изведе Господ оттам, и не яжте квасно:</verse>
				<verse number="4">днес излизате в месец авив.</verse>
				<verse number="5">И когато те въведе Господ (Бог твой) в земята на хананейци и хетейци, аморейци, евейци и иевусейци, (гергесейци и ферезейци,) за която Той се кле на твоите отци, че ще ти я даде — земя, дето тече мед и мляко, — извършвай тая служба в тоя месец.</verse>
				<verse number="6">Седем дена яж безквасен хляб, и в седмия ден да бъде празник Господу.</verse>
				<verse number="7">Безквасен хляб да ядеш седем дена, и да се не намира у тебе квасен хляб, и ни в едно твое място да се не намира у тебе квасно.</verse>
				<verse number="8">В оня ден извести на сина си и кажи: туй е заради онова, което Господ (Бог) ми направи, когато излязох от Египет.</verse>
				<verse number="9">И това да ти бъде знак на ръката ти и спомен пред очите ти, та законът Господен да бъде в устата ти; защото със силна ръка те изведе Господ (Бог) от Египет,</verse>
				<verse number="10">Изпълнявай тая наредба в определеното време всяка година.</verse>
				<verse number="11">И кога те въведе Господ (Бог твой) в земята Ханаанска, както Той се кле на тебе и на отците ти, и ти я даде, —</verse>
				<verse number="12">отделяй Господу всяко (мъжко), което отваря утроба, и всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, (посвещавай) Господу.</verse>
				<verse number="13">А всяко от ослите, което отваря (утроба), заменяй с агне; ако пък не го замениш, откупи го; и всяко първородно човеческо от синовете ти откупувай.</verse>
				<verse number="14">И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството;</verse>
				<verse number="15">защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородно човеческо до първородно от добитъка, — затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, отварящо утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам;</verse>
				<verse number="16">и това да бъде като знак на ръката ти и вместо превръзка над очите ти; защото със силна ръка ни изведе Господ от Египет.</verse>
				<verse number="17">А когато фараонът пусна народа, Бог г о не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.</verse>
				<verse number="18">И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.</verse>
				<verse number="19">И взе Моисей със себе си костите на Иосифа, защото (Иосиф) с клетва бе заклел синовете Израилеви, казвайки: Бог ще ви споходи, и вие изнесете със себе си костите ми оттука.</verse>
				<verse number="20">И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.</verse>
				<verse number="21">А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.</verse>
				<verse number="22">И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на (целия) народ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.</verse>
				<verse number="3">И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.</verse>
				<verse number="4">Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.</verse>
				<verse number="5">Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят?</verse>
				<verse number="6">(Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си;</verse>
				<verse number="7">и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях.</verse>
				<verse number="8">И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка.</verse>
				<verse number="9">И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон.</verse>
				<verse number="10">И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето — египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,</verse>
				<verse number="11">и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет?</verse>
				<verse number="12">Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята.</verse>
				<verse number="13">Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте — и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека;</verse>
				<verse number="14">Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни.</verse>
				<verse number="15">И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят;</verse>
				<verse number="16">а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.</verse>
				<verse number="17">Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.</verse>
				<verse number="18">И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му.</verse>
				<verse number="19">И вдигна се Ангел Божий. който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им;</verse>
				<verse number="20">и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на дру г ите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други.</verse>
				<verse number="21">Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха.</verse>
				<verse number="22">И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.</verse>
				<verse number="23">Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му.</verse>
				<verse number="24">И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни.</verse>
				<verse number="25">И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни.</verse>
				<verse number="26">И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им.</verse>
				<verse number="27">И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето.</verse>
				<verse number="28">И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях.</verse>
				<verse number="29">А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.</verse>
				<verse number="30">Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг.</verse>
				<verse number="31">Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.</verse>
				<verse number="2">Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.</verse>
				<verse number="3">Господ е силен воин. Иехова Му е името.</verse>
				<verse number="4">Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.</verse>
				<verse number="5">Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.</verse>
				<verse number="6">Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.</verse>
				<verse number="7">С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама.</verse>
				<verse number="8">От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.</verse>
				<verse number="9">Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми.</verse>
				<verse number="10">Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.</verse>
				<verse number="11">Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?</verse>
				<verse number="12">Ти простря десницата Си: земята ги погълна.</verse>
				<verse number="13">Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.</verse>
				<verse number="14">Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.</verse>
				<verse number="15">Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, падна ха в униние всички ханаански жители.</verse>
				<verse number="16">Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.</verse>
				<verse number="17">Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!</verse>
				<verse number="18">Господ ще царува довеки и вечно.</verse>
				<verse number="19">Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо.</verse>
				<verse number="20">И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире ѝ излязоха всички жени с тимпани и хора.</verse>
				<verse number="21">И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.</verse>
				<verse number="22">Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода.</verse>
				<verse number="23">Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; за това и нарекоха онова (място) Мера.</verse>
				<verse number="24">И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием?</verse>
				<verse number="25">(Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание.</verse>
				<verse number="26">И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, — няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой.</verse>
				<verse number="27">След това дойдоха в Елим; там има ш е дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.</verse>
				<verse number="2">И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята,</verse>
				<verse number="3">и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.</verse>
				<verse number="4">И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;</verse>
				<verse number="5">а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.</verse>
				<verse number="6">Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,</verse>
				<verse number="7">и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?</verse>
				<verse number="8">И каза Моисей: щ е познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.</verse>
				<verse number="9">И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.</verse>
				<verse number="10">И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.</verse>
				<verse number="11">И Господ каза на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="12">Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="13">Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.</verse>
				<verse number="14">Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята не щ о дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.</verse>
				<verse number="15">Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;</verse>
				<verse number="16">ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомор на човек, според кой колкото души има в шатрата си.</verse>
				<verse number="17">Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.</verse>
				<verse number="18">И измериха с гомора, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който — малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.</verse>
				<verse number="19">И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.</verse>
				<verse number="20">Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.</verse>
				<verse number="21">И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.</verse>
				<verse number="22">А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, — по два гомора за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.</verse>
				<verse number="23">И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете дне с, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.</verse>
				<verse number="24">И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.</verse>
				<verse number="25">И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;</verse>
				<verse number="26">шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има.</verse>
				<verse number="27">Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.</verse>
				<verse number="28">И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?</verse>
				<verse number="29">Вижте, Господ ви е дал събота, за това и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.</verse>
				<verse number="30">И в седмия ден народът си почиваше.</verse>
				<verse number="31">Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.</verse>
				<verse number="32">И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомор, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.</verse>
				<verse number="33">И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомор мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви.</verse>
				<verse number="34">И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="35">Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя.</verse>
				<verse number="36">А гомо̀рът е десета част от ефа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.</verse>
				<verse number="2">И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?</verse>
				<verse number="3">И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?</verse>
				<verse number="4">Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.</verse>
				<verse number="5">И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си ня к ои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:</verse>
				<verse number="6">ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски.</verse>
				<verse number="7">И нарече това място с име: Маса и Мерива, поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?</verse>
				<verse number="8">И дойдоха амаликитци и се биха с израилтяните в Рефидим.</verse>
				<verse number="9">Моисей каза на Иисуса: избери ни мъже (силни) и иди, та се срази с амаликитци; утре аз ще застана навръх могила та, и Божията тояга ще бъде в ръката ми.</verse>
				<verse number="10">И стори Иисус, както му каза Моисей, и (отиде да) се срази с амаликитци; а Моисей, Аарон и Ор се качиха навръх могилата.</verse>
				<verse number="11">И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.</verse>
				<verse number="12">А на Моисея натегнаха ръцете, и тогава взеха камък, та му подложиха, и той седна на него, а Аарон и Ор подпираха ръцете му, един от едната, а друг от другата страна. Тъй стояха ръцете му издигнати до залез-слънце.</verse>
				<verse number="13">И порази Иисус Амалика и народа му с острието на меча.</verse>
				<verse number="14">И рече Господ на Моисея: запиши това за спомен в книгата и внуши на Иисуса, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитци от поднебесието.</verse>
				<verse number="15">Тогава Моисей съзида жертвеник (Господу) и го нарече с име Иехова Ниси,</verse>
				<verse number="16">понеже, каза той, ръка има върху престола Господен: Господ ще воюва против Амалика от рода в род.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Мадиамският свещеник Иотор, тъст Моисеев, чу за всичко, що Бог направи за Моисея и за Израиля, Своя народ, когато Господ изведе Израиля от Египет.</verse>
				<verse number="2">И Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, жената на Моисея, която Моисей порано бе изпратил назад,</verse>
				<verse number="3">и двамата ѝ синове: на единия името беше Гирсам, защото, казваше Моисей: пришълец съм аз в чужда земя;</verse>
				<verse number="4">а на другия името беше Елиезер, защото (думаше той) Бог на моя баща ми беше помощник и ме избави от фараоновия меч.</verse>
				<verse number="5">И Моисеевият тъст Иотор дойде със синовете му и с жена му при Моисея в пустинята, дето се беше той разположил на стан при Божията планина,</verse>
				<verse number="6">и обади на Моисея: аз, твоят тъст Иотор, ида при тебе, иде и жена ти, и двамата ѝ сина с нея.</verse>
				<verse number="7">Моисей излезе да посрещне тъста си, и (му) се поклони, и го целуна, и, след като се поздравиха един други, влязоха в шатрата.</verse>
				<verse number="8">И разказа Моисей на тъста си за всичко, що Господ стори с фараона и с (всички) египтяни за Израиля, и за всички мъчнотии, каквито те срещнаха по пътя, и как Господ ги избави (от ръцете на фараона и от ръцете на египтяни).</verse>
				<verse number="9">Иотор се зарадва за всички добрини, които Господ бе показал на Израиля, когато го избави от ръцете на египтяни (и от ръцете на фараона),</verse>
				<verse number="10">и каза Иотор: благословен да е Господ, Който ви избави от ръцете на египтяни и от фараоновата ръка, Който избави тоя народ изпод властта на египтяни;</verse>
				<verse number="11">сега аз познах, че Господ е по-велик от всички богове, тъкмо в онова, с което се те превъзнасяха пред израилтяните.</verse>
				<verse number="12">И Моисеевият тъст Иотор принесе всесъжение и жертви Богу; и дойде Аарон и всички Израилеви старейшини да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.</verse>
				<verse number="13">На другия ден седна Моисей да съди народа, и народът стоеше пред Моисея от сутрин до вечер.</verse>
				<verse number="14">И видя (Иотор) тъстът Моисеев всичко, що той правеше с народа, и каза: какво правиш ти с народа? защо само ти седиш, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?</verse>
				<verse number="15">Отговори Моисей на тъста си: на родът дохожда при мене да иска съд от Бога;</verse>
				<verse number="16">кога им се случи някоя работа, те идват при мене, и аз отсъждам помежду им и (им) явявам Божиите наредби и законите Му.</verse>
				<verse number="17">Но тъстът Моисеев му каза: тъй. както правиш, не е добре.</verse>
				<verse number="18">Ти ще измъчиш и себе си и народа, който е с тебе, защото много тежка е тая работа за тебе: ти самичък не можеш я върши;</verse>
				<verse number="19">затова, послушай думите ми; аз ще ти дам съвет, и Бог ще бъде с тебе: бъди ти посредник пред Бога за народа и представяй на Бога работите (му);</verse>
				<verse number="20">учи ги на (Божиите) наредби и на законите (Му), и посочвай им пътя (Му), по който те трябва да вървят, и делата, които трябва да вършат;</verse>
				<verse number="21">а ти (си) избери измежду целия народ мъже способни, богобоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист, и (ги) тури над тях за хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари);</verse>
				<verse number="22">нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами; и на тебе ще е по-леко, и те ще носят с тебе заедно товара;</verse>
				<verse number="23">ако направиш това, и Бог ти заповяда това, тогава ще можеш утрая, и цели ят тоя народ ще си отива смиром на място то.</verse>
				<verse number="24">И послуша Моисей думите на тъста си и направи всичко, що (му) говори;</verse>
				<verse number="25">и избра Моисей от целия Израил способни мъже и ги постави началници на народа, хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари),</verse>
				<verse number="26">и те съдеха народа във всяко време; за (всички) важни работи обаждаха на Моисея, а за всички малки работи съдеха сами.</verse>
				<verse number="27">И изпрати Моисей тъста си, и той отиде в земята си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.</verse>
				<verse number="2">И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.</verse>
				<verse number="3">А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:</verse>
				<verse number="4">вие видяхте, що направих Аз на египтяни и как ви носих (като) на орлови криле, и ви доведох при Себе Си;</verse>
				<verse number="5">и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи, защото цялата земя е Моя,</verse>
				<verse number="6">и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет; това са думите, които ще кажеш на Израилевите синове.</verse>
				<verse number="7">И дойде Моисей и повика стареите народни и им предложи всички тия думи, които му заповяда Господ.</verse>
				<verse number="8">И целият народ отговори изедно, като каза: всичко, що е казал Господ, ще изпълним (и ще бъдем послушни). И Моисей предаде Господу думите на народа.</verse>
				<verse number="9">Господ рече на Моисея: ето, Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, как ще говоря с тебе, та да ти вярва завинаги. А Моисей яви Господу думите на народа.</verse>
				<verse number="10">И рече Господ на Моисея: иди при народа, (извести) и освети го днес и утре; нека изперат дрехите си,</verse>
				<verse number="11">и да се приготвят за третия ден, защото в третия ден ще слезе Господ на Синай планина пред очите на целия народ;</verse>
				<verse number="12">и тегли за народа черта от всички страни и кажи: пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието ѝ: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт;</verse>
				<verse number="13">ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане; кога провлечено засвири тръбата (кога облакът се вдигне от планината), могат да се качат на планината.</verse>
				<verse number="14">Тогава слезе Моисей от планината и до й де при народа, освети народа, и те опраха дрехите си.</verse>
				<verse number="15">И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.</verse>
				<verse number="16">На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери.</verse>
				<verse number="17">И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината.</verse>
				<verse number="18">А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше;</verse>
				<verse number="19">и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Моисей говореше, и Бог му отговаряше с глас.</verse>
				<verse number="20">И слезе Господ на Синай планина, навръх планината, и повика Господ Моисея навръх планината, и Моисей се качи.</verse>
				<verse number="21">И рече Господ на Моисея: слез и поръчай на народа, да се не втурват към Господа да Го видят, за да не паднат мнозина от тях;</verse>
				<verse number="22">а свещениците, които се приближават към Господа (Бога), трябва да осветят себе си, за да ги не порази Господ.</verse>
				<verse number="23">Тогава Моисей отговори на Господа: не може народът да се качи на Синай планина, понеже Ти ни изрично забрани, като каза: тегли черта около планината и я освети.</verse>
				<verse number="24">И Господ му каза: иди, слез, после възлез заедно с Аарона; свещениците пък и народът да се не втурват да се качват при Господа, за да ги не порази (Господ).</verse>
				<verse number="25">И слезе Моисей при народа и му разказа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:</verse>
				<verse number="2">Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;</verse>
				<verse number="3">да нямаш други богове, освен Мене.</verse>
				<verse number="4">Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;</verse>
				<verse number="5">не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,</verse>
				<verse number="6">и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.</verse>
				<verse number="7">Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.</verse>
				<verse number="8">Помни съботния ден, за да го светиш;</verse>
				<verse number="9">шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;</verse>
				<verse number="10">а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, на дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;</verse>
				<verse number="11">защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.</verse>
				<verse number="12">Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.</verse>
				<verse number="13">Не убивай.</verse>
				<verse number="14">Не прелюбодействувай.</verse>
				<verse number="15">Не кради.</verse>
				<verse number="16">Не лъжесвидетелствувай против ближния си.</verse>
				<verse number="17">Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) — нищо, което е на ближния ти.</verse>
				<verse number="18">Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч.</verse>
				<verse number="19">И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем.</verse>
				<verse number="20">И каза Моисей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите.</verse>
				<verse number="21">И целият народ стоеше надалеч, а Моисей влезе в мрака, дето беше Бог.</verse>
				<verse number="22">И каза Господ на Моисея: тъй кажи (на Иакововия дом и разгласи) на Израилевите синове: вие видяхте, как Аз говорих с вас от небето;</verse>
				<verse number="23">не правете пред Мене сребърни богове, нито златни богове си правете:</verse>
				<verse number="24">направи Ми жертвеник от пръст и принасяй на него всесъженията си и мирните си жертви, овците си и воловете си; на всяко място, дето туря Аз паметник на името Си, ще дойда при тебе и ще те благословя.</verse>
				<verse number="25">Ако ли Ми направиш жертвеник от камъни, не го зидай от дялани; защото, щом туриш на тях сечивото си, ще ги оскверниш.</verse>
				<verse number="26">И да се не качваш по стъпала на жертвеника Ми, за да се не открие на него твоята голота.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">И ето законите, които ще им обявиш:</verse>
				<verse number="2">ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп;</verse>
				<verse number="3">ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му;</verse>
				<verse number="4">ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата ѝ да останат при господаря ѝ, а той да си излезе самичък;</verse>
				<verse number="5">но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, —</verse>
				<verse number="6">то господарят му да го заведе пред боговете и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб.</verse>
				<verse number="7">Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите;</verse>
				<verse number="8">ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил;</verse>
				<verse number="9">ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите;</verse>
				<verse number="10">ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.</verse>
				<verse number="11">Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп.</verse>
				<verse number="12">Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт;</verse>
				<verse number="13">но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата);</verse>
				<verse number="14">а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="15">Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.</verse>
				<verse number="16">Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт.</verse>
				<verse number="17">Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт.</verse>
				<verse number="18">Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля,</verse>
				<verse number="19">то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване.</verse>
				<verse number="20">А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан;</verse>
				<verse number="21">но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.</verse>
				<verse number="22">Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;</verse>
				<verse number="23">ако пък стане повреда, нека даде живот за живот,</verse>
				<verse number="24">око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,</verse>
				<verse number="25">изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.</verse>
				<verse number="26">Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото;</verse>
				<verse number="27">и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба.</verse>
				<verse number="28">Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен;</verse>
				<verse number="29">ако пък волът е бил бодлив от попреди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.</verse>
				<verse number="30">Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи.</verse>
				<verse number="31">Син ли прободе, дъщеря ли прободе, — по тоя същи закон да се постъпва с него.</verse>
				<verse number="32">Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.</verse>
				<verse number="33">Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел,</verse>
				<verse number="34">стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов.</verse>
				<verse number="35">Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина;</verse>
				<verse number="36">ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Ако някой открадне вол или овца и заколи, или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овци за овца.</verse>
				<verse number="2">Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина;</verse>
				<verse number="3">но, ако е изгряло слънце над него, да му се ис к а кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал;</verse>
				<verse number="4">ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или осел, или овца, да заплати (за тях) двойно.</verse>
				<verse number="5">Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива (според плодовете ѝ да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.</verse>
				<verse number="6">Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати.</verse>
				<verse number="7">Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно;</verse>
				<verse number="8">ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си.</verse>
				<verse number="9">За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.</verse>
				<verse number="10">Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го види някой, —</verse>
				<verse number="11">нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;</verse>
				<verse number="12">ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му;</verse>
				<verse number="13">ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното: за разкъсаното той не плаща.</verse>
				<verse number="14">Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да го заплати;</verse>
				<verse number="15">ако пък стопанинът му е бил при него, не е длъжен да плати; ако е било наето с пари, то отива срещу тоя наем.</verse>
				<verse number="16">Ако някой прелъсти девица несгодена и преспи с нея, да ѝ даде вено (и да я вземе) за жена;</verse>
				<verse number="17">ако ли бащата не се съгласи (и не желае) да му я даде, да заплати (на бащата) толкова сребро, колкото се пада за вено на девици.</verse>
				<verse number="18">Врачка да се не оставя жива.</verse>
				<verse number="19">Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.</verse>
				<verse number="20">Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен.</verse>
				<verse number="21">Пришълеца не притеснявай и го не угнетявай, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя.</verse>
				<verse number="22">Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте;</verse>
				<verse number="23">ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им,</verse>
				<verse number="24">и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици, и децата ви — сираци.</verse>
				<verse number="25">Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва.</verse>
				<verse number="26">Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце,</verse>
				<verse number="27">защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той? И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.</verse>
				<verse number="28">Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай.</verse>
				<verse number="29">Не закъснявай (да Ми принасяш) първите плодове от гумното си и от жлеба си; давай Ми първородния от синовете си;</verse>
				<verse number="30">също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си); седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги давай Мене.</verse>
				<verse number="31">И ще Ми бъдете свети люде; и месо, разкъсано от звяр на полето, не яжте: на псетата го хвърляйте.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Не обръщай внимание на празен слух, не давай ръка на нечестивец, та да не станеш свидетел на неправда.</verse>
				<verse number="2">Не отивай след множеството да правиш зло, и не изказвай присъда, отстъпвайки от правдата поради множеството;</verse>
				<verse number="3">и към сиромаха не бъди пристрастен в съдбата му.</verse>
				<verse number="4">Ако намериш заблуден вол, или осел на неприятеля си, закарай му го;</verse>
				<verse number="5">ако видиш на неприятеля си осела, паднал под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него.</verse>
				<verse number="6">Не присъждай криво съдбата на твоя сиромах.</verse>
				<verse number="7">Отбягвай от неправда и не убивай не винния и правия, защото Аз няма да оправдая беззаконника.</verse>
				<verse number="8">Подаръци не вземай, защото подаръците правят слепи гледащите, и извръщат делото на правите.</verse>
				<verse number="9">Пришълец не обиждай (и го не притеснявай): вие знаете какво е у пришълеца на сърце, защото и сами бяхте пришълци в Египетската земя.</verse>
				<verse number="10">Шест години сей земята си и събирай плодовете ѝ,</verse>
				<verse number="11">а на седмата я оставяй да си почине, за да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; тъй прави и с лозето си и с маслините си.</verse>
				<verse number="12">Шест дни върши работите си, а в седмия почивай, за да си отдъхне волът ти, и оселът ти, и да си почине синът на робинята ти и пришълецът.</verse>
				<verse number="13">Пазете всичко, що съм ви казал, и името на други богове не споменувайте; да се не чува то от устата ти.</verse>
				<verse number="14">Три пъти на година празнувай за Мене:</verse>
				<verse number="15">пази празник Безквасници; седем дена яж безквасен хляб, както ти заповядах, в определеното време на месец авив, защото в него месец ти излезе от Египет; и нека се не явява ни к ои с празни ръце пред лицето Ми;</verse>
				<verse number="16">л ази и празника на жънене първите плодове на твоя труд, които си посеял на нивата, и празника на събиране плодовете з края на годината, когато събереш от нивата своя труд.</verse>
				<verse number="17">Три пъти на година трябва да се явяват всички твои от мъжки пол пред лицето на Господа, Бога (твой).</verse>
				<verse number="18">(Кога изгоня езичниците от лицето ти и разширя твоите предели), не изливай кръвта от жертвата Ми върху квасен хляб, и тлъстината от празничната Ми жертва да се не оставя до сутринта.</verse>
				<verse number="19">Първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко.</verse>
				<verse number="20">Ето, Аз пращам пред тебе Ангела (Си) да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм (ти) приготвил;</verse>
				<verse number="21">пази се пред лицето му и слушай гласа му; не му се опирай, защото той няма да ви прости греха, понеже името Ми е в него.</verse>
				<verse number="22">(Ако слушаш гласа Ми, и изпълняваш всичко, що ти кажа, и запазиш завета Ми, вие ще Ми бъдете народ избран измежду всички племена, защото цялата земя е Моя; вие ще Ми бъдете царствено свещенство и свет народ. Тия думи кажи на Израилевите синове.) Ако слушаш гласа Ми и изпълняваш всичко, що (ти) кажа, ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.</verse>
				<verse number="23">Кога тръгне пред тебе Моят Ангел и те отведе при аморейци, хетейци, ферезейци, хананейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци, и Аз ги изтребя (от лицето ви),</verse>
				<verse number="24">недей се покланя на боговете им, недей им служи, и не подражавай на делата им, а ги строши и стълбовете им разруши;</verse>
				<verse number="25">служете на Господа, вашия Бог, и Той ще благослови хляба ти (и виното ти) и водата ти; и ще отстрани от вас болестите.</verse>
				<verse number="26">Пометници и бездеткини няма да има в земята ти; броя на дните ти ще направя пълен.</verse>
				<verse number="27">Ще пратя Моя ужас пред тебе, и ще докарам в смущение всеки народ, при който отидеш, и ще обръщам към тебе гърба на всички твои врагове;</verse>
				<verse number="28">ще пратя пред тебе стършели, и те ще погнат отпреде ти (аморейци) евейци, (иевусейци) хананейци и хетейци;</verse>
				<verse number="29">няма да ги изгоня отпреде ти в една година, за да не запустее земята, и да се не размножат против тебе полските зверове;</verse>
				<verse number="30">малко по малко ще ги пропъждам от тебе, докле се размножиш и завладееш тая земя.</verse>
				<verse number="31">Ще прокарам границите ти от Червено море до Филистимско море и от пустинята до (голямата) река (Ефрат), защото ще предам в ръцете ви жителите на тая земя, и ще ги пропъдиш отпреде си;</verse>
				<verse number="32">(не смесвай се и) не влизай в съюз ни с тях, ни с боговете им;</verse>
				<verse number="33">те не трябва да живеят в земята ти, за да те не вкарат в грях против Мене; защото, ако служиш на боговете им, това ще бъде примка за тебе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">И каза Бог на Моисея: възлез при Господа ти и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви стареи, и поклонете се (Господу) отдалеч;</verse>
				<verse number="2">нека само Моисей се приближи до Господа, а те да се не приближават, и народът да не възлиза с него.</verse>
				<verse number="3">Моисей дойде и повтори пред народа всички Господни думи и всички закони. И целият народ отговори в един глас, и рече: всичко, каквото е казал Господ, ще сторим (и ще сме послушни).</verse>
				<verse number="4">Тогава Моисей написа всички думи Господни и, като стана сутринта рано, издигна под планината жертвеник и дванайсет камъка, според броя на дванайсетте Израилеви колена;</verse>
				<verse number="5">и прати момци от Израилевите синове, и те принесоха всесъжение и заклаха телци за мирна жертва Господу (Богу).</verse>
				<verse number="6">Моисей взе половината кръв и я наля в чаши, а с другата половина поръси жертвеника;</verse>
				<verse number="7">и взе книгата на завета и прочете гласно пред народа, и те рекоха: всичко, каквото е казал Господ, ще сторим и ще бъдем послушни.</verse>
				<verse number="8">И взе Моисей кръвта и поръси народа, като думаше: ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тия думи.</verse>
				<verse number="9">После възлезе Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви стареи,</verse>
				<verse number="10">и видяха (местостоенето на) Бога Израилев; и под нозете Му имаше нещо като изделие от чист сапфир и ясно като самото небе.</verse>
				<verse number="11">И Бог не простря ръката Си върху избраните от Израилевите синове: те видяха (мястото на) Бога, и ядоха и пиха.</verse>
				<verse number="12">И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.</verse>
				<verse number="13">И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина,</verse>
				<verse number="14">а на стареите каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях.</verse>
				<verse number="15">Моисей възлезе на планината, и облак покри планината,</verse>
				<verse number="16">и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака.</verse>
				<verse number="17">А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда.</verse>
				<verse number="18">Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">кажи на Израилевите синове, да Ми направят приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене.</verse>
				<verse number="3">Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед,</verse>
				<verse number="4">вълна синя, пурпурена и червена, висон и козина,</verse>
				<verse number="5">овнешки червени кожи, кожи сини и дърво ситим,</verse>
				<verse number="6">елей за светилника, аромати за помазен елей и за благовонно кадиво,</verse>
				<verse number="7">камък оникс и камъни за украшение на ефода и нагръдника.</verse>
				<verse number="8">И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им.</verse>
				<verse number="9">Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките ѝ съдове — така да направите.</verse>
				<verse number="10">Направете ковчег от дърво ситим: дълъг два лакти и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина;</verse>
				<verse number="11">и обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън; и направи отгоре около него златен (вит) венец;</verse>
				<verse number="12">и излей за него четири златни гривни и закрепи ги на четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, две гривни на другата му страна.</verse>
				<verse number="13">Направи от дърво ситим върлини и обкови ги с (чисто) злато;</verse>
				<verse number="14">и прекарай върлините през гривните отстрани на ковчега, за да се носи с тях ковчегът;</verse>
				<verse number="15">върлините трябва да си бъдат в гривните и не бива да се вадят от него.</verse>
				<verse number="16">А в ковчега тури откровението, което Аз ще ти дам.</verse>
				<verse number="17">Направи също и очистилище от чисто злато: дълго два лакти и половина, и широко — лакът и половина;</verse>
				<verse number="18">и направи два херувима от злато: изковани ги направи на двата края на очистилището;</verse>
				<verse number="19">направи единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направете херувимите да бъдат издадени от двата края на очистилището;</verse>
				<verse number="20">и херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да гледат към очистилището.</verse>
				<verse number="21">И тури очистилището отгоре на ковчега, а в ковчега тури откровението, което ще ти дам;</verse>
				<verse number="22">там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на откровението, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам чрез тебе на Израилевите синове.</verse>
				<verse number="23">И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока,</verse>
				<verse number="24">и обкови я с чисто злато, а наоколо ѝ направи златен (вит) венец;</verse>
				<verse number="25">наоколо ѝ направи страници колкото една длан, и на страниците ѝ направи златен венец наоколо;</verse>
				<verse number="26">и направи за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли при четирите ѝ крака:</verse>
				<verse number="27">при страниците трябва да има гривни, за да се провират върлини, та да се носи с тях трапезата;</verse>
				<verse number="28">а върлините направи от дърво ситим и ги обкови с (чисто) злато, и с тях да се носи трапезата;</verse>
				<verse number="29">направи за нея и блюда, кадилници, чаши и шулци, за да се прави с тях възлияние; направи ги от чисто злато;</verse>
				<verse number="30">и полагай на трапезата хлябовете на предложението постоянно пред лицето Ми.</verse>
				<verse number="31">И направи светилник от чисто злато; тоя светилник трябва да бъде кован; стъблото му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му трябва да излизат от него;</verse>
				<verse number="32">от страните му да излизат шест вейки: три вейки от едната страна на светилника и три вейки от другата му страна;</verse>
				<verse number="33">три чашки като миндалов цвят, с ябълка и цветя, трябва да има на едната вейка, и три чашки като миндалов цвят на другата вейка, с ябълка и цветя: тъй да има на всички шест вейки, които излизат от светилника;</verse>
				<verse number="34">а на стъблото на светилника трябва да има четири чашки като миндалов цвят, с ябълчици и цветя;</verse>
				<verse number="35">у шестте вейки, които излизат от стъблото на светилника, да има ябълчица под двете му вейки, и ябълчица под другите две вейки, и ябълчица под третите му две вейки (и на светилника четири чашки, като миндалов цвят);</verse>
				<verse number="36">ябълчиците и вейките им трябва от него да излизат; той трябва да бъде изкован цял-целеничък от чисто злато.</verse>
				<verse number="37">И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде му;</verse>
				<verse number="38">и щипците му и пепелниците му (направи) от чисто злато;</verse>
				<verse number="39">от талант чисто злато да го направят с всички тия принадлежности.</verse>
				<verse number="40">Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">А скинията направи от десет платнища препреден висон и синя, пурпурена и червена вълна, и по тях направи херувими из к усна работа;</verse>
				<verse number="2">дължината на всяко платнище да бъде двайсет и осем лакти, а широчината на всяко платнище — четири лакти: една мярка за всички платнища.</verse>
				<verse number="3">Петте платнища да бъдат съединени едно с друго, и петте д р у г и платнища съединени едно с друго.</verse>
				<verse number="4">Направи (им) сини петлици по ивата на първото платнище, в края, дето се съединяват двете половини; тъй направи и по ивата на последното платнище, дето се съединяват двете половини;</verse>
				<verse number="5">петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото; петлиците да се посрещат една с друга.</verse>
				<verse number="6">И направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и скинията ще бъде едно цяло.</verse>
				<verse number="7">Направи и платнища от козина, за да покриваш скинията; такива платнища направи единайсет;</verse>
				<verse number="8">едното платнище да бъде дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; това е едното платнище: една мярка да бъде за единайсетте платнища.</verse>
				<verse number="9">И съедини петте платнища отделно и шестте платнища отделно; шестото платнище откъм предната страна на скинията прегъни одве.</verse>
				<verse number="10">Направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, за да се съедини то с другото, и петдесет петлици (направи) по ивата на другото платнище, за да се съедини с него;</verse>
				<verse number="11">направи петдесет медни кукички и тури кукичките в петлиците, и съедини покрива, за да бъде едно.</verse>
				<verse number="12">А излишъкът, който остава от платнищата на скинията, — половината от излишното платнище да бъде спусната на задната страна на скинията;</verse>
				<verse number="13">излишъкът пък от дължината на платнищата на скинията, — лакът от едната и лакът от другата страна, — да бъде спуснат отстрани на скинията от едната и от другата страна, за да я покрива.</verse>
				<verse number="14">И направи покривка за покрива от червено боядисани овнешки кожи и още ед на покривка от сини кожи за отгоре.</verse>
				<verse number="15">И направи от дърво ситим дъски за скинията, които да стоят прави:</verse>
				<verse number="16">десет лакти дълга (направи) дъската, и лакът и половина да е широка всяка дъска.</verse>
				<verse number="17">На всяка дъска (на краищата) да има по два зъба, един срещу друг: тъй направи с всички дъски на скинията.</verse>
				<verse number="18">Тъй направи дъските за скинията: двайсет дъски за южната страна към пладне,</verse>
				<verse number="19">и под двайсетте дъски направи четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска за двата ѝ зъба. и две подножки под друга дъска за двата ѝ зъба;</verse>
				<verse number="20">и двайсет дъски за другата страна към север,</verse>
				<verse number="21">и за тях — четирийсет подножки сребърни: две подножки (за двата ѝ зъба) под една дъска, и две подножки под друга дъска (за двата ѝ зъба);</verse>
				<verse number="22">а за задната страна на скинията към запад направи шест дъски,</verse>
				<verse number="23">и две дъски направи за ъглите на скинията откъм задната страна;</verse>
				<verse number="24">те трябва да бъдат съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна; тъй трябва да бъде с двете; те да бъдат за двата ъгла;</verse>
				<verse number="25">и тъй ще бъдат осем дъски, и за тях шестнайсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под друга дъска (за двата ѝ зъба).</verse>
				<verse number="26">Направи също върлини от дърво ситим, пет (върлини) за дъските на едната страна на скинията,</verse>
				<verse number="27">и пет върлини за дъските на другата страна на скинията, и пет върлини за дъските на задната страна отзад скинията, към запад;</verse>
				<verse number="28">а вътрешната върлина да минава по средата на дъските от единия край до другия;</verse>
				<verse number="29">дъските обкови със злато, гривните, за провиране на върлините, направи от злато, и върлините обкови със злато.</verse>
				<verse number="30">И въздигни скинията по образеца, що ти бе показан на планината.</verse>
				<verse number="31">И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон; на нея да бъдат направени херувими изкусна работа;</verse>
				<verse number="32">и окачи я на четири стълба от ситим, обковани със злато, със златни кукички, на четири сребърни подножки;</verse>
				<verse number="33">и окачи завесата на кукичките и внеси там зад завесата ковчега на откровението; и завесата ще ви отделя светилището от святая-святих.</verse>
				<verse number="34">И тури очистилището върху ковчега на откровението в святая-святих.</verse>
				<verse number="35">И тури трапезата извън завесата, и светилника — срещу трапезата отстрани на скинията към юг; а трапезата тури на северната страна (на скинията).</verse>
				<verse number="36">И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон везана работа;</verse>
				<verse number="37">направи за завесата пет стълба от ситим и ги обкови със злато; кукичките за тях да са златни; и излей за тях пет медни подножки.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">И направи жертвеник от дърво ситим — дълъг пет лакти, широк пет лакти, та да е четвероъгълен, и висок три лакти.</verse>
				<verse number="2">И направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете да излизат от него; и го обкови с мед.</verse>
				<verse number="3">Направи за него котлета за изсипване в тях пепелта, и лопатки, и блюда, и вилици, и въгленици; всички съдове направи от мед.</verse>
				<verse number="4">Направи за него медна решетка като мрежа, а на мрежата, на четирите ѝ ъгли, направи четири медни гривни;</verse>
				<verse number="5">и тури я в жертвеника отдолу, та да дойде мрежата до половината на жертвеника.</verse>
				<verse number="6">И направи върлини за жертвеника, върлини от дърво ситим, и ги обкови с мед;</verse>
				<verse number="7">и проври върлините в гривните, тъй че върлините да бъдат от двете страни на жертвеника, кога се носи.</verse>
				<verse number="8">Направи го празен отвътре, от дъски; както бе ти показано на планината, тъй да (го) направят.</verse>
				<verse number="9">Направи двор на скинията: от южната страна към пладне завесите за двора да бъдат от препреден висон, дълги сто лакти за едната страна;</verse>
				<verse number="10">стълбове за тях да има двайсет, и медни подножки за тях — двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им да бъдат сребърни.</verse>
				<verse number="11">Тъй и откъм северната страна надлъж да има завеси, дълги сто лакти; стълбовете за тях да бъдат двайсет, и медни подножки за тях — двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им (и подножките им) да бъдат сребърни.</verse>
				<verse number="12">А по широчината на двора от западна страна да има завеси дъл г и петдесет лакти; стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет.</verse>
				<verse number="13">По широчината на двора от предната страна към изток да има завеси, дъл г и петдесет лакти; (стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет).</verse>
				<verse number="14">От едната страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им — три;</verse>
				<verse number="15">и от другата страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им — три.</verse>
				<verse number="16">А за вратата на двора завесата да е дванайсет лакти (висока), от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа; стълбовете за нея да бъдат четири, и подножките им — четири.</verse>
				<verse number="17">Всички стълбове около двора трябва да са съединени със сребърни скоби; кукичките им да са сребърни, а подножките им — медни.</verse>
				<verse number="18">Дължината на двора да бъде сто лакти, широчината навсякъде — петдесет, а височината — пет лакти; завесите да бъдат от препреден висон, а подножките на стълбовете — медни.</verse>
				<verse number="19">Всички принадлежности на скинията за всяка употреба в нея, и всички нейни колове, и всички дворни колове да са от мед.</verse>
				<verse number="20">И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист елей, изстискан от маслини, за светене, за да гори светилникът всякога;</verse>
				<verse number="21">в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението, ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">И вземи при себе си изсред Израилевите синове твоя брат Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници, а именно: Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара, Ааронови синове.</verse>
				<verse number="2">И направи свещени одежди на брата си Аарона, за слава и красота.</verse>
				<verse number="3">И кажи на всички мъдри по сърце, които съм изпълнил с дух на премъдрост (и разум), да направят на Аарона (свещени) одежди за посвещението му, та да Ми бъде свещеник.</verse>
				<verse number="4">Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод, горна риза, реснат хитон, кидар и пояс. Нека направят свещени одежди на брата ти Аарона, и на синовете му, за да Ми свещенствуват.</verse>
				<verse number="5">Да вземат злато, синя, пурпурена и червена вълна и висон,</verse>
				<verse number="6">и да направят ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон изкусна работа;</verse>
				<verse number="7">той трябва да има на двата си края два нарамника за свързване, за да се свързва.</verse>
				<verse number="8">И поясът на ефода, който е отгоре му, трябва да бъде еднаква с него работа, от (чисто) злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон.</verse>
				<verse number="9">И вземи два ониксови камъка и издълбай на тях имената на Израилевите синове:</verse>
				<verse number="10">шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху другия камък, по реда на рождението им;</verse>
				<verse number="11">с помощта на резбар, който изрязва печати, издълбай на двата камъка имената на Израилевите синове; и вложи ги в златни гнезденца;</verse>
				<verse number="12">и тури тия два камъка върху нарамниците на ефода: това са камъни за спомен на Израилевите синове; и нека Аарон носи имената им пред Господа на двете си рамена за спомен.</verse>
				<verse number="13">И направи гнезденцата от (чисто) злато;</verse>
				<verse number="14">и (направи) две верижки от чисто злато, направи ги вити плетена работа; и прикрепи витите верижки за гнезденцата (на нарамниците им отпред).</verse>
				<verse number="15">Направи съдийски нагръдник изкусна работа; направи го също такава работа, както ефодът: от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон го направи;</verse>
				<verse number="16">той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк;</verse>
				<verse number="17">нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд — това е първи ред;</verse>
				<verse number="18">втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;</verse>
				<verse number="19">трети ред: опал, ахат и аметист;</verse>
				<verse number="20">четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца.</verse>
				<verse number="21">Тия камъни трябва да бъдат дванайсет, според броя (на дванайсетте имена на Израилевите синове, на двете му рамена), според имената им (и според рождението им); на всеки трябва да бъде издълбано, като на печат, по едно име от броя на дванайсетте колена.</verse>
				<verse number="22">На нагръдника направи вити верижки плетена работа, от чисто злато;</verse>
				<verse number="23">и за нагръдника направи две халчици от злато и прикрепи двете (златни) халчици за двата края на нагръдника;</verse>
				<verse number="24">закачи двете плетени златни верижки за двете халчици по (двата) края на нагръдника,</verse>
				<verse number="25">а двата края на двете верижки прикрепи към двете гнезденца и прикрепи към нарамниците на ефода откъм лицето му;</verse>
				<verse number="26">направи още две златни халчици и ги прикрепи към двата дру г и края на нагръдника откъм оная страна, която е отвътре ефода;</verse>
				<verse number="27">направи и двете златни халчици и ги прикрепи към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединяват, над пояса на ефода;</verse>
				<verse number="28">и да вържат нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода.</verse>
				<verse number="29">И Аарон да носи имената на Израилевите синове върху съдийския нагръдник на сърцето си, кога влиза в светилището, за постоянен спомен пред Господа. (И тури върху съдийския нагръдник витите верижки, тури на двата края на нагръдника, и тури двете гнезденца върху двете рамена на нарамника откъм лицето.)</verse>
				<verse number="30">На съдийския нагръдник положи „урим“ и „тумим“, и те ще бъдат на Аароновото сърце, кога влиза (в светилището) пред лицето Господне; и Аарон винаги да носи на сърцето си „съда“ на Израилевите синове пред лицето Господне.</verse>
				<verse number="31">И направи горната риза за ефода цяла синя;</verse>
				<verse number="32">в средата ѝ отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора ѝ трябва да има тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да се не дере;</verse>
				<verse number="33">по полите ѝ направи ябълки от синя, пурпурена и червена прежда (и от препреден висон), наоколо по полите ѝ; (такива ябълки и) наоколо златни звънчета да има между тях:</verse>
				<verse number="34">златно звънче и ябълка, златно звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза;</verse>
				<verse number="35">нея да носи Аарон, кога служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в светилището пред лицето Господне и като излиза, за да не умре.</verse>
				<verse number="36">И направи гладка плочица от чисто злато, и издълбай на нея, както издълбават на печат: „Светиня Господня“,</verse>
				<verse number="37">и я привържи със синя връвчица за кидара, за да бъде отпред на кидара;</verse>
				<verse number="38">тя да бъде на Аароновото чело, и да носи Аарон върху си недостатъците на приносите, които посвещават Израилевите синове, и всички дарове, които те принасят; тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях.</verse>
				<verse number="39">Направи хитона от висон и кидара от висон; направи и пояса везана работа;</verse>
				<verse number="40">направи и на Аароновите синове хитони, направи им пояси, и превръзки за главата им направи, за слава и красота,</verse>
				<verse number="41">и облечи с тях брата си Аарона и синовете му с него, и помажи ги, напълни ръцете им, и освети ги, за да Ми бъдат свещеници.</verse>
				<verse number="42">И направи им долна ленена дреха, за прикриване телесната им голота от кръста до пищелите,</verse>
				<verse number="43">и да ги носят Аарон и синовете му, кога влизат в скинията на събранието, или пристъпят към жертвеника да служат в светилището, за да не навлекат (върху си) грях и да не умрат. Г ова (да бъде) вечна наредба за него и за потомството му подир него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Ето що трябва да извършиш над тях, за да ги посветиш за Мои свещеници: вземи един телец от воловете и два овена без недостатък,</verse>
				<verse number="2">и безквасни хлябове, и безквасни пити, замесени с елей, и безквасни питки, намазани с елей: от пшенично брашно да ги направиш;</verse>
				<verse number="3">и тури ги в една кошница и ги донеси в кошницата, заедно с телеца и двата овена.</verse>
				<verse number="4">Аарона пък и синовете му доведи при входа на скинията на събранието и ги умий с вода.</verse>
				<verse number="5">И вземи (свещените) одежди, и облечи Аарона с хитона и с горната риза, с ефода и с нагръдника, и препаши го с пояса връз ефода;</verse>
				<verse number="6">на главата му тури кидар, а на кидара прикрепи венеца на светинята;</verse>
				<verse number="7">и вземи помазен елей, и излей на главата му и го помажи.</verse>
				<verse number="8">Доведи и синовете му и облечи ги с хитони;</verse>
				<verse number="9">препаши ги с пояс, Аарона и синовете му, и тури им превръзки, та свещенството да им принадлежи според наредбата довеки; и напълни ръцете на Аарона и синовете му.</verse>
				<verse number="10">След това докарай телеца пред скинията на събранието, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на телеца (пред Господа при вратата на скинията на събранието);</verse>
				<verse number="11">и заколи телеца пред Господа при входа на скинията на събранието;</verse>
				<verse number="12">вземи кръв от телеца и тури с пръста си на роговете на жертвеника, а всичка (останала) кръв излей в основите на жертвеника;</verse>
				<verse number="13">вземи всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото от дроба, и двата бъбрека и тлъстината им, и тури на жертвеника да изгорят с пушек;</verse>
				<verse number="14">а месото от телеца, кожата му и нечистотиите му изгори на огън извън стана: това е жертва за грях.</verse>
				<verse number="15">След това вземи единия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;</verse>
				<verse number="16">заколи овена, вземи му кръвта и поръси жертвеника от всички страни;</verse>
				<verse number="17">разсечи овена на части, измий (във вода) вътрешностите му и пищелите му, и тури ги върху разсечените му части и върху главата му;</verse>
				<verse number="18">и изгори целия овен върху жертвеника: това е всесъжение Господу, благоухание приятно, жертва Господу.</verse>
				<verse number="19">Вземи и другия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;</verse>
				<verse number="20">заколи овена, вземи от кръвта му и тури върху крайчеца на дясното Аароново ухо и върху крайчеца на дясното ухо на синовете му, и върху палеца на дясната им ръка, и върху палеца на дясната им нога; и поръси с кръвта жертвеника от всички страни;</verse>
				<verse number="21">вземи от кръвта, която е на жертвеника, и от помазния елей, и поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него, — и ще бъдат осветени, той и одеждите му, и синовете му и одеждите им с тях.</verse>
				<verse number="22">След това вземи от овена тлъстината и опашката, и тлъстината, която покрива вътрешностите, и булото от дроба и двата бъбрека и тлъстината по тях, дясната плешка (защото това е овен за връчване свещенство),</verse>
				<verse number="23">и един кръгъл хляб, една елейна питка и една безквасна пита от кошницата, която е пред Господа;</verse>
				<verse number="24">и сложи всичко връз ръцете на Аарона и връз ръцете на синовете му, и принеси това, с полюшване пред Господа;</verse>
				<verse number="25">и вземи ги от ръцете им и изгори върху жертвеника с всесъжението, за благоухание пред Господа: това е жертва Господу.</verse>
				<verse number="26">И вземи гърдите от овена на връчването, който е за Аарона, и донеси ги, с полюшване пред Господа, — и това ще бъде твой дял;</verse>
				<verse number="27">и освети гърдите от приноса, които бяха полюлени, и плешката на възношението, която бе възнасяна, от овена на връчването, който е за Аарона и за синовете му,</verse>
				<verse number="28">и това да бъде за Аарона и за синовете му вечен дял от Израилевите синове, понеже това е възношение; това възношение трябва да бъде от Израилевите синове при мирните жертви (на Израилевите синове); тяхното възношение трябва да бъде за Господа.</verse>
				<verse number="29">А свещените одежди, които са за Аарона, да преминат след него на синовете му, за да бъдат помазвани в тях и да им се връчва свещенство;</verse>
				<verse number="30">седем дена да се облича с тях (великият) свещеник от синовете му, който го заместя и който влиза в скинията на събранието, за да служи в светилището.</verse>
				<verse number="31">А овена на връчването вземи и месото му свари на свето място;</verse>
				<verse number="32">и нека Аарон и синовете му изяждат месото на тоя овен и хляба от кошницата при вратата на скинията на събранието,</verse>
				<verse number="33">понеже чрез това е извършено очистване, за да им бъде връчено свещенство и за да бъдат посветени; външен не бива да яде това, защото е светиня;</verse>
				<verse number="34">ако от месото на връчването и от хляба остане до сутринта, изгори тоя остатък на огъня; не трябва да се яде това, понеже е светиня.</verse>
				<verse number="35">И постъпи с Аарона и със синовете му във всичко тъй, както ти заповядах; седем дена наред пълни ръцете им.</verse>
				<verse number="36">И телец за грях принасяй всеки ден за очистване, извършвай и жертва за грях върху жертвеника, за очистване самия жертвеник, и помажи го, за да бъде осветен;</verse>
				<verse number="37">седем дена очиствай жертвеника, и освети го, и жертвеникът ще бъде велика светиня: всичко, що се допре до жертвеника, ще се освети.</verse>
				<verse number="38">Ето какво ще принасяш върху жертвеника: две шилета (без недостатък) всеки ден, постоянно (за всякогашна жертва);</verse>
				<verse number="39">едното шиле принасяй сутрин, а другото шиле принасяй вечер,</verse>
				<verse number="40">и една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт хин изстискан елей, а за възлияние — четвърт хин вино, за едното шиле;</verse>
				<verse number="41">другото шиле принасяй вечер: с брашнян принос, както утринния, и с такова също възлияние го принасяй за приятно благоухание, за жертва Господу.</verse>
				<verse number="42">Това да бъде постоянно всесъжение в родовете ви при вратата на скинията на събранието пред Господа, дето ще ви се явявам, за да говоря с тебе;</verse>
				<verse number="43">там ще се явявам на Израилевите синове, и това място ще се освети с Моята слава.</verse>
				<verse number="44">И ще осветя скинията на събранието и жертвеника; ще осветя Аарона и синовете му, за да Ми свещенодействуват;</verse>
				<verse number="45">ще обитавам между Израилевите синове и ще им бъда Бог,</verse>
				<verse number="46">и ще познаят, че Аз съм Господ, техен Бог, Който ги изведох от Египетската земя, за да обитавам сред тях. Аз съм Господ, техен Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">И направи кадилен жертвеник, от дърво ситим го направи:</verse>
				<verse number="2">един лакът да бъде надлъж и един лакът нашир; той трябва да е четириъгълен; а на височина да е два лакти; от него да из л изат роговете му;</verse>
				<verse number="3">обкови го с чисто злато, — горната му част, страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо му златен венец;</verse>
				<verse number="4">под венеца му на двата негови ъгла направи две гривни от (чисто) злато; направи ги от двете му страни; в тях да се провират върлините, за да го носят с тях;</verse>
				<verse number="5">върлините направи от дърво ситим и ги обкови със злато.</verse>
				<verse number="6">И тури го пред завесата, която е пред ковчега на откровението, срещу очистилището, което е над ковчега на откровението, дето ще ти се явявам.</verse>
				<verse number="7">На него Аарон да кади благовонно кадиво; всяка сутрин, кога приготвя кандилцата, да кади с кадивото;</verse>
				<verse number="8">и кога Аарон пали кандилцата вечер, да кади с него; това е постоянно кадение пред Господа в родовете ви.</verse>
				<verse number="9">Не принасяйте на него никакво друго кадиво, ни всесъжение, ни хлебен принос, и възлияние не изливайте върху него.</verse>
				<verse number="10">Веднъж на година Аарон да извършва очищение над роговете му; с кръвта на очистителната жертва за грях да го очистя веднъж на година в родовете ви. Това е велика светиня пред Господа.</verse>
				<verse number="11">Говори Господ още на Моисея и каза:</verse>
				<verse number="12">преброявайки Израилевите синове, кога ги преглеждаш, нека всеки даде Господу откуп за душата си, при тяхното преброяване; и няма да бъде помежду им изтребителна пораза, кога ги преброяваш;</verse>
				<verse number="13">всеки, който идва за преброяване, трябва да дава половина сикла, свещена сикла; в тая сикла има двайсет гери: половината сикла е принос Господу;</verse>
				<verse number="14">всеки от двайсет години нагоре, който идва за преброяване, трябва да дава принос Господу;</verse>
				<verse number="15">богатият не по-много, и сиромахът не по-малко от половина сикла трябва да дават принос Господу, за откуп на душите ви;</verse>
				<verse number="16">и вземи откупното сребро от Израилевите синове и употребявай го за служба в скинията на събранието; това ще бъде спомен за Израилевите синове пред Господа, за откуп на душите ви.</verse>
				<verse number="17">Говори още Господ на Моисея и каза:</verse>
				<verse number="18">направи за миене умивалник от мед и подножката му от мед, постави го между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода;</verse>
				<verse number="19">нека Аарон и синовете му умиват на него ръцете си и нозете си;</verse>
				<verse number="20">кога влизат в скинията на събранието, нека се умиват с вода, за да не умрат; или, кога пристъпят към жертвеника за служба, за принасяне жертва Господу,</verse>
				<verse number="21">нека те умиват ръцете си и нозете си с вода, за да не умрат; това да им бъде вечна наредба, нему и на потомците му в родовете им.</verse>
				<verse number="22">Говори още Господ на Моисея и каза:</verse>
				<verse number="23">вземи си най-добри благовонни вещества: самоток смирна — петстотин сикли, благовонна канела, колко половината от това, сиреч, двеста и петдесет, благовонна тръстика — двеста и петдесет,</verse>
				<verse number="24">касия — петстотин сикли, според свещената сикла, и един хин маслинен елей;</verse>
				<verse number="25">и от това направи миро за свещено помазване, маст смесена по изкуството на мироварец: това да бъде миро за свещено помазване;</verse>
				<verse number="26">и помажи с него скинията на събранието и ковчега (на скинията) на откровението,</verse>
				<verse number="27">трапезата и всичките ѝ принадлежности, светилника и всичките му принадлежности и кадилния жертвеник,</verse>
				<verse number="28">жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;</verse>
				<verse number="29">освети ги, и ще бъдат велика светиня: всичко, що се допре до тях, ще се освети;</verse>
				<verse number="30">помажи и Аарона и синовете му и посвети ги, за да Ми бъдат свещеници.</verse>
				<verse number="31">А на Израилевите синове кажи: това да Ми бъде миро за свещено помазване в родовете ви;</verse>
				<verse number="32">тялото на други люде не бива да се помазва с него, и от същия състав не варете (за себе си) такова миро; то е светиня: светиня трябва да бъде за вас;</verse>
				<verse number="33">който направи такова миро, или който помаже с такова външен човек, да бъде изтребен от народа си.</verse>
				<verse number="34">Каза още Господ на Моисея: вземи си благовонни вещества: стакта, оних, миризлив халван и чист ливан, от всички по равно,</verse>
				<verse number="35">и направи от тях с изкуството на мироварец кадилна смес, стрита, чиста, света,</verse>
				<verse number="36">и счукай я ситно, и туряй от нея пред ковчега на откровението в скинията на събранието, дето ще ти се явявам: това ще бъде за вас велика светиня;</verse>
				<verse number="37">по тая смес приготвено кадиво не правете за себе си: то да ти бъде светиня за Господа;</verse>
				<verse number="38">който направи такова, за да кади с него, (тая душа) да бъде изтребена измежду народа си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">Говори още Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">ето, Аз определих по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно;</verse>
				<verse number="3">и го изпълних с Дух Божий, с мъдрост и разум, със знание и с всяко изкуство,</verse>
				<verse number="4">да работи със злато, сребро и мед (със синя, пурпурена и червена вълна и с препреден висон),</verse>
				<verse number="5">да реже камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа;</verse>
				<verse number="6">и ето, давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Даново коляно, и в сърцето на всеки мъдър ще вложа мъдрост, за да направят всичко, що ти заповядах:</verse>
				<verse number="7">скинията на събранието и ковчега на откровението и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията;</verse>
				<verse number="8">трапезата и (всички) нейни принадлежности; светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник;</verse>
				<verse number="9">жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;</verse>
				<verse number="10">служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещена служба;</verse>
				<verse number="11">помазния елей и благовонното кадиво за светилището — всичко тъй да направят, както Аз ти заповядах.</verse>
				<verse number="12">Говори още Господ на Моисея и каза:</verse>
				<verse number="13">кажи тъй на Израилевите синове: съботите Ми пазете, защото това е знак между Мене и вас в родовете ви, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.</verse>
				<verse number="14">Пазете съботата, защото тя е света за вас: който я оскверни, да бъде предаден на смърт; който в тоя ден върши работа, тая душа трябва да бъде изтребена измежду народа си.</verse>
				<verse number="15">Шест дни да вършат работа, а в седмия е събота, почивка, посветена Господу: всеки, който върши работа в съботен ден, да бъде предаден на смърт.</verse>
				<verse number="16">Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет;</verse>
				<verse number="17">това е знак между Мене и Израилевите синове навеки, защото в шест дни Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и отдъхна.</verse>
				<verse number="18">И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек — с Моисея, който ни изведе от Египетската земя.</verse>
				<verse number="2">Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете.</verse>
				<verse number="3">И всички извадиха златните обеци от ушите си и ги донесоха на Аарона.</verse>
				<verse number="4">Той ги взе от ръцете им, и направи от тях излян телец, и го обдяла с длето. И те казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!</verse>
				<verse number="5">Като видя това, Аарон съгради пред телеца жертвеник; и извика Аарон, като каза: утре е празник на Господа.</verse>
				<verse number="6">На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.</verse>
				<verse number="7">И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати;</verse>
				<verse number="8">скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!</verse>
				<verse number="9">И каза Господ на Моисея: Аз виждам тоя народ, и ето, той е народ твърдоглав;</verse>
				<verse number="10">и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе.</verse>
				<verse number="11">Но Моисей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка,</verse>
				<verse number="12">за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ;</verse>
				<verse number="13">спомни си за Авраама, Исаака и Израиля (Иакова), Твои раби, на които Ти се кле в Себе Си, като каза: ще умножа и преумножа семето ви колкото небесните звезди, и цялата тая земя, за която говорих, ще дам на семето ви за вечно владение.</verse>
				<verse number="14">И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ.</verse>
				<verse number="15">Тогава Моисей се обърна и слезе от планината; в ръце му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано;</verse>
				<verse number="16">плочите бяха дело Божие, и писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо.</verse>
				<verse number="17">И чу Иисус гласа на народа, който вдигаше шум, и каза на Моисея: бойовен вик в стана.</verse>
				<verse number="18">Но (Моисей) отговори: това не е вик на победители, нито писък на победени; аз чувам глас на люде, които пеят.</verse>
				<verse number="19">И когато наближи до стана и видя телеца и хората, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината;</verse>
				<verse number="20">и грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове.</verse>
				<verse number="21">И каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях?</verse>
				<verse number="22">Аарон отговори (на Моисея): да се не разпалва гневът на господаря ми; ти знаеш тоя народ, че е буен.</verse>
				<verse number="23">Те ми казаха: направи ни бог, който да върви пред нас; защото с Моисея, с тоя човек, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво стана.</verse>
				<verse number="24">Аз пък им рекох: който има злато, да го снеме от себе си. (Те го снеха) и ми го дадоха; аз го хвърлих в огъня, и излезе тоя телец.</verse>
				<verse number="25">Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до необузданост за срам пред враговете му.</verse>
				<verse number="26">И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове.</verse>
				<verse number="27">И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрого си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.</verse>
				<verse number="28">Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души.</verse>
				<verse number="29">Защото Моисей (им) бе казал: посветете днес ръцете си Господу, всеки един от ва с, дори с цената на сина си и брата си, та да ви изпроводи Той днес благословение.</verse>
				<verse number="30">На другия ден Моисей каза на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви.</verse>
				<verse number="31">Моисей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато;</verse>
				<verse number="32">прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал.</verse>
				<verse number="33">Господ каза на Моисея: ще излича из книгата Си оногова, който е съгрешил пред Мене.</verse>
				<verse number="34">И тъй, иди, (слез,) води тоя народ, накъдето съм ти казал; ето Моят Ангел ще върви пред тебе, и в деня на посещението Ми ще ги посетя за греха им.</verse>
				<verse number="35">И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">И каза Господ на Моисея: тръгни оттука ти и народът, който изведе от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: на потомството ти ще я дам;</verse>
				<verse number="2">и ще проводя пред тебе един (Свой) Ангел и ще пропъдя хананейци, аморейци, хетейци, ферезейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци,</verse>
				<verse number="3">(и той ще ви заведе) в земята, дето тече мед и мляко; защото Аз Сам няма да вървя помежду ви, за да ви не погубя по пътя, понеже вие сте твърдоглав народ.</verse>
				<verse number="4">Народът, като чу тая страшна реч, разплака се, и никой си не тури накитите.</verse>
				<verse number="5">Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас.</verse>
				<verse number="6">Израилевите синове снеха своите накити при планина Хорив.</verse>
				<verse number="7">А Моисей взе и си постави шатрата извън стана, надалеч от стана и я нарече скиния на събранието; и всеки, който диреше Господа, дохождаше в скинията на събранието, която се намираше извън стана.</verse>
				<verse number="8">И колчем Моисей излизаше за в тая скиния, цял народ наставаше, и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Моисея, докле влезе в скинията.</verse>
				<verse number="9">Когато пък Моисей влизаше в скинията, облачният стълб се спущаше и заставаше при входа на скинията, и (Господ) говореше с Моисея.</verse>
				<verse number="10">И целият народ виждаше облачния стълб, който стоеше при входа на скинията; и целият народ ставаше, и се покланяше всеки при входа на шатрата си.</verse>
				<verse number="11">Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията.</verse>
				<verse number="12">Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: „Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи“;</verse>
				<verse number="13">и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ.</verse>
				<verse number="14">(Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище.</verse>
				<verse number="15">Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука;</verse>
				<verse number="16">защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята.</verse>
				<verse number="17">И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име.</verse>
				<verse number="18">(Моисей) каза: покажи ми славата Си.</verse>
				<verse number="19">Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля.</verse>
				<verse number="20">И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив.</verse>
				<verse number="21">И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала.</verse>
				<verse number="22">И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина;</verse>
				<verse number="23">и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">И каза Господ на Моисея: издялай си две каменни плочи като първите, (и възлез при Мене на планината,) и Аз ще напиша върху тия плочи думите, каквито бяха върху първите плочи, които ти строши;</verse>
				<verse number="2">и бъди готов за утре, и качи се утре на планина Синай и застани пред Мене там, навръх планината;</verse>
				<verse number="3">ала никой да не възлиза с тебе, и никой да се не вестява по цялата планина; дори добитък, дребен и едър, не бива да пасе близо до тая планина.</verse>
				<verse number="4">Тогава Моисей издяла две каменни плочи като първите, стана сутринта рано, и възлезе на Синай планина, както му заповяда Господ; и взе в ръцете си двете каменни плочи.</verse>
				<verse number="5">И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него и провъзгласи името на Иехова.</verse>
				<verse number="6">И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний,</verse>
				<verse number="7">Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава зина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода.</verse>
				<verse number="8">Моисей веднага падна на земята и се поклони (Богу),</verse>
				<verse number="9">и каза: ако съм придобил благоволеше в очите Ти, Господи, нека дойде Гопод между нас; защото тоя народ е твърдоглав; прости беззаконията ни и греховете ни и направи нас Твое наследие.</verse>
				<verse number="10">Отговори (Господ на Моисея): ето, Аз сключвам завет: пред целия ти народ ще направя чудеса, каквито не са станали по цяла земя и у никой народ; и ще види целият народ, между който се намираш ти, делото Господне, защото страшно ще бъде онова, което Аз ще сторя за тебе;</verse>
				<verse number="11">пази това, що ти заповядвам сега: то, Аз изпъждам от лицето ти аморейци, ананейци, хетейци, ферезейци, евейци (гересейци) и иевусейци;</verse>
				<verse number="12">внимавай да не влизаш в съюз с жителите на земята, в която ще идеш, за да не станат те примка посред вас.</verse>
				<verse number="13">Жертвениците им съборете, идолите им строшете, свещените им дъбрави изсечете (и изваянията на боговете им в огън изгорете),</verse>
				<verse number="14">защото не бива да се покланяш на други бог, освен на Господа (Бога), понеже мето Му е „ревнивец“; Той е Бог ревнивец.</verse>
				<verse number="15">Не влизай в съюз с жителите на оная земя, та, кога те блудствуват подир боговете си и принасят жертви на боговете си, да не поканят и тебе, и да не вкусиш от жертвите им;</verse>
				<verse number="16">и не взимай от дъщерите им жени за синовете си (и дъщерите си не давай за жени на синовете им), да не би дъщерите им, като блудствуват подир боговете си, да вкарат и синовете ти в блудство подир боговете им.</verse>
				<verse number="17">Не си прави излеяни богове.</verse>
				<verse number="18">Пази празника Безквасници: седем дена да ядеш, както съм ти заповядал, безквасен хляб в определеното време на месец авив, защото в месец авив излезе ти от Египет.</verse>
				<verse number="19">Всичко, що разтваря утроба, е Мое, както и всяко мъжко от целия ти добитък, от говеда и овци, що разтваря утроба.</verse>
				<verse number="20">А първородното от ослите заменявай с агне; ако ли го не замениш, откупи го; всички първородни от синовете ти откупвай; да се не явяват пред лицето Ми с празни ръце.</verse>
				<verse number="21">Шест дни работи, а в седмия ден си почивай; почивай си и през време на сеитба и жетва.</verse>
				<verse number="22">Празнувай празника на седмиците, празника на първите плодове от пшеничната жетва и празника на беритбата в края на годината;</verse>
				<verse number="23">три пъти на година всичкият ти мъжки пол да се явява пред лицето на Иехова, Господа Бога Израилев,</verse>
				<verse number="24">защото Аз ще разгоня народите от лицето ти и ще разширя границите ти, и никой няма да пожелае земята ти, ако се явяваш пред лицето на Господа, твоя Бог, три пъти на година.</verse>
				<verse number="25">Кръвта от жертвата Ми върху квасник не изливай, и жертвата на празник Пасха да не пренощува до сутринта.</verse>
				<verse number="26">Най-първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко.</verse>
				<verse number="27">Каза още Господ на Моисея: напиши си тия думи, защото с тия думи Аз сключвам завет с тебе и с Израиля.</verse>
				<verse number="28">И престоя там (Моисей) при Господа четирийсет дни и четирийсет нощи, без да яде хляб и без да пие вода; и написа (Моисей) върху плочите думите на завета, десетте заповеди.</verse>
				<verse number="29">Когато Моисей се връщаше от планина Синай и държеше в ръце двете плочи на откровението, слизайки от планината, Моисей не знаеше, че лицето му изпущаше зари, понеже Бог бе говорил с него.</verse>
				<verse number="30">Аарон и всички Израилеви синове видяха Моисея, и ето, лицето му светеше, и те се бояха да се приближат до него.</verse>
				<verse number="31">Тогава Моисей ги повика, и дойдоха при него Аарон и всички началници на народа, и Моией говори с тях.</verse>
				<verse number="32">След това се приближиха (до него) всички Израилеви синове, и той им предаде всичко, що му бе говорил Господ на Синай планина.</verse>
				<verse number="33">И когато Моисей престана да говори с тях, турна на лицето си покривало.</verse>
				<verse number="34">А колчем Моисей влезеше пред лицето на Господа да говори с Него, снимаше покривалото, докато излезеше; а като излезеше, разказваше пред Израилевите синове всичко, що бе заповядано (нему от Господа).</verse>
				<verse number="35">видяха Израилевите синове, че Моисеевото лице свети; и Моисей пак туряше покривалото на лицето си, докато влезеше да говори с Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">И събра Моисей цялото общество Израилеви синове и им каза: ето какво заповяда Господ да правите:</verse>
				<verse number="2">шест дена вършете работа, а седмият ден да бъде за вас свет, събота, почивка Господу: всеки, който върши тогава работа, да бъде предаден на смърт;</verse>
				<verse number="3">в съботен ден не кладете огън в никое от вашите жилища. (Аз съм Господ.)</verse>
				<verse number="4">Каза още Моисей на цялото общество Израилеви синове: ето що заповяда Господ:</verse>
				<verse number="5">направете от това, що имате, принос Господу: всеки що му сърце дава, нека принесе принос Господу, злато, сребро, мед,</verse>
				<verse number="6">синя, пурпурена и червена вълна, висон (препреден) и козина,</verse>
				<verse number="7">овнешки червени кожи и сини кожи, и дърво ситим,</verse>
				<verse number="8">и елей за светилника, и аромати за помазен елей и за благовонно кадило,</verse>
				<verse number="9">камък оникс и камъни за влагане в ефода и нагръдника.</verse>
				<verse number="10">И всеки от вас, мъдър по сърце, нека дойде и направи всичко, що е заповядал Господ:</verse>
				<verse number="11">скинията, нейните платнища и горното ѝ покривало, кукичките и дъските ѝ, върлините ѝ, стълбовете ѝ и подножките ѝ,</verse>
				<verse number="12">ковчега и върлините му, очистилището и завесата за преграда (и завесите на двора и стълбовете му, и смарагдовите камъни и тимяна и помазния елей),</verse>
				<verse number="13">трапезата и върлините ѝ и всичките ѝ принадлежности, и хлябовете на предложението,</verse>
				<verse number="14">и светилника за осветление с (всички) негови принадлежности, и кандилцата му и светилния елей,</verse>
				<verse number="15">и кадилния жертвеник, и върлините му, и помазния елей, и благовонното кадило, и завесата при входа на скинията,</verse>
				<verse number="16">жертвеника за всесъжение и медната му решетка, и върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножките му,</verse>
				<verse number="17">завесите на двора; стълбовете му и подножките им и завесата на дворния вход,</verse>
				<verse number="18">коловете на скинията и коловете на двора и въжата им,</verse>
				<verse number="19">служебните одежди за служба в светилището и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие.</verse>
				<verse number="20">Тогава цялото общество Израилеви синове си отиде от Моисея.</verse>
				<verse number="21">И дохождаха всички, на които сърце теглеше към това, и всички, които духът разполагаше, и принасяха приноси Господу за сглобяване скинията на събранието и за всички при нея служби и за (всички) свещени одежди;</verse>
				<verse number="22">и дохождаха мъже с жените си, и всички, според колкото им сърце даваше, принасяха халчици, обеци, пръстени и нанизи, всякакви златни вещи, всеки, който само искаше да принесе злато Господу;</verse>
				<verse number="23">и всеки, който имаше синя, пурпурена и червена вълна, висон и козина, червени овнешки кожи, сини кожи, принасяше ги;</verse>
				<verse number="24">и всеки, който жертвуваше сребро, или мед, принасяше го дар Господу; и всеки, който имаше дърво ситим, принасяше го за всяка потреба на скинията;</verse>
				<verse number="25">и всички жени, мъдри по сърце, предяха с ръцете си и принасяха синя, пурпурена и червена прежда и висон;</verse>
				<verse number="26">и всички жени, на които сърце теглеше, и които умееха да предат, предяха козина;</verse>
				<verse number="27">а началниците принасяха ониксов камък и камъни за влагане в ефода и нагръдника,</verse>
				<verse number="28">също и елей за светилника и аромати за съставяне помазен елей и за благовонно кадило;</verse>
				<verse number="29">и всички мъже и жени от Израилевите синове, на които сърце теглеше да принасят за всяко нещо, което Господ чрез Моисея заповяда да се направи, принасяха доброволен дар Господу.</verse>
				<verse number="30">И каза Моисей на Израилевите синове: ето, Господ определи по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно,</verse>
				<verse number="31">и го изпълни с Дух Божий, с мъдрост, с разум, със знание и с всяко изкуство,</verse>
				<verse number="32">да стъкмява изкусни платове, да работи със злато, сребро и мед,</verse>
				<verse number="33">и да реже камъни за обковка, да изрязва дърво, и да прави всякакви художествени изделия;</verse>
				<verse number="34">па вложи в неговото сърце и в сърцето на Ахолиава, син Ахисамахов, от Даново коляно, способност да учат други;</verse>
				<verse number="35">Той изпълни сърцето им с мъдрост да правят (за светилището) всяка работа на резбар и на изкусен тъкач и везач по син, пурпурен, червен и висонов плат, и на тъкачи, които правят всякакви работи и тъкат изкусни платове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">Тогава почна да работи Веселиил и Ахолиав и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост и разум, за да умеят да работят всякаква работа, потребна за светилището, както бе заповядал Господ.</verse>
				<verse number="2">И повика Моисей Веселиила и Ахолиава и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост, и всички, на които сърце теглеше, да се заемат за работа и да работят.</verse>
				<verse number="3">И те взеха от Моисея всички приноси, които Израилевите синове бяха принесли, за (всички) потреби на светилището, за да работят. А в също време продължаваха още да носят при Моисея доброволни дарове всяка сутрин.</verse>
				<verse number="4">Тогава дойдоха всички мъдри по сърце, които приготвяха всякакви работи за светилището, всеки дойде от работата си, що работеше,</verse>
				<verse number="5">и говориха на Моисея, като казаха: народът принася много повече отколко е нужно за работите, които заповяда Господ да се направят.</verse>
				<verse number="6">И заповяда Моисей, и обявиха в стана: ни мъж, ни жена да не правят вече нищо за принос в светилището; и народът престана да принася.</verse>
				<verse number="7">Имаше доста принесено за всякакви работи, които трябваше да се направят, дори оставаше и лишно.</verse>
				<verse number="8">Тогава всички мъдри по сърце, които се занимаваха с направа на скинията, приготвиха десет платнища от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна; и по тях направиха херувими изкусна работа;</verse>
				<verse number="9">дължината на всяко платнище беше двайсет и осем лакти, и широчината на всяко платнище четири лакти: всички платнища бяха една мярка.</verse>
				<verse number="10">И Веселиил съедини петте платнища едно с друго, и петте други платнища съедини едно с друго.</verse>
				<verse number="11">И направи сини петлици по ивата на едното платнище, дето то се съединява с другото; такива той направи и по ивата на последното платнище, за да го съедини с другото;</verse>
				<verse number="12">петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, дето то се съединява с другото; тия петлици се спосрещаха една с друга;</verse>
				<verse number="13">и направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и стана скинията едно цяло.</verse>
				<verse number="14">После направи платнища от козина за покриване скинията; такива платнища направи единайсет;</verse>
				<verse number="15">едното платнище беше дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; единайсетте платнища бяха една мярка.</verse>
				<verse number="16">И съедини пет платнища отделно и шест платнища отделно.</verse>
				<verse number="17">И направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, дето се съединява с другото, и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото;</verse>
				<verse number="18">и направи петдесет медни кукички, за да съединяват покрива, та да стане едно ия л о.</verse>
				<verse number="19">И направи за скинията покривка от червено боядисани овнешки кожи и покривало за отгоре от сини кожи.</verse>
				<verse number="20">И направи от дърво ситим дъски за скинията, за да стоят право:</verse>
				<verse number="21">всяка дъска бе ш е десет лакти дълга, а един и половина лакът широка;</verse>
				<verse number="22">всяка дъска имаше по два зъба, един срещу друг: тъй направи той с всички дъски на скинията.</verse>
				<verse number="23">И направи за скинията двайсет такива дъски за южната страна;</verse>
				<verse number="24">направи и четирийсет сребърни подножки под двайсетте дъски: две подножки под една дъска за двата ѝ зъба, и две подножки под друга дъска за двата ѝ зъба.</verse>
				<verse number="25">И за другата страна на скинията към север направи двайсет дъски</verse>
				<verse number="26">и четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под друга дъска.</verse>
				<verse number="27">А за задната страна на скинията, към запад, направи шест дъски;</verse>
				<verse number="28">направи и две дъски за ъгъла в скинията на задната страна;</verse>
				<verse number="29">и те бяха съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна: тъй направи той с тях двете на двата ъгъла;</verse>
				<verse number="30">и тъй, имаше осем дъски и шестнайсет сребърни подножки, по две подножки под всяка дъска.</verse>
				<verse number="31">И направи върлини от дърво ситим: пет за дъските от едната страна на скинията,</verse>
				<verse number="32">пет върлини за дъските на другата страна на скинията и пет върлини за дъските на задната страна на скинията.</verse>
				<verse number="33">И направи вътрешната върлина да минава през средата на дъските от единия край до другия;</verse>
				<verse number="34">а дъските обкова със злато, и гривните, в които се провират върлините, направи от злато, и върлините обкова със злато.</verse>
				<verse number="35">И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, и по нея направи херувими изкусна работа;</verse>
				<verse number="36">и направи за нея четири стълба от ситим и ги обкова със злато; направи и златни кукички, и изля за стълбовете четири сребърни подножки.</verse>
				<verse number="37">И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа,</verse>
				<verse number="38">и пет стълба за нея с кукички; и обкова върховете им и скобите им със злато и изля пет медни подножки.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">И направи Веселиил ковчег от дърво ситим: дължината му беше два лакти и половина, широчината му — лакът и половина, и височината му — лакът и половина;</verse>
				<verse number="2">и го обкова отвътре и отвън с чисто злато и наоколо му направи златен венец;</verse>
				<verse number="3">и изля за него четири златни гривни, за четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, и две гривни на другата му страна.</verse>
				<verse number="4">И направи върлини от дърво ситим и ги обкова със злато;</verse>
				<verse number="5">и провря върлините в гривните, отстрани на ковчега, за да се носи ковчегът.</verse>
				<verse number="6">И направи очистилище от чисто злато: дължината му беше два лакти и половина, а широчината му — лакът и половина.</verse>
				<verse number="7">И направи два херувима от злато; изковани ги направи на двата края на очистилището,</verse>
				<verse number="8">единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край: направи херувимите да се издават от двата края на очистилището.</verse>
				<verse number="9">И херувимите бяха с разперени крила отгоре, като покриваха с крилата си очистилището, а лицата им бяха едно срещу друго; лицата на херувимите гледаха към очистилището.</verse>
				<verse number="10">И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока,</verse>
				<verse number="11">и я обкова с чисто злато, и наоколо ѝ направи златен венец;</verse>
				<verse number="12">и наоколо ѝ направи страници колкото една длан, а по страниците ѝ направи златен венец.</verse>
				<verse number="13">И изля за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли, при четирите ѝ крака;</verse>
				<verse number="14">и при страниците имаше гривни, за да се провират върлините за носене на трапезата.</verse>
				<verse number="15">И направи върлини от дърво ситим за носене на трапезата и ги покри със злато.</verse>
				<verse number="16">После направи от чисто злато съдове, отредени за трапезата: блюда, кадилници, шулци и чаши, за да се прави възлияние с тях.</verse>
				<verse number="17">И направи светилник от чисто злато; кована работа направи светилника; стъблата му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му излизаха от него;</verse>
				<verse number="18">от страните му излизаха шест вейки: три вейки на светилника от едната му страна, и три вейки на светилника от другата му страна;</verse>
				<verse number="19">три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на една вейка; и три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на друга вейка; тъй имаше на всички шест вейки, които излизаха от светилника.</verse>
				<verse number="20">А на стъблото на светилника имаше четири чашки като миндалов цвят с ябълчици и цветя:</verse>
				<verse number="21">на шестте вейки, които излизаха от него, имаше една ябълчица под първите две вейки, една ябълчица под вторите две вейки, и пак една ябълчица под третите две вейки;</verse>
				<verse number="22">ябълчиците и вейките им излизаха от него; той бе ш е изкован цял-целеничък от чисто злато.</verse>
				<verse number="23">И направи му седем кандилца, а също и щипци и пепелници за него от чисто злато;</verse>
				<verse number="24">направи го с всичките му принадлежности от един талант чисто злато.</verse>
				<verse number="25">И направи кадилния жертвеник от дърво ситим: лакът дълъг и лакът широк, четириъгълен, два лакти висок; от него излизаха роговете му;</verse>
				<verse number="26">и го обкова с чисто злато: горната му част и страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо златен венец;</verse>
				<verse number="27">под венеца му на двата негови ъгла направи две златни гривни, направи ги от двете му страни, за да провира в тях върлините, та да се носи;</verse>
				<verse number="28">върлините направи от дърво ситим и ги обкова със злато.</verse>
				<verse number="29">И направи миро за свещено помазване и благовонно кадиво, чисто, с изкуството на мироварец.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">И направи жертвеника на всесъжението от дърво ситим, пет лакти дълъг и пет лакти широк, четириъгълен, и три лакти висок;</verse>
				<verse number="2">и направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете излизаха от него, и го обкова с мед.</verse>
				<verse number="3">И направи всички принадлежности на жертвеника: котлета, лопатки, чаши, вилици и въгленици; всичките му принадлежности направи от мед.</verse>
				<verse number="4">И направи за жертвеника медна решетка като мрежа, и я тури в него отдолу до половината му;</verse>
				<verse number="5">и направи четири гривни на четирите ъгли на медната решетка, за да се провират върлините.</verse>
				<verse number="6">И направи върлините от дърво ситим, и ги обкова с мед,</verse>
				<verse number="7">и провря върлините в гривните отстрани на жертвеника, за да го носят с тях; направи го от дъски, празен отвътре.</verse>
				<verse number="8">И направи умивалника от мед и подножката му от мед с изящни изображения, които красяха входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="9">Направи и двора: от южната страна, към пладне, завесите му бяха от препреден висон, сто лакти дълги;</verse>
				<verse number="10">стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки — двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро.</verse>
				<verse number="11">И откъм северната страна завесите бяха сто лакти; стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки — двайсет; кукичките на стълбовете и скобите бяха от сребро.</verse>
				<verse number="12">И откъм западната страна завесите бяха петдесет лакти: стълбове за тях имаше десет, и подножки — десет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро.</verse>
				<verse number="13">И от предната страна към изток заве с ите бяха петдесет лакти.</verse>
				<verse number="14">За едната страна на дворните врата завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки — три.</verse>
				<verse number="15">И за другата страна (от двете страни на дворната врата) завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки — три.</verse>
				<verse number="16">Всички завеси в двора наоколо бяха от препреден висон,</verse>
				<verse number="17">а подножките на стълбовете — от мед; кукичките на стълбовете и скобите им — от сребро; а върховете им бяха обковани със сребро, и всички стълбове на двора бяха съединени със сребърни връзки.</verse>
				<verse number="18">А завесата на дворните врата бе везана работа от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, навсякъде дълга двайсет лакти, висока пет лакти, както и завесите на двора;</verse>
				<verse number="19">и стълбове за тях имаше четири, и медни подножки — четири; кукичките им бяха сребърни, а върховете им — обковани със сребро, и скобите им сребърни.</verse>
				<verse number="20">Всички колове около скинията и двора бяха медни.</verse>
				<verse number="21">Ето изброено онова, що бе употребено за скинията на откровението и направено по заповед на Моисея чрез левитите, под надзора на Итамара, син на свещеник Аарона.</verse>
				<verse number="22">А всичко, що Господ заповяда на Моисея, направи Веселиил, син на Урия, син Оров, от Иудино коляно,</verse>
				<verse number="23">и с него Ахолиав, син Ахисамахов, от Даново коляно, резбар, изкусен тъкач и везач на син, пурпурен, червен и висонов плат.</verse>
				<verse number="24">Всичкото злато, употребено в работа за всички принадлежности на светилището, злато, принесено в дар, беше двайсет и девет таланта и седемстотин и трийсет сикли, свещени сикли;</verse>
				<verse number="25">а среброто от преброените лииа на обществото бе ш е сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли, свещени сикли:</verse>
				<verse number="26">по половина сикла на човек, пресметнато според свещената сикла, от всекиго, който идва за преброяване, от двайсет години и нагоре, именно, от шестстотин и три хиляди и петстотин и петдесет души.</verse>
				<verse number="27">Сто таланта сребро бе употребено за изливане подножките на светилището и подножките на завесите; сто подножки от сто таланта, по талант за подножка;</verse>
				<verse number="28">а от хиляда седемстотин седемдесет и пет си к ли той направи кукички за стълбовете и обкова върховете им и направи за тях скоби.</verse>
				<verse number="29">А принесената в дар мед беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикли;</verse>
				<verse number="30">от нея той направи подножки за стълбовете при входа в скинията на свидетелството, и меден жертвеник, и медна решетка за него, и всички съдове на жертвеника,</verse>
				<verse number="31">и подножките за стълбовете на целия двор и подножките за стълбовете на дворните врата, и всички колове на скинията и всички колове около двора.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">А от синя, пурпурена и червена вълна направиха служебни одежди за служене в светилището; направиха и свещени одежди за Аарона, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="2">И направи ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:</verse>
				<verse number="3">изковаха листи от злато и ги нарязаха на нишки, за да ги втъкат между сините, пурпурените, червените и висоновите нишки, — всичко изкусна работа;</verse>
				<verse number="4">и направиха му нарамници за свързване; той беше свързан на двата си края.</verse>
				<verse number="5">И поясът на ефода, който беше отгоре му, еднаква с него работа, бе направен от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="6">И изработиха ониксови камъни, и ги вложиха в златни гнезденца и издълбаха на тях имената на Израилевите синове, както се дълбае на печат;</verse>
				<verse number="7">и ги вложи в нарамниците на ефода, за спомен на Израилевите синове, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="8">И направи нагръдник изкусна работа, също такава работа като ефода, от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:</verse>
				<verse number="9">той бе четириъгълен; нагръдника направиха двоен, една педя дълъг и една педя широк, той беше двоен;</verse>
				<verse number="10">и наредиха по него четири реда камъни; наред: рубин, топаз, изумруд, — това е първи ред;</verse>
				<verse number="11">втори ред: антракс, сапфир и елмаз;</verse>
				<verse number="12">трети ред: опал, ахат и аметист;</verse>
				<verse number="13">четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те бяха вложени в златни гнезденца.</verse>
				<verse number="14">Камъните бяха според броя на имената на Израилевите синове: те бяха дванайсет, според броя на имената им, и на всеки от тях беше издълбано, като на печат, по едно име, за дванайсетте колена.</verse>
				<verse number="15">На нагръдника направиха вити верижки плетена работа от чисто злато;</verse>
				<verse number="16">и направиха две златни гнезденца и две златни халчици и прикрепиха двете халчици за двата края на нагръдника;</verse>
				<verse number="17">и закачиха двете плетени златни верижки за двете халчици по краищата на нагръдника,</verse>
				<verse number="18">а двата края на двете верижки прикрепиха към двете гнезденца и ги прикрепиха към нарамниците на ефода откъм лицето му;</verse>
				<verse number="19">направиха още две златни халчици и прикрепиха към двата дру г и края на нагръдника върху ръба, към ефода, отвътре;</verse>
				<verse number="20">и направиха още две златни халчици и ги прикрепиха към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединява над пояса на ефода;</verse>
				<verse number="21">и вързаха нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връвчица от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода, както Господ бе заповядал на Моисея.</verse>
				<verse number="22">И за ефода направи горна риза, тъкана, цяла от синя вълна,</verse>
				<verse number="23">и в средата на горната риза направи отвор, като отвора на броня, и наоколо му обшивка, за да се не съдира;</verse>
				<verse number="24">по полите на горната риза направиха ябълки от синя, пурпурена и червена въ л на;</verse>
				<verse number="25">и направиха звънчета от чисто злато и окачиха звънчетата между ябълките наоколо по полите на горната риза:</verse>
				<verse number="26">звънче и ябълка, звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза за служене, както Господ бе заповядал на Моисея.</verse>
				<verse number="27">И направиха за Аарона и за синовете му тъкани хитони от висон,</verse>
				<verse number="28">и кидар от висон, и превръзки за глава от висон, и долна ленена дреха от препреден висон,</verse>
				<verse number="29">и пояс от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна, везана работа, както Господ бе заповядал на Моисея.</verse>
				<verse number="30">И направиха гладка плочица, венец на светинята, от чисто злато, и издълбаха на нея писмо, както издълбават на печат: „Светиня Господня“;</verse>
				<verse number="31">и вързаха за нея синя вълнена връвчица, та да се връзва о кидара отгоре, както Господ бе заповядал на Моисея.</verse>
				<verse number="32">Тъй се свърши цялата работа за скинията на събранието, и Израилевите синове направиха всичко: както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха.</verse>
				<verse number="33">И донесоха при Моисея скинията, покривката и всичките ѝ принадлежности, кукичките ѝ, дъските ѝ, върлините ѝ, стълбовете ѝ и подножките ѝ,</verse>
				<verse number="34">покривката от овнешки червени кожи и покривката от сини кожи и завесата, която закриваше,</verse>
				<verse number="35">ковчега на откровението и върлините му и очистилището,</verse>
				<verse number="36">трапезата с всичките ѝ принадлежности и хлябовете на предложението,</verse>
				<verse number="37">светилника от чисто злато, кандилцата му, кандилцата, наредени по него, и всичките му принадлежности, и светилния елей,</verse>
				<verse number="38">златния жертвеник и помазния елей, ароматите за кадиво и завесата за входа на скинията,</verse>
				<verse number="39">медния жертвеник и медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му,</verse>
				<verse number="40">дворните завеси, стълбовете и подножките, завесата на дворните врата, въжата и коловете и всички потребни вещи за служене в скинията на събранието,</verse>
				<verse number="41">служебните одежди за служене в светилището, свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие.</verse>
				<verse number="42">Както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха Израилевите синове всички тия работи.</verse>
				<verse number="43">И видя Моисей цялата работа, и ето, те я направиха: както бе заповядал Господ, тъй я и направиха. И Моисей ги благослови.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">Говори още Господ на Моисея и каза:</verse>
				<verse number="2">в първия месец, на първия ден от месеца, сглоби скинията на събранието</verse>
				<verse number="3">и тури в нея ковчега на откровението и покрий ковчега със завеса;</verse>
				<verse number="4">внеси трапезата и нареди на нея това, що е за нареждане, внеси светилника и постави му кандилцата;</verse>
				<verse number="5">постави златния жертвеник за кадене пред ковчега на откровението и окачи завесата при входа на скинията (на събранието);</verse>
				<verse number="6">постави и жертвеника на всесъжението пред входа на скинията на събранието;</verse>
				<verse number="7">постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода;</verse>
				<verse number="8">огради двор наоколо и окачи на дворните врата завесата.</verse>
				<verse number="9">И вземи помазния елей, помажи скинията и всичко, що е в нея, и освети нея и всичките ѝ принадлежности, и ще бъде света;</verse>
				<verse number="10">помажи жертвеника на всесъжението и всичките му принадлежности и освети жертвеника, и жертвеникът ще бъде голяма светиня;</verse>
				<verse number="11">и помажи умивалника и подножката му и го освети.</verse>
				<verse number="12">След това доведи Аарона и синовете му при входа на скинията на събранието и ги умий с вода;</verse>
				<verse number="13">облечи Аарона в свещените одежди, помажи го и го освети, за да Ми бъде свещеник.</verse>
				<verse number="14">Доведи и синовете му, и ги облечи с хитони,</verse>
				<verse number="15">и помажи ги, както помаза баща им, за да Ми бъдат свещеници, и помазването им ще ги освети за вечно свещенство в поколенията им.</verse>
				<verse number="16">И Моисей стори всичко: както му бе Господ заповядал, тъй и стори.</verse>
				<verse number="17">В първия месец на втората година (подир излизането им от Египет), в първия ден на месеца, бе сглобена скинията.</verse>
				<verse number="18">И сглоби Моисей скинията, тури подножките ѝ, постави дъските ѝ, намести върлините, изправи стълбовете ѝ,</verse>
				<verse number="19">разпъна покривката над скинията и тури покривалото върху покривката, както Господ бе заповядал на Моисея.</verse>
				<verse number="20">И взе та тури откровението в ковчега, и провря върлините в гривните на ковчега и тури върху ковчега очистилището;</verse>
				<verse number="21">внесе ковчега в скинията, окачи завесата и закри ковчега на откровението, както Господ бе заповядал на Моисея.</verse>
				<verse number="22">Постави трапезата в скинията на събранието, към северната страна на скинията, извън завесата,</verse>
				<verse number="23">наслага на нея ред хлябове пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея.</verse>
				<verse number="24">Той постави светилника в скинията на събранието срещу трапезата, на южната страна на скинията,</verse>
				<verse number="25">и тури кандилцата (му) пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея.</verse>
				<verse number="26">Постави златния жертвеник в скинията на събранието пред завесата,</verse>
				<verse number="27">и тури на него да гори благовонно кадиво, както Господ бе заповядал на Моисея.</verse>
				<verse number="28">Окачи завеса при входа на скинията;</verse>
				<verse number="29">постави и жертвеника на всесъжението при входа на скинията на събранието и принесе на него всесъжение и хлебен принос, както Господ бе заповядал на Моисея.</verse>
				<verse number="30">Постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и наля в него вода за миене,</verse>
				<verse number="31">и от него Моисей и Аарон и синовете му миеха ръцете си и нозете си:</verse>
				<verse number="32">колчем влизаха в скинията на събранието и се доближаваха до жертвеника (да служат), умиваха се (от него), както Господ бе заповядал на Моисея.</verse>
				<verse number="33">И огради двор наоколо скинията и жертвеника и окачи завесата на дворните врата. Тъй свърши Моисей работата.</verse>
				<verse number="34">Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията;</verse>
				<verse number="35">и Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълняше скинията.</verse>
				<verse number="36">Колчем се дигнеше облакът от скинията, Израилевите синове потегляха през всичките си пътувания;</verse>
				<verse number="37">ако се не дигнеше облакът, те не тръгваха, докле се не дигне;</verse>
				<verse number="38">защото облакът Господен стоеше над скинията денем, а нощем имаше над нея огън пред очите на целия дом Израилев през всичките им пътувания.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="3">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">И повика Господ Моисея и му каза от скинията на събранието, думайки:</verse>
				<verse number="2">обади на синовете Израилеви и им кажи: кога някой от вас иска да принесе Господу жертва, то, ако е от добитък, принасяйте жертвата си от едър и дребен добитък.</verse>
				<verse number="3">Ако жертвата му е всесъжение от едър добитък, нека я принесе от мъжко, що е без недостатък; нека я доведе при вратата на скинията на събранието, за да придобие благоволение пред Господа;</verse>
				<verse number="4">и да възложи ръката си върху главата на жертвата за всесъжение и ще придобие благоволение за очистване от греховете си;</verse>
				<verse number="5">и да заколи телеца пред Господа, а синовете Ааронови, свещениците, да донесат кръвта и да поръсят с кръвта околовръст жертвеника, що е при входа на скинията на събранието;</verse>
				<verse number="6">и да одере жертвата за всесъжение и да я разсече на части;</verse>
				<verse number="7">а синовете Ааронови, свещениците, да накладат на жертвеника огън и да наслагат на огъня дърва;</verse>
				<verse number="8">синовете Ааронови, свещениците, да наслагат частите, главата и тлъстината връз дървата, които са на огъня, върху жертвеника;</verse>
				<verse number="9">а вътрешностите на жертвата и нозете ѝ да измие с вода, и свещеникът да изгори всичко върху жертвеника: това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.</verse>
				<verse number="10">Ако жертвата му за всесъжение (Господу) е от дребен добитък, овци или кози, нека я принесе от мъжко, що е без недостатък (и нека възложи ръката си върху главата ѝ),</verse>
				<verse number="11">и да я заколи пред Господа отстрани на жертвеника към север, и синовете Ааронови, свещениците, да поръсят с кръвта ѝ околовръст жертвеника;</verse>
				<verse number="12">и да я разсекат на части, като отделят главата ѝ и тлъстината ѝ; и свещеникът да ги наслага върху дървата, които са на огъня върху жертвеника;</verse>
				<verse number="13">а вътрешностите и нозете свещеникът да измие с вода и да донесе всичко и да го изгори върху жертвеника; това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.</verse>
				<verse number="14">Ако ли принася Господу всесъжение от птици, нека принесе жертвата си от гургулици, или от млади гълъби;</verse>
				<verse number="15">свещеникът да я донесе при жертвеника, да ѝ извие главата, и да я изгори върху жертвеника, а кръвта да изцеди по стената на жертвеника;</verse>
				<verse number="16">да отдели гушата ѝ заедно с перата ѝ и да я хвърли до жертвеника към изток, на пепелището;</verse>
				<verse number="17">и да я скърши между крилете ѝ, без да ги отделя, и свещеникът да я изгори на жертвеника, върху дървата, които са на огъня: това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Ако някой иска да принесе Господу хлебна жертва, нека принесе пшенично брашно, да го полее с елей и да тури върху му ливан;</verse>
				<verse number="2">и да го донесе на синовете Ааронови, свещениците, и свещеникът да вземе пълна шепа от брашното с елея и всичкия ливан и да изгори това на жертвеника за спомен: това е жертва, благоухание, приятно Господу;</verse>
				<verse number="3">а остатъците от хлебната жертва да бъдат за Аарона и за синовете му; това е велика светиня от жертвите Господни.</verse>
				<verse number="4">Ако пък жертвата ти е от хлебен принос, печен в пещ, принасяй безквасни пшенични хлябове, замесени с елей, и безквасни питки, намазани с елей.</verse>
				<verse number="5">Ако жертвата ти е хлебен принос, печен в тава, тя трябва да бъде от пшенично брашно, замесено с елей, без квас;</verse>
				<verse number="6">разчупи го на късове и го полей с елей: това е хлебен принос (Господу).</verse>
				<verse number="7">Ако хлебната ти жертва е приготвена в подница, тя трябва да бъде от пшенично брашно с елей;</verse>
				<verse number="8">и приготвената от това жертва принеси Господу; представи я на свещеника, а той да я занесе при жертвеника;</verse>
				<verse number="9">и да вземе свещеникът част от тая жертва за спомен и да я изгори на жертвеника: това е жертва, благоухание, приятно Господу;</verse>
				<verse number="10">а остатъците от хлебната жертва да бъдат за Аарона и за синовете му; това е велика светиня от жертвите Господни.</verse>
				<verse number="11">Никаква хлебна жертва, която принасяте Господу, не правете квасна, защото нито квасно, нито мед не трябва да изгаряте за жертва Господу.</verse>
				<verse number="12">Тях принасяйте Господу като жертва от начатъци, а на жертвеника да се не слагат за приятно благоухание.</verse>
				<verse number="13">Всяка твоя хлебна жертва соли със сол и не оставяй жертвата си без солта на завета на твоя Бог: при всяка твоя жертва принасяй (на Господа, твоя Бог) сол.</verse>
				<verse number="14">Ако принасяш Господу хлебна жертва от първи плодове, принасяй за дар от първите си плодове очукани зърна от класове, изсушени на огън,</verse>
				<verse number="15">полей ги с елей и тури върху им ливан: това е хлебен принос;</verse>
				<verse number="16">и за спомен свещеникът да изгори част от зърната и елея с всичкия ливан: това е жертва Господу.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Ако жертвата на някого е мирна жертва, и ако той я принася от едър добитък, мъжко или женско, нека принесе Господу такава, която е без недостатък;</verse>
				<verse number="2">и да възложи тои ръката си върху главата на жертвата си и да я заколи при вратата на скинията на събранието; а синовете Ааронови, свещениците, да поръсят с кръвта жертвеника околовръст.</verse>
				<verse number="3">И от мирната жертва той да принесе в жертва Господу тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,</verse>
				<verse number="4">двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; да отдели това заедно с бъбреците;</verse>
				<verse number="5">и синовете Ааронови да изгорят това на жертвеника, заедно с всесъжението, що е върху дървата, на огъня: това е жертва, благоухание, приятно Господу.</verse>
				<verse number="6">Ако пък принася Господу мирна жертва от дребен добитък, мъжко или женско, нека принесе такава, която е без недостатък.</verse>
				<verse number="7">Ако принася агне за своя жертва, нека го представи пред Господа,</verse>
				<verse number="8">да възложи ръката си върху главата на жертвата си и да я заколи пред скинията на събранието, а синовете Ааронови да поръсят с кръвта ѝ жертвеника околовръст.</verse>
				<verse number="9">И от мирната жертва нека принесе в жертва Господу тлъстината ѝ, цялата опашка, като я отреже до самата гръбначна кост, и тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,</verse>
				<verse number="10">и двата бъбрека, и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; да отдели това заедно с бъбреците;</verse>
				<verse number="11">свещеникът да изгори това на жертвеника: това е храна на огъня — жертва Господу.</verse>
				<verse number="12">Ако пък принася жертва от кози, нека я представи пред Господа,</verse>
				<verse number="13">и да възложи ръката си върху главата ѝ, и да я заколи пред скинията на събранието, и синовете Ааронови да поръсят с кръвта ѝ жертвеника околовръст.</verse>
				<verse number="14">От нея да принесе в дар, в жертва Господу, тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,</verse>
				<verse number="15">и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; да отдели това заедно с бъбреците.</verse>
				<verse number="16">И свещеникът да ги изгори на жертвеника: това е храна на огъня — благоухание, приятно (Господу): всичката тлъстина е за Господа.</verse>
				<verse number="17">Това да е вечно узаконение в поколенията ви, във всичките ви жилища: да не ядете никаква тлъстина и никаква кръв.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">кажи на синовете Израилеви: кога някой неволно съгреши против каквито и да било заповеди Господни, и извърши нещо, което не бива да върши, —</verse>
				<verse number="3">ако помазаният свещеник е съгрешил и обвинил народа, то за греха си, с който е съгрешил, нека той от едрия добитък представи телец, без недостатък, Господу в жертва за грях,</verse>
				<verse number="4">и доведе телеца пред Господа при вратата на скинията на събранието, като възложи ръката си върху главата на телеца и заколи телеца пред Господа.</verse>
				<verse number="5">И да вземе помазаният свещеник (посветен чрез съвършено посвещение) от кръвта на телеца и да я внесе в скинията на събранието;</verse>
				<verse number="6">и да потопи той пръста си в кръвта и да поръси с кръвта седем пъти пред Господа пред завесата на светилището.</verse>
				<verse number="7">След това свещеникът да помаже с кръвта (от телеца) пред Господа роговете на жертвеника за благовонните кадения, който е в скинията на събранието, а останалата кръв на телеца да излее при подножието на жертвеника за всесъжение, който е при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="8">И да извади той от телеца за грях всичката му тлъстина, тлъстината, която обвива вътрешностите, и всичката тлъстина по вътрешностите,</verse>
				<verse number="9">и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; да отдели това заедно с бъбреците,</verse>
				<verse number="10">както се отделя от телеца за мирна жертва; и свещеникът да ги изгори на жертвеника за всесъжение.</verse>
				<verse number="11">Кожата пък на телеца и всичкото му месо с главата и нозете му и вътрешността му и нечистотиите му,</verse>
				<verse number="12">целия телец да изнесе вън от стана на чисто място, дето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва в огън: дето се изсипва пепелта, там да бъде изгорен.</verse>
				<verse number="13">Ако пък цялото израилско общество неволно е съгрешило, и делото бъде скрито от очите на събранието, и извърши против заповедите Господни нещо, което не бива да върши, и стане виновно,</verse>
				<verse number="14">то, кога се узнае грехът, с който са съгрешили, нека представят от цялото общество телец из едрия добитък в жертва за грях и да го доведат пред скинията на събранието;</verse>
				<verse number="15">народните стареи да възложат ръцете си върху главата на телеца пред Господа и да заколят телеца пред Господа.</verse>
				<verse number="16">А помазаният свещеник да внесе от кръвта на телеца в скинията на събранието</verse>
				<verse number="17">и, като потопи пръста си в кръвта (от телеца), да поръси седем пъти пред Господа пред завесата (на светилището);</verse>
				<verse number="18">и да помаже той с кръвта роговете на жертвеника (за благовонните кадения), що е пред лицето Господне в скинията на събранието, а останалата кръв да излее при подножието на жертвеника за всесъжение, който е при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="19">И да извади той от него всичката му тлъстина и да я изгори на жертвеника;</verse>
				<verse number="20">да извърши с телеца онова, което се извършва с телеца за грях; тъй трябва да направи с него, и тъй свещеникът ще ги очисти, и ще им се прости.</verse>
				<verse number="21">След това да изнесе телеца вън от стана и да го изгори тъй, както бе изгорил по-напрежния телец. Това е жертва за грях на народа.</verse>
				<verse number="22">Ако пък е съгрешил началник и неволно извършил нещо против заповедите на Господа, своя Бог, каквото не е трябвало да върши, и е станал виновен,</verse>
				<verse number="23">то, щом узнае греха си, с който е съгрешил, нека приведе за жертва козел без недостатък</verse>
				<verse number="24">и, като възложи ръката си върху главата на козела, да го заколи на мястото, дето се коли всесъжение пред Господа: това е жертва за грях.</verse>
				<verse number="25">Свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на жертвата за грях и да помаже роговете на жертвеника за всесъжение, а останалата кръв да излее при подножието на същия жертвеник;</verse>
				<verse number="26">всичката му пък тлъстина да изгори на жертвеника, както тлъстината от мирната жертва. Тъй свещеникът ще го очисти от греха му, и ще му бъде простено.</verse>
				<verse number="27">Ако някой от народа на страната неволно е съгрешил и извършил нещо против заповедите Господни, каквото не е трябвало да прави, и е станал виновен,</verse>
				<verse number="28">то, щом узнае греха, с който е съгрешил, нека приведе за жертва коза без недостатък, за греха си, с който е съгрешил,</verse>
				<verse number="29">и, като възложи ръката си върху главата на жертвата за грях, да заколи (козата) в жертва за грях на мястото, (дето колят) жертва за всесъжение.</verse>
				<verse number="30">Свещеникът да вземе с пръста си от кръвта ѝ и да помаже роговете на жертвеника за всесъжение, а останалата ѝ кръв да излее при подножието на жертвеника;</verse>
				<verse number="31">и да отдели той всичката ѝ тлъстина, както се отделя тлъстината от мирната жертва, и да я изгори на жертвеника за приятно Господу благоухание. Тъй свещеникът ще го очисти, и ще му бъде простено.</verse>
				<verse number="32">Ако пък поиска да принесе жертва за грях от овчето стадо, нека принесе женско без недостатък</verse>
				<verse number="33">и, като възложи ръката си върху главата на жертвата за грях, да я заколи в жертва за грях на мястото, дето колят жертва за всесъжение.</verse>
				<verse number="34">Свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на тая жертва за грях и да помаже роговете на жертвеника за всесъжение, а останалата ѝ кръв да излее при подножието на жертвеника.</verse>
				<verse number="35">Всичката ѝ пък тлъстина да отдели, както се отделя овчата тлъстина от мирната жертва, и да изгори това на жертвеника в жертва Господу. Тъй свещеникът ще го очисти от греха, с който е съгрешил, и ще му бъде простено.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Ако някой съгреши с това, че, бидейки запитан под клетва, не обади онова, на което е бил свидетел, що е видял, или знае, той взима върху си грях.</verse>
				<verse number="2">Или ако се допре до нещо нечисто, или до труп на нечист звяр, или до труп на нечист добитък, или до труп на нечист гад, без да е знаел за това, той е нечист и виновен.</verse>
				<verse number="3">Или ако се допре до човешка нечистота, каквато и да е нечистота, която осквернява, а не е знаел за това, но сетне узнае, — той е виновен.</verse>
				<verse number="4">Или ако някой безразсъдно се закълне с уста, че ще извърши нещо, без да знае, дали то е лошо, или добро, както обикновено човеците безразсъдно се кълнат, и сетне узнае, той е виновен в това.</verse>
				<verse number="5">Ако той е виновен в нещо от това и изповяда, какво е съгрешил,</verse>
				<verse number="6">нека принесе Господу за греха си, с който е съгрешил, жертва за вина от дребен добитък, овца или коза, за греха, и свещеникът ще го очисти от греха му.</verse>
				<verse number="7">Ако пък не е в състояние да принесе овца, то за греха си, с който е съгрешил, нека принесе Господу две гургулици, или два млади гълъба, единия — в жертва за грях, а другия — за всесъжение;</verse>
				<verse number="8">нека ги донесе на свещеника, и (свещеникът) да представи първом оная птица, която е за грях, и да ѝ скърши главата от шията ѝ, но да я не отделя;</verse>
				<verse number="9">и да поръси с кръвта от тая жертва за грях стената на жертвеника, а останалата кръв да изцеди при подножието на жертвеника: това е жертва за грях;</verse>
				<verse number="10">а другата да употреби за всесъжение според наредбите; тъй свещеникът ще го очисти от греха му, с който е съгрешил, и ще му се прости.</verse>
				<verse number="11">Ако пък не е в състояние да принесе две гургулици, или два млади гълъба, нека принесе за това, що е съгрешил, десета част от ефа пшенично брашно в жертва за грях; да го не полива с елей и да не туря отгоре му ливан, защото това е жертва за грях;</verse>
				<verse number="12">и да го донесе на свещеника, а свещеникът да вземе от него пълна шепа за спомен и да изгори върху жертвеника в жертва Господу: това е жертва за грях.</verse>
				<verse number="13">Тъй свещеникът ще го очисти от греха му, с който е съгрешил в някои от ония случаи, и ще му бъде простено; а (остатъкът) принадлежи на свещеника, като хлебен принос.</verse>
				<verse number="14">Говори още Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="15">ако някой извърши престъпление и неволно съгреши против посветеното Господу, нека за вината си принесе Господу от овчето стадо овен без недостатък, по твоя оценка, в сребърни сикли, според свещената сикла, в жертва за вина;</verse>
				<verse number="16">за оная светиня, против която е съгрешил, да заплати, като прибави при това една пета част, и нека даде това на свещеника, и свещеникът ще го очисти чрез овена на жертвата за вина, и ще му се прости.</verse>
				<verse number="17">Ако някой съгреши и извърши против заповедите Господни нещо, което не е трябвало да върши, и по незнание стане виновен и вземе върху си грях,</verse>
				<verse number="18">нека донесе на свещеника в жертва за вина овен без недостатък, по твоя оценка, и свещеникът ще заглади постъпката му, която е извършил по незнание, и ще му се прости.</verse>
				<verse number="19">Това е жертва за вина: съгрешил е пред Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">И каза Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">ако някой съгреши и извърши престъпление пред Господа и отрече пред ближния си онова, що му е било поверено, или у него оставено, или от него откраднато, или измами ближния си,</verse>
				<verse number="3">или намери нещо изгубено и отрече това и лъжливо се закълне за каквото и да е, което човеците вършат и чрез това грешат, —</verse>
				<verse number="4">то, като съгреши и стане виновен, той трябва да върне откраднатото, що е откраднал, или отнетото, що е отнел, или повереното, що му е било оставено, или изгубеното, що е намерил:</verse>
				<verse number="5">всичко това, за което лъжливо се е заклел, той трябва напълно да го върне и към това да прибави една пета част и даде ономува, комуто принадлежи, в деня, когато принася жертва за вина.</verse>
				<verse number="6">И за вината си нека принесе Господу при свещеника в жертва за вина от овчето стадо овен без недостатък, според твоя оценка,</verse>
				<verse number="7">а свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му бъде простено, каквото и да е сторил, всичко, в каквото се е той провинил.</verse>
				<verse number="8">Каза още Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="9">заповядай на Аарона и на синовете му: ето законът за всесъжение: всесъжението нека стои върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта, и огънят нека гори върху жертвеника (и да не изгасва).</verse>
				<verse number="10">Нека свещеникът облече ленената си дреха, като надене също и долната ленена дреха, и нека снеме пепелта от всесъжението, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника.</verse>
				<verse number="11">След това нека съблече дрехите си и облече други дрехи и нека изнесе пепелта вън от стана на чисто място.</verse>
				<verse number="12">А огънят на жертвеника да гори (и) да не изгасва; нека свещеникът запалва върху него дърва всяка заран, да слага отгоре му всесъжение, и да изгаря на него тлъстината на мирната жертва;</verse>
				<verse number="13">нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва.</verse>
				<verse number="14">Ето законът за хлебния принос: (свещениците) синовете Ааронови да го донасят пред Господа при жертвеника.</verse>
				<verse number="15">Нека (свещеникът) вземе с шепата си от хлебния принос и от пшеничното брашно и от елея и всичкия ливан, който е върху жертвата, и ги изгори на жертвеника: това е приятно благоухание, за спомен пред Господа.</verse>
				<verse number="16">А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно, на свето място; в двора на скинията на събранието да го ядат;</verse>
				<verse number="17">то не бива да се пече квасно. Това Аз им давам за дял от Моите жертви. Това е велика светиня, както жертвата за грях и жертвата за вина.</verse>
				<verse number="18">Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да я ядат. Това е вечен дял от жертвите Господни в поколенията ви. Всичко, що се допре до тях, ще се освети.</verse>
				<verse number="19">Каза още Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="20">ето приносът от Аарона и от синовете му, който ще принесат Господу в деня, когато той бъде помазан: десета част от ефа пшенично брашно за постоянна жертва; едната половина от това за заран, а другата — за вечер.</verse>
				<verse number="21">Жертвата трябва да бъде приготвена в тава, с елей; напоена с елеи, принасяй я на късове, както се начупва на късове хлебният принос; принасяй я за приятно Господу благоухание.</verse>
				<verse number="22">Това трябва да извършва свещеникът от синовете му, който е помазан вместо него: това е вечна Господня наредба. Жертвата трябва цяла да се изгаря.</verse>
				<verse number="23">И всеки хлебен свещеников принос трябва цял да се изгаря, а не да се изяда.</verse>
				<verse number="24">Каза още Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="25">кажи на Аарона и на синовете му: ето законът за жертвата за грях: жертвата за грях трябва да се коли пред Господа на онова място, дето се коли всесъжението. Това е велика светиня.</verse>
				<verse number="26">Свещеникът, който извършва жертва за грях, нека я яде; тя трябва да се изяда на свето място — в двора на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="27">Всичко, що се допре до месото ѝ, ще се освети; и ако с кръвта ѝ се опръска дрехата, изпери опръсканото на свето място.</verse>
				<verse number="28">Глиненият съд, в който тя се е варила, трябва да се строши; ако ли се е варила в меден съд, той трябва да се изчисти и измие с вода.</verse>
				<verse number="29">Всяко мъжко от свещенически род може да я яде: това е велика (Господня) светиня.</verse>
				<verse number="30">А всяка жертва за грях, от чиято кръв се внася в скинията на събранието, за очистяне в светилището, не бива да се яде: тя трябва да се изгаря на огъня.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Този е законът за жертвата за вина: това е велика светиня.</verse>
				<verse number="2">Жертвата за вина трябва да се коли на онова място, дето се коли всесъжението, и с кръвта ѝ да се ръси жертвеникът околовръст.</verse>
				<verse number="3">Приносителят трябва да представи всичката ѝ тлъстина, опашката и тлъстината, която обвива вътрешностите,</verse>
				<verse number="4">и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; нека отдели това заедно с бъбреците;</verse>
				<verse number="5">а свещеникът да изгори това на жертвеника в жертва Господу: това е жертва за вина.</verse>
				<verse number="6">Всяко мъжко от свещенически род може да я яде. Тя трябва да се яде на свето място: това е велика светиня.</verse>
				<verse number="7">Един е законът както за жертвата за грях, тъй и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който чрез нея извършва очистянето.</verse>
				<verse number="8">И когато свещеникът принася чия да е жертва за всесъжение, кожата от жертвата за всесъжението, която принася, принадлежи на свещеника.</verse>
				<verse number="9">И всеки хлебен принос, печен в пещ, и всеки такъв, приготвен в подница или в тава, принадлежи на свещеника, който я принася.</verse>
				<verse number="10">И всеки хлебен принос, смесен с елей, както и сух, принадлежи на всички синове Ааронови, по равен дял всекиму от тях.</verse>
				<verse number="11">Този е пък законът за мирната жертва, която се принася Господу:</verse>
				<verse number="12">ако някой я принася от благодарност, то заедно с благодарствената жертва, да принесе безквасни хлябове, месени с елей, и безквасни питки, намазани с елей, и пшенично брашно, напоено с елеи, хлябове, месени с елей.</verse>
				<verse number="13">При благодарствената мирна жертва, освен питки, нека принася като свой принос квасен хляб.</verse>
				<verse number="14">От всичкия си принос нека принесе едно кое и да е като възношение Господу: това да принадлежи на свещеника, който ръси с кръвта от мирната жертва.</verse>
				<verse number="15">Месото от благодарствената мирна жертва да се изяде в деня, когато се принася; от него да се не оставя до сутринта.</verse>
				<verse number="16">Ако ли някой принася жертва по оброк или от усърдие, то жертвата му се яде в деня, когато се принася; останалото от нея може да се яде и на другия ден.</verse>
				<verse number="17">А каквото от жертвеното месо остане до третия ден, да се изгори на огъня.</verse>
				<verse number="18">Ако пък ядат месото от мирната жертва на третия ден, тя не ще бъде благоприятна; на оногова, който я принесе, тя няма да се зачете за нищо: това е осквернение, и който яде от нея, ще вземе грях върху си.</verse>
				<verse number="19">Ако това месо се допре до нещо нечисто, да се не яде, а да се изгори на огън; чистото пък месо може да яде всеки чист.</verse>
				<verse number="20">Ако ли някой има върху си нечистота и яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.</verse>
				<verse number="21">И ако някой, след като се е допрял да нещо нечисто, до човешка нечистота, или до нечист добитък, или до някой нечист гад, яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.</verse>
				<verse number="22">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="23">кажи на синовете Израилеви: не яжте никаква тлъстина нито от вол, нито от овца, нито от коза.</verse>
				<verse number="24">Тлъстина от умряло и тлъстина от разкъсано от звяр може за всякакво нещо да се употребява; а колкото за ядене, не я яжте;</verse>
				<verse number="25">защото, който яде тлъстина от добитък, принесен в жертва Господу, ще бъде изтребен из народа си.</verse>
				<verse number="26">И никаква птича и добича кръв не яжте във всичките си жилища;</verse>
				<verse number="27">а който яде каква и да е кръв, ще бъде изтребен из народа си.</verse>
				<verse number="28">Говори още Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="29">кажи на синовете Израилеви: който представя Господу мирната си жертва, да принесе част от мирната жертва като принос Господу;</verse>
				<verse number="30">с ръцете си да я принесе в жертва Господу: тлъстината заедно с гърдите да принесе (и булото на черния дроб), като полюшва гърдите пред лицето Господне.</verse>
				<verse number="31">Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гърдите принадлежат на Аарона и на синовете му.</verse>
				<verse number="32">И дясната плешка от вашите мирни жертви, като възношение, давайте на свещеника.</verse>
				<verse number="33">Който от синовете Ааронови принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, нему и принадлежи като дял дясната плешка.</verse>
				<verse number="34">Защото Аз вземам от синовете Израилеви измежду мирните им жертви полюлените гърди и плешката на възношението и ги давам на свещеник Аарона и на синовете му за вечен дял от синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="35">Ето дялът на Аарона и дялът на синовете му от жертвите Господни от деня, когато застанат пред Господа да свещенодействуват,</verse>
				<verse number="36">що Господ заповяда да им дават синовете Израилеви от деня на помазването им. Това е вечна наредба в поколенията им.</verse>
				<verse number="37">Това е законът за всесъжение, хлебен принос, жертва за грях, жертва за ви на, жертва за посвещение и за мирна жертва,</verse>
				<verse number="38">що Господ даде Моисею на Синай планина, когато заповяда на синовете Израилеви в Синайската пустиня да принасят Господу своите приноси.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">вземи Аарона и синовете му с него, и одежди и помазен елей, и телец за жертва за грях и два овена, и кошница с безквасни хлябове,</verse>
				<verse number="3">и събери целия народ при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="4">Моисей направи тъй, както му заповяда Господ, и народът се събра при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="5">И рече Моисей на народа: ето що заповяда Господ да се направи.</verse>
				<verse number="6">И доведе Моисей Аарона и синовете му и ги уми с вода;</verse>
				<verse number="7">облече Аарона с хитон, препаса му пояса, облече му горната риза, тури му ефода, препаса го с пояса на ефода, като с него му стегна ефода,</verse>
				<verse number="8">преметна му нагръдника, а върху нагръдника тури „урим“ и „тумим“,</verse>
				<verse number="9">възложи на главата му кидара и на кидара отпред тури златната плочица, венец на светинята, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="10">Тогава Моисей взе помазен елей и помаза скинията и всички неща, що бяха в нея, и ги освети;</verse>
				<verse number="11">поръси с него жертвеника седем пъти и помаза жертвеника и всичките му принадлежности, и умивалника и подножника му, за да ги освети.</verse>
				<verse number="12">И изля (Моисей) от помазния елей върху главата на Аарона и го помаза, за да го освети.</verse>
				<verse number="13">Доведе Моисей синовете Ааронови, облече им хитони, препаса им пояси, и им тури кидари, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="14">И доведе (Моисей) телеца за жертва за грях, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на телеца, принасян за грях;</verse>
				<verse number="15">и закла го (Моисей), па взе от кръвта и с пръст помаза роговете на жертвеника околовръст, и очисти жертвеника, а останалата кръв изля при подножието на жертвеника, и го освети, за да го направи чист.</verse>
				<verse number="16">След това (Моисей) взе всичката тлъстина, що е по вътрешностите, булото на черния дроб, двата бъбрека и тлъстината им и ги изгори на жертвеника;</verse>
				<verse number="17">а телеца — кожата му, месото му и нечистотата му — изгори на огън вън от стана, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="18">И доведе (Моисей) овена за всесъжение, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на овена;</verse>
				<verse number="19">след това Моисей го закла и поръси с кръвта жертвеника околовръст,</verse>
				<verse number="20">разсече овена на части и изгори главата и частите и тлъстината;</verse>
				<verse number="21">а вътрешностите и нозете Моисей изми с вода и изгори на жертвеника целия овен; това е всесъжение за приятно благоухание, това е жертва Господу, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="22">И доведе (Моисей) другия овен, овена на посвещението, а Аарон и синовете му възложиха ръцете си върху главата на овена;</verse>
				<verse number="23">и Моисей го закла, и взе от кръвта му, и мазна края на дясното ухо на Аарона и палеца на дясната му ръка и големия пръст на дясната му нога.</verse>
				<verse number="24">И доведе Моисей синовете Ааронови и мазна с кръв края на дясното им ухо и палеца на дясната им ръка и палеца на дясната им нога, и поръси Моисей с кръвта жертвеника околовръст.</verse>
				<verse number="25">След това (Моисей) взе тлъстината, опашката и всичката тлъстина, която е по вътрешностите, булото на черния дроб, двата бъбрека и тлъстината им и дясната плешка;</verse>
				<verse number="26">и от кошницата с безквасните хлябове, която е пред Господа, взе един безквасен хляб и един хляб с елей и една питка, и ги сложи върху тлъстината и върху дясната плешка.</verse>
				<verse number="27">И всичко това тури в ръцете на Аарона и в ръцете на синовете му, и го принесе, като го полюшваше пред лицето Господне.</verse>
				<verse number="28">И взе Моисей това от ръцете им и го изгори на жертвеника заедно с всесъжението: това е жертва на посвещението за приятно благоухание, това е жертва Господу.</verse>
				<verse number="29">Взе Моисей гърдите и ги принесе, като ги полюшваше пред лицето Господне: това беше Моисеев дял от овена на посвещението, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="30">Взе Моисей от помазния елей и от кръвта, която беше на жертвеника, и поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него; и тъй освети Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него.</verse>
				<verse number="31">И каза Моисей на Аарона и на синовете му: сварете месото пред входа на скинията на събранието и там го яжте с хляба, който е в кошницата на посвещението, както ми бе заповядано и казано: Аарон и синовете му да го ядат;</verse>
				<verse number="32">а остатъците от месото и от хляба изгорете на огъня.</verse>
				<verse number="33">Седем дни не се отдалечавайте отвратата на скинията на събранието, докле не изтекат дните на вашето посвещение, защото посвещението ви трябва да се извършва през седем дена:</verse>
				<verse number="34">както днес бе направено, тъй ще се прави, по заповед Господня, за ваше очистване.</verse>
				<verse number="35">При входа на скинията на събранието стойте денем и нощем седем дена и бъдете на стража пред Господа, за да не умрете, защото тъй ми е заповядано (от Господа Бога).</verse>
				<verse number="36">Аарон и синовете му извършиха всичко, що бе заповядал Господ пред Моисея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">На осмия ден Моисей повика Аарона и синовете му и стареите Израилеви</verse>
				<verse number="2">и каза на Аарона: вземи си измежду воловете телец за жертва за грях и овен за всесъжение, и двата без недостатък, и ги представи пред лицето Господне;</verse>
				<verse number="3">а на синовете Израилеви кажи: вземете козел за жертва за грях, (и овен,) и телец, и агне, едногодишни, без недостатък, за всесъжение,</verse>
				<verse number="4">и вол и овен за мирна жертва, за да се извърши жертвоприношение пред лицето Господне, и хлебен принос, месен с елей, защото днес ще ви се яви Господ.</verse>
				<verse number="5">И донесоха онова, що бе заповядал Моисей, пред скинията на събранието, и дойде целият народ, та застана пред лицето Господне.</verse>
				<verse number="6">Моисей рече: ето какво заповяда Господ да направите, и ще ви се яви славата Господня.</verse>
				<verse number="7">Моисей рече на Аарона: пристъпи към жертвеника, принеси жертвата си за грях и всесъжението си, очисти себе си и народа; и принеси народната жертва и очисти народа, както заповяда Господ.</verse>
				<verse number="8">Тогава пристъпи Аарон до жертвеника и закла телеца, който беше за него, в жертва за грях:</verse>
				<verse number="9">синовете Ааронови му поднесоха кръвта, и той натопи пръста си в кръвта и намаза роговете на жертвеника, а останалата кръв изля при подножието на жертвеника;</verse>
				<verse number="10">тлъстината, бъбреците и булото на черния дроб от жертвата за грях изгори на жертвеника, както бе заповядал Господ на Моисея;</verse>
				<verse number="11">месото пък и кожата изгори на огън вън от стана.</verse>
				<verse number="12">И закла всесъжението, и Аароновите синове му поднесоха кръвта; той поръси с нея жертвеника околовръст;</verse>
				<verse number="13">и му донесоха всесъжерието на късове, и главата, и той ги изгори на жертвеника,</verse>
				<verse number="14">а вътрешностите и нозете изми и заедно с всесъжението изгори на жертвеника.</verse>
				<verse number="15">След това принесе принос от народа: взе козела, който беше за греха на народа, закла го и го принесе в жертва за грях, както и първия.</verse>
				<verse number="16">Принесе всесъжението и го извърши според наредбите.</verse>
				<verse number="17">Принесе хлебния принос и напълни с него шепите си, и освен утринното всесъжение изгори и него на жертвеника.</verse>
				<verse number="18">Закла вола и овена, които бяха от народа, за мирна жертва; а синовете на Аарона му поднесоха кръвта, и той поръси с нея жертвеника околовръст;</verse>
				<verse number="19">поднесоха и тлъстината от вола, и опашката от овена, и (тлъстината,) която покрива (вътрешностите), бъбреците и булото на черния дроб,</verse>
				<verse number="20">и сложиха тлъстината връз гърдите, и той изгори тлъстината върху жертвеника;</verse>
				<verse number="21">а гърдите и дясната плешка Аарон принесе, като ги полюшваше пред лицето Господне, както заповяда Моисей.</verse>
				<verse number="22">След това Аарон дигна ръце към народа, и го благослови, и слезна, след като извърши жертвата за грях, всесъжението и мирната жертва.</verse>
				<verse number="23">Тогава Моисей и Аарон влязоха в скинията на събранието и, като излязоха, благословиха народа. И славата Господня се яви на целия народ:</verse>
				<verse number="24">и излезе огън от Господа и изгори върху жертвеника всесъжението и тлъстината; и целият народ, като видя, извика от радост и падна ничком.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Надав и Авиуд, синове Ааронови, взеха всеки своята кадилница, и туриха в тях огън, и на него посипаха кадиво, и донесоха пред Господа чужд огън, за който Той не бе им заповядал;</verse>
				<verse number="2">и излезе огън от Господа и ги изгори, и те умряха пред лицето Господне.</verse>
				<verse number="3">И каза Моисей на Аарона: ето за кое говореше Господ, когато рече: в ония, които се приближават до Мене, ще се осветя и пред целия народ ще се прославя. Аарон мълчеше.</verse>
				<verse number="4">И повика Моисей Мисаила и Елцафана, синове на Узиила, Ааронов чичо, и каза им: идете, изнесете братята си от светилището вън от стана.</verse>
				<verse number="5">Отидоха и ги изнесоха в хитоните им вън от стана, както каза Моисей.</verse>
				<verse number="6">А на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара Моисей каза: главите си не откривайте и дрехите си не раздирайте, за да не умрете и да не навлечете гняв върху цялото общество; но братята ви, целият дом Израилев, могат да оплакват изгорените, които Господ изгори;</verse>
				<verse number="7">и не излизайте от вратата на скинията на събранието, за да не умрете, защото помазният елей Господен е върху нас. И сториха според думите Моисееви.</verse>
				<verse number="8">И рече Господ на Аарона, думайки:</verse>
				<verse number="9">вино и силни пития да не пиеш, ти и синовете ти с тебе, когато влизате в скинията на събранието, (или пристъпвате към жертвеника,) за да не умрете; това е вечна наредба в поколенията ви,</verse>
				<verse number="10">за да може да отличавате свещено от несвещено и нечисто от чисто,</verse>
				<verse number="11">и да учите синовете Израилеви на всички наредби, които Господ им е казал чрез Моисея.</verse>
				<verse number="12">И каза Моисей на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: вземете хлебния принос, останал от жертвите Господни, и го яжте безквасен при жертвеника, защото това е велика светиня;</verse>
				<verse number="13">яжте го на свето място, защото това е твой дял и дял на синовете ти от жертвите Господни: тъй ми е заповядано (от Господа).</verse>
				<verse number="14">Полюлените гърди и плешката на възношението яжте на чисто място, ти и синовете ти и дъщерите ти с тебе, защото това ти е дадено като твой дял и като дял на синовете ти от мирните жертви на синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="15">Плешката на възношението и полюлените гърди да принасят заедно с жертвите на тлъстината, като ги полюшват пред лицето Господне, и това да бъде вечен дял за тебе и за синовете ти (и за дъщерите ти) с тебе, както заповяда Господ (на Моисея).</verse>
				<verse number="16">И подири Моисей козела за жертвата за грях, и ето, той бе изгорен. И разгневи се (Моисей) на Елеазара и Итамара, останалите Ааронови синове, и каза:</verse>
				<verse number="17">защо не ядохте жертвата за грях на свето място? тя е велика светиня и ви е дадена, за да снемете греховете от обществото и да ги очиствате пред Господа:</verse>
				<verse number="18">ето, кръвта ѝ не е внесена вътре в светилището, а вие трябваше да я ядете на свето място, както ми е заповядано.</verse>
				<verse number="19">Аарон каза на Моисея: ето, днес принесоха те жертвата си за грях и всесъжението си пред Господа, и такова нещо ми се случи; ако аз днес изям жертвата за грях, ще ли бъде това угодно Господу?</verse>
				<verse number="20">Чу Моисей и одобри.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Говори още Господ на Моисея и Аарона, като им каза:</verse>
				<verse number="2">кажете на синовете Израилеви: ето кои животни бива да ядете измежду всичкия добитък по земята:</verse>
				<verse number="3">яжте всеки добитък, който има раздвоени копита и на копитата — дълбок разрез, и който преживя.</verse>
				<verse number="4">Не яжте само тия от преживните и с раздвоени копита: камилата, защото тя преживя, но копитата ѝ не са раздвоени; тя е нечиста за вас;</verse>
				<verse number="5">скокливата мишка, защото преживя, но копитата ѝ не са раздвоени; тя е нечиста за вас;</verse>
				<verse number="6">заека, защото преживя, но копитата му не са раздвоени; той е нечист за вас;</verse>
				<verse number="7">свинята, защото копитата ѝ са раздвоени, и на копитата си има дълбок разрез, но не преживя; тя е нечиста за вас.</verse>
				<verse number="8">Месото им не яжте и до труповете им не се допирайте; те са нечисти за вас.</verse>
				<verse number="9">От всички животни, които са във водата, яжте тия, които имат перки и люспи във водата, в моретата, или в реките; тях да ядете.</verse>
				<verse number="10">Всички пък плаващи във водата и живеещи в нея, било в морета, било в реки, които нямат перки и люспи, мръсни са за вас;</verse>
				<verse number="11">те трябва да бъдат мръсни за вас: месото им не яжте и от труповете им се гнусете;</verse>
				<verse number="12">всички животни, които нямат перки и люспи във водата, са мръсни за вас.</verse>
				<verse number="13">А измежду птиците гнусете се от тия: (не бива да ги ядете, те са мръсни,) от орел, гриф и морски орел,</verse>
				<verse number="14">пиляк и сокол с породата му,</verse>
				<verse number="15">всякакъв гарван с породата му,</verse>
				<verse number="16">камилска птица, кукумявка, чайка и ястреб с породата му,</verse>
				<verse number="17">бухал, рибар и ибис,</verse>
				<verse number="18">лебед, пеликан и сип,</verse>
				<verse number="19">щъркел, гушавец с породата му, папуняк и прилеп.</verse>
				<verse number="20">Всички крилати влечуги, ходещи на четири нозе, са мръсни за вас;</verse>
				<verse number="21">от всички крилати влечуги, ходещи на четири нозе, яжте само ония, които имат пищяли над нозете си, за да скачат с тях по земята;</verse>
				<verse number="22">от тях яжте тия: скакалец с породата му, солам с породата му, харгол с породата му и хагаб с породата му.</verse>
				<verse number="23">Всяко друго крилато влечуго, с четири нозе, е мръсно за вас;</verse>
				<verse number="24">от тях ще се осквернявате: всеки, който се допре до трупа им, ще бъде нечист до вечерта;</verse>
				<verse number="25">и всеки, който понесе трупа им, да изпере дрехата си и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="26">Всеки добитък, който има раздвоени копита, но без дълбок разрез, и който не преживя, е нечист за вас: всеки, който се допре до него, да бъде нечист (до вечерта).</verse>
				<verse number="27">Ония от всички четвероноги зверове, които ходят на лапи, са нечисти за вас: всеки, който се докосне до трупа им, да бъде нечист до вечерта;</verse>
				<verse number="28">който понесе трупа им, да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта: те са нечисти за вас.</verse>
				<verse number="29">От животните, които пълзят по земята, ето кои са нечисти за вас: къртица, мишка, гущер с породата му;</verse>
				<verse number="30">анака, хамелеон, летаа, хомет и тиншемет, —</verse>
				<verse number="31">от всички влечуги те са нечисти за вас: всеки, който се допре до трупа им, да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="32">И всичко, връх каквото падне някое мъртво от тях, всеки дървен съд, или дреха, или кожа, или чувал, и всяка вещ, която се употребява в работа, да бъдат нечисти: те трябва да се турят във вода, и ще бъдат нечисти до вечерта, след това ще бъдат чисти;</verse>
				<verse number="33">ако ли някое от тях падне в какъв да е глинен съд, то каквото има в него, да бъде нечисто, и самия (съд) строшете.</verse>
				<verse number="34">Всяка храна, която е за ядене и на която се излее вода из такъв съд, да бъде (за вас) нечиста; и всяко питие, що е за пиене, в такъв съд да бъде нечисто.</verse>
				<verse number="35">Всичко, връх което падне нещо от трупа им, да бъде нечисто: пещ и огнище трябва да се разрушат, те са нечисти; и те трябва да бъдат нечисти за вас;</verse>
				<verse number="36">само извор и кладенец, дето има вода, си остават чисти; а който се докосне до трупа им, той е нечист.</verse>
				<verse number="37">И ако нещо от трупа им падне връх каквото и да е семе, което е за сеене, то е чисто за вас;</verse>
				<verse number="38">ако в това време, когато семето е поляно с вода, падне връх него нещо от трупа им, то е нечисто за вас.</verse>
				<verse number="39">И когато умре какъв да е добитък, който употребявате за храна, то оня, който се е допрял до трупа му, да бъде нечист до вечерта;</verse>
				<verse number="40">и оня, който яде мършата му, трябва да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта; и оня, който понесе трупа му, трябва да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="41">Всяко животно, що пълзи по земята, е мръсно за вас; не бива да го ядете;</verse>
				<verse number="42">всичко, що пълзи по корем, и всичко, що ходи на четири нозе, и многоногите измежду пълзящите по земята животни не яжте, защото са мръсни.</verse>
				<verse number="43">Не осквернявайте душите си с каквото и да е от пълзящите животни и не ставайте чрез тях нечисти; не се осквернявайте чрез тях,</verse>
				<verse number="44">защото Аз съм Господ, Бог ваш; осветявайте се и бъдете свети, защото Аз (Господ, Бог ваш) съм свет; и не осквернявайте душите си с каквото и да е пълзящо по земята животно,</verse>
				<verse number="45">защото Аз съм Господ, Който ви изведох от Египетската земя, за да бъда ваш Бог. И тъй, бъдете свети, защото Аз съм свет.</verse>
				<verse number="46">Това е законът за добитъка, за птиците, за всички животни, които живеят във водите, и за всички животни, които пълзят по земята,</verse>
				<verse number="47">за да различавате нечисто от чисто, и животните, които могат да се ядат, от животните, които не бива да се ядат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И каза Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">кажи на синовете Израилеви: жена, кога зачене и роди мъжко, да бъде нечиста седем дена; тя ще бъде нечиста, както през дните на месечното си страдание от очистяне;</verse>
				<verse number="3">а на осмия ден да му обрежат крайната плът;</verse>
				<verse number="4">и трийсет и три дена тя трябва да седи, за да се очисти от кървите си; тя не бива да се допира до нищо свещено и не трябва да се доближава до светилището, докато не изтекат дните на очистянето ѝ.</verse>
				<verse number="5">Ако пък роди женско, то през време на очистянето си да бъде нечиста две седмици, и шестдесет и шест дена да седи, за да се очисти от кървите си.</verse>
				<verse number="6">След като изтекат дните на очистянето ѝ, за сина или дъщерята, тя трябва да донесе на свещеника при входа на скинията на събранието едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях.</verse>
				<verse number="7">Той ще принесе това пред Господа и ще я очисти, и тя ще бъде чиста от кръвотечението си. Това е законът за оная, която е добила мъжко или женско.</verse>
				<verse number="8">Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Говори още Господ на Моисея и Аарона, думайки:</verse>
				<verse number="2">кога се появи някому по кожата на тялото оток, или лишеи, или петно, и по кожата на тялото му се покаже нещо, като рана от проказа, да го доведат при свещеник Аарона, или при едного от неговите синове, свещеници.</verse>
				<verse number="3">Свещеникът ще прегледа раната по кожата на тялото, и ако космите по раната са станали бели, и се вижда, че раната е задълбала в кожата на тялото му, то това е рана от проказа: свещеникът, като го прегледа, ще го обяви за нечист.</verse>
				<verse number="4">Ако пък по кожата на тялото му има бяло петно, но се види, че то не е задълбало в кожата, и космите по него не са станали бели, нека свещеникът затвори човека с раната за седем дена.</verse>
				<verse number="5">На седмия ден свещеникът да го прегледа, и ако раната не се изменя и не се уголемява по кожата, свещеникът да го затвори още за седем дена.</verse>
				<verse number="6">На седмия ден свещеникът пак ще го прегледа, и ако се забележи, че раната е станала по-малка и не се е уголемила по кожата, свещеникът да го обяви за чист: това са лишеи; нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.</verse>
				<verse number="7">Ако пък лишеите почнат да се уголемяват по кожата, след като той се е явявал пред свещеника за очистяне, трябва повторно да се покаже на свещеника.</verse>
				<verse number="8">Свещеникът, като види, че лишеите се уголемяват по кожата, да го обяви за нечист: това е проказа.</verse>
				<verse number="9">Ако някому излезе рана от проказа, нека го доведат при свещеника;</verse>
				<verse number="10">свещеникът да го прегледа, и ако отокът по кожата е бял, и косъмът е станал бял, и на отока има живо месо, —</verse>
				<verse number="11">това е застаряла проказа по кожата на тялото му; и свещеникът да го обяви за нечист и да го затвори, понеже е нечист.</verse>
				<verse number="12">Ако ли проказата се изрине по кожата, и проказата покрие цялата кожа на болния от главата до нозете, колкото могат да видят очите на свещеника,</verse>
				<verse number="13">и свещеникът види, че проказата е покрила цялото му тяло, да обяви болния за чист, понеже е станало бяло; той е чист.</verse>
				<verse number="14">Но щом се види, че по него има живо месо, той е нечист;</verse>
				<verse number="15">свещеникът, като види живо месо, да го обяви за нечист; живото месо е нечисто: това е проказа.</verse>
				<verse number="16">Ако ли живото месо се измени и стане бяло, нека той дойде при свещеника;</verse>
				<verse number="17">свещеникът да го прегледа, и ако раната е станала бяла, свещеникът да обяви болния за чист: той е чист.</verse>
				<verse number="18">Ако у някого по кожата на тялото е имало цирей, и е зараснал,</verse>
				<verse number="19">и на мястото на цирея се е показал бял оток, или петно бяло, или червеникаво, той трябва да се покаже на свещеника.</verse>
				<verse number="20">Свещеникът да го прегледа, и ако се види, че петното е по-дълбоко от кожата, и косъмът му е станал бял, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, тя се е изринала връх цирея.</verse>
				<verse number="21">Ако ли свещеникът види, че косъмът по него не е бял, и петното не е по-дълбоко от кожата, и освен това едвам се забелязва, свещеникът да го затвори за седем дена.</verse>
				<verse number="22">Ако петното почне да се разширява твърде много по кожата, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана.</verse>
				<verse number="23">Ако ли петното остава на мястото си и не се разширява, това е възпаление на цирея, и свещеникът да го обяви за чист.</verse>
				<verse number="24">Или ако някой има по кожата на тялото си изгорено, и върху заздравялото изгорено се появи червеникаво, или бяло петно,</verse>
				<verse number="25">и свещеникът види, че косъмът връх петното е станал бял, и то е задълбало в кожата, — това е проказа, тя се е изринала върху изгореното; и свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа.</verse>
				<verse number="26">Ако пък свещеникът види, че косъмът върху петното не е бял, и то не е подълбоко от кожата, и освен това едвам се забелязва, свещеникът да го затвори за седем дена.</verse>
				<verse number="27">На седмия ден свещеникът да го прегледа, и ако то се разширява твърде много по кожата, свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа.</verse>
				<verse number="28">Ако петното остава на мястото си и не се разширява по кожата, и освен това едвам се забелязва, това е оток от изгорено; свещеникът да го обяви за чист, понеже това е възпаление от изгорено.</verse>
				<verse number="29">Ако у мъж или жена излезе рана на главата или на брадата,</verse>
				<verse number="30">и свещеникът прегледа раната и види, че тя е задълбала в кожата, и че косъмът по нея е тънък, жълтеникав, свещеникът да ги обяви за нечисти: това е кел, проказа по главата или брадата.</verse>
				<verse number="31">Ако ли свещеникът прегледа раната от келя, и се окаже, че не е задълбала в кожата, и косъмът по нея не е черен, свещеникът да затвори келявия за седем дена.</verse>
				<verse number="32">На седмия ден свещеникът да прегледа раната, и ако келят се не разширява и по него няма жълтеникав косъм, и се види, че келят не е задълбал в кожата, —</verse>
				<verse number="33">болният да се остриже, но келявото място да се не остриже, и свещеникът повторно да затвори келявия за седем дена.</verse>
				<verse number="34">На седмия ден свещеникът да прегледа келя, и ако келят не се разширява по кожата, и се види, че не е задълбал в кожата, свещеникът да го обяви за чист: нека той изпере дрехите си и ще бъде чист.</verse>
				<verse number="35">След като се очисти, ако келят начене твърде много да се разширява по кожата,</verse>
				<verse number="36">и свещеникът види, че келят се разширява по кожата, то свещеникът да не търси жълтеникав косъм: той е нечист.</verse>
				<verse number="37">Ако пък келят си остава непроменен, и по него се вижда черен косъм, келят е преминал; той е чист, и свещеникът да го обяви за чист.</verse>
				<verse number="38">Ако у мъж или жена излязат по кожата на тялото им петна, бели петна,</verse>
				<verse number="39">и свещеникът види, че по кожата на тялото им има бледно-бели петна, — това е лишей, който се е изринал по кожата: той е чист.</verse>
				<verse number="40">Ако някому са изпадали космите на главата, такъв е плешив: той е чист;</verse>
				<verse number="41">ако пък космите му са изпадали отпред на главата, такъв е лис: той е чист.</verse>
				<verse number="42">Ако ли по плешивото място или по лисото се появи бяло или червеникаво петно, то по плешивото място или по лисото му се е изринала проказа.</verse>
				<verse number="43">Свещеникът да го прегледа, и ако види, че отокът на раната е бял или червеникав по плешивото или по лисото му място и изглежда като проказа по кожата на тялото,</verse>
				<verse number="44">такъв е прокажен, той е нечист; свещеникът да го обяви за нечист: на главата му има рана.</verse>
				<verse number="45">На прокажения, който има тая рана, дрехата да се раздере, и главата му да бъде открита, и да бъде забулен до устата, и да вика: нечист, нечист!</verse>
				<verse number="46">През всичко време, докле трае раната му, той трябва да бъде нечист; той е нечист и трябва да живее отделно; неговото жилище да е вън от стана.</verse>
				<verse number="47">Ако се яви зараза от проказа върху дреха, дреха вълнена, или дреха ленена,</verse>
				<verse number="48">или върху основа, или вътък ленен, или вълнен, или върху кожа, или върху каквото и да е кожено изделие,</verse>
				<verse number="49">и петното бъде зеленикаво или червеникаво върху дрехата, или кожата, или върху основата, или вътъка, или върху каквато и да е кожена вещ, — това е зараза от проказа: тя трябва да се покаже на свещеника.</verse>
				<verse number="50">Свещеникът да прегледа заразата и да затвори заразената вещ за седем дена.</verse>
				<verse number="51">На седмия ден свещеникът да прегледа заразеното, и ако заразата се е разширила по дрехата, или по основата, или по вътъка, или по кожата, или по каквото и да е кожено изделие, това е люта проказа, нечиста рана.</verse>
				<verse number="52">Той трябва да изгори дрехата, било основата, било вълнения или ленения вътък, било каквато и да било кожена вещ, връх която бъде заразата, защото това е люта проказа: трябва да се изгори на огън.</verse>
				<verse number="53">Ако свещеникът види, че заразата не се е разширила по дрехата, или по основата, или по вътъка, или по каквато и да било кожена вещ,</verse>
				<verse number="54">свещеникът да заповяда да се изпере онова, връх което има зараза, и повторно да го затвори за седем дена.</verse>
				<verse number="55">Ако след изпиране заразената вещ свещеникът види, че заразата не е променила вида си, то, дори и ако не се е разширила заразата, вещта е нечиста, и да се изгори на огън, това е изядена трапчинка върху лицето или върху опакото.</verse>
				<verse number="56">Ако ли пък свещеникът види, че след изпирането ѝ заразата едвам се забелязва, то свещеникът нека я отдере от дрехата, или от кожата, от основата, или от вътъка.</verse>
				<verse number="57">Ако ли се появи пак върху дрехата, или върху основата, или върху вътъка, или върху каквато и да е кожена вещ, това е зараза, която се изринва; да се изгори на огън онова, върху което е заразата.</verse>
				<verse number="58">Ако след като изпереш дрехата, или основата, или вътъка, или каквато и да е кожена вещ, заразата се изгуби от тях, те трябва повторно да се изперат, и ще бъдат чисти.</verse>
				<verse number="59">Този е законът за заразата от проказа върху дреха вълнена или ленена, върху основа или вътък, или върху каквато и да е кожена вещ, — как да се обявява тя чиста или нечиста.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">ето законът за прокажения, когато тоя трябва да бъде очистен: да го доведат при свещеника;</verse>
				<verse number="3">свещеникът да излезе вън от стана, и ако свещеникът види, че прокаженият се е изцерил от болестта проказа,</verse>
				<verse number="4">да заповяда да се вземат за оногова, който се очистя, две живи чисти птици, кедрово дърво, червена нишка и исоп.</verse>
				<verse number="5">И да заповяда свещеникът да се заколи едната птица над глинен съд, над жива вода;</verse>
				<verse number="6">а той сам да вземе живата птица, кедровото дърво, червената нишка и исопа, и да натопи тях и живата птица в кръвта от птицата, заклана над живата вода,</verse>
				<verse number="7">и да поръси седем пъти оногова, който се очистя от проказа, и да го обяви за чист, па да пусне живата птица в полето.</verse>
				<verse number="8">Оня, който се очистя, да изпере дрехите си, да остриже всичките си косми, да се умие с вода, и ще бъде чист; след това да влезе в стана и да престои седем дена вън от шатрата си.</verse>
				<verse number="9">На седмия ден той да си обръсне всичките косми, главата си, брадата си, веждите над очите си, всичките си косми да обръсне, да изпере дрехите си, да умие тялото си с вода, и ще бъде чист;</verse>
				<verse number="10">на осмия ден да вземе две мъжки шилета без недостатък, и едно женско шиле без недостатък, и три десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос, и един лог елей.</verse>
				<verse number="11">Свещеникът, който извършва очистянето, да постави оногова, който се очистя, заедно с тях пред Господа при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="12">И да вземе свещеникът едното мъжко шиле, и да го представи жертва за вина, и лога с елея, и да принесе това, като го полюшва пред Господа;</verse>
				<verse number="13">и да заколи мъжкото шиле на онова място, дето колят жертви за грях и всесъжение, на свето място, защото жертвата за вина, както и жертвата за грях, принадлежи на свещеника: това е велика светиня.</verse>
				<verse number="14">Свещеникът да вземе от кръвта на жертвата за вина и да помаже крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога.</verse>
				<verse number="15">След това свещеникът да вземе елей от лога и да излее на лявата си длан,</verse>
				<verse number="16">да потопи десния си пръст в елея, що е на лявата му длан, и с пръста си да поръси от елея седем пъти пред лицето Господне.</verse>
				<verse number="17">А с останалия елей, що е на дланта му, свещеникът да помаже крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога, на местата, дето е кръвта от жертва за вина.</verse>
				<verse number="18">Останалия пък елей, що е на дланта на свещеника, той да излее върху главата на оногова, който се очистя, и свещеникът ще го очисти пред лицето Господне.</verse>
				<verse number="19">И свещеникът да извърши жертва за грях и да очисти оногова, който се очистя, от нечистотата му; след това да заколи жертвата за всесъжение;</verse>
				<verse number="20">свещеникът да сложи всесъжението и хлебния принос върху жертвеника; и да очисти той човека, и тоя ще бъде чист.</verse>
				<verse number="21">Ако пък е беден и му не стига ръка, нека вземе за полюляване един овен в жертва за вина, та да се очисти, и една десета част от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос, и един лог елей,</verse>
				<verse number="22">и две гургулици, или два млади гълъба, каквото намери, — една от тия птици в жертва за грях, а другата за всесъжение.</verse>
				<verse number="23">В осмия ден на очистянето си да ги донесе той на свещеника при входа на скинията на събранието, пред лицето Господне.</verse>
				<verse number="24">Свещеникът да вземе шилето за жертва за вина и лога с елея, и да принесе това свещеникът, като го полюшва пред Господа.</verse>
				<verse number="25">И след като заколи шилето в жертва за вина, свещеникът да вземе от кръвта на жертвата за вина, да помаже крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, и палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога.</verse>
				<verse number="26">А от елея свещеникът да излее на лявата си длан;</verse>
				<verse number="27">и с елея, що е на лявата му длан, той да поръси с десния си пръст седем пъти пред лицето Господне.</verse>
				<verse number="28">И да помаже свещеникът с елея, що е на дланта му, крайчеца на дясното ухо на оногова, който се очистя, палеца на дясната му ръка и палеца на дясната му нога, на местата, дето е кръвта от жертвата за вина.</verse>
				<verse number="29">Останалия пък елей, що е на дланта му, да излее той върху главата на оногова, който се очистя, за да го очисти пред лицето Господне.</verse>
				<verse number="30">И да принесе свещеникът едната гургулица, или единия млад гълъб, каквото намери оня, който се очистя,</verse>
				<verse number="31">от онова, що му ръка стига, едната птица в жертва за грях, а другата за всесъжение, заедно с хлебния принос; и свещеникът да очисти оногова, който се очистя, пред лицето Господне.</verse>
				<verse number="32">Този е законът за прокажения, който през време на очистянето си няма достатъчно средства.</verse>
				<verse number="33">И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:</verse>
				<verse number="34">кога влезете в Ханаанската земя, която ви давам да владеете, и пратя зараза от проказа по къщите в земята на вашето владение,</verse>
				<verse number="35">тогава оня, чиято е къщата, трябва да отиде при свещеника и да каже: като че зараза се е появила в къщата ми.</verse>
				<verse number="36">Тогава свещеникът да заповяда да изпразнят къщата, преди да влезе свещеникът да прегледа заразата, за да не стане нечисто всичко, що е в къщата; след това свещеникът да дойде да прегледа къщата.</verse>
				<verse number="37">Ако той, след като прегледа заразата, види, че заразата по стените на къщата се състои от зеленикави или червеникави трапчинки, които изглеждат вдлъбнати в стената,</verse>
				<verse number="38">свещеникът да излезе из къщата до вратата ѝ и да затвори къщата за седем дена.</verse>
				<verse number="39">На седмия ден свещеникът пак да дойде и, ако види, че заразата се е разпространила по стените на къщата,</verse>
				<verse number="40">да заповяда да изкъртят камъните, по които има зараза, и да ги хвърлят вън от града на нечисто място;</verse>
				<verse number="41">а къщата извътре цяла да изстържат, и изстърганата мазилка да изхвърлят вън от града на нечисто място;</verse>
				<verse number="42">и да вземат други камъни и да ги зазидат вместо ония камъни, и да вземат друга мазилка, па да измажат къщата.</verse>
				<verse number="43">Ако заразата пак се появи и почне да вирее в къщата, след като са били изкъртени камъните и къщата изстъргана и измазана,</verse>
				<verse number="44">свещеникът да дойде и да прегледа, и ако заразата се е разпространила в къщата, това е люта проказа в оная къща; тя е нечиста.</verse>
				<verse number="45">Тая къща да се събори, а камъните ѝ, дървата ѝ и всичката мазилка от къщата да се изнесе вън от града на нечисто място.</verse>
				<verse number="46">Оня, който влиза в къщата през всичкото време, когато тя е била затворена, е нечист до вечерта;</verse>
				<verse number="47">и който спи в оная къща, трябва да изпере дрехите си (и да бъде нечист до вечерта); и който яде в оная къща, той трябва да изпере дрехите си (и да бъде нечист до вечерта).</verse>
				<verse number="48">Ако пък свещеникът дойде и види, че заразата в къщата не се е разпространила, след като къщата е била измазана, свещеникът да обяви къщата за чиста, понеже заразата е преминала.</verse>
				<verse number="49">И за да очисти къщата, да вземе две птици, кедрово дърво, червена нишка и исоп,</verse>
				<verse number="50">и да заколи едната птица над глинен съд, над жива вода.</verse>
				<verse number="51">След това да вземе кедровото дърво и исопа, червената нишка и живата птица, и да ги натопи в кръвта на закланата птица и в живата вода, па да поръси къщата седем пъти,</verse>
				<verse number="52">и да очисти къщата с кръвта на птицата и с живата вода, с живата птица и с кедровото дърво, с исопа и с червената нишка;</verse>
				<verse number="53">подир това да пусне живата птица в полето вън от града и да очисти къщата, и тя ще бъде чиста.</verse>
				<verse number="54">Този е законът за всяка зараза от проказа и за кел,</verse>
				<verse number="55">и за проказа по дрехи и по къщи, и за оток, и за лишеи и петна, —</verse>
				<verse number="56">за да се посочи, кога тия неща са нечисти и кога чисти: този е законът за проказата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:</verse>
				<verse number="2">обадете на синовете Израилеви и им кажете: ако някой има течение от тялото си, той е нечист поради течението си.</verse>
				<verse number="3">И ето (законът) за неговата нечистота от течението му: кога течението му изтича от тялото му, и кога течението му се задържа в тялото му, това е негова нечистота.</verse>
				<verse number="4">Всяка постелка, на която легне оня, който има течение, е нечиста; и всяка вещ, на която седне (оня, който има течение на семе), е нечиста.</verse>
				<verse number="5">И който се допре до постелката му, да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="6">Който седне на някоя вещ, на която е седял оня, който има течение, да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="7">И който се допре до тялото на оногова, който има течение, да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="8">Ако оня, който има течение, плюне върху чист, то тоя да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="9">И всяко седло, на което е седял оня, който има течение, нечисто (да бъде до вечерта);</verse>
				<verse number="10">и всеки, който се допре до какво и да е, що е било под него, нечист да бъде до вечерта; и който вдигне това, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="11">И всеки, до когото се допре оня, който има течение и не си е умил ръцете с вода, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="12">Глинен съд, до който се допре оня, който има течение, да се строши, а всеки дървен съд да се умие с вода (и да бъде чист).</verse>
				<verse number="13">А кога оня, който има течение, се освободи от течението си, да си отреди седем дена за очистянето си, да изпере дрехите си и да измие тялото си с жива вода, и да бъде чист;</verse>
				<verse number="14">и на осмия ден да си вземе две гургулици, или два млади гълъба, и да дойде пред лицето Господне при входа на скинията на събранието, и да ги даде на свещеника.</verse>
				<verse number="15">И свещеникът да принесе едната от тия птици в жертва за грях, а другата за всесъжение, и свещеникът да го очисти пред Господа от течението му.</verse>
				<verse number="16">Ако някому се случи изливане на семето, да измие с вода цялото си тяло и да бъде нечист до вечерта;</verse>
				<verse number="17">всяка дреха и всяка кожа, на която падне семе, трябва да се изпере с вода и да бъде нечиста до вечерта.</verse>
				<verse number="18">Ако мъж легне с жена и у него стане изливане на семе, те и двамата трябва да се измият с вода и да бъдат нечисти до вечерта.</verse>
				<verse number="19">Когато жена има кърваво течение, което тече из тялото ѝ, да стои отделена седем дни, докле се очисти; и всеки, който се допре до нея, да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="20">И всичко, на което тя легне, докато трае очистянето ѝ, да е нечисто; и всичко, на което седне, да е нечисто.</verse>
				<verse number="21">И всеки, който се допре до постелката ѝ, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="22">И всеки, който се допре до каквато и да е вещ, на която тя е седяла, да изпере дрехите си и да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="23">И ако някой се допре до каквото и да е нещо върху постелката, или върху оная вещ, на която тя е седяла, да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="24">Ако с нея преспи мъж, нечистотата ѝ да бъде върху него: той да бъде нечист седем дена, и всяка постелка, на която той легне, да бъде нечиста.</verse>
				<verse number="25">Ако някоя жена има кръвотечение много дни не през време на очистянето си, или ако тя има течение по-дълготрайно от обикновеното ѝ очистяне, то, докле тече нечистотата ѝ, тя е нечиста, както през време на очистянето си.</verse>
				<verse number="26">Всяка постелка, на която тя легне, докле трае течението ѝ, да бъде нечиста, както постелката през време на очистянето ѝ; и всяко нещо, на което седне, да бъде нечисто, както е то нечисто през време на очистянето ѝ.</verse>
				<verse number="27">И всеки, който се допре до тия неща, да бъде нечист, да изпере дрехите си и да се измие с вода, и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="28">А когато жената се освободи от течението си, да изброи седем дена и след това ще бъде чиста:</verse>
				<verse number="29">на осмия ден да си вземе две гургулици или два млади гълъба и да ги занесе на свещеника при входа на скинията на събранието;</verse>
				<verse number="30">и свещеникът да принесе една от птиците в жертва за грях, а другата — за всесъжение, и да я очисти пред Господа от течението на нечистотата ѝ.</verse>
				<verse number="31">Тъй предпазвайте синовете Израилеви от тяхната нечистота, за да не умрат, поради нечистотата си, като оскверняват Моето жилище, що е между тях.</verse>
				<verse number="32">Този е законът за оногова, който има течение, и за оногова, комуто се случи изливане на семето, що го прави нечист,</verse>
				<verse number="33">и за оная, която страда от кръвотечение, и за ония, които имат течение, мъж или жена, и за мъжа, който преспи с нечиста.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">И говори Господ на Моисея след смъртта на двамата Ааронови синове, когато те, след като пристъпиха (с чужд огън) пред лицето Господне, умряха,</verse>
				<verse number="2">и рече Господ на Моисея: кажи на брата си Аарона, да не влиза всяко време в светилището зад завесата пред очистилището, що е върху ковчега (на откровението), за да не умре, защото Аз ще се явявам над очистилището в облак.</verse>
				<verse number="3">Ето с какво трябва да влязва Аарон в светилището: с телец за жертва за грях и с овен за всесъжение;</verse>
				<verse number="4">той трябва да облича свещения ленен хитон, на долната половина на тялото му да бъде ленена дреха, и да се опасва с ленен пояс и да налага ленен кидар: това са свещени одежди; нека измива тялото си с вода и тогава да ги облича.</verse>
				<verse number="5">И от обществото на синовете Израилеви да вземе два козела (от козето стадо) в жертва за грях и един овен за всесъжение.</verse>
				<verse number="6">И да принесе Аарон телеца в жертва за грях за себе си и да очисти себе си и дома си.</verse>
				<verse number="7">Да вземе двата козела и да ги постави пред лицето Господне при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="8">Аарон да хвърли жребие за двата козела: едно жребие за Господа, а друго жребие за отпущане.</verse>
				<verse number="9">И да доведе Аарон козела, върху който е паднало жребието за Господа, и да го принесе в жертва за грях;</verse>
				<verse number="10">а козела, върху който е паднало жребието за отпущане, да остави жив пред Господа, за да извърши над него очистяне и да го изпрати в пустинята за отпущане (и той да понесе на себе си техните беззакония в непроходна земя).</verse>
				<verse number="11">След това Аарон да доведе телеца в жертва за грях за себе си, да очисти себе си и дома си и да заколи телеца в жертва за грях за себе си.</verse>
				<verse number="12">И да вземе кадилница, пълна с разгорени въглени от жертвеника, що е пред лицето Господне, и пълни шепи с благовонно ситно счукано кадиво, и да внесе зад завесата;</verse>
				<verse number="13">и да насипе кадивото върху огъня пред лицето Господне; и димът от кадивото ще покрие очистилището, що е над ковчега на откровението, за да не умре.</verse>
				<verse number="14">И да вземе от кръвта на телеца и с пръста си да поръси отпред очистилището и пред очистилището, седем пъти да поръси от кръвта с пръста си.</verse>
				<verse number="15">Тогава да заколи козела в жертва за грях за народа, и да внесе кръвта му зад завесата, и с кръвта му да извърши същото, каквото е извършил с кръвта на телеца, и да поръси с нея очистилището и пред очистилището, —</verse>
				<verse number="16">и да очисти светилището от нечистотиите на синовете Израилеви и от престъпленията им, във всичките им грехове. Тъй трябва да постъпи той и със скинията на събранието, която е между тях, сред нечистотиите им.</verse>
				<verse number="17">Кога влиза да очисти светилището и докато излезе, в скинията на събранието не бива да има никого другиго. Така той ще очисти себе си, дома си и цялото Израилево общество.</verse>
				<verse number="18">След това да пристъпи към жертвеника, що е пред лицето Господне, да го очисти и да вземе от кръвта на телеца и от кръвта на козела, та да помаже роговете на жертвеника околовръст,</verse>
				<verse number="19">и да го поръси с кръвта от пръста си седем пъти, да го очисти и да го освети от нечистотиите на синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="20">И като очисти светилището, скинията на събранието и жертвеника (и като очисти свещениците), да доведе живия козел,</verse>
				<verse number="21">да възложи Аарон двете си ръце върху главата на живия козел, да изповяда над него всички беззакония на синовете Израилеви, всичките им престъпления и всичките им грехове, и да ги сложи върху главата на козела, па да го изпрати с нарочен човек в пустинята;</verse>
				<verse number="22">и козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в непроходна земя; тъй да пусне козела в пустинята.</verse>
				<verse number="23">Тогава Аарон да влезе в скинията на събранието, да съблече ленените одежди, които бе облякъл при влизането си в светилището, и там да ги остави,</verse>
				<verse number="24">и да измие тялото си с вода на свето място, да облече дрехите си, да излезе и да извърши всесъжение за себе си и всесъжение за народа, и да очисти себе си (дома си) и народа (и свещениците);</verse>
				<verse number="25">тлъстината пък от жертвата за грях да изгори с дим върху жертвеника.</verse>
				<verse number="26">А оня, който е отвеждал козела за отпущане, да изпере дрехите си, да измие тялото си с вода, и тогава може да влезе в стана.</verse>
				<verse number="27">А телеца за грях и козела за грях, чиято кръв бе внесена за очистяне в светилището, да ги изнесат вън от стана, и да изгорят на огъня кожите им, месото им и нечистотата им;</verse>
				<verse number="28">който ги изгори, да изпере дрехите си и да измие тялото си с вода, и тогава може да влезе в стана.</verse>
				<verse number="29">И това да бъде за вас вечна наредба: в седмия месец, на десетия (ден) от месеца, смирявайте душите си, и никаква работа не вършете, ни вие туземците, ни пришълецът, поселен между вас,</verse>
				<verse number="30">защото в тоя ден ви очистват, за да ви направят чисти от всички ваши грехове, та да станете чисти пред лицето Господне;</verse>
				<verse number="31">това е събота — почивка за вас: смирявайте душите си: това е вечна наредба.</verse>
				<verse number="32">А очистянето да извършва оня свещеник, който ще бъде помазан и посветен да свещенодействува вместо баща си: той да облече ленени одежди, одежди свещени,</verse>
				<verse number="33">да очисти святая святих и скинията на събранието, жертвеника да очисти, и свещениците и целия събран народ да очисти.</verse>
				<verse number="34">Това да бъде за вас вечна наредба: да се извършва очистяне над синовете Израилеви от всичките им грехове веднъж в годината. И Аарон направи тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">обади на Аарона и на синовете му и на всички синове Израилеви и им кажи: ето какво заповядва Господ:</verse>
				<verse number="3">ако някой от дома Израилев (или от пришълците, присъединени към вас) заколи телец или овца или коза в стана, или вън от стана,</verse>
				<verse number="4">а не доведе при входа на скинията на събранието, (за да принесе всесъжение или жертва за спасение, угодна Господу, за приятно благоухание, и ако някой заколи вън от стана и не донесе при входа на скинията на събранието,) за да представи за жертва Господу пред жилището Господне, то на оня човек да се вмени кръвта: той е пролял кръв, затова да се изтреби оня човек измежду народа си.</verse>
				<verse number="5">Това ще става, за да довеждат синовете Израилеви жертвите си, които колят на полето, да ги довеждат пред Господа при входа на скинията на събранието, при свещеника, и да ги колят Господу за мирни жертви,</verse>
				<verse number="6">и за да поръси свещеникът с кръвта жертвеника Господен при входа на скинията на събранието и да изгори тлъстината за приятно Господу благоухание;</verse>
				<verse number="7">та занапред да не принасят жертвите си на идолите, подир които блудно ходят. Това да бъде за тях вечна наредба в поколенията им.</verse>
				<verse number="8">Кажи им още: ако някой от дома Израилев или от пришълците, които живеят между вас, принася всесъжение или жертва</verse>
				<verse number="9">и я не доведе при входа на скинията на събранието, за да я принесе Господу, то такъв човек да се изтреби измежду народа си.</verse>
				<verse number="10">Ако някой от дома Израилев и от пришълците, които живеят между вас, яде каквато и да е кръв, то ще обърна лицето Си против душата на оногова, който яде кръв, и ще я изтребя измежду народа ѝ,</verse>
				<verse number="11">защото душата на тялото е в кръвта, и Аз съм ви я отредил за жертвеника, за да се извършва чрез нея очистяне на душите ви, понеже тая кръв очистя душата;</verse>
				<verse number="12">поради това и казах на синовете Израилеви: никоя душа между вас не бива да яде кръв, па и пришълецът, който живее между вас, не бива да яде кръв.</verse>
				<verse number="13">Ако някой от синовете Израилеви и от пришълците, които живеят между вас, хване на лов звяр или птица, която се яде, той да остави кръвта ѝ да изтече и да я засипе с пръст;</verse>
				<verse number="14">защото душа на всяко тяло е кръвта му, тя е неговата душа; поради това казах на синовете Израилеви: не яжте кръв от никакво тяло, защото душа на всяко тяло е кръвта му: всеки, който я яде, ще бъде изтребен.</verse>
				<verse number="15">И всеки, който яде мърша или звероядина, туземец или пришълец, да изпере дрехите си, да се измие с вода и да бъде нечист до вечерта, а след това ще бъде чист;</verse>
				<verse number="16">ако пък не изпере (дрехите си) и не измие тялото си, ще понесе върху си своето беззаконие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">обади на синовете Израилеви и им кажи: Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="3">Не постъпвайте според делата на Египетската земя, в която живяхте, не постъпвайте и според делата на Ханаанската земя, в която ви водя, и не ходете според наредбите им:</verse>
				<verse number="4">изпълнявайте Моите закони, пазете Моите наредби, и според тях постъпвайте. Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="5">Пазете Моите наредби и Моите закони: който човек ги изпълнява, ще бъде жив. Аз съм Господ (Бог ваш).</verse>
				<verse number="6">Никой не бива да се приближава до сродница по плът, за да открие голотата ѝ. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="7">Голотата на баща си и голотата на майка си не откривай; тя ти е майка, не откривай голотата ѝ.</verse>
				<verse number="8">Голотата на бащината си жена не откривай: това е бащина ти голота.</verse>
				<verse number="9">Голотата на сестра си, бащина ти или майчина ти дъщеря, родена в къщи или вън от къщи, не откривай голотата им.</verse>
				<verse number="10">Голотата на синовата си дъщеря или на щеркината си дъщеря, не откривай голотата им, защото те са твоя голота.</verse>
				<verse number="11">Голотата на дъщерята от бащината ти жена, родена от баща ти, не откривай голотата ѝ, тя ти е сестра (по баща).</verse>
				<verse number="12">Голотата на бащината си сестра не откривай; тя е еднокръвна с баща ти.</verse>
				<verse number="13">Голотата на майчината си сестра не откривай, защото тя е еднокръвна с майка ти.</verse>
				<verse number="14">Голотата на бащиния си брат не откривай и до жена му се не доближавай: тя ти е стрина.</verse>
				<verse number="15">Голотата на снаха си не откривай; тя е жена на сина ти, не откривай голотата ѝ.</verse>
				<verse number="16">Голотата на братовата си жена не откривай, тя е братова ти голота.</verse>
				<verse number="17">Голотата на жена и на дъщеря ѝ не откривай; дъщерята на сина ѝ и дъщерята на дъщеря ѝ не вземай, за да откриеш голотата им: те ѝ са еднокръвни; това е беззаконие.</verse>
				<verse number="18">Не вземай жена заедно със сестра ѝ, та да я направиш съперница, за да откриеш при нея голотата ѝ, докато е жива.</verse>
				<verse number="19">И до жена, докле трае очистянето от нечистотиите ѝ, не се доближавай, за да откриеш голотата ѝ.</verse>
				<verse number="20">И с жената на ближния си не лягай, за да излееш семе и да се оскверниш с нея.</verse>
				<verse number="21">От децата си не давай за жертва на Молоха и не безчести името на твоя Бог. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="22">Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия.</verse>
				<verse number="23">И с никакъв добитък не лягай, за да излееш (семе) и да се оскверниш от него; и жена не бива да се подлага под добитък, за да се съвъкупи с него: това е гнусота.</verse>
				<verse number="24">Не се осквернявайте с нищо такова, защото с всичко това са се осквернили народите, които Аз прогонвам от вас:</verse>
				<verse number="25">и земята се оскверни, и Аз погледнах на беззаконието ѝ, и земята изхвърли своите жители.</verse>
				<verse number="26">А вие пазете Моите наредби и Моите закони и не вършете всички тия гнусотии, нито вие туземците, нито пришълецът, който живее между вас,</verse>
				<verse number="27">защото всички тия гнусотии са вършили людете на тая земя, които бяха преди вас, и земята се оскверни;</verse>
				<verse number="28">та земята да не изхвърли и вас, когато почнете да я осквернявате, както тя изхвърли народите, които бяха преди вас.</verse>
				<verse number="29">Защото, ако някой върши всички тия гнусотии, то душите на ония, които вършат това, ще бъдат изтребени измежду народа си.</verse>
				<verse number="30">И тъй, пазете Моите заповеди, за да не постъпвате според гнусните обичаи, както постъпваха преди вас, и да се не осквернявате с тях. Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">обади на цялото общество Израилеви синове и им кажи: бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет.</verse>
				<verse number="3">Всеки да се бои от майка си и баща си и да пази Моите съботи. Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="4">Не се обръщайте към идоли, и излени богове не си правете. Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="5">Кога принасяте Господу мирна жертва, принасяйте я, за да си придобиете благоволение.</verse>
				<verse number="6">Тя трябва да се яде в деня, когато я принасяте, и на втория ден, а каквото остане за третия ден, да се изгори на огън.</verse>
				<verse number="7">Ако някой я яде на третия ден, това е гнусно, това няма да бъде благоприятно.</verse>
				<verse number="8">Оня, който я яде, ще понесе грях върху си, понеже е осквернил светинята Господня, и такава душа ще бъде изтребена измежду народа си.</verse>
				<verse number="9">Кога жънете жетва на земята си, не дожънвай нивата си до края, а падналите при жетвата ти класове не събирай,</verse>
				<verse number="10">и лозето си не обирай досущ, и изпадалите в лозето зърна не събирай; остави това за сиромаха и пришълеца. Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="11">Не крадете, не лъжете и не се мамете един други.</verse>
				<verse number="12">Не се кълнете лъжливо в Мое име, и не осквернявай името на твоя Бог. Аз съм Господ (Бог ваш).</verse>
				<verse number="13">Не притеснявай ближния си и не бъди грабител. Заплатата на наемника не бива да остава у тебе до сутринта.</verse>
				<verse number="14">Глухия не хули и пред слепия не изпречвай нищо, о което може да се препъне; бой се от (Господа) твоя Бог. Аз съм Господ (Бог ваш).</verse>
				<verse number="15">Не вършете неправда, кога съдите; не бъди пристрастен към сиромах и не угаждай на големец; съди ближния си по правда.</verse>
				<verse number="16">Не ходи да клюкарствуваш между народа си и не въставай против живота на ближния си. Аз съм Господ (Бог ваш).</verse>
				<verse number="17">В сърцето си не враждувай против брата си; изобличи ближния си, и няма да понесеш грях заради него.</verse>
				<verse number="18">Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си. Аз съм Господ (Бог ваш).</verse>
				<verse number="19">Пазете Моите наредби; не свождай добитъка си с друга порода; не засявай нивата си с два рода семена: дреха от разнородна прежда, от вълна и лен не обличай.</verse>
				<verse number="20">Ако някой преспи с жена, и тя е робиня, сгодена за мъж, но още неоткупена, или свобода още не ѝ е дадена, да се накажат и двамата, ала не със смърт, защото тя не е била освободена:</verse>
				<verse number="21">нека той доведе Господу при входа на скинията на събранието жертва за вина, един овен в жертва за вината си;</verse>
				<verse number="22">и чрез овена за вината свещеникът да го очисти пред Господа от греха, що е извършил, и стореният грях ще му се прости.</verse>
				<verse number="23">Кога дойдете в земята, (която Господ Бог ще ви даде) и посадите какво и да е плодно дърво, считайте плодовете му за нечисти: три години те трябва да се считат за нечисти, не бива да се ядат;</verse>
				<verse number="24">а на четвъртата година всичките му плодове да бъдат посветени за хвала Господу;</verse>
				<verse number="25">на петата пък година можете да ядете плодовете му и да си берете всичката му рожба. Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="26">Не яжте нищо с кръв; не врачувайте и не гадайте.</verse>
				<verse number="27">Не стрижете главата си наоколо и не разваляйте края на брадата си.</verse>
				<verse number="28">Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви. Аз съм Господ (Бог ваш).</verse>
				<verse number="29">Не допущай дъщеря си да се оскверни с блудство, за да не изпадне земята в блудство, и да се не напълни земята с разврат.</verse>
				<verse number="30">Съботите Ми пазете и светилището Ми почитайте. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="31">Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="32">Пред побеляла глава ставай, почитай лицето на старец и бой се от (Господа) твоя Бог. Аз съм Господ (Бог ваш).</verse>
				<verse number="33">Кога пришълец се засели в земята ви, не го притеснявайте:</verse>
				<verse number="34">пришълецът, заселен между вас, да ви бъде също като ваш туземец; обичайте го като себе си; защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="35">Не вършете неправда, кога съдите, кога мерите, кога теглите и кога измервате:</verse>
				<verse number="36">къпоните ви да бъдат верни, теглилките ви верни, ефата вярна и инът верен. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя.</verse>
				<verse number="37">Пазете всичките Ми наредби и всичките Ми закони и ги изпълнявайте. Аз съм Господ (Бог ваш).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">кажи още на синовете Израилеви: който от синовете Израилеви и от пришълците, заселени между израилтяните, даде на Молоха от децата си, да се умъртви: народът на страната с камъни да го убие;</verse>
				<verse number="3">и Аз ще обърна лицето Си против оня човек и ще го изтребя измежду народа му, задето е дал на Молоха от децата си, за да оскверни Моето светилище и да обезчести Моето свето име.</verse>
				<verse number="4">И ако народът на страната закрива очи пред оня човек, когато даде на Молоха от децата си, и не го умъртви,</verse>
				<verse number="5">то Аз ще обърна лицето Си против оня човек и против рода му, и ще изтребя измежду народа му него и всички, които го последват в блудството и ходят блудно след Молоха.</verse>
				<verse number="6">И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народа ѝ.</verse>
				<verse number="7">Освещавайте се и бъдете свети, защото Аз съм Господ, (свет) Бог ваш.</verse>
				<verse number="8">Пазете Моите наредби и ги изпълнявайте, защото Аз съм Господ, Който ви освещавам.</verse>
				<verse number="9">Който хули баща си или майка си, да бъде умъртвен; той е хулил баща си и майка си: кръвта му е върху него.</verse>
				<verse number="10">Ако някой прелюбодействува с омъжена жена, ако някой прелюбодействува с жената на ближния си, — да бъдат умъртвени и прелюбодеецът и прелюбодейката.</verse>
				<verse number="11">Който легне с бащината си жена, той е открил голотата на баща си; и двамата да бъдат умъртвени: кръвта им е върху тях.</verse>
				<verse number="12">Ако някой легне със снаха си, и двамата да бъдат умъртвени: те са извършили мръсотия, кръвта им е върху тях.</verse>
				<verse number="13">Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях.</verse>
				<verse number="14">Ако някой се ожени за дъщеря и майка, това е беззаконие; с огън да бъдат изгорени и той и те, за да няма беззаконие между вас.</verse>
				<verse number="15">Който се съвъкупи с добитък, да бъде умъртвен, и добитъка убийте.</verse>
				<verse number="16">Ако жена отиде при някой добитък, за да се съвъкупи с него, убий жената и добитъка: те трябва да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях.</verse>
				<verse number="17">Ако някой вземе сестра си, бащина си дъщеря или майчина си дъщеря, и види голотата ѝ, и тя види голотата му: това е срам; да бъдат изтребени пред очите на синовете на своя народ; той е открил голотата на сестра си: той да понесе греха си.</verse>
				<verse number="18">Ако някой легне с жена, кога е болна от кръвотечение, и открие голотата ѝ, той е открил нейните течения, и тя е открила течението на кръвта си: и двамата да бъдат изтребени измежду народа си.</verse>
				<verse number="19">Голотата на майчината си сестра и голотата на бащината си сестра не откривай, защото такъв открива своята плът: такива да понесат греха си.</verse>
				<verse number="20">Който легне със стрина си, той е открил голотата на стрина си: те да понесат греха си, бездетни да умрат.</verse>
				<verse number="21">Ако някой вземе братова си жена: това е гнусно; той е открил голотата на брата си, те да бъдат бездетни.</verse>
				<verse number="22">Пазете всичките Ми наредби и всичките Ми закони и ги изпълнявайте, — за да ви не изхвърли земята, в която ви отвеждам да живеете.</verse>
				<verse number="23">Не постъпвайте според обичаите на народите, които ще прогоня отпред вас; защото те всичко това са вършили, и Аз възнегодувах против тях,</verse>
				<verse number="24">и ви казах: владейте земята им, и вам давам в наследство земята, дето тече мед и мляко. Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви отделих от всички народи.</verse>
				<verse number="25">Правете разлика между чист и нечист добитък, и между чиста и нечиста птица, и не осквернявайте душите си с добитък и птица и с всичко, що пълзи по земята, каквото съм отбелязал като нечисто.</verse>
				<verse number="26">Пред Мене бъдете свети, защото Аз съм свет Господ (Бог ваш), и Аз ви отделих от народите, за да бъдете Мои.</verse>
				<verse number="27">Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея: обади на свещениците, синовете Ааронови, и им кажи: да не се оскверняват с допиране до мъртвец от народа си.</verse>
				<verse number="2">Само до близък свой роднина, до майка си и баща си, до сина си и дъщеря си, до брата си</verse>
				<verse number="3">и сестра си, мома, живееща при него и неженена, бива да се допира, без да се осквернява;</verse>
				<verse number="4">и не бива да се осквернява с допиране до кого и да е от народа си, за да не стане нечист.</verse>
				<verse number="5">Не бива да бръснат главата си, да подстригват края на брадата си и да правят резки по тялото си.</verse>
				<verse number="6">Те трябва да бъдат свети пред своя Бог и не бива да безчестят името на своя Бог; защото принасят жертви Господу, хляб на своя Бог, и поради това трябва да бъдат свети.</verse>
				<verse number="7">Те не бива да се женят за блудница и опорочена, не бива да се женят и за жена, напусната от мъжа си, защото те са свети пред (Господа) своя Бог.</verse>
				<verse number="8">Имай свещеника за свет, защото той принася хляб на (Господа) твоя Бог: да ти бъде той свет, защото съм свет Аз, Господ, Който ви освещавам.</verse>
				<verse number="9">Ако свещеническа дъщеря се оскверни с блудство, тя безчести баща си: с огън да бъде изгорена.</verse>
				<verse number="10">А великият свещеник измежду братята си, на чиято глава е излян помазен елей, и който е осветен, за да облича свещени одежди, не бива да открива главата си и да раздира дрехите си;</verse>
				<verse number="11">и до никакъв мъртвец не бива да се доближава: не бива да се осквернява с допиране дори до умрелия си баща и до майка си.</verse>
				<verse number="12">И от светилището не бива да се отдалечава и да безчести светилището на своя Бог, защото върху него има освещение чрез помазния елей на неговия Бог. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="13">За жена той трябва да вземе мома (от народа си);</verse>
				<verse number="14">не бива да взема вдовица, или напусната, или опорочена (или) блудница, а мома от народа си той трябва да взема за жена;</verse>
				<verse number="15">той не бива до опорочва своето потомство в народа си, защото Аз съм Господ (Бог), Който го освещавам.</verse>
				<verse number="16">Говори още Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="17">кажи на Аарона: никой от твоето семе през всичките им родове, който има телесен недостатък, не бива да пристъпва, за да принася хляб на своя Бог.</verse>
				<verse number="18">Никой, който има телесен недостатък, не бива да пристъпва, нито човек сляп, нито хром, нито крънонос,</verse>
				<verse number="19">нито такъв, комуто ногата е строшена, или ръката строшена,</verse>
				<verse number="20">нито гърбав, нито дръглив, нито с белмо на окото, нито крастав, нито келяв, нито килав.</verse>
				<verse number="21">Никой човек от свещеник-Аароново семе, който е с телесен недостатък, не бива да пристъпва да принася жертви Господу; недостатък има върху него, затова не бива да пристъпва да принася хляб на своя Бог;</verse>
				<verse number="22">обаче хляба на своя Бог от великите светини и от светините той може да яде;</verse>
				<verse number="23">но до завесата не бива да се доближава и при жертвеника не бива да пристъпва, защото има недостатък върху него: той не бива да безчести Моето светилище, защото Аз съм Господ, Който го и освещавам.</verse>
				<verse number="24">И Моисей обади това на Аарона и на синовете му и на всички синове Израилеви.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">кажи на Аарона и на синовете му, да постъпват предпазливо със светините на синовете Израилеви и да не безчестят светото Мое име с това, що Ми посвещават. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="3">Кажи им: ако някой от цялото ви потомство във вашите родове, като има връх себе си нечистота, пристъпи към светините, които синовете Израилеви посветяват Господу, да се изтреби оная душа отпред лицето Ми. Аз съм Господ (Бог ваш).</verse>
				<verse number="4">Оня от семето Аароново, който е прокажен, или има течение, не бива да яде от светините, докле се не очисти: и който се допре до нещо нечисто от мъртвец, или комуто се случи изливане на семе,</verse>
				<verse number="5">или който се допре до някой нечист гад, и от него стане нечист, или до човек, и от него се оскверни от каквато и да е не чистота, —</verse>
				<verse number="6">тоя, който се е допрял до това, да бъде нечист до вечерта и не бива да яде от светините, преди да измие тялото си с вода;</verse>
				<verse number="7">но, щом залезе слънце, и той се очисти, тогава може да яде от светините, понеже това е негова храна.</verse>
				<verse number="8">Мърша или звероядина той не бива да яде, за да се не оскверни от това. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="9">Да пазят заповедите Ми, за да не понесат върху си грях и да не умрат в него, кога нарушат това. Аз съм Господ (Бог), Който ги освещавам.</verse>
				<verse number="10">Никой външен не бива да яде от светинята; който се е заселил у свещеник, както и наемникът, не бива да яде от светинята;</verse>
				<verse number="11">ако свещеникът си купи човек с пари, тоя може да яде от нея; също тъй и челядта му може да яде от неговия хляб.</verse>
				<verse number="12">Ако свещеническа дъщеря се омъжи за външен, тя не бива да яде от принасяните светини;</verse>
				<verse number="13">а кога свещеническа дъщеря остане вдовица, или бъде разведена, и няма деца, и се върне в бащината си къща, както е била в младините си, тогава тя може да яде хляба на баща си; но никой външен не бива да го яде.</verse>
				<verse number="14">Който по погрешка изяде нещо от светинята, трябва да върне на свещеника светинята и да прибави към нея петата ѝ част.</verse>
				<verse number="15">Самите свещеници не бива да опорочват светините, принасяни Господу от синовете Израилеви,</verse>
				<verse number="16">и не бива да навличат върху си вина за престъпление, кога ядат светините си, защото Аз съм Господ, Който ги освещавам.</verse>
				<verse number="17">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="18">обади на Аарона и на синовете му и на всички синове Израилеви и им кажи: ако някой от дома Израилев, или от пришълците (заселени) между израилтяните, било по някакъв оброк или от усърдие, принася своя жертва, каквато се принася Господу за всесъжение,</verse>
				<verse number="19">то, за да се придобие благоволение чрез това от Бога, жертвата трябва да бъде от едър добитък, от овци и от кози, мъжко, без недостатък;</verse>
				<verse number="20">никакво животно, което има недостатък, не принасяйте (Господу), защото с това няма да придобиете благоволение.</verse>
				<verse number="21">И ако някой принася Господу мирна жертва, изпълнявайки оброк, или от усърдие, (или през вашите празници) от едър или дребен добитък, то жертвата трябва да бъде без недостатък, за да бъде угодна Богу: тя не бива да има никакъв недостатък.</verse>
				<verse number="22">Животно сляпо, или хромо, или кърно, или болно, или краставо, или шугаво, такива не принасяйте Господу и от тях не давайте за жертва на жертвеника Господен.</verse>
				<verse number="23">Телец и агне с несъразмерно дълги или къси членове можеш да принесеш в жертва от усърдие; но ако е по оброк, това няма да бъде угодно Богу.</verse>
				<verse number="24">Животно подвито, чукано, с извадени зърна или скопено, не принасяйте Господу; и в земята си не правете това.</verse>
				<verse number="25">И от ръцете на другоземци не приемайте никакви такива животни за дар на вашия Бог, защото те са с повреда, имат недостатък: с тях няма да придобиете благоволение.</verse>
				<verse number="26">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="27">кога се роди теле, или агне, или яре, да престои при майка си седем дена, а от осмия ден и по-нататък ще бъде благоугодно за принасяне в жертва Господу;</verse>
				<verse number="28">но не колете нито крава, нито овца в един ден заедно с рожбата ѝ.</verse>
				<verse number="29">Ако принасяте Господу благодарствена жертва, принасяйте я тъй, че да придобиете чрез нея благоволение;</verse>
				<verse number="30">тя трябва да се изяде в същия ден, не оставяйте от нея до сутринта. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="31">Пазете заповедите Ми и ги изпълнявайте. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="32">Не безчестете светото Мое име, за да бъда свет между синовете Израилеви. Аз съм Господ, Който ви освещавам</verse>
				<verse number="33">и Който ви изведох из Египетската земя, за да бъда ваш Бог. Аз съм Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">обади на синовете Израилеви и им разправи за празниците Господни, през които трябва да се свикват свещени събрания. Ето Моите празници:</verse>
				<verse number="3">шест дни може да вършите работа, а седмият ден е събота за почивка, свещено събрание; никаква работа не вършете; това е събота Господня във всичките ви жилища.</verse>
				<verse number="4">Ето Господните празници, свещените събрания, които трябва да свиквате своевременно:</verse>
				<verse number="5">в първия месец, на четиринайсетия (ден) от месеца, вечерта е Пасха Господня.</verse>
				<verse number="6">А на петнайсетия ден от същия месец е празникът Господен Безквасници; седем дена яжте безквасни хлябове;</verse>
				<verse number="7">в първия ден имайте свещено събрание; не вършете никаква работа;</verse>
				<verse number="8">и през седемте дена принасяйте жертви Господу; в седмия ден също така да има свещено събрание; не вършете никаква работа.</verse>
				<verse number="9">Каза още Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="10">обади на синовете Израилеви и им кажи: кога дойдете в земята, която ви давам, и почнете да жънете там жетва, първия сноп от жетвата си донесете на свещеника;</verse>
				<verse number="11">той ще подигне тоя сноп пред Господа, за да придобиете благоволение; на втория ден от празника свещеникът ще го подигне;</verse>
				<verse number="12">и в деня, кога се повдига сноп, принесете във всесъжение Господу шиле, без недостатък,</verse>
				<verse number="13">и заедно с него за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, в жертва Господу, за приятно благоухание, и за възлияние към него четвърт ин вино;</verse>
				<verse number="14">никакъв нов хляб, нито сушени зърна, нито сурови не яжте до деня, в който ще принесете приноса на вашия Бог: това е вечна наредба в родовете ви по всички ваши жилища.</verse>
				<verse number="15">Избройте си от първия ден след празника, от деня, в който принасяте снопа за полюшване, седем пълни седмици,</verse>
				<verse number="16">до първия ден след седмата седмица избройте петдесет дни, и тогава принесете Господу нов хлебен принос:</verse>
				<verse number="17">от жилищата си принасяйте, като пръв плод Господу, два хляба за издигане, които трябва да бъдат из две десети от ефа пшенично брашно и квасни, изпечени.</verse>
				<verse number="18">Заедно с хлябовете представете седем агнета без недостатък, едногодишни, и от едрия добитък един телец и два овена (без недостатък); да бъде това за всесъжение Господу, и хлебен принос и възлияние към тях, в жертва, за приятно Господу благоухание.</verse>
				<verse number="19">Пригответе също от козето стадо един козел в жертва за грях и две шилета за мирна жертва (заедно с хляба от първия плод).</verse>
				<verse number="20">Свещеникът трябва да принесе това, като го полюшва пред Господа, заедно с полюшваните хлябове от първия плод и с двете шилета, и това ще бъде светиня Господу; (това да бъде) за свещеника (който го принася).</verse>
				<verse number="21">И свиквайте народа в тоя ден, имайте свещено събрание, никаква работа не вършете: това е вечна наредба по всичките ви жилища в поколенията ви.</verse>
				<verse number="22">Кога жънете жетва в земята си, не дожънвай нивата си до края, кога жънеш, и останалото от твоята жетва не събирай: остави го за сиромаха и пришълеца. Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="23">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="24">кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка, празник Тръби, свещено събрание (имайте);</verse>
				<verse number="25">никаква работа не вършете и принасяйте жертва Господу.</verse>
				<verse number="26">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="27">и на деветия (ден) от същия седми месец, в деня Очищение, имайте свещено събрание; смирявайте душите си и принасяйте жертва Господу;</verse>
				<verse number="28">никаква работа не вършете в тоя ден, защото това е ден за очистяне, за да се очистите пред лицето на Господа, вашия Бог.</verse>
				<verse number="29">А всяка душа, която се не смири в тоя ден, ще бъде изтребена измежду народа си.</verse>
				<verse number="30">Ако ли някоя душа върши каква годе работа в тоя ден, тая душа ще изтребя измежду народа ѝ.</verse>
				<verse number="31">Никаква работа не вършете: това е вечна наредба в поколенията ви, по всичките ви жилища;</verse>
				<verse number="32">това е за вас събота за почивка и смирявайте душите си, от вечерта на деветия (ден) от месеца; от вечерта до вечерта (на десетия ден от месеца) празнувайте вашата събота.</verse>
				<verse number="33">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="34">кажи на синовете Израилеви: от петнайсетия ден на същия седми месец е празник Шатри, седем дни за Господа;</verse>
				<verse number="35">в първия ден да има свещено събрание, никаква работа да не вършите;</verse>
				<verse number="36">през седемте дена принасяйте жертва Господу; на осмия ден да имате свещено събрание, и принасяйте жертва Господу: това е отдание на празника, никаква работа да не вършите.</verse>
				<verse number="37">Тия са Господните празници, през които трябва да свиквате свещени събрания, за да принасяте в жертва Господу всесъжение, хлебен принос, клани жертви и възлияния, всяко в деня си,</verse>
				<verse number="38">освен съботите Господни, освен даровете ви и освен всичките ви оброци и всичко, принасяно по ваше усърдие, що давате Господу.</verse>
				<verse number="39">А на петнайсетия ден от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен седем дена: в първия ден почивка и в осмия ден почивка.</verse>
				<verse number="40">В първия ден вземете си вейки от хубави дървета, вейки от палми и вейки от широколистни дървета и от речни върби, и веселете се пред Господа, вашия Бог, седем дена.</verse>
				<verse number="41">И празнувайте тоя Господен празник седем дена в годината: това е вечна наредба в поколенията ви; празнувайте го през седмия месец.</verse>
				<verse number="42">В сенници живейте седем дена; всеки туземец израилтянин трябва да живее в сенници.</verse>
				<verse number="43">за да знаят поколенията ви, че Аз в сенници поселих синовете Израилеви, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="44">И Моисей обади на синовете Израилеви за празниците Господни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">заповядай на синовете Израилеви да ти донесат елей чист, изцеден, за светиво, за да гори постоянно светилникът;</verse>
				<verse number="3">Аарон (и синовете му) трябва да го слагат пред Господа отвън завесата на ковчега на откровението в скинията на събранието всякога от вечер до заран: това е вечна наредба в поколенията ви;</verse>
				<verse number="4">на светилника от чисто злато да слагат кандилцата пред Господа всякога.</verse>
				<verse number="5">И вземи пшенично брашно и изпечи от него дванайсет хляба; във всеки хляб да има по две десети от ефа;</verse>
				<verse number="6">сложи ги в два реда, по шест в ред, на трапезата от чисто злато пред Господа.</verse>
				<verse number="7">И тури на (всеки) ред чист ливан (и сол); и това да бъде при хляба за спомен в жертва Господу.</verse>
				<verse number="8">Всеки съботен ден постоянно да се слагат тия хлябове пред Господа от страна на синовете Израилеви; това е вечен завет.</verse>
				<verse number="9">Те да принадлежат на Аарона и синовете му, които да ги ядат на свето място, защото това за тях е велика светиня от жертвите Господни: това е вечна наредба.</verse>
				<verse number="10">Тогава излезе пред синовете Израилеви синът на една израилтянка, когото бе родила от египтянин, и в стана се скара с един израилтянин;</verse>
				<verse number="11">синът на израилтянката хулеше името (Господне) и злословеше. И го доведоха при Моисея; (майка му се именуваше Саломит, Давриинова дъщеря, от Даново племе;)</verse>
				<verse number="12">и туриха го под стража, докле им се обяви волята Господня.</verse>
				<verse number="13">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="14">изведи хулителя вън от стана, и всички, които са чули, нека турят ръцете си върху главата му, и цялото общество да го убие с камъни;</verse>
				<verse number="15">и на синовете Израилеви кажи: който хули своя Бог, ще понесе греха си;</verse>
				<verse number="16">който хули името Господне, трябва да умре, с камъни да го убие цялото общество: бил пришълец, или туземец, ако почне да хули името (Господне), да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="17">Който убие човек, да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="18">Който убие добитък, да го заплати: добитък за добитък.</verse>
				<verse number="19">На оногова, който причини повреда върху тялото на ближния си, да се направи също, каквото е той направил:</verse>
				<verse number="20">строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; както той е причинил повреда на човека, тъй и нему да се направи.</verse>
				<verse number="21">Който убие добитък, да го заплати, а който убие човек, да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="22">Един съд да имате както за пришълеца, тъй и за туземеца, защото Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="23">Тогава Моисей говори на синовете Израилеви; и изведоха хулителя вън от стана и го убиха с камъни, и синовете Израилеви направиха, както бе заповядал Господ Моисею.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Говори още Господ на Моисея на планина Синай, думайки:</verse>
				<verse number="2">обади на синовете Израилеви и им кажи: кога дойдете в земята, която ви давам, земята трябва да почива в съботата Господня;</verse>
				<verse number="3">шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им;</verse>
				<verse number="4">а в седмата година нека бъде събота — почивка на земята, събота Господня: нивата си не засявай и лозето си не режи.</verse>
				<verse number="5">Каквото израсте само на нивата ти, не го пожънвай, и гроздето от нерязаните си лозя не обирай: нека това бъде година за почивка на земята;</verse>
				<verse number="6">и през почивката на земята това да бъде за храна на всички ви — на тебе и на твоя роб, на робинята ти, на наемника ти и на пришълеца, заселен при тебе;</verse>
				<verse number="7">на добитъка ти и на зверовете, които са на земята ти, да бъдат за храна всичките ѝ произведения.</verse>
				<verse number="8">И изброй си седем съботни години, седем пъти по седем години, за да ти излязат в седемте съботни години четирийсет и девет години;</verse>
				<verse number="9">и затръби с тръба в седмия месец, в десетия (ден) от месеца, в деня Очищение затръбете с тръба по цялата ваша земя;</verse>
				<verse number="10">и осветете петдесетата година и обявете свобода по земята на всичките ѝ жители: това да ви бъде юбилей; и всеки да се върне във владението си, и всеки да се върне между племето си.</verse>
				<verse number="11">Петдесетата година да ви бъде юбилей; не сейте и не жънете онова, което израсте само на земята, и не обирайте гроздето от нерязаните ѝ лози,</verse>
				<verse number="12">защото това е юбилей: свещен да бъде той за вас; от нивата яжте произведенията ѝ.</verse>
				<verse number="13">В юбилейната година всеки да се върне във владението си.</verse>
				<verse number="14">Ако продаваш нещо на ближния си, или купуваш нещо от ближния си, не се онеправдавайте един други;</verse>
				<verse number="15">ти трябва да купуваш от ближния си според броя на годините след юбилея, и според броя на годините на прихода той трябва да ти продава;</verse>
				<verse number="16">ако остават много години, дигни цената, ако остават малко години, смали цената, защото той ти продава жетвата за известно число години.</verse>
				<verse number="17">Не се онеправдавайте един други: бой се от твоя Бог, защото Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="18">Изпълнявайте наредбите Ми, пазете и изпълнявайте законите Ми, и спокойно ще живеете на земята;</verse>
				<verse number="19">и земята ще дава плода си, и ще ядете до насита и спокойно ще живеете на нея.</verse>
				<verse number="20">Ако кажете: какво ще ядем през седмата година, когато не ще сме сеяли, нито прибирали произведенията си?</verse>
				<verse number="21">Аз ще пратя върху ви благословението Си през шестата година, и тя ще принесе плод за три години;</verse>
				<verse number="22">и на осмата година ще сеете, но ще ядете от старите произведения до деветата година: докле не узреят произведенията ѝ, ще ядете от старото.</verse>
				<verse number="23">Земята не бива да се продава завинаги, защото земята е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници;</verse>
				<verse number="24">по цялата земя на вашето владение допущайте да се откупува земята.</verse>
				<verse number="25">Ако брат ти осиромашее и продаде от владението си. то да дойде близкият му роднина и да откупи продаденото от брата му.</verse>
				<verse number="26">Ако няма свой, който да му го откупи, но той сам се замогне и намери, колкото трябва за откупа,</verse>
				<verse number="27">то да пресметне годините от продажбата си и да върне останалото на оногова, комуто е продал, и отново да встъпи във владението си.</verse>
				<verse number="28">Ако ли не намери, колкото трябва, за да върне, продаденото да остане в ръцете на купувача до юбилейната година, а в юбилейната година да остане свободно, и отново да встъпи във владението си.</verse>
				<verse number="29">Ако някой продаде къща за живеене в град, ограден със стена, тя може да се изкупи докато изтече година от продажбата ѝ: през годината тя може да се откупи.</verse>
				<verse number="30">Ако пък не се откупи докато изтече цялата година, къщата, която е в град със стена, ще си остане завинаги у купувача ѝ в поколенията му и на юбилея няма да му бъде отнета.</verse>
				<verse number="31">А къщите в села, неоградени със стени, трябва да се считат като ниви: те (винаги) могат да се откупуват, и на юбилея те се отнемат.</verse>
				<verse number="32">А колкото до градовете на левитите, къщите в градовете на владението им, винаги могат да си откупуват левитите;</verse>
				<verse number="33">а който от левитите не откупи, то продадената къща в града на владението им ще бъде върната през юбилея, защото къщите в градовете на левитите са тяхно владение между синовете Израилеви;</verse>
				<verse number="34">и полето около техните градове не бива да се продава, защото то е тяхно вечно владение.</verse>
				<verse number="35">Ако брат ти осиромашее и изнемогне при тебе, подкрепи го, бил той пришълец или преселенец, та да живее при тебе.</verse>
				<verse number="36">Не вземай му лихва и печалба, и бой се от твоя Бог; (Аз съм Господ) нека брат ти живее при тебе.</verse>
				<verse number="37">Не давай му среброто си с лихва, нито храната си му давай за печалба.</verse>
				<verse number="38">Аз съм Господ, Бог ваш. Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя и да бъда ваш Бог.</verse>
				<verse number="39">Кога осиромашее у тебе брат ти, и ти се продаде, не го товари с робска работа:</verse>
				<verse number="40">той трябва да ти бъде като наемник, като преселенец; нека ти работи до юбилейната година,</verse>
				<verse number="41">а тогава нека си отиде от тебе, той сам и децата му с него, и да се върне между племето си и влезе пак във владението на бащите си, —</verse>
				<verse number="42">защото те са Мои роби, които Аз изведох из Египетската земя: те не бива да се продават, както се продават роби;</verse>
				<verse number="43">не бъди му жесток господар и бой се от твоя Бог.</verse>
				<verse number="44">А за да имаш свой роб и своя робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви;</verse>
				<verse number="45">тъй също и от децата на преселенците, заселени между вас, можете да купувате, и колкото се родят в земята ви от техния род, който е у вас, и те могат да бъдат ваша собственост;</verse>
				<verse number="46">можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари.</verse>
				<verse number="47">Ако твоят пришълец или твоят преселенец се замогне, а брат ти пред него осиромашее и се продаде на пришълеца, заселен при тебе, или някому от племето на пришълеца,</verse>
				<verse number="48">то след продажбата той може да бъде откупен: някой от братята му трябва да го откупи,</verse>
				<verse number="49">или стрико му или стриков му син трябва да го откупи, или който и да е от сродниците му, от племето му, да го откупи, или сам той, ако се замогне, да се откупи.</verse>
				<verse number="50">И да се разплати с купувача си, смятайки от годината, когато се е продал, до юбилейната година, и да върне среброто, за което се е продал според броя на годините, като се смята, че е бил у него временен наемник;</verse>
				<verse number="51">и ако остават още много години, то съразмерно с тях да върне за своя откуп среброто, за което е бил купен;</verse>
				<verse number="52">ако ли остават малко години до юбилейната година, да пресметне и съразмерно с годините да върне за своя откуп.</verse>
				<verse number="53">През всички години той да бъде при него като наемник; той не бива да му бъде жесток господар пред твоите очи.</verse>
				<verse number="54">Ако пък се не откупи по тоя начин, то в юбилейната година да излезе сам той и децата му с него,</verse>
				<verse number="55">защото синовете Израилеви са Мои роби; те са Мои роби, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Не си правете идоли и истукани, и не си издигайте стълбове, и не изправяйте в земята си камъни с образи, за да им се покланяте, защото Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="2">Пазете Моите съботи и почитайте Моето светилище: Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="3">Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате,</verse>
				<verse number="4">ще ви дам дъждове, когато потрябва, и земята ще даде рожбата си, и полските дървета ще дадат плода си.</verse>
				<verse number="5">И вършитбата ще трае у вас до гроздобер, гроздоберът ще трае до сеитба, и ще ядете хляба си до насита, и ще живеете на земята (си) безопасно.</verse>
				<verse number="6">Ще дам мир на земята (ви), ще легнете, и никой не ще ви обезпокои, ще пропъдя лютите зверове от земята (ви), и меч не ще мине през вашата земя.</verse>
				<verse number="7">И ще гоните враговете си, и те от меч ще паднат пред вас;</verse>
				<verse number="8">петима от вас ще прогонят сто души, и сто от вас ще прогонят десет хиляди, и враговете ви ще паднат от меч пред вас.</verse>
				<verse number="9">Ще погледна милостно към вас (и ще ви благословя), ще ви направя родливи, ще ви размножа, и ще утвърдя завета Си с вас.</verse>
				<verse number="10">И ще ядете от старото — ланското, и ще изхвърлите старото зарад новото.</verse>
				<verse number="11">Ще поставя жилището Си между вас, и душата Ми няма да се погнуси от вас.</verse>
				<verse number="12">Ще ходя между вас и ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ.</verse>
				<verse number="13">Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя, за да не бъдете там роби, и строших жеглите на ярема ви и ви поведох с дигнати глави.</verse>
				<verse number="14">Ако пък Ме не слушате и не изпълнявате всички тия заповеди,</verse>
				<verse number="15">ако презрете Моите наредби, и ако душата ви се погнуси от Моите закони, тъй че не ще изпълнявате всичките Ми заповеди, като нарушите завета Ми, —</verse>
				<verse number="16">то и Аз ще постъпя с вас тъй: ще ви пратя страхотии, изтощение и треска, от които ще ослабнат очите и ще се измъчи душата, и ще сеете семето си напразно, и вашите врагове ще го изядат.</verse>
				<verse number="17">Ще обърна лицето Си против вас, и ще паднете пред враговете си; над вас ще владеят враговете ви, и вие ще бягате, кога ви никой не гони.</verse>
				<verse number="18">Ако и при всичко това Ме не послушате, седмократно ще увелича наказанието за греховете ви;</verse>
				<verse number="19">ще сломя гордата ви упоритост, ще направя небето ви като желязо, и земята ви като мед;</verse>
				<verse number="20">и напразно ще се изтощава силата ви, и земята ви не ще даде своята рожба, и дървесата на земята (ваша) не ще родят плодовете си.</verse>
				<verse number="21">Ако ли (след това) тръгнете против Мене и не поискате да Ме слушате, ще ви прибавя седмократни удари за греховете ви:</verse>
				<verse number="22">ще ви изпратя полски зверове, които ще ви лишат от децата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви намалят, тъй че ще запустеят пътищата ви.</verse>
				<verse number="23">Ако и след това се не поправите и тръгнете против Мене,</verse>
				<verse number="24">то и Аз ще тръгна (с ярост) против вас и ще ви поразя седмократно за греховете ви.</verse>
				<verse number="25">И ще пратя срещу вас отмъстителен меч в отмъщение заради завета; ако пък се скриете в градовете си, ще ви пратя мор, и ще паднете в ръцете на врага.</verse>
				<verse number="26">Хляба, който подкрепя, ще унищожа у вас; десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви дават хляба с теглилка; ще ядете и няма да бъдете сити.</verse>
				<verse number="27">Ако ли и след това Ме не послушате и тръгнете против Мене,</verse>
				<verse number="28">и Аз ще тръгна с ярост против вас и ще ви накажа седмократно за греховете ви,</verse>
				<verse number="29">и ще ядете плътта на синовете си, и плътта на дъщерите си ще ядете.</verse>
				<verse number="30">Ще разоря вашите оброчища, ще разруша стълбовете ви, и ще хвърля труповете ви върху развалините от вашите идоли, и душата Ми ще се погнуси от вас.</verse>
				<verse number="31">Градовете ви ще обърна на пустиня и ще опустоша светилищата ви, и няма да мириша приятно благоухание от вашите (жертви).</verse>
				<verse number="32">Ще опустоша земята (ви), тъй че ще се смаят над нея вашите врагове, които се заселят в нея;</verse>
				<verse number="33">вас пък ще разпилея между народите и ще изтръгна меч подире ви; земята ви ще бъде пуста, и градовете ви — разорени.</verse>
				<verse number="34">Тогава земята ще се възнагради за своите съботи през всички дни, докато бъде пуста; когато бъдете в земята на вашите врагове, земята ще си почива и ще се възнагради за своите съботи;</verse>
				<verse number="35">тя ще си почива през всички дни, докато бъде пуста, колкото не си е почивала през съботите ви, когато живяхте в нея.</verse>
				<verse number="36">На останалите от вас ще вселя в сърцата страх в земята на враговете им, и шумът от разлюлян лист ще ги подгоня, и ще бягат като от меч, и ще падат, когато никой ги не гони;</verse>
				<verse number="37">и ще се спъват един друг, като бягащи от меч, без да ги гони някой, и не ще имате сила да противостоите на враговете си.</verse>
				<verse number="38">И ще загинете между народите, и ще ви погълне земята на враговете ви;</verse>
				<verse number="39">а останалите от вас ще изтлеят поради беззаконията си в земите на вашите врагове и поради беззаконията на бащите си ще изчезнат.</verse>
				<verse number="40">Тогава ще изповядат своето беззаконие и беззаконието на бащите си, задето са вършили престъпления против Мене и са отивали срещу Мене,</verse>
				<verse number="41">за което и Аз отидох (с ярост) против тях и ги отведох в земята на враговете им; тогава ще се смири необрязаното им сърце, тогава за беззаконията си ще получат отплата.</verse>
				<verse number="42">И Аз ще спомня завета Си с Иакова и завета Си с Исаака, и завета Си с Авраама ще спомня, и земята ще спомня.</verse>
				<verse number="43">Когато земята бъде напусната от тях и ще се възнаграждава за своите съботи, като бъде опразнена от тях, и те ще получат отплата за беззаконията си, задето презираха законите Ми и душата им се гнусеше от наредбите Ми,</verse>
				<verse number="44">и когато те бъдат в земята на враговете си, — Аз няма да ги презра и няма да се погнуся от тях дотам, че да ги изтребя и да разваля завета Си с тях, защото Аз съм Господ, техен Бог.</verse>
				<verse number="45">Ще си спомня заради тях завета с техните прадеди, които Аз изведох из Египетската земя пред очите на народите, за да им бъда Бог. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="46">Това са наредбите, заповедите и законите, които Господ чрез Моисея нареди между Себе Си и синовете Израилеви на планина Синай.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">обади на синовете Израилеви и им кажи: ако някой дава оброк да посвети Господу душа по твоя оценка,</verse>
				<verse number="3">оценката ти за мъж от двайсет до шейсет години да бъде петдесет сребърни сикли, според свещената сикла.</verse>
				<verse number="4">Ако ли е за жена, оценката ти да бъде трийсет сикли.</verse>
				<verse number="5">За мъжко от пет до двайсет години оценката ти да бъде двайсет сикли. а за женско — десет сикли.</verse>
				<verse number="6">За мъжко пък от месец до пет години оценката ти да бъде пет сребърни сикли, а за женско оценката ти — три сребърни сикли.</verse>
				<verse number="7">За мъж от шейсет години и нагоре оценката ти да бъде петнайсет сребърни сикли, а за жена — десет сикли.</verse>
				<verse number="8">Ако е сиромах и не му стига ръка да плати според оценката ти, нека го представят на свещеника, и свещеникът да го оцени: според състоянието на оногова, който е дал оброк, нека го оцени свещеникът.</verse>
				<verse number="9">Ако ли това бъде добиче от ония, които се принасят в жертва Господу, всичко, що се дава Господу, трябва да бъде свето;</verse>
				<verse number="10">то не бива да се променя и да се заменя добро с лошо, или лошо с добро; ако някой замени добиче с добиче, то и добичето и замяната му ще бъде светиня.</verse>
				<verse number="11">Ако това бъде някой нечист добитък, който се не принася в жертва Господу, такъв добитък да бъде представен на свещеника,</verse>
				<verse number="12">и свещеникът да го оцени, добър ли е той, или лош; както го оцени свещеникът, тъй и да бъде;</verse>
				<verse number="13">ако ли някой иска да го откупи, нека прибави към оценката ти една пета.</verse>
				<verse number="14">Ако някой посвещава Господу къщата си за светиня, нека свещеникът я оцени, добра ли е тя или лоша; както я оцени свещеникът, тъй и да бъде.</verse>
				<verse number="15">Ако оня, който я е посветил, поиска да откупи къщата си, нека прибави една пета част сребро от оценката ти, и тогава тя да бъде негова.</verse>
				<verse number="16">Ако някой посвети Господу от имота си нива, оценката ти да бъде съразмерна със засеяното: за един хомер посеян ечемик — петдесет сребърни сикли.</verse>
				<verse number="17">Ако някой посвещава нивата си от юбилейната година, трябва да стане според оценката ти.</verse>
				<verse number="18">Ако ли някой посвещава нивата си след юбилея, свещеникът да пресметне среброто съразмерно с годините, които остават до юбилейната година, и да спадне от оценката ти.</verse>
				<verse number="19">Ако ли оня, който е посветил нивата си, поиска да я откупи, нека прибави една пета част сребро от оценката ти, и тя да бъде негова.</verse>
				<verse number="20">Ако пък той не откупи нивата си, и нивата бъде продадена на друг човек, тя не може вече да се откупи:</verse>
				<verse number="21">тая нива, след като бъде освободена през юбилейната година, да бъде светиня Господня, като нива заклета; тя да бъде на свещеника имот.</verse>
				<verse number="22">Ако ли някой посвети Господу купена нива, която не е от нивите на имота му,</verse>
				<verse number="23">свещеникът да му пресметне количеството на оценката до юбилейната година, и той да я даде, според както е пресметнато, в същия ден, като светиня Господня;</verse>
				<verse number="24">а нивата в юбилейната година да мине пак на оногова, от когото е била купена и който владее оная земя.</verse>
				<verse number="25">Всяка твоя оценка да става според свещената сикла, двайсет гери трябва да бъдат в сиклата.</verse>
				<verse number="26">Само първородните измежду добитъка, които по първенство принадлежат Господу, никой не бива да посвещава: било вол, било дребен добитък, — те са Господни.</verse>
				<verse number="27">Ако пък добитъкът е нечист, да се откупува според оценката ти и да се прибавя към нея една пета част; ако се не откупи, да се продаде според оценката ти.</verse>
				<verse number="28">Само всичко заклето, което човек под клетва дава Господу от онова, що притежава, — било човек, добитък или нива от имота си, — не се продава и не се откупува: всичко заклето е велика светиня Господня;</verse>
				<verse number="29">всичко заклето, което човеци са заклели, не се откупува: то трябва да се предаде на смърт.</verse>
				<verse number="30">И всеки десетък по земята от земни семена и от дървесни плодове принадлежи Господу: това е светиня Господня;</verse>
				<verse number="31">ако някой поиска да откупи десетъка си, да прибави към цената му една пета част.</verse>
				<verse number="32">И всеки десетък от едър и дребен добитък, от всичко, което се падне под тоягата десето, трябва да бъде посветено Господу;</verse>
				<verse number="33">не бива да се гледа, добро ли е то, или лошо, и не бива да се заменя; ако ли някой го замени, тогава и то само и замяната му ще бъде светиня и не може да се откупи.</verse>
				<verse number="34">Това са заповедите, които Господ даде на Моисея за синовете Израилеви на планина Синай.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="4">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея в Синайската пустиня, в скинията на събранието, в първия (ден) от втория месец, на втората година, откак бяха излезли из Египетската земя, думайки:</verse>
				<verse number="2">пребройте цялото общество Израилеви синове според родовете им, според челядите им, според броя на имената им, всички от мъжки пол до един:</verse>
				<verse number="3">от двайсет години и нагоре, всички способни у Израиля за война; според опълченията им ги пребройте — ти и Аарон;</verse>
				<verse number="4">заедно с вас трябва да има от всяко коляно по един човек, който да е главатар на рода си.</verse>
				<verse number="5">И ето имената на мъжете, които ще бъдат с вас: от Рувима — Елицур, Шедеуров син;</verse>
				<verse number="6">от Симеона — Шелумиил, Цуришадаев син;</verse>
				<verse number="7">от Иуда — Наасон, Аминадавов син;</verse>
				<verse number="8">от Исахара — Натанаил, Цуаров син;</verse>
				<verse number="9">от Завулона — Елиав, Хелонов син;</verse>
				<verse number="10">от синовете на Иосифа: от Ефрема — Елишама, Амиудов син; от Манасия Гамалиил, Педацуров син;</verse>
				<verse number="11">от Вениамина — Авидан, Гидеониев син;</verse>
				<verse number="12">от Дана — Ахиезер, Амишадаев син;</verse>
				<verse number="13">от Асира — Пагиил, Охранов син;</verse>
				<verse number="14">от Гада — Елиасаф, Регуилов син;</verse>
				<verse number="15">от Нефталима — Ахира, Енанов син.</verse>
				<verse number="16">Тия са избраниците на обществото, началници над отеческите колена, главатари на Израилевите хиляди.</verse>
				<verse number="17">Тогава Моисей и Аарон взеха тия поименувани мъже</verse>
				<verse number="18">и събраха цялото общество на първия (ден) от втория месец; и те обявиха своите родословия, според родовете си, според челядите си, според броя на имената, от двайсет години и нагоре, всички до един,</verse>
				<verse number="19">както бе заповядал Господ на Моисея. И той извърши преброяването им в Синайската пустиня.</verse>
				<verse number="20">Синове на Рувима, първороден син на Израиля, според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената, всички до един, всички от мъжки пол, от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="21">се наброиха в коляното Рувимово четирийсет и шест хиляди и петстотин.</verse>
				<verse number="22">Синове Симеонови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената, всички до един, всички от мъжки пол, от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="23">се наброиха в коляното Симеоново петдесет и девет хиляди и триста.</verse>
				<verse number="24">Синове Гадови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="25">се наброиха в коляното Гадово четирийсет и пет хиляди шестстотин и петдесет.</verse>
				<verse number="26">Синове Иудини според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="27">се наброиха в коляното Иудино седемдесет и четири хиляди и шестстотин.</verse>
				<verse number="28">Синове Исахарови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="29">се наброиха в коляното Исахарово петдесет и четири хиляди и четиристотин.</verse>
				<verse number="30">Синове Завулонови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="31">се наброиха в коляното Завулоново петдесет и седем хиляди и четиристотин.</verse>
				<verse number="32">Синове на Иосифа, синове Ефремови, според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="33">се наброиха в коляното Ефремово четирийсет хиляди и петстотин.</verse>
				<verse number="34">Синове Манасиеви според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="35">се наброиха в коляното Манасиево трийсет и две хиляди и двеста.</verse>
				<verse number="36">Синове Вениаминови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="37">се наброиха в коляното Вениаминово трийсет и пет хиляди и четиристотин.</verse>
				<verse number="38">Синове Данови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="39">се наброиха в коляното Даново шейсет и две хиляди и седемстотин.</verse>
				<verse number="40">Синове Асирови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="41">се наброиха в коляното Асирово четирийсет и една хиляди и петстотин.</verse>
				<verse number="42">Синове Нефталимови според родовете им, според племената им, според челядите им, според броя на имената (им, един по един, всички от мъжки пол), от двайсет години и нагоре, всички способни за война,</verse>
				<verse number="43">се наброиха в коляното Нефталимово петдесет и три хиляди и четиристотин.</verse>
				<verse number="44">Това са ония, които влязоха в преброението и които преброи Моисей и Аарон и началниците Израилеви — дванайсетте човеци, по един човек от всяко племе.</verse>
				<verse number="45">Всички, влезли в преброението, синове Израилеви, според челядите им, от двайсет години и нагоре, всички способни у Израиля за война,</verse>
				<verse number="46">всички, влезли в преброението, бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет.</verse>
				<verse number="47">А левитите между тях не бяха преброени според бащините им поколения.</verse>
				<verse number="48">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="49">само Левиевото коляно не внасяй в преброението и ги не брой заедно със синовете на Израиля;</verse>
				<verse number="50">но повери на левитите скинията на откровението, всичките ѝ принадлежности и всичко, що е при нея: нека те носят скинията и всичките ѝ принадлежности и да служат при нея, и около скинията нека се разполагат на стан;</verse>
				<verse number="51">и кога трябва да се пренася скинията, левити да я дигат, и кога трябва да се спре скинията, левити да я слагат; ако пък се доближи някой външен, да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="52">Синовете Израилеви трябва да стануват всеки в стана си и всеки при знамето си, според опълченията си;</verse>
				<verse number="53">а левитите трябва да се разполагат на стан около скинията на откровението, за да не падне гняв върху обществото на синовете Израилеви, и левитите да стоят на стража при скинията на откровението.</verse>
				<verse number="54">Тъй сториха синовете Израилеви: както бе заповядал Господ на Моисея, тъй и сториха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:</verse>
				<verse number="2">синовете Израилеви трябва да се разполагат на стан всеки при знамето си, при знаковете на челядите си; наоколо те трябва да се разполагат на стан пред скинията на събранието.</verse>
				<verse number="3">Отпред към изток разполагат стан: знамето на Иудиния стан според опълченията му, и началникът на Иудините синове Наасон, Аминадавов син,</verse>
				<verse number="4">и неговите войници, влезли в преброението му, седемдесет и четири хиляди и шестстотин.</verse>
				<verse number="5">След него разполага стан коляното Исахарово, и началникът на Исахаровите синове Натанаил, Цуаров син,</verse>
				<verse number="6">и неговите войници, влезли в преброението му, петдесет и четири хиляди и четиристотин;</verse>
				<verse number="7">(по-нататък разполага стан) коляното Завулоново, и началникът на синовете Завулонови Елиав, Хелонов син,</verse>
				<verse number="8">и неговите войници, влезли в преброението му, петдесет и седем хиляди и четиристотин.</verse>
				<verse number="9">Всички, влезли в преброението, към Иудиния стан, според опълченията им, са сто осемдесет и шест хиляди и четиристотин; те първи да потеглят.</verse>
				<verse number="10">Към юг да бъде знамето на Рувимовия стан, според опълченията му, и началникът на синовете Рувимови Елицур, Шедеуров син,</verse>
				<verse number="11">и неговите войници, влезли в преброението му, четирийсет и шест хиляди и петстотин.</verse>
				<verse number="12">До него разполага стан коляното Симеоново, и началникът на синовете Симеонови Шелумиил, Цуришадаев син,</verse>
				<verse number="13">и неговите войници, влезли в преброението му, петдесет и девет хиляди и триста.</verse>
				<verse number="14">Сетне разполага стан коляното Гадово, и началникът на синовете Гадови Елиасаф, Регуилов син,</verse>
				<verse number="15">и неговите войници, влезли в преброението му, четирийсет и пет хиляди шестстотин и петдесет.</verse>
				<verse number="16">Всички, влезли в преброението към Рувимовия стан, според опълченията им, са сто петдесет и една хиляди четиристотин и петдесет; те втори да потеглят.</verse>
				<verse number="17">Кога се дигне скинията на събранието, станът на левитите да бъде посред становете. Както са разположени, тъй и да вървят, всеки на своето място при знамето си.</verse>
				<verse number="18">Към запад да бъде знамето на Ефремовия стан според опълченията му, и началникът на синовете Ефремови Елишама, Амиудов син,</verse>
				<verse number="19">и неговите войници, влезли в преброението му, четирийсет хиляди и петстотин.</verse>
				<verse number="20">До него разполага стан коляното Манасиево, и началникът на синовете Манасиеви Гамалиил, Педацуров син,</verse>
				<verse number="21">и неговите войници, влезли в преброението му, трийсет и две хиляди и двеста.</verse>
				<verse number="22">Сетне разполага стан коляното Вениаминово, и началникът на синовете Вениаминови Авидан, Гидеониев син,</verse>
				<verse number="23">и неговите войници, влезли в преброението му, трийсет и пет хиляди и четиристотин.</verse>
				<verse number="24">Всички, влезли в преброението към Ефремовия стан, според опълченията им, са сто и осем хиляди и сто; те трети да потеглят.</verse>
				<verse number="25">Към север да бъде знамето на Дановия стан, според опълченията му, и началникът на синовете Данови Ахиезер, Амишадаев син,</verse>
				<verse number="26">и неговите войници, влезли в преброението му, шейсет и две хиляди и седемстотин.</verse>
				<verse number="27">До него разполага стан коляното Асирово, и началникът на синовете Асирови Пагиил, Охранов син,</verse>
				<verse number="28">и неговите войници, влезли в преброението му, четирийсет и една хиляди и петстотин.</verse>
				<verse number="29">По-нататък (разполага стан) коляното Нефталимово, и началникът на синовете Нефталимови Ахира, Енанов син,</verse>
				<verse number="30">и неговите войници, влезли в преброението му, петдесет и три хиляди и четиристотин.</verse>
				<verse number="31">Всички, влезли в преброението към Дановия стан, са сто петдесет и седем хиляди и шестстотин; те последни да вървят при знамената си.</verse>
				<verse number="32">Тия са влезлите в преброението синове Израилеви според челядите им. Всички, влезли в преброението в становете, според опълченията им, са шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет.</verse>
				<verse number="33">А левитите не влязоха в преброението заедно със синовете на Израиля, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="34">И синовете Израилеви извършиха всичко, що бе заповядал Господ на Моисея: тъй разполагаха становете си при знамената си, и тъй вървяха всеки според племето си, според челядта си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Ето родословието Аароново и Моисеево, в деня, когато говори Господ на Моисея на планина Синай,</verse>
				<verse number="2">и ето имената на синовете Ааронови: първородният Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.</verse>
				<verse number="3">Това са имената на Аароновите синове, свещениците, помазани, които той посвети да свещенодействуват.</verse>
				<verse number="4">Но Надав и Авиуд умряха пред лицето Господне, когато донесоха чужд огън пред лицето Господне в Синайската пустиня, без да имат деца; Елеазар пък и Итамар останаха за свещеници при баща си Аарона.</verse>
				<verse number="5">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="6">доведи Левиевото коляно и го настани при свещеник Аарона, за да му служат;</verse>
				<verse number="7">и нека те бъдат на стража за него и на стража за цялото общество при скинията на събранието, та да се извършват службите при скинията;</verse>
				<verse number="8">нека пазят всички вещи на скинията на събранието и да бъдат на стража за синовете Израилеви, та да се извършват службите при скинията.</verse>
				<verse number="9">Предай левитите на Аарона (брата си) и на синовете му (свещениците): нека бъдат те предадени нему измежду синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="10">А на Аарона и на синовете му повери (скинията на откровението), за да пазят свещеническата си длъжност (и всичко, що е при жертвеника и зад завесата); а ако някой външен се доближи, да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="11">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="12">ето, Аз взех левитите измежду синовете Израилеви вместо всички първородни от Израилевите синове, които отварят утроба (те ще ги заменят); левитите да бъдат Мои,</verse>
				<verse number="13">защото всички първородни са Мои; в деня, когато поразих всички първородни в Египетската земя, Аз осветих за Себе Си всички Израилеви първородни от човек до добитък: те да бъдат Мои. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="14">И рече Господ на Моисея в Синайската пустиня, думайки:</verse>
				<verse number="15">преброй Левиевите синове според челядите им, според родовете им, преброй всички от мъжки пол от един месец и нагоре.</verse>
				<verse number="16">И преброи ги Моисей (и Аарон) според думите Господни, както бе заповядано.</verse>
				<verse number="17">Ето Левиевите синове според имената им: Гирсон, Каат и Мерари.</verse>
				<verse number="18">И ето имената на Гирсоновите синове според родовете им: Ливни и Шимей.</verse>
				<verse number="19">И Каатовите синове според родовете им: Амрам и Ицхар, Хеврон и Узиил.</verse>
				<verse number="20">И Мерариевите синове според родовете им: Махли и Муши. Това са Левиевите родове според челядите им.</verse>
				<verse number="21">От Гирсона произлиза родът на Ливни и родът на Шимея: това са Гирсоновци.</verse>
				<verse number="22">Всички, изброени от мъжки пол, от един месец и нагоре, бяха седем хиляди и петстотин.</verse>
				<verse number="23">Родовете на Гирсоновци стануваха зад скинията, към запад.</verse>
				<verse number="24">Началникът на поколението от Гирсоновите синове беше Елиасаф, Лаелов син;</verse>
				<verse number="25">на Гирсоновите синове при скинията на събранието се повери да пазят: скинията и покривката ѝ, завесата от входа на скинията на събранието,</verse>
				<verse number="26">завесите от двора, завесата от входа на двора, що е около скинията и жертвеника, и въжата ѝ, с всичките им принадлежности.</verse>
				<verse number="27">От Каата произлиза родът Амрамов и родът Ицхаров, и родът Хевронов и родът Узиилов: това са Каатовци.</verse>
				<verse number="28">Според преброението всички от мъжки пол, от един месец и нагоре, бяха осем хиляди и шестстотин, които пазеха светилището.</verse>
				<verse number="29">Родовете на Каатовци стануваха на южната страна на скинията;</verse>
				<verse number="30">а началник на поколението от Каатовци беше Елцатан, Узиилов син;</verse>
				<verse number="31">те пазеха ковчега, трапезата, светилника, жертвениците, свещените съдове, с които служат, и завесата с всичките ѝ принадлежности.</verse>
				<verse number="32">Началник над началниците на левитите беше Елеазар, син на свещеник Аарона; под негов надзор бяха ония, на които бе поверено да пазят светилището.</verse>
				<verse number="33">От Мерари произлиза родът на Махли и родът на Муши: това са Мерариевци;</verse>
				<verse number="34">всички преброени от мъжки пол, от един месец и нагоре, бяха на брой шест хиляди и двеста;</verse>
				<verse number="35">началник на поколението на Мерариевци беше Цуриил, Авихаилов син; те стануваха на северната страна на скинията;</verse>
				<verse number="36">на Мерариевите синове се повери да пазят дъските на скинията и върлините ѝ, стълбовете ѝ, подножките ѝ и всичките ѝ вещи с цялото им устройство,</verse>
				<verse number="37">стълбовете на двора околовръст и подножките им, коловете им и въжата им.</verse>
				<verse number="38">А от предната страна на скинията, на изток пред с к инията на събранието, стануваха Моисей и Аарон и синовете му, на които, вместо на синовете Израилеви, бе поверено да пазят светилището; ако пък някой външен се доближеше, биваше умъртвяван.</verse>
				<verse number="39">Всички преброени левити, които преброи Моисей и Аарон по заповед Господня, според родовете им, всички от мъжки пол, от един месец и нагоре, бяха двайсет и две хиляди.</verse>
				<verse number="40">И каза Господ на Моисея: преброй всички първородни от мъжки пол синове Израилеви, от един месец и нагоре, и преброй ги поименно;</verse>
				<verse number="41">и вземи левитите за Мене, вместо всички първородни от синовете Израилеви, — Аз съм Господ, — а добитъка на левитите вместо всичкия първороден добитък на синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="42">И преброи Моисей, както му заповяда Господ, всички първородни от синовете Израилеви;</verse>
				<verse number="43">и всички първородни от мъжки пол, според броя на имената, от един месец и нагоре, бяха двайсет и две хиляди двеста седемдесет и три.</verse>
				<verse number="44">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="45">вземи левитите вместо всички първородни от синовете Израилеви, и добитъка на левитите вместо техния добитък; нека левитите бъдат Мои. Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="46">А за откуп на двеста седемдесет и тримата Израилеви първородни, с които надминават броя на левитите,</verse>
				<verse number="47">вземи по пет сикли за човек, според свещената сикла вземи, по двайсет гери в сикла,</verse>
				<verse number="48">и дай това сребро на Аарона и на синовете му, за откуп на ония, които надминават броя им.</verse>
				<verse number="49">И взе Моисей среброто от откупа за ония, които надминават броя на заменените с левити.</verse>
				<verse number="50">От първородните Израилеви синове взе сребро хиляда триста шестдесет и пет (сикли), според свещената сикла;</verse>
				<verse number="51">и среброто от откупа (за ония, които надвишават) Моисей даде на Аарона и на синовете му според думите Господни, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:</verse>
				<verse number="2">преброй Каатовите синове измежду синовете Левиеви според родовете им, според челядите им,</verse>
				<verse number="3">от трийсет години и нагоре до петдесет години, всички способни за служба, за да прислужват в скинията на събранието.</verse>
				<verse number="4">Ето службата на Каатовите синове (левитите според родовете им, според челядите им) в скинията на събранието: да носят Святая Святих.</verse>
				<verse number="5">Когато ще трябва станът да се дигне за път, Аарон и синовете му да влязат и да снемат закривалната завеса и да покрият с нея ковчега на откровението;</verse>
				<verse number="6">и да турят отгоре ѝ покривката от сини кожи, и над нея да метнат покривало, цялото от синкава вълна, и да проврат върлините му.</verse>
				<verse number="7">А трапезата за хлябовете на предложението да покрият с плат от синкава вълна и да наредят отгоре ѝ блюдата, паниците, чашите и шулците за възлияние, и постоянният ѝ хляб да бъде отгоре ѝ;</verse>
				<verse number="8">и да метнат върху тях багрен плат, и да го покрият с покривало от синя кожа, и да проврат върлините ѝ.</verse>
				<verse number="9">Да вземат също плат от синкава вълна, и да покрият светилника и кандилцата му, щипците му и подставките му, и всички съдове за елей, що се употребяват при него,</verse>
				<verse number="10">и да покрият него и всичките му принадлежности с покривало от сини кожи и да го сложат на носилки.</verse>
				<verse number="11">А върху златния жертвеник да метнат плат от синкава вълна, и да го покрият с покривало от сини кожи, и да проврат върлините му.</verse>
				<verse number="12">Да вземат всички служебни вещи, с които служат в светилището, да ги обвият със синкав вълнен плат, да ги покрият с покривало от сини кожи, и да ги сложат на носилки.</verse>
				<verse number="13">Да очистят жертвеника от пепелта и да го покрият с пурпуров плат;</verse>
				<verse number="14">да сложат отгоре му всичките му съдове, с които служат при него, — въгленици, вилици, лопатки и чаши, всички съдове на жертвеника — да го покрият с покривало от сини кожи и да проврат върлините му. (И да вземат пурпуров плат, да покрият умивалника и подножките му, да ги покрият със синекожено покривало, и да ги сложат на носилки.)</verse>
				<verse number="15">Кога се дигне станът за път, и Аарон и синовете му покрият цялото светилище и всичките вещи на светилището, тогава Каатовите синове да дойдат да носят; но те не бива да се допират до светилището, за да не умрат. Тия ве щ и от скинията на събранието да носят Каатовите синове.</verse>
				<verse number="16">На Елеазара, син на свещеник Аарона, се поверява елеят за светилника, благовонното кадиво, постоянният хлебен принос и помазният елей, — поверява му се цялата скиния и всичко, що е в нея, светилището и принадлежностите му.</verse>
				<verse number="17">И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:</verse>
				<verse number="18">не погубвайте коляното на Каатовци изсред левитите,</verse>
				<verse number="19">но ето какво да направите за тях, за да бъдат живи и да не умират, кога пристъпват към Святая Святих: Аарон и синовете му нека дойдат и настанят всекиго от тях кой какво да служи и какво да носи;</verse>
				<verse number="20">но те сами не бива да се доближават да гледат светинята, кога я покриват, за да не умрат.</verse>
				<verse number="21">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="22">преброй и Гирсоновите синове според челядите им, според родовете им,</verse>
				<verse number="23">от трийсет години и нагоре до петдесет години, преброй всички способни за служба, за да работят при скинията на събранието.</verse>
				<verse number="24">Ето работата на Гирсоновите челяди, кога служат и кога носят товари:</verse>
				<verse number="25">да носят платнищата на скинията, и скинията на събранието, покривката ѝ, синьото кожено покривало, що е върху нея, вратната завеса на скинията на събранието,</verse>
				<verse number="26">дворната завеса, завесите от входа на двора, що е около скинията и жертвеника, въжата им и всичките им принадлежности; и всичко, що се върши при тях, те трябва да извършват.</verse>
				<verse number="27">Всички служби на Гирсоновите синове, кога носят товари и кога вършат работа, винаги трябва да се извършват по заповед на Аарона и на синовете му; тям поверете да пазят всичко, що носят.</verse>
				<verse number="28">Това са службите на родовете на Гирсоновите синове в скинията на събранието, и това е, що им се поверява да пазят под надзор на Итамара, син на свещеник Аарона,</verse>
				<verse number="29">Преброй Мерариевите синове според родовете им, според челядите им.</verse>
				<verse number="30">От трийсет години и нагоре до петдесет години преброй всички способни за служба, за да работят при скинията на събранието.</verse>
				<verse number="31">Ето какво трябва да носят те по службата си при скинията на събранието: дъските на скинията и върлините ѝ, стълбовете ѝ и подножките ѝ,</verse>
				<verse number="32">стълбовете от всички страни на двора и подножките им, коловете им и въжата им, всичките им вещи и всичките им принадлежности; и пребройте по име нещата, които те трябва да носят.</verse>
				<verse number="33">Тази е работата на родовете на Мерариевите синове по службата им при скинията на събранието, под надзора на Итамара, син на свещеник Аарона.</verse>
				<verse number="34">Тогава Моисей и Аарон и началниците на народа преброиха Каатовите синове според родовете им и според семействата им,</verse>
				<verse number="35">от трийсет години и нагоре до петдесет години, всички способни за служба и за работа в скинията на събранието;</verse>
				<verse number="36">и излязоха на брой, според родовете им, две хиляди седемстотин и петдесет.</verse>
				<verse number="37">Това са преброените от Каатовци, всички служещи при скинията на събранието, които преброи Моисей и Аарон по заповед Господня, дадена чрез Моисея.</verse>
				<verse number="38">И Гирсоновите синове бидоха преброени според родовете им и според челядите им,</verse>
				<verse number="39">от трийсет години и нагоре до петдесет години, всички способни за служба и за работа в скинията на събранието;</verse>
				<verse number="40">и излязоха на брой, според родовете им, според челядите им, две хиляди шестстотин и трийсет.</verse>
				<verse number="41">Това са преброените от родовете на Гирсоновите синове, всички служещи при скинията на събранието, които преброи Моисей и Аарон, по заповед Господня.</verse>
				<verse number="42">Родовете на Мерариевите синове бидоха преброени според родовете им, според челядите им,</verse>
				<verse number="43">от трийсет години и нагоре до петдесет години, всички способни за служба и за работа при скинията на събранието;</verse>
				<verse number="44">и излязоха на брой, според родовете им (според челядите им), три хиляди и двеста.</verse>
				<verse number="45">Това са преброените от родовете на Мерариевите синове, които преброи Моисей и Аарон по заповед Господня, дадена чрез Моисея.</verse>
				<verse number="46">И преброени бяха всички левити, които преброи Моисей и Аарон и началниците Израилеви според родовете им и според челядите им,</verse>
				<verse number="47">от трийсет години и нагоре до петдесет години, всички способни да работят и да носят в скинията на събранието;</verse>
				<verse number="48">и излязоха на брой осем хиляди петстотин и осемдесет.</verse>
				<verse number="49">По заповед Господня чрез Моисея те бяха определени всеки за своята работа и товар, и бяха преброени, както заповяда Господ на Моисея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">заповядай на синовете Израилеви да изпъдят вън от стана всички прокажени, и всички, които имат течение, и всички, които са се осквернили от мъртвец;</verse>
				<verse number="3">и мъже и жени изпъдете, вън от стана ги изпъдете, за да не оскверняват становете си, между които Аз живея.</verse>
				<verse number="4">Тъй и направиха синовете Израилеви и ги изпъдиха вън от стана: както говори Господ на Моисея, тъй и направиха синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="5">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="6">кажи на синовете Израилеви: ако мъж или жена стори какъв-годе грях против човек и чрез това извърши престъпление против Господа, и стане виновна оная душа,</verse>
				<verse number="7">то нека изповядат сторения си грях и да върнат напълно онова, за което са виновни, и да прибавят към него петата му част и дадат ономува, спрямо когото са съгрешили;</verse>
				<verse number="8">ако ли тоя човек няма наследник, комуто би трябвало да се върне за вината, то да посвети това Господу: нека то бъде за свещеника, освен овена за очистянето, чрез който той ще го очисти.</verse>
				<verse number="9">И всеки принос от всички осветени неща на синовете Израилеви, които те донасят при свещеника, нему принадлежи;</verse>
				<verse number="10">и посветеното, от кого и да е, нему принадлежи; всичко, което някой даде на свещеника, нему принадлежи.</verse>
				<verse number="11">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="12">обади на синовете Израилеви и им кажи: ако някому изневери жената и наруши вярността към него,</verse>
				<verse number="13">и някой преспи с нея и излее семе, и това бъде скрито от очите на мъжа ѝ, и тя се оскверни тайно, и против нея няма свидетел, и тя не бъде изобличена,</verse>
				<verse number="14">а него обземе ревнив дух, и начене да ревнува жена си, кога тя е осквернена, или го обземе ревнив дух, и той начене да ревнува жена си, кога тя е неосквернена, —</verse>
				<verse number="15">то мъжът нека доведе жена си при свещеника и да принесе за нея в жертва една десета от ефа ечемично брашно, но да го не полива с елей и да не туря ливан, защото това е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня беззаконие.</verse>
				<verse number="16">А свещеникът нека я заведе и изправи пред лицето Господне;</verse>
				<verse number="17">и да вземе той света вода в глинен съд и пръст от пода на скинията, и да я тури във водата.</verse>
				<verse number="18">След това свещеникът да изправи жената пред лицето Господне, и да разбради главата на жената и да сложи върху ръцете ѝ приноса за спомен, — това е принос за ревнуване, а свещеникът да държи в ръка горчивата вода, що докарва проклятие.</verse>
				<verse number="19">И свещеникът да я закълне и да каже на жената: ако никой не е преспал с тебе, и ти не си се осквернила и не си изневерила на мъжа си, няма да ти повреди тая горчива вода, що докарва проклятие;</verse>
				<verse number="20">но ако ти си изневерила на мъжа си и си се осквернила, и ако някой, освен мъж ти, е преспал с тебе,</verse>
				<verse number="21">тогава свещеникът нека закълне жената с клетва на проклятието и нека ѝ каже: да те предаде Господ на проклятие и клетва в твоя народ, и да даде Господ, утробата ти да изсъхне, и коремът ти да се подуе;</verse>
				<verse number="22">и да мине вътре в тебе тая вода, що докарва проклятие, та коремът (ти) да се подуе и утробата (ти) да изсъхне. И жената да каже: амин, амин.</verse>
				<verse number="23">И свещеникът да напише тия заклевания на книга и да ги изличи в горчивата вода;</verse>
				<verse number="24">и да даде на жената да изпие горчивата вода, що докарва проклятие, и да влезе в нея водата, що докарва проклятие, за нейна вреда.</verse>
				<verse number="25">И да вземе свещеникът от ръцете на жената хлебния принос за ревнивост, и да издигне тоя принос пред Господа, и да го занесе при жертвеника.</verse>
				<verse number="26">И свещеникът да вземе с шепа малко от хлебния принос за спомен, да го изгори на жертвеника и после да даде на жената да изпие водата;</verse>
				<verse number="27">и кога я напои с водата, ако тя е нечиста и е направила престъпление спрямо мъжа си, горчивата вода, що докарва проклятие, ще влезе в нея, за нейна вреда, и коремът ѝ ще се подуе, и утробата ѝ ще изсъхне, и тая жена ще бъде проклета между народа си;</verse>
				<verse number="28">ако пък жената не се е осквернила и е останала чиста, ще си остане без повреда и ще бъде оплодотворявана от семе.</verse>
				<verse number="29">Това е законът за ревнуването: кога жена изневери на мъжа си и се оскверни,</verse>
				<verse number="30">или кога ревнив дух обземе мъжа, и той начене да ревнува жена си, тогава нека той изправи жена си пред лицето Господне, и нека свещеникът извърши над нея всичко според тоя закон, —</verse>
				<verse number="31">и мъжът ще бъде чист от грях, а жената ще понесе върху си своя грях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">обади на синовете Израилеви и им кажи: ако мъж или жена се реши да даде оброк за назорейство, за да се посвети Господу за назорей,</verse>
				<verse number="3">той трябва да се въздържа от вино и силно питие и не бива да употребява нито винен оцет, нито оцет от силно питие, и не бива да пие нищо, приготвено от грозде, и не бива да яде нито прясно, нито сухо грозде;</verse>
				<verse number="4">през всички дни на своето назорейство той не бива да яде (и пие) нищо, което се приготвя от грозде, — от семки до люспи.</verse>
				<verse number="5">През всички дни на оброка му за назорейство бръснач не бива да се докосва до главата му; докле изтекат дните, през които се е посветил Господу за назорей, той е свет: трябва да остави да растат космите на главата му.</verse>
				<verse number="6">През всички дни, в които се е посветил Господу за назорей, той не бива да се доближава до мъртво тяло:</verse>
				<verse number="7">той не бива да се осквернява с допиране до баща си и майка си, до брата си и сестра си, кога умрат, защото това, що е посветил на своя Бог, е върху главата му;</verse>
				<verse number="8">през всички дни на своето назорейство той е посветен Господу.</verse>
				<verse number="9">Ако ли при него умре някой внезапно, неочаквано, и с това той оскверни главата на своето назорейство, да остриже главата си в деня на своето очистяне, в седмия ден да я остриже,</verse>
				<verse number="10">а на осмия ден да занесе на свещеника при входа на скинията на събранието две гургулици, или два млади гълъба.</verse>
				<verse number="11">Свещеникът да принесе една от птиците в жертва за грях, а другата за всесъжение, и да го очисти от осквернението чрез мъртвото тяло и да освети главата му в тоя ден;</verse>
				<verse number="12">а той отново трябва да почне посветените Господу дни на своето назорейство и да принесе шиле в жертва за вина; предишните пък дни да се не смятат, защото назорейството му е осквернено.</verse>
				<verse number="13">И ето законът за назорея, когато се навършат дните на назорейството му: трябва да го доведат при входа на скинията на събранието,</verse>
				<verse number="14">и той да принесе в жертва Господу едно мъжко шиле без недостатък за всесъжение, и едно женско шиле без недостатък в жертва за грях и един овен без недостатък за мирна жертва,</verse>
				<verse number="15">и кошница с безквасни хлябове от пшенично брашно, хлябове, изпечени с елей, и безквасни питки, намазани с елей, и заедно с тях хлебен принос и възлияние.</verse>
				<verse number="16">И свещеникът да представи това пред Господа и да принесе жертвата му за грях и всесъжението му;</verse>
				<verse number="17">овена да принесе Господу за мирна жертва заедно с кошницата безквасни хлябове; така също свещеникът да извърши хлебния му принос и възлиянието му.</verse>
				<verse number="18">А при входа на скинията на събранието назореят да остриже посветената си глава, да вземе космите от посветената си глава и да ги тури на огъня, що е под мирната жертва.</verse>
				<verse number="19">И да вземе свещеникът сварената плешка от овена, един безквасен хляб от кошницата и една безквасна питка и да ги сложи в ръцете на назорея, след като той остриже посветената си глава;</verse>
				<verse number="20">и да издигне свещеникът това, като го полюшва пред Господа: тая светиня е за свещеника заедно с полюляваните гърди и издиганата плешка. След това назореят може да пие вино.</verse>
				<verse number="21">Това е законът за назорея, който е дал оброк, и такава е жертвата му Господу за неговото назорейство, освен онова, което му ръка стигне; според оброка си, какъвто даде, тъй трябва и да върши, заедно с узаконеното за назорейството му.</verse>
				<verse number="22">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="23">кажи на Аарона и на синовете му: тъй благославяйте синовете Израилеви и им казвайте:</verse>
				<verse number="24">да те благослови Господ и да те опази!</verse>
				<verse number="25">да погледне милостно към тебе Господ със светлото Си лице и да те помилува!</verse>
				<verse number="26">Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир!</verse>
				<verse number="27">Тъй да призовават името Ми над синовете Израилеви, и Аз (Господ) ще ги благословя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато Моисей въздигна скинията и я помаза, когато освети нея и всичките ѝ принадлежности, жертвеника и всичките му принадлежности, и ги помаза и ги освети, —</verse>
				<verse number="2">тогава дойдоха (дванайсетте) началници Израилеви, глави на челядите им, началници на колената, които надзираваха преброяването,</verse>
				<verse number="3">и представиха приноса си пред Господа — шест покрити кола и дванайсет вола, по една кола от двама началници и по един вол от всекиго, и представиха това пред скинията.</verse>
				<verse number="4">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="5">вземи това от тях; това ще послужи за извършване работите при скинията на събранието; и дай го на левитите, всекиму според службата му.</verse>
				<verse number="6">И взе Моисей колата и воловете и ги предаде на левитите:</verse>
				<verse number="7">две кола и четири вола даде на Гирсоновите синове, според службата им;</verse>
				<verse number="8">и четири кола и осем вола даде на Мерариевите синове, според службата им, под надзор на Итамара, син на свещеник Аарона;</verse>
				<verse number="9">а на Каатовите синове не даде, защото работата им беше да носят светилището: на рамена трябваше да го носят.</verse>
				<verse number="10">И донесоха началниците жертви за освещаване жертвеника в деня на помазването му, и представиха началниците приноса си пред жертвеника.</verse>
				<verse number="11">И рече Господ на Моисея: на ден по един началник да донася своя принос за освещаване на жертвеника.</verse>
				<verse number="12">В първия ден донесе приноса си Наасон, Аминадавов син, от Иудино коляно;</verse>
				<verse number="13">приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша, тежка седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей за хлебен принос;</verse>
				<verse number="14">една златна кадилница, тежка десет сикли, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="15">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="16">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="17">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Наасона, Аминадавов син.</verse>
				<verse number="18">На втория ден донесе Натанаил, Цуаров син, началник (на коляното) на Исахара;</verse>
				<verse number="19">той донесе от себе си принос: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша — седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,</verse>
				<verse number="20">една златна кадилница — десет си кл и, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="21">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="22">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="23">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Натанаила, Цуаров син.</verse>
				<verse number="24">На третия ден донесе началникът на синовете Завулонови Елиав, Хелонов син;</verse>
				<verse number="25">приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша — седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,</verse>
				<verse number="26">една златна кадилница — десет си к ли, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="27">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="28">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="29">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Елиава, Хелонов син.</verse>
				<verse number="30">На четвъртия ден донесе началникът на Рувимовите синове Елицур, Шедеуров син;</verse>
				<verse number="31">приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша — седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,</verse>
				<verse number="32">една златна кадилница — десет сикли, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="33">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="34">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="35">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет шилета. Това беше приносът на Елицура, Шедеуров син</verse>
				<verse number="36">На петия ден донесе началникът на Симеоновите синове Шелумиил, Цуришадаев син;</verse>
				<verse number="37">приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша — седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,</verse>
				<verse number="38">една златна кадилница — десет сикли, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="39">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="40">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="41">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет шилета. Това беше приносът на Шелумиила, Цуришадаев син.</verse>
				<verse number="42">На шестия ден донесе началникът на Гадовите синове Елиасаф, Регуилов син;</verse>
				<verse number="43">приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша — седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,</verse>
				<verse number="44">една златна кадилница — десет си к ли, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="45">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="46">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="47">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет шилета. Това беше приносът на Елиасафа, Регуилов син.</verse>
				<verse number="48">На седмия ден донесе началникът на Ефремовите синове Елишама, Амиудов син;</verse>
				<verse number="49">приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша — седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,</verse>
				<verse number="50">една златна кадилница — десет си к ли, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="51">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="52">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="53">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Елишама, Амиудов син.</verse>
				<verse number="54">На осмия ден донесе началникът на Манасиевите синове Гамалиил, Педацуров син;</verse>
				<verse number="55">приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша — седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,</verse>
				<verse number="56">една златна кадилница — десет сикли, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="57">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="58">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="59">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Гамалиила, Педацуров син.</verse>
				<verse number="60">На деветия ден донесе началникът на Вениаминовите синове Авидан, Гидеониев син;</verse>
				<verse number="61">приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша — седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,</verse>
				<verse number="62">една златна кадилница — десет си к ли, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="63">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="64">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="65">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Авидана, Гидеониев син.</verse>
				<verse number="66">На десетия ден донесе началникът на Дановите синове Ахиезер, Амишадаев син;</verse>
				<verse number="67">приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша — седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,</verse>
				<verse number="68">една златна кадилница — десет си к ли, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="69">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="70">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="71">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Ахиезера, Амишадаев син.</verse>
				<verse number="72">На единайсетия ден донесе началникът на Асировите синове Пагиил, Охранов син;</verse>
				<verse number="73">приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша — седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,</verse>
				<verse number="74">една златна кадилница — десет си к ли, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="75">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="76">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="77">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Пагиила, Охранов син.</verse>
				<verse number="78">На дванайсетия ден донесе началникът на Нефталимовите синове Ахира, Енанов син;</verse>
				<verse number="79">приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикли, една сребърна чаша — седемдесет сикли, според свещената сикла, пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос,</verse>
				<verse number="80">една златна кадилница — десет сикли, пълна с кадиво,</verse>
				<verse number="81">един телец, един овен, едно шиле за всесъжение,</verse>
				<verse number="82">един козел в жертва за грях,</verse>
				<verse number="83">и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела, пет шилета. Това беше приносът на Ахира, Енанов син.</verse>
				<verse number="84">Тия бяха приносите от началниците Израилеви при освещаване жертвеника в деня на помазването му: дванайсет сребърни блюда, дванайсет сребърни чаши, дванайсет златни кадилници.</verse>
				<verse number="85">Във всяко блюдо имаше по сто и трийсет сикли сребро и във всяка чаша по седемдесет: и тъй, сребро у тия съдове всичко — две хиляди и четиристотин сикли, според свещената сикла;</verse>
				<verse number="86">а дванайсетте златни кадилници, пълни с кадиво, имаха всяка по десет сикли, според свещената сикла: злато у кадилниците всичко — сто и двайсет сикли.</verse>
				<verse number="87">За всесъжение имаше всичко: дванайсет телци едър добитък, дванайсет овена, дванайсет шилета, заедно с тях хлебен принос, и в жертва за грях дванайсет козела;</verse>
				<verse number="88">а за мирна жертва имаше всичко: двайсет и четири телци едър добитък, шейсет овена, шейсет (едногодишни) козела, шейсет шилета (без недостатък); това бяха приносите при освещаване жертвеника, след като бе помазан.</verse>
				<verse number="89">Кога Моисей влизаше в скинията на събранието да говори с Господа, чуваше глас, който му говореше от очистилището, що е над ковчега на откровението между двата херувима, и му говореше.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">обади на Аарона и му кажи: кога палиш кандилцата, отпред на светилника трябва да горят седем кандилца.</verse>
				<verse number="3">Аарон тъй и направи: отпред на светилника запали кандилцата му, както Господ заповяда на Моисея.</verse>
				<verse number="4">И ето направата на светилника: изкован бе той от злато, от стъблото му и до цветята му бе изкован; той направи светилника по образец, който Господ бе показал на Моисея.</verse>
				<verse number="5">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="6">вземи левитите измежду синовете Израилеви и ги очисти.</verse>
				<verse number="7">А за да ги очистиш, постъпи с тях тъй: поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат с бръснач цялото си тяло и да изперат дрехите си, и ще бъдат чисти.</verse>
				<verse number="8">И да вземат те телец и заедно с него хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, и друг телец вземи в жертва за грях.</verse>
				<verse number="9">И доведи левитите пред скинията на събранието и свикай цялото общество Израилеви синове;</verse>
				<verse number="10">доведи левитите им пред Господа, а синовете Израилеви нека възложат ръцете си върху левитите.</verse>
				<verse number="11">Аарон пък да извърши над левитите посвещението им пред Господа от страна на синовете Израилеви, за да служат Господу;</verse>
				<verse number="12">а левитите да възложат ръцете си върху главата на телците, и да принесеш единия в жертва за грях, а другия за всесъжение Господу, за очистяне на левитите.</verse>
				<verse number="13">И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му и да извършиш над тях посветяването им Господу;</verse>
				<verse number="14">тъй отдели левитите от синовете Израилеви, та левитите да бъдат Мои.</verse>
				<verse number="15">След това левитите, като ги очистиш и извършиш над тях посвещението им, да влязат да служат в скинията на събранието; защото те Ми са дадени измежду синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="16">Вместо всички първородни от синовете Израилеви, които отварят всяка утроба, Аз ги вземам за Себе Си.</verse>
				<verse number="17">Защото Мои са всички първородни между синовете Израилеви, от човек до добитък: в оня ден, когато Аз поразих всички първородни в Египетската земя, Аз ги осветих за Себе Си</verse>
				<verse number="18">и взех левитите вместо всички първородни между синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="19">Измежду синовете Израилеви левитите предадох на Аарона и на синовете му, за да прислужват вместо синовете Израилеви при скинията на събранието и да пазят синовете Израилеви да ги не постигне пораза, ако биха се доближили до светилището.</verse>
				<verse number="20">Тъй и постъпиха с левитите Моисей и Аарон и цялото общество Израилеви синове: както Господ заповяда на Моисея за левитите, тъй и постъпиха с тях синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="21">Тогава левитите се очистиха и изпраха дрехите си, и Аарон извърши над тях посвещение пред Господа и ги очисти, за да станат те чисти.</verse>
				<verse number="22">След това левитите влязоха да прислужват в скинията на събранието пред Аарона и пред синовете му. Както Господ заповяда на Моисея за левитите, тъй и постъпиха те с тях.</verse>
				<verse number="23">И рече Господ на Моисея, думайки: ето законът за левитите: от двайсет и пет години и нагоре да постъпват на служба при скинията на събранието;</verse>
				<verse number="24">а от петдесет години нататък да престават от служба и повече да не работят;</verse>
				<verse number="25">тогава те нека помагат на братята си да държат стража при скинията на събранието, но работа да не работят; тъй постъпвай с левитите, колкото се отнася до службата им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея в Синайската пустиня в първия месец от втората година, след като бяха излезли из Египетската земя, думайки:</verse>
				<verse number="2">нека синовете Израилеви направят Пасха в определеното за нея време:</verse>
				<verse number="3">на четиринайсетия ден от тоя месец вечерта направете я в определеното за нея време; според всички наредби и според всички за нея обреди я направете.</verse>
				<verse number="4">И рече Моисей на синовете Израилеви да направят Пасха.</verse>
				<verse number="5">И направиха Пасха в първия месеи, на четиринайсетия ден от месеца вечерта, в Синайската пустиня: както Господ заповяда на Моисея, тъй и постъпиха във всичко синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="6">Имаше човеци, които бяха нечисти от допиране до мъртви човешки тела, и не можеха да направят Пасха в оня ден; и дойдоха тия човеци в оня ден при Моисея и Аарона,</verse>
				<verse number="7">и рекоха на Моисея: ние сме нечисти от допиране до мъртви човешки тела; защо да ни спират да принесем и ние принос Господу в отреденото време между синовете Израилеви?</verse>
				<verse number="8">И рече им Моисей: почакайте да чуя, какво ще заповяда Господ за вас.</verse>
				<verse number="9">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="10">кажи на синовете Израилеви: ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист от допиране до мъртво тяло, или бъде на дълъг път, и той нека направи Пасха Господня.</verse>
				<verse number="11">Такива нека я направят на четиринайсетия ден от втория месец вечерта и нека я ядат с безквасен хляб и с горчиви треви;</verse>
				<verse number="12">и да не оставят от нея за утрешния ден и костите ѝ да не строшават; нека я направят според всички наредби за Пасха.</verse>
				<verse number="13">А който е чист и не е на (дълъг) път и не направи Пасха, — да се изтреби тая душа изсред народа си, защото той не е принесъл принос Господу в отреденото време: грях да понесе върху си оня човек.</verse>
				<verse number="14">Ако у вас живее пришълец, и той трябва да направи Пасха Господня; според наредбата за Пасха и според обреда за нея той трябва да я направи; една наредба да бъде у вас — и за пришълеца, и за туземеца.</verse>
				<verse number="15">В деня, когато бе поставена скинията, облак покри скинията на откровението, и от вечерта до самата заран се виждаше като огън над скинията.</verse>
				<verse number="16">Тъй биваше винаги: облак я покриваше (денем) и нещо като огън — нощем.</verse>
				<verse number="17">И колчем облакът се дигнеше от скинията, синовете Израилеви тръгваха на път, и на мястото, дето облакът се спираше, там се разполагаха на стан синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="18">По заповед Господня синовете Израилеви тръгваха на път и по заповед Господня се спираха: през всичко време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха;</verse>
				<verse number="19">и ако облакът дълго време оставаше над скинията, и синовете Израилеви наблюдаваха тоя Господен знак и не тръгваха.</verse>
				<verse number="20">Понякога пък облакът малко време оставаше над скинията: по знака Господен те се спираха и по знака Господен тръгваха на път.</verse>
				<verse number="21">Понякога облакът стоеше само от вечер до заран, и на заранта облакът се дигаше, тогава и те тръгваха; или облакът стоеше и денем и нощем, и кога се дигнеше, тогава и те тръгваха;</verse>
				<verse number="22">или ако два дни, или месец, или няколко дни облакът си оставаше над скинията, то и синовете Израилеви стояха и не тръгваха на път; а кога се издигнеше, тогава тръгваха.</verse>
				<verse number="23">По знака Господен се спираха и по знака Господен тръгваха на път: наблюдаваха знака Господен по заповед Господня, дадена чрез Моисея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">направи си две сребърни тръби, ковани ги направи, за да ти служат да свикваш народа и да вдигаш становете.</verse>
				<verse number="3">Кога затръбят с тях, да се събере при тебе цялото общество при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="4">Кога затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе князете и хилядниците Израилеви.</verse>
				<verse number="5">Кога затръбите за тревога, да се вдигнат ония станове, които са настанени към изток.</verse>
				<verse number="6">Кога затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към юг (кога затръбите трети път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към морето; кога затръбите четвърти път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към север); да се тръби за тревога, кога тръгват на път.</verse>
				<verse number="7">Кога пък да се свиква събрание, тръбете, ала не за тревога.</verse>
				<verse number="8">С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците: това да ви бъде вечна наредба в родовете ви.</verse>
				<verse number="9">И кога се дигнете на война в земята си срещу врага, който иде против вас, тръбете тревога с тръби, — и Господ, Бог ваш, ще си спомни за вас, и вие ще се избавите от враговете си.</verse>
				<verse number="10">И в дните на веселбата си, и в празниците си, и в новомесечията си тръбете с тръби при своите всесъжения и мирни жертви, — и това да бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="11">На втората година, през втория месец, на двайсетия ден от месеца, облакът се дигна от скинията на откровението.</verse>
				<verse number="12">Тогава синовете Израилеви потеглиха от Синайската пустиня стан по стан, и облакът се спря в пустиня Фаран.</verse>
				<verse number="13">И вдигнаха се те за пръв път, по заповед Господня, дадена чрез Моисея.</verse>
				<verse number="14">Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син;</verse>
				<verse number="15">над опълчението от коляното на синовете Исахарови беше Натанаил, Цуаров син;</verse>
				<verse number="16">над опълчението от коляното на синовете Завулонови беше Елиав, Хелонов син.</verse>
				<verse number="17">И вдигната бе скинията, и тръгнаха синовете Гирсонови и синовете Мерариеви, носейки скинията.</verse>
				<verse number="18">И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Рувимови според опълченията им; и над опълчението Рувимово беше Елицур, Шедеуров син;</verse>
				<verse number="19">и над опълчението от коляното на синовете Симеонови беше Шелумиил, Цуришадаев син;</verse>
				<verse number="20">и над опълчението от коляното на синовете Гадови беше Елиасаф, Регуилов син.</verse>
				<verse number="21">Сетне тръгнаха Каатовите синове, носещи светилището; но скинията се поставяше преди пристигането им.</verse>
				<verse number="22">И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Ефремови според опълченията им; и над опълчението Ефремово беше Елишама, Амиудов син;</verse>
				<verse number="23">и над опълчението от коляното на синовете Манасиини беше Гамалиил, Педацуров син;</verse>
				<verse number="24">и над опълчението от коляното на синовете Вениаминови беше Авидан, Гидеониев син.</verse>
				<verse number="25">Последно между всички станове бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Данови с опълченията им; и над опълчението Даново беше Ахиезер, Амишадаев син;</verse>
				<verse number="26">и над опълчението от коляното на синовете Асирови беше Пагиил, Охранов син;</verse>
				<verse number="27">и над опълчението от коляното на синовете Нефталимови беше Ахира, Енанов син.</verse>
				<verse number="28">Такъв беше редът, по който потеглиха синовете Израилеви с опълченията си. И тръгнаха.</verse>
				<verse number="29">И рече Моисей на Ховава, Рагуилов син, мадианитец, Моисеев сродник: ние отиваме в онова място, за което Господ бе казал: вам ще го дам. Дойди с нас, ще ти направим добро, защото Господ е обещал добро за Израиля.</verse>
				<verse number="30">Но той му отговори: няма да дойда; ще отида в страната си и в родината си.</verse>
				<verse number="31">А Моисей му рече: не ни оставяй, защото ти знаеш, как се разполагаме на стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас;</verse>
				<verse number="32">ако дойдеш с нас, доброто, което Господ нам ще стори, ще сторим ние на тебе.</verse>
				<verse number="33">И изминаха от планината Господня три дни път, и ковчегът на завета Господен вървеше пред тях на три дни път, за да им избере място, дето да се спрат.</verse>
				<verse number="34">И облакът Господен ги осеняваше денем, когато тръгваха от стана.</verse>
				<verse number="35">Кога ковчегът се вдигаше за път, Моисей казваше: стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят!</verse>
				<verse number="36">А кога ковчегът се спираше, той казваше: върни се, Господи, при хилядите и десетките хиляди Израилеви!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана.</verse>
				<verse number="2">И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.</verse>
				<verse number="3">И нарекоха това място: Тавера, защото между тях бе пламнал огън Господен.</verse>
				<verse number="4">Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо?</verse>
				<verse number="5">помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;</verse>
				<verse number="6">а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни.</verse>
				<verse number="7">А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах.</verse>
				<verse number="8">Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей.</verse>
				<verse number="9">И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него.</verse>
				<verse number="10">Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно.</verse>
				<verse number="11">И рече Моисей Господу: защо мъчиш Твоя раб? и защо не намерих аз милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия тоя народ?</verse>
				<verse number="12">Нима аз съм носил в утробата си целия тоя народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му?</verse>
				<verse number="13">Откъде да взема месо, та да дам на целия тоя народ? защото те плачат пред мене и казват: дай ни месо да ядем.</verse>
				<verse number="14">Сам аз не мога да нося целия тоя народ, защото е тежък за мене.</verse>
				<verse number="15">Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си.</verse>
				<verse number="16">И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.</verse>
				<verse number="17">Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш.</verse>
				<verse number="18">А на народа кажи: очистете се за утрешния ден, и ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, — то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо):</verse>
				<verse number="19">ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни,</verse>
				<verse number="20">но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: що ни трябваше да излизаме из Египет?</verse>
				<verse number="21">И рече Моисей: шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ, между който се намервам; а Ти казваш: Аз ще им дам месо, и ще ядат цял месец!</verse>
				<verse number="22">нима да се заколят всичките овци и волове, та да им стигне? или ще се събере всичката морска риба, та да ги задоволи?</verse>
				<verse number="23">И рече Господ на Моисея: нима ръката Господня е къса? сега ще видиш, ще ли се сбъдне думата Ми към тебе, или не.</verse>
				<verse number="24">Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията.</verse>
				<verse number="25">И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха.</verse>
				<verse number="26">Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия — Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана.</verse>
				<verse number="27">Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана.</verse>
				<verse number="28">В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им.</verse>
				<verse number="29">Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!</verse>
				<verse number="30">Тогава Моисей се върна в стана, той и стареите Израилеви.</verse>
				<verse number="31">И вятър повея от Господа, и донесе откъм морето пъдпъдъци и ги натрупа около стана на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна около стана, почти до два лакти от земята.</verse>
				<verse number="32">Дигна се народът, и целия оня ден и цяла нощ и целия следващ ден събираха пъдпъдъци; и оня, който малко събираше, и той набра десет хомери; и си ги наслагаха около стана.</verse>
				<verse number="33">Месото беше още в зъбите им и не беше още изядено, и разпали се гневът Господен против народа, и Господ порази народа с твърде голяма пораза.</verse>
				<verse number="34">И нарекоха това място: Киброт-Хатаава, защото там погребаха народа, който изказа прищевки.</verse>
				<verse number="35">От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Тогава Мариам и Аарон укоряваха Моисея поради жената етиопка, която бе взел, защото той се бе оженил за етиопка, —</verse>
				<verse number="2">и казаха: само на Моисея ли говори Господ? не говори ли Той и нам? И Господ чу това.</verse>
				<verse number="3">А Моисей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята.</verse>
				<verse number="4">И рече Господ тутакси на Моисея, Аарона и на Мариам: излезте вие трима пред скинията на събранието. Те излязоха и тримата.</verse>
				<verse number="5">И слезе Господ в облачен стълб, па застана при входа на скинията, и повика Аарона и Мариам, и те излязоха и двамата.</verse>
				<verse number="6">И рече: чуйте Моите думи: ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него;</verse>
				<verse number="7">не е тъй обаче с Моя раб Моисея, той е верен в целия Ми дом:</verse>
				<verse number="8">Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа; а вие как се не побояхте да укорявате Моя раб Моисея?</verse>
				<verse number="9">И разпали се гневът на Господа против тях, и Той се оттегли.</verse>
				<verse number="10">Оттегли се и облакът от скинията, и ето, Мариам биде обрината с проказа, като със сняг. Аарон погледна Мариам, и ето, тя в проказа.</verse>
				<verse number="11">И рече Аарон на Моисея: господарю мой, не смятай нам за грях, дето постъпихме глупаво и съгрешихме;</verse>
				<verse number="12">недей допуща да стане тя като мъртвороден младенец, чието тяло, когато той излиза из майчината си утроба, наполовина е вече изтляло.</verse>
				<verse number="13">И викна Моисей към Господа, думайки: Боже, изцери я!</verse>
				<verse number="14">И рече Господ на Моисея: ако баща ѝ я заплюеше в лице, тя не трябваше ли да се срамува седем дена? и тъй, нека тя бъде затворена седем дена вън от стана, а сетне нека се пак върне.</verse>
				<verse number="15">И престоя Мариам затворена вън от стана седем дни, и народът не тръгна на път, докато се не върна Мариам.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан в пустиня Фаран.</verse>
				<verse number="2">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="3">прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви; по един човек от всяко коляно на бащите им изпратете, първенците измежду тях.</verse>
				<verse number="4">Тогава Моисей ги изпрати от пустиня Фаран, по заповед Господня, и те всички бяха мъже първенци между синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="5">Ето имената им: от Рувимово коляно — Самуа, Закхуров син,</verse>
				<verse number="6">от Симеоново коляно — Сафат, Хориев син,</verse>
				<verse number="7">от Иудино коляно — Халев, Иефониев син,</verse>
				<verse number="8">от Исахарово коляно — Игал, Иосифов син,</verse>
				<verse number="9">от Ефремово коляно — Осия, Навинов син,</verse>
				<verse number="10">от Вениаминово коляно — Фалтий, Рафуев син,</verse>
				<verse number="11">от Завулоново коляно — Гадиил, Содиев син,</verse>
				<verse number="12">от Иосифово коляно от Манасия Гадий, Сусиев син,</verse>
				<verse number="13">от Даново коляно — Амиил, Гемалиев син,</verse>
				<verse number="14">от Асирово коляно — Сетур, Михаилев син,</verse>
				<verse number="15">от Нефталимово коляно — Нахбий, Вофсиев син,</verse>
				<verse number="16">от Гадово коляно — Геуил, Махиев син.</verse>
				<verse number="17">Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да разгледат земята. И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус.</verse>
				<verse number="18">Изпрати ги Моисей (от пустиня Фаран) да разгледат Ханаанската земя и им рече: идете в тая южна страна и се качете на планината,</verse>
				<verse number="19">и обгледайте земята каква е, и народа, който живее там, силен ли е, или е слаб, малоброен ли е, или е многоброен?</verse>
				<verse number="20">Каква е земята, дето той живее, добра ли е, или лоша? и какви са градовете, в които живее, в шатри ли той живее, или в укрепления?</verse>
				<verse number="21">Каква е земята, тучна ли е, или слаба, има ли по нея дървета, или няма? Бъдете смели и вземете от плодовете на земята. А това беше, когато зрее гроздето.</verse>
				<verse number="22">Те отидоха и обгледаха земята от пустиня Син дори до Рехов, близо до Емат;</verse>
				<verse number="23">и отидоха в южната страна и стигнаха до Хеврон, дето живееха Ахиман, Сесай и Талмай, Енакови деца: а Хеврон бе построен седем години по-рано от египетския (град) Цоан;</verse>
				<verse number="24">и стигнаха долина Есхол, (и я обгледаха) и там отрязаха лозова пръчка с един грозд, и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини;</verse>
				<verse number="25">те нарекоха това място долина Есхол, поради грозда, що отрязаха там синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="26">И като обгледаха земята, върнаха се след четирийсет дена.</verse>
				<verse number="27">И като пристигнаха и дойдоха при Моисея и Аарона и при цялото общество синове Израилеви в пустиня Фаран, в Кадес, те донесоха тям и на целия народ отговор и показаха им плодовете от оная земя;</verse>
				<verse number="28">и разказаха му и думаха: ходихме в земята, в която ни изпрати; в нея наистина тече мед и мляко, и ето плодовете ѝ;</verse>
				<verse number="29">но народът, който живее в оная земя, е силен, и градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и синовете Енакови;</verse>
				<verse number="30">Амалик живее в южната част на земята, хетейци, (евейци,) иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейците пък живеят край морето и по брега на Иордан.</verse>
				<verse number="31">Но Халев успокояваше народа пред Моисея, думайки: да идем и да я превземем, защото можем я завладя.</verse>
				<verse number="32">А ония, които бяха ходили заедно с него, ре к оха: не можем да отидем против тоя народ, защото е по-силен от нас.</verse>
				<verse number="33">И пръснаха ужасни слухове между синовете Израилеви за земята, що бяха обгледали, и думаха: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е земя, която гълта своите жители, и всички, които видяхме по нея, са много едри човеци;</verse>
				<verse number="34">там видяхме и исполините, Енакови синове от исполински род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Тогава целият народ нададе вик и плака (цялата) оная нощ;</verse>
				<verse number="2">и всички синове Израилеви роптаеха против Моисея и Аарона, и целият народ им думаше: о, да бяхме умрели в Египетската земя, или да бяхме измрели в тая пустиня!</verse>
				<verse number="3">И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож? Жените ни и децата ни ще станат плячка на враговете; не е ли подобре да се върнем в Египет?</verse>
				<verse number="4">И ре к оха един другиму: да си изберем главатар и да се върнем в Египет.</verse>
				<verse number="5">Тогава Моисей и Аарон паднаха нич к ом пред цялото събрание на Израилевите синове.</verse>
				<verse number="6">И Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, измежду ония, които бяха обгледали земята, раздраха дрехите си</verse>
				<verse number="7">и казаха на всички събрани синове Израилеви: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е много, много добра.</verse>
				<verse number="8">Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде — тая земя, дето тече мед и мляко;</verse>
				<verse number="9">само не въставайте против Господа и не се бойте от народа на тая земя; защото той ще стане нам за храна: те нямат защита, а с нас е Господ; не се бойте от тях.</verse>
				<verse number="10">И цялото събрание рече: да ги избием с камъни! Но славата Господня се яви (в облак) над скинията на събранието на всички синове Израилеви.</verse>
				<verse number="11">И рече Господ на Моисея: докога ще Ме огорчава тоя народ? и докога няма да Ми вярва при всички личби, които Аз върших сред него?</verse>
				<verse number="12">Ще го поразя с мор, ще го изтребя, и ще произведа от тебе (и от бащиния ти дом) народ по-многоброен и по-силен от него.</verse>
				<verse number="13">Но Моисей рече Господу: ще чуят египтяни, изсред които Ти със силата Си изведе тоя народ,</verse>
				<verse number="14">и ще кажат това на жителите в тая земя, понеже тия са чули, че Ти, Господи, си между тоя народ, и че Ти, Господи, им даваш да Те виждат лице с лице, и Твоят облак стои над тях, и Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб;</verse>
				<verse number="15">и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат:</verse>
				<verse number="16">Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята.</verse>
				<verse number="17">И тъй, нека се възвеличи силата Господня, както Ти бе казал, думайки:</verse>
				<verse number="18">Господ е дълготърпелив и многомилостив (и истинен), Който прощава беззаконията и престъпленията (и греховете), и не оставя без наказание, но Който за беззаконието на бащите наказва децата до трета и четвърта рода.</verse>
				<verse number="19">Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука.</verse>
				<verse number="20">И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти;</verse>
				<verse number="21">но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня:</verse>
				<verse number="22">всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми,</verse>
				<verse number="23">няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им; (само на децата им, които са тук с Мене, които не знаят, що е добро, що е зло, на всички малолетни, които нищо не разбират, тям ще дам земята, а) всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят;</verse>
				<verse number="24">но Моя раб Халев, задето в него беше друг дух, и задето Ми беше напълно покорен, ще въведа в земята, в която той ходи, и неговото потомство ще я наследи;</verse>
				<verse number="25">амаликитци и хананейци живеят в долината; затова утре се върнете и идете в пустинята към Червено море.</verse>
				<verse number="26">И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:</verse>
				<verse number="27">докога тоя зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота на синовете Израилеви, който дигат против Мене.</verse>
				<verse number="28">Кажи им: жив съм Аз, казва Господ: както вие говорихте в ушите Ми, тъй ще сторя и Аз вам;</verse>
				<verse number="29">в тая пустиня ще паднат телата ви, и всички вие преброени, колкото сте на брой, от двайсет години и нагоре, които роптахте против Мене,</verse>
				<verse number="30">няма да влезете в земята, в която Аз с дигната ръка се к лех да ви заселя, освен Халев, Иефониев син, и Иисус, Навинов син;</verse>
				<verse number="31">децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка на враговете, ще въведа там, и те ще познаят земята, която вие презряхте;</verse>
				<verse number="32">а вашите трупове ще паднат в тая пустиня;</verse>
				<verse number="33">синовете ви пък ще се скитат в пустинята четирийсет години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята;</verse>
				<verse number="34">според броя на четирийсетте дни, през които обгледвахте земята, вие ще теглите за греховете си четирийсет години, година за ден, та да познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене.</verse>
				<verse number="35">Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против Мене: в тая пустиня те всички ще погинат и ще измрат.</verse>
				<verse number="36">И ония, които Моисей бе пращал да обгледат земята и които, след завръщането си, подигнаха против него цялото това общество, пръскайки лоши слухове за земята,</verse>
				<verse number="37">ония, които пръскаха лоши слухове за земята, умряха, поразени пред Господа;</verse>
				<verse number="38">само Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, останаха живи от ония мъже, които бяха ходили да обгледват земята.</verse>
				<verse number="39">Като каза Моисей тия думи пред всички синове Израилеви, народът се много натъжи.</verse>
				<verse number="40">И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината, думайки: ето, ще отидем на онова място, за което Господ говори, понеже съгрешихме.</verse>
				<verse number="41">Моисей рече: защо престъпвате заповедта Господня? Няма да успеете;</verse>
				<verse number="42">не ходете, защото Господ не е между вас, та да ви не поразят враговете ви;</verse>
				<verse number="43">защото там пред вас са амаликитци и хананейци, и ще паднете от нож, понеже отстъпихте от Господа, и Господ няма да бъде с вас.</verse>
				<verse number="44">Но те дръзнаха да се изкачат навръх планината; а ковчегът на завета Господен и Моисей не се отделиха от стана.</verse>
				<verse number="45">Амаликитци и хананейци, които живееха на оная планина, слязоха, разбиха ги и ги гониха до Хорма (и те се върнаха в стана).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">обади на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в земята, в която ще живеете и която ви давам,</verse>
				<verse number="3">и наченете да принасяте жертва Господу, всесъжение, или жертва клана, от волове и овци, за да изпълните оброк, или от усърдие, или през празниците си, за да извършите приятно Господу благоухание, —</verse>
				<verse number="4">тогава оня, който принася жертвата си Господу, трябва да принесе за хлебния принос една десета (от ефа) пшенично брашно, смесено с четвърт ин елей;</verse>
				<verse number="5">и вино за възлияние принасяй по четвърт ин при всесъжение, или при клана жертва, за всяко агне (за приятно Господу благоухание).</verse>
				<verse number="6">А кога принасяш овен, принасяй за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с една трета ин елей;</verse>
				<verse number="7">и вино за възлияние принасяй една трета ин за приятно Господу благоухание.</verse>
				<verse number="8">Ако юнец принасяш за всесъжение, или клана жертва, за да изпълниш оброк или за мирна жертва Господу,</verse>
				<verse number="9">то заедно с юнеца принеси хлебен принос три десети от ефа пшенично брашно, смесено с половина ин елей,</verse>
				<verse number="10">и вино за възлияние принасяй половина ин в жертва, за приятно Господу благоухание.</verse>
				<verse number="11">Тъй прави при всеки принос от юнец и овен, от агне и яре;</verse>
				<verse number="12">според броя на жертвите, които принасяте, тъй правете при всяка от тях, според броя им.</verse>
				<verse number="13">Всеки туземец тъй трябва да прави, кога принася жертва за приятно Господу благоухание;</verse>
				<verse number="14">и ако между вас живее пришълец, или кой и да бил между вас в родовете ви, и принесе жертва за приятно Господу благоухание, и той трябва да прави тъй, както правите вие;</verse>
				<verse number="15">за вас, народ (Господен), и за пришълеца, който живее (между вас), наредбата да е една, наредба вечна в поколенията ви: каквото сте вие, това да бъде и пришълецът пред Господа;</verse>
				<verse number="16">един закон и едни права да бъдат за вас и за пришълеца, който живее между вас.</verse>
				<verse number="17">Каза още Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="18">обади на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в земята, в която ви водя,</verse>
				<verse number="19">и почнете да ядете хляб от оная земя, възнасяйте Господу възношение;</verse>
				<verse number="20">от начатъците на тестото си за възношение възнасяйте питка; възнасяйте я като възношение от гумното;</verse>
				<verse number="21">от начатъците на тестото си давайте за възношение Господу в поколенията си.</verse>
				<verse number="22">Ако ли по незнание престъпите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ изрече на Моисея,</verse>
				<verse number="23">всичко, що ви е Господ (Бог) заповядал чрез Моисея, от деня, когато Господ ви е заповядал, и занапред в поколенията ви, —</verse>
				<verse number="24">ако грешката е направена по несъгледване от страна на народа, то нека цялото общество принесе един юнец (без недостатък) за всесъжение, за приятно Господу благоухание, заедно с хлебния му принос и възлиянието, според наредбите, и един козел в жертва за грях.</verse>
				<verse number="25">И свещеникът да очисти цялото общество синове Израилеви, и ще им се прости, защото това е било погрешка, и те са принесли своя принос за жертва Господу, и жертвата си за грях пред Господа за погрешката си;</verse>
				<verse number="26">и ще се прости на цялото общество синове Израилеви и на пришълеца, който живее между тях, защото целият народ е направил това по погрешка.</verse>
				<verse number="27">Ако ли някой сам съгреши по незнание, нека принесе едногодишна коза в жертва за грях.</verse>
				<verse number="28">И свещеникът да очисти тая душа, която неволно е сторила пред Господа грях, и тя ще се очисти и ще ѝ се прости.</verse>
				<verse number="29">Един закон да бъде за вас, както за природния жител от синовете Израилеви, тъй и за пришълеца, който живее между вас, когато някой стори нещо по погрешка.</verse>
				<verse number="30">Ако ли някой от туземците или пришълците извърши нещо с дръзка ръка, той хули Господа: да се изтреби тая душа из народа си,</verse>
				<verse number="31">защото той е презрял словото на Господа и е нарушил заповедта Му; да бъде изтребена тая душа; грехът ѝ да бъде върху нея.</verse>
				<verse number="32">Когато синовете Израилеви бяха в пустинята, намериха едного, че береше дърва в съботен ден;</verse>
				<verse number="33">и ония, които го намериха, че бере дърва (в съботен ден), доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество (синове Израилеви);</verse>
				<verse number="34">и туриха го под стража, защото не беше още определено, какво да се прави с него.</verse>
				<verse number="35">И рече Господ на Моисея: тоя човек трябва да умре; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.</verse>
				<verse number="36">Тогава цялото общество го изведе вън от стана, и го убиха с камъни, и той умря, както заповяда Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="37">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="38">обади на синовете Израилеви и им кажи да си правят ресни по скутовете на своите дрехи в поколенията си, и в ресните, що са по скутовете, да вплитат нишки от синкава вълна;</verse>
				<verse number="39">и да ги носите в ресните, та, кога ги гледате, да си спомняте за всички заповеди Господни и да ги изпълнявате и да не вървите след сърцето си и очите си, които ви влекат към блудодеяние,</verse>
				<verse number="40">за да помните и изпълнявате всички Мои заповеди и да бъдете свети пред вашия Бог.</verse>
				<verse number="41">Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Корей, син на Ицхара, син на Каата, син Левиев, Датан и Авирон, синове на Елиава, и Авнан, син на Фалета, синове Рувимови,</verse>
				<verse number="2">въстанаха против Моисея заедно с двеста и петдесет мъже от синовете Израилеви, началници на народа, призовавани на събранията, мъже именити.</verse>
				<verse number="3">И събраха се против Моисея и Аарона и им рекоха: стига ви толкоз; цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! а вие защо се поставяте по-горе от народа Господен?</verse>
				<verse number="4">Като чу това, Моисей падна ничком</verse>
				<verse number="5">и каза на Корея и на всичките му съучастници, думайки: утре ще покаже Господ, кой е Негов, и кой е свет, за да го приближи към Себе Си; и когото Той избере, него и ще приближи към Себе Си;</verse>
				<verse number="6">ето какво да направите: Корее и всички негови съучастници, вземете си кадилниците</verse>
				<verse number="7">и утре турете в тях огън и сипете в тях кадиво пред Господа; когото Господ избере, той и ще бъде свет. Стига ви толкоз, Левиеви синове!</verse>
				<verse number="8">И рече Моисей на Корея: слушайте, Левиеви синове!</verse>
				<verse number="9">Малко ли ви е това, дето Бог Израилев ви е отделил от израилското общество и ви е приближил към Себе Си, за да прислужвате при скинията Господня и да стоите пред народа (Господен), служейки за тях?</verse>
				<verse number="10">Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиеви синове, а вие ламтите още и за свещенство.</verse>
				<verse number="11">И тъй, ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа. Какво е Аарон, та роптаете против него?</verse>
				<verse number="12">И Моисей прати да повикат Датана и Авирона, Елиавови синове. Но те казаха: няма да идем!</verse>
				<verse number="13">малко ли ти е, че ни изведе из земята, дето тече мед и мляко, за да ни погубиш в пустинята, а искаш още да господаруваш над нас?</verse>
				<verse number="14">Заведе ли ни в земята, дето тече мед и мляко, и даде ли ни да владеем ниви и лозя? или искаш да извадиш очите на тия люде? Няма да идем!</verse>
				<verse number="15">Моисей се ядоса твърде много и рече Господу: не обръщай погледа Си към техния принос; никому от тях не съм взел нито осел и никому от тях не съм сторил зло.</verse>
				<verse number="16">И рече Моисей на Корея: утре ти и цялата ти дружина застанете пред лицето Господне, ти, те и Аарон;</verse>
				<verse number="17">па всички вземете кадилниците си, и сипете в тях кадиво, и донесете пред лицето Господне всеки своята кадилница двеста и петдесет кадилници; ти и Аарон, всеки своята кадилница.</verse>
				<verse number="18">И всички взеха своите кадилници, туриха в тях огън, сипаха в тях кадиво, и застанаха при входа на скинията на събранието; също и Моисей и Аарон.</verse>
				<verse number="19">И Корей събра срещу тях цялото общество при входа на скинията на събранието. И славата Господня се яви на цялото общество.</verse>
				<verse number="20">И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:</verse>
				<verse number="21">отделете се от това общество, и в един миг ще ги изтребя.</verse>
				<verse number="22">А те паднаха ничком и рекоха: Боже, Боже на духовете и на всяка плът! един човек съгреши, а Ти на цялото ли общество се гневиш?</verse>
				<verse number="23">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="24">кажи на народа: отстъпете наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона.</verse>
				<verse number="25">И стана Моисей и отиде при Датана и Авирона, и след него отидоха стареите Израилеви.</verse>
				<verse number="26">И рече на народа: дръпнете се от шатрите на тия нечестиви мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете (заедно) с тях във всичките им грехове.</verse>
				<verse number="27">И те се дръпнаха наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха и стояха пред вратите на шатрите си заедно с жените си и синовете си и с малките си деца.</verse>
				<verse number="28">Тогава Моисей каза: от това ще познаете, че Господ ме е пратил да върша всички тия дела, а не от себе си (върша това):</verse>
				<verse number="29">ако те умрат, както умират всички люде, и ги постигне такова наказание, каквото постига всички люде, то не Господ ме е пратил;</verse>
				<verse number="30">но ако Господ извърши нещо необикновено, и земята разтвори устата си и ги погълне (и къщите им и шатрите им) и всичко, що е у тях, и те слязат живи в преизподнята, то знайте, че тия люде са презрели Господа.</verse>
				<verse number="31">Щом изговори тия думи, земята се разпукна под тях;</verse>
				<verse number="32">и земята разтвори устата си и погълна тях и къщите им, и всички Корееви люде и всичкия имот,</verse>
				<verse number="33">и те слязоха живи в преизподнята с всичко тяхно, и земята ги покри, и те изчезнаха изсред обществото.</verse>
				<verse number="34">И всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техния вик, за да не погълне, казваха те, и нас земята.</verse>
				<verse number="35">И огън излезе от Господа и изгори ония двеста и петдесет мъже, които бяха принесли кадиво.</verse>
				<verse number="36">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="37">кажи на Елеазара, син на свещеник Аарона, да събере (медните) кадилници на изгорелите и да изхвърли огъня, защото се осветиха</verse>
				<verse number="38">к адилниците на тия грешници чрез смъртта им, и да ги сплескат на листове за обковаване жертвеника, защото те ги донесоха пред лицето Господне, и затова се осветиха; и те ще бъдат личба за синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="39">Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, що бяха донесли изгорелите, и ги сплескаха на листове за обковаване жертвеника,</verse>
				<verse number="40">за да помнят синовете Израилеви, та никой външен, който не е от Аароново семе, да не пристъпя да принася кадило пред лицето Господне, за да не стане и с него това, което стана с Корея и съучастниците му, както му беше казал Господ чрез Моисея.</verse>
				<verse number="41">На другия ден цялото общество синове Израилеви заропта против Моисея и Аарона и заговори: вие избихте народа Господен.</verse>
				<verse number="42">И когато се събра народът против Моисея и Аарона, те се обърнаха към скинията на събранието, и ето, облак я покри, и славата Господня се яви.</verse>
				<verse number="43">И дойде Моисей и Аарон до скинията на събранието.</verse>
				<verse number="44">И рече Господ на Моисея (и Аарона), думайки:</verse>
				<verse number="45">отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя. Но те паднаха ничком.</verse>
				<verse number="46">И рече Моисей на Аарона: вземи кадилницата, тури в нея огън от жертвеника, сипи кадиво и носи по-скоро при народа и застъпи се за тях, защото гняв излезе от Господа, (и) начена се мор.</verse>
				<verse number="47">И взе Аарон, както каза Моисей, и се затече всред събранието, и ето, начена се мор между народа. И той сипа кадиво и се помоли за народа:</verse>
				<verse number="48">застана между мъртвите и живите, и морът престана.</verse>
				<verse number="49">И измряха от мора четиринайсет хиляди и седемстотин души, освен умрелите по Кореевото дело.</verse>
				<verse number="50">Тогава Аарон се върна при Моисея, при входа на скинията на събранието, след като престана морът.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">кажи на синовете Израилеви и вземи от тях по жезъл от коляно, от всичките им началници според колената, дванайсет жезъла, и името на всекиго напиши върху жезъла му;</verse>
				<verse number="3">Аароновото име напиши на Левиевия жезъл, защото (те трябва да дадат) един жезъл от началника на своето коляно;</verse>
				<verse number="4">и ги тури в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, дето ви се явявам;</verse>
				<verse number="5">и когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; и така ще умиря ропота на синовете Израилеви, който дигат против вас.</verse>
				<verse number="6">И рече Моисей на синовете Израилеви, и всичките им началници му дадоха, от всеки началник по жезъл, дванайсет жезъла, според колената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.</verse>
				<verse number="7">Тогава Моисей тури жезлите пред лицето Господне в скинията на откровението.</verse>
				<verse number="8">На другия ден влезе Моисей (и Аарон) в скинията на откровението, и ето, Аароновият жезъл, от Левиевия дом, бе покарал, напъпил, цъфнал и родил миндали.</verse>
				<verse number="9">И изнесе Моисей всички жезли от пред лицето Господне пред всички синове Израилеви; и те видяха това и взеха всеки жезъла си.</verse>
				<verse number="10">И рече Господ на Моисея: тури пак Аароновия жезъл пред ковчега на откровението да се пази, като личба за непокорните, та ропотът им против Мене да престане, и те да не измрат.</verse>
				<verse number="11">Моисей направи това: както му заповяда Господ, така и направи.</verse>
				<verse number="12">И рекоха синовете Израилеви на Моисея: ето, ние мрем, гинем, всички загинваме!</verse>
				<verse number="13">Всеки, който се приближи до скинията Господня, умира: дали не ще измрем всички?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">И рече Господ на Аарона: ти и синовете ти и бащиният ти дом заедно с тебе ще понесете върху си греха за немарливост в светилището; и ти и синовете ти заедно с тебе ще понесете върху себе си греха за нередовност в свещенството си.</verse>
				<verse number="2">Вземи при себе си братята си, коляното Левиево, бащиното си племе: нека те бъдат при тебе и ти служат, а ти и синовете ти заедно с тебе да бъдете при скинията на откровението;</verse>
				<verse number="3">нека те служат на тебе и вършат служба в цялата скиния; само да се не доближават до вещите на светилището и до жертвеника, та да не умрете и вие, и те.</verse>
				<verse number="4">Нека те бъдат при тебе и да прислужват в скинията на събранието, по всички работи в скинията; а външен да се не доближава до вас.</verse>
				<verse number="5">Тъй прислужвайте в светилището и при жертвеника, за да няма занапред гняв против синовете Израилеви;</verse>
				<verse number="6">защото вашите братя, левитите, Аз взех измежду синовете Израилеви и ги дадох вам като дар Господу, за да прислужват при скинията на събранието;</verse>
				<verse number="7">и ти и синовете ти заедно с тебе пазете свещенството си във всичко, що принадлежи на жертвеника и що е вътре зад завесата, и служете; Аз вам подарявам службата на свещенството, а външен, който се доближи, да бъде умъртвен.</verse>
				<verse number="8">И рече Господ на Аарона: ето, Аз ти поръчвам да надзираваш за възношенията, правени на Мене; от всичко, що посвещават Израилевите синове, дал съм на тебе и на синовете ти заради вашето свещенство чрез вечна наредба;</verse>
				<verse number="9">от великите светини, от онова, що се изгаря, ето какво принадлежи на тебе: всеки техен хлебен принос, и всяка тяхна жертва за грях, и всяка тяхна жертва за вина, които те ще Ми принесат; това е велика светиня за тебе и за синовете ти.</verse>
				<verse number="10">Това да ядете на най-светото място; всички от мъжки пол могат да ядат (ти и синовете ти); това да ти бъде светиня.</verse>
				<verse number="11">И ето що е за тебе от възношенията на даровете им: всички възношения от синовете Израилеви чрез вечно узаконение Аз дадох на тебе и на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе; всеки чист в къщата ти може да яде това.</verse>
				<verse number="12">Всичко най-добро от дървеното масло и всичко най-добро от виното и от пшеницата, — начатъците им, които те дават Господу, да бъдат за тебе;</verse>
				<verse number="13">всички първи произведения на земята им, които те принасят Господу, да бъдат твои; всеки чист в къщата ти може да яде това.</verse>
				<verse number="14">Всичко заклето в земята Израилева да бъде твое.</verse>
				<verse number="15">Всичко, що отваря утроба у всяка плът, принасяно Господу, от човеци и добитък, да бъде твое; само първородният от човеците да бъде откупен, и първородното от нечист добитък да бъде откупено;</verse>
				<verse number="16">а откупването им е: като наченеш от един месец нагоре, според оценката ти, вземай откуп пет сикли сребърни, според свещената сикла, която има двайсет гери;</verse>
				<verse number="17">но за първородно от волове и за първородно от овци и за първородно от кози не вземай откуп: те са светиня; с кръвта им ръси жертвеника и тлъстината им изгаряй в жертва за приятно Господу благоухание;</verse>
				<verse number="18">месото им пък принадлежи на тебе, както ти принадлежат гърдите за възношение и дясната плешка.</verse>
				<verse number="19">Всички възнасяни светини, които синовете Израилеви възнасят Господу, чрез вечно узаконение давам на тебе и синовете ти и дъщерите ти заедно с тебе; това е завет солен, вечен пред Господа, даден за тебе и за потомството ти заедно с тебе.</verse>
				<verse number="20">И рече Господ на Аарона: ти няма да имаш дял в земята им и част няма да имаш между тях; Аз съм твоя част и твой дял всред синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="21">А на Левиевите синове ето, Аз дадох за дял десятъка от всичко, каквото има Израил, за службата им, която изпълняват в скинията на събранието.</verse>
				<verse number="22">А занапред Израилевите синове не бива да се доближават до скинията на събранието, за да се не огрешат и да не умрат.</verse>
				<verse number="23">Нека левитите извършват службата в скинията на събранието и да носят върху си техния грях. Това е вечно узаконение в поколенията ви; но между Израилевите синове те няма да получат дял;</verse>
				<verse number="24">понеже на левитите давам за дял десятъка на Израилевите синове, който те принасят за възношение Господу, затова им и рекох: между Израилевите синове те няма да получат дял.</verse>
				<verse number="25">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="26">обади на левитите и им кажи: кога вземате от синовете Израилеви десятък, който ви дадох от тях за дял, то възнасяйте от него възношение Господу, от десятъка десятък, —</verse>
				<verse number="27">и това ваше възношение ще ви се зачете като жито от гумното и като вино от лина;</verse>
				<verse number="28">така и вие възнасяйте възношение Господу от всички ваши десятъци, които взимате от синовете Израилеви, и давайте от тях възношение Господне на свещеник Аарона;</verse>
				<verse number="29">от всичко, що ви се подарява, възнасяйте възношение Господу, от всичко най-добро, каквото се освещава.</verse>
				<verse number="30">И кажи им: кога принесете най-доброто от това, то ще се зачете на левитите като получаваното от гумно и получаваното от жлеб;</verse>
				<verse number="31">можете да ядете това на всяко място, вие и (синовете ви и) семействата ви, защото това ви е заплата за вашата работа в скинията на събранието;</verse>
				<verse number="32">и няма да се огрешите, кога принесете най-доброто от това; и няма да оскверните посвещаваното от синовете Израилеви, и няма да умрете.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:</verse>
				<verse number="2">ето наредбата на закона, който Господ заповяда, като каза: обади на синовете Израилеви, да ти доведат рижа телица без повреда, без недостатък, (и) която не е била впрягана:</verse>
				<verse number="3">дайте я на свещеник Елеазара, и той да я изведе вън от стана (на чисто място), и да я заколят пред него.</verse>
				<verse number="4">И нека свещеник Елеазар вземе с пръста си от кръвта ѝ и поръси с тая кръв седем пъти към предната страна на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="5">И да изгорят телицата пред очите му: да изгорят кожата ѝ, месото ѝ и кръвта ѝ заедно с нечистотиите ѝ.</verse>
				<verse number="6">И свещеникът да вземе кедрово дърво и исоп и нишка от тъмночервена вълна и да ги хвърли в огъня, дето гори телицата.</verse>
				<verse number="7">И свещеникът да изпере дрехите си и да измие тялото си с вода, а след това да влезе в стана, и да бъде свещеникът нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="8">И оня, който я е изгорил, да изпере дрехите си с вода, и да измие тялото си с вода, и да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="9">И някой чист да събере пепелта от телицата и да я остави вън от стана на чисто място, и тя да се спазва за обществото Израилеви синове, за приготвяне очистителната вода: това е жертва за грях;</verse>
				<verse number="10">а който е събирал пепелта от телицата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта. Нека това бъде вечно узаконение за синовете Израилеви и за пришълците, които живеят между тях.</verse>
				<verse number="11">Който се допре до мъртвото тяло на кой да е човек, нечист да бъде седем дена:</verse>
				<verse number="12">той трябва да се очисти с тая (вода) на третия ден и на седмия ден, и ще бъде чист; ако пък се не очисти на третия и седмия ден, няма да бъде чист.</verse>
				<verse number="13">Всеки, който се е допрял до мъртвото тяло на кой да е умрял човек и не се е очистил, ще оскверни жилището Господне: тоя човек да се изтреби изсред Израиля, защото не е поръсен с очистителна вода, той е нечист, нечистотата му е още върху него.</verse>
				<verse number="14">Ето законът: ако човек умре в шатра, то всеки, който дойде в шатрата, и всичко, що е в шатрата, да бъде нечисто седем дена;</verse>
				<verse number="15">всеки открит съд, незавързан и непокрит, е нечист.</verse>
				<verse number="16">Всеки, който се допре на полето до убит с нож, или до умрял, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.</verse>
				<verse number="17">За нечистия да вземат пепел от оная изгорена жертва за грях и я полеят с жива вода в съд;</verse>
				<verse number="18">и нека някой чист вземе исоп и го потопи във водата и да поръси шатрата и всички съдове и човеци, които се намерват в нея, и оногова, който се е допрял до (човешка) кост, или до убит, или до умрял, или до гроб;</verse>
				<verse number="19">и чистият да поръси нечистия на третия и на седмия ден и на седмия ден да го очисти; и да изпере дрехите си, и да измие (тялото си) с вода, и привечер ще бъде чист.</verse>
				<verse number="20">Ако ли някой стане нечист и не се очисти, тоя човек да се изтреби изсред народа, защото той е осквернил светилището Господне: той не е поръсен с очистителна вода, той е нечист.</verse>
				<verse number="21">Това да бъде за тях вечна наредба. И оня, който е ръсил с очистителна вода, да изпере дрехите си; а оня, който се е допрял до очистителната вода, да бъде нечист до вечерта.</verse>
				<verse number="22">И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто; и човекът, който се е допрял, нечист ще бъде до вечерта.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Тогава синовете Израилеви, цялото общество, дойдоха в пустиня Син в първия месец, и народът се спря в Кадес; там умря Мариам, дето и биде погребана.</verse>
				<verse number="2">За народа нямаше вода, и те се събраха против Моисея и Аарона;</verse>
				<verse number="3">народът заропта против Моисея и думаше: о, да бяхме умрели и ние тогава, когато умряха нашите братя пред Господа!</verse>
				<verse number="4">Защо доведохте народа Господен в тая пустиня, та да измрем тука ние и добитъкът ни?</verse>
				<verse number="5">И защо ни изведохте из Египет, та ни доведохте на това лошо място, дето не може да се сее, дето няма ни смоковници, ни лозя, ни нарове, ни дори вода за пиене?</verse>
				<verse number="6">Тогава Моисей и Аарон се оттеглиха от народа към входа на скинията на събранието, и паднаха ничком, и славата Господня им се яви.</verse>
				<verse number="7">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="8">вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им кажете на скалата, и тя ще даде от себе си вода: и тъй, ти ще им изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.</verse>
				<verse number="9">Взе Моисей жезъла отпред Господа, както Той му заповяда.</verse>
				<verse number="10">И събраха Моисей и Аарон народа при скалата, и той им каза: чуйте, непокорници, нима можем от тая скала да ви изкараме вода?</verse>
				<verse number="11">И дигна Моисей ръката си и удари дваж о скалата с жезъла си, и протече много вода, и пи народът и добитъкът му.</verse>
				<verse number="12">И рече Господ на Моисея и Аарона: задето Ми не повярвахте, и с това не явихте Моята светост пред очите на синовете Израилеви, вие няма да въведете тоя народ в земята, която Аз му давам.</verse>
				<verse number="13">Това е водата на Мерива, при която синовете Израилеви влязоха в разпра с Господа, и Той им яви светостта Си.</verse>
				<verse number="14">И проводи Моисей от Кадес пратеници до едомския цар (да му кажат): тъй говори брат ти Израил: ти знаеш всички мъчнотии, които ни постигнаха;</verse>
				<verse number="15">отците ни бяха се преселили в Египет, и ние живяхме в Египет дълго време, и египтяни зле постъпваха с нас и с отците ни;</verse>
				<verse number="16">и викнахме към Господа, и Той чу нашия глас, и прати Ангел, и ни изведе из Египет; и ето, ние сме в Кадес, град до самите ти предели;</verse>
				<verse number="17">позволи ни да преминем през твоята земя: няма да вървим през нивя и през лозя и няма да пием вода от (твоите) кладенци; но ще вървим по царския път, няма да се отбием ни надясно, ни наляво, докле изминем твоите предели.</verse>
				<verse number="18">Но Едом му отговори: не минавай през мене, инак, с меч ще изляза срещу тебе.</verse>
				<verse number="19">И рекоха му синовете Израилеви: ще вървим из големия път, и ако пием от водата ти, аз и добитъкът ми, ще плащам за нея; само с нозете си ще мина, което нищо не струва.</verse>
				<verse number="20">Но той рече: не минавай (през мене). И Едом излезе срещу него с многоброен народ и със силна ръка.</verse>
				<verse number="21">И тъй, Едом се не съгласи да позволи на Израиля да мине през неговите предели, и Израил се отби настрани от него.</verse>
				<verse number="22">И тръгнаха синовете Израилеви от Кадес, и целият народ стигна до планина Ор.</verse>
				<verse number="23">И рече Господ на Моисея и Аарона на планина Ор, до пределите на Едомската земя, думайки:</verse>
				<verse number="24">нека Аарон умре и се прибере при народа си, защото той няма да влезе в земята, която Аз давам на синовете Израилеви, задето бяхте непокорни на заповедта Ми при водите на Мерива.</verse>
				<verse number="25">И вземи (брата си) Аарона и сина му Елеазара, и ги изкачи на планина Ор (пред целия народ);</verse>
				<verse number="26">и снеми от Аарона одеждите му и облечи с тях сина му Елеазара, и нека Аарон отмине и умре там.</verse>
				<verse number="27">И направи Моисей тъй, както Господ заповяда. Те се изкачиха на планина Ор пред очите на цялото общество,</verse>
				<verse number="28">и сне Моисей от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара, и умря там Аарон навръх планината. А Моисей и Елеазар слязоха от планината.</verse>
				<verse number="29">И цялото общество видя, че Аарон умря, и целият Израилев дом оплаква Аарона трийсет дни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Един от ханаанските царе, — царят на Арад, който живееше на юг, като чу, че Израил иде по пътя откъм Атарим, встъпи в бой с израилтяните и плени неколцина от тях.</verse>
				<verse number="2">Тогава даде Израил оброк Господу, като каза: ако предадеш тоя народ в ръцете ми, ще наложа заклятие (върху тях и) върху градовете им.</verse>
				<verse number="3">Господ чу гласа на Израиля и предаде хананейци в ръцете му, и той наложи заклятие върху тях и върху градовете им и нарече това място: Хорма.</verse>
				<verse number="4">От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом;</verse>
				<verse number="5">и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята: тука няма нито хляб, нито вода, а на душата ни омръзна тая лоша храна.</verse>
				<verse number="6">И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от (синовете) Израилеви.</verse>
				<verse number="7">И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли (Господу) за народа.</verse>
				<verse number="8">И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив.</verse>
				<verse number="9">И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив.</verse>
				<verse number="10">И тръгнаха синовете Израилеви и се спряха в Овот;</verse>
				<verse number="11">и тръгнаха из Овот и се спряха в Ийе-Аварим, в пустинята, срещу Моав, към изгрев-слънце.</verse>
				<verse number="12">Оттам тръгнаха и се спряха в долина Заред;</verse>
				<verse number="13">оттука като тръгнаха, спряха се при оная част на Арнон в пустинята, която тече вън от пределите на Аморея, понеже Арнон е граница на Моав, между Моав и Аморея.</verse>
				<verse number="14">Затова е и казано в книгата за войните Господни:</verse>
				<verse number="15">Вахеб е в Суфа, и потоците на Арнон в горната си част се наклоняват към Шабет-Ар и се допират до границите на Моав.</verse>
				<verse number="16">Оттука (тръгнаха) към Беер; това е оня кладенец, за който Господ каза на Моисея: събери народа и ще им дам вода.</verse>
				<verse number="17">Тогава Израил запя тая песен: пълни се, кладенецо!</verse>
				<verse number="18">Възпявайте кладенеца, който князете изкопаха, народните вождове заедно със законодателя изровиха с жезлите си. От пустинята (тръгнаха) за Матана,</verse>
				<verse number="19">от Матана — за Нахалиил, от Нахалиил — за Вамот,</verse>
				<verse number="20">от Вамот — за Гай, който е в Моавската земя, навръх планина Фасга, обърната с лице към пустинята.</verse>
				<verse number="21">И проводи Израил пратеници при Сихона, аморейския цар (с мирно предложение), да му кажат:</verse>
				<verse number="22">позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.</verse>
				<verse number="23">Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.</verse>
				<verse number="24">И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.</verse>
				<verse number="25">И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;</verse>
				<verse number="26">защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.</verse>
				<verse number="27">Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;</verse>
				<verse number="28">защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.</verse>
				<verse number="29">Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.</verse>
				<verse number="30">Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.</verse>
				<verse number="31">И живееше Израил в Аморейската земя.</verse>
				<verse number="32">И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.</verse>
				<verse number="33">Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи.</verse>
				<verse number="34">И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.</verse>
				<verse number="35">И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Тогава синовете Израилеви тръгнаха и се спряха на Моавската равнина, при Иордан, срещу Иерихон.</verse>
				<verse number="2">И Валак, Сепфоров син, видя всичко, що бе направил Израил на аморейци.</verse>
				<verse number="3">А моавитци много се бояха от тоя народ, понеже беше многоброен; затова те твърде много се уплашиха пред синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="4">Тогава моавитци рекоха на мадиамските старейшини: тоя народ изтребя сега всичко около нас, както волът изтребя полската трева. А Валак, Сепфоров син, беше моавитски цар в онова време.</verse>
				<verse number="5">Той проводи пратеници при Валаама, Веоров син, в Петор, при река Ефрат, в земята на синовете от неговия народ, да го повикат и да му кажат: ето, един народ е излязъл из Египет, покрил лицето земно и се разположил близо до мене;</verse>
				<verse number="6">дойди, прочее, прокълни ми тоя народ, понеже е по-силен от мене: тогава негли ще бъда в сила да го поразя и да го изгоня от земята си; аз знам, че когото благословиш ти, той бива благословен, и когото прокълнеш, бива прокълнат.</verse>
				<verse number="7">И тръгнаха моавитските старейшини и старейшините мадиамски с дарове в ръце за врачуване и дойдоха при Валаама и му обадиха Валаковите думи.</verse>
				<verse number="8">И той им рече: пренощувайте нощес тука, и аз ще ви отговоря, както ми каже Господ. И моавитските старейшини останаха у Валаама.</verse>
				<verse number="9">И дойде Бог при Валаама и му рече: какви са тия люде при тебе?</verse>
				<verse number="10">Валаам отговори Богу: моавитският цар Валак, Сепфоров син, (ги) е пратил при мене (да кажат):</verse>
				<verse number="11">ето, един народ е излязъл из Египет и покрил земното лице (и се е разположил близо до мене); дойди, прочее, прокълни ми го; тогава негли ще мога да се ударя с него и да го изгоня (от земята).</verse>
				<verse number="12">И рече Бог на Валаама: не отивай с тях, не проклевай тоя народ, защото той е благословен.</verse>
				<verse number="13">И на заранта стана Валаам и каза на князете Валакови: върнете се в земята си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.</verse>
				<verse number="14">Тогава моавитските князе станаха и се върнаха при Валака, и (му) казаха: Валаам не склони да дойде с на с.</verse>
				<verse number="15">Валак пак прати князе, по-много и по-видни от ония.</verse>
				<verse number="16">И те дойдоха при Валаама и му рекоха: тъй говори Валак, Сепфоров син: не отказвай да дойдеш при мене:</verse>
				<verse number="17">ще ти въздам големи почести и ще направя (за тебе) всичко, каквото ми кажеш; дойди, прокълни ми тоя народ.</verse>
				<verse number="18">Отговори Валаам и каза на слугите Валакови: да ми дадеше Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не бих могъл да престъпя заповедта на Господа, моя Бог, и да извърша нещо малко или голямо (по свой произвол);</verse>
				<verse number="19">но все пак, пренощувайте и вие тука, и аз ще узная, какво още ще ми каже Господ.</verse>
				<verse number="20">През нощта дойде Бог при Валаама и му каза: ако тия люде са дошли да те викат, стани, иди с тях; но прави само това, което ще ти казвам Аз.</verse>
				<verse number="21">На заранта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавитските князе.</verse>
				<verse number="22">И разпали се Божият гняв, задето той тръгна, и застана Ангел Господен на пътя, за да му попречи. Той яздеше на ослицата си, и с него двама негови слуги.</verse>
				<verse number="23">Ослицата видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, и се отби от пътя и тръгна по полето, а Валаам начена да бие ослицата, за да я върне в пътя.</verse>
				<verse number="24">И застана Ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната и от другата страна.</verse>
				<verse number="25">Ослицата, като видя Ангела Господен, притисна се към оградата, та притисна о оградата ногата на Валаама; и той начена пак да я бие.</verse>
				<verse number="26">Ангелът Господен пак отмина и застана в теснината, дето нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.</verse>
				<verse number="27">Ослицата, като видя Ангела Господен, легна под Валаама. Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга.</verse>
				<verse number="28">Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаама: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път?</verse>
				<verse number="29">Валаам каза на ослицата: задето се поруга с мене; да имах в ръка нож, сега те бих убил.</verse>
				<verse number="30">А ослицата каза на Валаама: не съм ли аз твоята ослица, която ти яздиш отначало и доднес? Имала ли съм навик тъй да ти правя? Той отговори: не.</verse>
				<verse number="31">И отвори Господ очите на Валаама, и той видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, поклони се и падна ничком.</verse>
				<verse number="32">И каза му Ангелът Господен: защо би ослицата си ето вече три пъти? Аз излязох да (ти) попреча, защото пътят (ти) не е прав пред Мене;</verse>
				<verse number="33">и ослицата, като Ме виждаше, отбиваше се от Мене ето вече три пъти; ако да не беше се отбивала от Мене, щях да те убия, а нея щях да оставя жива.</verse>
				<verse number="34">И рече Валаам на Ангела Господен: съгреших, понеже не знаех, че Ти стоиш на пътя пред мене; и тъй, ако това Ти е неугодно, аз ще се върна.</verse>
				<verse number="35">И рече Ангелът Господен на Валаама: иди с тия люде; само говори това, което Аз ще ти казвам. И отиде Валаам с Валаковите князе.</verse>
				<verse number="36">Валак, като чу, че Валаам иде, излезе да го посрещне в моавитския град, който е в Арнонските предели, при самата граница.</verse>
				<verse number="37">И каза Валак на Валаама: нали пращах аз при тебе да те викат? защо не дойде при мене? нима не мога да ти въздам почести?</verse>
				<verse number="38">И каза Валаам на Валака: ето аз дойдох при тебе, но мога ли да кажа нещо от себе си? каквото Бог тури в устата ми, това и ще говоря.</verse>
				<verse number="39">И тръгна Валаам с Валака, и дойдоха в Кириат-Хуцот.</verse>
				<verse number="40">И закла Валак волове и овци и прати на Валаама и на князете, които бяха с него.</verse>
				<verse number="41">На другия ден заранта Валак взе Валаама и го възкачи на Вааловите оброчища, за да види оттам една част от народа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Тогава Валаам рече на Валака: построй ми тука седем жертвеника и приготви ми седем телци и седем овена.</verse>
				<verse number="2">Валак направи тъй, както каза Валаам; и принесоха Валак и Валаам по телец и по овен на всеки жертвеник.</verse>
				<verse number="3">И рече Валаам на Валака: стой при всесъжението си, пък аз ще ида, дано Господ излезе насреща ми, и каквото ни открие, ще ти явя. И (остана Валак при всесъжението си, а Валаам) възлезе на една височина (да попита Бога).</verse>
				<verse number="4">И срещна се Бог с Валаама, и (Валаам) Му каза: аз издигнах седем жертвеника и принесох по телец и по овен на всеки жертвеник.</verse>
				<verse number="5">И вложи Господ слово в устата на Валаама и каза: върни се при Валака и говори тъй.</verse>
				<verse number="6">И върна се при него, а той стоеше при всесъжението си, той и всички моавитски князе. (И Дух Божий беше върху него.)</verse>
				<verse number="7">И произнесе тая своя притча, като каза: от Месопотамия, от източните планини, ме доведе Валак, моавски цар: дойди, прокълни ми Иакова, дойди, кажи зло против Израиля!</verse>
				<verse number="8">Как ще прокълна? Бог го не проклева. Как ще кажа зло? Господ не казва (против него) зло.</verse>
				<verse number="9">От върха на скалите го виждам, от хълмовете го гледам: ето народ, който живее отделно и не се брои между народите.</verse>
				<verse number="10">Кой ще изброи пясъка на Иакова и числото на четвъртината от Израиля? Да умре душата ми, както умират праведниците, и краят ми да бъде като техния!</verse>
				<verse number="11">И каза Валак на Валаама: какво правиш ти с мене? аз те взех да прокълнеш враговете ми, а пък ти, ето ги благославяш?</verse>
				<verse number="12">Той отговори и каза: не трябва ли да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?</verse>
				<verse number="13">И Валак му каза: дойди с мене на друго място, отдето ще го видиш, но само част от него ще видиш, а няма цял да го видиш; и прокълни ми го оттам.</verse>
				<verse number="14">И заведе го на стражното място навръх планина Фасга, и построи седем жертвеника, и принесе по телец и по овен на всеки жертвеник,</verse>
				<verse number="15">И каза (Валаам) на Валака: стой тука при всесъжението си, пък аз (ще ида) отатък да срещна (Бога).</verse>
				<verse number="16">И срещна се Господ с Валаама, и вложи слово в устата му, и каза: върни се при Валака и говори тъй.</verse>
				<verse number="17">И върна се при него, а той стоеше при всесъжението си, и заедно с него (всички) моавитски князе. И рече му Валак: какво каза Господ?</verse>
				<verse number="18">Той произнесе тая своя притча и каза: стани, Валако, слушай и внимавай, сине Сепфоров!</verse>
				<verse number="19">Бог не е човек, та да лъже, нито е син човешки, та да се отмята. Той ли ще каже, и не ще направи? Ще говори, и не ще извърши?</verse>
				<verse number="20">Ето, аз почнах да благославям, защото Той е благословил, и аз не мога да изменя това.</verse>
				<verse number="21">Не се вижда беда у Иакова, и не се забелязва злочестие у Израиля; Господ, негов Бог, е с него, и той има тръбен царски звук;</verse>
				<verse number="22">Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог;</verse>
				<verse number="23">няма магьосничество у Иакова, няма чародейство у Израиля; на времето си ще кажат за Иахова и за Израиля: ето какво стори Бог!</verse>
				<verse number="24">Ето, един народ се подига като лъвица и се изправя като лъв; няма да легне, докле не изяде плячката си и докле не се напие с кръвта на убитите.</verse>
				<verse number="25">И каза Валак на Валаама: нито го с клетва проклевай, нито го с благословия благославяй.</verse>
				<verse number="26">И отговори Валаам и каза на Валака: не казвах ли ти, че ще върша всичко, каквото ми рече Господ?</verse>
				<verse number="27">И каза Валак на Валаама: дойди, ще те заведа на друго място; ще бъде негли угодно Богу, и оттам ще ми го прокълнеш.</verse>
				<verse number="28">И заведе Валак Валаама навръх Фегор, срещу пустинята.</verse>
				<verse number="29">И каза Валаам на Валака: построй ми тука седем жертвеника и приготви ми тука седем телеца и седем овена.</verse>
				<verse number="30">И Валак направи, както каза Валаам, и принесе по телец и по овен на всеки жертвеник.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Валаам видя, че Господу е угодно да благославя Израиля, и не отиде, както по-напред, за врачуване, а обърна лицето си към пустинята.</verse>
				<verse number="2">Погледна Валаам и видя Израиля, как беше се разположил на стан, коляно по коляно, и Дух Божий беше върху Валаама.</verse>
				<verse number="3">И произнесе тая своя притча, като каза: Валаам, син Веоров, говори, говори мъж с отворени очи,</verse>
				<verse number="4">говори оня, който чува думите Божии, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени;</verse>
				<verse number="5">колко са хубави твоите шатри, Иакове, твоите жилища, Израилю!</verse>
				<verse number="6">Те се разстилат като долини, като градини край река, като алойни дървета, насадени от Господа, като кедри край вода;</verse>
				<verse number="7">ще потече вода от ведрата му, и семето му щ е бъде като големи води, царят му ще надмине Агага, и царството му ще се въздигне.</verse>
				<verse number="8">Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог, ще погълне враждебните нему народи, ще строши костите им, и със стрелите си ще порази (врага).</verse>
				<verse number="9">Прострял се е, лежи като лъв и като лъвица; кой ще го събуди? Благословен да бъде, който те благославя, и проклет — който те проклева!</verse>
				<verse number="10">Разпали се гневът на Валака против Валаама, и плесна той с ръце, и каза Валак на Валаама: аз те повиках да прокълнеш враговете ми, а ти ги благославяш ето вече трети път;</verse>
				<verse number="11">бягай, прочее, в земята си; аз исках да те почета, но, ето, Господ те лишава от почести.</verse>
				<verse number="12">И каза Валаам на Валака: не казвах ли на твоите пратеници, които ми праща:</verse>
				<verse number="13">„да ми дадеше Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не бих могъл да престъпя заповедта Господня, за да направя нещо добро или лошо по свой произвол: каквото каже Господ, това и ще говоря“?</verse>
				<verse number="14">И тъй, ето, аз отивам при народа си; приближи се, ще ти възвестя, какво ще направи след време тоя народ с народа ти.</verse>
				<verse number="15">И произнесе тая своя притча, като каза: Валаам, син Веоров, говори, говори мъж с отворени очи,</verse>
				<verse number="16">говори оня, който чува думите Божии, който притежава знание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени.</verse>
				<verse number="17">Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове.</verse>
				<verse number="18">Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.</verse>
				<verse number="19">Произлезлият от Иакова ще завладее и ще погуби останалото от града.</verse>
				<verse number="20">И видя той Амалика, и произнесе тая своя притча, като каза: Амалик е пръв между народите, но краят му е гибел.</verse>
				<verse number="21">Видя и кенейци и произнесе тая своя притча, като каза: яко е твоето жилище, на скала си свил гнездото си,</verse>
				<verse number="22">но Каин ще бъде разорен, и не е далеч времето, когато Асур ще те отведе в плен.</verse>
				<verse number="23">И (като видя Ога) произнесе притчата си и каза: тежко, (тежко,) кой ще оцелее, когато Бог ще направи това!</verse>
				<verse number="24">Ще дойдат кораби от Китим, и ще унижат Асура, ще унижат и Евера; но и тям погибел!</verse>
				<verse number="25">И стана Валаам и се завърна в земята си, а тъй също и Валак отиде в пътя си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Израил живя в Ситим, и народът начена да блудствува с дъщерите на Моава;</verse>
				<verse number="2">и приканваха те народа да принася жертви на боговете им, и народът ядеше (жертвите им) и се кланяше на боговете им.</verse>
				<verse number="3">И прилепи се Израил към Ваал-Фегора. И разпали се гневът Господен против Израиля.</verse>
				<verse number="4">И каза Господ на Моисея: вземи всички началници народни и ги обеси пред Господа срещу слънцето, и ще се отвърне яростният гняв Господен от Израиля.</verse>
				<verse number="5">Тогава Моисей каза на съдиите Израилеви: нека всеки убие своите люде, които са се прилепили към Ваал-Фегора.</verse>
				<verse number="6">И ето, един от синовете Израилеви дойде и доведе при братята си една мадиамка, пред очите на Моисея и пред очите на цялото общество синове Израилеви, когато те плачеха при входа на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="7">Финеес, син на Елеазара, син на свещеник Аарона, като видя това, стана изсред обществото и взе в ръка копие,</verse>
				<verse number="8">и влезе след израилтянина в спалнята и промуши и двамата: израилтянина и жената в корема ѝ; и престана морът на синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="9">А умрелите от мора бяха двайсет и четири хиляди.</verse>
				<verse number="10">И каза Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="11">Финеес, син на Елеазара, син на свещеник Аарона, отвърна яростта Ми от синовете Израилеви, като показа измежду тях ревност за Мене, и Аз не изтребих синовете Израилеви в ревността Си.</verse>
				<verse number="12">Поради това кажи: ето, Аз му давам Моя мирен завет;</verse>
				<verse number="13">и той ще бъде за него и за потомството му след него завет на вечно свещенство, задето показа ревност за своя Бог и защити синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="14">Името на убития израилтянин, който бе убит с мадиамката, беше Зимри, син на Салу, началник на Симеоновото поколение;</verse>
				<verse number="15">а името на убитата мадиамка беше Хазва; тя беше дъщеря на Цуря, началник на мадиамското племе Омот.</verse>
				<verse number="16">И каза Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="17">считайте за врагове мадиамците и ги поразявайте,</verse>
				<verse number="18">защото те в коварството си постъпиха враждебно с вас, като ви прелъстиха с Фегора и Хазва, дъщерята на мадиамския началник, тяхна сестра, убита в деня, когато имаше мор поради Фегора.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">След това поражение Господ каза на Моисея и на свещеник Елеазара, Ааронов син, думайки:</verse>
				<verse number="2">пребройте цялото общество синове Израилеви от двайсет години и нагоре, по челядите им, всички способни за война у Израиля.</verse>
				<verse number="3">И каза им Моисей и свещеник Елеазар в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:</verse>
				<verse number="4">пребройте всички от двайсет години и нагоре, както заповяда Господ на Моисея и на синовете Израилеви, които излязоха из Египетската земя:</verse>
				<verse number="5">Рувим, Израилев първороден. Рувимови синове: от Ханоха — Ханохово поколение, от Фалу — Фалуево поколение,</verse>
				<verse number="6">от Хецрона — Хецроново поколение, от Харми — Хармиево поколение;</verse>
				<verse number="7">това са Рувимовите поколения: на брой те бяха четирийсет и три хиляди седемстотин и трийсет.</verse>
				<verse number="8">Фалуеви синове: Елиав.</verse>
				<verse number="9">Елиавови синове: Немуил, Датан и Авирон. Това са ония Датан и Авирон, призовавани в събранието, които произведоха смут против Моисея и Аарона заедно със съучастниците на Корея, когато тия произведоха смут против Господа:</verse>
				<verse number="10">и земята отвори устата си и ги погълна заедно с Корея; заедно с тях умряха и съучастниците им, когато огън изгори двеста и петдесет човеци, и те бидоха за личба;</verse>
				<verse number="11">но Кореевите синове не умряха.</verse>
				<verse number="12">Симеонови синове според поколенията им: от Немуила — Немуилово поколение, от Ямина — Яминово поколение, от Яхина — Яхиново поколение,</verse>
				<verse number="13">от Зара — Зарово поколение, от Саула — Саулово поколение;</verse>
				<verse number="14">това са Симеоновите поколения (при преброяването им): двайсет и две хиляди и двеста.</verse>
				<verse number="15">Гадови синове според поколенията им: от Цефона — Цефоново поколение, от Хагия — Хагиево поколение, от Шуния Шуниево поколение,</verse>
				<verse number="16">от Озния — Озниево поколение, от Ерия — Ериево поколение,</verse>
				<verse number="17">от Арода — Ародово поколение, от Арелия — Арелиево поколение;</verse>
				<verse number="18">това са поколенията на Гадовите синове, според преброяването им: четирийсет хиляди и петстотин.</verse>
				<verse number="19">Иудини синове: Ир и Онан (Шела, Фарес и Зара); но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя;</verse>
				<verse number="20">Иудини синове според поколенията им бяха: от Шела — Шелово поколение, от Фарес — Фаресово поколение, от Зара — Зарово поколение.</verse>
				<verse number="21">Фаресови синове бяха: от Есрома Есромово поколение, от Хамуила — Хамуилово поколение;</verse>
				<verse number="22">това са Иудините поколения, според преброяването им: седемдесет и шест хиляди и петстотин.</verse>
				<verse number="23">Исахарови синове според поколенията им: от Тола — Толово поколение, от Фува — Фувово поколение,</verse>
				<verse number="24">от Иашува — Иашувово поколение, от Шимрона — Шимроново поколение;</verse>
				<verse number="25">това са Исахаровите поколения, според преброяването им: шестдесет и четири хиляди и триста.</verse>
				<verse number="26">авулонови синове според поколенията им: от Середа — Середово поколение, от Елона — Елоново поколение, от Иахлеила — Иахлеилово поколение;</verse>
				<verse number="27">това са Завулоновите поколения, според преброяването им: шестдесет хиляди и петстотин.</verse>
				<verse number="28">Иосифови синове според поколенията им: Манасия и Ефрем.</verse>
				<verse number="29">Манасиеви синове: от Махира — Махирово поколение, от Махира се роди Галаад, от Галаада — Галаадово поколение.</verse>
				<verse number="30">Ето Галаадовите синове: от Иезера — Иезерово поколение, от Хелека — Хелеково поколение,</verse>
				<verse number="31">от Асриила — Асриилово поколение, от Шехема — Шехемово поколение,</verse>
				<verse number="32">от Шемида — Шемидово поколение, от Хефера — Хеферово поколение.</verse>
				<verse number="33">Салпаад, син Хеферов, нямаше синове, а само дъщери; имената на Салпаадовите дъщери бяха: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца;</verse>
				<verse number="34">това са Манасиевите поколения; а на брой те бяха петдесет и две хиляди и седемстотин.</verse>
				<verse number="35">Ето Ефремовите синове според поколенията им: от Шутела — Шутелово поколение, от Бехера — Бехерово поколение, от Тахана — Таханово поколение.</verse>
				<verse number="36">А ето Шутеловите синове: от Арана — Араново поколение;</verse>
				<verse number="37">това са поколенията на Ефремовите синове, според преброяването им: трийсет и две хиляди и петстотин. Това са Иосифовите синове според поколенията им.</verse>
				<verse number="38">Вениаминови синове според поколенията им: Бела — Белово поколение, от Ашбела — Ашбелово поколение, от Ахирама Ахирамово поколение;</verse>
				<verse number="39">от Шефуфама — Шефуфамово поколение, от Хуфама — Хуфамово поколение;</verse>
				<verse number="40">Белови синове бяха: Ард и Нааман; (от Арда) — Ардово поколение, от Наамана — Нааманово поколение;</verse>
				<verse number="41">това са Вениаминовите синове според поколенията им; а на брой те бяха четирийсет и пет хиляди и шестстотин.</verse>
				<verse number="42">Ето Дановите синове според поколенията им: от Шухама — Шухамово поколение; това са Дановите челяди според поколенията им.</verse>
				<verse number="43">А всички Шухамови поколения според преброяването им бяха: шейсет и четири хиляди и четиристотин.</verse>
				<verse number="44">Асирови синове според поколенията им: от Имна — Имново поколение, от Ишва — Ишвово поколение, от Верия — Вериево поколение.</verse>
				<verse number="45">От Вериевите синове, от Хевера Хеверово поколение, от Малхиила — Малхиилово поколение;</verse>
				<verse number="46">името на Асировата дъщеря беше Сара;</verse>
				<verse number="47">това са поколенията на Асировите синове според преброяването им: петдесет и три хиляди и четиристотин.</verse>
				<verse number="48">Нефталимови синове според поколенията им: от Иахцеила — Иахцеилово поколение, от Гуния — Гуниево поколение;</verse>
				<verse number="49">от Иецера — Иецерово поколение, от Шилема — Шилемово поколение;</verse>
				<verse number="50">това са Нефталимовите поколения според поколенията им; а на брой те бяха четирийсет и пет хиляди и четиристотин.</verse>
				<verse number="51">Това са влезлите в преброението синове Израилеви: шестстотин и една хиляди седемстотин и трийсет.</verse>
				<verse number="52">И каза Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="53">между тия трябва да се подели земята за наследие, според броя на имената;</verse>
				<verse number="54">на по-многобройните дай по-голям дял, а на по-малобройните дай по-малък дял: все к иму трябва да се даде дял съразмерно с броя на влезлите в преброението;</verse>
				<verse number="55">земята трябва да се подели по жребие; те трябва да получат дялове според имената на бащините си колена;</verse>
				<verse number="56">по жребие да им поделят техните дялове помежду им — както на многобройните, тъй и на малобройните.</verse>
				<verse number="57">Тия са левитите, които влязоха в преброението според поколенията си: от Гирсона — Гирсоново поколение, от Каата — Каатово по к оление, от Мерари — Мерариево по к оление.</verse>
				<verse number="58">Ето Левиевите поколения: Левиево по к оление, Хевроново поколение, Махлиево по к оление, Мушиево поколение, Кореево по к оление. От Каата се роди Амрам.</verse>
				<verse number="59">Името на Амрамовата жена беше Иохавед, дъщеря Левиева, к оято бе родена от Левиевата ж ена в Египет, а тя роди на Амрама Аарона, Моисея и Мариам, тяхната сестра.</verse>
				<verse number="60">На Аарона се родиха Надав и Авиуд, Елеазар и Итамар;</verse>
				<verse number="61">но Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред Господа (в Синайската пустиня).</verse>
				<verse number="62">Всичко от мъжки пол, от един месец и нагоре, бяха преброени двайсет и три хиляди; те не бяха преброени заедно със синовете Израилеви, защото не им бе дадено дял между синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="63">Това са преброените от Моисея и свещеник Елеазара, които преброиха синовете Израилеви в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон;</verse>
				<verse number="64">между тях нямаше ни едного от ония, които Моисей и свещеник Аарон преброиха, когато преброяваха синовете Израилеви в Синайската пустиня;</verse>
				<verse number="65">защото Господ бе им казал: те ще измрат в пустинята. И никой от тях не остана, освен Иефониевия син Халев и Навиновия син Иисус.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">И дойдоха дъщерите на Салпаада, син на Хефера, който беше син на Галаада, а тоя — син на Махира, Манасиевия син от поколението на Манасия, син Иосифов, и ето имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца;</verse>
				<verse number="2">и застанаха пред Моисея, пред свещеник Елеазара, пред князете и пред цялото общество, при входа на скинията на събранието, и казаха:</verse>
				<verse number="3">баща ни умря в пустинята, и той не беше между съучастниците, които се събраха против Господа заедно със сбирщината на Корея, но умря за своя грях, без да има синове;</verse>
				<verse number="4">защо да се изгубва името на баща ни измежду племето му поради това, че няма син? Дай ни дял между братята на баща ни.</verse>
				<verse number="5">И Моисей представи делото им пред Господа.</verse>
				<verse number="6">И Господ каза на Моисея:</verse>
				<verse number="7">право говорят Салпаадовите дъщери; дай им наследствен дял между братята на баща им и предай им техния бащин дял;</verse>
				<verse number="8">а на синовете Израилеви обади и кажи: ако някой умре, без да остави син, предавайте неговия дял на дъщеря му;</verse>
				<verse number="9">ако пък той няма дъщеря, предавайте неговия дял на братята му;</verse>
				<verse number="10">ако няма братя, дайте неговия дял на стриковците му;</verse>
				<verse number="11">ако пък няма стриковци, дайте неговия дял на най-близкия му роднина от неговото поколение да го наследи; и нека това бъде узаконено за синовете Израилеви, както заповяда Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="12">Каза Господ на Моисея: възлез на тая планина Аварим, (която е отсам Иордан, на тая планина Нево,) и погледай земята (Ханаанска), която давам на синовете Израилеви (за владение);</verse>
				<verse number="13">и след като я погледаш, прибери се и ти при народа си, както се прибра Аарон, брат ти (на планина Ор);</verse>
				<verse number="14">защото вие не послушахте заповедта Ми в пустиня Син, когато между обществото се появи разпра, да покажете пред очите им Моята светост при водите. (Това са водите на Мерива при Кадес, в пустиня Син.)</verse>
				<verse number="15">И каза Моисей на Господа, думайки:</verse>
				<verse number="16">нека Господ, Бог на духовете и на всяка плът, отреди над това общество човек,</verse>
				<verse number="17">който да излиза пред тях, и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги довежда, та да не остане народът Господен като овци без пастир.</verse>
				<verse number="18">И каза Господ на Моисея: вземи си Иисуса, Навиновия син, човек у когото има Дух, и възложи върху него ръката си,</verse>
				<verse number="19">представи го пред свещеник Елеазара и пред цялото общество, дай му наставления пред техните очи</verse>
				<verse number="20">и дай му от славата си, за да му бъде послушно цялото общество синове Израилеви;</verse>
				<verse number="21">а той да се отнася до свещеник Елеазара и да се допитва до него за решение чрез „урима“ пред Господа; и по думата му да излизат и по думата му да влизат той и всички синове Израилеви с него и цялото общество.</verse>
				<verse number="22">Моисей направи, както му заповяда. Господ (Бог), и взе Иисуса, та го представи пред свещеник Елеазара и пред цялото общество;</verse>
				<verse number="23">и възложи върху него ръцете си и му даде наставление, както говори Господ чрез Моисея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">И каза Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">заповядай на синовете Израилеви и им кажи: внимавайте, щото Моите приноси, Моят хляб в жертва за Мене, за приятно Мене благоухание, да Ми се принася своевременно.</verse>
				<verse number="3">И кажи им: ето жертвата, която трябва да принасяте Господу: две шилета на ден, без недостатък, за постоянно всесъжение;</verse>
				<verse number="4">едното шиле принасяй заран, а другото шиле принасяй вечер;</verse>
				<verse number="5">и за хлебен принос (принасяй) една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин изстискан елей;</verse>
				<verse number="6">това е постоянно всесъжение, каквото бе извършено при Синай планина, за приятно благоухание, в жертва Господу;</verse>
				<verse number="7">и към нея да има възлияние четвърт ин за едното шиле; на свето място извършвай с вино възлияние Господу.</verse>
				<verse number="8">Другото шиле принасяй вечер, с такъв хлебен принос, както заран, и с такова също възлияние към него го принасяй в жертва, за приятно благоухание Господу.</verse>
				<verse number="9">А в събота (принасяйте) две шилета без недостатък, и хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, и към него възлияние:</verse>
				<verse number="10">това е съботно всесъжение за всяка събота, освен постоянното всесъжение и възлиянието му.</verse>
				<verse number="11">И в новомесечията си принасяйте Господу всесъжение: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета без недостатък,</verse>
				<verse number="12">и три десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на телец, и две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на овен,</verse>
				<verse number="13">и по една десета ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на всяко агне; това е всесъжение, приятно благоухание, жертва Господу;</verse>
				<verse number="14">и възлиянието им трябва да бъде половин ин вино на телец, една трета ин на овен и една четвърт ин на агне; това е всесъжение за всяко новомесечие през всички месеци на годината.</verse>
				<verse number="15">Принасяйте Господу и един козел в жертва за грях; него трябва да принасяте заедно с възлиянието му, освен постоянното всесъжение.</verse>
				<verse number="16">В първия месец, на четиринайсетия ден от месеца, е Пасха Господня.</verse>
				<verse number="17">А на петнайсетия ден от тоя месец е празник; седем дни трябва да се ядат безквасни хлябове.</verse>
				<verse number="18">На първия ден (да имате) свещено събрание; никаква работа не вършете;</verse>
				<verse number="19">и принасяйте жертва, всесъжение Господу: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета; те да ви бъдат без недостатък;</verse>
				<verse number="20">а за хлебен принос към тях принасяйте пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на всеки телец и две десети от ефа на овен,</verse>
				<verse number="21">и по една десета ефа принасяйте на всяко едно от седемте агнета,</verse>
				<verse number="22">и един козел в жертва за грях за ваше очистяне;</verse>
				<verse number="23">принасяйте това, освен утринното всесъжение, което е постоянно всесъжение.</verse>
				<verse number="24">Така принасяйте и във всеки един от седемте дни; това е хляб, жертва, приятно благоухание Господу; това трябва да се принася вън от постоянното всесъжение и възлиянието му.</verse>
				<verse number="25">А на седмия ден трябва да имате свещено събрание; никаква работа не вършете.</verse>
				<verse number="26">И в деня на първите плодове, кога принасяте Господу нов хлебен принос във вашите седмици, трябва да имате свещено събрание; никаква работа не вършете;</verse>
				<verse number="27">и принасяйте всесъжение за приятно благоухание Господу: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета (без недостатък);</verse>
				<verse number="28">и към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на всеки телец, две десети от ефа на овен,</verse>
				<verse number="29">и по една десета ефа на всяко от седемте агнета,</verse>
				<verse number="30">и един козел (в жертва за грях), за ваше очистяне.</verse>
				<verse number="31">Принасяйте (Ми тия неща) с възлиянието им, освен постоянното всесъжение и хлебния му принос; те трябва да ви бъдат без недостатък.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">В седмия месец, на първия (ден) от месеца, трябва да имате свещено събрание; никаква работа не вършете; това да ви бъде ден за тръбен звук;</verse>
				<verse number="2">и принасяйте всесъжение за приятно Господу благоухание: един телец, един овен, седем шилета, без недостатък;</verse>
				<verse number="3">и към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на телец, две десети от ефа н а овен,</verse>
				<verse number="4">една десета ефа на всяко от седемте агнета</verse>
				<verse number="5">и един козел в жертва за грях за ваше очистяне,</verse>
				<verse number="6">освен новомесечното всесъжение и хлебния му принос, и ос в ен постоянното всесъжение и хлебния му принос и възлиянията им, според наредбите за приятно Господу благоухание.</verse>
				<verse number="7">И на десетия (ден) от тоя седми месец трябва да имате свещено събрание: смирявайте душите си и никаква работа не вършете;</verse>
				<verse number="8">и принасяйте всесъжение Господу за приятно благоухание: един телец, един овен, седем шилета; те трябва да ви бъдат без недостатък;</verse>
				<verse number="9">и към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на телец, две десети от ефа на овен,</verse>
				<verse number="10">по една десета ефа на всяко от седемте агнета</verse>
				<verse number="11">и един козел в жертва за грях (за ваше очистяне), освен жертвата за грях, що се принася в деня Очищение, и освен постоянното всесъжение и хлебния му принос и възлиянието им (що се принасят според наредбите в жертва Господу за приятно благоухание).</verse>
				<verse number="12">И на петнайсетия ден от седмия месец трябва да имате свещено събрание: никаква работа не вършете и празнувайте празника Господен седем дена;</verse>
				<verse number="13">и принасяйте всесъжение, жертва, приятно Господу благоухание: тринайсет телеца, два овена, четиринайсет шилета; те трябва да бъдат без недостатък;</verse>
				<verse number="14">към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на всеки от тринайсетте телеца, две десети от ефа на всеки овен,</verse>
				<verse number="15">по една десета ефа за всяко едно от четиринайсетте агнета</verse>
				<verse number="16">и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния му принос и възлиянието му.</verse>
				<verse number="17">И на втория ден принасяйте: дванайсет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,</verse>
				<verse number="18">и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,</verse>
				<verse number="19">а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието им.</verse>
				<verse number="20">И на третия ден принасяйте: единайсет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,</verse>
				<verse number="21">и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,</verse>
				<verse number="22">а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.</verse>
				<verse number="23">И на четвъртия ден принасяйте: десет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,</verse>
				<verse number="24">и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,</verse>
				<verse number="25">а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.</verse>
				<verse number="26">И на петия ден принасяйте: девет телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,</verse>
				<verse number="27">и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,</verse>
				<verse number="28">а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.</verse>
				<verse number="29">И на шестия ден принасяйте: осем телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,</verse>
				<verse number="30">и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,</verse>
				<verse number="31">а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.</verse>
				<verse number="32">И на седмия ден принасяйте: седем телеца, два овена, четиринайсет шилета, без недостатък,</verse>
				<verse number="33">и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телците, овните и агнетата, според числото им, по наредбите,</verse>
				<verse number="34">а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.</verse>
				<verse number="35">В осмия ден да имате отдание на празника: никаква работа не вършете;</verse>
				<verse number="36">и принасяйте всесъжение, жертва, приятно Господу благоухание: един телец, един овен, седем шилета, без недостатък,</verse>
				<verse number="37">и към тях прибавяйте хлебен принос и възлияние за телеца, овена и агнетата, според числото им, по наредбите,</verse>
				<verse number="38">а също и един козел в жертва за грях, освен постоянното всесъжение и хлебния принос и възлиянието му.</verse>
				<verse number="39">Принасяйте това Господу във вашите празници, освен всесъженията ви и хлебните ви приноси, и възлиянията ви и мирните ви жертви, които принасяте по оброк или от усърдие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">И разказа Моисей на синовете Израилеви всичко, що Господ му бе заповядал.</verse>
				<verse number="2">И говори Моисей към началниците над колената на синовете Израилеви, думайки: ето що заповяда Господ:</verse>
				<verse number="3">ако някой даде оброк Господу, или се закълне с клетва, като наложи зарек на душата си, той не бива да престъпва думата си, а трябва да извърши всичко, що е излязло из устата му.</verse>
				<verse number="4">Ако жена даде оброк Господу и си наложи зарек в бащината си къща, в младините си,</verse>
				<verse number="5">и баща ѝ чуе оброка и зарека ѝ, що е наложила на душата си, и премълчи баща ѝ за това, то всичките ѝ оброци да се изпълнят, и всеки неин зарек, който е наложила на душата си, да се изпълни;</verse>
				<verse number="6">ако ли баща ѝ, като чуе, ѝ забрани, то всичките ѝ оброци и зареци, които е наложила на душата си, да се не изпълняват, и Господ ще ѝ прости, защото баща ѝ е забранил.</verse>
				<verse number="7">Ако се омъжи, а пък е обвързана с оброк, или с дума, излязла из устата ѝ, с която тя се е обвързала,</verse>
				<verse number="8">и чуе мъжът ѝ, и като чуе премълчи, то оброците ѝ да се изпълнят, и зареците, които е наложила на душата си, също да се изпълнят;</verse>
				<verse number="9">ако ли мъж ѝ, като чуе, ѝ забрани и отхвърли оброка ѝ, който е дала, и думата, излязла из устата ѝ, с която тя се е обвързала, (те да се не изпълняват, защото мъж ѝ е забранил) и Господ ще ѝ прости.</verse>
				<verse number="10">А оброкът на вдовица и разведена, какъвто зарек и да е наложила на душата си, да се изпълни.</verse>
				<verse number="11">Ако ж ена е дала оброк в къщата на мъжа си, или с клетва е наложила на душата си зарек,</verse>
				<verse number="12">и мъж ѝ е чул, а е премълчал и не ѝ е забранил, то всичките ѝ оброци да се изпълнят, и всеки зарек, който е наложила на душата си, да се изпълни;</verse>
				<verse number="13">ако ли мъж ѝ, след като е чул, ги е отхвърлил, то всички нейни, излезли из устата ѝ, оброци и зареци на душата ѝ, да се не изпълняват; мъж ѝ ги е унищожил, и Господ ще ѝ прости.</verse>
				<verse number="14">Всеки неин оброк и всеки клетвен зарек да смири душата си, мъж ѝ може да утвърди, и мъж ѝ може да отхвърли;</verse>
				<verse number="15">ако ли мъж ѝ е мълчал от ден до ден, той с това е утвърдил всичките ѝ оброци и всичките ѝ зареци, с които се е обвързала, утвърдил ги е, защото, като е чул, мълчал е за това;</verse>
				<verse number="16">ако ли (мъжът) ги е отхвърлил, след като е чул, той е поел върху си греха ѝ.</verse>
				<verse number="17">Това са наредбите, които Господ заповяда на Моисея за отношението между мъж и жена му, между баща и дъщеря му в младините ѝ, в бащината ѝ къща.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">отмъсти на мадиамци заради синовете Израилеви, и след това ще се прибереш при народа си.</verse>
				<verse number="3">И рече Моисей на народа, думайки: въоръжете измежду вас люде за война, за да отидат против мадиамци, да извършат отмъщение Господне над тях;</verse>
				<verse number="4">пратете на война по хиляда от коляно, от всички колена (на синовете) Израилеви.</verse>
				<verse number="5">И от хилядите Израилеви бидоха отделени, по хиляда от коляно, дванайсет хиляди въоръжени за война.</verse>
				<verse number="6">И прати ги Моисей на война, по хиляда от коляно, тях и Финееса, син на свещеник Елеазара (Ааронов син), със свещените съдове и с тръбите за тревога в ръка.</verse>
				<verse number="7">И отидоха на война срещу Мадиама, както заповяда Господ на Моисея, и избиха всички от мъжки пол;</verse>
				<verse number="8">и заедно с убитите от тях убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Цура, Хура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с меч и Валаама, Веоров син (заедно с техните убити).</verse>
				<verse number="9">Мадиамските пък жени и децата им синовете Израилеви ги взеха в плен; а всичкия техен добитък, и всичките им стада, и всичкия им имот заграбиха;</verse>
				<verse number="10">всичките им градове в техните владения и всичките им села с огън изгориха.</verse>
				<verse number="11">И взеха всичко заграбено и всичката плячка, от човек до добитък.</verse>
				<verse number="12">И заробените и плячката и заграбеното представиха пред Моисея, пред свещеник Елеазара и пред обществото на синовете Израилеви, при стана, в равнините Моавски, при Иордан, срещу Иерихон.</verse>
				<verse number="13">Тогава Моисей и свещеник Елеазар и всички князе на обществото излязоха вън от стана да ги посрещнат.</verse>
				<verse number="14">И се разгневи Моисей на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от война,</verse>
				<verse number="15">па им рече: (защо) оставихте живи всички жени?</verse>
				<verse number="16">ето те, по съвета на Валаама, бяха станали причина синовете Израилеви да отстъпят от Господа, за да угодят на Фегора, затова и дойде оная поразия върху народа Господен.</verse>
				<verse number="17">И тъй, избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени, които са познали мъж на мъжко легло;</verse>
				<verse number="18">а всички деца от женски пол, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.</verse>
				<verse number="19">И останете вън от стана седем дни; всички, които сте убили човек и които сте се допрели до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден, вие и вашите пленници;</verse>
				<verse number="20">очистете и всички дрехи, всички кожени вещи, всичко направено от козина, и всички дървени съдове.</verse>
				<verse number="21">И рече свещеник Елеазар на войниците, които бяха ходили на война: ето наредбите на закона, който Господ заповяда на Моисея:</verse>
				<verse number="22">злато, сребро, мед, желязо, калай и олово,</verse>
				<verse number="23">и всичко, що минава през огън, прекарайте през огън, за да се очисти, а освен това, то трябва да се очисти и с очистителна вода; а всичко, що не минава през огън, прекарайте през вода;</verse>
				<verse number="24">и дрехите си изперете на седмия ден, и очистете се, и след това влизайте в стана.</verse>
				<verse number="25">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="26">преброй заграбената плячка, от човек до добитък, ти и свещеник Елеазар и началниците над племената на обществото;</verse>
				<verse number="27">и раздели плячката по наполовина между ония, които воюваха, които ходиха на бой, и между цялото общество.</verse>
				<verse number="28">А от войниците, които ходиха на война, вземи данък за Господа, по една душа на петстотин, от людете и от едрия добитък, и от ослите и от дребния добитък;</verse>
				<verse number="29">вземи това от тяхната половина и дай на свещеник Елеазара за възношение Господу.</verse>
				<verse number="30">И от половината, определена за синовете Израилеви, вземи по едно на петдесет, от людете, от едрия добитък, от ослите и от дребния добитък, и дай това на левитите, които прислужват при скинията Господня.</verse>
				<verse number="31">И направи Моисей и свещеник Елеазар, както заповяда Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="32">И плячката, останала от грабежа, що заграбиха ония, които бяха ходили на война, беше: дребен добитък шестстотин седемдесет и пет хиляди,</verse>
				<verse number="33">едър добитък седемдесет и две хиляди,</verse>
				<verse number="34">осли шестдесет и една хиляди,</verse>
				<verse number="35">люде — жени, които не знаеха мъжко легло, всички бяха трийсет и две хиляди души.</verse>
				<verse number="36">Половината, дялът на ония, които бяха ходили на война, според преброението, беше: дребен добитък триста трийсет и седем хиляди и петстотин,</verse>
				<verse number="37">и данък за Господа от дребния добитък шестстотин седемдесет и пет;</verse>
				<verse number="38">едър добитък трийсет и шест хиляди, и от него данък за Господа седемдесет и две;</verse>
				<verse number="39">осли трийсет хиляди и петстотин, и данък от тях за Господа шейсет и един;</verse>
				<verse number="40">люде шестнайсет хиляди, и данък от тях за Господа трийсет и двама души.</verse>
				<verse number="41">И даде Моисей данъка, възношението Господне, на свещеник Елеазара, както заповяда Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="42">И от половината, определена за синовете Израилеви, която Моисей отдели от ония, които бяха ходили на война, —</verse>
				<verse number="43">а половината к ато дя л на обществото беше: дребен добитък триста трийсет и седем хиляди и петстотин,</verse>
				<verse number="44">едър добитък трийсет и шест хиляди,</verse>
				<verse number="45">осли трийсет и пет хиляди и петстотин,</verse>
				<verse number="46">люде шестнайсет хиляди, —</verse>
				<verse number="47">от тая половина, определена за синовете Израилеви, Моисей взе една петдесета част от люде и от добитък и даде това на левитите, които прислужват при скинията Господня, както заповяда Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="48">И дойдоха при Моисея началниците на хилядите от войската, хилядниците и стотниците,</verse>
				<verse number="49">и казаха на Моисея: твоите раби преброиха войниците, които ни са поверени, и ни един от тях не е липсвал.</verse>
				<verse number="50">Ето, донесохме принос Господу, кой каквото е намерил, златни вещи, верижки, гривни, пръстени, обеци и нанизи, за да очистим душите си пред Господа.</verse>
				<verse number="51">И взе от тях Моисей и свещеник Елеазар златото от всички тия изделия.</verse>
				<verse number="52">И всичкото злато, донесено от хилядниците и стотниците за възношение Господу, беше шестнайсет хиляди седемстотин и петдесет сикли.</verse>
				<verse number="53">Войниците бяха грабили всеки за себе си.</verse>
				<verse number="54">И взе Моисей и свещеник Елеазар златото от хилядниците и стотниците и го внесоха в скинията на събранието за спомен на синовете Израилеви пред Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много стада; и те видяха, че земя Иазер и земя Галаад са места за стада.</verse>
				<verse number="2">И Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и казаха на Моисея и на свещеник Елеазара и на князете народни, думайки:</verse>
				<verse number="3">Атарот и Дивон, Иазер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон, —</verse>
				<verse number="4">земята, която Господ порази пред обществото Израилево, е земя за стада, а твоите раби имат стада.</verse>
				<verse number="5">И рекоха: ако сме намерили благоволение пред тебе, дай тая земя на рабите си за владение; не ни прекарвай през Иордан.</verse>
				<verse number="6">И рече Моисей на Гадовите синове и на Рувимовите синове: братята ви ще отидат на война, а вие ще останете тука?</verse>
				<verse number="7">Защо отклонявате сърцето на синовете Израилеви да отиват в земята, която Господ им дава?</verse>
				<verse number="8">Тъй сториха бащите ви, когато ги пращах от Кадес-Варни да обгледат земята;</verse>
				<verse number="9">те стигнаха до долина Есхол и видяха земята, и отклониха сърцето на синовете Израилеви, за да не отиват в земята, която Господ им дава;</verse>
				<verse number="10">и в оня ден разпали се гневът на Господа, и Той се закле, думайки:</verse>
				<verse number="11">тия люде, които излязоха из Египет, от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло), няма да видят земята, за която се бях клел на Авраама, Исаака и Иакова, защото те Ми се не покоряваха,</verse>
				<verse number="12">освен Халева, син на кенезееца Иефония, и Иисуса, Навинов син, защото те се покоряваха Господу;</verse>
				<verse number="13">и разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги води по пустинята четирийсет години, докле се не затри целият род, който бе сторил зло пред Господа.</verse>
				<verse number="14">И ето, вместо бащите си, въстанахте вие, изрод от грешници, за да усилите още повече яростния гняв Господен против Израиля.</verse>
				<verse number="15">Ако се отвърнете от Него, Той пак ще остави Израиля в пустинята, и вие ще погубите целия тоя народ.</verse>
				<verse number="16">И те се приближиха до него и казаха: ще направим тука кошари за стадата си и градове за децата си;</verse>
				<verse number="17">а сами ние първи ще се въоръжим и ще вървим пред синовете Израилеви, докле ги заведем в местата им; а децата ни нека останат в укрепените градове, за да бъдат в безопасност от местните жители;</verse>
				<verse number="18">няма да се завърнем в къщите си, докле не встъпят синовете Израилеви всеки в своя дял;</verse>
				<verse number="19">защото няма да вземем заедно с тях дял отвъд Иордан и по-нататък, ако нам се даде дял отсам Иордан, към изток.</verse>
				<verse number="20">Тогава Моисей им рече: ако направите това, ако въоръжени отидете на война пред Господа,</verse>
				<verse number="21">и всеки от вас въоръжен премине Иордан пред Господа, докле не изтреби Той пред Себе Си Своите врагове,</verse>
				<verse number="22">и земята бъде покорена пред Господа, то след това ще се върнете и няма да бъдете виновни пред Господа и пред Израиля, и ще владеете тая земя пред Господа;</verse>
				<verse number="23">но, ако не сторите тъй, ще съгрешите пред Господа и за греха си ще претърпите наказание, което ще ви постигне;</verse>
				<verse number="24">сградете градове за децата си и кошари за овците си, и сторете онова, що изрекохте с устата си.</verse>
				<verse number="25">И Гадовите синове и Рувимовите синове рекоха на Моисея: рабите ти ще сторят, както заповяда господарят ни;</verse>
				<verse number="26">децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тука в Галаадските градове,</verse>
				<verse number="27">а рабите ти, всички въоръжени като войници, ще отидат пред Господа на война, както казва господарят ни.</verse>
				<verse number="28">И Моисей даде за тях заповед на свещеник Елеазара и на Иисуса, Навинов син, и на началниците над племената на синовете Израилеви,</verse>
				<verse number="29">и им рече: ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат заедно с вас Иордан, всички въоръжени за война пред Господа, и земята бъде покорена пред вас, дайте им да владеят земя Галаад;</verse>
				<verse number="30">ако пък не тръгнат заедно с вас въоръжени (за война пред Господа, то изпратете пред вас имота им, жените им и добитъка им в Ханаанската земя), и те ще получат заедно с вас владение в Ханаанската земя.</verse>
				<verse number="31">Тогава Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха и рекоха: както каза Господ на рабите ти, тъй и ще сторим;</verse>
				<verse number="32">ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за Ханаанската земя, а дялът на владението ни нека бъде отсам Иордан.</verse>
				<verse number="33">И даде Моисей на тях — на Гадовите синове и на Рувимовите синове и на половината коляно на Манасия, Иосифов син, — царството на Сихона, аморейски цар, и царството на Ога, васански цар, земята с градовете ѝ и околностите им, — градовете на земята околовръст.</verse>
				<verse number="34">И Гадовите синове съградиха Дивон, Атарот и Ароер,</verse>
				<verse number="35">Атарот-Шофан, Иазер и Иогбеха,</verse>
				<verse number="36">Бет-Нимра и Бет-Харан, градове укрепени, и кошари за овци.</verse>
				<verse number="37">А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим,</verse>
				<verse number="38">Нево и Ваал-Меон, чиито имена бидоха променени, и Сивма, и дадоха названия на градовете, които съградиха.</verse>
				<verse number="39">И отидоха синовете на Махира, Манасиев син, в Галаад, и го превзеха и изгониха аморейците, които бяха там.</verse>
				<verse number="40">И даде Моисей Галаад на Манасиевия син Махира, и той се засели там.</verse>
				<verse number="41">Иаир пък, Манасиев син, отиде и превзе селата им и ги нарече Иаирови села.</verse>
				<verse number="42">А Новах отиде и превзе Кенат и подвластните нему градове, и го нарече по името си: Новах.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">Ето становете на синовете Израилеви, които излязоха из Египетската земя според опълченията си, под началството на Моисея и Аарона.</verse>
				<verse number="2">По заповед Господня Моисей описа тяхното пътуване по становете им, и ето становете на тяхното пътуване:</verse>
				<verse number="3">из Раамсес те потеглиха в първия месец, на петнайсетия ден от първия месец, на сутринта след Пасха излязоха синовете Израилеви под висока ръка пред очите на цял Египет;</verse>
				<verse number="4">а в това време египтяни погребваха всички първородни, които Господ порази между тях, и над боговете им Господ бе извършил съд.</verse>
				<verse number="5">Тъй потеглиха синовете Израилеви от Раамсес и разположиха се на стан в Сокхот.</verse>
				<verse number="6">И тръгнаха от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, който е накрай пустинята.</verse>
				<verse number="7">И тръгнаха от Етам, и се обърнаха към Пи-Хахирот, който е пред Ваал-Цефон, и се разположиха на стан пред Мигдол.</verse>
				<verse number="8">Като тръгнаха от Хахирот, минаха през морето в пустинята, и пътуваха три дни по пустиня Етам, и се разположиха на стан в Мера.</verse>
				<verse number="9">И тръгнаха от Мера и дойдоха в Елим; а в Елим (имаше) дванайсет водни извора и седемдесет финикови дървета, и там се разположиха на стан.</verse>
				<verse number="10">И тръгнаха от Елим и се разположиха на стан край Червено море.</verse>
				<verse number="11">И тръгнаха от Червено море и се разположиха на стан в пустиня Син.</verse>
				<verse number="12">Тръгнаха от пустиня Син и се разположиха на стан в Дофка.</verse>
				<verse number="13">Тръгнаха от Дофка и се разположиха на стан в Алуш.</verse>
				<verse number="14">Тръгнаха от Алуш и се разположиха на стан в Рефидим, и там нямаше вода да пие народът.</verse>
				<verse number="15">Тръгнаха от Рефидим и се разположиха на стан в Синайската пустиня.</verse>
				<verse number="16">Тръгнаха от Синайската пустиня и се разположиха на стан в Киброт-Хатаава.</verse>
				<verse number="17">Тръгнаха от Киброт-Хатаава и се разположиха на стан в Асирот.</verse>
				<verse number="18">Тръгнаха от Асирот и се разположиха на стан в Ритма.</verse>
				<verse number="19">Тръгнаха от Ритма и се разположиха на стан в Римнон-Фарец.</verse>
				<verse number="20">Тръгнаха от Римнон-Фарец и се разположиха на стан в Ливна.</verse>
				<verse number="21">Тръгнаха от Ливна и се разположиха на стан в Риса.</verse>
				<verse number="22">Тръгнаха от Риса и се разположиха на стан в Кехелата.</verse>
				<verse number="23">Тръгнаха от Кехелата и се разположиха на стан на планина Шафер.</verse>
				<verse number="24">Тръгнаха от планина Шафер и се разположиха на стан в Харада.</verse>
				<verse number="25">Тръгнаха от Харада и се разположиха на стан в Макелот.</verse>
				<verse number="26">Тръгнаха от Макелот и се разположиха на стан в Тахат.</verse>
				<verse number="27">Тръгнаха от Тахат и се разположиха на стан в Тарах.</verse>
				<verse number="28">Тръгнаха от Тарах и се разположиха на стан в Митка.</verse>
				<verse number="29">Тръгнаха от Митка и се разположиха на стан в Хашмона.</verse>
				<verse number="30">Тръгнаха от Хашмона и се разположиха на стан в Мосерот.</verse>
				<verse number="31">Тръгнаха от Мосерот и се разположиха на стан в Бене-Яакан.</verse>
				<verse number="32">Тръгнаха от Бене-Яакан и се разположиха на стан в Хор-Агидгад.</verse>
				<verse number="33">Тръгнаха от Хор-Агидгад и се разположиха на стан в Иотвата.</verse>
				<verse number="34">Тръгнаха от Иотвата и се разположиха на стан в Аврон.</verse>
				<verse number="35">Тръгнаха от Аврон и се разположиха на стан в Ецион-Гавер.</verse>
				<verse number="36">Тръгнаха от Ецион-Гавер и се разположиха на стан в пустиня Син, (като тръгнаха от пустиня Син, разположиха се на стан в пустиня Фаран,) тя е и Кадес.</verse>
				<verse number="37">Тръгнаха от Кадес и се разположиха на стан на планина Ор, до пределите на Едомската земя.</verse>
				<verse number="38">Тогава по заповед Господня свещеник Аарон се възкачи на планина Ор и умря там на четирийсетата година след излизането на синовете Израилеви от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца;</verse>
				<verse number="39">Аарон беше на сто двайсет и три години, когато умря на планина Ор.</verse>
				<verse number="40">Тогава царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг в Ханаанската земя, чу, че идат синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="41">И тръгнаха те от планина Ор и се разположиха на стан в Салмон.</verse>
				<verse number="42">Тръгнаха от Салмон и се разположиха на стан в Пунон.</verse>
				<verse number="43">Тръгнаха от Пунон и се разположиха на стан в Овот.</verse>
				<verse number="44">Тръгнаха от Овот и се разположиха на стан в Ийм-Аварим, до Моавските предели.</verse>
				<verse number="45">Тръгнаха от Ийм и се разположиха на стан в Дивон-Гад.</verse>
				<verse number="46">Тръгнаха от Дивон-Гад и се разположиха на стан в Алмон-Дивлатаим.</verse>
				<verse number="47">Тръгнаха от Алмон-Дивлатаим и се разположиха на стан в Аваримските планини пред Нево.</verse>
				<verse number="48">Тръгнаха от Аваримските планини и се разположиха на стан на Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон;</verse>
				<verse number="49">те се разположиха на стан при Иордан от Бет-Иешимот до Аве-Ситим на Моавските равнини.</verse>
				<verse number="50">Тогава рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думай к и:</verse>
				<verse number="51">обади на синовете Израилеви и им к ажи: к ога преминете отвъд Иордан в Ханаанската земя,</verse>
				<verse number="52">прогонете отпред себе си всички жители на оная земя и изтребете всичките им изображения, и всичките леяни идоли изтребете и всич к ите им оброчища разорете;</verse>
				<verse number="53">и завладейте земята и заселете се в нея, защото Аз ви давам тая земя да я владеете;</verse>
				<verse number="54">и поделете земята с жребие на дялове между вашите племена: на многобройните дайте по-голям дял, а на малобройните дайте по-малъ к дял; к ъде к омуто излезе жребието, там да бъде и делът; вземете си дялове според к олената на отците си.</verse>
				<verse number="55">А к о ли не прогоните отпред себе си жителите на земята, то останалите от тях ще бъдат тръни в очите ви и бодили в хълбоците ви и ще ви притесняват в земята, дето ще живеете,</verse>
				<verse number="56">и тогава, к а к вото мислех да сторя тям, ще го сторя вам.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="2">дай заповед на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в Ханаанската земя, то ето земята, к оято ще ви се падне за дял, земята Ханаанс к а с нейните граници:</verse>
				<verse number="3">откъм юг ще имате пустиня Син, к рай Едом, и южната ви граница да почва от края на Солено море откъм изток,</verse>
				<verse number="4">и да се извие границата на юг към Акравимските височини, да минава през Син, и да се вдава на юг до Кадес-Варни, отдето да се продължи към Хацар-Адар и да мине през Ацмон;</verse>
				<verse number="5">от Ацмон границата да завие към Египетс к ия поток, и издатките ѝ да бъдат към морето.</verse>
				<verse number="6">А западна граница да ви бъде голямото море: това да ви бъде граница откъм запад.</verse>
				<verse number="7">Откъм север пък да имате граница: от голямото море да я прекарате към планина Ор;</verse>
				<verse number="8">от планина Ор да я продължите към Емат, и издат к ите на границата да бъдат към Цедад;</verse>
				<verse number="9">оттам границата да се продължи към Цифрон, и да се издава към Хацар-Енан: това да ви бъде северна граница.</verse>
				<verse number="10">Източна граница си прекарайте от Хацар-Енан к ъм Шефам,</verse>
				<verse number="11">от Шефам границата да се продължи към Рибла, източно от Аин, сетне границата да следва и да се допира до бреговете на морето Кинерет откъм изток;</verse>
				<verse number="12">и да се продължи границата към Иордан и издатките ѝ да бъдат към Солено море. Това да ви бъде земята според границите ѝ околовръст.</verse>
				<verse number="13">И даде Моисей заповед на синовете Израилеви и рече: ето земята, която ще поделите на дялове с жребие, която Господ заповяда да се даде на деветте колена и на половината коляно (Манасиево),</verse>
				<verse number="14">защото коляното на Рувимовите синове според челядите им, и коляното на Гадовите синове според челядите им, и половината Манасиево коляно, получиха своя дял:</verse>
				<verse number="15">двете и половина колена получиха своя дял отсам Иордан, срещу Иерихон на изток.</verse>
				<verse number="16">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="17">ето имената на мъжете, които ще поделят тая земя помежду ви: свещеник Елеазар и Иисус, Навинов син;</verse>
				<verse number="18">и за дележа на земята вземете по един княз от коляно.</verse>
				<verse number="19">И ето имената на тия мъже: за Иудиното коляно — Халев, Иефониев син;</verse>
				<verse number="20">за коляното на Симеоновите синове — Самуил, Амиудов син;</verse>
				<verse number="21">за Вениаминовото коляно — Елидад, Кислонов син;</verse>
				<verse number="22">за коляното на Дановите синове княз Букий, Иоглиев син;</verse>
				<verse number="23">за Иосифовите синове, за коляното на Манасиевите синове — княз Ханиил, Ефодов син;</verse>
				<verse number="24">за коляното на Ефремовите синове — княз Кемуил, Шифтанов син;</verse>
				<verse number="25">за коляното на Завулоновите синове — княз Елицафан, Фарнаков син;</verse>
				<verse number="26">за коляното на Исахаровите синове — княз Фалтиил, Азанов син;</verse>
				<verse number="27">за коляното на Асировите синове княз Ахиуд, Шеломиев син;</verse>
				<verse number="28">за коляното на Нефталимовите синове — княз Педаил, Амиудов син.</verse>
				<verse number="29">Това са ония, за които Господ заповяда да поделят дяловете между синовете Израилеви в Ханаанската земя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">И рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:</verse>
				<verse number="2">заповядай на синовете Израилеви да дадат на левитите от дяловете на владението си градове за живеене, и поле около градовете дайте на левитите:</verse>
				<verse number="3">в градовете ще живеят те, а полето ще бъде за добитъка им, за имота им и за всички техни житейски потреби.</verse>
				<verse number="4">Полето около градовете, което ще дадете на левитите, трябва да се простира от градската стена (две) хиляди лакти околовръст.</verse>
				<verse number="5">И отмерете вън от града, откъм изток две хиляди лакти, откъм юг две хиляди лакти, откъм запад две хиляди лакти, откъм север две хиляди лакти, а в средата да бъде градът: такова ще им бъде полето около градовете.</verse>
				<verse number="6">Между градовете, които ще дадете на левитите, (да има) шест града за убежище, дето ще позволите да забягват убийци; и освен тях дайте четирийсет и два града;</verse>
				<verse number="7">всички градове, които трябва да дадете на левитите, да бъдат четирийсет и осем града, с поле около тях.</verse>
				<verse number="8">И кога давате градовете от владението на синовете Израилеви, давайте от по-голямото — повече, от по-малкото — помалко; всяко коляно, според дела си, който ще получи, нека даде от своите градове на левитите.</verse>
				<verse number="9">И рече Господ на Моисея, думайки:</verse>
				<verse number="10">обади на синовете Израилеви и им кажи: кога минете през Иордан в Ханаанската земя,</verse>
				<verse number="11">изберете си градове, които да ви бъдат градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който без умисъл е убил човек;</verse>
				<verse number="12">и тия градове да ви бъдат убежище от отмъстителя (за кръв), та да не бъде погубен оня, който е извършил убийство, преди да излезе на съд пред общината.</verse>
				<verse number="13">А градовете, които ще дадете, градовете за убежище, трябва да бъдат шест:</verse>
				<verse number="14">три града дайте отсам Иордан и три града дайте в Ханаанската земя; те трябва да бъдат градове за убежище;</verse>
				<verse number="15">тия шест града да бъдат убежище за синовете Израилеви, за пришълеца и за преселника между вас, за да забягва в тях всеки, който без умисъл е убил човек.</verse>
				<verse number="16">Ако някой удари някого с желязно оръдие тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;</verse>
				<verse number="17">и ако някой удари някого с камък из ръка, който може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;</verse>
				<verse number="18">или ако удари с дървено оръдие из ръка, което може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;</verse>
				<verse number="19">отмъстителят за кръв сам може да умъртви убиеца: щом го срещне, може сам да го умъртви;</verse>
				<verse number="20">ако някой блъсне някого от омраза, или с умисъл хвърли върху него нещо тъй, че тоя умре,</verse>
				<verse number="21">или от вражда го удари с ръка тъй, че тоя умре, то който е ударил, да бъде умъртвен, той е убиец; отмъстителят за кръв може да умъртви убиеца, щом го срещне.</verse>
				<verse number="22">Ако ли го блъсне, без да ще, без вражда, или хвърли връх него нещо без умисъл,</verse>
				<verse number="23">или, без да съгледа, изтърве отгоре му някой камък, който може да причини смърт, тъй че оня умре, но той не му е бил враг и не му е желаел зло,</verse>
				<verse number="24">то общината да реши делото между убиеца и отмъстителя за кръв според тия наредби;</verse>
				<verse number="25">и общината да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръв, и да го върне в града на неговото убежище, където той е забягнал, за да живее там до смъртта на великия свещеник, който е помазан със свещен елей;</verse>
				<verse number="26">ако ли убиецът излезе вън от чертата на града за убежище, където е забягнал,</verse>
				<verse number="27">и отмъстителят за кръв го намери вън от чертата на града на неговото убежище, и отмъстителят за кръв умъртви тоя убиец, той няма да бъде виновен за кръвнина,</verse>
				<verse number="28">защото оня трябваше да живее в града на убежището си до смъртта на великия свещеник, а след смъртта на великия свещеник убиецът трябваше да се върне в земята на владението си.</verse>
				<verse number="29">Това да ви бъде законна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.</verse>
				<verse number="30">Ако някой убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели; но един свидетел не е достатъчен за осъждане на смърт.</verse>
				<verse number="31">И не вземайте откуп за душата на убиеца, който е виновен за смърт, но го предавайте на смърт.</verse>
				<verse number="32">И не вземайте откуп за забягналия в убежищен град, за да му позволите да живее в земята си, преди да умре (великият) свещеник.</verse>
				<verse number="33">Не осквернявайте земята, на която (ще живеете); защото кръвта осквернява земята, и земята се не очистя от проляната върху нея кръв инак, освен с кръвта на оногова, който я е пролял.</verse>
				<verse number="34">Да не осквернявате земята, на която живеете, сред която обитавам Аз; защото Аз, Господ, обитавам между синовете Израилеви.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">Дойдоха главатарите на челядите от племето на синовете на Галаада, син на Махира, син на Манасия от племената на Иосифовите синове, говориха пред Моисея (и пред свещеник Елеазара) и пред князете, главатари над поколенията на синовете Израилеви,</verse>
				<verse number="2">и рекоха: Господ заповяда на господаря ни да даде земя за дял на синовете Израилеви по жребие, и на господаря ни е заповядано от Господа, дела на Салпаада, наш брат, да даде на дъщерите му;</verse>
				<verse number="3">ако пък те се омъжат за синове от друго някое коляно на синовете Израилеви, то техният дял да се отнеме от дела на бащите ни и да се прибави към дела на онова коляно, в което те бъдат (омъжени), и да се отнеме от дела, който ни се е паднал по жребие;</verse>
				<verse number="4">и дори когато у синовете Израилеви има юбилей, делът им да се прибави към дела на онова коляно, в което те бъдат (омъжени), и делът им да се отнеме от дела на бащиното ни коляно.</verse>
				<verse number="5">Тогава Моисей даде заповед на синовете Израилеви, според словото Господне, и каза: право говори коляното на Иосифовите синове;</verse>
				<verse number="6">ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери: те могат да бъдат жени на ония, които се понравят на очите им, само че трябва да се омъжат в племето на бащиното си коляно,</verse>
				<verse number="7">за да не минава делът на синовете Израилеви от едно коляно в друго; защото всеки от синовете Израилеви трябва да бъде привързан към дела на бащиното си коляно;</verse>
				<verse number="8">и всяка дъщеря, която наследява дял в колената на синовете Израилеви, трябва да стане жена някому от племето на бащиното си коляно, та синовете Израилеви да наследват всеки бащиния си дял,</verse>
				<verse number="9">и да не минава делът от едно коляно в друго; защото всяко от колената на синовете Израилеви трябва да бъде привързано към своя дял.</verse>
				<verse number="10">Както заповяда Господ на Моисея, тъй и направиха Салпаадовите дъщери.</verse>
				<verse number="11">И Салпаадовите дъщери Махла, Тирца, Хогла, Милка и Ноа се омъжиха за стриковите си синове;</verse>
				<verse number="12">те се омъжиха в племето на синовете на Манасия, Иосифов син, и техният дял остана в коляното на бащиното им племе.</verse>
				<verse number="13">Тия са заповедите и наредбите, които Господ даде на синовете Израилеви чрез Моисея в Моавските равнини, при Иордан, срещу Иерихон.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="5">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Това са думите, що говори Моисей на всички израилтяни отсам Иордан в пустинята, на равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел, Лаван, Асирот и Дизагав;</verse>
				<verse number="2">а от Хорив, по пътя от планина Сеир, до Кадес-Варни има само единайсет дена път.</verse>
				<verse number="3">На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Моисей на (всички) синове Израилеви всичко, що му бе заповядал Господ за тях.</verse>
				<verse number="4">След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон, и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот, в Едрея,</verse>
				<verse number="5">отсам Иордан, в земята Моавска, Моисей почна да обяснява тоя закон и каза:</verse>
				<verse number="6">Господ, Бог наш, ни говори на Хорив и каза: доста сте живели в тая планина;</verse>
				<verse number="7">обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска, и към Ливан, дори до голямата река, река Ефрат;</verse>
				<verse number="8">ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.</verse>
				<verse number="9">И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя;</verse>
				<verse number="10">Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни;</verse>
				<verse number="11">Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил!</verse>
				<verse number="12">Как ще нося сам теглилата ви, бремената ви и разприте ви?</verse>
				<verse number="13">Изберете си според вашите колена мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ви ги поставя за началници.</verse>
				<verse number="14">Вие ми отговорихте тогава и рекохте: добро нещо казваш да направим.</verse>
				<verse number="15">И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена.</verse>
				<verse number="16">И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец;</verse>
				<verse number="17">в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.</verse>
				<verse number="18">И в онова време дадох ви заповед за всичко, що трябва да вършите.</verse>
				<verse number="19">И тръгнахме от Хорив, и вървяхме по цялата тая велика и страшна пустиня, която видяхме, по пътя за Аморейската планина, както бе заповядал Господ, Бог наш, и пристигнахме в Кадес-Варни.</verse>
				<verse number="20">Тогава аз ви казах: вие пристигнахте при Аморейската планина, която Господ, Бог наш, ни дава;</verse>
				<verse number="21">ето, Господ, Бог твой, ти дава тая земя, върви, вземи я във владение, както ти бе говорил Господ, Бог на твоите отци, не бой се и не се страхувай.</verse>
				<verse number="22">Но вие всички дойдохте при мене и казахте: нека изпратим пред нас люде, да ни обгледат земята и да ни донесат известие за пътя, по който ще вървим, и за градовете, в които ще отидем.</verse>
				<verse number="23">Допаднаха ми тия думи, и аз взех измежду вас дванайсет души, по един човек от (всяко) коляно.</verse>
				<verse number="24">Те тръгнаха, възлязоха на планината, дойдоха до долина Есхол и я обгледаха;</verse>
				<verse number="25">па взеха в ръце си плодове от земята, донесоха ни, и ни известиха, като казаха: добра е земята, която Господ, Бог наш, ни дава.</verse>
				<verse number="26">Но вие не рачихте да вървите и се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог,</verse>
				<verse number="27">и роптахте в шатрите си, като казвахте: Господ, от омраза към нас, ни изведе от земята Египетска, за да ни предаде в ръцете на аморейци и да ни изтреби;</verse>
				<verse number="28">къде ще вървим? нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: оня народ е поголям (по-многоброен) и по-едър от нас, там градовете са големи и с укрепления до небеса, па и синовете Енакови видяхме там.</verse>
				<verse number="29">Тогава аз ви казах: не се страхувайте и не се бойте от тях;</verse>
				<verse number="30">Господ, Бог ваш, върви пред вас; Той ще се сражава за вас, както направи с вас в Египет, пред очите ви,</verse>
				<verse number="31">и в тая пустиня, дето, както ти видя, Господ, Бог твой, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докле стигнахте на това място.</verse>
				<verse number="32">Но и при това вие не вярвахте на Господа, вашия Бог,</verse>
				<verse number="33">Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, дето да се спрете — нощем в огън, за да ви посочва пътя, по който да вървите, а денем в облак.</verse>
				<verse number="34">И когато Господ (Бог) чу думите ви, разгневи се, и се закле, като каза:</verse>
				<verse number="35">никой от тия хора, от тоя зъл род, няма да види добрата земя, за която се клех, че ще дам на отците ви;</verse>
				<verse number="36">само Халев, Иефониев син, ще я види; нему ще дам земята, по която е ходил, и на синовете му, задето се покоряваше Господу.</verse>
				<verse number="37">Господ се разгневи и на мене заради вас, като каза: и ти няма да влезеш там;</verse>
				<verse number="38">Иисус, син Навинов, който е при тебе, той ще влезе там; него подкрепи, понеже той ще въведе Израиля, за да я владее;</verse>
				<verse number="39">децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка за враговете, и синовете ви, които засега не знаят ни добро, ни зло, те ще влязат там, тям ще я дам, и те ще я завладеят;</verse>
				<verse number="40">а вие се обърнете и тръгнете за пустинята по пътя към Червено море.</verse>
				<verse number="41">Вие отговорихте тогава и ми казахте: съгрешихме пред Господа (нашия Бог); ще вървим и ще се сразим, както ни бе заповядал Господ, Бог наш. И вие препасахте всеки бойното си оръжие, и безразсъдно се решихте да възлезете на планината.</verse>
				<verse number="42">Но Господ ми рече: кажи им: не възлизайте и не се сражавайте, защото Мен Ме няма помежду ви, та да ви не разбият враговете ви.</verse>
				<verse number="43">И аз ви казах това, но вие ме не послушахте и се възпротивихте на Господнята заповед и с упорството си възлязохте на планината.</verse>
				<verse number="44">Тогава излезе срещу вас Аморей, който живееше на оная планина, и погнаха ви така, както правят пчелите, и ви разбиваха от Сеир дори до Хорма.</verse>
				<verse number="45">Вие се върнахте и плакахте пред Господа, ала Господ не чу плача ви и ви не послуша.</verse>
				<verse number="46">И прекарахте в Кадес много време, — колкото време вие бяхте там.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море, както ми бе говорил Господ, и много време ходихме около планина Сеир.</verse>
				<verse number="2">И Господ ми рече, думайки:</verse>
				<verse number="3">доста сте ходили около тая планина, обърнете се към север.</verse>
				<verse number="4">Дай заповед на народа и кажи: ще минавате пределите на вашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, и те ще се изплашат от вас, но пазете се</verse>
				<verse number="5">да не почвате с тях война, понеже Аз няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото Сеир планина дадох на Исава да я владее.</verse>
				<verse number="6">Храна купувайте от тях със сребро и яжте; и вода купувайте от тях със сребро и пийте;</verse>
				<verse number="7">защото Господ, Бог твой, те благослови във всяко дело на твоите ръце, за к риляше те, до к ле пътуваше ти по тая вели к а (и страшна) пустиня; ето, четирийсет години Господ, Бог твой, е с тебе; ти от нищо не се лишаваше.</verse>
				<verse number="8">И минахме по к рай нашите братя, синовете Исавови, к оито живеят на Сеир, пътем по равнината, от Елат и Ецион-Гавер, и завихме та отминахме към пустиня Моав.</verse>
				<verse number="9">И рече ми Господ: не враждувай с моавци, нито почвай с тях война; защото Аз няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже Аз дадох на Лотовите синове да владеят.</verse>
				<verse number="10">По-преди там живееха емими, народ голям, многоброен и едър като енаковци,</verse>
				<verse number="11">и се смятаха между рефаими за енаковци; моавци пък ги наричат емими;</verse>
				<verse number="12">а на Сеир живееха по-напред хорейци; но синовете Исавови ги изгониха и ги изтребиха отпреде си и се заселиха вместо тях, — тъй, както постъпи Израил със земята на своето наследие, която им бе дал Господ.</verse>
				<verse number="13">И тъй, станете и преминете долина Заред. И ние преминахме долина Заред.</verse>
				<verse number="14">Откак отидохме в Кадес-Варни и преминахме долина Заред, минаха трийсет и осем години, и между нас в стана изгинаха всички мъже, годни за война, според както им се бе клел Господ (Бог);</verse>
				<verse number="15">пък и ръката Господня беше против тях, като ги изтребваше от стана докато всички измряха.</verse>
				<verse number="16">А когато изгинаха всички мъже годни за война, и измряха между народа,</verse>
				<verse number="17">Господ ми каза, думайки:</verse>
				<verse number="18">ти минаваш сега покрай пределите Моавски, покрай Ар,</verse>
				<verse number="19">и си се приближил до амонитци; не враждувай с тях, нито почвай с тях война, защото Аз няма да ти дам нищо от земята на Амоновите синове да владееш, понеже я дадох на Лотовите синове да я владеят;</verse>
				<verse number="20">тя се смяташе за земя на рефаими: по-преди живееха на нея рефаими; амонитци пък ги наричат замзумими;</verse>
				<verse number="21">те бяха народ голям, многоброен и едър като енаковци, и Господ ги изтреби пред лицето им, и амонитци ги изгониха и се заселиха на мястото им,</verse>
				<verse number="22">както Той направи за синовете Исавови, които живеят на Сеир, като изтреби отпреде им хорейци, и те ги изгониха, и се заселиха на мястото им и живеят доднес;</verse>
				<verse number="23">и авейци, които живееха в селата до сама Газа, кафторимци, които бяха излезли от Кафтор, изтребиха и се заселиха на мястото им.</verse>
				<verse number="24">Станете, тръгнете и преминете поток Арнон; ето, предавам в ръката ти Сихона, цар есевонски, амореец, и неговата земя; почвай да я завладяваш и воювай с него;</verse>
				<verse number="25">от днес Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе.</verse>
				<verse number="26">И пратих пратеници от пустиня Кедемот при есевонския цар Сихона, с мирни думи, за да кажат:</verse>
				<verse number="27">позволи ми да мина през твоята земя; ще вървя по пътя, няма да се отбия ни надясно, ни наляво;</verse>
				<verse number="28">храна ми продавай със сребро, и аз ще ям, и вода за пиене ми давай със сребро, и аз ще пия, само с нозете си ще мина —</verse>
				<verse number="29">тъй, както ми направиха синовете Исавови, които живеят на Сеир, и моавци, които живеят в Ар, докато не мина през Иордан в земята, която Господ, Бог наш, ни дава.</verse>
				<verse number="30">Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.</verse>
				<verse number="31">И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца,) и земята му; начевай да завладяваш земята му.</verse>
				<verse number="32">И Сихон (цар есевонски) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац;</verse>
				<verse number="33">и го предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни), и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;</verse>
				<verse number="34">тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;</verse>
				<verse number="35">само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.</verse>
				<verse number="36">От Ароир, който е на брега на поток Арнон, и от града, който е в долината, до (планина) Галаад, нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).</verse>
				<verse number="37">Само до земята на амонитци не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок, нито до градовете, (които са) по планината, нито до всичко, за което не (ни) е заповядал Господ, Бог наш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан, и излезе на бой срещу нас васанският цар Ог с целия си народ, при Едрея.</verse>
				<verse number="2">И рече ми Господ: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръката ти него и целия му народ и цялата му земя, и ти ще сториш с него тъй, както стори с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.</verse>
				<verse number="3">И Господ, Бог наш, предаде в ръцете ни и Ога, царя васански, и целия му народ; и разбихме го, тъй че от него не остана никой жив.</verse>
				<verse number="4">Тогава превзехме всичките му градове, та не остана град, който да не бяхме превзели от тях: шейсет града, цялата област Аргов, царството на Ога васански.</verse>
				<verse number="5">Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, порти и заворници, освен твърде многото неукрепени градове.</verse>
				<verse number="6">И ние ги предадохме на заклятие, както сторихме със Сихона, царя есевонски, като предадохме на заклятие всеки град с мъжете, жените и децата;</verse>
				<verse number="7">а всичкия добитък и плячките от градовете разграбихме.</verse>
				<verse number="8">И тогава превзехме от ръцете на двамата аморейски царе земята отсам Иордан, от поток Арнон до планина Ермон, —</verse>
				<verse number="9">сидонци казват на Ермон Сирион, а аморейци го наричат Сенир, —</verse>
				<verse number="10">всички градове на равнината, цял Галаад и цял Васан до Салха и Едрея, градове от царството на Ога васански;</verse>
				<verse number="11">защото само васанс к ият цар Ог оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк — четири лакти, мъжки лакти.</verse>
				<verse number="12">Тогава превзехме тая земя, като почнеш от Ароир, който е при поток Арнон; а половината от планина Галаад с градовете ѝ предадох на Рувимовото и Гадовото колена;</verse>
				<verse number="13">остатъкът пък от Галаад и цял Васан, царството на Ога, предадох на половината Манасиево коляно, цялата област Аргов, с цял Васан. (Тя се нарича земя на рефаими.)</verse>
				<verse number="14">Иаир, Манасиев син, превзе цялата област Аргов до пределите Гесурски и Маахски, и нарече Васан, по своето име, Иаирови селища, както и доднес;</verse>
				<verse number="15">на Махира дадох Галаад;</verse>
				<verse number="16">а на коляното Рувимово и Гадово дадох от Галаад до поток Арнон, земята между потока и предела, до поток Иавок, предела на Амоновите синове,</verse>
				<verse number="17">тъй също равнината и Иордан, който е и предел, от Кинерет до морето на равнината, Солено море, при полите на планина Фасга към изток.</verse>
				<verse number="18">Тогава ви дадох и заповед, думайки: Господ, Бог ваш, ви даде да владеете тая земя; всички способни за война, след като се въоръжите, вървете пред братята си, Израилевите синове;</verse>
				<verse number="19">само жените ви, децата ви и добитъкът ви (понеже зная, че имате много добитък), нека останат в градовете ви, които съм ви дал,</verse>
				<verse number="20">докле Господ (Бог) не даде покой на вашите братя, както на вас, и докле и те не наследят земята, която Господ, Бог ваш, им дава отвъд Иордан; тогава завърнете се всякой в своето наследие, което съм ви дал.</verse>
				<verse number="21">А на Иисуса заповядах в онова време, думайки: очите ти видяха всичко, което Господ, Бог ваш, стори с тия двама царе; същото ще стори Господ и с всички царства, през които ще минаваш;</verse>
				<verse number="22">не бойте се от тях, защото Господ, Бог ваш, Сам се сражава за вас.</verse>
				<verse number="23">И молих се Господу в онова време, думайки:</verse>
				<verse number="24">Владико Господи, Ти почна да показваш на Твоя раб величието Си (и силата Си) и крепката Си ръка (и високата мишца); та има ли някой бог на небето, или на земята, който би могъл да прави такива дела, като Твоите, и с такава мощ, като Твоята?</verse>
				<verse number="25">Дай ми да мина и да видя оная хубава земя отвъд Иордан и оная прекрасна планинска страна и Ливан.</verse>
				<verse number="26">Но Господ ми беше гневен заради вас и ме не послуша, и ми рече Господ: стига, занапред да ми не говориш вече за това;</verse>
				<verse number="27">възлез навръх Фасга и дигни очи към морето и към север, към юг и към изток, погледни с очи, защото няма да преминеш този Иордан;</verse>
				<verse number="28">и дай на Иисуса наставление, подкрепи го и го утвърди: защото той ще предвожда тоя народ и той ще им подели на дялове земята (цяла), на която ти ще по-гледнеш.</verse>
				<verse number="29">И спряхме се в долината срещу Бет-Фегор.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, Израилю, слушай наредбите и законите, които аз (днес) ви уча да изпълнявате, за да бъдете живи (и да се размножавате) и да отидете и наследите оная земя, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава (в наследство);</verse>
				<verse number="2">не прибавяйте към това, което ви заповядвам, и не отбавяйте от него; пазете заповедите на Господа, вашия Бог, които аз (днес) ви заповядвам.</verse>
				<verse number="3">Очите ви видяха (всичко), което Господ (Бог наш) стори с Ваал-Фегора; защото Господ, Бог твой, изтреби из средата ти всекиго, който бе последвал Ваал-Фегора;</verse>
				<verse number="4">а вие, които сте се прилепили към Господа, вашия Бог, всички сте живи доднес.</verse>
				<verse number="5">Ето, научих ви на наредбите и законите, както ми заповяда Господ, Бог мой, за да постъпвате тъй в земята, в която влизате, за да я завладеете.</verse>
				<verse number="6">И тъй, пазете и изпълнявайте ги, защото в това е вашата мъдрост и вашият разум пред очите на народите, които, като чуят за всички тия наредби, ще кажат: само тоя велик народ е мъдър и разумен народ.</verse>
				<verse number="7">Защото има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем?</verse>
				<verse number="8">И има ли някой велик народ с такива справедливи наредби и закони, както целият тоя закон, който ви предлагам днес?</verse>
				<verse number="9">Само пази се и грижливо варди душата си, за да не забравиш делата, що ги видяха твоите очи, и те да не излизат от сърцето ти през всички дни на твоя живот, и обади за тях на синовете си и на внуците си, —</verse>
				<verse number="10">за оня ден, когато ти стоеше пред Господа, твоя Бог, при Хорив, (в деня на събранието,) и когато ми каза Господ: събери при Мене народа, и Аз ще им възвестя Моите думи, от които ще се научат да се боят от Мене през всички дни на своя земен живот и ще научат синовете си.</verse>
				<verse number="11">Вие се приближихте и се спряхте под планината, а планината гореше в огън до самите небеса; и имаше тъмнина, облак и мрак.</verse>
				<verse number="12">И Господ ви говори (на планината) изсред огъня; гласа на думите (Му) чухте, но образ не видяхте, а чухте само глас.</verse>
				<verse number="13">И Той ви яви завета Си, който ви заповяда да изпълнявате, десетословието, и го написа на две каменни скрижали.</verse>
				<verse number="14">Тогава Господ ми заповяда да ви науча на наредбите и законите, за да ги изпълнявате в земята, в която влизате, за да я завладеете.</verse>
				<verse number="15">Дръжте твърдо в душите си, че вие не видяхте никакъв образ в оня ден, когато Господ ви говори на (планина) Хорив изсред огъня,</verse>
				<verse number="16">да не би да се развратите и си направите дялан образ, лик на някой кумир, който да представя мъж или жена,</verse>
				<verse number="17">лик на някой добитък, който е на земята, лик на някоя птица крилата, която хвърка под небесата,</verse>
				<verse number="18">лик на някой (гад), който пълзи по земята, лик на някоя риба, която е във водите по-долу от земята;</verse>
				<verse number="19">и да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небесно войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш, защото Господ, Бог твой, ги е отредил за всички народи под цялото небе.</verse>
				<verse number="20">А вас Господ (Бог) взе и ви изведе из желязната пещ, из Египет, та да бъдете народ за Негов дял, както е това днес.</verse>
				<verse number="21">И Господ (Бог) се разгневи на мене заради вас и се закле, че няма да премина Иордан и няма да вляза в оная хубава земя, която Господ, Бог твой, ти дава за дял.</verse>
				<verse number="22">Аз ще умра в тая земя, без да премина Иордан, а вие ще преминете и ще завладеете оная хубава земя.</verse>
				<verse number="23">Гледайте, да не забравите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас, и да си не правите кумири, които да изобразяват нещо, както ти заповяда Господ, Бог твой;</verse>
				<verse number="24">понеже Господ, Бог твой, е огън, който пояжда, Бог ревнител.</verse>
				<verse number="25">Ако пък ти се родят синове и внуци, и, като поживеете дълго на земята, се развратите и направите дялан образ, който да изобразява нещо, и направите това зло пред очите на Господа, вашия Бог, и Го разгневите,</verse>
				<verse number="26">то призовавам днес вам за свидетели небето и земята, че скоро ще изгубите оная земя, която отивате да наследите отвъд Иордан; няма да останете в нея задълго, а ще загинете.</verse>
				<verse number="27">И ще ви разпилее Господ по (всички) народи, и ще останете малко на брой между народите, при които Господ ще ви отведе;</verse>
				<verse number="28">там ще служите на (други) богове, които ръка човешка е направила от дърво и камък, които не виждат и не чуват, не ядат, и не помирисват.</verse>
				<verse number="29">Но когато там потърсиш Господа, твоя Бог, ще (Го) намериш, ако Го търсиш от все сърце и душа.</verse>
				<verse number="30">Кога изпаднеш в скръб, и кога всичко това с време те постигне, ти ще се обърнеш към Господа, твоя Бог, и ще послушаш гласа Му.</verse>
				<verse number="31">Господ, Бог твой, е Бог (благ и) милосърден; Той не ще те остави, не ще те погуби и не ще забрави завета с твоите отци, който им е с клетва утвърдил.</verse>
				<verse number="32">Защото, разпитай за предишните времена, които са били преди тебе, от оня ден, когато Бог сътвори човека на земята, и от единия край на небето до другия: бивало ли е нещо такова, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?</verse>
				<verse number="33">чувал ли е (някой) народ гласа на (живия) Бог, Който да говори изсред огъня, както ти си чувал, и останал ли е жив?</verse>
				<verse number="34">или опитвал ли се е някой бог да отиде и си вземе народ изсред дру г народ чрез порази, личби и чудеса, чрез война, и с яка ръка, с висока мишца и с големи ужаси, както направи за вас Господ, Бог ваш, в Египет пред твоите очи?</verse>
				<verse number="35">На тебе е дадено да видиш това, за да знаеш, че само Господ (Бог твой) е Бог, (и) няма друг, освен Него.</verse>
				<verse number="36">От небето Той ти даде да чуеш гласа Му, за да те научи, а на земята ти показа Своя велик огън, и ти слуша думите Му изсред огъня;</verse>
				<verse number="37">и понеже Той обикна твоите отци и избра (вас), потомството им след тях, то изведе те Сам с голямата Си сила из Египет,</verse>
				<verse number="38">за да прогони отпреде ти народи поголеми и по-силни от тебе, да те въведе и да ти даде земята им в наследство, както това сега се види.</verse>
				<verse number="39">И тъй, знай сега и запечатай в сърцето си, че Господ (Бог твой) е Бог на небето горе и на земята долу, (и) няма друг (освен Него);</verse>
				<verse number="40">и пази наредбите Му и заповедите Му, които ти сега заповядвам, за да бъде добре на теб и на твоите синове след теб и да останеш задълго в оная земя, която Господ, Бог твой, ти дава завинаги.</verse>
				<verse number="41">Тогава Моисей отдели три града отсам Иордан, откъм изгрев-слънце,</verse>
				<verse number="42">за да избягва там убиец, който неволно убие ближния си, без да му е бил враг нито вчера, нито завчера, и, като избяга в един от тия градове, да остане жив:</verse>
				<verse number="43">Бецер в пустинята, на равнината в коляното Рувимово, и Рамот в Галаад, в коляното Гадово, и Голан във Васан, в коляното Манасиево.</verse>
				<verse number="44">Това е законът, който Моисей предложи на синовете Израилеви;</verse>
				<verse number="45">това са заповедите, наредбите и законите, които Моисей изрече на синовете Израилеви (в пустинята), след като бяха излезли из Египет,</verse>
				<verse number="46">отсам Иордан, в долината срещу Бет-Фегор, в земята на аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон и когото Моисей разби със синовете Израилеви, след като бяха излезли из Египет.</verse>
				<verse number="47">Тогава те завладяха неговата земя и земята на васанския цар Ога, двамата аморейски царе, която е отсам Иордан, откъм изгрев-слънце,</verse>
				<verse number="48">от Ароер, на брега на поток Арнон, до планина Сион, тя е и Ермон,</verse>
				<verse number="49">и цялата равнина отсам Иордан към изток, до самото море на равнината при полите на Фасга.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Тогава Моисей свика цял Израил и им каза: слушай, Израилю, наредбите и за к оните, които ще изрека днес в ушите ви, научете ги и залягайте да ги изпълнявате.</verse>
				<verse number="2">Господ, Бог наш, сключи с нас завет на Хорив.</verse>
				<verse number="3">Тоя завет Господ сключи не с нашите отци, а с нас, които сме тука днес всички живи.</verse>
				<verse number="4">Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня:</verse>
				<verse number="5">аз пък стоях между Господа и между вас в онова време, за да ви предавам думите Господни, понеже вие се бояхте от огъня и не възлязохте на планината. Той тогава каза:</verse>
				<verse number="6">Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;</verse>
				<verse number="7">да нямаш други богове пред лицето Ми.</verse>
				<verse number="8">Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята,</verse>
				<verse number="9">не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят,</verse>
				<verse number="10">и Който показвам милост до хиляди поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.</verse>
				<verse number="11">Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ (Бог твой) няма да остави ненаказан оногова, който употребява името Му напразно.</verse>
				<verse number="12">Пази съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, Бог твой;</verse>
				<verse number="13">шест дена работи и върши всичките си работи,</verse>
				<verse number="14">а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши (в него) никаква работа, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът ти, който е у тебе, за да си почине робът ти и робинята ти (и оселът ти), както и ти;</verse>
				<verse number="15">и помни, че (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш).</verse>
				<verse number="16">Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой.</verse>
				<verse number="17">Не убивай.</verse>
				<verse number="18">Не прелюбодействувай.</verse>
				<verse number="19">Не кради.</verse>
				<verse number="20">Не лъжесвидетелствувай против ближния си.</verse>
				<verse number="21">Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък,) нито нещо друго, което е на ближния ти.</verse>
				<verse number="22">Тия думи изрече Господ гръмогласно към цялото ви събрание на планината изсред огън, облак и мрак (и буря), и повече не говори, и ги написа на две каменни скрижали и ми ги предаде.</verse>
				<verse number="23">И когато чухте гласа изсред мрака, и планината гореше в огън, вие се приближихте до мене, всички началници на вашите колена и стареите ваши,</verse>
				<verse number="24">и казаха: ето, показа ни Господ, Бог наш, славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и тоя остава жив;</verse>
				<verse number="25">но защо сега да умираме? защото тоя голям огън ще ни погълне; ако пак чуем гласа на Господа, нашия Бог, ще умрем;</verse>
				<verse number="26">защото има ли някаква плът, която да е чувала, както ние, гласа на живия Бог, Който говори изсред огъня, и да е останала жива?</verse>
				<verse number="27">пристъпи ти и слушай всичко, що (ти) каже Господ, Бог наш, и ни разказвай всичко, ка к вото ти к аже Господ, Бог наш, а ние ще слушаме и ще изпълняваме.</verse>
				<verse number="28">И Господ чу вашите думи, как се разговаряхте с мене, и каза ми Господ: чух думите на твоя народ, които ти говориха; всич к о, що говориха, е добро;</verse>
				<verse number="29">о, да имаха те та к ова сърце, та да се бояха от Мене и да спазваха всичките Ми заповеди през всич к и дни, за да бъде добре тям и на синовете им, вовеки!</verse>
				<verse number="30">иди им кажи: „върнете се в шатрите си“,</verse>
				<verse number="31">а ти остани тук с Мене, и Аз ще ти изре к а всич к и заповеди, наредби и закони, на които трябва да ги научиш, да постъпват (тъй) в оная земя, която им давам за владение.</verse>
				<verse number="32">Гледайте да постъпвате тъй, както ви заповяда Господ, Бог ваш; не се отбивайте ни надясно, ни наляво;</verse>
				<verse number="33">ходете по пътя, по к ойто ви заповяда Господ, Бог ваш, за да бъдете живи и да ви бъде добре и да проживеете дълго време в оная земя, която ще получите за владение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Това са заповедите, наредбите и законите, на които заповяда Господ, Бог ваш, да ви науча, за да постъпвате (тъй) в оная земя, в която отивате да я завладеете;</verse>
				<verse number="2">та да се боиш от Господа, твоя Бог, и всичките Му наредби и заповедите Му, които (днес) ти заповядвам, да пазиш ти и синовете ти и внуците ти през всички дни на живота ти, за да живееш дълго.</verse>
				<verse number="3">И тъй, слушай, Израилю, и залягай да изпълниш това, за да ти бъде добре, и да се размножите твърде много, както Господ, Бог на твоите отци, бе ти говорил (че ще ти даде) земя, дето тече мед и мляко. (Тия са наредбите и законите, които заповяда Господ Бог на синовете Израилеви в пустинята, след като излязоха из Египетската земя.)</verse>
				<verse number="4">Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един;</verse>
				<verse number="5">обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всич к ата си душа и с всичките си сили.</verse>
				<verse number="6">Тия думи, к оито ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти);</verse>
				<verse number="7">и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш;</verse>
				<verse number="8">и завържи ги на ръката си за знак, и да бъдат те превръзка над очите ти,</verse>
				<verse number="9">и напиши ги върху спонците на къщата си и върху вратите си.</verse>
				<verse number="10">Когато пък те въведе Господ, Бог твой, в оная земя, за която Той се кле на отците ти Авраама, Исаака и Иакова, да ти даде с големи и хубави градове, които ти не си градил,</verse>
				<verse number="11">и с къщи, пълни с всяко добро, които ти не си пълнил, и с кладенци изкопани, които ти не си копал, с лозя и маслини, които ти не си садил, и ще ядеш и ще се насищаш,</verse>
				<verse number="12">тогава пази се, да не (се измами сърцето ти и да) забравиш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.</verse>
				<verse number="13">Бой се от Господа, твоя Бог, и (само) Нему служи (и към Него се прилепи), и в Негово име се кълни.</verse>
				<verse number="14">Не отивайте след други богове, богове на ония народи, които ще бъдат около вас;</verse>
				<verse number="15">защото Господ, Бог твой, Който е посред тебе, е Бог ревнител, за да се не разпали гневът на Господа, твоя Бог, против тебе, и да те не изтреби Той от лицето на земята.</verse>
				<verse number="16">Не изкушавайте Господа, вашия Бог, както Го изкушавахте в Маса.</verse>
				<verse number="17">Пазете здраво заповедите на Господа, вашия Бог, и законите Му и наредбите, които Той ти заповяда;</verse>
				<verse number="18">и върши каквото е право и добро пред очите на Господа (твоя Бог), за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, която Господ с клетва обеща на твоите отци,</verse>
				<verse number="19">и Той да прогони всички твои врагове от лицето ти, както говори Господ.</verse>
				<verse number="20">Ако един ден син ти те попита, думайки: „какво значат тия заповеди, наредби и закони, които ви заповяда Господ, Бог ваш?“ —</verse>
				<verse number="21">ти кажи на сина си: „ние бяхме роби на фараона в Египет, но Господ (Бог) ни изведе из Египет с крепка ръка (и висока мишца),</verse>
				<verse number="22">и показа Господ (Бог) големи личби, чудеса и порази над Египет, над фараона и над целия му дом (и над войската му), пред нашите очи;</verse>
				<verse number="23">а нас изведе оттам (Господ, Бог наш), за да ни въведе и ни даде земята, за която (Господ, Бог наш) се кле на нашите отци (да ни даде);</verse>
				<verse number="24">и заповяда ни Господ да изпълняваме всички тия наредби, да се боим от Господа, нашия Бог, за да ни бъде добре през всички дни, за да запазим живота си, както и сега;</verse>
				<verse number="25">и в това ще бъде нашата праведност, ако се стараем да изпълняваме всички тия заповеди (на закона) пред Господа, нашия Бог, както ни Той заповяда.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато Господ, Бог твой, те въведе в земята, в която ти отиваш, за да я завладееш, и изгони отпреде ти многобройните народи: хетейци, гергесейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци, — седем народа, които са по-многобройни и по-силни от тебе,</verse>
				<verse number="2">и ти ги предаде Господ, Бог твой, и ти ги разбиеш, — тогава предай ги на заклятие, не влизай с тях в съюз и ги не щади;</verse>
				<verse number="3">и се не сродявай с тях: дъщеря си не давай на сина му, и дъщеря му не вземай за сина си;</verse>
				<verse number="4">защото те ще отвърнат синовете ти от Мене, за да служат на други богове, и тогава ще се разпали върху вас гневът на Господа, и Той скоро ще те изтреби.</verse>
				<verse number="5">Но постъпете с тях тъй: жертвениците им разрушете, стълбовете им разбийте и дъбравите им изсечете и истуканите (на боговете) им с огън изгорете;</verse>
				<verse number="6">защото ти си свет народ на Господа, твоя Бог: тебе избра Господ, Бог твой, за да бъдеш Негов собствен народ измежду всички народи, които са на земята.</verse>
				<verse number="7">Не затуй, че сте по-многобройни от всички народи, ви прие Господ и ви избра, — понеже вие сте по-малобройни от всички народи, —</verse>
				<verse number="8">а защото Господ ви обича и за да запази клетвата, с която Той се бе клел на отците ви, изведе ви Господ с твърда ръка (и висока мишца) и те освободи от дома на робството, от ръката на фараона, египетския цар.</verse>
				<verse number="9">И тъй, знай, че Господ, Бог твой, е Бог, Бог верен, Който пази до хиляди поколения (Своя) завет и милост към тия, които Го обичат и пазят заповедите Му,</verse>
				<verse number="10">и на тия, които Го мразят, въздава в лицето им, като ги погубва; Той не забавя да въздаде лично на оногова, който Го мрази.</verse>
				<verse number="11">И тъй, пази заповедите, наредбите и законите, които днес ти заповядвам да изпълняваш.</verse>
				<verse number="12">И ако слушате тия закони и ги пазите и изпълнявате, Господ, Бог твой, ще пази завет и милост към тебе, както Той се кле на твоите отци,</verse>
				<verse number="13">ще те обикне, ще те благослови, ще те размножи и ще благослови плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти, дървеното ти масло, раждането от едрия ти добитък и от стадата на овците ти, в оная земя, за която Той се кле на твоите отци да ти даде;</verse>
				<verse number="14">благословен ще бъдеш повече от всички народи: няма да има ни безплоден, ни безплодна, нито у тебе, нито между добитъка ти;</verse>
				<verse number="15">и ще отстрани от тебе Господ (Бог твой) всяка немощ, и никакви люти египетски болести, (които ти видя и) които ти знаеш, няма да напрати върху ти, а ще ги напрати на всички, които те мразят;</verse>
				<verse number="16">и ще изтребиш всички народи, които Господ, Бог твой, ти дава: да ги не пощади окото ти; и не служи на боговете им, понеже това е примка за тебе.</verse>
				<verse number="17">Ако кажеш в сърцето си: „тия народи са по-многобройни от мене, как мога ги изгони?“ —</verse>
				<verse number="18">не бой се от тях, припомни си, какво направи Господ, Бог твой, с фараона и с целия Египет,</verse>
				<verse number="19">припомни си ония големи изпитни, които видяха очите ти, (големите) личби, чудеса и силната ръка и високата мишца, с които те изведе Господ, Бог твой; същото ще стори Господ, Бог твой, с всички народи, от които ти се боиш;</verse>
				<verse number="20">и стършели ще напрати Господ, Бог твой, върху тях, докле не погинат останалите и скрилите се отпреде ти;</verse>
				<verse number="21">не се страхувай от тях, понеже Господ, Бог твой, е посред тебе, Бог великий и страшний.</verse>
				<verse number="22">И Господ, Бог твой, ще прогонва пред тебе тия народи малко по малко; ти скоро не можеш ги изтреби, за да не (стане земята пуста и) се умножат срещу тебе полските зверове;</verse>
				<verse number="23">но ще ти ги предаде Господ, Бог твой, и ще ги докара в голямо смущение, тъй че те ще загинат;</verse>
				<verse number="24">и ще предаде царете им в твоите ръце, и ти ще изтребиш името им от поднебесието: никой няма да устои срещу тебе, докле ги не изкорениш.</verse>
				<verse number="25">Кумирите на боговете им с огън изгорете; да ти се не поревне да си вземеш сребро или злато, които са на тях, за да не бъде това за тебе примка, понеже това е гнусота за Господа, твоя Бог;</verse>
				<verse number="26">и не внасяй гнусотата в дома си, за да не подпаднеш под клетва, както тя; отвръщай се от това и се гнуси от него, понеже то е заклето.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Всички заповеди, които ви днес заповядвам, залягайте да изпълнявате, за да бъдете живи и да се множите, и да отидете и завладеете (добрата) земя, която Господ (Бог) с клетва бе обещал на вашите отци.</verse>
				<verse number="2">И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, по пустинята ето вече четирийсет години, за да те смири, да те изпита и узнае, какво има в сърцето ти, ще пазиш ли заповедите Му, или не;</verse>
				<verse number="3">той те смиряваше, мъчеше те с глад и те хранеше с мана, която ти не знаеше, не знаеха и твоите бащи, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко (слово), което излиза из устата на Господа;</verse>
				<verse number="4">дрехата ти не овехтя на тебе, и ногата ти не отече, ето вече четирийсет години.</verse>
				<verse number="5">И знай в сърцето си, че Господ, Бог твой, те учи, както човек учи сина си.</verse>
				<verse number="6">Затова, пази заповедите на Господа, твоя Бог, като ходиш по пътищата Му и като се боиш от Него.</verse>
				<verse number="7">Защото Господ, Бог твой, те води в добра земя, в земя, дето из долони и планини извират водни потоци, извори и езера,</verse>
				<verse number="8">в земя, (дето) има жито, ечемик, лозя, смоковници и нарове; в земя, дето има маслинени дървета и мед;</verse>
				<verse number="9">в земя, в която ще ядеш хляба си без оскъдност и от нищо няма да имаш нужда, — в земя, дето камъните са желязо, и от планините на която ще копаеш мед.</verse>
				<verse number="10">И кога ядеш и бъдеш сит, благославяй Господа, твоя Бог, за добрата земя, която ти е дал.</verse>
				<verse number="11">Гледай да не забравиш Господа, твоя Бог, не спазвайки заповедите Му, законите Му и наредбите Му, които днес ти заповядвам.</verse>
				<verse number="12">Кога ядеш и бъдеш сит, и съградиш хубави къщи и живееш (в тях),</verse>
				<verse number="13">кога имаш много едър и дребен добитък, много сребро и злато, и от всичко имаш много, —</verse>
				<verse number="14">гледай да се не възгордее сърцето ти, и да не забравиш Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството;</verse>
				<verse number="15">Който те прекара по голямата и страшна пустиня, дето има змии, василиски, скорпии и сухи места, в които няма вода; Който ти изкара (извор) вода из най-твърда скала,</verse>
				<verse number="16">храни те в пустинята с мана, която (ти не знаеше и) твоите бащи не знаеха, за да те смири и те изпита, та да ти стори отсетне добро,</verse>
				<verse number="17">и за да не кажеш в сърцето си: „моята сила и якостта на моята ръка ми придобиха това богатство“,</verse>
				<verse number="18">но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той ти даде сила да придобиваш богатство, за да изпълни, както днес, Своя завет, който с клетва бе утвърдил на твоите отци.</verse>
				<verse number="19">Ако пък забравиш Господа, твоя Бог, и тръгнеш след други богове, като им послужиш и им се покланяш, кълна ви се днес (в небето и земята), че ще загинете;</verse>
				<verse number="20">както народите, които Господ (Бог) изтребва отпреде ви, тъй ще загинете и вие, задето не сте послушали гласа на Господа, вашия Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Слушай, Израилю: ти сега отиваш отвъд Иордан да завладееш народи, по-големи и по-силни от тебе, градове големи, с укрепления до небеса,</verse>
				<verse number="2">народ (голям), многоброен и едър, Енаковите синове, за които знаеш и си чувал: „кой ще устои срещу Енаковите синове?“</verse>
				<verse number="3">Но сега знай, че Господ, Бог твой, върви пред тебе като огън, който пояжда: Той ще ги изтреби и ще ги повали пред тебе, и ти ще ги изгониш и погубиш, както ти говори Господ.</verse>
				<verse number="4">Когато ще ги изгонва Господ, Бог твой, отпреде ти, не казвай в сърцето си: „за моята праведност ме доведе Господ да завладея тая (добра) земя“, защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва отпреде ти;</verse>
				<verse number="5">не за праведността си и не за правотата на сърцето си ти отиваш да наследиш земята им, а поради нечестието (и беззаконията) на тия народи Господ, Бог твой, ги изгони отпреде ти, и за да изпълни думата, с която се кле Господ на твоите отци Авраама, Исаака и Иакова;</verse>
				<verse number="6">затова знай (сега), че не за праведността ти Господ, Бог твой, ти дава да завладееш тая добра земя, — понеже ти си народ твърдоглав.</verse>
				<verse number="7">Помни, не забравяй, колко си гневил Господа, твоя Бог, в пустинята: от самия оня ден, когато излязохте из Египетската земя, та докато пристигнахте на това място, вие се противихте на Господа.</verse>
				<verse number="8">И при Хорив вие раздразнихте Господа, и се разгневи Господ на вас, тъй че искаше да ви изтреби,</verse>
				<verse number="9">когато аз възлязох на планината, за да приема каменните скрижали, скрижалите на завета, който Господ бе сключил с вас; и прекарах на планината четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих;</verse>
				<verse number="10">и даде ми Господ двете каменни скрижали, написани с Божия пръст, а на тях (написани бяха) всички думи, които ви изрече Господ на планината изсред огъня в деня на събранието.</verse>
				<verse number="11">След като изминаха четирийсет дена и четирийсет нощи, Господ ми даде двете каменни скрижали, скрижалите на завета,</verse>
				<verse number="12">и ми рече Господ: стани, върви поскоро оттука, защото твоят народ, който ти изведе из Египет, се разврати: скоро се те отклониха от пътя, който им бях заповядал; те си направиха излян истукан.</verse>
				<verse number="13">И рече ми Господ: (Аз ти говорих веднъж и дваж:) виждам тоя народ, ето, той е народ твърдоглав;</verse>
				<verse number="14">остави Ме да ги изтребя и да излича името им из поднебесието, а от тебе да произведа народ (по-голям), по-силен и по-многоброен от тях.</verse>
				<verse number="15">Аз се обърнах и слязох от планината, а планината гореше в огън; двете скрижали на завета бяха в двете ми ръце;</verse>
				<verse number="16">и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, направили си бяхте излян телец, и скоро се бяхте отклонили от пътя, който ви бе заповядал Господ (да държите);</verse>
				<verse number="17">тогава взех двете скрижали, хвърлих ги от ръцете си, та ги разбих пред очите ви.</verse>
				<verse number="18">И припаднах (пак) пред Господа, молих се, както по-напред, четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих, за всичките ви грехове, с които съгрешихте, като направихте зло пред Господа (вашия Бог) и Го разгневихте;</verse>
				<verse number="19">защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ се разгневи на вас и искаше да ви погуби. И Господ ме послуша и тоя път.</verse>
				<verse number="20">И на Аарона се силно разгневи Господ и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарона.</verse>
				<verse number="21">А греха ви, що сторихте, — телеца взех, изгорих го в огъня, счуках го и цял (го) стрих тъй, че стана на ситен прах, и аз хвърлих тоя прах в потока, който течеше от планината.</verse>
				<verse number="22">И в Тавер, в Маса и в Киброт-Хатаава вие раздразнихте Господа (вашия Бог).</verse>
				<verse number="23">И когато Господ ви пращаше от Кадес-Варни, с думите: вървете, завладейте земята, която ви давам, — вие се възпротивихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте и не послушахте гласа Му.</verse>
				<verse number="24">Вие си бяхте непокорни на Господа още от оня ден, откогато ви познавам.</verse>
				<verse number="25">И като припаднах на молба пред Господа, молих Го през четирийсет дена и четирийсет нощи, понеже Господ искаше да ви погуби;</verse>
				<verse number="26">молих се Господу и казах: Владико Господи (Царю на боговете), не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието на Своята (сила), който Ти изведе из Египет с яка ръка (и с високата Си мишца);</verse>
				<verse number="27">спомни Си за Твоите раби Авраама, Исаака и Иакова (на които си се клел в Себе Си); не гледай ожесточението на тоя народ, нито нечестието му, нито греховете му,</verse>
				<verse number="28">за да не би (жителите) на оная земя, отдето ни изведе, да кажат: „Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал, и от омраза към тях изведе ги, за да ги погуби в пустинята“;</verse>
				<verse number="29">а пък те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе (из Египетската земя) с великата Си сила и високата Си мишца.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Тогава Господ ми рече: издялай си две каменни скрижали, подобни на първите, и възлез при Мене на планината, и си направи дървен ковчег;</verse>
				<verse number="2">и Аз ще напиша на скрижалите ония думи, що бяха на предишните скрижали, които ти разби; и ги положи в ковчега.</verse>
				<verse number="3">Направих ковчег от дърво ситим, и издялах две каменни скрижали, като предишните, па отидох на планината с двете скрижали в ръце.</verse>
				<verse number="4">И написа Той на скрижалите, както бе написано по-напред, ония десет заповеди, които ви изрече Господ на планината изсред огъня в деня на събранието, и ми ги предаде Господ.</verse>
				<verse number="5">Аз се обърнах и слязох от планината и положих скрижалите в ковчега, който бях направил, за да бъдат те там, както ми заповяда Господ.</verse>
				<verse number="6">След това тръгнаха синовете Израилеви от Беерот-Бене-Яакан за Мозер; там Аарон умря и биде там погребан, а вместо него стана свещеник син му Елеазар.</verse>
				<verse number="7">Оттам отидоха в Гудгод, от Гудгод в Иотвата, в земята с водни потоци.</verse>
				<verse number="8">Тогава Господ отдели Левиевото коляно, за да носи ковчега на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му служи, (и да се моли) и да благославя с името Му, както бива това и доднес;</verse>
				<verse number="9">поради това левитите нямат част и дял с братята си: Сам Господ е техен дял, както им бе говорил Господ, Бог твой.</verse>
				<verse number="10">И престоях на планината, както и по-напред, четирийсет дена и четирийсет нощи; Господ ме послуша и тоя път, (и) не поиска Господ да те погуби;</verse>
				<verse number="11">и Господ ми рече: стани, тръгни на път пред (тоя) народ; нека отидат и завладеят земята, за която се бях клел на отците им да им я дам.</verse>
				<verse number="12">И тъй, Израилю, какво иска от тебе Господ, Бог твой? Само да се боиш от Господа, твоя Бог, да ходиш по всичките Му пътища, да Го обичаш, и да служиш на Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа,</verse>
				<verse number="13">да пазиш заповедите на Господа (твоя Бог) и наредбите Му, които днес ти заповядвам, за да ти бъде добре.</verse>
				<verse number="14">Ето, небето и небето на небесата, земята и всичко, що е на нея, е на Господа, твоя Бог;</verse>
				<verse number="15">но само твоите отци е приел Господ и ги е обикнал, и е избрал вас, тяхното семе подир тях, от всички народи, както видиш днес.</verse>
				<verse number="16">И тъй, обрежете крайната плът на сърцето си и занапред не бъдете твърдоглави;</verse>
				<verse number="17">защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа на лице и не взема дарове,</verse>
				<verse number="18">Който право отсъжда на сираче и на вдовица, обича пришълеца и му дава хляб и облекло.</verse>
				<verse number="19">Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в Египетската земя.</verse>
				<verse number="20">Бой се от Господа, твоя Бог, (и само) Нему служи, към Него се привържи и в Негово име се кълни:</verse>
				<verse number="21">Той е твоя похвала, Той е твой Бог, Който направи с тебе ония велики и страшни дела, каквито видяха очите ти:</verse>
				<verse number="22">твоите отци дойдоха в Египет седемдесет (и пет) души, а сега Господ, Бог твой, те е направил многоброен като звездите небесни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И тъй, обичай Господа, твоя Бог, и пази, каквото е заповядал да пазиш, — и наредбите Му, и законите Му, и заповедите Му през всички дни.</verse>
				<verse number="2">Припомнете си сега, — понеже аз говоря не със синовете ви, които не знаят и не са видели наказанията от Господа, вашия Бог, — Неговото величие, Неговата яка ръка и високата Му мишца,</verse>
				<verse number="3">личбите Му и делата Му, които Той стори сред Египет с фараона, египетски цар, и с цялата му земя,</verse>
				<verse number="4">и какво Той направи с египетската войска, с конете и колесниците, които Той потопи във водите на Червено море, когато те ви гонеха, — и Господ (Бог) ги погуби дори до днес, —</verse>
				<verse number="5">и какво стори Той за вас в пустинята, докле дойдете до това място,</verse>
				<verse number="6">и какво стори Той с Датана и Авирона, синове на Елиава, син Рувимов, когато земята разтвори уста и сред цял Израил погълна тях и челядите им, и шатрите им и целия имот, който имаха;</verse>
				<verse number="7">защото вашите очи видяха всички тия велики дела на Господа, които Той стори.</verse>
				<verse number="8">И тъй, пазете всичките (Му) заповеди, които ви заповядвам днес, за да (бъдете живи), да заякнете, да отидете и да завладеете земята, за която преминавате (отвъд Иордан) да я завладеете;</verse>
				<verse number="9">и да живеете дълго време в оная земя, за която Господ се кле на отците ви да я даде тям и на семето им, в земята, в която тече мед и мляко.</verse>
				<verse number="10">Защото земята, в която отиваш да я завладееш, не е като Египетската земя, из която излязохте, дето ти, като посееше семето си, напояваше (я) с нозете си, като зеленчукова градина;</verse>
				<verse number="11">но земята, за която отивате, за да я завладеете, е земя с планини и долини, и се пои с вода от небесния дъжд, —</verse>
				<verse number="12">земя, за която Господ, Бог твой, се грижи: очите на Господа, твоя Бог, непрестанно са върху нея, от начало на годината и до края на годината.</verse>
				<verse number="13">Ако слушате заповедите Му, които ви заповядвам днес, ако обичате Господа, вашия Бог, и Му служите от все сърце и душа,</verse>
				<verse number="14">Той ще даде на земята ви дъжд навреме, ран и късен, и ти ще събереш житото си, виното си и дървеното си масло;</verse>
				<verse number="15">ще даде трева на полето ти за твоя добитък, и ти ще ядеш и ще бъдеш сит.</verse>
				<verse number="16">Пазете се, да се не прелъсти сърцето ви, да се не отклоните и да не служите на други богове и да им се не покланяте;</verse>
				<verse number="17">защото тогава ще се разпали гневът на Господа върху вас, и Той ще заключи небето, и няма да има дъжд, и земята няма да произведе плодовете си, и вие ще изчезнете скоро от добрата земя, която Господ ви дава.</verse>
				<verse number="18">И тъй, вложете тия Негови думи в сърцето си и в душата си, завържете ги на ръката си за знак, и да бъдат те завръзка над очите ви;</verse>
				<verse number="19">и учете синовете си на тях, като приказвате за тях, кога седиш вкъщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш;</verse>
				<verse number="20">и напиши ги върху спонците на къщата си и на вратите си,</verse>
				<verse number="21">за да бъдат толкова много вашите дни и дните на децата ви в оная земя, която Господ се кле да даде на отците ви, колкото дни небето ще бъде над земята.</verse>
				<verse number="22">Защото, ако пазите всички тия заповеди, които ви заповядвам да изпълнявате, ако обичате Господа, вашия Бог, ако ходите по всичките Му пътища и се привързвате към Него,</verse>
				<verse number="23">то Господ ще изгони всички тия народи отпреде ви, и вие ще завладеете народи, които са по-големи и по-силни от вас;</verse>
				<verse number="24">всяко място, на което стъпи ногата ви, ще бъде ваше: вашите предели ще бъдат от пустинята и Ливан, от реката, река Ефрат, дори до морето, що е на запад.</verse>
				<verse number="25">Никой няма да устои срещу вас: Господ, Бог ваш, ще напрати страх и трепет пред вас върху всяка земя, на която стъпите, както Той ви говори.</verse>
				<verse number="26">Ето, аз ви предлагам днес благословия и проклятие:</verse>
				<verse number="27">благословия — ако послушате заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам днес,</verse>
				<verse number="28">а проклятие — ако не послушате заповедите на Господа, вашия Бог, и се отклоните от пътя, който ви заповядвам днес, и тръгнете подир други богове, които не знаете,</verse>
				<verse number="29">Кога те въведе Господ, Бог твой, в оная земя, в която отиваш да я завладееш, тогава произнеси благословия от планина Гаризим, а проклятие от планина Гевал:</verse>
				<verse number="30">ето ги тия планини отвъд Иордан, по пътя към залез-слънце, в земята на хананейци, живеещи в равнината, срещу Галгал, близо до дъбрава Море.</verse>
				<verse number="31">Защото вие преминавате Иордан, за да отидете да завладеете земята, която ви дава Господ, Бог ваш, (като дял завинаги) и ще я завладеете и ще живеете в нея.</verse>
				<verse number="32">И тъй, залягайте да пазите всичките (Му) наредби и закони, които ви предлагам днес.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ето наредбите и законите, които сте длъжни грижливо да изпълнявате в земята, която Господ, Бог на твоите отци, ти дава да владееш, през всички дни, през които ще живеете в оная земя.</verse>
				<verse number="2">Разорете всички места, дето народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високи планини и хълмове и под всяко клончесто дърво;</verse>
				<verse number="3">разрушете жертвениците им и съборете стълбовете им, изгорете с огън дъбравите им и строшете истуканите на боговете им, затрийте и името им от онова място.</verse>
				<verse number="4">Не това вие трябва да правите за Господа, вашия Бог;</verse>
				<verse number="5">но обръщайте се към онова място, което Господ, Бог ваш, избере от всичките ви колена, за да пребъдва там името Му, и там отивайте,</verse>
				<verse number="6">там принасяйте своите всесъжения, жертви, десетък, и възношението на ръцете си, и своите оброци, доброволни приноси (и мирните си жертви), и първородните от едрия си и дребен добитък;</verse>
				<verse number="7">и там яжте пред Господа, вашия Бог, и веселете се вие и вашите челяди за всичко, приготвено от ръцете ви, с което те е благословил Господ, Бог твой.</verse>
				<verse number="8">Там не бива да правите всичко, както сега тук правим, — всеки, каквото му се струва за право;</verse>
				<verse number="9">защото сега не сте още влезли в мястото на покоя и в дела, който Господ, Бог твой, ти дава.</verse>
				<verse number="10">Но кога преминете Иордан и се заселите в земята, която Господ, Бог ваш, ви дава за дял, и кога ви успокои от всички ваши врагове, които ви окръжават, и заживеете безопасно,</verse>
				<verse number="11">тогава, в онова място, що избере Господ, Бог ваш, за да пребъдва там името Му, там принасяйте всичко, що ви заповядвам (днес): своите всесъжения, жертви, десетъци, възношението на ръцете си и всичко, що сте по оброк избрали и обещали на Господа, (вашия Бог);</verse>
				<verse number="12">и веселете се пред Господа, вашия Бог, вие и вашите синове, дъщери, роби, робини, и левитинът, който е посред жилищата ви, понеже той няма част и дял с вас.</verse>
				<verse number="13">Гледай да не принасяш всесъженията си на всяко място, което видиш,</verse>
				<verse number="14">а само на онова място принасяй всесъжението си, което Господ (Бог твой) избере в едно от твоите колена, и прави всичко, що ти заповядвам (днес).</verse>
				<verse number="15">Обаче, кога и да пожелае душата ти, можеш да колиш и да ядеш, по благословение от Господа, твоя Бог, месо, което ти е дал Той, във всичките си жилища: нечист и чист може да яде това, както ще яде сърна и елен;</verse>
				<verse number="16">само кръв не яжте, изливайте я на земята като вода.</verse>
				<verse number="17">Не бива да ядеш в жилищата си десетъка от твое жито, твое вино и твое дървено масло, както и първородните от едрия ти и дребния ти добитък и от всичките ти оброци, които си обещал, и от доброволните ти приноси, и възношенията на ръцете ти;</verse>
				<verse number="18">но яж (само) това пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Господ, Бог твой, — ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът (и пришълецът), който е в жилищата ти, и весели се пред Господа, твоя Бог, за всичко, що е приготвено от ръцете ти.</verse>
				<verse number="19">Гледай, никога да не изоставяш левитина през дните, (които ще живееш) в земята си.</verse>
				<verse number="20">Кога разшири Господ, Бог твой, пределите ти, както ти бе говорил, и ти кажеш: „да поям месо“, защото душата ти ще пожелае да яде месо, — тогава яж месо, колкото ти душа пожелае.</verse>
				<verse number="21">Ако бъде далеч от тебе мястото, което ще избере Господ, Бог твой, за да пребъдва името Му там, то коли от едрия и дребния си добитък, който ти е дал Господ (Бог твой), както ти заповядах, и яж в жилищата си, колкото ти душа пожелае;</verse>
				<verse number="22">но яж ги тъй, както се яде сърна и елен; нечист, както и чист (у тебе) могат да ядат това.</verse>
				<verse number="23">Само гледай строго, да се не яде кръв, защото кръвта е душа: не яж душата заедно с месото;</verse>
				<verse number="24">не я яж: изливай я на земята като вода;</verse>
				<verse number="25">не я яж, за да бъде добре на тебе и на твоите деца след тебе (вовеки), ако вършиш (добро и) справедливо пред очите на Господа (твоя Бог).</verse>
				<verse number="26">Само светините си, каквито ще имаш, и оброците си донасяй, и дохождай на мястото, което избере Господ (Бог твой, за да се призовава там името Му);</verse>
				<verse number="27">па извършвай всесъженията си, месо и кръв, върху жертвеника на Господа, твоя Бог: но кръвта от другите твои жертви трябва да бъде изливана при жертвеника на Господа, твоя Бог, а месото яж.</verse>
				<verse number="28">Слушай и изпълнявай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на твоите деца след тебе вовеки, ако вършиш добро и угодно пред Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="29">Кога Господ, Бог твой, изтреби от лицето ти народите, които отиваш да завладееш, и, като ги завладееш, се заселиш в земята им,</verse>
				<verse number="30">пази се, да се не впримчиш, като тръгнеш подире им, след като бъдат изтребени отпреде ти, и да не търсиш боговете им, думайки: „както са служили тия народи на боговете си, тъй ще правя и аз“;</verse>
				<verse number="31">недей прави тъй на Господа, твоя Бог, понеже всичко, от което се гнуси Господ, което Той мрази, те правят на своите богове: те и синовете си и дъщерите си изгарят на огън за своите богове.</verse>
				<verse number="32">Залягайте да изпълнявате всичко, що ви заповядвам; не прибавяй към него и не отбавяй от него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Ако се дигне сред тебе (някой) пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо,</verse>
				<verse number="2">и се сбъдне тая личба или чудото, за което ой ти е говорил, па и каже: „да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим“, —</verse>
				<verse number="3">ти не слушай думите на такъв пророк, или на такъв съновидец; понеже чрез това Господ, Бог ваш, ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа.</verse>
				<verse number="4">Господа, вашия Бог, последвайте, от Него се бойте, заповедите Му спазвайте и гласа Му слушайте, и Нему служете и към Него се привързвайте.</verse>
				<verse number="5">А оня пророк, или оня съновидец да бъде предаден на смърт, задето ви е надумвал да отстъпите от Господа, вашия Бог, Който ви изведе из Египетската земя и те избави от дома на робството, защото е искал да те отклони от пътя, по който Господ, Бог твой, ти бе заповядал да вървиш; тъй изтреби злото из средата си.</verse>
				<verse number="6">Ако тайно те надумва брат ти (бащиният ти син или), майчиният ти син, или син ти, или дъщеря ти, или твоята обична жена, или приятелят ти, който е за тебе както душата ти, като казва: „да вървим и да служим на други богове, които не познаваше ти и твоите отци“,</verse>
				<verse number="7">на боговете на ония народи, които са около ти, близки до тебе или далечни от тебе, от единия край на земята до другия, —</verse>
				<verse number="8">не се съгласявай с него и не го слушай; и да се не смили окото ти над него, не го жалей и не го прикривай,</verse>
				<verse number="9">но го убий; нека първом твоята ръка бъде върху него, за да го убие, — а сетне ръцете на целия народ;</verse>
				<verse number="10">убий го с камъни, да умре; понеже той се е опитвал да те отвърне от Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството;</verse>
				<verse number="11">цял Израил ще чуе това и ще се побои, и няма занапред да прави сред тебе такова зло.</verse>
				<verse number="12">Ако чуеш за някой от градовете ти, които Господ, Бог твой, ти дава за живеене,</verse>
				<verse number="13">че са се появили в него нечестиви люде изсред тебе и съблазнили жителите на техния град, думайки: „хайде да служим на други богове, които вие не познавате“, —</verse>
				<verse number="14">ти издири, разпитай и разузнай добре; и ако това е чиста истина, че е сторена такава мръсотия сред тебе,</verse>
				<verse number="15">погуби жителите на оня град с острието на меча, предай на заклятие него и всичко, що е в него, и добитъка му погуби с острието на меча;</verse>
				<verse number="16">а всичката плячка от него събери насред стъгдата му и изгори с огън града и цялата плячка от него за всесъжение на Господа, твоя Бог, и да бъде той вечно в развалини, никога отново да се не съгражда.</verse>
				<verse number="17">Нищо от заклетото да не прилепне по ръката ти, за да укроти Господ яростта на гнева Си, да ти даде милост, да те прости, и да те размножи (както ти бе говорил), както се бе клел на отците ти,</verse>
				<verse number="18">щом слушаш гласа на Господа, твоя Бог, спазвайки всичките Му заповеди, които сега ти заповядвам, и вършейки (добро и) угодно пред очите на Господа, твоя Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Вие сте синове на Господа, вашия Бог; не правете резки по тялото си и не стрижете косата над очите си за умряло;</verse>
				<verse number="2">защото ти си свет народ за Господа, твоя Бог, и Господ тебе избра да бъдеш Негов собствен народ от всички народи, които са на земята.</verse>
				<verse number="3">Не яж нищо нечисто.</verse>
				<verse number="4">Ето какъв добитък можете да ядете: волове, овци, кози,</verse>
				<verse number="5">елен, сърна, бивол, кошута, зубър, орикс, жираф.</verse>
				<verse number="6">Всеки добитък, който има раздвоени копита и на двете копита дълбок разрез, и който добитък преживя, него яжте.</verse>
				<verse number="7">От ония, които преживят и имат раздвоени копита с дълбок разрез, не яжте само: камила, заек и скокливата мишка, защото макар те и да преживят, но техните копита са нераздвоени: те са нечисти за вас;</verse>
				<verse number="8">и свинята, защото копитата ѝ са раздвоени, ала не преживя: тя е нечиста за вас; месото им не яжте и до труповете им се не допирайте.</verse>
				<verse number="9">От всички водни животни яжте всички ония, които имат перки и люспи;</verse>
				<verse number="10">а всички, които нямат перки и люспи, не яжте: това е нечисто за вас.</verse>
				<verse number="11">Всяка чиста птица яжте;</verse>
				<verse number="12">но от тях не бива да ядете тия: орел, гриф, морски орел,</verse>
				<verse number="13">пиляк, сокол, лешояд с породата им,</verse>
				<verse number="14">всякакъв гарван с породата му,</verse>
				<verse number="15">камилска птица, кукумявка, чайка, ястреб с породата му,</verse>
				<verse number="16">бухал, ибис, лебед,</verse>
				<verse number="17">пеликан, сип, рибар,</verse>
				<verse number="18">щъркел, гушавец с породата му, папуняк и прилеп.</verse>
				<verse number="19">Всички крилати влечуги нечисти са за вас, не (ги) яжте.</verse>
				<verse number="20">Всяка чиста птица яжте.</verse>
				<verse number="21">Не яжте никаква мърша; дай я на чужденеца, който е в твоите жилища, нека той я яде, или продай му (я), защото ти си народ свет за Господа, твоя Бог. Не вари яре в млякото на майка му.</verse>
				<verse number="22">Отделяй десетъка от цялото произведение на семената си, което ражда нивата (ти) всяка година</verse>
				<verse number="23">и яж пред Господа, твоя Бог, на мястото, което Той избере, за да пребъдва името Му там; (донасяй) десетъка от житото си, от виното си и дървеното си масло, и първородните от едрия си и дребен добитък, за да се научиш да се боиш от Господа, твоя Бог, през всички дни.</verse>
				<verse number="24">Ако ли пътят ти е дълъг, тъй че не можеш да носиш това, понеже далеч е от тебе мястото, което ще избере Господ, Бог твой, за да тури там името Си, и Господ, Бог твой, те е благословил,</verse>
				<verse number="25">то размени това на сребро и вземи среброто в ръка и иди на мястото, което ще избере Господ, Бог твой;</verse>
				<verse number="26">и с тия пари накупи всичко, що ти душа пожелае, волове, овци, вино, сикер и всичко, що ти душа пожелае; и яж там пред Господа, твоя Бог, и весели се ти и челядта ти.</verse>
				<verse number="27">И левитина, който е в жилищата ти, не изоставяй, понеже той няма част и дял с тебе.</verse>
				<verse number="28">В края на всеки три години отдели всички десетъци от произведенията си през последната година и тури (това) в жилищата си;</verse>
				<verse number="29">и нека левитинът дойде, понеже той няма част и дял с тебе, и пришълецът и сирачето и вдовицата, които са в твоите жилища, и нека ядат и се насищат, за да те благослови Господ, Бог твой, във всяка работа, която ще вършат ръцете ти.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">В седмата година опрощавай.</verse>
				<verse number="2">Опрощаването пък се състои в това: всеки, който е дал назаем на ближния си, да опрости дълга и да го не дири от ближния си, или от брата си, понеже е прогласено опрощаване заради Господа (твоя Бог);</verse>
				<verse number="3">от чужденец дири, а каквото имаш твое у брата си, опрости му го,</verse>
				<verse number="4">за да няма у тебе сиромах; защото Господ ще те благослови в оная земя, която Господ, Бог твой, ти дава като дял, за да я получиш в наследство,</verse>
				<verse number="5">стига само да слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и грижливо да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам;</verse>
				<verse number="6">защото Господ, Бог твой, ще те благослови, както ти е говорил, и ти ще даваш назаем на много народи, а сам няма да вземаш назаем; и ще владееш над много народи, а над тебе няма да владеят.</verse>
				<verse number="7">Ако пък имаш някой брат сиромах в едно от твоите жилища, в земята си, която Господ, Бог твой, ти дава, не ожесточавай сърцето си и не стискай ръката си пред твоя брат сиромах,</verse>
				<verse number="8">но отвори му ръката си и дай му назаем, колкото му трябва, според нуждата му;</verse>
				<verse number="9">пази се, да не влезе в сърцето ти беззаконна мисъл: „наближава седмата година, година на опрощаването“, и да не би окото ти да стане от това немилостиво спрямо твоя брат сиромах, и ти да му откажеш; защото той ще викне против тебе пред Господа, и ще падне върху ти (голям) грях;</verse>
				<verse number="10">дай му (и заеми му, колкото иска, и колкото му трябва), и кога му даваш, да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти;</verse>
				<verse number="11">защото сиромаси ще има винаги в земята (ти); затова ти и заповядвам: отваряй ръката си за твоя брат, за твоя беден и твоя сиромах в земята ти.</verse>
				<verse number="12">Ако ти се продаде твоят брат, евреин, или еврейка, той трябва шест години да ти бъде роб, а на седмата година го отпусни на свобода;</verse>
				<verse number="13">кога пък го отпущаш на свобода, не отпущай го с празни ръце,</verse>
				<verse number="14">но го дари с нещо от стадата си, от гумното си и от лина си: дай му, с каквото те е благословил Господ, Бог твой;</verse>
				<verse number="15">помни, че (и) ти беше роб в Египетската земя, и Господ, Бог твой, те избави, ето защо ти и заповядвам днес това.</verse>
				<verse number="16">Каже ли ти пък: „не искам да си изляза от тебе, понеже обичам тебе и дома ти“, защото му е добре у тебе,</verse>
				<verse number="17">вземи шило и му промуши ухото на вратата; и той ще ти бъде роб навеки. Тъй постъпвай и с робинята си.</verse>
				<verse number="18">Да ти се не види тежко, задето си длъжен да го отпуснеш на свобода, понеже той ти е изработил през шестте години двойно повече, отколкото платен наемник, и Господ, Бог твой, ще те благослови във всичко, каквото и да правиш.</verse>
				<verse number="19">Всяко мъжко първородно, което се роди от едрия ти и дребния добитък, посвещавай на Господа, твоя Бог: не работи с първородния си вол и не стрижи първородно от дребния си добитък;</verse>
				<verse number="20">това изяждай ти и челядта ти пред Господа, твоя Бог, всяка година, на мястото, което избере Господ (Бог твой);</verse>
				<verse number="21">ако пък то бъде с недостатък, хромо или сляпо, (или) с друг някой недостатък, не го принасяй в жертва на Господа, твоя Бог,</verse>
				<verse number="22">но в жилищата си го яж; нечист и чист (може да яде), както ще яде сърна и елен;</verse>
				<verse number="23">само кръвта му не яж: изливай я на земята като вода.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Наблюдавай месец авив и извършвай Пасха на Господа, твоя Бог, защото в месец авив те изведе Господ, Бог твой, из Египет нощем.</verse>
				<verse number="2">И коли пасха на Господа, твоя Бог, от дребен и едър добитък, на мястото, което ще избере Господ, за да пребъдва там името Му.</verse>
				<verse number="3">Не яж с нея квасно: седем дена яж с нея безквасни хлябове, хлябовете на неволята, понеже набързо ти излезе из Египетската земя, за да помниш през всички дни на живота си деня, когато излезе из Египетската земя;</verse>
				<verse number="4">нищо квасно не бива да имаш при себе си в цялото твое владение през седем дена, и от месото, което си принесъл в жертва вечерта на първия ден, нищо не бива да остане до сутринта.</verse>
				<verse number="5">Не можеш да колиш пасха в кое и да е в твоите жилища, които Господ, Бог твой, ще ти даде:</verse>
				<verse number="6">а само на онова място, което избере Господ, Бог твой, за да пребъдва там името Му, коли пасха вечер, при залез-слънце, в същото онова време, в което ти излезе из Египет;</verse>
				<verse number="7">и опечи и изяж на онова място, което избере Господ, Бог твой, а на другия ден можеш да се върнеш и да влезеш в шатрите си.</verse>
				<verse number="8">Шест дена яж безквасни хлябове, а седмия ден е отдание на празника на Господа, твоя Бог; не върши никаква работа.</verse>
				<verse number="9">Отброй си седем седмици: почни да броиш седемте седмици, откогато сложиш сърп на жетвата;</verse>
				<verse number="10">тогава празнувай празника Седмици на Господа, твоя Бог, според както ти ръка дава, колкото можеш от това, с което те е благословил Господ, Бог твой;</verse>
				<verse number="11">и весели се пред Господа, твоя Бог, ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът, който е в жилищата ти, и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са среди тебе, на мястото, което избере Господ, Бог твой, за да пребъдва там името Му;</verse>
				<verse number="12">помни, че ти беше роб в Египет, и спазвай и изпълнявай тия наредби.</verse>
				<verse number="13">Седем дена празнувай празника Шатри, след като прибереш храната от гумното си и виното от жлеба си;</verse>
				<verse number="14">и весели се в празника си ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са в жилищата ти;</verse>
				<verse number="15">седем дена празнувай за Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Господ, Бог твой (за да се призовава там името Му); понеже ще те благослови Господ, Бог твой, във всичките ти произведения и във всяка работа на ръцете ти, и ти само ще се веселиш.</verse>
				<verse number="16">Три пъти на година всяко мъжко трябва да се явява пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Той: в празника Безквасници, в празника Седмици и в празника Шатри; и никой не бива да се явява пред Господа с празни ръце,</verse>
				<verse number="17">но всеки с дар в ръка, според благословението на Господа, твоя Бог, каквото ти е дал Той.</verse>
				<verse number="18">Във всичките си жилища, които Господ, Бог твой, ти даде, постави си съдии и надзиратели според колената си, за да съдят народа с праведна съдба;</verse>
				<verse number="19">не извъртай закона, не гледай на лице и не взимай дарове, понеже даровете заслепяват очите на мъдрите и изопачават делото на правите;</verse>
				<verse number="20">правда, правда търси, за да бъдеш жив и да завладееш земята, която Господ, Бог твой, ти дава.</verse>
				<verse number="21">Не си посаждай дъбрава от какви и да било дървета при жертвеника на Господа, твоя Бог, който ще си издигнеш;</verse>
				<verse number="22">и не си поставяй стълб, понеже това мрази Господ, Бог твой.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Не принасяй в жертва на Господа, твоя Бог, вол, или овца, която има повреда, или някакъв недостатък, понеже това е гнусота пред Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="2">Ако се намери среди тебе в някое от твоите жилища, що Господ, Бог твой, ти дава, мъж или жена, които да сторят зло пред Господа, твоя Бог, като престъпят завета Му,</verse>
				<verse number="3">па тръгнат и почнат да служат на други богове, и се поклонят тям, или на слънцето, или на месечината, или на всичкото небесно войнство, каквото аз не съм заповядал,</verse>
				<verse number="4">и ти бъде обадено, и ти чуеш, — то разузнай добре; и ако това е чиста истина, ако е сторена тая гнусота в Израиля, —</verse>
				<verse number="5">изведи оня мъж, или оная жена, които са сторили това зло, при вратата си и ги пребий с камъни, да умрат.</verse>
				<verse number="6">По думите на двама или на трима свидетели осъденият на смърт трябва да умре: не бива да се погубва по думите само на един свидетел;</verse>
				<verse number="7">първом ръката на свидетелите трябва да падне върху него, за да бъде убит, после ръката на целия народ: тъй изтребвай злото из средата си.</verse>
				<verse number="8">Ако по някое дело бъде мъчно за тебе да разсъдиш между кръв и кръв, между съд и съд, между удар и удар, и мненията не бъдат съгласни при вратата ти — стани и възлез на мястото, което избере Господ, Бог твой (за да бъде призовавано името Му там),</verse>
				<verse number="9">и дойди при свещениците левити и при съдията, който се случи в ония дни, попитай ги, и те ще ти кажат, как да разсъдиш;</verse>
				<verse number="10">и постъпи, според както ти кажат на мястото, което избере Господ (Бог твой, за да бъде призовано името Му там), и гледай да изпълниш всичко, на каквото те научат;</verse>
				<verse number="11">според закона, на който те научат, и според присъдата, която ти произнесат, постъпи и не се отклонявай ни надясно, ни наляво от онова, що ти кажат те.</verse>
				<verse number="12">А който постъпи тъй дръзко, че не послуша свещеника, който е там на служба пред Господа, твоя Бог, или съдията (който се случи в ония дни), той трябва да умре, — тъй изтребвай злото от Израиля;</verse>
				<verse number="13">и целият народ ще чуе, ще се уплаши, и занапред няма да постъпва дръзко.</verse>
				<verse number="14">Кога дойдеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, и я завладееш, и се заселиш в нея, и кажеш: „ще си поставя цар, както другите околни народи“, —</verse>
				<verse number="15">постави си цар, когото Господ, Бог твой, избере; постави си цар измежду братята си; не бива да си поставяш (за цар) чужденец, който не е твой брат.</verse>
				<verse number="16">Само да не умножава конете си и да не върне народа в Египет, за да умножи конете си, понеже Господ ви каза: „не се връщайте вече по тоя път“;</verse>
				<verse number="17">и да не умножава жените си, за да не се разврати сърцето му, и да не трупа сребро и злато извънмерно.</verse>
				<verse number="18">А когато седне на царския си престол, нека си снеме препис на тоя закон от книгата, която се намира у свещениците левити,</verse>
				<verse number="19">и нека той да бъде у него и нека го чете през целия си живот, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, и да заляга да изпълнява всички думи на тоя закон и тия наредби;</verse>
				<verse number="20">за да се не разгордява сърцето му пред неговите братя, и да се не отклонява от закона ни надясно, ни наляво, за да остане за дълги дни на царството си той и синовете му среди Израиля.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">За свещениците левити, за цялото коляно Левиево, няма да има част и дял с Израиля: те трябва да се хранят от жертвите за Господа и от Неговата част;</verse>
				<verse number="2">дял за него няма да има между братята му: Сам Господ е негов дял, както му Той говори.</verse>
				<verse number="3">Ето какво трябва да бъде отредено за свещениците от народа, от ония, които принасят в жертва волове или овци: трябва да се дава на свещеника плешката, челюстите и кормината;</verse>
				<verse number="4">давай му тъй също начатъка от житото си, от виното си и елея си, и първата вълна от овците си,</verse>
				<verse number="5">понеже Господ, Бог твой, го избра от всички твои колена да предстои (пред Господа, твоя Бог), да служи (и благославя) в името на Господа, той и синовете му през всички дни.</verse>
				<verse number="6">И ако левитин дойде из някое от твоите жилища, из цялата земя на Израилевите (синове), дето той е живял, и по желание на душата си дойде на мястото, което избере Господ,</verse>
				<verse number="7">и почне да служи в името на Господа, своя Бог, както и всички негови братя левити, които стоят там пред Господа,</verse>
				<verse number="8">нека те се ползуват с еднаква част, освен полученото от продажбата на бащиния имот.</verse>
				<verse number="9">Кога влезеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, да се не учиш да вършиш гнусотии, каквито са вършили тия народи;</verse>
				<verse number="10">не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник,</verse>
				<verse number="11">омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви;</verse>
				<verse number="12">защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти.</verse>
				<verse number="13">Бъди непорочен пред Господа, твоя Бог;</verse>
				<verse number="14">защото тия народи, които ти изгонваш, слушат гадателите и предсказвачите, а това Господ, Бог твой, не ти е дал.</verse>
				<verse number="15">Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, — Него слушайте, —</verse>
				<verse number="16">понеже ти моли Господа, твоя Бог, при Хорив в деня на събранието, думайки: да не чуя занапред гласа на Господа, моя Бог, и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра.</verse>
				<verse number="17">И рече ми Господ: добро е това, що (ти) са казали;</verse>
				<verse number="18">Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам;</verse>
				<verse number="19">а който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк) ще говори от Мое име, от него ще диря сметка.</verse>
				<verse number="20">Който пък пророк се осмели да говори от Мое име, каквото не съм му заповядал да говори, и който говори от име на други богове, такъв пророк да бъде погубен.</verse>
				<verse number="21">Но ще кажеш в сърцето си: как ще узнаем думите, които Господ не е говорил?</verse>
				<verse number="22">Ето как ще узнаете: ако пророкът говори от името на Господа, и думите му се не сбъднат и не изпълнят, то Господ не е говорил тия думи, а ги е говорил пророкът по своя дързост — и не бой се от него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Кога Господ, Бог твой, изтреби народите, земята на които ти дава Господ, Бог твой, и ти я наследиш след тях и се заселиш в градовете им и къщите им,</verse>
				<verse number="2">тогава отдели си три града всред земята си, която Господ, Бог твой, ти дава да я владееш;</verse>
				<verse number="3">направи си път и раздели на три части всичката си земя, която Господ, Бог твой, ти дава за дял; те да служат убежище за всеки убиец.</verse>
				<verse number="4">А ето какъв убиец може да забегне там и да си остане жив: който убие ближния си без умисъл, без да му е бил враг вчера, ни завчера;</verse>
				<verse number="5">който отиде с другаря си в гората да сече дърва, и замахне ръката му с брадвата, за да отсече дърво, и отскочи желязото от топоришката, улучи другаря му, и той умре, — такъв нека забегне в един от ония градове, за да остане жив,</verse>
				<verse number="6">да не би отмъстителят за кръв с кипнало сърце да погне убиеца и да го настигне, ако пътят бъде дълъг, и го убие, а пък той не бива да се осъжда на смърт, понеже не му е бил враг вчера, ни завчера;</verse>
				<verse number="7">затова ти и дадох заповед, като казах: отдели си три града.</verse>
				<verse number="8">Кога пък Господ, Бог твой, разшири твоите граници, както бе се клел на отците ти, и ти даде всичката земя, която бе обещал на отците ти,</verse>
				<verse number="9">ако залягаш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да обичаш Господа, твоя Бог, и вървиш по Неговите пътища през всички дни, — тогава към тия три града прибави още три града,</verse>
				<verse number="10">за да се не пролива невинна кръв всред земята ти, която ти дава Господ, Бог твой, за дял, и да няма върху тебе (вина) за кръв.</verse>
				<verse number="11">Но ако някой (среди тебе) бъде враг на ближния си и го причака, и се спусне върху него и го бие тъй, че умре, и забегне в един от ония градове,</verse>
				<verse number="12">стареите на града му да пратят, да го вземат оттам и да го предадат в ръцете на отмъстителя за кръвта, за да умре.</verse>
				<verse number="13">Да го не пощади окото ти; измий от Израиля кръвта на невинния, и ще ти бъде добре.</verse>
				<verse number="14">Не преместяй междата на ближния си, поставена от прадедите в твоя дял, що ти се е паднал в земята, която Господ, Бог твой, ти дава да владееш.</verse>
				<verse number="15">Не е достатъчно един свидетел против някого в някоя вина, и в какво да е престъпление или в някой грях, с който той съгреши: при думите на двама свидетели, или при думите на трима свидетели става (всяко) дело.</verse>
				<verse number="16">Ако против някого излезе несправедлив свидетел, като го обвинява в престъпление,</verse>
				<verse number="17">нека и двоицата, които се съдят, предстанат пред Господа, пред свещениците и пред съдиите, които ще се случат през ония дни;</verse>
				<verse number="18">съдиите са длъжни добре да изследват, и ако оня свидетел е лъжлив свидетел, лъжливо свидетелствува против брата си,</verse>
				<verse number="19">направете му това, каквото е бил намислил да направи на брата си: тъй изтребвай злото от средата си.</verse>
				<verse number="20">И другите ще чуят, и ще се уплашат, и няма занапред да правят такова зло среди тебе.</verse>
				<verse number="21">Да (го) не пощади окото ти: душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. (Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати.)</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Кога излезеш на бой срещу врага си и видиш коне и колесници (и) народ повече отколкото ти имаш, не се плаши от тях, понеже Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя, е с тебе.</verse>
				<verse number="2">Кога пък влизате в битка, нека свещеникът се приближи и заговори към народа,</verse>
				<verse number="3">и му каже: слушай, Израилю, вие днес влизате в битка с вашите врагове, да не отслабва сърцето ви, не бойте се, не се смущавайте и не се ужасявайте от тях,</verse>
				<verse number="4">понеже Господ, Бог ваш, върви с вас, за да се срази за вас с вашите врагове (и) да ви спаси.</verse>
				<verse number="5">Надзорниците пък нека обявят на народа, като кажат: който е съградил нова къща и не се е настанил в нея, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката, и друг да се настани в нея;</verse>
				<verse number="6">и който е насадил лозе и не го е брал, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката, и друг да го обере;</verse>
				<verse number="7">и който се е сгодил и не се е оженил, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката, и друг да вземе жена му.</verse>
				<verse number="8">Надзорниците да обявят още на народа и да кажат: който е страхлив и малодушен, нека си иде и се върне у дома си, да не би да направи страхливи сърцата на братята си, както своето сърце.</verse>
				<verse number="9">След като надзорниците кажат всичко това на народа, да се поставят военни началници за главатари над народа.</verse>
				<verse number="10">Кога приближиш до някой град, за да го превземеш, предложи му мир.</verse>
				<verse number="11">Ако се съгласи на мир с тебе и ти отвори порти, целият народ, който се намира в него, ще ти плаща данък и ще ти работи.</verse>
				<verse number="12">Ако пък се не съгласи на мир с тебе и воюва с тебе, обсади го</verse>
				<verse number="13">и, когато Господ, Бог твой, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всичко мъжко в него;</verse>
				<verse number="14">само жените, децата, добитъка и всичко, що има в града, всичката му плячка вземи за себе си и се ползувай от плячката на враговете си, които Господ, Бог твой, ти е предал.</verse>
				<verse number="15">Тъй прави с всички градове, които са от тебе твърде далеч, които не са градове на тия народи.</verse>
				<verse number="16">Но в градовете на тия народи, които Господ, Бог твой, ти дава да владееш, не оставяй жива нито една душа,</verse>
				<verse number="17">а предай ги на заклятие: хетейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци (и гергесейци), както ти бе заповядал Господ, Бог твой,</verse>
				<verse number="18">за да ви не научат да правите също такива гнусотии, каквито са правили те за своите богове, та да не грешите и вие пред Господа, вашия Бог.</verse>
				<verse number="19">Кога обсаждаш дълго време (някой) град, за да го превземеш и завладееш, не сечи дърветата му, които служат за храна, и не опустошавай околностите, понеже дървото в полето не е човек, за да убегне от тебе в крепостта;</verse>
				<verse number="20">само ония дървета, за които знаеш, че не дават никаква храна, можеш да повреждаш и сечеш и да правиш укрепления срещу града, който се бие с тебе, докле го покориш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Ако в земята, която Господ, Бог твой, ти дава да владееш, се намери убит, прострян на полето, и не се знае, кой го е убил,</verse>
				<verse number="2">нека излязат твоите старейшини и съдии и да измерят разстоянието от убития до градовете наоколо;</verse>
				<verse number="3">и стареите на града, що е най-близо до убития, нека вземат телица, с която не е работено, (и) която не е носила хомот,</verse>
				<verse number="4">и нека стареите на оня град отведат тая телица в пуст, неразработен и незасяван дол, и там в дола да заколят телицата;</verse>
				<verse number="5">и да дойдат свещениците, синовете Левиеви, (понеже Господ, Бог твой, ги избра да му служат и да благославят от името на Господа, и по думата им да се отсъжда всяка разпра и всяка причинена вреда,)</verse>
				<verse number="6">и всичките стареи от оня град, най-близките до убития, нека умият ръцете си над (главата на) закланата в дола телица,</verse>
				<verse number="7">да обявят и кажат: наши ръце не проляха тая кръв и наши очи не видяха;</verse>
				<verse number="8">очисти народа Си, Израиля, който Ти, Господи, освободи (из Египетската земя), и не вменявай на народа Си, Израиля, невинна кръв. И те ще се очистят от кръвта.</verse>
				<verse number="9">Тъй трябва да измиваш от себе си кръвта на невинния, ако искаш да вършиш (добро) и право пред Господа (твоя Бог).</verse>
				<verse number="10">Кога излезеш на бой против враговете си, и Господ, Бог твой, ги предаде в ръцете ти, и ти ги плениш,</verse>
				<verse number="11">па видиш между пленените хубавица жена, и я обикнеш, и поискаш да си я вземеш за жена,</verse>
				<verse number="12">заведи я у дома си, и нека тя остриже главата си и изреже ноктите си,</verse>
				<verse number="13">да съблече робинските си дрехи, да живее у дома ти, и да оплаква баща си и майка си цял месец; след това можеш да влезеш при нея, да ѝ станеш мъж, и тя да ти бъде жена.</verse>
				<verse number="14">Ако пък отпосле тя ти се не нрави, отпусни я, накъдето поиска, ала не я продавай за сребро, нито я прави робиня, защото ти си я унизил.</verse>
				<verse number="15">Ако някой има две жени — една обична, а друга необична, и му народят синове както обичната, тъй и необичната, и първородният бъде син на необичната, —</verse>
				<verse number="16">то, кога дели имота си между синовете си, той не може да даде първенство на сина от обичната жена пред първородния син на необичната;</verse>
				<verse number="17">но той е длъжен да признае за първороден сина от необичната (и) да му даде двоен дял от всичкия си имот, понеже той е начатък на силата му; нему се пада правото на първородство.</verse>
				<verse number="18">Ако някой има буен и непокорен син, който не слуша гласа на баща си и гласа на майка си, и те са го наказвали, но той ги не слуша, —</verse>
				<verse number="19">то нека баща му и майка му го вземат и го заведат при стареите на града си и при вратите на своето местопребивалище</verse>
				<verse number="20">и да кажат на стареите от своя град: „тоя наш син е буен и непокорен, не слуша думите ни, прахосник е и пияница“;</verse>
				<verse number="21">тогава всички жители на града му нека го пребият с камъни до смърт: тъй изтребвай злото изсред тебе, и всички израилтяни ще чуят и ще се побоят.</verse>
				<verse number="22">Ако някой извърши престъпление, достойно за смърт, и бъде умъртвен, и ти го обесиш на дърво,</verse>
				<verse number="23">тялото му не бива да пренощува на дървото, а го погреби в същия ден, защото проклет е пред Бога (всеки) обесен (на дърво), и не осквернявай земята си, която Господ, Бог твой, ти дава за дял.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Кога видиш вола на брата си или овцата му загубени, не ги оставяй, а ги закарай на брата си;</verse>
				<verse number="2">ако пък не бъде близо до тебе брат ти, или го не знаеш, прибери ги у дома си, и нека стоят у тебе, докато брат ти ги потърси, и тогава му ги върни;</verse>
				<verse number="3">тъй постъпвай с осела му, тъй постъпвай с дрехите му, тъй постъпвай с всяка изгубена вещ на брата си, която той изгуби, а ти я намериш: от това не бива да се отклоняваш.</verse>
				<verse number="4">Кога видиш осела на брата си или вола му, паднали на пътя, не ги оставяй, а ги дигни с него наедно.</verse>
				<verse number="5">Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="6">Ако ти намериш по пътя си птиче гнездо на някое дърво или на земята, с птиченца или яйца, и майката седи на птиченцата или на яйцата, не вземай майката наедно с малките:</verse>
				<verse number="7">майката пусни, а малките вземи, за да ти бъде добре, и да ти се продължат дните.</verse>
				<verse number="8">Кога градиш нова къща, направи около покрива си ограда, за да не би ако падне някой от нея, да навлечеш кръв върху къщата си.</verse>
				<verse number="9">Не засявай лозето си с два рода семена, за да не предадеш на заклятие рожбата от семената, които ти ще посееш и плода на лозето (си).</verse>
				<verse number="10">Не ори с вол и осел наедно.</verse>
				<verse number="11">Не обличай дреха, тъкана смесено от вълна и лен наедно.</verse>
				<verse number="12">Направи си ресни в четирите краища на наметалото си, с което се намяташ.</verse>
				<verse number="13">Ако някой вземе жена, и влезе при нея, и я намрази,</verse>
				<verse number="14">па я набедява в порочни дела и пусне лоши думи за нея, и каже: „взех тая жена, влязох при нея, и не я намерих девица“,</verse>
				<verse number="15">то бащата на момата и майка ѝ нека вземат и изнесат девствените белези на момата пред градските стареи при портите;</verse>
				<verse number="16">и бащата на момата да каже на стареите: дадох дъщеря си за жена на тоя човек, а (сега) той я намрази,</verse>
				<verse number="17">и ето, набедява (я) в порочни дела, като казва: „не намерих дъщеря ти девица“; но ето девствените белези на дъщеря ми. И да разгънат долната дреха пред градските стареи.</verse>
				<verse number="18">Тогава градските стареи да уловят мъжа и да го накажат,</verse>
				<verse number="19">и да го глобят със сто сикли сребро, което да дадат на моминия баща, задето оня е пуснал лоши думи за израилска девица; тя пък да си остане негова жена, и той да не може да се разведе с нея през цял живот.</verse>
				<verse number="20">Ако ли казаното излезе истина, и момата не бъде намерена девица,</verse>
				<verse number="21">то нека доведат момата при вратата на бащината ѝ къща, и градските жители да я пребият с камъни до смърт, понеже е извършила срамно нещо у Израиля, като е блудствувала в бащината си къща: тъй изтребвай злото изсред себе си.</verse>
				<verse number="22">Ако някой се хване да лежи с омъжена жена, то и двамата да се предадат на смърт: и мъжът, който е лежал с жената, и жената: тъй изтребвай злото от Израиля.</verse>
				<verse number="23">Ако някоя млада девица бъде сгодена за мъж, и някой я срещне в града и легне с нея,</verse>
				<verse number="24">то и двамата доведете при вратата на оня град и ги пребийте с камъни до смърт: момата, задето не е викала в града, а мъжът, задето е опорочил жената на ближния си: тъй изтребвай злото изсред себе си.</verse>
				<verse number="25">Ако пък някой срещне на полето мома сгодена, па я хване и легне с нея, да бъде погубен само мъжът, който е лежал с нея,</verse>
				<verse number="26">а на момата недей прави нищо; у момата няма грях за смърт: това е едно и същото, като някой да станеше върху ближния си и да го убиеше;</verse>
				<verse number="27">защото той я срещнал на полето, та сгодената мома и да е викала, не е имало кой да я спаси.</verse>
				<verse number="28">Ако някой срещне девица несгодена, па я хване и легне с нея и ги заварят, —</verse>
				<verse number="29">то оня, който е лежал с нея, трябва да даде на моминия баща петдесет (сикли) сребро, а тя да бъде негова жена, понеже той я опорочил; през целия си живот той не може да се разведе с нея.</verse>
				<verse number="30">Никой не трябва да взема жената на баща си и да открива края на бащината си завивка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Оня, който е оскопен или му е отрязан детородният член, не бива да влиза в обществото Господне.</verse>
				<verse number="2">Син на блудница не бива да влиза в обществото Господне, ни десетото му коляно не бива да влиза в обществото Господне.</verse>
				<verse number="3">Амонитец и моавитец не бива да влиза в обществото Господне, ни десетото им коляно не бива да влиза в обществото Господне довека,</verse>
				<verse number="4">защото те ви не посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато бяхте излезли от Египет, и защото наеха против тебе Валаама, Веоровия син, от Петор Месопотамски, за да те прокълне;</verse>
				<verse number="5">но Господ, Бог твой, не рачи да слуша Валаама и обърна Господ, Бог твой, клетвата му в благословия за тебе, понеже Господ, Бог твой, те обича;</verse>
				<verse number="6">не им пожелавай ни мир, ни щастие през всички твои дни довека.</verse>
				<verse number="7">Не се гнуси от идумеец, понеже той е твой брат; не се гнуси от египтянин, понеже ти беше пришълец в земята му;</verse>
				<verse number="8">деца, родени от тях, на трето коляно, могат да влязат в обществото Господне.</verse>
				<verse number="9">Кога отиваш на бой против враговете си, пази се от всичко лошо.</verse>
				<verse number="10">Ако у тебе бъде някой нечист от случилото (му) се през нощта, той трябва да излезе вън от стана и да не влиза в стана,</verse>
				<verse number="11">а надвечер да умие (тялото си) с вода, и след залез-слънце може да влезе в стана.</verse>
				<verse number="12">Ти трябва да имаш място вън от стана, дето да ходиш за себе си;</verse>
				<verse number="13">освен оръжието си, трябва да имаш лопатка; и кога да клекнеш вън от стана, изкопай с нея (яма) и пак зарови (с нея) поганта;</verse>
				<verse number="14">понеже Господ, Бог твой, ходи из стана ти, за да те избавя и да предава враговете ти (в твоите ръце); затова станът ти трябва да бъде свет, за да не види Той у тебе нещо нечисто и да се не отдръпне от тебе.</verse>
				<verse number="15">Не предавай роб на господаря му, кога избяга при тебе от господаря си;</verse>
				<verse number="16">нека живее у тебе, между вас (нека живее) на място, което си избере, в някое от твоите жилища, дето му се иска; не го притеснявай.</verse>
				<verse number="17">Блудница от Израилевите дъщери да няма, и блудник от Израилевите синове да няма.</verse>
				<verse number="18">В дома на Господа, твоя Бог, не внасяй блуднишка плата, нито цена от псе, срещу никакъв оброк, понеже едното и другото е гнусота пред Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="19">Не давай на брата си с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва;</verse>
				<verse number="20">на чужденец давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ, Бог твой, във всички твои работи в земята, която отиваш да я завладееш.</verse>
				<verse number="21">Ако дадеш оброк на Господа, твоя Бог, незабавно го изпълни, защото Господ, Бог твой, ще го изиска от тебе, и върху тебе ще легне грях;</verse>
				<verse number="22">ако пък не си дал оброк, не ще имаш грях.</verse>
				<verse number="23">Каквото излезе от устата ти, спазвай и изпълнявай тъй, както си обрекъл на Господа, твоя Бог, и доброволно си казал с устата си.</verse>
				<verse number="24">Кога влезеш в лозето на ближния си, можеш да ядеш грозде до насита, колкото ти душа иска, но в съдината си не туряй.</verse>
				<verse number="25">Кога влезеш в нивата на ближния си, късай класове с ръце, но не жъни със сърп нивата на ближния си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Ако някой вземе жена и ѝ стане мъж, но тя не добие благоволение в очите му, понеже той намира в нея нещо противно, и ѝ напише разводно писмо, даде ѝ го в ръце, и я изпрати от къщата си,</verse>
				<verse number="2">и тя излезе от къщата му, па отиде и се омъжи за другиго,</verse>
				<verse number="3">но и тоя мъж я намрази и ѝ напише разводно писмо, даде ѝ го в ръце, и я изпрати от къщата си, или пък тоя последният мъж, който я е взел за жена, умре, —</verse>
				<verse number="4">то първият ѝ мъж, който я бе напуснал, не може пак да я вземе за жена, след като тя е осквернена, понеже това е гнусно пред Господа (твоя Бог); не мърси земята, която ти даде Господ, Бог твой, за дял.</verse>
				<verse number="5">Кога някой наскоро се е женил, да не отива на война, и не бива да му се възлага нищо; нека той остава свободен у дома си през цяла година и да весели жена си, която е взел.</verse>
				<verse number="6">Никой не бива да вземе в залог и горния и долния мелнични камъни, понеже такъв взема душа в залог.</verse>
				<verse number="7">Ако се хване някой да е откраднал някого от братята си, от Израилевите синове, и го е поробил и продал, такъв крадец трябва да бъде предаден на смърт: тъй изтребвай злото изсред себе си.</verse>
				<verse number="8">Гледай при болестта проказа да пазиш грижливо и да изпълняваш целия (закон), на който ще ви научат свещениците левити; изпълнявай грижливо, що съм им заповядал;</verse>
				<verse number="9">помни, какво Господ, Бог твой, направи на Мариам по пътя, когато бяхте излезли от Египет.</verse>
				<verse number="10">Кога заемеш на ближния си нещо, не отивай при него у дома му, за да вземеш от него залог,</verse>
				<verse number="11">а почакай вън, и оня, комуто си дал назаем, ще ти изнесе залога си вън;</verse>
				<verse number="12">ако пък той бъде сиромах, недей си ляга да спиш със залога му:</verse>
				<verse number="13">върни му залога при залез-слънце, за да легне да спи с дрехата си и да те благославя; това ще ти се сметне за праведност пред Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="14">Не онеправдавай бедния и сиромах наемник от твоите братя или пришълци, които са в земята ти, в жилищата ти;</verse>
				<verse number="15">предай му заплатата в същия ден, преди слънце да залезе, понеже той е беден, и душата му я ожида, та да не викне против тебе към Господа, и да не легне грях върху тебе.</verse>
				<verse number="16">Бащите да не бъдат наказвани със смърт за децата, и децата да не бъдат наказвани със смърт за бащите; всеки да бъде наказван със смърт за своя грях.</verse>
				<verse number="17">Не изопачавай съдбата на пришълец, сирак (и вдовица), и от вдовица не вземай дреха в залог;</verse>
				<verse number="18">помни, че и ти беше роб в Египет, и Господ (Бог твой) те освободи оттам: затуй ти и заповядвам да правиш това.</verse>
				<verse number="19">Кога жънеш на нивата си и забравиш сноп на нивата, не се връщай да го вземеш: нека остане за пришълец, (сиромах) сирак и вдовица, за да те благослови Господ, Бог твой, във всички работи на ръцете ти.</verse>
				<verse number="20">Кога береш маслините си. не дообирай клоните: нека остане за пришълец, сирак и вдовица. (Помни, че ти беше роб в Египетската земя: затуй ти и заповядвам да правиш това.)</verse>
				<verse number="21">Кога береш лозето си, не дообирай това, що остане след тебе: нека остане за пришълец, сирак и вдовица;</verse>
				<verse number="22">и помни, че ти беше роб в Египетската земя: затуй ти и заповядвам да правиш това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Кога има разпра между човеци, нека ги доведат в съда и да ги отсъдят: правия да оправдаят, а виновния да осъдят;</verse>
				<verse number="2">и ако виновният заслужава бой, съдията да заповяда да го прострат и да му сложат пред него според вината му няколко броени удара.</verse>
				<verse number="3">Може да му се сложат четирийсет удара, но не повече, да не би твоят брат от много удари да бъде обезобразен пред очите ти.</verse>
				<verse number="4">Не вързвай устата на вол, кога вършее.</verse>
				<verse number="5">Кога братя живеят наедно, и един от тях умре без син, жената на умрелия не бива да се омъжи за външен човек, но девер ѝ трябва да влезе при нея, да я вземе за жена и да живее с нея, —</verse>
				<verse number="6">и първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия брат, за да се не затрие името му в Израиля.</verse>
				<verse number="7">Ако пък той не поиска да вземе снаха си, снаха му да отиде при портите пред стареите и да каже: „девер ми не иска да въздигне името на брата си в Израиля, не ще да се ожени за мене“;</verse>
				<verse number="8">тогава стареите на града му да го повикат и да го придумват, и ако той стане и каже: „не искам да я взема“,</verse>
				<verse number="9">нека снаха му дойде при него пред очите на стареите, да събуе обувката от ногата му, да го заплюе в лицето и каже: „тъй се постъпва с човек, който не съзижда дома на брата си (в Израиля)“;</verse>
				<verse number="10">и ще му извадят име в Израиля: дом на събутия.</verse>
				<verse number="11">Кога се бият помежду си мъже, и жената на едного (от тях) се приближи да отърве мъжа си от оногова, който го бие, и, като простре ръката си, улови го за срамотите,</verse>
				<verse number="12">отсечи ѝ ръката: да (я) не пожали окото ти.</verse>
				<verse number="13">В торбата си не бива да имаш двояки теглилки, тежки и леки;</verse>
				<verse number="14">в къщата си да нямаш двояка ефа, голяма и малка;</verse>
				<verse number="15">теглилки да имаш точни и верни, и ефа да имаш точна и вярна, за да ти се продължат дните на земята, която Господ, Бог твой, ти дава (за дял);</verse>
				<verse number="16">понеже гнусен е пред Господа, твоя Бог, всеки, който върши неправда.</verse>
				<verse number="17">Помни, как постъпи с тебе Амалик по пътя, когато бяхте излезли от Египет;</verse>
				<verse number="18">как той те посрещна по пътя и погуби всички запрели подире ти от умора, когато ти беше уморен и изнемощял, и той се не побоя от Бога.</verse>
				<verse number="19">И тъй, кога Господ, Бог твой, те успокои от всички твои врагове отвред на земята, която Господ, Бог твой, ти дава за дял да я завладееш, затрий спомена за Амалика под небето; да не забравяш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Кога дойдеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава за дял, и я завладееш и се поселиш в нея,</verse>
				<verse number="2">вземи първоберките от всички земни плодове, що събереш от земята си, която Господ, Бог твой, ти дава, тури ги в кошница, и иди на мястото, което Господ, Бог твой, избере, за да пребъдва името Му там;</verse>
				<verse number="3">па иди при свещеника, който се случи в ония дни, и му кажи: днес изповядвам пред Господа, твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се кле на отците ни да ни я даде.</verse>
				<verse number="4">Свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред жертвеника на Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="5">Ти пък отговаряй и кажи пред Господа, твоя Бог: моят отец беше странствуващ арамеец, отиде в Египет и се засели там с неколцина човеци, и от него произлезе там народ велик, силен и многоброен;</verse>
				<verse number="6">египтяни постъпваха лошо с нас, притесняваха ни и ни налагаха тежка работа;</verse>
				<verse number="7">тогава ние се оплакахме на Господа, Бога на нашите отци, и Господ чу нашите вопли и видя бедите ни, мъките ни и неволите ни;</verse>
				<verse number="8">и Господ ни изведе из Египет (Сам с великата Си сила и) със силна ръка и с простряна мишца, с голям ужас, с личби и чудеса,</verse>
				<verse number="9">доведе ни на това място и ни даде тая земя, земя, в която тече мед и мляко.</verse>
				<verse number="10">И тъй, ето, донесох първоберките от плодовете на земята, която Ти, Господи, ми даде (на земята, дето тече мед и мляко). Тури това пред Господа, твоя Бог, поклони се пред Господа, твоя Бог,</verse>
				<verse number="11">и весели се за всички блага, които Господ, Бог твой, даде на теб и на дома ти, ти и левитинът и пришълецът, който бъде у тебе.</verse>
				<verse number="12">Кога отделиш всички десетъци от произведенията (на земята) си в третата година, година на десетъците, и раздадеш на левитин, на пришълец, на сираче и вдовица, за да ядат в твоите жилища и да се насищат,</verse>
				<verse number="13">тогава кажи пред Господа, твоя Бог: изпосъбрах всичко, що е свето в къщата (ми), и го раздадох на левитин, пришълец, сираче и вдовица, според всички Твои заповеди, които си ми дал: аз не престъпих Твоите заповеди и ги не забравих;</verse>
				<verse number="14">в скръбта си не ядох от него, нито отделих от него за нечиста потреба, нито давах от него за умряло; послушах гласа на Господа, моя Бог, изпълних всичко, що ми Ти заповяда;</verse>
				<verse number="15">погледни от светото Си живелище, от небесата, и благослови народа Си, Израиля, и земята, която ни даде, както си се клел на отците ни, (да ни дадеш) земя, в която тече мед и мляко.</verse>
				<verse number="16">Днес Господ, Бог твой, ти заповядва да изпълняваш (всички) тия наредби и закони: спазвай и изпълнявай ги от всичкото си сърце и от всичката си душа.</verse>
				<verse number="17">Днес си рекъл на Господа, че Той ще бъде твой Бог, че ти ще ходиш по пътищата Му и ще пазиш наредбите Му, заповедите Му и законите Му и ще слушаш гласа Му;</verse>
				<verse number="18">и Господ ти обеща днес, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както бе ти говорил, ако пазиш всичките Му заповеди,</verse>
				<verse number="19">и че Той ще те постави по-горе от всички народи, които е сътворил, в почит, слава и великолепие, и че ти ще бъдеш свет народ на Господа, твоя Бог, както бе Той говорил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Тогава Моисей със старейшините на Израилевите (синове) заповяда на народа, като каза: изпълнявайте всички заповеди, които ви заповядвам днес.</verse>
				<verse number="2">И кога преминеш отвъд Иордан в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, постави си големи камъни и ги измажи с вар;</verse>
				<verse number="3">и напиши на тия (камъни) всички думи на тоя закон, кога преминеш (Иордан), за да влезеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, в земята, дето тече мед и мляко, както ти бе говорил Господ, Бог на твоите отци.</verse>
				<verse number="4">Кога преминете Иордан, поставете ония камъни, както ви заповядвам днес, на планина Гевал и ги измажете с вар;</verse>
				<verse number="5">и съгради там жертвеник на Господа, твоя Бог, жертвеник от камъни, без да допреш до тях желязо;</verse>
				<verse number="6">жертвеника на Господа, твоя Бог, съгради от цели камъни, и възнасяй върху него всесъжение на Господа, твоя Бог,</verse>
				<verse number="7">и принасяй мирни жертви, и яж (и се насищай) там, и весели се пред Господа, твоя Бог;</verse>
				<verse number="8">и върху тия камъни напиши твърде ясно всички думи на тоя закон.</verse>
				<verse number="9">Тогава Моисей със свещениците левити рече към целия Израил, думайки: внимавай и слушай, Израилю: ти днес стана народ на Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="10">И тъй, слушай гласа на Господа, твоя Бог, и изпълнявай (всички) Негови заповеди и наредби, които ти заповядвам днес.</verse>
				<verse number="11">В същия ден заповяда Моисей на народа, като каза:</verse>
				<verse number="12">кога преминете Иордан, тия трябва да застанат на планина Гаризим, за да благословят народа: Симеон, Левий, Иуда, Исахар, Иосиф и Вениамин;</verse>
				<verse number="13">а тия трябва да застанат на планина Гевал, за да изрекат проклятие: Рувим, Гад, Асир, Завулон, Дан и Нефталим.</verse>
				<verse number="14">Левитите да възвестят и кажат на всички израилтяни с висок глас:</verse>
				<verse number="15">проклет да е, който направи издялан или излят кумир, гнусота пред Господа, работа на художнически ръце, и го тури в тайно място! Целият народ да се обади и каже: амин.</verse>
				<verse number="16">Проклет да е, който хули баща си или майка си! И целият народ да каже: амин.</verse>
				<verse number="17">Проклет да е, който отместя междата на ближния си! И целият народ да каже: амин.</verse>
				<verse number="18">Проклет да е, който отбива слепия от пътя! И целият народ да каже: амин.</verse>
				<verse number="19">Проклет да е, който криво съди пришълец, сираче и вдовица! И целият народ да каже: амин.</verse>
				<verse number="20">Проклет да е, който легне с жената на баща си, защото той е открил края на бащината си завивка! И целият народ да каже: амин.</verse>
				<verse number="21">Проклет да е, който легне с какъв и да било добитък! И целият народ да каже: амин.</verse>
				<verse number="22">Проклет да е, който легне със сестра си, с бащина си дъщеря, или с майчина си дъщеря! И целият народ да каже: амин.</verse>
				<verse number="23">Проклет да е, който легне с тъща си! И целият народ да каже: амин. (Проклет да е, който легне със сестрата на жена си! И целият народ да каже: амин.)</verse>
				<verse number="24">Проклет да е, който убива тайно ближния си! И целият народ да каже: амин.</verse>
				<verse number="25">Проклет да е, който взема подкуп, за да погуби душа и да пролее кръв невинна! И целият народ да каже: амин.</verse>
				<verse number="26">Проклет да е (всеки), който не изпълни (всички) думи на тоя закон и не постъпи според тях! И целият народ да каже: амин.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">След като преминете (отвъд Иордан, в земята, която Господ, Бог ваш, ви дава), ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и грижливо изпълняваш всичките му заповеди, които ти заповядвам днес, то Господ, Бог твой, ще те постави по-горе от всички народи на земята;</verse>
				<verse number="2">и ще слязат върху тебе всички тия благословения и ще се изпълнят върху тебе, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="3">Благословен ще бъдеш в града и благословен на полето.</verse>
				<verse number="4">Благословен ще бъде плодът на твоята утроба, и плодът на земята ти, и плодът на добитъка ти, и плодът на воловете ти, и плодът на овците ти.</verse>
				<verse number="5">Благословени ще бъдат твоите житници и клетове.</verse>
				<verse number="6">Благословен ще бъдеш, кога влизаш, и благословен — кога излизаш.</verse>
				<verse number="7">Господ ще порази отпреде ти твоите врагове, които въстават против тебе; по един път ще нахлуят те против тебе, а по седем пътища ще побягнат от тебе.</verse>
				<verse number="8">Господ ще ти прати благословение върху твоите житници и върху всяка работа на твоите ръце; и ще те благослови на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.</verse>
				<verse number="9">Господ (Бог твой) ще те постави за Свой свет народ, както бе се клел на тебе (и на отците ти), ако спазваш заповедите на Господа, твоя Бог, и ходиш по пътищата Му;</verse>
				<verse number="10">тогава ще видят всички народи на земята, че името на Господа (твоя Бог) е дадено на тебе, и ще се уплашат от тебе.</verse>
				<verse number="11">И Господ (Бог твой) ще ти даде изобилие във всички блага, в плода на твоята утроба, в плода на добитъка ти и в плода на нивите ти на земята, за която Господ бе се клел на твоите отци да ти даде.</verse>
				<verse number="12">Господ ще ти отвори добрата Си съкровищница, небето, за да дава то навреме дъжд на земята ти и да благославя всички работи на ръцете ти: и ще даваш назаем на много народи, а сам не ще вземаш назаем (и ще владееш над много народи, а те над тебе не ще владеят).</verse>
				<verse number="13">Господ (Бог твой) ще те направи глава, а не опашка, и ще бъдеш само на високо, а не на ниско, ако слушаш заповедите на Господа, твоя Бог, които ти заповядвам днес да пазиш и изпълняваш,</verse>
				<verse number="14">и ако не отстъпиш от всички думи, които ти заповядвам днес, ни надясно, ни наляво, и не тръгнеш подир други богове да им служиш.</verse>
				<verse number="15">Ако пък не слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и не залягаш да изпълняваш всички Негови заповеди и наредби, които ти заповядвам днес, ще дойдат върху тебе и ще те сполетят всички тия проклятия.</verse>
				<verse number="16">Проклет (ще бъдеш) в града и проклет (ще бъдеш) на полето.</verse>
				<verse number="17">Проклети (ще бъдат) твоите житници и твоите клетове.</verse>
				<verse number="18">Проклет (ще бъде) плодът на утробата ти и плодът на земята ти, плодът на воловете ти и плодът на овците ти.</verse>
				<verse number="19">Проклет (ще бъдеш), кога влизаш, и проклет, кога излизаш.</verse>
				<verse number="20">Господ ще прати върху ти проклятие, размирие и злополука във всяка работа на ръцете ти, каквато и да вършиш, докле бъдеш изтребен, — и ти скоро ще загинеш заради злите си дела, защото си Ме оставил.</verse>
				<verse number="21">Господ ще напрати върху ти мор, докле те изтреби от земята, в която отиваш да я владееш.</verse>
				<verse number="22">Ще те порази Господ с изтощение и огница, с треска и възпаление, със суша, горещ вятър и главня по житата, и те ще те преследват, докато загинеш.</verse>
				<verse number="23">И небето над главата ти ще стане на мед, а земята под тебе — на желязо;</verse>
				<verse number="24">вместо дъжд Господ ще даде на земята ти пепел, и прах от небето ще пада, ще пада върху теб, (докле те погуби и) докле бъдеш изтребен.</verse>
				<verse number="25">Господ ще те предаде на враговете ти, за да те поразят; по един път ще излезеш против тях, а по седем пътища ще побегнеш от тях; и ще бъдеш разпилян по всички земни царства.</verse>
				<verse number="26">Твоите трупове ще станат храна на всички птици небесни и на зверовете, и не ще има кой да ги пропъди.</verse>
				<verse number="27">Ще те порази Господ с египетска проказа, хеморои, краста и сърбеж, от които не ще можеш да се изцериш;</verse>
				<verse number="28">ще те порази Господ с лудост, слепота и вцепеняване на сърцето.</verse>
				<verse number="29">И ще ходиш пипнешком по пладне, както слепец ходи пипнешком в тъмнина, не ще имаш сполука в пътищата си, и ще бъдеш всеки ден притесняван и ограбван, и не ще има кой да те защити.</verse>
				<verse number="30">За жена ще се сгодиш, и друг ще спи с нея; къща ще съградиш, и не ще живееш в нея; лозе ще насадиш, и не ще го обереш.</verse>
				<verse number="31">Вола ти пред тебе ще заколят, и не ще го ядеш; осела ти ще отнемат, и не ще ти го върнат; овците ти ще бъдат дадени на враговете ти и не ще има кой да те защити.</verse>
				<verse number="32">Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ; очите ти ще гледат и всеки ден ще чезнат за тях, и не ще имаш сила в ръцете си.</verse>
				<verse number="33">Плодовете на земята ти и всичкия ти труд ще яде народ, който ти не знаеш: и ще бъдеш само притесняван и измъчван през всички дни.</verse>
				<verse number="34">И ще полудееш от това, което видят очите ти.</verse>
				<verse number="35">Ще те порази Господ с лоша проказа в коленете и пищялите, от която не ще можеш се изцери, от стъпалото на ногата ти до самото теме (на главата) ти.</verse>
				<verse number="36">Господ ще отведе тебе и царя ти, когото ще си поставиш, при народ, който не си знаел ни ти, нито отците ти, и там ще служиш на други богове, дървени и каменни;</verse>
				<verse number="37">и ще станеш за чудо, приказ и гавра на всички народи, при които Господ (Бог) те отведе.</verse>
				<verse number="38">Много семе ще хвърлиш в нивата, а малко ще събереш, защото ще го изядат скакалци.</verse>
				<verse number="39">Лозя ще садиш и работиш, а вино няма да пиеш и няма да (ги) береш, защото червей ще ги изпояде.</verse>
				<verse number="40">Маслини ще имаш във всичките си предели, но с дървено масло няма да се помажеш, понеже маслините ти ще окапят.</verse>
				<verse number="41">Синове и дъщери ще родиш, но те няма да останат при тебе, защото в плен ще отидат.</verse>
				<verse number="42">Всички твои дървета и плодовете на земята ти главня ще погуби.</verse>
				<verse number="43">Пришълецът, който е среди тебе, ще се издига над тебе по-високо и по-високо, а ти ще се спущаш по-ниско и по-ниско;</verse>
				<verse number="44">той ще ти дава назаем, а ти няма да му даваш назаем; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.</verse>
				<verse number="45">Ще дойдат върху ти всички тия клетви, ще те гонят и ще те стигнат, докле бъдеш погубен, задето не послуша гласа на Господа, твоя Бог, и не спази Неговите заповеди и наредби, които бе ти заповядал;</verse>
				<verse number="46">те ще бъдат върху тебе и твоето потомство личба и чудо довека.</verse>
				<verse number="47">Задето ти не служи на Господа, твоя Бог, с весело и радо сърце, при изобилие от всичко,</verse>
				<verse number="48">ти ще служиш на врага си, когото ще ти напрати Господ (Бог твой) в глад и жажда, в голота и във всякаква оскъда; той ще надене на шията ти железен хомот, докато те смаже.</verse>
				<verse number="49">Ще прати Господ против тебе народ отдалеч, от край-земя; като орел ще се спусне народ, чийто език ти не разбираш,</verse>
				<verse number="50">народ безсрамен, който не ще ни старо да почете, ни младо да пожали;</verse>
				<verse number="51">и ще изпояде той плода от добитъка ти и плода от земята ти, докле те разори, тъй че не ще ти остави ни жито, ни вино, ни елей, ни плода от говедата ти, нито плода от овците ти, докле те не погуби;</verse>
				<verse number="52">и ще те обсажда във всички твои градове, докле разруши в цялата ти земя твоите високи и яки стени, на които ти се надяваш; и ще те обсажда във всичките ти градове по цялата ти земя, която Господ, Бог твой, ти даде.</verse>
				<verse number="53">В оная обсада и стеснение, в които твоят враг ще те постави, ти ще ядеш плода на утробата си, плътта на синовете и дъщерите си, които Господ, Бог твой, ти е дал.</verse>
				<verse number="54">Изнеженият мъж, който е живял между вас в голям разкош, с безжалостно око ще гледа на брата си, на обичната си жена и на другите си деца, които биха му останали,</verse>
				<verse number="55">и не ще даде нито на едного от тях плът от децата си, които той ще яде, защото не ще му остане нищо друго в обсадата и в стеснението, в което ще те постави врагът ти във всички твои градове.</verse>
				<verse number="56">(Жена) изтънчена и изнежена между вас, която от разкош и изнеженост никога с нога не е стъпала на земята, с безжалостно око ще гледа на обичния си мъж, на сина си, дъщеря си,</verse>
				<verse number="57">и няма да им даде последъка, който излиза измежду нозете ѝ, и децата, които би родила; защото, при оскъдата на всичко, тя ще ги яде тайно, в обсадата и стеснението, в което ще те стесни врагът ти в твоите градове.</verse>
				<verse number="58">Ако не залягаш да изпълняваш всички думи на тоя закон, писани в тая книга, и се не боиш от това славно и страшно име на Господа, твоя Бог,</verse>
				<verse number="59">Господ ще порази тебе и твоето потомство с необикновени порази, с порази големи и трайни, и с болести лоши и трайни;</verse>
				<verse number="60">и ще навлече върху тебе всички (лоши) порази египетски, от които се боеше, и те ще прилепнат на тебе;</verse>
				<verse number="61">и всяка болест и всяка пораза, ненаписана (и всяка написана) в книгата на тоя закон, Господ ще напрати върху тебе, докле бъдеш изтребен;</verse>
				<verse number="62">и ще останете малцина вие, които по множество бяхте колкото звездите небесни, понеже не слушахте гласа на Господа, вашия Бог.</verse>
				<verse number="63">И както Господ се радваше, когато ви правеше добро и ви умножаваше, тъй ще се радва Господ, когато ще ви погубва и изтребява, и ще бъдете изгонени от земята, в която ти отиваш, за да я владееш.</verse>
				<verse number="64">И ще те разпилее Господ (Бог твой) по всички народи, от край-земя до край-земя, и там ще служиш на други богове, които не си знаел нито ти, нито отците ти, на дърво и на камък ще служиш.</verse>
				<verse number="65">Но и между тия народи няма да се успокоиш, нито ще има място, дето да стъпи ногата ти, и там Господ ще направи сърцето ти да трепери, очите ти да чезнат и душата ти да гине;</verse>
				<verse number="66">животът ти ще виси пред тебе, ще трепериш денем и нощем и няма да бъдеш уверен за живота си;</verse>
				<verse number="67">от трепета на сърцето си, който ще те обхване, и от това, което ще виждат очите ти, сутрин ще казваш: „о, дано да се мръкнеше!“, а вечер ще казваш: „о, дано да се съмнеше!“</verse>
				<verse number="68">И Господ ще те върне в Египет на кораби по оня път, за който ти казах: „ти няма вече да го видиш“; и там ще се продавате на враговете си като роби и робини, и не ще има кой да ви купи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Това са думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да сключи със синовете Израилеви в Моавската земя, освен завета, който Господ сключи с тях на Хорив.</verse>
				<verse number="2">Тогава Моисей свика всички синове Израилеви и им каза: вие видяхте всичко, що стори Господ пред очите ви в Египетската земя с фараона и с всичките му служители и с цялата му земя:</verse>
				<verse number="3">големите язви, които видяха очите ти, и големите личби и чудеса (силната ръка и простряната мишца);</verse>
				<verse number="4">но и доднес Господ (Бог) ви не даде сърце да разумеете, очи да видите, и уши да чувате.</verse>
				<verse number="5">Четирийсет години ви водих по пустинята, и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви се не скъсаха на нозете ви;</verse>
				<verse number="6">хляб не ядохте, вино и сикер не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="7">И кога дойдохте на това място, излезе на бой срещу нас есевонският цар Сихон и васанският цар Ог, за да се сразят с нас, и ние ги надвихме;</verse>
				<verse number="8">и взехме земята им и я дадохме в дял на Рувимовото и Гадово колена и на половината Манасиево коляно.</verse>
				<verse number="9">Пазете прочее (всичките) думи на тоя завет и ги изпълнявайте, за да имате сполука във всичко, що вършите.</verse>
				<verse number="10">Всички вие стоите днес пред лицето на Господа, вашия Бог, коленоначалниците ви, старейшините ви, (съдиите ви,) надзорниците ви, всички израилтяни,</verse>
				<verse number="11">децата ви, жените ви и пришълците, които са в стана ви, от дърваря ти до водаря ти,</verse>
				<verse number="12">за да влезеш в завета на Господа, твоя Бог, и в клетвения договор с Него, който Господ, Бог твой, днес сключва с тебе,</verse>
				<verse number="13">за да те направи днес Свой народ, и да ти бъде Бог, както ти бе говорил и както се бе клел на отците ти Авраама, Исаака и Иакова.</verse>
				<verse number="14">Не само на вас еднички завещавам тоя завет и тоя клетвен договор,</verse>
				<verse number="15">но както на тия, които днес тука стоят с нас пред лицето на Господа, нашия Бог, тъй и на ония, които не са днес тука с нас.</verse>
				<verse number="16">Защото вие знаете, как живяхме в Египетската земя и как вървяхме посред народите, през които минахте,</verse>
				<verse number="17">и видяхте гнусотиите им и кумирите им, дървени и каменни, сребърни и златни, които са у тях.</verse>
				<verse number="18">Да няма помежду ви мъж или жена, род или коляно, чието сърце би се отклонило сега от Господа, нашия Бог, та да иде да служи на боговете на ония народи; да няма между вас корен, който да дава пелин и отрова,</verse>
				<verse number="19">такъв човек, който, като чуе думите на тая клетва, да се похвали в сърцето си и каже: „добре ще ми бъде, макар че ще ходя по прищевките на сърцето си“; тъй ще пропадне ситият заедно с гладния;</verse>
				<verse number="20">на такъв няма да прости Господ, но веднага гневът на Господа и яростта Му ще се разпалят против оня човек, и върху него ще падне всичката клетва (на тоя завет), написана в тая книга (на закона), и Господ ще заличи името му под небето;</verse>
				<verse number="21">и ще го отдели Господ от всички колена Израилеви за погубване, според всички клетви на завета, написани в тая книга на закона.</verse>
				<verse number="22">Тогава послешното поколение, децата ви, които ще настанат след вас, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят поразията на тая земя и болестите, които Господ е напратил върху ѝ, ще кажат:</verse>
				<verse number="23">жупел и сол, пожарище е цялата земя; не я засяват, нито ражда, нито никне върху нея някаква трева, както след разорението на Содом, Гомора, Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и яростта Си.</verse>
				<verse number="24">Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му!</verse>
				<verse number="25">И ще отговорят: задето оставиха завета на Господа, Бога на отците си, който сключи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,</verse>
				<verse number="26">и отидоха да служат на други богове и да им се покланят, на богове, които те не знаеха, и които Той не бе им отреждал:</verse>
				<verse number="27">поради това се разпали гневът на Господа върху тая земя, и Той напрати върху ѝ всички клетви (на завета), написани в тая книга (на закона),</verse>
				<verse number="28">и затри ги Господ от земята им в гняв, ярост и голяма лютина, и ги изхвърли на друга земя, както днес виждаме.</verse>
				<verse number="29">Което е тайно, принадлежи на Господа, нашия Бог, а което е явно — нам и на синовете ни довека, за да изпълняваме всички думи на тоя закон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">Кога се сбъднат върху тебе всички тия думи — благословиите и клетвите, които ти изложих, и ги вземеш присърце посред всички народи, между които ще те разпилее Господ, Бог твой,</verse>
				<verse number="2">и от всичкото си сърце и от всичката си душа се обърнеш към Господа, твоя Бог, и послушаш гласа Му, ти и синовете ти, както ти заповядвам днес, —</verse>
				<verse number="3">тогава Господ, Бог твой, ще възвърне твоите пленници, ще се смили над тебе, и пак ще те събере от всички народи, между които ще те разпилее Господ, Бог твой.</verse>
				<verse number="4">Макар и да бъдеш разпилян (от край-небе) до край-небе, и оттам ще те събере Господ, Бог твой, и оттам ще те вземе,</verse>
				<verse number="5">и (оттам) ще те доведе Господ, Бог твой, в земята, която са владели твоите отци, и ще я наследиш, и ще ти стори Господ добро и ще те размножи повече от отците ти;</verse>
				<verse number="6">и ще обреже Господ, Бог твой, сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа, за да живееш;</verse>
				<verse number="7">тогава Господ, Бог твой, ще обърне всички тия клетви върху враговете ти и върху ония, които те мразят и които са те гонили,</verse>
				<verse number="8">а ти ще се обърнеш и ще слушаш гласа на Господа (твоя Бог), и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които ти заповядвам днес;</verse>
				<verse number="9">и ще те благослови Господ, Бог твой, с изобилие във всяка работа на ръцете ти, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти, в плода на земята ти; защото Господ (Бог твой) ще се радва отново на тебе, като ти прави добро, както се е радвал на отците ти,</verse>
				<verse number="10">само ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог, като спазваш (и изпълняваш всичките) Му заповеди и наредби (и законите Му), написани в тая книга на закона, и ако се обърнеш към Господа, твоя Бог, с всичкото си сърце и с всичката си душа.</verse>
				<verse number="11">Защото тая заповед, която ти днес давам, не е тежка за тебе, нито е далечна;</verse>
				<verse number="12">тя не е на небето, за да може да се каже: „кой би възлязъл за нас на небето и би ни я донесъл и дал да я чуем, та да я изпълним?“</verse>
				<verse number="13">нито е през-море, за да може да се каже: „кой би отишъл за нас през-море и би ни я донесъл и дал да я чуем, та да я изпълним?“</verse>
				<verse number="14">но това слово е твърде близо до тебе: то е в устата ти и в сърцето ти, за да го изпълняваш.</verse>
				<verse number="15">Ето, аз днес ти предложих живот и добро, смърт и зло.</verse>
				<verse number="16">(Ако слушаш заповедите на Господа, твоя Бог) които ти днес давам, — да обичаш Господа, твоя Бог, да ходиш по (всичките) Му пътища и изпълняваш заповедите, наредбите и законите Му, — то ще живееш и ще се размножиш, и Господ, Бог твой, ще те благослови в земята, в която отиваш, за да я завладееш;</verse>
				<verse number="17">ако пък се отвърне сърцето ти, и не слушаш, и побъркаш, и почнеш да се покланяш на други богове и им служиш,</verse>
				<verse number="18">то, обаждам ви днес, че ще загинете и не ще останете дълго на земята (която Господ, Бог твой, ти дава), за която преминавате Иордан, да я завладеете.</verse>
				<verse number="19">За свидетели пред вас призовавам днес небето и земята: живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти,</verse>
				<verse number="20">да обичаш Господа, твоя Бог, да слушаш гласа Му и да се привързваш към Него, защото в това е твоят живот и дългоденствие; така ти ще пребъдваш на земята, която Господ (Бог) с клетва бе обещал на отците ти Авраама, Исаака и Иакова, да им я даде.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">Тогава Моисей отиде и говори тия думи на всички синове Израилеви,</verse>
				<verse number="2">и им рече: сега съм на сто и двайсет години; не мога вече да излизам и влизам, и Господ ми каза: „ти няма да преминеш този Иордан“;</verse>
				<verse number="3">Господ, Бог твой, Сам ще тръгне пред тебе; Той ще изтреби тия народи отпред тебе, и ти ще ги завладееш; Иисус ще тръгне пред тебе, както говори Господ;</verse>
				<verse number="4">и ще постъпи Господ с тях тъй, както постъпи със Сихона и Ога, царе аморейски (които бяха отсам Иордан), и със земите им, които Той съсипа;</verse>
				<verse number="5">ще ви ги предаде Господ, и вие ще постъпите с тях според всички заповеди, които съм ви дал;</verse>
				<verse number="6">бъдете твърди и храбри, не се бойте, (не се ужасявайте) нито се страхувайте от тях, защото Господ, Бог твой, Сам ще тръгне с тебе, (и) няма да отстъпи от тебе и няма да те остави.</verse>
				<verse number="7">Тогава Моисей повика Иисуса и пред всички израилтяни му каза: бъди твърд и юначен, защото ти ще влезеш с тоя народ в земята, която Господ се кле на отците му да му я даде, и ти ще му я разделиш на дялове;</verse>
				<verse number="8">Сам Господ ще тръгне пред тебе, Сам ще бъде с тебе, няма да отстъпи от тебе и няма да те остави: не бой се и не се ужасявай.</verse>
				<verse number="9">И написа Моисейтоя закон и го предаде на свещениците, синовете Левиеви, които носеха ковчега на завета Господен, и на всички старейшини (синове) Израилеви.</verse>
				<verse number="10">И завеща им Моисей и каза: след седем години, в годината на опрощаването, в празника Шатри,</verse>
				<verse number="11">когато цял Израил дойде да се яви пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере (Господ), чети на глас тоя закон пред целия Израил;</verse>
				<verse number="12">събери народа, мъже, жени, деца и пришълците си, които се намерят в градовете ви, за да слушат и се научат да се боят от Господа, вашия Бог, и да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон;</verse>
				<verse number="13">и синовете им, които не знаят това, ще чуят и ще се научат да се боят от Господа, вашия Бог, през всички дни, докле живеете в земята, за която преминавате Иордан да я завладеете.</verse>
				<verse number="14">И каза Господ на Моисея: ето, твоите дни се приближиха към смъртта; повикай Иисуса, и застанете при (входа на) скинията на събранието, и Аз ще му дам наставление. И дойде Моисей с Иисуса, и застанаха при (входа на) скинията на събранието.</verse>
				<verse number="15">И в скинията Господ се яви в облачен стълб, и застана облачният стълб при входа на скинията (на събранието).</verse>
				<verse number="16">И каза Господ на Моисея: ето, ти ще се прибереш при отците си, а тоя народ ще почне да върви блудно подир чуждите богове на оная земя, в която отива, ще Ме остави, и ще наруши завета Ми, който съм сключил с него;</verse>
				<verse number="17">и ще се разпали гневът Ми против него в оня ден, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях, и той ще бъде изтребен, и ще го сполетят много злини и скърби, и ще каже в оня ден: „дали затова ме сполетяха тия злини, задето (Господ) Бог мой не е среди мене?“</verse>
				<verse number="18">и Аз ще скрия лицето Си (от него) в оня ден за всичките му беззакония, които той ще направи, като се обърне към други богове.</verse>
				<verse number="19">И тъй, напишете си (думите на) тая песен, научи синовете Израилеви на нея и вложи я в устата им, за да Ми бъде тая песен свидетелство против синовете Израилеви;</verse>
				<verse number="20">защото Аз ще ги въведа в (добра) земя, дето тече мед и мляко, както се клех на отците им; те ще ядат, ще се насищат и ще затлъстеят, ще се обърнат към други богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят и ще нарушат завета Ми (който им Аз завещах);</verse>
				<verse number="21">и когато ги сполетят много злини и скърби, тая песен ще бъде против тях като свидетелство, понеже тя няма да излезе (от устата им и) от устата на потомството им. Аз им зная мислите, които имат сега, преди още да съм ги въвел в (добрата) земя, за която се клех (на отците им).</verse>
				<verse number="22">И в оня ден написа Моисей тая песен и научи синовете Израилеви на нея.</verse>
				<verse number="23">И заповяда Господ на Иисуса, сина Навинов, и (му) каза: бъди твърд и юначен, защото ти ще въведеш синовете Израилеви в земята, за която им се клех, и Аз ще бъда с тебе.</verse>
				<verse number="24">А когато Моисей написа в книгата всички думи на тоя закон докрая,</verse>
				<verse number="25">заповяда на левитите, които носеха ковчега на завета Господен, като каза:</verse>
				<verse number="26">вземете тая книга на закона и я турете отдясно ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и тя ще бъде там като свидетелство против тебе:</verse>
				<verse number="27">защото аз зная твоето упорство и твърдоглавие; ето и сега, когато живея с вас, вие сте упорити пред Господа; колко повече след смъртта ми?</verse>
				<verse number="28">Съберете при мене всички ваши коленоначалници (и съдиите си) и надзорниците си, и аз ще им кажа гласно тия думи и ще призова в свидетелство против тях небето и земята;</verse>
				<verse number="29">защото зная, че след смъртта ми вие ще се развратите и ще се отклоните от пътя, който ви завещах, и по-сетне ще ви сполетят злини, задето ще правите зло пред Господа (Бога), като Го дразните с работите на ръцете си.</verse>
				<verse number="30">И Моисей изрече гласно пред цялото израилско събрание думите на тая песен докрай:</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Внимавай, небе, аз ще говоря; и слушай, земьо, думите на устата ми.</verse>
				<verse number="2">Да се разлее като дъжд учението ми, като роса речта ми, като дребен дъждец по злакове, като проливен дъжд по трева!</verse>
				<verse number="3">Името Господне ще прославя; въздайте слава на нашия Бог!</verse>
				<verse number="4">Той е твърдиня; делата Му са съвършени, и всичките Му пътища са праведни; Бог е верен, и неправда няма (в Него); Той е праведен и истинен;</verse>
				<verse number="5">но те се развратиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си; род опърничав и развратен.</verse>
				<verse number="6">Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? Не е ли Той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди?</verse>
				<verse number="7">Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си — и той ще ти обади, старците си — и те ще ти кажат.</verse>
				<verse number="8">Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви;</verse>
				<verse number="9">защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял.</verse>
				<verse number="10">Той го намери в пустиня, в тъжна и дива степ, закриляше го, грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото Си;</verse>
				<verse number="11">както орелът извиква пилците си от гнездото, дига се над тях, простира крилете си, взема ги и ги носи на перата си,</verse>
				<verse number="12">тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог.</verse>
				<verse number="13">Той го възкачи на земната височина, храни го с полски плодове и го кърми с мед из камък и дървено масло от твърда скала,</verse>
				<verse number="14">с краве масло и овче мляко, и с тлъстина от агнета и васански овни и от козли, и с отбор жито, и ти пи вино, кръв от грозде.</verse>
				<verse number="15">И (яде Иаков и) затлъстя Израил, и стана упорит; угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде, презря твърдинята на спасението си.</verse>
				<verse number="16">С чужди богове Го раздразниха и с гнусотиите (си) Го разгневиха:</verse>
				<verse number="17">принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на богове нови, дошли от съседите, и за които отците ви не помисляха.</verse>
				<verse number="18">А Застъпника, Който те е родил, ти остави, и Бога, Който те е създал, забрави.</verse>
				<verse number="19">Господ видя (и се разгневи) и в гнева отхвърли синовете Си и дъщерите Си,</verse>
				<verse number="20">и рече: „ще скрия лицето Си от тях (и) ще видя, какъв ще бъде краят им: понеже те са род развратен, деца, в които няма вяра;</verse>
				<verse number="21">те Ме раздразниха не с бог, а със своите идоли Ме оскърбиха: и Аз ще ги раздразня не с народ, с народ неразбран ще ги оскърбя;</verse>
				<verse number="22">защото в гнева Ми огън пламна; той изгаря всичко до ада преизподен, изпояжда земята и плодовете ѝ и опалва основите планински;</verse>
				<verse number="23">ще напратя върху им беди и ще изхвърля срещу тях стрелите Си:</verse>
				<verse number="24">те ще изнемощеят от глад, ще бъдат изтребени от огница и люта зараза, и ще напратя върху им зверски зъби и отрова от земни влечуги;</verse>
				<verse number="25">отвън ще ги погубва меч, а в къщите им — ужас, като поразява и момък и мома, и дете бозайниче и побелял старец.</verse>
				<verse number="26">Аз бих казал: ще ги разпилея и ще излича спомена им между човеците;</verse>
				<verse number="27">но отложих това поради озлобението на враговете, да не би враговете му да се възгордеят и кажат: „нашата ръка е висока, и не Господ направи всичко това“.</verse>
				<verse number="28">Защото те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум.</verse>
				<verse number="29">О, да бяха разсъдили, помислили за това, и да бяха разбрали, какво ще стане с тях!</verse>
				<verse number="30">как би могъл един да гони хиляда, а двама да прогонят десет хиляди, ако техният Застъпник не би ги предал, и Господ не би ги дал!</verse>
				<verse number="31">Защото техният застъпник не е като нашия Застъпник; самите ни врагове са съдии в това.</verse>
				<verse number="32">Защото лозето им е от содомска лоза и от гоморските полета: гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви;</verse>
				<verse number="33">виното им е змейска отрова и пагубна аспидна отрова.</verse>
				<verse number="34">Не е ли скрито това у Мене? Не е ли запечатано в Моите скривалища?</verse>
				<verse number="35">Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя, кога им се разклати ногата; защото денят на загниването им е близък, скоро ще настъпи приготвеното за тях.</verse>
				<verse number="36">Но Господ ще съди Своя народ и ще се смили над рабите Си, кога види, че ръката им е отслабнала, и че няма вече нито затворени, нито останали вън.</verse>
				<verse number="37">Тогава ще каже (Господ): де са боговете им, крепостта, на която те се надяваха,</verse>
				<verse number="38">които ядяха тлъстина от жертвите им (и) пиеха вино от възлиянията им? Нека станат и ви помогнат, нека ви бъдат те закрила!</verse>
				<verse number="39">Вижте сега, (вижте) че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми.</verse>
				<verse number="40">Ще издигна към небето ръката Си и (кълна се в десницата Си и) казвам: жив съм довека!</verse>
				<verse number="41">Кога изостря бляскавия Си меч, и ръката Ми приеме съд, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на ония, които Ме мразят;</verse>
				<verse number="42">ще напоя стрелите Си с кръв, и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.“</verse>
				<verse number="43">(Веселете се, небеса, заедно с Него, и поклонете Му се, всички Ангели Божии.) Веселете се, езичници, с Неговия народ (и да укрепват всички синове Божии)! Защото Той ще отмъсти за кръвта на рабите Си, ще отмъсти на враговете Си, (и ще отплати на ония, които Го мразят) и ще очисти (Господ) земята Си и народа Си!</verse>
				<verse number="44">(И оня ден написа Моисей тая песен и научи синовете Израилеви на нея.) И дойде Моисей (при народа) и изрече гласно всички думи на тая песен пред народа, той и Иисус, син Навинов.</verse>
				<verse number="45">След като Моисей изрече всички тия думи пред целия Израил,</verse>
				<verse number="46">каза им: вложете в сърцето си всички думи, които ви днес изрекох, и ги завещайте на децата си, за да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон;</verse>
				<verse number="47">защото това не са за вас празни думи, а ваш живот, и чрез тях ще живеете дълго време на земята, за която отивате през Иордан да я завладеете.</verse>
				<verse number="48">И в оня същи ден говори Господ на Моисея и каза:</verse>
				<verse number="49">възкачи се на тая планина Аварим, на планина Нево, в Моавската земя, срещу Иерихон, и погледни Ханаанската земя, която давам за владение на синовете Израилеви;</verse>
				<verse number="50">и умри на планината, на която ще се възкачиш, и се прибери при народа си, както умря брат ти Аарон, на планина Ор, и се прибра при народа си,</verse>
				<verse number="51">задето съгрешихте против Мене среди синовете Израилеви при водите на Мерива в Кадес, в пустиня Син, защото не почетохте светостта Ми среди синовете Израилеви;</verse>
				<verse number="52">пред себе си ти ще видиш земята, ала няма да влезеш там, — в земята, която давам на синовете Израилеви.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">Ето благословията, с която Моисей, човек Божий, благослови синовете Израилеви пред смъртта си.</verse>
				<verse number="2">Той каза: Господ дойде от Синай, откри им се от Сеир, възсия от планина Фаран и вървеше с десетки хиляди светии; отдясно Му беше огънят на закона.</verse>
				<verse number="3">Наистина Той обича народа (Си); всички негови светии са в Твои ръце, и те паднаха при Твоите стъпки, за да възприемат думите Ти.</verse>
				<verse number="4">Моисей ни даде закон, наследие за народа на Иакова.</verse>
				<verse number="5">И той беше цар израилски, когато се събираха народните главатари заедно с Израилевите колена.</verse>
				<verse number="6">Да живее Рувим и да не умира, и (Симеон) да бъде многоброен!</verse>
				<verse number="7">А за Иуда каза това: чуй, Господи, гласа на Иуда и доведи го при народа му; да се защити с ръцете си, а Ти бъди помощник против враговете му.</verse>
				<verse number="8">И за Левия каза: Твоят „тумим“ и „урим“ е на светия Ти мъж, когото Ти изкуси в Маса, с когото Ти се препира при водите на Мерива,</verse>
				<verse number="9">който казва за баща си и майка си: „аз на тях не гледам“, и братята си не признава, и синовете си не знае; понеже те, левитите, държат думите Ти и спазват завета Ти,</verse>
				<verse number="10">учат Иакова на Твоите закони, и Израиля на Твоите заповеди, поставят кадиво пред лицето Ти и всесъжение на жертвеника Ти;</verse>
				<verse number="11">благослови, Господи, силата му и бъди благосклонен към работата на ръцете му, порази чреслата на ония, които въстават против него и които го мразят, за да не могат се подигна.</verse>
				<verse number="12">За Вениамина каза: когото Господ обича, той живее у Него безопасно, (Бог) го закриля винаги, и той почива на плещите Му.</verse>
				<verse number="13">За Иосифа каза: да благослови Господ земята му с многожелани дарове небесни, с роса и с дарове на бездната, що долу лежи,</verse>
				<verse number="14">с многожелани плодове от слънцето и многожелани плодове от месечината,</verse>
				<verse number="15">с превъзходни произведения на старите планини и многожеланите дарове от вечните хълмове,</verse>
				<verse number="16">и с многожеланите дарове от земята и от всичко, що я пълни; благословията на Оногова, Който се яви в храстето, да слезе върху главата на Иосифа и върху темето на най-добрия му брат:</verse>
				<verse number="17">якостта му е като на първородно теле, и рогата му са каго рога на бивол; с тях ще избоде всички народи до край-земя: това са десетките хиляди Ефремови, това са хилядите Манасиеви.</verse>
				<verse number="18">За Завулона каза: весели се, Завулоне, в своите пътища, и ти, Исахаре, в своите шатри;</verse>
				<verse number="19">те свикват народа на планината, там колят законни жертви, понеже те се хранят от богатството на морето и от съкровищата, скрити в пясъка.</verse>
				<verse number="20">За Гада каза: благословен да бъде, който разшири Гада; той почива като лъв и съкрушава мишца и глава;</verse>
				<verse number="21">той си избра начатъка на земята, там бе почетен с дял от законодателя, и дойде с народните главатари, и изпълни правдата Господня и съда с Израиля.</verse>
				<verse number="22">За Дана каза: Дан е млад лъв, който избягва из Васан.</verse>
				<verse number="23">За Нефталима каза: Нефталим е сит с благоволение и изпълнен с благословение Господне; морето и юг са негови владения.</verse>
				<verse number="24">За Асира каза: благословен е между синовете Асир, той ще бъде обичен на братята си и в дървено масло ще потопи ногата си;</verse>
				<verse number="25">желязо и мед са ти заворки; като дните ти ще се умножава твоето богатство.</verse>
				<verse number="26">Няма подобен на Бога Израилев, Който в славата Си се понесе по небесата и по облаци, теб на помощ;</verse>
				<verse number="27">древният Бог е (твое) прибежище, и (ти) си под вечни мишци; Той ще прогони враговете пред тебе и ще каже: изтребвай!</verse>
				<verse number="28">Израил живее безопасно, сам; окото на Иакова вижда пред себе си земя, изобилна с жито и вино, и небесата му пущат роса.</verse>
				<verse number="29">Блажен си ти, Израилю! Кой е като тебе, народ пазен от Господа, Който ти е щит закрилник и меч на славата ти? Твоите врагове ти се подмилкват, и ти тъпчиш вратовете им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Т огава Моисей се възкачи от равнините Моавски на планина Нево, навръх Фасга, срещу Иерихон, и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан,</verse>
				<verse number="2">и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,</verse>
				<verse number="3">и южната страна, и равнината, долина на Иерихон, град на палмите, до Сигор.</verse>
				<verse number="4">И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: „на твоето семе ще я дам“; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.</verse>
				<verse number="5">И умря там Моисей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;</verse>
				<verse number="6">и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Ветфегор, и дори до днес никой не знае де е погребан.</verse>
				<verse number="7">Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.</verse>
				<verse number="8">И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея.</verse>
				<verse number="9">И Иисус, син Навинов, изпълни се с дух на премъдрост, защото Моисей бе възложил върху него ръцете си, и му се покоряваха синовете Израилеви и правеха тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="10">И в Израиля нямаше вече такъв пророк, като Моисея, когото Господ знаеше лице с лице,</verse>
				<verse number="11">и по всички личби и чудеса, за които го бе пратил Господ да извърши в Египетската земя над фараона, над всичките му служители и над цялата му земя,</verse>
				<verse number="12">и по силната ръка и по големите чудеса, които Моисей извърши пред очите на цял Израил.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="6">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">След смъртта на Моисея, раб Господен, Господ каза на Навиновия Иисуса, служител Моисеев:</verse>
				<verse number="2">Моисей, Моят раб, умря; затова стани, мини през този Иордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="3">Всяко място, на което стъпят стъпалата на вашите нозе, ви давам, както казах на Моисея:</verse>
				<verse number="4">от пустинята и от тоя Ливан до голямата река, река Ефрат, цялата земя Хетейска, и до голямото море към залез-слънце ще бъдат вашите предели.</verse>
				<verse number="5">Никой не ще устои пред тебе през всички дни на твоя живот; и както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе: няма да отстъпя от тебе и няма да те оставя.</verse>
				<verse number="6">Бъди твърд и храбър, защото ти ще предадеш на тоя народ за владение земята, за която се клех на отците им да им я дам;</verse>
				<verse number="7">само бъди твърд и много храбър, и грижливо пази и изпълнявай целия закон, който ти завеща Моят раб Моисей; не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, та да постъпваш благоразумно във всичките си предприятия.</verse>
				<verse number="8">Да се не отделя от устата ти тая книга на закона; но се поучавай от нея дене и ноще, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея: тогава ти ще имаш сполука в пътищата си и ще постъпваш благоразумно.</verse>
				<verse number="9">Ето, Аз ти заповядвам: бъди твърд и храбър, не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш.</verse>
				<verse number="10">Тогава Иисус заповяда на народните надзорници и рече:</verse>
				<verse number="11">идете по стана и дайте заповед на народа и кажете: приготвяйте си храна за път, защото след три дни ще преминете този Иордан, и ще влезете да превземете земята, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава за наследство.</verse>
				<verse number="12">А на коляното Рувимово, Гадово и на полуколяното Манасиево Иисус каза:</verse>
				<verse number="13">спомнете си, що ви заповяда Моисей, раб Господен, думайки: Господ, Бог ваш, ви успокои и ви даде тази земя;</verse>
				<verse number="14">жените ви, децата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Моисей ви даде отсам Иордан; а вие всички, които можете да воювате, въоръжени тръгнете пред братята си и им помагайте,</verse>
				<verse number="15">докле Господ (Бог ваш) успокои братята ви, както и вас; докле и те наследят земята, която Господ, Бог ваш, им дава; тогава се върнете в наследството си и владейте земята, която Моисей, раб Господен, ви даде отсам Иордан, към изгрев-слънце.</verse>
				<verse number="16">Те отговориха на Иисуса и казаха: всичко, що ни заповядаш, ще сторим, и където и да ни пратиш, ще отидем;</verse>
				<verse number="17">както слушахме Моисея, тъй ще слушаме и тебе; само Господ, Бог твой, да бъде с тебе, както беше с Моисея;</verse>
				<verse number="18">всеки, който се противи на твоята заповед и не послуша думите ти във всичко, каквото и да му заповядаш, ще бъде погубен. Само бъди твърд и храбър!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Иисус, син Навинов, прати тайно от Ситим двама съгледвачи и каза: идете, обгледайте земята и град Иерихон. (Двама момци) отидоха и дойдоха (в Иерихон и влязоха) в къщата на една блудница, на име Раав, и останаха да пренощуват там.</verse>
				<verse number="2">Тогава обадиха на иерихонския цар: ето, някакви си човеци от синовете Израилеви дошли тук нощес, за да обгледат земята.</verse>
				<verse number="3">Иерихонският цар прати да кажат на Раав: предай човеците, които са дошли при тебе и влезли в къщата ти (нощес), понеже са дошли да обгледат цялата земя.</verse>
				<verse number="4">Но жената взе двамата ония човеци, скри ги и каза: идваха, наистина, при мене човеци, ала не зная отде бяха те;</verse>
				<verse number="5">когато пък на мръкване трябваше да се затворят портите, те излязоха; не зная къде отидоха; спуснете се по-скоро подире им, ще ги настигнете.</verse>
				<verse number="6">А сама ги заведе на покрива и ги скри в ленените гръстници, разстлани на покрива ѝ.</verse>
				<verse number="7">Пратените се спуснаха подире им по пътя към Иордан до самия брод, а портите затвориха веднага, след като излезе по тях потерята.</verse>
				<verse number="8">Преди да си легнат да спят, Раав се качи при тях на покрива</verse>
				<verse number="9">и им каза: зная, че Господ е дал вам тая земя, понеже ужас ни облада от вас, и всички жители на тая земя се изплашиха от вас;</verse>
				<verse number="10">защото чухме, как Господ (Бог) изсушил пред вас водата на Червено море, когато сте идели от Египет, и как сте постъпили с двамата аморейски царе отвъд Иордан, Сихона и Ога, които сте погубили;</verse>
				<verse number="11">когато чухме това, сърце ни се сви, и в никого (от нас) дух не остана против вас; защото Господ, Бог ваш, е Бог на небето горе и на земята долу;</verse>
				<verse number="12">и тъй, закълнете ми се в Господа (вашия Бог), че, както аз ви сторих милост, тъй и вие ще сторите милост на бащиния ми дом, и дайте ми верен знак,</verse>
				<verse number="13">че ще запазите живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всички, които са у тях, и ще избавите душите ни от смърт.</verse>
				<verse number="14">Тия човеци ѝ казаха: душата си за вас ще предадем на смърт, стига само (сега) да не издадете това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ние ще бъдем към тебе милостиви и верни.</verse>
				<verse number="15">И тя ги спусна с въже през прозореца, понеже къщата ѝ беше на градската стена, и тя живееше на стената;</verse>
				<verse number="16">и им каза: идете в планината, за да ви не срещне потерята, и крийте се там три дни, докле се върне потерята (тръгнала подир вас); а после си идете по пътя.</verse>
				<verse number="17">А човеците ѝ казаха: ние ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни закле, ако не сториш тъй:</verse>
				<verse number="18">ето, кога дойдем в тая земя, ти превържи това червено въже о прозореца, през който ни спусна, и събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си — цялата си бащина челяд;</verse>
				<verse number="19">и ако някой излезе вън от вратата на своята къща, кръвта му да е върху главата му, и ние (ще бъдем) свободни (от твоята клетва); а който бъде с тебе в къщата (ти), кръвта му да бъде върху нашата глава, ако някоя ръка се докосне до него;</verse>
				<verse number="20">ако пък (някой ни обиди или) издадеш нашето дело, ние тъй също ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ни закле.</verse>
				<verse number="21">Тя отговори: нека бъде според думите ви! И ги пусна, и те си отидоха, а тя превърза о прозореца червеното въже.</verse>
				<verse number="22">Те тръгнаха и отидоха в планината и останаха там три дни, докато се върна потерята. Потерята ги търси по целия път и ги не намери.</verse>
				<verse number="23">Тъй двамата тия човеци си тръгнаха назад, слязоха от планината, преминаха (Иордан) и отидоха при Иисуса, Навинов син, и му разказаха всичко, що им се бе случило.</verse>
				<verse number="24">И казаха на Иисуса: Господ (Бог наш) предаде цялата тая земя в наши ръце, и всички жители на оная земя имат страх пред нас.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Тогава Иисус стана рано сутринта, и потеглиха от Ситим и дойдоха при Иордан, той и всички синове Израилеви, и нощуваха там, преди да го преминат.</verse>
				<verse number="2">След три дни тръгнаха надзорниците по стана</verse>
				<verse number="3">и дадоха на народа заповед, думайки: кога видите ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и свещениците (ни) левити да го носят, потеглете и вие от мястото си и вървете подире им.</verse>
				<verse number="4">Но разстоянието между вас и тях да бъде до две хиляди лакти; не се доближавайте до ковчега, за да знаете пътя, по който ще вървите; защото вие не сте ходили по тоя път ни вчера, ни завчера.</verse>
				<verse number="5">И каза Иисус на народа: очистете се за утре (заран), понеже утре Господ ще извърши между вас чудеса.</verse>
				<verse number="6">На свещениците пък Иисус каза: вземете ковчега на завета (Господен) и тръгнете пред народа. Свещениците взеха ковчега на завета (Господен) и тръгнаха пред народа.</verse>
				<verse number="7">Тогава Господ каза на Иисуса: днес ще почна да те прославям пред очите на всички синове Израилеви, за да узнаят, че, както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе;</verse>
				<verse number="8">а ти дай заповед на свещениците, които носят ковчега на завета, и кажи: щом влезете във водите на Иордан, спрете се в Иордан.</verse>
				<verse number="9">Иисус каза на синовете Израилеви: дойдете насам и чуйте думите на Господа, вашия Бог.</verse>
				<verse number="10">И каза Иисус: от това ще узнаете, че среди вас е живият Бог, Който ще прогони от вас хананейци и хетейци, евейци и ферезейци, гергесейци, аморейци и иевусейци:</verse>
				<verse number="11">ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя ще тръгне пред вас през Иордан;</verse>
				<verse number="12">и вземете си дванайсет човека от колената Израилеви, по един човек от коляно;</verse>
				<verse number="13">и щом нозете на свещениците, които носят ковчега на Господа, Владетеля на цялата земя, стъпят във водата на Иордан, водата иорданска ще пресъхне, а водата, що тече отгоре, ще се спре като стена.</verse>
				<verse number="14">И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Иордан, и свещениците понесоха ковчега на завета (Господен) пред народа,</verse>
				<verse number="15">то, щом тия, които носеха ковчега (на завета Господен), влязоха в Иордан, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха във водата на Иордан (Иордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничната жетва),</verse>
				<verse number="16">водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние, до град Адам, който е до Цартан; а която течеше в морето, що е на равнината, в Солено море, отиде и изчезна.</verse>
				<verse number="17">И народът преминаваше срещу Иерихон; свещениците пък, които носеха ковчега на завета Господен, стояха на сухо посред Иордан с твърда нога. Всички синове Израилеви преминаваха по сухо, докле целият народ премина Иордан.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Когато целият народ премина Иордан, Господ каза на Иисуса:</verse>
				<verse number="2">вземете си от народа дванайсет души, по един човек от коляно,</verse>
				<verse number="3">и дайте им заповед и кажете: вземете си оттука, изсред Иордан, дето са стояли неподвижно нозете на свещениците, дванайсет камъка, пренесете ги със себе си и ги турете на мястото, дето ще пренощувате тая нощ.</verse>
				<verse number="4">Иисус повика дванайсет души, които избра от синовете Израилеви, по един човек от коляно,</verse>
				<verse number="5">и им каза: идете пред ковчега на Господа, вашия Бог, сред Иордан и (вземете оттам и) турете всеки на рамото си по един камък, според броя на колената на синовете Израилеви,</verse>
				<verse number="6">за да бъдат у вас (завинаги) знак: кога ви попитат в по-сетнешно време синовете ви и кажат: „за какво са тия камъни у вас?“ —</verse>
				<verse number="7">ще им кажете: „ за спомен на това, че водата на Иордан се раздели пред ковчега на завета на Господа (Владетеля на цялата земя); когато той преминаваше Иордан, тогава водата иорданска се раздели“; по тоя начин тия камъни ще бъдат (у вас) за синовете Израилеви като паметник вовеки.</verse>
				<verse number="8">И синовете Израилеви сториха тъй, както заповяда Иисус: взеха дванайсет камъни от Иордан, както говори Господ на Иисуса, според броя на колената на синовете Израилеви, и ги пренесоха със себе си на нощувката и ги туриха там.</verse>
				<verse number="9">И (други) дванайсет камъка постави Иисус сред Иордан на мястото, дето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета (Господен). Те са там и до днес.</verse>
				<verse number="10">Свещениците, които носеха ковчега (на завета Господен), стояха сред Иордан, докле не бе свършено (от Иисуса) всичко, що Господ бе заповядал на Иисуса да каже на народа — тъй, както бе завещал Моисей на Иисуса; а в това време народът бързо преминаваше.</verse>
				<verse number="11">Когато целият народ премина (Иордан), тогава премина и ковчегът (на завета) Господен и свещениците пред народа;</verse>
				<verse number="12">и Рувимовите синове и Гадовите синове, и полуколяното Манасиево преминаха, въоръжени пред синовете Израилеви, както им бе говорил Моисей.</verse>
				<verse number="13">До четирийсет хиляди въоръжени за бой преминаха пред Господа на Иерихонските равнини, за да се бият.</verse>
				<verse number="14">В тоя ден Господ прослави Иисуса пред очите на цял Израил, и почнаха да се боят от него, както се бояха от Моисея, през всички дни на живота му.</verse>
				<verse number="15">И каза Господ на Иисуса, думайки:</verse>
				<verse number="16">Заповядай на свещениците, които носят ковчега на откровението, да излязат от Иордан.</verse>
				<verse number="17">Иисус заповяда на свещениците и каза: излезте от Иордан.</verse>
				<verse number="18">И когато свещениците, които носеха ковчега на завета Господен, излязоха от Иордан, и щом стъпалата на нозете им стъпиха на суша, водата на Иордан се спусна по своето място, потече, както вчера и завчера, над всичките си брегове.</verse>
				<verse number="19">И народът излезе от Иордан в десетия ден на първия месец и се разположи на стан в Галгал, на изток от Иерихон.</verse>
				<verse number="20">И дванайсетте камъка, които бяха взели от Иордан, Иисус постави в Галгал</verse>
				<verse number="21">и каза на синовете Израилеви: кога в по-сетнешно време вашите синове попитат бащите си: „какво значат тия камъни?“</verse>
				<verse number="22">кажете на вашите синове: „Израил премина тоя Иордан по сухо“;</verse>
				<verse number="23">защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Иордан за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,</verse>
				<verse number="24">за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Кога всички аморейски царе, които живееха отсам Иордан към морето, и всички ханаански царе, които са при морето, чуха, че Господ (Бог) изсуши водите на Иордан пред синовете Израилеви, докле те преминаваха, тогава им се сви сърцето, (те се ужасиха,) и не остана вече в тях дух против синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="2">В това време Господ каза на Иисуса: направи си остри (каменни) ножове и обрежи синовете Израилеви втори път.</verse>
				<verse number="3">Тогава Иисус си направи остри (каменни) ножове и обряза синовете Израилеви на местността (наречена) Хълм на обрезанието.</verse>
				<verse number="4">Тази е причината, задето Иисус обряза (синовете Израилеви, които тогава се родиха по пътя, и които между излезлите из Египет не бяха тогава обрязани, всичките ги обряза Иисус): целият народ, който бе излязъл из Египет, от мъжки пол, всички способни за война умряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет;</verse>
				<verse number="5">всички излезли бяха обрязани, а всички, които се бяха родили в пустинята по пътя, след излизането из Египет, не бяха обрязани;</verse>
				<verse number="6">защото синовете Израилеви четирийсет (и две) години ходиха по пустинята (затова и мнозина не бяха обрязани), докле измряха всички способни за война, които бяха излезли из Египет, които не послушаха гласа Господен и на които Господ се кле, че няма да видят земята, за която Господ с клетва бе обещал на отците им, да даде нам земята, дето тече мед и мляко,</verse>
				<verse number="7">а вместо тях въздигна синовете им. Тях обряза Иисус, понеже те не бяха обрязани; защото тях, (като родени) по пътя, не обрязваха.</verse>
				<verse number="8">Целият народ, след като бе обрязан, си остана на мястото в стана, докле оздравее.</verse>
				<verse number="9">Тогава Господ рече на Иисуса: сега Аз снех от вас египетския позор. Поради това се и нарича онова място „Галгал“, дори и до днес.</verse>
				<verse number="10">И стояха синовете Израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Иерихонски на четиринайсетия ден на месеца, вечерта;</verse>
				<verse number="11">и на другия ден след Пасха почнаха да ядат от произведенията на тая земя безквасни хлябове и печени зърна в същия оня ден;</verse>
				<verse number="12">а маната престана да пада на другия ден, след като почнаха да ядат от произведенията на земята; и нямаше вече мана у синовете Израилеви: през оная година те ядяха произведенията на Ханаанската земя.</verse>
				<verse number="13">Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели?</verse>
				<verse number="14">Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?</verse>
				<verse number="15">Вождът на воинството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи.</verse>
				<verse number="16">А Иерихон беше укрепен и затворен от страх пред синовете Израилеви; никой не излизаше (от него) и никой не влизаше.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Тогава Господ рече на Иисуса: ето, Аз предавам в ръцете ти Иерихон и царя му и силните люде (в него):</verse>
				<verse number="2">обкръжете града вие всички, способни за война, и обикаляйте града веднъж (на ден); тъй правете шест дена;</verse>
				<verse number="3">и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите;</verse>
				<verse number="4">щом затръби юбилейният рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи, и целият народ ще навлезе (в града, като се спусне) всеки от своето място.</verse>
				<verse number="5">И свика Иисус, син Навинов, свещениците (Израилеви) и им рече: носете ковчега на завета, а седем свещеника да носят седем юбилейни тръби пред ковчега Господен.</verse>
				<verse number="6">И рече (им да кажат) на народа: идете и обиколете града; а въоръжените нека вървят пред ковчега Господен.</verse>
				<verse number="7">Щом Иисус каза на народа, седемте свещеника, които носеха седемте юбилейни тръби пред Господа, тръгнаха и затръбиха (гръмогласно) с тръбите, и ковчегът на завета Господен вървеше след тях;</verse>
				<verse number="8">въоръжените пък вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието.</verse>
				<verse number="9">На народа пък Иисус даде заповед и каза: не викайте и да се не чуе вашият глас, и да не излиза дума из устата ви до оня ден, докле ви не кажа: „викнете!“ и тогава ще викнете.</verse>
				<verse number="10">Тъй ковчегът (на завета) Господен тръгна около града и обиколи веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него.</verse>
				<verse number="11">(На другия ден) Иисус стана сутринта рано, и свещениците понесоха ковчега (на завета) Господен;</verse>
				<verse number="12">и седемте свещеници, които носеха седемте юбилейни тръби, пред ковчега Господен, вървяха и тръбяха с тръбите; въоръжените пък вървяха пред тях; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета) Господен и, вървейки, тръбяха с тръбите.</verse>
				<verse number="13">Тъй и на другия ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Тъй правиха шест дена.</verse>
				<verse number="14">На седмия ден станаха рано, щом се сипна зора, и обиколиха по същия начин града седем пъти; само в тоя ден обиколиха града седем пъти.</verse>
				<verse number="15">Когато седмия път свещениците тръбяха с тръбите, Иисус каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града!</verse>
				<verse number="16">Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (на силите); само блудницата Раав нека остане между живите, тя и всеки, който е в къщата ѝ; защото тя укри пратените, които пращахме;</verse>
				<verse number="17">но вие се пазете от заклетото, за да не подпаднете и сами под заклятие, ако вземете нещо от заклетото, и за да не навлечете върху стана на синовете Израилеви заклятие и да му не причините бедствие;</verse>
				<verse number="18">и всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня.</verse>
				<verse number="19">Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града.</verse>
				<verse number="20">И предадоха на заклятие всичко, що беше в града, — мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, (всичко) с меч изтребиха.</verse>
				<verse number="21">А на двамата момци, които бяха обгледвали земята, Иисус рече: идете в къщата на оная блудница и изведете оттам нея и всички, които са у нея, понеже вие ѝ се заклехте.</verse>
				<verse number="22">Тогава момците, които бяха обгледвали (града), отидоха (в къщата на жената) и изведоха (блудницата) Раав и баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всички, които бяха у нея, и всичките ѝ роднини изведоха и ги туриха вън от израилския стан.</verse>
				<verse number="23">А градът и всичко, що беше в него, с огън изгориха; само среброто и златото, медните и железните съдове предадоха (за да се внесат за Господа) в съкровищницата на дома Господен.</verse>
				<verse number="24">Блудницата Раав пък и бащината ѝ челяд и всички, които бя х а у нея, Иисус остави живи, и тя живее между Израиля доднес, защото укри пратените, които Иисус праща да обгледат Иерихон.</verse>
				<verse number="25">В онова време Иисус се закле и каза: проклет да бъде пред Господа оня, който издигне и построи тоя град Иерихон; върху първородния си син той ще положи основите му и върху най-малкия си син ще постави портите му. (Тъй и направи Азан, родом от Ветил: той го основа върху първородния си син Авирона и върху най-малкия, спасен, постави портите му.)</verse>
				<verse number="26">И Господ беше с Иисуса, и славата му се разнасяше по цяла земя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Но синовете Израилеви сториха (голямо) престъпление и взеха от заклетото. Ахан, син на Хармия, син на Завдия, Заров син, от Иудино коляно, взе от заклетото, и гневът Господен се разпали против синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="2">От Иерихон Иисус изпрати люде в Гай, що е близо до Бет-Авен, на изток от Ветил, и им каза: идете, обгледайте земята. Те отидоха и обгледаха Гай.</verse>
				<verse number="3">И като се върнаха при Иисуса, казаха му: нека не отива целият народ, а да отидат до две или три хиляди души, и ще разбият Гай; не измъчвай целия народ нататък, понеже са малко (там).</verse>
				<verse number="4">И тъй, отидоха там от народа до три хиляди души, но те удариха на бяг пред гайските жители;</verse>
				<verse number="5">гайските жители убиха от тях до трийсет и шест души, преследваха ги от портите до Севарим и ги разбиха при спусъка на планината; от това нещо сърцето на народа се разтопи и стана като вода.</verse>
				<verse number="6">Иисус раздра дрехите си и падна ничком наземи пред ковчега Господен и лежа дори до вечерта, той и старейшините Израилеви, и посипаха с пепел главите си.</verse>
				<verse number="7">И каза Иисус: о, Господи, Владико! защо преведе тоя народ през Иордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейци и да ни погубиш? О, да бяхме си останали и живели отвъд Иордан!</verse>
				<verse number="8">О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред враговете си?</verse>
				<verse number="9">Хананейци и всички жители на страната ще чуят, ще ни заобиколят и ще изтребят името ни от земята. И какво ще сториш тогава за великото Си име?</verse>
				<verse number="10">Господ отговори на Иисуса: стани, защо си паднал ничком?</verse>
				<verse number="11">Израил съгреши, те престъпиха завета Ми, който им бях завещал; взеха от за к летото, от к раднаха, потулиха и туриха между нещата си;</verse>
				<verse number="12">затова синовете Израилеви не можаха да устоят пред враговете си и им обърнаха гръб, понеже те подпаднаха под за к лятие; няма да бъда вече с вас, а к о не отмахнете изсред вас за к летото.</verse>
				<verse number="13">Стани, очисти народа и кажи: очистете се за утре, понеже тъй казва Господ, Бог Израилев: „заклетото е всред тебе, Израилю; затова ти не ще можеш да устоиш пред враговете си, докле не отмахнеш от себе си заклетото“.</verse>
				<verse number="14">Минувайте утре (всички) според колената си; коляното пък, което Господ посочи, нека мине по родове; родът, който Господ посочи, нека мине по челяди; челядта, която посочи Господ, нека мине човек по човек;</verse>
				<verse number="15">който се улови, че е от к раднал от за к летото, не к а с огън изгорят него и всичко негово, задето е престъпил завета Господен и е извършил безза к оние сред Израиля.</verse>
				<verse number="16">Като стана сутринта рано, Иисус заповяда на Израиля да мине според колената си, и посочено бе Иудиното коляно;</verse>
				<verse number="17">после заповяда да минат родовете на Иуда, и посочен бе родът на Зара; заповяда на рода Заров да мине по челяди, и посочена бе челядта Завдиева;</verse>
				<verse number="18">заповяда на челядта му да мине човек по човек, и посочен бе Ахан, син на Хармия, син на Завдия, Заров син, от Иудино коляно.</verse>
				<verse number="19">Тогава Иисус каза на Ахана: синко! въздай слава на Господа, Бога Израилев, изповядай пред Него и ми обади, що си сторил: не крий от мене.</verse>
				<verse number="20">Ахан отговори на Иисуса и каза: истина, аз съгреших пред Господа, Бога Израилев, и направих туй и туй:</verse>
				<verse number="21">между плячката видях една хубава сенаарска дреха, двеста сикли сребро и един къс злато, тежък петдесет сикли; това ми се понрави, и аз го взех; и ето, то е скрито в земята сред шатрата ми и среброто е под него (скрито).</verse>
				<verse number="22">Иисус изпрати човеци, и те се затекоха в шатрата (в стана); и ето, всичко това бе скрито в шатрата му, и среброто под него.</verse>
				<verse number="23">Те взеха това от шатрата, донесоха го при Иисуса и при всички синове Израилеви и туриха пред Господа.</verse>
				<verse number="24">Иисус и всички израилтяни с него взеха Заровия син Ахана, среброто, дрехата, и къса злато, синовете му и дъщерите му, воловете му и ослите му, овците му и шатрата му, и всичко негово, и ги отведоха (с всичко) в долина Ахор.</verse>
				<verse number="25">И каза Иисус: задето навлече върху нас бедствие, Господ напраща върху тебе бедствие в тоя ден. И всички израилтяни го убиха с камъни, изгориха него и нещата с огън, и нахвърлиха върху тях камъни.</verse>
				<verse number="26">И нахвърлиха върху него голяма грамада камъни, която е оцеляла и до днес. След това утихна яростта на гнева Господен. Поради туй онова място се нарича дори до днес „долина Ахор“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Господ каза на Иисуса: не бой се и не се ужасявай; вземи със себе си всички мъже, способни за война, стани, иди към Гай; ето, Аз предавам в ръцете ти гайския цар и народа му, града му и земята му;</verse>
				<verse number="2">направи с Гай и царя му същото, каквото направи с Иерихон и царя му, само плячката и добитъка му си поделете; тури засада зад града.</verse>
				<verse number="3">Иисус и всички мъже, способни за война, станаха да идат към Гай, и избра Иисус трийсет хиляди души храбри и ги изпрати през нощта,</verse>
				<verse number="4">и даде им заповед, като каза: гледайте, вие ще бъдете на засада зад града; не се отдалечавайте от града и бъдете всички готови;</verse>
				<verse number="5">аз пък и всички мъже, които са с мене, ще се приближим до града и щом (жителите гайски) излязат срещу нас, както и по-напред, ние ще побегнем от тях;</verse>
				<verse number="6">те ще се втурнат подире ни, тъй че ние ще ги отвлечем от града, защото те ще кажат: „бягат от нас, както и по-напред“; кога побегнем от тях,</verse>
				<verse number="7">вие станете от засадата и завладейте града, и Господ, Бог ваш, ще го предаде в ръцете ви;</verse>
				<verse number="8">кога превземете града, запалете града с огън, направете според думата Господня; гледайте, аз ви заповядвам.</verse>
				<verse number="9">Тъй ги изпрати Иисус, и те отидоха в засада и заседнаха между Ветил и Гай, на запад от Гай; а Иисус пренощува оная нощ сред народа.</verse>
				<verse number="10">Като стана сутринта рано, Иисус прегледа народа и тръгна той и старейшините Израилеви пред народа за Гай;</verse>
				<verse number="11">и всички мъже, способни за война, които бяха с него, тръгнаха, приближиха се и дойдоха до града (откъм изток, а засадата беше на запад от града),</verse>
				<verse number="12">и разположиха стан на север от Гай, а между тях и Гай имаше долина. След това Иисус взе до пет хиляди души и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града.</verse>
				<verse number="13">И целия стан, който беше на север от града, народът си разположи тъй, че задната част беше на запад от града. А Иисус отиде оная нощ всред долината.</verse>
				<verse number="14">Щом гайският цар видя това, стана рано и излезе веднага с жителите градски против Израиля на бой, той и целият му народ, на определеното място пред равнината; но той не знаеше, че против него има засада зад града (му).</verse>
				<verse number="15">Иисус и цял Израил като че уж разбити от тях, побягнаха към пустинята;</verse>
				<verse number="16">а те извикаха целия народ, който беше в града, за да ги гонят, и, гонейки Иисуса, отдалечиха се от града;</verse>
				<verse number="17">и не остана в Гай и Ветил нито един човек, който да не бе се спуснал подир Израиля; а града си оставиха отворен, гонейки Израиля.</verse>
				<verse number="18">Тогава Господ каза на Иисуса: простри копието, що е в ръката ти, към Гай, понеже Аз ще го предам в ръцете ти (и засадата веднага ще стане от мястото си). Иисус простря към града (ръката си и) копието, що бе в ръката му.</verse>
				<verse number="19">А засадниците станаха веднага от мястото си и се втурнаха, щом той си простря ръката, влязоха в града, превзеха го и начаса предадоха града на огън.</verse>
				<verse number="20">Жителите гайски, като се озърнаха назад, видяха, че от града се дига дим към небето. И нямаше накъде да бягат — нито нататък, нито насам; защото народът, който бягаше към пустинята, обърна се срещу гонителите.</verse>
				<verse number="21">Иисус и цял Израил, като видяха, че засадниците превзеха града и от града се дига дим (към небето), върнаха се и почнаха да убиват гайчани;</verse>
				<verse number="22">а ония от града излязоха против тях тъй, че те се намираха посред израилтяните, от които едни бяха от една страна, а други от друга; тъй ги разбиха, че не оставиха от тях нито един жив, нито избягал;</verse>
				<verse number="23">а гайския цар хванаха жив и го доведоха при Иисуса.</verse>
				<verse number="24">Когато израилтяните избиха всички гайчани на полето, в пустинята, дето ги гониха, и след като те всички до един паднаха от острието на меча, тогава всички израилтяни се върнаха в Гай и го поразиха с острието на меча.</verse>
				<verse number="25">Погиналите в тоя ден мъже и жени, всички гайчани, бяха дванайсет хиляди.</verse>
				<verse number="26">Иисус не свали ръката си, която бе прострял с копието, докле не предаде на заклятие всички гайчани;</verse>
				<verse number="27">само добитъка и плячката от тоя град синовете Израилеви поделиха помежду си, според Господнята дума, която (Господ) бе казал на Иисуса.</verse>
				<verse number="28">Тогава Иисус изгори Гай и го обърна на вечни развалини, на пустиня доднес;</verse>
				<verse number="29">а гайския цар обеси на дърво (и го остави на дървото) до вечерта; след залез-слънце пък Иисус заповяда, та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го пред градските порти, и натрупаха върху му голяма грамада камъни, която е оцеляла и доднес.</verse>
				<verse number="30">Тогава Иисус съгради жертвеник на Господа, Бога Израилев, на планина Гевал,</verse>
				<verse number="31">както Моисей, раб Господен, бе заповядал на синовете Израилеви, за което е писано в книгата на Моисеевия закон, жертвеник от цели камъни, до които не се е допирало желязо; и принесоха върху него всесъжение Господу и извършиха мирни жертви.</verse>
				<verse number="32">И там на камъните (Иисус) написа препис от закона на Моисея, който тоя бе написал пред синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="33">Цял Израил, старейшините му и надзорниците (му) и съдиите му, застанаха от едната и другата страна на ковчега срещу свещениците (и) левитите, които носеха ковчега на завета Господен, — както пришълците, така и природните жители, едната половина от тях при планина Гаризим, а другата половина при планина Гевал, както по-преди Моисей, раб Господен, бе заповядал да се благославя народът Израилев.</verse>
				<verse number="34">След това (Иисус) прочете всички думи на закона, благословията и проклятието, както е писано в книгата на закона;</verse>
				<verse number="35">от всичко, що Моисей бе заповядал (на Иисуса), нямаше ни една дума, която Иисус да не прочете пред цялото Израилско събрание, пред (мъже и) жени и деца и пришълци, които се намираха между тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Като чуха това, всички (аморейски) царе, които бяха отсам Иордан, по планината и равнината и по целия бряг на голямото море, и които бяха близо до Ливан, — хетейци, аморейци, (гергесейци,) хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци,</verse>
				<verse number="2">събраха се заедно, за да се ударят единодушно с Иисуса и Израиля.</verse>
				<verse number="3">Но жителите гаваонски, като чуха, какво бе направил Иисус с Иерихон и Гай,</verse>
				<verse number="4">употребиха хитрост: отидоха та се снабдиха с храна за път и туриха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино;</verse>
				<verse number="5">и обущата на нозете им бяха вехти, закърпени, и дрехите им — вехти; и всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал (и натрошен).</verse>
				<verse number="6">Те дойдоха при Иисуса в стана (израилски) в Галгал и казаха нему и на всички израилтяни: ние сме дошли от много далечна земя; сключете прочее с нас съюз.</verse>
				<verse number="7">А израилтяните отговориха на евейци: вие, може би, живеете близо до нас; как ще сключим с вас съюз?</verse>
				<verse number="8">Те казаха на Иисуса: ние сме твои роби. А Иисус ги попита: кои сте вие и отде сте дошли?</verse>
				<verse number="9">Те му отговориха: от много далечна земя са дошли твоите роби в името на Господа, твоя Бог, защото чухме славата Му и всичко, що Той е направил в Египет,</verse>
				<verse number="10">и всичко, що направи на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Иордан, на есевонския цар Сихона и на васанския цар Ога, който живееше в Астарот (и Едрея).</verse>
				<verse number="11">(Като чуваха това,) старейшините ни и всички жители на нашата страна ни казаха: вземете си в ръце хляб за път, идете насреща им и им кажете: „ние сме ваши роби; сключете прочее с нас съюз“.</verse>
				<verse number="12">Тоя наш хляб взехме от къщите си топъл в деня, когато тръгнахме за към вас, а сега ето, той е изсъхнал и плесенясал;</verse>
				<verse number="13">и тия мехове с вино, които бяхме нови налели, ето скъсаха се; и тия наши дрехи и обуща овехтяха от много дългия път.</verse>
				<verse number="14">Израилтяните взеха хляба им, а Господа не попитаха.</verse>
				<verse number="15">Тогава Иисус сключи с тях мир и тури условие, че ще им запази живота; и началниците на народа им се заклеха.</verse>
				<verse number="16">А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те били техни съседи и живеят близо до тях;</verse>
				<verse number="17">защото Израилевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха): Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Иарим.</verse>
				<verse number="18">(Иисус и) Израилевите синове не ги погубиха, защото (всички) началници на народа бяха им се клели в Господа, Бога Израилев. Затова цялото общество (Израилево) заропта против началниците.</verse>
				<verse number="19">Всички началници казаха на целия народ: клели им сме се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да се докоснем до тях;</verse>
				<verse number="20">а ето какво ще сторим с тях: ще ги оставим живи, за да ни не постигне гняв поради клетвата, с която им се клехме.</verse>
				<verse number="21">И казаха им още началниците: нека живеят, но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. (И целият народ направи) тъй, както им казаха началниците.</verse>
				<verse number="22">Иисус ги повика и попита: защо ни измамихте, като казахте: „ние сме много далеч от вас“, когато вие сте живеели близо до нас?</verse>
				<verse number="23">затова да сте проклети! вечно вие ще бъдете роби, ще сечете дърва и ще носите вода за (мене и за) дома на моя Бог!</verse>
				<verse number="24">Те отговориха на Иисуса и казаха: дошло бе до ушите на твоите роби, че Господ, Бог твой, е заповядал на Своя раб Моисея, да ви даде цялата земя и да погуби (нас и) всички жители на тая земя пред лицето ви; затова ние се много бояхме да не ни вземете живота, и извършихме това;</verse>
				<verse number="25">сега ето, ние сме в твоя ръка: както ти се стори за по-добре и по-справедливо да постъпиш с нас, тъй и постъпи.</verse>
				<verse number="26">И постъпи той с тях тъй: избави ги от ръцете на синовете Израилеви, и те не ги погубиха;</verse>
				<verse number="27">и в оня ден Иисус нареди, те да секат дърва и да носят вода за (цялото) общество и за жертвеника Господен; (поради това гаваонци станаха дървари и водари за жертвеника Божий) дори и доднес, на мястото, което и да избере (Господ).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Когато иерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус превзел Гай и го предал на заклятие, и че е постъпил с Гай и с царя му тъй, както постъпи с Иерихон и царя му, и че гаваонци сключили мир (с Иисуса и) с Израиля и останали между тях,</verse>
				<verse number="2">той се много уплаши, защото Гаваон (беше) голям град, като един от царските градове, и по-голям от Гай, и всичките му жители бяха юнаци.</verse>
				<verse number="3">Поради това иерусалимският цар Адониседек изпрати при хевронския цар Хохама, и при иармутския цар Фирама, и при лахиския цар Яфия, и при еглонския цар Девира да кажат:</verse>
				<verse number="4">дойдете при мене и ми помогнете да съсипем Гаваон, задето е сключил мир с Иисуса и синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="5">Те се събраха и отидоха петимата аморейски царе: иерусалимският цар, хевронският цар, иармутският цар, лахиският цар, еглонският цар, те и всичкото им опълчение, и се разположиха на стан до Гаваон, за да воюват срещу него.</verse>
				<verse number="6">Гаваонци изпратиха до Иисуса в (израилския) стан, в Галгал, да кажат: не оттегляй ръката си от твоите роби; дойди по-скоро при нас, избави ни и ни помогни; защото против нас се събраха всички аморейски царе, които живеят в планините.</verse>
				<verse number="7">Иисус тръгна от Галгал, той и с него всички способни за война, и всички храбри мъже.</verse>
				<verse number="8">Тогава Господ каза на Иисуса: не бой се от тях, защото Аз ги предадох в ръцете ти: никой от тях няма да устои пред лицето ти.</verse>
				<verse number="9">И нападна върху тях Иисус внезапно, (понеже) цялата нощ бе вървял от Галгал.</verse>
				<verse number="10">Господ ги докара в смущение пред израилтяните, и те им нанесоха голямо поражение в Гаваон, гониха ги по пътя към Веторонската височина и ги разбиваха до Азек и до Макед.</verse>
				<verse number="11">А когато бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях от небето големи камъни (градушка) до самия град Азек, и те умираха: умрелите от камъните на градушката бяха по-много, отколкото ония, които синовете Израилеви убиха с меч (в битката).</verse>
				<verse number="12">Иисус извика към Господа в оня ден, в който Господ (Бог) предаде Аморея в ръцете на Израиля, след като ги изби в Гаваон, и те бяха избити пред лицето на синовете Израилеви, и каза пред израилтяните: спри се, слънце, над Гаваон, и ти, месечино, над Айалонската долина!</verse>
				<verse number="13">И слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си. Нали това е писано в книгата на Праведния: слънцето стоеше сред небето и не бързаше да зайде почти цял ден?</verse>
				<verse number="14">Такъв ден не е имало ни преди, ни подир оня, в който Господ (тъй) да е слушал човешки глас. Защото Господ воюваше за Израиля.</verse>
				<verse number="15">След това Иисус и цял Израил с него се върнаха в стана, в Галгал.</verse>
				<verse number="16">А петимата ония царе побягнаха и се скриха в пещерата в Макед.</verse>
				<verse number="17">Когато обадиха на Иисуса и казаха: „намериха се петте царе, те се крият в пещерата в Макед“,</verse>
				<verse number="18">Иисус каза: „привалете големи камъни при входа на пещерата и поставете при нея люде да ги пазят;</verse>
				<verse number="19">а вие не се спирайте (тука), но гонете враговете си, изтребвайте задните части от войската им и не им давайте да отидат по градовете си, понеже Господ, Бог ваш, ги предаде в ръцете ви“.</verse>
				<verse number="20">След като Иисус и синовете Израилеви им нанасяха твърде голямо поражение, и останалите от тях побягнаха в укрепените градове,</verse>
				<verse number="21">целият народ се върна смиром в стана при Иисуса в Макед, и никой не обели зъб против синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="22">Тогава Иисус каза: отворете входа на пещерата и доведете при мене от пещерата петимата царе.</verse>
				<verse number="23">Тъй и сториха: доведоха при него от пещерата петимата царе: иерусалимския цар, хевронския цар, иармутския цар, лахиския цар и еглонския цар.</verse>
				<verse number="24">Когато изведоха тия царе пред Иисуса, Иисус свика всички израилтяни и каза на военачалниците, които бяха ходили с него: приближете се, стъпете с нозете си върху вратовете на тия царе. Те се приближиха и стъпиха с нозете си върху вратовете им.</verse>
				<verse number="25">Иисус им каза: не бойте се и не се ужасявайте, бъдете твърди и храбри; защото тъй ще постъпи Господ с всички ваши врагове, с които ще воювате.</verse>
				<verse number="26">След това Иисус ги удари, уби ги, и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.</verse>
				<verse number="27">При залез-слънце Иисус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, в която се бяха крили, и към входа на пещерата притърколиха големи камъни, които са там и доднес.</verse>
				<verse number="28">В същия ден Иисус превзе Макед и порази с меч (него) и царя му, и предаде на заклятие тях и всичко живо, що се намираше в него: не остави никого, който да оцелее (и да избяга); и с македския цар постъпи тъй, както постъпи с иерихонския цар.</verse>
				<verse number="29">След това потегли Иисус и всички израилтяни с него от Макед за Ливна и воюва против Ливна;</verse>
				<verse number="30">и предаде Господ и нея в ръцете на Израиля, (и превзеха нея) и царя ѝ, и я изтреби Иисус с меч и всичко живо, що се намираше в нея: не остави в нея никого, който да оцелее (и да избяга), а с царя им постъпи тъй, както постъпи с иерихонския цар.</verse>
				<verse number="31">От Ливна потегли Иисус и всички израилтяни с него за Лахис, разположи се пред него на стан и воюва против него;</verse>
				<verse number="32">и предаде Господ Лахис в ръцете на Израиля, и той го превзе на другия ден, и порази с меч него и всичко живо, що беше в него, (и го изтреби) тъй, както постъпи с Ливна.</verse>
				<verse number="33">Тогава на помощ на Лахис дойде газерският цар Хорам; но Иисус порази (с меч) и него и народа му тъй, че не остави от народа никого, който да оцелее (и да избяга).</verse>
				<verse number="34">И потегли Иисус и всички израилтяни с него от Лахис за Еглон, разположиха се пред него на стан и воюваха против него;</verse>
				<verse number="35">(предаде го Господ в ръцете на Израиля) и го превзеха в същия ден и го поразиха с меч, и всичко живо, що се намираше в него в оня ден, той предаде на заклятие, както постъпи с Лахис.</verse>
				<verse number="36">И потегли Иисус и всички израилтяни с него от Еглон за Хеврон и воюваха против него;</verse>
				<verse number="37">превзеха го и поразиха с меч него и царя му, всичките му градове и всичко живо, що се намираше в него; не остави никого, който да оцелее, както постъпи и с Еглон: предаде на заклятие него и всичко живо, що се намираше в него.</verse>
				<verse number="38">После обърна се Иисус и цял Израил с него към Давир и воюва против него;</verse>
				<verse number="39">превзеха него, царя му и всичките му градове, и ги поразиха с меч, и предадоха на заклятие (тях и) всичко живо, що се намираше в него: никого не остави, който да оцелее; както постъпи с Хеврон и царя му, с Ливна и царя ѝ, тъй постъпи и с Давир и царя му.</verse>
				<verse number="40">И порази Иисус цялата планинска и южна земя, низините и земята покрай планините и всичките им царе: не остави никого, който да оцелее, и всичко живо предаде на заклятие, както бе заповядал Господ, Бог Израилев;</verse>
				<verse number="41">порази ги Иисус от Кадес-Варни до Газа и цялата земя Гошен дори до Гаваон;</verse>
				<verse number="42">и всички тия царе и земите им Иисус превзе наведнъж, понеже Господ, Бог Израилев, се сражаваше за Израиля.</verse>
				<verse number="43">След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в стана, в Галгал.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Като чу това асорският цар Иавин, изпрати при мадонския цар Иовава и при шимронския цар, и при ахсафския цар,</verse>
				<verse number="2">и при царете, които живееха на север по планината и по равнината на юг от Хинарот, и по низините, и в Нафот-Дор на запад,</verse>
				<verse number="3">при хананейци, които живееха на изток и към морето, при аморейци и хетейци, при ферезейци и иевусейци, които живееха в планината, и при евейци, които живееха до Ермон, в земята Масиф.</verse>
				<verse number="4">И излязоха те и цялото им опълчение с тях, многоброен народ, който по множество се равняваше на пясъка по морския бряг; и коне и колесници имаше твърде много.</verse>
				<verse number="5">И всички тия царе се събраха, дойдоха и се разположиха на стан заедно при Меромските води, за да се ударят с Израиля.</verse>
				<verse number="6">Но Господ каза на Иисуса: не се бой от тях, защото утре, около това време, ще (ги) предам всички на синовете Израилеви, за да ги избият; а на конете им прережи жилите и колесниците им с огън изгори.</verse>
				<verse number="7">Иисус и с него всички способни за война излязоха внезапно против тях при Меромските води и ги нападнаха.</verse>
				<verse number="8">И Господ ги предаде в ръцете на израилтяните, и те ги разбиха и ги гониха до велики Сидон и до Мисрефот-Маим и до долина Мицфа на изток, и ги избиха, тъй че от тях не остана никой, който да оцелее (и избяга).</verse>
				<verse number="9">И постъпи Иисус с тях тъй, както му каза Господ: на конете им преряза жилите, а колесниците им с огън изгори.</verse>
				<verse number="10">В същото време Иисус, като се върна, превзе Асор и царя му уби с меч (Асор пък беше по-преди глава на всички тия царства);</verse>
				<verse number="11">и избиха с меч всичко живо, що беше в него, като предадоха (всичко) на заклятие: не остана нито една душа; а Асор той с огън изгори.</verse>
				<verse number="12">И всички градове на тия царе Иисус превзе, и царете им с меч изби, като предаде всичко на заклятие, както бе заповядал Моисей, раб Господен;</verse>
				<verse number="13">обаче, ни един от градовете, разположени по хълмовете, израилтяните не изгориха, освен само Асор, който Иисус изгори.</verse>
				<verse number="14">А всичката плячка от тия градове и (всичкия) добитък си разграбиха синовете Израилеви; а всички люде избиха с меч, тъй че всички бяха изтребени: не оставиха (от тях) ни една душа.</verse>
				<verse number="15">Както бе заповядал Господ на Своя раб Моисея, тъй Моисей заповяда на Иисуса, а Иисус тъй и направи: не отстъпи нито от една дума във всичко, що бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="16">Тъй превзе Иисус цялата оная планинска земя, цялата южна земя, цялата земя Гошен и низините, и равнината, и планината Израилева, и низините (покрай планината),</verse>
				<verse number="17">от планина Халак, която се простира към Сеир, до Ваал-Гад в Ливанската долина, при планина Ермон, и всичките им царе хвана, порази ги и изби.</verse>
				<verse number="18">Дълго време Иисус воюва с всички тия царе.</verse>
				<verse number="19">Нямаше (ни един) град, който да сключи мир със синовете Израилеви, освен евейците, жители на Гаваон: всички те с бой превзеха;</verse>
				<verse number="20">защото от Господа беше това, дето те ожесточиха сърцето си и с бой посрещнаха Израиля, — за да бъдат предадени на заклятие и да няма за тях помилване, а да бъдат изтребени тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.</verse>
				<verse number="21">В същото време пристигна Иисус и порази (всички) енакимци на планината, в Хеврон, в Давир, в Анав, по цялата планина Иудина и по цялата планина Израилева; Иисус ги предаде на заклятие с градовете им.</verse>
				<verse number="22">От енакимци не остана (ни един) в земята на синовете Израилеви; останаха само в Газа, в Гет и в Азот.</verse>
				<verse number="23">Тъй превзе Иисус цялата земя, както бе говорил Господ на Моисея, и я предаде Иисус за дял на израилтяните, след като я подели между колената им. И земята се успокои от война.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ето царете на оная земя, които синовете Израилеви поразиха и чиято земя те взеха в наследство отвъд Иордан към изгрев-слънце, от поток Арнон до планина Ермон, и цялата равнина на изток:</verse>
				<verse number="2">Сихон, аморейският цар, който живееше в Есевон и владееше от Ароер, що е при бреговете на поток Арнон, към средата на потока, половината Галаад. до поток Иавок, предел на амонитци,</verse>
				<verse number="3">и равнината дори до самото Хинеретско море на изток и до морето на равнината, Солено море, на изток по пътя за Бет-Иешимот, и на юг — местата при полите на Фасга;</verse>
				<verse number="4">съпределният нему васански цар Ог, последният от рефаимци, който живееше в Астарот и в Едрея,</verse>
				<verse number="5">и владееше планина Ермон и Салха, и цял Васан, до Гесурската и Маахската граница, и половината Галаад, до границата на есевонския цар Сихона.</verse>
				<verse number="6">Моисей, раб Господен, и синовете Израилеви ги убиха; и даде я Моисей, раб Господен, в наследство на коляното Рувимово и Гадово и на полуколяното Манасиево.</verse>
				<verse number="7">И ето царете на земята (Аморейска), които порази Иисус и синовете Израилеви отсам Иордан на запад, от Ваал-Гад в Ливанската долина до планина Халак, която се простира към Сеир, и чиято земя Иисус даде в наследство на колената Израилеви според разделението им,</verse>
				<verse number="8">по планината, по низините, по равнината, по местата, що са покрай планините, в пустинята, и на юг, дето живеят хетейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци:</verse>
				<verse number="9">цар иерихонски, цар на Гай, що е близо до Ветил,</verse>
				<verse number="10">цар иерусалимски, цар хевронски,</verse>
				<verse number="11">цар иармутски, цар лахиски,</verse>
				<verse number="12">цар еглонски, цар газерски,</verse>
				<verse number="13">цар давирски, цар гадерски,</verse>
				<verse number="14">цар на Хорма, цар арадски,</verse>
				<verse number="15">цар на Ливна, цар одоламски,</verse>
				<verse number="16">цар на Макед, цар Ветилски,</verse>
				<verse number="17">цар тапуахски, цар хеферски,</verse>
				<verse number="18">цар афекски, цар шаронски,</verse>
				<verse number="19">цар мадонски, цар асорски,</verse>
				<verse number="20">цар на Шимрон-Мерон, цар ахсавски,</verse>
				<verse number="21">цар таанахски, цар мегидонски,</verse>
				<verse number="22">цар кедески, цар на Иокнеам при Кармил,</verse>
				<verse number="23">цар на Дор при Нафат-Дор, цар на Гоим в Галгал,</verse>
				<verse number="24">цар на Тирца. Всички: трийсет и един царе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Когато Иисус остаря и беше в напреднали години, Господ му каза: ти остаря и си ве ч е в напреднали години, а остава още твърде много земя да се завладява.</verse>
				<verse number="2">Остава тая земя: всички филистимски окръзи и цялата Гесурска (и Хананейска) земя.</verse>
				<verse number="3">От Сихор, който е пред Египет, до границите на Екрон на север, смятат се за ханаански петима филистимски владелци: газският, азотският, аскалонският, гетският, екронският и авейският;</verse>
				<verse number="4">на юг пък цялата Ханаанска земя от Меара Сидонска до Афек, до Аморейските граници,</verse>
				<verse number="5">тъй също земята (Филистимска) Гевла и цял Ливан към изгрев-слънце от Ваал-Гад, що е при планина Ермон, до входа в Емат.</verse>
				<verse number="6">Всички планински жители от Ливан до Мисрефот-Маим, всички сидонци Аз ще изгоня пред синовете Израилеви. Раздели я като дял на Израиля, както ти заповядах;</verse>
				<verse number="7">раздели тая земя като дял на деветте колена и на полуколяното Манасиево (от Иордан до голямото море на запад тям я дай: голямото море ще бъде граница).</verse>
				<verse number="8">А коляното Рувимово и Гадово с другото полуколяно Манасиево, получиха своя дял от Моисея отвъд Иордан, към изгрев-слънце, както им бе дал Моисей, раб Господен,</verse>
				<verse number="9">от Ароер, който е до брега на поток Арнон, и града, който е всред потока, и цялата равнина Медева до Дивон;</verse>
				<verse number="10">тъй също всички градове на аморейския цар Сихона, който царуваше в Есевон до Амонитските граници,</verse>
				<verse number="11">също и Галаад и Гесурската и Маахската област, и цяла планина Ермон и цял Васан до Салха,</verse>
				<verse number="12">цялото царство на Ога Васански, който царуваше в Ащарот и в Едрея. Той едничък оставаше от рефаимци, които Моисей разби и прогони.</verse>
				<verse number="13">Но Израилевите синове не изгониха жителите на Гесур и Мааха (и хананейци), и гесурци и маахци живеят всред Израиля и доднес.</verse>
				<verse number="14">Само на Левиевото коляно не даде дял: жертвите на Господа, Бога Израилев, са негов дял, както му бе казал Господ; (ето границите, които направи Моисей на синовете Израилеви според племената им в Моавските равнини отвъд Иордан, срещу Иерихон:)</verse>
				<verse number="15">на коляното Рувимови синове според племената им Моисей даде дял:</verse>
				<verse number="16">тяхна граница беше Ароер, що е до брега на поток Арнон, и градът, който е всред потока, и цялата равнина при Медева,</verse>
				<verse number="17">Есевон и всичките му градове в равнината, Дивон, Вамот-Ваал и Бет-Ваал-Меон,</verse>
				<verse number="18">Иааца, Кедемот и Мефаат.</verse>
				<verse number="19">Кириатаим, Сивма и Церет-Шахар на планина Емек,</verse>
				<verse number="20">Бет-Фехор и местата при полите на Фасга и Бет-Иешемот,</verse>
				<verse number="21">всички градове в равнината и цялото царство на аморейския цар Сихона, който царуваше в Есевон, и когото уби Моисей, както и мадиамските воеводи Евия и Рехема, и Цури, Хура и Рева, Сихонови князе, които живееха в (оная) земя;</verse>
				<verse number="22">също и предсказвача Валаама, Веоров син, убиха с меч Израилевите синове между убитите от тях.</verse>
				<verse number="23">Границата на Рувимовите синове беше Иордан. Това беше делът на Рувимовите синове според племената им, — градовете и селата им.</verse>
				<verse number="24">Моисей даде дял и на Гадовото коляно на Гадовите синове, според племената им:</verse>
				<verse number="25">тяхна граница беше Иазер и всички галаадски градове и половината от земята на Амоновите синове до Ароер, що е пред Рава,</verse>
				<verse number="26">и земите от Есевон до Рамат-Мицфа и Ветоним и от Маханаим до границите Давирски,</verse>
				<verse number="27">и в долина Бет-Харам, Бет-Нимра, Сокхот и Цафон, остатък от царството на есевонския цар Сихона; негова граница беше Иордан до Хинеретското море отвъд Иордан, към изток.</verse>
				<verse number="28">Това беше делът на Гадовите синове според племената им, — градовете и селата им.</verse>
				<verse number="29">Моисей даде дял и на полуколяното Манасиево, който стана собственост на полуколяното Манасиеви синове, според племената им;</verse>
				<verse number="30">тяхна граница беше: от Маханаим цял Васан, цялото царство на васанския цар Ога и всички селища Иаирови във Васан — шейсет града;</verse>
				<verse number="31">а половината от Галаад, и Астарот, и Едрея, царствени градове на Ога Васански, (бяха дадени) на синовете на Махира, Манасиев син, на половината Махирови синове, според племената им.</verse>
				<verse number="32">Това даде Моисей за дял в Моавските равнини отвъд Иордан, срещу Иерихон към изток.</verse>
				<verse number="33">А на Левиевото коляно Моисей дял не даде: Сам Господ, Бог Израилев, е техен дял, както Той им бе говорил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Ето какво получиха за дял синовете Израилеви в Ханаанската земя и какво им поделиха на дялове свещеник Елеазар и Иисус, син Навинов, и родоначалниците в колената на синовете Израилеви;</verse>
				<verse number="2">на деветте колена и на полуколяното (Манасиево), те деляха по жребие, както бе заповядал Господ чрез Моисея,</verse>
				<verse number="3">защото на двете колена и на полуколяното (Манасиево) Моисей даде дял отвъд Иордан; а на левитите не даде дял между тях,</verse>
				<verse number="4">понеже от Иосифовите синове произлязоха две колена: Манасиево и Ефремово; поради това те и не дадоха на левитите част в земята, (а само) градове за живеене с техните околини за добитъка им и за дру г и техни потреби.</verse>
				<verse number="5">Както бе заповядал Господ на Моисея, тъй и направиха синовете Израилеви, когато деляха на дялове земята.</verse>
				<verse number="6">Иудините синове дойдоха в Галгал при Иисуса. И рече му кенезеецът Халев, Иефониев син: ти знаеш, що говори Господ на Моисея, човека Божий, за мене и за тебе в Кадес-Варни;</verse>
				<verse number="7">аз бях на четирийсет години, когато Моисей, раб Господен, ме праща от Кадес-Варни да обгледам земята, и му донесох за отговор, каквото ми беше на сърце;</verse>
				<verse number="8">братята ми, които ходиха с мене, обезсърчиха народа, но аз точно следвах по Господа, моя Бог;</verse>
				<verse number="9">и кле се Моисей оня ден, думайки: „земята, по която е ходила ногата ти, ще бъде дял за тебе и за децата ти навеки, понеже ти следва точно по Господа, моя Бог“;</verse>
				<verse number="10">и тъй, ето, Господ ме запази жив, както бе говорил; четирийсет и пет години вече се минаха, откогато Господ бе казал на Моисея тия думи, и Израил ходи по пустинята; сега, ето, аз съм на осемдесет и пет години;</verse>
				<verse number="11">но и сега съм толкова крепък, както и тогава, когато ме праща Моисей; колкото сила имах тогава, толкова имам и сега, да воювам, влизам и излизам;</verse>
				<verse number="12">затова, дай ми тая планина, за която бе говорил Господ оня ден; понеже ти чу оня ден, че там (живеят) Енаковите синове, и те имат градове големи и укрепени; може би, Господ (ще бъде) с мене, и аз ще ги изгоня, както е говорил Господ.</verse>
				<verse number="13">Иисус го благослови и даде Хеврон за дял на Иефониевия син Халева (кенезеец).</verse>
				<verse number="14">Тъй Хеврон остана и доднес за дял на Иефониевия син Халева, кенезеец, задето следва точно (заповедта) на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="15">Името на Хеврон по-преди беше Кириат-Арба, както се наричаше един едър човек между синовете Енакови. Тъй земята се успокои от война.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">На коляното Иудини синове, според племената им, се падна такова жребие: за граница с Идумея служеше пустиня Син, на юг, до края на Теман;</verse>
				<verse number="2">тяхна южна граница беше краят на Солено море от залива, който се простира на юг;</verse>
				<verse number="3">на юг тя върви към Акравимско бърдо, преминава Цин, възлиза от юг към Кадес-Варни, преминава Хецрон и като възлиза до Адар, (върви на запад от Кадес) и завива към Каркай,</verse>
				<verse number="4">сетне преминава Ацмон, върви към Египетския поток, тъй че краят на тая граница е морето. Това е южната им граница.</verse>
				<verse number="5">Границата на изток — (цялото) Солено море, до устието на Иордан; а границата на север се почва от залива на морето, от устието на Иордан;</verse>
				<verse number="6">оттука границата възлиза към Бет-Хогла, преминава на север към Бет-Арава и върви нагоре до камъка на Рувимовия син Бохана;</verse>
				<verse number="7">после границата възлиза към Давир от долина Ахор и на север завива към Галгал, който е срещу бърдо Адумим, на юг от потока; оттука границата преминава към водите на Ен-Шемеш и се свършва при Ен-Рогел;</verse>
				<verse number="8">оттука границата върви нагоре към долината на Еномовия син, на юг от Иевус, който е Иерусалим; и границата възлиза по върха на планината, що е на запад срещу Еномова долина, в края на Рефаимска долина към север;</verse>
				<verse number="9">от върха на планината границата завива към извора на водите Нефтоах и върви към градовете на планина Ефрон; и границата завива към Ваал, който е Кириат-Иарим;</verse>
				<verse number="10">сетне границата завива от Ваал към морето (и върви) към планина Сеир, върви на север от планина Иеарим, к оято е Кесалон, слиза к ъм Ветсамис и преминава през Тимна;</verse>
				<verse number="11">отту к а границата върви на север от Е к рон; границата завива к ъм Шикарон, преминава през планината на (земя) Ваал и стига до Иавнеил; и границата се завършва при морето. Западна граница е голямото море.</verse>
				<verse number="12">Това са околовръстните граници на Иудините синове с племената им.</verse>
				<verse number="13">И на Иефониевия син Халева (Иисус) даде една част между Иудините синове, както Господ бе заповядал Иисусу; (и даде му Иисус) Кириат-Арба, т. е. града на Арба, баща Енаков; това е г рад Хеврон.</verse>
				<verse number="14">(Иефониевият син) Халев изгони оттам тримата Енакови синове: Шешая, Ахимана и Талмая, Енакови деца.</verse>
				<verse number="15">Оттам (Халев) отиде против жителите на Давир (попреди Давир се наричаше Кириат-Сефер).</verse>
				<verse number="16">И каза Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.</verse>
				<verse number="17">И превзе го Хотониил, (малкият) син на Кеназа, брат Халевов, и той му даде дъщеря си Ахса за жена.</verse>
				<verse number="18">Когато тя да замине, получиха я да поиска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?</verse>
				<verse number="19">Тя отговори: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И той ѝ даде горните извори и долните извори.</verse>
				<verse number="20">Ето делът на коляното Иудини синове, според племената им.</verse>
				<verse number="21">Откъм края на коляното Иудини синове градове, съседни с Идумея, на юг бяха: Кавцеил, Едер и Иагур,</verse>
				<verse number="22">Кина, Димона, Адада,</verse>
				<verse number="23">Кедес, Асор и Итнан,</verse>
				<verse number="24">Зиф, Телем и Валот,</verse>
				<verse number="25">Хацор-Хадата, Кириат, Хецрон, иначе Хацор,</verse>
				<verse number="26">Амам, Шема и Молада,</verse>
				<verse number="27">Хацар-Гада, Хешмон и Вет-Палет,</verse>
				<verse number="28">Хацар-Шуал, Вирсавия и Винотея, (и селата им и околините им),</verse>
				<verse number="29">Ваала, Иим и Ацем,</verse>
				<verse number="30">Елтолад, Кесил и Хорма,</verse>
				<verse number="31">Циклаг, Мадмана и Сансана,</verse>
				<verse number="32">Леваот, Шелихим, Аин и Римон: всичко двайсет и девет града със селата им.</verse>
				<verse number="33">В низините: Ещаол, Цора и Ашна,</verse>
				<verse number="34">Заноах, Ен-Ганим, Тапуах и Хаенам,</verse>
				<verse number="35">Иармут, Одолам, (Немра,) Сохо и Азека,</verse>
				<verse number="36">Шаараим, Адитаим, Гедера или Гедеротаим; четиринайсет града със селата им.</verse>
				<verse number="37">Ценан, Хадаша, Мигдал, Гад,</verse>
				<verse number="38">Дилеан, Мицфе и Иоктеил,</verse>
				<verse number="39">Лахис, Воцкат и Еглон,</verse>
				<verse number="40">Хабон, Лахмас и Хитлис,</verse>
				<verse number="41">Гедерот, Бет-Дагон, Наема и Макед; шестнайсет града със селата им.</verse>
				<verse number="42">Ливна, Етер и Ашан,</verse>
				<verse number="43">Ивтах, Ашна и Нецив,</verse>
				<verse number="44">Кеила, Ахзив и Мареша (и Едом): девет града със селата им.</verse>
				<verse number="45">Екрон с подчинените нему градове и селата му,</verse>
				<verse number="46">и от Екрон към морето всичко, що се намира около Азот, със селата им.</verse>
				<verse number="47">Азот, подчинените нему градове и селата му, Газа, подчинените ней градове и селата ѝ, до самия Египетски поток и до голямото море, което е предел.</verse>
				<verse number="48">По планините: Шамир, Иатир и Сохо,</verse>
				<verse number="49">Дана, Кириат-Сана, иначе Давир,</verse>
				<verse number="50">Анат, Ещемо и Аним,</verse>
				<verse number="51">Гошен, Холон и Гило: единайсет града със селата им.</verse>
				<verse number="52">Арав, Дума и Ешан,</verse>
				<verse number="53">Ианум, Бет-Тапуах и Афека,</verse>
				<verse number="54">Хумта, Кириат-Арба, иначе Хеврон, и Цихор: девет града със селата им.</verse>
				<verse number="55">Маон, Кармил, Зиф и Юта,</verse>
				<verse number="56">Изреел, Иокдам и Заноах,</verse>
				<verse number="57">Каин, Гива и Тимна: десет града със селата им.</verse>
				<verse number="58">Халхул, Бет-Цур и Гедор,</verse>
				<verse number="59">Маарат, Бет-Анот и Елтекон: шест града със селата им (Теко, Ефрата, иначе Витлеем, Фагор, Етам, Кулон, Татами, Сорес, Карем, Галим, Ветир и Манохо: единайсет града със селата им).</verse>
				<verse number="60">Кириат-Ваал, иначе Кириат-Иарим, и Арава: два града със селата (и околините).</verse>
				<verse number="61">В пустинята: Бет-Арава, Мидин и Секаха,</verse>
				<verse number="62">Нившан, Ир-Мелах и Ен-Геди: шест града със селата им.</verse>
				<verse number="63">Но Иудините синове не можаха да изгонят иевусейци, жители на Иерусалим, и затова иевусейци живеят със синовете на Иуда в Иерусалим дори доднес.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">После се падна жребието на Иосифовите синове: от Иордан при Иерихон, към Иерихонските води на изток, пустинята, която се простира от Иерихон към Ветилската планина;</verse>
				<verse number="2">от Ветил границата върви към Луз и преминава към предела Архи до Атарот,</verse>
				<verse number="3">спуска се към морето, към границата на Иафлет, до границата на долни Бет-Орон и до Газер и се свършва при морето.</verse>
				<verse number="4">Това получиха за дял Иосифовите синове Манасия и Ефрем.</verse>
				<verse number="5">Границата на Ефремовите синове според племената им беше тая: откъм изток граница на техния дял беше Атарот-Адар до горни Бет-Орон (и Газара);</verse>
				<verse number="6">после границата върви към морето на север от Михметат, завива на изток към Таанат-Силом и го минава източно до Ианох;</verse>
				<verse number="7">от Ианох, като слиза към Атарот и Наарат, допира до Иерихон и стига до Иордан;</verse>
				<verse number="8">от Тапуах границата върви към морето, към поток Кана, и се свършва при морето. Това е делът на коляното Ефремови синове, според племената им.</verse>
				<verse number="9">Имаше отделени градове за Ефремовите синове и в дяла на Манасиевите синове, — и всички тия градове бяха със селата си.</verse>
				<verse number="10">Но (Ефремовци) не изгониха хананейците, които живееха в Газер; затова хананейци живеят между Ефремовци до днес и им плащат данък. (Най-сетне дойде египетският цар-фараон, превзе града, и с огън го изгори, а хананейци и ферезейци и жителите на Газер бидоха избити, и фараонът го даде вено на дъщеря си.)</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И падна се жребието на коляното на Манасия, защото той беше Иосифов първороден син. На Манасиевия първороден син Махира, баща на Галаада, който беше храбър в битка, се падна Галаад и Васан.</verse>
				<verse number="2">Паднаха се дялове и на другите Манасиеви синове, според племената им; и на синовете Авиезерови, и на синовете Хелекови, и на синовете Асриилови, и на синовете Шехемови, и на синовете Хеферови, и на синовете Шемидови. Това са децата от мъжки пол на Иосифовия син Манасия, според племената им.</verse>
				<verse number="3">Салпаад пък, син на Хефера, който беше син на Галаада, а тоя — син на Махира, Манасиев син, нямаше синове, а (само) дъщери. Ето имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца.</verse>
				<verse number="4">Те дойдоха при свещеник Елеазара и при Иисуса, син Навинов, и при началниците, и рекоха: Господ бе заповядал на Моисея да ни даде дял между нашите братя. И даде им се дял, по заповедта Господня, между братята на баща им.</verse>
				<verse number="5">И паднаха се на Манасия десет части, освен земята Галаадска и Васанска отвъд Иордан;</verse>
				<verse number="6">защото дъщерите (на синовете) на Манасия получиха дял между синовете му, а Галаадската земя се падна на останалите Манасиеви синове.</verse>
				<verse number="7">Границата (на синовете) Манасиеви върви от Асир към Михметат, който е срещу Сихем; оттука границата върви надясно към жителите на Ен-Тапуах.</verse>
				<verse number="8">Земята Тапуах се падна на Манасия, а градът Тапуах при Манасиевата граница — на Ефремовите синове.</verse>
				<verse number="9">Оттука границата слиза към поток Кана, на юг от потока. Тия градове принадлежат на Ефрема, макар и да са между градовете на Манасия. Манасиевата граница е на север от потока и се свършва при морето.</verse>
				<verse number="10">Което е на юг, то е Ефремово, а което е на север, то е Манасиево; морето пък беше тяхна граница; с Асира се допираха откъм север и с Исахара откъм изток.</verse>
				<verse number="11">На Манасия принадлежаха в земите на Исахара и Асира: Бет-Сан и подчинените нему селища, Ивлеам и подчинените нему селища, жителите на Дор и подчинените нему селища, жителите на Ен-Дор и подчинените нему селища, жителите на Таанах и подчинените нему селища, жителите на Мегидон и подчинените нему селища и третата част от Нафет (със селата му).</verse>
				<verse number="12">Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тия градове, и хананейци останаха да живеят в тая земя.</verse>
				<verse number="13">Когато пък Израилевите синове се заселиха, направиха хананейците свои поданици, ала да ги изгонят — не ги изгониха.</verse>
				<verse number="14">Иосифовите синове говориха на Иисуса и казаха: защо ни даде за наследство едно жребие и един дял, когато ние сме многолюдни, понеже тъй ни е благословил Господ?</verse>
				<verse number="15">Иисус им отговори: ако сте многолюдни, идете в горите и там, в земята на ферезейци и рефаимци, си разчистете (място), щом планината Ефремова ви е тясна.</verse>
				<verse number="16">Иосифовите синове казаха: планината не ще можем удържа, защото хананейците, които живеят в долината, имат железни колесници, както тия, които са в Бет-Сан и в подчинените нему селища, тъй и ония, които са в Изреелската долина.</verse>
				<verse number="17">Но Иисус каза на Иосифовия дом, на Ефрема и Манасия: ти си многолюден и имаш голяма сила; не само едно жребие ще имаш:</verse>
				<verse number="18">и планината ще бъде твоя, и тая гора; ти ще я разчистиш, и тя ще бъде твоя до самия си край; понеже ти ще изгониш хананейци, макар те и да имат железни колесници, макар и да са силни (ти ще им надвиеш).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Цялото общество Израилеви синове се събра в Силом, и поставиха там скинията на събранието, понеже земята бе покорена от тях.</verse>
				<verse number="2">А от синовете Израилеви оставаха седем колена, които още не бяха получили своя дял.</verse>
				<verse number="3">И каза Иисус на Израилевите синове: докога ще стоите небрежни, та не отидете да завладеете земята, която ви даде Господ, Бог на отците ви?</verse>
				<verse number="4">Дайте от себе си по троица от коляно; аз ще ги изпратя, и те ще станат, ще изходят земята и ще я опишат, според както ще трябва да им се раздели на дялове, и ще дойдат при мене;</verse>
				<verse number="5">нека я разделят на седем дяла: Иуда нека остане в пределите си на юг, а домът Иосифов да остане в пределите си на север;</verse>
				<verse number="6">а вие начертайте земята на седем дяла и ми представете тук; аз ще ви хвърля жребие тук пред лицето на Господа, нашия Бог;</verse>
				<verse number="7">а за левитите няма част между вас, понеже свещенството Господне е техен дял; Гад пък, Рувим и полуколяното Манасиево получиха отвъд Иордан, на изток, своя дял, който им даде Моисей, раб Господен.</verse>
				<verse number="8">Тия люде станаха и отидоха. А на отишлите да описват земята Иисус даде такава заповед: идете, обходете земята, начертайте я и се върнете при мене; аз пък тук ще ви хвърля жребие пред лицето Господне, в Силом.</verse>
				<verse number="9">Те отидоха, изходиха земята (обгледаха я) и я начертаха на книга, според градовете ѝ, на седем дяла, и дойдоха при Иисуса в стана, в Силом.</verse>
				<verse number="10">Иисус им хвърли жребие в Силом пред Господа, и раздели там Иисус земята между синовете Израилеви, според както се деляха.</verse>
				<verse number="11">(Първо) жребие излезе за коляното Вениаминови синове, според племената им. Според жребието границата им минаваше между синовете Иудини и между синовете Иосифови;</verse>
				<verse number="12">границата им на север се почва при Иордан, минава край Иерихон от север, възлиза по планината на запад и се свършва в пустиня Бетавен;</verse>
				<verse number="13">оттам границата отива към Луз, на юг от Луз, иначе Ветил, и границата слиза към Атарот-Адар, към планината, която е на юг от долни Бет-Орон;</verse>
				<verse number="14">после границата завива и се спуска към морската страна на юг от планината, която е на юг пред Бет-Орон и се свършва при Кириат-Ваал, иначе Кириат-Иарим, град на Иудините синове. Това е западната страна.</verse>
				<verse number="15">На юг пък от Кириат-Иарим границата отива към морето и стига до водния извор Нефтоах;</verse>
				<verse number="16">после границата слиза към края на планината, к оято е пред долината на Еномовия син, в долината на рефаимци, на север, слиза по долината на Енома към юг на Иевус и отива к ъм Ен-Рогел;</verse>
				<verse number="17">сетне завива от север, отива към Ен-Шемеш, върви к ъм Гелилот, който е срещу бърдо Адумим, и слиза към камъка на Рувимовия син Бохана;</verse>
				<verse number="18">после минава близо до равнината на север и слиза в равнината;</verse>
				<verse number="19">отту к а границата минава край Бет-Хогла на север и се свършва при северния залив на Солено море, при южния край на Иордан. Това е южната граница. От изток пък за граница служи Иордан.</verse>
				<verse number="20">Ето делът на Вениаминовите синове, с околовръстните му граници според племената им.</verse>
				<verse number="21">На коляното Вениаминови синове, според племената им, принадлежаха тия градове: Иерихон, Бет-Хогла и Емек-Кециц,</verse>
				<verse number="22">Бет-Арава, Цемараим и Ветил,</verse>
				<verse number="23">Авим, Фара и Офра,</verse>
				<verse number="24">Кефар-Амонай, Афни и Гева: дванайсет града със селата им;</verse>
				<verse number="25">Гаваон, Рама и Берот,</verse>
				<verse number="26">Мицфе, Кефира и Моца,</verse>
				<verse number="27">Рекем, Ирфеил и Тарала,</verse>
				<verse number="28">Цела, Елеф и Иевус, иначе Иерусалим, Гивеат и Кириат: четиринайсет града със селата им. Това е делът на Вениаминовите синове, според племената им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Второто жребие излезе за Симеона, за коляното Симеонови синове, според племената им; и делът им беше всред дела на Иудините синове.</verse>
				<verse number="2">В дела им бяха: Вирсавия или Шева, Молада,</verse>
				<verse number="3">Хасар-Шуал, Вала и Ацем,</verse>
				<verse number="4">Елтолад, Ветул и Хорма,</verse>
				<verse number="5">Циклаг, Бет-Маркавот и Хацар-Суса,</verse>
				<verse number="6">Бет-Леваот и Шарухен: тринайсет града със селата им;</verse>
				<verse number="7">Аин, Римон, Етер и Ашан: четири града със селата им,</verse>
				<verse number="8">и всички села около тия градове дори до Ваалат-Беер, или до южна Рама. Това е делът на коляното Симеонови синове, според племената им.</verse>
				<verse number="9">От дела на Иудините синове бе отделено наследство (за коляното) на Симеоновите синове. Понеже делът на Иудините синове беше твърде голям за тях, то Симеоновите синове получиха наследство всред техния дял.</verse>
				<verse number="10">Третото жребие се падна на Завулоновите синове, според племената им и границата на техния дял се простираше до Сарид;</verse>
				<verse number="11">границата им възлиза към морето и Марала и се допира до Дабешет и се допира до потока, който е пред Иокнеам;</verse>
				<verse number="12">от Сарид отива назад към изток, дето слънце изгрява, до границата на Кислот-Тавор; оттук отива към Даврат и възлиза към Иафия;</verse>
				<verse number="13">оттам минава на изток в Гет-Хефер, в Иту-Кацин, и отива към Римон, Митоар и Нея;</verse>
				<verse number="14">от север границата завива към Ханатон и се свършва с долина Ифтах-Ел;</verse>
				<verse number="15">по-нататък обхваща: Катаф, Нахалал, Шимрон, Идеала и Витлеем: дванайсет града със селата им.</verse>
				<verse number="16">Това е делът на Завулоновите синове, според племената им; това са градовете и селата им.</verse>
				<verse number="17">Четвъртото жребие излезе за Исахара, за Исахаровите синове, според племената им;</verse>
				<verse number="18">тяхна граница беше: Изреел, Кесулот и Сунем,</verse>
				<verse number="19">Хафараим, Шион и Анахарат,</verse>
				<verse number="20">Равит, Кишион и Авец,</verse>
				<verse number="21">Ремет, Ен-Ганим, Ен-Хада и Бет-Пацец;</verse>
				<verse number="22">границата се допира до Тавор, Шахацима и Ветсамис, и се свършва при Иордан: шестнайсет града със селата им.</verse>
				<verse number="23">Това е делът на коляното Исахарови синове, според племената им; това са градовете и селата им.</verse>
				<verse number="24">Петото жребие излезе за коляното Асирови синове, според племената им;</verse>
				<verse number="25">тяхна граница бяха: Хелкат, Хали, Ветен и Ахсаф,</verse>
				<verse number="26">Аламелех, Амад и Мишал; границата се допира до Кармил откъм запад и до Шихор-Ливнат;</verse>
				<verse number="27">после отива назад към изгрев-слънце във Вет-Дагон, допира се до Завулон и до долина Ифтах-Ел от север (влиза в пределите на Асата) в Бет-Емек и Нейел, и отива при Кавул, отляво;</verse>
				<verse number="28">по-нататък обхваща: Еврон, Рехов, Хамон и Кана, до великий Сидон;</verse>
				<verse number="29">после границата се връща към Рама до укрепения град Тир, завива към Хоса, и се свършва при морето, в градец Ахзив;</verse>
				<verse number="30">по-нататък обхваща: Ума, Афек и Рехов: двайсет и два града със селата им.</verse>
				<verse number="31">Това е делът на коляното Асирови синове, според племената им; това са градовете и селата им.</verse>
				<verse number="32">Шесто жребие излезе за Нефталимовци, за синовете на Нефталима, според племената им;</verse>
				<verse number="33">границата им върви от Хелев (и) от дъбравата, що е в Цананим, към Адами-Некев и Иавнеил, до Лакум, и се свършва при Иордан;</verse>
				<verse number="34">оттук границата завива на запад към Азнот-Тавор и оттам отива към Хукок, и се допира до Завулон от юг, допира се и до Асир, от запад, и до Иуда при Иордан, откъм изгрев-слънце.</verse>
				<verse number="35">Укрепени градове бяха: Цидим, Цер, Хамат, Ракат и Хинерет,</verse>
				<verse number="36">Адама, Рама и Асор,</verse>
				<verse number="37">Кедес, Едрея и Ен-Хацор.</verse>
				<verse number="38">Иреон, Мигдал-Ел, Хорем, Бет-Анат и Ветсамис: деветнайсет града със селата им.</verse>
				<verse number="39">Това е делът на коляното Нефталимови синове, според племената им; това са градовете и селата им.</verse>
				<verse number="40">За коляното Данови синове, според племената им, излезе седмо жребие:</verse>
				<verse number="41">граница на техния дял бяха: Цора, Ещаол и Ир-Шемеш,</verse>
				<verse number="42">Шалавин, Айалон и Итла,</verse>
				<verse number="43">Елон, Тимната и Екрон,</verse>
				<verse number="44">Елтеке, Гиветон и Ваалат,</verse>
				<verse number="45">Ихуд, Бене-Верак и Гад-Римон,</verse>
				<verse number="46">Ме-Иаркон и Ракон с граница близо до Иопия. И делът на Дановите синове излезе малък за тях.</verse>
				<verse number="47">Тогава Дановите синове подигнаха война против Ласем, превзеха го и го поразиха с меч, завладяха го и се поселиха в него, и Ласем нарекоха Дан, по името на баща си Дана. (Аморейци оставаха да живеят в Елом и Саламин, но ръката Ефремова ги надви, и те станаха негови данници.)</verse>
				<verse number="48">Това е делът на коляното Данови синове, според племената им: това са градовете и селата им. (Дановите синове не изтребиха аморейци, които ги бяха стеснили в планината, и аморейци не им даваха да слизат в долината и отнеха им техния дял.)</verse>
				<verse number="49">След като свършиха дележа на земята, според границите ѝ, синовете Израилеви дадоха между тях си дял на Иисуса, син Навинов:</verse>
				<verse number="50">по заповед Господня дадоха му град Тамнат-Сараи, който той искаше, на Ефремова планина; и той си съгради град и живееше в него.</verse>
				<verse number="51">Това са дяловете, които свещеник Елеазар, Иисус, син Навинов, и отценачалниците поделиха между колената на синовете Израилеви, по жребие, в Силом, пред лицето Господне, при входа на скинията на събранието. И свършиха с дележа на земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">И рече Господ на Иисуса, думайки:</verse>
				<verse number="2">кажи на синовете Израилеви: отредете си градове за убежище, за което ви говорих чрез Моисея,</verse>
				<verse number="3">за да може да забягва там убиец, който е убил човек по погрешка, без умисъл; нека (тия градове) ви бъдат убежища (за да не умре убиецът) от отмъстителя за кръв (преди да излезе на съд пред общината).</verse>
				<verse number="4">И който забегне в един от тия градове, нека застане при портите на града и високо да разкаже делото си на градските стареи; те да го приемат при себе си в града и да му дадат място, за да живее при тях;</verse>
				<verse number="5">и когато отмъстителят за кръв го сподири, те не бива да предават убиеца в ръцете му, защото той е убил ближния си без умисъл и не е имал към него омраза ни вчера, ни завчера;</verse>
				<verse number="6">нека си живее в оня град, докле излезе на съд пред общината, докле умре великият свещеник, който бъде в ония дни. А после нека убиецът се върне и отиде в града си и у дома си, в града, отдето е избягал.</verse>
				<verse number="7">И отредиха Кедес в Галилея, в Нефталимова планина, Сихем в Ефремова планина, и Кириат-Арба, инак Хеврон, в Иудина планина;</verse>
				<verse number="8">отвъд Иордан, срещу Иерихон на изток, отредиха: Бецер в пустинята, в равнината, от Рувимово коляно, Рамот в Галаад, от Гадово коляно, и Голан във Васан, от Манасиево коляно;</verse>
				<verse number="9">тия градове бидоха отредени за всички Израилеви синове и за пришълците, които живеят между тях, за да забягва там всеки, който по погрешка е убил човек, за да не умре от ръката на отмъстителя за кръв, преди да излезе (на съд) пред общината.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Левитските родоначалници дойдоха при свещеник Елеазара, при Иисуса, сина Навинов, и при родоначалниците на Израилевите синове,</verse>
				<verse number="2">и им говориха в Силом, в Ханаанската земя, като казаха: Господ бе заповядал чрез Моисея да ни дадете градове за живеене и околините им за добитъка ни.</verse>
				<verse number="3">И синовете Израилеви дадоха на левитите от дяловете си, според заповедта Господня, тия градове с околините им.</verse>
				<verse number="4">Излезе жребие за Каатовите племена и по жребие се паднаха на синовете на свещеник Аарона, които бяха левити, тринайсет града — от Иудино коляно, от Симеоново коляно и от Вениаминово коляно;</verse>
				<verse number="5">а на останалите Каатови синове се паднаха по жребие от племената на Ефремово коляно, от Даново коляно и от полуколяното Манасиево — десет града;</verse>
				<verse number="6">на Гирсоновите синове по жребие се паднаха от племената на Исахарово коляно, от Асирово коляно, от Нефталимово коляно и от полуколяното Манасиево във Васан — тринайсет града;</verse>
				<verse number="7">на Мерариевите синове, според племената им, от Рувимово коляно, от Гадово коляно и от Завулоново коляно — дванайсет града.</verse>
				<verse number="8">Синовете Израилеви дадоха на левитите тия градове с околините им по жребие, както бе заповядал Господ чрез Моисея.</verse>
				<verse number="9">От коляното Иудини синове и от коляното Симеонови синове (и от коляното Вениаминови синове) дадоха именуваните тук градове:</verse>
				<verse number="10">на Аароновите синове, от племената Каатови, от синовете Левиеви, (понеже тяхното жребие беше първо,)</verse>
				<verse number="11">дадоха Кириат-Арба, сиреч града на Арба, Енаков баща, инак град Хеврон, в Иудина планина, заедно с околините му;</verse>
				<verse number="12">а нивите на тоя град и селата му дадоха да г и владее Иефониевият син Халев.</verse>
				<verse number="13">И тъй, на свещеник-Аароновите синове дадоха град Хеврон с околината му, град за убежище на убийци, Ливна с околината ѝ,</verse>
				<verse number="14">Иатир с околината му, Ещмо с околината му,</verse>
				<verse number="15">Холон с околината му, Давир с околината му,</verse>
				<verse number="16">Аин с околината му, Юта с околината ѝ, Бет-Шемеш с околината му — девет града от тия две колена;</verse>
				<verse number="17">а от Вениаминово коляно: Гаваон с околината му, Гева с околината ѝ,</verse>
				<verse number="18">Анатот с околината му, Алмон с околината му — четири града.</verse>
				<verse number="19">Всички градове на синовете Ааронови, свещениците, са тринайсет града с околините им.</verse>
				<verse number="20">И на племената от Каатовите синове, левитите, — на останалите от Каатовите синове, според тяхното жребие се паднаха градове от коляното Ефремово:</verse>
				<verse number="21">дадоха им Сихем с околината му, град за убежище на убийци, в Ефремова планина, Гезер с околината му,</verse>
				<verse number="22">Кивцаим с околината му, Бет-Орон с околината му — четири града;</verse>
				<verse number="23">от Даново коляно: Елтеке с околината му, Гиветон с околината му,</verse>
				<verse number="24">Айалон с околината му, Гат-Римон с околината му — четири града;</verse>
				<verse number="25">от полуколяното Манасиево: Таанах с околината му, Гат-Римон с околината му — два града.</verse>
				<verse number="26">Всички градове, които се паднаха на останалите Каатови синове, са десет града с околините им.</verse>
				<verse number="27">А на Гирсоновите синове от левитските племена дадоха: от полуколяното Манасиево Голан, с околината му, град за убежище на убийци, във Васан, и Беещера с околината ѝ — два града;</verse>
				<verse number="28">от Исахарово коляно: Кишион с околината му, Даврат с околината му,</verse>
				<verse number="29">Иармут с околината му, Ен-Ганим с околината му — четири града;</verse>
				<verse number="30">от Асирово коляно: Мишал с околината му, Авдон с околината му,</verse>
				<verse number="31">Хелкат с околината му, Рехов с околината му — четири града;</verse>
				<verse number="32">от Нефталимово коляно: Кедес с околината му, — град за убежище на убийци, в Галилея, Хамот-Дор с околината му, Картан с околината му — три града.</verse>
				<verse number="33">Всички градове, които се паднаха на Гирсоновите синове, според племената им, са тринайсет града с околините им.</verse>
				<verse number="34">На останалите левити, именно на племената от Мерариевите синове, дадоха от Завулоново коляно Иокнеам с околината му, Карта с околината ѝ,</verse>
				<verse number="35">Димна с околината ѝ, Нахалал с околината му — четири града;</verse>
				<verse number="36">(отвъд Иордан срещу Иерихон) от Рувимово коляно (бе даден градът за убежище на убийци) Бецер (в пустиня Мисор) с околината му, Иааца с околината ѝ,</verse>
				<verse number="37">Кедемот с околината му, Мефаат с околината му — четири града;</verse>
				<verse number="38">от Гадово коляно: Рамот с околината му, град за убежище на убийци, в Галаад, Маханаим с околината му,</verse>
				<verse number="39">Есевон с околината му, Иазер с околината му — всичко четири града.</verse>
				<verse number="40">Всички градове, които се паднаха по жребие на останалите левитски племена, именно на Мерариевите синове, според племената им, са дванайсет града.</verse>
				<verse number="41">Всички левитски градове всред владенията на синовете Израилеви бяха четирийсет и осем града с околините им.</verse>
				<verse number="42">При тия градове имаше около всеки град околина; тъй беше при всички тия градове. (Когато Иисус свърши дележа на земята според пределите ѝ, Израилевите синове дадоха част на Иисуса по заповед Господня, дадоха му града, който сам искаше, дадоха му Тамнат-Сараи, в Ефремова планина; тогава Иисус съгради града, който бе поискал, и живееше в него. И взе Иисус каменните ножове, — с които бе обрязал Израилевите синове, родени по пътя в пустинята, понеже те не бяха обрязани в пустинята, — и ги постави в Тамнат-Сараи.)</verse>
				<verse number="43">Тъй Господ предаде на Израиля цялата земя, за която се бе клел на отците им да я даде; те я завладяха и се заселиха в нея.</verse>
				<verse number="44">И Господ им даде спокойствие отвред, както се бе клел на отците им, и никой от враговете им не устоя насреща им; всички техни врагове Господ предаде в ръцете им.</verse>
				<verse number="45">Не остана неизпълнена ни една дума от всички добри думи, които Господ говори на дома Израилев: всичко се сбъдна.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Тогава Иисус повика Рувимовото и Гадовото коляно и Манасиевото полуколяно и им каза:</verse>
				<verse number="2">вие изпълнихте всичко, що ви бе заповядал Моисей, раб Господен, и слушахте моите думи във всичко, що ви заповядах;</verse>
				<verse number="3">вие не напущахте братята си през много дни доднес и изпълнихте, каквото трябваше да изпълните по заповедта на Господа, вашия Бог:</verse>
				<verse number="4">сега Господ, Бог ваш, успокои братята ви, както им бе говорил; и тъй, върнете се и си идете в шатрите, в земята на вашето владение, която ви даде Моисей, раб Господен, отвъд Иордан;</verse>
				<verse number="5">само залягайте грижливо да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Моисей, раб Господен: да обичате Господа, вашия Бог, да ходите по всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с всичкото си сърце и с всич к ата си душа.</verse>
				<verse number="6">После Иисус ги благослови и ги отпусна, и те се разотидоха по шатрите си.</verse>
				<verse number="7">На едната половина от Манасиевото коляно Моисей даде дял във Васан, а на другата му половина Иисус даде дял с братята му отвъд Иордан, на запад. И когато Иисус ги отпусна в шатрите им и ги благослови,</verse>
				<verse number="8">каза им: с голямо богатство се връщате в шатрите си, с голямо множество добитък, със сребро, със злато, с мед и с желязо, и с голямо множество дрехи; поделете с братята си плячката, взета от вашите врагове.</verse>
				<verse number="9">Тогава синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево се върнаха и потеглиха изсред синовете Израилеви от Силом, който е в Ханаанската земя, за да идат в земя Галаад, в земята на владението си, която получиха за владение по заповед Господня, дадена чрез Моисея.</verse>
				<verse number="10">Като дойдоха в околностите на Иордан, в Ханаанската земя, синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево съзидаха там, край Иордан, един жертвеник, жертвеник голям наглед.</verse>
				<verse number="11">И чуха Израилевите синове да се говори: ето, синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево съзидаха жертвеник в Ханаанската земя, в околностите на Иордан, насрещу Израилевите синове.</verse>
				<verse number="12">Щом чуха това Израилевите синове, събра се цялото общество синове Израилеви в Силом, за да идат на война против тях.</verse>
				<verse number="13">Първом обаче синовете Израилеви изпратиха при синовете Рувимови и при синовете Гадови и при полуколяното Манасиево в Галаадската земя Финееса, син на свещеник Елеазара,</verse>
				<verse number="14">и с него десет началника, по един родоначалник от всички Израилеви колена; всеки от тях беше родоначалник в хилядите Израилеви.</verse>
				<verse number="15">И те дойдоха при синовете Рувимови и при синовете Гадови и при полуколяното Манасиево в земя Галаад и им говориха и казаха:</verse>
				<verse number="16">тъй каза цялото общество Господне: какво престъпление сте направили пред (Господа) Бога Израилев, като сте отстъпили сега от Господа (Бога Израилев), съзидали сте си жертвеник и сте въстанали сега против Господа?</verse>
				<verse number="17">Нима е малко за нас беззаконието Фегорово, от което не сме се очистили доднес и поради което пораза сполетя обществото Господне?</verse>
				<verse number="18">а вие днес отстъпвате от Господа! Днес въставате против Господа, а утре (Господ) ще се разгневи на цялото общество Израилево;</verse>
				<verse number="19">ако пък земята на вашето владение ви се струва нечиста, минете в земята на владението Господне, в която се намира скинията Господня, вземете дял между нас, ала не въставайте против Господа, нито против нас въставайте, съзиждайки си друг жертвеник, освен жертвеника на Господа, нашия Бог;</verse>
				<verse number="20">Заровият син Ахан не самичък ли извърши престъпление, като взе от заклетото, а гневът падна върху цялото общество Израилево? Не само той умря за беззаконието си.</verse>
				<verse number="21">В отговор на това синовете Рувимови и синовете Гадови и полуколяното Манасиево казваха на началниците на хилядите Израилеви:</verse>
				<verse number="22">Господ Бог на боговете, Господ Бог на боговете, Той знае, и Израил да знае! Ако въставаме и отстъпваме от Господа, нека Господ не ни пощади в тоя ден!</verse>
				<verse number="23">Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа (нашия Бог) или за да принасяме върху него всесъжение и хлебен принос и да извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ съди!</verse>
				<verse number="24">Но ние направихме това от страх, да не би в по-сетнешно време вашите синове да кажат на нашите синове: „какво имате вие с Господа, Бога Израилев!</verse>
				<verse number="25">Господ отреди Иордан за граница между нас и вас, синове Рувимови и синове Гадови, вие нямате част в Господа“. Така синовете ви не биха допуснали нашите синове да почитат Господа.</verse>
				<verse number="26">Затова рекохме: да си съзидаме жертвеник не за всесъжение и не за жертви,</verse>
				<verse number="27">а за да бъде той между вас и нас, между по-сетнешните ни родове, свидетел, че ние можем да служим на Господа с наши всесъжения, с наши жертви и с наши благодарения, и за да не кажат в по-сетнешно време вашите синове на нашите синове: „вие нямате част в Господа“.</verse>
				<verse number="28">Ние си думахме: ако тъй кажат нам и на нашите родове в по-сетнешно време, ние ще кажем: вижте подобието на жертвеника Господен, което са направили нашите бащи не за всесъжение и не за жертви, а за да бъде свидетел между вас и нас (и между синовете ни).</verse>
				<verse number="29">Далеч е от нас мисълта, да въставаме против Господа, и да отстъпяме сега от Господа, и да зидаме жертвеник за всесъжение и за хлебен принос, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.</verse>
				<verse number="30">Свещеник Финеес, (всички) началници на обществото и главатарите на хилядите Израилеви, които бяха с тях, като чуха думите, що говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, одобриха ги.</verse>
				<verse number="31">И Елеазаровият син свещеник Финеес рече на синовете Рувимови, на синовете Гадови и на синовете Манасиеви: днес узнахме, че Господ е между нас, че вие не сте извършили пред Господа това престъпление; сега избавихте синовете Израилеви от ръката Господня.</verse>
				<verse number="32">Тогава Елеазаровият син свещеник Финеес и началниците се върнаха от синовете Рувимови и от синовете Гадови (и от полуколяното Манасиево) в Ханаанската земя при синовете Израилеви и им донесоха отговор.</verse>
				<verse number="33">И Израилевите синове одобриха това, и благословиха синовете Израилеви Бога, като се отказаха да идат против тях на война, и да разорят земята, в която живееха синовете Рувимови и синовете Гадови (и полуколяното Манасиево).</verse>
				<verse number="34">И Рувимовите синове и Гадовите синове (и полуколяното Манасиево) нарекоха тоя жертвеник Ед, защото, казаха те, той е свидетел между нас, че Господ е Бог наш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Подир много време, откак Господ (Бог) успокои Израиля от всичките му околни врагове, Иисус остаря, стигна напреднала възраст.</verse>
				<verse number="2">И свика Иисус всички (синове) Израилеви, старейшините им, началниците им, съдиите им и надзорниците им, и им каза: аз остарях, съм в напреднала възраст.</verse>
				<verse number="3">Вие видяхте всичко, което Господ, Бог ваш, направи пред лицето ви с всички тия народи, понеже Господ, Бог ваш, Сам се сражава за вас.</verse>
				<verse number="4">Ето, поделих ви по жребие тия останали народи за дялове на колената ви, всички народи, които изтребих от Иордан до голямото море, към залез-слънце.</verse>
				<verse number="5">Сам Господ, Бог ваш, ще ги прогони от вас (докле не загинат; и ще напрати върху им диви зверове, докле изтреби тях и царете им от лицето ви); ще ги изтреби пред вас, за да получите в наследство земята им, както Господ, Бог ваш, ви е говорил.</verse>
				<verse number="6">Затова залягайте най-точно да пазите и изпълнявате всичко написано в книгата на Моисеевия закон, без да се отклонявате от него ни надясно, ни наляво.</verse>
				<verse number="7">Не се сношавайте с народите, които останаха между вас, не поменувайте имената на техните богове, не се кълнете (в тях), не им служете и не им се покланяйте,</verse>
				<verse number="8">а се привържете към Господа, вашия Бог, както правихте доднес.</verse>
				<verse number="9">Господ прогони от вас големи и силни народи, и никой не устоя пред вас доднес;</verse>
				<verse number="10">един от вас прогони хиляда, понеже Сам Господ, Бог ваш, се бие за вас, както бе ви говорил.</verse>
				<verse number="11">Затова всякак се старайте да обичате Господа, вашия Бог.</verse>
				<verse number="12">Ако ли пък се отвърнете и пристанете към остатъците от тия народи, които останаха между вас, и се сродите с тях и ходите при тях, и те при вас,</verse>
				<verse number="13">знайте, че Господ, Бог ваш, няма вече да прогонва от вас тия народи, но те ще бъдат за вас примка и мрежа, бич за ребрата ви и трън за очите ви, докле бъдете изтребени от тая добра земя, която Господ, Бог ваш, ви даде.</verse>
				<verse number="14">Ето, сега аз заминавам, накъдето цял свят отива. А вие съзнавате от всичкото си сърце и от всичката си душа, че не биде напразно ни една дума от всичките добри думи, които говори за вас Господ, Бог ваш: всичко се сбъдна за вас, ни една дума не остана неизпълнена.</verse>
				<verse number="15">Но както се сбъдна над вас всяка добра дума, която ви говори Господ, Бог ваш, тъй Господ ще изпълни над вас всяка зла дума, докле ви изтреби от тая добра земя, която ви даде Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="16">Ако престъпите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас, и отидете да служите на други богове и им се покланяте, то гневът Господен ще пламне върху ви, и скоро ще изчезнете от тая добра земя, която ви даде (Господ).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Тогава Иисус събра всички колена Израилеви в Сихем и свика старейшините на Израиля и началниците му, съдиите му и надзорниците му, и предстанаха пред (Господа) Бога.</verse>
				<verse number="2">И рече Иисус на целия народ: тъй говори Господ, Бог Израилев: „вашите отци, Тара, баща Авраамов и баща Нахоров, в старо време живееха отвъд реката и служеха на други богове.</verse>
				<verse number="3">Но Аз взех отца ви Авраама изотвъд реката, водих го по цялата Ханаанска земя, и размножих семето му и му дадох Исаака.</verse>
				<verse number="4">На Исаака дадох Иакова и Исава. На Исава дадох в наследство планина Сеир; а Иаков и синовете му преминаха в Египет (и станаха там голям, силен и многоброен народ, и египтяни почнаха да ги притесняват).</verse>
				<verse number="5">Тогава изпратих Моисея и Аарона и поразих Египет с язви, които му причиних, и после ви изведох.</verse>
				<verse number="6">Изведох бащите ви от Египет, и вие дойдохте при Червено море. Тогава египтяни се спуснаха подир бащите ви с колесници и конници до Червено море;</verse>
				<verse number="7">но те викнаха към Господа, и Той тури (облак и) тъмнина между вас и египтяни и повдигна върху тях морето, което ги и покри. Очите ви видяха, какво направих Аз в Египет. След това дълго време прекарахте в пустинята.</verse>
				<verse number="8">И ви доведох в земята на аморейци, които живееха отвъд Иордан; те се удариха с вас, но Аз ги предадох в ръцете ви, и вие получихте за наследство земята им; Аз ги изтребих пред вас.</verse>
				<verse number="9">Подигна се Валак, син Сепфоров, моавски цар, и отиде с войска против Израиля, и прати та повика Веоровия син Валаама, за да ви прокълне;</verse>
				<verse number="10">но Аз не исках да слушам Валаама, — и той ви благослови, и Аз ви избавих от ръцете му.</verse>
				<verse number="11">Вие преминахте Иордан и дойдохте при Иерихон. И почнаха да воюват с вас жителите на Иерихон, аморейци и ферезейци, хананейци и хетейци, гергесейци, евейци и иевусейци, но Аз ги предадох в ръцете ви.</verse>
				<verse number="12">Аз пратих пред вас стършели, които изгониха от вас двамата аморейски царе; не с твоя меч и не с твоя лък бе направено това.</verse>
				<verse number="13">И дадох ви земя, над която вие не сте се трудили, и градове, които не сте градили, и вие живеете в тях; от лозята и маслинените градини, които не сте садили, ядете плодове.“</verse>
				<verse number="14">И тъй, бойте се от Господа и Му служете с чистота и искреност; отхвърлете боговете, на които са служили бащите ви отвъд реката и в Египет, а служете Господу</verse>
				<verse number="15">Ако пък не ви е угодно да служите Господу, изберете си сега, кому да служите: на боговете ли, на които са служили бащите ви, когато бяха отвъд реката, или на боговете на аморейци, в чиято земя живеете; пък аз и домът ми ще служим Господу (понеже Той е свет).</verse>
				<verse number="16">Отговори народът и каза: не, не може да бъде да оставим Господа и да почнем да служим на други богове!</verse>
				<verse number="17">Защото Господ е Бог наш; Той изведе нас и бащите ни от Египетската земя, от дома на робството, и прави пред очите ни големи личби и ни пази по целия път, по който вървяхме, и сред всички народи, през които минавахме.</verse>
				<verse number="18">Господ прогони от нас всички народи и аморейците, които живееха в тая земя. Затова и ние ще служим Господу, понеже Той е Бог наш.</verse>
				<verse number="19">Иисус каза на народа: не ще можете служи Господу (Богу), защото Той е свет Бог, Бог ревнител; Той няма да претърпи беззаконието ви и греховете ви.</verse>
				<verse number="20">Ако оставите Господа и служите на чужди богове, Той ще напрати върху вас зло и ще ви изтреби, след като ви е правил добро.</verse>
				<verse number="21">И народът отговори на Иисуса: не, ние ще служим Господу.</verse>
				<verse number="22">Иисус каза на народа: свидетели ли сте вие за себе си, че си избрахте Господа да Му служите? Те отговориха: свидетели сме.</verse>
				<verse number="23">И тъй, отхвърлете чуждите богове, които са между вас, и обърнете сърцето си към Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="24">Народът рече на Иисуса: на Господа, нашия Бог, ще служим и гласа Му ще слушаме.</verse>
				<verse number="25">И оня ден Иисус сключи с народа завет и му даде наредби и закон в Сихем (пред скинията на Господа, Бога Израилев).</verse>
				<verse number="26">И записа Иисус тия думи в книгата на закона Божий, и взе голям камък и го тури там под дъба, който е до светилището Господне.</verse>
				<verse number="27">И каза Иисус на целия народ: ето, тоя камък ще ни бъде свидетел, понеже той чу всички думи на Господа, които Той говори с нас (днес); той да бъде свидетел против вас (в по-сетнешни дни), за да не излъжете пред (Господа) вашия Бог.</verse>
				<verse number="28">Тогава Иисус разпусна народа, всекиго в дела му.</verse>
				<verse number="29">След това умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години.</verse>
				<verse number="30">И погребаха го в пределите на дела му в Тамнат-Сараи, в Ефремова планина, на север от планина Гааш. (И туриха там с него в гроба, в който го погребаха, каменните ножове, с които Иисус бе обрязал Израилевите синове в Галгал, когато ги изведе от Египет, както бе заповядал Господ; и те са там дори доднес.)</verse>
				<verse number="31">И служи Израил Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса, и които видяха всички дела на Господа, що Той стори за Израиля.</verse>
				<verse number="32">И костите на Иосифа, които Израилевите синове изнесоха от Египет, погребаха в Сихем, в оная част на полето, което Иаков бе купил от синовете на Емора, баща Сихемов, за сто сребърника, и което се падна дял на Иосифовите синове.</verse>
				<verse number="33">(След това) умря и Аароновият син (първосвещеник) Елеазар, и го погребаха на могилата на сина му Финееса, която бе му дадена в Ефремова планина.</verse>
				<verse number="34">(В него ден Израилевите синове, като взеха ковчега Божий, носеха го със себе си, а Финеес беше свещеник вместо баща си Елеазара, докле умря и го погребаха в неговия град Гаваат.</verse>
				<verse number="35">И синовете Израилеви отидоха всякой в своето място и в своя град.</verse>
				<verse number="36">И почнаха Израилевите синове да служат на Астарта и Астарот и на боговете на околните народи; и Господ ги предаде в ръцете на моавския цар Еглона, който ги владя осемнайсет години.)</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="7">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци — да воюва с тях?</verse>
				<verse number="2">Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце.</verse>
				<verse number="3">Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него.</verse>
				<verse number="4">Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души.</verse>
				<verse number="5">Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.</verse>
				<verse number="6">Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.</verse>
				<verse number="7">Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря.</verse>
				<verse number="8">И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.</verse>
				<verse number="9">След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.</verse>
				<verse number="10">И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (попреди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род).</verse>
				<verse number="11">Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.</verse>
				<verse number="12">И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.</verse>
				<verse number="13">Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.</verse>
				<verse number="14">Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?</verse>
				<verse number="15">(Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде ѝ (Халев по желанието ѝ) горните извори и долните извори.</verse>
				<verse number="16">И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.</verse>
				<verse number="17">И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.</verse>
				<verse number="18">Иуда превзе тъй също Газа с пределите ѝ, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).</verse>
				<verse number="19">Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.</verse>
				<verse number="20">И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове.</verse>
				<verse number="21">Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес.</verse>
				<verse number="22">И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях.</verse>
				<verse number="23">(И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз).</verse>
				<verse number="24">И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост.</verse>
				<verse number="25">Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха.</verse>
				<verse number="26">Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес.</verse>
				<verse number="27">И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя.</verse>
				<verse number="28">Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.</verse>
				<verse number="29">И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък).</verse>
				<verse number="30">И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък.</verse>
				<verse number="31">И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов.</verse>
				<verse number="32">И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони.</verse>
				<verse number="33">И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици.</verse>
				<verse number="34">Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината.</verse>
				<verse number="35">И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици.</verse>
				<verse number="36">Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататък.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ:) Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: „няма да наруша Моя завет с вас довека;</verse>
				<verse number="2">вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете“. Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?</verse>
				<verse number="3">Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас.</verse>
				<verse number="4">Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.</verse>
				<verse number="5">Поради това и наричат онова място Бохим. Там те принесоха жертва Господу.</verse>
				<verse number="6">След като Иисус разпусна народа, и синовете Израилеви заминаха, (всеки у дома си и) всеки в своя дял, за да получи в наследство земя,</verse>
				<verse number="7">народът служи Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля.</verse>
				<verse number="8">Но когато умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години,</verse>
				<verse number="9">и го погребаха в пределите на неговия дял в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планина Гааш;</verse>
				<verse number="10">и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, —</verse>
				<verse number="11">тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци;</verse>
				<verse number="12">оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа;</verse>
				<verse number="13">оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти.</verse>
				<verse number="14">Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си.</verse>
				<verse number="15">Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени.</verse>
				<verse number="16">Тогава Господ (им) издигаше съдии, които ги спасяваха от ръцете на техните грабители,</verse>
				<verse number="17">но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове и тям се покланяха (и гневяха Господа), скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правеха тъй.</verse>
				<verse number="18">Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха.</verse>
				<verse number="19">Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове, да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си и (не отстъпваха) от лошия си път.</verse>
				<verse number="20">Тогава Господ се разгневи силно против Израиля и каза: задето тоя народ престъпва завета Ми, който поставих с отците им, и не послуша гласа Ми,</verse>
				<verse number="21">и Аз няма вече да изгонвам от тях нито един от народите, които остави Иисус, (син Навинов, на земята,) когато умираше, —</verse>
				<verse number="22">за да изпитвам с тях Израиля: ще почнат ли да се държат о пътя Господен и да ходят по него, както се държаха отците им, или не?</verse>
				<verse number="23">И Господ остави тия народи и скоро ги не изгони и ги не предаде в ръцете на Иисуса.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Ето народите, които Господ остави, за да изпитва с тях всички ония израилтяни, които не знаеха за всички ханаански войни,</verse>
				<verse number="2">само за да знаят и да се учат на война сетнешните поколения на Израилевите синове, които по-преди не са я знаели:</verse>
				<verse number="3">петима филистимски владелци, всички хананейци, сидонци и евейци, които живееха в планина Ливан, от планина Ваал-Ермон до входа в Емат.</verse>
				<verse number="4">Те бяха оставени, за да бъдат чрез тях изпитвани израилтяните, и да се узнае, дали се покоряват на заповедите на Господа, които Той бе заповядал на отците им чрез Моисея.</verse>
				<verse number="5">И живееха Израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци,</verse>
				<verse number="6">и си взимаха дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на техните богове.</verse>
				<verse number="7">И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа, и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни Вааловци и Астарти.</verse>
				<verse number="8">Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар, и синовете Израилеви робуваха на Хусарсатема осем години.</verse>
				<verse number="9">След това синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви спасител, който ги избави, — Кеназовия син Готониил, по-малък брат Халевов.</verse>
				<verse number="10">Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема), и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема.</verse>
				<verse number="11">И земята беше спокойна четирийсет години. И умря Готониил, Кеназовият син.</verse>
				<verse number="12">Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните, задето те вършиха зло пред очите на Господа.</verse>
				<verse number="13">Той събра при себе си (всички) амонитци и амаликитци, потегли и порази Израиля, и завладяха града на Палмите.</verse>
				<verse number="14">И синовете Израилеви робуваха на моавския цар Еглона осемнайсет години.</verse>
				<verse number="15">Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син, който беше левичар. И синовете Израилеви пратиха по него дарове на моавския цар Еглона.</verse>
				<verse number="16">Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под клашника си на дясното бедро,</verse>
				<verse number="17">(и дойде) и поднесе даровете на моавския цар Еглона; а Еглон беше човек твърде пълен.</verse>
				<verse number="18">Когато Аод поднесе всички дарове и изпроводи людете, които донесоха даровете,</verse>
				<verse number="19">сам се върна от истуканите, що са в Галгал, и каза: царю, имам една тайна дума до тебе. Той рече: по-тихо! И излязоха всички, които стояха при него.</verse>
				<verse number="20">Аод влезе при него: той седеше в прохладната горница, която си имаше отделно. И каза Аод: (царю,) имам до тебе дума Божия. Еглон стана от стола (пред него).</verse>
				<verse number="21">(Когато той стана,) Аод простря лявата си ръка, и взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му,</verse>
				<verse number="22">тъй че след острието влезе и дръжката, и тлъстината закри острието, понеже Аод не извади меча от корема му, и той влезе в задните части.</verse>
				<verse number="23">Аод излезе в преддверието, затвори подире си вратата на горницата и заключи.</verse>
				<verse number="24">След като излезе, слугите на Еглона дойдоха и виждат, ето, вратата на горницата заключени, и си рекоха: навярно той е по нужда в прохладната стая.</verse>
				<verse number="25">Чакаха доста дълго, но като видяха, че никой не отваря вратата на горницата, взеха ключ и отключиха, и ето, господарят им лежи на земята мъртъв.</verse>
				<verse number="26">Докато се чудеха, Аод избяга, (и никой за него не мислеше,) мина край истуканите и се спаси в Сеират.</verse>
				<verse number="27">А щом пристигна (в земята Израилева, Аод) затръби с тръба на Ефремова планина, и слязоха с него синовете Израилеви от планината, и той вървеше пред тях.</verse>
				<verse number="28">И им каза: вървете подире ми, защото Господ (Бог) предаде враговете ви моавци във ваши ръце. И тръгнаха подире му, завзеха брода пред Иордан към Моав, и не пущаха никого да премине.</verse>
				<verse number="29">Тогава избиха около десет хиляди моавци, все здрави и силни, и никой не избяга.</verse>
				<verse number="30">Тъй се усмириха в оня ден моавци пред Израиля, и земята беше спокойна осемдесет години. (И Аод беше техен съдия до смъртта си.)</verse>
				<verse number="31">След него дойде Самегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави Израиля.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа.</verse>
				<verse number="2">И Господ ги предаде в ръцете на ханаанския цар Иавина, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисара, който живееше в Харошет-Гоим.</verse>
				<verse number="3">И викнаха Израилевите синове към Господа; защото Иавин имаше деветстотин железни колесници, и жестоко притесняваше Израилевите синове през двайсет години.</verse>
				<verse number="4">В това време съдия над Израиля беше пророчица Девора, жена Лапидотова;</verse>
				<verse number="5">тя живееше под Деворина Палма, между Рама и Ветил, в Ефремова планина; и отиваха при нея (там) Израилевите синове да се съдят.</verse>
				<verse number="6">Девора прати та повика Авиноамовия син Варака, от Кедес Нефталимов, и му каза: Господ, Бог Израилев, (ти) заповядва: иди, възлез на планина Тавор и вземи със себе си десет хиляди души от Нефталимовите синове и от Завулоновите синове;</verse>
				<verse number="7">Аз пък ще доведа при тебе, при поток Кисон, Иавиновия военачалник Сисара, и колесниците му и многолюдната му (войска), и ще го предам в твои ръце.</verse>
				<verse number="8">Варак ѝ каза: ако дойдеш с мене, ще отида; ако не дойдеш с мене, няма да отида; (защото не зная деня, в който Господ ще прати Ангела с мене).</verse>
				<verse number="9">Тя (му) отговори: добре, ще дойда с тебе; само (знай, че) твоя не ще бъде славата в пътя, по който ще вървиш; защото в женска ръка ще предаде Господ Сисара. И Девора стана и тръгна с Варака за Кедес.</verse>
				<verse number="10">Варак свика Завулоновци и Нефталимовци в Кедес, и подире му потеглиха десет хиляди души, и Девора тръгна с него.</verse>
				<verse number="11">Тогава кенеецът Евер се отдели от кенейците, синове на Ховава, Моисеев сродник, и разтегна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес.</verse>
				<verse number="12">И обадиха на Сисара, че Авиноамовият син Варак е възлязъл на планина Тавор.</verse>
				<verse number="13">Сисара събра всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичкия народ, който беше с него, от Харошет-Гоим при поток Кисон.</verse>
				<verse number="14">И Девора каза на Варака: стани, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисара в ръцете ти; Сам Господ ще тръгне пред тебе. И Варак слезе от планина Тавор, и подире му — десет хиляди души.</verse>
				<verse number="15">Тогава Господ докара в смущение Сисара и всичките му колесници и цялото му опълчение пред Вараковия меч, и Сисара слезе от колесницата (си) и побягна пеша.</verse>
				<verse number="16">Варак подгони колесниците (му) и опълчението до Харошет-Гоим, и цялото опълчение Сисарово падна от меч, та не остана ни един.</verse>
				<verse number="17">А Сисара побягна пеша в шатрата на Иаил, жената на кенееца Хевера; защото между асорския цар Иавина и дома на кенееца Хевера имаше мир.</verse>
				<verse number="18">Тогава Иаил посрещна Сисара и му рече: влез, господарю мой, влез при мене, не бой се. Той влезе при нея в шатрата, и тя го зави с покривката (си).</verse>
				<verse number="19">Сисара ѝ каза: дай ми малко вода да пия, жаден съм. Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го зави.</verse>
				<verse number="20">Сисара ѝ каза: стой при входа на шатрата, и ако някой дойде да те попита, и ти каже: „няма ли някого тука?“, ти кажи: „няма“.</verse>
				<verse number="21">Иаил, Хеверова жена, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, и отиде при него полекичка, та заби кола в слепите му очи, тъй че влезе в земята; а той от умора спеше, — и издъхна.</verse>
				<verse number="22">И ето, Варак тичаше след Сисара. Иаил го посрещна и му каза: влез, аз ще ти покажа човека, когото търсиш. Той влезе при нея, и ето, Сисара лежи мъртъв, и колът в слепите му очи.</verse>
				<verse number="23">Тъй усмири (Господ) Бог в оня ден ханаанския цар Иавина пред синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="24">Ръката на синовете Израилеви се усилваше повече и повече над ханаанския цар Иавина, докле те най-сетне изтребиха ханаанския цар Иавина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">В оня ден запя Девора и Варак, син Авиноамов, с тия думи:</verse>
				<verse number="2">За Израиля е отмъстено, народът показа усърдие; прославете Господа!</verse>
				<verse number="3">Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="4">Когато излизаше Ти, Господи, от Сеир, когато идеше от полето Едомско, земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха;</verse>
				<verse number="5">планините се топяха от лицето на Господа, дори тоя Синай потрепери пред лицето на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="6">В дните на Самегара, Анатов син, в дните на Иаил, пътищата пустееха, и които преди ходеха по правите пътища, тогава ходеха по околните пътеки.</verse>
				<verse number="7">Нямаше у Израиля жители в селата, нямаше, докле аз, Девора, не въстанах, докле не въстанах аз, майка на Израиля.</verse>
				<verse number="8">Избраха нови богове, затова войната беше пред вратата. Видя ли се щит и копие у четирийсет хиляди от Израиля?</verse>
				<verse number="9">Сърцето ми е към вас, началници Израилеви, към ревнителите у народа: прославете Господа!</verse>
				<verse number="10">Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен!</verse>
				<verse number="11">Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на вождите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите.</verse>
				<verse number="12">Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов!</verse>
				<verse number="13">Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите.</verse>
				<verse number="14">От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст.</verse>
				<verse number="15">И князете Исахарови с Девора, и Исахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена — голямо разногласие.</verse>
				<verse number="16">Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Рувимовите племена — голямо разногласие.</verse>
				<verse number="17">Галаад си живее спокойно отвъд Иордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища.</verse>
				<verse number="18">Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим — на полските височини.</verse>
				<verse number="19">Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха.</verse>
				<verse number="20">От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара.</verse>
				<verse number="21">Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата!</verse>
				<verse number="22">Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им.</verse>
				<verse number="23">Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите.</verse>
				<verse number="24">Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена!</verse>
				<verse number="25">Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко.</verse>
				<verse number="26">Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната — към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.</verse>
				<verse number="27">При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря, при нозете ѝ се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен.</verse>
				<verse number="28">През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му?</verse>
				<verse number="29">Мъдрите нейни дворкини ѝ отговарят, и сама тя отговаря на думите си:</verse>
				<verse number="30">навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника.</verse>
				<verse number="31">Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! — И спокойна беше земята през четирийсет години.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на мадиамци за седем години.</verse>
				<verse number="2">Тежка беше ръката на мадиамци над Израиля, и Израилевите синове поради мадиамци си правеха убежища в пещери и укрепления в планини.</verse>
				<verse number="3">Колчем Израил посее, дойдат мадиамци и амаликитци и жителите от изток и нападат на него;</verse>
				<verse number="4">и стоят у тях на шатри, и изтребват земните плодове дори до Газа и не оставят за прехрана Израилю ни овца, ни вол, ни осел.</verse>
				<verse number="5">Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, идваха в голямо множество като скакалци; те и камилите им брой нямаха, и ходеха по земята Израилева, за да я опустошават.</verse>
				<verse number="6">И твърде обедня Израил от мадиамци, и викнаха синовете Израилеви към Господа.</verse>
				<verse number="7">И когато синовете Израилеви викнаха към Господа против мадиамци,</verse>
				<verse number="8">Господ изпрати пророк при Израилевите синове и им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз ви изведох из Египет, изведох ви из дома на робството;</verse>
				<verse number="9">избавих ви от ръката на египтяни и от ръката на всички ваши потисници, прогоних ги от вас, и ви дадох земята им,</verse>
				<verse number="10">и ви казах: „Аз съм Господ, Бог ваш; не почитайте боговете на аморейци, в чиято земя живеете“; ала вие не послушахте гласа Ми.</verse>
				<verse number="11">Тогава дойде Ангел Господен и седна в Офра под дъба, който беше на Иоаса, потомък Авиазеров; син му Гедеон млатеше жито в жлеба, за да се скрие от мадиамци.</verse>
				<verse number="12">И яви му се Ангел Господен и му рече: с тебе е Господ, силний мъжо!</verse>
				<verse number="13">Гедеон му отговори: господарю мой, ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това (бедствие)? И де са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи, думайки: „Господ ни изведе из Египет“? Сега Господ ни остави и ни предаде в ръцете на мадиамци.</verse>
				<verse number="14">Господ го погледна и каза: иди с тая си сила и спаси Израиля от ръката на мадиамци: Аз те пращам.</verse>
				<verse number="15">Гедеон Му отговори: Господи! как ще спася Израиля? Ето, и племето ми е най-бедно в коляното Манасиево, и аз съм най-малък в дома на баща си.</verse>
				<verse number="16">Господ му рече: Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци като едного човека.</verse>
				<verse number="17">Гедеон Му каза: ако съм придобил милост пред очите Ти, дай ми личба, че Ти говориш с мене:</verse>
				<verse number="18">не си отивай оттука, докле не дойда при Тебе, не донеса дара си и Ти го не предложа. Той каза: Аз ще остана, докле се върнеш.</verse>
				<verse number="19">Гедеон отиде и приготви козле и погача от ефа брашно; месото тури в кошница, сочивото наля в гърне, донесе при Него под дъба и Му предложи.</verse>
				<verse number="20">И Ангел Божий му каза: вземи месото и погачата, и тури ги на тоя камък, и излей сочивото. Той така и направи.</verse>
				<verse number="21">Ангел Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачата; и излезе огън от камъка и изгори месото и погачата; и Ангел Господен се скри от очите му.</verse>
				<verse number="22">И видя Гедеон, че това беше Ангел Господен, и рече Гедеон: горко ми, Владико Господи! защото видях лице с лице Ангела Господен.</verse>
				<verse number="23">Господ му рече: мир на тебе, не бой се, няма да умреш.</verse>
				<verse number="24">И Гедеон съгради там жертвеник Господу и го нарече: Иехова Шалом. Той стои и доднес в Офра Авиазерова.</verse>
				<verse number="25">През оная нощ Господ му каза: вземи едно теле от бащиното си стадо и друго теле седемгодишно и разруши жертвеника Ваалов, който е у баща ти, отсечи свещеното дърво, що е при него,</verse>
				<verse number="26">и съгради, както трябва, жертвеник на твоя Господ Бог, (Който ти се яви) навръх тая скала, та вземи второто теле и го принеси всесъжение върху цепениците от дървото, което ще отсечеш.</verse>
				<verse number="27">Гедеон взе десет души свои слуги и направи, както му говори Господ; но понеже се боеше от домашните на баща си и от жителите градски да направи това денем, направи го нощем.</verse>
				<verse number="28">Когато сутринта градските жители станаха, ето, жертвеникът Ваалов разрушен, дървото при него отсечено и второто теле принесено всесъжение върху новосъградения жертвеник.</verse>
				<verse number="29">И си думаха един другиму: кой направи това? Търсиха, разпитваха и казаха: Иоасовият син Гедеон е направил това.</verse>
				<verse number="30">И градските жители казаха на Иоаса: изведи сина си; той трябва да умре, защото е разрушил Вааловия жертвеник и отсякъл дървото, що беше при него.</verse>
				<verse number="31">Иоас каза на всички дошли при него: вие ли ще се застъпвате за Ваала, вие ли ще го защищавате? Който се застъпи за него, ще бъде предаден на смърт още тая сутрин; ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, задето Гедеон е разрушил жертвеника му.</verse>
				<verse number="32">И почнаха да го наричат от тоя ден Иероваал, понеже Иоас бе казал: нека Ваал сам се разправи с него, задето е разрушил жертвеника му.</verse>
				<verse number="33">Между това всички мадиамци и амаликитци и жителите от изток се събраха наедно, преминаха (реката) и се разположиха на стан в долината Изреелска.</verse>
				<verse number="34">И Дух Господен обзе Гедеона; той затръби с тръба, и племето Авиезерово се събра да върви подире му.</verse>
				<verse number="35">И изпрати пратеници по цялото коляно Манасиево, и то се отзова да върви подире му; тъй също изпрати пратеници до Асира, Завулона и Нефталима, и те дойдоха тям насреща.</verse>
				<verse number="36">И Гедеон каза Богу: ако спасиш Израиля чрез моя ръка, както Ти говори,</verse>
				<verse number="37">то ето, ще простра тук на гумното едно руно: ако има роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще зная, че Ти чрез моя ръка ще спасиш Израиля, както говори.</verse>
				<verse number="38">Тъй и стана: на заранта, като стана рано, взе да изцежда руното и изцеди роса от руното цяла чаша вода.</verse>
				<verse number="39">И Гедеон каза Богу: не гневи ми се, ако пак кажа и ако само още еднаж направя опит с руното: нека бъде сухо само на руното, а по цялата земя да има роса.</verse>
				<verse number="40">Тъй и направи Бог през оная нощ: само на руното беше сухо, а по цялата земя имаше роса.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Иероваал, сиреч Гедеон, стана сутринта и целият народ, който беше с него, и се разположиха на стан при извора Харод; мадиамският пък стан беше на север от него, при хълм Море, в долината.</verse>
				<verse number="2">И Господ рече Гедеону: с тебе има твърде много народ, не мога да предам мадиамци в ръцете им, за да се не възгордее Израил пред Мене и каже: „моята ръка ме спаси“;</verse>
				<verse number="3">затова, разгласи да чуе народът, и кажи: „който е страхлив и боязлив, нека се върне и си отиде назад от планина Галаад“. И се върнаха двайсет и две хиляди души, а десет хиляди останаха.</verse>
				<verse number="4">И рече Господ Гедеону: народът е все още много; заведи ги при водата, там ще ти ги избера; за когото кажа: „да върви с тебе“, нека върви с тебе; а за когото ти кажа: „не бива да върви с тебе“, нека не върви.</verse>
				<verse number="5">Той заведе народа при водата. И рече Господ Гедеону: който лочи вода с езика си, както лочи куче, него туряй настрана, тъй също и всички ония, които коленичат, за да пият.</verse>
				<verse number="6">И броят на тия, които лочеха с уста от ръка, беше триста души; а целият останал народ коленичеха, за да пият вода.</verse>
				<verse number="7">И рече Господ на Гедеона: с тия триста, които лочеха, ще ви спася и ще предам мадиамци в ръцете ви, а целият народ нека си иде, всеки в своето място.</verse>
				<verse number="8">И те взеха за себе си храната от народа и тръбите им, и Гедеон разпусна всички израилтяни по шатрите и задържа при себе си тристата души; мадиамският стан пък беше долу от него — в долината.</verse>
				<verse number="9">През оная нощ Господ му каза: стани, слез в стана, предавам го в твои ръце;</verse>
				<verse number="10">ако пък се боиш да идеш сам, върви в стана с Фура, слугата си;</verse>
				<verse number="11">и ще чуеш какво говорят, и тогава ще се укрепи ръката ти, и ще отидеш в стана. И слезе той и Фура, слугата му, до самите въоръжени, които бяха в стана.</verse>
				<verse number="12">А мадиамци и амаликитци и всички жители от изток се бяха разположили по долината в голямо множество, като скакалци; камилите им бяха безброй, бяха много — като пясъка на морския бряг.</verse>
				<verse number="13">Гедеон дойде. И ето, един разказва сън другиму и дума: сънувах, че кръгъл ечемичен хляб се търкаля по мадиамския стан и, като се притъркули до шатрата, удари о нея тъй, че тя падна, свали я, и шатрата се разтури.</verse>
				<verse number="14">Другият му отговори: това не е нищо друго, освен мечът на Гедеона, Иоасов син, израилтянин; Бог е предал в ръцете му мадиамци и целия стан.</verse>
				<verse number="15">Като чу разказа за съня и тълкуването му, Гедеон се поклони (Господу), върна се в израилския стан и рече: ставайте! Господ предаде в ръцете ви мадиамския стан.</verse>
				<verse number="16">И раздели тристата души на три чети и даде на всички им тръби и празни стомни и в стомните свещи.</verse>
				<verse number="17">И им каза: гледайте мене и правете същото; ето, ще се приближа при стана, и каквото правя аз, това правете и вие;</verse>
				<verse number="18">когато аз и тия, които са с мене, затръбим с тръба, тръбете и вие с вашите тръби около целия стан и викайте: (меч) Господен и Гедеонов!</verse>
				<verse number="19">И дойде Гедеон и сто души с него до стана, в начало на средната стража, разбудиха стражарите, затръбиха с тръбите и строшиха стомните, които бяха в ръцете им.</verse>
				<verse number="20">И затръбиха всички три чети с тръби, и строшиха стомните, и държаха в лява ръка свещите, а в дясна ръка тръбите, като тръбяха и викаха: меч Господен и Гедеонов!</verse>
				<verse number="21">И всеки стоеше на мястото си около стана; тогава в целия стан се разтичаха, развикаха и удариха на бяг.</verse>
				<verse number="22">Докато тристата души тръбяха с тръбите, Господ обърна меча на всекиго против другаря му по целия стан, и войската бега до Бетшита при Царера, до пределите на Авелмехола, близо до Табата.</verse>
				<verse number="23">Тогава израилтяните от коляното Нефталимово, Асирово и от цялото коляно Манасиево бидоха свикани и се впуснаха подир мадиамци.</verse>
				<verse number="24">А Гедеон изпрати пратеници по цялата планина Ефремова да кажат: излезте срещу мадиамци и завземете им бродовете през водите до Бетвара и Иордан. И свикани бяха всички Ефремовци, и завзеха бродовете през водите до Бетвара и Иордан;</verse>
				<verse number="25">и уловиха двамата мадиамски князе: Орива и Зива, Орива убиха в Цур-Орива, а Зива — в Иекев-Зива, и гониха мадиамци; главите пък на Орива и Зива занесоха на Гедеона отвъд Иордан.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И му казаха Ефремовци: защо стори тъй, че не ни повика, когато отиваше да воюваш с мадиамци? И силно се караха с него.</verse>
				<verse number="2">Гедеон им отговори: сторих ли нещо такова, каквото вие сега? Не са ли баберките на Ефрема по-добри от гроздобера на Авиезера?</verse>
				<verse number="3">Във ваши ръце Бог предаде мадиамските князе Орива и Зива, и какво можех аз да сторя такова, като вас? Тогава духът им спрямо него се уталожи, щом той им каза такива думи.</verse>
				<verse number="4">И дойде Гедеон при Иордан, и го премина той и тристата души, които бяха с него. Те бяха уморени (и гладни) от гонитба на враговете.</verse>
				<verse number="5">И каза той на жителите на Сокхот: дайте хляб на тия мъже, които са с мене, защото са гладни; аз гоня мадиамските царе Зевея и Салмана.</verse>
				<verse number="6">Сокхотските началници казаха: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на войската ти?</verse>
				<verse number="7">Гедеон отговори: за това, кога Господ предаде Зевея и Салмана в ръцете ми, аз ще разкъсам тялото ви с тръне от пустинята и с бодили.</verse>
				<verse number="8">Оттука отиде в Пенуел и каза същото на неговите жители, и пенуелските жители му отговориха, каквото отговориха жителите на Сокхот.</verse>
				<verse number="9">Той каза и на пенуелските жители: кога се върна смиром, ще съборя тая кула.</verse>
				<verse number="10">А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души меченосци.</verse>
				<verse number="11">Гедеон отиде при живеещите в шатри на изток от Нова и Иогбега и разби стана, когато станът стоеше безгрижно.</verse>
				<verse number="12">Зевей и Салман побягнаха; той се спусна подире им и улови двамата мадиамски царе Зевея и Салмана. и докара в смущение целия стан.</verse>
				<verse number="13">Тогава Гедеон, син на Иоаса, се върна от война откъм висините на Херес.</verse>
				<verse number="14">И улови един момък от жителите сокхотски и го разпита; и той му написа имената на началниците и стареите сокхотски — седемдесет и седем души.</verse>
				<verse number="15">След това дойде при жителите сокхотски и каза: ето Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, думайки: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на твоите изморени човеци?</verse>
				<verse number="16">И взе тръне от пустинята и бодили, па наказа с тях градските стареи, жители на Сокхот,</verse>
				<verse number="17">и събори Пенуелската кула и изби градските жители.</verse>
				<verse number="18">И каза на Зевея и Салмана: какви бяха ония, които убихте на Тавор? Те отговориха: бяха като тебе — всеки приличаше на царски син.</verse>
				<verse number="19">Гедеон рече: те бяха мои братя, синове на майка ми! Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил.</verse>
				<verse number="20">И каза на Иетера, своя първороден син: стани, убий ги. Но момъкът не извади меча си; боеше се, понеже беше още млад.</verse>
				<verse number="21">Тогава Зевей и Салман казаха: стани сам и ни порази, защото според човека е и силата му. И стана Гедеон, и уби Зевея и Салмана, и взе огърлията, що бяха по шиите на камилите им.</verse>
				<verse number="22">И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци.</verse>
				<verse number="23">Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее.</verse>
				<verse number="24">Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.)</verse>
				<verse number="25">Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си.</verse>
				<verse number="26">Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сикли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им.</verse>
				<verse number="27">От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом.</verse>
				<verse number="28">Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона.</verse>
				<verse number="29">И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом.</verse>
				<verse number="30">Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени.</verse>
				<verse number="31">Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех.</verse>
				<verse number="32">И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова.</verse>
				<verse number="33">След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита;</verse>
				<verse number="34">и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове,</verse>
				<verse number="35">и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Авимелех, Иероваалов син, отиде в Сихем при вуйките си, говори тям и на цялото племе на майчиния си баща и каза:</verse>
				<verse number="2">внушете на всички сихемски жители: кое е по-добро за вас, да ви владеят всички седемдесет синове Иероваалови, или да ви владее един? и спомнете си, че аз съм ваша кост и ваша плът.</verse>
				<verse number="3">Вуйките му внушиха на жителите сихемски всички тия думи за него; и сърцето на тия жители се склони към Авимелеха, понеже си казваха: той е наш брат.</verse>
				<verse number="4">И дадоха му седемдесет сикли сребро от дома на Ваалверита; Авимелех нае за тях безделници и скиталци, които и тръгнаха подире му.</verse>
				<verse number="5">И дойде в дома на баща си в Офра и уби братята си, седемдесетте Иероваалови синове, върху един камък. Остана само Иотам, най-малкият Иероваалов син, защото се беше скрил.</verse>
				<verse number="6">Тогава се събраха всички сихемски жители и целият дом на Мило, и отидоха та поставиха за цар Авимелеха при дъба, що е близо до Сихем.</verse>
				<verse number="7">Като разказаха за това на Иотама, той отиде и застана навръх планина Гаризим и, като издигна гласа си, викаше и им говореше: чуйте ме, жители сихемски, и Бог ще ви чуе!</verse>
				<verse number="8">Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.</verse>
				<verse number="9">Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?</verse>
				<verse number="10">Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.</verse>
				<verse number="11">Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?</verse>
				<verse number="12">И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.</verse>
				<verse number="13">Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?</verse>
				<verse number="14">Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.</verse>
				<verse number="15">Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.</verse>
				<verse number="16">И тъй, вижте, по истина и по правда ли постъпихте, като турихте за цар Авимелеха? и добре ли постъпихте с Иероваала и дома му, и съобразно с неговите добрини ли постъпихте?</verse>
				<verse number="17">За вас се би баща ми, не жалеше живота си и ви избави от ръцете на мадиамци;</verse>
				<verse number="18">а вие сега въстанахте против дома на баща ми и убихте седемдесетте синове на баща ми върху един камък и турихте за цар над жителите сихемски Авимелеха, сина на робинята му, защото е ваш брат.</verse>
				<verse number="19">Ако сте днес постъпили по истина и по правда с Иероваала и с дома му, то (да бъде върху ви благословение и) радвайте се на Авимелеха, и той да се радва на вас;</verse>
				<verse number="20">ако ли не, нека излезе огън от Авимелеха и да изгори жителите сихемски и целия дом на Мило, и да излезе огън от жителите сихемски и от дома на Мило и да изгори Авимелеха.</verse>
				<verse number="21">И побягна Иотам, избяга и отиде в Беер, и живя там скришно от брата си Авимелеха.</verse>
				<verse number="22">Авимелех пък царува над Израиля три години.</verse>
				<verse number="23">И изпрати Бог зъл дух между Авимелеха и жителите на Сихем, и почнаха жителите сихемски да се не покоряват на Авимелеха,</verse>
				<verse number="24">та по тоя начин да се отмъсти за седемдесетте синове Иероваалови, и кръвта им да се обърне против брата им Авимелеха, който ги уби, и против жителите сихемски, които подкрепиха ръката му, за да избие братята си.</verse>
				<verse number="25">Жителите сихемски туриха по планинските върхове против него засадници, които обираха всекиго, който минаваше край тях по пътя. За това бе обадено на Авимелеха.</verse>
				<verse number="26">В Сихем пристигна и Гаал, Еведов син, с братята си, и ходеха по Сихем, и жителите сихемски се ослониха на него.</verse>
				<verse number="27">И излязоха на полето, и беряха гроздето си, и тъпчеха го в жлебове и ликуваха, и отиваха в дома на своя бог, ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелеха.</verse>
				<verse number="28">Гаал, Еведов син, думаше: кой е Авимелех и що е Сихем, та да му служим? не е ли той Иероваалов син, и не е ли Зевул негов главен началник? служете по-добре на потомците на Емора, баща Сихемов, а нему защо да служим?</verse>
				<verse number="29">Ако някой дадеше тоя народ в ръцете ми, аз бих изгонил Авимелеха. И казано бе на Авимелеха: увеличи войската си и излизай.</verse>
				<verse number="30">Зевул, началник на града, чу думите на Гаала, Еведов син, и се силно разгневи.</verse>
				<verse number="31">Той прати тайно пратеници при Авимелеха да му кажат: ето Гаал, Еведов син, и братята му дойдоха в Сихем, и на, бунтуват града против тебе;</verse>
				<verse number="32">затова стани нощес, ти и народът, който се намира с тебе, и постави засада на полето;</verse>
				<verse number="33">а сутринта, по изгрев-слънце, стани рано и пристъпи към града; и когато той и народът, който е с него, излязат срещу тебе, тогава прави с тях, що ти ръка може.</verse>
				<verse number="34">И Авимелех стана през нощта, и целият народ, който се намираше с него, и туриха в засада при Сихем четири дружини.</verse>
				<verse number="35">(Сутринта) Гаал, Еведов син, излезе и застана при градските порти; и стана Авимелех и народът, който бе с него, от засадата.</verse>
				<verse number="36">Гаал, като видя народа, каза на Зевула: ето, народът се спуща отвръх планините. А Зевул му каза: сянката на планините ти се струва човеци.</verse>
				<verse number="37">Гаал пак говори и каза: ето народът се спуща от височините, и една дружина иде откъм дъба Меоним.</verse>
				<verse number="38">И каза му Зевул: де ти са устата, които казваха: „кой е Авимелех, та да му служим?“ това е оня народ, който ти презираше; излизай сега и се бий с него.</verse>
				<verse number="39">И тръгна Гаал пред жителите сихемски и се удари с Авимелеха.</verse>
				<verse number="40">И Авимелех се спусна подире му, а той побягна от него; и паднаха много убити до самите градски порти.</verse>
				<verse number="41">И Авимелех остана в Арум, а Гаала и братята му Зевул изгони, за да не живеят в Сихем.</verse>
				<verse number="42">На другия ден народът излезе в полето, и обадиха за това на Авимелеха.</verse>
				<verse number="43">Той взе народа си и го раздели на три дружини и ги тури в засада на полето. И като видя, че народът излезе от града, въстана против тях и ги изби.</verse>
				<verse number="44">Докле Авимелех и дружините, които бяха с него, пристъпиха и застанаха при градските порти, другите две дружини нападнаха на всички, които бяха на полето, и ги избиха.</verse>
				<verse number="45">И Авимелех се сражава с града целия оня ден, превзе града, изби народа, който беше в него, разруши града и го посея със сол.</verse>
				<verse number="46">Като чуха това, всички, които бяха в кулата Сихемска, отидоха в кулата на капището на Ваал Верита.</verse>
				<verse number="47">Обадиха на Авимелеха, че там се събрали всички, които бяха в кулата Сихемска.</verse>
				<verse number="48">Тогава Авимелех отиде на планина Селмон, той и целият народ, който беше с него, и взе Авимелех брадви със себе си, насече вейки от дърветата, тури ги на плещите си и каза на народа, който бе с него: вие видяхте, какво правих; скоро правете и вие същото, което и аз.</verse>
				<verse number="49">И всеки от целия народ насече вейки, тръгнаха след Авимелеха, натрупаха ги при кулата и изгориха с тях кулата с огън, и умряха всички, които бяха в кулата Сихемска, около хиляда мъже и жени.</verse>
				<verse number="50">После Авимелех отиде в Тевец и обсади го и го превзе.</verse>
				<verse number="51">Всред града имаше яка кула; там побягнаха всички мъже и жени и всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на кулата.</verse>
				<verse number="52">Авимелех дойде до кулата, заобиколи я и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.</verse>
				<verse number="53">Тогава една жена хвърли къс от воденичен камък върху главата на Авимелеха и му разби черепа.</verse>
				<verse number="54">Авимелех веднага повика слугата, оръженосеца си, и му каза: извади меча си и ме умъртви, за да не се каже за мене: жена го уби. И слугата му го прободе, и той умря.</verse>
				<verse number="55">Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, отидоха всеки в мястото си.</verse>
				<verse number="56">Тъй въздаде Бог на Авимелеха за злодеянието, което той направи на баща си, като уби седемдесетте си братя.</verse>
				<verse number="57">И всички злодеяния на сихемските жители Бог обърна върху главите им; и ги постигна клетвата на Иотама, Иероваалов син.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">След Авимелеха издигна се да избави Израиля Тола, син на Туя, син Додов, от Исахарово коляно. Той живееше в Шамир, на Ефремова планина.</verse>
				<verse number="2">Той беше съдия над Израиля двайсет и три години, и умря, и биде погребан в Шамир.</verse>
				<verse number="3">След него се издигна Иаир от Галаад, който беше съдия над Израиля двайсет и две години.</verse>
				<verse number="4">Той имаше трийсет (и два) сина, които яздеха на трийсет (и две) ослета, и те имаха трийсет (и два) града, които и доднес се наричат Иаирови селища, що са в Галаадската земя.</verse>
				<verse number="5">И умря Иаир и биде погребан в Камон.</verse>
				<verse number="6">Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти, и на боговете арамейски, и на боговете сидонски, и на боговете моавски, и на боговете амонитски, и на боговете филистимски, а Господа оставиха и Му не служеха.</verse>
				<verse number="7">И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаде в ръцете на филистимци и в ръцете на амонитци;</verse>
				<verse number="8">оттогава те притесняваха и мъчеха Израилевите синове осемнайсет години наред, всички Израилеви синове отвъд Иордан в Аморейската земя, която е в Галаад.</verse>
				<verse number="9">Най-сетне амонитци преминаха Иордан, за да воюват с Иуда и Вениамина и с дома Ефремов. И синовете Израилеви бидоха много притеснени.</verse>
				<verse number="10">И викнаха синовете Израилеви към Господа и казаха: съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловци.</verse>
				<verse number="11">И Господ рече на Израилевите синове: не угнетяваха ли ви египтяни и аморейци, амонитци и филистимци,</verse>
				<verse number="12">сидонци, амаликитци и моавци, и когато викнехте към Мене, не избавях ли ви от ръцете им?</verse>
				<verse number="13">а вие Ме оставихте и почнахте да служите на други богове; затова няма вече да ви избавям;</verse>
				<verse number="14">идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време.</verse>
				<verse number="15">Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега.</verse>
				<verse number="16">И отхвърлиха от себе си чуждите богове и почнаха да служат (само) на Господа. И не изтърпя душата Му страданията Израилеви.</verse>
				<verse number="17">Амонитци се събраха и разположиха стан в Галаад; събраха се тъй също Израилевите синове и разположиха стан в Масифа.</verse>
				<verse number="18">Народът и началниците Галаадски си казаха един другиму: който почне война против амонитци, той ще бъде началник на всички галаадски жители.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада.</verse>
				<verse number="2">И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.</verse>
				<verse number="3">Тогава Иефтай побягна от братята си и живя в земя Тов; и при Иефтая се събраха безделници и ходеха с него.</verse>
				<verse number="4">След няколко време амонитци излязоха на война против Израиля.</verse>
				<verse number="5">Във време на войната на амонитци с израилтяните дойдоха галаадските старейшини да вземат Иефтая от земя Тов,</verse>
				<verse number="6">и казаха на Иефтая: дойди, стани ни воевода, и ще се бием с амонитци.</verse>
				<verse number="7">Иефтай рече на галаадските старейшини: нали ме намразихте и изпъдихте из бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в беда?</verse>
				<verse number="8">Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: затова дойдохме сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш с амонитци и да бъдеш у нас началник на всички жители галаадски.</verse>
				<verse number="9">И Иефтай рече на галаадските старейшини: ако ме върнете, за да се бия с амонитци, и Господ ми ги предаде, — ще остана ли у вас началник?</verse>
				<verse number="10">Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: Господ да бъде свидетел между нас, че ще сторим според думата ти!</verse>
				<verse number="11">След това Иефтай отиде с галаадските старейшини, и народът го постави за свой началник и воевода, и Иефтай изрече в Масифа всички свои думи пред лицето на Господа.</verse>
				<verse number="12">Иефтай изпрати пратеници при амонитския цар да кажат: какво искаш от мене, та си дошъл при мене да воюваш в земята ми?</verse>
				<verse number="13">Амонитският цар каза на Иефтаевите пратеници: когато Израил идеше от Египет, завзе земята ми от Арнон до Иавок и Иордан; затова върни ми я смиром (и аз ще отстъпя).</verse>
				<verse number="14">(И върнаха се пратениците при Иефтая.) Иефтай още веднъж изпрати пратеници при амонитския цар</verse>
				<verse number="15">да му кажат: тъй говори Иефтай: Израил не е завзимал земята Моавска и земята Амонитска;</verse>
				<verse number="16">защото, когато идеше из Египет, Израил отиде в пустинята при Червено море и дойде в Кадес;</verse>
				<verse number="17">оттам Израил прати пратеници при едомския цар да кажат: „позволи ми да мина през земята ти“; но едомският цар не склони; и при моавския цар праща, но и той се не съгласи; затова Израил остана в Кадес.</verse>
				<verse number="18">И тръгна през пустинята, заобиколи земята Едомска и земята Моавска, и дойде до източната граница на Моавската земя, и се разположи на стан отвъд Арнон; но не влиза в пределите Моавски, понеже Арнон е граница на Моав.</verse>
				<verse number="19">И изпрати Израил пратеници при Сихона, цар аморейски, цар есевонски, комуто Израил каза: позволи ни да минем през твоята земя за нашето място.</verse>
				<verse number="20">Но Сихон се не съгласи да пропусне Израиля през пределите си, и събра Сихон целия си народ, разположи се на стан в Иаац и се удари с Израиля.</verse>
				<verse number="21">И Господ, Бог Израилев, предаде Сихона и целия му народ в ръцете на Израиля, и той ги изби; и завладя Израил цялата земя на Аморея, който живееше в оная земя;</verse>
				<verse number="22">и те завладяха всички предели на Аморея от Арнон до Иавок и от пустинята до Иордан.</verse>
				<verse number="23">И тъй, Господ, Бог Израилев, прогони Аморея пред народа Си Израиля, а ти искаш да я завладееш?</verse>
				<verse number="24">Не владееш ли ти това, което ти е дал Хамос, твоят бог? И ние владеем всичко онова, което ни е дал за наследие Господ, Бог наш.</verse>
				<verse number="25">Нима ти си по-добър от Валака, Сепфоров син, цар моавски? Карал ли се е той с Израиля или воювал ли е с тях?</verse>
				<verse number="26">Израил живее вече триста години в Есевон и в подчинените нему градове, в Ароер и в подчинените нему градове, и във всички градове, които са близо до Арнон; защо през това време не (ги) отнехте?</verse>
				<verse number="27">Аз не съм виновен пред тебе, и ти ми правиш зло, като си излязъл на война против мене. Господ Съдия да бъде съдия между синовете Израилеви и амонитци!</verse>
				<verse number="28">Но амонитският цар не послуша думите на Иефтая, които той прати до него.</verse>
				<verse number="29">И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци.</verse>
				<verse number="30">И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми,</verse>
				<verse number="31">то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение.</verse>
				<verse number="32">И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му;</verse>
				<verse number="33">и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="34">И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора: тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря.</verse>
				<verse number="35">Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека.</verse>
				<verse number="36">Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа — прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци.</verse>
				<verse number="37">И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки.</verse>
				<verse number="38">Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с друж к ите си и опла к ва моминството си в планините.</verse>
				<verse number="39">След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея обро к а си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля,</verse>
				<verse number="40">щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на галаадеца Иефтая, четири дена всяка година.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ефремци се събраха, дойдоха в Севина и казаха на Иефтая: защо ти ходи да воюваш с амонитци, а нас не повика със себе си? Ние ще изгорим с огън дома ти заедно с тебе.</verse>
				<verse number="2">Иефтай им каза: аз и народът ми имахме с амонитци силна свада: аз ви виках, но вие не ме избавихте от ръцете им;</verse>
				<verse number="3">като видях, че вие няма да ме избавите, изложих живота си на опасност и отидох против амонитци, и Господ ги предаде в ръцете ми; защо сте дошли сега да воювате с мене?</verse>
				<verse number="4">Тогава Иефтай събра всички галаадски жители и се удари с ефремци, и жителите галаадски избиха ефремци, думайки: вие сте бежанци Ефремови, а Галаад е посред Ефрема и посред Манасия.</verse>
				<verse number="5">И галаадци завзеха брода през Иордан от ефремци, и когато някой от оцелелите ефремци кажеше: „позволете ми да премина“, жителите галаадски му казваха: не си ли ти ефремец? Той казваше: „не“.</verse>
				<verse number="6">Те му казваха: „речи шиболет“, а той казваше: „сиболет“, и не можеше иначе да изговори. Тогава те го взимаха и заколваха при брода през Иордан. И в това време от ефремци паднаха четирийсет и две хиляди.</verse>
				<verse number="7">Иефтай беше съдия над Израиля шест години, и умря галаадецът Иефтай, и биде погребан в един от галаадските градове.</verse>
				<verse number="8">След него беше съдия над Израиля Есевон от Витлеем.</verse>
				<verse number="9">Той имаше трийсет сина, и трийсет дъщери отпусна из дома (омъжени), а трийсет дъщери взе отвън за синовете си, и беше съдия над Израиля седем години.</verse>
				<verse number="10">Есевон умря и биде погребан във Витлеем.</verse>
				<verse number="11">След него беше съдия над Израиля завулонецът Елон и съди Израиля десет години.</verse>
				<verse number="12">И умря завулонецът Елоч и биде погребан в Айалон, в Завулоновата земя.</verse>
				<verse number="13">След него беше съдия над Израиля Авдон, син на пиратонеца Хилела.</verse>
				<verse number="14">Той имаше четирийсет сина и трийсет внука, които яздеха на седемдесет ослета; той съди Израиля осем години.</verse>
				<verse number="15">И умря Авдон, син на пиратонеца Хилела, и биде погребан в Пиратон, в земята Ефремова, в планината Амаликова.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на филистимци за през четирийсет години.</verse>
				<verse number="2">В онова време имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной; жена му беше безплодна и не раждаше.</verse>
				<verse number="3">И Ангел Господен се яви на жената и ѝ рече: ето, ти си безплодна и не раждаш; но ше заченеш и ще родиш син;</verse>
				<verse number="4">затова пази се, не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто;</verse>
				<verse number="5">защото ето, ще заченеш и ще родиш син, и бръснач няма да се докосне до главата му, понеже от самата майчина утроба тоя младенец ще бъде назорей Божий, и ще почне да избавя Израиля от филистимски ръце.</verse>
				<verse number="6">Жената дойде и каза на мъжа си: човек Божий идва при мене, който имаше вид на Ангел Божий, вид твърде почтен; аз го не попитах, отде е, и той ми не каза името си;</verse>
				<verse number="7">той ми каза: „ето, ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто, понеже младенецът от самата майчина утроба до смъртта си ще бъде назорей Божий“.</verse>
				<verse number="8">Маной се помоли Господу и каза: Господи! нека дойде пак при нас човекът Божий, когото си пращал, и ни научи, какво да правим с младенеца, който ще се роди.</verse>
				<verse number="9">Бог чу гласа на Маноя, и Ангел Божий пак дойде при жената, когато тя беше на полето, и Маной, мъж ѝ, не беше с нея.</verse>
				<verse number="10">Жената тоз час се затече и обади на мъжа си и му каза: ето, яви ми се човекът, който преди идва при мене.</verse>
				<verse number="11">Маной стана и тръгна с жена си, и дойде при оня човек и му каза: ти ли си човекът, който си говорил с тая жена? (Ангелът) каза: аз.</verse>
				<verse number="12">И рече Маной: и тъй, ако се изпълни думата ти, как да постъпваме с тоя младенец и какво да правим с него?</verse>
				<verse number="13">Ангел Господен каза на Маноя: нека той се пази от всичко, за което говорих на жената;</verse>
				<verse number="14">нека не яде нищо, което лозата ражда; нека не пие вино и сикер, да не яде нищо нечисто и да пази всичко, каквото ѝ заповядах.</verse>
				<verse number="15">И Маной рече на Ангела Господен: позволи да те задържа, докле ти сготвим козле.</verse>
				<verse number="16">Ангел Господен каза на Маноя: макар и да ме задържиш, аз няма да ям твоя хляб; ако ли пък искаш да извършиш всесъжение Господу, принеси го. Маной не знаеше, че това е Ангел Господен.</verse>
				<verse number="17">Маной попита Ангела Господен: как ти е името? за да те прославим, кога се изпълни думата ти.</verse>
				<verse number="18">Ангел Господен му отговори: защо питаш за името ми? то е чудно.</verse>
				<verse number="19">И взе Маной козлето и хлебния принос и принесе ги Господу върху камък. И Той стори чудо, което видяха Маной и жена му.</verse>
				<verse number="20">Когато пламъкът почна да се издига от жертвеника към небето, Ангел Господен се издигна в жертвения пламък. Като видяха това, Маной и жена му паднаха ничком на земята.</verse>
				<verse number="21">И Ангел Господен стана невидим за Маноя и жена му. Тогава Маной узна, че това беше Ангел Господен.</verse>
				<verse number="22">И рече Маной на жена си: бездруго ще умрем, понеже видяхме Бога.</verse>
				<verse number="23">Жена му каза: ако Господ искаше да ни умъртви, не би приел от ръцете ни всесъжение и хлебен принос, и не би ни показал всичко онова, и сега не би ни открил това.</verse>
				<verse number="24">И жената роди син и го нарече с име Самсон. И младенецът растеше, и Господ го благославяше.</verse>
				<verse number="25">И Дух Господен почна да действува в него в Дановия стан, между Цора и Естаол.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">И отиде Самсон в Тимната и видя в Тимната жена от филистимските дъщери (и тя му се понрави)</verse>
				<verse number="2">Той отиде и обади на баща си и на майка си и каза: видях в Тимната жена от филистимските дъщери; вземете ми я за жена.</verse>
				<verse number="3">Баща му и майка му казаха: нима няма жени между дъщерите на братята ти и в целия ми народ, че отиваш да взимаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон отговори на баща си: нея ми вземи, понеже тя ми се понрави.</verse>
				<verse number="4">Баща му и майка му не знаеха, че това е от Господа, и че той търси случай да отмъсти на филистимци. В това време филистимци владееха над Израиля.</verse>
				<verse number="5">И отиде Самсон с баща си и майка си в Тимната, и когато се приближаваха до Тимнатските лозя, ето един млад лъв, рикайки иде насреща му.</verse>
				<verse number="6">И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса л ъва като яре; а в ръката му нямаше нищо. И не каза на баща си и на майка си, какво бе направил.</verse>
				<verse number="7">И дойде и поговори с жената, и тя се понрави на Самсона.</verse>
				<verse number="8">Подир няколко дена, той пак отиде, за да я вземе, и се отби да погледне лъвовия труп, и ето, рой пчели в лъвовия труп и мед.</verse>
				<verse number="9">Той взе от меда в ръцете си, тръгна и яде из пътя; и когато дойде при баща си и майка си, даде и тям; и те ядоха; ала им не каза, че е взел тоя мед от лъвовия труп.</verse>
				<verse number="10">Дойде и баща му при жената, и там Самсон даде (седемдневна) гощавка, както обикновено правят младоженците.</verse>
				<verse number="11">И щом го видяха там, избраха трийсет брачни другари, които да бъдат при него.</verse>
				<verse number="12">И каза им Самсон: ще ви задам една гатанка; ако ми я отгатнете през седемте дена на гощавката и отгатнете вярно, ще ви дам трийсет синдона и трийсет премени;</verse>
				<verse number="13">ако ли пък не можете ми я отгатна, дайте ми вие трийсет синдона и трийсет премени. Те му казаха: задай гатанката си, ще послушаме.</verse>
				<verse number="14">И им каза: из ядача излезе ядиво, и из силния излезе сладко. И три дни не можаха да отгатнат гатанката.</verse>
				<verse number="15">На седмия ден те казаха на Самсоновата жена: придумай мъжа си, да ни отгатне гатанката; инак ще изгорим с огън тебе и бащиния ти дом; нима ни поканихте, за да ни оберете?</verse>
				<verse number="16">И плака пред Самсона жена му, думайки: ти ме мразиш и не ме обичаш; ти зададе гатанка на синовете на моя народ, а мен я не отгатваш. Той ѝ каза: на баща си и на майка си я не отгатнах, та на тебе ли ще отгатна?</verse>
				<verse number="17">И плака тя пред него седем дена, докле трая гощавката им. Най-сетне на седмия ден той ѝ я отгатна, понеже тя усилено го молеше. А тя отгатна гатанката на синовете на своя народ.</verse>
				<verse number="18">И на седмия ден преди залез-слънце казаха му гражданите: що е по-сладко от мед, и що е по-силно от лъв? Той им каза: да не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми.</verse>
				<verse number="19">И Дух Господен слезе върху него, и той отиде в Аскалон, дето уби трийсет души, смъкна от тях дрехите, и даде премените им на ония, които бяха отгатнали гатанката.</verse>
				<verse number="20">А жената на Самсона се омъжи за сватбения му другар, който му беше приятел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Подир няколко дена, по пшенична жетва, дойде Самсон да се повиди с жена си, като донесе със себе си едно яре; и когато каза: „ще вляза при жена си в спалнята“, баща ѝ му не даде да влезе.</verse>
				<verse number="2">И каза баща ѝ: аз помислих, че ти си я намразил, и я дадох на приятеля ти; ето, по-малката сестра е по-хубава от нея; нека тя бъде твоя вместо нея.</verse>
				<verse number="3">Но Самсон им рече: сега ще бъда прав пред филистимци, ако им сторя зло.</verse>
				<verse number="4">И отиде Самсон и налови триста лисици и, като взе свещи, свърза опашка с опашка и привърза по свещ между две опашки;</verse>
				<verse number="5">запали свещите, и пусна лисиците в посевите филистимски, та изгори и кръстци и непожънато жито, и лозя и маслинени градини.</verse>
				<verse number="6">И думаха филистимци: кой направи това? И казаха: Самсон, зетят на тимнатеца, понеже той отнел жена му и я дал на другаря му. Тогава филистимци отидоха и изгориха с огън нея и (дома на) баща ѝ.</verse>
				<verse number="7">Самсон им каза: макар и да направихте това, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще се успокоя.</verse>
				<verse number="8">И той им пречупи пищялите и бедрата, и отиде та заседна в пролома на скала Етам.</verse>
				<verse number="9">И отидоха филистимци, разположиха стан в Иудея, и се простряха дори до Лехи.</verse>
				<verse number="10">И жителите на Иудея попитаха: защо сте излезли против нас? Те отговориха: дойдохме да вържем Самсона, за да постъпим с него тъй, както той постъпи с нас.</verse>
				<verse number="11">И три хиляди души иудеи отидоха при пролома на скала Етам и казаха на Самсона: нима не знаеш, че филистимци владеят над нас? Какво ни докара? Той им отговори: както те постъпиха с мене, тъй и аз постъпих с тях.</verse>
				<verse number="12">И му казаха: дойдохме да те свържем, за да те предадем в ръцете на филистимци. А Самсон им каза: закълнете ми се, че няма да ме убиете.</verse>
				<verse number="13">Те му отговориха: не, ние само ще те вържем и ще те предадем в ръцете им, но колкото за убиване, няма да те убием. И го свързаха с две нови въжета и го подкараха от пролома.</verse>
				<verse number="14">Когато приближи до Лехи, филистимци го посрещнаха с вик. И Дух Господен слезе върху него, и въжата на ръцете му станаха като прегорял лен, и връзките му паднаха от ръцете му.</verse>
				<verse number="15">Па намери прясна ослина челюст, протегна ръка, взе я и уби с нея хиляда души.</verse>
				<verse number="16">И рече Самсон: с ослина челюст убих тълпа, две тълпи, с ослина челюст убих хиляда души.</verse>
				<verse number="17">Като каза това, хвърли челюстта от ръката си и нарече това място: „Рамат-Лехи“.</verse>
				<verse number="18">И усети силна жажда; викна към Господа и каза: Ти извърши с ръката на Твоя раб това велико избавление; а сега умирам от жажда и ще падна в ръцете на необрязаните.</verse>
				<verse number="19">И отвори Бог яма в Лехи, и потече от нея вода. Той се напи, духът му се върна, и той оживя; затова бе наречено това място: „извор на молещия се“, който е в Лехи и доднес.</verse>
				<verse number="20">И той беше съдия над Израиля в дните на филистимци двайсет години.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Веднъж Самсон дойде в Газа; там видя една блудница и влезе при нея.</verse>
				<verse number="2">Обадиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И обикаляха, причакваха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, думайки: до съмване ще чакаме и ще го убием.</verse>
				<verse number="3">А Самсон спа до среднощ; посред нощ стана, сграбчи вратите на градските порти с двата спонеца, подигна ги заедно със заворите, тури ги на плещите си и ги занесе навръх планината, която е на пътя за Хеврон (и ги сложи там).</verse>
				<verse number="4">След това той обикна една жена, която живееше в долина Сорек; името ѝ беше Далида.</verse>
				<verse number="5">Дойдоха при нея филистимските владелци и ѝ казаха: придумай го и узнай, в какво му е голямата сила, и как да го надвием, за да го вържем и да го усмирим; ние пък ще ти дадем за това всеки по хиляда и сто сикли сребро.</verse>
				<verse number="6">Тогава Далида попита Самсона: кажи ми, в какво ти е голямата сила, и с какво биха те вързали, за да те усмирят?</verse>
				<verse number="7">Самсон ѝ отговори: ако ме вържат със седем сурови тетиви, още неизсъхнали, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.</verse>
				<verse number="8">И донесоха ѝ филистимските владелци седем сурови тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях;</verse>
				<verse number="9">в това време един седеше скрит в спалнята ѝ; и тя каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. Той разкъса тетивите, както разкъсват кълчищен конец, кога го прегори огън. И не се узна силата му.</verse>
				<verse number="10">И Далида каза на Самсона: ето, ти ме измами и ми каза лъжа; кажи ми сега, с какво може да те вържат?</verse>
				<verse number="11">Той ѝ отговори: ако ме вържат с нови въжа, които не са били в работа, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.</verse>
				<verse number="12">Далида взе нови въжа, върза го и му каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. (В това време един седеше скрит в спалнята.) И той ги скъса от ръцете си като конци.</verse>
				<verse number="13">И Далида каза на Самсона: ти все ме мамиш и ми говориш лъжа; кажи ми, с какво може да те свържат? Той отговори: ако втъчеш седемте плетеници на главата ми в тъканта и ги заковеш с гвоздей към кросното (аз ще бъда безсилен като другите човеци).</verse>
				<verse number="14">И Далида (го приспа на коленете си. И когато той заспа, Далида взе седемте плетеници на главата му,) закова ги в кросното и му рече: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и измъкна кроеното заедно е тъканта (и не се узна силата му).</verse>
				<verse number="15">И Далида му каза: защо думаш: „обичам те“, а сърцето ти не е с мене? Ето, измами ме три пъти и ми не каза, в какво ти е голямата сила.</verse>
				<verse number="16">И понеже тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше, душата му се натъжи до смърт.</verse>
				<verse number="17">И той ѝ откри цялото си сърце, като ѝ каза: бръснач не се е докосвал до главата ми, защото аз съм назорей Божий от майчината си утроба: ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци.</verse>
				<verse number="18">Далида, като видя, че той ѝ откри цялото си сърце, изпрати и повика филистимските владелци, като им каза: дойдете сега; той ми откри цялото си сърце. И дойдоха при нея филистимските владелци и донесоха сребро в ръцете си.</verse>
				<verse number="19">И (Далида) го приспа на коленете си, па пови к а един човек, та му заповяда да остриже седемте плетеници на главата му. И почна той да отслабва, и силата му го напусна.</verse>
				<verse number="20">Тя каза: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: ще отида, както и по-преди, и ще се освободя. Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него.</verse>
				<verse number="21">Филистимци го хванаха и му извадиха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора.</verse>
				<verse number="22">Между това космите на главата му, както бяха остригани, почнаха да растат.</verse>
				<verse number="23">Филистимските владелци се събраха, за да принесат голяма жертва на Дагона, своя бог, и да се повеселят, и казаха: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни Самсона.</verse>
				<verse number="24">Също и народът, като видя, прославяше своя бог, думайки: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни и опустошителя на нашата земя, който изби много от нас.</verse>
				<verse number="25">И когато се развесели сърцето им, казаха: повикайте Самсона (от затвора), нека ни повесели. И повикаха Самсона от затвора, и той ги веселеше, (и му удряха плесници) и го туриха между стълбовете.</verse>
				<verse number="26">И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. (Момчето тъй и направи.)</verse>
				<verse number="27">А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона.</verse>
				<verse number="28">Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи.</verse>
				<verse number="29">И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата.</verse>
				<verse number="30">И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си.</verse>
				<verse number="31">И дойдоха братята му и целият му бащин дом, взеха го, па отидоха и го погребаха между Цора и Естаол, в гроба на баща му Маноя. Той беше съдия над Израиля двайсет години. (След Самсона издигна се Емегар, Енанов син, и изби от другоплеменниците шестстотин души, освен добитъка. И той избави Израиля.)</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха.</verse>
				<verse number="2">Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа!</verse>
				<verse number="3">И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го.</verse>
				<verse number="4">Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха.</verse>
				<verse number="5">И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник.</verse>
				<verse number="6">В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право.</verse>
				<verse number="7">Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно;</verse>
				<verse number="8">тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха.</verse>
				<verse number="9">И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря.</verse>
				<verse number="10">А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.</verse>
				<verse number="11">Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син.</verse>
				<verse number="12">Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха.</verse>
				<verse number="13">И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">В ония дни Израил нямаше цар; и в ония дни Дановото коляно търсеше си дял, дето да се засели, защото дотогава не му се беше паднал пълен дял между Израилевите колена.</verse>
				<verse number="2">И Дановите синове изпратиха от племето си петима храбри мъже, от Цора и Естаол, за да обгледат земята и да я изучат, и им казаха: идете, изучете земята. Те дойдоха в Ефремова планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.</verse>
				<verse number="3">Като бяха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: кой те доведе тука? какво правиш тука? и защо си тука?</verse>
				<verse number="4">Той им отговори: това и това стори за мене Миха, нае ме, и аз съм му свещеник.</verse>
				<verse number="5">Те му казаха: попитай Бога, за да знаем, сполучлив ли ще бъде пътят ни, по който сме тръгнали.</verse>
				<verse number="6">Свещеникът им каза: вървете смиром; пред Господа е пътят ви, по който сте тръгнали.</verse>
				<verse number="7">И петимата мъже тръгнаха, и дойдоха в Лаис, и видяха тамошния народ, че си живее спокойно, по обичая на сидонци, че е тих и безгрижен, и че нямаше в оная земя, кой да онеправдава в нещо, или да има власт: тоя народ живееше далеч от сидонци и с никого нямаха никаква работа.</verse>
				<verse number="8">И (петимата души) се върнаха при братята си в Цора и Естаол, и братята им ги попитаха: какво свършихте?</verse>
				<verse number="9">Те отговориха: станете да отидем против тях; ние видяхме земята, тя е твърде хубава; какво, вие се двоумите? не се бавете да тръгнете и да завладеете оная земя;</verse>
				<verse number="10">кога тръгнете, ще дойдете при един народ безгрижен, и оная земя е широка; Бог я предава във ваши ръце; мястото е такова, че няма оскъдия в нищо, що дава земята.</verse>
				<verse number="11">И тръгнаха оттам, от Дановото коляно, от Цора и Естаол, шестстотин души, препасани с войнишко оръжие.</verse>
				<verse number="12">Те тръгнаха и се разположиха на стан в Кириатиарим, в Иудея. Затова и доднес наричат онова място Данов стан. Той е оттатък Кириатиарим.</verse>
				<verse number="13">Отту к а те тръгнаха за Ефремова планина и дойдоха при дома на Миха.</verse>
				<verse number="14">И петимата мъже, които бяха ходили да обглеждат земята Лаис, казаха на братята си: знаете ли, че в един от тия домове има ефод, терафим, истукан и излян кумир? И тъй, помислете, какво да се прави.</verse>
				<verse number="15">И се отбиха там и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.</verse>
				<verse number="16">А шестстотинте Данови синове, препасани с войниш к о оръжие, стояха при вратата.</verse>
				<verse number="17">Петимата пъ к души, к оито бяха ходили да обглеждат земята, отидоха, влязоха там, взеха исту к ана и ефода, терафима и изления к умир. А свещени к ът стоеше при вратата с шестстотинте души, препасани с войниш к о оръжие.</verse>
				<verse number="18">Когато влязоха в дома на Миха и взеха исту к ана, ефода, терафима и изления кумир, свещеникът им каза: какво правите?</verse>
				<verse number="19">Те му отговориха: мълчи, тури ръка на устата си и върви с нас и бъди ни отец и свещеник; по-добре ли ти е да бъдеш свещеник в дома на едного човека, отколкото да бъдеш свещеник в Израилево коляно или племе?</verse>
				<verse number="20">Свещеникът се зарадва, взе ефода, терафима и истукана (и изления кумир), и тръгна с народа.</verse>
				<verse number="21">Те се обърнаха и тръгнаха, и изпратиха напред децата, добитъка и тежките работи.</verse>
				<verse number="22">Когато се отдалечиха от дома на Миха, (Миха и) жителите от домовете, съседни с Миховия дом, се събраха и се втурнаха подир Дановите синове</verse>
				<verse number="23">и викнаха на Дановите синове. Дановите синове се обърнаха и казаха на Миха: какво ти е, та викаш толкова?</verse>
				<verse number="24">Миха отговори: взехте ми боговете, които бях направил, и свещеника, и заминахте: какво ми остава още, та казвате: какво ти е?</verse>
				<verse number="25">Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си.</verse>
				<verse number="26">И Дановите синове си тръгнаха в пътя; а Миха, като видя, че те са по-силни от него, тръгна си назад и се върна у дома си.</verse>
				<verse number="27">А (Дановите синове) взеха това, което бе направил Миха, и свещеника, който беше у него, и отидоха в Лаис против спокойния и безгрижен народ, и го избиха с меч, а града изгориха с огън.</verse>
				<verse number="28">Нямаше кой да помогне, защото той беше отдалечен от Сидон и с никого нямаше работа. Тоя град се намираше в долината, що е близо до Бет-Рехов. И съградиха отново град и се заселиха в него,</verse>
				<verse number="29">като нарекоха града с име Дан, по името на баща си Дана, Израилев син; а попреди оня град се наричаше Лаис.</verse>
				<verse number="30">И Дановите синове си поставиха истукан; Ионатан пък, син на Гирсона, Манасиев син, той и синовете му, бяха свещеници в Дановото коляно до деня, когато жителите на оная земя се преселиха;</verse>
				<verse number="31">и имаха си истукан, който беше направен от Миха, през всичкото време, докле домът Божий се намираше в Силом.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">В ония дни, когато Израил нямаше цар, живееше един левит на склона на Ефремова планина. Той си взе наложница от Витлеем Иудейски.</verse>
				<verse number="2">Наложницата му се скара с него и си отиде в бащиния си дом във Витлеем Иудейски и остана там четири месеца.</verse>
				<verse number="3">Мъж ѝ стана и отиде при нея, за да я придума и да я върне при себе си. С него беше слугата му и два осела. Тя го въведе в бащината си къща.</verse>
				<verse number="4">Тъстът му, бащата на тая млада жена, като го видя, посрещна го радостно и го задържа. И той прекара у него три дни: ядоха, пиха и нощуваха там.</verse>
				<verse number="5">На четвъртия ден станаха рано, стана и той, за да си върви. И бащата на младата жена каза на зетя си: подкрепи сърцето си с къшей хляб, и след това ще тръгнете.</verse>
				<verse number="6">Те останаха, и двамата заедно ядоха и пиха. И бащата на младата жена каза на тоя човек: остани още една нощ, и нека се повесели сърцето ти.</verse>
				<verse number="7">Човекът бе станал, за да си върви, но тъстът му го склони, и той пак нощува там.</verse>
				<verse number="8">На петия ден сутринта той стана, за да си върви. И бащата на младата жена каза: подкрепи сърцето си (с хляб), и почакайте, докле се превали денят. И ядоха двамата (и пиха).</verse>
				<verse number="9">И стана човекът да си върви, той, наложницата му и слугата му. И тъстът му, баща на младата жена, му каза: ето, взе да се мръква, пренощувайте, моля ви; ето, денят е на свършване, пренощувай тука, нека се повесели сърцето ти; утре ранко тръгнете на път, и ще си идеш у дома си.</verse>
				<verse number="10">Но мъжът не се съгласи да пренощува, стана и тръгна; и наближи до Иевус, който е сега Иерусалим; с него двата натоварени осела и наложницата му с него.</verse>
				<verse number="11">Когато бяха близо до Иевус, денят се беше вече превалил. И слугата каза на господаря си: да се отбием в тоя иевусейски град и да пренощуваме в него.</verse>
				<verse number="12">Господарят му отговори: не, няма да отидем в град на другоплеменници, които не са от синовете Израилеви, а ще гоним Гива.</verse>
				<verse number="13">И каза на слугата си: ще стигнем до едно от тия места и ще нощуваме в Гива, или в Рама.</verse>
				<verse number="14">И тръгнаха, и вървяха, и слънце ги залезе близо при Гива Вениаминова.</verse>
				<verse number="15">И те се отбиха там, за да идат да пренощуват в Гива. Като влезе, той седна на градската стъгда, ала никой ги не покани у дома си да пренощуват.</verse>
				<verse number="16">И ето, един старец си идваше вечерта от полска работа; той беше родом от Ефремова планина и живееше в Гива. Жителите пък от това място бяха Вениаминови синове.</verse>
				<verse number="17">Като подигна очи, той видя на градската стъгда пътника. И старецът попита: къде отиваш и отде идеш?</verse>
				<verse number="18">Той му отговори: от Витлеем Иудейски отиваме за Ефремова планина, отдето съм аз; ходих до Витлеем Иудейски, а сега отивам към дома Господен; и никой ме не поканва у дома си;</verse>
				<verse number="19">имаме си и слама и храна за ослите си; също хляб и вино за мене и за твоята рабиня и за тоя слуга има у твоите раби, за нищо нямаме нужда.</verse>
				<verse number="20">Старецът му каза: бъди спокоен: каквато нужда имаш, аз ще се погрижа, само на улицата не нощувай.</verse>
				<verse number="21">И го заведе у дома си и даде храна на ослите (му), а сами те умиха нозете си, ядоха и пиха.</verse>
				<verse number="22">Когато развеселиха сърцето си, ето, градските жители, развратници, заобиколиха къщата, захлопаха на вратата и думаха на стареца, стопанин на къщата: изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.</verse>
				<verse number="23">Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: не, братя мои, не правете зло, когато тоя човек е влязъл в къщата ми, не правете това безумие;</verse>
				<verse number="24">ето, аз имам дъщеря мома, и той има наложница; ще ги изведа, опозорете ги и правете с тях, каквото ви е угодно; а с тоя човек не правете това безумие.</verse>
				<verse number="25">Но те не искаха да го слушат. Тогава мъжът взе наложницата си и я изведе при тях на улицата. Те я познаха и изнасилваха цяла нощ до сутринта. И я пуснаха призори.</verse>
				<verse number="26">И призори дойде жената, и падна при къщните врата на човека, у когото беше господарят ѝ, и лежа до съмване.</verse>
				<verse number="27">Господарят ѝ стана сутринта, отвори къщните врата и излезе, за да тръгне на път: и ето, наложницата му лежи пред къщните врата, и ръцете ѝ на прага.</verse>
				<verse number="28">Той ѝ каза: стани, ще вървим. Но отговор нямаше (защото тя бе умряла). Той я тури на осела, стана и замина за мястото си.</verse>
				<verse number="29">Като дойде у дома си, взе нож, улови наложницата си, наряза я по членовете ѝ на дванайсет части и изпрати по всички предели Израилеви.</verse>
				<verse number="30">Всеки, който видя това, думаше: не е бивало и не е виждано такова не щ о от деня, когато Израилевите синове излязоха из Египетската земя доднес. (На проводените пък от него човеци той заповяда и каза: тъй думайте по цял Израил: бивало ли е някога такова нещо?) Размислете за това, посъветвайте се и кажете.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Тогава излязоха всички синове Израилеви, и се събра цялото общество като един човек от Дан до Вирсавия и Галаадската земя пред Господа в Масифа.</verse>
				<verse number="2">Събраха се (пред Господа) началниците на целия народ, всички колена Израилеви, в събранието на народа Божий, — четиристотин хиляди пешаци меченосци.</verse>
				<verse number="3">Вениаминовите синове чуха, че синовете Израилеви са дошли в Масифа. И Израилевите синове попитаха: кажете, как е станало това зло?</verse>
				<verse number="4">Левитът, мъжът на убитата жена, отговори и каза: дойдох с наложницата си да пренощувам в Гива Вениаминова;</verse>
				<verse number="5">и дигнаха се против мене жителите на Гива и през нощта заобиколиха зарад мене къщата; мене крояха да убият, а наложницата ми изтощиха (след като я изнасилваха), тъй че тя умря;</verse>
				<verse number="6">аз взех наложницата си, нарязах я и я разпратих по всички области на владението Израилево, понеже те извършиха беззаконно и срамно дело в Израиля;</verse>
				<verse number="7">ето, всички вие, синове Израилеви, разгледайте това дело и решете тук.</verse>
				<verse number="8">И дигна се целият народ като един човек и каза: никой няма да отиде в шатрата си и никой няма да се върне у дома си;</verse>
				<verse number="9">и ето какво ще сторим сега с Гива: (да отидем) против нея по жребие;</verse>
				<verse number="10">ще вземем по десет души на сто от всички Израилеви колена, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна за народа, който ще иде против Гива Вениаминова да я накаже за срамотията, що е извършила против Израиля.</verse>
				<verse number="11">И всички израилтяни се събраха против града единодушно, като един човек.</verse>
				<verse number="12">И Израилевите колена пратиха да кажат на цялото Вениаминово коляно: каква гнусотия е извършена у вас!</verse>
				<verse number="13">Предайте ония развратници, които са в Гива; ние ще ги убием и ще изкореним злото от Израиля. Но синовете Вениаминови не искаха да послушат гласа на братята си, синове Израилеви;</verse>
				<verse number="14">и синовете Вениаминови от градовете се събраха в Гива, за да отидат на война против синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="15">И в оня ден Вениаминовите синове, които се бяха събрали от градовете, се наброяваха двайсет и шест хиляди души меченосци; освен това от жителите на Гива имаше отбрани на брой седемстотин;</verse>
				<verse number="16">от целия тоя народ имаше седемстотин души отбрани, които бяха левичари, и те всички хвърляха с прашки камъни на косъм, без да погрешат.</verse>
				<verse number="17">А израилтяни, без Вениаминовите синове, се наброяваха четиристотин хиляди души меченосци; те всички бяха способни за война.</verse>
				<verse number="18">Тогава Израилевите синове станаха и отидоха в Божия дом и попитаха Бога, думайки: кой от нас първом ще иде на бой против синовете Вениаминови? И Господ отговори: Иуда първом (ще отиде).</verse>
				<verse number="19">На сутринта синовете Израилеви станаха и се разположиха на стан пред Гива;</verse>
				<verse number="20">и излязоха израилтяните на бой против Вениамина, и наредиха се синовете Израилеви в боен ред близо до Гива.</verse>
				<verse number="21">Тогава излязоха синовете Вениаминови из Гива и простряха на земята в оня ден двайсет и две хиляди израилтяни.</verse>
				<verse number="22">Но израилският народ се съвзе и пак се нареди за бой на онова място, дето стояха предния ден.</verse>
				<verse number="23">И отидоха Израилевите синове и плакаха пред Господа до вечерта, и питаха Господа: да влезем ли пак в бой със синовете на брата си Вениамина? Господ каза: вървете против него.</verse>
				<verse number="24">И на втория ден синовете Израилеви настъпиха против синовете на Вениамина.</verse>
				<verse number="25">Вениамин излезе против тях из Гива на втория ден, и простряха на земята от синовете Израилеви още осемнайсет хиляди души меченосци.</verse>
				<verse number="26">Тогава всички Израилеви синове и целият народ тръгнаха и дойдоха в Божия дом, седяха там, плакаха пред Господа, постиха оня ден до вечерта, и принесоха Господу всесъжение и мирни жертви.</verse>
				<verse number="27">И питаха синовете Израилеви Господа (в това време ковчегът на завета Божий се намираше там,</verse>
				<verse number="28">и Финеес, син на Елеазара, сина Ааронов, стоеше пред него): да излезем ли пак на бой със синовете на брата си Вениамина или не? Господ каза: вървете. Утре ще го предам в ръцете ви.</verse>
				<verse number="29">И постави Израил засада около Гива.</verse>
				<verse number="30">На третия ден излязоха синовете Израилеви против синовете на Вениамина и се наредиха за бой пред Гива, както по-напред.</verse>
				<verse number="31">Вениаминовите синове излязоха против народа и се отдалечиха от града, и почнаха, както по-преди, да убиват от народа по пътищата, от които един води за Ветил, а друг за Гива, през полето, и убиха до трийсет души израилтяни.</verse>
				<verse number="32">И Вениаминовите синове си казаха: те падат пред нас, както попреди. А Израилевите синове си рекоха: да бягаме от тях и да ги отвлечем от града на пътя. (Тъй и направиха.)</verse>
				<verse number="33">Всички израилтяни станаха от мястото си и се наредиха във Ваал-Тамара. А Израилевата засада се спускаше от мястото си от западна страна на Гива.</verse>
				<verse number="34">И се обърнаха срещу Гива десет хиляди души отбрани от цял Израил, и се почна жестока битка. Но Вениаминовите синове не знаеха, че ще ги сполети зло,</verse>
				<verse number="35">а Господ разби Вениамина пред израилтяните, и израилтяните простряха в оня ден от синовете Вениаминови двайсет и пет хиляди и сто души меченосци.</verse>
				<verse number="36">Защото, когато Вениаминовите синове помислиха, че са разбили израилтяните, които им сториха място, понеже израилтяните се надяваха на засадата, която бяха поставили близо до Гива,</verse>
				<verse number="37">засадата побърза и се спусна към Гива, — влезе и порази с меч целия град.</verse>
				<verse number="38">Израилтяните си бяха уговорили знак със засадата, да нападнат, кога се дигне дим от града.</verse>
				<verse number="39">И тъй, когато израилтяните отстъпиха от мястото на битката, и Вениамин почна да поразява и свали до трийсет души израилтяни, като казваше: „пак падат пред нас, както и в предишните битки“,</verse>
				<verse number="40">тогава почна да се издига от града дим като стълб. Вениамин погледа назад, и ето, от целия град възлиза дим към небето.</verse>
				<verse number="41">Израилтяните се върнаха, а Вениамин се уплаши, понеже видя, че го е зло сполетяло.</verse>
				<verse number="42">И побягнаха синовете Вениаминови от израилтяните по пътя към пустинята, но бидоха преследвани със сеч, и ония, които излизаха от градовете, ги избиваха там;</verse>
				<verse number="43">заобиколиха Вениамина и го преследваха до Менуха и поразяваха до самата източна страна на Гива.</verse>
				<verse number="44">И от синовете Вениаминови паднаха осемнайсет хиляди души, силни мъже.</verse>
				<verse number="45">Останалите се обърнаха и се спуснаха към пустинята, към скала Римон, шестстотин души, и останаха там в каменната планина Римон четири месеца.</verse>
				<verse number="46">Всички пък Вениаминови синове, паднали него ден, бяха двайсет и пет хиляди души меченосци, и всички бяха силни мъже.</verse>
				<verse number="47">Останалите се обърнаха и побягнаха в пустинята, при скала Римон, и (израилтяните) избиха по пътищата още пет хиляди души; и ги гониха до Гидом и убиха от тях още две хиляди души.</verse>
				<verse number="48">А израилтяните се върнаха към синовете Вениаминови и ги поразиха с меч и людете в града, и добитъка, и всичко, каквото се срещаше (във всички градове), и с огън изгориха всички градове, които се намираха по пътя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">И заклеха се израилтяните в Масифа, като казаха: никой от нас да не дава дъщеря си на Вениаминови синове за жена.</verse>
				<verse number="2">И народът дойде в Божия дом, седяха там до вечерта пред Бога, дигнаха голям писък, силно плакаха</verse>
				<verse number="3">и думаха: Господи, Боже Израилев! Защо се случи това в Израиля, че изчезна сега едно коляно у Израиля?</verse>
				<verse number="4">На другия ден народът подрани, и издигнаха там жертвеник, и принесоха всесъжения и мирни жертви.</verse>
				<verse number="5">И казаха синовете Израилеви: кой от всички Израилеви колена не е дохождал на събранието пред Господа? Защото голяма клетва бе изречена върху ония, които не бяха дошли пред Господа в Масифа, и казано бе, че те ще бъдат предадени на смърт.</verse>
				<verse number="6">И синовете Израилеви се смилиха над брата си Вениамина и казаха: днес биде отсечено едно коляно от Израиля;</verse>
				<verse number="7">какво да сторим за жени на останалите от тях, когато сме се заклели в Господа да им не даваме дъщерите си за жени?</verse>
				<verse number="8">И казаха: няма ли някой от колената Израилеви, който да не е дохождал пред Господа в Масифа? И се оказа, че от Иавис Галаадски никой не бе дохождал на събранието в стана пред Господа.</verse>
				<verse number="9">Прегледаха народа, и ето, нямаше ни едного от жителите на Иавис Галаадски.</verse>
				<verse number="10">И обществото изпрати там дванайсет хиляди души, мъже силни, и им дадоха заповед, като казаха: идете и поразете с меч жителите на Иавис Галаадски, и жените и децата;</verse>
				<verse number="11">и ето какво да направите: всеки мъж и всяка жена, познала мъжко легло, предайте на заклятие (а момите оставяйте живи. Тъй и направиха).</verse>
				<verse number="12">И намериха между жителите на Иавис Галаадски четиристотин моми, непознали мъжко легло, и ги доведоха в стана при Силом, който е в Ханаанската земя.</verse>
				<verse number="13">И цялото общество прати да поговорят със синовете Вениаминови, които бяха в скалата Римон, и им обяви мир.</verse>
				<verse number="14">Тогава Вениаминовите синове се върнаха (при израилтяните), и (израилтяните) им дадоха жени, които бяха оставили живи от жените на Иавис Галаадски; но излезе, че те не стигаха.</verse>
				<verse number="15">Народът пък жалеше за Вениамина, задето Господ не запази целостта на Израилевите колена.</verse>
				<verse number="16">И казаха си старейшините на обществото: какво да сторим за жени на останалите, понеже жените у Вениамина са изтребени?</verse>
				<verse number="17">И казаха: наследствената земя нека остане за оцелелите синове Вениаминови, за да не изчезне едно коляно от Израиля;</verse>
				<verse number="18">ала ние не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото синовете Израилеви се заклеха, като казаха: проклет да е, който даде жена на Вениамина.</verse>
				<verse number="19">И казаха: ето, всяка година става празник Господен в Силом, на север от Ветил и на изток от пътя, който води от Ветил за Сихем, и на юг от Левона.</verse>
				<verse number="20">И заповядаха на синовете Вениаминови, като к азаха: идете и се скрийте в лозята,</verse>
				<verse number="21">и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървете в земята Вениаминова;</verse>
				<verse number="22">и кога дойдат бащите, или братята им да се оплачат при нас, ние ще им кажем: простете ни за тях, понеже ние не взехме за всекиго от тях жена през войната, и вие не им дадохте; сега вие сте виновни.</verse>
				<verse number="23">Тъй и направиха синовете Вениаминови, и взеха според броя си жени от ония, които бяха на хорото (и) които отведоха, па си тръгнаха и се върнаха в дела си, и съградиха градове и заживяха в тях.</verse>
				<verse number="24">В същото време израилтяните се разотидоха оттам всеки в коляното си и в племето си, и оттам отиде всеки в дела си.</verse>
				<verse number="25">В ония дни Израил нямаше цар: всеки правеше това, което му се струваше за право.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="8">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">В онова време, когато управляваха съдиите, настана глад в страната. И един човек от Витлеем Иудейски отиде да живее в Моавските поля заедно с жена си и двамата си сина.</verse>
				<verse number="2">Името на тоя човек беше Елимелех, името на жена му — Ноемин, а двамата му синове се наричаха Махлон и Хилеон: те бяха ефратци от Витлеем Иудейски. И дойдоха в Моавските поля и останаха там.</verse>
				<verse number="3">Елимелех, мъжът на Ноемин, умря, и тя остана с двамата си сина.</verse>
				<verse number="4">Те си взеха за жени моавки, — на едната името беше Орфа, а на другата — Рут; и живяха там около десет години.</verse>
				<verse number="5">Но сетне и двамата (ѝ сина), Махлон и Хилеон, умряха, и остана тая жена след двамата си сина и след мъжа си.</verse>
				<verse number="6">Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от Моавските поля, понеже бе чула в Моавските поля, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб.</verse>
				<verse number="7">И тя тръгна от онова място, дето живееше, и двете ѝ снахи с нея. Когато вървяха по пътя, връщайки се в Иудейската земя,</verse>
				<verse number="8">Ноемин каза на двете си снахи: идете, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви стори милост, според както сте постъпвали с покойните и с мене!</verse>
				<verse number="9">Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха</verse>
				<verse number="10">и казаха: не, ние ще се върнем с тебе при твоя народ.</verse>
				<verse number="11">А Ноемин рече: върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мене? Нима имам още в утробата си синове, които да ви станат мъже?</verse>
				<verse number="12">върнете се, дъщери мои, идете си, защото аз съм вече стара и не мога да се омъжа; та и да кажех: „имам още надежда“, и дори тая нощ да бих се омъжила и сетне да бих родила синове,</verse>
				<verse number="13">ще можете ли чака, докле пораснат? Можете ли се удържа да се не омъжите? Не, дъщери мои, много ми е жално за вас, защото ръката Господня ме порази.</verse>
				<verse number="14">Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си), а Рут остана с нея.</verse>
				<verse number="15">Ноемин рече (на Рут): ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.</verse>
				<verse number="16">Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог;</verse>
				<verse number="17">и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе.</verse>
				<verse number="18">Ноемин, като видя, че тя твърдо е решена да отиде с нея, престана да я придумва.</verse>
				<verse number="19">И вървяха те двете, докле стигнаха до Витлеем. Когато дойдоха във Витлеем, цял град се раздвижи поради тях, и казваха: тая ли е Ноемин?</verse>
				<verse number="20">Тя им рече: не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мара, защото Вседържителят ми прати голяма горчивина;</verse>
				<verse number="21">аз излязох оттука заможна, а Господ ме върна с празни ръце: защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме накара да страдам, и Вседържителят ми прати нещастие?</verse>
				<verse number="22">И Ноемин се върна, а заедно с нея и снаха ѝ, моавката Рут, която дойде от Моавските поля; те пристигнаха във Витлеем, когато се бе наченала ечемичната жетва.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Ноемин имаше роднина по мъж, човек твърде виден, от племето на Елимелеха, на име Вооз.</verse>
				<verse number="2">И моавката Рут каза на Ноемин: ще тръгна по нивите и ще събирам класове подир оногова, в чиито очи намеря благоволение. Тя ѝ отговори: иди, дъще.</verse>
				<verse number="3">Тя отиде и начена да бере на една нива класове подир жетварите. И оказа се, че тая нива принадлежеше на Вооза, който беше от племето Елимелехово.</verse>
				<verse number="4">И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: благословил те Господ!</verse>
				<verse number="5">И Вооз попита слугата си, нагледника на жътварите: чия е тая млада жена?</verse>
				<verse number="6">Слугата, нагледник на жътварите, отговори и каза: тая млада жена е моавка, дошла с Ноемин от Моавските поля;</verse>
				<verse number="7">тя ни каза: „ оставете ме да бера и да събирам между снопите след жътварите“; дойде и остана тук от сутринта досега; тя малко стои вкъщи.</verse>
				<verse number="8">И Вооз каза на Рут: слушай, дъще моя, не ходи да събираш на друга нива и не си отивай оттук, но остани тук с моите слугини;</verse>
				<verse number="9">гледай на коя нива те жънат, и върви подире им; ето, аз заповядах на слугите си да ти не пречат; кога ожеднееш, отивай при съдовете и пий, отдето черпят слугите ми.</verse>
				<verse number="10">Тя падна ничком, поклони се доземи и му каза: с какво съм придобила пред очите ти милост, та ме приемаш, макар и чужденка?</verse>
				<verse number="11">Вооз отговори и рече: обадиха ми всичко, що си сторила за свекърва си след смъртта на мъжа ти, че си оставила баща, майка и родина и си дошла между народ, който не си познавала довчера и завчера;</verse>
				<verse number="12">нека Господ ти върне за това твое дело, и да приемеш пълна награда от Господа, Бога Израилев, при Когото си дошла, за да се успокоиш под Неговите криле!</verse>
				<verse number="13">Тя отговори: дано намеря милост пред очите ти, господарю мой! Ти ме утеши и говори по сърце на рабинята си, ако и да не струвам ни колкото една твоя слугиня.</verse>
				<verse number="14">И рече ѝ Вооз: време е за ядене; дойди тук и яж хляб и топи залъка си в оцета. И тя седна при жетварите. Той ѝ даде хляб; тя яде, наяде се, и още ѝ остана.</verse>
				<verse number="15">И стана да събира класове. Вооз заповяда на слугите си и рече: нека събира и между снопите, и я не обиждайте;</verse>
				<verse number="16">дори и от снопите ѝ подхвърляйте и оставяйте; нека събира (и да яде), и недейте я гълча.</verse>
				<verse number="17">Така събира тя на нивата до вечерта и очука събраното, и то даде близо една ефа ечемик.</verse>
				<verse number="18">Като взе това, отиде в града, и свекърва ѝ видя, що тя бе събрала. И извади (Рут от пазвата си) и даде ѝ онова, що беше ѝ останало, след като се беше наяла.</verse>
				<verse number="19">И каза свекърва ѝ: де бра днес и де работи? Да бъде благословен оня, който те е приел! Рут обади на свекърва си, у кого бе работила, и каза: човекът, у когото днес работих, се нарича Вооз.</verse>
				<verse number="20">И рече Ноемин на снаха си: да бъде благословен от Господа, задето не е лишил от милостта си нито живите, нито умрелите! И каза ѝ Ноемин: тоя човек ни е близък; той е наш роднина.</verse>
				<verse number="21">Моавката Рут каза (на свекърва си): той дори ми рече: остани при слугините ми, докле свършат жетвата ми.</verse>
				<verse number="22">И рече Ноемин на снаха си Рут: добре е, дъще, че ще ходиш със слугините му, и няма да те оскърбяват на друга нива.</verse>
				<verse number="23">Тъй се присъедини тя към Воозовите слугини и бра (класове), докле се свърши ечемичената жетва и пшеничната жетва, и живееше при свекърва си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И каза ѝ Ноемин, свекърва ѝ: дъще, не бива ли да ти потърся прибежище, за да добруваш?</verse>
				<verse number="2">Ето, Вооз, с чиито слугини беше ти, е наш роднина; тая нощ той отвява ечемик на гумното;</verse>
				<verse number="3">прочее, умий се, намажи се, премени се и иди на гумното, но му се не показвай, докле не свърши да яде и пие;</verse>
				<verse number="4">а кога си легне да спи, научи се за мястото, дето ще легне; тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни; той ще ти каже, какво да правиш.</verse>
				<verse number="5">Р ут ѝ рече: ще сторя всичко, що ми каза.</verse>
				<verse number="6">И отиде на гумното и стори всичко тъй, както ѝ поръча свекърва ѝ.</verse>
				<verse number="7">Вооз се наяде и напи, и развесели сърцето си, и отиде, та легна да спи до купена. И тя отиде полекичка, отви го откъм нозете му и легна.</verse>
				<verse number="8">По среднощ той се стресна, подигна се, и ето, при нозете му лежи жена.</verse>
				<verse number="9">И каза ѝ (Вооз): коя си ти? Тя отговори: аз съм Рут, твоя рабиня, простри крилото си над твоята рабиня, защото си ми сродник.</verse>
				<verse number="10">Вооз каза: благословена да си от Господа (Бога), дъще! Тая си последна милост ти извърши по-добре от първата, като не отиде да търсиш момци, бедни или богати;</verse>
				<verse number="11">затова не бой се, дъще! аз ще сторя за тебе всичко, що ти каза; защото при всяка вратня у моя народ знаят, че ти си добродетелна жена;</verse>
				<verse number="12">ако и да е вярно, че съм ти сродник, но има друг сродник, по-близък от мене;</verse>
				<verse number="13">пренощувай тая нощ; а утре, ако той те вземе, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема; жив е Господ! Спи до утре.</verse>
				<verse number="14">И преспа тя при нозете му до заранта и стана, преди да могат да се разпознават един друг. И каза Вооз: нека се не знае, че е дохождала жена на гумното.</verse>
				<verse number="15">И рече ѝ: дай наметалото, що е на тебе, подръж го. Тя държеше, и той (ѝ) отмери шест мери ечемик, натовари я и си отиде в града.</verse>
				<verse number="16">А Рут дойде при свекърва си. Тя (я) попита: какво има, дъще? Тя ѝ разправи всичко, що бе сторил за нея оня човек.</verse>
				<verse number="17">И каза (ѝ): той ми даде тия шест мери ечемик и ми рече: не отивай с празни ръце при свекърва си.</verse>
				<verse number="18">Тя ѝ каза: почакай, дъще, докле узнаеш, как ще се свърши работата; защото тоя човек няма да се успокои, докле не свърши днес тая работа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Вооз излезе пред градските порти и там седна. И ето, минава оня сродник, за когото Вооз бе говорил. И (Вооз) му каза: отбий се и седни тук. Той се отби и седна.</verse>
				<verse number="2">Вооз взе десетима от градските стареи и каза: седнете тук. И те седнаха.</verse>
				<verse number="3">И Вооз каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавските поля, продава дела от нивата, който принадлежи на брата ни Елимелеха;</verse>
				<verse number="4">аз реших да ти обадя и кажа: купи го пред седналите тук и пред старейшините на моя народ; ако искаш да го откупиш, откупи го; ако ли не рачиш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе, няма кой да го откупи, а след тебе съм аз. Той отговори: аз ще го откупя.</verse>
				<verse number="5">Вооз рече: щом купуваш нивата от Ноемин, трябва да купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, и трябва да се ожениш за нея, за да възстановиш името на умрелия в дела му.</verse>
				<verse number="6">А оня сродник отговори: аз не мога да я взема, за да си не разваля дела; вземи я ти, защото аз не мога да я взема.</verse>
				<verse number="7">Изпреди у Израиля, кога се откупуваше и разменяваше нещо, за потвърждение имаше такъв обичай: единият събуваше обувката си и я даваше на другия (който приемаше правото на сродник), и това служеше за свидетелство у Израиля.</verse>
				<verse number="8">И оня сродник каза на Вооза: купи си го. И събу обувката си (и му я подаде).</verse>
				<verse number="9">И Вооз каза на старейшините и на целия народ: вие сте сега свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко Елимелехово и всичко Хилеоново и Махлоново;</verse>
				<verse number="10">също тъй взимам за жена и моавката Рут, Махлоновата жена, за да възстановя името на умрелия в дела му, та да не изчезне името на умрелия между братята му и от вратата на пребивалището му: вие сте днес свидетели на това.</verse>
				<verse number="11">И целият народ, що беше при градските порти, и старейшините казаха: ние сме свидетели. Да даде Господ, щото жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия, които и двете въздигнаха дома Израилев; придобивай богатство в Ефрат, и нека се слави името ти във Витлеем;</verse>
				<verse number="12">и домът ти да бъде като дома на Фареса, когото Тамар роди на Иуда, от семето, което Господ ще ти даде от тая млада жена.</verse>
				<verse number="13">И Вооз взе Рут, и тя му стана жена. И той влезе при нея, и Господ ѝ даде, та зачена и роди син.</verse>
				<verse number="14">И думаха жените на Ноемин: да бъде благословен Господ, че те не остави днес без наследник! И нека бъде славно името му в Израиля.</verse>
				<verse number="15">Той ще ти бъде утеха и прехрана в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича, която за тебе струва повече от седем сина.</verse>
				<verse number="16">И Ноемин взе детето и го носи в прегръдките си и му беше бавачка.</verse>
				<verse number="17">Съседките му дадоха име, като казваха: „на Ноемин се роди син“, и го нарекоха Овид. Той е баща на Иесея, Давидов баща.</verse>
				<verse number="18">И ето родът Фаресов: Фарес роди Есрома;</verse>
				<verse number="19">Есром роди Арама; Арам роди Аминадава;</verse>
				<verse number="20">Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;</verse>
				<verse number="21">Салмон роди Вооза; Вооз роди Овида;</verse>
				<verse number="22">Овид роди Иесея; Иесей роди Давида.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="9">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Имаше един човек от Раматаим-Цофим, от Ефремова планина, името му беше Елкана, син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, — ефратец;</verse>
				<verse number="2">той имаше две жени: едната се казваше Ана, а другата — Фенана; Фенана имаше деца, Ана пък нямаше деца.</verse>
				<verse number="3">И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом; там бяха (Илий и) двамата му сина Офни и Финеес, свещеници на Господа.</verse>
				<verse number="4">В деня, когато Елкана принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери;</verse>
				<verse number="5">на Ана пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата ѝ.</verse>
				<verse number="6">Съперницата ѝ я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата ѝ.</verse>
				<verse number="7">Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.</verse>
				<verse number="8">И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: Ано! (Тя му отговори: ето ме. И рече ѝ:) защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?</verse>
				<verse number="9">След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.</verse>
				<verse number="10">Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,</verse>
				<verse number="11">и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.</verse>
				<verse number="12">Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;</verse>
				<verse number="13">и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата ѝ се само мърдаха, и гласът ѝ се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.</verse>
				<verse number="14">И рече ѝ Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).</verse>
				<verse number="15">Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;</verse>
				<verse number="16">не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.</verse>
				<verse number="17">Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.</verse>
				<verse number="18">А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече печално, както попреди.</verse>
				<verse number="19">И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея.</verse>
				<verse number="20">След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.</verse>
				<verse number="21">И отиде мъж ѝ Елкана и цялата му челяд (в Силом), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си).</verse>
				<verse number="22">Но Ана не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.</verse>
				<verse number="23">И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми.</verse>
				<verse number="24">А когато го откърми, отиде с него в Силом, к ато взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом, и момчето с тях; а момчето беше още дете.</verse>
				<verse number="25">(И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) доведе момчето при Илия,</verse>
				<verse number="26">и рече: о, господарю мой! Да живее душата ти, господарю мой! Аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу;</verse>
				<verse number="27">за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих;</verse>
				<verse number="28">и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му — да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И молеше се Ана и думаше: зарадва се сърцето ми в Господа; въздигна се рогът ми чрез моя Бог; широко се разтвориха устата ми против моите врагове, защото се радвам поради спасението Ти.</verse>
				<verse number="2">Никой не е тъй свет като Господа; защото няма друг, освен Тебе; и няма твърдиня като нашия Бог.</verse>
				<verse number="3">Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени.</verse>
				<verse number="4">Лъкът на силните се пречупва, а слабите се със сила препасват;</verse>
				<verse number="5">ситите работят за хляб, а гладните почиват; дори безплодната ражда седем пъти, а многодетната изнемощява.</verse>
				<verse number="6">Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда;</verse>
				<verse number="7">Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига.</verse>
				<verse number="8">От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха, като го туря да седне с велможите, и им дава в наследство престола на славата; защото у Господа са основите на земята, и Той върху тях утвърди вселената.</verse>
				<verse number="9">Стъпките на Своите светии Той пази, а беззаконните изчезват в тъмнината; защото не чрез сила човек е як.</verse>
				<verse number="10">Господ ще затрие, които се препират с Него; от небесата ще загърми върху тях. (Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да се не хвали силният със силата си, да се не хвали богатият с богатството си, но оня, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разумява и знае Господа.) Господ ще съди краищата на земята, ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си.</verse>
				<verse number="11">(И оставиха там Самуила пред Господа.) Елкана замина за Рама у дома си, а момчето остана да служи Господу при свещеник Илия.</verse>
				<verse number="12">А синовете на Илия бяха лоши човеци; те не познаваха Господа</verse>
				<verse number="13">и дълга на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника дохождаше с вилица в ръка, докле се вареше месото,</verse>
				<verse number="14">и я спущаше в котела, или в котлето, или в тигана, или в гърнето, и каквото извади вилицата, това вземаше за себе си свещеникът. Тъй постъпваха те с всички израилтяни, които дохождаха там в Силом.</verse>
				<verse number="15">Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника дохождаше и казваше на оногова, който принасяше жертва: дай месо за печено на свещеника; той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.</verse>
				<verse number="16">И ако някой му речеше: „нека първом изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото душа ти пожелае“, той казваше: не, сега дай, ако ли не, със сила ще взема.</verse>
				<verse number="17">И грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа, защото те отклоняваха от жертвоприношения Господу.</verse>
				<verse number="18">А момчето Самуил служеше пред Господа, като обличаше ленен ефод.</verse>
				<verse number="19">Горната му дрешка правеше майка му и му я донасяше всяка година, когато дохаждаше с мъжа си, за да принесе отредената жертва.</verse>
				<verse number="20">Илий благослови Елкана и жена му и рече: да ти даде Господ деца от тая жена вместо онова, което ти подари Господу! И заминаха за своето място.</verse>
				<verse number="21">И посети Господ Ана, и тя зачена и роди още три сина и две дъщери; а момчето Самуил растеше при Господа.</verse>
				<verse number="22">Илий пък беше твърде стар и чуваше всичко, що правеха синовете му с всички израилтяни, и че те спят с жените, които се събират при входа в скинията на събранието.</verse>
				<verse number="23">И им рече: защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ (Господен).</verse>
				<verse number="24">Не, деца мои, не са добри слуховете, които чувам (за вас; недейте прави тъй, понеже не са добри слуховете, които чувам); вие развращавате народа Господен;</verse>
				<verse number="25">ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай за него? Ала те не слушаха гласа на баща си, защото Господ вече бе решил да ги предаде на смърт.</verse>
				<verse number="26">А момчето Самуил все повече и повече растеше и напредваше в благоволение пред Господа и пред човеците.</verse>
				<verse number="27">И дойде един човек Божий при Илия и му рече: тъй казва Господ: не открих ли се на бащиния ти дом, когато те бяха още в Египет, в дома на фараона?</verse>
				<verse number="28">и от всички колена Израилеви не Си ли избрах него за свещеник, за да пристъпя към Моя жертвеник, да кади тамян, да носи ефод пред Мене? Не дадох ли Аз на бащиния ти дом от всички с огън изгаряни жертви на синовете Израилеви?</verse>
				<verse number="29">А вие защо тъпчите с нозе жертвите Ми и хлебните Ми приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, и защо предпочиташ синовете си пред Мене, като се гоиш от начатъците на всички приноси от Моя народ Израиля?</verse>
				<verse number="30">Затова Господ Бог Израилев казва тъй: Аз бях рекъл тогава: домът ти и домът на баща ти ще ходят пред лицето Ми навеки; но сега Господ казва: да не бъде тъй, защото Аз ще прославя ония, които Мене прославят, а ония, които Ме безславят, ще бъдат посрамени.</verse>
				<verse number="31">Ето, настъпват дни, в които ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, тъй че (никога) няма да има старец в твоя дом;</verse>
				<verse number="32">и ти ще видиш злополуката на Моето жилище, при всичко че Господ прави добрини на Израиля, и през всички дни не ще има старец в твоя дом.</verse>
				<verse number="33">Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и измъчвам душата ти; но цялото потомство на дома ти ще умира в средна възраст.</verse>
				<verse number="34">И ето ти личба, която ще стане с двамата ти сина Офни и Финеес: и двамата ще умрат в един ден.</verse>
				<verse number="35">И ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва по сърце Ми и по душа Ми; и неговия дом ще направя твърд, и той ще ходи пред Моя помазаник през всички дни;</verse>
				<verse number="36">и всеки, който остане от дома ти, ще дойде да му се кланя за гера сребро и късче хляб и ще каже: зачисли ме към някоя левитска длъжност, за да имам прехрана.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Момчето Самуил служеше Господу при Илия; словото Господне беше рядко в ония дни, виденията не бяха чести.</verse>
				<verse number="2">И случи се в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, — очите му бяха почнали да се премрежват, и той не можеше да види, —</verse>
				<verse number="3">и светилникът Божий още не беше угаснал, и Самуил лежеше в храма Господен, дето беше ковчегът Божий;</verse>
				<verse number="4">Господ викна към Самуила (Самуиле! Самуиле!). Той отговори: ето ме!</verse>
				<verse number="5">И се затече при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но тоя отговори: аз не съм те викал; иди си легни. И той отиде и си легна.</verse>
				<verse number="6">Но Господ викна втори път към Самуила (: Самуиле, Самуиле!). Той стана и отиде пак при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но той рече: аз не съм те викал, синко; иди си легни.</verse>
				<verse number="7">Самуил още не познаваше тогава гласа на Господа, и още не бе му се откривало словото Господне.</verse>
				<verse number="8">Викна Господ към Самуила и трети път. Той стана и отиде при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Тогава Илий разбра, че Господ зове момчето.</verse>
				<verse number="9">И рече Илий на Самуила: иди си легни, и когато (Зовещият) те повика, ти кажи: говори, Господи, понеже Твоят раб слуша. И отиде Самуил и легна на мястото си.</verse>
				<verse number="10">И Господ дойде, застана и викна, както първия и втория път: Самуиле! Самуиле! И Самуил рече: говори (Господи), понеже Твоят раб слуша.</verse>
				<verse number="11">И Господ рече на Самуила: ето, ще извърша в Израиля дело, за което, който чуе, ще му писнат и двете уши;</verse>
				<verse number="12">в оня ден Аз ще изпълня над Илия всичко, що съм говорил за дома му; Аз ще почна и ще свърша.</verse>
				<verse number="13">Аз му обадих, че ще накажа дома му навеки за оная вина, дето той знаеше, как синовете му безчествуват, и не ги обуздаваше;</verse>
				<verse number="14">и поради това кълна се пред дома на Илия, че вината на Илиевия дом няма да се заглади навеки нито с жертви, нито с хлебни приноси.</verse>
				<verse number="15">Самуил спа до сутринта, (и стана рано,) и отвори вратите на дома Господен; Самуил се боеше да обади на Илия за това видение.</verse>
				<verse number="16">Но Илий повика Самуила и рече: синко Самуиле! Той отговори: ето ме!</verse>
				<verse number="17">И рече Илий: какво ти бе казано? не скривай от мене; туй и туй ще направи Бог с тебе, и още повече ще направи, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, що ти бе казано.</verse>
				<verse number="18">И Самуил му обади всичко и не скри от него ни щ о. Тогава Илии рече: Той е Господ; каквото Му е угодно, това да направи.</verse>
				<verse number="19">Самуил порасна, и Господ беше с него; и не остана ни една негова дума неизпълнена.</verse>
				<verse number="20">И цял Израил от Дан до Вирсавия узна, че Самуил се е удостоил да бъде пророк Господен.</verse>
				<verse number="21">И Господ продължаваше да се явява в Силом, след като се бе открил на Самуила в Силом чрез слово Господне. (И у цял Израил, от край до край на земята, се увериха, че Самуил е пророк Господен. Илий пък остаря твърде много, а синовете му продължаваха да ходят по беззаконния си път пред Господа.)</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Филистимци се събраха да воюват с израилтяните. И словото Самуилово бе обърнато към цял Израил. И излязоха на война израилтяните против филистимци и разположиха стан при Авен-Езер, а филистимци се разположиха при Афек.</verse>
				<verse number="2">И филистимци се наредиха за бой против израилтяните; завърза се битка, и филистимци разбиха израилтяните, и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души.</verse>
				<verse number="3">Тогава народът дойде в стана; и старейшините Израилеви казаха: защо Господ ни порази днес пред филистимци? Да си вземем от Силом ковчега на завета Господен, и той ще върви посред нас и ще ни спаси от ръката на враговете ни.</verse>
				<verse number="4">И народът прати в Силом, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; а при ковчега на завета Божий бяха и двамата синове на Илия — Офни и Финеес.</verse>
				<verse number="5">И когато пристигна в стана ковчегът на завета Господен, цял Израил дигна такъв силен вик, че земята ехтеше.</verse>
				<verse number="6">И филистимци чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на евреите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен.</verse>
				<verse number="7">И се изплашиха филистимци, понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера;</verse>
				<verse number="8">горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни с всякакви порази в пустинята;</verse>
				<verse number="9">стегнете се, филистимци, и бъдете юначни, за да не станете роби на евреите, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях.</verse>
				<verse number="10">Филистимци се удариха, и израилтяните бидоха разбити, и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от израилтяните паднаха трийсет хиляди пешаци.</verse>
				<verse number="11">Ковчегът Божий биде взет, и двамата Илиеви синове, Офни и Финеес, загинаха.</verse>
				<verse number="12">Един от Вениаминовци се затече от мястото на битката и дойде в Силом същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах.</verse>
				<verse number="13">Когато той пристигна, Илий седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена.</verse>
				<verse number="14">Илий чу плачевните викове и рече: какъв е тоя шум? И човекът веднага се приближи и обади на Илия.</verse>
				<verse number="15">Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда.</verse>
				<verse number="16">И човекът рече на Илия: аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Илий: какво стана, синко?</verse>
				<verse number="17">И вестителят отговори и рече: Израил побягна пред филистимци, голямо поражение стана в народа, и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, и ковчегът Божий биде пленен.</verse>
				<verse number="18">Когато той спомена за ковчега Божий, Илий падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на Израиля четирийсет години.</verse>
				<verse number="19">Снаха му, Финеесовата жена, беше непразна, вече навременила. Като чу известието, че ковчегът Божий е пленен и че свекър ѝ и мъж ѝ са умрели, преви се на колене и роди, понеже ѝ дойдоха болките.</verse>
				<verse number="20">И когато тя умираше, жените около нея ѝ казваха: не бой се, ти роди син. Но тя не отговаряше и не обръщаше внимание.</verse>
				<verse number="21">И нарече младенеца Ихавод, като каза: „отиде си славата от Израиля“ — с пленяването на ковчега Божий и (със смъртта) на свекъра ѝ и мъжа ѝ.</verse>
				<verse number="22">Тя рече: отиде си славата от Израиля, понеже ковчегът Божий е пленен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">А филистимци взеха ковчега Божий и го пренесоха от Авен-Езер в Азот.</verse>
				<verse number="2">Взеха филистимци ковчега Божий, внесоха го в Дагоновия храм и го поставиха до Дагона.</verse>
				<verse number="3">На другия ден, като станаха азотци рано, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега Господен. И взеха Дагона и го поставиха пак на мястото му.</verse>
				<verse number="4">На следния ден, като станаха сутринта, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега Господен; главата на Дагона и (двете му нозе и) двете му ръце (лежаха) отсечени, всяка отделно, на прага; само трупът на Дагона беше останал.</verse>
				<verse number="5">Поради това жреците Дагонови и всички, които дохождаха в капището на Дагона в Азот, не стъпват на прага Дагонов до ден днешен (а го прескачат).</verse>
				<verse number="6">И ръката Господня натегна върху азотци, и Бог ги порази и ги наказа с мъчителни нарастъци в Азот и околностите му (а вътре в страната се навъдиха мишки, и в града имаше голямо отчаяние).</verse>
				<verse number="7">Като видяха това азотци, казаха: да не остане ковчегът на Бога Израилев у нас, защото тежка Му е ръката и за нас и за нашия бог Дагона.</verse>
				<verse number="8">И пратиха, та събраха при себе си всички филистимски владелци и рекоха: какво да правим с ковчега на Бога Израилев? И рекоха (гетци): нека ковчегът на Бога Израилев премине (у нас) в Гет. И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет.</verse>
				<verse number="9">След като го изпратиха, ръката Господня дойде върху града и причини ужас твърде голям, и порази Господ градските жители от малък до голям, и се появиха по тях нарастъци.</verse>
				<verse number="10">И те изпратиха ковчега Божий в Аскалон. И когато ковчегът Божий дойде в Аскалон, аскалонци завикаха и казваха: донесоха при нас ковчега на Бога Израилев, за да изморят нас и народа ни.</verse>
				<verse number="11">И пратиха, та събраха всички филистимски владелци и рекоха: отпратете ковчега на Бога Израилев; нека се върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни. Защото по цял град имаше смъртен ужас: ръката Божия твърде натегна върху тях (откак ковчегът на Бога Израилев дойде тук).</verse>
				<verse number="12">И ония, които не умряха, бидоха поразени с нарастъци, тъй че писъкът на града се издигаше до небеса.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">И ковчегът Господен остана в областта филистимска седем месеца (и напълни се оная земя с мишки).</verse>
				<verse number="2">И филистимци повикаха жреци и предсказвачи (и заклинатели) и рекоха: какво да правим с ковчега Господен? Научете ни, как да го отправим на мястото му.</verse>
				<verse number="3">Те рекоха: ако искате да отправите ковчега на (завета на Господа) Бога Израилев, не го отпращайте без нищо, а принесете Му жертва за вина; тогава ще се изцерите и ще узнаете, за какво не отстъпва от вас ръката Му.</verse>
				<verse number="4">И те попитаха: каква жертва за вина трябва да Му принесем? Те отговориха: според броя на филистимските владелци пет златни нарастъци и пет златни мишки; защото еднаква пораза е върху всички ви и върху владелците ви;</verse>
				<verse number="5">и тъй, направете изваяни подобия на вашите нарастъци и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и въздайте слава на Бога Израилев; може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви;</verse>
				<verse number="6">и защо да ожесточавате сърцето си, както ожесточиха сърцето си египтяни и фараонът? Ето, когато Господ показа силата Си над тях, те ги пуснаха, и ония тръгнаха;</verse>
				<verse number="7">и тъй, вземете, направете една нова кола и вземете две първескини крави, на които хомот не е турен, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отведете от тях вкъщи;</verse>
				<verse number="8">и вземете ковчега Господен и го турете на колата, а златните неща, които ще Му принесете жертва за вина, турете в ковчеже отстрани; пуснете го и нека върви;</verse>
				<verse number="9">и гледайте, ако тръгне към своите предели, към Ветсамис, Той ни е направил това голямо зло; ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.</verse>
				<verse number="10">Тъй и направиха: взеха две първескини крави и ги впрегнаха в кола; а телетата им задържаха вкъщи;</verse>
				<verse number="11">и туриха на колата ковчега Господен, ковчежето със златните мишки и изваяните нарастъци.</verse>
				<verse number="12">И тръгнаха кравите право по пътя към Ветсамис: вървяха все по един път, вървяха и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво; а филистимските владелци вървяха след тях до Ветсамиските предели.</verse>
				<verse number="13">Ветсамиските жители тъкмо жънеха жито в долината и, като погледнаха, видяха ковчега Господен и се зарадваха, задето го видяха.</verse>
				<verse number="14">А колата дойде в нивата на ветсамисеца Иисуса и там се спря; имаше там един голям камък, и нацепиха колата на дърва, а кравите принесоха всесъжение Господу.</verse>
				<verse number="15">Левитите снеха ковчега Господен и ковчежето, което беше при него и в което се намираха златните неща, и ги туриха на големия камък; а ветсамиските жители принесоха оня ден всесъжение и заклаха жертви Господу.</verse>
				<verse number="16">И петте филистимски владелци видяха това и се върнаха същия ден в Акарон.</verse>
				<verse number="17">Тия златни нарастъци, които филистимци принесоха Господу жертва за вина, бяха: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон;</verse>
				<verse number="18">а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове — на петте владелци, от укрепените градове и отворените села до големия камък, върху който туриха ковчега Господен и който и доднес се намира в нивата на ветсамисеца Иисуса.</verse>
				<verse number="19">(Между ветсамиските жители не се зарадваха синовете Иехониеви, задето видяха ковчега Господен.) И Бог порази жителите ветсамиски, задето те надничаха в ковчега Господен, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. И народът заплака, понеже Господ го порази с голяма пораза.</verse>
				<verse number="20">И ветсамиските жители рекоха: кой може да стои пред Господа, пред Тоя свет Бог? и при кого от нас ще отиде Той?</verse>
				<verse number="21">И пратиха пратеници при жителите на Кириатиарим да кажат: филистимци върнаха ковчега Господен; дойдете и го вземете при вас си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Жителите на Кириатиарим дойдоха, взеха ковчега Господен и го донесоха в къщата на Аминадава, на хълма, а сина му Елеазара посветиха да пази ковчега Господен.</verse>
				<verse number="2">От оня ден, когато ковчегът остана в Кириатиарим, се измина много време двайсет години. И целият Израилев дом се обърна към Господа.</verse>
				<verse number="3">И рече Самуил на целия Израилев дом думайки: ако от все сърце се обръщате към Господа, махнете из средата си чуждоземните богове и Астартите, разположете сърцето си към Господа и Нему Единому служете, и Той ще ви избави от филистимски ръце.</verse>
				<verse number="4">И Израилевите синове отмахнаха разните Вааловци и Астарти и почнаха да служат само Господу.</verse>
				<verse number="5">И рече Самуил: съберете всички израилтяни в Масифа, и аз ще се помоля Господу за вас.</verse>
				<verse number="6">И събраха се в Масифа и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.</verse>
				<verse number="7">Когато филистимци чуха, че синовете Израилеви се събрали в Масифа, филистимските владелци излязоха против Израиля. Израилтяните, като чуха това, уплашиха се от филистимци.</verse>
				<verse number="8">Тогава Израилевите синове рекоха на Самуила: не преставай да викаш към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни спаси от филистимски ръце. (И Самуил рече: не може да бъде, аз да отстъпя от Господа, моя Бог, и да не викам за вас в молитвите си!)</verse>
				<verse number="9">И Самуил взе едно агне сукалче и го принесе (с целия народ) всесъжение Господу; викна Самуил към Господа за Израиля, и Господ го чу.</verse>
				<verse number="10">И когато Самуил принасяше всесъжение, филистимци дойдоха да се бият с Израиля. Но тоя ден Господ загърмя със силен гърмеж над филистимци и напрати върху тях ужас, и те бидоха поразени пред Израиля.</verse>
				<verse number="11">Израилтяните излязоха от Масифа, гониха филистимци и ги разбиваха до под Ветхор.</verse>
				<verse number="12">И Самуил взе един камък и го тури между Масифа и Сен, и го нарече Авен-Езер, като каза: до това място ни помогна Господ.</verse>
				<verse number="13">Тъй бидоха усмирени филистимци и не идваха вече в пределите Израилеви; и ръката Господня беше върху филистимци през всички дни на Самуила.</verse>
				<verse number="14">И бидоха върнати на Израиля градовете, които филистимци бяха превзели от Израиля, от Акарон чак до Гет, и Израил освободи пределите им от филистимски ръце, и настана мир между Израиля и аморейците.</verse>
				<verse number="15">И Самуил беше съдия над Израиля през всички дни на живота си;</verse>
				<verse number="16">и всяка година ходеше и обикаляше Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израиля по всички тия места;</verse>
				<verse number="17">после се връщаше в Рама, понеже там беше къщата му, и там съдеше той Израиля и там построи жертвеник Господу.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израиля.</verse>
				<verse number="2">Името на по-големия му син беше Иоил, а името на втория му син — Авия; те бяха съдии във Вирсавия.</verse>
				<verse number="3">Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво.</verse>
				<verse number="4">Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма</verse>
				<verse number="5">и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи.</verse>
				<verse number="6">Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.</verse>
				<verse number="7">И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях;</verse>
				<verse number="8">както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе;</verse>
				<verse number="9">затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях.</verse>
				<verse number="10">И Самуил обади всички тия думи Господни народу, който искаше от него цар,</verse>
				<verse number="11">и рече: ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и щ е ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му;</verse>
				<verse number="12">и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му;</verse>
				<verse number="13">ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб;</verse>
				<verse number="14">ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си;</verse>
				<verse number="15">ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си;</verse>
				<verse number="16">ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа;</verse>
				<verse number="17">ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби;</verse>
				<verse number="18">тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Господ няма да ви отговаря тогава.</verse>
				<verse number="19">Но народът не рачи да послуша гласа на Самуила и каза: не, нека има цар над нас,</verse>
				<verse number="20">и ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни.</verse>
				<verse number="21">И Самуил изслуша всички тия думи на народа и ги предаде в ушите на Господа.</verse>
				<verse number="22">И Господ рече на Самуила: послушай гласа им и постави им цар. И Самуил рече на израилтяните: идете всеки в града си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Имаше един виден човек от Вениаминовите синове, на име Кис, син на Авиила, син на Церона, син на Бехората, син на Афия, син на някой си вениаминец.</verse>
				<verse number="2">Той имаше син, на име Саул, млад и хубавец; и никой от израилтяните не беше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от целия народ.</verse>
				<verse number="3">И на Сауловия баща Киса се загубиха ослиците, и рече Кис на сина си Саула: вземи със себе си едного от слугите и стани, та иди потърси ослиците.</verse>
				<verse number="4">И той премина Ефремова планина, премина и земята Шалиша, но не ги намериха; преминаха и земята Шаалим, и там ги няма; той премина и Вениаминова земя, и не ги намериха.</verse>
				<verse number="5">Когато дойдоха в земята Цув, Саул каза на слугата си, който беше с него: да се върнем, да не би баща ми, като забрави ослиците, да почне да се безпокои за нас.</verse>
				<verse number="6">Но слугата му рече: ето, в тоя град има един човек Божий, човек почитан; всичко, каквото той каже, се сбъдва. Да отидем сега там; може би, ще ни посочи нашия път, по който да вървим.</verse>
				<verse number="7">И рече Саул на слугата си: добре, ще отидем, а какво ще занесем на тоя човек? Защото хляб не остана в торбите ни, и подарък няма, за да занесем на човека Божий; какво имаме?</verse>
				<verse number="8">Слугата пак отговори на Саула и рече: ето, в ръката ми има четвърт сикла сребро; ще я дам на човека Божий, и той ще посочи пътя ни.</verse>
				<verse number="9">По-преди у Израиля, кога някой отивал да пита Бога, казвал тъй: да идем при ясновидеца. Защото тоя, когото днес наричат пророк, попреди се наричал ясновидец.</verse>
				<verse number="10">И рече Саул на слугата си: добре казваш; да идем. И отидоха в града, дето беше Божият човек.</verse>
				<verse number="11">Когато влизаха в града, срещнаха момичета, които бяха излезли да си налеят вода, и ги попитаха: има ли тука ясновидец?</verse>
				<verse number="12">Те им отговориха и рекоха: има; ето, той е отпреде ви; само побързайте; той днес дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на хълма;</verse>
				<verse number="13">кога дойдете в града, ще го заварите, преди още да е отишъл на хълма да обядва; защото народът не ще почне да яде, докле той не дойде; понеже той ще благослови жертвата, и след това поканените ще почнат да ядат; и тъй, вървете, тъкмо сега ще го заварите.</verse>
				<verse number="14">И отидоха в града. А когато дойдоха сред града, ето и Самуил излиза насреща им, за да отиде на хълма.</verse>
				<verse number="15">А ден преди Сауловото идване Господ откри на Самуила и рече:</verse>
				<verse number="16">утре по това време ще ти пратя един човек от Вениаминова земя, и ти го помажи за цар на Моя народ Израиля; той ще избави народа Ми от филистимски ръце; защото Аз погледнах милостно на Моя народ, понеже викът му стигна до Мене.</verse>
				<verse number="17">Когато Самуил видя Саула, Господ му рече: ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ.</verse>
				<verse number="18">Саул се приближи до Самуила при вратите и го попита: кажи ми, де е къщата на ясновидеца?</verse>
				<verse number="19">Самуил отговори на Саула и рече: аз съм ясновидецът, върви пред мене на хълма; и вие ще обядвате днес с мене; аз ще те пусна сутринта и ще ти кажа всичко, що имаш на сърце;</verse>
				<verse number="20">а за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, не се грижи, те се намериха. Та и за кого ли е всичко, що е най-желано у Израиля? Нали е за тебе и за целия ти бащин дом?</verse>
				<verse number="21">Отговори Саул и рече: не съм ли аз син от Вениаминово коляно, едно от наймалките Израилеви колена? И племето ми не е ли най-малко между племената от Вениаминово коляно? Тогава, защо ми говориш това?</verse>
				<verse number="22">Самуил взе Саула и слугата му, въведе ги в стаята, и им даде първо място между поканените, които бяха трийсетина души.</verse>
				<verse number="23">И рече Самуил на готвача: донеси оная част, която ти бях дал и за която ти бях казал: „запази я у себе си“.</verse>
				<verse number="24">И готвачът взе плешката и това, що беше при нея, и сложи пред Саула. И рече Самуил: ето, това е оставено, сложи го пред себе си и яж, понеже за това време то е запазено зарад тебе, когато свиках народа. И оня ден Саул обядва със Самуила.</verse>
				<verse number="25">Тогава те слязоха от хълма в града, и Самуил разговаряше със Саула на покрива (и постлаха за Саула на покрива, и той спа).</verse>
				<verse number="26">Сутринта те станаха тъй: щом се пукна зора, Самуил повика Саула на по-крива и рече: стани, аз ще те изпроводя. Саул стана, и двамата, той и Самуил, излязоха от къщи.</verse>
				<verse number="27">Когато наближаваха към края на града, Самуил рече на Саула: кажи на слугата да върви пред нас, — и той отиде напред, — а ти се спри сега, и аз ще ти открия, какво каза Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">И взе Самуил съд с елей, изля върху главата му, целуна го и рече: ето, Господ те помаза за цар на Своето наследие (в Израиля, и ти ще царуваш над народа Господен и ще ги избавиш от ръцете на околните им врагове, и ето ти личба, че Господ те е помазал за цар на Своето наследие):</verse>
				<verse number="2">кога си тръгнеш сега от мене, ще срещнеш двама човеци близо до Рахилиния гроб, във Вениаминовите предели, в Целцах, и те ще ти кажат: намериха се ослиците, които ходи да търсиш, и ето, баща ти, като забрави ослиците, безпокои се за вас, думайки: какво стана със сина ми?</verse>
				<verse number="3">Оттам ще отидеш по-нататък и ще дойдеш при Таворска дъбрава, и там ще те срещнат трима човека, които отиват при Бога във Ветил: единият носи три ярета, другият носи три хляба, а третият носи мях с вино;</verse>
				<verse number="4">и те ще те поздравят и ще ти дадат двата хляба, и ти ще ги вземеш от ръцете им.</verse>
				<verse number="5">След това ще дойдеш на Божия хълм, дето е филистимската стража (там са филистимските началници); и кога влезеш там в града, ще срещнеш лик пророци, които слизат от хълма, и пред тях псалтир и тимпан, пищялка и гусла, и те пророчествуват;</verse>
				<verse number="6">и Дух Господен ще слезе върху тебе, и ти ще пророчествуваш заедно с тях и ще станеш друг човек.</verse>
				<verse number="7">Когато тия личби се сбъднат с тебе, тогава прави, каквото може ръката ти, защото с тебе е Бог.</verse>
				<verse number="8">Иди пред мене в Галгал, където и аз ще дойда при тебе, за да принеса всесъжения и мирни жертви; седем дена чакай, докле дойда при тебе, и тогава ще ти посоча, какво да правиш.</verse>
				<verse number="9">Щом Саул се обърна, за да си отиде от Самуила, Бог му даде друго сърце, и всички ония личби се сбъднаха в същия ден.</verse>
				<verse number="10">Когато дойдоха до хълма, ето че ги среща лик пророци, и Дух Божий слезе върху него, и той пророчествуваше между тях.</verse>
				<verse number="11">Всички, които го познаваха вчера и завчера, като видяха, че той пророчествува с пророците, к азваха си един другиму: какво е станало с Кисовия син? Нима и Саул е между пророците?</verse>
				<verse number="12">И един от ония, които бяха там, отговори и рече: а кой е техният баща? Затова излезе поговорка: нима и Саул е между пророците?</verse>
				<verse number="13">И той престана да пророчествува и отиде на хълма.</verse>
				<verse number="14">И Сауловият чичо попита него и слугата му: къде сте ходили? Той отговори: да търсим ослиците, но, като видяхме, че ги няма, отбихме се при Самуила.</verse>
				<verse number="15">И Сауловият чичо рече: разкажи ми какво ви каза Самуил.</verse>
				<verse number="16">И Саул каза на чича си: той ни обади, че ослиците се намерили. А това, което Самуил му каза за царството, не му обади.</verse>
				<verse number="17">И Самуил свика народа при Господа в Масифа,</verse>
				<verse number="18">и рече на синовете Израилеви: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз изведох Израиля из Египет и ви избавих от ръцете на египтяни и от ръцете на всички царства, които ви притесняваха.</verse>
				<verse number="19">А вие сега отхвърлихте вашия Бог, Който ви спасява от всички ваши неволи и тъги, и Му рекохте: постави ни цар. И тъй, застанете сега пред Господа според колената си и според племената си.</verse>
				<verse number="20">И заповяда Самуил да минават всички колена Израилеви, и посочено бе с жребие Вениаминовото коляно.</verse>
				<verse number="21">И заповяда на Вениаминовото коляно да минава според племената си, и посочено бе ш е Матриевото племе; и довеждат Матриевото племе по мъже, и посочен беше Саул, Кисов син; и търсиха го, ала го не намериха.</verse>
				<verse number="22">И пак попитаха Господа: ще дойде ли той тук? И Господ отговори: ето, той се крие в колите.</verse>
				<verse number="23">Затекоха се и го взеха оттам; той застана сред народа, и от рамената си нагоре беше по-висок от всички.</verse>
				<verse number="24">И Самуил рече на целия народ: виждате ли, кого е избрал Господ? Като него няма в целия народ. Тогава целият народ извика и рече: да живее царят!</verse>
				<verse number="25">И Самуил изложи на народа правата на царството, написа ги в книга, и сложи пред Господа. И разпусна целия народ, всекиго у дома му.</verse>
				<verse number="26">Също и Саул си отиде вкъщи, в Гива; и с него отидоха храбрите, до чието сърце се бе докоснал Бог.</verse>
				<verse number="27">А негодниците казваха: та той ли ще ни спаси? И го презряха и му не поднесоха дарове. Но той като че не забелязваше това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И (след месец време) дойде амонитецът Наас и обсади Иавис Галаадски. И всички иависки жители рекоха Наасу: сключи с нас съюз, и ние ще ти служим.</verse>
				<verse number="2">И амонитецът Наас им рече: ще сключа с вас съюз, но с условие, да извадя всекиму от вас дясното око и чрез това да хвърля безчестие върху цял Израил.</verse>
				<verse number="3">Иависките старейшини му рекоха: дай ни срок седем дена, да пратим пратеници по всички израилски предели, и, ако никой не ни помогне, ще ти се предадем.</verse>
				<verse number="4">И пратениците дойдоха в Гива Саулова и разказаха на народа гласно тия думи; и цял народ викна та заплака.</verse>
				<verse number="5">И ето, Саул идеше от нива след воловете и рече: какво е станало с народа, та плаче? И му разказаха думите на иависките жители.</verse>
				<verse number="6">И Дух Божий слезе върху Саула, когато чу тия думи, и силно се разгневи;</verse>
				<verse number="7">и взе двой волове, разсече ги на части и прати по всички израилски предели чрез ония пратеници, обявявайки, че тъй ще бъде постъпено с воловете на всекиго, който не тръгне след Саула и Самуила. И страх Господен нападна върху народа, и потеглиха всички като един човек.</verse>
				<verse number="8">С аул ги прегледа във Везек, и се намериха синове Израилеви триста хиляди и мъже Иудини — трийсет хиляди.</verse>
				<verse number="9">И рекоха на дошлите пратеници: тъй кажете на жителите на Иавис Галаадски: утре ще имате помощ, щом припече слънце. И пратениците дойдоха и обадиха на иависките жители, и те се зарадваха.</verse>
				<verse number="10">И иависките жители рекоха (Наасу): утре ще ви се предадем, и правете с нас, каквото искате.</verse>
				<verse number="11">На следния ден Саул раздели народа на три дружини, и те се промъкнаха сред стана по утринната стража и до дневния пек поразиха амонитци; другите амонитци се пръснаха тъй, че от тях не останаха ни двама наедно.</verse>
				<verse number="12">Тогава народът рече на Самуила: кои казваха: Саул ли ще царува над нас? Дайте тия човеци, и ние ще ги убием.</verse>
				<verse number="13">Но Саул рече: на днешния ден не бива никой да се убива, защото днес Господ извърши спасение в Израиля.</verse>
				<verse number="14">И Самуил рече на народа: да идем в Галгал и да осветим там царството.</verse>
				<verse number="15">И целият народ отиде в Галгал и поставиха там Саула за цар пред Господа, в Галгал, и принесоха там мирни жертви пред Господа. И се веселиха там твърде много Саул и всички израилтяни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И Самуил рече на целия Израил: ето аз послушах вашия глас във всичко що ми говорихте, и поставих ви цар,</verse>
				<verse number="2">и ето, царят върви пред вас; а аз остарях и побелях; и синовете ми са с вас. Аз пък вървях пред вас от младини доднес;</verse>
				<verse number="3">ето ме: свидетелствувайте против мене пред Господа и пред Неговия помазаник, кому съм взел вола, кому съм взел осела, кого съм обидил и кого съм притеснил, от кого съм взел дар и затворил очи спрямо делото му, — и аз ще ви го върна.</verse>
				<verse number="4">И отговориха: ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел.</verse>
				<verse number="5">И той им рече: свидетел против вас е Господ, свидетел е и помазаникът Му в тоя ден, че не намерихте нищо против мене. И те отговориха: свидетел е.</verse>
				<verse number="6">Тогава Самуил рече на народа: свидетел е Господ, Който постави Моисея и Аарона и Който изведе вашите отци из Египетската земя.</verse>
				<verse number="7">А сега застанете, и аз ще се съдя с вас пред Господа за всички благодеяния, които Той направи вам и на отците ви.</verse>
				<verse number="8">Когато Иаков дойде в Египет, и бащите ви завикаха към Господа, Господ прати Моисея и Аарона, и те изведоха бащите ви из Египет и ги поселиха на това място.</verse>
				<verse number="9">Но те забравиха Господа, своя Бог, и Той ги предаде в ръцете на Сисара, асорски военачалник, и в ръцете на филистимци и в ръцете на моавския цар, които воюваха против тях.</verse>
				<verse number="10">Но когато викнаха към Господа и рекоха: „съгрешихме, защото оставихме Господа и почнахме да служим на Вааловци и Астарти, избави ни сега от ръцете на враговете ни, и ние ще служим на Тебе“,</verse>
				<verse number="11">тогава Господ прати Иероваала и Варака, Иефтая и Самуила и ви избави от ръцете на околните ви врагове, и вие живяхте безопасно.</verse>
				<verse number="12">Но като видяхте, че амонитският цар Наас иде против вас, вие ми казахте: „не, нека цар царува над нас“, когато Господ, вашият Бог, е ваш цар.</verse>
				<verse number="13">И тъй, ето царя, когото избрахте, когото искахте; ето, Господ ви постави цар.</verse>
				<verse number="14">Ако се боите от Господа и Му служите, ако слушате гласа Му и не се противите на заповедите Господни, вие и царят ви, който царува над вас, и вървите след Господа, вашия Бог (то ръката Господня няма да бъде против вас);</verse>
				<verse number="15">ако пък не слушате гласа Господен и почнете да се противите на заповедите Господни, ръката на Господа ще бъде против вас, както беше против бащите ви.</verse>
				<verse number="16">Сега станете и погледнете великото дело, което Господ ще извърши пред очите ви:</verse>
				<verse number="17">нали сега е пшеничена жетва? Но аз ще призова Господа, и Той ще прати гръм и дъжд, и вие ще узнаете и видите, колко голям е грехът, който сте направили пред очите на Господа, искайки за себе си цар.</verse>
				<verse number="18">И Самуил призова Господа, и Господ прати гръм и дъжд в оня ден; и цял народ се много уплаши от Господа и Самуила.</verse>
				<verse number="19">И целият народ рече на Самуила: помоли се за рабите си пред Господа, твоя Бог, за да не умрем; защото към всичките си грехове прибавихме още един грях, когато искахме за себе си цар.</verse>
				<verse number="20">И отговори Самуил на народа: не се бойте, вие сторихте тоя грях, но само не отстъпвайте от Господа, и служете Господу от все сърце</verse>
				<verse number="21">и не отивайте подир нищожни богове, които не ще ви принесат полза и не ще ви избавят, понеже са нищо;</verse>
				<verse number="22">а Господ няма да остави народа Си заради Своето велико име, понеже Господу беше угодно да ви избере за Свой народ;</verse>
				<verse number="23">също и аз няма да си допусна грях пред Господа, да престана да се моля за вас, и ще ви показвам добрия и правия път;</verse>
				<verse number="24">само бойте се от Господа и Му служете истински от всичкото си сърце, защото видяхте, какви велики дела извърши Той с вас;</verse>
				<verse number="25">ако пък вършите зло, то и вие и царят ви ще загинете.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Година бе минала след възцаряването на Саула и втора година Саул царуваше над Израиля, когато той си избра три хиляди израилтяни:</verse>
				<verse number="2">две хиляди бяха със Саула в Михмас и на Ветилска планина, а хиляда бяха с Ионатана в Гива Вениаминова; а останалия народ той отпрати по къщите им.</verse>
				<verse number="3">Ионатан разби филистимската стража, която беше в Гива; филистимци чуха за това, а Саул затръби с тръба по цялата страна, като викаше: нека чуят евреите!</verse>
				<verse number="4">Когато цял Израил чу, че Саул разбил филистимската стража и че Израил станал омразен за филистимци, — народът се събра при Саула в Галгал.</verse>
				<verse number="5">А и филистимци се събраха за война против Израиля: трийсет хиляди колесници и шест хиляди конници, и множество народ, като пясък на морс к ия бряг; и дойдоха, та се разположиха на стан в Михмас, на изток от Бет-Авен.</verse>
				<verse number="6">Израилтяните, като видяха, че са в опасност, понеже народът беше стеснен, криеха се в пещери и проломи, в скали, кули и ровове;</verse>
				<verse number="7">а някои от евреите преминаха отвъд Иордан, в страната Гадова и Галаадска; Саул пък беше още в Галгал, и целият народ, който беше с него, се беше изплашил.</verse>
				<verse number="8">И той чака седем дена, до срока, назначен от Самуила, но Самуил не дохождаше в Галгал. И народът почна да се разбягва от него.</verse>
				<verse number="9">И Саул рече: доведете при мене отреденото за всесъженна жертва и за мирни жертви. И принесе всесъжение.</verse>
				<verse number="10">И щом свърши с принасяне на всесъжението, ето че иде Самуил. Саул излезе насреща му да го поздрави.</verse>
				<verse number="11">А Самуил попита: какво си направил? Саул отговори: видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде на уреченото време, филистимци пък се бяха събрали в Михмас, —</verse>
				<verse number="12">тогава си помислих: „сега ще се спуснат върху ми филистимци в Галгал, аз пък още не съм попитал Господа“, и затова се реших да принеса всесъжение.</verse>
				<verse number="13">И Самуил рече на Саула: лошо си сторил, дето не изпълни заповедта на Господа, твоя Бог, която ти беше дадена, защото днес Господ щеше да затвърди царуването ти над Израиля завинаги;</verse>
				<verse number="14">но сега твоето царуване не ще може да устои: Господ ще Си намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защото ти не изпълни, каквото ти бе заповядал Господ.</verse>
				<verse number="15">И стана Самуил, та отиде от Галгал в Гива Вениаминова (останалите човеци отидоха подир Саула против неприятелското опълчение, което ги нападна, когато отиваха от Галгал в Гива Вениаминова); а Саул преброи човеците, които бяха с него, до шестстотин души.</verse>
				<verse number="16">Саул със сина си Ионатана и човеците, които се намираха при тях, се установиха в Гива Вениаминова (и плачеха); а филистимци стояха на стан в Михмас.</verse>
				<verse number="17">И от филистимския стан излязоха три дружини, за да опустошават земята: едната тръгна по пътя за Офра, в окръг Суал,</verse>
				<verse number="18">другата дружина тръгна по Веторонския път, а третата тръгна по пътя към границата на долина Цевоим, към пустинята.</verse>
				<verse number="19">В цялата Израилска земя нямаше ковачи; понеже филистимци се бояха, да не би евреите да правят мечове или копия.</verse>
				<verse number="20">И всички израилтяни трябваше да ходят при филистимци да клепят своите палешници, черясла, брадви и търнокопи,</verse>
				<verse number="21">колчем се нащърбяваше острието на палешниците, черяслата, вилите и брадвите, или пък трябваше да се наострят остените.</verse>
				<verse number="22">Затова през войната (михмаска) нямаше нито меч, нито копие у целия народ, който беше със Саула и Ионатана, а такива се намериха само у Саула и у сина му Ионатана.</verse>
				<verse number="23">И филистимската стража излезе към Михмаския проход.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Един ден Сауловият син Ионатан рече на своя слуга оръженосец: дойди да преминем към филистимската стража, на отвъдната страна. А на баща си той не обади за това.</verse>
				<verse number="2">Саул пък се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; с него бяха до шестстотин души народ</verse>
				<verse number="3">и Ахия, син на Ахитува, брат на Иохаведа, син на Финееса, син на Илия, свещеника Господен в Силом, който носеше ефод. А народът не знаеше, че Ионатан е заминал.</verse>
				<verse number="4">Между проходите, през които Ионатан търсеше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата — Сене;</verse>
				<verse number="5">едната скала се издигаше от север към Михмас, другата — от юг към Гива.</verse>
				<verse number="6">И рече Ионатан на своя слуга оръженосец: дойди да преминем към стражата на тия необрязани; може би, Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е мъчно да спаси чрез мнозина, или малцина.</verse>
				<verse number="7">И оръженосецът отговори: върши всичко, що ти е по сърце; ето, аз съм с тебе, върви, където желаеш.</verse>
				<verse number="8">Ионатан рече: ето, ще преминем към ония човеци и ще застанем да ни видят;</verse>
				<verse number="9">ако те ни кажат: „спрете се, докле дойдем при вас“, ние ще се спрем на местата си и няма да възлезем при тях;</verse>
				<verse number="10">ако пък кажат: „възлезте при нас“, ние ще възлезем, защото Господ ги е предал в ръцете ни; и това ще бъде знак за нас.</verse>
				<verse number="11">Когато и двамата застанаха, за да ги види филистимската стража, филистимци рекоха: ето, евреите излизат из проломите, в които се бяха изпокрили.</verse>
				<verse number="12">И завика стражата към Ионатана и оръженосеца му, думайки: възлезте при нас, и ние ще ви кажем нещо. Тогава Ионатан рече на оръженосеца си: върви подире ми, защото Господ ги предаде в ръцете на Израиля.</verse>
				<verse number="13">Тогава Ионатан почна да се катери с ръце и нозе, и оръженосецът му подир него. И филистимци падаха пред Ионатана, а оръженосецът ги доубиваше подир него.</verse>
				<verse number="14">И от това първо поражение, нанесено от Ионатана и оръженосеца му, паднаха до двайсет души, върху половина нива, обработвана от двой волове в един ден.</verse>
				<verse number="15">И произлезе ужас в стана на полето и в целия народ: стражата и ония, които опустошаваха земята, се много изплашиха (и не искаха да се бият); потърси се цялата земя, и биде голям ужас от Господа.</verse>
				<verse number="16">И Сауловите съгледвачи в Гива Вениаминова видяха, че тълпата се разпръсва и тича насам и натам.</verse>
				<verse number="17">И Саул рече на народа, който беше с него: прегледайте и узнайте, кои от нашите са излезли. И прегледаха, и ето, няма Ионатана и оръженосеца му.</verse>
				<verse number="18">И Саул рече на Ахия: донеси ковчега Божий, — защото в онова време ковчегът Божий беше със синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="19">Саул още говореше на свещеника, докато смутнята във филистимския стан повече и повече се (разпростираше и) уголемяваше. Тогава рече Саул на свещеника: сбери ръцете си.</verse>
				<verse number="20">Извика Саул и целият народ, който беше с него, и дойдоха при мястото на битката, и ето, там мечът на всекиго бе насочен против ближния му; смутня имаше твърде голяма.</verse>
				<verse number="21">Тогава евреите, които вчера и завчера бяха у филистимци и които вредом ходеха с тях в стана, присъединиха се към израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана;</verse>
				<verse number="22">и всички израилтяни, които се криеха в Ефремова планина, като чуха, че филистимци са побягнали, присъединиха се и те при своите в битката.</verse>
				<verse number="23">И оня ден Господ избави Израиля; а битката се простря дори до Бет-Авен. (Всички мъже със Саула бяха до десет хиляди, и битката ставаше по целия град на Ефремова планина.)</verse>
				<verse number="24">Израилевите мъже бяха уморени оня ден; а Саул (твърде безразсъдно) закле народа, като рече: проклет, който вкуси хляб до довечера, докле не отмъстя на моите врагове. И никой от народа не вкуси храна.</verse>
				<verse number="25">И целият народ отиде в гората, а там на поляната имаше мед.</verse>
				<verse number="26">И народът влезе в гората, казвайки: ето, тече мед. Ала никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата.</verse>
				<verse number="27">Ионатан пък не чу, когато баща му заклеваше народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, бучна я в медената пита и я обърна с ръка към устата си, и очите му светнаха.</verse>
				<verse number="28">И един от народа му рече, думайки: баща ти закле народа, като рече: проклет, който днес вкуси храна; от това народът изнемощя.</verse>
				<verse number="29">И рече Ионатан: баща ми смути земята; вижте, как ми светнаха очите, щом куснах малко от тоя мед;</verse>
				<verse number="30">ако народът бе си хапнал днес от плячката, която намери у враговете си, не щеше ли поражението на филистимци да бъде по-голямо?</verse>
				<verse number="31">И израилтяните разбиха филистимци оня ден от Михмас до Айалон, и народът твърде изнемощя.</verse>
				<verse number="32">Тогава народът се нахвърли върху плячката, и взимаха овци, волове и телета, и колеха на земята, и народът ядеше с кръвта.</verse>
				<verse number="33">Обадиха на Саула, думайки: ето, народът греши пред Господа, яде с кръвта. И рече Саул: вие съгрешихте; привалете сега при мене един голям камък.</verse>
				<verse number="34">После Саул рече: идете между народа и му кажете: нека всякой докара при мене вола си и всякой — овцата си, и колете тук и яжте, и не грешете пред Господа, не яжте с кръвта. И всички от народа докарваха, всеки със своя ръка, вола си (и овцата си) през нощта и колеха там.</verse>
				<verse number="35">Тогава Саул съгради жертвеник Господу: това беше първи жертвеник, въздигнат от него Господу.</verse>
				<verse number="36">И Саул рече: да спогнем филистимци тая нощ и да ги ограбим до съмване и да не оставим ни едного от тях. И рекоха: прави всичко, що намираш за добро. А свещеникът рече: да пристъпим тук към Бога.</verse>
				<verse number="37">И Саул запита Бога: да спогна ли филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израиля? Но Той му не отговори оня ден.</verse>
				<verse number="38">Тогава Саул рече: нека се приближат тук всички началници народни, да разпитат и узнаят, върху кого е днес грехът?</verse>
				<verse number="39">Защото, жив ми Господ, Който спаси Израиля, ако бъде и върху сина ми Ионатана, и той ще умре непременно. Ала никой от целия народ му не отговори.</verse>
				<verse number="40">И Саул рече на всички израилтяни: застанете вие на едната страна, а аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И народът отговори на Саула: прави, каквото намериш за добре.</verse>
				<verse number="41">И рече Саул: Господи, Боже Израилев! (защо сега не отговори на Твоя раб? У мене ли е вината за това, или у сина ми Ионатана, Господи, Боже Израилев!) дай личба. (Ако вината е у Твоя народ Израиля, освети го.) Изобличени бидоха с жребие Ионатан и Саул, а народът излезе прав.</verse>
				<verse number="42">Тогава Саул рече: хвърлете жребие между мене и между сина ми Ионатана (и когото Господ посочи, той да умре. И народът рече на Саула: да не бъде тъй! Но Саул настояваше. И хвърлиха жребие между него и сина му Ионатана), и жребието падна върху Ионатана.</verse>
				<verse number="43">И Саул рече на Ионатана: кажи ми, какво си сторил? И Ионатан му разказа, като рече: куснах с края на тоягата, която е в ръката ми, малко мед; и ето, аз трябва да умра.</verse>
				<verse number="44">И Саул рече: нека Бог ми направи туй и туй, и още повече да направи; ти, Ионатане, трябва днес да умреш.</verse>
				<verse number="45">Но народът рече на Саула: Ионатан ли да умре, който извърши такова голямо избавление на Израиля? Това няма да бъде! Жив ми Господ, и косъм няма да падне от главата му на земята, защото днес той действуваше с Бога. И народът освободи Ионатана, и той не умря.</verse>
				<verse number="46">Тогава Саул не отиде да гони филистимци; и филистимци отидоха в земята си.</verse>
				<verse number="47">Саул затвърди царуването си над Израиля, и воюва с всички свои околни врагове, с Моав и с амонитци, и с Едом (и с Ветор), и с царете на Сова, и с филистимци, и против когото и да се обърнеше, навред имаше успех.</verse>
				<verse number="48">Той уреди войската, разби Амалика и освободи Израиля от ръцете на грабителите му.</verse>
				<verse number="49">Сауловите синове бяха: Ионатан, Иесуи и Мелхисуа; а двете му дъщери се казваха: по-голямата — Мерова, а по-малката — Мелхола.</verse>
				<verse number="50">А Сауловата жена се наричаше Ахиноам, дъщеря на Ахимааца; началникът на войската му се наричаше Авенир, син на Нира, Саулов чичо.</verse>
				<verse number="51">Кис, Саулов баща, и Нир, Авениров баща, бяха синове на Авиила.</verse>
				<verse number="52">И през всичкото Саулово време се води упорита война против филистимци. И колчем Саул виждаше някой човек силен и юнак, взимаше го при себе си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">След това Самуил рече на Саула: Господ ме прати да те помажа за цар над Неговия народ, над Израиля; сега чуй гласа Господен.</verse>
				<verse number="2">Тъй говори Господ Саваот: спомних си онова, което Амалик стори на Израиля, как той му се изпречи на пътя, когато тоя идеше из Египет;</verse>
				<verse number="3">иди сега и порази Амалика (и Иерима) и изтреби всичко негово (не взимай за себе си нищо от тях, а унищожи и предай на заклятие всичко негово); не го щади, а предай на смърт от мъж до жена, от момък до кърмаче, от вол до овца, от камила до осел.</verse>
				<verse number="4">Па събра Саул народа и го преброи в Телаим; оказаха се двеста хиляди израилтяни пешаци и десет хиляди от Иудино коляно.</verse>
				<verse number="5">И дойде Саул до Амаликов град и постави засада в долината.</verse>
				<verse number="6">И рече Саул на кинейци: идете, отделете се, излезте изсред амаликци, за да не ви погубя с тях, понеже вие показахте благосклонност към всички израилтяни, когато идеха из Египет. И кинейци се отделиха изсред амаликци.</verse>
				<verse number="7">И Саул разби Амалика от Хавила до околностите на Сур, що е пред Египет;</verse>
				<verse number="8">и улови жив амаликския цар Агага, а народа цял изтреби с меч (и Иерима умъртви).</verse>
				<verse number="9">Но Саул и народът пощадиха Агага и най-добрите овци, волове и угоени агнета, и всичко добро, като не искаха да ги изтребят, а изтребиха всичко лошо и нищожно.</verse>
				<verse number="10">И биде слово от Господа към Самуила такова:</verse>
				<verse number="11">жаля, че поставих Саула за цар, понеже той се отвърна от Мене и не изпълни думата Ми. Натъжи се Самуил и вика към Господа цяла нощ.</verse>
				<verse number="12">А сутринта рано Самуил стана и отиде да срещне Саула. И обадиха на Самуила, че Саул ходил на Кармил и там си поставил паметник, (но оттам върнал колесницата) и слязъл в Галгал.</verse>
				<verse number="13">Когато Самуил дойде при Саула, Саул му рече: благословен да си от Господа; аз изпълних думата Господня.</verse>
				<verse number="14">И Самуил рече: а какво е това блеене на овци в ушите ми и мукане на волове, що чувам?</verse>
				<verse number="15">Саул отговори: докараха ги от Амалика, защото народът пощади най-добрите овци и волове за жертвоприношение на Господа, твоя Бог; а другото изтребихме.</verse>
				<verse number="16">Самуил каза на Саула: почакай, ще ти обадя, какво ми каза Господ нощес. И Саул му рече: казвай.</verse>
				<verse number="17">И Самуил каза: не беше ли ти малък в своите очи, когато стана глава на Израилевите колена, и Господ те помаза за цар над Израиля?</verse>
				<verse number="18">И Господ те изпрати на път и рече: иди предай на заклятие нечестивите амаликци и воювай против тях, докле ги изтребиш.</verse>
				<verse number="19">Защо тогава ти не послуша гласа Господен, а се хвърли по плячка и направи зло пред очите на Господа?</verse>
				<verse number="20">Саул отговори Самуилу: аз послушах гласа Господен и отидох в пътя, където ме прати Господ, и доведох амаликския цар Агага, а амаликци изтребих;</verse>
				<verse number="21">а от плячката, овци и волове, народът взе най-доброто от заклетото, за да принесе жертва на Господа, твоя Бог, в Галгал.</verse>
				<verse number="22">Самуил отговори: нима всесъженията и жертвите са толкова приятни Господу, колкото и послушанието на гласа Господен? Послушанието е по-добро от жертва, и покорството — по-добро от овнешка тлъстина;</verse>
				<verse number="23">защото непокорството е също такъв грях, какъвто е магьосничеството, и упорството е също като идолопоклонството. Задето ти отхвърли думата на Господа, то и Той те отхвърли, за да не бъдеш цар (над Израиля).</verse>
				<verse number="24">И Саул каза на Самуила: съгреших, понеже пристъпих заповедта Господня и твоята дума; но аз се уплаших от народа и послушах гласа им;</verse>
				<verse number="25">а сега снеми от мене моя грях и се върни с мене, за да се поклоня на Господа (твоя Бог).</verse>
				<verse number="26">А Самуил отговори на Саула: няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли думата Господня, и Господ тебе отхвърли, за да не бъдеш цар над Израиля,</verse>
				<verse number="27">Самуил се обърна да си иде. Но Саул се хвана за края на дрехата му и я раздра.</verse>
				<verse number="28">Тогава Самуил рече: днес Господ изтръгна царството Израилево от тебе и го даде на твоя ближен, който е по-добър от тебе.</verse>
				<verse number="29">Верният Израилев неправда няма да каже, нито ще се разкае, понеже Той не е човек, та да се разкае.</verse>
				<verse number="30">И рече Саул: съгреших; но стори ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израиля, и се върни с мене, и аз ще се поклоня на Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="31">Самуил се върна след Саула, и Саул се поклони Господу.</verse>
				<verse number="32">След това Самуил рече: доведете ми амаликския цар Агага. И Агаг, разтреперан, се приближи до него, и рече Агаг: горчилото на смъртта, навярно, е отминало!</verse>
				<verse number="33">Но Самуил рече: както мечът ти лишаваше жени от деца, тъй и майка ти между жените нека бъде лишена от син. И разсече Самуил Агага пред Господа в Галгал.</verse>
				<verse number="34">Самуил отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гива Саулова.</verse>
				<verse number="35">И Самуил вече се не видя със Саула до деня на смъртта си; но Самуил тъгуваше за Саула, понеже Господ бе се разкаял, че възцари Саула над Израиля.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">И Господ рече на Самуила: докога ще тъгуваш за Саула, когото Аз отхвърлих, да не бъде цар над Израиля? Напълни рога си с елей и иди; Аз ще те пратя при витлеемеца Иесея, защото между неговите синове Си огледах цар.</verse>
				<verse number="2">Тогава Самуил рече: как ще ида? Саул ще чуе и ще ме убие. Господ каза: подкарай от стадото си една телица и кажи: дойдох да принеса жертва Господу;</verse>
				<verse number="3">покани и Иесея (и синовете му) на жертвата; Аз ще ти кажа, какво да правиш, и ти ще Ми помажеш оногова, когото ти посоча.</verse>
				<verse number="4">И Самуил стори, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, стареите градски разтреперани излязоха да го посрещнат и попитаха: с мир ли идеш?</verse>
				<verse number="5">И той отговори: с мир; дошъл съм да принеса жертва Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвоприношение. И освети той Иесея и синовете му и ги покани на жертвата.</verse>
				<verse number="6">И когато те дойдоха, той, щом видя Елиава, рече: бездруго, този е пред Господа Негов помазаник!</verse>
				<verse number="7">Но Господ рече на Самуила: не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах; Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.</verse>
				<verse number="8">И повика Иесей Аминадава и го доведе при Самуила, и рече Самуил: и тогова не е избрал Господ.</verse>
				<verse number="9">Иесей доведе Сама, и Самуил рече: и тогова не е избрал Господ.</verse>
				<verse number="10">Тъй Иесей доведе при Самуила седемте си сина, но Самуил рече на Иесея: никого от тия не е избрал Господ.</verse>
				<verse number="11">Самуил попита Иесея: всичките ти ли деца са тука? Иесей отговори: остава още най-малкият; той пасе овците. И рече Самуил на Иесея: прати, та го доведи, защото няма да седнем да ядем, докле той не дойде тука.</verse>
				<verse number="12">Тогава Иесей прати, та го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и приятно лице. И Господ рече: стани, помажи го, защото това е той.</verse>
				<verse number="13">Самуил взе рога с елей и го помаза посред братята му, и Дух Господен почиваше върху Давида от оня ден и насетне. След това Самуил стана и отиде в Рама.</verse>
				<verse number="14">А от Саула отстъпи Духът Господен, и зъл дух от Господа го мъчеше.</verse>
				<verse number="15">И рекоха на Саула неговите слуги: ето, зъл дух от Бога те мъчи.</verse>
				<verse number="16">Нека нашият господар заповяда на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на гусла, и, когато злият от Бога дух дойде върху тебе, той, свирейки с ръка, ще те успокоява.</verse>
				<verse number="17">Саул отговори на слугите си: намерете ми човек, който хубаво свири, и ми го доведете.</verse>
				<verse number="18">Тогава един от слугите му рече: ето, аз видях у витлеемеца Иесея син, който знае да свири, човек храбър и войнствен, който умно говори и е хубавец, и Господ е с него.</verse>
				<verse number="19">Саул прати вестители при Иесея и рече: прати ми сина си Давида, който е при стадото.</verse>
				<verse number="20">Иесей взе осел с хляб и мях с вино и едно яре, и ги прати със сина си Давида при Саула.</verse>
				<verse number="21">Давид дойде при Саула, и почна да служи пред него; той се много понрави на Саула и му стана оръженосец.</verse>
				<verse number="22">И Саул прати да кажат на Иесея: нека Давид служи при мене. понеже намери благоволение в очите ми.</verse>
				<verse number="23">И колчем духът от Бога дойдеше върху Саула, Давид вземаше гуслата, свиреше, и на Саула ставаше по-добре и по-весело, и злият дух се махваше от него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Филистимци събраха войските си за война, събраха се в Сокхот, що е в Иудея, и разположиха стан между Сокхот и Азек в Ефес-Дамим.</verse>
				<verse number="2">А Саул и израилтяните се събраха и разположиха стан в дъбовата долина и се приготвиха за война против филистимци.</verse>
				<verse number="3">И застанаха филистимци от едната страна на планината, и израилтяните от другата страна на планината, а между тях беше долината.</verse>
				<verse number="4">И от филистимския стан се изстъпи едноборец, по име Голиат, от Гет; на ръст шест лакти и педа.</verse>
				<verse number="5">На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед;</verse>
				<verse number="6">на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му — меден щит;</verse>
				<verse number="7">и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие — от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец.</verse>
				<verse number="8">И застана той и викна към израилските полкове, думайки им: защо сте излезли да воювате? Не съм ли аз филистимец, а вие роби Саулови? Изберете си един човек, и нека слезе при мене;</verse>
				<verse number="9">ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите.</verse>
				<verse number="10">Каза още филистимецът: днес ще посрамя полковете израилски; дайте ми човек, и ние ще се бием двама.</verse>
				<verse number="11">И Саул и всички израилтяни чуха тия думи на филистимеца, и много се уплашиха и ужасиха.</verse>
				<verse number="12">Давид беше син на ефратеца от Витлеем Иудин, на име Иесей, който имаше осем сина; в дните на Саула тоя човек достигна старост и беше най-стар между мъжете.</verse>
				<verse number="13">Тримата по-големи Иесееви синове отидоха със Саула на война; имената на тримата му синове, които отидоха на война, бяха: най-големият се казваше Елиав, вторият след него — Аминадав, и третият Сама;</verse>
				<verse number="14">Давид беше най-малък. Тримата поголеми отидоха със Саула,</verse>
				<verse number="15">а Давид се бе върнал от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем.</verse>
				<verse number="16">Оня филистимец излазяше сутрин и вечер и се показваше четирийсет дена.</verse>
				<verse number="17">И Иесей рече на сина си Давида: вземи за братята си ефа печено жито и тия десет хляба и ги занеси по-скоро в стана при братята си;</verse>
				<verse number="18">а тия десет пити сирене занеси на хилядоначалника и разпитай за здравето на братята и узнай за нуждите им.</verse>
				<verse number="19">Саул и те и всички израилтяни се намираха в дъбовата долина и се готвеха за боя с филистимци.</verse>
				<verse number="20">Давид стана сутринта рано, остави овците на пазач и, като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Иесей; и дойде при колите, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой.</verse>
				<verse number="21">Тогава израилтяни и филистимци се разположиха войска срещу войска.</verse>
				<verse number="22">Давид остави товара си при пазача на колите, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето.</verse>
				<verse number="23">И ето, когато той се разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Голиат, филистимец от Гет, излиза от редовете филистимски и казва ония думи, и Давид ги чу.</verse>
				<verse number="24">И всички израилтяни, като виждаха тоя човек, избягаха от него и много се бояха.</verse>
				<verse number="25">И израилтяните казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули Израиля; да би го някой убил, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у Израиля.</verse>
				<verse number="26">И Давид рече на ония, които стояха с него: какво ще сторят на оногова, който убие тоя филистимец и снеме позора от Израиля? Защото, кой е тоя необрязан филистимец, дето тъй хули войнството на живия Бог?</verse>
				<verse number="27">И народът му каза същите думи, като прибави: ето, това ще сторят на оня човек, който го убие.</verse>
				<verse number="28">Елиав, най-големият брат на Давида, чу, що говореше той с народа, и се разсърди Елиав на Давида и рече: защо си дошъл тук и на кого остави малкото ония овци в пустинята? Зная аз твоето големство и твоето лошо сърце; ти си дошъл да гледаш боя.</verse>
				<verse number="29">И рече Давид: та какво съм сторил? не са ли това само думи?</verse>
				<verse number="30">И се отвърна от него към другиго и говореше същите думи, и народът му отговаряше, както попреди.</verse>
				<verse number="31">Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги обадиха на Саула, и той го повика.</verse>
				<verse number="32">И рече Давид на Саула: нека никой не пада духом пред тогова; твоят раб ще отиде и ще се бори с тоя филистимец.</verse>
				<verse number="33">А Саул отговори на Давида: не можеш отиде против тоя филистимец да се бориш с него, защото ти си още момче, а той е войник още от младини.</verse>
				<verse number="34">Тогава Давид рече на Саула: твоят раб пасеше бащините си овци, и когато се случваше да дойде лъв, или мечка, и отвлечеше овца от стадото,</verse>
				<verse number="35">аз се спущах подире му, нападах го и отнемах я от устата му; ако пък той се хвърляше върху ми, аз го хващах за космите, удрях го и го убивах;</verse>
				<verse number="36">лъв и мечка е убивал твоят раб, и с тоя необрязан филистимец ще стане същото, както с тях, понеже хули войнството на живия Бог. (Не бива ли да ида и да го поразя, за да снема хулите от Израиля? Защото кой е тоя необрязан?)</verse>
				<verse number="37">Давид рече още: Господ, Който ме избавяше от лъва и мечката, ще ме избави от ръцете на тоя филистимец. И рече Саул на Давида: иди, нека Господ бъде с тебе.</verse>
				<verse number="38">Саул облече Давида с дрехите си, тури на главата му меден шлем и му надяна броня.</verse>
				<verse number="39">Давид запаса меча му върху дрехите и се опита да ходи, понеже никога не бе ходил с такова въоръжение. И Давид рече на Саула: не мога да ходя с това, не съм навикнал. И сне Давид всичко това от себе си.</verse>
				<verse number="40">И взе в ръка тоягата си, избра си пет гладки камъчета от потока, и ги тури в овчарската торбичка, която беше с него; и с торбичка и с прашка в ръка излезе срещу филистимеца.</verse>
				<verse number="41">Излезе и филистимецът, като отиваше и се приближаваше към Давида, и отпреде му вървеше оръженосецът.</verse>
				<verse number="42">Погледна филистимецът и, като видя Давида, с презрение го изгледа, понеже беше млад, рус и хубавец.</verse>
				<verse number="43">Филистимецът рече на Давида: защо си тръгнал срещу ми с тояга (и с камъни)? нима съм куче? (Давид отговори: не, а по-долен от куче.) Тогава филистимецът прокле Давида с боговете си.</verse>
				<verse number="44">И филистимецът рече на Давида: приближи се до мене, и ще дам тялото ти на птиците небесни и на зверовете полски.</verse>
				<verse number="45">А Давид отговори на филистимеца: ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида против тебе в името на Господа Саваота, Бога на Израилевото войнство, което ти оскърбяваш;</verse>
				<verse number="46">сега ще те предаде Господ в ръката ми, и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти, и ще дам (твоя труп и) труповете на филистимската войска на птиците небесни и зверовете земни, и цяла земя ще узнае, че има Бог у Израиля;</verse>
				<verse number="47">и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото това е война на Господа, и Той ще ви предаде в ръцете ни.</verse>
				<verse number="48">Когато филистимецът се изправи и взе да пристъпя и се приближава към Давида, Давид бързо се затече към мястото на битката срещу филистимеца.</verse>
				<verse number="49">И бръкна Давид с ръка в торбичката, извади оттам един камък и хвърли с прашката, та удари филистимеца в челото, тъй че камъкът се заби в челото му, и той падна ничком на земята.</verse>
				<verse number="50">Тъй с прашка и камък надви Давид филистимеца; удари филистимеца и го уби; а меч Давид нямаше в ръце.</verse>
				<verse number="51">Тогава Давид се затече и, като стъпи върху филистимеца, взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; филистимци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг.</verse>
				<verse number="52">И дигнаха се мъжете израилски и иудейски, викнаха и гониха филистимци до входа в долината и до портите на Акарон. И убиваните филистимци падаха по Шааримския път до Гет и до Акарон.</verse>
				<verse number="53">След като гониха филистимци, Израилевите синове се върнаха и разграбиха стана им.</verse>
				<verse number="54">Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Иерусалим, а оръжието му тури в шатрата си.</verse>
				<verse number="55">Когато Саул бе видял Давида да излиза срещу филистимеца, тогава попита Авенира, началник на войската: Авенире, чий син е тоя момък? Авенир отговори: да ти е жива душата, царю, не зная.</verse>
				<verse number="56">И царят тогава рече: я попитай, чий син е тоя момък?</verse>
				<verse number="57">А когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и доведе при Саула, и главата на филистимеца беше в ръката му.</verse>
				<verse number="58">И Саул го попита: чий син си, момко? Давид отговори: син на твоя раб Иесея от Витлеем.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Когато Давид свърши разговора със Саула, душата на Ионатана се привърза към душата му, и Ионатан го обикна като душата си.</verse>
				<verse number="2">И него ден Саул го задържа и не му позволи да се върне в бащиния си дом.</verse>
				<verse number="3">А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си.</verse>
				<verse number="4">Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си.</verse>
				<verse number="5">И Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул, и Саул го направи началник над военните люде; и това се понрави на целия народ и на слугите Саулови.</verse>
				<verse number="6">Когато вървяха, при завръщането на Давида от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саула с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали.</verse>
				<verse number="7">И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид — десетки хиляди!</verse>
				<verse number="8">И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен — хиляди; не му достига само царство.</verse>
				<verse number="9">И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително.</verse>
				<verse number="10">И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие.</verse>
				<verse number="11">И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него.</verse>
				<verse number="12">И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи.</verse>
				<verse number="13">И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа.</verse>
				<verse number="14">Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него.</verse>
				<verse number="15">И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него.</verse>
				<verse number="16">А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях.</verse>
				<verse number="17">И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него.</verse>
				<verse number="18">Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет?</verse>
				<verse number="19">И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола.</verse>
				<verse number="20">Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно.</verse>
				<verse number="21">Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата.</verse>
				<verse number="22">И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя.</verse>
				<verse number="23">И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък.</verse>
				<verse number="24">И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид.</verse>
				<verse number="25">Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци.</verse>
				<verse number="26">Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя.</verse>
				<verse number="27">Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола.</verse>
				<verse number="28">Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида.</verse>
				<verse number="29">И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот.</verse>
				<verse number="30">И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Саул думаше на сина си Ионатана и на всичките си слуги да убият Давида. Но Сауловият син Ионатан обичаше много Давида.</verse>
				<verse number="2">Ионатан обади на Давида и рече: баща ми Саул търси да те убие; затова пази се утре; скрий се и бъди на тайно място;</verse>
				<verse number="3">аз пък ще изляза и ще се изправя до баща си на нивата, дето ще бъдеш ти, и ще поговоря на баща си за тебе и, каквото видя, ще ти обадя.</verse>
				<verse number="4">Ионатан говори на баща си Саула добро за Давида, като му рече: да не греши царят против своя служител Давида, защото той в нищо не е съгрешил против тебе, и делата му са твърде полезни за тебе;</verse>
				<verse number="5">той излага душата си на опасност, за да порази филистимеца; и Господ извърши голямо спасение за целия Израил; ти видя това и се радва; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давида без причина?</verse>
				<verse number="6">И Саул послуша гласа на Ионатана, и закле се Саул: жив ми Господ, Давид няма да умре.</verse>
				<verse number="7">Тогава Ионатан повика Давида; обади му Ионатан всички тия думи, и доведе Ионатан Давида при Саула, и той беше при него, както вчера и завчера.</verse>
				<verse number="8">Почна се пак война, и излезе Давид, та се би с филистимци, и им нанесе голямо поражение, и те бягаха от него.</verse>
				<verse number="9">И зъл дух от Бога нападна Саула, и той седеше вкъщи с копие в ръка, а Давид свиреше с ръка по струните.</verse>
				<verse number="10">И Саул искаше да прикове Давида с копието о стената, но Давид отскочи от Саула, и копието се заби в стената; а Давид избяга и се спаси нея нощ.</verse>
				<verse number="11">И прати Саул слуги в къщата на Давида, да го причакат и го убият до сутринта. И рече на Давида жена му Мелхола: ако не спасиш душата си тая нощ, утре ще бъдеш убит.</verse>
				<verse number="12">Тогава Мелхола спусна Давида през прозореца, и той отиде, побягна и се избави.</verse>
				<verse number="13">А Мелхола взе една статуя, тури я в леглото, а на възглавието тури козя кожа, и покри с дреха.</verse>
				<verse number="14">И Саул прати слуги да уловят Давида; но Мелхола рече: болен е.</verse>
				<verse number="15">И Саул прати слуги да видят Давида, като каза: донесете ми го на легло, за да го убия.</verse>
				<verse number="16">Дойдоха слугите, и ето, в леглото статуя, а на възглавието козя кожа.</verse>
				<verse number="17">Тогава Саул рече на Мелхола: защо ме тъй излъга и пусна моя враг да побегне? А Мелхола отговори на Саула: той ми каза: пусни ме, инак ще те убия.</verse>
				<verse number="18">Давид побягна и се избави; дойде при Самуила в Рама и му разказа всичко, що прави с него Саул. И тръгна със Самуила, и се спряха в Нават (в Рама).</verse>
				<verse number="19">И обадиха на Саула, думайки: ето, Давид е в Нават, в Рама.</verse>
				<verse number="20">Тогава Саул прати слуги да уловят Давида, и когато те видяха лик пророци, които пророчествуваха, и Самуила, техен началник, Дух Божий слезе върху Сауловите слуги, и те почнаха да пророчествуват.</verse>
				<verse number="21">Обадиха за то в а на Саула, и той прати други слуги, но и те почнаха да пророчествуват. После Саул прати и трети слуги, но и те почнаха да пророчествуват.</verse>
				<verse number="22">(Разгневен) Саул отиде сам в Рама, и дойде до големия извор в Сеф, и попита, думайки: де са Самуил и Давид? И рекоха: ето, в Нават, в Рама.</verse>
				<verse number="23">Той отиде там в Нават, в Рама, и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчествуваше, докле пристигна в Нават, в Рама.</verse>
				<verse number="24">Съблече и той дрехите си, и пророчествуваше пред Самуила, и целия оня ден и цялата оная нощ лежа необлечен; затова казват: нима и Саул е между пророците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Давид побягна от Нават, който е в Рама, и дойде та рече на Ионатана: що сторих аз, в що съм крив, с какво съгреших пред баща ти, та търси душата ми?</verse>
				<verse number="2">Отговори му (Ионатан): не, ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо, било голямо, било малко, без да яви на ушите ми; защо баща ми ще крие от мене това нещо? Това няма да бъде.</verse>
				<verse number="3">Давид се кълнеше и думаше: баща ти добре знае, че аз намерих благоволение в твоите очи, затова си дума: „нека не знае за това Ионатан, за да не се огорчи“; но жив е Господ и жива душата ти — една само крачка има между мене и смъртта.</verse>
				<verse number="4">Ионатан рече на Давида: каквото иска душата ти, аз ще сторя за тебе.</verse>
				<verse number="5">Тогава Давид рече на Ионатана: ето, утре е нов месец, и аз трябва да седя с царя на трапезата; но пусни ме, и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.</verse>
				<verse number="6">Ако баща ти попита за мене, ти кажи: Давид ми се измоли да отиде в своя град Витлеем, защото там се извършва годишно жертвоприношение на целия му род.</verse>
				<verse number="7">Ако на това той каже: „добре“, твоят раб ще има мир; ако пък се разгневи, то знай, че той е намислил нещо лошо.</verse>
				<verse number="8">А ти стори милост на твоя раб, — защото ти прие раба си в завет Господен с тебе, — и ако има някоя вина в мене, убий ме ти; защо да ме водиш при баща си?</verse>
				<verse number="9">Ионатан отговори: това няма да бъде с тебе; защото, ако узная навярно, че баща ми е решил да ти стори нещо лошо, нима не ще ти обадя това?</verse>
				<verse number="10">И Давид рече на Ионатана: кой ще ми обади, ако ти отговори баща ти сърдито?</verse>
				<verse number="11">Ионатан рече на Давида: хайде да идем на полето. И двамата излязоха на полето.</verse>
				<verse number="12">Ионатан рече на Давида: жив Господ, Бог Израилев! Утре по това време, или други ден, ще узная от баща си; и ако той е благосклонен към Давида, и аз още тогава не пратя при тебе и не явя пред ушите ти,</verse>
				<verse number="13">нека това и това стори Господ с Ионатана и още повече да стори. Ако баща ми крои да ти стори зло, и това ще явя в ушите ти, и ще те пусна; тогава иди си смиром, и нека Господ бъде с тебе, както беше с баща ми!</verse>
				<verse number="14">Но и ти, ако бъда още жив, стори ми милост Господня.</verse>
				<verse number="15">Ако пък умра, не отнимай милостта си от моя дом довека, дори и тогава, когато Господ изтреби от лицето на земята всички врагове Давидови.</verse>
				<verse number="16">Тъй сключи Ионатан завет с дома Давидов и рече: нека Господ върне на враговете Давидови!</verse>
				<verse number="17">Ионатан пак се кле на Давида в обичта си към него, понеже го обичаше като душата си.</verse>
				<verse number="18">И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще попитат за тебе, понеже мястото ти няма да бъде заето;</verse>
				<verse number="19">затова на третия ден слез и иди бързо на мястото, дето се криеше попреди, и седни при камъка Азел;</verse>
				<verse number="20">аз пък ще пусна към нея страна три стрели, като да стрелям в цел;</verse>
				<verse number="21">после ще пратя едно момче, като му кажа: „иди, намери стрелите“, и ако кажа на момчето: „на, стрелите са отзаде ти, вземи ги“, дойди при мене, понеже е мир за тебе, и, жив ми Господ, няма нищо да ти бъде:</verse>
				<verse number="22">ако пък кажа тъй на момчето: „на, стрелите са отпреде ти“, върви си, понеже Господ те пуща;</verse>
				<verse number="23">а за това, за което говорихме аз и ти, свидетел е Господ между мене и тебе вовеки.</verse>
				<verse number="24">Давид се скри в полето. Настъпи нов месец, и царят седна да обядва.</verse>
				<verse number="25">Царят седна на мястото си, както винаги, на седалището до стената. Ионатан стана, и Авенир седна до Саула; а мястото на Давида остана празно.</verse>
				<verse number="26">Него ден Саул не каза нищо, защото помисли, че това е случайно, че Давид е нечист, не се е очистил.</verse>
				<verse number="27">Настъпи и вторият ден на новия месец, а мястото на Давида оставаше празно. Тогава Саул рече на сина си Ионатана: защо синът Иесеев не дойде на обед нито вчера, нито днес?</verse>
				<verse number="28">Ионатан отговори на Саула: Давид измоли от мене да отиде във Витлеем,</verse>
				<verse number="29">като казваше: „пусни ме, понеже имаме в града роднинско жертвоприношение, и брат ми ме покани; затова, ако съм намерил благоволение в твоите очи, да отида и да се повидя с братята си“, затова той и не дойде на царския обяд.</verse>
				<verse number="30">Тогава Саул се много разгневи на Ионатана и му рече: недостойний и непокорний сине! нима не зная, че си се сдружил с Иесеевия син за срам на себе си и за срам на майка си!</verse>
				<verse number="31">Защото през всички дни, докле Иесеевият син живее на земята, няма да устоиш ни ти, ни царството ти; а сега прати и го доведи при мене, понеже е обречен на смърт.</verse>
				<verse number="32">Ионатан отговори на баща си Саула и му рече: защо да се убива? какво е сторил?</verse>
				<verse number="33">Тогава Саул хвърли копие върху него, за да го убие. И Ионатан разбра, че баща му се е решил да убие Давида.</verse>
				<verse number="34">Ионатан стана от трапезата много разгневен, и не обядва на втория ден от новия месец, защото скърбеше за Давида, и защото баща му го обиди.</verse>
				<verse number="35">На другия ден сутринта Ионатан излезе на полето, по времето, което бе определил на Давида, и едно малко момче с него.</verse>
				<verse number="36">И той рече на момчето: тичай, търси стрелите, които пущам. Момчето се затече, а той пущаше стрелите тъй, че те летяха по-далеч от момчето.</verse>
				<verse number="37">И момчето се затече натам, накъдето Ионатан пущаше стрелите, и Ионатан завика подир момчето и рече: гледай, стрелата е отпреде ти.</verse>
				<verse number="38">Ионатан пак викаше подир момчето: по-скоро тичай, не се спирай. И момчето събра Ионатановите стрели и дойде при господаря си.</verse>
				<verse number="39">А момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха, каква е работата.</verse>
				<verse number="40">Тогава Ионатан даде оръжието си на момчето, което беше с него, и му рече: иди и го занеси в града.</verse>
				<verse number="41">Момчето отиде, а Давид се изправи откъм юг и падна ничком на земята и три пъти се поклони; и целуваха се те един други, и двамата плакаха наедно, но Давид повече плачеше.</verse>
				<verse number="42">Ионатан рече на Давида: иди си смиром; а това, в което се клехме двама в името Господне, думайки: „Господ да бъде между мене и тебе, между моето семе и твоето семе“, да бъде навеки.</verse>
				<verse number="43">И (Давид) стана, та замина, а Ионатан се върна в града.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Давид дойде в Номва при свещеник Ахимелеха, и Ахимелех се смути, като се срещна с Давида, и му рече: защо си сам, и няма никой с тебе?</verse>
				<verse number="2">Давид рече на свещеник Ахимелеха: царят ми даде заповед, като каза: „нека никой не знае, за какво съм те пратил и какво съм ти поръчал“, затова оставих слугите на уречено място;</verse>
				<verse number="3">а сега дай ми, каквото имаш на ръка, пет хляба, или каквото се намери.</verse>
				<verse number="4">Свещеникът отговори на Давида и рече: нямам на ръка прост хляб, а има свещен хляб; само ако твоите люде са се въздържали от жени, не к а ядат.</verse>
				<verse number="5">Тогава Давид отговори на свещеника и му рече: жени при нас нямаше ни вчера, ни завчера, откак съм излязъл, и съдовете на момчетата са чисти, а ако пътят е нечист, то хлябът ще си остане чист в съдовете.</verse>
				<verse number="6">И свещеникът му даде от свещения хляб; защото нямаше друг хляб, освен хлябовете на предложението, които бяха взети отпред лицето на Господа, та, след снемането им, да се турят топли хлябове.</verse>
				<verse number="7">Него ден там се намираше пред Господа един от слугите Саулови, на име Доик, идумеец, началник на Сауловите овчари.</verse>
				<verse number="8">Давид рече на Ахимелеха: нямаш ли тук на ръка копие или меч? Защото аз не взех със себе си нито меч, нито друго оръжие, понеже поръчката на царя беше набързо.</verse>
				<verse number="9">Свещеникът отговори: ето мечът на филистимеца Голиата, когото ти уби в дъбовата долина, увит в дреха, отзад ефода; ако искаш, вземи го: други освен него няма тук. И Давид рече: като него няма друг, дай ми го. (И му го даде.)</verse>
				<verse number="10">Давид стана и побягна в същия ден от Саула, и дойде при гетския цар Анхуса.</verse>
				<verse number="11">И рекоха на Анхуса слугите му: тоя не е ли Давид, царят на оная страна? Не пяха ли нему по хората, думайки: „Саул порази хиляди, а Давид — десетки хиляди“?</verse>
				<verse number="12">Давид вложи тия думи в сърцето си и много се боеше от Анхуса, царя гетски.</verse>
				<verse number="13">И промени лицето си пред тях, и се престори на безумен в очите им и дращеше по вратите, (хвърляше се на ръцете си) и пущаше слюнки по брадата си.</verse>
				<verse number="14">Анхус рече на рабите си: виждате, тоя човек е луд; защо сте го довели при мене?</verse>
				<verse number="15">нима малко луди имам при мене, та сте го довели да лудува пред мене? нима ще влезе той в къщата ми?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">И Давид излезе ттам побягна в Адоламската пещера, и чуха братята му и целият му бащин дом и дойдоха там при него.</verse>
				<verse number="2">Събраха се при него всички притеснени, всички длъжници и всички душевно огорчени, и той им стана началник; и с него бяха около четиристотин души.</verse>
				<verse number="3">Оттам Давид отиде в Масифа Моавска и рече на моавския цар: нека баща ми и майка ми останат при вас, докле узная, какво ще направи Бог с мене.</verse>
				<verse number="4">И доведе ги при моавския цар, и те живееха при него през всичкото време, докле Давид беше в онова убежище.</verse>
				<verse number="5">Но пророк Гад рече на Давида: не оставай в това убежище, а върви, иди в земята Иудина. И Давид замина и отиде в гора Херет.</verse>
				<verse number="6">Саул чу, че Давид се появил с людете, които бяха с него. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма, с копие в ръка, и обиколен от всичките си слуги.</verse>
				<verse number="7">И рече Саул на слугите си. които го заобикаляха: чуйте, Вениаминови синове! Нима Иесеевият син ще даде на всинца ви ниви и лозя и всинца ви ще постави за хилядоначалници и стотници,</verse>
				<verse number="8">та всички сте се сговорили против мене, и никой не ми обади, когато син ми се сприятелил със сина Иесеев, и никой от вас не ме пожали и не ми обади, че син ми е подстрекнал против мене моя раб да ми кове примки, както се вижда сега?</verse>
				<verse number="9">Идумеецът Доик, който стоеше със Сауловите слуги, отговори и рече: аз видях, как Иесеевият син дохожда в Номва при Ахимелеха, син на Ахитува,</verse>
				<verse number="10">и тоя попита за него Господа, даде му храна, даде му и меча на филистимеца Голиата.</verse>
				<verse number="11">Царят изпрати да повикат свещеник Ахимелеха, син Ахитувов, и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Номва. И те всички дойдоха при царя.</verse>
				<verse number="12">И Саул рече: чуй, сине Ахитувов! Тоя отговори: ето ме, господарю.</verse>
				<verse number="13">И Саул го попита: защо сте се наговорили против мене, ти и Иесеевият син, та си дал хлябове и меч и си питал за него Бога, за да въстане против мене и да ми кове примки, както се вижда сега?</verse>
				<verse number="14">Ахимелех отговори на царя и рече: кой от всички твои раби е тъй верен като Давида? Той е и зет царев, и изпълнител на твоите заповеди, и почитан в дома ти.</verse>
				<verse number="15">Сега ли пръв път питам Бога за него? Не, не обвинявай в това, царю, раба си и целия ми бащин дом, защото в цялата тази работа твоят раб не знае нищо, нито малко, нито голямо.</verse>
				<verse number="16">И царят рече: Ахимелехе, ти трябва да умреш, ти и целият ти бащин дом.</verse>
				<verse number="17">И царят рече на телохранителите, които стояха при него: идете, убийте свещениците Господни, защото и тяхната ръка е с Давида, и те знаеха, че той е избягал, а ми не обадиха. Но царските слуги не искаха да вдигнат ръце, за да убият свещениците Господни.</verse>
				<verse number="18">И царят рече на Доика: иди ти и убий свещениците. И Доик идумеец отиде, нападна върху свещениците, и уби в оня ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод;</verse>
				<verse number="19">порази с меч и Номва, свещенически град; уби с меч мъже и жени, момчета и кърмачета, волове, осли и овци.</verse>
				<verse number="20">Спаси се само един от синовете на Ахимелеха, Ахитувов син, на име Авиатар, и побягна при Давида.</verse>
				<verse number="21">Авиатар разказа на Давида, че Саул изби свещениците Господни.</verse>
				<verse number="22">И Давид рече на Авиатара: аз знаех оня ден, когато там беше идумеецът Доик, че той бездруго ще обади на Саула; аз съм виновен за всички души от бащиния ти дом.</verse>
				<verse number="23">Остани при мене, не бой се, защото който ще търси моята душа, ще търси и твоята душа; ти ще бъдеш у мене под закрила.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Известиха на Давида и рекоха: ето, филистимци нападнаха на Кеил и разграбват гумната.</verse>
				<verse number="2">И Давид попита Господа, думайки: да отида ли, и ще поразя ли тия филистимци? И отговори Господ на Давида: иди, ти ще поразиш филистимци и ще спасиш Кеил.</verse>
				<verse number="3">Но ония, които бяха с Давида, му рекоха: ето, ние се боим тук в Иудея, та как ще отидем в Кеил против филистимските пълчища? (Ние ще паднем в плен у филистимците.)</verse>
				<verse number="4">Тогава Давид пак попита Господа, и му отговори Господ и рече: стани и иди в Кеил, защото Аз ще предам филистимци в твои ръце.</verse>
				<verse number="5">И Давид отиде с людете си в Кеил, би се с филистимци, откара техния добитък и им нанесе голямо поражение, и Давид избави жителите на Кеил.</verse>
				<verse number="6">Когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давида (и отиде с него) в Кеил, той бе донесъл със себе си и ефод.</verse>
				<verse number="7">Обадиха на Саула, че Давид е дошъл в Кеил, и Саул рече: Бог го предаде в ръцете ми, защото той се затвори, като влезе в град, който има порти и завори.</verse>
				<verse number="8">И свика Саул целия народ на война, за да отиде срещу Кеил, да обсади Давида и людете му.</verse>
				<verse number="9">Когато Давид узна, че Саул е намислил лошо против него, рече на свещеник Авиатара: донеси ефода (Господен).</verse>
				<verse number="10">И Давид рече: Господи, Боже Израилев! Твоят раб чу, че Саул иска да дойде в Кеил, да съсипе града заради мене.</verse>
				<verse number="11">Ще ме предадат ли кеилци в ръцете му? И ще дойде ли тук Саул, както чу твоят раб? Господи, Боже Израилев, яви на раба си. И рече Господ: ще дойде.</verse>
				<verse number="12">И Давид рече: ще предадат ли кеилци мене и моите люде в Саулови ръце? И Господ рече: ще предадат.</verse>
				<verse number="13">Тогава стана Давид и людете му, около шестстотин души, излязоха от Кеил и отидоха, накъдето можеха. А на Саула обадиха, че Давид побягнал от Кеил, и тогава той отмени похода.</verse>
				<verse number="14">А Давид прекарваше в пустинята по непристъпни места и сетне на планината в пустиня Зиф. Саул го търсеше всеки ден; но Бог не предаде Давида в ръцете му.</verse>
				<verse number="15">И Давид видя, че Саул е излязъл да търси душата му; Давид беше тогава в пустиня Зиф, в гората.</verse>
				<verse number="16">И Сауловият син Ионатан стана, дойде при Давида в гората и го укрепи с надежда на Бога,</verse>
				<verse number="17">и му рече: не бой се, защото ръката на баща ми Саула няма да те намери, и ти ще царуваш над Израиля, аз пък ще бъда втори след тебе; и Саул, баща ми, знае това.</verse>
				<verse number="18">Тогава сключиха помежду си завет пред лицето на Господа; и Давид остана в гората, а Ионатан отиде у дома си.</verse>
				<verse number="19">И дойдоха зифци при Саула в Гива и казаха: ето, Давид се крие у нас по непристъпни места, в гората, на хълм Хахил, надясно от Иесимон.</verse>
				<verse number="20">Затова, ако ти желае душата, царю, дойди; а наша работа ще бъде да го предадем в ръцете на царя.</verse>
				<verse number="21">И рече Саул: да ви благослови Господ, че сте ме пожалили;</verse>
				<verse number="22">идете, удостоверете се още, разузнайте и обгледайте мястото му, дето ще е ногата му, и кой го е видял там, понеже ми казват, че той е много хитър;</verse>
				<verse number="23">и обгледайте и разузнайте за всички убежища, в които се той крие, и се върнете при мене с вярно известие, тогава аз ще отида с вас; и ако той е в тая земя, ще го търся по всички Иудини воеводства.</verse>
				<verse number="24">И станаха и отидоха в Зиф преди Саула. А Давид и людете му бяха в пустиня Маон, в равнината, надясно от Иесимон.</verse>
				<verse number="25">И отиде Саул с людете си да го търси. Но обадиха на Давида за това, и той слезе при скалата и оставаше в пустиня Маон. Саул чу и се впусна след Давида в пустиня Маон.</verse>
				<verse number="26">Саул вървеше по едната страна на планината, а Давид с людете си беше на другата страна на планината. И когато Давид бързаше да отмине от Саула, а Саул с людете си отиваше да заобиколи Давида и людете му, за да ги улови,</verse>
				<verse number="27">тогава дойде при Саула вестител и каза: побързай и дойди, понеже филистимци нападнаха страната.</verse>
				<verse number="28">И върна се Саул от преследването на Давида и отиде против филистимци; затова и нарекоха това място: Села-Хамахлекот.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">След това Давид излезе оттам и живееше по безопасните места на Ен-Гади.</verse>
				<verse number="2">Когато Саул се върна от филистимците, обадиха му, думайки: ето, Давид е в пустиня Ен-Гади.</verse>
				<verse number="3">И Саул взе три хиляди отбор мъже от цял Израил и отиде да търси Давида и людете му по планините, дето живеят сърни.</verse>
				<verse number="4">И дойде при една овча кошара край пътя; там имаше пещера, и Саул влезе там по нужда; а Давид и людете му седяха в дъното на пещерата.</verse>
				<verse number="5">И казваха на Давида людете му: ето денят, за който ти говори Господ: ето, Аз ще предам твоя враг в ръцете ти, и ще сториш с него, каквото ти е угодно. Давид стана и полекичка отряза полата на Сауловата горна дреха.</verse>
				<verse number="6">Но след това домъчня Давиду на сърце, задето той отряза полата на Сауловата дреха.</verse>
				<verse number="7">И рече на людете си: да ми не дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да туря ръка върху него, понеже той е помазаник Господен.</verse>
				<verse number="8">И с тия думи удържа Давид людете си и не им даде да нападнат Саула. А Саул стана и излезе из пещерата на пътя.</verse>
				<verse number="9">След това стана и Давид, излезе из пещерата и завика след Саула, думайки: „господарю мой, царю!“ Саул погледна назад, и Давид падна с лице на земята, и (му) се поклони.</verse>
				<verse number="10">И Давид рече на Саула: защо слушаш думите на ония люде, които казват: ето, Давид крои зло против тебе?</verse>
				<verse number="11">Ето, днес виждат очите ти, че Господ те предаваше сега в ръцете ми в пещерата, и казваха ми да те убия, но аз те пощадих и рекох: няма да вдигна ръка върху моя господар, понеже той е помазаник на Господа.</verse>
				<verse number="12">Татко, погледни полата на дрехата си в ръката ми: аз отрязах полата на дрехата ти, а тебе не убих; знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, ни коварство, и че аз не съм съгрешил против тебе; а ти търсиш душата ми, за да я отнемеш.</verse>
				<verse number="13">Нека Господ разсъди между мене и тебе, и нека ти отмъсти Господ за мене; но моята ръка няма да бъде върху тебе,</verse>
				<verse number="14">както казва старата пословица: от беззаконници излиза беззаконие. Затова ръката ми няма да бъде върху тебе.</verse>
				<verse number="15">Против кого е излязъл царят израилски? Подир кого си се разтичал? Подир мъртво псе, подир една бълха.</verse>
				<verse number="16">Нека Господ бъде съдия и Той да разсъди между мене и тебе. Той ще разгледа, ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти.</verse>
				<verse number="17">Като свърши Давид тия думи към Саула, Саул рече: твоят ли глас е това, сине мой Давиде? И издигна Саул гласа си, плака</verse>
				<verse number="18">и рече на Давида: ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло;</verse>
				<verse number="19">ти показа това днес, като постъпи с мене милостивно: когато Господ ме предаваше в ръцете ти, ти ме не уби.</verse>
				<verse number="20">Кой, след като намери врага си, ще го пусне здрав и читав? Господ да ти върне с добро за това, което ти ми стори днес.</verse>
				<verse number="21">И сега зная, че ти бездруго ще станеш цар, и царството Израилево ще бъде силно в ръката ти.</verse>
				<verse number="22">Затова закълни ми се в Господа, че няма да изкорениш потомството ми след мене и няма да унищожиш името ми в бащиния ми дом.</verse>
				<verse number="23">Закле се Давид на Саула. И Саул отиде у дома си, а Давид и людете му отидоха в укрепено място.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">И Самуил умря. Тогава се събраха всички израилтяни, оплакаха го и го погребаха в къщата му, в Рама. Давид стана и слезе към пустиня Фаран.</verse>
				<verse number="2">Имаше в Маон един човек твърде богат, а имотите му бяха в Кармил; той имаше три хиляди овци и хиляда кози; той беше на стрижба при овците си на Кармил.</verse>
				<verse number="3">Тоя човек се казваше Навал, а жена му се казваше Авигея. Тая жена беше твърде умна и хубавица, а той — човек жесток и злонравен; той беше от рода Халевов.</verse>
				<verse number="4">Чу Давид в пустинята, че Навал стриже (на Кармил) овците си.</verse>
				<verse number="5">И Давид прати десет момци, и рече Давид на момците: възлезте на Кармил, идете при Навала, поздравете го от мое име</verse>
				<verse number="6">и кажете тъй: (здравей,) мир на тебе, мир на твоя дом, мир на всичко твое!</verse>
				<verse number="7">Днес чух, че ти стрижат овците; ето, овчарите ти бяха с нас, и ние не ги обиждахме, и нищо у тях се не изгуби през всичкото време, докле стояха на Кармил;</verse>
				<verse number="8">попитай слугите си, и те ще ти кажат; затова нека момците намерят благоволение в очите ти, понеже в добър ден дойдохме; дай прочее на рабите си и на сина си Давида, каквото ти се намира под ръка.</verse>
				<verse number="9">И Давидовите люде отидоха и рекоха на Навала от име на Давида всички тия думи, и се смълчаха.</verse>
				<verse number="10">Навал (скочи и) отговори на Давидовите слуги и рече: кой е тоя Давид, кой е тоя син Иесеев? Сега има много раби, които бягат от господарите си;</verse>
				<verse number="11">нима да взема хляба си и водата си, (и виното си) и месото, което съм приготвил за стригачите на овците ми, и да дам на човеци, които не зная, отде са?</verse>
				<verse number="12">И Давидовите люде отидоха назад по своя път, върнаха се и дойдоха, та обадиха на Давида всички тия думи.</verse>
				<verse number="13">Тогава Давид рече на людете си: препашете всякой меча си. И всички препасаха мечовете си, препаса и сам Давид меча си, и тръгнаха след Давида до четиристотин души, а двеста останаха при колите.</verse>
				<verse number="14">Но един от слугите обади на Авигея, жената Навалова, като каза: ето, Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят нашия господар, ала той се отнесе с тях грубо;</verse>
				<verse number="15">а тия люде са твърде добри към нас, не ни обиждаха, и нищо се не изгуби у нас, колкото време ходехме с тях, докле бяхме на полето;</verse>
				<verse number="16">те бяха за нас като стена и денем и нощем през всичкото време, докле пасехме стадата близо до тях;</verse>
				<verse number="17">затова, помисли и виж, какво да се прави, понеже неминуема беда заплашва господаря ни и целия му дом; а той е човек зъл, не може да се говори с него.</verse>
				<verse number="18">Тогава Авигея взе набързо двеста хляба и два мяха с вино, и пет овци сготвени, пет мери печено жито, сто вързопчета сухо грозде и двеста низи смокини, и ги натовари на осли,</verse>
				<verse number="19">па рече на слугите си: тръгвайте пред мене, ето, аз ще вървя след вас. А на мъжа си Навала нищо не каза.</verse>
				<verse number="20">А когато тя, възседнала осел, се спускаше по кривините на планината, ето, насреща ѝ иде Давид и людете му, и тя се срещна с тях.</verse>
				<verse number="21">И Давид рече: да, напразно пазих в пустинята целия имот на тоя човек, и нищо се не изгуби от това, що беше негово; той ми отплаща зло за добро;</verse>
				<verse number="22">нека туй и туй стори Бог с враговете на Давида, и още повече стори, ако утре до съмване от всичко, що е Навалово, оставя и което мочи до стена.</verse>
				<verse number="23">Щом Авигея видя Давида, тя бързо слезе от осела, падна ничком пред Давида и се поклони доземи;</verse>
				<verse number="24">падна при нозете му и рече: върху мене да е грехът, господарю мой; позволи на рабинята си да говори в ушите ти и чуй думите на рабинята си.</verse>
				<verse number="25">Нека господарят ми не обръща внимание на тоя зъл човек, Навала; защото, каквото му е името, такъв е и той: Навал му е името, и безумието му е с него. А аз, твоя рабиня, не видях слугите на моя господар, които си пращал.</verse>
				<verse number="26">И сега, господарю мой, жив Господ и жива душата ти! Господ не ще те остави да проливаш кръв, а ще задържи ръката ти да не отмъщаваш; и сега нека бъдат като Навала твоите врагове и ония, които мислят лошо против моя господар.</verse>
				<verse number="27">Ето даровете, които рабинята ти донесе на своя господар, за да се раздадат на момците, които служат на моя господар.</verse>
				<verse number="28">Прости вината на рабинята си; Господ бездруго ще въздигне за моя господар крепък дом, защото моят господар води Господните войни, и през целия си живот зло в тебе не ще се намери.</verse>
				<verse number="29">Ако човек стане да те гони и търси душата ти, то душата на моя господар ще бъде свързана във възела на живота у Господа, твоя Бог, а душата на твоите врагове Той ще захвърли като из прашка.</verse>
				<verse number="30">И когато Господ стори на моя господар всичко, що е говорил добро за тебе, и те постави за вожд над Израиля,</verse>
				<verse number="31">за сърцето на моя господар това няма да бъде огорчение и безпокойство, че не е пролял напразно кръв и че се е опазил от отмъщение. Господ ще стори добро на моя господар, и ти ще си спомниш рабинята си (и ще ѝ сториш милост).</verse>
				<verse number="32">И Давид рече на Авигея: благословен Господ, Бог Израилев, който те прати днес насреща ми,</verse>
				<verse number="33">и благословен да е твоят разум и благословена да си ти, задето сега ме не остави да проливам кръв и да отмъстя за себе си.</verse>
				<verse number="34">Но, — жив Господ, Бог Израилев, Който ме задържа да ти не сторя зло, — ако не бе побързала и не бе дошла насреща ми, то утре до съмване аз не щях да оставя на Навала и онова, което мочи до стена.</verse>
				<verse number="35">И Давид взе от ръцете ѝ, каквото му бе донесла, и рече ѝ: иди смиром у дома си; ето, послушах гласа ти и почетох лицето ти.</verse>
				<verse number="36">Авигея дойде при Навала, и ето, у него в дома му гощавка като царски пир, и сърцето на Навала весело: той беше много пиян; затова тя му нищо не продума, ни много, ни малко, до сутринта.</verse>
				<verse number="37">А на сутринта, когато Навал отрезвя, и жена му му разказа за това, сърцето му примря, и той стана като камък.</verse>
				<verse number="38">След десет дни Господ порази Навала, и той умря.</verse>
				<verse number="39">Чу Давид, че Навал е умрял, и рече: благословен Господ, Който възвърна за срама, нанесен ми от Навала, и Който запази Своя раб от зло; Господ обърна злобата на Навала върху неговата глава. И Давид прати да кажат на Авигея, че той си я взима за жена.</verse>
				<verse number="40">И Давидовите слуги дойдоха при Авигея на Кармил и рекоха ѝ тъй: Давид ни прати при тебе, за да те вземем нему за жена.</verse>
				<verse number="41">Тя стана и се поклони ничком доземи и рече: ето, рабинята ти е готова да бъде слугиня, за да мие нозете на слугите у моя господар.</verse>
				<verse number="42">Авигея се приготви набързо, възседна осела и, придружена от пет слугини, тръгна след пратениците на Давида и стана негова жена.</verse>
				<verse number="43">Давид взе и Ахиноама от Изреел, та и двете му бяха жени.</verse>
				<verse number="44">Саул пък даде дъщеря си Мелхола, Давиловата жена, на Фалтия, син на Лаиша, от Галим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">При Саула в Гива дойдоха зифци (от юг) и рекоха: ето, Давид се крие у нас на хълм Хахил, надясно от Иесимон.</verse>
				<verse number="2">Тогава Саул стана, спусна се в пустинята Зиф, и с него три хиляди отбор мъже израилски, да търси Давида в пустинята Зиф.</verse>
				<verse number="3">И Саул се разположи на хълма Хахил, надясно от Иесимон, до пътя; а Давид, който се намираше в пустинята, видя, че Саул идеше подире му в пустинята;</verse>
				<verse number="4">и Давид прати съгледвачи и узна, че Саул наистина е дошъл от Кеил.</verse>
				<verse number="5">И стана Давид (тайно) и отиде на мястото, дето Саул се бе разположил на стан, и видя Давид мястото, дето спеше Саул и военачалникът му Авенир, син Ниров. Саул спеше в шатрата, а народът се бе разположил около него.</verse>
				<verse number="6">Давид се обърна и рече на хетееца Ахимелеха и на Авеса, син на Саруя, Иоавов брат, като каза: кой ще дойде с мене при Саула в стана? Авеса отговори: аз ще дойда с тебе.</verse>
				<verse number="7">Давид дойде с Авеса при людете (Саулови) нощя; и ето, Саул лежи заспал в шатрата, и копието му забито в земята при възглавието му; а Авенир и народът лежат около него.</verse>
				<verse number="8">Авеса рече на Давида: днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти; затова позволи, аз ще го прикова с копие в земята с един замах и няма да повторя удара.</verse>
				<verse number="9">Но Давид рече на Авеса: не го убивай; защото кой, дигнал ръка върху помазаника Господен, ще остане ненаказан?</verse>
				<verse number="10">Давид още рече: жив Господ! нека го порази Господ, или ще дойде денят му, и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине; а мене да не дава Господ да дигна ръка върху помазаника Господен;</verse>
				<verse number="11">а вземи копието му, което е при възглавието му, и съда с вода, и да си вървим.</verse>
				<verse number="12">Давид взе копието и съда с вода при възглавието на Саула, и си отидоха; и никой не видя, никой не узна и никой се не събуди, а всички спяха, понеже беше ги обвзел сън от Господа.</verse>
				<verse number="13">Премина Давид отвъд и застана навръх планината надалеч, а помежду им имаше голямо разстояние.</verse>
				<verse number="14">И викна Давид към народа и Авенира, син Ниров, думайки: Авенире, обади се. Авенир се обади и рече: кой си ти, дето викаш и безпокоиш царя?</verse>
				<verse number="15">И Давид рече на Авенира: нали си мъж, и кой е равен на тебе в Израиля? Защо тогава не пазиш господаря си, царя? защото дохожда някой от народа да затрие царя, твоя господар.</verse>
				<verse number="16">Ти лошо правиш; жив Господ! Вие заслужавате смърт, задето не пазите господаря си, помазаника Господен. Виж, де е копието на царя и съда с вода, що бяха при възглавието му?</verse>
				<verse number="17">И Саул позна гласа на Давида и рече: твоят ли е тоя глас, сине мой Давиде? И рече Давид: моят глас е, господарю мой, царю.</verse>
				<verse number="18">И рече о щ е: за какво господарят ми преследва своя раб? Какво съм сторил? Какво зло намери у мене?</verse>
				<verse number="19">А сега моят господар и цар нека изслуша думите на своя раб: ако Господ те е подбудил против мене, нека това бъде от тебе благовонна жертва; ако пък — синове човешки, то проклети да са пред Господа, понеже те ме изгониха сега, за да не принадлежа към наследието Господне, думайки: иди служи на чужди богове.</verse>
				<verse number="20">Нека се не пролее моята кръв на земята пред Господа, защото царят Израилев излезе да търси една бълха, както тичат подир яребица по планините.</verse>
				<verse number="21">И Саул каза: аз съгреших; върни се, сине мой Давиде, защото няма вече да ти правя зло, понеже днес душата ми беше скъпа в твоите очи; безумно постъпвах аз и твърде много съгреших.</verse>
				<verse number="22">Давид отговори и рече: ето копието на царя; нека дойде един момък и го вземе;</verse>
				<verse number="23">и нека Господ въздаде всекиму според правдата му и според истината му, защото Господ те предаваше в ръцете ми, но аз не поисках да вдигна ръка върху помазаника Господен;</verse>
				<verse number="24">и нека, както днес бе драгоценен животът ти в мои очи, тъй да се цени и моят живот в очите на Господа, (и Той да ме закрили) и да ме избави от всяка беда!</verse>
				<verse number="25">И Саул рече на Давида: благословен да си, сине мой Давиде; ти ще извършиш, каквото си предприел, и непременно ще победиш. И Давид отиде в своя път, а Саул се върна на мястото си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">И Давид рече в сърцето си: ще падна някога в ръцете на Саула; за мене нищо по-добро, освен да побягна във филистимската земя; и Саул ще престане да ме търси вече по всички Израилски предели, и аз ще се избавя от ръцете му.</verse>
				<verse number="2">И Давид стана и отиде, той и шестстотин мъже, които бяха с него, при гетския цар Анхуса, син Моахов.</verse>
				<verse number="3">И Давид живееше при Анхуса в Гет, той и людете му, всеки с челядта си. Давид и двете му жени — изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена.</verse>
				<verse number="4">Обадиха на Саула, че Давид побягнал в Гет, и той вече го не търси.</verse>
				<verse number="5">И Давид рече на Анхуса: ако съм спечелил благоволение в очите ти, нека ми бъде дадено място в един малък град, и аз ще живея там; защо твоят раб да живее в царския град заедно с тебе?</verse>
				<verse number="6">Тогава Анхус му даде Секелаг; затова Секелаг и остана за царете иудейски доднес.</verse>
				<verse number="7">Всичкото време, което Давид прекара във филистимската страна, беше година и четири месеца.</verse>
				<verse number="8">И Давид излизаше с людете си и нападаше гесурци и гирзейци и амаликитци, които отдавна наседяха тая страна до Сур и дори до Египетската земя.</verse>
				<verse number="9">И Давид опустошаваше оная страна и не оставяше живи ни мъже, ни жени, и откарваше овци и волове, и осли и камили и дрехи, и се завръщаше и дохаждаше при Анхуса.</verse>
				<verse number="10">И Анхус попита Давида: къде нападнахте сега? Давид отговори: към юг на Иудея, към юг на Иерахмеел и към юг на Кенея.</verse>
				<verse number="11">И Давид не оставяше живи ни мъже, ни жени, и не ги довеждаше в Гет, думайки: те могат да ни наклеветят, като кажат: това и това стори Давид, и такива му са постъпките през всичко време, докле живееше във филистимската страна.</verse>
				<verse number="12">И Анхус се довери на Давида, като си каза: той стана омразен на народа си Израиля и ще ми бъде слуга довека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">В това време филистимците събраха войските си за война, за да воюват с Израиля. И Анхус рече на Давида: да ти бъде известно, че ти ще тръгнеш с мене в опълчението, ти и твоите люде.</verse>
				<verse number="2">И Давид рече на Анхуса: сега ще узнаеш, какво ще стори твоят раб. Анхус пък каза на Давида: затова ще те направя пазител на моята глава през всичко време.</verse>
				<verse number="3">Самуил бе умрял, и оплакваха го всички израилтяни и го погребаха в Рама, в неговия град. А Саул беше изгонил магьосниците и гадателите из страната.</verse>
				<verse number="4">Събраха се филистимците и отидоха, та разположиха стан в Сонам; събра и Саул целия народ израилски и разположиха стан в Гелвуя.</verse>
				<verse number="5">И Саул видя филистимския стан и се уплаши, и силно му трепна сърцето.</verse>
				<verse number="6">Тогава Саул попита Господа; но Господ му не отговаряше ни насъне, ни чрез урим, ни чрез пророците.</verse>
				<verse number="7">И рече Саул на слугите си: намерете ми жена магьосница, и аз ще ида при нея и ще я попитам. И отговориха му неговите слуги: тук в Аендор има жена магьосница.</verse>
				<verse number="8">И съблече Саул дрехите си и облече други, и тръгна той и двама души с него и дойдоха при жената нощя. И рече ѝ Саул: моля те, поврачувай ми, и извикай ми, когото ти кажа.</verse>
				<verse number="9">Но жената му отговори: ти знаеш какво стори Саул, как той изгони из страната магьосниците и гадателите; защо туряш примка на душата ми, за да ме погубиш?</verse>
				<verse number="10">И Саул ѝ се закле в Господа, думайки: жив ми Господ! няма да ти се случи нищо лошо за това.</verse>
				<verse number="11">Тогава жената попита: а кого да ти извикам? Той отговори: Самуила ми извикай.</verse>
				<verse number="12">И жената видя Самуила и високо извика; и жената се обърна към Саула и рече: защо ме излъга? Ти си Саул.</verse>
				<verse number="13">Царят ѝ каза: не бой се; (кажи,) какво виждаш? Жената отговори: виждам, като че ли бог да излиза от земята.</verse>
				<verse number="14">Какъв е той наглед? попита я Саул. Тя отговори: излиза от земята престарял мъж, облечен в дълга дреха. Тогава Саул узна, че това е Самуил, падна ничком на земята и се поклони.</verse>
				<verse number="15">И Самуил рече на Саула: защо ме безпокоиш да излизам? И Саул отговори: много ми е мъчно; филистимците воюват против мене, а Бог отстъпи от мене и вече не ми отговаря ни чрез пророци, ни насън (ни във видение); затова те извиках, за да ме научиш, какво да правя.</verse>
				<verse number="16">Самуил отговори: а защо питаш мене, когато Господ е отстъпил от тебе и е станал твой враг?</verse>
				<verse number="17">Господ ще направи това, що бе говорил чрез мене: ще отнеме Господ царството от ръцете ти и ще го даде на твоя ближен, на Давида.</verse>
				<verse number="18">Понеже ти не послуша гласа Господен и не изпълни яростния Му гняв върху Амалика, Господ и върши това над тебе сега.</verse>
				<verse number="19">Господ ще предаде Израиля наедно с тебе във филистимски ръце: утре ти и твоите синове ще бъдете с мене, а стана израилски Господ ще предаде във филистимски ръце.</verse>
				<verse number="20">Тогава Саул изведнъж падна с цялото си тяло на земята, понеже се много уплаши от думите на Самуила; при това и сила нямаше в него, защото не беше ял хляб целия оня ден и цялата нощ.</verse>
				<verse number="21">Тогава оная жена се приближи до Саула и видя, че той се беше много уплашил, и рече: ето рабинята ти послуша гласа ти, изложи живота си на опасност и изпълни заповедта, която ти ми даде;</verse>
				<verse number="22">сега, моля, послушай и ти гласа на твоята рабиня: аз ще ти предложа къшей хляб, хапни си, и ще имаш сила, кога тръгнеш на път.</verse>
				<verse number="23">Но той отказа, като рече: не ща да ям. И почнаха да го придумват слугите му, а също и жената; и той послуша гласа им, стана от земята и седна на леглото.</verse>
				<verse number="24">А жената имаше вкъщи угоено теле, и побърза, та го закла, взе брашно, па замеси и опече погача,</verse>
				<verse number="25">и предложи на Саула и на слугите му, и те похапнаха, станаха и заминаха същата нощ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Филистимците събраха цялото си опълчение в Афек, а израилтяните се разположиха на стан при извора, що е в Изреел.</verse>
				<verse number="2">Князете филистимски вървяха със стотините и хилядите, а Давид и людете му вървяха отзади с Анхуса.</verse>
				<verse number="3">И думаха князете филистимски: какви са тези евреи? Анхус отговаряше на князете филистимски нима не знаете, че това е Давид, раб на Саула, цар израилски? Той е вече при мене повече от година, и аз не намерих в него нищо лошо, откак е дошъл, доднес.</verse>
				<verse number="4">И възнегодуваха против него князете филистимски и му рекоха: отпрати тоя човек; нека си седи на мястото, което си му отредил, за да не отива с нас на война и да не стане наш противник във войната. С какво може той да умилостиви господаря си, ако не с главите на тия мъже?</verse>
				<verse number="5">Не е ли това оня Давид, комуто пееха по хората, думайки: Саул порази хиляди, а Давид — десетки хиляди?</verse>
				<verse number="6">И Анхус повика Давида и му рече: жив Господ! Ти си честен, и на очите ми би било приятно, да излизаш и да влизаш с мене в опълчението; защото аз не съм забелязал в тебе нищо лошо, откак си дошъл при мене дори доднес; но в очите на князете ти не си добър.</verse>
				<verse number="7">Затова, върни се сега, иди си смиром и не дразни князете филистимски.</verse>
				<verse number="8">Но Давид рече на Анхуса: какво съм сторил и какво си намерил у твоя раб, откак съм пред лицето ти и доднес? Защо да не ида и да не воювам с враговете на моя господар, царя?</verse>
				<verse number="9">Анхус отговори на Давида: бъди уверен, че в моите очи ти си добър като ангел Божий; но князете филистимски рекоха: нека не идва той с нас на война.</verse>
				<verse number="10">Затова стани утре рано, ти и слугите на господаря ти, които са дошли с тебе (и идете на мястото, което съм ви отредил, и недей има лоша мисъл на сърцето си, защото пред мене ти си добър); станете утре рано и, щом се съмне, вървете.</verse>
				<verse number="11">И Давид стана, той и людете му, за да тръгнат рано сутринта и да се върнат в земята Филистимска. А филистимците отидоха (на война) в Изреел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">На третия ден, след като Давид и людете му тръгнаха за Секелаг, амаликитци нападнаха Секелаг от юг, превзеха го и го изгориха с огън,</verse>
				<verse number="2">жените пък (и всички), които бяха в него, от малък до голям, не убиха, а откараха в плен и отидоха в пътя си.</verse>
				<verse number="3">Приближи се Давид и людете му до града, и ето, той изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им взети в плен.</verse>
				<verse number="4">Давид и народът, който беше с него, нададоха вик и плакаха, докле не остана в тях сила да плачат.</verse>
				<verse number="5">Взети бяха в плен и двете жени Давидови: Ахиноама, изреелка, и Авигея, бившата Навалова жена, кармелитка.</verse>
				<verse number="6">Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си.</verse>
				<verse number="7">Но Давид се укрепи с надежда на Господа, своя Бог; и рече Давид на свещеник Авиатара, син Ахимелехов: донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.</verse>
				<verse number="8">Давид попита Господа, думайки: да гоня ли това пълчище, и ще ги стигна ли? И отговорено му беше: гони, ще стигнеш и отнемеш.</verse>
				<verse number="9">И тръгна Давид, той и шестстотин мъже, които бяха с него; и дойдоха до поток Восор, дето уморените се спряха.</verse>
				<verse number="10">И гони ги Давид, сам той с четиристотин души; а двеста души се спряха, защото не бяха в сила да преминат Восорския поток.</verse>
				<verse number="11">Намериха един египтянин на полето, доведоха го при Давида, дадоха му хляб, той яде, и го напоиха с вода;</verse>
				<verse number="12">и му дадоха част от низа смокини и два грозда сухо грозде, и той яде и се подкрепи, защото не бе ял хляб и не бе пил вода три дни и три нощи.</verse>
				<verse number="13">И Давид го попита: чий си ти и откъде си? Той отговори: аз съм момък египтянин, роб на един амаликитец, и моят господар ме остави, понеже заболях има вече три дни;</verse>
				<verse number="14">ние навлизахме в южната част на Керет и в областта Иудина и в южната част на Халева, а Секелаг с огън изгорихме.</verse>
				<verse number="15">И Давид го попита: завеждаш ли ме до това пълчище? А той отговори: закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.</verse>
				<verse number="16">Давид му се закле, и той го поведе. И ето, амаликитци, пръснати по цялата оная страна, ядяха и пиеха и празнуваха поради голямата плячка, която бяха взели от земята Филистимска и от земята Иудейска.</verse>
				<verse number="17">И нападна ги и ги поразяваше Давид от сумрак до вечерта на другия ден, и никой от тях се не избави, освен четиристотин момци, които възседнаха камили и побягнаха.</verse>
				<verse number="18">И Давид отне всичко, що бяха взели амаликитци, отне Давид и двете си жени,</verse>
				<verse number="19">и не се изгуби у тях нищо, ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, нито нищо от онова, що бяха взели от тях амаликитци: всичко възвърна Давид.</verse>
				<verse number="20">И Давид взе всичкия дребен и едър добитък; и неговите люде вървяха пред тоя добитък и казваха: това е Давидова плячка.</verse>
				<verse number="21">Давид дойде при ония двеста души, които не бяха в сила да вървят подире им, и които той бе оставил при поток Восор, и те излязоха да срещнат Давида и людете, които бяха с него. Давид се приближи до тия люде и ги поздрави.</verse>
				<verse number="22">Тогава лошите и негодниците, които бяха ходили с Давида, почнаха да казват: задето те не ходиха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме; нека всеки си вземе само жената и децата и си върви.</verse>
				<verse number="23">Но Давид рече: не правете тъй, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази и предаде в ръцете ни пълчището, което дохожда против нас.</verse>
				<verse number="24">И кой ще ви послуша в това? (Те не са по-долни от нас.) Каквото е частта на ония, които ходиха на война, такава част трябва да бъде и за ония, които останаха при колите: между всички трябва да се подели.</verse>
				<verse number="25">Тъй беше от това време и насетне; и той постави това като закон и правило за Израиля доднес.</verse>
				<verse number="26">И дойде Давид в Секелаг и от плячката прати на старейшините Иудини, свои приятели, думайки: „ето вам подарък от плячката, взета от враговете Господни“;</verse>
				<verse number="27">прати и на ония, които са във Ветил и в южний Рамот, в Иатир (и в Гетор),</verse>
				<verse number="28">в Ароир (и в Амад), в Шифмот, и в Естемоа (и в Гет),</verse>
				<verse number="29">(в Кинан, в Сафен, в Тимат) и в Рахал, в градовете иерахмеелски и в градовете кенейски,</verse>
				<verse number="30">в Хорма и в Хорашан, в Атах</verse>
				<verse number="31">и в Хеврон, и по всички места, дето Давид бе ходил, той и людете му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">А филистимците воюваха с израилтяните, и мъжете израилски побягнаха от филистимци и паднаха поразени на планина Гелвуя.</verse>
				<verse number="2">Филистимци застигнаха Саула и синовете му; филистимци убиха Ионатана, Аминадава и Малхисуа, Саулови синове.</verse>
				<verse number="3">Битката против Саула стана жестока, и стрели от лъкове го поразяваха; той бе много изранен от стрелите.</verse>
				<verse number="4">И Саул рече на оръженосеца си: изтегли меча си и ме заколи с него, да не дойдат ония необрязани и ме убият и да се не подиграват с мене. Но оръженосецът не искаше, понеже се много боеше. Тогава Саул взе меча си и падна върху него.</verse>
				<verse number="5">Оръженосецът му, като видя, че Саул умря, и сам падна върху меча си и умря с него.</verse>
				<verse number="6">Тъй умря в оня ден Саул и тримата му синове и оръженосецът му, а също и всичките му люде наедно.</verse>
				<verse number="7">Израилтяните, които живееха към долината и отвъд Иордан, като видяха, че людете израилски побягнаха и че умря Саул и синовете му, напуснаха градовете си и побягнаха, а филистимци дойдоха и се заселиха в тях.</verse>
				<verse number="8">На другия ден филистимците дойдоха да ограбват убитите и намериха Саула и тримата му синове, които бяха паднали на Гелвуйската планина.</verse>
				<verse number="9">Обърнаха го и му отсякоха главата, снеха от него оръжието и разпратиха по цялата земя Филистимска, да разгласят това по капищата на своите идоли и на народа;</verse>
				<verse number="10">и положиха оръжието му в капището на Астарта, а тялото му окачиха на стената Бет-Санска.</verse>
				<verse number="11">Жителите на Иавис Галаадски чуха какво бяха направили филистимците със Саула,</verse>
				<verse number="12">вдигнаха се всички силни люде, вървяха цяла нощ, взеха тялото на Саула и телата на синовете му от стената Бет-Санска, дойдоха в Иавис и ги изгориха там;</verse>
				<verse number="13">взеха костите им и ги погребаха под дъба в Иавис, и постиха седем дена.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="10">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни,</verse>
				<verse number="2">ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони.</verse>
				<verse number="3">И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан.</verse>
				<verse number="4">Давид пак го попита: какво стана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан.</verse>
				<verse number="5">Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?</verse>
				<verse number="6">И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.</verse>
				<verse number="7">Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме.</verse>
				<verse number="8">И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец.</verse>
				<verse number="9">Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене.</verse>
				<verse number="10">И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си.</verse>
				<verse number="11">Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,)</verse>
				<verse number="12">и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч.</verse>
				<verse number="13">И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец.</verse>
				<verse number="14">Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен?</verse>
				<verse number="15">И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря.</verse>
				<verse number="16">И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен.</verse>
				<verse number="17">И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен,</verse>
				<verse number="18">като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза:</verse>
				<verse number="19">Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!</verse>
				<verse number="20">Не разказвайте в Гет, не разгласяй те по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните!</verse>
				<verse number="21">Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан.</verse>
				<verse number="22">Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен.</verse>
				<verse number="23">Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.</verse>
				<verse number="24">Дъщери израилски! Плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви.</verse>
				<verse number="25">Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини.</verse>
				<verse number="26">Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.</verse>
				<verse number="27">Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">След това Давид попита Господа, думайки: да отида ли в някой от Иудините градове? И Господ му каза: иди. Давид пак попита: къде да ида? И Той му рече: в Хеврон.</verse>
				<verse number="2">И Давид отиде там с двете си жени: изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена.</verse>
				<verse number="3">Давид заведе и людете, които бяха с него, всекиго с челядта му, и се заселиха в град Хеврон.</verse>
				<verse number="4">И дойдоха мъжете Иудини и там помазаха Давида за цар над Иудиния дом. И обадиха на Давида, че жителите от Иавис Галаадски погребали Саула.</verse>
				<verse number="5">И Давид прати пратеници до жителите на Иавис Галаадски да им кажат: благословени да сте пред Господа, задето сте сторили тая милост на господаря си Саула (помазаника Господен), и сте го погребали (и сина му Ионатана);</verse>
				<verse number="6">и сега нека Господ ви възнагради с милост и истина; и аз ще ви сторя добро, задето сте направили това;</verse>
				<verse number="7">сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри, защото господарят ви Саул умря, и домът Иудин помаза мене за цар над себе си.</verse>
				<verse number="8">Но Авенир, Ниров син и началник над Сауловата войска, взе Иевостея, Сауловия син, заведе го в Маханаим,</verse>
				<verse number="9">и го направи цар над Галаад, Ашур и Изреел, над Ефрема и Вениамина и над цял Израил.</verse>
				<verse number="10">Иевостей, Сауловият син, беше на четирийсет години, когато се възцари над Израиля, и царува две години. Само Иудиният дом остана с Давида.</verse>
				<verse number="11">Всичкото време, през което Давид царува в Хеврон над Иудиния дом, беше седем години и шест месеци.</verse>
				<verse number="12">И отиде Авенир, Нировият син, и слугите на Сауловия син Иевостея, от Маханаим в Гаваон.</verse>
				<verse number="13">Излезе и Иоав, син Саруев, с Давидовите слуги и се срещнаха при Гаваонския водоем, и застанаха едните на едната страна на водоема, а другите — на другата страна на водоема.</verse>
				<verse number="14">И Авенир каза на Иоава: нека станат момците и се поборят пред нас. И Иоав рече: нека станат.</verse>
				<verse number="15">И станаха, та отидоха дванайсет вениаминци от страна на Иевостея, Сауловия син, и дванайсет Давидови слуги.</verse>
				<verse number="16">Те се хванаха един другиго за главите, забиха един другиму меч в хълбока и паднаха заедно. И това място биде наречено Хелкат-Хацурим, което е в Гаваон.</verse>
				<verse number="17">И в оня ден стана много жестоко сражение, и Авенир с израилските люде биде поразен от Давидовите слуги.</verse>
				<verse number="18">Там бяха тримата синове на Саруя: Иоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше с леки нозе, като сърна в полето.</verse>
				<verse number="19">Асаил погна Авенира и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво от стъпките на Авенира.</verse>
				<verse number="20">Авенир се озърна назад и каза: ти ли си, Асаиле? Той отговори: аз съм.</verse>
				<verse number="21">И Авенир му каза: отбий се надясно или наляво, избери си едного от момците и вземи си неговото оръжие. Но Асаил не рачи да го остави.</verse>
				<verse number="22">И Авенир повторно каза на Асаила: остави ме, да те не поваля на земята; с какво лице тогава ще се явя пред брата ти Иоава?</verse>
				<verse number="23">(И бива ли това? Върни се при брата си Иоава.) Но оня не рачи да отстъпи. Тогава Авенир обърна копието и го прободе в корема; копието премина през него, и той падна там и умря на мястото. Всички, които минаваха през онова място, дето бе паднал и умрял Асаил, се спираха.</verse>
				<verse number="24">Иоав и Авеса гониха Авенира. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълм Ама, срещу Гиах, на пътя за Гаваонската пустиня.</verse>
				<verse number="25">И вениаминци се събраха около Авенира и съставиха войска и застанаха на връх един хълм.</verse>
				<verse number="26">И Авенир извика към Иоава и каза: вечно ли меч ще изтребва? Или не знаеш, че сетнините ще бъдат горчиви? И кога ще кажеш на людете си да престанат да гонят братята си?</verse>
				<verse number="27">И Иоав рече: жив Бог! ако ти не бе говорил инак, още тая заран людете щяха да престанат да гонят братята си.</verse>
				<verse number="28">И Иоав затръби с тръба, и целият народ се спря, и не гониха вече израилтяните; битката престана.</verse>
				<verse number="29">Авенир пък и людете му вървяха през равнината цялата оная нощ, преминаха Иордан, минаха през цял Битрон и стигнаха в Маханаим.</verse>
				<verse number="30">Върна се и Иоав от гонитбата на Авенира и събра всичкия народ, и от Давидовите слуги, освен Асаила, липсваха деветнайсет души.</verse>
				<verse number="31">А Давидовите слуги поразиха вениаминци и Авенировите люде, от които паднаха триста и шейсет души.</verse>
				<verse number="32">И взеха Асаила и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Иоав с людете си вървя цяла нощ и призори стигна в Хеврон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго. Давид все повече се усилваше, а Сауловият дом все повече отслабваше.</verse>
				<verse number="2">На Давида се родиха синове (шест) в Хеврон. Първороден му беше Амнон от изреелката Ахиноама,</verse>
				<verse number="3">а втори (син) му беше Далуйа от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети — Авесалом, син на Мааха, дъщеря на Талмая, гесурския цар;</verse>
				<verse number="4">четвърти — Адония, син от Агита; пети — Сафатия, син от Авитала;</verse>
				<verse number="5">шести — Иетераам от Егла, Давидова жена. Те се родиха на Давида в Хеврон.</verse>
				<verse number="6">Докле траеше разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.</verse>
				<verse number="7">Саул имаше наложница, по име Рицпа, дъщеря на Айя. (И Авенир влезе при нея.) И каза (Иевостей) на Авенира: защо влезе при бащината ми наложница?</verse>
				<verse number="8">Авенир страшно се разсърди от думите на Иевостея и каза: нима аз съм песя глава? Аз днес сторих милост към дома на баща ти Саула, към братята му и приятелите му против Иуда, и не те предадох в ръцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях.</verse>
				<verse number="9">Нека Бог стори това и това на Авенира и още повече да стори! Както Господ се кле на Давида, тъй и ще сторя (днес) за него:</verse>
				<verse number="10">ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израиля и над Иуда, от Дан до Вирсавия.</verse>
				<verse number="11">И Иевостей не можа да отвърне на Авенира, понеже се боеше от него.</verse>
				<verse number="12">И Авенир прати от своя страна пратеници до Давида (в Хеврон, дето се намерваше,) да кажат: чия е тая земя? да кажат още: сключи с мене съюз, и ръката ми ще бъде с тебе, за да обърна към тебе целия израилски народ.</verse>
				<verse number="13">И (Давид) каза: добре, ще сключа с тебе съюз, само за едно те моля, именно ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Мелхола, Сауловата дъщеря, когато дойдеш да се видиш с мене.</verse>
				<verse number="14">И Давид прати пратеници до Иевостея, Саулов син, да кажат: върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.</verse>
				<verse number="15">Тогава Иевостей прати, та я взе от мъжа ѝ Фалтия, Лаишев син.</verse>
				<verse number="16">С нея тръгна и мъж ѝ и с плач я придружи до Бахурим; но Авенир му каза: върни се. И той се върна.</verse>
				<verse number="17">И Авенир се обърна към старейшините Израилеви, думайки: и вчера и завчера вие искахте Давид да ви бъде цар;</verse>
				<verse number="18">направете това сега, защото Господ е казал на Давида: чрез ръката на Моя раб Давида ще спася народа Си Израиля от ръката на филистимци и от ръката на всичките му врагове.</verse>
				<verse number="19">Същото говори Авенир и на вениаминци. И отиде Авенир в Хеврон, за да обади на Давида всичко, що желаеха Израил и целият Вениаминов дом.</verse>
				<verse number="20">Авенир дойде при Давида в Хеврон и заедно с него двайсет мъже, и Давид даде угощение на Авенира и на людете, що бяха с него.</verse>
				<verse number="21">И Авенир каза на Давида: ще стана и ще ида да събера около господаря си царя целия израилски народ, и те ще встъпят в завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както желае душата ти. И Давид отпусна Авенира, и той си отиде смиром.</verse>
				<verse number="22">И ето, Давидовите слуги заедно с Иоава се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенира го нямаше вече при Давида в Хеврон, защото Давид го беше отпратил, и той си бе отишъл смиром.</verse>
				<verse number="23">Когато Иоав и цялата войска, която бе ходила с него, дойдоха, разказаха на Иоава: дохожда Авенир, Нировият син, при царя, и той го отпрати, и оня си отиде смиром.</verse>
				<verse number="24">И Иоав дойде при царя и каза: какво си направил? Ето, Авенир дохождал при тебе, защо си го отпратил, и той си е отишъл?</verse>
				<verse number="25">Ти знаеш Авенира, Нировия син: той е дохождал да те излъже, да узнае, къде влизаш и излизаш, и да разузнае всичко, що вършиш.</verse>
				<verse number="26">Иоав излезе от Давида и прати бързоходци след Авенира; и те го върнаха от кладенеца Сира, без да знае Давид.</verse>
				<verse number="27">Когато Авенир се върна в Хеврон, Иоав го отведе навътре от вратата, уж да говори с него тайно, и там го прободе в корема. И Авенир умря за кръвта на Асаила, Иоавовия брат.</verse>
				<verse number="28">Отпосле, като чу Давид за това, каза: не съм виновен аз и царството ми пред Господа вовеки за кръвта на Авенира, Нировия син;</verse>
				<verse number="29">нека тя падне върху главата на Иоава и върху целия му бащин дом; нека в дома на Иоава има винаги човек със семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае за хляб.</verse>
				<verse number="30">А Иоав и брат му Авеса убиха Авенира, задето той уби брата им Асаила в битката при Гаваон.</verse>
				<verse number="31">И Давид каза на Иоава и на всички люде, които бяха с него: раздерете дрехите си и се облечете във вретища и оплаквайте Авенира. И цар Давид вървя след носилото му.</verse>
				<verse number="32">Когато погребаха Авенира в Хеврон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ.</verse>
				<verse number="33">И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир?</verse>
				<verse number="34">ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква.</verse>
				<verse number="35">И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце.</verse>
				<verse number="36">И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ.</verse>
				<verse number="37">И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя.</verse>
				<verse number="38">И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля?</verse>
				<verse number="39">Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тия люде, Саруевите синове, са по-силни от мене; ала на оногова, който върши зло, Господ да възвърне според злобата му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Сауловият син (Иевостей), като чу, че Авенир умрял в Хеврон, отпаднаха му ръцете, и цял Израил се смути.</verse>
				<verse number="2">Сауловият син (Иевостей) имаше двама военачалници; единият се казваше Баана, а другият — Рихав, синове на бееротец Ремон, от Вениаминовите потомци, понеже и Беерот се броеше към Вениамина.</verse>
				<verse number="3">И бееротци избягаха в Гитаим и там останаха като пришълци доднес.</verse>
				<verse number="4">Ионатан, Саулов син, имаше син хром. Синът беше на пет години, когато от Изреел дойде известие за Саула и Ионатана, и кърмачката, като го взела, побягнала. И, както тя бягала бързо, той паднал и станал хром. Името му беше Мемфивостей.</verse>
				<verse number="5">И синовете на бееротеца Ремона, Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Иевостея, който спеше по пладне в леглото си,</verse>
				<verse number="6">(А вратарят на къщата, който чистеше пшеница, бе задрямал и заспал;) Рихав и брат му Баана влязоха вкъщи, уж да вземат пшеница, прободоха го в корема и побягнаха.</verse>
				<verse number="7">Когато те бяха влезли вкъщи, Иевостей лежеше на леглото си, в своята спалня; те го удариха и го убиха; отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха цяла нощ по пустинния път;</verse>
				<verse number="8">донесоха на Давида в Хеврон Иевостеевата глава и казаха на царя: ето главата на Иевостея, син на Саула, твоя неприятел, който търсеше душата ти; сега Господ отмъсти за моя господарцар на Саула (твоя неприятел) и на потомството му.</verse>
				<verse number="9">Давид отговори на Рихава и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремона, и им каза: жив е Господ, Който избави душата ми от всяка скръб!</verse>
				<verse number="10">Ако тогава, който ми донесе известие, думайки: „ето, умря Саул (и Ионатан)“, и който се мислеше за радостен вестител, аз хванах и го убих в Секелаг, вместо да му дам награда,</verse>
				<verse number="11">то сега, когато невредници убиха невинен човек в къщата му, в неговото легло, нима не ще изискам кръвта му от вашата ръка и не ще ви изтребя от земята?</verse>
				<verse number="12">И Давид заповяда на слугите, и те ги убиха, отсякоха ръцете и нозете им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Иевостеевата глава взеха и погребаха в гроба на Авенира в Хеврон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Тогава всички Израилеви колена дойдоха при Давида в Хеврон и казаха: ето, ние сме твои кости и твоя плът;</verse>
				<verse number="2">още вчера и завчера, докле Саул царуваше над нас, ти извеждаше и въвеждаше Израиля; и Господ ти каза: ти ще пасеш Моя народ Израиля, и ти ще бъдеш вожд на Израиля.</verse>
				<verse number="3">Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон; и помазаха Давида за цар над (цял) Израил.</verse>
				<verse number="4">Давид беше на трийсет години, когато се възцари; той царува четирийсет години.</verse>
				<verse number="5">В Хеврон царува над Иуда седем години и шест месеца, и в Иерусалим царува трийсет и три години над цял Израил и над Иуда.</verse>
				<verse number="6">Царят тръгна за Иерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна; но те думаха на Давида: ти няма да влезеш тук; слепи и хроми ще те пропъдят, — това значеше: Давид няма да влезе тук.</verse>
				<verse number="7">Но Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовият град.</verse>
				<verse number="8">И оня ден Давид каза: всеки, убивайки иевусейци, нека поразява с копие и хроми и слепи, които мразят душата Давидова. Затова се и казва: сляп и хром няма да влезе в дома (Господен).</verse>
				<verse number="9">И Давид се засели в крепостта, и я нарече Давидов град, и застрои наоколо от Мило и навътре.</verse>
				<verse number="10">И Давид напредваше и се въздигаше, и Господ Бог Саваот беше с него.</verse>
				<verse number="11">Тирският цар Хирам проводи при Давида пратеници и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци, и те съградиха на Давида дом.</verse>
				<verse number="12">Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израиля и е въздигнал царството му заради Своя народ Израиля.</verse>
				<verse number="13">Давид си взе още наложници и жени от Иерусалим, след като дойде от Хеврон.</verse>
				<verse number="14">И родиха се на Давида още синове и дъщери. Ето имената на ония, които му се родиха в Иерусалим: Самус, Совав, Натан и Соломон,</verse>
				<verse number="15">Евеар, Елисуа, Нафек и Иафия,</verse>
				<verse number="16">Елисама, Елидае и Елифалет (Самае, Иосиват, Натан, Галамаан, Иеваар, Теисус, Елифалат, Нагев, Нафек, Ионатан, Леасамис, Ваалимат и Елифаат).</verse>
				<verse number="17">Когато филистимци чуха, че Давид е помазан за цар над Израиля, всички филистимци се подигнаха да търсят Давида. Давид чу и отиде в крепостта.</verse>
				<verse number="18">А филистимци дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.</verse>
				<verse number="19">И Давид попита Господа, думайки: да ида ли против филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете ми? И Господ отговори на Давида: иди, защото Аз ще предам филистимци в ръцете ти.</verse>
				<verse number="20">Тогава Давид отиде във Ваал-Перацим и там ги порази, и каза Давид: Господ отнесе пред мене враговете ми, както вода отниса. Поради това и онова място се нарече Ваал-Перацим.</verse>
				<verse number="21">Там (филистимци) оставиха истуканите си, а Давид с людете си ги взе (и заповяда да ги изгорят на огън).</verse>
				<verse number="22">Филистимци пак дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.</verse>
				<verse number="23">И Давид попита Господа: (да ида ли против филистимци, и ще ги предадеш ли в ръцете ми?) Той му отговори: недей излиза насреща им, а ги заобиколи изотзад и ги нападни откъм черничевата дъбрава;</verse>
				<verse number="24">и когато чуеш шум, като че някой минава по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ е тръгнал пред тебе, за да порази филистимската войска.</verse>
				<verse number="25">И Давид стори, както му заповяда Господ, и порази филистимци от Гавая дори до Газер.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Давид събра пак всички отбор люде от Израиля, трийсет хиляди.</verse>
				<verse number="2">И стана и тръгна Давид и целият народ, който беше с него, от Ваал Иудин, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Саваота, Който седи на херувими.</verse>
				<verse number="3">И сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от Аминадавовата къща, която беше на бърдото. А синовете Аминадавови, Оза и Ахио, водеха новата колесница.</verse>
				<verse number="4">И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която беше на бърдото; и Ахио вървеше пред ковчега (Господен).</verse>
				<verse number="5">А Давид и всички Израилеви синове свиреха пред Господа на различни свирала от кипарисово дърво, на гусли, на псалтири, на тимпани, на систри и на кимвали.</verse>
				<verse number="6">И когато дойдоха до Нахоновото гумно, Оза присегна с ръка към Божия ковчег (за да го придържи), и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили.</verse>
				<verse number="7">Но Господ се разгневи на Оза, и за дързостта Бог го порази на същото място, и той умря там при Божия ковчег.</verse>
				<verse number="8">Давид се нажали, задето Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Озова пораза.</verse>
				<verse number="9">Него ден Давид се уплаши от Господа и каза: как ще влезе при мене ковчегът Господен?</verse>
				<verse number="10">И Давид не рачи да пренесе ковчега Господен у себе си, в Давидовия град, а го свърна в къщата на гетеца Аведар.</verse>
				<verse number="11">И стоя ковчегът Господен в къщата на гетеца Аведара три месеца, и Господ благослови Аведара и целия му дом.</verse>
				<verse number="12">Когато обадиха на цар Давида и му казаха: „Господ благослови Аведаровия дом и всичко в него, заради Божия ковчег“, Давид отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град.</verse>
				<verse number="13">И колчем ония, които носеха ковчега Господен, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един юнец и по един овен.</verse>
				<verse number="14">Давид скачаше от все сила пред Господа, а беше облечен Давид с ленен ефод.</verse>
				<verse number="15">Тъй Давид и целият Израилев дом носеха ковчега Господен с възклицания и тръбни звукове.</verse>
				<verse number="16">Когато ковчегът Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да скача и да играе пред Господа, унижи го в сърцето си.</verse>
				<verse number="17">Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него; и Давид принесе всесъжения пред Господа и мирни жертви.</verse>
				<verse number="18">Когато Давид свърши да принася всесъжения и мирни жертви, той благослови народа в името на Господа Саваота;</verse>
				<verse number="19">и раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни (от Дан дори до Вирсавия), и на мъже и на жени, всекиму по един хляб, по къс печено месо и по една питка. И целият народ се разотиде, всеки в къщата си.</verse>
				<verse number="20">Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Мелхола, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне (поздрави го) и каза: колко се прослави днес царят Израилев, като се разголи пред очите на рабините на слугите си, както се разголва един невредник.</verse>
				<verse number="21">И каза Давид на Мелхола: пред Господа (ще играя; и благословен е Господ), Който ме предпочете пред баща ти и пред целия му дом, като ме постави за вожд на народа Господен, Израиля; пред Господа ще свиря и ще играя;</verse>
				<verse number="22">и още повече ще се унизя, и още по-нищожен ще стана пред очите си, и при все това, пред слугините, за които говориш, аз ще бъда славен.</verse>
				<verse number="23">И Мелхола, Сауловата дъщеря, остана без рожба до деня на смъртта си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато царят живееше в своя дом, и Господ бе го успокоил от всичките му околни врагове,</verse>
				<verse number="2">тогава царят каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а Божият ковчег стои под шатра.</verse>
				<verse number="3">И Натан каза на царя: иди, върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе.</verse>
				<verse number="4">Но в същата нощ биде слово Господне към Натана:</verse>
				<verse number="5">иди, кажи на Моя раб Давида: тъй говори Господ: ти ще Ми съградиш дом, за да живея в него,</verse>
				<verse number="6">когато Аз не съм живял в дом, откак изведох синовете Израилеви из Египет, и доднес, но преминавах в шатра и в скиния?</verse>
				<verse number="7">Където и да ходих с всички синове Израилеви, казах ли поне дума на някое от колената, на което съм възлагал да пасе Моя народ Израиля: защо Ми не съградите кедров дом?</verse>
				<verse number="8">И сега кажи тъй на Моя раб Давида: тъй говори Господ Саваот: Аз те взех от овчето стадо, за да бъдеш вожд на Моя народ Израиля;</verse>
				<verse number="9">и вредом бях с тебе, където и да отиваше, изтребих пред лицето ти всички твои врагове, и възвеличих името ти, както името на великите люде на земята.</verse>
				<verse number="10">И Аз ще отредя място за Моя народ, за Израиля, ще го утвърдя, и той спокойно ще живее на мястото си и няма вече да се безпокои, и нечестиви люде няма вече да го притесняват, както попреди,</verse>
				<verse number="11">от онова време, когато Аз отредих съдии над Моя народ Израиля; и Аз ще те успокоя от всичките ти врагове. И Господ ти възвестява, че Той ще ти въздигне дом.</verse>
				<verse number="12">А кога се навършат твоите дни, и ти починеш при отците си, Аз ще въздигна след тебе твоето семе, което ще произлезе от твоите чресла, и ще закрепя царството му.</verse>
				<verse number="13">Той ще съгради дом на името Ми, и Аз ще утвърдя престола на царството му довека.</verse>
				<verse number="14">Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син; и ако съгреши, ще го накажа с тояга на мъже и с удари на синове човешки;</verse>
				<verse number="15">ала милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от Саула, когото Аз отхвърлих пред лицето ти.</verse>
				<verse number="16">И ще бъде непоколебим твоят дом и твоето царство довека пред лицето Ми, и престолът ти ще пребъде довека.</verse>
				<verse number="17">Всички тия думи и цялото това видение Натан разказа на Давида.</verse>
				<verse number="18">И отиде цар Давид, застана пред лицето на Господа, и каза: кой съм аз, Господи (мой), Господи, и що е домът ми, та толкова ме възвеличи!</verse>
				<verse number="19">И това дори се показа малко в Твоите очи, Господи мой, Господи; но Ти възвести още за дома на Твоя раб далечна бъднина. Това е вече по човешки, Господи мой, Господи!</verse>
				<verse number="20">Какво още може да Ти каже Давид? Ти познаваш Твоя раб, Господи мой, Господи!</verse>
				<verse number="21">Ти вършиш това заради думата Си и по сърцето Си, като откриваш на Своя раб всичко това велико нещо.</verse>
				<verse number="22">По всичко си велик Ти, Господи мой, Господи, защото няма подобен на Тебе и няма бог, освен Тебе, по всичко, що сме слушали с ушите си.</verse>
				<verse number="23">И кой е подобен на Твоя народ Израиля, едничък на земята народ, за който е идвал Бог да Си го придобие за народ, да прослави името Си и да извърши велико и страшно пред Твоя народ, който Си Ти придоби от египтяни, като прогони народите и боговете им?</verse>
				<verse number="24">И Ти утвърди за Себе Си Твоя народ Израиля като Свой собствен народ довека, и Ти, Господи, стана негов Бог.</verse>
				<verse number="25">И сега, Господи Боже, утвърди довека думата, която си изрекъл за Твоя раб и за дома му, и изпълни, каквото си изрекъл.</verse>
				<verse number="26">И да се възвеличи името Ти довека, та да казват: Господ Саваот е Бог над Израиля. И домът на Твоя раб Давида да бъде твърд пред Твоето лице.</verse>
				<verse number="27">Понеже Ти, Господи Саваоте, Боже Израилев, откри на Твоя раб, думайки: „ще ти въздигна дом“, Твоят раб приготви сърцето си да Ти се моли с тая молитва.</verse>
				<verse number="28">И тъй, Господи мой, Господи! Ти си Бог, и Твоите думи са неизменни, и Ти възвести на Твоя раб такова добро.</verse>
				<verse number="29">И сега почни и благослови дома на Твоя раб, та той да бъде вечно пред Твоето лице, защото Ти, Господи мой, Господи, си възвестил това, и с Твоя благословия домът на Твоя раб ще стане благословен (за да бъде пред Тебе) довека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">След това Давид порази филистимци и ги покори; и отне Давид Метег-Гаама от ръцете на филистимци.</verse>
				<verse number="2">Порази и моавци и ги измери с връв, като ги простря на земята; и отмери две върви за убиване, една връв за оставяне живи. И станаха моавци на Давида роби, плащащи данък.</verse>
				<verse number="3">Давид порази Адраазара, сина на сувския цар Рехова, когато тоя отиваше да възстанови властта си при реката (Ефрат);</verse>
				<verse number="4">и взе Давид от него хиляда и седемстотин конници и двайсет хиляди пешаци; и преряза Давид жилите на всички колеснични коне, като (си) остави от тях за сто колесници.</verse>
				<verse number="5">Дойдоха сирийци от Дамаск да помогнат на сувския цар Адраазара; но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци.</verse>
				<verse number="6">И Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, плащащи данък. И Господ пазеше Давида навред, където да отидеше той.</verse>
				<verse number="7">След това Давид взе златните щитове, които носеха Адраазаровите роби, и ги донесе в Иерусалим. (Тях отпосле взе египетският цар Сусаким, когато нападна Иерусалим, в дните на Соломоновия син Ровоама.)</verse>
				<verse number="8">А от Бет и Берот, Адраазарови градове, цар Давид взе твърде много мед (от която Соломон направи медно море, стълбове, умивалници и всички съдове).</verse>
				<verse number="9">И иматският цар Тоа чу, че Давид поразил цялата Адраазарова войска,</verse>
				<verse number="10">и Тоа прати сина си Иорама при цар Давида да го поздрави и да му благодари, задето е воювал с Адраазара и го е поразил; понеже Адраазар воюваше с Тоа. А в ръце Иорам имаше сребърни, златни и медни съдове.</verse>
				<verse number="11">Цар Давид посвети и тях на Господа, заедно със среброто и златото, което посвети от онова, що бе отнел от всички народи, които бе покорил:</verse>
				<verse number="12">от сирийци, моавци, амонитци, филистимци и амаликитци, и от онова, що бе отнето от Адраазара, сина на сувския цар Рехова.</verse>
				<verse number="13">И Давид си спечели име, като се връщаше от поражението на осемнайсет хиляди сирийци в Солна долина.</verse>
				<verse number="14">И постави стражи в Идумея; постави стражи по цяла Идумея, и всички идумейци станаха на Давида роби. И Господ пазеше Давида, където и да отидеше той.</verse>
				<verse number="15">И царува Давид над всички израилтяни, и съдеше и раздаваше правда на целия си народ.</verse>
				<verse number="16">А Иоав, син Саруев, беше началник над войската; и Иосафат, син Ахилудов, беше летописец,</verse>
				<verse number="17">Садок, син Ахитувов, и Ахимелех, син Авиатаров, бяха свещеници; Сераия беше писар;</verse>
				<verse number="18">и Ванея, син Иодаев, беше началник над хелетейци и фелетейци, а Давидовите синове бяха първи при двора.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">И каза Давид: не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих му сторил милост заради Ионатана.</verse>
				<verse number="2">В Сауловия дом имаше един слуга, на име Сива; повикаха го при Давида, и царят го попита: ти ли си Сива? Оня отговори: аз, твоят раб.</verse>
				<verse number="3">И царят каза: няма ли още някой от Сауловия дом? Бих му сторил милост Божия. И Сива отговори на царя: има един Ионатанов син, който е хром.</verse>
				<verse number="4">И царят го попита: де е той? Сива отговори на царя: ето, той е в къщата на Махира, Амиелов син, в Лодевар.</verse>
				<verse number="5">И цар Давид прати, та го взеха от къщата на Махира, Амиелов син, от Лодевар.</verse>
				<verse number="6">И Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син, дойде при Давида, падна ничком и се поклони (на царя). И каза Давид: Мемфивостее! Тоя отговори: ето, твоя раб.</verse>
				<verse number="7">И каза му Давид: не бой се; аз ще ти сторя милост заради баща ти Ионатана и ще ти върна всичките ниви на дяда ти Саула, и всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.</verse>
				<verse number="8">Поклони се (Мемфивостей) и каза: какво е твоят раб, та погледна милостно на такова мъртво псе като мене?</verse>
				<verse number="9">И царят повика Сива, Сауловия слуга, и му каза: всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, давам на сина на твоя господар;</verse>
				<verse number="10">обработвай прочее за него земята, ти, твоите синове и твоите слуги, и донасяй плодовете и, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана; а Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще яде на моята трапеза. Сива имаше петнайсет синове и двайсет слуги.</verse>
				<verse number="11">И каза Сива на царя: всичко, що заповядва моят господарцар на своя раб, рабът ти ще извърши. Мемфивостей ядеше на трапезата (Давидова) като един от царските синове.</verse>
				<verse number="12">Мемфивостей имаше малолетен син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха на Мемфивостея слуги.</verse>
				<verse number="13">И Мемфивостей живееше в Иерусалим, понеже всякога ядеше на царската трапеза. Той беше хром с двете си нозе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">След няколко време умря амонитският цар, и вместо него се възцари син му Анон.</verse>
				<verse number="2">И Давид каза: ще покажа милост към Анона, Наасовия син, за добрината, която ми стори баща му. И прати Давид слугите си да утешат Анона заради баща му. И Давидовите слуги отидоха в Амонитската земя.</verse>
				<verse number="3">Но амонитските князе казаха на господаря си Анона: нима мислиш, че Давид от уважение към баща ти е пратил при тебе утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да обгледат града и да изгледат в него всичко и сетне да го съсипят?</verse>
				<verse number="4">И Анон хвана Давидовите слуги и всекиму от тях обръсна половината брада и подряза дрехите им наполовина, до кръста, и ги пусна.</verse>
				<verse number="5">Когато обадиха това на Давида, той прати да ги пресрещнат, понеже бяха твърде много обезобразени. И царят заповяда да им кажат: останете в Иерихон, докле ви порастат брадите и тогава се върнете.</verse>
				<verse number="6">Видяха амонитците, че станаха омразни на Давида; и пратиха амонитците да наемат сирийци от Бет-Рехов и сирийци от Сува — двайсет хиляди пешаци, от (амаликитския) цар Мааха хиляда души и от Истов дванайсет хиляди души.</verse>
				<verse number="7">Когато Давид чу за това, прати Иоава с цялата войска юнаци.</verse>
				<verse number="8">Излязоха амонитците и се разположиха за битка при портите, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха се спряха отделно на полето.</verse>
				<verse number="9">Като видя Иоав, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпреде и отзаде, избра войници измежду всичкия отбор израилтяни, и ги нареди против сирийци;</verse>
				<verse number="10">а останалата част люде повери на брата си Авеса, за да ги нареди против амонитци.</verse>
				<verse number="11">И каза Иоав: ако сирийците почнат да ме надделяват, ти ше ми помогнеш; ако ли пък амонитците вземат да надделяват тебе, аз ще ти дойда на помощ;</verse>
				<verse number="12">бъди мъжествен, и да стоим твърдо за нашия народ и за градовете на нашия Бог, а Господ ще направи, каквото Му е угодно.</verse>
				<verse number="13">И влезе Иоав и народът, що беше с него, в битка със сирийци, и те побягнаха от него.</verse>
				<verse number="14">Амонитци пък, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. И Иоав се върна от амонитци и дойде в Иерусалим.</verse>
				<verse number="15">Сирийците, като видяха, че израилтяните ги поразиха, събраха се наедно.</verse>
				<verse number="16">И Адраазар прати, та повика сирийците, които бяха отвъд реката (Халамак), и те дойдоха до Елам; а Совак, Адраазаровият военачалник, ги предвождаше.</verse>
				<verse number="17">Когато обадиха за това на Давида, той свика всички израилтяни, премина Иордан и стигна до Елам. Сирийци се наредиха против Давида и се удариха с него.</verse>
				<verse number="18">Сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски олесници и четирийсет хиляди конници, порази и военачалника Совака, който и умря там.</verse>
				<verse number="19">Когато всички подвластни на Адраазара царе видяха, че израилтяните ги поразиха, сключиха с израилтяните мир и им се покориха. И сирийците се бояха вече да помагат на амонитци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">След година, през времето, когато царете излизат на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и всички израилтяни; и те поразиха амонитци и обсадиха Рава; а Давид остана в Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава.</verse>
				<verse number="3">Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия.</verse>
				<verse number="4">Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си.</verse>
				<verse number="5">Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм.</verse>
				<verse number="6">Тогава Давид прати да кажат на Иоава: прати при мене хетееца Урия. И Иоав прати Урия при Давида.</verse>
				<verse number="7">Урия дойде при него, и Давид го разпита за положението на Иоава, за положението на народа и за хода на войната.</verse>
				<verse number="8">Давид каза на Урия: иди у дома си и си умий нозете. Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене.</verse>
				<verse number="9">Но Урия преспа при вратата на царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си.</verse>
				<verse number="10">Обадиха на Давида и казаха: Урия не отиде у дома си. Давид каза на Урия: на, дошъл си си от път; защо не си отишъл у дома си?</verse>
				<verse number="11">Урия отговори на Давида: ковчегът (Божий), Израил и Иуда са под шатри, и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми прекарват на полето, а аз да вляза в къщата си да ям, да пия и да лежа с жена си! Кълна се в твоя живот и в живота на твоята душа, това няма да сторя.</verse>
				<verse number="12">И Давид рече на Урия: остани тука и днес, а утре ще те отпусна. И Урия остана него ден в Иерусалим до сутринта.</verse>
				<verse number="13">И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на своя господар, а у дома си не отиде.</verse>
				<verse number="14">Сутринта Давид написа писмо до Иоава и го прати по Урия.</verse>
				<verse number="15">В писмото написа тъй: поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре.</verse>
				<verse number="16">Затова, когато Иоав обсаждаше града, постави Урия на такова място, за което знаеше, че там има храбри мъже.</verse>
				<verse number="17">Излязоха от града мъже, удариха се с Иоава, и неколцина от народа, от Давидовите слуги, паднаха; убит биде също и хетеецът Урия.</verse>
				<verse number="18">Тогава Иоав прати да обадят на Давида за целия ход на битката.</verse>
				<verse number="19">И заповяда на пратеника, думайки: кога разкажеш на царя за целия ход на битката</verse>
				<verse number="20">и видиш, че царят се гневи и ти каже: „защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаете ли, че върху вас ще хвърлят от стената?</verse>
				<verse number="21">Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената къс от воденичен камък (и го порази) и той умря в Тевец? А вие защо се приближихте до стената?“ — тогава ти кажи: и твоят раб хетеецът Урия също (биде поразен и) умря.</verse>
				<verse number="22">Отиде (пратеникът от Иоава при царя в Иерусалим) и, като стигна, разказа на Давида за всичко, за което го бе пратил Иоав, за целия ход на битката. (Давид се разгневи на Иоава, и каза на пратеника: защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаехте ли, че върху вас ще хвърлят от стената? Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената воденичен камък, и той умря в Тевец? Защо се приближихте до стената?)</verse>
				<verse number="23">Тогава пратеникът каза на Давида: тия люде ни надделяваха и излязоха срещу нас на полето, и ние ги гонихме, до входа на портите;</verse>
				<verse number="24">тогава стрелците стреляха от стената върху рабите ти, и умряха някои от царските раби; умря и твоят раб хетеецът Урия.</verse>
				<verse number="25">Тогава Давид рече на пратеника: кажи на Иоава тъй: да те не смущава тая работа, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи. Тъй го насърчи.</verse>
				<verse number="26">Уриевата жена чу, че мъж ѝ Урия умрял, и плака за мъжа си.</verse>
				<verse number="27">Когато измина времето на жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена и му роди син. И делото, което извърши Давид, беше зло пред очите на Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Господ прати Натана (пророка) при Давида, и той отиде при него и му рече: в един град имаше двама човеци — единият богат, а другият сиромах;</verse>
				<verse number="2">богатият имаше твърде много дребен и едър добитък,</verse>
				<verse number="3">а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която беше купил малка и отхранил, и тя беше пораснала при него заедно с децата му; тя ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря;</verse>
				<verse number="4">при богатия човек дойде един странник; и нему се досвидя да вземе от овците или от воловете си, за да сготви (обед) на странника, който бе дошъл при него, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на човека, който бе дошъл при него.</verse>
				<verse number="5">Давид се много разгневи против тоя човек и каза на Натана: жив ми Господ! Смърт заслужава оня човек, който е извършил това;</verse>
				<verse number="6">и за овчицата той трябва да плати четворно, задето е извършил това и задето е нямал милост.</verse>
				<verse number="7">Тогава Натан каза на Давида: ти си оня човек (който извърши това). Тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз те помазах за цар над Израиля, избавих те от ръцете Саулови,</verse>
				<verse number="8">дадох ти дома на твоя господар и жените на господаря ти в твое лоно, дадох ти дома Израилев и Иудин и, ако това (ти) е малко, бих ти придал още повече;</verse>
				<verse number="9">а ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред очите Му? Урия хетееца порази с меч, жена му взе за своя жена, а него уби с амонитски меч;</verse>
				<verse number="10">затова мечът няма да отстъпи от твоя дом довека, понеже ти Ме пренебрегна и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.</verse>
				<verse number="11">Тъй говори Господ: ето, Аз ще подигна против тебе зло от твоя дом, ще взема твоите жени пред очите ти и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с твоите жени под това слънце;</verse>
				<verse number="12">ти извърши това тайно, Аз пък ще го извърша пред цял Израил и по бял ден.</verse>
				<verse number="13">Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида: и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш;</verse>
				<verse number="14">но понеже с това ти даде повод на враговете Господни да Го хулят, то родилият ти се син ще умре.</verse>
				<verse number="15">Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давида Уриевата жена, и то се разболя.</verse>
				<verse number="16">И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.</verse>
				<verse number="17">И влязоха при него старейшините на дома му, да го вдигнат от земята; но той не рачи и не яде хляб с тях.</verse>
				<verse number="18">На седмия ден детето умря, и слугите Давидови се бояха да му обадят, че детето е умряло; защото, думаха те, когато детето беше още живо, и ние го придумвахме, и той не слушаше гласа ни, как ще му кажем: „детето умря“? Той ще стори нещо лошо.</verse>
				<verse number="19">Видя Давид, че слугите му си шепнат, и разбра, че детето е умряло, па попита слугите си: умря ли детето? Отговориха: умря.</verse>
				<verse number="20">Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде.</verse>
				<verse number="21">И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи).</verse>
				<verse number="22">Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?</verse>
				<verse number="23">А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.</verse>
				<verse number="24">И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя (зачена и) роди син, комуто даде име Соломон. И Господ го възлюби</verse>
				<verse number="25">и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия, според словото Господне.</verse>
				<verse number="26">Иоав воюва против Рава Амонитска и току-речи превзе тоя царски град.</verse>
				<verse number="27">Иоав прати да кажат на Давида: аз нападах на Рава и завладях водата на града;</verse>
				<verse number="28">сега събери останалия народ и потегли към града, и го превземи; защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.</verse>
				<verse number="29">Давид събра целия народ, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.</verse>
				<verse number="30">Давид взе венеца на царя им от главата му, — а в него имаше талант злато и скъпоценен камък, — и го възложи Давид на своята глава, и изнесе из града много голяма плячка.</verse>
				<verse number="31">А народа, който бе в него, изведе и го прекара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се върна с целия народ в Иерусалим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">После се случи това: Давидовият син Авесалом имаше сестра хубавица, на име Тамар, и Амнон, Давидовият син, я залюби.</verse>
				<verse number="2">И Амнон толкова се мъчеше, че се разболя по сестра си Тамар; защото тя беше мома, и Амнон виждаше, че ще му бъде мъчно да ѝ стори нещо.</verse>
				<verse number="3">Но Амнон имаше приятел, на име Ионадав, син на Самая, Давидов брат; и Ионадав беше човек много хитър.</verse>
				<verse number="4">И тоя му каза: защо тъй линееш от ден на ден, царски сине, — няма ли да ми откриеш? Амнон отговори: аз любя Тамар, сестрата на брата ми Авесалома.</verse>
				<verse number="5">Ионадав му каза: легни в леглото си и се престори на болен; и кога дойде баща ти да те види, кажи му: нека дойде сестра ми Тамар и ми даде да ям, като сготви пред очите ми ястието, тъй че да видя и да ям от ръцете ѝ.</verse>
				<verse number="6">Амнон легна и се престори на болен, и царят дойде да го види; и Амнон каза на царя: да дойде сестра ми Тамар, и да опържи пред очите ми една-две питки, и да хапна от ръцете ѝ.</verse>
				<verse number="7">Давид прати вкъщи да кажат на Тамар: иди в къщата на брата си Амнона и му сготви ястие.</verse>
				<verse number="8">Тя отиде в къщата на брата си Амнона, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси, приготви пред очите му и изпържи питки,</verse>
				<verse number="9">взе тигана и ги изсипа пред него; но той не рачѝ да яде. И каза Амнон: нека излязат всички, които са при мене. И излязоха всички люде, които бяха при него.</verse>
				<verse number="10">И Амнон каза на Тамар: занеси ястието във вътрешната стая, и аз ще хапна от твоите ръце. Тамар взе питките, що бе приготвила, и ги занесе на брата си Амнона във вътрешната стая.</verse>
				<verse number="11">И когато тя му сложи да яде, той я хвана и ѝ каза: дойди, легни с мене, сестро.</verse>
				<verse number="12">Но тя каза: не, братко, недей ме безчести, защото тъй се не постъпва у Израиля; не извършвай това безумие?</verse>
				<verse number="13">И аз къде ще се дяна с безчестието си? И ти, ти ще бъдеш безумник у Израиля; поговори с царя; той не ще откаже да ме даде на тебе.</verse>
				<verse number="14">Но той не рачи да чуе думите ѝ, надви я и я изнасили, и лежа с нея.</verse>
				<verse number="15">Сетне Амнон я намрази твърде много, тъй че омразата му към нея беше по-силна от любовта, която имаше той към нея; и Амнон ѝ каза: стани, върви си.</verse>
				<verse number="16">А Тамар му каза: не, (братко;) да ме изпъдиш е по-голямо от първото зло, що ми стори. Но той не искаше да я слуша.</verse>
				<verse number="17">И повика момъка си, който му слугуваше, и каза: изпъди тая навън и заключи вратата подире ѝ.</verse>
				<verse number="18">Тя носеше шарена дреха, понеже такива горни дрехи носеха царските дъщери-девици. Слугата я изведе навън и заключи вратата подире ѝ.</verse>
				<verse number="19">Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си, и тъй вървеше и викаше.</verse>
				<verse number="20">А брат ѝ Авесалом ѝ каза: нали Амнон, брат ти, беше с тебе? но сега мълчи, сестро; той ти е брат; не късай сърцето си за тая работа. И Тамар живееше самотно в дома на брата си Авесалома.</verse>
				<verse number="21">Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи (ала не наскърби духа на сина си Амнона, понеже го обичаше, защото му беше първороден).</verse>
				<verse number="22">Авесалом пък не говори на Амнона ни лошо, ни добро; той намрази Амнона, задето обезчести сестра му Тамар.</verse>
				<verse number="23">След две години имаше стрижба на овци у Авесалома във Ваал-Хацор, който е у Ефрема, и Авесалом покани всички царски синове.</verse>
				<verse number="24">И дойде Авесалом при царя и каза: ето, у твоя раб има днес стрижба на овци, нека дойде царят и слугите му с твоя раб.</verse>
				<verse number="25">Но царят каза на Авесалома: не, синко, няма да дойдем всички, за да те не отегчим. И Авесалом го моли много; но той не рачи да иде и го благослови.</verse>
				<verse number="26">И Авесалом му каза: да дойде с нас поне брат ми Амнон. А царят му каза: защо да дойде с тебе?</verse>
				<verse number="27">Но Авесалом го придума, и той пусна с него Амнона и всички царски синове. (И Авесалом даде угощение, каквото угощение цар дава.)</verse>
				<verse number="28">Авесалом заповяда на момците си, като им каза: гледайте, кога се развесели сърцето на Амнона от виното, и аз ви кажа: „поразете Амнона“, тогава го убийте, не се бойте; това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри.</verse>
				<verse number="29">Авесаломовите момци сториха с Амнона, както заповяда Авесалом. Тогава станаха всички царски синове, възседна всеки мулето си и избягаха.</verse>
				<verse number="30">Когато те бяха още на път, дойде слух до Давида, че Авесалом избил всички царски синове, и че от тях не останал ни един.</verse>
				<verse number="31">Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята, и всичките му слуги, които стояха при него, раздраха дрехите си.</verse>
				<verse number="32">Но Ионадав, син на Самая, Давидов брат, каза: да не мисли господарят ми (царят), че всички момци, царски синове, са избити: само Амнон е убит, защото Авесалом имаше тоя умисъл от деня, когато Амнон обезчести сестра му;</verse>
				<verse number="33">затова нека моят господар, царят, се не безпокои от мисълта, че уж всички царски синове са умрели; умрял е само Амнон.</verse>
				<verse number="34">И Авесалом избяга. Момъкът, който стоеше на стража, дигна очи и видя: ето, много народ върви из пътя по надолнището. (И дойде стражарят, та обади на царя, думайки: видях люде низ Оронския път по надолнището.)</verse>
				<verse number="35">Тогава Ионадав каза на царя: това са царските синове, които идат; както говори рабът ти, тъй е.</verse>
				<verse number="36">И щом той изговори това, ето, пристигнаха царските синове и викнаха да плачат. И сам царят и всичките му слуги плакаха твърде много.</verse>
				<verse number="37">Авесалом пък избяга и отиде при Талмая, син на гесурския цар Емиуда (в Хамаахадската земя). И (цар) Давид плачеше за сина си през всички дни.</verse>
				<verse number="38">Авесалом побягна, дойде в Гесур и там престоя три години.</verse>
				<verse number="39">И цар Давид престана да гони Авесалома, защото се утеши за смъртта на Амнона.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Саруевият син Иоав забеляза, че сърцето на царя се обърна към Авесалома.</verse>
				<verse number="2">Иоав прати в Текоя и доведе оттам една умна жена и каза ѝ: престори се, че плачеш; облечи жалейна дреха, не се мажи с дървено масло, и се представи за жена, която е оплаквала много дни мъртвец;</verse>
				<verse number="3">па иди при царя и му кажи тъй и тъй. И Иоав вложи в устата ѝ, какво да каже.</verse>
				<verse number="4">И жената текоянка влезе при царя, падна ничком наземи, поклони се и каза: помогни, царю, помогни!</verse>
				<verse number="5">Царят я попита: какво ти е? И тя отговори: вдовица съм (отколе), мъж ми умря;</verse>
				<verse number="6">рабинята ти имаше двама синове; те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, и единият удари другия и го уби.</verse>
				<verse number="7">И ето, целият род въстана против рабинята ти и казва: предай тогова, който уби брата си, ние ще го убием заради душата на брата му, която той погуби, и ще изтребим дори и наследника. И тъй, те ще угасят искрата, що ми още остава, за да не оставят на мъжа ми име и потомство по земното лице.</verse>
				<verse number="8">И царят каза на жената: иди си спокойно вкъщи, аз ще дам заповед за тебе.</verse>
				<verse number="9">Но жената текоянка каза на царя: върху мене, царю, мой господарю, да бъде вината и върху бащиния ми дом, а царят и престолът му са невинни.</verse>
				<verse number="10">И царят каза: доведи ми оногова, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.</verse>
				<verse number="11">Тя каза: закълни се, царю, в Господа, твоя Бог, че не ще се умножат отмъстителите за кръв и не ще погубят сина ми. И царят каза: жив ми Господ! ни косъм от твоя син няма да падне на земята.</verse>
				<verse number="12">И жената каза: позволи на рабинята си да каже още една дума на своя царгосподар.</verse>
				<verse number="13">Той рече: говори. И жената каза: защо мислиш тъй против Божия народ? Царят, като каза тая дума, сам се обвини, задето не връща своя изгнаник.</verse>
				<verse number="14">Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления.</verse>
				<verse number="15">И сега аз дойдох да кажа на царя, моя господар, тия думи, защото народът ме плаши; и твоята рабиня си каза: ще поговоря с царя, дали не ще постъпи той според думата на рабинята си;</verse>
				<verse number="16">царят бездруго ще изслуша и ще избави рабинята си от ръката на ония, които искат да ме премахнат, заедно със сина ми, от Божието наследие.</verse>
				<verse number="17">И твоята рабиня си каза: думата на моя господар-цар нека ми бъде утеха, защото моят господар-цар е като ангел Божий, и може да изслуша доброто и лошото. И Господ, Бог твой, ще бъде с тебе.</verse>
				<verse number="18">Царят отговори и каза на жената: не крий от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: говори, господарю мой, царю.</verse>
				<verse number="19">И царят каза: във всичко това не е ли с тебе ръката на Иоава? Жената отговори и каза: да ти е жива душата, господарю мой, царю; от това, що каза моят господар-цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво; наистина, твоят раб Иоав ми заповяда и той вложи в устата на рабинята ти всички тия думи;</verse>
				<verse number="20">твоят раб Иоав ме научи, да дам чрез притча такъв изглед на тая работа. Но моят господар (царят) е мъдър, както е мъдър Ангел Божий, та знае всичко, що е на земята.</verse>
				<verse number="21">И царят каза на Иоава: ето, аз направих (според думата ти), иди, прочее, върни момъка Авесалома.</verse>
				<verse number="22">Тогава Иоав падна ничком наземи и се поклони, и благослови царя, думайки: сега рабът ти знае, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят постъпи според думата на своя раб.</verse>
				<verse number="23">И стана Иоав, та отиде в Гесур и доведе Авесалома в Иерусалим.</verse>
				<verse number="24">И царят каза: нека се върне в къщата си, но лицето ми да не вижда. И Авесалом отиде в къщата си, ала царското лице не видя.</verse>
				<verse number="25">Между всички израилтяни нямаше такъв хубавец, като Авесалома, и толкова похваляван като него: от ходилото на нозете до върха на главата му у него нямаше недостатък.</verse>
				<verse number="26">Когато острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, — то космите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка.</verse>
				<verse number="27">И на Авесалома се родиха трима синове и една дъщеря, на име Тамар; тя беше жена хубавица (и стана жена на Ровоама, Соломонов син, и му роди Авия).</verse>
				<verse number="28">И стоя Авесалом в Иерусалим две години, но царевото лице не видя.</verse>
				<verse number="29">И Авесалом прати за Иоава, за да го проводи при царя; но той не рачи да дойде при него. Проводи и втори път, но той не рачи да дойде.</verse>
				<verse number="30">И (Авесалом) каза на слугите си: виждате ли нивата на Иоава до моята? той има там ечемик; идете и я изгорете с огън. И Авесаломовите слуги изгориха с огън оная нива. (И дойдоха слугите на Иоава при него, раздраха дрехите си, и казаха: Авесаломовите слуги изгориха нивата ти с огън.)</verse>
				<verse number="31">И стана Иоав, и отиде при Авесалома вкъщи и му каза: защо твоите слуги са изгорили нивата ми с огън?</verse>
				<verse number="32">И Авесалом отговори на Иоава: ето, аз пращах за тебе и казах: дойди тука, и аз ще те проводя при царя да кажеш: защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да бъде да останех там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, убий ме.</verse>
				<verse number="33">Иоав отиде при царя и му разказа това. Царят повика Авесалома. Той дойде при царя, (поклони му се) и падна ничком наземи пред царя. И царят целуна Авесалома.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет бързоходци.</verse>
				<verse number="2">Авесалом ставаше сутрин рано, спираше се край пътя при портите и, кога някой имаше тъжба и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: от кой си град? И когато оня отговореше: от едикое си Израилево коляно е твоят раб, —</verse>
				<verse number="3">тогава Авесалом му казваше: ето твоето дело е добро и справедливо, ала при царя няма кой да те изслуша.</verse>
				<verse number="4">И Авесалом още казваше: о, да бяха мене поставили съдия в тая земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда.</verse>
				<verse number="5">И кога се някой доближеше да му се поклони, той протегнеше ръка и го прегръщаше и целуваше.</verse>
				<verse number="6">Тъй постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя да се съди, и се вмъкваше Авесалом в сърцата на израилтяните.</verse>
				<verse number="7">След като изминаха четирийсет години от царуването на Давида, Авесалом каза на царя: да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал Господу в Хеврон.</verse>
				<verse number="8">Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ако Господ ме върне в Иерусалим, ще принеса жертва Господу.</verse>
				<verse number="9">И царят му каза: иди смиром. И той стана и отиде в Хеврон.</verse>
				<verse number="10">И Авесалом разпрати съгледници между всички Израилеви колена, като каза: кога чуете звук от тръба, казвайте: Авесалом се възцари в Хеврон.</verse>
				<verse number="11">От Иерусалим отидоха с Авесалома двеста души, които беше поканил, и те отидоха простодушно, без да знаят, каква е работата.</verse>
				<verse number="12">Във време на жертвоприношението, Авесалом прати, та повика гилонеца Ахитофела, Давидов съветник, от неговия град Гило. И скрои се силно съзаклятие, и народът се стичаше и се умножаваше около Авесалома.</verse>
				<verse number="13">И дойде вестител при Давида и каза: сърцето на израилтяните се обърна към Авесалома.</verse>
				<verse number="14">И каза Давид на всичките си слуги, които бяха при него в Иерусалим: ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града.</verse>
				<verse number="15">И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби.</verse>
				<verse number="16">И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата.</verse>
				<verse number="17">И излезе царят и всичкият народ пешком, и се спряха при Бет-Мерхат.</verse>
				<verse number="18">И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци — до шестстотин души, — които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя.</verse>
				<verse number="19">И царят каза на гетеца Етея: защо си тръгнал и ти с нас? върни се и остани с оня цар, понеже си чужденец и си избягал от своята страна.</verse>
				<verse number="20">Ти вчера си дошъл, а днес ще те карам да вървиш с нас ли? Аз отивам, където се случи; върни се и върни със себе си и братята си; (да ти стори Господ) милост и правда!</verse>
				<verse number="21">И Етей отговори на царя и каза: жив Господ, и да живее моят господар, царят; дето и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят раб.</verse>
				<verse number="22">Тогава Давид каза на Етея: дойди, прочее, и върви с мене. И тръгна гетецът Етей и всичките му люде и всичките деца, които бяха с него.</verse>
				<verse number="23">И цялата земя плака с висок глас. И всичкият народ преминаваше, и царят премина поток Кедрон; и тръгна целият народ (и царят) по пътя към пустинята.</verse>
				<verse number="24">Ето, и (свещеник) Садок и заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет от Ветара, и сложиха Божия ковчег; Авиатар пък стоеше на височината, докле целият народ излезе от града.</verse>
				<verse number="25">И царят каза на Садока: върни Божия ковчег в града (и нека стои на мястото си). Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя него и неговото жилище.</verse>
				<verse number="26">Ако пък Той каже тъй: „нямам към тебе благоволение“, то ето ме: нека върши с мене, каквото Му бъде благоугодно.</verse>
				<verse number="27">И каза още царят на свещеник Садока: виждаш ли, — върни се в града смиром заедно със сина си Ахимааса и с Авиатаровия син Ионатана, двамата ваши синове;</verse>
				<verse number="28">виждате ли, аз ще се побавя по равнината в пустинята, докле ми пристигне известие от вас.</verse>
				<verse number="29">Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Иерусалим и останаха там.</verse>
				<verse number="30">А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха.</verse>
				<verse number="31">Обадиха на Давида и казаха: и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалома. И каза Давид: Господи, (Боже мой!) осуети съвета на Ахитофела.</verse>
				<verse number="32">Когато Давид възлезе навръх планината, дето се покланяше Богу, ето насреща му иде Хусий архитенец, Давидов приятел: дрехата му бе раздрана, и на главата му прах.</verse>
				<verse number="33">И Давид му каза: ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш тегота;</verse>
				<verse number="34">но, ако се върнеш в града и кажеш на Авесалома: „царю, (братята ти минаха, и царят, баща ти, мина, и сега) аз съм твой слуга; (остави ме жив,) досега бях слуга на баща ти, а сега съм твой слуга“, ти ще осуетиш за мене съвета на Ахитофела.</verse>
				<verse number="35">Ето, там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар, и всяка дума, която чуеш от дома на царя, обаждай на свещениците Садока и Авиатара.</verse>
				<verse number="36">Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син Садоков, и Ионатан, син Авиатаров; по тях ми пращайте всяка вест, която чуете.</verse>
				<verse number="37">И Хусий, Давидов приятел, отиде в града, а в това време Авесалом влизаше в Иерусалим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Когато Давид послезе от върха на планината, ето, насреща му Сива, слуга на Мемфивостея, с два натоварени осела с двеста хляба, сто вързопчета сухо грозде, сто низи смокини и с мях вино.</verse>
				<verse number="2">Царят попита Сива: защо ти е това? Сива отговори: ослите са за царския дом, за яздене, хлябът и плодовете са храна на момците, а виното за изнемощелите в пустинята.</verse>
				<verse number="3">Царят попита: де е синът на господаря ти? Сива отговори на царя: ето, той остана в Иерусалим и казва: тъкмо сега домът Израилев ще ми върне бащиното ми царство.</verse>
				<verse number="4">И каза на Сива: ето, твое е всичко, що има Мемфивостей. И Сива отговори, като се поклони: дано намеря милост пред очите на моя господар-цар!</verse>
				<verse number="5">Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом, на име Семей, син на Гера. Той вървеше и злословеше,</verse>
				<verse number="6">и хвърляше камъни върху Давида и върху всички цар Давидови слуги; а всички люде и всички храбри бяха отдясно и отляво (на царя).</verse>
				<verse number="7">Като го злословеше, Семей думаше тъй: махвай се, махвай се, убиецо, и беззаконнико!</verse>
				<verse number="8">Господ обърна против тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръцете на сина ти Авесалома; и ето, ти си в неволя, понеже си кръвопиец.</verse>
				<verse number="9">Тогава Авеса, Саруев син, каза на царя: защо това мъртво псе злослови господаря ми царя? Ще ида и ще му сваля главата.</verse>
				<verse number="10">Царят каза: какво ни е, мене и вам, Саруеви синове? (оставете го,) нека злослови, защото Господ му е заповядал да злослови Давида. А кой може да каже: защо правиш тъй?</verse>
				<verse number="11">И Давид каза на Авеса и на всичките си слуги: когато син ми, който е излязъл из моите чресла, търси душата ми, толкоз повече един син на вениаминец; оставете го, нека злослови, защото Господ му е заповядал;</verse>
				<verse number="12">може би, Господ ще погледне милостивно на унижението ми, и ще ми въздаде Господ добро за днешното му злословие.</verse>
				<verse number="13">И вървяха Давид и людете му по пътя си, а Семей вървеше покрай планината, откъм неговата страна, вървеше, злословеше и хвърляше камъни и пръст към него.</verse>
				<verse number="14">И стигна царят и всичкият му народ, който беше с него, изморен, и там си почиваше.</verse>
				<verse number="15">Авесалом пък и целият израилски народ дойдоха в Иерусалим, и с него Ахитофел.</verse>
				<verse number="16">Когато архитенецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалома, каза му: да живее царят!</verse>
				<verse number="17">И Авесалом каза на Хусия: такова е то твоето усърдие към твоя приятел! защо не отиде с приятели си?</verse>
				<verse number="18">Хусий отговори на Авесалома: не, аз ще отида подир тогова, когото избра Господ и тоя народ и цял Израил; с него съм и аз, и с него ще остана.</verse>
				<verse number="19">И при това кому ще служа? Нали на сина му? както служих на баща ти, тъй ще служа и на тебе.</verse>
				<verse number="20">И Авесалом каза на Ахитофела: дайте съвет, какво да правим.</verse>
				<verse number="21">Ахитофел отговори на Авесалома: влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят дома му; и ще чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, и ще укрепнат ръцете на всички, които са с тебе.</verse>
				<verse number="22">И поставиха за Авесалома шатра на покрива, и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на цял Израил.</verse>
				<verse number="23">А съветите на Ахитофела, които той даваше, в онова време се смятаха, като кога някой би се допитвал до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давида, тъй и за Авесалома.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И каза Ахитофел на Авесалома: ще избера дванайсет хиляди души и ще стана да отида да гоня тая нощ Давида;</verse>
				<verse number="2">ще го нападна, когато бъде изморен и с отпуснати ръце, и ще му вселя страх; и всички люде, които са с него, ще се разбягат; и аз ще убия само царя</verse>
				<verse number="3">и всички люде ще обърна към тебе; и кога изчезне един, чиято душа търсиш ти, тогава целият народ ще миряса.</verse>
				<verse number="4">Допаднаха се тия думи на Авесалома и на всички Израилеви старейшини.</verse>
				<verse number="5">И Авесалом каза: повикайте архитенеца Хусия; да чуем, какво ще каже той.</verse>
				<verse number="6">Дойде Хусий при Авесалома, и Авесалом му каза, думайки: ето какво казва Ахитофел; да постъпя ли според думите му? Ако ли не, говори ти.</verse>
				<verse number="7">И Хусий каза на Авесалома: тоя път не е добър съветът, който е дал Ахитофел.</verse>
				<verse number="8">И Хусий продължи: ти познаваш баща си и людете му; те са храбри и много раздразнени, като мечка в поле, чиито малки са грабнати, (и като свирен глиган в поле,) и баща ти е човек войнствен; той няма да се спре да нощува с народа.</verse>
				<verse number="9">Ето, сега той се крие в някоя пещера или другаде, и ако някой падне при първото нападение върху тях, и чуят и кажат: „разбити са людете, които тръгнаха след Авесалома“,</verse>
				<verse number="10">тогава и най-храбрият, чието сърце е като лъвско сърце, ще падне духом; защото на цял Израил е известно, колко е храбър баща ти, и колко са юнаци ония, които са с него.</verse>
				<verse number="11">Затова аз съветвам: нека се събере при тебе цял Израил, от Дан до Вирсавия, в множество, като пясък край море, и ти сам ще тръгнеш посред него;</verse>
				<verse number="12">и тогава ще идем против него, дето и да се намерва, и ще го нападнем, както роса пада на земята; и не ще му остане ни един човек от всички ония, които са с него;</verse>
				<verse number="13">ако пък влезе в някой град, то цял Израил ще донесе при тоя град въжа, и ние ще го завлечем в реката, тъй че камъче не ще остане.</verse>
				<verse number="14">И каза Авесалом и цял Израил: съветът на архитенеца Хусия е по-добър от Ахитофеловия съвет. Тъй Господ отсъди да се осуети добрият Ахитофелов съвет, за да навлече Господ злочестина върху Авесалома.</verse>
				<verse number="15">И Хусий каза на свещениците Садока и Авиатара: тъй и тъй Ахитофел съветва Авесалома и старейшините Израилеви, аз пък посъветвах тъй и тъй.</verse>
				<verse number="16">И сега пратете по-скоро и кажете на Давида тъй: недей остава тая нощ на равнината в пустинята, а по-скоро мини отвъд, за да не загине царят и всички люде, които са с него.</verse>
				<verse number="17">Ионатан и Ахимаас стояха при извора Рогел. И отиде една слугиня, та им разказа, а те отидоха и обадиха на цар Давида; защото те не можеха да се вестят в града.</verse>
				<verse number="18">Видя ги един момък и обади на Авесалома; но те и двамата скоро заминаха и отидоха в Бахурим, в къщата на един човек, в чийто двор имаше кладенец, и те се спуснаха в него.</verse>
				<verse number="19">А жената взе, та простря върху устието на кладенеца покривка и насипа отгоре ѝ грухано жито, тъй че нищо се не забелязваше.</verse>
				<verse number="20">Дойдоха Авесаломовите слуги вкъщи при жената и попитаха: де са Ахимаас и Ионатан? А жената им отговори: преминаха реката през брода. Те търсиха и не намериха, и се върнаха в Иерусалим.</verse>
				<verse number="21">Когато си заминаха, ония излязоха из кладенеца, отидоха и обадиха на цар Давида, като му казаха: ставайте и по-скоро преминете през водата, защото Ахитофел даде такъв и такъв съвет за вас.</verse>
				<verse number="22">Тогава Давид стана и всички люде, които бяха с него, и преминаха Иордан; на разсъмване не остана нито един, който да не беше преминал Иордан.</verse>
				<verse number="23">Ахитофел, като видя, че съветът му не бе изпълнен, оседла осела, приготви се, отиде у дома си, в своя град, направи завещание за дома си, и се обеси, и умря, и го погребаха в бащиния му гроб.</verse>
				<verse number="24">Давид стигна в Маханаим, а Авесалом премина Иордан, той и цял Израил с него.</verse>
				<verse number="25">Вместо Иоава Авесалом постави над войската Амесая. Амесай беше син на един човек, на име Иефер, от Изреел, който влезе при Авигея, Наасова дъщеря, Саруева сестра, Иоавова майка.</verse>
				<verse number="26">А Израил се разположи на стан с Авесалома в Галаадската земя.</verse>
				<verse number="27">Когато Давид стигна в Маханаим, Наасовият син Сови от Рава Амонитска, и Махир, Амиилов син, от Лодавар, и галаадецът Верзелий от Роглим,</verse>
				<verse number="28">донесоха (десет приготвени) постелки, (десет) блюда и пръстени съдове, пшеница и ечемик, брашно и грухано просо, боб и леща и пържени зърна,</verse>
				<verse number="29">мед и масло, овци и краве сирене, донесоха за храна на Давида и на людете, които бяха с него; защото те казваха: народът е гладен и уморен и е жадувал в пустинята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">И Давид прегледа людете, които бяха с него, и постави над тях хилядоначалници и стотници.</verse>
				<verse number="2">Давид изпрати людете — една третина под воеводство на Иоава, една третина под воеводство на Авеса, син Саруев, брат Иоавов, една третина под воеводство на гетеца Етея. И царят каза на людете: и аз ще дойда с вас.</verse>
				<verse number="3">Но людете му отговориха: не дохождай, защото, ако ние и побегнем, това няма да се забележи; ако и половината от нас умре, тъй също няма да се забележи; ти, обаче, сам струваш, колкото десет хиляди от нас; и затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.</verse>
				<verse number="4">Царят им каза: каквото намерите за добро, това и ще сторя. И царят се спря при портите, и всичкият народ излизаше по стотини и по хиляди.</verse>
				<verse number="5">И царят заповяда на Иоава, Авеса и Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома. И всички чуваха, как заповядваше царят на всички началници за Авесалома.</verse>
				<verse number="6">И излязоха людете в полето срещу израилтяните, и стана битка в Ефремова гора.</verse>
				<verse number="7">И народът Израилев биде поразен от Давидовите слуги; тоя ден там стана голямо поражение — избити бяха двайсет хиляди (души).</verse>
				<verse number="8">Битката се простря по цялата оная страна, и гората погуби повече народ, отколкото изтреби мечът в оня ден.</verse>
				<verse number="9">Авесалом се срещна с Давидовите слуги; той яздеше на муле. Когато мулето се вмъкна с него под клоните на един голям дъб, косата на Авесалома се заплете в клоните на дъба, и той увисна между небето и земята, а мулето, което беше под него, избяга.</verse>
				<verse number="10">Някой си видя това и обади на Иоава, думайки: ето, аз видях Авесалома да виси на дъба.</verse>
				<verse number="11">Иоав каза на човека, който му обади това: ето, видял си; защо го не събори там на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.</verse>
				<verse number="12">И оня отговори на Иоава: да сложеха в ръцете ми и хиляда сикли сребро, и тогава не бих дигнал ръка върху царския син; защото ние чухме, как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома;</verse>
				<verse number="13">и ако бих постъпил инак с опасност за живота си, това не би останало скрито от царя, па и ти би застанал против мене.</verse>
				<verse number="14">Иоав каза: няма защо да се мая с тебе. И взе в ръце три стрели и ги заби в сърцето на Авесалома, който беше още жив на дъба.</verse>
				<verse number="15">Тогава заобиколиха Авесалома десет момци, Иоавови оръженосци, удариха го и го умъртвиха.</verse>
				<verse number="16">И затръби Иоав с тръба, и людете, които гонеха Израиля, се върнаха, понеже Иоав щадеше народа.</verse>
				<verse number="17">И взеха Авесалома, хвърлиха го в гората, в дълбока яма, и натрупаха отгоре му голяма грамада камъни. И всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си.</verse>
				<verse number="18">Още приживе Авесалом бе си въздигнал паметник в царската долина; защото казваше: аз нямам син, за да се запази спомен за името ми. И нарече паметника по името си. И доднес той се нарича „Авесаломов паметник“.</verse>
				<verse number="19">Ахимаас, син Садоков, каза на Иоава: ще се затека да обадя на царя, че Господ чрез Своя съд го избави от ръцете на враговете му.</verse>
				<verse number="20">Но Иоав му каза: няма да бъдеш добър вестител днес; друг ден ще обадиш, а не днес, защото царевият син умря.</verse>
				<verse number="21">Иоав каза на Хусия: иди, обади на царя, каквото си видял. И Хусий се поклони на Иоава и се затече.</verse>
				<verse number="22">Но Ахимаас, Садоков син, настояваше и казваше на Иоава: каквото и да бъде, и аз ще се затека подир Хусия. А Иоав му отговори: що ти трябва да тичаш, синко? Добра вест няма да занесеш.</verse>
				<verse number="23">Ахимаас каза: нека тъй да бъде, но аз ще се затека. И (Иоав) му каза: тичай. И Ахимаас се затече по прекия път и изпревари Хусия.</verse>
				<verse number="24">В това време Давид седеше между двете порти. И стражарят възлезе на вратната стряха откъм стената, дигна очи и видя: ето, един човек тича.</verse>
				<verse number="25">И стражарят извика и обади на царя. И царят каза: ако е самичък, вест носи в устата си. А оня все повече и повече се приближаваше.</verse>
				<verse number="26">Стражарят видя и друг човек да тича; и стражарят извика на вратаря: ето, още един човек тича. Царят каза: и това е вестител.</verse>
				<verse number="27">Стражарят каза: виждам вървежа на първия, който прилича на вървежа на Ахимааса, Садоковия син. А царят каза: той е добър човек и иде с добра вест.</verse>
				<verse number="28">Ахимаас извика и каза на царя: мир! И поклони се на царя с лице доземи и каза: благословен Господ, Бог твой, Който предаде людете, що бяха дигнали ръка против моя господар, царя!</verse>
				<verse number="29">И царят попита: здрав ли е момъкът Авесалом? Ахимаас отговори: видях голямо вълнение, когато царският служител Иоав изпращаше твоя раб; ала не зная, какво ставаше (там).</verse>
				<verse number="30">Царят каза: отмести се и застани тука. И той се отмести и застана.</verse>
				<verse number="31">Ето, пристигна и Хусий (след него). И Хусий каза (на царя): добра вест за господаря ми, царя! Господ ти стори днес правда, като те избави от ръката на всички, които бяха въстанали против тебе.</verse>
				<verse number="32">И царят попита Хусия: здрав ли е момъкът Авесалом? Хусий отговори: дано с враговете на моя господар, царя, и с всички зломисленици против тебе се случи същото, което сполетя момъка!</verse>
				<verse number="33">Смути се царят и отиде в стаята над портите и плака и, когато отиваше, думаше тъй: сине Авесаломе, сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">И обадиха на Иоава: ето, царят плаче и тъжи за Авесалома.</verse>
				<verse number="2">И победата на оня ден се обърна в плач за целия народ: защото него ден народът чу и казваше, че царят скърби за сина си.</verse>
				<verse number="3">Тогава народът влизаше в града скришом, както се спотайват от срам люде, побягнали от битка.</verse>
				<verse number="4">А царят закри лице и викаше високо: сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине!</verse>
				<verse number="5">И Иоав дойде при царя вкъщи и рече: ти днес посрами всичките си слуги, които избавиха днес живота ти, живота на твоите синове и дъщери, живота на твоите жени и живота на твоите наложници;</verse>
				<verse number="6">ти обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат, понеже днес показа, че за тебе са нищо и вождове и слуги; днес разбрах, че тебе щеше да бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели;</verse>
				<verse number="7">затова стани, излез и поговори по сърце на рабите си; защото, кълна се в Господа, че, ако не излезеш, тая нощ ни един човек не ще остане с тебе; и това ще бъде за тебе по-лошо от всички беди, каквито са те постигнали от младини доднес.</verse>
				<verse number="8">Стана царят и седна при портите, а на целия народ обадиха, че царят седи при портите. И целият народ дойде при царя (при портите); а израилтяните се разбягаха по шатрите си.</verse>
				<verse number="9">И целият народ по всички колена Израилеви се препираше и казваше: цар (Давид) ни избави от ръцете на враговете ни и ни освободи от ръцете на филистимци, а сега сам побягна от тая земя (от царството си), от Авесалома.</verse>
				<verse number="10">Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в боя; а сега защо бавите, та не върнете царя? (Тия думи на цял Израил стигнаха до царя.)</verse>
				<verse number="11">И цар Давид прати да кажат на свещениците Садока и Авиатара: кажете на Иудините старейшини: защо искате да сте последни за връщането на царя у дома му, когато думите на цял Израил стигнаха до царя в неговия дом?</verse>
				<verse number="12">Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последни за връщането на царя в дома му?</verse>
				<verse number="13">А на Амесая кажете: не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако ти не станеш при мене завинаги военачалник вместо Иоава!</verse>
				<verse number="14">И склони сърцето на всички иудеи като на един човек. И те пратиха да кажат на царя: върни се ти и всички твои слуги.</verse>
				<verse number="15">Върна се царят и стигна до Иордан, а иудеите дойдоха в Галгал да посрещнат царя и да го преведат през Иордан</verse>
				<verse number="16">И Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с иудеите да посрещне цар Давида,</verse>
				<verse number="17">и заедно с него имаше хиляда души вениаминци, и Сива, слуга на Сауловия дом, с петнайсетте си синове и с двайсетте си слуги; те преминаха Иордан пред лицето на царя (и приготвиха да мине царят през Иордан).</verse>
				<verse number="18">Когато прекараха кораба, за да преведат челядта на царя и да му послужат, тогава Семей, син на Гера, падна (ничком) пред царя, щом той премина Иордан,</verse>
				<verse number="19">и каза на царя: господарю, не ми смятай за престъпление и не спомняй онова, което съгреши рабът ти в оня ден, когато моят господар-цар излизаше из Иерусалим, и не туряй това, царю, на сърце;</verse>
				<verse number="20">защото рабът ти знае, че е съгрешил; и ето, от целия Иосифов дом дойдох днес първи да посрещна господаря си царя.</verse>
				<verse number="21">Авеса, Саруев син, отговори и каза: нима Семей няма да умре, задето злослови помазаника Господен?</verse>
				<verse number="22">А Давид каза: какво е мене и вам, синове Саруеви, та сега ми ставате клеветници? Днес ли трябва да убивате кого и да било от Израиля? Не зная ли, че днес съм цар над Израиля?</verse>
				<verse number="23">И каза царят на Семея: ти няма да умреш. И царят му се закле.</verse>
				<verse number="24">Излезе да посрещне царя и Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син. Той си не беше мил нозете, (нито рязал ноктите,) не беше се грижил за брадата си и не беше прал дрехите си от оня ден, когато царят излезе, до деня, когато се завърна смиром.</verse>
				<verse number="25">Когато той излезе из Иерусалим да посрещне царя, царят го попита: Мемфивостее, защо не дойде с мене?</verse>
				<verse number="26">Оня отговори: господарю мой, царю, моят слуга ме излъга, защото аз, рабът ти, си думах: „ще си оседлая осела, ще го възседна и ще отида с царя“, понеже рабът ти е хром.</verse>
				<verse number="27">А той наклевети раба ти пред господаря ми, царя. Но моят господар, царят, е като ангел Божий; прави, що ти е воля;</verse>
				<verse number="28">макар и целият ми бащин дом да бе заслужил смърт пред моя господар-царя, но ти постави своя раб между твоите сътрапезници; какво право имам, прочее, още да се оплаквам пред царя?</verse>
				<verse number="29">А царят му каза: защо говориш всичко това? Аз казах, ти и Сива да разделите помежду си нивите.</verse>
				<verse number="30">Но Мемфивостей отговори на царя: нека той вземе дори всичко, след като моят господар-цар се завърна смиром у дома си.</verse>
				<verse number="31">Дойде от Роглим и галаадецът Верзелий и премина с царя Иордан, за да го придружи отвъд Иордан.</verse>
				<verse number="32">А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той хранеше царя, докле живееше в Маханаим, понеже беше заможен човек.</verse>
				<verse number="33">И царят каза на Верзелия: дойди с мене, и аз ще те храня в Иерусалим.</verse>
				<verse number="34">Но Верзелий отговори на царя: много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Иерусалим?</verse>
				<verse number="35">Сега съм на осемдесет години; ще различа ли добро от лошо? Ще разбере ли рабът ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? И ще мога ли да чувам гласа на певците и на певиците? Защо, прочее, рабът ти да бъде тегота на своя цар-господар?</verse>
				<verse number="36">Рабът ти ще придружи още малко царя отвъд Иордан: за какво, прочее, царят ще ме награждава с такава милост?</verse>
				<verse number="37">Позволи на раба си да се върне и да умре в своя град, при гроба на баща си и на майка си. Но ето, рабът ти, син ми Кимхам, нека отиде с моя цар-господар, и ти постъпи с него, както ти е воля.</verse>
				<verse number="38">И царят каза: нека Кимхам дойде с мене, и аз ще направя за него, каквото ти е воля; и всичко, каквото ти би поискал от мене, ще направя за тебе.</verse>
				<verse number="39">И целият народ премина Иордан, и царят тъй също. И царят целуна Верзелия и го благослови, и той се върна у дома си.</verse>
				<verse number="40">И царят тръгна за Галгал; тръгна с него и Кимхам; и целият иудейски народ и половината израилски народ придружиха царя.</verse>
				<verse number="41">И ето, всички израилтяни дойдоха при царя и му казаха: защо нашите братя, мъжете Иудини, грабнаха тебе, и преведоха през Иордан царя и челядта му и заедно с него всички Давидови люде?</verse>
				<verse number="42">И всички Иудини мъже отговориха на израилтяните: затова, защото царят е нам близък; и за какво да се сърдите поради това? Нима сме изяли нещо от царя, или сме взели от него дарове? (Или ни е освободил от данъци?)</verse>
				<verse number="43">И израилтяните отговориха на Иудините мъже и казаха: ние сме десет части у царя, тъй също и за Давида; (ние сме първенец, а не вие;) защо, прочее, ни унизиха? Нали нам се падаше първата дума, за да върнем нашия цар? Но думата на Иудините мъже беше по-силна от думата на израилтяните.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Случайно там се намираше един неверник, на име Савей, син на вениаминеца Бихри; той затръби с тръба и каза: за нас няма дял с Давида и няма за нас наследство с Иесеевия син; израилтяни, всички в шатрите!</verse>
				<verse number="2">И всички израилтяни се отделиха от Давида и отидоха подир Савея, син на Бихри, а иудеите останаха на страната на царя си, от Иордан до Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">Давид дойде в дома си в Иерусалим; и взе царят десетте жени наложници, които бе оставил да пазят къщата; настани ги в отделна къща под надзор, и ги хранеше, ала не отиваше при тях. И те стояха там дори до смъртта си и живееха там като вдовици.</verse>
				<verse number="4">И Давид каза на Амесая: свикай в три дни иудеите при мене и ти сам се яви тук.</verse>
				<verse number="5">И Амесай отиде да свика иудеите, но закъсня повече от даденото нему време.</verse>
				<verse number="6">Тогава Давид каза на Авеса: Бихриевият син Савей сега ще ни докара повече злини, отколкото Авесалом; вземи слугите на господаря си и го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и да се скрие от очите ни.</verse>
				<verse number="7">И излязоха след него Иоавовите люде, и хелетейци и фелетейци, и всички юнаци тръгнаха от Иерусалим да преследват Бихриевия син Савея.</verse>
				<verse number="8">И когато доближиха до големия камък, що е при Гаваон, срещна ги Амесай. Иоав бе облечен във военното си облекло и препасан с меч. който висеше на бедрото в ножница и който лесно се вадеше от нея и влазяше.</verse>
				<verse number="9">Иоав каза на Амесая: здрав ли си, брате? И Иоав улови с дясната си ръка брадата на Амесая, за да го целуне.</verse>
				<verse number="10">Амесай обаче не се предпази от меча, що беше в ръката на Иоава, и тоя го прободе с него в корема, тъй че вътрешностите се изсипаха на земята, и не го удари втори път, и той умря. Иоав и брат му Авеса погнаха Савея, Бихриевия син.</verse>
				<verse number="11">Един от Иоавовите момци стоеше над Амесая и казваше: който е предан на Иоава и който е за Давида, нека върви подир Иоава!</verse>
				<verse number="12">А (мъртвият) Амесай лежеше в кръвта си насред пътя. И тоя човек, като виждаше, че всички люде се спират над него, отвлече Амесая от пътя в полето и метна върху него дреха, понеже видя, че всеки, който минеше, се спираше над него.</verse>
				<verse number="13">Но когато той бе отвлечен от пътя, целият народ Израилев тръгна след Иоава да гони Савея, Бихриевия син.</verse>
				<verse number="14">А той мина през всички израилски колена до Авел-Бет-Маах и през цял Берим; и (всички жители от градовете) се събираха и отиваха след него.</verse>
				<verse number="15">И дойдоха и го обсадиха в Авел-Бет-Маах; издигнаха насип пред града, приближиха до стената, и всички люде, които бяха с Иоава, залягаха да съборят стената.</verse>
				<verse number="16">Тогава една умна жена завика от градската стена: слушайте, слушайте, кажете на Иоава да дойде насам, и аз ще поговоря с него.</verse>
				<verse number="17">Иоав се приближи до нея, и жената попита: ти ли си Иоав? И тоя отговори: аз съм. Тя каза: чуй думите на рабинята си. И той отговори: слушам.</verse>
				<verse number="18">Тя рече: едно време казваха: който иска да пита, нека пита в Авел; и тъй решаваха делото. (Има ли още такива, които са се решили да си останат верни израилтяни? Нека попитат в Авел: има ли още?)</verse>
				<verse number="19">Аз съм от мирните, верни градове израилски, а ти искаш да съсипеш града, и то майката (на градовете) у Израиля. Защо да разоряваш наследието Господне?</verse>
				<verse number="20">Иоаз отговори и каза: далеч от мене да съсипвам или разорявам!</verse>
				<verse number="21">Това не е тъй; но един човек от Ефремова планина, на име Савей, син на Бихри, дигна ръка против цар Давида; само него ми дайте, и аз ще отстъпя от града. И жената рече на Иоава: ето, неговата глава ще ти бъде хвърлена от стената.</verse>
				<verse number="22">Жената отиде при целия народ с умните си думи (и говори на цял град да отсекат главата на Савея, Бихриевия син). И отсякоха главата на Савея, Бихриевия син, и я хвърлиха на Иоава. Тогава (Иоав) затръби с тръба, и всички (люде) се разотидоха от града по шатрите си; а Иоав се върна в Иерусалим при царя.</verse>
				<verse number="23">Иоав биде поставен над цялата израилска войска, а Ванея, Иодаев син, над хелетейци и над фелетейци;</verse>
				<verse number="24">Адорам — над данъците; Иосафат, Ахилудов син, — за летописец;</verse>
				<verse number="25">Суса — за писар; Садок и Авиатар за свещеници;</verse>
				<verse number="26">също и Ира иаритец беше свещеник при Давида.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">В дните на Давида имаше по земята три години глад, година след година. Давид попита Господа. И Господ каза: това е поради Саула и кръвнишкия му дом, задето изби гаваонци.</verse>
				<verse number="2">Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонци бяха не от Израилевите синове, а остатъци от аморейци; израилтяните им бяха дали клетва, ала Саул искаше да ги изтреби от ревност към потомците на Израиля и на Иуда.</verse>
				<verse number="3">И Давид каза на гаваонците: какво да направя за вас и с какво да ви примиря, за да благословите наследието Господне?</verse>
				<verse number="4">Гаваонците му отговориха: не ни трябва ни сребро, ни злато от Саула, ни от неговия дом, не ни трябва и да се убива кой да е от Израиля. Той попита: а какво искате? Аз ще сторя за вас.</verse>
				<verse number="5">Те отговориха на царя: от оня човек, който ни погубваше и искаше да ни изтреби, та да ни няма ни в един от Израилевите предели, —</verse>
				<verse number="6">от неговите потомци предай ни седем души, и ние ще ги обесим (посред бял ден) пред Господа в Гива, град на Саула, избраника Господен. И царят каза: ще предам.</verse>
				<verse number="7">Но царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана, Сауловия син, поради клетвата в името Господне, която беше между тях, между Давида и Сауловия син Ионатана.</verse>
				<verse number="8">И царят взе Армона и Мемфивостея, двамата синове на Рицпа, дъщеря на Айя, които тя бе родила на Саула, и петте синове на Мелхола, Саулова дъщеря, които бе родила на Адриела, син на мехолатеца Верзелия,</verse>
				<verse number="9">и ги предаде в ръцете на гаваонците, и те ги обесиха (посред бял ден) на планината пред Господа. И загинаха всички тия седем души заедно; те бяха погубени в първите дни на жетвата, начало на ечемичната жетва.</verse>
				<verse number="10">Тогава Рицпа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла си го на оная планина и седя отначало на жетвата, докле се изляха върху тях от небето Божиите води, и не оставяше да се докоснат до тях дене птиците небесни и ноще — полските зверове.</verse>
				<verse number="11">И обадиха на Давида, какво е сторила Рицпа, дъщеря на Айя, Саулова наложница. (И те изтляха; прибра ги Дан. син на Иоя, от потомците на исполините.)</verse>
				<verse number="12">Давид отиде, та прибра костите на Саула и костите на сина му Ионатана от жителите на Иавис Галаадски, които ги бяха тайно взели от стъгдата на Бет-Сан, дето филистимци ги бяха обесили, когато филистимци убиха Саула в Гелвуя.</verse>
				<verse number="13">Той пренесе оттам костите на Саула и костите на сина му Ионатана; и събраха костите на обесените (посред бял ден).</verse>
				<verse number="14">И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана, (и костите на обесените посред бял ден) в земята Вениаминова, в Цела, в гроба на баща му Киса. И извършиха всичко, което царят бе заповядал. И след това Бог се смили над страната.</verse>
				<verse number="15">И захвана се пак война между филистимци и израилтяни. И излезе Давид и слугите му с него и воюваха с филистимци; и Давид се умори.</verse>
				<verse number="16">Тогава Иесвий, един от Рефаимовите потомци, чието копие тежеше триста сикли мед и който бе препасан с нов меч, искаше да погуби Давида.</verse>
				<verse number="17">Но Авеса, Саруев син, му помогна, (и Авеса избави Давида) и удари филистимеца и го уби. Тогава Давидовите люде се заклеха и казаха: ти няма вече да излезеш с нас на война, за да не угасне светилото Израилево.</verse>
				<verse number="18">Сетне пак имаше война с филистимци в Гоб; тогава хушатецът Совохай уби Сафута, един от Рефаимовите потомци.</verse>
				<verse number="19">Стана и друга битка в Гоб; тогава Елханан, синът на Ягаре-Оргима Витлеемски, уби гетеца Голиата, комуто дръжката на копието беше колкото тъкарско кросно.</verse>
				<verse number="20">Стана още една битка в Гет; и там имаше един едър човек, тъй също от Рефаимовите потомци, с по шест пръсти на ръцете и на нозете, всичко двайсет и четири.</verse>
				<verse number="21">Той хулеше израилтяните; но Ионатан, син на Сафая, Давидовия брат, го уби.</verse>
				<verse number="22">Тия четирмата бяха от рода на Рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и на слугите му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">И Давид възпя песен Господу в деня, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саула, като каза:</verse>
				<verse number="2">Господ е моя твърдиня, моя крепост и мой избавител.</verse>
				<verse number="3">Моят Бог е моя скала; Нему се уповавам; мой щит, рог на моето спасение, моя защита и мое прибежище; Спасителю мой, Ти ме избави от беди!</verse>
				<verse number="4">Ще призова всехвалния Господа и от враговете си ще се избавя.</verse>
				<verse number="5">Вълни на смъртта ме обгърнаха, и потоци от беззаконие ме уплашиха;</verse>
				<verse number="6">вериги на ада ме обвиха, и примки на смъртта ме омотаха.</verse>
				<verse number="7">Но в стеснението си призовах Господа и викнах към моя Бог, и Той чу от Своя (свет) чертог моя глас, и викът ми стигна до ушите Му.</verse>
				<verse number="8">Потресе се, разклати се земята, трепнаха и се разлюляха основите небесни, защото се разгневи (Господ на тях).</verse>
				<verse number="9">Дигна се дим от гнева Му и поядащ огън от устата Му; живи въглени се сипеха от Него.</verse>
				<verse number="10">Той наведе небесата и слезе; и мрак беше под нозете Му;</verse>
				<verse number="11">седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени криле;</verse>
				<verse number="12">и с мрак се покри като с шатра, като сгъсти водите на облаците небесни;</verse>
				<verse number="13">от блясъка пред Него разпаляха се огнени въглени.</verse>
				<verse number="14">Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас;</verse>
				<verse number="15">пусна стрели и ги разпръсна; блясна със светкавица и ги изтреби.</verse>
				<verse number="16">Разкриха се изворите морски, показаха се основите на вселената от страшния глас на Господа, от духването на духа на Неговия гняв.</verse>
				<verse number="17">Простря Той ръка от височините, хвана ме и ме извлече из големите води;</verse>
				<verse number="18">избави ме от силния ми враг, от ония, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене.</verse>
				<verse number="19">Те въстанаха против мене в деня на моята неволя; но Господ ми бе опора</verse>
				<verse number="20">и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене.</verse>
				<verse number="21">Въздаде ми Господ според моята правда, възнагради ме според чистотата на ръцете ми.</verse>
				<verse number="22">Защото аз пазих пътищата Господни и не бях нечестив пред моя Бог,</verse>
				<verse number="23">понеже всичките Му заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах,</verse>
				<verse number="24">бях непорочен пред Него и се пазех да не съгреша.</verse>
				<verse number="25">И Господ ми въздаде според моята правда, според чистотата ми пред Неговите очи.</verse>
				<verse number="26">С милостивия Ти постъпваш милостивно, с искрения мъж — искрено,</verse>
				<verse number="27">с чистия — чисто, а с лукавия — според лукавството му.</verse>
				<verse number="28">Ти спасяваш угнетените и с погледа Си унижаваш горделивите.</verse>
				<verse number="29">Ти, Господи, си мое светило; Господ просветлява моята тъмнина.</verse>
				<verse number="30">С Тебе поразявам войска; с моя Бог прескачам стена.</verse>
				<verse number="31">Бог! — непорочен е Неговият път, чисто е словото Господне, Той е щит за всички, които се надяват Нему,</verse>
				<verse number="32">защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?</verse>
				<verse number="33">Бог ме препасва със сила, приготвя ми верен път;</verse>
				<verse number="34">прави ми нозете като на елен, и поставя ме на висини;</verse>
				<verse number="35">учи ръцете ми на бой, и напряга мишците ми като меден лък.</verse>
				<verse number="36">Ти ми даваш щита на Твоето спасение, и Твоята милост ме възвеличава.</verse>
				<verse number="37">Ти разширяваш крачките ми под мене, и моите нозе се не люлеят.</verse>
				<verse number="38">Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и се не връщам, докле ги не унищожа;</verse>
				<verse number="39">изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми.</verse>
				<verse number="40">Ти ме препасваш със сила за бой и поваляш отпреде ми въставащите против мене;</verse>
				<verse number="41">Ти обръщаш към мене гърба на моите врагове, и аз изтребвам ония, които ме мразят.</verse>
				<verse number="42">Те викат, но няма кой да ги избави, — към Господа, ала Той ги не чува.</verse>
				<verse number="43">Стривам ги като земен прах, като улична кал ги мачкам и ги тъпча.</verse>
				<verse number="44">Ти ме избави от буната на моя народ; Ти ме запази, за да бъда глава над другородци; народ, който не познавах, ми слугува.</verse>
				<verse number="45">Другородци ме ласкаят; щом чуят за мене, ми се покоряват.</verse>
				<verse number="46">Другородците бледнеят и треперят в своите крепости.</verse>
				<verse number="47">Жив е Господ и благословен моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог, прибежище на моето спасение,</verse>
				<verse number="48">Бог, Който отмъстява за мене, Който ми покорява народите</verse>
				<verse number="49">и Който ме избавя от враговете ми! Над ония, които въстават против мене, Ти ме въздигна; Ти ме избави от жестокия човек.</verse>
				<verse number="50">Затова ще прославя Тебе, Господи, между езичниците, и ще възпея Твоето име, —</verse>
				<verse number="51">Тебе, Който славно избавяш Своя цар и правиш милост на помазаника Си Давида и на потомството му довеки.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Ето последните Давидови думи, речта на Иесеевия син Давида, речта на оня мъж, който е високо поставен, на помазаника на Бога Иаковов и на сладкия певец Израилев:</verse>
				<verse number="2">Дух Господен говори в мене, и словото Му е на езика ми.</verse>
				<verse number="3">Каза Бог Израилев, говори за мене скалата Израилева: оня, който господарува над людете, ще бъде праведен, като господарува с Божи страх.</verse>
				<verse number="4">И както сутрин на разсъмване, при изгрев-слънце на безоблачно небе, от греенето след дъжд и израства из земята трева,</verse>
				<verse number="5">тъй е и с моя дом у Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. Тъй изхожда от Него всичкото ми спасение и всичкото ми желание.</verse>
				<verse number="6">А нечестивите ще бъдат като изхвърлено тръне, което не хващат с ръка;</verse>
				<verse number="7">но който се докосва до него, въоръжава се с желязо или с дърво от копие, и на мястото в огън го изгарят.</verse>
				<verse number="8">Ето имената на юнаците Давидови: ахаманец Исбосет, главен между тримата; той вдигна копието си против осемстотин души и ги порази наведнъж.</verse>
				<verse number="9">След него бе Елеазар, син на Додо, Ахохов син, един от тримата юнаци, които бяха с Давида и с укори предизвикваха филистимци, когато тия бяха се събрали да воюват;</verse>
				<verse number="10">израилтяните излязоха против тях, и той застана и поразяваше филистимци дотам, че ръката му се умори и прилепна към меча. И в оня ден Господ даде голяма победа, и народът тръгна подире му, само за да обира убитите.</verse>
				<verse number="11">След него — Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимци се събраха в Тирия, дето имаше нива, засята с леща, и народът побягна от филистимци,</verse>
				<verse number="12">той застана сред нивата и я защити и порази филистимци. И тогава Господ даде голяма победа.</verse>
				<verse number="13">Тия трима главни измежду трийсетте воеводи отидоха и влязоха по жетва при Давида в Одоламската пещера, когато филистимските тълпи стояха в долината на рефаимци.</verse>
				<verse number="14">Тогава Давид беше в укрепено място, а филистимската войска — във Витлеем.</verse>
				<verse number="15">Давид поиска да пие и каза: кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при портите?</verse>
				<verse number="16">Тогава тия трима юнаци се промъкнаха през филистимския стан, извадиха вода от Витлеемския кладенец, що е при портите, и взеха та донесоха на Давида. Но той не рачи да я пие, а я изля за слава Господу</verse>
				<verse number="17">и каза: да ме пази Господ да сторя това! Не е ли това кръв на людете, които ходиха, с опасност за живота си? И не рачѝ да я пие. Ето какво извършиха тия трима юнаци!</verse>
				<verse number="18">И Авеса, брат на Саруевия син Иоава, беше главен между тримата; той уби с копието си триста души и се прослави между тия трима.</verse>
				<verse number="19">От тримата той беше най-виден и началник беше, ала на ония трима не беше равен.</verse>
				<verse number="20">Ванея, син на храбрия мъж Иодая, от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариила Моавски; той същият слезе в един ров и уби лъв по снежно време;</verse>
				<verse number="21">пак той уби един египтянин, човек виден; египтянинът имаше в ръка копие, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката на египтянина и го уби с неговото копие, —</verse>
				<verse number="22">това именно извърши Иодаевият син Ванея, и беше славен между тримата юнаци;</verse>
				<verse number="23">той беше по-виден от трийсетте, ала на ония трима не беше равен. И Давид го постави за най-близък изпълнител на заповедите си.</verse>
				<verse number="24">Ето имената на силните при цар Давида: Асаил, брат на Иоава — в броя на трийсетте; Елханан, син на Додо, от Витлеем,</verse>
				<verse number="25">Шама хародитец, Елика хародитец,</verse>
				<verse number="26">Херец палтитец, Ира текоитец, син на Икеша,</verse>
				<verse number="27">Евиезер анатотец, Мебунай хушатец,</verse>
				<verse number="28">Цалмон, ахохитец, Махарай нетофатец,</verse>
				<verse number="29">Хелев нетофатец, син на Баана, Итай, син на Рибая, от Гива на синовете Вениаминови,</verse>
				<verse number="30">Ванея пиратонец, Идай от Нахле-Гааш,</verse>
				<verse number="31">Ави-Алгон арбатитец, Азмавед бархюмитец,</verse>
				<verse number="32">Елияхба шалбонец; от синовете на Иашена — Ионатан,</verse>
				<verse number="33">Шама хараритец, Ахиам араритец, син на Шарара,</verse>
				<verse number="34">Елифелет, син на Ахасбая, син на Маахаха, Елиам гилонец, син на Ахитофела,</verse>
				<verse number="35">Хецрай кармелитец, Паарай арбитец,</verse>
				<verse number="36">Игал, Натанов син, от Цоба, Бани гадитец,</verse>
				<verse number="37">Целек амонитец, Нахарай беротец, оръженосец на Иоава, Саруев син,</verse>
				<verse number="38">Ира итритец, Гареб итритец,</verse>
				<verse number="39">Урия хетеец. Всичко — трийсет и седем.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Гневът Господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброй Израиля и Иуда.</verse>
				<verse number="2">И царят каза на военачалника Иоава, който беше при него: обиколи всички колена Израилеви (и Иудини) от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная, колко народ има.</verse>
				<verse number="3">Иоав каза на царя: Господ, Бог твой, да умножи народа толкова, колкото е, и още стократно толкова, и очите на господаря ми царя да видят това; но защо моят цар-господар иска това нещо?</verse>
				<verse number="4">Но царската дума към Иоава и военачалниците надделя. И Иоав заедно с военачалниците излезе от царя да преброява израилския народ.</verse>
				<verse number="5">Те преминаха Иордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е сред долината Гадова, към Иазер;</verse>
				<verse number="6">и дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Ходши; и стигнаха в Дан-Яан и избиколиха Сидон;</verse>
				<verse number="7">дойдоха до Тирската крепост и във всички хивейски и хананейски градове, излязоха на юг от Иудея, във Вирсавия,</verse>
				<verse number="8">обходиха цялата страна и стигнаха в Иерусалим след девет месеца и двайсет дена.</verse>
				<verse number="9">Иоав подаде на царя списъка за народното преброяване; и излезе, че израилтяни имаше осемстотин хиляди мъже силни, способни за война, а иудеи — петстотин хиляди.</verse>
				<verse number="10">И след като Давид преброи народа, трепна му сърце. И каза Давид на Господа: тежко съгреших, дето постъпих тъй; и сега моля Ти се, Господи, прости греха на Твоя раб, защото аз постъпих твърде неразумно.</verse>
				<verse number="11">Когато Давид стана на другия ден сутринта, биде слово Господне към пророк Гада, Давидов ясновидец:</verse>
				<verse number="12">иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си от тях едно, което да се изпълни над тебе.</verse>
				<verse number="13">И дойде Гад при Давида, обади му и му каза: избери си, глад ли да бъде в земята ти седем години, или три месеца да бягаш от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дни да върлува мор по твоята земя? Сега размисли и реши, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил.</verse>
				<verse number="14">Давид отговори на Гада: много ми е тежко; но нека падна в ръцете на Господа, защото е голямо Неговото милосърдие; само да не падна в човешки ръце. (И Давид си избра мор във време на пшенична жетва.)</verse>
				<verse number="15">И напрати Господ мор върху израилтяните от сутринта до определеното време; (и морът се начена у народа) и умряха от народа, от Дан до Вирсавия, седемдесет хиляди души.</verse>
				<verse number="16">И Ангел (Божий) простря ръката си над Иерусалим, за да го опустоши; но Господ се разкая за злото и каза на Ангела, който поразяваше народа: стига, сега спусни ръката си. А Божият Ангел беше тогава при гумното на иевусееца Орна.</verse>
				<verse number="17">Когато Давид видя Ангела, който поразяваше народа, каза Господу, думайки: ето, аз съгреших, аз (пастирът) постъпих беззаконно; но тия овци какво са сторили? Нека, прочее, Твоята ръка се обърне против мене и против бащиния ми дом.</verse>
				<verse number="18">И в оня ден дойде Гад при Давида и каза: иди, съгради жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна.</verse>
				<verse number="19">И Давид отиде според думата на (пророка) Гада, както бе заповядал Господ.</verse>
				<verse number="20">Орна погледна и видя, че царят и слугите му идат при него; излезе Орна и се поклони на царя ничком доземи.</verse>
				<verse number="21">Орна попита: защо е дошъл моят цар-господар при своя раб? Давид отговори: да купи от тебе гумното, за да съгради жертвеник Господу, та да престане поразата у народа.</verse>
				<verse number="22">Орна каза на Давида: нека господарят ми цар вземе и принесе в жертва, каквото му е воля. Ето, воловете за всесъжение, и колата и уредите за впрягане воловете — за дърва.</verse>
				<verse number="23">Всичко това, царю, Орна дава на царя. Орна каза още на царя: Господ, Бог твой, да бъде милостив към тебе!</verse>
				<verse number="24">Но царят каза на Орна: не, аз ще ти заплатя, колкото струва, и няма да принеса на Господа, моя Бог, жертва, взета даром. И Давид купи гумното и воловете за петдесет сикли сребро.</verse>
				<verse number="25">Давид съзида там жертвеник Господу и принесе всесъжение и мирни жертви. (Сетне Соломон разшири жертвеника, понеже беше малък.) И Господ се умилостиви над страната и поразата у израилтяните престана.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="11">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Когато цар Давид остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли.</verse>
				<verse number="2">Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар-господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него, — и ще бъде топло на нашия цар-господар.</verse>
				<verse number="3">И търсиха по всички Израилски предели хубава девица, и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя.</verse>
				<verse number="4">Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна.</verse>
				<verse number="5">Адония, син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци.</verse>
				<verse number="6">Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома.</verse>
				<verse number="7">И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония.</verse>
				<verse number="8">Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония.</verse>
				<verse number="9">И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя.</verse>
				<verse number="10">А пророк Натана и Ванея, и онези юнаци и брата си Соломона не покани.</verse>
				<verse number="11">Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломонова майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това?</verse>
				<verse number="12">Сега, ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона.</verse>
				<verse number="13">Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки: син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония?</verse>
				<verse number="14">И ето, докле още говориш там с царя, ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи.</verse>
				<verse number="15">Вирсавия отиде при царя в спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше.</verse>
				<verse number="16">Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш?</verse>
				<verse number="17">Тя му отговори: господарю мой, царю! Ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Соломон ще царува подир мене и той ще седне на моя престол.</verse>
				<verse number="18">А сега ето, Адония се прогласил за цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.</verse>
				<verse number="19">Той заклал много волове, телци и овци и поканил в сички царски синове, свещеник Авиатара и. военачалника Иоава; а Соломона, твоя раб, не поканил.</verse>
				<verse number="20">Но цар си ти, господарю мой, и към тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него.</verse>
				<verse number="21">Инак, кога моят господар, царят, почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Соломона.</verse>
				<verse number="22">Докле тя още говореше с царя, дойде и пророк Натан.</verse>
				<verse number="23">Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи.</verse>
				<verse number="24">И Натан каза: господарю мой, царю! казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седне на моя престол?</verse>
				<verse number="25">Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония!</verse>
				<verse number="26">А мене, твоя раб, свещеник Садока, Иодаевия син Ванея и твоя раб Соломона не покани.</verse>
				<verse number="27">Не е ли станало това по волята на моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него?</verse>
				<verse number="28">Отговори цар Давид и рече: повикайте ми Вирсавия. Тя влезе и застана пред царя.</verse>
				<verse number="29">Царят се кълнеше и думаше: жив Господ, Който е избавял душата ми от всяка беда!</verse>
				<verse number="30">Както ти се клех в Господа, Бога Израилев, думайки, че син ти Соломон ще царува след мене и той ще седне на престола ми вместо мене, — тъй ще и направя това днес.</verse>
				<verse number="31">Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!</verse>
				<verse number="32">И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя.</verse>
				<verse number="33">И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион,</verse>
				<verse number="34">нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон!</verse>
				<verse number="35">След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд на Израиля и на Иуда.</verse>
				<verse number="36">Ванея, Иодаев син, отговори на царя и каза: амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар:</verse>
				<verse number="37">както Господ беше с моя цар-господар, тъй да бъде Той и със Соломона и да възвеличи престола му повече от престола на моя господар, цар Давида!</verse>
				<verse number="38">Тогава свещеник Садок, пророк Натан, Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Соломона на цар Давидовото муле и го поведоха към Гион.</verse>
				<verse number="39">И свещеник Садок взе рог с елей от скинията и помаза Соломона. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее цар Соломон!</verse>
				<verse number="40">И целият народ придружаваше Соломона и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от виковете му.</verse>
				<verse number="41">И чу Адония и всички поканени от него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от какво е тоя шум на вълнуващия се град?</verse>
				<verse number="42">Докле още говореше, дойде Ионатан, син на свещеник Авиатара. И Адония каза: влез, ти си честен човек и носиш добра вест.</verse>
				<verse number="43">Ионатан отговори и рече на Адония: да, нашият господар, цар Давид, постави Соломона за цар;</verse>
				<verse number="44">и царят изпрати с него свещеник Садока, пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на царското муле;</verse>
				<verse number="45">и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето от какво е шумът, който чувате.</verse>
				<verse number="46">И Соломон вече седна на царския престол.</verse>
				<verse number="47">А царските служители идваха да поздравят нашия господар, цар Давида, думайки: твоят Бог да прослави името на Соломона повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя престол. И царят се поклони от леглото си</verse>
				<verse number="48">и каза тъй: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол и моите очи виждат това.</verse>
				<verse number="49">Тогава всички поканени у Адония се уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си.</verse>
				<verse number="50">Адония пък, като се боеше от Соломона, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.</verse>
				<verse number="51">И обадиха на Соломона, думайки: ето, Адония се бои от цар Соломона, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и казва: нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да убие с меч своя раб.</verse>
				<verse number="52">И Соломон каза: ако той бъде честен човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него лукавство, ще умре.</verse>
				<verse number="53">И (цар) Соломон прати, та го доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломона. А Соломон му каза: иди у дома си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Наближи време да умре Давид, и той завеща на сина си Соломона, думайки:</verse>
				<verse number="2">ето, аз заминавам по пътя на целия свят, а ти бъди твърд, бъди и мъжествен</verse>
				<verse number="3">и пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му и заповедите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Моисеевия закон, за да бъдеш благоразумен във всичко, каквото и да правиш, и навред, където и да се обърнеш,</verse>
				<verse number="4">та Господ да изпълни думата Си, що бе казал за мене, думайки: ако твоите синове пазят пътищата си, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол.</verse>
				<verse number="5">Още: ти знаеш, що ми стори Саруевият син Иоав, как постъпи с двамата воеводи на израилската войска, с Нировия син Авенира и с Иетеровия син Амесая, как ги уби и проля в мирно време кръв като в бой, и с бойна кръв обагри пояса на кръста си и обущата на нозете си;</verse>
				<verse number="6">постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш седината му смиром в преизподнята.</verse>
				<verse number="7">А на синовете на галаадеца Верзелия стори милост, та да бъдат между ония, които се хранят от твоята трапеза, понеже те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.</verse>
				<verse number="8">Ето, при тебе е и Семей, син на вениаминеца Гера от Бахурим; той ме хулеше с тежки хули, когато отивах в Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч.</verse>
				<verse number="9">Но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш какво трябва да направиш с него, та да свалиш седината му окървавена в преизподнята.</verse>
				<verse number="10">И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град.</verse>
				<verse number="11">Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години.</verse>
				<verse number="12">Тогава Соломон седна на престола на баща си Давида, и царуването му беше много крепко.</verse>
				<verse number="13">И Адония, Агитин син, дойде при Вирсавия, Соломонова майка (и ѝ се поклони). Тя попита: с мир ли си дошъл? Той отговори: с мир.</verse>
				<verse number="14">И той каза: имам нещо да ти кажа. Тя отговори: казвай.</verse>
				<verse number="15">И той каза: ти знаеш, че царството се падаше на мене, и цял Израил обръщаше погледите си към мене, като към бъдещ цар; но царството отиде от мене и се падна на брата ми, понеже това му беше от Господа.</verse>
				<verse number="16">Сега те моля за едно; не ми отказвай. Тя му рече: говори.</verse>
				<verse number="17">И той каза: моля те, поговори на цар Соломона, понеже той няма да ти откаже, да ми даде за жена сунамитката Ависага.</verse>
				<verse number="18">Вирсавия отговори: добре, аз ще поговоря на царя за тебе.</verse>
				<verse number="19">И Вирсавия влезе при цар Соломона да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони ѝ се и седна на престола си. Поставиха престол и за царевата майка, и тя седна нему отдясно</verse>
				<verse number="20">и рече: една малка молба имам към тебе, не ми отказвай. А царят ѝ отговори: искай, майко, няма да ти откажа.</verse>
				<verse number="21">И тя каза: дай сунамитката Ависага за жена на брата си Адония.</verse>
				<verse number="22">Цар Соломон отговори и рече майци си: а защо искаш сунамитката Ависага за Адония? Поискай за него и царството, понеже той ми е по-голям брат, откъм него са свещеник Авиатар и Саруевият син Иоав (военачалник, приятел).</verse>
				<verse number="23">И цар Соломон се закле в Господа, думайки: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако Адония не е казал тия думи против душата си.</verse>
				<verse number="24">А сега, — жив ми Господ, Който ме укрепи и постави върху престола на баща ми Давида и Който ми основа дом, както Той бе говорил, — сега Адония трябва да умре.</verse>
				<verse number="25">И цар Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, който го удари, и той умря.</verse>
				<verse number="26">На свещеник Авиатара царят каза: иди си в Анатот на нивата си; ти заслужаваш смърт, но сега няма да те погубя, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред баща ми Давида, и си търпял всичко, що е търпял баща ми.</verse>
				<verse number="27">И Соломон отстрани Авиатара от Господнето свещенство, и се изпълни словото на Господа, което бе казал за Илиевия дом в Силом.</verse>
				<verse number="28">Дойде слух за това до Иоава, — понеже Иоав държеше страната на Адония, а не държеше страната на Соломона, — и Иоав побягна в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника.</verse>
				<verse number="29">Обадиха на цар Соломона, че Иоав побягнал в Господнята скиния и че е при жертвеника. Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, думайки: иди, убий го (и го погреби).</verse>
				<verse number="30">Ванея дойде в Господнята скиния и му рече: тъй каза царят: излизай. А оня отговори: не, аз искам тук да умра. Ванея обади това на царя, като каза: тъй рече Иоав и тъй ми отговори.</verse>
				<verse number="31">Царят му рече: направи, както е той казал: убий го и го погреби, и проляната от Иоава невинна кръв ще умиеш от мене и от дома на баща ми;</verse>
				<verse number="32">Господ да обърне кръвта му върху неговата глава, задето уби двама невинни и по-добри от него мъже: той погуби с меч, без знанието на баща ми Давида, Нировия син Авенира, военачалник израилски, и Иетеровия син Амесая, военачалник иудейски;</verse>
				<verse number="33">нека кръвта им се обърне върху главата на Иоава и върху главата на потомството му довека, а на Давида, и на потомството му, и на дома му, и на престола му нека бъде мир от Господа довека!</verse>
				<verse number="34">И отиде Иодаевият син Ванея, удари Иоава и го уби; и тоя биде погребан в къщата си, в пустинята.</verse>
				<verse number="35">Тогава цар Соломон постави Иодаевия син Ванея над войската вместо него; (а управлението на царството беше в Иерусалим,) свещеник Садока пък царят остави (за първосвещеник) вместо Авиатара. (Господ даде на Соломона разум, твърде голяма мъдрост и обширен ум като пясъка при морето. И Соломон имаше разум по-голям от разума на всички синове на Изток и на всички мъдри египтяни. Той си взе за жена фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си и, преди всичко, дома Господен и стените около Иерусалим; в седем години завърши той строежа. Соломон имаше седемдесет хиляди души преносвачи на товари и осемдесет хиляди каменоделци в планините. И Соломон направи море и подпорки, големи бани и стълбове, извор в двора и медно море, съгради кула и укрепленията ѝ и раздели Давидовия град. Тогава фараоновата дъщеря мина от Давидовия град в своя дом, който той ѝ построи; след това Соломон съгради стени около града. Соломон принасяше три пъти в годината всесъжение и мирни жертви върху жертвеника, който съгради Господу, и кадеше пред Господа върху него и завърши строежа на дома. Главните разпоредници над Соломоновите работи бяха три хиляди и шестстотин, и те управляваха народа, който извършваше работите. Той построи Асур и Магдон, Газер, Горний Веторон и Валалат; но тия градове той съгради, след като бе построил Господния дом и стените около Иерусалим. Още през живота си Давид завеща на Соломона, думайки: ето при тебе е Семей, син на Гера, Иеминиев син от Бахурим; той ме хулеше с тежка хула, когато отивах за Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч; но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш, какво трябва да сториш с него, за да свалиш седината му окървавена в преизподнята.)</verse>
				<verse number="36">Царят изпрати, та повика Семея и му каза: построй си дом в Иерусалим и живей тука и никъде на излизай оттука;</verse>
				<verse number="37">и знай, че в оня ден, в който излезеш и минеш поток Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.</verse>
				<verse number="38">И Семей каза на царя: добре; както заповяда моят цар-господар, тъй ще направи твоят раб. И Семей живя в Иерусалим дълго време.</verse>
				<verse number="39">Но след три години се случи, че двама Семееви роби избягаха при гетския цар Анхуса, Маахов син. И обадиха на Семея, думайки: ето твоите роби са в Гет.</verse>
				<verse number="40">Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхуса да търси робите си. Семей се върна и доведе робите си от Гет.</verse>
				<verse number="41">И обадиха на Соломона, че Семей е ходил от Иерусалим в Гет и се върнал.</verse>
				<verse number="42">Тогава царят изпрати, та повика Семея и му рече: не ти ли се заклех в Господа и не ти ли обявих, думайки: знай, че в оня ден, в който излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми отговори: добре;</verse>
				<verse number="43">а защо не спази заповедта, що ти дадох пред Господа с клетва?</verse>
				<verse number="44">И царят рече на Семея: ти знаеш и знае сърцето ти всичкото зло, което си сторил на баща ми Давида; нека прочее Господ обърне злобата ти върху твоята глава!</verse>
				<verse number="45">А цар Соломон да бъде благословен, и Давидовият престол да стои твърдо пред Господа довека!</verse>
				<verse number="46">И царят заповяда на Иодаевия син Ванея, и той отиде, та порази Семея и той умря.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">(Когато се закрепи царството в ръцете на Соломона) Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и си взе фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си, дома Господен и стените около Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">Народът още принасяше жертви по оброчищата, понеже до онова време не беше построен дом на името Господне.</verse>
				<verse number="3">Соломон възлюби Господа, като ходеше по наредбите на баща си Давида, но и той принасяше жертви и кадеше по оброчищата.</verse>
				<verse number="4">И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, понеже там беше главният жертвеник. Хиляда всесъжения принесе Соломон върху тоя жертвеник.</verse>
				<verse number="5">В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам.</verse>
				<verse number="6">Соломон каза: Ти стори велика милост на Твоя раб баща ми Давида; и задето той ходеше пред Тебе по истина и правда и с искрено сърце пред Тебе, Ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес;</verse>
				<verse number="7">и днес, Господи, Боже мой, Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам.</verse>
				<verse number="8">И Твоят раб е всред Твоя народ, който си избрал, народ тъй многоброен, че поради множеството му не може ни да се преброи, ни да се изгледа;</verse>
				<verse number="9">дай, прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло; защото, кой може да управлява тоя многоброен Твой народ?</verse>
				<verse number="10">И угодно биде Господу, дето Соломон поиска това.</verse>
				<verse number="11">И Бог му каза: задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, —</verse>
				<verse number="12">ето, Аз ще сторя по думата ти: ето, давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе, и след тебе няма да се издигне подобен на тебе;</verse>
				<verse number="13">и това, което ти не поиска, Аз ти давам, — и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни;</verse>
				<verse number="14">и ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни.</verse>
				<verse number="15">Соломон се пробуди, и ето, това беше сън. И отиде в Иерусалим, та застана (пред жертвеника) при ковчега на завета Господен, принесе всесъжения, извърши мирни жертви и даде голямо угощение на всичките си служители.</verse>
				<verse number="16">Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.</verse>
				<verse number="17">И едната жена каза: о, господарю мой! Аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;</verse>
				<verse number="18">на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.</verse>
				<verse number="19">През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,</verse>
				<verse number="20">и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;</verse>
				<verse number="21">сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.</verse>
				<verse number="22">Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя ѝ казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.</verse>
				<verse number="23">Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.</verse>
				<verse number="24">И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.</verse>
				<verse number="25">И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.</verse>
				<verse number="26">И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата ѝ вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте ѝ това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.</verse>
				<verse number="27">И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.</verse>
				<verse number="28">И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Цар Соломон беше цар над цял Израил.</verse>
				<verse number="2">И ето кои бяха неговите началници: Азария, син на свещеник Садока;</verse>
				<verse number="3">Елихореф и Ахия, синове на Сива писари; Иосафат, Ахилудов син — летописец;</verse>
				<verse number="4">Ванея, Иодаев син, — военачалник, Садок и Авиатар — свещеници;</verse>
				<verse number="5">Азария, Натанов син, — началник над разпоредниците, и Завут, син на свещеник Натана, — приятел на царя;</verse>
				<verse number="6">Ахисар, — началник на царския дом, и Адонирам, син на Авда — на данъците.</verse>
				<verse number="7">Соломон имаше дванайсет разпоредници над цял Израил, които доставяха храна на царя и на неговия дом; всеки беше длъжен да доставя храна по за един месец в годината.</verse>
				<verse number="8">Ето имената им: Бен-Хур — на Ефремова планина;</verse>
				<verse number="9">Бен-Декер — в Макац и в Шаалбим, във Ветсамис, в Елон и в Бет-Ханан;</verse>
				<verse number="10">Бен-Хесед — в Арюбот; нему също принадлежеше Соко и цялата земя Хефер;</verse>
				<verse number="11">Бен-Авинадав — над цял Нафат-Дор; Тафат, Соломонова дъщеря, беше негова жена;</verse>
				<verse number="12">Ваана, Ахилудов син, в Таанах и Мегидо и в цял Бет-Сан, който е близо до Цартан под Иезреел, от Бет-Сан до Абел-Мехол, и дори зад Иокнеам;</verse>
				<verse number="13">Бен-Гевер — в Рамот Галаадски; нему принадлежаха селата на Иаира, Манасиев син, които са в Галаад; нему принадлежеше област Аргов, във Васан, шейсет големи градове със стени и медни завори;</verse>
				<verse number="14">Ахинадав, Хидов син, в Маханаим;</verse>
				<verse number="15">Ахимаас, в земята Нефталимова; той си бе взел за жена Васемата, Соломонова дъщеря;</verse>
				<verse number="16">Ваана, Хушаев син, в земята Асирова и в Баалот;</verse>
				<verse number="17">Иосафат, Паруахов син, в земята Исахарова;</verse>
				<verse number="18">Шимей, син на Ела, в земята Вениаминова;</verse>
				<verse number="19">Гевер, Уриев син, в земята Галаадска, в земята на аморейския цар Сихона, и на васанския цар Ога. Той беше разпоредник в тая земя.</verse>
				<verse number="20">Иуда и Израил, бидейки многобройни като пясъка при морето, ядяха, пиеха и се веселяха.</verse>
				<verse number="21">Соломон владееше всички царства от река Ефрат до Филистимската земя и до границата на Египет. Те принасяха дарове и служеха на Соломона през всички дни на живота му.</verse>
				<verse number="22">Всекидневната храна на Соломона беше: трийсет кора пшенично брашно и шейсет кора друго брашно,</verse>
				<verse number="23">десет угоени вола и двайсет вола от пасбището, и сто овци, освен елени и сърни, и диви кози, и угоени птици;</verse>
				<verse number="24">защото той господаруваше над цялата земя отсам реката, от Типсах до Газа, над всички царе отсам реката, и имаше мир с всички околни страни.</verse>
				<verse number="25">И живееха Иуда и Израил спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавия, през всички Соломонови дни.</verse>
				<verse number="26">Соломон имаше четирийсет хиляди ясли за колеснични коне и дванайсет хиляди за конница.</verse>
				<verse number="27">И разпоредниците доставяха на цар Соломона всичко, що трябваше за царската трапеза, всеки в своя месец, и не оставяха да има недостиг от нищо.</verse>
				<verse number="28">Също и ечемик, и слама за конете и за мулетата доставяше всеки поредно в мястото, дето се намираше царят.</verse>
				<verse number="29">А Бог даде на Соломона мъдрост, твърде голям разум и обширен ум като пясъка на морския бряг.</verse>
				<verse number="30">И Соломоновата мъдрост беше поголяма от мъдростта на всички синове на Изток, и от всичката мъдрост на египтяни.</verse>
				<verse number="31">Той беше по-мъдър от всички люде, по-мъдър и от Етана езрахитеца и от Емана, и от Халкола и Дарва, Махолови синове, и името му се славеше по всички околни народи.</verse>
				<verse number="32">Той изрече три хиляди притчи, и песните му бяха хиляда и пет;</verse>
				<verse number="33">той говори и за дърветата, от кедъра, що е в Ливан, до исопа, който никне по стените; той говори и за животните, за птиците, за влечугите и за рибите.</verse>
				<verse number="34">И от всички народи дохождаха да послушат Соломоновата мъдрост, от всички земни царе, които бяха слушали за неговата мъдрост.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Хирам, тирски цар, прати служителите си при Соломона, като чу, че го помазали за цар вместо баща му, защото Хирам беше Давидов приятел през целия си живот.</verse>
				<verse number="2">Също и Соломон изпрати да кажат на Хирама:</verse>
				<verse number="3">ти знаеш, че баща ми Давид не можа да съгради дом на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докле Господ ги не покори под нозете му;</verse>
				<verse number="4">но сега Господ, Бог мой, ми даде спокойствие отвред: няма противник и няма вече спънки.</verse>
				<verse number="5">И ето, аз имам намерение да съградя дом на името на Господа, моя Бог, както бе казал Господ на баща ми Давида, думайки: твоят син, когото ще поставя на твоя престол вместо тебе, ще съгради дом на Моето име;</verse>
				<verse number="6">затова, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; и ето, моите слуги ще бъдат заедно с твоите слуги, и ще ти плащам за твоите слуги, каквото ти определиш, защото знаеш, че у нас няма люде, които да умеят да секат дървета тъй, както сидонци.</verse>
				<verse number="7">Когато Хирам чу думите на Соломона, много се зарадва и каза: благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давида мъдър син, за да управлява тоя многоброен народ!</verse>
				<verse number="8">И Хирам прати при Соломона да кажат: изслушах това, за което беше пращал до мене; ще изпълня всичкото ти желание за кедровите и кипарисовите дървета:</verse>
				<verse number="9">слугите ми ще ги свлекат от Ливан при морето, и на салове ще ги докарат по море на мястото, което ще ми определиш; там ще ги стоваря, и ти ще ги вземеш; но и ти изпълни моето желание, да доставяш храна за моя дом.</verse>
				<verse number="10">И Хирам даваше на Соломона дървета кедрови и дървета кипарисови напълно според желанието му.</verse>
				<verse number="11">А Соломон даваше на Хирама двайсет хиляди кора пшеница за прехрана на неговия дом и двайсет кора цедено маслинено масло, — толкова Соломон даваше на Хирама всяка година.</verse>
				<verse number="12">Господ даде Соломону мъдрост, както бе му обещал. И между Хирама и Соломона имаше мир, и сключиха съюз помежду си.</verse>
				<verse number="13">Цар Соломон наложи тегоба върху цял Израил; а тегобата се състоеше в трийсет хиляди човеци.</verse>
				<verse number="14">Той ги пращаше на Ливан, по десет хиляди на месец, на смени; един месец биваха на Ливан, а два месеца — по домовете си. Адонирам пък беше техен началник.</verse>
				<verse number="15">Соломон имаше още седемдесет хиляди преносвачи на товари, и осемдесет хиляди каменоделци в планините,</verse>
				<verse number="16">вън от трите хиляди и триста началници, които Соломон беше поставил над работата, да наглеждат народа, който извършваше работите.</verse>
				<verse number="17">И царят заповяда да докарват големи камъни, скъпи камъни, за основата на дома, камъни дялани.</verse>
				<verse number="18">Дялаха ги пък Соломонови работници и Хирамови работници и гивлитци, и приготвяха дървета и камъни за постройката на дома (три години).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">В четиристотин и осемдесетата година след излизане на Израилевите синове от Египетската земя, в четвъртата година на Соломоновото царуване над Израиля, в месец зиф, който е вторият месец, Соломон почна да гради храм Господу.</verse>
				<verse number="2">Храмът, който цар Соломон съгради Господу, беше дълъг шейсет лакти, широк — двайсет и висок — трийсет лакти;</verse>
				<verse number="3">притворът пред храма беше дълъг двайсет лакти, според ширината на храма, и широк — десет лакти пред храма.</verse>
				<verse number="4">В храма той направи прозорци наоткос с решетки.</verse>
				<verse number="5">И направи пристройка около стените на храма, около храма и давира; и направи странични стаи околовръст.</verse>
				<verse number="6">Долният кат на пристройката беше широк пет лакти, средният — широк шест лакти, а третият — широк седем лакти; защото около храма извън бяха направени отстъпи, та пристройката да не допира до стените на храма.</verse>
				<verse number="7">Когато се градеше храмът, за градеж се употребяваха дялани камъни; ни чук, ни тесла, нито друго някакво желязно оръдие се чуваше в храма при градежа му.</verse>
				<verse number="8">Входът в средния кат беше отдясно на храма. По кръгли стълби се изкачваха на средния кат, а от средния — на третия.</verse>
				<verse number="9">Тъй съгради той храма, завърши го и го обложи с кедрови дъски.</verse>
				<verse number="10">И пристрои към целия храм странични стаи, високи пет лакти; те бяха прикрепени към храма с кедрови греди.</verse>
				<verse number="11">И биде слово Господне към Соломона, и му бе казано:</verse>
				<verse number="12">ето, ти градиш храм: ако ходиш по Моите устави, постъпваш по Моите наредби и пазиш всичките Ми заповеди, като постъпваш според тях, Аз ще изпълня върху тебе словото Си, което бях казал на баща ти Давида,</verse>
				<verse number="13">и ще живея всред Израилевите синове и няма да оставя Моя народ Израиля.</verse>
				<verse number="14">Соломон съгради храма и го завърши.</verse>
				<verse number="15">И обложи стените на храма отвътре с кедрови дъски; от пода до потона ги обложи отвътре с дърво, и пода на храма покри с кипарисови дъски.</verse>
				<verse number="16">А в задната страна на храма, на двайсет лакти от края, издигна стена и обложи стените и потона с кедрови дъски, и направи давир за Святая-Святих.</verse>
				<verse number="17">Храмът, сиреч предната част на храма, имаше четирийсет лакти.</verse>
				<verse number="18">По кедъра отвътре на храма имаше резби, подобни на краставички и разпукващи се цветове; всичко беше покрито с кедър, камък се не виждаше.</verse>
				<verse number="19">А вътре в храма той приготви давира, за да постави там ковчега на завета Господен.</verse>
				<verse number="20">Давирът беше дълъг двайсет лакти, широк двайсет лакти, и висок двайсет лакти; той го обкова с чисто злато; също обкова и кедровия жертвеник.</verse>
				<verse number="21">Извътре Соломон обкова храма с чисто злато, и протегна златни вериги пред давира, и го обкова със злато.</verse>
				<verse number="22">Целия храм той обкова със злато, целия храм докрай, и целия жертвеник, който е пред давира, обкова със злато.</verse>
				<verse number="23">И в давира направи два херувима от маслинено дърво, високи десет лакти.</verse>
				<verse number="24">Едното крило на херувима беше дълго пет лакти и другото крило на херувима — пет лакти; десет лакти имаше от единия край на крилете му до другия край на крилете му.</verse>
				<verse number="25">Десет лакти имаше и другият херувим; еднаква мярка и еднакъв вид имаха двата херувима.</verse>
				<verse number="26">Височината на единия херувим беше десет лакти, също и на другия херувим.</verse>
				<verse number="27">Той постави херувимите всред вътрешната част на храма. А крилете на херувимите бяха разперени, и крилото на единия се допираше до едната стена, а крилото на другия херувим допираше до другата стена; другите им пък криле се срещаха крило с крило всред храма.</verse>
				<verse number="28">Той обкова херувимите със злато.</verse>
				<verse number="29">И по всички стени на храма околовръст издълба изображения на херувими, палми и разпукващи се цветове, отвътре и отвън.</verse>
				<verse number="30">И пода на храма обкова със злато във вътрешната и предната част.</verse>
				<verse number="31">За входа на давира той направи врата от маслинено дърво с петоъгълни спонци.</verse>
				<verse number="32">На двете половини на вратата от маслинено дърво той издълба херувими, палми и разпукващи се цветове и ги обкова със злато; покри със злато и херувимите и палмите.</verse>
				<verse number="33">И при входа на храма той направи четириъгълни стълбове от маслинено дърво</verse>
				<verse number="34">и две врати от кипарисово дърво; двете половинки на едните врата бяха подвижни, и двете половинки на другите врата бяха също подвижни.</verse>
				<verse number="35">Издълба по тях херувими, палми и разпукващи се цветове и обкова резбата със злато.</verse>
				<verse number="36">И вътрешния двор направи от три реда дялани камъни и от ред кедрови греди.</verse>
				<verse number="37">На четвъртата година, в месец зиф, (втория месец,) той бе положил основите на храма Господен,</verse>
				<verse number="38">а на единайсетата година, в месец бул, — този е осмият месец, — той завърши храма с всичките му принадлежности и по всичките му предначертания: той го гради седем години.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">А своя дом Соломон гради тринайсет години, и свърши целия си дом.</verse>
				<verse number="2">Той съгради дома си от ливанско дърво, дълъг сто лакти, широк петдесет лакти, а висок трийсет лакти, на четири реда кедрови стълбове; и кедрови греди бяха положени върху стълбовете.</verse>
				<verse number="3">Подът беше постлан с кедър върху греди на четирийсет и пет стълба, по петнайсет в ред.</verse>
				<verse number="4">Прозоречни стълбове имаше три реда; имаше и три реда прозорци, прозорец срещу прозорец.</verse>
				<verse number="5">Всички врати и спонци бяха четириъгълни, прозорец срещу прозорец в три реда.</verse>
				<verse number="6">Той направи и притвор от стълбове, петдесет лакти дълъг, трийсет лакти широк, и пред тях — трем, стълбове, и праг пред тях.</verse>
				<verse number="7">Още направи и притвор с престол, от който той съдеше, притвор за съдилище, и всички подове покри с кедър.</verse>
				<verse number="8">В дома, дето живееше, имаше друг двор зад притвора, също тъй устроен. И в дома на фараоновата дъщеря, която Соломон си бе взел, направи също такъв притвор.</verse>
				<verse number="9">Всичко това беше направено от скъпи камъни, — дялани по размер, изрязани с трион отвътре и отвън, — от основата до издадките, и отвън до големия двор.</verse>
				<verse number="10">В основата бяха положени скъпи камъни, камъни големи, камъни от десет лакти и камъни от осем лакти,</verse>
				<verse number="11">и отгоре скъпи камъни, дялани по размер, и кедър.</verse>
				<verse number="12">Големият двор беше обграден околовръст с три реда дялани камъни и с един ред кедрови греди; също и вътрешният двор на храма Господен и храмовият притвор.</verse>
				<verse number="13">Цар Соломон изпрати и взе от Тир Хирама,</verse>
				<verse number="14">син на една вдовица от Нефталимово коляно. Баща му, тирянец, беше медникар; той беше способен и изкусен и умееше да прави всякакви вещи от мед. И той дойде при цар Соломона и правеше му всякакви работи:</verse>
				<verse number="15">той направи два медни стълба, всеки висок по осемнайсет лакти, и връв от дванайсет лакти обхващаше окръжността на единия и другия стълб;</verse>
				<verse number="16">той направи и два главуляка, излети от мед, за да ги тури върху стълбовете; пет лакти висок единият главуляк и пет лакти висок другият главуляк;</verse>
				<verse number="17">направи мрежи плетена работа и върви като верижки за главуляците, които бяха върху стълбовете: седем за единия главуляк и седем за другия главуляк.</verse>
				<verse number="18">Тъй направи той стълбовете и два реда нарове около мрежата, за да покрие главуляците, които са върху стълбовете; същото направи и за другия главуляк.</verse>
				<verse number="19">А в притвора главуляците върху стълбовете бяха направени подобно на крин, четири лакти;</verse>
				<verse number="20">и главуляците върху двата стълба отгоре бяха тъкмо над изпъкнатостта, която беше до мрежата; и върху другия главуляк на редове околовръст двеста нара.</verse>
				<verse number="21">И постави стълбовете на храмовия притвор; постави стълб отдясно и му даде име Иахин; постави стълб и отляво и го нарече Воаз.</verse>
				<verse number="22">И върху стълбовете положи главуляци, направени подобно на крин. Тъй се свърши работата над стълбовете.</verse>
				<verse number="23">И той направи излято от мед море — от единия му край до другия имаше десет лакти, — съвсем кръгло, пет лакти високо; и връв от трийсет лакти го обхващаше наоколо.</verse>
				<verse number="24">Под краищата му имаше околовръст подобия на краставички по десет на лакът; те обикаляха морето от всички страни в два реда; подобията на краставички бяха излети изедно с него.</verse>
				<verse number="25">То стоеше на дванайсет вола: три гледаха към север, три гледаха към запад, три гледаха към юг и три гледаха към изток; морето стоеше върху тях, и заднищата им бяха обърнати навътре под него.</verse>
				<verse number="26">Дебело беше то една длан, и краищата му, направени като краищата на чаша, приличаха на цъфнал крин. То събираше две хиляди бата.</verse>
				<verse number="27">Той направи и десет медни подставки; всяка подставка беше дълга четири лакти, широка — четири лакти, висока — три лакти.</verse>
				<verse number="28">Ето направата на подставките: те имаха страни, страни между наъгълните наставки.</verse>
				<verse number="29">Върху страните, които бяха между наъгълните наставки, имаше изобразени лъвове, волове и херувими; също и върху наъгълните наставки; а над лъвовете и воловете и под тях имаше висящи венци;</verse>
				<verse number="30">всяка подставка имаше по четири медни колела и медни оси. На четирите ъгъла имаше издадки като рамена, излети издадки, отдолу под умивалника, до всеки венец.</verse>
				<verse number="31">Отворът от вътрешния венец догоре имаше един лакът; отворът му беше кръгъл като подножието на стълбовете, лакът и половина, и при отвора му — изваяния; но страните бяха четириъгълни, не кръгли.</verse>
				<verse number="32">Под страните имаше четири колела и оси на колелата в подставките; всяко колело беше високо лакът и половина.</verse>
				<verse number="33">Направата на колелата беше също такава, както колелата на колесниците; осите им, наплатите им, спиците им и главините им — всичко беше излято.</verse>
				<verse number="34">Имаше четири издадки на четирите ъгъла на всяка подставка; от подставката излизаха издадките ѝ.</verse>
				<verse number="35">И върху подставката имаше изпъкналост, половин лакът висока; а над подставката дръжките ѝ и стените ѝ бяха от едно с нея вещество.</verse>
				<verse number="36">Той извая върху дъсчиците на дръжката ѝ и на стените ѝ херувими, лъвове и палми, колкото позволяваше мястото, и наоколо — висящи венци.</verse>
				<verse number="37">Тъй направи той десет подставки: всички еднакво излети, еднаква мярка, еднакъв изглед.</verse>
				<verse number="38">Направи и десет медни умивалника; всеки умивалник събираше четирийсет бата; всеки умивалник имаше четири лакти; всеки умивалник стоеше на една от десетте подставки.</verse>
				<verse number="39">Той разположи подставките — пет отдясно на храма и пет отляво на храма, а морето постави отдясно на храма, на източната страна към юг.</verse>
				<verse number="40">Хирам направи умивалниците, лопатките и чашите. И свърши Хирам всичката работа, която вършеше при цар Соломона за храма Господен, именно:</verse>
				<verse number="41">два стълба и два пояса на главуляците, които са върху стълбовете, и две мрежи за покриване двата пояса на главуляците, които са върху стълбовете;</verse>
				<verse number="42">и четиристотин нара на двете мрежи; два реда нарове на всяка мрежа за покриване двата пояса на главуляците, които са върху стълбовете,</verse>
				<verse number="43">и десет подставки и десет умивалника на подставките;</verse>
				<verse number="44">едно море и дванайсет вола под морето;</verse>
				<verse number="45">и котли, и лопатки, и чаши. Всички вещи, които Хирам направи на цар Соломона за храма Господен, бяха от изгладена мед.</verse>
				<verse number="46">Царят ги излива в глинена пръст, в околността на Иордан, между Сокхот и Цартан.</verse>
				<verse number="47">Соломон постави всички тия вещи по местата им. Поради извънредното им множество теглото на медта не бе определено.</verse>
				<verse number="48">Соломон направи и всички вещи, които са в храма Господен: златен жертвеник и златна трапеза, на която се полагат хлябовете на предложението;</verse>
				<verse number="49">светилниците — пет отдясно и пет отляво, пред задното отделение на храма, от чисто злато, цветя, кандилца и щипки от злато;</verse>
				<verse number="50">и блюда, и ножове, и чаши, и подносници и кадилници от чисто злато; скоби за вратите на вътрешния храм в Святая-Святих и за вратите в храма, също от злато.</verse>
				<verse number="51">Тъй бе свършена всичката работа, която вършеше цар Соломон за храма Господен. И принесе Соломон посветеното от баща му Давида; среброто, златото и вещите предаде в съкровищницата на храма Господен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Тогава Соломон свика при себе си в Иерусалим старейшините Израилеви и всички коленоначалници, родоначалници на синовете Израилеви, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч Сион.</verse>
				<verse number="2">И събраха се на празника при цар Соломона всички израилтяни в месец атаним, който е седмият месец.</verse>
				<verse number="3">Дойдоха всички старейшини Израилеви; и свещениците вдигнаха ковчега</verse>
				<verse number="4">и понесоха ковчега Господен и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията; и носеха ги свещеници и левити.</verse>
				<verse number="5">А цар Соломон и с него целият израилски събор, който се бе събрал при него, вървяха пред ковчега, принасяйки жертви от дребен и едър добитък, които не беше възможно да се изброят и сметнат поради множеството им.</verse>
				<verse number="6">Свещениците внесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма, в Святая-Святих, под крилете на херувимите.</verse>
				<verse number="7">Защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.</verse>
				<verse number="8">Върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха из светилището пред давира, ала не излизаха навън; те са там и до днес.</verse>
				<verse number="9">В ковчега нямаше нищо, освен двете каменни скрижали, които Моисей бе положил вътре на Хорив, когато Господ сключи завет със синовете Израилеви, след като бяха излезли от Египетската земя.</verse>
				<verse number="10">Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен.</verse>
				<verse number="11">И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен.</verse>
				<verse number="12">Тогава Соломон рече: Господ каза, че благоволи да живее в мъгла;</verse>
				<verse number="13">съградих храм Тебе за жилище, място, дето да пребиваваш довека.</verse>
				<verse number="14">И царят се обърна с лицето си, и благослови цялото събрание израилтяни цялото събрание израилтяни стоеше —</verse>
				<verse number="15">и каза: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който каза с устата Си на баща ми Давида, и казаното днес изпълни с ръката Си! Той бе казал:</verse>
				<verse number="16">от оня ден, когато изведох Моя народ Израиля из Египет, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за да се построи дом, дето да пребъдва името Ми; (а избрах Иерусалим, та в него да пребъдва името Ми;) избрах Давида, той да бъде над Моя народ Израиля.</verse>
				<verse number="17">Баща ми Давид имаше на сърце да построи храм на името на Господа, Бога Израилев;</verse>
				<verse number="18">но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце;</verse>
				<verse number="19">обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който е излязъл от чреслата ти, — той ще съгради храм на името Ми.</verse>
				<verse number="20">И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл; аз се издигнах на мястото на баща си Давида и седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих храм на името на Господа, Бога Израилев;</verse>
				<verse number="21">и приготвих там място за ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил с нашите отци, когато ги изведе из Египетската земя.</verse>
				<verse number="22">И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето</verse>
				<verse number="23">и рече: Господи, Боже Израилев! Няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце.</verse>
				<verse number="24">Ти изпълни на Своя раб Давида, моя баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес го извърши с ръката Си.</verse>
				<verse number="25">И сега, Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, каквото бе му говорил, думайки: пред лицето Ми не ще престане да излиза от тебе мъж, седящ на Израилевия престол, стига само синовете ти да се държат о пътя си, ходейки пред Мене тъй, както ти ходеше пред Мене.</verse>
				<verse number="26">И сега, Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида, моя баща!</verse>
				<verse number="27">Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име);</verse>
				<verse number="28">но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес.</verse>
				<verse number="29">Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място.</verse>
				<verse number="30">Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.</verse>
				<verse number="31">Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и заради клетвата дойдат пред Твоя жертвеник в тоя храм,</verse>
				<verse number="32">тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби; обвини виновния, като стовариш върху главата му неговата постъпка, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му.</verse>
				<verse number="33">Когато Твоят народ Израил бъде поразен от неприятели, задето е съгрешил пред Тебе, и когато те се обърнат към Тебе и изповядат името Ти и искат и Те молят в тоя храм, —</verse>
				<verse number="34">чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля, и ги върни в земята, която си дал на отците им.</verse>
				<verse number="35">Кога се заключи небето и няма дъжд, задето ще съгрешат пред Тебе, и кога се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже си ги смирил, —</verse>
				<verse number="36">чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им покажеш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал народу Си за наследие.</verse>
				<verse number="37">Глад ли бъде по земята, или мор, палещ вятър ли, главня, скакалци, или гъсеници, неприятел ли го стесни в земята му, някаква неволя ли се появи, или болест, —</verse>
				<verse number="38">при всяка молитва, при всяка молба, която иде от който и да е човек у целия Твой народ Израиля, кога почувствуват болка в сърцето си и прострат ръце към тоя храм,</verse>
				<verse number="39">чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и помилувай; направи и въздай всекиму според пътищата му, както видиш сърцето му, понеже само Ти познаваш сърцата на всички човечески синове;</verse>
				<verse number="40">за да се боят от Тебе през всички дни, докле живеят на земята, която си дал на отците ни.</verse>
				<verse number="41">Ако и някой другородец, който не е от Твоя народ Израиля, дойде от далечна земя заради Твоето име, —</verse>
				<verse number="42">защото ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна ръка и за Твоята простряна мишца, — дойде и се помоли в тоя храм,</verse>
				<verse number="43">чуй от небето, от мястото на Своето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да знаят Твоето име, за да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, да знаят, че тоя храм, който съградих аз, е наречен на Твое име.</verse>
				<verse number="44">Кога Твоят народ излезе на война против своя враг по пътя, по който го пратиш, и се помоли Господу, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име,</verse>
				<verse number="45">тогава чуй от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно.</verse>
				<verse number="46">Кога съгрешат пред Тебе, — защото няма човек, който да не греши, — и Ти им се разгневиш и ги предадеш на враговете, и ония, които са ги пленили, ги отведат в неприятелска земя, далечна или близка;</verse>
				<verse number="47">и кога в земята, дето ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на ония, които са ги пленили, думайки: „съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме“;</verse>
				<verse number="48">и кога се обърнат към Тебе от всичкото си сърце и от всичката си душа в земята на враговете, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на отците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твое име, —</verse>
				<verse number="49">тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата и молбата им, стори, каквото е тям потребно;</verse>
				<verse number="50">и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към тях у ония, които са ги пленили, та да бъдат милостиви към тях:</verse>
				<verse number="51">защото те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе из Египет, из желязната пещ.</verse>
				<verse number="52">Нека (ушите Ти и) очите Ти бъдат отворени за молбата на Твоя раб и за молитвата на Твоя народ Израиля, за да ги чуваш всякога, кога Те призовават,</verse>
				<verse number="53">защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички земни народи, както си рекъл чрез Моисея, Твоя раб, когато изведе отците ни от Египет, Владико Господи!</verse>
				<verse number="54">След като Соломон произнесе към Господа цялата тая молитва и молба, както бе коленичил, стана отпред жертвеника Господен, с ръце прострени към небето.</verse>
				<verse number="55">И, изправен, благослови цялото събрание израилтяни, с висок глас думайки:</verse>
				<verse number="56">благословен да бъде Господ (Бог), Който даде спокойствие на Своя народ Израиля, както бе говорил! Не остана неизпълнена ни една дума от всички Негови благи думи, които бе изрекъл чрез Своя раб Моисея;</verse>
				<verse number="57">нека бъде с нас Господ, Бог наш, както бе с отците ни; да ни не оставя, да ни не напуща,</verse>
				<verse number="58">скланяйки сърцата ни към Себе Си, за да вървим по всичките Му пътища и да пазим заповедите Му, уставите Му и законите Му, които е заповядал на отците ни.</verse>
				<verse number="59">И тия думи, с които се молих пред Господа (днес), нека бъдат близки до Господа, нашия Бог, денем и нощем, за да върши Той, каквото е нужно за Неговия раб и за Неговия народ Израиля всеки ден,</verse>
				<verse number="60">та да познаят всички народи, че Господ е Бог, и няма други, освен Него.</verse>
				<verse number="61">Нека сърцето ви бъде напълно предадено на Господа, нашия Бог, за да ходите по наредбите Му и да пазите заповедите Му, както днес.</verse>
				<verse number="62">Тогава царят и всички израилтяни с него принесоха жертва Господу.</verse>
				<verse number="63">Соломон закла за мирна жертва, която принесе Господу, двайсет и две хиляди едър добитък и сто и двайсет хиляди дребен добитък. Тъй царят и всички синове Израилеви осветиха храма Господу.</verse>
				<verse number="64">В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред храма Господен, като извърши там всесъжение и хлебен принос и като възнесе тлъстината от мирните жертви, понеже медният жертвеник, който е пред Господа, беше малък да побере всесъженията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.</verse>
				<verse number="65">Така Соломон прави празник, и цял Израил с него — събор голям, който се бе стекъл от входа в Емат до Египетската река, пред Господа, нашия Бог; правиха празник (и ядоха, и пиха и се молиха пред Господа, нашия Бог в съградения храм) седем дена и още седем дена, сиреч четиринайсет дена.</verse>
				<verse number="66">В осмия ден Соломон разпусна народа. Всички благословиха царя и си отидоха по шатрите си, като се радваха и веселяха в сърцето си за всичко добро, което Господ стори на Своя раб Давида и на Своя народ Израиля.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">След като Соломон свърши градежа на Господния храм, на царския дом и всичко, що бе пожелал да направи,</verse>
				<verse number="2">Господ повторно се яви на Соломона, както бе му се явил в Гаваон.</verse>
				<verse number="3">И Господ му каза: Аз чух твоята молитва и твоята молба, за което Ме моли, (направих всичко по твоята молитва,) осветих тоя храм, който ти съгради, за да пребъдва там името Ми довека, и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там през всички дни.</verse>
				<verse number="4">И ако ходиш пред Моето лице, както ходи баща ти Давид, с чисто сърце и с правота, изпълнявайки всичко, що съм ти заповядал, и ако пазиш Моите устави и Моите закони,</verse>
				<verse number="5">Аз ще поставя царския ти трон над Израиля довека, както съм казал на баща ти Давида, думайки: не ще престане да излиза от тебе мъж, седящ на престола Израилев.</verse>
				<verse number="6">Ако вие и синовете ви отстъпите от Мене и не пазите Моите заповеди и Моите наредби, които ви съм дал, и тръгнете и почнете да служите на други богове и да им се покланяте,</verse>
				<verse number="7">Аз ще изтребя Израиля от лицето на земята, която му съм дал, и храма, който съм осветил на Мое име, ще отхвърля от лицето Си, и Израил ще стане за приказ и за присмех у всички народи.</verse>
				<verse number="8">И за тоя висок храм, всеки, който мине покрай него, ще се ужаси, ще подсвирне и ще каже: защо ли Господ е постъпил тъй с тая земя и с тоя храм?</verse>
				<verse number="9">И ще кажат: затова, че те оставиха Господа, своя Бог, Който изведе бащите им из Египетската земя, и прегърнаха други богове, покланяха им се и им служеха, — затова Господ им напрати цялото това нещастие.</verse>
				<verse number="10">След като изминаха двайсет години, през които Соломон съгради два дома, дома Господен и царския дом,</verse>
				<verse number="11">за които тирският цар Хирам набавяше на Соломона кедрови дървета и кипарисови дървета и злато по желанието му, цар Соломон даде на Хирама двайсет града в Галилейската земя.</verse>
				<verse number="12">И Хирам излезе из Тир да прегледа градовете, които му даде Соломон, и те му се не понравиха.</verse>
				<verse number="13">И той каза: какви са тия градове, които ти, брате мой, си ми дал? И ги нарече земя Кавул, както се наричат доднес.</verse>
				<verse number="14">И Хирам бе пратил на царя сто и двайсет таланта злато.</verse>
				<verse number="15">Оттука и разпоредбата за данъка, който наложи цар Соломон, за да съгради храма Господен и своя дом, Мило и стените иерусалимски, Хацор и Мегидо и Газер.</verse>
				<verse number="16">Фараонът, египетски цар, бе дошъл и превзел Газер, и с огън го бе изгорил, а хананейците, които живееха в града, бе избил, и го бе дал вено на дъщеря си, Соломоновата жена.</verse>
				<verse number="17">И тогава Соломон построи Газер и Долни Беторон,</verse>
				<verse number="18">Ваалат, Тадмор в пустинята,</verse>
				<verse number="19">и всички градове за житници, които имаше Соломон, и градовете за колесници, градовете за конница и всичко онова, що Соломон искаше да съгради в Иерусалим, на Ливан и по цялата земя на своето владение.</verse>
				<verse number="20">Всички люде, останали от аморейци, хетейци, ферезейци (хананейци), евейци, иевусейци (и гергесейци), които не бяха от Израилевите синове,</verse>
				<verse number="21">децата им, останали след тях на земята, които Израилевите синове не можаха да изтребят, — Соломон направи поданни работници, каквито са до днес;</verse>
				<verse number="22">а синовете Израилеви Соломон не правеше работници; те бяха негови войници, служители, велможи, полководци и началници на неговите колесници и на неговите конници.</verse>
				<verse number="23">Главните пък разпоредници над Соломоновите работи, именно управниците на народа, които извършваха работата, бяха петстотин и петдесет.</verse>
				<verse number="24">Фараоновата дъщеря премина от Давидовия град в своя дом, който построи Соломон за нея. След това той построи Мило.</verse>
				<verse number="25">Соломон принасяше три пъти на година всесъжения и мирни жертви върху жертвеника, който бе съградил Господу, и кадеше върху него пред Господа. Тъй свърши градежа на дома.</verse>
				<verse number="26">Цар Соломон направи също и кораби в Ецион-Хавер, който е при Елот, на брега на Червено море, в Идумейската земя.</verse>
				<verse number="27">И Хирам прати на тия кораби свои поданици-корабници, които знаят морето, заедно със Соломонови поданици;</verse>
				<verse number="28">те отидоха в Офир и взеха оттам четиристотин и двайсет таланта злато и го докараха на цар Соломона.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Савската царица, като чу за славата Соломонова в името на Господа, дойде да го изпита с гатанки.</verse>
				<verse number="2">Тя дойде в Иерусалим с много голямо богатство: камили бяха натоварени с благовония, с твърде много злато и драгоценни камъни; тя дойде при Соломона и говори с него за всичко, що ѝ беше на сърце.</verse>
				<verse number="3">Соломон ѝ обясни всички нейни думи, и нямаше нищо непознато за царя, което да ѝ не обясни.</verse>
				<verse number="4">Савската царица видя всичката мъдрост на Соломона, и дома, що бе той построил,</verse>
				<verse number="5">и ястията на трапезата му, и жилището на слугите му, и държането на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и всесъженията му, които принасяше в храма Господен. И повече не можа да се удържи</verse>
				<verse number="6">и каза на царя: истина е, което бях слушала в земята си за твоите дела и за твоята мъдрост;</verse>
				<verse number="7">но не вярвах на думи, докле не дойдох, и не видяха очите ми: и ето, мене и половината не ми е било казано; мъдрост и богатство ти имаш повече, отколкото съм слушала.</verse>
				<verse number="8">Блажени твоите люде, блажени и тия твои слуги, които стоят пред тебе винаги и слушат мъдростта ти!</verse>
				<verse number="9">Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който е благоволил да те постави на Израилевия престол! Господ, поради вечната Си любов към Израиля, те е поставил за цар, за да вършиш съд и правда.</verse>
				<verse number="10">И тя подари на царя сто и двайсет таланта злато и голямо множество благовония и драгоценни камъни: никога още не бяха донасяли толкова много благовония, колкото Савската царица подари на цар Соломона.</verse>
				<verse number="11">И Хирамовите кораби, които докарваха злато от Офир, докараха от Офир голямо множество червено дърво и драгоценни камъни.</verse>
				<verse number="12">И царят направи от това червено дърво опирала за храма Господен и за царския дом, и гусли и псалтири за певците. Никога не бе донасяно толкова червено дърво и не бе видяно до тоя ден.</verse>
				<verse number="13">Тогава цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя пожела и що поиска, вън от онова, което цар Соломон ѝ подари с ръцете си. И върна се тя в земята си, тя и всички нейни слуги.</verse>
				<verse number="14">Златото, което идеше на Соломона всяка година, тежеше шестстотин шейсет и шест таланта,</verse>
				<verse number="15">освен онова, що се получаваше от разносвачите на стока и от търгуването на търговците и от всички арабски царе и от областните началници.</verse>
				<verse number="16">Цар Соломон направи двеста големи щита от ковано злато, — по шестстотин сикли злато отиде за всеки щит;</verse>
				<verse number="17">и триста по-малки щита от ковано злато, — по три мини злато отиде за всеки щит; и царят ги постави в дома от ливанско дърво.</verse>
				<verse number="18">Царят направи и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато;</verse>
				<verse number="19">пред престола имаше шест стъпала; изотзад върхът на престола бе закръглен, и от двете страни на седалото имаше облегала, а до облегалата стояха два лъва;</verse>
				<verse number="20">и още дванайсет лъва стояха там от двете страни на шестте стъпала. Подобно нещо не е имало ни в едно царство.</verse>
				<verse number="21">Всички съдове за пиене у цар Соломона бяха златни, и всички съдове в дома от ливанско дърво бяха от чисто злато; нищо нямаше от сребро, защото в дните на Соломона среброто не се смяташе за нищо;</verse>
				<verse number="22">защото царят имаше на морето тарсиски кораби заедно с Хирамовите кораби; в три години веднъж дохаждаха тарсиските кораби и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.</verse>
				<verse number="23">Цар Соломон надминаваше всички земни царе по богатство и мъдрост.</verse>
				<verse number="24">И всички земни царе търсеха да видят Соломона, за да послушат мъдростта му, която Бог бе вложил в сърцето му.</verse>
				<verse number="25">И те му поднасяха, всеки от себе си, дар: сребърни съдове, златни съдове, облекло, оръжие и благовония, коне и мулета всяка година.</verse>
				<verse number="26">Соломон набра колесници и конници; той имаше хиляда и четиристотин колесници и дванайсет хиляди конници, които размести по колесничните градове и при царя в Иерусалим. (Той владееше над всички морета — от реката до Филистимската земя и до пределите на Египет.)</verse>
				<verse number="27">Царят направи среброто в Иерусалим равноценно с простите камъни, а кедрите, поради тяхното множество, направи равноценни със смоковниците, които растат по низините.</verse>
				<verse number="28">Коне пък докарваха за цар Соломона от Египет и от Кува; царски търговци ги купуваха от Кува с пари.</verse>
				<verse number="29">Купена и докарана от Египет, една колесница струваше шестстотин сикли сребро, а кон — сто и петдесет. По същия начин те със свои ръце доставяха всичко това на хетейските и арамейските царе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Цар Соломон залюби, освен фараоновата дъщеря, и много жени чужденки — моавитки, амонитки, идумейки, сидонки и хетейки, —</verse>
				<verse number="2">от ония народи, за които Господ бе казал на Израилевите синове: не влизайте при тях, и те да не влизат при вас, за да не склонят сърцето ви към своите богове. Към тях се прилепи Соломон с любовта си.</verse>
				<verse number="3">Той имаше седемстотин жени и триста наложници: и неговите жени развратиха сърцето му.</verse>
				<verse number="4">Когато Соломон остаря, неговите жени склониха сърцето му към други богове, и сърцето му не бе напълно предадено на неговия Господ Бог, както сърцето на баща му Давида.</verse>
				<verse number="5">И Соломон започна да служи на Астарта, сидонско божество, и на Милхома, амонитска гнусотия.</verse>
				<verse number="6">И Соломон вършеше това, що бе неугодно пред очите на Господа, и не следваше напълно Господа като баща си Давида.</verse>
				<verse number="7">Тогава Соломон съгради капище на Хамоса, моавска гнусотия, на планината, която е пред Иерусалим, и на Молоха, амонитска гнусотия.</verse>
				<verse number="8">Тъй направи той за всичките си жени чужденки, които кадяха и принасяха жертви на своите богове.</verse>
				<verse number="9">И Господ се разгневи на Соломона, задето си отклони сърцето от Господа, Бога Израилев, Който два пъти бе му се явявал</verse>
				<verse number="10">и му бе заповядал да не върви след други богове, но той не изпълни това, що му бе заповядал Господ (Бог).</verse>
				<verse number="11">И Господ рече на Соломона: задето това се върши у тебе, и ти не запази Моя завет и Моите наредби, които ти бях заповядал, ще изтръгна царството от тебе и ще го дам на твоя раб;</verse>
				<verse number="12">но през твоите дни Аз няма да направя това заради баща ти Давида: от ръцете на сина ти ще го изтръгна;</verse>
				<verse number="13">ала не цялото царство ще изтръгна: едно коляно ще дам на сина ти заради Моя раб Давида и заради Иерусалим, който съм избрал.</verse>
				<verse number="14">И Господ въздигна на Соломона противник — идумееца Адера, от идумейски царски род.</verse>
				<verse number="15">Когато Давид беше в Идумея, и военачалникът Иоав дойде да погребе убитите, след като бе избил всичко мъжко в Идумея, —</verse>
				<verse number="16">понеже Иоав и всички израилтяни прекараха там шест месеца, докле не изтребиха всичко мъжко в Идумея, —</verse>
				<verse number="17">тогава тоя Адер избяга в Египет и, с него няколко идумейци, които бяха служили при баща му; Адер беше тогава малко дете.</verse>
				<verse number="18">Когато тръгнаха от Мадиам, те дойдоха във Фаран и взеха със себе си люде от Фаран и стигнаха в Египет при фараона — египетския цар; (Адер влезе при фараона, и) тоя му даде дом, назначи му заплата и му даде земя.</verse>
				<verse number="19">Адер придоби голяма милост у фараона, тъй че го ожени за сестрата на жена си, сестра на царица Тахпенеса.</verse>
				<verse number="20">Тахпенесината сестра му роди син Генуват. Тахпенеса го възпитаваше във фараоновия дом; и Генуват живееше във фараоновия дом заедно с фараоновите синове.</verse>
				<verse number="21">Когато Адер чу, че Давид починал при отците си и че военачалник Иоав умрял, каза на фараона: пусни ме да ида в земята си.</verse>
				<verse number="22">Фараонът му каза: нима се нуждаеш от нещо при мене, та искаш да идеш в земята си? Той отговори: не, но пусни ме. (И Адер се върна в земята си.)</verse>
				<verse number="23">Господ повдигна против Соломона и друг противник — Разона, Елиадов син, който бе избягал от господаря си Адраазара, сувски цар,</verse>
				<verse number="24">и, като събра около себе си люде, стана началник на шайка, след като Давид бе победил Адраазара; и те отидоха в Дамаск, настаниха се там и господаруваха в Дамаск.</verse>
				<verse number="25">Той бе противник на Израиля през всички дни на Соломона. Освен злото, сто</verse>
				<verse number="26">И Наватовият син Иеровоам, ефремец от Цареда, — името на майка му, вдовица, беше Церуа, — Соломонов слуга, дигна ръка против царя.</verse>
				<verse number="27">Ето по какъв повод той дигна ръка против царя: Соломон строеше Мило, поправяше повредите в града на баща си Давида.</verse>
				<verse number="28">Иеровоам беше силен човек. Соломон, като забележи, че този момък го бива за работа, постави го нагледник над поданните работници от Иосифовия дом.</verse>
				<verse number="29">В онова време случи се на Иеровоама да излезе от Иерусалим; по пътя го срещна пророк Ахия Силомец, облечен в нова дреха. Те бяха само двама в полето.</verse>
				<verse number="30">И Ахия взе новата дреха, която беше на него, разкъса я на дванайсет части</verse>
				<verse number="31">и рече на Иеровоама: вземи си десет части, защото тъй говори Господ, Бог Израилев: ето, изтръгвам царството от ръката на Соломона и десет колена давам на тебе,</verse>
				<verse number="32">а едно коляно ще остане нему заради Моя раб Давида и заради град Иерусалим, който избрах от всички Израилеви колена.</verse>
				<verse number="33">Това е, задето те Ме оставиха и почнаха да се кланят на Астарта, сидонско божество, и ка Хамоса, моавски бог, и на Милхома, амонитски бог, и не ходиха по Моите пътища, за да вършат, каквото е угодно пред очите Ми, и да пазят Моите устави и Моите заповеди, като баща му Давида.</verse>
				<verse number="34">Аз не отнимам цялото царство от ръката му, а го оставям да владее през целия си живот заради Моя раб Давида, когото избрах и който пазеше Моите заповеди и Моите наредби;</verse>
				<verse number="35">но ще отнема царството от ръката на сина му и десет колена от него ще дам на тебе;</verse>
				<verse number="36">а на сина му ще дам едно коляно, за да остане светилото на Моя раб Давида през всички дни пред лицето Ми в град Иерусалим, който Си избрах, за да пребъдва там името Ми.</verse>
				<verse number="37">Тебе избирам, и ти ще владееш всичко, що пожелае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля;</verse>
				<verse number="38">и ако пазиш всичко, каквото ти заповядвам, вървиш по пътищата Ми и вършиш, каквото е угодно пред очите Ми, като пазиш Моите устави и Моите заповеди, както прави Моят раб Давид, Аз ще бъда с тебе и ще ти въздигна крепък дом, както създадох на Давида, и ще ти дам Израиля;</verse>
				<verse number="39">ще унижа Давидовия род за това, ала не завинаги.</verse>
				<verse number="40">А Соломон искаше да убие Иеровоама, но Иеровоам стана, та избяга в Египет при Сусакима, египетски цар, и живя в Египет до смъртта Соломонова.</verse>
				<verse number="41">Останалите дела на Соломона и всичко, що той върши, и мъдростта му са описани в книгата на делата Соломонови.</verse>
				<verse number="42">Времето, през което Соломон царува в Иерусалим над цял Израил, беше четирийсет години.</verse>
				<verse number="43">И Соломон почина при отците си и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ровоам отиде в Сихем, понеже в Сихем бяха дошли всички израилтяни, за да го възцарят.</verse>
				<verse number="2">Чу за това Наватовият син Иеровоам, когато се намираше още в Египет, където беше избягал от цар Соломона, и се върна от Египет;</verse>
				<verse number="3">пратиха за него и го повикаха. Тогава Иеровоам и цялото израилско събрание дойдоха и говориха на (цар) Ровоама, думайки:</verse>
				<verse number="4">твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък облекчи ни жестокото робство от баща ти и тежкото иго, що ни е той наложил, и тогава ще ти служим.</verse>
				<verse number="5">Той им отговори: идете си и след три дни дойдете пак при мене. И народът се разотиде.</verse>
				<verse number="6">Цар Ровоам се съветва със старците, които предстояха при баща му Соломона, докле беше жив, и рече: как ще ме посъветвате да отговоря на тоя народ?</verse>
				<verse number="7">Те му отговориха и казаха: ако ти днес бъдеш слуга на тия люде и им услужиш, ако ги задоволиш и им говориш благи думи, те ще ти бъдат роби през всички дни.</verse>
				<verse number="8">Но той не послуша съвета, който старците му бяха дали, и се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него и които предстояха при него,</verse>
				<verse number="9">и им каза: какво ще ме посъветвате да отговоря на тия люде, които ми говориха и казаха: облекчи игото, което баща ти ни наложи?</verse>
				<verse number="10">Младежите, пораснали заедно с него, му отговориха и казаха: тъй кажи на тия люде, които са ти говорили: „твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък ни облекчи“; тъй им кажи: кутлето ми е по-дебело от бедрата на баща ми;</verse>
				<verse number="11">и тъй, ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпии.</verse>
				<verse number="12">Иеровоам и всички люде дойдоха при Ровоама на третия ден, както бе заповядал царят, думайки: дойдете при мене на третия ден.</verse>
				<verse number="13">И царят грубо отговори на народа и не послуша съвета, що му бяха дали старците;</verse>
				<verse number="14">и говори по съвета на младежите и рече: баща ми ви наложи тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпии.</verse>
				<verse number="15">И царят не послуша народа, защото тъй бе съдено от Господа, за да се изпълни думата Му, която бе изрекъл Господ чрез Ахия Силомец на Наватовия син Иеровоама.</verse>
				<verse number="16">И всички израилтяни видяха, че царят ги не послуша. Тогава людете отговориха на царя и рекоха: какъв дял имаме у Давида? За нас няма дял у сина Иесеев; по шатрите си, Израилю! Сега знай своя дом, Давиде! И Израил се разотиде по шатрите си.</verse>
				<verse number="17">Ровоам царуваше само над Израилевите синове, които живееха в Иудините градове.</verse>
				<verse number="18">Цар Ровоам прати Адонирама, началника на данъците; но всички израилтяни го затрупаха с камъни, и той умря, а цар Ровоам бързо се качи в колесница, за да избяга в Иерусалим.</verse>
				<verse number="19">И Израил се отметна от Давидовия дом и до днес.</verse>
				<verse number="20">Когато всички израилтяни чуха, че Иеровоам се върнал (от Египет), пратиха та го повикаха в събранието и го възцариха над всички израилтяни. С Давидовия дом не остана никой, освен коляното Иудино (и Вениаминово).</verse>
				<verse number="21">Ровоам, като пристигна в Иерусалим, събра от целия Иудин дом и от коляното Вениаминово сто и осемдесет хиляди отбор войници, за да воюват с Израилевия дом и да възвърнат царството на Соломоновия син Ровоама.</verse>
				<verse number="22">И биде слово Божие към Самея, човек Божий, и биде казано:</verse>
				<verse number="23">кажи на Соломоновия син Ровоама, цар иудейски, и на целия Иудин и Вениаминов дом и на останалия народ:</verse>
				<verse number="24">тъй говори Господ: не ходете и не почвайте война с вашите братя, Израилевите синове; върнете се всякой у дома си, понеже това беше от Мене. И те послушаха Господните думи и се върнаха назад по словото Господне.</verse>
				<verse number="25">Иеровоам съгради Сихем на Ефремова планина и се засели в него; оттам тръгна и застрои Пенуил.</verse>
				<verse number="26">И Иеровоам си говореше в сърцето: царството може пак да премине към Давидовия дом;</verse>
				<verse number="27">ако тоя народ отива в Иерусалим да принася жертви в дома Господен, то сърцето на тоя народ ще се обърне към своя господар Ровоама, цар иудейски, ще ме убият и ще се върнат при Ровоама, цар иудейски.</verse>
				<verse number="28">И царят, като се посъветва, направи два златни телеца и каза (на народа): не ви трябва да ходите в Иерусалим; ето твоите богове, Израилю, които те изведоха из Египетската земя.</verse>
				<verse number="29">И единия постави във Ветил, а другия — в Дан.</verse>
				<verse number="30">Това доведе до грях, защото народът почна да ходи при единия от тях, даже в Дан (и оставиха храма Господен).</verse>
				<verse number="31">И съгради капище на оброчището и постави от народа свещеници, които не бяха от Левиевите синове.</verse>
				<verse number="32">Иеровоам установи празник в осмия месец, на петнайсетия ден на месеца, подобен на оня празник, какъвто имаше в Иудея, и принасяше жертви върху жертвеника; същото направи и във Ветил, за да се принасят жертви на телците, които направи. И постави във Ветил свещеници на оброчищата, които бе устроил,</verse>
				<verse number="33">и принесе жертви върху жертвеника, който бе съградил във Ветил, в петнайсетия ден на осмия месец, месец, който произволно назначи; и установи празник за синовете Израилеви и пристъпи към жертвеника, за да прикади.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">И ето, по словото Господне, дойде един Божий човек из Иудея във Ветил в онова време, когато Иеровоам стоеше пред жертвеника, за да прикади.</verse>
				<verse number="2">И произнесе към жертвеника слово Господне, думайки: жертвенико, жертвенико! Тъй казва Господ: ето, на Давидовия дом ще се роди син по име Осия; той ще принесе върху тебе в жертва оброчищните свещеници, които кадят върху тебе, и ще изгори върху тебе човешки кости.</verse>
				<verse number="3">И в оня ден той показа личба, думайки: ето личба, че Господ е казал това: ето, тоя жертвеник ще се срути, и пепелта, що е на него, ще се разпилее.</verse>
				<verse number="4">Когато цар Иеровоам чу словото на Божия човек, произнесено към жертвеника във Ветил, простря си ръката от жертвеника и каза: хванете го. Тогава ръката му, що бе прострял към него, се сдърви и не можа да я дръпне към себе си.</verse>
				<verse number="5">И жертвеникът се срути, и пепелта от жертвеника се разпиля, според личбата, дадена от Божия човек чрез словото Господне.</verse>
				<verse number="6">И цар Иеровоам каза на Божия човек: умилостиви лицето на Господа, твоя Бог, и помоли се за мене, та ръката ми да може да се дръпне към мене. И Божият човек умилостиви лицето Господне и ръката на царя се дръпна към него и стана както по-преди.</verse>
				<verse number="7">Тогава царят каза на Божия човек: дойди с мене у дома, подкрепи се с ядене, и ще ти дам подарък.</verse>
				<verse number="8">Но Божият човек отговори на царя: да ми даваш и половината от дома си, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб и няма да пия вода в това място,</verse>
				<verse number="9">защото тъй ми е заповядано чрез словото Господне: не яж там хляб, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял.</verse>
				<verse number="10">И той тръгна по друг път и се не върна по оня път, по който бе дошъл във Ветил.</verse>
				<verse number="11">Във Ветил живееше един пророк старец. Синовете му дойдоха и му разказаха всичко, що бе направил оня ден Божият човек във Ветил; те разказаха на баща си и думите, които той бе говорил на царя.</verse>
				<verse number="12">И баща им ги попита: по кой път си отиде? И синовете му показаха, по кой път тръгна Божият човек, който дохожда от Иудея.</verse>
				<verse number="13">И той каза на синовете си: оседлайте ми осела. Те му оседлаха осела, и той го възседна.</verse>
				<verse number="14">И тръгна след Божия човек, и го намери да седи под един дъб, и му каза: ти ли си Божият човек, който дохожда от Иудея? Оня отговори: аз съм.</verse>
				<verse number="15">И му каза: дойди при мене у дома и си похапни хляб.</verse>
				<verse number="16">Оня отговори: не мога да се върна с тебе и да дойда у тебе; няма да ям хляб и няма да пия вода у тебе на това място,</verse>
				<verse number="17">защото чрез словото Господне ми е казано: не яж хляб и не пий вода там, и се не връщай по пътя, по който си вървял.</verse>
				<verse number="18">Той му каза: и аз съм такъв пророк като теб, и Ангел ми говори чрез слово Господне и каза: върни го у дома си; нека похапне хляб и пийне вода. — Той го излъга.</verse>
				<verse number="19">И оня се върна с него, похапна хляб в къщата му и се напи с вода.</verse>
				<verse number="20">Когато те още седяха на трапезата, биде слово Господне към пророка, който го бе върнал.</verse>
				<verse number="21">И той изговори към Божия човек, който беше дошъл от Иудея, и рече: тъй казва Господ: задето се не покори на устата Господни и не спази заповедта, която бе ти дал Господ, Бог твой,</verse>
				<verse number="22">а се върна, яде хляб и пи вода на онова място, за което Той бе ти казал: „не яж хляб и не пий вода“, тялото ти няма да влезе в гробницата на бащите ти.</verse>
				<verse number="23">След като оня яде хляб и се напи с вода, той оседла осела за пророка, когото бе върнал.</verse>
				<verse number="24">И оня си замина. На пътя го срещна лъв и го умъртви. Тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше до него, а лъвът стоеше до тялото.</verse>
				<verse number="25">И ето, минувачи видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъвът да стои до тялото; и отидоха, та разказаха в града, в който живееше пророкът-старец.</verse>
				<verse number="26">Като чу това пророкът, който го беше върнал от път, каза: това е оня човек Божий, който не послуша устата Господня; Господ го предаде на лъв, който го смачка и го умъртви, по словото Господне, що му бе казано.</verse>
				<verse number="27">И рече на синовете си: оседлайте ми осела. И го оседлаха.</verse>
				<verse number="28">Той отиде и намери тялото му захвърлено на пътя; а оселът и лъвът стояха до тялото; лъвът не беше изял тялото и не беше смачкал осела.</verse>
				<verse number="29">И пророкът дигна тялото на човека Божий, тури го на осела и го занесе назад. И пророкът-старец тръгна за града си, за да го оплаче и погребе.</verse>
				<verse number="30">И положи тялото му в своята гробница и плака за него: горко, брате мой!</verse>
				<verse number="31">След като го погреба, той каза на синовете си: кога умра, погребете ме в гробницата, в която е погребан Божият човек, до неговите кости положете моите кости,</verse>
				<verse number="32">защото ще се сбъдне словото, което по заповед Господня той произнесе за жертвеника във Ветил и за всички капища по оброчищата в самарийските градове.</verse>
				<verse number="33">И след това събитие Иеровоам се не отби от лошия си път, а продължаваше да поставя оброчищни свещеници от народа: който пожелаваше, него посвещаваше, и той ставаше оброчищен свещеник.</verse>
				<verse number="34">Това водеше Иеровоамовия дом към грях, към погибел и към изтребването му от земното лице.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">В онова време се разболя Иеровоамовият син Авия.</verse>
				<verse number="2">И Иеровоам рече на жена си: стани и се преоблечи, за да те не познаят, че си Иеровоамова жена, па иди в Силом. Там е пророк Ахия, който ми предрече, че ще бъда цар на тоя народ.</verse>
				<verse number="3">Вземи със себе си (за Божия човек) десет хляба, питки и гърне мед, па иди при него; той ще ти каже, какво ще стане с детето.</verse>
				<verse number="4">Иеровоамовата жена тъй и направи: стана, отиде в Силом и влезе в къщата на Ахия. Ахия вече не можеше да вижда, защото очите му бяха станали неподвижни от старост.</verse>
				<verse number="5">И Господ рече на Ахия: ето Иеровоамовата жена иде да те пита за сина си, понеже е болен; кажи ѝ тъй и тъй; тя ще дойде преоблечена.</verse>
				<verse number="6">Ахия, като чу шум от краката ѝ, когато влезе през вратата, каза: влез, Иеровоамова жено; защо ти трябваше да се преобличаш? Аз съм страшен пратеник до тебе.</verse>
				<verse number="7">Иди кажи на Иеровоама: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз те издигнах изсред простия народ и те поставих вожд на Моя народ Израиля,</verse>
				<verse number="8">изтръгнах царството от Давидовия дом и го дадох на тебе; ала ти не си такъв, какъвто беше Моят раб Давид, който пазеше заповедите Ми и който Ме последваше от все сърце, вършейки само онова, що е угодно пред очите Ми;</verse>
				<verse number="9">Ти постъпваше по-лошо от всички, които бяха преди тебе, и отиде, та си направи други богове и истукани, за да Ме дразниш, а Мене отхвърли зад гърба си;</verse>
				<verse number="10">затова Аз ще напратя бедствия върху Иеровоамовия дом и ще изтребя у Иеровоама дори и което мочи до стена, що е затворено и изоставено у Израиля, и ще измета Иеровоамовия дом досущ, както смет измитат;</verse>
				<verse number="11">който от Иеровоамовия дом умре в града, него псета ще изядат, а който умре на полето, него птици небесни ще изкълват; тъй каза Господ.</verse>
				<verse number="12">Стани, та иди у дома си; и, щом кракът ти стъпи в града, детето ще умре;</verse>
				<verse number="13">всички израилтяни ще го оплачат и ще го погребат, защото само то от Иеровоамовия дом ще влезе в гроб, понеже у него, от целия Иеровоамов дом, се намери нещо добро пред Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="14">И Господ ще Си издигне над Израиля цар, който ще изтреби Иеровоамовия дом в оня ден; и какво? — Даже днес!</verse>
				<verse number="15">И Господ ще порази Израиля, и той ще бъде като тръст, която се клати във водата, и ще изхвърли израилтяните от тая хубава земя, която даде на бащите им, и ще ги разпилее зад реката, задето си направиха идоли и дразнеха Господа;</verse>
				<verse number="16">и ще изостави (Господ) Израиля поради греховете на Иеровоама, които той сам стори, и с които вкара в грях Израиля.</verse>
				<verse number="17">Иеровоамовата жена стана, тръгна и дойде в Тирца; и, щом пристъпи къщния праг, детето умря.</verse>
				<verse number="18">И всички израилтяни го погребаха и оплакаха, по словото на Господа, което Той изрече чрез Своя раб, пророк Ахия.</verse>
				<verse number="19">Останалите дела на Иеровоама как е воювал и как е царувал — са описани в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="20">Времето, през което царува Иеровоам, беше двайсет и две години; и почина при отците си, и вместо него се възцари син му Нават.</verse>
				<verse number="21">Соломоновият син Ровоам царува в Иудея. Ровоам беше на четирийсет и една години, когато се възцари, и царува седемнайсет години в Иерусалим, в града, който Господ избра от всички Израилеви колена, за да пребъдва там името Му. Името на майка му беше Наама, амонитка.</verse>
				<verse number="22">Иуда вършеше, което беше неугодно пред очите на Господа, и Иудините синове Го дразнеха повече, отколкото бащите им с греховете си, които бяха правили.</verse>
				<verse number="23">Те си бяха издигнали оброчища, статуи и капища на всеки висок хълм и под всяко сенчесто дърво.</verse>
				<verse number="24">В тая земя имаше и блудници, които вършеха всички гнусотии на ония народи, които Господ бе прогонил от лицето на Израилевите синове.</verse>
				<verse number="25">На петата година от Ровоамовото царуване египетският цар Сусаким излезе против Иерусалим</verse>
				<verse number="26">и взе съкровищата на дома Господен и съкровищата на царския дом (и златните щитове, които Давид бе взел от рабите на сувския цар Адраазара и бе внесъл в Иерусалим). Всичко взе; взе и всички златни щитове, които бе направил Соломон.</verse>
				<verse number="27">И вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги даде в ръцете на началниците и телохранителите, които пазеха входа на царския дом.</verse>
				<verse number="28">Когато царят отиваше в дома Господен, телохранителите ги носеха, а после ги връщаха в жилището на телохранителите.</verse>
				<verse number="29">Останалото за Ровоама и за всичко, що е вършил, е описано в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="30">Между Ровоама и Иеровоама имаше война през всички дни на живота им.</verse>
				<verse number="31">Ровоам почина при отците си и биде погребан при тях в Давидовия град. Името на майка му беше Наама, амонитка. Вместо него се възцари син му Авия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">На осемнайсетата година от царуването на Наватовия син Иеровоама над иудеите се възцари Авия.</verse>
				<verse number="2">Той царува в Иерусалим три години; името на майка му беше Мааха, Авесаломова дъщеря.</verse>
				<verse number="3">Той ходеше във всички грехове на баща си, които тоя върши преди него, и сърцето му не бе предадено на неговия Господ Бог, както сърцето на отца му Давида.</verse>
				<verse number="4">Но заради Давида неговият Господ Бог му бе дал светило в Иерусалим, като въздигна след него сина му и закрепи Иерусалим,</verse>
				<verse number="5">защото Давид вършеше, каквото бе угодно пред очите на Господа, и през всички дни на живота си не отстъпяше в нищо от онова, що му бе Той заповядал, освен постъпката с хетееца Урия.</verse>
				<verse number="6">Между Ровоама и Иеровоама имаше война през всички дни на живота им.</verse>
				<verse number="7">Останалите дела на Авия, всичко, що е вършил, е описано в летописите на иудейските царе. И имаше война между Авия и Иеровоама.</verse>
				<verse number="8">Авия почина при отците си и го погребаха в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Аса.</verse>
				<verse number="9">Аса се възцари над иудеите на двайсетата година от царуването на израилския цар Иеровоама</verse>
				<verse number="10">и царува в Иерусалим четирийсет и една година; името на майка му беше Ана̀, Авесаломова дъщеря.</verse>
				<verse number="11">Аса вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, както неговият отец Давид.</verse>
				<verse number="12">Той изгони блудниците от земята и отхвърли всички идоли, които бащите му бяха направили,</verse>
				<verse number="13">и дори майка си Ана̀ лиши от званието царица, задето бе направила истукан на Астарта; и насече Аса нейния истукан и го изгори при поток Кедрон.</verse>
				<verse number="14">Оброчищата, наистина, не бяха премахнати. Но сърцето на Аса бе предадено Господу през всичките му дни.</verse>
				<verse number="15">И той внесе в Господния дом вещите, посветени от баща му, и вещите, посветени от него: сребро, злато и съдове.</verse>
				<verse number="16">Между Аса и израилския цар Вааса имаше война чрез всичките им дни.</verse>
				<verse number="17">Израилският цар Вааса излезе против Иудея и начена да гради Рама, та никой да не излиза, нито да отива при иудейския цар Аса.</verse>
				<verse number="18">Тогава Аса взе всичкото сребро и злато, що бе останало в съкровищниците на дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и го даде в ръцете на слугите си; и цар Аса ги прати при Венадада, син на Тавримона, син Хезионов, цар сирийски, който живееше в Дамаск, като каза:</verse>
				<verse number="19">нека има съюз между мене и тебе, както имаше между моя баща и твоя баща; ето, изпращам ти в дар сребро и злато; скъсай съюза си с израилския цар Вааса, та да се махне от мене.</verse>
				<verse number="20">Венадад послуша цар Аса, и прати военачалниците си против израилските градове и порази Аин, Дан, Авел-Бет-Мааха и цял Кинерот, по цялата Нефталимова земя.</verse>
				<verse number="21">Като чу това, Вааса престана да гради Рама и се върна в Тирца.</verse>
				<verse number="22">А цар Аса събра всички иудеи без изключение, и те изнесоха от Рама камъните и дърветата, които Вааса употребяваше за градеж. С тях цар Аса съгради Гива Вениаминова и Мицпа.</verse>
				<verse number="23">Всички останали дела на Аса, всички негови подвизи и всичко, що извърши, и градовете, що съгради, са описани в летописите на иудейските царе, освен туй, че на старини го боляха нозете.</verse>
				<verse number="24">Аса почина при отците си и биде погребан при тях в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Иосафат.</verse>
				<verse number="25">А Иеровоамовият син Нават се възцари над Израиля във втората година на иудейския цар Аса и царува над Израиля две години.</verse>
				<verse number="26">Той върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, ходеше по пътя на баща си и в греховете му, с които той вкара в грях Израиля.</verse>
				<verse number="27">Против него направи съзаклятие Ахиевият син Вааса, от Исахаровия дом, и Вааса го уби при Гаватон филистимски, когато Нават и всички израилтяни обсаждаха Гаватон;</verse>
				<verse number="28">Вааса го уби в третата година на иудейския цар Аса и се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="29">Когато се възцари, той изби целия Иеровоамов дом и не остави ни една душа у Иеровоама, докле го не изтреби, по словото на Господа, което Той бе изрекъл чрез своя раб Ахия Силомец,</verse>
				<verse number="30">поради греховете на Иеровоама, които той сам прави и с които вкара в грях Израиля, поради оскърблението, с което той прогневи Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="31">Останалите дела на Навата, всичко, що той е извършил, е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="32">Между Аса и израилския цар Вааса имаше война през всичките им дни.</verse>
				<verse number="33">В третата година на иудейския цар Аса се възцари в Тирца над всички израилтяни Ахиевият син Вааса и царува двайсет и четири години.</verse>
				<verse number="34">Той върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на Иеровоама и в греховете му, с които той вкара в грях Израиля.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">И биде слово Господне към Ананиевия син Иуя за Вааса:</verse>
				<verse number="2">задето те издигнах от праха и те направих вожд на Моя народ Израиля, а ти тръгна по пътя на Иеровоама и вкара в грях Моя народ Израиля, за да Ме гневи с греховете си, —</verse>
				<verse number="3">ето, Аз ще отхвърля дома на Вааса и дома на потомството му и ще направя с твоя дом тъй, както и с дома на Наватовия син Иеровоама;</verse>
				<verse number="4">който от Ваасовия дом умре в града, него псета ще изядат, а който умре в полето, него птици небесни ще изкълват,</verse>
				<verse number="5">Останалите дела на Вааса, всичко, що е вършил, и подвизите му са описани в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="6">Вааса почина при отците си и биде погребан в Тирца И вместо него се възцари син му Ила.</verse>
				<verse number="7">Но чрез Ананиевия син Иуя биде вече казано слово Господне за Вааса, за дома му и за всичко зло, що бе вършил пред очите на Господа, като Го дразнеше с делата на ръцете си, подражавайки на Иеровоамовия дом, за което той биде изтребен.</verse>
				<verse number="8">Ваасовият син Ила се възцари над Израиля в Тирца в двайсет и шестата година на иудейския цар Аса и царува две години.</verse>
				<verse number="9">Против него направи съзаклятие Замврий, негов слуга и началник на половината колесници. Когато бе се напил в Тирца, у дома на Арса, нагледник на двореца в Тирца,</verse>
				<verse number="10">Замврий влезе, удари го и го уби, в двайсет и седмата година на иудейския цар Аса и се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="11">Когато се възцари и седна на престола му, той изтреби целия дом на Вааса, като му не остави ни което до стена мочи, ни роднините му, ни приятелите му.</verse>
				<verse number="12">Замврий изтреби целия Ваасов дом, според словото на Господа, що бе Той изрекъл за Вааса чрез пророк Иуя,</verse>
				<verse number="13">за всички грехове на Вааса и за греховете на сина му Ила, които вършиха те сами и с които вкараха в грях Израиля, дразнейки Господа, Бога Израилев, със своите идоли.</verse>
				<verse number="14">Останалите дела на Ила, всичко, що е извършил, е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="15">Замврий се възцари в двайсет и седмата година на иудейския цар Аса и царува седем дена в Тирца, когато народът обсаждаше Гаватон филистимски.</verse>
				<verse number="16">Когато народът, който обсаждаше, узна, че Замврий направил съзаклятие и убил царя, в същия ден в стана всички израилтяни възцариха над Израиля военачалника Амврия.</verse>
				<verse number="17">Амврий и всички израилтяни с него отстъпиха от Гаватон и обсадиха Тирца.</verse>
				<verse number="18">Когато Замврий видя, че градът е превзет, влезе във вътрешната стая на царския дом, подпали след себе си царския дом и загина</verse>
				<verse number="19">за своите грехове, с които бе съгрешил, като вършеше, което беше неугодно пред очите на Господа, ходейки по пътя на Иеровоама и в греховете му, които тоя извърши, за да вкара в грях Израиля.</verse>
				<verse number="20">Останалите дела на Замврия и съзаклятието му, което бе направил, са описани в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="21">Тогава израилският народ се раздели на две: половината народ беше към Гонатовия син Тамния, за да възцари него, а половината — към Амврия.</verse>
				<verse number="22">Надделя народът, който беше към Амврия, над народа, който беше към Гонатовия син Тамния; и Тамний умря, и се възцари Амврий.</verse>
				<verse number="23">Амврий се възцари над Израиля в трийсет и първата година на иудейския цар Аса и царува дванайсет години. Той царува в Тирца шест години.</verse>
				<verse number="24">Амврий купи от Семира планина Семерон за два таланта сребро, застрои планината и съградения от него град нарече Самария — по името на Семира, стопанин на планината.</verse>
				<verse number="25">И Амврий вършеше, което беше неугодно пред очите на Господа, и постъпваше по-лошо от всички свои предшественици.</verse>
				<verse number="26">Той във всичко ходеше по пътя на Наватовия син Иеровоама и в греховете му, с които тоя вкара в грях израилтяните, за да гневят Господа, Бога Израилев, със своите идоли.</verse>
				<verse number="27">Останалите дела на Амврия, които е сторил, и юнащината, която е показал, са описани в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="28">Амврий почина при отците си и биде погребан в Самария, и вместо него се възцари син му Ахав.</verse>
				<verse number="29">Амвриевият син Ахав се възцари над Израиля в трийсет и осмата година на иудейския цар Аса, и Амвриевият син Ахав царува в Самария над Израиля двайсет и две години.</verse>
				<verse number="30">Амвриевият син Ахав вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа повече от всички свои предшественици.</verse>
				<verse number="31">Не стигаше, дето той изпадна в греховете на Наватовия син Иеровоама, а си взе още за жена Иезавел, дъщеря на сидонския цар Етваала, и начена да служи на Ваала и да му се покланя;</verse>
				<verse number="32">и въздигна на Ваала жертвеник във Вааловото капище, което бе съградил в Самария.</verse>
				<verse number="33">Ахав направи дъбрава, и повече от всички израилски царе, които бяха преди него, Ахав върши това, що дразнеше Господа, Бога Израилев (и погуби душата си).</verse>
				<verse number="34">В негови дни ветилецът Ахиил съгради Иерихон: върху първородния си Авирама той тури основите му и върху наймалкия си син Сегуба тури портите му, по словото на Господа, което Той бе изрекъл чрез Навиновия син Иисуса.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.</verse>
				<verse number="2">И биде слово Господне към него:</verse>
				<verse number="3">тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан;</verse>
				<verse number="4">от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.</verse>
				<verse number="5">И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан.</verse>
				<verse number="6">И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.</verse>
				<verse number="7">След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.</verse>
				<verse number="8">И биде слово Господне към него:</verse>
				<verse number="9">стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.</verse>
				<verse number="10">И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия.</verse>
				<verse number="11">Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб.</verse>
				<verse number="12">Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера дветри дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.</verse>
				<verse number="13">А Илия ѝ рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после;</verse>
				<verse number="14">защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.</verse>
				<verse number="15">Тя отиде и направи тъй, както ѝ каза Илия; и храни се тя, и той и домът ѝ няколко време.</verse>
				<verse number="16">Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.</verse>
				<verse number="17">След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане.</verse>
				<verse number="18">Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.</verse>
				<verse number="19">А той ѝ отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си;</verse>
				<verse number="20">и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина ѝ?</verse>
				<verse number="21">И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!</verse>
				<verse number="22">И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя.</verse>
				<verse number="23">Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив.</verse>
				<verse number="24">Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">След като се изминаха много дни, биде слово Господне към Илия в третата година иди и се яви на Ахава, и Аз ще дам дъжд на земята.</verse>
				<verse number="2">Илия отиде да се яви на Ахава. А в Самария имаше голям глад.</verse>
				<verse number="3">И Ахав повика Авдия, началника на двореца. Авдий пък беше човек твърде богобоязлив:</verse>
				<verse number="4">когато Иезавел изтребваше пророците Господни, Авдий взе сто пророка и ги кри в пещери, по петдесет човека, и ги храни с хляб и вода.</verse>
				<verse number="5">И Ахав каза на Авдия: тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, дано нейде намерим трева, за да си прехраним конете и мъските и да се не лишим от добитъка.</verse>
				<verse number="6">И те разделиха помежду си земята, за да я обходят: Ахав тръгна отделно по един път, а Авдий тръгна отделно по друг път.</verse>
				<verse number="7">Когато Авдий вървеше по пътя, ето насреща му иде Илия. Той го позна, падна ничком и каза: ти ли си, господарю мой Илия?</verse>
				<verse number="8">Оня му отговори: аз съм; иди кажи на господаря си: Илия е тук.</verse>
				<verse number="9">Той каза: какво съм виновен, че предаваш своя раб в ръцете на Ахава, за да ме убие?</verse>
				<verse number="10">Жив Господ, Бог твой! Няма нито един народ и царство, където да не е пращал господарят ми да те търси; и когато му казваха, че те няма, той вземаше клетва от онова царство и народ, че не са могли да те намерят;</verse>
				<verse number="11">а ти сега казваш: иди кажи на господаря си: Илия е тук.</verse>
				<verse number="12">Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахава, и той не те намери, ще ме убие; а рабът ти е богобоязлив от младини.</verse>
				<verse number="13">Нима не е казано на моя господар, какво аз направих, когато Иезавел избиваше Господните пророци, как скривах в пещери сто Господни пророци, по петдесет души, и ги хранех с хляб и вода?</verse>
				<verse number="14">А ти сега казваш: иди кажи на твоя господар: Илия е тук; той ще ме убие.</verse>
				<verse number="15">Тогава Илия каза: жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Днес ще му се явя!</verse>
				<verse number="16">Авдий отиде да посрещне Ахава и да му обади. И Ахав отиде да посрещне Илия.</verse>
				<verse number="17">Щом Ахав видя Илия, рече му: ти ли си, който смущаваш Израиля?</verse>
				<verse number="18">Илия му отговори: не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци;</verse>
				<verse number="19">сега прати и събери при мене цял Израил на планина Кармил, и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци и четиристотинте дъбравни пророци, които се хранят от трапезата на Иезавел.</verse>
				<verse number="20">И Ахав прати до всички Израилеви синове и събра всички пророци на планина Кармил.</verse>
				<verse number="21">Тогава Илия пристъпи към целия народ и каза: още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал — вървете след него. А народът му не отговори ни дума.</verse>
				<verse number="22">И рече Илия на народа: само аз останах пророк Господен, а Ваалови пророци има четиристотин и петдесет души (и четиристотин дъбравни пророци);</verse>
				<verse number="23">нека ни дадат две телета и нека си изберат едно теле, и да го разсекат и положат върху дърва, но огън да не подклаждат; аз пък ще приготвя другото теле и ще го положа върху дърва, и огън няма да подклаждам;</verse>
				<verse number="24">тогава призовете вие името на вашия бог, аз пък ще призова името на Господа, моя Бог. Оня Бог, Който отговори чрез огън, Той е Бог. И целият народ отговори и каза: добре! (нека бъде тъй.)</verse>
				<verse number="25">И рече Илия на Вааловите пророци: изберете си едно теле и го пригответе вие по-напред, понеже сте много; и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.</verse>
				<verse number="26">И те взеха телето, което им бе дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваала от утринта до пладне, думайки: Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили.</verse>
				<verse number="27">По пладне Илия начена да им се присмива и казваше: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи, — тъй ще се събуди!</verse>
				<verse number="28">И те почнаха да викат високо и по обичая си да се бодят с ножове и копия, тъй че кръв течеше по тях.</verse>
				<verse number="29">Пладне мина, а те все още вилнееха тъкмо до вечерното жертвоприношение; ала не се чу ни глас, ни отговор, нито слух. (Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пророци: сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение. Те се дръпнаха и замълчаха.)</verse>
				<verse number="30">Тогава Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен.</verse>
				<verse number="31">И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колкото са колената на синовете на Иакова, комуто Господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име.</verse>
				<verse number="32">И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна,</verse>
				<verse number="33">и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата</verse>
				<verse number="34">и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха.</verse>
				<verse number="35">И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода.</verse>
				<verse number="36">Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля, и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово.</verse>
				<verse number="37">Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си).</verse>
				<verse number="38">И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа.</verse>
				<verse number="39">Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог!</verse>
				<verse number="40">Тогава Илия им рече: хванете Вааловите пророци, та ни един от тях да се не скрие. Хванаха ги, а Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.</verse>
				<verse number="41">Илия рече на Ахава: иди, яж и пий, защото се чува шум от дъжд.</verse>
				<verse number="42">Ахав отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил, наведе се към земята, тури лицето си между коленете</verse>
				<verse number="43">и рече на слугата си: иди и погледни към морето. Той отиде, погледа и рече: нищо няма. Той каза: направи това седем пъти.</verse>
				<verse number="44">На седмия път той каза: ето от морето се подига малко облаче, колкото човешка длан. Той рече: иди, кажи на Ахава: впрегни (колесницата си) и тръгвай, да те не свари дъждът.</verse>
				<verse number="45">В това време небето потъмня от облаци и вятър, и заваля силен дъжд; Ахав пък седна в колесницата, (заплака) и тръгна за Изреел.</verse>
				<verse number="46">И ръката Господня беше върху Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахава до самия Изреел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">И Ахав разказа на Иезавел всичко, що стори Илия, и как той уби с меч всички пророци.</verse>
				<verse number="2">А Иезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Иезавел,) нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях.</verse>
				<verse number="3">Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си;</verse>
				<verse number="4">а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече. Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си.</verse>
				<verse number="5">И легна, та заспа под хвойната. И ето, Ангел се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий).</verse>
				<verse number="6">Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.</verse>
				<verse number="7">Ангел Господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път.</verse>
				<verse number="8">Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив.</verse>
				<verse number="9">И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: защо си тук, Илия?</verse>
				<verse number="10">Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.</verse>
				<verse number="11">И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра — земетръс, но не в земетръса е Господ;</verse>
				<verse number="12">след земетръса — огън, но не в огъня е Господ; след огъня — лъх от тих вятър (и там е Господ).</verse>
				<verse number="13">Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И към него биде глас, който му каза: защо си тука, Илия?</verse>
				<verse number="14">Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.</verse>
				<verse number="15">И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и, кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия,</verse>
				<verse number="16">а Ииуя, Намесиевия син, помажи за цар над Израиля; Елисея пък, Сафатовия син, от Авел-Мелоха, помажи за пророк вместо себе си;</verse>
				<verse number="17">който избегне от Азаиловия меч, него ще убие Ииуй, а който се избави от меча на Ииуя, него ще убие Елисей.</verse>
				<verse number="18">Но все пак оставих между израилтяните седем хиляди (мъже); коленете на всички тия не са се препъвали пред Ваала, и устата на всички тия не са го целували.</verse>
				<verse number="19">И той тръгна оттам и намери Сафатовия син Елисея, когато ореше; дванайсет рала (волове) имаше той и сам беше при дванайсетото. Минавайки край него, Илия хвърли кожуха си върху му.</verse>
				<verse number="20">И (Елисей) остави воловете си и се затече след Илия и каза: позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе. Той му отговори: иди и върни се, защото, какво съм ти сторил?</verse>
				<verse number="21">Той се върна от него, взе рало волове, закла ги и, като запали плуга на воловете, опече месото им и го раздаде на людете, и те ядоха. А сам той стана и тръгна след Илия и почна да му служи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Сирийският цар Венадад събра цялата си войска, и с него имаше трийсет и двама царе, и коне и колесници, и отиде, та обсади Самария и воюва против нея.</verse>
				<verse number="2">И проводи пратеници до израилския цар Ахава в града</verse>
				<verse number="3">и му каза: тъй говори Венадад: твоето сребро и твоето злато са мои, и твоите жени и най-добрите твои синове са мои.</verse>
				<verse number="4">Израилският цар отговори и рече: нека бъде според думата ти, господарю мой, царю; аз и всичко мое е твое.</verse>
				<verse number="5">Пратениците пак дойдоха и казаха: тъй говори Венадад: пратих да ти кажат: дай ми среброто си и златото си, жените си и синовете си;</verse>
				<verse number="6">затова утре, по това време, ще пратя при тебе слугите си да претърсят твоята къща и къщите на твоите служители, и да вземат в ръце и изнесат всичко скъпо за очите ти.</verse>
				<verse number="7">Израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: забелязвайте и гледайте, той крои нещо зло; когато праща при мене за жените и синовете ми, за среброто и златото ми, аз му не отказах.</verse>
				<verse number="8">И всички старейшини и целият народ му отговориха: не слушай и не скланяй.</verse>
				<verse number="9">След това той отговори на Венададовите пратеници: кажете на моя господар, царя: всичко, за което ти праща първи път до твоя раб, готов съм да сторя, но това не мога да сторя. И пратениците си отидоха и му занесоха отговор.</verse>
				<verse number="10">И Венадад прати да му кажат: нека това и това ми сторят боговете и още повече да сторят, ако самарийската пепел стигне по една шепа за всички люде, които вървят подире ми.</verse>
				<verse number="11">Израилският цар отговори и рече: кажете: да се не хвали оня, който се опасва, като оня, който се разпасва.</verse>
				<verse number="12">Като чу тия думи Венадад, който пиеше в шатрите заедно с царете, каза на слугите си: обсаждайте града. И обсадиха града.</verse>
				<verse number="13">И ето, един пророк пристъпи към израилския цар Ахава и каза: тъй говори Господ: виждаш ли цялото това голямо пълчище? Ето днес ще го предам в твои ръце, за да знаеш, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="14">Ахав попита: чрез кого? Той отговори: тъй казва Господ: чрез слугите на областните началници. И (Ахав) каза: кой ще почне битката? Той отговори: ти.</verse>
				<verse number="15">Ахав преброи слугите на областните началници, и се намериха, че са двеста трийсет и двама; след тях преброи целия народ, всички израилски синове, и те бяха седем хиляди.</verse>
				<verse number="16">И те потеглиха около пладне. А Венадад се беше напил в шатрите заедно с царете, с трийсет и двамата царе, които му помагаха.</verse>
				<verse number="17">Най-напред тръгнаха слугите на областните началници. И Венадад прати, и му обадиха, че люде излезли от Самария.</verse>
				<verse number="18">Той рече: ако са излезли за мир, хванете ги живи; ако ли са излезли да воюват, пак ги хванете живи.</verse>
				<verse number="19">Слугите на областните началници излязоха от града, а след тях и войската.</verse>
				<verse number="20">И всеки убиваше своя противник: сирийци удариха на бяг, а израилтяните ги погнаха. Сирийският цар Венадад се спаси на кон с конниците.</verse>
				<verse number="21">Израилският цар излезе, плени конете и колесниците и нанесе голямо поражение на сирийци.</verse>
				<verse number="22">Тогава пророкът пристъпи към израилския цар и му рече: иди, укрепи се, па знай и гледай, какво ще правиш, защото след година сирийският цар пак ще се опълчи срещу тебе.</verse>
				<verse number="23">И казаха на сирийския цар слугите му: техният Бог е Бог на планините, (а не Бог на долините,) затова ни надвиха; но ако се ударим с тях в равнина, бездруго ще ги надвием;</verse>
				<verse number="24">и тъй, ето какво да направиш: отстрани царете всекиго от мястото му и вместо тях постави областни началници;</verse>
				<verse number="25">и набери си толкова войска, колкото ти изгина, и коне, колкото имаше коне, и колесници, колкото колесници имаше; ще се ударим с тях в равнина и тогава бездруго ще ги надвием. Той послуша гласа им и стори така.</verse>
				<verse number="26">След година Венадад събра сирийци и потегли към Афек, за да се удари с Израиля.</verse>
				<verse number="27">Събрани бяха и Израилевите синове и, като си взеха храна, тръгнаха против тях. Израилевите синове се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а сирийци изпълниха земята.</verse>
				<verse number="28">Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: тъй говори Господ: понеже сирийци думат, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръцете ти цялото това голямо пълчище, за да знаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="29">И те стояха на стан едни срещу други седем дена. На седмия ден почна боят, и Израилевите синове избиха сто хиляди пешаци сирийци в един ден.</verse>
				<verse number="30">Останалите избягаха в град Афек; там падна стената върху останалите двайсет и седем хиляди човеци. Венадад пък влезе в града и бягаше от една вътрешна стая в друга.</verse>
				<verse number="31">Тогава неговите слуги му рекоха: слушали сме, че царете от Израилевия дом са царе милостиви; позволи ни да препашем с вретище кръста си, да положим върви на главите си и да отидем при израилския цар; може би, той ще пожали живота ти.</verse>
				<verse number="32">Те препасаха кръста си с вретище, положиха върви на главите си и дойдоха при израилския цар, та рекоха: твоят раб Венадад говори: пощади живота ми. Оня попита: нима той е жив? той ми е брат.</verse>
				<verse number="33">Тия човеци приеха това за добър знак и бързо подеха думата от устата му и казаха: Венадад е твой брат. А той рече: идете го доведете. Тогава Венадад излезе пред него, а тоя го качи при себе си в колесницата.</verse>
				<verse number="34">И рече му Венадад: градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще върна, и ти можеш да имаш за себе си стъгди в Дамаск, както имаше баща ми в Самария. Ахав отговори: след договора ще те пусна. И, като сключи договор с него, пусна го.</verse>
				<verse number="35">Тогава един от пророческите синове по слово Господне каза на едного: бий ме! Но тоя човек се не съгласи да го бие.</verse>
				<verse number="36">Тогава му каза: задето не слушаш Господния глас, ще те умъртви лъв, кога си отидеш от мене. Той си отиде от него, и лъв го срещна и го умъртви.</verse>
				<verse number="37">Намери той друг човек и каза: бий ме! Тоя човек го би дотолкова, че го израни с бой.</verse>
				<verse number="38">Тогава пророкът тръгна и застана пред царя на пътя, като прикри очите си с покривало.</verse>
				<verse number="39">Когато царят минаваше, той завика към царя и рече: твоят раб ходи в битка, и ето, един човек, като отмина на страна, доведе при мене едного и каза: варди тоя човек; ако го не увардиш, душата ти ще иде вместо неговата душа, или ще трябва да отмериш талант сребро.</verse>
				<verse number="40">Когато рабът ти се зае с тия и други работи, той се загуби. А израилският цар му каза: такава ти е присъдата; ти сам си я решил.</verse>
				<verse number="41">Той тутакси свали покривалото от очите си, и царят го позна, че е от пророците.</verse>
				<verse number="42">И му каза: тъй говори Господ: задето изпусна из ръцете си човека, когото бях предал на заклятие, твоята душа ще иде вместо неговата душа, твоят народ — вместо неговия народ.</verse>
				<verse number="43">Израилският цар замина за у дома си развълнуван и огорчен и пристигна в Самария.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Подир тия събития ето що се случи: изреелецът Навутей имаше в Изреел лозе до двореца на самарийския цар Ахава.</verse>
				<verse number="2">Ахав каза на Навутея, думайки: дай ми лозето си; то ще ми бъде овощник, понеже е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам лозе по-хубаво от това, или, ако обичаш, ще ти дам сребро, колкото то струва.</verse>
				<verse number="3">Ала Навутей отговори на Ахава: да ме пази Господ да ти дам наследството от бащите си.</verse>
				<verse number="4">Ахав се върна у дома си развълнуван и огорчен от думите, що му бе казал изреелецът Навутей, думайки: няма да ти дам наследството от бащите си. Духом смутен, легна на постелката си, обърна си лицето и не яде хляб.</verse>
				<verse number="5">При него влезе жена му Иезавел и му каза: защо си смутен духом, че и хляб не ядеш?</verse>
				<verse number="6">Той ѝ отговори: когато заговорих на изреелеца Навутея и му казах: дай ми лозето си срещу сребро, или, ако обичаш, да ти дам друго лозе вместо него, — той ми отговори: не ти давам лозето си, наследството от бащите ми.</verse>
				<verse number="7">Тогава жена му Иезавел му рече: какво царство ще бъде у Израиля, ако ти тъй постъпваш? Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти доставя лозето на изреелеца Навутея.</verse>
				<verse number="8">И тя написа писма от името на Ахава, запечата ги с неговия печат и ги изпрати до старейшините и големците, които живееха с Навутея, в града му.</verse>
				<verse number="9">В писмата тя пишеше тъй: обявете пост и поставете Навутея начело на народа;</verse>
				<verse number="10">и срещу него турете двама негодници, които да свидетелствуват против него и да кажат: ти хули Бога и царя; и след това изведете го и го убийте с камъни, та да умре.</verse>
				<verse number="11">Тогава мъжете на неговия град, стареите и големците, които живееха в града му, направиха, както бе им заповядала Иезавел, тъй, както бе написано в писмото, що бе изпратила до тях.</verse>
				<verse number="12">Обявиха пост и поставиха Навутея начело на народа;</verse>
				<verse number="13">па се изстъпиха двама негодници, седнаха срещу него и свидетелствуваха против него пред народа и думаха: Навутей хули Бога и царя. Па го изведоха вън от града, убиха го с камъни, и той умря.</verse>
				<verse number="14">Пратиха да кажат на Иезавел: Навутей биде убит с камъни и умря.</verse>
				<verse number="15">Като чу, че Навутей е убит с камъни и умрял, Иезавел рече на Ахава: стани и завладей лозето на изреелеца Навутея, който не искаше да ти го даде за сребро, понеже Навутея няма между живите, той умря.</verse>
				<verse number="16">Като чу, че (изреелецът) Навутей бил убит, Ахав (раздра дрехите си, надяна вретище, а след това) стана да отиде на лозето на изреелеца Навутея и да го завладее.</verse>
				<verse number="17">И биде слово Господне към Тесвитеца Илия:</verse>
				<verse number="18">стани и посрещни израилския цар Ахава, който е в Самария, — ето, сега е в лозето на Навутея, дето е дошъл да го завладее,</verse>
				<verse number="19">и му речи: тъй говори Господ: ти си убил, и още стъпваш в наследство! И му речи: тъй говори Господ: на онова място, дето псета лизаха Навутеевата кръв, псета ще лижат и твоята кръв.</verse>
				<verse number="20">Ахав каза на Илия: ти ме намери, мой враже! Той каза: намерих, понеже ти се предаде да вършиш, каквото е неугодно пред очите на Господа (и да Го дразниш);</verse>
				<verse number="21">(тъй говори Господ:) ето, ще ти напратя беди, ще измета след тебе и ще изтребя у Ахава и което до стена мочи, и що е затворено и изоставено у Израиля;</verse>
				<verse number="22">и ще постъпя с твоя дом тъй, както постъпих с дома на Наватовия син Иеровоам и с дома на Ахиевия син Вааса, за оскърблението, с което ти Ме раздразни и вкара в грях Израиля.</verse>
				<verse number="23">Също и за Иезавел Господ каза: псета ще изядат Иезавел зад изреелската стена;</verse>
				<verse number="24">който от Ахавовия дом умре в града, него псета ще изядат, а който умре в полето, него птици небесни ще изкълват;</verse>
				<verse number="25">не е имало още такъв като Ахава, който да се е предавал да върши, каквото е неугодно пред очите на Господа, към което го подучваше жена му Иезавел;</verse>
				<verse number="26">той постъпваше твърде гнусно, следвайки идолите, както правеха амореите, които Господ изгони пред лицето на Израилевите синове.</verse>
				<verse number="27">Като изслуша всички тия думи, Ахав (се умили пред Господа, ходеше, и плачеше) раздра дрехите си, покри тялото си с вретище, постеше и спеше във вретище, и ходеше печален.</verse>
				<verse number="28">И биде слово Господне към Илия Тесвитеца (за Ахава). И Господ рече:</verse>
				<verse number="29">виждаш ли, как се смири Ахав пред Мене? Задето се смири пред Мене, Аз няма да му напратя беди в негови дни, но в дните на сина му ще напратя беди върху неговия дом.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Минаха се три години без да има война между Сирия и Израил.</verse>
				<verse number="2">На третата година иудейският цар Иосафат отиде при израилския цар.</verse>
				<verse number="3">Израилският цар каза на слугите си: знаете ли, че Рамот Галаадски е наш? А ние тъй дълго мълчим и го не вземаме от ръцете на сирийския цар.</verse>
				<verse number="4">И рече на Иосафата: ще дойдеш ли с мене на война против Рамот Галаадски? Иосафат отговори на израилския цар: както ти ще идеш, тъй и аз; както твоят народ, тъй и моят народ; както твоите коне, тъй и моите.</verse>
				<verse number="5">Иосафат рече на израилския цар: попитай днес, какво ще каже Господ.</verse>
				<verse number="6">Израилският цар събра пророците до четиристотин души — и ги попита: да ида ли на война против Рамот Галаадски или не? Те отговориха: иди, Господ ще го предаде в ръцете на царя.</verse>
				<verse number="7">Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа?</verse>
				<verse number="8">Израилският цар отговори на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа, но аз го не обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло, — той е Иемвлаевият син Михей. Иосафат каза: царю, не говори тъй.</verse>
				<verse number="9">Израилският цар повика един скопец и рече: иди по-скоро за Иемвлаевия син Михей.</verse>
				<verse number="10">Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, седяха всякой на своето седалище, облечени в царски дрехи, на стъгдата пред портите на Самария, и всички пророци пророкуваха пред тях.</verse>
				<verse number="11">Хенаановият син Седекия си направи железни рога и рече: тъй казва Господ: с тия ще избодеш сирийци, докле ги изтребиш.</verse>
				<verse number="12">И всички пророци пророкуваха същото, думайки: върви против Рамот Галаадски; ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.</verse>
				<verse number="13">Изпратеният, който бе отишъл да повика Михея, му думаше: ето, речите на пророците едногласно предсказват на царя добро; нека и твоята дума бъде съгласна с думата на всекиго от тях; изречи и ти добро.</verse>
				<verse number="14">Михей отговори: жив ми Господ! Ще изрека онова, което ми каже Господ.</verse>
				<verse number="15">И той дойде при царя. Царят го попита: Михее! да идем ли на война против Рамот Галаадски, или не? А тоя му отговори: иди, ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.</verse>
				<verse number="16">Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа.</verse>
				<verse number="17">Той отговори: виждам всички израилтяни пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И Господ каза: началник нямат; нека всякой се върне смиром у дома си.</verse>
				<verse number="18">Израилският цар рече Иосафату: не говорих ли ти, че той не пророкува добро за мене, а само лошо?</verse>
				<verse number="19">И (Михей) отговори: (не е тъй) изслушай словото Господне: видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво;</verse>
				<verse number="20">и Господ рече: кой би склонил Ахава да иде и падне в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, а други — инак;</verse>
				<verse number="21">един дух се изстъпи, застана пред лицето на Господа и рече: аз ще го склоня! А Господ попита: с какво?</verse>
				<verse number="22">Той отговори: ще изляза и ще стана лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Господ каза: ти ще го склониш и ще изпълниш това; иди и стори тъй.</verse>
				<verse number="23">И ето, Господ сега допусна лъжливия дух в устата на всички тия твои пророци; но Господ изрече за тебе лошо.</verse>
				<verse number="24">А Хенаановият син Седекия се доближи, удари Михея по бузата, и рече: как, нима излезе от мене Духът Господен, за да говори в тебе?</verse>
				<verse number="25">Михей отговори: ето, ти ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от една стая в друга, за да се скриеш.</verse>
				<verse number="26">Тогава израилският цар каза: вземете Михея и го отведете при градоначалника Амона и при царския син Иоаса</verse>
				<verse number="27">и кажете: тъй говори царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и оскъдно с вода, докле се върна смиром.</verse>
				<verse number="28">Михей каза: ако се върнеш смиром, то не Господ е говорил чрез мене. И рече: слушайте, всички люде!</verse>
				<verse number="29">Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, тръгнаха за Рамот Галаадски.</verse>
				<verse number="30">Израилският цар рече на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи царските си дрехи. И израилският цар се преоблече и влезе в бой.</verse>
				<verse number="31">Сирийският цар заповяда на колесничните началници, които бяха на брой трийсет и двама, думайки: не се бийте ни то с малък, нито с голям, а само с израилския цар.</verse>
				<verse number="32">Колесничните началници, като видяха Иосафата, помислиха: бездруго, това е израилският цар, и се обърнаха против него, за да се ударят с него. Иосафат завика.</verse>
				<verse number="33">Колесничните началници, като видяха, че той не е израилският цар, обърнаха се от него.</verse>
				<verse number="34">А един човек опна случайно лък и рани израилския цар през шевовете на бронята. И царят каза на колесничаря си: върни назад и ме изведи из войската, понеже съм ранен.</verse>
				<verse number="35">Но в оня ден боят се усили, и царят стоя на колесницата срещу сирийци, а вечерта умря; кръвта от раната се лееше по колесницата.</verse>
				<verse number="36">И при заник-слънце биде обявено по целия стан: всякой да иде в града си, всякой — в земята си.</verse>
				<verse number="37">Царят умря и биде докаран в Самария, и погребаха царя в Самария.</verse>
				<verse number="38">Колесницата умиха на Самарийския водоем, дето се миеха блудници, и псета лижеха кръвта му, по словото на Господа, което Той изрече.</verse>
				<verse number="39">Другите дела на Ахава, всичко, що е направил, и къщата от слонова кост, що е съградил, и всички градове, що е построил, са описани в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="40">Ахав почина при отците си, и вместо него се възцари син му Охозия.</verse>
				<verse number="41">Иосафат, син Асов, се възцари над Иудея в четвъртата година на израилския цар Ахава.</verse>
				<verse number="42">Иосафат беше на трийсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, Салаилева дъщеря.</verse>
				<verse number="43">Във всичко той вървеше по пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа. Само оброчищата не бяха отменени. Народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.</verse>
				<verse number="44">Иосафат сключи мир с израилския цар.</verse>
				<verse number="45">Останалите дела на Иосафата и подвизите му, каквито е извършил, и как е воювал, са описани в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="46">И колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса, той изтреби от земята.</verse>
				<verse number="47">В Идумея тогава нямаше цар; имаше царски наместник.</verse>
				<verse number="48">(Цар) Иосафат построи кораби на морето, за да ходи в Офир за злато; но те не стигнаха дотам, понеже се разбиха в Ецион-Гавер.</verse>
				<verse number="49">Тогава Ахавовият син Охозия каза на Иосафата: нека моите слуги отидат на кораби с твоите. Но Иосафат се не съгласи.</verse>
				<verse number="50">Иосафат почина при отците си, и биде погребан при тях в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Иорам.</verse>
				<verse number="51">Ахавовият син Охозия се възцари в Самария над Израиля в седемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува над израилтяните (в Самария) две години</verse>
				<verse number="52">и върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на баща си и на майка си и по пътя на Наватовия син Иеровоама, който вкара в грях Израиля:</verse>
				<verse number="53">той служеше на Ваала, покланяше му се и прогневи Господа, Бога Израилев, с всичко онова, което бе вършил баща му.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="12">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">След смъртта на Ахава Моав се отметна от Израиля.</verse>
				<verse number="2">А Охозия падна през решетчестия п р озо ре ц на своята горница, която е в Самария, и заболя. И проводи пратеници и им каза: идете, попитайте Веелзевула, акаронското божество: ще оздравея ли от тая болест? (И те отидоха да питат.)</verse>
				<verse number="3">Тогава Ангел Господен каза на Илия Тесвитеца: стани, присрещни пратениците на самарийския цар и им кажи: нима у Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Веелзевула, акаронското божество?</verse>
				<verse number="4">Затова тъй казва Господ: от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш, а ще умреш. И отиде Илия (и каза им).</verse>
				<verse number="5">Върнаха се пратениците при Охозия. И той ги попита: защо се върнахте?</verse>
				<verse number="6">И те му отговориха: присрещна ни един човек и ни каза: идете, върнете се при царя, който ви е пратил, и му кажете: тъй говори Господ: нима у Израиля няма Бог, та пращаш да питат Веелзевула, акаронското божество? Затова от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш, а ще умреш.</verse>
				<verse number="7">И ги попита: какъв беше наглед оня човек, който ви присрещна и ви каза тия думи?</verse>
				<verse number="8">Те му отговориха: оня човек беше цял в косми и опасан през кръста с кожен пояс. Той рече: това е Илия Тесвитец.</verse>
				<verse number="9">И проводи царят при него петдесетник с неговите петдесетмина. И той се изкачи при него, когато Илия седеше навръх планината, и му каза: човече Божий! царят каза: слез.</verse>
				<verse number="10">Отговори Илия и каза на петдесетника: ако съм аз човек Божий, нека падне огън от небето и да изгори тебе и твоите петдесетмина. И падна огън от небето и изгори и него и неговите петдесетмина.</verse>
				<verse number="11">Царят проводи при него друг петдесетник с неговите петдесетмина. И той му заговори и каза: човече Божий! тъй казва царят: слез по-скоро.</verse>
				<verse number="12">Илия отговори и му каза: ако съм аз човек Божий, нека падне огън от небето и да изгори тебе и твоите петдесетмина. И падна огън Божий от небето и изгори него и неговите петдесетмина.</verse>
				<verse number="13">И проводи трети път петдесетник с неговите петдесетмина. Третият петдесетник стана, та дойде, и падна на колене пред Илия, молеше го и му думаше: човече Божий, да не бъде презряна душата ми и душата на твоите раби — тия петдесетмина пред твоите очи;</verse>
				<verse number="14">ето, падна огън от небето и изгори двамата предишни петдесетници с техните петдесетмина; но сега да не бъде презряна душата ми пред твоите очи!</verse>
				<verse number="15">И рече Ангелът Господен на Илия: иди с него, не бой се от него. И той стана, та отиде с него при царя.</verse>
				<verse number="16">И му каза: тъй говори Господ: задето праща пратеници да питат Веелзевула, акаронското божество, като да нямаше в Израиля Бог да питаш за словото Му, — ти няма да се дигнеш от постелката, на която си легнал, а ще умреш.</verse>
				<verse number="17">И той умря по словото Господне, което изрече Илия. И се възцари Иорам (брат на Охозия) вместо него, във втората година на Иорама, син Иосафатов, цар иудейски, понеже оня нямаше син.</verse>
				<verse number="18">Останалото за Охозия, каквото той е извършил, е писано в летописите на израилските царе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">В онова време, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия с Елисей идеше от Галгал.</verse>
				<verse number="2">И каза Илия на Елисея: остани тука, защото Господ ме праща във Ветил. Но Елисей каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И отидоха във Ветил.</verse>
				<verse number="3">И излязоха при Елисея синовете пророчески, които бяха във Ветил, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете.</verse>
				<verse number="4">И каза му Илия: Елисее, остани тука, защото Господ ме праща в Иерихон. А той рече: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон.</verse>
				<verse number="5">Тогава се приближиха до Елисея синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ взима твоя господар и ще го възнесе над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете.</verse>
				<verse number="6">И каза му Илия: остани тука, защото Господ ме праща на Иордан. И той каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата.</verse>
				<verse number="7">Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Иордан.</verse>
				<verse number="8">И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо.</verse>
				<verse number="9">Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.</verse>
				<verse number="10">А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде.</verse>
				<verse number="11">Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето.</verse>
				<verse number="12">А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две.</verse>
				<verse number="13">И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Иордан;</verse>
				<verse number="14">взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев — Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина.</verse>
				<verse number="15">И видяха го отдалеч синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и казаха: Илиевият дух слезе върху Елисея. И излязоха насреща му, поклониха му се доземи</verse>
				<verse number="16">и му казаха: ето, у нас, твоите раби, има петдесет души силни мъже; нека идат те да подирят господаря ти; може би, Дух Господен го е отнесъл и го е хвърлил на някоя планина, или в някой дол. А той каза: недейте праща.</verse>
				<verse number="17">Но те настояваха пред него много, та му дотегнаха, и той каза: пратете. И пратиха петдесет души, които дириха три дни, ала го не намериха,</verse>
				<verse number="18">и се върнаха при него, докле той стоеше в Иерихон; и той им рече: не думах ли ви: не ходете?</verse>
				<verse number="19">Тогава жителите на града казаха на Елисея: ето, както виждаш, господарю, положението на тоя град е добро; но водата е лоша и земята безплодна.</verse>
				<verse number="20">И той каза: дайте ми нова чаша и турете в нея сол. И дадоха му.</verse>
				<verse number="21">И той отиде при извора на водата, хвърли в нея солта и каза: тъй говори Господ: Аз направих здрава тая вода; занапред няма да иде от нея ни смърт, ни безплодие.</verse>
				<verse number="22">И водата стана здрава доднес, според думата, която Елисей каза.</verse>
				<verse number="23">Оттам той отиде във Ветил. Когато вървеше по пътя, малки деца излязоха от града, присмиваха му се и му думаха: върви, плешивецо! Върви, плешивецо!</verse>
				<verse number="24">Той се обърна, видя ги и ги прокле в име Господне. Тогава излязоха от гората две мечки и разкъсаха от тях четирийсет и две деца.</verse>
				<verse number="25">Оттук отиде на планина Кармил, а оттам се върна в Самария.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Иорам, син Ахавов, се възцари над Израиля в Самария в осемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува дванайсет години.</verse>
				<verse number="2">Той върши, каквото беше неугодно в очите на Господа, макар и не тъй, както баща му и майка му, защото свали статуята на Ваала, която бе направил баща му;</verse>
				<verse number="3">при все това той се държеше о греховете на Иеровоама, Наватов син, който бе вкарал в грях Израиля, и не отстъпваше от тях.</verse>
				<verse number="4">Моавският цар Меса имаше много добитък и пращаше на израилския цар по сто хиляди овци и по сто хиляди неостригани овни.</verse>
				<verse number="5">Но, щом умря Ахав, моавският цар се отметна от израилския цар.</verse>
				<verse number="6">В онова време цар Иорам излезе от Самария и направи преглед на всички израилтяни,</verse>
				<verse number="7">па отиде и проводи да кажат на иудейския цар Иосафата: моавският цар се отметна от мене; отиваш ли с мене на вой на против Моава? Той отговори: отивам; както щ е отидеш ти, тъй и аз, както твоят народ, тъй и моят народ, както твоите коне, тъй и моите коне.</verse>
				<verse number="8">И каза: по кой път да вървим? Той каза: по пътя на Едомската пустиня.</verse>
				<verse number="9">И тръгнаха израилският цар, иудейският цар и едомският цар, и вървяха по околен път седем дена, и нямаше вода за войската и за добитъка, който идеше подире им.</verse>
				<verse number="10">И каза израилският цар: ах! Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава.</verse>
				<verse number="11">И каза Иосафат: няма ли тук пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа? Отговори един от слугите на израилския цар и каза: тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.</verse>
				<verse number="12">И каза Иосафат: у него има слово Господне. И отидоха при него израилският цар и Иосафат и едомският цар.</verse>
				<verse number="13">И каза Елисей на израилския цар: какво имаш ти с мене? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. И каза му израилският цар: не, защото Господ свика тук тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава.</verse>
				<verse number="14">И каза Елисей: жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Ако не почитах Иосафата, иудейския цар, не бих те погледнал и не бих те видял;</verse>
				<verse number="15">сега повикайте ми гуслар. И когато гусларят свиреше на гуслата, тогава ръката Господня се допря до Елисея,</verse>
				<verse number="16">и той каза: тъй говори Господ: направете тая долина яма до яма;</verse>
				<verse number="17">защото тъй говори Господ: няма да видите вятър и няма да видите дъжд, а тая долина ще се напълни с вода, от която ще пиете вие и дребният и едрият ви добитък;</verse>
				<verse number="18">но това е малко пред очите на Господа: Той и Моава ще предаде в ръцете ви,</verse>
				<verse number="19">и ще поразите всички укрепени градове и всички главни градове, и ще отсечете всички добри дървета, и ще заприщите всички извори, и всички добри ниви с камъни ще засипете.</verse>
				<verse number="20">Сутринта, когато се възнася хлебен принос, отведнъж потече вода по пътя от Едом, и земята се напълни с вода.</verse>
				<verse number="21">Като чуха моавци, че царете идат да воюват с тях, бидоха събрани всички, които носят пояс и по-стари, и застанаха на границата.</verse>
				<verse number="22">Сутринта станаха рано и когато слънцето изгря над водата, на моавци се стори отдалеч тая вода червена като кръв.</verse>
				<verse number="23">И те казаха: това е кръв; сбили са се царете помежду си и се изтребили един друг; сега на плячка, Моаве!</verse>
				<verse number="24">И те дойдоха до израилския стан. Станаха израилтяните и взеха да разбиват моавци, които се спуснаха да бягат от тях, а те продължаваха да налитат върху им и да ги поразяват.</verse>
				<verse number="25">И градовете разрушиха, и във всяка добра нива всеки хвърли по камък, и я засипаха, и всички водни извори заприщиха, и всички добри дървета отсякоха, тъй че в Кир-Харешет останаха само камъни. И го заобиколиха прашниците и го разрушиха.</verse>
				<verse number="26">И моавският цар видя, че губи битката, и взе със себе си седемстотин души, които боравеха с меч, за да се промъкнат към едомския цар, ала не можаха.</verse>
				<verse number="27">И той взе първородния си син, комуто се падаше да царува вместо него, и го принесе всесъжение върху стената. Това причини голямо негодувание у израилтяните, и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Една от жените на пророческите синове с плач думаше на Елисея: твоят раб, мъж ми, умря; а ти знаеш, че твоят раб се боеше от Господа; сега дойде заемодавецът да вземе двете ми деца за роби.</verse>
				<verse number="2">Елисей ѝ каза: какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? Тя отговори: рабинята ти няма нищо у дома си, освен един съд с дървено масло.</verse>
				<verse number="3">И той каза: иди си поискай съдове отвън, от всички твои съседи, празни съдове; събери доста,</verse>
				<verse number="4">и иди, затвори вратата след себе си и след синовете си и наливай във всички тия съдове; пълните туряй настрана.</verse>
				<verse number="5">Тя си отиде от него и затвори вратата след себе си и след синовете си. Те ѝ подаваха, а тя наливаше.</verse>
				<verse number="6">Когато бяха напълнени съдовете, тя каза на сина си: дай ми още един съд. Той ѝ каза: няма вече съдове. И дървеното масло пресекна.</verse>
				<verse number="7">Тя дойде и разправи на Божия човек. Той каза: иди, продай дървеното масло и заплати дълговете си; а с това, което остане, ще живееш със синовете си.</verse>
				<verse number="8">Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб.</verse>
				<verse number="9">И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет;</verse>
				<verse number="10">да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там.</verse>
				<verse number="11">Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там,</verse>
				<verse number="12">па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него.</verse>
				<verse number="13">И му рече: кажи ѝ: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си.</verse>
				<verse number="14">Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж ѝ е стар.</verse>
				<verse number="15">И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата.</verse>
				<verse number="16">Елисей ѝ рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си.</verse>
				<verse number="17">И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както ѝ каза Елисей.</verse>
				<verse number="18">Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите.</verse>
				<verse number="19">И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му.</verse>
				<verse number="20">Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута ѝ до пладне и умря.</verse>
				<verse number="21">Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе,</verse>
				<verse number="22">па повика мъжа си и каза: прати ми едного от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна.</verse>
				<verse number="23">Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е.</verse>
				<verse number="24">И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа.</verse>
				<verse number="25">И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка;</verse>
				<verse number="26">затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? — Тя отговори: здрави сме.</verse>
				<verse number="27">А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.</verse>
				<verse number="28">И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга?</verse>
				<verse number="29">И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето.</verse>
				<verse number="30">И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире ѝ.</verse>
				<verse number="31">Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда.</verse>
				<verse number="32">И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му.</verse>
				<verse number="33">И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу;</verse>
				<verse number="34">след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря.</verse>
				<verse number="35">Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си.</verse>
				<verse number="36">И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си.</verse>
				<verse number="37">Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе.</verse>
				<verse number="38">А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад, и синовете на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: турни големия котел и свари сочиво за пророческите синове.</verse>
				<verse number="39">И излезе един от тях в полето да събира зеленчук, намери едно диво повлачно растение, и набра от него пълен скут диви плодове; върна се и ги надроби в котела със сочивото, защото не ги познаваха.</verse>
				<verse number="40">Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сочивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат.</verse>
				<verse number="41">А той каза: дайте брашно. И го изсипа в котела и каза (на Гиезия): сипвай на човеците, нека ядат. И в котела не остана нищо вредно.</verse>
				<verse number="42">Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хлебен начатък двайсет ечемични хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат.</verse>
				<verse number="43">И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, не ка ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят и ще остане.</verse>
				<verse number="44">Той им даде, и те се наситиха, и остана още, според словото Господне.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Нееман, военачалник на сирийския цар, беше голям човек пред господаря си и почитан, защото чрез него Господ бе дал победа на сирийци; и тоя човек беше отличен войник, но прокажен.</verse>
				<verse number="2">Еднаж сирийци излязоха на чети и плениха от Израилската земя едно малко момиче, и то служеше на Неемановата жена.</verse>
				<verse number="3">И каза то на господарката си: о, да отидеше моят господар при пророка, който е в Самария, той щеше да снеме от него проказата!</verse>
				<verse number="4">Тогава Нееман отиде и разправи това на господаря си, думайки: тъй и тъй каза момичето, което е от Израилската земя.</verse>
				<verse number="5">И сирийският цар каза (на Неемана): стани, иди, пък аз ще пратя писмо до израилския цар. Той отиде, като взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет премени дрехи;</verse>
				<verse number="6">и занесе на израилския цар писмото, в което се казваше: заедно с това писмо, ето, пращам при тебе Неемана, моя слуга, да снемеш от него проказата му.</verse>
				<verse number="7">Израилският цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и каза: нима аз съм Бог, да умъртвявам и съживявам, та праща при мене да снема от тоя човек проказата му? Ето, знайте сега и вижте, че той дири повод за вражда против мене.</verse>
				<verse number="8">Когато Божият човек Елисей чу, че израилският цар раздрал дрехите си, прати да кажат на царя: защо раздра дрехите си? Нека дойде при мене и познае, че има пророк у Израиля.</verse>
				<verse number="9">И дойде Нееман с конете си и с ко десницата си и се спря пред входа на Елисеевия дом.</verse>
				<verse number="10">Тогава Елисей прати при него слугата да каже: иди, окъпи се седем пъти в Иордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист.</verse>
				<verse number="11">Разгневи се Нееман и си тръгна, думайки: ето, аз мислех, че той ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще си тури ръката на мястото и ще снеме проказата;</verse>
				<verse number="12">нима дамаските реки Авана и Фарфар не са по-добри от всички израилски води? Не можех ли да се окъпя в тях и да се очистя? Па се обърна и си отиде ядосан.</verse>
				<verse number="13">Доближиха се рабите му и му говориха, думайки: отче, да беше ти казал пророкът нещо трудно, не щеше ли да го направиш? още повече сега, когато ти каза само: окъпи се и ще бъдеш чист.</verse>
				<verse number="14">Той отиде и се потопи в Иордан седем пъти, според думите на Божия човек, и тялото му се обнови като тялото на малко дете и се очисти.</verse>
				<verse number="15">Тогава се върна при Божия човек той и всичките му придружници, дойде, застана пред него и каза: ето, познах, че по цяла земя няма Бог, освен у Израиля; приеми, прочее, дар от твоя раб.</verse>
				<verse number="16">Елисей отговори: жив Господ, пред Чието лице стоя! Не приемам. Оня го принуждаваше да вземе, но той се не съгласи.</verse>
				<verse number="17">И каза Нееман: щом е тъй, нека дадат на твоя раб пръст, колкото могат да носят две мъски, защото занапред рабът ти няма да принася всесъжение и жертви на други богове, освен на Господа;</verse>
				<verse number="18">само ето какво Господ да прости на твоя раб: когато моят господар иде в дома на Римона, за да се поклони там и се опре върху ръката ми, и аз се поклоня в дома на Римона, тогава Господ да прости на твоя раб за поклонението ми в дома на Римона.</verse>
				<verse number="19">И каза му: иди си смиром. И той отмина от него на едно малко пространство земя.</verse>
				<verse number="20">Тогава Гиезий, слугата на Божия човек Елисея, каза: ето, моят господар не рачи да вземе от ръката на тоя сириец Неемана, каквото бе донесъл. Жив Господ! ще се затека подире му и ще взема нещо от него.</verse>
				<verse number="21">И се затече Гиезий след Неемана. Нееман видя, че някой тича подире му, слезе от колесницата да го посрещне и каза: с мир ли?</verse>
				<verse number="22">Той отговори: с мир; моят господар ме прати да кажа: ето, сега дойдоха при мене от Ефремова планина двама момци от пророческите синове: дай им един талант сребро и две премени дрехи.</verse>
				<verse number="23">И Нееман каза: вземи, ако обичаш, два таланта. И го много молеше. Тогава той завърза два таланта сребро в две торби и две премени дрехи и ги даде на двамата си слуги, та ги понесоха пред него.</verse>
				<verse number="24">Когато той дойде до хълма, взе ги от ръцете им и ги скри у дома си. И отпусна людете, и те си отидоха.</verse>
				<verse number="25">Когато дойде и се яви пред господаря си, Елисей го попита: откъде идеш, Гиезие? Той отговори: никъде не е ходил твоят раб.</verse>
				<verse number="26">Той му каза: нима сърцето ми не те придружаваше, когато оня човек се върна от колесницата си да те посрещне? Време ли е да се взима сребро и да се взимат дрехи, или маслинени дървета и лозя, дребен или едър добитък, слуги или слугини?</verse>
				<verse number="27">Нека, прочее, Неемановата проказа се залепи на тебе и на потомството ти вовеки. И той излезе от него бял като сняг от проказа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Тогава пророческите синове казаха на Елисея: ето, мястото, дето живеем при тебе, е тясно за нас;</verse>
				<verse number="2">да идем до Иордан, да вземем оттам всеки по една греда и си направим там жилище. Той каза: идете.</verse>
				<verse number="3">А един каза: стори милост, дойди и ти с твоите раби. И той отговори: ще дойда.</verse>
				<verse number="4">И тръгна с тях, и дойдоха до Иордан, и взеха да секат дървета.</verse>
				<verse number="5">И когато един поваляше греда, брадвата му падна във водата. Той завика и каза: ах, господарю! а тя беше взета назаем!</verse>
				<verse number="6">Божият човек попита: де падна тя? Той му посочи мястото. Тогава Елисей отсече късче дърво, па го хвърли там, и брадвата изплува.</verse>
				<verse number="7">И каза: вземи си я. Той протегна ръка и я взе.</verse>
				<verse number="8">Сирийският цар тръгна на война против израилтяните и се съветваше със слугите си, думайки: в еди-кое си и едикое си място ще разположа своя стан.</verse>
				<verse number="9">Божият човек праща да кажат на израилския цар: пази се да не минаваш през онова място, защото там сирийци са залегнали.</verse>
				<verse number="10">И израилският цар праща р азузнав а чи на онова място, за което му говореше Божият човек и го предпазваше; и се опази от там не веднъж и не дваж.</verse>
				<verse number="11">И смути се сърцето на сирийския цар поради това, и той повика слугите си и им каза: кажете ми, кой от нашите се сношава с израилския цар?</verse>
				<verse number="12">И каза един от слугите му: никой, господарю мой, царю; а пророк Елисей, който е в Израиля, обажда на израилския цар и ония думи, които ти говориш в спалнята си.</verse>
				<verse number="13">И той каза: идете, узнайте, де е той, и аз ще пратя да го хванат. И му обадиха и казаха: ето, той е в Дотаим.</verse>
				<verse number="14">И изпрати там коне и колесници и много войска. Дойдоха нощем и обиколиха града.</verse>
				<verse number="15">Сутринта слугата на Божия човек стана и излезе. И ето, войска около града и коне и колесници. И слугата му каза: уви, господарю! какво да правим?</verse>
				<verse number="16">Той отговори: не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях.</verse>
				<verse number="17">Елисей се молеше и думаше: Господи! отвори му очите да види. И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея.</verse>
				<verse number="18">Когато сирийци отидоха при него, Елисей се помоли Господу и каза: порази ги със слепота. И Господ ги порази със слепота, според думата Елисеева.</verse>
				<verse number="19">Елисей им каза: не е тоя пътят, не е и тоя градът; вървете подире ми, аз ще ви заведа при оногова, когото дирите. И ги заведе в Самария.</verse>
				<verse number="20">Когато дойдоха в Самария, Елисей каза: Господи! отвори им очите да видят. И Господ им отвори очите, и видяха, че са всред Самария.</verse>
				<verse number="21">Израилският цар, като ги видя, попита Елисея: да ги избия ли, отче мой?</verse>
				<verse number="22">И той отговори: не ги избивай. Нима със сабята си и с лъка си ги плени, та да ги убиваш? Сложи им хляб и вода; нека ядат и пият, и да идат при господаря си.</verse>
				<verse number="23">Той им приготви голям обед, и те ядоха и пиха. Отпусна ги, и те отидоха при господаря си. Оттогава тия сирийски пълчища не ходиха вече в Израилевата земя.</verse>
				<verse number="24">След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска, тръгна и обсади Самария.</verse>
				<verse number="25">И настана голям глад в Самария, когато я обсаждаха, тъй че една ослешка глава се продаваше за осемдесет сикли сребро, и четвърт каба гълъбови куришки — за пет сикли сребро.</verse>
				<verse number="26">Еднаж израилският цар вървеше по стената, и една жена му думаше с плач: помогни ми, господарю мой, царю.</verse>
				<verse number="27">Той отговори: ако Господ ти не помогне, отде ще ти помогна аз? От гумното ли, от лина ли?</verse>
				<verse number="28">Попита я още царят: какво ти е? А тя отговори: тая жена ми каза: дай твоя син да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.</verse>
				<verse number="29">И сварихме моя син и го изядохме. На другия ден аз ѝ казах: дай и ти сина си, да го изядем. Но тя скри сина си.</verse>
				<verse number="30">Царят, като чу думите на жената, раздра дрехите си; и, като вървеше по стената, народът видя, че той носи на самото си тяло вретище.</verse>
				<verse number="31">И ц ар ят каза: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако остане днес главата на Елисея, Сафатовия син, върху му.</verse>
				<verse number="32">А Елисей седеше у дома си, и старците седяха у него. И прати (царят) едного от своите хора. Преди да дойде пратеникът при него, Елисей каза на старците: видите ли, че тоя син на убиец прати да ми вземат главата? Гледайте, когато дойде пратеникът, затворете вратата и го притиснете с вратата. А ето и тропотът от нозете на господаря му след него!</verse>
				<verse number="33">Докле още говореше с тях, ето пратеникът пристигна при него, и Елисей каза: ето каква неволя от Господа! Какво да чакам занапред от Господа?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Каза още Елисей: чуйте словото Господне! Тъй говори Господ: утре по това време една мяра чисто брашно ще ст р ув а една сикла, и две мери ечемик една сикла при портите на Самария.</verse>
				<verse number="2">А сановникът, върху чиято ръка се опираше царят, отговори на Божия човек и каза: ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо? А тоя каза: ето, с очите си ще видиш това, ала не ще ядеш от него.</verse>
				<verse number="3">Имаше при входа на портите четирима прокажени, и те си говореха един други му: защо да седим тук, очаквайки смъртта?</verse>
				<verse number="4">Ако речем да идем в града, в града има глад, и ще умрем там; ако пък седим тук, пак ще умрем. По-добре да идем в сирийския стан: ако ни оставят живи, ще живеем; ако ли ни убият, ще умрем.</verse>
				<verse number="5">И станаха в сумрак, за да идат в сирийския стан. И дойдоха до края на сирийския стан, и ето, там няма ни един човек.</verse>
				<verse number="6">Защото Господ бе направил тъй, че в сирийския стан се чу тропот от колесници, цвилене от коне, шум от голяма войска. И сирийци си бяха казали един другиму: навярно, израилският цар е наел против нас хетейските и египетските царе, за да ни нападнат.</verse>
				<verse number="7">Затова бяха станали и избягали в мрачината и оставили шатрите си, и конете си, и ослите си — целия стан, както си беше, и бяха забягнали, за да се избавят.</verse>
				<verse number="8">И тия прокажени дойдоха до края на стана, влязоха в една шатра, ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, и злато, и дрехи, па отидоха, та ги скриха. Влязоха и в друга шатра, и оттам взеха неща, па отидоха и ги скриха.</verse>
				<verse number="9">И си казаха един другиму: не правим добре. Тоя ден е ден за радостна вест; ако се забавим и чакаме да се съмне, виновни ще бъдем. Затова да идем и обадим в царския дом.</verse>
				<verse number="10">Дойдоха, повикаха градските вратари и им разправиха, думайки: ходихме в сирийския стан, и ето, там няма ни човек, ни глас човешки, а само вързани коне, и вързани осли, и шатрите, както си са.</verse>
				<verse number="11">Вратарите извикаха и обадиха вестта в самия царски дворец.</verse>
				<verse number="12">През нощта царят стана и каза на слугите си: ще ви кажа, какво правят с нас сирийци. Те знаят, че теглим от глад, та са излезли от стана, да се скрият в нивите, като мислят тъй: кога излязат от града, живи ще ги хванем и ще навлезем в града.</verse>
				<verse number="13">Отговори един от слугите му и каза: нека вземат пет от конете, които останаха в града, (от цялото израилско опълчение само това остана в него, от цялото опълчение на израилтяните, което загина,) та да пратим и да видим.</verse>
				<verse number="14">И взеха две двойки коне, впрегнати в колесници. И царят прати подир сирийската войска, като каза: идете и вижте.</verse>
				<verse number="15">И вървяха подир тях до Иордан; и ето, целият път посеян с дрехи и вещи, които сирийци бяха нахвърляли в бързия си бяг. Върнаха се пратениците и обадиха на царя.</verse>
				<verse number="16">Тогава народът излезе и разграби сирийския стан, и една мяра чисто брашно стана за сикла, и две мери ечемик — за сикла, по словото Господне.</verse>
				<verse number="17">И царят остави при портите оня велможа, върху чиято ръка се опираше, и народът го стъпка при портите, и той умря, както бе казал Божият човек, който говори, когато царят ходи при него.</verse>
				<verse number="18">Когато Божият човек бе говорил на царя тъй: две мери ечемик за сикла, и една мяра чисто брашно за сикла ще бъде утре по това време пред портите на Самария,</verse>
				<verse number="19">тогава оня велможа отговори на Божия човек и каза: ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо? А той му бе казал: с очите си ще видиш това, ала не ще ядеш от него.</verse>
				<verse number="20">Тъй и стана с него: и стъпка го народът на портите, и той умря.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И говори Елисей на жената, чийто син бе възкресил, и каза: стани и иди, ти и твоят дом, и поживей там, дето можеш да поживееш, защото Господ повика глада, и той ще дойде в тая земя за седем години.</verse>
				<verse number="2">Стана оная жена, и постъпи по думата на Божия човек, отиде тя и нейният дом, и живя във Филистимската земя седем години.</verse>
				<verse number="3">Като се изминаха седем години, върна се тая жена от Филистимската земя и дойде да моли царя за къщата си и нивата си.</verse>
				<verse number="4">Царят тогава се разговаряше с Гиезия, слугата на Божия човек, и каза: разкажи ми всичко бележито, което е извършил Елисей.</verse>
				<verse number="5">А в това време, когато разказваше на царя, че Елисей е възкресил един умрял, жената, чийто син бе възкресил, молеше царя за къщата си, и нивата си. Тогава Гиезий каза: господарю мой, царю, тая е същата жена и този е същият ѝ син, когото Елисей възкреси.</verse>
				<verse number="6">Царят попита жената, и тя му разказа. И даде ѝ царят едного от царедворците и каза: да ѝ се върне всичко нейно и всички приходи от нивата, от оня ден, когато е напуснала земята, досега.</verse>
				<verse number="7">И дойде Елисей в Дамаск, когато сирийският цар Венадад беше болен. Обадиха на Венадада и казаха: тук дойде Божият човек.</verse>
				<verse number="8">Тогава царят каза на Азаила: вземи в ръка дар и иди посрещни Божия човек и попитай чрез него Господа, думайки: ще оздравея ли от тая болест?</verse>
				<verse number="9">Азаил отиде да го посрещне и взе в ръка дар и всичко най добро в Дамаск, колкото могат да носят четирийсет камили, па отиде и застана пред лицето му и каза: твоят син Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, да попитам: ще оздравея ли от тая болест?</verse>
				<verse number="10">Елисей му отговори: иди му кажи: ще оздравееш. Обаче Господ ми яви, че той ще умре.</verse>
				<verse number="11">И устреми Елисей върху него погледа си и тъй стоя, докле оня се смути; и заплака Божият човек.</verse>
				<verse number="12">И Азаил попита: защо плаче господарят ми? А той отговори: защото зная, какво зло ще сториш на Израилевите синове: крепостите им на огън ще предадеш, момците им с меч ще погубиш, кърмачетата им ще избиеш и непразните им жени ще разсечеш.</verse>
				<verse number="13">И каза Азаил: какво е твоят раб, (мъртво) псе, та да може направи такова голямо дело? И отговори Елисей: Господ ми показа в тебе царя на Сирия.</verse>
				<verse number="14">Той си отиде от Елисея и дойде при господаря си. И тоя го попита: какво ти говори Елисей? Той отговори: каза ми, че ще оздравееш.</verse>
				<verse number="15">На другия ден обаче Азаил взе завивката, натопи я във вода и я тури на лицето му, и царят умря. И вместо него се възцари Азаил.</verse>
				<verse number="16">След иудейския цар Иосафат, се възцари Иосафатовият син Иорам, цар иудейски — в петата година на Ахавовия син Иорам, цар израилски.</verse>
				<verse number="17">Той беше на трийсет и две години, когато се възцари, и царува осем години в Иерусалим;</verse>
				<verse number="18">и ходеше по пътя на израилските царе тъй, както постъпваше Ахавовият дом, понеже Ахавовата дъщеря му беше жена, и правеше каквото беше неугодно в очите на Господа.</verse>
				<verse number="19">Обаче Господ не искаше да погуби Иуда, заради Своя раб Давида, защото Той бе обещал да му даде светило между децата му за всички времена.</verse>
				<verse number="20">В негови дни Едом се измъкна изпод ръката на Иуда и си постави цар.</verse>
				<verse number="21">И отиде Иорам в Цаир, и всички колесници с него; стана той през една нощ и порази идумейците, които го обикаляха, и началниците на колесниците, ала народът избяга в шатрите си.</verse>
				<verse number="22">И се измъкна Едом изпод ръката на Иуда доднес. В същото време се измъкна и Ливна.</verse>
				<verse number="23">Останалото за Иорама и всичко, що е извършил, е описано в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="24">И почина Иорам при отците си, и биде погребан при отците си в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Охозия.</verse>
				<verse number="25">Охозия, син на иудейския цар Иорам, се възцари в дванайсетата година на Ахавовия син Иорам, израилски цар.</verse>
				<verse number="26">Охозия беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува една година в Иерусалим. А майка му се казваше Готолия, дъщеря на израилския цар Амврия.</verse>
				<verse number="27">Той ходеше по пътя на Ахавовия дом и правеше, каквото беше неугодно в очите на Господа, както Ахавовият дом, защото беше в роднинство с Ахавовия дом.</verse>
				<verse number="28">Той отиде с Ахавовия син Иорам на война против сирийския цар Азаил в Рамот Галаадски, и сирийци раниха Иорама.</verse>
				<verse number="29">И цар Иорам се върна да се лекува в Изреел от раните, които сирийци му нанесоха в Рамот, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Охозия, Иорамовият син, иудейски цар, дойде да посети Ахавовия син Иорам в Изреел, понеже беше болен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Пророк Елисей повика едного от пророческите синове и му каза: препаши се през кръста, вземи в ръка тоя съд с елей, па иди в Рамот Галаадски;</verse>
				<verse number="2">като идеш там, намери там Ииуя, син на Иосафата, Намесиев син, пристъпи и му кажи да излезе изсред братята си и го въведи във вътрешната стая;</verse>
				<verse number="3">вземи тогава съда с елея, излей го върху главата му и кажи: тъй казва Господ: помазвам те за цар над Израиля. После отвори вратата, па бягай и не чакай.</verse>
				<verse number="4">Момъкът, слугата пророков, отиде в Рамот Галаадски.</verse>
				<verse number="5">и стигна. И ето, военачалниците насядали, а той каза: имам нещо да ти кажа, военачалнико. Ииуй попита: на кого от всички нас? Той отговори: на тебе, военачалнико.</verse>
				<verse number="6">Ииуй стана и влезе вкъщи. И момъкът изля елея върху главата му и му каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: помазвам те за цар над народа Господен, над Израиля,</verse>
				<verse number="7">и ти ще изтребиш дома на Ахава, твоя господар, за да отмъстя за кръвта на Моите раби — пророците, и за кръвта на всички раби Господни, паднали от ръката на Иезавел;</verse>
				<verse number="8">и ще погине целият дом Ахавов, и ще изтребя у Ахава всичко, що до стена мочи, и затворено, и изоставено у Израиля,</verse>
				<verse number="9">и ще направя дома на Ахава като дома на Наватовия син Иеровоам и като дома на Ахиевия син Вааса;</verse>
				<verse number="10">а Иезавел щат псета да изядат на Изреелското поле, и никой не ще я погребе. Па отвори вратата и побягна.</verse>
				<verse number="11">И отиде Ииуй при слугите на господаря си, и те му казаха: с мир ли? Защо дохожда тоя безумец при тебе? И каза им: вие знаете тоя човек и какво той говори.</verse>
				<verse number="12">И казаха: не е истина, кажи ни. И той рече: това и това ми каза, думайки: тъй говори Господ: помазвам те за цар над Израиля.</verse>
				<verse number="13">Тогава те забързаха и всеки взе дрехата си, постлаха му на самите стъпала, затръбиха с тръба и казаха: Ииуй се възцари!</verse>
				<verse number="14">И подигна се Ииуй, синът на Намесиевия син Иосафат, против Иорама, а Иорам се намираше с всички израилтяни в Рамот Галаадски на стража против сирийския цар Азаил.</verse>
				<verse number="15">В това време сам цар Иорам се беше върнал да се лекува в Изреел от раните, които му нанесоха сирийци, когато воюва против сирийския цар Азаил. И каза Ииуй: ако сте съгласни (с мене), нека никой не излиза от града, за да иде да извести в Изреел.</verse>
				<verse number="16">Ииуй възседна кон и тръгна за Изреел, дето лежеше Иорам (цар израилски, за да се лекува от раните, които му бяха нанесли сирийци в Рамот, когато воюва против силния и мощен сирийски цар Азаил), и дето бе дошъл иудейският цар Охозия, за да посети Иорама.</verse>
				<verse number="17">На кулата в Изреел стоеше стражар, и съгледа Ииуевото пълчище, когато идеше, и каза: пълчище виждам. И каза Иорам: вземи конник, проводи насреща им, и нека попита: с мир ли?</verse>
				<verse number="18">И излезе конникът на кон насреща им и каза: тъй говори царят: с мир ли? И отговори Ииуй: какво ти е тебе — с мир ли ида? Тръгвай подире ми. И стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща.</verse>
				<verse number="19">Пратиха друг конник: той отиде при тях и каза: тъй говори царят: с мир ли? И каза Ииуй: какво ти е тебе — с мир ли ида? Тръгвай подире ми.</verse>
				<verse number="20">Стражарят обади и каза: стигна до тях, ала се не връща. А вървежът като че ли е на Намесиевия син Ииуй, защото той върви устремно.</verse>
				<verse number="21">Иорам каза: впрягай. И впрегнаха колесницата му. Излезе израилският цар Иорам и иудейският цар Охозия, всеки на колесницата си. Излязоха да посрещнат Ииуя, и се срещнаха с него в нивата на изреелеца Навутей.</verse>
				<verse number="22">Когато Иорам видя Ииуя, каза: с мир ли, Ииуе? Той отговори: какъв мир при блудството на майка ти Иезавел и при многото нейни магии?</verse>
				<verse number="23">Тогава Иорам обърна ръцете си и побягна, като каза на Охозия: измяна, Охозие!</verse>
				<verse number="24">А Ииуй опна с ръка лъка и удари Иорама между плешките му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна в колесницата си.</verse>
				<verse number="25">Ииуй каза на велможата си Бидекара: вземи, та го хвърли в нивата на изреелеца Навутей, защото спомни си, как ние с тебе вървяхме двама зад баща му Ахав, и как Господ изрече върху него такова пророчество:</verse>
				<verse number="26">наистина Аз видях вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, говори Господ, и ще ти отмъстя в тая нива. И тъй, вземи, та го хвърли в нивата, по словото Господне.</verse>
				<verse number="27">Иудейският цар Охозия, като видя това, побягна по пътя към къщата, която беше в градината. И спусна се подире му Ииуй и каза: удрете и него в колесницата. Г ова стана върху могилата Гур, близо до Ивлеам. И той побягна в Мегидон, и там умря.</verse>
				<verse number="28">Пренесоха го слугите му в Иерусалим и го погребаха в гробницата му, при отците му, в Давидовия град.</verse>
				<verse number="29">В единайсетата година на Ахавовия син Иорама се възцари в Иудея Охозия.</verse>
				<verse number="30">Ииуй пристигна в Изреел. А Иезавел, като получи известие, тури червило на лицето си, нагизди главата си и гледаше през прозореца.</verse>
				<verse number="31">Когато Ииуй влезе в портите, тя попита: ще има ли мир за Замврия, убиеца на господаря си?</verse>
				<verse number="32">Той дигна очи към прозореца и попита: кой е с мене, кой? И обърнаха поглед към него двама-трима скопци.</verse>
				<verse number="33">И той им каза: изхвърлете я. Те я изхвърлиха, и кръвта ѝ бризна по стената и по конете, и я стъпкаха.</verse>
				<verse number="34">И дойде Ииуй, яде, пи и каза: намерете оная проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря.</verse>
				<verse number="35">Отидоха да я погребат, ала от нея не намериха нищо, а само череп, нозе и китки от ръцете.</verse>
				<verse number="36">Върнаха се и му обадиха. И той каза: такова беше словото на Господа, което Той изрече чрез раба Си тесвитеца Илия, думайки: Иезавелиния труп щат псета да изядат на Изреелското поле.</verse>
				<verse number="37">Иезавелиният труп ще бъде на Изреелското поле като тор на нива, та никой не ще каже: това е Иезавел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Ахав имаше седемдесет синове в Самария. Ииуй написа и прати в Самария до израилските началници, старейшини и възпитатели на Ахавовите деца писма с такова съдържание:</verse>
				<verse number="2">кога стигне до вас това писмо, то, понеже са при вас синовете на господаря ви, а също у вас са и колесници и коне, и укрепен град и оръжие, —</verse>
				<verse number="3">изберете най-добрия и най достойния от синовете на господаря си, поставете го на бащиния му престол и воювайте за дома на господаря си.</verse>
				<verse number="4">Те се уплашиха твърде много и казаха: ето, двама царе не устояха пред него, а как ще устоим ние?</verse>
				<verse number="5">Тогава началникът над царския дом, и градоначалникът, и старейшините, и възпитателите проводиха да кажат на Ииуя: ние сме твои раби и, каквото ни кажеш, ще направим; никого няма да поставим за цар; прави, що ти е воля.</verse>
				<verse number="6">Той повторно им писа такова писмо: ако сте мои и се покорявате на думата ми, вземете главите на синовете на вашия господар и дойдете утре по това време при мене в Изреел. (А царските синове бяха седемдесет души; възпитаваха ги най-видните в града.)</verse>
				<verse number="7">Когато стигна до тях писмото, те взеха царските синове и ги заклаха — седемдесет души, туриха главите им в кошници и му ги изпратиха в Изреел.</verse>
				<verse number="8">Дойде пратеникът, извести му и каза: донесохме главите на царските синове. И той каза: наредете ги на два купа при входа на портите до утре.</verse>
				<verse number="9">На сутринта той излезе, застана и каза на целия народ: вие сте виновни. Ето, аз въстанах против господаря си и го убих, а тия всичките кой ги уби?</verse>
				<verse number="10">А сега знайте, че няма да падне на земята нито едно слово на Господа, което Той бе изрекъл за Ахавовия дом; Господ направи това, що изрече чрез Своя раб Илия.</verse>
				<verse number="11">Ииуй изби всички останали от дома на Ахава в Изреел, и всичките му велможи, и близките му, и свещениците му, тъй че от него не оцеля нито един.</verse>
				<verse number="12">След това стана, тръгна и дойде в Самария. По пътя, когато се намираше близо до овчарския Бет-Екед,</verse>
				<verse number="13">Ииуй срещна братята на иудейския цар Охозия и попита: кои сте вие? Те отговориха: ние сме братя на Охозия, отиваме да се научим, здрави ли са синовете на царя и синовете на царицата.</verse>
				<verse number="14">А той каза: хванете ги живи. Хванаха ги живи и ги заклаха — четирийсет и двама души, при кладенеца на Бет Екед, и не остана от тях нито един.</verse>
				<verse number="15">Оттам тръгна и се срещна с Рихавовия син Ионадав, който идеше насреща му; поздрави го и му каза: разположено ли е сърцето ти тъй, както моето сърце към твоето? Ионадав отговори: да. Ако е тъй, дай си ръката. И тоя си подаде ръката, а той го качи на колесницата при себе си.</verse>
				<verse number="16">И каза: тръгвай с мене и гледай моята ревност към Господа. И го наместиха в колесницата.</verse>
				<verse number="17">Като дойде в Самария, той уби всички, останали от Ахава в Самария, тъй че съвсем го изтреби, по словото на Господа, що бе казал на Илия.</verse>
				<verse number="18">Тогава Ииуй събра целия народ и каза: Ахав малко служи на Ваала; Ииуй ще му служи повече.</verse>
				<verse number="19">Затова, свикайте при мене всички пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му свещеници, — никой да не отсъствува, защото ще принеса голяма жертва Ваалу. А всеки, който не дойде, няма да остане жив. Ииуй правеше това с лукавство, за да изтреби Вааловите служители.</verse>
				<verse number="20">И каза Ииуй: наредете празничен събор за Ваала. И прогласиха събор.</verse>
				<verse number="21">Тогава Ииуй прати по цял Израил, и дойдоха всички Ваалови служители; не остана ни един да не дойде; и влязоха в дома на Ваала, и Вааловият дом се напълни открай докрай.</verse>
				<verse number="22">И каза на одеждопазителя: донеси одежди за всички Ваалови служители. И той им донесе одежди.</verse>
				<verse number="23">Ииуй влезе с Рихавовия син Ионадава в дома Ваалов и каза на Вааловите служители: разпитайте и разгледайте, дали не се намира някой от служителите на Господа, защото тук трябва да бъдат само Ваалови служители.</verse>
				<verse number="24">И те пристъпиха да принасят жертви и всесъжения. А Ииуй постави извън дома осемдесет души и каза: душата на оногова, от когото се избави някой от людете, които ви предавам в ръцете, ще бъде вместо душата на спасилия се.</verse>
				<verse number="25">Когато всесъжението бе извършено, Ииуй каза на бързоходците и началниците: идете, избийте ги, та нито един да не излезе. Избиха ги с острието на меча и ги изхвърлиха бързоходците и началниците, и отидоха в града, дето беше Вааловото капище,</verse>
				<verse number="26">изнесоха статуите от Вааловото капище и ги изгориха;</verse>
				<verse number="27">след това разбиха Вааловата статуя, разрушиха Вааловото капище и го обърнаха на място за нечистотии, дори доднес.</verse>
				<verse number="28">Тъй изтреби Ииуй Ваала от Израилската земя.</verse>
				<verse number="29">Ала от греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, от тях Ииуй не отстъпяше — от златните телци, които бяха във Ветил и в Дан.</verse>
				<verse number="30">И Господ каза на Ииуя: задето драговолно извърши, каквото беше праведно в очите Ми — изпълни над Ахавовия дом всичко, що Ми беше на сърце, твоите синове ще седят до четвърта рода на Израилевия престол.</verse>
				<verse number="31">Но Ииуй не залягаше да върви по закона на Господа, Бога Израилев, от все сърце. Той не отстъпваше от греховете на Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.</verse>
				<verse number="32">В ония дни Господ начена да къса части от израилтяните, и Азаил ги биеше по всички Израилски предели:</verse>
				<verse number="33">на изток от Иордан, цялата земя Галаад, коляното Гадово, Рувимово, Манасиево, като з а хв а неш от Ароер, при поток Арнон, и Галаад и Васан.</verse>
				<verse number="34">Останалото за Ииуя и за всичко, което той извърши, и за юначните му подвизи е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="35">И почина Ииуй при отците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.</verse>
				<verse number="36">Ииуй царува над Израиля в Самария двайсет и осем години.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Готолия, майка на Охозия, като видя, че син ѝ умря, стана и изтреби целия царски род.</verse>
				<verse number="2">Но Иосавета, цар Иорамова дъщеря, сестра на Охозия, взе Охозиевия син Иоаса и тайно го отведе изсред убиваните царски синове, него и кърмачката му, в спалнята; и скриха го от Готолия, и той не биде убит.</verse>
				<verse number="3">И криха го с нея в Господния дом шест години, а в това време Готолия царуваше над земята.</verse>
				<verse number="4">На седмата година Иодай прати и взе стотниците от телохранителите и бързоходците, доведе ги при себе си в дома Господен, сключи с тях договор, взе от тях клетва в дома Господен и им показа царския син;</verse>
				<verse number="5">и даде им заповед, като каза: ето какво ще направите: едната третина от вас, които дохождате в събота, ще стоите на стража при царския дом;</verse>
				<verse number="6">другата третина — при Сурски порти; и третата третина — при портите зад телохранителите, и ще стоите на стража в дома, да не стане насилие.</verse>
				<verse number="7">И две части от вас, от всички, които си отиват в събота, ще стоят на стража при дома Господен, за царя;</verse>
				<verse number="8">и заобиколете царя от всички страни, всеки с оръжието си в ръка; който и да влезе в редовете, да бъде убит; и бъдете при царя, кога излиза и кога влиза.</verse>
				<verse number="9">Стотниците направиха всичко, що заповяда свещеник Иодай; всеки взе людете си, които дохождаха в събота и които си отиваха в събота, и дойдоха при свещеник Иодая.</verse>
				<verse number="10">И свещеникът раздаде на стотниците копията и щитовете цар Давидови, които се намираха в дома Господен.</verse>
				<verse number="11">И застанаха бързоходците, всеки с оръжие в ръка, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, при жертвеника и при дома около царя.</verse>
				<verse number="12">Тогава Иодай изведе царския син, тури му царски венец и накити, възцариха го, и го помазаха, ръкопляскаха и викаха: да живее царят!</verse>
				<verse number="13">Чу Готолия гласа на разтърчалия се народ и отиде при народа в дома Господен.</verse>
				<verse number="14">И гледа: ето, царят стои на възвишението, според обичая, и князете и тръбите до царя; целият народ на страната се весели, и тръбят с тръби. Готолия раздра дрехите си и завика: съзаклятие, съзаклятие!</verse>
				<verse number="15">Свещеник Иодай заповяда на стотниците, началници на войската, и им каза: изведете я извън редовете, а който тръгне подире ѝ, убивайте го с меч, защото свещеникът си мислеше да не би да я убият в дома Господен.</verse>
				<verse number="16">Направиха ѝ място, и тя мина през конския вход за царския двор, и там биде убита.</verse>
				<verse number="17">И сключи Иодай завет между Господа и между царя и народа, да бъдат те народ Господен, и между царя и народа.</verse>
				<verse number="18">Тогава целият народ на страната отиде в дома на Ваала, събориха жертвениците му, и кумирите му съвсем разбиха, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът установи надзорничество над дома Господен.</verse>
				<verse number="19">И взе стотниците и телохранителите и бързоходците и целия народ на страната, и придружиха царя от дома Господен, и отидоха по пътя през телохранителските порти в царския дом; и той седна на царския престол.</verse>
				<verse number="20">Целият народ на страната се весели, и градът се успокои. А Готолия убиха с меч в царския дом.</verse>
				<verse number="21">Иоас беше на седем години, когато се възцари.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">В седмата година на Ииуя се възцари Иоас и царува в Иерусалим четирийсет години. Майка му се казваше Цивия, от Вирсавия.</verse>
				<verse number="2">И Иоас вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, през всичките си дни, докле го поучаваше свещеник Иодай;</verse>
				<verse number="3">само оброчищата не бяха премахнати; народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.</verse>
				<verse number="4">И каза Иоас на свещениците: всичкото посвещавано сребро, което принасят в дома Господен, среброто от ония, които биват преброявани, среброто, което се внася за всяка душа според оценката, — всичкото сребро, колкото всекиму сърце дава, да се донесе в дома Господен;</verse>
				<verse number="5">нека свещениците го прибират, всеки от своя познат, и нека поправят повреденото в храма, навред, дето се намери повреда.</verse>
				<verse number="6">Но понеже до двайсет и третата година на цар Иоаса свещениците не поправяха повредите в храма,</verse>
				<verse number="7">цар Иоас повика свещеник Иодая и свещениците и им каза: защо не поправяте повредите в храма? Отсега няма вече да прибирате сребро от своите познати, а ще го оставяте за поправка на повредите в храма.</verse>
				<verse number="8">И свещениците се съгласиха да не прибират в е ч е у с е б е си сребро от народа за поправка на повредите в храма.</verse>
				<verse number="9">Тогава свещеник Иодай взе едно ковчеже, направи отгоре му отвор и го сложи до жертвеника отдясно, дето влизаха в дома Господен. И свещениците, които стояха на стража при прага, пущаха там всичкото сребро, което се внасяше в дома Господен.</verse>
				<verse number="10">И колчем виждаха, че има много сребро в ковчежето, дохождаше царският писар и първосвещеникът, и завързваха в торби, и преброяваха среброто, което се намереше в дома Господен,</verse>
				<verse number="11">и преброеното сребро предаваха в ръцете на отредените при дома Господен разпоредници, а те го харчеха по дърводелци и градежници, които работеха в дома Господен,</verse>
				<verse number="12">и по зидари, и по каменоделци, и за купуване дървета и дялани камъни, за поправка на повредите в дома Господен, и за всичко, що се харчеше за поддържане на храма.</verse>
				<verse number="13">Но за дома Господен не бидоха направени сребърни блюда, щипци, чаши за ръсене, тръби, — никакви златни съдове, и сребърни съдове не бидоха направени от среброто, което се внасяше в дома Господен,</verse>
				<verse number="14">а го предаваха на разпоредниците, и те поправяха с него дома Господен.</verse>
				<verse number="15">И не искаха сметка от ония, на които поверяваха среброто за раздаване на разпоредниците, защото те постъпваха честно.</verse>
				<verse number="16">Среброто от жертва за вина и среброто от жертва за грях не се внасяше в дома Господен: то беше за свещениците.</verse>
				<verse number="17">Тогава сирийският цар Азаил тръгна в поход, отиде да воюва против Гет, и го превзе; па намисли след това Азаил да иде против Иерусалим.</verse>
				<verse number="18">Но иудейският цар Иоас взе всичко пожертвувано, което бяха пожертвували н а х р ама негови отци, иудейските царе Иосафат, Иорам и Охозия, и което сам бе пожертвувал, и всичкото злато, намерено в съкровищниците в дома Господен и на царския дом, и прати на сирийския цар Азаил; и тоя се оттегли от Иерусалим.</verse>
				<verse number="19">Останалото за Иоаса и за всичко, което той извърши, е описано в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="20">И въстанаха слугите му, направиха съзаклятие и убиха Иоаса в дома Мило, на пътя за Сила.</verse>
				<verse number="21">Убиха го слугите му: Иозакар, син на Шимеата, и Иехозавад, син на Шомера, и той умря, и го погребаха при отците му в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Амасия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">В двайсет и третата година на Иоаса, син на иудейския цар Охозия, се възцари над Израиля в Самария Ииуевият син Иоахаз, и ца р ува седемнайсет години;</verse>
				<verse number="2">той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше в греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, и не отстъпваше от тях.</verse>
				<verse number="3">И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаил и в ръката на Азаиловия син Венадад, през всички дни.</verse>
				<verse number="4">Иоахаз се помоли пред лицето на Господа, и Господ го чу, защото видя притеснението на израилтяните, как ги притесняваше сирийският цар.</verse>
				<verse number="5">И Господ даде на израилтяните избавител, и те се отърваха от ръката на сирийци, и живееха Израилевите синове в шатрите си, както вчера и завчера.</verse>
				<verse number="6">Обаче не отстъпваха от греховете на дома на Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля; ходеха в тях, и дъбравата стоеше в Самария.</verse>
				<verse number="7">На Иоахаза остана войска само петдесет конника, десет колесници и десет хиляди пешаци, защото сирийският цар ги беше изтребил и преобърнал в прах, който се тъпче.</verse>
				<verse number="8">Останалото за Иоахаза и за всичко, което той извърши, и за юнашките му подвизи, е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="9">И почина Иоахаз при отците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари син му Иоас.</verse>
				<verse number="10">Иоахазовият син Иоас се възцари над Израиля в Самария в трийсет и седмата година на иудейския цар Иоас ца р ува шестнайсет години</verse>
				<verse number="11">и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа; не отстъпваше ни от един от греховете на Наватовия син Иеровоам, който бе вкарал в грях Израиля, но ходеше в тях.</verse>
				<verse number="12">Останалото за Иоаса и за всичко, което той извърши, и за юнашките му подвизи, как воюва с иудейския цар Амасия, е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="13">И почина Иоас при отците си, а на престола му седна Иеровоам. Иоас биде погребан в Самария, при израилските царе.</verse>
				<verse number="14">Елисей се разболя от болест, от която после и умря. Дойде при него израилският цар Иоас, плака над него, думайки: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница!</verse>
				<verse number="15">И каза му Елисей: вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели.</verse>
				<verse number="16">И каза на израилския цар: тури ръката си на лъка. И той си тури ръката. Тогава Елисей сложи ръцете си върху царевите ръце</verse>
				<verse number="17">и рече: отвори прозореца към изток. И той отвори. Каза му Елисей: стреляй. И той стрелна. И каза: тая стрела за избавление е от Господа, тя е избавителна стрела против Сирия, и ти ще поразиш до крак сирийците в Афек.</verse>
				<verse number="18">И каза (Елисей): вземи стрели. И той взе. Каза пак на израилския цар: удари в земята. И той удари три пъти и спря.</verse>
				<verse number="19">И разгневи му се Божият човек и каза: трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш досущ сирийци, а сега ще поразиш сирийци само три пъти.</verse>
				<verse number="20">Умря Елисей и го погребаха. И на другата година моавски пълчища нахлуха в страната.</verse>
				<verse number="21">И ето, когато погребваха един човек, погребвачите, като видяха това пълчище, хвърлиха тоя човек в Елисеевия гроб, и той, като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си.</verse>
				<verse number="22">Сирийският цар Азаил притесняваше израилтяните през всички дни на Иоахаза.</verse>
				<verse number="23">Но Господ се смили над тях и ги помилува; обърна се към тях поради завета Си с Авраама, Исаака и Иакова, и не иска да ги изтреби, и не ги отхвърли от лицето Си доднес.</verse>
				<verse number="24">Сирийският цар Азаил умря, и вместо него се възцари син му Венадад.</verse>
				<verse number="25">Иоахазовият син Иоас взе назад от ръцете на Азаиловия син Венадад градовете, които той бе превзел с война от ръцете на баща му Иоахаз. Три пъти го разби Иоас, и върна Израилевите градове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Във втората година на Иоаса, син на израилския цар Иоахаза, се възцари Амасия, син на иудейския цар Иоас;</verse>
				<verse number="2">той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим. Майка му се казваше Иехоадан, от Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">И вършеше той, каквото беше угодно пред очите на Господа, но не тъй, както неговият отец Давид; във всичко той постъпваше като баща си Иоаса.</verse>
				<verse number="4">Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.</verse>
				<verse number="5">Когато закрепна царството в ръцете му, той уби слугите си, които бяха убили царя, баща му.</verse>
				<verse number="6">Но децата на убийците не уби, защото е писано в книгата на Моисеевия закон, в която Господ заповяда, думайки: бащите да не бъдат наказвани със смърт заради децата, и децата не трябва да бъдат наказвани със смърт зарад бащите, а всеки трябва да се наказва със смърт за своето престъпление.</verse>
				<verse number="7">Той порази десет хиляди идумейци в Солния дол, и взе града Села с война, и му даде име Иоктеил, което си оста н а и доднес.</verse>
				<verse number="8">Тогава Амасия изпрати пратеници до Иоаса, израилски цар, син на Иоахаза, Ииуев син, да кажат: излез да се видим лице с лице.</verse>
				<verse number="9">Тогава израилският цар Иоас прати до Амасия, иудейски цар, да кажат: трън ливански пратил при кедра ливански да каже: дай дъщеря си за жена на сина ми. Но минали диви зверове ливански и стъпкали тоя трън.</verse>
				<verse number="10">Ти порази идумейци, и сърцето ти се възгордя. Превъзнасяй се и стой у дома си. За какво ти е да предизвикваш разпра за твоя злочестина? Ще паднеш ти и Иуда с тебе.</verse>
				<verse number="11">Ала Амасия не послуша. Тогава Иоас, цар израилски, излезе, и се видяха лице с лице, той и Амасия, цар иудейски, във Ветсамис, що е в Иудея.</verse>
				<verse number="12">Иудеите бидоха разбити от израилтяните, и се разбягаха по шатрите си.</verse>
				<verse number="13">Израилският цар Иоас хвана във Ветсамис иудейския цар Амасия, син на Иоаса, Охозиев син, дойде в Иерусалим и събори четиристотин лакти от иерусалимската стена — от Ефремови порти до ъгловите порти.</verse>
				<verse number="14">И взе всичкото злато и сребро и всички съдове, каквито се намериха в дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и заложници, и се върна в Самария.</verse>
				<verse number="15">Останалото за Иоаса, което той извърши, и за юнашките му подвизи, и как той воюва с иудейския цар Амасия, е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="16">И почина Иоас при отците си, и биде погребан в Самария, при израилските царе. Вместо него се възцари син му Иеровоам.</verse>
				<verse number="17">Амасия, син Иоасов, цар иудейски, живя подир смъртта на Иоахазовия син Иоас, цар израилски, петнайсет години.</verse>
				<verse number="18">Останалите дела на Амасия са записани в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="19">И направиха съзаклятие против него в Иерусалим, и той избяга в Лахис. Проводиха по него в Лахис, и там го убиха.</verse>
				<verse number="20">Донесоха го на коне, и биде погребан в Иерусалим при отците си, в Давидовия град.</verse>
				<verse number="21">Целият народ иудейски взе Азария, който беше на шестнайсет години, и го възцариха вместо баща му Амасия.</verse>
				<verse number="22">Той застрои Елат и го върна на Иуда, след като царят, баща му, почина при отците си.</verse>
				<verse number="23">Израилският цар Иеровоам, син Иоасов, се възцари в Самария в петнайсетата година на иудейския цар Амасия, Иоасов син, царува четирийсет и една години,</verse>
				<verse number="24">и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа: не отстъпваше ни от един грях на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.</verse>
				<verse number="25">Той възстанови границите на Израиля от входа в Емат до пустинното море, според словото на Господа, Бога Израилев, което Той бе изрекъл чрез раба Си Аматиевия син Иона, пророк от Гатхефер,</verse>
				<verse number="26">защото Господ видя неволята на Израиля, толкова горка, че нямаше ни затворен, ни свободен, който да бъде помощник у Израиля.</verse>
				<verse number="27">И не иска Господ да изкорени името на израилтяните от поднебесието, и ги избави чрез ръката на Иоасовия син Иеровоама.</verse>
				<verse number="28">Останалото за Иеровоама и за всичко, що е извършил, и за юнашките му подвизи, как е воювал и как е възвърнал на Израиля Дамаск и Емат, който беше на Иуда, е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="29">И почина Иеровоам при отците си, при израилските царе. И вместо него се възцари син му Захария.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Иудейският цар Азария, син Амасиев, се възцари в двайсет и седмата година на израилския цар Иеровоама;</verse>
				<verse number="2">той беше на шестнайсет години, когато се възцари, и петдесет и две години царува в Иерусалим. Майка му се казваше Иехолия, от Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">Той вършеше, каквото беше угодно в очите на Господа, тъкмо както постъпваше баща му Амасия.</verse>
				<verse number="4">Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.</verse>
				<verse number="5">Господ порази царя, и той беше болен от проказа до деня на смъртта си и живееше в отделен дом. А царевият син Иотам началствуваше над двореца и управляваше народа на страната.</verse>
				<verse number="6">Останалото за Азария и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="7">И почина Азария при отците си, и го погребаха при отците му в Давидовия град. А вместо него се възцари син му Иотам.</verse>
				<verse number="8">Захария, син на Иеровоама, се възцари над Израиля в Самария в трийсет и осмата година на иудейския цар Азария и царува шест месеца.</verse>
				<verse number="9">Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, както правеха бащите му: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.</verse>
				<verse number="10">Селум, син на Иависа, направи съзаклятие против него, удари го пред народа и го уби, па се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="11">Останалото за Захария е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="12">Такова беше словото на Господа, което Той бе казал на Ииуя, думайки: синовете ти ще седят на Израилевия престол до четвърта рода. Тъй и стана.</verse>
				<verse number="13">Иависовият син Селум се възцари в трийсет и деветата година на иудейския цар Азария и царува в Самария един месец.</verse>
				<verse number="14">Тогава Менаим, син на Гадия от Тирца, тръгна и дойде в Самария, удари Иависовия син Селума в Самария, уби го и се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="15">Останалото за Селума и за съзаклятието му, което той направи, е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="16">Менаим порази Типсах и всички, които бяха в него и в пределите му, като захванеш от Тирца, задето градът не отвори портите, разби го, и всички в него непразни жени разсече.</verse>
				<verse number="17">Менаим, син Гадиев, се възцари над Израиля в трийсет и деветата година на иудейския цар Азария и царува десет години в Самария;</verse>
				<verse number="18">той вършеше, как вото беше неугодно пред очите на Господа; не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля, през всичките си дни.</verse>
				<verse number="19">Тогава асирийският цар Фул нападна земята (Израилева). И Менаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да бъдат ръцете му за него и да утвърди царството в своя ръка.</verse>
				<verse number="20">Менаим разхвърли това сребро върху израилтяните, върху всички богати люде, по петдесет сикли сребро на всеки човек, за да ги даде на асирийския цар. И върна се назад асирийският цар, и не остана там в земята.</verse>
				<verse number="21">Останалото за Менаима и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="22">И почина Менаим при отците си. И вместо него се възцари син му Факия.</verse>
				<verse number="23">Менаимовият син Факия се възцари над Израиля в Самария в петдесетата година на иудейския цар Азария и царува две години;</verse>
				<verse number="24">той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.</verse>
				<verse number="25">Против него направи съзаклятие Факей, син на Ремалия, негов велможа, нападна го в Самария, в покоите на царския дом, с Аргов и Арие, имайки със себе си и петдесет души галаадци, уби го и се възцари вместо него.</verse>
				<verse number="26">Останалото за Факея и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="27">Ремалиевият син Факей се възцари над Израиля в Самария в петдесет и втората година на иудейския цар Азария и царува двайсет години;</verse>
				<verse number="28">той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа: не отстъпваше от греховете на Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля.</verse>
				<verse number="29">В дните на израилския цар Факея дойде асирийският цар Теглатфеласар, пре взе Ион, Авел-Бет-Мааха, Ианох, Кедес, Асор, Галаад, Галилея и цялата Нефталимова земя, и пресели жителите им в Асирия.</verse>
				<verse number="30">Осия, син на Ила, направи съзаклятие против Ремалиевия син Факей, удари го и го уби, па се възцари вместо него в двайсетата година на Озиевия син Иоатам.</verse>
				<verse number="31">Останалото за Факея и за всичко, що той е извършил, е описано в летописите на израилските царе.</verse>
				<verse number="32">Иоатам, син на иудейския цар Озия, се възцари във втората година на Ремалиевия син Факей, цар израилски;</verse>
				<verse number="33">той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим шестнайсет години. Майка му се казваше Иеруша, Садокова дъщеря.</verse>
				<verse number="34">Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа: във всичко постъпваше тъй, както постъпваше баща му Озия.</verse>
				<verse number="35">Само оброчищата не бяха премахнати: народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата. Той построи горните порти при дома Господен.</verse>
				<verse number="36">Останалото за Иоатама и за всичко, що е извършил, е описано в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="37">В ония дни Господ начена да праща в Иудея сирийския цар Рецина и Ремалиевия син Факея.</verse>
				<verse number="38">И почина Иоатам при отците си, и биде погребан при отците си в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Ахаз.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Ахаз, син на иудейския цар Иоатам, се възцари в седемнайсетата година на Ремалиевия син Факей;</verse>
				<verse number="2">Ахаз беше на двайсет години, когато се възцари; той царува шестнайсет години в Иерусалим, и не вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, своя Бог, като отца си Давида,</verse>
				<verse number="3">но ходеше по пътя на израилските царе, и дори сина си през огън прекара, подражавайки гнусотиите на народите, които Господ бе пропъдил отпред лицето на Израилевите синове,</verse>
				<verse number="4">принасяше жертви и кадеше по оброчища и по могили и под всяко сенчесто дърво.</verse>
				<verse number="5">Тогава сирийският цар Рецин и Ремалиевият син Факей, цар израилски, потеглиха против Иерусалим, за да го завладеят, и държаха Ахаза в обсада, но не можаха да надвият.</verse>
				<verse number="6">В онова време сирийският цар Рецин възвърна на Сирия Елат и изгони иудеите от Елат; и идумейци влязоха в Елат, дето живеят и до днес.</verse>
				<verse number="7">Ахаз прати пратеници до асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск да кажат: аз съм твой раб и твой син; дойди и ме защити от ръката на сирийския цар и от ръката на израилския цар, които са се дигнали против мене.</verse>
				<verse number="8">Ахаз взе сребро и злато, колкото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом, и го прати дар на асирийския цар.</verse>
				<verse number="9">Асирийският цар го послуша: и отиде асирийският цар в Дамаск, превзе го и пресели жителите му в Кир, а Рецина уби.</verse>
				<verse number="10">Цар Ахаз отиде да посрещне асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск и видя жертвеника, който беше в Дамаск, и прати цар Ахаз на свещеник Урия образа на жертвеника и чертежа на цялата му направа.</verse>
				<verse number="11">А свещеник Урия съгради жертвеник по образеца, който цар Ахаз прати от Дамаск; това направи свещеник Урия, преди да пристигне от Дамаск цар Ахаз.</verse>
				<verse number="12">Дойде царят от Дамаск, видя жертвеника, доближи се той до жертвеника и принесе върху него жертва;</verse>
				<verse number="13">и изгори всесъжението си и хлебния принос, извърши възлиянието си и поръси жертвеника с кръвта на мирната си жертва.</verse>
				<verse number="14">А медния жертвеник, който беше пред лицето Господне, премести от предната страна на храма, от мястото между новия жертвеник и дома Господен, и го тури отстрани на тоя жертвеник към север.</verse>
				<verse number="15">И заповяда цар Ахаз на свещеник Урия и каза: върху големия жертвеник изгаряй утринното всесъжение и вечерния хлебен принос, всесъжението от царя и хлебния принос от него, всесъжението от всички люде на страната и хлебния принос от тях, и възлиянието от тях, и ръси жертвеника с кръвта на всяко всесъжение и с кръвта на всяка жертва, а медният жертвеник да остане, докато аз реша.</verse>
				<verse number="16">Свещеник Урия направи всичко тъй, както заповяда цар Ахаз.</verse>
				<verse number="17">И строши цар Ахаз краищниците на подставките, сне от тях умивалниците, сне и морето от медните волове, които бяха под него, и го постави на каменен под.</verse>
				<verse number="18">И вдигна покрития съботен вход, който бе построен при храма, и външния царски вход в дома Господен, заради асирийския цар.</verse>
				<verse number="19">Останалото за Ахаза, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="20">И почина Ахаз при отците си, и биде погребан при отците си в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Езекия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Осия, син на Ила, се възцари в Самария над Израиля в дванайсетата година на иудейския цар Ахаз, царува девет години</verse>
				<verse number="2">и вършеше каквото беше неугодно пред очите на Господа, ала не тъй, както израилските царе, които бяха преди него.</verse>
				<verse number="3">Против него излезе асирийският цар Салманасар, и Осия му стана подвластен и му даваше данък.</verse>
				<verse number="4">Асирийският цар забеляза в Осия измяна, защото тоя бе пращал пратеници при египетския цар Сигор и не даваше данъка на асирийския цар всяка година; тогава асирийският цар го взе под стража и го затвори в тъмница.</verse>
				<verse number="5">И подигна се асирийският цар против цялата страна, приближи до Самария и я държа в обсада три години.</verse>
				<verse number="6">В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, пресели израилтяните в Асирия и ги засели в Халах и в Хавор, при река Гозан, и в мидийските градове.</verse>
				<verse number="7">А това стана, защото Израилевите синове почнаха да грешат пред Господа, своя Бог, Който ги изведе из Египетската земя, изпод ръката на египетския цар-фараон, и взеха да почитат други богове,</verse>
				<verse number="8">и почнаха да постъпват според обичаите на народите, които Господ бе прогонил отпред лицето на Израилевите синове, и според об и чаите на израилските царе, както те постъпваха;</verse>
				<verse number="9">и почнаха Израилевите синове да вършат работи, неугодни на Господа, своя Бог, издигнаха си оброчища по всичките си градове, като захванеш от стражарска кула до укрепен град,</verse>
				<verse number="10">и поставиха си статуи и образи на Астарта върху всяка висока могила и под всяко сенчесто дърво,</verse>
				<verse number="11">па наченаха да извършват там кадения по всички оброчища, както народите, които бе прогонил от тях Господ, и правеха лоши работи, които прогневяваха Господа,</verse>
				<verse number="12">и служеха на идолите, за които им бе говорил Господ: не вършете това.</verse>
				<verse number="13">Тогава Господ чрез всичките Си пророци, чрез всеки ясновидец предпазваше Израиля и Иуда, думайки: върнете се от лошите си пътища и пазете заповедите Ми, наредбите Ми, според всичкото учение, което съм заповядал на отците ви, и което съм ви предал чрез Моите раби, пророците.</verse>
				<verse number="14">Но те не слушаха и останаха твърдоглави, каквито бяха твърдоглави бащите им, които не вярваха в Господа, своя Бог;</verse>
				<verse number="15">те презираха наредбите Му и завета Му, който Той бе сключил с отците им, и откровенията Му, с каквито ги бе предпазвал, и тръгнаха подир суетата — станаха суетни — и подир околните народи, за които Господ им бе заповядал да не постъпват като тях;</verse>
				<verse number="16">те оставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, направиха си излети образи на два телеца, направиха си и дъбрава, покланяха се на цялото небесно войнство, служеха на Ваала,</verse>
				<verse number="17">прекарваха през огън синовете си и дъщерите си, гадаеха и правеха магии, и предадоха се да вършат, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и да Го разгневяват.</verse>
				<verse number="18">Затова Господ силно се разгневи на израилтяните и ги отхвърли от лицето Си. Не остана никой, освен едно Иудино коляно.</verse>
				<verse number="19">Но и Иуда не пазеше заповедите на Господа, своя Бог, и постъпваше според обичаите на израилтяните, както тия постъпваха.</verse>
				<verse number="20">И Господ се отвърна от всички потомци на Израиля, унизи ги и ги предаваше в ръцете на грабители и най-сетне ги отхвърли от лицето Си.</verse>
				<verse number="21">Израилтяните се бяха отцепили от Давидовия дом и бяха възцарили Наватовия син Иеровоам. Иеровоам отклони израилтяните от Господа и ги вкара в голям грях.</verse>
				<verse number="22">И синовете Израилеви ходеха по всички грехове на Иеровоама, каквито той правеше, и не отстъпваха от тях,</verse>
				<verse number="23">докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както бе говорил чрез всичките Си раби, пророците. И Израил биде преселен от земята си в Асирия, дето е и доднес.</verse>
				<verse number="24">Асирийският цар преведе люде от Вавилон, и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове, вместо Израилевите синове. И те владееха Самария и почнаха да живеят в градовете ѝ.</verse>
				<verse number="25">И понеже в началото на своето живеене там те не почитаха Господа, то Господ им напращаше лъвове, които ги погубваха.</verse>
				<verse number="26">Обадиха на асирийския цар и казаха: народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не знаят закона на Бога на тая страна, и затова Той им напраща лъвове, и ето, те ги погубват, защото не знаят закона на Бога на оная страна.</verse>
				<verse number="27">И асирийският цар заповяда и каза: пратете там едного от свещениците, които изселихте оттам; нека иде и живее там, и той ще ги просвети в закона на Бога на оная страна.</verse>
				<verse number="28">И дойде един от свещениците, които бяха изселени от Самария, и живееше във Ветил, и ги учеше, как да почитат Господа.</verse>
				<verse number="29">При това всеки народ си направи и свои богове и ги тури в капища по оброчищата, каквито самаряните си бяха направили, — всеки народ в градовете си, дето живееше:</verse>
				<verse number="30">вавилонци направиха Сукот-Бенот, кутийци направиха Нергал, ематци направиха Ашима,</verse>
				<verse number="31">авийци направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън синовете си в чест на Адрамелеха и Анамелеха, богове сепарваимски.</verse>
				<verse number="32">Между това почитаха и Господа и туриха из средата си свещеници по оброчищата, и те им служеха по оброчищните капища.</verse>
				<verse number="33">Те почитаха Господа и на боговете си служеха по обичая на народите, изсред които ги изселиха.</verse>
				<verse number="34">Те постъпват и доднес по прежните си обичаи: не се боят от Господа и не постъпват по наредбите, по обредите, по закона и по заповедите, що Господ даде на синовете на Иакова, комуто даде име Израил.</verse>
				<verse number="35">Господ сключи с тях завет и им заповяда, думайки: не почитайте други богове и не им се покланяйте, недейте им служи и недейте им принася жертви,</verse>
				<verse number="36">а Господа, Който ви изведе из Египетската земя с велика сила и простряна мишца, Него почитайте, Нему се покланяйте и Нему принасяйте жертви;</verse>
				<verse number="37">уставите и наредбите, закона и заповедите, които Той ви написа, залягайте да ги изпълнявате през всички дни, и не почитайте други богове;</verse>
				<verse number="38">не забравяйте завета, който съм сключил с вас, и не почитайте други богове;</verse>
				<verse number="39">почитайте само Господа, вашия Бог, и Той ще ви избави от ръцете на всичките ви врагове.</verse>
				<verse number="40">Но те не послушаха, а постъпваха според прежните си обичаи.</verse>
				<verse number="41">Тия народи почитаха Господа, но и на своите истукани служеха. Па и децата им и внуците им доднес постъпват тъй, както постъпваха бащите им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">В третата година на Осия, син на Ила, цар израилски, се възцари Езекия, син на иудейския цар Ахаз.</verse>
				<verse number="2">Той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим; майка му се казваше Ави, дъщеря на Захария.</verse>
				<verse number="3">Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, по всичко тъй, както правеше неговият отец Давид.</verse>
				<verse number="4">Той премахна оброчищата, изпочупи статуите, изсече дъбравата и унищожи медната змия, която Мойсей бе направил; защото дори до ония дни Израилевите синове ѝ кадяха и я наричаха Нехущан.</verse>
				<verse number="5">На Господа, Бога Израилев, той се уповаваше; и като него нямаше между всички иудейски царе — и подир него и преди него.</verse>
				<verse number="6">Той се привърза към Господа, не отстъпваше от Него и пазеше заповедите Му, които Господ бе дал на Моисея.</verse>
				<verse number="7">И Господ беше с него: навред, дето и да ходеше, той постъпваше благоразумно. И отметна се той от асирийския цар и престана да му служи.</verse>
				<verse number="8">Той порази филистимци до Газа и в нейните предели: от стражарска кула до укрепен град.</verse>
				<verse number="9">В четвъртата година на цар Езекия, сиреч в седмата година на Осия, син на Ила, цар израилски, асирийският цар Салманасар потегли против Самария, обсади я</verse>
				<verse number="10">и след три години я превзе, — в шестата година на Езекия, сиреч в деветата година на израилския цар Осия биде превзета Самария.</verse>
				<verse number="11">И асирийският цар пресели израилтяните в Асирия, и ги засели в Халах и Хавор, при река Дозан, и в мидийските градове,</verse>
				<verse number="12">защото те не слушаха гласа на Господа, своя Бог, и престъпиха завета Му: всичко, що бе заповядал Моисей, раб Господен, те нито слушаха, нито изпълняваха.</verse>
				<verse number="13">В четиринайсетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим потегли против всички укрепени градове на Иуда и ги превзе.</verse>
				<verse number="14">Тогава иудейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: виновен съм; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще внеса, И асирийският цар наложи на иудейския цар Езекия триста таланта сребро и трийсет таланта злато.</verse>
				<verse number="15">И Езекия даде всичкото сребро, каквото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом.</verse>
				<verse number="16">Тогава Езекия сне златото от вратата на дома Господен и от вратните стълбове, които той, иудейският цар Езекия, бе позлатил, и го даде на асирийския цар.</verse>
				<verse number="17">И асирийският цар проводи Тарта на, Рабсариса и Рабсака от Лахис при цар Езекия в Иерусалим с голяма войска И тръгнаха и стигнаха до Иерусалим:, тръгнаха, стигнаха и се спряха при водопровода на горния водоем, който е по пътя за нивата на тепавичаря.</verse>
				<verse number="18">И повикаха царя. И излезе пред тях Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и писарят Севна, и Асафовият син Иоах, летописец.</verse>
				<verse number="19">И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй говори великият цар, асирийският цар: какво е това упование, на което ти се осланяш?</verse>
				<verse number="20">Ти говори само празни думи: за война са потребни ум и сила. А сега на кого се осланяш, та се отметна от мене?</verse>
				<verse number="21">Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая пречупена тръстика, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще му я промуши. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се надяват на него.</verse>
				<verse number="22">Ако пък ми кажете: на Господа, нашия Бог, се уповаваме, то на тогова ли. чиито оброчища и жертвеници Езекия премахна, като каза на Иуда и на Иерусалим: само пред тоя жертвеник се кланяйте в Иерусалим?</verse>
				<verse number="23">И тъй, сключи съюз с моя господар, асирийския цар; ще ти дам две хиляди коне; можеш ли си намери за тях конници?</verse>
				<verse number="24">Как ще надделееш ти и на един вожд от най-малките слуги на господаря ми? А се осланяш на Египет заради колесници и коне?</verse>
				<verse number="25">При това нима аз без воля Господня съм тръгнал против това място, за да го съсипя? Господ ми каза: иди против тая земя и я съсипи.</verse>
				<verse number="26">И каза Хелкиевият син Елиаким, и Севна, и Иоах на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по иудейски да чува народът, който е на стената.</verse>
				<verse number="27">И каза им Рабсак: нима само до твоя господар и до тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, а и на людете, които седят на стената, за да ядат поганта си и да пият мочта си заедно с вас.</verse>
				<verse number="28">И стана Рабсак, извика със силен глас по иудейски и говори, думайки: чуйте думите на великия цар, на асирийския цар!</verse>
				<verse number="29">Тъй говори царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може да ви избави от моята ръка;</verse>
				<verse number="30">и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: Господ ще ни избави, и няма да бъде предаден тоя град в ръката на асирийския цар.</verse>
				<verse number="31">Не слушайте Езекия. Защото тъй говори асирийският цар: примирете се с мене и излезте при мене, и нека всеки яде плодовете на лозата си и на смоковницата си, и нека всеки пие вода от своя кладенец,</verse>
				<verse number="32">докле дойда и ви заведа в такава също земя, като вашата земя, в земя с хляб и вино, в земя с плодове и лозя, в земя с маслинени дървета и мед, и ще живеете, и няма да умрете. Затова не слушайте Езекия, който ви мами и казва: Господ ще ни из бави.</verse>
				<verse number="33">Избавиха ли боговете народите, всеки земята си, от ръката на асирийския цар?</verse>
				<verse number="34">Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми?</verse>
				<verse number="35">Кой от всички богове на тия земи избави земята си от моята ръка? Та нима Господ ще избави Иерусалим от моята ръка?</verse>
				<verse number="36">Народът мълчеше и не му отговаряше ни дума: защото царят бе заповядал: не му отговаряйте.</verse>
				<verse number="37">И дойде Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и Севна, писарят, и Асафовият син Иоах, летописец, при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха Рабсаковите думи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Когато чу това, цар Езекия раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в дома Господен.</verse>
				<verse number="2">И прати Елиакима, началника на двореца, писаря Севна и по-старите свещеници, покрити с вретища, при Амосовия син пророк Исаия.</verse>
				<verse number="3">Те му казаха: тъй говори Езекия: ден за скръб, за наказание и за срам е тоя ден; защото младенците дойдоха до отвора на майчината утроба, но родилна сила няма.</verse>
				<verse number="4">Може би Господ, Бог твой, ще чуе всички думи на Рабсака, когото господарят му асирийският цар прати да хули живия Бог и да безчести с думи, каквито чу Господ, Бог твой. Затова отправи молитва за останалите, които са още живи.</verse>
				<verse number="5">Слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,</verse>
				<verse number="6">и рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.</verse>
				<verse number="7">Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.</verse>
				<verse number="8">Върна се Рабсак и намери асирийския цар, че воюва против Ливна, защото беше чул, че оня бил потеглил от Лахис.</verse>
				<verse number="9">Чу царят и за етиопския цар Тирхак; за него му казаха: ето, той излезе да се удари с тебе. И пак проводи пратеници при Езекия да кажат:</verse>
				<verse number="10">тъй кажете на иудейския цар Езекия: нека те не лъже твоят Бог, Комуто се уповаваш, мислейки, че Иерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.</verse>
				<verse number="11">Нали си чувал, какво направиха асирийските царе с всички земи, като ги туриха под заклятие, — та ти ли ще оцелееш?</verse>
				<verse number="12">Боговете на ония народи, които бащите ми съсипаха, избавиха ли ги? Избавиха ли Гозан, и Харан, и Рецеф, и синовете на Еден, който е в Таласар?</verse>
				<verse number="13">Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, на Ена и на Ива?</verse>
				<verse number="14">Тогава Езекия взе писмото от ръцете на пратениците, прочете го, отиде в дома Господен, и го разгърна Езекия пред лицето Господне;</verse>
				<verse number="15">и молеше се Езекия пред лицето Господне и казваше: Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти един си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.</verse>
				<verse number="16">Наклони, Господи, ухото Си и чуй (ме); отвори, Господи, очите Си и поглед ни, и чуй думите на Сенахирима, който е пратил да хулят (Тебе,) живия Бог!</verse>
				<verse number="17">Наистина, о, Господи, царете асирийски съсипаха народите и земите им,</verse>
				<verse number="18">и нахвърлиха боговете им в огън, но това не бяха богове, а изделие на човешки ръце, — дърво и камък, затова ги и изтребиха.</verse>
				<verse number="19">И сега, Господи Боже наш, избави ни от ръцете му, и всички земни царства ще познаят, че Ти, Господи, си Бог един.</verse>
				<verse number="20">Тогава Исаия, син Амосов, прати да кажат на Езекия: тъй говори Господ, Бог Израилев: чух онова, за което ти Ми се моли против асирийския цар Сенахирим.</verse>
				<verse number="21">Ето словото, що Господ изрече за него: ще те презре, ще се присмее над тебе девствената Сионова дъщеря, подире ти ще поклати глава дъщерята Иерусалимска.</verse>
				<verse number="22">Кого кореше и хулеше ти? И против кого издигна глас и тъй високо дигна очи? Против Светия Израилев!</verse>
				<verse number="23">Чрез твоите пратеници ти хулеше Господа и казваше: с многото си колесници се качих на планинските височини, по хълбоците на Ливан, изсякох високите му кедри и прекрасните му кипариси и стигнах до най-крайното му пристанище, в гъстака на градината му;</verse>
				<verse number="24">изкопах и пих чужда вода, и пресуших със стъпалата на нозете си всички египетски реки.</verse>
				<verse number="25">Нима не си чувал, че Аз отдавна съм сторил това, в стародавни дни съм го предначертал, а сега го изпълних, чрез туй, че ти опустошаваш укрепени градове, пре о бръщайки в купища развалини?</verse>
				<verse number="26">И жителите им изнемогнаха, треперят и се срамуват. Те станаха като полска трева и крехък злак, като растлини по покривите и припламнало жито преди да изкласи.</verse>
				<verse number="27">Седнеш ли, излезеш ли, или влезеш, Аз всичко зная; зная и дързостта ти против Мене.</verse>
				<verse number="28">За твоята дързост против Мене и задето гордостта ти достигна до ушите Ми, ще туря халката Си в твоите ноздри и юздата Сив твоите уста, и ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.</verse>
				<verse number="29">И ето ти личба (Езекие): яжте тая година изникналото от паднало зърно, догодина — самораслото, а на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.</verse>
				<verse number="30">И оцелялото в Иудиния дом, останалото пак ще пусне корен отдолу и ще даде плод отгоре,</verse>
				<verse number="31">защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и спасеното — от Сион планина. Ревността на Господа Саваота ще нат прави това.</verse>
				<verse number="32">Затова тъй говори Господ за асирийския цар: той няма да влезе в тоя град, няма да хвърли в него стрела, няма да пристъпи с щит към него и няма да насипе окоп против него.</verse>
				<verse number="33">По същия път, по който е дошъл, ще се върне, и няма да влезе в тоя град, говори Господ.</verse>
				<verse number="34">Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за Себе Си и за Моя раб Давида.</verse>
				<verse number="35">И случи се през нея нощ: Ангел Господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха, и ето — все мъртви тела.</verse>
				<verse number="36">Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим, и живееше в Ниневия.</verse>
				<verse number="37">И когато се кланяше в дома на Нисроха, своя бог, убиха го с меч синовете му Адрамелех и Шарецер, а сами избягаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">В ония дни се Разболя Езекия на смърт; и дойде при него Амосовият син пророк Исаия и му каза: тъй говори Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш.</verse>
				<verse number="2">Обърна се (Езекия) с лицето си към стената и се помоли Господу, думайки:</verse>
				<verse number="3">о, Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето Ти вярно и с предано Тебе сърце, и върших, каквото беше угодно пред очите Ти. И заплака Езекия силно.</verse>
				<verse number="4">Исаия още не беше излязъл от средния двор, и биде слово Господне към него:</verse>
				<verse number="5">върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: тъй говори Господ, Бог на твоя отец Давид: чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, Аз ще те изцеря; на третия ден ще идеш в дома Господен;</verse>
				<verse number="6">и ще прибавя към дните ти петнайсет години, и ще избавя от ръцете на асирийския цар тебе и тоя град, и ще защитя тоя град зарад Себе Си и зарад Моя раб Давида.</verse>
				<verse number="7">И каза Исаия: вземете смачкани смокини. И взеха, и наложиха на цирея; и той оздравя.</verse>
				<verse number="8">Езекия каза на Исаия: каква е личбата, че Господ ще ме изцери и че на третия ден ще ида в дома Господен?</verse>
				<verse number="9">Исаия отговори: ето ти личба от Господа, че ще изпълни Господ словото, що е изрекъл: напред ли да иде сянката десет стъпала, или да се върне десет стъпала?</verse>
				<verse number="10">И каза Езекия: лесно е да се помести сянката десет стъпала напред; не, нека се върне сянката десет стъпала назад.</verse>
				<verse number="11">Викна пророк Исаия към Господа, и Г ой върна сянката назад десет стъпала по Ахазовите стъпала, по които се спускаше.</verse>
				<verse number="12">В онова време вавилонският цар Беродах Баладан, син на Баладана, прати писма и подаръци на Езекия, защото бе чул, че Езекия бил болен.</verse>
				<verse number="13">Езекия, като изслуша пратениците, показа им клетовете си, среброто и златото, и ароматите, и скъпоценните масла, и цялата си оръжница и всичко, що се намираше в съкровищниците му; не остана нищо, което да не им показа Езекия в дома си и в цялото си владение.</verse>
				<verse number="14">Пророк Исаия дойде при цар Езекия и го попита: какво говориха тия люде, и откъде дойдоха при тебе? Езекия отговори: от далечна земя дойдоха те, от Вавилон.</verse>
				<verse number="15">Исаия пак попита: какво видяха те в дома ти? Езекия отговори: видяха всичко, що е в моя дом; не остана нищо, което да не им покажа в съкровищниците си.</verse>
				<verse number="16">Тогава Исаия рече на Езекия: чуй словото Господне:</verse>
				<verse number="17">ето, ще дойдат дни, и всичко, що е в твоя дом, и що са събрали бащите ти доднес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане, говори Господ.</verse>
				<verse number="18">Ще вземат от синовете ти, които ще произлязат от тебе, които ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.</verse>
				<verse number="19">И Езекия каза на Исаия: добро е словото Господне, което ти изрече. И продължи: да бъде мир и доброчестина през моите дни!</verse>
				<verse number="20">Останалото за Езекия, за всичките му подвизи, как направи водоем и водопровод и прокара вода в града, е описано в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="21">И почина Езекия при отците си, и вместо него се възцари син му Манасия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Манасия беше на дванайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет години; майка му се казваше Хефциба.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, подражавайки гнусотиите на ония народи, които Господ бе прогонил пред лицето на Израилевите синове.</verse>
				<verse number="3">Той отново издигна оброчищата, които баща му Езекия бе унищожил, въздигна жертвеници на Ваала и направи дъбрава, както стори израилският цар Ахав; кланяше се на всичкото небесно войнство и му служеше;</verse>
				<verse number="4">и съзида жертвеници в дома Господен, за който Господ бе казал: в Иерусалим ще туря името Си.</verse>
				<verse number="5">Той съгради жертвеници за цялото небесно войнство в двата двора на дома Господен;</verse>
				<verse number="6">прекара през огън сина си, гадаеше и врачуваше; набави си извиквачи на мъртъвци и магьосници и извърши много неугодно пред очите на Господа, за да Го разгневи.</verse>
				<verse number="7">Той направи истукан на Астарта и го постави в дома, за който Господ бе говорил на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Иерусалим, който Аз избрах измежду всички Израилеви колена, турям името Си навеки;</verse>
				<verse number="8">и занапред няма да оставя ногата на Израиля да излезе из земята, която съм дал на отците им, само ако те залягат да постъпват според всичко онова, що съм заповядал, и според целия закон, който им даде Моят раб Мойсей.</verse>
				<verse number="9">Но те не послушаха; и Манасия ги разврати дотам, че те постъпваха по-лошо и от ония народи, които Господ бе изтребил отпред лицето на Израилевите синове.</verse>
				<verse number="10">И говори Господ чрез Своите раби пророците, и каза:</verse>
				<verse number="11">задето иудейският цар Манасия извърши тия гнусотии, по-лоши от всичко онова, що вършиха аморейци, които бяха преди него, и вкара Иуда в грях със своите идоли,</verse>
				<verse number="12">затова тъй говори Господ, Бог Израилев.: ето, ще напратя върху Иерусалим и върху Иуда такова зло, че който чуе за него, ще му писнат и двете уши;</verse>
				<verse number="13">и ще простра над Иерусалим мерилната връв на Самария и отвеса на Ахавовия дом, и ще изтрия Иерусалим тъй, както изтриват паница, — изтриват я и я захлупват;</verse>
				<verse number="14">ще отхвърля остатъка от Моя дял и ще ги предам в ръцете на враговете им, и те ще бъдат разграбени и плячкосани от всичките си неприятели,</verse>
				<verse number="15">задето вършеха, каквото беше неугодно пред очите Ми и Ме разгневяваха от оня ден, в който отците им излязоха из Египет, дори доднес.</verse>
				<verse number="16">А при това Манасия проля и твърде много невинна кръв, та напълни с нея Иерусалим открай докрай, освен своя грях, дето въвлече Иуда в грях, да върши неугодно пред очите Господни.</verse>
				<verse number="17">Останалото за Манасия и за всичко, що е той извършил, и за греховете му, с които е съгрешил, е описано в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="18">И почина Манасия при отците си, и биде погребан в градината при дома му, в градината на Уза. И вместо него се възцари син му Амон.</verse>
				<verse number="19">Амон беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим две години; майка му се казваше Мешулемет, дъщеря на Харуца, от Ятба.</verse>
				<verse number="20">Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, тъй, както вършеше баща му Манасия:</verse>
				<verse number="21">ходеше тъкмо по същия път, по който ходеше баща му; служеше на идолите, на които служеше баща му, и им се кланяше;</verse>
				<verse number="22">той остави Господа, Бога на отците си, и не ходеше по пътя Господен.</verse>
				<verse number="23">Амоновите слуги направиха съзаклятие против него и убиха царя в дома му.</verse>
				<verse number="24">Ала народът на страната изби всички съзаклятници против цар Амона; и народът на страната възцари вместо него сина му Иосия.</verse>
				<verse number="25">Останалото за Амона, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="26">И погребаха го в гробницата му, в градината на Уза. И вместо него се възцари син му Иосия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво.</verse>
				<verse number="3">Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече:</verse>
				<verse number="4">иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага,</verse>
				<verse number="5">и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома Господен за поправка на повредите в дома,</verse>
				<verse number="6">на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома;</verse>
				<verse number="7">но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно.</verse>
				<verse number="8">И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете.</verse>
				<verse number="9">Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен.</verse>
				<verse number="10">Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя.</verse>
				<verse number="11">Когато царят чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си.</verse>
				<verse number="12">И царят заповяда на свещеник Хелкия, на Ахикама, Шафанов син, на Ахбора, Михеев син, на писаря Шафан и на царския слуга Асаия, думайки:</verse>
				<verse number="13">идете, попитайте Господа за мене, за народа и за цяла Иудея върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който се е разпалил против нас, задето нашите бащи не са слушали думите на тая книга, за да постъпват според заповяданото нам.</verse>
				<verse number="14">И отиде свещеник Хелкия с Ахикама, Ахбора, Шафана и Асаия при пророчица Олдама, жена на одеждопазителя Шалума, син на Тиква, Хархасов син, — а тя живееше в Иерусалим, във втората част, и говориха с нея.</verse>
				<verse number="15">И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на човека, който ви е пратил при мене:</verse>
				<verse number="16">тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му всички думи на книгата, която иудейският цар е чел.</verse>
				<verse number="17">Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне.</verse>
				<verse number="18">А на иудейския цар, който ви е пратил да питате Господа, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които ти слуша:</verse>
				<verse number="19">задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, — Аз те чух, говори Господ.</verse>
				<verse number="20">Затова, ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш турен в гробницата си в мир, и твоите очи няма да видят всичката тая неволя, която ще напратя върху това място. И донесоха на царя отговора.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Тогава царят прати, та събраха при него всички старейшини на Иуда и на Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">И отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и всички иерусалимски жители, и свещеници, и пророци, и целият народ, от малък до голям, и им прочете гласно всички думи на книгата на завета, която се намери в дома Господен.</verse>
				<verse number="3">После царят застана на високо място и сключи пред лицето Господне завет, да следва Господа и да пази заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, от все сърце и душа, за да изпълни думите на тоя завет, написани в тая книга. И целият народ встъпи в завета.</verse>
				<verse number="4">Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия и на вторите свещеници и на пазачите при прага да изнесат от храма Господен всички вещи, направени за Ваала и за Астарта и за цялото небесно войнство, и ги изгори извън Иерусалим, в Кедронския дол, и заповяда да пренесат пепелта им във Ветил.</verse>
				<verse number="5">И отстрани жреците, които иудейските царе бяха поставили да извършват кадения по оброчищата в иудейските градове и в околностите на Иерусалим, и ония, които кадяха на Ваала, на слънцето, на месеца, на съзвездията и на цялото небесно войнство;</verse>
				<verse number="6">и изнесе той Астарта из дома Господен вън от Иерусалим, при поток Кедрон, и я изгори при поток Кедрон, стри я на прах и хвърли праха ѝ в общонародните гробища;</verse>
				<verse number="7">и разори блуднишките домове, които бяха при храма Господен, дето жени тъчеха дрехи за Астарта;</verse>
				<verse number="8">и извади всички жреци из иудейските градове, оскверни оброчищата, по които жреците извършваха кадения, от Гева до Вирсавия, и разори оброчищата пред портите, — онова при входа към портите на Иисуса градоначалника, и онова отляво при градските порти.</verse>
				<verse number="9">Жреците обаче на оброчищата не принасяха жертви върху жертвеника Господен в Иерусалим, а ядяха безквасници заедно с братята си.</verse>
				<verse number="10">И той оскверни Тофет, що е в дола на Еномовите синове, та никой да не прекарва през огън сина си и дъщеря си в чест на Молоха;</verse>
				<verse number="11">и премахна конете, които иудейските царе туряха в чест на слънцето пред входа в дома Господен, близо до стаите на скопеца Нетан-Мелех, във Фарурим, а колесниците на слънцето изгори с огън.</verse>
				<verse number="12">И жертвениците върху покрива на Ахавовата горница, които иудейските царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двата двора на дома Господен, царят ги събори и свали оттам, и прахът им хвърли в поток Кедрон.</verse>
				<verse number="13">И оброчищата пред Иерусалим, надясно от маслинената планина, които Соломон, цар Израилев, бе съградил на Астарта, сидонска гнусота, и на Хамос, моавска гнусота, и на Милхом, амонитска гнусота, царят оскверни;</verse>
				<verse number="14">и изпочупи статуите, и изсече дъбравите, и напълни мястото им с човешки кости.</verse>
				<verse number="15">Също и жертвеника, който беше във Ветил, и оброчището, съградено от Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля, — също и тоя жертвеник и оброчището разори, и изгори това оброчище, направи го на прах, изгори и дъбравата.</verse>
				<verse number="16">Иосия погледна и видя гробовете, които бяха там на планината, па проводи и взе костите от гробовете, изгори ги върху жертвеника и го оскверни, според словото Господне, що възвести човекът Божий, който бе предсказал тия събития, (когато Иеровоам стоеше на празника пред жертвеника. После се обърна и видя гроба на Божия човек, който бе предсказал тия събития,)</verse>
				<verse number="17">и Иосия попита: какъв е тоя паметник, който виждам? Отговориха му градските жители: това е гробът на Божия човек, който дойде от Иудея и възвести туй, което ти вършиш над Ветилския жертвеник.</verse>
				<verse number="18">И той каза: оставете го на мира, никой да не безпокои костите му. И запазиха костите му заедно с костите на пророка, който бе дошъл от Самария.</verse>
				<verse number="19">Също и всички капища по оброчищата в самарийските градове, които израилските царе бяха съградили, разгневявайки Господа, Иосия разруши и направи с тях същото, каквото направи във Ветил;</verse>
				<verse number="20">и закла всички оброчищни жреци, които бяха там, върху жертвениците, и изгори върху им човешки кости, па се върна в Иерусалим.</verse>
				<verse number="21">Тогава царят заповяда на целия народ, и каза: „извършете Пасха на Господа, вашия Бог, както е писано в тая книга на завета“.</verse>
				<verse number="22">Защото такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които съдеха Израиля, и през всички дни на израилските царе, и на иудейските царе;</verse>
				<verse number="23">а тая Пасха биде извършена Господу в Иерусалим в осемнайсетата година на цар Иосия.</verse>
				<verse number="24">Иосия също изтреби и извиквачите на мъртъвци, и магьосниците, и терафимите, и идолите, и всички гнусотии, които се срещаха в Иудейската земя и в Иерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен.</verse>
				<verse number="25">Подобен нему не е имало цар преди него, който да се е обърнал към Господа от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичките си сили, според целия закон Моисеев; и след него не се издигна подобен нему.</verse>
				<verse number="26">Но Господ не отложи голямата ярост на гнева Си, с която гневът Му се бе разпалил против Иуда за всички оскърбления, с които Манасия Го бе разгневил.</verse>
				<verse number="27">И Господ каза: и Иуда ще отритна от лицето Си, както отритнах Израиля, и ще отхвърля тоя град Иерусалим, който съм избрал, и дома, за който бях казал: там ще бъде името Ми.</verse>
				<verse number="28">Останалото за Иосия и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="29">В негови дни египетският цар фараон Нехао потегли против асирийския цар на река Ефрат. Цар Иосия излезе насреща му, и оня го уби в Мегидон, щом го видя.</verse>
				<verse number="30">Слугите му го дигнаха мъртъв от Мегидон, пренесоха го в Иерусалим и го погребаха в гробницата му. И народът на страната взе Иосиевия син Иоахаза, помазаха го и го възцариха вместо баща му.</verse>
				<verse number="31">Иоахаз беше на двайсет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Иерусалим; майка му се казваше Хамутал, дъщеря на Иеремия, от Ливна.</verse>
				<verse number="32">Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му.</verse>
				<verse number="33">Фараон Нехао го задържа в Ривла, в Ематската земя, за да не царува в Иерусалим, и наложи глоба на страната сто таланта сребро и (сто) таланта злато.</verse>
				<verse number="34">И фараон Нехао възцари Иосиевия син Елиакима, вместо баща му Иосия, и му промени името на Иоаким, а Иоахаза взе и отведе в Египет, дето и умря.</verse>
				<verse number="35">Иоаким даваше на фараона сребро и злато; той оцени земята, за да внася среброто по заповед на фараона; той изискваше от всекиго из народа на страната, според оценката му, сребро и злато, за да дава на фараон Нехао.</verse>
				<verse number="36">Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува единайсет години в Иерусалим; майка му се казваше Зебуда, дъщеря на Федаия, от Рума.</verse>
				<verse number="37">И той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">В негови дни се дигна вавилонският цар Навуходоносор, и Иоаким му стана подвластен за три години, но после се отметна от него.</verse>
				<verse number="2">И Господ праща против него пълчища халдейци, и пълчища сирийци, и пълчища моавци, и пълчища амонитци, — праща ги против Иуда, за да го погуби, според словото на Господа, що бе изрекъл чрез Своите раби — пророците.</verse>
				<verse number="3">Това ставаше с Иуда по заповед на Господа, за да го отхвърли от лицето Си за греховете на Манасия, за всичко, що той бе извършил;</verse>
				<verse number="4">и за невинната кръв, която той проля, като изпълни Иерусалим с невинна кръв, Господ не искаше да прости.</verse>
				<verse number="5">Останалото за Иоакима и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.</verse>
				<verse number="6">И почина Иоаким при отците си, и вместо него се възцари син му Иехония.</verse>
				<verse number="7">Египетският цар вече не излизаше от земята си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, от Египетския поток до река Ефрат, що принадлежеше на египетския цар.</verse>
				<verse number="8">Иехония беше на осемнайсет години, когато се възцари, и царува три месеца в Иерусалим; майка му се казваше Нехуща, дъщеря на Елнатана, от Иерусалим.</verse>
				<verse number="9">И той вършеше, каквото беше неугодно в очите на Господа, във всичко тъй, както вършеше баща му.</verse>
				<verse number="10">В онова време слугите на вавилонския цар Навуходоносора настъпиха към Иерусалим, и градът биде обсаден.</verse>
				<verse number="11">Вавилонският цар Навуходоносор дойде до града, когато слугите му го обсаждаха.</verse>
				<verse number="12">Тогава иудейският цар Иехония отиде при вавилонския цар, той, и майка му, и слугите му, и князете му, и скопците му, и зароби го вавилонският цар в осмата година на царуването си,</verse>
				<verse number="13">и изнесе оттам всички съкровища на дома Господен и съкровищата на царския дом; и строши, както бе казал Господ, всички златни съдове, които Соломон, цар Израилев, бе направил в храма Господен;</verse>
				<verse number="14">и изсели цял Иерусалим, и всички князе, и цялата храбра войска, — преселени бяха десет хиляди, — и всички дърводелци и ковачи; никой не остана, освен сиромасите на тая страна.</verse>
				<verse number="15">Той пресели Иехония във Вавилон; също и майката на царя, и жените на царя, и скопците му, и велможите на страната отведе от Иерусалим да ги засели във Вавилон.</verse>
				<verse number="16">И цялата войска, на брой седем хиляди и художници, и градежници хиляда, всички юнаци, способни за война, отведе вавилонският цар да ги засели във Вавилон.</verse>
				<verse number="17">И вавилонският цар възцари Матания, чича на Иехония, вместо него, и му промени името на Седекия.</verse>
				<verse number="18">Седекия беше на двайсет и една година, когато се възцари, и царува единайсет години в Иерусалим; майка му се казваше Хамутал, дъщеря на Иеремия, от Ливна.</verse>
				<verse number="19">И той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеше Иоаким.</verse>
				<verse number="20">Гневът на Господа над Иерусалим и над Иуда беше толкова голям, че Той ги отхвърли от лицето Си. И Седекия се отметна от вавилонския цар.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">В деветата година от царуването си, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде с всичката си войска пред Иерусалим, обсади го и направи около него окоп.</verse>
				<verse number="2">И градът стоя в обсада до единайсетата година на цар Седекия.</verse>
				<verse number="3">На деветия ден от месеца гладът се усили в града, и народът на страната нямаше хляб.</verse>
				<verse number="4">Градът бе превзет, и всички военни побягнаха ноще по пътя към портите, между двете стени, които са до царската градина; а халдеите стояха около града, и царят отиде по пътя към равнината.</verse>
				<verse number="5">Халдейската войска се спусна след царя и го застигна в Иерихонските равни ни, и всичката му войска се разбяга от него.</verse>
				<verse number="6">Тогава хванаха царя, отведоха го при вавилонския цар в Ривла и извършиха над него съд;</verse>
				<verse number="7">синовете на Седекия ги заклаха пред очите му, а на самия Седекия избодоха очите, оковаха го в окови и го отведоха във Вавилон.</verse>
				<verse number="8">На петия месец, на седмия ден от месеца, сиреч в деветнайсетата година на вавилонския цар Навуходоносора, дойде Навузардан, началник на телопазителите, слуга на вавилонския цар, в Иерусалим</verse>
				<verse number="9">и изгори дома Господен и царския дом, и всички къщи в Иерусалим, и всички големи къщи изгори с огън;</verse>
				<verse number="10">и стените около Иерусалим бидоха съборени от халдейската войска, която беше с началника на телопазителите.</verse>
				<verse number="11">И другия народ, който бе останал в града, и отметниците, които се предадоха на вавилонския цар, и останалия прост народ изсели Навузардан, началник на телопазителите.</verse>
				<verse number="12">Само малцина от сиромасите на тая страна началникът на телопазителите остави за работници в лозята и за земеделци.</verse>
				<verse number="13">И медните стълбове на дома Господен, и подставките, и медното море в дома Господен халдейците изпочупиха и отнесоха медта им във Вавилон;</verse>
				<verse number="14">и котли, и лопати, и щипци, и лъжици, и всички медни съдове, които се употребяваха в службата, задигнаха;</verse>
				<verse number="15">и кадилници, и блюда, — каквото имаше златно, и каквото имаше сребърно, взе началникът на телопазителите:</verse>
				<verse number="16">стълбове два, море едно, и подставките, които Соломон бе направил в дома Господен, — медта във всички тия неща нямаше тегло.</verse>
				<verse number="17">Единият стълб беше висок осемнайсет лакти, главулякът му беше от мед, а височината на главуляка — три лакти, и мрежата и наровете около главуляка — всичко от мед. Същото имаше и другият стълб с мрежата.</verse>
				<verse number="18">Началникът на телопазителите взе първосвещеника Сераия, втория свещеник Цефания и тримата пазачи при прага.</verse>
				<verse number="19">От града той взе един скопец, който беше началник над военните люде, и петте души, които стояха пред царското лице и се намираха в града, и главния писар на войската, който записваше във войската народа на страната, и шейсет души от народа на страната, които се намираха в града.</verse>
				<verse number="20">Взе ги Навузардан, началник на телопазителите, и ги отведе при вавилонския цар в Ривла.</verse>
				<verse number="21">И вавилонският цар ги порази и ги погуби в Ривла, в земята Емат. И иудеите бидоха изселени из земята си.</verse>
				<verse number="22">А над народа, оставен в Иудейската земя, вавилонският цар Навуходоносор постави за началник Годолия, син на Ахикама, Шафанов син.</verse>
				<verse number="23">Когато всички военачалници, те и людете им, чуха, че вавилонският цар оставил за началник Годолия, дойдоха при Годолия в Масифа, а именно: Исмаил, син на Нетания, Иоханан, син на Карея, Сераия, син на Танхумета от Нетофат, и Иезания, син на маахитеца, те и людете им.</verse>
				<verse number="24">И се закле Годолия тям и на людете им и им каза: не бойте се да бъдете подвластни на халдеите; заселвайте се в земята, служете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.</verse>
				<verse number="25">Но в седмия месец дойде Исмаил, син на Нетания, Елишамов син, от царския род, с десет души, порази Годолия, и той умря, също и иудеите, и халдеите, които бяха в Масифа.</verse>
				<verse number="26">Тогава се дигна целият народ, от мало до голямо, и военачалниците, и отидоха в Египет, защото се бояха от халдеите.</verse>
				<verse number="27">В трийсет и седмата година от преселението на иудейския цар Иехония, в дванайсетия месец, на двайсет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, извади от тъмницата иудейския цар Иехония,</verse>
				<verse number="28">говори с него приятелски и постави престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон;</verse>
				<verse number="29">и промени тъмничарските му дрехи; и винаги Иехония ядеше с него, през всички дни на живота си.</verse>
				<verse number="30">И издръжката му, издръжка постоянна, му се даваше от царя, всеки ден, през всички дни на живота му.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="13">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Адам Сит, Енос,</verse>
				<verse number="2">Каинан, Малелеил, Иаред,</verse>
				<verse number="3">Енох, Матусал, Ламех,</verse>
				<verse number="4">Ной, Сим, Хам и Иафет.</verse>
				<verse number="5">Синове Иафетови: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса,) Тувал, Мешех и Тирае.</verse>
				<verse number="6">Синове Гомерови: Аскеназ, Рифат и Тогарма.</verse>
				<verse number="7">Синове Иаванови: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.</verse>
				<verse number="8">Синове Хамови: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан.</verse>
				<verse number="9">Синове Хушови: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Синове Раамови: Шева и Дедан.</verse>
				<verse number="10">Хуш роди също Нимрода; тоя начена да става силен на земята.</verse>
				<verse number="11">Мицраим роди: Лудима, Анамима, Лехавима, Навтухима,</verse>
				<verse number="12">Патрусима, Каслухима, от когото произлязоха филистимци, и Кафторима.</verse>
				<verse number="13">Ханаан роди Сидона, своя първенец, Хета,</verse>
				<verse number="14">Иевусея, Аморея, Гергесея,</verse>
				<verse number="15">Евея, Аркея, Синея,</verse>
				<verse number="16">Арвадея, Цемарея и Хаматея.</verse>
				<verse number="17">Синове Симови: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам, (синозе Арамови:) Уц, Хул, Гетер и Мешех.</verse>
				<verse number="18">Арфаксад (роди Каинана, а Каинан) роди Сала, Сала пък роди Евера.</verse>
				<verse number="19">На Евера се родиха двама сина: единият се казваше Фалек, защото в негови дни се раздели земята, брат му се казваше Иоктан.</verse>
				<verse number="20">Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,</verse>
				<verse number="21">Хадорама, Узала, Дикла,</verse>
				<verse number="22">Евала, Авимаила, Шева,</verse>
				<verse number="23">Офира, Хавила и Иовава. Всички тия бяха Иоктанови синове.</verse>
				<verse number="24">(А синове Симови:) Арфаксад, Каинан, Сала,</verse>
				<verse number="25">Евер, Фалек, Рагав,</verse>
				<verse number="26">Серуг, Нахор, Тара,</verse>
				<verse number="27">Аврам, той е и Авраам.</verse>
				<verse number="28">Синове Авраамови: Исаак и Измаил.</verse>
				<verse number="29">Ето родословиего им: Наваиот, първенец Измаилов, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,</verse>
				<verse number="30">Мишма, Дума, Маса, Хадад, Тема,</verse>
				<verse number="31">Иетур, Нафиш и Кедма. Това са Измаиловите синове.</verse>
				<verse number="32">Синове на Хетура, Авраамова наложница: тя роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха. Синове Иокшанови: Шева и Дедан. (Синове Деданови: Рагуил, Навдеил, Асуриим, Астусиим и Асомин.)</verse>
				<verse number="33">Синове Мадианови: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.</verse>
				<verse number="34">И роди Авраам Исаака. Синове Исаакови: Исав и Израил.</verse>
				<verse number="35">Синове Исавови: Елифаз, Рагуил, Иеус, Иеглом и Корей.</verse>
				<verse number="36">Синове Елифазови: Теман, Омар, Цефо, Гатам, Кеназ, (а Тимна, Елифазова наложница, му роди) Амалика.</verse>
				<verse number="37">Синове Рагуилови: Нахат, Зерах, Шама и Миза.</verse>
				<verse number="38">Синове Сеирови: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана, Дишон, Ецер и Дишан.</verse>
				<verse number="39">Синове Лотанови: Хори и Хемам; а сестра Лотанова: Тимна.</verse>
				<verse number="40">Синове Шовалови: Алеан, Манахат, Евал, Шефо и Онам. Синове Цивеонови: Аиа и Ана.</verse>
				<verse number="41">Деца Анови: Дишон (и Оливема, Анова дъщеря). Синове Дишонови: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.</verse>
				<verse number="42">Синове Ецерови: Билхан, Зааван и Акан. Синове Дишанови: Уц и Аран.</verse>
				<verse number="43">Ето и царете, които царуваха в земята Едомова, преди да се възцари цар над синовете Израилеви: Бела, син Веоров, а градът му се казваше Динхава.</verse>
				<verse number="44">Умря Бела, и след него се възцари Иовав, син Зерахов от Восора.</verse>
				<verse number="45">Умря Иовав, и след него се възцари Хушам, от земята на теманци.</verse>
				<verse number="46">Умря Хушам, и след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиамци на Моавското поле. Неговият град се казваше Авив.</verse>
				<verse number="47">Умря Хадад, и след него се възцари Самла, от Масрека.</verse>
				<verse number="48">Умря Самла, и след него се възцари Саул, от Реховот, който е при реката.</verse>
				<verse number="49">Умря Саул, и след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.</verse>
				<verse number="50">Умря Баал-Ханан, и след него се възцари Хадар; градът му се казваше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Магреда, Мезахавова дъщеря.</verse>
				<verse number="51">И умря Хадар. Главатари едомски бяха: главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,</verse>
				<verse number="52">главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,</verse>
				<verse number="53">главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,</verse>
				<verse number="54">главатар Магдиил, главатар Ирам. Това бяха главатарите идумейски.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Ето синовете на Израиля: Рувим, Симеон, Левий, Иуда, Исахар, Завулон,</verse>
				<verse number="2">Дан, Иосиф, Вениамин, Нефталим, Гад и Асир.</verse>
				<verse number="3">Синове Иудини: Ир, Онан и Силом, — тримата му се родиха от дъщерята Шуева, хананейка. Ир, първенецът Иудин, беше неугоден в очите на Господа, и Той го умъртви.</verse>
				<verse number="4">Тамар, негова снаха, му роди Фареса и Зара. Всички синове на Иуда бяха пет.</verse>
				<verse number="5">Синове Фаресови: Есром и Хамул.</verse>
				<verse number="6">Синове Зарови: Зимри, Етан, Еман, Халкол и Дара, — всичко пет.</verse>
				<verse number="7">Синове на Харми: Ахар, кой го навлече беда върху Израиля, като наруши заклятието.</verse>
				<verse number="8">Син Етанов: Азария.</verse>
				<verse number="9">Синове Есромови, които му се родиха: Иерахмеил, Арам и Хелувай.</verse>
				<verse number="10">Арам пък роди Аминадава; Аминадав роди Наасона, княз на Иудините синове;</verse>
				<verse number="11">Наасон роди Салмона, Салмон роди Вооза;</verse>
				<verse number="12">Вооз роди Овида, Овид роди Иесея;</verse>
				<verse number="13">Иесей роди свой първи син Елиава, втори — Аминадава, трети — Сама,</verse>
				<verse number="14">четвърти — Натанаила, пети — Радая,</verse>
				<verse number="15">шести — Оцема, седми — Давида,</verse>
				<verse number="16">Техни сестри: Саруия и Авигея. Синове Саруини: Авеса, Иоав и Азаил, — трима.</verse>
				<verse number="17">Авигея роди Амеса; а баща на Амеса беше Иетер, измаилтянин.</verse>
				<verse number="18">Халев, син Есромов, роди от жена си Азува и от Иериота, и ето синовете му: Иешер, Шовав и Ардон.</verse>
				<verse number="19">Умря Азува, и Халев си взе (жена) Ефрата, и тя му роди Хура.</verse>
				<verse number="20">Хур роди Урия, Урий роди Веселиила.</verse>
				<verse number="21">След това Есром влезе при дъщерята на Махира, Галаадов баща, и я взе, когато той беше на шейсет години, и тя му роди Сегува.</verse>
				<verse number="22">Сегув роди Иаира; тоя имаше двайсет и три града в Галаадската земя.</verse>
				<verse number="23">Но гесурци и сирийци взеха от тях селищата Иаирови, Кенат и подчинените нему градове, — шейсет града. Всички тия градове бяха на синовете на Махира, Галаадов баща.</verse>
				<verse number="24">Като умря Есром в Халев-Ефрата, Есромовата жена Авия му роди Ашхура, баща на Текоя.</verse>
				<verse number="25">Синове на Иерахмеила, Есромов първенец, бяха: първенец Рам, след него Вуна, Орен, Оцем и Ахия.</verse>
				<verse number="26">Иерахмеил имаше и друга жена, на име Атара; тя беше майка на Онама.</verse>
				<verse number="27">Синовете на Рама, първенец Иерахмеилов, бяха: Маац, Иамин и Екер.</verse>
				<verse number="28">Синове Онамови бяха: Шамай и Иада. Синове Шамаеви: Надав и Авишур.</verse>
				<verse number="29">Жената Авишурова се казваше Авихаил, и тя му роди Ахбана и Молида.</verse>
				<verse number="30">Синове Надавови: Селед и Афаим. Селед умря бездетен.</verse>
				<verse number="31">Афаимовият син беше Иший, Ишиевият син — Шешан, Шешановият син — Ахлай.</verse>
				<verse number="32">Синове на Иада, Шамаев брат: Иетер и Ионатан. Иетер умря бездетен.</verse>
				<verse number="33">Синове Ионатанови: Пелет и Заза. Това са синовете Иерахмеилови.</verse>
				<verse number="34">Шешан нямаше синове, а само дъщери. Шешан имаше един роб, египтянин, на име Иарха.</verse>
				<verse number="35">Шешан даде дъщеря си за жена на (своя роб) Иарха, и тя му роди Атая.</verse>
				<verse number="36">Атай роди Натана, Натан роди Завада;</verse>
				<verse number="37">Завад роди Ефлала, Ефлал роди Овида;</verse>
				<verse number="38">Овид роди Иеуя, Иеуй роди Азария;</verse>
				<verse number="39">Азария роди Хелеца, Хелец роди Елеаса;</verse>
				<verse number="40">Елеаса роди Сисмая, Сисмай роди Салума;</verse>
				<verse number="41">Салум роди Иекамия, Иекамия роди Елишама.</verse>
				<verse number="42">Синове на Халева, брат Иерахмеилов, бяха: Меша, негов първенец, който е баща на Зифа, и синовете на Мареша, Хевронов баща.</verse>
				<verse number="43">Синове Хевронови: Корей и Тапуах, Рекем и Шема.</verse>
				<verse number="44">Шема роди Рахама, Иоркеамов баща, а Рекем роди Шамая.</verse>
				<verse number="45">Шамаевият син беше Маон, а Маон беше баща на Бет-Цура.</verse>
				<verse number="46">А Ефа, наложница Халевова, роди Харана, Моца и Газеза.</verse>
				<verse number="47">Синове Иегдаеви: Регем, Иотам, Гешан, Пелет, Ефа и Шааф.</verse>
				<verse number="48">Мааха, наложница Халевова, роди Шевера и Тирхана;</verse>
				<verse number="49">тя също роди Шаафа, баща на Мадмана, Шева, баща на Махбена и баща на Гивея. А дъщеря Халевова беше Ахса.</verse>
				<verse number="50">Ето синовете Халевови: син Хур, първенец от Ефрата; Шовал, баща на Кириат-Иарима;</verse>
				<verse number="51">Салма, Витлеемов баща; Харев, Бедгадеров баща.</verse>
				<verse number="52">Шовал, Кириат-Иаримов баща, имаше синове: Харое, Хаци, Халменюхот.</verse>
				<verse number="53">Кириат-Иаримови племена: итрийци, футийци, шуматци и мидраитци. От тия произлязоха цорци и ещаолци.</verse>
				<verse number="54">Синове на Салма: витлеемци и нетофатци, венецът на Иоавовия дом, и половината от менухотците — цорци,</verse>
				<verse number="55">племената на соферийците, които живееха в Иабец, тирейци, шимейци и сухайци; това са кинейците, произлезли от Хамата, Бетрехавов баща.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Синовете на Давида, които му се родиха в Хеврон, бяха: първенец Амнон, от Ахиноама, изреелка; втори — Далуия, от Авигея, кармилка;</verse>
				<verse number="2">трети — Авесалом, син от Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; четвърти Адония, син на Агита;</verse>
				<verse number="3">пети — Сафатия, от Авитала; шести — Итреам, от жена му Аглая, —</verse>
				<verse number="4">шестима, които му се родиха в Хеврон; той царува там седем години и шест месеца; а трийсет и три години царува в Иерусалим.</verse>
				<verse number="5">Тия пък му се родиха в Иерусалим: Шима, Шовав, Натан и Соломон — четиримата от Вирсавия, дъщеря Амиилова;</verse>
				<verse number="6">Ивхар, Елишама, Елифалет,</verse>
				<verse number="7">Ногаг, Нефег, Иафия,</verse>
				<verse number="8">Елишама, Елиада и Елифелет — деветима.</verse>
				<verse number="9">Това са всички синове Давидови, освен синовете от наложниците. Сестра им беше Тамар.</verse>
				<verse number="10">Соломонов син бе Ровоам, негов син — Авия, негов син — Аса, негов син — Иосафат,</verse>
				<verse number="11">негов син — Иорам, негов син Охозия, негов син — Иоас,</verse>
				<verse number="12">негов син — Амасия, негов син Азария, негов син — Иотам,</verse>
				<verse number="13">негов син — Ахаз, негов син — Езекия, негов син — Манасия,</verse>
				<verse number="14">негов син — Амон, негов син — Иосия.</verse>
				<verse number="15">Синове Иосиеви: първенец Иоахаз, втори — Иоаким, трети — Седекия, четвърти — Селум.</verse>
				<verse number="16">Синове Иоакимови: Иехония, син му; Седекия, негов син.</verse>
				<verse number="17">Синове Иехониеви: Асир. Салатиил, негов син;</verse>
				<verse number="18">Малкирам, Федаия, Шенацар, Иезекия, Хошама и Савадия.</verse>
				<verse number="19">И синове Федаеви: Зоровавел и Шимей. А синове на Зоровавеля: Мешулам и Ханания, и сестра им Шеломита,</verse>
				<verse number="20">и още петима: Хашува, Охел, Берехия, Хасадия и Иушав Хесед.</verse>
				<verse number="21">И синове Хананиеви: Фелатия и Исаия; негов син Рефаия, негов син Арнан, негов син Овадия, негов син Шехания.</verse>
				<verse number="22">Син Шеханиев: Шемаия; синове Шемаиеви: Хатуш, Игеал, Бариах, Неария и Шафат — шестима.</verse>
				<verse number="23">Синове Неариеви: Елиоенай, Езекия и Азрикам — трима.</verse>
				<verse number="24">Синове Елиоенаеви: Ходавяху, Елеашив, Фелаия, Акув, Иоханан, Делаия и Аиани, — седмина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Синове Иудини: Фарес, Есром, Харми, Хур и Шовал.</verse>
				<verse number="2">Реаия, Шовалов син, роди Иахата; Иахат роди Ахума и Лахада: от тях са родовете на цорци.</verse>
				<verse number="3">А тия са синове Етамови: Изреел, Ишма и Идбаш, и сестра им, на име Гацлелпони.</verse>
				<verse number="4">Пенуел, баща на Гедора, и Езер, баща на Хуша. Това са синове на Хура, първенец Ефратин, баща Витлеемов.</verse>
				<verse number="5">Ахшур, баща на Текоя, имаше две жени: Хела и Наара.</verse>
				<verse number="6">Наара му роди Ахузама, Хефера, Тимни и Ахаштари: това са синове от Наара.</verse>
				<verse number="7">Синове от Хела: Церет, Цохар и Етнан.</verse>
				<verse number="8">Коц роди: Анува и Цовева и родовете на Ахархела, Харумов син.</verse>
				<verse number="9">Иавис беше по-прочут от своите братя. Майка му го нарече Иавис, като каза: родих го с болки.</verse>
				<verse number="10">И викна Иавис към Бога Израилев, като каза: о, да ме благословеше с Твое благословение, да разширеше границите ми, да беше ръката Ти с мене и да ме пазеше от зло, та да не тъгувам!... И Бог му даде, за каквото молеше.</verse>
				<verse number="11">А Хелув, брат на Шуха, роди Махира; той е баща на Ещона.</verse>
				<verse number="12">Ещон роди Бет-Рафа, Пасеаха и Техина, баща на град Нааса (брат на Селома кенезееца и на Ахаза); това са жители на Реха.</verse>
				<verse number="13">Синове Кеназови: Готониил и Сераия. Син Готониилов: Хатат.</verse>
				<verse number="14">Меонотай роди Офра, а Сераия роди Иоава, родоначалник на долината на дърводелците, защото бяха дърводелци.</verse>
				<verse number="15">Синове на Халева, Иефониев син: Ир, Ила и Наам. Син на Ила: Кеназ.</verse>
				<verse number="16">Синове на Иехалелела: Зиф, Зифа, Тирия и Асареел.</verse>
				<verse number="17">Синове Езрови: Иетер, Меред, Ефер и Иалон; Иетер пък роди Мерома, Шамая и Ишбана, баща на Ещемоя.</verse>
				<verse number="18">А жена му Иудия роди Иереда, Гедоров баща, и Хевера, баща на Сохо, и Иекутиила, баща на Занаоха. Това бяха синове на фараоновата дъщеря Бития, която бе взел Меред.</verse>
				<verse number="19">Синове на жена му Ходия, сестра Нахамова, баща Кеилов: Гарми и Ещемоа — маахатец.</verse>
				<verse number="20">Синове Симеонови: Амнон, Рина, Бенханан и Тилон. Синове Ишиеви: Зохев и Бензохет.</verse>
				<verse number="21">Синове на Силома, син Иудин: Ир, баща на Леха, и Лаеда, баща на Мареша, и челядите на тия, които обработваха висон, от Ашбеевия дом,</verse>
				<verse number="22">и Иоким, и жителите на Хозева, и Иоаш, и Сараф, които имаха владения в Моав, и Иашувилихем; но това са отдавнашни работи.</verse>
				<verse number="23">Те бяха грънчари, като живееха и в градините и при садищата; живееха там при царя, за да му работят.</verse>
				<verse number="24">Синове Симеонови: Немуил, Иамин, Иарив, Зерах и Саул.</verse>
				<verse number="25">Негов син Шалум; негов син Мивсам; негов син Мишма.</verse>
				<verse number="26">Синовете на Мишма: Хамуил, син му; негов син Закур, негов син Шимей.</verse>
				<verse number="27">Шимей имаше шестнайсет синове и шест дъщери, но братята му нямаха много синове, и целият им род не беше тъй многоброен, както родът на синовете Иудини.</verse>
				<verse number="28">Те живееха във Вирсавия, Молада и Хацаршуал,</verse>
				<verse number="29">в Билха, в Ецем, в Толад,</verse>
				<verse number="30">в Бетуил, в Хорма, в Циклаг,</verse>
				<verse number="31">в Бет-Маркавот, в Хацар-Сусим, в Бет-Бирей и в Шаарим. Това са градовете им до царуването на Давида,</verse>
				<verse number="32">със селищата им: Етам, Аин, Римон, Токен и Ашан, — пет града,</verse>
				<verse number="33">и всичките им села, които бяха около тия градове до Ваал; това са техните живелища и родословия.</verse>
				<verse number="34">А Мешовав, Иамлех и Иосия, син на Амасия,</verse>
				<verse number="35">Иоил и Иеху, син на Иошива, син на Сераия, син Асиилов,</verse>
				<verse number="36">Елиоенай, Иакова, Ишохаия, Асаия, Адиил, Ишимиил и Ванея,</verse>
				<verse number="37">и Зиза, син на Шифия, син на Алона, син на Иедаия, син на Шимрия, син Шемаиев, —</verse>
				<verse number="38">всички тия упоменати бяха князе над своите родове, и домът на бащите им се разклони много.</verse>
				<verse number="39">Те отиваха до Герара и до източната страна на долината, за да намерят пасбища за стадата си;</verse>
				<verse number="40">и намериха тлъсти и хубави пасбища и широка земя, мирна и безопасна, защото до тях живееха само малцина от Хамовци.</verse>
				<verse number="41">И дойдоха тия, написани поименно, в дните на иудейския цар Езекия, па избиха скитниците и заседналите, които се намираха там, изтребиха ги завинаги и се заселиха на мястото им, защото там имаше пасбища за стадата им.</verse>
				<verse number="42">А от тях, от Симеоновите синове, петстотин души отидоха към планина Сеир; главатари им бяха: Фелатия, Неария, Рефаия и Узиил, синове на Ишия;</verse>
				<verse number="43">и избиха оцелелите останки от амаликитци, и живеят там доднес.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Синове на Рувима, първородния Израилев, — той беше първороден; но след като оскверни постелята на баща си, първенството му биде дадено на синовете на Иосифа, сина Израилев, с условие обаче, да се не пишат първородни;</verse>
				<verse number="2">понеже Иуда беше най-силен между братята си, то и вождът от него излизаше, ала първенството беше пренесено на Иосифа, —</verse>
				<verse number="3">синове на Рувима, първородния Израилев, бяха: Ханох, Фалу, Хецрон и Харми.</verse>
				<verse number="4">Синове Иоилеви: Шемая, негов син; негов син Гог; негов син Шимей,</verse>
				<verse number="5">негов син Миха, негов син Реаия, негов син Ваал,</verse>
				<verse number="6">негов син Беера, когото асирийският цар Теглатфеласар отведе в плен. Той беше княз на рувимци.</verse>
				<verse number="7">И братята му, според родовете им, според родословния им списък, бяха: Иеиел — главен, после Захария</verse>
				<verse number="8">и Бела, син на Азаза, син на Шема, син Иоилев; той обитаваше в Ароер, до Нево и до Ваал-Меон;</verse>
				<verse number="9">а към изток той обитаваше до входа в пустинята, която иде от река Ефрат, защото стадата им бяха многобройни в земята Галаадска.</verse>
				<verse number="10">В дните на Саула те водеха война с агаряните, които паднаха от ръцете им, а те се настаниха в шатрите им по цялата източна страна Галаадска.</verse>
				<verse number="11">Синовете Гадови живееха насреща им в земята Васанска, до Салха:</verse>
				<verse number="12">във Васан главен беше Иоил, втори — Шафан, после Иаанай и Шафат.</verse>
				<verse number="13">Братята им с челядите си бяха седем: Михаил, Мешулам, Шева, Иорай, Иаакан, Зия и Евер.</verse>
				<verse number="14">Ето синовете на Авихаила, син на Хурия, син на Иароаха, син на Галаада, син на Михаила, син на Иешишая, син на Иахдо, син Бузов.</verse>
				<verse number="15">Ахи, син на Авдиила, син Гуниев, беше глава на своя род.</verse>
				<verse number="16">Те живееха в Галаад, във Васан и в подчинените нему градове и във всички околности на Сарон, до пределите им.</verse>
				<verse number="17">Те всички бяха преброени в дните на иудейския цар Иоатама и в дните на израилския цар Иеровоама.</verse>
				<verse number="18">Между потомците на Рувима и Гада и полуплемето Манасиево имаше войнствени люде, мъже, носещи щит и меч, стрелящи с лък и навикнали на битка, — четирийсет и четири хиляди седемстотин и шейсет души, които излизаха на война.</verse>
				<verse number="19">Те воюваха с агаряните, с Иетура, Нафиша и Надава.</verse>
				<verse number="20">И помощ им бе дадена против тях, и агаряните бидоха предадени в ръцете им с всичко, що имаха, защото във време на битката те призоваха Бога, и Той ги послуша, защото Нему се уповаваха.</verse>
				<verse number="21">И взеха стадата им: петдесет хиляди камили, дребен добитък двеста и петдесет хиляди, осли две хиляди и сто хиляди човеци,</verse>
				<verse number="22">защото убити паднаха много, тъй като битката беше от Бога. И живяха на тяхното място до преселението.</verse>
				<verse number="23">Потомците от полуколяното Манасиево живееха в тая земя — от Васан до Ваал-Ермон и Сенир и до планина Ермон; и те бяха много.</verse>
				<verse number="24">Ето техните отценачалници: Ефер, Иши, Елиил, Азриил, Иеремия, Ходавия и Иахдиил, мъже силни, мъже именити, глави на родовете си.</verse>
				<verse number="25">Но когато съгрешиха против Бога на отците си и наченаха да ходят блудно след боговете на народите в оная земя, които Бог бе изгонил отпред лицето им,</verse>
				<verse number="26">тогава Бог Израилев възбуди духа на асирийския цар Фула и духа на асирийския цар Теглатфеласара, и той изсели рувимци и гадовци и полуколяното Манасиево и ги отведе в Халах, Хавор и Ара и на река Гозан, — дето са и доднес.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Синове Левиеви бяха: Гирсон, Каат и Мерари.</verse>
				<verse number="2">Синове Каатови: Амрам, Ицхар, Хеврон и Узиил.</verse>
				<verse number="3">Деца Амрамови: Аарон, Мойсей и Мариам. Синове Ааронови: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.</verse>
				<verse number="4">Елеазар роди Финееса, Финеес роди Авишуя;</verse>
				<verse number="5">Авишуй роди Букия, Букий роди Озия;</verse>
				<verse number="6">Озия роди Зерахия, Зерахия роди Мераиота;</verse>
				<verse number="7">Мераиот роди Амария, Амария роди Ахитува;</verse>
				<verse number="8">Ахитув роди Садока, Садок роди Ахимааса;</verse>
				<verse number="9">Ахимаас роди Азария, Азария роди Иоанана;</verse>
				<verse number="10">Иоанан роди Азария, — той е оня, който беше свещеник в съградения от Соломона храм в Иерусалим.</verse>
				<verse number="11">Азария роди Амария, Амария роди Ахитува;</verse>
				<verse number="12">Ахитув роди Садока, Садок роди Селума;</verse>
				<verse number="13">Селум роди Хелкия, Хелкия роди Азария;</verse>
				<verse number="14">Азария роди Сераия, Сераия роди Иоседека.</verse>
				<verse number="15">Иоседек отиде в плен, когато Господ пресели иудеите и иерусалимците чрез ръката Навуходоносорова.</verse>
				<verse number="16">И тъй, синове Левиеви са: Гирсон, Каат и Мерари.</verse>
				<verse number="17">Ето имената на Гирсоновите синове: Ливни и Шимей.</verse>
				<verse number="18">Синове Каатови: Амрам, Ицхар, Хеврон и Узиил.</verse>
				<verse number="19">Синове Мерариеви: Махли и Муши. Това са потомците Левиеви според родовете им.</verse>
				<verse number="20">Гирсон имаше: Ливни, негов син; Иахав, негов син; Зима, негов син;</verse>
				<verse number="21">Иоах, негов син; Идо, негов син; Зерах, негов син; Иеатрай, негов син.</verse>
				<verse number="22">Синове Каатови: Аминадав, негов син; Корей, негов син; Асир, негов син;</verse>
				<verse number="23">Елкана, негов син; Евиасаф, негов син; Асир, негов син;</verse>
				<verse number="24">Тахат, негов син; Уриил, негов син; Узия, негов син; Саул, негов син.</verse>
				<verse number="25">Синове на Елкана: Амасай и Ахимот.</verse>
				<verse number="26">Елкана, негов син; Цотай, негов син; Нахат, негов син;</verse>
				<verse number="27">Елиаф, негов син; Иерохам, негов син; Елкана, негов син (Самуил, негов син).</verse>
				<verse number="28">Синове Самуилови: първороден Иоил, втори Авия.</verse>
				<verse number="29">Синове Мерариеви: Махли; Ливни, негов син; Шимей, негов син; Уза, негов син;</verse>
				<verse number="30">Шима, негов син; Хагия, негов син; Асаия, негов син.</verse>
				<verse number="31">Ето, тия постави Давид началници над певците в Господния дом, откак внесе в него ковчега.</verse>
				<verse number="32">Те служеха като певци пред скинията на събранието, докле Соломон построи дома Господен в Иерусалим. Те встъпваха в службата си според устава си.</verse>
				<verse number="33">Ето тия, които встъпваха със синовете си: от синовете Каатови — Еман, певец, син на Иоиля, син на Самуила,</verse>
				<verse number="34">син на Елкана, син на Иерохама, син на Елиила, син на Тоаха,</verse>
				<verse number="35">син на Цуфа, син на Елкана, син на Махата, син на Амасая,</verse>
				<verse number="36">син на Елкана, син на Иоиля, син на Азария, син на Цефания,</verse>
				<verse number="37">син на Тахата, син на Асира, син на Авиасафа, син на Корея,</verse>
				<verse number="38">син на Ицхара, син на Каата, син на Левия, син Израилев;</verse>
				<verse number="39">и брат му Асаф, който стоеше на дясната му страна, — Асаф, син на Берехия, син на Шима,</verse>
				<verse number="40">син на Михаила, син на Ваасея, син на Малхия,</verse>
				<verse number="41">син на Етния, син на Зераха, син на Адаия,</verse>
				<verse number="42">син на Етана, син на Зима, син на Шимия,</verse>
				<verse number="43">син на Иахата, син на Гирсона, син Левиев.</verse>
				<verse number="44">А от синовете на Мерари, техни братя, — на лява страна: Етан, син на Кишия, син на Авдия, син на Малуха,</verse>
				<verse number="45">син на Хашавия, син на Амасия, син на Хелкия,</verse>
				<verse number="46">син на Амция, син на Вания, син на Шемера,</verse>
				<verse number="47">син на Махлия, син на Мушия, син на Мерари, син Левиев.</verse>
				<verse number="48">Братята им, левити, бяха определени за всякаква служба при Божия дом;</verse>
				<verse number="49">Аарон пък и синовете му изгаряха приносите върху жертвеника за всесъжения и върху кадилния жертвеник, и извършваха всяко свещенодействие в Святая-Святих и за очистяне на Израиля във всичко, както бе заповядал Божият раб Мойсей.</verse>
				<verse number="50">Ето синовете Ааронови: Елеазар, негов син; Финеес, негов син; Авиуд, негов син;</verse>
				<verse number="51">Букий, негов син; Узий, негов син; Зерахия, негов син;</verse>
				<verse number="52">Мераиот, негов син; Амария, негов син; Ахитув, негов син;</verse>
				<verse number="53">Садок, негов син; Ахимаас, негов син.</verse>
				<verse number="54">Ето и техните жилища според селищата им в техните предели: на синовете Ааронови от рода Каатов, според както им се падна по жребие,</verse>
				<verse number="55">дадоха Хеврон, в земята Иудина, и околината му;</verse>
				<verse number="56">а нивите на тоя град и селата му дадоха на Халева, син Иефониев.</verse>
				<verse number="57">На Аароновите синове дадоха и прибежищните градове: Хеврон и Ливна с околините им, Иатир и Ещемоа с околината му,</verse>
				<verse number="58">Хилен и околината му, Давир и околината му,</verse>
				<verse number="59">Ашан с околината му и Ветсамис с околината му;</verse>
				<verse number="60">а от коляното Вениаминово — Гева и околината ѝ, Алемет с околината му и Анатот с околината му; всички техни градове в родовете им бяха тринайсет града.</verse>
				<verse number="61">На останалите синове Каатови от челядите на това коляно дадоха по жребие десет града от дела на полуколяното Манасиево.</verse>
				<verse number="62">На синовете Гирсонови, според родовете им, от коляно Исахарово, от коляно Асирово, от коляно Нефталимово и от коляно Манасиево във Васан дадоха тринайсет града.</verse>
				<verse number="63">На синовете Мерариеви, според родовете им, от коляно Рувимово, от коляно Гадово и от коляно Завулоново дадоха по жребие дванайсет града.</verse>
				<verse number="64">Тъй синовете Израилеви раздадоха на левитите градове с околините им.</verse>
				<verse number="65">Дадоха по жребие от коляното на Иудините синове, от коляното на Симеоновите синове и от коляното на Вениаминовите синове ония градове, които те нарекоха поименно.</verse>
				<verse number="66">А на някои родове от Каатовите синове бяха дадени градове от Ефремовото коляно.</verse>
				<verse number="67">И дадоха им прибежищните градове: Сихем и околината му на планина Ефремова, Гезер и околината му,</verse>
				<verse number="68">Иокмеам и околината му, Бет-Орон и околината му,</verse>
				<verse number="69">Аиалон с околината му и Гат-Риман с околината му;</verse>
				<verse number="70">от полуколяното Манасиево — Анер с околината му и Билеам с околината му. Това за поколението на останалите синове Каатови.</verse>
				<verse number="71">На синовете Гирсонови от полуколяното Манасиево дадоха Голан Васански с околината му и Ащарот с околината му;</verse>
				<verse number="72">от коляното Исахарово — Кедес и околината му, Даврат и околината му,</verse>
				<verse number="73">Рамот с околината му и Анем с околината му;</verse>
				<verse number="74">от коляното Асирово — Машал и околината му, Авдон и околината му,</verse>
				<verse number="75">Хукок с околината му и Рехов с околината му;</verse>
				<verse number="76">от коляното Нефталимово — Кедес в Галилея и околината му, Хамон с околината му и Кириатаим с околината му.</verse>
				<verse number="77">А на останалите синове Мерариеви — от коляното Завулоново Римон с околината му и Тавор с околината му.</verse>
				<verse number="78">Отвъд Иордан, срещу Иерихон, на изток от Иордан, от коляното Рувимово дадоха Восор в пустинята и околината му, Иааца и околината му.</verse>
				<verse number="79">Кедемот с околината му и Мефаат с околината му;</verse>
				<verse number="80">от коляното Гадово — Рамот в Галаад и околината му, Маханаим и околината му,</verse>
				<verse number="81">Есевон с околината му и Иазер с околината му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Синове Исахарови бяха: Тола, Фуа, Иашув и Шимрон — четирима.</verse>
				<verse number="2">Синове Толови: Узий, Рефаия, Иериил, Иахмай, Ивсам и Самуил, главни в Толовите поколения, мъже войнствени в своите родове; броят им в Давидови дни беше двайсет и две хиляди и шестстотин.</verse>
				<verse number="3">Узиев син: Израхия; а Израхиеви синове: Михаил, Овадия, Иоил и Ишия — петима. Те всички бяха главни.</verse>
				<verse number="4">Те имаха, според родовете си и поколенията си, трийсет и шест хиляди готова за битка войска, защото имаха много жени и синове.</verse>
				<verse number="5">А братята им във всички поколения Исахарови бяха до осемдесет и седем хиляди, мъже войнствени, записани в родословните списъци.</verse>
				<verse number="6">Вениамин имаше: Бела, Бехер и Иедиаил — трима.</verse>
				<verse number="7">Синове на Бела: Ецбон, Узий, Узиил, Иеримот и Ири — петима, отценачалници, мъже войнствени. В родословните списъци са записани двайсет и две хиляди трийсет и четири.</verse>
				<verse number="8">Синове Бехерови: Земира, Иоаш, Елиезер, Елиоенай, Омри, Иремот, Авия, Анатот и Алемет; всички тия са синове Бехерови.</verse>
				<verse number="9">В родословните списъци от тях са записани, по родове и по отценачалници, мъже войнствени — двайсет хиляди и двеста.</verse>
				<verse number="10">Иедиаилов син: Билхан; синове Билханови: Иеус, Вениамин, Ехуд, Хенаана, Зетан, Тарсис и Ахишахар.</verse>
				<verse number="11">Всички тия синове Иедиаилови бяха отценачалници, мъже войнствени; които излизаха на война, бяха седемнайсет хиляди и двеста.</verse>
				<verse number="12">Шупим и Хупим бяха синове Ирови; Хушим беше син Ахеров;</verse>
				<verse number="13">а синовете Нефталимови: Иахцеил, Гуни, Иецер и Шилем бяха деца от Вала.</verse>
				<verse number="14">Синове Манасиеви: Асриил, когото роди наложницата му арамейка; тя още роди Махира, Галаадов баща.</verse>
				<verse number="15">Махир взе за жена сестрата на Хупима и Шупима, — сестра им се казваше Мааха; вторият син на Манасия се казваше Салпаад. Салпаад имаше само дъщери.</verse>
				<verse number="16">Мааха, жена Махирова, роди син и го нарече Кереш, а брат му се казваше Шереш. Негови синове: Улам и Рекем.</verse>
				<verse number="17">Уламов син: Бедан. Това бяха синове на Галаада, син на Махира, син Манасиев.</verse>
				<verse number="18">Сестра му Молехет роди Ишхода, Авиезера и Махла.</verse>
				<verse number="19">Шемидови синове бяха: Ахиан, Шехем, Ликхи и Аниам.</verse>
				<verse number="20">Ефремови синове: Шутелах; и Беред, негов син, Тахат, негов син, Елеада, негов син, Тахат, негов син,</verse>
				<verse number="21">Завад, негов син, Шутелах, негов син, Езер и Елеад. Тях убиха жителите гетски, родени в оная земя, задето бяха отишли да заграбват стадата им.</verse>
				<verse number="22">И баща им Ефрем плака за тях много дни, а братята му идваха да го утешават.</verse>
				<verse number="23">После той влезе при жена си; тя зачена и роди син, и той го нарече Берия, защото злочестина бе постигнала дома му.</verse>
				<verse number="24">Имаше той и дъщеря Шеера. Тя построи Долни и Горни Бет-Орон и Узен-Шеера.</verse>
				<verse number="25">И негов син бе Рефай; негови синове Решеф и Телах; Тахан, негов син,</verse>
				<verse number="26">Лаедан, негов син, Амиуд, негов син, Елишама, негов син,</verse>
				<verse number="27">Нон, негов син, и Иисус, негов син.</verse>
				<verse number="28">Владенията им и живелищата им бяха: Ветил и подчинените нему градове: към изток Нааран, към запад Гезер и подчинените нему градове; Сихем и подчинените нему градове дори до Газа с подчинените ней градове.</verse>
				<verse number="29">А откъм Манасиевите синове: Бетсан и подчинените нему градове, Таанах и подчинените нему градове, Мегидо и подчинените нему градове, Дор и подчинените нему градове. В тях живееха синовете на Иосифа, Израилев син.</verse>
				<verse number="30">Синове Асирови: Имна, Ишва, Ишви, Берия и сестра им Серах.</verse>
				<verse number="31">Синове Бериеви: Хевер и Малхиил. Той е баща на Бирзаита.</verse>
				<verse number="32">Хевер роди Иафлета, Шомера, Хотама и сестра им Шуя.</verse>
				<verse number="33">Синове Иафлетови: Пасах, Бимхал и Ашват, Това бяха синове Иафлетови.</verse>
				<verse number="34">Синове Шемерови: Ахи, Рохга, Ихуба и Арам.</verse>
				<verse number="35">Синове на Хелема, негов брат: Цофах, Имна, Шелеш и Амал.</verse>
				<verse number="36">Синове Цофахови: Суах, Харнефер, Шуал, Бери, Имра,</verse>
				<verse number="37">Бецер, Ход, Шама, Шилша, Итран и Беера.</verse>
				<verse number="38">Синове Иетерови: Иефуни, Фиспа и Ара.</verse>
				<verse number="39">Синове на Ула: Арах, Ханиил и Риция.</verse>
				<verse number="40">Всички тия бяха синове Асирови, отценачалници, отбор мъже, войнствени, главни началници. Записани бяха в техните родословни списъци във войската, за война, на брой двайсет и шест хиляди души.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Вениамин роди Бела, своя първенец, Ашбела — втори, Ахрая — трети,</verse>
				<verse number="2">Ноха — четвърти и Рафа — пети.</verse>
				<verse number="3">Синове на Бела бяха: Адар, Гера, Авиуд,</verse>
				<verse number="4">Авишуа, Нааман, Ахоах,</verse>
				<verse number="5">Гера, Шефуфан и Хурам.</verse>
				<verse number="6">Ето синовете на Ехуда, които бяха глави на родовете, що живееха в Гева и бяха преселени в Манахат:</verse>
				<verse number="7">Нааман, Ахия и Гера, който ги пресели; той роди У за и Ахихуда.</verse>
				<verse number="8">Шехараим роди деца в Моавската земя, след като напусна жените си Хушима и Баара.</verse>
				<verse number="9">Той роди от жена си Ходеша: Иовава, Цивия, Меша, Малхама,</verse>
				<verse number="10">Иеуца, Шахия и Мирма; това са негови синове, отценачалници.</verse>
				<verse number="11">От Хушима той роди Авитува и Елпаала.</verse>
				<verse number="12">Синове Елпаалови: Евер, Мишам, Шемер, — който построи Оно, Лод и подчинените нему градове, —</verse>
				<verse number="13">Берия и Шема. Те бяха отценачалници на Аиалонските жители. Те изгониха гетските жители.</verse>
				<verse number="14">Ахио, Шашак, Иремот,</verse>
				<verse number="15">Зевадия, Арад, Едер,</verse>
				<verse number="16">Михаил, Ишва и Иоха бяха Бериеви синове.</verse>
				<verse number="17">Зевадия, Мешулам, Хизкий, Хевер,</verse>
				<verse number="18">Ишмерай, Излия и Иовав бяха синове Елпаалови.</verse>
				<verse number="19">Иаким, Зихрий, Завдий,</verse>
				<verse number="20">Елиенай, Цилтай, Елиил,</verse>
				<verse number="21">Адаия, Бераия и Шимрат бяха синове Шимееви.</verse>
				<verse number="22">Ишпан, Евер, Елиил,</verse>
				<verse number="23">Авдон, Зихрий, Ханан,</verse>
				<verse number="24">Ханания, Елам, Антотия,</verse>
				<verse number="25">Ифдия и Фенуил бяха синове Шашакови.</verse>
				<verse number="26">Шамшерай, Шехария, Аталия,</verse>
				<verse number="27">Иаарешия, Елия и Зихрий бяха синове Иерохамови.</verse>
				<verse number="28">Тия бяха отценачалници, главни в родовете си. Те живееха в Иерусалим.</verse>
				<verse number="29">В Гаваон живееха: (Иеил,) бащата на гаваонци, — жена му се казваше Мааха, —</verse>
				<verse number="30">и първородният му син Авдон, след него: Цур, Кис, Ваал, Надав, (Нер,)</verse>
				<verse number="31">Гедор, Ахио, Зехер и Миклот.</verse>
				<verse number="32">Миклот роди Шимея. И те живееха до братята си в Иерусалим, заедно с братята си.</verse>
				<verse number="33">Нер роди Киса; Кис роди Саула; Саул роди Ионатана, Мелхисуа, Авинадава и Ешбаала.</verse>
				<verse number="34">Ионатанов син бе Мерибаал; Мерибаал роди Миха.</verse>
				<verse number="35">Синове на Миха: Питон, Мелех, Таарея и Ахаз.</verse>
				<verse number="36">Ахаз роди Иоиада; Иоиада роди Алемета, Азмавета и Замврия; Замврий роди Моца;</verse>
				<verse number="37">Моца роди Бинея; Рефая беше негов син; Елеаса, негов син; Ацел, негов син.</verse>
				<verse number="38">Ацел имаше шестима синове, и ето имената им: Азрикам, Бохру, Исмаил, Шеария, Овадия и Ханан; те всички бяха синове Ацелови.</verse>
				<verse number="39">Синове на Ешека, негов брат: Улам, негов първороден, втори — Иеуш, трети — Елифелет.</verse>
				<verse number="40">Синовете Уламови бяха мъже войнствени, стрелци с лък, имаха много синове и внуци: сто и петдесет. Те всички бяха от синовете Вениаминови.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Тъй бяха преброени според родовете си всички израилтяни, и ето те са записани в книгата на израилските царе. А иудеите заради беззаконията си бидоха преселени във Вавилон.</verse>
				<verse number="2">Първите жители, които живееха в своите владения, по израилските градове, бяха израилтяни, свещеници, левити и нетинеи.</verse>
				<verse number="3">В Иерусалим живееха някои от Иудините синове и от синовете Вениаминови, както и от синовете Ефремови и Манасиеви:</verse>
				<verse number="4">Утай, син на Амиуда, син на Омри, син на Имрия, син Ваниев, — от синовете на Фареса, Иудиния син;</verse>
				<verse number="5">от синовете Шилонови — Асаия, първороден, и синовете му;</verse>
				<verse number="6">от синовете на Зара — Иеуил и братята им, — шестстотин и деветдесет;</verse>
				<verse number="7">от синовете Вениаминови — Салу, син на Мешулама, син на Ходавия, син Хасенуев;</verse>
				<verse number="8">Ивния, син Иерохамов, Ела, син на Узия, син Михриев; Мешулам, син на Шефатия, син на Регуила, син Ивниев,</verse>
				<verse number="9">и братята им според родовете им: деветстотин петдесет и шест, всички тия мъже бяха глави на родовете в поколенията си.</verse>
				<verse number="10">А от свещениците: Иедаия, Иоиарив, Иахин,</verse>
				<verse number="11">Азария, син на Хелкия, син на Мешулама, син на Садока, син на Мераиота, син на Ахитува, който беше началник в Божия дом;</verse>
				<verse number="12">Адаия, син на Иерохама, син на Пашхура, син Малхиев; Маасай, син на Адиела, син на Иахзера, син на Мешулама, син на Мешилемита, син Имеров,</verse>
				<verse number="13">и братята им, глави на родовете си: хиляда седемстотин и шейсет, — мъже отлични по службата си в Божия дом.</verse>
				<verse number="14">А от левитите: Шемаия, син на Хашува, син на Азрикама, син Хашавиев, от синовете Мерариеви;</verse>
				<verse number="15">Вакбакар, Хереш, Галал и Матания, син на Миха, син на Зихрия, син Асафов;</verse>
				<verse number="16">Овадия, син на Шемаия, син на Галала, син на Идитуна, и Берехия, син на Аса, син на Елкана, който живееше в Нетофатските селища.</verse>
				<verse number="17">А вратари: Шалум, Акуб, Талмон, Ахиман и братята им; Шалум беше главен.</verse>
				<verse number="18">Тия са и доднес вратари при царските врата към изток и поддържат стражата на синовете Левиеви.</verse>
				<verse number="19">Шалум, син на Коре, син на Евиасафа, син на Корея, и братята му от неговия род, — Кореевци, по службата си бяха стражари при праговете на скинията, а бащите им пазеха входа в Господния стан.</verse>
				<verse number="20">Финеес, син Елеазаров, беше изпреди началник над тях, и Господ беше с него.</verse>
				<verse number="21">Захария, син Мешелемиев, беше вратар при вратите на скинията на събранието.</verse>
				<verse number="22">Всички тия, избрани за вратари при праговете, бяха двеста и дванайсет. Те са записани в списъка според техните селища. Тях поставиха Давид и Самуил ясновидец заради верността им.</verse>
				<verse number="23">Те и синовете им пазеха стража при вратите на дома Господен, при дома на скинията.</verse>
				<verse number="24">Вратари имаше на четирите страни: на източната, западната, северната и южната.</verse>
				<verse number="25">А братята им живееха в своите селища и дохождаха сегиз-тогиз при тях за седем дена.</verse>
				<verse number="26">Тия четирима началници на вратарите, левити, бяха доверени лица: те също бяха поставени при жилищата и съкровищата на Божия дом.</verse>
				<verse number="27">Те прекарваха и нощем около Божия дом, понеже тям бе възложено да го пазят, и те бяха длъжни всяка сутрин да отварят вратите.</verse>
				<verse number="28">Едни от тях бяха поставени при служебните съдове, които приемаха с брой и даваха с брой.</verse>
				<verse number="29">На други от тях бяха поверени останалите съдове и всички свещени потреби: найчисто брашно, вино, елей, тамян и благовония.</verse>
				<verse number="30">А някои от свещеническите синове приготвяха миро от благовонни вещества.</verse>
				<verse number="31">А на левита Мататия, първороден на корееца Селума, беше поверено онова, що се приготовлява в тиган.</verse>
				<verse number="32">На някои от братята им, от синовете Каатови, бе поверено да приготовляват хлябовете на предложението, за да ги представят всяка събота.</verse>
				<verse number="33">А певците, главните в левитските поколения, в стаите на храма бяха свободни от занятие, защото бяха длъжни да се занимават денем и нощем със своето изкуство.</verse>
				<verse number="34">Това са левитските отценачалници, главни в родовете си. Те живееха в Иерусалим.</verse>
				<verse number="35">В Гаваон живееха: Иеил, баща на гаваонци, — жена му се казваше Мааха, —</verse>
				<verse number="36">и първородният му син Авдон; след него: Цур, Кис, Ваал, Нер, Надав,</verse>
				<verse number="37">Гедор, Ахио, Захария и Миклот.</verse>
				<verse number="38">Миклот роди Шимеама. И те живееха до братята си в Иерусалим, заедно с братята си.</verse>
				<verse number="39">Нер роди Киса, Кис роди Саула, Саул роди Ионатана, Мелхисуа, Авинадава и Ешбаала.</verse>
				<verse number="40">Ионатанов син беше Мерибаал; Мерибаал роди Миха.</verse>
				<verse number="41">Синове на Миха: Питон, Малех, Тарей (и Ахаз).</verse>
				<verse number="42">Ахаз роди Иаера; Иаера роди Алемета, Азмавета и Замврия, Замврий роди Моца.</verse>
				<verse number="43">Моца роди Бинея; Рефаия бе негов син; Елеаса, негов син, Ацел, негов син.</verse>
				<verse number="44">Ацел имаше шестима синове, и ето имената им: Азрикам, Бохру, Исмаил, Шеария, Овадия и Ханан. Това са синовете Ацелови.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Филистимци воюваха с Израиля, и израилтяните побягнаха от филистимци и падаха поразени на планина Гелвуя.</verse>
				<verse number="2">Филистимци погнаха Саула и синовете му и убиха Ионатана, Авинадава и Мелхисуя, синове Саулови.</verse>
				<verse number="3">Битката против Саула се усили, и стрелците се спуснаха върху него, тъй че той бе изранен от стрелците.</verse>
				<verse number="4">Саул каза на своя оръженосец: извади меча си и ме заколи с него, за да не дойдат тия необрязани и се поругаят над мене. Но оръженосецът не се решаваше, защото се беше много уплашил. Тогава Саул взе меча си и падна върху него.</verse>
				<verse number="5">Оръженосецът му, като видя, че Саул умря, и сам падна върху меча си и умря.</verse>
				<verse number="6">Умря Саул и тримата му синове, и целият му дом умря заедно с него.</verse>
				<verse number="7">Когато израилтяните, които бяха в долината, видяха, че всички бягат и че Саул и синовете му бяха умрели, напуснаха градовете си и се разбягаха; а филистимци дойдоха и се заселиха в тях.</verse>
				<verse number="8">На другия ден филистимци дойдоха да обират убитите и намериха Саула и синовете му, паднали на Гелвуйската планина,</verse>
				<verse number="9">съблякоха Саула и му взеха главата и оръжието, като пратиха по земята Филистимска да разгласят за това пред своите идоли и пред народа.</verse>
				<verse number="10">Оръжието му туриха в капището на своите богове, и главата му натъкнаха в дома на Дагона.</verse>
				<verse number="11">И цял Иавис Галаадски чу всичко, що бяха извършили филистимци със Саула.</verse>
				<verse number="12">След това станаха всички силни мъже, взеха тялото Саулово и телата на синовете му и ги занесоха в Иавис; те заровиха костите им под дъба в Иавис и постиха седем дни.</verse>
				<verse number="13">Тъй умря Саул поради своето беззаконие, що стори пред Господа, задето не спази думите Господни и се допитва до магьосница,</verse>
				<verse number="14">а не потърси Господа. Затова Той го и умъртви и царството предаде на Давида, Иесеевия син.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Събраха се всички израилтяни при Давида в Хеврон и казаха: ето, ние сме кост твоя и плът твоя;</verse>
				<verse number="2">и вчера и завчера, когато Саул беше още цар, ти извеждаше и въвеждаше Израиля, и Господ, Бог твой, ти каза: ти ще пасеш Моя народ Израил и ти ще бъдеш вожд на Моя народ Израил.</verse>
				<verse number="3">Тогава всички старейшини Израилеви дойдоха при царя в Хеврон, и Давид сключи с тях завет в Хеврон пред лицето Господне, и те помазаха Давида за цар над Израиля, според словото Господне чрез Самуила.</verse>
				<verse number="4">И тръгна Давид и цял Израил за Иерусалим, сиреч за Иевус. А там бяха иевусейците, жители на оная земя.</verse>
				<verse number="5">Жителите на Иевус казаха Давиду: няма да влезеш тука. Но Давид превзе крепостта Сион: това е градът Давидов.</verse>
				<verse number="6">И рече Давид: който от всички найнапред победи иевусейци, ще стане главатар и военачалник. Найнапред от всички възлезе Иоав, Саруев син, и стана главатар.</verse>
				<verse number="7">Давид живееше в тая крепост, затова я и наричаха Давидов град.</verse>
				<verse number="8">Той застрои околовръст града, начевайки от Мило, цялата окръжност; Иоав пък поднови другите части на града.</verse>
				<verse number="9">Давид напредваше и се въздигаше повече и повече, и Господ Саваот беше с него.</verse>
				<verse number="10">Ето главните от Давидовите юнаци, които се подвизаваха крепко с него в царството му, заедно с цял Израил, за да го възцарят над Израиля по словото Господне,</verse>
				<verse number="11">ето и числото на юнаците, които бяха при Давида: Иесваал, син Ахаманиев, главният от трийсетте: той вдигна копието си срещу триста души и ги порази наведнъж.</verse>
				<verse number="12">След него Елеазар, син на ахохиеца Додо — от тримата юнаци:</verse>
				<verse number="13">той беше с Давида във Фасдамим, дето филистимци се бяха събрали на война. Там част от полето беше засеяна с ечемик, и народът побягна от филистимци;</verse>
				<verse number="14">но те се спряха сред полето, запазиха го и поразиха филистимци. И Господ даде голямо спасение!</verse>
				<verse number="15">Тия трима главни от трийсетте вожда се качиха на скалата при Давида в пещерата Одолам, а пък филистимският стан бе разположен в Рефаимската долина.</verse>
				<verse number="16">Давид в това време беше в укрепено място, а стражата филистимска беше тогава във Витлеем.</verse>
				<verse number="17">Давид ожъдня и каза: кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, що е при портите?</verse>
				<verse number="18">Тогава тия трима се промъкнаха през филистимския стан, гребнаха вода от Витлеемския кладенец, що е при портите, и взеха, та донесоха Давиду. Но Давид не рачи да я пие, а я изля за слава Господня</verse>
				<verse number="19">и каза: да ме пази Господ, да сторя това! Нима ще пия кръвта на тия мъже, които излагаха душите си! Защото с опасност за живота си те донесоха водата. И не рачи да я пие. Ето какво извършиха тия трима юнаци.</verse>
				<verse number="20">И Авеса, брат Иоавов, беше главен между тримата: той уби с копието си триста души и се прослави между тия трима.</verse>
				<verse number="21">От тримата той беше най-виден и началник беше, ала на ония трима не беше равен.</verse>
				<verse number="22">Ванея, син на храбрия мъж Иодая, велик по дела, родом от Кавцеил, порази двамата синове на Ариила Моавски; той същият слезе и уби лъв в един ров по снежно време;</verse>
				<verse number="23">пак той уби един египтянин, който беше пет лакти висок: египтянинът имаше в ръка копие колкото тъкарско кросно, а той пристъпи към него с тояга и, като измъкна копието от ръката на египтянина, уби го с неговото копие.</verse>
				<verse number="24">Това именно извърши Иодаевият син Ванея, и беше славен между тия трима юнаци;</verse>
				<verse number="25">той беше по-виден от трийсетте, ала на ония трима не беше равен, и Давид го постави за най-близък изпълнител на своите заповеди.</verse>
				<verse number="26">А главни от ратниците бяха: Асаил, брат на Иоава; Елханам, син на Додо, от Витлеем;</verse>
				<verse number="27">Шама хародитец; Херец пелонитец;</verse>
				<verse number="28">Ира, син Икешев, текоитец; Евиезер анатотец;</verse>
				<verse number="29">Сивхай хушатец; Илай ахохиец;</verse>
				<verse number="30">Махарай нетофатец; Хелец, син на Ваана, нетофатец;</verse>
				<verse number="31">Итай, син Рибаев, от Гива Вениаминова; Ванея пиратонец;</verse>
				<verse number="32">Хурай от Нахале-Гааш; Авиел от Арава;</verse>
				<verse number="33">Азмавет бахарумиец; Елияхба шаалбонец.</verse>
				<verse number="34">Синове на гизонеца Хашема: Ионатан, син на Шаге, харарец;</verse>
				<verse number="35">Ахиам, син Сахаров, харарец; Елифал, син на Ура;</verse>
				<verse number="36">Хефер от Махера; Ахия пелонитец;</verse>
				<verse number="37">Хецрой кармилец; Наарай, син Езбаев;</verse>
				<verse number="38">Иоил, брат Натанов; Мивхар, син Хагриев;</verse>
				<verse number="39">Целек амонец; Нахарай беротец, оръженосец на Иоава, син Саруев;</verse>
				<verse number="40">Ира итриец; Гареб итриец;</verse>
				<verse number="41">Урия хетеец; Завад, син Ахлаев;</verse>
				<verse number="42">Адида, син на Шиза, рувимец, глава на Рувимовци, и той имаше трийсет;</verse>
				<verse number="43">Ханан, син на Мааха; Иосафат митниец;</verse>
				<verse number="44">Узия аштеротец; Шама и Иеиел, синове на ароереца Хотам;</verse>
				<verse number="45">Иедиаел, син Шимриев, и Иоха, негов брат, тициянец;</verse>
				<verse number="46">Елиел от Махавим, и Иеривай и Иошавия, синове Елиаамови, и Итма моавец;</verse>
				<verse number="47">Елиел, Овед и Иасиел от Мецовая.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ето и тия, които тъй също дойдоха при Давида в Секелаг, когато той още се криеше от Кисовия син Саула; те бяха от юнаците, които помагаха в битка,</verse>
				<verse number="2">въоръжени с лък, хвърляха с дясна и лява ръка камъни и пущаха стрели с лък, бяха от братята Саулови, от Вениамина;</verse>
				<verse number="3">главен беше Ахизер, след него Иоас, синове Шемаеви от Гива; Иезиел и Фелет, синове Азмаветови; Бераха и Иеху от Анатот;</verse>
				<verse number="4">Ишмаия гаваонец, юнак от трийсетте и главатар на трийсетте; Иеремия, Иахазиил, Иоханан и Иозават от Гедера;</verse>
				<verse number="5">Елузай, Иеримот, Веалия, Шемария, Сафатия харитиец;</verse>
				<verse number="6">Елкана, Ишияху, Азариил, Иоезер и Иошавам, Кореевци;</verse>
				<verse number="7">и Иоела и Зевадия, синове на Иерохама, от Гедор.</verse>
				<verse number="8">При Давида в крепостта, в пустинята, дойдоха и от Гадовци мъже юнаци, войнствени, въоръжени с щит и копие; лицата им — лица лъвски, и те бързи като сърни в планините.</verse>
				<verse number="9">Главен беше Езер, втори — Овадия, трети — Елиав,</verse>
				<verse number="10">четвърти — Мишмана, пети — Иеремия,</verse>
				<verse number="11">шести — Атай, седми — Елиел,</verse>
				<verse number="12">осми — Иоханан, девети — Елзават,</verse>
				<verse number="13">десети — Иеремия, единайсети Махбанай.</verse>
				<verse number="14">Те, синове Гадови, бяха главатари във войската: най-малкият над сто души, а най-големият над хиляда.</verse>
				<verse number="15">Те именно минаха през Иордан в първия месец, когато той излиза от бреговете си, и прогониха всички ония, които живееха в долините към изток и запад.</verse>
				<verse number="16">Също и от синовете Вениаминови и Иудини дойдоха в крепостта при Давида.</verse>
				<verse number="17">Давид излезе да ги посрещне и им рече: ако сте дошли с мир при мене, за да ми помагате, то аз и вие да имаме едно сърце; но ако идвате, за да ме предадете с коварство на враговете ми, когато няма в ръцете ми неправда, нека Бог на отците ни види и съди.</verse>
				<verse number="18">И дух обгърна Амасия, главатаря над трийсетте, и той каза: мир на тебе, Давиде, мир и с тебе, сине Иесеев! мир на тебе, мир и на твоите помощници! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие и ги постави начело на войската.</verse>
				<verse number="19">И от Манасиевото коляно преминаха някои към Давида, когато отиваше на война с филистимци против Саула. Ала Давид не помогна на филистимци, защото воеводите филистимски, след като се посъветваха, отпратиха го, казвайки: за наша беда той ще мине към своя господар Саула.</verse>
				<verse number="20">Когато се връщаше в Секелаг, преминаха към него манасиевците: Аднах, Иозавад, Иедиаел, Михаил, Иозавад, Елиху и Цилтай, хилядници у манасиевци.</verse>
				<verse number="21">Те помагаха на Давида против пълчищата, защото всички бяха мъже храбри и бяха началници на войската.</verse>
				<verse number="22">Тъй всеки ден прииждаха към Давида на помощ дотолкова, че неговото опълчение стана голямо като опълчение Божие.</verse>
				<verse number="23">Ето броят на главните във войската, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да му предадат царството Саулово, според словото Господне:</verse>
				<verse number="24">Иудини синове, носещи щит и копие, имаше готови за война шест хиляди и осемстотин;</verse>
				<verse number="25">от синовете Симеонови, мъже храбри, имаше във войската седем хиляди и сто;</verse>
				<verse number="26">от синовете Левиеви — четири хиляди и шестстотин;</verse>
				<verse number="27">дойде и Иодай, княз от Аароновия род, и с него три хиляди и седемстотин;</verse>
				<verse number="28">и Садок, храбър юнак, и родът му двайсет и двама началници;</verse>
				<verse number="29">от синовете Вениаминови, братя Саулови, дойдоха три хиляди; но още много от тях държаха със Сауловия дом;</verse>
				<verse number="30">от синовете Ефремови — двайсет хиляди и осемстотин храбри юнаци, мъже именити в родовете си;</verse>
				<verse number="31">от полуколяното Манасиево — осемнайсет хиляди, които бяха повикани поименно, за да идат да възцарят Давида;</verse>
				<verse number="32">от синовете Исахарови дойдоха мъже разумни, които знаеха, кога какво трябва да върши Израил; те бяха двеста главни, и всичките им братя вървяха по думите им;</verse>
				<verse number="33">от коляното Завулоново имаше готови за битка, въоръжени с всякакви военни оръжия, петдесет хиляди, в строй, единодушни;</verse>
				<verse number="34">от коляното Нефталимово — хиляда воеводи и с тях трийсет и седем хиляди с щитове и копия;</verse>
				<verse number="35">от коляното Даново — двайсет и осем хиляди и шестстотин, готови за война;</verse>
				<verse number="36">от Асира — четирийсет хиляди войници, готови за битка;</verse>
				<verse number="37">от отвъд Иордан, от коляното Рувимово и Гадово и от полуколяното Манасиево — сто и двайсет хиляди, с всякакво военно оръжие.</verse>
				<verse number="38">Всички тия ратници, наредени в строй, дойдоха с пълно сърце в Хеврон, за да възцарят Давида над цял Израил. Па и всички други израилтяни бяха единодушни да възцарят Давида.</verse>
				<verse number="39">И прекараха там при Давида три дни, ядоха и пиха, защото братята им бяха всичко приготвили за тях;</verse>
				<verse number="40">па и които бяха по-близо до тях, дори до Исахарово, Завулоново и Нефталимово коляно, донасяха им на осли, камили, мулета и волове всичко за ядене: брашно, смокини, сухо грозде, вино и дървено масло, както и много едър и дребен добитък, понеже радост беше голяма за Израиля.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Давид се съветва с хилядници, стотници и всички воеводи,</verse>
				<verse number="2">и каза на цялото събрание израилско: ако ви е угодно, и ако благоизволи Господ, Бог наш, нека пратим до другите наши братя навред по цялата Израилска земя, а също и до свещениците и левитите в градовете и селата им, за да се съберат при нас,</verse>
				<verse number="3">и да пренесем ковчега на нашия Бог при нас, защото в Саулови дни се не обръщахме към него.</verse>
				<verse number="4">И цялото събрание каза: тъй да бъде; защото това нещо се видя справедливо на целия народ.</verse>
				<verse number="5">Тъй Давид събра всички израилтяни, от Шихор Египетски до входа в Емат, за да пренесат ковчега Божий от Кириатиарим.</verse>
				<verse number="6">И отиде Давид и цял Израил в Кириатиарим, що е в Иудея, за да пренесат оттам ковчега на Бога Господа, седящ на херувими, върху който се призовава Неговото име.</verse>
				<verse number="7">И повезоха ковчега Божий на нова колесница от дома Аминадавов, а Оза и Ахия водеха колесницата.</verse>
				<verse number="8">Давид пък и всички израилтяни свиреха с все сила пред Бога, с пение, на гусли, псалтири, тимпани, кимвали и тръби.</verse>
				<verse number="9">Когато стигнаха до Хидоновото гумно, Оза присегна с ръка да придържи ковчега, понеже воловете го бяха наклонили.</verse>
				<verse number="10">Но Господ се разгневи на Оза и го порази, задето присегна с ръка към ковчега, и той умря на мястото пред Божието лице.</verse>
				<verse number="11">Давид се нажали, задето Господ порази Оза. И нарече това място Озова пораза; тъй се нарича то и доднес.</verse>
				<verse number="12">И в оня ден Давид се уплаши от Бога и каза: как ще внеса при себе си ковчега Божий?</verse>
				<verse number="13">И не пренесе Давид ковчега при себе си в Давидовия град, а го свърна към къщата на гетеца Аведара.</verse>
				<verse number="14">И стоя ковчегът Божий у Аведара в къщата му три месеца, и Господ благослови Аведаровия дом и всичко, що имаше.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Тирският цар Хирам проводи при Давида пратеници, и кедрови дървета, и каменоделци, и дърводелци, за да му съградят дом.</verse>
				<verse number="2">Като разбра Давид, че Господ го утвърди за цар над Израиля, че царството му се въздигна високо, заради народа му Израил,</verse>
				<verse number="3">той си взе още жени в Иерусалим, и му се родиха още синове и дъщери.</verse>
				<verse number="4">Ето имената на ония, които му се родиха в Иерусалим: Самус, Совав, Натан, Соломон,</verse>
				<verse number="5">Евеар, Елисуа, Елфалет,</verse>
				<verse number="6">Ногах, Нафек, Иафия,</verse>
				<verse number="7">Елисама, Веелиада и Елифалет.</verse>
				<verse number="8">И чуха филистимци, че Давид бил помазан за цар над цял Израил, и се дигнаха те всички да търсят Давида. А Давид, като чу, излезе против тях.</verse>
				<verse number="9">Филистимци дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.</verse>
				<verse number="10">Давид попита Бога, думайки: да ида ли против филистимци, и ще ги предадеш ли в ръцете ми? Господ му отговори: иди, и Аз ще ги предам в ръцете ти.</verse>
				<verse number="11">Те отидоха във Ваал-Перацим, и там ги порази Давид. И каза Давид: Бог пресече моите врагове чрез ръката ми като воден пролом. Затова и нарекоха онова място Ваал-Перацим.</verse>
				<verse number="12">И филистимци оставиха боговете си там, а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.</verse>
				<verse number="13">И дойдоха пак филистимци и се разположиха в долината.</verse>
				<verse number="14">Давид пак попита Бога, и Бог му отговори: не отивай право насреща им, а се отклони от тях и върви към тях откъм черниците;</verse>
				<verse number="15">и кога чуеш шум като от вървеж по черничните вършини, тогава захвани битката, защото Бог ще е излязъл пред тебе, за да порази филистимския стан.</verse>
				<verse number="16">Давид направи, както му заповяда Бог, и порази филистимския стан, от Гаваон до Газер.</verse>
				<verse number="17">И Давидовото име се разнесе по всички земи, и Господ го направи страшно за всички народи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">И съгради си той палати в Давидовия град, приготви място за ковчега Божий и направи скиния за него.</verse>
				<verse number="2">Тогава каза Давид: никой не бива да носи ковчега Божий, освен левитите, понеже тях избра Господ, за да носят ковчега на Бога и да Му служат вовеки.</verse>
				<verse number="3">И събра Давид всички израилтяни в Иерусалим, за да внесат ковчега Господен на мястото му, което бе приготвил за него.</verse>
				<verse number="4">Па свика Давид синовете Ааронови и левитите:</verse>
				<verse number="5">от синовете Каатови, началника Уриила и братята му — сто и двайсет души;</verse>
				<verse number="6">от синовете Мерариеви, началника Асаия и братята му — двеста и двайсет души;</verse>
				<verse number="7">от синовете Гирсонови, началника Иоиля и братята му — сто и трийсет души;</verse>
				<verse number="8">от синовете Елисафанови, началника Шемаия и братята му — двеста;</verse>
				<verse number="9">от синовете Хевронови, началника Елиела и братята му — осемдесет;</verse>
				<verse number="10">от синовете Узиилови, началника Аминадава и братята му — сто и дванайсет.</verse>
				<verse number="11">И повика Давид свещениците: Садока и Авиатара, и левитите: Уриила, Асаия, Иоиля, Шемаия, Елиеела и Аминадава,</verse>
				<verse number="12">и им каза: вие, началници на левитските родове, осветете си, вие и братята ви, и занесете ковчега на Господа, Бога Израилев, на мястото, което съм му приготвил;</verse>
				<verse number="13">и защото попреди не вие вършехте това, Господ, Бог наш, ни порази, задето Го не търсихме, както трябваше.</verse>
				<verse number="14">И осветиха се свещениците и левитите, за да носят ковчега на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="15">И синовете левитски понесоха ковчега Божий, както бе заповядал Моисей по словото Господне, на рамена, с върлини.</verse>
				<verse number="16">Тогава Давид заповяда на левитските началници да поставят братята си певци със свирала — псалтири, гусли и кимвали, да възгласят нависоко радостен глас.</verse>
				<verse number="17">Левитите поставиха Иоилевия син Емана, и от братята му — Верехиевия син Асафа, а от синовете Мерариеви, техни братя — Кушаиевия син Етана;</verse>
				<verse number="18">и с тях братята им, второстепенни: Захария, Бена, Иаазиила, Шемирамота, Иехиила, Уния, Елиава, Ванея, Маасея, Мататия, Елифлеуя, Микнея и Овед-Едома и Иеиела, вратари.</verse>
				<verse number="19">Еман, Асаф и Етан свиреха високо на медни кимвали,</verse>
				<verse number="20">а Захария, Азиил, Шемирамот, Иехиил, Унии, Елиав, Маасея и Ванея — на псалтири, с тънък глас.</verse>
				<verse number="21">А Мататия, Елифлуй, Микней, Овед-Едом, Иеиел и Азазия — на гусли, за да захващат.</verse>
				<verse number="22">Хенания пък, началник левитски, беше учител по пение, защото беше изкусен по него.</verse>
				<verse number="23">Верехия и Елкана бяха вратари при ковчега.</verse>
				<verse number="24">Шевания, Иосафат, Натанаил, Амасай, Захария, Ванея и Елиезер, свещеници, тръбяха с тръби пред ковчега Божий. Овед Едом и Иехия бяха вратари при ковчега.</verse>
				<verse number="25">Тъй Давид и старейшините Израилеви и хилядниците отидоха да пренесат ковчега на завета Господен от дома Овед-Едомов с веселие.</verse>
				<verse number="26">И когато Бог помогна на левитите, които носеха ковчега на завета Господен, заклаха жертва седем телци и седем овена.</verse>
				<verse number="27">Давид беше облечен с висонна одежда, а също и всички левити, които носеха ковчега, и певците, и Хенания, началник на свирачите и певците. Давид носеше и ленен ефод.</verse>
				<verse number="28">Тъй цял Израил внасяше ковчега на завета с възклицания, при звукове от рог, тръби и кимвали, свирейки на псалтири и гусли.</verse>
				<verse number="29">Когато ковчегът на завета Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Саулова дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да играе и да се весели, унизи го в сърцето си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Донесоха ковчега Божий и го поставиха сред скинията, която Давид бе направил за него, и принесоха Богу всесъжения и мирни жертви.</verse>
				<verse number="2">Когато Давид свърши всесъженията и принасянето мирни жертви, благослови народа в име Господне,</verse>
				<verse number="3">и раздаде на всички израилтяни, и на мъже и на жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.</verse>
				<verse number="4">И постави той на служба пред ковчега Господен някои от левитите, за да славословят, благодарят и превъзнасят Господа, Бога Израилев:</verse>
				<verse number="5">Асафа — за главен, втори след него Захария, Иеиела, Шемирамота, Иехиила, Мататия, Елиава, Ванея, Овед-Едома и Иеиела с псалтири и гусли, и Асафа — да свири на кимвали,</verse>
				<verse number="6">а Ванея и Озиила, свещениците, — да тръбят постоянно пред ковчега на завета Божий.</verse>
				<verse number="7">В оня ден Давид първи път даде псалом за славословие Господу чрез Асафа и братята му:</verse>
				<verse number="8">славете Господа, прогласявайте името Му; разгласяйте делата Му между народите;</verse>
				<verse number="9">пейте Му, свирете Му; разказвайте за всичките Му чудеса;</verse>
				<verse number="10">хвалете се с Неговото свето име; да се весели сърцето на ония, които търсят Господа;</verse>
				<verse number="11">потърсете Господа и силата Му, търсете непрестанно лицето Му,</verse>
				<verse number="12">спомняйте си чудесата, които е извършил, личбите Му и съдбите от устата Му,</verse>
				<verse number="13">вие, семе Израилево, раби Негови, синове Иаковови, избраници Негови!</verse>
				<verse number="14">Той е Господ, Бог наш; Неговите съдби са по цялата земя.</verse>
				<verse number="15">Помнете вечно завета Му, словото, което заповяда за хиляди родове,</verse>
				<verse number="16">онова, което завеща на Авраама и в което се кле на Исаака,</verse>
				<verse number="17">и което постави на Иакова за закон и на Израиля за вечен завет,</verse>
				<verse number="18">думайки: на тебе ще дам земята Ханаанска, за ваш наследствен дял.</verse>
				<verse number="19">Те тогава бяха малобройни, нищожни и пришълци в нея,</verse>
				<verse number="20">и прехождаха от народ към народ и от едно царство към друг народ;</verse>
				<verse number="21">но Той не позволи никому да ги обижда и изобличаваше за тях царете:</verse>
				<verse number="22">не докосвайте се до Моите помазаници и не правете зло на Моите пророци.</verse>
				<verse number="23">Пей Господу, цяла земьо, благовестете от ден на ден спасението Му.</verse>
				<verse number="24">Разгласяйте всред езичниците славата Му, между всички народи чудесата Му,</verse>
				<verse number="25">защото Господ е велик и многохвален, по-страшен от всички богове.</verse>
				<verse number="26">Защото всички богове на народите са нищо, а Господ небесата сътвори.</verse>
				<verse number="27">Слава и величие пред лицето Му, сила и радост в Неговото (свето) място.</verse>
				<verse number="28">Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест,</verse>
				<verse number="29">въздайте Господу славата на името Му. Вземете дар, идете пред лицето Му, поклонете се Господу с благолепието на светинята Му.</verse>
				<verse number="30">Трепери пред Него, цяла земьо, защото Той основа вселената, тя няма да се поклати.</verse>
				<verse number="31">Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува!</verse>
				<verse number="32">Да ехти морето и всичко, що го напълня, да се радва полето и всичко, що е в него.</verse>
				<verse number="33">Да ликуват заедно всички дървеса дъбравни пред лицето на Господа, защото Той иде земята да съди.</verse>
				<verse number="34">Славете Господа, защото милостта Му е вовеки,</verse>
				<verse number="35">и кажете: спаси ни, Боже, Спасителю наш! събери ни и ни избави от народите, да славим Твоето свето име и да се хвалим с Твоята слава!</verse>
				<verse number="36">Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И целият народ каза: амин, алилуия!</verse>
				<verse number="37">Давид остави там, пред ковчега на завета Господен, Асафа и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, всеки ден,</verse>
				<verse number="38">и Овед-Едома и братята му, шейсет и осем души; Овед-Едома, сина Идитунов, и Хоса — за вратари;</verse>
				<verse number="39">а свещеник Садока и братята му свещеници остави пред Господнето жилище, що беше на висината в Гаваон,</verse>
				<verse number="40">за да принасят всесъжения Господу върху всесъженния жертвеник постоянно сутрин и вечер, и за всичко, що е писано в закона на Господа, който Той е дал на Израиля;</verse>
				<verse number="41">и с тях Емана и Идитуна и другите избраници, които бяха назначени поименно, за да славят Господа, защото милостта Му е вовеки.</verse>
				<verse number="42">При тях Еман и Идитун славеха Бога, свирейки с тръби и кимвали и с разни свирала; а синовете Идитунови постави при вратата.</verse>
				<verse number="43">И тръгна си целият народ, всеки у дома си; отиде си и Давид, за да благослови своя дом.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Когато Давид живееше в своя дом, каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а ковчегът на завета Господен е под шатра.</verse>
				<verse number="2">И Натан каза на Давида: върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе.</verse>
				<verse number="3">Но в същата нощ биде слово Божие към Натана:</verse>
				<verse number="4">иди и кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ: не ти ще Ми съградиш дом, дето да обитавам,</verse>
				<verse number="5">защото Аз не съм живял в дом от деня, когато изведох синовете Израилеви, и доднес, а ходих от шатра в шатра и от жилище в жилище.</verse>
				<verse number="6">Където и да ходих с целия Израил, казах ли, макар и дума, някому от съдиите израилски, на които бях заповядал да пасат Моя народ: защо Ми не съградите кедров дом?</verse>
				<verse number="7">И сега тъй кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ Саваот: взех те от овчето стадо, за да те направя вожд на Моя народ Израиля;</verse>
				<verse number="8">бях с тебе навред, дето и да ходи, изтребих всички твои врагове пред лицето ти и направих името ти като името на великите по земята;</verse>
				<verse number="9">приготвих място за Моя народ Израиля, укорених го, и той ще живее спокойно на своето място, и няма вече да го смущават, нечестивите няма вече да го притесняват, както изпреди,</verse>
				<verse number="10">в ония дни, когато Аз бях поставил съдии над Моя народ Израиля, и Аз бях смирил всички твои врагове, и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом.</verse>
				<verse number="11">Кога се изпълнят твоите дни, и ти се прибереш при отците си, тогава ще въздигна твоето семе след тебе, което ще бъде от синовете ти, и ще закрепя царството му.</verse>
				<verse number="12">Той ще Ми съгради дом, и ще закрепя престола му вовеки.</verse>
				<verse number="13">Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син, и милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от оногова, който беше преди тебе.</verse>
				<verse number="14">Ще го поставя в Моя дом и в Моето царство навеки, и престолът му ще бъде вечно крепък.</verse>
				<verse number="15">Всички тия думи и цялото видение Натан точно разказа на Давида.</verse>
				<verse number="16">Цар Давид дойде, застана пред лицето Господне и каза: кой съм аз, Господи Боже, и какво е моят дом, та си ме толкоз въздигнал?</verse>
				<verse number="17">Но и това се показа малко в Твоите очи, Боже; Ти възвестяваш за дома на Твоя раб далечна бъднина и гледаш на мене като на велик човек, Господи Боже!</verse>
				<verse number="18">Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се възвеличи Твоят раб? Ти знаеш Своя раб!</verse>
				<verse number="19">Господи, за Твоя раб, според сърцето Си, Ти вършиш всички тия велики дела, за да явиш всяко величие.</verse>
				<verse number="20">Господи, по всичко, що сме слушали с ушите си, подобен на Тебе няма и няма бог, освен Тебе.</verse>
				<verse number="21">И кой е подобен на Твоя народ Израил, едничък народ на земята, при който е идвал Бог, да го изкупи за Свой народ, за да Си направи име чрез велико и страшно дело, — чрез прогонване народите от лицето на Своя народ, който Ти избави от Египет.</verse>
				<verse number="22">Ти направи Твоя народ Израиля Свой собствен народ навеки и Ти, Господи, стана негов Бог.</verse>
				<verse number="23">И тъй, сега, о, Господи, утвърди навеки словото, що си казал за Твоя раб и за неговия дом, и стори, според както си казал.</verse>
				<verse number="24">Да пребъде и да се възвеличи Твоето име вовеки, за да казват: Господ Саваот, Бог Израилев, е Бог над Израиля, и домът на Твоя раб Давида да бъде крепък пред Твоето лице.</verse>
				<verse number="25">Защото Ти, Боже мой, яви на Твоя раб, че ще му уредиш дом, затова и Твоят раб се осмели да се моли пред Тебе.</verse>
				<verse number="26">И сега, Господи, Ти си Бог, и Ти изрече за Твоя раб това добро.</verse>
				<verse number="27">Прочее, почни да благославяш дома на Твоя раб, за да бъде вечно пред Твоето лице; защото, ако Ти, Господи, го благословиш, ще бъде благословен довека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">След това Давид порази филистимците и ги покори и превзе Гет и подчинените нему градове от ръцете на филистимци.</verse>
				<verse number="2">Той порази и моавци, и моавци станаха роби на Давида и му даваха данък.</verse>
				<verse number="3">Давид порази и сувския цар Адраазара в Емат, когато тоя отиваше да утвърди властта си при река Ефрат.</verse>
				<verse number="4">И взе Давид от него хиляда колесници, седем хиляди конници и двайсет хиляди пешаци; и разруши Давид всички колесници, като остави от тях само сто.</verse>
				<verse number="5">Дамаските сирийци щяха да дойдат на помощ на сувския цар Адраазара, но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци.</verse>
				<verse number="6">Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, като му даваха данък. Тъй помагаше Господ Давиду навред, дето и да идеше.</verse>
				<verse number="7">Давид отне златните щитове, които Адраазаровите роби носеха, и ги донесе в Иерусалим.</verse>
				<verse number="8">А от Тивхата и Кун, Адраазарови градове, Давид отнесе твърде много мед. От нея Соломон направи медното море и стълбовете, и медните съдове.</verse>
				<verse number="9">Като чу иматският цар Тоа, че Давид порази цялата войска на сувския цар Адраазара,</verse>
				<verse number="10">прати сина си Иорама при цар Давида, да го поздрави и му благодари, задето е воювал с Адраазара и го е поразил защото Тоа беше във война с Адраазара, и с него прати всякакви съдове златни, сребърни и медни.</verse>
				<verse number="11">Цар Давид ги посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всички народи: идумейци, моавци, амонитци, филистимци и амаликитци.</verse>
				<verse number="12">И Саруевият син Авеса порази в Солна долина осемнайсет хиляди идумейци;</verse>
				<verse number="13">и постави в Идумея стража, и всички идумейци станаха роби Давиду. Господ помагаше Давиду навред, дето и да идеше.</verse>
				<verse number="14">И царува Давид над цял Израил и раздаваше съд и правда на целия си народ.</verse>
				<verse number="15">Иоав, Саруев син, беше началник на войската, Иосафат, Ахилудов син — летописец,</verse>
				<verse number="16">Садок, син Ахитувов, и Авимелех, син Авиатаров, бяха свещеници, а Суса писар,</verse>
				<verse number="17">Ванея, син Иодаиев, беше над хелетейците и фелетейците, а синовете Давидови бяха първи при царя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">След това умря Наас, цар амонитски, и вместо него се възцари син му.</verse>
				<verse number="2">И Давид каза: ще покажа милост към Анона, Наасов син, заради доброто, що ми е сторил баща му. И Давид прати пратеници да го утешат за баща му. Давидовите слуги дойдоха в земята Амонитска при Анона, за да го утешат.</verse>
				<verse number="3">Но амонитските князе казаха на Анона: нима мислиш, че от уважение към баща ти е пратил Давид при тебе утешители? Нима слугите му не са дошли при тебе да разузнаят и разгледат земята, та да я разорят?</verse>
				<verse number="4">Тогава Анон хвана слугите Давидови и ги обръсна и подряза дрехите им на половина, до кръста, и ги отпрати.</verse>
				<verse number="5">И те си отидоха. Като обадиха на Давида за тия човеци, той прати насреща им, понеже бяха твърде много обезобразени, да им кажат от царя: останете в Иерихон, докле ви порастат брадите, тогава се върнете.</verse>
				<verse number="6">Когато амонитци видяха, че са станали омразни на Давида, тогава Анон и амонитци пратиха хиляда таланта сребро, да си наемат колесници и конници от Сирия Месопотамска, от Сирия Маахова и от Сува.</verse>
				<verse number="7">И наеха си трийсет и две хиляди колесници и царя Мааха с народа му, които дойдоха и се разположиха на стан пред Медева. Събраха се и амонитци от градовете си и излязоха на война.</verse>
				<verse number="8">Когато Давид чу за това, прати Иоава с цялата войска — юнаци.</verse>
				<verse number="9">Амонитци излязоха и се наредиха за битка пред градските порти, а царете, които бяха дошли, — отделно в полето.</verse>
				<verse number="10">Иоав, като видя, че му предстои сражение отпред и отзад, избра всички отбор войници у Израиля и ги нареди срещу сирийци.</verse>
				<verse number="11">А останалата част от народа повери на брата си Авеса, да се наредят срещу амонитци.</verse>
				<verse number="12">И каза: ако сирийци почнат да ме надделяват, ще ми помогнеш ти; ако пък амонитци земат да надделяват тебе аз ще ти помогна.</verse>
				<verse number="13">Бъди мъжествен и да стоим твърдо за нашия народ и за градовете на напия Бог, и Господ нека стори, каквото Му е угодно.</verse>
				<verse number="14">Влезе Иоав и людете, които бяха с него, в битка със сирийци, и те побягнаха от него.</verse>
				<verse number="15">Амонитци пък, щом видяха, че сирийци бягат, побягнаха и те от брата му Авеса, и навлязоха в града. Тогава Иоав си отиде в Иерусалим.</verse>
				<verse number="16">Сирийци, като видяха, че са победени от израилтяните, пратиха пратеници и изведоха сирийците, които бяха отвъд реката; предвождаше ги Совак, военачалник Адраазаров.</verse>
				<verse number="17">Когато обадиха за това на Давида, той събра всички израилтяни, премина Иордан и, като дойде при тях, построи се насреща им. И влезе Давид в битка със сирийци, и те се удариха с него.</verse>
				<verse number="18">И сирийци побягнаха от израилтяните, и Давид изтреби седем хиляди колесници на сирийци и четирийсет хиляди пешаци, а военачалника Совака уби.</verse>
				<verse number="19">Като видяха слугите Адраазарови, че ги поразиха израилтяните, сключиха с Давида мир и му се подчиниха. И не искаха вече сирийци да помагат на амонитци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">След година, през времето, когато царете излизат на война, Иоав изведе войската и почна да опустошава Амонитската земя, и отиде, та обсади Рава. А Давид си оставаше в Иерусалим. Иоав завоюва Рава и я разруши.</verse>
				<verse number="2">И взе Давид венеца на царя им от главата му; в него се намери талант злато на тегло, и скъпоценни камъни имаше по него; възложиха я на главата Давидова. И твърде голяма плячка изнесоха от града.</verse>
				<verse number="3">А людете, които бяха в него, извеждаше и ги затриваше с триони, с железни млатове и брадви. Тъй постъпи Давид с всички амонитски градове; па се върна Давид и целият народ в Иерусалим.</verse>
				<verse number="4">След това се начена война с филистимците в Газер. Тогава Совахай хушатец уби Сафа, един от Рефаимовите потомци. И те се усмириха.</verse>
				<verse number="5">И пак имаше война с филистимци. Тогава Елханам, син Иаиров, уби Лахмия, Голиатов брат, гетец, у когото дръжката на копието беше колкото тъкарско кросно.</verse>
				<verse number="6">Имаше битка и в Гет. Там имаше един човек с голям ръст, комуто пръстите бяха по шест — всичко двайсет и четири. И той също беше от Рефаимовите потомци.</verse>
				<verse number="7">Той хулеше Израиля, но Ионатан, син на Давидовия брат Шима, го уби.</verse>
				<verse number="8">Тия бяха се родили от рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и от ръцете на слугите му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Подигна се сатана против Израиля и подбуди Давида да преброи израилтяните.</verse>
				<verse number="2">И Давид каза на Иоава и на началниците народни: идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан, и ми представете да зная броя им.</verse>
				<verse number="3">Иоав каза: да наспори Господ Своя народ сто пъти повече, отколкото е. Те всички, господарю мой, царю, не са ли раби на моя господар? Защо иска това моят господар? За да се сметне това за грях на Израиля ли?</verse>
				<verse number="4">Но царската дума надделя над Иоава. И отиде Иоав, та обходи цял Израил, и дойде в Иерусалим.</verse>
				<verse number="5">И даде Иоав на Давида списък на преброения народ. Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже меченосци, а иудеи — четиристотин и седемдесет хиляди меченосци.</verse>
				<verse number="6">А левитите и вениаминците не преброи с тях, защото царската дума бе отвратителна на Иоава.</verse>
				<verse number="7">Това нещо не беше угодно в очите на Бога, и Той порази Израиля.</verse>
				<verse number="8">И Давид каза Богу: твърде съгреших, че сторих това. Сега прости вината на Твоя раб, защото постъпих твърде безразсъдно.</verse>
				<verse number="9">И говори Господ на Гада, ясновидец Давидов, и рече:</verse>
				<verse number="10">иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си едно от тях, и Аз ще го пратя върху ти.</verse>
				<verse number="11">Дойде Гад при Давида и му каза: тъй говори Господ: избери си:</verse>
				<verse number="12">или три години глад, или три месеца да бъдеш преследван от твоите неприятели, и мечът на твоите врагове да се допира до тебе; или три дни меч Господен и мор по земята и Ангел Господен да погубва по всички предели на Израиля. И тъй, виж, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил с тия думи.</verse>
				<verse number="13">Давид отговори на Гада: много ми е мъчно, ала нека подобре падна в ръцете на Господа, защото милосърдието Му е твърде голямо, — само да не падна в ръце човешки.</verse>
				<verse number="14">И проводи Господ мор на Израиля, и умряха седемдесет хиляди души израилтяни.</verse>
				<verse number="15">Па проводи Господ Ангела в Иерусалим, за да го изтребва. И когато начена да изтребва, Господ видя и се разкая за това бедствие, и каза на Ангела-изтребителя: стига! Сега спусни ръката си. А Ангелът стоеше тогава над гумното на иевусееца Орна.</verse>
				<verse number="16">Давид по дигна очи и видя Ангела Господен, да стои между земята и небето с гол в ръка му меч, протегнат над Иерусалим; и падна ничком Давид и старейшините, покрити с вретище.</verse>
				<verse number="17">И каза Давид Богу: нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло, а тия овци какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека Твоята ръка бъде върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да го погубиш.</verse>
				<verse number="18">И Ангелът Господен рече на Гада, за да каже на Давида: нека Давид дойде и постави жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна.</verse>
				<verse number="19">Давид отиде, според думите на Гада, който му говори от име Господне.</verse>
				<verse number="20">Орна се обърна, видя Ангела, и четиримата му синове се скриха с него. Орна вършееше тогава пшеница.</verse>
				<verse number="21">Дойде Давид при Орна. Орна, като погледна и видя Давида, излезе от гумното и се поклони Давиду ничком доземи.</verse>
				<verse number="22">Давид рече на Орна: дай ми мястото на гумното, аз ще съградя върху него жертвеник Господу; дай ми го за колкото струва, за да се прекрати изтребата у народа.</verse>
				<verse number="23">Орна отговори на Давида: вземи си го; нека моят царгосподар прави каквото му е воля; ето, давам и воловете за всесъжение, и диканите — за дърва, и пшеницата — за принос; всичко туй давам даром.</verse>
				<verse number="24">Цар Давид каза на Орна: не, аз искам да купя това от тебе за колкото струва, защото не ще принасям Господу твой имот и не ще принасям всесъжение нещо, взето даром.</verse>
				<verse number="25">И Давид даде на Орна за онова място шестстотин сикли злато.</verse>
				<verse number="26">И съзида там Давид жертвеник Господу и принесе всесъжения и мирни жертви; и призва Господа, и Той го послуша, като прати огън от небето върху всесъженния жертвеник.</verse>
				<verse number="27">И Господ каза на Ангела: върни меча си в ножницата му.</verse>
				<verse number="28">В това време Давид, като видя, че Господ го послуша на гумното на иевусееца Орна, принесе там жертва.</verse>
				<verse number="29">А Господнята скиния, която Мои сей бе направил в пустинята, и всесъженния жертвеник се намираха в онова време на Гаваонската висина.</verse>
				<verse number="30">И Давид не можеше да иде там, за да потърси Бога, защото беше уплашен от меча на Ангела Господен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">И рече Давид: ето домът на Господа Бога, ето и жертвеникът за всесъженията на Израиля.</verse>
				<verse number="2">И заповяда Давид да съберат пришълците, които бяха в земята Израилска, и отреди каменоделци да дялат камъни за съграждане Божия дом.</verse>
				<verse number="3">Давид приготви още много желязо за гвоздеи по крилата на вратите и за скоби, и много мед — без тегло,</verse>
				<verse number="4">и кедрови дървета безброй, защото сидонци и тирци доставиха на Давида много кедрови дървета.</verse>
				<verse number="5">И каза Давид: син ми Соломон е млад и слаб, а домът, който ще се съгради Господу, трябва да бъде твърде величествен, за слава и за приказ по всички земи; затова аз ще приготвям за него. И приготви Давид до смъртта си много.</verse>
				<verse number="6">И повика сина си Соломона и му завеща да построи дом на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="7">И каза Давид на Соломона: сине, имах насърце да построя дом на името на Господа, моя Бог,</verse>
				<verse number="8">но биде към мене слово Господне и ми се каза: ти си пролял много кръв и си водил големи войни; ти не бива да градиш дом на името Ми, защото си пролял много кръв на земята пред лицето Ми.</verse>
				<verse number="9">Ето, ще ти се роди син: той ще бъде мирен човек; ще му дам спокойствие откъм всички околни врагове, затова името му ще бъде Соломон. В негови дни ще дам на Израиля и мир и спокойствие.</verse>
				<verse number="10">Той ще построи дом на името Ми и ще Ми бъде син, пък Аз нему — баща, и ще закрепя престола на царството му над Израиля довека.</verse>
				<verse number="11">Сега, сине, нека Господ бъде с тебе, та да имаш сполука и да построиш дом на Господа, твоя Бог, според както Той говори за тебе.</verse>
				<verse number="12">Да ти даде Господ мъдрост и разум и да те постави над Израиля; и запази закона на Господа, твоя Бог.</verse>
				<verse number="13">Тогава ще имаш сполука, когато залягаш да изпълняваш наредбите и законите, които Господ заповяда Моисею за Израиля. Бъди твърд и юначен, не бой се и не падай духом!</verse>
				<verse number="14">И ето, аз при оскудията си приготвих за дома Господен сто хиляди таланта злато, хиляда хиляди таланта сребро, а мед и желязо тегло нямат, защото са голямо множество; дървета и камъни тъй също приготвих, и ти притури към това още.</verse>
				<verse number="15">Имаш работници много, и каменоделци, и резбари, и дърводелци, и всякакви изкусници за всякаква работа.</verse>
				<verse number="16">Злато, сребро, мед и желязо — безброй: захвани и работи; Господ ще бъде с тебе.</verse>
				<verse number="17">И завеща Давид на всички князе израилски да помагат на сина му Соломона:</verse>
				<verse number="18">нали с вас е Господ, Бог наш, Който ви даде спокойствие отвсякъде? Защото Той предаде в мои ръце жителите на тая страна, и страната се покори пред Господа и пред Неговия народ.</verse>
				<verse number="19">И тъй, разположете сърцето си и душата си, за да потърсите Господа, вашия Бог. Станете и съградете светилище Господу Богу, за да принесете ковчега на завета Господен и свещените съдове Божии в дома, който се гради на името Господне.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Като остаря и се насити на живота, Давид възцари над Израиля сина си Соломона.</verse>
				<verse number="2">И събра всички князе израилски, свещеници и левити;</verse>
				<verse number="3">и левитите от трийсет години и нагоре бяха преброени: броят им, на всички до един, беше трийсет и осем хиляди души.</verse>
				<verse number="4">От тях бидоха назначени на работа в дома Господен двайсет и четири хиляди, писари и съдии — шест хиляди,</verse>
				<verse number="5">четири хиляди вратари и четири хиляди, които славеха Господа със свирала, направени от Давида за славене Господа.</verse>
				<verse number="6">И раздели ги Давид на смени според Левиевите синове — Гирсона, Каата и Мерари.</verse>
				<verse number="7">От гирсоновци бяха Лаедан и Шимей.</verse>
				<verse number="8">Синове Лаеданови: първи Иехиил, Зетам и Иоил — трима.</verse>
				<verse number="9">Синове Шимееви: Шеломит, Хазиил и Харан — трима. Те бяха Лаеданови отценачалници.</verse>
				<verse number="10">И още синове Шимееви: Иахат, Зиза, Иеуш и Берия. Това бяха синове Шимееви — четирима.</verse>
				<verse number="11">Иахат беше главен, Зиза втори; Иеуш и Берия имаха малко деца, затова бяха преброени заедно с бащиния си дом.</verse>
				<verse number="12">Синове Каатови: Амрам, Ицхар, Хеврон и Озиил — четирима.</verse>
				<verse number="13">Синове Амрамови: Аарон и Мойсей. Аарон беше определен да бъде посветен при Святая-Святих довека, той и синовете му, за да кадят пред лицето на Господа, да Му служат и да благославят Неговото име довека.</verse>
				<verse number="14">А Мойсей, човек Божий, и синовете му бяха причислени към Левиевото коляно.</verse>
				<verse number="15">Синове Моисееви: Гирсон и Елиезер.</verse>
				<verse number="16">Синове Гирсонови: пръв беше Шевуил.</verse>
				<verse number="17">Синове Елиезерови бяха: първи Рехавия. Други синове нямаше Елиезер; а Рехавия имаше твърде много синове.</verse>
				<verse number="18">Синове Ицхарови: първи Шеломит.</verse>
				<verse number="19">Синове Хевронови: първи Иерия, втори Амария, трети Иахазиил и четвърти Иекамам.</verse>
				<verse number="20">Синове Озиилови: първи Миха и втори Ишия.</verse>
				<verse number="21">Синове Мерариеви: Махли и Муши. Синове Махлиеви: Елеазар и Кис.</verse>
				<verse number="22">Елеазар умря и нямаше синове, а само дъщери; и ожениха се за тях синовете Кисови, техни братовчеди.</verse>
				<verse number="23">Синове Мушиеви: Махли, Едер и Иремот — трима.</verse>
				<verse number="24">Това бяха синовете Левиеви според домовете на бащите им, глави на челяди, както бяха преброени поименно, всички до един, които вършеха службите в дома Господен, от двайсет години и нагоре.</verse>
				<verse number="25">Защото Давид каза: Господ, Бог Израилев, даде спокойствие на Своя народ и го въдвори в Иерусалим навеки,</verse>
				<verse number="26">та левитите не ще има нужда да носят скинията и всякакви нейни вещи за служене в нея.</verse>
				<verse number="27">Затова, според последните Давидови заповеди, бидоха преброени левитите от двайсет години и нагоре,</verse>
				<verse number="28">за да бъдат при синовете Ааронови, да служат в дома Господен, в двора и в пристройките, да спазват чистота в цялото светилище и да изпълняват всяка служба при Божия дом;</verse>
				<verse number="29">да нагледват хлябовете на предложението, пшеничното брашно за хлебен принос, пресните питки, печеното и пърженото и всички мерки и теглилки;</verse>
				<verse number="30">да застават всяко утро да благодарят и славословят Господа, както и вечер,</verse>
				<verse number="31">при всички всесъжения, принасяни Господу в съботни дни, в новомесечия и в празници според броя, както е наредено за тях, — постоянно пред лицето на Господа,</verse>
				<verse number="32">и да пазят скинията на откровението, светилището и синовете Ааронови, техни братя, при службите в дома Господен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Ето и разпределението на синовете Ааронови: Ааронови синове: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.</verse>
				<verse number="2">Надав и Авиуд умряха преди баща си, а синове нямаха, затова свещенствуваха Елеазар и Итамар.</verse>
				<verse number="3">И Давид ги разпредели: Садока — от синовете Елеазарови, и Ахимелеха — от синовете Итамарови, по ред на службата им.</verse>
				<verse number="4">И намери се, че между синовете Елеазарови имаше повече отценачалници, нежели между синовете Итамарови. И той ги разпредели тъй: от синовете Елеазарови шестнайсет челядни глави, а от синовете Итамарови — осем.</verse>
				<verse number="5">А разпределяше ги по жребие, защото главните в светилището и главните пред Бога бяха от синовете Елеазарови и от синовете Итамарови;</verse>
				<verse number="6">записваше ги Шемаия, син Натанаилов, писар от левитите, пред лицето на царя и князете и пред свещениците Садока и Ахимелеха, Авиатаров син, и пред главите на свещеническите и левитските челяди: кога се хвърляше жребие, вземаха една челяд от Елеазаровия род, след това вземаха от Итамаровия род.</verse>
				<verse number="7">Първо жребие излезе за Иехоиарива, второ — за Иедаия,</verse>
				<verse number="8">трето — за Харима, четвърто — за Сеорима,</verse>
				<verse number="9">пето — за Малхия, шесто — за Миямина,</verse>
				<verse number="10">седмо — за Хакоца, осмо — за Авия,</verse>
				<verse number="11">девето — за Иешуа, десето — за Шехания,</verse>
				<verse number="12">единайсето — за Елиашива, дванайсето — за Иакима,</verse>
				<verse number="13">тринайсето — за Хушая, четиринайсето — за Иешевава,</verse>
				<verse number="14">петнайсето — за Вилга, шестнайсето — за Имера,</verse>
				<verse number="15">седемнайсето — за Хезира, осемнайсето — за Хапицеца,</verse>
				<verse number="16">деветнайсето — за Петахия, двайсето — за Иезекииля,</verse>
				<verse number="17">двайсет и първо — за Иахина, двайсет и второ — за Гамула,</verse>
				<verse number="18">двайсет и трето — за Делаия, двайсет и четвърто — за Маазия.</verse>
				<verse number="19">Тоя беше техният ред при службата им за дохождане в дома Господен, според устава им, нареден от баща им Аарона, както му бе заповядал Господ, Бог Израилев.</verse>
				<verse number="20">У другите Левиеви синове разпределението беше: от синовете Амрамови Шуваил; от Шуваиловите синове — Иедия;</verse>
				<verse number="21">от Рехавия и от Рехавиевите синове Ишия беше първи;</verse>
				<verse number="22">от Ицхара — Шеломот; от Шеломотовите синове — Иахав;</verse>
				<verse number="23">от синовете Хевронови: първи беше Иерия, втори — Амария, трети — Иахазиил, четвърти — Иекамам.</verse>
				<verse number="24">От Озииловите синове — Миха; от Миховите синове — Шамир.</verse>
				<verse number="25">Брат на Миха беше Ишия; от Ишиевите синове — Захария.</verse>
				<verse number="26">От синовете Мерариеви — Махли и Муши; от синовете на Иаазия — Бено.</verse>
				<verse number="27">Синове Мерариеви от Иаазия — Бено, Шохам, Закур и Иври.</verse>
				<verse number="28">От Махлия — Елеазар: той нямаше синове.</verse>
				<verse number="29">От Киса и от синовете Кисови — Иерахмиил;</verse>
				<verse number="30">синове Мушиеви — Махли, Едер и Иеримот. Това бяха синовете левитски според поколенията им.</verse>
				<verse number="31">И те хвърляха жребие наравно с братята си, Ааронови синове, пред лицето на цар Давида и Садока и Ахимелеха и главите на свещеническите и левитските челяди: главата на челядта наравно с по-малкия си брат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Давид и началниците на воинството отделиха за служба синовете Асафови, Еманови и Идитунови, за да песнопеят на гусли, псалтири и кимвали; отредени бяха за работа в службата си:</verse>
				<verse number="2">от синовете Асафови: Закур, Иосиф, Нетания и Ашарела, синове Асафови, под ръководство на Асафа, който свиреше по упътване на царя.</verse>
				<verse number="3">От Идитуна — синовете Идитунови: Гедалия, Цери, Исаия, Семей, Хашавия и Мататия, шестима, под ръководство на баща си Идитуна, който свиреше на гусла, за слава и хвала на Господа.</verse>
				<verse number="4">От Емана — синовете Еманови: Букия, Матания, Озиил, Шевуил, Еримот, Ханания, Ханани, Елиата, Гидалти, Ромамти-Езер, Иошбекаша, Малоти, Хотир и Махазиот.</verse>
				<verse number="5">Всички тия бяха синове на Емана, царски ясновидец, отредени по думите Божии, да възнасят слава. Бог бе дал Еману четиринайсет сина и три дъщери.</verse>
				<verse number="6">Те всички под ръководство на баща си пееха в дома Господен с кимвали, псалтири и гусли при службата в дома Божий по упътване на царя, или на Асафа, Идитуна и Емана.</verse>
				<verse number="7">Броят им заедно с братята им, обучени да пеят пред Господа, на всички, които знаеха това изкуство, беше двеста осемдесет и осем.</verse>
				<verse number="8">И хвърлиха жребие за смените на службата, малки наравно с големи, учители наравно с ученици.</verse>
				<verse number="9">Първо жребие излезе на Асафа за Иосифа; второ — на Гедалия с братята му и синовете му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="10">трето — на Закура със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="11">четвърто — на Ицрия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="12">пето — на Нетания със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="13">шесто — на Букия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="14">седмо — на Иесарела със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="15">осмо — на Исаия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="16">девето — на Матания със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="17">десето — на Шимея със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="18">единайсето — на Азариила със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="19">дванайсето — на Хашавия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="20">тринайсето — на Шуваила със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="21">четиринайсето — на Мататия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="22">петнайсето — на Иеримота със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="23">шестнайсето — на Ханания със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="24">седемнайсето — на Иошбекаша със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="25">осемнайсето — на Ханани със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="26">деветнайсето — на Малотия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="27">двайсето — на Елиата със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="28">двайсет и първо — на Хотира със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="29">двайсет и второ — на Гидалтия със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="30">двайсет и трето — на Махазиота със синовете му и братята му; те бяха дванайсет;</verse>
				<verse number="31">двайсет и четвърто — на Ромамти-Езера със синовете му и братята му; те бяха дванайсет.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Ето разпределението на вратарите: от Кореевци: Мешелемия, Кореев син, от синовете Асафови.</verse>
				<verse number="2">Синове Мешелемиеви: първороден Захария, втори — Иедиаил, трети — Зевадия, четвърти — Иатниил,</verse>
				<verse number="3">пети — Елам, шести — Иехоханан, седми — Елиехоенай.</verse>
				<verse number="4">Синове Овед-Едомови: първороден Шемаия, втори — Иехозавад, трети — Иоах, четвърти — Сахар, пети — Натанаил,</verse>
				<verse number="5">шести — Амиил, седми — Исахар, осми — Пеултай, защото Бог го беше благословил.</verse>
				<verse number="6">На сина му Шемаия се родиха тъй също синове, които бяха началници в рода си, понеже бяха мъже силни.</verse>
				<verse number="7">Синове Шемаиеви: Отни, Рефаил, Овед и Елзавад, и негови братя, мъже силни: Елия, Семахия (и Иеваком).</verse>
				<verse number="8">Всички тия бяха от синовете на Овед-Едома; те и синовете им и братята им бяха мъже прилежни и за служба способни: Овед-Едом ги имаше шейсет и двама.</verse>
				<verse number="9">Мешелемий имаше синове и братя, мъже способни — осемнайсет.</verse>
				<verse number="10">Хоса, от синовете Мерариеви, имаше синове: Шимри, главен, макар да не беше първороден, но баща му го беше поставил за главен;</verse>
				<verse number="11">втори — Хелкия, трети — Тевалия, четвърти — Захария; всички синове и братя на Хоса бяха тринайсет.</verse>
				<verse number="12">Това беше разпределението на вратарите според челядните глави, способни за служба заедно с братята си, за да служат в дома Господен.</verse>
				<verse number="13">Те хвърлиха жребие, както малък, тъй и голям, според челядите си, за всяка врата.</verse>
				<verse number="14">Жребието за източната се падна на Шелемия; хвърлиха жребие и за сина му Захария, умен съветник, и жребието му се падна за северната.</verse>
				<verse number="15">Овед-Едому — за южната, а на синовете му — при клетовете.</verse>
				<verse number="16">На Шупима и Хоса — на запад при Шелехетски врата, дето пътят се подема нагоре и дето стои стража срещу стража.</verse>
				<verse number="17">Към изток имаше по шестима левити, към север — по четирима, към юг — по четирима, а при клетовете — по двама.</verse>
				<verse number="18">Към запад на пътя при притвора по четирима, а при самия притвор — по двама.</verse>
				<verse number="19">Това беше разпределението на вратарите от синовете Корееви и синовете Мерариеви.</verse>
				<verse number="20">А братята им левити нагледваха съкровището на дома Божий и съкровищниците на посветените вещи.</verse>
				<verse number="21">Между синовете на Лаедана, Герсонов син, между челядните глави от Лаедана Герсонски, беше Иехиел.</verse>
				<verse number="22">И синовете Иехиелови: Зетам и брат му Иоил нагледваха съкровищата на Господния дом,</verse>
				<verse number="23">заедно с потомците на Амрама, Ицхара, Хеврона и Озиила.</verse>
				<verse number="24">Шевуил, син на Гирсона, Моисеев син, беше главен надзорник на съкровищниците.</verse>
				<verse number="25">Брат му Елиезер имаше син Рехавия, а тоя — син Исаия, а тоя — син Иорам, а тоя — син Зихрий, а тоя — син Шеломит.</verse>
				<verse number="26">Шеломит и братята му нагледваха всички съкровищници на посветените вещи, които беше посветил цар Давид и челядните глави и хилядниците, стотниците и предводителите на войската.</verse>
				<verse number="27">От завоевания и плячки те посветяваха за поддържане дома Господен.</verse>
				<verse number="28">И всичко, що бе посветил Самуил пророк, и Саул, син Кисов, и Авенир, син Ниров, и Иоав, син Саруев, всичко посветено беше под ръцете на Шеломита и братята му.</verse>
				<verse number="29">От рода Ицхаров: Хенания и синовете му бяха отредени за външна служба у израилтяните, за писари и съдии.</verse>
				<verse number="30">От рода Хевронов: Хашавия и братята му, храбри мъже, хиляда и седемстотин, имаха надзор над Израиля отсам Иордан, към запад, за всички работи по службата Господня и по царската служба.</verse>
				<verse number="31">В рода Хевронов Иерия беше глава на хевронци, в техните родове, в поколенията им. Те бяха преброени в четирийсетата година от Давиловото царуване, и помежду им се намериха юнаци мъже в Иазер Галаадски.</verse>
				<verse number="32">И братята му, мъже способни, две хиляди и седемстотин, бяха челядни глави. Тях постави цар Давид над коляното Рувимово и Гадово и полуколяното Манасиево за всички работи Божии и работи царски.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Ето синовете Израилеви по техния брой, челядните глави, хилядниците, стотниците и управителите, които по отделения служеха на царя за всички работи, дохождайки и отхождайки всеки месец, през всички месеци на годината. Във всяко отделение те бяха по двайсет и четири хиляди.</verse>
				<verse number="2">Над първото отделение, за първия месец, беше началник Иашовам, син Завдиилов; в отделението му имаше двайсет и четири хиляди;</verse>
				<verse number="3">той беше от Фаресовите синове и главен над всички военачалници в първия месец.</verse>
				<verse number="4">Над отделението за втория месец беше Додай, ахохиец; в отделението му беше и княз Миклот; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.</verse>
				<verse number="5">Трети главен военачалник, за третия месец, беше Ванея, син на свещеник Иодая; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди;</verse>
				<verse number="6">тоя Ванея беше един от трийсетте юнаци и техен началник, и в неговото отделение се намираше син му Амизавад.</verse>
				<verse number="7">Четвърти, за четвъртия месец, беше Асаил, Иоавов брат, и след него син му Завадия; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.</verse>
				<verse number="8">Пети, за петия месец, беше княз Шамхут, израхитец; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.</verse>
				<verse number="9">Шести, за шестия месец, беше Ира, Икешов син, текоец; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.</verse>
				<verse number="10">Седми, за седмия месец, беше Хелец, пелонитец, от Ефремовите синове; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.</verse>
				<verse number="11">Осми, за осмия месец, беше Совохай, хушатец, от Заровия род; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.</verse>
				<verse number="12">Девети, за деветия месец, беше Авиезер, анатотец, от синовете Вениаминови; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.</verse>
				<verse number="13">Десети, за десетия месец, беше Махарай, нетофатец, от Заровия род; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди души.</verse>
				<verse number="14">Единайсети, за единайсетия месец, беше Ванея, пиратонец, от синовете Ефремови; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.</verse>
				<verse number="15">Дванайсети, за дванайсетия месец, беше Хелдай, нетофатец, от потомците Хотониилови; и в неговото отделение имаше двайсет и четири хиляди.</verse>
				<verse number="16">А над Израилевите колена главни началници бяха: у рувимовци — Елиезер, син Захриев; у симеоновци — Сафатия, син Маахиев;</verse>
				<verse number="17">у левиевци — Хашавия, син Кемуилов; у аароновци — Садок;</verse>
				<verse number="18">у иудовци — Елиав, от Давидовите братя; у исахаровци — Омри, Михайлов син;</verse>
				<verse number="19">у завулоновци — Ишмаия, Овадиев син; у нефталимовци — Иеримот, Азриилов син;</verse>
				<verse number="20">у Ефремовите синове — Осия, Азазиев син; на полуколяното Манасиево Иоил, Федаиев син;</verse>
				<verse number="21">в полуколяното Манасиево в Галаад — Идо, Захариев син; у вениаминовци Иаасиил, Авениров син;</verse>
				<verse number="22">у дановци — Азариил, Иерохамов син. Това бяха вождовете на Израилевите колена.</verse>
				<verse number="23">Давид не преброи ония, които бяха от двайсет години и подолу, защото Господ бе казал, че ще умножи Израиля като звездите небесни.</verse>
				<verse number="24">Саруевият син Иоав начена преброяването, ала го не довърши, и гняв Божий дойде върху Израиля поради това преброяване, и то не влезе в летописите на цар Давида.</verse>
				<verse number="25">Над царските съкровища беше Азмавет, Адиилов син, а над складовете в полето, в градовете, в селата и в кулите — Ионатан, Узиев син;</verse>
				<verse number="26">а над ония, които боравеха с полски работи, със земеделие, беше Езрий, Хелувов син;</verse>
				<verse number="27">над лозята — Шимей от Рама, а над винните складове в лозята — Завдий от Шефам;</verse>
				<verse number="28">над маслините и смокините в долината — гедеритеиът Баал-Ханан, а над складовете с дървено масло — Иоас;</verse>
				<verse number="29">над едрия добитък, що пасеше в Шарон — шаронецът Шитрай, а над добитъка в долините — Адлаевият син Шафат;</verse>
				<verse number="30">над камилите — исмаилецът Овил; над ослиците — меронитецът Иехдия;</verse>
				<verse number="31">над дребния добитък — агаритецът Иазис. Всички тия бяха началници над цар Давидовия имот;</verse>
				<verse number="32">Ионатан, Давидов чичо, беше съветник, човек умен и книжовен; и Иехиил, Хахмониев син, беше при царските синове;</verse>
				<verse number="33">Ахитофел беше царев съветник; архитецът Хусий — царев приятел;</verse>
				<verse number="34">а след Ахитофела бяха Иодай, син Ваниев, и Авиатар; Иоав пък беше царев военачалник.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Давид събра в Иерусалим всички израилски вождове, началници на колената, началници на отделите, които служеха на царя, хилядници и стотници и ония, които бяха над всички имоти и стада на царя, синовете му със скопците, военачалниците и всички храбри мъже.</verse>
				<verse number="2">И стана цар Давид на нозе и рече: чуйте ме, братя мои и народе мой! Беше ми на сърце да построя дом за покой на ковчега на завета Господен, и за подножие на нозете на нашия Бог, и приготвих потребното за градеж.</verse>
				<verse number="3">Но Бог ми каза: не гради дом на името Ми, защото си човек воинствен и си кръв проливал.</verse>
				<verse number="4">Обаче Господ, Бог Израилев, избра мене от целия ми бащин дом, за да бъда вечно цар над Израиля; защото Той избра Иуда за княз, а в дома на Иуда — дома на баща ми, а от синовете на баща ми благоволи да постави мене за цар над цял Израил;</verse>
				<verse number="5">а от всичките ми синове, — защото Господ ми даде много синове, — Той избра сина ми Соломона да седи върху престола на Господнето царство над Израиля,</verse>
				<verse number="6">и ми каза: син ти Соломон ще построи Моя дом и Моите двори, защото съм Си го избрал за син, и ще му бъда баща;</verse>
				<verse number="7">и ще утвърдя царството му навеки, ако той твърдо изпълнява Моите заповеди и Моите наредби, както доднес.</verse>
				<verse number="8">И сега пред очите на цял Израил, събрание Господне, и в ушите на нашия Бог казвам: пазете и дръжте всички заповеди на Господа, вашия Бог, за да владеете тая хубава земя и да я оставите след себе си в наследство на децата си навеки.</verse>
				<verse number="9">И ти, сине Соломоне, да познаваш Бога, твоя баща, и да Му служиш от все сърце и от все душа, защото Господ изпитва всички сърца и знае всички движения на мислите. Ако Го търсиш, ще Го намериш; ако Го оставиш, Той ще те остави завинаги.</verse>
				<verse number="10">Внимавай! Щом Господ те е избрал да Му построиш дом за светилище, бъди твърд и работи.</verse>
				<verse number="11">Тогава Давид даде на сина си Соломона чертеж за притвора и за сградите му, за клетовете му, за горниците му и вътрешните му стаи и за дома на ковчега,</verse>
				<verse number="12">и чертеж за всичко, що му беше на душа, за дворовете на дома Господен, за всички стаи наоколо, за съкровищниците на Божия дом и за съкровищниците на посветените предмети,</verse>
				<verse number="13">за свещенишките и левитските отделения, за всякаква служебна работа в дома Господен, за всички служебни съдове в дома Господен,</verse>
				<verse number="14">за златните вещи, с означение теглото, за всеки служебен съд, за всички сребърни вещи, с означение теглото на всеки служебен съд.</verse>
				<verse number="15">И даде злато за светилниците и за златните им кандилца, като означи теглото на всеки светилник и неговото кандилце, също и за сребърните светилници, като означи теглото на всеки светилник и неговите кандилца, според служебното назначение на всеки светилник;</verse>
				<verse number="16">даде и злато за трапезите на хлябовете на предложението, за всяка златна трапеза, и сребро за сребърните трапези,</verse>
				<verse number="17">за вилици, чаши и ръсилници от чисто злато, за златни блюда, с означение теглото на всяко блюдо, за сребърни блюда, с означение теглото на всяко блюдо,</verse>
				<verse number="18">за кадилния жертвеник от ляно злато, с означение теглото, и за направа на колесница със златни херувими, разперили крила и надвесени над ковчега на завета Господен.</verse>
				<verse number="19">Всичко това е писано от Господа, казваше Давид, както Той ме е вразумил по всичките работи на постройката.</verse>
				<verse number="20">И каза Давид на сина си Соломона: бъди твърд и мъжествен и се залови за работа; не бой се и не се плаши, защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе; Той няма да отстъпи от тебе и няма да те остави, докле не свършиш цялата нужна работа по дома Господен.</verse>
				<verse number="21">Ето отделите на свещениците и левитите за всяка служба при Божия дом. Имаш за всяка работа ревностни мъже, изкусни за всяка работа, и началници и цял народ са готови за всички твои заповеди.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Тогава цар Давид каза на цялото събрание: син ми Соломон, едничкият, когото Бог избра, е млад и нежен, а делото е велико, защото това здание не е за човек, а за Господа Бога.</verse>
				<verse number="2">С всички сили приготвих за дома на моя Бог злато за златните работи, сребро за сребърните и мед за медните, желязо за железните и дървета за дървените, ониксови камъни и камъни за влагане, камъни хубави и шарени, всякакви скъпи камъни и много мрамор;</verse>
				<verse number="3">и още, от любов към дома на моя Бог, що имам собствено съкровище от злато и сребро, и него давам за дома на моя Бог, вън от всичко, що съм приготвил за светия дом:</verse>
				<verse number="4">три хиляди таланта злато, офирско злато, и седем хиляди таланта чисто сребро за облепяне стените на сградите,</verse>
				<verse number="5">за всички златни вещи, за всички сребърни и за всички изделия от художнишки ръце. Не ще ли още някой драговолно да пожертвува днес за Господа?</verse>
				<verse number="6">Тогава родоначалниците и коленоначалниците израилски, хилядници и стотници и цареви икономи заподнасяха драговолни приноси.</verse>
				<verse number="7">И дадоха за уреждане Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнайсет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.</verse>
				<verse number="8">И които имаха драгоценни камъни, даваха и тях в съкровищницата на дома Господен, в ръцете на герсонеца Иехиила.</verse>
				<verse number="9">И народът се радваше на тяхното усърдие, защото те от все сърце жертвуваха Господу, па и Давид се много радваше.</verse>
				<verse number="10">И благослови Давид Господа пред цялото събрание и рече: благословен си, Господи, Боже на нашия отец Израиля, от века и до века!</verse>
				<verse number="11">Твое е, Господи, и величие, и сила, и слава, и победа, и блясък; и всичко, що е на небето и на земята, е Твое; Твое е, Господи, царството, и Ти стоиш над всичко отгоре като Властител.</verse>
				<verse number="12">От Тебе е и богатство и слава; Ти владичествуваш над всичко, в Твоя ръка е и сила и крепост, и в Твоя власт е да въздигнеш и укрепиш всичко.</verse>
				<verse number="13">Сега, Боже наш, Те славословим и хвалим Твоето величествено име.</verse>
				<verse number="14">Защото, кой съм аз, и кой е моят народ, та можахме да пожертвуваме толкова? Но от Тебе е всичко, и полученото от Твоята ръка Ти дадохме;</verse>
				<verse number="15">защото ние сме чужденци пред Тебе и пришълци, както и всичките ни отци; нашите дни са като сянка на земята, и няма нищо трайно.</verse>
				<verse number="16">Господи, Боже наш! Всичко това богатство, което приготвихме, за да съградим дом на Тебе, на Твоето свето име, е от Твоя ръка, и всичко е Твое.</verse>
				<verse number="17">Зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и обичаш чистосърдечието; аз от чисто сърце пожертвувах всичко това, и сега виждам, че и Твоят народ, който е събран тука, с радост Ти жертвува.</verse>
				<verse number="18">Господи, Боже на Авраама, Исаака и Израиля, нашите отци! запази това довека, това разположение на сърдечните мисли у Твоя народ, и насочи сърцето им към Тебе.</verse>
				<verse number="19">А на сина ми Соломона дай праведно сърце, за да спазва Твоите заповеди, Твоите откровения и Твоите наредби, да из пълни всичко това и да съгради зданието, за което съм всичко приготвил.</verse>
				<verse number="20">А на цялото събрание Давид каза: благословете Господа, нашия Бог. И цялото събрание благослови Господа, Бога на отците си, па коленичиха и се поклониха на Господа и на царя.</verse>
				<verse number="21">На другия ден след това принесоха жертва Господу и възнесоха всесъжение Господу: хиляда телци, хиляда овни и хиляда агнета с възлиянията им, и много жертви от цял Израил.</verse>
				<verse number="22">И ядоха и пиха пред Господа в оня ден с голяма радост, и втори път прогласиха Соломона, сина Давидов, за цар и го помазаха пред Господа за върховен владетел, а Садока за свещеник.</verse>
				<verse number="23">И седна Соломон на престола Господен като цар, вместо баща си Давида, и преуспяваше, и цял Израил му се покоряваше.</verse>
				<verse number="24">И всички началници и велможи, както и всички синове цар Давидови се покориха на цар Соломона.</verse>
				<verse number="25">И Господ възвеличи Соломона пред очите на цял Израил и му дарува царска слава, каквато не бе имал преди него ни един цар израилски.</verse>
				<verse number="26">Давид, син Иесеев, царува над цял Израил.</verse>
				<verse number="27">Той царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години, и в Иерусалим царува трийсет и три години.</verse>
				<verse number="28">И умря в дълбока старост, сит на живот, богатство и слава; вместо него се възцари син му Соломон.</verse>
				<verse number="29">Делата на цар Давида, първите и последните, са описани в записките на ясновидеца Самуила, в записките на пророк Натана и в записките на ясновидеца Гада,</verse>
				<verse number="30">както и цялото му царуване, юначеството му и събитията, които станаха с него, с Израиля и с всички земни царства.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="14">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Соломон, син Давидов, се утвърди в царството си, и Господ, неговият Бог, беше с него и го въздигна високо.</verse>
				<verse number="2">И заповяда Соломон на цял Израил да се съберат: хилядници, стотници, съдии и всички началници в цял Израил — отценачалници.</verse>
				<verse number="3">Па отидоха Соломон и цялото събрание с него на висината в Гаваон, понеже там беше Божията скиния на събранието, която Моисей, раб Господен, бе направил в пустинята.</verse>
				<verse number="4">Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириатиарим на онова място, що му беше приготвил, като направи за него скиния в Иерусалим.</verse>
				<verse number="5">А медният жертвеник, що бе направил Веселиил, син на Урия, Оров син, си оставаше там пред скинията Господня; него потърсиха Соломон и събранието.</verse>
				<verse number="6">И там, пред лицето на Господа, върху медния жертвеник, който беше пред скинията на събранието, Соломон принесе хиляда всесъжения.</verse>
				<verse number="7">В оная нощ яви се Господ на Соломона и му каза: искай, каквото желаеш, за да ти дам.</verse>
				<verse number="8">Соломон отговори Богу: Ти стори на баща им Давида голяма милост и ме постави цар вместо него.</verse>
				<verse number="9">Нека сега, Господи Боже, се изпълни словото Ти към баща ми Давида. Понеже ме възцари над народ многоброен, като земния прах,</verse>
				<verse number="10">дай ми сега мъдрост и разум, за да излизам и влизам пред тоя народ; защото, кой може да управлява тоя Твой голям народ?</verse>
				<verse number="11">И рече Бог на Соломона: задето си имал това на сърце и не поиска богатство, имот и слава, нито душите на твоите неприятели, нито пък поиска много дни, а си поиска мъдрост и разум, за да управляваш Моя народ, над който те поставих за цар, —</verse>
				<verse number="12">мъдрост и разум ти се дава, а богатство, имот и слава ще ти дам такива, каквито у царете преди тебе не е имало, нито ще има след тебе.</verse>
				<verse number="13">Тогава Соломон се върна от висината в Гаваон, от скинията на събранието, в Иерусалим, и царуваше над Израиля.</verse>
				<verse number="14">И събра Соломон колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници и дванайсет хиляди конника, които настани по колесничните градове и при царя в Иерусалим.</verse>
				<verse number="15">И направи царят в Иерусалим среброто и златото равноценно с камъните, а кедрите по тяхното множество направи равноценни със смоковниците в низините.</verse>
				<verse number="16">Коне довеждаха Соломону от Египет и от Кува; царски търговци ги с пари купуваха от Кува:</verse>
				<verse number="17">една колесница се купуваше и докарваше от Египет за шестстотин сикли сребро, а един кон — за сто и петдесет. Така те доставяха това чрез свои ръце на всички царе хетейски и царе арамейски.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И реши Соломон да построи дом на името Господне и царски дом за себе си.</verse>
				<verse number="2">И отброи Соломон седемдесет хиляди носачи и осемдесет хиляди каменоделци в планините и нагледници над тях — три хиляди и шестстотин.</verse>
				<verse number="3">Па проводи Соломон да кажат на тирския цар Хирама: както правеше с баща ми Давида и му пращаше кедри, за да си съгради дом за живеене, тъй направи и с мене.</verse>
				<verse number="4">Ето аз градя дом на името на Господа, моя Бог, да го посветя Нему, за да се кади пред Него благовонно кадиво, да се поднасят постоянно хлябовете на предложението и да се възнасят там всесъжения сутрин и вечер в съботите, новомесечията и празниците на Господа, нашия Бог, което е заповядано завинаги на Израиля.</verse>
				<verse number="5">Домът, който градя, е велик, защото е велик нашият Бог, погоре от всички богове.</verse>
				<verse number="6">И ще смогне ли някой да Му съгради дом, когато небето и небесата на небесата Го не побират? И кой съм аз, та да мога да Му съградя дом, освен за кадене пред лицето Му?</verse>
				<verse number="7">И тъй, прати ми човек, който знае да работи изделия от злато, от сребро, от мед и от желязо и от пурпурна, червена и синя прежда, и който знае да реже резбарски работи, заедно с художниците, каквито имам в Иудея и в Иерусалим, които приготви баща ми Давид.</verse>
				<verse number="8">И прати ми кедрови дървета и кипарис и певгово дърво от Ливан, защото зная, че твоите слуги умеят да секат ливански дървета. И ето, моите слуги ще идат с твоите слуги,</verse>
				<verse number="9">за да ми приготвят много дървета, защото домът, който градя, е голям и чуден.</verse>
				<verse number="10">А на дърводелците, твои слуги, които ще секат дървета, ще дам за храна: двайсет хиляди кора пшеница и двайсет хиляди кора ечемик, двайсет хиляди бата вино и двайсет хиляди бата дървено масло.</verse>
				<verse number="11">И Хирам, цар тирски, отговори с писмо, което прати Соломону: от любов към Своя народ Господ те постави цар над него.</verse>
				<verse number="12">И още каза Хирам: благословен Господ, Бог Израилев, Който е създал небето и земята и е дал Давиду син мъдър, умен и разумен, който тъкми да строи дом Господу и дом царски за себе си.</verse>
				<verse number="13">И тъй, пращам (ти) човек умен, надарен със знания — Хирам-Авия,</verse>
				<verse number="14">син на жена от Дановите дъщери, а баща му е тирец; той знае да работи изделия от злато и от сребро, от мед и от желязо, от камъни и от дърво, от пурпурна и синя прежда, от висон и от багреница и да изрязва всякаква резба и да извършва всичко, що му бъде поръчано, заедно с твоите художници и с художниците на моя господар Давида, твоя баща.</verse>
				<verse number="15">А пшеницата и ечемика, дървеното масло и виното, за които говориш, господарю мой, прати на своите слуги.</verse>
				<verse number="16">Ние пък ще насечем дървета от Ливан, колкото ти трябва, и ще ги докараме на салове по море в Яфа, а ти ще ги откараш в Иерусалим.</verse>
				<verse number="17">И преброи Соломон всички пришълци, които бяха тогава в Израилската земя, след като ги беше преброил баща му Давид, — и излязоха сто петдесет и три хиляди и шестстотин.</verse>
				<verse number="18">От тях Соломон отреди седемдесет хиляди за носачи, осемдесет хиляди за каменоделци в планините и три хиляди и шестстотин за нагледници, за да подканят народа към работа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И начена Соломон да строи дома Господен в Иерусалим, на планина Мория, която бе посочена на баща му Давида, на онова място, що бе приготвил Давид, върху гумното на иевусееца Орна.</verse>
				<verse number="2">А начена да го строи на втория ден от втория месец през четвъртата година на своето царуване.</verse>
				<verse number="3">Основата, положена от Соломона при граденето на дома Божий, беше тая: дължина шейсет лакти, по старата мярка, а широчина — двайсет лакти;</verse>
				<verse number="4">а притворът пред дома беше дълъг колкото ширината на дома — двайсет лакти, висок пък — сто и двайсет. И отвътре го обкова с чисто злато.</verse>
				<verse number="5">А главния дом облече с кипарисово дърво, обкова го с най-хубаво злато и изработи по него палми и верижки.</verse>
				<verse number="6">И украси дома с драгоценни камъни за хубост; а златото беше парваимско злато.</verse>
				<verse number="7">И обкова със злато дома, гредите, праговете, стените му (и прозорците) и вратите му, и по стените извая херувими.</verse>
				<verse number="8">И направи Святая-Святих: дължината ѝ според широчината на дома — двайсет лакти, и широчината ѝ — двайсет лакти; и покри я с шестстотин таланта найдобро злато.</verse>
				<verse number="9">Тежината на гвоздеите беше петдесет сикли злато (всякой гвоздей). Горниците тъй също обкова със злато.</verse>
				<verse number="10">А в Святая-Святих направи два херувима, резбарска работа, и ги обкова със злато.</verse>
				<verse number="11">Крилата на херувимите бяха на длъж двайсет лакти: едното крило, пет лакти, се допираше до стената на дома, а другото крило, също пет лакти, се срещаше с крилото на другия херувим;</verse>
				<verse number="12">също и едното крило на другия херувим, пет лакти, се допираше до стената на дома, а другото крило, пет лакти, се срещаше с крилото на другия херувим.</verse>
				<verse number="13">Крилата на херувимите бяха разперени на двайсет лакти; а тия стояха на нозете си с лице към храма.</verse>
				<verse number="14">И направи завеса от син, пурпурен и багрен плат и от висон, и на нея изобрази херувими.</verse>
				<verse number="15">И пред храма направи два стълба, високи по трийсет и пет лакти, и главуляк отгоре на всеки пет лакти.</verse>
				<verse number="16">И направи верижки, както в светилището, и ги положи върху стълбовете, и направи сто нара, които тури на верижките.</verse>
				<verse number="17">И постави стълбовете пред храма: единия отдясно, другия отляво, и нарече десния Иахин, а левия Воаз.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И направи меден жертвеник: двайсет лакти дълъг, двайсет лакти широк и десет лакти висок.</verse>
				<verse number="2">И направи изляно море — от единия му край до другия десет лакти — цялото кръгло, високо пет лакти, а наоколо го обхващаше връв от трийсет лакти;</verse>
				<verse number="3">наоколо му под него от всички страни имаше изляни образи волски; на десет лакти наоколо обикаляха морето два реда волове, изляни заедно с него.</verse>
				<verse number="4">То стоеше върху дванайсет вола: три гледаха към север, три гледаха към запад, три гледаха към юг и три гледаха към изток, и морето върху тях отгоре; заднищата им пък бяха обърнати навътре под него.</verse>
				<verse number="5">Дебело беше една длан, и краищата му, направени като краищата на чаша, приличаха на цъфнал крин. То събираше до три хиляди бата.</verse>
				<verse number="6">Направи и десет умивалници и постави пет отдясно и пет отляво, за да мият в тях, — миеха в тях приготвеното за всесъжения; а морето — за свещениците, за да се мият в него.</verse>
				<verse number="7">Направи и десет златни светилници, каквито трябваше да бъдат, и ги постави в храма — пет отдясно и пет отляво.</verse>
				<verse number="8">Направи и десет трапези и ги постави в храма — пет отдясно и пет отляво; направи и сто златни чаши.</verse>
				<verse number="9">Направи още и свещенически двор, и голям двор, и врати към двора, а стожерите им обкова с мед.</verse>
				<verse number="10">Морето постави на дясна страна, към югоизток.</verse>
				<verse number="11">И направи Хирам котли, лопатки, чаши (кадилници и всички жертвени съдове). И свърши Хирам работата, която вършеше за цар Соломона в Божия дом:</verse>
				<verse number="12">два стълба и два пояса около главуляците върху стълбовете и две мрежи, за да покриват двата пояса около главуляците, които бяха върху стълбовете,</verse>
				<verse number="13">и четиристотин нара на двете мрежи — два реда нарове за всяка мрежа, за да покриват двата пояса около главуляците върху стълбовете.</verse>
				<verse number="14">Направи и подставки, направи и умивалници над подставките;</verse>
				<verse number="15">едно море и дванайсет вола под него,</verse>
				<verse number="16">и котли, и лопатки, и вилици; целия тоя прибор Хирам-Авий направи на цар Соломона за дома Господен от изгладена мед.</verse>
				<verse number="17">Царят ги излива в глинена пръст в околността на Иордан, между Сокхот и Цереда.</verse>
				<verse number="18">Соломон направи всички тия вещи в голямо множество, тъй че не се знаеше теглото на медта.</verse>
				<verse number="19">Направи Соломон и всички други вещи за Божия дом: и златен жертвеник, и трапези за хлябовете на предложението,</verse>
				<verse number="20">и светилници, и кандилцата им, за да ги палят по устава пред давира, — от чисто злато;</verse>
				<verse number="21">и цветя, и кандилца, и щипци от злато, от найчисто злато,</verse>
				<verse number="22">и ножове, и ръсилници, и чаши, и пепелници от найчисто злато; и храмовите двери — вътрешните двери за Святая-Святих, и храмовите двери за светилището от злато.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И свърши се всичката работа, която извърши Соломон за дома Господен. И внесе Соломон посветеното от баща му Давида сребро и злато, и всички вещи предаде в съкровищниците на Божия дом.</verse>
				<verse number="2">Тогава Соломон свика в Иерусалим старейшините израилски и всички коленоначалници и отценачалници у Израилевите синове, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч от Сион.</verse>
				<verse number="3">И събраха се при царя всички израилтяни на празника, в седмия месец.</verse>
				<verse number="4">И дойдоха всички старейшини Израилеви. Левитите дигнаха ковчега;</verse>
				<verse number="5">и понесоха ковчега и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията, — понесоха ги свещеници и левити.</verse>
				<verse number="6">А цар Соломон и цялото Израилево общество, което се бе събрало при него пред ковчега, принасяха жертви — овци и волове, толкова много, че не бе възможно да се изброят и сметнат.</verse>
				<verse number="7">И свещениците донесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма — в Святая-Святих, под крилата на херувимите.</verse>
				<verse number="8">Херувимите простираха крила над мястото на ковчега и покриваха ковчега и върлините му отгоре.</verse>
				<verse number="9">И върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха пред давира, ала не излизаха навън; те са там и доднес.</verse>
				<verse number="10">В ковчега нямаше нищо, освен двете скрижали, които Мойсей бе положил на Хорив, когато Господ сключи завет с Израилевите синове, след излизането им из Египет.</verse>
				<verse number="11">Когато свещениците излязоха из светилището, — защото всички свещеници, които бяха там, се осветиха, без разлика на отдели;</verse>
				<verse number="12">когато всички певци-левити: Асаф, Еман, Идитун и синовете им и братята им, облечени във висон, с кимвали, псалтири и гусли стояха на източната страна на жертвеника, и с тях заедно сто и двайсет свещеника тръбяха с тръби,</verse>
				<verse number="13">тръбяха и пееха като един, издавайки един глас за хвала и славословие Господу; когато екна звукът от тръби, кимвали и други свирала, и всички хвалеха Господа, че Той е благ, че милостта Му е вовеки, — тогава домът, домът Господен, се изпълни с облак,</verse>
				<verse number="14">и поради облака свещениците не можеха да стоят при службата, защото слава Господня изпълни Божия дом.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Тогава Соломон рече: Господ бе казал, че ще благоволи да обитава в мъгла,</verse>
				<verse number="2">но аз (о, Светий) Ти построих дом за жилище, място за вечно Твое пребъдване.</verse>
				<verse number="3">И обърна царят лицето си, та благослови цялото събрание израилтяни — цялото събрание израилтяни стоеше, —</verse>
				<verse number="4">и каза: благословен Господ, Бог Израилев, Който свърши сега със светата Си ръка това, що бе казал с устата Си на баща ми Давида! Той бе казал:</verse>
				<verse number="5">от оня ден, когато изведох Моя народ из Египетската земя, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за съграждане дом, дето да пребъдва името Ми, нито избрах мъж, който да е управител на Моя народ Израиля,</verse>
				<verse number="6">а избрах Иерусалим, та името Ми там да пребъдва, избрах Давида, та той да бъде над Моя народ Израиля.</verse>
				<verse number="7">Баща ми Давид имаше на сърце да построи дом на името на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="8">Но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце.</verse>
				<verse number="9">Обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който ще произлезе от бедрата ти, — той ще построи храм на името Ми.</verse>
				<verse number="10">И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл: аз стъпих на мястото на баща си Давида, седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих дом на името на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="11">И положих там ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил със синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="12">Па застана Соломон при жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце, —</verse>
				<verse number="13">защото Соломон бе направил меден амвон, дълъг пет лакти, широк пет лакти и висок три лакти, и го бе поставил посред двора; на него той застана, коленичи пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето, —</verse>
				<verse number="14">и каза: Господи, Боже Израилев! Няма Бог, подобен на Тебе, нито на небето, нито на земята. Ти пазиш завета и милостта към рабите Си, които ходят пред Тебе с всичкото си сърце;</verse>
				<verse number="15">Ти изпълни на Своя раб Давида, мой баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес изпълни с ръката Си.</verse>
				<verse number="16">И сега, Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, онова, що му бе рекъл, думайки: няма да ти се прекрати мъж, който да седи пред лицето Ми на престола Израилев, само ако твоите синове внимават за пътищата си, като ходят по Моя закон тъй, както си ходил ти пред Мене.</verse>
				<verse number="17">И сега, Господи, Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида!</verse>
				<verse number="18">Наистина, Бог ли ще обитава с човеците на земята? Ако небето и небесата на небесата Те не побират, толкова помалко тоя храм, що съм построил.</verse>
				<verse number="19">Но погледни милостивно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! Чуй зова и молитвата, с която Твоят раб се моли пред Тебе.</verse>
				<verse number="20">Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към мястото, в което си обещал да туриш името Си, за да слушаш молитвата, с която рабът Ти ще се моли на това място.</verse>
				<verse number="21">Чуй молбите на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, с които ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай!</verse>
				<verse number="22">Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и тая клетва бъде извършвана пред Твоя жертвеник в тоя храм,</verse>
				<verse number="23">тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби, въздай на виновния, като стовариш постъпката му върху главата му, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му.</verse>
				<verse number="24">Кога Твоят народ Израил бъде поразен от неприятеля, задето е съгрешил пред Тебе, и кога те се обърнат към Тебе, и изповядат името Ти с молба и молитва пред Тебе в тоя храм,</verse>
				<verse number="25">чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля и ги върни в земята, която си дал тям и на отците им.</verse>
				<verse number="26">Кога се заключи небето и няма дъжд, задето са съгрешили пред Тебе, и се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от своя грях, защото си ги смирил,</verse>
				<verse number="27">чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им посочиш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал на народа Си за наследие.</verse>
				<verse number="28">Глад ли бъде по земята или мор, палещ вятър или главня, скакалци или гъсеници, или го притиснат неприятелите му в земята, що владее, някое бедствие ли бъде или някаква болест,</verse>
				<verse number="29">всяка молитва, всяка молба от който и да е човек, или от целия народ Твой Израил, кога всякой усети неволята си и тъгата си и простре ръце към Твоя храм,</verse>
				<verse number="30">чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и прости и въздай всекиму според всичките му пътища, както познаваш сърцето му, — защото само Ти познаваш сърцата на синовете човечески,</verse>
				<verse number="31">за да се боят от Тебе и да ходят по Твоите пътища през всички дни, докато живеят на земята, що си дал на отците ни.</verse>
				<verse number="32">Дори и другородец, който не е от Твоя народ Израил, кога дойде от далечна земя заради Твоето велико име, Твоята мощна ръка и Твоята простряна мишца, дойде и се помоли в тоя храм,</verse>
				<verse number="33">чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да познаят Твоето име и да Ти се боят, както и Твоят народ Израил, и да знаят, че тоя дом, който аз съградих, е наречен на Твое име.</verse>
				<verse number="34">Кога Твоят народ излезе на война против неприятелите си по пътя, по който го пратиш Ти, и Ти се помоли, като се обърне към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твоето име,</verse>
				<verse number="35">тогава послушай от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно.</verse>
				<verse number="36">Кога съгрешат пред Тебе, — защото няма човек, който не би съгрешил, — и Ти им се разгневиш и ги предадеш на неприятеля, и ония, които са ги пленили, ги отведат в далечна или близка земя,</verse>
				<verse number="37">кога в земята, в която бъдат пленени, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на своето пленство, думайки: съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме, —</verse>
				<verse number="38">и се обърнат към Тебе с всичкото си сърце и с всичката си душа, в земята на своето пленство, дето бъдат откарани в плен, и се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на отците им, и към града, който си избрал, и към храма, който съградих на Твоето име, —</verse>
				<verse number="39">тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата им и молбата им, стори, каквото е тям потребно, и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе.</verse>
				<verse number="40">Боже мой, нека очите Ти бъдат отворени и ушите Ти внимателни към молитвата на това място!</verse>
				<verse number="41">И сега, Господи Боже, застани в Твоето покоище, Ти и ковчегът на Твоята мощ! Твоите свещеници, Господи Боже, да се облекат в спасение, и Твоите преподобни да се насладят с блага.</verse>
				<verse number="42">Господи Боже, не отвръщай лице от помазаника Си, спомни милостите към Своя раб Давида!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато Соломон свърши молитвата, слезе огън от небето и погълна всесъженията и жертвите, и слава Господня изпълни дома.</verse>
				<verse number="2">И свещениците не можаха да влязат в дома Господен, защото слава Господня изпълни дома Господен.</verse>
				<verse number="3">И всички синове Израилеви, като видяха, как слезе огън и слава Господня върху дома, паднаха ничком на земята, на плочника, поклониха се и славословиха Господа, защото е благ, защото милостта Му е довека.</verse>
				<verse number="4">А царят и целият народ запринасяха жертви пред лицето на Господа.</verse>
				<verse number="5">И принесе цар Соломон в жертва двайсет и две хиляди вола и сто и двайсет хиляди овци: тъй осветиха Божия дом царят и целият народ.</verse>
				<verse number="6">Свещениците стояха на службата си, а левитите, с Давидовите песни в ръце, стояха с Господни свирала, които бе направил цар Давид за прослава на Господа, защото милостта Му е вечна; и тръбяха свещениците срещу тях, и цял Израил стоеше.</verse>
				<verse number="7">Соломон освети и вътрешната част на двора, която е пред дома Господен: там принесе всесъженията и тлъстината от мирните жертви, защото медният жертвеник, направен от Соломона, не можеше да побере всесъженията, хлебните приноси и тлъстините.</verse>
				<verse number="8">И направи Соломон в онова време седмодневен празник, и празнуваше с него цял Израил, — твърде голям сбор, който се бе стекъл от входа в Емат до Египетската река;</verse>
				<verse number="9">а на осмия ден направиха следпразненство, защото осветяването на жертвеника правиха седем дена и празника — седем дена.</verse>
				<verse number="10">И на двайсет и третия ден от седмия месец царят разпусна народа по шатрите им, всички радостни и весели в сърцето поради доброто, което Господ стори на Давида и Соломона и на Своя народ Израил.</verse>
				<verse number="11">И свърши Соломон дома Господен и дома царски, свърши успешно всичко, що кроеше в сърцето си да извърши в Господния дом и в своя дом.</verse>
				<verse number="12">И Господ се яви Соломону нощем и му каза: чух твоята молитва и Си избрах това място за дом на жертвоприношения.</verse>
				<verse number="13">Ако заключа небето и няма дъжд, ако заповядам на скакалци да изпоядат земята, или напратя мор върху Моя народ,</verse>
				<verse number="14">и Моят народ, който се именува с Мое име, се смири, почне да се моли, да търси лицето Ми и се отвърне от лошите си пътища, Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеля земята му.</verse>
				<verse number="15">Сега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвата в това място.</verse>
				<verse number="16">И сега Аз избрах и осветих тоя дом, та името Ми да бъде там довека; и очите Ми, и сърцето Ми ще бъдат там през всички дни.</verse>
				<verse number="17">И ако ти ходиш пред лицето Ми, както ходеше баща ти Давид, и вършиш всичко, що съм ти заповядал, и пазиш уставите Ми и законите Ми,</verse>
				<verse number="18">Аз ще утвърдя престола на царството ти, както бях обещал на баща ти Давида, думайки: няма да ти се прекрати мъж, който да владее над Израиля.</verse>
				<verse number="19">Но, ако отстъпите и напуснете наредбите Ми и заповедите Ми, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте,</verse>
				<verse number="20">Аз ще изтребя Израиля от лицето на Моята земя, която съм му дал, и тоя храм, който съм осветил на Мое име, ще отхвърля от лицето Си и ще го сторя за приказ и за присмех у всички народи.</verse>
				<verse number="21">И за тоя храм, тъй висок, всякой, който минува край него, ще се ужаси и ще каже: защо ли Господ е постъпил тъй с тая земя и с тоя храм?</verse>
				<verse number="22">И ще кажат: затова, че те оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги изведе из Египетската земя, и се прилепиха към други богове, покланяха им се и им служеха, — затова Той им напрати цялото това нещастие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">След като изминаха двайсет години, през които Соломон гради дома Господен и своя дом,</verse>
				<verse number="2">Соломон застрои и градовете, които Хирам му бе дал, и насели в тях синове Израилеви.</verse>
				<verse number="3">И отиде Соломон против Емат-Сува и го превзе.</verse>
				<verse number="4">И съгради Тадмор в пустинята и всички градове за складове, каквито основа в Емат.</verse>
				<verse number="5">Обстрои Горни Веторон и Долни Веторон, градове, укрепени със стени, порти и заворки,</verse>
				<verse number="6">и Ваалат и всички градове за складове, които имаше Соломон, и всички градове за колесници и градове за конници, и всичко, що искаше да съгради Соломон в Иерусалим и на Ливан и по цялата земя на своето владение.</verse>
				<verse number="7">Всички люде, останали от хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и иевусейци, които не бяха от синовете Израилеви, —</verse>
				<verse number="8">децата им, останали след тях на земята, които синовете Израилеви не бяха изтребили, — Соломон направи поданици и до днес.</verse>
				<verse number="9">А синовете Израилеви Соломон не правеше работници за свои работи; те бяха войници и началници на телопазителите му и предводители на колесниците и конниците му.</verse>
				<verse number="10">Главни разпоредници, които управляваха народа при цар Соломона, бяха двеста и петдесет.</verse>
				<verse number="11">Соломон преведе дъщерята фараонова от Давидовия град в дома, който построи за нея, защото, казваше той, жена не бива да живее при мене в дома на Израилевия цар Давида, понеже домът е свет: в него е влязъл ковчегът Господен.</verse>
				<verse number="12">Тогава Соломон начена да принася всесъжения Господу върху жертвеника Господен, който бе издигнал пред притвора,</verse>
				<verse number="13">за принасяне всесъжения, според наредбите за всеки ден, както бе заповядал Моисей, в съботите и новомесечията и в празниците три пъти на годината: в празника на Безквасниците, в празника на Седмиците и в празника на Шатрите.</verse>
				<verse number="14">И установи, според разпоредбата на баща си Давида, смените на свещениците според службата им, на левитите според стражите им, за да славословят и служат при свещениците според устава за всеки ден, и на вратарите според смените им, при всяка врата, понеже такова беше завещанието на Давида, Божия човек.</verse>
				<verse number="15">И не отстъпяха от царевите заповеди за свещениците и за левитите в нищо, нито пък за съкровищата.</verse>
				<verse number="16">Тъй бе уредено цялото дело на Соломона от деня, когато се основа домът Господен, до пълното му свършване.</verse>
				<verse number="17">Тогава отиде Соломон в Ецион-Гевер и в Елат, що е на морския бряг, в земята Идумейска.</verse>
				<verse number="18">И Хирам му прати по свои слуги кораби и роби, които знаеха морето, и те отидоха със слугите Соломонови в Офир, отдето изкараха четиристотин и петдесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Савската царица, като чу за славата Соломонова, дойде в Иерусалим да изпита Соломона с гатанки; дойде с много голямо богатство и с камили, натоварени с благовония, много злато и драгоценни камъни. Дойде при Соломона и говори с него за всичко, що ѝ беше на сърце.</verse>
				<verse number="2">Соломон ѝ обясни всички нейни думи, и не се намери нищо непознато на Соломона, което да не ѝ обясни.</verse>
				<verse number="3">Савската царица, като видя мъдростта на Соломона и дома, що той бе построил,</verse>
				<verse number="4">и ястията на трапезата му, и жилищата на слугите му, благочинието на прислужниците му и облеклото им, виночерпците и облеклото им, и хода, с който той влизаше в дома Господен, — беше извън себе си.</verse>
				<verse number="5">И каза на царя: истина е, което бях слушала в земята си за твоите дела и за твоята мъдрост;</verse>
				<verse number="6">но аз не вярвах на думите за тях, докле не дойдох и не видях с очите си. И ето, нито половината не бе ми казано за голямата твоя мъдрост: ти надминаваш мълвата, която бях чула.</verse>
				<verse number="7">Блажени твоите люде, блажени тия твои слуги, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти!</verse>
				<verse number="8">Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който е благоволил да те постави на Своя престол за цар пред Господа, твоя Бог. Поради любовта на твоя Бог към Израиля, за да го утвърди навеки, Той те постави цар над него, — да даваш съд и правда.</verse>
				<verse number="9">И тя подари на царя сто и двайсет таланта злато и голямо множество благовония и драгоценни камъни: такива благовония, каквито Савската царица подари на цар Соломона, не е имало.</verse>
				<verse number="10">Слугите Хирамови и слугите Соломонови, които докараха злато от Офир, докараха и червено дърво и драгоценни камъни.</verse>
				<verse number="11">И царят направи от това червено дърво стълби за дома Господен и за царския дом, и китари и псалтири за певците. Такова нещо не беше виждано преди в земята Иудейска.</verse>
				<verse number="12">А цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя пожела и що поиска, освен такива работи, каквито беше тя донесла на царя. И тя се върна в своята земя със слугите си.</verse>
				<verse number="13">Теглото на златото, що идеше на Соломона в една година, беше шестстотин шейсет и шест таланта злато.</verse>
				<verse number="14">Освен това, принасяха още посланици и търговци, и всички царе арабски и областни началници принасяха злато и сребро на Соломона.</verse>
				<verse number="15">И направи цар Соломон двеста големи щита от ковано злато — по шестстотин сикли ковано злато отиде за всеки щит, —</verse>
				<verse number="16">и триста помалки щита от ковано злато, по триста сикли злато отиде за всеки щит; и царят ги постави в дома от ливанско дърво.</verse>
				<verse number="17">Царят направи и голям престол от слонова кост, и го обкова с чисто злато,</verse>
				<verse number="18">и шест стъпала към престола и златно подножие, пристроено към престола, и опирала от двете страни на седалото, и два лъва, които стояха до опиралата,</verse>
				<verse number="19">и още дванайсет лъва, които стояха там от двете страни на шестте стъпала. Такъв (престол) нямаше в никое царство.</verse>
				<verse number="20">Всички съдове за пиене у цар Соломона бяха от злато, и всички съдове в дома от ливанско дърво бяха от чисто злато; среброто в Соломоново време се не ценеше за нищо,</verse>
				<verse number="21">защото царски кораби ходеха в Тарсис със слугите Хирамови и всеки три години корабите се връщаха от Тарсис, та донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.</verse>
				<verse number="22">И цар Соломон надмина всички земни царе по богатство и мъдрост.</verse>
				<verse number="23">И всички земни царе търсеха да видят Соломона, за да послушат мъдростта му, която Бог бе вложил в сърцето му.</verse>
				<verse number="24">И всякой от тях поднасяше от себе си дар: сребърни съдове и златни съдове, облекла, оръжия, благовония, коне и мъски — всяка година.</verse>
				<verse number="25">Соломон имаше четири хиляди обори за коне и колесници и дванайсет хиляди конници; настанил ги беше по колесничните градове и при царя — в Иерусалим;</verse>
				<verse number="26">и владееше над всички царе — от река Ефрат до Филистимската земя и до Египетските предели.</verse>
				<verse number="27">И направи царят (златото и) среброто в Иерусалим равноценно с простите камъни, а кедрите, поради тяхното множество, направи равноценни със смоковниците в низините.</verse>
				<verse number="28">Коне докарваха на Соломона от Египет и от всички земи.</verse>
				<verse number="29">Другите дела Соломонови, първи и последни, са описани в записките на пророк Натана и в пророчеството на силомеца Ахия и във виденията на ясновидеца Иоиля за Иеровоама, Наватовия син.</verse>
				<verse number="30">Соломон царува в Иерусалим над цял Израил четирийсет години.</verse>
				<verse number="31">И почина Соломон при отците си, и го погребаха в града на баща му Давида. И вместо него се възцари син му Ровоам.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Ровоам отиде в Сихем, защото в Сихем се бяха събрали всички израилтяни, за да го направят цар.</verse>
				<verse number="2">Когато чу за това Иеровоам, син Наватов, — той се намираше в Египет, дето беше побягнал от цар Соломона, — той се върна от Египет.</verse>
				<verse number="3">И пратиха да го викат. Дойде Иеровоам и цял Израил, и говориха на Ровоама тъй:</verse>
				<verse number="4">твоят баща ни наложи тежко иго; ти пък ни облекчи жестокото робство от баща ти и тежкото иго, що ни е наложил той, и ние ще ти служим.</verse>
				<verse number="5">Ровоам им отговори: след три дни дойдете пак при мене. И народът се разотиде.</verse>
				<verse number="6">И посъветва се цар Ровоам със старейшините, които предстояха при баща му Соломона, докле беше жив, и рече: как ще ме посъветвате да отговоря на тоя народ?</verse>
				<verse number="7">Те му отговориха: ако бъдеш (сега) добър към тоя народ и му угодиш, ако му говориш благи думи, той ще ти бъде роб през всички дни.</verse>
				<verse number="8">Но той отхвърли съвета, който старейшините му даваха, и взе да се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него и предстояха при него;</verse>
				<verse number="9">и им каза: какво ще ме посъветвате да отговоря на тия люде, които ми говориха тъй: облекчи игото, що ни е наложил баща ти?</verse>
				<verse number="10">Младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха и казаха: тъй кажи на тия люде, които са ти говорили: твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък ни облекчи, — тъй им кажи: кутлето ми е по-дебело от бедрата на баща ми.</verse>
				<verse number="11">Баща ми ви е наложил тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък (ще ви бия) със скорпии.</verse>
				<verse number="12">Дойде Иеровоам и всички люде при Ровоама на третия ден, както им бе заповядал царят, думайки: дойдете при мене пак след три дни.</verse>
				<verse number="13">Тогава царят им отговори грубо, понеже цар Ровоам отхвърли съвета на старейшините, и им говори според съвета на младежите тъй:</verse>
				<verse number="14">баща ми ви е наложил тежко иго, аз пък ще го увелича; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък (ще ви бия) със скорпии.</verse>
				<verse number="15">И царят не послуша народа, защото тъй било наредено от Бога, за да изпълни Господ думата Си, която бе изрекъл чрез силомеца Ахия на Наватовия син Иеровоама.</verse>
				<verse number="16">Когато цял Израил видя, че царят не го слуша, народът отговори на царя, думайки: какъв дял имаме у Давида? За нас няма дял у сина Иесеев; по шатрите си, Израилю! Сега знай своя дом, Давиде! И разотидоха се всички израилтяни по шатрите си.</verse>
				<verse number="17">А Ровоам остана цар само над синовете Израилеви, които живееха в Иудините градове.</verse>
				<verse number="18">Цар Ровоам проводи Адонирама, началник на данъците, а синовете Израилеви го затрупаха с камъни, и той умря. А цар Ровоам побърза да седне в колесницата, за да избяга в Иерусалим.</verse>
				<verse number="19">Тъй се отметнаха израилтяните от дома Давидов и доднес.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Ровоам пристигна в Иерусалим и свика от Иудиния и Вениаминовия дом сто и осемдесет хиляди отбор войници, за да воюват с Израиля и да възвърнат на Ровоама царството.</verse>
				<verse number="2">И биде слово Господне към Самея, човека Божий, и биде казано:</verse>
				<verse number="3">кажи на Соломоновия син Ровоама, цар иудейски, и на цял Израил в Иудиното и Вениаминовото коляно:</verse>
				<verse number="4">тъй говори Господ: не отивайте и не почвайте война с братята си; върнете се всякой у дома си, защото Аз сторих това. Те послушаха думите Господни и се върнаха от похода против Иеровоама.</verse>
				<verse number="5">Ровоам живееше в Иерусалим и обгради градовете в Иудея със стени.</verse>
				<verse number="6">Укрепи Витлеем, Етам, Техоя,</verse>
				<verse number="7">Ветцур, Сохо, Одолам,</verse>
				<verse number="8">Гет, Мареша, Зиф,</verse>
				<verse number="9">Адораим, Лахис, Азека,</verse>
				<verse number="10">Цора, Аиалон и Хеврон, които бяха в Иудиното и Вениаминовото коляно.</verse>
				<verse number="11">Укрепи тия твърдини и нареди в тях началници и складове за жито, дървено масло и вино.</verse>
				<verse number="12">И на всеки град даде щитове и копия и ги укрепи твърде здраво. За него останаха Иуда и Вениамин.</verse>
				<verse number="13">Свещениците и левитите, колкото имаше по цялата земя Израилска, се събраха при него от всички краища,</verse>
				<verse number="14">защото левитите оставиха градските си околини и владенията си и дойдоха в Иудея и в Иерусалим, понеже Иеровоам и синовете му ги отстраниха от свещенството Господне</verse>
				<verse number="15">и си поставиха жреци за оброчищата, за козлите и за телците, които той направи.</verse>
				<verse number="16">А след тях и от всички колена Израилеви, които имаха разположено сърце да търсят Господа, Бога Израилев, идеха в Иерусалим, за да принасят жертви на Господа, Бога на отците си.</verse>
				<verse number="17">Те закрепиха царството Иудино и поддържаха Соломоновия син Ровоама три години, защото ходеха по пътя на Давида и Соломона в тия три години.</verse>
				<verse number="18">Ровоам си взе за жена Махалата, дъщеря на Еримота, сина Давидов, и на Авихаил, дъщеря на Елиава, сина Иесеев,</verse>
				<verse number="19">и тя му роди синове: Иеуса, Шемария и Захама.</verse>
				<verse number="20">След нея той взе Мааха, дъщеря Авесаломова, и тя му роди Авия, Атая, Зиза и Шеломита.</verse>
				<verse number="21">Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници, защото той имаше осемнайсет жени и шейсет наложници, и роди двайсет и осем синове и шейсет дъщери.</verse>
				<verse number="22">Ровоам постави Авия, Маахин син, за глава (и) княз над братята му, защото искаше да го възцари.</verse>
				<verse number="23">Работейки благоразумно, той разпрати всичките си синове по всички земи на Иуда и Вениамина, по всички укрепени градове, даде им голяма издръжка и за тях доведе много жени.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Когато царството на Ровоама се утвърди, и той стана силен, остави закона Господен, а заедно с него и цял Израил.</verse>
				<verse number="2">На петата година от Ровоамовото царуване Сусаким, египетски цар, дигна се против Иерусалим, — защото бяха отстъпили от Господа, —</verse>
				<verse number="3">с хиляда и двеста колесници и шейсет хиляди конници; а дошлият от Египет с него народ: ливийци, сукхити и етиопци, брой нямаше;</verse>
				<verse number="4">и превзе укрепените градове в Иудея и стигна до Иерусалим.</verse>
				<verse number="5">Тогава пророк Самей дойде при Ровоама и при иудейските князе, които се бяха събрали в Иерусалим, за да се спасят от Сусакима, и им каза: тъй говори Господ: вие Ме оставихте, затова и Аз ви оставям в ръцете на Сусакима.</verse>
				<verse number="6">Князете Израилеви и царят се смириха и казаха: праведен е Господ!</verse>
				<verse number="7">Като видя Господ, че те се смириха, биде слово Господне към Самея и бе казано: те се смириха; няма да ги погубя, а скоро ще им дам избавление, и Моят гняв няма да се излее върху Иерусалим чрез ръката Сусакимова;</verse>
				<verse number="8">обаче те ще му станат слуги, за да знаят, какво е да служат на Мене и да служат на земни царства.</verse>
				<verse number="9">Египетският цар Сусаким дойде в Иерусалим и отне съкровищата на дома Господен и съкровищата на царския дом; отне всичко, отне и златните щитове, които бе направил Соломон.</verse>
				<verse number="10">И цар Ровоам направи вместо тях медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците, на телопазителите, които пазеха входа на царския дом.</verse>
				<verse number="11">Кога отиваше царят в Господния дом, дохождаха телопазителите и ги носеха, а после пак ги отнасяха в жилището на телопазителите.</verse>
				<verse number="12">И когато той се смири, гневът Господен се отвърна от него и го не погуби докрай; па и в Иудея имаше нещо добро.</verse>
				<verse number="13">Укрепи се цар Ровоам в Иерусалим и царуваше. Когато се възцари, той беше на четирийсет и една година, а царува седемнайсет години в Иерусалим, в града, който Господ избра между всички колена Израилеви, за да пребъдва там името Му. Майка му се казваше Наама, амонитка.</verse>
				<verse number="14">И вършеше зло, защото не беше разположил сърцето си да потърси Господа.</verse>
				<verse number="15">Делата на Ровоама, първи и последни, са описани в записките на пророк Самея и ясновидеца Ада при родословията. Ровоам имаше войни с Иеровоама през всички дни.</verse>
				<verse number="16">Ровоам почина при отците си и биде погребан в Давидовия град. Вместо него се възцари син му Авия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">В осемнайсетата година от царуването на Иеровоама се възцари Авия над Иуда;</verse>
				<verse number="2">той царува три години в Иерусалим; майка му се казваше Михаия, дъщеря Уриилова, от Гива. И Авия води война с Иеровоама.</verse>
				<verse number="3">Авия изкара на война войска от храбри люде четиристотин хиляди души отбрани, а Иеровоам излезе против него на бой с осемстотин хиляди души, тъй също отбор юнаци.</verse>
				<verse number="4">И застана Авия навръх планина Цемараим, една от Ефремовите планини, и каза: чуйте ме, Иеровоаме и всички израилтяни!</verse>
				<verse number="5">Не знаете ли, че Господ, Бог Израилев, даде Давиду царството над Израиля навеки, нему и на синовете му, според солния (вечен) завет?</verse>
				<verse number="6">Но бе въстанал Иеровоам, син на Навата, раб на Давидовия син Соломона, и се възбунтува против господаря си.</verse>
				<verse number="7">И събраха се около него люде долни, развратници и се укрепиха против Ровоама, сина Соломонов; а Ровоам беше млад и със слабо сърце и не устоя насреща им.</verse>
				<verse number="8">И сега вие мислите да устоите против царството Господне, що е в ръцете на Давидовите синове, защото сте голямо множество и защото имате златни телци, които Иеровоам ви направи за богове.</verse>
				<verse number="9">Не вие ли изгонихте свещениците Господни, синовете Ааронови, и левитите, и си поставихте свещеници, каквито са у народите на другите земи? Всякой, който идва за свое посвещение с телец и седем овена, той става у вас свещеник на лъжебоговете.</verse>
				<verse number="10">А у нас — Господ е наш Бог; ние не сме Го оставили, и Господу служат като свещеници синовете Ааронови, и левитите са при своята работа.</verse>
				<verse number="11">И изгарят Господу всесъжения всяка сутрин и всяка вечер, и благовонно кадиво, слагат хлябовете един върху други на чиста трапеза и палят златния светилник и кандилцата му, за да горят всяка вечер, защото ние пазим наредбата на Господа, нашия Бог, а вие сте Го оставили.</verse>
				<verse number="12">И ето, нам начело е Бог и Неговите свещеници и гръмогласните тръби, за да гърмят против вас. Синове Израилеви! не воювайте с Господа, Бога на вашите отци, защото няма да успеете.</verse>
				<verse number="13">В туй време Иеровоам проводи засада зад тила им, тъй че сам беше пред иудеите, а засадата — зад тях.</verse>
				<verse number="14">И кога се озърнаха иудеите, — ето им битка отпред и отзад; и викнаха към Господа, а свещениците затръбиха с тръби.</verse>
				<verse number="15">И нададоха вик иудеите. И когато иудеите завикаха, Бог порази Иеровоама и всички израилтяни пред Авия и Иуда.</verse>
				<verse number="16">И синовете Израилеви удариха на бяг пред иудеите; и Бог ги предаде в ръцете им.</verse>
				<verse number="17">Авия и народът му ги люто поразиха; и паднаха от Израиля петстотин хиляди отбор юнаци.</verse>
				<verse number="18">Тогава синовете Израилеви се смириха, а синовете Иудини станаха силни, защото се уповаваха на Господа, Бога на отците си.</verse>
				<verse number="19">Авия гони Иеровоама и му отне градовете: Ветил и подчинените нему градове, Иешана с подчинените нему градове и Ефрон с подчинените нему градове.</verse>
				<verse number="20">И Иеровоам не се съвзе вече в дните на Авия. Господ го порази, и той умря.</verse>
				<verse number="21">Авия пък се усили; взе си четиринайсет жени и роди двайсет и два сина и шестнайсет дъщери.</verse>
				<verse number="22">Другите дела на Авия, постъпките му и словата му са описани в записките на пророк Ада.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">И почина Авия при отците си и го погребаха в Давидовия град. Вместо него се възцари син му Аса. В негови дни земята беше спокойна десет години.</verse>
				<verse number="2">Аса вършеше, каквото беше добро и угодно в очите на своя Господ Бог:</verse>
				<verse number="3">той премахна жертвениците на чуждите богове и оброчищата, строши статуите и изсече дъбравите;</verse>
				<verse number="4">и заповяда на иудеите да потърсят Господа, Бога на отците си, и да изпълняват закона (Му) и заповедите;</verse>
				<verse number="5">и премахна от всички градове Иудини оброчищата и статуите на слънцето. И царството беше спокойно при него.</verse>
				<verse number="6">И понеже беше спокойна земята, той построи крепости в Иудея; той не воюва през ония години, защото Господ му бе дал спокойствие.</verse>
				<verse number="7">И каза на иудеите: да съградим тия градове и да ги обиколим със стени и кули, с порти и заворки; земята е още наша, защото ние потърсихме Господа, нашия Бог; ние Го потърсихме и Той ни даде спокойствие от всички страни. И почнаха да градят, и успяваха.</verse>
				<verse number="8">Военната сила на Аса беше: от Иудино коляно триста хиляди въоръжени с щитове и копия, от Вениаминово коляно двеста и осемдесет хиляди юнаци, въоръжени с щитове и стрелящи с лък.</verse>
				<verse number="9">И дигна се против тях Зарай, етиопец, с хиляда хиляди войска и триста колесници, и стигна до Мареша.</verse>
				<verse number="10">Излезе Аса насреща му, и се наредиха за битка в Цефатската долина при Мареша.</verse>
				<verse number="11">Викна Аса към Господа, своя Бог, и рече: Господи, нали е в Твоя сила да помагаш на силни и слаби? Тогава помогни нам, Господи, Боже наш, защото ние на Тебе се уповаваме и в Твое име излязохме против това множество, Господи, Ти си наш Бог: да не бъде човек посилен от Тебе.</verse>
				<verse number="12">И Господ порази етиопци пред Аса и пред Иуда, и етиопци побягнаха.</verse>
				<verse number="13">Аса пък и народът с него ги гони до Герар; етиопци паднаха толкова, че ни един не остана жив, защото бяха поразени пред Господа и пред неговото войнство. И събраха твърде голяма плячка.</verse>
				<verse number="14">И разрушиха всички градове около Герар, защото ужас от Господа връхлетя върху им; и разграбиха всички градове и изнесоха от тях твърде голяма плячка.</verse>
				<verse number="15">Разрушиха и пастирските колиби, откараха много стада дребен добитък и ка мили, и се върнаха в Иерусалим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Тогава Дух Божий слезе върху Азария, син Одедов,</verse>
				<verse number="2">и той излезе да посрещне Аса и му каза: послушай ме, Аса и всички иудеи и вениаминци: Господ е с вас, когато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще Го намерите; ако пък Го оставите, и Той ще ви остави.</verse>
				<verse number="3">Много дни Израил ще бъде без истиннаго Бога, без свещеник, който да поучава, и без закон;</verse>
				<verse number="4">но когато в утеснението си се обърне към Господа, Бога Израилев, и Го потърси, Той ще им се намери.</verse>
				<verse number="5">В ония времена няма да има мир ни за излизащи, ни за влизащи; защото ще има големи смутове между всички жители земни;</verse>
				<verse number="6">народ ще се бие с народ, и град с град, защото ще ги смути Бог с всякакви неволи.</verse>
				<verse number="7">Ала вие се дръжте твърдо, и ръцете ви да не ослабват, защото ще има награда за делата ви.</verse>
				<verse number="8">Като чу Аса тия думи и пророчества на Азария, син на пророк Одеда, той се охрабри и премахна езическите гнусотии из цялата земя Иудейска и Вениаминова, и от градовете, които бе превзел по Ефремовата планина, и поднови жертвеника Господен, що беше пред Господния притвор.</verse>
				<verse number="9">И събра всички иудеи и вениаминци и преселниците от Ефрема, Манасия и Симеона, които живееха с тях; защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него.</verse>
				<verse number="10">И събраха се в Иерусалим в третия месец на петнайсетата година от царуването на Аса;</verse>
				<verse number="11">и принесоха в оня ден жертва Господу от плячката, която докараха: от едрия добитък седемстотин и от дребния седем хиляди.</verse>
				<verse number="12">И сключиха завет да търсят Господа, Бога на отците си, от все сърце и душа;</verse>
				<verse number="13">а всякой, който не потърси Господа, Бога Израилев, да умре — бил той малък или голям, мъж или жена.</verse>
				<verse number="14">И заклеха се в Господа гръмогласно с възклицание и при звука на тръби и рогове.</verse>
				<verse number="15">И всички иудеи се радваха на тая клетва, защото се клеха от все сърце и с пълно усърдие търсеха Господа, и Той им се намери. И Господ им даде спокойствие от всички страни.</verse>
				<verse number="16">А майка си Мааха цар Аса лиши от царско достойнство, задето бе направила истукан за дъбравата. Аса катурна идола ѝ, насече го на късове и го изгори в Кедронския дол.</verse>
				<verse number="17">Макар че оброчищата не бяха премахнати у Израиля, но сърцето на Аса беше напълно предадено Господу през всичките му дни.</verse>
				<verse number="18">Той внесе посветеното от баща си и своето посветено в Божия дом: сребро, злато и съдове.</verse>
				<verse number="19">И война нямаше до трийсет и петата година от царуването на Аса.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">В трийсет и шестата година от царуването на Аса, израилският цар Вааса се подигна против Иудея и начена да гради Рама, за да не позволи никому нито да излиза от иудейския цар Аса, нито да дохожда при него.</verse>
				<verse number="2">Тогава Аса изнесе сребро и злато от съкровищниците на дома Господен и на царския дом и проводи до сирийския цар Венадада, който живееше в Дамаск, думайки:</verse>
				<verse number="3">да бъде съюз между мене и тебе, както беше между баща ми и баща ти; ето, пращам ти сребро и злато: иди и скъсай съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от мене.</verse>
				<verse number="4">Венадад послуша цар Аса и проводи военачалници, които имаше при себе си против израилските градове, и те опустошиха Ион и Дан и Авелмаим и всички складове в Нефталимовите градове.</verse>
				<verse number="5">Като чу за това Вааса, престана да гради Рама и прекъсна работата си.</verse>
				<verse number="6">А цар Аса събра всички иудеи, и те изкараха от Рама камъните и дърветата, които употребяваше Вааса за градеж, и съгради с тях Гева и Мицфа.</verse>
				<verse number="7">В това време дойде ясновидецът Ананий при иудейския цар Аса и му каза: понеже ти си се облегнал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, твоя Бог, затова се спаси от ръцете ти войската на сирийския цар.</verse>
				<verse number="8">Етиопци и ливийци не бяха ли с поголяма сила и с много повече колесници и конници? Но щом се ти упова на Господа, и Той ги предаде в твоя ръка,</verse>
				<verse number="9">защото очите Господни обгледват цялата земя, за да помагат на ония, чието сърце е напълно предадено Нему. Ти постъпи сега безразсъдно; затова отсега ще имаш войни.</verse>
				<verse number="10">Но Аса се разсърди на ясновидеца и го затвори в тъмница, понеже беше раздразнен от това против него; в него време Аса притесняваше и някои от народа.</verse>
				<verse number="11">Ето, делата на Аса, първи и последни, са описани в книгата на царете иудейски и израилски.</verse>
				<verse number="12">На трийсет и деветата година от царуването си Аса заболя в нозете, и болестта му възлезе до горните части на тялото; но в болестта си не потърси Господа, а лекари.</verse>
				<verse number="13">И почина Аса при отците си и умря на четирийсет и първа година от царуването си.</verse>
				<verse number="14">Погребаха го в гробницата, която сам беше си съградил в Давидовия град; и положиха го на одър, отрупан с благовония и с разни изкуствени масти, каквито изгориха голямо множество за него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И възцари се вместо него син му Иосафат, който се укрепи против израилтяните.</verse>
				<verse number="2">Той разположи войски по всички укрепени градове на Иудея и настани стражи по земята Иудейска и по градовете Ефремови, които бе завладял баща му Аса.</verse>
				<verse number="3">И Господ беше с Иосафата, защото ходеше по първите пътища на отца си Давида и не потърси Вааловци,</verse>
				<verse number="4">но потърси Бога на баща си и постъпваше по Неговите заповеди, а не по деянията на израилтяните.</verse>
				<verse number="5">И Господ утвърди царството в ръцете му; всички иудеи носеха дарове Иосафату, и той придоби голямо богатство и слава.</verse>
				<verse number="6">Сърцето му се възвиси в Господните пътища; при това той премахна оброчищата и дъбравите в Иудея.</verse>
				<verse number="7">А на третата година от царуването си разпрати князете си Бенхаила, Овадия, Захария, Натанаила и Михея да поучават народа по Иудините градове,</verse>
				<verse number="8">и с тях левитите: Шемая, Нетания, Зевадия, Азаила, Шемирамота, Ионатана, Адония, Товия и Тов-Адония, а с тях още и свещениците Елишама и Иорама.</verse>
				<verse number="9">Те поучаваха иудеите, имайки със себе си книгата на закона Господен; и обикаляха всички иудейски градове и учеха народа.</verse>
				<verse number="10">И обвзе страх Господен всички земни царства около Иудея, и не воюваха с Иосафата.</verse>
				<verse number="11">А от филистимци носеха Иоасафату дарове и сребро за данък; също и араби му докарваха дребен добитък: седем хиляди и седемстотин овни и седем хиляди и седемстотин козли.</verse>
				<verse number="12">И въздвигаше се Иосафат все повече и повече, и съгради в Иудея крепости и градове за складове.</verse>
				<verse number="13">Той имаше много складове в иудейските градове, а в Иерусалим — храбри ратници.</verse>
				<verse number="14">Ето техния списък според поколенията им: от Иуда хилядоначалници: Адна началник, който имаше триста хиляди отлични войници;</verse>
				<verse number="15">след него Иоханан началник, който имаше двеста и осемдесет хиляди;</verse>
				<verse number="16">след него Амасия, Зихриев син, който се беше посветил Господу; и той имаше двеста хиляди отлични войници.</verse>
				<verse number="17">От Вениамина: отличен ратник Елиада, който имаше двеста хиляди въоръжени с лък и щит;</verse>
				<verse number="18">след него Иехозавад, и той имаше сто и осемдесет хиляди въоръжени войници.</verse>
				<verse number="19">Ето, тия служеха на царя, вън от ония, които беше разположил царят в укрепените градове по цяла Иудея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Иосафат имаше много богатство и слава; и сроди се с Ахава.</verse>
				<verse number="2">И след няколко години отиде при Ахава в Самария; и закла Ахав много добитък, дребен и едър, за него и за людете му с него и го убеждаваше да идат против Рамот Галаадски.</verse>
				<verse number="3">И думаше Ахав, цар израилски, на Иосафата, цар иудейски: ще дойдеш ли с мене в Рамот Галаадски? Той му отговори: както ти ще идеш, тъй и аз, както твоят народ, тъй и моят народ: ще дойда с тебе на война!</verse>
				<verse number="4">Още каза Иосафат на царя израилски: попитай днес, какво ще каже Господ.</verse>
				<verse number="5">Събра царят израилски четиристотин души пророци и им каза: да идем ли на война против Рамот Галаадски, или да си стоим? Те отговориха: иди, и Господ ще го предаде в ръката на царя.</verse>
				<verse number="6">Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, да попитаме и него?</verse>
				<verse number="7">Отговори царят израилски на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа; но аз го не обичам, защото той не пророкува добро за мене, а винаги пророкува лошо; той е Михей, син Иемвлаев. Иосафат каза: не говори тъй, царю.</verse>
				<verse number="8">Царят израилски повика един скопец и каза: иди скоро повикай Михея, сина Иемвлаев.</verse>
				<verse number="9">А царят израилски и Иосафат, цар иудейски, седяха всеки на престола си, облечени в царски одежди, седяха на стъгдата пред Самарийските порти, и всички пророци пророкуваха пред тях.</verse>
				<verse number="10">Седекия, син на Хенаана, си беше направил железни рога и каза: тъй говори Господ: с тия ще избодеш сирийците, докле ги изтребиш.</verse>
				<verse number="11">И всички пророци пророкуваха същото, думайки: иди против Рамот Галаадски; ще имаш успех, и Господ ще го предаде в ръката на царя.</verse>
				<verse number="12">Пратеникът, който отиде да повика Михея, му думаше: ето, пророците едногласно предричат добро на царя; нека и твоята дума бъде такава, като на всекиго от тях: изречи и ти добро.</verse>
				<verse number="13">Михей отговори: жив Господ! Каквото ми каже Бог мой, това ще изрека.</verse>
				<verse number="14">Дойде при царя, и царят му каза: Михее, да идем ли на война против Рамот Галаадски, или да си стоим? А той отговори: идете, ще имате успех, и те ще бъдат предадени в ръцете ви.</verse>
				<verse number="15">Царят му каза: колко пъти ще те заклевам да ми не говориш нищо, освен истината в име Господне?</verse>
				<verse number="16">Тогава Михей рече: видях всички синове на Израиля, пръснати по планините като овци без пастир, — и Господ каза: те нямат началник, нека се върне всеки смиром у дома си.</verse>
				<verse number="17">Царят израилски каза на Иосафата: не казвах ли ти, че той ми не пророкува добро, а само лошо?</verse>
				<verse number="18">Михей пак рече: чуйте тогава Господнята дума: видях Господа, седнал на Своя престол, а всичкото небесно воинство стоеше Нему отдясно и отляво.</verse>
				<verse number="19">И каза Господ: кой би подмамил Ахава, израилския цар, да иде и да загине в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, други казваше инак.</verse>
				<verse number="20">Изстъпи се един дух, застана пред лицето на Господа и каза: аз ще го подмамя. И Господ го попита: с какво?</verse>
				<verse number="21">Оня отговори: ще изляза и ще стана дух на лъжата в устата на всичките му пророци. И каза Той: ти ще го подмамиш и ще сполучиш; иди и стори тъй.</verse>
				<verse number="22">И сега, ето, Господ допусна да влезе духът на лъжата в устата на тия твои пророци, но Господ изрече недобро за тебе.</verse>
				<verse number="23">Тогава пристъпи Седекия, син на Хенаана, та удари на Михея плесница и каза: по кой път премина от мене Духът Господен, за да говори в тебе?</verse>
				<verse number="24">А Михей рече: ето, ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се укриеш.</verse>
				<verse number="25">Тогава царят израилски каза: вземете Михея и го заведете при градоначалник Амона и при Иоаса, царевия син,</verse>
				<verse number="26">и кажете: тъй казва царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и вода, докле се върна смиром.</verse>
				<verse number="27">А Михей рече: ако се върнеш смиром, то не е говорил Господ чрез мене. И пак рече: чуйте това всички люде!</verse>
				<verse number="28">И тръгна царят израилски и Иосафат, цар иудейски, към Рамот Галаадски.</verse>
				<verse number="29">И царят израилски каза на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в битка, а ти облечи царските си одежди. И преоблече се царят израилски, и влязоха в битка.</verse>
				<verse number="30">А сирийският цар заповяда на своите колеснични началници и каза: не бийте се ни с малък, ни с голям, а само с израилския цар.</verse>
				<verse number="31">И когато колесничните началници видяха Иосафата, помислиха: това е царят израилски, — и го заобиколиха, за да се ударят с него. Но Иосафат извика, и Господ му помогна, и Бог ги отвърна от него.</verse>
				<verse number="32">Щом видяха колесничните началници, че не беше израилският цар, върнаха се от него.</verse>
				<verse number="33">В това време един човек напъна случайно лъка си и рани израилския цар през ставата на бронята му. И той каза на возача: върни назад и ме изведи из войската, защото съм ранен.</verse>
				<verse number="34">Но сражението в оня ден се усили; и царят израилски стоя на колесницата срещу сирийци до вечерта и умря по заник слънце.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Иосафат, цар иудейски, се връщаше смиром у дома си в Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">Излезе да го посрещне ясновидецът Ииуй, син Ананиев, и каза на цар Иоасафата: трябваше ли да помагаш на нечестивеца и да обичаш тия, които мразят Господа? Затова гневът Господен е върху тебе.</verse>
				<verse number="3">Но и добро се намери у тебе, защото ти изтреби кумирите в земята (Иудейска) и разположи сърцето си да потърсиш Бога.</verse>
				<verse number="4">Иосафат живееше в Иерусалим. И пак начена да обхожда народа си от Вирсавия до Ефремова планина, и ги обръщаше към Господа, Бога на отците им.</verse>
				<verse number="5">И постави съдии в земята по всички укрепени градове на Иудея, във всеки град,</verse>
				<verse number="6">и каза на съдиите: внимавайте какво вършите; вие вършите не съд човешки, а съд Господен; и в съдийската работа Бог е с вас.</verse>
				<verse number="7">Затова нека страхът Господен бъде върху вас: работете внимателно, защото у Господа, нашия Бог, няма неправда, ни лицеприятие, нито дароприятие.</verse>
				<verse number="8">Иосафат постави и в Иерусалим някои левити и свещеници и отценачалници у Израиля — за съд Господен и за тъжби. И върнаха се в Иерусалим.</verse>
				<verse number="9">И заповяда им, думайки: тъй работете със страх Господен, с вярност и с чисто сърце;</verse>
				<verse number="10">при всяка разпра, каквато дойде при вас от братята ви, които живеят по градовете си, било за кръвнина, или за закон, заповед, устави и обреди, поучавайте ги да не сгрешат пред Господа, та да не дойде гневът Му върху вас и върху братята ви: тъй работете, и няма да сбъркате.</verse>
				<verse number="11">И ето, първосвещеник Амария е над вас при всяка Господня работа, а Зевадия, син Исмаилов, княз на Иудиния дом, — при всяка царска работа, и надзорниците левити са пред вас. Бъдете твърди и работете, и Господ ще бъде с добрия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">След това моавци и амонитци, а с тях и някои от земята Маонска, отидоха на война против Иосафата.</verse>
				<verse number="2">Дойдоха и обадиха на Иосафата, думайки: против тебе иде голямо множество от през море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, тоест в Енгеди.</verse>
				<verse number="3">Иосафат се уплаши и обърна лицето си да търси Господа и обяви пост по цяла Иудея.</verse>
				<verse number="4">Събраха се иудеите да молят за помощ от Господа; дойдоха да молят Господа от всички Иудини градове.</verse>
				<verse number="5">И застана Иосафат в събранието на иудеите и на иерусалимци в дома Господен, пред новия двор,</verse>
				<verse number="6">и каза: Господи, Боже на отците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Ти владееш над всички царства на народите, и в Твоя ръка е сила и крепост, и никой не може да устои насреща Ти!</verse>
				<verse number="7">Не Ти ли, Боже наш, изгони жителите на тая земя пред лицето на Твоя народ Израиля и я даде навеки на семето на Твоя възлюбен Авраама?</verse>
				<verse number="8">И те се поселиха в нея и Ти съградиха в нея светилище в Твое име, думайки:</verse>
				<verse number="9">ако дойде върху нас неволя: мечгубител, или мор, или глад, ще застанем пред тоя дом и пред Твоето лице, защото името Ти е в тоя дом; и в утеснението си ще викнем към Тебе, и Ти ще чуеш и избавиш.</verse>
				<verse number="10">И сега ето, амонитци и моавци и жителите на Сеирпланина, през чиито земи не позволи да преминат израилтяните, когато идеха от Египетската земя, та затова те ги отминаха и ги не съсипаха, —</verse>
				<verse number="11">ето, те ни отплащат с това, че са дошли да ни изгонят от Твоето наследствено владение, което си ни дал.</verse>
				<verse number="12">Боже наш! Съди ги Ти. Защото ние нямаме сила против това голямо множество, което ни е нападнало и не знаем, какво да правим; но очите ни са към Тебе.</verse>
				<verse number="13">И всички иудеи стояха пред лицето Господне, и малките им деца, жените им и синовете им.</verse>
				<verse number="14">Тогава Дух Господен слезе сред събранието върху Иозиила, син на Захария, син на Ванея, син на Иеиела, син Матаниев, левит от Асафовите синове,</verse>
				<verse number="15">и каза: чуйте всички иудеи и жители иерусалимски, и ти, царю Иосафате! Тъй казва Господ вам: не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото войната не е ваша, а Божия.</verse>
				<verse number="16">Утре излезте против тях: ето, те възлизат по бърдото Циц, вие ще ги намерите накрай долината, пред пустиня Иеруил.</verse>
				<verse number="17">Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща. Иудо и Иерусалиме, не бойте се и не се страхувайте! Утре излезте насреща им, и Господ ще бъде с вас.</verse>
				<verse number="18">Иосафат се поклони с лице доземи, и всички иудеи и жителите иерусалимски паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.</verse>
				<verse number="19">А левитите от синовете Каатови и от синовете Корееви наченаха да хвалят Господа, Бога Израилев, с много висок глас.</verse>
				<verse number="20">На сутринта станаха рано и тръгнаха към Текойската пустиня, и когато потеглиха, застана Иосафат и каза: чуйте ме, иудеи и жители иерусалимски! Вярвайте на Господа, вашия Бог, и бъдете твърди; вярвайте на пророците Му, и ще имате успех.</verse>
				<verse number="21">Посъветва се с народа и постави певци на Господа, щото те със свето благолепие, вървейки пред въоръжените, да славословят и да казват: хвалете Господа, защото милостта Му е довека!</verse>
				<verse number="22">И когато наченаха да възклицават и славословят, Господ възбуди несъгласие между амонитци, моавци и жителите на Сеирпланина, които бяха нападнали Иудея, и те бидоха разбити:</verse>
				<verse number="23">защото амонитци и моавци се дигнаха против жителите на Сеирпланина, и ги биеха и требеха, а когато свършиха с жителите на Сеир, наченаха да се изтребват един други.</verse>
				<verse number="24">И когато иудеите дойдоха на бърдото при пустинята и погледнаха онова множество, и ето — трупове, прострени по земята, и никой се не бе избавил.</verse>
				<verse number="25">Дойде Иосафат и народът му да събират плячка, намериха у тях твърде много и богатство, и облекла, и драгоценни вещи, и си набраха толкова, че не можеха да ги носят. Три дни събираха плячка — толкова много беше тя!</verse>
				<verse number="26">А на четвъртия ден се събраха в долината на благословението, понеже там благословиха Господа. Затова туй място се нарича долина на благословението и доднес.</verse>
				<verse number="27">Тогава всички иудеи и иерусалимци, начело с Иосафата, тръгнаха да се върнат в Иерусалим радостно, защото Господ им даде тържество над враговете им.</verse>
				<verse number="28">И дойдоха в Иерусалим с псалтири, гусли и тръби пред дома Господен.</verse>
				<verse number="29">И страх Божий нападна върху всички царства земни, когато чуха, че Сам Господ воювал против враговете на Израиля.</verse>
				<verse number="30">И царството Иосафатово се успокои, и Господ му даде спокойствие от всички страни.</verse>
				<verse number="31">Тъй царува Иосафат над Иудея: когато се възцари, беше на трийсет и пет години, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря Салаилова.</verse>
				<verse number="32">Той ходеше по пътя на баща си Аса и се не отби от него, вършейки угодно пред очите Господни.</verse>
				<verse number="33">Само оброчищата не бяха още премахнати, и народът не беше още обърнал напълно сърцето си към Бога на отците си.</verse>
				<verse number="34">Останалите дела Иосафатови, първи и последни, са описани в записките на Ииуя, Ананиев син, които са внесени в книгата на израилските царе.</verse>
				<verse number="35">Но след това Иосафат, цар иудейски, се сдружи с Охозия, цар израилски, който постъпваше беззаконно;</verse>
				<verse number="36">и се съедини с него, за да построят кораби, които да пращат в Тарсис; и построиха кораби в Ецион-Тавер.</verse>
				<verse number="37">Тогава Елиезер, син на Додава от Мареша, изрече пророчество над Иосафата и каза: понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело. — И корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">И почина Иосафат при отците си и биде погребан с отците си в Давидовия град. Вместо него се възцари син му Иорам.</verse>
				<verse number="2">Той имаше братя, синове Иосафатови: Азария, Иехиил, Захария, Азария, Михаил и Сафатия: всички тия бяха синове на Израилевия цар Иосафата.</verse>
				<verse number="3">И даде им техният баща големи подаръци в сребро, злато и драгоценности, заедно с укрепени градове в Иудея; а царството предаде на Иорама, понеже той беше първороден.</verse>
				<verse number="4">Иорам възлезе на бащиния си престол, утвърди се и умъртви с меч всичките си братя, а тъй също и някои Израилеви князе;</verse>
				<verse number="5">Иорам беше на трийсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим осем години;</verse>
				<verse number="6">той ходеше по пътя на израилските царе, както постъпваше домът Ахавов, защото Ахавовата дъщеря му беше жена, — и вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни.</verse>
				<verse number="7">Но пак Господ не искаше да погуби дома Давидов поради завета, що бе сключил с Давида, и защото бе обещал да даде светилник нему и на синовете му за всички времена.</verse>
				<verse number="8">В негови дни Едом се измъкна изпод властта Иудина и си постави цар.</verse>
				<verse number="9">Тръгна Иорам със своите военачалници, и всички колесници с него; и като стана нощем, порази идумейци, които го бяха заобиколили, и колесничните началници (и народът побягна в жилищата си).</verse>
				<verse number="10">Но все пак Едом се измъкна изпод властта на Иуда и доднес. В същото време се измъкна и Ливна изпод властта му, защото бе оставил Господа, Бога на отците си.</verse>
				<verse number="11">Също и оброчища направи по планините иудейски, въведе в блудство иерусалимските жители и съблазни Иудея.</verse>
				<verse number="12">И дойде му писмо от пророк Илия, в което се казваше: тъй говори Господ, Бог на отца ти Давида: задето не тръгна по пътищата на баща си Иосафата и по пътища та на Аса, царя иудейски,</verse>
				<verse number="13">а тръгна по пътя на израилските царе и въведе в блудство Иудея и иерусалимските жители, както въвеждаше в блудство домът Ахавов, а още и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от тебе, ти умъртви,</verse>
				<verse number="14">затова, ето, Господ ще порази с голямо поражение твоя народ и синовете ти, и жените ти, и всичкия ти имот,</verse>
				<verse number="15">а пък тебе — с люта болест, с болест в твоите вътрешности, тъй че от болест ще изпадват твоите вътрешности от ден на ден.</verse>
				<verse number="16">И възбуди Господ против Иорама духа на филистимци и араби, съседи на етиопци;</verse>
				<verse number="17">и те се дигнаха против Иудея, нахълтаха в нея и заграбиха всичкия имот, що беше в дома на царя, а също и синовете му и жените му, та му не остана други син, освен Охозия, наймалкия от синовете му.</verse>
				<verse number="18">След всичко това Господ порази вътрешностите му с неизлечима болест.</verse>
				<verse number="19">Тъй вървеше от ден на ден, а към края на втората година му изпадаха вътрешностите от болестта му, и той умря в жестоки страдания; и народът не запали за него благовония, както правеше за бащите му;</verse>
				<verse number="20">той беше на трийсет и две години, когато се възцари, царува в Иерусалим осем години, и отиде неоплакан; погребаха го в Давидовия град, ала не в царските гробници.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Жителите иерусалимски поставиха вместо него за цар Охозия, наймалкия му син, понеже всички постари бяха избити от пълчищата, които се примъква към стана с араби, — и възцари се Охозия, син на иудейския цар Иорама.</verse>
				<verse number="2">Охозия беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим една година; майка му се казваше Готолия, дъщеря на Амврия.</verse>
				<verse number="3">И той също ходеше по пътищата на Ахавовия дом, защото майка му беше негова съветница в беззаконните дела.</verse>
				<verse number="4">Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни, както домът Ахавов, защото след смъртта на баща му тоя дом му беше съветник, за негова гибел.</verse>
				<verse number="5">И, следвайки техния съвет, Охозия отиде с израилския цар Иорама, син Ахавов, на война против Азаила, сирийски цар, в Рамот Галаадски. И сирийци раниха Иорама;</verse>
				<verse number="6">той се върна в Изреел да се лекува от раните, що му нанесоха в Рама, когато воюваше с Азаила, сирийски цар. И Охозия, син Иорамов, цар иудейски, дойде да посети Иорама, син Ахавов, в Изреел, понеже тоя беше болен.</verse>
				<verse number="7">Това беше от Бога за гибел на Охозия, дето той дойде при Иорама; защото, след като дойде, излезе с Иорама против Ииуя, син Намесиев, когото Господ бе помазал за изтреба на дома Ахавов.</verse>
				<verse number="8">Когато Ииуй извършваше съд над дома Ахавов, намери князете иудейски и синовете на Охозиевите братя, които служеха на Охозия, и ги умъртви.</verse>
				<verse number="9">И заповяда да търсят Охозия; уловиха го, когато се криеше в Самария; доведоха го при Ииуя, умъртвиха го и го погребаха, защото казваха: той е син на Иосафата, който търсеше Господа от всичкото си сърце. И не остана в дома Охозиев никой, който би могъл да царува.</verse>
				<verse number="10">А Готолия, Охозиева майка, като видя, че син ѝ е умрял, стана и погуби целия царски род на Иудиния дом.</verse>
				<verse number="11">Но царската дъщеря Иосавет взе Охозиевия син Иоаса, грабна го изпомежду царските синове, когато ги убиваха, и го скри с кърмачката му в спалнята. По тоя начин Иосавет, дъщеря на цар Иорама, жена на свещеник Иодая, сестра на Охозия, скри Иоаса от Готолия, и тя го не уби.</verse>
				<verse number="12">И криха го у тях в дома Божий шест години; а над страната царуваше Готолия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Но на седмата година Иодай се ободри и взе в съюз със себе си стоначалниците: Азария, син Иерохамов, Исмаила, син Иехоханамов, Азария, син Оведов, Маасея, син Адаиев, и Елишафата, син Зихриев.</verse>
				<verse number="2">Те обходиха Иудея, събраха левитите от всички градове на Иудея и Израилевите отценачалници и дойдоха в Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">И цялото събрание сключи съюз с царя в дома Божий. И Иодай им каза: ето, царевият син трябва да бъде цар, както е казал Господ за синовете Давидови.</verse>
				<verse number="4">Ето какво ще правите: една третина от вас, свещеници и левити, които дохождат в събота, ще бъдат вратари при праговете,</verse>
				<verse number="5">една третина при царския дом, и една третина — при портите на Иесод, а целият народ ще бъде в дворовете на дома Господен.</verse>
				<verse number="6">И никой да не влиза в дома Господен, освен свещениците и ония от левитите, които служат. Те могат да влязат, защото са осветени; а целият народ нека стои на стража Господня.</verse>
				<verse number="7">И нека левитите обиколят царя от всички страни, всякой с оръжието си в ръка, и който влезе в дома Господен, да бъде убит. И бъдете при царя, кога влиза и излиза.</verse>
				<verse number="8">Направиха левитите и всички иудеи, каквото заповяда свещеник Иодай; и всякой взе своите човеци, които дохождаха в събота, заедно с ония, които си отиваха в събота, защото свещеник Иодай не разпусна смените.</verse>
				<verse number="9">Свещеник Иодай раздаде на стотниците копията и малките и големите цар Давидови щитове, които бяха в Божия дом;</verse>
				<verse number="10">и постави целия народ, всеки с оръжието си в ръка, от дясна страна на храма до лявата страна на храма, при жертвеника и при дома около царя.</verse>
				<verse number="11">Тогава изведоха царския син, възложиха му венец и накити и го обявиха за цар; помазаха го Иодай и синовете му и извикаха: да живее царят!</verse>
				<verse number="12">Като чу Готолия гласа на разтичалия се народ, който възхваляше царя, излезе при народа в дома Господен</verse>
				<verse number="13">и видя: ето, царят стои на своето възвишение при входа, а при царя — князе и тръби, и целият народ на страната се весели, тръбят с тръби и със свирала певци, изкусни в славословие. Тогава Готолия раздра дрехите си и завика: съзаклятие! съзаклятие!</verse>
				<verse number="14">А свещеник Иодай извика стоначалниците, които началствуваха над войската, и им каза: изведете я навън (от храма), и който тръгне след нея, да бъде с меч убит. Защото свещеникът каза: не я убивайте в дома Господен.</verse>
				<verse number="15">И сториха ѝ път; а когато тя дойде при входа на конските врата на царския дом, убиха я там.</verse>
				<verse number="16">Иодай сключи завет с целия народ и с царя, за да бъдат народ Господен.</verse>
				<verse number="17">И целият народ отиде във Вааловото капище, та го разруши, и жертвениците му и истуканите му изпотрошиха, а Матана, Вааловия жрец, убиха пред жертвениците.</verse>
				<verse number="18">И повери Иодай делата на Господния дом на свещениците и на левитите (и поднови дневните свещенически и левитски смени), както ги бе разпределил Давид в дома Господен, да възнасят всесъжение Господу, както е писано в закона Моисеев, с радост и пение, по Давидовата наредба.</verse>
				<verse number="19">И постави вратари при вратата на дома Господен, за да не влиза никой нечист от каквото и да е.</verse>
				<verse number="20">И взе стоначалниците и велможите, началниците народни и целия народ на страната, и всички съпроводиха царя от дома Господен; те минаха през горните врати в царския дом и туриха царя да седне на царския престол.</verse>
				<verse number="21">И веселеше се целият народ на страната, и градът се умири. А Готолия убиха с меч.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Иоас беше на седем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим четирийсет години; майка му се казваше Цивия, от Вирсавия.</verse>
				<verse number="2">Иоас вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, през всички дни на свещеник Иодая.</verse>
				<verse number="3">Иодай му взе две жени, и той имаше от тях синове и дъщери.</verse>
				<verse number="4">След това Иоас намисли да поднови дома Господен,</verse>
				<verse number="5">и събра свещениците и левитите и им каза: идете по градовете на Иудея и всяка година събирайте от всички израилтяни сребро за поддържане дома на вашия Бог, и побързайте в тая работа. Но левитите не побързаха.</verse>
				<verse number="6">И царят повика Иодая, техния глава, и му каза: защо не искаш от левитите да донасят от Иудея и Иерусалим данъка, установен за скинията на събранието от Моисея, раб Господен, и от Израилското събрание?</verse>
				<verse number="7">Защото нечестивата Готолия и синовете ѝ бяха разорили дома Божий, и всичко, посветено за дома Господен, бяха употребили за Вааловци.</verse>
				<verse number="8">И царят заповяда, та направиха едно ковчеже и го поставиха при входа на дома Господен, отвън.</verse>
				<verse number="9">И разгласиха по Иудея и Иерусалим, да принасят Господу данъка, наложен от Моисея, раб Божий, на израилтяните в пустинята.</verse>
				<verse number="10">Зарадваха се всички началници и целият народ, и принасяха и пущаха в ковчежето, докле се напълни.</verse>
				<verse number="11">И когато левитите донасяха ковчежето при царските чиновници, и тия виждаха, че има много сребро, дохождаше царският писар и довереникът на първосвещеника, изпразняха ковчежето, отнасяха го и го туряха на мястото му. Тъй правеха всеки ден, и събраха много сребро.</verse>
				<verse number="12">Царят и Иодай го предаваха на разпоредниците по дома Господен, и те наемаха каменоделци и дърводелци за подновяване дома Господен, също и ковачи и медникари, за да поправят дома Господен.</verse>
				<verse number="13">Разпоредниците работеха, и с техните ръце се свърши поправката, и докараха дома Божий в прежното му състояние и го поправиха.</verse>
				<verse number="14">И като свършиха всичко, занесоха на царя и на Иодая останалото сребро. И направиха от него съдове за дома Господен, съдове за служба и за всесъжения, чаши и други съдове, златни и сребърни. И принасяха всесъжения в дома Господен постоянно през всички дни на Иодая.</verse>
				<verse number="15">Иодай остаря и, след като се насити на живот, умря: той беше на сто и трийсет години, когато умря.</verse>
				<verse number="16">Погребаха го в Давидовия град при царете, понеже той прави добро у Израиля — и за Бога, и за дома Му.</verse>
				<verse number="17">Но след смъртта на Иодая дойдоха иудейските князе и се поклониха на царя; оттогава царят почна да ги слуша.</verse>
				<verse number="18">И оставиха дома на Господа, Бога на отците си, и почнаха да служат на посветените дървета и на идолите; за тая тяхна вина биде гняв Господен върху Иуда и Иерусалим.</verse>
				<verse number="19">Той им праща пророци да ги обърнат към Господа; те ги убеждаваха, ала тия не слушаха.</verse>
				<verse number="20">И Дух Божий обгърна Захария, син на свещеник Иодая, и той застана на възвишението пред народа и им каза: тъй говори Господ: защо престъпяте Господните заповеди? Успех няма да имате: както вие оставихте Господа, тъй и Той ще ви остави.</verse>
				<verse number="21">Тогава се сговориха против него и го убиха с камъни, по заповед на царя (Иоаса), в двора на Господния дом.</verse>
				<verse number="22">Цар Иоас си не спомни доброто, що му беше сторил Иодай, бащата на Захария, а уби сина му. И той, умирайки, думаше: нека Господ види и изиска!</verse>
				<verse number="23">Като измина годината, излезе против него сирийска войска, и влязоха в Иудея и Иерусалим и изтребиха от народа всички князе народни и всичката плячка, взета от тях, пратиха на царя в Дамаск.</verse>
				<verse number="24">Макар сирийската войска да беше дошла в малък брой, но Господ предаде в ръцете им твърде многобройна сила, задето бяха оставили Господа, Бога на отците си. Те извършиха съд и над Иоаса;</verse>
				<verse number="25">и когато си отидоха от него, след като го оставиха в тежка болест, слугите му направиха против него съзаклятие, заради кръвта на сина на свещеник Иодая, и го убиха в леглото му, и той умря. Погребаха го в Давидовия град, ала го не погребаха в царските гробници.</verse>
				<verse number="26">А съзаклятници против него бяха: Завад, син на амонитката Шимеата, и Иехозавад, син на моавката Шимрита.</verse>
				<verse number="27">За синовете му, за многото пророчества против него и за поправката на Божия дом е писано в книгата на царете. Вместо него се възцари син му Амасия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Амасия се възцари на двайсет и пет години и царува в Иерусалим двайсет и девет години; майка му се казваше Иехоадан, от Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, ала не от пълно сърце.</verse>
				<verse number="3">Когато се утвърди на царството, той изби слугите си, които бяха убили царя, баща му.</verse>
				<verse number="4">Но децата им не изби, понеже е писано в закона, в книгата Моисеева, дето е заповядал Господ, думайки: да не бъдат убивани бащи зарад деца, и деца да не бъдат убивани зарад бащи, а всеки трябва да умре за своето престъпление.</verse>
				<verse number="5">Амасия събра иудеите и ги нареди според племената им под властта на хилядници и стотници — всички иудеи и вениаминци, и ги преброи от двайсет години и нагоре, и намери ги триста хиляди души отборни, които ходят на война и държат копие и щит.</verse>
				<verse number="6">Той нае от израилтяните още сто хиляди храбри войници за сто таланта сребро.</verse>
				<verse number="7">Но дойде при него човек Божий и каза: царю, нека не ходи с тебе израилска войска, защото Господ не е с израилтяните, не е с никого от Ефремовите синове,</verse>
				<verse number="8">а иди самичък, върши работа, подвизавай се храбро във войната. Иначе, ще те хвърли Бог пред врага, защото у Бога има сила да подкрепи и да събори.</verse>
				<verse number="9">Амасия отговори на Божия човек: а какво да се прави със стоте таланта, които дадох на израилската войска? Божият човек каза: Господ може да ти даде повече от това.</verse>
				<verse number="10">И Амасия ги отдели, — войската, която беше дошла при него от земята Ефремова, — да си отидат в своето място. И те се разгневиха силно против Иудея и се върнаха в своето място много ядосани.</verse>
				<verse number="11">Амасия пък се осмели и поведе народа си, та отиде в Солна долина и изби десет хиляди синове Сеирови;</verse>
				<verse number="12">и десет хиляди плениха живи синовете Иудини и ги заведоха навръх скалата, та ги катурнаха отвръх скалата, и те всички се разбиха съвсем.</verse>
				<verse number="13">А войската, която Амасия върна, за да не ходи с него на война, се пръсна по иудейските градове от Самария до Веторон, в който уби три хиляди души и награби много плячка.</verse>
				<verse number="14">Като си дойде Амасия след поражението на идумейци, пренесе боговете на Сеировите синове, постави ги у себе си за богове и пред тях се кланяше и им кадеше.</verse>
				<verse number="15">Затова се разпали гневът Господен против Амасия, и Той му прати пророк, който му каза: защо прибягваш към боговете на тоя народ, които не избавиха своя народ от ръката ти?</verse>
				<verse number="16">Докле той говореше, царят отговори: нима са те поставили царски съветник? Престани, да те не убият. И пророкът престана, като каза: зная, че Господ е решил да те погуби, понеже ти направи това и не слушаш моя съвет.</verse>
				<verse number="17">Посъветва се Амасия, цар иудейски, и проводи да кажат на израилския цар Иоаса, син на Иоахаза, Ииуев син: излез да се видим лице с лице.</verse>
				<verse number="18">Тогава израилският цар Иоас прати до иудейския цар Амасия да кажат: трън ливански пратил да кажат на кедра ливански: дай дъщеря си на сина ми за жена. Но минали диви зверове ливански и стъпкали тоя трън.</verse>
				<verse number="19">Ти казваш: ето, избих идумейци, — и сърцето ти се възгордя до пустославие. Седи подобре у дома си. Защо да захващаш опасна работа? Ще паднеш ти, и Иудея с тебе.</verse>
				<verse number="20">Но Амасия не послуша, понеже това беше от Бога, — за да ги предаде в ръката на Иоаса, задето взеха да прибягват към идумейските богове.</verse>
				<verse number="21">Излезе Иоас, цар израилски, и се видяха лице с лице, той и Амасия, цар иудейски, във Ветсамис Иудейски.</verse>
				<verse number="22">И бидоха разбити иудеите от израилтяните, и се разбягаха всеки в шатрата си.</verse>
				<verse number="23">И улови Иоас, цар израилски, Амасия, царя иудейски, сина на Иоаса, Иоахазов син, във Ветсамис, доведе го в Иерусалим и събори иерусалимската стена на четиристотин лакти — от Ефремови порти до ъгълните порти;</verse>
				<verse number="24">и взе всичкото злато и сребро и всички съдове, които бяха в дома Божий в Овед-Едом, и съкровищата на царския дом, и заложниците, и се върна в Самария.</verse>
				<verse number="25">Амасия, син Иоасов, цар иудейски, живя след смъртта на израилския цар Иоаса, Иоахазов син, петнайсет години.</verse>
				<verse number="26">Останалите Амасиеви дела, първи и последни, са описани в книгата на царете иудейски и израилски.</verse>
				<verse number="27">След онова време, откак Амасия отстъпи от Господа, направиха съзаклятие против него в Иерусалим, и той побягна в Лахис. И пратиха по него в Лахис, и го убиха там.</verse>
				<verse number="28">И донесоха го на коне, та го погребаха при отците му в Иудиния град.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">И целият народ иудейски взе Озия, който беше на шестнайсет години, та го постави за цар вместо баща му Амасия.</verse>
				<verse number="2">Той застрои Елат и го върна на Иудея, след като царят, баща му, почина при отците си.</verse>
				<verse number="3">Озия беше на шестнайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет и две години; майка му се казваше Иехолия от Иерусалим.</verse>
				<verse number="4">Той вършеше каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо тъй, както вършеше и баща му Амасия;</verse>
				<verse number="5">прибягваше към Бога в дните на Захария, който учеше на страх Божий; и в ония дни, докато прибягваше към Господа, Бог му помагаше.</verse>
				<verse number="6">И той излезе и се удари с филистимци и разруши стените на Гет, и стените на Иавния, и стените на Азот; и съгради градове в Азотската област и у филистимци.</verse>
				<verse number="7">И Бог му помагаше против филистимци и против араби, които живееха в Гур-Ваал, и против меунците.</verse>
				<verse number="8">И амонитци плащаха данък на Озия; и прочу се името му дори до Египетските предели, защото беше много силен.</verse>
				<verse number="9">Озия съгради кули в Иерусалим над ъгълните порти, над портите към долината и на ъгъла, и ги укрепи.</verse>
				<verse number="10">Съгради кули и в пустинята, и изкопа много кладенци, понеже той имаше много добитък, както в низините, тъй и в равнината, и земеделци и градинари по планините и на Кармил, понеже обичаше земеделието.</verse>
				<verse number="11">Озия имаше и войска, която излизаше на война по отделения, според както бяха изброени в списък, съставен от ръката на писаря Иеиела и надзирателя Маасея, под водителство на Ханания, главен царски сановник.</verse>
				<verse number="12">Всички отценачалници, храбри войници, бяха на брой две хиляди и шестстотин,</verse>
				<verse number="13">и под ръката им имаше военна сила триста и седем хиляди и петстотин души, които бяха влизали в битка с воинска храброст, да помагат на царя против неприятеля.</verse>
				<verse number="14">И приготви Озия за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.</verse>
				<verse number="15">И направи в Иерусалим изкусно измислени машини, да стоят на кулите и на ъглите, за да се хвърлят с тях стрели и големи камъни. И прочу се името му далече, защото беше се укрепил чудно и станал беше силен.</verse>
				<verse number="16">Но като стана силен, възгордя се сърцето му за негова гибел, и той стана престъпник пред Господа, своя Бог, защото влезе в храма Господен да запали тамян на кадилния жертвеник.</verse>
				<verse number="17">След него отиде свещеник Азария и с него осемдесет Господни свещеници, отлични човеци,</verse>
				<verse number="18">и те се възпротивиха на цар Озия и му казаха: не е твоя работа, Озие, да кадиш Господу; това е работа на свещениците, синове Ааронови, посветени за кадене; излез от светилището, защото постъпи беззаконно, и това не ще ти е за чест от Господа Бога.</verse>
				<verse number="19">Разсърди се Озия, — а в ръката му имаше кадилница за кадене, и когато се разсърди на свещениците, появи се проказа на челото му, пред лицето на свещениците в дома Господен, при кадилния жертвеник.</verse>
				<verse number="20">Погледна го първосвещеник Азария и всички свещеници; и ето, имаше проказа на челото си. Принудиха го да излезе оттам, па и сам той бързаше да се отстрани, защото го порази Господ.</verse>
				<verse number="21">И остана си прокажен цар Озия до деня на смъртта си, и живееше в отделна къща и биде отлъчен от дома Господен. А Иоатам, негов син, началствуваше над царския дом и управляваше народа на страната.</verse>
				<verse number="22">Останалите дела Озиеви, първи и последни, е описал пророк Исаия, син Амосов.</verse>
				<verse number="23">И почина Озия при отците си, и го погребаха при отците му в полето при царските гробници, защото, казваха, той е прокажен. А вместо него се възцари син му Иоатам.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Иоатам беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим шестнайсет години; майка му се казваше Иеруша, Садокова дъщеря.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо както правеше и Озия, баща му, само че не влизаше в Господния храм, и народът все още грешеше.</verse>
				<verse number="3">Той съгради горните врата на дома Господен и съгради много нещо в стената Офелова;</verse>
				<verse number="4">съгради и градове в Иудейската планина, а в горите съгради дворци и кули.</verse>
				<verse number="5">Той воюва с царя на амонитци и ги победи, и амонитци му дадоха оная година сто таланта сребро и десет хиляди кора пшеница и десет хиляди ечемик. Това му даваха амонитци и втората и третата година.</verse>
				<verse number="6">Иоатам беше затова тъй силен, понеже оправяше пътищата си пред Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="7">Останалите дела на Иоатама и всичките му войни и обноските му са описани в книгата на царете израилски и иудейски;</verse>
				<verse number="8">той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува шестнайсет години в Иерусалим.</verse>
				<verse number="9">И почина Иоатам при отците си, и го погребаха в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Ахаз.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Ахаз беше на двайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим шестнайсет години; и той не вършеше угодното в очите Господни, както правеше отец му Давид;</verse>
				<verse number="2">той ходеше по пътя на израилските царе, и дори направи излети статуи на Вааловци;</verse>
				<verse number="3">и той кадеше в долината на Еномовите синове, и прекарваше през огън синовете си, подражавайки гнусотиите на ония народи, които Господ прогони пред лицето на Израилевите синове;</verse>
				<verse number="4">и той принасяше жертви и кадеше по оброчища и по хълмове и под всяко клонесто дърво.</verse>
				<verse number="5">Затова Господ, неговият Бог, го предаде в ръката на сирийския цар, и сирийци го разбиха и му взеха много пленници, които отведоха в Дамаск. Беше предаден също и в ръцете на израилския цар, и тоя му нанесе голямо поражение.</verse>
				<verse number="6">Факей, син Ремалиев (цар израилски), изби в един ден сто и двайсет хиляди иудеи, човеци войнствени, защото бяха оставили Господа, Бога на отците си.</verse>
				<verse number="7">А Зихрий, силен юнак от ефремците, уби Маасея, царевия син, и Азрикама, дворцовия началник, и Елкана, втори подир царя.</verse>
				<verse number="8">И взеха синовете Израилеви от братята си, иудеите, двеста хиляди жени, синове и дъщери; награбиха и много плячка от тях, и откараха плячката в Самария.</verse>
				<verse number="9">Там имаше пророк Господен, на име Одед. Той излезе пред войската, която отиваше в Самария, и им каза: ето, Господ, Бог на отците ви, в гнева Си против иудеите, ги предаде във ваша ръка, и вие ги избихте с такава ярост, която стигна до небеса.</verse>
				<verse number="10">И сега мислите да направите синовете на Иуда и Иерусалим ваши роби и робини. А нима нямате и вие вина пред Господа, вашия Бог?</verse>
				<verse number="11">Затова, послушайте ме, и върнете пленниците, които сте заробили от братята си, защото пламъкът на гнева Господен е върху вас.</verse>
				<verse number="12">И някои от началниците на синовете Ефремови: Азария, син Иехохананов, Берехия, син Мешилемотов, Езекия, син Шалумов, и Амаса, син Хадлаев, застанаха срещу идещите от война</verse>
				<verse number="13">и казаха им: не вкарвайте тука пленниците, защото бихме съгрешили пред Господа. Нима мислите да притурите още към греховете ни и към престъпленията ни? Нашата вина е голяма, и пламъкът на гнева (Господен) е върху Израиля.</verse>
				<verse number="14">И въоръжените оставиха пленниците и плячката при военачалниците и при цялото събрание.</verse>
				<verse number="15">И станаха споменатите по име мъже, взеха пленниците, и всички голи от тях облякоха от плячката, — и облякоха ги, и обуха ги, и нахраниха ги, и напоиха ги, и помазаха ги с дървено масло, и качиха на осли всички слаби от тях, и ги изпратиха в Иерихон, град на палмите, при братята им, и се върнаха в Самария.</verse>
				<verse number="16">В това време цар Ахаз проводи до асирийските царе да му помогнат,</verse>
				<verse number="17">защото идумейци още налитаха и мнозина избиха и плениха в Иудея;</verse>
				<verse number="18">а филистимци се пръснаха по градовете на низината и на южна Иудея и превзеха Ветсамис и Аиалон, Гедерот и Сохо с подчинените нему градове, Тимна с подчинените неи градове и Гимзо с подчинените нему градове, и се заселиха там.</verse>
				<verse number="19">Тъй унизи Господ Иудея поради Ахаза, цар иудейски, защото той разврати Иудея и тежко грешеше пред Господа.</verse>
				<verse number="20">И дойде при него асирийският цар Теглатфеласар, ала му беше в тягост, вместо да му помогне,</verse>
				<verse number="21">защото Ахаз взе съкровищата от дома Господен, от царския дом и от князете, и всичко даде на асирийския цар, ала не си помогна.</verse>
				<verse number="22">И в това утеснено за себе си време той продължаваше да върши беззакония пред Господа, той — цар Ахаз.</verse>
				<verse number="23">И принасяше жертви на дамаските богове, мислейки, че те го поразиха, и казваше: боговете на сирийските царе им помагат; ще им принеса жертва, и те ще ми помогнат. Но те бяха за падение нему и на цял Израил.</verse>
				<verse number="24">Събра Ахаз съдовете на дома Божий и ги разби, затвори вратата на дома Господен и съгради си жертвеници по всички ъгли на Иерусалим,</verse>
				<verse number="25">и по всички градове Иудини направи оброчища, за да кади на чужди богове, и дразнеше Господа, Бога на отците си.</verse>
				<verse number="26">Останалите дела и всичките му постъпки, първи и последни, са описани в книгата на царете иудейски и израилски.</verse>
				<verse number="27">И почина Ахаз при отците си, и го погребаха в града, в Иерусалим, ала го не внесоха в гробниците на израилските царе. И вместо него се възцари син му Езекия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Езекия се възцари на двайсет и пет години, и царува в Иерусалим двайсет и девет години; майка му се казваше Авия, Захариева дъщеря.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо както правеше отец му Давид.</verse>
				<verse number="3">Още в първата година на царуването си, в първия месец, той отвори вратата на дома Господен и ги поднови,</verse>
				<verse number="4">и заповяда на свещениците и левитите да дойдат, събра ги на източната стъгда</verse>
				<verse number="5">и им каза: послушайте ме, левити! Сега се осветете, осветете и дома на Господа, Бога на отците ви, и изхвърлете нечистотата от светилището.</verse>
				<verse number="6">Защото бащите ни постъпваха беззаконно и вършеха, каквото беше неугодно пред очите на Господа, нашия Бог, оставиха Го, отвърнаха лицето си от Господнето жилище и обърнаха гръб,</verse>
				<verse number="7">затвориха вратата на притвора, угасиха светилниците, не палеха кадиво и не възнасяха всесъжения в светилището на Бога Израилев.</verse>
				<verse number="8">И гневът на Господа биде върху Иудея и върху Иерусалим, и Той ги предаде на позор, на опустошение и на присмех, както виждате с очите си.</verse>
				<verse number="9">И ето, бащите ни паднаха от меч, а синовете ни, и дъщерите ни, и жените ни затова са в плен (в чужда земя) досега.</verse>
				<verse number="10">Сега имам на сърце да сключа завет с Господа, Бога Израилев, та да отвърне от нас пламъка на гнева Си.</verse>
				<verse number="11">Деца мои! Не бивайте нехайни, защото Господ ви избра да предстоите пред лицето Му, да Му служите и да Му бъдете служители и да кадите.</verse>
				<verse number="12">Тогава станаха левитите: Махат, син Амасаев, и Иоел, син Азариев, — от синовете Каатови; и от синовете Мерариеви: Кис, син Авдиев, и Азария, син Иехалелов; и от племето Гирсоново: Иоах, син на Зима, и Еден, син Иоахов;</verse>
				<verse number="13">и от синовете Елицафанови: Шимри и Иеиел; и от синовете Асафови: Захария и Матания;</verse>
				<verse number="14">и от синовете Еманови: Иехиел и Шимей; и от синовете Идитунови: Шемаия и Узиел.</verse>
				<verse number="15">Те събраха братята си, осветиха се и отидоха по заповед на царя да очистят дома Господен, според словото Господне.</verse>
				<verse number="16">И влязоха свещениците вътре в дома Господен, за да го очистят, и всичко нечисто, каквото намериха в храма Господен, изнесоха на двора на дома Господен, а левитите взеха това да го изнесат навън към поток Кедрон.</verse>
				<verse number="17">И наченаха да осветяват на първия ден от първия месец, и на осмия ден от същия месец влязоха в притвора Господен; освещаваха дома Господен осем дена, и на шестнайсетия ден от първия месец свършиха.</verse>
				<verse number="18">Тогава дойдоха в дома при цар Езекия и казаха: очистихме дома Господен и жертвеника за всесъжения, и всичките му съдове, и трапезата за хлябовете на предложението, и всичките ѝ съдове;</verse>
				<verse number="19">и всички съдове, които бе захвърлил цар Ахаз през царуването си, в своето беззаконие, приготвихме и осветихме, и ето, те са пред Господния жертвеник.</verse>
				<verse number="20">Сутринта рано цар Езекия стана, събра градските началници и отиде в дома Господен.</verse>
				<verse number="21">И докараха седем телци, седем овена, седем агнета и седем козела — да ги принесат в жертва за грях, за царството, за светилището и за Иудея; и заповяда на свещениците, синове Ааронови, да принесат всесъжение върху Господния жертвеник.</verse>
				<verse number="22">Па заклаха телците, и свещениците взеха кръв и поръсиха жертвеника; заклаха овните и поръсиха с кръв жертвеника; заклаха агнетата и поръсиха с кръв жертвеника.</verse>
				<verse number="23">Докараха и козлите за грях пред царя и събранието, и те възложиха върху тях ръцете си.</verse>
				<verse number="24">Свещениците ги заклаха и очистиха с кръвта им жертвеника, за да се загладят греховете на цял Израил, защото царят бе заповядал да се принесе всесъжение и жертва за грях за цял Израил.</verse>
				<verse number="25">И постави левити в дома Господен с кимвали, псалтири и гусли, според наредбите на Давида и Гада, ясновидеца царски, и на пророк Натана, понеже тоя устав беше даден от Господа чрез пророците Му.</verse>
				<verse number="26">И застанаха левитите с Давидовите свирала и свещениците с тръби.</verse>
				<verse number="27">Тогава Езекия заповяда да принесат всесъжение върху жертвеника. И когато се начена всесъжението, начена се пение Господу при звука на тръбите и свиралата на Давида, цар Израилев.</verse>
				<verse number="28">И цялото събрание се молеше, певците пееха и тръбите тръбяха, докле се свърши всесъжението.</verse>
				<verse number="29">А като се свърши всесъжението, царят и всички, които бяха при него, се наведоха и се поклониха.</verse>
				<verse number="30">Цар Езекия и князете казаха на левитите да славят Господа с думите на Давида и ясновидеца Асафа; и те славеха с радост и се навеждаха и се покланяха.</verse>
				<verse number="31">Продължи Езекия и каза: сега вие се посветихте Господу: пристъпяйте и принасяйте жертви и благодарствени приноси в дома Господен. И цялото събрание заподнася жертви и благодарствени приноси, а комуто сърцето беше разположено — всесъжения.</verse>
				<verse number="32">А броят на всесъженията, които събранието докара, беше: седемдесет вола, сто овена, двеста агнета — всичко това за всесъжение Господу.</verse>
				<verse number="33">Други свещени жертви имаше: шестстотин глави едър добитък и три хиляди дребен добитък.</verse>
				<verse number="34">Но свещениците бяха малко и не можеха да одират кожите от всички всесъжения, и им помагаха братята им левити, докле се свърши работата и докле се осветиха другите свещеници, защото левитите бяха по-внимателни в освещението си, нежели свещениците.</verse>
				<verse number="35">А при това имаше много всесъжения с тлъстини от мирните жертви и с възлияния при всесъжението. Тъй биде възстановена службата в дома Господен.</verse>
				<verse number="36">И радваше се Езекия и целият народ, задето Бог тъй разположи народа, понеже това стана неочаквано.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">И проводи Езекия по цялата земя Израилска и Иудея, писа и писма до Ефрема и Манасия, да дойдат в дома Господен в Иерусалим, за да направят Пасха на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="2">А в съвета царят и князете и цялото събрание в Иерусалим решиха да направят Пасха на втория месец,</verse>
				<verse number="3">понеже не можаха да я направят на времето ѝ, защото нямаше още достатъчен брой осветени свещеници, па и народът не беше се събрал в Иерусалим.</verse>
				<verse number="4">Това се понрави на царя и на цялото събрание.</verse>
				<verse number="5">И решиха да разгласят по цял Израил, от Вирсавия до Дан, да отидат в Иерусалим да направят Пасха на Господа, Бога Израилев, защото отдавна не бяха я правили, както е наредено.</verse>
				<verse number="6">И тръгнаха бързоходци с писма от царя и от князете му по цялата земя Израилска и Иудея, и по заповед на царя казваха: деца Израилеви! Обърнете се към Господа, Бога Авраамов, Исааков и Израилев, и Той ще се обърне към тия, що са оцелели между вас от ръката на асирийските царе.</verse>
				<verse number="7">И не бивайте като бащите си и братята си, които постъпваха беззаконно пред Господа, Бога на отците си, и Той ги предаде на изтребление, както виждате.</verse>
				<verse number="8">Сега не бивайте твърдоглави като бащите си, покорете се Господу и дохождайте в светилището Му, което Той освети навеки; служете на Господа, нашия Бог, и Той ще отвърне от вас пламъка на гнева Си.</verse>
				<verse number="9">Кога се обърнете към Господа, братята ви и децата ви ще намерят милост у тия, които са ги пленили, и ще се върнат в тая земя; защото Господ, Бог наш, е благ и милосърден и няма да отвърне лице от вас, ако се обърнете към Него.</verse>
				<verse number="10">Скороходците ходиха от град на град по земята Ефремова и Манасиева, дори до Завулоновата, ала им се смееха и ги подиграваха.</verse>
				<verse number="11">Но пак някои от коляното Асирово, Манасиево и Завулоново се смириха и дойдоха в Иерусалим.</verse>
				<verse number="12">А над Иудея беше ръка Божия, та им даде едно сърце, за да изпълнят заповедта на царя и на князете, според словото Господне.</verse>
				<verse number="13">И събра се в Иерусалим много народ, за да празнуват празника на Безквасниците през втория месец; събранието бе твърде многобройно.</verse>
				<verse number="14">Па станаха та разтуриха жертвениците, които бяха в Иерусалим, и всичко, върху което кадяха (на идолите), изпотрошиха и хвърлиха в поток Кедрон,</verse>
				<verse number="15">и заклаха пасхалното агне на четиринайсетия ден от втория месец. Свещениците и левитите, засрамени, се осветиха и принесоха всесъжение в дома Господен,</verse>
				<verse number="16">и застанаха по местата си, според устава си, по закона на Моисея, Божий човек. Свещениците ръсеха с кръв (като я вземаха) от ръцете на левитите.</verse>
				<verse number="17">А понеже в събранието имаше мнозина, които не бяха се осветили, то, наместо тия нечисти, колеха пасхалното агне левитите, за да го посветят на Господа.</verse>
				<verse number="18">Мнозина от народа, повечето от коляното Ефремово и Манасиево, Исахарово и Завулоново, не се очистиха; но и те ядоха пасха, не според устава.</verse>
				<verse number="19">Но Езекия се помоли за тях и каза: Благий Господ да прости всекиго, който си е разположил сърцето да търси Господа Бога, Бога на отците си, макар и без свещено очистяне.</verse>
				<verse number="20">И Господ послуша Езекия и прости народа.</verse>
				<verse number="21">Тъй синовете Израилеви, които бяха в Иерусалим, извършиха празника на Безквасниците през седем дена с голямо веселие; всеки ден левитите и свещениците славеха Господа със свирала, нагласени за славословене Господа.</verse>
				<verse number="22">И говори Езекия по сърце на всички левити, които знаеха добре да служат Господу. И ядоха празничното седем дена, принасяйки мирни жертви и славейки Господа, Бога на отците си.</verse>
				<verse number="23">И цялото събрание реши да празнуват други седем дена, и прекараха тия седем дена във веселие,</verse>
				<verse number="24">защото Езекия, цар иудейски, докара за събраните хиляда телци и десет хиляди дребен добитък, а и велможите докараха за събраните хиляда телци и десет хиляди дребен добитък; и осветиха се вече доста много свещеници.</verse>
				<verse number="25">И веселиха се всички събрани от Иудея, свещеници и левити, и цялото събрание, стекло се от Израил, и пришълците, които бяха дошли от Израилската земя и които живееха в Иудея.</verse>
				<verse number="26">И стана голямо веселие в Иерусалим, защото от дните на Соломона, сина Давидов, цар Израилев, не беше ставало такова нещо в Иерусалим.</verse>
				<verse number="27">Тогава станаха свещениците и левитите и благословиха народа; и техният глас беше чут от Господа, и молитвата им възлезе към небесата, в светото Негово жилище.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">След като се свърши всичко това, всички израилтяни, които се намираха там, отидоха по иудейските градове, та изпотрошиха статуите, изсякоха посветените дървета, разрушиха оброчищата и жертвениците докрай по цяла Иудея и в земята Вениаминова, Ефремова и Манасиева. След това се върнаха всички синове Израилеви, всякой във владението си, в градовете си.</verse>
				<verse number="2">И нареди Езекия свещеническите и левитските смени, според разпределението им, всеки при своята работа, свещеническа и левитска, при всесъжение и при мирни жертви, за служба, за хваление и славословие, при вратата на дома Господен.</verse>
				<verse number="3">И определи царят част от имота си за всесъжения: за утрени и вечерни всесъжения, за всесъжения в съботите, по новомесечията и празниците, както е писано в закона Господен.</verse>
				<verse number="4">Заповяда още на народа в Иерусалим да дава определена издръжка на свещениците и левитите, за да бъдат ревностни в закона Господен.</verse>
				<verse number="5">Когато се разгласи тая заповед, синовете Израилеви надонесоха много начатки от: жито, вино, дървено масло, мед и всякакви полски произведения; донесоха още десятък от всичко в изобилие.</verse>
				<verse number="6">Израилтяните и иудеите, които живееха по иудейските градове, тъй също донесоха десятък от едрия и дребния добитък и десятък от пожертвуванията, посветени на техния Господ Бог; и натрупаха купища, купища.</verse>
				<verse number="7">Наченаха в третия месец да трупат купища, и свършиха в седмия месец.</verse>
				<verse number="8">И дойдоха Езекия и велможите и видяха купищата, благословиха Господа и народа Му Израиля.</verse>
				<verse number="9">Тогава попита Езекия свещениците и левитите за тия купища.</verse>
				<verse number="10">Отговори му Азария, първосвещеник от дома Садоков, и каза: откак наченаха да носят приноси в дома Господен, ядохме до насита и пак остана много, защото Господ благослови народа Си. Туй голямо множество е от остатъка.</verse>
				<verse number="11">Тогава Езекия заповяда да приготвят стаи при дома Господен. И приготвиха.</verse>
				<verse number="12">И пренесоха там приносите, десятъците и пожертвуванията с голяма точност. Началник при тях беше левит Хонания, а брат му Симей държеше второ място.</verse>
				<verse number="13">А Иехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Иеримот, Иозавад, Елиел, Исмахия, Махат и Бенания бяха нагледници под ръката на Хонания и брата му Симея, — според заповедта на цар Езекия и Азария, началник при Божия дом.</verse>
				<verse number="14">Коре, син на Имна, левит, вратар на източната страна, беше при доброволните приноси Богу, за да раздава принесеното Господу и най-важните посветени вещи.</verse>
				<verse number="15">Под негова ръка бяха: Еден, Миниамин, Иешуа, Шемаия, Амария и Шехания в свещеническите градове, за да раздават части на братята си точно, както на големи, тъй и на малки,</verse>
				<verse number="16">вън от списъка им, на всички от мъжки пол от три години и нагоре, на всички, които отиват в дома Господен за всекидневни работи, — за службата им, според длъжностите им и според отделите им;</verse>
				<verse number="17">на записаните в списъка свещеници, според поколенията им, на левитите от двайсет години и нагоре, според длъжностите им, по отделите им,</verse>
				<verse number="18">и на записаните в списъка с всичките им малолетни, с жените им, синовете им и дъщерите им, — на цялата община, понеже те с пълна вярност се посветиха на свещената служба.</verse>
				<verse number="19">А за синовете Ааронови, свещеници в селата около градовете им, при всеки град бяха поставени мъже именувани да раздават дяловете на всички от мъжки пол при свещениците и на всички, записани в списъка при левитите.</verse>
				<verse number="20">Ето какво направи Езекия по цяла Иудея; той правеше, каквото е добро и право, и истинско пред Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="21">И във всичко, каквото предприемаше, за да служи на Божия дом и да запази закона и заповедите, мислейки за своя Бог, той действуваше от все сърце, и имаше успех.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">След такива дела и такава вярност дойде Сенахирим, цар асирийски, навлезе в Иудея, обсади укрепените градове и мислеше да си ги присвои.</verse>
				<verse number="2">Като видя Езекия, че Сенахирим е дошъл с цел да воюва против Иерусалим,</verse>
				<verse number="3">реши с князете си и с военните си люде да засипят водните извори извън града; и те му помогнаха.</verse>
				<verse number="4">Събра се много народ и засипаха всички извори и потока, който течеше през страната, казвайки: като дойдат асирийските царе, да не намерят много вода (и да се не укрепят).</verse>
				<verse number="5">И укрепи се Езекия, поправи всичката рухнала стена и я издигна до кулата, а извън съгради друга стена, укрепи Мило в Давидовия град и приготви много оръжие и щитове.</verse>
				<verse number="6">Нареди военачалници над народа и ги събра при себе си на стъгдата при градските порти, па им говори по сърце, думайки:</verse>
				<verse number="7">бъдете твърди и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от цялото множество, което е с него, защото с нас има повече, нежели с него;</verse>
				<verse number="8">с него е плътска мишца, а с нас е Господ, Бог наш, за да ни помага и да се сражава в битките ни. И народът се охрабри от думите на Езекия, царя иудейски.</verse>
				<verse number="9">След това асирийският цар Сенахирим прати свои слуги в Иерусалим, — той сам беше срещу Лахис и цялата му сила с него, — до иудейския цар Езекия и до всички иудеи в Иерусалим, да кажат:</verse>
				<verse number="10">тъй казва Сенахирим, цар асирийски: на какво се надявате и седите в Иерусалимската крепост?</verse>
				<verse number="11">Не мами ли ви Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва: Господ, Бог наш, ще ни спаси от ръката на асирийския цар?</verse>
				<verse number="12">Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и каза на Иудея и на Иерусалим: пред един жертвеник се покланяйте и върху него кадете!</verse>
				<verse number="13">Нима не знаете, какво сторих аз и бащите ми с всички народи земни? Можаха ли боговете на земните народи да избавят земята си от ръката ми?</verse>
				<verse number="14">Кой от всички богове на народите, които моите бащи са изтребили, можа да избави своя народ от ръката ми? Ще може ли и вашият Бог да спаси вас от ръката ми?</verse>
				<verse number="15">И сега, нека ви не мами Езекия и да ви не отвлича тъй; не му вярвайте: ако ни един бог нито на един народ и царство не беше в сила да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми, то и вашият Бог няма да избави вас от ръката ми.</verse>
				<verse number="16">И много още говориха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Негов раб.</verse>
				<verse number="17">Той писа и писма, в които хулеше Господа, Бога Израилев, и говореше против Него такива думи: както боговете на земните народи не спасиха своите народи от ръката ми, тъй и Езекиевият Бог няма да спаси Своя народ от ръката ми.</verse>
				<verse number="18">И викаха с висок глас на иудейски език към иерусалимския народ, който беше по стените, за да го застрашат и наплашат, та да превземат града.</verse>
				<verse number="19">И говореха за Бога Иерусалимски като за боговете на земните народи, — изделие на човешки ръце.</verse>
				<verse number="20">А цар Езекия и пророк Исаия, син Амосов, се помолиха и издигнаха глас към небето.</verse>
				<verse number="21">И Господ прати Ангел, който погуби всички юнаци, главния началник и началниците на войската на асирийския цар, и тоя се върна посрамен в земята си. И когато дойде в дома на своя бог, там го убиха с меч излезлите от чреслата му.</verse>
				<verse number="22">Тъй избави Господ Езекия и иерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирима и от ръцете на всички, и ги пазеше отвред.</verse>
				<verse number="23">Тогава мнозина запринасяха дарове Господу в Иерусалим и скъпи работи на иудейския цар Езекия. И той се издигна след това в очите на всички народи.</verse>
				<verse number="24">В ония дни разболя се Езекия на смърт. И помоли се Господу, и Той го послуша и му даде личба.</verse>
				<verse number="25">Ала Езекия не въздаде за сторените му добрини, защото сърцето му се възгордя. Затова гневът Божий падна върху него, върху Иудея и Иерусалим.</verse>
				<verse number="26">Но щом Езекия се смири в гордостта на сърцето си, — той и иерусалимските жители, — то гневът Господен не падна върху тях в Езекиеви дни.</verse>
				<verse number="27">Езекия имаше твърде много богатство и слава; и направи си скривалища за сребро, злато и драгоценни камъни, както и за благовония, щитове и за всякакви скъпи съдове;</verse>
				<verse number="28">и клетове за земни произведения: жито, вино и дървено масло, и обори за всякакъв добитък и огради за стада.</verse>
				<verse number="29">Съгради си и градове. А стада от дребен и едър добитък имаше много, защото Бог му беше дал твърде голям имот.</verse>
				<verse number="30">Пак той, Езекия, заприщи горния приток на Геонските води и ги оправи надолу, западно от Давидовия град. И във всяка своя работа Езекия работеше успешно.</verse>
				<verse number="31">Само при посланиците на вавилонските царе, които бяха пратили до него да питат за една личба, станала на земята, Господ го остави, за да го изпита и да открие всичко, що му беше на сърцето.</verse>
				<verse number="32">Останалите дела на Езекия и неговите добродетели са описани във видението на пророк Исаия, син Амосов, и в книгата на царете иудейски и израилски.</verse>
				<verse number="33">И почина Езекия при отците си, и го погребаха над гробниците на Давидовите синове, а след смъртта му всички иудеи и жители иерусалимски му направиха почести. И вместо него се възцари син му Манасия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">Манасия беше на дванайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет и пет години.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни, като подражаваше гнусотиите на народите, които Господ бе прогонил от лицето на синовете Израилеви:</verse>
				<verse number="3">съгради пак оброчищата, които бе съборил баща му Езекия, въздигна жертвеници на Вааловци, уреди дъбравите и се кланяше на цялото небесно воинство и му служеше;</verse>
				<verse number="4">съгради жертвеници в Господния дом, за който Господ бе казал: в Иерусалим ще пребъде името Ми вечно;</verse>
				<verse number="5">съгради и жертвеници на цялото небесно воинство в двата двора на Господния дом.</verse>
				<verse number="6">Пак той прекарваше през огън синовете си в долината на Еномовия син, гадаеше, врачуваше и магьосваше; и нареди извиквачи на мъртъвци и вълшебници: той вършеше много неугодно в очите на Господа, за да Го прогневи.</verse>
				<verse number="7">Направи още изваян идол и го постави в Господния дом, за който Бог бе казал на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Иерусалим, който избрах измежду всички колена Израилеви, ще положа името Си навеки;</verse>
				<verse number="8">и не ще оставя занапред да излезе ногата Израилева от тая земя, която утвърдих за отците им, само ако те залягат да вършат всичко, що съм им заповядал по всичкия закон и наредбите, и заповедите, дадени чрез ръката Моисеева.</verse>
				<verse number="9">Но Манасия доведе Иудея и иерусалимските жители дотам, че постъпваха полошо и от ония народи, които Господ изтреби отпред лицето на Израилевите синове.</verse>
				<verse number="10">И Господ говори на Манасия и на людете му, ала те не послушаха.</verse>
				<verse number="11">Затова Господ напрати против тях военачалниците на асирийския цар, които оковаха Манасия в окови, свързаха го с вериги и го откараха във Вавилон.</verse>
				<verse number="12">И в утеснението си начена да моли Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на отците си.</verse>
				<verse number="13">И помоли се Нему, и Бог се приклони към него, чу молбата му и го възвърна в Иерусалим на царството му. И разбра Манасия, че Господ е Бог.</verse>
				<verse number="14">След това той съгради външната стена на Давидовия град, западно от Геон, по дола и до входа на Рибни порти, и прекара я около Офел и я издигна високо. И постави военачалници по всички укрепени градове в Иудея,</verse>
				<verse number="15">премахна чуждите богове, идола от Господния дом и всички капища, които беше съградил върху планината на Господния дом и в Иерусалим, и ги изхвърли извън града.</verse>
				<verse number="16">И поднови жертвеника Господен и принесе върху него жертви, мирни и хвалебни, и поръча на иудеите да служат на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="17">Ала народът още принасяше жертви по оброчищата, макар и на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="18">Останалите дела Манасиеви, молитвата му към своя Бог, и думите на ясновидците, които му говориха от името на Господа, Бога Израилев, се намират в записките на царете Израилеви.</verse>
				<verse number="19">И молитвата му, и това, че Господ се приклони към него, и всичките му грехове и беззаконията му, и местата, по които бе въздигнал оброчища и поставил образи на Астарта и истукани, преди да се смири, са описани в записките на Хозая.</verse>
				<verse number="20">И почина Манасия при отците си, и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари син му Амон.</verse>
				<verse number="21">Амон беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим две години.</verse>
				<verse number="22">Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни тъй, както вършеше баща му Манасия: на всички истукани, които бе направил баща му Манасия, Амон принасяше жертва и им служеше.</verse>
				<verse number="23">И се не смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; напротив, Амон умножи греховете си.</verse>
				<verse number="24">Слугите му направиха съзаклятие против него и го убиха в дома му.</verse>
				<verse number="25">Ала народът на страната изби всички, които бяха в съзаклятието против цар Амона; и вместо него народът на страната възцари сина му Иосия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година.</verse>
				<verse number="2">Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, ходеше по пътищата на отца си Давида и се не отбиваше ни надясно, ни наляво.</verse>
				<verse number="3">На осмата година от царуването си, бидейки още момче, начена да прибягва към Бога на отца си Давида, а на дванайсетата година захвана да чисти Иудея и Иерусалим от оброчищата, от посветените дървета и от ваяните и леяни кумири.</verse>
				<verse number="4">Разрушиха пред лицето му жертвениците на Вааловци и статуите, които се издигаха над тях; отсече посветените дървета, и изваяните леяни кумири строши и разби на прах, като разпиля по гробовете на ония, които им бяха принасяли жертви;</verse>
				<verse number="5">костите на жреците изгори върху техните жертвеници, и очисти Иудея и Иерусалим;</verse>
				<verse number="6">и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, дори до коляното Нефталимово, и в техните опустошени околности,</verse>
				<verse number="7">той събори жертвениците и посветените дървета, разби на прах кумирите и строши всички статуи по цялата Израилска земя, и се върна в Иерусалим.</verse>
				<verse number="8">На осемнайсетата година от царуването си, след като биде очистена страната и Божият дом, той прати Шафана, сина Ацалиев, Маасея, градоначалника, и Иоаха, сина Иоахазов, летописец, да подновят дома на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="9">Те отидоха при първосвещеник Хелкия и предадоха принесеното в Божия дом сребро, що бяха събрали левитите, стражари при прага, от ръцете на Манасия, Ефрема, от всички останали израилтяни, от цял Иуда и Вениамина и от жителите иерусалимски,</verse>
				<verse number="10">и дадоха го в ръцете на разпоредниците, отредени при дома Господен, да го раздават на работниците, които работеха в Господния дом при поправката и подновяването на дома.</verse>
				<verse number="11">И те раздаваха на дърводелци и зидари, за да купуват дялани камъни и дървета за свръзки и за покриване зданията, които иудейските царе бяха съсипали.</verse>
				<verse number="12">Тия човеци действуваха честно при работата, и за надзор над тях бяха поставени Иахат и Овадия, левити от Мерариевите синове, и Захария и Мешулам от Каатовите синове, и всички левити, които умееха да свирят на свирала.</verse>
				<verse number="13">Пак те бяха отредени над носачите и нагледваха всички работници при всяка работа; пак левити бяха и писари, и разпоредници, и вратари.</verse>
				<verse number="14">Когато изваждаха среброто, що беше принесено в Господния дом, свещеник Хелкия намери книгата на закона Господен, дадена чрез Моисеева ръка.</verse>
				<verse number="15">Заговори Хелкия, та каза на писаря Шафана: намерих книгата на закона в дома Господен. И Хелкия подаде книгата Шафану.</verse>
				<verse number="16">Шафан отнесе книгата при царя и при това донесе на царя тая вест: твоите раби вършат всичко, що е тям поръчано.</verse>
				<verse number="17">Изсипаха среброто, което се намери в дома Господен, и го предадоха в ръцете на отредените и в ръцете на разпоредниците.</verse>
				<verse number="18">Писарят Шафан обади още на царя и рече: тая книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я прочете пред царя.</verse>
				<verse number="19">Като чу царят думите на закона, раздра дрехите си.</verse>
				<verse number="20">И заповяда царят на Хелкия и на Ахикама, сина Шафанов, на Авдона, сина Михеев, и на писаря Шафана и на царския слуга Асаия, като каза:</verse>
				<verse number="21">Идете и попитайте Господа за мене, за останалите в Израил и за Иуда върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който е пламнал върху ни, задето бащите ни не опазиха Господните думи, за да постъпват по всичко, що е писано в тая книга.</verse>
				<verse number="22">Тогава Хелкия и ония, които бяха от царя, отидоха при пророчица Олдама, жена на Шалума, син на Тавкегата, син на Хасра, дрехопазител, — а тя живееше във втората част на Иерусалим, — и говориха с нея по това.</verse>
				<verse number="23">И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на оня човек, който ви е пратил при мене,</verse>
				<verse number="24">тъй говори Господ: ето, ще напратя бедствия върху това място и върху жителите му — всички проклятия, писани в книгата, която четоха пред лицето на иудейския цар,</verse>
				<verse number="25">задето Ме оставиха и кадиха на други богове, за да Ме прогневят с всички работи на ръцете си. Затова гневът Ми ще се разпали над това място и няма да угасне.</verse>
				<verse number="26">А на царя иудейски, който ви е пратил да попитате Бога, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които си чул:</verse>
				<verse number="27">понеже сърцето ти се смекчи, и ти се смири пред Господа, като чу, какво казва Той за това място и за жителите му, и ти се смири пред Мене и раздра дрехите си и плака пред Мене, — то и Аз те чух, казва Господ.</verse>
				<verse number="28">Ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш положен смиром в гробницата си, и очите ти няма да видят всичката оная неволя, която ще напратя върху това място и върху жителите му. И занесоха на царя отговора.</verse>
				<verse number="29">Тогава царят проводи, та събра всички старейшини от Иудея и Иерусалим,</verse>
				<verse number="30">и отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и жители иерусалимски, и свещеници, и левити, и цял народ, от голям до малък; и прочете им той гласно всички думи от книгата на завета, намерена в дома Господен.</verse>
				<verse number="31">След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред лицето на Господа — да последват Господа и да запазят от все сърце и душа заповедите Му, откровенията Му и уставите Му, та да изпълнят думите на завета, написани в тая книга.</verse>
				<verse number="32">И царят заповяда на всички, които бяха в Иерусалим и в земята Вениаминова, да потвърдят това; и захванаха жителите иерусалимски да постъпват според завета на Бога, Бога на отците си.</verse>
				<verse number="33">И премахна Иосия всички гнусотии от всички земи на Израилевите синове, и заповяда на всички в земята Израилева да служат на Господа, своя Бог. И през всички дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на отците си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">Иосия направи Пасха на Господа в Иерусалим, и заклаха пасхалното агне на четиринайсетия ден от първия месец.</verse>
				<verse number="2">И настани свещениците по местата им и ги насърчаваше да служат в дома Господен;</verse>
				<verse number="3">и каза на левитите, посветени Господу и наставници на всички израилтяни: поставете светия ковчег в храма, който съгради Соломон, син Давидов, цар Израилев; няма нужда да го носите на рамена; служете сега на Господа, нашия Бог, и на народа Му Израиля;</verse>
				<verse number="4">застанете според родовете си, според смените си, както е заповядано от Давида, цар Израилев, и както е заповядано от сина му Соломона,</verse>
				<verse number="5">стойте в светилището, според както са разпределени родовете на вашите братя, синовете народни, и според както са разделени левитските родове,</verse>
				<verse number="6">заколете пасхалното агне, осветете се и го пригответе за братята си, като постъпвате съгласно Господнето слово чрез Моисея.</verse>
				<verse number="7">И подари Иосия на синовете народни, на всички, които бяха там, от дребния добитък агънца и козлета, все за пасхална жертва, на брой трийсет хиляди, и три хиляди вола. Това беше от царския имот.</verse>
				<verse number="8">И князете му усърдно даваха принос за народа; а свещениците и левитите: Хелкия, Захария и Иехиил, началници на Божия дом, дадоха на свещениците за жертва пасхална две хиляди и шестстотин (овци, агънца и козлета) и триста вола;</verse>
				<verse number="9">Хонания, Шемаия и Натанаил, негови братя, Хашавия, Иеиел и Иозавад, левитски началници, подариха на левитите за пасхална жертва пет хиляди овци и петстотин вола.</verse>
				<verse number="10">Тъй се приготви службата, и по царева заповед свещениците застанаха на местата си и левитите според смените си;</verse>
				<verse number="11">заклаха пасхалното агне, и свещениците ръсеха с кръвта, която вземаха от ръцете на левитите, а левитите деряха кожите;</verse>
				<verse number="12">и разпределиха отреденото за всесъжение, за да го раздадат по отделения на родовете на синовете народни, за принос Господу, както е писано в Моисеевата книга. Също тъй направиха и с воловете.</verse>
				<verse number="13">И опекоха на огън пасхалното агне, според устава; и свещените жертви свариха в котли, гърнета и тави, и бързо раздадоха на целия народ,</verse>
				<verse number="14">а след това приготвиха за себе си и за свещениците, защото свещениците, синове Ааронови, бяха заети с принасяне всесъжения и тлъстини до нощта; затова левитите готвеха и за себе си и за свещениците, синове Ааронови.</verse>
				<verse number="15">И певците, синове Асафови, си оставаха по местата, според наредбите на Давида и Асафа, Емана и Идитуна, царевия ясновидец, и вратарите при всяка врата: нямаше защо да напущат службата си, понеже братята им левити готвеха за тях.</verse>
				<verse number="16">Тъй беше наредена цялата служба Господу в оня ден, за да направят Пасха и да принесат всесъжения върху Господния жертвеник, по заповед на цар Иосия.</verse>
				<verse number="17">И Израилевите синове, които бяха там, правиха Пасха в онова време и празника на Безквасниците през седем дена.</verse>
				<verse number="18">Такава Пасха не беше правена у Израиля от дните на пророк Самуила; и от всички Израилеви царе ни един не бе правил такава Пасха, каквато извърши Иосия, свещениците, левитите и всички иудеи и израилтяни, които бяха там, и жителите иерусалимски.</verse>
				<verse number="19">Тая Пасха биде извършена в осемнайсетата година от царуването на Иосия.</verse>
				<verse number="20">После всичко това, което стори Иосия в Божия дом (той изгори на огън и чревовещатели, и магьосници, и капища, и идоли, и дъбрави, които имаше в Иерусалим и в Иудея, за да утвърди думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен; и нямаше подобен нему преди него, който да се обърне към Господа от все сърце и душа и с все сила, съгласно с целия закон Моисеев; не се издигна и след него подобен нему. Но пак Господ се не отвърна от голямата ярост на гнева Си, — ярост, с каквато Господ се бе разгневил на Иудея за всички оскърбления, с които Го прогневи Манасия. И бе казал Господ: ще отхвърля и Иуда от лицето Си, както отхвърлих дома Израилев, ще отхвърля и град Иерусалим, който бях избрал, и храма, за който бях казал: там ще бъде името Ми), излезе Нехао, египетски цар, на война към Кархемис, на Ефрат; и Иосия излезе насреща му.</verse>
				<verse number="21">Нехао проводи при него пратеници да кажат: какво има между мене и тебе, царю иудейски? Против тебе сега не съм тръгнал, а за там, дето имам война. Бог ми заповяда да бързам; недей се противи на Бога, Който е с мене, за да те не погуби.</verse>
				<verse number="22">Но Иосия не отстъпи пред него, а се приготви да се срази с него; и не послуша думите на Нехао, що бяха от Бога, а излезе на бой в долина Мегидо.</verse>
				<verse number="23">И стрелнаха стрелците в цар Иосия, и царят каза на слугите си: отведете ме, защото съм тежко ранен.</verse>
				<verse number="24">Слугите му го снеха от колесницата, качиха го в друга негова кола и го откараха в Иерусалим. И той умря, и биде погребан в гробниците на отците си. Цяла Иудея и Иерусалим оплакаха Иосия.</verse>
				<verse number="25">Иосия биде оплакан и от Иеремия в плачевна песен; него споменуваха всички певци и певици в плачевните си песни, известни и доднес, които предадоха за употреба в Израил; и ето, те са писани в книгата на плачевните песни.</verse>
				<verse number="26">Останалите дела на Иосия и добродетелите му, съгласни със заповяданото в закона Господен,</verse>
				<verse number="27">и неговите дела, първи и последни, са описани в книгата на царете израилски и иудейски.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">Народът на страната взе Иоахаза, сина Иосиев, (помаза го) и го възцари вместо баща му в Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">Иоахаз беше на двайсет и три години, когато се възцари, и царува в Иерусалим три месеца. (Майка му се казваше Амигал, дъщеря Иеремиева, от Ловна. Той стори лукаво дело пред Господа по всичко тъй, както вършеха бащите му. И окова го фараон Нехао в Девлат, в Ематската земя, за да не царува в Иерусалим.)</verse>
				<verse number="3">Египетският цар го свали от престола в Иерусалим (откара го в Египет) и наложи на земята глоба сто таланта сребро и един талант злато.</verse>
				<verse number="4">Египетският цар постави брата му Елиакима за цар над Иудея и над Иерусалим, и промени името му на Иоаким, а брата му Иоахаза Нехао взе и го отведе в Египет (дето и умря. Той даваше на фараона и сребро и злато: тогава страната захвана да дава сребро по заповедта на фараона, и всеки, според властта си, искаше сребро и злато от народа на страната за данък на фараон Нехао).</verse>
				<verse number="5">Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим единайсет години. (Майка му се казваше Зехора, дъщеря Нириева, от Рама.) Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, своя Бог (по всичко, що вършеха бащите му. В негови дни Навуходоносор, цар вавилонски, нападна на страната; той му служи три години, и се отметна от него. И проводи Господ против тях халдеите, и разбойници сирски, и разбойници моавитски, и синовете Амонови и самарийски, и те отстъпиха според оная дума — според думата на Господа чрез устата на рабите Му — пророците. Но гневът на Господа падна върху Иуда, за да го отблъсне от лицето Му, поради многото грехове, що бе сторил Манасия, и поради невинната кръв, която проля Иоаким, та напълни Иерусалим с невинна кръв. Ала Господ не пожела да ги изкорени).</verse>
				<verse number="6">Против него излезе Навуходоносор, цар вавилонски, и го окова в окови, за да го откара във Вавилон.</verse>
				<verse number="7">Част от съдовете на Господния дом пренесе Навуходоносор във Вавилон и ги тури в своето капище във Вавилон.</verse>
				<verse number="8">Останалите дела на Иоакима и гнусотиите, които извърши и каквито се намериха у него, са описани в книгата на царете израилски и иудейски. (И почина Иоаким при отците си и биде погребан в Ганозан с отците си.) Вместо него се възцари син му Иехония.</verse>
				<verse number="9">Иехония беше на осемнайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим три месеца и десет дена. Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни.</verse>
				<verse number="10">След като изтече годината, цар Навуходоносор прати и заповяда да го доведат във Вавилон заедно с драгоценните съдове на Господния дом, и възцари над Иудея и Иерусалим брата му Седекия.</verse>
				<verse number="11">Седекия беше на двайсет и една година, когато се възцари, и царува в Иерусалим единайсет години;</verse>
				<verse number="12">и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, своя Бог. Той се не смири пред пророк Иеремия, който пророкуваше от Господни уста,</verse>
				<verse number="13">и се отметна от цар Навуходоносора, който бе взел клетва от него в име Божие, — показа се твърдоглав и ожесточи сърцето си дотам, че не се обърна към Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="14">Па и всички началници над свещениците и над народа грешаха много, подражавайки всички гнусотии на езичниците, и мърсяха дома на Господа, който Той бе осветил в Иерусалим.</verse>
				<verse number="15">Господ, Бог на техните отци, им пращаше Свои посланици още от ранно утро, защото съжаляваше Своя народ и Своето жилище.</verse>
				<verse number="16">Но те се подиграваха с пратените от Бога и нехаеха за думите Му, гавреха се с пророците Му, докле гневът на Господа не падна върху народа Му, та нямаше за него спасение.</verse>
				<verse number="17">И Той напрати върху им халдейския цар, и тоя уби с меч младежите им в дома на тяхната светиня, и не пощади (ни Седекия,) ни момък, ни девица, ни старец, ни беловлас: всичко предаде Бог в ръката му.</verse>
				<verse number="18">И всички съдове на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на дома Господен, и съкровищата на царя и князете му, — всичко отнесе във Вавилон.</verse>
				<verse number="19">Па изгориха Божия дом, събориха стените на Иерусалим и всичките му палати с огън изгориха и всичките му драгоценности изтребиха.</verse>
				<verse number="20">А избавените от меч Навуходоносор пресели във Вавилон, и те бяха роби нему и на синовете му, до възцаряването на персийския цар,</verse>
				<verse number="21">докато, за да се изпълни думата Господня, казана чрез устата на Иеремия, земята не отпразнува своите съботи. През всички дни на запустението си тя съботничеше, докато се изпълниха седемдесет години.</verse>
				<verse number="22">А в първата година на персийския цар Кира, за да се изпълни думата Господня, казана чрез устата на Иеремия, Господ подбуди духа на Кира, персийския цар, и той заповяда да прогласят по цялото му царство, устно и писмено, и да кажат:</verse>
				<verse number="23">тъй казва Кир, цар персийски: Господ, Бог Небесен, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му съградя дом в Иерусалим, в Иудея. Който между вас е от целия Негов народ, Господ, неговият Бог, (да бъде) с него, и нека той иде там.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="15">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">В първата година на персийския цар Кира, за да се изпълни словото Господне от устата на Иеремия, възбуди Господ духа на Кира, персийски цар, и той заповяда да прогласят по цялото му царство, устно и писмено:</verse>
				<verse number="2">тъй говори Кир, цар персийски: Господ, Бог небесний, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му съградя дом в Иерусалим, що е в Иудея.</verse>
				<verse number="3">Който между всички вас е от Неговия народ, — неговият Бог да бъде с него, нека иде в Иерусалим, що е в Иудея, и да гради дом на Господа, Бога Израилев, на Оня Бог, Който е в Иерусалим.</verse>
				<verse number="4">А всички, които са останали по всички места, дето той и да живее, нека му помогнат жителите на онова място със сребро, със злато, с друг имот, с добитък и доброволни приноси за Божия дом, що е в Иерусалим.</verse>
				<verse number="5">Тогава станаха отценачалниците Иудини и Вениаминови, свещениците и левитите, всякой, чийто дух бе възбудил Бог, да идат да градят Господния дом, що е в Иерусалим.</verse>
				<verse number="6">И всички техни съседи им помагаха със сребърни съдове, със злато, с друг имот и с добитък и със скъпи вещи, освен доброволните приноси за храма.</verse>
				<verse number="7">А цар Кир извади съдовете на Господния дом, които Навуходоносор бе отнел от Иерусалим и ги бе поставил в дома на своя бог, —</verse>
				<verse number="8">изнесе ги Кир, цар персийски, с ръката на Митридата, ковчежника, а тоя ги предаде с брой на Шешбацара, княз Иудин.</verse>
				<verse number="9">И ето броя им: златни блюда трийсет, сребърни блюда — хиляда, ножове — двайсет и девет,</verse>
				<verse number="10">златни чаши — трийсет, сребърни чаши, двойни — четиристотин и десет, други съдове — хиляда;</verse>
				<verse number="11">всичко съдове, златни и сребърни, пет хиляди и четиристотин. Всичко това взе със себе си Шешбацар, когато преселниците тръгнаха от Вавилон за Иерусалим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Ето синовете на страната от преселените пленници, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал във Вавилон, които се върнаха в Иерусалим и Иудея, всеки в своя град,</verse>
				<verse number="2">и които дойдоха със Зоровавеля, Иисуса, Неемия, Сараия, Реелая, Мардохея, Вилшана, Мисфара, Бигвая, Рехума, Ваана. Ето броя на людете от народа Израилев:</verse>
				<verse number="3">синове Парошеви — две хиляди сто седемдесет и двама;</verse>
				<verse number="4">синове Сафатиеви — триста седемдесет и двама;</verse>
				<verse number="5">синове Арахови — седемстотин седемдесет и пет;</verse>
				<verse number="6">синове Пахат-Моавови — от синовете Иисусови (и) Иоавови — две хиляди осемстотин и дванайсет;</verse>
				<verse number="7">синове Еламови — хиляда двеста петдесет и четири;</verse>
				<verse number="8">синове Затуеви — деветстотин четирийсет и пет;</verse>
				<verse number="9">синове Закхаеви — седемстотин и шейсет;</verse>
				<verse number="10">синове Ваниеви — шестстотин четирийсет и двама;</verse>
				<verse number="11">синове Бебаеви — шестстотин двайсет и трима;</verse>
				<verse number="12">синове Азгадови — хиляда двеста двайсет и двама;</verse>
				<verse number="13">синове Адоникамови — шестстотин шейсет и шест;</verse>
				<verse number="14">синове Бигваеви — две хиляди петдесет и шест;</verse>
				<verse number="15">синове Адинови — четиристотин петдесет и четири;</verse>
				<verse number="16">синове Атерови — от дома Езекиев, — деветдесет и осем;</verse>
				<verse number="17">синове Бецаеви — триста двайсет и трима;</verse>
				<verse number="18">синове Иорови — сто и дванайсет;</verse>
				<verse number="19">синове Хашумови — двеста двайсет и трима;</verse>
				<verse number="20">синове Гибарови — деветдесет и пет;</verse>
				<verse number="21">родени във Витлеем — сто двайсет и трима;</verse>
				<verse number="22">жители от Нетофа — петдесет и шест;</verse>
				<verse number="23">жители от Анатот — сто двайсет и осем;</verse>
				<verse number="24">родени в Азмавет — четирийсет и двама;</verse>
				<verse number="25">родени в Кириат-Иарим, Кефира и Беерот — седемстотин четирийсет и трима;</verse>
				<verse number="26">родени в Рама и Гева — шестстотин двайсет и един;</verse>
				<verse number="27">жители от Михмас — сто двайсет и двама;</verse>
				<verse number="28">жители от Ветил и Гай — двеста двайсет и трима;</verse>
				<verse number="29">родени в Нево — петдесет и двама;</verse>
				<verse number="30">родени в Магбиш — сто петдесет и шест;</verse>
				<verse number="31">синове на другия Елам — хиляда двеста петдесет и четири;</verse>
				<verse number="32">синове Харимови — триста и двайсет;</verse>
				<verse number="33">родени в Лида, Хадид и Оно — седемстотин двайсет и пет;</verse>
				<verse number="34">родени в Иерихон — триста четирийсет и пет;</verse>
				<verse number="35">родени в Сенаи — три хиляди шестстотин и трийсет.</verse>
				<verse number="36">Свещеници: синове Иедаеви от дома Иисусов — деветстотин седемдесет и трима;</verse>
				<verse number="37">синове Имерови — хиляда петдесет и двама;</verse>
				<verse number="38">синове Пашхурови — хиляда двеста четирийсет и седем;</verse>
				<verse number="39">синове Харимови — хиляда и седемнайсет.</verse>
				<verse number="40">Левити: синове на Иисуса и Кадмиила, от синовете Годавиеви, — седемдесет и четири;</verse>
				<verse number="41">певци: синове Асафови — сто двайсет и осем;</verse>
				<verse number="42">синове на вратари: синове Шалумови, синове Атерови, синове Талмонови, синове Акувови, синове на Хатита, синове Шоваеви — всичко сто трийсет и девет.</verse>
				<verse number="43">Нетинеи: синове на Циха, синове на Хасуфа, синове Табаотови,</verse>
				<verse number="44">синове Керосови, синове на Сиаха, синове Фадонови,</verse>
				<verse number="45">синове на Лебана, синове на Хагаба, синове Акувови,</verse>
				<verse number="46">синове Хагавови, синове Шамлаеви, синове Хананови,</verse>
				<verse number="47">синове Гиделови, синове Гахарови, синове Реаиеви,</verse>
				<verse number="48">синове Рецинови, синове на Некода, синове Газамови,</verse>
				<verse number="49">синове на Уза, синове Пасеахови, синове Бесаеви,</verse>
				<verse number="50">синове на Асна, синове Меунимови, синове Нефисимови,</verse>
				<verse number="51">синове Бакбукови, синове на Хакуфа, синове Хархурови,</verse>
				<verse number="52">синове Бацлутови, синове на Мехида, синове на Харша,</verse>
				<verse number="53">синове Баркосови, синове на Сисра, синове Тамахови,</verse>
				<verse number="54">синове Нециахови, синове на Хатифа.</verse>
				<verse number="55">Синове на Соломоновите слуги: синове Сотаеви, синове Гасоферетови, синове на Феруда,</verse>
				<verse number="56">синове на Иаала, синове Дарконови, синове Гиделови,</verse>
				<verse number="57">синове Сефатиеви, синове Хатилови, синове Похерет-Гацебайимови, синове Амиеви, —</verse>
				<verse number="58">всичко нетинеи и синове на Соломоновите слуги — триста деветдесет и двама.</verse>
				<verse number="59">А ето излезлите от Телмелах, Тел-Харша, Херуб-Адан-Имер, които не можеха да покажат ни поколението си, ни рода си — дали са от Израил:</verse>
				<verse number="60">синове Делаиеви, синове Товиеви, синове на Некода — шестстотин петдесет и двама.</verse>
				<verse number="61">А от синовете свещенически: синове Хабаиеви, синове Хакоцови, синове на Верзелия, който взе жена от дъщерите на галаадеца Верзелия и почна да се нарича на тяхно име.</verse>
				<verse number="62">Те търсиха своята родословна записка, и я не намериха, затова бидоха изключени от свещенството.</verse>
				<verse number="63">И Тиршата им каза да не ядат от великата светиня, докле не се издигне свещеник с урим и тумим.</verse>
				<verse number="64">Цялото общество заедно се състоеше от четирийсет и две хиляди триста и шейсет души,</verse>
				<verse number="65">освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях — двеста певци и певици.</verse>
				<verse number="66">Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски — двеста четирийсет и пет,</verse>
				<verse number="67">камили имаха четиристотин трийсет и пет, осли — шест хиляди седемстотин и двайсет.</verse>
				<verse number="68">Някои от отценачалниците, като дойдоха при дома Господен, що е в Иерусалим, на драго сърце даряваха за дома Божий, за да го възобновят върху основите му.</verse>
				<verse number="69">Колкото им стигаше ръка, те дадоха в съкровищницата за работа шейсет и една хиляди драхми злато, и пет хиляди мнаси сребро и сто свещенически одежди.</verse>
				<verse number="70">Тъй си заживяха пак и свещеници и левити, и народ и певци, и вратари и нетинеи, и цял Израил в градовете си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Когато настъпи седмият месец, и синовете Израилеви вече бяха по градовете, народът се събра като един човек в Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">Тогава стана Иисус, син Иоседеков, и братята му, свещеници, и Зоровавел, син Салатиилев, и братята му, и съградиха на Бога Израилев жертвеник, за да възнасят върху него всесъжения, както е писано в закона на Моисея, човека Божий.</verse>
				<verse number="3">Поставиха жертвеника върху основите му, понеже се бояха от другоземните народи; и почнаха да възнасят върху него всесъжения Господу, всесъжения утрени и вечерни.</verse>
				<verse number="4">И празнуваха празника Шатри, както бе заповядано, с всекидневни всесъжения в определен брой по устава за всеки ден.</verse>
				<verse number="5">След това извършваха редовно всесъжение и в новомесечия, и във всички празници, посветени Господу, както и доброволни приноси Господу от всекиго, който желаеше.</verse>
				<verse number="6">А от първия ден на седмия месец наченаха да възнасят всесъжения Господу. Но на Господния храм още не бяха турени основите.</verse>
				<verse number="7">И наченаха да дават пари на каменоделци и дърводелци, и ястие, питие и дървено масло на сидонци и тирци, за да доставят кедрово дърво от Ливан по море в Яфа, с позволение на Кира, цар персийски.</verse>
				<verse number="8">На втората година след идването си при дома Господен в Иерусалим, на втория месец, Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и другите им братя, свещеници и левити, и всички, дошли от плен в Иерусалим, туриха начало и поставиха левити от двайсет години и нагоре, които да надзирават работите при дома Господен.</verse>
				<verse number="9">И залегнаха Иисус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, — синове Иудини — като един човек да надзирават работниците при дома Господен, а тъй също и синовете Хенадодови, синовете им и братята им — левити.</verse>
				<verse number="10">Когато зидарите положиха основите на храма Господен, поставиха свещеници, с одеждите им и с тръби, и левити — синове Асафови — с кимвали, за да славят Господа по наредбите на Давида, цар Израилев.</verse>
				<verse number="11">И наченаха да пеят по зареда „хвалете“ и „славете Господа“, „защото е благ, защото милостта Му към Израиля е довека“. И целият народ възклицаваше гръмогласно, славейки Господа, задето се туриха основите на Господния дом.</verse>
				<verse number="12">Обаче мнозина свещеници и левити и отценачалници, старци, които бяха видели прежния храм, сега, като се основаваше новият храм пред очите им, плакаха с глас, но мнозина и възклицаваха гръмогласно от радост.</verse>
				<verse number="13">И народът не можеше да различи радостните възклицания от плачевния вик народен, защото народът възклицаваше високо, и гласът се чуваше надалеко.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Враговете Иудини и Вениаминови чуха, че върналите се от плен градят храм на Господа, Бога Израилев;</verse>
				<verse number="2">и дойдоха те при Зоровавеля и при отценачалниците и им казаха: ще градим и ние с вас, защото и ние като вас прибягваме към вашия Бог, и Нему принасяме жертви от дните на Асардана, сирийски цар, който ни пресели тук.</verse>
				<verse number="3">Отговориха им Зоровавел, Иисус и другите отценачалници израилски: не бива да градите заедно с нас дом на нашия Бог; ние сами ще градим дом на Господа, Бога Израилев, както ни заповяда Кир, цар персийски.</verse>
				<verse number="4">Тогава народът на оная земя взе да ослабя ръцете на иудейския народ и да му пречи в градежа;</verse>
				<verse number="5">и подкупваха съветници против тях, за да разрушат предприятието им през всички дни на Кира, цар персийски, до царуването на Дария, цар персийски.</verse>
				<verse number="6">А в царуването на Ахашвероша — в началото на царуването му — написаха обвинение против жителите на Иудея и на Иерусалим.</verse>
				<verse number="7">Също и в дните на Артаксеркса писаха Бишлам, Митридат, Табеел и други техни другари до Артаксеркса, цар персийски. Писмото бе написано със сирийски букви и на сирийски език.</verse>
				<verse number="8">Рехум, съветник, и Шимшай, писар, писаха такова писмо против Иерусалим до цар Артаксеркса:</verse>
				<verse number="9">Еди-кога си, Рехум, съветник, и Шимшай, писар, и други техни другари, — динейци, афарсахейци, тарпелейци, апарси, арехейци, вавилонци, сусанци, даги, еламитци,</verse>
				<verse number="10">и други народи, които пресели великият и славният Аснафар (Сенахирим) и засели в градовете самарийски и в другите градове отвъд реката, и прочее.</verse>
				<verse number="11">Ето препис от писмото, което пратиха нему: до цар Артаксеркса, твоите раби, човеците, които живеят отвъд реката и прочее.</verse>
				<verse number="12">Да знаеш, царю, че иудеите, които излязоха от тебе и дойдоха при нас в Иерусалим, градят тоя бунтовен и лош град и правят стени, чиито основи вече поправиха.</verse>
				<verse number="13">Но да знаеш, царю, че, ако тоя град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат ни данък, ни берия, нито мито, и царската хазна ще има загуба.</verse>
				<verse number="14">А понеже ядем сол от царския дворец, и не можем да гледаме тая загуба за царя, затова пращаме известие на царя:</verse>
				<verse number="15">нека потърсят в паметната книга на бащите ти, — и ще намериш в тая паметна книга и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен и пакостен за царете и областите, и че в него са ставали бунтове от старо време, поради което тоя град биде и опустошен.</verse>
				<verse number="16">Затова обаждаме на царя, че, ако тоя град бъде дограден и стените му доправени, то след това няма да имаш владения отвъд реката.</verse>
				<verse number="17">Царят проводи отговор на Рехума, съветника, и Шимшая, писаря, и на другите им другари, които живеят в Самария и в другите градове отвъд реката: Мир... и прочее.</verse>
				<verse number="18">Писмото, що ми пратихте, биде ми разумливо прочетено;</verse>
				<verse number="19">и аз заповядах, — и търсиха и намериха, че тоя град още от старо време се бунтувал против царете, и в него ставали размирици и вълнения,</verse>
				<verse number="20">и че в Иерусалим имало силни царе, които владеели цялата задречна област и които взимали данък, берии и мито.</verse>
				<verse number="21">И тъй, дайте заповед, тия човеци да престанат да работят, и тоя град да се не гради, докле не заповядам аз.</verse>
				<verse number="22">Бъдете внимателни, да не изпуснете нещо отпред очите си. Защо да се допуска да расте злото във вреда на царете?</verse>
				<verse number="23">Щом писмото на цар Артаксеркса биде прочетено пред Рехума и Шимшая, писар, и другарите им, те незабавно отидоха в Иерусалим при иудеите и със силно въоръжена ръка им спряха работата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Но пророк Агей и пророк Захария, син на Ада, говореха на иудеите в Иудея и Иерусалим пророчески речи в името на Бога Израилев.</verse>
				<verse number="2">Тогава станаха Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и почнаха да градят Божия дом в Иерусалим, и с тях Божиите пророци, които ги подкрепяха.</verse>
				<verse number="3">В това време дойдоха при тях Татнай, областен началник отвъд реката, и Шетар-Бознай, с другарите си, и им казаха тъй: кой ви позволи да градите тоя дом и да доправяте тия стени?</verse>
				<verse number="4">Тогава ние им казахме имената на човеците, които градяха това здание.</verse>
				<verse number="5">Но окото на техния Бог беше над старейшините иудейски, и ония не им запретиха, докле работата не отиде до Дария, и докле не дойде решение по тая работа.</verse>
				<verse number="6">Ето съдържанието на писмото, което прати Татнай, задречен областен началник, и Шетар-Бознай с другарите си афарсахейци, отвъд реката, до цар Дария.</verse>
				<verse number="7">В съобщението, което пратиха до него, ето що бе написано: до цар Дария — всякакъв мир!</verse>
				<verse number="8">Да знаеш, царю, че ние ходихме в Иерусалимската област при дома на великия Бог; градят го с големи камъни, а в стените турят дървета; тая работа върви бързо и успява в ръцете им.</verse>
				<verse number="9">Тогава попитахме ония старейшини и им казахме тъй: кой ви позволи да градите тоя дом и да доправяте тия стени?</verse>
				<verse number="10">Освен това, попитахме ги и за имената им, за да ти обадим и напишем имената на главните от тях.</verse>
				<verse number="11">Те ни отговориха с такива думи: ние сме раби на Бога на небето и земята и градим дом, който беше съграден много години преди това, — и великият цар Израилев го строи и довърши.</verse>
				<verse number="12">А когато бащите ни разгневиха Бога небесни, Той ги предаде в ръката на Навуходоносора, цар вавилонски, халдеец; той разруши тоя дом и пресели народа във Вавилон.</verse>
				<verse number="13">Но в първата година на Кира, цар вавилонски, цар Кир позволи да се построи тоя дом Божий;</verse>
				<verse number="14">още и съдовете на Божия дом, златни и сребърни, които Навуходоносор бе изнесъл из иерусалимския храм, и занесъл беше във вавилонския храм, — цар Кир изнесе от вавилонския храм и ги даде с брой на Шешбацара, когото назначи за областен началник,</verse>
				<verse number="15">и му каза: вземи тия съдове, па иди ги занеси в иерусалимския храм, и нека Божият дом се строи на своето място.</verse>
				<verse number="16">Тогава тоя Шешбацар дойде и тури основите на Божия дом в Иерусалим; оттогава и досега се строи и още не е свършен.</verse>
				<verse number="17">И тъй, ако е на царя благоугодно, нека потърсят в дома на царските съкровища, там във Вавилон, наистина ли цар Кир е позволил да се гради тоя дом Божий в Иерусалим, и нека ни допратят царската воля върху това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Тогава цар Дарий даде заповед, и търсиха във Вавилон и в книгохранилището, дето туряха съкровищата.</verse>
				<verse number="2">И намериха в Екбатана, в двореца, който е в област Мидия, един свитък, и в него писано тъй: да се помни:</verse>
				<verse number="3">в първата година на цар Кира, цар Кир даде заповед за дома Господен в Иерусалим: нека се гради дом на онова място, дето принасят жертви, и нека му се турят здрави основи; висината му — шейсет лакти, ширината му — шейсет лакти;</verse>
				<verse number="4">три реда големи камъни, един ред дървета; а разноските нека се дават от царския дом.</verse>
				<verse number="5">Още и съдовете на Божия дом, златни и сребърни, които Навуходоносор е изнесъл из иерусалимския храм и отнесъл във Вавилон, нека се върнат и занесат в иерусалимския храм и да бъдат наместени в Божия дом, всякой на своето място.</verse>
				<verse number="6">Затова, Татнаие, задречен областен началнико, и Шетар-Бознаие, с другарите си афарсахейци отзад реката, — отстранете се оттам!</verse>
				<verse number="7">Не спирайте работата при Божия дом; нека иудейският областен началник и иудейските старейшини да градят тоя Божий дом на мястото му.</verse>
				<verse number="8">И от мен се дава заповед, с какво трябва да помагате на тия старейшини иудейски в градежа на тоя дом Божий, а именно: от царския имот — от задречния данък — веднага взимайте и давайте на тия човеци, та да се не спира работата;</verse>
				<verse number="9">и колкото трябва — телци ли, овни или агнета за всесъжение на Бога небесни, също и пшеница, сол, вино и дървено масло, според както кажат свещениците иерусалимски, нека им се дава всякой ден без задръжка,</verse>
				<verse number="10">та да принасят жертва, приятна на Бога небесни, и да се молят за живота на царя и синовете му.</verse>
				<verse number="11">Пък аз давам заповед — който човек измени тая наредба, да извадят греда от къщата му, да го издигнат и приковат на нея, а къщата му поради това да се обърне в развалини.</verse>
				<verse number="12">И Бог, Чието име обитава там, да повали всеки цар и народ, който би протегнал ръка да измени това за вреда на тоя дом Божий в Иерусалим. Аз, Дарий, дадох тая заповед; да бъде точно изпълнявана.</verse>
				<verse number="13">Тогава Татнай, задречен областен началник, Шетар-Бознай и другарите им, вършеха точно тъй, както заповяда цар Дарий.</verse>
				<verse number="14">И иудейските старейшини градяха и успяваха според пророчеството на пророк Агея и Захария, син на Ада. Съградиха и свършиха според волята на Бога Израилев и според волята на Кира, Дария и Артаксеркса, царе персийски.</verse>
				<verse number="15">Свършен биде тоя дом на третия ден от месец адар, в шестата година от царуването на цар Дария.</verse>
				<verse number="16">И синовете Израилеви, свещеници, левити и други, които се бяха върнали от плен, извършиха с радост освещението на тоя Божий дом.</verse>
				<verse number="17">И принесоха при освещението на тоя Божий дом: сто вола, двеста овена, четиристотин агнета и дванайсет козли в жертва за грях за цял Израил, според броя на колената Израилеви.</verse>
				<verse number="18">И поставиха свещениците според отделенията им и левитите според сметките им за Божия служба в Иерусалим, както бе заповядано в книгата Моисеева.</verse>
				<verse number="19">И върналите се от плен направиха Пасха в четиринайсетия ден на първия месец,</verse>
				<verse number="20">защото свещениците и левитите се бяха очистили, — те всички до един бяха чисти; и заклаха пасхални агнета за всички върнали се от плен, за своите братя свещеници и за себе си.</verse>
				<verse number="21">И ядоха синовете Израилеви, които се бяха върнали от преселението, и всички, които се бяха отделили към тях от нечистотата на земните народи, за да прибягват към Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="22">И празнуваха с радост празника Безквасници седем дена, защото Господ ги зарадва и обърна към тях сърцето на асирийския цар, за да подкрепи ръцете им при граденето на дома на Господа, Бога Израилев.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">След тия събития, в царуването на Артаксеркса, цар персийски, Ездра — син на Сераия, син на Азария, син на Хелкия,</verse>
				<verse number="2">син на Шалума, син на Садока, син на Ахитува,</verse>
				<verse number="3">син на Амария, син на Азария, син на Мараиота,</verse>
				<verse number="4">син на Захария, син на Узия, син на Букия,</verse>
				<verse number="5">син на Авишуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеник Аарона, —</verse>
				<verse number="6">този Ездра излезе от Вавилон. Той беше книжник и знаеше закона Моисеев, даден от Господа, Бога Израилев. Царят му даде всичко по желанието му, защото ръката на Господа, неговия Бог, беше над него.</verse>
				<verse number="7">С него отидоха в Иерусалим и някои синове Израилеви, и свещеници, и левити, и певци, и вратари, и нетинеи в седмата година на цар Артаксеркса.</verse>
				<verse number="8">Той дойде в Иерусалим на петия месец, в седмата година на царя.</verse>
				<verse number="9">Защото в първия ден на първия месец бе почнало излизането от Вавилон, а в първия ден на петия месец той дойде в Иерусалим: благодетелната ръка на неговия Бог беше над него,</verse>
				<verse number="10">защото Ездра бе разположил сърцето си да изучава закона Господен, да го изпълнява и да учи в Израиля на закон и правда.</verse>
				<verse number="11">Ето съдържанието на писмото, което цар Артаксеркс даде на Ездра, свещеник и книжник, който учеше в Израиля на заповедите Господни и на законите Му:</verse>
				<verse number="12">Артаксеркс, цар на царете, до Ездра свещеника, съвършения учител по закона на небесния Бог и прочее.</verse>
				<verse number="13">Дадох заповед, щото в царството ми всеки от народа Израилев и от неговите свещеници и левити, който желае да иде в Иерусалим, да тръгне с тебе.</verse>
				<verse number="14">Понеже се пращаш от царя и от седемте му съветници, да разгледаш Иудея и Иерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,</verse>
				<verse number="15">и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му пожертвуваха на Бога Израилев, Чието жилище е в Иерусалим,</verse>
				<verse number="16">и всичкото сребро и злато, което ще събереш по цялата област Вавилонска, заедно с доброволните приноси от народа и свещениците, които пожертвуват за дома на своя Бог, който е в Иерусалим, —</verse>
				<verse number="17">то веднага купи за тия пари волове, овни, агнета и хлебни приноси към тях, и възлияния за тях, и ги принеси върху жертвеника в дома на вашия Бог в Иерусалим.</verse>
				<verse number="18">А каквото ти и братята ти намерите за добре да направите от останалото сребро и злато, по волята на вашия Бог правете.</verse>
				<verse number="19">Съдовете пък, които ти се дадоха за служби в дома на твоя Бог, сложи пред Бога Иерусалимски.</verse>
				<verse number="20">И друго, що е потребно за дома на твоя Бог, каквото признаваш за нужно, давай от дома на царските съкровища.</verse>
				<verse number="21">И аз, цар Артаксеркс, давам заповед до всички ковчежници, които са отвъд реката: всичко, що поиска от вас Ездра, свещеник и учител по закона на Бога небесни, незабавно давайте:</verse>
				<verse number="22">сребро до сто таланта, пшеница до сто кора, вино до сто бата и пак до сто бата дървено масло, а сол — без да се определя количеството.</verse>
				<verse number="23">Всичко, що е заповядано от Бога небесни, трябва да се върши грижливо за Неговия дом, (гледайте, да не протегне някой ръка върху дома на Бога небесни) за да не падне гневът Му върху царството, царя и синовете му.</verse>
				<verse number="24">Казваме ви да знаете, че на никого от свещениците и левитите, певците, вратарите, нетинеите и служещите при тоя дом Божий не бива да се налага ни данък, ни берия, ни мито.</verse>
				<verse number="25">А ти, Ездра, според мъдростта на твоя Бог, която е в ръката ти, постави управители и съдии, за да съдят целия народ отвъд реката, — всички, които знаят законите на твоя Бог, а които не знаят, учете ги.</verse>
				<verse number="26">А който не изпълнява закона на твоя Бог и закона царски, той незабавно да се осъжда, било на смърт, било на заточение, било на парична глоба, или на затвор в тъмница.</verse>
				<verse number="27">Благословен да бъде Господ, Бог на отците ни, Който вложи в сърцето на царя да украси дома Господен, що е в Иерусалим,</verse>
				<verse number="28">и Който склони към мене милостта на царя, на съветниците му и на всички силни князе цареви! И аз се ободрих, понеже ръката на Господа, моя Бог, беше над мене, и събрах главатарите Израилеви, за да отидат с мене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Ето отценачалниците и родословието на ония, които излязоха с мене от Вавилон, в царуването на цар Артаксеркса:</verse>
				<verse number="2">от Финеесовите синове — Гирсон; от Итамаровите синове — Даниил; от Давидовите синове — Хатуш;</verse>
				<verse number="3">от Шеханиевите синове, от Парошевите синове — Захария и с него по родословния списък сто и петдесет души от мъжки пол;</verse>
				<verse number="4">от Пахат-Моавовите синове — Елехоенай, син Зерахиев, и с него двеста души от мъжки пол;</verse>
				<verse number="5">от синовете на Затоя — Шехания, син Яхазиилов, и с него триста души от мъжки пол;</verse>
				<verse number="6">от Адиновите синове — Евед, син Ионатанов, и с него петдесет души от мъжки пол;</verse>
				<verse number="7">от Еламовите синове — Иешаия, син на Аталия, и с него седемдесет души от мъжки пол;</verse>
				<verse number="8">от Сафатиевите синове — Зевадия, син Михаилов, и с него осемдесет души от мъжки пол;</verse>
				<verse number="9">от Иоавовите синове — Овадия, син Иехиелов, и с него двеста и осемдесет души от мъжки пол;</verse>
				<verse number="10">от синовете на Ваания — Шеломит, син на Иосифия, и с него сто и шейсет души от мъжки пол;</verse>
				<verse number="11">от Беваевите синове — Захария, син Беваев, и с него двайсет и осем души от мъжки пол;</verse>
				<verse number="12">от Азгадовите синове — Иоханан, син Хакатанов, и с него сто и десет души от мъжки пол;</verse>
				<verse number="13">от синовете Адоникамови излязоха последните от тях; ето имената им: Елифелет, Иеиел и Шемаия, и с тях шейсет души от мъжки пол;</verse>
				<verse number="14">от Бигваевите синове — Утай и Забуд, и с тях седемдесет души от мъжки пол.</verse>
				<verse number="15">Събрах ги при реката, която се втича в Ахава, и там престояхме три дни, и, когато прегледах народа и свещениците, не намерих там никого от Левиевите синове.</verse>
				<verse number="16">Тогава пратих да повикат Елиезера, Ариела, Шемаия, Елнатана, Иарива, Елнатана, Натана, Захария и Мешулама — главните, и Иоярива и Елнатана — учените;</verse>
				<verse number="17">и дадох им поръка до Идо, главния в местността Касифия, и научих ги, какво да говорят на Идо и братята му, нетинеи в местността Касифия, за да ни доведат служители за дома на нашия Бог.</verse>
				<verse number="18">И те ни доведоха — понеже благодетелната ръка на нашия Бог беше над нас един умен човек от синовете на Махлия, син на Левия, син на Израиля, именно Шеревия със синовете му и братята му — осемнайсет души;</verse>
				<verse number="19">и Хашавия и с него Иешаия от синовете Мерариеви, неговите братя и техните синове — двайсет;</verse>
				<verse number="20">и от нетинеите, които бе дал Давид и князете му за прислуга на левитите, двеста и двайсет нетинеи; всички те бяха означени поименно.</verse>
				<verse number="21">Тогава прогласих там пост при река Ахава, за да се смирим пред лицето на нашия Бог и да измолим от Него честит път за себе си, за децата си и за всичкия наш имот,</verse>
				<verse number="22">понеже ми беше срамно да искам от царя войска и конници да ни пазят от врага по пътя, защото ние, когато говорехме с царя, казахме: ръката на нашия Бог е благодетелна за всички, които прибягват към Него, а над всички, които Го оставят, стои силата Му и гневът Му!</verse>
				<verse number="23">И тъй, ние постихме и молихме нашия Бог за това, и Той ни послуша.</verse>
				<verse number="24">Тогава отделих дванайсет души от началниците над свещениците: Шеревия и Хашавия, и с тях десетмина от братята им;</verse>
				<verse number="25">и предадох им с теглилка среброто и златото и съдовете, — всичко, що бе пожертвувано за дома на нашия Бог, каквото пожертвуваха царят, съветниците му, князете му и всички израилтяни, които бяха там.</verse>
				<verse number="26">И предадох в ръцете им с теглилка: сребро — шестстотин и петдесет таланта, и сребърни съдове — за сто таланта, злато сто таланта,</verse>
				<verse number="27">златни чаши — двайсет, за хиляда драхми, и два съда от най-добра, бляскава мед, ценима като злато.</verse>
				<verse number="28">И казах им: вие сте светиня Господу, и съдовете са светиня, и среброто и златото — доброволен принос на Господа, Бога на отците ви.</verse>
				<verse number="29">Бдете и запазете това, докле го предадете с теглилка на началниците над свещениците, левитите и отценачалниците Израилеви в Иерусалим, в съкровищницата при дома Господен.</verse>
				<verse number="30">Свещениците и левитите приеха претегленото сребро, злато и съдове, за да ги занесат в Иерусалим, в дома на нашия Бог.</verse>
				<verse number="31">Тогава тръгнахме от река Ахава на дванайсетия ден от първия месец, за да идем в Иерусалим; и ръката на нашия Бог беше над нас и ни завардяше от неприятелска ръка и от ония, които ни причакваха по пътя.</verse>
				<verse number="32">И стигнахме в Иерусалим, дето престояхме три дни.</verse>
				<verse number="33">На четвъртия ден предадохме с тегло среброто, златото и съдовете в дома на нашия Бог в ръцете на свещеник Меремота, син Уриев, и с него на Елеазара, син Финеесов, и с тях на Иозавада, син Иисусов, и на Ноадия, син Винуев — левити,</verse>
				<verse number="34">всичко с брой и с тегло. И всичко претеглено бе същевременно записано.</verse>
				<verse number="35">Дошлите от плен преселници принесоха всесъжение Богу Израилеву дванайсет телци за цял Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и дванайсет козела в жертва за грях: всичко това за всесъжение Господу.</verse>
				<verse number="36">И предадоха царските заповеди на царските сатрапи и на задречните областеначалници, и те почетоха народа и дома Божий.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Като се свърши това, началниците се приближиха до мене и казаха: народът Израилев и свещениците и левитите не са се отделили от другоплеменните народи с техните гнусотии, от хананейци, хетейци, ферезейци, иевусейци, амонци, моавци, египтяни и аморейци,</verse>
				<verse number="2">защото взеха техни дъщери за себе си и за синовете си, светото семе се смеси с другоплеменни народи, и при това ръката на най-видните и най-главните беше първа в това беззаконие.</verse>
				<verse number="3">Като чух тия думи, раздрах долната си и горна дреха, скубех космите на главата си и на брадата си и седях печален.</verse>
				<verse number="4">Тогава се събраха при мене всички, които се побояха от думите на Бога Израилев поради престъпленията на преселниците, и аз седях печален до вечерната жертва.</verse>
				<verse number="5">А през време на вечерната жертва станах от мястото на моето тъгуване и с раздрана долна и горна дреха паднах на колене и прострях ръце към Господа, моя Бог,</verse>
				<verse number="6">и казах: Боже мой, срам ме е и страх ме е да подигна лице към Тебе, мой Боже, защото беззаконията ни се натрупаха до над главата, и вината ни нарасна до небесата.</verse>
				<verse number="7">От дните на отците ни до днес ние сме в голяма вина, и поради нашите беззакония бидохме предадени ние, царете ни, свещениците ни, — в ръцете на другоземни царе, на меч, в плен, на разграбване и похула, както е и сега.</verse>
				<verse number="8">И ето, след малко време, ни се дарува милост от Господа, нашия Бог, Който остави у нас неколцина оцелели и ни даде да се утвърдим в мястото на светинята Му; просвети ни очите нашият Бог и ни даде да се съживим малко в робството си.</verse>
				<verse number="9">Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни остави. Той наведе към нас милостта на персийските царе, да ни дадат да се съживим, да въздигнем дома на нашия Бог, да го подновим от развалините му, и дадоха ни ограда в Иудея и в Иерусалим.</verse>
				<verse number="10">А сега, какво да кажем, Боже наш, след това? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди,</verse>
				<verse number="11">които ни даде чрез Твоите раби, пророците, като каза: земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста; тя е омърсена с нечистотиите на другоплеменните народи, с техните гнусотии, с които са я напълнили от край до край с мръсотиите си.</verse>
				<verse number="12">Затова не давайте дъщерите си за синовете им, и дъщерите им не взимайте за синовете си, и не търсете мира им, нито благата им довека, за да се утвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на синовете си довека.</verse>
				<verse number="13">И след всичко, що ни сполетя поради лошите ни дела и поради голямата наша вина, и, — защото Ти, Боже наш, ни пощади не според беззаконието ни и ни даде такова избавление, —</verse>
				<verse number="14">нима пак ще нарушаваме Твоите заповеди и ще влизаме в родство с тия отвратителни народи? Не ще ли се прогневиш нам дори до погубване, тъй че да няма оцелели и да няма спасени?</verse>
				<verse number="15">Господи, Боже Израилев! Ти си праведен, защото ние оцеляхме доднес; и ето, ние сме в беззаконията си пред Твоето лице, макар че след това не би трябвало да стоим пред Твоето лице.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Докле Ездра тъй се молеше и изповядваше, плачейки и мятайки се пред Божия дом, стече се при него твърде голямо събрание от израилтяни, мъже, жени и деца, защото и народът плачеше много.</verse>
				<verse number="2">Тогава се обади Шехания, син Иехиилов от синовете Еламови, и каза на Ездра: прегрешихме пред нашия Бог, че си взехме другоплеменни жени от народите на тая земя, но има още надежда за Израиля в тая работа;</verse>
				<verse number="3">да сключим сега завет с нашия Бог, че, по съвета на моя господар и на ония, които благоговеят пред заповедите на нашия Бог, ще напуснем всички жени и родените от тях деца, — и да бъде по закона!</verse>
				<verse number="4">Стани, защото това е твое дело, и ние сме с тебе: бъди бодър и работи!</verse>
				<verse number="5">Тогава стана Ездра и поръча на началниците над свещениците, левитите и цял Израил да положат клетва, че ще направят тъй. И те положиха клетва.</verse>
				<verse number="6">Стана Ездра и тръгна от Божия дом за в жилището на Иоханана, Елияшивовия син, и стигна там. Хляб не ядеше и вода не пиеше, защото плачеше за престъпленията на преселниците.</verse>
				<verse number="7">И разгласиха в Иудея и в Иерусалим на всички, които бяха в плен, да се съберат в Иерусалим,</verse>
				<verse number="8">а който не дойде в три дни, ще бъде наложено заклятие, по решение на началниците и старейшините, върху целия му имот, и сам той ще бъде отлъчен от обществото на преселниците.</verse>
				<verse number="9">И в тия три дни събраха се в Иерусалим всички жители на Иудея и на земята Вениаминова. Това беше в деветия месец на двайсетия ден от месеца. Седеше целият народ на стъгдата пред Божия дом и трепереше, както поради тая работа, тъй и от дъждовете.</verse>
				<verse number="10">Тогава свещеник Ездра стана и им каза: вие направихте престъпление, като си взехте другоплеменни жени и с това увеличихте вината на Израиля;</verse>
				<verse number="11">затова, покайте се пред Господа, Бога на вашите отци, и изпълнете волята Му, отлъчете се от народите на тая земя и от другоплеменните жени.</verse>
				<verse number="12">Цялото събрание отговори и каза с висок глас: както каза, тъй ще и направим.</verse>
				<verse number="13">Но народът е многоброен, и времето е сега дъждовно, та не може да се стои на улицата. Па и тая работа не е ни за ден, нито за два, защото ние съгрешихме много в тая работа.</verse>
				<verse number="14">Нека нашите началници бъдат заместници на цялото общество, и всички в нашите градове, които са взели другоплеменни жени, да идват тука в уреченото време заедно със стареите и съдиите на всеки град, докле се не отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо.</verse>
				<verse number="15">Тогава се заеха с това Ионатан, син Асаилов, и Яхзеия, син Тиквов, а Мешулам и Шавтай, левит, бяха техни помощници.</verse>
				<verse number="16">Тъй сториха излезлите из плен. Отредени бяха за това: свещеник Ездра, отценачалниците от всяко тяхно поколение, и всички бяха именувани по име. Те се събраха на заседание в първия ден на десетия месец, за да изследват тая работа;</verse>
				<verse number="17">и свършиха изследването за всички, които бяха взели другоплеменни жени, към първия ден на първия месец.</verse>
				<verse number="18">И намериха се от свещеническите синове, които бяха взели другоплеменни жени, — от синовете на Иисуса, сина Иоседеков, и братята му: Маасея, Елиезер, Иарив и Гедалия;</verse>
				<verse number="19">те дадоха ръката си за уверение, че ще напуснат жените си, и че, като виновни, ще принесат жертва един овен за вината си;</verse>
				<verse number="20">от Имеровите синове: Хананий и Завадия;</verse>
				<verse number="21">от Харимовите синове: Маасея, Елия, Шемаия, Иехиил и Узия;</verse>
				<verse number="22">от Пашхуровите синове: Елиоенай, Маасея, Исмаил, Натанаил, Иозавад и Еласа;</verse>
				<verse number="23">от левитите: Иозавад, Шимей и Келаия, той е и Клита, Патахия, Иуда и Елиезер;</verse>
				<verse number="24">от певците: Елияшив; от вратарите: Шалум, Телем и Урий;</verse>
				<verse number="25">а от израилтяните, — от Парошовите синове: Рамаия, Изия, Малхия, Миямин, Елеазар, Малхия и Венаия;</verse>
				<verse number="26">от синовете Еламови: Матания, Захария, Иехиел, Авдий, Иремот и Елия;</verse>
				<verse number="27">от синовете Затови: Елиоенай, Елияшив, Матания, Иремот, Завад и Азиса;</verse>
				<verse number="28">от синовете Беваеви: Иоханан, Ханания, Забвай и Атлай;</verse>
				<verse number="29">от синовете Ваниеви: Мешулам, Малух, Адая, Иашув, Шеал и Иерамот;</verse>
				<verse number="30">от синовете на Пахат-Моава: Адна, Хелал, Венаия, Маасея, Матания, Веселиил, Бинуй и Манасия;</verse>
				<verse number="31">от синовете Харимови: Елиезер, Ишия, Малхия, Шемаия, Симеон,</verse>
				<verse number="32">Вениамин, Малух, Шемария;</verse>
				<verse number="33">от синовете Хашумови: Матнай, Матата, Завад, Елифелет, Иеремай, Манасия и Шимей;</verse>
				<verse number="34">от синовете Ваниеви: Маадай, Амрам и Уел,</verse>
				<verse number="35">Бенаия, Бидия, Келухи,</verse>
				<verse number="36">Ванея, Меремот, Елиашив,</verse>
				<verse number="37">Матания, Матнай, Иаасай,</verse>
				<verse number="38">Ваний, Бинуй, Шимей,</verse>
				<verse number="39">Шелемия, Натан, Адаия,</verse>
				<verse number="40">Махнадбай, Шашай, Шарай,</verse>
				<verse number="41">Азариел, Шелемияху, Шемария</verse>
				<verse number="42">Шалум, Амария и Иосиф;</verse>
				<verse number="43">от синовете Невови: Иеиел, Мататия, Завад, Зевина, Иадай, Иоел и Бенаия.</verse>
				<verse number="44">Всички тия бяха си взели другоплеменни жени, и някои от тия жени бяха им родили деца.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="16">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Думи на Неемия, сина Ахалиев. През месец кислев, в двайсетата година, аз бях в престолния град Суза.</verse>
				<verse number="2">Тогава дойде Ханани, един от моите братя, — той и няколко души от Иудея. И аз ги попитах за оцелелите иудеи, които не отидоха в плен, и за Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">И те ми казаха: останалите, които не отидоха в плен, се намират там, в земята си, в голяма неволя и унижение; а стените на Иерусалим — срутени, и портите му — с огън изгорени.</verse>
				<verse number="4">Като чух тия думи, седнах и заплаках, и бях печален няколко дена, постих и молих се пред Бога небесни,</verse>
				<verse number="5">и думах: Господи, Боже небесний, Боже великий и страшний, Който пазиш завет и милост към ония, които Те обичат и пазят Твоите заповеди!</verse>
				<verse number="6">Ушите Ти да бъдат внимателни и очите Ти отворени, за да чуят молитвата на Твоя раб, с която сега се моля денем и нощем пред Тебе за синовете Израилеви, Твои раби, и се изповядвам за греховете на синовете Израилеви, с които съгрешихме пред Тебе, съгрешихме — и аз и домът на отца ми.</verse>
				<verse number="7">Ние станахме престъпници пред Тебе и не спазихме ония заповеди, устави и наредби, които бе дал на Моисея, Твоя раб.</verse>
				<verse number="8">Но спомни си думата, която бе дал на Моисея, Твоя раб, като каза: ако станете престъпници, ще ви разпилея между народите,</verse>
				<verse number="9">а кога се обърнете към Мене и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, то да сте изгонени и на край-небе, и оттам ще ви прибера и ще ви заведа на мястото, що съм избрал, за да въдворя там името Си.</verse>
				<verse number="10">А те са Твои раби и Твой народ, що си изкупил с великата Си сила и с мощната Си ръка.</verse>
				<verse number="11">Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на Твоя раб и към молитвата на Твоите раби, които охотно благоговеят пред името Ти. Помогни сега на Твоя раб и го въведи в милост пред тоя човек. — Аз бях виночерпец при царя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">В двайсетата година на цар Артаксеркса, през месец нисан, имаше пред него вино. Аз взех виното и подадох на царя, и, сякаш, не бях тъжен пред него.</verse>
				<verse number="2">Но царят ме попита: защо ти е тъжно лицето? Ти не си болен, такова нещо няма, а навярно имаш тъга на сърце. Аз се много уплаших</verse>
				<verse number="3">и казах на царя: да е жив царят навеки! Как да ми не бъде тъжно лицето, когато градът, домът, дето са гробовете на отците ми, е запустял, и портите му са с огън изгорени!</verse>
				<verse number="4">И царят ми рече: а какво желаеш? Аз се помолих на Бога небесни</verse>
				<verse number="5">и отговорих на царя: ако е угодно на царя, и ако твоят раб е намерил благоволение пред лицето ти, то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам.</verse>
				<verse number="6">И рече ми царят и царицата, която седеше до него: колко време ще трае пътят ти, и кога ще се върнеш? И царят благоволи да ме прати, след като определих времето.</verse>
				<verse number="7">Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея,</verse>
				<verse number="8">и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървета за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и за градските стени, и за къщата, в която да живея. И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене.</verse>
				<verse number="9">Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници.</verse>
				<verse number="10">Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="11">И пристигнах в Иерусалим. И престоях там три дни,</verse>
				<verse number="12">па станах нощем с няколко души, които бяха при мене, и не казах никому, какво моят Бог ми е турил на сърце да сторя за Иерусалим; а добиче нямаше с мене никакво, освен онова, на което яздех.</verse>
				<verse number="13">Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноищни порти и разгледах разрушените стени на Иерусалим и изгорелите му с огън порти.</verse>
				<verse number="14">И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;</verse>
				<verse number="15">и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.</verse>
				<verse number="16">А началниците не знаеха, къде ходих и какво правех: дотогава не бях нищо открил ни на иудеите, нито на свещениците, ни на първенците, нито на началниците, нито на другите работници.</verse>
				<verse number="17">И казах им: виждате в каква неволя се намираме; Иерусалим запустял, и портите му с огън изгорени; да идем и да съградим стените на Иерусалим, та да не бъдем занапред в такова унижение.</verse>
				<verse number="18">И разказах им, как благодейната ръка на моя Бог беше над мене, — и за думите на царя, които ми говори. И те казаха: ще градим, — и укрепиха ръцете си за добро дело.</verse>
				<verse number="19">Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски и Гешем Арабец, присмиваха ни се и думаха с презрение: каква е тая работа, която вършите? Не числите ли вече да се бунтувате против царя?</verse>
				<verse number="20">Аз им отговорих и рекох: Бог небесни, Той ще ни помогне, и ние, раби Негови, ще почнем да зидаме, а за вас няма да има ни дял, ни право, ни спомен в Иерусалим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И стана Елияшив, великият свещеник, и братята му, свещеници, и съградиха Овчи порти: осветиха ги и вставиха вратите им и от кулата Меа ги осветиха до кулата Хананела.</verse>
				<verse number="2">До него градяха иерихонци, а до тях градеше Закхур, син Имриев.</verse>
				<verse number="3">Рибни порти градяха родените в Сенаи: те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.</verse>
				<verse number="4">До тях Меремот, син на Урия, син Хакоцов, поправяше стената; до тях поправяше Мешулам, син на Берехия, син Мешизабелов; до тях поправяше Садок, син на Баана.</verse>
				<verse number="5">До тях поправяха текойци; впрочем по-видните от тях не превиха врат да поработят за своя Господ.</verse>
				<verse number="6">Старите порти поправяха Иоиада, син Пасеахов, и Мешулам, син Бесодиев; те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.</verse>
				<verse number="7">До тях поправяше Мелатия, гаваонец, и Иадон от Меронот, с жителите от Гаваон и Мицфа, подвластни на задречния областеначалник.</verse>
				<verse number="8">До него поправяше Узиил, син Хархаев, златар, а до него поправяше Ханания, син Харакахимов. Те възстановиха Иерусалим до широката стена.</verse>
				<verse number="9">До тях поправяше Рефаия, син Хуров, началник на Иерусалимския полуокръг.</verse>
				<verse number="10">До тях и срещу къщата си поправяше Иедаия, син Харумафов, а до него поправяше Хатуш, син Хашавниев.</verse>
				<verse number="11">На втората част поправяше Малхия, син Харимов, и Хашув, Пахат-Моавов син; те също поправяха и Пещната кула.</verse>
				<verse number="12">До тях поправяше Шалум, Халохешов син, началник на Иерусалимския полуокръг, — той и дъщерите му.</verse>
				<verse number="13">Долински порти поправяше Ханун, и жителите от Заноах; те ги съградиха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им; те още поправяха и хиляда лакти от стената до Гноищни порти.</verse>
				<verse number="14">А Гноищни порти поправяше Малхия, Рехавов син, началник на Беткаремския окръг: той ги съгради и встави вратите им, ключалките им и заворките им.</verse>
				<verse number="15">Изворни порти поправяше Шалум, Колхозеев син, началник на окръг Мицфа: той ги съгради, покри ги и встави вратите им, ключалките им и заворките им; той поправяше и стената при водоем Селах, срещу градската градина и до стъпалата, които слизат от Давидовия град.</verse>
				<verse number="16">След него поправяше Неемия, Азбуков син, началник на Бетцурския полуокръг, до Давидовите гробници и до изкопаното езеро и до къщата на храбрите.</verse>
				<verse number="17">След тях поправяха левитите: Рехум, Ваниев син; до него поправяше, за свой окръг, Хашавия, началник на Кеилския полуокръг.</verse>
				<verse number="18">След тях поправяха братята им: Бавай, Хенададов син, началник на Кеилския полуокръг.</verse>
				<verse number="19">А до него поправяше Езер, Иисусов син, началник на Мицфа, на втората част, срещу възхода към оръжницата на ъгъла.</verse>
				<verse number="20">След него ревностно поправяше Варух, Забваев син, на втората част, от ъгъла до къщните врата на Елияшива, великия свещеник.</verse>
				<verse number="21">След него поправяше Меремот, син на Урия, син Хакоцов, на втората част, от къщните врата Елияшивови до края на Елияшивовата къща.</verse>
				<verse number="22">След него поправяха свещениците от околността.</verse>
				<verse number="23">След тях поправяха Вениамин и Хашув срещу своята къща; след тях поправяше Азария, син на Маасея, Ананиев син, до къщата си.</verse>
				<verse number="24">След него поправяше Бинуй, син Хенададов, на втората част, от Азариевата къща до ъгъла и завоя.</verse>
				<verse number="25">След него — Фалал, Узаев син, срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дом при тъмничния двор. След него Федаия, Парошов син.</verse>
				<verse number="26">А нетинеите, които живееха в Офел, поправяха срещу Водни порти към изток и до издадената кула.</verse>
				<verse number="27">След тях поправяха текойци, на втората част, от мястото срещу голямата издадена кула до Офелската стена.</verse>
				<verse number="28">От Конски порти нататък поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.</verse>
				<verse number="29">След тях поправяше Садок, Имеров син, срещу къщата си, а след него поправяше Шемаия, Шеханиев син, пазач на Източни порти.</verse>
				<verse number="30">След него поправяше Ханания, Шелемиев син, и Ханун, шести син Цалафов, на втората част. След него поправяше Мешулам, Берехиев син, срещу стаята си.</verse>
				<verse number="31">След него поправяше Малхия, Хацорфиев син, до къщата на нетинеите и търговците, срещу Хамифкадски порти дори до ъгълната горница.</verse>
				<verse number="32">А между ъгълната горница и Овчи порти поправяха златари и търговци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите;</verse>
				<verse number="2">и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени?</verse>
				<verse number="3">А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени.</verse>
				<verse number="4">Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство,</verse>
				<verse number="5">не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите.</verse>
				<verse number="6">Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината ѝ. И на народа беше присърце да работи.</verse>
				<verse number="7">Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха.</verse>
				<verse number="8">И сговориха се да идат заедно да воюват против Иерусалим и да го разрушат.</verse>
				<verse number="9">А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях.</verse>
				<verse number="10">Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената.</verse>
				<verse number="11">А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж: ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата.</verse>
				<verse number="12">Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат,</verse>
				<verse number="13">тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им.</verse>
				<verse number="14">Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си.</verse>
				<verse number="15">Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа.</verse>
				<verse number="16">От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин.</verse>
				<verse number="17">Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с друга държаха копие.</verse>
				<verse number="18">Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът.</verse>
				<verse number="19">И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други;</verse>
				<verse number="20">затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас.</verse>
				<verse number="21">Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат.</verse>
				<verse number="22">Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, — и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.</verse>
				<verse number="23">И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Дигна се голям ропот у народа и жените му срещу братята им иудеи.</verse>
				<verse number="2">Имаше едни, които казваха: ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; и ние бихме желали да си доставим жито, да се храним и да живеем.</verse>
				<verse number="3">Имаше и такива, които казваха: залагаме нивите си, лозята си и къщите си, за да си доставим жито в тоя глад.</verse>
				<verse number="4">Имаше и такива, които казваха: ние заемаме сребро за царския данък срещу нивите си и лозята си;</verse>
				<verse number="5">ние имаме същи тела, каквито са телата на братята ни, и синовете ни са такива, каквито са техните синове, а ето, ние сме длъжни да даваме синовете си и дъщерите си за роби, а пък някои наши дъщери се намират вече в робство. Няма никакви средства за откуп в ръцете ни; и нивите ни и лозята ни са у други.</verse>
				<verse number="6">Като чух техния ропот и тия думи, много се ядосах.</verse>
				<verse number="7">Сърцето ми се възмути, и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си. И свиках против тях голямо събрание</verse>
				<verse number="8">и им рекох: ние според силите си откупувахме братята си иудеи, продадени на народите, а вие продавате братята си, и те се продават нам? Те мълчаха и не намираха, какво да отговорят.</verse>
				<verse number="9">Тогава рекох: не правите добре. Нали трябва да ходите в страх пред нашия Бог, за да избегнете присмеха на народите, наши врагове?</verse>
				<verse number="10">И аз и братята ми и служещите при мене им давахме назаем и сребро и жито: нека им простим тоя дълг.</verse>
				<verse number="11">Върнете им още днес нивите им, лозята им и маслинените им градини, и къщите им, и лихвата от среброто, житото, виното и дървеното масло, която сте взели от тях.</verse>
				<verse number="12">А те отговориха: ще върнем и няма да искаме нищо от тях; ще сторим тъй, както казваш. Тогава повиках свещениците и им заповядах да дадат клетва, че ще сторят тъй.</verse>
				<verse number="13">Па отърсих дрехата си и казах: тъй да отърси Бог всекиго човека, който не удържи тая дума, от дома му, от имота му, и тъй да бъде у него отърсено и празно! И цялото събрание каза: амин. И прославиха Бога; и народът изпълни тая дума.</verse>
				<verse number="14">От оня ден, когато бях отреден за техен областеначалник в Иудейската земя, от двайсетата година до трийсет и втората година на цар Артаксеркса, през дванайсет години, аз и братята ми не ядохме областеначалнишки хляб.</verse>
				<verse number="15">А предишните областеначалници, които бяха преди мене, обременяваха народа и вземаха от него жито и вино, освен четирийсетте сикли сребро; дори и слугите им владееха над народа. Но аз не правех тъй от страх Божий.</verse>
				<verse number="16">При това аз поддържах работите при оная стена; и ниви не купувахме, а всички мои слуги се събираха там на работа.</verse>
				<verse number="17">При мене на трапезата биваха по сто и петдесет души иудеи и началници, освен тия, които прихождаха при нас от околните народи.</verse>
				<verse number="18">И ето какво се приготвяше за един ден: един бик, шест отбрани овци и птици се готвеха у мене; и всеки десет дена се потребяваха различни вина в изобилие. И при всичко това аз не исках областеначалнишки хляб, защото тежка работа лежеше върху тоя народ.</verse>
				<verse number="19">Боже мой, помени мен за добро всичко, що направих за тоя народ!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Когато чуха Санавалат, Товия и Гешем, арабец, и другите наши неприятели, че аз иззидах стената, и повреда на нея не остана — до това време обаче не бях поставил още врата на портите, —</verse>
				<verse number="2">тогава Санавалат и Гешем пратиха да ми кажат: дойди, и ще се срещнем в едно от селата в равнината Оно. Те крояха да ми сторят зло.</verse>
				<verse number="3">Но аз проводих пратеници да им кажат: зает съм с голяма работа, не мога да сляза; работата ще спре, ако я оставя и сляза при вас.</verse>
				<verse number="4">Четири пъти пращаха при мене все с такава покана, и аз им отговарях същото.</verse>
				<verse number="5">Тогава Санавалат прати при мене, за пети път, слугата си с отворено писмо в ръката му.</verse>
				<verse number="6">В него беше писано: мълва се носи между народите, и Гешем казва, че уж ти и иудеите сте намислили да се отцепите, поради което и зидаш стената и искаш да им бъдеш цар, според същата мълва;</verse>
				<verse number="7">поставил си и пророци да разгласяват за тебе в Иерусалим и да казват: цар иудейски! А такива думи ще дойдат до царя. Затова дойди, и ще се посъветваме заедно.</verse>
				<verse number="8">Но аз пратих да му кажат: нищо такова не е имало, за каквото говориш; сам си го измислил с ума си.</verse>
				<verse number="9">Защото те всички ни плашеха, думайки: ще им клепнат ръцете от тая работа, и тя няма да се свърши; но аз още повече укрепих ръцете си.</verse>
				<verse number="10">Отидох в къщата на Шемая, син на Делая, син Мехетавелов, и той се заключи и каза: да идем в Божия дом, вътре в храма, и да заключим подире си храмовите врата, защото ще дойдат да те убият, ще дойдат да те убият нощем.</verse>
				<verse number="11">Но аз отговорих: бива ли да бяга такъв човек като мене? Бива ли такъв като мене да влезе в храма, за да остане жив? Не отивам.</verse>
				<verse number="12">Аз знаех, че не го бе пратил Бог, макар че ми говореше пророчески, — но че Товия и Санавалат го бяха подкупили.</verse>
				<verse number="13">Той беше подкупен, за да ме уплаши, да сторя тъй и да съгреша, та да имат за мене лошо мнение и да ме преследват за това с укори.</verse>
				<verse number="14">Помни, Боже мой, Товия и Санавалата според тези им дела, а също и пророчица Ноадия и другите пророци, които искаха да ме уплашат!</verse>
				<verse number="15">Стената биде свършена в двайсет и петия ден на месец елул, за петдесет и два дена.</verse>
				<verse number="16">Като чуха за това всички наши неприятели, и видяха това всички околни нам народи, много се обезсърчиха и познаха, че тая работа е извършена от нашия Бог.</verse>
				<verse number="17">Освен това, в ония дни по-видните иудеи писаха много писма и ги пращаха до Товия, а Товиевите писма отиваха при тях.</verse>
				<verse number="18">Защото мнозина в Иудея бяха в клетвен съюз с него, понеже той беше зет на Шехания, син Арахов, а син му Иоханан беше женен за дъщерята на Мешулама, син Верехиев.</verse>
				<verse number="19">Те говореха пред мене дори и за неговата доброта, а моите думи се донасяха нему. Товия ми пращаше писма, за да ме уплаши.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато стената биде съзидана, и вставих вратите, а и вратарите бяха поставени на службата си, и певците и левитите,</verse>
				<verse number="2">тогава заповядах на брата си Ханани и на началника на иерусалимската крепост Ханания, понеже той беше от много други по-верен и богобоязлив,</verse>
				<verse number="3">и им казах: нека не отварят иерусалимските порти, докле не напече слънцето; и вечер, докле вратарите стоят, нека затварят и заключват портите. И наредих за стражари жителите иерусалимски, всекиго на своя стража и всекиго срещу къщата му.</verse>
				<verse number="4">Но градът беше широк и голям, а народ в него имаше малко, и къщите не бяха построени.</verse>
				<verse number="5">И Бог мой ми вложи в сърцето да събера първенците и началниците и народа, за да направя преброяване. Па намерих родословния списък на ония, които бяха първом дошли; в него беше писано:</verse>
				<verse number="6">ето жителите на страната, които потеглиха от плен, дето бяха преселени от вавилонския цар Навуходоносора, и се върнаха в Иерусалим и Иудея, всеки в своя град, —</verse>
				<verse number="7">ония, които тръгнаха със Зоровавеля, Иисуса, Неемия, Азария, Раамия, Нахмания, Мардохея, Билшана, Мисферета, Бигвая, Нехума, Ваана. Броят на людете от народа Израилев:</verse>
				<verse number="8">синове Парошеви — две хиляди сто седемдесет и двама.</verse>
				<verse number="9">Синове Сафатиеви — триста седемдесет и двама.</verse>
				<verse number="10">Синове Арахови — шестстотин петдесет и двама.</verse>
				<verse number="11">Синове Пахат-Моавови, от синовете на Иисуса и Иоава, две хиляди осемстотин и осемнайсет.</verse>
				<verse number="12">Синове Еламови — хиляда двеста петдесет и четири.</verse>
				<verse number="13">Синове Затови — осемстотин четирийсет и пет.</verse>
				<verse number="14">Синове Закхаеви — седемстотин и шейсет.</verse>
				<verse number="15">Синове Бинуеви — шестстотин четирийсет и осем.</verse>
				<verse number="16">Синове Беваеви — шестстотин двайсет и осем.</verse>
				<verse number="17">Синове Азгадови — две хиляди триста двайсет и двама.</verse>
				<verse number="18">Синове Адоникамови — шестстотин шейсет и седем.</verse>
				<verse number="19">Синове Бигваеви — две хиляди шестстотин и седем.</verse>
				<verse number="20">Синове Адинови — шестстотин петдесет и пет.</verse>
				<verse number="21">Синове Атерови, от Езекиевия дом — деветдесет и осем.</verse>
				<verse number="22">Синове Хашумови — триста двайсет и осем.</verse>
				<verse number="23">Синове Вецаеви — триста двайсет и четири.</verse>
				<verse number="24">Синове Харихови — сто и дванайсет.</verse>
				<verse number="25">Родени в Гаваон — деветдесет и пет.</verse>
				<verse number="26">Жители от Витлеем и Нетофа — сто осемдесет и осем.</verse>
				<verse number="27">Жители от Анатот — сто двайсет и осем.</verse>
				<verse number="28">Жители от Бет-Азмавет — четирийсет и двама.</verse>
				<verse number="29">Жители от Кириатиарим, Кефера и Беерот — седемстотин четирийсет и трима.</verse>
				<verse number="30">Жители от Рама и Гева — шестстотин двайсет и един.</verse>
				<verse number="31">Жители от Михмас — сто двайсет и двама.</verse>
				<verse number="32">Жители от Ветил и Гай — сто двайсет и трима.</verse>
				<verse number="33">Жители от другия Нево — петдесет и двама.</verse>
				<verse number="34">Синове от другия Елама — хиляда двеста петдесет и четири.</verse>
				<verse number="35">Синове Харимови — триста и двайсет.</verse>
				<verse number="36">Родени в Иерихон — триста четирийсет и пет.</verse>
				<verse number="37">Родени в Лод, Хадид и Оно — седемстотин двайсет и един.</verse>
				<verse number="38">Родени в Сеная — три хиляди деветстотин и трийсет.</verse>
				<verse number="39">Свещеници: синове Едаеви, от Иисусовия дом — деветстотин седемдесет и трима.</verse>
				<verse number="40">Синове Имерови — хиляда петдесет и двама.</verse>
				<verse number="41">Синове Пашхурови — хиляда двеста четирийсет и седем.</verse>
				<verse number="42">Синове Харимови — хиляда и седемнайсет.</verse>
				<verse number="43">Левити: синове Иисусови, от Кадмииловия дом, от дома на Редовите синове — седемдесет и четири.</verse>
				<verse number="44">Певци: синове Асафови — сто четирийсет и осем.</verse>
				<verse number="45">Вратари: синове Шалумови, синове Атерови, синове Талмонови, синове Акувови, синове Хатитови, синове Шоваеви — сто трийсет и осем.</verse>
				<verse number="46">Нетинеи: синове на Циха, синове на Хасуфа, синове Табаотови,</verse>
				<verse number="47">синове Киросови, синове на Сия, синове Фадонови,</verse>
				<verse number="48">синове на Левана, синове на Хагава, синове Салмаеви,</verse>
				<verse number="49">синове Хананови, синове Гиделови, синове Гахарови,</verse>
				<verse number="50">синове Реаиеви, синове Рецинови, синове на Некода,</verse>
				<verse number="51">синове Газамови, синове на Уза, синове Пасеахови,</verse>
				<verse number="52">синове Весаеви, синове Меунимови, синове Нефишсимови,</verse>
				<verse number="53">синове Ваквукови, синове на Хакуфа, синове Хархурови,</verse>
				<verse number="54">синове Вацлитови, синове на Мехида, синове на Харша,</verse>
				<verse number="55">синове Варкосови, синове на Сисара, синове Тамахови,</verse>
				<verse number="56">синове Нециахови, синове на Хатифа.</verse>
				<verse number="57">Синове на слугите Соломонови: синове Сотаеви, синове Соферетови, синове на Ферида,</verse>
				<verse number="58">синове на Иаала, синове Дарконови, синове Гиделови,</verse>
				<verse number="59">синове Сафатиеви, синове Хатилови, синове Похерет-Гацеваимови, синове Амонови.</verse>
				<verse number="60">Всички нетинеи и синове от слугите Соломонови — триста деветдесет и двама.</verse>
				<verse number="61">Ето и тия, които излязоха от Телмелех, Телхарши, Херув-Адон и Имер, но не можаха да посочат поколението си и рода си, дали са и те от Израиля:</verse>
				<verse number="62">синове Делаиеви, синове Товиеви, синове на Некода — шестстотин четирийсет и двама.</verse>
				<verse number="63">А от свещениците: синове Ховаиеви, синове Хакоцови, синове на Верзелия, който бе женен за дъщеря на галаадеца Верзелия и взе да се нарича по тяхно име.</verse>
				<verse number="64">Те търсиха родословната си записка, ала се не намери, затова бидоха изключени от свещенството.</verse>
				<verse number="65">И Тиршата им каза да не ядат великата светиня, докле се не издигне свещеник с урим и тумим.</verse>
				<verse number="66">Цялото общество заедно беше четирийсет и две хиляди триста и шейсет души,</verse>
				<verse number="67">освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях певци и певици — двеста четирийсет и пет.</verse>
				<verse number="68">Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски имаха двеста четирийсет и пет,</verse>
				<verse number="69">камили — четиристотин трийсет и пет, осли — шест хиляди седемстотин и двайсет.</verse>
				<verse number="70">Някои отценачалници дадоха приноси, за да се карат работите. Тиршата даде в съкровищницата хиляда драхми злато, петстотин чаши, петстотин и трийсет свещенически одежди.</verse>
				<verse number="71">А някои от отценачалниците дадоха в съкровищницата, за да се карат работите, двайсет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста мнаси сребро.</verse>
				<verse number="72">Други от народа дадоха двайсет хиляди драхми злато и две хиляди мнаси сребро и шейсет и седем свещенически одежди.</verse>
				<verse number="73">И заживяха в градовете си свещеници и левити, и вратари и певци, и народ и нетинеи, и цял Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Когато настана седмият месец, и синовете Израилеви живееха по градовете си, събра се целият народ като един човек на стъгдата, що е пред Водни порти, и казаха на книжник Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе дал на Израиля.</verse>
				<verse number="2">И свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които можеха да разбират, в първия ден на седмия месец;</verse>
				<verse number="3">и чете от него на стъгдата, що е пред Водни порти, от съмване до пладне, пред мъжете, жените и всички, които можеха да разбират; и ушите на всички люде бяха насочени към книгата на закона.</verse>
				<verse number="4">Книжник Ездра стоеше на дървено възвишение, което направиха за това, а до него отдясно стояха Мататия, Шема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасея, а нему отляво — Федаия, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Зарахия и Мешулам.</verse>
				<verse number="5">Отвори Ездра книгата пред очите на целия народ, защото той стоеше по-високо от целия народ. А когато я отвори, целият народ стана.</verse>
				<verse number="6">Тогава Ездра благослови Господа, Бога велики. И целият народ отговаряше: амин, амин, — като дигаше ръце нагоре, като се кланяше и падаше ничком доземи пред Господа.</verse>
				<verse number="7">Иисус, Ванаия, Шеревия, Иамин, Акув, Шавтай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Иозавад, Ханан, Фелаия и левитите обясняваха народу закона, а народът стоеше по местата си.</verse>
				<verse number="8">И четяха разборно от книгите, от закона Божий, и прибавяха тълкуване, и народът разбираше прочетеното.</verse>
				<verse number="9">Тогава Неемия, който е и Тиршата, и книжник Ездра, свещеник, и левитите, които учеха народа, казаха на целия народ: тоя ден е свет пред Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете, — защото целият народ плачеше, слушайки думите на закона.</verse>
				<verse number="10">И каза им: идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и провождайте дялове на ония, които нямат приготвено, защото тоя ден е свет пред нашия Господ. Не тъжете, защото радостта пред Господа е подкрепа за вас.</verse>
				<verse number="11">И левитите утешаваха целия народ, думайки: престанете, защото тоя ден е свет, не тъжете.</verse>
				<verse number="12">И отиде целият народ да яде и да пие и да провожда дялове и да празнува с голямо веселие, защото разбраха думите, що им казаха.</verse>
				<verse number="13">На другия ден се събраха отценачалниците от цял народ, свещениците и левитите при книжник Ездра, за да им обясни думите на закона.</verse>
				<verse number="14">И намериха написаното в закона, който Господ бе дал чрез Моисея, че на празника в седмия месец синовете Израилеви трябва да живеят в сенници.</verse>
				<verse number="15">Затова обявиха и разгласиха по всичките си градове и в Иерусалим, думайки: идете в планината и носете вейки от питомна маслина, вейки от дива маслина, вейки миртови, вейки палмови и вейки от други широколистни дървета, за да направите сенници според писаното.</verse>
				<verse number="16">Отиде народът и донесоха, та си направиха сенници, всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, и на стъгдата при Водни порти, и на стъгдата при Ефремови порти.</verse>
				<verse number="17">Цялото общество от ония, които се бяха върнали от плен, направи сенници и живееха в сенници. От дните на Иисуса, син Навинов, та до тоя ден не бяха правили тъй синовете Израилеви. Радостта беше твърде голяма.</verse>
				<verse number="18">И четяха в книгата на закона Божий всеки ден, от първия ден до последния. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден — следпразненството по устава.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">На двайсет и четвъртия ден от тоя месец се събраха всички синове Израилеви, постейки, във вретища и с пепел на главите си.</verse>
				<verse number="2">И отдели се Израилевото семе от всички другородци, и станаха, та изповядаха греховете си и престъпленията на бащите си.</verse>
				<verse number="3">И стояха по местата си, и четвърт ден четоха от книгата на закона на Господа, своя Бог, и друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="4">И застанаха на възвишеното левитско място: Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания, Хенани и високо викаха към Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="5">И казаха левитите — Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания, Петахия: станете, славете Господа, вашия Бог, от века и до века. Да славословят преславното Твое име, което е по-високо от всяко славословие и хвала!</verse>
				<verse number="6">(И каза Ездра:) Ти, Господи, си един, Ти създаде небето, небесата на небесата и всичкото им воинство, земята и всичко, що е по нея, морята и всичко, що е в тях, и Ти оживяваш всичко това, и небесните воинства Ти се кланят.</verse>
				<verse number="7">Ти Сам, Господи Боже, избра Аврама, изведе го из Ур Халдейски и му даде име Авраам,</verse>
				<verse number="8">и намери сърцето му вярно пред Тебе, и сключи с него завет, за да дадеш (нему и) на семето му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, иевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив.</verse>
				<verse number="9">Ти видя неволята на бащите ни в Египет и чу техния поплак при Червено море,</verse>
				<verse number="10">и показа личби и чудеса над фараона и над всичките му служители и над целия народ от земята, му, понеже Ти знаеше, че те постъпяха горделиво с тях, и Ти Си създаде име доднес.</verse>
				<verse number="11">Ти разсече пред тях морето, и те минаха посред морето по сухо, а ония, които ги гонеха, Ти хвърли в дълбините като камък в силни води.</verse>
				<verse number="12">В облачен стълб Ти ги води денем и в огнен стълб — нощем, за да им осветляваш пътя, по който да ходят.</verse>
				<verse number="13">И слезе Ти на Синай планина и говори с тях от небето, даде им праведен съд, истински закони, устави и добри заповеди.</verse>
				<verse number="14">И показа им Твоята света събота и чрез Твоя раб Моисея даде им заповеди, наредби и закон.</verse>
				<verse number="15">И когато гладуваха, Ти им дава хляб от небето, и когато жадуваха, извади им вода от камък, и каза им да идат и завладеят земята, която Ти, като дигна ръка, се закле да им дадеш.</verse>
				<verse number="16">Но те, нашите бащи, упорствуваха, показаха се вироглави и не слушаха Твоите заповеди;</verse>
				<verse number="17">не искаха да се покоряват и не си спомниха Твоите чудни дела, които бе правил с тях, станаха вироглави и със своето упорство поставиха над себе си вожд, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и Ти ги не остави.</verse>
				<verse number="18">И макар да бяха си излели телец и бяха казали: ето твоя бог, който те изведе из Египет, — и макар да правеха големи оскърбления,</verse>
				<verse number="19">Ти, поради голямото Си милосърдие, ги не остави в пустинята; облачният стълб не се отделяше от тях денем, за да ги води по пътя, и огненият стълб — нощем, за да им свети по пътя, по който да ходят.</verse>
				<verse number="20">Ти им даде Твоя благ Дух, за да ги поучава, и не отнимаше маната Си от устата им, па и вода им даваше за утоление на жаждата им.</verse>
				<verse number="21">Четирийсет години ги храни в пустинята; в нищо не търпяха оскъдност, дрехите им не овехтяваха, нозете им не отичаха.</verse>
				<verse number="22">И Ти им даде царства и народи и им ги раздели, и те завладяха земята на Сихона и земята на есевонския цар, и земята на Ога, цар васански.</verse>
				<verse number="23">И умножи синовете им като небесните звезди и ги въведе в земята, за която бе говорил на отците им, че ще дойдат да я владеят.</verse>
				<verse number="24">И синовете им влязоха и завладяха земята. И Ти им подчини жителите на страната — хананейци, и предаде ги в техни ръце с царете им и народите на страната, за да постъпват с тях по волята си.</verse>
				<verse number="25">И те завзеха укрепените градове и плодородната земя, и завладяха къщи, пълни с всякакво имане, водоеми, издялани от камък, лозя и маслинени градини и много плодни дървета за храна. Те ядоха, насищаха се, тлъстееха и се наслаждаваха по Твоята голяма благост;</verse>
				<verse number="26">и те станаха упорити и се дигнаха против Тебе, презряха Твоя закон, убиваха Твоите пророци, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и правеха големи оскърбления.</verse>
				<verse number="27">И Ти ги предаде в ръцете на враговете им, които ги угнетяваха. Но колчем, в усилно за тях време, викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, даваше им спасители, които ги спасяваха от ръцете на враговете им.</verse>
				<verse number="28">А кога се успокояваха, пак захващаха да правят зло пред Твоето лице, и Ти ги предаваше в ръцете на враговете им, и те ги владееха. Но кога пак викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, много пъти ги избавяше.</verse>
				<verse number="29">Ти им напомняше да се объркат към Твоя закон, но те упорствуваха и не слушаха Твоите заповеди, отклоняваха се от Твоите устави, чрез които би живял човек, ако ги изпълняваше, втвърдиха гръбнак, показаха се вироглави и не слушаха.</verse>
				<verse number="30">Чакайки да се обърнат, Ти отлага много години и им напомняше с Твоя Дух чрез пророците Си, но те не слушаха. Тогава ги предаде в ръцете на другоземни народи.</verse>
				<verse number="31">Но, по голямото Си милосърдие, Ти ги не изтреби докрай и ги не оставяше, понеже Ти си Бог благ и милостив.</verse>
				<verse number="32">И сега, Боже наш, Боже великий, силний, страшний, пазещ завет и милост! Да не бъде малко пред лицето Ти всичкото страдание, що е постигнало нас, царете ни, князете ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от дните на асирийските царе до днес.</verse>
				<verse number="33">Във всичко, що ни постигна, Ти си праведен, защото Ти върши по правда, а ние сме виновни.</verse>
				<verse number="34">Царете ни, князете ни, свещениците ни и бащите ни не изпълняваха Твоя закон и не даваха внимание на Твоите заповеди и Твоите напомняния, с които ги подсещаше.</verse>
				<verse number="35">И в своето царство, при Твоето голямо благо, що им даваше, и в широката и плодородна земя, която им отдели, те Ти не служеха и се не отвръщаха от лошите си работи.</verse>
				<verse number="36">И ето, сега сме роби; в тая земя, която Ти даде на отците ни, за да се хранят от плодовете ѝ и от благата ѝ, ето, ние робуваме.</verse>
				<verse number="37">И своите плодове тя изобилно принася за царете, на които ни подчини заради греховете ни. И те по свой произвол владеят над телата ни, и над добитъка ни, и ние сме в голямо утеснение.</verse>
				<verse number="38">Поради всичко това даваме твърдо задължение и подписваме, и на подписа е печатът на князете ни, левитите ни и свещениците ни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Ония, които удариха печат, бяха: Неемия-Тиршата, син Хахалиев, и Седекия,</verse>
				<verse number="2">Сераия, Азария, Иеремия,</verse>
				<verse number="3">Пашхур, Амария, Малхия,</verse>
				<verse number="4">Хатуш, Шевания, Малух,</verse>
				<verse number="5">Харим, Меремот, Овадия,</verse>
				<verse number="6">Даниил, Гинетон, Варух,</verse>
				<verse number="7">Мешулам, Авия, Миямин,</verse>
				<verse number="8">Маазия, Вилгай, Шемаия; това са свещеници.</verse>
				<verse number="9">Левити: Иисус, син Азаниев, Бинуй, от синовете Хенададови, и Кадмиил;</verse>
				<verse number="10">и братята им: Шевания, Ходия, Клита, Фелаия, Ханан,</verse>
				<verse number="11">Миха, Рехов, Хашавия,</verse>
				<verse number="12">Закхур, Шеревия, Шевания,</verse>
				<verse number="13">Ходия, Ваний, Венинуй.</verse>
				<verse number="14">Народни главатари: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания,</verse>
				<verse number="15">Вуний, Азгад, Бевай,</verse>
				<verse number="16">Адония, Бигвай, Адин,</verse>
				<verse number="17">Атер, Езекия, Азур,</verse>
				<verse number="18">Ходия, Хашум, Бецай,</verse>
				<verse number="19">Хариф, Анатот, Невай,</verse>
				<verse number="20">Магпиаш, Мешулам, Хезир,</verse>
				<verse number="21">Мешезавел, Садок, Иадуй,</verse>
				<verse number="22">Фелатия, Ханан, Анаия,</verse>
				<verse number="23">Осия, Ханания, Хашув,</verse>
				<verse number="24">Лохеш, Пилха, Шовек,</verse>
				<verse number="25">Рехум, Хашавна, Маасея,</verse>
				<verse number="26">Ахия, Ханан, Анан,</verse>
				<verse number="27">Малух, Харим, Ваана.</verse>
				<verse number="28">И останалият народ, свещеници, левити, вратари, певци, нетинеи и всички, които бяха минали от другоземните народи към закона Божий, жените им, синовете им, дъщерите им, всички, които можеха да разбират,</verse>
				<verse number="29">присъединиха се към братята си, към най-почтените от тях, и се задължиха с клетва и проклятие — да постъпват по Божия закон, даден чрез ръката на Божия раб Моисея, и да пазят и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, и повелите Му и наредбите Му.</verse>
				<verse number="30">И да не дават дъщерите си на другоземни народи, и техните дъщери да не взимат за синовете си;</verse>
				<verse number="31">и кога другоземни народи докарват стока и всичко за продан в събота, да не взимат от тях в събота и в свещения ден, и на седмата година да прощават всякакви дългове.</verse>
				<verse number="32">И поставихме си за закон да даваме от себе си по една трета сикла на година за нуждите в дома на нашия Бог:</verse>
				<verse number="33">за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос и за постоянното всесъжение, за съботите, за новомесечията, за празниците, за свещените вещи и за жертвите за грях за очистяне на Израиля, и за всичко, що се върши в дома на нашия Бог.</verse>
				<verse number="34">И хвърлихме жребие ние, свещеници, левити и народ, за доставяне дърва, кога кое наше поколение в определените времена на всяка година, да ги докарва в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в закона.</verse>
				<verse number="35">Задължихме се още да принасяме всяка година в дома Господен първоберката от земята си и първоберката от плода на всяко дърво;</verse>
				<verse number="36">тъй също — да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служеха в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, както е писано в закона, — първородните от едрия и дребния си добитък.</verse>
				<verse number="37">И първоберката от мляното наше жито, и нашите приноси, и плодове от всяко дърво, и вино, и дървено масло ще доставяме на свещениците в клетовете при дома на нашия Бог, и десятък от земята си на левитите. Те, левитите, ще събират десятък по всички градове, дето имаме земеделие.</verse>
				<verse number="38">При левитите, кога събират левитския десятък, ще се намира свещеник, син Ааронов, та левитите да откарват десятък от своя десятък в дома на нашия Бог, в стаите, определени за клетове.</verse>
				<verse number="39">Защото в тия стаи както Израилевите синове, тъй и левитите са длъжни да докарват, що се принася в дар: жито, вино и дървено масло. Там са и свещените съдове, и служещите свещеници, и вратарите, и певците. И ние няма да оставим дома на нашия Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Началниците народни живееха в Иерусалим, а другите от народа хвърлиха жребие, щото една от десетте им части да иде да живее в град Иерусалим, а деветте — в останалите градове.</verse>
				<verse number="2">И народът благослови всички, които доброволно се съгласиха да живеят в Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">Ето главатарите на страната, които живееха в Иерусалим, — а в градовете на Иудея живееха всеки в своето владение, по градовете си: израилтяни, свещеници, левити и нетинеи, и синовете на Соломоновите слуги.</verse>
				<verse number="4">В Иерусалим живееха от синовете Иудини и от синовете Вениаминови; от Иудините синове: Атаия, син на Узия, син на Захария, син на Амария, син на Сафатия, син Малелеилов, от синовете Фаресови,</verse>
				<verse number="5">и Маасея, син на Варуха, син на Колхозея, син на Хазаия, син на Адаия, син на Иоиарива, син на Захария, син Шилониев,</verse>
				<verse number="6">Всички Фаресови синове, които живееха в Иерусалим, бяха четиристотин шейсет и осем, отлични мъже.</verse>
				<verse number="7">И ето синовете Вениаминови: Салу, син на Мешулама, син на Иоеда, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасея, син на Итиила, син Исаиев,</verse>
				<verse number="8">и след него Габай, Салай — деветстотин двайсет и осем.</verse>
				<verse number="9">Иоил, син Зихриев, беше началник над тях, а Иуда, син Сенуев, беше втори над града.</verse>
				<verse number="10">От свещениците: Иедаия, син Иоиаривов, Иахин,</verse>
				<verse number="11">Сераия, син на Хелкия, син на Мешулама, син на Садока, син на Мераиота, син Ахитувов, началник на Божия дом,</verse>
				<verse number="12">и техните братя, които вършеха служба в Божия дом — осемстотин двайсет и двама; и Адаия, син на Иерохама, син на Фелалия, син на Амция, син на Захария, син на Пашхура, син Малхиев,</verse>
				<verse number="13">и братята му, отценачалници — двеста четирийсет и двама; и Амашсай, син на Азариила, син на Ахзая, син на Мешилимота, син Имеров,</verse>
				<verse number="14">и братята му, мъже отлични — сто двайсет и осем. Началник им беше Завдиил, син Хагедолимов.</verse>
				<verse number="15">А от левитите: Шемаия, син на Хашува, син на Азрикама, син на Хашавия, син Вуниев,</verse>
				<verse number="16">и Шавтай, и Иозавад от левитските началници за външните работи на Божия дом,</verse>
				<verse number="17">и Матания, син на Миха, син на Завдия, син Асафов, главен запевач на славословието при молитвата, и Бакбукия, втори след него от братята му, и Авда, син на Шамуя, син на Галала, син Идитунов.</verse>
				<verse number="18">Всички левити от светия град бяха двеста осемдесет и четири.</verse>
				<verse number="19">А вратари: Акув, Талмон и братята им, стражари при портите — сто седемдесет и двама.</verse>
				<verse number="20">Другите израилтяни, свещениците и левитите, живееха по всички градове на Иудея, всеки в своя дял.</verse>
				<verse number="21">А нетинеите живееха в Офел: над нетинеите бяха Циха и Гишфа.</verse>
				<verse number="22">Началник над левитите в Иерусалим беше Узий, син на Вания, син на Хашавия, син на Матания, син на Миха, от синовете Асафови, които бяха певци при службата в Божия дом,</verse>
				<verse number="23">защото от царя имаше за тях особена заповед, и отредена беше за всеки ден определена заплата за певците.</verse>
				<verse number="24">И Петахия, син Мешезавелов, от синовете на Зара, Иудин син, беше довереник на царя за всички работи, досягащи народа.</verse>
				<verse number="25">От живеещите пък по селата, по нивите си, Иудините синове живееха в Кириат-Арба и в подчинените ней градове, в Дивон и в подчинените му градове, в Иекавцеил и в селата му,</verse>
				<verse number="26">в Иешуа, в Молада и в Бет-Палет,</verse>
				<verse number="27">в Хацар-Шуал, във Вирсавия и в подчинените ней градове,</verse>
				<verse number="28">в Секелаг, в Мекона и в подчинените ней градове,</verse>
				<verse number="29">в Ен-Римон, в Цора и в Ярмут,</verse>
				<verse number="30">в Заноах, Одолам и селата им, в Лахис и полята му, в Азека и в подчинените ней градове; Те бяха се разположили от Вирсавия дори до Еномовата долина.</verse>
				<verse number="31">Синовете Вениаминови — начевайки от Гева, в Михмас, Хая, Ветил и в подчинените му градове,</verse>
				<verse number="32">в Анатот, Нов, Анания,</verse>
				<verse number="33">Хацор, Рама, Гитаим,</verse>
				<verse number="34">Хадид, Цевоим, Невалат,</verse>
				<verse number="35">Лод, Оно, в Харашимската долина.</verse>
				<verse number="36">В дяловете на Иуда и Вениамина имаха свои жилища и левити.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ето свещениците и левитите, които дойдоха със Зоровавеля, син Салатиилев, и с Иисуса: Сераия, Иеремия, Ездра,</verse>
				<verse number="2">Амария, Малух, Хатуш,</verse>
				<verse number="3">Шехания, Рехум, Меремот,</verse>
				<verse number="4">Идо, Гинетой, Авия,</verse>
				<verse number="5">Миямин, Маадия, Вилга,</verse>
				<verse number="6">Шемаия, Иоиарив, Иедаия,</verse>
				<verse number="7">Салу, Амок, Хелкия, Иедаия. Това са началниците на свещениците и братята им в дните на Иисуса.</verse>
				<verse number="8">А левити: Иисус, Бинуй, Кадмиил, Шеревия, Иуда, Матания, главен при славословията, той и братята му,</verse>
				<verse number="9">и Бакбукия и Унии, техни братя, които наред с тях пазеха стража.</verse>
				<verse number="10">Иисус роди Иоакима, Иоаким роди Елиашива, Елиашив роди Иоияда,</verse>
				<verse number="11">Иоияда роди Ионатана, Ионатан роди Иадуя.</verse>
				<verse number="12">В дните на Иоакима бяха свещеници, отценачалници: от Сераиевия дом — Мераия, от Иеремиевия дом — Ханания,</verse>
				<verse number="13">от Ездровия дом — Мешулам, от Амариевия дом — Иоханан,</verse>
				<verse number="14">от Мелиховия дом — Ионатан, от Шеваниевия дом — Иосиф,</verse>
				<verse number="15">от Харимовия дом — Адна, от Мераиотовия дом — Хелкия,</verse>
				<verse number="16">от Идовия дом — Захария, от Гинетоновия дом — Мешулам,</verse>
				<verse number="17">от Авиевия дом — Зихрий, от Мениаминовия дом и Моадиевия дом — Пилтай,</verse>
				<verse number="18">от Вилгиевия дом — Шамуй, от Шемаиовия дом — Ионатан,</verse>
				<verse number="19">от Иоиаривовия дом — Матнай, от Иедаиевия дом — Узий,</verse>
				<verse number="20">от Салаевия дом — Калай, от Амоковия дом — Евер,</verse>
				<verse number="21">от Хелкиевия дом — Хашавия, от Иедаиевия дом — Натанаил.</verse>
				<verse number="22">Левитите, отценачалници, бяха записани в списъка в дните на Елиашива, Иоиада, Иоханана и Ядуя, а също и свещениците в царуването на Дария Персийски.</verse>
				<verse number="23">Синовете Левиеви, отценачалници, са вписани в летописа до дните на Иоханана, Елиашивов син.</verse>
				<verse number="24">Началници на левитите бяха: Хашавия, Шеревия и Иисус, Кадмиилов син, и братята им, при тях поставени за славословие при благодарствията, според наредбата на Давида, Божия човек, — смяна след смяна.</verse>
				<verse number="25">Матания, Бакбукия, Овадия, Мешулам, Талмон и Акув бяха вратари, които пазеха стража при вратните прагове.</verse>
				<verse number="26">Те бяха в дните на Иоакима, син на Иисуса, Иоседеков син, и в дните на областеначалника Неемия и на книжника свещеник Ездра.</verse>
				<verse number="27">Когато да се осветяват иерусалимските стени, повикаха левитите от всички места, като им заповядаха да дойдат в Иерусалим, за да се извърши освещаването и радостното празнуване със славословия и песни, при звука на кимвали, псалтири и гусли.</verse>
				<verse number="28">Събраха се синовете на певците от Иерусалимски окръг и от селата Нетофатски,</verse>
				<verse number="29">и от Бет-Хагилгали, и от полята Гевски и Азмаветски, защото певците си бяха построили села в околността на Иерусалим.</verse>
				<verse number="30">И очистиха се свещениците и левитите, очистиха и народа, и портите, и стените.</verse>
				<verse number="31">Тогава възведох на стената иудейските началници и поставих два големи хора за шествието, и единият от тях вървеше отдясно по стената към Гноищни порти.</verse>
				<verse number="32">След тях вървеше Хошаия и половината иудейски началници:</verse>
				<verse number="33">Азария, Ездра, Мешулам,</verse>
				<verse number="34">Иуда, Вениамин, Шемаия и Иеремия;</verse>
				<verse number="35">а от синовете свещенически с тръби: Захария, син на Ионатана, син на Шемаия, син на Матания, син на Михея, син на Закхура, Асафов син,</verse>
				<verse number="36">и братята му: Шемаия, Азариил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Иуда и Хананий със свиралата на Давида, Божия човек, и книжник Ездра пред тях.</verse>
				<verse number="37">До Изворни порти, срещу тях, те възлязоха по стъпалата на Давидовия град, по стълбата, водеща на стената над Давидовия дом до Водни порти на изток.</verse>
				<verse number="38">Другият хор вървеше насрещу тях, а след него аз и половината народ, по стената от Пещната кула до широката стена,</verse>
				<verse number="39">и от Ефремови порти, покрай старите порти и Рибни порти и кулата Хананелова, и кулата Меа, към Овчи порти, и се спряхме при Тъмнични порти.</verse>
				<verse number="40">След това и двата хора застанаха пред Божия дом, и аз и половината началници с мене,</verse>
				<verse number="41">и свещениците: Елиаким, Маасея, Миниамин, Михей, Елиоенай, Захария, Ханания с тръбите,</verse>
				<verse number="42">Маасея, Шемаия, Елеазар, Узий, Иоханан, Малхия, Елам и Езер. А певците пееха високо; главен им беше Израхия.</verse>
				<verse number="43">В оня ден принесоха големи жертви и се веселиха, защото Бог им бе дал голяма радост. Веселяха се и жени, и деца, и веселбата иерусалимска се чуваше надалеч.</verse>
				<verse number="44">В същия ден бяха поставени люде над клетовете за приноси от първоберки и десятъци, за да събират от нивите при градовете дялове, определени от закона за свещениците и левитите, защото на иудеите беше драго да гледат стоещите свещеници и левити,</verse>
				<verse number="45">които вършеха служба на своя Бог и работите около очищението и бяха певци и вратари, според наредбата на Давида и сина му Соломона.</verse>
				<verse number="46">Защото отдавна, в дните на Давида и Асафа, бяха установени главни певци, както и песни Богу, хвалебни и благодарствени.</verse>
				<verse number="47">Всички израилтяни в дните на Зоровавеля и в дните на Неемия даваха дялове на певците и на вратарите за всеки ден, и даваха светини на левитите, а левитите даваха светини на Аароновите синове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Тоя ден четоха от Моисеевата книга гласно пред народа и намериха написано в нея: амонитец и моавец не бива да влиза в Божието общество дори довека,</verse>
				<verse number="2">защото те не посрещнаха синовете на Израиля с хляб и вода, а наеха против него Валаама, за да го прокълне; ала Бог наш обърна клетвата в благословия.</verse>
				<verse number="3">Като чуха тоя закон, те отлъчиха от Израиля всичко другоплеменно.</verse>
				<verse number="4">А преди това свещеник Елиашив, поставен над стаите при дома на нашия Бог, близък роднина на Товия,</verse>
				<verse number="5">нареди за него една голяма стая, в която преди туряха хлебния принос, ливана и съдовете, и десятъка от жито, вино и дървено масло, определени от закона за левитите, певците и вратарите, и приносите за свещениците.</verse>
				<verse number="6">Когато ставаше всичко това, аз не бях в Иерусалим, защото през трийсет и втората година на вавилонския цар Артаксеркса ходих при царя и след няколко дена пак се измолих от царя.</verse>
				<verse number="7">Когато дойдох в Иерусалим и узнах за злото, което бе направил Елиашив, като наредил за Товия стая в двора на Божия дом,</verse>
				<verse number="8">стана ми твърде неприятно, и аз изхвърлих всичката Товиева покъщнина навън от стаята,</verse>
				<verse number="9">и казах да изчистят стаята и поръчах да внесат пак там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана.</verse>
				<verse number="10">Узнах още, че на левитите се не давали дяловете, и че левитите и певците, които вършеха службата си, се разбягали всеки на нивата си.</verse>
				<verse number="11">Аз смъмрих за това началниците и рекох: защо сме напуснали Божия дом? И аз ги събрах и ги поставих по местата им.</verse>
				<verse number="12">И всички иудеи наченаха да принасят десятък от жито, вино и дървено масло в клетовете.</verse>
				<verse number="13">И поставих над клетовете свещеник Шелемия и книжник Садока, и Федаия от левитите, и при тях Ханана, син на Закхура, син Матаниев, защото се смятаха за верни. И тям беше възложено да раздават дялове на братята си.</verse>
				<verse number="14">Помени ме, Боже мой, за това, и не заличавай усърдните ми работи, които сторих за дома на моя Бог и за службата при него!</verse>
				<verse number="15">В ония дни видях в Иудея, че в събота тъпчеха линове, возеха снопи и товареха осли с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и откарваха съботен ден в Иерусалим. И аз ги смъмрих строго в същия ден, когато продаваха това ядиво.</verse>
				<verse number="16">И тирци живееха в Иудея и докарваха риба и всякаква стока и я продаваха в събота на иудейските жители и в Иерусалим.</verse>
				<verse number="17">Аз смъмрих първенците иудеи и им казах: защо вършите такова зло и скверните съботния ден?</verse>
				<verse number="18">Нали тъй правеха бащите ви, та затова Бог наш напрати върху нас и върху тоя град всичката тая неволя? А вие увеличавате гнева Му против Израиля, като скверните съботата.</verse>
				<verse number="19">След това, щом зайдеше слънце зад иерусалимските порти, срещу събота, заповядвах да затварят вратите и поръчвах да ги не отварят до сутринта след събота. А при портите поставях слугите си, че никакъв товар да не премине съботен ден.</verse>
				<verse number="20">Тъй търговците и продавачите на всякаква стока нощуваха веднъж и дваж отвън Иерусалим.</verse>
				<verse number="21">Но аз ги смъмрих строго и им рекох: защо нощувате до стената? Ако сторите това още веднъж, ще туря ръка на вас. Оттогава те не идваха в събота.</verse>
				<verse number="22">И казах на левитите, да се очистят и да дойдат да пазят стража при портите, за да светят съботния ден. Помени ме и за това, Боже мой, и пощади ме по голямата Си милост!</verse>
				<verse number="23">В ония дни видях още иудеи, които си бяха взели жени азотки, амонитки и моавки;</verse>
				<verse number="24">и затова синовете им говорят наполовина по азотски, или по езика на другите народи, а по иудейски не знаеха да говорят.</verse>
				<verse number="25">Аз ги смъмрих за това и ги проклинах, а някои мъже бих, косата им скубах и заклевах ги в Бога, да не дават дъщерите си за синовете им и да не взимат дъщерите им за синовете си и за себе си.</verse>
				<verse number="26">Не поради туй ли, думах си, е грешил и Соломон, цар Израилев? У много народи не е имало такъв цар като него. Той беше любимец на своя Бог, и Бог го постави цар над всички израилтяни; но пак другоземни жени вкараха в грях и него.</verse>
				<verse number="27">И възможно ли ни е да слушаме за вас, че вършите всичко това голямо зло, че грешите пред нашия Бог, като вземате в съжителство другоземни жени?</verse>
				<verse number="28">Един от синовете на Иоиада, син на великия свещеник Елиашив, беше зет на Санавалата Хоронита. Аз го прогоних от себе си.</verse>
				<verse number="29">Напомни им, Боже мой, че те опорочиха свещенството и завета свещенишки и левитски!</verse>
				<verse number="30">Тъй ги очистих от всичко другоземно и възстанових службите на свещениците и левитите, всекиму в неговата работа,</verse>
				<verse number="31">и привоза на дърва в определени времена и начатъците. Помени ме, Боже мой, за мое добро!</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="17">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">(Във втората година от царуването на Артаксеркса Велики, в първия ден на месец нисан, сън видя Мардохей, син Иаиров, Семеев, Кисеев, от Вениаминово коляно, иудеин, който живееше в град Суза, човек големец, който служеше в царския палат. Той беше от пленниците, които Навуходоносор, цар вавилонски, плени от Иерусалим с иудейския цар Иехония. А сънят му беше такъв: ужасен шум, гръм, трус и смут по земята; и ето, излязоха две големи змии, готови да се бият една с друга; и голям беше техният вой, и по воя им всички народи се приготвиха за война, за да поразят народа на праведните; и ето настана ден на тъмнина и мрак, скръб и притеснение, страдание и голям смут по земята. Смути се целият народ на праведните и, страхувайки се от беди за себе си, се приготвиха да загинат и завикаха към Господа; от виковете им произлезе, като от малък извор, голяма река с много вода; огря светлина и слънце, въздигнаха се смирените и изтребиха пустославните. — Мардохей, като се пробуди след тоя сън, който изображаваше, какво Бог искаше да извърши, задържа тоя сън в сърце и желаеше да го проумее във всичките му части, до другата нощ. Мардохей живееше в палата заедно с двама царски скопци Гавата и Тара, които пазеха палата, и като чу разговорите им и разпита за кроежите им, узна, че те се готвят да турят ръка върху цар Артаксеркса, и обади за тях на царя; а царят разпита тия двама скопци и, след като се признаха, бидоха погубени. Царят записа това събитие за спомен, записа и Мардохей това събитие. И царят заповяда на Мардохея да служи в палата и му даде подаръци за това. Пред царя тогава се беше издигнал Аман, син Амадатов, вугеец; той гледаше да напакости на Мардохея и на народа му поради двамата царски скопци.) [1] След това в дните на Артаксеркса, тоя Артаксеркс царуваше над сто двайсет и седем области от Индия до Етиопия, —</verse>
				<verse number="2">в това време, когато цар Артаксеркс седеше на царския си престол, който е в столица Суза,</verse>
				<verse number="3">в третата година на царуването си той даде угощение на всичките си князе и служители при него, на главните началници на персийската и мидийската войска и на областните си управители,</verse>
				<verse number="4">показвайки през много дни, сто и осемдесет дена, голямото богатство на царството си и големия блясък на величието си.</verse>
				<verse number="5">След като се свършиха тия дни, царят направи за народа си, който се намираше в столицата Суза, за мало и голямо, седемдневна гощавка в градинския двор на царския дом.</verse>
				<verse number="6">Бели, памучни и с яхонтов цвят вълнени платове, прикрепени с висонни и пурпурни върви, висяха на сребърни халки и мраморни стълбове.</verse>
				<verse number="7">Имаше златни и сребърни одъри на плочника, постлан със зелени камъни и с мрамор, със седеф и черни камъни.</verse>
				<verse number="8">Питиетата се подаваха в златни съдове и съдове разнообразни, на цена трийсет хиляди таланта; и царското вино беше изобилно, според богатството на царя. Пиенето беше свободно: никой не принуждаваше, понеже царят беше заповядал на всичките си домоуправители, да постъпват по волята на всекиго.</verse>
				<verse number="9">И царица Астин направи също угощение за жените в царския дом на цар Артаксеркса.</verse>
				<verse number="10">На седмия ден, когато сърцето на царя се развесели от виното, той каза на Мегумана, Бизта, Харбона, Бигта, Авагта, Зетара и Каркаса — седем скопци, които служеха пред цар Артаксеркса,</verse>
				<verse number="11">да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта ѝ на народите и на князете, защото тя беше много хубава.</verse>
				<verse number="12">Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците.</verse>
				<verse number="13">Царят се много разгневи, и яростта му пламна в него. И рече царят на мъдреците, които познаваха предишните времена, — защото царските дела се вършеха пред всички, които знаеха закон и правда, —</verse>
				<verse number="14">а негови приближени бяха тогава: Каршена, Шетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена, Мемухан — седем персийски и мидийски князе, които можеха да гледат лицето на царя и седяха на първо място в царството:</verse>
				<verse number="15">как да постъпим според закона с царица Астин, задето не изпълни думата на цар Артаксеркса, съобщена по скопците?</verse>
				<verse number="16">И рече Мемухан пред лицето на царя и на князете: не само пред царя е виновна царица Астин, а пред всички князе и пред всички народи по всички области на цар Артаксеркса;</verse>
				<verse number="17">защото царицината постъпка ще узнаят всички жени и ще почнат да небрежат за мъжете си и да думат: цар Артаксеркс заповядал да доведат пред него царица Астин, но тя не отишла.</verse>
				<verse number="18">Сега персийските и мидийските княгини, които чуят за царицината постъпка, ще говорят същото на всички царски князе; и небрежения и огорчения ще има доста.</verse>
				<verse number="19">Ако е на царя угодно, нека издаде царска заповед, която да се впише в персийските и мидийските закони и да се не отменя, че Астин няма да излиза пред лицето на цар Артаксеркса, а царското ѝ достойнство царят ще предаде на друга, по-добра от нея.</verse>
				<verse number="20">Кога чуят за тая царска заповед, която ще се пръсне по цялото му царство, колкото то и да е голямо, всички жени ще почитат мъжете си, от най-голям до най-малък.</verse>
				<verse number="21">Тия думи се понравиха на царя и на князете; и царят направи според думите на Мемухана:</verse>
				<verse number="22">разпрати по всички царски области писма, писани за всяка област с писмената ѝ и за всеки народ на езика му, щото всеки мъж да бъде господар в дома си, и това да се обяви всекиму на родния му език.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">След като утихна гневът на цар Артаксеркса, той си спомни за Астин и за онова, що тя направи, и какво бе решено за нея.</verse>
				<verse number="2">И рекоха царевите момци, които му слугуваха: да биха се подирили за царя млади хубави девойки,</verse>
				<verse number="3">и царят да назначеше по всички области на царството си съгледници, които да съберат всички млади и хубави наглед девойки в столица Суза, в женския дом под надзор на царския скопец Хегая, пазач на жените, и да им дадеха мазила (и друго, що е нужно).</verse>
				<verse number="4">И която девойка се понрави на царя, нека стане царица вместо Астин. Понравиха се на царя тия думи, и той направи тъй.</verse>
				<verse number="5">Имаше в столица Суза един иудеин, на име Мардохей, син на Иаира, син на Семея, син Кисеев, от Вениаминово коляно.</verse>
				<verse number="6">Той беше преселен от Иерусалим заедно с пленниците, изведени с иудейския цар Иехония, които бе преселил вавилонският цар Навуходоносор.</verse>
				<verse number="7">И той беше възпитател на Хадаса тя е и Естир — дъщеря на чича му, понеже тя нямаше ни баща, ни майка. Тая девойка имаше гиздава снага и хубаво лице. И след смъртта на баща ѝ и майка ѝ, Мардохей я прибра при себе си вместо дъщеря.</verse>
				<verse number="8">Когато биде обявена заповедта на царя и указът му, и когато бидоха събрани много девойки в столица Суза под надзора на Хегая, тогава бе взета и Естир в царския дом под надзор на Хегая, пазач на жените.</verse>
				<verse number="9">Тая девойка му се понрави и спечели неговото благоволение, и той прибърза да ѝ даде мазила и всичко, що ѝ се падаше, и да ѝ определи седем девойки, достойни да бъдат при нея, из царския дом, и премести нея и девойките ѝ в най-доброто отделение на женския дом.</verse>
				<verse number="10">Естир не изказваше ни народа си, ни произхода си, понеже Мардохей ѝ бе заповядал да не говори.</verse>
				<verse number="11">И всеки ден Мардохей дохождаше при двора на женския дом, да узнае за здравето на Естир и какво става с нея.</verse>
				<verse number="12">Кога идеше време на всяка девойка да влезе при цар Артаксеркса, след като дванайсет месеца наред биваше извършвано над нея всичко, определено за жените, защото толкова време се продължаваха дните на мазането им: шест месеца със смирново масло и шест месеца с благовония и с други женски мазила, —</verse>
				<verse number="13">тогава девойката влизаше при царя. Каквото и да поискаше, даваха ѝ всичко, кога излизаше от женския дом в дома на царя.</verse>
				<verse number="14">Вечерта тя влизаше и сутринта се връщаше в други женски дом под надзор на царския скопец Шаазгаза, пазач на наложниците; и вече не влизаше при царя, — освен ако царят я пожелаеше, и биха я повикали по име.</verse>
				<verse number="15">Като дойде време за Естир, дъщеря на Аминадава, чичо на Мардохея, който я бе прибрал при себе си вместо дъщеря, — да иде при царя, тя не поиска нищо, освен онова, което ѝ каза царският скопец Хегай, пазач на жените. И Естир спечели разположение в очите на всички, които я видяха.</verse>
				<verse number="16">И взета бе Естир при цар Артаксеркса в царския му дом в десетия месец, сиреч, в месец тебет, в седмата година на царуването му.</verse>
				<verse number="17">И царят обикна Естир повече от всички жени, и тя спечели неговото благоволение и благоразположение повече от всички девойки; и той тури на главата ѝ царски венец и я направи царица вместо Астин.</verse>
				<verse number="18">И царят даде голямо угощение на всички свои князе и служители при него, угощение поради Естир, и даде облекчение на областите и раздаде дарове с царска щедрост.</verse>
				<verse number="19">И когато втори път бяха събрани девойките, и Мардохей седеше при царските врата,</verse>
				<verse number="20">Естир все още не говореше за произхода си и за народа си, според както ѝ бе заповядал Мардохей; и думата на Мардохея Естир изпълняваше и сега тъй, както и когато беше при него на възпитание.</verse>
				<verse number="21">В това време, когато Мардохей седеше при царските врата, двамата царски скопци Гавата и Тара, които пазеха прага, се озлобиха (задето бе предпочетен Мардохей), и кроеха да турят ръка върху цар Артаксеркса.</verse>
				<verse number="22">Като узна това, Мардохей съобщи на царица Естир, а Естир каза на царя от името на Мардохея.</verse>
				<verse number="23">Делото се изследва и се намери вярно, и тях двамата обесиха на дърво. И Мардохеевото благодеяние биде записано в книгата на дневните царски бележки.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">След това цар Артаксеркс възвеличи вугееца Амана, син Амадатов, въздигна го и тури седалището му погоре от всички свои князе;</verse>
				<verse number="2">и всички служители на царя, при царските врата, се покланяха и падаха ничком пред Амана, понеже тъй бе заповядал царят. Но Мардохей се не покланяше и не падаше ничком.</verse>
				<verse number="3">И думаха на Мардохея царевите служители при царските врата: защо престъпваш царевата заповед?</verse>
				<verse number="4">И понеже му думала всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, да видят, ще устои ли на думата си Мардохей, понеже им бе явил, че е иудеин.</verse>
				<verse number="5">Като видя Аман, че Мардохей се не покланя и не пада ничком пред него, изпълни се с гняв.</verse>
				<verse number="6">И стори му се, че не струва да тури ръка само на Мардохея; но понеже му казаха, от кой народ е Мардохей, Аман намисли да изтреби всички иудеи в цялото Артаксерксово царство, като народ Мардохеев.</verse>
				<verse number="7">(И направи съвет) в първия месец, който е месец нисан, в дванайсетата година на цар Артаксеркса, и хвърляха пур, сиреч жребие, пред Амана от ден на ден и от месец на месец, (щото в един ден да погубят Мардохеевия народ, падна се жребие) на дванайсетия месец, сиреч, на месец адар.</verse>
				<verse number="8">И Аман рече на цар Артаксеркса: има един народ, разхвърлян и разпръснат между народите по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи, и царските закони те не изпълняват; и не трябва царят тъй да ги оставя.</verse>
				<verse number="9">Ако е на царя угодно, нека заповяда да бъдат изтребени, и десет хиляди таланта сребро ще отмеря в ръцете на разпоредниците, за да ги внесат в царското съкровище.</verse>
				<verse number="10">Тогава царят извади от ръката пръстена си и даде го на вугееца Амана, син Амадатов, за да подпечата повелята против иудеите.</verse>
				<verse number="11">И рече царят на Амана: предавам тебе това сребро и народа; прави с тях, каквото желаеш.</verse>
				<verse number="12">И бидоха свикани царските писари в първия месец, в тринайсетия му ден, и биде написано, както заповяда Аман, до царските сатрапи и до началниците на всяка област (от Индийската област до Етиопия, над сто двайсет и седем области) и до князете на всеки народ, — на всяка област с нейните писмена, и до всеки народ на езика му: всичко биде написано от име на цар Артаксеркса и подпечатано с царския пръстен.</verse>
				<verse number="13">И разпратени бидоха писма чрез бързоходци по всички царски области, да бъдат избити, погубени и изтребени всички иудеи, малък и голям, деца и жени в един ден, в тринайсетия ден на дванайсетия месец, сиреч месец адар, и имотът им да бъде разграбен. (Ето препис от това писмо: великият цар Артаксеркс — до началниците от Индия до Етиопия над сто двайсет и седем области и до подчинените тям наместници. Царувайки над много народи и владеейки над цялата вселена, аз исках, — без да се гордея с властта, а управлявайки винаги кротко и тихо — да направя живота на поданиците винаги спокоен и, като запазвам царството си мирно и леснопроходимо до пределите му, да възстановя желания за всички люде мир. Но когато попитах съветниците, по какъв начин да изпълня това, то оня, който у нас се отличава с мъдрост и се ползува с неизменно благоволение и който доказа твърда вярност и получи втора след царя чест, Аман, ни обясни, че между всички племена на вселената се е вмъкнал един враждебен народ, който поради законите си е омразен на всеки народ и който постоянно пренебрегва царските заповеди, за да се не благоустрои безукоризнено ръководеното от нас управление. И тъй, като узнах, че само тоя народ винаги се противи на всеки човек, води живот, чужд на законите, и, като се противи на нашите разпоредби, извършва най-големи злодеяния, та нашето царство да не достигне благосъстояние, ние заповядахме посочените вам в грамотите на Амана, поставен над работите и втори наш баща, всички с жените и децата изцяло да бъдат изтребени с вражески меч, без всяко съжаление и пощада, в тринайсетия ден на дванайсетия месец адар тая година, щото тия и преди и сега враждебни люде, бидейки в един ден насилствено свалени в преизподнята, да не ни пречат отсега нататък да живеем живот мирно и спокойно докрай.)</verse>
				<verse number="14">Препис от повелята да се изпрати във всяка област, като закон, който се обявява на всички народи, за да бъдат готови за оня ден.</verse>
				<verse number="15">Скороходци тръгнаха бързо с царската заповед. Повелята биде обявена и в столица Суза; и царят и Аман седяха и пиеха, а град Суза беше в смущение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Когато Мардохей узна всичко, що се вършеше, раздра дрехите си, тури на себе вретище и пепел, излезе всред града и викаше високо и горко (: изтребва се народ в нищо невиновен!)</verse>
				<verse number="2">И дойде до царските врата (и се спря), понеже не можеше да влезе в царските врата с вретище (и с пепел).</verse>
				<verse number="3">Също тъй и във всяка област и място, дето и да пристигнеше заповедта на царя и повелята му, наставаше голямо тъгуване у иудеите, и пост, и плач, и вик; вретище и пепел служеха за постелка на мнозина.</verse>
				<verse number="4">Дойдоха слугините и скопците на Естир и разказаха ѝ; царицата се силно развълнува. Тя прати дрехи, за да ги облече Мардохей и да снеме от себе си вретището. Ала той не прие.</verse>
				<verse number="5">Тогава Естир повика Хатаха, един от скопците на царя, когото той бе отредил при нея, и го прати при Мардохея да узнае: какво значи това и защо е?</verse>
				<verse number="6">Хатах отиде при Мардохея на градската стъгда, що беше пред царските врата.</verse>
				<verse number="7">Мардохей му разказа за всичко, що се беше случило с него, и за определеното количество сребро, което Аман обещал да отмери в царското съкровище, за да бъдат изтребени иудеите;</verse>
				<verse number="8">и връчи му препис от повелята, обнародвана в Суза, за изтребването им, за да я покаже на Естир, та тя да узнае всичко; при това поръчваше ѝ да отиде при царя и да му се примоли за помилване и да го моли за своя народ (като си спомни дните на своето нищожество, когато тя се възпитаваше под моя ръка — защото Аман, втори след царя, ни осъди на смърт — и да призове Господа и да каже за нас на царя, да ни избави от смърт).</verse>
				<verse number="9">Хатах дойде и предаде на Естир Мардохеевите думи.</verse>
				<verse number="10">И рече Естир на Хатаха и го прати да каже на Мардохея:</verse>
				<verse number="11">всички служители при царя и народите в царските области знаят, че всекиго, бил той мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, очаква го един съд — смърт; само този, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя ето вече трийсет дена.</verse>
				<verse number="12">И предадоха Мардохею думите на Естир.</verse>
				<verse number="13">И рече Мардохей в отговор на Естир: не мисли, че ти едничка от всички иудеи ще се спасиш в царския дом.</verse>
				<verse number="14">Ако ти премълчиш в това време, то свободата и избавлението на иудеите ще дойде отдругаде, а ти и домът на баща ти ще загинете. И кой знае, дали не за такова време си достигнала царско достойнство?</verse>
				<verse number="15">И отговори Естир на Мардохея и рече:</verse>
				<verse number="16">иди, събери всички иудеи, които се намират в Суза, и постете за мене, и не яжте, нито пийте три дни ни денем, ни нощем, и аз със слугините си също ще постя и след това ще ида при царя, макар това и да е против закона, па ако загина — да загина.</verse>
				<verse number="17">Отиде Мардохей и направи, както му заповяда Естир. (И моли се той Господу, като си спомняше всички Господни дела и думаше: Господи, Господи, Царю, Вседържителю! Всички са в Твоя власт, и няма кой да Ти се противи, кога поискаш да спасиш Израиля; Ти създаде небето и земята и всичко чудно в поднебесието; Ти си Господ на всички, и няма такъв, който би се противил на Тебе, на Господа. Ти знаеш всичко; Ти знаеш, Господи, че не за обида и не от гордост и не от пустославие аз вършех това, дето не се покланях на пустославния Амана, защото аз драговолно бих целувал стъпките на нозете му за спасение на Израиля; но аз вършех това, за да не въздам на човек слава погоре от Божията слава и да се не покланям никому, освен на Тебе, моя Господ, и аз не ще върша това от гордост. И сега, Господи Боже, Царю, Боже Авраамов, пощади Твоя народ; защото нам кроят гибел и искат да изтребят исконното Твое наследие; недей презира Твоето достояние, което Ти избави за Себе Си из Египетската земя; чуй моята молитва и смили се над Твоето наследие и обърни тъгата ни във веселие, та, като живеем, да възпяваме Твоето име, Господи, и не погубвай устата, които Те прославят, Господи. И всички израилтяни викаха с все сила, защото тяхната смърт беше пред очите им. И царица Естир прибягна към Господа, обвзета от смъртна горест, и, като съблече дрехите на славата си, облече дрехи за скръб и тъга и вместо скъпоценни масла посипа с пепел и прах главата си и твърде много изнури тялото си, и всяко място, украсявано във веселите ѝ дни, покри с разпуснатата си коса и молеше се на Господа, Бога Израилев, думайки: Господи мой! Ти едничък си наш Цар; помогни на мене, която съм сама и нямам помощник, освен Тебе! защото моята неволя е близо до мене. Слушала съм, Господи, от баща си в моето родно коляно, че Ти, Господи, си Си избрал Израиля от всички народи, и нашите отци — от всичките им прадеди, за вечно наследие, и си извършил за тях това, за което си им говорил. Сега ние съгрешихме пред Тебе, и Ти ни предаде в ръцете на нашите врагове, задето славехме техните богове: праведен си Ти, Господи! Но сега те не се задоволиха с нашето горко робство, а туриха ръцете си в ръцете на своите идоли, за да унищожат заповедта на Твоите уста, да изтребят Твоето наследие, да запушат устата на ония, които Те възпяват, да угасят славата на Твоя храм и на Твоя жертвеник и да отворят устата на народите за прослава на лъжовните богове, и плътският цар да се величае довека. Не предавай, Господи, Твоя скиптър на несъществуващи богове, и нека се не радват на нашето падане, а обърни кроежа им върху тях самите, и клеветника против нас — предай на позор. Спомни си, Господи, яви се нам във време на скръбта ни и дай ми мъжество. Царю на боговете и Владико на всяко началство, подари на устата ми благоприятна дума пред тоя лъв и изпълни сърцето му с омраза към оня, който ни преследва, за гибел нему и на неговите едномисленици: нас пък избави чрез Твоята ръка и помогни на мене, която съм сама и нямам помощник, освен Тебе, Господи! Ти всичко познаваш и знаеш, че мразя славата на беззаконни и се гнуся от леглото на необрязани и от всеки другоплеменник; Ти знаеш, че аз съм принудена да се гнуся от знака на моята гордост, който стои на главата ми, когато се появявам, — гнуся се от него като от дреха, омърсена с кръв, и го не нося в дните на уединението си. И Твоята рабиня не е вкусила от трапезата на Амана и не е много ценила царско угощение, не е пила идоложертвено вино и не се е веселила Твоята рабиня от деня, когато се промени моята съдба доднес, освен за Тебе, Господи, Боже Авраамов, Боже, Който имаш сила над всички, чуй гласа на безнадеждните и спаси ни от ръцете на ония, които кроят зло, и избави ме от моя страх.)</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">На третия ден Естир (като престана да се моли, съблече тъжовните дрехи) облече се по царски (и като се нагизди великолепно, призовавайки Всевидеца Бога и Спасителя, взе две слугини, и на едната се облягаше, като да се галеше, а другата вървеше след нея и поддържаше дрехата ѝ. Тя беше прекрасна в цвета на хубостта си и лицето ѝ радостно, като да бе изпълнено с любов, ала сърцето ѝ беше свито от страх). Тя застана във вътрешния двор на царския дом пред дома на царя; а царят седеше тогава на царския си престол в царския дом, право срещу входа в дома (облечен в пълното облекло на своето величие, цял в злато и скъпоценни камъни, и беше много страшен). Когато царят видя, че царица Естир стои на двора, тя намери милост в очите му. (Като обърна лицето си, светнало от слава, той погледна силно разгневен; и царицата падна духом, измени лице от премаляване и се облегна о главата на слугинята, която я придружаваше, И Бог измени духа на царя в кротост, той бързо стана от престола си и я взе в обятията си, докле се тя съвзе. После той я утеши с галени думи и рече ѝ: що ти е, Естир? Аз съм твой брат! ободри се, няма да умреш, защото нашето владичество е общо; пристъпи.)</verse>
				<verse number="2">И царят простря към Естир златния скиптър, който беше в ръката му. Естир се приближи и се допря до края на скиптъра (царят възложи скиптъра на шията ѝ, целуна я и каза: говори ми. Тя рече: аз видях в тебе, господарю, като че ангел Божий, и сърцето ми се смути от страх пред твоята слава, защото ти си дивен, господарю, и лицето ти е изпълнено с благодат. — Но докле говореше, тя падна от премаляване; царят се смути, и всичките му слуги я утешаваха).</verse>
				<verse number="3">И попита я царят: що ти е, царице Естир, и каква е твоята молба? Дори половината царство ще ти бъде дадено.</verse>
				<verse number="4">Тогава Естир рече: (днес имам празник) ако е царю угодно, нека дойде царят с Амана на угощението, което съм му приготвила.</verse>
				<verse number="5">И царят рече: идете поскоро за Амана, за да стане по думите на Естир. И дойде царят с Амана на угощението, което Естир бе приготвила.</verse>
				<verse number="6">И когато царят да пие вино, попита Естир: какво ти е желанието? то ще бъде изпълнено; и каква е твоята молба? макар и за половината царство, тя ще бъде изпълнена.</verse>
				<verse number="7">Отговори Естир и рече: ето моето желание и моята молба:</verse>
				<verse number="8">ако съм намерила благоволение в очите на царя и ако на царя е угодно да удовлетвори желанието ми и да изпълни молбата ми, то нека дойде царят с Амана (и утре) на угощението, което ще приготвя за тях и утре ще изпълня царската дума.</verse>
				<verse number="9">В него ден Аман излезе весел и разположен. Но когато Аман видя Мардохея при царските врата, и тоя не стана и не се мръдна от мястото пред него, Аман се изпълни с гняв против Мардохея.</verse>
				<verse number="10">Но Аман пак се удържа. А когато дойде у дома си, прати, та повика приятелите си и жена си Зереш.</verse>
				<verse number="11">Аман им разказва за голямото си богатство, за многото свои синове и за всичко това, как царят го е възвеличил и как го е въздигнал над князете и слугите царски.</verse>
				<verse number="12">И рече Аман: та и царица Естир никого не повика с царя на угощението, което е приготвила, освен мене; тъй и утре съм канен при нея с царя.</verse>
				<verse number="13">Но всичко това ме не задоволява, доде виждам иудеина Мардохея да седи при царските врата.</verse>
				<verse number="14">И рече му жена му Зереш, и всичките му приятели: нека приготвят дърво, високо петдесет лакти, и утре кажи на царя да обесят Мардохея на него, и тогава иди весело на угощението с царя. Понравиха се на Амана тия думи, и той приготви дървото.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">През нощта Господ не даде сън на царя, и той заповяда (на слугата) да донесе паметната книга за дневни бележки; и четоха ги пред царя,</verse>
				<verse number="2">и намери се записано там, как Мардохей бе обадил за двамата царски скопци Гават и Тара, които пазеха прага и кроеха да турят ръка върху цар Артаксеркса.</verse>
				<verse number="3">Царят попита: каква почит и отличие е дадено на Мардохея за това? Царевите момци, които му служеха, отговориха: нищо не му е направено.</verse>
				<verse number="4">(Когато царят разпитваше за Мардохеевото благодеяние, дойде в двора Аман, и) попита царят: кой е на двора? Аман пък тогава бе дошъл във външния двор на царския дом да поговори с царя, за да обесят Мардохея на дървото, което бе приготвил за него.</verse>
				<verse number="5">Момците отговориха на царя: ето, Аман стои на двора. Царят рече: нека влезе.</verse>
				<verse number="6">И Аман влезе. Царят го попита: какво да се направи на такъв човек, когото царят иска да отличи с почести? Аман си помисли в сърцето: кого другиго би пожелал царят да почете освен мене?</verse>
				<verse number="7">И Аман отговори на царя: на такъв човек, когото царят иска да почете,</verse>
				<verse number="8">нека донесат царско облекло, с което царят се облича, и да доведат коня, на който царят язди, да възложат царски венец на главата му,</verse>
				<verse number="9">и нека дадат облеклото и коня в ръцете на едного от първите царски князе и да облекат човека, когото царят иска да почете, да го изведат на кон на градската стъгда и да възгласят пред него: тъй се прави на оногова човека, когото царят иска да отличи с почести!</verse>
				<verse number="10">Тогава царят рече на Амана: (добре каза;) веднага вземи облеклото и коня, както каза, и направи това на иудеина Мардохея, който седи при царските врата; нищо да не пропуснеш от това, което говори.</verse>
				<verse number="11">Взе Аман облеклото и коня, облече Мардохея, изведе го на кон на градската стъгда и възгласяше пред него: тъй се прави на човека, когото царят иска да почете!</verse>
				<verse number="12">Мардохей се върна при царските врата. Аман пък припна у дома си, натъжен и с наведена глава.</verse>
				<verse number="13">И разказа Аман на жена си Зереш и на всичките си приятели всичко, що се случи с него. Тогава мъдреците му и жена му Зереш му казаха: ако Мардохей, поради когото ти почна да падаш, е от иудейско племе, ти не ще му надделееш, а навярно ще паднеш пред него (понеже с него е Бог Живий).</verse>
				<verse number="14">Те още разговаряха с него, и царски скопци дойдоха и заподканяха Амана да върви на угощението, което Естир бе приготвила.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">И дойде царят с Амана на угощението у царица Естир.</verse>
				<verse number="2">Царят попита Естир също и в тоя втори ден през време на угощението: какво е желанието ти, царице Естир? То ще бъде удовлетворено; и каква ти е молбата? макар и за половината царство, тя ще бъде изпълнена.</verse>
				<verse number="3">Царица Естир отговори и рече: ако съм намерила благоволение в твоите очи, царю, и ако на царя е угодно, нека ми бъдат подарени моят живот, по мое желание, и моят народ, по моя молба!</verse>
				<verse number="4">Защото аз и моят народ сме продадени да бъдем изтребени, избити и изгинали. Да бяхме продадени за роби и робини, аз бих мълчала, макар врагът да не би възнаградил щетата на царя.</verse>
				<verse number="5">Отговори цар Артаксеркс и попита царица Естир: кой е тоя и де е тоя, който се е осмелил в сърцето си да постъпи тъй?</verse>
				<verse number="6">Отговори Естир: врагът и неприятелят е тоя злобен Аман! И Аман затрепера пред царя и царицата.</verse>
				<verse number="7">И в гнева си царят стана от угощението и отиде в градината при двореца; Аман пък остана да моли за живота си царица Естир, защото видя, че царят му е определил зла участ.</verse>
				<verse number="8">Когато царят се върна от градината при двореца в дома на угощението, Аман бе се навел към леглото, на което седеше Естир. И царят рече: иска дори и да насилва царицата в къщата ми! Излезе думата из царевите уста, — и покриха лицето на Амана.</verse>
				<verse number="9">И рече Харбона, един от царските скопци: ето и дървото, що бе приготвил Аман за Мардохея, който говори добро за царя, стои в дома на Амана, високо петдесет лакти. И рече царят: обесете го на него.</verse>
				<verse number="10">И обесиха Амана на дървото, което той бе приготвил за Мардохея. И гневът на царя утихна.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">В оня ден цар Артаксеркс даде на царица Естир дома на Амана, врага на иудеите; а Мардохей влезе пред лицето на царя, защото Естир бе обадила какъв ѝ е той.</verse>
				<verse number="2">И царят извади пръстена си, който бе отнел от Амана, и го даде на Мардохея; а Естир тури Мардохея нагледник над Амановия дом.</verse>
				<verse number="3">И Естир говори още пред царя, падна пред нозете му, плака и го моли да отмени злобата на вугееца Амана и кроежа му, що бе скроил против иудеите.</verse>
				<verse number="4">Царят простря към Естир златния скиптър; изправи се Естир, застана пред лицето на царя</verse>
				<verse number="5">и рече: ако е на царя угодно, ако съм намерила благоволение пред неговото лице, и това дело бъде справедливо пред лицето на царя, и ако аз се нравя в очите му, нека се напише, да се върнат писмата по кроежа на вугееца Амана, син Амадатов, който бе писал за погубване на иудеите по всички цареви области;</verse>
				<verse number="6">защото как бих могла да гледам неволята, която ще постигне моя народ, и как бих могла да гледам загиването на моите сродници?</verse>
				<verse number="7">И цар Артаксеркс рече на царица Естир и на иудеина Мардохея: ето, аз дадох на Естир дома на Амана, и него самия обесиха на дърво, задето бе дигнал ръка против иудеите;</verse>
				<verse number="8">напишете и вие за иудеите, каквото ви е угодно, от името на царя и го подпечатайте с царския пръстен, защото писмо, написано от името на царя и подпечатано с царския пръстен, не може да се измени.</verse>
				<verse number="9">Тогава бяха повикани царските писари в третия месец, сиреч в месец сиван, на двайсет и третия му ден, и биде написано всичко тъй, както заповяда Мардохей, до иудеите и до сатрапите, до областеначалниците, до управителите на областите от Индия до Етиопия — сто двайсет и седем области, на всяка област с нейните писмена и до всеки народ на негов език и до иудеите с техните писмена и на техен език.</verse>
				<verse number="10">И той написа от името на цар Артаксеркса, подпечата с царския пръстен и прати писма по бързоходци на коне, на камили и на царски мулета,</verse>
				<verse number="11">че царят позволява на иудеите, които се намират във всеки град, да се съберат и защитят живота си, да изтребят, избият и погубят всички силни у народа и в областта, които враждуват с тях, децата и жените, а имението им да разграбят</verse>
				<verse number="12">в един ден по всички области на цар Артаксеркса, в тринайсетия ден на дванайсетия месец, сиреч месец адар. (Преписът на тая повеля е тоя: великият цар Артаксеркс до началниците от Индия до Етиопия над сто двайсет и седем области и до властителите, нам доброжелатели, здравейте! Мнозина, по извънредната доброта на благодетелите, щедро награждавани с почести, извънмерно се възгордяха и не само искат да причиняват зло на нашите поданици, но, като не могат да наситят гордостта, опитват се да коват козни против самите си благодетели, не само губят чувството на човешка признателност, но, като се кичат с гордостта на безумните, престъпно мислят да избягнат съда на Бога, Който всичко и винаги вижда. Но често и мнозина, бидейски облечени с власт, за да уреждат работите на доверилите се тям приятели, със своето убеждение ги правят виновници в проливане невинна кръв и подхвъргат на непоправими бедствия, като с хитро сплетени коварни лъжи мамят непорочното добромислие на държавниците. Това може да се види не толкова от древните истории, както рекохме, колкото от делата, престъпно извършвани пред вас със злобата на недостойно властвуващите. Затова, занапред трябва да се погрижим да уредим царството спокойно за всички човеци в мир, като не допущаме изменения, но появяваните дела да обсъждаме с нужната предпазливост. Тъй Аман Амадатов, македонец, по право чужд на персийската кръв и твърде далеч от нашата благост, бидейки приет у нас гост, удостои се с благосклонността, която имаме към всеки народ, дотолкова, че биде прогласен за наш баща и почитан от всички, като представяше второ лице при царския престол; но, като не обузда гордостта, кроеше да ни лиши от власт и душа, а нашия спасител и всякогашен благодетел Мардохея и непорочната съучастница на царството Естир с целия им народ се стремеше да погуби с разни коварни мерки. По тоя начин той мислеше да ни обезлюди, а персийската държава да предаде на македонците. Но ние намираме, че иудеите, осъдени от тоя злодей на изтребяне, не са зловредни, а живеят по най-справедливите закони, като синове на Вишния, величайшия, живия Бог, Който подари нам и на нашите прадеди царството в найдобро състояние. Затова, добре ще сторите, да не изпълните писмата, които Аман Амадатов прати; защото той, който извърши това, биде обесен с целия си дом при Сузските порти, по волята на Бога, Който господарува над всичко и Който скоро му въздава заслужен съд. А като изложите явно на всяко място препис от тая повеля, оставете иудеите да се ползуват със своите закони и спомагайте им, щото на ония, които въстанат против тях във време на скръбта, да могат отмъсти в тринайсетия ден на дванайсетия месец адар, в същия оня ден. Защото Бог, Който владее над всичко, вместо гибел на избрания род, приготви им такава радост. И вие, между видните ваши празници, прекарвайте и тоя знаменит ден с всяко веселие, та сега и после да бъде паметно спасението за нас и за благоразположените към нас перси и за гибел на ония, които ни коваха козни. Всеки град или област изобщо, която не изпълни това, ще бъде безмилостно опустошена с меч и огън и ще стане не само необитаема за човеци, но и отвратителна за зверове и птици завинаги.)</verse>
				<verse number="13">Препис от тая повеля да се изпрати във всяка област, като закон, обявен за всички народи, та иудеите да бъдат готови за тоя ден да отмъщават на враговете си.</verse>
				<verse number="14">Бързоходци, яхнали на бързи царски коне, припнаха скоро и бързо с царската заповед. Повелята биде обявена и в столица Суза.</verse>
				<verse number="15">И Мардохей си излезе от царя в царски яхонтови и бели дрехи, с голям златен венец и във висонена и пурпурена мантия. И град Суза се развесели и зарадва.</verse>
				<verse number="16">У иудеите пък имаше тогава осветление и радост, веселба и тържество.</verse>
				<verse number="17">И във всяка област, във всеки град и всяко място, дето стигнеше заповедта на царя и повелята му, биваше радост у иудеите, веселба, гощавка и празник. И мнозина човеци от народите в страната станаха иудеи, защото ги бе обзел страх пред иудеите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">В дванайсетия месец, сиреч в месец адар, на тринайсетия му ден, когато дойде време да се изпълни заповедта на царя и повелята му, в оня ден, когато неприятелите на иудеите се надяваха да вземат власт над тях, а излезе наопаки, че самите иудеи взеха власт над своите врагове, —</verse>
				<verse number="2">събраха се иудеите в градовете си по всички области на цар Артаксеркса, да турят ръка върху своите зложелатели, и никой не можа да устои пред лицето им, защото страх от тях бе обзел всички народи.</verse>
				<verse number="3">И всички князе по областите и сатрапи и областеначалници и изпълнители на царските дела подкрепяха иудеите, понеже ги бе обзел страх от Мардохея.</verse>
				<verse number="4">Защото Мардохей беше силен в царския дом, и славата му се носеше по всички области, понеже тоя човек, Мардохей, се издигаше повече и повече.</verse>
				<verse number="5">Иудеите погубваха всичките си врагове, като ги убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха; и постъпваха с неприятелите си по своя воля.</verse>
				<verse number="6">В столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души;</verse>
				<verse number="7">и Паршандата, и Далфона, и Асфата,</verse>
				<verse number="8">и Пората, и Адалия, и Аридата,</verse>
				<verse number="9">и Пармаща, и Арисая, и Аридая, и Ваиезата, —</verse>
				<verse number="10">десетте сина на Амадатовия син Амана, враг на иудеите, убиха, но за грабеж ръка не простряха.</verse>
				<verse number="11">В същия ден съобщиха на царя броя на умъртвените в столица Суза.</verse>
				<verse number="12">И рече царят на царица Естир: в столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души и десетте Аманови синове; а какво ли са извършили в другите царски области? Какво е твоето желание? И то ще бъде удовлетворено. И каква е още твоята молба? Тя ще бъде изпълнена.</verse>
				<verse number="13">Естир отговори: ако е на царя угодно, нека бъде позволено на иудеите в Суза, да вършат същото и утре, каквото днес, и десетте Аманови синове да бъдат обесени на дърво.</verse>
				<verse number="14">И царят заповяда да направят тъй; и издадена бе за това повеля в Суза, и обесиха десетте Аманови синове.</verse>
				<verse number="15">Събраха се иудеите, които бяха в Суза, също и на четиринайсетия ден на месец адар и умъртвиха в Суза триста души, но за грабеж ръка не простряха.</verse>
				<verse number="16">И другите иудеи, които се намираха в царските области, се събраха да защищават живота си и да бъдат спокойни откъм своите врагове, и умъртвиха от неприятелите си седемдесет и пет хиляди, но за грабеж ръка не простряха.</verse>
				<verse number="17">Това стана на тринайсетия ден от месец адар; а на четиринайсетия ден от тоя месец те се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.</verse>
				<verse number="18">А иудеите, които бяха в Суза, се събираха на тринайсетия му ден и на четиринайсетия му ден, а на петнайсетия му ден се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.</verse>
				<verse number="19">Затова иудеите селяни, които живеят в открити села, прекарват четиринайсетия ден на месец адар във веселби и гощавки, като празник, и взаимно си пращат подаръци (, а ония, които живеят по главните градове, прекарват и петнайсетия ден на адар в добра веселба и пращат подаръци на ближните).</verse>
				<verse number="20">Мардохей описа тия случки и прати писма до всички иудеи в областите на цар Артаксеркса, до близки и далечни,</verse>
				<verse number="21">за да установят да празнуват всяка година четиринайсетия ден на месец адар и петнайсетия му ден,</verse>
				<verse number="22">като дни, в които иудеите се успокоиха откъм своите врагове, и като такъв месец, в който се преобърна у тях скръбта на радост и тъгата — на празник, — за да ги направят дни за гощавки и веселби, като взаимно си пращат подаръци и дарове на бедните.</verse>
				<verse number="23">И иудеите приеха това, което вече сами бяха почнали да вършат и за което Мардохей им писа,</verse>
				<verse number="24">как вугеецът Аман, Амадатов син, враг на всички иудеи, мислеше да погуби иудеите и хвърля пур, сиреч жребие, за да ги изтреби и погуби,</verse>
				<verse number="25">и как Естир дойде при царя, и как царят заповяда с ново писмо, щото злият кроеж на Амана, който бе намислил за иудеите, да се обърне върху главата му, и да обесят на дърво него и синовете му.</verse>
				<verse number="26">Затова и нарекоха тия дни Пурим, от думата пур (жребие, защото по езика им пурим значи жребие). Ето защо, съгласно с всички думи на това писмо и с онова, което сами видяха и изпатиха,</verse>
				<verse number="27">иудеите постановиха и приеха за себе и за децата си, и за всички, които се присъединяват към тях, неотменно да празнуват тия два дена, според заповяданото за тях и на времето им, всяка година;</verse>
				<verse number="28">и да бъдат тия дни паметни и празнувани във всички родове, във всяко племе, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не отменят у иудеите, и споменът за тях да не изчезне у децата им.</verse>
				<verse number="29">Писа и царица Естир, дъщеря на Абихаила, и иудеинът Мардохей, най-настойчиво, да изпълняват това ново писмо за Пурим;</verse>
				<verse number="30">и пратиха писма с думи на мир и правда до всички иудеи в сто двайсет и седемте области на цар Артаксеркса,</verse>
				<verse number="31">за да пазят твърдо тия дни Пурим на времето им, както е установил за тях иудеинът Мардохей и царица Естир и както те сами ги определиха за себе си и за децата си, в дни на пост и плач.</verse>
				<verse number="32">Тъй заповедта на Естир потвърди тая наредба за Пурим, и тя биде записана в книгата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">След това цар Артаксеркс наложи данък на страната и на морските острови.</verse>
				<verse number="2">Всички пък дела на силата му и могъществото му и обстойното показание за величието на Мардохея, с което царят го възвеличи, са записани в книгата за дневни бележки на мидийските и персийските царе,</verse>
				<verse number="3">както и това, че иудеинът Мардохей беше втори след цар Артаксеркса, велик у иудеите и любим у много свои братя, защото търсеше доброто на своя народ и говореше за благото на цялото свое племе.</verse>
				<verse number="4">(И рече Мардохей: от Бога биде това, защото си спомних съня, който видях за тия събития; от него не остана нищо неизпълнено. Малкият извор стана река, и биде светлина и слънце и голяма вода; тая река е Естир, която царят взе за своя жена и направи царица. А двете змии — това сме аз и Аман; народите — това са тия, които се бяха заканили да изтребят името на иудеите, а моят народ — това са израилтяните, които извикаха към Бога и бидоха спасени. И спаси Господ Своя народ, и ни избави Господ от всички тия злини, и извърши Бог личби и чудеса велики, каквито не са бивали между езичниците. Тъй Бог устрои две жребия: едно за Божия народ, а друго за всички езичници; и излязоха тия две жребия в час и време и в ден съдни пред Бога и пред всички езичници. И спомни си Господ за Своя народ и оправда Своето наследие. И ще се празнуват тия дни на месец адар в четиринайсетия и петнайсетия ден на тоя месец с тържество и радост и с веселие пред Бога във вечни родове у народа му Израил. В четвъртата година от царуването на Птоломея и Клеопатра Доситей, който, казват, бил свещеник и левит, и Птоломей, син му, донесоха в Александрия това послание за Пурим, което, казват, изтълкувал Лисимах, Птоломеев син, който беше в Иерусалим.)</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="18">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.</verse>
				<verse number="2">И родиха му се седем сина и три дъщери.</verse>
				<verse number="3">Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток.</verse>
				<verse number="4">Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха трите си сестри да ядат и пият с тях.</verse>
				<verse number="5">Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни.</verse>
				<verse number="6">Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната.</verse>
				<verse number="7">И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих.</verse>
				<verse number="8">И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото.</verse>
				<verse number="9">Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив?</verse>
				<verse number="10">Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята;</verse>
				<verse number="11">но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?</verse>
				<verse number="12">И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. — И отиде си Сатаната от лицето Господне.</verse>
				<verse number="13">Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат.</verse>
				<verse number="14">И ето, дохожда вестител при Иова и казва:</verse>
				<verse number="15">воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя.</verse>
				<verse number="16">Докле още говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя.</verse>
				<verse number="17">Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стъкмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя.</verse>
				<verse number="18">Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат;</verse>
				<verse number="19">ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.</verse>
				<verse number="20">Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони</verse>
				<verse number="21">и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!</verse>
				<verse number="22">Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа.</verse>
				<verse number="2">И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.</verse>
				<verse number="3">И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.</verse>
				<verse number="4">Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;</verse>
				<verse number="5">но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, — ще ли Те благослови?</verse>
				<verse number="6">И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.</verse>
				<verse number="7">Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа — от ходилата на нозете му до самото му теме.</verse>
				<verse number="8">И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).</verse>
				<verse number="9">И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!</verse>
				<verse number="10">Но той ѝ рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? — Във всичко това Иов не съгреши с устата си.</verse>
				<verse number="11">Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават.</verse>
				<verse number="12">И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето.</verse>
				<verse number="13">И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">След това отвори Иов уста и прокле деня си.</verse>
				<verse number="2">Па начена Иов и рече:</verse>
				<verse number="3">да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!</verse>
				<verse number="4">Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!</verse>
				<verse number="5">Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!</verse>
				<verse number="6">Оная нощ, — тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!</verse>
				<verse number="7">О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!</verse>
				<verse number="8">Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!</verse>
				<verse number="9">Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,</verse>
				<verse number="10">задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!</verse>
				<verse number="11">Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?</verse>
				<verse number="12">Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?</verse>
				<verse number="13">Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно</verse>
				<verse number="14">заедно с царе и съветници земни, които застрояваха пустини за себе си,</verse>
				<verse number="15">или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;</verse>
				<verse number="16">или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.</verse>
				<verse number="17">Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.</verse>
				<verse number="18">Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.</verse>
				<verse number="19">Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.</verse>
				<verse number="20">Защо е дадено на злочестника светлина, и живот — на огорчените душевно,</verse>
				<verse number="21">които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,</verse>
				<verse number="22">биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?</verse>
				<verse number="23">За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?</verse>
				<verse number="24">Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,</verse>
				<verse number="25">защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.</verse>
				<verse number="26">Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Иотговори Елифаз Теманец и рече:</verse>
				<verse number="2">ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!</verse>
				<verse number="3">Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,</verse>
				<verse number="4">твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.</verse>
				<verse number="5">А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.</verse>
				<verse number="6">Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища — твое упование?</verse>
				<verse number="7">Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?</verse>
				<verse number="8">Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват;</verse>
				<verse number="9">от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.</verse>
				<verse number="10">Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;</verse>
				<verse number="11">силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.</verse>
				<verse number="12">И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.</verse>
				<verse number="13">Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,</verse>
				<verse number="14">мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.</verse>
				<verse number="15">И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.</verse>
				<verse number="16">Той застана, — но аз не разпознах образа му, — само облик беше пред очите ми; тихо веене, — и аз чувам глас:</verse>
				<verse number="17">човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?</verse>
				<verse number="18">Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:</verse>
				<verse number="19">толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.</verse>
				<verse number="20">Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.</verse>
				<verse number="21">Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш?</verse>
				<verse number="2">Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца.</verse>
				<verse number="3">Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му.</verse>
				<verse number="4">Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник.</verse>
				<verse number="5">Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му.</verse>
				<verse number="6">Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието;</verse>
				<verse number="7">ала човек се ражда, за да страда, както искрите — за да летят нагоре.</verse>
				<verse number="8">Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу,</verse>
				<verse number="9">Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй,</verse>
				<verse number="10">дава дъжд на земята и праща вода на полетата;</verse>
				<verse number="11">унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение.</verse>
				<verse number="12">Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото.</verse>
				<verse number="13">Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява:</verse>
				<verse number="14">денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем.</verse>
				<verse number="15">Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния.</verse>
				<verse number="16">И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си.</verse>
				<verse number="17">Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя,</verse>
				<verse number="18">защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват.</verse>
				<verse number="19">В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне.</verse>
				<verse number="20">Във време на глад ще те избави от смърт, и на война — от силата на меча.</verse>
				<verse number="21">От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде.</verse>
				<verse number="22">На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш, —</verse>
				<verse number="23">защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе.</verse>
				<verse number="24">И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш.</verse>
				<verse number="25">И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти — като трева на земята.</verse>
				<verse number="26">Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове.</verse>
				<verse number="27">Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Отговори Иов и рече:</verse>
				<verse number="2">о, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданието ми!</verse>
				<verse number="3">То навярно би дошло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са жестоки.</verse>
				<verse number="4">Защото стрелите на Вседържителя са в мене; духът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.</verse>
				<verse number="5">Реве ли див осел при трева? Мучи ли бик над кърмата си?</verse>
				<verse number="6">Яде ли се блудкавото без сол, и има ли вкус яйчен белтък?</verse>
				<verse number="7">До което душата ми не искаше да се допре, то е моя гнусна храна.</verse>
				<verse number="8">О, да се сбъднеше желанието ми, и Бог да изпълнеше ожиданието ми!</verse>
				<verse number="9">О, да благоволеше Бог да ме смаже, да простреше ръката Си и да ме поразеше!</verse>
				<verse number="10">Това ще ми бъде все още утеха, и аз щях да се крепя в моята безмилостна болест, понеже не се отрекох от думите на Светаго.</verse>
				<verse number="11">Колко ми е силата, та да се надявам на мене си? И какъв е краят, та да продължавам живота си?</verse>
				<verse number="12">Каменна якост ли е якостта ми? И мед ли е плътта ми?</verse>
				<verse number="13">Има ли в мене помощ за мене, и има ли за мене някоя опора?</verse>
				<verse number="14">Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя.</verse>
				<verse number="15">Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци,</verse>
				<verse number="16">които са потъмнели от лед и в които се крие сняг.</verse>
				<verse number="17">Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.</verse>
				<verse number="18">Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват;</verse>
				<verse number="19">поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища,</verse>
				<verse number="20">но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам.</verse>
				<verse number="21">Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте.</verse>
				<verse number="22">Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък;</verse>
				<verse number="23">избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите?</verse>
				<verse number="24">Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил.</verse>
				<verse number="25">Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения?</verse>
				<verse number="26">Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си.</verse>
				<verse number="27">Нападате сирака и копаете яма на приятеля си.</verse>
				<verse number="28">Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред ваше лице?</verse>
				<verse number="29">Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, — правдата е моя.</verse>
				<verse number="30">Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?</verse>
				<verse number="2">Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,</verse>
				<verse number="3">тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.</verse>
				<verse number="4">Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори.</verse>
				<verse number="5">Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва.</verse>
				<verse number="6">Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.</verse>
				<verse number="7">Спомни си, че животът ми е духване, че окото ми не ще се върне да види добро.</verse>
				<verse number="8">Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, — а мен няма.</verse>
				<verse number="9">Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе,</verse>
				<verse number="10">не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.</verse>
				<verse number="11">Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.</verse>
				<verse number="12">Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?</verse>
				<verse number="13">Кога си помисля: „моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми“,</verse>
				<verse number="14">Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;</verse>
				<verse number="15">и душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.</verse>
				<verse number="16">Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.</verse>
				<verse number="17">Какво е човек, та толкова го цениш и обръщаш върху него вниманието Си,</verse>
				<verse number="18">посещаваш го всяка заран, изпитваш го всеки миг?</verse>
				<verse number="19">Кога ще ме оставиш, кога ще си идеш от мене, кога ще ми дадеш слюнката си да преглътна?</verse>
				<verse number="20">Ако съм съгрешил, какво да сторя за Тебе, о, Бдителю над човеците! Защо си ме поставил противник на Себе Си, та дотегнах и на мене си?</verse>
				<verse number="21">И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Отговори Вилдад Савхеец и рече:</verse>
				<verse number="2">дълго ли ще говориш тъй? Думите от устата ти са бурен вятър!</verse>
				<verse number="3">Нима Бог извръща съда, и Вседържителят изопачава правдата?</verse>
				<verse number="4">Ако твоите синове са съгрешили пред Него, Той ги е и предал в ръката на тяхното беззаконие.</verse>
				<verse number="5">Но ако подириш Бога и се помолиш на Вседържителя,</verse>
				<verse number="6">и ако си чист и прав, Той сега още ще стане над тебе и ще умиротвори жилището на твоята правда.</verse>
				<verse number="7">И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много.</verse>
				<verse number="8">Защото, попитай прежните поколения и вникни в наблюденията на техните бащи;</verse>
				<verse number="9">а ние сме вчерашни и нищо не знаем, понеже нашите дни на земята са сянка.</verse>
				<verse number="10">Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите:</verse>
				<verse number="11">никне ли шавар без влага? Расте ли рогоз без вода?</verse>
				<verse number="12">Още е в своята преснота и неотрязан, а изсъхва преди всяка трева.</verse>
				<verse number="13">Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на лицемереца ще изчезне;</verse>
				<verse number="14">надеждата му е подкосена, и увереността му — мрежа паякова.</verse>
				<verse number="15">Ще се опре о мрежата си, и не ще устои; ще се хване за нея, и не ще се удържи.</verse>
				<verse number="16">Зеленее се той пред слънцето, отвъд градината се простират клоните му;</verse>
				<verse number="17">в грамада камъни се вплитат корените му, между камъните се врязват.</verse>
				<verse number="18">Но, когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: не съм те виждало!</verse>
				<verse number="19">Ето радостта на неговия път! А из пръстта никнат други.</verse>
				<verse number="20">Виждаш, Бог не отхвърля непорочния и не поддържа ръката на злодейците.</verse>
				<verse number="21">Той ще напълни още със смях устата ти и устните ти с радостно възклицание.</verse>
				<verse number="22">Които те мразят, със срам ще се покрият, и шатрата на нечестивците ще изчезне.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Отговори Иов и рече:</verse>
				<verse number="2">наистина, зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога?</verse>
				<verse number="3">Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще му отговори нито на едно от хиляда.</verse>
				<verse number="4">Той е мъдър по сърце и мощен по сила; кой е въставал против Него и е оставал на покой?</verse>
				<verse number="5">Той преместя планините, и те са неузнаваеми: превръща ги в гнева Си;</verse>
				<verse number="6">поместя земята от мястото ѝ, и стълбовете ѝ треперят;</verse>
				<verse number="7">каже на слънцето, — и то не изгрява, и на звездите туря печат.</verse>
				<verse number="8">Той Сам простира небесата и ходи по морското висине;</verse>
				<verse number="9">сътворил е Ас, Кесил и Хима и скривалищата южни;</verse>
				<verse number="10">върши дела велики, неизследими и чудни, безброй.</verse>
				<verse number="11">Ето, Той ще мине пред мен, и аз не ще Го видя; ще отмине, и не ще Го забележа.</verse>
				<verse number="12">Ще вземе, и кой ще му забрани? Кой ще Му каже: какво вършиш?</verse>
				<verse number="13">Бог няма да отклони гнева Си; пред Него ще паднат поборниците на гордостта.</verse>
				<verse number="14">Толкоз повече мога ли аз да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него?</verse>
				<verse number="15">Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля моя Съдия.</verse>
				<verse number="16">Да бях извикал, и Той ми отговореше, — не щях да повярвам, че е чул гласа ми Оня,</verse>
				<verse number="17">Който ме във вихър поразява и безвинно умножава раните ми,</verse>
				<verse number="18">не ми дава да си отдъхна, а ме изпълня с горчивини.</verse>
				<verse number="19">Ако е дума за сила, Той е могъщ; ако ли пък — за съд, кой ще ме изправи пред Него?</verse>
				<verse number="20">Ако взема да се оправдавам, самите ми уста ще ме обвинят; ако съм невинен, Той ще ме признае за виновен.</verse>
				<verse number="21">Невинен съм; не ща да зная за душата си, презирам живота си.</verse>
				<verse number="22">Все едно; затова казах, че Той погубва и непорочния, и виновния.</verse>
				<verse number="23">Ако тогова Той поразява с бич изведнъж, то над изпитните над невинните се подсмива.</verse>
				<verse number="24">Земята е отдадена в ръце на нечестивци; лицата на нейните съдии Той покрива. Ако това не е Той, то кой е?</verse>
				<verse number="25">Дните ми са по-бързи от бързоходец, — бягат, не виждат добро,</verse>
				<verse number="26">летят като леки ладии, като орел, който се спуща върху плячка.</verse>
				<verse number="27">Ако си кажа: „ще забравя тъгите си, ще отмахна мрачния си вид и ще се ободря“,</verse>
				<verse number="28">то треперя от всичките си страдания, като зная, че Ти не ще ме обявиш за невинен.</verse>
				<verse number="29">Ако пък съм виновен, защо напразно да се измъчвам?</verse>
				<verse number="30">Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си,</verse>
				<verse number="31">и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми.</verse>
				<verse number="32">Защото Той не е човек, както съм аз, та да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!</verse>
				<verse number="33">Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двама ни.</verse>
				<verse number="34">Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, —</verse>
				<verse number="35">тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.</verse>
				<verse number="2">Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?</verse>
				<verse number="3">Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?</verse>
				<verse number="4">Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?</verse>
				<verse number="5">Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,</verse>
				<verse number="6">та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,</verse>
				<verse number="7">ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?</verse>
				<verse number="8">Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, — и Ти ме погубваш?</verse>
				<verse number="9">Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?</verse>
				<verse number="10">Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,</verse>
				<verse number="11">с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,</verse>
				<verse number="12">живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?</verse>
				<verse number="13">Но и това Ти криеше в сърцето Си, — зная, че това беше у Тебе, —</verse>
				<verse number="14">че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.</verse>
				<verse number="15">Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:</verse>
				<verse number="16">то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.</verse>
				<verse number="17">Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.</verse>
				<verse number="18">И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;</verse>
				<verse number="19">о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!</verse>
				<verse number="20">Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,</verse>
				<verse number="21">преди да отида, — та да се не върна вече, — в страната на тъмата и смъртната сянка,</verse>
				<verse number="22">в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Отговори Софар Наамец и рече:</verse>
				<verse number="2">нима на много думи не може да се даде отговор, и нима многоречивият човек е прав?</verse>
				<verse number="3">Твоето празнословие ще накара ли човеците да мълчат, за да се присмиваш ти, и да няма кой да те посрами?</verse>
				<verse number="4">Ти рече: съждението ми е вярно, и аз съм чист в Твоите очи.</verse>
				<verse number="5">О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе</verse>
				<verse number="6">и ти откриеше тайните на мъдростта, че теб ти се пада двойно повече да понесеш! И тъй, знай, че Бог за тебе предаде на забрава някои от твоите беззакония.</verse>
				<verse number="7">Можеш ли ти с изследване намери Бога? Можеш ли съвършено постигна Вседържителя?</verse>
				<verse number="8">Той е по-висок от небесата, — какво можеш стори? По-дълбоко от преизподнята, — какво можеш узна?</verse>
				<verse number="9">По-дълга от земята е мярката Му и по-широка от морето.</verse>
				<verse number="10">Ако Той мине и заключи някого в окови и го извади на съд, то кой ще Го отклони?</verse>
				<verse number="11">Защото Той знае лъжците и вижда беззаконието; ще ли го остави без внимание?</verse>
				<verse number="12">Но суетният човек умува, макар и човек да се ражда като диво осле.</verse>
				<verse number="13">Ако насочиш сърцето си и простреш към Него ръце,</verse>
				<verse number="14">и ако има порок в ръката ти, а ти го отмахнеш и не оставиш беззаконието да обитава в твоите шатри,</verse>
				<verse number="15">то ще подигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш.</verse>
				<verse number="16">Тогава ще забравиш тъгата: като за оттекла се вода ще си спомняш за нея.</verse>
				<verse number="17">И животът ти ще тръгне по-ясен от пладне; ще просветлееш като утро.</verse>
				<verse number="18">И ще бъдеш спокоен, защото има надежда; ти си ограден, и можеш да спиш безопасно.</verse>
				<verse number="19">Ще лежиш, и не ще има кой да застрашава, и мнозина ще ти се подмилкват.</verse>
				<verse number="20">А очите на беззаконниците ще изтекат, прибежището им ще пропадне, и надеждата им ще изчезне.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Отговори Иов и рече:</verse>
				<verse number="2">наистина, само вие сте човеци, и с вас ще умре мъдростта!</verse>
				<verse number="3">И у мене има сърце, както у вас; не съм по-долен от вас; и кой не знае това същото?</verse>
				<verse number="4">За присмех станах аз на приятеля си, аз, който призовавах Бога, и комуто Той отговаряше, — за присмех е праведният, непорочният човек.</verse>
				<verse number="5">Тъй е презрян, според мислите на седещия в покой, светилникът, приготвен за онези, чиито нозе се препъват.</verse>
				<verse number="6">Спокойни са шатрите на крадците и безопасни на дразнещите Бога, които своя бог виждат в ръцете си.</verse>
				<verse number="7">И наистина: попитай добитъка, и ще те научи; попитай небесната птица, и ще ти яви;</verse>
				<verse number="8">или поговори със земята, и ще те поучи, ще ти кажат и морските риби.</verse>
				<verse number="9">Кой във всичко това не ще узнае, че ръката на Господа е сътворила това?</verse>
				<verse number="10">В Негова ръка е душата на всичко живо и духът на всяка човешка плът.</verse>
				<verse number="11">Нали ухото разбира думите, и нали езикът разпознава вкуса на храната?</verse>
				<verse number="12">У старците има мъдрост, и у дълголетните — разум.</verse>
				<verse number="13">У Него има мъдрост и сила, Негови са решение и разум.</verse>
				<verse number="14">Което Той събори, няма да се съгради; когото Той заключи, няма да се освободи.</verse>
				<verse number="15">Да спре водите, и всичко ще изсъхне; да ги пусне, и земята ще разрушат.</verse>
				<verse number="16">У Него има сила и мъдрост, пред Него е тоя, който се заблуждава, и онзи, който въвежда в заблуждение.</verse>
				<verse number="17">Той привежда съветниците в необмисленост и прави съдиите глупави.</verse>
				<verse number="18">Той лишава царе от власт и обвързва с въже кръста им;</verse>
				<verse number="19">князе лишава от достойнство и храбри поваля;</verse>
				<verse number="20">отнема езика на високомерни и лишава от разум старци;</verse>
				<verse number="21">покрива със срам славни и разслабя силата на мощни;</verse>
				<verse number="22">открива дълбокото и сред тъмата и изважда на видело смъртната сянка;</verse>
				<verse number="23">множи народите и ги изтребва; разпръсва народите и ги събира;</verse>
				<verse number="24">лишава от ум главатарите на земните народи и ги оставя да се скитат в пустинята, дето няма път:</verse>
				<verse number="25">пипнешком ходят те в тъмата, без светило, и политат като пияни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Ето, всичко това окото ми видя, ухото ми чу и забележи за себе си.</verse>
				<verse number="2">Колкото знаете вие, зная и аз: не съм по-долу от вас.</verse>
				<verse number="3">Но аз към Вседържителя бих искал да говоря, желал бих с Бога да се препирам.</verse>
				<verse number="4">А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари.</verse>
				<verse number="5">О, да бяхте само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост.</verse>
				<verse number="6">Изслушайте моите разсъждения и вникнете във възражението на устата ми.</verse>
				<verse number="7">Трябваше ли да говорите заради Бога неправда и заради Него да говорите лъжа?</verse>
				<verse number="8">Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и за Бога тъй да се препирате?</verse>
				<verse number="9">Добре ли ще бъде, кога Той ви изпитва? Ще Го измамите ли, както измамват човек?</verse>
				<verse number="10">Той ще ви строго накаже, ако и скришно лицемерите.</verse>
				<verse number="11">Нима величието Му не ви плаши, и страх от Него не ви обзема?</verse>
				<verse number="12">Вашите напомняния приличат на пепел; вашите огради са огради глинени.</verse>
				<verse number="13">Млъкнете пред мен, и аз ще говоря, каквото и да ме постигне.</verse>
				<verse number="14">За какво ми е да си хапя тялото със зъби и да си турям душата в ръка?</verse>
				<verse number="15">Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.</verse>
				<verse number="16">И това ми е вече за оправдание, понеже лицемер не ще се яви пред лицето Му.</verse>
				<verse number="17">Изслушайте внимателно думите ми и обясненията ми с ушите си.</verse>
				<verse number="18">Ето, започнах съдба; зная, че ще бъда прав.</verse>
				<verse number="19">Кой е в сила да ми надвие? Защото тогава ще млъкна и ще изпусна дух.</verse>
				<verse number="20">Само две неща не прави с мене, и тогава аз не ще се укривам от Твоето лице;</verse>
				<verse number="21">отмахни от мене ръката Си, и Твоят ужас да ме не разтърсва.</verse>
				<verse number="22">Тогава викай, и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми отговаряй.</verse>
				<verse number="23">Колко са пороците и греховете ми? Покажи ми беззаконието ми и греха ми.</verse>
				<verse number="24">За какво скриваш лицето Си и ме считаш Твой враг?</verse>
				<verse number="25">Не мачкаш ли Ти откъснат лист, и не гониш ли суха сламчица?</verse>
				<verse number="26">Защото Ти пишеш против мене горчила и ми вменяваш греховете на младостта ми,</verse>
				<verse number="27">туряш в клада нозете ми и дебнеш всичките ми пътища, — тичаш по дирите на нозете ми,</verse>
				<verse number="28">подир мене, който тлея като гнилеж, като дреха, сядена от молец.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги:</verse>
				<verse number="2">като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.</verse>
				<verse number="3">И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?</verse>
				<verse number="4">Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.</verse>
				<verse number="5">Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,</verse>
				<verse number="6">отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.</verse>
				<verse number="7">За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:</verse>
				<verse number="8">ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,</verse>
				<verse number="9">но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.</verse>
				<verse number="10">А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?</verse>
				<verse number="11">Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:</verse>
				<verse number="12">тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.</verse>
				<verse number="13">О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!</verse>
				<verse number="14">Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.</verse>
				<verse number="15">Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;</verse>
				<verse number="16">защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;</verse>
				<verse number="17">в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.</verse>
				<verse number="18">Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;</verse>
				<verse number="19">водата излизва камъните; разливът ѝ отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.</verse>
				<verse number="20">Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.</verse>
				<verse number="21">На почит ли са децата му — той не знае; унижени ли са — той не забелязва;</verse>
				<verse number="22">но плътта му на него боледува, и душата в него страда.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Отговори Елифаз Теманец и рече:</verse>
				<verse number="2">ще отговаря ли мъдрият с празни знания и ще пълни ли корема си с горещ вятър.</verse>
				<verse number="3">ще се оправдава ли с безполезни думи и с реч, нямаща никаква сила?</verse>
				<verse number="4">Ти пък забрави и страха и за малко нещо смяташ речта към Бога.</verse>
				<verse number="5">Твоето нечестие тъй е настроило устата ти, и ти си избрал езика на лукавите.</verse>
				<verse number="6">Тебе те обвиняват устата ти, а не аз, и езикът ти говори против тебе.</verse>
				<verse number="7">Нима ти си първият роден от човек и преди хълмовете създаден?</verse>
				<verse number="8">Нима си слушал решението Божие и си придобил мъдрост?</verse>
				<verse number="9">Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разумяваш ти, което да го няма и у нас?</verse>
				<verse number="10">Помежду ни има и беловлас, и старец, който по дни надминава баща ти.</verse>
				<verse number="11">Нима са малко нещо за тебе Божиите утешения? И това ли ти е неизвестно?</verse>
				<verse number="12">Към какво те блазни сърцето ти, и към какво тъй гордо гледаш?</verse>
				<verse number="13">Защо устремяваш против Бога духа си и с устата си произнасяш такива думи?</verse>
				<verse number="14">Какво нещо е човек, та да бъде чист, и роденият от жена да бъде праведен?</verse>
				<verse number="15">Ето, Той и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти в Неговите очи:</verse>
				<verse number="16">толкоз повече е нечист и разтлен човек, който пие беззаконието като вода.</verse>
				<verse number="17">Аз ще ти говоря, слушай ме; ще ти разкажа, което съм видял,</verse>
				<verse number="18">което са слушали мъдрите и не са скрили слушаното от бащите си,</verse>
				<verse number="19">на които само е била дадена земята, и между които чужденец не е ходил.</verse>
				<verse number="20">Нечестивият мъчи себе си през всичките си дни, и броят на годините е скрит от потисника;</verse>
				<verse number="21">звук от ужаси в ушите му; посред мир пагубник налита върху му.</verse>
				<verse number="22">Той се не надява да се спаси от тъмата; отпреде си вижда меч.</verse>
				<verse number="23">За късче хляб скита се навред; знае, че вече е готов, в ръцете му е денят на тъмата.</verse>
				<verse number="24">Плаши го нужда и теснота; надвива го, както цар, приготвен за битка,</verse>
				<verse number="25">задето е вдигал против Бога ръка и се е противил на Вседържителя,</verse>
				<verse number="26">спускал се против Него с горда шия, под дебелите си щитове;</verse>
				<verse number="27">защото си е покрил лицето с маста си и си е затлъстил бедрата.</verse>
				<verse number="28">И той се заселва в разорени градове, в къщи, дето се не живее, обречени на развал.</verse>
				<verse number="29">Той не ще пребъде богат, и имотът му не ще оцелее, нито притежанието му ще се разшири по земята.</verse>
				<verse number="30">Не ще избегне от тъмата; пламък ще изсуши младочките му, и с духване от устата си ще го увлече.</verse>
				<verse number="31">Заблуденият нека се не доверява на суетата, защото суета ще бъде и заплатата му.</verse>
				<verse number="32">Той умира не в деня си, и ветвите му не ще се зеленеят.</verse>
				<verse number="33">Ще хвърли той като лоза неузрялото си грозде, и като маслина ще отърси цвета си.</verse>
				<verse number="34">Тъй ще опустее домът на нечестивия, и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.</verse>
				<verse number="35">Той зачена зло и роди лъжа, и утробата му приготвя измама.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Отговори Иов и рече:</verse>
				<verse number="2">слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!</verse>
				<verse number="3">Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?</verse>
				<verse number="4">И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;</verse>
				<verse number="5">подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.</verse>
				<verse number="6">Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?</verse>
				<verse number="7">Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.</verse>
				<verse number="8">Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.</verse>
				<verse number="9">Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.</verse>
				<verse number="10">Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.</verse>
				<verse number="11">Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.</verse>
				<verse number="12">Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.</verse>
				<verse number="13">Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,</verse>
				<verse number="14">пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.</verse>
				<verse number="15">Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.</verse>
				<verse number="16">Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,</verse>
				<verse number="17">макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.</verse>
				<verse number="18">Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.</verse>
				<verse number="19">И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!</verse>
				<verse number="20">Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.</verse>
				<verse number="21">О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!</verse>
				<verse number="22">Защото краят на годините ми иде и аз заминавам на път невъзвратен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Дишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми.</verse>
				<verse number="2">Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.</verse>
				<verse number="3">Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?</verse>
				<verse number="4">Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.</verse>
				<verse number="5">Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.</verse>
				<verse number="6">Той ме направи притча за народа и гаврило за него.</verse>
				<verse number="7">Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.</verse>
				<verse number="8">Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.</verse>
				<verse number="9">Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.</verse>
				<verse number="10">Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.</verse>
				<verse number="11">Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми — са разбити.</verse>
				<verse number="12">А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.</verse>
				<verse number="13">Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;</verse>
				<verse number="14">на гроба ще река: ти си ми баща, на червея — ти си ми майка и сестра.</verse>
				<verse number="15">А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?</verse>
				<verse number="16">Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Отговори Вилдад Савхеец и рече:</verse>
				<verse number="2">кога най-сетне ще турите край на такива думи? Обмислете, па после щем говори.</verse>
				<verse number="3">Защо да се смятаме за животни и да бъдем унижени в собствените ви очи?</verse>
				<verse number="4">О ти, който в гнева си късаш душата си! Нима зарад тебе ще запустее земята, и скалата ще се дигне от мястото си?</verse>
				<verse number="5">Да, светлината у беззаконника ще угасне, и искра от огъня му не ще остане.</verse>
				<verse number="6">Светлината ще потъмнее в шатрата му, и светилото му ще угасне над нея.</verse>
				<verse number="7">Стъпките на силата му ще се скратят, и собственият му кроеж ще го събори,</verse>
				<verse number="8">защото ще попадне в мрежа с нозете си и по клопки ще ходи.</verse>
				<verse number="9">Примка ще впримчи ногата му, и грабител ще го улови.</verse>
				<verse number="10">Скришом са заложени за него по земята примки и клюси по пътя.</verse>
				<verse number="11">Ужаси ще го плашат отвред и ще го накарат да се мята насам-нататък.</verse>
				<verse number="12">От глада ще се изтощи силата му, и гибелта е готова, отстрани до него.</verse>
				<verse number="13">Ще изпояде удовете на тялото му, ще изпояде удовете му първородният на смъртта.</verse>
				<verse number="14">От шатрата му ще бъде прокудена неговата надежда, и това ще го свали при царя на ужасите.</verse>
				<verse number="15">Ще се заселят в шатрата му, понеже тя вече не е негова: жилището му ще бъде посипано със сяра.</verse>
				<verse number="16">Отдолу ще изсъхнат корените му, и отгоре ще увяхнат ветвите му.</verse>
				<verse number="17">Споменът за него ще изчезне от земята, и на стъгдата не ще има името му.</verse>
				<verse number="18">Ще го изгонят от светлината в тъмата и ще го заличат от лицето на земята.</verse>
				<verse number="19">Ни син негов, ни внук не ще има у народа му, и никой не ще остане в неговите жилища.</verse>
				<verse number="20">За деня му ще се ужасят потомците, и съвременниците ще бъдат обзети от трепет.</verse>
				<verse number="21">Такива са жилищата на беззаконника, и такова е мястото на оногова, който не познава Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Отговори Иов и рече:</verse>
				<verse number="2">докога ще мъчите душата ми и ще ме терзаете с думи?</verse>
				<verse number="3">Ето, вече десет пъти ме посрамявате, и не ви е срам да ме измъчвате.</verse>
				<verse number="4">Ако съм и наистина прегрешил, прегрешението ми си остава за мене.</verse>
				<verse number="5">Ако пък искате да ми се големеете и да ме укорите с моя позор,</verse>
				<verse number="6">знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота.</verse>
				<verse number="7">Ето, аз викам: неправда! И никой не слуша; крещя, и съд няма.</verse>
				<verse number="8">Той ми прегради пътя, и не мога да премина, и върху пътеките ми спусна тъма.</verse>
				<verse number="9">Свлече от мене славата ми и сне венеца от главата ми.</verse>
				<verse number="10">Отвред ме разсипа, и аз отивам; и като дърво изтръгна Той надеждата ми.</verse>
				<verse number="11">Разпали гнева Си против мене и ме счита между Своите врагове.</verse>
				<verse number="12">Полковете Му дойдоха заедно, запътиха се към мене и се разположиха около шатрата ми.</verse>
				<verse number="13">Братята ми Той отдалечи от мене, и онези, които ме познават, странят от мен.</verse>
				<verse number="14">Напуснаха ме ближните ми, и забравиха ме познайниците ми.</verse>
				<verse number="15">Намерилите подслон в къщата ми и слугините ми смятат ме за чужд; външен станах в техни очи.</verse>
				<verse number="16">Викам слугата си, и той се не отзовава; с устата си трябва да го моля.</verse>
				<verse number="17">Дъхът ми дотегна на жена ми, и аз трябва да я моля зарад децата на утробата си.</verse>
				<verse number="18">Дори малките деца ме презират: подигна се, и те се гаврят с мене.</verse>
				<verse number="19">От мене се гнусят всичките ми най-верни приятели, и онези, които обичах, се обърнаха против мене.</verse>
				<verse number="20">Костите ми прилепнаха о кожата ми и плътта ми, и аз останах с кожа само около зъбите си.</verse>
				<verse number="21">Смилете се, смилете се над мене, вие, приятели мои, — защото ръката Божия се допря до мене.</verse>
				<verse number="22">Защо и вие ме гоните, както Бог, и с плътта ми не можете да се наситите?</verse>
				<verse number="23">О, да бяха думите ми написани! Да бяха на книга начертани</verse>
				<verse number="24">с желязно длето и с олово, — да бяха на вечни времена върху камък издълбани!</verse>
				<verse number="25">Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа,</verse>
				<verse number="26">и аз в плътта си ще видя Бога.</verse>
				<verse number="27">Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми!</verse>
				<verse number="28">Вам се падаше да кажете: защо го гоним? Като че коренът на злото е в мене намерен.</verse>
				<verse number="29">Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда, и знайте, че има съд.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Отговори Софар Наамец и рече:</verse>
				<verse number="2">размишленията ми ме подбуждат да отговарям, и аз бързам да ги изкажа.</verse>
				<verse number="3">Срамен укор чух за мене, и духът на моя разум ще отговори за мене.</verse>
				<verse number="4">Нима не знаеш ти, че от памтивека, от когато човек е поставен на земята, —</verse>
				<verse number="5">веселието на беззаконниците е кратковременно, и радостта на лицемереца е мигновена?</verse>
				<verse number="6">И до небеса да се издигне величието му, и до облаците да се допира главата му, —</verse>
				<verse number="7">той завинаги пропада, както мръсотиите му; които са го видели, ще кажат: де е той?</verse>
				<verse number="8">Като сън ще отлети, и не ще го намерят; и като нощно видение ще изчезне.</verse>
				<verse number="9">Което око го е видяло, не ще го вече види, и мястото му няма вече да го забележи.</verse>
				<verse number="10">Синовете му ще се подмилкват на сиромаси, и ръцете му ще върнат, каквото е ограбил.</verse>
				<verse number="11">Костите му са пълни с греховете на младините му, и с него ще легнат те в пръстта.</verse>
				<verse number="12">Ако злото е сладко в устата му, и той го крие под езика си,</verse>
				<verse number="13">пази и го не хвърля, а го държи в устата си, —</verse>
				<verse number="14">то тая негова храна в утробата му ще се превърне на аспидова жлъчка вътре в него.</verse>
				<verse number="15">Ще изблюва имота, що е гълтал: Бог ще го изтръгне из корема му.</verse>
				<verse number="16">Змийна отрова смучи той; езикът на ехидна ще го умъртви.</verse>
				<verse number="17">Няма да види потоци и реки от мед и мляко.</verse>
				<verse number="18">Спечеленото с труд ще върне, не ще погълне; според имота му ще стане и разплатата му, а той не ще се зарадва.</verse>
				<verse number="19">Защото гнетеше, напъждаше сиромаси; заграбваше къщи, които не беше градил;</verse>
				<verse number="20">не знаеше ситост в корема си, и в жаждата си нищо не щадеше.</verse>
				<verse number="21">Нищо се не отърваше от лакомията му, затова и щастието му не ще утрае.</verse>
				<verse number="22">При пълно изобилие, нему ще е тясно; всяка ръка на обидения ще се подигне върху него.</verse>
				<verse number="23">Кога има с какво да напълни корема му, Той ще проводи върху него яростта на Своя гняв и ще изсипе като дъжд върху му болести в плътта му.</verse>
				<verse number="24">Побегне ли от желязното оръжие, меден лък ще го прониже;</verse>
				<verse number="25">ще вземе да вади стрелата, — и тя ще излезе из тялото, ще излезе с бляскавия си връх през жлъчката му; ужасите на смъртта ще връхлетят върху него!</verse>
				<verse number="26">Всичко мрачно е скрито в него; ще го гори огън, от никого нераздухван; зло ще постигне и останалото в шатрата му.</verse>
				<verse number="27">Небето ще открие беззаконието му, и земята ще въстане против него.</verse>
				<verse number="28">Ще изчезне богатството на къщата му; всичко ще се разпилее в деня на гнева Му.</verse>
				<verse number="29">Ето участта на беззаконния човек от Бога и наследието, определено нему от Вседържителя!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Иов отговори и рече:</verse>
				<verse number="2">изслушайте внимателно речта ми; това ще ми бъде утеха от вас.</verse>
				<verse number="3">Потърпете ме, и аз ще говоря; а после, откак поговоря, присмивайте се.</verse>
				<verse number="4">Нима към човек ми е думата? Та как да не бъда малодушен?</verse>
				<verse number="5">Погледнете ме и се ужасете, па турете пръст на уста.</verse>
				<verse number="6">Спомня ли си само, — изтръпвам, и трепет обзема тялото ми.</verse>
				<verse number="7">Защо беззаконниците живеят, достигат старост, па и по сила са яки?</verse>
				<verse number="8">Децата им са с тях пред лицето им, и внуците им са пред очите им.</verse>
				<verse number="9">Къщите им са в мир и без страх, и жезълът Божий не е върху тях.</verse>
				<verse number="10">Бикът им оплодотворява и не пропуща, кравата им зачева и не помята.</verse>
				<verse number="11">Отпущат малките си като стадо, и децата им скачат.</verse>
				<verse number="12">Провикват се при тимпани и гусли и веселят се при пищелки;</verse>
				<verse number="13">прекарват дните си в щастие и в един миг слизат в преизподнята.</verse>
				<verse number="14">А между това казват Богу: отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища!</verse>
				<verse number="15">Какво е Вседържителят, та да Му служим? И каква полза да прибягваме към Него?</verse>
				<verse number="16">Виждаш, щастието им не е от техните ръце. — Далеч от мене съветът на нечестивите!</verse>
				<verse number="17">Често ли угасва светилото у беззаконниците и ги налита беда, а Той в гнева Си ги надарява със страдания?</verse>
				<verse number="18">Те трябва да бъдат като сламка пред вятъра и като плява, завявана от вихрушка.</verse>
				<verse number="19">Ще кажеш: Бог пази злочестината му за неговите деца. — Нека въздаде Той на самия него, за да знае той това.</verse>
				<verse number="20">Нека очите му видят злочестината му, и нека сам пие от гнева Вседържителев.</verse>
				<verse number="21">Защото, какво го е грижа за дома му после него, кога броят на месеците му се свърши?</verse>
				<verse number="22">Но Бога ли ще учим на мъдрост, когато Той съди и горните?</verse>
				<verse number="23">Един умира в най-пълни сили, съвсем спокоен и мирен;</verse>
				<verse number="24">вътрешностите му са пълни с мас и костите му напоени с мозък.</verse>
				<verse number="25">Друг пък умира с огорчена душа, без да е вкусил добро.</verse>
				<verse number="26">И те наедно ще лежат в пръстта, и червеи ще ги покрият.</verse>
				<verse number="27">Зная вашите мисли и хитрини, които кроите против мене.</verse>
				<verse number="28">Ще кажете: де е княжевият дом, и де е шатрата, в която са живели беззаконниците?</verse>
				<verse number="29">Нима не сте разпитвали пътешественици и не сте запознати с техните наблюдения,</verse>
				<verse number="30">че в ден на погибел злодеецът бива пощаден; в ден на гняв отвежда се настрани?</verse>
				<verse number="31">Кой ще му покаже пред лицето неговия път и кой ще му отвърне за онова, що е вършил той?</verse>
				<verse number="32">Съпровождат го до гробищата и на гроба му поставят стража.</verse>
				<verse number="33">Долинските буци за него са сладки, и след него върви тълпа люде, а вървещите пред него чет нямат.</verse>
				<verse number="34">Как тогава желаете да ме утешавате със суета? В отговорите ви остава само лъжа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Отговори Елифаз Теманец и рече:</verse>
				<verse number="2">нима човек може да докара полза Богу? Разумният докарва полза на себе си.</verse>
				<verse number="3">Каква наслада е за Вседържителя, че ти си праведен? И ще има ли облага за Него, задето държиш непорочни своите пътища?</verse>
				<verse number="4">Нима Той, страхувайки се от тебе, ще влезе в борба с тебе, ще отиде да се съди с тебе?</verse>
				<verse number="5">Наистина, твоята злоба е голяма, и беззаконията ти край нямат.</verse>
				<verse number="6">Наистина, ти взимаше залози от братята си за нищо и на полуголи събличаше дрехите.</verse>
				<verse number="7">На измъчен от жажда не даваше вода, за да се напие, и на гладен хляб отказваше;</verse>
				<verse number="8">а на силен човек даваше земя, и знатният се заселяше в нея.</verse>
				<verse number="9">Вдовици отпращаше без нищо, и сираци оставяше с празни ръце.</verse>
				<verse number="10">Затова наоколо ти има примки, и неочакван ужас те смути,</verse>
				<verse number="11">или тъма, в която нищо не виждаш, и голяма вода те покри.</verse>
				<verse number="12">Бог не е ли по-високо от небесата? Погледни горе звездите, колко високо са те!</verse>
				<verse number="13">И ти казваш: какво знае Бог? Може ли Той да съди през мрак?</verse>
				<verse number="14">Облаците са Негова завеса, тъй че Той не вижда, а ходи само по небесния кръг.</verse>
				<verse number="15">Нима ти се държиш о пътя на древните, по който са ходили беззаконниците,</verse>
				<verse number="16">които преждевременно са били изтребени, когато водата се разляла под основите им?</verse>
				<verse number="17">Те казвали Богу: отстрани се от нас! И какво ще им стори Вседържителят?</verse>
				<verse number="18">А Той пълнеше с блага къщите им. Но далеч от мен съветът на нечестивите.</verse>
				<verse number="19">Виждаха праведниците и се радваха, а непорочният им се присмиваше:</verse>
				<verse number="20">нашият враг е изтребен, а останалото след тях огън изгори.</verse>
				<verse number="21">Сближи се с Него — и спокоен ще бъдеш; чрез това ще ти дойде добро.</verse>
				<verse number="22">Приеми от устата Му закона и вложи думите Му в сърцето си.</verse>
				<verse number="23">Ако се обърнеш към Вседържителя, отново ще се наредиш, ще отмахнеш беззаконието от шатрата си</verse>
				<verse number="24">и ще хвърляш в праха бляскав метал, и в камъните поточни — офирско злато.</verse>
				<verse number="25">И Вседържителят ще бъде за тебе твое злато и бляскаво сребро;</verse>
				<verse number="26">защото тогава ще се радваш за Вседържителя и ще подигнеш лице към Бога.</verse>
				<verse number="27">Ще Му се молиш, и Той ще те чуе, и ти ще изпълниш оброците си.</verse>
				<verse number="28">Ще сториш намерение, и то ще се изпълни, и над твоите пътища ще свети светлина.</verse>
				<verse number="29">Кога някой бъде унизен, ще кажеш: нагоре! и Той ще спаси оногова с наведеното лице,</verse>
				<verse number="30">ще избави и виновния, и тоя ще се спаси чрез чистотата на твоите ръце.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Отговори Иов и рече:</verse>
				<verse number="2">дори и сега речта ми е горчива: страданията ми са по-тежки от охканията ми.</verse>
				<verse number="3">О, да знаех де да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му!</verse>
				<verse number="4">Изложил бих пред Него моето дело и напълнил бих устата си с оправдание;</verse>
				<verse number="5">узнал бих думите, с които Той ще ми отговори, и разбрал бих, какво ще ми каже.</verse>
				<verse number="6">Нима Той в пълна мощ би взел да се бори с мене? О, не! Стига само Той да обърнеше внимание на мене.</verse>
				<verse number="7">Тогава праведник би могъл да се бори с Него, — и аз винаги бих получил свобода от моя Съдия.</verse>
				<verse number="8">Но ето, аз вървя напред — и Него Го няма, назад — и Го не намирам;</verse>
				<verse number="9">върши ли Той нещо на лява страна, аз не виждам; крие ли се на дясна, не съзирам.</verse>
				<verse number="10">Но Той знае пътя ми; нека ме изпита, — ще изляза като злато.</verse>
				<verse number="11">Ногата ми здраво се държи о пътеките Му; пътищата Му пазих и не се отклонявах.</verse>
				<verse number="12">От заповедите на устата Му не отстъпих; думите на устата Му пазих повече, отколкото моите правила.</verse>
				<verse number="13">Но Той е твърд; кой ще Го отклони? Той върши каквото иска душата Му.</verse>
				<verse number="14">Така, Той ще изпълни отреденото за мене, и подобно на това у Него има много.</verse>
				<verse number="15">Поради това аз треперя пред лицето Му; размишлявам — и се плаша от Него.</verse>
				<verse number="16">Бог ме обезсърчи, и Вседържителят ме уплаши.</verse>
				<verse number="17">Защо не съм унищожен преди тая тъма, и Той не скри мрака от лицето ми!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Защо не са скрити от Вседържителя времената, и ония, които Го знаят, не виждат дните Му?</verse>
				<verse number="2">Преместят межди, откарват стада и ги пасат у тях си;</verse>
				<verse number="3">от сираци отнемат осел, от вдовица вземат вол за залог;</verse>
				<verse number="4">сиромаси избутват от пътя, всички унижени на земята са принудени да се крият.</verse>
				<verse number="5">Ето, като диви осли в пустиня, излизат те по работата си, като стават рано за плячка; степта дава хляб за тях и за децата им;</verse>
				<verse number="6">жънат по чужди ниви, и берат грозде у нечестивеца;</verse>
				<verse number="7">нощуват голи без покрив и без облекло на студ;</verse>
				<verse number="8">биват мокрени от планински дъждове и, нямайки убежище, притискат се о скалата;</verse>
				<verse number="9">отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха;</verse>
				<verse number="10">карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове;</verse>
				<verse number="11">между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в линове и жадуват.</verse>
				<verse number="12">В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това.</verse>
				<verse number="13">Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ и не ходят по пътеките ѝ.</verse>
				<verse number="14">На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец.</verse>
				<verse number="15">И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, — и затуля лице.</verse>
				<verse number="16">В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина.</verse>
				<verse number="17">Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка.</verse>
				<verse number="18">Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята.</verse>
				<verse number="19">Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята — грешниците.</verse>
				<verse number="20">Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът,</verse>
				<verse number="21">който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро.</verse>
				<verse number="22">Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си.</verse>
				<verse number="23">А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища.</verse>
				<verse number="24">Вдигнаха се високо, — и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховцете на класовете, се скършват.</verse>
				<verse number="25">Ако това не е тъй, — кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Отговори Вилдад Савхеец и рече:</verse>
				<verse number="2">власт и страх са у Него; Той твори мир в Своите висини!</verse>
				<verse number="3">Имат ли брой Неговите войнства? И върху кого не изгрява светлината Му?</verse>
				<verse number="4">И как може човек да бъде прав пред Бога, и как да бъде чист роденият от жена?</verse>
				<verse number="5">Ето, дори месечината, и тя не е светла, и звездите са нечисти пред очите Му.</verse>
				<verse number="6">Толкоз по-малко човек, който е червей, и син човешки, който е молец.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Отговори Иов и рече:</verse>
				<verse number="2">как помогна ти на безсилния, поддържа мишцата на слабия!</verse>
				<verse number="3">Какъв съвет даде ти на немъдрия и как напълно обясни работата!</verse>
				<verse number="4">Кому говори тия думи, и чий дух излизаше из тебе?</verse>
				<verse number="5">Рефаимите треперят под водите, и под живеещите в тях.</verse>
				<verse number="6">Преизподнята е открита пред Него, и няма покривало за Авадона.</verse>
				<verse number="7">Прострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо.</verse>
				<verse number="8">Той заключва водите в облаците Си, и облакът под тях се не разтваря.</verse>
				<verse number="9">Поставил е престола Си и е прострял над него Своя облак.</verse>
				<verse number="10">Прокарал е черта над водната повърхност, до предела между светлината и тъмата.</verse>
				<verse number="11">Стълбовете небесни треперят и се ужасяват от Неговите трясъци.</verse>
				<verse number="12">Със силата Си вълнува морето и с разума Си поразява дързостта му.</verse>
				<verse number="13">Неговият Дух е дал великолепието на небето; ръката Му е създала бързата скорпия.</verse>
				<verse number="14">Ето, това са части от пътищата Му; и колко малко сме слушали за Него! А кой може разумя гърма на Неговата мощ?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Продължи Иов възвишената си реч и каза:</verse>
				<verse number="2">жив е Бог, Който ме лиши от съд, и Вседържителят, Който огорчи душата ми,</verse>
				<verse number="3">че, докле още диханието ми е в мене и духът Божий в ноздрите ми,</verse>
				<verse number="4">устата ми не ще проговорят неправда, и езикът ми не ще произнесе лъжа!</verse>
				<verse number="5">Далеч от мене да ви призная за справедливи; докле не умра, не ще отстъпя от своята непорочност.</verse>
				<verse number="6">Здраво държах правдата си и не ще я отпусна; не ще ме укори сърцето ми през всичките ми дни.</verse>
				<verse number="7">Врагът ми ще бъде като нечестивец, и въставащият против мене — като беззаконник.</verse>
				<verse number="8">Защото, каква надежда за лицемереца, когато Бог вземе, когато изтръгне душата му?</verse>
				<verse number="9">Ще чуе ли Бог вика му, кога го сполети беда?</verse>
				<verse number="10">Ще се утешава ли той с Вседържителя и ще призовава ли Бога във всяко време?</verse>
				<verse number="11">Ще ви явя, какво има в ръката Божия; не ще скрия, какво има у Вседържителя.</verse>
				<verse number="12">Ето, всички вие сами видяхте; и за какво толкоз празнословите?</verse>
				<verse number="13">Ето участта от Бога за беззаконника и наследието, което потисниците получават от Вседържителя.</verse>
				<verse number="14">Ако синовете му се умножават, ще бъдат под меч; и потомците му не ще се наситят с хляб.</verse>
				<verse number="15">Останалите след него смъртта ще свали в гроб, и вдовиците им няма да плачат.</verse>
				<verse number="16">Да натрупа и купища сребро, колкото пръстта, и да приготви дрехи, колкото калта,</verse>
				<verse number="17">той ще приготви, ала ще се облича праведникът, и безпорочният ще получи среброто за свой дял.</verse>
				<verse number="18">Гради си къща като молец и като пъдар си прави колиба;</verse>
				<verse number="19">ляга да спи богат, и не се дига такъв; отваря очи, и не е вече онзи.</verse>
				<verse number="20">Ужаси като голяма вода ще го постигнат; нощем ще го грабне буря.</verse>
				<verse number="21">Ще го дигне източен вятър и понесе, и бързо ще литне с него.</verse>
				<verse number="22">Ще налети върху му и не ще го пожали, колкото и да се сили да избегне от ръцете му.</verse>
				<verse number="23">Ще плеснат ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Тъй, среброто си има изходна жила, и златото — място, дето го плавят.</verse>
				<verse number="2">Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.</verse>
				<verse number="3">Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.</verse>
				<verse number="4">Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.</verse>
				<verse number="5">Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.</verse>
				<verse number="6">Камъните ѝ са място за сапфир, и в нея златни зрънца.</verse>
				<verse number="7">Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;</verse>
				<verse number="8">лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.</verse>
				<verse number="9">На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;</verse>
				<verse number="10">в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;</verse>
				<verse number="11">възпира течението на реките и скритото изважда на видело.</verse>
				<verse number="12">Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?</verse>
				<verse number="13">Не знае човек цената ѝ, и тя не се намира по земята на живите.</verse>
				<verse number="14">Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.</verse>
				<verse number="15">Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;</verse>
				<verse number="16">тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;</verse>
				<verse number="17">не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.</verse>
				<verse number="18">А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.</verse>
				<verse number="19">С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.</verse>
				<verse number="20">Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?</verse>
				<verse number="21">Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.</verse>
				<verse number="22">Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.</verse>
				<verse number="23">Бог знае пътя ѝ, и Той познава мястото ѝ.</verse>
				<verse number="24">Защото Той гледа докрайземя и вижда под цялото небе.</verse>
				<verse number="25">Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,</verse>
				<verse number="26">когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,</verse>
				<verse number="27">тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита</verse>
				<verse number="28">и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">И продължи Иов възвишената си реч и каза:</verse>
				<verse number="2">о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,</verse>
				<verse number="3">когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;</verse>
				<verse number="4">както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,</verse>
				<verse number="5">когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,</verse>
				<verse number="6">когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!</verse>
				<verse number="7">Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, —</verse>
				<verse number="8">младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;</verse>
				<verse number="9">князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;</verse>
				<verse number="10">гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.</verse>
				<verse number="11">Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,</verse>
				<verse number="12">защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.</verse>
				<verse number="13">Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.</verse>
				<verse number="14">Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.</verse>
				<verse number="15">Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;</verse>
				<verse number="16">за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.</verse>
				<verse number="17">На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.</verse>
				<verse number="18">И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много — като пясъка;</verse>
				<verse number="19">коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;</verse>
				<verse number="20">славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.</verse>
				<verse number="21">Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.</verse>
				<verse number="22">След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.</verse>
				<verse number="23">Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.</verse>
				<verse number="24">Случваше се, усмихна им се, — те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.</verse>
				<verse number="25">Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.</verse>
				<verse number="2">И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.</verse>
				<verse number="3">Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;</verse>
				<verse number="4">късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.</verse>
				<verse number="5">Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,</verse>
				<verse number="6">за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.</verse>
				<verse number="7">Реват между храстите, врат се под тръните.</verse>
				<verse number="8">Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!</verse>
				<verse number="9">Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.</verse>
				<verse number="10">Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.</verse>
				<verse number="11">Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.</verse>
				<verse number="12">Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.</verse>
				<verse number="13">А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.</verse>
				<verse number="14">Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.</verse>
				<verse number="15">Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.</verse>
				<verse number="16">И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.</verse>
				<verse number="17">Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.</verse>
				<verse number="18">С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.</verse>
				<verse number="19">Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.</verse>
				<verse number="20">Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, — стоя, а Ти само ме гледаш.</verse>
				<verse number="21">Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.</verse>
				<verse number="22">Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.</verse>
				<verse number="23">Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.</verse>
				<verse number="24">Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?</verse>
				<verse number="25">Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?</verse>
				<verse number="26">Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.</verse>
				<verse number="27">Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.</verse>
				<verse number="28">Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.</verse>
				<verse number="29">Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.</verse>
				<verse number="30">Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.</verse>
				<verse number="31">И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми — глас плачевен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">Завет направих с очите си да не помислям за девица.</verse>
				<verse number="2">Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?</verse>
				<verse number="3">Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?</verse>
				<verse number="4">Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?</verse>
				<verse number="5">Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, —</verse>
				<verse number="6">нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.</verse>
				<verse number="7">Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,</verse>
				<verse number="8">нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.</verse>
				<verse number="9">Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, —</verse>
				<verse number="10">нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,</verse>
				<verse number="11">защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;</verse>
				<verse number="12">това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.</verse>
				<verse number="13">Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,</verse>
				<verse number="14">какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?</verse>
				<verse number="15">Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?</verse>
				<verse number="16">Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?</verse>
				<verse number="17">Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?</verse>
				<verse number="18">Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.</verse>
				<verse number="19">Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, —</verse>
				<verse number="20">чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?</verse>
				<verse number="21">Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,</verse>
				<verse number="22">нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,</verse>
				<verse number="23">защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.</verse>
				<verse number="24">Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?</verse>
				<verse number="25">Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?</verse>
				<verse number="26">Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,</verse>
				<verse number="27">прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?</verse>
				<verse number="28">Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.</verse>
				<verse number="29">Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?</verse>
				<verse number="30">Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.</verse>
				<verse number="31">Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?</verse>
				<verse number="32">Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.</verse>
				<verse number="33">Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,</verse>
				<verse number="34">щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.</verse>
				<verse number="35">О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;</verse>
				<verse number="36">щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;</verse>
				<verse number="37">щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.</verse>
				<verse number="38">Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,</verse>
				<verse number="39">ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,</verse>
				<verse number="40">нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик — къклица. Думите Иовови се свършиха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Когато тия трима мъже престанаха да отговарят на Иова, защото той беше прав пред очите си,</verse>
				<verse number="2">разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога;</verse>
				<verse number="3">а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова.</verse>
				<verse number="4">Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него.</verse>
				<verse number="5">А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали.</verse>
				<verse number="6">И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение.</verse>
				<verse number="7">Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост.</verse>
				<verse number="8">Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява,</verse>
				<verse number="9">Не само многодетните са мъдри, нито само старците разбират правда.</verse>
				<verse number="10">Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение.</verse>
				<verse number="11">Ето, чаках вашите думи, вслушвах се в разсъжденията ви, докле намисляхте какво да кажете.</verse>
				<verse number="12">Внимателно ви гледах, и ето, никой от вас не изобличава Иова и не отговаря на думите му.</verse>
				<verse number="13">Недейте казва: ние намерихме мъдрост: Бог ще го опровергае, а не човек.</verse>
				<verse number="14">Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи.</verse>
				<verse number="15">Уплашиха се, не отговарят вече; престанаха да говорят.</verse>
				<verse number="16">И както аз чаках, а те не говорят, спряха се и не отговарят вече,</verse>
				<verse number="17">тъй и аз ще отговоря от моя страна, ще кажа мнението си и аз.</verse>
				<verse number="18">Защото съм пълен с речи, и духът в мен ме дави.</verse>
				<verse number="19">Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове.</verse>
				<verse number="20">Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря.</verse>
				<verse number="21">Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская,</verse>
				<verse number="22">защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">И тъй, слушай, Иове, речите ми и внимавай върху всичките ми думи.</verse>
				<verse number="2">Ето, отварям устата си, езикът ми говори в гърлото ми.</verse>
				<verse number="3">Думите ми са от искреност на сърцето ми, и устата ми ще произнесат чисто знание.</verse>
				<verse number="4">Дух Божий ме е създал, и диханието Вседържителево ми е дало живот.</verse>
				<verse number="5">Ако можеш, отговаряй ми и застани пред мен.</verse>
				<verse number="6">Ето ме мене, според твоето желание, вместо Бога. И аз съм направен от кал;</verse>
				<verse number="7">поради това страхът пред мене не може да те смути, и ръката ми не ще бъде тежка за тебе.</verse>
				<verse number="8">Ти ми говори на ухото, и аз чух звука на думите:</verse>
				<verse number="9">„чист съм, без порок, невинен съм, и в мене няма неправда;</verse>
				<verse number="10">а Той намери обвинение против мене и ме смята за Свой противник;</verse>
				<verse number="11">нозете ми тури в клада, наглежда всичките ми пътища“.</verse>
				<verse number="12">Ето, в това ти не си прав, отговарям ти, защото Бог е по-горе от човека.</verse>
				<verse number="13">За какво ти е да се бориш с Него? Той не дава сметка за никакви Свои дела.</verse>
				<verse number="14">Бог говори веднаж и, ако това не забележат, още веднаж:</verse>
				<verse number="15">на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото.</verse>
				<verse number="16">Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление,</verse>
				<verse number="17">за да отведе човека от някое предприятие и да отстрани от него гордостта,</verse>
				<verse number="18">за да отведе душата му от пропаст и живота му от поражение с меч.</verse>
				<verse number="19">Или бива вразумявай с болест на постелката си и с люта болка във всичките си кости, —</verse>
				<verse number="20">и животът му се отвръща от хляба, и душата му — от обичната храна.</verse>
				<verse number="21">Плътта на него изчезва, тъй че не се вижда; костите му, които се не виждат, се подават.</verse>
				<verse number="22">Душата му се приближава към гроба, и животът му — към смъртта.</verse>
				<verse number="23">Ако има у него Ангел-наставник, един от хиляда, за да показва на човека правия му път, —</verse>
				<verse number="24">Бог ще се умилостиви над него и ще каже: освободи го от гроба; Аз намерих откуп.</verse>
				<verse number="25">Тогава тялото му ще се освежи повече, отколкото на младини; той ще се върне към дните на младините си.</verse>
				<verse number="26">Ще се моли Богу, и Той ще бъде милостив към него; с радост поглежда лицето му и възвръща на човека праведността му.</verse>
				<verse number="27">Той ще гледа людете и ще казва: „грешил съм и кривил съм правдата, и не ми е въз дадено;</verse>
				<verse number="28">Той освободи душата ми от гроба, и животът ми вижда светлина.“</verse>
				<verse number="29">Ето, всичко това Бог върши два-три пъти с човека,</verse>
				<verse number="30">за да отведе душата му от гроба и да го просвети със светлината на живите.</verse>
				<verse number="31">Внимавай, Иове, слушай ме, мълчи, и аз ще говоря.</verse>
				<verse number="32">Ако имаш какво да кажеш, отговаряй; говори, защото желал бих да се оправдаеш;</verse>
				<verse number="33">ако ли не, то слушай ме: мълчи, и аз ще те науча на мъдрост.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Продължи Елиуй и рече:</verse>
				<verse number="2">изслушайте, мъдри, речта ми, и приклонете ухо към мене, разумни!</verse>
				<verse number="3">Защото ухото разбира думите, както небцето различава вкуса на храната.</verse>
				<verse number="4">Нека разсъдим между себе си и разпознаем, що е добро.</verse>
				<verse number="5">Ето, Иов каза: „аз съм прав, ала Бог ме лиши от съд.</verse>
				<verse number="6">Трябва ли аз да лъжа против своята правда? Раната ми е неизцерима — рана без вина.“</verse>
				<verse number="7">Има ли човек като Иова, който пие подигравките като вода,</verse>
				<verse number="8">другарува с ония, които вършат беззаконие, и ходи с нечестивци?</verse>
				<verse number="9">Защото той бе рекъл: няма полза за човека да угажда Богу.</verse>
				<verse number="10">И тъй, чуйте ме, мъже разумни! Не може да има у Бога неправда или у Вседържителя неправосъдие,</verse>
				<verse number="11">защото Той постъпя с човек според делата му и въздава на мъж според пътищата му.</verse>
				<verse number="12">Наистина, Бог не върши неправда, и Вседържителят не извършва съд.</verse>
				<verse number="13">Кой, освен Него, промишлява за земята? И кой управлява цяла вселена?</verse>
				<verse number="14">Ако Той обърнеше сърцето Си към Себе Си и вземеше при Себе Си нейния дух и нейното дихание, —</verse>
				<verse number="15">завчас щеше да погине всяка плът, и човек щеше да се върне в праха.</verse>
				<verse number="16">И тъй, ако имаш разум, слушай това и внимавай на думите ми.</verse>
				<verse number="17">Който мрази правдата, може ли да господарува? И можеш ли ти обвини Всеправедния?</verse>
				<verse number="18">Може ли да се каже на царя: ти си нечестивец, и на князете: вие сте беззаконници?</verse>
				<verse number="19">Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички тия са дело на ръката Му.</verse>
				<verse number="20">Те умират внезапно, по среднощ народът ще се възмути, и те изчезват; и изпъждат силните не със сила.</verse>
				<verse number="21">Защото Неговите очи са над пътищата на човека, и Той вижда всичките му крачки.</verse>
				<verse number="22">Няма тъма, нито смъртна сянка, дето биха могли да се укрият ония, които вършат беззаконие.</verse>
				<verse number="23">Затова Той не иска вече от човека, да отиде на съд с Бога.</verse>
				<verse number="24">Той съкрушава силните без изследване и туря други на техните места,</verse>
				<verse number="25">защото Той прави известни техните дела и ги събаря нощем, и те биват изтребени.</verse>
				<verse number="26">Той ги поразява като беззаконни люде пред очите на другите,</verse>
				<verse number="27">задето те са се отвърнали от Него и не са разбрали Неговите пътища,</verse>
				<verse number="28">тъй че дойде до Него викът на бедните, и Той чу стенанието на угнетените.</verse>
				<verse number="29">Даде ли Той тишина, кой може я смути? Скрие ли лицето Си, кой може Го видя? било то за народа, или за един човек,</verse>
				<verse number="30">за да не царува лицемерецът народу за съблазън.</verse>
				<verse number="31">Към Бога трябва да се казва: „претърпях, няма вече да греша.</verse>
				<verse number="32">А което аз не зная, научи ме; и ако съм направил беззаконие, няма вече да правя. “</verse>
				<verse number="33">По твоето ли разбиране трябва Той да въздава? И понеже ти отхвърляш, на тебе остава да избираш, а не мене; говори каквото знаеш.</verse>
				<verse number="34">Умните люде ще ми кажат, и мъдрият мъж, който ме е слушал:</verse>
				<verse number="35">Иов умно не говори, и думите му нямат смисъл.</verse>
				<verse number="36">Желал бих, Иов напълно да бъде изпитан, според отговорите му, които са свойствени на нечестиви люде.</verse>
				<verse number="37">Инак, към греха си той ще прибави отстъпление, ще ръкопляска между нас и още по-много ще наговори против Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">Продължи Елиуй и рече:</verse>
				<verse number="2">намираш ли справедливо това, що каза: „аз съм по-прав от Бога?“</verse>
				<verse number="3">Ти каза: „каква полза за мен? и каква печалба бих имал повече, ако бих и грешил?“</verse>
				<verse number="4">Аз ще отговоря на тебе и на твоите приятели:</verse>
				<verse number="5">погледни на небето и виж; взри се в облаците, те са по-високо от тебе.</verse>
				<verse number="6">Ако ти грешиш, какво правиш Нему? И ако престъпленията ти се умножават, какво причиняваш Нему?</verse>
				<verse number="7">Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво Той получава от ръката ти?</verse>
				<verse number="8">Твоето нечестие се отнася към човек като тебе, и твоята праведност към човешки син.</verse>
				<verse number="9">От многото притеснители пъшкат притесняваните и от ръцете на силните пищят;</verse>
				<verse number="10">но никой не казва: де е Бог, моят Творец, Който дава песни нощем,</verse>
				<verse number="11">Който ни научава повече от земните добитъци и ни вразумява повече от небесните птици?</verse>
				<verse number="12">Там те пищят, и Той им не отговаря поради гордостта на лошите люде.</verse>
				<verse number="13">Ала не е истина, че Бог не чува, и Вседържителят не гледа това.</verse>
				<verse number="14">Макар и да казваш, че Го не видиш, но съдът е пред Него, и — очаквай го.</verse>
				<verse number="15">Но сега, понеже гневът Му не го посети, и той го не опита във всичката строгост,</verse>
				<verse number="16">затова Иов отвори лекомислено устата си и безразсъдно пръска думи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">Продължи Елиуй и рече:</verse>
				<verse number="2">почакай ме малко, и аз ще ти явя, че има още какво да кажа за Бога.</verse>
				<verse number="3">Ще почна разсъжденията си отдалеч и ще въздам на моя Създател справедливост,</verse>
				<verse number="4">защото думите ми никак не са лъжа: пред тебе е съвършеният в познанията.</verse>
				<verse number="5">Ето, Бог е могъщ и не презира силния с крепкото Си сърце;</verse>
				<verse number="6">Той не поддържа нечестивите и на угнетените въздава правото:</verse>
				<verse number="7">не отвръща очите Си от праведниците, но заедно с царе ги туря завинаги на престол, и те се въздигат.</verse>
				<verse number="8">Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,</verse>
				<verse number="9">Той им посочва делата им и беззаконията им, понеже са се умножили,</verse>
				<verse number="10">и отваря ухото им за вразумяване и им говори да се отдръпнат от нечестието.</verse>
				<verse number="11">Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в доброчестина и годините си в радост;</verse>
				<verse number="12">ако пък не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.</verse>
				<verse number="13">Но лицемерците хранят в сърцето си гняв и не се обръщат към Него, кога ги вързва в окови;</verse>
				<verse number="14">затова душата им умира в младини, и животът им изгасва с блудници.</verse>
				<verse number="15">Той спасява сиромаха от неволята му и, кога е угнетен, отваря му ухото.</verse>
				<verse number="16">И тебе би извел Той от теснина на простор, дето няма стеснение, и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина;</verse>
				<verse number="17">но ти си препълнен с размишления на нечестивци; съд и осъждане са близки за теб.</verse>
				<verse number="18">Да те не порази Божият гняв с наказание! Голям откуп не ще те избави.</verse>
				<verse number="19">Ще даде ли Той някаква цена на твоето богатство? Не, — нито на златото, нито на какво и да е съкровище.</verse>
				<verse number="20">Не желай оная нощ, когато народите се изтребват на мястото си.</verse>
				<verse number="21">Пази се, не се поддавай на нечестието, което си предпочел пред страданието.</verse>
				<verse number="22">Бог е висок по силата Си, и кой е такъв, като Него, наставник?</verse>
				<verse number="23">Кой ще посочи Нему пътя Му? Кой може каза: Ти постъпваш несправедливо?</verse>
				<verse number="24">Не забравяй да величаеш делата Му, които човеците виждат.</verse>
				<verse number="25">Всички човеци могат да ги видят: човек може да ги изглежда отдалеч.</verse>
				<verse number="26">Ето, Бог е велик, и ние не можем да Го познаем; броят на годините Му е неизследим.</verse>
				<verse number="27">Той събира водните капки; те в множество се изливат на дъжд;</verse>
				<verse number="28">капят из облаците и се изливат изобилно върху човеците.</verse>
				<verse number="29">Кой може тъй също разумя ширинето на облаците, трясъка на шатрата Му?</verse>
				<verse number="30">Ето, Той разпростира над тях светлината Си и покрива морското дъно.</verse>
				<verse number="31">Оттам Той съди народите, дава храна в изобилие.</verse>
				<verse number="32">Той крие в дланите Си трескавицата и заповядва ѝ кого да удари.</verse>
				<verse number="33">Трясъкът ѝ дава да се знае за нея; добитъкът тъй също усеща, какво става.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">И от това трепери сърцето ми и се е подигнало от мястото си.</verse>
				<verse number="2">Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му.</verse>
				<verse number="3">Под цялото небе се прописа гърмежът Му, и светкавицата Му — до краищата на земята.</verse>
				<verse number="4">След Него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира, кога гласът Му бъде чут.</verse>
				<verse number="5">Чудно гърми Бог с гласа Си, върши велики дела, за нас непостижими.</verse>
				<verse number="6">Защото Той казва на снега: падай на земята; също ситният дъжд и едрият дъжд са в Негова власт.</verse>
				<verse number="7">Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му.</verse>
				<verse number="8">Тогава звярът отива в убежище и си остава в леговището.</verse>
				<verse number="9">От юг иде буря, от север — студ.</verse>
				<verse number="10">От духването Божие става лед, и водната повърхност се свива.</verse>
				<verse number="11">Също с влага Той напълня черните облаци, и облаците сипят светлината Му,</verse>
				<verse number="12">и те тръгват според намеренията Му, за да изпълнят, което им заповядва, по лицето на обитаваната земя.</verse>
				<verse number="13">Той им заповядва да отидат или за наказание, или в благоволение, или за помилване.</verse>
				<verse number="14">Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела.</verse>
				<verse number="15">Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак?</verse>
				<verse number="16">Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършения в знанието?</verse>
				<verse number="17">Как се стопля дрехата ти, когато Той успокоява земята от юг?</verse>
				<verse number="18">Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало?</verse>
				<verse number="19">Научи ни, какво да Му кажем. В тоя мрак ние не можем нищо да съобразим.</verse>
				<verse number="20">Ще Му бъде ли обадено, какво говоря аз? Казал ли е някой, че Нему се съобщава, каквото е говорено?</verse>
				<verse number="21">Сега се не вижда бляскава светлина в облаците, но ще полъхне вятър и ще ги разчисти.</verse>
				<verse number="22">Хубавото време дохожда от север, и около Бога е страшно великолепие.</verse>
				<verse number="23">Вседържител е! Ние Го не постигаме. Велик е по сила, по съд и по пълнота на правосъдието. Той никого не угнетява.</verse>
				<verse number="24">Поради това да благоговеят пред Него човеците, и да треперят пред Него всички мъдри по сърце!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">(К огато Елиуй престана да говори) Господ отговори на Иова из бурята и рече:</verse>
				<verse number="2">кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл?</verse>
				<verse number="3">Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай:</verse>
				<verse number="4">де беше ти, когато полагах основите на земята? — кажи, ако знаеш.</verse>
				<verse number="5">Кой ѝ определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето?</verse>
				<verse number="6">На какво са закрепени основите ѝ, или кой положи крайъгълния ѝ камък,</verse>
				<verse number="7">при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост?</verse>
				<verse number="8">Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба,</verse>
				<verse number="9">когато облаците направих негово облекло и мъглата — негови пелени,</verse>
				<verse number="10">и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата,</verse>
				<verse number="11">и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни?</verse>
				<verse number="12">Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото ѝ,</verse>
				<verse number="13">за да обгърне тя краищата на земята и да изтърси от нея нечестивците,</verse>
				<verse number="14">за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло,</verse>
				<verse number="15">да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка?</verse>
				<verse number="16">Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната?</verse>
				<verse number="17">Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка?</verse>
				<verse number="18">Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това.</verse>
				<verse number="19">Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата?</verse>
				<verse number="20">Ти трябва да си стигал до границите ѝ и знаеш пътеките към дома ѝ.</verse>
				<verse number="21">Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям.</verse>
				<verse number="22">Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката,</verse>
				<verse number="23">които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война?</verse>
				<verse number="24">По кой път се разлива светлината и се разнася източният вятър по земята?</verse>
				<verse number="25">Кой отваря потоците за изливане на водата и път за гръмоносни светкавици,</verse>
				<verse number="26">за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, дето няма човек,</verse>
				<verse number="27">за да насища пустинята и степта и да възбужда злачните зародиши да изникват?</verse>
				<verse number="28">Дъждът има ли баща? Или кой ражда капките на росата?</verse>
				<verse number="29">Из чия утроба излиза ледът, и небесния скреж, — кой го ражда?</verse>
				<verse number="30">Водите като камък се затвърдяват, и повърхността на бездната замръзва.</verse>
				<verse number="31">Можеш ли върза възела на Хима и да развържеш връзките на Кесил?</verse>
				<verse number="32">Можеш ли да извеждаш съзвездията на времето им и да водиш Ас с децата ѝ?</verse>
				<verse number="33">Знаеш ли наредбите на небето, можеш ли натъкми то да владее над земята?</verse>
				<verse number="34">Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода?</verse>
				<verse number="35">Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли и ще ти кажат ли: ето ни?</verse>
				<verse number="36">Кой вложи мъдрост в сърцето, или кой даде смисъл на разума?</verse>
				<verse number="37">Кой може да преброи облаците със своята мъдрост и да удържи съдовете на небето,</verse>
				<verse number="38">когато прахът се обръща в кал, и буците се слепват?</verse>
				<verse number="39">Ти ли ловиш плячка за лъвицата и насищаш лъвчетата,</verse>
				<verse number="40">когато те лежат в леговищата или почиват под сянка в засада?</verse>
				<verse number="41">Кой приготвя на враната храната ѝ, кога пиленцата ѝ, скитайки се без храна, викат към Бога?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите?</verse>
				<verse number="2">Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат?</verse>
				<verse number="3">Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си;</verse>
				<verse number="4">децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях.</verse>
				<verse number="5">Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно,</verse>
				<verse number="6">на което съм отредил степта за къща и солниците — за жилище?</verse>
				<verse number="7">Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача,</verse>
				<verse number="8">дири си храна по планините и се впуща на всеки злак.</verse>
				<verse number="9">Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?</verse>
				<verse number="10">Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата?</verse>
				<verse number="11">Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа?</verse>
				<verse number="12">Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти?</verse>
				<verse number="13">Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух?</verse>
				<verse number="14">Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка,</verse>
				<verse number="15">и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче;</verse>
				<verse number="16">жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът ѝ ще отиде напразно,</verse>
				<verse number="17">защото Бог не ѝ е дал мъдрост и не я е надарил с разум;</verse>
				<verse number="18">а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му.</verse>
				<verse number="19">Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива?</verse>
				<verse number="20">Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас,</verse>
				<verse number="21">рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие;</verse>
				<verse number="22">смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч;</verse>
				<verse number="23">кънти тул над него, блещи копие и сулица;</verse>
				<verse number="24">в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук;</verse>
				<verse number="25">щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика.</verse>
				<verse number="26">Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне?</verse>
				<verse number="27">По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо?</verse>
				<verse number="28">Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места;</verse>
				<verse number="29">оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч;</verse>
				<verse number="30">пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.</verse>
				<verse number="31">Продължи Господ и рече на Иова:</verse>
				<verse number="32">който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.</verse>
				<verse number="33">Отговори Иов Господу и рече:</verse>
				<verse number="34">ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.</verse>
				<verse number="35">Веднъж говорих, — сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">Отговори Господ на Иова из бурята и рече:</verse>
				<verse number="2">препаши като мъж кръста си: Аз ще те питам, а ти Ми обяснявай.</verse>
				<verse number="3">Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, та себе си да оправдаеш?</verse>
				<verse number="4">Такава ли е твоята мишца, както на Бога? И можеш ли като Него да загърмиш с глас?</verse>
				<verse number="5">Украси се тогази с величие и слава, облечи се в блясък и великолепие;</verse>
				<verse number="6">излей яростта на гнева си, погледни всичко, що е горделиво, и го смири;</verse>
				<verse number="7">погледни всички високомерни и ги унизи, и съсипи нечестивите на местата им;</verse>
				<verse number="8">зарови ги всички в земята и покрий лицата им с тъма.</verse>
				<verse number="9">Тогава и Аз ще призная, че твоята десница може да те спасява.</verse>
				<verse number="10">Ето бегемотът, който съм създал, както и тебе; той яде трева като вол;</verse>
				<verse number="11">ето, неговата сила е в бедрата му, и якостта му — в мишците на корема му;</verse>
				<verse number="12">размахва опашката си като кедър; а жилите на бедрата му са преплетени;</verse>
				<verse number="13">краката му са като медни тръби; костите му са като железни пръти;</verse>
				<verse number="14">това е върхът на Божиите пътища: само Оня, Който го е сътворил, може да приближи меча Си до него;</verse>
				<verse number="15">планините му принасят храна, и там всички полски зверове играят;</verse>
				<verse number="16">той си ляга под сенчестите дървета, под покрива на тръстиката и в блатата;</verse>
				<verse number="17">сенчестите дървета го покриват със сянката си; върбите край потоците го окръжават;</verse>
				<verse number="18">ето, той пие от реката и не бърза; остава си спокоен, ако ще би Иордан да хлуйне към устата му.</verse>
				<verse number="19">Ще го хване ли някой открито и ще продупчи ли носа му с кука?</verse>
				<verse number="20">Можеш ли извлече с въдица левиатана и с връв да го вържеш за езика?</verse>
				<verse number="21">Ще вденеш ли халка в ноздрите му? Ще прободеш ли с шило челюстта му?</verse>
				<verse number="22">Ще ли ти се много моли и ще ли ти говори кротко?</verse>
				<verse number="23">Ще направи ли договор с тебе, ще го вземеш ли завинаги като свой роб?</verse>
				<verse number="24">Ще се забавляваш ли с него като с птичка, и ще го вържеш ли зарад момиченцата си?</verse>
				<verse number="25">Ще го продават ли другарите по лов, ще го делят ли между хананейските търговци?</verse>
				<verse number="26">Можеш ли промуши кожата му с копие и главата му с рибарска вила?</verse>
				<verse number="27">Тури на него ръката си и помни за борбата: занапред не ще посмееш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед?</verse>
				<verse number="2">Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?</verse>
				<verse number="3">Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.</verse>
				<verse number="4">Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност.</verse>
				<verse number="5">Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти?</verse>
				<verse number="6">Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо — ужас,</verse>
				<verse number="7">яките му щитове — великолепие; те са скрепени като с твърд печат;</verse>
				<verse number="8">един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им;</verse>
				<verse number="9">един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят.</verse>
				<verse number="10">Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората;</verse>
				<verse number="11">от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри;</verse>
				<verse number="12">от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел.</verse>
				<verse number="13">Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза.</verse>
				<verse number="14">На врата му сила обитава, и пред него ужас тича.</verse>
				<verse number="15">Месестите части на тялото му са сплътени яко помежду си, не мърдат.</verse>
				<verse number="16">Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък.</verse>
				<verse number="17">Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас.</verse>
				<verse number="18">Който меч се допре о него, не удържа, не удържа ни копие, ни сулица, ни броня.</verse>
				<verse number="19">Желязото смята за слама, медта за гнило дърво.</verse>
				<verse number="20">Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него.</verse>
				<verse number="21">Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее.</verse>
				<verse number="22">Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта.</verse>
				<verse number="23">Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас;</verse>
				<verse number="24">отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява.</verse>
				<verse number="25">На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен;</verse>
				<verse number="26">на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">Отговори Иов на Господа и рече:</verse>
				<verse number="2">зная, че Ти всичко можеш, и че намерението Ти не може да бъде спряно.</verse>
				<verse number="3">Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо? Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех.</verse>
				<verse number="4">Послушай ме, виках аз, и ще говоря, и каквото Те питам, обясни ми.</verse>
				<verse number="5">Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат;</verse>
				<verse number="6">затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел.</verse>
				<verse number="7">И отподир, след като Господ изговори на Иова тия думи, каза на Елифаза Теманеца: разпали се гневът Ми против тебе и против двамата твои другари, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.</verse>
				<verse number="8">Затова, вземете със себе си седем телеца и седем овена, па идете при Моя раб Иова и пренесете за себе си жертва; и Моят раб Иов ще се помоли за вас, защото само неговото лице ще приема, за да ви не отхвърля, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.</verse>
				<verse number="9">И отидоха Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец, и сториха, както Господ им заповяда, — и Господ прие лицето Иовово.</verse>
				<verse number="10">И върна Господ Иову загубата, когато той се помоли за приятелите си; и даде Господ на Иова двойно повече от онова, що имаше попреди.</verse>
				<verse number="11">Тогава дойдоха при него всичките му братя и всичките му сестри и всичките му напрежни познайници, та ядоха с него хляб в къщата му и тъжиха с него, и утешаваха го за всичкото зло, що Господ му бе напратил, и дадоха му всякой по кесита и по златен пръстен.</verse>
				<verse number="12">И благослови Бог последните дни на Иова повече от напрежните: той имаше четиринайсет хиляди дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда рала волове и хиляда ослици.</verse>
				<verse number="13">Имаше и седем сина и три дъщери.</verse>
				<verse number="14">И нарече първата Емима, втората Касия, а третата — Керенхапух.</verse>
				<verse number="15">И нямаше по цялата земя такива хубави жени, както Иововите дъщери, и баща им даде тям наследство между братята им.</verse>
				<verse number="16">После това Иов живя сто и четирийсет години, и видя синове и внуци до четвърто коляно.</verse>
				<verse number="17">И умря Иов стар и сит на живот.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="19">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,</verse>
				<verse number="2">а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!</verse>
				<verse number="3">И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.</verse>
				<verse number="4">Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).</verse>
				<verse number="5">Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците — в събранието на праведните.</verse>
				<verse number="6">Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?</verse>
				<verse number="2">Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.</verse>
				<verse number="3">„Да разкъсаме — казват — техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови.“</verse>
				<verse number="4">Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.</verse>
				<verse number="5">Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:</verse>
				<verse number="6">„Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;</verse>
				<verse number="7">ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих;</verse>
				<verse number="8">искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя за Твое владение.</verse>
				<verse number="9">Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд.“</verse>
				<verse number="10">И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!</verse>
				<verse number="11">Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.</verse>
				<verse number="12">Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. [1] Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене;</verse>
				<verse number="2">мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.</verse>
				<verse number="3">Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.</verse>
				<verse number="4">С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.</verse>
				<verse number="5">Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.</verse>
				<verse number="6">Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.</verse>
				<verse number="7">Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.</verse>
				<verse number="8">От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Давидов. [1-2] Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда! В утеснение Ти ми даваше простор. Помилуй ме и чуй молитвата ми.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание? докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?</verse>
				<verse number="4">Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия; Господ чува, кога викам към Него.</verse>
				<verse number="5">Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете.</verse>
				<verse number="6">Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа.</verse>
				<verse number="7">Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!</verse>
				<verse number="8">Ти изпълни сърцето ми с веселие, откак у тях се намножи жито и вино (и елей).</verse>
				<verse number="9">Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Началнику на хора. На надуйни свирала. Псалом Давидов. [1-2] Чуй, Господи, думите ми, разумей мислите ми.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля.</verse>
				<verse number="4">Господи, чуй рано гласа ми, — на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам,</verse>
				<verse number="5">защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе;</verse>
				<verse number="6">нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.</verse>
				<verse number="7">Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси.</verse>
				<verse number="8">Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.</verse>
				<verse number="9">Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове: изравняй Твоя път пред мене.</verse>
				<verse number="10">Защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им — отворен гроб, с езика си лъстят.</verse>
				<verse number="11">Осъди ги, Боже, да не сполучат в своите кроежи; отхвърли ги, поради голямото им нечестие, защото се дигнаха против Тебе.</verse>
				<verse number="12">И ще се възрадват всички, които се на Тебе уповават, ще ликуват вечно, и Ти ще ги закриляш; и ще се хвалят с Тебе ония, които обичат Твоето име.</verse>
				<verse number="13">Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов. [1-2] Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;</verse>
				<verse number="4">потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?</verse>
				<verse number="5">Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,</verse>
				<verse number="6">защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?</verse>
				<verse number="7">Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.</verse>
				<verse number="8">Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.</verse>
				<verse number="9">Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,</verse>
				<verse number="10">Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.</verse>
				<verse number="11">Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Плачевна песен, която Давид изпя Господу по делото на Хуса, от Вениаминово коляно. [1-2] Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави;</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).</verse>
				<verse number="4">Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,</verse>
				<verse number="5">ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, —</verse>
				<verse number="6">нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.</verse>
				<verse number="7">Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, —</verse>
				<verse number="8">множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.</verse>
				<verse number="9">Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.</verse>
				<verse number="10">Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!</verse>
				<verse number="11">Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.</verse>
				<verse number="12">Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;</verse>
				<verse number="13">ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,</verse>
				<verse number="14">приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.</verse>
				<verse number="15">Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.</verse>
				<verse number="16">Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;</verse>
				<verse number="17">злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му.</verse>
				<verse number="18">Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов. [1-2] Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.</verse>
				<verse number="4">Кога гледам Твоите небеса — дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:</verse>
				<verse number="5">що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?</verse>
				<verse number="6">Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;</verse>
				<verse number="7">поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:</verse>
				<verse number="8">овци и волове всички, а също и зверовете полски,</verse>
				<verse number="9">птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.</verse>
				<verse number="10">Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов. [1-2] Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.</verse>
				<verse number="4">Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,</verse>
				<verse number="5">защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.</verse>
				<verse number="6">Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.</verse>
				<verse number="7">У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.</verse>
				<verse number="8">Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,</verse>
				<verse number="9">и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.</verse>
				<verse number="10">И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;</verse>
				<verse number="11">и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.</verse>
				<verse number="12">Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,</verse>
				<verse number="13">защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.</verse>
				<verse number="14">Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, — Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,</verse>
				<verse number="15">за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.</verse>
				<verse number="16">Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.</verse>
				<verse number="17">Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.</verse>
				<verse number="18">Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога.</verse>
				<verse number="19">Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.</verse>
				<verse number="20">Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.</verse>
				<verse number="21">Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.</verse>
				<verse number="22">Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?</verse>
				<verse number="23">Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.</verse>
				<verse number="24">Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.</verse>
				<verse number="25">В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“</verse>
				<verse number="26">Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;</verse>
				<verse number="27">дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“</verse>
				<verse number="28">Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му — мъчение и пагуба;</verse>
				<verse number="29">седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;</verse>
				<verse number="30">причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;</verse>
				<verse number="31">прегъва се, приляга — и сиромасите падат в силните му нокти;</verse>
				<verse number="32">дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“</verse>
				<verse number="33">Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.</verse>
				<verse number="34">Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“?</verse>
				<verse number="35">Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.</verse>
				<verse number="36">Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.</verse>
				<verse number="37">Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.</verse>
				<verse number="38">Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,</verse>
				<verse number="39">за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов. [1] На Господа се уповавам; как тогава казвате на душата ми: „отлети на вашата планина като птица“?</verse>
				<verse number="2">Защото ето, нечестивците изопнаха лък, туриха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмно върху правите по сърце.</verse>
				<verse number="3">Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът?</verse>
				<verse number="4">Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове.</verse>
				<verse number="5">Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника.</verse>
				<verse number="6">Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата,</verse>
				<verse number="7">защото Господ е праведен, — обича правда; лицето Му гледа праведника.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Началнику на хора. На осмострунно. Псалом Давидов. [1-2] Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сърце.</verse>
				<verse number="4">Господ ще изтреби всички лъстиви уста, високомерния език,</verse>
				<verse number="5">ония, които думат: „с езика си ще надвием; устата ни са с нас, кой ни е господар?“</verse>
				<verse number="6">Заради страданията на сиромасите и охканията на бедните ще се дигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят.</verse>
				<verse number="7">Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено.</verse>
				<verse number="8">Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги завардиш от този род навеки.</verse>
				<verse number="9">Навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов. [1-2] Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?</verse>
				<verse number="4">Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;</verse>
				<verse number="5">да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.</verse>
				<verse number="6">Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов. [1] Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.</verse>
				<verse number="2">Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.</verse>
				<verse number="3">Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.</verse>
				<verse number="4">Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?</verse>
				<verse number="5">Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.</verse>
				<verse number="6">Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.</verse>
				<verse number="7">„Кой ще даде от Сион спасение Израилю!“ Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?</verse>
				<verse number="2">Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;</verse>
				<verse number="3">който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;</verse>
				<verse number="4">оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;</verse>
				<verse number="5">който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Давидова песен. [1] Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.</verse>
				<verse number="2">Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.</verse>
				<verse number="3">Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници — към тях е всичкото ми желание.</verse>
				<verse number="4">Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.</verse>
				<verse number="5">Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.</verse>
				<verse number="6">Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.</verse>
				<verse number="7">Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.</verse>
				<verse number="8">Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.</verse>
				<verse number="9">Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,</verse>
				<verse number="10">защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление,</verse>
				<verse number="11">Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Молитва Давидова. [1] Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.</verse>
				<verse number="2">От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.</verse>
				<verse number="3">Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.</verse>
				<verse number="4">В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.</verse>
				<verse number="5">Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.</verse>
				<verse number="6">Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.</verse>
				<verse number="7">Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;</verse>
				<verse number="8">пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила</verse>
				<verse number="9">от лицето на нечестивците, които ме нападат, — от враговете на душата ми, които ме окръжават:</verse>
				<verse number="10">те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.</verse>
				<verse number="11">Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.</verse>
				<verse number="12">Те са като лъв, който жадува за плячка, — като лъвче, което стои на потайни места.</verse>
				<verse number="13">Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;</verse>
				<verse number="14">чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.</verse>
				<verse number="15">Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза: Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.</verse>
				<verse number="4">Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.</verse>
				<verse number="5">Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,</verse>
				<verse number="6">вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.</verse>
				<verse number="7">В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.</verse>
				<verse number="8">Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);</verse>
				<verse number="9">дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.</verse>
				<verse number="10">Наведе Той небесата и слезе, — и мрак под нозете Му.</verse>
				<verse number="11">И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.</verse>
				<verse number="12">И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си — водния мрак, въздушните облаци.</verse>
				<verse number="13">От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.</verse>
				<verse number="14">Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.</verse>
				<verse number="15">Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии — и ги разсипа.</verse>
				<verse number="16">И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.</verse>
				<verse number="17">Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;</verse>
				<verse number="18">избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.</verse>
				<verse number="19">В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.</verse>
				<verse number="20">Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.</verse>
				<verse number="21">Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради,</verse>
				<verse number="22">защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;</verse>
				<verse number="23">защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.</verse>
				<verse number="24">Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;</verse>
				<verse number="25">и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.</verse>
				<verse number="26">С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек — искрено,</verse>
				<verse number="27">с чист — чисто, а с лукав — според неговото лукавство,</verse>
				<verse number="28">защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш.</verse>
				<verse number="29">Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми.</verse>
				<verse number="30">С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам.</verse>
				<verse number="31">Бог! — Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават.</verse>
				<verse number="32">Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?</verse>
				<verse number="33">Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;</verse>
				<verse number="34">прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини;</verse>
				<verse number="35">учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък.</verse>
				<verse number="36">Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.</verse>
				<verse number="37">Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат.</verse>
				<verse number="38">Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;</verse>
				<verse number="39">поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,</verse>
				<verse number="40">защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;</verse>
				<verse number="41">Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят:</verse>
				<verse number="42">те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, — ала Той ги не слуша;</verse>
				<verse number="43">разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал.</verse>
				<verse number="44">Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи;</verse>
				<verse number="45">само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;</verse>
				<verse number="46">другородци бледнеят и треперят в своите крепости.</verse>
				<verse number="47">Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение,</verse>
				<verse number="48">Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите</verse>
				<verse number="49">и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.</verse>
				<verse number="50">Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи,</verse>
				<verse number="51">Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давилов. [1-2] Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.</verse>
				<verse number="4">Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.</verse>
				<verse number="5">Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,</verse>
				<verse number="6">и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:</verse>
				<verse number="7">от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.</verse>
				<verse number="8">Законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно — простите прави мъдри.</verse>
				<verse number="9">Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла — просветлява очите.</verse>
				<verse number="10">Страхът Господен е чист — пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина всички са праведни;</verse>
				<verse number="11">те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вощен мед;</verse>
				<verse number="12">и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.</verse>
				<verse number="13">Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,</verse>
				<verse number="14">и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.</verse>
				<verse number="15">Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов. [1-2] Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.</verse>
				<verse number="4">Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно.</verse>
				<verse number="5">Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.</verse>
				<verse number="6">Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби.</verse>
				<verse number="7">Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.</verse>
				<verse number="8">Едни — с колесници, други — с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим;</verse>
				<verse number="9">те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.</verse>
				<verse number="10">Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов. [1-2] Господи! С Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,</verse>
				<verse number="4">защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.</verse>
				<verse number="5">Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.</verse>
				<verse number="6">Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.</verse>
				<verse number="7">Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,</verse>
				<verse number="8">защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.</verse>
				<verse number="9">Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.</verse>
				<verse number="10">Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.</verse>
				<verse number="11">Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им — изсред човешките синове,</verse>
				<verse number="12">защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).</verse>
				<verse number="13">Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.</verse>
				<verse number="14">Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов. [1-2] Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Боже мой! викам денем — и Ти не чуваш, и нощем — и няма за мене мира.</verse>
				<verse number="4">Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.</verse>
				<verse number="5">На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;</verse>
				<verse number="6">към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.</verse>
				<verse number="7">Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.</verse>
				<verse number="8">Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:</verse>
				<verse number="9">„Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“.</verse>
				<verse number="10">Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.</verse>
				<verse number="11">Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.</verse>
				<verse number="12">Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.</verse>
				<verse number="13">Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,</verse>
				<verse number="14">разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.</verse>
				<verse number="15">Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.</verse>
				<verse number="16">Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.</verse>
				<verse number="17">Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.</verse>
				<verse number="18">Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;</verse>
				<verse number="19">делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.</verse>
				<verse number="20">Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;</verse>
				<verse number="21">избави от меч живота ми, и от псета — самотната ми душа;</verse>
				<verse number="22">спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.</verse>
				<verse number="23">Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.</verse>
				<verse number="24">Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,</verse>
				<verse number="25">защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.</verse>
				<verse number="26">За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.</verse>
				<verse number="27">Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!</verse>
				<verse number="28">Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,</verse>
				<verse number="29">защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.</verse>
				<verse number="30">Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.</verse>
				<verse number="31">Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;</verse>
				<verse number="32">ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:</verse>
				<verse number="2">Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,</verse>
				<verse number="3">подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.</verse>
				<verse number="4">Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.</verse>
				<verse number="5">Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.</verse>
				<verse number="6">Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.) [1] Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,</verse>
				<verse number="2">защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.</verse>
				<verse number="3">Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?</verse>
				<verse number="4">Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), —</verse>
				<verse number="5">той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.</verse>
				<verse number="6">Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!</verse>
				<verse number="7">Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!</verse>
				<verse number="8">Кой е тоя Цар на славата? — Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.</verse>
				<verse number="9">Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!</verse>
				<verse number="10">Кой е тоя Цар на славата? — Господ на силите, Той е Цар на славата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Към Тебе, Господи, въздигам душата си.</verse>
				<verse number="2">Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми,</verse>
				<verse number="3">да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе; да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.</verse>
				<verse number="4">Покажи ми, Господи, Твоите пътища и научи ме на Твоите пътеки.</verse>
				<verse number="5">Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден.</verse>
				<verse number="6">Спомни си Твоите щедрости, Господи, и Твоите милости, защото са отвека.</verse>
				<verse number="7">Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй; по милостта Си спомни си за мене, по Твоята благост, Господи!</verse>
				<verse number="8">Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя,</verse>
				<verse number="9">насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища.</verse>
				<verse number="10">Всички пътища Господни са милост и истина за ония, които пазят завета Му и откровенията Му.</verse>
				<verse number="11">Заради твоето име, Господи, прости греха ми, защото е голям.</verse>
				<verse number="12">Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере.</verse>
				<verse number="13">Неговата душа ще пребъде в добро, и неговото семе ще наследи земята.</verse>
				<verse number="14">Тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет.</verse>
				<verse number="15">Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми.</verse>
				<verse number="16">Милостно погледни към мене и ме помилуй, защото съм самотен и угнетен.</verse>
				<verse number="17">Скърбите на сърцето ми се умножиха; извади ме из моите беди.</verse>
				<verse number="18">Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове.</verse>
				<verse number="19">Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят.</verse>
				<verse number="20">Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам.</verse>
				<verse number="21">Непорочност и правота да ме пазят, защото на Тебе се надявам.</verse>
				<verse number="22">Избави, Боже, Израиля от всичките му скърби.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Отсъди ме, Господи, понеже ходих непорочно и, като се уповавам на Господа, няма да се поклатя.</verse>
				<verse number="2">Изкуси ме, Господи, изпитай ме; разтопи моите вътрешности и моето сърце;</verse>
				<verse number="3">защото Твоята милост е пред очите ми, и аз ходих в Твоята истина,</verse>
				<verse number="4">с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида;</verse>
				<verse number="5">намразих сборището на злонамерените, и с нечестивци няма да седна;</verse>
				<verse number="6">ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи,</verse>
				<verse number="7">за да възвестявам с хвалебен глас и да разказвам всички Твои чудеса.</verse>
				<verse number="8">Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава.</verse>
				<verse number="9">Не погубвай душата ми с грешници и живота ми с кръвници,</verse>
				<verse number="10">в чиито ръце има злодейство, и чиято десница е пълна с подкупи.</verse>
				<verse number="11">Аз пък ходя в своята непорочност; избави ме (Господи) и помилуй ме.</verse>
				<verse number="12">Ногата ми стои на прав път; в събранията ще благославям Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Псалом Давидов. (Преди помазването.) [1] Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?</verse>
				<verse number="2">Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми, за да изядат плътта ми, те сами ще се спънат и паднат.</verse>
				<verse number="3">И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам.</verse>
				<verse number="4">Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм,</verse>
				<verse number="5">защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала.</verse>
				<verse number="6">Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа.</verse>
				<verse number="7">Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме.</verse>
				<verse number="8">Сърцето ми повтаря Твоите думи: „търсете лицето Ми“; и аз ще търся лицето ти, Господи.</verse>
				<verse number="9">Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!</verse>
				<verse number="10">Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.</verse>
				<verse number="11">Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми;</verse>
				<verse number="12">не ме предавай на произвола на моите врагове, защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба.</verse>
				<verse number="13">Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.</verse>
				<verse number="14">Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.</verse>
				<verse number="2">Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.</verse>
				<verse number="3">Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.</verse>
				<verse number="4">Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.</verse>
				<verse number="5">Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.</verse>
				<verse number="6">Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.</verse>
				<verse number="7">Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.</verse>
				<verse number="8">Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.</verse>
				<verse number="9">Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Псалом Давидов. (Кога се завършва празник Шатри.) [1] Въздайте Господу, синове Божии, въздайте Господу слава и чест,</verse>
				<verse number="2">въздайте Господу слава на името Му; поклонете се Господу в благолепното Му светилище.</verse>
				<verse number="3">Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над големите води.</verse>
				<verse number="4">Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен.</verse>
				<verse number="5">Гласът Господен поваля кедри; Господ събаря кедри ливански</verse>
				<verse number="6">и ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион — като млад еднорог.</verse>
				<verse number="7">Гласът Господен секне огнен пламък.</verse>
				<verse number="8">Гласът Господен разтърсва пустиня, разтърсва Господ пустиня Кадес.</verse>
				<verse number="9">Гласът Господен освобождава бременни кошути и оголва гори; и в храма Му всичко възвестява Неговата слава.</verse>
				<verse number="10">Господ е седял над потопа, и ще седи Господ като цар навеки.</verse>
				<verse number="11">Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Псалом Давидов; песен при обновяване дома. [1-2] Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.</verse>
				<verse number="4">Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.</verse>
				<verse number="5">Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,</verse>
				<verse number="6">защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин — радост.</verse>
				<verse number="7">И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки.</verse>
				<verse number="8">По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.</verse>
				<verse number="9">Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:</verse>
				<verse number="10">„каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?</verse>
				<verse number="11">Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!“</verse>
				<verse number="12">И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,</verse>
				<verse number="13">за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.)</verse>
				<verse number="2">На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;</verse>
				<verse number="3">наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш,</verse>
				<verse number="4">защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.</verse>
				<verse number="5">Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.</verse>
				<verse number="6">В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината.</verse>
				<verse number="7">Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.</verse>
				<verse number="8">Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,</verse>
				<verse number="9">и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.</verse>
				<verse number="10">Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.</verse>
				<verse number="11">Изнури се от скръб животът ми, и годините ми — от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.</verse>
				<verse number="12">От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене.</verse>
				<verse number="13">Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,</verse>
				<verse number="14">защото слушам злоречието на мнозина; отвред — ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.</verse>
				<verse number="15">Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.</verse>
				<verse number="16">Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.</verse>
				<verse number="17">Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.</verse>
				<verse number="18">Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.</verse>
				<verse number="19">Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.</verse>
				<verse number="20">Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!</verse>
				<verse number="21">Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.</verse>
				<verse number="22">Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!</verse>
				<verse number="23">В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.</verse>
				<verse number="24">Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.</verse>
				<verse number="25">Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">Псалом Давидов. Учение. [1] Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!</verse>
				<verse number="2">Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство!</verse>
				<verse number="3">Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,</verse>
				<verse number="4">защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха.</verse>
				<verse number="5">Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: „ще изповядам Господу моите престъпления“, и Ти сне от мене вината на греха ми.</verse>
				<verse number="6">Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне.</verse>
				<verse number="7">Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление.</verse>
				<verse number="8">„Ще те вразумя — казва Бог, — ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе.“</verse>
				<verse number="9">„Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.“</verse>
				<verse number="10">Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.</verse>
				<verse number="11">Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">(Псалом Давидов) [1] Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят.</verse>
				<verse number="2">Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир;</verse>
				<verse number="3">пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание,</verse>
				<verse number="4">защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.</verse>
				<verse number="5">Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.</verse>
				<verse number="6">Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му — цялото им воинство.</verse>
				<verse number="7">Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове.</verse>
				<verse number="8">Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,</verse>
				<verse number="9">защото Той рече — и всичко стана; Той заповяда — и всичко се яви.</verse>
				<verse number="10">Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете).</verse>
				<verse number="11">А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род.</verse>
				<verse number="12">Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие!</verse>
				<verse number="13">От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки;</verse>
				<verse number="14">от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:</verse>
				<verse number="15">на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.</verse>
				<verse number="16">Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.</verse>
				<verse number="17">Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.</verse>
				<verse number="18">Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му,</verse>
				<verse number="19">че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.</verse>
				<verse number="20">Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;</verse>
				<verse number="21">за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме.</verse>
				<verse number="22">Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде. [1-2] Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.</verse>
				<verse number="4">Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.</verse>
				<verse number="5">Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.</verse>
				<verse number="6">Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.</verse>
				<verse number="7">Ето, сиромахът викна, — и Господ чу и го спаси от всичките му беди.</verse>
				<verse number="8">Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.</verse>
				<verse number="9">Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!</verse>
				<verse number="10">Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.</verse>
				<verse number="11">Лъвчетата бедствуват и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.</verse>
				<verse number="12">Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.</verse>
				<verse number="13">Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?</verse>
				<verse number="14">Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;</verse>
				<verse number="15">нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.</verse>
				<verse number="16">Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му — към техните вопли.</verse>
				<verse number="17">Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.</verse>
				<verse number="18">Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.</verse>
				<verse number="19">Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.</verse>
				<verse number="20">Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.</verse>
				<verse number="21">Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.</verse>
				<verse number="22">Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.</verse>
				<verse number="23">Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;</verse>
				<verse number="2">вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;</verse>
				<verse number="3">извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!</verse>
				<verse number="4">В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;</verse>
				<verse number="5">да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;</verse>
				<verse number="6">да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,</verse>
				<verse number="7">защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.</verse>
				<verse number="8">Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.</verse>
				<verse number="9">А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.</verse>
				<verse number="10">Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?</verse>
				<verse number="11">Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;</verse>
				<verse number="12">връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.</verse>
				<verse number="13">През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.</verse>
				<verse number="14">Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.</verse>
				<verse number="15">А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;</verse>
				<verse number="16">с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.</verse>
				<verse number="17">Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа — от тия лъвове.</verse>
				<verse number="18">Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,</verse>
				<verse number="19">за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;</verse>
				<verse number="20">защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;</verse>
				<verse number="21">разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“.</verse>
				<verse number="22">Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!</verse>
				<verse number="23">Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой!</verse>
				<verse number="24">Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;</verse>
				<verse number="25">да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“.</verse>
				<verse number="26">В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.</verse>
				<verse number="27">Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!</verse>
				<verse number="28">И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен. [1-2] Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;</verse>
				<verse number="4">думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;</verse>
				<verse number="5">на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.</verse>
				<verse number="6">Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина — до облаците!</verse>
				<verse number="7">Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби — велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!</verse>
				<verse number="8">Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:</verse>
				<verse number="9">те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;</verse>
				<verse number="10">защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.</verse>
				<verse number="11">Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;</verse>
				<verse number="12">да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;</verse>
				<verse number="13">там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония, които вършат беззаконие,</verse>
				<verse number="2">защото те като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват.</verse>
				<verse number="3">Уповавай се на Господа и върши добро; живей на земята и пази истината.</verse>
				<verse number="4">Утешавай се с Господа, и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.</verse>
				<verse number="5">Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай, и Той ще извърши</verse>
				<verse number="6">и ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост — като пладнина.</verse>
				<verse number="7">Покори се на Господа и Нему се надявай. Не ревнувай на оня, който успява в пътя си, на човек, който лукавствува.</verse>
				<verse number="8">Престани да се гневиш и остави яростта; не ревнувай дотолкова, че да правиш зло,</verse>
				<verse number="9">защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, а ония, които се уповават на Господа, ще наследят земята.</verse>
				<verse number="10">Още малко, и нечестивеца не ще го има; ще погледнеш на мястото му, и — няма го.</verse>
				<verse number="11">А кротките ще наследят земята и ще се насладят с много мир.</verse>
				<verse number="12">Нечестивецът замисля зло против праведника и скърца зъби против него,</verse>
				<verse number="13">а Господ се надсмива над него, защото вижда, че денят му иде.</verse>
				<verse number="14">Нечестивците вадят меч, изопват лъка си, за да повалят бедния и сиромаха, за да прободат ония, които вървят по прав път;</verse>
				<verse number="15">мечът им ще се забие в тяхното сърце, и лъковете им ще се пречупят.</verse>
				<verse number="16">Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци,</verse>
				<verse number="17">защото мишците на нечестивците ще се сломят, а праведниците Господ подкрепя.</verse>
				<verse number="18">Господ знае дните на непорочните, и тяхното притежание ще пребъде вечно:</verse>
				<verse number="19">в усилно време няма да бъдат посрамени и в гладни дни ще бъдат сити;</verse>
				<verse number="20">а нечестивците ще загинат, и враговете Господни като агнешка тлъстина ще изчезнат, в дим ще изчезнат.</verse>
				<verse number="21">Нечестивецът взема в заем и не връща, а праведникът се смилява и дава,</verse>
				<verse number="22">защото благословените от Бога ще наследят земята, а проклетите от Него ще бъдат изтребени.</verse>
				<verse number="23">Господ укрепи стъпките на такъв човек и благоволи към неговите пътища:</verse>
				<verse number="24">кога да падне, не пада, защото Господ го поддържа за ръка.</verse>
				<verse number="25">Бях млад, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят:</verse>
				<verse number="26">той всеки ден се смилява и на заем дава, и неговото потомство ще бъде благословено.</verse>
				<verse number="27">Избягвай злото и върши добро, и ще живееш вечно</verse>
				<verse number="28">защото Господ обича правдата и не оставя Своите светии; те вечно ще бъдат запазени; (а беззаконниците ще бъдат изхвърлени) и потомството на нечестивите ще бъде изтребено.</verse>
				<verse number="29">Праведниците ще наследят земята и ще живеят на нея вечно.</verse>
				<verse number="30">Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда.</verse>
				<verse number="31">Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се поклатят.</verse>
				<verse number="32">Нечестивецът дебне праведника и търси да го умъртви;</verse>
				<verse number="33">но Господ няма да го предаде в негови ръце и няма да допусне да го обвинят, когато бъде съден.</verse>
				<verse number="34">Уповавай се на Господа и се дръж о Неговите пътища: и Той ще те въздигне, за да наследиш земята; и когато бъдат изтребвани нечестивците, ти ще видиш.</verse>
				<verse number="35">Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво;</verse>
				<verse number="36">но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам.</verse>
				<verse number="37">Наблюдавай непорочния и гледай праведника, защото бъднината на такъв човек е мир;</verse>
				<verse number="38">а беззаконниците всички ще бъдат изтребени; бъднината на нечестивците е гибел.</verse>
				<verse number="39">От Господа е спасението на праведниците. Той е тям защита в скръбно време;</verse>
				<verse number="40">и ще им помогне Господ и ще ги избави; ще ги избави от нечестивците и ще ги спаси, защото Нему се уповават.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">Псалом Давидов. В спомен (за съботата). [1-2] Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.</verse>
				<verse number="4">Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;</verse>
				<verse number="5">защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,</verse>
				<verse number="6">смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.</verse>
				<verse number="7">Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;</verse>
				<verse number="8">защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.</verse>
				<verse number="9">Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.</verse>
				<verse number="10">Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.</verse>
				<verse number="11">Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, — и нея няма у мене.</verse>
				<verse number="12">Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.</verse>
				<verse number="13">А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;</verse>
				<verse number="14">аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;</verse>
				<verse number="15">и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,</verse>
				<verse number="16">защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.</verse>
				<verse number="17">И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.</verse>
				<verse number="18">Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.</verse>
				<verse number="19">Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.</verse>
				<verse number="20">А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;</verse>
				<verse number="21">и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.</verse>
				<verse number="22">Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;</verse>
				<verse number="23">побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов. [1-2] Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.</verse>
				<verse number="4">Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:</verse>
				<verse number="5">кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.</verse>
				<verse number="6">Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.</verse>
				<verse number="7">Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.</verse>
				<verse number="8">И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.</verse>
				<verse number="9">Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.</verse>
				<verse number="10">Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.</verse>
				<verse number="11">Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.</verse>
				<verse number="12">Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!</verse>
				<verse number="13">Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.</verse>
				<verse number="14">Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов. [1-2] Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;</verse>
				<verse number="4">и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.</verse>
				<verse number="5">Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!</verse>
				<verse number="6">Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! — бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.</verse>
				<verse number="7">Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите; всесъжение и жертва за грях не поиска.</verse>
				<verse number="8">Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;</verse>
				<verse number="9">желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.</verse>
				<verse number="10">Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.</verse>
				<verse number="11">Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.</verse>
				<verse number="12">Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,</verse>
				<verse number="13">защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.</verse>
				<verse number="14">Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.</verse>
				<verse number="15">Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.</verse>
				<verse number="16">Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“</verse>
				<verse number="17">Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!</verse>
				<verse number="18">Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов. [1-2] Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.</verse>
				<verse number="4">Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му.</verse>
				<verse number="5">Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.</verse>
				<verse number="6">Враговете ми говорят зло за мене: „кога ще умре, и кога ще загине името му?“</verse>
				<verse number="7">И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя.</verse>
				<verse number="8">Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене:</verse>
				<verse number="9">„законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане.“</verse>
				<verse number="10">Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета.</verse>
				<verse number="11">А Ти, Господи, помилуй ме, изправи ме, и аз ще им въздам.</verse>
				<verse number="12">По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,</verse>
				<verse number="13">а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки.</verse>
				<verse number="14">Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове. [1-2] Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!</verse>
				<verse number="4">Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?</verse>
				<verse number="5">Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.</verse>
				<verse number="6">Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.</verse>
				<verse number="7">Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.</verse>
				<verse number="8">Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.</verse>
				<verse number="9">Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.</verse>
				<verse number="10">Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?</verse>
				<verse number="11">Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?</verse>
				<verse number="12">Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,</verse>
				<verse number="2">защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?</verse>
				<verse number="3">Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.</verse>
				<verse number="4">И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!</verse>
				<verse number="5">Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="43">
				<verse number="1">Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове. [1-2] Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;</verse>
				<verse number="4">защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.</verse>
				<verse number="5">Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.</verse>
				<verse number="6">С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;</verse>
				<verse number="7">защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;</verse>
				<verse number="8">но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.</verse>
				<verse number="9">С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.</verse>
				<verse number="10">Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;</verse>
				<verse number="11">обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.</verse>
				<verse number="12">Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;</verse>
				<verse number="13">продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;</verse>
				<verse number="14">предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;</verse>
				<verse number="15">направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.</verse>
				<verse number="16">Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми</verse>
				<verse number="17">от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:</verse>
				<verse number="18">всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.</verse>
				<verse number="19">Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,</verse>
				<verse number="20">когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.</verse>
				<verse number="21">Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,</verse>
				<verse number="22">то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.</verse>
				<verse number="23">Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.</verse>
				<verse number="24">Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!</verse>
				<verse number="25">Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?</verse>
				<verse number="26">Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.</verse>
				<verse number="27">Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="44">
				<verse number="1">Началнику на хора. На свирало Шошан. Учение. От Кореевите синове. Песен на любовта. [1-2] Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки.</verse>
				<verse number="4">Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!</verse>
				<verse number="5">И в това Твое украшение побързай, седни в колесница заради истината, красотата и правдата, и Твоята десница ще Ти покаже чудни дела.</verse>
				<verse number="6">Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, — те са в сърцето на Царевите врагове.</verse>
				<verse number="7">Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.</verse>
				<verse number="8">Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници.</verse>
				<verse number="9">Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия; из чертози от слонова кост Те веселят.</verse>
				<verse number="10">Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато.</verse>
				<verse number="11">Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.</verse>
				<verse number="12">И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.</verse>
				<verse number="13">И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.</verse>
				<verse number="14">Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана;</verse>
				<verse number="15">в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,</verse>
				<verse number="16">довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.</verse>
				<verse number="17">Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.</verse>
				<verse number="18">Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="45">
				<verse number="1">Началнику на хора. От Кореевите синове. На свирало Аламот. Песен. [1-2] Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди,</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.</verse>
				<verse number="4">Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.</verse>
				<verse number="5">Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.</verse>
				<verse number="6">Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.</verse>
				<verse number="7">Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.</verse>
				<verse number="8">Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.</verse>
				<verse number="9">Дойдете и вижте делата на Господа, — какви опустошения направи Той по земята:</verse>
				<verse number="10">прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.</verse>
				<verse number="11">Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.</verse>
				<verse number="12">Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="46">
				<verse number="1">Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом. [1-2] Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;</verse>
				<verse number="4">покори нам под нозете ни народи и племена;</verse>
				<verse number="5">избра за нас нашето наследие, красотата на Иакова, когото възлюби.</verse>
				<verse number="6">Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук.</verse>
				<verse number="7">Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,</verse>
				<verse number="8">защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.</verse>
				<verse number="9">Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;</verse>
				<verse number="10">князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="47">
				<verse number="1">Песен. Псалом. От Кореевите синове. [1-2] Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната ѝ страна е градът на великия Цар.</verse>
				<verse number="4">В неговите жилища Бог е познат като застъпник:</verse>
				<verse number="5">защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай него;</verse>
				<verse number="6">видяха и се почудиха, смутиха се и удариха на бяг;</verse>
				<verse number="7">страх и мъка ги обхвана там, като жена, кога ражда;</verse>
				<verse number="8">с източния вятър Ти съкруши тарсиските кораби.</verse>
				<verse number="9">Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки.</verse>
				<verse number="10">Ние размишлявахме, Боже, за Твоята благост сред Твоя храм.</verse>
				<verse number="11">Както Твоето име, Боже, така и Твоята хвала е до краищата на земята; Твоята десница е пълна с правда.</verse>
				<verse number="12">Да се весели планина Сион, (и) да се радват иудейските дъщери заради Твоите съдби (Господи).</verse>
				<verse number="13">Идете около Сион и го обиколете, пребройте кулите му:</verse>
				<verse number="14">обърнете сърцето си към неговите укрепления; разгледайте неговите домове, за да разкажете на бъдещия род,</verse>
				<verse number="15">защото този Бог е Бог наш на вечни векове: Той ще бъде наш вожд до самата смърт.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="48">
				<verse number="1">Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом. [1-2] Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.</verse>
				<verse number="4">Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми — знание.</verse>
				<verse number="5">Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:</verse>
				<verse number="6">„защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?“</verse>
				<verse number="7">Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:</verse>
				<verse number="8">човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:</verse>
				<verse number="9">скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,</verse>
				<verse number="10">щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.</verse>
				<verse number="11">Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.</verse>
				<verse number="12">Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.</verse>
				<verse number="13">Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.</verse>
				<verse number="14">Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.</verse>
				<verse number="15">Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.</verse>
				<verse number="16">Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.</verse>
				<verse number="17">Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:</verse>
				<verse number="18">защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;</verse>
				<verse number="19">макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;</verse>
				<verse number="20">той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.</verse>
				<verse number="21">Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="49">
				<verse number="1">Псалом на Асафа. [1] Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.</verse>
				<verse number="2">От Сион, връх на красотата, се явява Бог;</verse>
				<verse number="3">иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него — всепоядащ огън, и около Него — силна буря.</verse>
				<verse number="4">Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:</verse>
				<verse number="5">съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.</verse>
				<verse number="6">И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.</verse>
				<verse number="7">Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.</verse>
				<verse number="8">Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;</verse>
				<verse number="9">няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,</verse>
				<verse number="10">защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;</verse>
				<verse number="11">познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.</verse>
				<verse number="12">Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.</verse>
				<verse number="13">Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?</verse>
				<verse number="14">Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,</verse>
				<verse number="15">и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.</verse>
				<verse number="16">А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,</verse>
				<verse number="17">а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?</verse>
				<verse number="18">кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;</verse>
				<verse number="19">устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;</verse>
				<verse number="20">седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;</verse>
				<verse number="21">ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).</verse>
				<verse number="22">Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, — и не ще има избавител.</verse>
				<verse number="23">Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="50">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов,</verse>
				<verse number="2">когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия.</verse>
				<verse number="3">Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.</verse>
				<verse number="4">Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,</verse>
				<verse number="5">защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.</verse>
				<verse number="6">Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.</verse>
				<verse number="7">Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.</verse>
				<verse number="8">Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).</verse>
				<verse number="9">Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.</verse>
				<verse number="10">Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.</verse>
				<verse number="11">Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.</verse>
				<verse number="12">Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.</verse>
				<verse number="13">Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.</verse>
				<verse number="14">Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.</verse>
				<verse number="15">Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.</verse>
				<verse number="16">Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.</verse>
				<verse number="17">Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;</verse>
				<verse number="18">защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.</verse>
				<verse number="19">Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.</verse>
				<verse number="20">Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;</verse>
				<verse number="21">тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="51">
				<verse number="1">Началнику на хора. Учение Давидово,</verse>
				<verse number="2">когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха.</verse>
				<verse number="3">Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;</verse>
				<verse number="4">езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;</verse>
				<verse number="5">ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;</verse>
				<verse number="6">ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;</verse>
				<verse number="7">затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти — из земята на живите.</verse>
				<verse number="8">Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):</verse>
				<verse number="9">ето човек, който не полагаше в Бога своята сила, а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.</verse>
				<verse number="10">Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.</verse>
				<verse number="11">Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="52">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово. Тече безумец в сърцето си: „няма Бог“. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.</verse>
				<verse number="4">Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.</verse>
				<verse number="5">Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?</verse>
				<verse number="6">Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли.</verse>
				<verse number="7">Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="53">
				<verse number="1">Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,</verse>
				<verse number="2">[2-3] когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид? Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.</verse>
				<verse number="3">***</verse>
				<verse number="4">Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;</verse>
				<verse number="5">защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.</verse>
				<verse number="6">Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.</verse>
				<verse number="7">На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.</verse>
				<verse number="8">С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,</verse>
				<verse number="9">защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="54">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово. Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам</verse>
				<verse number="4">от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.</verse>
				<verse number="5">Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;</verse>
				<verse number="6">страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.</verse>
				<verse number="7">И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,</verse>
				<verse number="8">далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;</verse>
				<verse number="9">побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.</verse>
				<verse number="10">Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:</verse>
				<verse number="11">денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;</verse>
				<verse number="12">всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;</verse>
				<verse number="13">защото, да би ме враг хулил, — това бих понесъл; да би ми се противник големеел, — от него бих се скрил;</verse>
				<verse number="14">но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, — мой приятел и мой близък,</verse>
				<verse number="15">с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!</verse>
				<verse number="16">Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.</verse>
				<verse number="17">Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.</verse>
				<verse number="18">Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,</verse>
				<verse number="19">ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;</verse>
				<verse number="20">Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,</verse>
				<verse number="21">простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;</verse>
				<verse number="22">устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.</verse>
				<verse number="23">Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.</verse>
				<verse number="24">Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="55">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет. Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден. притеснява ме.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!</verse>
				<verse number="4">Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.</verse>
				<verse number="5">При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?</verse>
				<verse number="6">Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:</verse>
				<verse number="7">събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.</verse>
				<verse number="8">Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.</verse>
				<verse number="9">У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе — не са ли те в Твоята книга?</verse>
				<verse number="10">Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.</verse>
				<verse number="11">При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.</verse>
				<verse number="12">На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?</verse>
				<verse number="13">Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;</verse>
				<verse number="14">защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми — от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="56">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата. Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.</verse>
				<verse number="4">Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.</verse>
				<verse number="5">Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.</verse>
				<verse number="6">Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!</verse>
				<verse number="7">Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.</verse>
				<verse number="8">Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.</verse>
				<verse number="9">Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.</verse>
				<verse number="10">Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,</verse>
				<verse number="11">защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците — Твоята истина.</verse>
				<verse number="12">Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="57">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово. Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.</verse>
				<verse number="4">От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.</verse>
				<verse number="5">Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си</verse>
				<verse number="6">и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.</verse>
				<verse number="7">Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!</verse>
				<verse number="8">Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.</verse>
				<verse number="9">Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.</verse>
				<verse number="10">Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.</verse>
				<verse number="11">Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.</verse>
				<verse number="12">И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="58">
				<verse number="1">Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие. [1-2] Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;</verse>
				<verse number="4">защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;</verse>
				<verse number="5">без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.</verse>
				<verse number="6">Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;</verse>
				<verse number="7">вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;</verse>
				<verse number="8">ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, „защото, — мислят си те, кой слуша?“</verse>
				<verse number="9">Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.</verse>
				<verse number="10">Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.</verse>
				<verse number="11">Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.</verse>
				<verse number="12">Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.</verse>
				<verse number="13">Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.</verse>
				<verse number="14">Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.</verse>
				<verse number="15">Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;</verse>
				<verse number="16">нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.</verse>
				<verse number="17">Аз. пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.</verse>
				<verse number="18">Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="59">
				<verse number="1">Началнику на хора. На свирало Шушан-Едут. Творение от Давида за изучаване,</verse>
				<verse number="2">когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иоав, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци.</verse>
				<verse number="3">Боже! Ти ни отхвърли, Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас.</verse>
				<verse number="4">Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила.</verse>
				<verse number="5">Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино.</verse>
				<verse number="6">Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината,</verse>
				<verse number="7">за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме!</verse>
				<verse number="8">Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;</verse>
				<verse number="9">Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,</verse>
				<verse number="10">Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска!</verse>
				<verse number="11">Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?</verse>
				<verse number="12">Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече, Боже, с нашите войски?</verse>
				<verse number="13">Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.</verse>
				<verse number="14">С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="60">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. На струнно свирало. Псалом Давидов. Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми;</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">от край-земя викам към Тебе с тъга на сърце; възведи ме на скалата, за мен непристъпна,</verse>
				<verse number="4">защото Ти си мое прибежище, Ти си крепка защита против врага.</verse>
				<verse number="5">Нека живея вечно в Твоето жилище и да си почивам под подслона на Твоите криле,</verse>
				<verse number="6">защото Ти, Боже, чу моите обещания и ми даде за наследие ония, които се боят от Твоето име.</verse>
				<verse number="7">Притури още дни към дните на царя, годините му продължи от рода в род,</verse>
				<verse number="8">да пребъде той вечно пред Бога; заповядай на милостта и истината да го пазят.</verse>
				<verse number="9">И аз, изпълнявайки всекидневно моите обещания, ще възпявам Твоето име довека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="61">
				<verse number="1">Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.</verse>
				<verse number="2">Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.</verse>
				<verse number="3">Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.</verse>
				<verse number="4">Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.</verse>
				<verse number="5">Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.</verse>
				<verse number="6">Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.</verse>
				<verse number="7">Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.</verse>
				<verse number="8">В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.</verse>
				<verse number="9">Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.</verse>
				<verse number="10">Синовете човешки са само суета; синовете велможки — лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.</verse>
				<verse number="11">Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.</verse>
				<verse number="12">Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,</verse>
				<verse number="13">и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="62">
				<verse number="1">Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.</verse>
				<verse number="2">Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,</verse>
				<verse number="3">за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:</verse>
				<verse number="4">защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.</verse>
				<verse number="5">Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.</verse>
				<verse number="6">Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.</verse>
				<verse number="7">Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,</verse>
				<verse number="8">защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;</verse>
				<verse number="9">към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.</verse>
				<verse number="10">А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.</verse>
				<verse number="11">Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.</verse>
				<verse number="12">А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="63">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. Псалом Давидов. Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава;</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците,</verse>
				<verse number="4">които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си — язвителните си думи,</verse>
				<verse number="5">за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят.</verse>
				<verse number="6">Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?</verse>
				<verse number="7">Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето.</verse>
				<verse number="8">Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;</verse>
				<verse number="9">с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях.</verse>
				<verse number="10">И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.</verse>
				<verse number="11">А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="64">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов за пеене.</verse>
				<verse number="2">Тебе, Боже, подобава хвала на Сион, и Тебе ще се даде оброк (в Иерусалим).</verse>
				<verse number="3">Ти чуваш молитвата; към Тебе прибягва всяка плът.</verse>
				<verse number="4">Беззаконните дела ме надделяха; Ти ще очистиш нашите престъпления.</verse>
				<verse number="5">Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори; ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм.</verse>
				<verse number="6">Страшний в правосъдието, чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на ония, що са далеч в морето,</verse>
				<verse number="7">Който си поставил планините със силата Си и си с мощ препасан,</verse>
				<verse number="8">Който укротяваш шума на моретата, шума на вълните им и вълненията на народите!</verse>
				<verse number="9">И ще се уплашат от Твоите личби живеещите по краищата на земята. Ти ще подбудиш утро и вечер Тебе да хвалят.</verse>
				<verse number="10">Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата ѝ и обилно я обогатяваш: потокът Божий е пълен с вода; Ти приготвяш храните, понеже тъй си я устроил;</verse>
				<verse number="11">напояваш браздите ѝ, уравняваш буците ѝ, омекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израсляци;</verse>
				<verse number="12">увенчаваш годината на Твоята благост, и Твоите пътеки изпускат тлъстина,</verse>
				<verse number="13">изпускат върху пустинните пасбища, и хълмовете се опасват с радост;</verse>
				<verse number="14">ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни, възклицават и пеят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="65">
				<verse number="1">Началнику на хора. Песен. [1] Възкликни към Бога, цяла земьо!</verse>
				<verse number="2">Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала.</verse>
				<verse number="3">Кажете Богу: колко си страшен в делата Си! Поради големината на Твоята сила, ще Ти се покорят Твоите врагове.</verse>
				<verse number="4">Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)!</verse>
				<verse number="5">Дойдете и вижте делата на Бога, страшния в делата Си над синовете човешки.</verse>
				<verse number="6">Той превърна морето в суша; през реката минахме пешком; там се веселихме в Него.</verse>
				<verse number="7">Със Своята мощ Той владее вечно; Неговите очи гледат над народите, да се не превъзнасят бунтовниците.</verse>
				<verse number="8">Благословете, народи, нашия Бог и възгласете Му хвала.</verse>
				<verse number="9">Той запази живота на душата ни и не даде да се поклати ногата ни.</verse>
				<verse number="10">Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя.</verse>
				<verse number="11">Ти ни вкара в примка, тури окови на чреслата ни,</verse>
				<verse number="12">постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода.</verse>
				<verse number="13">Ще вляза в Твоя дом с всесъжения, ще Ти въздам моите оброци,</verse>
				<verse number="14">които са изговорили устата ми и е изрекъл езикът ми в моята скръб.</verse>
				<verse number="15">Тлъсти всесъжения ще Ти възнеса, с кадение от овнешка тлъстина, жертва ще принеса волове и козли.</verse>
				<verse number="16">Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажа, какво стори Той за душата ми.</verse>
				<verse number="17">Виках към Него с устата си и Го превъзнесох с езика си.</verse>
				<verse number="18">Да бях видял беззаконие в сърцето си, Господ не би ме послушал.</verse>
				<verse number="19">Но Бог послуша, чу гласа на молбата ми.</verse>
				<verse number="20">Благословен Бог, Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене милостта Си!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="66">
				<verse number="1">Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом. Песен.</verse>
				<verse number="2">Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си,</verse>
				<verse number="3">за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение.</verse>
				<verse number="4">Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.</verse>
				<verse number="5">Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената.</verse>
				<verse number="6">Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.</verse>
				<verse number="7">Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог.</verse>
				<verse number="8">Да ни благослови Бог, и да се убоят от Него всички земни краища.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="67">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов. Песен.</verse>
				<verse number="2">Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят.</verse>
				<verse number="3">Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие.</verse>
				<verse number="4">А праведниците да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост.</verse>
				<verse number="5">Пейте нашему Богу, пейте на Неговото име; превъзнасяйте Оногова, Който шествува по небесата; името Му е Господ, и радвайте се пред лицето Му.</verse>
				<verse number="6">Баща на сираци и съдия на вдовици е Бог в светото Си жилище.</verse>
				<verse number="7">Бог въвежда в дом самотните, освобождава от окови затворниците, а непокорните остават в знойна пустиня.</verse>
				<verse number="8">Боже, когато Ти излизаше пред Твоя народ, когато шествуваше през пустинята,</verse>
				<verse number="9">земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие, и тоя Синай — от лицето на Бога, на Бога Израилев.</verse>
				<verse number="10">Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие, и когато то изнемогваше от труд, Ти го подкрепяше.</verse>
				<verse number="11">Твоят народ обитаваше там; по Твоята благост, Боже, Ти приготвяше потребното за бедния.</verse>
				<verse number="12">Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество.</verse>
				<verse number="13">Царе на войнства бягат, бягат, а която седи в къщи, дели плячката.</verse>
				<verse number="14">След като се разположихте в дяловете (си), станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата — с чисто злато;</verse>
				<verse number="15">когато Всемогъщият разпръсна царете в тая земя, тя се бялна като снега на Селмон.</verse>
				<verse number="16">Планино Божия, планино Васанска! планино висока, планино Васанска!</verse>
				<verse number="17">защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава и Господ ще обитава вечно?</verse>
				<verse number="18">Божиите колесници са безброй — хиляди хиляди; посред тях е Господ на Синай, в светилището.</verse>
				<verse number="19">Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.</verse>
				<verse number="20">Благословен да бъде Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява.</verse>
				<verse number="21">Бог за нас е Бог за спасение; във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта.</verse>
				<verse number="22">Но Бог ще строши главата на враговете Си, косматото теме на закоравелия в своите беззакония.</verse>
				<verse number="23">Господ рече: от Васан ще ги върна, ще ги изведа из морската дълбина,</verse>
				<verse number="24">за да потопиш ти ногата си, и твоите псета — езика си, в кръвта на враговете.</verse>
				<verse number="25">Видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята:</verse>
				<verse number="26">отпред вървяха певци, отзад свирачи на свирала, по средата — девици с тимпани:</verse>
				<verse number="27">„в събранията благославяйте Бога Господа, вие, които сте от Израилево семе!“</verse>
				<verse number="28">Там беше Вениамин малкият — техен княз; князете Иудини — техни владетели, князете Завулонови, князете Нефталимови.</verse>
				<verse number="29">Твоят Бог ти е предназначил сила. Боже, утвърди туй, що си сторил за нас!</verse>
				<verse number="30">Заради Твоя храм в Иерусалим царете ще Ти принесат дарове.</verse>
				<verse number="31">Укроти звяра в тръстиката, волското стадо — всред телците на народите, които се хвалят със слитъци сребро; разпилей народите, които желаят войни.</verse>
				<verse number="32">Ще дойдат велможи от Египет; Етиопия ще простре ръце към Бога.</verse>
				<verse number="33">Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа,</verse>
				<verse number="34">Който отвека шествува по небесата на небесата. Ето, Той издава гласа Си, силния Си глас.</verse>
				<verse number="35">Въздайте слава Богу! Неговото величие е над Израиля, и Неговото могъщество — на облаците.</verse>
				<verse number="36">Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев — Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="68">
				<verse number="1">Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.</verse>
				<verse number="2">Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).</verse>
				<verse number="3">Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.</verse>
				<verse number="4">Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).</verse>
				<verse number="5">Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.</verse>
				<verse number="6">Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.</verse>
				<verse number="7">Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,</verse>
				<verse number="8">защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.</verse>
				<verse number="9">Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,</verse>
				<verse number="10">защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;</verse>
				<verse number="11">и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;</verse>
				<verse number="12">и обличам вместо дреха вретище, и им ставам за приказ;</verse>
				<verse number="13">за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.</verse>
				<verse number="14">Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;</verse>
				<verse number="15">извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;</verse>
				<verse number="16">да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.</verse>
				<verse number="17">Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;</verse>
				<verse number="18">не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;</verse>
				<verse number="19">приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.</verse>
				<verse number="20">Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.</verse>
				<verse number="21">Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, — утешители, ала не намирам.</verse>
				<verse number="22">И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.</verse>
				<verse number="23">Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка — примка;</verse>
				<verse number="24">да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;</verse>
				<verse number="25">излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;</verse>
				<verse number="26">жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее,</verse>
				<verse number="27">защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.</verse>
				<verse number="28">Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;</verse>
				<verse number="29">да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.</verse>
				<verse number="30">Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне.</verse>
				<verse number="31">Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,</verse>
				<verse number="32">и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.</verse>
				<verse number="33">Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,</verse>
				<verse number="34">защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.</verse>
				<verse number="35">Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;</verse>
				<verse number="36">защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;</verse>
				<verse number="37">потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="69">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. Псалом Давидов. За спомен. Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло!</verse>
				<verse number="4">Да бъдат обърнати назад, задето ме хулеха ония, които ми казваха: о, добре, добре!</verse>
				<verse number="5">Нека се зарадват и развеселят за Тебе всички, които Те търсят, и които обичат Твоето спасение, непрестанно да казват: велик е Бог!</verse>
				<verse number="6">Аз пък съм беден и сиромах; Боже, побързай към мене! Ти си помощ моя и Избавител мой! Господи, не се забавяй!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="70">
				<verse number="1">На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека,</verse>
				<verse number="2">Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.</verse>
				<verse number="3">Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.</verse>
				<verse number="4">Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,</verse>
				<verse number="5">защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми.</verse>
				<verse number="6">На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.</verse>
				<verse number="7">За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.</verse>
				<verse number="8">Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.</verse>
				<verse number="9">Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,</verse>
				<verse number="10">защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,</verse>
				<verse number="11">думайки: „оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави“.</verse>
				<verse number="12">Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!</verse>
				<verse number="13">Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!</verse>
				<verse number="14">Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.</verse>
				<verse number="15">Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.</verse>
				<verse number="16">Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда — само Твоята.</verse>
				<verse number="17">Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.</verse>
				<verse number="18">И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи — Твоята мощ.</verse>
				<verse number="19">Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?</verse>
				<verse number="20">Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.</verse>
				<verse number="21">Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).</verse>
				<verse number="22">И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!</verse>
				<verse number="23">Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;</verse>
				<verse number="24">и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="71">
				<verse number="1">За Соломона. (Псалом Давидов.) [1] Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,</verse>
				<verse number="2">за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;</verse>
				<verse number="3">планините да донесат мир на людете, и хълмовете — правда;</verse>
				<verse number="4">да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, —</verse>
				<verse number="5">и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.</verse>
				<verse number="6">Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада, като капки, оросяващи земята;</verse>
				<verse number="7">в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;</verse>
				<verse number="8">той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята;</verse>
				<verse number="9">пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;</verse>
				<verse number="10">царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;</verse>
				<verse number="11">и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;</verse>
				<verse number="12">защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.</verse>
				<verse number="13">Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;</verse>
				<verse number="14">от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;</verse>
				<verse number="15">и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят;</verse>
				<verse number="16">ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;</verse>
				<verse number="17">неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.</verse>
				<verse number="18">Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;</verse>
				<verse number="19">благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.</verse>
				<verse number="20">Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="72">
				<verse number="1">Псалом Асафов. [1] Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!</verse>
				<verse number="2">Пък аз — безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, —</verse>
				<verse number="3">аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,</verse>
				<verse number="4">защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;</verse>
				<verse number="5">за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.</verse>
				<verse number="6">Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;</verse>
				<verse number="7">изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;</verse>
				<verse number="8">на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;</verse>
				<verse number="9">дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.</verse>
				<verse number="10">Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша</verse>
				<verse number="11">и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“</verse>
				<verse number="12">И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.</verse>
				<verse number="13">(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,</verse>
				<verse number="14">и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?</verse>
				<verse number="15">Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, — то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.</verse>
				<verse number="16">И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,</verse>
				<verse number="17">докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.</verse>
				<verse number="18">Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.</verse>
				<verse number="19">Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!</verse>
				<verse number="20">Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.</verse>
				<verse number="21">Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,</verse>
				<verse number="22">аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.</verse>
				<verse number="23">Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;</verse>
				<verse number="24">Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.</verse>
				<verse number="25">Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.</verse>
				<verse number="26">Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.</verse>
				<verse number="27">Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.</verse>
				<verse number="28">А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="73">
				<verse number="1">Учение Асафово. [1] Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?</verse>
				<verse number="2">Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.</verse>
				<verse number="3">Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.</verse>
				<verse number="4">Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;</verse>
				<verse number="5">изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;</verse>
				<verse number="6">и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;</verse>
				<verse number="7">предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;</verse>
				<verse number="8">рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, — и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.</verse>
				<verse number="9">Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.</verse>
				<verse number="10">Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?</verse>
				<verse number="11">Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,</verse>
				<verse number="12">Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!</verse>
				<verse number="13">Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;</verse>
				<verse number="14">Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;</verse>
				<verse number="15">Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.</verse>
				<verse number="16">Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;</verse>
				<verse number="17">Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.</verse>
				<verse number="18">Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.</verse>
				<verse number="19">Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.</verse>
				<verse number="20">Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.</verse>
				<verse number="21">Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.</verse>
				<verse number="22">Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;</verse>
				<verse number="23">не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="74">
				<verse number="1">Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен.</verse>
				<verse number="2">Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса.</verse>
				<verse number="3">„Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда.</verse>
				<verse number="4">Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете ѝ.“</verse>
				<verse number="5">Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог,</verse>
				<verse number="6">не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво,</verse>
				<verse number="7">защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята,</verse>
				<verse number="8">но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига;</verse>
				<verse number="9">защото чашата е в ръката на Господа, виното — пълна смес — кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята.</verse>
				<verse number="10">Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов,</verse>
				<verse number="11">ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="75">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Асафов. Песен. Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание — на Сион.</verse>
				<verse number="4">Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война.</verse>
				<verse number="5">Ти си славен, по-мощен от грабителските планини.</verse>
				<verse number="6">Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си.</verse>
				<verse number="7">От Твоята заплаха, Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон.</verse>
				<verse number="8">Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв?</verse>
				<verse number="9">Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна,</verse>
				<verse number="10">когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.</verse>
				<verse number="11">И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш.</verse>
				<verse number="12">Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния:</verse>
				<verse number="13">Той укротява духа на князете, Той е страшен за земните царе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="76">
				<verse number="1">Началнику на хора Идитумов. Псалом Асафов.</verse>
				<verse number="2">Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.</verse>
				<verse number="3">В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.</verse>
				<verse number="4">Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.</verse>
				<verse number="5">Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.</verse>
				<verse number="6">Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;</verse>
				<verse number="7">припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:</verse>
				<verse number="8">нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?</verse>
				<verse number="9">нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?</verse>
				<verse number="10">нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?</verse>
				<verse number="11">И си казах: ето моята тъга — десницата на Всевишния се е изменила.</verse>
				<verse number="12">Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;</verse>
				<verse number="13">ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.</verse>
				<verse number="14">Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!</verse>
				<verse number="15">Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;</verse>
				<verse number="16">Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.</verse>
				<verse number="17">Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.</verse>
				<verse number="18">Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.</verse>
				<verse number="19">Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.</verse>
				<verse number="20">Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.</verse>
				<verse number="21">Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="77">
				<verse number="1">Учение Асафово. [1] Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.</verse>
				<verse number="2">Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.</verse>
				<verse number="3">Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,</verse>
				<verse number="4">няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.</verse>
				<verse number="5">Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,</verse>
				<verse number="6">за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, —</verse>
				<verse number="7">да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди</verse>
				<verse number="8">и да не бъдат като бащите — род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.</verse>
				<verse number="9">Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:</verse>
				<verse number="10">те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;</verse>
				<verse number="11">забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.</verse>
				<verse number="12">Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:</verse>
				<verse number="13">раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;</verse>
				<verse number="14">денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;</verse>
				<verse number="15">разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;</verse>
				<verse number="16">из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.</verse>
				<verse number="17">Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:</verse>
				<verse number="18">изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,</verse>
				<verse number="19">говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“</verse>
				<verse number="20">Ето, Той удари в камък — и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“</verse>
				<verse number="21">Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,</verse>
				<verse number="22">задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.</verse>
				<verse number="23">Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,</verse>
				<verse number="24">та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.</verse>
				<verse number="25">Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.</verse>
				<verse number="26">Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,</verse>
				<verse number="27">и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:</verse>
				<verse number="28">нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,</verse>
				<verse number="29">и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.</verse>
				<verse number="30">Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,</verse>
				<verse number="31">и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.</verse>
				<verse number="32">При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.</verse>
				<verse number="33">И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.</verse>
				<verse number="34">Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,</verse>
				<verse number="35">и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,</verse>
				<verse number="36">и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;</verse>
				<verse number="37">но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.</verse>
				<verse number="38">Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:</verse>
				<verse number="39">Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.</verse>
				<verse number="40">Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!</verse>
				<verse number="41">и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,</verse>
				<verse number="42">не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,</verse>
				<verse number="43">когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан — Своите чудеса;</verse>
				<verse number="44">и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;</verse>
				<verse number="45">напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;</verse>
				<verse number="46">земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им — на скакалци;</verse>
				<verse number="47">лозята им уби с град и смоковниците им — със слана;</verse>
				<verse number="48">добитъка им порази с градушка и стадата им — с гръмотевици;</verse>
				<verse number="49">напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;</verse>
				<verse number="50">уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;</verse>
				<verse number="51">порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;</verse>
				<verse number="52">и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:</verse>
				<verse number="53">води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;</verse>
				<verse number="54">и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;</verse>
				<verse number="55">прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.</verse>
				<verse number="56">Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;</verse>
				<verse number="57">отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;</verse>
				<verse number="58">огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.</verse>
				<verse number="59">Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;</verse>
				<verse number="60">отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;</verse>
				<verse number="61">и предаде на плен Своята сила, и Своята слава — в ръцете на врага;</verse>
				<verse number="62">предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.</verse>
				<verse number="63">Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;</verse>
				<verse number="64">свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.</verse>
				<verse number="65">Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,</verse>
				<verse number="66">и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;</verse>
				<verse number="67">и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,</verse>
				<verse number="68">а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.</verse>
				<verse number="69">И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,</verse>
				<verse number="70">и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,</verse>
				<verse number="71">и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ — Иакова, и Неговото наследие — Израиля.</verse>
				<verse number="72">И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="78">
				<verse number="1">Псалом Асафов. [1] Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини;</verse>
				<verse number="2">труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии — на земните зверове;</verse>
				<verse number="3">проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.</verse>
				<verse number="4">Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.</verse>
				<verse number="5">Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?</verse>
				<verse number="6">Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,</verse>
				<verse number="7">защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.</verse>
				<verse number="8">Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.</verse>
				<verse number="9">Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!</verse>
				<verse number="10">Защо езичниците да казват: „де е техният Бог?“ Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.</verse>
				<verse number="11">Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.</verse>
				<verse number="12">Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.</verse>
				<verse number="13">А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="79">
				<verse number="1">Началнику на хора. На свирало Шошаним-Едут. Псалом Асафов.</verse>
				<verse number="2">Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се!</verse>
				<verse number="3">Пред Ефрема, Вениамина и Манасия издигни силата Си и дойди да ни спасиш.</verse>
				<verse number="4">Боже, възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!</verse>
				<verse number="5">Господи, Боже на силите! докога ще бъдеш гневен към молитвите на Твоя народ?</verse>
				<verse number="6">Ти ги нахрани с хляб, намокрен със сълзи, и ги напои с изобилни сълзи;</verse>
				<verse number="7">направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи, и нашите врагове се гаврят с нас;</verse>
				<verse number="8">Боже на силите, възстанови ни! да светне лицето Ти, и ще се спасим!</verse>
				<verse number="9">Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади;</verse>
				<verse number="10">очисти за нея място, закрепи корените ѝ, и тя изпълни земята.</verse>
				<verse number="11">Планините се покриха със сянката ѝ, и клоните ѝ са като кедри Божии;</verse>
				<verse number="12">тя пусна клони до морето и младочки до реката.</verse>
				<verse number="13">Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя?</verse>
				<verse number="14">Горският глиган я подрива и полският звяр я обгризва.</verse>
				<verse number="15">Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе;</verse>
				<verse number="16">опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си.</verse>
				<verse number="17">То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат.</verse>
				<verse number="18">Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си,</verse>
				<verse number="19">и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име.</verse>
				<verse number="20">Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="80">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов. Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов;</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир;</verse>
				<verse number="4">тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник,</verse>
				<verse number="5">защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов.</verse>
				<verse number="6">Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше:</verse>
				<verse number="7">„Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.</verse>
				<verse number="8">В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.</verse>
				<verse number="9">Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!</verse>
				<verse number="10">Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.</verse>
				<verse number="11">Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня.“</verse>
				<verse number="12">Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;</verse>
				<verse number="13">затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.</verse>
				<verse number="14">О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!</verse>
				<verse number="15">щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, —</verse>
				<verse number="16">ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги;</verse>
				<verse number="17">щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насищам с мед от скала.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="81">
				<verse number="1">Псалом Асафов. [1] Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд:</verse>
				<verse number="2">докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?</verse>
				<verse number="3">Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;</verse>
				<verse number="4">отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.</verse>
				<verse number="5">Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят.</verse>
				<verse number="6">Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния;</verse>
				<verse number="7">но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.</verse>
				<verse number="8">Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="82">
				<verse number="1">Песен. Псалом Асафов.</verse>
				<verse number="2">Боже, не премълчавай, не бъди безмълвен! Не оставай в покой, Боже,</verse>
				<verse number="3">защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава;</verse>
				<verse number="4">против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш;</verse>
				<verse number="5">казаха: „да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил.“</verse>
				<verse number="6">Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз:</verse>
				<verse number="7">селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни;</verse>
				<verse number="8">Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски.</verse>
				<verse number="9">Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови.</verse>
				<verse number="10">Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон,</verse>
				<verse number="11">които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята.</verse>
				<verse number="12">Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана,</verse>
				<verse number="13">които казаха: „да си вземем за владение Божиите селища“.</verse>
				<verse number="14">Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър.</verse>
				<verse number="15">Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини,</verse>
				<verse number="16">тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение;</verse>
				<verse number="17">изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи!</verse>
				<verse number="18">Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат,</verse>
				<verse number="19">и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="83">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. На гетско свирало. От Кореевите синове. Псалом. Колко са мили Твоите жилища. Го-споди на силите!</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.</verse>
				<verse number="4">И птичка си намира жилище, и лястовица — гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!</verse>
				<verse number="5">Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.</verse>
				<verse number="6">Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе.</verse>
				<verse number="7">Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия;</verse>
				<verse number="8">минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.</verse>
				<verse number="9">Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов!</verse>
				<verse number="10">Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник!</verse>
				<verse number="11">Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието.</verse>
				<verse number="12">Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.</verse>
				<verse number="13">Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="84">
				<verse number="1">[1-2] Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом. Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Иакова;</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,</verse>
				<verse number="4">дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.</verse>
				<verse number="5">Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.</verse>
				<verse number="6">Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?</verse>
				<verse number="7">Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?</verse>
				<verse number="8">Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.</verse>
				<verse number="9">Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.</verse>
				<verse number="10">Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.</verse>
				<verse number="11">Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;</verse>
				<verse number="12">истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;</verse>
				<verse number="13">и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;</verse>
				<verse number="14">правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="85">
				<verse number="1">Молитва Давидова. [1] Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.</verse>
				<verse number="2">Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.</verse>
				<verse number="3">Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.</verse>
				<verse number="4">Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си;</verse>
				<verse number="5">защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.</verse>
				<verse number="6">Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.</verse>
				<verse number="7">В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.</verse>
				<verse number="8">Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.</verse>
				<verse number="9">Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,</verse>
				<verse number="10">защото Ти си велик и вършиш чудеса, — Ти, Боже, едничък Ти!</verse>
				<verse number="11">Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.</verse>
				<verse number="12">Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,</verse>
				<verse number="13">защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.</verse>
				<verse number="14">Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.</verse>
				<verse number="15">Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,</verse>
				<verse number="16">милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;</verse>
				<verse number="17">покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="86">
				<verse number="1">[1-2] От Кореевите синове. Псалом. Песен. Основите му са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.</verse>
				<verse number="4">Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав и Вавилон; ето, филистимци и Тир с Етиопия — ще кажат: едикой си се там роди.</verse>
				<verse number="5">А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.</verse>
				<verse number="6">Кога се преброяват народите, Господ ще напише: едикой си там се роди.</verse>
				<verse number="7">И които пеят, и които свирят, повтарят: всичките ми извори са в тебе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="87">
				<verse number="1">[1-2] Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита. Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;</verse>
				<verse number="4">защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.</verse>
				<verse number="5">Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,</verse>
				<verse number="6">хвърлен между мъртвите, — като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.</verse>
				<verse number="7">Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.</verse>
				<verse number="8">Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.</verse>
				<verse number="9">Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.</verse>
				<verse number="10">Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.</verse>
				<verse number="11">Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?</verse>
				<verse number="12">Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина — в мястото на тлението?</verse>
				<verse number="13">нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата — Твоята правда?</verse>
				<verse number="14">Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.</verse>
				<verse number="15">Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?</verse>
				<verse number="16">Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.</verse>
				<verse number="17">Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,</verse>
				<verse number="18">всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.</verse>
				<verse number="19">Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,</verse>
			</chapter>
			<chapter number="88">
				<verse number="1">Учение на Етама Езрахита.</verse>
				<verse number="2">Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.</verse>
				<verse number="3">Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:</verse>
				<verse number="4">„Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:</verse>
				<verse number="5">ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“</verse>
				<verse number="6">И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.</verse>
				<verse number="7">Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?</verse>
				<verse number="8">Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.</verse>
				<verse number="9">Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.</verse>
				<verse number="10">Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.</verse>
				<verse number="11">Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си</verse>
				<verse number="12">Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.</verse>
				<verse number="13">Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват.</verse>
				<verse number="14">Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!</verse>
				<verse number="15">Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.</verse>
				<verse number="16">Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,</verse>
				<verse number="17">за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,</verse>
				<verse number="18">защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.</verse>
				<verse number="19">От Господа е нашият щит и от Светия Израилев — нашият цар.</verse>
				<verse number="20">Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.</verse>
				<verse number="21">Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.</verse>
				<verse number="22">Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.</verse>
				<verse number="23">Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.</verse>
				<verse number="24">Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.</verse>
				<verse number="25">И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.</verse>
				<verse number="26">И ще туря над морето ръката му, и над реките — десницата му.</verse>
				<verse number="27">Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.</verse>
				<verse number="28">И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,</verse>
				<verse number="29">навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.</verse>
				<verse number="30">И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, — като дните на небето.</verse>
				<verse number="31">Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;</verse>
				<verse number="32">ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;</verse>
				<verse number="33">ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари — тяхната неправда;</verse>
				<verse number="34">но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.</verse>
				<verse number="35">Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.</verse>
				<verse number="36">Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а?</verse>
				<verse number="37">Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,</verse>
				<verse number="38">навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“</verse>
				<verse number="39">Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;</verse>
				<verse number="40">пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;</verse>
				<verse number="41">разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.</verse>
				<verse number="42">Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.</verse>
				<verse number="43">Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;</verse>
				<verse number="44">Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;</verse>
				<verse number="45">отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;</verse>
				<verse number="46">съкрати дните на младините му и го покри със срам.</verse>
				<verse number="47">Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?</verse>
				<verse number="48">Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.</verse>
				<verse number="49">Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?</verse>
				<verse number="50">Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.</verse>
				<verse number="51">Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;</verse>
				<verse number="52">спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.</verse>
				<verse number="53">Благословен Господ навеки! Амин, амин.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="89">
				<verse number="1">[1-2] Молитва на човека Божий Моисея. Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.</verse>
				<verse number="4">Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!</verse>
				<verse number="5">Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.</verse>
				<verse number="6">Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, — като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;</verse>
				<verse number="7">защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.</verse>
				<verse number="8">Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито — пред светлината на лицето Си.</verse>
				<verse number="9">Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.</verse>
				<verse number="10">Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.</verse>
				<verse number="11">Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе — Твоята ярост?</verse>
				<verse number="12">Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.</verse>
				<verse number="13">Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.</verse>
				<verse number="14">Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.</verse>
				<verse number="15">Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.</verse>
				<verse number="16">Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава — върху синовете им;</verse>
				<verse number="17">и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="90">
				<verse number="1">(Хвалебна песен Давидова.) [1] Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,</verse>
				<verse number="2">и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!</verse>
				<verse number="3">Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,</verse>
				<verse number="4">с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.</verse>
				<verse number="5">Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,</verse>
				<verse number="6">от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.</verse>
				<verse number="7">До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:</verse>
				<verse number="8">само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.</verse>
				<verse number="9">Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;</verse>
				<verse number="10">зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;</verse>
				<verse number="11">защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:</verse>
				<verse number="12">ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;</verse>
				<verse number="13">аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.</verse>
				<verse number="14">„Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.</verse>
				<verse number="15">Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя,</verse>
				<verse number="16">ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="91">
				<verse number="1">Псалом. Песен за съботния ден.</verse>
				<verse number="2">Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний,</verse>
				<verse number="3">да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина — нощем,</verse>
				<verse number="4">на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла.</verse>
				<verse number="5">Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце.</verse>
				<verse number="6">Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли!</verse>
				<verse number="7">Несмислен човек не знае, и невежа няма да разбере това.</verse>
				<verse number="8">Докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят, за да изчезнат завинаги, —</verse>
				<verse number="9">Ти, Господи, си висок навеки!</verse>
				<verse number="10">Защото, ето, Твоите врагове, Господи, — ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие;</verse>
				<verse number="11">а моя рог Ти възнасяш като рог на еднорога, и аз съм намазан с пресен елей;</verse>
				<verse number="12">и окото ми гледа на моите врагове, и ушите ми чуват за въставащите против мене злодейци.</verse>
				<verse number="13">Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.</verse>
				<verse number="14">Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего;</verse>
				<verse number="15">те и на старост са плодовити, сочни и свежи,</verse>
				<verse number="16">за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="92">
				<verse number="1">(Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.) [1] Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.</verse>
				<verse number="2">Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.</verse>
				<verse number="3">Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си.</verse>
				<verse number="4">Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ.</verse>
				<verse number="5">Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="93">
				<verse number="1">(Псалом Давидов, за четвъртия ден на седмицата.) [1] Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се.</verse>
				<verse number="2">Стани, Съднико на земята, дай отплата на горделивите.</verse>
				<verse number="3">Докога нечестивите, Господи, докога нечестивите ще тържествуват?</verse>
				<verse number="4">Те изригват дръзки речи; големеят се всички, които вършат беззаконие;</verse>
				<verse number="5">тъпчат Твоя народ, Господи, и угнетяват Твоето наследие;</verse>
				<verse number="6">вдовица и пришълец убиват и сираци погубват,</verse>
				<verse number="7">и казват: Господ няма да види, и Бог Иаковов няма да узнае.</verse>
				<verse number="8">Вразумете се, несмислени люде! кога ще станете умни вие, невежи?</verse>
				<verse number="9">Който е насадил ухото, няма ли да чуе? и Който е стъкмил окото, няма ли да види?</verse>
				<verse number="10">Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи?</verse>
				<verse number="11">Господ знае човешките мисли, че те са суетни.</verse>
				<verse number="12">Блажен оня човек, когото вразумяваш Ти, Господи, и поучаваш на Твоя закон,</verse>
				<verse number="13">за да му дадеш покой в усилни дни, докле за нечестивия се изкопае яма!</verse>
				<verse number="14">Защото Господ няма да отхвърли Своя народ и няма да остави Своето наследие.</verse>
				<verse number="15">Защото съдът ще се възвърне към правдата, и подире му ще тръгнат всички прави по сърце.</verse>
				<verse number="16">Кой ще се дигне за мене против злодейците? кой ще се дигне за мене против ония, които вършат беззаконие?</verse>
				<verse number="17">Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието.</verse>
				<verse number="18">Когато казвах: ногата ми се колебае, — Твоята милост, Господи, ме подкрепяше.</verse>
				<verse number="19">Кога се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми.</verse>
				<verse number="20">Ще застане ли близо до Тебе седалището на пагубниците, които против закона кроят насилие?</verse>
				<verse number="21">На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв.</verse>
				<verse number="22">Но Господ е моя защита и Бог мой — твърдиня на моето прибежище,</verse>
				<verse number="23">и ще обърне върху им тяхното беззаконие, и с тяхното злодейство ще ги изтреби, ще ги изтреби Господ, Бог наш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="94">
				<verse number="1">(Хвалебна песен Давилова.) [1] Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни;</verse>
				<verse number="2">да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,</verse>
				<verse number="3">защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.</verse>
				<verse number="4">В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;</verse>
				<verse number="5">Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.</verse>
				<verse number="6">Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;</verse>
				<verse number="7">защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас:</verse>
				<verse number="8">„не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,</verse>
				<verse number="9">дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.</verse>
				<verse number="10">Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,</verse>
				<verse number="11">и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="95">
				<verse number="1">(Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.) [1] Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо;</verse>
				<verse number="2">пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение;</verse>
				<verse number="3">разгласяйте между народите славата Му, по всички племена — чудесата Му;</verse>
				<verse number="4">защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.</verse>
				<verse number="5">Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори.</verse>
				<verse number="6">Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие — в светилището Му.</verse>
				<verse number="7">Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест;</verse>
				<verse number="8">въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори;</verse>
				<verse number="9">поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо!</verse>
				<verse number="10">Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда.</verse>
				<verse number="11">Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня;</verse>
				<verse number="12">нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета</verse>
				<verse number="13">пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите — по Своята истина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="96">
				<verse number="1">(Псалом от Давида, когато се уреждаше земята му.) [1] Господ царува: да се радва земята; да се веселят многобройните острови.</verse>
				<verse number="2">Облак и мрак е около Него; правда и съд е основа на престола Му.</verse>
				<verse number="3">Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му.</verse>
				<verse number="4">Неговите светкавици осветляват вселената; земята вижда и трепери.</verse>
				<verse number="5">Планини се топят като восък от лицето на Господа, от лицето на Господа на цяла земя.</verse>
				<verse number="6">Небесата разгласят Неговата правда, и всички народи виждат Неговата слава.</verse>
				<verse number="7">Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове!</verse>
				<verse number="8">Слуша Сион и се радва, веселят се дъщерите Иудини заради Твоите съдби, Господи,</verse>
				<verse number="9">защото Ти, Господи, си висок над цяла земя, превъзвишен над всички богове.</verse>
				<verse number="10">Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото! Той пази душата на Своите светии; от ръката на нечестивците ги избавя.</verse>
				<verse number="11">Светлина свети над праведника, и на правите по сърце — веселие.</verse>
				<verse number="12">Радвайте се, праведни, в Господа и славете паметта на светинята Му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="97">
				<verse number="1">Псалом (Давидов). [1] Възпейте Господу песен нова, защото Той чудеса извърши. Неговата десница и Неговата света мишца Му доставиха победа.</verse>
				<verse number="2">Господ яви Своето спасение, пред очите на народите откри Своята правда.</verse>
				<verse number="3">Спомни си Той Своята милост (към Иакова) и верността Си към Израилевия дом. Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог.</verse>
				<verse number="4">Възклицавайте Господу, цяла земьо; тържествувайте, веселете се и пейте;</verse>
				<verse number="5">пейте Господу с гусли, с гусли и с глас псаломски;</verse>
				<verse number="6">при звука на тръби и рог тържествувайте пред Царя Господа.</verse>
				<verse number="7">Да шуми морето и онова, що го изпълня, вселената и които живеят в нея;</verse>
				<verse number="8">да ръкопляскат реките, да ликуват с тях планините</verse>
				<verse number="9">пред лицето на Господа, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената праведно, и народите — вярно.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="98">
				<verse number="1">(Псалом Давидов.) [1] Господ царува: да треперят народите! Той седи на херувими: да се тресе земята!</verse>
				<verse number="2">Велик е Господ на Сион и високо е Той над всички народи.</verse>
				<verse number="3">Да славят Твоето велико и страшно име: то е свето!</verse>
				<verse number="4">И могъществото царево обича съд. Ти утвърди справедливостта; съд и правда Ти извърши у Иакова.</verse>
				<verse number="5">Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: то е свето!</verse>
				<verse number="6">Моисей и Аарон между свещениците и Самуил между ония, които призовават името Му, викаха към Господа, и Той ги слушаше.</verse>
				<verse number="7">В облачен стълб Той им говореше; те пазеха Неговите заповеди и наредбите, които им беше дал.</verse>
				<verse number="8">Господи, Боже наш! Ти ги слушаше; Ти беше за тях Бог, Който прощава и наказва за делата им.</verse>
				<verse number="9">Величайте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на светата Негова планина, защото свет е Господ, Бог наш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="99">
				<verse number="1">Хвалебен псалом (Давидов). [1] Възкликнете Господу, цяла земьо!</verse>
				<verse number="2">Служете Господу с веселие; идете пред лицето Му с възклицание!</verse>
				<verse number="3">Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови — Негов народ и овци от Неговото паство.</verse>
				<verse number="4">Влизайте в Неговите порти със славословие, в Неговите двори — с хваление. Славете Го, благославяйте името Му,</verse>
				<verse number="5">защото Господ е благ: Неговата милост е вечна, и Неговата истина е в род и род.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="100">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Милост и съд ще възпявам; Тебе, Го-споди, ще пея.</verse>
				<verse number="2">Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.</verse>
				<verse number="3">Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи.</verse>
				<verse number="4">Развратено сърце ще бъде прогонено от мене; злосторника не ще да зная.</verse>
				<verse number="5">Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня; оногова, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя.</verse>
				<verse number="6">Очите ми са към верните на земята, за да пребъдват те с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми служи.</verse>
				<verse number="7">Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно; който говори лъжа, няма да остане пред очите ми.</verse>
				<verse number="8">От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="101">
				<verse number="1">Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбта си.</verse>
				<verse number="2">Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!</verse>
				<verse number="3">Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;</verse>
				<verse number="4">защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;</verse>
				<verse number="5">сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;</verse>
				<verse number="6">от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.</verse>
				<verse number="7">Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;</verse>
				<verse number="8">не спя и седя като самотна птица на покрив.</verse>
				<verse number="9">Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.</verse>
				<verse number="10">Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,</verse>
				<verse number="11">поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.</verse>
				<verse number="12">Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.</verse>
				<verse number="13">А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.</verse>
				<verse number="14">Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, — защото дойде време;</verse>
				<verse number="15">защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.</verse>
				<verse number="16">Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе — от Твоята слава.</verse>
				<verse number="17">Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;</verse>
				<verse number="18">ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.</verse>
				<verse number="19">Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,</verse>
				<verse number="20">защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,</verse>
				<verse number="21">за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,</verse>
				<verse number="22">за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,</verse>
				<verse number="23">когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.</verse>
				<verse number="24">Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.</verse>
				<verse number="25">Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.</verse>
				<verse number="26">В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;</verse>
				<verse number="27">те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, — и ще се изменят;</verse>
				<verse number="28">но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.</verse>
				<verse number="29">Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="102">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.</verse>
				<verse number="2">Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.</verse>
				<verse number="3">Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;</verse>
				<verse number="4">избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;</verse>
				<verse number="5">насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.</verse>
				<verse number="6">Господ дава правда и съд на всички обидени.</verse>
				<verse number="7">Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове — Своите дела.</verse>
				<verse number="8">Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:</verse>
				<verse number="9">Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.</verse>
				<verse number="10">Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:</verse>
				<verse number="11">защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;</verse>
				<verse number="12">колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;</verse>
				<verse number="13">както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.</verse>
				<verse number="14">Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.</verse>
				<verse number="15">Дните на човека са като трева; като полски цвят — тъй цъфти той:</verse>
				<verse number="16">понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.</verse>
				<verse number="17">А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,</verse>
				<verse number="18">и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.</verse>
				<verse number="19">Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.</verse>
				<verse number="20">Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;</verse>
				<verse number="21">благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;</verse>
				<verse number="22">благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="103">
				<verse number="1">(Псалом Давидов за сътворението на света.) [1] Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;</verse>
				<verse number="2">Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;</verse>
				<verse number="3">Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.</verse>
				<verse number="4">Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци — Свои служители.</verse>
				<verse number="5">Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.</verse>
				<verse number="6">Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.</verse>
				<verse number="7">От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;</verse>
				<verse number="8">възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.</verse>
				<verse number="9">Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.</verse>
				<verse number="10">Ти прати извори в долините: между планини текат (води),</verse>
				<verse number="11">поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.</verse>
				<verse number="12">При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.</verse>
				<verse number="13">Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.</verse>
				<verse number="14">Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна</verse>
				<verse number="15">и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.</verse>
				<verse number="16">Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;</verse>
				<verse number="17">по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,</verse>
				<verse number="18">високите планини — на сърните; каменните скали — убежище на зайците.</verse>
				<verse number="19">Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.</verse>
				<verse number="20">Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;</verse>
				<verse number="21">лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.</verse>
				<verse number="22">Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;</verse>
				<verse number="23">човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.</verse>
				<verse number="24">Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.</verse>
				<verse number="25">А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;</verse>
				<verse number="26">там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.</verse>
				<verse number="27">Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.</verse>
				<verse number="28">Даваш им — приемат, отваряш ръката Си — насищат се с благо;</verse>
				<verse number="29">скриваш лицето Си — объркват се, отнимаш духа им — умират и в пръстта си се връщат;</verse>
				<verse number="30">пратиш духа Си — създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.</verse>
				<verse number="31">Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!</verse>
				<verse number="32">Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.</verse>
				<verse number="33">Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.</verse>
				<verse number="34">Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.</verse>
				<verse number="35">Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="104">
				<verse number="1">Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му;</verse>
				<verse number="2">възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса.</verse>
				<verse number="3">Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.</verse>
				<verse number="4">Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.</verse>
				<verse number="5">Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,</verse>
				<verse number="6">вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.</verse>
				<verse number="7">Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.</verse>
				<verse number="8">Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове,</verse>
				<verse number="9">що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака,</verse>
				<verse number="10">и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю,</verse>
				<verse number="11">думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.</verse>
				<verse number="12">Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея</verse>
				<verse number="13">и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, —</verse>
				<verse number="14">никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше:</verse>
				<verse number="15">„не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“</verse>
				<verse number="16">И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби.</verse>
				<verse number="17">Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф.</verse>
				<verse number="18">Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му,</verse>
				<verse number="19">докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.</verse>
				<verse number="20">Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи;</verse>
				<verse number="21">постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения,</verse>
				<verse number="22">за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.</verse>
				<verse number="23">Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя.</verse>
				<verse number="24">И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му.</verse>
				<verse number="25">Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство — против рабите Му.</verse>
				<verse number="26">Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра.</verse>
				<verse number="27">Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя.</verse>
				<verse number="28">Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му.</verse>
				<verse number="29">Превърна водата им в кръв и измори рибата им.</verse>
				<verse number="30">Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им.</verse>
				<verse number="31">Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели.</verse>
				<verse number="32">Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им,</verse>
				<verse number="33">и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели.</verse>
				<verse number="34">Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;</verse>
				<verse number="35">и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.</verse>
				<verse number="36">И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила.</verse>
				<verse number="37">И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им.</verse>
				<verse number="38">Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях.</verse>
				<verse number="39">Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем.</verse>
				<verse number="40">Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше.</verse>
				<verse number="41">Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места,</verse>
				<verse number="42">защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама,</verse>
				<verse number="43">и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие,</verse>
				<verse number="44">и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,</verse>
				<verse number="45">за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="105">
				<verse number="1">Алилуия. [1] Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.</verse>
				<verse number="2">Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?</verse>
				<verse number="3">Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.</verse>
				<verse number="4">Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,</verse>
				<verse number="5">за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.</verse>
				<verse number="6">Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.</verse>
				<verse number="7">Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.</verse>
				<verse number="8">Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.</verse>
				<verse number="9">Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,</verse>
				<verse number="10">и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.</verse>
				<verse number="11">Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.</verse>
				<verse number="12">И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.</verse>
				<verse number="13">Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;</verse>
				<verse number="14">увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.</verse>
				<verse number="15">И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.</verse>
				<verse number="16">И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.</verse>
				<verse number="17">Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.</verse>
				<verse number="18">И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.</verse>
				<verse number="19">Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;</verse>
				<verse number="20">и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.</verse>
				<verse number="21">Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,</verse>
				<verse number="22">дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.</verse>
				<verse number="23">И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.</verse>
				<verse number="24">И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;</verse>
				<verse number="25">и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.</verse>
				<verse number="26">И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,</verse>
				<verse number="27">да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.</verse>
				<verse number="28">Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,</verse>
				<verse number="29">и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.</verse>
				<verse number="30">Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.</verse>
				<verse number="31">И това му се сметна за праведност в род и род довеки.</verse>
				<verse number="32">И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,</verse>
				<verse number="33">защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.</verse>
				<verse number="34">Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,</verse>
				<verse number="35">но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;</verse>
				<verse number="36">служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,</verse>
				<verse number="37">и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;</verse>
				<verse number="38">проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;</verse>
				<verse number="39">оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.</verse>
				<verse number="40">И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие</verse>
				<verse number="41">и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.</verse>
				<verse number="42">Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.</verse>
				<verse number="43">Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.</verse>
				<verse number="44">Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,</verse>
				<verse number="45">и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;</verse>
				<verse number="46">и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.</verse>
				<verse number="47">Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!</verse>
				<verse number="48">Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="106">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!</verse>
				<verse number="2">Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка</verse>
				<verse number="3">и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.</verse>
				<verse number="4">Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;</verse>
				<verse number="5">търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.</verse>
				<verse number="6">Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи</verse>
				<verse number="7">и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.</verse>
				<verse number="8">Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:</verse>
				<verse number="9">защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.</verse>
				<verse number="10">Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;</verse>
				<verse number="11">защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.</verse>
				<verse number="12">Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.</verse>
				<verse number="13">Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;</verse>
				<verse number="14">изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.</verse>
				<verse number="15">Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;</verse>
				<verse number="16">защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.</verse>
				<verse number="17">Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;</verse>
				<verse number="18">от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.</verse>
				<verse number="19">Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;</verse>
				<verse number="20">прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.</verse>
				<verse number="21">Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!</verse>
				<verse number="22">Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!</verse>
				<verse number="23">Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води —</verse>
				<verse number="24">виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:</verse>
				<verse number="25">Той каже — и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;</verse>
				<verse number="26">възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;</verse>
				<verse number="27">те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.</verse>
				<verse number="28">Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.</verse>
				<verse number="29">Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.</verse>
				<verse number="30">И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.</verse>
				<verse number="31">Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!</verse>
				<verse number="32">Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!</verse>
				<verse number="33">Той превръща реки в пустиня, и водни извори — в суша,</verse>
				<verse number="34">земя плодородна — в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.</verse>
				<verse number="35">Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица — във водни извори;</verse>
				<verse number="36">и заселва там гладни, и те строят град за живеене;</verse>
				<verse number="37">засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.</verse>
				<verse number="38">Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.</verse>
				<verse number="39">Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, —</verse>
				<verse number="40">Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.</verse>
				<verse number="41">А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.</verse>
				<verse number="42">Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.</verse>
				<verse number="43">Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="107">
				<verse number="1">Песен. Псалом Давидов.</verse>
				<verse number="2">Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си.</verse>
				<verse number="3">Събуди се, псалтире и гусло! Ще стана рано.</verse>
				<verse number="4">Ще Те славя, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената,</verse>
				<verse number="5">защото по-високо от небесата е Твоята милост, и до облаците — Твоята истина.</verse>
				<verse number="6">Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя;</verse>
				<verse number="7">за да се избавят Твоите възлюбени: спаси ме с Твоята десница и послушай ме.</verse>
				<verse number="8">Бог каза в Своето светилище: „ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;</verse>
				<verse number="9">Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,</verse>
				<verse number="10">Моав Ми е умивалница, върху Едом ще простра обувката Си, над земята Филистимска ще възклицавам.“</verse>
				<verse number="11">Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?</verse>
				<verse number="12">Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли и не излизаш, Боже, с нашите войски?</verse>
				<verse number="13">Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.</verse>
				<verse number="14">С Бога ние ще проявим сила; Той ще сломи враговете ни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="108">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов. [1] Боже на моята хвала! недей премълчава,</verse>
				<verse number="2">защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;</verse>
				<verse number="3">отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;</verse>
				<verse number="4">за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;</verse>
				<verse number="5">връщат ми зло за добро, омраза — за любов.</verse>
				<verse number="6">Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.</verse>
				<verse number="7">Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;</verse>
				<verse number="8">дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;</verse>
				<verse number="9">децата му да бъдат сираци, а жена му — вдовица;</verse>
				<verse number="10">децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;</verse>
				<verse number="11">заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;</verse>
				<verse number="12">да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;</verse>
				<verse number="13">потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;</verse>
				<verse number="14">да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;</verse>
				<verse number="15">винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;</verse>
				<verse number="16">задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;</verse>
				<verse number="17">обикна проклятието, — то и ще падне върху него; не пожела благословението, — то и ще се отдалечи от него;</verse>
				<verse number="18">да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло — в неговите кости;</verse>
				<verse number="19">да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.</verse>
				<verse number="20">Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.</verse>
				<verse number="21">А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,</verse>
				<verse number="22">защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.</verse>
				<verse number="23">Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.</verse>
				<verse number="24">Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.</verse>
				<verse number="25">Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).</verse>
				<verse number="26">Помогни ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,</verse>
				<verse number="27">да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.</verse>
				<verse number="28">Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.</verse>
				<verse number="29">Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.</verse>
				<verse number="30">И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,</verse>
				<verse number="31">защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="109">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.</verse>
				<verse number="2">Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.</verse>
				<verse number="3">В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е Твоето рождение.</verse>
				<verse number="4">Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.</verse>
				<verse number="5">Господ е Тебе отдясно, Той в деня на гнева Си ще порази царете;</verse>
				<verse number="6">ще извърши съд над народите, ще изпълни земята с трупове, ще строши главата, що владее в широката земя.</verse>
				<verse number="7">По пътя из поток ще пие, и затова ще дигне високо глава.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="110">
				<verse number="1">Алилуия. [1] Ще (Те) славя, Господи, от все сърце в съвета на праведните и в събранието.</verse>
				<verse number="2">Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които ги обичат.</verse>
				<verse number="3">Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно.</verse>
				<verse number="4">Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ.</verse>
				<verse number="5">Храна дава на ония, които Му се боят; вечно помни Своя завет.</verse>
				<verse number="6">Силата на делата Си яви на Своя народ, за да му даде езичниците за наследие.</verse>
				<verse number="7">Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни,</verse>
				<verse number="8">твърди отвека довека, основани върху истина и правота.</verse>
				<verse number="9">Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. Свето и страшно е Неговото име!</verse>
				<verse number="10">Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="111">
				<verse number="1">Алилуия. [1] Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.</verse>
				<verse number="2">Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.</verse>
				<verse number="3">Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.</verse>
				<verse number="4">В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.</verse>
				<verse number="5">Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си.</verse>
				<verse number="6">Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът.</verse>
				<verse number="7">От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа.</verse>
				<verse number="8">Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си.</verse>
				<verse number="9">Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно; неговият рог ще се възвиси в слава.</verse>
				<verse number="10">Нечестивецът ще види това и ще се ядосва, ще заскърца със зъбите си и ще се стопи. Желанието на нечестивците ще загине.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="112">
				<verse number="1">Алилуия. [1] Хвалете, раби Господни, хвалете името Господне.</verse>
				<verse number="2">Да бъде благословено името Господне отсега и довека.</verse>
				<verse number="3">От изгрев-слънце до запад да бъде прославяно името Господне.</verse>
				<verse number="4">Висок над всички народи е Господ; Неговата слава е над небесата.</verse>
				<verse number="5">Кой е като Господа, Бога наш, Който живее във висините,</verse>
				<verse number="6">наклонява се и с внимание гледа на небето и на земята;</verse>
				<verse number="7">из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха,</verse>
				<verse number="8">за да го постави с князете, с князете на народа му;</verse>
				<verse number="9">неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата! Алилуия!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="113">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов — от другоплеменен народ,</verse>
				<verse number="2">Иуда стана Божия светиня, Израил Божие владение.</verse>
				<verse number="3">Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.</verse>
				<verse number="4">Планините скачаха като овни, и хълмовете — като агнета.</verse>
				<verse number="5">Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!</verse>
				<verse number="6">Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?</verse>
				<verse number="7">Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,</verse>
				<verse number="8">Който превръща скалата във водно езеро и камъка — във воден извор.</verse>
				<verse number="9">Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.</verse>
				<verse number="10">Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?</verse>
				<verse number="11">Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.</verse>
				<verse number="12">А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.</verse>
				<verse number="13">Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;</verse>
				<verse number="14">имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;</verse>
				<verse number="15">ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.</verse>
				<verse number="16">Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.</verse>
				<verse number="17">(Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.</verse>
				<verse number="18">Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.</verse>
				<verse number="19">Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.</verse>
				<verse number="20">Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;</verse>
				<verse number="21">благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.</verse>
				<verse number="22">Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.</verse>
				<verse number="23">Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.</verse>
				<verse number="24">Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.</verse>
				<verse number="25">Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;</verse>
				<verse number="26">а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="114">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;</verse>
				<verse number="2">наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.</verse>
				<verse number="3">Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.</verse>
				<verse number="4">Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.</verse>
				<verse number="5">Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.</verse>
				<verse number="6">Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.</verse>
				<verse number="7">Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.</verse>
				<verse number="8">Ти избави душата ми от смърт, очите ми — от сълзи, и нозете ми — от препъване.</verse>
				<verse number="9">Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="115">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.</verse>
				<verse number="2">В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.</verse>
				<verse number="3">Какво да въздам Господу за всичкиге Му благодеяния към мене?</verse>
				<verse number="4">Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.</verse>
				<verse number="5">Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.</verse>
				<verse number="6">Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.</verse>
				<verse number="7">О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите, окови.</verse>
				<verse number="8">Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.</verse>
				<verse number="9">Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ,</verse>
				<verse number="10">в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="116">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена;</verse>
				<verse number="2">защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. Алилуия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="117">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.</verse>
				<verse number="2">Да каже сега (домът) Израилев: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.</verse>
				<verse number="3">Да каже сега домът Ааронов: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.</verse>
				<verse number="4">Да кажат сега, които се боят от Господа: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.</verse>
				<verse number="5">В утеснението си викнах към Господа, — и Господ ме послуша и на простор ме изведе.</verse>
				<verse number="6">Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек?</verse>
				<verse number="7">Господ ми е помощник, ще гледам срещу моите врагове.</verse>
				<verse number="8">По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек,</verse>
				<verse number="9">По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе.</verse>
				<verse number="10">Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих;</verse>
				<verse number="11">обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.</verse>
				<verse number="12">Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.</verse>
				<verse number="13">Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи.</verse>
				<verse number="14">Господ е моя сила и песен; Той стана мое спасение.</verse>
				<verse number="15">Глас на радост и спасение в жилищата на праведните; десницата на Господа твори сила!</verse>
				<verse number="16">Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила!</verse>
				<verse number="17">Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.</verse>
				<verse number="18">Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде.</verse>
				<verse number="19">Отворете ми портите на правдата: ще вляза в тях, ще прославя Господа.</verse>
				<verse number="20">Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях.</verse>
				<verse number="21">Славя Те, че ме послуша и стана мое спасение.</verse>
				<verse number="22">Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:</verse>
				<verse number="23">това е от Господа, и е дивно в очите ни.</verse>
				<verse number="24">Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него.</verse>
				<verse number="25">О, Господи, спаси! о, Господи, спомогни!</verse>
				<verse number="26">Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен.</verse>
				<verse number="27">Господ е Бог и ни осия; връзвайте с въже жертвата, водете я към роговете на жертвеника.</verse>
				<verse number="28">Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям. (Ще Те славя, защото Ти ме послуша и стана мое спасение.)</verse>
				<verse number="29">Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="118">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.</verse>
				<verse number="2">Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.</verse>
				<verse number="3">Те не вършат беззаконие, ходят по Неговите пътища.</verse>
				<verse number="4">Ти заповяда да пазя твърдо Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="5">О, да бяха се насочили моите пътища към спазване Твоите устави!</verse>
				<verse number="6">Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди:</verse>
				<verse number="7">славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда.</verse>
				<verse number="8">Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем.</verse>
				<verse number="9">Как момък ще запази в чистота пътя си? — Като пази себе си според Твоето слово.</verse>
				<verse number="10">От все сърце Те търся, не ми давай да се отклоня от Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="11">Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе.</verse>
				<verse number="12">Благословен си Ти, Господи! научи ме на Твоите наредби.</verse>
				<verse number="13">С уста разгласях всички съдби от Твоите уста.</verse>
				<verse number="14">В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство.</verse>
				<verse number="15">Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища.</verse>
				<verse number="16">Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово.</verse>
				<verse number="17">Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово.</verse>
				<verse number="18">Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон.</verse>
				<verse number="19">Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="20">Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.</verse>
				<verse number="21">Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="22">Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.</verse>
				<verse number="23">Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.</verse>
				<verse number="24">Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) — мои съветници.</verse>
				<verse number="25">Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово.</verse>
				<verse number="26">Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби.</verse>
				<verse number="27">Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса.</verse>
				<verse number="28">Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово.</verse>
				<verse number="29">Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон.</verse>
				<verse number="30">Избрах пътя на истината, турих пред себе си Твоите съдби.</verse>
				<verse number="31">Прилепих се към Твоите откровения, Господи: недей ме засрамя.</verse>
				<verse number="32">Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми.</verse>
				<verse number="33">Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще се държа о него докрай.</verse>
				<verse number="34">Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце.</verse>
				<verse number="35">Тури ме в пътеката на Твоите заповеди, защото я силно пожелах.</verse>
				<verse number="36">Наклони сърцето ми към Твоите откровения, а не към корист.</verse>
				<verse number="37">Отвърни очите ми да не виждам суета; животвори ме на Твоя път.</verse>
				<verse number="38">Утвърди словото Си за Твоя раб, заради благоговението пред Тебе.</verse>
				<verse number="39">Отклони моето охулване, от което се страхувам, защото Твоите съдби са добри.</verse>
				<verse number="40">Ето, аз силно пожелах Твоите заповеди: животвори ме с Твоята правда.</verse>
				<verse number="41">Господи, да дойдат върху мене Твоите милости, Твоето спасение по словото Ти, —</verse>
				<verse number="42">и аз ще дам отговор на тоя. който ме хули, защото се уповавам на Твоето слово.</verse>
				<verse number="43">Не отнимай съвсем от устата ми словото на истината, защото аз се уповавам на Твоите съдби</verse>
				<verse number="44">и ще пазя Твоя закон винаги, во веки веков;</verse>
				<verse number="45">ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди;</verse>
				<verse number="46">ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя;</verse>
				<verse number="47">ще се утешавам с Твоите заповеди, които съм възлюбил;</verse>
				<verse number="48">ще простирам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, и ще размислям за Твоите наредби.</verse>
				<verse number="49">Спомни словото към Твоя раб, на което да се уповавам Ти ми заповяда.</verse>
				<verse number="50">Това е утеха в неволята ми, че Твоето слово ме оживява.</verse>
				<verse number="51">Горделивите ме хулиха докрай, но аз не се отклоних от Твоя закон.</verse>
				<verse number="52">Спомнях си Твоите отвека съдби, Господи, и се утешавах.</verse>
				<verse number="53">Ужас ме обхваща при вида на нечестивците, които напущат Твоя закон.</verse>
				<verse number="54">Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване.</verse>
				<verse number="55">Нощем си спомнях Твоето име, Господи, и пазех Твоя закон.</verse>
				<verse number="56">Той стана мой, защото пазя Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="57">Мой дял е, Господи, — казах си, — да спазвам Твоите думи.</verse>
				<verse number="58">Молих Ти се от все сърце: помилуй ме по Твоето слово.</verse>
				<verse number="59">Размислях за моите пътища и обръщах стъпките си към Твоите откровения.</verse>
				<verse number="60">Бързах и не се бавих да спазвам Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="61">Примките на нечестивците ме окръжиха, но аз не забравях Твоя закон.</verse>
				<verse number="62">По среднощ ставах да Те славословя заради Твоите праведни съдби.</verse>
				<verse number="63">Другар съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="64">С Твоята милост, Господи, е пълна земята: научи ме на Твоите наредби.</verse>
				<verse number="65">Добро си сторил, Господи, на Твоя раб по Твоето слово.</verse>
				<verse number="66">Научи ме добре да разсъждавам и да познавам, защото вярвам на Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="67">Преди моето страдание аз се заблуждавах; а сега пазя Твоето слово.</verse>
				<verse number="68">Благ и благодетелен си Ти (Господи); научи ме на Твоите наредби.</verse>
				<verse number="69">Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="70">Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон.</verse>
				<verse number="71">Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби.</verse>
				<verse number="72">Законът на Твоите уста е за мене подобър от хиляда късове злато и сребро.</verse>
				<verse number="73">Твоите ръце ме сътвориха и устроиха; вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="74">Които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се зарадват, задето се уповавам на Твоето слово.</verse>
				<verse number="75">Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост Ти ме наказа.</verse>
				<verse number="76">Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб.</verse>
				<verse number="77">Да дойде върху ми Твоето милосърдие, и аз ще живея; защото Твоят закон е моя утеха.</verse>
				<verse number="78">Нека бъдат посрамени горделивите, защото ме угнетяват без вина; аз размислям за Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="79">Да се обърнат към мене, които Ти се боят и които знаят Твоите откровения.</verse>
				<verse number="80">Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя.</verse>
				<verse number="81">Чезне душата ми за Твоето спасение; аз се уповавам на Твоето слово.</verse>
				<verse number="82">Очите ми чезнат за Твоето слово; аз говоря: кога ще ме утешиш?</verse>
				<verse number="83">Станах като мех на дим, но Твоите наредби не забравих.</verse>
				<verse number="84">Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над моите гонители?</verse>
				<verse number="85">Изкопаха ми яма горделивите въпреки Твоя закон.</verse>
				<verse number="86">Всички Твои заповеди са истина. Несправедливо ме гонят: помогни ми;</verse>
				<verse number="87">без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="88">По Твоята милост ме оживявай, и ще пазя откровенията на Твоите уста.</verse>
				<verse number="89">Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата;</verse>
				<verse number="90">Твоята истина е от рода в род. Ти си сложил земята, и тя стои.</verse>
				<verse number="91">Според Твоите решения всичко стои досега, защото всичко на Тебе служи.</verse>
				<verse number="92">Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си.</verse>
				<verse number="93">Довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш.</verse>
				<verse number="94">Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="95">Нечестивците ме причакват, за да ме погубят, но аз се вдълбочавам в Твоите откровения.</verse>
				<verse number="96">Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка.</verse>
				<verse number="97">Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него.</verse>
				<verse number="98">С Твоята заповед Ти ме направи по-мъдър от враговете ми, защото тя е винаги с мене.</verse>
				<verse number="99">Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения.</verse>
				<verse number="100">Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="101">Удържам нозете си от всеки лош път, за да пазя Твоето слово.</verse>
				<verse number="102">От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш.</verse>
				<verse number="103">Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми.</verse>
				<verse number="104">Чрез Твоите заповеди съм вразумен, затова мразя всеки лъжлив път.</verse>
				<verse number="105">Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми.</verse>
				<verse number="106">Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня.</verse>
				<verse number="107">Силно съм угнетен, Господи, оживи ме по Твоето слово.</verse>
				<verse number="108">Затова благоволи, Господи, да приемеш доброволната жертва на моите уста, и ме научи на Твоите съдби.</verse>
				<verse number="109">Душата ми е непрестанно в моята ръка, но Твоя закон не забравям.</verse>
				<verse number="110">Нечестивците ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="111">Твоите откровения приех като вечно наследие, защото те са радост за сърцето ми.</verse>
				<verse number="112">Наклоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби навеки, докрай.</verse>
				<verse number="113">Човешките измислици мразя, но Твоя закон обичам.</verse>
				<verse number="114">Ти си моя закрила и мой щит; на Твоето слово се уповавам.</verse>
				<verse number="115">Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог.</verse>
				<verse number="116">Укрепи ме по Твоето слово, и аз ще живея; недей ме посрамя в надеждата ми;</verse>
				<verse number="117">подкрепи ме, и ще се спася; и в Твоите устави непрестанно ще вниквам.</verse>
				<verse number="118">Ти поваляш всички, които отстъпват от Твоите наредби, защото техните хитрини са лъжа.</verse>
				<verse number="119">Ти отхвърляш нечестивците земни като сгурия, затова обикнах Твоите откровения.</verse>
				<verse number="120">От Твоя страх трепери плътта ми, и от Твоите съдби се боя.</verse>
				<verse number="121">Аз върших съд и правда; не ме предавай на моите гонители.</verse>
				<verse number="122">Защити Твоя раб за негово добро, та да ме не угнетяват горделивите.</verse>
				<verse number="123">Очите ми чезнат, очаквайки Твоето спасение и словото на Твоята правда.</verse>
				<verse number="124">Постъпи с Твоя раб по милостта Си и ме научи на Твоите наредби.</verse>
				<verse number="125">Аз съм Твой раб: вразуми ме, и ще позная Твоите откровения.</verse>
				<verse number="126">Време е Господ да действува: Твоя закон разориха.</verse>
				<verse number="127">Но аз обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато.</verse>
				<verse number="128">Всички Твои заповеди — всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя.</verse>
				<verse number="129">Дивни са Твоите откровения; затова душата ми ги пази.</verse>
				<verse number="130">Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите.</verse>
				<verse number="131">Отварям уста и въздишам, защото жадувам за Твоите заповеди.</verse>
				<verse number="132">Милостно погледни към мене и ме помилуй, както постъпваш с ония, които обичат Твоето име.</verse>
				<verse number="133">Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие;</verse>
				<verse number="134">избави ме от човешко потисничество, и ще пазя Твоите заповеди;</verse>
				<verse number="135">осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави.</verse>
				<verse number="136">Из очите ми потоци води текат, задето не пазят Твоя закон.</verse>
				<verse number="137">Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби.</verse>
				<verse number="138">Твоите откровения, които си заповядал, са правда и съвършена истина.</verse>
				<verse number="139">Ревността ми ме яде, защото враговете ми забравиха Твоите слова.</verse>
				<verse number="140">Твоето слово е твърде чисто, и Твоят раб го обикна.</verse>
				<verse number="141">Малък и презрян съм аз, но Твоите заповеди не забравям.</verse>
				<verse number="142">Твоята правда е правда вечна, и Твоят закон е истина.</verse>
				<verse number="143">Скръб и тъга ме постигнаха: Твоите заповеди са моя утеха.</verse>
				<verse number="144">Правдата на Твоите откровения е вечна; вразуми ме, и ще живея.</verse>
				<verse number="145">Викам от все сърце: чуй ме, Господи, — и ще спазя Твоите устави.</verse>
				<verse number="146">Тебе призовавам: спаси ме, и ще пазя Твоите откровения.</verse>
				<verse number="147">Предварям зората и викам: на Твоето слово се уповавам.</verse>
				<verse number="148">Очите ми предварят утринната стража, за да се вдълбочавам в Твоето слово.</verse>
				<verse number="149">Чуй моя глас по милостта Си, Господи; по Твоя съд оживи ме.</verse>
				<verse number="150">Приближиха се ония, които замислят лукавство; далече са те от Твоя закон.</verse>
				<verse number="151">Близък си Ти, Господи, и всички Твои заповеди са истина.</verse>
				<verse number="152">Отдавна узнах за Твоите откровения, които си Ти утвърдил навеки.</verse>
				<verse number="153">Погледни към моята неволя и ме избави, защото не забравям Твоя закон.</verse>
				<verse number="154">Застъпи се за делото ми и ме защити; по Твоето слово оживи ме.</verse>
				<verse number="155">Далеч е от нечестивците спасението, защото те не търсят Твоите наредби.</verse>
				<verse number="156">Много са Твоите щедрости, Господи, по Твоя съд оживи ме.</verse>
				<verse number="157">Много са моите гонители и врагове, но от Твоите откровения не отстъпвам.</verse>
				<verse number="158">Виждам отстъпниците и се съкрушавам, понеже те не пазят Твоето слово.</verse>
				<verse number="159">Виж, колко обичам Твоите заповеди; по милостта Си, Господи, оживи ме.</verse>
				<verse number="160">Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда.</verse>
				<verse number="161">Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово.</verse>
				<verse number="162">Радвам се на Твоето слово, както оня, който е получил голяма печалба.</verse>
				<verse number="163">Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя закон обичам.</verse>
				<verse number="164">Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда.</verse>
				<verse number="165">Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване.</verse>
				<verse number="166">Уповавам се на Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди изпълнявам.</verse>
				<verse number="167">Душата ми пази Твоите откровения, и аз ги много обичам.</verse>
				<verse number="168">Пазя Твоите заповеди и Твоите откровения, защото всичките ми пътища са пред Тебе.</verse>
				<verse number="169">Да стигне моят вик пред лицето Ти, Господи; вразуми ме по Твоето слово.</verse>
				<verse number="170">Да дойде молбата ми пред Твоето лице; избави ме по Твоето слово.</verse>
				<verse number="171">Устата ми ще произнасят хвала, кога ме научиш на Твоите устави.</verse>
				<verse number="172">Езикът ми ще възвести Твоето слово, защото всички Твои заповеди са праведни.</verse>
				<verse number="173">Да ми бъде Твоята ръка на помощ, защото Твоите заповеди избрах.</verse>
				<verse number="174">Господи, жадувам за Твоето спасение, и Твоят закон е моя утеха.</verse>
				<verse number="175">Да живее душата ми и да Те слави, и Твоите съдби да ми помогнат.</verse>
				<verse number="176">Заблудих се като загубена овца: подири Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="119">
				<verse number="1">Песен на възлизане. [1] Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу.</verse>
				<verse number="2">Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.</verse>
				<verse number="3">Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? —</verse>
				<verse number="4">Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика.</verse>
				<verse number="5">Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски.</verse>
				<verse number="6">Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира.</verse>
				<verse number="7">Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="120">
				<verse number="1">Песен на възлизане. [1] Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде.</verse>
				<verse number="2">Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята.</verse>
				<verse number="3">Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;</verse>
				<verse number="4">не дреме и не спи, Който пази Израиля.</verse>
				<verse number="5">Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка.</verse>
				<verse number="6">Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем.</verse>
				<verse number="7">Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ).</verse>
				<verse number="8">Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="121">
				<verse number="1">Песен на възлизане. Давидова. [1] Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.</verse>
				<verse number="2">Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, —</verse>
				<verse number="3">Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,</verse>
				<verse number="4">където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.</verse>
				<verse number="5">Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.</verse>
				<verse number="6">Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!</verse>
				<verse number="7">Да бъде мир в твоите стени, добруване — в твоите чертози!</verse>
				<verse number="8">Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!</verse>
				<verse number="9">Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="122">
				<verse number="1">Песен на възлизане. [1] Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!</verse>
				<verse number="2">Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята — към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи — към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.</verse>
				<verse number="3">Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;</verse>
				<verse number="4">доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="123">
				<verse number="1">Песен на възлизане. Давидова. [1] Ако не беше Господ с нас, — нека каже Израил, —</verse>
				<verse number="2">ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, —</verse>
				<verse number="3">живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;</verse>
				<verse number="4">води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, —</verse>
				<verse number="5">бурни води биха преминали над нашата душа.</verse>
				<verse number="6">Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.</verse>
				<verse number="7">Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.</verse>
				<verse number="8">Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="124">
				<verse number="1">Песен на възлизане. [1] Който се надява Господу, е като планина Сион, — няма да се помръдне: той пребъдва вечно.</verse>
				<verse number="2">Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.</verse>
				<verse number="3">Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.</verse>
				<verse number="4">Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.</verse>
				<verse number="5">А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="125">
				<verse number="1">Песен на възлизане. [1] Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:</verse>
				<verse number="2">тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни — с пение; тогава между народите се говореше: „велико нещо извърши Господ над тях!“</verse>
				<verse number="3">Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.</verse>
				<verse number="4">Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.</verse>
				<verse number="5">Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.</verse>
				<verse number="6">Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="126">
				<verse number="1">Песен на възлизане. Соломонова. [1] Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.</verse>
				<verse number="2">Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.</verse>
				<verse number="3">Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.</verse>
				<verse number="4">Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.</verse>
				<verse number="5">Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="127">
				<verse number="1">Песен на възлизане. [1] Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища!</verse>
				<verse number="2">Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!</verse>
				<verse number="3">Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти — като маслинени клони около твоята трапеза:</verse>
				<verse number="4">тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!</verse>
				<verse number="5">Господ ще те благослови от Сион, и ти ще видиш добруването на Иерусалим през всички дни на живота си;</verse>
				<verse number="6">ще видиш синове от синовете си. Мир на Израиля!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="128">
				<verse number="1">Песен на възлизане. [1] Много са ме притеснявали още от младини — нека каже Израил;</verse>
				<verse number="2">много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили.</verse>
				<verse number="3">По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.</verse>
				<verse number="4">Но Господ е праведен: Той разсече оковите на нечестивците.</verse>
				<verse number="5">Да се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!</verse>
				<verse number="6">Да бъдат като трева на покрив, която изсъхва, преди да бъде изтръгната,</verse>
				<verse number="7">с която жътвар няма да напълни ръката си, и сноповързач — шепата си;</verse>
				<verse number="8">и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас; благославяме ви в име Господне!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="129">
				<verse number="1">Песен на възлизане. [1] От дън душа викам към Тебе, Господи.</verse>
				<verse number="2">Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.</verse>
				<verse number="3">Господи, ако Ти забелязваш беззаконията — кой ще устои, Господи?</verse>
				<verse number="4">Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.</verse>
				<verse number="5">Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.</verse>
				<verse number="6">Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража — утрото, много повече, отколкото стража — утрото.</verse>
				<verse number="7">Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,</verse>
				<verse number="8">и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="130">
				<verse number="1">Песен на възлизане. Давидова. [1] Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.</verse>
				<verse number="2">Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.</verse>
				<verse number="3">Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="131">
				<verse number="1">Песен на възлизане. [1] Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:</verse>
				<verse number="2">как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:</verse>
				<verse number="3">„няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;</verse>
				<verse number="4">няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,</verse>
				<verse number="5">докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов.“</verse>
				<verse number="6">Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.</verse>
				<verse number="7">Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.</verse>
				<verse number="8">Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, — Ти и ковчегът на Твоето могъщество.</verse>
				<verse number="9">Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.</verse>
				<verse number="10">Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.</verse>
				<verse number="11">Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.</verse>
				<verse number="12">Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.</verse>
				<verse number="13">Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.</verse>
				<verse number="14">„Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.</verse>
				<verse number="15">Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;</verse>
				<verse number="16">свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.</verse>
				<verse number="17">Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.</verse>
				<verse number="18">Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="132">
				<verse number="1">Песен на възлизане. Давидова. [1] Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!</verse>
				<verse number="2">Го е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;</verse>
				<verse number="3">като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="133">
				<verse number="1">Песен на възлизане. [1] Благословете сега Господа, всички раби Господни, които стоите нощем в дома Господен (в дворите на дома на нашия Бог).</verse>
				<verse number="2">Дигнете ръце към светилището и благословете Господа!</verse>
				<verse number="3">Ще те благослови от Сион Господ, Който сътвори небето и земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="134">
				<verse number="1">Алилуия. [1] Хвалете името Господне, хвалете раби Господни,</verse>
				<verse number="2">които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог.</verse>
				<verse number="3">Хвалете Господа, защото Господ е благ; възпявайте името Му, защото това е сладостно,</verse>
				<verse number="4">защото Господ Си избра Иакова, Израиля за Свое достояние.</verse>
				<verse number="5">Познах, че Господ е велик, и Господ наш е по-високо от всички богове.</verse>
				<verse number="6">Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни;</verse>
				<verse number="7">издига облаци от краищата на земята, прави светкавици при дъжд, извежда вятър из Своите скривалища.</verse>
				<verse number="8">Той порази първородните в Египет от човек до добитък,</verse>
				<verse number="9">прати личби и чудеса всред тебе, Египте, върху фараона и върху всичките му раби,</verse>
				<verse number="10">порази много народи и изтреби силни царе:</verse>
				<verse number="11">Сихона, цар аморейски, и Ога, цар васански, и всички царства ханаански;</verse>
				<verse number="12">и земята им даде за наследие, за наследие на Своя народ Израиля.</verse>
				<verse number="13">Господи, Твоето име е вечно; Господи, споменът за Тебе е от рода в род.</verse>
				<verse number="14">Защото Господ ще съди Своя народ и ще се смили над Своите раби.</verse>
				<verse number="15">Езическите идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце:</verse>
				<verse number="16">имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат;</verse>
				<verse number="17">имат уши, ала не чуват, и в устата им няма дишане.</verse>
				<verse number="18">Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява.</verse>
				<verse number="19">Доме Израилев, благословете Господа! Доме Ааронов, благословете Господа!</verse>
				<verse number="20">Доме Левиев, благословете Господа! Вие, които се боите от Господа, благословете Господа!</verse>
				<verse number="21">Благословен от Сион Господ, Който живее в Иерусалим! Алилуия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="135">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="2">Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="3">Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="4">Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="5">Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="6">Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="7">Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="8">слънцето — да управлява деня, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="9">луната и звездите — да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="10">Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="11">и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="12">с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="13">Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="14">и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="15">и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="16">Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="17">Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="18">и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="19">Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="20">и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="21">и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="22">за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="23">Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="24">и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;</verse>
				<verse number="25">дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.</verse>
				<verse number="26">Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="136">
				<verse number="1">При реките Вавилонски — там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;</verse>
				<verse number="2">на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.</verse>
				<verse number="3">Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители — веселие: попейте ни песни сионски.</verse>
				<verse number="4">Как да пеем Господня песен на чужда земя?</verse>
				<verse number="5">Ако те забравя, Иерусалиме, — нека ме забрави десницата ми;</verse>
				<verse number="6">нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.</verse>
				<verse number="7">Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!</verse>
				<verse number="8">Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!</verse>
				<verse number="9">Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="137">
				<verse number="1">(Давидов.) [1] Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете, (задето послуша всички думи на устата ми;)</verse>
				<verse number="2">покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.</verse>
				<verse number="3">В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.</verse>
				<verse number="4">Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,</verse>
				<verse number="5">и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.</verse>
				<verse number="6">Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.</verse>
				<verse number="7">Ако тръгна посред злополуки — Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.</verse>
				<verse number="8">Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="138">
				<verse number="1">Началнику на хора. Псалом Давидов. [1] Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.</verse>
				<verse number="2">Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.</verse>
				<verse number="3">Ходя ли, почивам ли — Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.</verse>
				<verse number="4">Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.</verse>
				<verse number="5">Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.</verse>
				<verse number="6">Дивно е за мене (Твоето) знание, — то е високо, не мога да го постигна!</verse>
				<verse number="7">Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?</verse>
				<verse number="8">Възляза ли на небето — Ти си там; сляза ли в преизподнята — и там си Ти.</verse>
				<verse number="9">Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, —</verse>
				<verse number="10">и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.</verse>
				<verse number="11">Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;</verse>
				<verse number="12">но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата — като светлина.</verse>
				<verse number="13">Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.</verse>
				<verse number="14">Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.</verse>
				<verse number="15">Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.</verse>
				<verse number="16">Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.</verse>
				<verse number="17">Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!</verse>
				<verse number="18">Да ги изброявам ли, — но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.</verse>
				<verse number="19">О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!</verse>
				<verse number="20">Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.</verse>
				<verse number="21">Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?</verse>
				<verse number="22">С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.</verse>
				<verse number="23">Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;</verse>
				<verse number="24">и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="139">
				<verse number="1">Псалом. Началнику на хора. Псалом Давидов. [1-2] Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник:</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой;</verse>
				<verse number="4">изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова.</verse>
				<verse number="5">Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми.</verse>
				<verse number="6">Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене.</verse>
				<verse number="7">Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби.</verse>
				<verse number="8">Господи, Господи, Сило на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката.</verse>
				<verse number="9">Не давай, Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл: той ще се въз гордее.</verse>
				<verse number="10">Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста.</verse>
				<verse number="11">Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат.</verse>
				<verse number="12">Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел.</verse>
				<verse number="13">Зная, че Господ ще извърши съд за угнетените и правда за бедните.</verse>
				<verse number="14">Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="140">
				<verse number="1">Псалом Давидов. [1] Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!</verse>
				<verse number="2">Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми — като вечерна жертва.</verse>
				<verse number="3">Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;</verse>
				<verse number="4">не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.</verse>
				<verse number="5">Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.</verse>
				<verse number="6">Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.</verse>
				<verse number="7">Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.</verse>
				<verse number="8">Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!</verse>
				<verse number="9">Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.</verse>
				<verse number="10">Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="141">
				<verse number="1">Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата. [1] С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;</verse>
				<verse number="2">излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.</verse>
				<verse number="3">Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.</verse>
				<verse number="4">Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.</verse>
				<verse number="5">Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.</verse>
				<verse number="6">Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.</verse>
				<verse number="7">Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="142">
				<verse number="1">Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома). [1] Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда</verse>
				<verse number="2">и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.</verse>
				<verse number="3">Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите,</verse>
				<verse number="4">и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.</verse>
				<verse number="5">Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.</verse>
				<verse number="6">Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.</verse>
				<verse number="7">Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.</verse>
				<verse number="8">Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.</verse>
				<verse number="9">Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.</verse>
				<verse number="10">Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.</verse>
				<verse number="11">Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми</verse>
				<verse number="12">и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="143">
				<verse number="1">От Давида (против Голиата). [1] Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,</verse>
				<verse number="2">моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, — и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.</verse>
				<verse number="3">Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?</verse>
				<verse number="4">Човек е като дъх; дните му — като преклонна сянка.</verse>
				<verse number="5">Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;</verse>
				<verse number="6">блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;</verse>
				<verse number="7">простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,</verse>
				<verse number="8">чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.</verse>
				<verse number="9">Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,</verse>
				<verse number="10">Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.</verse>
				<verse number="11">Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.</verse>
				<verse number="12">Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери — като изкусно изваяни стълбове в палати.</verse>
				<verse number="13">Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;</verse>
				<verse number="14">да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.</verse>
				<verse number="15">Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="144">
				<verse number="1">(Давидова хвала.) [1] Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.</verse>
				<verse number="2">Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.</verse>
				<verse number="3">Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.</verse>
				<verse number="4">Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.</verse>
				<verse number="5">Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.</verse>
				<verse number="6">Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.</verse>
				<verse number="7">Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.</verse>
				<verse number="8">Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.</verse>
				<verse number="9">Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.</verse>
				<verse number="10">Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии;</verse>
				<verse number="11">да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,</verse>
				<verse number="12">та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.</verse>
				<verse number="13">Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)</verse>
				<verse number="14">Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.</verse>
				<verse number="15">Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;</verse>
				<verse number="16">отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение.</verse>
				<verse number="17">Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.</verse>
				<verse number="18">Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.</verse>
				<verse number="19">Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.</verse>
				<verse number="20">Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.</verse>
				<verse number="21">Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="145">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Душо моя, хвали Господа!</verse>
				<verse number="2">Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.</verse>
				<verse number="3">Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.</verse>
				<verse number="4">Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.</verse>
				<verse number="5">Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,</verse>
				<verse number="6">Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност,</verse>
				<verse number="7">върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,</verse>
				<verse number="8">Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни.</verse>
				<verse number="9">Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля.</verse>
				<verse number="10">Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="146">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, — хвала достойна.</verse>
				<verse number="2">Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.</verse>
				<verse number="3">Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;</verse>
				<verse number="4">изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.</verse>
				<verse number="5">Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му — неизмерим.</verse>
				<verse number="6">Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.</verse>
				<verse number="7">Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.</verse>
				<verse number="8">Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);</verse>
				<verse number="9">дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.</verse>
				<verse number="10">Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;</verse>
				<verse number="11">Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="147">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,</verse>
				<verse number="2">защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;</verse>
				<verse number="3">утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;</verse>
				<verse number="4">праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;</verse>
				<verse number="5">дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;</verse>
				<verse number="6">хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?</verse>
				<verse number="7">Прати словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.</verse>
				<verse number="8">Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби — Израилю.</verse>
				<verse number="9">На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="148">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.</verse>
				<verse number="2">Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови войнства.</verse>
				<verse number="3">Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.</verse>
				<verse number="4">Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.</verse>
				<verse number="5">Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза — и се създадоха,) заповяда и се сътвориха;</verse>
				<verse number="6">постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.</verse>
				<verse number="7">Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,</verse>
				<verse number="8">огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,</verse>
				<verse number="9">планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,</verse>
				<verse number="10">зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,</verse>
				<verse number="11">земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,</verse>
				<verse number="12">момци и девойки, старци и деца —</verse>
				<verse number="13">всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.</verse>
				<verse number="14">Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="149">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите.</verse>
				<verse number="2">Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар.</verse>
				<verse number="3">Да хвалят името Му с хора, с тимпан и гусли да Му пеят,</verse>
				<verse number="4">защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение.</verse>
				<verse number="5">Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си.</verse>
				<verse number="6">Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,</verse>
				<verse number="7">за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената,</verse>
				<verse number="8">да връзват техните царе във вериги и техните велможи — в окови железни,</verse>
				<verse number="9">да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="150">
				<verse number="1">(Алилуия.) [1] Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.</verse>
				<verse number="2">Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.</verse>
				<verse number="3">Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.</verse>
				<verse number="4">Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи.</verse>
				<verse number="5">Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.</verse>
				<verse number="6">Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="20">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,</verse>
				<verse number="2">за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;</verse>
				<verse number="3">за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;</verse>
				<verse number="4">да се даде на прости разумност, на юноша — знание и разсъдливост.</verse>
				<verse number="5">Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,</verse>
				<verse number="6">за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.</verse>
				<verse number="7">Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.</verse>
				<verse number="8">Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,</verse>
				<verse number="9">защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.</verse>
				<verse number="10">Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;</verse>
				<verse number="11">ако кажат: „дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,</verse>
				<verse number="12">жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;</verse>
				<verse number="13">да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;</verse>
				<verse number="14">ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни“, —</verse>
				<verse number="15">синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,</verse>
				<verse number="16">защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:</verse>
				<verse number="17">не напразно се разпъва мрежа пред птици.</verse>
				<verse number="18">Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.</verse>
				<verse number="19">Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.</verse>
				<verse number="20">Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;</verse>
				<verse number="21">проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч:</verse>
				<verse number="22">„докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?</verse>
				<verse number="23">Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.</verse>
				<verse number="24">Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;</verse>
				<verse number="25">и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.</verse>
				<verse number="26">Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,</verse>
				<verse number="27">кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.</verse>
				<verse number="28">Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят.</verse>
				<verse number="29">Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;</verse>
				<verse number="30">задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,</verse>
				<verse number="31">затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.</verse>
				<verse number="32">Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;</verse>
				<verse number="33">но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми,</verse>
				<verse number="2">тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление;</verse>
				<verse number="3">ако призоваваш знанието и викаш към разума;</verse>
				<verse number="4">ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, —</verse>
				<verse number="5">ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога.</verse>
				<verse number="6">Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум;</verse>
				<verse number="7">Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно;</verse>
				<verse number="8">Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии.</verse>
				<verse number="9">Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека.</verse>
				<verse number="10">Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти,</verse>
				<verse number="11">тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди,</verse>
				<verse number="12">за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа,</verse>
				<verse number="13">от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища;</verse>
				<verse number="14">от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала,</verse>
				<verse number="15">чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки;</verse>
				<verse number="16">за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си,</verse>
				<verse number="17">която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог.</verse>
				<verse number="18">Домът ѝ води към смърт, и пътеките ѝ — към мъртъвци;</verse>
				<verse number="19">никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота.</verse>
				<verse number="20">Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните;</verse>
				<verse number="21">защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея;</verse>
				<verse number="22">а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните — изкоренени от нея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди;</verse>
				<verse number="2">защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир.</verse>
				<verse number="3">Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, —</verse>
				<verse number="4">и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците.</verse>
				<verse number="5">Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум.</verse>
				<verse number="6">Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки.</verse>
				<verse number="7">Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото:</verse>
				<verse number="8">това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости.</verse>
				<verse number="9">Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, —</verse>
				<verse number="10">и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст.</verse>
				<verse number="11">Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение;</verse>
				<verse number="12">защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.</verse>
				<verse number="13">Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, —</verse>
				<verse number="14">защото нея да придобиеш е подобре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато:</verse>
				<verse number="15">тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да ѝ се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея.</verse>
				<verse number="16">В десницата ѝ е дългоденствие, а в левицата ѝ — богатство и слава; (от устата ѝ излиза правда; закон и милост носи на езика си;)</verse>
				<verse number="17">пътищата ѝ са приятни пътища, и всичките ѝ пътеки — мирни.</verse>
				<verse number="18">Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.</verse>
				<verse number="19">Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата;</verse>
				<verse number="20">чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса.</verse>
				<verse number="21">Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, —</verse>
				<verse number="22">и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.</verse>
				<verse number="23">Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне.</verse>
				<verse number="24">Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен.</verse>
				<verse number="25">Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци;</verse>
				<verse number="26">защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка.</verse>
				<verse number="27">Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори.</verse>
				<verse number="28">Не казвай на приятеля си: „иди си и дойди пак, и утре ще ти дам“, кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.)</verse>
				<verse number="29">Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе.</verse>
				<verse number="30">Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло.</verse>
				<verse number="31">Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му;</verse>
				<verse number="32">защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение.</verse>
				<verse number="33">Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя.</verse>
				<verse number="34">Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.</verse>
				<verse number="35">Мъдрите ще наследят слава, а глупците — безславие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите,</verse>
				<verse number="2">защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед.</verse>
				<verse number="3">Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си;</verse>
				<verse number="4">и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей.</verse>
				<verse number="5">Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми.</verse>
				<verse number="6">Не я оставяй, — и тя ще те пази; обичай я, — и тя ще те варди.</verse>
				<verse number="7">Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум.</verse>
				<verse number="8">Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш,</verse>
				<verse number="9">ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона.</verse>
				<verse number="10">Слушай, синко, и приеми думите ми, — и ще ти се умножат годините на живота.</verse>
				<verse number="11">Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки.</verse>
				<verse number="12">Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш.</verse>
				<verse number="13">Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот.</verse>
				<verse number="14">Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите;</verse>
				<verse number="15">остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини;</verse>
				<verse number="16">защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение;</verse>
				<verse number="17">защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж.</verse>
				<verse number="18">Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне.</verse>
				<verse number="19">А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат.</verse>
				<verse number="20">Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми;</verse>
				<verse number="21">да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си:</verse>
				<verse number="22">защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.</verse>
				<verse number="23">От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.</verse>
				<verse number="24">Отхвърли от себе си лъжливостта на устата, и лукавството на езика от себе си отдалечи.</verse>
				<verse number="25">Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе.</verse>
				<verse number="26">Обмисли пътеката за ногата си, и всички твои пътища да бъдат яки.</verse>
				<verse number="27">Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото</verse>
				<verse number="28">(защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.</verse>
				<verse number="29">Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми,</verse>
				<verse number="2">за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;)</verse>
				<verse number="3">защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло;</verse>
				<verse number="4">но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч;</verse>
				<verse number="5">нозете ѝ слизат към смъртта, стъпките ѝ стигат до преизподнята.</verse>
				<verse number="6">Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота ѝ, пътищата ѝ са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш.</verse>
				<verse number="7">И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми.</verse>
				<verse number="8">Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата ѝ,</verse>
				<verse number="9">за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител;</verse>
				<verse number="10">за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща.</verse>
				<verse number="11">И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, —</verse>
				<verse number="12">и ще кажеш: „защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение,</verse>
				<verse number="13">защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си:</verse>
				<verse number="14">безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!“</verse>
				<verse number="15">Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.</verse>
				<verse number="16">Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци — по стъгдите;</verse>
				<verse number="17">нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе.</verse>
				<verse number="18">Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост,</verse>
				<verse number="19">с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта ѝ се наслаждай постоянно.</verse>
				<verse number="20">И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда?</verse>
				<verse number="21">Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки.</verse>
				<verse number="22">Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат:</verse>
				<verse number="23">той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,</verse>
				<verse number="2">ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.</verse>
				<verse number="3">Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;</verse>
				<verse number="4">не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,</verse>
				<verse number="5">спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.</verse>
				<verse number="6">Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.</verse>
				<verse number="7">Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;</verse>
				<verse number="8">но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда ѝ употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)</verse>
				<verse number="9">Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?</verse>
				<verse number="10">Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:</verse>
				<verse number="11">и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)</verse>
				<verse number="12">Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,</verse>
				<verse number="13">намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;</verse>
				<verse number="14">в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.</verse>
				<verse number="15">Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан — без изцеление.</verse>
				<verse number="16">Ето шест неща, които Господ мрази — дори седем, които са гнусота за душата Му:</verse>
				<verse number="17">очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,</verse>
				<verse number="18">сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,</verse>
				<verse number="19">лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.</verse>
				<verse number="20">Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;</verse>
				<verse number="21">вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.</verse>
				<verse number="22">Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе:</verse>
				<verse number="23">защото заповедта е светило, и поуката — светлина, и назидателните поуки — път към живота,</verse>
				<verse number="24">за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.</verse>
				<verse number="25">Не пожелавай хубостта ѝ в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,</verse>
				<verse number="26">защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.</verse>
				<verse number="27">Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?</verse>
				<verse number="28">Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?</verse>
				<verse number="29">Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина.</verse>
				<verse number="30">Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен;</verse>
				<verse number="31">хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.</verse>
				<verse number="32">Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:</verse>
				<verse number="33">бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,</verse>
				<verse number="34">защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,</verse>
				<verse number="35">няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, — и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)</verse>
				<verse number="2">Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.</verse>
				<verse number="3">Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.</verse>
				<verse number="4">Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“ и наречи разума твой сродник,</verse>
				<verse number="5">за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.</verse>
				<verse number="6">Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,</verse>
				<verse number="7">и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,</verse>
				<verse number="8">който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,</verse>
				<verse number="9">по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.</verse>
				<verse number="10">И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,</verse>
				<verse number="11">бъбрива и необуздана, нозете ѝ се не спират вкъщи:</verse>
				<verse number="12">ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.</verse>
				<verse number="13">Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;</verse>
				<verse number="14">„мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;</verse>
				<verse number="15">затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих — те;</verse>
				<verse number="16">с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;</verse>
				<verse number="17">спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;</verse>
				<verse number="18">дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,</verse>
				<verse number="19">защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;</verse>
				<verse number="20">кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние.“</verse>
				<verse number="21">С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.</verse>
				<verse number="22">Веднага той тръгна подире ѝ, както вол отива на клане (и както псе — на верига), както елен — на изстрел,</verse>
				<verse number="23">докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.</verse>
				<verse number="24">И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.</verse>
				<verse number="25">Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките ѝ,</verse>
				<verse number="26">защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:</verse>
				<verse number="27">нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?</verse>
				<verse number="2">Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;</verse>
				<verse number="3">тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:</verse>
				<verse number="4">„към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!</verse>
				<verse number="5">Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, — на разум.</verse>
				<verse number="6">Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда;</verse>
				<verse number="7">защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми;</verse>
				<verse number="8">всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство;</verse>
				<verse number="9">те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.</verse>
				<verse number="10">Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато;</verse>
				<verse number="11">защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея.</verse>
				<verse number="12">Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание.</verse>
				<verse number="13">Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.</verse>
				<verse number="14">Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.</verse>
				<verse number="15">Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват;</verse>
				<verse number="16">чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.</verse>
				<verse number="17">Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;</verse>
				<verse number="18">у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда;</verse>
				<verse number="19">плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро.</verse>
				<verse number="20">Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,</verse>
				<verse number="21">за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)</verse>
				<verse number="22">Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;</verse>
				<verse number="23">отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.</verse>
				<verse number="24">Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.</verse>
				<verse number="25">Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,</verse>
				<verse number="26">когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.</verse>
				<verse number="27">Когато Той приготвяше небесата. аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,</verse>
				<verse number="28">когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,</verse>
				<verse number="29">когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, —</verse>
				<verse number="30">аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,</verse>
				<verse number="31">веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.</verse>
				<verse number="32">И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища!</verse>
				<verse number="33">Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.</verse>
				<verse number="34">Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми!</verse>
				<verse number="35">Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа;</verse>
				<verse number="36">а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които ме не мразят, смърт обичат.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,</verse>
				<verse number="2">закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;</verse>
				<verse number="3">проводи слугите си да възвестят от градските височини:</verse>
				<verse number="4">„който е неразумен, да свърне тука!“ И на малоумните тя каза:</verse>
				<verse number="5">„дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;</verse>
				<verse number="6">оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума.“</verse>
				<verse number="7">Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца — петно.</verse>
				<verse number="8">Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,</verse>
				<verse number="9">дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.</verse>
				<verse number="10">Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;</verse>
				<verse number="11">защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.</verse>
				<verse number="12">(Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.)</verse>
				<verse number="13">Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира,</verse>
				<verse number="14">сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града,</verse>
				<verse number="15">за да вика минувачите, които си вървят право по пътя:</verse>
				<verse number="16">„който е глупав, да свърне тука“, и на малоумния казва:</verse>
				<verse number="17">„крадена вода е сладка, и укрит хляб — приятен“.</verse>
				<verse number="18">И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.)</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си.</verse>
				<verse number="2">Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя.</verse>
				<verse number="3">Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне.</verse>
				<verse number="4">Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява.</verse>
				<verse number="5">Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син.</verse>
				<verse number="6">Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните.</verse>
				<verse number="7">Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно.</verse>
				<verse number="8">Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне.</verse>
				<verse number="9">Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан.</verse>
				<verse number="10">Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне.</verse>
				<verse number="11">Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните.</verse>
				<verse number="12">Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове.</verse>
				<verse number="13">В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца — пръчка.</verse>
				<verse number="14">Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел.</verse>
				<verse number="15">Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия.</verse>
				<verse number="16">Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца — към грях.</verse>
				<verse number="17">Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се.</verse>
				<verse number="18">Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав.</verse>
				<verse number="19">При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен.</verse>
				<verse number="20">Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество.</verse>
				<verse number="21">Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум.</verse>
				<verse number="22">Благословението Господне — то обогатява, и не принася със себе си тъга.</verse>
				<verse number="23">За глупеца да върши нещо престъпно е като забава, а на разумния човек е свойствена мъдростта.</verse>
				<verse number="24">От което се нечестивец бои, то ще го и постигне, а желанието на праведниците ще се изпълни.</verse>
				<verse number="25">Както вихър минава, тъй и нечестивецът ще изчезне; а праведникът е върху вечни основи.</verse>
				<verse number="26">Каквото е оцет за зъби и дим за очи, това е и ленивецът за ония, които го пращат.</verse>
				<verse number="27">Страхът Господен придава дни, а годините на нечестивците ще се скратят.</verse>
				<verse number="28">Очакванието на праведниците е радост, а надеждата на нечестивците ще загине.</verse>
				<verse number="29">Пътят Господен е крепост за непорочния и страх за ония, които вършат беззаконие.</verse>
				<verse number="30">Праведникът не ще се поколебае вовеки, а нечестивците не ще живеят дълго на земята.</verse>
				<verse number="31">От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен.</verse>
				<verse number="32">Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите — развратеното.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно.</verse>
				<verse number="2">Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.)</verse>
				<verse number="3">Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.</verse>
				<verse number="4">Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.</verse>
				<verse number="5">Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.</verse>
				<verse number="6">Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.</verse>
				<verse number="7">Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.</verse>
				<verse number="8">Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът.</verse>
				<verse number="9">Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.</verse>
				<verse number="10">Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.</verse>
				<verse number="11">С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.</verse>
				<verse number="12">Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.</verse>
				<verse number="13">Който ходи да клюкарствува, издава тайна, но верният човек таи работата.</verse>
				<verse number="14">Дето няма управа, народът отпада, а дето има много съветници, благоденствува.</verse>
				<verse number="15">Който поръчителствува за другиго, зло си докарва, а който мрази поръчителство, е в безопасност.</verse>
				<verse number="16">Добронравна жена придобива слава (за мъжа, а жена, която мрази правда, е връх на безчестие. Ленивците са немотии), а трудолюбивите придобиват богатство.</verse>
				<verse number="17">Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си.</verse>
				<verse number="18">Нечестивият върши нетрайна работа, а на оня, който сее правда, наградата е истинска.</verse>
				<verse number="19">Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си.</verse>
				<verse number="20">Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни.</verse>
				<verse number="21">Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси.</verse>
				<verse number="22">Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но — безразсъдна.</verse>
				<verse number="23">Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв.</verse>
				<verse number="24">Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден.</verse>
				<verse number="25">Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той сак; ще бъде напоен.</verse>
				<verse number="26">Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава — върху главата му благословение.</verse>
				<verse number="27">Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира.</verse>
				<verse number="28">Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят.</verse>
				<verse number="29">Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце.</verse>
				<verse number="30">Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича.</verse>
				<verse number="31">Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е.</verse>
				<verse number="2">Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди.</verse>
				<verse number="3">Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен.</verse>
				<verse number="4">Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му.</verse>
				<verse number="5">Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците — коварство.</verse>
				<verse number="6">Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.</verse>
				<verse number="7">Злочестина докосне ли нечестивците, те изчезват, а домът на праведните си стои.</verse>
				<verse number="8">Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение.</verse>
				<verse number="9">По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб.</verse>
				<verse number="10">Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко.</verse>
				<verse number="11">Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.)</verse>
				<verse number="12">Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд.</verse>
				<verse number="13">Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.)</verse>
				<verse number="14">От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му.</verse>
				<verse number="15">Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър.</verse>
				<verse number="16">Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.</verse>
				<verse number="17">Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама.</verse>
				<verse number="18">Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.</verse>
				<verse number="19">Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език — само за миг.</verse>
				<verse number="20">В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците — радост.</verse>
				<verse number="21">На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини.</verse>
				<verse number="22">Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.</verse>
				<verse number="23">Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.</verse>
				<verse number="24">Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък.</verse>
				<verse number="25">Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.</verse>
				<verse number="26">Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда.</verse>
				<verse number="27">Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен.</verse>
				<verse number="28">В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.</verse>
				<verse number="2">От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците — зло.</verse>
				<verse number="3">Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.</verse>
				<verse number="4">Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.</verse>
				<verse number="5">Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.</verse>
				<verse number="6">Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.</verse>
				<verse number="7">Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.</verse>
				<verse number="8">С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.</verse>
				<verse number="9">Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)</verse>
				<verse number="10">От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват.</verse>
				<verse number="11">Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава.</verse>
				<verse number="12">Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот.</verse>
				<verse number="13">Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде.</verse>
				<verse number="14">(У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.)</verse>
				<verse number="15">Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.</verse>
				<verse number="16">Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.</verse>
				<verse number="17">Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.</verse>
				<verse number="18">Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение.</verse>
				<verse number="19">Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.</verse>
				<verse number="20">Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.</verse>
				<verse number="21">Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.</verse>
				<verse number="22">Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.</verse>
				<verse number="23">Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.</verse>
				<verse number="24">Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.</verse>
				<verse number="25">Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.</verse>
				<verse number="26">Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.</verse>
				<verse number="2">Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.</verse>
				<verse number="3">В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.</verse>
				<verse number="4">Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.</verse>
				<verse number="5">Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.</verse>
				<verse number="6">Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.</verse>
				<verse number="7">Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.</verse>
				<verse number="8">Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.</verse>
				<verse number="9">Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.</verse>
				<verse number="10">Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.</verse>
				<verse number="11">Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.</verse>
				<verse number="12">Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.</verse>
				<verse number="13">И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.</verse>
				<verse number="14">Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият — от своите.</verse>
				<verse number="15">Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.</verse>
				<verse number="16">Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.</verse>
				<verse number="17">Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.</verse>
				<verse number="18">Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.</verse>
				<verse number="19">Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите — при вратата на праведника.</verse>
				<verse number="20">Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.</verse>
				<verse number="21">Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.</verse>
				<verse number="22">Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.</verse>
				<verse number="23">От всеки труд има печалба, а от празнословие — само вреда.</verse>
				<verse number="24">Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.</verse>
				<verse number="25">Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.</verse>
				<verse number="26">В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.</verse>
				<verse number="27">Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.</verse>
				<verse number="28">В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.</verse>
				<verse number="29">У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.</verse>
				<verse number="30">Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.</verse>
				<verse number="31">Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.</verse>
				<verse number="32">За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.</verse>
				<verse number="33">Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.</verse>
				<verse number="34">Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.</verse>
				<verse number="35">Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">(Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда.</verse>
				<verse number="2">На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват.</verse>
				<verse number="3">Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите.</verse>
				<verse number="4">Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.</verse>
				<verse number="5">Глупав нехае към бащина си поука; а който слуша изобличения, благоразумен е. (В многото правда има голяма сила, а нечестивците ще бъдат изкоренени от земята.)</verse>
				<verse number="6">В къщата на праведника — обилни съкровища, а в печалбата на нечестивеца — разсипия.</verse>
				<verse number="7">На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.</verse>
				<verse number="8">На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.</verse>
				<verse number="9">На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича.</verse>
				<verse number="10">Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине.</verse>
				<verse number="11">Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече — сърцата на синовете човешки.</verse>
				<verse number="12">Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.</verse>
				<verse number="13">Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада.</verse>
				<verse number="14">На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.</verse>
				<verse number="15">На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.</verse>
				<verse number="16">По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги.</verse>
				<verse number="17">По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.</verse>
				<verse number="18">Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва.</verse>
				<verse number="19">Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.</verse>
				<verse number="20">Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си.</verse>
				<verse number="21">За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път.</verse>
				<verse number="22">Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват.</verse>
				<verse number="23">Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о̀време!</verse>
				<verse number="24">За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.</verse>
				<verse number="25">Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи.</verse>
				<verse number="26">Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему.</verse>
				<verse number="27">Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее.</verse>
				<verse number="28">Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.)</verse>
				<verse number="29">Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните.</verse>
				<verse number="30">Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои.</verse>
				<verse number="31">Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва.</verse>
				<verse number="32">Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива.</verse>
				<verse number="33">Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа.</verse>
				<verse number="2">Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.</verse>
				<verse number="3">Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят.</verse>
				<verse number="4">Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден.</verse>
				<verse number="5">Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е — да се върши правда; това е по угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)</verse>
				<verse number="6">С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява.</verse>
				<verse number="7">Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него.</verse>
				<verse number="8">По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда.</verse>
				<verse number="9">Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.</verse>
				<verse number="10">В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд.</verse>
				<verse number="11">Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата.</verse>
				<verse number="12">Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава.</verse>
				<verse number="13">Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина.</verse>
				<verse number="14">Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя.</verse>
				<verse number="15">В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд.</verse>
				<verse number="16">Да придобиеш мъдрост е много подобре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро.</verse>
				<verse number="17">Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.</verse>
				<verse number="18">Пред погибел гордост върви, и пред падение — надутост.</verse>
				<verse number="19">По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.</verse>
				<verse number="20">Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.</verse>
				<verse number="21">Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.</verse>
				<verse number="22">Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.</verse>
				<verse number="23">Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.</verse>
				<verse number="24">Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.</verse>
				<verse number="25">Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.</verse>
				<verse number="26">Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.</verse>
				<verse number="27">Лукав човек зло крои, и на устата му — като че разпален огън.</verse>
				<verse number="28">Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.</verse>
				<verse number="29">Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;</verse>
				<verse number="30">замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).</verse>
				<verse number="31">Седина в пътя на правдата е венец на слава.</verse>
				<verse number="32">Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.</verse>
				<verse number="33">Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.</verse>
				<verse number="2">Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.</verse>
				<verse number="3">Пота е за сребро, горнило — за злато, а сърцата Господ изпитва.</verse>
				<verse number="4">Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.</verse>
				<verse number="5">Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).</verse>
				<verse number="6">Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)</verse>
				<verse number="7">На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа — лъжливи уста.</verse>
				<verse number="8">Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.</verse>
				<verse number="9">Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.</verse>
				<verse number="10">На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.</verse>
				<verse number="11">Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.</verse>
				<verse number="12">По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.</verse>
				<verse number="13">Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.</verse>
				<verse number="14">Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.</verse>
				<verse number="15">Който оправдава нечестив и който обвинява праведен — и двамата са гнусота пред Господа.</verse>
				<verse number="16">За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост — той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)</verse>
				<verse number="17">Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.</verse>
				<verse number="18">Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.</verse>
				<verse number="19">Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.</verse>
				<verse number="20">Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.</verse>
				<verse number="21">Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.</verse>
				<verse number="22">Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.</verse>
				<verse number="23">Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.</verse>
				<verse number="24">Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.</verse>
				<verse number="25">Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.</verse>
				<verse number="26">Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.</verse>
				<verse number="27">Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.</verse>
				<verse number="28">И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си — благоразумен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.</verse>
				<verse number="2">Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.</verse>
				<verse number="3">С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието — позор.</verse>
				<verse number="4">Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.</verse>
				<verse number="5">Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.</verse>
				<verse number="6">Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.</verse>
				<verse number="7">Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.</verse>
				<verse number="8">(Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)</verse>
				<verse number="9">Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.</verse>
				<verse number="10">Нехайният в работата си е брат на разсипника.</verse>
				<verse number="11">Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.</verse>
				<verse number="12">Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.</verse>
				<verse number="13">Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.</verse>
				<verse number="14">Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.</verse>
				<verse number="15">Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух — кой може го подкрепи?</verse>
				<verse number="16">Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.</verse>
				<verse number="17">Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.</verse>
				<verse number="18">Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.</verse>
				<verse number="19">Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.</verse>
				<verse number="20">Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.</verse>
				<verse number="21">От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.</verse>
				<verse number="22">Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.</verse>
				<verse number="23">Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.)</verse>
				<verse number="24">Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.</verse>
				<verse number="25">Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбие; бива приятел по-привързан и от брат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав.</verse>
				<verse number="2">Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се.</verse>
				<verse number="3">Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.</verse>
				<verse number="4">Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му.</verse>
				<verse number="5">Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси.</verse>
				<verse number="6">Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.</verse>
				<verse number="7">Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но — и това няма.</verse>
				<verse number="8">Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.</verse>
				<verse number="9">Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине.</verse>
				<verse number="10">На глупец не прилича разкош, още повече на роб — да господарува над князе.</verse>
				<verse number="11">Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.</verse>
				<verse number="12">Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му — като роса по трева.</verse>
				<verse number="13">Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук.</verse>
				<verse number="14">Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена — от Господа.</verse>
				<verse number="15">Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.</verse>
				<verse number="16">Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.</verse>
				<verse number="17">Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.</verse>
				<verse number="18">Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.</verse>
				<verse number="19">Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.</verse>
				<verse number="20">Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.</verse>
				<verse number="21">В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.</verse>
				<verse number="22">Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.</verse>
				<verse number="23">Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.</verse>
				<verse number="24">Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.</verse>
				<verse number="25">Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.</verse>
				<verse number="26">Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен.</verse>
				<verse number="27">Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума.</verse>
				<verse number="28">Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда.</verse>
				<verse number="29">Готови са за кощунници съдилища, и удари за тялото на глупците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Виното е присмехулко, сикерът — размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.</verse>
				<verse number="2">Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.</verse>
				<verse number="3">Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.</verse>
				<verse number="4">Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото — и няма нищо.</verse>
				<verse number="5">Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.</verse>
				<verse number="6">Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?</verse>
				<verse number="7">Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.</verse>
				<verse number="8">Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.</verse>
				<verse number="9">Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“?</verse>
				<verse number="10">Нееднакви теглилки, нееднаква мярка — едното и другото са гнусота пред Господа.</verse>
				<verse number="11">Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?</verse>
				<verse number="12">Ухо, което слуша, и око, което гледа, — и едното и другото е Господ създал.</verse>
				<verse number="13">Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.</verse>
				<verse number="14">„Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.</verse>
				<verse number="15">Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.</verse>
				<verse number="16">Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.</verse>
				<verse number="17">Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле — устата му се с камъчета напълват.</verse>
				<verse number="18">Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.</verse>
				<verse number="19">Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.</verse>
				<verse number="20">Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.</verse>
				<verse number="21">Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.</verse>
				<verse number="22">Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази.</verse>
				<verse number="23">Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.</verse>
				<verse number="24">Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?</verse>
				<verse number="25">Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.</verse>
				<verse number="26">Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.</verse>
				<verse number="27">Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.</verse>
				<verse number="28">Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.</verse>
				<verse number="29">Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци — седината.</verse>
				<verse number="30">Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска.</verse>
				<verse number="2">Всички пътища на човека са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата.</verse>
				<verse number="3">Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва.</verse>
				<verse number="4">Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях.</verse>
				<verse number="5">Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия.</verse>
				<verse number="6">Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта.</verse>
				<verse number="7">Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата.</verse>
				<verse number="8">Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави.</verse>
				<verse number="9">По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща.</verse>
				<verse number="10">Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му.</verse>
				<verse number="11">Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание.</verse>
				<verse number="12">Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие.</verse>
				<verse number="13">Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, — и няма да го чуят.</verse>
				<verse number="14">Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха — силна ярост.</verse>
				<verse number="15">Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло.</verse>
				<verse number="16">Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците.</verse>
				<verse number="17">Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее.</verse>
				<verse number="18">Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият — за простодушния.</verse>
				<verse number="19">По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена.</verse>
				<verse number="20">Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява.</verse>
				<verse number="21">Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.</verse>
				<verse number="22">Мъдрият влиза в града на силните и събаря крепостта, на която са се надявали.</verse>
				<verse number="23">Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди.</verse>
				<verse number="24">Горделивият злодей — името му е кощунник — действува в пламъка на гордостта.</verse>
				<verse number="25">Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят;</verse>
				<verse number="26">той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.</verse>
				<verse number="27">Жертвата на нечестивите е гнусота, най-вече кога я принасят с лукавство.</verse>
				<verse number="28">Лъжесвидетелят ще загине, а човек, който говори, каквото знае, ще говори винаги.</verse>
				<verse number="29">Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си.</verse>
				<verse number="30">Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж — насрещу Господа.</verse>
				<verse number="31">Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.</verse>
				<verse number="2">Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.</verse>
				<verse number="3">Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.</verse>
				<verse number="4">Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.</verse>
				<verse number="5">По пътя на коварния — тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.</verse>
				<verse number="6">Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.</verse>
				<verse number="7">Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.</verse>
				<verse number="8">Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)</verse>
				<verse number="9">Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)</verse>
				<verse number="10">Изпъди кошунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.</verse>
				<verse number="11">Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.</verse>
				<verse number="12">Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестъпник Той събаря.</verse>
				<verse number="13">Ленивецът казва: „лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!“</verse>
				<verse number="14">Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея.</verse>
				<verse number="15">Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.</verse>
				<verse number="16">Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, — ще осиромашее.</verse>
				<verse number="17">Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;</verse>
				<verse number="18">защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.</verse>
				<verse number="19">За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.</verse>
				<verse number="20">Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,</verse>
				<verse number="21">за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат.</verse>
				<verse number="22">Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, —</verse>
				<verse number="23">защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.</verse>
				<verse number="24">Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек,</verse>
				<verse number="25">за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.</verse>
				<verse number="26">Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:</verse>
				<verse number="27">ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?</verse>
				<verse number="28">Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.</verse>
				<verse number="29">Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти,</verse>
				<verse number="2">и тури преграда на гърлото си, ако си лаком.</verse>
				<verse number="3">Не се прелъстяй от вкусните му гозби: те са примамлива храна.</verse>
				<verse number="4">Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли.</verse>
				<verse number="5">Ще устремиш очи към него, и — вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето.</verse>
				<verse number="6">Не яж хляб у завистлив човек и не се прелъстяй от вкусните му гозби;</verse>
				<verse number="7">защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той; „яж и пий“, ти казва, но сърцето му не е с тебе.</verse>
				<verse number="8">Залъка, който си изял, ще изблюваш, и хубавите си думи напразно ще изхабиш.</verse>
				<verse number="9">В ушите на глупав не говори, защото той ще презре разумните твои думи.</verse>
				<verse number="10">Не премествай стара межда и в нива на сираци не влизай;</verse>
				<verse number="11">защото техният Закрилник е силен; Той ще се намеси в делото им против тебе.</verse>
				<verse number="12">Насочи сърцето си към учение и ушите си — към умни думи.</verse>
				<verse number="13">Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре;</verse>
				<verse number="14">ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята.</verse>
				<verse number="15">Синко, ако твоето сърце бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва;</verse>
				<verse number="16">ще се радват и моите вътрешности, кога твоите уста говорят право.</verse>
				<verse number="17">Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да пребъдва през всички дни в страх Господен;</verse>
				<verse number="18">защото има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.</verse>
				<verse number="19">Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път.</verse>
				<verse number="20">Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат, —</verse>
				<verse number="21">защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи.</verse>
				<verse number="22">Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и кога тя остарее.</verse>
				<verse number="23">Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум.</verse>
				<verse number="24">Бащата на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се.</verse>
				<verse number="25">Нека се радва баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила.</verse>
				<verse number="26">Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, —</verse>
				<verse number="27">защото блудницата е дълбока пропаст, и чужда жена — тесен кладенец;</verse>
				<verse number="28">тя като разбойник причаква и умножава законопрестъпниците между човеците.</verse>
				<verse number="29">У кого — ах? у кого — ох? у кого — караница? у кого — скръб? у кого — рани без причина? у кого — зачервени очи?</verse>
				<verse number="30">У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино.</verse>
				<verse number="31">Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее;</verse>
				<verse number="32">отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида;</verse>
				<verse number="33">очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно;</verse>
				<verse number="34">и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта.</verse>
				<verse number="35">(И ще кажеш:) „Биха ме, не ме боля; тласкаха ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях,</verse>
				<verse number="2">защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят.</verse>
				<verse number="3">С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва,</verse>
				<verse number="4">и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот.</verse>
				<verse number="5">Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си,</verse>
				<verse number="6">затова с обмисляне води войната си, и успех ще има при много съвещания.</verse>
				<verse number="7">Мъдростта е твърде висока за глупавия; той не ще отвори уста при портите.</verse>
				<verse number="8">Който тъкми да стори зло, наричат го зломишленик.</verse>
				<verse number="9">Каквото глупост намисли, е грях, и кощунникът е гнусота за човеците.</verse>
				<verse number="10">Ако в злочест ден си се показал слаб, скудна ти е силата.</verse>
				<verse number="11">Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване.</verse>
				<verse number="12">Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му.</verse>
				<verse number="13">Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти:</verse>
				<verse number="14">такова е за душата ти и познанието на мъдростта. Ако си я намерил, има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.</verse>
				<verse number="15">Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошаван мястото на покоя му,</verse>
				<verse number="16">защото седем пъти ще падне праведник — и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел.</verse>
				<verse number="17">Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне.</verse>
				<verse number="18">Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си.</verse>
				<verse number="19">Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци,</verse>
				<verse number="20">защото злият няма бъднина, — светилото на нечестивците ще угасне.</verse>
				<verse number="21">Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се на събирай,</verse>
				<verse number="22">защото неочаквано ще дойде нещастие за тях, — и бедата от тях двамата кой ще предузнае?</verse>
				<verse number="23">Казано е също от мъдрите: не е добро да има в съдилището лицеприятие.</verse>
				<verse number="24">Който казва на виновния: „прав си“, него народите ще проклинат, него племената ще мразят;</verse>
				<verse number="25">а които изобличават, ще бъдат обичани, и върху тях ще дойде благословение.</verse>
				<verse number="26">В уста целува оня, който отговаря с верни думи.</verse>
				<verse number="27">Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай.</verse>
				<verse number="28">Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си?</verse>
				<verse number="29">Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му.</verse>
				<verse number="30">Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек;</verse>
				<verse number="31">и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила.</verse>
				<verse number="32">И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих:</verse>
				<verse number="33">„малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, —</verse>
				<verse number="34">и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти — като въоръжен човек.“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">И това са притчи Соломонови, които ги събраха човеците на иудейския цар Езекия.</verse>
				<verse number="2">Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна, а слава за царете е да изследват работите.</verse>
				<verse number="3">Както небето във висината и земята в дълбината, тъй и сърцето на царете е неизследимо.</verse>
				<verse number="4">Отдели примеса от среброто, и ще излезе съд за златаря;</verse>
				<verse number="5">отдалечи неправедния от царя, и престолът му ще се укрепи с правда.</verse>
				<verse number="6">Не се големей пред лицето на царя и не заставай на мястото на големците;</verse>
				<verse number="7">защото по-добре е кога ти кажат: „дойди тука по-нависоко“, отколкото кога те понижат пред велможата, когото са видели очите ти.</verse>
				<verse number="8">Не бързай да влизаш в тъжба: инак, какво ще правиш при свършека, кога твоят съперник те посрами?</verse>
				<verse number="9">Съди се със съперника си, но чужди тайни не откривай,</verse>
				<verse number="10">за да те не укори оня, който чуе това, и тогава безчестието ти не ще отбегне от тебе. (Любов и дружба освобождават; заварди ги за себе си, за да не станеш достоен за похула; запази пътищата си добре уредени.)</verse>
				<verse number="11">Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички.</verse>
				<verse number="12">Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.</verse>
				<verse number="13">Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща: той докарва утеха за душата на своя господар.</verse>
				<verse number="14">Каквото са облаци и ветрове без дъжд, такова е човек, който се хвали с лъжливи подаръци.</verse>
				<verse number="15">Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши.</verse>
				<verse number="16">Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш.</verse>
				<verse number="17">Не ходи често в къщата на приятеля си, за да му не досадиш и да те не намрази.</verse>
				<verse number="18">Каквото е чук, меч и остра стрела, такова е човек, който лъжесвидетелствува против ближния си.</verse>
				<verse number="19">Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е надеждата на безнадежден (човек) в злочест ден.</verse>
				<verse number="20">Каквото е оня, който съблича дрехата си в студен ден, каквото е оцет на рана, такова е оня, който пее песни на едно натъжено сърце. (Както молец поврежда дрехата и червей — дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце.)</verse>
				<verse number="21">Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода;</verse>
				<verse number="22">защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде.</verse>
				<verse number="23">Северен вятър дъжд причинява, а таен език — недоволни лица.</verse>
				<verse number="24">По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото със свадлива жена в широка къща.</verse>
				<verse number="25">Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна.</verse>
				<verse number="26">Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец.</verse>
				<verse number="27">Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава.</verse>
				<verse number="28">Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Както сняг лятно време и дъжд по жътва, тъй и чест не прилича на глупец.</verse>
				<verse number="2">Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети, — тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне.</verse>
				<verse number="3">Бич — за кон, юзда — за осел, а тояга — за глупци.</verse>
				<verse number="4">Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему;</verse>
				<verse number="5">не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да се не помисли за мъдър.</verse>
				<verse number="6">Който дава устна поръка на глупец, подрязва нозете си, търпи неприятност.</verse>
				<verse number="7">Както кривят нозете у хромия, тъй и притчата куца в устата на глупци.</verse>
				<verse number="8">Каквото е оня, който туря в прашка безценен камък, такова е и оня, който дава чест на глупец.</verse>
				<verse number="9">Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци.</verse>
				<verse number="10">Силният върши всичко произволно: и глупеца надарява, и всеки минувач награждава.</verse>
				<verse number="11">Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост.</verse>
				<verse number="12">Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.</verse>
				<verse number="13">Ленивецът казва: „лъв на пътя! лъв по стъгдите!“</verse>
				<verse number="14">Врата се върти на куките си, а ленивец — на леглото си.</verse>
				<verse number="15">Ленивец потапя ръка в блюдото, и тежко му е да я подигне до устата си.</verse>
				<verse number="16">Ленивец се мисли за по-мъдър от седмина, които смислено отговарят.</verse>
				<verse number="17">Който минувайки се намесва в чужда свада, хваща куче за уши.</verse>
				<verse number="18">Както престорилият се на луд хвърля огън, стрели и смърт,</verse>
				<verse number="19">тъй е и човек, който коварно уврежда приятеля си и после казва: „аз се само пошегувах“.</verse>
				<verse number="20">Дето няма вече дърва, огънят угасва, и дето няма шепотник, раздорът утихва.</verse>
				<verse number="21">Въглищата — за жар, и дървата — за огън, а свадлив човек — крамоли да разпалва.</verse>
				<verse number="22">Думите на шепотника са като сладкиши и влизат вътре в утробата.</verse>
				<verse number="23">Каквото е глинен съд, гледжосан с нечисто сребро, такова са огнени уста и злобно сърце.</verse>
				<verse number="24">С уста си врагът се преструва, а в сърце си коварство крои.</verse>
				<verse number="25">Кога говори дори с нежен глас, не му вярвай, защото в сърцето му има седем гнусотии.</verse>
				<verse number="26">Ако омразата му се прикрива насаме, злобата му ще се открие в събранието народно.</verse>
				<verse number="27">Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне.</verse>
				<verse number="28">Лъжлив език мрази ония, които е наранил, и уста ласкателни готвят падение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.</verse>
				<verse number="2">Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не езикът ти.</verse>
				<verse number="3">Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.</verse>
				<verse number="4">Лют е гневът, неукротима — яростта; но кой ще устои против ревнивостта?</verse>
				<verse number="5">По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.</verse>
				<verse number="6">Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.</verse>
				<verse number="7">Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.</verse>
				<verse number="8">Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.</verse>
				<verse number="9">Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.</verse>
				<verse number="10">Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.</verse>
				<verse number="11">Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, — и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.</verse>
				<verse number="12">Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.</verse>
				<verse number="13">Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.</verse>
				<verse number="14">Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.</verse>
				<verse number="15">Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:</verse>
				<verse number="16">който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само̀ се обажда.</verse>
				<verse number="17">Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.</verse>
				<verse number="18">Който варди смоковницата, ще яде плодовете ѝ, и който пази господаря си, почѐтен ще бъде.</verse>
				<verse number="19">Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.</verse>
				<verse number="20">Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)</verse>
				<verse number="21">Каквото е пота за сребро, горнило — за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)</verse>
				<verse number="22">Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.</verse>
				<verse number="23">Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;</verse>
				<verse number="24">защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?</verse>
				<verse number="25">Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.</verse>
				<verse number="26">Овците са тебе за облекло, и козлите — за купуване ниви.</verse>
				<verse number="27">И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв.</verse>
				<verse number="2">Кога страната отстъпи от закона, тогава в нея има много началници; а при разумен и вещ мъж тя е дълговечна.</verse>
				<verse number="3">Човек сиромах и притеснител на слабите е също като проливен дъжд, който завлича храните.</verse>
				<verse number="4">Отстъпниците от закона хвалят нечестивците, а които пазят закона, негодуват против тях.</verse>
				<verse number="5">Лошите люде не разбират от справедливост, а ония, които търсят Господа, всичко разбират.</verse>
				<verse number="6">По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели оня, който криви своите пътища, макар и да е богат.</verse>
				<verse number="7">Който пази закона, е разумен син, а който се събира с разсипници, посрамя баща си.</verse>
				<verse number="8">Който умножава имота си чрез корист и лихва, той го събира за добротвореца на бедните.</verse>
				<verse number="9">Който отклонява ухото си да не слуша закона, на такъв и молитвата е гнусота.</verse>
				<verse number="10">Който отклонява праведните в пътя на злото, сам ще падне в ямата си, а непорочните ще наследят добро.</verse>
				<verse number="11">Богат човек се има за мъдрец, обаче умен сиромах ще го изобличи.</verse>
				<verse number="12">Кога праведници тържествуват, голяма слава е, но кога нечестивци се въздигат, човеците се крият.</verse>
				<verse number="13">Който скрива престъпленията си, не ще има успех; а който се съзнава и ги оставя, ще бъде помилуван.</verse>
				<verse number="14">Блажен е оня човек, който винаги пребъдва в благоговение; а който ожесточава сърцето си, ще падне в беда.</verse>
				<verse number="15">Каквото е рикащ лъв и гладна мечка, такова е нечестив властник над беден народ.</verse>
				<verse number="16">Неразумен управник върши много притеснения, а който мрази корист, ще има дълги дни.</verse>
				<verse number="17">Човек, виновен за проливане човешка кръв, ще бяга до гроб, за да го някой не хване.</verse>
				<verse number="18">Който ходи непорочно, ще бъде невредим; а който ходи по криви пътища, ще падне на един от тях.</verse>
				<verse number="19">Който си работи земята, ще се насища с хляб, а който подражава на празните, ще се насити с беднотия.</verse>
				<verse number="20">Верен човек ще бъде много благославян, а който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан.</verse>
				<verse number="21">Не е добро да си лицеприятен: такъв човек и за късче хляб ще извърши неправда.</verse>
				<verse number="22">Завистлив човек бърза към богатство и не мисли, че сиромашията ще го настигне.</verse>
				<verse number="23">Който изобличава човека, ще намери отпосле по-голяма благосклонност, нежели оня, който с език ласкае.</verse>
				<verse number="24">Който окрадва баща си и майка си и казва: „това не е грях“, той е съучастник на грабители.</verse>
				<verse number="25">Горделивият разпаля крамола, а който се надява Господу, ще добрува.</verse>
				<verse number="26">Който се надява на себе си, е глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен.</verse>
				<verse number="27">Който дава на сиромах, няма да осиромашее; а който закрива очи от него, ще бъде много проклеван.</verse>
				<verse number="28">Кога нечестивци се въздигат, човеците се крият, а кога падат, праведниците се умножават.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Човек, който, бидейки изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще се съкруши, и не ще има за него изцеление.</verse>
				<verse number="2">Кога праведниците се умножават, народът се весели, а кога нечестивият господарува, народът пъшка.</verse>
				<verse number="3">Човек, който обича мъдрост, радва баща си; а който се събира с блудници, имот разпилява.</verse>
				<verse number="4">Цар с правосъдие уякчава земята си, а който обича подаръци, разсипва я.</verse>
				<verse number="5">Човек, който ласкае приятеля си, залага примка за нозете му.</verse>
				<verse number="6">Грехът на лошия човек е примка за него, а праведникът се весели и се радва.</verse>
				<verse number="7">Праведникът грижливо вниква в тъжбата на бедните, а нечестивецът не разследва делото.</verse>
				<verse number="8">Развратните човеци бунтуват града, а мъдрите усмиряват бунта.</verse>
				<verse number="9">Умен човек, като се съди с глупав човек, сърди ли се, или се смее, — няма покой.</verse>
				<verse number="10">Кръвожадните човеци мразят непорочния, а праведните се грижат за неговия живот.</verse>
				<verse number="11">Глупавият излива всичкия си гняв, а мъдрият го сдържа.</verse>
				<verse number="12">Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви.</verse>
				<verse number="13">Сиромах и лихвар се срещат един с друг; но Господ дава и на двамата светлина на очите.</verse>
				<verse number="14">Ако царят съди бедните по правда, престолът му ще се заякчи завинаги.</verse>
				<verse number="15">Пръчка и мъмрене дават мъдрост; но момче, оставено без грижа, посрамя майка си.</verse>
				<verse number="16">Кога се умножават нечестивците, умножава се беззаконието; но праведниците ще видят тяхното падение.</verse>
				<verse number="17">Наказвай сина си, и той ще ти даде покой и ще достави радост на душата ти.</verse>
				<verse number="18">Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е.</verse>
				<verse number="19">Роб с думи няма да се научи, защото, и да ги разбира, не слуша.</verse>
				<verse number="20">Видял ли си човек недомислен в думите си? Повече се надявай на глупец, нежели нему.</verse>
				<verse number="21">Ако ласкаво държиш роб от детинство, отпосле ще поиска да ти стане син.</verse>
				<verse number="22">Гневлив човек подига крамоли, а сприхав много греши.</verse>
				<verse number="23">Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест.</verse>
				<verse number="24">Който се поделя с крадец, мрази душата си; слуша клетви, ала не обажда.</verse>
				<verse number="25">Страхът пред човеците поставя примка; а който се надява Господу, ще бъде в безопасност.</verse>
				<verse number="26">Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа.</verse>
				<verse number="27">Неправеден човек е гнусота за праведниците, а гнусота за нечестивеца е оня, който ходи по правия път.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">Думи на Иакеевия син Агура Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила и Укала.</verse>
				<verse number="2">Наистина, аз съм по-невежа ог кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки,</verse>
				<verse number="3">не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите.</verse>
				<verse number="4">Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?</verse>
				<verse number="5">Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.</verse>
				<verse number="6">Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.</verse>
				<verse number="7">За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра:</verse>
				<verse number="8">суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, — храни ме с насъщния хляб,</verse>
				<verse number="9">да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „кой е Господ?“ и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.</verse>
				<verse number="10">Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват.</verse>
				<verse number="11">Има род, който кълне баща си и не благославя майка си.</verse>
				<verse number="12">Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си.</verse>
				<verse number="13">Има род — о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му!</verse>
				<verse number="14">Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите — ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотиите между людете.</verse>
				<verse number="15">Ненаситността има две дъщери: „давай, давай!“ Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат „стига!“ —</verse>
				<verse number="16">преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: „стига!“</verse>
				<verse number="17">Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!</verse>
				<verse number="18">Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам:</verse>
				<verse number="19">път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица.</verse>
				<verse number="20">Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: „нищо лошо не съм сторила“.</verse>
				<verse number="21">От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи:</verse>
				<verse number="22">от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб,</verse>
				<verse number="23">от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си.</verse>
				<verse number="24">Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите:</verse>
				<verse number="25">мравките — народ несилен, но лете си приготвят храната;</verse>
				<verse number="26">хирогрилите — народ слаб, но правят къщите си на скала;</verse>
				<verse number="27">скакалците цар нямат, но излизат всички стройно;</verse>
				<verse number="28">паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.</verse>
				<verse number="29">Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат:</verse>
				<verse number="30">лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого;</verse>
				<verse number="31">конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ.</verse>
				<verse number="32">Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;</verse>
				<verse number="33">защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">[1-2] Думи на цар Лемуила. Поука, с която го е поучила майка му. Какво, синко, какво, сине на утробата ми? Какво, сине на оброците ми?</verse>
				<verse number="2">***</verse>
				<verse number="3">Не давай на жени силите си, нито пътищата си на ония от тях, които царе погубват.</verse>
				<verse number="4">Не е за царе, Лемуиле, не е за царе вино да пият, нито за князе — сикер,</verse>
				<verse number="5">за да не би, като се опият, да забравят закона и да изкривяват съдбата на угнетените.</verse>
				<verse number="6">Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа;</verse>
				<verse number="7">нека той пийне и забрави сиромашията си и да си не спомня вече за страданието си.</verse>
				<verse number="8">Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци.</verse>
				<verse number="9">Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния.</verse>
				<verse number="10">Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;</verse>
				<verse number="11">сърцето на мъжа и е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;</verse>
				<verse number="12">тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.</verse>
				<verse number="13">Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.</verse>
				<verse number="14">Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.</verse>
				<verse number="15">Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.</verse>
				<verse number="16">Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.</verse>
				<verse number="17">Препасва със сила кръста си укрепва мишците си.</verse>
				<verse number="18">Тя чувствува, че занятието ѝ е добро, и светилото ѝ не гасне нощем.</verse>
				<verse number="19">Протяга ръце към хурката, и пръстите ѝ се хващат за вретеното.</verse>
				<verse number="20">Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.</verse>
				<verse number="21">Не се бои от студ за челядта си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи.</verse>
				<verse number="22">Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.</verse>
				<verse number="23">Мъжът ѝ е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.</verse>
				<verse number="24">Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.</verse>
				<verse number="25">Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.</verse>
				<verse number="26">С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика ѝ.</verse>
				<verse number="27">Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.</verse>
				<verse number="28">Стават децата и я облажават, мъжът, и той я хвали:</verse>
				<verse number="29">„много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички“.</verse>
				<verse number="30">Миловидността е примамлива и хубостта — суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.</verse>
				<verse number="31">Дайте ѝ от плода на нейните ръце, и нека делата ѝ я прославят при портите!</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="21">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.</verse>
				<verse number="2">Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите — всичко е суета!</verse>
				<verse number="3">Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?</verse>
				<verse number="4">Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.</verse>
				<verse number="5">Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.</verse>
				<verse number="6">Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.</verse>
				<verse number="7">Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.</verse>
				<verse number="8">За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.</verse>
				<verse number="9">Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави — няма нищо ново под слънцето.</verse>
				<verse number="10">Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.</verse>
				<verse number="11">Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.</verse>
				<verse number="12">Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;</verse>
				<verse number="13">и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.</verse>
				<verse number="14">Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето — всичко е суета и гонене на вятър.</verse>
				<verse number="15">Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.</verse>
				<verse number="16">Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.</verse>
				<verse number="17">И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;</verse>
				<verse number="18">защото, голяма мъдрост — голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета!</verse>
				<verse number="2">За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?</verse>
				<verse number="3">Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.</verse>
				<verse number="4">Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,</verse>
				<verse number="5">уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;</verse>
				<verse number="6">направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;</verse>
				<verse number="7">придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;</verse>
				<verse number="8">събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки — разни свирала.</verse>
				<verse number="9">И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.</verse>
				<verse number="10">Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.</verse>
				<verse number="11">И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето — всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!</verse>
				<verse number="12">Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?</verse>
				<verse number="13">И видях че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:</verse>
				<verse number="14">на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.</verse>
				<verse number="15">И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;</verse>
				<verse number="16">защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.</verse>
				<verse number="17">Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!</verse>
				<verse number="18">И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.</verse>
				<verse number="19">И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!</verse>
				<verse number="20">Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, —</verse>
				<verse number="21">защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, — като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!</verse>
				<verse number="22">Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?</verse>
				<verse number="23">Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му — безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. — И това е суета!</verse>
				<verse number="24">Не е във властта на човека и това благо — да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;</verse>
				<verse number="25">защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?</verse>
				<verse number="26">Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи — да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:</verse>
				<verse number="2">време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;</verse>
				<verse number="3">време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;</verse>
				<verse number="4">време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;</verse>
				<verse number="5">време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;</verse>
				<verse number="6">време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;</verse>
				<verse number="7">време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;</verse>
				<verse number="8">време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.</verse>
				<verse number="9">Каква полза има работещият от онова, над което се труди?</verse>
				<verse number="10">Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.</verse>
				<verse number="11">Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.</verse>
				<verse number="12">Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.</verse>
				<verse number="13">И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий,</verse>
				<verse number="14">Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.</verse>
				<verse number="15">Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, — и Бог ще повика назад миналото.</verse>
				<verse number="16">И още видях под слънцето: място за съд, а там — беззаконие; място за правда, а там — неправда.</verse>
				<verse number="17">И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.</verse>
				<verse number="18">Казах в сърце си за синовете човешки — да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,</verse>
				<verse number="19">защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже — всичко е суета!</verse>
				<verse number="20">Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.</verse>
				<verse number="21">Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?</verse>
				<verse number="22">И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.</verse>
				<verse number="2">И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;</verse>
				<verse number="3">а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.</verse>
				<verse number="4">Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.</verse>
				<verse number="5">Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.</verse>
				<verse number="6">По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.</verse>
				<verse number="7">Обърнах се и видях друга суета под слънцето:</verse>
				<verse number="8">човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък — казва той — се трудя и лишавам от блага душата си?“ — И това е суета и нехубава работа.</verse>
				<verse number="9">По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.</verse>
				<verse number="10">Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне.</verse>
				<verse number="11">Също, кога лежат двама, топло им е; а един — как ще се сгрее?</verse>
				<verse number="12">И ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро.</verse>
				<verse number="13">По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не умее да приема съвети;</verse>
				<verse number="14">защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си.</verse>
				<verse number="15">Видях всички живи, които ходят под слънцето, с тогова, другия момък, който ще заеме мястото на оногова.</verse>
				<verse number="16">Брой нямаше всичкият оня народ, който беше пред него, макар отсетнешните не ще му се радват. И това е суета и гонене на вятър!</verse>
				<verse number="17">Пази ногата си, кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви; защото те не мислят, че вършат лошо.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.</verse>
				<verse number="2">Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.</verse>
				<verse number="3">Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.</verse>
				<verse number="4">По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.</verse>
				<verse number="5">Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): „това е грешка“. Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?</verse>
				<verse number="6">Защото в многото сънища, както и в многото думи — много суета; но ти се бой от Бога.</verse>
				<verse number="7">Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях — още по-висок;</verse>
				<verse number="8">а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.</verse>
				<verse number="9">Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и кой го обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!</verse>
				<verse number="10">Увеличава се имотът — увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си?</verse>
				<verse number="11">Сладък е сънят за оногова, който се труди, — ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.</verse>
				<verse number="12">Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.</verse>
				<verse number="13">А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.</verse>
				<verse number="14">Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.</verse>
				<verse number="15">И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?</verse>
				<verse number="16">А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван.</verse>
				<verse number="17">Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.</verse>
				<verse number="18">И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, — това е Божий дар.</verse>
				<verse number="19">Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците:</verse>
				<verse number="2">Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг!</verse>
				<verse number="3">Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него,</verse>
				<verse number="4">защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак.</verse>
				<verse number="5">То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи.</verse>
				<verse number="6">А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място?</verse>
				<verse number="7">Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.</verse>
				<verse number="8">А какво предимство има умният пред глупавия, какво — сиромахът, който знае да ходи пред живите?</verse>
				<verse number="9">По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.</verse>
				<verse number="10">Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е — човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.</verse>
				<verse number="11">Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?</verse>
				<verse number="12">Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден — от рожден ден.</verse>
				<verse number="2">По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.</verse>
				<verse number="3">Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.</verse>
				<verse number="4">На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето — в къща, дето се веселят.</verse>
				<verse number="5">По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;</verse>
				<verse number="6">защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!</verse>
				<verse number="7">Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.</verse>
				<verse number="8">Краят на една работа е по-добър от началото ѝ; търпелив е по-добър от високомерен.</verse>
				<verse number="9">Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.</verse>
				<verse number="10">Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това.</verse>
				<verse number="11">Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;</verse>
				<verse number="12">защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.</verse>
				<verse number="13">Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?</verse>
				<verse number="14">В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.</verse>
				<verse number="15">Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.</verse>
				<verse number="16">Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?</verse>
				<verse number="17">Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?</verse>
				<verse number="18">Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.</verse>
				<verse number="19">Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.</verse>
				<verse number="20">Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;</verse>
				<verse number="21">затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;</verse>
				<verse number="22">защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.</verse>
				<verse number="23">Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: „ще бъда мъдър“, но мъдростта е далеко от мене.</verse>
				<verse number="24">Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?</verse>
				<verse number="25">Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, —</verse>
				<verse number="26">и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ — примка, ръцете ѝ — окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.</verse>
				<verse number="27">Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.</verse>
				<verse number="28">Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? — Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.</verse>
				<verse number="29">Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява.</verse>
				<verse number="2">Аз казвам: пази царската дума, и то — поради клетвата пред Бога.</verse>
				<verse number="3">Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори.</verse>
				<verse number="4">Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш?</verse>
				<verse number="5">Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба;</verse>
				<verse number="6">защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло,</verse>
				<verse number="7">дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това — кой ще му каже?</verse>
				<verse number="8">Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца.</verse>
				<verse number="9">Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда.</verse>
				<verse number="10">Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета!</verse>
				<verse number="11">Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.</verse>
				<verse number="12">Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му;</verse>
				<verse number="13">а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога.</verse>
				<verse number="14">Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!</verse>
				<verse number="15">И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето.</verse>
				<verse number="16">Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, —</verse>
				<verse number="17">тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.</verse>
				<verse number="2">За всекиго и за всички — едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.</verse>
				<verse number="3">Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.</verse>
				<verse number="4">Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.</verse>
				<verse number="5">Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,</verse>
				<verse number="6">и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.</verse>
				<verse number="7">И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.</verse>
				<verse number="8">Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти.</verse>
				<verse number="9">През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.</verse>
				<verse number="10">Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.</verse>
				<verse number="11">Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри — победа, нито на мъдри — хляб, нито на разумни — богатство, нито на изкусни — благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.</verse>
				<verse number="12">Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.</verse>
				<verse number="13">Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:</verse>
				<verse number="14">малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;</verse>
				<verse number="15">ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.</verse>
				<verse number="16">И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.</verse>
				<verse number="17">Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.</verse>
				<verse number="18">Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.</verse>
				<verse number="2">Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия — наляво.</verse>
				<verse number="3">По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.</verse>
				<verse number="4">Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.</verse>
				<verse number="5">Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:</verse>
				<verse number="6">невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.</verse>
				<verse number="7">Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.</verse>
				<verse number="8">Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.</verse>
				<verse number="9">Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.</verse>
				<verse number="10">Ако се притъпи брадвата, и ако острието ѝ не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.</verse>
				<verse number="11">Ако змия ухапе преди обайването ѝ, то за обайника няма полза.</verse>
				<verse number="12">Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;</verse>
				<verse number="13">първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му — безумие.</verse>
				<verse number="14">Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?</verse>
				<verse number="15">Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.</verse>
				<verse number="16">Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!</verse>
				<verse number="17">Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!</verse>
				<verse number="18">От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.</verse>
				<verse number="19">Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.</verse>
				<verse number="20">Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата гадина да обади твоята реч.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.</verse>
				<verse number="2">Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.</verse>
				<verse number="3">Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало.</verse>
				<verse number="4">Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне.</verse>
				<verse number="5">Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко.</verse>
				<verse number="6">Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри.</verse>
				<verse number="7">Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце.</verse>
				<verse number="8">Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета!</verse>
				<verse number="9">Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.</verse>
				<verse number="10">Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И помни твоя Създател през дните на младостта си, докле не са дошли тежки дни и не са настанали години, за които ще казваш: „няма за мене наслада в тях“;</verse>
				<verse number="2">докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда;</verse>
				<verse number="3">докле не е настъпил оня ден, кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат; кога престанат да мелят, които мелят, понеже са останали малко; кога се помрачат ония, които през прозорец гледат;</verse>
				<verse number="4">кога пътните врата почнат да се затварят; кога замлъкне шумът на хромелите, и човек почне да става по гласа на петела, и дъщерите-певици замлъкнат;</verse>
				<verse number="5">кога висините бъдат за тях страшни, и по пътя ще има ужаси; кога зацъфти миндалът, и скакалецът стане тежък, и каперсът се пръсне; защото човек отива във вечния си дом, и оплаквачките са готови да го обкръжават по улицата;</verse>
				<verse number="6">докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца.</verse>
				<verse number="7">И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.</verse>
				<verse number="8">Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета!</verse>
				<verse number="9">Еклисиаст, освен че беше мъдър, но и учеше народа на знание. Той всичко изпитва, изучва и състави много притчи.</verse>
				<verse number="10">Еклисиаст гледа да намери хубави изречения и вярно записа думите на истината.</verse>
				<verse number="11">Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.</verse>
				<verse number="12">А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги — то няма край, и да четеш много — то е уморително за тялото.</verse>
				<verse number="13">Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;</verse>
				<verse number="14">защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="22">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.</verse>
				<verse number="2">От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.</verse>
				<verse number="3">Влечи ме, ще се затечем подире ти; — царят ме въведе в чертозите си, — ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!</verse>
				<verse number="4">Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.</verse>
				<verse number="5">Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя — моето собствено лозе не запазих.</verse>
				<verse number="6">Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?</verse>
				<verse number="7">Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.</verse>
				<verse number="8">Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!</verse>
				<verse number="9">Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия — с огърлиците;</verse>
				<verse number="10">ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.</verse>
				<verse number="11">Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си.</verse>
				<verse number="12">Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.</verse>
				<verse number="13">Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.</verse>
				<verse number="14">Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.</verse>
				<verse number="15">Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е — зеленина.</verse>
				<verse number="16">Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни — кипариси.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!</verse>
				<verse number="2">Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.</verse>
				<verse number="3">Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката ѝ обичам да седя, и плодовете ѝ са сладки за гърлото ми.</verse>
				<verse number="4">Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.</verse>
				<verse number="5">Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.</verse>
				<verse number="6">Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща.</verse>
				<verse number="7">Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.</verse>
				<verse number="8">Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.</verse>
				<verse number="9">Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.</verse>
				<verse number="10">Моят възлюбен ми заговори: „стани, моя мила, моя хубавице, излез!</verse>
				<verse number="11">Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;</verse>
				<verse number="12">цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;</verse>
				<verse number="13">смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!</verse>
				<verse number="14">Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.</verse>
				<verse number="15">Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали.“</verse>
				<verse number="16">Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък — нему; той пасе между кринове.</verse>
				<verse number="17">Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.</verse>
				<verse number="2">Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.</verse>
				<verse number="3">Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли — попитах ги — оногова, когото обича душата ми?</verse>
				<verse number="4">Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.</verse>
				<verse number="5">Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.</verse>
				<verse number="6">Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?</verse>
				<verse number="7">Ето неговият одър — на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.</verse>
				<verse number="8">Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.</verse>
				<verse number="9">Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;</verse>
				<verse number="10">стълбците ѝ е направил от сребро, облегалата ѝ от злато, седалото ѝ от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.</verse>
				<verse number="11">Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;</verse>
				<verse number="2">зъбите ти — като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;</verse>
				<verse number="3">устните ти — като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;</verse>
				<verse number="4">шията ти — като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове — все щитове на юнаци;</verse>
				<verse number="5">двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.</verse>
				<verse number="6">Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.</verse>
				<verse number="7">Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!</verse>
				<verse number="8">Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!</verse>
				<verse number="9">Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.</verse>
				<verse number="10">О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.</verse>
				<verse number="11">Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!</verse>
				<verse number="12">Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;</verse>
				<verse number="13">твоите разсадници са градина с нарове, най-хубави плодове, кипери с нарди,</verse>
				<verse number="14">нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;</verse>
				<verse number="15">ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.</verse>
				<verse number="16">Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите ѝ! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките ѝ плодове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!</verse>
				<verse number="2">Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми — с нощна влага.</verse>
				<verse number="3">Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?</verse>
				<verse number="4">Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.</verse>
				<verse number="5">Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.</verse>
				<verse number="6">Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.</verse>
				<verse number="7">Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.</verse>
				<verse number="8">Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.</verse>
				<verse number="9">Хор. С какво е твоят възлюбен подобър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?</verse>
				<verse number="10">Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други;</verse>
				<verse number="11">главата му — чисто злато; къдрите му — вълнисти, черни като врана;</verse>
				<verse number="12">очите му — като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;</verse>
				<verse number="13">бузите му — ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му — крин, от който капе чиста смирна;</verse>
				<verse number="14">ръцете му — златни валяци, обсипани с топази; коремът му — като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;</verse>
				<verse number="15">нозете му — мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;</verse>
				<verse number="16">устата му — сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Х ор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.</verse>
				<verse number="2">Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.</verse>
				<verse number="3">Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен — на мене; той пасе между криновете.</verse>
				<verse number="4">Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена.</verse>
				<verse number="5">Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.</verse>
				<verse number="6">Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;</verse>
				<verse number="7">твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.</verse>
				<verse number="8">Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,</verse>
				<verse number="9">но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:</verse>
				<verse number="10">„Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“</verse>
				<verse number="11">Слязох в ореховата градина да по гледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?</verse>
				<verse number="12">Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! — Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?</verse>
				<verse number="2">Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;</verse>
				<verse number="3">коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти — купен пшеница, обиколен с кринове;</verse>
				<verse number="4">двете твои ненки — като две яренца, сърнински близначета;</verse>
				<verse number="5">шията ти — като стълб от слонова кост; очите ти — Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти — ливанска кула, обърната към Дамаск;</verse>
				<verse number="6">главата ти на тебе — каго Кармил; и косата на главата ти — като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.</verse>
				<verse number="7">Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!</verse>
				<verse number="8">Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки — на гроздове.</verse>
				<verse number="9">Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните ѝ; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри — като мирис от ябълка;</verse>
				<verse number="10">устата ти са като най-добро вино. — Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.</verse>
				<verse number="11">Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.</verse>
				<verse number="12">Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;</verse>
				<verse number="13">утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.</verse>
				<verse number="14">Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.</verse>
				<verse number="2">Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.</verse>
				<verse number="3">Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.</verse>
				<verse number="4">Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.</verse>
				<verse number="5">Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? — Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.</verse>
				<verse number="6">Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността — люта като преизподня; стрелите ѝ са стрели огнени; тя е пламък много силен.</verse>
				<verse number="7">Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.</verse>
				<verse number="8">Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?</verse>
				<verse number="9">Да беше стена, щяхме да съградим върху ѝ дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.</verse>
				<verse number="10">Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.</verse>
				<verse number="11">Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.</verse>
				<verse number="12">Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста — за пазачите на плодовете му.</verse>
				<verse number="13">Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.</verse>
				<verse number="14">Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="23">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.</verse>
				<verse number="2">Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.</verse>
				<verse number="3">Волът познава стопанина си, и оселът — яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира.</verse>
				<verse number="4">Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, — върнахте се назад.</verse>
				<verse number="5">Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало.</verse>
				<verse number="6">От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей.</verse>
				<verse number="7">Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло — като след разорение от чужденци.</verse>
				<verse number="8">И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град.</verse>
				<verse number="9">Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора.</verse>
				<verse number="10">Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски!</verse>
				<verse number="11">За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам.</verse>
				<verse number="12">Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми?</verse>
				<verse number="13">Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие — и празнуване!</verse>
				<verse number="14">Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося.</verse>
				<verse number="15">И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.</verse>
				<verse number="16">Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;</verse>
				<verse number="17">научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.</verse>
				<verse number="18">Тогава дойдете — и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, — като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, — като вълна ще избеля.</verse>
				<verse number="19">Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;</verse>
				<verse number="20">ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.</verse>
				<verse number="21">Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега — убийци.</verse>
				<verse number="22">Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено;</verse>
				<verse number="23">твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях.</verse>
				<verse number="24">Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си!</verse>
				<verse number="25">и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено;</verse>
				<verse number="26">и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица.</verse>
				<verse number="27">Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове — чрез правда;</verse>
				<verse number="28">а за всички отстъпници и грешници — гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени.</verse>
				<verse number="29">Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали;</verse>
				<verse number="30">защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода.</verse>
				<verse number="31">И силният ще бъде отрепка, а делото му — искра; и ще горят заедно, — и никой не ще угаси.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Слово, открито във видение на Амосовия син Исаия, за Иудея и Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи.</verse>
				<verse number="3">И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим — словото Господне.</verse>
				<verse number="4">И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си — на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война.</verse>
				<verse number="5">О, доме Иаковов! Дойдете, и ще ходим в Господня светлина.</verse>
				<verse number="6">Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци.</verse>
				<verse number="7">И изпълни се земята му със злато и сребро, и съкровищата му брой нямат; изпълни се земята му с коне, и колесниците му брой нямат.</verse>
				<verse number="8">Изпълни се земята му с идоли; те се покланят на изделие от свои ръце, на това, що са техни пръсти направили.</verse>
				<verse number="9">И преклони се човекът, и унизи се мъжът, — и Ти не ще им простиш.</verse>
				<verse number="10">Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие.</verse>
				<verse number="11">Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.</verse>
				<verse number="12">Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, — и то ще бъде унизено, —</verse>
				<verse number="13">против всички кедри ливански, високи и величави, и против всички дъбове васански,</verse>
				<verse number="14">против всички високи планини и против всички издигащи се хълмове,</verse>
				<verse number="15">против всяка висока кула и против всяка крепка стена,</verse>
				<verse number="16">против всички тарсиски кораби и против всички многожелани техни украшения.</verse>
				<verse number="17">И ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден,</verse>
				<verse number="18">и идолите съвсем ще изчезнат.</verse>
				<verse number="19">И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.</verse>
				<verse number="20">В оня ден човек ще хвърли на къртове и на прилепи своите сребърни идоли и своите златни идоли, които си е направил да им се кланя,</verse>
				<verse number="21">за да влезе в скални проломи и в планински долища от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.</verse>
				<verse number="22">Престанете да се надявате на човек, чието дихание е в ноздрите му, защото, какво знае той?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Ето Господ, Господ Саваот, ще отнеме от Иерусалим и от Иуда жезъл и тръст, всяка хлебна и всяка водна подкрепа,</verse>
				<verse number="2">храбър вожд и воин, съдия и пророк, ясновидец и старец,</verse>
				<verse number="3">петдесетник и велможа, съветник, мъдър художник и изкусен гадател.</verse>
				<verse number="4">И ще им дам момчета за началници, и деца ще владеят над тях.</verse>
				<verse number="5">И в народа един ще угнетява другиго, и всякой — своя ближен; момче безсрамно ще се големее пред старец, и простак — пред велможа.</verse>
				<verse number="6">Тогава човек ще се хване за брата си, в челядта на баща си, и ще каже: ти имаш одежда, бъди ни вожд, и тия развалини да бъдат под твоя ръка.</verse>
				<verse number="7">А той с клетва ще каже: не мога изцели раните на обществото; и в моята къща няма ни хляб, ни одежда: не ме правете вожд на народа.</verse>
				<verse number="8">Тъй се е рушил Иерусалим, и падна Иуда, защото езикът им и делата им са против Господа, оскърбителни за очите на Неговата слава.</verse>
				<verse number="9">Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло.</verse>
				<verse number="10">Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си;</verse>
				<verse number="11">а на беззаконника — горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му.</verse>
				<verse number="12">Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него. Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш.</verse>
				<verse number="13">Дигна се Господ на съд, — и стои, за да съди народите.</verse>
				<verse number="14">Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе: вие опустошихте лозето; плячкосаното от сиромаха е във вашите къщи;</verse>
				<verse number="15">защо притеснявате народа Ми и угнетявате сиромасите? казва Господ, Господ Саваот.</verse>
				<verse number="16">И каза Господ: задето дъщерите сионски се гордеят и ходят с вирнати шии и прелъстяват с погледи, и ситно стъпват и с верижки на нозете дрънкат, —</verse>
				<verse number="17">Господ ще оголи темето на дъщерите сионски, и ще открие Господ срамотата им;</verse>
				<verse number="18">в оня ден Господ ще отнеме хубавите верижки на нозете, всякакви звездички и лунички,</verse>
				<verse number="19">обеци, огърлици и ветрила, превези, гривни и пояси, съдовце с миризми и магийски висулки,</verse>
				<verse number="20">пръстени и брънки за нос,</verse>
				<verse number="21">горна дреха и долна, кърпици и кесийки,</verse>
				<verse number="22">светли тънки наметала, превръзки и покривала.</verse>
				<verse number="23">И вместо благовоние ще бъде зловоние, и вместо пояс ще бъде въже, и вместо накъдрени коси — плешивина, и вместо широко наметало — тясно вретище, вместо хубост — жигосване.</verse>
				<verse number="24">Мъжете ти ще паднат от меч, и юнаците ти — в битка.</verse>
				<verse number="25">И портите на столицата ще въздишат и плачат, и тя ще седи опустошена на земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И в оня ден седем жени ще се хванат за един мъж и ще кажат: свой хляб ще ядем и своя дреха ще носим, стига само да се наричаме с твое име, — снеми от нас позора.</verse>
				<verse number="2">В оня ден младочката Господня ще се яви в хубост и чест, и плодът на страната — във величие и слава, за оцелелите синове Израилеви.</verse>
				<verse number="3">Тогава останалите на Сион и оцелелите в Иерусалим — всички, записани като живеещи в Иерусалим, ще се наричат свети,</verse>
				<verse number="4">кога Господ измие мръсотата на дъщерите сионски и очисти кръвта на Иерусалим из средата му с дух, който съди, и с дух, който пали.</verse>
				<verse number="5">И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията ѝ денем — облак и дим, а нощем — блясък от пламнал огън; защото над всичко почитано ще има покрив.</verse>
				<verse number="6">И ще има шатра за сянка денем от пек и за убежище и защита от лошо време и дъжд.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина;</verse>
				<verse number="2">Той го огради и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде.</verse>
				<verse number="3">И сега, жители иерусалимски и мъже Иудини, отсъдете между Мене и Моето лозе.</verse>
				<verse number="4">Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде?</verse>
				<verse number="5">И тъй, ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата, и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените, и ще бъде тъпкано;</verse>
				<verse number="6">и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, — и ще обрасне то с тръне и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него.</verse>
				<verse number="7">Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда — обичен Негов сад. И чака Той правосъдие, но ето — кръвопролитие; чака правда — и ето — писък.</verse>
				<verse number="8">Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята.</verse>
				<verse number="9">В ушите ми Господ Саваот каза: тия многобройни домове ще бъдат пусти, тия големи и хубави къщи — без жители;</verse>
				<verse number="10">десет уврата лозе ще дадат един бат, и един хомер посяно семе едвам ще донесе една ефа.</verse>
				<verse number="11">Горко на ония, които от ранно утро дирят сикер и до късна вечер се разпалят с вино;</verse>
				<verse number="12">на техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце.</verse>
				<verse number="13">Затова Моят народ неочаквано ще отиде в робство; неговите велможи ще гладуват и богаташите му ще се мъчат от жажда.</verse>
				<verse number="14">Затова преизподнята се е разширила и безмерно е разтворила устата си; и ще слезе там тяхната слава и богатство, шумът им и всичко, що ги весели.</verse>
				<verse number="15">И ще се разкае човекът, ще се смири мъжът, и очите на горделивците ще бъдат сведени надолу;</verse>
				<verse number="16">а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светий ще яви светостта Си в правда.</verse>
				<verse number="17">И овците ще си пасат на воля, и чужди ще се хранят с оставените тлъсти пасбища на богатите.</verse>
				<verse number="18">Горко на ония, които влекат подире си беззаконие с вървите на суетността и грях — като с колеснични ремъци;</verse>
				<verse number="19">които казват: нека Той побърза и ускори делото Си, за да видим, и нека се приближи и се изпълни решението на Светия Израилев, за да узнаем!</verse>
				<verse number="20">Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто — зло, тъмнината считат за светлина, и светлината — за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото — за горчиво!</verse>
				<verse number="21">Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си!</verse>
				<verse number="22">Горко на ония, които са храбри вино да пият и са в сила да приготвят силно питие,</verse>
				<verse number="23">които за подаръци оправдават виновния и лишават праведните от законното!</verse>
				<verse number="24">Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгине коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на Светия Израилев.</verse>
				<verse number="25">Затова гневът на Господа ще се разпали против Неговия народ, и Той ще простре ръката Си против него и ще го порази тъй, че планините ще потреперят, и труповете им ще бъдат като смет по улиците. И при всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му ще бъде още простряна.</verse>
				<verse number="26">И ще дигне знаме за далечни народи и ще даде знак на живеещия накрай земя, — и ето, той лесно и скоро ще дойде;</verse>
				<verse number="27">у него не ще има ни уморен, ни отмалял; ни един не ще задреме и не ще заспи; не ще се свали пояс от кръста му, и не ще се скъса ремък на обущата му;</verse>
				<verse number="28">стрелите му са изострени, и всичките му лъкове — изопнати; копитата на конете му са като кремъци, и колелата му — като вихър;</verse>
				<verse number="29">ревът му е като рев на лъвица; той рика като лъвче, и ще зареве, ще сграбчи плячката и отнесе, и никой не ще я отнеме.</verse>
				<verse number="30">И в оня ден ще зареве против него сякаш ревът на разярено море; и ще погледне той на земята, и ето — тъма и скръб, и светлината потъмняла в облаците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.</verse>
				<verse number="2">Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.</verse>
				<verse number="3">И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!</verse>
				<verse number="4">И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим.</verse>
				<verse number="5">И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, — и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.</verse>
				<verse number="6">Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,</verse>
				<verse number="7">докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти — и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.</verse>
				<verse number="8">И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.</verse>
				<verse number="9">Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате — и не ще видите.</verse>
				<verse number="10">Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.</verse>
				<verse number="11">И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее.</verse>
				<verse number="12">И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.</verse>
				<verse number="13">И ако още остане десета част на нея и се възвърне, и тя пак ще бъде разорена; но както от теревинт и дъб, кога са и отсечени, остава коренът им, тъй светото семе ще бъде неин корен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">В дните на Ахаза — син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски — Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят.</verse>
				<verse number="2">И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора.</verse>
				<verse number="3">И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря,</verse>
				<verse number="4">и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев.</verse>
				<verse number="5">Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки:</verse>
				<verse number="6">да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да ѝ поставим за цар Тавеиловия син.</verse>
				<verse number="7">Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне;</verse>
				<verse number="8">защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск — Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ;</verse>
				<verse number="9">и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария — синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени.</verse>
				<verse number="10">И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече:</verse>
				<verse number="11">искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето.</verse>
				<verse number="12">И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа.</verse>
				<verse number="13">Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?</verse>
				<verse number="14">Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.</verse>
				<verse number="15">Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто.</verse>
				<verse number="16">Защото, преди младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тая земя, от която се ти плашиш, ще бъде оставена от двамата си царе.</verse>
				<verse number="17">Но Господ ще напрати върху тебе и върху народа ти и върху дома на отца ти дни, каквито не са дохождали, откак Ефрем се отдели от Иуда — ще напрати асирийския цар.</verse>
				<verse number="18">И ето, в него ден Господ ще даде знак на мухата, която е при устието на Египетската река, и на пчелата, която е в Асирийската земя, —</verse>
				<verse number="19">и ще долетят и ще заседнат те всички по запустели долини и по скални пещери, и по всички трънаци, и по всички дървета.</verse>
				<verse number="20">В него ден Господ ще обръсне с бръснач, нает от отвъд реката — чрез асирийския цар, главата и космите на нозете, ще снеме дори и брадата.</verse>
				<verse number="21">И в него ден, който храни крава и две овци,</verse>
				<verse number="22">поради изобилие на мляко, което те ще дадат, ще яде масло; с масло и мед ще се хранят всички, които са останали в тая земя.</verse>
				<verse number="23">И в него ден на всяко място, дето са расли хиляди лози за хиляди сребърници, ще бъде глог и трънак.</verse>
				<verse number="24">Със стрели и лъкове ще се ходи там, защото всичката земя ще бъде глог и трънаци.</verse>
				<verse number="25">И ни на една от планините, които са били разчиствани с търнокоп, не ще идеш, поради страх от глог и трънак: там ще изкарват говеда, и дребен добитък ще тъпче.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: магер-шелал-хаш-баз.</verse>
				<verse number="2">И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, —</verse>
				<verse number="3">и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз;</verse>
				<verse number="4">защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, — богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар.</verse>
				<verse number="5">И продължаваше Господ да ми говори и каза още:</verse>
				<verse number="6">задето тоя народ пренебрегва водите на Силоам, които текат тихо, и се възхищава от Рецина и от сина Ремалиев,</verse>
				<verse number="7">Господ ще напрати върху него бурните и големи води на реката — асирийския цар с всичката му слава; и ще се надигне тя във всичките си ръкави и ще излезе из всичките си брегове;</verse>
				<verse number="8">и ще нахлуе по Иудея, ще я наводни и високо ще се подигне — ще стигне до шия; и разпрострените ѝ крила ще бъдат по целия шир на Твоята земя, Емануиле!</verse>
				<verse number="9">Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете!</verse>
				<verse number="10">Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!</verse>
				<verse number="11">Защото тъй ми говори Господ, държейки върху ми крепка ръка и внушавайки ми да не ходя по пътя на тоя народ, и рече:</verse>
				<verse number="12">„не наричайте заговор всичко онова, което тоя народ нарича заговор; и не се бойте от онова, от което се той бои, и не се страхувайте.</verse>
				<verse number="13">Господа Саваота — Него свето почитайте, и Той да е ваш страх, и Той — ваш трепет!</verse>
				<verse number="14">И ще бъде Той освещение и камък за препъване и скала за съблазън на двата дома Израилеви, примка и мрежа за жителите иерусалимски.</verse>
				<verse number="15">И мнозина от тях ще се препънат и ще паднат, ще се разбият и ще се заплетат в примката, и ще бъдат уловени.</verse>
				<verse number="16">Завържи свидетелството и запечатай откровението пред Моите ученици.“</verse>
				<verse number="17">И тъй, аз се надявам на Господа, Който е скрил лицето Си от дома Иаковов, и на Него се уповавам.</verse>
				<verse number="18">Ето, аз и децата, които ми даде Господ, сме като белези и поличби в Израиля от Господа Саваота, Който живее на Сион планина.</verse>
				<verse number="19">И кога ви кажат: обърнете се към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, към обайници и коремоговорници, — тогава отговаряйте: не трябва ли народът да се обръща към своя Бог? допитват ли се до мъртви за живи?</verse>
				<verse number="20">Допитвайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, няма в тях светлина.</verse>
				<verse number="21">И ще се скитат те по земята, жестоко угнетени и гладни; и във време на глада ще се лютят, ще хулят своя цар и своя Бог.</verse>
				<verse number="22">И ще се вгледат нагоре, и ще погледат към земята; и ето — скръб и мрак, гъста тъмнина; и ще бъдат хвърлени в тъмнината. Но не всякога ще има мрак там, дето сега той е сгъстен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Предишното време унизи земята Завулонова и земята Нефталимова; но послешното — ще възвеличи крайморския път, отвъд Иорданската страна, езическа Галилея.</verse>
				<verse number="2">Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина.</verse>
				<verse number="3">Ти ще умножиш народа, ще увеличиш радостта му. Той ще се весели пред Тебе, както се веселят през жетва, както се радват при дележ на плячка.</verse>
				<verse number="4">Защото ярема, който му тежеше, и жезъла, който го поразяваше, и пръчката на неговия притеснител — Ти ще съкрушиш, както в деня на Мадиам.</verse>
				<verse number="5">Защото всяка войнишка обувка във време на война и дреха, обагрена с кръв, ще бъдат предадени на изгаряне, за храна на огъня.</verse>
				<verse number="6">Защото Младенец ни се роди — Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.</verse>
				<verse number="7">Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.</verse>
				<verse number="8">Господ праща слово на Иакова, и то слиза върху Израиля,</verse>
				<verse number="9">за да знае цял народ, Ефрем и жителите на Самария, които с гордост и надуто сърце казват:</verse>
				<verse number="10">тухлите паднаха, — ще градим с дялани камъни; смоковниците са изсечени, — ще ги заменим с кедри.</verse>
				<verse number="11">И ще подигне Господ против него враговете на Рецина, и ще въоръжи неприятелите му:</verse>
				<verse number="12">сирийци откъм изток, а филистимци откъм запад; и ще гълтат Израиля с пълни уста. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му още е простряна.</verse>
				<verse number="13">Но народът не се обръща към Оногова, Който го бие, и не прибягва към Господа Саваота.</verse>
				<verse number="14">И Господ ще отсече у Израиля глава и опашка, палма и тръстика, в един ден:</verse>
				<verse number="15">старец и велможа — това е главата; а пророк-лъжеучител е опашката.</verse>
				<verse number="16">И вождовете на тоя народ ще го въведат в заблуда, и водените от тях ще загинат.</verse>
				<verse number="17">Затова Господ не ще се радва на момците му, и не ще се смили над сираците му и вдовиците му; защото те всички са лицемери и злодеи, и устата на всички говорят нечестиво. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му е още простряна.</verse>
				<verse number="18">Защото беззаконието като огън се е разгоряло, поглъща глог и трънак и пламти в горски гъстаци, — и се подигат стълбове дим.</verse>
				<verse number="19">Яростта на Господа Саваота ще опали земята, и народът ще стане сякаш храна на огъня; човек не ще пожали брата си.</verse>
				<verse number="20">И ще секат надясно — и ще си останат гладни, и ще ядат наляво — и не ще се наситят; всякой ще яде плътта на своята мишца:</verse>
				<verse number="21">Манасия — Ефрема, и Ефрем — Манасия, двамата заедно — Иуда. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения,</verse>
				<verse number="2">за да отстранят сиромасите от правосъдие и ограбят правата на слабите между Моя народ, за да направят вдовиците своя плячка и ограбят сираците.</verse>
				<verse number="3">И какво ще правите вие в деня на посещението, кога гибелта дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ? и де ще оставите богатството си?</verse>
				<verse number="4">Без Мене те ще се превият между окованите и ще паднат между убитите. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.</verse>
				<verse number="5">О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване!</verse>
				<verse number="6">Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал.</verse>
				<verse number="7">Но той не така ще разсъди, и сърцето му не тъй ще помисли: нему на сърце ще бъде — да разори и изтреби много народи.</verse>
				<verse number="8">Защото той ще каже: не са ли всички царе мои князе?</verse>
				<verse number="9">Халне не е ли, каквото и Кархемис? Емат не е ли, каквото и Арпад? Самария не е ли, каквото и Дамаск?</verse>
				<verse number="10">Понеже ръката ми завладя идолските царства, в които кумирите бяха повече, нежели в Иерусалим и Самария, —</verse>
				<verse number="11">то не ще ли направя същото с Иерусалим и с неговите изваяния, каквото направих със Самария и с нейните идоли?</verse>
				<verse number="12">И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи.</verse>
				<verse number="13">Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин,</verse>
				<verse number="14">и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна.</verse>
				<verse number="15">Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво!</verse>
				<verse number="16">Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън.</verse>
				<verse number="17">Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия — пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден;</verse>
				<verse number="18">и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира.</verse>
				<verse number="19">И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис.</verse>
				<verse number="20">И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев.</verse>
				<verse number="21">Остатъкът ще се обърне, остатъкът на Иакова ще се обърне към Бога Силни.</verse>
				<verse number="22">Защото, макар твоят народ, Израилю, и да е колкото морския пясък, само остатъкът му ще се обърне; решението за изтребление е преизпълнено с правда;</verse>
				<verse number="23">защото решеното изтребление ще извърши Господ, Господ Саваот, по цялата земя.</verse>
				<verse number="24">Поради това тъй казва Господ, Господ Саваот: народе Мой, който живееш на Сион! Не бой се от Асура. Той ще те порази с жезъл и ще дигне пръчката си върху тебе, както Египет.</verse>
				<verse number="25">Още малко, твърде малко, — и Моят гняв ще премине, и яростта Ми ще се обърне да ги изтреби.</verse>
				<verse number="26">И ще дигне Господ Саваот бич върху него, както кога порази Мадиам при скала Орив, или както простря жезъл върху морето, и ще го дигне, както върху Египет.</verse>
				<verse number="27">И в него ден ще се снеме от твоите рамене товарът му, и яремът му, от твоята шия, и яремът ще се сломи от тлъстина.</verse>
				<verse number="28">Той отива против Аиат, преминава Мигрон, трупа храните си в Михмас.</verse>
				<verse number="29">Те минават теснини; в Гева нощуват; Рама се тресе; Гива Саулова се разбяга.</verse>
				<verse number="30">Викай с глас, дъще Галимова; нека те чуе Лаис, бедний Анатоте!</verse>
				<verse number="31">Мадмена се разбяга, жителите на Гевим бързат да бягат.</verse>
				<verse number="32">Още един ден ще престои той в Нов; с ръка си заплашва планина Сион, Иерусалимския хълм.</verse>
				<verse number="33">Ето, Господ, Господ Саваот, със страшна сила ще откъсне клоните на дърветата, — и които се с ръст големеят, ще бъдат отсечени, високите — наземи съборени.</verse>
				<verse number="34">И горския гъстак Той ще изсече с желязо, — и Ливан ще падне от Всемогъщия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен;</verse>
				<verse number="2">и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие;</verse>
				<verse number="3">ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат.</verse>
				<verse number="4">Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца.</verse>
				<verse number="5">Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата Му — истината.</verse>
				<verse number="6">Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара.</verse>
				<verse number="7">Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола.</verse>
				<verse number="8">Младенец ще играе над аспиди на дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо.</verse>
				<verse number="9">Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето.</verse>
				<verse number="10">И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, — и покоят му ще бъде слава.</verse>
				<verse number="11">Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, — какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови.</verse>
				<verse number="12">И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища.</verse>
				<verse number="13">И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема.</verse>
				<verse number="14">И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици.</verse>
				<verse number="15">И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават.</verse>
				<verse number="16">Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши.</verse>
				<verse number="2">Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.</verse>
				<verse number="3">Тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението,</verse>
				<verse number="4">и ще кажете в него ден: славете Господа, призовавайте името Му; разгласяйте между народите делата Му; напомняйте, че името Му е велико;</verse>
				<verse number="5">пейте Господу, защото Той е направил нещо велико — нека знаят това по цяла земя.</verse>
				<verse number="6">Весели се и радвай се, жителко Сионова, защото велик е посред тебе Светият Израилев.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Пророчество за Вавилон, което изрече Исаия, син Амосов.</verse>
				<verse number="2">Дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка, да навлязат през княжеските порти.</verse>
				<verse number="3">Аз дадох повеля на Моите избраници и призовах да изпълнят гнева Ми Моите юнаци, които тържествуват във величието Ми.</verse>
				<verse number="4">Голям шум е по планините, като че от многолюден народ, бунтовен шум на царства и народи, събрани заедно: Господ Саваот преглежда готовата за бой войска.</verse>
				<verse number="5">Идат от далечна страна, открай небе, Господ и оръдията на Неговия гняв, за да съкрушат цяла земя.</verse>
				<verse number="6">Ридайте, защото денят Господен е близък, — иде като разрушителна сила от Всемогъщия.</verse>
				<verse number="7">Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи.</verse>
				<verse number="8">Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха.</verse>
				<verse number="9">Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците ѝ.</verse>
				<verse number="10">Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си.</verse>
				<verse number="11">Аз ще накажа света за злото, и нечестивците — за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите;</verse>
				<verse number="12">ще направя тъй, че людете ще бъдат по-скъпи от чисто злато, и мъжете — по-скъпи от офирско злато.</verse>
				<verse number="13">Затова ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв.</verse>
				<verse number="14">Тогава всякой като подгонена сърна и като напуснати овци ще се обърне към народа си, и всякой ще побегне в земята си.</verse>
				<verse number="15">Но комуто се падне, ще бъде пронизан, и когото хванат, ще падне от меч.</verse>
				<verse number="16">И младенците им ще бъдат смазани пред очите им; къщите им ще бъдат разграбени, и жените им обезчестени.</verse>
				<verse number="17">Ето, Аз ще дигна против тях мидяните, които не ценят среброто и не ламтят за злато.</verse>
				<verse number="18">Техните лъкове ще поразят юношите и не ще пожалят плод в утроба; очите им няма да се смилят над деца.</verse>
				<verse number="19">И Вавилон, красота на царствата, гордост на халдейци, ще бъде съборен от Бога, както Содом и Гомора,</verse>
				<verse number="20">не ще се засели никога, и в него не ще има жители от рода в род; няма арабец да разпъне шатрата си, и овчари със стада там не ще пладнуват.</verse>
				<verse number="21">Но в него ще обитават зверове пустинни, и къщите ще се напълнят с бухали; камилоптици ще се заселят там, и песоглавци ще подскачат.</verse>
				<verse number="22">Чакали ще вият в чертозите им, и хиени — в увеселителните домове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Близко е времето му, и не ще закъснеят дните му; защото Господ ще помилва Иакова и пак ще обикне Израиля; ще ги засели в земята им, ще се присъединят към тях другоземци и ще се прилепят към дома Иаковов.</verse>
				<verse number="2">Ще ги вземат народите и ще ги заведат на мястото им; домът Израилев ще си ги присвои на земята Господня като роби и робини, ще вземе в плен своите пленители и ще владее над своите потисници.</verse>
				<verse number="3">И в оня ден, кога Господ те отърве от скръбта ти, от страха и от тежкото робство, под което беше заробен,</verse>
				<verse number="4">ти ще подемеш победна песен против вавилонския цар и ще кажеш: как изчезна мъчителят — пресече се тиранията!</verse>
				<verse number="5">Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите,</verse>
				<verse number="6">който яростно поразяваше народите с неотвратни удари, гневно владееше над племената с неудържимо гонение.</verse>
				<verse number="7">Цяла земя си отдъхва, почива, възклицава от радост;</verse>
				<verse number="8">и кипарисите се радват за тебе, и кедрите ливански, думайки: откак ти заспа, никой не идва да ни сече.</verse>
				<verse number="9">Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им.</verse>
				<verse number="10">Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам.</verse>
				<verse number="11">Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка.</verse>
				<verse number="12">Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.</verse>
				<verse number="13">А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;</verse>
				<verse number="14">ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.</verse>
				<verse number="15">Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.</verse>
				<verse number="16">Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше,</verse>
				<verse number="17">вселената в пустиня обърна и разрушаваше градовете ѝ, пленниците си не отпущаше по домовете им?</verse>
				<verse number="18">Всички царе на народите, всички почиват с чест, всякой в своята гробница;</verse>
				<verse number="19">а ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни ровове, — ти си като тъпкан труп,</verse>
				<verse number="20">няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си: племето на злодейците довеки няма да се спомене.</verse>
				<verse number="21">Гответе клане за синовете му поради беззаконието на баща им, за да не въстанат и да не завладеят земята и да не напълнят вселената с неприятели.</verse>
				<verse number="22">И ще въстана против тях, казва Господ Саваот, и ще изтребя името на Вавилон и целия остатък — и син, и внук, казва Господ.</verse>
				<verse number="23">И ще го направя ежево владение и блато, ще го измета с изтребителна метла, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="24">С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане,</verse>
				<verse number="25">за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им.</verse>
				<verse number="26">Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи,</verse>
				<verse number="27">защото Господ Саваот е решил, — и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, — и кой ще я отвърне?</verse>
				<verse number="28">В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово:</verse>
				<verse number="29">недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът ѝ ще бъде хвъркат змей.</verse>
				<verse number="30">Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък.</verse>
				<verse number="31">Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища.</verse>
				<verse number="32">А какво ще обадят вестителите народни? — Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Пророчество за Моав. — Тъй! Нощем ще бъде разорен Ар-Моав и унищожен; тъй! нощем ще бъде разорен Кир-Моав и унищожен!</verse>
				<verse number="2">Той възлиза към Баит и Дивон, възлиза на оброчището, за да плаче; Моав ридае над Нево и Медева; те всички са с остригани глави, всички с обръснати бради.</verse>
				<verse number="3">По улиците му се препасват с вретище; по покривите му и стъгдите всичко ридае, в сълзи тъне.</verse>
				<verse number="4">И пищи Есевон и Елеала; гласът им се чува дори до Иааца; след тях и войниците на Моав ридаят, душата му се вълнува в него.</verse>
				<verse number="5">Ридае сърцето ми за Моав; бягат от него към Сигор, до трета Егла; възлизат с плач на Лухит, по Хоронаимския път дигат страшен вик;</verse>
				<verse number="6">защото водите на Нимрим пресекнаха, ливади изсъхнаха, трева изгоря, — злач не остана;</verse>
				<verse number="7">затова те пренасят отвъд Арабийската река остатъците от имота и това, що са скътали;</verse>
				<verse number="8">защото писък се носи по всички предели на Моав, плачът му стига до Еглаим, плачът му стига до Беер-Елим;</verse>
				<verse number="9">защото водите на Димон се с кръв напълниха, и Аз ще напратя върху Димон още ново нещо, — лъвове върху избягалите от Моав и върху останалите в страната.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Пращайте агнета за владетеля на страната, пращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята Сионова;</verse>
				<verse number="2">защото дъщерите на Моав при Арнонските бродове ще бъдат подобни на скитница птица, изхвърлена от гнездото.</verse>
				<verse number="3">„Свикай съвет, вземи решение; засени ни със сянката си посред пладне като нощем, прикрий изпъдените, не издавай скитниците.</verse>
				<verse number="4">Нека поживеят у тебе моите изпъдени моавци; бъди им закрила от грабители: защото притеснителят — няма да го има, грабеж ще престане, потисници ще изчезнат от земята.</verse>
				<verse number="5">И престолът ще се утвърди с милост, и на него ще седне с вярност, в Давидовата шатра, съдия, който дири правда и се стреми към правосъдие.“</verse>
				<verse number="6">„Слушали сме за гордостта на Моава, извънмерна гордост, за неговата надутост и високомерие и за неговото беснуване: неискрена е речта му.“</verse>
				<verse number="7">Затова Моав ще заридае за Моав, — всички ще ридаят: стенете за крепостите на Кирхарешет: те са досущ съборени.</verse>
				<verse number="8">Есевонските полета се изтощиха, както и Севамското лозе; властителите на народите изтребиха най-добрите му лози, които достигаха до Иазер, разстилаха се по пустинята; младочките им се ширеха, преминаваха отвъд морето.</verse>
				<verse number="9">Поради това и аз ще плача за лозата Севамска с плача на Иазера, ще те обливам със сълзите си, Есевоне и Елеало; защото по твоя гроздобер и по твоята жетва няма вече шумна радост.</verse>
				<verse number="10">Изчезна от плодоносната земя радост и веселба, и по лозята не пеят, нито се радват; лозарят не тъпче грозде в линове: Аз прекъснах веселбите.</verse>
				<verse number="11">Затова моята вътрешност стене за Моава като гусла, и сърцето ми за Кирхарешет.</verse>
				<verse number="12">Ако и да се яви Моав и до умора да се подвизава по оброчища, и да дойде при светилището си, за да се помоли, пак нищо не ще помогне.</verse>
				<verse number="13">Това е словото, което Господ бе отдавна изрекъл за Моава.</verse>
				<verse number="14">А сега тъй казва Господ: след три години, смятайки наемнишки години, величието на Моава ще бъде унижено с всичкото голямо многолюдство, и остатъкът ще бъде твърде малък и незначителен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Пророчество за Дамаск. — Ето, Дамаск се изключва от броя на градовете, и ще бъде куп развалини.</verse>
				<verse number="2">Градовете Ароерски ще бъдат напуснати, — ще останат за стадата, които ще си почиват там, и не ще има кой да ги плаши.</verse>
				<verse number="3">Не ще има вече Ефремова крепост, ни Дамаско царство с останалата Сирия; с тях ще стане същото, каквото със славата на синовете Израилеви, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="4">И в оня ден ще се намали славата на Иакова, и тлъстото му тяло ще омършавее.</verse>
				<verse number="5">Същото ще бъде, каквото подир събиране жито от жетваря, кога ръката му пожъне класовете, и кога съберат класовете в Рефаимска долина.</verse>
				<verse number="6">И ще останат у него, както бива при стръсване маслини, дветри зърна на самия връх, или четири-пет по плодните клончета, казва Господ, Бог Израилев.</verse>
				<verse number="7">В оня ден ще обърне човек погледа си към своя Творец, и очите му ще бъдат устремени към Светия Израилев;</verse>
				<verse number="8">и не ще обърне очи към жертвениците, дело на ръцете си, и не ще погледне това, що са направили пръстите му, кумирите на Астарта и Ваала.</verse>
				<verse number="9">В оня ден укрепените му градове ще бъдат като развалини в гори и по планински върхове, оставени пред синовете Израилеви, — и ще бъде пусто.</verse>
				<verse number="10">Защото ти забрави Бога на твоето спасение, и не си спомняше за скалата на твоето прибежище; затова ти си уредил увеселителни градини и си насадил пръчки от чужда лоза.</verse>
				<verse number="11">В деня, когато садеше, ти се грижеше насаденото да расте, и посеяното от тебе рано да цъфне; но в деня, кога събираш, ще има не куп жетва, а жестока скръб.</verse>
				<verse number="12">Уви! Шум от много народи! Шумят те, както море шуми. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води.</verse>
				<verse number="13">Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши, — и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър.</verse>
				<verse number="14">Вечер — и ето ужас! и преди утрото вече го няма. Такава е участта на нашите грабители, жребието на нашите разорители.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Горко на земята, която се осенява с криле отвъд Етиопските реки,</verse>
				<verse number="2">която праща пратеници по море и рогозени ладии по водите! Идете, бързи пратеници, при народ як и бодър, при народ страшен отначало доднес, при народ едър и всепотъпкващ, чиято земя реки просичат.</verse>
				<verse number="3">Всички вие, които населявате вселената и живеете на земята, гледайте, кога се знаме дигне на планините, и слушайте, кога тръба затръби!</verse>
				<verse number="4">Защото, тъй ми каза Господ: Аз гледам спокойно от Своето жилище, както светла жега — подир дъжд, както облак роса — през жетвен пек.</verse>
				<verse number="5">Защото преди гроздобер, кога лозето прецъфти, и гроздът захване да узрява, Той ще отреже с косер пръчките и ще ги отнеме, и ще окастри издънките.</verse>
				<verse number="6">И ще оставят всичко на грабливи планински птици и на полски зверове; и птици ще летуват там, а всички полски зверове там ще зимуват.</verse>
				<verse number="7">В онова време ще бъде принесен дар Господу Саваоту от народ як и бодър, от народ страшен отначало и доднес, от едър и потъпкващ народ, чиято земя реки просичат, — при мястото, дето е името на Господа Саваота, върху Сион планина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Пророчество за Египет. — Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски, и сърцето на Египет ще се стопи в него.</verse>
				<verse number="2">Ще въоръжа египтяни против египтяни, — и ще се бият брат против брата и приятел против приятеля, град с град, царство с царство.</verse>
				<verse number="3">И духът на Египет ще изнемогне в него, и ще разруша кроежите му, — и ще прибягнат те към идоли и магьосници, към извиквачи на мъртъвци и към гадатели.</verse>
				<verse number="4">И ще предам египтяни в ръцете на жесток владетел, и свиреп цар ще владее над тях — казва Господ, Господ Саваот.</verse>
				<verse number="5">И водите в морето ще изчезнат, и реката ще пресекне и изсъхне;</verse>
				<verse number="6">и реките ще спаднат, и каналите египетски ще станат маловодни и ще изсъхнат; рогоз и тръстика ще завяхнат.</verse>
				<verse number="7">Нивите край реката, по бреговете на реката, и всичко посеяно край реката, ще засъхне, ще бъде развеяно и ще изчезне.</verse>
				<verse number="8">И ще заплачат рибари, и ще ревнат всички, които хвърлят въдица в реката, и които поставят мрежа във водата, ще се отчаят;</verse>
				<verse number="9">и ще се смутят ония, които обработват лен и които тъкат бели платна;</verse>
				<verse number="10">и мрежите ще бъдат скъсани, и всички, които държат рибници за жива риба, духом ще отпаднат.</verse>
				<verse number="11">Да! обезумяха князете цоански; съветът на мъдрите фараонови съветници стана безсмислен. Как ще кажете фараону: аз съм син на мъдреците, син на древните царе?</verse>
				<verse number="12">Де са те? де са твоите мъдреци? нека те сега ти кажат; нека узнаят, какво Господ Саваот е определил за Египет.</verse>
				<verse number="13">Обезумяха князете цоански; измамиха се князете мемфиски, и свърнаха Египет от пътя главатарите на неговите племена.</verse>
				<verse number="14">Господ проводи в него шеметен дух, — и те въведоха Египет в заблуда във всичките му дела, също както пиян полита в бълвоча си.</verse>
				<verse number="15">И не ще има в Египет такова дело, което биха умели да извършат главата и опашката, палмата и тръстта.</verse>
				<verse number="16">В оня ден египтяни ще бъдат като жени, и ще затреперят и ще се уплашат от движението на ръката на Господа Саваота, която Той ще дигне върху тях.</verse>
				<verse number="17">Земята Иудина ще стане ужас за Египет; който си спомни за нея, той ще затрепери от решението на Господа Саваота, което Той е определил за него.</verse>
				<verse number="18">В оня ден пет града в Египетската земя ще говорят на ханаански език и ще се кълнат в Господа Саваота; единият ще се нарече град на слънцето.</verse>
				<verse number="19">В оня ден ще има жертвеник Господу всред Египетската земя, и паметник Господу — в нейните предели.</verse>
				<verse number="20">Той ще бъде личба и свидетелство за Господа Саваота в Египетската земя, защото те ще викнат към Господа от потисниците, и Той ще им проводи спасител и застъпник, и ще ги избави.</verse>
				<verse number="21">И Господ ще яви Себе Си в Египет; в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят.</verse>
				<verse number="22">И ще порази Господ Египет, — ще порази и ще изцели: те ще се обърнат към Господа — и Той ще ги чуе и ще ги изцели.</verse>
				<verse number="23">В оня ден ще има широк път от Египет до Асирия; и Асур ще прихожда в Египет, и египтяни — в Асирия; и египтяни заедно с асирийци ще служат Господу.</verse>
				<verse number="24">В оня ден Израил ще бъде трети с Египет и с Асирия; благословение ще има посред земята,</verse>
				<verse number="25">която Господ Саваот ще благослови, думайки: благословен да е Моят народ — египтяни, и делото на ръцете Ми — асирийци, и наследието Ми — Израил.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">В годината, когато Тартан дойде до Азот, бидейки пратен от асирийския цар Саргона, и воюва против Азот и го превзе, —</verse>
				<verse number="2">в това също време Господ каза на Исаия, Амосов син, тъй: иди и свали вретището от бедрата си и събуй своите обувки от нозете си. Тъй и направи: ходеше гол и бос.</verse>
				<verse number="3">И рече Господ: както рабът Ми Исаия ходи гол и бос три години, за знак и поличба към Египет и Етиопия, —</verse>
				<verse number="4">тъй асирийският цар ще поведе пленници из Египет и преселници из Етиопия, млади и стари, голи и боси и с възголени бедра, за срам на Египет.</verse>
				<verse number="5">Тогава ще се ужасят и засрамят поради Етиопия, тяхна надежда, и поради Египет, с който се хвалеха.</verse>
				<verse number="6">И ще кажат в оня ден жителите на оная страна: ето какви били ония, на които се надявахме и при които прибягвахме за помощ, за да се спасим от асирийския цар! И как щяхме да се спасим?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Пророчество за крайморската пустиня. — Както бурите се носят в южната страна, тъй иде то от пустинята, от страшната земя.</verse>
				<verse number="2">Страшно видение ми биде показано: грабител граби, опустошител опустошава; възлизай, Еламе, обсаждай, Мидио: на всички стенания ще туря край.</verse>
				<verse number="3">От това бедрата ми треперят; мъки ме обзеха, както мъки на родилка. Развълнуван съм от това, що слушам; смутен съм от това, що виждам.</verse>
				<verse number="4">Сърцето ми трепери, тръпки ме побиват; радостната ми нощ се превърна в ужас за мене.</verse>
				<verse number="5">Готвят трапеза, разстилат покривки, — ядат, пият. „Ставайте, князе, мажете щитове!“</verse>
				<verse number="6">Защото тъй ми рече Господ: иди, тури вардач: нека той обажда, какво види.</verse>
				<verse number="7">И видя той, че идат по двама ездачи на коне, ездачи на осли, ездачи на камили; и прилежно се той вслушваше с голямо внимание, —</verse>
				<verse number="8">и завика той като лъв: господарю мой, стоях на стража цял ден, и на мястото си оставах по цели нощи;</verse>
				<verse number="9">и ето, идат люде, ездачи на коне по двама. После той извика и рече: падна, падна Вавилон, и всички идоли на боговете му лежат разбити на земята.</verse>
				<verse number="10">О, мой овършан сине на моето гумно! Каквото чух от Господа Саваота, Бога Израилев, това ви и обадих.</verse>
				<verse number="11">Пророчество за Дума. — Викат ми от Сеир: вардачо, кое време е през нощта? вардачо, кое време е?</verse>
				<verse number="12">Вардачът отговаря: наближава утро, но е още нощ. Ако настойчиво питате, обърнете се и дойдете.</verse>
				<verse number="13">Пророчество за Арабия. — В гората Арабийска нощувайте, кервани дедански.</verse>
				<verse number="14">Жители на Темайската земя, носете вода да посрещнете жадните; с хляб срещайте бежанците;</verse>
				<verse number="15">защото те бягат от мечове, от гол меч, от изопнат лък и от жестокостта на война.</verse>
				<verse number="16">Защото тъй ми каза Господ: още година, равна на наемнишка година, — и всичката слава на Кидар ще изчезне,</verse>
				<verse number="17">и у храбрите синове на Кидар ще останат немного лъкове: тъй казва Господ, Бог Израилев.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Пророчество за долината на видението. — Що ти е, та си цял възлязъл на покрива?</verse>
				<verse number="2">Шумний граде, който се вълнуваш, граде, който ликуваш! Твоите избити не са с меч убити, нито са в битка умрели;</verse>
				<verse number="3">всички твои вождове бягаха заедно, но бяха вързани от стрелците; всички намерени у тебе са вързани заедно, колкото и далеч да бягаха.</verse>
				<verse number="4">Затова казвам: оставете ме, горко ще плача; не силете се да ме утешавате, задето е разорена дъщерята на моя народ.</verse>
				<verse number="5">Защото е ден на смутня, потъпкване и бъркотия в долината на видението от Господа, Бога Саваота. Събарят стени, и викът стига до планината.</verse>
				<verse number="6">И Елам носи колчан; люде на колесници и ездачи, и град Кир открива щит.</verse>
				<verse number="7">И ето, най-добрите твои долини са пълни с колесници, и ездачи се наредиха срещу портите,</verse>
				<verse number="8">и снемат покривалото от Иудея; и ти в оня ден мяташ поглед към оръжницата в кедровия дом.</verse>
				<verse number="9">Но вие виждате, че са много проломите в стените на Давидовия град, и събирате вода в долния водоем;</verse>
				<verse number="10">отбелязвате къщи в Иерусалим и събаряте къщи, за да укрепите стените;</verse>
				<verse number="11">и правите между двете стени пазилище за водата от стария водоем. А на Тогова, Който прави това, не поглеждате, и не гледате Оногова, Който отдавна е определил това.</verse>
				<verse number="12">И Господ, Господ Саваот, ви вика в тоя ден да плачете и тъгувате, да се острижете и да се препашете с вретище.</verse>
				<verse number="13">Но ето, веселие и радост! Убиват волове и колят овни; ядат месо, пият вино и казват: „да ядем и да пием, защото утре ще умрем“.</verse>
				<verse number="14">И откри ми в ушите Господ Саваот: няма да ви се прости това нечестие, докле не умрете, рече Господ, Господ Саваот.</verse>
				<verse number="15">Тъй рече Господ, Господ Саваот: върви, иди при оня царедворец, при Севна, началника на двореца (и му кажи):</verse>
				<verse number="16">що имаш и кого имаш тук, та си изсичаш тука гробница? — Той изсича за себе си гробница на височината, дяла си жилище в скалата.</verse>
				<verse number="17">Ето Господ ще те прехвърли, както силен човек хвърля, и ще те стисне на топка,</verse>
				<verse number="18">като те свие на свивка, ще те хвърли като топка в широка земя; там ти ще умреш, и там твоите великолепни колесници ще бъдат гавра за дома на твоя господар.</verse>
				<verse number="19">И ще те тласна от твоето място, и ще те свалят от твоето достоинство.</verse>
				<verse number="20">И в оня ден ще призова Моя раб Елиакима, Хелкиев син,</verse>
				<verse number="21">и ще го облека с твои дрехи и с твой пояс ще го опаша, и властта ти ще предам в ръцете му; и той ще бъде отец за жителите иерусалимски и за дома Иудин.</verse>
				<verse number="22">И ключа на Давидовия дом ще туря на раменете му; той ще отвори, и никой не ще затвори; той ще затвори, и никой не ще отвори.</verse>
				<verse number="23">И ще го крепя като гвоздей на твърдо място; и той ще бъде като славно седалище за дома на отца си.</verse>
				<verse number="24">И на него ще виси цялата слава на бащиния му дом, на деца и внуци, на цялата покъщнина до последно свирало.</verse>
				<verse number="25">В оня ден, казва Господ Саваот, ще се поклати укрепеният на твърдо място гвоздей, ще бъде изваден и ще падне, и ще се изпотроши всичко, каквото виси на него: защото Господ казва.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Пророчество за Тир. — Ридайте тарсиски кораби, защото той е разрушен: няма къщи, няма кой да влиза в къщите. Туй им биде обадено от земята Китийска.</verse>
				<verse number="2">Млъкнете жители на острова, който пълнеха сидонски търговци, плаващи по море.</verse>
				<verse number="3">По големи води се привозваха в него житата на Сихор, жетва на голямата река, и той беше тържище на народите.</verse>
				<verse number="4">Засрами се, Сидоне; защото, ето що казва морето, морската крепост: като че не съм се мъчила с родилни мъки и не съм раждала и не съм отгледвала момци, нито отраствала моми.</verse>
				<verse number="5">Кога стигне вестта до египтяни, те ще потреперят, като чуят за Тир.</verse>
				<verse number="6">Преселяйте се в Тарсис, ридайте, жители на острова!</verse>
				<verse number="7">Това ли е вашият ликуващ град, комуто началото е от древни дни? Нозете му го носят, да се скита в страна далечна.</verse>
				<verse number="8">Кой определи това за Тир, който раздаваше венци, чиито купци бяха князе, а търговците му — най-чутовни на земята?</verse>
				<verse number="9">Господ Саваот определи това, за да посрами всяка горделива слава, за да унизи всички най-чутовни на земята.</verse>
				<verse number="10">Ходи по земята си, Тарсиска дъще, като реката: няма вече пречки.</verse>
				<verse number="11">Той простря ръка върху морето, потресе царства; Господ даде повеля за Ханаан — да съборят крепостите му,</verse>
				<verse number="12">и каза: няма вече да ликуваш, посрамена девица, дъще Сидонска! Стани, иди в Китим, но и там не ще имаш мира.</verse>
				<verse number="13">Ето земята на халдейци. Тоя народ по-преди го нямаше; Асур му тури начало от пустинни жители. Те издигат кулите си, събарят чертозите му, превръщат го в развалини.</verse>
				<verse number="14">Ридайте, кораби тарсиски, защото вашата крепост е разорена.</verse>
				<verse number="15">И в оня ден ще забравят Тир за седемдесет години, колкото дните на един цар. А след седемдесетте години с Тир ще стане същото, което пеят за блудницата:</verse>
				<verse number="16">„вземи китара, тръгни по града, блуднице забравена! Свири хубаво, пей много песни, за да си спомнят за тебе.“</verse>
				<verse number="17">И ето, подир седемдесет години Господ ще посети Тир; и той пак ще вземе да получава печалбата си и ще блудствува с всички земни царства по цяла вселена.</verse>
				<verse number="18">Но търговията му и печалбата му ще бъдат посвещавани Господу; не ще бъдат затворени и струпани в клетове, защото печалбата от търговията му ще преминава към живеещите пред лицето на Господа, за да ядат до насита и да имат трайни дрехи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Ето, Господ опустошава земята и я прави безплодна; изменя вида ѝ и разпръсва живеещите по нея.</verse>
				<verse number="2">И каквото бъде с народа, също — и със свещеника; каквото — със слугата, също — и с господаря му; каквото — със слугинята, също — и с господарката ѝ; каквото — с купувача, също — и с продавача; каквото — с оногова, който взема назаем, също — и с оногова, който дава назаем; каквото — с оногова, който дава с лихва, също — и с оногова, който дава лихва.</verse>
				<verse number="3">Земята е опустошена докрай и е съвсем разграбена, защото Господ изрече това слово.</verse>
				<verse number="4">Тъгува, унила е земята; отпаднала, унила е вселената; отпаднали са ония, които се издигаха над народа на земята.</verse>
				<verse number="5">И земята е осквернена под жителите си, защото те престъпиха законите, измениха устава, нарушиха вечния завет.</verse>
				<verse number="6">Затова проклятие пояжда земята, и жителите ѝ търпят наказание; затова са изгорени обитателите земни, и малко люде останаха.</verse>
				<verse number="7">Плаче сокът гроздов; боледува лозата; въздишат всички, които са се от сърце веселили.</verse>
				<verse number="8">Престана веселбата с тъпани; замлъкна шумът на веселящи се; утихнаха звуковете на гусли;</verse>
				<verse number="9">не пият вече вино с песни; горчив е сикерът за ония, които го пият.</verse>
				<verse number="10">Разрушен е запустелият град; всички къщи са затворени, не може да се влезе.</verse>
				<verse number="11">Плачат за вино по улиците; помрачи се всяка радост; изгонена е всяка веселба от земята.</verse>
				<verse number="12">В града остана една пустош, и портите се разпаднаха.</verse>
				<verse number="13">А посред земята, между народите, ще бъде същото, което бива, кога маслини стръсват, при баберки след гроздобер.</verse>
				<verse number="14">Те ще дигнат гласа си, ще възтържествуват във величието на Господа, гръмко ще възклицават от морето.</verse>
				<verse number="15">И тъй, славете Господа на изток, по островите морски — името на Господа, Бога Израилев.</verse>
				<verse number="16">От края на земята слушаме песен: „слава на Праведния!“ И казах аз: горко ми! горко ми! тежко ми! злодеи злодействуват, и злодейски злодействуват злодеи.</verse>
				<verse number="17">Ужас, яма и клопка за тебе, жителю земний!</verse>
				<verse number="18">Тогава, който е побягнал от вика на ужаса, ще падне в яма; и който излезе от ямата, ще падне в клопка; защото прозорците от небесната височина ще се разтворят, и основите земни ще се раздрусат.</verse>
				<verse number="19">Земята се съкрушава, земята се разпада, земята е силно раздрусана.</verse>
				<verse number="20">Земята се клати като пиян и се люлее като люлка, и беззаконието ѝ тежи върху нея; тя ще падне — и вече няма да стане.</verse>
				<verse number="21">И в оня ден Господ ще посети вишнето воинство и земните царе на земята.</verse>
				<verse number="22">И ще бъдат събрани наедно като затворници в трап, ще бъдат заключени в тъмница и след много дни ще бъдат наказани.</verse>
				<verse number="23">Тогава месечината ще се изчерви, и слънцето ще се засрами, кога Господ Саваот се възцари на Сион планина и в Иерусалим, и пред старейшините му ще бъде слава.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин.</verse>
				<verse number="2">Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост — в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен.</verse>
				<verse number="3">Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят;</verse>
				<verse number="4">защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена.</verse>
				<verse number="5">Ти укроти буйството на враговете, както пек — в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът от облачна сянка.</verse>
				<verse number="6">И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина;</verse>
				<verse number="7">и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена.</verse>
				<verse number="8">Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ.</verse>
				<verse number="9">И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!</verse>
				<verse number="10">Защото ръката на Господа ще почива върху тая планина, и Моав ще бъде стъпкан на мястото си, както се тъпче слама на бунище.</verse>
				<verse number="11">И макар и да простре сред него ръцете си, както плаващ ги простира да плава, но Бог ще унизи гордостта му, заедно с лукавството на ръцете му.</verse>
				<verse number="12">И ще събори, ще свали крепостта с твоите високи стени, ще повали наземи, в прах.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">В оня ден ще бъде изпята в земята Иудина тая песен: градът ни е як, вместо стени и окоп Той ни е дал спасение.</verse>
				<verse number="2">Отворете портите; нека влезе праведният народ, който пази истината.</verse>
				<verse number="3">Твърдия по дух Ти пазиш в съвършен мир, защото на Тебе се уповава.</verse>
				<verse number="4">Уповавайте се Господу навеки, защото Господ Бог е вечна твърдиня:</verse>
				<verse number="5">Той събори ония, които живееха нависоко — високо стоещия град; повали го, повали на земята, хвърли го в прах.</verse>
				<verse number="6">Нога го тъпче, нозете на сиромаха, стъпките на бедните.</verse>
				<verse number="7">Пътят на праведника е прав; Ти уравняш неговата пътека.</verse>
				<verse number="8">И в пътя на Твоите съдби, Господи, ние се Тебе уповавахме; душата ни се стремеше към Твоето име и към спомена за Тебе.</verse>
				<verse number="9">С душата си се стремях към Тебе нощем, и с духа си ще Те диря във вътрешността си от ранни зори: защото, когато Твоите съдби се извършват на земята, тогава жителите на света се научават на правда.</verse>
				<verse number="10">Ако нечестив бъде помилуван, той няма да се научи на правда; — ще злодействува в земята на праведните и не ще поглежда на величието Господне.</verse>
				<verse number="11">Господи! Ръката Ти беше високо издигната, но те я не видяха; ще видят и ще се посрамят ония, които мразят Твоя народ; огън ще погълне Твоите врагове.</verse>
				<verse number="12">Господи! Ти ни даруваш мир, защото и всички наши дела Ти уреждаш за нас.</verse>
				<verse number="13">Господи, Боже наш! други господари, освен Тебе, са владели над нас; но чрез Тебе само ние славим Твоето име.</verse>
				<verse number="14">Мъртвите не ще оживеят; рефаимите не ще станат, защото Ти ги посети и изтреби, и унищожи всеки спомен за тях.</verse>
				<verse number="15">Ти умножи народа, Господи, умножи народа, — прослави Себе Си, разшири всички предели земни.</verse>
				<verse number="16">Господи! бидейки в беда, той Те търсеше; изливаше тихи молитви, кога го постигаше Твоето наказание.</verse>
				<verse number="17">Както непразна жена, кога да ражда, се мъчи, вика от болките си, тъй бяхме ние пред Тебе, Господи.</verse>
				<verse number="18">Бяхме непразни, мъчехме се, — и раждахме сякаш вятър; спасение не доставихме на земята, и други жители на вселената се не появиха.</verse>
				<verse number="19">Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! Събудете се и тържествувайте вие, повалените в прах; защото Твоята роса е роса на растенията, и земята ще изригне мъртъвците.</verse>
				<verse number="20">Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът;</verse>
				<verse number="21">защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана право бягащия змей, и левиатана — лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище.</verse>
				<verse number="2">В оня ден запейте за него — за обичното лозе:</verse>
				<verse number="3">Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него.</verse>
				<verse number="4">Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, —</verse>
				<verse number="5">освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене.</verse>
				<verse number="6">В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове.</verse>
				<verse number="7">Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха?</verse>
				<verse number="8">С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър.</verse>
				<verse number="9">И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.</verse>
				<verse number="10">Защото укрепеният град ще запустее, жилищата ще бъдат напуснати и захвърлени като пустиня. Там теленце ще пасе, там ще лежи и ще обяжда клончетата му.</verse>
				<verse number="11">Кога клончетата му изсъхнат, ще ги очупят; жени ще дойдат и ще ги изгорят. Понеже тоя народ е безразсъден, Творецът му не ще го съжали, и Създателят му не ще го помилува.</verse>
				<verse number="12">Но в оня ден Господ ще разтърси всичко от голямата река до потока Египетски, и вие, синове Израилеви, ще бъдете събрани един до други;</verse>
				<verse number="13">и в него ден ще затръби голяма тръба, и ще дойдат изгубилите се в Асирийската земя и прокудените в Египетската земя и ще се поклонят Господу на светата планина в Иерусалим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">Горко на венеца, с който се гордеят пияните ефремци! Горко на увяхналото цвете — неговото гиздаво украшение — цвете сред торната долина на замаяните от вино!</verse>
				<verse number="2">Ето, якият и силният у Господа като проливен дъжд с град, като пагубен вихър, като разляно наводнение от бурни води, със сила го повали наземи.</verse>
				<verse number="3">С нозе се тъпче венецът, с който се гордеят пияните ефремци.</verse>
				<verse number="4">И с увяхналото цвете — неговото гиздаво украшение — цвете сред торната долина, става същото, каквото бива със смокиня, рано узряла: щом някой я зърне, веднага я взима в ръка и я лапва.</verse>
				<verse number="5">В оня ден Господ Саваот ще бъде красив венец и славна корона за остатъка от Своя народ,</verse>
				<verse number="6">дух на правосъдие за седещия в съдилище и мъжество за ония, които отблъсват неприятеля до портите.</verse>
				<verse number="7">Но и тия се клатушкат от вино и объркват пътя си от сикер: свещеник и пророк се спъват от силни пития; победени са от вино, обезумели от сикер, във видение се бъркат, в съждение се спъват.</verse>
				<verse number="8">Защото всички трапези са пълни с гнусен бълвоч, няма чисто място.</verse>
				<verse number="9">А казват: „кого иска той да учи на знание? и кого да вразумява с проповед? Отбити от гръдно мляко ли, отделени от майчини гърди ли?</verse>
				<verse number="10">Защото всичко е заповед върху заповед, заповед върху заповед, правило върху правило, нравило върху правило, тук малко и там малко.“</verse>
				<verse number="11">Затова с мънкащи уста и на чужди език ще говорят към тоя народ.</verse>
				<verse number="12">Говориха им: „ето — покой, дайте покой на отрудения, и ето — успокоение.“ Но те не искаха да слушат.</verse>
				<verse number="13">И стана у тях според словото Господне: заповед върху заповед, заповед върху заповед, правило върху правило, правило върху правило, тук малко, там малко, — тъй че те ще отидат, ще паднат ничком и ще се разбият, ще паднат в примка и ще бъдат уловени.</verse>
				<verse number="14">И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Иерусалим.</verse>
				<verse number="15">Понеже говорите: „сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием“, —</verse>
				<verse number="16">затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, — камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами.</verse>
				<verse number="17">И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството.</verse>
				<verse number="18">И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете стъпкани.</verse>
				<verse number="19">Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас.</verse>
				<verse number="20">Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея.</verse>
				<verse number="21">Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие.</verse>
				<verse number="22">И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.</verse>
				<verse number="23">Приклонете ухо и послушайте гласа ми; бъдете внимателни, и изслушайте речта ми.</verse>
				<verse number="24">Земеделецът винаги ли оре, за да посее, винаги ли бразди и брани земята си?</verse>
				<verse number="25">Не; като уравни лицето ѝ, той сее милат, или пръсва кимион, или хвърля пшеница на редове, и ечемик в определеното място и редом с него лимец.</verse>
				<verse number="26">И на такъв ред го учи неговият Бог; Той го наставлява.</verse>
				<verse number="27">Защото не вършеят милат с диканя, нито вършечни колелета газят кимион, но с тояга очукват милата, и с тояга — кимиона.</verse>
				<verse number="28">Житото вършеят, но го не трошат; разкарват по него вършечни колелета с конете им, но го не смачкват.</verse>
				<verse number="29">И това става от Господа Саваота: чудни са Неговите съдби, велика е Неговата премъдрост!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">Горко на Ариил, на град Ариил, дето живее Давид! Притурете година върху година; нека колят жертви.</verse>
				<verse number="2">Но Аз ще притисна Ариил; и ще има плач и тъгуване; и той ще остане при Мене като Ариил.</verse>
				<verse number="3">Ще се разположа на стан наоколо ти и ще те стесня с наблюдателна стража, и ще дигна против тебе укрепления.</verse>
				<verse number="4">И ще бъдеш унизен, ще говориш като изпод земята, и речта ти ще бъде глуха изпод праха, и гласът ти ще бъде като глас на коремоговорник, и речта ти ще шепне изпод праха.</verse>
				<verse number="5">Многото твои врагове ще бъдат като ситен прах, и пълчището потисници — като развявана плява; и това ще стане внезапно, в един миг.</verse>
				<verse number="6">Господ Саваот ще те посети с гръм и трус, и със силен глас, с буря и вихър, и с пламък от всепоядащ огън.</verse>
				<verse number="7">И като сън, като нощно съновидение ще бъде множеството от всички народи, които воюват против Ариил, и от всички, излезли против него и укрепленията му, и от ония, които са го стеснйли.</verse>
				<verse number="8">И както гладен сънува, че уж яде, но събужда се, и душата му е празна; и както жаден сънува, че уж пие, но събужда се, и ето мъчи се, и душата му жадува; същото ще бъде и с множеството от всички народи, които воюват против Сион планина.</verse>
				<verse number="9">Чудете се и се дивете: те ослепиха другите, и сами ослепяха; те са пияни, ала не от вино, — политат, ала не от сикер;</verse>
				<verse number="10">защото Господ напрати върху ви дух на успиване и затвори вашите очи, о пророци, и закри вашите глави, о ясновидци!</verse>
				<verse number="11">И всяко пророчество за вас е същото, каквото думите в запечатана книга, която подават ономува, който знае да чете книга, и казват: „прочети я“; и той отговаря: „не мога, защото е запечатана.“</verse>
				<verse number="12">И дават книгата ономува, който не знае да чете, и казват: „прочети я“; и той отговаря: „не зная да чета.“</verse>
				<verse number="13">И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди;</verse>
				<verse number="14">то ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има.</verse>
				<verse number="15">Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? и кой ще ни узнае?</verse>
				<verse number="16">Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? и ще каже ли изделието за художника си: той не разбира?</verse>
				<verse number="17">Още малко, твърде малко, и Ливан не ще ли се превърне в градина, а градината не ще ли я смятат за гора?</verse>
				<verse number="18">И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак.</verse>
				<verse number="19">И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев;</verse>
				<verse number="20">защото няма вече да има оскърбител, и хулникът ще изчезне, и ще бъдат изтребени всички поборници на неправдата,</verse>
				<verse number="21">които объркват човека с думи и разпъват мрежи ономува, който търси съд при портите, и отблъсват правия.</verse>
				<verse number="22">Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам, и лицето му вече не ще побледнее.</verse>
				<verse number="23">Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев.</verse>
				<verse number="24">Тогава духом блуждаещите ще познаят мъдростта, и непокорните ще се научат на послушание.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">Горко на непокорните синове, казва Господ, които правят съвещания, но без Мене, и сключват съюзи, но не по Моя Дух, за да прибавят грях към грях:</verse>
				<verse number="2">без да попитат устата Ми, отиват в Египет, за да се подкрепят със силата на фараона и да се укрият под сянката на Египет.</verse>
				<verse number="3">Но силата фараонова ще бъде срам за вас, и прибежището под сянката на Египет — безчестие;</verse>
				<verse number="4">защото князете му са вече в Цоан, и пратениците му са стигнали до Ханес.</verse>
				<verse number="5">Те всички ще бъдат посрамени заради народа, който е безполезен за тях; от него не ще има ни помощ, ни полза, — но срам и стид.</verse>
				<verse number="6">Натоварени животни отиват към юг, по земята на гнета и утеснението, отдето излизат лъвици и лъвове, аспиди и хвъркати змейове; те носят върху гръба на осли своите богатства и върху гърбиците на камили — своите съкровища към народ, който не ще им принесе полза.</verse>
				<verse number="7">Защото помощта от Египет ще бъде напразно и без полза; затова Аз им казах: тяхната сила е да седят спокойно.</verse>
				<verse number="8">Сега иди, начертай им това на дъсчица, и впиши го в книга, за да остане за в бъдеще, за всякога, навеки.</verse>
				<verse number="9">Защото това е народ размирен, деца лъжливи, деца, които не искат да слушат закона Господен,</verse>
				<verse number="10">които говорят на ясновидците: „престанете да предвиждате“, и на пророците: „не ни пророкувайте правда, говорете ни ласкателно, предсказвайте що е приятно;</verse>
				<verse number="11">слезте от пътя, отбийте се от пътеката; отстранете от очите ни Светия Израилев.“</verse>
				<verse number="12">Затова тъй казва Светият Израилев: понеже вие отхвърляте това слово, а се надявате на измама и неправда, и се облягате на това, —</verse>
				<verse number="13">то това беззаконие ще бъде за вас като надвиснала да падне пукнатина, която се е показала във висока стена, чието рухване ще настане внезапно, в един миг.</verse>
				<verse number="14">И Той ще я разломи, както чупят глинен съд, разбивайки го немилостиво, тъй че в окършлеците му да се не намери и чирепче, с което да се вземе огън от огнище, или да се гребне вода от водоем;</verse>
				<verse number="15">защото тъй казва Господ Бог, Светият Израилев: ако си оставахте на мястото и мирувахте, щяхте да се спасите; в тишина и упование е вашата сила; но вие не искахте</verse>
				<verse number="16">и казвахте: „не, ние на коне ще побегнем“, — затова и ще бягате; „ние с бързи коне ще избягаме“, — затова и които ви гонят, ще бъдат бързи.</verse>
				<verse number="17">От заплахата на едного хиляда ще бягат, от заплахата на петима ще бягате тъй, че вашият остатък ще бъде като точка на връх планина и като знаме на хълм.</verse>
				<verse number="18">И затова Господ не бърза да ви помилува, и затова още се сдържа, за да се смили над вас; защото Господ е Бог на правдата: блажени са всички, които се Нему уповават!</verse>
				<verse number="19">Народът ще живее на Сион в Иерусалим; ти няма много да плачеш, — Той ще те помилува, по гласа на твоя плач, и щом го чуе, — ще ти отговори.</verse>
				<verse number="20">И ще ви даде Господ хляб в скръб и вода в нужда; и твоите учители не ще се вече скриват, и очите ти ще виждат твоите учители;</verse>
				<verse number="21">ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: ето пътят, вървете по него!</verse>
				<verse number="22">Тогава ще смяташ за гнусота обкованите от твое сребро идоли и обкованите от твое злато истукани; ти ще ги хвърлиш като нечистота; ще им кажеш: махнете се оттука.</verse>
				<verse number="23">И Той ще даде дъжд върху твоето семе, с което ще засееш нивите, и хляб, що го ражда земята, и той ще бъде изобилен и сочен; стадата ти в оня ден ще пасат по широки пасбища.</verse>
				<verse number="24">И воловете и ослите, които обработват нивите, ще ядат посолена кърма, очистена с лопата и веячка.</verse>
				<verse number="25">И по всяка висока планина и по всеки издигнат хълм ще потекат вади, потоци вода, в деня на голямото поражение, кога паднат кулите.</verse>
				<verse number="26">И светлината на месечината ще бъде като светлината на слънцето, а светлината на слънцето ще бъде седморно по-светла, отколкото светлината на седем дни, в оня ден, кога Господ обвърже раната на Своя народ и изцери нанесените му язви.</verse>
				<verse number="27">Ето, името на Господа иде отдалеч; гневът Му гори, и пламъкът Му е силен; устата Му са пълни с негодуване, и езикът Му е като огън, който пояжда;</verse>
				<verse number="28">диханието Му е като разлян поток, който се подига дори до шия, за да просее народите до изтощаване; и в челюстите на народите ще има юзда, която ще насочва към заблуда.</verse>
				<verse number="29">А у вас ще има песни, както през нощта на свещен празник, и веселие в сърцето, както у оногова, който отива със свирка на планината Господня, към твърдинята Израилева.</verse>
				<verse number="30">И ще загърми Господ с величествения Си глас и ще яви замаха на Своята мишца в силен гняв и в пламък на всепоядащ огън, в буря, в наводнение и в градушка от камъни.</verse>
				<verse number="31">Защото от гласа на Господа ще трепне Асур, с жезъл поразяван.</verse>
				<verse number="32">И всяко движение на определения нему жезъл, който Господ ще сочи против него, ще бъде с тимпани и китари, и Той ще иде на опустошителна война против него.</verse>
				<verse number="33">Защото Тофет отдавна вече е уреден; той е приготвен и за царя — дълбок и широк; в кладата му има много огън и дърва; духването на Господа, като поток от сяра, ще го запали.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">Горко на ония, които отиват в Египет за помощ, надяват се на коне и се осланят на колесници, защото били много, и на конници, защото били твърде силни, а на Светия Израилев не поглеждат и към Господа не прибягват!</verse>
				<verse number="2">Но премъдър е Той; и ще напрати бедствие, и не ще отмени думите Си; ще въстане против дома на нечестивците и против помощта на ония, които вършат беззаконие.</verse>
				<verse number="3">И египтяни са човеци, а не Бог; и конете им са плът, а не дух. И ще простре ръката Си Господ, и ще се препъне защитникът, и ще падне защищаваният, и всички наедно ще загинат.</verse>
				<verse number="4">Защото тъй ми каза Господ: както лъв, както лъвче, което реве над плячката си, макар много овчари да му викат, от вика им не ще трепне и на тяхното множество не ще отстъпи, — тъй Господ Саваот ще слезе да се срази за Сион планина и за нейния хълм.</verse>
				<verse number="5">Както птици — пиленцата, тъй Господ Саваот ще покрие Иерусалим, ще защити и избави, ще пожали и спаси.</verse>
				<verse number="6">Обърнете се към Оногова, от Когото сте толкова отстъпили, синове Израилеви!</verse>
				<verse number="7">В оня ден всякой човек ще отхвърли сребърните си идоли и златните си идоли, които ръцете ви направиха вам за грях.</verse>
				<verse number="8">И Асур ще падне не от човешки меч, и не човешки меч ще го премахне, — той ще избегне от меча, и момците му ще минат под данък.</verse>
				<verse number="9">И от страх той ще пробегне край крепостта си; и князете му ще се плашат от знаме, казва Господ, Чийто огън е на Сион и горнило — в Иерусалим.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Ето, Царят ще царува по правда, и князете ще управляват по закон;</verse>
				<verse number="2">и всякой от тях ще бъде като защита от вятър и подслон за лошо време, като водни извори в степи, като сянка от висока скала в жадна земя.</verse>
				<verse number="3">И очите на виждащите не ще бъдат закривани, и ушите на слушащите ще внимават.</verse>
				<verse number="4">И сърцето на лекомислените ще умее да разсъждава; и гъгнивите ще говорят ясно.</verse>
				<verse number="5">Простака няма вече да наричат почтен, и за коварния няма да кажат, че е честен.</verse>
				<verse number="6">Защото простакът говори глупости, и сърцето му мисли за беззаконното, за да действува лицемерно и да произнася хула против Господа, да лишава от хляб душата на гладния и да отнима питието от жадния.</verse>
				<verse number="7">У коварния и средствата са гибелни: той крои примки, за да погуби сиромаха с лъжливи думи, макар сиромахът и да е прав.</verse>
				<verse number="8">А честният мисли за честното и твърдо стои във всичко, що е честно.</verse>
				<verse number="9">Жени безгрижни! станете, послушайте гласа ми; дъщери нехайни! приклонете слух към думите ми.</verse>
				<verse number="10">Още година и няколко дни, и ще се ужасите вие, безгрижни! защото гроздобер не ще има, и време за жетва не ще настане.</verse>
				<verse number="11">Стреснете се вие, безгрижни! ужасете се вие, нехайни! снемете дрехите, оголете се и кръст препашете.</verse>
				<verse number="12">Ще се бият в гърди за прекрасните полета, за родовитата лоза.</verse>
				<verse number="13">В земята на народа ми ще растат тръни и бодили, също и по всички увеселителни домове в ликуващия град;</verse>
				<verse number="14">защото чертозите ще бъдат оставени; шумният град ще бъде напуснат; Офел и кулата завинаги ще служат, вместо пещери, за прибежище на диви осли и на пасещи стада,</verse>
				<verse number="15">докле се не излее върху нас Дух свише, и пустинята не стане градина, а градината не почнат да считат за гора.</verse>
				<verse number="16">Тогава ще се въдвори съд в тая пустиня, и правосъдие ще пребъдва в плодоносното поле.</verse>
				<verse number="17">И дело на правдата ще бъде мирът, и плод на правосъдието — спокойствието и безопасността вовеки.</verse>
				<verse number="18">Тогава народът ми ще живее в мирни жилища и в безопасни селища и в покоищата на блажените.</verse>
				<verse number="19">И градушка ще вали върху гората, и градът ще слезе в долината.</verse>
				<verse number="20">Блажени вие, които сеете при всички води и които пращате там вол и осел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят.</verse>
				<verse number="2">Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време.</verse>
				<verse number="3">От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената,</verse>
				<verse number="4">и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху ѝ, както скакалци се нахвърлят.</verse>
				<verse number="5">Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда.</verse>
				<verse number="6">И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище.</verse>
				<verse number="7">Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат.</verse>
				<verse number="8">Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, — за нищо не смята човеците.</verse>
				<verse number="9">Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си.</verse>
				<verse number="10">Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна.</verse>
				<verse number="11">Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне.</verse>
				<verse number="12">И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън.</verse>
				<verse number="13">Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ.</verse>
				<verse number="14">Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ —</verse>
				<verse number="15">Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, —</verse>
				<verse number="16">той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне.</verse>
				<verse number="17">Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя;</verse>
				<verse number="18">само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“</verse>
				<verse number="19">Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен.</verse>
				<verse number="20">Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете ѝ никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата ѝ не ще се скъса.</verse>
				<verse number="21">Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб.</verse>
				<verse number="22">Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси.</verse>
				<verse number="23">Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж.</verse>
				<verse number="24">И ни един от жителите не ще каже: „болен съм“; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Пристъпете, народи, слушайте и внимавайте, племена! Да слуша земята и всичко, що я пълни, вселената и всичко, що се в нея ражда!</verse>
				<verse number="2">Защото гневът на Господа е върху всички народи, яростта Му върху цялото им воинство. Той ги предаде на заклятие, отдаде ги на клане.</verse>
				<verse number="3">И техните убити ще бъдат разхвърляни, и от труповете им ще се дигне смрад, и планините ще разкиснат от техните кърви.</verse>
				<verse number="4">И ще изтлее цялото небесно воинство, и небесата ще се свият като книжен свитък; и цялото им воинство ще падне, както опада лист от лоза, както увяхнал лист — от смоковница.</verse>
				<verse number="5">Защото мечът Ми се опи на небесата; ето, за съд слиза той над Едом и над народа, когото предадох на заклятие.</verse>
				<verse number="6">Мечът Господен ще се насити с кръв, ще затлъстее от тлъстина, от агнешка и козя кръв, от тлъстината на овнешки бъбреци; защото Господ има жертва във Восор и голямо клане в земята Едомска.</verse>
				<verse number="7">И биволи ще паднат с тях и телета наедно с волове, и земята ще се опие от кръвта им, и прахът им ще затлъстее от тлъстина.</verse>
				<verse number="8">Защото настана ден за отмъщение Господне, година на отплата за Сион.</verse>
				<verse number="9">И реките му ще се преобърнат на катран, и прахът му — в сяра, и земята му ще бъде запален катран:</verse>
				<verse number="10">няма да гасне ни денем, нито нощем; и димът ѝ вечно ще възлиза, от рода в род ще остава запустяла; во веки веков не ще мине никой по нея;</verse>
				<verse number="11">и ще я завладеят пеликани и ежове; бухали и гарвани ще се заселят в нея; и ще протегнат по нея връв за разорение и отвес за унищожение.</verse>
				<verse number="12">Никой не ще остане там от нейните знатни, когото биха повикали на царството, и всичките ѝ князе ще бъдат нищо.</verse>
				<verse number="13">И дворците ѝ ще обраснат с тръни, а твърдините ѝ — с коприва и репей; и тя ще бъде жилище на чакали, свърталище на камилоптици.</verse>
				<verse number="14">И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой.</verse>
				<verse number="15">Там ще свие гнездо хвърката змия, ще снася яйца, ще мъти малки и ще ги събира под сянката си; там и ястреби ще се събират един с други.</verse>
				<verse number="16">Намерете в книгата Господня и прочетете; ни едно от тия не ще отмине, и едно с друго не ще се замени. Защото сами Неговите уста заповядаха, и Сам Духът Му ще ги събере.</verse>
				<verse number="17">И Сам Той им хвърли жребие, и Неговата ръка им я раздели с мярка; вовеки те ще я владеят, из рода в род ще живеят на нея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">Ще се развесели пустинята и сухата земя, и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като крин;</verse>
				<verse number="2">великолепно ще цъфти и ще се радва, ще тържествува и се весели; славата на Ливан ще ѝ се даде, великолепието на Кармил и Сарон; те ще видят славата на Господа, величието на нашия Бог.</verse>
				<verse number="3">Укрепете ослабналите ръце и уякчете треперещите колена;</verse>
				<verse number="4">кажете на боязливите духом: бъдете твърди, не се бойте: ето, вашият Бог иде с отмъщение, с отплата Божия: Той ще дойде и ще ви спаси.</verse>
				<verse number="5">Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат.</verse>
				<verse number="6">Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее; защото води ще бликнат в пустинята, и потоци — в степите.</verse>
				<verse number="7">И водният призрак ще се превърне в езеро, и жадната земя — във водни извори; в жилището на чакалите, дето те почиват, ще стане място за тръст и рогоз.</verse>
				<verse number="8">И там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свет път; нечистият не ще ходи по него; но той ще бъде само за тях; които ходят по тоя път, дори и неопитните не ще се заблудят.</verse>
				<verse number="9">Лъв не ще има там, и лют звяр не ще възлезе по него; той няма да се намери там, а ще ходят изкупените.</verse>
				<verse number="10">И ще се върнат избавените от Господа, ще дойдат на Сион с радостно възклицание; и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие, а скръб и въздишка ще се отдалечат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">И в четиринайсетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим излезе против всички укрепени градове на Иудея и ги превзе.</verse>
				<verse number="2">Тогава асирийският цар проводи Рабсака с голяма войска от Лахис в Иерусалим при цар Езекия; и той се спря при водопровода на горния водоем по пътя за нивата на тепавичаря.</verse>
				<verse number="3">И излезе при него Елиаким, Хелкиев син, началник на двореца, и писарят Севна, и летописецът Иоах, Асафов син.</verse>
				<verse number="4">И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй казва великият цар, цар асирийски: какво е това упование, на което се ти уповаваш?</verse>
				<verse number="5">Аз мисля, че това са само празни думи, а за война са потребни съвет и сила: и тъй, на кого се ти уповаваш, че си се отметнал от мене?</verse>
				<verse number="6">Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая сломена тръст, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще я промуши. Такъв е фараонът, царят египетски, за всички, които се нему уповават.</verse>
				<verse number="7">Ако ли ми кажеш: уповаваме се на Господа, нашия Бог, — то на тогова ли, чиито оброчища и жертвеници отмени Езекия и каза на Иуда и на Иерусалим: „само пред тоя жертвеник се покланяйте“?</verse>
				<verse number="8">И тъй, влез в съюз с моя господар, царя асирийски; — ще ти дам две хиляди коня; можеш ли си достави ездачи за тях?</verse>
				<verse number="9">И как искаш да накараш да отстъпи вождът, един от най-малките раби на моя господар, надявайки се на Египет, зарад колесници и коне?</verse>
				<verse number="10">Та нима без воля Господня тръгнах аз против тая земя, за да я разоря? Господ ми каза: иди против тая земя и я разори.</verse>
				<verse number="11">Тогава Елиаким, Севна и Иоах казаха на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото ние разбираме, а не ни говори по иудейски, за да чуе народът, който е на стената.</verse>
				<verse number="12">И Рабсак рече: нима само при твоя господар и при тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, също и при людете, които седят по стените, за да ядат с вас поганта си и да пият мочта си.</verse>
				<verse number="13">И стана Рабсак и извика с висок глас по иудейски и рече: чуйте думите на великия цар, асирийския цар!</verse>
				<verse number="14">Тъй казва царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може ви спаси;</verse>
				<verse number="15">и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: „Господ ще ни спаси; тоя град няма да бъде отдаден в ръцете на царя асирийски.“</verse>
				<verse number="16">Не слушайте Езекия, защото тъй говори царят асирийски: примирете се с мене и излезте пред мене, и нека всякой яде плода на лозето си и на смоковницата си, и нека всякой пие вода от своя кладенец,</verse>
				<verse number="17">докле не дойда и ви взема в такава също земя, каквато е и вашата земя, в земя на хляб и вино, в земя на плодове и лозя.</verse>
				<verse number="18">И тъй, да ви не мами Езекия, думайки: „Господ ще ни спаси“. Боговете на народите спасиха ли, всякой своята земя, от ръката на асирийския цар?</verse>
				<verse number="19">Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим? Спасиха ли те Самария от моята ръка?</verse>
				<verse number="20">Кой от всички богове на тия земи спаси земята си от моята ръка? Та нима Господ ще спаси Иерусалим от моята ръка?</verse>
				<verse number="21">Но те мълчаха и не му отговаряха ни дума, защото от царя беше дадена повеля: не му отговаряйте.</verse>
				<verse number="22">Тогава отиде Елиаким, син Хелкиев, началник на двореца, и Севна, писарят, и Иоах, син Асафов, летописец, при Езекия, с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсака.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">Щом цар Езекия чу това, раздра дрехите си и се покри с вретище, па отиде в дома Господен;</verse>
				<verse number="2">и проводи началника на двореца Елиакима, и писаря Севна, и стареите от свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия, сина Амосов.</verse>
				<verse number="3">И те му казаха: тъй казва Езекия: тоя ден е ден на скръб, наказание и посрама, защото младенците дойдоха до отвърстието на майчината утроба, но сила няма за раждане.</verse>
				<verse number="4">Може би, Господ, Бог твой, ще чуе думите на Рабсака, когото асирийският цар, негов господар, проводи да хули живия Бог и да ругае с думите, които чу Господ, Бог твой; затова възнес молитва за останалите, които са още живи.</verse>
				<verse number="5">И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия.</verse>
				<verse number="6">И рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй казва Господ: не бой се от думите, които чу, с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.</verse>
				<verse number="7">Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе вест и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.</verse>
				<verse number="8">Тогава Рабсак се върна и намери асирийския цар да воюва против Ливна; защото бе чул, че господарят му се бе оттеглил от Лахис.</verse>
				<verse number="9">И чу той за Тирхака, царя етиопски; нему бяха казали: ето, той излезе да се удари с тебе. Като чу това, той проводи пратеници при Езекия, думайки:</verse>
				<verse number="10">тъй кажете на Езекия, царя иудейски: нека те не мами твоят Бог, Комуто се уповаваш, думайки: Иерусалим няма да бъде предаден в ръцете на царя асирийски.</verse>
				<verse number="11">Ето, ти си чул, какво сториха асирийските царе с всички земи, като туриха върху им заклятие; та ти ли ще оцелееш?</verse>
				<verse number="12">Боговете на народите, които бащите ми разориха, спасиха ли ги, спасиха ли Гозан и Харан, Рецеф и синовете на Еден, що са в Таласар?</verse>
				<verse number="13">Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, Ена и Ива?</verse>
				<verse number="14">И взе Езекия писмото от ръката на пратениците и го прочете, па отиде Езекия в дома Господен и го разгърна пред лицето Господне;</verse>
				<verse number="15">и помоли се Езекия пред лицето Господне и каза:</verse>
				<verse number="16">Господи Саваоте, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти едничък си Бог на всички земни царства; Ти си сътворил небето и земята.</verse>
				<verse number="17">Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и погледни, и чуй думите на Сенахирима, който проводи да хулят Тебе, живия Бог.</verse>
				<verse number="18">Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха всички страни и земите им</verse>
				<verse number="19">и нахвърляха в огън боговете им; но това са били не богове, а изделие на човешки ръце, дърво и камък, затова ги и изтребиха.</verse>
				<verse number="20">И сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му; и ще узнаят всички земни царства, че Ти, Господи, едничък си Бог.</verse>
				<verse number="21">И проводи Исаия, син Амосов, до Езекия да кажат: тъй казва Господ, Бог Израилев: за което ти Ми се моли против Сенахирима, царя асирийски, —</verse>
				<verse number="22">ето словото, което Господ изрече за него: ще те презре, ще ти се присмее девицата, дъщерята Сионова, ще поклати след тебе глава дъщерята Иерусалимова.</verse>
				<verse number="23">Кого ти кореше и хулеше? и против кого възвиси глас и дигна тъй високо очите си? Против Светия Израилев.</verse>
				<verse number="24">Чрез рабите си ти кореше Господа, думайки: с множество мои колесници се изкачих навръх планините, върху ребрата на Ливан, изсякох високите му кедри, хубавите му кипариси, и стигнах на самия му връх, в дъбравата на неговата градина;</verse>
				<verse number="25">и разкопах и пих вода; и със стъпките на нозете си ще изсуша всички реки египетски.</verse>
				<verse number="26">Нима не си слушал, че Аз отдавна направих това, в древни дни го предначертах, а сега го изпълних с това, че ти опустошаваш яките градове, като ги превръщаш в купища развалини?</verse>
				<verse number="27">И жителите им изнемогнаха; треперят и остават в срам; станали са като трева в полето и нежен злак, като тревуляк по покриви и препламнало жито преди да е изкласило.</verse>
				<verse number="28">Ще седнеш ли, ще излезеш ли, или ще влезеш — Аз зная всичко, зная и дързостта ти против Мене.</verse>
				<verse number="29">За твоята дързост против Мене и за това, че твоята надутост дойде до ушите Ми, ще туря брънката Си в ноздрите ти и юздата Си — в устата ти, та ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.</verse>
				<verse number="30">И ето ти, Езекия, личба: яжте тая година израслото от падналото зърно, а на другата година — самораслото; на третата пък година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.</verse>
				<verse number="31">И оцелелият в дома Иудин остатък ще пусне пак корен долу и ще даде плод горе,</verse>
				<verse number="32">защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и от Сион планина — спасеното. Това ще извърши ревността на Господа Саваота.</verse>
				<verse number="33">Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: „не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп:</verse>
				<verse number="34">по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ.</verse>
				<verse number="35">Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида.“</verse>
				<verse number="36">Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички — мъртви тела.</verse>
				<verse number="37">И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия.</verse>
				<verse number="38">И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш.</verse>
				<verse number="2">Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки:</verse>
				<verse number="3">„О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи.“ И силно заплака Езекия.</verse>
				<verse number="4">И биде слово Господне към Исаия и му бе казано:</verse>
				<verse number="5">иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години,</verse>
				<verse number="6">и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.</verse>
				<verse number="7">И ето ти личба от Господа, че Господ ще изпълни словото, което изрече.</verse>
				<verse number="8">Ето, ще върна десет стъпала назад слънчевата сянка, която мина по стъпалата Ахазови. И върна се слънцето десет стъпала по стъпалата, по които то слизаше.</verse>
				<verse number="9">Молитва на иудейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя от болестта:</verse>
				<verse number="10">„Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си.</verse>
				<verse number="11">Аз казвах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света;</verse>
				<verse number="12">жилището ми се снема от мястото и се отнася от мене като овчарска колиба; трябва да отрежа като тъкач живота си; Той ще ме от основа отреже; денем и нощем чаках, че Ти ще ми пратиш смърт.</verse>
				<verse number="13">Чаках до заранта; като лъв Той съкрушаваше всичките ми кости; ден и нощ чаках, че ще ми пратиш смърт.</verse>
				<verse number="14">Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме.</verse>
				<verse number="15">Какво да кажа? Той ми каза, — Той и стори. Тихо ще прекарвам всички години на живота си, помнейки тъгата на душата си.</verse>
				<verse number="16">Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот.</verse>
				<verse number="17">Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове.</verse>
				<verse number="18">Защото не преизподнята Тебе слави, не смъртта Тебе възхваля, не слезлите в гроб се уповават на Твоята истина.</verse>
				<verse number="19">Живият, само живият ще Те прослави, както аз сега; баща ще възвести на децата Твоята истина.</verse>
				<verse number="20">Господ ще ме спаси; и ние във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен.“</verse>
				<verse number="21">И рече Исаия: нека донесат пласт от смокини и да наложат с него цирея; и царят ще оздравее.</verse>
				<verse number="22">А Езекия рече: какво е личбата, че ще ходя в дома Господен?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">В онова време вавилонският цар Меродах Валадан, син Валаданов, проводи до Езекия писмо и дарове, защото бе чул, че той бил болен и оздравял.</verse>
				<verse number="2">И зарадва се Езекия на пратениците и им показа своята съкровищница, среброто и златото, благоуханията и драгоценните мазила, цялата си оръжница и всичко, що се намираше в неговата съкровищница, — не остана нищо, което да им не покаже Езекия в дома си и в цялото си владение.</verse>
				<verse number="3">Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия и му рече: какво казаха тия човеци? и откъде са дошли при тебе? Езекия отговори: от далечна земя са дошли те при мене, от Вавилон.</verse>
				<verse number="4">И попита Исаия: какво видяха те в твоя дом? Езекия отговори: видяха всичко, що има в моя дом; нищо не остана в моята съкровищница, което да им не показах.</verse>
				<verse number="5">И рече Исаия на Езекия: изслушай словото на Господа Саваота:</verse>
				<verse number="6">ето, ще дойдат дни, и всичко, що има в дома ти и що са събрали отците ти до днес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане, казва Господ.</verse>
				<verse number="7">И ще вземат от твоите синове, които ще произлязат от тебе, които ти ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.</verse>
				<verse number="8">И рече Езекия на Исаия: добро е словото Господне, което ти изрече; защото, прибави той, мир и добруване ще има през моите дни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва вашият Бог;</verse>
				<verse number="2">говорете на Иерусалим, що му е по сърце, и възвестявайте му, че времето на неговата борба се изпълни, че за неправдата му е дадено удовлетворение, защото от ръката Господня получи двойно за всички свои грехове.</verse>
				<verse number="3">Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог;</verse>
				<verse number="4">всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки;</verse>
				<verse number="5">и ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това.</verse>
				<verse number="6">Гласът говори: разгласяй! и рече: какво да разгласям? — Всяка плът е трева, и всичката ѝ красота е като полско цвете.</verse>
				<verse number="7">Тревата изсъхва, цветето увяхва, щом духне върху него духане от Господа: тъй и народът е трева.</verse>
				<verse number="8">Трева изсъхва, цвете увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъде вечно.</verse>
				<verse number="9">Възлез на висока планина, благовестителю Сионе! възвиси силно гласа си, благовестителю Иерусалиме! възвиси, не бой се, кажи на градовете Иудини: ето вашия Бог!</verse>
				<verse number="10">Ето, Господ Бог иде със сила, и мишцата Му — с власт. Ето, наградата Му е с Него, и отплатата Му е пред лицето Му.</verse>
				<verse number="11">Като пастир ще пасе Той своето стадо; агнетата ще взема Той на ръце и ще ги носи на гърдите Си, и ще води дойниците.</verse>
				<verse number="12">Кой е изчерпал водите с шепата си и с педя е измерил небесата, и е вместил в мяра праха земен и претеглил на теглилка планините и на къпони — хълмовете?</verse>
				<verse number="13">Кой е разумял Духа на Господа, и е бил Нему съветник и Го е учил?</verse>
				<verse number="14">С кого се Той съветва, и кой Го вразумява и Го поучава в пътя на правдата, и Го учи на знание и Му посочва пътя на мъдростта?</verse>
				<verse number="15">Ето, народите са като капка из ведро и се смятат като прашинка на къпони. Ето, островите Той подига като прашец.</verse>
				<verse number="16">И Ливан не стига за жертвен огън, и животните по него — за всесъжение.</verse>
				<verse number="17">Всички народи пред Него са като нищо, — за по-малко от нищо и от празнота ги счита Той.</verse>
				<verse number="18">И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите?</verse>
				<verse number="19">Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки.</verse>
				<verse number="20">А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо.</verse>
				<verse number="21">Нима не знаете? нима не сте слушали? нима не ви е говорено отначало? нима не сте разумели това по основите на земята?</verse>
				<verse number="22">Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене.</verse>
				<verse number="23">Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни.</verse>
				<verse number="24">Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява.</verse>
				<verse number="25">Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият.</verse>
				<verse number="26">Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на воинството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва.</verse>
				<verse number="27">А как говориш ти, Иакове, и казваш, Израилю: „пътят ми е скрит от Господа, и делото ми е забравено у моя Бог“?</verse>
				<verse number="28">Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим.</verse>
				<verse number="29">Той дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия.</verse>
				<verse number="30">Уморяват се и момци и ослабват, и млади люде падат,</verse>
				<verse number="31">а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">Млъкнете пред Мене, острови, и нека народите обновят силите си; нека се приближат и кажат: да излезем вкупом на съд.</verse>
				<verse number="2">Кой въздигна от изток праведника, повика го да следва подире му, предаде му народи и покори царе? Той ги превърна с неговия меч на прах, с неговия лък на плява, от вятър развявана.</verse>
				<verse number="3">Той ги гони, върви спокойно по път, по който никога не бе ходил с нозете си.</verse>
				<verse number="4">Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият.</verse>
				<verse number="5">Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха;</verse>
				<verse number="6">всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се!</verse>
				<verse number="7">Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: „добра е“; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда.</verse>
				<verse number="8">А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, —</verse>
				<verse number="9">ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата ѝ, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля,</verse>
				<verse number="10">не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда.</verse>
				<verse number="11">Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, — ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират.</verse>
				<verse number="12">Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо;</verse>
				<verse number="13">защото, Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: „не бой се, Аз ти помагам“.</verse>
				<verse number="14">Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, — Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.</verse>
				<verse number="15">Ето, Аз те направих остра диканя, нова, назъбена; ти ще вършееш и стриваш планини, и хълмовете ще направиш като мекина.</verse>
				<verse number="16">Ти ще ги вееш, и вятър ще ги разнесе, и вихър ще ги развее; а ти ще се зарадваш у Господа, ще се хвалиш със Светия Израилев.</verse>
				<verse number="17">Сиромаси и немотни търсят вода, и няма; езикът им пресъхва от жажда: Аз, Господ, ще ги чуя, Аз, Бог Израилев, няма да ги оставя.</verse>
				<verse number="18">Ще отворя реки навръх планини, и извори сред долини; пустинята ще направя езеро и сухата земя — водни извори;</verse>
				<verse number="19">ще посадя в пустинята кедър, ситим, мирта и маслина; ще насадя в степите кипарис, явор и бук наедно,</verse>
				<verse number="20">за да видят и познаят, и да разгледат и разберат, че ръката Господня е направила това, и Светият Израилев е сътворил това.</verse>
				<verse number="21">Представете делото си, казва Господ; приведете доказателствата си, казва Царят Иаковов.</verse>
				<verse number="22">Нека представят и ни кажат, какво има да стане; нека възвестят нещо, преди да е станало, и ние ще вникнем с ума си и ще узнаем, как се е то свършило, или нека ни предскажат за бъдещето.</verse>
				<verse number="23">Кажете, какво има да стане в бъдеще, и ние ще знаем, че вие сте богове, или направете нещо добро, или лошо, за да се почудим и наедно с вас да видим.</verse>
				<verse number="24">Но вие сте нищо, и делото ви е нищожно; гнусота е оня, който ви избира.</verse>
				<verse number="25">Аз го въздигнах от север, и той ще дойде; от изгрев-слънце ще призовава името Ми и ще тъпче князете като кал, и ще ги мачка, както грънчар — глина.</verse>
				<verse number="26">Кой е възвестил за това отначало, за да знаем, и много по-отрано, за да можем да кажем: „наистина“? Но никой не е казал, никой не е възвестил, никой не е чувал вашите думи.</verse>
				<verse number="27">Аз пръв казах на Сион: ето го! и дадох на Иерусалим благовестник.</verse>
				<verse number="28">И тъй, Аз гледах, и нямаше никого, и между тях не се намери съветник, за да мога да ги попитам, и те да отговорят.</verse>
				<verse number="29">Ето, те всички са нищо, нищожни са и делата им: вятър и празнота са техните истукани.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и Той ще възвести съд на народите;</verse>
				<verse number="2">няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците;</verse>
				<verse number="3">пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина;</verse>
				<verse number="4">няма да ослабне, нито ще изнемогне, докле на земята не утвърди съд, и островите ще се уповават на Неговия закон.</verse>
				<verse number="5">Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея.</verse>
				<verse number="6">Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците,</verse>
				<verse number="7">за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина — от тъмница.</verse>
				<verse number="8">Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани.</verse>
				<verse number="9">Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя.</verse>
				<verse number="10">Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях.</verse>
				<verse number="11">Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински.</verse>
				<verse number="12">Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите.</verse>
				<verse number="13">Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си.</verse>
				<verse number="14">Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко;</verse>
				<verse number="15">ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша;</verse>
				<verse number="16">и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки — прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.</verse>
				<verse number="17">Тогава ще се обърнат назад и с голям срам ще се покрият ония, които се надяват на идоли, които казват на истукани: вие сте наши богове.</verse>
				<verse number="18">Слушайте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите.</verse>
				<verse number="19">Кой е тъй сляп, както е Моят раб, и глух, както е Моят вестител, когото проводих, кой е тъй сляп, както е възлюбеният, тъй сляп, както е рабът Господен?</verse>
				<verse number="20">Ти си видял много, ала не си забелязвал; ушите ти са били отворени, ала не си слушал.</verse>
				<verse number="21">Господу било угодно заради правдата Си да възвеличи и прослави закона.</verse>
				<verse number="22">Но това е народ разорен и разграбен; те всички са вързани в подземия и скрити в тъмници; станали са плячка, и няма избавител, ограбени са и никой не казва: върни го!</verse>
				<verse number="23">Кой от вас е приклонил ухо към това, кой е вникнал и го е изслушал за бъдещето?</verse>
				<verse number="24">Кой предаде Иакова на разорение и Израиля — на грабители? Не е ли Господ, против Когото грешихме? Те не искаха да ходят по пътищата Му, нито слушаха закона Му.</verse>
				<verse number="25">И Той изля върху им яростта на Своя гняв и жестокостта на войната: тя ги окръжи с пламък от вси страни, но те не забелязваха, и гореше в тях, но те не разбраха това със сърце.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="43">
				<verse number="1">А сега тъй казва Господ, Който те е сътворил, Иакове, и Който те е устроил, Израилю: не бой се, защото Аз те изкупих, нарекох те по името ти; ти си Мой.</verse>
				<verse number="2">През води ли ще минаваш, Аз съм с тебе; през реки ли — те няма да те потопят; тръгнеш ли през огън, няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опърли.</verse>
				<verse number="3">Защото Аз съм Господ, Бог твой, Светият Израилев, твой Спасител; откуп за тебе дадох Египет; Етиопия и Савея дадох за тебе.</verse>
				<verse number="4">Понеже си скъп в очите Ми, многоценен, и Аз те възлюбих, то ще дам други човеци за тебе, и народи — за твоята душа.</verse>
				<verse number="5">Не бой се, защото Аз съм с тебе; от изток ще приведа твоето племе и от запад ще те събера.</verse>
				<verse number="6">На севера ще кажа: дай, и на юга: не задържай; води синовете Ми отдалеч и дъщерите Ми — от краищата земни,</verse>
				<verse number="7">всекиго, който се нарича с Мое име, когото съм сътворил за Моя прослава, образувал и устроил.</verse>
				<verse number="8">Изведи слепия народ, макар да има очи, и глухия, макар да има уши.</verse>
				<verse number="9">Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина!</verse>
				<verse number="10">А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има.</verse>
				<verse number="11">Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене.</verse>
				<verse number="12">Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ;</verse>
				<verse number="13">от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това?</verse>
				<verse number="14">Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев; за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.</verse>
				<verse number="15">Аз съм Господ, ваш Светия, Творец на Израиля, ваш Цар.</verse>
				<verse number="16">Тъй казва Господ, Който отвори в морето път, в буйни води — пътека,</verse>
				<verse number="17">Който изведе колесници и коне, войска и сила; всички легнаха наедно, не станаха; угаснаха, като фитил изтляха.</verse>
				<verse number="18">Но вие си не спомняте прежното и за старото не помисляте.</verse>
				<verse number="19">Ето, Аз правя нещо ново; ей-сега ще се яви; нима и това не искате да знаете? ще прокарам път през степи, реки — през пустиня.</verse>
				<verse number="20">Полски зверове ще Ме прославят, чакали и камилски птици, защото ще дам вода в пустини, реки — в сухи степи, за да поя избрания Мой народ.</verse>
				<verse number="21">Тоя народ създадох за Себе Си; той ще разглася славата Ми.</verse>
				<verse number="22">А ти, Иакове, не си Ме призовавал; ти, Израилю, не си се трудил за Мене.</verse>
				<verse number="23">Не си Ми принасял своите агнета за всесъжение, нито си Ме почитал с жертвите си. Не съм те карал да Ми служиш с хлебни приноси и не съм те отегчавал с тамян.</verse>
				<verse number="24">Не си Ми купувал със сребро благовонна тръст, нито си Ме насищал с тлъстина от жертвите си; но с твоите грехове си Ме затруднявал; с твоите беззакония си Ме отегчавал.</verse>
				<verse number="25">Аз, Аз Сам изглаждам твоите престъпления заради Самаго Мене и греховете ти не ще спомена.</verse>
				<verse number="26">Припомни Ми; ще се съдим; говори, за да се оправдаеш.</verse>
				<verse number="27">Твоят праотец съгреши, и твоите ходатаи отстъпиха от Мене.</verse>
				<verse number="28">Затова предстоятелите на светилището лиших от свещенство, Иакова предадох на заклятие и Израиля — на поругание.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="44">
				<verse number="1">А сега слушай, Иакове, рабе Мой, и ти, Израилю, когото Аз избрах.</verse>
				<verse number="2">Тъй казва Господ, Който те създаде и те образува, Който ти помага от майчина утроба: не бой се, рабе Мой Иакове, и възлюбени (Израилю), когото Аз избрах;</verse>
				<verse number="3">защото ще излея вода върху жадуващото, и потоци върху изсъхналото; ще излея Духа Си върху твоето племе и благословението Си — върху твоите потомци.</verse>
				<verse number="4">И ще растат между трева като върби край водни потоци.</verse>
				<verse number="5">Един ще каже: „аз съм Господен“, друг ще се назове с името на Иакова; а друг ще напише с ръката си: „аз съм Господен“, и ще се нарече с името Израилево.</verse>
				<verse number="6">Тъй казва Господ, Цар на Израиля и негов Изкупител, Господ Саваот: Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог;</verse>
				<verse number="7">защото, кой е като Мене? Нека той разкаже, да разгласи и поред да Ми представи всичко от онова време, когато устроих древния народ, или нека разгласят онова, що настъпва и което ще бъде.</verse>
				<verse number="8">Не бойте се и не се плашете: нали отдавна ти възвестих и предсказах? И вие сте Мои свидетели. Има ли бог освен Мене? Не, друга твърдиня никаква не зная.</verse>
				<verse number="9">Ония, които правят идоли, са всички нищожни, и техните най-любими не принасят никаква полза, и те сами са си свидетели в това. Те не виждат, нито разбират, и затова ще бъдат посрамени.</verse>
				<verse number="10">Кой е направил бог и е излял идол, що не принася никаква полза?</verse>
				<verse number="11">Всички участници в това ще бъдат посрамени, защото и самите художници са пак човеци; нека те всички се съберат и застанат; те ще се уплашат, и всички ще бъдат посрамени.</verse>
				<verse number="12">Ковачът прави топор от желязо и работи на въглища, с чукове го оглажда и се труди над него с яката си ръка дотолкова, че изгладнява и отмалява, не пие вода и изнемогва.</verse>
				<verse number="13">Дърводелецът (като отбере дърво) тегли по него линия, с островърхо оръдие го очертава, после го изработва с длето и го окръгля, и изкарва от него образ на хубав човек, за да го постави вкъщи.</verse>
				<verse number="14">Сече си кедри, взема бор и дъб, които си избира измежду горските дървета, сади ясен, който дъждът прави да расте.</verse>
				<verse number="15">И това служи на човека за топливо, и част от него употребява, да се топли, и кладе огън, и пече хляб. И пак от него прави бог и му се покланя, прави идол, и пада ничком пред него.</verse>
				<verse number="16">Част от дървото изгаря в огън, с друга част вари месо за ядиво, пече си печено и яде до насита, а също грее се и казва: „хубаво, сгрях се; усетих огън“.</verse>
				<verse number="17">А от остатъците прави бог, свой идол, покланя му се, пада ничком пред него и му се моли и казва: „спаси ме, защото ти си мой бог“.</verse>
				<verse number="18">Не знаят, нито разбират: Той им е затворил очите, за да не виждат, и сърцата им — за да не разбират.</verse>
				<verse number="19">И не взима това на сърце си, нито има дотолкова знание и разум да каже: „половината му изгорих на огъня и на въглените му хляб опекох, сварих месо и ядох; а от остатъка му нима ще направя гнусота? нима ще се кланям на къс дърво?“</verse>
				<verse number="20">Той припка подир пепел; измаменото му сърце го е въвело в заблуда, и той не може да освободи душата си и да каже: не е ли измама туй, що е в дясната ми ръка?</verse>
				<verse number="21">Помни това, Иакове и Израилю, за щото ти си Мой раб; Аз те образувах; Мой раб си ти, Израилю, не Ме забравяй.</verse>
				<verse number="22">Ще излича като мъгла твоите беззакония и твоите грехове — като облак; обърни се към Мене, защото Аз те изкупих.</verse>
				<verse number="23">Тържествувайте, небеса, защото Господ направи това. Ликувайте, дълбини земни; шумете от радост, планини, гора и всички дървета в нея; защото Господ изкупи Иакова и ще се прослави в Израиля.</verse>
				<verse number="24">Тъй казва Господ, Който те е изкупил и Който те е образувал от майчина утроба: Аз съм Господ, Който всичко сътворих, Сам прострях небесата и със силата Си разстлах земята,</verse>
				<verse number="25">Който правя нищожни личбите на лъжепророците и наяве изваждам безумието на магьосниците, Който пропъждам назад мъдреците и знанието им обръщам на глупост,</verse>
				<verse number="26">Който утвърждавам думата на Своя раб и привеждам в изпълнение изреченото от Моите пратеници, Който казвам на Иерусалим: „ти ще бъдеш заселен“ и на градовете Иудини: „вие ще бъдете съградени, и развалините му Аз ще възстановя“,</verse>
				<verse number="27">Който казвам на бездната: „изсъхни!“ и реките ти Аз ще изсуша,</verse>
				<verse number="28">Който казвам за Кира: той е Мой пастир, и той ще изпълни всичката Ми воля и ще каже на Иерусалим: „ти ще бъдеш наново съграден!“ и на храма: „ти ще бъдеш основан!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="45">
				<verse number="1">Тъй казва Господ на Своя помазаник Кира: държа те за дясната ръка, за да ти покоря народи, и ще снема поясите от бедрата на царе, за да ти се врати отварят, и порти не затварят.</verse>
				<verse number="2">Пред тебе ще вървя, планини ще уравням, медни врати ще разбивам и железни заворки ще троша;</verse>
				<verse number="3">и на тебе ще предам пазените на тъмно съкровища и скрити богатства, за да познаеш, че Аз съм Господ, Който те наричам по име, — Бог Израилев.</verse>
				<verse number="4">Заради Иакова, Моя раб, и Израиля, Моя избраник, Аз те нарекох по име, почетох те, ако и да Ме не познаваше.</verse>
				<verse number="5">Аз съм Господ, и няма друг; няма бог освен Мене; Аз те препасах, ако и да Ме не познаваше,</verse>
				<verse number="6">за да узнаят от изгрев-слънце и от запад, че няма друг освен Мене; Аз съм Господ, и няма друг.</verse>
				<verse number="7">Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствие. Аз, Господ, върша всичко това.</verse>
				<verse number="8">Росете, небеса, отгоре, и облаците да изливат правда; да се разтвори земята и да принася спасение, и да произрастя заедно правда. Аз, Господ, творя това.</verse>
				<verse number="9">Горко ономува, който се препира със Създателя си. Чиреп от земните чирепи! Ще каже ли глината грънчарю: „какво правиш?“ и твоето дело ще каже ли за тебе: „той няма ръце“?</verse>
				<verse number="10">Горко ономува, който казва на баща си: защо си ме на света произвел? А на майка си: защо си ме родила?</verse>
				<verse number="11">Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми?</verse>
				<verse number="12">Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз — Моите ръце простряха небесата, и на цялото им воинство Аз дадох закон.</verse>
				<verse number="13">Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="14">Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог.</verse>
				<verse number="15">Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител.</verse>
				<verse number="16">Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли.</verse>
				<verse number="17">А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.</verse>
				<verse number="18">Защото тъй казва Господ, Който сътвори небесата, Той, Бог, Който образува земята и Който я създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори; Той я образува за живеене: Аз съм Господ, и няма друг.</verse>
				<verse number="19">Не тайно говорих Аз, не в тъмно място на земята; не казах на Иакововото племе: „напразно Ме дирите“. Аз съм Господ, Който изрича правда, Който открива истината.</verse>
				<verse number="20">Съберете се и дойдете, приближете се всички, оцелели от народите. Неразбрани са ония, които носят дървения си идол и се молят на бог, който не спасява.</verse>
				<verse number="21">Обявете и кажете, като се посъветвате помежду си: кой е възвестил това от стари времена, отнапред е казал това? не Аз ли, Господ? и няма друг бог освен Мене, — Бог, праведен и Който да спасява, няма освен Мене.</verse>
				<verse number="22">Към Мене се обърнете, и ще бъдете спасени, всички краища земни, защото Аз съм Бог, и няма друг.</verse>
				<verse number="23">Кълна се в Мене Си: от устата Ми излиза правда, дума неизменна, че пред Мене ще се преклони всяко коляно, в Мене ще се кълне всеки език.</verse>
				<verse number="24">Само у Господа, ще казват за Мене, има правда и сила; при Него ще дойдат и ще се засрамят всички, които са враждували против Него.</verse>
				<verse number="25">Чрез Господа ще бъде оправдано и прославено цялото племе Израилево.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="46">
				<verse number="1">Падна Вил, събори се Нево; истуканите им са върху добитък и товарни животни; вашият товар стана бреме за уморените животни.</verse>
				<verse number="2">Събориха се, паднаха наедно; не можаха да запазят ония, които ги носеха, и сами паднаха в плен.</verse>
				<verse number="3">Послушайте Ме, доме Иаковов и цял остатък от дома Израилев, които съм приел от утроба, които съм носил от майчин скут;</verse>
				<verse number="4">и до ваша старост Аз ще бъда същият, и до ваши седини ще ви нося; Аз ви създадох и ще ви нося, ще ви поддържам и пазя.</verse>
				<verse number="5">Кому ще Ме уподобите, с кого ще Ме сравните и на кого оприличите, за да си приличаме?</verse>
				<verse number="6">Изсипват злато из торбичка и претеглят сребно на къпони, па наемат златар, за да направи от него бог; кланят му се и ничком падат пред него;</verse>
				<verse number="7">дигат го на рамо, носят го и го турят на мястото му; той стои, от мястото си не се мърда; викат му, — той не отговаря, от беда не избавя.</verse>
				<verse number="8">Спомнете си това и покажете се мъже; вземете това присърце, отстъпници;</verse>
				<verse number="9">спомнете си, що е било по-преди, открай века, защото Аз съм Бог и няма друг бог и няма подобен на Мене.</verse>
				<verse number="10">Аз възвестявам отначало онова, което ще бъде в края, и от старо време онова, което още не е станало; казвам: Моят съвет ще се сбъдне, и всичко, що Ми е угодно, ще сторя.</verse>
				<verse number="11">Аз повиках орела от изток, от далечна страна, изпълнителя на Моето определение. Аз казах — и ще изпълня това; предначертах — и ще го сторя.</verse>
				<verse number="12">Послушайте Ме, жестокосърдни, вие, които сте далеч от правдата:</verse>
				<verse number="13">приближих Моята правда, — тя не е далеч, и спасението Ми не ще се забави; и ще дам на Сион спасение, на Израиля — Своята слава.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="47">
				<verse number="1">Слез и седни на праха, о девице, дъще Вавилонска; седи на земята: престол няма, дъще Халдейска, и занапред няма да те наричат нежна и разкошна.</verse>
				<verse number="2">Вземи хромели и мели брашно; свали булото си, запретни поли, разголи крака, гази реки:</verse>
				<verse number="3">твоята голота ще се открие, и ще се виждат дори твоите срамоти. Ще отмъстя и никого не ще пожаля.</verse>
				<verse number="4">Нашият Изкупител — името Му е Господ Саваот — е Светият Израилев.</verse>
				<verse number="5">Седи мълком и прибери се в тъмнината, дъще Халдейска, защото занапред няма да те наричат господарка на царствата.</verse>
				<verse number="6">Аз се разгневих на Моя народ, унизих Моето наследие и ги предадох в твои ръце; а ти не им оказа милосърдие, на старец налага най-тежкото си иго.</verse>
				<verse number="7">И си казваше: „вечно ще бъда господарка“, а на ум си не туряше това, не помисляше, какво ще бъде отпосле.</verse>
				<verse number="8">Но сега изслушай това, ти, изнежена, която живееш безгрижно, която си казваш в сърцето: „аз съм, и няма друга като мене: няма да седя вдовица, нито ще изпитам загуба на деца“.</verse>
				<verse number="9">Но внезапно, в един ден ще те сполети едното и другото — загуба на деца и вдовство; в пълна мярка ще те сполетят те, при всичкото множество на твоите вражби и голямата сила на твоите магии.</verse>
				<verse number="10">Защото ти се надяваше на злодейството си и казваше: „никой ме не види“. Твоята мъдрост и твоето знание — те те отклониха от пътя, и ти си думаше в сърце: „аз съм, и няма никоя освен мене“.</verse>
				<verse number="11">И ще те сполети бедствие: не ще узнаеш, откъде ще се подигне то, и ще те връхлети беда, която не ще бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно ще те сполети гибел, за която и не мислиш.</verse>
				<verse number="12">Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимавала от младини: може би — ще си помогнеш, може би — ще устоиш.</verse>
				<verse number="13">Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи.</verse>
				<verse number="14">Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него.</verse>
				<verse number="15">Такива са станали за тебе ония, с които си се трудила, с които си търгувала от младините си. Всеки ударил по свой път; никой те не спасява.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="48">
				<verse number="1">Слушайте това, доме Иаковов, вие, които се наричате с името на Израиля и които сте произлезли от източника Иудин, които се кълнете в име Господне и изповядвате Бога Израилев, ако и не по истина и не по правда.</verse>
				<verse number="2">Защото те се наричат произлизащи от светия град и се осланят на Бога Израилев; Господ Саваот е името Му.</verse>
				<verse number="3">Предишното Аз отрано обаждах; из устата Ми излизаше то, и Аз го възвестявах и внезапно вършех, — и всичко се сбъдваше.</verse>
				<verse number="4">Аз знаех, че ти си упорит и че в твоята шия има железни жили, и лобът ти е меден;</verse>
				<verse number="5">затова ти и обаждах отрано, преди това да се е случило, и предвестявах ти, за да не кажеш: „моят идол направи това, и моят истукан и моят излян образ заповяда това да стане“.</verse>
				<verse number="6">Ти си слушал — погледни всичко това! И нима не ще признаете това? А сега ти възвестявам нещо ново и съкровено, което ти не си знаел.</verse>
				<verse number="7">То се извърши сега, а не отдавна и не преди ден, и ти не си слушал за него, за да не кажеш: „ето! аз знаех това“.</verse>
				<verse number="8">Ти не си и слушал, нито си знаел за това, и ухото ти по-напред не беше отворено; защото Аз знаех, че ти ще постъпиш вероломно, и от самата майчина утроба си наречен отстъпник.</verse>
				<verse number="9">Заради името Си отлагах Своя гняв и заради славата Си се сдържах да те не изтребя.</verse>
				<verse number="10">Ето, разтопих те, но не като сребро; изпитах те в горнилото на страданията.</verse>
				<verse number="11">Заради Себе Си, заради Самаго Себе Си върша това, — защото, какво похулване би било за името Ми! Славата Си не ще дам другиму.</verse>
				<verse number="12">Чуй Ме, Иакове и Израилю, повикан от Мене: Аз съм същият, Аз съм първият и Аз — последният.</verse>
				<verse number="13">Моята ръка основа земята, и Моята десница разпростря небесата; ще ги призова, — и те ще застанат наедно.</verse>
				<verse number="14">Съберете се всички и слушайте: кой измежду тях е предсказал това? Господ го възлюби, и той ще изпълни волята Му над Вавилон и ще яви мишцата Му над халдейци.</verse>
				<verse number="15">Аз, Аз казах, и го повиках; Аз го доведох, и пътят му ще бъде благополучен.</verse>
				<verse number="16">Пристъпете към Мене, слушайте това: Аз и отначало съм говорил не тайно; от онова време, откак това става, Аз бях там; и сега Ме проводи Господ Бог и Неговият Дух.</verse>
				<verse number="17">Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш.</verse>
				<verse number="18">О, ако да беше се вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда — като морски вълни.</verse>
				<verse number="19">И твоето семе щеше да бъде като пясъка, и ония, които произлизат от бедрата ти, — като песъчинките: не щеше да се изглади, не щеше да се изтреби името му пред Мене.</verse>
				<verse number="20">Излизайте от Вавилон, бягайте от халдейци, с радостен глас разгласяйте и проповядвайте това, разпространявайте тая вест до край-земя; казвайте: „Господ изкупи Своя раб Иакова“.</verse>
				<verse number="21">И не жадуват те в пустините, през които ги води: Той им изтача вода от камък; разсича скала, — и леят се води.</verse>
				<verse number="22">А за нечестивците няма мира, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="49">
				<verse number="1">Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми;</verse>
				<verse number="2">и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше;</verse>
				<verse number="3">и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, — в Тебе ще се прославя.</verse>
				<verse number="4">Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми — у Моя Бог.</verse>
				<verse number="5">И сега казва Господ, Който още от утроба Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Иакова, и да се събере при Него Израил; Аз съм почетен в очите на Господа, и Бог Мой е Моя сила.</verse>
				<verse number="6">И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища.</verse>
				<verse number="7">Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов, на презирания от всички, на укорявания от народа, на Раба на властителите: царе ще Те видят — и ще станат; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Светия Израилев, Който Те е избрал.</verse>
				<verse number="8">Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия,</verse>
				<verse number="9">да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища;</verse>
				<verse number="10">не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.</verse>
				<verse number="11">И всички Мои планини ще направят друмове, и Моите пътища ще бъдат издигнати.</verse>
				<verse number="12">Ето, едни ше дойдат отдалеч; и ето — едни от север и от морето, а други — от земя Синим.</verse>
				<verse number="13">Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци.</verse>
				<verse number="14">А Сион казваше: остави ме Господ и Бог мой ме забрави!</verse>
				<verse number="15">Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.</verse>
				<verse number="16">Ето, на Своите длани съм те начертал; твоите стени са винаги отпреде Ми.</verse>
				<verse number="17">Твоите синове ще побързат към тебе, а твоите разорители и опустошители ще си идат от тебе.</verse>
				<verse number="18">Дигни очи и погледни наоколо, — те всички се събират, идат към тебе. Жив съм Аз! — казва Господ, — с всички тях ще се облечеш като с накит и ще се премениш с тях като невеста.</verse>
				<verse number="19">Защото твоите развалини, твоите пустини и твоята разорена земя сега ще бъдат твърде тесни за жителите, и ония, които те поглъщаха, ще си отидат от тебе.</verse>
				<verse number="20">Децата, които ще имаш, след като си изгубила напрежните, ще ти говорят гласно: „тясно е мястото за мене; отстъпи ми, за да мога да живея“.</verse>
				<verse number="21">И ти ще кажеш в сърце си: кой ми ги роди? — аз бях бездетна и безплодна, откарана в плен и отдалечена; прочее, кой ги отхрани? — ето, аз си оставах сама; а те де бяха?</verse>
				<verse number="22">Тъй казва Господ Бог: ето, ще дигна ръката Си към народите, и ще издигна знамето Си пред племената, — и ще донесат синовете ти на ръце и дъщерите ти — на рамене.</verse>
				<verse number="23">И царе ще бъдат твои хранители, и техните царици ще бъдат твои кърмачки; с лице доземи ще ти се кланят и ще лижат праха от нозете ти, и ще узнаеш, че Аз съм Господ, че ония, които се надяват на Мене, няма да се посрамят.</verse>
				<verse number="24">Може ли да се отнеме плячка от силен, и могат ли да се отнемат пленници от победител?</verse>
				<verse number="25">Да! тъй казва Господ: и пленените от силния ще бъдат отнети, и плячката на тирана ще бъде отървана; защото Аз ще се боря с твоите противници, и ще избавя твоите синове;</verse>
				<verse number="26">и ще нахраня твоите притеснители със собствената им плът, и те ще бъдат упоени от своята кръв като от ново вино; и всяка плът ще узнае, че Аз съм Господ, твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="50">
				<verse number="1">Тъй казва Господ: де е разводното писмо на майка ви, с което я напуснах? или на кого от Моите заемодавци ви продадох? Ето, вие сте продадени заради греховете си, и заради вашите престъпления майка ви е напусната.</verse>
				<verse number="2">Защо, когато дохождах, никого нямаше, и когато виках, никой не отговаряше? Нима ръката Ми се е скратила, та не може да избавя, или нямам сила да спасявам? Ето, със заплахата Си море пресушавам, превръщам реки в пустиня; рибите в тях гният от липса на вода и умират от жажда.</verse>
				<verse number="3">Аз обличам небесата с мрак и вретище правя тям за покров.</verse>
				<verse number="4">Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат.</verse>
				<verse number="5">Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпротивих, не отстъпих назад.</verse>
				<verse number="6">Гърба Си подложих на биещите, и страните Си — на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване.</verse>
				<verse number="7">И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.</verse>
				<verse number="8">Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се надваря с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене.</verse>
				<verse number="9">Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде.</verse>
				<verse number="10">Кой от вас се бои от Господа, слуша гласа на Неговия Раб? Който ходи в мрак, без светлина, да се уповава на името Господне и да се осланя на своя Бог.</verse>
				<verse number="11">Ето, всички вие, които палите огън, които сте въоръжени със запалени стрели, — идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Това ще ви бъде от Моята ръка: в мъчение ще умрете.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="51">
				<verse number="1">Послушайте Ме вие, които ламтите за правда, които търсите Господа! Погледнете на скалата, от която сте изсечени, и в дълбочината на трапа, из който сте извлечени.</verse>
				<verse number="2">Погледнете на Авраама, вашия отец, и на Сарра, която ви е родила, защото Аз повиках него едничкия и го благослових и го размножих.</verse>
				<verse number="3">Тъй, Господ ще утеши Сион, ще утеши всичките му развалини и ще направи пустините му като рай и степите му — като градина Господня; радост и веселие ще бъде в него, славословие и песнопение.</verse>
				<verse number="4">Послушайте Ме, народе Мой и племе Мое, приклонете ухо към Мене! защото от Мене ще излезе закон, и Моя съд ще туря за светлина на народите.</verse>
				<verse number="5">Моята правда е близка; Моето спасение изгрява, и Моята мишца ще съди народите; островите ще се уповават на Мене и ще се надяват на мишцата Ми.</verse>
				<verse number="6">Подигнете очи към небесата и погледнете на земята долу: защото небесата ще изчезнат като дим, и земята ще овехтее като дреха, и жителите ѝ също ще измрат; а Моето спасение ще пребъде вечно, и правдата Ми няма да престане.</verse>
				<verse number="7">Послушайте Ме вие, които познавате правдата, народе, който в сърцето си имаш Моя закон! Не се бойте от укора на човеците, нито се страхувайте от злословието им.</verse>
				<verse number="8">Защото молец ще ги сяде като дреха, и червей ще ги изяде като вълна; а Моята правда ще пребъде вовеки, и Моето спасение — из рода в род.</verse>
				<verse number="9">Дигни се, дигни, облечи се в сила, мишце Господня! Дигни се, както в древни дни, в отдавнашни родове! Не съкруши ли ти Раава, не порази ли крокодила?</verse>
				<verse number="10">Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, превърна дълбините морски на път, за да преминат изкупените?</verse>
				<verse number="11">И ще се върнат избавените от Господа и ще дойдат на Сион с пение, и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие; скръб и въздишки ще изчезнат.</verse>
				<verse number="12">Аз, Аз Сам съм ваш Утешител. Кой си ти, та се боиш от човека, който умира, и от човешки син, който е също, каквото е тревата,</verse>
				<verse number="13">и забравяш Господа, своя Творец, Който е прострял небесата и основал земята; и непрестанно, всеки ден се плашиш от яростта на притеснителя, като че той е готов да изтреби? Но де е яростта на притеснителя?</verse>
				<verse number="14">Скоро пленникът ще бъде освободен, и няма да умре в ямата, нито ще се нуждае от хляб.</verse>
				<verse number="15">Аз съм Господ твой, Който вълнува морето, та вълните му реват: Господ Саваот е името Му.</verse>
				<verse number="16">И Аз ще вложа Моите слова в устата ти, и със сянката на ръката Си ще те покрия, за да устроя небесата и да утвърдя земята и да кажа на Сион: „ти си Мой народ“.</verse>
				<verse number="17">Събуди се, събуди се, стани, Иерусалиме, ти, който из ръката на Господа си изпил чашата на яростта Му, до дъно си изпил и пресушил опивалната чаша.</verse>
				<verse number="18">Измежду всички синове, от него родени, няма кой да го води, и измежду всички синове, от него отхранени, няма кой за ръка да го поддържи.</verse>
				<verse number="19">Тебе те постигнаха две беди, кой ще те пожали? — опустошение и изтреба, глад и меч: с кого да те утеша?</verse>
				<verse number="20">Синовете ти изнемогнаха, лежат по ъглите на всички улици, както сърна в примка, изпълнени с гняв Господен, със заплаха от твоя Бог.</verse>
				<verse number="21">И тъй, изслушай това ти, който си страдалец и пиян, ала не от вино.</verse>
				<verse number="22">Тъй казва Господ твой, Господ и Бог твой, Който отмъщава за Своя народ: ето, Аз вземам от ръката ти опивалната чаша, дрождието от чашата на Моята ярост: ти няма вече да ги пиеш,</verse>
				<verse number="23">и ще я дам в ръката на твоите мъчители, които ти казваха: „падни ничком, за да минем по тебе“; и ти правеше гърба си като земя и улица за минувачите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="52">
				<verse number="1">Дигни се, дигни, облечи се в силата си, Сионе! Облечи се в дрехите на величието си, Иерусалиме, светий граде! защото отсега няма вече да влиза в тебе необрязан и нечист.</verse>
				<verse number="2">Отърси от себе си праха; стани, пленений Иерусалиме! Снеми веригите от врата си, пленена дъще Сионова!</verse>
				<verse number="3">защото тъй казва Господ: за нищо бяхте продадени, и без сребро ще бъдете откупени;</verse>
				<verse number="4">и още тъй казва Господ Бог: народът Ми ходи по-преди в Египет, за да поживее там, и Асур го притесняваше без причина.</verse>
				<verse number="5">И сега какво имам тука? казва Господ, — народът Ми е взет даром, владетелите им беснеят, казва Господ, и постоянно, всеки ден, името Ми се хули.</verse>
				<verse number="6">Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме!</verse>
				<verse number="7">Колко прекрасни са върху планините нозете на благовестника, който възвестява мир, благовествува радост, проповядва спасение, който говори Сиону: „Бог твой се възцари!“</verse>
				<verse number="8">Ето гласа на твоите стражи! Те издигнаха глас, и всички наедно ликуват, защото с очите си виждат, че Господ се връща в Сион.</verse>
				<verse number="9">Тържествувайте, пейте наедно, развалини Иерусалимски, защото Господ утеши народа Си — изкупи Иерусалим</verse>
				<verse number="10">Възпретна Господ светата Си мишца пред очите на всички народи, — и всички краища земни ще видят спасението на нашия Бог.</verse>
				<verse number="11">Идете си, идете си, излезте оттам: не се допирайте до нечисто; излезте из средата му, очистете се, вие, които носите съдовете Господни!</verse>
				<verse number="12">защото не ще излезете набързо и не ще побегнете; защото пред вас ще тръгне Господ, и Бог Израилев ще бъде отзаде ви стража.</verse>
				<verse number="13">Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.</verse>
				<verse number="14">Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него — толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му — повече, отколкото на синовете човешки, —</verse>
				<verse number="15">така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="53">
				<verse number="1">(Г осподи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?</verse>
				<verse number="2">Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.</verse>
				<verse number="3">Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.</verse>
				<verse number="4">Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.</verse>
				<verse number="5">А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.</verse>
				<verse number="6">Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, — и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.</verse>
				<verse number="7">Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.</verse>
				<verse number="8">От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт,</verse>
				<verse number="9">Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.</verse>
				<verse number="10">Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.</verse>
				<verse number="11">С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.</verse>
				<verse number="12">Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="54">
				<verse number="1">Развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж, казва Господ.</verse>
				<verse number="2">Разшири мястото на шатрата си, разпусни покривите на жилищата си; недей се стеснява, — продължи въжата си и заякчи колците си;</verse>
				<verse number="3">защото ти ще се разпростреш надясно и наляво, и потомството ти ще завладее народи и ще насели опустошените градове.</verse>
				<verse number="4">Не бой се, защото няма да бъдеш посрамена; не се смущавай, защото няма да бъдеш поругана: ще забравиш посрамата на младостта си и няма вече да си спомняш безчестието на вдовството си.</verse>
				<verse number="5">Защото твоят Творец е твой съпруг; Господ Саваот е името Му, и твой изкупител е Светият Израилев; Той ще се нарече Бог на цяла земя.</verse>
				<verse number="6">Защото Господ те вика като жена, напусната и скърбяща духом, и като жена на младини, която е била отхвърлена, казва Бог твой.</verse>
				<verse number="7">За малко време те оставих, но с голяма милост ще те прибера.</verse>
				<verse number="8">В пламъка на гнева скрих от тебе лицето Си за кратко време, но с вечна милост ще те помилувам, казва твоят Изкупител Господ.</verse>
				<verse number="9">Защото това за Мене е като водите Ноеви; както се заклех, че водите Ноеви няма вече да дойдат на земята, тъй се заклех да ти се не гневя, нито да те укорявам.</verse>
				<verse number="10">Планини ще се поместят, и хълмове ще се поклатят, но Моята милост няма да отстъпи от тебе, и заветът на Моя мир няма да се поклати, казва милуващият тебе Господ.</verse>
				<verse number="11">Горкана, подхвърлена от буря, безутешница! Ето, Аз ще положа твоите камъни върху рубин и ще направя твоите основи от сапфири;</verse>
				<verse number="12">и ще направя твоите прозорци от рубини и твоите порти — от бисер, а цялата ти ограда — от драгоценни камъни.</verse>
				<verse number="13">И всички твои синове ще бъдат научени от Господа, и голям мир ще има между синовете ти.</verse>
				<verse number="14">Ти ще се утвърдиш с правда, далеч ще бъдеш от угнетение, понеже няма за какво да се боиш, далеч и от ужас, понеже той няма да се приближи до тебе.</verse>
				<verse number="15">Ето, ще се въоръжат против тебе, но това не е от Мене; който и да се въоръжи против тебе, ще падне.</verse>
				<verse number="16">Ето, Аз създадох ковача, който раздухва въглищата в огъня и произвежда сечиво за твоята работа, — и Аз създавам губител, който да изтребва.</verse>
				<verse number="17">Ни едно оръдие, направено против тебе, не ще има успех; и всеки език, който би се борил с тебе на съд, — ти ще обвиниш. Това е наследието на рабите Господни, тяхното оправдание от Мене, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="55">
				<verse number="1">Вие, които жадувате! Дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте; дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата.</verse>
				<verse number="2">Защо да давате сребро за онова, що не е хляб, и припечеленото си — за онова, що не насища? Послушайте Ме внимателно и яжте, що е добро, и душата ви да се наслади с тлъстина.</verse>
				<verse number="3">Приклонете ухо и дойдете при Мене: послушайте, и душата ви ще бъде жива, — и ще ви дам завет вечен, неизменните милости, обещани Давиду.</verse>
				<verse number="4">Ето, Него дадох свидетел за народите, вожд и наставник на народите.</verse>
				<verse number="5">Ето, ти ще призовеш народ, който не си познавал, и народите, които не са те познавали, ще побързат при тебе, заради Господа, твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото Той те прослави.</verse>
				<verse number="6">Търсете Господа, когато може да Го намерите; призовавайте Го, когато е близо.</verse>
				<verse number="7">Нечестивецът да остави пътя си, и беззаконникът — помислите си, и да се обърне към Господа, нашия Бог, — и Той ще го помилува, защото е многомилостив.</verse>
				<verse number="8">Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ.</verse>
				<verse number="9">Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми — по-високо от вашите мисли.</verse>
				<verse number="10">Както дъждът и снегът пада от небето и там се не връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя, за да дава семе ономува, който сее, и хляб ономува, който яде, —</verse>
				<verse number="11">тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил.</verse>
				<verse number="12">И тъй, вие ще излезете с веселие и ще бъдете изпроводени с мир; планини и хълмове ще пеят песен пред вас, и всички дървета в полето ще ви ръкопляскат.</verse>
				<verse number="13">Вместо трън ще израсте кипарис; вместо коприва ще израсте мирта; и това ще бъде за слава Господу, за личба вечна, несъкрушима.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="56">
				<verse number="1">Тъй казва Господ: пазете правосъдие и вършете правда; защото е близко Моето спасение и откровението на Моята правда.</verse>
				<verse number="2">Блажен е мъжът, който върши това, и синът човешки, който се здраво придържа о това, който пази съботата да я не оскверни и варди ръката си, да не върши никакво зло.</verse>
				<verse number="3">Синът на другоплеменника, който се е присъединил към Господа, да не казва: „Господ съвсем ме отдели от Своя народ“, и скопецът да не казва: „ето, аз съм сухо дърво“.</verse>
				<verse number="4">Защото тъй казва Господ за скопците: които пазят Моите съботи и избират, що е Мене угодно, и здраво се придържат о завета Ми, —</verse>
				<verse number="5">тям ще дам в дома Си и в стените Си място и име по-добро, нежели на синовете и дъщерите: ще им дам вечно име, което няма да бъде изтребено.</verse>
				<verse number="6">И синовете на другоплеменниците, които са се присъединили към Господа, за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови раби — всички, които пазят съботата, да я не осквернят и здраво се придържат о завета Ми,</verse>
				<verse number="7">Аз ще заведа на светата Си планина и ще ги възрадвам в Моя дом за молитва: всесъженията им и жертвите им ще бъдат благоприятни върху Моя жертвеник, защото Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи.</verse>
				<verse number="8">Господ Бог, Който събира пръснатите израилтяни, казва: към събраните у Израиля ще събирам и други.</verse>
				<verse number="9">Дойдете да ядете вие, всички зверове полски, всички зверове горски!</verse>
				<verse number="10">Стражите им са всички слепи и неразбрани: те всички са неми псета, които не могат да лаят, които лежешком бълнуват, които обичат да спят.</verse>
				<verse number="11">И това са псета с жадна душа, които не знаят ситост; и това са пастири неразумни: всички, от първи до последни, гледат своя път, своята печалба;</verse>
				<verse number="12">дойдете, казват, ще доставя вино, и ще се напием със сикер; и утре ще бъде същото, каквото днес, дори и повече.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="57">
				<verse number="1">Праведник умира, и никой не взима това присърце; и благочестиви мъже се грабват от земята, и никой не помисля, че праведникът се от зло изтръгва.</verse>
				<verse number="2">Той отива в мир; които ходят по правия път, ще почиват на леглата си.</verse>
				<verse number="3">Но приближете се тука вие, синове на магьосница, семе на прелюбодеец и на блудница!</verse>
				<verse number="4">Над кого се глумите? Против кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа,</verse>
				<verse number="5">които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини?</verse>
				<verse number="6">В гладките камъни на потоците е твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви: мога ли Аз да бъда от това доволен?</verse>
				<verse number="7">На висока и величава планина туряш леглото си, и там възлизаш да принасяш жертва.</verse>
				<verse number="8">Зад вратата, както и зад спонците, туряш твоите спомени: защото, като се отвърнеш от Мене, ти се разголваш и възлизаш; разширяваш леглото си и се уговаряш с ония от тях, с които обичаш да лежиш, — оглеждаш мястото.</verse>
				<verse number="9">Ти си ходила и при царя с благовонна маст и си умножавала твоите мазила, и далеч си пращала своите пратеници и си се унижавала до преизподнята.</verse>
				<verse number="10">От дългия си път ти си се уморявала, но не си казвала: „надеждата е изгубена!“ Все още си намирала живост в ръката си, и затова не си усещала ослабване.</verse>
				<verse number="11">А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене?</verse>
				<verse number="12">Ще покажа твоята правда и твоите дела, и те не ще бъдат теб в полза.</verse>
				<verse number="13">Кога повикаш, ще те избави ли твоята сбирщина? — тях всички вятър ще унесе, духване ще развее; а който се Мене надява, ще наследи земята и ще владее светата Моя планина.</verse>
				<verse number="14">И рече: равнете, равнете, изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на Моя народ.</verse>
				<verse number="15">Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, — Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените.</verse>
				<verse number="16">Защото няма вечно да водя тъжба, нито докрай да се гневя; инак, ще изнемогне пред Мене всеки дух и всяко дихание, което съм сътворил.</verse>
				<verse number="17">Заради греха му користолюбие Аз се гневих и го поразявах, скривах лице и негодувах; но той, като се отвърна, отиде по пътя на сърцето си.</verse>
				<verse number="18">Видях пътищата му, и ще го изцеля, и ще го водя и ще утешавам него и ония, които го жалят.</verse>
				<verse number="19">Аз ще изпълня словото: мир, мир на далечен и на ближен, казва Господ, и ще го изцеля.</verse>
				<verse number="20">А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал.</verse>
				<verse number="21">Мир няма за нечестивците, казва Бог мой.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="58">
				<verse number="1">Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов — греховете му.</verse>
				<verse number="2">Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога:</verse>
				<verse number="3">„защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ — Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове.</verse>
				<verse number="4">Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето.</verse>
				<verse number="5">Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, — денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден?</verse>
				<verse number="6">Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай;</verse>
				<verse number="7">раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, — облечи го, и от еднокръвния си не се крий.</verse>
				<verse number="8">Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава.</verse>
				<verse number="9">Тогава ти ще позовеш — и Господ ще чуе, ще извикаш — и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително,</verse>
				<verse number="10">и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, — тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;</verse>
				<verse number="11">и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.</verse>
				<verse number="12">Тогава твоите потомци ще застроят вековни пустини: ти ще възстановиш основите на много поколения, и ще те наричат възстановител на развалини, възобновител на пътища за населението.</verse>
				<verse number="13">Ако заради съботата въздържиш ногата си да изпълнява прищевките ти в светия Мой ден, и ако наричаш съботата радост, свет ден Господен, чествуван, и ако я почетеш с това, да се не занимаваш с обикновените си работи, да угаждаш на прищевките си и да празнословиш, —</verse>
				<verse number="14">то ще имаш радост в Господа, и Аз ще те възкача на височини земни и ще ти дам да вкусиш наследието на Иакова, твоя отец: устата Господни изрекоха това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="59">
				<verse number="1">Ето, ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да спасява, и ухото Му не е натегнало, та да не може да слуша.</verse>
				<verse number="2">Но беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша.</verse>
				<verse number="3">Защото ръцете ви са осквернени с кръв, и пръстите ви — с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви произнася неправда.</verse>
				<verse number="4">Никой не издига глас за правдата, и никой не се застъпя за истината: надяват се на суетното и говорят лъжа, зачеват зло и раждат злодейство;</verse>
				<verse number="5">мътят змийски яйца и тъкат паяжина: който изяде яйцата им — умира, ако пък ги стъпче — ехидна изпълзява.</verse>
				<verse number="6">Паяжините им ги не бива за дрехи, и те не ще се покрият с изделието си; делата им са дела неправедни, и насилието е в ръцете им.</verse>
				<verse number="7">Нозете им тичат към зло, и те бързат да проливат невинна кръв; мислите им — мисли нечестиви; в пътеките им — опустошение и гибел.</verse>
				<verse number="8">Те не знаят пътя на мира, и в пътеките им няма съд; пътищата им са изкривени, и никой, който ходи по тях, не знае мир.</verse>
				<verse number="9">Затова е и далеч от нас съдът, и правосъдие не достига до нас: чакаме светлина, а то тъмнина, — сияние, а ходим в мрак.</verse>
				<verse number="10">Пипаме стената като слепци, и ходим пипнешком като без очи; по пладне се препъваме като по мръкнало, между живите сме като мъртви.</verse>
				<verse number="11">Всички ревем като мечки и стенем като гълъби, чакаме съд, и няма го, — спасение, но то е далеч от нас.</verse>
				<verse number="12">Защото престъпленията ни пред Тебе са многобройни, и греховете ни свидетелствуват против нас; защото с нас са престъпленията ни, и беззаконията си знаем.</verse>
				<verse number="13">Ние изневерихме и лъгахме пред Господа и отстъпихме от нашия Бог; говорихме клевета и изневяра, зачевахме и раждахме от сърцата си лъжливи думи.</verse>
				<verse number="14">И съдът отстъпи назад, и правдата застана надалеч, защото истината се спъна на стъгдата, и честността не можа да влезе.</verse>
				<verse number="15">И изчезна истината, и който се отдалечава от злото, подлага се на оскърбление. И Господ видя това, и на очите Му беше противно, че няма съд.</verse>
				<verse number="16">И видя, че нямаше човек, и чуди се, че нямаше застъпник; тогава Неговата мишца Му помогна, и правдата Му Го поддържа.</verse>
				<verse number="17">И надяна върху Си правдата като броня, и на главата Си — шлема на спасението; и се облече в ризата на отмъщението като в дреха, и покри Себе Си с ревност като с наметало.</verse>
				<verse number="18">Според каквато отплата заслужават, по тая мярка ще въздаде Той: на противниците Си — с ярост, на враговете Си — с отмъщение, на островите ще въздаде заслуженото.</verse>
				<verse number="19">И ще се уплашат на запад от името на Господа, и на изгрев-слънце — от славата Му. Ако врагът дойде като река, — духването Господне ще го пропъди.</verse>
				<verse number="20">И ще дойде Изкупител за Сион и за синовете Иаковови, които са се отвърнали от нечестие, казва Господ.</verse>
				<verse number="21">И ето завета Ми с тях, казва Господ: Духът Ми, Който е върху тебе, и думите Ми, които вложих в устата ти, не ще отстъпят от устата ти и от устата на потомството ти и от устата на потомците на твоето потомство, казва Господ, от сега и до века.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="60">
				<verse number="1">Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе.</verse>
				<verse number="2">Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак — народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе.</verse>
				<verse number="3">И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете — към сиянието, което изгрява над тебе.</verse>
				<verse number="4">Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят.</verse>
				<verse number="5">Тогава ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на морето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде.</verse>
				<verse number="6">Множество камили ще те покрият, — дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава, ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня.</verse>
				<verse number="7">Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще ти послужат: ще възлязат на олтара Ми като благоугодна жертва, и Аз ще прославя дома на Моята слава.</verse>
				<verse number="8">Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби — към гълъбарниците си?</verse>
				<verse number="9">Тъй, Мене Ме чакат островите и преди тях — тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях — среброто им и златото им, в името на Господа, твоя Бог, и на Светия Израилев, защото Той те прослави.</verse>
				<verse number="10">Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе — ще ти служат; защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе.</verse>
				<verse number="11">И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе.</verse>
				<verse number="12">Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени.</verse>
				<verse number="13">Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, — и Аз ще прославя подножието на нозете Си.</verse>
				<verse number="14">И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев.</verse>
				<verse number="15">Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, — Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род.</verse>
				<verse number="16">Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.</verse>
				<verse number="17">Вместо мед ще ти доставям злато, и вместо желязо — сребро, и вместо дървета — мед, и вместо камъни — желязо; и ще поставям мира за твой управител и правдата — за твои надзиратели.</verse>
				<verse number="18">Няма вече да се чуе насилие в земята ти, опустошение и разорение — в пределите ти; и стените си ще наричаш спасение и портите си — слава.</verse>
				<verse number="19">Няма вече слънцето да ти служи за дневна светлина, и сиянието на месечината — да ти свети; но Господ ще ти бъде вечна светлина, и Бог твой — твоя слава.</verse>
				<verse number="20">Не ще залезе вече твоето слънце, нито твоята месечина ще се скрие, защото Господ ще ти бъде вечна светлина, и ще се свършат дните на твоето тъгуване.</verse>
				<verse number="21">И народът ти цял ще бъде праведен, навеки ще наследи земята, — израстък от това, що съм посадил, дело на ръцете Ми, за Моя прослава.</verse>
				<verse number="22">От малкия ще произлязат хиляда и от най-слабия — силен народ. Аз, Господ, ще побързам да свърша това овреме.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="61">
				<verse number="1">Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници — отваряне на тъмница,</verse>
				<verse number="2">да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи,</verse>
				<verse number="3">да възвестя на тъгуващите в Сион, че тям вместо пепел ще се даде украшение, вместо плач — елейна радост, вместо отпаднал дух — славна одежда; и ще ги нарекат силни с правда, сад на Господа за Негова слава.</verse>
				<verse number="4">И ще застроят вековни пустини, ще възстановят стари развалини и ще подновят разорени градове, запустели от отдавнашни родове.</verse>
				<verse number="5">Тогава ще дойдат другоземци и ще пасат стадата ви; синове на чуждестранци ще бъдат ваши земеделци и ваши лозари.</verse>
				<verse number="6">А вие ще се наричате свещеници на Господа, — служители на нашия Бог ще ви наричат; ще се ползувате с имота на народите и ще се славите с тяхната слава.</verse>
				<verse number="7">Зарад посрамянето двойно ще ви бъде дадено; зарад похулването те ще се радват на своя дял, защото в земята си двойно ще получат; вечно веселие ще бъде у тях.</verse>
				<verse number="8">Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабеж с насилие, и ще им въздам награда по истина и ще поставя с тях вечен завет;</verse>
				<verse number="9">и семето им ще бъде известно между народите, и потомството им — всред племената; всички, които ги видят, ще познаят, че те са семе, от Господа благословено.</verse>
				<verse number="10">С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи.</verse>
				<verse number="11">Защото — както земята произвежда растенията си, и както градина отрастува посеяното в нея, — тъй Господ Бог ще прояви правда и слава пред всички народи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="62">
				<verse number="1">Няма да млъкна заради Сион, нито ще се успокоя заради Иерусалим, докле правдата му не изгрее като светлина, и спасението му — като запалено светило.</verse>
				<verse number="2">И народите ще видят твоята правда, и всички царе — твоята слава, и ще те назоват с ново име, което устата Господни ще нарекат.</verse>
				<verse number="3">И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска корона — върху дланта на твоя Бог.</verse>
				<verse number="4">Няма вече да те наричат „изоставен“, нито земята ти вече ще наричат „пустиня“, но ще те наричат „Мое благоволение към него“, а земята ти „омъжена“, защото Господ благоволи към тебе, и земята ти се съчетава.</verse>
				<verse number="5">Както момък се съчетава с мома, тъй и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой.</verse>
				<verse number="6">На стените ти, Иерусалиме, поставих стражи, които няма да млъкнат ни денем, ни нощем. О, вие, които напомняте за Господа, не млъквайте!</verse>
				<verse number="7">Не млъквайте пред Него, докле Той не възстанови и докле не направи Иерусалим слава на земята.</verse>
				<verse number="8">Господ се закле в десницата Си и в яката Си мишца: няма вече да дам твоето жито за храна на враговете ти, и синове на чужденци няма да пият виното ти, за което си се трудил;</verse>
				<verse number="9">но събирачите му ще го ядат и ще славят Господа, и берачите на гроздето ще пият виното му в дворите на Моето светилище.</verse>
				<verse number="10">Минавайте, минавайте през портите, приготвяйте път за народа! Равнете, равнете пътя, обирайте камъните, дигнете знаме за народите!</verse>
				<verse number="11">Ето, Господ обявява до край-земя: кажете на дъщерята Сионова: твоят Спасител иде; наградата Му е с Него, и отплатата Му — пред Него.</verse>
				<verse number="12">И ще ги нарекат свет народ, изкупен от Господа, а тебе ще нарекат търсен, град неизоставен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="63">
				<verse number="1">Кой е Тоя, Който иде от Едом, в червени одежди от Восор, Който е тъй величествен в облеклото Си, Който пристъпя в пълната Си сила? — „Аз съм, Който изричам правда и съм силен да спасявам.“</verse>
				<verse number="2">— Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди — като на оногова, който е жлеб тъпкал?</verse>
				<verse number="3">— „Аз тъпках жлеба Сам, и никой от народите не беше с Мене; Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми, и Аз опетних цялото Си облекло;</verse>
				<verse number="4">защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана.</verse>
				<verse number="5">Аз гледах, — и нямаше помощник; чудих се, че нямаше, кой да подкрепи; но Моята мишца Ми помогна, и Моята ярост — тя Ме подкрепи;</verse>
				<verse number="6">и в гнева Си стъпках народите, съкруших ги в яростта Си и излях наземи кръвта им.“</verse>
				<verse number="7">Ще спомня милостите Господни и славата Господня за всичко, що Господ ни е дарувал, и великата Негова благост към дома Израилев, която му Той оказа по Своето милосърдие и по многото Си щедрости.</verse>
				<verse number="8">Той каза: „наистина, те са Мой народ, деца, които няма да слъжат“, — и Той биде за тях Спасител.</verse>
				<verse number="9">Във всяка тяхна скръб Той ги не оставяше, и Ангелът на лицето Му ги спасяваше; по любовта Си и по благосърдието Си Той ги изкупи, взе и ги носи през всички древни дни.</verse>
				<verse number="10">Но те се възбунтуваха и огорчиха Светия Негов Дух; затова Той им стана неприятел: Сам воюва против тях.</verse>
				<verse number="11">Тогава народът Му си спомни древните дни, дните Моисееви: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето му Светия Свой Дух,</verse>
				<verse number="12">Който води Моисея за дясна ръка с величествената Си мишца, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име;</verse>
				<verse number="13">Който ги води през бездни, като кон по степи, и те се не препъваха?</verse>
				<verse number="14">Както стадо слиза в долина, — Дух Господен ги води към покой. Тъй води Ти народа Си, за да Си създадеш славно име.</verse>
				<verse number="15">Назърни от небесата и погледай от жилището на Твоята светиня и на Твоята слава: де е Твоята ревност и Твоята мощ? Голямото Твое милосърдие и Твоите към мене милости са спрени.</verse>
				<verse number="16">Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е: „Изкупител наш“.</verse>
				<verse number="17">Защо, Господи, си допуснал да се отбием от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да Ти се не боим? Обърни се заради Твоите раби, заради колената на Твоето наследие.</verse>
				<verse number="18">Кратко време владя над него народът на Твоята светиня: враговете ни потъпкаха Твоето светилище.</verse>
				<verse number="19">Ние станахме такива, над които Ти като че никога не си владял, и над които името Ти не се е именувало.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="64">
				<verse number="1">О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти</verse>
				<verse number="2">като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.</verse>
				<verse number="3">Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, — планините се топяха от Твоето лице.</verse>
				<verse number="4">Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.</verse>
				<verse number="5">Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?</verse>
				<verse number="6">Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда — като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.</verse>
				<verse number="7">И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.</verse>
				<verse number="8">Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти — наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.</verse>
				<verse number="9">Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ.</verse>
				<verse number="10">Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен.</verse>
				<verse number="11">Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.</verse>
				<verse number="12">След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="65">
				<verse number="1">Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха: „ето Ме, ето Ме!“ казвах на народ, който се не наричаше с Мое име.</verse>
				<verse number="2">Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли, —</verse>
				<verse number="3">към народ, който постоянно Ме оскърбява в лицето, принася жертви в дъбравите и пали тамян на чирепи,</verse>
				<verse number="4">седи в гробове и нощува в пещери; яде свинско месо, и в съдовете му има гнусно вариво;</verse>
				<verse number="5">който казва: „спри се, не се доближавай до мене, защото съм свет за тебе“. Те са дим за обонянието Ми, — огън, който гори всеки ден.</verse>
				<verse number="6">Ето какво е написано пред лицето Ми: няма да премълча, но ще отплатя, ще отплатя в пазвата им</verse>
				<verse number="7">за техните беззакония, казва Господ, и заедно за беззаконията на бащите им, които кадяха тамян по планини, и по хълмове Ме хулеха, — и ще отмеря в пазвите им за техните прежни деяния.</verse>
				<verse number="8">Тъй казва Господ: кога в грозда има мъст, тогава казват: не го повреждай, защото в него има благословение; същото ще направя и за Моите раби, та всички да не погубя.</verse>
				<verse number="9">И ще произведа от Иакова семе, и от Иуда — наследник на Моите планини, и това ще наследят Моите избрани, и там ще живеят рабите Ми.</verse>
				<verse number="10">И Сарон ще бъде пасбище за овци, и долина Ахор — пладнище за говедата на Моя народ, който Ме подири.</verse>
				<verse number="11">А вас, които оставихте Господа, забравихте Моята света планина, готвите трапеза за Гада и разтваряте пълна чаша за Мени, —</verse>
				<verse number="12">вас обричам на меч, всички ще се наведете за клане, защото виках — и не отговаряхте, говорих — и не слушахте, но вършихте зло пред очите Ми и избирахте онова, каквото Ми беше неугодно.</verse>
				<verse number="13">Затова тъй казва Господ Бог: ето, рабите Ми ще ядат, а вие ще гладувате; рабите Ми ще пият, а вие ще се мъчите от жажда;</verse>
				<verse number="14">рабите Ми ще се веселят, а вие ще бъдете в срам; рабите Ми ще пеят от сърдечна радост, а вие ще пищите от сърдечна скръб и ще ридаете от съкрушен дух.</verse>
				<verse number="15">И ще оставите името си на Моите избрани за проклятие; и тебе ще убие Господ Бог, а рабите Си ще назове с друго име,</verse>
				<verse number="16">с което, който се благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината; и който се кълне на земята, ще се кълне в Бога на истината, — защото предишните скърби ще бъдат забравени и скрити от Моите очи.</verse>
				<verse number="17">Защото ето, Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменуват, нито наум ще дойдат.</verse>
				<verse number="18">А вие ще се веселите и ще се радвате вовеки за това, което Аз творя; защото ето, творя Иерусалим за веселие, и народа му — за радост.</verse>
				<verse number="19">И ще се радвам за Иерусалим и ще се веселя за Моя народ; и няма вече да се чува в него глас от плач и глас от писък.</verse>
				<verse number="20">Там няма да има вече малолетен и старец, който да не достига пълните си дни; защото стогодишник ще умира като момче, но стогодишен грешник ще бъде проклеван.</verse>
				<verse number="21">И ще съграждат къщи и ще живеят в тях, ще садят лозя и ще ядат плодовете им.</verse>
				<verse number="22">Няма да градят, за да живее друг, няма да садят, за да яде друг; защото дните на народа Ми ще бъдат като дните на дърво, и Моите избрани дълго ще се ползуват с изделието на ръцете си.</verse>
				<verse number="23">Няма да се трудят напразно и да раждат деца за скръб; защото ще бъдат семе, благословено от Господа, и потомците им с тях.</verse>
				<verse number="24">И преди те да са повикали, Аз ще отговоря; те още ще говорят, и Аз вече ще ги чуя.</verse>
				<verse number="25">Вълк и агне ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама като вол, а за змията прахът ще бъде храна: те не ще причиняват зло и вреда по цялата Ми света планина, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="66">
				<verse number="1">Тъй казва Господ: небето е Мой престол, а земята — подножие на нозете Ми; де тогава ще съградите дом за Мене, и де е мястото на Моя покой?</verse>
				<verse number="2">Защото всичко това е сътворила Моята ръка, и всичко това е Мое, казва Господ. А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово.</verse>
				<verse number="3">А (беззаконник,) който коли вол, е също, като който убива човек; който принася агне в жертва, е също, като който удушва куче; който принася семидал, е също, като който принася свинска кръв; който кади тамян (за спомен), е също, като който се моли на идол; и както те са избрали своите си пътища, и душата им намира удоволствие в гнусотиите им, —</verse>
				<verse number="4">тъй и Аз ще употребя тяхната измама и ще напратя върху им това, що е за тях ужасно; защото виках — и нямаше кой да отговаря, говорих — и те не слушаха, а вършеха зло пред очите Ми и избираха, каквото Ми беше неугодно.</verse>
				<verse number="5">Чуйте словото на Господа вие, които треперите пред словото Му: вашите братя, които ви мразят и които ви гонят за Моето име, казват: „нека Господ яви Себе Си в слава, и ние ще погледаме веселието ви“. Но те ще бъдат посрамени.</verse>
				<verse number="6">Ето, шум из града, глас из храма, гласът на Господа, Който дава отплата на враговете Си.</verse>
				<verse number="7">Още не бе изпитала родилни мъки, и роди; преди да бяха настъпили болките ѝ, роди син.</verse>
				<verse number="8">Кой е слушал такова нещо? Кой е виждал подобно на това? Възниквала ли е страна в един ден? Раждал ли се е народ отведнъж, както Сион: току-що се замъчил от родилни болки, — роди синовете си?</verse>
				<verse number="9">Ще докарам ли до раждане, и няма да дам да роди? казва Господ. Или давайки сила да роди, ще заключа ли утробата? казва Бог твой.</verse>
				<verse number="10">Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него,</verse>
				<verse number="11">за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава.</verse>
				<verse number="12">Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река, и богатството на народите — като поток, който се разлива, за ваша наслада; на ръце ще ви носят и на колене ще ви галят.</verse>
				<verse number="13">Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени в Иерусалим.</verse>
				<verse number="14">И ще видите това, и ще се възрадва сърцето ви, и костите ви ще цъфнат като злак, и ръката на Господа ще се яви върху рабите Му, а на враговете Си Той ще се разгневи.</verse>
				<verse number="15">Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му — като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си — с пламнал огън.</verse>
				<verse number="16">Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа.</verse>
				<verse number="17">Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, — всички ще загинат, казва Господ.</verse>
				<verse number="18">Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми.</verse>
				<verse number="19">И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава</verse>
				<verse number="20">и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, — на светата Ми планина, в Иерусалим, казва Господ, — също както синовете Израилеви принасят дар в дома Господен в чист съд.</verse>
				<verse number="21">Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ.</verse>
				<verse number="22">Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви.</verse>
				<verse number="23">Тогава от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ.</verse>
				<verse number="24">И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="24">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Думи на Иеремия, — син на Хелкия, един от свещениците в Анатот, в земята Вениаминова, —</verse>
				<verse number="2">към когото биде слово Господне в дните на Иосия, син на иудейския цар Амона, в тринайсетата година от царуването му,</verse>
				<verse number="3">и също в дните на Иоакима, син на иудейския цар Иосия, до края на единайсетата година на Седекия, син на иудейския цар Иосия, до преселението на Иерусалим в петия месец.</verse>
				<verse number="4">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="5">преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те: поставих те пророк за народите.</verse>
				<verse number="6">Аз пък отговорих: о, Господи Боже! не умея да говоря, защото съм още млад.</verse>
				<verse number="7">Но Господ ми рече: не казвай: „млад съм“, защото до всички, до които те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядам, ще кажеш.</verse>
				<verse number="8">Не бой се от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, рече Господ.</verse>
				<verse number="9">И протегна Господ ръка и се докосна до устата ми; и рече ми Господ: ето, Аз турих Моите думи в устата ти.</verse>
				<verse number="10">Гледай, Аз те поставих днес над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзидваш и насаждаш.</verse>
				<verse number="11">И биде слово Господне към мене: що виждаш, Иеремие? Отговорих: виждам клонче от миндално дърво.</verse>
				<verse number="12">Господ ми рече: добре виждаш, защото Аз бдя над Моето слово, за да се изпълни то скоро.</verse>
				<verse number="13">И биде слово Господне към мене втори път: що виждаш? Отговорих: виждам раздухван от вятъра котел, който ври, и лицето му е към север.</verse>
				<verse number="14">И рече ми Господ: от север ще нахлуе нещастието върху всички жители на тая земя.</verse>
				<verse number="15">Защото ето, Аз ще свикам всички племена на северните царства, говори Господ, и те ще дойдат, и ще тури всяко престола си при входа на иерусалимските порти, около всичките му стени и във всички иудейски градове.</verse>
				<verse number="16">И ще произнеса върху тях Моите присъди за всички техни беззакония, задето Ме оставиха и кадиха тамян на другоземни богове и се покланяха на изделия от свои ръце.</verse>
				<verse number="17">А ти препаши бедрата си и стани, та им кажи всичко, що ти заповядам; не бъди малодушен пред тях, за да те не поразя пред очите им.</verse>
				<verse number="18">И ето, Аз те поставих днес като укрепен град, като железен стълб и като медна стена против цялата тая земя, против царете на Иуда, против князете му, против свещениците му и против народа на тая земя.</verse>
				<verse number="19">Те ще воюват против тебе, ала не ще ти надвият; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, говори Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И биде слово Господне към мене:</verse>
				<verse number="2">иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя.</verse>
				<verse number="3">Израил беше Господу светиня, първоберка от плодовете Му: всички, които го пояждаха, биваха осъждани, постигаше ги нещастие, казва Господ.</verse>
				<verse number="4">Чуйте словото Господне, доме Иаковов и всички родове на дома Израилев!</verse>
				<verse number="5">Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни;</verse>
				<verse number="6">и не рекоха: де е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, води ни по пустинята, по земя пуста и ненаселена, по земя суха, по земя на смъртна сянка, по която никой не е ходил и дето човек не е живял?</verse>
				<verse number="7">И Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете ѝ и от благата ѝ; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми направихте гнусота.</verse>
				<verse number="8">Свещениците не казваха: де е Господ? и учителите на закона Ме не познаваха, и пастирите се отметнаха от Мене, и пророците пророчествуваха в името на Ваала и ходиха след ония, които не помагат.</verse>
				<verse number="9">Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и със синовете на вашите синове ще се съдя.</verse>
				<verse number="10">Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това?</verse>
				<verse number="11">Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага.</verse>
				<verse number="12">Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ.</verse>
				<verse number="13">Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода.</verse>
				<verse number="14">Нима Израил е роб? или той е роб домороден? защо той стана плячка?</verse>
				<verse number="15">Зарикаха против него млади лъвове, нададоха вик и направиха земята му пустиня; градовете му са изгорени, без жители.</verse>
				<verse number="16">И синовете на Мемфис и Тафна ти обгризаха темето.</verse>
				<verse number="17">Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя?</verse>
				<verse number="18">И сега, за какво ще отиваш в Египет да пиеш вода от Нил? и за какво ще отиваш в Асирия да пиеш вода от реките ѝ?</verse>
				<verse number="19">Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот.</verse>
				<verse number="20">Защото отдавна Аз строших ярема ти, разкъсах твоите вериги, и ти казваше: „няма да служа на идоли “, а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува.</verse>
				<verse number="21">Аз те посадих като благородна лоза — най-чисто семе; а как се ти превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза?</verse>
				<verse number="22">Затова, макар и да се умиеш със сапун и да употребиш много луга, — твоето нечестие е отбелязано пред Мене, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="23">Как можеш каза: аз не се оскверних, аз не ходих след Ваала? Вгледай се в твоето поведение в долината, познай, що върши ти, буйна камило, която припкаш насам-нататък!</verse>
				<verse number="24">Кой може удържа привикналата на пустиня дива ослица, която със страст в душата си гълта въздух? Всички, които я търсят, не ще се уморят: в месеца ѝ ще я намерят.</verse>
				<verse number="25">Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти — да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях.</verse>
				<verse number="26">Както крадец, кога го хванат, бива посрамен, — тъй се посрами Израилевият дом: те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, —</verse>
				<verse number="27">думайки на дървото: „ти си мой баща“, и на камъка: „ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: „стани и ни избави!“</verse>
				<verse number="28">Де са прочее твоите богове, които си ти направи? Нека те станат, ако могат те спаси през време на твоето нещастие; защото, колкото градове имаш, толкова и богове имаш, о, Иудо!</verse>
				<verse number="29">Защо да се препирате с Мене? Всинца вие (нечестиво постъпвахте и) грешехте против Мене, казва Господ.</verse>
				<verse number="30">Напразно поразявах децата ви: те не се вразумиха; вашият меч като изтребящ лъв пояждаше пророците ви (и вие се не уплашихте).</verse>
				<verse number="31">О, роде! чуйте словото Господне: бях ли Аз пустиня за Израиля? бях ли земя на мрак? А защо Моят народ казва: ние сами сме си господари, няма вече да дойдем при Тебе?</verse>
				<verse number="32">Забравя ли девица украшението си, и невеста — накита си? а Моят народ Ме забрави — има вече безброй дни.</verse>
				<verse number="33">Как изкусно ти насочваш пътищата си, за да придобиеш любов! и заради това дори и към престъпления нагаждаше твоите пътища.</verse>
				<verse number="34">Дори по твоите скутове има кръв от бедните, невинни люде, които ти не завари при разбиването; и, при все това,</verse>
				<verse number="35">казваш: понеже съм невинна, навярно гневът Му ще се отвърне от мене. — Ето, Аз ще се съдя с тебе, задето казваш: „не съгреших“.</verse>
				<verse number="36">Защо тъй много се скиташ, менявайки пътя си? Ти също ще бъдеш посрамена и от Египет, както биде посрамена от Асирия;</verse>
				<verse number="37">и от него ще излезеш с ръце на глава, защото отхвърли Господ твоите надежди и не ще имаш с тях сполука.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Казват: ако мъж напусне жена си, и тя го остави и стане жена на друг мъж, може ли тя да се върне при него? Не ще ли с това да се оскверни оная земя? А ти с мнозина любовници блудствува, — и при все туй върни се при Мене, казва Господ.</verse>
				<verse number="2">Дигни очи към оброчищата и разгледай, де не са блудствували с тебе? По пътища седеше ти заради тях като арабин в пустиня, и оскверни земята с твоя блуд и с твоето лукавство.</verse>
				<verse number="3">Заради това бидоха спрени дъждовете и нема късен дъжд; но ти имаше чело на блудница, — изгуби срама.</verse>
				<verse number="4">Не ще ли викаш отсега към Мене: Отче, Ти беше наставник на младостта ми!</verse>
				<verse number="5">Нима Той винаги ще бъде в гняв? и нима вечно ще го задържа в Себе Си? Ето, що говориш ти, а вършиш зло и в него успяваш.</verse>
				<verse number="6">Господ ми рече в дните на цар Иосия: видя ли ти, що върши отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходи на всяка висока планина и под всяко клонесто дърво, и там блудствува.</verse>
				<verse number="7">И след като тя вършеше всичко това, Аз казвах: върни се при Мене; но тя се не върна; и видя това вероломната ѝ сестра Иудея.</verse>
				<verse number="8">И видях, че, когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, вероломната ѝ сестра, Иудея, не се побоя, а отиде и сама блудствува.</verse>
				<verse number="9">И с явно блудодейство тя оскверни земята, и прелюбодействуваше с камък и с дърво.</verse>
				<verse number="10">Но при все това вероломната ѝ сестра Иудея не се обърна към Мене от все сърце, а само присторено, каза Господ.</verse>
				<verse number="11">И рече ми Господ: отстъпницата, дъщерята Израилева, излезе по-права, нежели вероломна Иудея.</verse>
				<verse number="12">Иди прогласи тия думи към север и речи: върни се, отстъпнице, дъще Израилева, казва Господ. Аз не ще излея върху вас Моя гняв; защото Аз съм милостив, казва Господ, — няма вечно да негодувам.</verse>
				<verse number="13">Признай само вината си: защото ти отстъпи от твоя Господ Бог и разпътствува с чужди под всяко клонесто дърво, а Моя глас не слушахте, казва Господ.</verse>
				<verse number="14">Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас, и ще взема от вас по едного от град и по двама от племе и ще ви заведа на Сион.</verse>
				<verse number="15">И ще ви дам по сърце Си пастири, които ще ви пасат със знание и благоразумие.</verse>
				<verse number="16">И кога се размножите и станете многоплодни по земята, тогава, казва Господ, не ще говорят вече: „ковчегът на завета Господен“; той и наум не ще им дойде, и не ще си спомнят за него, нито ще дохождат при него, нито пък ще го има вече.</verse>
				<verse number="17">В него време ще нарекат Иерусалим престол на Господа; и всички народи заради името Господне ще се съберат в Иерусалим и няма вече да постъпват по упорството на лошото си сърце.</verse>
				<verse number="18">В ония дни Иудиният дом ще дойде при Израилевия дом, и ще дойдат заедно из северната земя в земята, която Аз дадох за наследство на отците ви.</verse>
				<verse number="19">И казвах Аз: как да те причисля към децата и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи? И рекох: ти ще Ме наричаш твой отец и не ще отстъпиш от Мене.</verse>
				<verse number="20">Но, наистина, както жена вероломно изневерява на съпруга си, тъй вероломно постъпихте с Мене вие, доме Израилев, казва Господ.</verse>
				<verse number="21">Чува се глас по оброчищата, жален плач на Израилевите синове, задето те извратиха своя път, забравиха Господа, своя Бог.</verse>
				<verse number="22">Върнете се, размирни деца: Аз ще изцеря вашето непокорство. — Ето, ние идем при Тебе, защото Ти си Господ, Бог наш.</verse>
				<verse number="23">Наистина, напразно се надяваме на хълмовете и на многото планини; наистина, в нашия Господ Бог е Израилевото спасение!</verse>
				<verse number="24">От младините ни тая гнусота унищожаваше трудовете на нашите бащи, овците и воловете им, синовете и дъщерите им.</verse>
				<verse number="25">Ние лежим в своя срам, и нашият срам ни покрива, защото грешихме пред нашия Господ Бог, — ние и бащите ни, от младините ни и до тоя ден, — и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Ако искаш да се обърнеш, Израилю, казва Господ, към Мене се обърни; и ако махнеш гнусотиите си от Моето лице, ти не ще се скиташ.</verse>
				<verse number="2">И ще се кълнеш: жив Господ! в истина, съд и правда; и народите от Него ще се благославят и с Него ще се хвалят.</verse>
				<verse number="3">Защото тъй казва Господ към мъжете на Иуда и на Иерусалим: разорете си нови ниви и не сейте между тръни.</verse>
				<verse number="4">Обрежете се заради Господа и снемете крайната плът от сърцето си, Иудини мъже и иерусалимски жители, да се не яви Моят гняв като огън и да не пламне неугасно поради вашите лоши наклонности.</verse>
				<verse number="5">Обявете в Иудея и разгласете в Иерусалим, говорете и тръбете с тръба по земята; викайте гръмко и казвайте: „съберете се, и да отидем в укрепените градове“.</verse>
				<verse number="6">Издигнете знаме към Сион — бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам от север нещастие и голяма гибел.</verse>
				<verse number="7">Излиза лъв из своя гъстак, и тръгва изтребителят на народите: той излиза от мястото си, за да направи земята ти пустиня, градовете ти ще бъдат съсипани, ще останат без жители.</verse>
				<verse number="8">Затова препашете се с вретище, плачете и ридайте, защото яростта на Господния гняв не ще се отвърне от нас.</verse>
				<verse number="9">И в оня ден, казва Господ, ще замре сърцето на царя и сърцето на князете, ще се ужасят свещеници и ще се слисат пророци.</verse>
				<verse number="10">И рекох: о, Господи Боже! Нима Ти само лъга тоя народ и Иерусалим, като думаше: „мир ще бъде у вас“; а между това меч допря до душата?</verse>
				<verse number="11">В него време ще бъде казано на тоя народ и на Иерусалим: палещ вятър духа от пустинните височини върху пътя на дъщерята на Моя народ, не за да вее, нито да очистя.</verse>
				<verse number="12">И оттам ще дойде към Мене вятър по-силен от тоя, и Аз ще произнеса съд над тях.</verse>
				<verse number="13">Ето, подига се той като облак, и колесниците му са като вихър, конете му са по-бързи от орли; горко ни! защото ще бъдем съсипани.</verse>
				<verse number="14">Измий злото от сърце си, Иерусалиме, за да се спасиш: докога ще се гнездят злочестиви мисли в тебе?</verse>
				<verse number="15">Защото вече се носи глас от Дан, и гибелна вест — от Ефремова планина:</verse>
				<verse number="16">обадете на народите, известете на Иерусалим, че идат от далечна земя обсаждачи и с виковете си изпълнят градовете на Иудея.</verse>
				<verse number="17">Като пазачи на ниви те го обграждат отвред, защото той се дигна против Мене, казва Господ.</verse>
				<verse number="18">Това ти причиниха твоите пътища и твоите работи; от твоето нечестие ти е тъй горчиво, че достига до сърце ти.</verse>
				<verse number="19">Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.</verse>
				<verse number="20">Беда след беда: цяла земя се опустошава, внезапно се събориха шатрите ми, мигновено — сенниците ми.</verse>
				<verse number="21">Дълго ли време ще гледам знаме, ще слушам тръбен звук?</verse>
				<verse number="22">Това произлиза оттам, че Моят народ е глупав, не Ме познава: те са неразумни деца, и няма у тях разсъдък: те са умни за зло, ала не умеят да вършат добро,</verse>
				<verse number="23">Гледам земята — и ето, тя е разорена и пуста, — небесата, и няма на тях светлина.</verse>
				<verse number="24">Гледам планините — и ето, те треперят, и всички хълмове се клатят.</verse>
				<verse number="25">Гледам — и ето, няма човек, и всички небесни птици са отлетели.</verse>
				<verse number="26">Гледам — и ето, Кармил е пустиня, и всичките му градове са съсипани от лицето Господне, от яростта на гнева Му.</verse>
				<verse number="27">Защото тъй рече Господ: цялата земя ще бъде опустошена, ала пълно изтребление няма да направя.</verse>
				<verse number="28">Ще заплаче земята поради това, и небесата ще се помрачат горе, защото Аз казах, Аз реших, и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него.</verse>
				<verse number="29">От шума на конници и на стрелци ще се разбягат всички градове: те ще отидат в гъсти лесове и ще се възкачат по скали; всички градове ще бъдат напуснати, и в тях не ще има ни един жител.</verse>
				<verse number="30">А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се украсяваш със златни накити, изписваш с краски очите си — напразно се украсяваш: презряха те любовниците — те търсят душата ти.</verse>
				<verse number="31">Защото Аз слушам глас като на жена, кога ражда, стон като на тази, която ражда пръв път, глас на дъщерята Сионска; тя стене, простирайки ръце: „о, горко ми! душата ми чезне пред убийците“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Походете по иерусалимските улици, погледайте, разузнайте и потърсете по стъгдите му, не ще ли намерите човек, няма ли такъв, който да пази правда, който да търси истината? — Аз бих пощадил Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">Макар те и да говорят: жив Господ! но се кълнат лъжливо.</verse>
				<verse number="3">О, Господи, Твоите очи не са ли обърнати към истината? Ти ги поразяваш, а те не усещат болка; Ти ги изтребяш, а те не искат да се вразумят; направили са лицата си по-твърди от камък — не искат да се обърнат.</verse>
				<verse number="4">И рекох си: това са, може би, сиромаси; те са глупави, защото не знаят пътя Господен, закона на своя Бог.</verse>
				<verse number="5">Ще ида при големците и ще поговоря с тях, защото те знаят пътя Господен, закона на своя Бог. Но и те всички строшиха ярем, разкъсаха вериги.</verse>
				<verse number="6">Поради това лъв из гората ще ги порази, пустинен вълк ще ги изтреби, леопард ще ги дебне край градовете им: който излезе из тях, ще бъде разкъсан; защото се умножиха престъпленията им, усилиха се техните отстъпничества.</verse>
				<verse number="7">Как да ти простя това? Твоите синове Ме оставиха и се кълнат в ония, които не са богове. Аз ги насищах, а те прелюбодействуваха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.</verse>
				<verse number="8">Това са охранени коне: всеки от тях цвили подир жената на ближния си.</verse>
				<verse number="9">Нима не ще накажа заради туй? казва Господ; и душата Ми не ще ли отмъсти на такъв народ, като тоя?</verse>
				<verse number="10">Качвайте се на стените му и събаряйте, но не докрай; унищожете зъберите им, защото те не са Господни;</verse>
				<verse number="11">защото домът Израилев и домът Иудин постъпиха с Мене твърде вероломно, казва Господ:</verse>
				<verse number="12">те слъгаха против Господа и рекоха: „няма Го, беда не ще ни сполети, и ние не ще видим ни меч, ни глад.</verse>
				<verse number="13">И пророците са вятър, и слово (Господне) няма в тях, върху тях самите нека това се сбъдне“.</verse>
				<verse number="14">Затова тъй казва Господ, Бог Саваот: задето говорите такива думи, ето, Аз ще направя Моите думи в устата ти огън, а тоя народ — дърва, и тоя огън ще ги погълне.</verse>
				<verse number="15">Ето, ще доведа против вас, доме Израилев, народ отдалеч, казва Господ, народ силен, народ стародавен, народ, чийто език не знаеш, и не ще разбираш, какво той говори.</verse>
				<verse number="16">Колчанът му е като отворен гроб; всички те са храбри люде.</verse>
				<verse number="17">И ще изядат жетвата ти и хляба ти, ще изядат синовете ти и дъщерите ти, ще изядат овците ти и воловете ти, ще изядат лозето ти и смокините ти; ще разрушат с меч укрепените ти градове, на които ти се надяваш.</verse>
				<verse number="18">Но и в ония дни, казва Господ, не ще ви изтребя докрай.</verse>
				<verse number="19">И ако кажете: защо нашият Господ Бог ни прави всичко това? отговори: понеже Ме оставихте и служихте на чужди богове в своя земя, то ще служите на чужденци не във ваша земя.</verse>
				<verse number="20">Обявете това в дома Иаковов, разгласете в Иудея, думайки:</verse>
				<verse number="21">чуй това, народе глупав и неразумен, който имаш очи, а не видиш, имаш уши, а не чуваш:</verse>
				<verse number="22">от Мене ли се не боите, казва Господ, пред Мене ли не треперите? Аз турих пясъка за граница на морето, за вечен предел, който то не ще премине; и макар вълните му да навалят, но не могат да надделеят; макар те да вилнеят, но не могат го прехвърли.</verse>
				<verse number="23">А тоя народ има сърце буйно и размирно: те отстъпиха и тръгнаха;</verse>
				<verse number="24">и не рекоха в сърцето си: да се уплашим от нашия Господ Бог, Който ни дава овреме дъжд ранен и късен, пази за нас седмиците, отредени за жетва.</verse>
				<verse number="25">Вашите беззакония отблъснаха това, и вашите грехове отстраниха от вас това добро.</verse>
				<verse number="26">Защото измежду Моя народ има нечестивци: пазят като птицеловци, нишат се по земята, залагат примка и улавят човеци.</verse>
				<verse number="27">Като клетка, пълна с птици, домовете им са пълни с измама: чрез това те се и въздигнаха и разбогатяха,</verse>
				<verse number="28">затлъстяха, угоиха се, преминаха дори всяка мярка на злото, не разгледват съдебни дела, дела на сираци; добруват и не отсъждат справедливите дела на сиромаси.</verse>
				<verse number="29">Нима не ще накажа заради това? казва Господ; и не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя?</verse>
				<verse number="30">Нещо изумително и ужасно става в тая земя:</verse>
				<verse number="31">пророци пророкуват лъжа, свещеници господаруват чрез тях — и Моят народ обича това. Какво прочее ще правите след всичко това?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Бягайте, деца Вениаминови, изсред Иерусалим, тръбете с тръба в Текоя и обадете чрез огън в Беткарем, защото откъм север се явява беда и голяма гибел.</verse>
				<verse number="2">Аз ще разруша дъщерята Сионова, гиздава и изнежена.</verse>
				<verse number="3">Ще дойдат при нея пастири със стадата си, ще разпънат шатри около нея; всеки ще пасе своя дял.</verse>
				<verse number="4">Гответе против нея война; ставайте да тръгнем попладне. Горко ни! денят вече преваля, стелят се вечерни сенки.</verse>
				<verse number="5">Ставайте, да вървим и нощем, и да съборим нейните чертози!</verse>
				<verse number="6">Защото тъй казва Господ Саваот: сечете дървета и дигайте насипи против Иерусалим; тоя град трябва да се накаже: в него се върши всякакво угнетение.</verse>
				<verse number="7">Както от извор блика вода, тъй и от него блика зло: в него се чуе насилие и грабеж, пред Моето лице има винаги обиди и рани.</verse>
				<verse number="8">Вразуми се, Иерусалиме, за да се не острани от тебе душата Ми и да те не направя пустиня, земя необитаема.</verse>
				<verse number="9">Тъй казва Господ Саваот: докрай ще оберат останките на Израиля, като грозде; работи с ръката си, както берач на грозде, кога пълни кошници.</verse>
				<verse number="10">Кому да говоря и кого да убеждавам, за да слушат? Ето, тяхното ухо е необрязано, и те не могат да чуват; ето, словото Господне у тях е на присмех; то им е неприятно.</verse>
				<verse number="11">Поради това аз съм преизпълнен с Господня ярост, не мога да я държа в себе си; ще я излея върху децата на улицата и върху събранието на младежите; ще бъдат взети мъж с жена, старец с престарял.</verse>
				<verse number="12">И къщите им ще преминат у други, също нивите и жените; защото ще простра ръката Си върху жителите на тая земя, казва Господ.</verse>
				<verse number="13">Защото от малък до голям всеки от тях се е предал на корист, и пророк и свещеник — всички действуват лъжливо;</verse>
				<verse number="14">лекуват раните на Моя народ лекомислено, думайки: „мир! мир!“, а мир няма.</verse>
				<verse number="15">Срамуват ли се те, като вършат гнусотии? Не, никак не се срамят и не се червят. Затова ще паднат между падналите, и във време на Моето посещение ще бъдат съборени, казва Господ.</verse>
				<verse number="16">Тъй казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те рекоха: няма да вървим,</verse>
				<verse number="17">И поставих пазачи над вас, като рекох: слушайте тръбния звук. Но те казаха: няма да слушаме.</verse>
				<verse number="18">И тъй, чуйте народи, и знай, събрание, какво ще стане с тях.</verse>
				<verse number="19">Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха.</verse>
				<verse number="20">За какво Ми е ливан, който иде от Сава, и благовонна тръстика — от далечна страна? Вашите всесъжения не са Ми угодни, и вашите жертви не са Ми приятни.</verse>
				<verse number="21">Затова тъй казва Господ: ето, поставям пред тоя народ препънки, и ще се препънат о тях баща и деца заедно, съсед и негов приятел, и ще загинат.</verse>
				<verse number="22">Тъй казва Господ: ето, иде народ от северна земя, и голям народ се подига от земните краища;</verse>
				<verse number="23">в ръце държат лък и копие; те са жестоки и немилостиви, гласът им бучи като море, и летят на коне, наредени като един човек, за да се ударят с тебе, дъще Сионова.</verse>
				<verse number="24">Чухме вест за тях, и ръцете ни отпаднаха, скръб ни обзе, мъки — като жена при раждане.</verse>
				<verse number="25">Не излизайте на нива и по друм не ходете, защото неприятелски меч и ужас отвред.</verse>
				<verse number="26">Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син — горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник.</verse>
				<verse number="27">Поставих те за кула всред Моя народ, за стълб, за да знаеш и изследваш техните пътища.</verse>
				<verse number="28">Всички те са упорити отстъпници, живеят с клевета; това са мед и желязо — всички са развратители.</verse>
				<verse number="29">Духалото изгоря; оловото се изгуби от огъня; леярът топи напразно, защото злите не се отлъчиха;</verse>
				<verse number="30">ще ги нарекат отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Слово, което биде към Иеремия от Господа:</verse>
				<verse number="2">застани при вратата на дома Господен и обяви там това слово и кажи: чуйте словото Господне, всички иудеи, които влизате през тия врата да се покланяте на Господа.</verse>
				<verse number="3">Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: изправете вашите пътища и вашите дела, и Аз ще ви оставя да живеете на това място.</verse>
				<verse number="4">Не се уповавайте на лъжливите думи: „тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен“.</verse>
				<verse number="5">Но ако изправите напълно вашите пътища и вашите дела, ако вярно извършвате съд между човека и съперника му,</verse>
				<verse number="6">не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място и не тръгнете след други богове за ваша беда,</verse>
				<verse number="7">Аз ще ви оставя да живеете на това място, в тая земя, която дадох на вашите отци от века до века.</verse>
				<verse number="8">Ето, вие се уповавате на лъжливи думи, които не ще ви принесат полза.</verse>
				<verse number="9">Как! Вие крадете и убивате, прелюбодействувате и се кълнете в лъжа, кадите Ваалу и ходите след други богове, които не познавате,</verse>
				<verse number="10">и после дохаждате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате: „спасени сме“, та занапред да вършите всички тия гнусотии!</verse>
				<verse number="11">Не обърна ли се във вашите очи на разбойнишки вертеп тоя дом, над който е призовано Моето име? Ето, Аз видях това, казва Господ.</verse>
				<verse number="12">Но идете на Моето място в Силом, дето по-преди бях отредил да пребъдва Моето име, и вижте, какво направих с него поради нечестието на Моя народ Израил.</verse>
				<verse number="13">И сега, понеже вършите всички тия работи, казва Господ, и Аз ви говорих от ранно утро, а вие не слушахте, и виках ви, а вие не отговаряхте, —</verse>
				<verse number="14">то Аз също тъй ще постъпя с тоя дом, над който е призовано Моето име, на който вие се уповавате, и с мястото, което дадох вам и на бащите ви, както постъпих със Силом.</verse>
				<verse number="15">И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всички ваши братя, цялото Ефремово семе.</verse>
				<verse number="16">А ти не се моли за тоя народ и не възнасяй заради него молитви и просби, и не ходатайствувай пред Мене, защото няма да те чуя.</verse>
				<verse number="17">Не виждаш ли, какво вършат те в градовете на Иудея и по улиците иерусалимски?</verse>
				<verse number="18">Децата събират дърва, а бащите кладат огън, и жените месят тесто, за да правят банички за богинята на небето и да извършват възлияние на други богове, за да Ме огорчават.</verse>
				<verse number="19">Но Мене ли огорчават те? казва Господ; не себе си ли — за техен срам?</verse>
				<verse number="20">Затова тъй казва Господ Бог: ето, излива се Моят гняв и Моята ярост върху това място, върху люде и върху добитък, върху полски дървета и върху земни плодове, ще се запали и не ще угасне.</verse>
				<verse number="21">Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вашите всесъжения слагайте при вашите жертви и яжте месото;</verse>
				<verse number="22">защото Аз не говорих на бащите ви и не им давах заповеди за всесъжения и жертви в оня ден, когато ги изведох из Египетската земя,</verse>
				<verse number="23">а такава заповед им дадох: слушайте Моя глас и Аз ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ, и ходете по всякой път, който ви заповядвам, за да ви е добре.</verse>
				<verse number="24">Но те не послушаха и не наклониха ухо, и живяха по внушението и по упорството на злото си сърце, и обърнаха Ми гръб, а не лице.</verse>
				<verse number="25">От оня ден, когато бащите ви излязоха из Египетската земя, до днес пращах при вас всичките Мои раби — пророците, пращах всеки ден от ранно утро;</verse>
				<verse number="26">но те не Ме послушаха и не наклониха ухо, а станаха твърдоглави, постъпваха по-зле от бащите си.</verse>
				<verse number="27">И когато ще им говориш всички тия думи, те не ще те послушат; и когато ще ги викаш, не ще ти отговорят.</verse>
				<verse number="28">Тогава им кажи: ето народ, който не слуша гласа на Господа, своя Бог, и не приема поука! Няма у тях истина, тя е отнета от устата им.</verse>
				<verse number="29">Острижи косата си и я хвърли, и надай плач по планините, защото Господ отхвърли и остави рода, който навлече гнева Му.</verse>
				<verse number="30">Защото синовете на Иуда вършат зло пред Моите очи, казва Господ; поставиха своите гнусотии в дома, над който е призовано Моето име, за да го осквернят;</verse>
				<verse number="31">и наредиха оброчища на Тофет в долината на Еномовите синове, за да изгарят в огън синовете си и дъщерите си, което н съм заповядал и което на ум не Ми е идвало.</verse>
				<verse number="32">Затова ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се вече нарича Тофет и долина на синовете Еномови, но долина на убийство, и в Тофет ще погребват по нямане на място.</verse>
				<verse number="33">И труповете на тоя народ ще бъдат храна на небесни птици и на земни зверове, и не ще има кой да ги пропъжда.</verse>
				<verse number="34">В градовете на Иудея и по улиците иерусалимски ще прекратя глас на тържество и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста; защото тая земя ще стане пустиня.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">В него време, казва Господ, ще изхвърлят из гробовете костите на царете на Иуда, и костите на князете му, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите иерусалимски;</verse>
				<verse number="2">и ще ги разхвърлят пред слънцето и месечината и пред цялото небесно воинство, които са те обичали, на които са служили и след които са ходили, които са търсили и на които са се покланяли; те не ще ги съберат и не ще ги погребат: те ще бъдат тор на земята.</verse>
				<verse number="3">И ще предпочитат смърт пред живот всички ония, които останат от това зло племе навред, където ги Аз изгоня, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="4">И кажи им: тъй казва Господ: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат?</verse>
				<verse number="5">Защо тоя народ иерусалимски стои в упорно отстъпничество? те се държат яко о измамата и не искат да се обърнат.</verse>
				<verse number="6">Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: „какво сторих?“ всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка.</verse>
				<verse number="7">И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения.</verse>
				<verse number="8">Как думате: ние сме мъдри, и законът Господен е у нас? А ето, лъжливото перо на книжовниците и него превръща в лъжа.</verse>
				<verse number="9">Посрамиха се мъдрите, смутиха се и се заплетоха в мрежа: ето, те отхвърлиха словото Господне; де е тогава тяхната мъдрост?</verse>
				<verse number="10">Затова жените им ще дам на други, нивята им — на други владелци, защото всички те, от малък до голям, се предадоха на користолюбие; от пророк до свещеник — всички действуват лъжливо.</verse>
				<verse number="11">И лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: „мир, мир!“, а мир няма.</verse>
				<verse number="12">Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят. Затова ще паднат между падналите; кога ги посетя, те ще бъдат повалени, казва Господ.</verse>
				<verse number="13">Докрай ще ги обера, казва Господ: не ще остане ни един грозд на лоза, ни смокиня на смоковница, ще опадат и листата, и което им съм дал, ще отлети от тях.</verse>
				<verse number="14">„Защо стоим? Сбирайте се, да идем в укрепените градове и там да загинем; защото Господ, Бог наш, ни е определил да загинем и ни дава да пием вода с жлъчка, задето сме грешили пред Господа.“</verse>
				<verse number="15">Очакваме мир, а няма нищо добро, — време за излекуване, а ето ужаси.</verse>
				<verse number="16">От Дан се чуе пръхкане на конете му, от громкото цвилене на жребците му трепери цяла земя; ще дойдат и ще опустошат земята и всичко по нея, града и които живеят в него.</verse>
				<verse number="17">Защото, ето, Аз ще напратя върху ви змии, василиски, против които баилка няма, и те ще ви хапят, казва Господ.</verse>
				<verse number="18">Кога ще се утеша в тъгата си! сърцето ми се стопи.</verse>
				<verse number="19">Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? — Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни?</verse>
				<verse number="20">Мина жетва, свърши се лятото, а ние не сме спасени.</verse>
				<verse number="21">Поради съкрушението у дъщерята на моя народ и аз съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.</verse>
				<verse number="22">Нима няма балсам в Галаад? нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми — извор сълзи! Аз бих плакал ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ.</verse>
				<verse number="2">О, кой би ми дал в пустинята пътнишко пристанище! Бих оставил моя народ и бих забягнал от тях: защото те всички са прелюбодейци, сбирщина вероломници.</verse>
				<verse number="3">Като лък опъват езика си за лъжи, с неправда се усилят на земята; защото минуват от едно зло на друго и Мене не познават, казва Господ.</verse>
				<verse number="4">Пазете се всеки от приятеля си, и не се доверявайте никому от братята си; защото всеки брат туря препънка другиму, и всеки приятел разнася клевета.</verse>
				<verse number="5">Всеки лъже приятеля си, и правда не говорят: приучиха езика си да говори лъжа, лукавничат до умора.</verse>
				<verse number="6">Ти живееш всред коварство, поради коварство те се отричат да Ме познават, казва Господ.</verse>
				<verse number="7">Затова тъй казва Господ Саваот: ето, ще ги разтопя и ще ги изпитам; защото, как иначе да постъпя с дъщерята на Моя народ?</verse>
				<verse number="8">Езикът им — стрела смъртоносна, говори коварно; с уста говорят към ближния си дружелюбно, а в сърце си му примки кроят.</verse>
				<verse number="9">Нима не ще ги накажа за това, казва Господ? не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя?</verse>
				<verse number="10">За планините ще дигна плач и писък, и за степните пасбища — ридание, защото те са изгорени, тъй че през тях никой не минува, нито се чува блеене на стада: и птици небесни, и добитък — всичко се е пръснало и разбягало.</verse>
				<verse number="11">И ще обърна Иерусалим на купище камъни, жилище на чакали, и градовете на Иудея ще направя пустиня, без жители.</verse>
				<verse number="12">Има ли такъв мъдрец, който да разбере това? И оня, към когото говорят уста Господни — да обясни, защо загина страната и изгоря като пустиня, тъй че никой не минува през нея?</verse>
				<verse number="13">И рече Господ: за това, че оставиха Моя закон, който бях наредил за тях, не слушаха гласа Ми и не постъпваха според него,</verse>
				<verse number="14">а ходиха по упорството на сърцето си и след Вааловци, както ги научиха бащите им.</verse>
				<verse number="15">Заради това тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще нахраня тия люде с пелин, ще ги напоя с вода и жлъчка</verse>
				<verse number="16">и ще ги пръсна между народи, които не познаваха ни те, ни бащите им, и ще пратя подире им меч, докле ги изтребя.</verse>
				<verse number="17">Тъй казва Господ Саваот: потърсете и повикайте да дойдат оплаквачки; пратете да дойдат вещи жени в тая работа.</verse>
				<verse number="18">Нека побързат и дигнат плач заради нас, та из очите ни да се леят сълзи, и от клепките ни вода да тече.</verse>
				<verse number="19">Защото глас от плач се чуе откъм Сион: „как ни ограбиха! ние сме зле посрамени, защото оставяме земята: разрушиха ни жилищата“.</verse>
				<verse number="20">И тъй, слушайте, жени, словото на Господа, и да внимава ухото ви на словото от устата Му; и учете дъщерите си на плач, и една друга — на плачевни песни.</verse>
				<verse number="21">Защото смъртта влиза през прозорците ни, втурва се в чертозите ни, за да изтреби децата от улицата, младежите от стъгдите.</verse>
				<verse number="22">Речи: тъй казва Господ: и ще бъдат хвърлени труповете на людете като тор на полето и като снопи зад жетваря, и не ще има кой да ги събере.</verse>
				<verse number="23">Тъй казва Господ: да се не хвали мъдър с мъдростта си, да се не хвали силен със силата си, да се не хвали богат с богатството си.</verse>
				<verse number="24">Но който се хвали, нека се хвали с туй, че Ме разбира и знае, че Аз съм Господ, Който върша милост, съд и правда на земята; защото само това Ми е благоугодно, казва Господ.</verse>
				<verse number="25">Ето, идат дни, казва Господ, когато ще посетя всички обрязани и необрязани:</verse>
				<verse number="26">Египет и Иудея, Едома и Амоновите синове, Моава и всички, които си стрижат скулуфите, които живеят в пустинята; защото всички тия народи са необрязани, а целият Израилев дом е с необрязано сърце.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Слушайте словото, което Господ ви казва, доме Израилев.</verse>
				<verse number="2">Тъй казва Господ: не вървете по пътя на езичниците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат.</verse>
				<verse number="3">Защото наредбите на народите са суета: отсичат дърво в гората, издялват го с брадва дърводелски ръце,</verse>
				<verse number="4">украсяват го със сребро и злато, прикрепяват с гвоздеи и с чук да се не клати.</verse>
				<verse number="5">Тези богове са като стълб, изгладен на струг, и не говорят; тях ги носят, защото не могат да ходят. Не плашете се от тях, защото те не могат да сторят зло, но и добро да сторят не могат.</verse>
				<verse number="6">Няма Тебе подобен, Господи! Ти си велик, и името Ти е велико чрез Твоята мощ.</verse>
				<verse number="7">Кой не ще се побои от Тебе, Царю на народите? защото само на Тебе се пада това; понеже между всички мъдреци у народите и във всички царства няма Тебе подобен.</verse>
				<verse number="8">Те всички до един са неразумни и глупави; суетно учение е дървото.</verse>
				<verse number="9">Кованото им на листи сребро е донесено от Тарсис, златото — от Уфаз, дело на художник и на леярски ръце; облеклото им — хиацинт и пурпур; всичко това е дело на изкусни люде.</verse>
				<verse number="10">А Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар. От гнева Му трепери земята, и народите не могат да издържат негодуването Му.</verse>
				<verse number="11">Тъй им говорете: боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата.</verse>
				<verse number="12">Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата.</verse>
				<verse number="13">По гласа Му шумят водите небесни, и Той издига облаците от краищата земни, създава светкавици всред дъжда и изкарва вятъра из Своите клетове.</verse>
				<verse number="14">Безумствува всеки човек в своето знание, срами себе си всеки леяр с истукана си, защото излеяното от него е лъжа, и няма в него дух.</verse>
				<verse number="15">Това е пълна суета, дело на заблуда, във време на посещението им те ще изчезнат.</verse>
				<verse number="16">Делът на Иакова не е като техния; защото неговият Бог е Творец на всичко, и Израил е жезъл на наследието Му; името Му е Господ Саваот.</verse>
				<verse number="17">Прибери от земята имота си ти, която ще седиш в обсада;</verse>
				<verse number="18">защото тъй казва Господ: ето, тоя път ще изхвърля жителите на тая земя и ще ги закарам в тясно място, за да ги хванат.</verse>
				<verse number="19">Горко ми в моето съкрушение: люта е раната ми, но аз си казвам: „наистина, това е моя скръб, а аз ще я търпя;</verse>
				<verse number="20">шатрата ми е опустошена, и всичките ми върви скъсани; децата ми бягаха от мене, и няма ги: няма вече кой да разпъне шатрата ми и да разпростре завесите ми;</verse>
				<verse number="21">защото пастирите оглупяха и не търсиха Господа, а затова те и постъпваха безразсъдно, и цялото им стадо се разпръсна.“</verse>
				<verse number="22">Слух се носи: ето, той иде, и голям шум от северна страна, за да направи градовете на Иудея пустиня, жилище на чакали.</verse>
				<verse number="23">Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него, че не е във властта на тоя, който върви, да оправя стъпките си.</verse>
				<verse number="24">Наказвай ме, Господи, но по правда, не в гнева Си, за да ме не умалиш.</verse>
				<verse number="25">Излей яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху племената, които не призовават Твоето име; защото те изядоха Иакова, погълнаха го и изтребиха го и жилището му опустошиха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Слово, което биде към Иеремия от Господа:</verse>
				<verse number="2">чуйте думите на тоя завет и кажете на мъжете от Иуда и на иерусалимските жители;</verse>
				<verse number="3">и речи им: тъй казва Господ, Бог Израилев: проклет да е оня човек, който не послуша думите на тоя завет,</verse>
				<verse number="4">който Аз заповядах на бащите ви, когато ги изведох из Египетската земя, из желязната пещ, думайки: слушайте гласа Ми и вършете, каквото ви заповядвам, — и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог,</verse>
				<verse number="5">за да изпълня клетвата, с която се клех на отците ви — да им дам земя, дето тече мед и мляко, както е сега. И отговорих и рекох: амин, Господи!</verse>
				<verse number="6">И рече ми Господ: разгласи всички тия думи по градовете на Иуда и по иерусалимските улици, и речи: слушайте думите на тоя завет и ги изпълнявайте.</verse>
				<verse number="7">Защото Аз постоянно увещавах бащите ви от оня ден, когато ги изведох из Египетската земя, дори доднес; увещавах ги от ранно утро, думайки: слушайте Моя глас.</verse>
				<verse number="8">Но те не слушаха и не дадоха ухо, а ходиха всеки по упорството на лошото си сърце; затова напратих върху им всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но те не изпълняваха.</verse>
				<verse number="9">И рече ми Господ: има съзаклятие между мъжете на Иуда и иерусалимските жители;</verse>
				<verse number="10">те пак се обърнаха към беззаконията на своите прадеди, които се отказаха да слушат думите Ми и тръгнаха след чужди богове, служейки им. Израилевият дом и Иудиният дом нарушиха Моя завет, който бях сключил с бащите им.</verse>
				<verse number="11">Затова тъй казва Господ: ето, ще напратя върху им нещастие, от което не могат се избави, и когато викнат към Мене, няма да ги чуя.</verse>
				<verse number="12">Тогава Иудините градове и иерусалимските жители ще идат и ще викнат към боговете, на които кадят; но те никак няма да им помогнат във време на тяхното нещастие,</verse>
				<verse number="13">Защото, колкото градове имаш, Иудо, толкова и богове имаш, и колкото улици има в Иерусалим, толкова жертвеници въздигнахте на онова, що е срамотно, жертвеници за кадение Ваалу.</verse>
				<verse number="14">А ти не моли за тоя народ и не въздигай за тях молитви и просби; защото няма да чуя, когато в нещастието си ще викат към Мене.</verse>
				<verse number="15">Какво търси Моят възлюбен в дома Ми, когато в него се извършват много срамотии? И свещените меса не ще ти помогнат, когато, вършейки зло, ти се радваш.</verse>
				<verse number="16">Зеленееща се маслина, която се краси с хубави плодове, те нарече Господ. А сега, при шума на големия смут, Той запали огън около нея, и клоните ѝ се съкрушиха.</verse>
				<verse number="17">Господ Саваот, Който те посади, изрече върху тебе зло поради злото на дома Израилев и на дома Иудин, което те си причиниха с това, че Ме разгневиха с кадението си Ваалу.</verse>
				<verse number="18">Господ ми откри, и аз зная; Ти ми показа техните дела.</verse>
				<verse number="19">Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: „да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува“.</verse>
				<verse number="20">Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело!</verse>
				<verse number="21">Затова тъй казва Господ за анатотските мъже, които искат да отнемат душата ти и които казват: не пророчествувай в име Господне, да не умреш от наши ръце;</verse>
				<verse number="22">затова тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад.</verse>
				<verse number="23">И няма да остане нищо от тях, защото ще напратя нещастия върху анатотските мъже в годината, когато ги посетя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестивците успява, и всички вероломци добруват?</verse>
				<verse number="2">Ти ги посади, и те се вкорениха, израстоха и плод дават. В устата им Ти си близък, но — далечен от сърцето им.</verse>
				<verse number="3">А мене, Господи, Ти знаеш, Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването.</verse>
				<verse number="4">Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите ѝ; защото казват: Той не ще види, какво ще стане с нас.</verse>
				<verse number="5">Ако ти бяга с пешаци, и те те измориха, как тогава ще се надпреваряш с коне? и ако в мирна страна беше безопасен, какво ще правиш, кога придойде Иордан?</verse>
				<verse number="6">Защото и братята ти, и домът на баща ти, и те вероломно постъпват с тебе, и викат с висок глас подире ти. Недей им вярва, кога ти и добро говорят.</verse>
				<verse number="7">Аз оставих Моя дом; напуснах наследието Си; най-обичното на душата Ми отдадох в ръцете на враговете му.</verse>
				<verse number="8">Моето наследие стана за Мене като лъв у гора, издигна против Мене гласа си; затова го намразих.</verse>
				<verse number="9">Моето наследие Ми стана като пъстра птица, върху която от вси страни се струпаха други грабливи птици. Вървете, събирайте се, всички полски зверове; идете да го изядете.</verse>
				<verse number="10">Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, —</verse>
				<verse number="11">направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена, защото ни един човек не взима това присърце.</verse>
				<verse number="12">По всички планини в пустинята дойдоха опустошители; защото мечът Господен изпояда всичко от единия край на земята до другия: няма мир за никоя плът.</verse>
				<verse number="13">Те сяха пшеница, а пожънаха тръне; измъчиха се и никаква полза не придобиха; засрамете се прочее от такива ваши печалби поради пламенния гняв Господен.</verse>
				<verse number="14">Тъй казва Господ: за всички Мои зли съседи, които нападат дела, що дадох за наследство на Моя народ Израиля, ето, Аз ще ги изтръгна от земята им, и дома Иудин ще изтръгна из средата им.</verse>
				<verse number="15">Но след като ги изтръгна, пак ще ги върна и помилувам, и ще доведа всекиго в неговия дял, и всекиго — в земята му.</verse>
				<verse number="16">И ако научат пътищата на Моя народ, да се кълнат в Мое име, казвайки „жив Господ“, както те научиха народа Ми да се кълне във Ваала, — ще се настанят всред Моя народ.</verse>
				<verse number="17">Ако пък не послушат, Аз ще изкореня и съвсем ще изтребя такъв народ, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Тъй ми рече Господ: иди си купи ленен пояс и препаши кръста си, но във вода го не туряй.</verse>
				<verse number="2">И аз купих пояс, както рече Господ, и препасах кръста си.</verse>
				<verse number="3">И биде към мене слово Господне втори път, и ми бе казано:</verse>
				<verse number="4">вземи пояса, що го купи, който е на кръста ти, и стани та иди при Ефрат и го скрий там в някоя скална пукнатина.</verse>
				<verse number="5">Аз отидох и го скрих при Ефрат, както ми заповяда Господ.</verse>
				<verse number="6">А като се изминаха много дни, Господ ми каза: стани, иди при Ефрат и вземи оттам пояса, който ти бях заповядал да скриеш там.</verse>
				<verse number="7">И аз дойдох при Ефрат, изкопах и взех пояса от мястото, дето го бях скрил, и ето — поясът беше развален и станал за нищо негоден.</verse>
				<verse number="8">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="9">тъй казва Господ: така ще сломя гордостта на Иуда и голямата гордост на Иерусалим.</verse>
				<verse number="10">Тоя негоден народ, който не иска да слуша думите Ми, живее по упорството на сърцето си и ходи след други богове, за да им служи и да им се кланя, ще бъде като тоя пояс, който е за нищо негоден.</verse>
				<verse number="11">Защото, както поясът прилепва о кръста на човека, така и Аз прилепих към Себе Си целия Израилев дом и целия Иудин дом, казва Господ, за да бъдат Мой народ и Моя слава, хвала и украшение, но те не послушаха.</verse>
				<verse number="12">Затова кажи им тая дума: тъй казва Господ, Бог Израилев: всеки винен мях се пълни с вино. Те ще ти кажат: нима не знаем, че всеки винен мях се пълни с вино?</verse>
				<verse number="13">А ти им кажи: тъй казва Господ: ето, Аз ще наситя с вино до опиване всички жители на тая земя и царете, които седят на Давидовия престол, свещеници и пророци и всички иерусалимски жители,</verse>
				<verse number="14">и ще ги разбия един о друг, бащи и синове заедно, казва Господ; няма да пощадя, няма да помилувам и не ще пожаля да ги изтребя.</verse>
				<verse number="15">Слушайте и внимавайте; не бъдете горди, защото Господ говори.</verse>
				<verse number="16">Въздайте слава на Господа, вашия Бог, докле Той още не е напратил тъмнота и докле още нозете ви не се спъват по тъмни планини; тогава вие ще очаквате светлина, а Той ще я обърне в смъртна сянка и ще я направи тъмнина.</verse>
				<verse number="17">Ако пък не послушате това, душата ми в потайни места ще оплаква вашата гордост, ще плаче горко, и очите ми сълзи ще леят; защото Господнето стадо ще бъде в плен откарано.</verse>
				<verse number="18">Кажи на царя и на царицата: смирете се, седнете по-ниско, защото падна от главите ви венецът на вашата слава.</verse>
				<verse number="19">Южните градове са затворени, и няма кой да ги отваря; цял Иуда в плен отвеждат, отвеждат го съвсем цял в плен.</verse>
				<verse number="20">Дигнете очи и вижте идещите откъм север: де е стадото, което ти беше дадено, прекрасното твое стадо?</verse>
				<verse number="21">Какво ще кажеш, дъще Сионска, кога Той те посети? Ти сама ги научи да началствуват над тебе: не ще ли те хванат болки като жена, кога ражда?</verse>
				<verse number="22">И ако речеш в сърце си: „защо ме постигна това?“ — Поради многото ти беззакония твоята пола се подигна и твоите пети се оголиха.</verse>
				<verse number="23">Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард — петната си? Тъй и вие можете ли да вършите добро, като сте навикнали да вършите зло?</verse>
				<verse number="24">Затова ще ги развея като прах, разнасян от пустинен вятър.</verse>
				<verse number="25">Ето твоя жребий, частта, що съм ти отмерил, казва Господ, защото ти Ме забрави и се надяваше на лъжа.</verse>
				<verse number="26">Затова ще ти бъде дигната полата върху лицето ти, за да се види твоята срамота.</verse>
				<verse number="27">Видях твоето прелюбодейство и твоите бесни похоти, твоите разпътства и гнусотии по могилите в полето. Горко ти, Иерусалиме! Ти и след това не ще се очистиш. А докога още?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Слово Господне, което биде към Иеремия по случай на суша.</verse>
				<verse number="2">Плаче Иуда, портите му се събориха, почерняха на земята, и писък се дигна в Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">Велможи пращат слугите си за вода; те отиват при кладенците и не намират вода; връщат се с празни съдове; посрамени и смутени, те покриват главите си.</verse>
				<verse number="4">Понеже почвата се е напукала от бездъждие на земята, то и земеделците са смутени и покриват главите си.</verse>
				<verse number="5">Дори и кошутата ражда в полето и оставя малките си, защото няма трева.</verse>
				<verse number="6">И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева.</verse>
				<verse number="7">Макар нашите беззакония да свидетелствуват против нас, но Ти, Господи, върши с нас заради Твоето име; голямо е нашето отстъпничество, съгрешихме пред Тебе.</verse>
				<verse number="8">Надеждо на Израиля, негов Спасител в скръбно време! Защо си като чужд в тая земя, като пътник, отбил се да пренощува?</verse>
				<verse number="9">Защо си като слисан човек, като юнак, който няма сила да спаси. И при все туй Ти, Господи, си посред нас, и Твоето име е призовано върху ни; не ни оставяй.</verse>
				<verse number="10">Тъй говори Господ към тоя народ: задето обичат да се скитат, не спират нозете си, Господ не благоволи към тях, спомня си сега беззаконията им и наказва греховете им.</verse>
				<verse number="11">И рече ми Господ: недей се моли за доброто на тоя народ.</verse>
				<verse number="12">Ако постят, няма да чуя писъка им; и ако възнесат всесъжения и дар, няма да ги приема; но с меч, с глад и с мор ще ги изтребя.</verse>
				<verse number="13">Тогава рекох: Господи Боже! ето пророците им казват: меч няма да видите, и глад не ще има у вас, но ще ви дам постоянен мир на това място.</verse>
				<verse number="14">И рече ми Господ: пророците пророкуват лъжа в Мое име; Аз не съм ги пращал и не съм им давал заповеди, и не съм им говорил; те ви проповядват лъжливи видения и гадания, суета и измислици от своето сърце.</verse>
				<verse number="15">Затова тъй казва Господ за пророците: те пророкуват в Мое име, но Аз не съм ги пращал; те говорят: „меч и глад не ще има в тая земя“; с меч и глад ще бъдат изтребени тия пророци,</verse>
				<verse number="16">и народът, комуто пророкуват, от глад и меч ще бъде натъркалян по иерусалимските улици, и не ще има кой да ги погребе — тях и жените им, синовете им и дъщерите им; и Аз ще излея върху им тяхната лошотия.</verse>
				<verse number="17">И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ.</verse>
				<verse number="18">Излизам на полето, — и ето, убити с меч; влизам в града, — и ето, умиращи от глад; дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята.</verse>
				<verse number="19">Нима Ти съвсем отхвърли Иуда? Нима на душа Ти омръзна Сион? Защо ни тъй порази, че не можем да се изцерим? Чакаме мир — и няма нищо добро; чакаме време за изцеление — и ето, ужаси.</verse>
				<verse number="20">Съзнаваме, Господи, нечестието си, беззаконието на нашите бащи, че съгрешихме пред Тебе.</verse>
				<verse number="21">Не ни отхвърляй заради Твоето име; не унизявай престола на Твоята слава; спомни си, не разваляй Твоя завет с нас.</verse>
				<verse number="22">Има ли между суетните езически богове, които да произвеждат дъжд? или може ли небето от само себе си да дава проливен дъжд? не си ли Ти това, Господи, Боже наш? Тебе се надяваме ние, защото Ти твориш всичко това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Ирече ми Господ: да се изправеха пред лицето Ми дори Моисей и Самуил, душата Ми пак няма да се приклони към тоя народ; отпъди ги от лицето Ми — нека си отидат.</verse>
				<verse number="2">Ако пък те попитат: „къде да идем?“ — кажи им: тъй казва Господ: който е за смърт, да иде на смърт; и който е за меч, — под меч; и който е за глад, — на глад; и който е за плен, — в плен.</verse>
				<verse number="3">И ще напратя върху им четири вида смърт, казва Господ: меч, за да убива, кучета, за да разпокъсват, небесни птици и полски зверове, за да изяждат и изтребват;</verse>
				<verse number="4">и ще направя да се озлобят против тях всички земни царства заради Манасия, син на иудейския цар Езекия, за онова, що той извърши в Иерусалим.</verse>
				<verse number="5">Защото, кой ще те пожали, Иерусалиме? кой ще изяви състрадание към тебе? и кой ще свърне при тебе да попита, добре ли си?</verse>
				<verse number="6">Ти ме остави, казва Господ, отстъпи назад; затова ще простра върху тебе ръката Си и ще те погубя; уморих се да показвам милост.</verse>
				<verse number="7">Аз ги отвявам с веячка при портите на страната; лишавам ги от деца, погубвам Моя народ; но те се не връщат от своите пътища.</verse>
				<verse number="8">Вдовиците им у Мене са повече от морския пясък; ще напратя върху тях, върху майката на младежите, опустошител по пладне; внезапно ще ги обхване страх и ужас.</verse>
				<verse number="9">Лежи изнемощяла тая, която е родила седем, предава дух; още през деня зайде нейното слънце; тя е смутена и посрамена. И останалите от тях ще предам на меч пред очите на враговете им, казва Господ.</verse>
				<verse number="10">„Горко ми, моя майко, задето ме роди човек, който се препира и кара с цяла земя! никому не съм давал под лихва, и мене никой не е давал, а всинца ме проклинат.“</verse>
				<verse number="11">Господ рече: краят ти ще бъде добър, и Аз ще принудя врага да постъпва с тебе добре във време на нещастие и във време на скръб.</verse>
				<verse number="12">Може ли желязо да счупи северно желязо и мед?</verse>
				<verse number="13">Твоя имот и твоите съкровища ще предам на разграбване, без цена, заради всички твои грехове, във всички твои предели;</verse>
				<verse number="14">и ще те изпратя с враговете ти в земя, която не познаваш; защото огън е пламнал в Моя гняв, — ще пламти върху ви.</verse>
				<verse number="15">О, Господи! Ти всичко знаеш; спомни си за мене и посети ме, и отмъсти за мене на моите гонители; по Своето дълготърпение недей ме погубва; Ти знаеш, че заради Тебе търпя хули.</verse>
				<verse number="16">Намерих Твоите думи и ги погълнах; и Твоето слово ми биде за радост и веселие на сърцето; защото Твоето име е призовано върху мене, Господи, Боже Саваот.</verse>
				<verse number="17">Не съм седял в събрание на шегобийци и не се веселих; под тежката върху мене Твоя ръка седях самин, защото Ти ме бе изпълнил с негодувание.</verse>
				<verse number="18">Защо е тъй дълготрайна болката ми, и раната ми тъй неизцерима, че не се поддава на лекуване? Нима Ти ще бъдеш за мене като лъжлив извор, като невярна вода?</verse>
				<verse number="19">На това тъй рече Господ: ако се обърнеш, ще те възстановя, и ще стоиш пред лицето Ми; и ако извлечеш скъпоценно от нищожно, ще бъдеш като Моите уста. Те сами ще се обръщат към тебе, а не ти ще се обръщаш към тях.</verse>
				<verse number="20">И ще те направя за тоя народ силна медна стена; те ще воюват против тебе, ала не ще те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те спасявам и избавям, казва Господ.</verse>
				<verse number="21">И ще те спася от ръцете на зли и ще те избавя от ръцете на притеснители.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Ибиде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">не си взимай жена, и да нямаш ни синове, ни дъщери на това място.</verse>
				<verse number="3">Защото тъй казва Господ за синовете и дъщерите, които ще се родят в това място, и за майките им, които ще ги родят, и за бащите им, които ще ги произведат в тая земя:</verse>
				<verse number="4">от тежка смърт ще умрат те и не ще бъдат ни оплакани, ни погребани; ще бъдат тор на земното лице; с меч и с глад ще бъдат изтребени, и труповете им ще бъдат храна на птиците небесни и зверовете земни.</verse>
				<verse number="5">Защото тъй казва Господ: не влизай в дома на ония, които тъгуват, и не ходи да плачеш и жалиш с тях; защото Аз отнех от тоя народ Моя мир, милост и съжаление, казва Господ.</verse>
				<verse number="6">И ще умрат големи и малки в тая земя; и не ще бъдат погребани, и не ще ги оплакват, нито ще се нараняват, нито ще се стрижат за тях.</verse>
				<verse number="7">И не ще разчупват зарад тях хляб в жалейно време, за утеха поради умрелия; и не ще им подадат утешна чаша, да пият за баща си и за майка си.</verse>
				<verse number="8">Не влизай също и в къща за пир, да седиш с тях, да ядеш и да пиеш;</verse>
				<verse number="9">защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще прекратя в това място пред ваши очи и във ваши дни глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста.</verse>
				<verse number="10">Когато разкажеш на тия люде всички тия думи, и те ти рекат: „защо Господ изрече върху нас цялото това голямо нещастие, и каква е нашата неправда, и кой е нашият грях, що съгрешихме пред нашия Господ Бог?“</verse>
				<verse number="11">тогава речи им: затова, че вашите бащи Ме оставиха, казва Господ, и тръгнаха след други богове, тям служиха и тям се покланяха, а Мене оставиха, и Моя закон не пазиха.</verse>
				<verse number="12">А вие постъпвате още по-лошо от бащите си и живеете всеки по упорството на злото си сърце, за да Ме не слушате.</verse>
				<verse number="13">Поради това ще ви изхвърля от тая земя в земя, която не познавахте ни вие, ни бащите ви, и там ще служите на други богове денем и нощем; защото Аз няма да окажа милост към вас.</verse>
				<verse number="14">Затова ето, идат дни, казва Господ, когато вече не ще казват: „жив е Господ, Който изведе Израилевите синове из Египетската земя“,</verse>
				<verse number="15">а — „жив е Господ, Който изведе Израилевите синове из северната земя и из всички земи, в които ги бе прогонил“, защото ще ги върна в земята им, която дадох на отците им.</verse>
				<verse number="16">Ето, Аз ще пратя много рибари, казва Господ, и ще ги ловят; а после ще пратя много ловци, и те ще ги спогнат от всяка планина и от всеки хълм и от скалните проломи.</verse>
				<verse number="17">Защото Моите очи са върху всички техни пътища; те не са скрити от Моето лице, и тяхната неправда не е скрита от очите Ми.</verse>
				<verse number="18">И ще им въздам преди всичко за тяхната неправда и за техния двоен грях, защото оскверниха земята Ми, с труповете на мръсотиите си и с гнусотиите си напълниха наследието Ми.</verse>
				<verse number="19">Господи! Сило моя, крепост моя и прибежище мое в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: само лъжа наследиха нашите бащи, суета и това, от което няма никаква полза.</verse>
				<verse number="20">Може ли човек да си направи богове, които впрочем не са богове?</verse>
				<verse number="21">Затова ето, Аз ще им покажа сега, ще им покажа Своята ръка и Своята мощ, и ще узнаят, че името Ми е Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Грехът на Иуда е написан с желязно длето, с диамантно острие е начертан върху скрижалите на сърцето им и върху роговете на техните жертвеници.</verse>
				<verse number="2">Като за свои синове те си спомнят за своите жертвеници и за своите дъбрави край зелени дървета, на високи хълмове.</verse>
				<verse number="3">Моята планина в полето, имота ти и всички твои съкровища ще предам на разграбване, и всички твои оброчища — за твоите грехове във всички твои предели.</verse>
				<verse number="4">И ти чрез себе си ще се лишиш от наследието си, що ти бях дал, и ще те дам в робство на твоите врагове, в земя, която ти не познаваш, защото вие разпалихте огъня на гнева Ми; той ще гори вечно.</verse>
				<verse number="5">Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа.</verse>
				<verse number="6">Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто, и ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема.</verse>
				<verse number="7">Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ.</verse>
				<verse number="8">Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод.</verse>
				<verse number="9">Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?</verse>
				<verse number="10">Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му.</verse>
				<verse number="11">Яребица лежи върху яйца, които не е снесла: такъв е оня, който с неправда при добива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си.</verse>
				<verse number="12">Престолът на славата, възвишен отначало, е място на нашето освещение.</verse>
				<verse number="13">Ти, Господи, си Израилева надежда; всички, които Те оставят, ще се посрамят. „Които отстъпват от Мене, ще бъдат на пръст написани, защото оставиха Господа, извора на жива вода.“</verse>
				<verse number="14">Изцели ме, Господи, — и изцелен ще бъда; спаси ме, — и спасен ще бъда; защото Ти си моя хвала.</verse>
				<verse number="15">Ето, те ми казват: „де е словото Господне? нека дойде!“</verse>
				<verse number="16">Аз не бързах да стана пастир у Тебе и не желах бедствения ден, Ти знаеш това; каквото е излязло из устата ми, е открито пред Твоето лице.</verse>
				<verse number="17">Не бъди страшен за мене, Ти си моя надежда в ден на неволя.</verse>
				<verse number="18">Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати върху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение.</verse>
				<verse number="19">Тъй ми каза Господ: иди и застани при портите на синовете народни, през които влизат иудейските царе и през които излизат, и при всички иерусалимски порти,</verse>
				<verse number="20">и казвай им: царе иудейски, цяла Иудео и всички иерусалимски жители, които влизате през тия порти, чуйте словото Господне.</verse>
				<verse number="21">Тъй казва Господ: пазете душите си и не носете товар в съботен ден и не го внасяйте през иерусалимските порти,</verse>
				<verse number="22">и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа, но светете съботния ден тъй, както съм заповядал на вашите бащи,</verse>
				<verse number="23">които впрочем не послушаха и не дадоха ухо, но станаха твърдоглави, за да не слушат и приемат поука.</verse>
				<verse number="24">И ако Ме послушате, казва Господ, да не носите товар в съботен ден през портите на тоя град и осветявате съботата, не вършейки тоя ден никаква работа,</verse>
				<verse number="25">то през портите на тоя град ще влизат царе и князе, които седят на Давидовия престол, които се возят на колесници и на коне, те и князете им, иудеи и иерусалимски жители, и тоя град ще бъде вечно обитаем.</verse>
				<verse number="26">И ще дохождат из градовете иудейски, из иерусалимските околности и из Вениаминовата земя, от равнини, от планини и от юг, и ще принасят всесъжение и жертва, хлебен принос, ливан и благодарствени жертви в дома Господен.</verse>
				<verse number="27">Ако пък не Ме послушате, за да осветявате съботния ден и да не носите товар, кога влизате в иерусалимските порти в съботен ден, то ще запаля огън в портите му, — и той ще погълне иерусалимските чертози и не ще изгасне.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Слово, което биде към Иеремия от Господа:</verse>
				<verse number="2">стани, та слез в дома на грънчаря, и там ще ти явя Моите думи.</verse>
				<verse number="3">И слязох в дома на грънчаря, и ето, той работеше своята работа на колелото.</verse>
				<verse number="4">И съдът, който грънчарят правеше от глина, се развали в ръцете му; и той изново направи от него друг съд, какъвто му текна да направи.</verse>
				<verse number="5">И биде слово Господне към мене:</verse>
				<verse number="6">доме Израилев, не мога ли постъпи с вас, както тоя грънчар? казва Господ. Ето, каквото е глината в ръцете на грънчаря, това сте и вие в Моите ръце, доме Израилев.</verse>
				<verse number="7">Понякога Аз кажа за някой народ и царство, че ще го изкореня, съкруша и погубя;</verse>
				<verse number="8">но ако тоя народ, върху който съм изрекъл това, се обърне от лошите си дела, Аз отлагам злото, що съм намислил да му сторя.</verse>
				<verse number="9">А понякога кажа за някой народ и царство, че ще го устроя и утвърдя;</verse>
				<verse number="10">но ако той върши зло пред Моите очи и не слуша гласа Ми, ще отменя доброто, с което съм искал да го облагодетелствувам.</verse>
				<verse number="11">И тъй, кажи на мъжете Иудини и на жителите иерусалимски: тъй казва Господ: ето, Аз ви готвя зло и кроя нещо против вас; затова обърнете се всеки от лошия си път и изправете пътищата си и постъпките си.</verse>
				<verse number="12">Но те казват: „не се надявай; ние ще си живеем, според както си щем, и ще постъпваме всеки според упорството на злото си сърце.“</verse>
				<verse number="13">Затова тъй казва Господ: попитайте между народите, чувал ли е някой нещо подобно? твърде гнусни дела извърши Израилевата девица.</verse>
				<verse number="14">Напуска ли си ливанският сняг планинската скала? и пресекват ли по други места течащите студени води?</verse>
				<verse number="15">А Моят народ Ме остави; те кадят на суетните, препънаха се в пътищата си, оставиха древните пътища, за да ходят по пътеки, по непрокаран път,</verse>
				<verse number="16">за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се слиса и ще поклати глава.</verse>
				<verse number="17">Като източен вятър ще ги пръсна пред вражето лице; гърбом, а не с лице ще се обърна към тях в деня на тяхната неволя.</verse>
				<verse number="18">А те казаха: „дойдете да направим заговор против Иеремия; защото не е изчезнал закон у свещеника и съвет у мъдрия и думи у пророка; дойдете да го поразим с език и да не внимаваме на думите му“.</verse>
				<verse number="19">Послушай ме, Господи, и чуй гласа на моите противници.</verse>
				<verse number="20">Трябва ли да се връща зло за добро? а те копаят яма за душата ми. Спомни си, че стоя пред Твоето лице, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоя гняв.</verse>
				<verse number="21">И тъй, предай синовете им на глад и подложи ги на меч; да бъдат жените им бездетни и вдовици, мъжете им да бъдат със смърт поразени, и младежите им — умъртвени с меч на война.</verse>
				<verse number="22">Да се чува от къщите им писък, кога внезапно напратиш върху им полковете; защото те копаят яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примка за нозете ми.</verse>
				<verse number="23">Но Ти, Господи, знаеш всичките им заговори против мене, за да ме умъртвят; недей прощава неправдите им, и греха им недей изглажда пред лицето Си; да бъдат повалени пред Тебе; действувай против тях, кога си гневен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Тъй рече Господ: иди, купи глинена стомна от грънчаря; и вземи със себе си най-старите от народа и свещеническите старейшини,</verse>
				<verse number="2">и излез в долината на Еномовите синове, която е пред Харшитски порти, и обяви там думите, които ще ти кажа,</verse>
				<verse number="3">и речи: царе иудейски и жители иерусалимски, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще напратя върху това място нещастие, — който чуе за него, ще му писнат ушите,</verse>
				<verse number="4">задето Ме оставиха и чуждо направиха това място и кадят в него на други богове, които не познаваха ни те, ни бащите им, ни иудейските царе; напълниха това място с невинна кръв</verse>
				<verse number="5">и издигнаха оброчища Ваалу, за да горят синовете си с огън за всесъжение Ваалу, което Аз не съм заповядвал, не съм говорил, и което и наум не Ми е идвало;</verse>
				<verse number="6">затова ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се вече нарича Тофет или долина на Еномовите синове, но долина за убиване.</verse>
				<verse number="7">И ще унищожа съвета на Иуда и на Иерусалим в това място и ще ги поразя с меч пред лицето на враговете им и с ръката на тия, които искат душата им, и ще дам труповете им за храна на птиците небесни и на зверовете земни.</verse>
				<verse number="8">И ще направя тоя град ужас и гавра; всеки, който минува през него, ще се слиса и ще подсвирне, гледайки многото му рани.</verse>
				<verse number="9">И ще ги нахраня с плътта на синовете им и с плътта на дъщерите им; и всеки ще яде плътта на своя ближен, намирайки се в обсада и в утеснение, когато ги притиснат враговете им и ония, които искат душата им.</verse>
				<verse number="10">И строши стомната пред очите на мъжете, които ще дойдат с тебе,</verse>
				<verse number="11">и кажи им: тъй казва Господ Саваот: тъй ще съкруша тоя народ и тоя град, както е строшен тоя грънчарски съд, който вече не може да стане цял, и ще ги погребват в Тофет, по нямане място за погребване.</verse>
				<verse number="12">Тъй ще постъпя с това място, казва Господ, и с неговите жители; и тоя град ще направя подобен на Тофет.</verse>
				<verse number="13">И къщите на Иерусалим и къщите на иудейските царе ще бъдат — като мястото Тофет — нечисти, защото върху покрива на всички къщи кадят на цялото войнство небесно и извършват възлияния на чужди богове.</verse>
				<verse number="14">И дойде Иеремия от Тофет, дето Господ го бе пращал да пророкува, и застана в двора на дома Господен и каза на целия народ:</verse>
				<verse number="15">тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще напратя върху тоя град и върху всички техни градове цялото нещастие, което изрекох против него, защото те са твърдоглави и не слушат Моите думи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Когато Пасхор, Емеров син, свещеник и надзорник в дома Господен, чу, че Иеремия изговорил пророчески тия думи,</verse>
				<verse number="2">той удари пророка Иеремия и го тури в клада, що беше до горните порти Вениаминови при дома Господен.</verse>
				<verse number="3">Ала на другия ден Пасхор освободи Иеремия от кладата, и Иеремия му рече: не Пасхор те нарече Господ, а Магор Мисавив.</verse>
				<verse number="4">Защото тъй казва Господ: ето, ще те направя ужас за тебе самия и за всички твои приятели, и ще паднат от меча на враговете си, и очите ти ще видят това. И цял Иуда ще предам в ръцете на вавилонския цар, който ще ги откара във Вавилон и с меч ще ги порази.</verse>
				<verse number="5">И ще предам всичкото богатство на тоя град, целия му имот и всичките му скъпоценности; и всичките съкровища на царете иудейски ще дам в ръцете на враговете им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги отнесат във Вавилон.</verse>
				<verse number="6">И ти, Пасхоре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен; и ще отидеш във Вавилон — там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува!</verse>
				<verse number="7">Ти, Господи, ме увличаше, — и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене — и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене.</verse>
				<verse number="8">Защото, щом заговоря, — викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех.</verse>
				<verse number="9">И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и — не можах.</verse>
				<verse number="10">Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха — отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: „може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим“.</verse>
				<verse number="11">Но с мене е Господ като силен ратоборец; затова моите гонители ще се спънат и не ще надвият; твърде много ще се посрамят, защото постъпваха неразумно; посрамата ще бъде вечна, никога не ще бъде забравена.</verse>
				<verse number="12">Господи на силите! Ти изпитваш праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя Твоето отмъщение над тях, защото Теб поверих делото си.</verse>
				<verse number="13">Пейте Господу, хвалете Господа, защото Той спасява душата на бедния от ръцете злодейски.</verse>
				<verse number="14">Проклет да е денят, в който се родих; денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен!</verse>
				<verse number="15">Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „роди ти се син“ и с това го е много зарадвал.</verse>
				<verse number="16">И да стане с тоя човек, каквото с градовете, които Господ разруши и не пожали; да чува той утрин писък и на пладне — ридание,</verse>
				<verse number="17">задето ме не уби в самата утроба — тъй че майка ми да станеше мой гроб, и утробата ѝ да останеше вечно бременна.</verse>
				<verse number="18">За какво съм излязъл из утробата, за да гледам мъки и скърби, и дните ми да изминават в безславие?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">Слово, което биде от Господа към Иеремия, когато цар Седекия изпрати до него Пасхора, Молхиевия син, и свещеник Софония, син на Маасея, за да му кажат:</verse>
				<verse number="2">„попитай Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор воюва против нас; може би, Господ ще направи с нас някое от Своите чудеса, за да се оттегли оня от нас.“</verse>
				<verse number="3">И рече им Иеремия: това кажете на Седекия:</verse>
				<verse number="4">тъй казва Господ, Бог Израилев: ето Аз ще обърна назад военните оръжия, които са във вашите ръце, с които се биете с вавилонския цар и с халдейците, които ви обсаждат извън стените, и ще ги събера сред тоя град;</verse>
				<verse number="5">и Сам ще воювам против вас с простряна ръка и с яка мишца, с гняв и с ярост и с голямо негодуване;</verse>
				<verse number="6">и ще поразя всичко, що живее в тоя град — и човеци, и добитък; от лют мор ще измрат те.</verse>
				<verse number="7">А след това, казва Господ, иудейския цар Седекия, слугите му, народа и избавените в тоя град от мор, от меч и от глад ще предам в ръцете на Навуходоносора, вавилонския цар, в ръцете на враговете им и в ръцете на ония, които искат душата им; и той ще ги порази с остър меч и не ще ги пощади, не ще пожали и не ще се смили.</verse>
				<verse number="8">И кажи на тоя народ: тъй казва Господ: ето, Аз ви предлагам път към живот и път към смърт:</verse>
				<verse number="9">който остане в тоя град, ще умре от меч, от глад и от мор, а който излезе и се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще бъде жив, и душата му ще му бъде вместо печалба;</verse>
				<verse number="10">защото Аз обърнах лицето Си против тоя град, казва Господ, за зло, а не за добро; той ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар, и тоя ще го с огън изгори.</verse>
				<verse number="11">И към дома на иудейския цар кажи: слушайте словото Господне:</verse>
				<verse number="12">доме Давидов! тъй казва Господ: от ранно утро извършвайте съд и оттървайте обидения от ръцете на обидника, за да не избухне като огън Моята ярост и да не се разпали поради вашите зли дела дотам, че никой да не може го угаси.</verse>
				<verse number="13">Ето, Аз съм против тебе, жителко на долината, скало в равнината, казва Господ, против вас съм, които казвате: „кой ще излезе против нас и кой ще влезе в нашите жилища?“</verse>
				<verse number="14">Но Аз ще ви накажа според плодовете на делата ви, казва Господ, и ще запаля огън във вашата гора, който ще погълне всичко около нея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Тъй рече Господ: слез в дома на иудейския цар, кажи това слово</verse>
				<verse number="2">и речи: изслушай словото Господне, царю иудейски, който седиш на Давидовия престол, — и ти и твоите слуги и твоите люде, които влизат през тия порти.</verse>
				<verse number="3">Тъй казва Господ: извършвайте съд и правда и оттървайте обидения от ръцете на притеснителя, не обиждайте и не притеснявайте пришълец, сирак и вдовица, и не проливайте невинна кръв на това място.</verse>
				<verse number="4">Защото, ако изпълнявате това слово, през портите на тоя дом ще влизат царе, които седят вместо Давида на престола му, които се возят на колесница и на коне, — те и слугите им и людете им.</verse>
				<verse number="5">Ако пък не послушате тия думи, кълна се в Мене, казва Господ, че тоя дом ще запустее.</verse>
				<verse number="6">Защото тъй казва Господ за дома на иудейския цар: ти си за Мене Галаад и ливански връх; но Аз ще направя тебе пустиня, и градовете ти — необитаеми;</verse>
				<verse number="7">и ще приготвя против тебе изтребители, всеки със своето оръжие — и те ще изсекат най-хубавите твои кедри и ще ги хвърлят в огън.</verse>
				<verse number="8">И много народи ще преминават през тоя град и ще казват един другиму: „защо Господ тъй постъпи с тоя голям град?“</verse>
				<verse number="9">И ще отговорят: за това, че те оставиха завета на Господа, своя Бог, и се покланяха на други богове и тям служиха.</verse>
				<verse number="10">Не плачете за умрелия и не жалете за него; но горко плачете за оногова, който отива в плен, защото той вече няма да се върне и няма да види родината си.</verse>
				<verse number="11">Защото тъй казва Господ за Салума, син на иудейския цар Иосия, който царува след баща си Иосия и който излезе из това място: той вече няма да се върне тук,</verse>
				<verse number="12">но ще умре там, дето го откараха пленник, и вече няма да види тая земя.</verse>
				<verse number="13">Горко ономува, който гради своя дом с неправда и своите горници — с беззаконие, който принуждава ближния си да работи даром и не му дава платата му,</verse>
				<verse number="14">който казва: ще си построя голяма къща и широки горници, и който си отваря прозорци, обковава ги с кедър и багри с червена боя.</verse>
				<verse number="15">Мислиш ли цар да станеш, като си се обградил с кедър? Баща ти яде и пи, но върши съд и правда, и затова му беше добре.</verse>
				<verse number="16">Той разглеждаше делото на беден и на сиромах, и затова му беше добре. Не значи ли това, да Ме познаваш? казва Господ.</verse>
				<verse number="17">Но твоите очи и твоето сърце са обърнати само към корист за себе си и към проливане невинна кръв, за да притесняваш и насиляш.</verse>
				<verse number="18">Затова тъй казва Господ за Иоакима, син на иудейския цар Иосия: няма да го оплакват: „уви, брате!“ и: „уви, сестро!“ Няма да го оплакват: „уви, господарю!“ и: „уви, негово величие!“</verse>
				<verse number="19">Като осел ще бъде той погребан: ще го изкарат и ще го хвърлят далеч от иерусалимските порти.</verse>
				<verse number="20">Качи се на Ливан и викай, издигни гласа си на Васан и викай от Аварим, защото погубени са всички твои приятели.</verse>
				<verse number="21">Аз ти говорих през твоето добруване; но ти каза: няма да послушам. Такова беше твоето поведение още от младини, че ти не слуша гласа Ми.</verse>
				<verse number="22">Всички твои пастири вятър ще отнесе, и твоите приятели в плен ще отидат, — и тогава ти ще бъдеш посрамен и постиден за всички твои злодеяния.</verse>
				<verse number="23">Ти, който живееш на Ливан, който си свил гнездо в кедрите! колко окаян ще бъдеш, кога те постигнат мъки като болки на жена, кога ражда!</verse>
				<verse number="24">Жив съм Аз, каза Господ: да беше иудейският цар Иехония, Иоакимовият син, пръстен на дясната Ми ръка, и оттам ще те откъсна</verse>
				<verse number="25">и ще те предам в ръцете на ония, които искат душата ти, и в ръцете на ония, от които се боиш, в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора и в ръцете на халдейци;</verse>
				<verse number="26">и ще изхвърля тебе и майка ти, която те е родила, в чужда земя, дето не сте се родили, и там ще умрете;</verse>
				<verse number="27">а в земята, дето душата им ще желае да се върне, там няма да те върнат.</verse>
				<verse number="28">„Нима тоя човек, Иехония, е създание презряно, отхвърлено? или той е негодна съдина? защо са те изхвърлени — той и племето му — и хвърлени в земя, която не са познавали?“</verse>
				<verse number="29">О, земьо, земьо, земьо! Слушай словото Господне.</verse>
				<verse number="30">Тъй казва Господ: запишете тоя човек като лишен от деца, като човек, злополучен в дните си, защото вече никой от племето му не ще седи на Давидовия престол и не ще владее в Иудея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Горко на пастирите, които погубват и разпъждат овците на Моето паство! казва Господ.</verse>
				<verse number="2">Затова тъй казва Господ, Бог Израилев, към пастирите, които пасат моя народ: вие разпръснахте Моите овци, прокудихте ги и не се грижите за тях; ето, Аз ще ви накажа за злите ви деяния, казва Господ.</verse>
				<verse number="3">И ще събера остатъка от Моето стадо из всички земи, където бях ги изгонил, и ще ги върна в кошарите им, — и ще се плодят и размножават.</verse>
				<verse number="4">И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат, и те вече не ще се боят и плашат и не ще се губят, казва Господ.</verse>
				<verse number="5">Ето, настъпват дни, казва Господ, — и ще въздигна на Давида праведна Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята.</verse>
				<verse number="6">В Негови дни Иуда ще се спаси, и Израил ще живее безопасно; и ето — Неговото име, с което ще Го наричат: „Господ — наше оправдание!“</verse>
				<verse number="7">Затова ето, настъпват дни, казва Господ, когато вече не ще говорят: „жив Господ, Който изведе Израилевите синове из Египетската земя“,</verse>
				<verse number="8">а: „жив Господ, Който изведе и Който доведе племето на Израилевия дом от северната земя и от всички земи, където ги бе изгонил“, и ще живеят в земята си.</verse>
				<verse number="9">За пророците. Сърцето ми се къса в мене, всичките ми кости се тресат; аз съм като пиян, като човек, комуто е надвило виното, заради Господа и заради Неговите свети думи,</verse>
				<verse number="10">защото земята се напълни с прелюбодейци, защото земята плаче от проклятие; изсъхнаха пустинни пасбища, защото стремежът им е зло, и силата им — неправда;</verse>
				<verse number="11">защото и пророк и свещеник са лицемерци; дори и в Моя дом Аз намерих нечестието им, казва Господ.</verse>
				<verse number="12">Затова пътят им ще бъде като плъзгави места в тъмнина: ще ги бутнат, — и те ще паднат там; защото Аз ще напратя върху тях бедствие в годината, когато ги посетя, казва Господ.</verse>
				<verse number="13">И у пророците на Самария Аз видях безумие; те пророкуваха в името на Ваала — и въведоха в заблуда Моя народ Израиля.</verse>
				<verse number="14">Но у пророците на Иерусалим виждам нещо ужасно: те прелюбодействуват и ходят в лъжа, подкрепят ръцете на злодейци, та никой да се не отвърне от нечестието си; те всички са пред Мене като Содом, и жителите му — като Гомора.</verse>
				<verse number="15">Затова тъй казва Господ Саваот за пророците: ето, ще ги нахраня с пелин и ще ги напоя с жлъчна вода, защото от иерусалимските пророци се разнесе нечестието по цяла земя.</verse>
				<verse number="16">Тъй казва Господ Саваот: не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват: те ви лъжат, разказват измислици от сърцето си, а не това, що иде от уста Господни.</verse>
				<verse number="17">Те постоянно говорят на ония, които Ме не зачитат: „Господ рече: мир ще имате“. И всекиму, който ходи по упорството на сърцето си, казват: „зло не ще ви сполети“.</verse>
				<verse number="18">Защото кой е стоял в съвета на Господа и е виждал и слушал словото Му? Кой се е вслушвал в словото Му — и го е чул?</verse>
				<verse number="19">Ето, иде буря Господня с ярост, буря страшна, и ще се свие върху главата на нечестивците.</verse>
				<verse number="20">Гневът на Господа не ще се отвърне, докле Той не извърши и докле не изпълни намеренията на сърцето Си; в последните дни ясно ще разберете това.</verse>
				<verse number="21">Аз не съм пращал тия пророци, те сами са се разтичали; Аз не съм им говорил, а те пророкуваха.</verse>
				<verse number="22">Ако те биха стояли в Моя съвет, то щяха да обявят на Моя народ думите Ми и щяха да ги отклоняват от лошия им път и от лошите им дела.</verse>
				<verse number="23">Нима Аз съм Бог само отблизо, казва Господ, а не Бог и отдалеч?</verse>
				<verse number="24">Може ли се скри човек на тайно място, дето Аз не бих го видял? казва Господ. Не изпълням ли Аз небе и земя? казва Господ.</verse>
				<verse number="25">Аз слушах, какво говорят пророците, които в Мое име пророкуват лъжа. Те казват: „присъни ми се, присъни ми се“.</verse>
				<verse number="26">Дълго ли ще трае това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които пророкуват измама от сърцето си?</verse>
				<verse number="27">Мислят ли те чрез своите сънища, които разказват един другиму, да доведат Моя народ дотам, че да забрави името Ми, както бащите им забравиха името Ми заради Ваала?</verse>
				<verse number="28">Пророк, който е видял сън, нека го и разказва като сън, а у когото е Моето слово, нека говори вярно словото Ми. Какво общо има мекина с чисто зърно? казва Господ.</verse>
				<verse number="29">Моето слово не е ли като огън, казва Господ, и не е ли като чук, който разбива скала?</verse>
				<verse number="30">Затова ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които крадат думите Ми един от други.</verse>
				<verse number="31">Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които боравят със свой език, а казват: „Той рече“.</verse>
				<verse number="32">Ето, Аз съм против пророците на лъжливи сънища, казва Господ, които ги разказват и чрез свои измами и лъстене заблуждават Моя народ, когато Аз не съм ги пращал, нито съм им заповядвал, и те не принасят никаква полза на тоя народ, казва Господ.</verse>
				<verse number="33">Ако те попита тоя народ, или пророк, или свещеник: „какво е бремето от Господа“, ти им кажи: „какво бреме? Аз ще ви напусна, казва Господ“.</verse>
				<verse number="34">Ако пророк, или свещеник, или народ каже: „бреме от Господа“, Аз ще накажа тоя човек и дома му.</verse>
				<verse number="35">Тъй говорете един другиму и брат брату: „какво отговори Господ?“ или: „какво каза Господ?“</verse>
				<verse number="36">а тая дума: „бреме от Господа“, занапред не употребявайте: защото на такъв човек бреме ще бъде думата му, понеже вие изопачавате думите на живия Бог, Господа Саваота, нашия Бог.</verse>
				<verse number="37">Тъй казвай на пророка: „какво ти отговори Господ?“ или: „какво каза Господ?“</verse>
				<verse number="38">Ако пък все още казвате: „бреме от Господа“, то тъй казва Господ: задето говорите тая дума: „бреме от Господа“, когато Аз съм пратил да ви кажат: не говорете: „бреме от Господа“, —</verse>
				<verse number="39">затова ето, Аз ще ви забравя съвсем, ще ви оставя, и ще отхвърля от лицето Си тоя град, който дадох вам и на отците ви,</verse>
				<verse number="40">и ще туря върху вас вечен позор и вечно безчестие, което не ще се забрави.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">Господ ми показа: и ето, две кошници със смокини, турени пред храма Господен, — след като вавилонският цар Навуходоносор изведе из Иерусалим пленени иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и иудейските князе с дърводелците и ковачите и ги отведе във Вавилон:</verse>
				<verse number="2">едната кошница беше със смокини твърде добри, каквито биват ранните смокини, а другата кошница — със смокини, твърде лоши, които поради лошавината им не можеха да се ядат.</verse>
				<verse number="3">И попита ме Господ: що виждаш, Иеремие? — Аз отговорих: смокини; добрите смокини са твърде добри, а лошите — твърде лоши, тъй че не могат да се ядат, защото са твърде лоши.</verse>
				<verse number="4">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="5">тъй казва Господ, Бог Израилев: като тия добри смокини Аз ще припозная добри иудейските преселници, които Аз изпратих от това място в Халдейската земя;</verse>
				<verse number="6">и ще обърна към тях Моите очи за тяхно добро и ще ги върна в тая земя, и ще ги уредя, а не съсипя, и ще ги посадя, а не изкореня;</verse>
				<verse number="7">и ще им дам сърце, да Ме познават, че Аз съм Господ, и те ще бъдат Мой народ, Аз пък ще бъда техен Бог; защото те ще се обърнат към Мене с все сърце.</verse>
				<verse number="8">А за лошите смокини, които и не могат да се ядат поради лошавината им, тъй казва Господ: такива Аз ще направя иудейския цар Седекия и князете му и другите иерусалимци, които остават в тая земя и които живеят в Египетската земя;</verse>
				<verse number="9">и ще ги предам за озлобение и за тежко страдание във всички земни царства, за поругание, за приказ, за присмех и за проклятие по всички места, където ще ги прогоня.</verse>
				<verse number="10">И ще напратя върху тях меч, глад и мор, докле ги не изтребя от земята, която дадох тям и на отците им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Слово, което биде към Иеремия за цял иудейски народ, в четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, — тая беше първа година на вавилонския цар Навуходоносора, —</verse>
				<verse number="2">и което пророк Иеремия изрече към цял иудейски народ и към всички иерусалимски жители, като каза:</verse>
				<verse number="3">от тринайсетата година на иудейския цар Иосия, син Амонов, до днес, — ето вече двайсет и три години, — биде към мене слово Господе, и аз от ранно утро ви говорих, — и вие не послушахте.</verse>
				<verse number="4">Господ праща при вас всички Свои раби — пророците, от ранно утро праща, — и вие не послушахте и не наклонявахте ухо да слушате.</verse>
				<verse number="5">Вам казваха: „отвърнете се всеки от лошия си път и от лошите си дела и живейте в земята, която Господ даде вам и на вашите отци от века до века;</verse>
				<verse number="6">и не ходете след други богове, да им служите и да им се покланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си, и не ще ви сторя зло“.</verse>
				<verse number="7">Но вие Ме не послушахте, казва Господ, и Ме гневихте с делата на ръцете си, за зло на себе си.</verse>
				<verse number="8">Затова тъй казва Господ Саваот: задето не послушахте Моите думи,</verse>
				<verse number="9">ето, Аз ще пратя и ще взема всички северни племена, казва Господ, и ще пратя до вавилонския цар Навуходоносора, Моя раб, и ще ги доведа против тая земя и против жителите ѝ и против всички околни народи; и съвсем ще ги изтребя и ще ги направя за ужас, за присмех и вечно запустение.</verse>
				<verse number="10">И ще прекратя у тях глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста, звук от воденични камъни и светлина от светило.</verse>
				<verse number="11">И цялата тая земя ще стане пустиня и ужас; и тия народи ще служат на вавилонския цар седемдесет години.</verse>
				<verse number="12">И когато се изпълнят седемдесет години, ще накажа вавилонския цар и онзи народ, казва Господ, за тяхното нечестив, и Халдейската земя, и ще я направя вечна пустиня.</verse>
				<verse number="13">И ще изпълня над тая земя всички Мои думи, които съм изрекъл против нея, всичко написано в тая книга, което Иеремия пророчески изрече против тия народи.</verse>
				<verse number="14">Защото и тях ще поробят многобройни народи и велики царе; и Аз ще им въздам според техните постъпки и според делата на ръцете им.</verse>
				<verse number="15">Защото тъй ми каза Господ, Бог Израилев: вземи из ръката Ми тая чаша с вино от ярост и напои от нея всички народи, при които те пращам.</verse>
				<verse number="16">И те ще пият — и ще политат и ще обезумеят, щом видят меча, който Аз ще пратя против тях.</verse>
				<verse number="17">И взех чашата из ръката Господня и напоих от нея всички народи, при които Господ ме прати:</verse>
				<verse number="18">Иерусалим и иудейските градове, и царете му и князете му, за да ги опустоша и направя ужас, присмех и проклятие, както се вижда сега,</verse>
				<verse number="19">фараона, египетския цар, слугите му, князете му и целия му народ,</verse>
				<verse number="20">целия смесен народ, и всички царе на земя Уц, и всички царе на Филистимската земя, Аскалон и Газа, Екрон и остатъците на Азот,</verse>
				<verse number="21">Е дома, Моава и Амоновите синове,</verse>
				<verse number="22">всички царе на Тир и всички царе на Сидон, царете над островите, които са отвъд морето,</verse>
				<verse number="23">Дедана, Тема, Буза и всички, които стрижат скулуфите си,</verse>
				<verse number="24">всички царе на Арабия и всички царе на разноплеменните народи, които живеят в пустинята,</verse>
				<verse number="25">всички царе на Зимврия и всички царе на Елам, всички царе на Милия,</verse>
				<verse number="26">всички царе на север, близки един до друг и далечни, и всички земни царства, що са по лицето на земята, а царят на Сесах ще пие след тях.</verse>
				<verse number="27">И кажи им: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: пийте и се опийте, и повръщайте и паднете, и не ставайте, кога видите меча, който ще пратя против вас.</verse>
				<verse number="28">Ако пък се откажат да вземат чашата из ръката ти, за да пият, то кажи им: тъй казва Господ Саваот: непременно ще пиете.</verse>
				<verse number="29">Защото, ето на тоя град, над който се призова Моето име, Аз почвам да нанасям нещастие; та вие ли ще останете ненаказани? Не, не ще останете ненаказани; защото Аз призовавам меч против всички, що живеят на земята, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="30">Затова пророкувай им всички тия думи и им кажи: Господ ще прогърми от висинето и от Своето свето жилище ще издигне глас; страшно ще прогърми против Своето селище; както ония, що тъпчат в лин, ще извика против всички, що живеят по земята.</verse>
				<verse number="31">Шумът ще достигне земните краища, защото Господ се бори с народите: Той ще се съди с всяка плът, нечестивите ще предаде на меч, казва Господ.</verse>
				<verse number="32">Тъй казва Господ Саваот: ето, нещастието ще минава от народ към народ, и голям вихър ще се подигне от краищата земни.</verse>
				<verse number="33">И в оня ден поразени от Господа ще има от единия край на земята до другия; те не ще бъдат оплакани, нито прибрани и погребани, ще бъдат тор по земното лице.</verse>
				<verse number="34">Ридайте, пастири, и стенете, и посипете се с пепел, вождове на стадото: защото се изпълниха дните ви, за да бъдете заклани и разпилени, и ще паднете като скъпа съдина.</verse>
				<verse number="35">И не ще има убежище за пастирите и спасение — за вождовете на стадото.</verse>
				<verse number="36">Чува се писък от пастирите и ридание — от вождовете на стадото, понеже Господ опустоши пасбищата им.</verse>
				<verse number="37">Яростта на Господния гняв изтребя мирните селища.</verse>
				<verse number="38">Той остави жилището Си като лъв; и земята им стана пустиня от яростта на опустошителя и от пламенния Му гняв.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">В начало на царуването на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде такова слово от Господа:</verse>
				<verse number="2">тъй казва Господ: застани в двора на Господния дом и кажи към всички градове на Иудея, които дохождат да се поклонят в Господния дом, всички ония думи, каквито ще ти заповядам да им кажеш; ни дума да не пропуснеш.</verse>
				<verse number="3">Може би, те ще послушат и ще се отвърнат всеки от лошия си път, и тогава Аз ще отменя бедствието, което мисля да им изпратя за лошите им работи.</verse>
				<verse number="4">И речи им: тъй казва Господ: ако Ме не послушате, и не ходите по Моя закон, който съм ви дал,</verse>
				<verse number="5">и не внимавате в думите на Моите раби — пророците, които пращам при вас, пращам ги от ранно утро, и които вие не слушате, —</verse>
				<verse number="6">то с тоя дом ще направя същото, каквото — със Силом, и тоя град ще предам за проклятие на всички земни народи.</verse>
				<verse number="7">Свещеници и пророци и цял народ слушаха Иеремия, когато говореше тия думи в дома Господен.</verse>
				<verse number="8">И когато Иеремия каза всичко, що Господ бе му заповядал да каже на целия народ, тогава свещениците и пророците и целият народ го хванаха и рекоха: „ти трябва да умреш;</verse>
				<verse number="9">защо пророкуваш в името на Господа и казваш: и тоя дом ще стане като Силом, и тоя град ще запустее, ще остане без жители?“ И целият народ се струпа около Иеремия в дома Господен.</verse>
				<verse number="10">Когато иудейските князе чуха това, дойдоха от царския дом в дома Господен и седнаха при входа на новите порти на дома Господен.</verse>
				<verse number="11">Тогава свещениците и пророците рекоха тъй на князете и на целия народ: „тоя човек трябва да бъде осъден на смърт, защото пророкува против тоя град, както чухте с ушите си!“</verse>
				<verse number="12">И рече Иеремия на всички князе и на целия народ: „Господ ме прати да пророкувам против тоя дом и против тоя град всички тия думи, що чухте;</verse>
				<verse number="13">и тъй, оправете вашите пътища и вашите дела и послушайте гласа на Господа, вашия Бог, и Господ ще отмени бедствието, което изрече против вас;</verse>
				<verse number="14">а колкото за мене, — ето, аз съм във ваши ръце; правете с мене, каквото ви се стори добро и справедливо;</verse>
				<verse number="15">само знайте добре, че, ако ме умъртвите, невинна кръв ще вземете върху себе си и върху тоя град и върху жителите му; защото наистина Господ ме прати при вас да кажа на ушите ви всички тия думи.“</verse>
				<verse number="16">Тогава князете и целият народ рекоха на свещениците и на пророците: тоя човек не подлежи на смъртна присъда, защото той ни говори в името на Господа, нашия Бог.</verse>
				<verse number="17">И някои местни старейшини станаха и казаха към цялото събрание народно:</verse>
				<verse number="18">„Михей Мораститец пророкува в дните на иудейския цар Езекия, и говори на целия иудейски народ: тъй казва Господ Саваот: Сион ще бъде разоран като нива, и Иерусалим ще стане куп развалини, и планината на тоя дом — като горист хълм.</verse>
				<verse number="19">Умъртви ли го заради това иудейският цар Езекия и цял Иуда? Не уплаши ли се тоя от Господа и не моли ли Господа? и Господ отмени бедствието, което беше изрекъл против тях; а ние да навлечем ли такова голямо зло на душите си?</verse>
				<verse number="20">Пророкува в името на Господа и някой си Урия, син на Шемая, от Кариатиарим, — пророкува и против тоя град, и против тая земя със същите думи, както Иеремия.</verse>
				<verse number="21">Когато чу думите му цар Иоаким и всички негови велможи и всички князе, царят поиска да го умъртви. Като чу това, Урия се уплаши и побягна, и се отдалечи в Египет.</verse>
				<verse number="22">Но цар Иоаким прати и в Египет люде: Елнатана, Ахборовия син, и други с него.</verse>
				<verse number="23">И изведоха Урия из Египет и доведоха го при цар Иоакима, и той го умъртви с меч и хвърли трупа му на простонародните гробища.“</verse>
				<verse number="24">Но ръката на Сафановия син Ахикама опази Иеремия и не го даде в ръцете на народа да го убие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">В начало на царуването на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде от Господа това слово към Иеремия:</verse>
				<verse number="2">тъй ми рече Господ: направи си окови и хомот и си ги тури на шията;</verse>
				<verse number="3">и прати също такива на идумейския цар, на моавитския цар, на царя на Амоновите синове, на тирския цар и на сидонския цар, по пратеници, които са дошли в Иерусалим при иудейския цар Седекия,</verse>
				<verse number="4">и поръчай им да кажат на господарите си: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: тъй кажете на вашите господари:</verse>
				<verse number="5">Аз сътворих земята, човека и животните, които са по земното лице, с великата Си мощ и с пространната Си мишца, и я предадох, комуто Ми бе благоугодно.</verse>
				<verse number="6">И сега Аз предавам всички тия земи в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, Мой раб, дори и полските зверове му придавам, за да му служат.</verse>
				<verse number="7">И всички народи ще служат нему и на сина му, и на внука му, докле дойде време, и на земята му, и на самия него; и ще му служат много народи и велики царе.</verse>
				<verse number="8">И ако някой народ и царство не иска да служи на вавилонския цар Навуходоносора и не ще наведе врат под хомота на вавилонския цар, — тоя народ Аз ще накажа с меч, с глад и с мор, казва Господ, докле ги не изтребя чрез ръката му.</verse>
				<verse number="9">И вие не слушайте вашите пророци и вашите гадатели, вашите съновидци, вашите магьосници и вашите звездобройци, които ви казват: „няма да служите на вавилонския цар“.</verse>
				<verse number="10">Защото те ви пророкуват лъжа, за да ви отдалечат от земята ви, та Аз да ви изгоня, и вие да загинете.</verse>
				<verse number="11">А народа, който наведе врат под хомота на вавилонския цар и му служи, ще оставя в земята му, казва Господ, и той ще я обработва и ще живее в нея.</verse>
				<verse number="12">И на иудейския цар Седекия аз говорих със същите тия думи, думайки: наведете врат под хомота на вавилонския цар и служете нему и на народа му — и ще бъдете живи.</verse>
				<verse number="13">Защо да умираш ти и народът ти от меч, от глад и от мор, както каза Господ за тоя народ, който не ще служи на вавилонския цар?</verse>
				<verse number="14">И не слушайте думите на пророците, които ви казват: „няма да служите на вавилонския цар“; защото те ви пророкуват лъжа.</verse>
				<verse number="15">Аз не съм ги пращал, казва Господ; и те лъжливо пророкуват в Мое име, за да ви изгоня, и да загинете, — вие и пророците ви, които ви пророкуват.</verse>
				<verse number="16">Говорих и на свещениците и на целия тоя народ: тъй казва Господ: не слушайте думите на вашите пророци, които ви пророкуват и казват: „ето, скоро ще бъдат върнати от Вавилон съдовете на дома Господен“; защото те ви пророкуват лъжа.</verse>
				<verse number="17">Недейте ги слуша, служете на вавилонския цар и живейте; защо да докарвате тоя град до опустошение?</verse>
				<verse number="18">Ако пък те са пророци, и ако у тях има слово Господне, нека ходатайствуват пред Господа Саваота, та съдовете, които остават в дома Господен, в дома на иудейския цар и в Иерусалим, да не отиват във Вавилон.</verse>
				<verse number="19">Защото тъй казва Господ Саваот за стълбовете и за медното море, и за подножките и за другите вещи, които останаха в тоя град,</verse>
				<verse number="20">които вавилонският цар Навуходоносор не взе, когато отведе от Иерусалим във Вавилон иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и всички видни иудеи и иерусалимци,</verse>
				<verse number="21">защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, за съдовете, които останаха в дома Господен, в дома на иудейския цар и в Иерусалим:</verse>
				<verse number="22">те ще бъдат отнесени във Вавилон и ще останат там, докато ги посетя, казва Господ, и ги изведа и ги върна на това място.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">В същата година — в начало на царуването на иудейския цар Седекия, — в четвъртата година, в петия месец, Анания, Азуров син, пророк от Гаваон, ми говори в дома Господен пред очите на свещениците и на целия народ, думайки:</verse>
				<verse number="2">тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ще строша хомота на вавилонския цар:</verse>
				<verse number="3">подир две години ще върна на това място всички съдове на дома Господен, които вавилонският цар Навуходоносор взе оттук и ги отнесе във Вавилон;</verse>
				<verse number="4">и иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и всички пленени иудеи, които отидоха във Вавилон, ще върна на това място, казва Господ; защото ще строша хомота на вавилонския цар.</verse>
				<verse number="5">И рече пророк Иеремия на пророк Анания пред очите на свещениците и пред очите на целия народ, — които стояха в дома Господен, —</verse>
				<verse number="6">и рече пророк Иеремия: да бъде тъй, да извърши това Господ! да изпълни Господ твоите думи, що изрече за връщане от Вавилон на това място съдовете на дома Господен и всички пленници!</verse>
				<verse number="7">Само изслушай думата, която ще ти кажа, да чуеш ти, и да чуе целият народ;</verse>
				<verse number="8">пророците, които отдавна бяха преди мене и преди тебе, предсказваха на много земи и на големи царства война, бедствие и мор.</verse>
				<verse number="9">Ако някой пророк предсказвал мир, то само тогава бивал признат за пророк, наистина изпратен от Господа, когато се е сбъдвала думата на тоя пророк.</verse>
				<verse number="10">Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Иеремия и го строши.</verse>
				<verse number="11">И рече Анания пред очите на целия народ тия думи: „тъй казва Господ: тъй ще строша хомота на вавилонския цар Навуходоносора подир две години, като го снема от врата на всички народи“. И отиде Иеремия по пътя си.</verse>
				<verse number="12">И биде слово Господне към Иеремия, след като пророк Анания строши хомота от врата на пророк Иеремия:</verse>
				<verse number="13">иди и кажи на Анания, тъй казва Господ: ти строши дървен хомот — но ще направиш вместо него хомот железен.</verse>
				<verse number="14">Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: железен хомот ще туря на врата на всички тия народи, за да работят на вавилонския цар Навуходоносора, и те ще му служат; дори и полските зверове нему предадох.</verse>
				<verse number="15">И рече пророк Иеремия на пророк Анания: чуй Анание: Господ не те е пращал, и ти лъжливо обнадеждваш тоя народ.</verse>
				<verse number="16">Затова тъй казва Господ: ето, Аз ще те изхвърля от земното лице; през тая година ще умреш, понеже говори против Господа.</verse>
				<verse number="17">И умря пророк Анания в оная година, в седмия месец.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">И ето думите на писмото, което пророк Иеремия изпрати от Иерусалим до останалите старейшини между преселниците, до свещениците, до пророците и до целия народ, които Навуходоносор бе отвел от Иерусалим във Вавилон, —</verse>
				<verse number="2">след като бяха излезли от Иерусалим цар Иехония, царицата и скопците, князете на Иудея и на Иерусалим, дърводелците и ковачите, —</verse>
				<verse number="3">чрез Елеаса, Сафанов син, и чрез Гемария, Хелкиев син, които иудейският цар Седекия праща във Вавилон до вавилонския цар Навуходоносора:</verse>
				<verse number="4">тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, на всички пленници, които Аз преселих от Иерусалим във Вавилон:</verse>
				<verse number="5">градете къщи и живейте в тях, садете градини и яжте плодовете им;</verse>
				<verse number="6">взимайте си жени и раждайте синове и дъщери; и на синовете си взимайте жени и дъщерите си омъжвайте, за да раждат синове и дъщери, и размножавайте се там, а не се намалявайте;</verse>
				<verse number="7">грижете се за доброто на града, в който ви преселих, и молете се за него Господу; защото, ако нему е добро, и вие ще имате мир.</verse>
				<verse number="8">Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: да ви не мамят вашите пророци, които са между вас, и вашите гадатели; и не вярвайте на сънищата, които сънувате;</verse>
				<verse number="9">лъжливо ви пророкуват в Мое име; Аз не съм ги пращал, казва Господ.</verse>
				<verse number="10">Защото тъй казва Господ: когато изпълните във Вавилон седемдесет години, тогава ще ви посетя и ще изпълня Моето добро слово за вас, за да ви върна на това място.</verse>
				<verse number="11">Защото само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъднина и надежда.</verse>
				<verse number="12">И ще викнете към Мене, ще отидете и ще Ми се помолите, и Аз ще ви чуя;</verse>
				<verse number="13">ще Ме потърсите, и ще намерите, ако Ме потърсите от все сърце.</verse>
				<verse number="14">Ще Ме намерите, казва Господ, и ще ви върна от плен и ще ви събера измежду всички народи и от всички места, където ви прогоних, казва Господ, и ще ви върна там, отдето ви преселих.</verse>
				<verse number="15">Вие казвате: „Господ ни въздигна пророци и във Вавилон“.</verse>
				<verse number="16">Тъй казва Господ за царя, който седи на Давидовия престол, и за целия народ, който живее в тоя град; за братята ви, които не са отведени с вас в плен, —</verse>
				<verse number="17">тъй казва за тях Господ Саваот: ето, Аз ще напратя върху тях меч, глад и мор, и ще ги направя като лошите смокини, които не могат да се ядат поради негодността им;</verse>
				<verse number="18">и ще ги преследвам с меч, глад и мор, и ще ги предам за озлобение у всички земни царства, за проклятие и ужас, за присмех и гавра между всички народи, където ги прогоня, —</verse>
				<verse number="19">задето те не слушаха Моите думи, казва Господ, с които пращах до тях Моите раби — пророците, пращах от ранно утро, ала те не слушаха, казва Господ.</verse>
				<verse number="20">А вие, всички преселници, които Аз пратих от Иерусалим във Вавилон, чуйте словото Господне:</verse>
				<verse number="21">тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, за Ахава, син на Колия, и за Седекия, син на Маасея, които ви пророкуват лъжа в Мое име: ето, Аз ще ги предам в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще ги умъртви пред очите ви.</verse>
				<verse number="22">И всички иудейски преселници, които са във Вавилон, ще се научат от тях тъй да кълнат: „да ти стори Господ каквото на Седекия и на Ахава“, които вавилонският цар на огън изпече,</verse>
				<verse number="23">задето вършиха гнусотии в Израиля: прелюбодействуваха с жените на ближните си и в Мое име лъжа говориха, което не съм им заповядвал; Аз знам това и Аз съм свидетел, казва Господ.</verse>
				<verse number="24">И на Шемая Нехеламитеца кажи:</verse>
				<verse number="25">тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: задето праща писма от свое име до целия народ в Иерусалим и до свещеник Софония, Маасеев син, и до всички свещеници и писа:</verse>
				<verse number="26">Господ те е поставил свещеник вместо свещеник Иодая, за да бъдеш измежду надзирателите в дома Господен за всеки човек, който беснее и пророкува, и такъв да туряш в тъмница и в клада;</verse>
				<verse number="27">а защо не запретиш на Иеремия Анатотски да пророкува у вас?</verse>
				<verse number="28">Защото той и до нас във Вавилон прати да кажат: „пленението ще трае дълго: градете къщи и живейте в тях, садете градини и яжте плодовете им“.</verse>
				<verse number="29">Когато свещеник Софония прочете на глас това писмо пророку Иеремию,</verse>
				<verse number="30">тогава биде слово Господне към Иеремия:</verse>
				<verse number="31">прати, та кажи на всички преселници: тъй казва Господ за Шемая Нехеламитеца: задето Шемая пророкува у вас, без да съм го пращал, и ви лъжливо обнадеждва, —</verse>
				<verse number="32">затова тъй казва Господ: ето, ще накажа Шемая Нехеламитеца и племето му; не ще има от него човек да живее всред тоя народ и не ще види доброто, което ще сторя на Моя народ, казва Господ; защото той говори против Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">Слово, което биде към Иеремия от Господа:</verse>
				<verse number="2">тъй казва Господ, Бог Израилев: напиши си на книга всички думи, що ти говорих.</verse>
				<verse number="3">Защото ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен Моя народ, Израиля и Иуда, казва Господ; и ще ги доведа отново в земята, която дадох на отците им, и ще я владеят.</verse>
				<verse number="4">И ето думите, които Господ каза за Израиля и за Иуда.</verse>
				<verse number="5">Тъй каза Господ: глас от смут и ужас чуваме ние, а не мир.</verse>
				<verse number="6">Попитайте и разсъдете: ражда ли мъж? А защо виждам у всеки мъж ръцете на чреслата му като у жена, кога ражда, и лицата на всички са бледни?</verse>
				<verse number="7">О, горко! велик е оня ден, няма подобен нему; това е усилно време за Иакова, но той ще бъде избавен от него.</verse>
				<verse number="8">И в оня ден, казва Господ Саваот, ще строша хомота му, що е на врата ти, и твоите окови ще разкъсам; и вече не ще служат на чужденци,</verse>
				<verse number="9">а ще служат на своя Господ Бог и на царя си Давида, когото ще им възстановя.</verse>
				<verse number="10">И ти, Мой рабе Иакове, не бой се, казва Господ, и не се плаши, Израилю: защото ето, Аз ще избавя тебе от далечната земя и племето ти — от земята на плена; и ще се върне Иаков и ще живее спокойно и мирно, и никой не ще го заплашва,</verse>
				<verse number="11">защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавям: Аз съвсем ще изтребя всички народи, между които те пръснах, а тебе не ще изтребя; Аз ще те наказвам с мярка, но ненаказан не ще те оставя.</verse>
				<verse number="12">Защото тъй казва Господ: раната ти е неизлечима, язвата ти е жестока;</verse>
				<verse number="13">никой не се грижи за твоето дело, за да излекува раната ти; за тебе няма лекарство;</verse>
				<verse number="14">всички твои приятели те забравиха, не те търсят; защото Аз те ударих с неприятелски удари, с жестоко наказание за многото твои беззакония, понеже твоите грехове се умножиха.</verse>
				<verse number="15">Защо викаш ти от раните си, от лютините на твоята болест? За многото твои беззакония ти сторих това, понеже твоите грехове се умножиха.</verse>
				<verse number="16">Но всички, които те поглъщат, ще бъдат погълнати; и всички твои врагове — всички ще отидат в плен, и твоите опустошители ще бъдат опустошени, и всички твои грабители ще предам на грабеж.</verse>
				<verse number="17">Ще те обложа с пластир и ще изцеря твоите рани, казва Господ. Тебе наричаха отхвърлен, думайки: „ето Сион, за който никой не пита“;</verse>
				<verse number="18">тъй казва Господ: ето, ще върна пленените от шатрите на Иакова и ще се смиля над селищата му, — и градът пак ще бъде построен на своя хълм, и храмът ще бъде възстановен, както си беше.</verse>
				<verse number="19">И ще се дигне от тях благодарност и глас на веселящи се; и Аз ще ги размножа — и не ще се намаляват, и ще ги прославя — и не ще бъдат унизени.</verse>
				<verse number="20">И синовете му ще бъдат, както преди, и събранието му ще предстои пред Мене, и ще накажа всичките му притеснители.</verse>
				<verse number="21">И ще излезе из самия него вожд, и владетелят му ще произлезе изсред него; и Аз ще го привлека, и ще дойде при Мене; защото кой се решава сам от себе си да приближи до Мене? казва Господ.</verse>
				<verse number="22">И вие ще бъдете Мой народ, и Аз ще ви бъда Бог.</verse>
				<verse number="23">Ето, яростният вихър иде от Господа, вихър страшен; той ще падне върху главата на нечестивците.</verse>
				<verse number="24">Пламенният гняв на Господа не ще се отвърне, докле не извърши и не изпълни намерението на сърцето Си. В последните дни ще разберете това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">В него време, казва Господ, Аз ще бъда Бог на всички Израилеви племена, а те ще бъдат Мой народ.</verse>
				<verse number="2">Тъй казва Господ: народът, който оцеля от меч, намери милост в пустинята; отивам да успокоя Израиля.</verse>
				<verse number="3">Отдалеч ми се яви Господ и рече: с вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение.</verse>
				<verse number="4">Аз пак ще те възстановя, и ти ще бъдеш възстановена, дево Израилева, пак ще се украсяваш с тимпаните си и ще излизаш на хорото на ликуващите;</verse>
				<verse number="5">пак ще садиш лозя по самарийските височини; лозарите, които ще ги садят, сами ще се и ползуват от тях.</verse>
				<verse number="6">Защото ще дойде ден, когато стражата по Ефремова планина ще извика: „ставайте, да възлезем на Сион при нашия Господ Бог“.</verse>
				<verse number="7">Защото тъй казва Господ: радостно пейте за Накова и възклицавайте пред главата на народите; възгласяйте, славете и казвайте: избави, Господи, Твоя народ, остатъка от Израиля!</verse>
				<verse number="8">Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от земните краища, сляп и хром, непразна и родилка заедно с тях, — голямо множество ще се върне тука.</verse>
				<verse number="9">Те отидоха със сълзи, Аз пък ще ги поведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото Аз съм отец на Израиля, и Ефрем е Мой първороден.</verse>
				<verse number="10">Чуйте, народи, словото Господне и разгласете по далечните острови и речете: Който разпиля Израиля, Той ще го и събере и ще го пази, както пастир — стадото си;</verse>
				<verse number="11">защото Господ ще изкупи Иакова и ще го избави от ръцете на оногова, който беше по-силен от него.</verse>
				<verse number="12">И те ще дойдат и ще тържествуват на сионските височини; и ще се стекат към благата Господни, към пшеница, вино и елей, към агнета и волове; и душата им ще бъде като градина напоена с вода, и вече не ще се измъчват.</verse>
				<verse number="13">Тогава девица ще се весели на хорото, и младежи и старци заедно; и ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и ще ги зарадвам след тяхната скръб.</verse>
				<verse number="14">И ще нахраня душата на свещениците с тлъстина, и Моят народ ще се насити с Моите блага, казва Господ.</verse>
				<verse number="15">Тъй казва Господ: глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.</verse>
				<verse number="16">Тъй казва Господ: удържи гласа си от ридание и очите си — от сълзи, защото за твоя труд има награда, казва Господ, и те ще се върнат от неприятелската земя.</verse>
				<verse number="17">Има и надежда за твоята бъднина, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в пределите си.</verse>
				<verse number="18">Слушам Ефрема да плаче: „Ти ме наказа — и аз съм наказан като неукротим юнец; обърни ме — и ще се обърна, защото Ти си мой Господ Бог.</verse>
				<verse number="19">Когато бях обърнат, аз се каех, и когато бидох вразумен, бих се по бедрата; аз бидох посрамен, бидох смутен, защото носих позора на младините си“.</verse>
				<verse number="20">Ефрем не Ми ли е драг син, не е ли обично дете? Защото, щом заговоря за него, винаги с любов си спомням за него; вътрешността Ми се раздвижва за него; ще се смиля над него, казва Господ.</verse>
				<verse number="21">Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си вървяла; връщай се, дево Израилева, връщай се в тия твои градове.</verse>
				<verse number="22">Още ли ще се скиташ, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа.</verse>
				<verse number="23">Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: занапред, кога върна пленниците им, ще казват в земята на Иуда и в градовете му тая дума: „Господ да те благослови, жилище на правдата, света планино!“</verse>
				<verse number="24">И ще се засели на нея Иуда и всичките му градове заедно, земеделци и ония, които ходят със стада.</verse>
				<verse number="25">Защото Аз ще напоя изморена душа и ще наситя всяка отмаляла душа.</verse>
				<verse number="26">След това се събудих и погледнах, и моят сън ми биде приятен.</verse>
				<verse number="27">Ето, идат дни, казва Господ, когато ще засея дома Израилев и дома Иудин със семе човешко и със семе от добитък.</verse>
				<verse number="28">И както следих за тях, като изкоренявах и съкрушавах, като разрушавах, погубвах и повреждах, тъй ще следя за тях, като съзиждам и насаждам, казва Господ.</verse>
				<verse number="29">И тогава не ще казват вече: „бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха“,</verse>
				<verse number="30">но всеки ще умира поради своето собствено беззаконие; който яде кисело грозде, нему ще скоминясат зъбите.</verse>
				<verse number="31">Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, —</verse>
				<verse number="32">не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ.</verse>
				<verse number="33">Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.</verse>
				<verse number="34">И няма вече да учат един другиго, брат — брата и да говорят: „познайте Господа“, защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня.</verse>
				<verse number="35">Тъй казва Господ, Който даде слънцето да свети денем, наредби за месечината и звездите да светят нощем, Който вълнува морето, та вълните му реват; Господ Саваот е името Му.</verse>
				<verse number="36">Ако тия наредби престанат да действуват пред Мене, казва Господ, то и племето Израилево ще престане да бъде народ пред Мене завинаги.</verse>
				<verse number="37">Тъй казва Господ: ако може да се измери небето нагоре, и основите земни — да се изследват надолу, то и Аз ще отхвърля цялото Израилево племе за всичко, що вършиха, казва Господ.</verse>
				<verse number="38">Ето, настъпват дни, казва Господ, когато градът ще бъде възстановен, за слава на Господа, от кулата на Анамеила до Ъгълни порти,</verse>
				<verse number="39">и земемерската връв ще отиде по-нататък право до хълма Гарив и ще завие към Гоат.</verse>
				<verse number="40">И цялата долина на труповете и на пепелта, и цялото поле до поток Кедрон, до ъгъла на Конски порти към изток, ще бъде светиня на Господа; не ще се разруши и не ще се разсипе довека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">Слово, което биде от Господа към Иеремия в десетата година на иудейския цар Седекия; тая година беше осемнайсетата година на Навуходоносора.</verse>
				<verse number="2">Тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Иерусалим, и пророк Иеремия беше затворен в стражарницата, която беше при дома на иудейския цар.</verse>
				<verse number="3">Иудейският цар Седекия го затвори там, като рече: „защо пророкуваш и казваш: тъй казва Господ: ето, Аз ще предам тоя град в ръцете на вавилонския цар, и той ще го превземе;</verse>
				<verse number="4">и Седекия, иудейският цар, не ще избегне от ръцете на халдейци, но бездруго ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар, и ще говори с него уста в уста, и очите му ще видят неговите очи;</verse>
				<verse number="5">и той ще отведе Седекия във Вавилон, дето и ще остане, докле го не посетя, казва Господ. Ако воювате с халдейци, не ще имате успех“?</verse>
				<verse number="6">И рече Иеремия: такова беше към мене словото Господне:</verse>
				<verse number="7">ето Анамеил, син на чича ти Салума, иде при тебе да ти каже: купи моята нива, която е в Анатот, защото по роднинско право тебе се пада да я купиш.</verse>
				<verse number="8">И Анамеил, чичовият ми син, дойде при мене, по словото Господне, в стражарницата и ми каза: купи нивата ми в Анатот, във Вениаминовата земя, защото правото на наследство е твое, и купилното право е твое; купи си я. Тогава узнах, че това беше слово Господне.</verse>
				<verse number="9">И купих от Анамеила, чичовия ми син, нивата в Анатот и претеглих му седем сикли сребро и десет сребърника;</verse>
				<verse number="10">и записах на книга, запечатах я, повиках при това свидетели и претеглих на къпони среброто.</verse>
				<verse number="11">И взех купилния запис, както запечатания според закона и наредбата, тъй и отворения, —</verse>
				<verse number="12">и дадох тоя купилен запис на Варуха, син на Нирия, Маасеев син, пред очите на Анамеила, чичов син, и пред очите на свидетели, които подписаха тоя купилен запис пред очите на всички иудеи, които седяха в стражарницата;</verse>
				<verse number="13">и заповядах на Варуха в тяхно присъствие:</verse>
				<verse number="14">тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вземи тия записи, — купилния запис, който е запечатан, и отворения запис, — и ги тури в глинен съд, за да останат там дълго време.</verse>
				<verse number="15">Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: в тая земя пак ще се купуват къщи, ниви и лозя.</verse>
				<verse number="16">И като предадох на Нириевия син Варуха купилния запис, аз се помолих Господу:</verse>
				<verse number="17">„о, Господи Боже! Ти сътвори небето и земята с Твоята голяма сила и простряна мишца; за Тебе няма нищо невъзможно;</verse>
				<verse number="18">Ти явяваш милост на хиляди и за беззаконието на бащите отплащаш в недрата на децата им след тях: Боже великий, силний, Комуто името е Господ Саваот!</verse>
				<verse number="19">Велик по мъдрост и силен по дела, Комуто очите са отворени върху всички пътища на синовете човешки, за да отплащаш всекиму според пътищата му и според плодовете на делата му,</verse>
				<verse number="20">Който извърши чудеса и личби в Египетската земя и извършваш доднес и в Израиля и между всички люде, и Си създаде име, както в тоя ден,</verse>
				<verse number="21">и изведе Твоя народ Израиля из Египетската земя с личби и с чудеса, със силна ръка и простряна мишца при голям ужас,</verse>
				<verse number="22">и даде им тая земя, която с клетва бе обещал на отците им да им дадеш, — земя, дето тече мед и мляко.</verse>
				<verse number="23">Те влязоха и я завладяха, ала не слушаха Твоя глас и не ходеха по Твоя закон, не вършеха каквото им бе Ти заповядал да вършат, и заради това Ти напрати върху им цялото това нещастие.</verse>
				<verse number="24">Ето, насипите достигат до града, за да бъде превзет; и от меч, глад и мор градът се предава в ръцете на халдейци, които воюват против него; каквото Ти говори, се изпълня, и ето, Ти видиш това.</verse>
				<verse number="25">А Ти, Господи Боже, ми рече: купи си нива за сребро и привикай свидетели тогава, когато градът се предава в ръцете на халдейци“.</verse>
				<verse number="26">И биде слово Господне към Иеремия:</verse>
				<verse number="27">ето, Аз съм Господ, Бог на всяка плът; има ли нещо невъзможно за Мене?</verse>
				<verse number="28">Затова тъй казва Господ: ето, Аз предавам тоя град в ръцете на халдейци и в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще го превземе,</verse>
				<verse number="29">и ще влязат халдейци, които обсаждат тоя град, ще запалят града с огън и ще изгорят него и къщите, по чиито стрехи се е възнасяло кадение Ваалу и се е извършвало възлияние на чужди богове, за да Ме разгневяват.</verse>
				<verse number="30">Защото синовете Израилеви и синовете Иудини още от младини само зло вършиха пред очите Ми; синовете Израилеви само Ме разгневяваха с делата на ръцете си, казва Господ.</verse>
				<verse number="31">И като че за Мой гняв и за Моя ярост съществува тоя град от самия ден на съграждането си до днес, за да го отхвърля от лицето Си</verse>
				<verse number="32">за всичкото зло на синовете Израилеви и синовете Иудини, което, за да Ме разгневяват, вършеха — те, царете им, князете им, свещениците им, пророците им, и мъжете на Иуда и жителите на Иерусалим.</verse>
				<verse number="33">Те се обърнаха към Мене гърбом, а не с лице; и когато ги учих, учих ги от ранно утро, те не искаха да приемат поука,</verse>
				<verse number="34">и в дома, върху който се призова Моето име, поставиха своите гнусотии и го оскверниха.</verse>
				<verse number="35">В долината на Еномовите синове съградиха капища Ваалу, за да прекарват през огън синовете си и дъщерите си в чест на Молоха, което Аз не съм им заповядвал, и на ум не Ми е идвало, че те ще вършат тая гнусотия, като вкарват в грях Иуда.</verse>
				<verse number="36">Но сега тъй казва Господ, Бог Израилев, за тоя град, за който вие казвате: „с меч, глад и мор се предава в ръцете на вавилонския цар“, —</verse>
				<verse number="37">ето, Аз ще ги събера от всички страни, в които ги бях прогонил в гнева Си, в яростта Си и в голямото негодуване, и ще ги върна на това място и ще им дам да живеят безопасно.</verse>
				<verse number="38">Те ще бъдат Мой народ, и Аз ще им бъда Бог.</verse>
				<verse number="39">И ще им дам едно сърце и един път, за да се боят от Мене през всички дни на живота, за тяхно добро и за добро на децата им след тях.</verse>
				<verse number="40">И ще сключа с тях вечен завет, по който не ще се отвърна от тях, и ще им правя добро, и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене.</verse>
				<verse number="41">И ще се радвам за тях, като им правя добро, и ще ги насадя крепко на тая земя — от все сърце и от все душа.</verse>
				<verse number="42">Защото тъй казва Господ: както напратих върху тоя народ всичкото това голямо зло, тъй ще напратя върху тях всичко добро, що съм изрекъл за тях.</verse>
				<verse number="43">И те ще купуват ниви в тая земя, за която казвате: „това е пустиня, без люде, без добитък; тя е предадена в ръцете на халдейци“;</verse>
				<verse number="44">ще купуват ниви за сребро, ще вписват в записи, ще запечатват и ще привикват свидетели — в земята Вениаминова, иерусалимските околности и в Иудините градове, в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще върна пленниците им, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">И биде втори път слово Господне към Иеремия, когато той беше още затворен в стражарницата:</verse>
				<verse number="2">тъй казва Господ, Който сътвори (земята), Господ, Който я уреди и утвърди, — Господ е името Му:</verse>
				<verse number="3">извикай към Мене — и Аз ще ти отговоря, ще ти покажа нещо велико и недостъпно, що ти не знаеш.</verse>
				<verse number="4">Защото тъй казва Господ, Бог Израилев, за къщите на тоя град и за къщите на иудейските царе, що събарят за окопи и за битка</verse>
				<verse number="5">ония, които дойдоха да воюват против халдейци, за да изпълнят домовете с трупове на люде, които Аз в гнева Си и в яростта Си ще поразя, и поради чиито всички беззакония Аз скрих лицето Си от тоя град.</verse>
				<verse number="6">Ето, Аз ще му туря пластир и лечебни средства, ще ги изцеря и ще им открия изобилие от мир и от истина,</verse>
				<verse number="7">ще върна пленниците на Иуда и пленниците на Израиля и ще ги устроя, както изпървом,</verse>
				<verse number="8">ще ги очистя от всичкото им нечестие, с което те грешиха пред Мене, и ще простя всичките им беззакония, с които грешиха пред Мене и отстъпиха от Мене.</verse>
				<verse number="9">И ще бъде Иерусалим за Мене радостно име, хвала и чест пред всички земни народи, които ще чуят за всички блага, каквито ще му дам, и ще се смаят и ще потреперят от всички благодеяния и от всичкото добруване, което ще му доставя.</verse>
				<verse number="10">Тъй казва Господ: на това място, за което вие казвате: „то е пусто, без люде и без добитък“, — в иудейските градове и в иерусалимските улици, които са пусти, без люде, без жители, без добитък, —</verse>
				<verse number="11">пак ще се чува глас от радост и глас от веселие, глас на младоженец и глас на невеста, глас на тия, които казват: „славете Господа Саваота, защото е благ Господ, защото милостта Му е вечна“, и глас на ония, които принасят благодарствена жертва в дома Господен; защото Аз ще върна пленените от тая земя в предишното им състояние, казва Господ.</verse>
				<verse number="12">Тъй казва Господ Саваот: в това място, което е пусто — без люде, без добитък — и във всичките му градове пак ще има жилища на пастири, които ще докарват стадата си на почивка.</verse>
				<verse number="13">В планинските градове, в полските градове и в южните градове, в земята Вениаминова, в иерусалимските околности и в градовете Иудини пак ще минават стада под ръката на преброяча, казва Господ.</verse>
				<verse number="14">Ето, настъпват дни, казва Господ, когато ще изпълня това добро слово, що изрекох за Израилевия дом и за Иудиния дом.</verse>
				<verse number="15">В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка, — и Тя ще извършва съд и правда на земята.</verse>
				<verse number="16">В ония дни Иуда ще бъде спасен, и Иерусалим ще живее безопасно, и ще нарекат името Му: „Господ — наше оправдание!“</verse>
				<verse number="17">Защото тъй казва Господ: не ще се прекрати у Давида мъж, който да седи върху престола на дома Израилев,</verse>
				<verse number="18">и у левитските жертвоприносители не ще липсва пред лицето Ми мъж, който през всички дни да възнася всесъжение, да изгаря приноси и да извършва жертви.</verse>
				<verse number="19">И биде слово Господне към Иеремия:</verse>
				<verse number="20">тъй казва Господ: ако можете развали завета Ми с деня и завета Ми с нощта, тъй че ден и нощ да не идват на свое време,</verse>
				<verse number="21">то може да се развали и заветът Ми с Моя раб Давида, тъй че да няма у него син, който да царува на престола му, и също с левитите-свещеници, Мои служители.</verse>
				<verse number="22">Както е небесното воинство безчетно, и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат.</verse>
				<verse number="23">И биде слово Господне към Иеремия:</verse>
				<verse number="24">не видиш ли, че тоя народ казва: „двете племена, които Господ избра, Той отхвърли“, и с това те презират Моя народ, като че ли той не беше вече народ в очите им?</verse>
				<verse number="25">Тъй казва Господ: ако не съм утвърдил Моя завет с деня и нощта и наредбите на небето и на земята,</verse>
				<verse number="26">то и племето на Иакова и на Моя раб Давида ще отхвърля, за да не вземат вече от неговото племе владелци за племето на Авраама, Исаака и Иакова, понеже ще върна пленниците им и ще ги помилувам.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">Слово, което биде към Иеремия от Господа, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички земни царства, подвластни на ръката му, и всички народи воюваха против Иерусалим и против всичките му градове:</verse>
				<verse number="2">тъй казва Господ, Бог Израилев: иди, кажи на иудейския цар Седекия, и речи му: тъй казва Господ: ето, Аз предавам тоя град в ръцете на вавилонския цар, — и той ще го изгори с огън;</verse>
				<verse number="3">и ти не ще избегнеш от ръцете му, но бездруго ще бъдеш хванат и предаден в ръцете му, и очите ти ще видят очите на вавилонския цар, и устата му ще говорят на твоите уста, и ще идеш във Вавилон.</verse>
				<verse number="4">Та слушай словото Господне, царю иудейски, Седекие! тъй казва Господ за тебе: ти не ще умреш от меч;</verse>
				<verse number="5">ти ще умреш в мир, и както за твоите отци, — предишните царе, които бяха преди тебе, — гориха при погребение благовония, тъй ще изгорят и за тебе и ще те оплачат: „уви, господарю!“ защото Аз изрекох това слово, казва Господ.</verse>
				<verse number="6">Пророк Иеремия разказа всички тия думи на иудейския цар Седекия, в Иерусалим.</verse>
				<verse number="7">Между това войската на вавилонския цар воюваше против Иерусалим и против всички иудейски градове, които още оставаха, против Лахис и Азека; защото от иудейските градове само тия оставаха като градове укрепени.</verse>
				<verse number="8">Слово, което биде към Иеремия от Господа, след като цар Седекия сключи завет с целия народ, що беше в Иерусалим, за да прогласят свобода,</verse>
				<verse number="9">та всеки да пусне на свобода роба си и робинята си, евреин и еврейка, щото никой от тях да не държи в робство иудеина, своя брат.</verse>
				<verse number="10">И послушаха всички князе и целият народ, които бяха встъпили в завета, щото всеки да отпусне на свобода роба си и всеки — робинята си, та занапред да ги не държат за роби, — послушаха и отпуснаха ги;</verse>
				<verse number="11">но след това, като се размислиха, почнаха да взимат назад робите и робините, които бяха отпуснали на свобода, и ги принудиха да бъдат роби и робини.</verse>
				<verse number="12">И биде от Господа слово Господне към Иеремия:</verse>
				<verse number="13">тъй казва Господ, Бог Израилев: Аз сключих завет с вашите бащи, когато ги изведох из Египетската земя, из дома на робството и рекох:</verse>
				<verse number="14">„в края на седмата година отпущай брата си евреина, който ти се е продал; нека ти работи шест години, а сетне отпусни го от себе си на свобода“; но бащите ви не дадоха ухо и Ме не послушаха.</verse>
				<verse number="15">Вие сега се обърнахте и постъпихте справедливо пред Моите очи, като обявихте всеки на ближния си свобода, и сключихте пред Мене завет в дома, над който се призова Моето име;</verse>
				<verse number="16">но сетне се пометнахте — и обезславихте името Ми — и взехте си назад всеки своя роб и всеки своята робиня, които бяхте отпуснали на свобода, кому където бе угодно, и принуждавате ги да ви бъдат роби и робини.</verse>
				<verse number="17">Затова тъй казва Господ: вие Ме не послушахте, щото всеки да обяви свобода на брата си и на ближния си; затова ето, Аз, казва Господ, обявявам ви свобода да се подложите на меч, на мор и на глад, и ще ви предам за озлобение по всички земни царства;</verse>
				<verse number="18">и ще предам ония, които престъпиха завета Ми и не изпълниха думите на завета, що сключиха пред лицето Ми, като разсякоха теле на две и минаха между разсечените му части, —</verse>
				<verse number="19">иудейските князе и иерусалимските князе, скопците и свещениците и целия народ на земята, който мина между разсечените части на телето, —</verse>
				<verse number="20">ще ги предам в ръцете на враговете им и в ръцете на ония, които искат душата им, — и труповете им ще бъдат храна на птици небесни и на зверове земни.</verse>
				<verse number="21">И Седекия, иудейски цар, и князете му ще предам в ръцете на враговете им и в ръцете на ония, които искат душата им, и в ръцете на войската на вавилонския цар, която отстъпи от вас.</verse>
				<verse number="22">Ето, Аз ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна към тоя град, и те ще го нападнат, ще го превземат и ще го изгорят с огън, и градовете на Иудея ще направя необитаема пустиня.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">Слово, което биде към Иеремия от Господа в дните на иудейския цар Иоакима, Иосиев син:</verse>
				<verse number="2">иди в дома на Рехавовци, поговори с тях и доведи ги в дома Господен, в една от стаите, и дай им да пият вино.</verse>
				<verse number="3">Аз взех Иазания, син на Иеремия, Авациниев син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рехавовци,</verse>
				<verse number="4">и ги доведох в дома Господен, в стаята на синовете на Годолиевия син Анана, човека Божий, която е до стаята на князете, над стаята на Маасея, Селумов син, стражар при входа;</verse>
				<verse number="5">и турих пред синовете от дома на Рехавовци пълни шулци с вино и чаши, и им рекох: „пийте вино“.</verse>
				<verse number="6">Но те рекоха: „ние вино не пием, защото нашият баща Ионадав, Рехавов син, ни е дал заповед, думайки: не пийте вино, нито вие, нито децата ви довеки;</verse>
				<verse number="7">и къщи не правете, и семена не сейте, и лозя не насаждайте и недейте ги има, но през всички дни на живота си живейте в шатри, за да проживеете дълго на тая земя, дето сте чужденци.</verse>
				<verse number="8">И ние послушахме гласа на нашия баща Ионадава, Рехавовия син, във всичко, що ни завеща, да не пием вино през всички наши дни, — ние и жените ни, синовете ни и дъщерите ни, —</verse>
				<verse number="9">и да не правим къщи за наше живеене; и ние нямаме ни лозя, ни ниви, нито посеви,</verse>
				<verse number="10">а живеем в шатри и във всичко се покоряваме и вършим всичко, що ни е заповядал нашият баща Ионадав.</verse>
				<verse number="11">А когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тая земя, ние рекохме: да идем, да се оттеглим в Иерусалим от халдейската войска и от арамейската войска, — и ето, ние живеем в Иерусалим“.</verse>
				<verse number="12">И биде слово Господне към Иеремия:</verse>
				<verse number="13">тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: иди, кажи на Иудините мъже и на иерусалимските жители: нима не ще вземете от това поука за себе си, да слушате думите Ми? говори Господ.</verse>
				<verse number="14">Изпълняват се думите на Ионадава, Рехавовия син, който завеща на синовете си да не пият вино, — и те не пият доднес, защото се покоряват на завещанието на своя баща; Аз пък постоянно ви говорих, говорих ви от ранно утро, — и вие не Ме послушахте.</verse>
				<verse number="15">Аз пращах при вас всички Мои раби — пророците, пращах ги от ранно утро и казвах: обърнете се всеки от злия си път и изправете поведението си и не ходете след други богове, да им служите, — и ще живеете в тая земя, която дадох вам и на бащите ви; но вие не дадохте ухо и не Ме послушахте.</verse>
				<verse number="16">Понеже синовете на Ионадава, Рехавов син, изпълняват заповедта на баща си, която им бе дал, а тоя народ Мене не слуша,</verse>
				<verse number="17">затова тъй говори Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще напратя върху Иудея и върху всички иерусалимски жители всичкото онова зло, което изрекох върху тях, защото Аз им говорих, а те не слушаха, виках ги, а те не отговаряха.</verse>
				<verse number="18">А на дома на Рехавовци Иеремия рече: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: задето послушахте завещанието на вашия баща Ионадава, и пазите всичките му заповеди и във всичко постъпвате, както ви е завещал, —</verse>
				<verse number="19">затова, — тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, — не ще липса от Ионадава, Рехавов син, мъж, който да предстои пред Мое лице във всички дни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">В четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, биде това слово към Иеремия от Господа:</verse>
				<verse number="2">вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти говорих за Израиля, за Иуда и за всички народи от тоя ден, откато почнах да ти говоря, от дните на Иосия — до днес;</verse>
				<verse number="3">може би, домът Иудин ще чуе за всички бедствия, които мисля да им сторя, та те да се обърнат всеки от злия си път, и Аз да простя неправдата им и греха им.</verse>
				<verse number="4">И Иеремия повика Нириевия син Варуха, и написа Варух в свитъка книга от устата на Иеремия всички думи на Господа, които Той му бе говорил.</verse>
				<verse number="5">Тогава Иеремия заповяда на Варуха и рече: „аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен;</verse>
				<verse number="6">затова иди и прочети записаните от тебе в свитъка от устата ми думи Господни гласно пред народа в дома Господен в деня на поста; също прочети ги гласно и пред всички иудеи, дошли от градовете си;</verse>
				<verse number="7">може би, те ще възнесат смирена молба пред лицето Господне и ще се обърнат всеки от злия си път; защото голям е гневът и негодуването, което Господ изрече против тоя народ“.</verse>
				<verse number="8">Варух, Нириев син, направи всичко, що му заповяда пророк Иеремия, да прочете в дома Господен записаните в свитъка думи Господни.</verse>
				<verse number="9">В петата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син, в деветия месец, обявиха пред лицето Господне пост за целия народ иерусалимски и за целия народ, дошъл от иудейските градове в Иерусалим.</verse>
				<verse number="10">И Варух прочете гласно пред целия народ записаните в свитъка Иеремиеви думи в дома Господен, в стаята на писаря Гемария, Сафанов син, в горния двор при входа към новите порти на дома Господен.</verse>
				<verse number="11">Михей, син на Гемария, Сафанов син, чу всички Господни думи, записани в свитъка,</verse>
				<verse number="12">и слезе в дома на царя, в стаята на царевия писар, и ето, там седяха всички князе: Елисам, царев писар, Делаия, Семаев син, Елнатан, Ахборов син, Гемария, Сафанов син, Седекия, Ананиев син, и всички князе;</verse>
				<verse number="13">и разказа им Михей всички думи, които чу, когато Варух чете свитъка гласно пред народа.</verse>
				<verse number="14">Тогава всички князе пратиха при Варуха Иехудия, син на Натания, син на Селемия, Хусиев син, да му каже: „вземи в ръка свитъка, който чете гласно пред народа, и дойди“. И взе Варух, Нириев син, свитъка в ръка и отиде при тях.</verse>
				<verse number="15">Те му казаха: „седни и прочети ни гласно“. И Варух им прочете гласно.</verse>
				<verse number="16">Когато изслушаха всички думи, с ужас се спогледаха помежду си и рекоха на Варуха: „ние бездруго ще разкажем на царя всички тия думи“.</verse>
				<verse number="17">И попитаха Варуха: „а кажи ни, как написа всички тия думи от устата му?“</verse>
				<verse number="18">И отговори им Варух: „той ми изговаряше с уста всички тия думи, пък аз ги записвах с мастило в тоя свитък“.</verse>
				<verse number="19">Тогава князете рекоха на Варуха: „иди и се скрий, ти и Иеремия, та никой да не знае, де сте“.</verse>
				<verse number="20">И отидоха при царя в двореца, а свитъка оставиха в стаята на Елисама, царев писар; и разказаха гласно пред царя всички тия думи.</verse>
				<verse number="21">Царят изпрати Иехудия да донесе свитъка, и тоя го взе от стаята на Елисама, царев писар; и чете го Иехудий гласно пред царя и гласно пред всички князе, които стояха около царя.</verse>
				<verse number="22">Царят в онова време, в деветия месец, стоеше в зимния дом и пред него — мангал с огън.</verse>
				<verse number="23">Когато Иехудий прочиташе три или четири стълбца, царят ги отрязваше с писарското ножче и хвърляше в огъня на мангала, докле биде унищожен целият свитък в огъня, който беше в мангала.</verse>
				<verse number="24">И не се уплашиха и не раздраха дрехите си нито царят, нито слугите му, които чуха всички тия думи.</verse>
				<verse number="25">Макар Елнатан, Делаия и Гемария да молиха царя да не изгаря свитъка, но той ги не послуша.</verse>
				<verse number="26">И царят заповяда на царевия син Иерамеила, на Сераия, Азриилов син, и на Селемия, Авдиилов син, да хванат писаря Варуха и пророка Иеремия. Но Господ ги скри.</verse>
				<verse number="27">И биде слово Господне към Иеремия, след като царят изгори свитъка и думите, които Варух бе написал от устата на Иеремия, и му бе казано:</verse>
				<verse number="28">„вземи си пак друг свитък и напиши в него всички предишни думи, що бяха в първия свитък, който иудейският цар Иоаким изгори;</verse>
				<verse number="29">а на иудейския цар Иоакима кажи: тъй казва Господ: ти изгори тоя свитък, като каза: защо написа в него: „бездруго ще дойде вавилонският цар и ще разори тая земя и ще изтреби по нея люде и добитък“, —</verse>
				<verse number="30">затова тъй казва Господ за иудейския цар Иоакима: не ще има от него, кой да седи на Давидовия престол, и трупът му ще бъде хвърлен на дневния пек и на нощния студ;</verse>
				<verse number="31">и ще посетя него и племето му и слугите му за неправдите им, и ще напратя върху тях и върху иерусалимските жители и върху Иудините мъже всичкото зло, що изрекох върху тях, а те не послушаха“.</verse>
				<verse number="32">И взе Иеремия друг свитък и даде го на писаря Варуха, Нириев син, и той написа в него от Иеремиевите уста всички думи на оня свитък, що изгори в огъня иудейският цар Иоаким; и прибави към тях още много подобни тям думи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">Вместо Иехония, Иоакимов син, царуваше Седекия, Иосиев син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар в Иудейската земя.</verse>
				<verse number="2">Ни той, ни слугите му, нито народът на страната не слушаха думите на Господа, които Той говори чрез пророк Иеремия.</verse>
				<verse number="3">Цар Седекия изпрати Иехухала, Селемиев син, и свещеник Софония, Маасеев син, при пророк Иеремия да кажат: „помоли се зарад нас на нашия Господ Бог“.</verse>
				<verse number="4">Иеремия тогава още свободно влизаше и излизаше всред народа, защото не бяха го още затворили в тъмница.</verse>
				<verse number="5">Между това фараоновата войска излезе из Египет, и халдейци, които обсаждаха Иерусалим, като се научиха за това, оттеглиха се от Иерусалим.</verse>
				<verse number="6">И биде слово Господне към пророк Иеремия:</verse>
				<verse number="7">тъй казва Господ, Бог Израилев: тъй кажете на иудейския цар, който ви изпрати до Мене да Ме питате: ето, фараоновата войска, която ви дойде на помощ, ще се върне в земята си, в Египет;</verse>
				<verse number="8">а халдейци пак ще дойдат и ще воюват против тоя град, ще го превземат и ще го изгорят с огън.</verse>
				<verse number="9">Тъй казва Господ: не лъжете себе си, думайки: „бездруго ще си отидат от нас халдейци“, защото не ще си отидат;</verse>
				<verse number="10">дори да разбиехте и цялата войска на халдейци, които воюват против вас, и да останеха у тях само ранени, то и те биха станали, всеки от шатрата си, и биха изгорили с огън тоя град.</verse>
				<verse number="11">И в това време, когато халдейската войска се оттегли от Иерусалим, поради фараоновата войска,</verse>
				<verse number="12">Иеремия тръгна от Иерусалим, да иде в земята Вениаминова, като се измъкваше оттам между народа.</verse>
				<verse number="13">Но когато той беше във Вениаминови порти, тамошният началник на стражата, на име Иреия, син на Селемия, Ананиев син, задържа пророка Иеремия и рече: „ти искаш да бягаш при халдейци ли?“</verse>
				<verse number="14">Иеремия отговори: лъжа е това; аз не искам да бягам при халдейци. Но Иреия го не послуша, хвана Иеремия и го заведе при князете.</verse>
				<verse number="15">Князете се разгневиха на Иеремия, биха го и го затвориха в тъмница, в къщата на писаря Ионатана, защото я бяха направили тъмница.</verse>
				<verse number="16">Когато Иеремия влезе в тъмницата и в избата и там престоя много дни, —</verse>
				<verse number="17">цар Седекия прати и го взе. И царят го питаше в дома си тайно, думайки: „няма ли слово от Господа?“ Иеремия отговори: „има“, и прибави: „ще бъдеш предаден в ръцете на вавилонския цар“.</verse>
				<verse number="18">Тогава Иеремия каза на цар Седекия: „какво съгреших пред тебе, пред слугите ти и пред тоя народ, та ме хвърлихте в тъмница?</verse>
				<verse number="19">и де са вашите пророци, които ви пророкуваха, думайки: „вавилонският цар не ще дойде против вас и против тая земя?“</verse>
				<verse number="20">И сега чуй, господарю мой, царю, нека бъде приета молбата ми пред твоето лице; не ме връщай в къщата на писаря Ионатана, за да не умра там“.</verse>
				<verse number="21">Тогава цар Седекия заповяда да затворят Иеремия в стражарницата, и му даваха по късче хляб на ден от улицата на хлебарите, докле се не свърши всичкият хляб в града. И тъй остана Иеремия в стражарницата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">И чуха Сафатия, Матанов син, Годолия, Пасхоров син, Юхал, Селепиев син, и Пасхор, Малхиев син, думите, които Иеремия изрече към народа, като казваше:</verse>
				<verse number="2">„тъй казва Господ: който остане в тоя град, ще умре от меч, глад и мор; а който отиде при халдейци, ще бъде жив, и неговата душа ще му бъде вместо плячка, и той ще остане жив.</verse>
				<verse number="3">Тъй казва Господ: бездруго тоя град ще бъде предаден в ръцете на войската на вавилонския цар, и той ще го превземе“.</verse>
				<verse number="4">Тогава князете казаха на царя: „тоя човек да бъде предаден на смърт, защото прави да отслабват ръцете на войниците, които остават в тоя град, ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото тоя човек желае не добруване на тоя народ, а злощастие“.</verse>
				<verse number="5">И рече цар Седекия: „ето, той е във ваши ръце, защото царят нищо не може да направи против вас“.</verse>
				<verse number="6">Тогава хванаха Иеремия и го хвърлиха в ямата на Малхия, царев син, която беше в стражарницата, и пуснаха Иеремия с въже; в ямата нямаше вода, а само тиня, и Иеремия потъна в тинята.</verse>
				<verse number="7">И чу Авдемелех Етиопец, един от скопците, които се намираха в царския дом, че хвърлили Иеремия в ямата; а царят тогава седеше при Вениаминови порти.</verse>
				<verse number="8">И излезе Авдемелех из царския дом и каза на царя:</verse>
				<verse number="9">„господарю мой, царю! зле сториха тия люде, като постъпиха тъй с пророк Иеремия, когото хвърлиха в ямата; той ще умре там от глад, защото в града вече няма хляб“.</verse>
				<verse number="10">Царят заповяда на Авдемелеха Етиопеца и каза: „вземи със себе си оттук трийсет човека и извлечи пророк Иеремия от ямата, докле не е умрял“.</verse>
				<verse number="11">Авдемелех взе людете със себе си и влезе в царския дом под клетовете, и взе оттам вехти непотребни дрипи и вехти непотребни парцали и ги пусна с въже в ямата при Иеремия.</verse>
				<verse number="12">И рече Авдемелех Етиопец на Иеремия: „подложи тия вехти хвърлени дрипи и парцали под мишниците на ръцете си, под въжето“. И Иеремия направи тъй.</verse>
				<verse number="13">И потеглиха Иеремия с въжето и изтеглиха го из ямата; и остана Иеремия в стражарницата.</verse>
				<verse number="14">Тогава цар Седекия прати, та повика при себе си Иеремия, при третия вход на дома Господен; и рече царят на Иеремия: „ще те попитам нещо; не скривай нищо от мене“.</verse>
				<verse number="15">И рече Иеремия на Седекия: „ако ти открия, не ще ли ме предадеш на смърт? и ако те посъветвам, ти не ще ме послушаш“.</verse>
				<verse number="16">И закле се тайно цар Седекия на Иеремия, думайки: „жив Господ, Който ни сътвори душата, няма да те предам на смърт и няма да те предам в ръцете на тия люде, които искат душата ти“.</verse>
				<verse number="17">Тогава Иеремия рече на Седекия: „тъй казва Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: ако отидеш при князете на вавилонския цар, душата ти ще остане жива, и тоя град не ще бъде с огън изгорен, и ти ще бъдеш жив, и домът ти;</verse>
				<verse number="18">ако пък не отидеш при князете на вавилонския цар, тоя град ще бъде предаден в ръцете на халдейци, и те с огън ще го изгорят, и ти не ще избегнеш от ръцете им“.</verse>
				<verse number="19">И рече цар Седекия на Иеремия: „боя се от иудеите, които минаха към халдейци, да не би халдейци да ме предадат в ръцете им, та тия да се поругаят с мене“.</verse>
				<verse number="20">И рече Иеремия: „не ще те предадат; послушай гласа Господен за това, което ти говоря, и добре ще ти бъде, и жива ще бъде душата ти.</verse>
				<verse number="21">Ако пък не пожелаеш да отидеш, ето словото, което ми откри Господ:</verse>
				<verse number="22">ето, всички жени, останали в дома на иудейския цар, ще бъдат отведени при князете на вавилонския цар, и ще рекат: „тебе те излъгаха и ти надвиха твоите приятели; нозете ти потънаха в тиня, и те бягаха от тебе“, —</verse>
				<verse number="23">и всички твои жени и твои деца ще отведат при халдейци, и ти не ще избегнеш от ръцете им; а ще бъдеш грабнат от ръката на вавилонския цар и ще направиш тоя град да бъде с огън изгорен“.</verse>
				<verse number="24">И рече Седекия на Иеремия: „никой не бива да знае тия думи, и тогава ти не ще умреш;</verse>
				<verse number="25">и ако ли чуят князете, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: „кажи ни, що говори на царя, не крий от нас, и ние не ще те умъртвим, — и онова, що ти говори царят“,</verse>
				<verse number="26">то кажи им: аз представих пред лицето на царя моята молба, да ме не връща в дома на Ионатана, за да не умра там“.</verse>
				<verse number="27">И дойдоха всички князе при Иеремия и питаха го, и той им отговори тъкмо според думите, които царят бе заповядал да каже, и те мълком го оставиха, защото не узнаха казаното на царя.</verse>
				<verse number="28">И остана Иеремия в стражарницата до деня, в който Иерусалим биде превзет. И Иерусалим биде превзет.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">В деветата година на Седекия, иудейски цар, в десетия месец, дойде Навуходоносор, вавилонски цар, с цялата си войска до Иерусалим, и го обсадиха.</verse>
				<verse number="2">А в единайсетата година на Седекия в четвъртия месец, в деветия ден на месеца, градът биде превзет.</verse>
				<verse number="3">И влязоха в него князете на вавилонския цар, — Нергал-Шарецер, Самгар-Нево, Сарсехим, началник на скопците, Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички други князе на вавилонския цар и се разположиха до средните порти.</verse>
				<verse number="4">Когато Седекия, иудейски цар, и всички военни люде ги видяха, — побягнаха, и през нощта излязоха из града през царската градина, през портите между двете стени, и тръгнаха по пътя към равнината.</verse>
				<verse number="5">Но халдейската войска се спусна подире им; и достигнаха Седекия в иерихонските равнини; хванаха го и заведоха при вавилонския цар Навуходоносора в Ривла, в земята Емат, дето той произнесе съд над него.</verse>
				<verse number="6">И вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му, и всички иудейски велможи закла вавилонският цар;</verse>
				<verse number="7">а на Седекия извади очите и го обкова в окови, за да го отведе във Вавилон.</verse>
				<verse number="8">Дома на царя и домовете на народа халдейци изгориха с огън и разрушиха иерусалимските стени.</verse>
				<verse number="9">А остатъка от народа, който остана в града, и отметниците, които минаха към него, и другия останал народ Навузардан, началник на телопазителите, пресели във Вавилон.</verse>
				<verse number="10">А бедните от народа, които нямаха нищо, Навузардан, началник на телопазителите, остави в Иудейската земя и даде им още тогава лозя и ниви.</verse>
				<verse number="11">А за Иеремия Навуходоносор, вавилонски цар, даде такава заповед на Навузардана, началник на телопазителите:</verse>
				<verse number="12">„вземи го, имай грижи за него, и недей му прави нищо лошо, а постъпвай с него тъй, както той ти каже“.</verse>
				<verse number="13">И прати Навузардан, началник на телопазителите, и Навузазван, началник на скопците, и Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички князе на вавилонския цар</verse>
				<verse number="14">пратиха и взеха Иеремия от стражарницата и го повериха на Годолия, син на Ахикама, син на Сафана, да го отведе дома си. И той остана да живее между народа.</verse>
				<verse number="15">Когато Иеремия още беше затворен в тъмничния двор, биде към него слово Господне:</verse>
				<verse number="16">иди, речи на Авдемелеха Етиопеца: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще изпълня думите Си за тоя град за зло, а не за добро нему, и те ще се сбъднат в оня ден пред твоите очи;</verse>
				<verse number="17">но тебе ще избавя в оня ден, казва Господ, и не ще бъдеш предаден в ръцете на людете, от които се боиш.</verse>
				<verse number="18">Аз ще те избавя, и ти няма да паднеш от меч, и душата ти ще ти остане вместо плячка, защото се на Мене упова, каза Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">Слово, което биде към Иеремия от Господа, след като Навузардан, началник на телопазителите, го отпусна из Рама, дето го бе взел окован във вериги изсред другите пленени иерусалимци и иудеи, преселвани във Вавилон.</verse>
				<verse number="2">Началникът на телопазителите взе Иеремия и му каза: „твоят Господ Бог изрече това нещастие върху туй място,</verse>
				<verse number="3">и напрати го Господ и направи, каквото каза: защото вие съгрешихте пред Господа и не слушахте гласа Му, ето защо ви и постигна това.</verse>
				<verse number="4">И тъй, ето, аз днес те освобождавам от веригите, що са на ръцете ти, ако ти е угодно да дойдеш с мене във Вавилон, — дойди, и аз ще се грижа за тебе; ако пък не ти е угодно да дойдеш с мене във Вавилон, — остани си. Ето, цяла земя е пред тебе; където ти е угодно, и където ти се ревне да идеш, там иди“.</verse>
				<verse number="5">Докато той още не тръгваше, Навузардан каза: „иди при Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, когото вавилонският цар постави началник над иудейските градове, и остани си с него всред народа; или иди, където ти се ревне да идеш“. И началникът на телопазителите му даде храна и подарък и го отпусна.</verse>
				<verse number="6">И дойде Иеремия при Годолия, Ахикамов син, в Масифа, и живя с него между народа, който бе останал в страната.</verse>
				<verse number="7">Когато всички военачалници, които бяха на полето, те и людете им, чуха, че вавилонският цар тури Годолия, Ахикамов син, началник над страната и му повери мъже, жени и деца и ония бедни в страната, които не бяха преселени във Вавилон, —</verse>
				<verse number="8">тогава дойдоха в Масифа при Годолия Исмаил, Натаниев син, Иоанан и Ионатан, Карееви синове, Сераия, Танасметов син, синовете на Офа от Нетофата и Иезония, син на Махата, те и дружината им.</verse>
				<verse number="9">Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, се кле тям и на людете им, думайки: „не бойте се да служите на халдейци, останете си в земята и служете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре;</verse>
				<verse number="10">аз пък ще остана в Масифа, за да се застъпвам пред лицето на халдейци, които ще идат при нас; а вие събирайте вино, летни плодове и дървено масло, събирайте във вашите съдове и живейте в градовете си, които завзехте“.</verse>
				<verse number="11">Също и всички иудеи, които се намираха в Моавската земя, между синовете на Амона, в Идумея и по всички страни, чуха, че вавилонският цар оставил част от иудеите и поставил над тях Годолия, син на Ахикама, Сафанов син;</verse>
				<verse number="12">и върнаха се всички тия иудеи от всички места, където бяха прогонени, и дойдоха в Иудейската земя при Годолия в Масифа, и събраха доста много вино и летни плодове.</verse>
				<verse number="13">Между това Иоанан, син на Карея, и всички военни началници, които бяха на полето, дойдоха при Годолия в Масифа</verse>
				<verse number="14">и му казаха: „знаеш ли ти, че Ваалис, цар на Амоновите синове, изпрати Натаниевия син Исмаила да те убие?“ Но Годолия, Ахикамов син, не им повярва.</verse>
				<verse number="15">Тогава Кареевият син Иоанан каза тайно на Годолия в Масифа: „позволи ми, да ида и да убия Исмаила, Натаниевия син, и никой няма да узнае; защо да допуснеш да те убие и да се разпилеят всички събрани при тебе иудеи, и да загине остатъкът от Иуда?“</verse>
				<verse number="16">Но Годолия, Ахикамов син, рече на Кареевия син Иоанан: „не прави това, защото, което говориш за Исмаила, не е истина“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">И в седмия месец, Исмаил, син на Натания, Елисамов син, от царски род и велможа на царя, и десет души с него дойдоха в Масифа при Годолия, Ахикамов син, и там, в Масифа, ядоха заедно хляб.</verse>
				<verse number="2">И стана Исмаил, Натаниев син, и десетте души с него и поразиха с меч Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, и убиха оногова, когото вавилонският цар бе поставил началник над страната.</verse>
				<verse number="3">Исмаил уби и всички иудеи, които бяха с Годолия в Масифа, и халдейците, военни люде, които се намериха там.</verse>
				<verse number="4">На другия ден след убиването на Годолия, докато никой не знаеше за това,</verse>
				<verse number="5">дойдоха от Сихем, Силом и Самария осемдесет души, които си бяха обръснали брадите и раздрали дрехите и се бяха изпоранили, с дарове и ливан в ръце, за да ги принесат в дома Господен.</verse>
				<verse number="6">Исмаил, Натаниев син, излезе из Масифа да ги посрещне, като вървеше и плачеше, и, когато ги срещна, рече им: „идете при Годолия, Ахикамовия син“.</verse>
				<verse number="7">И щом влязоха сред града, Исмаил, Натаниев син, заедно с ония, които бяха с него, ги уби и хвърли в ров.</verse>
				<verse number="8">Но намериха се помежду им десет души, които казаха на Исмаила: „не ни убивай, защото имаме в полето скрити клетове с пшеница и ечемик, дървено масло и мед“. И той се въздържа и не ги уби с другите им братя.</verse>
				<verse number="9">А ровът, дето Исмаил хвърли всички трупове на людете, които уби поради Годолия, беше същият, който цар Аса направи, от страх пред Вааса, израилски цар; него напълни с убити Исмаил, Натаниев син.</verse>
				<verse number="10">Тогава Исмаил подбра целия останал народ в Масифа, царските дъщери и всичкия останал в Масифа народ, който Навузардан, началник на телопазителите, бе поверил на Годолия, Ахикамов син, подбра ги Исмаил, Натаниев син, и потегли към Амоновите синове.</verse>
				<verse number="11">Но когато Иоанан, син на Карея, и всички с него военни началници чуха за всички злодеяния, що бе извършил Исмаил, Натаниев син,</verse>
				<verse number="12">те взеха всички люде и отидоха да се бият с Исмаила, Натаниев син, и го настигнаха при големите води, в Гаваон.</verse>
				<verse number="13">И когато целият народ, който бе с Исмаила, видя Иоанана, Кареев син, и всички с него военни началници, той се зарадва;</verse>
				<verse number="14">тогава целият народ, който Исмаил бе пленил от Масифа, се отвърна и обърна, та отиде при Иоанана, син на Карея;</verse>
				<verse number="15">а Исмаил, Натаниев син, побягна от Иоанана с осем души и отиде при Амоновите синове.</verse>
				<verse number="16">Тогава Иоанан, Кареев син, и всички с него военни началници взеха от Масифа целия останал народ, който той освободи от Исмаила, Натаниев син, — след като тоя бе убил Годолия, Ахикамов син, — мъже, военни люде, жени, деца и скопци, които бе извел от Гаваон;</verse>
				<verse number="17">и отидоха, та се спряха в селище Химам, близо до Витлеем, за да избягат в Египет</verse>
				<verse number="18">от халдейци, понеже се бояха от тях, защото Исмаил, Натаниев син, уби Ахикамовия син Годолия, когото вавилонският цар бе поставил началник над страната.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">И дойдоха всички военни началници и Иоанан, син на Карея, и Иезания, син на Хошаия, и целият народ — от малък до голям,</verse>
				<verse number="2">и рекоха на пророк Иеремия: „да падне молбата ни пред лицето ти, помоли се за нас на твоя Господ Бог за всичкия тоя остатък, защото от много останахме малко, както ни виждат твоите очи,</verse>
				<verse number="3">та твоят Господ Бог да ни посочи пътя, по който да вървим, и това, що трябва да правим“.</verse>
				<verse number="4">И рече им пророк Иеремия: „чувам, ще се помоля на вашия Господ Бог, според думите ви, и всичко, що Господ ви отговори, ще ви явя, ни дума няма да скрия от вас“.</verse>
				<verse number="5">Те рекоха на Иеремия: „Господ нека бъде помежду ни верен и истинен свидетел на това, че ние ще изпълним точно всичко, с каквото твоят Господ Бог те прати при нас:</verse>
				<verse number="6">добро ли, лошо ли бъде то, но ще послушаме гласа на нашия Господ Бог, при Когото те пращаме, та да ни бъде добре, кога бъдем послушни на гласа на Господа, нашия Бог“.</verse>
				<verse number="7">След десет дена биде слово Господне към Иеремия.</verse>
				<verse number="8">Той повика при себе си Кареевия син Иоанана, всички с него военни началници и целия народ — от малък до голям,</verse>
				<verse number="9">и рече им: тъй казва Господ, Бог Израилев, до Когото ме пратихте да поднеса пред Него вашата молба:</verse>
				<verse number="10">ако останете в тая земя, Аз ще ви уредя и не ще ви разоря, ще ви посадя и не ще ви изкореня, защото съжалявам за бедствието, що ви сторих.</verse>
				<verse number="11">Не бойте се от вавилонския цар, от когото ви е страх, не бойте се от него, казва Господ, защото Аз съм с вас, да ви спасявам и ви избавям от ръката му.</verse>
				<verse number="12">И ще покажа към вас милост, и той ще се смили над вас и ще ви върне във вашата земя.</verse>
				<verse number="13">Ако пък кажете: „не щем да живеем в тая земя“ и не послушате гласа на Господа, вашия Бог, думайки:</verse>
				<verse number="14">„не, ние ще отидем в Египетската земя, дето няма да видим война и няма да чуем тръбен глас, и няма да гладуваме, и там ще живеем“, —</verse>
				<verse number="15">то изслушайте сега словото Господне, вие, остатък от Иуда: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ако решително обърнете лице да идете в Египет, и отидете, за да живеете там,</verse>
				<verse number="16">то мечът, от който се боите, ще ви застигне там, в Египетската земя, и гладът, от който се страхувате, винаги ще ви следи в Египет, и там ще умрете.</verse>
				<verse number="17">И всички, които обърнат лицето си да идат в Египет и там да живеят, ще умрат от меч, глад и мор, и ни един от тях не ще остане и не ще избегне бедствието, което ще напратя върху им.</verse>
				<verse number="18">Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: както се изля гневът Ми и яростта Ми върху иерусалимските жители, тъй ще се излее яростта Ми върху вас, кога влезете в Египет, и ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и укор, и няма вече да видите това място.</verse>
				<verse number="19">Към вас, остатък от Иуда, изрече Господ: не отивайте в Египет; наздраво знайте, че днес съм ви предпазвал;</verse>
				<verse number="20">защото вие съгрешихте против сами себе си: вие ме пратихте до Господа, нашия Бог, и рекохте: „помоли се за нас на Господа, нашия Бог, и всичко, що каже Господ, Бог наш, обади ни, — и ще извършим“.</verse>
				<verse number="21">Аз днес ви обадих; но вие не послушахте гласа на Господа, нашия Бог, и всичко онова, с което Той ме прати до вас.</verse>
				<verse number="22">И тъй, знайте, че ще умрете от меч, глад и мор в онова място, дето искате да отидете, за да живеете там.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="43">
				<verse number="1">Когато Иеремия предаде на целия народ всички думи на техния Господ Бог, всички тия думи, — с които техният Господ Бог го прати до тях,</verse>
				<verse number="2">тогава рече Азария, син Осаиев, и Иоанан, син Кареев, и всички дръзки люде казаха на Иеремия: „това, що говориш, не е истина; Господ, Бог наш, не те е пращал да кажеш: „не отивайте в Египет, за да живеете там“;</verse>
				<verse number="3">а Варух, Нириев син, те възбужда против нас, за да ни предаде в ръце на халдейци, та да ни умъртвят, или да ни отведат пленници във Вавилон“.</verse>
				<verse number="4">И Иоанан, Кареев син, всички военни началници и целият народ не послушаха гласа Господен, за да останат в Иудейската земя.</verse>
				<verse number="5">Тогава Иоанан, Кареев син, и всички военни началници взеха всичкия остатък от иудеите, които се бяха върнали измежду всички народи, където бяха прогонени, за да живеят в Иудейската земя,</verse>
				<verse number="6">мъже, жени, деца, царевите дъщери и всички ония, които Навузардан, началник на телопазителите, остави с Годолия, син на Ахикама, Сафанов син, и пророка Иеремия, и Варуха, Нириев син;</verse>
				<verse number="7">и отидоха в Египетската земя, защото не послушаха гласа Господен, и стигнаха до Тафнис.</verse>
				<verse number="8">И биде слово Господне към Иеремия в Тафнис:</verse>
				<verse number="9">вземи в ръцете си големи камъни и ги скрий в омесена глина при входа на фараоновия дом в Тафнис, пред очите на иудеите,</verse>
				<verse number="10">и кажи им: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще пратя и ще взема Навуходоносора, вавилонския цар, Моя раб, и ще туря престола му върху тия скрити от Мене камъни, и той ще разпъне над тях великолепната си шатра</verse>
				<verse number="11">и ще дойде и ще порази Египетската земя: който е за смърт, ще бъде предаден на смърт; и който е за плен, ще отиде в плен, и който за под меч — под меч.</verse>
				<verse number="12">И ще запаля огън в капищата на боговете на египтяни; и той ще ги изгори, а тях ще плени, и ще надене Египетската земя както пастир намята дрехата си, и ще излезе оттам спокойно;</verse>
				<verse number="13">и ще събори статуите на Бетсамис, що е в Египетската земя, и капищата на египетските богове с огън ще изгори.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="44">
				<verse number="1">Слово, което биде към Иеремия за всички иудеи, които живеят в Египетската земя, заселени в Магдол, Тафнис, Ноф и в земята Патрос:</verse>
				<verse number="2">тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вие видяхте всичкото бедствие, което напратих върху Иерусалим и върху всички иудейски градове; ето, те сега са запустели, и никой не живее в тях</verse>
				<verse number="3">поради тяхното нечестие, що вършиха, като Ме разгневяваха, ходейки да кадят и да служат на други богове, които не познаваха ни те, ни вие, ни бащите ви.</verse>
				<verse number="4">Аз пращах при вас всички Мои раби — пророците, пращах ги от ранно утро, за да кажат: „не вършете това гнусно дело, което Ми е омразно“.</verse>
				<verse number="5">Но те не дадоха ухо и не слушаха, за да се отвърнат от своето нечестие, да не кадят на други богове.</verse>
				<verse number="6">И Моята ярост и Моят гняв се изля и се разгоря в градовете на Иудея и в иерусалимските улици, и те станаха развалини и пустиня, както виждате сега.</verse>
				<verse number="7">И сега, тъй казва Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: защо вършите туй голямо зло на душите си, като изтребвате помежду си мъже и жени, възрастни деца и младенци изсред Иудея, та да си не оставите остатък,</verse>
				<verse number="8">и като Ме разгневявате с изделието на ръцете си, с кадение пред други богове в Египетската земя, дето дойдохте да живеете, та да погубите себе си и да станете за проклятие и укор у всички народи по земята?</verse>
				<verse number="9">Нима забравихте нечестието на вашите бащи и нечестието на иудейските царе, вашето собствено нечестие и нечестието на вашите жени, що вършеха в Иудейската земя и по иерусалимските улици?</verse>
				<verse number="10">Не се смириха те и доднес, не се боят и не ходят по Моя закон и по Моите наредби, които дадох вам и на бащите ви.</verse>
				<verse number="11">Затова тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще обърна против вас лицето Си за гибел, и за изтреба на цяла Иудея,</verse>
				<verse number="12">и ще взема останалите иудеи, които обърнаха лице да отидат в Египетската земя и да живеят там, и всички те ще бъдат изтребени, ще паднат в Египетската земя; с меч и глад ще бъдат изтребени; мало и голямо ще умрат от меч и глад и ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор.</verse>
				<verse number="13">Ще посетя ония, които живеят в Египетската земя, както посетих Иерусалим, с меч, глад и мор,</verse>
				<verse number="14">и никой не ще избегне и не ще оцелее от остатъка на иудеите, които дойдоха в Египетската земя да поживеят там и после да се върнат в Иудейската земя, където те от вседуша желаят да се върнат, за да живеят там; никой не ще се върне освен ония, които побягнат оттам.</verse>
				<verse number="15">И всички мъже, които знаеха, че жените им кадят на други богове, и всички жени, които стояха там в голямо множество, и целият народ, който живееше в Египетската земя, в Патрос, отговориха на Иеремия и казаха:</verse>
				<verse number="16">„думата, що ни говори в име Господне, ние не слушаме от тебе;</verse>
				<verse number="17">но бездруго ще вършим всичко, що е излязло из нашите уста: да кадим на богинята на небето и да ѝ правим възлияния, както сме вършили, ние и бащите ни, царете ни и князете ни, в градовете на Иудея и по иерусалимските улици, защото тогава бяхме сити и честити и беди не видяхме;</verse>
				<verse number="18">а откак прекратихме да кадим на богинята на небето и да ѝ правим възлияния, търпим във всичко оскъдия и гинем от меч и глад.</verse>
				<verse number="19">И когато кадяхме на богинята на небето и правехме ѝ възлияния, нима без знание на нашите мъже ѝ правехме питки с нейния образ и правехме ѝ възлияния?“</verse>
				<verse number="20">Тогава Иеремия каза на целия народ, на мъже и жени, и на целия народ, който тъй му отговаряше:</verse>
				<verse number="21">„нали това кадене, което извършвахте в иудейските градове и по иерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви, князете ви и народът на страната, си спомни Господ? И нали то възлезе в сърцето Му?</verse>
				<verse number="22">Господ не можа вече да търпи вашите лоши дела и гнусотиите, що вършихте; затова и земята ви стана пустиня, ужас и проклятие, без жители, както виждате сега.</verse>
				<verse number="23">Понеже вие, като извършвахте това кадене, грешехте пред Господа, не слушахте гласа на Господа и не ходехте по закона Му, по наредбите Му и по заповедите Му, затова ви и постигна това нещастие, както виждате сега“.</verse>
				<verse number="24">Тогава Иеремия рече на целия народ и на всички жени: чуйте словото Господне, вие, всички иудеи, които сте в Египетската земя:</verse>
				<verse number="25">тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: каквото с уста говорихте, това и с ръце вършихте вие и жените ви; вие казвате: „нека изпълняваме нашите обещания, що обещахме, да кадим на богинята на небето и да ѝ правим възлияния“, — дръжте се твърдо о вашите обети, изпълнявайте точно вашите обещания.</verse>
				<verse number="26">Затова изслушайте словото Господне, вие, всички иудеи, които живеете в Египетската земя: ето, Аз се заклех във великото Мое име, казва Господ, че в цяла Египетска земя не ще се вече произнася Моето име от устата на кой и да било иудеин, който да казва: „жив Господ Бог!“</verse>
				<verse number="27">Ето, Аз ще бдя над вас за гибел, а не за добро; и всички в Египетската земя иудеи ще загиват от меч и глад, докле бъдат съвсем изтребени.</verse>
				<verse number="28">Само малцина отървани от меча ще се върнат от Египетската земя в Иудейската, и всички останали иудеи, които отидоха в Египетската земя, да поживеят там, ще узнаят, чия дума ще се сбъдне: Моята ли, или тяхната.</verse>
				<verse number="29">И ето ви личба, казва Господ, че ще ви посетя на това място, за да знаете, че ще се сбъднат думите Ми за вас, вам за гибел.</verse>
				<verse number="30">Тъй казва Господ: ето, Аз ще предам египетския цар фараона Вафрия в ръцете на враговете му и в ръцете на ония, които искат душата му, както предадох иудейския цар Седекия в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, негов враг, който иска душата му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="45">
				<verse number="1">Слово, което пророк Иеремия каза на Варуха, Нириев син, когато тоя записа в книга тия думи из устата на Иеремия, в четвъртата година на иудейския цар Иоакима, Иосиев син:</verse>
				<verse number="2">тъй казва Господ, Бог Израилев, към тебе, Варухе:</verse>
				<verse number="3">ти казваш: „горко ми! защото Господ притури скръб към болката ми; аз изнемогнах от въздишки, и покой не намирам“.</verse>
				<verse number="4">Тъй му кажи: тъй казва Господ: ето, каквото съм построил, ще съборя, и каквото съм посадил, ще изкореня — цялата тая земя.</verse>
				<verse number="5">А ти искаш за себе си нещо голямо: не искай; защото ето, Аз ще напратя нещастие върху всяка плът, казва Господ, а вместо плячка ще оставя душата ти навред, дето и да отидеш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="46">
				<verse number="1">Слово Господне, което биде към пророк Иеремия за езическите народи:</verse>
				<verse number="2">за Египет, за войската на фараона Нехао, египетски цар, която беше при река Ефрат в Кархамис и която разби Навуходоносор, вавилонски цар, в четвъртата година на Иоакима, Иосиев син, иудейски цар.</verse>
				<verse number="3">Гответе щитове и копия и влизайте в битка;</verse>
				<verse number="4">оседлавайте коне и възсядайте, конници, и нареждайте се в шлемове; острете копия, надявайте брони.</verse>
				<verse number="5">А защо, гледам, те се уплашиха и се обърнаха назад? юнаците им са разбити и бягат, без да поглеждат назад: отвред ужас, казва Господ.</verse>
				<verse number="6">Не ще убегне бързоногият, и не ще се избави юнакът; на север, при река Ефрат, ще се спънат и ще паднат.</verse>
				<verse number="7">Кой се подига като река, и като потоци се вълнуват водите му?</verse>
				<verse number="8">Подига се Египет като река, и като потоци се развълнуваха водите му, и казва: ще се подигна и ще покрия земята, ще погубя града и жителите му.</verse>
				<verse number="9">Възсядайте коне и припкайте с колесници, излизайте, юнаци, етиопци и ливийци, въоръжени с щит, и лидийци, които държите и опъвате лъкове;</verse>
				<verse number="10">защото тоя ден е за Господа, Бога Саваота, ден за отмъщение, за да отмъсти на враговете Си; и меч ще пояжда, ще се насити и ще се опие с кръвта им; защото това ще бъде за Господа, Бога Саваота, жертвен принос в северната земя, при река Ефрат.</verse>
				<verse number="11">Иди в Галаад и вземи балсам, дево, египетска щерко; напусто ще трупаш лекарства — изцеление за тебе няма.</verse>
				<verse number="12">Чуха народите твоята посрама, и твоят писък изпълни земята; защото юнак се с юнак удари, и двамата заедно паднаха.</verse>
				<verse number="13">Слово, което Господ рече на пророка Иеремия за нашествието на Навуходоносора, вавилонски цар, за да порази Египетската земя:</verse>
				<verse number="14">известете в Египет, и обадете в Магдол, обадете в Ноф и в Тафнис; кажете: „стани и готви се, защото меч пояжда твоите околности!“</verse>
				<verse number="15">Защо твоят юнак е свален? — Не устоя, защото Господ го погна.</verse>
				<verse number="16">Той умножи падащите, дори падаха един върху друг и думаха: „ставай да си вървим при нашия народ в родната си земя — далеч от пагубния меч“.</verse>
				<verse number="17">А там викат: „фараонът, царят на Египет, се смути; той пропусна уреченото време“.</verse>
				<verse number="18">Жив съм Аз, казва Царят, Комуто името е Господ Саваот: както е Тавор всред планините и както е Кармил край морето, тъй бездруго ще дойде той.</verse>
				<verse number="19">Готви си нужното за преселване, щерко — Египетска жителко, защото Ноф ще бъде опустошен, разорен, та не ще остане нито един жител.</verse>
				<verse number="20">Египет е прекрасна телица; но гибел иде, иде от север.</verse>
				<verse number="21">И наемниците му сред него са като угоени телци, — и сами удариха на бяг, побягнаха всички, не устояха, защото дойде върху им техният гибелен ден, времето да ги посетя.</verse>
				<verse number="22">Гласът му съска като на змия; те идат с войска, ще дойдат върху него с брадви като дървари;</verse>
				<verse number="23">ще изсекат леса му, казва Господ, защото те са безчетни; те са повече от скакалци, и брой нямат.</verse>
				<verse number="24">Посрамена е дъщерята Египетска, предадена е в ръцете на северния народ.</verse>
				<verse number="25">Господ Саваот, Бог Израилев, казва: ето, Аз ще посетя Амона, който е в Но, фараона и Египет, боговете му и царете му, фараона и ония, които нему се надяват;</verse>
				<verse number="26">и ще ги предам в ръцете на ония, които искат душата им, и в ръцете на Навуходоносора, вавилонски цар, и в ръцете на рабите му; но след това той ще бъде населен, както и в предишни дни, казва Господ.</verse>
				<verse number="27">А ти не бой се, рабе Мой Иакове, и не се плаши, Израилю: защото, ето, Аз ще те избавя от далечната земя, и семето ти — от земята на плена им; и ще се върне Иаков и ще живее спокойно и мирно, и никой не ще го заплашва.</verse>
				<verse number="28">Не бой се, рабе Мой Иакове, казва Господ, защото Аз съм с тебе; Аз ще изтребя всички народи, при които те прогоних, но тебе не ще изтребя; а само ще те накажа с мярка; но ненаказан не ще те оставя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="47">
				<verse number="1">Слово Господне, което биде към пророк Иеремия, за филистимци, преди фараонът да съсипе Газа.</verse>
				<verse number="2">Тъй казва Господ: ето, подигат се от север води, ще се обърнат на буен поток и ще потопят земята и всичко, що я изпълня, града и живеещите в него; тогава ще викнат людете и ще заридаят всички обитатели на страната.</verse>
				<verse number="3">От шумния тропот на копитата на силните му коне и от тропота на колесниците му, от тътнежа на колелата му бащите не ще обърнат поглед към децата си, защото ръцете им ще отпаднат</verse>
				<verse number="4">от оня ден, който ще дойде да изтреби всички филистимци, да отнеме от Тир и Сидон всички останали техни помощници, защото Господ ще разори филистимци, остатък от остров Кафтор.</verse>
				<verse number="5">Оплешивя Газа, гине Аскалон, остатък от долината им.</verse>
				<verse number="6">Докога ще сечеш, о, мечо Господен! кога ще се успокоиш? върни се в ножницата си, престани и почини си.</verse>
				<verse number="7">Но как да си починеш, когато Господ даде заповед против Аскалон и против морския бряг? Натам го Той насочи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="48">
				<verse number="1">За Моава тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: горко на Нево! той е опустошен; Кариатаим е посрамен и превзет: Мизгав е посрамен и съкрушен.</verse>
				<verse number="2">Няма вече славата на Моава; в Есевон кроят зло против него: да идем, да го изтребим измежду народите. И ти, Мадмено, ще загинеш; меч те следи.</verse>
				<verse number="3">Чува се писък от Оронаим, опустошение и разрушение голямо!</verse>
				<verse number="4">Съкрушен е Моав; писък дигнаха децата му.</verse>
				<verse number="5">На възхода за Лухит се дига плач след плач; и на спуска от Оронаим неприятелят слуша писък от разорение.</verse>
				<verse number="6">Бягайте, спасявайте живота си и бъдете като оголено дърво в пустиня.</verse>
				<verse number="7">Понеже ти се надяваше на делата си и на съкровищата си, то ще бъдеш хванат, и Хамос ще отиде в плен заедно със свещениците и с князете си.</verse>
				<verse number="8">И ще дойде опустошител върху всеки град, и град не ще оцелее; ще загине долината и ще запустее равнината, както каза Господ.</verse>
				<verse number="9">Дайте крила на Моава, за да може улетя; градовете му ще станат пустиня, защото не ще има кой да живее в тях.</verse>
				<verse number="10">Проклет, който върши нехайно делото на Господа, и проклет, който удържа меча Му от кръв.</verse>
				<verse number="11">От младини Моав си беше в покой, седеше на дрождието си и не е бивал преливан от съд в съд и в плен не е ходил; затова си оставаше в него вкусът му, и миризмата му се не изменяше.</verse>
				<verse number="12">Затова ето, идат дни, казва Господ, когато ще пратя при него преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му и ще разбият стомните му.</verse>
				<verse number="13">И ще бъде посрамен Моав заради Хамоса, както Израилевият дом биде посрамен заради Ветил, негова надежда.</verse>
				<verse number="14">Как вие казвате: „ние сме люде храбри и силни за война“?</verse>
				<verse number="15">Опустошен е Моав, и градовете му горят, и отборните му младежи отведоха на клане, казва Царят — Господ Савот е името Му.</verse>
				<verse number="16">Близка е гибелта на Моава, и бързо иде нещастието му.</verse>
				<verse number="17">Съжалете го всички негови съседи, и всички, които знаете името му, кажете: „как се строши мощният жезъл и славната патерица!“</verse>
				<verse number="18">Слез от висината на величието и седни в жадната земя, щерко — жителко на Дивон, защото опустошителят на Моава ще дойде при тебе и ще разруши твоите крепости.</verse>
				<verse number="19">Застани на пътя и разгледай, жителко Ароерска, питай бягащия и спасяващия се: „какво стана?“</verse>
				<verse number="20">Посрамен е Моав, защото е съкрушен; ридайте и викайте, явете в Арнон, че Моав е опустошен.</verse>
				<verse number="21">И съд дойде върху равнината, върху Халон, върху Яаца и върху Мофат,</verse>
				<verse number="22">върху Девон, върху Нево и върху Бет-Дивлатаим,</verse>
				<verse number="23">върху Кариатаим, върху Бет-Гамул и върху Бет-Маон,</verse>
				<verse number="24">върху Кериот, върху Восор и върху всички градове на Моавската земя, далечни и близки.</verse>
				<verse number="25">Отсечен е рогът на Моава, и съкрушена е мишцата му, казва Господ.</verse>
				<verse number="26">Опийте го, защото той се дигна против Господа; нека Моав се валя в бълвотината си, и сам ще стане за присмех.</verse>
				<verse number="27">Не беше ли у тебе Израил за присмех? нима той между крадци биде хванат, та ти, щом само заговореше за него, клатеше глава?</verse>
				<verse number="28">Жители моавски, оставете градовете и живейте по скалите и бъдете като гълъби, които вият гнезда при входа на пещера.</verse>
				<verse number="29">Чухме за гордостта на Моава, гордост извънмерна, за неговото високомерие и неговата надменност, за неговото перчене и горделивото му сърце.</verse>
				<verse number="30">Зная Аз дързостта му, казва Господ, но това е безнадеждно; празни са думите му: не ще сторят нищо.</verse>
				<verse number="31">Затова ще ридая за Моава и ще пищя за целия Моав; ще въздишат за кирхареските мъже.</verse>
				<verse number="32">Ще плача за тебе, севамско лозе, както плача за Иазера; твоите лозини прехвърляха морето, достигаха до езеро Иазерско; опустошителят нападна твоите летни плодове и узрялото лозе.</verse>
				<verse number="33">Радост и веселие се отне от Кармил и от земята Моавска. Аз ще направя да се свърши виното в линовете; не ще тъпчат вече в тях с песни; боен вик ще има, а не радостен вик.</verse>
				<verse number="34">От писъка на Есевон до Елеала и до Иааца те ще подигнат глас от Сихор до Оронаим, до трета Егла, защото и водите на Нимрим ще пресекнат.</verse>
				<verse number="35">Ще изтребя у Моава, казва Господ, ония, които принасят жертви по оброчища и които кадят на боговете му.</verse>
				<verse number="36">Затова сърцето ми като пищялка стене за Моава; за кирхареските жители стене сърцето ми като пищялка, защото придобитите от тях богатства загинаха:</verse>
				<verse number="37">всекиму главата е гола и всекиму брадата е остригана, у всички на ръцете — драсканици, и на кръста — вретище.</verse>
				<verse number="38">По всички покриви на Моава и по улиците му всичко плаче, защото Аз съкруших Моава като непотребен съд, казва Господ.</verse>
				<verse number="39">Как е съкрушен той, ще казват, ридаейки; как Моав се покри със срам, като обърна тил! И ще бъде Моав за присмех и ужас за всички, които го окръжават,</verse>
				<verse number="40">защото тъй казва Господ: ето, като орел ще полети той и ще простре крила над Моава.</verse>
				<verse number="41">Градовете ще бъдат превзети, и крепостите завладяни, и сърцето на храбрите моавци ще бъде в оня ден като сърце на жена, измъчвана при раждане.</verse>
				<verse number="42">И ще бъде изтребен Моав измежду народите, защото въстана против Господа.</verse>
				<verse number="43">Ужас, яма и клопка — за тебе, моавски жителю, каза Господ.</verse>
				<verse number="44">Който избегне ужаса, ще падне в яма; а който излезе из ямата, ще падне в примка; защото ще напратя върху него, върху Моава, годината на тяхното наказание, казва Господ.</verse>
				<verse number="45">Под сянката на Есевон се спряха ония, които отпаднали бягаха; но огън излезе из Есевон, и пламък — изсред Сихон, и ще изгори хълбока на Моава и темето на размирните синове.</verse>
				<verse number="46">Горко ти, Моаве! загина народът хамоски, защото синовете ти заграбиха в плен, и дъщерите ти — в плен.</verse>
				<verse number="47">Но в последните дни ще върна моавските пленници, казва Господ. Дотук е съдът над Моава.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="49">
				<verse number="1">За Амоновите синове тъй казва Господ: нима Израил няма синове? нима той няма наследник? Защо тогава Малхом завладя Гад, и народът му живее в градовете му?</verse>
				<verse number="2">Затова ето, идат дни, казва Господ, когато в Рава на Амоновите синове ще се чува боен вик, и тя ще стане купище развалини, и градовете ѝ ще бъдат с огън изгорени, и Израил ще завладее ония, които го владяха, казва Господ.</verse>
				<verse number="3">Ридай, Есевоне, защото Гад е опустошен; викайте, дъщери равски, опашете се с вретище, плачете и се скитайте по кошарите, защото Малхом ще иде в плен заедно със свещениците и князете си.</verse>
				<verse number="4">Защо се хвалиш с долините? Твоята долина с кръв ще се облее, вероломна дъще, която се уповаваш на съкровищата си, думайки: „кой ще дойде против мене?“</verse>
				<verse number="5">Ето, Аз ще напратя върху тебе ужас от всички твои околности, казва Господ, Бог Саваот; разбягайте се, кой където може, и никой не ще събере разбягалите се.</verse>
				<verse number="6">Но след това Аз ще върна пленниците — Амонови синове, казва Господ.</verse>
				<verse number="7">За Едом тъй казва Господ Саваот: нима вече няма мъдрост в Теман? Нима изчезна благоразумието у разумните? Нима оскъдя тяхната мъдрост?</verse>
				<verse number="8">Бягайте, обръщайте гръб, крийте се в пещерите, дедански жители, защото Аз ще напратя върху него Исавовата гибел, — времето, когато го посетя.</verse>
				<verse number="9">Ако берачите на лозе биха дошли при тебе, то навярно биха оставили някои необрани чепки. И ако крадци биха дошли през нощта, те биха откраднали, колкото им е нужно.</verse>
				<verse number="10">Аз пък доголо ще обера Исава, ще открия скришните му места, и не ще може да се скрие. Ще бъде изтребено племето му, и братята му, и съседите му; и не ще го има.</verse>
				<verse number="11">Остави сираците си, Аз ще подкрепя живота им, и твоите вдовици нека се Мен надяват.</verse>
				<verse number="12">Защото тъй казва Господ: ето и ония, на които не бе съдено да пият чашата, бездруго ще я пият, та ти ли ще останеш ненаказан? Не, не ще останеш ненаказан, но бездруго ще пиеш чашата.</verse>
				<verse number="13">Защото кълна се в Мене Си, казва Господ, че Восор ще стане за ужас, за присмех, пустиня и проклятие, и всичките му градове ще станат вечни пустини.</verse>
				<verse number="14">Чух глас от Господа, и пратеник е пратен при народите да каже: съберете се и идете против него, дигайте се за война.</verse>
				<verse number="15">Защото ето, ще те направя малък между народите, презрян между людете.</verse>
				<verse number="16">Ужасното ти положение и гордостта на сърцето ти измамиха тебе, който живееш в скални пукнатини и завземаш върховете на хълмовете. Но макар и като орел да би свил високо гнездото си, и оттам ще те сваля, казва Господ.</verse>
				<verse number="17">И ще стане Едом за ужас; всеки, който минава край него, ще се слиса и ще подсвирне, гледайки всичките му рани.</verse>
				<verse number="18">Както бяха разорени Содом и Гомора и съседните им градове, казва Господ, тъй и там не ще живее ни един човек, и човешки син не ще престои в него.</verse>
				<verse number="19">Ето, той възлиза като лъв от висините Иордански към укрепените жилища; но Аз ще ги принудя да излязат бързо из Идумея, и който е избран, него ще поставя над нея. Защото, кой е Мен подобен? и кой ще поиска отговор от Мене? и кой пастир ще Ми се опре?</verse>
				<verse number="20">И тъй, изслушайте решението на Господа, което Той постанови за Едома, и намеренията Му, които Той има за теманските жители: наистина, тях, най-малките от стадата, ще ги повлекат и ще опустошат жилищата им.</verse>
				<verse number="21">От шума на тяхното падане ще се потресе земята, и екът от техния вик ще се чуе до Червено море.</verse>
				<verse number="22">Ето, като орел ще се подига той, ще полети и ще разпери крила над Восор; и сърцето на храбрите идумейци ще бъде в оня ден като сърце на жена, кога ражда.</verse>
				<verse number="23">За Дамаск. — Посрамиха се Емат и Арпад, защото, щом чуха скръбната вест, отпаднаха духом; като тревожно море, не могат да се успокоят.</verse>
				<verse number="24">Изплаши се Дамаск и се обърна на бяг; страх го обзе; болка и мъки го хванаха като жена, кога ражда.</verse>
				<verse number="25">Как не оцеля градът на славата, градът на моята радост?</verse>
				<verse number="26">И тъй, ще падат младежите му на улиците му, и всички войници ще загинат в оня ден, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="27">И ще запаля огън в стените Дамаски, — и ще унищожи дворците Венададови.</verse>
				<verse number="28">За Кидар и за асорските царства, които порази Навуходоносор, вавилонски цар, тъй казва Господ: ставайте, вървете против Кидар и съсипвайте синовете на Изток?</verse>
				<verse number="29">Шатрите им и овците им ще вземат за себе си, и покривките им и цялата им покъщнина, и камилите им ще вземат и ще им викат: ужас отвред!</verse>
				<verse number="30">Бягайте, махайте се по-скоро, скрийте се в пропасти, асорски жители, казва Господ, защото Навуходоносор, вавилонски цар, взе решение за вас и замисли заговор против вас.</verse>
				<verse number="31">Ставайте, вървете против мирния народ, който си живее безгрижно, казва Господ; у него няма ни врати, ни заворки; живеят уединено.</verse>
				<verse number="32">Камилите им ще бъдат плячкосани, и многото им стада — разграбени; и ще ги разпилея по всички ветрове, тях, които си стрижат скулуфите, и от всичките им страни ще напратя върху тях гибел, казва Господ.</verse>
				<verse number="33">И ще стане Асор жилище на чакали, вечна пустиня; човек не ще живее там, и човешки син не ще се спира в него.</verse>
				<verse number="34">Слово Господне, което биде към пророк Иеремия против Елама в начало на царуването на Седекия, иудейски цар:</verse>
				<verse number="35">тъй казва Господ Саваот: ето, ще счупя лъка на Елама, главната им сила;</verse>
				<verse number="36">и ще напратя върху Елама четири вятъра от четирите краища на небето, и ще развея еламци по всички тия ветрове, и няма да има народ, където да не отидат прокудени еламци;</verse>
				<verse number="37">и ще поразя еламци със страх пред враговете им и пред тия, които искат душата им; и ще напратя върху тях бедствие, Моя гняв, казва Господ, и ще изпратя след тях меч, докле ги не изтребя;</verse>
				<verse number="38">и ще поставя престола Си в Елам, и ще изтребя там царя и князете, казва Господ.</verse>
				<verse number="39">Но в последните дни ще върна Еламовите пленени, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="50">
				<verse number="1">Слово, което Господ изрече чрез пророк Иеремия за Вавилон и за Халдейската земя:</verse>
				<verse number="2">явете и разгласете между народите, дигнете знаме, обявете, не скривайте, думайте: Вавилон е превзет, Вил е посрамен, Меродах е съкрушен, истуканите му са посрамени, идолите му са съборени.</verse>
				<verse number="3">Защото откъм север се подигна върху него народ, който ще направи земята му пустиня, и никой не ще живее там, — и човек, и добитък, всички ще се вдигнат и ще си отидат.</verse>
				<verse number="4">В ония дни и в онова време, казва Господ, ще дойдат Израилевите синове, те и Иудините синове заедно, ще ходят, ще плачат и ще потърсят своя Господ Бог;</verse>
				<verse number="5">ще питат за пътя към Сион и, обърнати с лице към него, ще думат: идете и се присъединете към Господа с вечен съюз, който не ще се забрави.</verse>
				<verse number="6">Моят народ беше като загинали овци; пастирите им ги отвърнаха от пътя, разгониха ги по планини; скитаха се те от планина на хълм, забравиха леглото си.</verse>
				<verse number="7">Всички, които ги намираха, ги изяждаха, и притеснителите им казваха: „ние не сме виновни, защото те съгрешиха пред Господа, пред жилището на правдата, и пред Господа, надеждата на отците им“.</verse>
				<verse number="8">Бягайте изсред Вавилон, отивайте си от Халдейската земя и бъдете като козли пред овче стадо.</verse>
				<verse number="9">Защото ето, Аз ще подигна и ще доведа върху Вавилон сбирщина големи народи от северната земя, и ще се разположат срещу него, и той ще бъде превзет: стрелите им, като у изкусен воин, напразно не се връщат.</verse>
				<verse number="10">И Халдея ще стане тяхна плячка: и опустошителите ѝ ще се наситят, казва Господ.</verse>
				<verse number="11">Защото вие, грабители на Моето наследство, се веселихте, тържествувахте, скачахте от радост, като телица на трева, и цвилехте като бойни коне.</verse>
				<verse number="12">В голям срам ще бъде майка ви, ще се зачерви, която ви е родила: ето, бъднината на тия народи — пустиня, суха земя и степ.</verse>
				<verse number="13">От Господния гняв тя ще стане необитаема и цяла ще запустее; всеки, който минава през Вавилон, ще се слиса и ще подсвирне, гледайки всичките му рани.</verse>
				<verse number="14">Наредете се в боен ред около Вавилон; всички, които опъвате лък, стреляйте в него, не жалете стрели, защото той съгреши против Господа;</verse>
				<verse number="15">дигнете вик против него от всички страни; той простря ръка; паднаха твърдините му, засъбаряха се стените му, защото това е Господня отплата; отмъщавайте му; както той постъпваше, тъй и вие постъпвайте с него;</verse>
				<verse number="16">изтребете във Вавилон и сеяч, и оногова, който работи със сърп по жетва; от страх пред пагубния меч нека всеки се върне у народа си и нека всеки бяга в земята си.</verse>
				<verse number="17">Израил е пръснато стадо; лъвове го разгониха; първом го гризеше асирийският цар, а отпосле Навуходоносор, вавилонски цар, и костите му строши.</verse>
				<verse number="18">Затова тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще посетя вавилонския цар и земята му, както посетих асирийския цар;</verse>
				<verse number="19">и ще върна Израиля на неговото пасбище, и ще пасе по Кармил и по Васан, и душата му ще се насища на Ефремова планина и в Галаад.</verse>
				<verse number="20">В ония дни и в онова време, казва Господ, ще търсят неправдата Израилева, и не ще я има, и — греховете на Иуда, и не ще се намерят; защото ще опростя ония, които оставя живи.</verse>
				<verse number="21">Иди против нея, против размирната земя, и накажи нейните жители: опустошавай и изтребвай всичко след тях, казва Господ, и направи всичко, що ти заповядах.</verse>
				<verse number="22">Шум от битка по земята и голямо разрушение!</verse>
				<verse number="23">Как е разбит и съкрушен чукът на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!</verse>
				<verse number="24">Аз поставих примки за тебе, и хванах те, Вавилоне, без да предвидиш това; ти си намерен и хванат, защото въстана против Господа.</verse>
				<verse number="25">Господ отвори оръжницата Си и взе оттам оръдията на гнева Си, защото Господ, Бог Саваот, има работа в Халдейската земя.</verse>
				<verse number="26">Отивайте против нея от всички краища, разтваряйте житниците ѝ, тъпчете я като снопи, съвсем я изтребете, та нищо да не остане от нея;</verse>
				<verse number="27">убивайте всичките ѝ волове, нека идат на клане; горко им! защото дойде денят им, времето на тяхното посещение.</verse>
				<verse number="28">Чува се глас от бягащи и от ония, които се спасяват от Вавилонската земя, за да възвестят в Сион отмъщението на Господа, нашия Бог, отмъщение за Неговия храм.</verse>
				<verse number="29">Свикайте против Вавилон стрелци; всички, които опъвате лък, разположете се на стан около него, за да не се избави никой из него, въздайте му според делата му; както той постъпваше, тъй постъпете и с него, защото той се дигна против Господа, против Светия Израилев.</verse>
				<verse number="30">Затова неговите младежи ще паднат на улиците му, и всичките му войници ще бъдат изтребени в оня ден, казва Господ.</verse>
				<verse number="31">Ето, Аз съм против тебе, о, гордост, казва Господ, Бог Саваот; защото дойде денят ти, времето на твоето посещение.</verse>
				<verse number="32">И ще се препъне тая гордост и ще падне, и никой не ще я дигне; и ще запаля огън в градовете ѝ, и той ще унищожи всичко около нея.</verse>
				<verse number="33">Тъй казва Господ Саваот: угнетени са синовете Израилеви, както и синовете Иудини, и всички, които ги плениха, яко ги държат и не искат да ги отпуснат.</verse>
				<verse number="34">Но Изкупителят им е силен, Господ Саваот е името Му; Той ще разгледа делото им, за да умири земята и да докара в трепет вавилонските жители.</verse>
				<verse number="35">Меч против халдейци, казва Господ, и против жителите на Вавилон, и против князете му, и против мъдреците му,</verse>
				<verse number="36">меч против магьосниците му, и те ще обезумеят; меч против войниците му, и те ще се изплашат;</verse>
				<verse number="37">меч против конете му, против колесниците му и против всички разноплеменни народи посред него, и те ще бъдат като жени; меч против съкровищата му, и те ще бъдат разграбени;</verse>
				<verse number="38">суша за водите му, и те ще пресекнат; защото това е земя на истукани, и те се хвалят с идолските си страшилища.</verse>
				<verse number="39">И ще се заселят там пустинни зверове с чакали, и ще живеят на нея камилски птици, и не ще бъде обитаема довека и населвана от рода в род.</verse>
				<verse number="40">Както Бог съсипа Содом и Гомора и съседните им градове, казва Господ, тъй и тук не ще живее ни един човек, и човешки син не ще се спира там.</verse>
				<verse number="41">Ето, иде народ откъм север, и народ голям, и много царе се дигат от земните краища;</verse>
				<verse number="42">държат в ръце лък и копие; те са жестоки и немилосърдни; гласът им бучи като море; носят се на коне, наредили се като един човек, за да се ударят с тебе, дъще вавилонска!</verse>
				<verse number="43">Чу вавилонският цар вест за тях, и ръцете му отмаляха; скръб го обзе, мъки — като на жена, кога ражда.</verse>
				<verse number="44">Ето, възлиза той като лъв от висините Иордански към укрепените жилища; но Аз ще ги принудя да излезнат бързо от него; и който е избран, нему ще го поверя, защото кой е Мене подобен? и кой ще поиска отговор от Мене? И кой пастир ще Ми се опре?</verse>
				<verse number="45">И тъй, изслушайте решението на Господа, което Той взе против Вавилон, и намеренията Му, които Той има за Халдейската земя; наистина, тях. най-малките от стадата, ще ги повлекат; наистина, Той ще опустоши жилищата им с тях.</verse>
				<verse number="46">От шума при превзимането на Вавилон ще се потресе земята, и писък ще се чуе измежду народите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="51">
				<verse number="1">Тъй казва Господ: ето, Аз ще подигна разрушителен вятър против Вавилон и против живеещите в него Мои противници;</verse>
				<verse number="2">и ще пратя против Вавилон веячи, които ще го развеят, и ще опустошат земята му, защото в деня на бедствието ще нападнат върху него от вси страни.</verse>
				<verse number="3">Нека стрелец изопва лък против оногова, който изопва лък, и против тогози, който се гордее с бронята си; и не щадете младежите му, изтребете цялата му войска.</verse>
				<verse number="4">Ударените нека паднат на Халдейската земя и пронизаните — по пътищата ѝ.</verse>
				<verse number="5">Защото не е овдовял Израил, нито Иуда от своя Бог, Господа Саваота, макар че и земята им е пълна с грехове пред Светия Израилев.</verse>
				<verse number="6">Бягайте изсред Вавилон и спасявайте всеки душата си, за да не загинете от беззаконията му, защото това време е отмъщение за Господа: Той му отплаща, каквото е заслужил.</verse>
				<verse number="7">Вавилон биде в ръката Господня златна чаша, която опиваше цяла земя; народите пиха от нея вино, и обезумяха.</verse>
				<verse number="8">Внезапно падна Вавилон и се разби; ридайте за него, вземете балсам за раните му, може би той ще оздравее.</verse>
				<verse number="9">Лекувахме Вавилон, ала не оздравя; оставете го, и да идем всеки в земята си, защото присъдата за него стигна до небесата и се издигна до облаците.</verse>
				<verse number="10">Господ изкара наяве нашата правда; нека идем и възвестим в Сион делото на нашия Господ Бог.</verse>
				<verse number="11">Острете стрели, пълнете колчани; Господ възбуди духа на мидийските царе; защото Той замисля нещо против Вавилон, та да го унищожи, понеже това е отмъщение на Господа, отмъщение за Неговия храм.</verse>
				<verse number="12">Срещу вавилонските стени издигнете знаме, усилете надзора, разположете стражи, пригответе засади, защото, както Господ е помислил, тъй и ще направи онова, което изрече против вавилонските жители.</verse>
				<verse number="13">О, ти, който живееш при големите води, който изобилствуваш със съкровища! дойде краят ти, пределът на твоята алчност!</verse>
				<verse number="14">Господ Саваот се закле Сам в Себе Си: истина казвам, че ще те напълня с люде като със скакалци, и ще подигнат вик против тебе.</verse>
				<verse number="15">Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата.</verse>
				<verse number="16">По гласа Му шумят водите небесни, и Той издига облаците от краищата земни, произвежда светкавици всред дъжд и изкарва вятъра из Своите клетове.</verse>
				<verse number="17">Безумствува всеки човек в своето знание, срами себе си всеки леяр с истукана си, защото истуканът му е лъжа, и няма в него дух.</verse>
				<verse number="18">Това е пълна суета, дело на заблуда; във време на тяхното наказание те ще изчезнат.</verse>
				<verse number="19">Дялът на Иакова не е като техния, защото неговият Бог е Творец на всичко, и Израил е жезъл на наследието Му, името Му е Господ Саваот.</verse>
				<verse number="20">Ти беше мой чук, бойно оръжие; с тебе народи поразявах и с тебе царства съсипвах;</verse>
				<verse number="21">с тебе поразявах кон и ездача му, и с тебе поразявах колесница и возача ѝ;</verse>
				<verse number="22">с тебе поразявах мъж и жена, с тебе поразявах и стар, и млад, с тебе поразявах и момък, и мома;</verse>
				<verse number="23">с тебе поразявах пастира и стадото му, с тебе поразявах и земеделец и работния му добитък, с тебе поразявах и областни началници и градски управители.</verse>
				<verse number="24">И ще отплатя на Вавилон и на всички жители халдейски за всичкото онова зло, що сториха на Сион пред ваши очи, казва Господ.</verse>
				<verse number="25">Ето, Аз съм против тебе, пагубна планино, казва Господ, която разоряваш цяла земя; и ще простра против тебе ръката Си, ще те съборя от скалите и ще те направя обгоряла планина.</verse>
				<verse number="26">И не ще вземат от тебе камък за ъгли, ни камък за основи, а ще бъдеш вечна пустош, казва Господ.</verse>
				<verse number="27">Издигнете знаме на земята, тръбете с тръба всред народите, въоръжете против него народите, свикайте против него царства араратски, минийски и аскеназки, поставете вожд против него, нагонете коне като страшни скакалци.</verse>
				<verse number="28">Въоръжете против него народите, царете на Мидия, нейните областни началници и всички нейни градски управители и цялата ней подчинена земя.</verse>
				<verse number="29">Земята се тресе и трепери, защото над Вавилон се сбъдват намеренията на Господа да направи земята Вавилонска пустиня без жители.</verse>
				<verse number="30">Престанаха да се бият вавилонските юнаци, седят в своите крепости; изтощи се силата им, станаха като жени, жилищата им са изгорени, заворите им са строшени.</verse>
				<verse number="31">Бързоходец тича срещу бързоходец, и вестител — срещу вестител, да обадят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всички краища,</verse>
				<verse number="32">и бродовете са захванати, и оградите са изгорени с огън, и войниците от страх са поразени.</verse>
				<verse number="33">Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: дъщерята вавилонска е като на гумно, кога вършеят на него; още малко, и ще дойде време за жетвата ѝ.</verse>
				<verse number="34">Яде ме и ме гриза Навуходоносор, вавилонският цар; направи ме празен съд; поглъща ме като змей; пълни утробата си с моите сласти, захвърля ме.</verse>
				<verse number="35">Оскърблението над мене и плътта ми да бъде върху Вавилон, ще каже обитателката Сионова, и кръвта ми — върху жителите халдейски, ще каже Иерусалим.</verse>
				<verse number="36">Затова тъй казва Господ: ето, Аз ще се застъпя за твоето дело и ще отмъстя за тебе, и ще пресуша морето му и ще изсуша каналите му.</verse>
				<verse number="37">И Вавилон ще стане купище развалини, жилище на чакали, за ужас и за присмех, без жители.</verse>
				<verse number="38">Като лъвове ще завият те всички и ще зареват като малки лъвчета.</verse>
				<verse number="39">Кога се разпалят, ще им дам гощавка и ще ги опия, да се развеселят, да заспят вечен сън и да се не пробудят, казва Господ.</verse>
				<verse number="40">Ще ги подкарам като агнета на клане, като овни заедно с козли.</verse>
				<verse number="41">Как биде превзет Сесах, и биде завоювана славата на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!</verse>
				<verse number="42">Втурна се върху Вавилон морето; той е покрит от многото му вълни.</verse>
				<verse number="43">Градовете му станаха пустиня, суха земя, степ, земя, дето не живее ни един човек и дето човешки син не минава.</verse>
				<verse number="44">И ще посетя Вила във Вавилон и ще изтръгна из устата му, що е погълнал, и народите не ще вече да се стичат към него, дори и вавилонските стени ще паднат.</verse>
				<verse number="45">Излез изсред него, народе мой, и спасявайте всеки душата си от яростния гняв Господен.</verse>
				<verse number="46">Да не отслабва сърцето ви, и не бойте се от мълвата, която ще се чуе по земята; мълвата ще дойде в една година и после в друга година, и на земята ще има насилие, властник ще въстане против властник.</verse>
				<verse number="47">Затова ето, идат дни, когато ще посетя идолите на Вавилон и цялата му земя ще се посрами, и всичките му поразени ще паднат всред него.</verse>
				<verse number="48">И ще възтържествуват над Вавилон небе и земя и всичко по тях; защото от север ще му дойдат опустошители, казва Господ.</verse>
				<verse number="49">Както Вавилон поваляше (наземи) поразените израилтяни, тъй във Вавилон ще бъдат повалени поразените по цялата страна.</verse>
				<verse number="50">Вие, които се отървахте от меч, бягайте и се не спирайте, спомнете си отдалеч за Господа, и да дойде Иерусалим на сърцето ви.</verse>
				<verse number="51">Срам ни беше, когато слушахме ругатни; безчестие покриваше лицата ни, когато чужденци влязоха в светилището на Господния дом.</verse>
				<verse number="52">Затова ето, идат дни, казва Господ, когато ще посетя истуканите му, и по цялата му земя ще стенат ранените.</verse>
				<verse number="53">Макар и да би се въздигнал Вавилон до небеса и макар да би на високо укрепил твърдината си, — от Мене ще му дойдат опустошители, казва Господ.</verse>
				<verse number="54">Екот и писък ще се понесе от Вавилон, и разрушение голямо — от Халдейската земя,</verse>
				<verse number="55">защото Господ ще опустоши Вавилон и ще тури край на горделивия му глас. Ще зашумят вълните им като големи води, ще заечи шумния! им глас.</verse>
				<verse number="56">Защото ще дойде върху него, върху Вавилон, опустошител, и хванати ще бъдат ратоборците му, сломени ще бъдат лъковете им; защото Господ, Бог на отплатата, ще отплати.</verse>
				<verse number="57">И ще опият князете му и мъдреците му, областните му началници и градските му управители, и войниците му, и ще заспят вечен сън и не ще се пробудят, казва Царят, — Господ Саваот е името Му.</verse>
				<verse number="58">Тъй казва Господ Саваот: дебелите вавилонски стени ще бъдат разрушени до основи, и високите му порти ще бъдат с огън изгорени; и тъй, напразно се трудиха народите и племената се мъчиха за огъня.</verse>
				<verse number="59">Слово, което пророк Иеремия заповяда на Сераия, син на Нирия, Маасеев син, когато тоя тръгваше за Вавилон със Седекия, иудейски цар, в четвъртата година на царуването му; Сераия беше главен постелник.</verse>
				<verse number="60">Иеремия вписа в една книга всички злополуки, които трябваше да сполетят Вавилон, всички тия речи, написани против Вавилон.</verse>
				<verse number="61">И рече Иеремия на Сераия: кога влезеш във Вавилон, гледай, прочети всички тия речи</verse>
				<verse number="62">и кажи: Господи! Ти каза за това място, че ще го унищожиш тъй, че не ще остане в него ни човек, ни добитък, а ще стане вечна пустиня.</verse>
				<verse number="63">И кога свършиш да четеш тая книга, привържи към нея камък, хвърли я всред Ефрат</verse>
				<verse number="64">и кажи: тъй ще потъне Вавилон и не ще се подигне от това бедствие, което Аз ще напратя върху него, и те съвсем ще отмалеят. Дотук са речите на Иеремия.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="52">
				<verse number="1">Седекия беше на двайсет и една година, когато почна да царува, и царува в Иерусалим единайсет години; името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Иеремия от Ливна.</verse>
				<verse number="2">И той върши зло пред очите на Господа, всичко това, що извърши Иоаким;</verse>
				<verse number="3">заради туй гневът Господен биде над Иерусалим и над Иуда, докле ги отхвърли от лицето Си; и Седекия се отметна от вавилонския цар.</verse>
				<verse number="4">И в деветата година от царуването му, в десетия месец, в десетия ден на месеца, дойде Навуходоносор, вавилонски цар, той и цялата му войска против Иерусалим, и обсадиха го и издигнаха около него насипи.</verse>
				<verse number="5">И стоя градът обсаден до единайсетата година на цар Седекия.</verse>
				<verse number="6">В четвъртия месец, в деветия ден на месеца, се усили гладът в града, и народът на страната нямаше хляб.</verse>
				<verse number="7">Биде направен пролом в града, и всички военни избягаха из града нощем през портите, които се намираха между двете стени до царската градина, и отидоха по пътя към степта; а халдеите бяха около града.</verse>
				<verse number="8">Халдейската войска се спусна подир царя, и настигнаха Седекия в иерихонските равнини, и цялата му войска се разбяга от него.</verse>
				<verse number="9">И хванаха царя и го доведоха пред вавилонския цар в Ривла, в земя Емат, дето той произнесе съд над него.</verse>
				<verse number="10">И закла вавилонският цар синовете на Седекия пред очите му, закла и всички иудейски князе в Ривла.</verse>
				<verse number="11">А на Седекия извади очите и заповяда да го оковат в медни окови; и заведе го вавилонският цар във Вавилон и го тури в стражарницата до деня на смъртта му.</verse>
				<verse number="12">В петия месец, в десетия ден на месеца, — тая беше деветнайсета година на вавилонския цар Навуходоносора, — дойде в Иерусалим Навузардан, началник на телопазителите, който предстоеше пред вавилонския цар,</verse>
				<verse number="13">и изгори дома Господен, царския дом и всички къщи в Иерусалим, и всички големи къщи с огън изгори.</verse>
				<verse number="14">И цялата войска халдейска, която беше с началника на телопазителите, събори всички стени около Иерусалим.</verse>
				<verse number="15">Навузардан, началник на телопазителите, изсели бедните от народа и другия народ, останал в града, и отметниците, които се предадоха на вавилонския цар, и изобщо останалия прост народ.</verse>
				<verse number="16">Само неколцина от бедния народ на страната Навузардан, началник на телопазителите, остави за лозари и земеделци.</verse>
				<verse number="17">Халдейци изпочупиха и медните стълбове, които бяха в дома Господен, и подставите, и медното море, което беше в Господния дом, и отнесоха всичката им мед във Вавилон.</verse>
				<verse number="18">И взеха котли, лопатки, ножове, чаши, лъжици и всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението;</verse>
				<verse number="19">началникът на телопазителите взе и блюда, и щипци, и чаши, и котлета, и кандилца, и кадилници, и шулци, — всичко, що беше от злато и що беше от сребро;</verse>
				<verse number="20">също — два стълба, едно море, дванайсет медни вола, които служеха за подстави, които цар Соломон направи в дома Господен, — медта на всички тия вещи не беше възможно да се претегли.</verse>
				<verse number="21">Всеки от тия стълбове беше висок осемнайсет лакти, и връв от дванайсет лакти го обгръщаше, вътре беше кух, а стените му бяха дебели четири пръста.</verse>
				<verse number="22">И имаше на него главулек меден, а главулекът беше висок пет лакти; и мрежицата и наровете наоколо бяха всички медни; същото беше и на другия стълб с наровете.</verse>
				<verse number="23">Наровете на всички страни бяха деветдесет и шест; всички нарове около мрежицата — сто.</verse>
				<verse number="24">Началникът на телопазителите взе също Сераия първосвещеника и Цефания, втория свещеник, и трима пазачи на прага.</verse>
				<verse number="25">И от града взе един скопец, който беше началник над военните люде, и седем мъже, които предстояха пред лицето на царя, които се намираха в града, и главния писар във войската, който записваше народа на страната във войската, и шейсет мъже — от народа на страната, намерени в града.</verse>
				<verse number="26">И взе ги Навузардан, началник на телопазителите, и отведе ги при вавилонския цар в Ривла.</verse>
				<verse number="27">И порази ги вавилонският цар и ги умъртви в Ривла, в земя Емат; и изселен биде Иуда из земята си.</verse>
				<verse number="28">Ето народа, който Навуходоносор изсели: в седмата година три хиляди двайсет и три иудеи;</verse>
				<verse number="29">в осемнайсетата година на Навуходоносора бяха изселени от Иерусалим осемстотин трийсет и двама души;</verse>
				<verse number="30">в двайсет и третата година на Навуходоносора Навузардан, началник на телопазителите, изсели седемстотин четирийсет и пет души иудеи; всичко — четири хиляди и шестстотин души.</verse>
				<verse number="31">В трийсет и седмата година след преселението на иудейския цар Иоакима, в дванайсетия месец, в двайсет и петия ден на месеца, Евилмеродах, вавилонски цар, в първата година от царуването си, издигна иудейския цар Иоакима и го изведе из тъмницата;</verse>
				<verse number="32">и се разговаря с него приятелски, и тури престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон;</verse>
				<verse number="33">и промени тъмничните му дрехи, и той винаги с него обядваше през всички дни на живота си.</verse>
				<verse number="34">И разноските му, разноски постоянни, му се даваха от царя всеки ден до деня на смъртта му, през всички дни на живота му.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="25">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник.</verse>
				<verse number="2">Горко плаче той нощем, и сълзите му са по страните му. Измежду всички ония, които са го обичали, той няма утешител; всички негови приятели му изневериха, станаха му врагове.</verse>
				<verse number="3">Иуда се пресели поради бедствие и тежко робство, посели се между езичници, и не намери покой; всички, които го преследваха, настигнаха го в тесни места.</verse>
				<verse number="4">Пътищата на Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празник; всичките му порти запустяха; свещениците му въздишат, девиците му са печални, горко и на самия него!</verse>
				<verse number="5">Враговете му застанаха начело, неприятелите му добруват, защото Господ напрати върху му тъга заради многото му беззакония; децата му отидоха в плен пред врага.</verse>
				<verse number="6">И отлетя от дъщерята Сионова всичкото ѝ великолепие; князете ѝ са като елени, които не намират паша; обезсилени, те тръгнаха пред карача.</verse>
				<verse number="7">Спомни си Иерусалим през дните на своето бедствие и на своите страдания за всички свои драгоценности, каквито имаше в предишни дни, а пък народът му падна от вража ръка, и никой му не помага; неприятелите гледат на него и се смеят над неговите съботи.</verse>
				<verse number="8">Тежко съгреши Иерусалим, затова и стана отвратителен; всички, които го прославяха, го гледат с презрение, защото видяха голотата му; и сам той въздиша и се обръща назад.</verse>
				<verse number="9">По полата му имаше нечистота, но той не помисляше за своята бъднина, и поради това извънредно се унизи и няма за него утешител. „Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял!“</verse>
				<verse number="10">Врагът простря ръка върху всичко нему най-драгоценно; той вижда, как езичници влизат в неговото светилище, за което си заповядал, да не влизат те в Твоето събрание.</verse>
				<verse number="11">Цял негов народ въздиша, търсейки хляб, дава своите драгоценности за храна — душа да подкрепи. „Погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!“</verse>
				<verse number="12">Дано не ви сполети това всички вас, минаващи по пътя! погледнете и вижте, има ли болка като моята болка, каквато мене е постигнала, каквато Господ напрати върху мене в деня на пламенния Си гняв?</verse>
				<verse number="13">Той прати отгоре огън в костите ми, и тоя ги обхвана; разстла мрежа за нозете ми, повали ме, направи ме да бедствувам и да чезна всеки ден.</verse>
				<verse number="14">Ярема на беззаконията ми стегна с ръката Си; те са сплетени и се качиха на врата ми; Той отслаби силите ми. Господ ме предаде в ръце, от които не мога да се изправя.</verse>
				<verse number="15">Всички мои силни Господ повали сред мене, свика против мене събрание, за да изтреби момците ми, като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Иуда.</verse>
				<verse number="16">Затова аз плача; окото ми, окото ми вода пролива, понеже далеч е от мене утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото врагът надделя.</verse>
				<verse number="17">Сион простира ръце, но за него няма утешител. Господ даде заповед за Иакова на враговете му да го обкръжат; Иерусалим стана гнусота между тях.</verse>
				<verse number="18">Праведен е Господ, защото аз не бях покорен на словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка; момите ми и момците ми отидоха в плен.</verse>
				<verse number="19">Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна — душа да подкрепят.</verse>
				<verse number="20">Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи — смърт.</verse>
				<verse number="21">Чуха, че стена, а утешител нямам; чуха всичките ми врагове за моята неволя, и се зарадваха, че Ти си извършил това: о, да бе заповядал на предречения от Тебе ден да дойде, и те да станеха като мене!</verse>
				<verse number="22">Нека да предстане пред лицето Ти цялата им злоба; и постъпи с тях, както постъпи с мене за всичките ми грехове, защото тежки са моите стенания, и сърцето ми изнемогва.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали наземи красотата Израилева и не си спомни за подножието на нозете Си в деня на Своя гняв.</verse>
				<verse number="2">Погуби Господ всички жилища на Иакова, не пощади, разруши в яростта Си крепостите на дъщерята Иудина, повали наземи, отхвърли царството и князете му като нечисти;</verse>
				<verse number="3">в гневен разгар сломи всички рогове Израилеви, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали против Иакова като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо;</verse>
				<verse number="4">изопна Своя лък като неприятел, насочи десницата Си като враг и уби всичко, що е мило за очите; върху скинията на дъщерята Сионова изля като огън яростта Си,</verse>
				<verse number="5">Господ стана като неприятел, изтреби Израиля, разори всичките му чертози, разруши крепостите му и разпространи у дъщерята Иудина тъга и плач.</verse>
				<verse number="6">И премахна като от градина Своята ограда; разори Своето място на събранията, Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи; и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.</verse>
				<verse number="7">Отхвърли Господ жертвеника Си, отвърна сърцето Си от Своето светилище, предаде в ръце на враговете стените на дворците му; в дома Господен те дигаха шум като в празничен ден.</verse>
				<verse number="8">Господ реши да разруши стената на дъщерята Сионова, опна връв, не отклони ръката Си от разорението; съсипа външните крепости, и стените бидоха наедно разрушени.</verse>
				<verse number="9">Портите ѝ в земя затънаха; Той разруши и строши заворите им; царят ѝ и князете ѝ са сред езичниците; няма вече закон, и пророците ѝ се не удостояват с видения от Господа.</verse>
				<verse number="10">Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски.</verse>
				<verse number="11">Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.</verse>
				<verse number="12">Умирайки като ранени по градските улици, те казват на своите майки: „де има жито и вино?“ — и предават душите си в майчините си прегръдки.</verse>
				<verse number="13">Що да ти кажа, с какво да те сравня, дъще Иерусалимова? На какво да те оприлича, за да те утеша, дево, дъще Сионова? Защото твоята рана е като море голяма; кой може да те изцери?</verse>
				<verse number="14">Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да отвърнат твоето пленение, и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание.</verse>
				<verse number="15">Ръце пляскат за тебе всички минаващи по пътя, подсвиркват и клатят глава за дъщерята Иерусалимова и казват: „това ли е градът, който наричаха съвършенство на красота, радост на цяла земя?“</verse>
				<verse number="16">Разтворили са против тебе широки уста всички твои врагове, подсвиркват и скърцат със зъби, казвайки: „погълнахме го, само този ден и чакахме ние, дочакахме, видяхме!“</verse>
				<verse number="17">Господ извърши, що бе определил, изпълни словото Си, изречено в стародавни дни, разори безмилостно и даде на врага да се порадва над тебе, дигна високо рога на твоите неприятели.</verse>
				<verse number="18">Сърцето им вика към Господа. Стено на дъщерята Сионова! лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си.</verse>
				<verse number="19">Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.</verse>
				<verse number="20">„Погледни, Господи, и виж: кому си направил тъй, че жените да ядат своя плод — младенците, от тях откърмени? да биват убивани в Господнето светилище свещеник и пророк?</verse>
				<verse number="21">Деца и старци лежат наземи по улиците; момите ми и момците ми паднаха от меч; Ти ги убиваше в деня на Твоя гняв, колеше безмилостно.“</verse>
				<verse number="22">Ти свика отвред като на празник моите ужаси, и в деня на Господния гняв никой се не спаси, никой не оцеля; ония, които бях откърмила и отгледала, врагът ми изтреби.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;</verse>
				<verse number="2">Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.</verse>
				<verse number="3">Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.</verse>
				<verse number="4">Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;</verse>
				<verse number="5">загради ме и обиколи с горчила и теглила;</verse>
				<verse number="6">тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,</verse>
				<verse number="7">обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми</verse>
				<verse number="8">и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;</verse>
				<verse number="9">с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;</verse>
				<verse number="10">Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;</verse>
				<verse number="11">изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;</verse>
				<verse number="12">изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;</verse>
				<verse number="13">устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.</verse>
				<verse number="14">Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.</verse>
				<verse number="15">Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;</verse>
				<verse number="16">разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.</verse>
				<verse number="17">И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване</verse>
				<verse number="18">и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.</verse>
				<verse number="19">Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.</verse>
				<verse number="20">Крепко помни това моята душа и отпада в мен.</verse>
				<verse number="21">Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:</verse>
				<verse number="22">по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:</verse>
				<verse number="23">то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!</verse>
				<verse number="24">Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.</verse>
				<verse number="25">Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.</verse>
				<verse number="26">Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.</verse>
				<verse number="27">Добре е човеку, кога носи иго на младини.</verse>
				<verse number="28">Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.</verse>
				<verse number="29">Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“;</verse>
				<verse number="30">подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,</verse>
				<verse number="31">понеже не навеки оставя Господ.</verse>
				<verse number="32">Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.</verse>
				<verse number="33">Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.</verse>
				<verse number="34">Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,</verse>
				<verse number="35">кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,</verse>
				<verse number="36">кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?</verse>
				<verse number="37">Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“?</verse>
				<verse number="38">Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?</verse>
				<verse number="39">За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.</verse>
				<verse number="40">Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.</verse>
				<verse number="41">Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;</verse>
				<verse number="42">ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;</verse>
				<verse number="43">Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;</verse>
				<verse number="44">Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;</verse>
				<verse number="45">смет и гнусота ни направи Ти сред народите.</verse>
				<verse number="46">Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.</verse>
				<verse number="47">Ужас и яма, опустошение и разорение — това е наш дял.</verse>
				<verse number="48">Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.</verse>
				<verse number="49">Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,</verse>
				<verse number="50">докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.</verse>
				<verse number="51">Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.</verse>
				<verse number="52">Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;</verse>
				<verse number="53">захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.</verse>
				<verse number="54">Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“.</verse>
				<verse number="55">Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.</verse>
				<verse number="56">Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!</verse>
				<verse number="57">Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!</verse>
				<verse number="58">Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.</verse>
				<verse number="59">Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!</verse>
				<verse number="60">Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;</verse>
				<verse number="61">Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,</verse>
				<verse number="62">речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.</verse>
				<verse number="63">Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.</verse>
				<verse number="64">Отплати им, Господи, според делата на ръцете им;</verse>
				<verse number="65">прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;</verse>
				<verse number="66">преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Как е потъмняло златото, изменило се е най-доброто злато! камъните от светилището са разхвърляни по всички кръстопътища.</verse>
				<verse number="2">Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка!</verse>
				<verse number="3">Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня;</verse>
				<verse number="4">езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава.</verse>
				<verse number="5">Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят.</verse>
				<verse number="6">Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него.</verse>
				<verse number="7">Князете ѝ бяха в нея по чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир;</verse>
				<verse number="8">а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво.</verse>
				<verse number="9">Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове.</verse>
				<verse number="10">Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ.</verse>
				<verse number="11">Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му.</verse>
				<verse number="12">Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски.</verse>
				<verse number="13">Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници;</verse>
				<verse number="14">скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им.</verse>
				<verse number="15">„Отстранете се, нечисти!“ викаха им; „отстранете се, отстранете се, не се допирайте“; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: „тях няма да ги има вече!“</verse>
				<verse number="16">Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат.</verse>
				<verse number="17">Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси.</verse>
				<verse number="18">А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде.</verse>
				<verse number="19">Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята.</verse>
				<verse number="20">Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите.</verse>
				<verse number="21">Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.</verse>
				<verse number="22">Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова, Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:</verse>
				<verse number="2">нашето наследство у чужди премина, нашите къщи — у другоплеменници;</verse>
				<verse number="3">останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.</verse>
				<verse number="4">Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.</verse>
				<verse number="5">Бият ни по врата, работим — и отдих за нас няма.</verse>
				<verse number="6">Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.</verse>
				<verse number="7">Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.</verse>
				<verse number="8">Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.</verse>
				<verse number="9">Хляба си добиваме с опасност за живота — пред меч в пустинята.</verse>
				<verse number="10">Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.</verse>
				<verse number="11">Жени безчестят на Сион, девици — в градовете иудейски.</verse>
				<verse number="12">Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.</verse>
				<verse number="13">Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.</verse>
				<verse number="14">Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.</verse>
				<verse number="15">Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга.</verse>
				<verse number="16">Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!</verse>
				<verse number="17">От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.</verse>
				<verse number="18">Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.</verse>
				<verse number="19">Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.</verse>
				<verse number="20">Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?</verse>
				<verse number="21">Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.</verse>
				<verse number="22">Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="26">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата — и аз видях Божии видения.</verse>
				<verse number="2">В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),</verse>
				<verse number="3">биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.</verse>
				<verse number="4">И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, —</verse>
				<verse number="5">а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, — и такъв беше видът им: приличаха на човек,</verse>
				<verse number="6">и всяко имаше четири лица, и всяко от тях — четири крила;</verse>
				<verse number="7">а нозете им — нозе прави, и стъпалата на нозете им — като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки).</verse>
				<verse number="8">И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни;</verse>
				<verse number="9">и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.</verse>
				<verse number="10">Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна — лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.</verse>
				<verse number="11">И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им.</verse>
				<verse number="12">И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.</verse>
				<verse number="13">И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня.</verse>
				<verse number="14">И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица.</verse>
				<verse number="15">И гледах животните, — и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.</verse>
				<verse number="16">Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело.</verse>
				<verse number="17">Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха.</verse>
				<verse number="18">А наплатите им — високи и страшни бяха те; наплатите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи.</verse>
				<verse number="19">И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата.</verse>
				<verse number="20">Където духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.</verse>
				<verse number="21">Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.</verse>
				<verse number="22">Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им.</verse>
				<verse number="23">А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.</verse>
				<verse number="24">И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.</verse>
				<verse number="25">И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.</verse>
				<verse number="26">А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.</verse>
				<verse number="27">И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо — от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.</verse>
				<verse number="28">Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Т акова беше видението на отблясъка от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: „сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе“.</verse>
				<verse number="2">И както Той ми говореше, влезе в мене дух и ме постави на нозете ми и чух Оногова, Който ми говореше.</verse>
				<verse number="3">И Той ми каза: „сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен.</verse>
				<verse number="4">И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, — при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог!</verse>
				<verse number="5">Ще слушат ли те, или не, — понеже те са размирен дом — но нека знаят, че е имало пророк между тях.</verse>
				<verse number="6">А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, — не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;</verse>
				<verse number="7">и говори им Моите думи, — слушат ли те, или не, — понеже те са упорити.</verse>
				<verse number="8">А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам“.</verse>
				<verse number="9">И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея — книжен свитък.</verse>
				<verse number="10">И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: „плач, охкане и тъга“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И каза ми: „сине човешки! Изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев“.</verse>
				<verse number="2">Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък;</verse>
				<verse number="3">и каза ми: „сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам“, — и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.</verse>
				<verse number="4">И Той ми каза: „сине човешки! стани, та иди у дома Израилев, и говори им с Моите думи;</verse>
				<verse number="5">защото се пращаш не у народ с неразбрана реч и непонятен език, но у дома Израилев,</verse>
				<verse number="6">не у много народи с неразбрана реч и непонятен език, чиито думи не би разбрал; пък да бях те пратил и при тях, те биха те послушали;</verse>
				<verse number="7">а домът Израилев не ще иска да те слуша, защото те не искат да Ме слушат, понеже целият дом Израилев е с твърд лоб и с жестоко сърце.</verse>
				<verse number="8">Ето, Аз направих и твоето лице твърдо наспроти техните лица, и твоето чело твърдо наспроти техния лоб.</verse>
				<verse number="9">Като диамант, който е по-твърд от камък, направих челото ти; не бой се от тях и не се страхувай пред тяхното лице, защото те са дом размирен“.</verse>
				<verse number="10">И каза ми: „сине човешки! всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми със сърцето си и изслушай с ушите си;</verse>
				<verse number="11">стани, та иди при преселниците, при синовете на твоя народ, говори им и кажи им: тъй казва Господ Бог! па слушат ли те, или не“.</verse>
				<verse number="12">И подигна ме духът; и чух зад мене си голям гръмовен глас: „благословена славата на Господа от мястото си!“</verse>
				<verse number="13">и също шум от крилата на животните, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях и звук от силен гръм.</verse>
				<verse number="14">И духът ме подигна и ме взе. И вървях огорчен, с развълнуван дух; и ръката Господня беше крепко върху мене.</verse>
				<verse number="15">И дойдох при преселниците в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и спрях се там, дето те живееха, и прекарах у тях седем дена в почуда.</verse>
				<verse number="16">А като се изминаха седем дена, биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="17">„сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене.</verse>
				<verse number="18">Кога кажа на беззаконника: „бездруго ще умреш!“ а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, — тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.</verse>
				<verse number="19">Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си.</verse>
				<verse number="20">И ако праведник отстъпи от правдата си и постъпи беззаконно, когато Аз туря отпреде му препънка, и умре, то, ако не си го вразумявал, той ще умре поради греха си, и не ще му се припомнят праведните му дела, що е вършил; но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.</verse>
				<verse number="21">Ако пък ти вразумяваш праведника, за да не съгреши тоя праведник, и той не съгреши, то и той ще бъде жив, защото е бил разумен, и ти си спасил душата си“.</verse>
				<verse number="22">И биде върху мене там ръката на Господа, и Той ми каза: стани, та излез на полето, и Аз ще говоря там с тебе.</verse>
				<verse number="23">И станах, та излязох на полето; и ето, там беше славата Господня, като славата, която видях при река Ховар; и паднах ничком.</verse>
				<verse number="24">И влезе в мене духът и изправи ме на нозете ми, и Той говори с мене и ми каза: иди и затвори се в дома си.</verse>
				<verse number="25">И ти, сине човешки, — ето, ще ти турят окови, и ще те свържат с тях, и не ще се движиш сред тях.</verse>
				<verse number="26">И Аз ще прилепя езика ти о небцето ти, и ще онемееш и не ще им бъдеш изобличител, защото те са дом размирен.</verse>
				<verse number="27">И когато ще говоря Аз с тебе, тогава ще отворя устата ти, и ти ще им говориш: „тъй казва Господ Бог!“ Който иска да слуша, — нека слуша; а който не иска да слуша, — да не слуша: защото те са дом размирен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И ти, сине човешки, вземи една тухла, тури я пред себе си и начертай на нея град Иерусалим;</verse>
				<verse number="2">нареди обсада против него, направи укрепление против него, насипи насип около него, разположи стан против него и тури наоколо срещу него стенобойни машини,</verse>
				<verse number="3">вземи желязна дъска и я тури като желязна стена между тебе и града, обърни се с лице към него, и той ще бъде обсаден, и ти го обсаждай. Това ще бъде личба за дома Израилев.</verse>
				<verse number="4">Ти пък легни на лявата си страна и тури върху нея беззаконието на дома Израилев: според числото на дните, през които ще лежиш върху нея, ще носиш беззаконието им.</verse>
				<verse number="5">И Аз ти определих годините на беззаконието им според числото на дните: триста и деветдесет дни ще носиш беззаконието на дома Израилев.</verse>
				<verse number="6">И когато ги изпълниш, повторно легни вече на дясната си страна, и четирийсет дена носи върху себе си беззаконието на дома Иудин, ден за година, ден за година ти определих.</verse>
				<verse number="7">И обърни лицето си и запретнатата си дясна ръка към обсадата на Иерусалим, и пророкувай против него.</verse>
				<verse number="8">Ето, Аз турих върху тебе окови, и ти не ще се обърнеш от едната си страна на другата, докле не изпълниш дните на твоята обсада.</verse>
				<verse number="9">Вземи си пшеница и ечемик, боб и леща, просо и лимец, и изсипи ги в един съд, и направи си от тях хлябове, според числото на дните, през които ще лежиш на страната си, триста и деветдесет дни ще ги ядеш.</verse>
				<verse number="10">И храната си, с която ще се храниш, яж с теглилка, по двайсет сикли на ден; от време на време яж това.</verse>
				<verse number="11">И вода пий с мярка, по шеста част от хин пий; от време на време тъй пий.</verse>
				<verse number="12">И яж ги като ечемични питки и печи ги пред очите им на човешки тор.</verse>
				<verse number="13">И каза Господ: тъй Израилевите синове ще ядат хляба си нечист всред ония народи, у които ще ги прогоня.</verse>
				<verse number="14">Тогава казах: о, Господи Боже! душата ми никога не се е осквернявала, и от младини до сега не съм ял мърша и разкъсано от звяр; и никакво нечисто месо не е влизало в устата ми.</verse>
				<verse number="15">И каза ми Той: Аз ти позволявам, вместо човешки тор, говежди тор, и на него приготвяй хляба си.</verse>
				<verse number="16">И каза ми: сине човешки! ето, Аз ще сломя в Иерусалим хлебната подпора, и ще ядат хляб с теглилка и в печал, и вода ще пият с мярка и в тъга;</verse>
				<verse number="17">защото у тях ще има оскъдица на хляб и вода, и те с ужас ще се гледат един друг и ще изтлеят в беззаконието си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">А ти, сине човешки, вземи си остър нож, вземи си бръснарски брич, прекарай го по главата си и брадата си и вземи къпони, та раздели космите на части.</verse>
				<verse number="2">Трета част изгори на огън всред града, когато се навършат дните на обсадата; трета част вземи и насечи с нож в околностите му; и трета част развей по вятъра; Аз пък ще изтегля меч подир тях.</verse>
				<verse number="3">И вземи от това малка част, и завържи ги в полите си.</verse>
				<verse number="4">Но и от това още вземи и хвърли в огън, и го изгори в огъня. Оттам ще излезе огън върху целия дом Израилев.</verse>
				<verse number="5">Тъй казва Господ Бог: това е Иерусалим! Аз го поставих в средата на народите, и наоколо му — земи.</verse>
				<verse number="6">А той се отнесе против Моите наредби по-нечестиво от езичниците, и против Моите повели — по-лошо от земите около него; защото те отхвърлиха наредбите Ми и не постъпват по Моите повели.</verse>
				<verse number="7">Затова тъй казва Господ Бог: задето вие умножихте беззаконията си повече от езичниците, които са около вас, по Моите устави не ходите и Моите наредби не изпълнявате, и дори не ходите и по наредбите на езичниците, които са около вас, —</verse>
				<verse number="8">затова тъй казва Господ Бог: ето, и Аз съм против тебе, Аз Сам, и ще извърша сред тебе съд пред очите на езичниците.</verse>
				<verse number="9">И заради всички твои гнусотии ще извърша върху тебе, каквото Аз никога не съм вършил и каквото занапред няма да върша.</verse>
				<verse number="10">Затова бащи ще ядат синове сред тебе, и синове ще ядат бащите си; и ще извърша над тебе съд и целия твой остатък ще развея по всички ветрове.</verse>
				<verse number="11">Затова жив съм Аз, казва Господ Бог: задето ти оскверни Моето светилище с всичките си гнусотии и с всичките си мръсотии, Аз ще те умаля, и Моето око не ще те пожали, и Аз не ще се смиля над тебе.</verse>
				<verse number="12">Трета част у тебе от мор ще умре и от глад ще загине сред тебе; трета част ще падне от меч в твоите околности; а трета част ще развея по всички ветрове, ще изтегля меч подир тях.</verse>
				<verse number="13">И ще се изпълни Моят гняв, и ще утоля Моята ярост над тях, и ще бъда удовлетворен; и кога се излее върху тях Моята ярост, ще узнаят, че Аз, Господ, съм говорил в ревността Си.</verse>
				<verse number="14">И ще те направя на пустиня и за поругание сред народите, които са около тебе, пред очите на всеки минувач.</verse>
				<verse number="15">И ще бъдеш за присмех и поругание, за показ и ужас у околните на тебе народи, кога извърша над тебе съд в гняв и ярост, и чрез яростни порази, — Аз, Господ, изрекох това, —</verse>
				<verse number="16">и кога пратя върху им лютите стрели на глада, които ще изтребват, кога ги пратя за ваша гибел и усиля у вас глада, и унищожа хлебна подпора у вас,</verse>
				<verse number="17">и пратя върху вас глад и люти зверове, които ще те лишат от деца; и мор, и кръв ще мине през тебе, и ще напратя меч върху тебе; Аз, Господ, изрекох това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! обърни лицето си към планините Израилеви и пророкувай против тях,</verse>
				<verse number="3">и кажи: планини Израилеви! чуйте словото на Господа Бога. Тъй казва Господ Бог на планини и хълмове, на долини и долища: ето, Аз ще напратя меч върху вас и ще съборя вашите оброчища;</verse>
				<verse number="4">и жертвениците ви ще бъдат опустошени, стълбовете ви в чест на слънцето ще бъдат строшени, и вашите убити ще хвърля пред вашите идоли;</verse>
				<verse number="5">и ще туря труповете на синовете Израилеви пред техните идоли и ще разпилея костите ви около вашите жертвеници.</verse>
				<verse number="6">Навред, дето живеете, градовете ще бъдат опустошени, и оброчищата съборени, за да бъдат опустошени и съборени вашите жертвеници, за да бъдат разбити и унищожени вашите идоли, и строшени вашите слънчеви стълбове, и да се заличат вашите произведения.</verse>
				<verse number="7">И всред вас ще паднат убити, и ще узнаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="8">Но Аз ще запазя остатък, тъй че всред народите ще останат от вас оцелели от меч, кога бъдете разпилени по земите.</verse>
				<verse number="9">И вашите оцелели ще си спомнят за Мене сред народите, дето ще бъдат отведени в плен, кога Аз сломя блудното им сърце, което се отметна от Мене, и очите им, които са блудствували след идолите; и те ще почувствуват отвращение към себе си за онова зло, що са вършили във всичките си гнусотии;</verse>
				<verse number="10">и ще узнаят, че Аз съм Господ; не напразно говорих Аз, че ще напратя върху тях такова бедствие.</verse>
				<verse number="11">Тъй казва Господ Бог: плесни с ръцете си, тропни с ногата си и кажи: горко за всичките гнусни злодеяния на дома Израилев! ще паднат те от меч, глад и мор.</verse>
				<verse number="12">Който е далеч, ще умре от мор; а който е близо, ще падне от меч; а който е останал и оцелял, от глад ще умре; тъй ще завърша Моя гняв върху тях.</verse>
				<verse number="13">И ще узнаете, че Аз съм Господ, кога поразените ще лежат между своите идоли около жертвениците им, на всеки висок хълм, на всички планински върхове, под всяко зелено дърво и под всеки клонест дъб, там, дето принасяха благовонни кадива на всичките си идоли.</verse>
				<verse number="14">И ще простра върху тях ръката Си и ще направя земята пустиня и степ повече от пустиня Дивлат, навред дето живеят, и ще узнаят, че Аз съм Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">и ти, сине човешки (кажи): тъй казва Господ Бог: свършек на земята Израилева, — дойде свършекът върху четирите земни краища.</verse>
				<verse number="3">Ето, дойде свършек за тебе; и ще пратя върху тебе Своя гняв, и ще те съдя според твоите пътища, и ще стоваря върху ти всички твои гнусотии.</verse>
				<verse number="4">И Моето око не ще те пожали, и не ще се смиля, и ще ти отплатя според твоите пътища, и твоите гнусотии ще бъдат с тебе, и ще узнаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="5">Тъй казва Господ Бог: беда единствена, ето иде бедата.</verse>
				<verse number="6">Свършек дойде, дойде свършек, дигна се против тебе; ето дойде,</verse>
				<verse number="7">дойде напаст до тебе, жителю на страната! иде време, приближава ден на смут, а не на весели викове по планини.</verse>
				<verse number="8">Ето, скоро ще излея върху тебе яростта Си и ще завърша над тебе Своя гняв, ще те съдя според твоите пътища и ще стоваря върху тебе всички твои гнусотии.</verse>
				<verse number="9">И окото Ми не ще те пожали, и не ще се смиля. Според твоите пътища ще ти отплатя, и твоите гнусотии ще бъдат с тебе; и ще узнаете, че Аз съм Господ, Който наказва.</verse>
				<verse number="10">Ето денят! ето дойде, настъпи напастта! жезълът покара, гордостта напъпи.</verse>
				<verse number="11">Силата въстава против жезъла на нечестието; нищо не ще остане от тях — ни от богатството им, ни от шума им, ни от разкоша им.</verse>
				<verse number="12">Дойде време, настъпи ден; купувачо, не се радвай, продавачо, не плачи, защото гневът е върху цялото им множество.</verse>
				<verse number="13">Защото, който е продал, не ще се върне при продаденото, макар да остане жив; защото пророческото видение за цялото им множество не ще се отмени, и никой с беззаконието си не ще закрепи живота си.</verse>
				<verse number="14">Тръбят с тръба, и всичко се готви, но никой не отива на война; защото Моят гняв е върху цялото им множество.</verse>
				<verse number="15">Вън от къщи — меч, а вкъщи — мор и глад. Който е на полето, от меч ще умре, а който е в града, него ще погълне глад и мор!</verse>
				<verse number="16">А оцелелите от тях ще избягат и ще бъдат в планините като долински гълъби; те всички ще стенат, всеки за своето беззаконие.</verse>
				<verse number="17">На всички ръцете ще отпаднат, и на всички коленете като вода ще затреперят.</verse>
				<verse number="18">Тогава те ще се опашат с вретище, и трепет ще ги обхване; и у всички по лицата ще бъде срам, и у всички по главите — плешивост.</verse>
				<verse number="19">Среброто си ще изхвърлят по улици, и златото не ще зачитат. Среброто им и златото им не ще бъде в сила да ги спаси в деня на Господнята ярост. Те не ще наситят с тях душите си и не ще напълнят утробите си, защото то биде повод за беззаконието им.</verse>
				<verse number="20">И в гиздавите си накити те се гордееха с него и правеха от него изображение на гнусните си истукани; затова ще го направя нечисто за тях</verse>
				<verse number="21">и ще го дам плячка в ръцете на чужденци и на беззаконници земни да го разграбят, и те ще го осквернят.</verse>
				<verse number="22">И ще отвърна от тях лицето Си, и ще осквернят Моето съкровено място; и ще влязат там грабители и ще го осквернят.</verse>
				<verse number="23">Готви верига, защото тая земя е пълна с кървави злодейства, и градът е пълен с насилия.</verse>
				<verse number="24">Аз ще доведа най-зли народи, и ще завладеят домовете им. И ще туря край на гордостта на силните, и ще бъдат осквернени светините им.</verse>
				<verse number="25">Иде гибел; ще търсят мир, и не ще намерят.</verse>
				<verse number="26">Беда ще дойде след беда, и вест след вест; и ще търсят у пророка видения, и не ще има учение у свещеници и съвет у старци.</verse>
				<verse number="27">Царят ще тъжи, и князът ще се облече в ужас, и у народа на страната ще треперят ръцете. Ще постъпя с тях според техните пътища, според техния съд ще ги съдя; и ще узнаят, че Аз съм Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">В шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, седях в дома си, и старейшините иудейски седяха пред лицето ми, и сложи се там върху мене ръката на Господа Бога.</verse>
				<verse number="2">И видях: и ето подобие (на мъж), като че огнено, и от кръста и надолу — огън, а от кръста му и нагоре — като че сияние, като че светлина от пламък.</verse>
				<verse number="3">И простря Той като че ли ръка и ме хвана за космите на главата ми, и духът ме издигна между земята и небето и ме занесе в Божии видения в Иерусалим при входа на вътрешните врата, обърнати към север, дето бе поставен идолът на ревността, който възбужда ревнуване.</verse>
				<verse number="4">И ето, там беше славата на Бога Израилев, подобна на оная, каквато видях на полето.</verse>
				<verse number="5">И каза ми: сине човешки, подигни очите си към север! Подигнах аз очите си към север, и ето, от северната страна при вратата на жертвеника беше при входа оня идол на ревността.</verse>
				<verse number="6">И каза ми Той: сине човешки! видиш ли, какво вършат? видиш ли големите гнусотии, които тук върши домът Израилев, за да се отдалеча от Моето светилище? но обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.</verse>
				<verse number="7">И доведе ме при входа на двора, и погледнах, и ето, в стената пролука.</verse>
				<verse number="8">И каза ми: сине човешки! прокопай стената; аз прокопах стената, и ето, някаква си врата.</verse>
				<verse number="9">И каза ми: влез и виж отвратителните гнусотии, които те вършат тук.</verse>
				<verse number="10">Влязох, и гледам, и ето — всякакви изображения на влечуги и на нечисти животни и всякакви идоли на дома Израилев, изписани по стените наоколо.</verse>
				<verse number="11">И седемдесет мъже от старейшините на дома Израилев стоят пред тях, и Иезания, Сафанов син, сред тях; и у всекиго в ръка — своя кадилница, и гъст облак от кадива се издигаше нагоре.</verse>
				<verse number="12">И каза ми: видиш ли, сине човешки, какво вършат на тъмно старейшините на дома Израилев, всеки в своята изписана стая? защото казват: „не ни вижда Господ, Господ остави тая земя“.</verse>
				<verse number="13">И каза ми: обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.</verse>
				<verse number="14">И доведе ме до входа във вратата на дома Господен, които са към север, и ето, там седят жени, които оплакваха Тамуза,</verse>
				<verse number="15">и каза ми: видиш ли, сине човешки? обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.</verse>
				<verse number="16">И въведе ме във вътрешния двор на дома Господен, и ето при вратата на храма Господен, между притвора на жертвеника, до двайсет и пет мъже стоят с гърба си към храма Господен, а с лицето си към изток, и се кланят към изток на слънцето.</verse>
				<verse number="17">И каза ми: видиш ли, сине човешки? малко ли е за дома Иудин, да вършат такива гнусотии, каквито вършат тук? но те и земята напълниха с нечестие, и двойно ме разгневяват; и ето, те поднасят вейки към носовете си.</verse>
				<verse number="18">Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, — не ще ги чуя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">И извика на ушите ми със силен глас и каза: нека се приближат тия, които ще накажат града, всеки със своето пагубно оръжие в ръце.</verse>
				<verse number="2">И ето, шестима души идат от горните врата, обърнати към север, и у всекиго в ръка пагубното му сечиво, и между тях един, облечен с ленена дреха, и на пояса му дивит. И дойдоха и застанаха до медния жертвеник.</verse>
				<verse number="3">И славата на Бога Израилев слезе от Херувима, на който беше, върху прага на Дома. И повика Бог човека, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс.</verse>
				<verse number="4">И каза му Господ: мини презсред града, презсред Иерусалим, и тури знак по челата на людете, които скърбят, които въздишат за всички гнусотии, що се вършат сред него.</verse>
				<verse number="5">А на ония чух да каже: идете след него в града и убивайте; нека вашето око не жали, и не щадете;</verse>
				<verse number="6">старец, момък и девица, младенец и жени бийте до смърт, ала не закачайте ни едного човека, който има знак, и почнете от Моето светилище. И почнаха те от тия старейшини, които бяха пред Дома.</verse>
				<verse number="7">И каза им: осквернете Дома, напълнете дворите с убити и излезте. Те излязоха и почнаха да убиват в града.</verse>
				<verse number="8">И когато убиваха, аз останах и паднах ничком, извиках и казах: о, Господи Боже! нима Ти ще изтребиш целия остатък на Израиля, като изливаш гнева Си върху Иерусалим?</verse>
				<verse number="9">И каза ми Той: нечестието на дома Израилев и Иудин е голямо, твърде голямо; и тая земя е пълна с кръв, и градът е изпълнен с неправда; защото те казват: „Господ остави тая земя, Господ не вижда“.</verse>
				<verse number="10">Затова и окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; ще обърна поведението им върху техните глави.</verse>
				<verse number="11">И ето, човекът, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс, даде отговор и каза: аз извърших, както ми заповяда.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">И видях, и ето на свода, който е над главите на Херувимите, като че камък сапфир, като че нещо прилично на престол се виждаше над тях.</verse>
				<verse number="2">И говори Той на човека, облечен с ленена дреха, и каза: влез между колелата под Херувимите, вземи пълна шепа разпалени въглища измежду Херувимите и разхвърли ги върху града; и той влезе пред очите ми.</verse>
				<verse number="3">Херувимите пък стояха от дясна страна на Дома, когато влезе оня човек, и облак изпълняше вътрешния двор.</verse>
				<verse number="4">И славата Господня се подигна от Херувима към прага на Дома, и Домът се изпълни с облак, и дворът се изпълни със сияние от славата Господня.</verse>
				<verse number="5">И шумът от крилата на Херувимите се чуваше дори на външния двор, като че глас на Бога Всемогъщи, кога Той говори.</verse>
				<verse number="6">И когато Той даде заповед на човека, облечен с ленена дреха, и каза: „вземи огън измежду колелата, измежду Херувимите“, и когато той влезе и застана между колелата, —</verse>
				<verse number="7">тогава изсред Херувимите един Херувим простря ръката си към огъня, който бе между Херувимите, и взе, та даде в шепата на облечения с ленена дреха. Тоя взе и излезе.</verse>
				<verse number="8">И под крилата на Херувимите се виждаше подобие на човешки ръце.</verse>
				<verse number="9">И видях: и ето четири колела до Херувимите, по едно колело до всеки Херувим, и колелата наглед бяха като от камък топаз.</verse>
				<verse number="10">И на вид всички четири еднакви като че ли колело се намираше в колело.</verse>
				<verse number="11">Когато те вървяха, вървяха на четирите си страни; когато вървяха, не се обръщаха, но отиваха към онова място, накъдето беше обърната главата; като вървяха, не се обръщаха.</verse>
				<verse number="12">И цялото им тяло, и гърбът им, и ръцете им, и крилата им, и колелата наоколо бяха пълни с очи, — всичките им четири колела.</verse>
				<verse number="13">На тия колела чух да се казва: галгал.</verse>
				<verse number="14">И всяко животно имаше четири лица: първото лице — лице херувимско, второто лице — лице човешко, третото лице — лице лъвско и четвъртото — лице орлово.</verse>
				<verse number="15">Херувимите се подигнаха. Това бяха същите животни, които видях при река Ховар.</verse>
				<verse number="16">Когато вървяха Херувимите, вървяха до тях и колелата; когато Херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, и колелата не се отделяха, а бяха при тях.</verse>
				<verse number="17">Когато те стояха, стояха и ония; когато те се подигаха, подигаха се и ония, защото в тях беше духът на животните.</verse>
				<verse number="18">И славата Господня се отмахна от прага на Дома и застана над Херувимите.</verse>
				<verse number="19">И подигнаха Херувимите крилата си и се издигнаха пред очите ми от земята; когато те тръгваха, и колелата бяха до тях; и застанаха при входа на източните врата на Господния Дом, и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.</verse>
				<verse number="20">Това бяха същите животни, които видях в подножието на Бога Израилев при река Ховар. И аз познах, че това са Херувими.</verse>
				<verse number="21">Всеки имаше по четири лица и всеки — по четири крила, а под крилата им подобие на човешки ръце.</verse>
				<verse number="22">А лицата им приличаха като ония лица, които видях при река Ховар, — същият вид, същите те. Всеки вървеше право в тая посока, която беше пред лицето му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И дигна ме духът и ме доведе при източните врата на Дома Господен, които гледаха към изток. И ето, — при входа на вратата двайсет и пет човека; и между тях видях Иазания, син Азуров, и Фалтия, син Ванеев, князе народни.</verse>
				<verse number="2">И Той ми каза: сине човешки! ето людете, които имат наум беззаконие и които дават лош съвет в тоя град,</verse>
				<verse number="3">думайки: „още е далеч; нека градим домове; той е котел, а ние — месо“.</verse>
				<verse number="4">Затова изречи против тях пророчество, пророкувай, сине човешки.</verse>
				<verse number="5">И слезе върху мене Дух Господен и ми каза: кажи, тъй казва Господ: което говорите вие, доме Израилев. и което ви наум идва, това Аз зная.</verse>
				<verse number="6">Много ваши убити сложихте в тоя град, и улиците му изпълнихте с трупове.</verse>
				<verse number="7">Затова тъй казва Господ Бог: вашите убити, които сложихте сред него, са месо, а той — котел; но вас Аз ще изведа из него.</verse>
				<verse number="8">Вие се боите от меч, и Аз ще напратя върху ви меч, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="9">И ще ви изведа из него, ще ви предам в ръцете на чужденци и ще извърша съд върху вас.</verse>
				<verse number="10">От меч ще паднете; на Израилевите предели ще ви съдя, ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="11">Той не ще бъде за вас котел, и вие не ще бъдете месо в него; на Израилевите предели ще ви съдя.</verse>
				<verse number="12">И ще познаете, че Аз съм Господ; защото по Моите заповеди не ходихте, и Моите наредби не изпълняхте, а ходихте по наредбите на околните вам народи.</verse>
				<verse number="13">И ето, когато аз пророкувах, Фалтия, Ванеевият син, умря. И паднах ничком, викнах със силен глас и казах: о, Господи Боже! нима искаш докрай да изтребиш остатъка на Израиля?</verse>
				<verse number="14">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="15">сине човешки! на твоите братя, на твоите братя, на твоите еднокръвни и на целия Израилев дом, — на всички тях, живеещите в Иерусалим, казват: „живейте далеч от Господа, тая земя е дадена нам да я владеем“.</verse>
				<verse number="16">На това кажи: тъй казва Господ Бог: макар и да ги отдалечих между народите и макар да ги пръснах по земите, обаче Аз ще бъда за тях като светилище в ония земи, където отидоха.</verse>
				<verse number="17">После кажи: тъй казва Господ Бог: Аз ще ви събера измежду народите и ще ви върна от земите, в които сте разпилени; и ще ви дам земята Израилева.</verse>
				<verse number="18">И ще дойдат там, и ще изхвърлят из нея всичките ѝ гнусотии и всичките ѝ мръсотии.</verse>
				<verse number="19">И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът,</verse>
				<verse number="20">за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог.</verse>
				<verse number="21">А чието сърце се повлече по гнусотиите им и мръсотиите им, тяхното поведение ще обърна върху главите им, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="22">Тогава Херувимите дигнаха крилата си, и колелата бяха до тях; и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.</verse>
				<verse number="23">И дигна се славата Господня изсред града и се спря над планината, която е на изток от града.</verse>
				<verse number="24">И духът ме подигна и ме пренесе във видение, чрез Божия Дух, в Халдея при преселниците. И видението, което видях, избягна от мене.</verse>
				<verse number="25">И аз разказах на преселниците всички думи на Господа, които Той ми откри.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! Ти живееш всред размирен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат; защото те са дом размирен.</verse>
				<verse number="3">А ти, сине човешки, приготви си нужното за преселване и сред ден пресели се пред очите им, пресели се от твоето място на друго място пред очите им; може би те ще разберат, макар и да са дом размирен;</verse>
				<verse number="4">и вещите си изнеси като вещи нужни при преселване, денем пред очите им, и сам излез вечерта пред очите им, както излизат за преселване.</verse>
				<verse number="5">Пред очите им си пробий отвор в стената, и изнасяй през него.</verse>
				<verse number="6">Пред очите им вземи товара си на рамо, по мръкнало го изнеси, закрий си лицето, за да не видиш земята; защото Аз те поставих за личба на дома Израилев.</verse>
				<verse number="7">И извърших, както ми бе заповядано; вещите си като вещи нужни при преселване изнесох денем, а вечерта прокопах си с ръка отвор в стената, по мръкнало изнесох товара и го дигнах на рамо пред очите им.</verse>
				<verse number="8">И на сутринта биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="9">сине човешки! не каза ли ти Израилевият дом, домът размирен: какво вършиш?</verse>
				<verse number="10">Кажи им: тъй казва Господ Бог: това е предвестие за началника в Иерусалим и за целия дом Израилев, който е там.</verse>
				<verse number="11">Кажи: аз съм личба за вас; което аз върша, то ще бъде с тях, — в преселение, в плен ще отидат те.</verse>
				<verse number="12">И началникът, който е сред тях, по мръкнало ще дигне товара на рамо и ще излезе. Стената ще пробият, за да го прекарат през нея; той ще закрие лицето си, тъй че не ще види с очи тая земя.</verse>
				<verse number="13">И ще простра върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки, и ще го заведа във Вавилон, в Халдейската земя, но той не ще я види, и там ще умре.</verse>
				<verse number="14">А всички, които са около него, неговите сподвижници и цялата му войска ще развея по всички ветрове, и ще извадя меч подир тях.</verse>
				<verse number="15">И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпилея между народите и ги развея по земите.</verse>
				<verse number="16">Но едно малко число от тях Аз ще запазя от меч, глад и мор, за да разказват на народите, при които ще отидат, всичките си гнусотии; и ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="17">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="18">сине човешки! хляба си яж с трепет, и водата си пий с треперене и с печал.</verse>
				<verse number="19">И кажи към народа на страната: тъй казва Господ Бог за жителите на Иерусалим, за Израилевата земя: те ще ядат хляба си с печал и водата си ще пият в униние, защото, поради неправдата на всички, що живеят в нея, земята му ще бъде лишена от всичкото изобилие.</verse>
				<verse number="20">И ще бъдат разорени населените градове, и земята ще стане пуста, и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="21">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="22">сине човешки! каква е тая поговорка у вас, в Израилевата земя: „много дни ще минат, и всяко пророческо видение ще изчезне“?</verse>
				<verse number="23">Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: ще унищожа тая поговорка, и не ще употребяват вече такава поговорка у Израиля; но кажи им: близки са дните и изпълнянето на всяко пророческо видение.</verse>
				<verse number="24">Защото вече не ще остане напусто никое пророческо видение, и ни едно предвестие не ще бъде лъжливо в дома Израилев.</verse>
				<verse number="25">Защото Аз, Господ, Аз говоря: и думата, която Аз говоря, ще се изпълни, и не ще бъде отложена; във ваши дни, доме размирен, изрекох дума, и ще я изпълня, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="26">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="27">сине човешки! ето, домът Израилев казва: „пророческото видение, което той видя, ще се сбъдне след много дни, и той пророкува за далечни времена“.</verse>
				<verse number="28">Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: ни една Моя дума вече не ще бъде отсрочена, но думата, която Аз кажа, ще се сбъдне, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! изречи пророчество против Израилевите пророци, които пророкуват, и кажи на ония, които пророкуват от свое сърце: чуйте словото Господне!</verse>
				<verse number="3">Тъй казва Господ Бог: горко на безумните пророци, които се водят от свой дух, и нищо не са видели!</verse>
				<verse number="4">Твоите пророци, Израилю, са като лисици в развалини.</verse>
				<verse number="5">В проломи вие не влизате и не ограждате със стена дома Израилев, за да стои твърдо в битка в деня Господен.</verse>
				<verse number="6">Те виждат суета и предсказват лъжа, думайки: „Господ каза“, а Господ не ги е изпратил; и дават надежда, че словото ще се сбъдне.</verse>
				<verse number="7">Не суетно ли видение видяхте вие? и не лъжливо ли предвестие изричате, думайки: „Господ каза“, пък Аз не съм казвал?</verse>
				<verse number="8">Затова тъй казва Господ Бог: понеже говорите суета и виждате във виденията лъжа, Аз съм против вас, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="9">И ще бъде ръката Ми против тия пророци, които виждат суета и предсказват лъжа; в съвета на Моя народ те не ще бъдат, в списъка на дома Израилев не ще бъдат вписани и в земята Израилева не ще влязат; и ще познаете, че Аз съм Господ Бог.</verse>
				<verse number="10">Задето въвеждат Моя народ в заблуда, думайки: „мир“, а пък мир няма; и когато той гради стена, те я с кал мажат,</verse>
				<verse number="11">кажи на тия, които мажат стената с кал, че тя ще падне. Ще ливне проливен дъжд, и ти, каменна градушко, ще удариш, и силен вятър ще я разкъса.</verse>
				<verse number="12">И ето, стената ще падне; тогава не ще ли ви кажат: „де е мазилката, с която мазахте?“</verse>
				<verse number="13">Затова тъй казва Господ Бог: ще пусна силен вятър в гнева Си, и ще ливне проливен дъжд в яростта Ми, и каменна градушка в яда Ми за изтреба.</verse>
				<verse number="14">Ще срутя стената, която мажехте с кал, и ще я хвърля на земята; ще се открие основата ѝ, и ще падне, и вие заедно с нея ще загинете, и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="15">И ще излея яростта Си върху стената и върху ония, които я мажат с кал, и ще ви кажа: няма стена, и няма ония, които я мажеха —</verse>
				<verse number="16">пророците Израилеви, които пророкуваха на Иерусалим и му възвестяваха мирни видения, когато мир няма, — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="17">А ти, сине човешки, обърни лицето си към дъщерите на твоя народ, които пророкуват от свое сърце, изречи против тях пророчество</verse>
				<verse number="18">и кажи: тъй казва Господ Бог: горко на ония, които пришиват магийски кесийки под мишниците си и правят покривала на глава за всеки ръст, души да ловят! Нима, като улавяте душите на Моя народ, вие ще спасите вашите души?</verse>
				<verse number="19">И Ме безчестите пред Моя народ за шепа ечемик и за късове хляб, умъртвявайки души, които не трябва да умират, и оставяйки да живеят души, които не трябва да живеят, като лъжете народа, който слуша лъжа.</verse>
				<verse number="20">Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против вашите магийски кесийки, с които там ловите души като птички, и ще ги изтръгна изпод мишниците ви и ще пусна на свобода душите, които вие ловите като птички.</verse>
				<verse number="21">Ще раздера вашите покривала и ще избавя народа Си от ръцете ви; те не ще бъдат вече плячка във ваши ръце, и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="22">Задето с лъжа разтъжвате сърцето на праведника, което Аз не исках да разтъжвам, и поддържате ръцете на беззаконника, та той да се не обърне от порочния си път и да не запази живота си, —</verse>
				<verse number="23">затова вече не ще имате суетни видения и занапред не ще предугаждате; и Аз ще избавя Моя народ от ваши ръце, и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">И дойдоха при мене неколцина Израилеви старейшини и седнаха пред лицето ми.</verse>
				<verse number="2">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="3">сине човешки! тия люде допуснаха своите идоли в сърцето си и поставиха съблазънта на своето нечестие пред лицето си: мога ли Аз да им отговарям?</verse>
				<verse number="4">Затова говори с тях и кажи им: тъй казва Господ Бог: ако някой от дома Израилев допусне своите идоли в сърцето си и постави съблазънта на своето нечестие пред лицето си и дойде при пророка, — то Аз, Господ, мога ли, при многото му идоли, да му дам отговор?</verse>
				<verse number="5">Нека домът Израилев проумее в сърцето си, че те всички със своите идоли станаха чужди за Мене.</verse>
				<verse number="6">Затова кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: обърнете се и отвърнете се от вашите идоли, и от всички ваши гнусотии отвърнете лицето си.</verse>
				<verse number="7">Защото, ако някой от дома Израилев и от пришълците, които живеят у Израиля, се отметне от Мене и допусне своите идоли в сърцето си, и постави съблазънта на своето нечестие пред лицето си и дойде при пророка да Ме попита чрез него, — то Аз, Господ, ще му дам ли отговор от Себе Си?</verse>
				<verse number="8">Аз ще обърна лицето Си против тоя човек, ще го съкруша за личба и приказ и ще го премахна из Моя народ, и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="9">Ако пък пророк допусне да се измами и каже дума тъй, като че ли Аз, Господ, съм научил тоя пророк, то Аз ще простра против него Моята ръка и ще го премахна из Моя народ Израиля.</verse>
				<verse number="10">И ще понесат вината за беззаконието си. Каквато е вината на запитвача, такава ще бъде и вината на пророка,</verse>
				<verse number="11">та занапред домът Израилев да не се отклонява от Мене, и вече да не оскверняват себе си с всякакви свои беззакония, а да бъдат Мой народ, и Аз да бъда техен Бог, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="12">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="13">сине човешки! ако някоя земя съгрешеше пред Мене, като вероломно отстъпеше от Мене, и Аз прострех върху нея ръката Си, унищожех у нея хлебната подпора, пратех върху нея глад и почнех да погубвам по нея люде и добитък,</verse>
				<verse number="14">и ако се намереха в нея тия трима мъже: Ной, Даниил и Иов, — то те със своята праведност биха спасили само своите души, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">Или, ако пратех върху тая земя люти зверове, които биха я осиротили, и тя поради зверовете станеше пуста и непроходна,</verse>
				<verse number="16">то тия трима мъже сред нея, — жив съм Аз, казва Господ Бог, — не биха спасили ни синове, ни дъщери, а те, само те биха се спасили, земята пак би станала пустиня.</verse>
				<verse number="17">Или, ако напратех върху тая земя меч и кажех: „мечо, мини през земята!“ и почнеше да изтребя по нея люде и добитък,</verse>
				<verse number="18">то тия трима мъже сред нея, — жив съм Аз, казва Господ Бог, — не биха спасили ни синове, ни дъщери, а само те биха се спасили.</verse>
				<verse number="19">Или, ако напратех върху тая земя мор и излеех върху нея яростта Си в кръвопролитие, за да изтребя в нея люде и добитък,</verse>
				<verse number="20">то Ной, Даниил и Иов сред нея, — жив съм Аз, казва Господ Бог, — не биха спасили ни синове, ни дъщери; със своята праведност те биха спасили само своите души.</verse>
				<verse number="21">Защото тъй казва Господ Бог: ако и четирите Мои тежки порази — меч и глад, люти зверове и мор — пратя върху Иерусалим, за да изтребят в него люде и добитък,</verse>
				<verse number="22">и тогава ще остане в него остатък, синове и дъщери, които ще бъдат изведени оттам; ето, те ще дойдат при вас, и вие ще видите поведението им и делата им и ще се утешите за онова бедствие, що съм напратил върху Иерусалим, за всичко, що съм напратил върху него.</verse>
				<verse number="23">Те ще ви утешат, кога видите поведението им и делата им; и ще познаете, че Аз не напразно съм извършил всичко онова, що извърших в него, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! кое предимство има дървото на лозата пред всяко друго дърво, и пръчките на лозата — пред дърветата в гората?</verse>
				<verse number="3">Взимат ли от него къс за някое изделие? Взимат ли от него поне за клечка, да окачват на нея някоя вещ?</verse>
				<verse number="4">Ето, хвърлят го в огъня да изгори; двата му края огън пояде, и обгоря средата му; става ли то за някакво изделие?</verse>
				<verse number="5">И когато то беше цяло, не ставаше за никакво изделие; още повече, когато огънят го пояде, и то обгоря, става ли то за някакво изделие?</verse>
				<verse number="6">Затова тъй казва Господ Бог: както лозовото дърво между горските дървета предадох на огън, за да изгори, тъй нему ще предам и иерусалимските жители.</verse>
				<verse number="7">И ще обърна лицето Си против тях; из един огън ще излязат, и друг огън ще ги погълне, — и ще познаете, че Аз съм Господ, кога обърна против тях лицето Си.</verse>
				<verse number="8">И ще направя тая земя пустиня, задето те вероломно постъпваха, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! изкажи на Иерусалим неговите гнусотии</verse>
				<verse number="3">и речи: тъй казва Господ Бог на дъщерята Иерусалимова: твоят корен и твоята родина е в Ханаанската земя; баща ти е амореец, и майка ти — хетеянка;</verse>
				<verse number="4">при твоето рождение — в деня, когато ти се роди — пъпа ти не отрязаха, с вода те не умиха за очистяне, със сол те не посолиха и с пелени не повиха.</verse>
				<verse number="5">Ничие око не се смили над тебе, та от милост към тебе да ти направят нещо от това; но те изхвърлиха на полето от презрение към живота ти, в деня на твоето раждане.</verse>
				<verse number="6">И минавах Аз покрай тебе и те видях, захвърлена да те тъпчат в кръвта ти, и ти казах: „в кръвта си живей!“ Тъй ти казах Аз: „в кръвта си живей!“</verse>
				<verse number="7">Размножих те като полските растения; ти порасна, стана голяма и достигна превъзходна красота: твоите гърди се надигнаха, и косата ти порасна; но ти беше гола и непокрита.</verse>
				<verse number="8">И минавах Аз покрай тебе и те видях, и ето, това беше времето ти, време за любов; и прострях полите на дрехите Си върху тебе и покрих твоята голота; и заклех ти се и встъпих в съюз с тебе, казва Господ Бог, — и ти стана Моя.</verse>
				<verse number="9">Умих те с вода, измих от тебе кръвта ти и те с елей помазах.</verse>
				<verse number="10">Облякох ти пъстрошити дрехи и ти обух червени сандали, опасах те с висон и те покрих със свилено покривало.</verse>
				<verse number="11">Окичих те с накити и турих на ръцете ти гривни и на шията ти — огърлие.</verse>
				<verse number="12">И турих пръстен на носа ти, обеци — на ушите ти, и на главата ти — прекрасен венец.</verse>
				<verse number="13">Тъй се гиздеше ти със злато и сребро, и дрехата ти беше висон, свила и пъстрошита тъкан; хранеше се ти с хляб от най-добро пшенично брашно, с мед и дървено масло и беше извънредно красива и достигна царствено величие.</verse>
				<verse number="14">И разнесе се славата ти между народите поради твоята красота, защото тя беше в пълно съвършенство при тоя великолепен накит, с който Аз те накитих, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">Но ти се довери на красотата си и, ползувайки се от славата си, почна да блудствуваш, и живееше безпътно с всеки минувач, като му се отдаваше.</verse>
				<verse number="16">И взе от дрехите си и си направи шарени оброчища и блудствува на тях, както никога не ще се случи и не ще бъде.</verse>
				<verse number="17">И взе своите накити от Мое злато и от Мое сребро, които Аз ти дадох, и си направи мъжки образи и блудствува с тях.</verse>
				<verse number="18">И взе своите пъстрошити дрехи, облече ги с тях, и тури пред тях Моя елей, Моя тамян;</verse>
				<verse number="19">и Моя хляб, който ти давах, пшеничното брашно, елея и меда, с които Аз те храних, ти ги туряше пред тях в приятно благоухание; и това стана, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="20">И взе синовете си и дъщерите си, които ти Ми роди, и ги принасяше жертва, за да бъдат погълнати. Малко ли ти блудствува?</verse>
				<verse number="21">Но ти и Моите синове колеше и им ги даваше, прекарвайки ги през огън.</verse>
				<verse number="22">И при всички твои гнусотии и твои блудствувания, ти не си спомни за дните на твоята младост, когато беше гола и непокрита и хвърлена да бъдеш тъпкана в кръвта си.</verse>
				<verse number="23">И след всички тия злодеяния, — горко, горко ти! казва Господ Бог, —</verse>
				<verse number="24">ти си построи блудилища и си направи на всяка стъгда оброчища;</verse>
				<verse number="25">в началото на всеки път си направи оброчища, позореше красотата си и размяташе нозете си за всеки минувач; и умножи своите блудствувания.</verse>
				<verse number="26">Блудствува с египетските синове — с твоите съседи, люде снажни — умножаваше блудствуванията си и Ме разгневяваше.</verse>
				<verse number="27">И ето, Аз прострях върху тебе ръката Си, умалих назначеното за тебе и те предадох на произвола на дъщерите филистимски, които те мразеха и които се засрамиха от твоето срамно поведение.</verse>
				<verse number="28">Ти блудствува със синовете на Асур — и не се насити, блудствува с тях, но с това не се задоволи;</verse>
				<verse number="29">ти умножи блудствуванията си в Ханаанската земя до Халдея, но и с това се не задоволи.</verse>
				<verse number="30">Колко изнурено трябва да е сърцето ти, казва Господ Бог, когато ти всичко това върши като необуздана блудница!</verse>
				<verse number="31">Когато ти строи блудилища в началото на всеки път и си прави оброчища на всяка стъгда, ти беше не като блудница, защото отхвърляше подаръци,</verse>
				<verse number="32">но като прелюбодейна жена, която вместо своя мъж прибира чужди.</verse>
				<verse number="33">На всички блудници дават подаръци, а ти сама дава подаръци на всичките си любовници и ги подкупва, та да дохождат при тебе от всички страни, за да блудствуват с тебе.</verse>
				<verse number="34">У тебе в твоите блудствувания ставаше обратно на това, което става с жени: не към тебе припкаха, а ти даваше подаръци, пък на тебе не даваха подаръци; и затова ти постъпваше обратно на другите.</verse>
				<verse number="35">Затова изслушай, блуднице, словото Господне!</verse>
				<verse number="36">Тъй казва Господ Бог: задето тъй пръска парите си, и в твоите блудствувания биваше разкривана твоята голота пред твоите любовници и пред всички твои гнусни идоли, и за кръвта на твоите синове, които ти им даваше, —</verse>
				<verse number="37">затова ето, Аз ще събера всички твои любовници, с които ти се наслаждава и които ти люби, с всички ония, които мрази, и ще ги събера отвред против тебе и ще разкрия пред тях твоята голота, и ще видят всичкия ти срам.</verse>
				<verse number="38">Аз ще те съдя, както съдят прелюбодейки и ония, които кръв проливат, — и ще те предам на кървава ярост и ревност;</verse>
				<verse number="39">ще те предам в ръцете им, — и те ще разрушат твоите блудилища и ще разхвърлят твоите оброчища, ще свлекат от тебе твоите дрехи, ще вземат твоите накити и ще те оставят гола и непокрита.</verse>
				<verse number="40">Ще свикат против тебе събрание, ще те убият с камъни и ще те разсекат с мечовете си.</verse>
				<verse number="41">Ще изгорят с огън твоите къщи и ще извършат над тебе съд пред очите на много жени; и ще туря край на твоето блудство, и не ще даваш вече подаръци.</verse>
				<verse number="42">Ще утоля над тебе Моя гняв, и ще отстъпи от тебе Моето негодуване, ще се успокоя и вече не ще се гневя.</verse>
				<verse number="43">Задето не спомни дните на младостта си и с всичко това Ме дразни, ето, и Аз ще обърна поведението ти върху твоята глава, казва Господ Бог, за да не се предаваш вече на разврат след всички твои гнусотии.</verse>
				<verse number="44">Ето, всеки, който говори с притчи, може да каже за тебе: „каквато майката, такава и дъщерята“.</verse>
				<verse number="45">Ти си дъщеря като майка си, която е оставила мъжа си и децата си, и ти си сестра като сестрите си, които са оставили мъжете си и децата си. Вашата майка е хетеянка и баща ви амореец.</verse>
				<verse number="46">Твоя пък по-голяма сестра е Самария, която с дъщерите си живее наляво от тебе, и по-малка твоя сестра, която живее надясно от тебе, е Содома с дъщерите си.</verse>
				<verse number="47">Но ти и по техните пътища не ходи и по техните гнусотии не постъпва; това бе малко: ти постъпваше по-развратно от тях във всички твои пътища.</verse>
				<verse number="48">Жив съм Аз, казва Господ Бог; дори Содома, сестра ти, и дъщерите ѝ не вършиха това, що ти върши и твоите дъщери.</verse>
				<verse number="49">Ето в какво се състоеше беззаконието на сестра ти Содома и на дъщерите ѝ: в гордост, пресищане, празност, и тя не подкрепяше ръката на сиромах и нужделив.</verse>
				<verse number="50">И възгордяха се те и вършиха гнусотии пред Моето лице, и, като видях това, Аз ги отхвърлих.</verse>
				<verse number="51">Самария и половината от твоите грехове не извърши; ти ги надмина с твоите гнусотии, и чрез твоите мръсотии, които извърши, твоите сестри се оказаха поправи от тебе.</verse>
				<verse number="52">Носи тогава срама си и ти, която осъждаше сестрите си; според твоите грехове, с които ти опозори себе си повече от тях, те са по-прави от тебе. Черви се тогава от срам и ти и носи срама си като тъй оправда сестрите си.</verse>
				<verse number="53">Но Аз ще върна пленниците им, пленниците на Содома и на дъщерите ѝ, пленниците на Самария и на дъщерите ѝ и твоите в плен пленени между тях,</verse>
				<verse number="54">за да носиш срама си и да се срамуваш от всичко това, що върши, като им бъдеш утеха.</verse>
				<verse number="55">И твоите сестри, Содома и дъщерите ѝ, ще се върнат в предишното си състояние; също Самария и дъщерите ѝ ще се върнат в предишното си състояние; и ти и твоите дъщери ще се върнете в предишното си състояние.</verse>
				<verse number="56">За сестра ти Содома и помен няма в устата ти в дните на твоята гордост,</verse>
				<verse number="57">докле още не беше открито твоето нечестие, както във времето, когато ти беше посрамена от сирийските дъщери и от всички, които я окръжаваха, от филистимските дъщери, които гледаха на тебе отвред с презрение.</verse>
				<verse number="58">Поради твоя разврат и поради твоите гнусотии ти търпиш, казва Господ.</verse>
				<verse number="59">Защото тъй казва Господ Бог: Аз ще постъпя с тебе, както постъпи ти, като презря клетвата, нарушавайки съюза.</verse>
				<verse number="60">Но Аз ще си спомня Моя съюз с тебе в дните на твоята младост и ще възстановя с тебе вечен съюз.</verse>
				<verse number="61">И ти ще си спомниш за твоите пътища, и ще те е срам, кога почнеш да приемаш сестрите си, по-големите от тебе, както и по-малките от тебе, и кога почна да ти ги давам за дъщери, но не от твоя съюз.</verse>
				<verse number="62">Аз ще възстановя Моя съюз с тебе, и ще познаеш, че Аз съм Господ,</verse>
				<verse number="63">за да помниш и да се срамуваш, и занапред да не можеш да отвориш от срам и уста, кога ти простя всичко, що ти върши, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! предложи гатанка и кажи притча към дома Израилев.</verse>
				<verse number="3">Кажи: тъй казва Господ Бог: голям орел с големи крила, с дълги пера, бухлест, пъстър прилетя на Ливан и отне върха на един кедър,</verse>
				<verse number="4">откърши най-горния от младите му клончета, донесе го в Ханаанската земя и го тури в града на търговците;</verse>
				<verse number="5">взе от семето на тая земя, пося го в годна земя и го постави до голяма вода, както садят върба.</verse>
				<verse number="6">И то израсна и стана лоза, широка, ниска на ръст, чиито пръчки се навеждаха към нея, и корените ѝ бяха под нея, и стана лоза — и пусна филизи и даде пръчки.</verse>
				<verse number="7">И още имаше друг орел с големи крила и бухлест; и ето, тая лоза се провлече към него с корените си и простря към него пръчките си, за да я полива из браздите на разсадника си.</verse>
				<verse number="8">Тя биде посадена на добра земя, при голяма вода, тъй че можа да пуска пръчки и да дава плод, да стане великолепна лоза.</verse>
				<verse number="9">Кажи: тъй казва Господ Бог: ще успее ли тя? Не ще ли изтръгнат корените ѝ, не ще ли изпокъсат плодовете ѝ, тъй че тя да изсъхне? всички млади пръчки, израсли от нея, ще изсъхнат. И не с голяма сила и не с много люде ще я изтръгнат с корените ѝ.</verse>
				<verse number="10">И ето, макар да е посадена, но ще успее ли тя? Не ще ли изсъхне тя, щом я лъхне източен вятър? ще изсъхне тя в лехите, дето е израсла.</verse>
				<verse number="11">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="12">кажи на размирния дом: нима не знаете, що значи това? — Кажи: ето, дойде вавилонският цар в Иерусалим, хвана царя му и князете му и ги отведе при себе си във Вавилон.</verse>
				<verse number="13">И хвана другиго от царския род, сключи с него съюз и го обвърза с клетва, като взе със себе си силните на тая страна,</verse>
				<verse number="14">за да бъде покорно царството, да не може да се подигне, за да се пази съюзът и да стои твърдо.</verse>
				<verse number="15">Но той се отметна от него, като прати свои пратеници в Египет, за да му дадат коне и много люде. Ще успее ли той? Ще оцелее ли този, който върши това? Той наруши съюза — и ще оцелее ли?</verse>
				<verse number="16">Жив съм Аз, казва Господ Бог: в пребивалището на царя, който го постави за цар и комуто дадената клетва той презря и наруши съюза си с него, той ще умре у него във Вавилон.</verse>
				<verse number="17">С голямата сила и с многобройния народ фараонът нищо не ще направи за него в тая война, когато бъде насипан обкопът и бъдат съградени обсадните кули за гибел на много души.</verse>
				<verse number="18">Той презря клетвата, за да наруши съюза, и ето, подаде ръката си и извърши всичко това; той не ще оцелее.</verse>
				<verse number="19">Затова тъй казва Господ Бог: жив съм Аз! Моята клетва, която той презря, и Моя съюз, който той наруши, Аз ще обърна върху главата му.</verse>
				<verse number="20">Ще хвърля върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки; ще го доведа във Вавилон и там ще се съдя с него за вероломството му против Мене.</verse>
				<verse number="21">А всичките му бежанци от всичките му полкове ще паднат от меч, а останалите ще бъдат разпилени по всички ветрове; и ще познаете, че Аз, Господ, съм казал това.</verse>
				<verse number="22">Тъй казва Господ Бог: и ще взема от върха на висок кедър — и ще посадя; от най-горните му клони ще откъсна нежно клонче и ще го посадя на висока и величествена планина.</verse>
				<verse number="23">На високата Израилева планина ще го посадя, — и то ще пусне клони, ще даде плод и ще стане величествен кедър; и ще обитават под него всякакви птици, всякакви пернати ще обитават под сянката на клоните му.</verse>
				<verse number="24">И ще познаят всички полски дървета, че Аз, Господ, високо дърво снишавам, ниско дърво издигам, зелено дърво изсушавам, а сухо дърво раззеленявам; Аз, Господ, казах — и ще направя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">защо употребявате в Израилевата земя тая пословица, думайки: „бащите ядоха кисело грозде, а на децата зъбите скоминясаха“?</verse>
				<verse number="3">Жив съм Аз! казва Господ Бог, — занапред не ще говорят тая пословица в Израиля.</verse>
				<verse number="4">Защото ето, всички души са Мои: както душата на бащата, тъй и душата на сина са Мои: която душа греши, тя ще умре.</verse>
				<verse number="5">Ако някой е праведен и върши съд и правда,</verse>
				<verse number="6">по планините жертвено не яде и към идолите на дома Израилев не обръща очи, жената на ближния си не осквернява и до жена си, кога се очистя от своята нечистота, не се приближава,</verse>
				<verse number="7">никого не притеснява, на длъжник връща залога му и грабежи не върши, хляба си дава на гладния и голия облича с дреха,</verse>
				<verse number="8">под лихва не дава и лихва не взима, въздържа ръката си от неправда и извършва праведен съд между човек с човек,</verse>
				<verse number="9">постъпя според Моите заповеди и пази искрено Моите наредби, — то той е праведник, той бездруго ще бъде жив, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="10">Но ако му се е родил син разбойник, който пролива кръв и върши какво и да било от всичко това,</verse>
				<verse number="11">което той сам никак не е вършил: и по планини яде жертвено, и жената на ближния си осквернява,</verse>
				<verse number="12">беден и сиромах притеснява, отнима насила, залог не връща и към идоли обръща очи, върши гнусота,</verse>
				<verse number="13">дава под лихва и взима лихва, — ще бъде ли той жив? Не, той не ще бъде жив. Който върши всички такива гнусотии, той бездруго ще умре, кръвта му ще бъде върху него.</verse>
				<verse number="14">Но ако някому се е родил син, който, виждайки всички грехове на баща си, каквито той върши, вижда — и не върши подобни работи:</verse>
				<verse number="15">по планини жертвено не яде, към идолите на дома Израилев не обръща очи, жената на ближния си не осквернява</verse>
				<verse number="16">и човек не притеснява, залог не взима и насила не отнима, хляба си дава на гладен и гол с дреха облича,</verse>
				<verse number="17">върху беден ръка не дига, връхнини и лихви не взима, изпълнява Моите повели и постъпва по Моите заповеди, — тоя не ще умре заради беззаконието на баща си; той ще бъде жив.</verse>
				<verse number="18">А баща му, понеже е жестоко притеснявал, брата ограбвал и вършил недобро сред народа си, ето — той ще умре поради своето беззаконие.</verse>
				<verse number="19">Вие казвате: „защо пък синът не носи вината на баща си?“ — Защото синът постъпва законно и праведно, пази всички Мои наредби и ги изпълнява: той ще бъде жив.</verse>
				<verse number="20">Душа, която съгрешава, ще умре; син не ще понесе вината на баща, и баща не ще понесе вината на син, правдата на праведния при него си и остава, и беззаконието на беззаконния при него си и остава.</verse>
				<verse number="21">И беззаконник, ако се обърне от всички свои грехове, каквито е вършил, ако пази всички Мои устави и постъпва законно и праведно, ще бъде жив, не ще умре.</verse>
				<verse number="22">Всички негови престъпления, каквито е вършил, не ще му се спомнят; в своята правда, която ще върши, той ще бъде жив.</verse>
				<verse number="23">Нима Аз искам смъртта на беззаконника? казва Господ Бог. Нали това искам — той да се обърне от пътищата си и да бъде жив?</verse>
				<verse number="24">И праведник, ако отстъпи от своята правда и постъпва неправедно, ако върши всички тия гнусотии, що върши беззаконник, ще бъде ли жив? Всички негови добри дела, каквито е вършил, не ще бъдат спомнени: поради беззаконието си, що е вършил, и поради греховете си, с които е грешил, той ще умре.</verse>
				<verse number="25">Но вие казвате: „не е прав пътят Господен“. Послушайте, доме Израилев! Моят ли път не е прав? Не са ли вашите пътища неправи?</verse>
				<verse number="26">Ако праведник отстъпва от правдата си и върши беззаконие и затова умира, той умира поради беззаконието, що е извършил.</verse>
				<verse number="27">И беззаконник, ако се обръща от беззаконието си, що е вършил, и извършва съд и правда, — ще върне душата си към живот.</verse>
				<verse number="28">Защото той е видял и се е отвърнал от всички свои престъпления, каквито е вършил; той ще бъде жив, не ще умре.</verse>
				<verse number="29">А домът Израилев казва: „не е прав пътят Господен!“ Моите ли пътища са неправи, доме Израилев? Не са ли вашите пътища неправи?</verse>
				<verse number="30">Затова Аз ще ви съдя, доме Израилев, всекиго според неговите пътища, казва Господ Бог; покайте се и се отвърнете от всички ваши престъпления, та нечестието да ви не бъде препънка.</verse>
				<verse number="31">Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух; и защо да умирате, доме Израилев?</verse>
				<verse number="32">Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се — и живейте!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">А ти подеми плач за Израилевите князе</verse>
				<verse number="2">и кажи: каква лъвица е майка ти? разположила се сред лъвове, между млади лъвове отгледа своите лъвчета.</verse>
				<verse number="3">И отхрани тя едно от своите лъвчета; то стана млад лъв и се научи плячка да лови, люде ядеше.</verse>
				<verse number="4">И чуха за него народите; той биде хванат в тяхната яма, и във вериги го отведоха в земята Египетска.</verse>
				<verse number="5">И след като почака и видя, че надеждата ѝ пропадна, тя взе друго свое лъвче и го направи млад лъв.</verse>
				<verse number="6">И като стана млад лъв, той почна да ходи между лъвове и се научи плячка да лови, люде ядеше,</verse>
				<verse number="7">оскверняваше вдовиците им и градовете им опустошаваше; и запустя земята и всичките ѝ селища от неговия рик.</verse>
				<verse number="8">Тогава се подигнаха против него народите от околните области и простряха му мрежата си; той биде хванат в тяхната яма.</verse>
				<verse number="9">И туриха го в клетка във вериги и заведоха го при вавилонския цар; заведоха го в крепостта, за да не се чува вече по Израилевите планини гласът му.</verse>
				<verse number="10">Твоята майка биде като лоза, посадена при вода; плодовита и клонеста биде тя от многото вода.</verse>
				<verse number="11">И имаше у нея пръчки силни за скиптри на владетели, и високо се издигна стволът ѝ между гъстите пръчки; и изпъкваше с височината си, с многото си пръчки.</verse>
				<verse number="12">Но в гняв тя биде изтръгната, хвърлена наземи, и източният вятър изсуши плода ѝ; откъснати и изсъхнали са силните ѝ пръчки, огън ги погълна.</verse>
				<verse number="13">А сега тя е пресадена в пустинята, в земя суха и жадна.</verse>
				<verse number="14">И излезе огън от ствола на нейните пръчки, погълна плодовете ѝ, и не останаха по нея силни пръчки за скиптър на владетеля. Това е жална песен, и ще остане за плач.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">В седмата година, петия месец, десетия ден от месеца, дойдоха някои Израилеви старейшини да питат Господа и седнаха пред мене.</verse>
				<verse number="2">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="3">сине човешки! говори с Израилевите старейшини и им кажи: тъй казва Господ Бог: дошли сте да Ме питате ли? Жив съм Аз — няма да ви дам отговор, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="4">Искаш ли да се съдиш с тях, искаш ли да се съдиш, сине човешки? изкажи им гнусотиите на техните бащи</verse>
				<verse number="5">и им кажи: тъй казва Господ Бог: в оня ден, в който избрах Израиля и, като подигнах ръката Си, заклех се в племето на Иакововия дом, открих им се в земята Египетска и, като подигнах ръка, казах им: „Аз съм Господ, Бог ваш“, —</verse>
				<verse number="6">в оня ден, като подигнах ръката Си, Аз им се заклех да ги изведа из земята Египетска в земя, която Аз за тях избрах, в която тече мед и мляко, украса на всички земи,</verse>
				<verse number="7">и им казах: отхвърлете всички гнусотии от вашите очи и не се осквернявайте с египетски идоли: Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="8">Но те се възмутиха против Мене и не щяха да Ме слушат; никой не отхвърли гнусотиите от очите си и не остави египетските идоли. И Аз казах: ще излея върху тях гнева Си, ще изчерпя върху тях яростта Си сред земята Египетска.</verse>
				<verse number="9">Но Аз постъпих зарад Моето име, та да не се хули то пред народите, между които се те намираха, и пред чиито очи Аз им се открих, за да ги изведа из земята Египетска.</verse>
				<verse number="10">И Аз ги изведох из земята Египетска и ги доведох в пустинята,</verse>
				<verse number="11">дадох им Моите заповеди и им обявих Моите наредби, чрез които човек, като ги изпълни, ще бъде жив;</verse>
				<verse number="12">дадох им също Моите съботи, за да бъдат те личба между Мене и тях, та да знаят, че Аз съм Господ, Който ги освещава.</verse>
				<verse number="13">Но домът Израилев се побуни против Мене в пустинята: по Моите заповеди не постъпваха и отхвърлиха Моите наредби, чрез които човек, като ги изпълнява, би бил жив, и Моите съботи нарушаваха, — и Аз казах: ще излея върху тях Моята ярост в пустинята, за да ги изтребя.</verse>
				<verse number="14">Но аз постъпих заради Моето име, за да се не хули то пред народите, пред чиито очи ги изведох.</verse>
				<verse number="15">Дори и като подигнах ръка против тях в пустинята, заклех се, че не ще ги въведа в земята, която бях отредил, — в която тече мед и мляко, украса на всички земи, —</verse>
				<verse number="16">задето те отхвърлиха Моите наредби, не постъпваха по Моите заповеди и нарушаваха Моите съботи; защото тяхното сърце теглеше към идолите им.</verse>
				<verse number="17">Но Моето око се смили и ги не погуби; и Аз ги не изтребих в пустинята.</verse>
				<verse number="18">И говорих на синовете им в пустинята: не ходете по правилата на вашите бащи, не пазете уредбите им и не се осквернявайте с техните идоли.</verse>
				<verse number="19">Аз съм Господ, Бог ваш: по Моите заповеди постъпвайте, Моите устави пазете и ги изпълнявайте.</verse>
				<verse number="20">И светете Моите съботи, за да бъдат личба между Мене и вас, та да знаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.</verse>
				<verse number="21">Но и синовете се побуниха против Мене: по Моите заповеди не постъпваха и Моите устави не пазеха, не изпълняваха това, чрез което човек, като го изпълнява, би бил жив, нарушаваха Моите съботи, — и Аз казах: ще излея върху тях Моя гняв, ще изчерпя над тях Моята ярост в пустинята;</verse>
				<verse number="22">но Аз отклоних ръката Си и постъпих заради Моето име, за да не се хули то пред народите, пред чиито очи ги изведох.</verse>
				<verse number="23">Също, като подигнах ръката Си в пустинята, Аз се заклех да ги разпилея между народите и да ги развея по земите,</verse>
				<verse number="24">задето те Моите наредби не изпълняваха, Моите заповеди отхвърлиха и нарушаваха Моите съботи, а очите им се обръщаха към идолите на бащите им.</verse>
				<verse number="25">И допуснах им закони не добри и наредби, от които те не можаха да бъдат живи,</verse>
				<verse number="26">и допуснах им да се осквернят със своите жертвоприношения, когато те почнаха да прекарват през огън всеки пръв плод на утробата, за да ги разоря, та да знаят, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="27">Затова говори на дома Израилев, сине човешки, и кажи им: тъй казва Господ Бог: ето с какво още Ме хулиха вашите бащи, като постъпваха вероломно против Мене:</verse>
				<verse number="28">Аз ги заведох в земята, която с клетва се обещах да им дам, като подигнах ръката Си, — а те, щом съгледваха някой висок хълм и някое клонесто дърво, почваха да колят там жертвите си, туряха там обидните за Мене свои приноси и свои благовонни кадива и извършваха там своите възлияния.</verse>
				<verse number="29">И Аз им говорих: каква е тая височина, където ходите? Затова с името Бама тя се нарича и до ден днешен.</verse>
				<verse number="30">Ето защо, кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: не осквернявате ли себе си по примера на бащите си и не блудствувате ли подир гнусотиите им?</verse>
				<verse number="31">Като принасяте даровете си и като прекарвате синовете си през огън, вие се осквернявате с всички ваши идоли до тоя ден — и искате да Ме питате, доме Израилев? Жив съм Аз, казва Господ Бог, няма да ви дам отговор.</verse>
				<verse number="32">И което ви идва наум, никак не ще се сбъдне. Вие казвате: ще служим на дърво и на камък, като езичниците, като другоземните племена.</verse>
				<verse number="33">Жив съм Аз, казва Господ Бог; със силна ръка и постряна мишца, изливайки ярост, ще господарувам над вас.</verse>
				<verse number="34">И ще ви изведа измежду народите и из страните, по които сте пръснати, и ще ви събера със силна ръка и с простряна мишца, изливайки ярост.</verse>
				<verse number="35">И ще ви доведа в пустинята на народите и там ще се съдя с вас лице с лице.</verse>
				<verse number="36">Както Аз се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, тъй ще се съдя и с вас, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="37">И ще ви прекарам под тояга и ще ви въведа в оковите на завета.</verse>
				<verse number="38">И ще отделя от вас размирниците и непокорните Мене. Ще ги изведа из земята, дето живеят, но в Израилевата земя те не ще влязат, — и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="39">А вие, доме Израилев, — тъй казва Господ Бог, — идете всеки при идолите си и им служете, щом Мене не слушате, но не осквернявайте повече светото Мое име с вашите дарове и с вашите идоли,</verse>
				<verse number="40">защото на Моята света планина, на високата Израилева планина, — казва Господ Бог, — там ще Ми служи целият Израилев дом — целият, колкото е на земята; там Аз с благоволение ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първоберките ви с всички ваши светини.</verse>
				<verse number="41">Ще ви приема като благовонно кадиво, когато ви изведа измежду народите и ви събера из страните, по които сте пръснати, — и ще се светя у вас пред очите на народите.</verse>
				<verse number="42">И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви въведа в земята Израилева — в земята, за която се клех да дам на отците ви, като подигнах ръката Си.</verse>
				<verse number="43">И ще си спомните там за вашите пътища и за всички ваши дела, с които сквернехте себе си, и ще се погнусите от вас сами за всички ваши злодеяния, които сте вършили.</verse>
				<verse number="44">И ще познаете, че Аз съм Господ, кога почна да постъпвам с вас заради Моето име не по вашите лоши пътища и вашите развратни дела, доме Израилев, — казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="45">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="46">сине човешки! обърни лицето си на пътя към юг и кажи слово против пладне и изречи пророчество върху гората на южното поле.</verse>
				<verse number="47">И кажи на южната гора: чуй словото Господне: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще запаля в тебе огън, и той ще погълне всяко зелено дърво и всяко сухо дърво в тебе; не ще угасне буйният пламък, и той ще опали всичко от юг до север.</verse>
				<verse number="48">И всяка плът ще види, че Аз, Господ, го запалих, и той не ще угасне.</verse>
				<verse number="49">И казах: о, Господи Боже! те казват за мене: „не говори ли той притчи?“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! обърни лицето си към Иерусалим и кажи слово против светилищата, изречи пророчество против земята Израилева</verse>
				<verse number="3">и кажи на земята Израилева: тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, и ще извадя Моя меч из ножницата му и ще изтребя у тебе праведен и нечестив.</verse>
				<verse number="4">А за да изтребя у тебе праведен и нечестив, Моят меч ще излезе из ножницата си против всяка плът от юг до север.</verse>
				<verse number="5">И всяка плът ще узнае, че Аз, Господ, съм изтеглил Моя меч из ножницата му, и той вече няма да се върне.</verse>
				<verse number="6">Ти пък, сине човешки, стени и съкрушавай бедрата си, и от жалост стени пред очите им.</verse>
				<verse number="7">И кога те попитат: „защо стенеш?“ кажи: „от слуха, който иде“, — и ще се стопи всяко сърце, и всички ръце ще отмалеят, и всеки дух ще се сломи, и всички колена ще затреперят като вода. Ето, това ще дойде и ще се сбъдне, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="8">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="9">сине човешки! изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог: кажи: меч, меч е наострен и лъснат,</verse>
				<verse number="10">наострен, за да коли повече; лъснат, за да бляска като светкавица. Да се радваме ли, че жезълът на Моя син презира всяко дърво?</verse>
				<verse number="11">Дадох да го лъснат, за да го взема в ръка; вече е наточен тоя меч и лъснат, за да го дам в ръката на убиеца.</verse>
				<verse number="12">Стени и ридай, сине човешки, защото той е против Моя народ, против всички Израилеви князе: те ще бъдат на меч предадени с Моя народ: затова бий се по бедрата.</verse>
				<verse number="13">Защото той е вече изпитан. И какво, ако той презира и жезъла? Тоя не ще устои, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="14">Ти пък, сине човешки, пророкувай и удряй ръка о ръка, — и ще се удвои мечът и ще се утрои; мечът за поражаваните, мечът за поражение на великия, меч, който прониква във вътрешността на техните жилища.</verse>
				<verse number="15">За да се стопят сърцата, и за да бъдат повече падналите, Аз при всичките им порти ще туря страшен меч, уви! който бляска като светкавица, наострен за клане.</verse>
				<verse number="16">Стъкми се, мечо, и иди надясно или наляво, накъдето и да се обърне лицето ти.</verse>
				<verse number="17">И Аз ще ръкопляскам и ще утоля Моя гняв; Аз, Господ, казах.</verse>
				<verse number="18">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="19">и ти, сине човешки, представи си два пътя, по които трябва да мине мечът на вавилонския цар, — и двата трябва да излизат из една земя, — и начертай ръка, начертай при разкола на пътищата за градовете.</verse>
				<verse number="20">Представи си път, по който мечът да мине в Рава на Амоновите синове и в Иудея, в укрепения Иерусалим, —</verse>
				<verse number="21">защото вавилонският цар се спря на разкола, при началото на двата пътя, за да гадае: потресва стрели, пита терафимите, разглежда черен дроб.</verse>
				<verse number="22">В дясната му ръка е гаданието: „в Иерусалим“, дето трябва да постави тарани, да отвори уста за сеч, да издигне глас за боен вик, да докара тарани до портите, да насипе окоп, да построи обсадни кули.</verse>
				<verse number="23">Туй гадание се видя в очите им лъжовно; но понеже се бяха клели с клетва, той, като си припомни тяхното вероломство, реши да го превземе.</verse>
				<verse number="24">Затова тъй казва Господ Бог: понеже вие сами напомняте вашето беззаконие, като правите явни вашите престъпления и явявате вашите грехове в делата си, и сами напомняте това, то вие ще бъдете с ръце хванати.</verse>
				<verse number="25">И ти, недостойни, престъпни Израилев вожде, комуто днес дойде денят, когато на неговото нечестие ще бъде турен край!</verse>
				<verse number="26">Тъй казва Господ Бог: снеми от себе си короната и свали венеца: това не ще го бъде вече; униженото ще се въздигне, и високото ще се унизи.</verse>
				<verse number="27">Ще поваля, ще поваля, ще поваля, — и него не ще го има, докле не дойде Оня, Комуто той принадлежи, и Нему ще го дам.</verse>
				<verse number="28">И ти, сине човешки, изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог за Амоновите синове и за тяхната похула, и кажи: меч, меч е изваден за клане, лъснат за изтреба, за да святка като светкавица, —</verse>
				<verse number="29">та, докато ти представят суетни видения и лъжливо ти гадаят, и тебе да тури при обезглавените нечестивци, чийто ден дойде, когато на нечестието им бъде турен край.</verse>
				<verse number="30">Да го върна ли в ножницата му? На мястото, дето ти си сътворен, на земята, отдето ти си произлязъл, ще те съдя:</verse>
				<verse number="31">и ще излея върху тебе Моето негодуване, ще духна върху тебе с огъня на яростта Си и ще те предам в ръце на люде свирепи, опитни в убийство.</verse>
				<verse number="32">Ти ще станеш храна на огъня, твоята кръв ще остане на земята; не ще и да си припомнят за тебе; защото Аз, Господ, казах това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">и ти, сине човешки, искаш ли да съдиш, да съдиш кървавия град? изкажи му всички негови гнусотии</verse>
				<verse number="3">и кажи: тъй казва Господ Бог: о, граде, който проливаш кръв сред себе си, за да дойде времето ти, и който си правиш идоли, за да се оскверняваш!</verse>
				<verse number="4">С кръвта, която ти си пролял, ти се обвини, и с идолите, които си направил, ти оскверни себе си, приближи дните си и достигна времето си. Затова ще те предам за присмех на народите, за поругание на всички земи.</verse>
				<verse number="5">Близки и далечни твои ще се ругаят над тебе, който оскверни името си, който се прочу с буйство.</verse>
				<verse number="6">Ето, началниците у Израиля, всеки според силите си, бяха у тебе, кръв да проливат.</verse>
				<verse number="7">У тебе баща и майка хулят, пришълец обиждат сред тебе, сирак и вдовица притесняват у тебе.</verse>
				<verse number="8">Моите светини не уважаваш и Моите съботи нарушаваш.</verse>
				<verse number="9">У тебе има клеветници, кръв да проливат, и по планините ядат у тебе идоложертвено, сред тебе вършат гнусотии.</verse>
				<verse number="10">У тебе откриват на баща голотата, у тебе изнасилят жена през време, кога тя се очистя от нечистотиите си.</verse>
				<verse number="11">Един върши гнусотии с жената на ближния си, друг оскверни снаха си, друг изнасиля сестра си, дъщерята на баща си.</verse>
				<verse number="12">У тебе взимат подкуп, кръв да проливат; ти взимаш лихва и връхнина и с насилие изнудваш облага от ближния си, а Мене забрави, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="13">И ето, Аз плеснах с ръце за твоето користолюбие, което се разкрива у тебе, и за кръвнината, която се извършва сред тебе.</verse>
				<verse number="14">Ще устои ли твоето сърце, ще бъдат ли твърди твоите ръце в дните, когато ще действувам против тебе? Аз, Господ, казах — и ще извърша.</verse>
				<verse number="15">Ще те разпилея измежду народите, ще те развея по земите и ще туря край на твоите гнусотии сред тебе.</verse>
				<verse number="16">И сам ще направиш да бъдеш презрян пред очите на народите, и ще познаеш, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="17">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="18">сине човешки! Домът Израилев стана у Мене сгурия; те всички са калай, мед, желязо и олово в горнило; станаха като сребърна сгурия.</verse>
				<verse number="19">Затова тъй казва Господ Бог: понеже всички вие станахте сгурия, затова, ето, Аз ще ви събера в Иерусалим.</verse>
				<verse number="20">Както в горнило турят заедно сребро, мед, желязо, олово и калай, за да раздухат върху тях огън и разтопят, тъй в гнева Си и в яростта Си ще ви съборя, туря и разтопя.</verse>
				<verse number="21">Ще ви събера и ще духна върху вас огъня на Моето негодуване, и ще се разтопите сред него.</verse>
				<verse number="22">Както сребро се топи в горнило, тъй ще се разтопите и вие сред него, и ще познаете, че Аз, Господ, излях яростта Си върху вас.</verse>
				<verse number="23">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="24">сине човешки! кажи му: ти си земя неочистена, ненапоявана с дъжд в гневния ден.</verse>
				<verse number="25">Съзаклятието на пророците ѝ сред нея е като лъв, който рика, който разкъсва плячка; те сяждат души, обират имоти и скъпоценности и умножават броя на вдовиците.</verse>
				<verse number="26">Свещениците ѝ нарушават Моя закон и оскверняват Моите светини, не отделят свето от несвето и не правят разлика между чисто и нечисто; от Моите съботи закриха очите си, и Аз съм унизен сред тях.</verse>
				<verse number="27">Князете ѝ са като вълци, които грабят плячка, проливат кръв, погубват души, за да придобият корист.</verse>
				<verse number="28">А пророците ѝ всичко замазват с кал, виждат суетното и предсказват им лъжливото, думайки: „тъй казва Господ Бог“, когато Господ не е говорил.</verse>
				<verse number="29">А в народа се угнетяват един друг, грабят и притесняват беден и сиромах, и несправедливо угнетяват пришълец.</verse>
				<verse number="30">Аз дирих у тях човек, който да тури стена и да застане пред Мене в пролома заради тая земя, за да я не погубя, но не намерих.</verse>
				<verse number="31">И тъй, ще излея върху тях Моето негодуване, с огъня на Моята ярост ще ги изтребя, поведението им ще обърна върху главата им, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! имаше две жени, дъщери на една майка,</verse>
				<verse number="3">и блудствуваха в Египет, блудствуваха на младини; там измачкаха гърдите им, и там изгнетиха девствените им ненки.</verse>
				<verse number="4">Имената им: на голямата — Охола, а на сестра ѝ — Охолива. И те бяха Мои и раждаха синове и дъщери; и Охола се наричаше Самария, а Охолива — Иерусалим.</verse>
				<verse number="5">И почна Охола да Ми изневерява и се пристрасти към любовниците си, към асирийци, към съседите си,</verse>
				<verse number="6">към ония, които се обличаха с дрехи яхонтов цвят, към областни началници и градски управители, към всички хубави момци, конници, които яздят на коне;</verse>
				<verse number="7">и живееше безпътно с всички отбор синове на Асура и оскверняваше себе си с всички идоли на всекиго, към когото се пристрастеше;</verse>
				<verse number="8">не преставаше да блудствува и с египтяни, защото те спаха с нея в младостта ѝ и мачкаха девствените ѝ ненки, и изливаха върху нея своята похот.</verse>
				<verse number="9">Затуй и Аз я предадох в ръцете на любовниците ѝ, в ръцете на Асуровите синове, към които тя се пристрасти.</verse>
				<verse number="10">Те откриха голотата ѝ, взеха синовете и дъщерите ѝ, а нея убиха с меч. И тя стана за позор между жените, когато изпълниха върху нея присъдата.</verse>
				<verse number="11">Сестра ѝ Охолива видя това и още по-развратна биде в любовта си, и блудството ѝ надмина блудството на сестра ѝ.</verse>
				<verse number="12">Тя се пристрасти към Асуровите синове, към областни началници и градски управители, нейни съседи, богато облечени, към конници, които яздят на коне, към всички отбор момци.</verse>
				<verse number="13">И Аз видях, че тя се оскверни, и че двете вървят в един път.</verse>
				<verse number="14">Но тая още умножи блудствуванията си, защото, като видя издълбани на стената мъже, нарисувани с бои изображения на халдейци,</verse>
				<verse number="15">които бяха с пояс опасани през кръста и с богати на глава превръзки и които изглеждаха на военачалници, прилични на вавилонски синове, чието отечество е Халдейската земя,</verse>
				<verse number="16">тя се влюби в тях от един поглед на очите си и прати при тях в Халдея пратеници.</verse>
				<verse number="17">И вавилонските синове дойдоха при нея на любовното легло и я оскверниха със своето блудствуване, и чрез тях тя се оскверни; и душата ѝ се отвърна от тях.</verse>
				<verse number="18">Когато пък тя явно се предаде на своите блудствувания и откри голотата си, тогава от нея се отвърна и Моята душа, както се отвърна душата Ми от сестра ѝ.</verse>
				<verse number="19">И тя умножаваше своите блудствувания, спомняйки дните на младостта си, когато блудствуваше в Египетската земя;</verse>
				<verse number="20">е се пристрасти към своите любовници, чиято плът е плът оселска, и похотта — като у жребци.</verse>
				<verse number="21">Тъй ти си припомни разпътството на твоята младост, когато египтяни стискаха твоите ненки, заради твоите девствени гърди.</verse>
				<verse number="22">Заради туй, Охоливо, тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще възбудя против тебе твоите любовници, от които се отвърна душата ти, и ще ги доведа против тебе от вси страни;</verse>
				<verse number="23">синовете на Вавилон и всички халдейци, от Пеход, от Шоа и Коа, и с тях всички Асурови синове, хубави момци, областни началници и градски управители, сановници и именити, всички изкусни ездачи.</verse>
				<verse number="24">И ще дойдат против тебе с оръжие, с коне, с колесници и с много народ и ще те обсадят отвред с ризници, с щитове и в шлемове, и ще те предам тям на съд, и ще те съдят със свой съд.</verse>
				<verse number="25">И ще обърна Моята ревност против тебе, и ще постъпят с тебе яростно: ще ти отрежат носа и ушите, а каквото ти остане, ще падне от меч; ще вземат твоите синове и твоите дъщери, а каквото ти остане, огън ще погълне;</verse>
				<verse number="26">ще ти съблекат твоите дрехи и ще вземат твоите накити.</verse>
				<verse number="27">И ще туря край на твоето разпътство и на твоето блудствуване, пренесено из Египетската земя, и не ще обръщаш към тях очите си, и за Египет не ще си вече спомниш.</verse>
				<verse number="28">Защото тъй казва Господ Бог: ето, Аз те предавам в ръцете на ония, които ти намрази, в ръцете на ония, от които се отвърна душата ти.</verse>
				<verse number="29">И ще постъпят с тебе жестоко; ще ти вземат всичко, спечелено с труд, ще те оставят гола и непокрита, и ще бъде открита твоята срамна голота, твоето разпътство и твоето блудствуване.</verse>
				<verse number="30">Това ще стане с тебе поради твоето блудствуване с народите, с чиито идоли ти се оскверни.</verse>
				<verse number="31">Ти ходи по пътя на сестра си; затова и ще ти дам в ръка нейната чаша.</verse>
				<verse number="32">Тъй казва Господ Бог: ти ще пиеш дълбоката и широката чаша на сестра си и ще се изложиш на присмех и позор поради голямата ѝ вместимост.</verse>
				<verse number="33">С пиянство и тъга ще бъдеш изпълнена: от чашата на ужаса и опустошението, чаша на сестра ти Самария!</verse>
				<verse number="34">И ще я изпиеш и пресушиш, чирепите ѝ ще оближеш и гърдите си ще разкъсаш; защото Аз рекох това, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="35">Затова тъй казва Господ Бог: понеже ти Ме забрави и се отвърна от Мене, то и търпи заради своето беззаконие и заради своето блудствуване.</verse>
				<verse number="36">И каза ми Господ: сине човешки! искаш ли да съдиш Охола и Охолива? изкажи им техните гнусотии;</verse>
				<verse number="37">защото те прелюбодействуваха, и кръв има по ръцете им, и със своите идоли прелюбодействуваха, и синовете си, които Ми родиха, чрез огън прекарваха тям за храна.</verse>
				<verse number="38">Ето какво още Ми те правиха: скверняха светилището Ми в същия ден и нарушаваха съботите Ми;</verse>
				<verse number="39">защото, когато те колеха децата си за своите идоли, в същия ден дохождаха в светилището Ми, за да го сквернят; ето как постъпваха те в Моя дом!</verse>
				<verse number="40">Освен това, пращаха за люде, които идеха отдалеч; при тях пращаха пратеници, и ето, те дохождаха, и ти за тях се измиваше, враносваше очите си и с накити се накичваше,</verse>
				<verse number="41">и сядаше на великолепно легло, пред което се нареждаше маса, и на нея туряше Моите благовонни кадива и Моя елей.</verse>
				<verse number="42">И чуваше се гласът на народа, който ликуваше у нея, и при людете от народната тълпа въвеждаха пияници из пустинята; и те туряха на ръцете им гривни и на главите им — гиздави венци.</verse>
				<verse number="43">Тогава казах Аз за остарялата в прелюбодейство: сега ще се свършат блудствуванията ѝ заедно с нея.</verse>
				<verse number="44">Но дохождаха при нея: както дохождаха при жена блудница, тъй дохождаха при Охола и Охолива, при тия разпътници жени.</verse>
				<verse number="45">Но праведни мъже ще ги съдят; те ще ги съдят със съд на прелюбодейки и със съд на кръвопроливачки, защото те са прелюбодейки, и тям по ръцете има кръв.</verse>
				<verse number="46">Защото тъй казва Господ Бог: да се свика против тях събрание и да ги предадат на озлобение и грабеж.</verse>
				<verse number="47">И събранието ще ги избие с камъни и ще ги изпосече с мечовете си, ще убие синовете им и дъщерите им и с огън ще изгори къщите им.</verse>
				<verse number="48">Тъй ще туря край на разпътството в тая земя, и всички жени ще вземат урок и не ще вършат като вас срамотии работи;</verse>
				<verse number="49">и ще стоварят върху ви вашето разпътство, и ще претърпите наказание за греховете с вашите идоли, и ще познаете, че Аз съм Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне в деветата година, десетия месец, в десетия ден на месеца:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! запиши си името на тоя ден, на тоя същи ден: в тоя същи ден вавилонският цар ще настъпи против Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">И изречи против размирния дом притча, и кажи им: тъй казва Господ Бог: тури котел, тури и налей в него вода;</verse>
				<verse number="4">тури в него късове месо, всички най-добри късове, бедра и плешки, и напълни с отбор кости;</verse>
				<verse number="5">вземи отбор овци, и наклади под тях кости и вари, докато и костите се разварят в него.</verse>
				<verse number="6">Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! Горко на котела, в който има бигор и от който бигорът му не се махва! Къс по къс го изхвърляйте из него, без да избирате по жребие.</verse>
				<verse number="7">Защото кръвта му е сред него; той я остави на гола скала; не върху земята я пролива, дето би могла да се покрие с прах.</verse>
				<verse number="8">За да възбудя гняв за извършване отмъщението, Аз оставих кръвта му на голата скала, за да се не укрие тя.</verse>
				<verse number="9">Затова тъй казва Господ Бог: горко на кървавия град! И Аз ще наклада голям огън.</verse>
				<verse number="10">Притури дърва, разпали огън, развари месото; нека всичко се сгъсти, и костите да се изгорят.</verse>
				<verse number="11">И кога котелът остане празен, тури го върху въглища, да се нагорещи, и да се нажежи медта му, и нечистотата му да се стопи в него, и всичкият му бигор да изчезне.</verse>
				<verse number="12">Трудът ще бъде тежък; но многото му бигор не ще се махне от него; и в огъня бигорът му ще остане на него.</verse>
				<verse number="13">В твоята нечистота има такава гнусотия, че колкото и да те чистя, ти все си нечист; от твоята нечистота ти и занапред не ще се очистиш, докле не утоля върху тебе яростта Си.</verse>
				<verse number="14">Аз, Господ, Аз говоря: това ще дойде, и Аз ще го извърша; не ще отменя, не ще пощадя и не ще се смиля. Според твоите пътища и според твоите дела ще те съдя, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="16">сине човешки! ето, Аз чрез пораза ще ти взема утехата на твоите очи; но ти не тъжи и не плачи, и сълзи не проливай;</verse>
				<verse number="17">въздишай мълчаливо, не оплаквай умрелите; но си връзвай превръзка и обувай нозете си с твоите обуща, брадата си не закривай и хляб от чужди не яж.</verse>
				<verse number="18">И след като сутринта говорих на народа, вечерта умря жена ми, и на другия ден направих тъй, както ми биде заповядано.</verse>
				<verse number="19">И каза ми народът: няма ли да ни кажеш, какво значение има за нас това, що вършиш?</verse>
				<verse number="20">И отговорих им: към мене биде слово Господне:</verse>
				<verse number="21">кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отдам на поругание Моето светилище, опора на силата ви, утеха на очите ви и радост на душите ви, а вашите синове и вашите дъщери, които оставихте, ще паднат от меч.</verse>
				<verse number="22">И вие ще вършите същото, що върших аз; брадата не ще закривате и хляб от чужди не ще ядете;</verse>
				<verse number="23">и превръзките ви ще бъдат на главите ви, и обущата ви — на нозете ви; не ще тъжите и плачете, а ще чезнете от вашите грехове и ще въздишате един пред други.</verse>
				<verse number="24">И ще ви бъде Иезекиил личба; всичко, що той е вършил, и вие ще вършите; и кога се сбъдне това, ще познаете, че Аз съм Господ Бог.</verse>
				<verse number="25">А колкото за тебе, сине човешки, то в оня ден, кога взема от тях украсата на славата им, утехата на очите им и радостта на душите им, синовете им и дъщерите им, —</verse>
				<verse number="26">в оня ден ще дойде при тебе спасилият се оттам, за да ти извести в ушите.</verse>
				<verse number="27">В оня ден при тоя спасилия се ще се отворят устата ти, и ти ще говориш и не ще бъдеш вече безмълвен, и ще бъдеш тям личба, и ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! обърни лицето си към Амоновите синове и изречи против тях пророчество,</verse>
				<verse number="3">и кажи на синовете Амонови: чуйте словото на Господа Бога: тъй казва Господ Бог: задето за Моето светилище казват: охохо! охохо! понеже то е поругано — и за Израилевата земя, понеже тя е опустошена, и за дома Иудин, понеже те в плен отидоха, —</verse>
				<verse number="4">затова ето, Аз ще те дам наследие на синовете на Изток, и ще построят у тебе кошарите си, ще разпънат у тебе шатрите си, ще ядат плодовете ти и ще пият млякото ти.</verse>
				<verse number="5">Ще направя Рава обор за камили, и Амоновите синове — овчари, и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="6">Защото тъй казва Господ Бог: задето ти ръкопляска и тропа с нога, и с всичко презрение към земята Израилева ти се душевно радва, —</verse>
				<verse number="7">затова ето, ще простра ръката Си против тебе и ще те предам да те разграбят народите, ще те изтребя из числото на народите и ще те излича из числото на земите; ще те съкруша, и ще познаеш, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="8">Тъй казва Господ Бог: задето Моав и Сеир казват: „ето, и Иудиният дом е като всички народи!“</verse>
				<verse number="9">ето, Аз, начевайки от градовете, от всичките му погранични градове, украса на земята, от Бет-Иешимот, Ваалмеон и Кириатаим, ще открия хълбока на Моава</verse>
				<verse number="10">за синовете на Изток и ще им го дам за наследие, заедно с Амоновите синове, та Амоновите синове да се не споменуват вече сред народите.</verse>
				<verse number="11">И над Моав ще произведа съд, и ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="12">Тъй казва Господ Бог: задето Едом жестоко отмъщаваше на дома Иудин и тежко съгреши, като си тям отмъщаваше,</verse>
				<verse number="13">тъй казва Господ Бог: ще простра ръката Си против Едом, ще изтребя у него люде и добитък и ще го направя пустиня; от Теман до Дедан всички от меч ще паднат.</verse>
				<verse number="14">И ще си отмъстя над Едом чрез ръката на Моя народ Израиля; и те ще действуват в Идумея по Моя гняв и по Моето негодувание, и ще познаят Моето отмъщение, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">Тъй казва Господ Бог: задето филистимци постъпиха отмъстително и отмъщаваха с презрение в душа за гибел, с вечна омраза, —</verse>
				<verse number="16">тъй казва Господ Бог: ето, ще простра ръката Си над филистимци, ще изтребя критяни и ще унищожа остатъка им на морския бряг;</verse>
				<verse number="17">и ще извърша над тях голямо отмъщение с яростни наказания; и ще познаят, че Аз съм Господ, кога извърша над тях Моето отмъщение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">В единайсетата година, в първия ден на първия месец биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! задето Тир казва за Иерусалим: „охохо! съкрушен е той — вратата на народите; той се обръща към мене; ще се напълня; той е опустошен“, —</verse>
				<verse number="3">тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, Тире, и ще подигна против тебе много народи, както морето подига вълните си.</verse>
				<verse number="4">И ще разбият стените на Тир и ще разрушат кулите му; ѝ ще измета из него праха му и ще го направя гола скала.</verse>
				<verse number="5">Място за простиране мрежи ще бъде той всред морето; защото Аз казах това, говори Господ Бог: и ще бъде за разграбване от народите.</verse>
				<verse number="6">А дъщерите му, които са на земята, ще бъдат с меч убити, и ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="7">Защото тъй казва Господ Бог: ето, ще доведа против Тир от север Навуходоносора, вавилонски цар, цар на царете, с коне и с колесници, с конници и с войска и с многоброен народ.</verse>
				<verse number="8">Той с меч ще избие твоите дъщери на земята, ще издигне против тебе обсадни кули, ще направи окоп против тебе и ще постави щитове против тебе;</verse>
				<verse number="9">ще докара стенобойни машини до стените ти и ще разруши твоите кули със секирите си.</verse>
				<verse number="10">От многото му коне прах ще те покрие, от шума на ездачите, на колелата и на колесниците ще се потресат стените ти, когато той ще влиза в твоите порти, както влизат в разбит град.</verse>
				<verse number="11">С копитата на конете си той ще изпотъпче всички твои улици, народа ти с меч ще избие и паметниците на твоята мощ наземи ще събори.</verse>
				<verse number="12">И ще разграбят твоето богатство, ще плячкосат твоята стока, ще разрушат твоите стени, ще съборят твоите гиздави домове, твоите камъни и твоите дървета, и твоята земя във вода ще хвърлят.</verse>
				<verse number="13">И ще прекратя шума от твоите песни, и звукът от твоите гусли няма вече да се чува.</verse>
				<verse number="14">И ще те направя гола скала, ще станеш място за простиране мрежи; не ще бъдеш построен изново, защото Аз, Господ, казах туй, говори Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">Тъй казва Господ Бог към Тир: от шума на твоето падане, от стона на ранените, когато ще става в тебе избиването, не ще ли потреперат островите?</verse>
				<verse number="16">И ще слязат от престолите си всички князе на морето, ще свалят от себе си своите мантии, ще снемат от себе си своите пъстрошити дрехи, ще се облекат в трепет, ще седнат наземи и всяка минута ще треперят и ще се учудват заради тебе.</verse>
				<verse number="17">И ще викнат да плачат за тебе и ще ти кажат: „как загина ти, населен с мореходци, знаменити граде, който беше силен по море, ти и твоите жители, които нанасяха страх на всичките му обитатели!“</verse>
				<verse number="18">Сега, в деня на твоето падане, потрепераха островите, морските острови се смутиха от твоята гибел.</verse>
				<verse number="19">Защото тъй казва Господ Бог: кога те направя град запустял като необитаваните градове, кога подигна против тебе бездната, и те покрият големи води, —</verse>
				<verse number="20">тогава ще те сваля с ония, които слизат в гроба, при отдавна съществувал народ, и ще те туря в преизподнята земна, във вечните пустини, със слезлите в гроба, за да не бъдеш вече населен; и ще явя славата в земята на живите.</verse>
				<verse number="21">За ужас ще те направя, и не ще те има; ще те дирят, но вече не ще те намерят никога, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">и ти, сине човешки, викни, та заплачи за Тир</verse>
				<verse number="3">и кажи на Тир, който се е поселил на издаднините в морето, който търгува с народите от много острови: тъй казва Господ Бог: Тире! ти казваш: „аз съм съвършена красота!“</verse>
				<verse number="4">Твоите предели са в сърцето на моретата; твоите строители направиха съвършена твоята красота;</verse>
				<verse number="5">от сенирски кипариси направиха всички твои подове; вземаха от Ливан кедри, за да ти правят мачти;</verse>
				<verse number="6">от васански дъбове весла правеха; столове ти правеха от буково дърво, нашарени със слонова кост от Китимски острови,</verse>
				<verse number="7">пъстрошити платна египетски употребяваха у тебе за ветрила и служеха за препор; сини и пурпурни тъкани от островите Елиски бяха ти покривала.</verse>
				<verse number="8">Жители сидонски и арватски ти бяха гребци; Тире, ти си имаше вещи люде: те ти бяха кърмилари.</verse>
				<verse number="9">Стареите от Гевал и вещите му люде бяха у тебе, за да ти пробойни поправят. Всякакви морски кораби и корабниците им бяха у тебе, за да ти въртят търговията.</verse>
				<verse number="10">Перси, лидийци и ливийци се намираха в твоята войска и ти бяха ратници, окачаха по тебе щит и шлем; те ти придаваха величие.</verse>
				<verse number="11">Синовете на Арват с твоята собствена войска стояха наоколо по твоите стени; и гамадимци стояха на кулите ти; те окачваха колчаните си наоколо по твоите стени; те завършваха твоята красота.</verse>
				<verse number="12">Тарсис, твоят търговец, по многото си различно богатство, плащаше срещу твоите стоки сребро, желязо, олово и калай.</verse>
				<verse number="13">Иаван, Тувал и Мешех търгуваха с тебе, разменявайки твоите стоки за човешки души и медни съдове.</verse>
				<verse number="14">От дома на Тогарма ти доставяха за твоите стоки коне, конници и мъски.</verse>
				<verse number="15">Синовете на Дедан търгуваха с тебе; много острови правеха с тебе размяна, плащаха ти със слонова кост и абанос.</verse>
				<verse number="16">Поради голямото ти търговско производство търгуваха с тебе арамейци; за твоите стоки ти плащаха карбункул, пурпурови пъстрошити тъкани и висон, корали и рубини.</verse>
				<verse number="17">Иудея и Израилевата земя търгуваха с тебе; за твоята стока ти плащаха с минитска пшеница, сладкиши и мед, дървено масло и балсам.</verse>
				<verse number="18">Дамаск, поради голямото ти търговско производство, поради изобилието на всякакво богатство, донасяше ти хелбонско вино и бяла вълна.</verse>
				<verse number="19">Дан и Иаван от Узал ти плащаха за твоите стоки изработено желязо; касия и благовонна тръстика ти идваха за размяна.</verse>
				<verse number="20">С тебе Дедан търгуваше със скъпоценни покривки за седла.</verse>
				<verse number="21">Арабия и всички кидарски князе правеха с тебе размяна: агнета, овни и козли ти разменяваха.</verse>
				<verse number="22">Търговци из Сава и Раема търгуваха с тебе с всякакви най-добри благовония и с всякакви драгоценни камъни, и злато плащаха за твоите стоки.</verse>
				<verse number="23">Харан, Хане и Еден, савейски търговци, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.</verse>
				<verse number="24">Те търгуваха с тебе със скъпоценни дрехи, със свилени и пъстрошити материи, които те докарваха на твоите пазари в скъпи сандъци, направени от кедър и добре обвързани.</verse>
				<verse number="25">Тарсиските кораби бяха твои кервани в търговията ти, и ти стана богат и твърде славен сред моретата.</verse>
				<verse number="26">Твоите гребци те заведоха в големите води; източният вятър те разби сред моретата.</verse>
				<verse number="27">Твоето богатство и твоите стоки, всички твои складове, твоите корабници и твоите кърмилари, които ти запушваха пробойни и се разпореждаха с твоята търговия, всички твои ратници, каквито ти имаше, и всичкото множество народ у тебе в деня на твоето падане ще падне в сърцето на моретата.</verse>
				<verse number="28">От писъка на твоите кърмилари ще потреперят околностите.</verse>
				<verse number="29">И от корабите си ще слезнат всички гребци, корабници, всички кърмилари морски и ще излязат на земята;</verse>
				<verse number="30">с висок глас ще заридаят за тебе и горко ще застенат, като посипят с пепел главите си и валяйки се в прах;</verse>
				<verse number="31">ще острижат за тебе коса до голо, ще се опашат с вретища и с горчив плач ще заплачат за тебе от душевна скръб;</verse>
				<verse number="32">и в тъгата си ще подемат за тебе плачевна песен и тъй ще заридаят за тебе: „кой е като Тир, тъй разрушен посред моретата!</verse>
				<verse number="33">Когато дохождаха от моретата твоите стоки, ти насищаше много народи; с многото си богатство и с търговията си обогатяваше царете на земята.</verse>
				<verse number="34">А когато ти биде разбит от моретата във водната бездна, твоите стоки и всичко струпано у тебе потъна.</verse>
				<verse number="35">Всички обитатели на островите се вцепениха за тебе, и царете им трепнаха, лице измениха.</verse>
				<verse number="36">Търговците на другите народи подсвирнаха за тебе; ти стана за ужас, — и няма да те има навеки“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! кажи на началника на Тир: тъй казва Господ Бог: задето се надигна сърцето ти и казваш: „аз съм бог, седя на божие седалище, в сърцето на моретата“, и, бидейки човек, а не Бог, туряш твоя ум наравно с Божия ум, —</verse>
				<verse number="3">ето, ти си по-мъдър от Даниила, няма тайна, скрита от тебе;</verse>
				<verse number="4">с мъдростта си и с разума си ти си спечели богатство и в своите съкровищници събра злато и сребро;</verse>
				<verse number="5">с голямата си мъдрост, чрез търговията си, ти умножи богатството си, и умът ти се възгордя с твоето богатство, —</verse>
				<verse number="6">затова тъй казва Господ Бог: понеже ти туряш твоя ум наравно с Божия ум,</verse>
				<verse number="7">ето, Аз ще доведа против тебе другоземци, най-върлите измежду народите, и те ще извадят мечовете си против красотата на твоята мъдрост и ще помрачат твоя блясък;</verse>
				<verse number="8">те ще те в гроб свалят, и ще умреш в сърцето на моретата със смърт на убити.</verse>
				<verse number="9">Ще кажеш ли тогава пред твоя убиец: „аз съм бог“, когато в ръката на оногова, който те убива, ти ще бъдеш човек, а не бог?</verse>
				<verse number="10">Ти ще умреш от ръката на другоземци със смърт на необрязани; защото Аз рекох това, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="11">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="12">сине човешки! плачи за тирския цар и му кажи: тъй казва Господ Бог: ти си печат на съвършенство, пълнота на мъдрост и венец на красота.</verse>
				<verse number="13">Ти беше в Едем, в Божията градина; твоите дрехи бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни; рубин, топаз, елмаз, хризолит, оникс, яспис, сапфир, карбункул, изумруд и злато, всичко изкусно натъкмено у тебе в гнезденца и нанизано на тебе, беше приготвено в деня, когато ти бе сътворен.</verse>
				<verse number="14">Ти беше помазан Херувим, за да осеняваш, и Аз те поставих за това; ти беше на светата Божия планина, ходеше посред огнени камъни.</verse>
				<verse number="15">Ти бе съвършен в пътищата си от деня, когато бе сътворен, докле не се намери в тебе беззаконие.</verse>
				<verse number="16">От твоята широка търговия твоята вътрешност се изпълни с неправда, и ти съгреши; и Аз те свалих като нечист от Божията планина, изгоних те, осеняващи Херувиме, изсред огнените камъни.</verse>
				<verse number="17">От хубостта ти се възгордя сърцето ти, от тщеславието си ти погуби мъдростта си: затова Аз ще те сваля наземи, ще те предам на позор пред царе.</verse>
				<verse number="18">С многото си беззакония в неправедната твоя търговия ти оскверни твоите светилища; и Аз ще извлека изсред тебе огън, който ще те и погълне; и Аз ще те обърна в пепел на земята пред очите на всички, които те видят.</verse>
				<verse number="19">Всички, които те знаеха между народите, ще се слисат за тебе; ти ще станеш за ужас, и няма да те има навеки.</verse>
				<verse number="20">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="21">сине човешки! обърни лицето си към Сидон, изречи против него пророчество</verse>
				<verse number="22">и кажи: ето, Аз съм против тебе, Сидоне, и ще се прославя сред тебе, и ще познаят, че Аз съм Господ, кога произведа съд над него и явя в него Моята светост;</verse>
				<verse number="23">и ще пратя против него мор и кръвопролитие по улиците му, и ще паднат сред него убити от меч, който отвред го поглъща; и ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="24">И занапред той не ще бъде за дома Израилев бодлив трън и причиняващ болка бодил, повече от всички съседи, които му зло желаят, и ще познаят, че Аз съм Господ Бог.</verse>
				<verse number="25">Тъй казва Господ Бог: когато събера дома Израилев измежду народите, сред които те са пръснати, и явя у тях светостта Си пред очите на племената, и те заживеят в земята си, която дадох на Моя раб Иакова, —</verse>
				<verse number="26">тогава ще живеят на нея безопасно и ще построят къщи, ще насадят лозя и ще живеят в безопасност, защото Аз ще произведа съд над всичките им зложелатели около тях, и ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="29">
				<verse number="1">В десетата година, десетия месец, на дванайсетия ден от месеца, биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! обърни лицето си към фараона, египетски цар, и изречи пророчество против него и против цял Египет.</verse>
				<verse number="3">Говори и кажи: тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, фараоне, египетски царю, големи крокодиле, който лежиш всред реките си и казваш: „моя е реката, и аз я създадох заради себе си“.</verse>
				<verse number="4">Но Аз ще туря кука в твоите челюсти и към твоите люспи ще прилепя рибите из твоите реки и ще те изтегля из твоите реки с всичката риба на твоите реки, прилепнала о твоите люспи;</verse>
				<verse number="5">ще те хвърля в пустинята, тебе и всичката риба из твоите реки; ти ще паднеш на открито поле, не ще те съберат, нито приберат; ще те дам да те изядат зверове земни и птици небесни.</verse>
				<verse number="6">И ще познаят всички обитатели на Египет, че Аз съм Господ; защото те бяха на дома Израилев тръстикова подпорка.</verse>
				<verse number="7">Когато те се хванаха с ръка о тебе, ти се разчупи и цялото им рамо избоде; и когато се опряха о тебе, ти се сломи и израни всичките им чресла.</verse>
				<verse number="8">Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще напратя върху тебе меч и ще изтребя у тебе люде и добитък.</verse>
				<verse number="9">И ще стане Египетската земя пустиня и степ; и ще познаят, че Аз съм Господ. Понеже той казва: моя е реката, и аз я създадох,</verse>
				<verse number="10">то ето, Аз съм против твоите реки, и ще направя земята Египетска пустиня над пустините от Мигдол до Сиена, до самия предел на Етиопия.</verse>
				<verse number="11">Не ще да ходи по нея човешка нога, и добишки крак не ще стъпя по нея, и не ще се живее на нея през четирийсет години.</verse>
				<verse number="12">И ще направя земята Египетска пустиня всред опустошените земи; и градовете ѝ всред опустошените градове ще бъдат пусти четирийсет години, и ще разпилея египтяни между народите и ще ги развея по земите.</verse>
				<verse number="13">Защото тъй казва Господ Бог: след като изминат четирийсет години, Аз ще събера египтяните измежду народите, между които ще бъдат разпилени;</verse>
				<verse number="14">и ще възвърна египетските пленници и ще ги доведа назад в земята Патрос, в земята на техния произход, и там те ще бъдат слабо царство.</verse>
				<verse number="15">То ще бъде по-слабо от другите царства и не ще се вече превъзнася над народите; Аз ще ги намаля, за да не владеят над народите.</verse>
				<verse number="16">И занапред те не ще бъдат на дома Израилев опора, напомняща тяхното беззаконие, когато се обръщаха към него; и ще познаят, че Аз съм Господ Бог.</verse>
				<verse number="17">В двайсет и седмата година, първия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="18">сине човешки! Навуходоносор, вавилонски цар, изнури войската си с големи работи при Тир; всички глави оплешивяха, и всички рамена се протриха; а ни за него, ни за войската му няма награда от Тир за труда, който той бе употребил против него.</verse>
				<verse number="19">Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз давам на вавилонския цар Навуходоносора земята Египетска, за да обере богатството ѝ, да извърши грабеж в нея, и да отнеме, що е тя ограбила, и това ще бъде награда на войската му.</verse>
				<verse number="20">Като награда за работата, която той извърши в него, Аз му предавам земята Египетска, защото те вършиха това заради Мене, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="21">В оня ден ще върна на дома Израилев рога и на тебе ще отворя устата всред тях, и ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="30">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог: ридайте! о, ден злочест!</verse>
				<verse number="3">Защото близък е денят, да, близък е денят Господен, ден мрачен; часът на народите иде.</verse>
				<verse number="4">И ще тръгне меч против Египет, и ужас ще се разпространи в Етиопия, когато в Египет ще падат поразените, когато вземат богатството му, и основите му бъдат разрушени;</verse>
				<verse number="5">Етиопия, Ливия, Лидия, целият смесен народ и Хуб, и синовете на заветната земя заедно с тях ще паднат от меч.</verse>
				<verse number="6">Тъй казва Господ Бог: ще паднат подпорите на Египет, и ще падне гордостта на неговата мощ; от Мигдол до Сиена ще падат в него от меч, каза Господ Бог.</verse>
				<verse number="7">И той ще опустее сред опустошени земи, и градовете му ще бъдат сред опустошени градове.</verse>
				<verse number="8">И ще познаят, че Аз съм Господ, кога пратя огън върху Египет, и всичките му подпори бъдат сломени.</verse>
				<verse number="9">В оня ден ще тръгнат от Мене вестители с кораби, за да уплашат безгрижните етиопци, и ще се разпространи между тях ужас, както в деня на Египет; защото ето, той иде.</verse>
				<verse number="10">Тъй казва Господ Бог: на египетското многолюдство ще туря край чрез ръката на Навуходоносора, вавилонски цар.</verse>
				<verse number="11">Той и народът му с него, най-лют между народите, ще бъдат доведени за гибел на тая земя, и ще извадят мечовете си против Египет и ще изпълнят земята с убити.</verse>
				<verse number="12">Ще пресуша реките и ще предам земята в ръцете на злите и чрез ръката на другоземци ще опустоша земята и всичко, що я пълни. Аз, Господ, казах това.</verse>
				<verse number="13">Тъй казва Господ Бог: ще изтребя идолите и ще унищожа лъжливите богове в Мемфис, и от земята Египетска не ще има вече властник, и ще напратя страх на земята Египетска.</verse>
				<verse number="14">Ще опустоша Патрос, ще пратя огън върху Цоан и ще произведа съд над Но.</verse>
				<verse number="15">Ще излея яростта Си връз Син, египетска крепост, и ще изтребя многолюдието в Но.</verse>
				<verse number="16">Ще пратя огън върху Египет, ще потрепери Син, и Но ще бъде разрушен, и върху Мемфис ще нападнат врагове сред бял ден.</verse>
				<verse number="17">Младите люде на Он и на Бубаст ще паднат от меч, а останалите ще отидат в плен.</verse>
				<verse number="18">И в Тафнис ще се помрачи денят, кога там сломя ярема египетски, и ще се прекрати в него гордата му мощ. Облак ще го покрие, и дъщерите му в плен ще отидат</verse>
				<verse number="19">Тъй ще произведа съд над Египет, и ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="20">В единайсетата година, първия месец, на седмия ден от месеца, биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="21">сине човешки! Аз вече сломих мишцата на фараона, египетски цар; и ето, тя още не е превързана, за да бъде излекувана, и не е обвита с лекарски превръзки, от които би получила сила — меч да държи.</verse>
				<verse number="22">Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против фараона, египетски цар, и ще съкруша мишците му, здравата и сломената, тъй че мечът ще падне от ръцете му.</verse>
				<verse number="23">И ще разпилея египтяни между народите и ще ги развея по земите.</verse>
				<verse number="24">А мишците на вавилонския цар ще направя яки, ще му дам в ръка Моя меч, мишците пък на фараона ще съкруша, и той изранен ще стене силно пред него.</verse>
				<verse number="25">Ще укрепя мишците на вавилонския цар, а мишците на фараона ще отпаднат; и ще познаят, че Аз съм Господ Бог, когато дам меча Си в ръката на вавилонския цар, и той го простре върху земята Египетска.</verse>
				<verse number="26">Ще разпилея египтяни между народите и ще ги развея по земите, и те ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="31">
				<verse number="1">В единайсетата година, третия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! кажи на фараона, египетски цар, и на народа му: с кого се сравняваш ти в твоето величие?</verse>
				<verse number="3">Ето, Асур беше кедър ливански с гиздави ветви, кичест и висок; върхът му сред гъсти облаци.</verse>
				<verse number="4">Водите го правеха да расте, бездната го подигаше, реките ѝ окръжаваха неговото садище, и тя пращаше потоците си към всички полски дървета.</verse>
				<verse number="5">Затова височината му надмина всички полски дървета; на него имаше много клони; ветвите му се умножаваха, и клоните му ставаха дълги от многото води, когато той растеше.</verse>
				<verse number="6">В клоните му виеха гнезда всякакви небесни птици, под ветвите му раждаха малки всякакви полски зверове, а под сянката му живееха всякакви многобройни народи.</verse>
				<verse number="7">Той хубавееше с високия си ръст, с дългите си ветви, защото коренът му лежеше край големи води.</verse>
				<verse number="8">Кедрите в Божията градина не го засеняха; кипарисите не се изравняха с клоните му, и кестените не бяха високи колкото неговите ветви; ни едно дърво в Божията градина не се равнеше с него по хубостта си.</verse>
				<verse number="9">Аз го украсих с многото му ветви, тъй че всички едемски дървета в Божията градина му завиждаха.</verse>
				<verse number="10">Затова тъй казва Господ Бог: задето израсте висок и си издигна върха сред дебелите клони, и сърцето му се възгордя от величието му, —</verse>
				<verse number="11">затова Аз го предадох в ръцете на властника на народите; той постъпи с него, както трябваше; за неговото беззаконие Аз го отхвърлих.</verse>
				<verse number="12">И съсякоха го чужденци, най-люти измежду народите, и го хвърлиха в планините; и по вси долини паднаха ветвите му; клоните му се изпочупиха по всички долища земни, и изпод сянката му избягаха всички народи на страната и го оставиха.</verse>
				<verse number="13">На неговите обломъци се наместиха всякакви небесни птици, и в клоните му бяха всякакви полски зверове.</verse>
				<verse number="14">Това беше, за да се не големеят с високия си ръст никакви дървета край води, да не подигат върховете си до гъстите облаци и да не прилепват към него поради височината им дървета, които пият вода; защото те всички ще бъдат предадени на смърт в преизподнята страна заедно със синовете човешки, слезли в гроба.</verse>
				<verse number="15">Тъй казва Господ Бог: в оня ден, когато той слезна в гроба, Аз направих да тъжат за него, затворих заради него бездната и спрях реките ѝ, задържах големите води и помрачих за него Ливан, и всички полски дървета тъгуваха за него.</verse>
				<verse number="16">С трясъка от падането му Аз докарах в трепет народите, когато го свалиха в преизподнята, при слезлите в гроба, и се зарадваха в преизподнята страна всички дървета едемски, отборните и най-добрите на Ливан, всички, които пият вода;</verse>
				<verse number="17">защото и те с него слязоха в преизподнята при убитите с меч, както и неговите съюзници, които живееха под сянката му сред народите.</verse>
				<verse number="18">И тъй, с кое от едемските дървета се равняваше ти по слава и величие? Но сега наравно с едемските дървета ти ще бъдеш свален в преизподнята, ще лежиш сред необрязани, с убити от меч. Това е фараонът и цялото му множество народ, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="32">
				<verse number="1">В дванайсетата година, дванайсетия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! викни, та заплачи за фараона, египетски цар, и му кажи: ти като млад лъв между народите и като чудовище в моретата се хвърляш в реките си и мътиш с нозете си водите, и газиш потоците им.</verse>
				<verse number="3">Тъй казва Господ Бог: Аз ще хвърля върху тебе Моята мрежа в събранието на много народи, и те ще те извлекат с Моята мрежа.</verse>
				<verse number="4">И ще те изхвърля на земята, на открито поле ще те хвърля, и ще кацат по тебе всякакви небесни птици, и ще се насищат от тебе зверовете на цяла земя.</verse>
				<verse number="5">И ще разхвърлям месата ти по планини, и долини ще напълня с твоите трупове.</verse>
				<verse number="6">И земята, дето плуваш, ще напоя с твоята кръв до самите планини; и ровините (от потоци) ще бъдат напълнени с тебе.</verse>
				<verse number="7">И кога угаснеш, ще закрия небесата и звездите им ще помрача, слънцето с облак ще закрия, и месечината не ще свети със светлината си.</verse>
				<verse number="8">Всички светила, които светят на небето, ще помрача над тебе, и върху твоята земя тъмнина ще напратя, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="9">Ще докарам в смущение сърцето на много народи, кога разглася за твоето падане между народите по земите, които ти не познаваше.</verse>
				<verse number="10">И чрез тебе ще докарам в ужас много народи, и царете им ще трепнат за тебе в страх, кога размахна меча Си пред лицето им, и всяка минута ще треперят всеки за душата си в деня на твоето падане.</verse>
				<verse number="11">Защото тъй казва Господ Бог: мечът на вавилонския цар ще дойде върху тебе.</verse>
				<verse number="12">От меча на силни ще падне твоят народ; те всички са най-люти от народите: ще унищожат гордостта на Египет — и цялото му множество ще погине.</verse>
				<verse number="13">И ще изтребя всичкия му добитък при големите води, и занапред не ще ги размътва човешка нога, нито добишки копита ще ги размътват.</verse>
				<verse number="14">Тогава ще дам покой на водите им и ще направя реките им да потекат като масло, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">Кога направя Египетската земя пустиня; кога земята се лиши от всичко, що я изпълня; кога поразя всички, които живеят по нея, — тогава ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="16">Ето плачевната песен, която ще пеят; дъщерите на народите ще я пеят; за Египет и за цялото му множество ще я пеят, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="17">В дванайсетата година, на петнайсетия ден от същия месец, биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="18">сине човешки! оплачи египетския народ и свали го, него и дъщерите на знаменитите народи в преизподнята, заедно с тия, които слизат в гроб.</verse>
				<verse number="19">Кого ти надминаваш? слез и лежи с необрязани.</verse>
				<verse number="20">Те ще паднат всред убити с меч, и той е на меч предаден; влечете него и цялото му множество.</verse>
				<verse number="21">Всред преизподнята ще говорят за него и за съюзниците му, първи измежду юнаците; те паднаха и лежат там между необрязани, убити с меч.</verse>
				<verse number="22">Там е Асур и цялото му пълчище, около него са гробовете им; те всички са поразени, паднали от меч.</verse>
				<verse number="23">Гробница му туриха в самата длъб на преизподнята, и пълчището му е около гробницата му; всички са поразени, паднали от меч, всички, които разпространяваха ужас по земята на живите.</verse>
				<verse number="24">Там е Елам с цялото си множество около гробницата му; всички те са поразени и паднали от меч; те необрязани слязоха в преизподнята, те, които разпространяваха чрез себе си ужас по земята на живите и носят позора си със слезлите в гроб.</verse>
				<verse number="25">Всред поразените му дадоха легло с цялото му множество; около него са гробовете им: всички необрязани са поразени с меч, понеже разпространяваха ужас в земята на живите; те и носят върху си позора наравно с ония, които са слезли в гроб и са положени между поразените.</verse>
				<verse number="26">Там са Мешех и Тувал с цялото си множество; около него са гробовете им: всички необрязани, поразени с меч; защото разпространяваха ужас в земята на живите.</verse>
				<verse number="27">Не трябва те да лежат с падналите необрязани юнаци, които с бойното си оръжие слязоха в преизподнята и туриха своите мечове под главите си; тяхното беззаконие остана върху костите им, понеже те, бидейки силни, бяха ужас в земята на живите.</verse>
				<verse number="28">И ти ще бъдеш смазан всред необрязаните и ще лежиш с поразените от меч.</verse>
				<verse number="29">Там е Едом, царете му и всичките му князе, които при всичката си храброст са положени всред поразените с меч, те лежат с необрязаните и със слезлите в гроб.</verse>
				<verse number="30">Там са владелците на Север, те всички и всички сидонци, които слязоха там с поразените, които бидоха посрамени в своята мощ, която нанасяше ужас, — и лежат те с необрязани, с поразени от меч, и носят позора си със слезлите в гроб.</verse>
				<verse number="31">Ще ги види фараонът и ще се утеши за цялото си множество, поразен с меч, фараонът и цялата му войска, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="32">Защото Аз ще простра Моя страх в земята на живите, и фараонът с цялото си множество ще бъде положен сред необрязани, с поразени от меч, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="33">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! изречи дума към синовете на твоя народ и им кажи: ако Аз напратя върху някоя земя меч, и народът на тая земя вземе измежду себе си човек и си го постави за стражар,</verse>
				<verse number="3">и тоя, като види меча, който иде върху земята, затръби с тръба и предупреди народа,</verse>
				<verse number="4">и ако някой чуе тръбния глас, но не се предпази, то, кога мечът дойде и го застигне, кръвта му ще падне върху главата му.</verse>
				<verse number="5">Тръбния глас той е чул, ала не се е предпазил, затова кръвта му ще падне върху него; а който се предпази, той ще спаси живота си.</verse>
				<verse number="6">Ако пък стражарят види идещия меч и не затръби с тръба, н народът не бъде предупреден, то, кога дойде мечът и вземе някому от тях живота, тоя ще бъде застигнат заради греха си, но кръвта му ще изискам от стражаря.</verse>
				<verse number="7">И тебе, сине човешки, Аз поставих страж на дома Израилев: ти ще слушаш из Моите уста слово и ще ги вразумяваш от Мене.</verse>
				<verse number="8">Кога кажа на беззаконника: „беззаконнико! бездруго ще умреш“, а ти не кажеш нищо, за да предпазиш беззаконника от пътя му, — тоя беззаконник ще умре за своя грях, но кръвта му ще изискам от ръката ти.</verse>
				<verse number="9">Ако пък си предпазвал беззаконника от пътя му, за да се отвърне от него, но той не се е отвърнал от пътя си, — той ще умре за своя грях, а ти ще спасиш душата си.</verse>
				<verse number="10">И ти, сине човешки, кажи на дома Израилев: вие казвате тъй: „нашите престъпления и нашите грехове са върху нас, и ние чезнем в тях: как тогава можем да живеем?“</verse>
				<verse number="11">Кажи им: жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища; за какво да умирате вие, доме Израилев?</verse>
				<verse number="12">И ти, сине човешки, кажи на синовете на твоя народ: праведността не ще спаси праведника в деня на престъплението му, и беззаконник за беззаконието си не ще падне в деня, кога се отвърне от беззаконието си, също както и праведник в деня, кога съгреши, не може да остане между живите заради своята праведност.</verse>
				<verse number="13">Кога Аз кажа на праведник, че той ще бъде жив, а той се уповава на праведността си и извърши неправда, то всичките му праведни дела не ще се спомнят, — и той ще умре от неправдата си, която е извършил.</verse>
				<verse number="14">А кога кажа на беззаконник: „бездруго ще умреш“, и той се отвърне от греховете си и върши съд и правда,</verse>
				<verse number="15">ако тоя беззаконник върне залога, заплати за ограбено, ходи по закона на живота, не върши нищо лошо, — той ще живее, няма да умре.</verse>
				<verse number="16">Ни един от греховете му, които е извършил, не ще му се спомни; той е почнал да върши съд и правда, той ще бъде жив.</verse>
				<verse number="17">А синовете на твоя народ казват: „не е прав пътят Господен“, когато тъкмо техният път не е прав.</verse>
				<verse number="18">Кога праведник отстъпи от праведността си и почне да върши беззаконие, той ще умре за това.</verse>
				<verse number="19">И кога беззаконник се отвърне от беззаконието си и почне да върши съд и правда, той ще бъде жив за това.</verse>
				<verse number="20">А вие казвате: „не е прав пътят Господен!“ Аз ще ви съдя, доме Израилев, всекиго според пътищата му.</verse>
				<verse number="21">В дванайсетата година на нашето преселение, десетия месец, на петия ден от месеца, дойде при мене един от избавилите се из Иерусалим и каза: „разрушен е градът!“</verse>
				<verse number="22">Но още преди да дойде избавилият се, вечерта биде върху мене ръката на Господа, и Той отвори устата ми, преди оня да дойде при мене сутринта. И отвориха ми се устата, и аз вече не останах безмълвен.</verse>
				<verse number="23">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="24">сине човешки! тия, които живеят в опустелите места на Израилевата земя, казват: Авраам беше един — и получи да владее тая земя, а ние сме много; и тъй, нам е дадена тая земя за владение.</verse>
				<verse number="25">Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: вие ядете с кръв, подигате очи към вашите идоли и проливате кръв, — и искате да владеете земята?</verse>
				<verse number="26">Вие се опирате на меча си, вършите гнусотии, скверните жената на ближния си, — и искате да владеете земята?</verse>
				<verse number="27">Ето какво ще им кажеш: тъй казва Господ Бог: жив съм Аз! ония, които са по разорени места, ще паднат от меч; а който е на поле, ще го дам зверове да го изядат; а които са в крепости и в пещери, те ще умрат от чума.</verse>
				<verse number="28">И ще направя земята пустиня над пустините, и гордата ѝ мощ ще престане, и ще опустеят Израилевите планини, тъй че не ще има кой да ги минава.</verse>
				<verse number="29">И ще познаят, че Аз съм Господ, кога направя земята пустиня над пустините заради всичките им гнусотии, що са извършили.</verse>
				<verse number="30">А за тебе, сине човешки, синовете на твоя народ приказват при стените и при вратата на къщите и говорят един другиму, брат брату: идете и послушайте, какво слово излезе от Господа.</verse>
				<verse number="31">И те дохождат при тебе като на сборище народно, и Моят народ сяда пред лицето ти, и слушат думите ти, ала ги не изпълняват; защото те в устата си правят от това забава, и сърцето им се увлича след техните користи.</verse>
				<verse number="32">И ето, ти си за тях като забавен певец с приятен глас и който хубаво свири: те слушат твоите думи, ала ги не изпълняват.</verse>
				<verse number="33">Но кога се сбъдне, — ето, вече се и сбъдва, — тогава ще познаят, че между тях е имало пророк.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="34">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! изречи пророчество против Израилевите пастири, изречи пророчество и кажи на тях, на пастирите: тъй казва Господ Бог: горко на Израилевите пастири, които пасоха сами себе си! Нали стадото пастирите трябва да пасат?</verse>
				<verse number="3">Вие ядохте тлъстина и се обличахте с вълна, клахте угоени овци, а стадото не пасохте.</verse>
				<verse number="4">Слабите не подкрепяхте, болна овца не лекувахте, ранена не превързвахте, прокудена не връщахте и изгубена не дирехте, а ги управлявахте с насилие и жестокост.</verse>
				<verse number="5">И пръснаха се те без пастир и, като се пръснаха, станаха плячка на всички полски зверове.</verse>
				<verse number="6">Скитат се Моите овци по всички планини и по всеки висок хълм, и по цялото земно лице се пръснаха Моите овци, и никой не попитва за тях, никой не ги дири.</verse>
				<verse number="7">Затова, о, пастири, изслушайте словото Господне.</verse>
				<verse number="8">Жив съм Аз! казва Господ Бог; задето Моите овци бяха оставени да бъдат разграбвани и, нямайки пастир, станаха плячка на всички полски зверове, и задето Моите пастири не търсиха овците Ми, понеже те пасоха сами себе си, а Моите овци не пасоха, —</verse>
				<verse number="9">затова, о, пастири, изслушайте словото Господне.</verse>
				<verse number="10">Тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против пастирите, и ще изискам овците Си от ръцете им и не ще им дам вече да пасат овците, и пастирите няма вече да пасат сами себе си, и ще изтръгна Моите овци из техните челюсти, и те не ще бъдат тяхна храна.</verse>
				<verse number="11">Защото тъй казва Господ Бог: ето, Аз Сам ще издиря Моите овци и ще ги прегледам.</verse>
				<verse number="12">Както пастир проверява стадото си в деня, кога се намира всред своето пръснато стадо, тъй ще прегледам Аз Моите овци и ще ги освободя от всички места, дето бяха пръснати в ден облачен и мрачен.</verse>
				<verse number="13">Ще ги изведа измежду народите и ще ги събера от страните, ще ги доведа в земята им и ще ги паса по планините Израилеви, край потоци и по всички обитаеми места на тая земя.</verse>
				<verse number="14">Ще ги паса на добро пасбище, и кошара ще имат на високите Израилеви планини; там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тучно пасбище — по Израилевите планини.</verse>
				<verse number="15">Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="16">Изгубената ще намеря и прокудената ще възвърна, ранена ще превържа и болна ще укрепя, а затлъстяла и буйна ще изтребя; ще ги паса с правда.</verse>
				<verse number="17">Вас пък, Мои овци, — тъй казва Господ Бог, — ето, вас ще съдя между овца и овца, между овен и козел.</verse>
				<verse number="18">Нима ви е малко това, че пасете на добро пасбище, а между това тъпчете с нозе останалото от вашето пасбище, пиете чистата вода, а останалата мътите с нозете си,</verse>
				<verse number="19">та овците Ми трябва да ядат, що са нозете ви изтъпкали, и да пият, що са нозете ви размътили?</verse>
				<verse number="20">Затова тъй им казва Господ Бог: ето, Аз Сам ще съдя между овца тлъста и овца мършава.</verse>
				<verse number="21">Понеже вие блъскате с хълбок и с рамо, и с рогата си бодете всички слаби, докле ги изтласкате навън,</verse>
				<verse number="22">то Аз ще спася Моите овци, и те не ще бъдат вече разграбвани, и ще отсъдя между овца и овца.</verse>
				<verse number="23">И ще поставя над тях един пастир, който ще ги пасе, Моя раб Давида; той ще ги пасе и той ще им бъде пастир.</verse>
				<verse number="24">И Аз, Господ, ще бъда техен Бог, и Моят раб Давид ще бъде княз сред тях. Аз, Господ, казах това.</verse>
				<verse number="25">И ще сключа с тях завет за мир и ще премахна от страната лютите зверове, тъй че безопасно ще живеят в степта и ще спят в горите.</verse>
				<verse number="26">Ще даря тям и на околностите на Моя хълм благословение и ще пращам овреме дъжд; това ще бъдат дъждове на благословия.</verse>
				<verse number="27">И полското дърво ще дава своя плод, и земята ще дава своите произведения; и те ще бъдат безопасни на земята си, и ще познаят, че Аз съм Господ, кога скъсам връзките на ярема им и ги освободя от ръцете на техните потисници.</verse>
				<verse number="28">Те не ще бъдат вече плячка за народите, и полските зверове не ще ги ядат; те ще живеят безопасно, и никой не ще ги заплашва.</verse>
				<verse number="29">И ще произведа у тях славно садище, вече не ще загиват от глад на земята и не ще търпят срам от народите.</verse>
				<verse number="30">И ще познаят, че Аз, техен Господ Бог, съм с тях, и че те, дом Израилев, са Мой народ, казва Господ Бог,</verse>
				<verse number="31">и че вие сте Мои овци, овци на Моето паство; вие сте човеци, пък Аз съм ваш Бог, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="35">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! обърни лицето си към планина Сеир, изречи против нея пророчество</verse>
				<verse number="3">и кажи ѝ: тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, Сеир планино! ще простра против тебе ръката Си и ще те направя пуста и необитаема.</verse>
				<verse number="4">Градовете ти ще обърна на развалини, и ти сама ще запустееш и ще познаеш, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="5">Понеже у тебе има вечна вражда, и ти предаваше Израилевите синове на меч във време на нещастието им, във време на крайната гибел, —</verse>
				<verse number="6">затова жив съм Аз! казва Господ Бог, ще те направя на кръв, и кръв ще те преследва; понеже кръв не си мразела, то кръв ще те и преследва.</verse>
				<verse number="7">Ще направя Сеир планина пуста и безлюдна степ и ще изтребя по нея идещ и отходещ.</verse>
				<verse number="8">И ще напълня оброчищата ѝ с нейните убити; по твоите хълмове и твоите долини и по всички твои ровини ще падат поразени от меч.</verse>
				<verse number="9">Ще те направя вечна пустиня, и в твоите градове не ще се живее, и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="10">Понеже ти казваше: тия два народа и тия две земи ще бъдат мои, и ние ще ги завладеем, макар и Господ да е там,</verse>
				<verse number="11">затова жив съм Аз! казва Господ Бог, ще постъпя с тебе според мярката на твоята омраза и твоята завист, която ти изказа от омраза към тях, и ще им се явя, когато ще те съдя.</verse>
				<verse number="12">И ще познаеш, че Аз, Господ, чух всички твои хули, които ти произнасяше върху Израилевите планини, думайки: „запустяха! нам са дадени да ги поядем!“</verse>
				<verse number="13">Вие се големеехте пред Мене с езика си и умножавахте речите си против Мене; Аз чух това.</verse>
				<verse number="14">Тъй казва Господ Бог: когато цяла земя ще се радва, Аз ще те направя пустиня.</verse>
				<verse number="15">Както ти се радваше, задето дялът на Израилевия дом запустя, тъй и с тебе ще направя: ще бъдеш опустошена, Сеир планино, и цяла Идумея заедно, — и ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="36">
				<verse number="1">И ти, сине човешки, изречи пророчество за планините Израилеви и кажи: планини Израилеви, чуйте словото Господне.</verse>
				<verse number="2">Тъй казва Господ Бог: понеже врагът казва за вас: „охохо! охохо! и вечните оброчища се паднаха нам за дял“,</verse>
				<verse number="3">то изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог: тъкмо задето ви опустошават и ви поглъщат от вси страни, за да станете притежание на другите народи и да се изложите на людски укори и глуми, —</verse>
				<verse number="4">затова, планини Израилеви, изслушайте словото на Господа Бога: тъй казва Господ Бог на планини и на хълмове, на долища и долини, и на опустели развалини и напуснати градове, които станаха плячка и гавра за другите околни народи;</verse>
				<verse number="5">затова тъй казва Господ Бог: в разпалената Си ревност изрекох слово против другите народи и против цяла Идумея, които си отредиха земята Ми за владение, като я обричаха себе за плячка със сърдечна радост и с презрение в душа.</verse>
				<verse number="6">Затова изречи пророчество за земята Израилева и кажи на планини и хълмове, на долища и долини: тъй казва Господ Бог: ето, Аз изрекох това в ревността Си и в яростта Си, защото вие носите на себе присмеха от народите.</verse>
				<verse number="7">Затова тъй казва Господ Бог: Аз подигнах ръката Си с клетва, че народите, които са около вас, сами ще понесат своя срам.</verse>
				<verse number="8">А вие, планини Израилеви, ще развиете клоните си и ще принасяте плодовете си на Моя народ Израиля, защото те скоро ще дойдат.</verse>
				<verse number="9">Защото ето, към вас ще се обърна, и вие ще бъдете обработвани и засявани.</verse>
				<verse number="10">И ще заселя у вас много люде, целия дом Израилев, целия, и градовете ще бъдат заселени, и развалините — застроени.</verse>
				<verse number="11">Ще умножа у вас люде и добитък, и те ще се плодят и размножават, ще ви населя, както беше в предишните ваши времена, ще ви правя добро повече, отколкото в предишните ваши времена, — и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="12">Ще доведа у вас люде, Моя народ Израиля, и те ще те владеят, земьо! Ти ще бъдеш тяхно наследие и вече не ще ги оставяш бездетни.</verse>
				<verse number="13">Тъй казва Господ Бог: задето казват за вас: „ти си земя, която пояждаш людете и която правиш народа си бездетен“, —</verse>
				<verse number="14">затова вече не ще пояждаш людете и занапред не ще правиш народа си бездетен, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="15">И вече не ще слушаш присмех от народите, и вече не ще понесеш върху себе си хули от племената, и занапред не ще правиш народа си бездетен, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="16">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="17">сине човешки! когато домът Израилев живееше в земята си, той я сквернеше с поведението си и с делата си; пътят им беше пред Моето лице като нечистота на жена, кога се очистя.</verse>
				<verse number="18">И Аз излях върху тях гнева Си за кръвта, която те проливаха в тая земя, и задето те я скверняха със своите идоли.</verse>
				<verse number="19">И Аз ги разпилях между народите, и те са развеяни по земите; Аз ги съдих според техните пътища и според техните дела.</verse>
				<verse number="20">И дойдоха те при народите, където отидоха, и обезславиха Моето свето име, защото за тях казват: „те са народ на Господа и излязоха от Неговата земя“.</verse>
				<verse number="21">И пожалих Аз Моето свето име, което домът Израилев обезслави у народите, където отидоха.</verse>
				<verse number="22">Затова кажи на дома Израилев: тъй казва Господ Бог: не заради вас ще направя това, доме Израилев, а заради Моето свето име, което вие обезславихте у народите, където отидохте.</verse>
				<verse number="23">И ще осветя великото Си име, обезславено у народите, сред които го обезславихте, и ще познаят народите, че Аз съм Господ, казва Господ Бог, когато покажа върху вас светостта Си пред очите им.</verse>
				<verse number="24">Ще ви взема из народите, ще ви събера от всички страни и ще ви доведа във вашата земя.</verse>
				<verse number="25">Ще ви поръся с чиста вода, — и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя.</verse>
				<verse number="26">Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът.</verse>
				<verse number="27">Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби.</verse>
				<verse number="28">И ще живеете на земята, която дадох на отците ви, и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог.</verse>
				<verse number="29">Ще ви освободя от всички ваши нечистотии, ще призова житото и ще го умножа и не ще ви оставя да търпите глад.</verse>
				<verse number="30">Ще умножа дървесните плодове и полските произведения, та занапред да не търпите хули от народите поради глад.</verse>
				<verse number="31">Тогава ще си спомните за лошите си пътища и за недобрите си дела и ще почувствувате погнуса към сами себе за беззаконията си и за гнусотиите си.</verse>
				<verse number="32">Не заради вас ще сторя това, казва Господ Бог, нека ви бъде известно. Червете се и се срамувайте от вашите пътища, доме Израилев.</verse>
				<verse number="33">Тъй казва Господ Бог: в оня ден, когато ви очистя от всичките ви беззакония и населя градовете, и бъдат застроени развалините,</verse>
				<verse number="34">и опустошената земя, която беше пустиня в очите на всеки минувач, бъде разработена, —</verse>
				<verse number="35">тогава ще кажат: „тая запустяла земя стана като Едемска градина, и тия съсипани, запустели и разорени градове се укрепиха и заселиха“.</verse>
				<verse number="36">И ще познаят народите, които ще останат около вас, че Аз, Господ, изново съграждам разрушено, засаждам запустяло. Аз, Господ, казах — и извърших.</verse>
				<verse number="37">Тъй казва Господ Бог: ето, още и в това ще явя милостта Си към дома Израилев, ще ги умножа с люде като стадо.</verse>
				<verse number="38">Както има много жертвени овци в Иерусалим във време на празниците му, тъй ще бъдат пълни с люде запустелите градове, и ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="37">
				<verse number="1">Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, — а то беше пълно с кости, —</verse>
				<verse number="2">и проведе ме около тях, и ето имаше доста много кости по полето, и те бяха съвсем сухи.</verse>
				<verse number="3">И каза ми: сине човешки! ще оживеят ли тия кости? Аз отговорих: Господи Боже! Ти знаеш това.</verse>
				<verse number="4">И каза ми: изречи пророчество за тия кости и кажи им: „сухи кости! чуйте словото Господне!“</verse>
				<verse number="5">Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух — и ще оживеете.</verse>
				<verse number="6">Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, — и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="7">Аз изрекох това пророчество, както ми бе заповядано, и когато пророчествувах, произлезе шум, и ето — движение, и почнаха да се сближават костите, кост до своя кост.</verse>
				<verse number="8">И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре, но дух нямаше в тях.</verse>
				<verse number="9">Тогава Той ми каза: изречи пророчество за духа, изречи пророчество, сине човешки, и кажи на духа: тъй казва Господ Бог: дойди от четирите ветрове, душе, и духни върху тия убити, и те ще оживеят.</verse>
				<verse number="10">И аз изрекох това пророчество, както Той ми заповяда, и влезе в тях дух, — и те оживяха и се изправиха на нозете си — твърде, твърде голямо опълчение.</verse>
				<verse number="11">И Той ми каза: сине човешки! тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: „изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“.</verse>
				<verse number="12">Затова изречи пророчество и кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева.</verse>
				<verse number="13">И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа, народе Мой, из гробовете ви;</verse>
				<verse number="14">ще вложа във вас Моя Дух, и ще оживеете; ще ви настаня във вашата земя и ще познаете, че Аз, Господ, казах това — и извърших, казва Господ.</verse>
				<verse number="15">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="16">а ти, сине човешки, вземи един жезъл и напиши на него: „на Иуда и на синовете Израилеви, негови съюзници“, и пак вземи един жезъл и напиши на него: „на Иосифа“; това е жезълът на Ефрема и на целия Израилев дом, негов съюзник.</verse>
				<verse number="17">И съедини ги у себе си един с друг в един жезъл, та в ръката ти да бъдат едно.</verse>
				<verse number="18">И кога те попитат синовете на твоя народ: „не ще ли ни обясниш, що значи това?“</verse>
				<verse number="19">тогава кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще взема Иосифовия жезъл, що е в ръката на Ефрема и на съюзните с него Израилеви колена, и ще ги прибавя към него, към жезъла на Иуда, и ще ги направя един жезъл, и ще бъдат едно в Моята ръка.</verse>
				<verse number="20">Когато пък двата жезъла, на които ти ще напишеш, бъдат в твоята ръка пред очите им,</verse>
				<verse number="21">то кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще взема Израилевите синове измежду народите, между които се намират, ще ги събера отвред и ще ги доведа в тяхната земя.</verse>
				<verse number="22">В тая земя, на планините Израилеви, Аз ще ги направя един народ, и един Цар ще бъде цар на всички тях, и не ще бъдат вече два народа и занапред вече не ще се делят на две царства.</verse>
				<verse number="23">И вече не ще се сквернят със своите идоли, със своите гнусотии и с разните си пороци; ще ги измъкна от всичките им живелища, дето са грешили, и ще ги очистя, — и ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Бог.</verse>
				<verse number="24">А Моят раб Давид ще бъде Цар над тях и Пастир на всички тях; те ще ходят по Моите заповеди и Моите устави ще пазят и ще ги изпълняват.</verse>
				<verse number="25">И ще живеят в земята, която дадох на Моя раб Иакова, в която живяха отците им; там ще живеят навеки, те и децата им и внуците им; и Моят раб Давид ще бъде княз у тях навеки.</verse>
				<verse number="26">И ще сключа с тях завет за мир, вечен завет ще бъде с тях. И ще ги уредя, ще ги размножа и ще туря сред тях Моето светилище навеки.</verse>
				<verse number="27">И ще бъде у тях Моето жилище, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.</verse>
				<verse number="28">И ще познаят народите, че Аз съм Господ, Който освещава Израиля, когато Моето светилище бъде сред тях навеки.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="38">
				<verse number="1">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="2">сине човешки! обърни лицето си към Гога в земя Магог, към княза на Рош, Мешех и Тувал, изречи против него пророчество</verse>
				<verse number="3">и кажи: тъй говори Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рош, Мешех и Тувал!</verse>
				<verse number="4">Ще те върна и ще туря халка на твоите челюсти; ще изведа тебе и цялата твоя войска, коне и ездачи, всички добре въоръжени, голямо пълчище, в брони и с щитове, всички въоръжени с мечове,</verse>
				<verse number="5">перси, етиопци и ливийци с тях, всички с щитове и в шлемове,</verse>
				<verse number="6">Гомера с всичките му полкове, дома на Тогарма от северните предели, с всичките му полкове, много народи с тебе.</verse>
				<verse number="7">Готви се и тъкми се, — ти и всичките твои пълчища, събрани при тебе, — и бъди им вожд.</verse>
				<verse number="8">След много дни ти ще потрябваш; в последните години ще дойдеш в земя, избавена от меч, събрана измежду много народи, на Израилевите планини, които бяха дълго време запустели, но сега жителите ѝ ще бъдат възвърнати измежду народите, и те всички ще живеят безопасно.</verse>
				<verse number="9">И ще се подигнеш като буря, ще тръгнеш като черен облак, за да покриеш земята, — ти и всички твои пълчища и много народи с тебе.</verse>
				<verse number="10">Тъй казва Господ Бог: в оня ден ще ти дойдат на сърцето мисли, и ти ще замислиш зло предприятие</verse>
				<verse number="11">и ще кажеш: аз ще се подигна против неоградената земя, ще ида против спокойните, живеещи безгрижно, — те всички живеят без стени, и няма у тях ни затворки, ни врата, —</verse>
				<verse number="12">за да грабиш и да набереш плячка, да туриш ръка върху изново заселените развалини и върху народа, събран измежду народите, който се занимава със стопанство и с търговия, който живее на пъпа на земята.</verse>
				<verse number="13">Сава и Дедан и тарсиските търговци с всички техни млади лъвове ще ти кажат: ти дойде да извършиш грабеж, събра твоето пълчище, за да набереш плячка, да вземеш сребро и злато, да отнемеш добитък и имот, да заграбиш голяма плячка ли?</verse>
				<verse number="14">Затова изречи пророчество, сине човешки, и кажи на Гога: тъй казва Господ Бог: не е ли тъй? в оня ден, когато Моят народ Израил заживее безопасно, ти ще познаеш това;</verse>
				<verse number="15">и ще тръгнеш от твоето място, от северните предели, — ти и много народи с тебе, всички на коне, голямо сборище и многобройна войска.</verse>
				<verse number="16">И ще се дигнеш против Моя народ, против Израиля, като черен облак, за да покриеш земята: това ще бъде в последните дни, и Аз ще те доведа в Моята земя, та народите да Ме познаят, когато Аз явя над тебе, Гоге, Моята светост пред очите им.</verse>
				<verse number="17">Тъй казва Господ Бог: не си ли ти оня същият, за когото Аз говорих в стародавни дни чрез Моите раби, Израилевите пророци, които пророкуваха тогава, че Аз ще те доведа против тях?</verse>
				<verse number="18">И в оня ден, кога дойде Гог против Израилевата земя, казва Господ Бог, Моят гняв ще пламне в Моята ярост.</verse>
				<verse number="19">И в Моята ревност, в огъня на Моето негодуване Аз казах: наистина, в оня ден ще стане голяма потреса в Израилевата земя.</verse>
				<verse number="20">И от Моето лице ще се разтреперят морски риби и небесни птици, и полски зверове и всичко, що се влече, що пълзи по земята, и всички люде, що са по лицето на земята; ще се съборят планини, ще изпадат скали, и всички стени ще паднат на земята.</verse>
				<verse number="21">И по всички Мои планини ще повикам меч против него, казва Господ Бог; мечът на всеки човек ще бъде против брата му.</verse>
				<verse number="22">И ще съдя с тях чрез мор и кръвопролитие, ще излея върху него и върху полковете му и върху многото народи, които са с него, всепотапящ дъжд и каменна градушка, огън и сяра;</verse>
				<verse number="23">ще покажа Моето величие и Моята светост и ще явя Себе Си пред очите на много народи — и ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="39">
				<verse number="1">Ти пък, сине човешки, изречи пророчество против Гога и кажи: тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рош, Мешех и Тувал!</verse>
				<verse number="2">Ще те върна и ще те поведа, ще те изведа от северните краища и ще те доведа на Израилевите планини.</verse>
				<verse number="3">Ще избия лъка ти из твоята лява ръка и ще изхвърля стрелите ти из твоята дясна ръка.</verse>
				<verse number="4">Ще паднеш на Израилевите планини, ти и всички твои полкове и народите, които са с тебе; ще дам да те изядат всякакви грабливи птици и полски зверове.</verse>
				<verse number="5">Ще паднеш на открито поле; защото Аз рекох това, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="6">И ще пратя огън върху земя Магог и върху жителите на островите, които живеят безгрижно, и ще познаят, че Аз съм Господ.</verse>
				<verse number="7">Ще явя светото Си име сред Моя народ Израиля, и занапред не ще оставя да безславят светото Ми име, — и ще познаят народите, че Аз съм Господ, Светият у Израиля.</verse>
				<verse number="8">Ето, това ще дойде и ще се сбъдне, казва Господ Бог, това е денят, за който говорих.</verse>
				<verse number="9">Тогава жителите на Израилевите градове ще излязат, ще накладат огън и ще изгорят оръжие, щитове и железни ризници, лъкове и стрели, боздугани и копия; седем години ще ги горят.</verse>
				<verse number="10">И не ще носят дърва от полето, нито ще секат от горите, а ще горят само оръжие; ще ограбят своите грабители и ще оберат своите обирачи, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="11">В оня ден ще дам на Гога място за гробница в Израиля долината на пътниците, източно от морето, и тя ще задържа пътниците; там ще погребват Гога и цялото му пълчище и ще я наричат долина на Гоговото пълчище.</verse>
				<verse number="12">Израилевият дом ще ги погребва седем месеца, за да очисти страната.</verse>
				<verse number="13">Целият народ на страната ще ги погребва, и знаменит ще бъде у тях денят, в който Аз ще прославя Себе Си, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="14">И ще определят люде, които постоянно да обикалят страната и с помощ на пътниците да погребват останалите по земното лице, — за да я очистят; след седем месеца те ще почнат да претърсват,</verse>
				<verse number="15">и кога някой от ония, които обикалят страната, види човешка кост, ще тури до нея знак, докле погребвачите не я заровят в долината на Гоговото пълчище.</verse>
				<verse number="16">И името на града ще бъде: Хамона (пълчище). Така те ще очистят страната.</verse>
				<verse number="17">Ти пък, сине човешки, — тъй казва Господ Бог, — кажи на всички родове птици и на всички полски зверове: събирайте се и дойдете, от вси страни се стичайте към Моята жертва, която Аз ще заколя за вас, към великата жертва на Израилевите планини, — и ще ядете месо и ще пиете кръв:</verse>
				<verse number="18">месо на силни мъже ще ядете и ще пиете кръв на земни князе, на овни, на агнета, на козли и на телци, — всички угоени на Васан,</verse>
				<verse number="19">ще ядете тлъстина до насита и ще пиете кръв до опиване от Моята жертва, която Аз ще заколя за вас.</verse>
				<verse number="20">И на Моята трапеза ще се наситите на коне и ездачи, на мъже силни и на всякакви военни люде, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="21">Ще явя славата Си между народите, и всички народи ще видят Моя съд, който Аз ще произведа, и Моята ръка, която Аз ще сложа върху им.</verse>
				<verse number="22">И ще знае домът Израилев, че Аз съм техен Господ Бог, от тоя ден и занапред.</verse>
				<verse number="23">Ще познаят народите, че домът Израилев биде преселен поради своята неправда; задето те постъпиха вероломно пред Мене, Аз скрих от тях Моето лице и ги предадох в ръцете на враговете им, — и те всички паднаха от меч.</verse>
				<verse number="24">Поради нечистотиите им и поради беззаконията им Аз направих това с тях и скрих от тях Моето лице.</verse>
				<verse number="25">Затова тъй казва Господ Бог: сега ще върна Иакововите пленници, ще се смиля над целия дом Израилев и ще заревнувам за Моето свето име.</verse>
				<verse number="26">И ще почувствуват те своето безчестие и всички свои беззакония, които вършиха пред Мене, кога заживеят в земята си безопасно, и никой не ще ги застрашава,</verse>
				<verse number="27">кога ги върна измежду народите и ги събера от земите на враговете им и явя в тях светостта Си пред очите на много народи.</verse>
				<verse number="28">И ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог, когато, след като ги пръснах между народите, изново ги събера в тяхната земя и не оставя вече там ни едного от тях.</verse>
				<verse number="29">И вече не ще скривам от тях лицето Си, защото Аз ще излея Моя Дух върху дома Израилев, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="40">
				<verse number="1">В двайсет и петата година след нашето преселение, в начало на годината, на десетия ден от месеца, в четиринайсетата година след разрушението на града, в същия оня ден биде върху мене ръката на Господа, и Той ме поведе затам.</verse>
				<verse number="2">Във видения Божии ме заведе Той в земята Израилева и ме постави на твърде висока планина, и на нея откъм юг имаше като че градски здания.</verse>
				<verse number="3">Заведе ме там, и ето, мъж, който изглеждаше като светла мед, а в ръка му ленена връв и тръст за мерене, — и той стоеше при портите.</verse>
				<verse number="4">И каза ми тоя мъж: сине човешки! гледай с очи и чуй с уши и вземай присърце всичко, каквото ще ти показвам, защото ти затова си и доведен тук, за да ти покажа това; всичко, което ще видиш, извести на дома Израилев.</verse>
				<verse number="5">И ето, извън храма имаше околовръст стена, и в ръката на тоя мъж — тръст за мерене от шест лакти, смятайки всеки лакът по лакът и длан, и измери той това здание — една тръст широчина и една тръст височина.</verse>
				<verse number="6">После отиде при портите, които гледаха към изток, изкачи се по стъпалата им и намери, че единият праг на портите беше една тръст широчина, и другият праг — пак една тръст широчина.</verse>
				<verse number="7">И всяка странична стая беше една тръст дълга и една тръст широка, а между стаите имаше пет лакти, и прагът на портите в притвора на портите отвътре беше пак една тръст.</verse>
				<verse number="8">И измери той притвора на портите отвътре — една тръст,</verse>
				<verse number="9">а притвора при портите — осем лакти, и стълбовете — два лакти. Тоя притвор при портите беше отстрани на храма.</verse>
				<verse number="10">Стаите отстрани при източните врата бяха три от едната страна и три от другата; една мярка имаха всички три, и една мярка имаха стълбовете от едната страна и от другата.</verse>
				<verse number="11">Той измери отворите на вратите: те бяха десет лакти ширина, а дължината на вратите — тринайсет лакти.</verse>
				<verse number="12">А пред стаите имаше издаднина — един лакът от едната страна и един лакът — от другата; тия стаи имаха от едната страна шест лакти и от другата шест лакти.</verse>
				<verse number="13">После измери той вратите от стряхата на една стая до стряхата на друга — двайсет и пет лакти ширина: врата срещу врата.</verse>
				<verse number="14">А и стълбовете той измери: шейсет лакти — всеки стълб около двора и при вратите;</verse>
				<verse number="15">и от предната страна на входа във вратите до предната страна на вътрешните врата — петдесет лакти.</verse>
				<verse number="16">Решетчести прозорци имаше и в стаите отстрани и в стълбовете им, отвътре на вратите наоколо; също и в притворите имаше наоколо прозорци на вътрешната страна, а на стълбовете — палми.</verse>
				<verse number="17">И заведе ме той във външния двор, и ето, там — стаи, и имаше направен каменен плочник около двора; трийсет стаи имаше на тоя плочник.</verse>
				<verse number="18">И тоя плочник беше по страните на вратите, според дължината на вратите; тоя плочник беше по-нисък.</verse>
				<verse number="19">И измери той нашир от долните врата до външния край на вътрешния двор: сто лакти — към изток и към север.</verse>
				<verse number="20">Измери също дължината и широчината на вратите на външния двор, обърнати към север,</verse>
				<verse number="21">и при тях стаите отстрани, три от едната страна и три от другата; и стълбовете им и издаднините им имаха същата мярка, както и първите врата: дълги петдесет лакти, а широки двайсет и пет лакти.</verse>
				<verse number="22">И прозорците им, и издаднините им, и палмите им имаха същата мярка, както и вратите, обърнати към изток; и се влиза към тях по седем стъпала, и пред тях — издаднини.</verse>
				<verse number="23">И във вътрешния двор има врата срещу северните и източните врата; и измери той от врата до врата сто лакти.</verse>
				<verse number="24">И ме поведе към юг, и ето, там имаше южни врата: и измери той на стълбовете и на издаднините същата мярка.</verse>
				<verse number="25">И прозорците в тях и в преддверията им бяха също такива, както ония прозорци: дълги петдесет лакти, а широки двайсет и пет лакти.</verse>
				<verse number="26">Възходът към тях — седем стъпала, и преддверия имаше пред тях; и палмови украшения имаше на стълбовете им: едно от едната страна и едно от другата.</verse>
				<verse number="27">И във вътрешния двор имаше южни врата; и измери той от врата до врата южно сто лакти.</verse>
				<verse number="28">И доведе ме той през южните врата във вътрешния двор; и измери в южните врата същата мярка.</verse>
				<verse number="29">И стаите им отстрани, и стълбовете им, и притворите им — същата мярка, и имаше прозорци в тях и в притворите им наоколо; всичко дължина — петдесет лакти, а ширина — двайсет и пет лакти.</verse>
				<verse number="30">Притвори имаше наоколо: надлъж — двайсет и пет лакти, а нашир — пет лакти.</verse>
				<verse number="31">И притворите бяха откъм външния двор, и палми имаше на стълбовете им; възходът към тях — осем стъпала.</verse>
				<verse number="32">И поведе ме през източните врата във вътрешния двор; и измери в тия врата същата мярка.</verse>
				<verse number="33">И стаите им отстрани, стълбовете им и притворите им имаха същата мярка; имаше и прозорци в тях и в притворите им наоколо; всичко дължина — петдесет лакти, а ширина двайсет и пет лакти.</verse>
				<verse number="34">Притворите им бяха откъм външния двор, и на стълбовете им имаше палми от едната и от другата страна; възходът към тях — осем стъпала.</verse>
				<verse number="35">После ме доведе при северните врата и измери в тях същата мярка.</verse>
				<verse number="36">Страничните им стаи, стълбовете им, притворите им и прозорците в тях бях наоколо; всичко дължина — петдесет лакти, и ширина — двайсет и пет лакти.</verse>
				<verse number="37">Притворите им бяха откъм външния двор, и на стълбовете им имаше палми от едната и от другата страна; възходът към тях — осем стъпала.</verse>
				<verse number="38">Имаше също стая, с вход в нея, при стълбовете на вратата: там умиват жертвите за всесъжение.</verse>
				<verse number="39">А в притвора при вратите имаше две маси от едната страна и две от другата страна, за да колят на тях жертви за всесъжение и жертви за грях и жертви за престъпление.</verse>
				<verse number="40">И отвън, отстрани при входа в отвора на северните врата, имаше две маси, и от другата страна до притвора при вратата — две маси.</verse>
				<verse number="41">Четири маси имаше от едната страна и четири маси — от другата, отстрани на вратите: всичко осем маси, на които колят жертви.</verse>
				<verse number="42">Имаше и четири маси за приготвяне всесъжение — от дялан камък, дълги един и половина лакът и широки един и половина лакът, а високи един лакът; върху тях турят сечива за клане жертва за всесъжение и други жертви.</verse>
				<verse number="43">И куки колкото една длан бяха приковани в стените на зданието наоколо, а на масите туряха жертвеното месо.</verse>
				<verse number="44">Отвън на вътрешните врата бяха стаите за певци; на вътрешния двор, отстрани на северните врата, една бе обърната с лице към юг, а друга, отстрани на южните врата, обърната с лице към север.</verse>
				<verse number="45">И каза ми той: тази стая, която е с лице към юг, е за свещениците, които бдят на стража в храма;</verse>
				<verse number="46">а стаята, която е с лице към север за свещениците, които бдят на стража при жертвеника: това са синовете на Садока, които еднички от синовете Левиеви се приближават към Господа, за да Му служат.</verse>
				<verse number="47">И измери той двора: сто лакти надлъж и сто лакти нашир; той беше четириъгълен; а пред храма стоеше жертвеникът.</verse>
				<verse number="48">И доведе ме в притвора на храма и измери стълбовете на притвора: пет лакти от едната страна и пет лакти от другата; а вратите — три лакти широки от едната страна и три лакти от другата.</verse>
				<verse number="49">Притворът беше дълъг двайсет лакти, а широк единайсет, и възходът към него — десет стъпала; и имаше подпорки у стълбовете: една — от едната страна, а друга — от другата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="41">
				<verse number="1">После ме въведе в храма и измери стълбовете: шест лакти широки от едната страна и шест лакти широки от другата, колкото бе широка скинията.</verse>
				<verse number="2">Вратите — десет лакти широки, и отстрани на вратите — пет лакти от едната страна и пет лакти от другата; измери и дължината на храма — четирийсет лакти, а широчината — дванайсет лакти.</verse>
				<verse number="3">И влезе вътре, и измери стълбовете при вратите — два лакти, и вратите — шест лакти, а ширината на вратата — седем лакти.</verse>
				<verse number="4">И отмери в храма двайсет лакти надлъж и двайсет лакти нашир, и ми каза: това е Святая-святих.</verse>
				<verse number="5">И измери стената на храма — шест лакти, а ширината в стаите наоколо храма — по четири лакти.</verse>
				<verse number="6">Странични стаи имаше трийсет и три, стая до стая; те се вдават в стената, която е в храма около стените, тъй че са във връзка с нея, но до стената на самия храм не се допират.</verse>
				<verse number="7">И храмът повече и повече се разширяваше наоколо над страничните стаи, защото окръжността му се издигаше погоре и по-горе наоколо, и затова храмът беше много широк горе, и от долния кат се качваха на горния през средния.</verse>
				<verse number="8">И аз видях върха на Дома в цялата му окръжност; страничните стаи в основата имаха там мярка — цяла тръст, шест пълни лакти.</verse>
				<verse number="9">Ширината на стената на страничните стаи, които излизаха навън — пет лакти, и до страничните стаи на храма имаше свободно пространство.</verse>
				<verse number="10">И между стаите имаше разстояние — двайсет лакти около целия храм.</verse>
				<verse number="11">Вратите на страничните стаи извеждат на свободното пространство, едни врата — на северна страна, а други врата — на южна страна; а ширината на това свободно пространство бе пет лакти наоколо.</verse>
				<verse number="12">Зданието пред площада на западна страна (бе) широко седемдесет лакти; а стената на това здание — пет лакти широка наоколо, а дълга деветнайсет лакти.</verse>
				<verse number="13">И измери той храма — сто лакти дължина, и площада и пристройката, и стените му — също сто лакти дължина.</verse>
				<verse number="14">И ширината на храма отпред с площада от изток — пак сто лакти.</verse>
				<verse number="15">И измери дължината на зданието пред площада на задната му страна със страничните му стаи по едната и по другата страна — сто лакти, от вътрешността на храма и притворите на двора.</verse>
				<verse number="16">Вратните спонци, решетчестите прозорци и страничните стаи наоколо, във всичките три ката, срещу праговете бяха обковани с дърво от пода до прозорците; прозорците бяха затворени.</verse>
				<verse number="17">От горнището на вратата, както отвътре в храма, тъй и отвън, и по цялата стена наоколо, отвътре и отвън, имаше резбарски изображения,</verse>
				<verse number="18">бяха направени Херувими и палми: палма между два Херувима, и у всеки Херувим — две лица.</verse>
				<verse number="19">От едната страна към палмата имаше обърнато лице човешко, а от другата страна към палмата — лице лъвско; тъй беше направено наоколо в целия храм.</verse>
				<verse number="20">От пода до върха на вратата бяха направени Херувими и палми, също и по стената на храма.</verse>
				<verse number="21">В храма имаше четириъгълни вратни спонци, и светилището имаше същия изглед, както аз виждах.</verse>
				<verse number="22">Жертвеникът беше дървен — три лакти висок и два лакти дълъг; и ъглите му, и подножието му, и страните му — от дърво; и каза ми той: това е трапезата, която е пред Господа.</verse>
				<verse number="23">В храма и в светилището имаше по две врати,</verse>
				<verse number="24">и тия врати имаха по две крила; двете крила бяха подвижни: две у едната врата и две крила у другата;</verse>
				<verse number="25">на тях, на храмовите врата, бяха изработени Херувими и палми също такива, каквито бяха изработени по стените; а пред притвора отвън имаше дървен под.</verse>
				<verse number="26">И решетчести прозорци с палми от едната и от другата страна имаше по страните на притвора и на храмовите странични стаи, и по дървената обковка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="42">
				<verse number="1">И изведе ме към външния двор по северния път и ме доведе при стаите, които бяха срещу площада и срещу зданието на север,</verse>
				<verse number="2">до онова място, което при северните врата е дълго сто лакти, а широко петдесет лакти.</verse>
				<verse number="3">Срещу двайсетте лакти на вътрешния двор и срещу плочника, който е откъм външния двор, имаше трем срещу трем в три ката.</verse>
				<verse number="4">А пред стаите имаше ходник — десет лакти широк, а вътре — един лакът; вратите им бяха обърнати към север.</verse>
				<verse number="5">Горните стаи бяха по-тесни, защото тремовете отнемат от тях наспротив долните и средните стаи на зданието.</verse>
				<verse number="6">Стаите бяха на три ката, и такива стълбове, каквито има в дворовете, нямаше в тях; затова те са и направени по-тесни наспротив долните и средните стаи, начевайки от пода.</verse>
				<verse number="7">А външната стена срещу тия стаи от външния двор, която съставя предната страна на стаите, е дълга петдесет лакти;</verse>
				<verse number="8">защото и стаите на външния двор заемат дължина само петдесет лакти, и ето, пред храма — сто лакти.</verse>
				<verse number="9">А долу имаше ходник към тия стаи от източна страна, когато се дохожда към тях от външния двор.</verse>
				<verse number="10">По ширината на стената на двора към изток пред площада и пред зданието имаше стаи.</verse>
				<verse number="11">А ходникът пред тях беше също такъв, какъвто и у ония стаи, които са обърнати към север, такава съща дължина, както и у ония, и такава съща ширина; и всичките им изходи, и направата им, и вратите им бяха също такива, както и у ония.</verse>
				<verse number="12">Такива също врати имаше, както и в стаите, които са на юг; и за вход в тях имаше врати при самия път, който отиваше надлъж по източната стена.</verse>
				<verse number="13">И каза ми той: северните стаи и южните стаи, що са пред площада, са стаи свещени, в които свещениците, приближаващи се до Господа, изяждат най-свещените жертви; също там те турят най-свещените жертви и хлебния принос, жертвата за грях и жертвата за престъпление, понеже това е свето място.</verse>
				<verse number="14">Когато влязат там свещениците, те не трябва да излизат от това свето място на външния двор, докле не оставят там одеждите си, с които са служили, защото те са свещени; трябва да облекат други одежди, и тогава да излизат пред народа.</verse>
				<verse number="15">Когато свърши той измерването на вътрешния храм, изведе ме през вратите, обърнати към изток, и почна да го измеря наоколо.</verse>
				<verse number="16">Той измери източната страна с мярката тръст и измери с нея всичко петстотин тръсти;</verse>
				<verse number="17">в северната страна със същата мярка тръст измери всичко петстотин тръсти;</verse>
				<verse number="18">в южната страна измери с мярката тръст също петстотин тръсти.</verse>
				<verse number="19">Като се обърна към западна страна, измери с мярката тръст петстотин тръсти.</verse>
				<verse number="20">От всички четири страни той го измери; около него имаше стена, дълга петстотин тръсти и петстотин тръсти широка, за да отдели светото място от несветото.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="43">
				<verse number="1">И доведе ме при вратата, при ония врата, които гледат към изток.</verse>
				<verse number="2">И ето, славата на Бога Израилев идеше от изток, и гласът Му беше като шум от много води, и земята светна от славата Му.</verse>
				<verse number="3">Това видение беше същото, каквото аз видях попреди, също такова, каквото видях, когато идвах да известя гибелта на града; тия видения бяха подобни на виденията, каквито видях при река Ховар. И аз паднах ничком.</verse>
				<verse number="4">И славата на Господа влезе в храма през вратата, обърнати към изток.</verse>
				<verse number="5">И подигна ме духът и ме въведе във вътрешния двор, и ето, славата Господня бе изпълнила целия храм.</verse>
				<verse number="6">И аз чух някого си, който ми говореше от храма, а оня мъж стоеше до мене,</verse>
				<verse number="7">и каза ми: сине човешки! това е мястото на Моя престол и мястото на стъпките на Моите нозе, дето ще живея навеки сред Израилевите синове; и домът Израилев не ще вече да осквернява Моето свето име, ни те, ни царете им, с блудствуването си и с труповете на царете си по техните оброчища.</verse>
				<verse number="8">Те туряха прага си до Моя праг и спонците на вратите си до Моите спонци, тъй че една стена имаше между Мене и тях, и скверняха Моето свето име с гнусотиите си, които вършеха, и затова ги погубих в гнева Си.</verse>
				<verse number="9">А сега те ще отдалечат от Мене своето блудствуване и труповете на своите царе, и Аз ще живея сред тях навеки.</verse>
				<verse number="10">Ти, сине човешки, обади на дома Израилев за тоя храм, та да се засрамят от своите беззакония, и да му измерят мярката.</verse>
				<verse number="11">И ако те се засрамят от всичко това, що извършиха, покажи им вида на храма и разположението му, изходите му и входовете му, всичките му очертания и всичките му устави, всичките му образи и всичките му закони, и напиши пред очите им, та те да запазят всичките му очертания и всичките му устави и да постъпват според тях.</verse>
				<verse number="12">Ето закона на храма: навръх планината всичкото му пространство наоколо е Святая-святих; това е законът на храма.</verse>
				<verse number="13">И ето размерите на жертвеника в лакти, като се смята за лакът лакът и длан: основата лакът, ширината пак лакът, и поясът по всичките му краища една педя; и това е задната страна на жертвеника.</verse>
				<verse number="14">От основата, която е в земята, до долната издаднина — два лакти, а широк е той един лакът; от малката издаднина до голямата издаднина — четири лакти, а широк е един лакът.</verse>
				<verse number="15">Самият жертвеник е висок четири лакти; и от жертвеника се издигат нагоре четири рога.</verse>
				<verse number="16">Жертвеникът е дванайсет лакти дълъг и дванайсет широк; той е четириъгълен от всичките си четири страни.</verse>
				<verse number="17">А площадката му е четиринайсет лакти дълга и четиринайсет широка от всичките ѝ четири страни, и около нея поясът е половина лакът, а основата ѝ — лакът наоколо; стъпалата пък към него са от изток.</verse>
				<verse number="18">И каза ми той: сине човешки, тъй казва Господ Бог: ето наредбите за жертвеника в оня ден, когато бъде направен, за да се принасят върху него всесъжения и да ръсят върху него с кръв.</verse>
				<verse number="19">На свещениците от Левиево коляно, от племето на Садока, които се приближават до Мене, за да Ми служат, казва Господ Бог, дай юнец от чердата волове жертва за грях;</verse>
				<verse number="20">и вземи кръвта му, та поръси четирите му рога и четирите ъгли на площадката, и пояса наоколо, и тъй очисти го и го освети.</verse>
				<verse number="21">И вземи юнеца жертва за грях и го изгори на определеното място на Дома вън от светилището.</verse>
				<verse number="22">А на другия ден принеси жертва за грях от козето стадо козел без недостатък, и нека очистят жертвеника тъй, както (го) очистяха с юнеца.</verse>
				<verse number="23">Когато пък свършиш очистянето, доведи от чердата волове юнец без недостатък, и от овчето стадо — овен без недостатък;</verse>
				<verse number="24">и принеси ги пред лицето на Господа; и свещениците ще хвърлят върху тях сол и ще ги възнесат всесъжение Господу.</verse>
				<verse number="25">Седем дена принасяй жертва за грях по козел в ден; също нека принасят жертва по юнец от чердата волове и по овен от овчето стадо без недостатък.</verse>
				<verse number="26">Седем дена те трябва да очистват жертвеника и да го осветяват, и да пълнят ръцете си.</verse>
				<verse number="27">След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="44">
				<verse number="1">И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени.</verse>
				<verse number="2">И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени.</verse>
				<verse number="3">Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе.</verse>
				<verse number="4">После ме доведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.</verse>
				<verse number="5">И каза ми Господ: сине човешки! взимай присърце всичко, гледай с очите си и слушай с ушите си всичко, що ти говоря за всички наредби на Господния Дом и за всичките му закони; внимавай добре за входа на храма и за всички изходи от светилището.</verse>
				<verse number="6">И кажи на размирния дом Израилев: тъй казва Господ Бог: доме Израилев, престанете да вършите всички ваши гнусотии,</verse>
				<verse number="7">да въвеждате синове на чужденка, необрязани по сърце и необрязани по плът, за да бъдат в Моето светилище и да сквернят Моя храм, да поднасяте Моя хляб, тлъстина и кръв, и да разваляте Моя завет с вашите всякакви гнусотии.</verse>
				<verse number="8">Вие не стояхте на стража при Моите светини, а поставяхте тях за стража вместо вас при Моето светилище.</verse>
				<verse number="9">Тъй казва Господ Бог: никой син на чужденка, необрязан по сърце и необрязан по плът, не бива да влиза в Моето светилище, дори и оня син на чужденка, която живее сред синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="10">Също и левитите, които се отдалечиха от Мене във време на Израилевото отстъпничество и, като Ме оставиха, блуждаха след идолите си, ще претърпят наказание за вината си.</verse>
				<verse number="11">Те ще служат в Моето светилище като стража при вратите на храма и прислужници в храма; те ще колят за людете всесъжения и други жертви и ще стоят пред тях, за да им служат.</verse>
				<verse number="12">Задето те им служиха пред техните идоли и бяха за дома Израилев съблазън към нечестие, Аз подигнах върху тях ръката Си, казва Господ Бог, и те ще претърпят наказание за вината си;</verse>
				<verse number="13">те не ще се приближават до Мене, за да свещенодействуват пред Мене и да пристъпят до всички Мои светини, до Святая-святих, но ще носят на себе си срама си и гнусотиите си, които вършиха.</verse>
				<verse number="14">Ще ги направя пазачи на храма за всичките му служби и за всичко, що става в него.</verse>
				<verse number="15">А свещениците от коляното Левиево, синове на Садока, които постоянно пазеха Моето светилище, когато Израилевите синове отстъпяха от Мене, ще се приближават до Мене, за да Ми служат, и ще предстояват пред лицето Ми, за да Ми принасят тлъстина и кръв, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="16">Те ще влизат в Моето светилище и ще се приближават до Моята трапеза, за да Ми служат и да Ми пазят стража.</verse>
				<verse number="17">Кога дойдат до вратите на вътрешния двор, тогава ще се облекат в ленени одежди, а вълнено не бива да има на тях, през време на службата във вратите на вътрешния двор и вътре в храма.</verse>
				<verse number="18">Превезите на главите им трябва да бъдат също ленени; и долното облекло на чреслата им трябва да бъде също ленено; те не трябва да се опасват с нищо, от което биха се потили.</verse>
				<verse number="19">А кога трябва да излязат на външния двор, на външния двор пред народа, тогава те трябва да съблекат одеждите си, с които са служили, и да ги оставят в свещените стаи и да облекат други дрехи, та със свещените одежди да се не допират до народа.</verse>
				<verse number="20">И главата си не бива да бръснат и не бива да отпущат коса, а непременно да стрижат главите си.</verse>
				<verse number="21">И вино не бива да пие никой свещеник, кога влиза във вътрешния двор.</verse>
				<verse number="22">Ни вдовица, ни разведена от мъж н бива да си вземат за жена, а само могат да си взимат девици из племето на дома Израилев и вдовица, овдовяла от свещеник.</verse>
				<verse number="23">Те трябва да учат Моя народ да отличава свещено от несвещено и да им обясняват, кое е нечисто и кое чисто.</verse>
				<verse number="24">В разпри те трябва да присъствуват в съда и според Моите наредби да ги съдят, и да пазят Моите закони и Моите наредби за всички Мои празници и свето да пазят Моите съботи.</verse>
				<verse number="25">До мъртъв човек никой не бива да се доближава, за да не стане нечист; само заради баща и майка, заради син и дъщеря, брат и сестра, която не е била женена, могат да станат те нечисти.</verse>
				<verse number="26">На такъв, след като се очисти, трябва да се отброят още седем дена.</verse>
				<verse number="27">И в оня ден, кога му бъде нужно да пристъпи до светинята във вътрешния двор, за да служи при светинята, той трябва да принесе жертва за грях, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="28">А колкото за дела им, Аз съм техен дял. И владение не им давайте в Израиля: Аз съм тяхно владение.</verse>
				<verse number="29">Те ще ядат от хлебния принос, от жертвата за грях и от жертвата за престъпление: и всичко заклето в Израиля тям принадлежи.</verse>
				<verse number="30">И първоберките от всички ваши плодове и от всеки род принос, каквито и да бъдат вашите приноси, принадлежат на свещениците; и първака на смляното ви давайте на свещеника, за да има благословия върху твоя дом.</verse>
				<verse number="31">Свещениците не бива да ядат никаква мърша и нищо разкъсано от звяр, било птица или добитък.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="45">
				<verse number="1">Когато по жребие делите земята на дялове, отделете свещената част Господу — двайсет и пет хиляди тръсти надлъж и десет хиляди нашир; да бъде свето това място в целия си обем наоколо.</verse>
				<verse number="2">От него към светилището ще мине четириъгълник по петстотин тръсти наоколо и около него стъгда петдесет лакти.</verse>
				<verse number="3">От тая мяра отмери двайсет и пет хиляди тръсти надлъж и десет хиляди нашир, дето ще се намира светилището, Святая-святих.</verse>
				<verse number="4">Тая свещена част земя ще принадлежи на свещениците, служителите на светилището, които пристъпят да служат Господу: това ще бъде тям място за къщи и светиня за светилището.</verse>
				<verse number="5">Двайсет и пет хиляди тръсти надлъж и десет хиляди нашир ще принадлежи на левитите, служители на храма, като тяхно владение, дето да живеят.</verse>
				<verse number="6">Дайте и на града да владее пет хиляди тръсти нашир и двайсет и пет хиляди надлъж, срещу свещеното място, отредено за Господа; това трябва да принадлежи на целия дом Израилев.</verse>
				<verse number="7">И на княза дайте част от едната и от другата страна, както до свещеното място, отредено за Господа, тъй и до градското владение, към запад от западна страна и към изток от източна страна, надлъж равна с един от ония дялове от западния предел до източния.</verse>
				<verse number="8">Това е негова земя, негово владение в Израиля, та занапред Моите князе да не притесняват народа Ми, и земята да предоставят на дома Израилев според колената му.</verse>
				<verse number="9">Тъй казва Господ Бог: стига, Израилеви князе! оставете насилия и притеснения и вършете съд и правда; престанете да изтиквате Моя народ из владенията му, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="10">Имайте верни къпони, вярна ефа и верен бат.</verse>
				<verse number="11">Ефата и батът трябва да имат еднаква мяра, тъй че батът да съдържа една десета хомер, и ефата — една десета хомер; мярката им трябва да се определи според хомера.</verse>
				<verse number="12">В сикла трябва да има двайсет гери; а двайсет сикли, двайсет и пет сикли и петнайсет сикли ще съставят у вас мина.</verse>
				<verse number="13">Ето данъка, който трябва да давате на княза: една шеста част ефа от хомер пшеница и една шеста част ефа от хомер ечемик;</verse>
				<verse number="14">наредба за дървеното масло: от кор дървено масло една десета част от бат; десет бата ще съставят хомер; защото в хомера има десет бата;</verse>
				<verse number="15">една овца за стадо от двеста овци от тучното пасбище на Израиля; всичко това за хлебен принос, за всесъжение и за благодарствена жертва, за тяхно очистяне, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="16">Целият народ на страната е длъжен да прави тоя принос на княза в Израиля.</verse>
				<verse number="17">А като длъжност на княза ще бъдат всесъжения и хлебен принос, възлияние в празници, в новолуние и в съботи през всички тържества на дома Израилев; той ще трябва да принася жертва за грях и хлебен принос, всесъжение и благодарствена жертва, за очистяне на дома Израилев.</verse>
				<verse number="18">Тъй казва Господ Бог: в първия месец, на първия ден от месеца, вземи из чердата волове един юнец без недостатък и очисти светилището.</verse>
				<verse number="19">Нека свещеникът вземе кръв от тая жертва за грях и да поръси с нея вратните спонци на храма и на четирите ъгъла площадката на жертвеника, и вратните спонци на вътрешния двор.</verse>
				<verse number="20">Същото направи и в седмия ден на месеца за ония, които умишлено и от простота съгрешават, и тъй очистяйте храма.</verse>
				<verse number="21">В първия месец, на четиринайсетия ден от месеца, трябва да бъде у вас Пасха, седмодневен празник, когато трябва да се ядат безквасници.</verse>
				<verse number="22">В тоя ден князът ще принесе за себе си и за целия народ в страната един юнец жертва за грях.</verse>
				<verse number="23">И в тия седем дни на празника той трябва да принася Господу всесъжение всеки ден по седем юнеца и по седем овена без недостатък, и жертва за грях всеки ден — по козел от козето стадо.</verse>
				<verse number="24">Хлебен принос той трябва да принася по ефа на юнец и по ефа на овен, и по хин елей на ефа.</verse>
				<verse number="25">В седмия месец, на петнайсетия ден от месеца, в празник, през седем дена той трябва да принася същото: такава жертва за грях, такова всесъжение, и толкова хлебен принос и толкова елей.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="46">
				<verse number="1">Тъй казва Господ Бог: вратата на вътрешния двор, обърнати към изток, трябва да бъдат затворени през шестте работни дни, а в съботния ден те трябва да бъдат отворени, също и в ден на новолуние трябва да бъдат отворени.</verse>
				<verse number="2">Князът ще мине през външния притвор на вратата и ще застане при спонците на тия врата; и свещениците ще извършват неговото всесъжение и неговата благодарствена жертва; и той при прага на вратата ще се поклони Господу и ще излезе, а вратата ще останат незатворени до вечерта.</verse>
				<verse number="3">И народът на страната ще се покланя пред Господа, при входа на вратата, в събота и новолуние.</verse>
				<verse number="4">Всесъжението, което князът ще принесе Господу в съботен ден, трябва да бъде шест агнета без недостатък и овен без недостатък;</verse>
				<verse number="5">хлебният принос ще бъде ефа на овен, а на агнета хлебен принос — колкото му ръка дава, и елей — хин на ефа.</verse>
				<verse number="6">В ден на новолуние той ще принася от чердата волове един юнец без недостатък, също шест агнета и овен без недостатък.</verse>
				<verse number="7">Хлебен принос ще принесе ефа на юнец и ефа на овен, а на агнета — колкото му ръка дава, и елей — хин на ефа.</verse>
				<verse number="8">И кога дохожда князът, той трябва да влиза през притвора на тия врата и по тоя същи път да излиза.</verse>
				<verse number="9">А кога народът на страната дохожда пред лицето на Господа в празници, влезлият за поклонение през северните врата трябва да излиза през южните врата, а влезлият през южните врата трябва да излиза през северните врата; той не бива да излиза през същите врата, през които е влязъл, а трябва да излиза през срещуположните.</verse>
				<verse number="10">И князът трябва да се намира сред тях; кога влизат те, влиза и той; и кога излизат те, излиза и той.</verse>
				<verse number="11">И в празници и в тържествени дни на хлебния принос от него трябва да има по ефа на юнец и по ефа на овен, а на агнета — колкото му ръка дава, и елей — по хин на ефа.</verse>
				<verse number="12">Ако пък князът, по усърдието си, поиска да принесе всесъжение или благодарствена жертва Господу, то трябва да му отворят вратата, обърнати към изток, и той ще извърши своето всесъжение и своята благодарствена жертва, както е извършил в съботния ден, и след това той ще излезе, и след като излезе, вратата ще се затворят.</verse>
				<verse number="13">Всеки ден принасяй Господу всесъжение едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин го принасяй.</verse>
				<verse number="14">А хлебен принос притуряй към него всяка сутрин една шеста ефа и елей една трета хин, за да се разкваси брашното; такава е вечната наредба за хлебния принос Господу, завинаги.</verse>
				<verse number="15">Нека постоянно, всяка сутрин, принасят всесъжения агне, хлебен принос и елей.</verse>
				<verse number="16">Тъй казва Господ Бог: ако князът даде някому от своите синове подарък, това трябва да мине в наследство и на синовете му: това тяхно владение трябва да бъде наследствено.</verse>
				<verse number="17">Ако ли пък той даде от наследието си подарък някому от своите раби, туй ще му принадлежи само до годината на освобождението, и тогава ще се върне у княза. Само на неговите синове трябва да остава наследието му.</verse>
				<verse number="18">Но князът не може да взима от наследствения дял на народа, пъдейки людете от владенията им; само от своето владение той може да дава на децата си, та никой от Моя народ да не бъде изгонван из своето владение.</verse>
				<verse number="19">И доведе ме той през ходника, който е отстрани на вратите, в свещените стаи за свещениците, обърнати към север, и ето, там имаше едно място в дъното към запад.</verse>
				<verse number="20">И каза ми: това е мястото, дето свещениците трябва да варят жертвата за престъпление и жертвата за грях, дето трябва да пекат хлебния принос, без да го изнасят на външния двор, за освещение на народа.</verse>
				<verse number="21">И изведе ме на външния двор и проведе ме по четирите ъгла на двора, и ето, във всеки дворен ъгъл имаше пак двор.</verse>
				<verse number="22">Във всички четири дворни ъгла имаше покрити дворове, четирийсет лакти надлъж и трийсет нашир, от една мярка всички четири ъгла.</verse>
				<verse number="23">И около всички тия четири имаше стени, а при стените бе направено огнище наоколо.</verse>
				<verse number="24">И каза ми: ето готварниците, в които служителите на храма варят народните жертви.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="47">
				<verse number="1">След това ме доведе назад при вратата на храма, и ето, изпод прага на храма тече вода към изток, защото храмът стоеше с лице към изток, и водата течеше изпод дясната страна на храма, на юг от жертвеника.</verse>
				<verse number="2">И изведе ме през северните врата, и отвън ме заведе към външните врата, по пътя, обърнат към изток; и ето, вода тече от дясната страна.</verse>
				<verse number="3">Когато оня мъж отиде към изток, държеше в ръката си връв; той отмери хиляда лакти и преведе ме през водата; водата беше до глезени.</verse>
				<verse number="4">И отмери още хиляда и ме преведе през водата; водата беше до колене. И отмери още хиляда и ме преведе; водата беше до пояс.</verse>
				<verse number="5">И отмери още хиляда, и вече там имаше такъв поток, през който аз не можех да мина, понеже водата беше толкова висока, че трябваше да плувам, а не можеше да се гази тоя поток.</verse>
				<verse number="6">И каза ми: видя ли, сине човешки? и поведе ме назад към брега на тоя поток.</verse>
				<verse number="7">И когато се върнах назад, ето, на бреговете на потока от едната страна и от другата имаше много дървета.</verse>
				<verse number="8">И каза ми: тая вода тече към източната част на страната, ще слезе в равнината и ще се влее в морето; и водите му ще станат здрави.</verse>
				<verse number="9">И всяко живеещо същество, що пълзи там, дето ще се вливат две струи, ще бъде здраво; и риби ще има твърде много, защото ще се влее там тая вода, и водите в морето ще станат здрави, и където се влее тоя поток, там всичко ще бъде живо.</verse>
				<verse number="10">И до него ще стоят рибари от Ен-Гади до Еглаим, ще хвърлят мрежи. Риба ще има всякаква и, както в голямото море, ще има твърде много риба.</verse>
				<verse number="11">Блатата му и локвите му, които не станат здрави, ще бъдат оставени за сол.</verse>
				<verse number="12">По бреговете край потока от едната страна и от другата ще растат всякакви дървета, които дават храна; листата им не ще увяхват, и плодовете по тях не ще се привършват; всеки месец ще узряват нови, защото водата за тях тече из светилището; плодовете им ще се употребяват за храна, а листата — за лек.</verse>
				<verse number="13">Тъй казва Господ Бог: ето разпредялбата, според която вие трябва да разделите земята в наследство между дванайсетте Израилеви колена: на Иосифа два дяла.</verse>
				<verse number="14">И наследете я, както единият, тъй и другият; понеже Аз, като подигах ръката Си, клех се да я дам на отците ви, и тая земя ще бъде ваше наследие.</verse>
				<verse number="15">И ето пределът на страната: откъм север, начевайки от голямото море, през Хетлон, по пътя за в Цедад,</verse>
				<verse number="16">Емат, Берот, Сивраим, който се намира между Дамаската и Ематската област, Хацар-Тихон, що е на Авранската граница.</verse>
				<verse number="17">И ще бъде границата от морето до Хацар-Енон, граница с Дамаск, и понататък на север областта Емат; това е северният край.</verse>
				<verse number="18">Чертата на източния край прокарайте между Авран и Дамаск, между Галаад и земята Израилска, по Иордан, от северния край до източното море; това е източният край.</verse>
				<verse number="19">А южният край откъм юг от Тамара до водите на Разпря при Кадис, и по течението на потока до голямото море; това е южният край към юг.</verse>
				<verse number="20">Западният пък предел ще бъде великото море, от южната граница до мястото срещу Емат; това е западният край.</verse>
				<verse number="21">И разделете си тая земя на дялове според Израилевите колена.</verse>
				<verse number="22">И разделете я по жребие за наследство на себе си и на другоземците, които живеят у вас, които са родили у вас деца; и те между Израилевите синове трябва да се считат наравно с туземците, и те с вас ще вземат дял между Израилевите колена.</verse>
				<verse number="23">В което коляно живее другоземец, в него му и дайте неговото наследие, казва Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="48">
				<verse number="1">Ето имената на колената. На северния край по пътя от Хетлон, който води за Емат, Хацар-Енон, от северната граница на Дамаск по пътя за Емат: всичко това от изток до морето един дял за Дана.</verse>
				<verse number="2">До границата на Дана, от източния край до западния, това е един дял за Асира.</verse>
				<verse number="3">До границата на Асира, от източния край до западния, това е един дял за Нефталима.</verse>
				<verse number="4">До границата на Нефталима, от източния край до западния, това е един дял за Манасия.</verse>
				<verse number="5">До границата на Манасия, от източния край до западния, това е един дял за Ефрема.</verse>
				<verse number="6">До границата на Ефрема, от източния край до западния, това е един дял за Рувима.</verse>
				<verse number="7">До границата на Рувима, от източния край до западния, това е един дял за Иуда.</verse>
				<verse number="8">А до границата на Иуда, от източния край до западния, е свещеният дял, широк двайсет и пет хиляди тръсти, а дълъг колкото другите дялове, от източния край до западния; сред него ще бъде светилището.</verse>
				<verse number="9">Делът, който ще посветите Господу, ще бъде дълъг двайсет и пет хиляди тръсти, а широк десет хиляди.</verse>
				<verse number="10">И тоя свещен дял трябва да принадлежи на свещениците, откъм север дълъг двайсет и пет хиляди тръсти, и откъм морето широк десет хиляди, и откъм изток широк десет хиляди, а откъм юг дълъг двайсет и пет хиляди, и сред него ще бъде светилището Господне.</verse>
				<verse number="11">Това посветете на свещениците от синовете на Садока, които Ми стояха на стража, когато отстъпваха Израилевите синове, те не отстъпиха от Мене, както отстъпиха другите левити.</verse>
				<verse number="12">Тям ще принадлежи тая част земя от свещения дял, светиня над светините, в предела на левитите.</verse>
				<verse number="13">И левитите ще получат също в свещеническия предел двайсет и пет хиляди тръсти надлъж и десет хиляди нашир; всичката дължина — двайсет и пет хиляди, а ширина десет хиляди тръсти.</verse>
				<verse number="14">И от тая част те не могат ни да продадат, ни да заменят; и първоберките от земята не могат да преминават у други, защото това е Господня светиня.</verse>
				<verse number="15">А останалите пет хиляди тръсти нашир с двайсет и пет хиляди надлъж се отреждат за обща употреба на града, за заселване и за околини; градът ще бъде в средата.</verse>
				<verse number="16">И ето размерите му: северната страна — четири хиляди и петстотин тръсти, и южната страна четири хиляди и петстотин, източната страна четири хиляди и петстотин и западната страна четири хиляди и петстотин.</verse>
				<verse number="17">А околините на града откъм север ще бъдат двеста и петдесет тръсти, откъм изток двеста и петдесет, откъм юг двеста и петдесет и откъм запад двеста и петдесет.</verse>
				<verse number="18">А което остава от дължината срещу свещения дял — десет хиляди към изток и десет хиляди към запад срещу свещения дял, произведенията от тая земя трябва да служат за прехрана на работниците в града.</verse>
				<verse number="19">В града пък могат да работят работници от всички Израилеви колена.</verse>
				<verse number="20">Целия отделен дял от двайсет и пет хиляди тръсти надлъж и двайсет и пет хиляди нашир, четириъгълен, отделете за свещен дял, като включите владенията на града;</verse>
				<verse number="21">а останалото за княза. Както откъм свещения дял, тъй и откъм владенията на града, срещу двайсет и петте хиляди тръсти до източната граница на дела, и на запад срещу двайсет и петте хиляди на западната граница съразмерно с тия дялове, е делът на княза, тъй че свещеният дял и светилището ще бъдат в средата му.</verse>
				<verse number="22">И онова, що остава от левитските владения и от владенията на града в междината, принадлежи също на княза; междината между границата на Иуда и между границата на Вениамина ще принадлежи на княза.</verse>
				<verse number="23">Останалото пък от колената, от източния край до западния — един дял за Вениамина.</verse>
				<verse number="24">До границите на Вениамина, от източния край до западния — един дял за Симеона.</verse>
				<verse number="25">До границите на Симеона, от източния край до западния — един дял за Исахара.</verse>
				<verse number="26">До границите на Исахара, от източния край до западния — един дял за Завулона.</verse>
				<verse number="27">До границите на Завулона, от източния край до западния — един дял за Гада.</verse>
				<verse number="28">А до границите на Гада на южната страна върви южният предел от Тамара до водите на Разпря при Кадис, надлъж потока до голямото море.</verse>
				<verse number="29">Ето земята, която по жребие ще разделите между Израилевите колена, и ето дяловете им, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="30">И ето изходите на града: откъм северна страна — четири хиляди и петстотин мерки,</verse>
				<verse number="31">и портите на града се наричат с имената на Израилевите колена; към север три порти: едни порти Рувимови, едни порти Иудини, едни порти Левиеви.</verse>
				<verse number="32">И откъм източната страна — четири хиляди и петстотин мерки, и три порти: едни порти Иосифови, едни порти Вениаминови, едни порти Данови;</verse>
				<verse number="33">и откъм южната страна — четири хиляди и петстотин мерки, и три порти: едни порти Симеонови, едни порти Исахарови, едни порти Завулонови.</verse>
				<verse number="34">Откъм морето — четири хиляди и петстотин мерки; тука също три порти: едни порти Гадови, едни порти Асирови, едни порти Нефталимови.</verse>
				<verse number="35">Всичко наоколо — осемнайсет хиляди. А от онзи ден името на града ще бъде: Господ е там.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="27">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">В третата година от царуването на иудейския цар Иоакима дигна се вавилонският цар Навуходоносор против Иерусалим и го обсади.</verse>
				<verse number="2">И предаде Господ в ръката му иудейския цар Иоакима и част от съдовете на Дома Божий, и той ги изпрати в земя Сенаар, в дома на своя бог, и внесе тия съдове в съкровищницата на своя бог.</verse>
				<verse number="3">И каза царят на Асфеназа, началник на скопците му, да доведе от синовете Израилеви, от царски и княжески род,</verse>
				<verse number="4">момци, които нямат никакъв телесен недостатък, хубавци наглед и способни за всякаква наука, разбиращи науки и разумни и сръчни да служат в царските палати, и да ги научи на халдейски книги и език.</verse>
				<verse number="5">И отреди им царят всекидневна храна от царската трапеза и вино, което сам пиеше, и заповяда да ги възпитават три години, след изтичане на които те трябваше да застанат пред царя.</verse>
				<verse number="6">Между тях бяха от Иудините синове Даниил, Анания, Мисаил и Азария.</verse>
				<verse number="7">Тогава началникът на скопците ги преименува: Даниила нарече Валтасар, Анания — Седрах, Мисаила — Мисах и Азария — Авденаго.</verse>
				<verse number="8">Даниил тури на сърце си да се не осквернява с ястията от царската трапеза и от виното, що пиеше царят, и затова измоли от началника на скопците да го не принуждава да се осквернява.</verse>
				<verse number="9">Бог даде на Даниила милост и благосклонност у началника на скопците;</verse>
				<verse number="10">и началникът на скопците каза на Даниила: „боя се от господаря си, царя, който сам ви отреди храна и питие: ако той види лицата ви по-мършави, отколкото у момците, ваши връстници, вие ще турите главата ми в опасност пред царя“.</verse>
				<verse number="11">Тогава Даниил рече на Амелсара, когото началникът на скопците бе поставил при Даниила, Анания, Мисаила и Азария:</verse>
				<verse number="12">„направи опит над рабите си: нека десет дни ни дават овошки за храна и вода за питие;</verse>
				<verse number="13">и после нека се явят пред тебе нашите лица и лицата на ония момци, които се хранят от царската храна, и след това постъпвай с рабите си, според както видиш“.</verse>
				<verse number="14">Той ги послуша в това и направи опит с тях десет дена.</verse>
				<verse number="15">Подир десетте дена лицата им се показаха по-хубави, и по тяло бяха по-пълни от всички ония момци, които се хранеха с царски ястия.</verse>
				<verse number="16">Тогава Амелсар взимаше тяхното ястие и виното за пиене и даваше им овошки.</verse>
				<verse number="17">И дарува Бог на четиримата тия момци знание и разбиране всяка книга и мъдрост, а на Даниила дарува още да разбира и всякакви видения и сънища.</verse>
				<verse number="18">След свършека на дните, когато царят бе заповядал да ги представят, началникът на скопците ги представи на Навуходоносора.</verse>
				<verse number="19">Царят говори с тях, и от всички момци не се намери нито един като Даниила, Анания, Мисаила и Азария, и почнаха те да служат пред царя.</verse>
				<verse number="20">И във всичко, за което се искаше мъдрост и разбиране, за каквото и да ги питаше царят, намираше ги десеторно по-високо от всички тайноведци и влъхви, каквито имаше в цялото му царство.</verse>
				<verse number="21">И остана там Даниил до първата година на цар Кира.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">На втората година от царуването си Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути, и сънят побягна от него.</verse>
				<verse number="2">И заповяда царят да свикат тайноведци и гледачи, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя.</verse>
				<verse number="3">И рече им царят: „сънувах сън, и духът ми се вълнува; желая да зная тоя сън“.</verse>
				<verse number="4">Тогава халдейците казаха на царя по арамейски: „царю! да си жив довеки! кажи на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи“.</verse>
				<verse number="5">Отговори царят и рече на халдейците: „сънят избяга от мене; ако ми не кажете съня, и какво той значи, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини;</verse>
				<verse number="6">ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй, кажете ми съня, и какво той значи“.</verse>
				<verse number="7">Те повторно отговориха и рекоха: „нека царят каже на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи той“.</verse>
				<verse number="8">Отговори царят и рече: „добре зная, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че сънят избяга от мене.</verse>
				<verse number="9">Понеже не явявате съня ми, вие имате някой умисъл: готвите се да ми кажете лъжа и измама, докле мине време; и тъй, разкажете ми съня, и тогава ще позная, че вие можете ми обясни, и какво той значи“.</verse>
				<verse number="10">Халдейците отговориха на царя и казаха: „на земята няма човек, който да може откри на царя това дело, и затова ни един цар, велик и силен, не е поисквал подобно нещо от никой тайноведец, гледач и халдеец;</verse>
				<verse number="11">делото, което изисква царят, е толкоз трудно, че никой друг не може го откри на царя, освен боговете, които не живеят със смъртните“.</verse>
				<verse number="12">Царят разсвирепя и силно се ядоса на това и заповяда да изтребят всички мъдреци вавилонски.</verse>
				<verse number="13">Когато излезе тая повеля да убиват мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги умъртвят.</verse>
				<verse number="14">Тогава Даниил се обърна с предпазливост и мъдрост към Ариоха, началник на царските телопазители, който беше излязъл да убива вавилонските мъдреци,</verse>
				<verse number="15">и попита Ариоха, който беше силен при царя: „защо такава страшна повеля от царя?“ Тогава Ариох разказа на Даниила цялата работа.</verse>
				<verse number="16">И Даниил влезе и измоли от царя да му даде време, за да представи на царя тълкуването на съня.</verse>
				<verse number="17">Даниил отиде у дома си и разказа работата на другарите си Анания, Мисаила и Азария,</verse>
				<verse number="18">за да просят милост от Бога Небесни за тази тайна, та Даниил и другарите му да не загинат с другите мъдреци вавилонски.</verse>
				<verse number="19">И тогава тайната биде открита на Даниила в нощно видение, и Даниил благослови Бога Небесни.</verse>
				<verse number="20">И рече Даниил: „да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила;</verse>
				<verse number="21">Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни;</verse>
				<verse number="22">Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае, що е в мрака, и светлината живее с Него.</verse>
				<verse number="23">Славя Те и величая, Боже на отците ми, задето ми дарува мъдрост и сила и ми откри онова, за което Те молихме; защото Ти ни откри делото на царя“.</verse>
				<verse number="24">Подир това Даниил отиде при Ариоха, комуто царят бе заповядал да умъртви мъдреците вавилонски, влезе и му каза: „не убивай мъдреците вавилонски; заведи ме при царя, и аз ще му открия, що значи сънят “.</verse>
				<verse number="25">Тогава Ариох незабавно заведе Даниила при царя и му каза: „намерих между пленените синове на Иуда човек, който може да открие на царя, що значи сънят “.</verse>
				<verse number="26">Царят рече на Даниила, който бе наречен Валтасар: „можеш ли ми каза съня, който видях, и какво значи той?“</verse>
				<verse number="27">Даниил отговори на царя и рече: „тайната, за която царят пита, не могат откри на царя ни мъдреци, ни магьосници, ни тайноведци, ни гледачи.</verse>
				<verse number="28">Но на небесата има Бог, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносора, какво ще бъде в последните дни. Сънят ти и онова, що е видяла главата ти на твоето легло, беше това:</verse>
				<verse number="29">ти, царю, на леглото си мислеше, какво ли ще бъде след това, и Оня, Който открива тайни, ти показа какво ще бъде.</verse>
				<verse number="30">Но мене тая тайна биде открита, не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да бъде на царя открит смисълът, и за да узнаеш помислите на сърцето си.</verse>
				<verse number="31">Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен.</verse>
				<verse number="32">Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му — от сребро, коремът и бедрата му — медни,</verse>
				<verse number="33">пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.</verse>
				<verse number="34">Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби.</verse>
				<verse number="35">Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.</verse>
				<verse number="36">Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи.</verse>
				<verse number="37">Ти, царю, цар на царете, комуто Бог Небесний дарува царство, власт, сила и слава,</verse>
				<verse number="38">и в ръцете ти даде всички синове човешки, дето и да живеят, всички зверове земни и птици небесни и те постави господар над всички тях, — ти си тая златна глава!</verse>
				<verse number="39">После тебе ще се дигне друго царство, по-долно от твоето, и още трето царство, медно, което ще владее над цяла земя.</verse>
				<verse number="40">А четвъртото царство ще бъде яко като желязо; защото, както желязото троши и дроби всичко, тъй и то, като всесъкрушаващо желязо, ще дроби и съкрушава.</verse>
				<verse number="41">А дето си видял нозете и пръстите на нозете, направени част от грънчарска глина, и част от желязо, то ще е царство разделено, и в него ще остане нещо от якостта на желязото, понеже ти си видял желязо, смесено с грънчарска глина.</verse>
				<verse number="42">И както пръстите на нозете бяха част от желязо, а част от глина, тъй и царството ще бъде отчаст яко, отчаст крехко.</verse>
				<verse number="43">А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина.</verse>
				<verse number="44">И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само ще стои вечно,</verse>
				<verse number="45">понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!“</verse>
				<verse number="46">Тогава цар Навуходоносор падна ничком и се поклони на Даниила и заповяда да му донесат дарове и благовонни кадива;</verse>
				<verse number="47">и каза царят на Даниила: „наистина, вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна!“</verse>
				<verse number="48">Тогава царят въздигна Даниила, даде му много големи подаръци и го постави над цялата област Вавилонска и главен началник над всички мъдреци вавилонски.</verse>
				<verse number="49">Но Даниил помоли царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над делата на страната Вавилонска, а Даниил остана при двора царски.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;</verse>
				<verse number="2">и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.</verse>
				<verse number="3">И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.</verse>
				<verse number="4">Тогава глашатай високо се провикна: „обажда ви се вам, народи, племена и езици:</verse>
				<verse number="5">щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;</verse>
				<verse number="6">а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ“.</verse>
				<verse number="7">Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.</verse>
				<verse number="8">В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.</verse>
				<verse number="9">Те казаха на цар Навуходоносора: „царю, да си жив довека!</verse>
				<verse number="10">Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;</verse>
				<verse number="11">а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.</verse>
				<verse number="12">Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят“.</verse>
				<verse number="13">Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго; и доведоха тия мъже при царя.</verse>
				<verse number="14">Навуходоносор им каза: „с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?</verse>
				<verse number="15">Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?“</verse>
				<verse number="16">Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго и казаха на цар Навуходоносора: „няма нужда да ти отговаряме на това.</verse>
				<verse number="17">Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.</verse>
				<verse number="18">Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним“.</verse>
				<verse number="19">Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;</verse>
				<verse number="20">и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.</verse>
				<verse number="21">Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.</verse>
				<verse number="22">И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго.</verse>
				<verse number="23">А тримата тия мъже — Седрах, Мисах и Авденаго — паднаха в горящата огнена пещ вързани.</verse>
				<verse number="24">(И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.</verse>
				<verse number="25">Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:</verse>
				<verse number="26">„благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.</verse>
				<verse number="27">Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински, Твоите пътища — прави и Твоите всички съдби — истински.</verse>
				<verse number="28">Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.</verse>
				<verse number="29">Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;</verse>
				<verse number="30">Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.</verse>
				<verse number="31">И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд, —</verse>
				<verse number="32">и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.</verse>
				<verse number="33">И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.</verse>
				<verse number="34">Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.</verse>
				<verse number="35">Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой,</verse>
				<verse number="36">на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.</verse>
				<verse number="37">Намалени сме, Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,</verse>
				<verse number="38">и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.</verse>
				<verse number="39">Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.</verse>
				<verse number="40">Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.</verse>
				<verse number="41">И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.</verse>
				<verse number="42">Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;</verse>
				<verse number="43">избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,</verse>
				<verse number="44">та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,</verse>
				<verse number="45">за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена.“</verse>
				<verse number="46">А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,</verse>
				<verse number="47">и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти</verse>
				<verse number="48">и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.</verse>
				<verse number="49">Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,</verse>
				<verse number="50">и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.</verse>
				<verse number="51">Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога:</verse>
				<verse number="52">„благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.</verse>
				<verse number="53">Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.</verse>
				<verse number="54">Благословен си Ти, Който видиш бездната, Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.</verse>
				<verse number="55">Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.</verse>
				<verse number="56">Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.</verse>
				<verse number="57">Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="58">Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="59">Благословете, небеса, Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="60">Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="61">Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="62">Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="63">Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="64">Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="65">Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="66">Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="67">Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="68">Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="69">Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="70">Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="71">Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="72">Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="73">Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="74">Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.</verse>
				<verse number="75">Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="76">Благословете Господа, всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="77">Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="78">Благословете Господа, моря и реки, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="79">Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="80">Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="81">Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="82">Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="83">Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.</verse>
				<verse number="84">Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="85">Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="86">Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="87">Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.</verse>
				<verse number="88">Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.</verse>
				<verse number="89">Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.</verse>
				<verse number="90">Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки“.)</verse>
				<verse number="91">Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: „нали трима души вързани хвърлихме в огъня?“ Те отговориха на царя: „наистина тъй, царю!“</verse>
				<verse number="92">На това той рече: „ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий“.</verse>
				<verse number="93">Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: „Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.</verse>
				<verse number="94">И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.</verse>
				<verse number="95">Тогава Навуходоносор рече: „благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!</verse>
				<verse number="96">И от мене се дава повеля: който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя“.</verse>
				<verse number="97">Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).</verse>
				<verse number="98">Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!</verse>
				<verse number="99">Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.</verse>
				<verse number="100">Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му — из рода в род.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Аз, Навуходоносор, бях спокоен в дома си и добрувах в чертозите си.</verse>
				<verse number="2">Но видях сън, който ме уплаши, и размишленията върху леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.</verse>
				<verse number="3">И дадох повеля да доведат при мене всички мъдреци вавилонски, за да ми кажат, какво значи сънят.</verse>
				<verse number="4">Тогава дойдоха тайноведци, магьосници, халдейци и гледачи, и аз им разказах съня, но те не можаха да ми обяснят, какво значи.</verse>
				<verse number="5">Най-после влезе при мене Даниил, чието име беше Валтасар — по името на моя бог, и в когото е Духът на Бога Светий; нему разказах съня.</verse>
				<verse number="6">Валтасаре, глава на мъдреците! зная, че в тебе е Духът на Бога Светий, и никаква тайна не те затруднява; обясни ми видението на моя сън, що видях, и какво значи.</verse>
				<verse number="7">А виденията на главата ми върху леглото ми бяха такива: видях — ето, сред земята дърво твърде високо.</verse>
				<verse number="8">Голямо беше това дърво и яко, и височината му достигаше до небето, и видеше се то до краищата на цяла земя.</verse>
				<verse number="9">Листата му — прекрасни, и плодове по него — много, и храна на него — за всички; под него намираха сянка зверовете полски, и в клоните му виеха гнезда птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.</verse>
				<verse number="10">И видях във виденията на главата ми върху леглото ми, и ето, от небесата слезе Будният и Светият.</verse>
				<verse number="11">Като извика високо, Той каза: „отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му; нека избягат зверовете изпод него и птиците от клоните му;</verse>
				<verse number="12">но главния му корен оставете в земята, и нека той във вериги железни и медни сред полската трева да се напоява с небесна роса, и с животните нека бъде делът му в земната трева.</verse>
				<verse number="13">Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско, и ще преминат над него седем времена.</verse>
				<verse number="14">По повеля на Будните е това определено, и по присъда от Светиите е отредено, да знаят живите, че Всевишният владичествува над човешкото царство и го дава, комуто си иска, и поставя над него унизения между людете“.</verse>
				<verse number="15">Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор; а ти, Валтасаре, кажи, какво значи сънят, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да обясни, какво значи той, а ти можеш, защото в тебе е Духът на Светия Бог.</verse>
				<verse number="16">Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана слисан около час, и мислите му го смущаваха. Царят заговори и каза: „Валтасаре! да те не смущава тоя сън и значението му“. Валтасар отговори и рече: „господарю мой! тоя сън нека бъде за твоите ненавистници, и значението му — за твоите врагове!</verse>
				<verse number="17">Дървото, което си видял, което било голямо и яко, с височината си достигнало до небесата и се виждало по цяла земя,</verse>
				<verse number="18">на което имало листа прекрасни и много плодове и прехрана за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони виели гнезда птиците небесни,</verse>
				<verse number="19">това си ти, царю, който си се възвеличил и укрепил, и величието ти е порасло и е достигнало до небесата и властта ти — до краищата земни.</verse>
				<verse number="20">А дето царят е видял Будния и Светия, Който слизал от небесата и казал: отсечете дървото и го унищожете, само главния му корен оставете в земята, и той във вериги железни и медни сред полската трева да се оросява с небесна роса, и делът му нека бъде с полските зверове, докле не преминат над него седем времена,</verse>
				<verse number="21">ето какво значи това, царю, и ето решението на Всевишния, което ще постигне моя господар — царя:</verse>
				<verse number="22">тебе ще те отлъчат от людете, и ти ще живееш с полските зверове, с трева ще те хранят като вол, с небесна роса ще бъдеш напояван, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владичествува над човешкото царство и дава го, комуто си иска.</verse>
				<verse number="23">А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт.</verse>
				<verse number="24">Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си — с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир“.</verse>
				<verse number="25">Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносора.</verse>
				<verse number="26">Като минаха дванайсет месеци, разхождайки се по царските дворци във Вавилон,</verse>
				<verse number="27">царят каза: „не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!“</verse>
				<verse number="28">Тая дума беше още на царя в уста та, и от небето биде глас: „тебе думат, царю Навуходоносоре: царството побягна от тебе!</verse>
				<verse number="29">И ще те отлъчат от людете, и ще живееш с полските зверове; с трева ще те хранят като вол, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава, комуто си иска!“</verse>
				<verse number="30">Веднага се изпълни тая дума над Навуходоносора, и той биде отлъчен от людете, ядеше трева като вол, и тялото му се напояваше с небесна роса, тъй че космите му пораснаха като у лъв, и ноктите му бяха като на птица.</verse>
				<verse number="31">След свършване на ония дни аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието владичество е владичество вечно, и Чието царство е из рода в род.</verse>
				<verse number="32">И всички живеещи на земята нищо не значат; Той действува по Свое щение както в небесното войнство, тъй и между живеещите на земята, и няма никой, който би могъл да се противи на ръката Му и да Му каже: какво стори Ти?</verse>
				<verse number="33">В това време разумът ми се възвърна в мене, и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха съветниците ми и велможите ми, и аз бях възстановен на царството си, и величието ми още повече се възвиси.</verse>
				<verse number="34">Сега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесни, Чиито всички дела са истински и пътищата Му праведни, и Който е силен да смири ония, които ходят гордо.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Цар Валтасар даде голям пир на хиляда свои велможи и пред очите на хилядата пи вино.</verse>
				<verse number="2">Като вкуси от виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които Навуходоносор, баща му, бе изнесъл из Иерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му.</verse>
				<verse number="3">Тогава донесоха златните съдове, които бяха взети из светилището на Дома Божий в Иерусалим; и пиеха от тях царят и велможите му, жените му и наложниците му, —</verse>
				<verse number="4">пиеха вино, и славеха боговете златни и сребърни, медни и железни, дървени и каменни.</verse>
				<verse number="5">В този същи час подадоха се пръсти от човешка ръка и пишеха срещу светилника върху мазилката на стената на царския дворец, и царят видя пръстите на ръката, която пишеше.</verse>
				<verse number="6">Тогава царят промени лице: мислите му го смутиха, ставите на бедрата му отслабнаха и коленете му взеха да се удрят едно о друго.</verse>
				<verse number="7">Завика царят силно, за да доведат магьосници, халдейци и гледачи: царят проговори и каза на мъдреците вавилонски: „който пречете това, що е написано, и ми обясни, какво значи то, ще бъде облечен в багреница, и на шията му ще бъде златна верижка, и в царството ми ще бъде трети властник“.</verse>
				<verse number="8">И влязоха всички мъдреци цареви, ала не можаха да прочетат написаното и да обяснят на царя значението му.</verse>
				<verse number="9">Цар Валтасар се развълнува твърде много, и видът на лицето му се измени, и велможите му се смутиха.</verse>
				<verse number="10">А царицата, по повод думите на царя и на велможите му, влезе в стаята, дето беше пирът; проговори царицата и рече: „царю, жив да си вовеки! да те не смущават мислите ти, и да се не изменя видът на лицето ти.</verse>
				<verse number="11">В царството ти има мъж, в когото е Духът на Бога Светии; в дните на баща ти намери се в него светлина, разум и мъдрост, като мъдростта на боговете, и цар Навуходоносор, баща ти, го постави глава на тайноведците, магьосниците, халдейците и гледачите, — сам баща ти, царят,</verse>
				<verse number="12">защото в него, в Даниила, комуто царят промени името на Валтасар, се намери висок дух, знание и разум, способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да развързва възли. Затова нека повикат Даниила, — и той ще обясни значението“.</verse>
				<verse number="13">Тогава въведоха Даниила при царя, и царят проговори и каза на Даниила: „ти ли си Даниил, един от пленените синове иудейски, които баща ми — царят — доведе от Иудея?</verse>
				<verse number="14">Слушал съм за тебе, че в тебе има Дух Божий, и светлина, и разум, и висока мъдрост се намира в тебе.</verse>
				<verse number="15">Ето, доведоха ми мъдреци и магьосници, за да прочетат това, що е написано, и да ми обяснят, какво значи то; но те не можаха да ми го обяснят.</verse>
				<verse number="16">А за тебе съм слушал, че можеш да обясняваш значението и да развързваш възли; и тъй, ако можеш да прочетеш това, що е написано, и ми обясниш, какво значи, ще бъдеш облечен в багреница, и на шията ти ще бъде златна верижка, и в царството ще бъдеш трети властник“.</verse>
				<verse number="17">Тогава Даниил отговори и рече на царя: „даровете ти нека останат у тебе, и почестите отдай другиму; а написаното ще прочета на царя и значението ще му обясня.</verse>
				<verse number="18">Царю, Всевишният Бог бе дарувал на баща ти Навуходоносора царство, величие, чест и слава.</verse>
				<verse number="19">Пред величието, що му бе дал Той, всички народи, племена и езици трепереха и му се бояха: когото си искаше, убиваше, и когото си искаше, оставяше го жив; когото си искаше, въздигаше, и когото си искаше, унижаваше.</verse>
				<verse number="20">Но когато сърцето му се възгордя, и духът му се ожесточи до дързост, той биде свален от царския си престол и лишен от славата си,</verse>
				<verse number="21">и биде отлъчен от синовете човешки, и сърцето му заприлича на зверско, и живя той с диви осли; храниха го с трева като вол, и тялото му се оросяваше от небесна роса, докле позна, че над човешкото царство владичествува Всевишният Бог и поставя над него, когото си иска.</verse>
				<verse number="22">И ти, негов сине, Валтасаре, не смири сърцето си, ако и да знаеше всичко това,</verse>
				<verse number="23">а се въздигна против Господа Небесни, и съдовете от Дома Му ти донесоха, и ти и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте от тях вино, и ти славеше боговете сребърни и златни, медни и железни, дървени и каменни, които нито виждат, нито слушат, нито разумяват; а Бога, в Чиито ръце е твоето дишане, и у Когото са всички твои пътища, ти не прослави.</verse>
				<verse number="24">Заради това са и проводени от Неготия ръчни пръсти и е начертано това писмо.</verse>
				<verse number="25">И ето, що е начертано: мене, мене, текел, упарсин.</verse>
				<verse number="26">Ето и значението на думите: мене — изброи Бог царството ти и му тури край;</verse>
				<verse number="27">текел — претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек;</verse>
				<verse number="28">перес — царството ти е разделено и е дадено на мидяни и перси“.</verse>
				<verse number="29">Тогава по заповед на Валтасара облякоха Даниила в багреница и туриха на шията му златна верижка и го провъзгласиха трети властник в царството.</verse>
				<verse number="30">В тая съща нощ Валтасар, халдейският цар, биде убит,</verse>
				<verse number="31">и Дарий Мидянин превзе царството, бидейки на шейсет и две години.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Угодно бе на Дария да постави над царството сто и двайсет сатрапа, за да бъдат в цялото царство,</verse>
				<verse number="2">а над тях трима князе, — един от които беше Даниил, — за да дават сатрапите тям сметка, и да не бъде царят никак претоварен.</verse>
				<verse number="3">Даниил надминаваше другите князе и сатрапи, защото в него имаше висок дух, и царят кроеше вече да го постави над цялото царство.</verse>
				<verse number="4">Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог да обвинят Даниила по управлението на царството, ала никакъв предлог, ни погрешка не можаха да намерят, защото той беше верен, и никаква погрешка или вина не се намираше в него.</verse>
				<verse number="5">И тия люде казаха: „ние не ще намерим предлог против Даниила, ако го не намерим против него в закона на неговия Бог“.</verse>
				<verse number="6">Тогава тия князе и сатрапи отидоха при царя и му казаха тъй: „цар Дарие, жив да си вовеки!</verse>
				<verse number="7">Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и военачалници се съгласиха помежду си, да се издаде царска наредба и да излезе заповед: който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, него да хвърлят в лъвовата яма.</verse>
				<verse number="8">И тъй, утвърди, царю, това решение и подпиши повелята, за да бъде неизменна, като закон мидийски и персийски, и да не бъде нарушена“.</verse>
				<verse number="9">Цар Дарий подписа решението и заповедта.</verse>
				<verse number="10">А Даниил, като узна, че е подписана такава повеля, отиде у дома си. Прозорците на горницата му бяха отворени към Иерусалим, и той три пъти на ден прекланяше колене и се молеше на своя Бог и Го славословеше, както това си вършеше и понапред.</verse>
				<verse number="11">Тогава тия люде издебнаха и намериха Даниила, че се моли и че проси милост пред своя Бог;</verse>
				<verse number="12">после отидоха и казаха на царя за царската заповед: „нали ти подписа повеля, че всеки човек, който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в лъвовата яма?“ Царят отговори и рече: „тая дума е твърда, както законът на мидяни и перси, който не допуска изменения“.</verse>
				<verse number="13">Тогава те отговориха и казаха на царя: „Даниил, който е от пленените синове на Иудея, не обръща внимание ни на тебе, царю, ни на повелята, която си подписал, но три пъти на ден се моли със свои молитви“.</verse>
				<verse number="14">Царят, като чу това, много се наскърби и тури на сърце да спаси Даниила и дори до заник-слънце твърде залягаше да го избави.</verse>
				<verse number="15">Но ония люде дойдоха при царя и му казаха: „знай, царю, че по закона на мидяни и перси никое решение или заповед, утвърдена от царя, не може да бъде изменена“.</verse>
				<verse number="16">Тогава царят заповяда, и доведоха Даниила и го хвърлиха в лъвовата яма; при това царят каза на Даниила: „твоят Бог, Комуто неизменно служиш, Той ще те избави!“</verse>
				<verse number="17">И донесоха камък, та сложиха върху отвора на ямата, и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да се не промени нищо в разпоредбата за Даниила.</verse>
				<verse number="18">След това царят отиде в двореца си, легна да спи без вечеря и дори не поръча да му донесат храна, и сънят бягаше от него.</verse>
				<verse number="19">А на сутринта царят стана взори и бързо се упъти към лъвовата яма;</verse>
				<verse number="20">и, като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила и му рече: „Данииле, рабе на Бога Живий! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?“</verse>
				<verse number="21">Тогава Даниил отговори на царя: „царю, жив да си вовеки!</verse>
				<verse number="22">Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление“.</verse>
				<verse number="23">Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят из ямата; и извадиха Даниила из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог.</verse>
				<verse number="24">Царят заповяда, и доведоха ония люде, които обвиняваха Даниила, та ги хвърлиха в лъвовата яма, както тях самите, тъй и децата им и жените им; и още не стигнали дъното на ямата, лъвовете ги сграбиха и строшиха всичките им кости.</verse>
				<verse number="25">След това цар Дарий написа на всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: „мирът да ви се умножи!</verse>
				<verse number="26">От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и вечно живеещ, и Неговото царство е нескрушимо, и Неговото владичество е безкрайно.</verse>
				<verse number="27">Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя; Той избави Даниила от силата на лъвовете“.</verse>
				<verse number="28">Тъй Даниил преуспяваше и в царуването на Дария, и в царуването на Кира Персийски.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">В първата година на Валтасара, вавилонския цар, Даниил видя сън и пророчески видения в главата си върху своето легло. Тогава той записа тоя сън, като изложи главното.</verse>
				<verse number="2">Заговори Даниил и рече: гледах в нощното си видение, и ето, четирите ветрове небесни се бореха на голямото море,</verse>
				<verse number="3">и четири големи звяра излязоха от морето, неприлични един на други.</verse>
				<verse number="4">Първият беше като лъв, но крилете му орлови: гледах, докле му изскубаха крилете, и биде дигнат от земята и се изправи на нозе като човек, и даде му се човешко сърце.</verse>
				<verse number="5">И ето, още един звяр, втори, приличен на мечка, стоеше откъм едната страна, и три глика в устата му, между зъбите му; нему бе казано тъй: „стани, яж много месо!“</verse>
				<verse number="6">После видях: ето, още един звяр, като леопард: на гърба му четири птичи крила, и четири глави имаше тоя звяр, и дадена му бе власт.</verse>
				<verse number="7">След това гледах в нощните видения, и ето, четвърти звяр, страшен и ужасен и твърде силен; имаше големи железни зъби; той пояжда и троши, а остатъците тъпче с нозе; той се отличаваше от всички предишни зверове, и имаше десет рога.</verse>
				<verse number="8">Гледах тия рогове, и ето, измежду тях излезе още един малък рог, и три от предишните рогове бяха с корен изтръгнати пред него; и ето, на тоя рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надуто.</verse>
				<verse number="9">Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; облеклото Му беше бяло като сняг, и космите на главата Му — като чиста вълна; престолът Му — като огнен пламък, колелата Му — като пламтящ огън.</verse>
				<verse number="10">Огнена река излизаше и минаваше пред Него; хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха.</verse>
				<verse number="11">Видях тогава, че за изречените горделиви думи, каквито рогът говори, звярът биде убит пред очите ми, и тялото му смазано и предадено на огън, за да изгори.</verse>
				<verse number="12">И от другите зверове биде отнета властта им, и животът им се продължи само до време и до срок.</verse>
				<verse number="13">Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него.</verse>
				<verse number="14">И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши.</verse>
				<verse number="15">Духът ми се разтрепери в мене, Даниила, в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.</verse>
				<verse number="16">Приближих се до едного от предстоещите и го попитах за истинското значение на всичко това, и той заговори с мене и ми обясни смисъла на казаното:</verse>
				<verse number="17">„тия големи зверове, които са четири, означават, че четирма царе ще се издигнат от земята.</verse>
				<verse number="18">След това светиите на Всевишния ще вземат царството и ще го владеят вовеки и вовеки веков“.</verse>
				<verse number="19">Тогава поисках точно обяснение за четвъртия звяр, който се отличаваше от всички и беше твърде страшен, с железни зъби и медни нокти, пояждаше и трошеше, а остатъците с нозе тъпчеше,</verse>
				<verse number="20">и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия, новоизлезлия, пред който паднаха три, — за оня същия рог, на който имаше очи и уста, що говореха горделиво, и който наглед стана по-голям от другите.</verse>
				<verse number="21">Гледах, как тоя рог водеше борба със светиите и ги надвиваше,</verse>
				<verse number="22">докле най-после, дойде Старият по дни, и съд биде даден на светиите на Всевишния, и настъпи време, светиите да завладеят царството.</verse>
				<verse number="23">Върху това той каза: „четвъртият звяр значи: четвърто царство ще има на земята, отлично от всички царства, което ще пояжда цялата земя, ще я тъпче и ще съкрушава.</verse>
				<verse number="24">А десетте рога значат, че от това царство ще се издигнат десет царя, и след това ще се издигне друг, отличен от предишните, и ще унижи трима царе,</verse>
				<verse number="25">и против Всевишния ще произнася думи и ще угнетява светиите на Всевишния; дори ще замисли да отмени у тях празничните времена и закона, и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и полувреме.</verse>
				<verse number="26">После ще седнат съдии и ще отнемат от него властта да погубва и да изтребва докрай,</verse>
				<verse number="27">а царството и властта и царственото величие по цялото поднебесие ще се даде на народа от светиите на Всевишния, Чието царство е царство вечно, и всички властници ще служат и ще се покоряват Нему“.</verse>
				<verse number="28">Тук е краят на словото. Мене, Даниила, силно ме смущаваха размишленията ми, и лицето ми се измени, но словото запазих в сърцето си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">В третата година от царуването на цар Валтасара, аз, Даниил, имах друго видение след онова, що ми се бе явило по-преди.</verse>
				<verse number="2">И видях във видението, — и когато видях, аз бях в Суза, столица на Еламската област, — и видях във видението, сякаш да бях при река Улай.</verse>
				<verse number="3">Дигнах очи и видях: ето, един овен стои при реката; той имаше два рога, и рогове високи, но единият бе по-висок от другия, и по-високият се издигна отсетне.</verse>
				<verse number="4">Видях, как тоя овен бодеше към запад, към север и към юг, и никой звяр не можеше да устои против него, и никой не можеше да се избави от него; той вършеше, що си искаше, и се големееше.</verse>
				<verse number="5">Внимателно гледах това и ето, от запад идеше козел, който премина лицето на цялата земя, без да се допира до нея; и тоя козел имаше бележит рог между очите си.</verse>
				<verse number="6">Той се впусна върху оня овен, който имаше рог и когото видях да стои при реката, и се хвърли върху му в силната си ярост.</verse>
				<verse number="7">И видях, как той, като се приближи до овена, разсвирепя срещу него, порази овена и счупи двата му рога; и на овена сили не стигнаха да устои против него, и той го повали на земята и го стъпка, и нямаше никой, който да избави овена от него.</verse>
				<verse number="8">Тогава козелът твърде много се възгордя; но когато той се усили, големият рог се счупи, и на мястото му излязоха четири, обърнати към четирите вятъра небесни.</verse>
				<verse number="9">Из единия от тях излезе неголям рог, който нарасна твърде много към юг и към изток, и към прекрасната страна,</verse>
				<verse number="10">издигна се до войнството небесно, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги стъпка;</verse>
				<verse number="11">издигна се дори и над Вожда на това войнство, отне Му всекидневната жертва и поруга мястото на Неговата светиня;</verse>
				<verse number="12">и войнството биде предадено заедно с всекидневната жертва поради нечестие; а той, като повали истината върху земята, действуваше и успяваше.</verse>
				<verse number="13">И чух един светия да говори, и каза тоя светия някому, който питаше: „колко време обхваща това видение за всекидневната жертва и за опустошителното нечестие, когато светинята и войнството бъдат тъпкани?“</verse>
				<verse number="14">И каза ми: „две хиляди и триста вечери и утрини; и тогава светилището ще се очисти“.</verse>
				<verse number="15">И когато аз, Даниил, гледах това видение и търсех значението му, ето, отпреде ми застана сякаш образ на мъж.</verse>
				<verse number="16">И чух изсред Улай човешки глас, който извика и рече: „Гаврииле, обясни му това видение!“</verse>
				<verse number="17">И приближи се той до мястото, дето стоях, и когато дойде, аз се ужасих и паднах ничком; и каза ми той: „знай, сине човешки, че видението се отнася към края на времето!“</verse>
				<verse number="18">И когато говореше той с мене, аз лежах без чувства ничком на земята; но той се допря до мене, постави ме на мястото ми</verse>
				<verse number="19">и каза: „ето, откривам ти, какво ще бъде в последните дни на гнева; защото това се отнася към края на определеното време.</verse>
				<verse number="20">Овенът с двата рога, който ти видя, това са мидийският цар и персийският.</verse>
				<verse number="21">А косматият козел е царят на Гърция, а големият рог, що е между очите му, това е първият ѝ цар;</verse>
				<verse number="22">той се строши, и вместо него излязоха други четири: това е — четири царства ще се въздигнат из тоя народ, но не с негова сила.</verse>
				<verse number="23">А към края на царството им, кога отстъпниците изпълнят мярката на своите беззакония, ще се издигне един цар безсрамен и изкусен в коварство;</verse>
				<verse number="24">неговата мощ ще се укрепи, макар и не с неговата сила; той ще върши чудни опустошения и ще успява, ще действува и ще погубва юнаците и народа на светиите;</verse>
				<verse number="25">при неговия ум и коварството ще има успех в ръката му; със сърцето си ще се възгордее и всред мир ще погуби мнозина; той ще въстане против Владетеля на владетелите, но ще бъде съкрушен — не с ръка.</verse>
				<verse number="26">А видението за вечерта и утринта, за което се каза, е истинско; но ти скрий това видение, защото то се отнася към далечни времена“.</verse>
				<verse number="27">И аз, Даниил, изнемогнах и бях болен няколко дни; после станах и взех да се занимавам с царските работи; бях изумен от това видение и не го разбирах.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">В първата година на Дария, син на Асуира, от мидийски род, който биде поставен за цар над халдейското царство, —</verse>
				<verse number="2">в първата година на неговото царуване аз, Даниил, разбрах по книгите числото на годините, за което беше словото Господне към пророк Иеремия, че седемдесет години ще се изпълнят над опустошения Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">И обърнах лице към Господа Бога с молитва и моление, в пост, вретище и пепел,</verse>
				<verse number="4">и молих се на Господа, моя Бог, изповядах се и рекох: „моля Те, Господи, Боже великий и дивний, Който пазиш завет и милост за ония, които Те обичат и които пазят Твоите заповеди!</verse>
				<verse number="5">Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, действувахме нечестиво, упорствувахме и отстъпихме от Твоите заповеди и от Твоите наредби</verse>
				<verse number="6">и не слушахме Твоите раби, пророците, които от Твое име говориха на царете ни и велможите ни, на бащите ни и на целия народ на страната.</verse>
				<verse number="7">У Тебе, Господи, има правда, а у нас — срам на лицата, както е днес у всеки иудеин, у жителите на Иерусалим и у цял Израил, и у ближни и далечни, по всички страни, където си ги прокудил за тяхното отстъпление, с което отстъпиха от Тебе.</verse>
				<verse number="8">Господи, у нас на лицата има срам, у царете ни, у князете ни и у бащите ни, защото съгрешихме пред Тебе.</verse>
				<verse number="9">А у Господа, нашия Бог, има милосърдие и прощение, защото ние въстанахме против Него</verse>
				<verse number="10">и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, за да постъпваме по Неговите закони, които ни е дал чрез Своите раби — пророците.</verse>
				<verse number="11">И цял Израил престъпи Твоя закон и се отвърна, за да не слуша Твоя глас; и затова върху нас се изляха проклятие и клетва, които са написани в закона на Моисея, раб Божий: защото съгрешихме пред Него.</verse>
				<verse number="12">И той изпълни думите Си, що изрече против нас и против нашите съдии, които ни съдеха, като напрати против нас голямо бедствие, каквото не е бивало под небесата и каквото се извърши над Иерусалим.</verse>
				<verse number="13">Както е писано в закона Моисеев, тъй ни постигна цялото това нещастие; но не молихме Господа, нашия Бог, за да се отървем от беззаконията си и да разумеем Твоята истина.</verse>
				<verse number="14">Господ бдеше над това злощастие и го напрати върху нас: защото праведен е Господ, Бог наш, във всичките Си дела, които върши, но ние не слушахме гласа Му.</verse>
				<verse number="15">И сега, Господи, Боже наш, Който изведе народа Си из Египетската земя със силна ръка, и Който яви славата Си, както днес! съгрешихме, постъпвахме нечестиво.</verse>
				<verse number="16">Господи! по всичката Твоя правда нека се отвърне гневът Ти и негодуването Ти от Твоя град, Иерусалим, от светата Твоя планина; защото за греховете ни и за беззаконията на бащите ни, Иерусалим и Твоят народ са в поругание у всички, които ни окръжават.</verse>
				<verse number="17">И сега чуй, Боже наш, молитвата на Твоя раб и неговото моление и заради Тебе, Господи, погледни със светото Си лице опустошеното Твое светилище.</verse>
				<verse number="18">Приклони, Боже мой, ухото Си и чуй, отвори очите Си и погледни нашите опустошения и града, над който се призова Твоето име; защото ние поднасяме моленията си пред Тебе, надявайки се не на нашата праведност, а на Твоето велико милосърдие.</verse>
				<verse number="19">Господи, чуй! Господи, прости! Господи, дай внимание и свърши, не бави се заради Тебе Самия, Боже мой, защото Твоето име се призова над Твоя град и Твоя народ!“</verse>
				<verse number="20">Докле говорех и се молех и изповядвах греховете си и греховете на моя народ Израиля и поднасях молбата си пред Господа, моя Бог, за светата планина на моя Бог, —</verse>
				<verse number="21">докле продължавах молитвата, мъж Гавриил, когото бях видял попреди във видение, като прилетя бързо, допря се до мене по време на вечерната жертва,</verse>
				<verse number="22">вразуми ме, говори с мене и рече: „Данииле, сега излязох, за да те науча да разбираш.</verse>
				<verse number="23">В началото на твоето моление излезе слово, и аз дойдох да ти го явя, защото ти си мъж желан; и тъй, вникни в словото и разбери видението.</verse>
				<verse number="24">Седемдесет седмици са определени за твоя народ и за светия твой град, за да бъде покрито престъплението, да бъдат запечатани греховете и загладени беззаконията, за да бъде доведена вечната правда, да бъдат запечатани видение и пророк и да бъде помазан Светият на светиите.</verse>
				<verse number="25">И тъй, знай и разбери: от времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици; и ще се върне народът, и отново ще се съградят улици и стени, но в усилни времена.</verse>
				<verse number="26">И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт, и съд не ще има; а градът и светилището ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде, и свършекът му ще бъде като от наводнение, и до края на войната ще има опустошение.</verse>
				<verse number="27">И една седмица ще утвърди завета за мнозина, а в половината на седмицата ще престане жертва и принос, и на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението, и крайна предопределена гибел ще постигне опустошителя“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">В третата година на персийския цар Кира биде откровение Даниилу, който се наричаше с име Валтасар; и истинско беше това откровение и от голяма сила. Той разбра това откровение и разумя това видение.</verse>
				<verse number="2">В тия дни аз, Даниил, бях в тъга цели три седмици.</verse>
				<verse number="3">Вкусен хляб не ядох; месо и вино не влезе в устата ми, и с мазила се не мазах, докле не изтекоха трите седмици.</verse>
				<verse number="4">А в двайсет и четвъртия ден на първия месец бях при брега на голямата река Тигър;</verse>
				<verse number="5">дигнах очи и видях: ето един мъж, облечен в ленени дрехи, и кръстът му бе препасан със злато от Уфаз.</verse>
				<verse number="6">Тялото му беше като топаз, лицето му — като вида на светкавица, очите му — като запалени светила, ръцете му и нозете му по вид — като лъскава мед, и гласът на думите му — като глас на множество люде.</verse>
				<verse number="7">И само един аз, Даниил, видях това видение, а които люде бяха с мене, не видяха това видение; но силен страх нападна върху тях, и те избягаха, за да се скрият;</verse>
				<verse number="8">и останах сам и гледах на това велико видение, но в мене сила не остана, и видът на лицето ми се измени твърде много, не остана в мене бодрост.</verse>
				<verse number="9">И чух гласа на думите му; и, щом чух гласа на думите му, вцепенен паднах ничком и лежах с лице към земята.</verse>
				<verse number="10">Но ето, ръка се допря до мене и ме постави на коленете ми и на дланите на ръцете ми.</verse>
				<verse number="11">И каза ми той: „Данииле, желани мъжо! вникни в думите, които ще ти кажа, и стани право на нозете си, защото при тебе съм проводен днес“. Като ми каза тия думи, аз се изправих разтреперан.</verse>
				<verse number="12">Но той ми каза: „не бой се, Данииле; от първия ден, когато разположи сърцето си, да достигнеш разбиране и да се смириш пред твоя Бог, твоите думи бяха чути, и аз щях да дойда според думите ти,</verse>
				<verse number="13">но князът на персийското царство стоя срещу мене двайсет и един ден; ала ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне, и аз останах там при персийските царе.</verse>
				<verse number="14">А сега дойдох да ти явя, какво ще бъде с твоя народ в последните времена, защото видението се отнася към далечни дни“.</verse>
				<verse number="15">Докле ми говореше такива думи, паднах ничком на земята и онемях.</verse>
				<verse number="16">Но ето, един, по вид приличен на синовете човешки, се допря до устните ми, и аз отворих устата си, заговорих и рекох ономува, който стоеше пред мене: „господарю мой, от това видение моите вътрешности се превърнаха в мене, и у мене сила не остана.</verse>
				<verse number="17">И как може рабът на такъв мой господар да говори с тоя мой господар? защото у мене няма сила, и дишането спря в мене“.</verse>
				<verse number="18">Тогава пак се допря до мене тоя човешки образ, укрепи ме</verse>
				<verse number="19">и рече: „не бой се, желани мъжо! мир тебе; дерзай, дерзай!“ И когато той говореше с мене, аз се укрепих и рекох: „говори, господарю мой, защото ти ме укрепи“.</verse>
				<verse number="20">И той ми каза: „знаеш ли, защо дойдох при тебе? Сега ще се върна, за да се боря с персийския княз; а кога изляза, ето, ще дойде гръцкият княз.</verse>
				<verse number="21">Но аз ще ти обадя, какво е начертано в истинското писание; и няма никой, който би ме поддържал в това, освен Михаил, вашия княз.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И тъй, от първата година на Дария Мидянина аз му станах подпора и подкрепа.</verse>
				<verse number="2">Сега ще ти обадя истината: ето, още троица царе ще се издигнат в Персия; после четвърти ще надмине всичките с голямо богатство, и кога се усили с богатството си, ще подигне всички против гръцкото царство.</verse>
				<verse number="3">И ще се издигне цар мощен, който ще владее с голяма власт и ще действува по своя воля.</verse>
				<verse number="4">Но кога той се издигне, царството му ще се разруши и ще се раздели по четирите вятъра небесни и не у неговите потомци ще премине, и не с оная власт, с която той е властвувал; защото царството му ще се раздроби и ще се падне на други, а не на тия.</verse>
				<verse number="5">И южният цар ще се усили, и един от неговите князе ще се усили повече от него и ще властвува, и властта му ще бъде голяма.</verse>
				<verse number="6">Но подир няколко години те ще се сближат, и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар да уреди правилни отношения помежду им; но тя не ще удържи силата в ръцете си, не ще устои и нейният род, но ще бъдат предадени както тя, тъй и ония, които я придружават, и роденият от нея и които са ѝ помагали в ония времена.</verse>
				<verse number="7">Но ще се издигне издънка от корена ѝ, ще дойде при войската, ще влезе в укрепленията на северния цар, ще действува в тях и ще се усили,</verse>
				<verse number="8">дори и боговете им, истуканите им с драгоценните им съдове, сребърни и златни, ще откара в плен в Египет и няколко години ще стои по-високо от северния цар.</verse>
				<verse number="9">Тоя, ако и да нахлуе в царството на южния цар, ще се върне в земята си.</verse>
				<verse number="10">После ще се въоръжат синовете му и ще съберат многобройна войска; един из тях бързо ще замине, ще наводни и замине, и после, връщайки се, ще се сражава с него до укрепленията му.</verse>
				<verse number="11">И южният цар ще се разлюти и ще излезе, ще се удари с него, със северния цар, и ще извади голяма войска, и войската ще бъде предадена в ръцете му.</verse>
				<verse number="12">Тогава войската ще се ободри, и сърцето на царя ще се въздигне; той ще свали много хиляди, но от това няма да стане по-силен,</verse>
				<verse number="13">защото северният цар ще се върне и ще извади войска повече от напрежната и подир няколко години бързо ще дойде с огромна войска и с голямо богатство.</verse>
				<verse number="14">В ония времена мнозина ще въстанат против южния цар, и размирниците измежду синовете на твоя народ ще се подигнат, за да се изпълни видението, и ще паднат.</verse>
				<verse number="15">И ще дойде северният цар, ще направи окоп и ще завладее укрепения град, и няма да устоят мишците югови, нито неговата отбор войска: не ще има сила да противостои.</verse>
				<verse number="16">И който излезе насреща му, ще действува по негова воля, и никой не ще устои пред него; и стана си ще постави на славната земя, и тя ще пострада от ръката му.</verse>
				<verse number="17">И ще стори намерение да влезе с всички сили на царството си, и праведните с него, и ще извърши това; и ще му даде за жена дъщеря от жените си, за да го погуби, но тоя кроеж не ще се изпълни, и той не ще има полза от това.</verse>
				<verse number="18">После ще обърне лицето си към островите и ще завладее много от тях; но един вожд ще прекрати нанесения от него позор и дори своя позор ще обърне върху него.</verse>
				<verse number="19">След това ще обърне лицето си към крепостите на своята земя, но ще се препъне, ще падне и не ще го има.</verse>
				<verse number="20">На мястото му ще се издигне друг, който ще проводи данъчния бирник да мине по царството на славата; но и той подир не много дни ще загине, и не от въстание, нито в битка.</verse>
				<verse number="21">И на мястото му ще се издигне презреният, и не ще му въздадат царски почести; но той ще дойде без шум и с ласкателство ще завладее царството;</verse>
				<verse number="22">всепотопяващите пълчища ще бъдат потопени и съкрушени от него, дори и сам вождът на завета.</verse>
				<verse number="23">Защото откак встъпи в съюз с него, той ще действува с измама, и ще се възкачи и ще удържи връх с малко народ.</verse>
				<verse number="24">Той ще влезе в мирни и плодоносни страни и ще извърши това, което не са вършили бащите му и бащите на бащите му; плячката, награбения имот и богатство ще разпилява като свое и за крепостите ще има свои кроежи, но само до време.</verse>
				<verse number="25">После ще възбуди силите и духа си с многобройна войска против южния цар; южният цар ще излезе на война с голяма и още по-силна войска, но не ще устои, защото против него ще има коварство.</verse>
				<verse number="26">Дори и сътрапезниците му ще станат негови убийци, войската му ще се разпилее, и много убити ще паднат.</verse>
				<verse number="27">В сърцето на двамата тия царе ще има коварство, и на една трапеза ще говорят лъжа, но успех не ще има, защото краят е още отложен до време.</verse>
				<verse number="28">И ще иде той в земята си с голямо богатство и с враждебно намерение против светия завет, и той ще го изпълни и ще се върне в земята си.</verse>
				<verse number="29">В уреченото време той пак ще отиде против юг; но последният поход не ще бъде като предишния,</verse>
				<verse number="30">защото едновременно с него ще дойдат китимските кораби; той ще падне духом и ще се върне, ще се озлоби против светия завет, ще изпълни намерението си и пак ще се сговори с отстъпниците от светия завет.</verse>
				<verse number="31">И ще постави една част войска, която ще оскверни светилището на силата, ще прекрати всекидневната жертва и ще постави мерзостта на запустението.</verse>
				<verse number="32">Към себе си ще привлече с лъст ония, които постъпват нечестиво против завета; но людете, които почитат своя Бог, ще се усилят и ще действуват.</verse>
				<verse number="33">И разумните от народа ще вразумят мнозина, ако и няколко време да страдат от меч и огън, от плен и грабеж;</verse>
				<verse number="34">и във време на страданието си ще имат някоя помощ, и мнозина ще се присъединят към тях, но присторено.</verse>
				<verse number="35">И от разумните някои ще пострадат, за да ги изпитат, очистят и избелят за последното време, защото има още време до срока.</verse>
				<verse number="36">И ще постъпва тоя цар по свое щение, ще се въздигне и възвеличи по-високо от всяко божество, ще вземе да говори хулно за Бога на боговете и ще има успех, докле се не изпълни гневът: защото, което е предопределено, то ще се изпълни.</verse>
				<verse number="37">За боговете на бащите си не ще помисли, ни желание на жени, нито дори някакво божество ще уважи, защото ще възвеличи себе си по-горе от всички.</verse>
				<verse number="38">Но ще въздава чест на бога на крепостите в неговото място, и тоя бог, когото не познаваха бащите му, ще чествува със злато и сребро, и със скъпи камъни и разни драгоценности,</verse>
				<verse number="39">и ще устрои яка крепост с чужди бог: на ония, които го признаят, ще увеличи почестите, ще им даде власт над мнозина и ще раздаде земя за награда.</verse>
				<verse number="40">Към свършека на времето южният цар ще се удари с него, и северният цар ще се впусне като буря върху него с колесници, конници и многобройни кораби, ще нападне на областите, ще ги наводни и ще премине през тях.</verse>
				<verse number="41">И ще влезе в най-хубавата от земите, и много области ще пострадат, и от ръката му ще се спасят само Едом, Моав и голяма част от синовете Амонови.</verse>
				<verse number="42">Ще простре ръката си върху разни страни; няма да се спаси и земята Египетска.</verse>
				<verse number="43">Ще завладее златните и сребърни съкровища и разните драгоценности на Египет; ливийци и етиопци ще тръгнат подире му.</verse>
				<verse number="44">Но слухове от изток и север ще го смутят, и ще излезе той с най-голяма ярост, за да изтребва и погубва мнозина,</verse>
				<verse number="45">и ще разпъне царските си шатри между морето и планината на преславното светилище; но ще дойде към свършека си, и никой не ще му помогне.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата.</verse>
				<verse number="2">И много от спещите в земния прах ще се събудят — едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама.</verse>
				<verse number="3">И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда — като звездите, вовеки, за всякога.</verse>
				<verse number="4">А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи“.</verse>
				<verse number="5">Тогава аз, Даниил, погледнах, и ето, стоят двама други — един на отсамния бряг на реката, друг на отвъдния бряг на реката.</verse>
				<verse number="6">Единият рече на мъжа с ленената дреха, който стоеше над речните води: „кога ще бъде краят на тия чудни случки?“</verse>
				<verse number="7">И чух, как мъжът с ленената дреха, който се намираше над речните води, като дигна дясна и лява ръка към небето, закле се във вечно Живеещия, че всичко това ще се извърши към свършека на времето и времената и полувремето и след съвършеното сваляне силата на светия народ.</verse>
				<verse number="8">Аз чух това, ала не разбрах, и затова попитах: „господарю мой, какво ще бъде подир това?“</verse>
				<verse number="9">И той отговори: „иди си, Данииле: защото тия думи са скрити и запечатани до последното време.</verse>
				<verse number="10">Мнозина ще се очистят, избелят и ще бъдат оплавени в изкушение; а нечестивите ще постъпят нечестиво, и няма да разбере това никой от нечестивите, а мъдрите ще разберат.</verse>
				<verse number="11">От времето, когато се прекрати всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще минат хиляда двеста и деветдесет дена.</verse>
				<verse number="12">Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена.</verse>
				<verse number="13">А ти иди към своя край, и ще се успокоиш, и ще станеш да получиш жребия си в края на дните.“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="28">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Слово Господне, което биде към Осия, син Беериев, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза, Езекия, и в дните на израилския цар Иеровоама, син Иоасов.</verse>
				<verse number="2">Начало на словото Господне към Осия. Рече Господ на Осия: „иди, вземи си жена блудница и деца от блудство; защото твърде много блудствува тая земя, след като отстъпи от Господа“.</verse>
				<verse number="3">И отиде, та взе Гомер, дъщеря на Дивлаима; и тя зачена и му роди син.</verse>
				<verse number="4">И Господ му рече: „наречи му името Изреел, защото още малко ще се мине, и Аз ще отмъстя на дома Ииуев за кръвта, пролята в Изреел и ще прекратя царството на дома Израилев;</verse>
				<verse number="5">в оня ден ще съкруша лъка Израилев в долина Изреел“.</verse>
				<verse number="6">И зачена пак и роди дъщеря, и Той му рече: „наречи ѝ името Лорухама, защото Аз няма вече да помилувам дома Израилев, та да им прощавам.</verse>
				<verse number="7">А дома Иудин ще помилувам и ще ги спася чрез техния Господ Бог, ще ги спася не с лък, нито с меч, нито с война, нито с коне и конници“.</verse>
				<verse number="8">И, като откърми Непомилувана, тя зачена и роди син.</verse>
				<verse number="9">И рече Той: „наречи му името Лоами, защото вие не сте Мой народ, и Аз няма да бъда ваш (Бог).</verse>
				<verse number="10">Но броят на синовете Израилеви ще бъде като морския пясък, който не може нито да се измери, нито да се изброи; и там, дето им говореха: вие сте не Мой народ, ще им казват: вие сте синове на Бога Живий.</verse>
				<verse number="11">И ще се съберат синовете Иудини и синовете Израилеви наедно и ще си поставят един главатар и ще излязат из земята на преселението, защото велик е денят на Изрееля!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Казвайте на братята си: Мой народ, и на сестрите си: Помилувана.</verse>
				<verse number="2">Съдете се с майка си, съдете се; защото тя не е Моя жена, и Аз не съм и мъж; нека тя да махне блудството от лицето си и прелюбодейството от гърдите си,</verse>
				<verse number="3">та да не я съблека доголо и да я изложа, както в деня на рождението ѝ, да я не направя пустиня, да я не обърна в суха земя и да я не уморя с жажда.</verse>
				<verse number="4">И децата ѝ няма да помилувам, понеже те са деца от блудство.</verse>
				<verse number="5">Защото майка им блудствува, осрами се оная, която ги зачена, понеже казваше: ще тръгна подир любовниците си, които ми дават хляб и вода, вълна и лен, дървено масло и питиета.</verse>
				<verse number="6">Затова ето, Аз ще препреча пътя ѝ с тръне и ще я заградя с ограда, и тя няма да намери пътеките си;</verse>
				<verse number="7">ще се впусне подир любовниците си, ала не ще ги догони; ще ги търси, ала няма да ги намери и ще рече: ще отида и ще се върна при първия си мъж; защото тогава ми беше по-добре, нежели сега.</verse>
				<verse number="8">А тя не знаеше, че Аз, Аз ѝ давах хляб, вино и дървено масло и умножих ѝ среброто и златото, от което направиха истукан на Ваала.</verse>
				<verse number="9">Затова ще взема назад хляба Си на времето му и виното Си на времето му и ще отнема вълната и лена Си, с която се покрива голотата ѝ.</verse>
				<verse number="10">И сега ще открия срамотата ѝ пред очите на любовниците ѝ, и никой не ще я изтръгне от ръката Ми.</verse>
				<verse number="11">И ще прекъсна у нея всяка веселба, празниците ѝ и новомесечията ѝ, съботите ѝ и всичките ѝ тържества.</verse>
				<verse number="12">И ще опустоша лозите ѝ и смоковниците ѝ, за които тя казва: това ми са подаръци, с които ме надариха моите любовници; и Аз ще ги превърна на гори, и полските зверове ще ги изядат.</verse>
				<verse number="13">И ще я накажа за дните, прекарани в служене на Вааловци, когато тя им кадеше и, като се накичи с обеци и огърлици, ходеше подир любовниците си, а Мене забрави, казва Господ.</verse>
				<verse number="14">Поради това и Аз ще я отвлека, ще я доведа в пустиня и ще ѝ говоря по сърце.</verse>
				<verse number="15">И ще ѝ дам оттам лозята ѝ и долина Ахор за преддверие на надежда; и там тя ще пее, както в дните на младините си и както в деня, когато излезе из Египетската земя.</verse>
				<verse number="16">И в оня ден, казва Господ, ти ще Ми викаш: мъжо мой, и няма вече да Ми викаш: Ваали.</verse>
				<verse number="17">И ще премахна имената на Вааловци от устата ѝ, и няма вече да се споменават имената им.</verse>
				<verse number="18">И ще сключа в онова време зарад тях съюз с полските зверове, с птиците небесни и с влечугите по земята; и лък, и меч, и война ще изтребя от оная земя, и ще им дам да живеят в безопасност.</verse>
				<verse number="19">И ще те сгодя за Себе Си вовеки, ще те сгодя за Себе Си в правда и съд, в благост и милосърдие;</verse>
				<verse number="20">ще те сгодя за Себе Си във вярност, и ти ще познаеш Господа.</verse>
				<verse number="21">И в оня ден Аз ще чуя, казва Господ, ще чуя небето, и то ще чуе земята,</verse>
				<verse number="22">и земята ще чуе хляба и виното и дървеното масло; а тия ще чуят Изреел.</verse>
				<verse number="23">И ще я посея за Себе Си на земята, и ще помилувам Непомилувана и ще кажа на не-Мой-народ: ти си Мой народ, а той ще рече: Ти си мой Бог!“</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И каза ми Господ: иди още и полюби жена, обичана от мъж, но прелюбодейница, също тъй, както Господ люби синовете Израилеви, а те се обръщат към други богове и обичат гроздените им питки.</verse>
				<verse number="2">И придобих си я за петнайсет сребърника, за хомер и полухомер ечемик;</verse>
				<verse number="3">и рекох ѝ: „остани у мене много дни; не блудствувай и не бивай с други; също и аз ще бъда за тебе.</verse>
				<verse number="4">Защото дълго време синовете Израилеви ще останат без цар, без княз и без жертви, без жертвеник, без ефод и терафим.</verse>
				<verse number="5">След това ще се обърнат синовете Израилеви и ще потърсят Господа, своя Бог, и Давида, своя цар, и ще благоговеят пред Господа и пред благостта Му в последните дни“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Чуйте словото Господне, синове Израилеви; защото Господ има съд с жителите на тая земя, понеже няма нито истина, нито милосърдие, нито богопознание на земята.</verse>
				<verse number="2">Клетва и измама, убийство, кражба и прелюбодейство твърде много се разпространиха, и кръвнина върви след кръвнина.</verse>
				<verse number="3">Затова ще се разплаче тая земя, и ще изнемощеят всички, които живеят на нея, с полските зверове и небесните птици; дори и морските риби ще загинат.</verse>
				<verse number="4">Но никой да не спори, никой да не изобличава другиго; и твоят народ е като ония, които спорят със свещеника.</verse>
				<verse number="5">Ти ще паднеш денем; с тебе и пророкът ще падне нощем, и Аз ще погубя майка ти.</verse>
				<verse number="6">Изтребен ще бъде Моят народ, защото му знание не достига: понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля от свещенодействие пред Мене; и понеже ти забрави закона на твоя Бог, и Аз ще забравя децата ти.</verse>
				<verse number="7">Колкото повече те се умножават, толкова повече грешат против Мене; славата им ще обърна в безславие.</verse>
				<verse number="8">Те се хранят от греховете на Моя народ, и към неговото беззаконие се стреми душата им.</verse>
				<verse number="9">И каквото стане с народа, това ще стане и със свещеника; ще го накажа според пътищата му и ще му въздам според делата му.</verse>
				<verse number="10">Ще ядат — и няма да се наситят; ще блудствуват — и няма да се размножат, защото престанаха да служат на Господа.</verse>
				<verse number="11">Блудство, вино и питиета завладяха сърцата им.</verse>
				<verse number="12">Моят народ пита дървото си, и неговият жезъл му дава отговор; защото духът на блудството ги е въвел в заблуда, и, блудствувайки, отстъпиха от своя Бог.</verse>
				<verse number="13">Повръх планини принасят жертви и по ридове кадят под дъб, топола и теревинт, защото им е хубава сянката; затова дъщерите ви блудствуват, и снахите ви прелюбодействуват.</verse>
				<verse number="14">Аз ще оставя да наказвам дъщерите ви, кога блудствуват, и снахите ви, кога прелюбодействуват, защото вие сами сте откъм блудниците и с любодейци принасяте жертви, а невежият народ гине.</verse>
				<verse number="15">Ако ти, Израилю, блудствуваш, поне Иуда да не грешеше; и не отивайте в Галгал и не възлизайте на Бет-Авен и не се кълнете: жив е Господ!</verse>
				<verse number="16">Защото като упорита телица упорствува Израил; затова Господ ще ги пасе ли сега като агнета на широко пасбище?</verse>
				<verse number="17">Привързал се към идолите Ефрем; остави го!</verse>
				<verse number="18">Отвратително е пиянството им, съвсем са се предали на блудство; князете им обичат, що е срамотно.</verse>
				<verse number="19">Ще ги обхване вятърът с крилата си, и ще се засрамят от жертвите си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Чуйте това, свещеници, внимавайте, доме Израилев, и приклони ухо, доме царев; защото ще има съд за вас, понеже бяхте примка в Масифа и изопната мрежа на Тавор.</verse>
				<verse number="2">Дълбоко потънаха те в разпътство, но Аз ще накажа всички тях.</verse>
				<verse number="3">Ефрема Аз познавам, и Израил не е скрит от Мене; защото ти блудствуваш, Ефреме, и Израил се оскверни.</verse>
				<verse number="4">Делата им не ги оставят да се обърнат към своя Бог, защото духът на блудството е вътре в тях, и Господа те не познаха.</verse>
				<verse number="5">И гордостта на Израиля е унизена в очите им; и Израил и Ефрем ще паднат поради нечестието си; ще падне и Иуда с тях.</verse>
				<verse number="6">Със своите овни и с воловете си ще тръгнат да търсят Господа и няма да Го намерят: Той се оттегли от тях.</verse>
				<verse number="7">Те изневериха Господу, защото родиха чужди деца; сега новият месец ще ги погълне с имотите им.</verse>
				<verse number="8">Затръбете с рог в Гива, с тръба в Рама; провиквайте се в Бет-Авен: след тебе, Вениамине!</verse>
				<verse number="9">Ефрем ще стане пустиня в деня на наказанието; Аз възвестих това между колената Израилеви.</verse>
				<verse number="10">Вождовете Иудини станаха като ония, които преместят межди: ще излея като вода върху тях Моя гняв.</verse>
				<verse number="11">Угнетен е Ефрем, поразен е чрез съд, защото пожела да върви подир суетното.</verse>
				<verse number="12">И ще бъда като молец за Ефрема и като червей за дома Иудин.</verse>
				<verse number="13">И видя Ефрем болестта си, и Иуда — раната си; и тръгна Ефрем за Асур и прати при цар Иарева; но той не ще може да ви изцери, и няма да ви излекува от раната.</verse>
				<verse number="14">Защото Аз съм като лъв за Ефрема и като лъвче за дома Иудин; Аз, Аз ще разкъсам и ще замина; ще отнеса — и никой няма да спаси.</verse>
				<verse number="15">Ще тръгна, ще се върна в Моето място, докле те не се признаят за виновни и не потърсят лицето Ми.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">В скръбта си те от ранно утро ще Ме търсят и ще казват: да идем и да се върнем при Господа! защото Той ни нарани — и Той ще ни изцели, порази — и ще превърже раните ни;</verse>
				<verse number="2">ще ни оживи в два дни, в третия ден ще ни издигне, и ние ще живеем пред лицето Му.</verse>
				<verse number="3">И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа; като утринна зора е появата Му, и Той ще дойде при нас като дъжд; като късен дъжд ще напои земята.</verse>
				<verse number="4">Какво да ти сторя, Ефреме? Какво да ти сторя, Иудо? благочестието ви е като утринна мъгла и като роса, която скоро изчезва.</verse>
				<verse number="5">Затова Аз ги поразявах чрез пророците и биех ги с думи на устата Си, и съдът Ми е като изгряваща светлина.</verse>
				<verse number="6">Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения.</verse>
				<verse number="7">И те, като Адама, нарушиха завета и там Ми изневериха.</verse>
				<verse number="8">Галаад е град на нечестивци, опръскан с кръв.</verse>
				<verse number="9">Както разбойници причакват човека, тъй сбирщина свещеници убиват по пътя за Сихем и вършат мръсотии.</verse>
				<verse number="10">В дома на Израиля Аз виждам ужасно нещо; там Ефрем блудствува, оскверни се Израил.</verse>
				<verse number="11">И за тебе, Иудо, е назначена жътва, когато върна от плен Моя народ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Докато лекувах Израиля, откри се неправдата на Ефрема и злодейството на Самария; защото те лъжат; и крадец се вмъква, и разбойник граби по улици.</verse>
				<verse number="2">Не помислят те в сърце си, че Аз помня всичките им злодейства; сега ги обикалят делата им; те са пред лицето Ми.</verse>
				<verse number="3">Със злодейството си веселят царя и с лъжите си — князете.</verse>
				<verse number="4">Те всички горят от прелюбодейство, като пещ, опалена от хлебаря, който престава да я подклажда, щом замеси тестото, и то възкисне.</verse>
				<verse number="5">„Денят е на нашия цар!“ казват князете, разпалени до болест от вино, а той протяга ръка към кощунците.</verse>
				<verse number="6">Защото с коварството си те правят сърцето си подобно на пещ; хлебарят им спи цяла нощ, а заран тя гори като пламтящ огън.</verse>
				<verse number="7">Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всичките им царе падат, и никой от тях не вика към Мене.</verse>
				<verse number="8">Ефрем се смеси с народите, Ефрем стана като пита необърната.</verse>
				<verse number="9">Чуждите поглъщаха силата му — и той не забеляза; седина го покри, а той не знае.</verse>
				<verse number="10">И гордостта на Израиля е унизена в очите им — и при все това те се не обърнаха към Господа, своя Бог, и Го не потърсиха.</verse>
				<verse number="11">И Ефрем стана като глупав гълъб — без сърце: призовават египтяни, отиват в Асирия.</verse>
				<verse number="12">Кога отидат, Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля; ще ги накажа, както бе казано в тяхното събрание.</verse>
				<verse number="13">Горко им, задето отстъпиха от Мене; гибел тям, задето се отметнаха от Мене! Аз ги спасявах, а те говореха лъжа против Мене.</verse>
				<verse number="14">И не викаха към Мене от сърце, когато пискаха по леглата си; събират се зарад хляб и вино, а от Мене отстъпват.</verse>
				<verse number="15">Аз ги вразумявах и укрепях мишците им, а те замисляха зло против Мене.</verse>
				<verse number="16">Те се обръщаха, но не към Всевишния, станаха като неверен лък; ще паднат от меч князете им зарад дързостта на езика си; това ще бъде гавра над тях в земята Египетска.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Турни тръбата на уста си! Неприятелят като орел ще налети върху дома Господен, задето те нарушиха завета Ми и престъпиха закона Ми.</verse>
				<verse number="2">Към Мене ще викат: „Боже мой! Ние Те познахме, ние сме Израил“.</verse>
				<verse number="3">Отхвърли Израил доброто; враг ще го преследва.</verse>
				<verse number="4">Поставяха си сами царе, без Мене; туряха си князе, но без Мое знание; от среброто си и златото си направиха идоли: оттам е гибелта.</verse>
				<verse number="5">Остави те телецът ти, Самарийо! Разпали се гневът Ми против тях; докога не ще могат се очисти?</verse>
				<verse number="6">Защото и той е дело на Израиля. Художник го е направил, и затова той не е бог; на късове ще стане самарийският телец!</verse>
				<verse number="7">Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат; жито на корен той не ще има, зърното няма да даде брашно, ако пък и даде, чужди ще го погълнат.</verse>
				<verse number="8">Погълнат е Израил; сега те ще бъдат между народите като негоден съсъд.</verse>
				<verse number="9">Те отидоха при Асур като див осел, който се скита самотен; Ефрем придобиваше разположение към себе си чрез подаръци.</verse>
				<verse number="10">Ако и да пращаха дарове на народите, Аз скоро ще ги събера, и те ще почнат да страдат от времето на царя на князете;</verse>
				<verse number="11">защото Ефрем насъзида много жертвеници за грях, — за грях му и послужиха тия жертвеници.</verse>
				<verse number="12">Аз му написах важните Мои закони, но той ги счете за чужди,</verse>
				<verse number="13">В жертвените приноси към Мене те принасят месо и го ядат; Господу те са неугодни; сега Той ще си спомни тяхното нечестие и ще ги накаже за греховете им: те ще се върнат в Египет.</verse>
				<verse number="14">Забрави Израил Създателя си и съзида капища, и Иуда насъгради много укрепени градове; но Аз ще пратя огън върху градовете му — и той ще погълне дворците му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Не се радвай, Израилю, до възторг, както другите народи, защото ти блудствуваш, след като отстъпи от твоя Бог: обичаш блудодейни дарове по всички гумна.</verse>
				<verse number="2">Гумно и лин няма да ги хранят, и надеждата на лозов сок ще ги излъже.</verse>
				<verse number="3">Няма да живеят те на земята Господня: Ефрем ще се върне в Египет, и в Асирия ще ядат нечисто.</verse>
				<verse number="4">Няма да правят възлияния Господу от вино, и неугодни ще Му бъдат жертвите им; те ще бъдат за тях като хляб за жалейка: всички, които го ядат, ще се осквернят, защото техният хляб е за душите им, а в дома Господен той няма да влезе.</verse>
				<verse number="5">Какво ще правите в деня на тържеството и в деня на празника Господен?</verse>
				<verse number="6">Защото ето, те ще си отидат поради опустошението; Египет ще ги събере, Мемфис ще ги погребе; сребърните им драгоценности коприва ще заглуши; бодил ще има в шатрите им.</verse>
				<verse number="7">Дойдоха дни на посещение, дойдоха дни за отплата. Нека узнае Израил, че глупав е предсказвачът, безумен е оня, който се издава за вдъхновен, поради многото ти беззакония и голямата враждебност!</verse>
				<verse number="8">Ефрем е страж до моя Бог; пророкът е мрежа на птицеловци по всичките му пътища; съблазън има в дома на неговия Бог.</verse>
				<verse number="9">Дълбоко паднаха те, развратиха се, както в дните на Гива; Той ще си спомни тяхното нечестие, ще ги накаже за греховете им.</verse>
				<verse number="10">Като грозде в пустиня Аз намерих Израиля; като пръв плод на смоковница, в първото ѝ време, видях Аз бащите ви, но те отидоха при Ваал-Фегора и се предадоха на срамотии, и сами станаха мръсни като ония, които бяха обикнали.</verse>
				<verse number="11">От Ефремовци като птица ще отлети славата (на детородието): ни раждане, ни бременност, нито зачеване (ще има).</verse>
				<verse number="12">А макар и да са възпитали децата си, ще ги отнема; защото горко им, когато се отдръпна от тях!</verse>
				<verse number="13">Ефрем, както го видях Аз до Тир, е насаден на хубава местност; обаче Ефрем ще изведе децата си при убиец.</verse>
				<verse number="14">Дай им, Господи... какво ще им дадеш? Дай им утроба, която да не ражда, и — сухи ненки.</verse>
				<verse number="15">Всичкото им зло е в Галгал: там ги Аз намразих за лошите им дела; ще ги изгоня от Моя дом, няма вече да ги обичам; всичките им князе са отстъпници.</verse>
				<verse number="16">Поразен е Ефрем; изсъхна коренът им — няма да принасят плод; ако пък и раждат, Аз ще умъртвя желания плод на утробата им.</verse>
				<verse number="17">Ще ги отхвърли моят Бог, защото те Го не послушаха, и ще бъдат скитници между народите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Израил е клонеста лоза, умножава плода си; колкото повече той има плод, толкова повече умножава жертвениците; колкото по-добра е земята му, толкова повече те украсяват кумирите.</verse>
				<verse number="2">Раздели се сърцето им, затова и ще бъдат наказани: Той ще разруши техните жертвеници, ще разбие кумирите им.</verse>
				<verse number="3">Сега те казват: „нямаме цар, понеже се не побояхме от Господа! а царят, — какво ще ни стори той?“</verse>
				<verse number="4">Говорят празни думи, кълнат се лъжливо, сключват съюзи; затова ще се яви съд над тях, както отровна трева по браздите на нива.</verse>
				<verse number="5">За телеца на Бет-Авен ще затреперят жителите на Самария; ще се разплаче за него народът му, и жреците му, които се радваха за него, ще плачат за славата му, защото тя ще побегне от него.</verse>
				<verse number="6">И сам той ще бъде занесен в Асирия — в дар на цар Иарева; посрамен ще бъде Ефрем, и ще се посрами Израил от своя заговор.</verse>
				<verse number="7">Ще изчезне в Самария царят ѝ — като пяна върху водна повърхност.</verse>
				<verse number="8">И ще бъдат изтребени оброчищата на Авен — грехът на Израиля; с тръни и бодили ще обраснат жертвениците им и ще кажат на планините: „покрийте ни“, и на хълмовете: „паднете върху ни!“</verse>
				<verse number="9">Повече, отколкото в дните на Гива, си грешил, Израилю; там те устояха; войната в Гаваон против синовете на нечестието ги не постигна.</verse>
				<verse number="10">По Мое желание ще ги накажа; ще се съберат против тях народите, и те ще бъдат свързани за двойното им престъпление.</verse>
				<verse number="11">Ефрем е обучена телица, навикнала да вършее, и Аз Сам ще туря хомота на тлъстата му шия; Ефрема ще яздат, Иуда ще оре, Иаков ще брани.</verse>
				<verse number="12">Сейте си в правда — и ще пожънете милост; разоравайте си целина, защото време е да потърсите Господа, та Той, кога дойде, да ви одъжди с правда.</verse>
				<verse number="13">Отгледвахте нечестие — жънете беззаконие, ядете плода на лъжата, защото ти се надяваше на своя път, на многото си ратници.</verse>
				<verse number="14">И ще се появи смут в твоя народ, и всички твои твърдини ще бъдат разрушени, както Салман разруши Бет-Арбел в деня на битката: майка биде убита с децата.</verse>
				<verse number="15">Ето какво ще ви стори Ветил заради крайното ви нечестие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Призори ще загине царят Израилев! Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си.</verse>
				<verse number="2">Викаха ги, а те отбягваха от лицето им; принасяха жертва на Вааловци и кадяха на истукани.</verse>
				<verse number="3">Аз Сам учих Ефрема да ходи, носих го на ръцете Си, а те не съзнаваха, че ги лекувам.</verse>
				<verse number="4">Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов, Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им, и кротко им храна подлагах.</verse>
				<verse number="5">Няма да се върне той в Египет; но Асур — той ще му бъде цар, защото те не поискаха да се обърнат към Мене.</verse>
				<verse number="6">И ще падне меч върху града му, ще унищожи неговите защитници и ще ги погълне за техните замисли.</verse>
				<verse number="7">Народът Ми упорствува в отцепването си от Мене, и макар да го призовават към възвишено, той се не издига единодушно.</verse>
				<verse number="8">Как ще постъпя с тебе, Ефреме? Как ще те предам, Израилю? Ще постъпя ли с тебе, както с Адама? Ще ти сторя ли, каквото и на Севоим? Превърна се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост!</verse>
				<verse number="9">Няма да постъпя според яростта на гнева Си, няма да изтребя Ефрема, защото Аз съм Бог, а не човек; сред тебе е Светият; Аз няма да вляза в града.</verse>
				<verse number="10">Подир Господа те ще тръгнат. Като лъв Той ще издаде гласа Си, ще издаде гласа Си — и ще побързат към Него синовете от запад,</verse>
				<verse number="11">ще полетят от Египет като птици, и от земята Асирийска — като гълъби, и ще ги поселя в домовете им, казва Господ.</verse>
				<verse number="12">Окръжил Ме е Ефрем с лъжа, и домът Израилев — с лукавство; Иуда се държеше още о Бога и верен беше със светиите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Ефрем пасе вятър и тича подир източния вятър, всеки ден умножава лъжа и разорение, сключват те съюз с Асур, и в Египет се отпраща дървено масло.</verse>
				<verse number="2">Но и с Иуда Господ има съд, — и Той ще споходи Иакова по пътищата му, и ще му въздаде по делата му.</verse>
				<verse number="3">Още в майчината си утроба той спъваше брата си, а като порасна, бори се с Бога.</verse>
				<verse number="4">Той се бори с Ангела — и надделя; плака и Го моли; във Ветил Той ни намери и там говори с нас.</verse>
				<verse number="5">А Господ е Бог Саваот; Иехова е името Му.</verse>
				<verse number="6">Обърни се и ти към твоя Бог; спазвай милост и съд и уповавай се всякога на твоя Бог.</verse>
				<verse number="7">Хананеец с неверни къпони в ръка обича да онеправдава;</verse>
				<verse number="8">и Ефрем казва: „обаче аз разбогатях; натрупах си имоти, макар че във всичките ми трудове няма да намерят нищо незаконно, което да бъде грях“.</verse>
				<verse number="9">Пък Аз, Господ, Бог твой, от самата земя Египетска, пак ще те поселя в сенници, както в дните на празника.</verse>
				<verse number="10">Аз говорих към пророците и умножавах виденията и чрез пророците употребявах притчи.</verse>
				<verse number="11">Ако Галаад стана Авен, то и те станаха суетни, в Галгал колеха за жертва телци, и жертвениците им стояха като купища камъни по бразди на нива.</verse>
				<verse number="12">Избяга Иаков на нивите сирийски, и служи Израил за жена и за жена овци пази.</verse>
				<verse number="13">Чрез пророк изведе Господ Израиля из Египет и чрез пророк го Той пази.</verse>
				<verse number="14">Силно разсърди Ефрем Господа, и затова кръвта му Господ ще остави върху него и поруганието му ще обърне върху него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Когато Ефрем говореше, всички трепереха. Той беше висок в Израиля; но провини се чрез Ваала — и загина.</verse>
				<verse number="2">И сега притуриха към греха: направиха си излени истукани от среброто си, според както разбираха, — изцяло работа на художници, — и казват на людете, които принасят жертва: „целувайте телци!“</verse>
				<verse number="3">Поради това те ще бъдат като утринна мъгла, като роса, която скоро изчезва, като мекина, отвявана от гумното, като дим от комин.</verse>
				<verse number="4">Но Аз съм Господ, Бог твой, от земята Египетска, — и ти не трябва да познаваш други бог, освен Мене, и няма спасител, освен Мене.</verse>
				<verse number="5">Аз те признах в пустинята, в жадната земя.</verse>
				<verse number="6">Имайки паша, те бяха сити; а когато се насищаха, възгордяваше се сърцето им, и поради това Ме забравяха.</verse>
				<verse number="7">И Аз ще бъда за тях като лъв, като лъвче ще причаквам на пътя.</verse>
				<verse number="8">Ще нападам върху тях като мечка, на която малките са ограбени; ще раздирам булото на сърцата им и ще ги изядам там като лъвица; полски зверове ще ги разкъсват.</verse>
				<verse number="9">Ти погуби себе си, Израилю, защото само в Мене е твоята опора!</verse>
				<verse number="10">Де е царят ти сега? Нека той те спаси във всички твои градове! Де са твоите съдии, за които казваше: „дай ни цар и началници“?</verse>
				<verse number="11">И Аз ти дадох цар в гнева Си и го отнех в негодуването Си.</verse>
				<verse number="12">Вързано е във възел беззаконието на Ефрема, запазен е грехът му.</verse>
				<verse number="13">Мъки родилни ще го постигнат; той е син неразумен, инак, не би стоял дълго в положението на раждащо се дете.</verse>
				<verse number="14">От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? разкаяние за това не ще имам.</verse>
				<verse number="15">Ако и да е плодовит Ефрем между братята, но ще дойде източен вятър, ще се дигне вятърът Господен от пустинята, и ще пресъхне кладенецът му, ще пресекне изворът му: той ще ограби съкровищницата с всички драгоценни съдове.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Опустошена ще бъде Самария, защото въстана срещу своя Бог: от меч ще паднат те, младенците им ще бъдат о камък разбити, и непразните им жени ще бъдат разсечени.</verse>
				<verse number="2">Обърни се, Израилю, към Господа, твоя Бог; защото ти падна поради нечестието си.</verse>
				<verse number="3">Вземете със себе си молитвени думи и се обърнете към Господа; речете Му: „отнеми всяко беззаконие и приеми ни за добро, и ние ще принесем жертва от устата си.</verse>
				<verse number="4">Асур няма вече да ни спасява; няма да се качваме на кон и няма вече да казва ме към изделието на нашите ръце: о, богове наши; защото у Тебе има милосърдие към сираци“.</verse>
				<verse number="5">Ще излекувам отмятането им, ще ги обикна по благоволение; защото гневът Ми се отвърна от тях.</verse>
				<verse number="6">Аз ще бъда роса за Израиля; той ще цъфне като крин, и ще разпусне корените си, както Ливан.</verse>
				<verse number="7">Ще се разширят клоните му, и хубостта му ще бъде като на маслина, и благоуханието от него като от ливан.</verse>
				<verse number="8">Ще се върнат ония, които седяха под сянката му, ще имат жито в изобилие — и ще цъфнат като лоза, ще бъдат славни като вино ливанско.</verse>
				<verse number="9">„Каква работа имам още с идолите?“ ще рече Ефрем. — Аз ще го чуя и милостно ще погледна на него; Аз ще бъда като зелен кипарис: от Мене ще ти бъдат плодовете.</verse>
				<verse number="10">Кой е мъдър, за да разбере това? Кой е разумен, за да познае това? защото прави са пътищата Господни, и праведници ходят по тях, а беззаконниците ще паднат на тях.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="29">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Слово Господне, което биде към Иоиля, син Витуилов.</verse>
				<verse number="2">Чуйте това, старци, и внимавайте, всички жители на тая земя: бивало ли е такова нещо във ваши дни или в дните на бащите ви?</verse>
				<verse number="3">Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на децата си, а техните деца — на следния род:</verse>
				<verse number="4">каквото остана от гъсеници, изядоха скакалци; каквото остана от скакалци, изядоха червеи; а що остана от червеи, доядоха бръмбари.</verse>
				<verse number="5">Събудете се, пияници, плачете и ридайте всички, които пиете вино, за гроздовия сок, защото е отнет от устата ви!</verse>
				<verse number="6">Защото дойде против земята ми народ силен и безброен; зъбите му — зъби лъвски, и челюстите му — като на лъвица.</verse>
				<verse number="7">Опустоши той лозата ми, и смоковницата ми изпочупи, обели я до голо и хвърли; станаха бели клоните ѝ.</verse>
				<verse number="8">Плачи, както плаче млада жена, препасана с вретище, за мъжа на младините си!</verse>
				<verse number="9">Прекрати се хлебен принос и възлияние в дома Господен; плачат свещениците, служители Господни.</verse>
				<verse number="10">Опустошено е полето, тъгува земята, защото е изтребено житото; изсъхна гроздов сок, повяхна маслина.</verse>
				<verse number="11">Червете се от срам, земеделци, ридайте, лозари, за пшеницата и ечемика, защото жътвата по нивите загина,</verse>
				<verse number="12">лоза изсъхна, смоковница повяхна; нарът, палмата и ябълката — всички дървета по полето изсъхнаха; поради това и веселбата у синовете човешки изчезна.</verse>
				<verse number="13">Препашете се с вретище и плачете, свещеници! ридайте, служители на олтара! влезте и нощувайте във вретища, служители на моя Бог! защото няма вече в дома на вашия Бог хлебен принос и възлияние.</verse>
				<verse number="14">Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа, вашия Бог — и викайте към Господа.</verse>
				<verse number="15">О, какъв ден! защото денят Господен е близо: като опустошение от Всемоидния ще дойде той.</verse>
				<verse number="16">Не пред наши очи ли се отнима храната, и от дома на нашия Бог — веселба и радост?</verse>
				<verse number="17">Изгниха зърна под буците си, запустяха житници, срутени са клетове, защото няма вече жито.</verse>
				<verse number="18">Как стене добитъкът, тъжно ходят стада волове, защото няма за тях паша; мъчат се и стада овци.</verse>
				<verse number="19">Към Тебе, Господи, викам, защото огън погълна злачните пасбища на пустинята, и пламък опърли всички дървета на полето.</verse>
				<verse number="20">Дори и животните на полето викат към Тебе, защото пресъхнаха водните потоци, и огън изтреби пасбищата в пустинята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Тръбете с тръба на Сион и бийте тревога на светата Ми планина; нека треперят всички жители земни, защото настъпва денят Господен, понеже е близо той —</verse>
				<verse number="2">денят на тъма и мрак, ден облачен и мъглив: като утринна зора се шири по планини народ многоброен и силен, какъвто не е имало отвека и няма да бъде след това от рода в род.</verse>
				<verse number="3">Пред него огън поглъща, а зад него пламък пали; пред него земята е като градина Едемска, а зад него ще бъде опустошена степ, и за никого няма да има спасение от него.</verse>
				<verse number="4">Видът му е като вид на коне, и скачат те като конници;</verse>
				<verse number="5">скачат по планински върхове като че с тропот от колесници, като че с прасък от огнен пламък, който поглъща слама, — като силен народ, построен за бой.</verse>
				<verse number="6">Щом се появи, ще затреперят народи; на всички лицата ще побледнеят.</verse>
				<verse number="7">Като борци те тичат и като храбри воини се катерят по стени, и всеки върви по своя път и не се отбива от пътя си.</verse>
				<verse number="8">Не се тласкат един други, всеки върви по пътя си, и падат върху копия, но остават невредими.</verse>
				<verse number="9">Тичат по града, качват се по стени, възлизат на къщи, влизат в прозорци като крадци.</verse>
				<verse number="10">Пред тях ще се потресе земята, ще се разклати небето, слънце и месечина ще потъмнеят и звездите ще загубят светлината си.</verse>
				<verse number="11">И Господ ще издаде гласа Си пред Своето войнство, защото твърде многобройно е Неговото опълчение, и мощен е изпълнителят на словото Му; защото велик е денят Господен и твърде страшен, и кой ще го изтърпи?</verse>
				<verse number="12">Но и сега още казва Господ: обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание.</verse>
				<verse number="13">Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината.</verse>
				<verse number="14">Кой знае, дали Той не ще се смили и не ще остави подир Себе Си благословение — хлебен принос и възлияние на Господа, вашия Бог?</verse>
				<verse number="15">Затръбете с тръба на Сион, наредете пост и обявете тържествено събрание.</verse>
				<verse number="16">Съберете народа, свикайте събрание, поканете старци, съберете деца и кърмачета; нека излезе младоженец от своя чертог, и невеста — от своята горница.</verse>
				<verse number="17">Между притвора и жертвеника нека плачат свещениците, служители Господни, и да казват: „смили се, Господи, над народа Си, не предавай наследието Си на поругание, та да се не подиграват с него народите! Защо да казват между народите: де е техният Бог?“</verse>
				<verse number="18">Тогава Господ ще възревнува за земята Си и ще се смили над народа Си.</verse>
				<verse number="19">И ще отговори Господ и ще рече на Своя народ: ето, Аз ще ви пратя хляб, вино и дървено масло, и ще се насищате с тях, и вече няма да ви предам за поругание на народите.</verse>
				<verse number="20">И дошлия от север ще махна от вас и ще го изгоня в безводна и пуста земя: предното му пълчище — в източното море, а задното — в западното море, и ще се понесе от него зловоние и ще се дигне от него смрад, понеже той направи голямо зло.</verse>
				<verse number="21">Не се бой, земьо: радвай се и се весели, защото Господ е велик, за да направи това.</verse>
				<verse number="22">Не се бойте, полски добитъци, защото пасбищата на пустинята ще се покрият с трева, дървото ще даде своя плод, смоковницата и лозата ще покажат силата си.</verse>
				<verse number="23">И вие, чеда Сионови, радвайте се и се веселете у Господа, вашия Бог; защото Той ще ви даде дъжд умерено и ще ви праща дъжд, дъжд ранен и късен, както попреди.</verse>
				<verse number="24">И ще се напълнят гумна с жито и ще се препълнят чебри с гроздов сок и дървено масло.</verse>
				<verse number="25">И ще ви отщетя за ония години, които изпоядоха скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници — голямата Ми войска, която пратих върху вас.</verse>
				<verse number="26">И до насита ще ядете и ще се насищате и славите името на Господа, вашия Бог, Който чудно нещо извърши с вас, и няма да се посрами Моят народ вовеки.</verse>
				<verse number="27">И ще познаете, че Аз съм посред Израиля и Аз съм Господ, Бог ваш, и няма други, и Моят народ няма да се посрами вовеки.</verse>
				<verse number="28">И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения.</verse>
				<verse number="29">Също и върху роби и робини в ония дни ще излея от Моя Дух.</verse>
				<verse number="30">И ще покажа личби на небе и земя: кръв, огън и стълбове дим.</verse>
				<verse number="31">Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината — в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен.</verse>
				<verse number="32">И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси; защото на планина Сион и в Иерусалим ще бъде спасението, както казва Господ, и у останалите, които ще повика Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Защото ето, в ония дни и в онова същото време, когато върна пленството на Иуда и Иерусалим,</verse>
				<verse number="2">ще събера всички народи и ще ги доведа в долината на Иосафата, и там ще произведа над тях съд за Моя народ и за Моето наследство — Израиля, когото те разпиляха между народите, и разделиха земята Ми.</verse>
				<verse number="3">И за Моя народ те хвърляха жребие и даваха момче за блудница, и продаваха момиче за вино и пиеха.</verse>
				<verse number="4">И какво сте Ми вие, Тире и Сидоне и всички окръзи филистимски? Искате ли да Ми отплатите? искате ли да Ми въздадете? Лесно и скоро Аз ще обърна отплатата ви върху вашите глави,</verse>
				<verse number="5">защото вие взехте среброто Ми и златото Ми, и най-цобрите Ми скъпоценности внесохте в капищата си;</verse>
				<verse number="6">синовете на Иуда и синовете на Иерусалим продавахте на синовете елински, за да ги отстраните от пределите им.</verse>
				<verse number="7">Ето, Аз ще ги дигна от онова място, дето ги продадохте, и ще обърна вашата отплата върху главите ви.</verse>
				<verse number="8">И ще предам синовете ви и дъщерите ви в ръцете на синовете Иудини, и те ще ги продадат на савейци, народ далечен; тъй е казал Господ.</verse>
				<verse number="9">Прогласете за това между народите, пригответе се за война, дигнете юнаците; нека излязат, нека се подигнат всички ратоборци.</verse>
				<verse number="10">Прековете ралата си на мечове и сърповете си — на копия; слабият нека казва: силен съм.</verse>
				<verse number="11">Бързайте и се стичайте, всички околни народи, и се съберете; натам, Господи, води юнаците Си.</verse>
				<verse number="12">Нека станат народите и слязат в долината на Иосафата; защото там Аз ще седна, за да съдя народите отвред.</verse>
				<verse number="13">Турете на работа сърпове, защото жътвата е узряла; идете, спуснете се, защото линът е пълен, и чебрите се препълват, понеже злобата им е голяма.</verse>
				<verse number="14">Тълпи, тълпи в съдната долина! защото близо е денят Господен в съдната долина!</verse>
				<verse number="15">Слънце и месечина ще потъмнеят, и звездите ще изгубят блясъка си.</verse>
				<verse number="16">И ще загърми Господ от Сион и ще издаде гласа Си от Иерусалим; ще потреперят небе и земя; но Господ ще бъде защита на Своя народ и отбрана за синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="17">Тогава ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който обитава на Сион, на светата Моя планина; и ще стане Иерусалим светиня, и няма вече другоплеменници да преминават през него.</verse>
				<verse number="18">И ето, в оня ден от планините вино ще капе, и от ридовете мляко ще потече, и всички долища иудейски ще се напълнят с вода, а от дома Господен ще излезе извор и ще напоява долина Ситим.</verse>
				<verse number="19">Египет ще стане пустиня, и Едом ще стане пуста степ, задето те притесняваха синовете Иудини и проливаха невинна кръв в земята им.</verse>
				<verse number="20">А Иуда ще живее вечно, и Иерусалим — от рода в род.</verse>
				<verse number="21">Аз ще измия кръвта им, която не съм измил още, и Господ ще обитава на Сион.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="30">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Думи на Амоса, един от пастирите текойски, думи, които той чу във видение за Израиля в дните на иудейския цар Озия, и в дните на израилския цар Иеровоама, син Иоасов, две години преди труса.</verse>
				<verse number="2">И рече той: Господ ще загърми от Сион и ще издаде гласа Си из Иерусалим, — и ще се разплачат хижите пастирски, и ще изсъхне върхът на Кармил.</verse>
				<verse number="3">Тъй казва Господ: за три престъпления на Дамаск и за четири няма да го пощадя, защото те вършаха Галаад с железни дикани.</verse>
				<verse number="4">И ще пратя огън върху дома на Азаила — и той ще погълне дворците на Венадада.</verse>
				<verse number="5">И ще разбия заворките на Дамаск и ще изтребя жителите на долина Авен и оногова, който държи скиптър, из дома Еденов; народът арамейски ще отиде в плен в Кир, казва Господ.</verse>
				<verse number="6">Тъй казва Господ: за три престъпления на Газа и за четири няма да я пощадя, защото те откараха всички в плен, за да ги предадат на Едома.</verse>
				<verse number="7">И ще пратя огън в стените на Газа — и ще погълне дворците ѝ.</verse>
				<verse number="8">И ще изтребя жителите на Азот и оногова, който държи скиптър в Аскалон, и ще обърна ръката Си против Екрон, — и ще загине остатъкът филистимци, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="9">Тъй казва Господ: за три престъпления на Тир и за четири няма да го пощадя, защото те предадоха на Едома всички пленници, и не си спомниха за братския съюз.</verse>
				<verse number="10">Ще пратя огън в стените на Тир — и ще погълне дворците му.</verse>
				<verse number="11">Тъй казва Господ: за три престъпления на Едома и за четири няма да го пощадя, защото той преследва брата си с меч, потъпка родствените чувства, свирепствува постоянно в гнева си и всякога запазваше яростта си.</verse>
				<verse number="12">И ще пратя огън върху Теман, — и той ще погълне дворците на Восор.</verse>
				<verse number="13">Тъй казва Господ: за три престъпления на синовете Амонови и за четири няма да ги пощадя, защото те разсичаха непразни в Галаад, за да разширят границите си.</verse>
				<verse number="14">И ще запаля огън в стените на Рава — и той ще погълне дворците ѝ сред крясък в деня на битката, с вихър в деня на бурята.</verse>
				<verse number="15">И ще отиде царят им в плен, той и князете му наедно с него, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Тъй казва Господ: за три престъпления на Моава и за четири няма да го пощадя, защото той изгори костите на царя едомски и ги направи вар.</verse>
				<verse number="2">И ще пратя огън върху Моава — и той ще погълне дворците кериотски, и ще загине Моав всред поразия с шум, при тръбен звук.</verse>
				<verse number="3">Ще изтребя съдията изсред него и ще умъртвя всичките му князе наедно с него, казва Господ.</verse>
				<verse number="4">Тъй казва Господ: за три престъпления на Иуда и за четири няма да го пощадя, защото отхвърлиха закона на Господа и наредбите Му не спазиха, и идолите им, след които ходеха бащите им, ги отклониха от пътя.</verse>
				<verse number="5">И ще пратя огън върху Иуда — и той ще погълне дворците иерусалимски.</verse>
				<verse number="6">Тъй казва Господ: за три престъпления на Израиля и за четири няма да го пощадя, защото продават праведен за сребро и сиромаха — за двои сандали.</verse>
				<verse number="7">Жадуват да видят земния прах върху главата на сиромаха, и пътя на кротките изкривяват; дори баща и син ходят при една жена, за да безчестят светото Ми име.</verse>
				<verse number="8">Лежат при всеки жертвеник върху дрехи, взети в залог, и вино, изнудено от обвинени, пият в дома на боговете си.</verse>
				<verse number="9">Но Аз изтребих пред лицето им Аморея, чиято височина беше като височина на кедър, и който беше як като дъб; Аз изтребих плода му горе, а коренето му — долу.</verse>
				<verse number="10">А вас пък изведох из земята Египетска и ви водих по пустинята четирийсет години, за да наследите земята Аморейска.</verse>
				<verse number="11">От вашите синове избирах за пророци и от момците ваши — за назореи; не е ли това тъй, синове Израилеви? казва Господ.</verse>
				<verse number="12">А поихте назореите с вино и на пророците заповядахте, думайки: не пророкувайте.</verse>
				<verse number="13">Ето, Аз ще ви стегна, както се стяга кола, натоварена със снопи, —</verse>
				<verse number="14">и бързият не ще има сила да бяга, якият не ще издържи якостта си и храбрият не ще спаси живота си;</verse>
				<verse number="15">нито оня, който стреля с лък, ще устои, нито бързоходец ще избяга, нито яхналият на кон ще спаси живота си.</verse>
				<verse number="16">И най-юначният от храбрите ще избяга гол в оня ден, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Чуйте това слово, което Господ изрече против вас, синове Израилеви, — против цялото племе, което изведох из земята Египетска, — думайки:</verse>
				<verse number="2">само вас признах Аз от всички земни племена, затова и ще изискам от вас за всички ваши беззакония.</verse>
				<verse number="3">Тръгват ли двама наедно, без да се сговорят помежду си?</verse>
				<verse number="4">Реве ли лъв в гора, когато няма пред него плячка? издава ли гласа си лъвче от леговището си, когато нищо не е уловило?</verse>
				<verse number="5">Улавя ли се птица в примка на земята, когато няма мрежа за нея? Ще се дигне ли от земята примката, когато нищо не се е уловило в нея?</verse>
				<verse number="6">Тръби ли в град тръба, и да се не изплаши народът? Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ?</verse>
				<verse number="7">Защото Господ Бог нищо не прави, без да открие тайната Си на Своите раби — пророците.</verse>
				<verse number="8">Лъв зарика, — кой няма да трепне? Господ Бог каза, — кой няма да пророкува?</verse>
				<verse number="9">Прогласете от покривите в Азот и от покривите в земята Египетска и кажете: съберете се по планините на Самария и погледнете голямото безчинство в нея и насилията всред нея.</verse>
				<verse number="10">Те не знаят да постъпват справедливо, казва Господ: с насилие и грабеж събират съкровища в чертозите си.</verse>
				<verse number="11">Затова тъй казва Господ Бог: ето неприятелят, и при това — около цялата земя! Той ще свали твоята мощ, и твоите чертози ще бъдат ограбени.</verse>
				<verse number="12">Тъй казва Господ: както понякога пастирът изтръгва от лъвските уста два пищяла или част от ухо, тъй ще бъдат спасени синовете Израилеви, които седят в Самария в ъгъла на постелката и в Дамаск на легло.</verse>
				<verse number="13">Слушайте и бъдете свидетели против дома Иаковов, казва Господ Бог, Бог Саваот.</verse>
				<verse number="14">Защото в оня ден, когато изискам от Израиля за престъпленията му, ще изискам и за жертвениците във Ветил; ще бъдат отсечени роговете на олтара и ще паднат на земята.</verse>
				<verse number="15">Ще поразя зимния дом наедно с летния дом, и ще изчезнат домове с украшения от слонова кост, ще изчезнат много домове, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Чуйте това слово, телици васански, които сте на Самарийска планина, — вие, които притеснявате сиромаси, угнетявате бедни и казвате на господарите си: „поднасяйте, а ние ще пием!“</verse>
				<verse number="2">Кле се Господ Бог в Своята светост, че ето, ще дойдат върху ви дни, когато ще ви повлекат с куки и останалите от вас — с въдици.</verse>
				<verse number="3">И ще излезете през проломите на стените, всяка — както се случи, и ще хвърлите всички украшения от чертозите, казва Господ.</verse>
				<verse number="4">Идете във Ветил — и грешете, в Галгал — и умножавайте престъпленията, принасяйте жертвите си всяко утро, десятъците си поне през всеки три дни.</verse>
				<verse number="5">Принасяйте за благодарствена жертва квасно, обаждайте за доброволните си приноси и разгласяйте за тях, защото вие това обичате, синове Израилеви, казва Господ Бог.</verse>
				<verse number="6">Затова ви и дадох чисти зъби във всички ваши градове и недостиг от хляб във всички ваши селища; но вие не се обърнахте към Мене, казва Господ.</verse>
				<verse number="7">И задържах от вас дъжда три месеца до жътва; проливах дъжд върху един град, а върху други град не проливах дъжд; една част беше напоявана с дъжд, а друга, непоръсена с дъжд, изсъхваше.</verse>
				<verse number="8">И събираха се два, три града в един град, за да се напият с вода, и не можаха до ситост да се напият; но и тогава вие се не обърнахте към мене, казва Господ.</verse>
				<verse number="9">Поразявах ви с главня и жълтеница по житата; многото ви градини и лозя, смоковници и маслини пояждаше гъсеница, — и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.</verse>
				<verse number="10">Пращах ви мор, като египетския, избивах с меч момците ви, като откарвах конете в плен, тъй че смрад от вашите станове се подигаше в ноздрите ви, — и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.</verse>
				<verse number="11">Извършвах сред вас разрушение, както Бог разруши Содом и Гомора, и вие бяхте изтеглени като главня из огън, — и при все това се не обърнахте към Мене, казва Господ.</verse>
				<verse number="12">Затова тъй ще постъпя с тебе, Израилю; и понеже тъй ще постъпя с тебе, приготви се да посрещнеш Бога твой, Израилю,</verse>
				<verse number="13">защото ето, Той е, Който образува планини и създава вятъра и обявява на човека намеренията му, утринната светлина обръща на мрак и върви високо над земята. Господ Бог Саваот е името Му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Слушайте това слово, с което ще дигна плач за вас, доме Израилев.</verse>
				<verse number="2">Падна, няма вече да стане девицата Израилева! Свалена е на своята земя, и няма кой да я дигне.</verse>
				<verse number="3">Защото тъй казва Господ Бог: град, който изваждаше хиляда, ще остане само със сто, а който изваждаше сто, ще остане с десет в дома Израилев.</verse>
				<verse number="4">Защото тъй казва Господ на дома Израилев: потърсете Ме — и ще бъдете живи.</verse>
				<verse number="5">Не търсете Ветил, не ходете в Галгал и за Вирсавия не пътувайте, защото цял Галгал ще отиде в плен, и Ветил ще се обърне на нищо.</verse>
				<verse number="6">Потърсете Господа — и ще бъдете живи, за да се не устреми Той срещу дома Иосифов като огън, който ще го погълне, и не ще има кой да го изгаси във Ветил.</verse>
				<verse number="7">О, вие, които превръщате правосъдието в отрова и правдата хвърляте наземи!</verse>
				<verse number="8">Кой е сътворил седмозвездието и Орион и превръща смъртната сянка в ясно утро, а деня прави тъмен като нощ, извиква морските води и ги разлива по лицето на земята? Господ е името Му!</verse>
				<verse number="9">Той подкрепя опустошителя против силния, и опустошителят влиза в крепостта.</verse>
				<verse number="10">А те мразят оногова, който изобличава при портите, и се гнусят от оногова, който говори правда.</verse>
				<verse number="11">И тъй, задето тъпчите сиромаха и вземате от него подаръци жито, вие ще построите домове от дялан камък, ала няма да живеете в тях; ще насадите хубави лозя, ала вино от тях няма да пиете.</verse>
				<verse number="12">Защото Аз зная, колко многобройни са вашите престъпления, и колко тежки са вашите грехове; вие сте врагове на правия, вземате подкуп и изопачавате в съда делата на сиромасите.</verse>
				<verse number="13">Поради това разумният е безмълвен в това време, защото времето е лошо.</verse>
				<verse number="14">Търсете доброто, а не злото, за да останете живи — и тогава Господ Бог Саваот ще бъде с вас, както вие казвате.</verse>
				<verse number="15">Намразете злото, обикнете доброто и възстановете правосъдие при портите; може би, Господ Бог Саваот ще помилува остатъка Иосифов.</verse>
				<verse number="16">Затова тъй казва Господ Бог Саваот, Вседържител: по всички улици ще има плач, и по всички пътища ще викат: уви, уви! И ще повикат земеделеца да жалее и изкусните в плачевни песни — да плачат,</verse>
				<verse number="17">и по всички лозя ще има плач, защото Аз ще премина посред тебе, казва Господ.</verse>
				<verse number="18">Горко на ония, които желаят деня Господен! Защо ви е тоя ден Господен? Той е тъма, а не светлина, —</verse>
				<verse number="19">също, както ако някой побегнеше от лъв — и го срешнеше мечка, или ако дойдеше вкъщи и се опреше с ръка о стената — и го ухапеше змия.</verse>
				<verse number="20">Нима денят Господен не е мрак, а светлина? Той е тъма, и няма в него блясък.</verse>
				<verse number="21">Мразя, отхвърлям празниците ви и не помирисвам жертвите ви през време на тържествените ви събрания.</verse>
				<verse number="22">Ако Ми принесете всесъжения и хлебен принос, няма да ги приема и няма да погледна милостиво на благодарствената жертва от тлъстите ви телци.</verse>
				<verse number="23">Отстрани от Мене шума на твоите песни, защото звуците на твоите гусли няма да слушам.</verse>
				<verse number="24">Нека тече като вода правосъдието, и правдата, като силен поток!</verse>
				<verse number="25">Принасяхте ли Ми жертви и хлебни дарове в пустинята през четирийсет години, доме Израилев?</verse>
				<verse number="26">Вие носихте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфан — образи, които направихте за себе си.</verse>
				<verse number="27">Затова Аз ще ви преселя зад Дамаск, казва Господ; Бог Саваот е името Му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Горко на безгрижните в Сион и на надяващите се на планината Самарийска големци от първенствуващия народ, при които дохожда домът Израилев!</verse>
				<verse number="2">Минете в Калне и вижте, оттам преминете в Емат велики и спуснете се в Гет Филистимски: не са ли те по-добри от тия царства? не са ли по-широки техните предели от вашите предели?</verse>
				<verse number="3">Горко вам, които смятате, че е далеч злочестият ден, и правите да се приближи тържеството на насилието,</verse>
				<verse number="4">които лежите на одрове от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете найдобри овни от стадото и телета от тлъсто пасбище,</verse>
				<verse number="5">пеете под звука на гусли, мислейки, че владеете свиралото като Давида,</verse>
				<verse number="6">пиете вино от чаши, мажете се с найдобри мазила и не ви боли сърце за злополуката на Иосифа!</verse>
				<verse number="7">Затова сега те ще отидат в плен начело на пленниците, и ще се свърши ликуването на изнежените.</verse>
				<verse number="8">Кълне се Господ Бог Сам в Себе Си и тъй казва Господ Бог Саваот: гнуся се от високомерието на Иакова и мразя чертозите му, и ще предам града и всичко, що го пълни.</verse>
				<verse number="9">И ако в някоя къща останат десет души, и те ще умрат;</verse>
				<verse number="10">ще ги вземе роднината им или съжителят, за да изнесе костите им из къщи, и ще попита оногова, който стои при къщата: „имаш ли още някого?“ Той ще отговори: „нямам никого“. И тоя ще рече: „мълчи! защото не бива да се споменува името Господне“.</verse>
				<verse number="11">Защото ето, Господ ще даде заповед и ще съсипе големите къщи чрез разцепвания, а малките — чрез пропуквания.</verse>
				<verse number="12">Тичат ли коне по скала? Може ли се разора тя с волове? Вие пък превръщате правосъдието в отрова, а плода на правдата — в горчило,</verse>
				<verse number="13">вие, които се възхищавате от нищо и никакви неща и казвате: „нали със своя сила спечелихме си мощ?“</verse>
				<verse number="14">Ето, Аз, казва Господ Бог Саваот, ще подигна народ против вас, доме Израилев, и ще ви изтикват от входа в Емат до потока в пустинята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Такова видение ми откри Господ Бог: ето, Той създаде скакалци, когато почна да никне късната трева, и това беше трева след царската коситба.</verse>
				<verse number="2">И ето, когато те свършиха да ядат тревата на земята, рекох: Господи Боже, смили се; как ще устои Иаков? Той е твърде малък.</verse>
				<verse number="3">И Господ съжали за това: „няма това да бъде“, рече Господ.</verse>
				<verse number="4">Такова видение ми откри Господ Бог: ето, Господ Бог произведе огън за съд — и той погълна голяма бездна, погълна и част от земята.</verse>
				<verse number="5">И рекох: Господи Боже, спри; как ще устои Иаков? той е твърде малък.</verse>
				<verse number="6">И Господ съжали за това: „и това няма да бъде“, рече Господ Бог.</verse>
				<verse number="7">Такова видение ми Той откри: ето, Господ стоеше на отвесна стена, и в ръката Му имаше оловен отвес.</verse>
				<verse number="8">И рече ми Господ: „какво виждаш, Амосе?“ Аз отговорих: „отвес“. И Господ рече: „ето, ще туря отвее сред Моя народ Израиля; няма вече да му прощавам.</verse>
				<verse number="9">Опустошени ще бъдат жертвените оброчища Исаакови и разрушени ще бъдат светилищата Израилеви, и ще въстана с меч против дома Иеровоамов“.</verse>
				<verse number="10">И Амасия, свещеник ветилски, прати при израилския цар Иеровоама, да кажат: Амос дига бунт против тебе сред дома Израилев; земята не може да търпи неговите думи,</verse>
				<verse number="11">защото тъй казва той: от меч ще умре Иеровоам, а Израил непременно ще бъде откаран пленник от земята си.</verse>
				<verse number="12">И рече Амасия на Амоса: ясновидецо, иди и се отстрани в земята Иудина; там яж хляб и там пророкувай,</verse>
				<verse number="13">а във Ветил вече не пророкувай: защото той е светиня царева и е царски дом.</verse>
				<verse number="14">Отговори Амос и рече на Амасия: аз не съм пророк и не съм син на пророк; аз бях пастир и събирах диви смокви.</verse>
				<verse number="15">Но Господ ме взе от овците и ми рече: иди, пророкувай при Моя народ Израиля.</verse>
				<verse number="16">Сега изслушай словото Господне. Ти казваш: не пророкувай против Израиля и не произнасяй думи против дома Исааков.</verse>
				<verse number="17">Затова ето що казва Господ: жена ти ще бъде обезчестена в града, твоите синове и дъщери ще паднат от меч, земята ти ще бъде разделена с мерилна връв, ти ще умреш в нечиста земя, а Израил непременно ще бъде отведен от земята си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Такова видение ми откри Господ Бог: ето, кошница с узрели плодове.</verse>
				<verse number="2">И рече Той: какво виждаш, Амосе? Отговорих: кошница с узрели плодове. Тогава Господ ми рече: дойде краят на Моя народ Израиля: няма вече да му прощавам.</verse>
				<verse number="3">Песните в чертозите през оня ден ще се обърнат на ридание, казва Господ Бог; много трупове ще има, навред ще ги хвърлят мълком.</verse>
				<verse number="4">Изслушайте това, вие, които жадувате да погълнете бедни и да погубите сиромаси, —</verse>
				<verse number="5">вие, които казвате: кога ще премине новолунието, за да продаваме жито, и събота — да отворим житниците, да намалим мярката, да уголемим цената на сиклата и да измамваме с неверни къпони,</verse>
				<verse number="6">да прикупваме неимотни със сребро, и сиромаси за двои обуща, а отсевки от жито да продаваме?</verse>
				<verse number="7">Кле се Господ в славата на Иакова: наистина няма навеки да забравя нито едно от делата им!</verse>
				<verse number="8">Няма ли да се потресе земята от това, и няма ли да заплаче всеки живеещ на нея? Тя цяла ще се развълнува като река, и ще се подига и спуща като реката Египетска.</verse>
				<verse number="9">И в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден;</verse>
				<verse number="10">ще обърна празниците ви на тъга и всичките ви песни — на плач; ще туря вретище на всички чресла и плешивост — на всяка глава; и ще произведа в страната плач като за едничък син, и краят ѝ ще бъде като тъжовен ден.</verse>
				<verse number="11">Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад — не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни.</verse>
				<verse number="12">И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят.</verse>
				<verse number="13">В оня ден ще премират от жажда хубавите девици и момци,</verse>
				<verse number="14">които се кълнат в греха самарийски и казват: жив е твоят бог, Дане, и жив е пътят за Вирсавия! — Те ще паднат и вече няма да станат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Видях Господа да стои над жертвеника, и каза: удари в горния праг на вратата, за да се разтърсят спонците, и ги срути върху главите на всички тях, а останалите от тях ще избия Аз с меч: никой от тях, който бяга, няма да избяга, и никой от тях, който иска да се спаси, няма да се спаси.</verse>
				<verse number="2">Макар да се заровят в преизподнята, и оттам ръката Ми ще ги вземе; макар да се покачат на небето, и оттам ще ги сваля.</verse>
				<verse number="3">Макар да се скрият навръх Кармил, и там ще ги намеря и ще ги взема; макар да се скрият от очите Ми в морското дъно, и там ще заповядам на морския змей да ги ухапе.</verse>
				<verse number="4">И ако отидат в плен пред враговете си, ще заповядам на меча и там да ги избие. Ще обърна върху тях очите Си тям за зло, а не за добро.</verse>
				<verse number="5">Защото Господ Бог Саваот ще се допре до земята, и тя ще се разтопи, и ще се разплачат всички живеещи на нея; ще се подигне тя цяла като река, и ще се спусне като реката Египетска.</verse>
				<verse number="6">Той съгради горните Си чертози на небесата и свода Си закрепи на земята; повика морските води и ги излива по лицето на земята; Господ е името Му.</verse>
				<verse number="7">Вие, синове Израилеви, не сте ли за Мене като синове етиопски? казва Господ. Нали Аз изведох Израиля из земята Египетска и филистимци — из Кафтор и арамяни — из Кир?</verse>
				<verse number="8">Ето, очите на Господа Бога са върху грешното царство, и Аз ще го изтребя от земното лице, но дома Иаковов няма съвсем да изтребя, казва Господ.</verse>
				<verse number="9">Защото ето, Аз ще заповядам и ще пръсна дома Израилев по всички народи, както се пръскат зърна в решето, и нито едно не пада на земята.</verse>
				<verse number="10">От меч ще умрат всички грешници измежду Моя народ, които казват: „няма да ни постигне и няма да дойде при нас това зло!“</verse>
				<verse number="11">В оня ден Аз ще възстановя падналата скиния Давидова, ще запълня нейните пукнатини, срутеното ще въздигна и ще уредя, както в стародавни дни,</verse>
				<verse number="12">за да завладеят остатъка от Едома и всички народи, между които ще се възвести името Ми, казва Господ, Който върши всичко това.</verse>
				<verse number="13">Ето, ще настъпят дни, казва Господ, когато орач ще заваря още жътваря и тъпчещият грозде — сеяча; и планините ще пущат гроздов сок, и от всички хълмове ще потече.</verse>
				<verse number="14">Ще върна от плен Моя народ Израиля; те ще застроят опустелите градове и ще се поселят в тях; ще насадят лозя и ще пият вино от тях, ще си уредят градини и ще ядат плодове от тях.</verse>
				<verse number="15">И ще ги настаня в земята им, и те няма да бъдат вече изтръгвани от земята си, която Аз им дадох, казва Господ, Бог твой.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="31">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Видение на Авдия. Тъй казва Господ Бог за Едома: вест чухме от Господа, и пратеник е пратен да яви на народите: „ставайте, и да излезем против него на война!“</verse>
				<verse number="2">Ето, Аз те направих малък между народите, и ти си в голямо презрение.</verse>
				<verse number="3">Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и говориш в сърце си: „кой ще ме свали на земята?“</verse>
				<verse number="4">Но макар и като орел да се издигнеш високо и сред звездите да устроиш гнездото си, и оттам ще те сваля, казва Господ.</verse>
				<verse number="5">Дали крадци не са идвали при тебе, дали не нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат, колкото им е нужно. Да бяха навлезли у тебе гроздоберци, не щяха ли и те да оставят баберки?</verse>
				<verse number="6">Как е обрано всичко у Исава и как са претършувани скривалищата му!</verse>
				<verse number="7">До границите ще те отпратят всички твои съюзници, ще те измамят, ще те надвият живеещите с тебе в мир, ония, които ти ядат хляба, ще ти нанесат удар, без да забележиш това.</verse>
				<verse number="8">Няма ли това да бъде в оня ден, казва Господ, когато ще изтребя мъдрите в Едом и благоразумните — в планината Исавова?</verse>
				<verse number="9">Поразени ще бъдат от страх твоите юнаци, Темане, та всички в планината Исавова да бъдат изтребени с убийство.</verse>
				<verse number="10">Задето притесняваше брата си Иакова, срам ще те покрие, и ти ще бъдеш изтребен завсякога.</verse>
				<verse number="11">В деня, когато ти стоеше насреща, в оня ден, когато чужденци отвеждаха в плен войската му, и другоплеменници влязоха в портите му и хвърляха жребий за Иерусалим, ти беше като един от тях.</verse>
				<verse number="12">Не трябваше ти злорадно да гледаш на братовия си ден, на деня на неговото отчуждение; не трябваше да се радваш за синовете Иудини в деня на тяхната гибел, нито да разтваряш уста в бедствения ден.</verse>
				<verse number="13">Не трябваше да влизаш в портите на Моя народ в деня на злочестината му и дори да гледаш злополучието му в деня на неговата гибел, нито да се допираш до имотите му в бедствения му ден,</verse>
				<verse number="14">нито да стоиш по кръстопътища да избиваш неговите бежанци, нито да предаваш оцелелите от него в бедствения ден,</verse>
				<verse number="15">защото близък е денят Господен за всички народи: както си ти постъпвал, тъй ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти.</verse>
				<verse number="16">Защото както вие пихте на светата Моя планина, тъй всички народи всякога ще пият, ще пият, ще гълтат и ще бъдат — като да не са били.</verse>
				<verse number="17">А на планина Сион ще бъде спасение, и тя ще бъде светиня; и домът Иаковов ще получи във владение своето наследие.</verse>
				<verse number="18">И домът Иаковов ще бъде огън, домът Иосифов — пламък, а домът Исавов — слама: ще го запалят и ще го изтребят, и няма никой да остане из дома Исавов, защото Господ каза това.</verse>
				<verse number="19">И ония, които са на юг, ще завладеят планината Исавова, а ония, които са в долината — филистимците; и ще завладеят полето на Ефрема и полето на Самария, а Вениамин ще завладее Галаад.</verse>
				<verse number="20">И преселниците из войската на синовете Израилеви ще завладеят Ханаанската земя до Сарепта, а преселниците из Иерусалим, които се намират в Сефарад, ще получат за владение южните градове.</verse>
				<verse number="21">И ще дойдат спасители на планина Сион, за да съдят планината Исавова, — и царството ще бъде Господне.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="32">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">И биде слово Господне към Иона, син Аматиев:</verse>
				<verse number="2">„стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“.</verse>
				<verse number="3">И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне.</verse>
				<verse number="4">Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие.</verse>
				<verse number="5">Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Иона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал.</verse>
				<verse number="6">Дойде при него началникът на кораба и му рече: „защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би, Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем“.</verse>
				<verse number="7">И рекоха един другиму: „нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда“. Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Иона.</verse>
				<verse number="8">Тогава му рекоха: „кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?“</verse>
				<verse number="9">Той им рече: „аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата“.</verse>
				<verse number="10">Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: „защо направи това?“ — защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, — както той сам им бе обадил.</verse>
				<verse number="11">И рекоха му: „какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?“ Защото морето все се вълнуваше.</verse>
				<verse number="12">Тогава той им рече: „вземете ме и ме хвърлете в морето, — и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря“.</verse>
				<verse number="13">Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях.</verse>
				<verse number="14">Тогава извикаха към Господа и рекоха: „молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно!“</verse>
				<verse number="15">И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост.</verse>
				<verse number="16">И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона; и биде Иона в утробата на тоя кит три дни и три нощи.</verse>
				<verse number="2">И помоли се Иона на своя Господ Бог из китовата утроба</verse>
				<verse number="3">и рече: „към Господа извиках в моята скръб, — и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, — и Ти чу гласа ми.</verse>
				<verse number="4">Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене.</verse>
				<verse number="5">И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм.</verse>
				<verse number="6">Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми.</verse>
				<verse number="7">До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.</verse>
				<verse number="8">Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм.</verse>
				<verse number="9">Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден,</verse>
				<verse number="10">но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!“</verse>
				<verse number="11">И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Иона на суша.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И биде слово Господне към Иона втори път:</verse>
				<verse number="2">„стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах“.</verse>
				<verse number="3">Стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход.</verse>
				<verse number="4">И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: „още четирийсет дена — и Ниневия ще бъде разрушена!“</verse>
				<verse number="5">И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.</verse>
				<verse number="6">Тая дума дойде до царя на Ниневия, — и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел,</verse>
				<verse number="7">като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, „щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият;</verse>
				<verse number="8">човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.</verse>
				<verse number="9">Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем“.</verse>
				<verse number="10">И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">От това Иона се силно огорчи и възнегодува.</verse>
				<verse number="2">И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.</verse>
				<verse number="3">И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.</verse>
				<verse number="4">И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?</verse>
				<verse number="5">И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.</verse>
				<verse number="6">И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.</verse>
				<verse number="7">И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.</verse>
				<verse number="8">А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „подобре да умра, нежели да живея“.</verse>
				<verse number="9">И рече Бог на Иона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.</verse>
				<verse number="10">Тогава Господ рече: „тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.</verse>
				<verse number="11">Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, — и много добитък?“</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="33">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Слово Господне, което биде към Михея Мораститеца в дните на Иоатама, Ахаза и Езекия, царе иудейски, и което му бе открито за Самария и Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">Слушайте, всички народи, внимавай, земьо, и всичко, що я пълни! Да бъде свидетел против вас Господ Бог, Господ от светия Свой храм!</verse>
				<verse number="3">Защото ето, Господ излиза от Своето място, ще слезе, и ще стъпи върху земните височини, —</verse>
				<verse number="4">и планините ще се разклатят под Него, долините ще се разтопят като восък от огън, като вода, що се лее низ стръмнина.</verse>
				<verse number="5">И всичко това — поради нечестието на Иакова, поради греха на Израилевия дом. От кого е нечестието на Иакова? Нали от Самария? Кой уреди оброчища в Иудея? Нали Иерусалим?</verse>
				<verse number="6">Затова ще направя Самария купище развалини в полето, място за насаждане лозе; ще срина камъните ѝ в долината и ще разголя основите ѝ.</verse>
				<verse number="7">Всичките ѝ истукани ще бъдат потрошени и всичките ѝ дарове от блудство — с огън изгорени: всичките ѝ идоли ще предам на разрушение; с дарове от блудство ги е правила, в дарове от блудство ще бъдат и преобърнати.</verse>
				<verse number="8">Затова и ще плача и ридая, ще ходя като ограбен и оголен, ще вия като чакал и ще плача като камилска птица,</verse>
				<verse number="9">защото тежко е нейното поражение; то дойде до Иуда, стигна даже до портите на моя народ, до Иерусалим.</verse>
				<verse number="10">Не разгласявайте това в Гет, не плачете там с глас, а в селище Офра с пепел се посипете.</verse>
				<verse number="11">Изселвайте се, жителки шафирски, срамотно разголени; не ще убегне и жителката цаанска, плачът в селище Ецел не ще ви остави да се спрете там.</verse>
				<verse number="12">Тъгува за своето благо жителката маротска, защото слезе от Господа злочестие към портите иерусалимски.</verse>
				<verse number="13">Запрягай бързи коне в колесница, жителко лахиска; ти си начало на греха у сионската щерка, защото у теб се явиха престъпленията на Израиля.</verse>
				<verse number="14">Затова ти ще пращаш дарове в Морешет-Гет; но ахзивските селища ще бъдат измама за царете израилски.</verse>
				<verse number="15">Ще доведа и наследник при тебе, жителко морешка; той ще премине дори до Одолам, славата Израилева.</verse>
				<verse number="16">Хвърли си косата, острижи се — от скърб за нежно любимите си синове; разшири лисината за тях като линеещ орел, защото те ще бъдат изселени от тебе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Горко на ония, които кроят беззаконие и на леглата си измислят злодеяния, що извършват сутрин на разсъмване, защото има сила в ръката им!</verse>
				<verse number="2">Пожелаят ниви — и вземат ги насила, къщи — и отнимат ги; обират човека и къщата му, мъжа и наследието му.</verse>
				<verse number="3">Затова тъй казва Господ: ето, Аз замислям да напратя върху тоя род такова нещастие, което не ще смъкнете от врата си, и не ще ходите изправени; защото това време е зло.</verse>
				<verse number="4">В оня ден ще кажат притча за вас, ще плачат горко и ще думат: „съвсем сме разорени! делът на моя народ е даден на други; как ще ми се върне? Нивите ни са вече на другородци раздадени“.</verse>
				<verse number="5">Затова не ще имаш никого, който при измерване да хвърли жребие в събранието пред Господа.</verse>
				<verse number="6">Не пророкувайте, пророци; не им пророкувайте, за да ви не постигне безчестие.</verse>
				<verse number="7">О, ти, който се наричаш Иаковов дом! Нима се смали Духът Господен? Такива ли са делата Му? Думите Ми не са ли благотворни за оногова, който постъпва справедливо?</verse>
				<verse number="8">Ала народът, който беше изпреди Мой, въстана като враг, и вие отнемате както горната, тъй и долната дреха на минаващите мирно, на ония, които се отвръщат от война.</verse>
				<verse number="9">Жените на Моя народ вие гоните от приятните им къщи; на децата им отнехте завинаги Моята украса.</verse>
				<verse number="10">Станете и вървете си, защото тая страна не е място за почивка; поради мръсотия тя ще бъде разорена, и то — с люто разорение.</verse>
				<verse number="11">Ако някой ветрогон измисли лъжа и каже: „ще ти проповядвам за вино и сикер“, той би бил угоден проповедник за тоя народ.</verse>
				<verse number="12">Непременно ще те събера цял, Иакове, бездруго ще съединя остатките на Израиля, ще ги събера в едно като овци във Восор, като стадо в овча кошара; ще зашумят те от многолюдство.</verse>
				<verse number="13">Пред тях ще тръгне стенобоец; те ще разбият прегради, ще влязат през порти и ще излязат през тях, и царят им ще тръгне пред тях, а тям начело — Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И казах аз: слушайте, главатари Иаковови и князе на дома Израилев: нали вие трябва да знаете правдата?</verse>
				<verse number="2">А вие мразите доброто и обичате злото; дерете от тях кожата им, и плътта — от костите им;</verse>
				<verse number="3">ядете плътта на Моя народ и дерете от тях кожата им, а костите им чупите и трошите като в гърне, и плътта — като в котел.</verse>
				<verse number="4">И те ще викат към Господа, но Той не ще ги чуе и ще скрие лицето Си от тях през времето, докле злодействуват.</verse>
				<verse number="5">Тъй казва Господ против пророците, които въвеждат в заблуда Моя народ, които гризат със зъби — и проповядват мир; а който им не тури нищо в уста, против него война обявяват.</verse>
				<verse number="6">Затова, вместо видение, за вас ще бъде нощ, вместо предсказване — тъмнина; ще залезе слънце над пророците, и денят ще потъмнее над тях.</verse>
				<verse number="7">Ще се засрамят ясновидци, ще бъдат посрамени гадатели, и те всички ще затворят уста, защото не ще има отговор от Бога.</verse>
				<verse number="8">Но аз съм изпълнен със силата на Духа Господен, с правда и твърдост, за да изкажа на Иакова престъпленията му, и на Израиля — греха му.</verse>
				<verse number="9">Слушайте прочее, главатари на дома Иаковов и князе на дома Израилев, вие, които се гнусите от правосъдие и които изкривявате всичко право,</verse>
				<verse number="10">които градите Сион с кръв, и Иерусалим — с неправда!</verse>
				<verse number="11">Главатарите му съдят за подаръци, свещениците му учат за плата, пророците му предсказват за пари, а пък се осланят на Господа думайки: „нали Господ е помежду ни? Беда не ще ни постигне!“</verse>
				<verse number="12">Затова, поради вас Сион ще бъде разоран като нива, и Иерусалим ще стане купище развалини, и планината на тоя Дом ще бъде гориста могила.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се издигне над хълмовете, и ще се затекат към нея народите.</verse>
				<verse number="2">И ще тръгнат много народи и ще кажат: „дойдете, и да възлезем на планината Господня и в дома на Бога Иаковов, — и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе закон, и слово Господне — от Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">Той ще съди много народи и ще изобличи много племена в отдалечени страни; ще прековат мечовете си на орала и копията си — на сърпове: народ против народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война;</verse>
				<verse number="4">всеки ще седи под своята лоза и под своята смоковница, и никой не ще ги плаши, защото устата на Господа Саваота са изрекли това.</verse>
				<verse number="5">Защото всички народи ходят, всеки в името на своя бог; а ние ще ходим в името на Господа, нашия Бог, вовеки веков“.</verse>
				<verse number="6">В оня ден, казва Господ, ще събера, що е хромо, и ще съединя, що е разгонено, и ония, върху които съм напратил беди.</verse>
				<verse number="7">И ще направя хромото остатък и далеко пръснатото — силен народ, и Господ ще царува над тях на планина Сион отсега и довека.</verse>
				<verse number="8">А ти, куло на стадото, хълме на Сионовата щерка! при теб ще дойде и ще се върне предишното владичество, царството — при дъщерите иерусалимски.</verse>
				<verse number="9">А защо сега ти тъй високо плачеш? Нима нямаш цар? или ти съветник липсва, та са те обзели мъки като родилка?</verse>
				<verse number="10">Страдай и мъчи се от болки, дъще Сионова, като родилка, защото сега ще излезеш из града, ще живееш по полето и ще стигнеш до Вавилон. Там ще бъдеш избавена, там ще те изкупи Господ от ръцете на враговете ти.</verse>
				<verse number="11">А сега са се събрали много народи против тебе и думат: „нека бъде осквернена, и да се нагледа окото ни на Сион!“</verse>
				<verse number="12">Но те не знаят мислите Господни и не разбират намерението Му, — че Той ги е събрал като снопи на гумно.</verse>
				<verse number="13">Стани и млати, дъще Сионова; защото Аз ще направя рога ти железен и твоите копита ще направя медни; ще смажеш много народи и ще посветиш техните печалби и богатства на Господа — Владетеля над цяла земя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Опълчи се сега, дъще на полкове, обиколили са ни с обсада, ще бият с тръст по страните съдията Израилев.</verse>
				<verse number="2">И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни.</verse>
				<verse number="3">Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя.</verse>
				<verse number="4">Ще застане Той и ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, — и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.</verse>
				<verse number="5">И ще бъде Той — мир. Когато Асур дойде в земята ни и влезе в чертозите ни, ще извадим против него седем пастири и осем князе.</verse>
				<verse number="6">И ще пасат те земята на Асура с меч, и земята на Немврода — при самите ѝ порти, и Той именно ще избави от Асура, когато тоя дойде в земята ни и кога влезе в пределите ни.</verse>
				<verse number="7">Остатъкът от Иакова ще бъде между многото народи като роса от Господа, като проливен дъжд по трева; той не ще зависи от човек и не ще се осланя на синове Адамови.</verse>
				<verse number="8">И остатъкът на Иакова ще бъде между народите, между многото племена като лъв между горски зверове, като лъвче сред овче стадо: кога излезе, тъпче и дърпа, и никой не ще отърве от него.</verse>
				<verse number="9">Ще се дигне ръката ти над твоите врагове, и всички твои неприятели ще бъдат изтребени.</verse>
				<verse number="10">И в оня ден, казва Господ, ще изтребя твоите коне изсред тебе и ще унищожа твоите колесници;</verse>
				<verse number="11">ще изтребя градовете в твоята земя и ще съборя всички твои крепости;</verse>
				<verse number="12">ще изтръгна магиите от ръката ти, и гадатели по облаци не ще има у тебе;</verse>
				<verse number="13">ще изтребя твоите истукани и кумири изсред тебе, — и не ще се покланяш вече на изделия от ръцете си;</verse>
				<verse number="14">ще изкореня изсред тебе свещените твои дъбрави и ще разоря градовете ти.</verse>
				<verse number="15">И в гняв и негодуване ще извърша отмъщение над народите, които бъдат непослушни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Слушайте, що казва Господ: стани, съди се пред планините, и хълмовете да слушат гласа ти!</verse>
				<verse number="2">Слушайте, планини, съда Господен, и вие, твърди основи земни, защото Господ има съд със Своя народ, и с Израиля се бори.</verse>
				<verse number="3">Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах? Отговори Ми.</verse>
				<verse number="4">Аз те изведох из Египетската земя, изкупих те от дома на робството и проводих пред тебе Моисея, Аарона и Мариам.</verse>
				<verse number="5">Народе Мой! Спомни си, какво кроеше Валак, цар моавски, и какво му отговаряше Валаам, син Веоров, и какво ставаше от Ситим до Галгал, — за да познаеш праведните дела Господни.</verse>
				<verse number="6">„С какво да застана пред Господа, да се поклоня пред Бога Небесни? Да застана ли пред Него с всесъжения, с едногодишни телци?</verse>
				<verse number="7">Но може ли се угоди Господу с хиляди овни или неизчетни потоци елей? Дали да Му дам моя първороден син за престъплението си и плода на утробата си — за греха на душата си?“</verse>
				<verse number="8">О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог.</verse>
				<verse number="9">Глас Господен вика към града, и мъдростта благоговее пред Твоето име: слушайте жезъла и Оногова, Който го е поставил.</verse>
				<verse number="10">Не намират ли се и сега в дома на нечестивеца нечестни съкровища и смалена гнусна мяра?</verse>
				<verse number="11">Мога ли да бъда чист с неверни къпони и с лъжливи теглилки в торбата?</verse>
				<verse number="12">Понеже богаташите му са пълни с неправда, и жителите му говорят лъжа, и езикът им е измама в устата им,</verse>
				<verse number="13">то и Аз зле ще те поразя с опустошение поради твоите грехове.</verse>
				<verse number="14">Ти ще ядеш — и не ще се наситиш; празнота ще бъде вътре в тебе; ще пазиш, ала не ще опазиш, а каквото скъташ, ще го предам на меч.</verse>
				<verse number="15">Ще сееш, ала няма да жънеш; ще стискаш маслини, ала няма да се намажеш с дървено масло; ще цедиш гроздов сок, ала вино няма да пиеш.</verse>
				<verse number="16">У вас се запазили обичаите на Амврий и всички дела на дома Ахавов, и вие постъпвате по техните съвети; ще те предам на опустошение и твоите жители — на присмех, и вие ще претърпите поруганието на Моя народ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Горко ми! Защото с мене сега е като след обиране летни плодове, като след гроздобер: ни зрънце за ядене, нито зрял плод, какъвто желае душата ми.</verse>
				<verse number="2">Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете; всички кроят сплетни, за да проливат кръв; всеки туря на брата си примка.</verse>
				<verse number="3">Ръцете им са насочени да правят зло; началник иска подаръци, съдия съди за подкуп, а велможи изказват лоши похоти на душата си и изопачават делото.</verse>
				<verse number="4">Най-добрият от тях е като трън и справедливият е по-лош от бодлив плет. Денят на Твоите предвестници, Твоето посещение наближава; сега ще ги обхване смущение.</verse>
				<verse number="5">Не вярвайте на другар, не се осланяйте на приятел; пред тая, която лежи на твоето лоно, пази се да отваряш твърде устата си.</verse>
				<verse number="6">Защото син позори баща си, дъщеря въстава против майка, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни.</verse>
				<verse number="7">Аз пък ще гледам към Господа, ще се уповавам на Бога на моето спасение: Бог мой ще ме чуе.</verse>
				<verse number="8">Не се радвай за мене, моя неприятелко! Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене.</verse>
				<verse number="9">Аз ще пренасям гнева Господен, — защото съм съгрешил пред Него, — докле реши делото ми и извърши съд над мене; тогава Той ще ме изведе на светло, и аз ще видя правдата Му.</verse>
				<verse number="10">И ще види това моята неприятелка, и срам ще покрие оная, която ми казваше: „де е Господ, Бог твой?“ Ще се нагледат на нея очите ми, как тя ще бъде тъпкана като кал по улици.</verse>
				<verse number="11">В деня, кога се съзидат стените ти, — в тоя ден междата ще се отмести надалеч.</verse>
				<verse number="12">В оня ден ще дойдат при тебе от Асирия, от египетските градове и от Египет до река Ефрат, и от море до море и от планина до планина.</verse>
				<verse number="13">А тая земя ще бъде пустиня поради вината на жителите ѝ, поради плодовете на делата им.</verse>
				<verse number="14">Паси с жезъла Си Твоя народ, овцете на наследието Си, които живеят уединено в гората сред Кармил; да си пасат те във Васан и Галаад, както в стародавни дни!</verse>
				<verse number="15">Ще му явя дивни дела — както в дните на твоето излизане от Египетската земя.</verse>
				<verse number="16">Ще видят това народите и ще се засрамят при всичката си мощ; ще турят ръка на уста, ушите им ще оглушеят;</verse>
				<verse number="17">ще лижат прах като змия, като земни червеи ще изпълзят из своите укрепления; ще се уплашат от Господа, нашия Бог, и ще се убоят от Тебе.</verse>
				<verse number="18">Кой Бог е като Тебе, да прощава беззаконие и да не смята престъплението на остатъка на Своето наследие? Той вечно се не гневи, защото обича да се смилява.</verse>
				<verse number="19">Той пак ще се смили над нас, ще изглади нашите беззакония. Ти ще хвърлиш всички наши грехове в морските дълбини.</verse>
				<verse number="20">Ти ще покажеш вярност към Иакова, милост към Авраама, както си с клетва обещал на отците ни от първите дни.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="34">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Пророчество за Ниневия; книга за виденията на Наума Елкосенеца:</verse>
				<verse number="2">Господ е Бог ревнив и отмъстител; отмъстител е Господ и е страшен с гняв: отмъщава Господ на враговете Си и не ще пощади противниците Си.</verse>
				<verse number="3">Господ е дълготърпелив и велик по сила и не оставя без наказание; във вихър и буря ходи Господ, облакът е прах от нозете Му.</verse>
				<verse number="4">Запрети ли Той на морето — и то изсъхва, и всички реки пресъхват: посърнува Васан и Кармил, и вехне цветът на Ливан.</verse>
				<verse number="5">Планини се тресат пред Него, и хълмове се топят, земята се люлее пред лицето Му, и вселената и всички, които живеят по нея.</verse>
				<verse number="6">Пред негодуването Му кой ще устои? И кой ще изтърпи пламъка на гнева Му? Гневът Му се разлива като огън; скалите се разпадат пред Него.</verse>
				<verse number="7">Благ е Господ; Той е убежище в скръбен ден и познава ония, които се Нему надяват;</verse>
				<verse number="8">но с наводнение, що всичко потопява, Той ще разруши до основи Ниневия, и мрак ще постигне враговете Му.</verse>
				<verse number="9">Какво кроите против Господа? Той ще извърши изтребление, и бедите вече не ще се повторят,</verse>
				<verse number="10">защото, и сплетени помежду си като трънак и опити като пияници, те ще бъдат съвсем погълнати, като суха слама.</verse>
				<verse number="11">От тебе произлезе оня, който е замислил зло против Господа, и който е съставил нечестив заговор.</verse>
				<verse number="12">Тъй казва Господ: макар да са безопасни и многобройни, те ще бъдат изклани и ще изчезнат; а тебе макар да те измъчвах, няма вече да те измъчвам.</verse>
				<verse number="13">И сега Аз ще съкруша ярема му, който лежи върху тебе, и ще разкъсам твоите окови.</verse>
				<verse number="14">А за тебе, Асуре, Господ определи: не ще има вече семе с твое име; из дома на твоя бог ще изтребя истукани и кумири, ще ти приготвя в него гроб, защото си нищожен.</verse>
				<verse number="15">Ето, по планините са стъпките на благовестника, който възвестява мир: празнувай, Иудейо, твоите празници, изпълняй оброците си, защото по тебе няма вече да минува нечистивият: той е съвсем унищожен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Подига се против тебе разрушител: пази твърдините, варди пътя, укрепи чресла, събирай сили.</verse>
				<verse number="2">Защото Господ ще възстанови величието на Иакова, както величието на Израиля, понеже ги опустошиха опустошители и лозовите им пръчки изтребиха.</verse>
				<verse number="3">Щитът на юнаците му е червен; войниците му са в багрени дрехи; огън пускат колесниците в деня, когато се готвят за бой, и гора от копия се вълнува.</verse>
				<verse number="4">По улици търчат колесници, гърмят по стъгди; блясъкът от тях е като от огън; святкат като светкавица.</verse>
				<verse number="5">Той зове юнаците си, ала те се спъват в хода си; припкат към градските стени, но обсадата е вече стъкмена.</verse>
				<verse number="6">Речните порти се отварят, и дворецът се разрушава.</verse>
				<verse number="7">Решено е: тя ще бъде оголена и в плен отведена, и рабините ѝ ще стенат като гълъби, удряйки се в гърди.</verse>
				<verse number="8">Ниневия, откак съществува, беше като водоем, пълен с вода, а те бягат. „Стойте, стойте!“ Ала никой се не обръща да погледне.</verse>
				<verse number="9">Грабете сребро, грабете злато! нямат край натрупаните всякакви скъпоценни вещи.</verse>
				<verse number="10">Ограбена, опустошена и разорена е тя, — и сърце се топи, колене треперят; на всички у чреслата има силна болка, и лицата на всички потъмняха.</verse>
				<verse number="11">Де е сега леговището на лъвовете и онова пасбище за лъвчета, дето ходеха лъв, лъвица и лъвчета, и никой ги не плашеше?</verse>
				<verse number="12">Де е лъвът, който грабеше да насити своите щенета и давеше за лъвиците си и който пълнеше с плячка пещерите си и леговищата си с ограбено?</verse>
				<verse number="13">Ето, Аз съм против тебе, казва Господ Саваот, и ще изгоря в дим твоите колесници, и меч ще погълне твоите лъвчета, и ще изтребя от земята твоята плячка, и вече не ще се чува гласът на твоите пратеници.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Горко на кървавия град! Той е пълен с измама и убийство; не престава в него грабежът.</verse>
				<verse number="2">Чува се плющене на бич и трясък от въртящи се колела, цвилене на кон и тропот от скачаща колесница.</verse>
				<verse number="3">Припка конница, бляска меч и блещят копия! Много убити и купища трупове! Труповете край нямат — препъват се о тях.</verse>
				<verse number="4">Това е за многото блудства на приятната наглед развратница, изкусна в магии, която с блудствата си продава народи и с магиите си — племена.</verse>
				<verse number="5">Ето, Аз съм против тебе! казва Господ Саваот. Ще подигна върху твоето лице полата на дрехата ти и ще покажа на народите твоята голота, на царствата — твоите срамоти.</verse>
				<verse number="6">Ще нахвърлям върху ти мръсотии, ще те направя презряна, и на позор ще те изложа.</verse>
				<verse number="7">И всеки, щом те види, ще побегне от тебе и ще каже: „разорена е Ниневия! Кой ще я пожали? Де ще намеря утешители за тебе?“</verse>
				<verse number="8">Нима ти си по-добра от Но-Амон, който се намира между реките, обиколен с вода, чийто окоп беше морето, и морето му служеше за стена?</verse>
				<verse number="9">Етиопия и Египет с безбройно множество други му служеха за подкрепа; копти и ливийци ти идеха на помощ.</verse>
				<verse number="10">Ала и той е изселен, отиде в плен; дори и младенците му са разбити по всички градски кръстопътища; а за първенците му хвърляха жребие, и всичките му велможи са във вериги оковани.</verse>
				<verse number="11">Тъй и ти ще се упоиш и ще се скриеш; тъй и ти ще търсиш защита против неприятеля.</verse>
				<verse number="12">Всички твои укрепления са като смоковница с узрели плодове: ако ги стръснат, ще паднат право в устата на оня, който иска да яде.</verse>
				<verse number="13">Ето, и твоят народ у тебе е като жени: на твоите врагове ще се отворят широм портите на земята ти, огън ще погълне твоите завори.</verse>
				<verse number="14">Начерпи вода за през обсадата; укрепвай крепостите си; влез в калта, тъпчи глина, поправи пещта за печене тухли.</verse>
				<verse number="15">Там ще те огън погълне, меч ще те посече и ще те пояде като гъсеница, макар и да си се намножил като гъсеници, да си се намножил като скакалци.</verse>
				<verse number="16">Търговците у тебе станаха повече от звездите на небето; ала тия скакалци ще се пръснат и ще отлетят.</verse>
				<verse number="17">Твоите князе са като скакалци, и твоите военачалници — като рояк мушици, които в студено време се гнездят в стенни пукнатини, и кога изгрее слънце, те се разхвъркват, — и не узнаваш мястото, дето са били.</verse>
				<verse number="18">Спят твоите пастири, царю асирийски, почиват твоите велможи; твоят народ се пръсна по планини, няма кой да го събере.</verse>
				<verse number="19">Няма лек за твоята рана, люта е твоята язва. Всички, които чуят вест за тебе, ще ръкопляскат за тебе, защото върху кого не се е простирала непрестанно твоята злоба?</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="35">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Пророческо видение, което видя пророк Авакум.</verse>
				<verse number="2">Докога, Господи, ще викам, и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш?</verse>
				<verse number="3">Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие? Грабеж и насилие са отпреде ми, и въстава вражда, подига се раздор.</verse>
				<verse number="4">От това законът изгуби сила, и няма праведен съд: понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак.</verse>
				<verse number="5">Погледайте между народите, взрете се — и много ще се почудите; защото във ваши дни Аз ще извърша такова дело, което вие не бихте повярвали, ако ви разказваха.</verse>
				<verse number="6">Защото ето, Аз ще подигна халдейци, народ жесток и необуздан, който ходи по ширините земни да завладее селения, нему непринадлежащи.</verse>
				<verse number="7">Страшен и ужасен е той; от него самия произлиза съдът му и властта му.</verse>
				<verse number="8">Конете му са по-бързи от леопарди и по-устремни от вечерни вълци; конницата му припка по разни страни; ездачите му дохождат отдалеч, прилетяват като орел, който се спуска върху плячка.</verse>
				<verse number="9">Вкупом той ходи за грабеж; като устреми лицето си напред, той залавя пленници като пясък.</verse>
				<verse number="10">И над царе се той подиграва, и князе му служат за гавра; над всяка крепост се смее: насипва обсаден окоп и я превзима.</verse>
				<verse number="11">Тогава духът му се възгордява, и той ходи и буйствува; силата му е негов бог.</verse>
				<verse number="12">Но не си ли Ти отвека Господ, Бог мой, Светии мой? Ние няма да умрем! Ти, Господи, само за съд си го допуснал. Скало моя! За наказание си го Ти назначил.</verse>
				<verse number="13">На чистите Твои очи не е свойствено да гледат злодейство, и да гледаш на притеснение Ти не можеш. Защо гледаш злодейци, и си безмълвен, когато нечестивец поглъща оногова, който е по-праведен от него,</verse>
				<verse number="14">и оставяш людете като риба в море, като влечуги, които нямат властник?</verse>
				<verse number="15">Всички тях с въдица измъква, залавя в мрежата си и ги събира в своите неводи, и за това се радва и тържествува.</verse>
				<verse number="16">Затова на мрежата си принася жертва и на невода си кади тамян, защото от тях е тлъст делът му и вкусна храната му.</verse>
				<verse number="17">Нима затова той трябва да изпразва мрежата си и непрестанно да избива народите безмилостно?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Застанах на стражата си и, стоейки на кулата, наблюдавах, за да узная, какво Той ще ми каже, и какво да отговоря на жалбата против мене,</verse>
				<verse number="2">Отговори ми Господ и рече: запиши видението и начертай ясно на скрижали, та, който чете, лесно да може да прочете,</verse>
				<verse number="3">защото видението се отнася още към определено време; то говори за свършека и няма да излъже; па и да се забави, чакай го, защото бездруго ще се сбъдне, няма да се отмени.</verse>
				<verse number="4">Ето, горделивата душа не ще се успокои, а праведният чрез вярата си ще бъде жив.</verse>
				<verse number="5">Горделив човек, като непрекипяло вино, не се успокоява; той разширява душата си като ад, и като смърт е ненаситен; събира при себе си всички народи и си заграбя всички племена.</verse>
				<verse number="6">Няма ли всички да произнасят за него притча и присмехулна песен: „горко ономува, който без мяра се обогатява не със свое, — задълго ли? — и се отрупва със залози!“</verse>
				<verse number="7">Не ще ли въстанат внезапно ония, които ще те мъчат, и не ще ли се вдигнат против тебе грабители, — и ти ще станеш тям за плячка?</verse>
				<verse number="8">Понеже си ограбил много народи, и тебе ще ограбят всички останали народи, задето си проливал човешка кръв, задето си разорил страната, града и всички живеещи в него.</verse>
				<verse number="9">Горко ономува, който ламти към неправедни печалби за дома си, та да устрои гнездото си нависоко и с това да се запази от ръката на злочестието!</verse>
				<verse number="10">Безславие си измислил ти за твоя дом, като си изтребвал много народи, и си съгрешил против душата си.</verse>
				<verse number="11">Камъните от стените ще завикат, и дървените стеги ще им отговорят:</verse>
				<verse number="12">„горко ономува, който зида град върху кръв и който гради крепост с неправда!“</verse>
				<verse number="13">Ето, не е ли от Господа Саваота това, дето народите се трудят за огъня, и племената се мъчат напразно?</verse>
				<verse number="14">Защото земята ще се изпълни с познаване славата Господня, както водите изпълнят морето.</verse>
				<verse number="15">Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоя злоба, и го опиваш, за да видиш срамотите му!</verse>
				<verse number="16">Ти се пресити със срам вместо със слава; пий прочее и ти и показвай срамоти, — и към тебе ще се обърне чашата на десницата Господня и посрамата на твоята слава.</verse>
				<verse number="17">Защото твоето злодейство на Ливан ще падне върху тебе, задето си изтребвал уплашени животни, задето си проливал човешка кръв, задето си опустошавал страната, града и всички живеещи в него.</verse>
				<verse number="18">Каква полза от истукан, — направен от художник, — от тоя излят лъжеучител, макар ваятелят, правейки неми кумири, да се осланя на произведението си?</verse>
				<verse number="19">Горко ономува, който казва на дървото: стани! и на безсловесния камък: събуди се! Ще научи ли той на нещо? Ето, той е обкован със злато и сребро; но дишане в него няма.</verse>
				<verse number="20">А Господ е в светия Свой храм: нека мълчи цяла земя пред Неговото лице!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Молитва на пророк Авакума, за пение.</verse>
				<verse number="2">Господи! чух вест от Тебе и се уплаших. Господи! свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост.</verse>
				<verse number="3">Бог иде от Теман, и Светият — от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята.</verse>
				<verse number="4">Блясъкът Му е като слънчева светлина; от ръцете Му лъчи, и тука е скривалището на силата Му!</verse>
				<verse number="5">Пред лицето Му върви пораза, а по стъпките Му — палещ вятър.</verse>
				<verse number="6">Той стана — и поклати земята; погледна — и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни.</verse>
				<verse number="7">Тъжни видях шатрите етиопски; стресоха се сенниците на Мадиамската земя.</verse>
				<verse number="8">Нима против реките, Господи, е пламнал Твоят гняв? Нима против реките е Твоето негодуване, или против морето е Твоята ярост, та си възседнал конете Си, спасителните Си колесници?</verse>
				<verse number="9">Ти извади лъка Си според клетвеното обещание, дадено на колената. Ти с потоци разсече земята.</verse>
				<verse number="10">Като Те видяха, планини затрепераха, води хлуйнаха; бездната издаде гласа си, нависоко дигна ръцете си;</verse>
				<verse number="11">слънце и месечина се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите Твои стрели, пред сиянието на святкащите Твои копия.</verse>
				<verse number="12">В гняв ходиш по земята и в негодуване тъпчеш народите.</verse>
				<verse number="13">Ти излизаш за спасение на Твоя народ, за спасение на Твоя помазан. Ти съкрушаваш главата на нечестивия дом, като го оголваш от основи до връх.</verse>
				<verse number="14">Ти пронизваш с копията му главата на неговите вождове, когато като вихър се впуснаха да ме разбият, радостни, като че мислеха да погълнат скришом сиромаха.</verse>
				<verse number="15">С конете Си отвори път в морето, през дълбините на големите води.</verse>
				<verse number="16">Аз чух — и вътрешността ми затрепера; при известието за това затрепериха устните ми, болка проникна в костите ми, и мястото под мене трепери; а аз трябва да бъда спокоен в бедствения ден, когато ще дойде против народа ми неговият грабител.</verse>
				<verse number="17">Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, —</verse>
				<verse number="18">аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение.</verse>
				<verse number="19">Господ Бог е моя сила: Той ще направи нозете ми като на елен и ще ме изкачи на височините ми! (Началнику на хора.)</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="36">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Слово Господне, което биде към Софония, син на Хусия, син на Годолия, син на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, син Амонов, цар иудейски.</verse>
				<verse number="2">Всичко ще изтребя от лицето на земята — казва Господ:</verse>
				<verse number="3">ще изтребя човеци и добитък, ще изтребя птици небесни и риби морски, и съблазните заедно с нечестивите; ще изтребя човеците от лицето на земята, казва Господ.</verse>
				<verse number="4">И ще простра ръката Си върху Иудея и върху всички жители на Иерусалим; ще изтребя от това място остатъците на Ваала, името на жреците със свещениците,</verse>
				<verse number="5">и ония, които върху покривите се покланят на воинството небесно, и ония от покланящите се, които се кълнат в Господа и се кълнат в царя си,</verse>
				<verse number="6">и ония, които отстъпиха от Господа, не търсиха Господа и не Го подирват.</verse>
				<verse number="7">Замълчи пред лицето на Господа Бога, защото близо е денят Господен. Вече приготви Господ жертвеното клане, назначи, кого да повика.</verse>
				<verse number="8">И в деня на жертвата Господня Аз ще споходя князете, синовете на царя и всички, които се обличат в дреха на чуждоплеменници;</verse>
				<verse number="9">ще споходя в оня ден всички, които прескачат праг, които дома на своя Господ напълнят с насилие и измама.</verse>
				<verse number="10">И ще има в оня ден, казва Господ, вик при Рибни порти и ридание при другите порти и голямо разрушение на хълмовете.</verse>
				<verse number="11">Плачете, жители от долната част на града, защото ще изчезне целият търговски народ, и изтребени ще бъдат натоварените със сребро.</verse>
				<verse number="12">И в онова време Аз ще огледам Иерусалим със светило и ще накажа ония, които седят на дрождието си и казват в сърце си: „Господ не прави ни добро, ни зло“, —</verse>
				<verse number="13">и ще станат богатствата им плячка, и къщите им ще запустеят; те ще построят къщи, а няма да живеят в тях, ще насадят лозя, а вино от тях няма да пият.</verse>
				<verse number="14">Близо е великият ден Господен, близо — и твърде бърза: вече се чува гласът на деня Господен. Горчиво ще завика тогава и най-храбрият!</verse>
				<verse number="15">Ден на гняв е тоя ден, ден на скръб и на теснотия, ден на опустошение и разорение, ден на тъма и на мрак, ден на облак и на мъгла,</verse>
				<verse number="16">ден на тръба и на боен вик против укрепени градове и високи кули.</verse>
				<verse number="17">И Аз ще стесня човеците, и те ще ходят като слепи, защото съгрешиха против Господа, и разхвърлена ще бъде кръвта им като прах, и плътта им — като смет.</verse>
				<verse number="18">Ни среброто им, нито златото им не ще може да ги спаси в деня на гнева Господен, и от огъня на ревността Му ще бъде погълната цялата тая земя, защото изтребване, и при това внезапно, ще извърши Той над всички жители земни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Изучете се внимателно, изучете, народе необуздани,</verse>
				<verse number="2">докле не е дошло определението — денят ще прехвръкне като мекина — докле не е дошъл върху ви пламенният гняв Господен, докле не е настъпил денят на яростта Господня.</verse>
				<verse number="3">Потърсете Господа, всички смирени на земята, които изпълнявате законите Му; потърсете правдата, потърсете смиреномъдрието; може би ще се скриете в деня на гнева Господен.</verse>
				<verse number="4">Защото Газа ще бъде напусната, и Аскалон ще опустее, Азот ще бъде изгонен посред ден, и Екрон ще се изкорени.</verse>
				<verse number="5">Горко на жителите от приморската страна, на критския народ! Словото Господне е върху вас, хананейци, земя Филистимска! Аз ще те изтребя, и ти няма да имаш жители, —</verse>
				<verse number="6">и ще стане приморската страна овчарска кошара и ограда за добитък.</verse>
				<verse number="7">И тоя край ще се падне на остатъка от Иудиния дом, и ще пасат там и в къщите на Аскалон вечер ще си почиват, защото Господ, техният Бог, ще ги споходи и ще върне плена им.</verse>
				<verse number="8">Чух Аз хулата на Моава и обидите на синовете Амонови, как те се подиграваха с Моя народ и се големееха на пределите му.</verse>
				<verse number="9">Затова жив съм Аз! казва Господ Саваот, Бог Израилев: Моав ще бъде като Содом, и синовете на Амона ще бъдат като Гомора, притежание на коприва, солна ровина, пустиня навеки; остатъкът от народа Ми ще ги вземе плячка, и оцелелите от човеците Ми ще ги получат в наследство.</verse>
				<verse number="10">Това им е за високомерието им, задето те се подиграваха и се големееха над народа на Господа Саваота.</verse>
				<verse number="11">Страшен ще бъде за тях Господ: Той ще изтреби всички земни богове, и Нему ще се покланят — всеки от мястото си — всички острови на народите.</verse>
				<verse number="12">И вие, етиопци, ще бъдете избити с Моя меч.</verse>
				<verse number="13">Господ ще простре ръката Си на север, ще унищожи Асур и ще обърне Ниневия в развалини, в място сухо като пустиня,</verse>
				<verse number="14">и стада ще лежат сред нея и всякакъв род животни; пеликан и еж ще нощуват в резбените ѝ украшения; гласът им ще се разнася из прозорците, разрушението ще се покаже на вратните стълбове, защото няма да има на тях кедрова обложка.</verse>
				<verse number="15">Ето какво ще стане тържествуващият град, който живее безгрижно и казва в сърце си: „аз съм, и няма други освен ме не“. Как стана той развалина, леговище за зверове! Всеки, минавайки покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Горко на града нечист и омърсен, който притеснява!</verse>
				<verse number="2">Не слуша гласа, не взима от наставления, на Господа не се уповава, към своя Бог не се приближава.</verse>
				<verse number="3">Князете му посред него са рикащи лъвове, съдиите му — вечерни вълци, които не оставят до сутринта нито една кост.</verse>
				<verse number="4">Пророците му са човеци лекомислени, вероломни; свещениците му оскверняват светинята, тъпчат закона.</verse>
				<verse number="5">Господ е праведен посред него, не върши неправда, всяка сутрин явява Своя съд неизменно; но беззаконникът не знае срам.</verse>
				<verse number="6">Аз изтребих народи — разрушени са твърдините им; пусти направих улиците им, тъй че никой не ходи по тях; разорени са градовете им: няма нито един човек, няма жители.</verse>
				<verse number="7">Аз казах: „бой се само от Мене, приемай наставления!“ и няма да бъде изтребено жилището му, и няма да го постигне злото, каквото му бях определил; а те прилежно се стараеха да покварват всичките си действия.</verse>
				<verse number="8">И тъй, чакайте Ме, казва Господ, до оня ден, когато ще се дигна за опустошение; защото е определено от Мене да събера народи, да свикам царства, за да излея върху тях Моето негодувание, всичката ярост на Моя гняв; защото от огъня на яростта Ми ще бъде погълната цялата земя.</verse>
				<verse number="9">Тогава Аз пак ще дам на народите чисти уста, та всички да призовават името на Господа и да Му служат единодушно.</verse>
				<verse number="10">От страните отвъд реката на Етиопия поклонниците Ми — децата на Моите разпилени — ще Ми принесат дарове.</verse>
				<verse number="11">В оня ден ти няма да се срамиш от своите различни постъпки, с каквито грешеше против Мене, защото тогава Аз ще отстраня из средата ти ония, които напразно се хвалеха със своята знатност, и няма вече да се превъзнасяш на светата Ми планина.</verse>
				<verse number="12">Но ще оставя всред тебе народ смирен и прост, и те ще се уповават на името Господне.</verse>
				<verse number="13">Остатъците от Израиля няма да вършат неправда, няма да говорят лъжа, и няма да се намери в устата им коварен език, защото сами ще се пасат и ще лежат, и никой няма да ги разтревожи.</verse>
				<verse number="14">Ликувай, дъще Сионова! тържествувай, Израилю! весели се и радвай се от все сърце, дъще Иерусалимова!</verse>
				<verse number="15">Господ отмени присъдата над тебе, изгони врага ти! Господ, Цар Израилев, е посред тебе: повече няма да видиш зло.</verse>
				<verse number="16">В оня ден ще кажат на Иерусалим: „не бой се“, и на Сион: „да не отслабват ръцете ти!</verse>
				<verse number="17">Господ, Бог твой, е посред тебе: Той е силен да те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще бъде милостив по любовта Си, ще тържествува за тебе с песни“.</verse>
				<verse number="18">Тъгуващите за тържествени празненства Аз ще събера; твои са те, върху тях тежи укор.</verse>
				<verse number="19">Ето, Аз ще стесня всички твои притеснители в онова време и ще спася онова, що хроми, ще събера разсеяното и ще ги туря на почит и именитост по цяла тая земя на техния укор.</verse>
				<verse number="20">В онова време ще ви доведа и тогава пак ще ви събера; защото ще ви направя именити и почетни между всички земни народи, когато ще върна вашия плен пред очите ви, казва Господ.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="37">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">През втората година на цар Дария, в шестия месец, на първия ден от месеца, биде слово Господне чрез пророк Агея към Зоровавеля, син Салатиилев, управител на Иудея, и към Иисуса, син Иоседеов, велик иерей.</verse>
				<verse number="2">Тъй рече Господ Саваот: тоя народ казва: „не е дошло още време, не е време да се строи дом Господен“.</verse>
				<verse number="3">И биде слово Господне чрез пророк Агея:</verse>
				<verse number="4">а за самите вас време ли е да живеете в своите украсени домове, когато тоя Дом е запустял?</verse>
				<verse number="5">Затова сега тъй казва Господ Саваот: обърнете сърцето си върху вашите пътища.</verse>
				<verse number="6">Вие сеете много, а събирате малко; ядете, но се не насищате; пиете, но се не напивате; обличате се, а се не стопляте; оня, който изработва заплата, изработва за пробита кесия.</verse>
				<verse number="7">Тъй казва Господ Саваот: обърнете сърцето си върху пътищата си.</verse>
				<verse number="8">Възлезте на планината, носете дървета и стройте храм; и Аз ще благоволя към него и ще се прославя, казва Господ.</verse>
				<verse number="9">Очаквате много, излиза малко, и каквото донесете вкъщи, това Аз ще развея. За какво? казва Господ Саваот: за Моя дом, който е запустял, когато пък вие тичате, всеки към къщата си.</verse>
				<verse number="10">Тъкмо поради това небето се затвори и ви не дава роса, и земята не дава произведенията си.</verse>
				<verse number="11">И Аз повиках суша върху земя, върху планини, върху жито, върху гроздов сок, върху дървено масло и върху всичко, което произвежда земята, и върху човек и върху добитък и върху всеки ръчен труд.</verse>
				<verse number="12">И Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и целият останал народ послушаха гласа на Господа, своя Бог, и думите на пророк Агея, като пратеник на техния Господ Бог, и народът се побоя от Господа.</verse>
				<verse number="13">Тогава Агей, вестител Господен, изпратен от Господа, рече към народа: „Аз съм с вас!“ казва Господ.</verse>
				<verse number="14">И Господ възбуди духа на Зоровавеля, син Салатиилев, управител на Иудея, духа на Иисуса, син Иоседеков, велик иерей, и духа на целия остатък от народа, — и те дойдоха и почнаха да работят в дома на Господа Саваота, своя Бог,</verse>
				<verse number="15">в двайсет и четвъртия ден на шестия месец, през втората година на цар Дария.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">На седмия месец, на двайсет и първия ден от месеца, биде слово Господне чрез пророк Агея:</verse>
				<verse number="2">кажи сега на Зоровавеля, син Салатиилев, управител на Иудея, и на Иисуса, син Иоседеков, велик иерей, и на остатъка от народа:</verse>
				<verse number="3">кой остана между вас, който е видял тоя Дом в предишната му слава, и какъв го вие виждате сега? Не е ли той във вашите очи като да е нищо?</verse>
				<verse number="4">Но ободри се сега, Зоровавеле, казва Господ, ободри се, Иисусе, сине Иоседеков, велики иерею! ободри се, цели народе на тая земя, казва Господ, и работете, защото Аз съм с вас, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="5">Моят завет, който сключих с вас, кога излязохте из Египет, и Моят Дух пребъдва среди вас: не бойте се!</verse>
				<verse number="6">Защото тъй казва Господ Саваот: още един път, — и ето, скоро ще бъде, — ще потреса небе и земя, море и суша;</verse>
				<verse number="7">ще потреса всички народи, — и ще дойде Желаният от всички народи; ще изпълня тоя Дом със слава, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="8">Среброто е Мое и златото е Мое, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="9">Славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния, казва Господ Саваот; и на това място ще дам мир, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="10">На двайсет и четвъртия ден от деветия месец, през втората година на Дария, биде слово Господне чрез пророк Агея:</verse>
				<verse number="11">тъй казва Господ Саваот: попитай свещениците за закона и кажи:</verse>
				<verse number="12">ако някой носеше осветено месо в полата на дрехата си и с полата си се допре до хляб, или до нещо варено, или до вино, или до елей, или до някоя храна, ще стане ли това свещено? И отговориха свещениците и рекоха: не.</verse>
				<verse number="13">Сетне рече Агей: ако пък се допре до всичко това някой, който се е осквернил от допиране до мъртвец, ще стане ли това нечисто? И отговориха свещениците и рекоха: ще стане нечисто.</verse>
				<verse number="14">Тогава отговори Агей и рече: такъв е тоя народ, такова е това племе пред Мене, казва Господ, и такива са всички дела на ръцете им! И каквото те принасят там, всичко е нечисто.</verse>
				<verse number="15">Сега обърнете сърцето си за времето от тоя ден и назад, когато още не беше положен камък върху камък в храма Господен.</verse>
				<verse number="16">Дохождаха при кръстец, който може да даде двайсет мери, и се оказваха само десет; дохождаха при чебър, за да нагребат петдесет мери от него, и се оказваха само двайсет.</verse>
				<verse number="17">Поразявах ви с главня и с жълтеница по житата и с градушка във всички трудове на ръцете ви; но вие не се обръщахте към Мене, казва Господ.</verse>
				<verse number="18">Обърнете сърцето си за времето от тоя ден и назад, от двайсет и четвъртия ден на деветия месец, от оня ден, когато беше основан храмът Господен; обърнете сърцето си:</verse>
				<verse number="19">има ли още в житниците семе? досега ни лоза, ни смокиня, ни нар, ни маслина не даваха плод; а от тоя ден Аз ги благославям.</verse>
				<verse number="20">И биде слово Господне към Агея повторно на двайсет и четвъртия ден от месеца, и казано бе:</verse>
				<verse number="21">кажи на Зоровавеля, управителя на Иудея: ще разтърся небе и земя;</verse>
				<verse number="22">ще срутя престоли на царства и ще изтребя силата на царствата езически; ще превърна колесници и седещите на тях, и повалени ще бъдат конете и конниците им, един с меча на другиго.</verse>
				<verse number="23">В оня ден, казва Господ Саваот, ще те взема, Зоровавеле, сине Салатиилев, рабе Мой, казва Господ, и ще те държа като печат, защото те избрах, казва Господ Саваот.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="38">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">На осмия месец, през втората година на Дария, биде слово Господне към пророк Захария, син Варахиев, син Адов:</verse>
				<verse number="2">разгневи се Господ на бащите ви с голям гняв;</verse>
				<verse number="3">затова кажи им: тъй казва Господ Саваот: обърнете се към Мене, казва Господ Саваот, и Аз ще се обърна към вас, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="4">Не бъдете като бащите си, към които се провикваха предишните пророци, думайки: тъй казва Господ Саваот: обърнете се от лошите си пътища и от лошите си дела; но те не слушаха и не Ми дадоха внимание, казва Господ.</verse>
				<verse number="5">Бащите ви де са? па и пророците ще живеят ли вечно?</verse>
				<verse number="6">Но думите Ми и наредбите Ми, които заповядах на Моите раби — пророците, нима не постигнаха бащите ви? И те се обръщаха и казваха: както определи Господ Саваот да постъпва с нас по нашите пътища и по делата ни, тъй и постъпи с нас.</verse>
				<verse number="7">На двайсет и четвъртия ден от единайсетия месец, — това е месец шеват, — през втората година на Дария, биде слово Господне към пророк Захария, син Варахиев, Адов син:</verse>
				<verse number="8">видях през нощта: ето, един мъж на риж кон стои между мирти, които бяха в глъбнатината, а отзаде му рижи, сиви и бели коне;</verse>
				<verse number="9">и рекох: кои са те, господине мой? И рече ми Ангелът, който говореше с мене: ще ти покажа, кои са те.</verse>
				<verse number="10">И отговори мъжът, който стоеше между миртите, и рече: това са ония, които Господ прати да обикалят земята.</verse>
				<verse number="11">И те отговаряха на Ангела Господен, който стоеше между миртите и рекоха: обиколихме земята, и ето, цялата земя е населена и спокойна.</verse>
				<verse number="12">И отговори Ангелът Господен и рече: Господи Вседържителю! Докога няма да се смилиш над Иерусалим и над градовете Иудини, на които Ти се гневиш ето вече седемдесет години?</verse>
				<verse number="13">Тогава в отговор на Ангела, който говореше с мене, изрече Господ слова благи, слова утешителни.</verse>
				<verse number="14">И рече ми Ангелът, който говореше с мене: провъзгласи и кажи: тъй казва Господ Саваот: поревнувах Аз за Иерусалим и за Сион с голяма ревност;</verse>
				<verse number="15">и с голямо негодуване негодувам против народите, които живеят в покой, защото, когато Аз се малко разгневих, те усилиха злото.</verse>
				<verse number="16">Затова тъй казва Господ: Аз се обръщам към Иерусалим с милосърдие; в него ще се съгради Моят дом, казва Господ Саваот, и земемерна връв ще се протегне по Иерусалим.</verse>
				<verse number="17">Още провъзгласи и кажи: тъй казва Господ Саваот: отново градовете Ми ще се препълнят с блага, и Господ ще утеши Сион и пак ще избере Иерусалим.</verse>
				<verse number="18">И повдигнах очите си и видях: ето четири рога.</verse>
				<verse number="19">И рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това? Той ми отговори: това са роговете, които разпръснаха Иуда, Израиля и Иерусалим.</verse>
				<verse number="20">После Господ ми показа четирма работника.</verse>
				<verse number="21">И рекох: какво отиват да правят те? Той ми каза тъй: ония рогове разпръснаха Иуда, тъй че никой не може да подигне главата си; а тия дойдоха да ги изплашат, да отбият роговете на народите, които повдигнаха рога си против земята на Иуда, за да я разпръснат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И пак повдигнах очи и видях: ето един мъж, който имаше в ръка земемерна връв.</verse>
				<verse number="2">Аз попитах: къде отиваш? Той ми рече: да измеря Иерусалим, за да видя, каква му е ширината и каква му е дължината.</verse>
				<verse number="3">И ето Ангелът, който говореше с мене, излиза, а друг Ангел идеше насреща му,</verse>
				<verse number="4">и той рече на тогова: иди по-скоро, кажи на тоя момък: Иерусалим ще засели околностите поради многото човеци и добитък в него.</verse>
				<verse number="5">И Аз ще му бъда, казва Господ, огнена стена около него и ще се прославя всред него.</verse>
				<verse number="6">Да, да! бягайте от северната страна, казва Господ, защото Аз ви разпилях по четирите ветрове небесни, казва Господ.</verse>
				<verse number="7">Спасявай се, Сионе, който живееш у дъщерята Вавилонова.</verse>
				<verse number="8">Защото тъй казва Господ Саваот, Който ме прати за слава при народите, що ви грабеха: „който се допира до вас, допира се до зеницата на окото Ми;</verse>
				<verse number="9">и ето, Аз ще дигна ръката Си против тях, и те ще станат плячка на рабите си“. Тогава ще познаете, че Господ Саваот ме е пратил.</verse>
				<verse number="10">Ликувай и весели се, дъще Сионова! Защото ето, Аз ще дойда и ще се поселя посред тебе, казва Господ.</verse>
				<verse number="11">И ще прибягнат към Господа много народи в оня ден и ще станат Негов народ; и Той ще се посели посред тебе, и ще узнаеш, че Господ Саваот ме е пратил при тебе.</verse>
				<verse number="12">Тогава Господ ще вземе във владение Иуда, Своя дял на светата земя, и пак ще избере Иерусалим.</verse>
				<verse number="13">Да мълчи всяка плът пред лицето на Господа! Защото Той става от светото Си живелище.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И ми показа той Иисуса, великия иерей, който стоеше пред Ангела Господен, и сатаната, който стоеше отдясно нему, за да му противодействува.</verse>
				<verse number="2">И рече Господ на сатаната: Господ да ти забрани, сатано, да ти забрани Господ, Който е избрал Иерусалим! Не е ли той главня, изтеглена от огън?</verse>
				<verse number="3">А Иисус бе облечен в оплескани дрехи и стоеше пред Ангела,</verse>
				<verse number="4">който отговаряше, и на ония, които стояха пред него, рече тъй: съблечете от него оплесканите дрехи; а на него самия рече: виж, снех от тебе вината ти и те обличам в дрехи тържествени.</verse>
				<verse number="5">След това рече: наложете на главата му чист кидар, — и наложиха му на главата чист кидар и го облякоха в дреха. А Ангелът Господен стоеше.</verse>
				<verse number="6">И засвидетелствува Ангелът Господен и рече на Иисуса:</verse>
				<verse number="7">тъй казва Господ Саваот: ако ходиш по Моите пътища и бъдеш на стражата Ми, ще съдиш Моя дом и ще наглеждаш дворовете Ми. Аз ще ти дам да ходиш между тия, които стоят тука.</verse>
				<verse number="8">Изслушай обаче, Иисусе, велики иерею, ти и събратята ти, които стоят пред тебе, мъже знатни: ето, Аз довеждам Моя раб — Младочката.</verse>
				<verse number="9">Защото ето оня камък, който Аз полагам пред Иисуса; на тоя един камък има седем очи; ето, Аз ще издялам на него начертанието му, казва Господ Саваот, и ще изгладя греха на тая земя в един ден.</verse>
				<verse number="10">В оня ден, казва Господ Саваот, ще каните един другиго под лозата и под смоковницата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И върна се оня Ангел, който говори с мене, и ме разбуди, както разбуждат човека от сън.</verse>
				<verse number="2">И ми рече той: какво виждаш? И отговорих: виждам, ето, светилник цял от злато и чашки за елей върху му, и седем кандилца на него, и по седем цеви на кандило, които са върху му;</verse>
				<verse number="3">и две маслини на него: едната отдясно на чашката, другата отляво.</verse>
				<verse number="4">И отговорих и рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това, господине мой?</verse>
				<verse number="5">И Ангелът, който говореше с мене, отговори и ми рече: не знаеш ли, какво е това? И рекох: не зная, господине мой.</verse>
				<verse number="6">Тогава той отговори и ми рече тъй: това е словото на Господа към Зоровавеля, което казва: не с воинство и не със сила, а с Моя Дух, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="7">Коя си ти, планино голяма, пред Зоровавеля? ти си равнина, и ще изнесе той краеъгълния камък при шумни викове: „благодат, благодат върху него!“</verse>
				<verse number="8">И биде към мене слово Господне:</verse>
				<verse number="9">ръцете на Зоровавеля туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат, и ще познаеш, че Господ Саваот ме е пратил при вас.</verse>
				<verse number="10">Защото кой може да смята тоя ден за маловажен, когато радостно гледат на строителния отвее в ръцете на Зоровавеля ония седем, — това са очите на Господа, — които обхващат с поглед цяла земя?</verse>
				<verse number="11">Тогава отговорих и му рекох: що значат ония две маслини отдясно на светилника и отляво нему?</verse>
				<verse number="12">И пак почнах да говоря и му рекох: що значат двата маслинени клона, които през две златни тръбички изливат от себе си злато?</verse>
				<verse number="13">И ми рече той: не знаеш ли, що е това? Отговорих: не зная, господине мой.</verse>
				<verse number="14">И рече той: това са двамата помазани с елей, които предстоят пред Господа на цялата земя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И пак повдигнах очи и видях: ето, хвърчи свитък.</verse>
				<verse number="2">И ми рече той: какво виждаш? Отговорих: виждам свитък да хвърчи; дължината му е двайсет лакти, а ширината му е десет лакти.</verse>
				<verse number="3">Той ми рече: това е проклятието, което излиза по лицето на цяла земя; защото всеки, който краде, ще бъде изтребен, — както е написано на едната страна, и всеки, който се кълне лъжливо, ще бъде изтребен, както е написано на другата страна.</verse>
				<verse number="4">Аз го напратих, казва Господ, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на оногова, който лъжливо се кълне в Моето име, и ще остане в дома му, и ще изтреби него, дърветата му и камъните му.</verse>
				<verse number="5">И влезе Ангелът, който говореше с мене, и ми рече: дигни още очите си и погледни: що е това, дето излиза?</verse>
				<verse number="6">А когато аз казах: какво е това? той отговори: това, което излиза, е ефа, и рече: това е образът им по цяла земя.</verse>
				<verse number="7">И ето един къс олово се издигна, и там седеше една жена посред ефата.</verse>
				<verse number="8">И рече той: тая жена е самото нечестие, и я хвърли всред ефата, а на отвора ѝ хвърли оловения къс.</verse>
				<verse number="9">И вдигнах очите си и видях: ето, появиха се две жени, и вятър имаше в крилата им; и крила имаха те като крила на щъркел; и вдигнаха те ефата и поднесоха я между земята и небето.</verse>
				<verse number="10">И рекох аз на Ангела, който говореше с мене: къде носят тая ефа?</verse>
				<verse number="11">Тогава той ми рече: за да съградят за нея дом в земята Сенаар, и кога бъде всичко приготвено, тя ще се постави там на своята основа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">И пак вдигнах очите си, и виждам: ето, четири колесници излизат из прохода между две планини; а тия планини бяха медни планини.</verse>
				<verse number="2">В първата колесница конете бяха рижи, във втората колесница — черни;</verse>
				<verse number="3">в третата колесница конете бяха бели, а в четвъртата колесница — сиви, силни.</verse>
				<verse number="4">И, като заговорих, аз рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това, господине мой?</verse>
				<verse number="5">Отговори Ангелът и ми рече: това са четирите небесни духа, които излизат да предстоят пред Господа на цялата земя.</verse>
				<verse number="6">Враните коне там излизат към северна страна, и белите вървят след тях, а сивите отиват към южна страна.</verse>
				<verse number="7">И силните излязоха и се впуснаха да преминат земята; и той рече: идете, преминете земята, — и те преминаха земята.</verse>
				<verse number="8">Тогава той ме повика и ми рече тъй: виж, излезлите за северната страна успокоиха духа ми против северната земя.</verse>
				<verse number="9">И биде слово Господне към мене:</verse>
				<verse number="10">вземи от дошлите от плена, от Хелдая, от Товия и от Иедая, и иди в същия ден, иди в дома на Иосия, син Софониев, дето те пристигнаха от Вавилон,</verse>
				<verse number="11">вземи от тях сребро и злато и направи венци, и тури ги на главата на Иисуса, син Иоседеков, велик иерей,</verse>
				<verse number="12">и му кажи: тъй казва Господ Саваот: ето Мъж, — името Му е Младочка, — Той ще израсте от корена Си и ще създаде храма Господен.</verse>
				<verse number="13">Той ще създаде храма Господен и ще получи слава, ще седне на престола Си и ще бъде владетел, ще бъде и свещеник на престола Си, и съгласие за мир ще има между единия и другия.</verse>
				<verse number="14">А ония венци ще бъдат за Хелема и Товия, за Иедая и Хена, син Софониев, за спомен в храма Господен.</verse>
				<verse number="15">И отдалеч ще дойдат и ще участвуват в постройката на храма Господен, и вие ще познаете, че Господ Саваот ме е пратил при вас, и това ще стане, ако усърдно слушате гласа на вашия Господ Бог.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">През четвъртата година на цар Дария биде слово Господне към Захария на четвъртия ден от деветия месец — хаслев,</verse>
				<verse number="2">когато Ветил прати Сарецера и Регем-Мелеха и спътниците му да се помолят пред лицето на Господа</verse>
				<verse number="3">и да попитат свещениците, които са в дома на Господа Саваота, и пророците, думайки: да плача ли в петия месец и да постя ли, както това правих вече много години?</verse>
				<verse number="4">И биде към мене слово на Господа Саваота:</verse>
				<verse number="5">кажи на целия народ от тая земя и на свещениците тъй: когато вие постихте и плакахте в петия и седмия месец, и то цели седемдесет години, за Мене ли постихте, за Мене ли?</verse>
				<verse number="6">И кога ядете и пиете, не за себе си ли ядете и не за себе си ли пиете?</verse>
				<verse number="7">Нали същите думи прогласяваше Господ чрез предишните пророци, когато Иерусалим бе още населен и спокоен, и градовете около него, южната страна и низината, бяха населени?</verse>
				<verse number="8">И биде слово Господне към Захария:</verse>
				<verse number="9">тъй говори тогава Господ Саваот: извършвайте съд праведен и струвайте милост и състрадание всеки към брата си;</verse>
				<verse number="10">вдовици и сираци, пришълец и сиромах не притеснявайте и зло един против другиго не мислете в сърцата си.</verse>
				<verse number="11">Но те не искаха да внимават, отвърнаха се от Мене, и ушите си запушиха, за да не чуват.</verse>
				<verse number="12">И сърцето си вкамениха, за да не чуват закона и думите, които пращаше Господ Саваот чрез Своя Дух през предишните пророци; затова ги и постигна големият гняв на Господа Саваота.</verse>
				<verse number="13">И както Аз виках, а те не чуваха, тъй и те викаха, пък Аз не чувах, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="14">И Аз ги разпръснах по всички народи, които те не знаеха, и тая земя запустя подир тях, тъй че никой не ходеше по нея нито напред, нито назад, и те обърнаха в пустиня желаната страна.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И биде слово от Господа Саваота:</verse>
				<verse number="2">тъй казва Господ Саваот: възревнувах за Сиона с голяма ревност, и с голям гняв възревнувах за него.</verse>
				<verse number="3">Тъй казва Господ: ще се обърна към Сион и ще живея в Иерусалим, и ще се нарича Иерусалим град на истината, и планината на Господа Саваота — планина на светинята.</verse>
				<verse number="4">Тъй казва Господ Саваот: пак старци и бабички ще седят по улиците в Иерусалим, всеки с тояга в ръка поради дълбока старост.</verse>
				<verse number="5">И улиците на тоя град ще се напълнят с момчета и момичета, които ще играят по улиците му.</verse>
				<verse number="6">Тъй казва Господ Саваот: ако това в очите на останалия народ ще се покаже чудно в тия дни, нима то е чудно и в Моите очи? казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="7">Тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще снася Моя народ от източната страна и от страната на заник-слънце;</verse>
				<verse number="8">ще ги доведа, и те ще живеят в Иерусалим и ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Бог, в истина и правда.</verse>
				<verse number="9">Тъй казва Господ Саваот: укрепете ръцете си вие, които чувате сега тия думи от устата на пророците, които бяха при основаването дома на Господа Саваота, за да се съгради храмът.</verse>
				<verse number="10">Защото преди ония дни нямаше заплата за човека, нито награда за труда на животните; нито за дохождащия, нито за отиващия имаше спокойствие от врага; и допущах Аз всеки човек да враждува против другиго.</verse>
				<verse number="11">А сега за остатъка от тоя народ Аз не съм такъв, както в по-напрежни дни, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="12">Защото сеитбата ще бъде в мир; лозата ще даде плода си, земята ще даде произведенията си, и небесата ще дават росата си; и всичко това ще предам във владение на останалия тоя народ.</verse>
				<verse number="13">И както вие, доме Иудин и доме Израилев, бяхте проклятие между народите, тъй Аз ще ви спася, и вие ще бъдете благословение; не бойте се; нека се укрепят ръцете ви!</verse>
				<verse number="14">Защото тъй казва Господ Саваот: както бях определил да ви накажа, когато вашите бащи Ме прогневяваха, казва Господ Саваот, и не отмених,</verse>
				<verse number="15">тъй пак Аз определих в тия дни да сторя добро на Иерусалим и на дома Иудин; не бойте се!</verse>
				<verse number="16">Ето делата, които вие трябва да вършите: говорете истина един другиму; праведно и миролюбиво съдете при портите си.</verse>
				<verse number="17">Никой от вас да не мисли в сърце си зло против ближния си, и лъжлива клетва не обичайте, защото всичко това Аз мразя, казва Господ.</verse>
				<verse number="18">И биде към мене слово от Господа Саваота:</verse>
				<verse number="19">тъй казва Господ Саваот: постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия и постът на десетия ще стане за дома Иудин радост и весело тържество; само обичайте истина и мир.</verse>
				<verse number="20">Тъй казва Господ Саваот: още ще дохождат народи и жители от много градове,</verse>
				<verse number="21">и ще отидат жителите на един град при жителите на друг град и ще кажат: да идем да се молим пред лицето на Господа и да потърсим Господа Саваота; и всеки ще каже: ще ида и аз.</verse>
				<verse number="22">И ще дохождат много племена и силни народи, за да търсят Господа Саваота в Иерусалим и да се помолят пред лицето на Господа.</verse>
				<verse number="23">Тъй казва Господ Саваот: в ония дни ще се уловят десет души от всички разноезични народи, ще се уловят за полата на иудеянин и ще казват: ние ще дойдем с тебе, защото чухме, че Бог е с вас.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Пророческото слово на Господа е против земята Хадрах, и над Дамаск то ще се спре; защото окото Господне е върху всички човеци, както и върху всички колена Израилеви, —</verse>
				<verse number="2">и върху Емат, съседен с него, върху Тир и Сидон, защото твърде са се ухитрили.</verse>
				<verse number="3">И направи си Тир крепост, натрупа сребро като прах, и злато — като улична кал.</verse>
				<verse number="4">Ето, Господ ще го направи беден и ще съкруши силата му в морето, и сам ще бъде изтребен с огън.</verse>
				<verse number="5">Това ще види Аскалон и ще се ужаси, Газа — и ще затрепери силно, и Екрон; защото ще се засрами надеждата му: няма да има цар в Газа, и Аскалон няма да се насели.</verse>
				<verse number="6">Чуждо племе ще живее в Азот, и Аз ще унищожа високомерието на филистимци.</verse>
				<verse number="7">Ще изтегля кръвта от устата му, и мръсотиите му — от зъбите му, и той ще се падне на нашия Бог и ще бъде като хилядоначалник в Иуда, и Екрон ще бъде като Иевусея.</verse>
				<verse number="8">Ще разположа стан в Моя дом срещу войската, срещу ония, които преминават напред и назад, и няма вече да дохожда притеснител; защото сега Аз ще гледам на това с Моите очи.</verse>
				<verse number="9">Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.</verse>
				<verse number="10">Тогава ще изтребя колесниците у Ефрема и конете в Иерусалим, и ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите, и владичеството Му ще бъде от море до море и от реката до земните краища.</verse>
				<verse number="11">А колкото за тебе, Израилю, заради кръвта на завета ти Аз ще освободя твоите затворници от рова, в който няма вода.</verse>
				<verse number="12">Връщайте се в крепостта вие, пленници, които се надявате! Каквото сега възвестявам, ще ти дам двойно.</verse>
				<verse number="13">Защото като лък ще изопна за Себе Си Иуда и ще напълня лъка с Ефрема, и ще подигна синовете ти, Сионе, против твоите синове, Ионио, и ще направя тебе ратоборски меч.</verse>
				<verse number="14">Ще се яви над тях Господ, и като светкавица ще изхвръкне стрелата Му; ще загърми Господ Бог с тръба и ще върви в южни бури.</verse>
				<verse number="15">Господ Саваот ще ги брани, и те ще изтребват и ще тъпчат прашните камъни; ще пият и ще шумят като от вино, и ще се напълнят като жертвени чаши, както ъглите на жертвеника.</verse>
				<verse number="16">И ще ги спаси техният Господ Бог в оня ден, като стадо от Своя народ; защото като камъни на корона те ще заблестят на земята Му.</verse>
				<verse number="17">О, колко голяма е благостта Му и каква е красотата Му! Житото ще одушеви езика на момците, и виното — момите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Искайте от Господа дъжд във време благоприятно; Господ ще блесне със светкавица и ще ви даде обилен дъжд, всекиму — злак на нива.</verse>
				<verse number="2">Защото терафимите говорят празни приказки, и гледачите виждат лъжливото и разказват лъжливи сънища; те утешават с празни приказки; затова се лутат като овци, търпят неволя, защото нямат пастир.</verse>
				<verse number="3">Против пастирите се разпали гневът Ми, и козлите Аз ще накажа; защото ще споходи Господ Саваот стадото Си, дома Иудин, и ще ги постави като славния Си кон на бой.</verse>
				<verse number="4">От него ще бъде краеъгълният камък, от него — гвоздеят, от него — лъкът за бой, от него ще излязат всички народоуправници.</verse>
				<verse number="5">И те ще бъдат като юнаци, които тъпчат враговете на война като улична кал, и ще се сражават, понеже Господ е с тях, и ще посрамят ездачите на коне.</verse>
				<verse number="6">Ще укрепя дома Иудин и ще спася дома Иосифов, и ще ги върна, защото Аз се смилих над тях, и те ще бъдат, като да не съм ги оставял; защото Аз съм техният Господ Бог, и ще ги чуя.</verse>
				<verse number="7">Като юнак ще бъде Ефрем; ще се развесели сърцето им като от вино, и ще видят това синовете им и ще се зарадват; във възторг ще бъде сърцето им у Господа.</verse>
				<verse number="8">Ще им дам знак и ще ги събера, защото Аз ги изкупих; те ще бъдат също тъй многобройни, както попреди;</verse>
				<verse number="9">ще ги разселя между народите, и в далечни страни те ще си спомнят за Мене и ще живеят с децата си, и ще се върнат;</verse>
				<verse number="10">ще ги върна от земята Египетска и от Асирия ще ги събера; ще ги доведа в земята Галаадска и на Ливан, и няма да стигне място за тях.</verse>
				<verse number="11">Ще премине злото по морето и ще порази морските вълни; ще пресъхнат всички дълбочини на реката, и ще се смири гордостта на Асура, и скиптърът ще бъде отнет от Египет.</verse>
				<verse number="12">Ще ги укрепя в Господа, и те ще ходят в името Му, казва Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Отваряй, Ливане, портите си, и огън да погълне твоите кедри.</verse>
				<verse number="2">Ридай, кипарисе, защото падна кедърът, защото и великаните са опустошени; ридайте, дъбове васански, защото е повалена непроходната гора.</verse>
				<verse number="3">Чува се глас от ридание на пастири, защото е опустошено тяхното великолепие; чува се рикане на лъвчета, защото е опустошена хубостта на Иордан.</verse>
				<verse number="4">Тъй казва Господ, Бог мой: паси овците, обречени на клане,</verse>
				<verse number="5">които купувачите безнаказано колят, а продавачите им казват: „благословен да бъде Господ; аз разбогатях!“ И пастирите им не ги жалят.</verse>
				<verse number="6">Защото Аз няма вече да прощавам жителите на тая земя, казва Господ; и ето, ще предам човеците, всекиго в ръцете на ближния му и в ръцете на царя му, и те ще поразяват земята, и Аз няма да я избавя от ръцете им.</verse>
				<verse number="7">И ще паса овците, обречени на клане, овци наистина бедни. И ще Си взема две тояги, и ще нарека едната — благоволение, другата — вериги, и с тях ще паса овците.</verse>
				<verse number="8">И ще изтребя трима от пастирите в един месец; и ще се отвърне душата Ми от тях, както и тяхната душа се отвръща от Мене.</verse>
				<verse number="9">Тогава ще кажа: няма да ви паса; която умира, нека умре, и която загива, нека загине, а които остават, нека ядат плътта една на друга.</verse>
				<verse number="10">И ще взема тоягата Си „благоволение“ и ще я пречупя, за да унищожа завета, който сключих с всички народи.</verse>
				<verse number="11">И той ще бъде унищожен в оня ден, и тогава ще узнаят бедните от овците, които Ме очакват, че това е словото на Господа.</verse>
				<verse number="12">И ще им кажа: ако ви е угодно, дайте Ми заплатата Ми; ако ли не — не давайте; и те ще Ми претеглят за отплата трийсет сребърника.</verse>
				<verse number="13">И рече ми Господ: хвърли ги в църковната каса, — висока цена, за каквато те Ме оцениха! И взех аз трийсетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен за грънчаря.</verse>
				<verse number="14">И счупих другата Си тояга „вериги“, за да разкъсам братството между Иуда и Израиля.</verse>
				<verse number="15">И Господ ми рече: вземи си още принадлежностите на едного от глупавите пастири.</verse>
				<verse number="16">Защото ето, Аз ще поставя пастир на тая земя, който не се грижи за загиващите, загубените няма да търси и болните няма да лекува, здравите няма да храни, а месото на тлъстите ще яде и копитата им ще откъсне.</verse>
				<verse number="17">Горко на невредния пастир, който оставя стадото! Меч върху ръката му и върху дясното му око! ръката му съвсем ще изсъхне, и дясното му око съвсем ще потъмнее.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Пророческо слово на Господа за Израиля. — Господ, Който разпростря небето, основа земята и образува духа на човека вътре в него, казва:</verse>
				<verse number="2">ето, Аз ще направя Иерусалим чаша на изстъпление за всички околни народи, също и за Иуда през време на иерусалимската обсада.</verse>
				<verse number="3">В оня ден ще направя Иерусалим тежък камък за всички племена; всички, които ще го подигат, ще се изкилавят, а ще се съберат против него всички земни народи.</verse>
				<verse number="4">В оня ден, казва Господ, Аз ще поразя всеки кон с лудост и конника му — с безумие, а върху дома Иудин ще отворя очите Си. Всеки пък кон у народите ще поразя със слепота.</verse>
				<verse number="5">И ще кажат князете Иудини в сърцата си: моя сила са жителите на Иерусалим в Господа Саваота, техния Бог.</verse>
				<verse number="6">В оня ден Аз ще направя князете Иудини като жерава с огън между дърва и като запалено светило между снопове, и те ще изтребят всички околни народи и отдясно и отляво, и отново ще бъде населен Иерусалим на своето място, — в Иерусалим.</verse>
				<verse number="7">И Господ ще спаси първом шатрите на Иуда, та величието на дома Давидов и величието на иерусалимските жители да не се издига над Иуда.</verse>
				<verse number="8">В оня ден ще брани Господ жителите на Иерусалим, и най-слабият между тях ще стане в оня ден като Давида, а домът Давидов ще стане като Бог, като Ангел Господен пред тях.</verse>
				<verse number="9">В оня ден Аз ще изтребя всички народи, които нападат Иерусалим.</verse>
				<verse number="10">А върху дома Давидов и върху жителите иерусалимски ще излея дух на благодат и умиление, и те ще погледнат на Него, Когото те прободоха, и ще ридаят за Него, както се ридае за единороден син, и ще скърбят, както се скърби за първороден.</verse>
				<verse number="11">В оня ден ще се вдигне голям плач в Иерусалим, като плача на Хададримона в Мегидонската долина.</verse>
				<verse number="12">И ще ридае земята, всяко племе отделно: племето на дома Давидов отделно, и жените им отделно;</verse>
				<verse number="13">племето на дома Левиин отделно, и жените им отделно; племето Симеоново отделно, и жените им отделно;</verse>
				<verse number="14">всички останали племена, всяко племе отделно, и жените им отделно.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Воня ден ще се отвори извор за дома Давидов и за жителите иерусалимски, за да се умият от грях и нечистотия.</verse>
				<verse number="2">В оня ден, казва Господ Саваот, Аз ще изтребя имената на идолите от тая земя, и те няма вече да се споменават, както и лъжепророците и нечистия дух ще отстраня от земята.</verse>
				<verse number="3">Тогава, ако някой предсказва, то баща му и майка му, които са го родили, ще му кажат: ти не трябва да живееш, защото говориш лъжа в името на Господа; и ще го порази баща му и майка му, които са го родили, когато той ще предсказва.</verse>
				<verse number="4">В оня ден ще се засрамят такива предсказвачи, всеки от видението си, когато почнат да предсказват, и няма да се обличат във власеница, за да лъжат.</verse>
				<verse number="5">И всеки ще каже: аз не съм пророк, аз съм земеделец, защото някой ме е направил роб от детинството ми.</verse>
				<verse number="6">Ще му кажат: а от какво имаш на ръцете си белези? И той ще отговори: от това, че ме биха вкъщи ония, които ме обичат.</verse>
				<verse number="7">О, мече! подигни се против Моя пастир и против ближния Ми, казва Господ Саваот: порази пастира, и ще се разпръснат овците! И Аз ще обърна ръката Си против малките.</verse>
				<verse number="8">И по цялата земя, казва Господ, две части от нея ще бъдат изтребени, ще измрат, а третата ще остане на нея.</verse>
				<verse number="9">И ще прекарам тая трета част през огън, и ще ги разтопя, както топят сребро, и ще ги очистя, както чистят злато: те ще призовават името Ми, и Аз ще ги чуя и ще кажа: това е Моят народ, и те ще рекат: Господ е мой Бог!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Ето, настъпва денят Господен, и ще разделят награбеното от тебе сред тебе.</verse>
				<verse number="2">Ще събера всички народи на война срещу Иерусалим; градът ще бъде превзет, и домовете разграбени; жените ще бъдат обезчестени, и половината град ще отиде в плен; но останалият народ не ще бъде изтребен от града.</verse>
				<verse number="3">Тогава ще излезе Господ и ще се опълчи против тия народи, както се бе опълчил в боевия ден.</verse>
				<verse number="4">И ще застанат нозете Му в оня ден на Елеонската планина, която е пред лицето на Иерусалим към изток: и ще се разцепи през средата Елеонската планина от изток към запад с твърде голяма долина, и половината планина ще отиде към север, а половината ѝ към юг.</verse>
				<verse number="5">И вие ще побегнете в долината на Моите планини; защото планинската долина ще се простира до Асил; и ще побегнете, както бягахте от земетръса в дните на Озия, цар иудейски; и ще дойде Господ, Бог мой, и всички светии с Него.</verse>
				<verse number="6">В оня ден няма да има светлина, светилата ще се махнат.</verse>
				<verse number="7">Тоя ден ще бъде едничък, известен само на Господа: нито ден, нито нощ; само привечер ще се яви светлина.</verse>
				<verse number="8">В оня ден живи води ще потекат от Иерусалим, половината им в източното море и половината им в западното море: лете и зиме тъй ще бъде.</verse>
				<verse number="9">И Господ ще бъде цар над цяла земя: в него ден Господ ще бъде един, и името Му — едно.</verse>
				<verse number="10">Цялата тая земя ще бъде като равнина, от Гаваон до Ремон, на юг от Иерусалим, който високо ще стои на мястото си и ще се насели от портите Вениаминови до мястото на първите порти, до Ъгловите порти, и от кулата на Ананеила до царските линове.</verse>
				<verse number="11">И ще живеят в него, и проклятие няма вече да има, но Иерусалим ще стои безопасно.</verse>
				<verse number="12">И ето какво ще бъде поражението, с което Господ ще порази всички народи, които са воювали против Иерусалим: тялото на всекиго ще изхилее, докато още той стои на нозете си, и очите му ще се стопят вдлъбнатините си, и езикът му ще изсъхне в устата му.</verse>
				<verse number="13">В оня ден ще произлезе между тях голямо смущение от Господа, тъй че един ще хване ръката на другиго и ще подигне ръката му против ръката на ближния му.</verse>
				<verse number="14">Но и сам Иуда ще воюва против Иерусалим, и богатството на всички околни народи ще бъде събрано: злато, сребро и дрехи в голямо множество.</verse>
				<verse number="15">Ще бъде също такова поражение на коне и мъски, на камили и осли, и на всякакъв добитък, който ще се намира в стана им.</verse>
				<verse number="16">После всички останали от всички народи, които са дохождали против Иерусалим, ще дохождат от година на година, да се покланят на Царя, Господа Саваота, и да празнуват празник Шатри.</verse>
				<verse number="17">И ако някое от земните племена не отиде в Иерусалим, за да се поклони на Царя, на Господа Саваота, дъжд няма да има у тях.</verse>
				<verse number="18">И ако племето египетско не потегли на път и не дойде (тук), и то няма да има дъжд, и ще го постигне поражение, с каквото ще порази Господ народите, които не дохождат да празнуват празник Шатри.</verse>
				<verse number="19">Ето какво ще стане за греха на Египет и за греха на всички народи, които няма да дойдат да празнуват празник Шатри.</verse>
				<verse number="20">В онова време дори до конските обори ще бъде (начертано): светиня Господу, и котлите в дома Господен ще бъдат като жертвените блюда пред олтара.</verse>
				<verse number="21">И всички котли в Иерусалим и Иудея ще бъдат светиня на Господа Саваота, и ще дохождат всички, които принасят жертва, ще ги вземат и ще варят в тях, и няма вече да има нито един хананеец в дома на Господа Саваота в оня ден.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="39">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Пророческо слово от Господа към Израиля чрез Малахия.</verse>
				<verse number="2">Възлюбих ви, казва Господ. А вие казвате: „в какво Ти си проявил любов към нас?“ — Исав не е ли брат на Иакова? казва Господ, и все пак Аз възлюбих Иакова,</verse>
				<verse number="3">а Исава намразих и предадох планините му на опустошение, и владенията му — на чакалите пустинни.</verse>
				<verse number="4">Ако Едом каже: ние сме разорени, но ще възстановим разрушеното, то Господ Саваот казва: те ще построят, пък Аз ще разруша, и ще ги нарекат нечестива област — народ, на който Господ се разгневи завинаги.</verse>
				<verse number="5">И ще видят това очите ви, и вие ще кажете: възвеличи се Господ над пределите Израилеви!</verse>
				<verse number="6">Син почита баща, и роб — господаря си; ако Аз съм баща, то де е почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, то де е благоговението пред Мене? казва Господ Саваот вам, свещеници, които безславите името Ми. Вие казвате: с какво безславим Твоето име?</verse>
				<verse number="7">Вие донасяте на жертвеника Ми нечист хляб, а казвате: с какво Те безславим? — С това, че казвате: трапезата Господня не заслужава уважение.</verse>
				<verse number="8">И когато принасяте в жертва сляпо, не е ли това лошо? или когато принасяте хромо и болно, не е ли това лошо? Поднеси това на твоя княз; ще бъде ли той доволен от тебе и ще те приеме ли благосклонно? казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="9">И тъй, молете се Богу, да ни помилува; а когато такова нещо излиза от ръцете ви, то може ли Той милостиво да ви приеме? казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="10">По-добре някой от вас да затвори вратата, та да не държат напразно огън на жертвеника Ми. Не е благоволението Ми към вас, казва Господ Саваот, и приносът от ръцете ви не Ми е благоугоден.</verse>
				<verse number="11">Защото от слънчев изток до запад ще стане велико името Ми между народите, и на всяко място ще принасят тамян на името Ми и чиста жертва; велико ще стане името Ми между народите, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="12">А вие го хулите с това, дето казвате: трапезата Господня не заслужава уважение, и доходът от нея е нищожна храна.</verse>
				<verse number="13">При това казвате: ето колко труд! и я пренебрегвате, казва Господ Саваот, и принасяте крадено, хромо и болно, и от такова пак свойство принасяте хлебен дар: мога ли с благоволение да приемам това от ръцете ви? казва Господ.</verse>
				<verse number="14">Проклет лъжливият, който има в стадото без повреда мъжко, и той е дал обещание, а принася в жертва Господу повредено: защото Аз съм Цар велик, и името Ми е страшно у народите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И тъй, за вас, свещеници, е тая заповед:</verse>
				<verse number="2">ако не послушате и ако не вземете присърце, та да въздавате слава на името Ми, казва Господ Саваот, то Аз ще пратя върху вас проклятие и ще прокълна вашите благословии, и вече проклевам, защото вие не искате да вземете това присърце.</verse>
				<verse number="3">Ето, Аз ще ви отнема рамото, и нечистотии ще разхвърлям по лицата ви, нечистотии от празничните ви жертви, и ще ви изхвърлям заедно с тях.</verse>
				<verse number="4">И вие ще познаете, че Аз дадох тая заповед за спазване завета Ми с Левия, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="5">Заветът Ми с него беше завет на живот и мир, и Аз му го дадох за страх, той се боеше от Мене и благоговееше пред името Ми.</verse>
				<verse number="6">Законът на истината беше на устата му, и неправда не се намираше на езика му; в мир и правда той ходеше с Мене и мнозина отклони от грях.</verse>
				<verse number="7">Защото устата на свещеника трябва да пазят знание, и закона търсят от устата му, защото той е вестител на Господа Саваота.</verse>
				<verse number="8">Но вие се отклонихте от тоя път, на мнозина послужихте за съблазън в закона, разрушихте завета на Левия, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="9">Затова и Аз ще ви направя презрени и унизени пред целия народ, понеже не спазвате пътищата Ми, гледате на лице в делата на закона.</verse>
				<verse number="10">Нали всички имаме един и същ Отец? Нали един Бог ни сътвори? Защо тогава постъпваме вероломно един спрямо другиго, като нарушаваме чрез това завета на нашите отци?</verse>
				<verse number="11">Вероломно постъпва Иуда, и мръсотия се върши в Израиля и в Иерусалим; защото Иуда унизи светинята Господня, която обичах, и се ожени за дъщерята на чужди бог.</verse>
				<verse number="12">Господ ще изтреби из Иакововите шатри оногова, който върши това, който бди на стража, който отговаря и принася жертва Господу Саваоту.</verse>
				<verse number="13">И ето какво още вършите: вие карате да обливат със сълзи жертвеника на Господа с ридание и вопли, тъй че Той вече не поглежда на приноса и не приема умилостивна жертва от ръцете ви.</verse>
				<verse number="14">Вие ще кажете: за какво? За това, че Господ беше свидетел между тебе и жената на твоите младини, към която ти постъпи вероломно, когато тя е твоя другарка и твоя законна жена.</verse>
				<verse number="15">Но не направи ли същото и един друг, в когото пребъдваше превъзходен дух? А какво направи тоя друг? Той искаше да получи от Бога потомство. И тъй, пазете духа си, и никой да не постъпва вероломно с жената на младините си.</verse>
				<verse number="16">Ако от омраза я напуснеш, казва Господ Бог Израилев, безчестие ще покрие дрехата ти, казва Господ Саваот; затова вардете духа си, не постъпвайте вероломно.</verse>
				<verse number="17">Вие гневите Господа с думите си и казвате: с какво Го разгневяваме? С това, че казвате: всеки, който прави зло, добър е пред очите на Господа, и към такива Той благоволи, или: де е Бог на правосъдието?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене, и внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите, и Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, Той иде, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="2">И кой ще издържи деня на дохождането Му, и кой ще устои, кога се Той яви? Защото Той е като огън, който разтопява, и като луга, която очистя;</verse>
				<verse number="3">и ще седне да претопява и чисти сребро, ще очисти синовете на Левия и ще ги претопи като злато и като сребро, за да принасят жертва Господу с правда.</verse>
				<verse number="4">Тогава ще бъде благоприятна Господу жертвата на Иуда и Иерусалим, както в стародавни дни и както в предишни години.</verse>
				<verse number="5">И ще дойда при вас за съд и ще бъда бърз изобличител на магьосници и прелюбодеи, и на ония, които се кълнат лъжливо и задържат заплатата на наемника, притесняват вдовица и сираче и отблъсват пришълец, и от Мене се не боят, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="6">Защото Аз съм Господ, Аз се не изменям; затова вие, синове Иаковови, не бидохте унищожени.</verse>
				<verse number="7">От дните на бащите си отстъпихте от наредбите Ми и не ги спазвате; обърнете се към Мене, и Аз ще се обърна към вас, казва Господ Саваот. Вие ще кажете: как да се обърнем?</verse>
				<verse number="8">Може ли човек да обира Бога? А вие Ме обирате. Ще кажете: с какво Те обираме? — С десятъка и приносите.</verse>
				<verse number="9">С проклятие сте проклети, защото вие — целият народ — Ме обирате.</verse>
				<verse number="10">Донесете всички десятъци във влагалището, та да има храна в Моя дом, и поне в това Ме изпитайте, казва Господ Саваот: няма ли да отворя за вас отворите небесни и няма ли да излея върху ви благословение до излишък?</verse>
				<verse number="11">Зарад вас ще забраня на ония, които поглъщат, да изтребват у вас земните плодове, и лозата на полето у вас няма да се лиши от плодовете си, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="12">И блажени ще ви наричат всички народи, защото ще бъдете земя желана, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="13">Дръзки пред Мене са думите ви, казва Господ. Ще кажете: какво говорим против Тебе?</verse>
				<verse number="14">Казвате: напразно е служенето Богу, и каква полза, че пазехме наредбите Му и ходехме в печална дреха пред лицето на Господа Саваота?</verse>
				<verse number="15">И сега ние считаме надменните щастливи: по-добре се нареждат ония, които вършат беззакония, и, ако и да изкушават Бога, остават цели.</verse>
				<verse number="16">Но ония, които се боят от Бога, казват един другиму: внимава Господ и чува това, и пред лицето Му се пише паметна книга за ония, които се боят от Бога и почитат името Му.</verse>
				<verse number="17">И те ще бъдат Мои, казва Господ Саваот, Моя собственост в оня ден, който ще приготвя, и ще ги милувам, както милува човек сина си, който му служи.</verse>
				<verse number="18">И тогава отново ще видите разликата между праведник и нечестивец, между оня, който служи Богу, и оня, който Му не служи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Защото ето, ще дойде ден, пламтящ като пещ; тогава всички надменни и ония, които постъпват нечестиво, ще бъдат като слама, и ще ги изгори идещият ден, казва Господ Саваот, тъй че няма да остави у тях ни корен, ни клони.</verse>
				<verse number="2">А за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата, и изцеление ще има в лъчите Му, и вие ще излезете и ще се разиграете като охранени телци;</verse>
				<verse number="3">и ще тъпчете нечестивците, защото те ще бъдат прах под стъпките на нозете ви в оня ден, който Аз ще приготвя, казва Господ Саваот.</verse>
				<verse number="4">Помнете закона на Моисея, Моя раб, който Аз му заповядах на Хорив за целия Израил, както и правилата и наредбите.</verse>
				<verse number="5">Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен — велик и страшен.</verse>
				<verse number="6">И той ще обърне сърцата на бащите към децата, и сърцата на децата към бащите им, та, след като дойда, да не поразя земята с проклятие.</verse>
			</chapter>
		</book>
	</testament>
	<testament name="New">
		<book number="40">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.</verse>
				<verse number="2">Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;</verse>
				<verse number="3">Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;</verse>
				<verse number="4">Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;</verse>
				<verse number="5">Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;</verse>
				<verse number="6">Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;</verse>
				<verse number="7">Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;</verse>
				<verse number="8">Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;</verse>
				<verse number="9">Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;</verse>
				<verse number="10">Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;</verse>
				<verse number="11">Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му — през време на преселението Вавилонско.</verse>
				<verse number="12">А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;</verse>
				<verse number="13">Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;</verse>
				<verse number="14">Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;</verse>
				<verse number="15">Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;</verse>
				<verse number="16">Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.</verse>
				<verse number="17">И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение — четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа — четиринайсет рода.</verse>
				<verse number="18">А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.</verse>
				<verse number="19">А Иосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.</verse>
				<verse number="20">Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;</verse>
				<verse number="21">тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.</verse>
				<verse number="22">А всич к о това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:</verse>
				<verse number="23">„ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.</verse>
				<verse number="24">Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.</verse>
				<verse number="25">И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:</verse>
				<verse number="2">де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.</verse>
				<verse number="3">Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него.</verse>
				<verse number="4">И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?</verse>
				<verse number="5">А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:</verse>
				<verse number="6">„и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“.</verse>
				<verse number="7">Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,</verse>
				<verse number="8">и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.</verse>
				<verse number="9">Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.</verse>
				<verse number="10">А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.</verse>
				<verse number="11">И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.</verse>
				<verse number="12">И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.</verse>
				<verse number="13">А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.</verse>
				<verse number="14">Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;</verse>
				<verse number="15">и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „от Египет повиках Сина Си“.</verse>
				<verse number="16">Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.</verse>
				<verse number="17">Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:</verse>
				<verse number="18">„глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“.</verse>
				<verse number="19">А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет</verse>
				<verse number="20">и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.</verse>
				<verse number="21">Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.</verse>
				<verse number="22">Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски</verse>
				<verse number="23">и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня</verse>
				<verse number="2">и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.</verse>
				<verse number="3">Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“.</verse>
				<verse number="4">А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед.</verse>
				<verse number="5">Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него</verse>
				<verse number="6">и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.</verse>
				<verse number="7">И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?</verse>
				<verse number="8">Сторете, прочее, плод достоен за покаяние</verse>
				<verse number="9">и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;</verse>
				<verse number="10">и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън;</verse>
				<verse number="11">аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;</verse>
				<verse number="12">лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.</verse>
				<verse number="13">Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него.</verse>
				<verse number="14">А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?</verse>
				<verse number="15">Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.</verse>
				<verse number="16">И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.</verse>
				<verse number="17">И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,</verse>
				<verse number="2">и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.</verse>
				<verse number="3">И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове.</verse>
				<verse number="4">А Той му отговори и рече: писано е: „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“.</verse>
				<verse number="5">Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха,</verse>
				<verse number="6">и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.</verse>
				<verse number="7">Иисус му рече: писано е също: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“.</verse>
				<verse number="8">Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,</verse>
				<verse number="9">и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.</verse>
				<verse number="10">Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш“.</verse>
				<verse number="11">Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.</verse>
				<verse number="12">А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея;</verse>
				<verse number="13">и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови,</verse>
				<verse number="14">за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:</verse>
				<verse number="15">„земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея,</verse>
				<verse number="16">народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“.</verse>
				<verse number="17">Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.</verse>
				<verse number="18">И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;</verse>
				<verse number="19">и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.</verse>
				<verse number="20">И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.</verse>
				<verse number="21">Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика.</verse>
				<verse number="22">Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.</verse>
				<verse number="23">И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.</verse>
				<verse number="24">И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.</verse>
				<verse number="25">И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.</verse>
				<verse number="2">И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:</verse>
				<verse number="3">блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.</verse>
				<verse number="4">Блажени плачещите, защото те ще се утешат.</verse>
				<verse number="5">Блажени кротките, защото те ще наследят земята.</verse>
				<verse number="6">Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.</verse>
				<verse number="7">Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.</verse>
				<verse number="8">Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.</verse>
				<verse number="9">Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.</verse>
				<verse number="10">Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.</verse>
				<verse number="11">Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.</verse>
				<verse number="12">Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.</verse>
				<verse number="13">Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.</verse>
				<verse number="14">Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.</verse>
				<verse number="15">Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.</verse>
				<verse number="16">Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.</verse>
				<verse number="17">Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.</verse>
				<verse number="18">Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.</verse>
				<verse number="19">И тъй, който наруши една от наймалките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.</verse>
				<verse number="20">Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.</verse>
				<verse number="21">Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда“.</verse>
				<verse number="22">Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака̀“, виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена.</verse>
				<verse number="23">И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,</verse>
				<verse number="24">остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.</verse>
				<verse number="25">Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;</verse>
				<verse number="26">истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант.</verse>
				<verse number="27">Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай“.</verse>
				<verse number="28">Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.</verse>
				<verse number="29">И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.</verse>
				<verse number="30">И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.</verse>
				<verse number="31">Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо“.</verse>
				<verse number="32">Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.</verse>
				<verse number="33">Слушали сте още, че бе казано на древните: „клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си“.</verse>
				<verse number="34">Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;</verse>
				<verse number="35">ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;</verse>
				<verse number="36">ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.</verse>
				<verse number="37">Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.</verse>
				<verse number="38">Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“.</verse>
				<verse number="39">Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.</verse>
				<verse number="40">И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.</verse>
				<verse number="41">И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.</verse>
				<verse number="42">Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.</verse>
				<verse number="43">Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“.</verse>
				<verse number="44">Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,</verse>
				<verse number="45">за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.</verse>
				<verse number="46">Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?</verse>
				<verse number="47">И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?</verse>
				<verse number="48">И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.</verse>
				<verse number="2">И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.</verse>
				<verse number="3">А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,</verse>
				<verse number="4">та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.</verse>
				<verse number="5">И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.</verse>
				<verse number="6">А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.</verse>
				<verse number="7">А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;</verse>
				<verse number="8">прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.</verse>
				<verse number="9">А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;</verse>
				<verse number="10">да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;</verse>
				<verse number="11">насъщния ни хляб дай ни днес;</verse>
				<verse number="12">и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;</verse>
				<verse number="13">и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.</verse>
				<verse number="14">Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;</verse>
				<verse number="15">ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.</verse>
				<verse number="16">Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.</verse>
				<verse number="17">А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си,</verse>
				<verse number="18">та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.</verse>
				<verse number="19">Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;</verse>
				<verse number="20">но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;</verse>
				<verse number="21">защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.</verse>
				<verse number="22">Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;</verse>
				<verse number="23">ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?</verse>
				<verse number="24">Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.</verse>
				<verse number="25">Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?</verse>
				<verse number="26">Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?</verse>
				<verse number="27">Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?</verse>
				<verse number="28">Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;</verse>
				<verse number="29">а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;</verse>
				<verse number="30">и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!</verse>
				<verse number="31">И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?</verse>
				<verse number="32">Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.</verse>
				<verse number="33">Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.</verse>
				<verse number="34">И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Не съдете, за да не бъдете съдени;</verse>
				<verse number="2">защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.</verse>
				<verse number="3">А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?</verse>
				<verse number="4">Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!</verse>
				<verse number="5">Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.</verse>
				<verse number="6">Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.</verse>
				<verse number="7">Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;</verse>
				<verse number="8">защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.</verse>
				<verse number="9">Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък,</verse>
				<verse number="10">и кога поиска риба, да му даде змия?</verse>
				<verse number="11">И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?</verse>
				<verse number="12">Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.</verse>
				<verse number="13">Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;</verse>
				<verse number="14">защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.</verse>
				<verse number="15">Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители:</verse>
				<verse number="16">по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?</verse>
				<verse number="17">Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове:</verse>
				<verse number="18">не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.</verse>
				<verse number="19">Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.</verse>
				<verse number="20">И тъй, по плодовете им ще ги познаете.</verse>
				<verse number="21">Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.</verse>
				<verse number="22">Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?</verse>
				<verse number="23">И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.</verse>
				<verse number="24">И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък;</verse>
				<verse number="25">и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък.</verse>
				<verse number="26">А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;</verse>
				<verse number="27">и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването ѝ беше голямо.</verse>
				<verse number="28">И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му,</verse>
				<verse number="29">защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ.</verse>
				<verse number="2">И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.</verse>
				<verse number="3">Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата.</verse>
				<verse number="4">И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство.</verse>
				<verse number="5">А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше:</verse>
				<verse number="6">Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.</verse>
				<verse number="7">Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам.</verse>
				<verse number="8">А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее;</verse>
				<verse number="9">защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.</verse>
				<verse number="10">Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.</verse>
				<verse number="11">И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно,</verse>
				<verse number="12">а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.</verse>
				<verse number="13">И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.</verse>
				<verse number="14">Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница,</verse>
				<verse number="15">и допря се до ръката ѝ, и огницата я остави; тя стана и им служеше.</verse>
				<verse number="16">А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни,</verse>
				<verse number="17">за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите“.</verse>
				<verse number="18">И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд.</verse>
				<verse number="19">Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.</verse>
				<verse number="20">А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни — гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.</verse>
				<verse number="21">Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.</verse>
				<verse number="22">Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.</verse>
				<verse number="23">И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.</verse>
				<verse number="24">И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.</verse>
				<verse number="25">Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!</verse>
				<verse number="26">А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.</verse>
				<verse number="27">А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?</verse>
				<verse number="28">И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.</verse>
				<verse number="29">И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?</verse>
				<verse number="30">А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.</verse>
				<verse number="31">И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.</verse>
				<verse number="32">И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.</verse>
				<verse number="33">А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.</verse>
				<verse number="34">И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.</verse>
				<verse number="2">И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!</verse>
				<verse number="3">Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.</verse>
				<verse number="4">А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?</verse>
				<verse number="5">Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?</verse>
				<verse number="6">Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.</verse>
				<verse number="7">И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.</verse>
				<verse number="8">А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.</verse>
				<verse number="9">Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него.</verse>
				<verse number="10">И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.</verse>
				<verse number="11">Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?</verse>
				<verse number="12">А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;</verse>
				<verse number="13">идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва“. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.</verse>
				<verse number="14">Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят?</verse>
				<verse number="15">А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.</verse>
				<verse number="16">И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно.</verse>
				<verse number="17">Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.</verse>
				<verse number="18">Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее.</verse>
				<verse number="19">И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си.</verse>
				<verse number="20">И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му,</verse>
				<verse number="21">защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.</verse>
				<verse number="22">А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.</verse>
				<verse number="23">И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен,</verse>
				<verse number="24">рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха.</verse>
				<verse number="25">А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.</verse>
				<verse number="26">И разчу се това по цялата оная земя.</verse>
				<verse number="27">Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!</verse>
				<verse number="28">А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!</verse>
				<verse number="29">Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.</verse>
				<verse number="30">И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.</verse>
				<verse number="31">А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.</verse>
				<verse number="32">Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.</verse>
				<verse number="33">И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.</verse>
				<verse number="34">А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.</verse>
				<verse number="35">И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.</verse>
				<verse number="36">Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир.</verse>
				<verse number="37">Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко,</verse>
				<verse number="38">затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.</verse>
				<verse number="2">А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат,</verse>
				<verse number="3">Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,</verse>
				<verse number="4">Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.</verse>
				<verse number="5">Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;</verse>
				<verse number="6">а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;</verse>
				<verse number="7">и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;</verse>
				<verse number="8">болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.</verse>
				<verse number="9">Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,</verse>
				<verse number="10">ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.</verse>
				<verse number="11">В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.</verse>
				<verse number="12">А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!</verse>
				<verse number="13">И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.</verse>
				<verse number="14">Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.</verse>
				<verse number="15">Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.</verse>
				<verse number="16">Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.</verse>
				<verse number="17">Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,</verse>
				<verse number="18">и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.</verse>
				<verse number="19">И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете;</verse>
				<verse number="20">защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.</verse>
				<verse number="21">И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият;</verse>
				<verse number="22">и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.</verse>
				<verse number="23">А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.</verse>
				<verse number="24">Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си:</verse>
				<verse number="25">доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му?</verse>
				<verse number="26">И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.</verse>
				<verse number="27">Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.</verse>
				<verse number="28">И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.</verse>
				<verse number="29">Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец;</verse>
				<verse number="30">а вам и космите на главата са всички преброени;</verse>
				<verse number="31">не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.</verse>
				<verse number="32">И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен;</verse>
				<verse number="33">а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.</verse>
				<verse number="34">Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;</verse>
				<verse number="35">защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ.</verse>
				<verse number="36">И врагове на човека са неговите домашни.</verse>
				<verse number="37">Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;</verse>
				<verse number="38">и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.</verse>
				<verse number="39">Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.</verse>
				<verse number="40">Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;</verse>
				<verse number="41">който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.</verse>
				<verse number="42">И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.</verse>
				<verse number="2">А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици</verse>
				<verse number="3">и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?</verse>
				<verse number="4">Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате:</verse>
				<verse number="5">слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува;</verse>
				<verse number="6">и блажен оня, който се не съблазни поради Мене.</verse>
				<verse number="7">А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?</verse>
				<verse number="8">Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.</verse>
				<verse number="9">Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.</verse>
				<verse number="10">Защото този е, за когото е писано: „ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“.</verse>
				<verse number="11">Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.</verse>
				<verse number="12">А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;</verse>
				<verse number="13">защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана.</verse>
				<verse number="14">И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде:</verse>
				<verse number="15">който има уши да слуша, нека слуша!</verse>
				<verse number="16">А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си</verse>
				<verse number="17">и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.</verse>
				<verse number="18">Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има.</verse>
				<verse number="19">Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда.</verse>
				<verse number="20">Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.</verse>
				<verse number="21">Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел;</verse>
				<verse number="22">но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам.</verse>
				<verse number="23">И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане;</verse>
				<verse number="24">но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе.</verse>
				<verse number="25">В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци;</verse>
				<verse number="26">тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.</verse>
				<verse number="27">Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.</verse>
				<verse number="28">Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;</verse>
				<verse number="29">вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;</verse>
				<verse number="30">защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат.</verse>
				<verse number="2">Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота.</verse>
				<verse number="3">А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?</verse>
				<verse number="4">Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?</verse>
				<verse number="5">Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни?</verse>
				<verse number="6">Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма;</verse>
				<verse number="7">и ако знаехте, що значи: „милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невиновните;</verse>
				<verse number="8">защото Син Човеческий е господар и на съботата.</verse>
				<verse number="9">И като отмина оттам, дойде в синагогата им.</verse>
				<verse number="10">И ето, там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да Го обвинят, попитаха Иисуса: бива ли да се изцерява в събота?</verse>
				<verse number="11">А Той им рече: кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече?</verse>
				<verse number="12">Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро.</verse>
				<verse number="13">Тогава казва на човека: протегни си ръката. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.</verse>
				<verse number="14">А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам.</verse>
				<verse number="15">И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери,</verse>
				<verse number="16">и запрети им да разгласяват за Него,</verse>
				<verse number="17">за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:</verse>
				<verse number="18">„ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд;</verse>
				<verse number="19">няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата;</verse>
				<verse number="20">преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа;</verse>
				<verse number="21">и народите ще се уповават на Неговото име.“</verse>
				<verse number="22">Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори.</verse>
				<verse number="23">И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов?</verse>
				<verse number="24">А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.</verse>
				<verse number="25">Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.</verse>
				<verse number="26">И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?</verse>
				<verse number="27">И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.</verse>
				<verse number="28">Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.</verse>
				<verse number="29">Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му.</verse>
				<verse number="30">Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.</verse>
				<verse number="31">Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;</verse>
				<verse number="32">и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.</verse>
				<verse number="33">Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.</verse>
				<verse number="34">Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата.</verse>
				<verse number="35">Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.</verse>
				<verse number="36">И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден:</verse>
				<verse number="37">защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.</verse>
				<verse number="38">Тогава някои от книжниците и фарисеите отговориха и рекоха: Учителю, искаме да видим личба от Тебе.</verse>
				<verse number="39">Но Той им отговори и рече: лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;</verse>
				<verse number="40">защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.</verse>
				<verse number="41">Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.</verse>
				<verse number="42">Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.</verse>
				<verse number="43">Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира;</verse>
				<verse number="44">тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена;</verse>
				<verse number="45">тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род.</verse>
				<verse number="46">И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него.</verse>
				<verse number="47">И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.</verse>
				<verse number="48">А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми?</verse>
				<verse number="49">И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя;</verse>
				<verse number="50">защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.</verse>
				<verse number="2">И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.</verse>
				<verse number="3">И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;</verse>
				<verse number="4">и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.</verse>
				<verse number="5">Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.</verse>
				<verse number="6">А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.</verse>
				<verse number="7">Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.</verse>
				<verse number="8">Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.</verse>
				<verse number="9">Който има уши да слуша, нека слуша!</verse>
				<verse number="10">И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?</verse>
				<verse number="11">А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;</verse>
				<verse number="12">защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;</verse>
				<verse number="13">затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;</verse>
				<verse number="14">и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;</verse>
				<verse number="15">защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.</verse>
				<verse number="16">Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви — задето чуват;</verse>
				<verse number="17">защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.</verse>
				<verse number="18">Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:</verse>
				<verse number="19">при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.</verse>
				<verse number="20">А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,</verse>
				<verse number="21">ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява.</verse>
				<verse number="22">А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.</verse>
				<verse number="23">Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.</verse>
				<verse number="24">Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;</verse>
				<verse number="25">и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;</verse>
				<verse number="26">а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.</verse>
				<verse number="27">И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?</verse>
				<verse number="28">А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?</verse>
				<verse number="29">Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;</verse>
				<verse number="30">оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.</verse>
				<verse number="31">Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си,</verse>
				<verse number="32">което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.</verse>
				<verse number="33">Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.</verse>
				<verse number="34">Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,</verse>
				<verse number="35">за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира“.</verse>
				<verse number="36">Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.</verse>
				<verse number="37">А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;</verse>
				<verse number="38">нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия;</verse>
				<verse number="39">врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.</verse>
				<verse number="40">И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:</verse>
				<verse number="41">ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,</verse>
				<verse number="42">и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;</verse>
				<verse number="43">тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!</verse>
				<verse number="44">Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.</verse>
				<verse number="45">Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери,</verse>
				<verse number="46">и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи.</verse>
				<verse number="47">Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,</verse>
				<verse number="48">която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.</verse>
				<verse number="49">Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,</verse>
				<verse number="50">и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.</verse>
				<verse number="51">И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи!</verse>
				<verse number="52">А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо.</verse>
				<verse number="53">И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.</verse>
				<verse number="54">А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?</verse>
				<verse number="55">Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му — Иаков и Иосия, Симон и Иуда?</verse>
				<verse number="56">И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?</verse>
				<verse number="57">И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.</verse>
				<verse number="58">И не извърши там много чудеса поради неверието им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса</verse>
				<verse number="2">и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.</verse>
				<verse number="3">Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,</verse>
				<verse number="4">понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.</verse>
				<verse number="5">И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.</verse>
				<verse number="6">А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;</verse>
				<verse number="7">затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.</verse>
				<verse number="8">А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.</verse>
				<verse number="9">И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.</verse>
				<verse number="10">И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.</verse>
				<verse number="11">И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.</verse>
				<verse number="12">А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.</verse>
				<verse number="13">Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.</verse>
				<verse number="14">И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.</verse>
				<verse number="15">А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.</verse>
				<verse number="16">Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.</verse>
				<verse number="17">А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.</verse>
				<verse number="18">Той рече: донесете Ми ги тука.</verse>
				<verse number="19">И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците — на народа.</verse>
				<verse number="20">И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;</verse>
				<verse number="21">а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.</verse>
				<verse number="22">И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.</verse>
				<verse number="23">И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.</verse>
				<verse number="24">А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.</verse>
				<verse number="25">И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.</verse>
				<verse number="26">А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.</verse>
				<verse number="27">Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!</verse>
				<verse number="28">Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.</verse>
				<verse number="29">А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;</verse>
				<verse number="30">но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!</verse>
				<verse number="31">Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?</verse>
				<verse number="32">И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.</verse>
				<verse number="33">А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!</verse>
				<verse number="34">И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.</verse>
				<verse number="35">Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.</verse>
				<verse number="36">И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:</verse>
				<verse number="2">защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.</verse>
				<verse number="3">А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?</verse>
				<verse number="4">Защото Бог е заповядал и казал: „почитай баща си и майка си“; и „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.</verse>
				<verse number="5">А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, —</verse>
				<verse number="6">той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.</verse>
				<verse number="7">Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:</verse>
				<verse number="8">„тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;</verse>
				<verse number="9">ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, — заповеди човешки“.</verse>
				<verse number="10">И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:</verse>
				<verse number="11">не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.</verse>
				<verse number="12">Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?</verse>
				<verse number="13">А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;</verse>
				<verse number="14">оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.</verse>
				<verse number="15">А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.</verse>
				<verse number="16">Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?</verse>
				<verse number="17">Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?</verse>
				<verse number="18">А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;</verse>
				<verse number="19">защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:</verse>
				<verse number="20">това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.</verse>
				<verse number="21">И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.</verse>
				<verse number="22">И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.</verse>
				<verse number="23">Но Той не ѝ отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.</verse>
				<verse number="24">А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.</verse>
				<verse number="25">Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!</verse>
				<verse number="26">А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.</verse>
				<verse number="27">Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.</verse>
				<verse number="28">Тогава Иисус ѝ отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря ѝ оздравя.</verse>
				<verse number="29">Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.</verse>
				<verse number="30">И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,</verse>
				<verse number="31">тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.</verse>
				<verse number="32">А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.</verse>
				<verse number="33">И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?</verse>
				<verse number="34">Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.</verse>
				<verse number="35">Тогава заповяда народу да насяда на земята.</verse>
				<verse number="36">И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците — на народа.</verse>
				<verse number="37">И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.</verse>
				<verse number="38">А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.</verse>
				<verse number="39">И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.</verse>
				<verse number="2">А Той им отговори и рече: вечер казвате: ще бъде ведро, защото небето е червено;</verse>
				<verse number="3">а сутрин — днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено. Лицемерци, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?</verse>
				<verse number="4">Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона. И като ги остави, отмина.</verse>
				<verse number="5">Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб.</verse>
				<verse number="6">Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски.</verse>
				<verse number="7">А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб.</verse>
				<verse number="8">Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб?</verse>
				<verse number="9">Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте?</verse>
				<verse number="10">Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте?</verse>
				<verse number="11">Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски?</verse>
				<verse number="12">Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.</verse>
				<verse number="13">А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят Мене, Сина Човечески?</verse>
				<verse number="14">Те отговориха: едни — за Иоана Кръстителя, други — за Илия, а някои — за Иеремия, или за едного от пророците.</verse>
				<verse number="15">Той им рече: а вие за кого Ме мислите?</verse>
				<verse number="16">Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.</verse>
				<verse number="17">Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;</verse>
				<verse number="18">и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят;</verse>
				<verse number="19">и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.</verse>
				<verse number="20">Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос.</verse>
				<verse number="21">Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.</verse>
				<verse number="22">И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе.</verse>
				<verse number="23">А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко.</verse>
				<verse number="24">Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;</verse>
				<verse number="25">защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери;</verse>
				<verse number="26">защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?</verse>
				<verse number="27">Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.</verse>
				<verse number="28">Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;</verse>
				<verse number="2">и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.</verse>
				<verse number="3">И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.</verse>
				<verse number="4">Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.</verse>
				<verse number="5">Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.</verse>
				<verse number="6">И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.</verse>
				<verse number="7">Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!</verse>
				<verse number="8">А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.</verse>
				<verse number="9">И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.</verse>
				<verse number="10">А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?</verse>
				<verse number="11">Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко;</verse>
				<verse number="12">но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.</verse>
				<verse number="13">Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.</verse>
				<verse number="14">Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него</verse>
				<verse number="15">и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода;</verse>
				<verse number="16">водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.</verse>
				<verse number="17">А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратѐн! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.</verse>
				<verse number="18">И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.</verse>
				<verse number="19">Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?</verse>
				<verse number="20">А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.</verse>
				<verse number="21">Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.</verse>
				<verse number="22">А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,</verse>
				<verse number="23">и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.</verse>
				<verse number="24">А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма?</verse>
				<verse number="25">Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите?</verse>
				<verse number="26">Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;</verse>
				<verse number="27">но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като ѝ разтвориш устата, ще намериш статир; вземи го и дай им за Мене и за себе си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?</verse>
				<verse number="2">И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях</verse>
				<verse number="3">и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;</verse>
				<verse number="4">и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;</verse>
				<verse number="5">и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;</verse>
				<verse number="6">а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.</verse>
				<verse number="7">Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.</verse>
				<verse number="8">Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: подобре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;</verse>
				<verse number="9">и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.</verse>
				<verse number="10">Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.</verse>
				<verse number="11">Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.</verse>
				<verse number="12">Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?</verse>
				<verse number="13">И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.</verse>
				<verse number="14">Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.</verse>
				<verse number="15">Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;</verse>
				<verse number="16">ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;</verse>
				<verse number="17">ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.</verse>
				<verse number="18">Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.</verse>
				<verse number="19">Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;</verse>
				<verse number="20">защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.</verse>
				<verse number="21">Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?</verse>
				<verse number="22">Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.</verse>
				<verse number="23">Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.</verse>
				<verse number="24">Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;</verse>
				<verse number="25">а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;</verse>
				<verse number="26">тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.</verse>
				<verse number="27">А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.</verse>
				<verse number="28">Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;</verse>
				<verse number="29">тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;</verse>
				<verse number="30">но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.</verse>
				<verse number="31">Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.</verse>
				<verse number="32">Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;</verse>
				<verse number="33">не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?</verse>
				<verse number="34">И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.</verse>
				<verse number="35">Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан.</verse>
				<verse number="2">Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.</verse>
				<verse number="3">И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?</verse>
				<verse number="4">Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:</verse>
				<verse number="5">„затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“?</verse>
				<verse number="6">Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.</verse>
				<verse number="7">Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?</verse>
				<verse number="8">Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;</verse>
				<verse number="9">Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.</verse>
				<verse number="10">Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.</verse>
				<verse number="11">А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;</verse>
				<verse number="12">защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.</verse>
				<verse number="13">Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.</verse>
				<verse number="14">Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.</verse>
				<verse number="15">И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.</verse>
				<verse number="16">И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?</verse>
				<verse number="17">А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.</verse>
				<verse number="18">Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;</verse>
				<verse number="19">почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.</verse>
				<verse number="20">Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?</verse>
				<verse number="21">Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.</verse>
				<verse number="22">Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.</verse>
				<verse number="23">А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;</verse>
				<verse number="24">и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.</verse>
				<verse number="25">Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?</verse>
				<verse number="26">А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.</verse>
				<verse number="27">Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?</verse>
				<verse number="28">А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;</verse>
				<verse number="29">и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.</verse>
				<verse number="30">А мнозина първи ще бъдат последни, и последни — първи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,</verse>
				<verse number="2">и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;</verse>
				<verse number="3">като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,</verse>
				<verse number="4">па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.</verse>
				<verse number="5">Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото,</verse>
				<verse number="6">А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?</verse>
				<verse number="7">Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.</verse>
				<verse number="8">А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.</verse>
				<verse number="9">И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.</verse>
				<verse number="10">А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;</verse>
				<verse number="11">и като получиха, зароптаха против стопанина</verse>
				<verse number="12">и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.</verse>
				<verse number="13">А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?</verse>
				<verse number="14">Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;</verse>
				<verse number="15">нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?</verse>
				<verse number="16">Тъй ще бъдат последните първи, и първите — последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.</verse>
				<verse number="17">И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:</verse>
				<verse number="18">ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт;</verse>
				<verse number="19">и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне.</verse>
				<verse number="20">Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него.</verse>
				<verse number="21">А Той ѝ рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.</verse>
				<verse number="22">Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.</verse>
				<verse number="23">И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.</verse>
				<verse number="24">И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.</verse>
				<verse number="25">А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,</verse>
				<verse number="26">между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;</verse>
				<verse number="27">и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,</verse>
				<verse number="28">както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.</verse>
				<verse number="29">И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.</verse>
				<verse number="30">И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!</verse>
				<verse number="31">А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!</verse>
				<verse number="32">Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?</verse>
				<verse number="33">Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.</verse>
				<verse number="34">А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,</verse>
				<verse number="2">като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;</verse>
				<verse number="3">и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.</verse>
				<verse number="4">А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:</verse>
				<verse number="5">„кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“.</verse>
				<verse number="6">Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:</verse>
				<verse number="7">докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.</verse>
				<verse number="8">А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;</verse>
				<verse number="9">а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!</verse>
				<verse number="10">И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?</verse>
				<verse number="11">А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.</verse>
				<verse number="12">И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,</verse>
				<verse number="13">и казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.</verse>
				<verse number="14">И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.</verse>
				<verse number="15">А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха</verse>
				<verse number="16">и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: „из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала“?</verse>
				<verse number="17">И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.</verse>
				<verse number="18">А на утринта, връщайки се в града, огладня;</verse>
				<verse number="19">и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.</verse>
				<verse number="20">Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?</verse>
				<verse number="21">А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, — ще бъде;</verse>
				<verse number="22">и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.</verse>
				<verse number="23">И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?</verse>
				<verse number="24">Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:</verse>
				<verse number="25">кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем — от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?</verse>
				<verse number="26">Ако ли речем — от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.</verse>
				<verse number="27">И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.</verse>
				<verse number="28">А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.</verse>
				<verse number="29">Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.</verse>
				<verse number="30">И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.</verse>
				<verse number="31">Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;</verse>
				<verse number="32">защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.</verse>
				<verse number="33">Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.</verse>
				<verse number="34">И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.</verse>
				<verse number="35">А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.</verse>
				<verse number="36">Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.</verse>
				<verse number="37">Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.</verse>
				<verse number="38">Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.</verse>
				<verse number="39">И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.</verse>
				<verse number="40">И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?</verse>
				<verse number="41">Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.</verse>
				<verse number="42">Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“?</verse>
				<verse number="43">Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;</verse>
				<verse number="44">и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.</verse>
				<verse number="45">И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,</verse>
				<verse number="46">и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:</verse>
				<verse number="2">царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си</verse>
				<verse number="3">и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.</verse>
				<verse number="4">Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.</verse>
				<verse number="5">Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;</verse>
				<verse number="6">други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.</verse>
				<verse number="7">Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.</verse>
				<verse number="8">Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.</verse>
				<verse number="9">Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.</verse>
				<verse number="10">И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.</verse>
				<verse number="11">Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,</verse>
				<verse number="12">и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.</verse>
				<verse number="13">Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;</verse>
				<verse number="14">защото мнозина са звани, а малцина избрани.</verse>
				<verse number="15">Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.</verse>
				<verse number="16">И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;</verse>
				<verse number="17">затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?</verse>
				<verse number="18">Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?</verse>
				<verse number="19">покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.</verse>
				<verse number="20">И казва им: чий е този образ и надпис?</verse>
				<verse number="21">Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.</verse>
				<verse number="22">И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.</verse>
				<verse number="23">В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:</verse>
				<verse number="24">Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;</verse>
				<verse number="25">у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;</verse>
				<verse number="26">също и вторият, третият, дори до седмия;</verse>
				<verse number="27">а след всички умря и жената;</verse>
				<verse number="28">и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.</verse>
				<verse number="29">Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;</verse>
				<verse number="30">защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.</verse>
				<verse number="31">А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:</verse>
				<verse number="32">„Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи.</verse>
				<verse number="33">И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.</verse>
				<verse number="34">А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.</verse>
				<verse number="35">И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:</verse>
				<verse number="36">Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?</verse>
				<verse number="37">А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:</verse>
				<verse number="38">тази е първа и най-голяма заповед;</verse>
				<verse number="39">а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;</verse>
				<verse number="40">на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.</verse>
				<verse number="41">И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:</verse>
				<verse number="42">какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.</verse>
				<verse number="43">Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:</verse>
				<verse number="44">„рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?</verse>
				<verse number="45">И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?</verse>
				<verse number="46">И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си</verse>
				<verse number="2">и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,</verse>
				<verse number="3">затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:</verse>
				<verse number="4">връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;</verse>
				<verse number="5">и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си;</verse>
				<verse number="6">обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,</verse>
				<verse number="7">и поздрави по тържищата, и — да им казват човеците: учителю, учителю!</verse>
				<verse number="8">А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител — Христос, а всички вие сте братя;</verse>
				<verse number="9">и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;</verse>
				<verse number="10">и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник — Христос.</verse>
				<verse number="11">Но по-големият между вас да ви бъде слуга;</verse>
				<verse number="12">защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.</verse>
				<verse number="13">Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.</verse>
				<verse number="14">Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.</verse>
				<verse number="15">Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.</verse>
				<verse number="16">Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.</verse>
				<verse number="17">Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?</verse>
				<verse number="18">Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.</verse>
				<verse number="19">Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара?</verse>
				<verse number="20">И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;</verse>
				<verse number="21">и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава;</verse>
				<verse number="22">и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.</verse>
				<verse number="23">Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.</verse>
				<verse number="24">Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!</verse>
				<verse number="25">Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.</verse>
				<verse number="26">Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.</verse>
				<verse number="27">Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;</verse>
				<verse number="28">тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.</verse>
				<verse number="29">Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните</verse>
				<verse number="30">и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;</verse>
				<verse number="31">с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;</verse>
				<verse number="32">допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!</verse>
				<verse number="33">Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?</verse>
				<verse number="34">Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпиете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град,</verse>
				<verse number="35">за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.</verse>
				<verse number="36">Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.</verse>
				<verse number="37">Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!</verse>
				<verse number="38">Ето, оставя се вам домът ви пуст.</verse>
				<verse number="39">Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма.</verse>
				<verse number="2">А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.</verse>
				<verse number="3">И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?</verse>
				<verse number="4">А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой;</verse>
				<verse number="5">защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина.</verse>
				<verse number="6">Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят.</verse>
				<verse number="7">Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове;</verse>
				<verse number="8">а всичко това е начало на болки.</verse>
				<verse number="9">Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име.</verse>
				<verse number="10">Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят;</verse>
				<verse number="11">много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина;</verse>
				<verse number="12">и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта;</verse>
				<verse number="13">а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.</verse>
				<verse number="14">И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.</verse>
				<verse number="15">И тъй, кога видите да стои на свето място „мерзостта на запустението“, за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира),</verse>
				<verse number="16">тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;</verse>
				<verse number="17">който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си;</verse>
				<verse number="18">и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.</verse>
				<verse number="19">Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!</verse>
				<verse number="20">Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота;</verse>
				<verse number="21">защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде.</verse>
				<verse number="22">И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни.</verse>
				<verse number="23">Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е — не вярвайте;</verse>
				<verse number="24">защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.</verse>
				<verse number="25">Ето, казах ви отнапред.</verse>
				<verse number="26">И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте;</verse>
				<verse number="27">защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески;</verse>
				<verse number="28">защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.</verse>
				<verse number="29">И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;</verse>
				<verse number="30">тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;</verse>
				<verse number="31">и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.</verse>
				<verse number="32">От смоковницата вземете подобие: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;</verse>
				<verse number="33">тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.</verse>
				<verse number="34">Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.</verse>
				<verse number="35">Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.</verse>
				<verse number="36">А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;</verse>
				<verse number="37">но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;</verse>
				<verse number="38">защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега,</verse>
				<verse number="39">и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, — тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;</verse>
				<verse number="40">тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят;</verse>
				<verse number="41">две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят.</verse>
				<verse number="42">И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.</verse>
				<verse number="43">Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.</verse>
				<verse number="44">Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.</verse>
				<verse number="45">А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?</verse>
				<verse number="46">Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;</verse>
				<verse number="47">истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.</verse>
				<verse number="48">Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, —</verse>
				<verse number="49">па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, —</verse>
				<verse number="50">господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,</verse>
				<verse number="51">и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;</verse>
				<verse number="2">пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.</verse>
				<verse number="3">Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;</verse>
				<verse number="4">а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;</verse>
				<verse number="5">и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.</verse>
				<verse number="6">А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.</verse>
				<verse number="7">Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;</verse>
				<verse number="8">а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.</verse>
				<verse number="9">Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, подобре идете у продавачите и си купете.</verse>
				<verse number="10">А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.</verse>
				<verse number="11">После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!</verse>
				<verse number="12">А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.</verse>
				<verse number="13">И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.</verse>
				<verse number="14">Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:</verse>
				<verse number="15">и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.</verse>
				<verse number="16">Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;</verse>
				<verse number="17">също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;</verse>
				<verse number="18">а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.</verse>
				<verse number="19">След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.</verse>
				<verse number="20">И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.</verse>
				<verse number="21">Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.</verse>
				<verse number="22">Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.</verse>
				<verse number="23">Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.</verse>
				<verse number="24">Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;</verse>
				<verse number="25">и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.</verse>
				<verse number="26">А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;</verse>
				<verse number="27">затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;</verse>
				<verse number="28">вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;</verse>
				<verse number="29">защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;</verse>
				<verse number="30">а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!</verse>
				<verse number="31">А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,</verse>
				<verse number="32">и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;</verse>
				<verse number="33">и ще постави овците от дясната Си страна, а козите — от лявата.</verse>
				<verse number="34">Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;</verse>
				<verse number="35">защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;</verse>
				<verse number="36">гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.</verse>
				<verse number="37">Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?</verse>
				<verse number="38">Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?</verse>
				<verse number="39">Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?</verse>
				<verse number="40">А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.</verse>
				<verse number="41">Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;</verse>
				<verse number="42">защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;</verse>
				<verse number="43">странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.</verse>
				<verse number="44">Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?</verse>
				<verse number="45">Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.</verse>
				<verse number="46">И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците — в живот вечен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:</verse>
				<verse number="2">знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.</verse>
				<verse number="3">Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа,</verse>
				<verse number="4">и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият;</verse>
				<verse number="5">но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.</verse>
				<verse number="6">А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,</verse>
				<verse number="7">приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.</verse>
				<verse number="8">Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:</verse>
				<verse number="9">защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.</verse>
				<verse number="10">Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:</verse>
				<verse number="11">защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;</verse>
				<verse number="12">като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.</verse>
				<verse number="13">Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.</verse>
				<verse number="14">Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците</verse>
				<verse number="15">и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.</verse>
				<verse number="16">И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.</verse>
				<verse number="17">А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?</verse>
				<verse number="18">Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.</verse>
				<verse number="19">Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.</verse>
				<verse number="20">А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;</verse>
				<verse number="21">и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;</verse>
				<verse number="22">те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?</verse>
				<verse number="23">А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,</verse>
				<verse number="24">прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.</verse>
				<verse number="25">А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.</verse>
				<verse number="26">И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.</verse>
				<verse number="27">И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;</verse>
				<verse number="28">защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.</verse>
				<verse number="29">И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.</verse>
				<verse number="30">И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.</verse>
				<verse number="31">Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“.</verse>
				<verse number="32">А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.</verse>
				<verse number="33">Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.</verse>
				<verse number="34">Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.</verse>
				<verse number="35">Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.</verse>
				<verse number="36">След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.</verse>
				<verse number="37">И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.</verse>
				<verse number="38">Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.</verse>
				<verse number="39">И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.</verse>
				<verse number="40">И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?</verse>
				<verse number="41">Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта — немощна.</verse>
				<verse number="42">Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.</verse>
				<verse number="43">А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.</verse>
				<verse number="44">И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.</verse>
				<verse number="45">След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;</verse>
				<verse number="46">ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.</verse>
				<verse number="47">И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.</verse>
				<verse number="48">А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.</verse>
				<verse number="49">И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.</verse>
				<verse number="50">А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.</verse>
				<verse number="51">И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.</verse>
				<verse number="52">Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;</verse>
				<verse number="53">или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?</verse>
				<verse number="54">Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?</verse>
				<verse number="55">Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.</verse>
				<verse number="56">Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.</verse>
				<verse number="57">А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.</verse>
				<verse number="58">Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.</verse>
				<verse number="59">А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,</verse>
				<verse number="60">и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели</verse>
				<verse number="61">и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.</verse>
				<verse number="62">И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?</verse>
				<verse number="63">Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?</verse>
				<verse number="64">Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.</verse>
				<verse number="65">Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!</verse>
				<verse number="66">Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.</verse>
				<verse number="67">Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници</verse>
				<verse number="68">и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?</verse>
				<verse number="69">А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.</verse>
				<verse number="70">Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.</verse>
				<verse number="71">А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.</verse>
				<verse number="72">А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.</verse>
				<verse number="73">Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.</verse>
				<verse number="74">Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.</verse>
				<verse number="75">И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;</verse>
				<verse number="2">и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.</verse>
				<verse number="3">Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,</verse>
				<verse number="4">като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.</verse>
				<verse number="5">И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.</verse>
				<verse number="6">Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.</verse>
				<verse number="7">И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;</verse>
				<verse number="8">затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;</verse>
				<verse number="9">тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника — цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,</verse>
				<verse number="10">и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“</verse>
				<verse number="11">А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.</verse>
				<verse number="12">И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.</verse>
				<verse number="13">Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?</verse>
				<verse number="14">И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.</verse>
				<verse number="15">А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;</verse>
				<verse number="16">тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.</verse>
				<verse number="17">И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?</verse>
				<verse number="18">защото знаеше, че Го бяха предали от завист.</verse>
				<verse number="19">Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.</verse>
				<verse number="20">Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.</verse>
				<verse number="21">Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.</verse>
				<verse number="22">Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!</verse>
				<verse number="23">Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!</verse>
				<verse number="24">Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.</verse>
				<verse number="25">И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.</verse>
				<verse number="26">Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.</verse>
				<verse number="27">След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници</verse>
				<verse number="28">и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;</verse>
				<verse number="29">и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!</verse>
				<verse number="30">И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.</verse>
				<verse number="31">И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.</verse>
				<verse number="32">А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.</verse>
				<verse number="33">И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,</verse>
				<verse number="34">дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.</verse>
				<verse number="35">А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;</verse>
				<verse number="36">и седяха, та Го пазеха там;</verse>
				<verse number="37">и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.</verse>
				<verse number="38">Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.</verse>
				<verse number="39">А минувачите Го хулеха, като клатеха глава</verse>
				<verse number="40">и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!</verse>
				<verse number="41">Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:</verse>
				<verse number="42">други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;</verse>
				<verse number="43">надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.</verse>
				<verse number="44">Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.</verse>
				<verse number="45">А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;</verse>
				<verse number="46">а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?</verse>
				<verse number="47">Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.</verse>
				<verse number="48">И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;</verse>
				<verse number="49">другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.</verse>
				<verse number="50">А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.</verse>
				<verse number="51">И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;</verse>
				<verse number="52">и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;</verse>
				<verse number="53">и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.</verse>
				<verse number="54">А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!</verse>
				<verse number="55">Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;</verse>
				<verse number="56">между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.</verse>
				<verse number="57">А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;</verse>
				<verse number="58">той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;</verse>
				<verse number="59">а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница</verse>
				<verse number="60">и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.</verse>
				<verse number="61">А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.</verse>
				<verse number="62">На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата</verse>
				<verse number="63">и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;</verse>
				<verse number="64">затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.</verse>
				<verse number="65">Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.</verse>
				<verse number="66">Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.</verse>
				<verse number="2">И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него;</verse>
				<verse number="3">видът му беше като светкавица, а дрехата му — бяла като сняг;</verse>
				<verse number="4">и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.</verse>
				<verse number="5">Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;</verse>
				<verse number="6">няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ,</verse>
				<verse number="7">и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.</verse>
				<verse number="8">И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му.</verse>
				<verse number="9">А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха;</verse>
				<verse number="10">тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.</verse>
				<verse number="11">Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало.</verse>
				<verse number="12">И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари</verse>
				<verse number="13">и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме,</verse>
				<verse number="14">и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи.</verse>
				<verse number="15">А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.</verse>
				<verse number="16">А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус;</verse>
				<verse number="17">и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.</verse>
				<verse number="18">И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.</verse>
				<verse number="19">И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,</verse>
				<verse number="20">и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="41">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,</verse>
				<verse number="2">както е писано у пророците: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“</verse>
				<verse number="3">„Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“</verse>
				<verse number="4">Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.</verse>
				<verse number="5">И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.</verse>
				<verse number="6">А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.</verse>
				<verse number="7">И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;</verse>
				<verse number="8">аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии.</verse>
				<verse number="9">И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан.</verse>
				<verse number="10">И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него.</verse>
				<verse number="11">И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.</verse>
				<verse number="12">Веднага след това Духът Го извежда в пустинята.</verse>
				<verse number="13">И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушавай от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха.</verse>
				<verse number="14">А след като бе предаден Иоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие,</verse>
				<verse number="15">казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.</verse>
				<verse number="16">А като вървеше покрай Галилейско море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари.</verse>
				<verse number="17">И рече им Иисус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци.</verse>
				<verse number="18">И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него.</verse>
				<verse number="19">И като отмина малко, Той видя Иакова Зеведеев и брата му Иоана, също в кораб, да кърпят мрежите си;</verse>
				<verse number="20">и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него.</verse>
				<verse number="21">След това дохождат в Капернаум; и наскоро в събота Той влезе в синагогата и поучаваше.</verse>
				<verse number="22">И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците.</verse>
				<verse number="23">Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза:</verse>
				<verse number="24">о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий.</verse>
				<verse number="25">Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него!</verse>
				<verse number="26">Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.</verse>
				<verse number="27">И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват?</verse>
				<verse number="28">И веднага се пръсна слух за Него по цялата околност Галилейска.</verse>
				<verse number="29">И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея.</verse>
				<verse number="30">А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея.</verse>
				<verse number="31">Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше.</verse>
				<verse number="32">А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс.</verse>
				<verse number="33">И целият град се бе събрал пред вратата.</verse>
				<verse number="34">И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос.</verse>
				<verse number="35">А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.</verse>
				<verse number="36">Симон и ония, които бяха с Него, притърчаха подире Му;</verse>
				<verse number="37">и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят.</verse>
				<verse number="38">Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл.</verse>
				<verse number="39">И проповядваше в синагогите им по цяла Галилея и изгонваше бесовете.</verse>
				<verse number="40">Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти.</verse>
				<verse number="41">А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се!</verse>
				<verse number="42">След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист.</verse>
				<verse number="43">И като го изгледа строго, Иисус начаса го отпрати,</verse>
				<verse number="44">и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Мойсей, тям за свидетелство.</verse>
				<verse number="45">А той, като излезе, захвана да разказва много и да разглася за станалото, тъй че Иисус не можеше вече да влезе явно в града, а се намираше навън, в самотни места. И дохождаха при Него отвсякъде.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.</verse>
				<verse number="2">Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.</verse>
				<verse number="3">И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица,</verse>
				<verse number="4">и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.</verse>
				<verse number="5">Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.</verse>
				<verse number="6">Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:</verse>
				<verse number="7">какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?</verse>
				<verse number="8">Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си?</verse>
				<verse number="9">Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?</verse>
				<verse number="10">Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения):</verse>
				<verse number="11">тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.</verse>
				<verse number="12">Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.</verse>
				<verse number="13">И излезе Иисус пак край морето; и всичкият народ дохождаше при Него, и Той ги поучаваше.</verse>
				<verse number="14">Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него.</verse>
				<verse number="15">И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му.</verse>
				<verse number="16">Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници?</verse>
				<verse number="17">Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.</verse>
				<verse number="18">Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят?</verse>
				<verse number="19">Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят;</verse>
				<verse number="20">но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.</verse>
				<verse number="21">Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно.</verse>
				<verse number="22">Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.</verse>
				<verse number="23">И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.</verse>
				<verse number="24">А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?</verse>
				<verse number="25">Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?</verse>
				<verse number="26">Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?</verse>
				<verse number="27">И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:</verse>
				<verse number="28">тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка.</verse>
				<verse number="2">И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.</verse>
				<verse number="3">А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.</verse>
				<verse number="4">Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.</verse>
				<verse number="5">И, като ги изгледа с гняв, нажален по-ради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.</verse>
				<verse number="6">Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят.</verse>
				<verse number="7">А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея,</verse>
				<verse number="8">Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество.</verse>
				<verse number="9">И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат;</verse>
				<verse number="10">понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.</verse>
				<verse number="11">И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий!</verse>
				<verse number="12">Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.</verse>
				<verse number="13">После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.</verse>
				<verse number="14">И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,</verse>
				<verse number="15">и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;</verse>
				<verse number="16">и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;</verse>
				<verse number="17">Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергес, сиреч, синове на гръма;</verse>
				<verse number="18">Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит</verse>
				<verse number="19">и Иуда Искариотски, който Го и предаде.</verse>
				<verse number="20">И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.</verse>
				<verse number="21">И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си.</verse>
				<verse number="22">А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.</verse>
				<verse number="23">И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана?</verse>
				<verse number="24">Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя;</verse>
				<verse number="25">и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя;</verse>
				<verse number="26">и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му.</verse>
				<verse number="27">Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.</verse>
				<verse number="28">Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;</verse>
				<verse number="29">но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.</verse>
				<verse number="30">Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.</verse>
				<verse number="31">И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат.</verse>
				<verse number="32">Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.</verse>
				<verse number="33">Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?</verse>
				<verse number="34">И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;</verse>
				<verse number="35">защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.</verse>
				<verse number="2">И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:</verse>
				<verse number="3">слушайте: ето, излезе сеяч да сее;</verse>
				<verse number="4">и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.</verse>
				<verse number="5">Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;</verse>
				<verse number="6">а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.</verse>
				<verse number="7">Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.</verse>
				<verse number="8">И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.</verse>
				<verse number="9">И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!</verse>
				<verse number="10">А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.</verse>
				<verse number="11">И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;</verse>
				<verse number="12">за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.</verse>
				<verse number="13">И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?</verse>
				<verse number="14">Сеячът сее словото.</verse>
				<verse number="15">Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.</verse>
				<verse number="16">Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,</verse>
				<verse number="17">ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.</verse>
				<verse number="18">Посеяното в тръни означава слушащите словото,</verse>
				<verse number="19">но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.</verse>
				<verse number="20">А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.</verse>
				<verse number="21">И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?</verse>
				<verse number="22">Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.</verse>
				<verse number="23">Ако някой има уши да слуша, нека слуша!</verse>
				<verse number="24">И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.</verse>
				<verse number="25">Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.</verse>
				<verse number="26">И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,</verse>
				<verse number="27">и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.</verse>
				<verse number="28">Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;</verse>
				<verse number="29">а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.</verse>
				<verse number="30">И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?</verse>
				<verse number="31">То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;</verse>
				<verse number="32">а кога се посее, пониква и става поголямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.</verse>
				<verse number="33">И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.</verse>
				<verse number="34">И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.</verse>
				<verse number="35">Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.</verse>
				<verse number="36">И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.</verse>
				<verse number="37">И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.</verse>
				<verse number="38">А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?</verse>
				<verse number="39">И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.</verse>
				<verse number="40">И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!</verse>
				<verse number="41">И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.</verse>
				<verse number="2">И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;</verse>
				<verse number="3">той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;</verse>
				<verse number="4">защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;</verse>
				<verse number="5">и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;</verse>
				<verse number="6">а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;</verse>
				<verse number="7">и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!</verse>
				<verse number="8">Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.</verse>
				<verse number="9">И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.</verse>
				<verse number="10">И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.</verse>
				<verse number="11">А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.</verse>
				<verse number="12">И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.</verse>
				<verse number="13">Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.</verse>
				<verse number="14">А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.</verse>
				<verse number="15">Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.</verse>
				<verse number="16">Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.</verse>
				<verse number="17">И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.</verse>
				<verse number="18">И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.</verse>
				<verse number="19">Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.</verse>
				<verse number="20">И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.</verse>
				<verse number="21">Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.</verse>
				<verse number="22">И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му</verse>
				<verse number="23">и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху ѝ ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.</verse>
				<verse number="24">Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.</verse>
				<verse number="25">Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,</verse>
				<verse number="26">и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше ѝ станало още по-зле,</verse>
				<verse number="27">като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;</verse>
				<verse number="28">защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.</verse>
				<verse number="29">И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.</verse>
				<verse number="30">А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?</verse>
				<verse number="31">Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?</verse>
				<verse number="32">Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.</verse>
				<verse number="33">Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.</verse>
				<verse number="34">А Той ѝ рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.</verse>
				<verse number="35">Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?</verse>
				<verse number="36">Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.</verse>
				<verse number="37">И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.</verse>
				<verse number="38">Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.</verse>
				<verse number="39">И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.</verse>
				<verse number="40">А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.</verse>
				<verse number="41">И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани!</verse>
				<verse number="42">Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.</verse>
				<verse number="43">И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да ѝ дадат да яде.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.</verse>
				<verse number="2">Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му?</verse>
				<verse number="3">Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него.</verse>
				<verse number="4">А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.</verse>
				<verse number="5">И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.</verse>
				<verse number="6">И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше.</verse>
				<verse number="7">Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.</verse>
				<verse number="8">И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,</verse>
				<verse number="9">но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.</verse>
				<verse number="10">И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.</verse>
				<verse number="11">И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.</verse>
				<verse number="12">Те тръгнаха и проповядваха покаяние;</verse>
				<verse number="13">изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.</verse>
				<verse number="14">Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него.</verse>
				<verse number="15">Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците.</verse>
				<verse number="16">А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите.</verse>
				<verse number="17">Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея.</verse>
				<verse number="18">Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена.</verse>
				<verse number="19">А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше.</verse>
				<verse number="20">Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.</verse>
				<verse number="21">И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски,</verse>
				<verse number="22">дъщерята Иродиадина влезе, игра и у годи на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам.</verse>
				<verse number="23">И закле ѝ се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, — дори и половината си царство.</verse>
				<verse number="24">А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя.</verse>
				<verse number="25">И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя.</verse>
				<verse number="26">Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да ѝ откаже.</verse>
				<verse number="27">И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му.</verse>
				<verse number="28">А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.</verse>
				<verse number="29">Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха.</verse>
				<verse number="30">И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали.</verse>
				<verse number="31">Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога.</verse>
				<verse number="32">И отидоха с кораб в уединено място насаме.</verse>
				<verse number="33">Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него.</verse>
				<verse number="34">Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.</verse>
				<verse number="35">И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;</verse>
				<verse number="36">разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.</verse>
				<verse number="37">Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?</verse>
				<verse number="38">А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.</verse>
				<verse number="39">Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.</verse>
				<verse number="40">И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.</verse>
				<verse number="41">Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.</verse>
				<verse number="42">И ядоха всички, и се наситиха.</verse>
				<verse number="43">И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша.</verse>
				<verse number="44">А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.</verse>
				<verse number="45">И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.</verse>
				<verse number="46">И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.</verse>
				<verse number="47">Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата.</verse>
				<verse number="48">И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине.</verse>
				<verse number="49">Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха;</verse>
				<verse number="50">защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!</verse>
				<verse number="51">И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си.</verse>
				<verse number="52">Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило.</verse>
				<verse number="53">И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.</verse>
				<verse number="54">Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,</verse>
				<verse number="55">бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.</verse>
				<verse number="56">И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим,</verse>
				<verse number="2">и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.</verse>
				<verse number="3">Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;</verse>
				<verse number="4">и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.</verse>
				<verse number="5">След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?</verse>
				<verse number="6">Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;</verse>
				<verse number="7">ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, — заповеди човечески.“</verse>
				<verse number="8">Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.</verse>
				<verse number="9">И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.</verse>
				<verse number="10">Защото Моисей е казал: „почитай баща си и майка си“, и, „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.</verse>
				<verse number="11">А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, —</verse>
				<verse number="12">такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,</verse>
				<verse number="13">като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.</verse>
				<verse number="14">И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:</verse>
				<verse number="15">нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.</verse>
				<verse number="16">Ако някой има уши да слуша, нека слуша!</verse>
				<verse number="17">И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.</verse>
				<verse number="18">Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?</verse>
				<verse number="19">Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.</verse>
				<verse number="20">Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.</verse>
				<verse number="21">Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,</verse>
				<verse number="22">кражби, користолюбие (обиди) лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.</verse>
				<verse number="23">Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.</verse>
				<verse number="24">И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.</verse>
				<verse number="25">Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;</verse>
				<verse number="26">а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря ѝ.</verse>
				<verse number="27">Но Иисус ѝ рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.</verse>
				<verse number="28">А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.</verse>
				<verse number="29">И каза ѝ: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.</verse>
				<verse number="30">И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря ѝ лежеше на постелката.</verse>
				<verse number="31">Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.</verse>
				<verse number="32">И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка.</verse>
				<verse number="33">Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;</verse>
				<verse number="34">и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.</verse>
				<verse number="35">И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.</verse>
				<verse number="36">И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.</verse>
				<verse number="37">И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите — да говорят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:</verse>
				<verse number="2">жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.</verse>
				<verse number="3">Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.</verse>
				<verse number="4">Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?</verse>
				<verse number="5">И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.</verse>
				<verse number="6">Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.</verse>
				<verse number="7">Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.</verse>
				<verse number="8">И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.</verse>
				<verse number="9">А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.</verse>
				<verse number="10">И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.</verse>
				<verse number="11">И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.</verse>
				<verse number="12">А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.</verse>
				<verse number="13">И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.</verse>
				<verse number="14">При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.</verse>
				<verse number="15">А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.</verse>
				<verse number="16">И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.</verse>
				<verse number="17">А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?</verse>
				<verse number="18">Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?</verse>
				<verse number="19">Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.</verse>
				<verse number="20">А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.</verse>
				<verse number="21">И рече им: как не разбирате?</verse>
				<verse number="22">След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него.</verse>
				<verse number="23">Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?</verse>
				<verse number="24">Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.</verse>
				<verse number="25">После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.</verse>
				<verse number="26">И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.</verse>
				<verse number="27">И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?</verse>
				<verse number="28">Те отговориха: едни — за Иоана Кръстителя; други — за Илия, други пък за едного от пророците.</verse>
				<verse number="29">Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.</verse>
				<verse number="30">И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.</verse>
				<verse number="31">И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.</verse>
				<verse number="32">И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.</verse>
				<verse number="33">А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.</verse>
				<verse number="34">И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.</verse>
				<verse number="35">Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.</verse>
				<verse number="36">Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?</verse>
				<verse number="37">Или какъв откуп ще даде човек за душата си?</verse>
				<verse number="38">Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.</verse>
				<verse number="2">И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях.</verse>
				<verse number="3">Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.</verse>
				<verse number="4">И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса.</verse>
				<verse number="5">Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.</verse>
				<verse number="6">Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.</verse>
				<verse number="7">И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!</verse>
				<verse number="8">И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса.</verse>
				<verse number="9">А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите.</verse>
				<verse number="10">И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите?</verse>
				<verse number="11">И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?</verse>
				<verse number="12">Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен.</verse>
				<verse number="13">Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха.</verse>
				<verse number="14">Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях.</verse>
				<verse number="15">Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го.</verse>
				<verse number="16">Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?</verse>
				<verse number="17">Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:</verse>
				<verse number="18">дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.</verse>
				<verse number="19">Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!</verse>
				<verse number="20">И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.</verse>
				<verse number="21">И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;</verse>
				<verse number="22">и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.</verse>
				<verse number="23">Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.</verse>
				<verse number="24">И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.</verse>
				<verse number="25">А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!</verse>
				<verse number="26">И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.</verse>
				<verse number="27">Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.</verse>
				<verse number="28">И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?</verse>
				<verse number="29">Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.</verse>
				<verse number="30">Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.</verse>
				<verse number="31">Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.</verse>
				<verse number="32">Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат.</verse>
				<verse number="33">Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си?</verse>
				<verse number="34">Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям.</verse>
				<verse number="35">И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.</verse>
				<verse number="36">И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:</verse>
				<verse number="37">който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.</verse>
				<verse number="38">Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.</verse>
				<verse number="39">А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови.</verse>
				<verse number="40">Защото, който не е против вас, той е за вас.</verse>
				<verse number="41">И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.</verse>
				<verse number="42">А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е подобре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.</verse>
				<verse number="43">И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън,</verse>
				<verse number="44">дето червеят им не умира, и огънят не угасва.</verse>
				<verse number="45">И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън,</verse>
				<verse number="46">дето червеят им не умира, и огънят не угасва.</verse>
				<verse number="47">И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена,</verse>
				<verse number="48">дето червеят им не умира, и огънят не угасва.</verse>
				<verse number="49">Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли.</verse>
				<verse number="50">Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.</verse>
				<verse number="2">Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?</verse>
				<verse number="3">Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей?</verse>
				<verse number="4">А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.</verse>
				<verse number="5">Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.</verse>
				<verse number="6">Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.</verse>
				<verse number="7">Затова ще остави човек баща си и майка си</verse>
				<verse number="8">и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.</verse>
				<verse number="9">И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.</verse>
				<verse number="10">Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.</verse>
				<verse number="11">Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;</verse>
				<verse number="12">и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.</verse>
				<verse number="13">И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.</verse>
				<verse number="14">Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.</verse>
				<verse number="15">Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.</verse>
				<verse number="16">И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.</verse>
				<verse number="17">А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?</verse>
				<verse number="18">Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.</verse>
				<verse number="19">Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.</verse>
				<verse number="20">А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.</verse>
				<verse number="21">Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.</verse>
				<verse number="22">А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.</verse>
				<verse number="23">И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!</verse>
				<verse number="24">А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!</verse>
				<verse number="25">По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.</verse>
				<verse number="26">А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?</verse>
				<verse number="27">Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.</verse>
				<verse number="28">И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.</verse>
				<verse number="29">А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,</verse>
				<verse number="30">и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век — живот вечен.</verse>
				<verse number="31">А мнозина първи ще бъдат последни, и последни — първи.</verse>
				<verse number="32">Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:</verse>
				<verse number="33">ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;</verse>
				<verse number="34">и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.</verse>
				<verse number="35">Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.</verse>
				<verse number="36">Той ги попита: какво искате да ви сторя?</verse>
				<verse number="37">Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.</verse>
				<verse number="38">Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?</verse>
				<verse number="39">Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;</verse>
				<verse number="40">но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.</verse>
				<verse number="41">И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.</verse>
				<verse number="42">А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.</verse>
				<verse number="43">Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;</verse>
				<verse number="44">и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.</verse>
				<verse number="45">Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.</verse>
				<verse number="46">След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.</verse>
				<verse number="47">И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давилов, Иисусе, помилуй ме!</verse>
				<verse number="48">Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!</verse>
				<verse number="49">Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.</verse>
				<verse number="50">Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.</verse>
				<verse number="51">И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!</verse>
				<verse number="52">Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си</verse>
				<verse number="2">и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.</verse>
				<verse number="3">И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.</verse>
				<verse number="4">Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.</verse>
				<verse number="5">И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?</verse>
				<verse number="6">А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.</verse>
				<verse number="7">И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.</verse>
				<verse number="8">А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.</verse>
				<verse number="9">И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!</verse>
				<verse number="10">Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!</verse>
				<verse number="11">И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.</verse>
				<verse number="12">На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;</verse>
				<verse number="13">и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.</verse>
				<verse number="14">И рече ѝ Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.</verse>
				<verse number="15">Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;</verse>
				<verse number="16">и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.</verse>
				<verse number="17">И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп.</verse>
				<verse number="18">Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.</verse>
				<verse number="19">А когато се стъмни, Той излезе вън от града.</verse>
				<verse number="20">Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.</verse>
				<verse number="21">И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.</verse>
				<verse number="22">Иисус им отговори и рече:</verse>
				<verse number="23">имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, — ще му се сбъдне, каквото и да каже.</verse>
				<verse number="24">Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.</verse>
				<verse number="25">И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.</verse>
				<verse number="26">Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.</verse>
				<verse number="27">И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите</verse>
				<verse number="28">и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?</verse>
				<verse number="29">А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.</verse>
				<verse number="30">Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.</verse>
				<verse number="31">А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?</verse>
				<verse number="32">Ако ли речем, от човеците — бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.</verse>
				<verse number="33">И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.</verse>
				<verse number="2">И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.</verse>
				<verse number="3">А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.</verse>
				<verse number="4">Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.</verse>
				<verse number="5">Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.</verse>
				<verse number="6">А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.</verse>
				<verse number="7">Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.</verse>
				<verse number="8">И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.</verse>
				<verse number="9">Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.</verse>
				<verse number="10">Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:</verse>
				<verse number="11">това стана от Господа, и е дивно в очите ни“?</verse>
				<verse number="12">И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.</verse>
				<verse number="13">И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума.</verse>
				<verse number="14">Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?</verse>
				<verse number="15">А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.</verse>
				<verse number="16">И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.</verse>
				<verse number="17">Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.</verse>
				<verse number="18">След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:</verse>
				<verse number="19">Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.</verse>
				<verse number="20">Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.</verse>
				<verse number="21">Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.</verse>
				<verse number="22">Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.</verse>
				<verse number="23">И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.</verse>
				<verse number="24">Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?</verse>
				<verse number="25">Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.</verse>
				<verse number="26">А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“?</verse>
				<verse number="27">Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.</verse>
				<verse number="28">Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?</verse>
				<verse number="29">А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,</verse>
				<verse number="30">и възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед.</verse>
				<verse number="31">Втора, подобна ней, е: „възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тия, няма.</verse>
				<verse number="32">Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;</verse>
				<verse number="33">и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.</verse>
				<verse number="34">Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.</verse>
				<verse number="35">Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?</verse>
				<verse number="36">Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.</verse>
				<verse number="37">И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.</verse>
				<verse number="38">И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,</verse>
				<verse number="39">предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.</verse>
				<verse number="40">Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.</verse>
				<verse number="41">И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много.</verse>
				<verse number="42">А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.</verse>
				<verse number="43">Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;</verse>
				<verse number="44">защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!</verse>
				<verse number="2">Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.</verse>
				<verse number="3">И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей:</verse>
				<verse number="4">кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?</verse>
				<verse number="5">Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.</verse>
				<verse number="6">Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.</verse>
				<verse number="7">А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.</verse>
				<verse number="8">Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.</verse>
				<verse number="9">Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.</verse>
				<verse number="10">И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.</verse>
				<verse number="11">Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светии.</verse>
				<verse number="12">И брат брата ще предаде на смърт, и баща — чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.</verse>
				<verse number="13">И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.</verse>
				<verse number="14">А кога видите „мерзостта на запустението“, за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;</verse>
				<verse number="15">и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;</verse>
				<verse number="16">и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.</verse>
				<verse number="17">Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!</verse>
				<verse number="18">Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.</verse>
				<verse number="19">Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.</verse>
				<verse number="20">И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.</verse>
				<verse number="21">Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, — не вярвайте.</verse>
				<verse number="22">Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.</verse>
				<verse number="23">А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.</verse>
				<verse number="24">Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,</verse>
				<verse number="25">и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.</verse>
				<verse number="26">Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.</verse>
				<verse number="27">И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.</verse>
				<verse number="28">Вземете подобие от смоковницата: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;</verse>
				<verse number="29">тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.</verse>
				<verse number="30">Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.</verse>
				<verse number="31">Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.</verse>
				<verse number="32">А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.</verse>
				<verse number="33">Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.</verse>
				<verse number="34">То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.</verse>
				<verse number="35">И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,</verse>
				<verse number="36">та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.</verse>
				<verse number="37">А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;</verse>
				<verse number="2">но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.</verse>
				<verse number="3">И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.</verse>
				<verse number="4">А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?</verse>
				<verse number="5">Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.</verse>
				<verse number="6">Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.</verse>
				<verse number="7">Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.</verse>
				<verse number="8">Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.</verse>
				<verse number="9">Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.</verse>
				<verse number="10">Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде.</verse>
				<verse number="11">А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.</verse>
				<verse number="12">В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?</verse>
				<verse number="13">И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.</verse>
				<verse number="14">И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?</verse>
				<verse number="15">И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.</verse>
				<verse number="16">И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.</verse>
				<verse number="17">Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.</verse>
				<verse number="18">И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.</verse>
				<verse number="19">А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?</verse>
				<verse number="20">А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.</verse>
				<verse number="21">Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.</verse>
				<verse number="22">И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.</verse>
				<verse number="23">И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.</verse>
				<verse number="24">И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.</verse>
				<verse number="25">Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.</verse>
				<verse number="26">И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.</verse>
				<verse number="27">И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“.</verse>
				<verse number="28">Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.</verse>
				<verse number="29">А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче — не.</verse>
				<verse number="30">Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.</verse>
				<verse number="31">Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.</verse>
				<verse number="32">Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.</verse>
				<verse number="33">И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.</verse>
				<verse number="34">И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.</verse>
				<verse number="35">И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;</verse>
				<verse number="36">и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.</verse>
				<verse number="37">Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?</verse>
				<verse number="38">Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта — немощна.</verse>
				<verse number="39">И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.</verse>
				<verse number="40">А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.</verse>
				<verse number="41">И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.</verse>
				<verse number="42">Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.</verse>
				<verse number="43">И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.</verse>
				<verse number="44">А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.</verse>
				<verse number="45">И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Равѝ, Равѝ! и Го целуна.</verse>
				<verse number="46">А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.</verse>
				<verse number="47">А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.</verse>
				<verse number="48">Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.</verse>
				<verse number="49">Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но — да се сбъднат Писанията.</verse>
				<verse number="50">Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.</verse>
				<verse number="51">Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.</verse>
				<verse number="52">Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.</verse>
				<verse number="53">И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.</verse>
				<verse number="54">Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.</verse>
				<verse number="55">А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.</verse>
				<verse number="56">Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.</verse>
				<verse number="57">И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:</verse>
				<verse number="58">чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.</verse>
				<verse number="59">Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.</verse>
				<verse number="60">Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?</verse>
				<verse number="61">Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?</verse>
				<verse number="62">Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.</verse>
				<verse number="63">Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?</verse>
				<verse number="64">Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.</verse>
				<verse number="65">И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.</verse>
				<verse number="66">Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника</verse>
				<verse number="67">и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.</verse>
				<verse number="68">Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.</verse>
				<verse number="69">Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.</verse>
				<verse number="70">А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.</verse>
				<verse number="71">И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.</verse>
				<verse number="72">Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">В еднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.</verse>
				<verse number="2">Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.</verse>
				<verse number="3">И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.</verse>
				<verse number="4">А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе.</verse>
				<verse number="5">Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.</verse>
				<verse number="6">А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.</verse>
				<verse number="7">Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.</verse>
				<verse number="8">И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.</verse>
				<verse number="9">А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?</verse>
				<verse number="10">Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.</verse>
				<verse number="11">Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава.</verse>
				<verse number="12">Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?</verse>
				<verse number="13">Те отново закрещяха: разпни Го!</verse>
				<verse number="14">Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!</verse>
				<verse number="15">Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.</verse>
				<verse number="16">Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,</verse>
				<verse number="17">и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;</verse>
				<verse number="18">и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!</verse>
				<verse number="19">Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.</verse>
				<verse number="20">След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.</verse>
				<verse number="21">И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.</verse>
				<verse number="22">Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.</verse>
				<verse number="23">И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.</verse>
				<verse number="24">Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.</verse>
				<verse number="25">Беше третият час, и Го разпнаха.</verse>
				<verse number="26">Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.</verse>
				<verse number="27">С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.</verse>
				<verse number="28">И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“.</verse>
				<verse number="29">Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,</verse>
				<verse number="30">спаси Себе Си и слез от кръста!</verse>
				<verse number="31">Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.</verse>
				<verse number="32">Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.</verse>
				<verse number="33">А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.</verse>
				<verse number="34">А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?</verse>
				<verse number="35">Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.</verse>
				<verse number="36">А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.</verse>
				<verse number="37">А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.</verse>
				<verse number="38">И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.</verse>
				<verse number="39">А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.</verse>
				<verse number="40">Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,</verse>
				<verse number="41">които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.</verse>
				<verse number="42">И когато вече мръкна, — понеже беше петък, сиреч, срещу събота, —</verse>
				<verse number="43">дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.</verse>
				<verse number="44">Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?</verse>
				<verse number="45">И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.</verse>
				<verse number="46">А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.</verse>
				<verse number="47">А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.</verse>
				<verse number="2">И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,</verse>
				<verse number="3">и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?</verse>
				<verse number="4">И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.</verse>
				<verse number="5">Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.</verse>
				<verse number="6">А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.</verse>
				<verse number="7">Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.</verse>
				<verse number="8">И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.</verse>
				<verse number="9">Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.</verse>
				<verse number="10">Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;</verse>
				<verse number="11">но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.</verse>
				<verse number="12">След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.</verse>
				<verse number="13">И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.</verse>
				<verse number="14">Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.</verse>
				<verse number="15">И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.</verse>
				<verse number="16">Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.</verse>
				<verse number="17">А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;</verse>
				<verse number="18">ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.</verse>
				<verse number="19">А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.</verse>
				<verse number="20">Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="42">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,</verse>
				<verse number="2">както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, —</verse>
				<verse number="3">то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,</verse>
				<verse number="4">за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.</verse>
				<verse number="5">В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ — Елисавета.</verse>
				<verse number="6">И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.</verse>
				<verse number="7">Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.</verse>
				<verse number="8">Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,</verse>
				<verse number="9">по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,</verse>
				<verse number="10">а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, —</verse>
				<verse number="11">тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,</verse>
				<verse number="12">и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.</verse>
				<verse number="13">А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;</verse>
				<verse number="14">и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;</verse>
				<verse number="15">защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;</verse>
				<verse number="16">и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;</verse>
				<verse number="17">и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.</verse>
				<verse number="18">И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.</verse>
				<verse number="19">Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;</verse>
				<verse number="20">и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.</verse>
				<verse number="21">И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.</verse>
				<verse number="22">А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.</verse>
				<verse number="23">След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.</verse>
				<verse number="24">След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:</verse>
				<verse number="25">тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.</verse>
				<verse number="26">А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,</verse>
				<verse number="27">при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.</verse>
				<verse number="28">Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.</verse>
				<verse number="29">А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.</verse>
				<verse number="30">И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;</verse>
				<verse number="31">и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.</verse>
				<verse number="32">Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;</verse>
				<verse number="33">и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.</verse>
				<verse number="34">А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?</verse>
				<verse number="35">Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.</verse>
				<verse number="36">Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;</verse>
				<verse number="37">защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.</verse>
				<verse number="38">Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.</verse>
				<verse number="39">И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,</verse>
				<verse number="40">и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.</verse>
				<verse number="41">Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,</verse>
				<verse number="42">извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!</verse>
				<verse number="43">И откъде ми е това — да дойде при мене майката на моя Господ?</verse>
				<verse number="44">Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.</verse>
				<verse number="45">И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.</verse>
				<verse number="46">И рече Мариам: душата ми величае Господа,</verse>
				<verse number="47">и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,</verse>
				<verse number="48">задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;</verse>
				<verse number="49">задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;</verse>
				<verse number="50">и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;</verse>
				<verse number="51">Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;</verse>
				<verse number="52">свали силни от престоли и въздигна смирени;</verse>
				<verse number="53">гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;</verse>
				<verse number="54">взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, —</verse>
				<verse number="55">както говори на нашите отци, — към Авраама и семето му довека.</verse>
				<verse number="56">И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.</verse>
				<verse number="57">А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.</verse>
				<verse number="58">И чуха съседите и роднините ѝ, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.</verse>
				<verse number="59">На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.</verse>
				<verse number="60">Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.</verse>
				<verse number="61">И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.</verse>
				<verse number="62">И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.</verse>
				<verse number="63">Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.</verse>
				<verse number="64">И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.</verse>
				<verse number="65">И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.</verse>
				<verse number="66">Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.</verse>
				<verse number="67">И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:</verse>
				<verse number="68">благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ</verse>
				<verse number="69">и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,</verse>
				<verse number="70">(както възвести през устата на Своите свети от века пророци) —</verse>
				<verse number="71">спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;</verse>
				<verse number="72">за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, —</verse>
				<verse number="73">клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;</verse>
				<verse number="74">за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,</verse>
				<verse number="75">безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.</verse>
				<verse number="76">И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,</verse>
				<verse number="77">и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,</verse>
				<verse number="78">поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,</verse>
				<verse number="79">за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.</verse>
				<verse number="80">А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">През ония дни излезе от кесаря Августа заповед — да се направи преброяване по цялата земя.</verse>
				<verse number="2">Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.</verse>
				<verse number="3">И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.</verse>
				<verse number="4">Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов,</verse>
				<verse number="5">за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.</verse>
				<verse number="6">А когато бяха те там, дойде ѝ време да роди;</verse>
				<verse number="7">и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.</verse>
				<verse number="8">В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.</verse>
				<verse number="9">И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.</verse>
				<verse number="10">И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;</verse>
				<verse number="11">защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;</verse>
				<verse number="12">и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.</verse>
				<verse number="13">И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше:</verse>
				<verse number="14">слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!</verse>
				<verse number="15">Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.</verse>
				<verse number="16">И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.</verse>
				<verse number="17">А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.</verse>
				<verse number="18">И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.</verse>
				<verse number="19">А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.</verse>
				<verse number="20">И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.</verse>
				<verse number="21">Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.</verse>
				<verse number="22">А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,</verse>
				<verse number="23">както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;</verse>
				<verse number="24">и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.</verse>
				<verse number="25">Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.</verse>
				<verse number="26">Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.</verse>
				<verse number="27">И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,</verse>
				<verse number="28">той Го прегърна, благослови Бога и рече:</verse>
				<verse number="29">сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;</verse>
				<verse number="30">защото очите ми видяха Твоето спасение,</verse>
				<verse number="31">що си приготвил пред лицето на всички народи, —</verse>
				<verse number="32">светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.</verse>
				<verse number="33">А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.</verse>
				<verse number="34">И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, —</verse>
				<verse number="35">и на сама тебе меч ще прониже душата, — за да се открият мислите на много сърца.</verse>
				<verse number="36">Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;</verse>
				<verse number="37">тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.</verse>
				<verse number="38">И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.</verse>
				<verse number="39">И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.</verse>
				<verse number="40">А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.</verse>
				<verse number="41">Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха.</verse>
				<verse number="42">И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника;</verse>
				<verse number="43">а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му.</verse>
				<verse number="44">Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;</verse>
				<verse number="45">и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха.</verse>
				<verse number="46">Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва;</verse>
				<verse number="47">всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.</verse>
				<verse number="48">И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.</verse>
				<verse number="49">Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?</verse>
				<verse number="50">Но те не разбраха казаните от Него думи.</verse>
				<verse number="51">Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.</verse>
				<verse number="52">Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, — четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний — четвъртовластник над Авилиния,</verse>
				<verse number="2">при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята.</verse>
				<verse number="3">И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове,</verse>
				<verse number="4">както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му;</verse>
				<verse number="5">всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки;</verse>
				<verse number="6">и всяка плът ще види спасението Божие“.</verse>
				<verse number="7">Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?</verse>
				<verse number="8">Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.</verse>
				<verse number="9">И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.</verse>
				<verse number="10">И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим?</verse>
				<verse number="11">Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.</verse>
				<verse number="12">Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим?</verse>
				<verse number="13">А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.</verse>
				<verse number="14">Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.</verse>
				<verse number="15">Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, —</verse>
				<verse number="16">Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.</verse>
				<verse number="17">Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън.</verse>
				<verse number="18">Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше.</verse>
				<verse number="19">А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод,</verse>
				<verse number="20">прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница.</verse>
				<verse number="21">А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето,</verse>
				<verse number="22">и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!</verse>
				<verse number="23">Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев,</verse>
				<verse number="24">Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Иосифов,</verse>
				<verse number="25">Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев,</verse>
				<verse number="26">Маатов, Мататиев, Семеиев, Иосифов, Иудин,</verse>
				<verse number="27">Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев,</verse>
				<verse number="28">Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров,</verse>
				<verse number="29">Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин,</verse>
				<verse number="30">Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов,</verse>
				<verse number="31">Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Наганов, Давидов,</verse>
				<verse number="32">Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов,</verse>
				<verse number="33">Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин,</verse>
				<verse number="34">Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров,</verse>
				<verse number="35">Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин,</verse>
				<verse number="36">Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов,</verse>
				<verse number="37">Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов,</verse>
				<verse number="38">Еносов, Ситов, Адамов, Божий.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;</verse>
				<verse number="2">там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.</verse>
				<verse number="3">И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.</verse>
				<verse number="4">А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.</verse>
				<verse number="5">И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.</verse>
				<verse number="6">И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;</verse>
				<verse number="7">ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.</verse>
				<verse number="8">Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“.</verse>
				<verse number="9">И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;</verse>
				<verse number="10">защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят;</verse>
				<verse number="11">и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.</verse>
				<verse number="12">Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“.</verse>
				<verse number="13">И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.</verse>
				<verse number="14">И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна.</verse>
				<verse number="15">Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.</verse>
				<verse number="16">И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.</verse>
				<verse number="17">Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:</verse>
				<verse number="18">„Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,</verse>
				<verse number="19">да проповядвам благоприятната Господня година“,</verse>
				<verse number="20">И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.</verse>
				<verse number="21">И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.</verse>
				<verse number="22">И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?</verse>
				<verse number="23">Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.</verse>
				<verse number="24">И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.</verse>
				<verse number="25">Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;</verse>
				<verse number="26">и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;</verse>
				<verse number="27">тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.</verse>
				<verse number="28">Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;</verse>
				<verse number="29">и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.</verse>
				<verse number="30">Но Той премина посред тях и си отиде,</verse>
				<verse number="31">и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни.</verse>
				<verse number="32">И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.</verse>
				<verse number="33">В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:</verse>
				<verse number="34">о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.</verse>
				<verse number="35">Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.</verse>
				<verse number="36">И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?</verse>
				<verse number="37">И се разнесе слух за Него по всички околни места.</verse>
				<verse number="38">След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея.</verse>
				<verse number="39">Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.</verse>
				<verse number="40">А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.</verse>
				<verse number="41">Излизаха тъй също и бесове из мнозина с зик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос.</verse>
				<verse number="42">А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.</verse>
				<verse number="43">Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен.</verse>
				<verse number="44">И проповядваше в синагогите галилейски.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,</verse>
				<verse number="2">видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.</verse>
				<verse number="3">Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.</verse>
				<verse number="4">А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.</verse>
				<verse number="5">Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.</verse>
				<verse number="6">Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.</verse>
				<verse number="7">И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.</verse>
				<verse number="8">Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.</verse>
				<verse number="9">Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,</verse>
				<verse number="10">тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.</verse>
				<verse number="11">И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.</verse>
				<verse number="12">Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса. падна ничком. па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.</verse>
				<verse number="13">Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него.</verse>
				<verse number="14">И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей, тям за свидетелство.</verse>
				<verse number="15">Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си.</verse>
				<verse number="16">А Той отиваше в самотни места и се молеше.</verse>
				<verse number="17">Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Иерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, —</verse>
				<verse number="18">ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него;</verse>
				<verse number="19">и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.</verse>
				<verse number="20">И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.</verse>
				<verse number="21">Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?</verse>
				<verse number="22">Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си?</verse>
				<verse number="23">Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?</verse>
				<verse number="24">Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.</verse>
				<verse number="25">И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.</verse>
				<verse number="26">И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.</verse>
				<verse number="27">След това Иисус излезе и видя едного митаря, на име Левий, който седеше на митницата, и му рече: върви след Мене.</verse>
				<verse number="28">И той, като остави всичко, стана и тръгна след Него.</verse>
				<verse number="29">И приготви за Него Левий у дома си голяма гощавка; и там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.</verse>
				<verse number="30">А книжниците и фарисеите роптаеха и казваха на учениците Му: защо ядете и пиете с митари и грешници?</verse>
				<verse number="31">А Иисус им отговори и рече: здравите нямат нужда от лекар, а болните;</verse>
				<verse number="32">не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.</verse>
				<verse number="33">А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?</verse>
				<verse number="34">Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът?</verse>
				<verse number="35">Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.</verse>
				<verse number="36">При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата.</verse>
				<verse number="37">И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят;</verse>
				<verse number="38">но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото.</verse>
				<verse number="39">И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха.</verse>
				<verse number="2">А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?</verse>
				<verse number="3">Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?</verse>
				<verse number="4">Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него?</verse>
				<verse number="5">И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.</verse>
				<verse number="6">Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала.</verse>
				<verse number="7">А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.</verse>
				<verse number="8">Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.</verse>
				<verse number="9">Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.</verse>
				<verse number="10">И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.</verse>
				<verse number="11">А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.</verse>
				<verse number="12">През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.</verse>
				<verse number="13">А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли:</verse>
				<verse number="14">Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея,</verse>
				<verse number="15">Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот,</verse>
				<verse number="16">Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.</verse>
				<verse number="17">И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;</verse>
				<verse number="18">бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.</verse>
				<verse number="19">И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.</verse>
				<verse number="20">И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.</verse>
				<verse number="21">Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.</verse>
				<verse number="22">Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.</verse>
				<verse number="23">Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.</verse>
				<verse number="24">Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.</verse>
				<verse number="25">Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.</verse>
				<verse number="26">Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците.</verse>
				<verse number="27">Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,</verse>
				<verse number="28">благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.</verse>
				<verse number="29">На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.</verse>
				<verse number="30">Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.</verse>
				<verse number="31">И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.</verse>
				<verse number="32">И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.</verse>
				<verse number="33">И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.</verse>
				<verse number="34">И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.</verse>
				<verse number="35">Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.</verse>
				<verse number="36">И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.</verse>
				<verse number="37">Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;</verse>
				<verse number="38">давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.</verse>
				<verse number="39">Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?</verse>
				<verse number="40">Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.</verse>
				<verse number="41">А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?</verse>
				<verse number="42">Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.</verse>
				<verse number="43">Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.</verse>
				<verse number="44">Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.</verse>
				<verse number="45">Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.</verse>
				<verse number="46">И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?</verse>
				<verse number="47">Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.</verse>
				<verse number="48">Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.</verse>
				<verse number="49">А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването ѝ биде голямо.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.</verse>
				<verse number="2">Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране.</verse>
				<verse number="3">Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му.</verse>
				<verse number="4">И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това,</verse>
				<verse number="5">защото обича народа ни, и синагогата той ни построи.</verse>
				<verse number="6">Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;</verse>
				<verse number="7">затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее.</verse>
				<verse number="8">Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.</verse>
				<verse number="9">Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.</verse>
				<verse number="10">Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.</verse>
				<verse number="11">На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Найн; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.</verse>
				<verse number="12">А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града.</verse>
				<verse number="13">Като я видя Господ, смили се над нея и рече ѝ: не плачи.</verse>
				<verse number="14">И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!</verse>
				<verse number="15">Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му.</verse>
				<verse number="16">И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.</verse>
				<verse number="17">Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност.</verse>
				<verse number="18">И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това.</verse>
				<verse number="19">Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?</verse>
				<verse number="20">А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?</verse>
				<verse number="21">А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.</verse>
				<verse number="22">И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;</verse>
				<verse number="23">и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.</verse>
				<verse number="24">След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?</verse>
				<verse number="25">Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.</verse>
				<verse number="26">Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.</verse>
				<verse number="27">Този е, за когото е писано: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“.</verse>
				<verse number="28">Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.</verse>
				<verse number="29">И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана;</verse>
				<verse number="30">а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.</verse>
				<verse number="31">Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат?</verse>
				<verse number="32">Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.</verse>
				<verse number="33">Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има.</verse>
				<verse number="34">Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници.</verse>
				<verse number="35">И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.</verse>
				<verse number="36">Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.</verse>
				<verse number="37">И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;</verse>
				<verse number="38">и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.</verse>
				<verse number="39">Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.</verse>
				<verse number="40">Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!</verse>
				<verse number="41">Иисус рече: един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият — петдесет;</verse>
				<verse number="42">но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?</verse>
				<verse number="43">Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.</verse>
				<verse number="44">И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.</verse>
				<verse number="45">Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.</verse>
				<verse number="46">Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.</verse>
				<verse number="47">Затова казвам ти: прощават ѝ се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.</verse>
				<verse number="48">Ней пък рече: прощават ти се греховете.</verse>
				<verse number="49">И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?</verse>
				<verse number="50">А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте,</verse>
				<verse number="2">и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,</verse>
				<verse number="3">и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.</verse>
				<verse number="4">А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:</verse>
				<verse number="5">излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;</verse>
				<verse number="6">а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;</verse>
				<verse number="7">други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;</verse>
				<verse number="8">а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!</verse>
				<verse number="9">А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?</verse>
				<verse number="10">Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.</verse>
				<verse number="11">Тая притча значи: семето е словото Божие;</verse>
				<verse number="12">а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;</verse>
				<verse number="13">а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;</verse>
				<verse number="14">а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;</verse>
				<verse number="15">а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!</verse>
				<verse number="16">И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.</verse>
				<verse number="17">Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.</verse>
				<verse number="18">Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.</verse>
				<verse number="19">И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа.</verse>
				<verse number="20">И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.</verse>
				<verse number="21">А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.</verse>
				<verse number="22">Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.</verse>
				<verse number="23">Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.</verse>
				<verse number="24">Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.</verse>
				<verse number="25">Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?</verse>
				<verse number="26">И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.</verse>
				<verse number="27">А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.</verse>
				<verse number="28">Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!</verse>
				<verse number="29">Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.</verse>
				<verse number="30">Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.</verse>
				<verse number="31">И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.</verse>
				<verse number="32">А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.</verse>
				<verse number="33">Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.</verse>
				<verse number="34">Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.</verse>
				<verse number="35">И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.</verse>
				<verse number="36">А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.</verse>
				<verse number="37">И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.</verse>
				<verse number="38">Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:</verse>
				<verse number="39">върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.</verse>
				<verse number="40">А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.</verse>
				<verse number="41">И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,</verse>
				<verse number="42">защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.</verse>
				<verse number="43">И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,</verse>
				<verse number="44">приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението ѝ престана.</verse>
				<verse number="45">И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?</verse>
				<verse number="46">Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.</verse>
				<verse number="47">Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.</verse>
				<verse number="48">А Той ѝ рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!</verse>
				<verse number="49">Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.</verse>
				<verse number="50">Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.</verse>
				<verse number="51">А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.</verse>
				<verse number="52">Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.</verse>
				<verse number="53">И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.</verse>
				<verse number="54">А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!</verse>
				<verse number="55">И възвърна се духът ѝ; тя веднага стана; и Той заповяда да ѝ дадат да яде.</verse>
				<verse number="56">И се почудиха родителите ѝ. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести,</verse>
				<verse number="2">и ги разпрати да проповядват царството Божие и да изцеряват болни.</verse>
				<verse number="3">И рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи;</verse>
				<verse number="4">и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте на път;</verse>
				<verse number="5">и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за свидетелство срещу тях.</verse>
				<verse number="6">Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.</verse>
				<verse number="7">Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;</verse>
				<verse number="8">други пък — че Илия се явил, а някои — че един от старовремските пророци е възкръснал.</verse>
				<verse number="9">И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го види.</verse>
				<verse number="10">Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; и Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида.</verse>
				<verse number="11">Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.</verse>
				<verse number="12">А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.</verse>
				<verse number="13">Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, — освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци.</verse>
				<verse number="14">Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.</verse>
				<verse number="15">И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.</verse>
				<verse number="16">А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.</verse>
				<verse number="17">И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи — дванайсет коша.</verse>
				<verse number="18">По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?</verse>
				<verse number="19">Те отговориха и рекоха: едни — за Иоана Кръстителя, други — за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.</verse>
				<verse number="20">Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий.</verse>
				<verse number="21">Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,</verse>
				<verse number="22">като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.</verse>
				<verse number="23">А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.</verse>
				<verse number="24">Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.</verse>
				<verse number="25">Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?</verse>
				<verse number="26">Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.</verse>
				<verse number="27">Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.</verse>
				<verse number="28">Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.</verse>
				<verse number="29">И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.</verse>
				<verse number="30">И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;</verse>
				<verse number="31">като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.</verse>
				<verse number="32">А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.</verse>
				<verse number="33">И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, — без да знаеше, що говори.</verse>
				<verse number="34">Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.</verse>
				<verse number="35">И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.</verse>
				<verse number="36">И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.</verse>
				<verse number="37">А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.</verse>
				<verse number="38">И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е:</verse>
				<verse number="39">прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;</verse>
				<verse number="40">аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.</verse>
				<verse number="41">Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.</verse>
				<verse number="42">А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.</verse>
				<verse number="43">И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:</verse>
				<verse number="44">вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.</verse>
				<verse number="45">Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума.</verse>
				<verse number="46">И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям.</verse>
				<verse number="47">А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,</verse>
				<verse number="48">и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.</verse>
				<verse number="49">А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас.</verse>
				<verse number="50">Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.</verse>
				<verse number="51">А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим;</verse>
				<verse number="52">и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;</verse>
				<verse number="53">но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим.</verse>
				<verse number="54">Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?</verse>
				<verse number="55">Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;</verse>
				<verse number="56">защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село.</verse>
				<verse number="57">И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш.</verse>
				<verse number="58">Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни — гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.</verse>
				<verse number="59">Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.</verse>
				<verse number="60">Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.</verse>
				<verse number="61">А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.</verse>
				<verse number="62">Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,</verse>
				<verse number="2">и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.</verse>
				<verse number="3">Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.</verse>
				<verse number="4">Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.</verse>
				<verse number="5">И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!</verse>
				<verse number="6">И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;</verse>
				<verse number="7">и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.</verse>
				<verse number="8">И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;</verse>
				<verse number="9">изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.</verse>
				<verse number="10">В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:</verse>
				<verse number="11">и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.</verse>
				<verse number="12">Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.</verse>
				<verse number="13">Горко ти, Хоразине! Горко ти, Вит саидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;</verse>
				<verse number="14">обаче, на Тир и Сидон ще бъде полеко в съда, отколкото вам.</verse>
				<verse number="15">И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.</verse>
				<verse number="16">Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.</verse>
				<verse number="17">Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.</verse>
				<verse number="18">А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;</verse>
				<verse number="19">ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;</verse>
				<verse number="20">обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.</verse>
				<verse number="21">В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.</verse>
				<verse number="22">И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие.</verse>
				<verse number="23">И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.</verse>
				<verse number="24">Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.</verse>
				<verse number="25">И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?</verse>
				<verse number="26">А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?</verse>
				<verse number="27">Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.</verse>
				<verse number="28">Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.</verse>
				<verse number="29">Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?</verse>
				<verse number="30">Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.</verse>
				<verse number="31">Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.</verse>
				<verse number="32">Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.</verse>
				<verse number="33">Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,</verse>
				<verse number="34">и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.</verse>
				<verse number="35">А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.</verse>
				<verse number="36">И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?</verse>
				<verse number="37">Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.</verse>
				<verse number="38">И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.</verse>
				<verse number="39">Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.</verse>
				<verse number="40">А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.</verse>
				<verse number="41">Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,</verse>
				<verse number="42">а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си.</verse>
				<verse number="2">А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;</verse>
				<verse number="3">насъщния ни хляб давай ни всеки ден;</verse>
				<verse number="4">и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.</verse>
				<verse number="5">И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба,</verse>
				<verse number="6">защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;</verse>
				<verse number="7">а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, —</verse>
				<verse number="8">казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.</verse>
				<verse number="9">И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;</verse>
				<verse number="10">защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.</verse>
				<verse number="11">И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба?</verse>
				<verse number="12">Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?</verse>
				<verse number="13">И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат?</verse>
				<verse number="14">Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше.</verse>
				<verse number="15">А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз.</verse>
				<verse number="16">А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.</verse>
				<verse number="17">Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада;</verse>
				<verse number="18">ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.</verse>
				<verse number="19">И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.</verse>
				<verse number="20">Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие.</verse>
				<verse number="21">Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност;</verse>
				<verse number="22">когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му.</verse>
				<verse number="23">Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.</verse>
				<verse number="24">Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох;</verse>
				<verse number="25">и като дойде, намира я пометена и наредена;</verse>
				<verse number="26">тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.</verse>
				<verse number="27">А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!</verse>
				<verse number="28">А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.</verse>
				<verse number="29">Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;</verse>
				<verse number="30">защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.</verse>
				<verse number="31">Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.</verse>
				<verse number="32">Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.</verse>
				<verse number="33">Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.</verse>
				<verse number="34">Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно;</verse>
				<verse number="35">и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.</verse>
				<verse number="36">Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние.</verse>
				<verse number="37">И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата.</verse>
				<verse number="38">А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда.</verse>
				<verse number="39">Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство.</verse>
				<verse number="40">Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното?</verse>
				<verse number="41">Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.</verse>
				<verse number="42">Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте.</verse>
				<verse number="43">Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата.</verse>
				<verse number="44">Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят.</verse>
				<verse number="45">На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.</verse>
				<verse number="46">Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.</verse>
				<verse number="47">Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха,</verse>
				<verse number="48">с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.</verse>
				<verse number="49">Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят,</verse>
				<verse number="50">за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира,</verse>
				<verse number="51">от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род.</verse>
				<verse number="52">Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.</verse>
				<verse number="53">И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща,</verse>
				<verse number="54">като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.</verse>
				<verse number="2">Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае;</verse>
				<verse number="3">затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите.</verse>
				<verse number="4">А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят;</verse>
				<verse number="5">но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте.</verse>
				<verse number="6">Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога.</verse>
				<verse number="7">А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни.</verse>
				<verse number="8">И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели;</verse>
				<verse number="9">а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели.</verse>
				<verse number="10">И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.</verse>
				<verse number="11">А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете;</verse>
				<verse number="12">защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.</verse>
				<verse number="13">Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството.</verse>
				<verse number="14">А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?</verse>
				<verse number="15">При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.</verse>
				<verse number="16">И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;</verse>
				<verse number="17">и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.</verse>
				<verse number="18">И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,</verse>
				<verse number="19">и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.</verse>
				<verse number="20">Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?</verse>
				<verse number="21">Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.</verse>
				<verse number="22">И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете:</verse>
				<verse number="23">душата струва повече от храната, и тялото — от облеклото.</verse>
				<verse number="24">Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците!</verse>
				<verse number="25">Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?</verse>
				<verse number="26">И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото?</verse>
				<verse number="27">Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.</verse>
				<verse number="28">И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци!</verse>
				<verse number="29">Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте,</verse>
				<verse number="30">защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това;</verse>
				<verse number="31">но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.</verse>
				<verse number="32">Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.</verse>
				<verse number="33">Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;</verse>
				<verse number="34">защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.</verse>
				<verse number="35">Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени;</verse>
				<verse number="36">и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.</verse>
				<verse number="37">Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи.</verse>
				<verse number="38">И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.</verse>
				<verse number="39">Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.</verse>
				<verse number="40">Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.</verse>
				<verse number="41">Тогава Петър Му рече: Господи, за нас ли казваш тая притча, или за всички?</verse>
				<verse number="42">А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна?</verse>
				<verse number="43">Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;</verse>
				<verse number="44">истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.</verse>
				<verse number="45">Ако пък оня слуга каже в сърцето си: скоро няма да дойде господарят ми, и почне да бие слуги и слугини, да яде и да пие, и да се напива, —</verse>
				<verse number="46">господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с неверните.</verse>
				<verse number="47">А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много;</verse>
				<verse number="48">който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.</verse>
				<verse number="49">Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!</verse>
				<verse number="50">С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!</verse>
				<verse number="51">Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а — раздяла;</verse>
				<verse number="52">защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима;</verse>
				<verse number="53">баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.</verse>
				<verse number="54">Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива;</verse>
				<verse number="55">а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива.</verse>
				<verse number="56">Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате?</verse>
				<verse number="57">А защо и сами от себе си не съдите, що е право?</verse>
				<verse number="58">Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница;</verse>
				<verse number="59">казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.</verse>
				<verse number="2">Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?</verse>
				<verse number="3">Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.</verse>
				<verse number="4">Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?</verse>
				<verse number="5">Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.</verse>
				<verse number="6">И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери;</verse>
				<verse number="7">и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?</verse>
				<verse number="8">Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,</verse>
				<verse number="9">и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.</verse>
				<verse number="10">В една от синагогите Той поучаваше в събота;</verse>
				<verse number="11">и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.</verse>
				<verse number="12">Като я видя Иисус, повика я и рече ѝ: жено, освобождаваш се от недъга си!</verse>
				<verse number="13">И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.</verse>
				<verse number="14">При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.</verse>
				<verse number="15">Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?</verse>
				<verse number="16">А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?</verse>
				<verse number="17">И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.</verse>
				<verse number="18">А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?</verse>
				<verse number="19">Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.</verse>
				<verse number="20">И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?</verse>
				<verse number="21">Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.</verse>
				<verse number="22">И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.</verse>
				<verse number="23">А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:</verse>
				<verse number="24">подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.</verse>
				<verse number="25">След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. —</verse>
				<verse number="26">тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.</verse>
				<verse number="27">И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.</verse>
				<verse number="28">Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.</verse>
				<verse number="29">И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.</verse>
				<verse number="30">И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.</verse>
				<verse number="31">В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.</verse>
				<verse number="32">И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша;</verse>
				<verse number="33">но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим.</verse>
				<verse number="34">Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!</verse>
				<verse number="35">Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;</verse>
				<verse number="2">и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.</verse>
				<verse number="3">Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?</verse>
				<verse number="4">Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.</verse>
				<verse number="5">След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?</verse>
				<verse number="6">И не можаха да Му отговорят на това.</verse>
				<verse number="7">А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:</verse>
				<verse number="8">кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе,</verse>
				<verse number="9">и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.</verse>
				<verse number="10">Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;</verse>
				<verse number="11">защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.</verse>
				<verse number="12">А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата.</verse>
				<verse number="13">Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,</verse>
				<verse number="14">и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.</verse>
				<verse number="15">Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!</verse>
				<verse number="16">А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;</verse>
				<verse number="17">и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.</verse>
				<verse number="18">И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.</verse>
				<verse number="19">Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.</verse>
				<verse number="20">Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.</verse>
				<verse number="21">И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.</verse>
				<verse number="22">И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.</verse>
				<verse number="23">И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.</verse>
				<verse number="24">Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина — избрани.</verse>
				<verse number="25">С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:</verse>
				<verse number="26">ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик;</verse>
				<verse number="27">и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.</verse>
				<verse number="28">Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването ѝ,</verse>
				<verse number="29">та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,</verse>
				<verse number="30">и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?</verse>
				<verse number="31">Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?</verse>
				<verse number="32">Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.</verse>
				<verse number="33">Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.</verse>
				<verse number="34">Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена?</verse>
				<verse number="35">Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.</verse>
				<verse number="2">А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.</verse>
				<verse number="3">Но Иисус им каза тая притча:</verse>
				<verse number="4">кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?</verse>
				<verse number="5">А като я намери, вдига я на раменете си радостен;</verse>
				<verse number="6">и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.</verse>
				<verse number="7">Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.</verse>
				<verse number="8">Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?</verse>
				<verse number="9">А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.</verse>
				<verse number="10">Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.</verse>
				<verse number="11">И още каза: един човек имаше двама сина;</verse>
				<verse number="12">и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.</verse>
				<verse number="13">Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.</verse>
				<verse number="14">А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;</verse>
				<verse number="15">и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;</verse>
				<verse number="16">и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.</verse>
				<verse number="17">А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!</verse>
				<verse number="18">Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,</verse>
				<verse number="19">и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.</verse>
				<verse number="20">И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.</verse>
				<verse number="21">А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.</verse>
				<verse number="22">А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;</verse>
				<verse number="23">па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,</verse>
				<verse number="24">защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.</verse>
				<verse number="25">А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;</verse>
				<verse number="26">и като повика едного от слугите, попита: що е това?</verse>
				<verse number="27">Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.</verse>
				<verse number="28">Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.</verse>
				<verse number="29">Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;</verse>
				<verse number="30">а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.</verse>
				<verse number="31">А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;</verse>
				<verse number="32">а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;</verse>
				<verse number="2">и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.</verse>
				<verse number="3">Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;</verse>
				<verse number="4">сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.</verse>
				<verse number="5">И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?</verse>
				<verse number="6">Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.</verse>
				<verse number="7">После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.</verse>
				<verse number="8">И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.</verse>
				<verse number="9">И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.</verse>
				<verse number="10">Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.</verse>
				<verse number="11">И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?</verse>
				<verse number="12">И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?</verse>
				<verse number="13">Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.</verse>
				<verse number="14">Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.</verse>
				<verse number="15">Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.</verse>
				<verse number="16">Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него.</verse>
				<verse number="17">Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне.</verse>
				<verse number="18">Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.</verse>
				<verse number="19">Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.</verse>
				<verse number="20">Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му</verse>
				<verse number="21">и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.</verse>
				<verse number="22">Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;</verse>
				<verse number="23">и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му</verse>
				<verse number="24">и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.</verse>
				<verse number="25">Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар — злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;</verse>
				<verse number="26">па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.</verse>
				<verse number="27">А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,</verse>
				<verse number="28">защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.</verse>
				<verse number="29">Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.</verse>
				<verse number="30">А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.</verse>
				<verse number="31">Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:</verse>
				<verse number="2">за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.</verse>
				<verse number="3">Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;</verse>
				<verse number="4">и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се — прости му.</verse>
				<verse number="5">И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.</verse>
				<verse number="6">А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.</verse>
				<verse number="7">Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;</verse>
				<verse number="8">няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?</verse>
				<verse number="9">Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.</verse>
				<verse number="10">Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.</verse>
				<verse number="11">Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.</verse>
				<verse number="12">И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч</verse>
				<verse number="13">и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!</verse>
				<verse number="14">Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.</verse>
				<verse number="15">А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,</verse>
				<verse number="16">и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.</verse>
				<verse number="17">Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?</verse>
				<verse number="18">Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?</verse>
				<verse number="19">И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.</verse>
				<verse number="20">А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,</verse>
				<verse number="21">и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.</verse>
				<verse number="22">И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;</verse>
				<verse number="23">и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, — не ходете и не дирете;</verse>
				<verse number="24">понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.</verse>
				<verse number="25">Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.</verse>
				<verse number="26">И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:</verse>
				<verse number="27">ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.</verse>
				<verse number="28">Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;</verse>
				<verse number="29">но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;</verse>
				<verse number="30">тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.</verse>
				<verse number="31">В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.</verse>
				<verse number="32">Спомняйте си Лотовата жена.</verse>
				<verse number="33">Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.</verse>
				<verse number="34">Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;</verse>
				<verse number="35">две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;</verse>
				<verse number="36">двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.</verse>
				<verse number="37">На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,</verse>
				<verse number="2">като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.</verse>
				<verse number="3">В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.</verse>
				<verse number="4">Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,</verse>
				<verse number="5">но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.</verse>
				<verse number="6">И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!</verse>
				<verse number="7">Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?</verse>
				<verse number="8">Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?</verse>
				<verse number="9">Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:</verse>
				<verse number="10">двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.</verse>
				<verse number="11">Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:</verse>
				<verse number="12">постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.</verse>
				<verse number="13">А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!</verse>
				<verse number="14">Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.</verse>
				<verse number="15">Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.</verse>
				<verse number="16">Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.</verse>
				<verse number="17">Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.</verse>
				<verse number="18">И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?</verse>
				<verse number="19">А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;</verse>
				<verse number="20">знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.</verse>
				<verse number="21">А той рече: всичко това съм опазил от младини.</verse>
				<verse number="22">Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.</verse>
				<verse number="23">А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.</verse>
				<verse number="24">Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!</verse>
				<verse number="25">Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.</verse>
				<verse number="26">Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?</verse>
				<verse number="27">Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.</verse>
				<verse number="28">Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.</verse>
				<verse number="29">Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,</verse>
				<verse number="30">и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.</verse>
				<verse number="31">И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:</verse>
				<verse number="32">понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,</verse>
				<verse number="33">ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.</verse>
				<verse number="34">Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.</verse>
				<verse number="35">А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;</verse>
				<verse number="36">и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?</verse>
				<verse number="37">Обадиха му, че Иисус Назорей минава.</verse>
				<verse number="38">Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!</verse>
				<verse number="39">Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!</verse>
				<verse number="40">Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:</verse>
				<verse number="41">какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.</verse>
				<verse number="42">Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.</verse>
				<verse number="43">И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.</verse>
				<verse number="2">И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,</verse>
				<verse number="3">искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;</verse>
				<verse number="4">и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.</verse>
				<verse number="5">Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.</verse>
				<verse number="6">И той бързо слезе и Го прие с радост.</verse>
				<verse number="7">И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.</verse>
				<verse number="8">А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.</verse>
				<verse number="9">Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,</verse>
				<verse number="10">понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.</verse>
				<verse number="11">А когато те слушаха това, прибави една притча, — понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, —</verse>
				<verse number="12">и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;</verse>
				<verse number="13">и като повика десет свои слуги, даде им десет мини и им рече: търгувайте, докле се завърна.</verse>
				<verse number="14">Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.</verse>
				<verse number="15">И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.</verse>
				<verse number="16">Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.</verse>
				<verse number="17">И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.</verse>
				<verse number="18">Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.</verse>
				<verse number="19">Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.</verse>
				<verse number="20">Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,</verse>
				<verse number="21">понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.</verse>
				<verse number="22">Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;</verse>
				<verse number="23">тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?</verse>
				<verse number="24">И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.</verse>
				<verse number="25">(И му рекоха: господарю, той има десет мини!)</verse>
				<verse number="26">Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;</verse>
				<verse number="27">а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.</verse>
				<verse number="28">Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.</verse>
				<verse number="29">И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици</verse>
				<verse number="30">и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.</verse>
				<verse number="31">И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.</verse>
				<verse number="32">Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.</verse>
				<verse number="33">А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?</verse>
				<verse number="34">Те отговориха: то е потребно Господу.</verse>
				<verse number="35">И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.</verse>
				<verse number="36">И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.</verse>
				<verse number="37">А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,</verse>
				<verse number="38">като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!</verse>
				<verse number="39">И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.</verse>
				<verse number="40">Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.</verse>
				<verse number="41">И когато се приближи и видя града, заплака за него</verse>
				<verse number="42">и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,</verse>
				<verse number="43">понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,</verse>
				<verse number="44">и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.</verse>
				<verse number="45">И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,</verse>
				<verse number="46">и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.</verse>
				<verse number="47">И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,</verse>
				<verse number="48">и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите</verse>
				<verse number="2">и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?</verse>
				<verse number="3">Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:</verse>
				<verse number="4">кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?</verse>
				<verse number="5">А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?</verse>
				<verse number="6">Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.</verse>
				<verse number="7">И отговориха: не знаем, откъде беше.</verse>
				<verse number="8">Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.</verse>
				<verse number="9">И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;</verse>
				<verse number="10">и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.</verse>
				<verse number="11">Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.</verse>
				<verse number="12">Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.</verse>
				<verse number="13">Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.</verse>
				<verse number="14">Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.</verse>
				<verse number="15">И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?</verse>
				<verse number="16">Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!</verse>
				<verse number="17">Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?</verse>
				<verse number="18">Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.</verse>
				<verse number="19">И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.</verse>
				<verse number="20">И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.</verse>
				<verse number="21">И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;</verse>
				<verse number="22">позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?</verse>
				<verse number="23">А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?</verse>
				<verse number="24">Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.</verse>
				<verse number="25">Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.</verse>
				<verse number="26">И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.</verse>
				<verse number="27">Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:</verse>
				<verse number="28">Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;</verse>
				<verse number="29">имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;</verse>
				<verse number="30">тая жена взе вторият; и той умря бездетен;</verse>
				<verse number="31">взе я третият, — тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;</verse>
				<verse number="32">след всички умря и жената;</verse>
				<verse number="33">и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.</verse>
				<verse number="34">Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;</verse>
				<verse number="35">но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,</verse>
				<verse number="36">и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.</verse>
				<verse number="37">А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.</verse>
				<verse number="38">Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.</verse>
				<verse number="39">На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.</verse>
				<verse number="40">И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:</verse>
				<verse number="41">как казват, че Христос е син Давидов?</verse>
				<verse number="42">А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,</verse>
				<verse number="43">докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.</verse>
				<verse number="44">И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?</verse>
				<verse number="45">И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:</verse>
				<verse number="46">пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,</verse>
				<verse number="47">които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">А като подигна очи, Той видя богатите, които пускаха своите приноси в съкровищницата;</verse>
				<verse number="2">видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти,</verse>
				<verse number="3">и рече: истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички;</verse>
				<verse number="4">защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше.</verse>
				<verse number="5">И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече:</verse>
				<verse number="6">ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат.</verse>
				<verse number="7">И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това?</verse>
				<verse number="8">А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им.</verse>
				<verse number="9">А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят.</verse>
				<verse number="10">Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство;</verse>
				<verse number="11">на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето.</verse>
				<verse number="12">А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;</verse>
				<verse number="13">а това ще бъде вам за свидетелство.</verse>
				<verse number="14">И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте,</verse>
				<verse number="15">понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници.</verse>
				<verse number="16">Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят;</verse>
				<verse number="17">и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име;</verse>
				<verse number="18">но и косъм от главата ви няма да загине;</verse>
				<verse number="19">с търпението си спасявайте душите си.</verse>
				<verse number="20">А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му;</verse>
				<verse number="21">тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него,</verse>
				<verse number="22">защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано.</verse>
				<verse number="23">А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ;</verse>
				<verse number="24">и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците</verse>
				<verse number="25">И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение;</verse>
				<verse number="26">тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят,</verse>
				<verse number="27">и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.</verse>
				<verse number="28">А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви.</verse>
				<verse number="29">И каза им притча: погледнете смоковницата и всички дървета:</verse>
				<verse number="30">кога вече покарат, и вие виждате това, сами знаете, че е вече близо лято.</verse>
				<verse number="31">Тъй, и кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо царството Божие.</verse>
				<verse number="32">Истина ви казвам, няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.</verse>
				<verse number="33">Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.</verse>
				<verse number="34">Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно;</verse>
				<verse number="35">защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице;</verse>
				<verse number="36">и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.</verse>
				<verse number="37">Денем Той поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска.</verse>
				<verse number="38">И целият народ подраняваше при Него в храма да Го слуша.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;</verse>
				<verse number="2">а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.</verse>
				<verse number="3">И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.</verse>
				<verse number="4">И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.</verse>
				<verse number="5">Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;</verse>
				<verse number="6">и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.</verse>
				<verse number="7">И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,</verse>
				<verse number="8">и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.</verse>
				<verse number="9">А те Му рекоха: де искаш да приготвим?</verse>
				<verse number="10">Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,</verse>
				<verse number="11">и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?</verse>
				<verse number="12">И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.</verse>
				<verse number="13">Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.</verse>
				<verse number="14">И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,</verse>
				<verse number="15">и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,</verse>
				<verse number="16">понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.</verse>
				<verse number="17">И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,</verse>
				<verse number="18">защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.</verse>
				<verse number="19">И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.</verse>
				<verse number="20">Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.</verse>
				<verse number="21">Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;</verse>
				<verse number="22">прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.</verse>
				<verse number="23">И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.</verse>
				<verse number="24">А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.</verse>
				<verse number="25">А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;</verse>
				<verse number="26">а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.</verse>
				<verse number="27">Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.</verse>
				<verse number="28">Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,</verse>
				<verse number="29">и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,</verse>
				<verse number="30">за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.</verse>
				<verse number="31">И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;</verse>
				<verse number="32">но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.</verse>
				<verse number="33">Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!</verse>
				<verse number="34">Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.</verse>
				<verse number="35">И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.</verse>
				<verse number="36">Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;</verse>
				<verse number="37">защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.</verse>
				<verse number="38">Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.</verse>
				<verse number="39">И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.</verse>
				<verse number="40">А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.</verse>
				<verse number="41">И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,</verse>
				<verse number="42">като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.</verse>
				<verse number="43">И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.</verse>
				<verse number="44">И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.</verse>
				<verse number="45">Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;</verse>
				<verse number="46">и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.</verse>
				<verse number="47">Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.</verse>
				<verse number="48">А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?</verse>
				<verse number="49">Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?</verse>
				<verse number="50">И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.</verse>
				<verse number="51">Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.</verse>
				<verse number="52">А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!</verse>
				<verse number="53">Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.</verse>
				<verse number="54">Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.</verse>
				<verse number="55">Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.</verse>
				<verse number="56">Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.</verse>
				<verse number="57">Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.</verse>
				<verse number="58">След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.</verse>
				<verse number="59">А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.</verse>
				<verse number="60">Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.</verse>
				<verse number="61">Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.</verse>
				<verse number="62">И като излезе вън, горко плака.</verse>
				<verse number="63">Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;</verse>
				<verse number="64">и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?</verse>
				<verse number="65">И много други хули казваха против Него.</verse>
				<verse number="66">А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;</verse>
				<verse number="67">и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;</verse>
				<verse number="68">ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;</verse>
				<verse number="69">отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.</verse>
				<verse number="70">И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.</verse>
				<verse number="71">А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,</verse>
				<verse number="2">и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.</verse>
				<verse number="3">А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.</verse>
				<verse number="4">Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.</verse>
				<verse number="5">Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.</verse>
				<verse number="6">Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?</verse>
				<verse number="7">И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.</verse>
				<verse number="8">А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,</verse>
				<verse number="9">и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.</verse>
				<verse number="10">А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.</verse>
				<verse number="11">Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.</verse>
				<verse number="12">И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.</verse>
				<verse number="13">А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,</verse>
				<verse number="14">каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;</verse>
				<verse number="15">но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;</verse>
				<verse number="16">и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.</verse>
				<verse number="17">А той трябваше за празника да им пуска един затворник.</verse>
				<verse number="18">Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.</verse>
				<verse number="19">А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.</verse>
				<verse number="20">Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.</verse>
				<verse number="21">Но те крещяха: разпни Го, разпни!</verse>
				<verse number="22">Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.</verse>
				<verse number="23">Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.</verse>
				<verse number="24">И Пилат реши да бъде, според както искат те,</verse>
				<verse number="25">и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.</verse>
				<verse number="26">И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.</verse>
				<verse number="27">И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.</verse>
				<verse number="28">А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;</verse>
				<verse number="29">понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!</verse>
				<verse number="30">Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!</verse>
				<verse number="31">Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?</verse>
				<verse number="32">Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.</verse>
				<verse number="33">И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.</verse>
				<verse number="34">А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.</verse>
				<verse number="35">А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.</verse>
				<verse number="36">Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,</verse>
				<verse number="37">и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.</verse>
				<verse number="38">И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.</verse>
				<verse number="39">Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.</verse>
				<verse number="40">А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?</verse>
				<verse number="41">А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.</verse>
				<verse number="42">И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!</verse>
				<verse number="43">И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.</verse>
				<verse number="44">Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;</verse>
				<verse number="45">и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.</verse>
				<verse number="46">Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.</verse>
				<verse number="47">А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.</verse>
				<verse number="48">И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.</verse>
				<verse number="49">А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.</verse>
				<verse number="50">И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,</verse>
				<verse number="51">— той не бе се съгласил с решението и деянията им, — из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,</verse>
				<verse number="52">дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;</verse>
				<verse number="53">и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.</verse>
				<verse number="54">Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.</verse>
				<verse number="55">Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;</verse>
				<verse number="56">и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,</verse>
				<verse number="2">ала намериха камъка отвален от гроба.</verse>
				<verse number="3">И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.</verse>
				<verse number="4">И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.</verse>
				<verse number="5">И както бяха уплашени и навели лице към земята, — мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?</verse>
				<verse number="6">Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,</verse>
				<verse number="7">говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.</verse>
				<verse number="8">И спомниха си думите Му.</verse>
				<verse number="9">И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.</verse>
				<verse number="10">Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.</verse>
				<verse number="11">И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.</verse>
				<verse number="12">Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.</verse>
				<verse number="13">В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,</verse>
				<verse number="14">и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.</verse>
				<verse number="15">И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;</verse>
				<verse number="16">но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.</verse>
				<verse number="17">А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?</verse>
				<verse number="18">Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?</verse>
				<verse number="19">И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;</verse>
				<verse number="20">как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;</verse>
				<verse number="21">а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;</verse>
				<verse number="22">па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,</verse>
				<verse number="23">и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;</verse>
				<verse number="24">и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.</verse>
				<verse number="25">Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!</verse>
				<verse number="26">Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?</verse>
				<verse number="27">И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.</verse>
				<verse number="28">И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;</verse>
				<verse number="29">но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.</verse>
				<verse number="30">И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;</verse>
				<verse number="31">тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.</verse>
				<verse number="32">И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?</verse>
				<verse number="33">И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,</verse>
				<verse number="34">да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.</verse>
				<verse number="35">И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.</verse>
				<verse number="36">Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!</verse>
				<verse number="37">Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;</verse>
				<verse number="38">но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?</verse>
				<verse number="39">Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.</verse>
				<verse number="40">И като рече това, показа им ръцете и нозете.</verse>
				<verse number="41">А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?</verse>
				<verse number="42">Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.</verse>
				<verse number="43">И като взе, яде пред тях.</verse>
				<verse number="44">И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.</verse>
				<verse number="45">Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,</verse>
				<verse number="46">и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,</verse>
				<verse number="47">и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;</verse>
				<verse number="48">а вие сте свидетели за това;</verse>
				<verse number="49">и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.</verse>
				<verse number="50">И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.</verse>
				<verse number="51">И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.</verse>
				<verse number="52">Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.</verse>
				<verse number="53">И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="43">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.</verse>
				<verse number="2">То беше в начало у Бога.</verse>
				<verse number="3">Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.</verse>
				<verse number="4">В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.</verse>
				<verse number="5">И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.</verse>
				<verse number="6">Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;</verse>
				<verse number="7">той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.</verse>
				<verse number="8">Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.</verse>
				<verse number="9">Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.</verse>
				<verse number="10">В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.</verse>
				<verse number="11">Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.</verse>
				<verse number="12">А на всички ония, които Го приеха, — на вярващите в Неговото име, — даде възможност да станат чеда Божии;</verse>
				<verse number="13">те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.</verse>
				<verse number="14">И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.</verse>
				<verse number="15">Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.</verse>
				<verse number="16">И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;</verse>
				<verse number="17">защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="18">Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.</verse>
				<verse number="19">И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти?</verse>
				<verse number="20">Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос.</verse>
				<verse number="21">И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не.</verse>
				<verse number="22">Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си?</verse>
				<verse number="23">Той рече: „аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен“, както е казал пророк Исаия.</verse>
				<verse number="24">А пратените бяха измежду фарисеите;</verse>
				<verse number="25">те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?</verse>
				<verse number="26">Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.</verse>
				<verse number="27">Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.</verse>
				<verse number="28">Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.</verse>
				<verse number="29">На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.</verse>
				<verse number="30">Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.</verse>
				<verse number="31">Аз Го не познавах; но, за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.</verse>
				<verse number="32">И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.</verse>
				<verse number="33">Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.</verse>
				<verse number="34">И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.</verse>
				<verse number="35">На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му.</verse>
				<verse number="36">И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.</verse>
				<verse number="37">Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.</verse>
				<verse number="38">А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш?</verse>
				<verse number="39">Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.</verse>
				<verse number="40">Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.</verse>
				<verse number="41">Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);</verse>
				<verse number="42">и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър — камък).</verse>
				<verse number="43">На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.</verse>
				<verse number="44">А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.</verse>
				<verse number="45">Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците.</verse>
				<verse number="46">А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.</verse>
				<verse number="47">Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.</verse>
				<verse number="48">Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: п реди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.</verse>
				<verse number="49">Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.</verse>
				<verse number="50">Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.</verse>
				<verse number="51">И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.</verse>
				<verse number="2">Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.</verse>
				<verse number="3">И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.</verse>
				<verse number="4">Иисус ѝ казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.</verse>
				<verse number="5">Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.</verse>
				<verse number="6">Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери.</verse>
				<verse number="7">Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.</verse>
				<verse number="8">Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.</verse>
				<verse number="9">А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца</verse>
				<verse number="10">и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.</verse>
				<verse number="11">Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.</verse>
				<verse number="12">След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни.</verse>
				<verse number="13">Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Иерусалим</verse>
				<verse number="14">и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали.</verse>
				<verse number="15">И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури;</verse>
				<verse number="16">и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.</verse>
				<verse number="17">Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: „ревността за Твоя дом Ме изяде“.</verse>
				<verse number="18">А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?</verse>
				<verse number="19">Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна.</verse>
				<verse number="20">А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?</verse>
				<verse number="21">Той обаче говореше за храма на тялото Си.</verse>
				<verse number="22">А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това, и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус.</verse>
				<verse number="23">И когато беше в Иерусалим на празник Пасха, мнозина, като гледаха чудесата, които Той правеше, повярваха в Неговото име.</verse>
				<verse number="24">Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички,</verse>
				<verse number="25">и нямаше нужда някой да засвидетелствува за човека, понеже Сам знаеше, що има в човека.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски.</verse>
				<verse number="2">Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.</verse>
				<verse number="3">Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие,</verse>
				<verse number="4">Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си ч да се роди?</verse>
				<verse number="5">Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;</verse>
				<verse number="6">роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.</verse>
				<verse number="7">Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.</verse>
				<verse number="8">Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.</verse>
				<verse number="9">Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?</verse>
				<verse number="10">Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?</verse>
				<verse number="11">Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.</verse>
				<verse number="12">Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате, — как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?</verse>
				<verse number="13">Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.</verse>
				<verse number="14">И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,</verse>
				<verse number="15">та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.</verse>
				<verse number="16">Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.</verse>
				<verse number="17">Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.</verse>
				<verse number="18">Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.</verse>
				<verse number="19">Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.</verse>
				<verse number="20">Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.</verse>
				<verse number="21">А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.</verse>
				<verse number="22">След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше.</verse>
				<verse number="23">А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;</verse>
				<verse number="24">защото Иоан още не беше хвърлен в тъмница.</verse>
				<verse number="25">Тогава между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.</verse>
				<verse number="26">И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, Който беше с тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.</verse>
				<verse number="27">Иоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.</verse>
				<verse number="28">Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.</verse>
				<verse number="29">Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.</verse>
				<verse number="30">Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.</verse>
				<verse number="31">Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички.</verse>
				<verse number="32">И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.</verse>
				<verse number="33">Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.</verse>
				<verse number="34">Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.</verse>
				<verse number="35">Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му.</verse>
				<verse number="36">Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава,</verse>
				<verse number="2">— макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, —</verse>
				<verse number="3">остави Иудея и отиде пак в Галилея.</verse>
				<verse number="4">А трябваше да мине Той през Самария.</verse>
				<verse number="5">И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.</verse>
				<verse number="6">Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.</verse>
				<verse number="7">Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия.</verse>
				<verse number="8">Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.</verse>
				<verse number="9">Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)</verse>
				<verse number="10">Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.</verse>
				<verse number="11">Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?</verse>
				<verse number="12">Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?</verse>
				<verse number="13">Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;</verse>
				<verse number="14">а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.</verse>
				<verse number="15">Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.</verse>
				<verse number="16">Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.</verse>
				<verse number="17">Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш;</verse>
				<verse number="18">защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.</verse>
				<verse number="19">Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.</verse>
				<verse number="20">Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.</verse>
				<verse number="21">Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.</verse>
				<verse number="22">Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.</verse>
				<verse number="23">Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.</verse>
				<verse number="24">Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.</verse>
				<verse number="25">Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.</verse>
				<verse number="26">Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.</verse>
				<verse number="27">В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?</verse>
				<verse number="28">Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:</verse>
				<verse number="29">дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?</verse>
				<verse number="30">Тогава те излязоха из града и идеха към Него.</verse>
				<verse number="31">Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!</verse>
				<verse number="32">Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.</verse>
				<verse number="33">Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?</verse>
				<verse number="34">Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.</verse>
				<verse number="35">Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.</verse>
				<verse number="36">Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.</verse>
				<verse number="37">Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.</verse>
				<verse number="38">Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.</verse>
				<verse number="39">И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.</verse>
				<verse number="40">Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.</verse>
				<verse number="41">И още по-много народ повярва поради словото Му.</verse>
				<verse number="42">А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.</verse>
				<verse number="43">А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.</verse>
				<verse number="44">Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет.</verse>
				<verse number="45">Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, — понеже и те бяха ходили на празника.</verse>
				<verse number="46">И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.</verse>
				<verse number="47">Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.</verse>
				<verse number="48">А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.</verse>
				<verse number="49">Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.</verse>
				<verse number="50">Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.</verse>
				<verse number="51">Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.</verse>
				<verse number="52">А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.</verse>
				<verse number="53">Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.</verse>
				<verse number="54">Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалия, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора;</verse>
				<verse number="3">в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,</verse>
				<verse number="4">защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.</verse>
				<verse number="5">Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.</verse>
				<verse number="6">Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?</verse>
				<verse number="7">Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.</verse>
				<verse number="8">Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи,</verse>
				<verse number="9">И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.</verse>
				<verse number="10">Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.</verse>
				<verse number="11">Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.</verse>
				<verse number="12">Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?</verse>
				<verse number="13">Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.</verse>
				<verse number="14">След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.</verse>
				<verse number="15">Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.</verse>
				<verse number="16">Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота.</verse>
				<verse number="17">А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.</verse>
				<verse number="18">Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу.</verse>
				<verse number="19">На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът.</verse>
				<verse number="20">Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие.</verse>
				<verse number="21">Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.</verse>
				<verse number="22">Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина,</verse>
				<verse number="23">та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил.</verse>
				<verse number="24">Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.</verse>
				<verse number="25">Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.</verse>
				<verse number="26">Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;</verse>
				<verse number="27">и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.</verse>
				<verse number="28">Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий</verse>
				<verse number="29">и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане</verse>
				<verse number="30">Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.</verse>
				<verse number="31">Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.</verse>
				<verse number="32">Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.</verse>
				<verse number="33">Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината.</verse>
				<verse number="34">Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие.</verse>
				<verse number="35">Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.</verse>
				<verse number="36">Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.</verse>
				<verse number="37">И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели;</verse>
				<verse number="38">и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил.</verse>
				<verse number="39">Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене.</verse>
				<verse number="40">Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.</verse>
				<verse number="41">От човеци слава не приемам,</verse>
				<verse number="42">но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия.</verse>
				<verse number="43">Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.</verse>
				<verse number="44">Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?</verse>
				<verse number="45">Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, Моисей, на когото се вие уповавате.</verse>
				<verse number="46">Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.</verse>
				<verse number="47">Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.</verse>
				<verse number="2">Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.</verse>
				<verse number="3">Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.</verse>
				<verse number="4">И приближаваше Пасха, празникът иудейски.</verse>
				<verse number="5">А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?</verse>
				<verse number="6">А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.</verse>
				<verse number="7">Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.</verse>
				<verse number="8">Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:</verse>
				<verse number="9">тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?</verse>
				<verse number="10">Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.</verse>
				<verse number="11">Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците — на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.</verse>
				<verse number="12">И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.</verse>
				<verse number="13">И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.</verse>
				<verse number="14">Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.</verse>
				<verse number="15">А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.</verse>
				<verse number="16">Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето</verse>
				<verse number="17">и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.</verse>
				<verse number="18">Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.</verse>
				<verse number="19">И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.</verse>
				<verse number="20">Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!</verse>
				<verse number="21">Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.</verse>
				<verse number="22">На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.</verse>
				<verse number="23">При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.</verse>
				<verse number="24">И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.</verse>
				<verse number="25">И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?</verse>
				<verse number="26">Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.</verse>
				<verse number="27">Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.</verse>
				<verse number="28">Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?</verse>
				<verse number="29">Иисус им отговори и рече: делото Божие е това — да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.</verse>
				<verse number="30">А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?</verse>
				<verse number="31">Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“.</verse>
				<verse number="32">А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.</verse>
				<verse number="33">Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.</verse>
				<verse number="34">А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.</verse>
				<verse number="35">Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.</verse>
				<verse number="36">Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.</verse>
				<verse number="37">Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;</verse>
				<verse number="38">защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.</verse>
				<verse number="39">А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.</verse>
				<verse number="40">Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.</verse>
				<verse number="41">Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.</verse>
				<verse number="42">И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?</verse>
				<verse number="43">Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.</verse>
				<verse number="44">Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.</verse>
				<verse number="45">У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.</verse>
				<verse number="46">Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.</verse>
				<verse number="47">Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.</verse>
				<verse number="48">Аз съм хлябът на живота.</verse>
				<verse number="49">Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;</verse>
				<verse number="50">а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.</verse>
				<verse number="51">Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.</verse>
				<verse number="52">Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?</verse>
				<verse number="53">А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.</verse>
				<verse number="54">Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.</verse>
				<verse number="55">Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.</verse>
				<verse number="56">Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.</verse>
				<verse number="57">Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.</verse>
				<verse number="58">Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.</verse>
				<verse number="59">Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.</verse>
				<verse number="60">Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?</verse>
				<verse number="61">Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?</verse>
				<verse number="62">Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди?</verse>
				<verse number="63">Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.</verse>
				<verse number="64">Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.</verse>
				<verse number="65">И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.</verse>
				<verse number="66">От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.</verse>
				<verse number="67">Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?</verse>
				<verse number="68">Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,</verse>
				<verse number="69">и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.</verse>
				<verse number="70">Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.</verse>
				<verse number="71">Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият.</verse>
				<verse number="2">Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри.</verse>
				<verse number="3">Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.</verse>
				<verse number="4">Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.</verse>
				<verse number="5">Защото нито братята Му вярваха в Него.</verse>
				<verse number="6">На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.</verse>
				<verse number="7">Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.</verse>
				<verse number="8">Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.</verse>
				<verse number="9">Това като им каза, остана си в Галилея.</verse>
				<verse number="10">Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.</verse>
				<verse number="11">А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?</verse>
				<verse number="12">И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.</verse>
				<verse number="13">Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.</verse>
				<verse number="14">Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.</verse>
				<verse number="15">И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?</verse>
				<verse number="16">Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;</verse>
				<verse number="17">който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.</verse>
				<verse number="18">Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.</verse>
				<verse number="19">Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?</verse>
				<verse number="20">Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?</verse>
				<verse number="21">Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.</verse>
				<verse number="22">Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.</verse>
				<verse number="23">Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, — на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?</verse>
				<verse number="24">Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.</verse>
				<verse number="25">Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?</verse>
				<verse number="26">Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?</verse>
				<verse number="27">Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.</verse>
				<verse number="28">Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.</verse>
				<verse number="29">Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.</verse>
				<verse number="30">Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка. защото часът Му още не бе дошъл.</verse>
				<verse number="31">И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?</verse>
				<verse number="32">Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.</verse>
				<verse number="33">А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;</verse>
				<verse number="34">ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.</verse>
				<verse number="35">А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?</verse>
				<verse number="36">Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?</verse>
				<verse number="37">А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.</verse>
				<verse number="38">Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.</verse>
				<verse number="39">Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.</verse>
				<verse number="40">Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.</verse>
				<verse number="41">Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?</verse>
				<verse number="42">Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давиловото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?</verse>
				<verse number="43">И тъй, у народа произлезе разпра за Него.</verse>
				<verse number="44">А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.</verse>
				<verse number="45">Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?</verse>
				<verse number="46">Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.</verse>
				<verse number="47">Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?</verse>
				<verse number="48">Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?</verse>
				<verse number="49">Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.</verse>
				<verse number="50">Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:</verse>
				<verse number="51">осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?</verse>
				<verse number="52">Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.</verse>
				<verse number="53">И всеки си отиде у дома си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А Иисус отиде на Елеонската планина.</verse>
				<verse number="2">И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.</verse>
				<verse number="3">Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,</verse>
				<verse number="4">рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;</verse>
				<verse number="5">а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?</verse>
				<verse number="6">Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.</verse>
				<verse number="7">А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.</verse>
				<verse number="8">И пак се наведе надолу и пишеше по земята.</verse>
				<verse number="9">А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.</verse>
				<verse number="10">Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус ѝ рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?</verse>
				<verse number="11">Тя отговори: никой, Господи! Иисус ѝ рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.</verse>
				<verse number="12">Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.</verse>
				<verse number="13">Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.</verse>
				<verse number="14">Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.</verse>
				<verse number="15">Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.</verse>
				<verse number="16">Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.</verse>
				<verse number="17">А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.</verse>
				<verse number="18">Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.</verse>
				<verse number="19">Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.</verse>
				<verse number="20">Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.</verse>
				<verse number="21">И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.</verse>
				<verse number="22">Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?</verse>
				<verse number="23">Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.</verse>
				<verse number="24">Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.</verse>
				<verse number="25">Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.</verse>
				<verse number="26">Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.</verse>
				<verse number="27">Не разбраха, че им говореше за Отца.</verse>
				<verse number="28">А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.</verse>
				<verse number="29">Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.</verse>
				<verse number="30">Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.</verse>
				<verse number="31">Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,</verse>
				<verse number="32">и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.</verse>
				<verse number="33">Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?</verse>
				<verse number="34">Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.</verse>
				<verse number="35">А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.</verse>
				<verse number="36">И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.</verse>
				<verse number="37">Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас.</verse>
				<verse number="38">Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.</verse>
				<verse number="39">Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.</verse>
				<verse number="40">А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.</verse>
				<verse number="41">Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.</verse>
				<verse number="42">Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.</verse>
				<verse number="43">Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.</verse>
				<verse number="44">Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.</verse>
				<verse number="45">А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.</verse>
				<verse number="46">Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?</verse>
				<verse number="47">Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.</verse>
				<verse number="48">На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?</verse>
				<verse number="49">Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.</verse>
				<verse number="50">Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.</verse>
				<verse number="51">Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.</verse>
				<verse number="52">Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.</verse>
				<verse number="53">Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?</verse>
				<verse number="54">Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,</verse>
				<verse number="55">но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.</verse>
				<verse number="56">Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.</verse>
				<verse number="57">На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години — и си видял Авраама?</verse>
				<verse number="58">Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.</verse>
				<verse number="59">Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.</verse>
				<verse number="2">Учениците Му Го попитаха и казваха: Равѝ, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?</verse>
				<verse number="3">Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.</verse>
				<verse number="4">Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.</verse>
				<verse number="5">Докле съм в света, светлина съм на света.</verse>
				<verse number="6">Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,</verse>
				<verse number="7">и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.</verse>
				<verse number="8">А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?</verse>
				<verse number="9">Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.</verse>
				<verse number="10">Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?</verse>
				<verse number="11">Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.</verse>
				<verse number="12">Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.</verse>
				<verse number="13">Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.</verse>
				<verse number="14">А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.</verse>
				<verse number="15">Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.</verse>
				<verse number="16">Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.</verse>
				<verse number="17">Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.</verse>
				<verse number="18">Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал</verse>
				<verse number="19">и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?</verse>
				<verse number="20">Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;</verse>
				<verse number="21">а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.</verse>
				<verse number="22">Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.</verse>
				<verse number="23">Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.</verse>
				<verse number="24">Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.</verse>
				<verse number="25">Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.</verse>
				<verse number="26">Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?</verse>
				<verse number="27">Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?</verse>
				<verse number="28">А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.</verse>
				<verse number="29">Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.</verse>
				<verse number="30">Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.</verse>
				<verse number="31">Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.</verse>
				<verse number="32">Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.</verse>
				<verse number="33">Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.</verse>
				<verse number="34">Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.</verse>
				<verse number="35">Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?</verse>
				<verse number="36">Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?</verse>
				<verse number="37">Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.</verse>
				<verse number="38">А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.</verse>
				<verse number="39">А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.</verse>
				<verse number="40">Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?</verse>
				<verse number="41">Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;</verse>
				<verse number="2">а който влиза през вратата, пастир е на овците:</verse>
				<verse number="3">нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;</verse>
				<verse number="4">и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;</verse>
				<verse number="5">подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.</verse>
				<verse number="6">Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.</verse>
				<verse number="7">Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.</verse>
				<verse number="8">Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.</verse>
				<verse number="9">Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.</verse>
				<verse number="10">Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.</verse>
				<verse number="11">Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;</verse>
				<verse number="12">а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.</verse>
				<verse number="13">Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.</verse>
				<verse number="14">Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.</verse>
				<verse number="15">Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.</verse>
				<verse number="16">Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.</verse>
				<verse number="17">Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.</verse>
				<verse number="18">Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.</verse>
				<verse number="19">Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.</verse>
				<verse number="20">И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?</verse>
				<verse number="21">Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?</verse>
				<verse number="22">И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.</verse>
				<verse number="23">И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.</verse>
				<verse number="24">Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.</verse>
				<verse number="25">Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.</verse>
				<verse number="26">Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.</verse>
				<verse number="27">Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,</verse>
				<verse number="28">и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.</verse>
				<verse number="29">Моят Отец, Който Ми ги даде, е поголям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.</verse>
				<verse number="30">Аз и Отец едно сме.</verse>
				<verse number="31">Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.</verse>
				<verse number="32">Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?</verse>
				<verse number="33">Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.</verse>
				<verse number="34">Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?</verse>
				<verse number="35">Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),</verse>
				<verse number="36">на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?</verse>
				<verse number="37">Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;</verse>
				<verse number="38">ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.</verse>
				<verse number="39">Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им</verse>
				<verse number="40">и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.</verse>
				<verse number="41">Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.</verse>
				<verse number="42">И мнозина там повярваха в Него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта.</verse>
				<verse number="2">(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)</verse>
				<verse number="3">Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!</verse>
				<verse number="4">Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.</verse>
				<verse number="5">А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.</verse>
				<verse number="6">А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.</verse>
				<verse number="7">След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.</verse>
				<verse number="8">Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?</verse>
				<verse number="9">Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;</verse>
				<verse number="10">а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.</verse>
				<verse number="11">Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.</verse>
				<verse number="12">Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.</verse>
				<verse number="13">Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.</verse>
				<verse number="14">Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;</verse>
				<verse number="15">ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.</verse>
				<verse number="16">Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.</verse>
				<verse number="17">Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.</verse>
				<verse number="18">А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;</verse>
				<verse number="19">и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.</verse>
				<verse number="20">Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.</verse>
				<verse number="21">Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.</verse>
				<verse number="22">Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.</verse>
				<verse number="23">Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.</verse>
				<verse number="24">Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.</verse>
				<verse number="25">Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.</verse>
				<verse number="26">И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?</verse>
				<verse number="27">Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.</verse>
				<verse number="28">Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.</verse>
				<verse number="29">Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.</verse>
				<verse number="30">(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)</verse>
				<verse number="31">Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба — да плаче там.</verse>
				<verse number="32">А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.</verse>
				<verse number="33">Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се</verse>
				<verse number="34">и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.</verse>
				<verse number="35">Иисус се просълзи.</verse>
				<verse number="36">Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.</verse>
				<verse number="37">Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?</verse>
				<verse number="38">А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.</verse>
				<verse number="39">Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.</verse>
				<verse number="40">Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?</verse>
				<verse number="41">Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.</verse>
				<verse number="42">Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.</verse>
				<verse number="43">Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!</verse>
				<verse number="44">И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.</verse>
				<verse number="45">Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.</verse>
				<verse number="46">А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.</verse>
				<verse number="47">Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.</verse>
				<verse number="48">Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, — и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.</verse>
				<verse number="49">Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,</verse>
				<verse number="50">нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.</verse>
				<verse number="51">И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,</verse>
				<verse number="52">и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.</verse>
				<verse number="53">От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.</verse>
				<verse number="54">Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.</verse>
				<verse number="55">Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.</verse>
				<verse number="56">Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?</verse>
				<verse number="57">А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.</verse>
				<verse number="2">Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.</verse>
				<verse number="3">Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.</verse>
				<verse number="4">Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:</verse>
				<verse number="5">защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?</verse>
				<verse number="6">Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)</verse>
				<verse number="7">А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.</verse>
				<verse number="8">Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.</verse>
				<verse number="9">Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.</verse>
				<verse number="10">А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,</verse>
				<verse number="11">защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.</verse>
				<verse number="12">На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,</verse>
				<verse number="13">взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.</verse>
				<verse number="14">А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:</verse>
				<verse number="15">„не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.</verse>
				<verse number="16">Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.</verse>
				<verse number="17">Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.</verse>
				<verse number="18">Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.</verse>
				<verse number="19">А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.</verse>
				<verse number="20">Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;</verse>
				<verse number="21">те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.</verse>
				<verse number="22">Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.</verse>
				<verse number="23">Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.</verse>
				<verse number="24">Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.</verse>
				<verse number="25">Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.</verse>
				<verse number="26">Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.</verse>
				<verse number="27">Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.</verse>
				<verse number="28">Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.</verse>
				<verse number="29">А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.</verse>
				<verse number="30">Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.</verse>
				<verse number="31">Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.</verse>
				<verse number="32">И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.</verse>
				<verse number="33">А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.</verse>
				<verse number="34">Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?</verse>
				<verse number="35">Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.</verse>
				<verse number="36">Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.</verse>
				<verse number="37">Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,</verse>
				<verse number="38">за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“</verse>
				<verse number="39">Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:</verse>
				<verse number="40">„ Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.</verse>
				<verse number="41">Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.</verse>
				<verse number="42">Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;</verse>
				<verse number="43">защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.</verse>
				<verse number="44">А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;</verse>
				<verse number="45">и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.</verse>
				<verse number="46">Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.</verse>
				<verse number="47">И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.</verse>
				<verse number="48">Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.</verse>
				<verse number="49">Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.</verse>
				<verse number="50">И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.</verse>
				<verse number="2">И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,</verse>
				<verse number="3">Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,</verse>
				<verse number="4">стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;</verse>
				<verse number="5">после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.</verse>
				<verse number="6">Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?</verse>
				<verse number="7">Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.</verse>
				<verse number="8">Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.</verse>
				<verse number="9">Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.</verse>
				<verse number="10">Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.</verse>
				<verse number="11">Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.</verse>
				<verse number="12">А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?</verse>
				<verse number="13">Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.</verse>
				<verse number="14">И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.</verse>
				<verse number="15">Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.</verse>
				<verse number="16">Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.</verse>
				<verse number="17">Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.</verse>
				<verse number="18">Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: „който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си“.</verse>
				<verse number="19">Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз.</verse>
				<verse number="20">Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил.</verse>
				<verse number="21">Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.</verse>
				<verse number="22">Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.</verse>
				<verse number="23">А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.</verse>
				<verse number="24">Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.</verse>
				<verse number="25">Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?</verse>
				<verse number="26">Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.</verse>
				<verse number="27">И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.</verse>
				<verse number="28">Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.</verse>
				<verse number="29">А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или — да раздаде нещо на сиромаси.</verse>
				<verse number="30">Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.</verse>
				<verse number="31">Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.</verse>
				<verse number="32">Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.</verse>
				<verse number="33">Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.</verse>
				<verse number="34">Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.</verse>
				<verse number="35">По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.</verse>
				<verse number="36">Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.</verse>
				<verse number="37">Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.</verse>
				<verse number="38">Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.</verse>
				<verse number="2">В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.</verse>
				<verse number="3">И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.</verse>
				<verse number="4">А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.</verse>
				<verse number="5">Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?</verse>
				<verse number="6">Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.</verse>
				<verse number="7">Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.</verse>
				<verse number="8">Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни.</verse>
				<verse number="9">Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?</verse>
				<verse number="10">Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.</verse>
				<verse number="11">Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.</verse>
				<verse number="12">Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.</verse>
				<verse number="13">И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.</verse>
				<verse number="14">Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя.</verse>
				<verse number="15">Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.</verse>
				<verse number="16">И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,</verse>
				<verse number="17">Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.</verse>
				<verse number="18">Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.</verse>
				<verse number="19">Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете.</verse>
				<verse number="20">В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас.</verse>
				<verse number="21">Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.</verse>
				<verse number="22">Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света?</verse>
				<verse number="23">Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.</verse>
				<verse number="24">Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил.</verse>
				<verse number="25">Това ви казах, бидейки с вас.</verse>
				<verse number="26">А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.</verse>
				<verse number="27">Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.</verse>
				<verse number="28">Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е поголям от Мене.</verse>
				<verse number="29">И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате.</verse>
				<verse number="30">Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.</verse>
				<verse number="31">Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят.</verse>
				<verse number="2">Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.</verse>
				<verse number="3">Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.</verse>
				<verse number="4">Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.</verse>
				<verse number="5">Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.</verse>
				<verse number="6">Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.</verse>
				<verse number="7">Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.</verse>
				<verse number="8">С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.</verse>
				<verse number="9">Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.</verse>
				<verse number="10">Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.</verse>
				<verse number="11">Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.</verse>
				<verse number="12">Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.</verse>
				<verse number="13">Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.</verse>
				<verse number="14">Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.</verse>
				<verse number="15">Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.</verse>
				<verse number="16">Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.</verse>
				<verse number="17">Това ви заповядвам: да любите един другиго.</verse>
				<verse number="18">Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.</verse>
				<verse number="19">Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.</verse>
				<verse number="20">Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.</verse>
				<verse number="21">Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.</verse>
				<verse number="22">Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.</verse>
				<verse number="23">Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.</verse>
				<verse number="24">Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.</verse>
				<verse number="25">Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.</verse>
				<verse number="26">А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;</verse>
				<verse number="27">а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Това ви казах, за да се не съблазните.</verse>
				<verse number="2">Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.</verse>
				<verse number="3">И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене.</verse>
				<verse number="4">Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас.</verse>
				<verse number="5">А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш?</verse>
				<verse number="6">Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга.</verse>
				<verse number="7">Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;</verse>
				<verse number="8">и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:</verse>
				<verse number="9">за грях, че не вярват в Мене;</verse>
				<verse number="10">за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;</verse>
				<verse number="11">а за съд, че князът на тоя свят е осъден.</verse>
				<verse number="12">Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.</verse>
				<verse number="13">А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.</verse>
				<verse number="14">Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.</verse>
				<verse number="15">Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.</verse>
				<verse number="16">Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.</verse>
				<verse number="17">Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?</verse>
				<verse number="18">И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем какво говори.</verse>
				<verse number="19">Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?</verse>
				<verse number="20">Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.</verse>
				<verse number="21">Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.</verse>
				<verse number="22">Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;</verse>
				<verse number="23">и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.</verse>
				<verse number="24">Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.</verse>
				<verse number="25">Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца.</verse>
				<verse number="26">Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас;</verse>
				<verse number="27">защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.</verse>
				<verse number="28">Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.</verse>
				<verse number="29">Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш.</verse>
				<verse number="30">Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.</verse>
				<verse number="31">Отговори им Иисус: сега ли вярвате?</verse>
				<verse number="32">Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене.</verse>
				<verse number="33">Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,</verse>
				<verse number="2">според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.</verse>
				<verse number="3">А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;</verse>
				<verse number="4">Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.</verse>
				<verse number="5">И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.</verse>
				<verse number="6">Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.</verse>
				<verse number="7">Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;</verse>
				<verse number="8">защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.</verse>
				<verse number="9">Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.</verse>
				<verse number="10">И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.</verse>
				<verse number="11">Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.</verse>
				<verse number="12">Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.</verse>
				<verse number="13">А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.</verse>
				<verse number="14">Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.</verse>
				<verse number="15">Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.</verse>
				<verse number="16">Те не са от света, както и Аз не съм от него.</verse>
				<verse number="17">Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.</verse>
				<verse number="18">Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;</verse>
				<verse number="19">и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.</verse>
				<verse number="20">И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,</verse>
				<verse number="21">да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, — та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.</verse>
				<verse number="22">И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;</verse>
				<verse number="23">Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.</verse>
				<verse number="24">Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.</verse>
				<verse number="25">Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;</verse>
				<verse number="26">и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.</verse>
				<verse number="2">А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.</verse>
				<verse number="3">Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.</verse>
				<verse number="4">А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?</verse>
				<verse number="5">Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.</verse>
				<verse number="6">И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.</verse>
				<verse number="7">Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.</verse>
				<verse number="8">Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;</verse>
				<verse number="9">за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих“.</verse>
				<verse number="10">А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.</verse>
				<verse number="11">Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?</verse>
				<verse number="12">Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,</verse>
				<verse number="13">и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.</verse>
				<verse number="14">А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.</verse>
				<verse number="15">След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.</verse>
				<verse number="16">А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.</verse>
				<verse number="17">Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.</verse>
				<verse number="18">А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.</verse>
				<verse number="19">А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.</verse>
				<verse number="20">Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.</verse>
				<verse number="21">Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.</verse>
				<verse number="22">Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?</verse>
				<verse number="23">Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли — добре, защо Ме биеш?</verse>
				<verse number="24">Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.</verse>
				<verse number="25">А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.</verse>
				<verse number="26">Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?</verse>
				<verse number="27">Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.</verse>
				<verse number="28">Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.</verse>
				<verse number="29">Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?</verse>
				<verse number="30">Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.</verse>
				<verse number="31">Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;</verse>
				<verse number="32">за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.</verse>
				<verse number="33">Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?</verse>
				<verse number="34">Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?</verse>
				<verse number="35">Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?</verse>
				<verse number="36">Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.</verse>
				<verse number="37">А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.</verse>
				<verse number="38">Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.</verse>
				<verse number="39">Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?</verse>
				<verse number="40">Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара̀ва. Вара̀ва пък беше разбойник.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.</verse>
				<verse number="2">И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,</verse>
				<verse number="3">и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.</verse>
				<verse number="4">Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.</verse>
				<verse number="5">Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!</verse>
				<verse number="6">А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина.</verse>
				<verse number="7">Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.</verse>
				<verse number="8">Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.</verse>
				<verse number="9">И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.</verse>
				<verse number="10">Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?</verse>
				<verse number="11">Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.</verse>
				<verse number="12">От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.</verse>
				<verse number="13">Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.</verse>
				<verse number="14">Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!</verse>
				<verse number="15">Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.</verse>
				<verse number="16">И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.</verse>
				<verse number="17">И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;</verse>
				<verse number="18">там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред — Иисуса.</verse>
				<verse number="19">А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.</verse>
				<verse number="20">Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.</verse>
				<verse number="21">А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.</verse>
				<verse number="22">Пилат отговори: каквото писах, писах.</verse>
				<verse number="23">Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.</verse>
				<verse number="24">Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците.</verse>
				<verse number="25">При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.</verse>
				<verse number="26">А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!</verse>
				<verse number="27">После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.</verse>
				<verse number="28">След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.</verse>
				<verse number="29">Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.</verse>
				<verse number="30">А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.</verse>
				<verse number="31">И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.</verse>
				<verse number="32">Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.</verse>
				<verse number="33">А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;</verse>
				<verse number="34">но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.</verse>
				<verse number="35">И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.</verse>
				<verse number="36">Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“.</verse>
				<verse number="37">И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“.</verse>
				<verse number="38">След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.</verse>
				<verse number="39">Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.</verse>
				<verse number="40">Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.</verse>
				<verse number="41">На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината — нов гроб, в който още никой не бе полаган.</verse>
				<verse number="42">Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.</verse>
				<verse number="2">Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.</verse>
				<verse number="3">Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.</verse>
				<verse number="4">И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.</verse>
				<verse number="5">И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.</verse>
				<verse number="6">След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;</verse>
				<verse number="7">пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а — свита отделно на едно място.</verse>
				<verse number="8">Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,</verse>
				<verse number="9">защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.</verse>
				<verse number="10">Тогава учениците се върнаха пак у тях си.</verse>
				<verse number="11">А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;</verse>
				<verse number="12">и вижда два Ангела в бяло облекло да седят — единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.</verse>
				<verse number="13">И те ѝ казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.</verse>
				<verse number="14">Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.</verse>
				<verse number="15">Иисус ѝ казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.</verse>
				<verse number="16">Иисус ѝ казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“ което значи Учителю.</verse>
				<verse number="17">Иисус ѝ казва: не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.</verse>
				<verse number="18">Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това ѝ казал.</verse>
				<verse number="19">А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!</verse>
				<verse number="20">И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.</verse>
				<verse number="21">А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.</verse>
				<verse number="22">И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.</verse>
				<verse number="23">На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.</verse>
				<verse number="24">А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.</verse>
				<verse number="25">Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.</verse>
				<verse number="26">След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!</verse>
				<verse number="27">После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.</verse>
				<verse number="28">Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!</verse>
				<verse number="29">Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.</verse>
				<verse number="30">И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.</verse>
				<verse number="31">А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:</verse>
				<verse number="2">бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му.</verse>
				<verse number="3">Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ.</verse>
				<verse number="4">А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус.</verse>
				<verse number="5">Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.</verse>
				<verse number="6">А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.</verse>
				<verse number="7">Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.</verse>
				<verse number="8">А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.</verse>
				<verse number="9">А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.</verse>
				<verse number="10">Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте.</verse>
				<verse number="11">Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.</verse>
				<verse number="12">Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ.</verse>
				<verse number="13">Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.</verse>
				<verse number="14">Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.</verse>
				<verse number="15">А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.</verse>
				<verse number="16">Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.</verse>
				<verse number="17">Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, задето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.</verse>
				<verse number="18">Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.</verse>
				<verse number="19">А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.</verse>
				<verse number="20">А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?</verse>
				<verse number="21">Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя — какво?</verse>
				<verse number="22">Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.</verse>
				<verse number="23">И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?</verse>
				<verse number="24">Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.</verse>
				<verse number="25">Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="44">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи</verse>
				<verse number="2">до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,</verse>
				<verse number="3">на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;</verse>
				<verse number="4">и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;</verse>
				<verse number="5">защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии.</verse>
				<verse number="6">Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?</verse>
				<verse number="7">А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;</verse>
				<verse number="8">но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.</verse>
				<verse number="9">И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.</verse>
				<verse number="10">И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи</verse>
				<verse number="11">и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.</verse>
				<verse number="12">Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път.</verse>
				<verse number="13">И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.</verse>
				<verse number="14">Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.</verse>
				<verse number="15">И в тия дни стана Петър посред учениците и рече</verse>
				<verse number="16">(а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,</verse>
				<verse number="17">защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;</verse>
				<verse number="18">но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;</verse>
				<verse number="19">и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.</verse>
				<verse number="20">Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достоинството му друг да вземе“.</verse>
				<verse number="21">И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,</verse>
				<verse number="22">начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, — да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.</verse>
				<verse number="23">И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;</verse>
				<verse number="24">след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,</verse>
				<verse number="25">да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.</verse>
				<verse number="26">Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.</verse>
				<verse number="2">И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.</verse>
				<verse number="3">И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.</verse>
				<verse number="4">И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.</verse>
				<verse number="5">А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.</verse>
				<verse number="6">Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.</verse>
				<verse number="7">И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?</verse>
				<verse number="8">А как слушаме всички своя си роден говор?</verse>
				<verse number="9">Ние — партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,</verse>
				<verse number="10">на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити,</verse>
				<verse number="11">критяни и араби, — как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?</verse>
				<verse number="12">Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?</verse>
				<verse number="13">А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.</verse>
				<verse number="14">Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:</verse>
				<verse number="15">тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;</verse>
				<verse number="16">но това е реченото чрез пророк Иоиля:</verse>
				<verse number="17">„и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;</verse>
				<verse number="18">и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.</verse>
				<verse number="19">И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.</verse>
				<verse number="20">Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината — в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.</verse>
				<verse number="21">И тогава всеки, който, призове името Господне, ще се спаси“.</verse>
				<verse number="22">Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,</verse>
				<verse number="23">Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;</verse>
				<verse number="24">но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.</verse>
				<verse number="25">Защото Давид казва за Него: „винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.</verse>
				<verse number="26">Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.</verse>
				<verse number="27">Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.</verse>
				<verse number="28">Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си“.</verse>
				<verse number="29">Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.</verse>
				<verse number="30">А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,</verse>
				<verse number="31">предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.</verse>
				<verse number="32">Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.</verse>
				<verse number="33">И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.</verse>
				<verse number="34">Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,</verse>
				<verse number="35">докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.</verse>
				<verse number="36">И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.</verse>
				<verse number="37">Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?</verse>
				<verse number="38">А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.</verse>
				<verse number="39">Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.</verse>
				<verse number="40">И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.</verse>
				<verse number="41">И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.</verse>
				<verse number="42">И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.</verse>
				<verse number="43">Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.</verse>
				<verse number="44">А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо;</verse>
				<verse number="45">продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.</verse>
				<verse number="46">И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,</verse>
				<verse number="47">като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.</verse>
				<verse number="2">Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;</verse>
				<verse number="3">той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня.</verse>
				<verse number="4">А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни!</verse>
				<verse number="5">И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.</verse>
				<verse number="6">Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!</verse>
				<verse number="7">И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,</verse>
				<verse number="8">и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.</verse>
				<verse number="9">И цял народ го видя да ходи и хвали Бога;</verse>
				<verse number="10">и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.</verse>
				<verse number="11">И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Иоана, то целият народ ужасен се стече при тях в притвора, наречен Соломонов.</verse>
				<verse number="12">Като видя това Петър, каза към народа: мъже израилтяни, какво се чудите на това, или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи?</verse>
				<verse number="13">Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова, Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне.</verse>
				<verse number="14">Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и поискахте да ви дари един човек убиец,</verse>
				<verse number="15">а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.</verse>
				<verse number="16">И заради вярата в Неговото име, името Му укрепи тогова, когото гледате и познавате, а вярата, що е чрез Него, му даде това изцеление пред всинца ви.</verse>
				<verse number="17">Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание;</verse>
				<verse number="18">а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни.</verse>
				<verse number="19">И тъй, локайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,</verse>
				<verse number="20">за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="21">Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека.</verse>
				<verse number="22">Моисей бе казал на отците: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже;</verse>
				<verse number="23">и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа“.</verse>
				<verse number="24">И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни.</verse>
				<verse number="25">Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: „и в твоето, семе ще бъдат благословени всички земни племена“.</verse>
				<verse number="26">Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,</verse>
				<verse number="2">които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;</verse>
				<verse number="3">и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.</verse>
				<verse number="4">А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.</verse>
				<verse number="5">На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,</verse>
				<verse number="6">първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;</verse>
				<verse number="7">и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?</verse>
				<verse number="8">Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!</verse>
				<verse number="9">ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,</verse>
				<verse number="10">то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.</verse>
				<verse number="11">Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;</verse>
				<verse number="12">защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.</verse>
				<verse number="13">А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;</verse>
				<verse number="14">но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.</verse>
				<verse number="15">И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си</verse>
				<verse number="16">и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;</verse>
				<verse number="17">но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.</verse>
				<verse number="18">И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.</verse>
				<verse number="19">Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога — вас да слушаме повече, нежели Бога;</verse>
				<verse number="20">защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.</verse>
				<verse number="21">А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.</verse>
				<verse number="22">А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.</verse>
				<verse number="23">Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.</verse>
				<verse number="24">А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;</verse>
				<verse number="25">Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?</verse>
				<verse number="26">Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.</verse>
				<verse number="27">Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,</verse>
				<verse number="28">за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.</verse>
				<verse number="29">И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,</verse>
				<verse number="30">като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.</verse>
				<verse number="31">И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.</verse>
				<verse number="32">А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.</verse>
				<verse number="33">Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.</verse>
				<verse number="34">Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото</verse>
				<verse number="35">и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.</verse>
				<verse number="36">Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,</verse>
				<verse number="37">който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,</verse>
				<verse number="2">скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.</verse>
				<verse number="3">Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?</verse>
				<verse number="4">Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.</verse>
				<verse number="5">Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.</verse>
				<verse number="6">А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.</verse>
				<verse number="7">След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.</verse>
				<verse number="8">А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.</verse>
				<verse number="9">Но Петър ѝ каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.</verse>
				<verse number="10">И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа ѝ.</verse>
				<verse number="11">И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.</verse>
				<verse number="12">А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.</verse>
				<verse number="13">От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.</verse>
				<verse number="14">А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,</verse>
				<verse number="15">тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.</verse>
				<verse number="16">Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.</verse>
				<verse number="17">Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,</verse>
				<verse number="18">туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.</verse>
				<verse number="19">Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:</verse>
				<verse number="20">идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.</verse>
				<verse number="21">Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.</verse>
				<verse number="22">Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха</verse>
				<verse number="23">и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.</verse>
				<verse number="24">Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.</verse>
				<verse number="25">Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.</verse>
				<verse number="26">Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;</verse>
				<verse number="27">а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:</verse>
				<verse number="28">не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.</verse>
				<verse number="29">А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.</verse>
				<verse number="30">Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.</verse>
				<verse number="31">Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.</verse>
				<verse number="32">За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.</verse>
				<verse number="33">Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.</verse>
				<verse number="34">Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;</verse>
				<verse number="35">а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.</verse>
				<verse number="36">Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.</verse>
				<verse number="37">След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.</verse>
				<verse number="38">И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;</verse>
				<verse number="39">ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.</verse>
				<verse number="40">Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.</verse>
				<verse number="41">А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.</verse>
				<verse number="42">И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.</verse>
				<verse number="2">Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.</verse>
				<verse number="3">Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;</verse>
				<verse number="4">а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.</verse>
				<verse number="5">Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,</verse>
				<verse number="6">които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.</verse>
				<verse number="7">И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.</verse>
				<verse number="8">А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.</verse>
				<verse number="9">Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;</verse>
				<verse number="10">ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.</verse>
				<verse number="11">Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.</verse>
				<verse number="12">И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.</verse>
				<verse number="13">И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,</verse>
				<verse number="14">защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.</verse>
				<verse number="15">И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?</verse>
				<verse number="2">А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,</verse>
				<verse number="3">и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“.</verse>
				<verse number="4">Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.</verse>
				<verse number="5">И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.</verse>
				<verse number="6">И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.</verse>
				<verse number="7">Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“.</verse>
				<verse number="8">И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък — дванайсетте патриарси.</verse>
				<verse number="9">Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,</verse>
				<verse number="10">избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.</verse>
				<verse number="11">Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.</verse>
				<verse number="12">А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.</verse>
				<verse number="13">А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.</verse>
				<verse number="14">Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род — седемдесет и пет души.</verse>
				<verse number="15">Иаков слезе в Египет, и се помина там — той и бащите ни;</verse>
				<verse number="16">и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски.</verse>
				<verse number="17">И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,</verse>
				<verse number="18">докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;</verse>
				<verse number="19">той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.</verse>
				<verse number="20">В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.</verse>
				<verse number="21">А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.</verse>
				<verse number="22">И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.</verse>
				<verse number="23">Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="24">И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.</verse>
				<verse number="25">Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.</verse>
				<verse number="26">На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“</verse>
				<verse number="27">Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?</verse>
				<verse number="28">Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“</verse>
				<verse number="29">От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.</verse>
				<verse number="30">Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.</verse>
				<verse number="31">Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:</verse>
				<verse number="32">„Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.</verse>
				<verse number="33">А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.</verse>
				<verse number="34">Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.</verse>
				<verse number="35">Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, — него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.</verse>
				<verse number="36">Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.</verse>
				<verse number="37">Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“.</verse>
				<verse number="38">Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,</verse>
				<verse number="39">и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,</verse>
				<verse number="40">като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“.</verse>
				<verse number="41">И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.</verse>
				<verse number="42">А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?</verse>
				<verse number="43">Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“.</verse>
				<verse number="44">Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.</verse>
				<verse number="45">Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,</verse>
				<verse number="46">който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.</verse>
				<verse number="47">А Соломон Му построи дом.</verse>
				<verse number="48">Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:</verse>
				<verse number="49">„небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?</verse>
				<verse number="50">Нали Моята ръка направи всичко това?“</verse>
				<verse number="51">Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.</verse>
				<verse number="52">Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, —</verse>
				<verse number="53">вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.</verse>
				<verse number="54">Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.</verse>
				<verse number="55">А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,</verse>
				<verse number="56">и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.</verse>
				<verse number="57">Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него</verse>
				<verse number="58">и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,</verse>
				<verse number="59">и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!</verse>
				<verse number="60">И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.</verse>
				<verse number="2">А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.</verse>
				<verse number="3">Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.</verse>
				<verse number="4">Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.</verse>
				<verse number="5">А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.</verse>
				<verse number="6">Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:</verse>
				<verse number="7">нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.</verse>
				<verse number="8">И голяма радост биде в оня град.</verse>
				<verse number="9">А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.</verse>
				<verse number="10">Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.</verse>
				<verse number="11">А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.</verse>
				<verse number="12">Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.</verse>
				<verse number="13">Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.</verse>
				<verse number="14">Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,</verse>
				<verse number="15">които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.</verse>
				<verse number="16">(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)</verse>
				<verse number="17">Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.</verse>
				<verse number="18">А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари</verse>
				<verse number="19">и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.</verse>
				<verse number="20">Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.</verse>
				<verse number="21">Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.</verse>
				<verse number="22">И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;</verse>
				<verse number="23">понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.</verse>
				<verse number="24">А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.</verse>
				<verse number="25">Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.</verse>
				<verse number="26">А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.</verse>
				<verse number="27">Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,</verse>
				<verse number="28">връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.</verse>
				<verse number="29">А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.</verse>
				<verse number="30">Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?</verse>
				<verse number="31">Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.</verse>
				<verse number="32">А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.</verse>
				<verse number="33">При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.</verse>
				<verse number="34">Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?</verse>
				<verse number="35">Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.</verse>
				<verse number="36">И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?</verse>
				<verse number="37">А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, — може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.</verse>
				<verse number="38">И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.</verse>
				<verse number="39">Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.</verse>
				<verse number="40">А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,</verse>
				<verse number="2">та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;</verse>
				<verse number="4">и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?</verse>
				<verse number="5">А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.</verse>
				<verse number="6">Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.</verse>
				<verse number="7">А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.</verse>
				<verse number="8">Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.</verse>
				<verse number="9">И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.</verse>
				<verse number="10">А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!</verse>
				<verse number="11">А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,</verse>
				<verse number="12">и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.</verse>
				<verse number="13">Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим;</verse>
				<verse number="14">той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.</verse>
				<verse number="15">Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.</verse>
				<verse number="16">И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.</verse>
				<verse number="17">Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.</verse>
				<verse number="18">И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;</verse>
				<verse number="19">а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;</verse>
				<verse number="20">и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.</verse>
				<verse number="21">И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?</verse>
				<verse number="22">А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.</verse>
				<verse number="23">А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;</verse>
				<verse number="24">но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.</verse>
				<verse number="25">Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.</verse>
				<verse number="26">А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.</verse>
				<verse number="27">Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.</verse>
				<verse number="28">И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.</verse>
				<verse number="29">Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.</verse>
				<verse number="30">Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.</verse>
				<verse number="31">А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.</verse>
				<verse number="32">Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.</verse>
				<verse number="33">Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.</verse>
				<verse number="34">И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.</verse>
				<verse number="35">И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.</verse>
				<verse number="36">В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.</verse>
				<verse number="37">Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.</verse>
				<verse number="38">А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.</verse>
				<verse number="39">Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.</verse>
				<verse number="40">Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.</verse>
				<verse number="41">Той ѝ подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.</verse>
				<verse number="42">Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.</verse>
				<verse number="43">И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски,</verse>
				<verse number="2">мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу.</verse>
				<verse number="3">Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!</verse>
				<verse number="4">А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.</verse>
				<verse number="5">И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:</verse>
				<verse number="6">той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.</verse>
				<verse number="7">Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,</verse>
				<verse number="8">и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.</verse>
				<verse number="9">На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.</verse>
				<verse number="10">И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,</verse>
				<verse number="11">и — вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;</verse>
				<verse number="12">в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.</verse>
				<verse number="13">И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!</verse>
				<verse number="14">А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.</verse>
				<verse number="15">И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.</verse>
				<verse number="16">Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.</verse>
				<verse number="17">И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата</verse>
				<verse number="18">и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?</verse>
				<verse number="19">И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.</verse>
				<verse number="20">Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.</verse>
				<verse number="21">Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?</verse>
				<verse number="22">А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.</verse>
				<verse number="23">Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.</verse>
				<verse number="24">На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.</verse>
				<verse number="25">Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.</verse>
				<verse number="26">А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!</verse>
				<verse number="27">И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.</verse>
				<verse number="28">И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.</verse>
				<verse number="29">Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?</verse>
				<verse number="30">Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха</verse>
				<verse number="31">и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.</verse>
				<verse number="32">И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.</verse>
				<verse number="33">Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.</verse>
				<verse number="34">Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;</verse>
				<verse number="35">но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.</verse>
				<verse number="36">Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.</verse>
				<verse number="37">Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:</verse>
				<verse number="38">как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.</verse>
				<verse number="39">И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.</verse>
				<verse number="40">Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява —</verse>
				<verse number="41">не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.</verse>
				<verse number="42">И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.</verse>
				<verse number="43">За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.</verse>
				<verse number="44">Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото.</verse>
				<verse number="45">А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;</verse>
				<verse number="46">защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:</verse>
				<verse number="47">може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?</verse>
				<verse number="48">И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие.</verse>
				<verse number="2">И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха,</verse>
				<verse number="3">думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях.</verse>
				<verse number="4">А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки:</verse>
				<verse number="5">аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене.</verse>
				<verse number="6">Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни.</verse>
				<verse number="7">И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж!</verse>
				<verse number="8">Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми.</verse>
				<verse number="9">А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.</verse>
				<verse number="10">Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.</verse>
				<verse number="11">И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене.</verse>
				<verse number="12">А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек.</verse>
				<verse number="13">Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър;</verse>
				<verse number="14">той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.</verse>
				<verse number="15">И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светии, както и върху нас отначало.</verse>
				<verse number="16">Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: „Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий“.</verse>
				<verse number="17">Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу?</verse>
				<verse number="18">Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.</verse>
				<verse number="19">А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи.</verse>
				<verse number="20">Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.</verse>
				<verse number="21">И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.</verse>
				<verse number="22">Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.</verse>
				<verse number="23">Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,</verse>
				<verse number="24">защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.</verse>
				<verse number="25">Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия.</verse>
				<verse number="26">Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.</verse>
				<verse number="27">През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Иерусалим.</verse>
				<verse number="28">И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия.</verse>
				<verse number="29">Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея;</verse>
				<verse number="30">това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,</verse>
				<verse number="2">и уби с меч Иакова, брата Иоанов.</verse>
				<verse number="3">А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра — тогава бяха дните на Безквасници, —</verse>
				<verse number="4">и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.</verse>
				<verse number="5">И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.</verse>
				<verse number="6">А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.</verse>
				<verse number="7">И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.</verse>
				<verse number="8">Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!</verse>
				<verse number="9">Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.</verse>
				<verse number="10">Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врата, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.</verse>
				<verse number="11">Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.</verse>
				<verse number="12">И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха.</verse>
				<verse number="13">Когато Петър почука на пътните врата, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.</verse>
				<verse number="14">И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата.</verse>
				<verse number="15">А те ѝ казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.</verse>
				<verse number="16">В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха.</verse>
				<verse number="17">А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.</verse>
				<verse number="18">Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър.</verse>
				<verse number="19">А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.</verse>
				<verse number="20">Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.</verse>
				<verse number="21">В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях;</verse>
				<verse number="22">а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки.</verse>
				<verse number="23">Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.</verse>
				<verse number="24">А словото Божие растеше и се разпространяваше.</verse>
				<verse number="25">Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел.</verse>
				<verse number="2">Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал.</verse>
				<verse number="3">Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха.</verse>
				<verse number="4">И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.</verse>
				<verse number="5">И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник.</verse>
				<verse number="6">Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,</verse>
				<verse number="7">който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.</verse>
				<verse number="8">А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата.</verse>
				<verse number="9">Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед</verse>
				<verse number="10">и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища?</verse>
				<verse number="11">И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.</verse>
				<verse number="12">Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.</verse>
				<verse number="13">Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим.</verse>
				<verse number="14">А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.</verse>
				<verse number="15">След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.</verse>
				<verse number="16">Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!</verse>
				<verse number="17">Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея,</verse>
				<verse number="18">и около четирийсет години време ги храни в пустинята;</verse>
				<verse number="19">и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им;</verse>
				<verse number="20">а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила.</verse>
				<verse number="21">После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години.</verse>
				<verse number="22">Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“.</verse>
				<verse number="23">От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса,</verse>
				<verse number="24">след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.</verse>
				<verse number="25">А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“.</verse>
				<verse number="26">Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.</verse>
				<verse number="27">Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;</verse>
				<verse number="28">и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.</verse>
				<verse number="29">А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.</verse>
				<verse number="30">Но Бог Го възкреси от мъртвите;</verse>
				<verse number="31">през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.</verse>
				<verse number="32">И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,</verse>
				<verse number="33">както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“.</verse>
				<verse number="34">А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“.</verse>
				<verse number="35">Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“.</verse>
				<verse number="36">Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,</verse>
				<verse number="37">но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.</verse>
				<verse number="38">И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете;</verse>
				<verse number="39">и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ.</verse>
				<verse number="40">Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:</verse>
				<verse number="41">„вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“.</verse>
				<verse number="42">На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.</verse>
				<verse number="43">А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.</verse>
				<verse number="44">На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.</verse>
				<verse number="45">Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.</verse>
				<verse number="46">Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.</verse>
				<verse number="47">Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“</verse>
				<verse number="48">Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.</verse>
				<verse number="49">И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.</verse>
				<verse number="50">Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.</verse>
				<verse number="51">Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.</verse>
				<verse number="52">А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.</verse>
				<verse number="2">А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.</verse>
				<verse number="3">Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.</verse>
				<verse number="4">А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други — с апостолите.</verse>
				<verse number="5">Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,</verse>
				<verse number="6">те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,</verse>
				<verse number="7">и там благовестяха.</verse>
				<verse number="8">В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.</verse>
				<verse number="9">Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,</verse>
				<verse number="10">каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.</verse>
				<verse number="11">А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.</verse>
				<verse number="12">И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.</verse>
				<verse number="13">А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.</verse>
				<verse number="14">Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:</verse>
				<verse number="15">мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,</verse>
				<verse number="16">Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,</verse>
				<verse number="17">макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.</verse>
				<verse number="18">И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,</verse>
				<verse number="19">дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв.</verse>
				<verse number="20">А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.</verse>
				<verse number="21">След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,</verse>
				<verse number="22">като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие.</verse>
				<verse number="23">А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.</verse>
				<verse number="24">И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;</verse>
				<verse number="25">и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия;</verse>
				<verse number="26">а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха.</verse>
				<verse number="27">Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.</verse>
				<verse number="28">И там стояха немалко време с учениците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.</verse>
				<verse number="2">И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях — от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.</verse>
				<verse number="3">Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя,</verse>
				<verse number="4">А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.</verse>
				<verse number="5">Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те — езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.</verse>
				<verse number="6">Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.</verse>
				<verse number="7">След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;</verse>
				<verse number="8">и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;</verse>
				<verse number="9">и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.</verse>
				<verse number="10">Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.</verse>
				<verse number="11">Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.</verse>
				<verse number="12">Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.</verse>
				<verse number="13">А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!</verse>
				<verse number="14">Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;</verse>
				<verse number="15">и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:</verse>
				<verse number="16">„след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давилова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,</verse>
				<verse number="17">за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това“.</verse>
				<verse number="18">Познати са Богу отвека всичките Му дела.</verse>
				<verse number="19">Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,</verse>
				<verse number="20">но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.</verse>
				<verse number="21">Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.</verse>
				<verse number="22">Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила — предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,</verse>
				<verse number="23">като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.</verse>
				<verse number="24">Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,</verse>
				<verse number="25">ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,</verse>
				<verse number="26">човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="27">И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.</verse>
				<verse number="28">Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:</verse>
				<verse number="29">да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!</verse>
				<verse number="30">И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.</verse>
				<verse number="31">А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.</verse>
				<verse number="32">Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.</verse>
				<verse number="33">След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.</verse>
				<verse number="34">Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.</verse>
				<verse number="35">Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.</verse>
				<verse number="36">След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.</verse>
				<verse number="37">Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.</verse>
				<verse number="38">Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.</verse>
				<verse number="39">От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;</verse>
				<verse number="40">а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,</verse>
				<verse number="41">и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;</verse>
				<verse number="2">тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.</verse>
				<verse number="3">Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.</verse>
				<verse number="4">И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим.</verse>
				<verse number="5">И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.</verse>
				<verse number="6">Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.</verse>
				<verse number="7">А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.</verse>
				<verse number="8">И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.</verse>
				<verse number="9">През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!</verse>
				<verse number="10">След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.</verse>
				<verse number="11">И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден — в Неапол,</verse>
				<verse number="12">а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град — римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.</verse>
				<verse number="13">А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.</verse>
				<verse number="14">И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ ѝ отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.</verse>
				<verse number="15">А когато се покръсти тя и домашните ѝ, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.</verse>
				<verse number="16">И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.</verse>
				<verse number="17">Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.</verse>
				<verse number="18">Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.</verse>
				<verse number="19">Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.</verse>
				<verse number="20">И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни</verse>
				<verse number="21">и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.</verse>
				<verse number="22">Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;</verse>
				<verse number="23">и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.</verse>
				<verse number="24">Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.</verse>
				<verse number="25">Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.</verse>
				<verse number="26">Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.</verse>
				<verse number="27">А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.</verse>
				<verse number="28">Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.</verse>
				<verse number="29">Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;</verse>
				<verse number="30">и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?</verse>
				<verse number="31">А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.</verse>
				<verse number="32">И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.</verse>
				<verse number="33">Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;</verse>
				<verse number="34">и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.</verse>
				<verse number="35">А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.</verse>
				<verse number="36">Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.</verse>
				<verse number="37">Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.</verse>
				<verse number="38">Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.</verse>
				<verse number="39">И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.</verse>
				<verse number="40">А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога.</verse>
				<verse number="2">Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,</verse>
				<verse number="3">като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос.</verse>
				<verse number="4">И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, — голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.</verse>
				<verse number="5">Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.</verse>
				<verse number="6">А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук;</verse>
				<verse number="7">тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар — Иисус.</verse>
				<verse number="8">И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.</verse>
				<verse number="9">Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.</verse>
				<verse number="10">А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.</verse>
				<verse number="11">Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй.</verse>
				<verse number="12">И мнозина от тях повярваха — и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.</verse>
				<verse number="13">Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.</verse>
				<verse number="14">Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.</verse>
				<verse number="15">Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.</verse>
				<verse number="16">Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.</verse>
				<verse number="17">И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.</verse>
				<verse number="18">А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: „какво иска да каже тоя празнословец?“ а други: „види се, той проповядва за чужди божества“, защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.</verse>
				<verse number="19">И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?</verse>
				<verse number="20">Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.</verse>
				<verse number="21">А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това — да говорят или слушат нещо ново.</verse>
				<verse number="22">Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.</verse>
				<verse number="23">Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.</verse>
				<verse number="24">Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,</verse>
				<verse number="25">нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.</verse>
				<verse number="26">Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,</verse>
				<verse number="27">за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:</verse>
				<verse number="28">защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: „Негов сме и род“.</verse>
				<verse number="29">И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък — на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.</verse>
				<verse number="30">Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят;</verse>
				<verse number="31">защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.</verse>
				<verse number="32">Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.</verse>
				<verse number="33">И тъй, Павел излезе из средата им.</verse>
				<verse number="34">А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях, беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">След това Павел остави Атина и дойде в Коринт;</verse>
				<verse number="2">и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях;</verse>
				<verse number="3">и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри.</verse>
				<verse number="4">И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.</verse>
				<verse number="5">А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос.</verse>
				<verse number="6">Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви — върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците.</verse>
				<verse number="7">И като се дигна оттам, дойде у някого си, на име Юст, който почиташе Бога, и чиято къща беше до синагогата.</verse>
				<verse number="8">А Крист, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха.</verse>
				<verse number="9">И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай,</verse>
				<verse number="10">защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град.</verse>
				<verse number="11">Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие.</verse>
				<verse number="12">А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището,</verse>
				<verse number="13">като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона.</verse>
				<verse number="14">И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам;</verse>
				<verse number="15">но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи.</verse>
				<verse number="16">И ги напъди от съдилището.</verse>
				<verse number="17">Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това.</verse>
				<verse number="18">Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк.</verse>
				<verse number="19">Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.</verse>
				<verse number="20">А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи,</verse>
				<verse number="21">а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Иерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там.</verse>
				<verse number="22">Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.</verse>
				<verse number="23">След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици.</verse>
				<verse number="24">И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.</verse>
				<verse number="25">Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение.</verse>
				<verse number="26">Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен.</verse>
				<verse number="27">А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта,</verse>
				<verse number="28">защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,</verse>
				<verse number="2">каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светии.</verse>
				<verse number="3">Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.</verse>
				<verse number="4">Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="5">Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.</verse>
				<verse number="6">И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.</verse>
				<verse number="7">Всички бяха около дванайсет души.</verse>
				<verse number="8">А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.</verse>
				<verse number="9">Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.</verse>
				<verse number="10">Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса.</verse>
				<verse number="11">А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови,</verse>
				<verse number="12">тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.</verse>
				<verse number="13">Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.</verse>
				<verse number="14">Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.</verse>
				<verse number="15">А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте?</verse>
				<verse number="16">И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.</verse>
				<verse number="17">Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.</verse>
				<verse number="18">И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.</verse>
				<verse number="19">А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.</verse>
				<verse number="20">Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне.</verse>
				<verse number="21">А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим.</verse>
				<verse number="22">И прати в Македония двама от ония, които му служеха — Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.</verse>
				<verse number="23">В онова време биде голям смут за пътя Господен:</verse>
				<verse number="24">някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,</verse>
				<verse number="25">като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;</verse>
				<verse number="26">а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки.</verse>
				<verse number="27">Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.</verse>
				<verse number="28">Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!</verse>
				<verse number="29">И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището.</verse>
				<verse number="30">А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.</verse>
				<verse number="31">Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.</verse>
				<verse number="32">И тъй, едни крещяха едно, други друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.</verse>
				<verse number="33">По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа.</verse>
				<verse number="34">Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!</verse>
				<verse number="35">А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?</verse>
				<verse number="36">Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.</verse>
				<verse number="37">А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.</verse>
				<verse number="38">Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.</verse>
				<verse number="39">Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.</verse>
				<verse number="40">Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;</verse>
				<verse number="2">а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;</verse>
				<verse number="3">там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.</verse>
				<verse number="4">Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.</verse>
				<verse number="5">Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.</verse>
				<verse number="6">А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.</verse>
				<verse number="7">И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.</verse>
				<verse number="8">В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.</verse>
				<verse number="9">А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.</verse>
				<verse number="10">Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.</verse>
				<verse number="11">А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.</verse>
				<verse number="12">В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.</verse>
				<verse number="13">Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.</verse>
				<verse number="14">И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.</verse>
				<verse number="15">А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,</verse>
				<verse number="16">защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.</verse>
				<verse number="17">А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.</verse>
				<verse number="18">И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,</verse>
				<verse number="19">служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:</verse>
				<verse number="20">как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,</verse>
				<verse number="21">като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="22">И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там —</verse>
				<verse number="23">освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.</verse>
				<verse number="24">Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.</verse>
				<verse number="25">И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.</verse>
				<verse number="26">Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,</verse>
				<verse number="27">защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.</verse>
				<verse number="28">Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.</verse>
				<verse number="29">Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;</verse>
				<verse number="30">па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.</verse>
				<verse number="31">Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.</verse>
				<verse number="32">А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.</verse>
				<verse number="33">От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;</verse>
				<verse number="34">сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.</verse>
				<verse number="35">С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима.</verse>
				<verse number="36">Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.</verse>
				<verse number="37">Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,</verse>
				<verse number="38">наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;</verse>
				<verse number="2">и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.</verse>
				<verse number="3">След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.</verse>
				<verse number="4">И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим.</verse>
				<verse number="5">А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме.</verse>
				<verse number="6">И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.</verse>
				<verse number="7">А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.</verse>
				<verse number="8">А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него.</verse>
				<verse number="9">Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.</verse>
				<verse number="10">Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав,</verse>
				<verse number="11">и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически.</verse>
				<verse number="12">Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.</verse>
				<verse number="13">Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса.</verse>
				<verse number="14">А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!</verse>
				<verse number="15">След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим.</verse>
				<verse number="16">С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме.</verse>
				<verse number="17">Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост.</verse>
				<verse number="18">На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери.</verse>
				<verse number="19">И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба.</verse>
				<verse number="20">А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона.</verse>
				<verse number="21">А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите.</verse>
				<verse number="22">И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.</verse>
				<verse number="23">Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк.</verse>
				<verse number="24">Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона.</verse>
				<verse number="25">А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство.</verse>
				<verse number="26">Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос.</verse>
				<verse number="27">А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него,</verse>
				<verse number="28">викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място.</verse>
				<verse number="29">Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма.</verse>
				<verse number="30">Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени.</verse>
				<verse number="31">И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил;</verse>
				<verse number="32">а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;</verse>
				<verse number="33">тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил?</verse>
				<verse number="34">От народа едни крещяха едно, други — друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана.</verse>
				<verse number="35">А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа;</verse>
				<verse number="36">защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го!</verse>
				<verse number="37">Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки?</verse>
				<verse number="38">та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници!</verse>
				<verse number="39">А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа.</verse>
				<verse number="40">А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше:</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.</verse>
				<verse number="2">А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:</verse>
				<verse number="3">аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.</verse>
				<verse number="4">Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,</verse>
				<verse number="5">както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.</verse>
				<verse number="6">Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.</verse>
				<verse number="7">Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?</verse>
				<verse number="8">Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш.</verse>
				<verse number="9">Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.</verse>
				<verse number="10">Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.</verse>
				<verse number="11">И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.</verse>
				<verse number="12">А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,</verse>
				<verse number="13">дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.</verse>
				<verse number="14">А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,</verse>
				<verse number="15">защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.</verse>
				<verse number="16">И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.</verse>
				<verse number="17">А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се</verse>
				<verse number="18">и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.</verse>
				<verse number="19">Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;</verse>
				<verse number="20">и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.</verse>
				<verse number="21">И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко — при езичниците.</verse>
				<verse number="22">До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!</verse>
				<verse number="23">И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,</verse>
				<verse number="24">хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.</verse>
				<verse number="25">Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?</verse>
				<verse number="26">Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.</verse>
				<verse number="27">Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.</verse>
				<verse number="28">А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.</verse>
				<verse number="29">И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.</verse>
				<verse number="30">На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="23">
				<verse number="1">Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден.</verse>
				<verse number="2">А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.</verse>
				<verse number="3">Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият.</verse>
				<verse number="4">А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?</verse>
				<verse number="5">Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: „началника на твоя народ да не злословиш“.</verse>
				<verse number="6">А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата — фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят!</verse>
				<verse number="7">Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.</verse>
				<verse number="8">Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото.</verse>
				<verse number="9">Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу.</verse>
				<verse number="10">И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.</verse>
				<verse number="11">През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.</verse>
				<verse number="12">А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.</verse>
				<verse number="13">Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.</verse>
				<verse number="14">Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.</verse>
				<verse number="15">Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.</verse>
				<verse number="16">Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.</verse>
				<verse number="17">А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.</verse>
				<verse number="18">И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.</verse>
				<verse number="19">Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?</verse>
				<verse number="20">А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.</verse>
				<verse number="21">Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.</verse>
				<verse number="22">Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.</verse>
				<verse number="23">След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;</verse>
				<verse number="24">пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.</verse>
				<verse number="25">Написа и писмо с това съдържание:</verse>
				<verse number="26">Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.</verse>
				<verse number="27">Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин.</verse>
				<verse number="28">И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им</verse>
				<verse number="29">и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови.</verse>
				<verse number="30">И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!</verse>
				<verse number="31">И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.</verse>
				<verse number="32">А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.</verse>
				<verse number="33">Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.</verse>
				<verse number="34">Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:</verse>
				<verse number="35">ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="24">
				<verse number="1">След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.</verse>
				<verse number="2">А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:</verse>
				<verse number="3">винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи — у тоя народ добри сполуки.</verse>
				<verse number="4">Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.</verse>
				<verse number="5">Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес,</verse>
				<verse number="6">който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон;</verse>
				<verse number="7">но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,</verse>
				<verse number="8">като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.</verse>
				<verse number="9">И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.</verse>
				<verse number="10">Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.</verse>
				<verse number="11">Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.</verse>
				<verse number="12">И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,</verse>
				<verse number="13">и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.</verse>
				<verse number="14">Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,</verse>
				<verse number="15">и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват.</verse>
				<verse number="16">Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците.</verse>
				<verse number="17">След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси.</verse>
				<verse number="18">При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум,</verse>
				<verse number="19">някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.</verse>
				<verse number="20">Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, —</verse>
				<verse number="21">освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес.</verse>
				<verse number="22">Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.</verse>
				<verse number="23">И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него.</verse>
				<verse number="24">След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="25">А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам.</verse>
				<verse number="26">При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.</verse>
				<verse number="27">Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="25">
				<verse number="1">А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим.</verse>
				<verse number="2">Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла</verse>
				<verse number="3">и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя.</verse>
				<verse number="4">Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там.</verse>
				<verse number="5">И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят.</verse>
				<verse number="6">И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла.</verse>
				<verse number="7">Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;</verse>
				<verse number="8">а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря.</verse>
				<verse number="9">Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.</verse>
				<verse number="10">Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш.</verse>
				<verse number="11">Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам.</verse>
				<verse number="12">Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш.</verse>
				<verse number="13">След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста.</verse>
				<verse number="14">И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови,</verse>
				<verse number="15">за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден.</verse>
				<verse number="16">Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението.</verse>
				<verse number="17">И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека;</verse>
				<verse number="18">обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз;</verse>
				<verse number="19">те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.</verse>
				<verse number="20">Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това?</verse>
				<verse number="21">Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря.</verse>
				<verse number="22">Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш.</verse>
				<verse number="23">На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла.</verse>
				<verse number="24">И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.</verse>
				<verse number="25">Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему.</verse>
				<verse number="26">Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша.</verse>
				<verse number="27">Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="26">
				<verse number="1">Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:</verse>
				<verse number="2">честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,</verse>
				<verse number="3">а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.</verse>
				<verse number="4">Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи;</verse>
				<verse number="5">те отдавна ме знаят, — ако искат да свидетелствуват, — че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;</verse>
				<verse number="6">а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога,</verse>
				<verse number="7">което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.</verse>
				<verse number="8">Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?</verse>
				<verse number="9">Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;</verse>
				<verse number="10">това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;</verse>
				<verse number="11">и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.</verse>
				<verse number="12">С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,</verse>
				<verse number="13">посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.</verse>
				<verse number="14">Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.</verse>
				<verse number="15">Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.</verse>
				<verse number="16">Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,</verse>
				<verse number="17">като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,</verse>
				<verse number="18">да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.</verse>
				<verse number="19">Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,</verse>
				<verse number="20">но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.</verse>
				<verse number="21">Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.</verse>
				<verse number="22">Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,</verse>
				<verse number="23">именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.</verse>
				<verse number="24">Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.</verse>
				<verse number="25">А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.</verse>
				<verse number="26">Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.</verse>
				<verse number="27">Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.</verse>
				<verse number="28">Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.</verse>
				<verse number="29">А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз — но без тия окови.</verse>
				<verse number="30">Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях</verse>
				<verse number="31">и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.</verse>
				<verse number="32">И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="27">
				<verse number="1">Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.</verse>
				<verse number="2">Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун.</verse>
				<verse number="3">На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им.</verse>
				<verse number="4">Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,</verse>
				<verse number="5">и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.</verse>
				<verse number="6">Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.</verse>
				<verse number="7">И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.</verse>
				<verse number="8">И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.</verse>
				<verse number="9">Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше</verse>
				<verse number="10">и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни.</verse>
				<verse number="11">Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.</verse>
				<verse number="12">И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват.</verse>
				<verse number="13">Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит.</verse>
				<verse number="14">Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон.</verse>
				<verse number="15">Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните.</verse>
				<verse number="16">И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията;</verse>
				<verse number="17">като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт, свиха платната и тъй се носеха.</verse>
				<verse number="18">На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара;</verse>
				<verse number="19">а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.</verse>
				<verse number="20">Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим.</verse>
				<verse number="21">И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети.</verse>
				<verse number="22">А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът.</verse>
				<verse number="23">Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа,</verse>
				<verse number="24">и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе.</verse>
				<verse number="25">Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено.</verse>
				<verse number="26">Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.</verse>
				<verse number="27">Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя,</verse>
				<verse number="28">и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко понататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега.</verse>
				<verse number="29">И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне.</verse>
				<verse number="30">А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа,</verse>
				<verse number="31">Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси.</verse>
				<verse number="32">Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън.</verse>
				<verse number="33">И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо.</verse>
				<verse number="34">Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата.</verse>
				<verse number="35">Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде;</verse>
				<verse number="36">тогава се ободриха всички, та ядоха и те;</verse>
				<verse number="37">а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.</verse>
				<verse number="38">А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето.</verse>
				<verse number="39">Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба.</verse>
				<verse number="40">И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието.</verse>
				<verse number="41">Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните.</verse>
				<verse number="42">И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне.</verse>
				<verse number="43">Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават,</verse>
				<verse number="44">а другите да излязат — едни на дъски, а други на щогоде от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="28">
				<verse number="1">И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.</verse>
				<verse number="2">Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.</verse>
				<verse number="3">А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.</verse>
				<verse number="4">Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.</verse>
				<verse number="5">Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.</verse>
				<verse number="6">А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.</verse>
				<verse number="7">Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.</verse>
				<verse number="8">И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.</verse>
				<verse number="9">След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;</verse>
				<verse number="10">те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.</verse>
				<verse number="11">След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите,</verse>
				<verse number="12">И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни.</verse>
				<verse number="13">Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли;</verse>
				<verse number="14">там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим.</verse>
				<verse number="15">Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри.</verse>
				<verse number="16">Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше.</verse>
				<verse number="17">След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.</verse>
				<verse number="18">Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт;</verse>
				<verse number="19">но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си.</verse>
				<verse number="20">По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги.</verse>
				<verse number="21">А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе.</verse>
				<verse number="22">Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат.</verse>
				<verse number="23">И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.</verse>
				<verse number="24">Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.</verse>
				<verse number="25">Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:</verse>
				<verse number="26">„иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите,</verse>
				<verse number="27">защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.</verse>
				<verse number="28">И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят.</verse>
				<verse number="29">Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си.</verse>
				<verse number="30">Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него,</verse>
				<verse number="31">като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="45">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,</verse>
				<verse number="2">което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,</verse>
				<verse number="3">за Своя Син (роден по плът от Давидово семе</verse>
				<verse number="4">и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,</verse>
				<verse number="5">чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,</verse>
				<verse number="6">между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, —</verse>
				<verse number="7">благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.</verse>
				<verse number="8">Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;</verse>
				<verse number="9">Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас</verse>
				<verse number="10">и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;</verse>
				<verse number="11">защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,</verse>
				<verse number="12">сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра — ваша и моя.</verse>
				<verse number="13">Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.</verse>
				<verse number="14">Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;</verse>
				<verse number="15">тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.</verse>
				<verse number="16">Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.</verse>
				<verse number="17">Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра ще бъде жив“.</verse>
				<verse number="18">Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;</verse>
				<verse number="19">тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.</verse>
				<verse number="20">Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.</verse>
				<verse number="21">Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;</verse>
				<verse number="22">наричайки себе си мъдри, те обезумяха,</verse>
				<verse number="23">и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, —</verse>
				<verse number="24">затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;</verse>
				<verse number="25">те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.</verse>
				<verse number="26">Затова Бог ги предаде на срамотии страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;</verse>
				<verse number="27">също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.</verse>
				<verse number="28">А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум — да вършат онова, що не прилича,</verse>
				<verse number="29">бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;</verse>
				<verse number="30">бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,</verse>
				<verse number="31">безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.</verse>
				<verse number="32">Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.</verse>
				<verse number="2">А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.</verse>
				<verse number="3">Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?</verse>
				<verse number="4">Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?</verse>
				<verse number="5">Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,</verse>
				<verse number="6">Който ще въздаде всекиму според делата му:</verse>
				<verse number="7">живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;</verse>
				<verse number="8">ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.</verse>
				<verse number="9">Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,</verse>
				<verse number="10">а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;</verse>
				<verse number="11">защото Бог не гледа на лице.</verse>
				<verse number="12">Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени</verse>
				<verse number="13">(защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;</verse>
				<verse number="14">защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон;</verse>
				<verse number="15">че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),</verse>
				<verse number="16">в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.</verse>
				<verse number="17">Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш,</verse>
				<verse number="18">и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,</verse>
				<verse number="19">и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак,</verse>
				<verse number="20">наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.</verse>
				<verse number="21">Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?</verse>
				<verse number="22">който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?</verse>
				<verse number="23">който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?</verse>
				<verse number="24">„Защото заради вас името Божие се хули между езичниците“, както е писано.</verse>
				<verse number="25">Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване.</verse>
				<verse number="26">И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване?</verse>
				<verse number="27">и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона?</verse>
				<verse number="28">Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;</verse>
				<verse number="29">а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?</verse>
				<verse number="2">Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.</verse>
				<verse number="3">Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?</verse>
				<verse number="4">Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд“.</verse>
				<verse number="5">Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?</verse>
				<verse number="6">Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?</verse>
				<verse number="7">Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?</verse>
				<verse number="8">Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.</verse>
				<verse number="9">И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,</verse>
				<verse number="10">както е писано: „няма нито един праведен,</verse>
				<verse number="11">няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,</verse>
				<verse number="12">всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един“.</verse>
				<verse number="13">„Гърлото им — отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им — аспидина отрова;</verse>
				<verse number="14">устата им пълни с клетва и горчилка.</verse>
				<verse number="15">Нозете им бързи за проливане кръв;</verse>
				<verse number="16">пустош и неволя по техните пътища;</verse>
				<verse number="17">те не познаха пътя на мира.</verse>
				<verse number="18">Страх Божий няма пред очите им“.</verse>
				<verse number="19">А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,</verse>
				<verse number="20">защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.</verse>
				<verse number="21">А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.</verse>
				<verse number="22">Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:</verse>
				<verse number="23">всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,</verse>
				<verse number="24">оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,</verse>
				<verse number="25">Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прошението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,</verse>
				<verse number="26">за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.</verse>
				<verse number="27">Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.</verse>
				<verse number="28">И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.</verse>
				<verse number="29">Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;</verse>
				<verse number="30">защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.</verse>
				<verse number="31">И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?</verse>
				<verse number="2">Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.</verse>
				<verse number="3">Защото, какво казва Писанието? „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“.</verse>
				<verse number="4">На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.</verse>
				<verse number="5">Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.</verse>
				<verse number="6">Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:</verse>
				<verse number="7">„блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити;</verse>
				<verse number="8">блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“.</verse>
				<verse number="9">И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.</verse>
				<verse number="10">Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.</verse>
				<verse number="11">И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието,</verse>
				<verse number="12">и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.</verse>
				<verse number="13">Защото обещанието към Авраама или към семето му — да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.</verse>
				<verse number="14">Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;</verse>
				<verse number="15">защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.</verse>
				<verse number="16">Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,</verse>
				<verse number="17">според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.</verse>
				<verse number="18">Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.</verse>
				<verse number="19">И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;</verse>
				<verse number="20">а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,</verse>
				<verse number="21">напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.</verse>
				<verse number="22">Затова му се вмени за праведност.</verse>
				<verse number="23">Но не само за него е писано, че му се е вменило,</verse>
				<verse number="24">но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,</verse>
				<verse number="25">предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="2">чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.</verse>
				<verse number="3">Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,</verse>
				<verse number="4">търпението — опитност, опитността — надежда,</verse>
				<verse number="5">а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.</verse>
				<verse number="6">Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.</verse>
				<verse number="7">За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.</verse>
				<verse number="8">Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.</verse>
				<verse number="9">Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.</verse>
				<verse number="10">Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;</verse>
				<verse number="11">и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.</verse>
				<verse number="12">Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха — смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; —</verse>
				<verse number="13">защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон.</verse>
				<verse number="14">Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия.</verse>
				<verse number="15">Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.</verse>
				<verse number="16">И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът — от много престъпления към оправдаване.</verse>
				<verse number="17">Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="18">И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.</verse>
				<verse number="19">Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.</verse>
				<verse number="20">А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,</verse>
				<verse number="21">та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не.</verse>
				<verse number="2">Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?</verse>
				<verse number="3">Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?</verse>
				<verse number="4">И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.</verse>
				<verse number="5">Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,</verse>
				<verse number="6">като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;</verse>
				<verse number="7">защото, който е умрял, той се е освободил от грях.</verse>
				<verse number="8">Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,</verse>
				<verse number="9">знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.</verse>
				<verse number="10">Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.</verse>
				<verse number="11">Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.</verse>
				<verse number="12">И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти;</verse>
				<verse number="13">и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си — Богу, за оръдия на правдата.</verse>
				<verse number="14">Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта.</verse>
				<verse number="15">Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.</verse>
				<verse number="16">Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или — на послушанието, за оправдание?</verse>
				<verse number="17">Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.</verse>
				<verse number="18">А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата.</verse>
				<verse number="19">Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела.</verse>
				<verse number="20">Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата.</verse>
				<verse number="21">А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.</verse>
				<verse number="22">Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят — живот вечен.</verse>
				<verse number="23">Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?</verse>
				<verse number="2">Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.</verse>
				<verse number="3">Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.</verse>
				<verse number="4">Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.</verse>
				<verse number="5">Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;</verse>
				<verse number="6">но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.</verse>
				<verse number="7">Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“.</verse>
				<verse number="8">Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.</verse>
				<verse number="9">Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,</verse>
				<verse number="10">пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,</verse>
				<verse number="11">защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.</verse>
				<verse number="12">Тъй че законът е свет, и заповедта света, справедлива и добра.</verse>
				<verse number="13">И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.</verse>
				<verse number="14">Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.</verse>
				<verse number="15">А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.</verse>
				<verse number="16">Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;</verse>
				<verse number="17">а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.</verse>
				<verse number="18">Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.</verse>
				<verse number="19">Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.</verse>
				<verse number="20">А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.</verse>
				<verse number="21">И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.</verse>
				<verse number="22">Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,</verse>
				<verse number="23">но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.</verse>
				<verse number="24">Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?</verse>
				<verse number="25">Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта — на греховния закон.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух,</verse>
				<verse number="2">защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.</verse>
				<verse number="3">Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта,</verse>
				<verse number="4">та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.</verse>
				<verse number="5">Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух за духовно.</verse>
				<verse number="6">Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване — живот и мир;</verse>
				<verse number="7">защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може.</verse>
				<verse number="8">А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.</verse>
				<verse number="9">Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.</verse>
				<verse number="10">Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.</verse>
				<verse number="11">Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.</verse>
				<verse number="12">И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;</verse>
				<verse number="13">защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,</verse>
				<verse number="14">понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;</verse>
				<verse number="15">защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!</verse>
				<verse number="16">Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.</verse>
				<verse number="17">Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.</verse>
				<verse number="18">Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.</verse>
				<verse number="19">Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,</verse>
				<verse number="20">защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,</verse>
				<verse number="21">с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.</verse>
				<verse number="22">Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;</verse>
				<verse number="23">и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение — изкупване на нашето тяло.</verse>
				<verse number="24">Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?</verse>
				<verse number="25">Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.</verse>
				<verse number="26">Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.</verse>
				<verse number="27">А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.</verse>
				<verse number="28">При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро;</verse>
				<verse number="29">защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.</verse>
				<verse number="30">А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил.</verse>
				<verse number="31">Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?</verse>
				<verse number="32">Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?</verse>
				<verse number="33">Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава.</verse>
				<verse number="34">Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.</verse>
				<verse number="35">Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?</verse>
				<verse number="36">както е писано: „заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“.</verse>
				<verse number="37">Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби.</verse>
				<verse number="38">Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще,</verse>
				<verse number="39">ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Истина говоря в Христа, не лъжа, — свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, —</verse>
				<verse number="2">че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;</verse>
				<verse number="3">молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,</verse>
				<verse number="4">които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;</verse>
				<verse number="5">техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.</verse>
				<verse number="6">Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни,</verse>
				<verse number="7">нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“.</verse>
				<verse number="8">Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство.</verse>
				<verse number="9">Защото думите на обещанието са тия: „по това време ще дойда, и Сарра ще има син“.</verse>
				<verse number="10">И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща;</verse>
				<verse number="11">защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),</verse>
				<verse number="12">беше ѝ казано: „по-големият ще робува на по-малкия“,</verse>
				<verse number="13">както е и писано: „Иакова възлюбих, а Исава намразих“.</verse>
				<verse number="14">Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.</verse>
				<verse number="15">Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“.</verse>
				<verse number="16">И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.</verse>
				<verse number="17">Защото Писанието казва на фараона: „тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя“.</verse>
				<verse number="18">И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.</verse>
				<verse number="19">Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?</verse>
				<verse number="20">Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?</verse>
				<verse number="21">Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг — за долна?</verse>
				<verse number="22">Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?</verse>
				<verse number="23">и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,</verse>
				<verse number="24">помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?</verse>
				<verse number="25">както и в Осия казва: „ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена — невъзлюбената“.</verse>
				<verse number="26">„И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог“.</verse>
				<verse number="27">А Исаия се провиква за Израиля: „ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;</verse>
				<verse number="28">защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята“.</verse>
				<verse number="29">И, както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора“.</verse>
				<verse number="30">Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.</verse>
				<verse number="31">А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата.</verse>
				<verse number="32">Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,</verse>
				<verse number="33">както е писано: „ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.</verse>
				<verse number="2">Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.</verse>
				<verse number="3">Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,</verse>
				<verse number="4">понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.</verse>
				<verse number="5">Мойсей пише за оправданието от закона: „който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него“.</verse>
				<verse number="6">А оправданието от вярата казва тъй: „да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?“ сиреч, да свали Христа,</verse>
				<verse number="7">„или: кой ще слезе в бездната?“ сиреч, да изведе Христа от мъртвите.</verse>
				<verse number="8">Но какво казва Писанието? „Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце“, сиреч, словото на вярата, което проповядваме;</verse>
				<verse number="9">защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,</verse>
				<verse number="10">понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.</verse>
				<verse number="11">Пък и Писанието казва: „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.</verse>
				<verse number="12">Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.</verse>
				<verse number="13">Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.</verse>
				<verse number="14">Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?</verse>
				<verse number="15">И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“</verse>
				<verse number="16">Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?“</verse>
				<verse number="17">И тъй, вярата иде от слушане, а слушането — от слово Божие.</verse>
				<verse number="18">Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им — до краищата на вселената“.</verse>
				<verse number="19">Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: „Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ“.</verse>
				<verse number="20">А Исаия смело казва: „намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене“.</verse>
				<verse number="21">За Израиля пък казва: „весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.</verse>
				<verse number="2">Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:</verse>
				<verse number="3">„Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата“.</verse>
				<verse number="4">А какво му казва Божият отговор? „Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала“.</verse>
				<verse number="5">Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.</verse>
				<verse number="6">Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело.</verse>
				<verse number="7">Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха,</verse>
				<verse number="8">както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи — да не виждат и уши — да не чуват, дори до днешен ден“.</verse>
				<verse number="9">И Давид казва: „трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата;</verse>
				<verse number="10">да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги“.</verse>
				<verse number="11">Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно! Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.</verse>
				<verse number="12">Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!</verse>
				<verse number="13">На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си,</verse>
				<verse number="14">та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.</verse>
				<verse number="15">Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?</verse>
				<verse number="16">Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните.</verse>
				<verse number="17">Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,</verse>
				<verse number="18">то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът — тебе.</verse>
				<verse number="19">Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя.</verse>
				<verse number="20">Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.</verse>
				<verse number="21">Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади.</verse>
				<verse number="22">Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдеш отсечен.</verse>
				<verse number="23">Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади.</verse>
				<verse number="24">Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.</verse>
				<verse number="25">Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,</verse>
				<verse number="26">и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: „ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова“.</verse>
				<verse number="27">„И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им“.</verse>
				<verse number="28">Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.</verse>
				<verse number="29">Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.</verse>
				<verse number="30">Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,</verse>
				<verse number="31">така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.</verse>
				<verse number="32">Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.</verse>
				<verse number="33">О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!</verse>
				<verse number="34">Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?</verse>
				<verse number="35">Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?</verse>
				<verse number="36">Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,</verse>
				<verse number="2">и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.</verse>
				<verse number="3">По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму.</verse>
				<verse number="4">Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа,</verse>
				<verse number="5">тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове.</verse>
				<verse number="6">И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата;</verse>
				<verse number="7">имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, — в учението;</verse>
				<verse number="8">наставник ли си, — наставлявай; дарител ли си, — дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, — предстоявай с усърдие; благотворител ли си, — благотвори на радо сърце.</verse>
				<verse number="9">Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;</verse>
				<verse number="10">бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;</verse>
				<verse number="11">в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;</verse>
				<verse number="12">бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата постоянни;</verse>
				<verse number="13">помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;</verse>
				<verse number="14">благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.</verse>
				<verse number="15">Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.</verse>
				<verse number="16">Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри;</verse>
				<verse number="17">не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.</verse>
				<verse number="18">Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.</verse>
				<verse number="19">Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“.</verse>
				<verse number="20">И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.</verse>
				<verse number="21">Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.</verse>
				<verse number="2">Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане.</verse>
				<verse number="3">Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея;</verse>
				<verse number="4">защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло.</verse>
				<verse number="5">Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.</verse>
				<verse number="6">Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети.</verse>
				<verse number="7">И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък — данък; комуто берия — берия; комуто страх — страх; комуто чест — чест.</verse>
				<verse number="8">Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона.</verse>
				<verse number="9">Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си.</verse>
				<verse number="10">Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.</verse>
				<verse number="11">И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме.</verse>
				<verse number="12">Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината.</verse>
				<verse number="13">Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист;</verse>
				<verse number="14">но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.</verse>
				<verse number="2">Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.</verse>
				<verse number="3">Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.</verse>
				<verse number="4">Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.</verse>
				<verse number="5">Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.</verse>
				<verse number="6">Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.</verse>
				<verse number="7">Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,</verse>
				<verse number="8">но живеем ли — за Господа живеем, умираме ли — за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме — Господни сме.</verse>
				<verse number="9">Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.</verse>
				<verse number="10">А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.</verse>
				<verse number="11">Защото писано е: „жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога“.</verse>
				<verse number="12">И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.</verse>
				<verse number="13">Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това — да не поставяте на брата си препънка или съблазън.</verse>
				<verse number="14">Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.</verse>
				<verse number="15">Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.</verse>
				<verse number="16">Да се не хули, прочее, вашето добро.</verse>
				<verse number="17">Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.</verse>
				<verse number="18">Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.</verse>
				<verse number="19">И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.</verse>
				<verse number="20">Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;</verse>
				<verse number="21">по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.</verse>
				<verse number="22">Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.</verse>
				<verse number="23">А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.</verse>
				<verse number="24">А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена,</verse>
				<verse number="25">а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, —</verse>
				<verse number="26">на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:</verse>
				<verse number="2">всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.</verse>
				<verse number="3">Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: „хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене“.</verse>
				<verse number="4">А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.</verse>
				<verse number="5">А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,</verse>
				<verse number="6">та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="7">Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.</verse>
				<verse number="8">И казвам, че Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците,</verse>
				<verse number="9">а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „за това ще Те прославя, Господи, между езичниците и ще възпея Твоето име“.</verse>
				<verse number="10">И пак е казано: „развеселете се, езичници, с Неговия народ“.</verse>
				<verse number="11">И пак: „хвалете Господа, всички езичници, и прославете Го, всички народи“.</verse>
				<verse number="12">Исаия също казва: „ще съществува коренът Иесеев и Издигащият се от него ще владее над народите; Нему ще се надяват народите“.</verse>
				<verse number="13">А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда.</verse>
				<verse number="14">И аз сам съм уверен за вас, братя мои, че и вие сте пълни с благост, изпълнени сте с всяко познание и можете да наставлявате един другиго;</verse>
				<verse number="15">но писах ви, братя, малко по-смеличко, за да ви напомня за дадената мене от Бога благодат</verse>
				<verse number="16">да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен.</verse>
				<verse number="17">И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога,</verse>
				<verse number="18">защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело,</verse>
				<verse number="19">със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик.</verse>
				<verse number="20">При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа,</verse>
				<verse number="21">а, както е писано: „ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят“.</verse>
				<verse number="22">Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас.</verse>
				<verse number="23">Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас,</verse>
				<verse number="24">кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко.</verse>
				<verse number="25">А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите,</verse>
				<verse number="26">защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим.</verse>
				<verse number="27">Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага.</verse>
				<verse number="28">След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания.</verse>
				<verse number="29">А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.</verse>
				<verse number="30">Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога,</verse>
				<verse number="31">за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Иерусалим благоприятна на светиите,</verse>
				<verse number="32">та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас.</verse>
				<verse number="33">А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея:</verse>
				<verse number="2">приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете ѝ, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене.</verse>
				<verse number="3">Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса</verse>
				<verse number="4">(които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.</verse>
				<verse number="5">Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия.</verse>
				<verse number="6">Поздравете Мариам, която се много труди за нас.</verse>
				<verse number="7">Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа.</verse>
				<verse number="8">Поздравете обичния ми в Господа Амплия.</verse>
				<verse number="9">Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия.</verse>
				<verse number="10">Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов.</verse>
				<verse number="11">Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа.</verse>
				<verse number="12">Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа.</verse>
				<verse number="13">Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка.</verse>
				<verse number="14">Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя.</verse>
				<verse number="15">Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии.</verse>
				<verse number="16">Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.</verse>
				<verse number="17">Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях.</verse>
				<verse number="18">Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните.</verse>
				<verse number="19">Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото,</verse>
				<verse number="20">А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас! Амин.</verse>
				<verse number="21">Поздравяват ви сътрудникът ми Тимотей и моите сродници Луций, Иасон и Сосипатър.</verse>
				<verse number="22">Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание.</verse>
				<verse number="23">Поздравява ви Гаий, мой и на цялата църква странноприемник. Поздравява ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт.</verse>
				<verse number="24">Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="46">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен —</verse>
				<verse number="2">на църквата Божия в Коринт, на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място, у тях и у нас —</verse>
				<verse number="3">благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="4">Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат;</verse>
				<verse number="5">защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание,</verse>
				<verse number="6">според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство,</verse>
				<verse number="7">тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="8">Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="9">Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.</verse>
				<verse number="10">Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.</verse>
				<verse number="11">Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.</verse>
				<verse number="12">А това казвам, защото един от вас дума: „аз съм Павлов“, друг: „аз пък Аполосов“, трети: „аз съм Кифин“, а друг: „аз пък — Христов“.</verse>
				<verse number="13">Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?</verse>
				<verse number="14">Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,</verse>
				<verse number="15">та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.</verse>
				<verse number="16">Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.</verse>
				<verse number="17">Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.</verse>
				<verse number="18">Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.</verse>
				<verse number="19">Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“.</verse>
				<verse number="20">Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?</verse>
				<verse number="21">Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.</verse>
				<verse number="22">Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,</verse>
				<verse number="23">а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,</verse>
				<verse number="24">пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини — Божия сила и Божия премъдрост;</verse>
				<verse number="25">защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.</verse>
				<verse number="26">Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;</verse>
				<verse number="27">ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;</verse>
				<verse number="28">Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, —</verse>
				<verse number="29">та никоя плът да се не похвали пред Бога.</verse>
				<verse number="30">От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление,</verse>
				<verse number="31">та, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост;</verse>
				<verse number="2">защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат;</verse>
				<verse number="3">и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет.</verse>
				<verse number="4">И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,</verse>
				<verse number="5">та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия.</verse>
				<verse number="6">Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,</verse>
				<verse number="7">а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава,</verse>
				<verse number="8">която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха л познали, не биха разпнали Господа на славата.</verse>
				<verse number="9">Но, както е писано: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“.</verse>
				<verse number="10">А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии.</verse>
				<verse number="11">Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух.</verse>
				<verse number="12">Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога;</verse>
				<verse number="13">това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.</verse>
				<verse number="14">Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.</verse>
				<verse number="15">Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.</verse>
				<verse number="16">Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа.</verse>
				<verse number="2">С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте,</verse>
				<verse number="3">понеже сте още плътски. И наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?</verse>
				<verse number="4">Защото, щом един говори: „аз съм Павлов“, а друг: „аз съм Аполосов“, не сте ли плътски?</verse>
				<verse number="5">Какво е, прочее, Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал?</verse>
				<verse number="6">Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте;</verse>
				<verse number="7">тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте.</verse>
				<verse number="8">Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си.</verse>
				<verse number="9">Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание.</verse>
				<verse number="10">По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.</verse>
				<verse number="11">Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос.</verse>
				<verse number="12">Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, —</verse>
				<verse number="13">на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.</verse>
				<verse number="14">И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.</verse>
				<verse number="15">А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.</verse>
				<verse number="16">Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?</verse>
				<verse number="17">Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.</verse>
				<verse number="18">Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър.</verse>
				<verse number="19">Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: „Той улавя мъдрите в тяхното хитруване“.</verse>
				<verse number="20">И пак: „Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни“.</verse>
				<verse number="21">И тъй, никой да се не хвали с човеци, защото всичко е ваше:</verse>
				<verse number="22">било Павел, или Аполос, или Кифа, било свят или живот, или смърт, било сегашно, или бъдно, — всичко е ваше;</verse>
				<verse number="23">вие пък сте Христови, а Христос Божий.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии;</verse>
				<verse number="2">а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е — всеки от тях да се окаже верен.</verse>
				<verse number="3">Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя.</verse>
				<verse number="4">Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ.</verse>
				<verse number="5">Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.</verse>
				<verse number="6">Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за някого си.</verse>
				<verse number="7">Защото, кой те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?</verse>
				<verse number="8">Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас; о, да бяхте се възцарили, та и ние да царуваме с вас!</verse>
				<verse number="9">Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света на Ангели и човеци.</verse>
				<verse number="10">Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.</verse>
				<verse number="11">Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,</verse>
				<verse number="12">и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени — благославяме; гонени — търпим;</verse>
				<verse number="13">хулени — молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.</verse>
				<verse number="14">Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.</verse>
				<verse number="15">Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.</verse>
				<verse number="16">Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.</verse>
				<verse number="17">За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква.</verse>
				<verse number="18">Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас;</verse>
				<verse number="19">но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели;</verse>
				<verse number="20">защото царството Божие е не в думи, а в сила.</verse>
				<verse number="21">Какво искате? С палица ли да дойда при вас или с любов и кротък дух?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащина си жена.</verse>
				<verse number="2">А вие сте се възгордели, вместо поскоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа!</verse>
				<verse number="3">Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, —</verse>
				<verse number="4">в името на Господа нашего Иисуса Христа, като Се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, —</verse>
				<verse number="5">да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="6">Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто?</verse>
				<verse number="7">Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас.</verse>
				<verse number="8">Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.</verse>
				<verse number="9">Писах ви в писмото си — да нямате общение с блудници;</verse>
				<verse number="10">и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят.</verse>
				<verse number="11">Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете.</verse>
				<verse number="12">Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните?</verse>
				<verse number="13">Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светиите?</verse>
				<verse number="2">Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи?</verse>
				<verse number="3">Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи?</verse>
				<verse number="4">Ако, прочее, имате съд за житейски работи, поставяйте за съдии унижените в църквата.</verse>
				<verse number="5">За ваш срам казвам: тъй ли няма помежду ви ни един мъдър, който да може да отсъжда между братята си?</verse>
				<verse number="6">А брат с брата се съди, и то пред неверници!</verse>
				<verse number="7">Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?</verse>
				<verse number="8">Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя.</verse>
				<verse number="9">Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници,</verse>
				<verse number="10">нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.</verse>
				<verse number="11">И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.</verse>
				<verse number="12">Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.</verse>
				<verse number="13">Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ — за тялото.</verse>
				<verse number="14">Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си.</verse>
				<verse number="15">Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да вземали членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не!</verse>
				<verse number="16">Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът“.</verse>
				<verse number="17">А който се съединява с Господа, един дух е с Него.</verse>
				<verse number="18">Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши.</verse>
				<verse number="19">Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?</verse>
				<verse number="20">Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">А за което ми бяхте писали — добре е за човека да се не допира до жена.</verse>
				<verse number="2">Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.</verse>
				<verse number="3">Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената — на мъжа.</verse>
				<verse number="4">Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.</verse>
				<verse number="5">Недейте се лишава един от други освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.</verse>
				<verse number="6">Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.</verse>
				<verse number="7">Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един — тъй, други — инак.</verse>
				<verse number="8">А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.</verse>
				<verse number="9">Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.</verse>
				<verse number="10">А на женените заповядвам — не аз, а Господ — жена да се не разделя от мъж, —</verse>
				<verse number="11">ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, — и мъж да не оставя жена си.</verse>
				<verse number="12">А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;</verse>
				<verse number="13">и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.</verse>
				<verse number="14">Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.</verse>
				<verse number="15">Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.</verse>
				<verse number="16">Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?</verse>
				<verse number="17">Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви.</verse>
				<verse number="18">Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва.</verse>
				<verse number="19">Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко.</verse>
				<verse number="20">Всякой да си остава в званието, в което е призван.</verse>
				<verse number="21">Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.</verse>
				<verse number="22">Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов.</verse>
				<verse number="23">Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци.</verse>
				<verse number="24">Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.</verse>
				<verse number="25">За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен.</verse>
				<verse number="26">Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй.</verse>
				<verse number="27">Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена.</verse>
				<verse number="28">Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя.</verse>
				<verse number="29">Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат;</verse>
				<verse number="30">и които плачат — като че не плачат; и които се радват — като че се не радват; и които купуват — като че не притежават;</verse>
				<verse number="31">и които се ползуват от тоя свят — като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.</verse>
				<verse number="32">Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи — как да угоди Господу;</verse>
				<verse number="33">а жененият се грижи за световни работи — как да угоди на жената.</verse>
				<verse number="34">Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи — как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи — как да угоди на мъжа си.</verse>
				<verse number="35">Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.</verse>
				<verse number="36">Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.</verse>
				<verse number="37">Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.</verse>
				<verse number="38">Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.</verse>
				<verse number="39">Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж ѝ; ако пък умре мъж ѝ, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.</verse>
				<verse number="40">Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. — Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.</verse>
				<verse number="2">Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.</verse>
				<verse number="3">Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.</verse>
				<verse number="4">— Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.</verse>
				<verse number="5">Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци),</verse>
				<verse number="6">ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.</verse>
				<verse number="7">— Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.</verse>
				<verse number="8">Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.</verse>
				<verse number="9">Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.</verse>
				<verse number="10">Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?</verse>
				<verse number="11">И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.</verse>
				<verse number="12">А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.</verse>
				<verse number="13">Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?</verse>
				<verse number="2">Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.</verse>
				<verse number="3">Това е моята защита против ония, които ме осъждат</verse>
				<verse number="4">Нима нямаме власт да ядем и да пием?</verse>
				<verse number="5">Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?</verse>
				<verse number="6">Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?</verse>
				<verse number="7">Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото?</verse>
				<verse number="8">Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото?</verse>
				<verse number="9">Защото в Моисеевия закон е писано: „не вързвай устата на вол, който вършее“. Нима за воловете се грижи Бог?</verse>
				<verse number="10">Или казва това главно за нас? — Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.</verse>
				<verse number="11">Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?</verse>
				<verse number="12">Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.</verse>
				<verse number="13">Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното?</verse>
				<verse number="14">Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.</verse>
				<verse number="15">Но аз се не възползувах ни с едно от тия права; и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата.</verse>
				<verse number="16">Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!</verse>
				<verse number="17">Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба.</verse>
				<verse number="18">А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието.</verse>
				<verse number="19">Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях:</verse>
				<verse number="20">за иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните;</verse>
				<verse number="21">за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа), за да придобия нямащите закон;</verse>
				<verse number="22">за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.</verse>
				<verse number="23">А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.</verse>
				<verse number="24">Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта.</verse>
				<verse number="25">Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те — за да получат тленен венец, а ние — нетленен.</verse>
				<verse number="26">Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух;</verse>
				<verse number="27">но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха;</verse>
				<verse number="2">и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;</verse>
				<verse number="3">и всички ядоха една и съща духовна храна;</verse>
				<verse number="4">и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.</verse>
				<verse number="5">Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята.</verse>
				<verse number="6">А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи.</verse>
				<verse number="7">Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: „народът седна да яде и да пие, па стана да играе“.</verse>
				<verse number="8">Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди.</verse>
				<verse number="9">Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии.</verse>
				<verse number="10">Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя.</verse>
				<verse number="11">Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.</verse>
				<verse number="12">Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.</verse>
				<verse number="13">Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.</verse>
				<verse number="14">Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.</verse>
				<verse number="15">Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.</verse>
				<verse number="16">Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?</verse>
				<verse number="17">Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.</verse>
				<verse number="18">Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?</verse>
				<verse number="19">Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?</verse>
				<verse number="20">Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.</verse>
				<verse number="21">Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.</verse>
				<verse number="22">Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?</verse>
				<verse number="23">Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.</verse>
				<verse number="24">Никой да не търси своята полза, а всякой — ползата на другиго.</verse>
				<verse number="25">Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;</verse>
				<verse number="26">защото „Господня е земята и онова, що я изпълня“.</verse>
				<verse number="27">Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.</verse>
				<verse number="28">Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте — заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.</verse>
				<verse number="29">Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?</verse>
				<verse number="30">Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря?</verse>
				<verse number="31">И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.</verse>
				<verse number="32">Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия,</verse>
				<verse number="33">както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.</verse>
				<verse number="2">Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал.</verse>
				<verse number="3">Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог.</verse>
				<verse number="4">Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си;</verse>
				<verse number="5">и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната;</verse>
				<verse number="6">ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива.</verse>
				<verse number="7">И тъй, мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа.</verse>
				<verse number="8">Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа;</verse>
				<verse number="9">и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа.</verse>
				<verse number="10">Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея заради Ангелите.</verse>
				<verse number="11">Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа.</verse>
				<verse number="12">Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога.</verse>
				<verse number="13">Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава?</verse>
				<verse number="14">Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъж, ако си оставя коса?</verse>
				<verse number="15">Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата ѝ е дадена вместо покривало.</verse>
				<verse number="16">Обаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии.</verse>
				<verse number="17">А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо.</verse>
				<verse number="18">Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам.</verse>
				<verse number="19">Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас.</verse>
				<verse number="20">Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря;</verse>
				<verse number="21">защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива.</verse>
				<verse number="22">Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотии? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.</verse>
				<verse number="23">Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и</verse>
				<verse number="24">поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен.</verse>
				<verse number="25">Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен.</verse>
				<verse number="26">Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.</verse>
				<verse number="27">Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.</verse>
				<verse number="28">Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.</verse>
				<verse number="29">Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.</verse>
				<verse number="30">Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.</verse>
				<verse number="31">Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени;</verse>
				<verse number="32">а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.</verse>
				<verse number="33">Затова, братя мои, кога се събирате на вечеря, чакайте се един други.</verse>
				<verse number="34">Ако пък някой е гладен, нека яде вкъщи, за да се не събирате за осъждане. А останалото ще наредя, кога дойда.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете.</verse>
				<verse number="2">Знаете, че, когато бяхте езичници, вие се влачехте при немите идоли, като да ви водеха.</verse>
				<verse number="3">Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго.</verse>
				<verse number="4">Има различни дарби, ала Духът е един и същ;</verse>
				<verse number="5">има различни служби, ала Господ е един и същ;</verse>
				<verse number="6">има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички.</verse>
				<verse number="7">Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза;</verse>
				<verse number="8">защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму — слово на знание, чрез същия Дух;</verse>
				<verse number="9">едному — вяра, чрез същия Дух; другиму — дарби за лекуване, чрез същия Дух;</verse>
				<verse number="10">едному — чудодействия, другиму пророчество, едному — да различава духовете, другиму — разни езици, а другиму да тълкува езици.</verse>
				<verse number="11">Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска.</verse>
				<verse number="12">И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, — тъй и Христос.</verse>
				<verse number="13">Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени.</verse>
				<verse number="14">Защото и тялото не се състои от един член, а от много.</verse>
				<verse number="15">Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото?</verse>
				<verse number="16">И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото?</verse>
				<verse number="17">Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието?</verse>
				<verse number="18">Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно.</verse>
				<verse number="19">И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото?</verse>
				<verse number="20">А сега — много членове, пък едно тяло.</verse>
				<verse number="21">И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате.</verse>
				<verse number="22">Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни;</verse>
				<verse number="23">и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест;</verse>
				<verse number="24">и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест,</verse>
				<verse number="25">за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други.</verse>
				<verse number="26">И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.</verse>
				<verse number="27">Вие сте тяло Христово, а поотделно — членове.</verse>
				<verse number="28">И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.</verse>
				<verse number="29">Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?</verse>
				<verse number="30">Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?</verse>
				<verse number="31">Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.</verse>
				<verse number="2">Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, — щом любов нямам, нищо не съм.</verse>
				<verse number="3">И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, — щом любов нямам, нищо ме не ползува.</verse>
				<verse number="4">Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,</verse>
				<verse number="5">не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,</verse>
				<verse number="6">на неправда се не радва, а се радва на истина;</verse>
				<verse number="7">всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.</verse>
				<verse number="8">Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.</verse>
				<verse number="9">Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;</verse>
				<verse number="10">но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.</verse>
				<verse number="11">Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.</verse>
				<verse number="12">Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава — лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.</verse>
				<verse number="13">А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено — да пророчествувате.</verse>
				<verse number="2">Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;</verse>
				<verse number="3">който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.</verse>
				<verse number="4">Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.</verse>
				<verse number="5">Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици — освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.</verse>
				<verse number="6">А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука?</verse>
				<verse number="7">И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла?</verse>
				<verse number="8">Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?</verse>
				<verse number="9">Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър.</verse>
				<verse number="10">Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение.</verse>
				<verse number="11">Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец.</verse>
				<verse number="12">Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата.</verse>
				<verse number="13">Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува.</verse>
				<verse number="14">Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден.</verse>
				<verse number="15">И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум.</verse>
				<verse number="16">Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение „амин“ оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?</verse>
				<verse number="17">Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.</verse>
				<verse number="18">Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици;</verse>
				<verse number="19">но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.</verse>
				<verse number="20">Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.</verse>
				<verse number="21">В закона е писано: „на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ“.</verse>
				<verse number="22">Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.</verse>
				<verse number="23">Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, — не ще ли кажат, че сте полудели?</verse>
				<verse number="24">Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;</verse>
				<verse number="25">тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: „наистина, с вас е Бог“.</verse>
				<verse number="26">И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има — кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, — всичко да става за поука.</verse>
				<verse number="27">Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува.</verse>
				<verse number="28">Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.</verse>
				<verse number="29">Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат;</verse>
				<verse number="30">но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.</verse>
				<verse number="31">Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават.</verse>
				<verse number="32">И пророчески духове се покоряват на пророци;</verse>
				<verse number="33">защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.</verse>
				<verse number="34">Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.</verse>
				<verse number="35">Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.</verse>
				<verse number="36">Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна?</verse>
				<verse number="37">Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди.</verse>
				<verse number="38">А който не разбира, нека не разбира.</verse>
				<verse number="39">И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици.</verse>
				<verse number="40">Всичко да става с приличие и ред.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;</verse>
				<verse number="2">чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.</verse>
				<verse number="3">Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,</verse>
				<verse number="4">че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията,</verse>
				<verse number="5">и че се яви на Кифа и след това на единайсетте;</verse>
				<verse number="6">после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха;</verse>
				<verse number="7">после се яви на Иакова, след това на всички апостоли,</verse>
				<verse number="8">а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.</verse>
				<verse number="9">Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия.</verse>
				<verse number="10">Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих — ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.</verse>
				<verse number="11">И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.</verse>
				<verse number="12">И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви?</verse>
				<verse number="13">А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал;</verse>
				<verse number="14">ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.</verse>
				<verse number="15">При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал;</verse>
				<verse number="16">защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал;</verse>
				<verse number="17">ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете;</verse>
				<verse number="18">тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали.</verse>
				<verse number="19">И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци.</verse>
				<verse number="20">Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.</verse>
				<verse number="21">Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.</verse>
				<verse number="22">Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;</verse>
				<verse number="23">но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;</verse>
				<verse number="24">а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.</verse>
				<verse number="25">Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.</verse>
				<verse number="26">А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,</verse>
				<verse number="27">защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.</verse>
				<verse number="28">Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.</verse>
				<verse number="29">Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?</verse>
				<verse number="30">Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност?</verse>
				<verse number="31">Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ.</verse>
				<verse number="32">Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!</verse>
				<verse number="33">Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.</verse>
				<verse number="34">Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога — за ваш срам го казвам.</verse>
				<verse number="35">Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?</verse>
				<verse number="36">Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.</verse>
				<verse number="37">И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;</verse>
				<verse number="38">но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.</verse>
				<verse number="39">Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга — рибената, друга — птичата.</verse>
				<verse number="40">Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;</verse>
				<verse number="41">един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.</verse>
				<verse number="42">Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление — възкръсва в нетление;</verse>
				<verse number="43">сее се в безчестие — възкръсва в слава; сее се в немощ — възкръсва в сила;</verse>
				<verse number="44">сее се тяло душевно — възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.</verse>
				<verse number="45">Тъй е и писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам — животворен дух.</verse>
				<verse number="46">Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.</verse>
				<verse number="47">Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.</verse>
				<verse number="48">Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;</verse>
				<verse number="49">и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.</verse>
				<verse number="50">И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.</verse>
				<verse number="51">Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим</verse>
				<verse number="52">изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;</verse>
				<verse number="53">защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното — да се облече в безсмъртие.</verse>
				<verse number="54">А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“.</verse>
				<verse number="55">„Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“</verse>
				<verse number="56">Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.</verse>
				<verse number="57">Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="58">И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">А колкото до събиране милостиня за светиите, правете и вие тъй, както съм наредил в галатийските църкви:</verse>
				<verse number="2">във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не кога дойда, тогава да се събира милостиня.</verse>
				<verse number="3">А кога дойда, които изберете вие, тях ще пратя с писма, за да занесат вашата милостиня в Иерусалим.</verse>
				<verse number="4">Ако пък се намери за добре да отида и аз, тогава ще дойдат с мене.</verse>
				<verse number="5">Ще дойда при вас, след като пропътувам Македония, защото ще мина през Македония.</verse>
				<verse number="6">А може би да поостана при вас, дори и да презимувам, та вие да ме придружите навсякъде, където отида.</verse>
				<verse number="7">Защото не искам сега да ви видя само пътем; а се надявам, ако позволи Господ, да прекарам помежду ви няколко време.</verse>
				<verse number="8">А в Ефес ще остана до Петдесетница,</verse>
				<verse number="9">защото за мен се отвориха големи врата за много работа, и противниците са много.</verse>
				<verse number="10">Ако пък дойде Тимотей, гледайте да бъде в безопасност помежду ви; защото той върши делото Господне, както и аз.</verse>
				<verse number="11">Прочее, никой да го не унизи, а го изпратете смиром, та да дойде при мене, защото го очаквам с братята.</verse>
				<verse number="12">А колкото за брат Аполоса, аз го молих много да дойде с братята при вас; но, навярно, не е било воля Божия да дойде сега, а ще дойде, кога му бъде удобно.</verse>
				<verse number="13">Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки;</verse>
				<verse number="14">всичко у вас да става с любов.</verse>
				<verse number="15">Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите;</verse>
				<verse number="16">покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди.</verse>
				<verse number="17">Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик: те запълниха вашето отсъствие,</verse>
				<verse number="18">защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива.</verse>
				<verse number="19">Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.</verse>
				<verse number="20">Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване.</verse>
				<verse number="21">Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно.</verse>
				<verse number="22">Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата.</verse>
				<verse number="23">Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас,</verse>
				<verse number="24">и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="47">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:</verse>
				<verse number="2">благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="3">Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,</verse>
				<verse number="4">Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!</verse>
				<verse number="5">Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.</verse>
				<verse number="6">Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;</verse>
				<verse number="7">и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.</verse>
				<verse number="8">Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.</verse>
				<verse number="9">Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,</verse>
				<verse number="10">Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,</verse>
				<verse number="11">като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.</verse>
				<verse number="12">Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.</verse>
				<verse number="13">Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,</verse>
				<verse number="14">както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="15">И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,</verse>
				<verse number="16">и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.</verse>
				<verse number="17">Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“?</verse>
				<verse number="18">Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“.</verse>
				<verse number="19">Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,</verse>
				<verse number="20">понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас.</verse>
				<verse number="21">А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;</verse>
				<verse number="22">Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.</verse>
				<verse number="23">Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;</verse>
				<verse number="24">не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.</verse>
				<verse number="2">Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?</verse>
				<verse number="3">Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.</verse>
				<verse number="4">От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.</verse>
				<verse number="5">Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.</verse>
				<verse number="6">Доста е за такъв това наказание от мнозинството;</verse>
				<verse number="7">така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;</verse>
				<verse number="8">затова моля ви да покажете към него любов.</verse>
				<verse number="9">Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.</verse>
				<verse number="10">А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,</verse>
				<verse number="11">за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.</verse>
				<verse number="12">Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,</verse>
				<verse number="13">духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.</verse>
				<verse number="14">Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.</verse>
				<verse number="15">Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:</verse>
				<verse number="16">на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите — живителен дъх за живот. И кой е способен за това?</verse>
				<verse number="17">Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?</verse>
				<verse number="2">Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;</verse>
				<verse number="3">вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.</verse>
				<verse number="4">Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,</verse>
				<verse number="5">но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога:</verse>
				<verse number="6">Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.</verse>
				<verse number="7">И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,</verse>
				<verse number="8">то как не ще бъде много по-славно служението на духа!</verse>
				<verse number="9">Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.</verse>
				<verse number="10">И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.</verse>
				<verse number="11">Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.</verse>
				<verse number="12">Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,</verse>
				<verse number="13">а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното.</verse>
				<verse number="14">Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.</verse>
				<verse number="15">И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им.</verse>
				<verse number="16">Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима.</verse>
				<verse number="17">А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.</verse>
				<verse number="18">А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;</verse>
				<verse number="2">но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.</verse>
				<verse number="3">Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:</verse>
				<verse number="4">на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.</verse>
				<verse number="5">Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.</verse>
				<verse number="6">Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="7">Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.</verse>
				<verse number="8">Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;</verse>
				<verse number="9">гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.</verse>
				<verse number="10">Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.</verse>
				<verse number="11">Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,</verse>
				<verse number="12">тъй че смъртта действува в нас, а животът — във вас.</verse>
				<verse number="13">А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим,</verse>
				<verse number="14">като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.</verse>
				<verse number="15">Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.</verse>
				<verse number="16">Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.</verse>
				<verse number="17">Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,</verse>
				<verse number="18">като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото — вечно.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.</verse>
				<verse number="2">Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;</verse>
				<verse number="3">само да не би, и облечени, да се намерим голи.</verse>
				<verse number="4">Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.</verse>
				<verse number="5">Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.</verse>
				<verse number="6">И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,</verse>
				<verse number="7">(понеже с вяра ходим, а не с виждане)</verse>
				<verse number="8">имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.</verse>
				<verse number="9">Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;</verse>
				<verse number="10">защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.</verse>
				<verse number="11">И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести.</verse>
				<verse number="12">Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце.</verse>
				<verse number="13">Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.</verse>
				<verse number="14">Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.</verse>
				<verse number="15">А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.</verse>
				<verse number="16">Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.</verse>
				<verse number="17">И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.</verse>
				<verse number="18">А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение,</verse>
				<verse number="19">защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.</verse>
				<verse number="20">И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!</verse>
				<verse number="21">Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.</verse>
				<verse number="2">Защото казано е: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах“. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!</verse>
				<verse number="3">Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,</verse>
				<verse number="4">но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,</verse>
				<verse number="5">при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,</verse>
				<verse number="6">с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,</verse>
				<verse number="7">със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,</verse>
				<verse number="8">при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,</verse>
				<verse number="9">за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;</verse>
				<verse number="10">огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.</verse>
				<verse number="11">Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено.</verse>
				<verse number="12">Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви.</verse>
				<verse number="13">За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие.</verse>
				<verse number="14">Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?</verse>
				<verse number="15">Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?</verse>
				<verse number="16">Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“.</verse>
				<verse number="17">„Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема“;</verse>
				<verse number="18">„и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.</verse>
				<verse number="2">Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.</verse>
				<verse number="3">Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.</verse>
				<verse number="4">Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.</verse>
				<verse number="5">Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън — нападения, отвътре — страхове.</verse>
				<verse number="6">Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,</verse>
				<verse number="7">и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.</verse>
				<verse number="8">Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време.</verse>
				<verse number="9">Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.</verse>
				<verse number="10">Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.</verse>
				<verse number="11">Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело.</verse>
				<verse number="12">И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога.</verse>
				<verse number="13">Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му,</verse>
				<verse number="14">и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска;</verse>
				<verse number="15">и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.</verse>
				<verse number="16">И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски,</verse>
				<verse number="2">че сред много скръбни изпитни тяхната радост бе изобилна; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие;</verse>
				<verse number="3">защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите,</verse>
				<verse number="4">като ни молеха твърде много, да приемем техния дар и участие в услужване на светиите;</verse>
				<verse number="5">и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия;</verse>
				<verse number="6">затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело.</verse>
				<verse number="7">Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.</verse>
				<verse number="8">Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов.</verse>
				<verse number="9">Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.</verse>
				<verse number="10">И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това.</verse>
				<verse number="11">А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата.</verse>
				<verse number="12">Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма.</verse>
				<verse number="13">Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:</verse>
				<verse number="14">сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство,</verse>
				<verse number="15">както е писано: „който е събрал много, не е имал излишък; и който — малко, не е имал недостиг“.</verse>
				<verse number="16">Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас:</verse>
				<verse number="17">наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас.</verse>
				<verse number="18">С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието,</verse>
				<verse number="19">и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие,</verse>
				<verse number="20">като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи;</verse>
				<verse number="21">защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците.</verse>
				<verse number="22">Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас.</verse>
				<verse number="23">Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова.</verse>
				<verse number="24">И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша,</verse>
				<verse number="2">защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина.</verse>
				<verse number="3">А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени,</verse>
				<verse number="4">та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност.</verse>
				<verse number="5">Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.</verse>
				<verse number="6">С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.</verse>
				<verse number="7">Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.</verse>
				<verse number="8">А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,</verse>
				<verse number="9">както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно“.</verse>
				<verse number="10">А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,</verse>
				<verse number="11">та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.</verse>
				<verse number="12">Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога;</verse>
				<verse number="13">и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички,</verse>
				<verse number="14">и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат.</verse>
				<verse number="15">Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост.</verse>
				<verse number="2">Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът.</verse>
				<verse number="3">Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме.</verse>
				<verse number="4">Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли,</verse>
				<verse number="5">и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа,</verse>
				<verse number="6">и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно.</verse>
				<verse number="7">На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.</verse>
				<verse number="8">Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя.</verse>
				<verse number="9">Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, —</verse>
				<verse number="10">понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, —</verse>
				<verse number="11">такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме.</verse>
				<verse number="12">Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.</verse>
				<verse number="13">Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас.</verse>
				<verse number="14">Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово;</verse>
				<verse number="15">ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни,</verse>
				<verse number="16">тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял.</verse>
				<verse number="17">„Който се хвали, с Господа да се хвали“.</verse>
				<verse number="18">Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">О, да бяхте потърпели малко моето безумие! Но и потърпете ме!</verse>
				<verse number="2">Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица.</verse>
				<verse number="3">Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа.</verse>
				<verse number="4">Защото, ако някой дойдеше да проповядва другиго Иисуса, когото ние не сме проповядвали; или, ако получехте друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, — вие с право щяхте да го търпите.</verse>
				<verse number="5">Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли;</verse>
				<verse number="6">ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни.</verse>
				<verse number="7">Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие?</verse>
				<verse number="8">Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах,</verse>
				<verse number="9">защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар.</verse>
				<verse number="10">По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски.</verse>
				<verse number="11">А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя,</verse>
				<verse number="12">за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас.</verse>
				<verse number="13">Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли.</verse>
				<verse number="14">И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината,</verse>
				<verse number="15">та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.</verse>
				<verse number="16">Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля.</verse>
				<verse number="17">Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие.</verse>
				<verse number="18">Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.</verse>
				<verse number="19">Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните:</verse>
				<verse number="20">вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице.</verse>
				<verse number="21">За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.</verse>
				<verse number="22">Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.</verse>
				<verse number="23">Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.</verse>
				<verse number="24">Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;</verse>
				<verse number="25">три пъти са ме с тояги били, веднъж — с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;</verse>
				<verse number="26">много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,</verse>
				<verse number="27">в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.</verse>
				<verse number="28">Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.</verse>
				<verse number="29">Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?</verse>
				<verse number="30">Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.</verse>
				<verse number="31">Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.</verse>
				<verse number="32">В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.</verse>
				<verse number="2">Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.</verse>
				<verse number="3">И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),</verse>
				<verse number="4">че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.</verse>
				<verse number="5">С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.</verse>
				<verse number="6">Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене.</verse>
				<verse number="7">И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.</verse>
				<verse number="8">Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене.</verse>
				<verse number="9">Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.</verse>
				<verse number="10">Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.</verse>
				<verse number="11">Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо.</verse>
				<verse number="12">Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили.</verse>
				<verse number="13">Защото, по какво сте останали по-долни от другите църкви, освен по това, дето аз сам не ви дотегнах? Простете ми тая вина.</verse>
				<verse number="14">Ето, трети път се готвя да дойда при вас, и няма да ви дотегна; понеже аз търся не вашето, а вас: не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата.</verse>
				<verse number="15">На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм помалко обичан от вас.</verse>
				<verse number="16">Да кажем, аз не ви отегчих, но, бидейки хитър, с лукавство вземах от вас.</verse>
				<verse number="17">Да не би чрез някого от ония, които изпращах при вас, да съм ви изкористил?</verse>
				<verse number="18">Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята: да не би Тит. да ви е изкористил в нещо? Не в същия ли дух ходихме? Не по същите ли стъпки?</verse>
				<verse number="19">Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога, в Христа, и всичко това, възлюбени, за ваше назидание.</verse>
				<verse number="20">Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии,</verse>
				<verse number="21">да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покаяли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Трети път вече ида при вас: „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума“.</verse>
				<verse number="2">Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;</verse>
				<verse number="3">вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас.</verse>
				<verse number="4">Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас.</verse>
				<verse number="5">Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.</verse>
				<verse number="6">А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни.</verse>
				<verse number="7">Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни.</verse>
				<verse number="8">Защото ние сме силни не против истината, а за истината.</verse>
				<verse number="9">Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим — за ваше съвършенство.</verse>
				<verse number="10">Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване.</verse>
				<verse number="11">И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, — и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.</verse>
				<verse number="12">Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички светии.</verse>
				<verse number="13">Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="48">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите,</verse>
				<verse number="2">и всички братя, които са с мене — до църквите Галатийски:</verse>
				<verse number="3">благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="4">Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего,</verse>
				<verse number="5">Комуто слава вовеки веков. Амин.</verse>
				<verse number="6">Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие;</verse>
				<verse number="7">не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово.</verse>
				<verse number="8">Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.</verse>
				<verse number="9">Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде.</verse>
				<verse number="10">У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб.</verse>
				<verse number="11">Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,</verse>
				<verse number="12">защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.</verse>
				<verse number="13">Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах,</verse>
				<verse number="14">и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.</verse>
				<verse number="15">А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи</verse>
				<verse number="16">да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, аз веднага се не съветвах с плът и кръв,</verse>
				<verse number="17">нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.</verse>
				<verse number="18">Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.</verse>
				<verse number="19">Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.</verse>
				<verse number="20">А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа.</verse>
				<verse number="21">След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски.</verse>
				<verse number="22">На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат,</verse>
				<verse number="23">а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше.</verse>
				<verse number="24">И прославяха Бога за мене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.</verse>
				<verse number="2">А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, — да не би да тичам, или да съм тичал напразно.</verse>
				<verse number="3">Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.</verse>
				<verse number="4">Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят,</verse>
				<verse number="5">тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.</verse>
				<verse number="6">А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.</verse>
				<verse number="7">Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру — на обрязаните</verse>
				<verse number="8">(понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),</verse>
				<verse number="9">и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те — при обрязаните,</verse>
				<verse number="10">като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.</verse>
				<verse number="11">А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.</verse>
				<verse number="12">Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.</verse>
				<verse number="13">Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.</verse>
				<verse number="14">Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?</verse>
				<verse number="15">Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;</verse>
				<verse number="16">обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.</verse>
				<verse number="17">Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!</verse>
				<verse number="18">Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:</verse>
				<verse number="19">чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,</verse>
				<verse number="20">и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.</verse>
				<verse number="21">Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?</verse>
				<verse number="2">Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа или чрез послушание на вярата?</verse>
				<verse number="3">Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?</verse>
				<verse number="4">Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!</verse>
				<verse number="5">Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?</verse>
				<verse number="6">Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.</verse>
				<verse number="7">Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.</verse>
				<verse number="8">И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: „в тебе ще бъдат благославяни всички народи“.</verse>
				<verse number="9">И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,</verse>
				<verse number="10">а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: „проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона“.</verse>
				<verse number="11">А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“.</verse>
				<verse number="12">А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“.</verse>
				<verse number="13">Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“),</verse>
				<verse number="14">та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.</verse>
				<verse number="15">Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.</verse>
				<verse number="16">Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената“, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти“, което е Христос.</verse>
				<verse number="17">Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.</verse>
				<verse number="18">Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.</verse>
				<verse number="19">Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.</verse>
				<verse number="20">Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.</verse>
				<verse number="21">И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;</verse>
				<verse number="22">но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="23">Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.</verse>
				<verse number="24">И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;</verse>
				<verse number="25">а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.</verse>
				<verse number="26">Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;</verse>
				<verse number="27">всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.</verse>
				<verse number="28">Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="29">Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;</verse>
				<verse number="2">но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.</verse>
				<verse number="3">Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;</verse>
				<verse number="4">но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,</verse>
				<verse number="5">за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.</verse>
				<verse number="6">А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!</verse>
				<verse number="7">Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="8">Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;</verse>
				<verse number="9">а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?</verse>
				<verse number="10">Тачите дни, месеци, времена и години.</verse>
				<verse number="11">Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.</verse>
				<verse number="12">Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:</verse>
				<verse number="13">знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,</verse>
				<verse number="14">и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="15">Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.</verse>
				<verse number="16">И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?</verse>
				<verse number="17">Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.</verse>
				<verse number="18">Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.</verse>
				<verse number="19">Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,</verse>
				<verse number="20">искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.</verse>
				<verse number="21">Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?</verse>
				<verse number="22">Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.</verse>
				<verse number="23">Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната — по обещание.</verse>
				<verse number="24">Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,</verse>
				<verse number="25">понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;</verse>
				<verse number="26">а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.</verse>
				<verse number="27">Защото писано е: „развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж“.</verse>
				<verse number="28">Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.</verse>
				<verse number="29">Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.</verse>
				<verse number="30">А какво говори Писанието? — Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.</verse>
				<verse number="31">И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго.</verse>
				<verse number="2">Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува.</verse>
				<verse number="3">Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон.</verse>
				<verse number="4">Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта,</verse>
				<verse number="5">а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа.</verse>
				<verse number="6">Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов.</verse>
				<verse number="7">Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината?</verse>
				<verse number="8">Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава.</verse>
				<verse number="9">Малко квас заквася цялото тесто.</verse>
				<verse number="10">Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, — който и да е той, — ще претърпи осъда.</verse>
				<verse number="11">А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста.</verse>
				<verse number="12">О, да бяха отсечени ония, които ви размиряват!</verse>
				<verse number="13">Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму.</verse>
				<verse number="14">Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно във: възлюби ближния си като себе си.</verse>
				<verse number="15">Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други.</verse>
				<verse number="16">Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта.</verse>
				<verse number="17">Защото плътта желае противното на духа, а духът — противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали.</verse>
				<verse number="18">Ако се водите по дух, вие не сте под закон.</verse>
				<verse number="19">Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство,</verse>
				<verse number="20">идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси,</verse>
				<verse number="21">завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.</verse>
				<verse number="22">А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,</verse>
				<verse number="23">кротост, въздържание. Против такива няма закон.</verse>
				<verse number="24">Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.</verse>
				<verse number="25">Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.</verse>
				<verse number="26">Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.</verse>
				<verse number="2">Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.</verse>
				<verse number="3">Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.</verse>
				<verse number="4">Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго,</verse>
				<verse number="5">защото всеки ще понесе своето бреме.</verse>
				<verse number="6">Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява.</verse>
				<verse number="7">Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне:</verse>
				<verse number="8">който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.</verse>
				<verse number="9">Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.</verse>
				<verse number="10">И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.</verse>
				<verse number="11">Вижте, колко много ви написах с ръката си.</verse>
				<verse number="12">Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;</verse>
				<verse number="13">защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;</verse>
				<verse number="14">а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.</verse>
				<verse number="15">Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.</verse>
				<verse number="16">На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост — тям и на Израиля Божий.</verse>
				<verse number="17">Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.</verse>
				<verse number="18">Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="49">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия — до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса:</verse>
				<verse number="2">благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="3">Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,</verse>
				<verse number="4">както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов,</verse>
				<verse number="5">както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля,</verse>
				<verse number="6">за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,</verse>
				<verse number="7">в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат.</verse>
				<verse number="8">Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум,</verse>
				<verse number="9">като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си,</verse>
				<verse number="10">в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава — Христа.</verse>
				<verse number="11">Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си,</verse>
				<verse number="12">за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа;</verse>
				<verse number="13">чрез Него и вие, като чухте словото на истината — благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светии Дух,</verse>
				<verse number="14">Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му.</verse>
				<verse number="15">Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии,</verse>
				<verse number="16">не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си,</verse>
				<verse number="17">щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,</verse>
				<verse number="18">и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите,</verse>
				<verse number="19">и колко е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила.</verse>
				<verse number="20">С тая сила Той действува в Христа, като Го възкреси от мъртвите и постави от дясната Си страна на небесата,</verse>
				<verse number="21">по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия,</verse>
				<verse number="22">и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата,</verse>
				<verse number="23">която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове,</verse>
				<verse number="2">в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието,</verse>
				<verse number="3">сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева, —</verse>
				<verse number="4">Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна,</verse>
				<verse number="5">макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени),</verse>
				<verse number="6">и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса,</verse>
				<verse number="7">за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="8">Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас — Божий дар е;</verse>
				<verse number="9">не е от дела, за да не би някой да се похвали.</verse>
				<verse number="10">Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.</verse>
				<verse number="11">И тъй, помнете, че вие, някогаш езичници по плът, които бяхте назовавани необрязани от тъй наричаните обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце,</verse>
				<verse number="12">че вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света;</verse>
				<verse number="13">а сега в Христа Иисуса вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова.</verse>
				<verse number="14">Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред,</verse>
				<verse number="15">като с плътта Си унищожи враждата, а с учението — закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир,</verse>
				<verse number="16">и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата;</verse>
				<verse number="17">и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки,</verse>
				<verse number="18">защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух.</verse>
				<verse number="19">И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога,</verse>
				<verse number="20">като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък,</verse>
				<verse number="21">върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа,</verse>
				<verse number="22">върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Ето защо аз, Павел, съм окованик Иисус Христов за вас езичниците.</verse>
				<verse number="2">Вие чухте за разпоредбата на благодатта Божия, мене дадена за вас,</verse>
				<verse number="3">именно, че чрез откровение Бог ми възвести тайната (както и по-горе ви писах накратко,</verse>
				<verse number="4">от което, като четете, можете проумя, как съм схванал тайната на Христа),</verse>
				<verse number="5">която не беше възвестена на синовете човешки от предишните поколения, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Духа Светаго.</verse>
				<verse number="6">Това стана, за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи едно тяло, и съпричастници на обещанието Божие в Христа Иисуса чрез благовестието,</verse>
				<verse number="7">на което станах служител според дара на благодатта Божия, дадена ми по действие на Неговата сила.</verse>
				<verse number="8">На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат — да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово</verse>
				<verse number="9">и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="10">та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни,</verse>
				<verse number="11">по предвечното определение, което Той е изпълнил в Христа Иисуса, Господа нашего,</verse>
				<verse number="12">у Когото, чрез вярата в Него, имаме дръзновение да се доближаваме към Бога с доверие.</verse>
				<verse number="13">Поради това моля ви, не падайте духом пред моите заради вас скърби, които са ваша слава.</verse>
				<verse number="14">Затова прекланям колене пред Отеца на Господа нашего Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="15">от Когото се именува всеки род на небесата и на земята,</verse>
				<verse number="16">да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек,</verse>
				<verse number="17">и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви,</verse>
				<verse number="18">та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина,</verse>
				<verse number="19">и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия.</verse>
				<verse number="20">А на Тогова, Който може, според действуващата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме,</verse>
				<verse number="21">Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани,</verse>
				<verse number="2">с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов</verse>
				<verse number="3">и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира.</verse>
				<verse number="4">Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание;</verse>
				<verse number="5">един е Господ, една е вярата, едно е кръщението,</verse>
				<verse number="6">един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.</verse>
				<verse number="7">А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.</verse>
				<verse number="8">Затова е и казано: „като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците“.</verse>
				<verse number="9">А „възкачи се“ що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята?</verse>
				<verse number="10">Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.</verse>
				<verse number="11">И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители,</verse>
				<verse number="12">за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово,</verse>
				<verse number="13">докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,</verse>
				<verse number="14">та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата,</verse>
				<verse number="15">а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, — Христос,</verse>
				<verse number="16">от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите ѝ, нараства, за да се съзижда в любов.</verse>
				<verse number="17">Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си,</verse>
				<verse number="18">бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им;</verse>
				<verse number="19">дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота.</verse>
				<verse number="20">Но вие не тъй познахте Христа,</verse>
				<verse number="21">щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисуса)</verse>
				<verse number="22">да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти,</verse>
				<verse number="23">да се обновите с духа на своя ум</verse>
				<verse number="24">и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината.</verse>
				<verse number="25">Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.</verse>
				<verse number="26">Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни;</verse>
				<verse number="27">нито давайте място на дявола.</verse>
				<verse number="28">Който е крал, да не краде вече, а подобре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае.</verse>
				<verse number="29">Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите.</verse>
				<verse number="30">И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението.</verse>
				<verse number="31">Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба;</verse>
				<verse number="32">но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени,</verse>
				<verse number="2">и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.</verse>
				<verse number="3">А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии,</verse>
				<verse number="4">нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение.</verse>
				<verse number="5">Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога.</verse>
				<verse number="6">Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието;</verse>
				<verse number="7">и тъй, не ставайте техни съучастници.</verse>
				<verse number="8">Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,</verse>
				<verse number="9">защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина —</verse>
				<verse number="10">и изпитвайте, що е благоугодно Богу.</verse>
				<verse number="11">Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.</verse>
				<verse number="12">Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори.</verse>
				<verse number="13">А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина.</verse>
				<verse number="14">Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.</verse>
				<verse number="15">И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри,</verse>
				<verse number="16">като скъпите времето, защото дните са лукави.</verse>
				<verse number="17">Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия.</verse>
				<verse number="18">И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух,</verse>
				<verse number="19">като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,</verse>
				<verse number="20">като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="21">като се покорявате един другиму в страх Божий.</verse>
				<verse number="22">Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа,</verse>
				<verse number="23">защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.</verse>
				<verse number="24">Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко.</verse>
				<verse number="25">Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея,</verse>
				<verse number="26">за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото;</verse>
				<verse number="27">за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна.</verse>
				<verse number="28">Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича.</verse>
				<verse number="29">Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ — църквата,</verse>
				<verse number="30">понеже ние сме членове на тялото Му — от плътта Му и от костите Му.</verse>
				<verse number="31">„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът“.</verse>
				<verse number="32">Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата.</verse>
				<verse number="33">Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо.</verse>
				<verse number="2">„Почитай баща си и майка си“ (това е първа заповед с обещание),</verse>
				<verse number="3">„за да ти бъде добре, и да живееш дълго на земята“.</verse>
				<verse number="4">И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне.</verse>
				<verse number="5">Вие, рабите, бъдете послушни на вашите по плът господари със страх и трепет, в простота на сърцето си, както на Христа,</verse>
				<verse number="6">не със слугуване само за очи като човекоугодници, а като Христови раби, изпълнявайки от душа волята Божия,</verse>
				<verse number="7">усърдно служейки, като че служите на Господа, а не на човеци,</verse>
				<verse number="8">и знаейки, че всеки, бил той роб или свободник, ще получи от Господа според доброто, което извърши.</verse>
				<verse number="9">И вие, господарите, също тъй се отнасяйте към тях и бъдете умерени в строгостта, знаейки, че и над сами вас и над тях има в небесата Господар, у Когото няма лицеприятие.</verse>
				<verse number="10">Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му;</verse>
				<verse number="11">облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни,</verse>
				<verse number="12">защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.</verse>
				<verse number="13">Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите.</verse>
				<verse number="14">И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата,</verse>
				<verse number="15">и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира;</verse>
				<verse number="16">а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия;</verse>
				<verse number="17">вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;</verse>
				<verse number="18">с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии</verse>
				<verse number="19">и за мене, та, като отварям уста, да ми се даде слово, дръзновено да възвестявам тайната на благовестието,</verse>
				<verse number="20">заради което съм пратеник в окови, за да го проповядвам смело, както ми прилича.</verse>
				<verse number="21">А за да знаете и вие, как съм и що работя, за всичко ще ви извести Тихик, възлюбен брат и верен в Господа служител,</verse>
				<verse number="22">когото пратих при вас за това същото, за да узнаете за нас, и да утеши сърцата ви.</verse>
				<verse number="23">Мир на братята и любов с вяра от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="24">Благодатта да бъде с всички, неизменно любещи Господа нашего Иисуса Христа. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="50">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, — до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, с епископи и дякони:</verse>
				<verse number="2">благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="3">Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас,</verse>
				<verse number="4">(като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,)</verse>
				<verse number="5">именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега,</verse>
				<verse number="6">като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="7">както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта.</verse>
				<verse number="8">Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова.</verse>
				<verse number="9">И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко,</verse>
				<verse number="10">за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов,</verse>
				<verse number="11">изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Божия.</verse>
				<verse number="12">Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за поголям успех на благовестието,</verse>
				<verse number="13">тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други,</verse>
				<verse number="14">и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие.</verse>
				<verse number="15">Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други — от добро разположение.</verse>
				<verse number="16">Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми;</verse>
				<verse number="17">другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието.</verse>
				<verse number="18">Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам,</verse>
				<verse number="19">защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов,</verse>
				<verse number="20">според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми — било чрез живот, било чрез смърт.</verse>
				<verse number="21">Защото за мене животът е Христос, а смъртта — придобивка.</verse>
				<verse number="22">Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.</verse>
				<verse number="23">Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро;</verse>
				<verse number="24">но да оставам в плътта е потребно за вас.</verse>
				<verse number="25">И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата,</verse>
				<verse number="26">та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас.</verse>
				<verse number="27">Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра,</verse>
				<verse number="28">и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за погибел, а вам — за спасение. И това е от Бога,</verse>
				<verse number="29">защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,</verse>
				<verse number="30">като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, —</verse>
				<verse number="2">направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени;</verse>
				<verse number="3">нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.</verse>
				<verse number="4">Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.</verse>
				<verse number="5">Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,</verse>
				<verse number="6">Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;</verse>
				<verse number="7">но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,</verse>
				<verse number="8">смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.</verse>
				<verse number="9">Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,</verse>
				<verse number="10">та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,</verse>
				<verse number="11">и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.</verse>
				<verse number="12">Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение,</verse>
				<verse number="13">защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля.</verse>
				<verse number="14">Всичко вършете без ропот и съмнение,</verse>
				<verse number="15">за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,</verse>
				<verse number="16">имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.</verse>
				<verse number="17">Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви;</verse>
				<verse number="18">тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте.</verse>
				<verse number="19">А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом.</verse>
				<verse number="20">Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас,</verse>
				<verse number="21">защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото;</verse>
				<verse number="22">а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването.</verse>
				<verse number="23">Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;</verse>
				<verse number="24">и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас.</verse>
				<verse number="25">Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми,</verse>
				<verse number="26">понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен.</verse>
				<verse number="27">Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб.</verse>
				<verse number="28">Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен.</verse>
				<verse number="29">Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет,</verse>
				<verse number="30">понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.</verse>
				<verse number="2">Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване,</verse>
				<verse number="3">защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме,</verse>
				<verse number="4">макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз,</verse>
				<verse number="5">обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон — фарисеин,</verse>
				<verse number="6">по ревност — гонител на Божията църква, по правдата на закона — непорочен.</verse>
				<verse number="7">Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда.</verse>
				<verse number="8">Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,</verse>
				<verse number="9">и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра;</verse>
				<verse number="10">за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му,</verse>
				<verse number="11">та дано някак достигна възкресението на мъртвите.</verse>
				<verse number="12">Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="13">Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене,</verse>
				<verse number="14">тичам към целта — към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="15">Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие.</verse>
				<verse number="16">Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило.</verse>
				<verse number="17">Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас.</verse>
				<verse number="18">Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов;</verse>
				<verse number="19">техният край е погибел, техният бог — коремът, а славата — в срама им; те мислят за земното.</verse>
				<verse number="20">А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="21">Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, възлюбени и многожеланй мои братя, моя радост и венец, стойте твърдо в Господа, възлюбени.</verse>
				<verse number="2">Моля Еводия, моля и Синтихия да имат единомислие в Господа;</verse>
				<verse number="3">па моля и тебе, искрени сътруднико, помагай тям, които се подвизаваха в благовестието заедно с мене и с Климента и с другите ми сътрудници, чиито имена са в книгата на живота.</verse>
				<verse number="4">Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.</verse>
				<verse number="5">Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо.</verse>
				<verse number="6">Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, —</verse>
				<verse number="7">и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="8">Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, — само за него мислете.</verse>
				<verse number="9">Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, — и Бог на мира ще бъде с вас.</verse>
				<verse number="10">Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене; вие и по-преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време.</verse>
				<verse number="11">Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам:</verse>
				<verse number="12">знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение.</verse>
				<verse number="13">Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява.</verse>
				<verse number="14">При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб.</verse>
				<verse number="15">А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички;</verse>
				<verse number="16">защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми.</verse>
				<verse number="17">Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза.</verse>
				<verse number="18">Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна Богу.</verse>
				<verse number="19">Бог мой, по Своето богатство, да запълни всяка ваша нужда, за слава чрез Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="20">А на Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин.</verse>
				<verse number="21">Поздравете всеки светия в Христа Иисуса. Поздравяват ви братята, които са с мене.</verse>
				<verse number="22">Поздравяват ви всички светии, а особено които са от кесаревия дом.</verse>
				<verse number="23">Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="51">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, —</verse>
				<verse number="2">до светите и верни в Христа Иисуса братя в Колоса: благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="3">Благодарим на Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа, молейки се винаги за вас,</verse>
				<verse number="4">понеже чухме за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта ви към всички светии,</verse>
				<verse number="5">при надеждата на отреденото вам на небесата, за което по-преди чухте от истинското слово на благовестието,</verse>
				<verse number="6">що пребъдва у вас, както и в цял свят, и принася плод и расте, както и между вас от деня, когато чухте и познахте истински Божията благодат,</verse>
				<verse number="7">както се и научихте от Епафраса, нашия възлюбен сътрудник, който е верен служител Христов заради вас,</verse>
				<verse number="8">и ни извести за вашата чрез Духа любов.</verse>
				<verse number="9">Затова и ние от деня, когато чухме това, не преставаме да се молим за вас и да просим, щото вие да имате пълно познание на волята Му във всяка премъдрост и духовно разбиране,</verse>
				<verse number="10">та да постъпвате достойно за Бога, като Му угождавате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и растете в познаването Бога,</verse>
				<verse number="11">като се укрепявате с всякаква сила чрез Неговата славна мощ за всяко търпение и великодушие с радост,</verse>
				<verse number="12">като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината,</verse>
				<verse number="13">избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син,</verse>
				<verse number="14">в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете,</verse>
				<verse number="15">и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар;</verse>
				<verse number="16">понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти — всичко чрез Него и за Него е създадено;</verse>
				<verse number="17">Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.</verse>
				<verse number="18">И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;</verse>
				<verse number="19">понеже в Него благоволи Отец, да обитава всичката пълнота,</verse>
				<verse number="20">и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му.</verse>
				<verse number="21">И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела,</verse>
				<verse number="22">сега ви примири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си,</verse>
				<verse number="23">ако само пребъдвате във вярата твърди и непоколебими, и бъдете непоклатни в надеждата на проповяданото на всяка поднебесна твар благовестие, което чухте и на което аз, Павел, станах служител.</verse>
				<verse number="24">Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата,</verse>
				<verse number="25">на която аз станах служител по Божия наредба, мен възложена за вас, за да изпълня словото Божие, —</verse>
				<verse number="26">тайната, скрита от векове и родове, а сега открита на светиите Му,</verse>
				<verse number="27">на които Бог пожела да покаже, какво богатство на слава има за езичниците в тази тайна, именно, че Христос, упованието на славата, е във вас;</verse>
				<verse number="28">Него ние проповядваме, като вразумяваме всички човеци и ги учим на всяка премъдрост, та всички тях да представим съвършени в Христа Иисуса;</verse>
				<verse number="29">за това се и трудя и подвизавам по Неговата сила, която мощно действува в мене.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Желая да знаете, в каква голяма борба съм заради вас и заради ония, които са в Лаодикия и в Иерапол, и заради всички, които не са ме видели лично,</verse>
				<verse number="2">за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа,</verse>
				<verse number="3">в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието.</verse>
				<verse number="4">А това казвам, за да не би някой да ви прелъсти с примамливи думи;</verse>
				<verse number="5">защото ако и да отсъствувам тялом, но духом съм с вас, като се радвам и виждам вашата уредба и вашата твърда вяра в Христа.</verse>
				<verse number="6">Поради това, както приехте Господа Иисуса Христа, тъй и ходете по Него,</verse>
				<verse number="7">вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.</verse>
				<verse number="8">Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа;</verse>
				<verse number="9">понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството,</verse>
				<verse number="10">и вие сте пълни чрез Него, Който е Глава на всяко началство и власт:</verse>
				<verse number="11">в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово,</verse>
				<verse number="12">като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.</verse>
				<verse number="13">И вас, които бяхте мъртви в греховете и в необрязването на плътта си, Той оживи заедно с Него, като ви прости всички грехове;</verse>
				<verse number="14">а това стана, като Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста;</verse>
				<verse number="15">като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях.</verse>
				<verse number="16">И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота:</verse>
				<verse number="17">това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос.</verse>
				<verse number="18">Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и служене на Ангелите, като се впуска в онова, що не е видял, като безразсъдно се гордее с плътския си ум</verse>
				<verse number="19">и не се придържа о Главата — Христа, от Когото цялото тяло, поддържано и свързвано чрез стави и свръзки, расте с растене по Бога.</verse>
				<verse number="20">И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления:</verse>
				<verse number="21">„не се докосвай, не вкусвай, не пипай“</verse>
				<verse number="22">(които всички, от употребяване, подлежат на разрушение), — според човешки заповеди и учения?</verse>
				<verse number="23">Тия постановления имат само вид на мъдрост в своеволно благочестие, в смиреномъдрие и в пренебрежение на тялото, без някак да се грижат за насищане плътта.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога;</verse>
				<verse number="2">за небесното мислете, а не за земното.</verse>
				<verse number="3">Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога;</verse>
				<verse number="4">а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава.</verse>
				<verse number="5">И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение.</verse>
				<verse number="6">Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието,</verse>
				<verse number="7">сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци.</verse>
				<verse number="8">А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си;</verse>
				<verse number="9">не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му</verse>
				<verse number="10">и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател,</verse>
				<verse number="11">дето няма ни елин ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.</verse>
				<verse number="12">И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение,</verse>
				<verse number="13">като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие.</verse>
				<verse number="14">А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството, —</verse>
				<verse number="15">и мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло, затова благодарни бъдете.</verse>
				<verse number="16">Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост; учете се и се вразумявайте един други с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си.</verse>
				<verse number="17">И всичко, що вършите словом или делом, всичко вършете в името на Господа Иисуса Христа, като благодарите чрез Него на Бога и Отца.</verse>
				<verse number="18">Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, както подобава, в името на Господа.</verse>
				<verse number="19">Вие, мъжете, обичайте жените си и не ги огорчавайте.</verse>
				<verse number="20">Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно Господу.</verse>
				<verse number="21">Бащи, не дразнете чедата си, за да не падат духом.</verse>
				<verse number="22">Вие, робите, бъдете послушни във всичко на вашите по плът господари, слугувайте им не само за очи като човекоугодници, а простосърдечно, като се боите от Бога.</verse>
				<verse number="23">И всичко, що вършите, вършете от душа, като за Господа, а не за човеци,</verse>
				<verse number="24">знаейки, че като награда от Господа ще получите наследство, понеже на Господа Христа служите.</verse>
				<verse number="25">А който върши неправда, ще получи според неправдата си: лицеприятие няма.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Вие, господарите, отдавайте на робите си справедливото и дължимото, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.</verse>
				<verse number="2">Постоянствувайте в молитвата, като бодърствувате в нея с благодарност;</verse>
				<verse number="3">молете се също и за нас, за да ни отвори Бог врата на словото да разгласим Христовата тайна, заради която съм и в окови,</verse>
				<verse number="4">та да я открия, както ми подобава да говоря.</verse>
				<verse number="5">С външните се отнасяйте благоразумно, като скъпите времето.</verse>
				<verse number="6">Словото ви да бъде винаги с приятност, със сол подправено, за да знаете, как трябва да отговаряте всекиму.</verse>
				<verse number="7">Колкото за мене, всичко ще ви съобщи Тихик, възлюбеният брат и верен служител и сътрудник в Господа,</verse>
				<verse number="8">когото тъкмо за това изпратих при вас, за да узнае, как сте, и да утеши сърцата ви,</verse>
				<verse number="9">заедно с Онисима, верния и възлюбен наш брат, който е от вас: те ще ви разкажат за всичко, що става тука.</verse>
				<verse number="10">Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, и Марко, племенникът на Варнава (за когото получихте заповед: ако дойде при вас, приемете го),</verse>
				<verse number="11">също и Иисус, наричан Юст; те са от обрязаните и са едничките сътрудници за царството Божие, които ми бяха утеха.</verse>
				<verse number="12">Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който винаги се подвизава за вас в молитвите, за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия.</verse>
				<verse number="13">Свидетелствувам за него, че той има голяма ревност и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол.</verse>
				<verse number="14">Поздравява ви Лука, многообичният лекар, и Димас.</verse>
				<verse number="15">Поздравете братята в Лаодикия, също и Нимфана, и домашната му църква.</verse>
				<verse number="16">След като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие.</verse>
				<verse number="17">Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа.</verse>
				<verse number="18">Саморъчен поздрав от мене, Павла. Помнете оковите ми. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="52">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, Силуан и Тимотей — до солунската църква в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа: благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="2">Винаги благодарим на Бога за всинца ви, като ви споменуваме в молитвите си</verse>
				<verse number="3">и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего.</verse>
				<verse number="4">Знаем, възлюбени братя, за вашето от Бога избиране,</verse>
				<verse number="5">защото нашето благовестие беше към вас не само със слово, но и със сила и с Духа Светаго, и с голяма увереност: сами знаете, какви бяхме за вас помежду ви.</verse>
				<verse number="6">И вие станахте подражатели нам и Господу, като при много скърби приехте словото с радост от Духа Светаго,</verse>
				<verse number="7">тъй че станахте образец за всички вярващи в Македония и Ахаия.</verse>
				<verse number="8">Защото от вас проехтя словото Господне не само в Македония и Ахаия, но и навред се пронесе славата за вашата вяра в Бога, тъй че няма нужда ние нищо да казваме.</verse>
				<verse number="9">Защото вярващите сами разгласят за нас, какво беше идването ни при вас, и как от идолите се обърнахте към Бога, за да служите на живия и истински Бог,</verse>
				<verse number="10">и да очаквате от небесата Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите, Иисуса, Който ни избавя от идещия гняв.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно:</verse>
				<verse number="2">макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд.</verse>
				<verse number="3">Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство;</verse>
				<verse number="4">но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим — не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.</verse>
				<verse number="5">Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел!</verse>
				<verse number="6">Нито човешка слава дирехме — било от вас, било от други:</verse>
				<verse number="7">макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си.</verse>
				<verse number="8">Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.</verse>
				<verse number="9">Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.</verse>
				<verse number="10">Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите,</verse>
				<verse number="11">защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си,</verse>
				<verse number="12">ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава.</verse>
				<verse number="13">Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.</verse>
				<verse number="14">Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите,</verse>
				<verse number="15">които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят,</verse>
				<verse number="16">които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.</verse>
				<verse number="17">А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.</verse>
				<verse number="18">Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.</verse>
				<verse number="19">Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие?</verse>
				<verse number="20">Да, вие сте нашата слава и радост.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина,</verse>
				<verse number="2">и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви,</verse>
				<verse number="3">та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.</verse>
				<verse number="4">Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете.</verse>
				<verse number="5">Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.</verse>
				<verse number="6">Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, —</verse>
				<verse number="7">ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра;</verse>
				<verse number="8">защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.</verse>
				<verse number="9">Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог,</verse>
				<verse number="10">като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра!</verse>
				<verse number="11">А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас.</verse>
				<verse number="12">Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас,</verse>
				<verse number="13">за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате в това;</verse>
				<verse number="2">защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса.</verse>
				<verse number="3">Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство,</verse>
				<verse number="4">всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест,</verse>
				<verse number="5">а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога,</verse>
				<verse number="6">и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и попреди ви говорихме и свидетелствувахме.</verse>
				<verse number="7">Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост.</verse>
				<verse number="8">И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас.</verse>
				<verse number="9">А за братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго,</verse>
				<verse number="10">защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония. И молим ви, братя, още повече да преуспявате,</verse>
				<verse number="11">и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме,</verse>
				<verse number="12">за да се държите благоприлично към външните и да нямате нужда от никого.</verse>
				<verse number="13">Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.</verse>
				<verse number="14">Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.</verse>
				<verse number="15">Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите,</verse>
				<verse number="16">защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом;</verse>
				<verse number="17">после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.</verse>
				<verse number="18">Прочее, утешавайте се един други с тия думи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише,</verse>
				<verse number="2">защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя.</verse>
				<verse number="3">Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болни постигат трудна жена, и няма да избягнат.</verse>
				<verse number="4">А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец.</verse>
				<verse number="5">Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината.</verse>
				<verse number="6">И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени.</verse>
				<verse number="7">Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват.</verse>
				<verse number="8">Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,</verse>
				<verse number="9">защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="10">Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него.</verse>
				<verse number="11">Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите.</verse>
				<verse number="12">И молим ви, братя, да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват,</verse>
				<verse number="13">и да имате към тях преголяма любов заради делото им; живейте в мир помежду си.</verse>
				<verse number="14">Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички.</verse>
				<verse number="15">Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички.</verse>
				<verse number="16">Винаги се радвайте.</verse>
				<verse number="17">Непрестанно се молете.</verse>
				<verse number="18">За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="19">Духа не угасяйте.</verse>
				<verse number="20">Пророчествата не унижавайте.</verse>
				<verse number="21">Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте.</verse>
				<verse number="22">Въздържайте се от всякакво зло.</verse>
				<verse number="23">А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="24">Верен е Оня, Който ви призовава, Който и ще стори това.</verse>
				<verse number="25">Братя, молете се за нас.</verse>
				<verse number="26">Поздравете всички братя със свето целуване.</verse>
				<verse number="27">Заклевам ви в Господа да прочетете това послание на всички свети братя.</verse>
				<verse number="28">Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="53">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, Силуан и Тимотей — до солунската църква в Бога Отца нашего и в Господа Иисуса Христа:</verse>
				<verse number="2">благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="3">Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едного от всички вас тъй изобилва,</verse>
				<verse number="4">че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте;</verse>
				<verse number="5">това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате.</verse>
				<verse number="6">Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,</verse>
				<verse number="7">а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила,</verse>
				<verse number="8">в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа</verse>
				<verse number="9">и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество,</verse>
				<verse number="10">когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.</verse>
				<verse number="11">За това се и молим винаги за вас, да ви направи Бог наш достойни за званието и да изпълни със сила всяко желание на благост и всяко дело на вярата,</verse>
				<verse number="12">та да се прослави във вас името на Господа нашего Иисуса Христа, и вие в Него, по благодатта на нашия Бог и на Господа Иисуса Христа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя,</verse>
				<verse number="2">да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден.</verse>
				<verse number="3">Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта,</verse>
				<verse number="4">който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.</verse>
				<verse number="5">Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това?</verse>
				<verse number="6">И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време.</verse>
				<verse number="7">Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, —</verse>
				<verse number="8">тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби</verse>
				<verse number="9">тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса,</verse>
				<verse number="10">и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение.</verse>
				<verse number="11">И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата,</verse>
				<verse number="12">та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.</verse>
				<verse number="13">Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение,</verse>
				<verse number="14">към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="15">И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание.</verse>
				<verse number="16">А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда,</verse>
				<verse number="17">да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И тъй, молете се за нас, братя, щото словото Господне да се разпространява и се слави навред, както и у вас,</verse>
				<verse number="2">и да се избавим от безчинни и лукави човеци, защото не всички имат вяра.</verse>
				<verse number="3">Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия.</verse>
				<verse number="4">Ние сме уверени за вас в Господа, че вършите и ще вършите, що ви заповядваме.</verse>
				<verse number="5">А Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово.</verse>
				<verse number="6">Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас.</verse>
				<verse number="7">Сами знаете, как трябва да подражавате нам, защото ние не безчинствувахме при вас,</verse>
				<verse number="8">нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя, за да не отегчим някого от вас, —</verse>
				<verse number="9">и не за това, че нямахме власт, а за да ви дадем себе си за пример, та да ни подражавате.</verse>
				<verse number="10">Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде.</verse>
				<verse number="11">Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи;</verse>
				<verse number="12">на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат.</verse>
				<verse number="13">А вие, братя, не падайте духом, кога вършите добро.</verse>
				<verse number="14">Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами;</verse>
				<verse number="15">и го не смятайте за враг, а го наставлявайте като брат.</verse>
				<verse number="16">А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас!</verse>
				<verse number="17">Саморъчен поздрав от мене, Павла; това е белег във всяко послание; аз пиша тъй:</verse>
				<verse number="18">благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="54">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, апостол Иисус Христов по повеление на Бога, нашия Спасител, и на Господа Иисуса Христа, нашата надежда, —</verse>
				<verse number="2">до Тимотея, истинско по вяра чедо: благодат, милост, мир от Бога, нашия Отец, и от Христа Иисуса, нашия Господ.</verse>
				<verse number="3">Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да поръчаш на някои да не проповядват друго учение,</verse>
				<verse number="4">нито да се занимавате басни и безкрайни родословия, които причиняват поскоро препирни, отколкото назидание Божие във вярата.</verse>
				<verse number="5">А целта на поръчването е — да се породи любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра;</verse>
				<verse number="6">някои, като не постигнаха тия неща, отклониха се в празнословие,</verse>
				<verse number="7">желаейки да бъдат законоучители, без да разбират ни какво говорят, ни какво утвърждават.</verse>
				<verse number="8">А ние знаем, че законът е добър, ако някой го употребява законно,</verse>
				<verse number="9">като знае, че законът е установен не за праведник, а за беззаконници и непослушници, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за ония, които оскърбяват баща си и майка си, за човекоубийци,</verse>
				<verse number="10">за блудници, мъжеложци, разбойници, клеветници, скотоложци, лъжци, клетвопрестъпници и за всичко друго, що е противно на здравото учение,</verse>
				<verse number="11">по славното благовестие на блажения Бог, що ми бе поверено.</verse>
				<verse number="12">Благодаря на Христа Иисуса, нашия Господ, Който ми даде сила, задето ме призна за верен, като отреди на служба мене,</verse>
				<verse number="13">който по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилуван, защото, без да зная, вършех това в неверие;</verse>
				<verse number="14">а с вяра и любов в Христа Иисуса се преумножи благодатта на нашия Господ.</verse>
				<verse number="15">Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз.</verse>
				<verse number="16">Но затова бидох помилуван, за да покаже Иисус Христос в мене първи всичкото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен.</verse>
				<verse number="17">А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог чест и слава вовеки веков. Амин.</verse>
				<verse number="18">Чедо Тимотее! Тая поръка ти предавам съгласно по-раншните за тебе пророчества, за да воюваш съобразно с тях като добър воин,</verse>
				<verse number="19">имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата;</verse>
				<verse number="20">от тях са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулствуват.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци,</verse>
				<verse number="2">за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота;</verse>
				<verse number="3">защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога,</verse>
				<verse number="4">Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.</verse>
				<verse number="5">Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци — Човекът Христос Иисус,</verse>
				<verse number="6">Който отдаде Себе Си откуп за всички — нещо в свое време засвидетелствувано,</verse>
				<verse number="7">за което аз съм поставен проповедник и апостол (истина казвам в Христа, не лъжа), учител на езичниците във вярата и истината.</verse>
				<verse number="8">И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение;</verse>
				<verse number="9">също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетейки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи,</verse>
				<verse number="10">а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие.</verse>
				<verse number="11">Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство.</verse>
				<verse number="12">На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие.</verse>
				<verse number="13">Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева;</verse>
				<verse number="14">и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление;</verse>
				<verse number="15">но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае.</verse>
				<verse number="2">Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив;</verse>
				<verse number="3">не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив;</verse>
				<verse number="4">да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност;</verse>
				<verse number="5">защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия?</verse>
				<verse number="6">Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола.</verse>
				<verse number="7">Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.</verse>
				<verse number="8">Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба,</verse>
				<verse number="9">да пазят тайнството на вярата с чиста съвест.</verse>
				<verse number="10">И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони.</verse>
				<verse number="11">Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко.</verse>
				<verse number="12">Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си.</verse>
				<verse number="13">Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзновение във вярата, що имат в Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="14">Надявам се скоро да дойда при тебе; а това ти пиша за</verse>
				<verse number="15">в случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината.</verse>
				<verse number="16">И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения</verse>
				<verse number="2">чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест,</verse>
				<verse number="3">които забраняват да се встъпва в брак и съветват въздържане от ястия, що Бог е създал да ги ядат с благодарност верните, и ония, които са познали истината.</verse>
				<verse number="4">Защото всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарение,</verse>
				<verse number="5">понеже се осветява чрез слово Божие и с молитва.</verse>
				<verse number="6">Като съветваш на това братята, ще бъдеш добър служител на Иисуса Христа, хранен с думите на вярата и на доброто учение, което си последвал.</verse>
				<verse number="7">От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие,</verse>
				<verse number="8">защото телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот.</verse>
				<verse number="9">Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане.</verse>
				<verse number="10">Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните.</verse>
				<verse number="11">Поръчвай това и поучавай.</verse>
				<verse number="12">Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота.</verse>
				<verse number="13">Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване.</verse>
				<verse number="14">Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството.</verse>
				<verse number="15">За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.</verse>
				<verse number="16">Внимавай на себе си и на учението; постоянствувай в тия неща, защото, като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща; по-младите пък, като да ти са братя,</verse>
				<verse number="2">старите жени — като майки, младите — като сестри, с всяка чистота.</verse>
				<verse number="3">Вдовици почитай — истинските вдовици.</verse>
				<verse number="4">Ако ли пък някоя вдовица има деца или внуци, нека те се научат първом да почитат своите домашни и да се отплащат на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога.</verse>
				<verse number="5">А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем;</verse>
				<verse number="6">оная пък, която живее разпуснато, приживе е умряла.</verse>
				<verse number="7">Наръчвай им още и това, да бъдат безпорочни.</verse>
				<verse number="8">Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник.</verse>
				<verse number="9">За вдовица да се приема жена не подолу от шейсет години, водила един мъж,</verse>
				<verse number="10">известна с добри дела: ако е деца отхранила, странници пригледвала, нозе на светии умивала; ако е на страдалци помагала и всяко добро дело усърдно следвала.</verse>
				<verse number="11">А по-млади вдовици не приемай, защото, кога пренебрегнат Христа, искат да се женят.</verse>
				<verse number="12">Те подпадат под осъждане, защото са отхвърлили първото си обещание;</verse>
				<verse number="13">освен това, бидейки без работа, навикват да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава.</verse>
				<verse number="14">И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула;</verse>
				<verse number="15">защото някои вече се повлякоха подир сатаната.</verse>
				<verse number="16">Ако някой верен или вярна имат в къщата си вдовици, да ги приглеждат, та църквата да се не товари и да може да приглежда истинските вдовици.</verse>
				<verse number="17">Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почет, най-вече пък ония, които се трудят в слово и поучение.</verse>
				<verse number="18">Защото Писанието казва: „не вързвай устата на вол, който вършее“, и: „работникът заслужава своята заплата“.</verse>
				<verse number="19">Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели.</verse>
				<verse number="20">Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.</verse>
				<verse number="21">Заклевам те пред Бога, пред Господа Иисуса Христа и пред избраните Ангели, да спазваш това без предубеждение и да не вършиш нищо по пристрастие.</verse>
				<verse number="22">Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист.</verse>
				<verse number="23">Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания.</verse>
				<verse number="24">Греховете на едни човеци са явни и ги предварят в съд, а на някои отсетне се явяват.</verse>
				<verse number="25">Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението.</verse>
				<verse number="2">Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай.</verse>
				<verse number="3">Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие,</verse>
				<verse number="4">той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения,</verse>
				<verse number="5">зловредни препирни между човеци, които имат развратен ум, лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба. Бягай от такива.</verse>
				<verse number="6">Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си.</verse>
				<verse number="7">Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем.</verse>
				<verse number="8">Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни.</verse>
				<verse number="9">А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел.</verse>
				<verse number="10">Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки.</verse>
				<verse number="11">Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.</verse>
				<verse number="12">Подвизавай се с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели.</verse>
				<verse number="13">Наръчвам ти пред Бога, Който всичко животвори, и пред Христа Иисуса, Който засвидетелствува доброто изповедание пред Понтия Пилата,</verse>
				<verse number="14">да спазиш заповедта чиста, безукорна, дори до явяването на Господа нашего Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="15">което, кога му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите,</verse>
				<verse number="16">Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему чест и владичество вовеки. Амин.</verse>
				<verse number="17">Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада;</verse>
				<verse number="18">да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни,</verse>
				<verse number="19">като по този начин си събират съкровище — добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот.</verse>
				<verse number="20">О, Тимотее! пази онова, що ти е предадено, и се отвърщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука,</verse>
				<verse number="21">с която, като се занимават, някои се отклониха от вярата. Благодатта да бъде с тебе. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="55">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса,</verse>
				<verse number="2">до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего.</verse>
				<verse number="3">Благодаря Богу, Комуто още от прародители служа с чиста съвест, задето непрестанно те споменувам в молитвите си денем и нощем,</verse>
				<verse number="4">като, при спомена за твоите сълзи, копнея да те видя, за да се изпълня с радост,</verse>
				<verse number="5">и като си спомням за твоята нелицемерна вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и в тебе.</verse>
				<verse number="6">Затова ти напомням да разпалят Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане.</verse>
				<verse number="7">Защото Бог не ни е дал дух на боязливост, а дух на сила, любов и целомъдрие.</verse>
				<verse number="8">И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога,</verse>
				<verse number="9">Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена,</verse>
				<verse number="10">а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието,</verse>
				<verse number="11">за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците.</verse>
				<verse number="12">Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден.</verse>
				<verse number="13">Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="14">Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас.</verse>
				<verse number="15">Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген.</verse>
				<verse number="16">Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми,</verse>
				<verse number="17">но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери.</verse>
				<verse number="18">Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса,</verse>
				<verse number="2">и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат.</verse>
				<verse number="3">И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов.</verse>
				<verse number="4">Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника.</verse>
				<verse number="5">Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата.</verse>
				<verse number="6">Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.</verse>
				<verse number="7">Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко.</verse>
				<verse number="8">Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие,</verse>
				<verse number="9">заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се връзва.</verse>
				<verse number="10">Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.</verse>
				<verse number="11">Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем.</verse>
				<verse number="12">Ако търпим, с Него ще и царуваме; ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас;</verse>
				<verse number="13">ако ние сме неверни, Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си.</verse>
				<verse number="14">Това напомняй на всички, като ги заклеваш пред Господа, да не влизат в препирни, които никак не ползуват, а служат за гибел на слушателите.</verse>
				<verse number="15">Залягай да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който вярно преподава словото на истината.</verse>
				<verse number="16">А скверните празнодумства отбягвай, защото ония, които ги изговарят, още повече ще напреднат в нечестие,</verse>
				<verse number="17">и словото им ще се разпространява като живеница. Такива са Именей и Филит,</verse>
				<verse number="18">които отстъпиха от истината, говорейки, че възкресението е вече станало, и разрушават вярата у някои.</verse>
				<verse number="19">Но Божията твърда основа стои непоколебимо, имайки тоя печат: „позна Господ Своите“; и: „да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне“.</verse>
				<verse number="20">В голяма къща има не само златни и сребърни съдове, а и дървени и глинени; и едни са за почетна употреба, а други за долна.</verse>
				<verse number="21">И тъй, ако някой се очисти от тия, той ще бъде почетен съд, осветен, приспособен за употреба на Господаря и приготвен за всяко добро дело.</verse>
				<verse number="22">Отбягвай също и младежки похоти и стреми се към правда, вяра, любов и мир с ония, които призовават Господа от чисто сърце.</verse>
				<verse number="23">А глупави и невежествени разисквания отбягвай, като знаеш, че те пораждат крамоли;</verse>
				<verse number="24">а Господният раб не бива да влиза в крамоли, но да бъде към всички кротък, поучлив и търпелив;</verse>
				<verse number="25">с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината</verse>
				<verse number="26">и да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена.</verse>
				<verse number="2">Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни,</verse>
				<verse number="3">непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци,</verse>
				<verse number="4">предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци,</verse>
				<verse number="5">които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли. И от такива се отвръщай!</verse>
				<verse number="6">Към тях принадлежат ония, които се примъкват в къщите и прелъстяват женуря, претоварени с грехове и обзети от различни похоти —</verse>
				<verse number="7">женуря, които всякога се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината.</verse>
				<verse number="8">И както Ианий и Иамврий се противиха на Моисея, така и тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата.</verse>
				<verse number="9">Ала няма да успеят повече, защото безумието им ще се открие пред всички, както се откри безумието и на ония.</verse>
				<verse number="10">А ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение,</verse>
				<verse number="11">моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ.</verse>
				<verse number="12">Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени.</verse>
				<verse number="13">А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани.</verse>
				<verse number="14">Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен;</verse>
				<verse number="15">пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="16">Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,</verse>
				<verse number="17">за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, заклевам те пред Бога и Господа нашего Иисуса Христа, Който ще съди живи и мъртви, кога се яви Той и настъпи царството Му:</verse>
				<verse number="2">проповядвай словото, настоявай на време и не на време, изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълготърпение и поука.</verse>
				<verse number="3">Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха;</verse>
				<verse number="4">те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.</verse>
				<verse number="5">Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни.</verse>
				<verse number="6">Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи.</verse>
				<verse number="7">С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих;</verse>
				<verse number="8">прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.</verse>
				<verse number="9">Побързай да дойдеш при мене скоро.</verse>
				<verse number="10">Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент — в Галатия, Тит. — в Далмация. Само Лука е с мене.</verse>
				<verse number="11">Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата.</verse>
				<verse number="12">Тихика изпроводих в Ефес.</verse>
				<verse number="13">Кога дойдеш, донеси фелона, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените.</verse>
				<verse number="14">Александър ковачът много зло ми стори. Да му върне Господ според делата му!</verse>
				<verse number="15">От него пази се и ти, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни.</verse>
				<verse number="16">При първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях!</verse>
				<verse number="17">Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва.</verse>
				<verse number="18">Господ ще ме избави и от всяко лошо нещо и ще ме запази за Своето небесно царство. Нему слава вовеки веков. Амин.</verse>
				<verse number="19">Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом.</verse>
				<verse number="20">Ераст остана в Коринт. Трофима пък оставих болен в Милит.</verse>
				<verse number="21">Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всички братя.</verse>
				<verse number="22">Господ Иисус Христос да е с твоя дух. Благодатта да бъде с вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="56">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, раб Божий и апостол на Иисуса Христа за вярата на Божиите избраници и за познаване истината на благочестието,</verse>
				<verse number="2">с надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена,</verse>
				<verse number="3">а в свое време яви словото Си чрез проповедта, мене поверена по заповед на нашия Спасител, Бога, —</verse>
				<verse number="4">до Тита, истинско по общата вяра чедо: благодат, милост и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, нашия Спасител.</verse>
				<verse number="5">Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал:</verse>
				<verse number="6">който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство.</verse>
				<verse number="7">Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба,</verse>
				<verse number="8">но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан,</verse>
				<verse number="9">да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят.</verse>
				<verse number="10">Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните,</verse>
				<verse number="11">на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба.</verse>
				<verse number="12">Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.</verse>
				<verse number="13">Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата,</verse>
				<verse number="14">като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината.</verse>
				<verse number="15">За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.</verse>
				<verse number="16">Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:</verse>
				<verse number="2">старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението;</verse>
				<verse number="3">стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро,</verse>
				<verse number="4">за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си,</verse>
				<verse number="5">да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие.</verse>
				<verse number="6">Увещавай също младежите да бъдат целомъдри,</verse>
				<verse number="7">като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност,</verse>
				<verse number="8">слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас.</verse>
				<verse number="9">Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, като не отвръщат,</verse>
				<verse number="10">не крадат, а показват във всичко добра вярност, та да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко.</verse>
				<verse number="11">Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци,</verse>
				<verse number="12">като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век,</verse>
				<verse number="13">и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос,</verse>
				<verse number="14">Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.</verse>
				<verse number="15">Това говори, увещавай и изобличавай с пълна власт; никой да те не презира.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат готови за всяко добро дело,</verse>
				<verse number="2">никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци.</verse>
				<verse number="3">Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблуждавани, бяхме роби на похоти и на разни сладострастия, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни, мразехме се един други.</verse>
				<verse number="4">А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога,</verse>
				<verse number="5">Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго,</verse>
				<verse number="6">Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител,</verse>
				<verse number="7">та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.</verse>
				<verse number="8">Верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците.</verse>
				<verse number="9">А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни.</verse>
				<verse number="10">Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж,</verse>
				<verse number="11">знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.</verse>
				<verse number="12">Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам.</verse>
				<verse number="13">Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда.</verse>
				<verse number="14">Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни.</verse>
				<verse number="15">Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="57">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, до възлюбения Филимона, наш сътрудник,</verse>
				<verse number="2">и до Апфия, възлюбена сестра, и до Архипа, наш съратник, и до домашната ти църква:</verse>
				<verse number="3">благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="4">Благодаря на моя Бог винаги, кога те споменувам в молитвите си,</verse>
				<verse number="5">понеже слушам за твоята любов и вяра, която имаш към Господа Иисуса и към всички светии,</verse>
				<verse number="6">и моля, щото общността на твоята вяра с нашата да се покаже на дело в познание на всяко у вас добро в Христа Иисуса.</verse>
				<verse number="7">Защото ние се много радваме и утешаваме поради твоята любов, брате, понеже чрез тебе се успокоиха сърцата на светиите.</verse>
				<verse number="8">Затова, макар че имам голямо в Христа дръзновение да ти заповядвам, каквото трябва,</verse>
				<verse number="9">все пак от любов към тебе, моля те аз, какъвто съм старец Павел, а сега и окованик Иисус Христов,</verse>
				<verse number="10">моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си:</verse>
				<verse number="11">той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене, и го пращам назад;</verse>
				<verse number="12">а ти го приеми като мое сърце.</verse>
				<verse number="13">Аз исках да го задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието;</verse>
				<verse number="14">ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна.</verse>
				<verse number="15">Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги,</verse>
				<verse number="16">не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе — и по плът, и в Господа.</verse>
				<verse number="17">И тъй, ако ме имаш за съучастник, приеми го като мене.</verse>
				<verse number="18">Ако пък с нещо те е обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка.</verse>
				<verse number="19">Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя, за да ти не кажа, че ти и самичък цял си ми длъжен.</verse>
				<verse number="20">Да, брате, дано да получа от тебе в Господа, което прося: успокой сърцето ми в Господа.</verse>
				<verse number="21">Убеден в твоята послушност, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам.</verse>
				<verse number="22">А с това заедно приготви ми подслон; защото се надявам, че с вашите молитви ще ви бъда подарен.</verse>
				<verse number="23">Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса, Марко, Аристарх, Димас, Лука — мои сътрудници.</verse>
				<verse number="24">Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="58">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,</verse>
				<verse number="2">в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете</verse>
				<verse number="3">и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините</verse>
				<verse number="4">и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.</verse>
				<verse number="5">Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“?</verse>
				<verse number="6">Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“.</verse>
				<verse number="7">За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“;</verse>
				<verse number="8">а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.</verse>
				<verse number="9">Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“.</verse>
				<verse number="10">И пак: „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;</verse>
				<verse number="11">те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;</verse>
				<verse number="12">ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“.</verse>
				<verse number="13">А кому от Ангелите някога Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?</verse>
				<verse number="14">Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.</verse>
				<verse number="2">Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезе вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,</verse>
				<verse number="3">как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,</verse>
				<verse number="4">когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?</verse>
				<verse number="5">Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;</verse>
				<verse number="6">а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: „що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?</verse>
				<verse number="7">Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:</verse>
				<verse number="8">всичко си покорил под нозете му“. А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;</verse>
				<verse number="9">но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.</verse>
				<verse number="10">Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.</verse>
				<verse number="11">Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:</verse>
				<verse number="12">„ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“.</verse>
				<verse number="13">И пак: „Аз ще се уповавам Нему“. И пак: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“.</verse>
				<verse number="14">А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,</verse>
				<verse number="15">и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.</verse>
				<verse number="16">Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;</verse>
				<verse number="17">затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.</verse>
				<verse number="18">Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа;</verse>
				<verse number="2">Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей — в целия Му дом.</verse>
				<verse number="3">Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил;</verse>
				<verse number="4">защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.</verse>
				<verse number="5">И Мойсей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.</verse>
				<verse number="6">А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.</verse>
				<verse number="7">Поради това, както Светий Дух казва: „днес, кога чуете гласа Му,</verse>
				<verse number="8">да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,</verse>
				<verse number="9">дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.</verse>
				<verse number="10">Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.</verse>
				<verse number="11">Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“.</verse>
				<verse number="12">Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.</verse>
				<verse number="13">Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва „днес“, за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;</verse>
				<verse number="14">защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра,</verse>
				<verse number="15">докле се казва: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте“.</verse>
				<verse number="16">Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.</verse>
				<verse number="17">Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?</verse>
				<verse number="18">А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?</verse>
				<verse number="19">И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.</verse>
				<verse number="2">Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.</verse>
				<verse number="3">А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: „затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.</verse>
				<verse number="4">Защото нейде е казано за седмия ден тъй: „и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“.</verse>
				<verse number="5">И пак там: „не ще влязат в покоището Ми“.</verse>
				<verse number="6">И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,</verse>
				<verse number="7">пак определя един ден, „днес“, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“.</verse>
				<verse number="8">Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.</verse>
				<verse number="9">Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.</verse>
				<verse number="10">Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.</verse>
				<verse number="11">И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.</verse>
				<verse number="12">Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни.</verse>
				<verse number="13">И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.</verse>
				<verse number="14">И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.</verse>
				<verse number="15">Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.</verse>
				<verse number="16">И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове,</verse>
				<verse number="2">и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;</verse>
				<verse number="3">и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.</verse>
				<verse number="4">И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон.</verse>
				<verse number="5">Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“;</verse>
				<verse number="6">както и другаде казва: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“.</verse>
				<verse number="7">Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си,</verse>
				<verse number="8">макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя,</verse>
				<verse number="9">и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение,</verse>
				<verse number="10">като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков.</verse>
				<verse number="11">По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане.</verse>
				<verse number="12">Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.</verse>
				<verse number="13">Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец;</verse>
				<verse number="14">а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,</verse>
				<verse number="2">на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.</verse>
				<verse number="3">И това ще направим, ако Бог позволи.</verse>
				<verse number="4">Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа</verse>
				<verse number="5">и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,</verse>
				<verse number="6">са отпаднали, — не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.</verse>
				<verse number="7">Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;</verse>
				<verse number="8">а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.</verse>
				<verse number="9">От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.</verse>
				<verse number="10">Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.</verse>
				<verse number="11">А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,</verse>
				<verse number="12">за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.</verse>
				<verse number="13">Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,</verse>
				<verse number="14">думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“.</verse>
				<verse number="15">И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.</verse>
				<verse number="16">Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.</verse>
				<verse number="17">Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,</verse>
				<verse number="18">та чрез две неизменни неща. в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,</verse>
				<verse number="19">която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,</verse>
				<verse number="20">където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">Защото тоя Мелхиседек — цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови,</verse>
				<verse number="2">комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,</verse>
				<verse number="3">без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, — пребъдва завинаги свещеник.</verse>
				<verse number="4">Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.</verse>
				<verse number="5">Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла.</verse>
				<verse number="6">Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията.</verse>
				<verse number="7">Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.</verse>
				<verse number="8">Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там — оня, за когото има свидетелство, че е жив.</verse>
				<verse number="9">И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:</verse>
				<verse number="10">защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.</verse>
				<verse number="11">И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?</verse>
				<verse number="12">Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.</verse>
				<verse number="13">А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;</verse>
				<verse number="14">защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал.</verse>
				<verse number="15">И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,</verse>
				<verse number="16">Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.</verse>
				<verse number="17">Защото свидетелствува се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“.</verse>
				<verse number="18">А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност,</verse>
				<verse number="19">защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.</verse>
				<verse number="20">И доколкото това ставаше не без клетва</verse>
				<verse number="21">(защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя — с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: „кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“),</verse>
				<verse number="22">дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус.</verse>
				<verse number="23">Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;</verse>
				<verse number="24">а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.</verse>
				<verse number="25">Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.</verse>
				<verse number="26">Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата,</verse>
				<verse number="27">Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.</verse>
				<verse number="28">Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата,</verse>
				<verse number="2">и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.</verse>
				<verse number="3">Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе.</verse>
				<verse number="4">Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона</verse>
				<verse number="5">и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: „гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината“.</verse>
				<verse number="6">А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания.</verse>
				<verse number="7">Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.</verse>
				<verse number="8">Но пророкът, като ги укорява, казва: „ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, —</verse>
				<verse number="9">не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, — защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ.</verse>
				<verse number="10">Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.</verse>
				<verse number="11">И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят,</verse>
				<verse number="12">понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“.</verse>
				<verse number="13">Като казва „нов“ завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;</verse>
				<verse number="2">защото скинията биде стъкмена така: в първата ѝ част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича „Святая“.</verse>
				<verse number="3">А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича „Святая Святих“;</verse>
				<verse number="4">в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,</verse>
				<verse number="5">а над него — Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.</verse>
				<verse number="6">При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;</verse>
				<verse number="7">а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.</verse>
				<verse number="8">Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,</verse>
				<verse number="9">която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта,</verse>
				<verse number="10">а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението.</verse>
				<verse number="11">Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,</verse>
				<verse number="12">нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.</verse>
				<verse number="13">Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта,</verse>
				<verse number="14">колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!</verse>
				<verse number="15">И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.</verse>
				<verse number="16">Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;</verse>
				<verse number="17">понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив.</verse>
				<verse number="18">Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.</verse>
				<verse number="19">Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и червена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ,</verse>
				<verse number="20">думайки: „тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог“.</verse>
				<verse number="21">Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.</verse>
				<verse number="22">И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.</verse>
				<verse number="23">И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно — с по-добри от тия жертви.</verse>
				<verse number="24">Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,</verse>
				<verse number="25">и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,</verse>
				<verse number="26">(инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.</verse>
				<verse number="27">И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това — съд,</verse>
				<verse number="28">тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.</verse>
				<verse number="2">Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.</verse>
				<verse number="3">Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,</verse>
				<verse number="4">защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.</verse>
				<verse number="5">Заради това Христос, влизайки в света, казва: „жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.</verse>
				<verse number="6">Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.</verse>
				<verse number="7">Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля“.</verse>
				<verse number="8">Като каза по-горе: „жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни“,</verse>
				<verse number="9">сетне рече: „ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. С това Той отменява първото, за да постави второто.</verse>
				<verse number="10">По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.</verse>
				<verse number="11">И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;</verse>
				<verse number="12">а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу,</verse>
				<verse number="13">очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.</verse>
				<verse number="14">Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.</verse>
				<verse number="15">А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:</verse>
				<verse number="16">„този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“, Той прибавя:</verse>
				<verse number="17">„и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“.</verse>
				<verse number="18">А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.</verse>
				<verse number="19">И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,</verse>
				<verse number="20">който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,</verse>
				<verse number="21">и като имаме велик Свещеник над Божия дом,</verse>
				<verse number="22">нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;</verse>
				<verse number="23">нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;</verse>
				<verse number="24">и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,</verse>
				<verse number="25">като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.</verse>
				<verse number="26">Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,</verse>
				<verse number="27">а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.</verse>
				<verse number="28">Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,</verse>
				<verse number="29">колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?</verse>
				<verse number="30">Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“.</verse>
				<verse number="31">Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!</verse>
				<verse number="32">Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,</verse>
				<verse number="33">ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;</verse>
				<verse number="34">защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.</verse>
				<verse number="35">И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.</verse>
				<verse number="36">Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;</verse>
				<verse number="37">защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави.</verse>
				<verse number="38">А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“.</verse>
				<verse number="39">Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.</verse>
				<verse number="2">Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните.</verse>
				<verse number="3">Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото.</verse>
				<verse number="4">С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори.</verse>
				<verse number="5">Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу.</verse>
				<verse number="6">А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят.</verse>
				<verse number="7">Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра.</verse>
				<verse number="8">С вяра Авраам, бидейки призоваван, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива.</verse>
				<verse number="9">С вяра се пресели той в обетованата земя, като в чужда, и се настани под шатри с Исаака и Иакова, сънаследници на същото обещание;</verse>
				<verse number="10">защото той очакваше оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог.</verse>
				<verse number="11">Чрез вяра и сама Сарра (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал.</verse>
				<verse number="12">И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг.</verse>
				<verse number="13">Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята;</verse>
				<verse number="14">защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество.</verse>
				<verse number="15">И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат;</verse>
				<verse number="16">но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.</verse>
				<verse number="17">С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,</verse>
				<verse number="18">за когото му бе казано: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“;</verse>
				<verse number="19">защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.</verse>
				<verse number="20">С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане.</verse>
				<verse number="21">С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и „се поклони на върха на жезъла му“.</verse>
				<verse number="22">С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.</verse>
				<verse number="23">С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.</verse>
				<verse number="24">С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря,</verse>
				<verse number="25">и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада,</verse>
				<verse number="26">и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата.</verse>
				<verse number="27">С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия.</verse>
				<verse number="28">С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях.</verse>
				<verse number="29">С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха.</verse>
				<verse number="30">Чрез вяра паднаха стените иерихонски, след като бяха заобиколени през седем дни.</verse>
				<verse number="31">С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите (и ги изпроводи по друг път).</verse>
				<verse number="32">И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци,</verse>
				<verse number="33">които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове,</verse>
				<verse number="34">угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища,</verse>
				<verse number="35">жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение;</verse>
				<verse number="36">други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор,</verse>
				<verse number="37">с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани</verse>
				<verse number="38">(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.</verse>
				<verse number="39">И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното,</verse>
				<verse number="40">защото Бог предвидя за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще,</verse>
				<verse number="2">имайки пред очи началника и завършителя на вярата — Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.</verse>
				<verse number="3">Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно.</verse>
				<verse number="4">В борбата си против греха още не сте се противили до кръв</verse>
				<verse number="5">и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: „сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.</verse>
				<verse number="6">Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“.</verse>
				<verse number="7">Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?</verse>
				<verse number="8">Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни, деца, а не синове.</verse>
				<verse number="9">При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?</verse>
				<verse number="10">Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя за полза, та да участвуваме в Неговата светост.</verse>
				<verse number="11">Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.</verse>
				<verse number="12">Затова „укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене“</verse>
				<verse number="13">и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а поскоро да се изцери.</verse>
				<verse number="14">Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа,</verse>
				<verse number="15">като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина;</verse>
				<verse number="16">да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си.</verse>
				<verse number="17">Защото знаете, че и отпосле той, желаейки да наследи благословението, биде отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи.</verse>
				<verse number="18">Вие не сте пристъпили към осезаема планина, и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря,</verse>
				<verse number="19">и тръбен звук, и говорещи глас, слушателите на който молеха да им се не говори вече,</verse>
				<verse number="20">защото не можеха да изтърпят онова, що им се заповядваше: „и звяр ако се допре до планината, с камъни ще бъде убит, или със стрела застрелян“.</verse>
				<verse number="21">И толкова страшно беше онова, което се виждаше, че и Моисей рече: „ужасен съм и треперя“.</verse>
				<verse number="22">Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели,</verse>
				<verse number="23">към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство,</verse>
				<verse number="24">и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която подобре говори от Авелевата.</verse>
				<verse number="25">Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата,</verse>
				<verse number="26">Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: „още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето“.</verse>
				<verse number="27">Думите: „още веднъж“ означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото.</verse>
				<verse number="28">И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх,</verse>
				<verse number="29">защото нашият Бог е огън, който изтребя.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">Братолюбието да пребъдва между вас;</verse>
				<verse number="2">страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели.</verse>
				<verse number="3">Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло.</verse>
				<verse number="4">Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло — чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.</verse>
				<verse number="5">Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: „няма да те оставя, нито ще те напусна“;</verse>
				<verse number="6">тъй че ние с дръзновение да казваме: „Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?“</verse>
				<verse number="7">Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.</verse>
				<verse number="8">Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.</verse>
				<verse number="9">Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.</verse>
				<verse number="10">Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.</verse>
				<verse number="11">Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана,</verse>
				<verse number="12">затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти.</verse>
				<verse number="13">И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му;</verse>
				<verse number="14">защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.</verse>
				<verse number="15">Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.</verse>
				<verse number="16">А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.</verse>
				<verse number="17">Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, — та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас.</verse>
				<verse number="18">Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре.</verse>
				<verse number="19">Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро.</verse>
				<verse number="20">А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците — Господа нашего Иисуса (Христа),</verse>
				<verse number="21">нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.</verse>
				<verse number="22">Моля ви, братя, приемете търпеливо това увещателно слово: накратко и ви писах.</verse>
				<verse number="23">Знайте, че брат Тимотей е пуснат, с него (ако той скоро дойде) ще ви видя.</verse>
				<verse number="24">Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.</verse>
				<verse number="25">Благодатта да бъде с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="59">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.</verse>
				<verse number="2">Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,</verse>
				<verse number="3">като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;</verse>
				<verse number="4">търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.</verse>
				<verse number="5">Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, — и ще му се даде.</verse>
				<verse number="6">Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;</verse>
				<verse number="7">такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.</verse>
				<verse number="8">Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.</verse>
				<verse number="9">Униженият брат да се хвали със своята висота,</verse>
				<verse number="10">а богатият — със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:</verse>
				<verse number="11">изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът ѝ олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.</verse>
				<verse number="12">Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.</verse>
				<verse number="13">Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,</verse>
				<verse number="14">но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;</verse>
				<verse number="15">след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.</verse>
				<verse number="16">Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.</verse>
				<verse number="17">Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.</verse>
				<verse number="18">Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.</verse>
				<verse number="19">И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,</verse>
				<verse number="20">защото човешкият гняв не върши Божия правда.</verse>
				<verse number="21">Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемайте насаденото слово, което може да спаси душите ви.</verse>
				<verse number="22">Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.</verse>
				<verse number="23">Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:</verse>
				<verse number="24">погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.</verse>
				<verse number="25">Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.</verse>
				<verse number="26">Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.</verse>
				<verse number="27">Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Братя мои! Дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.</verse>
				<verse number="2">Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,</verse>
				<verse number="3">и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,</verse>
				<verse number="4">то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?</verse>
				<verse number="5">Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?</verse>
				<verse number="6">А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?</verse>
				<verse number="7">Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?</verse>
				<verse number="8">Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: „възлюби ближния си като себе си“ — добре правите.</verse>
				<verse number="9">Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.</verse>
				<verse number="10">Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.</verse>
				<verse number="11">Защото Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.</verse>
				<verse number="12">Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.</verse>
				<verse number="13">Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.</verse>
				<verse number="14">Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?</verse>
				<verse number="15">Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,</verse>
				<verse number="16">а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, — каква полза?</verse>
				<verse number="17">Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.</verse>
				<verse number="18">Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.</verse>
				<verse number="19">Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.</verse>
				<verse number="20">Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?</verse>
				<verse number="21">Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?</verse>
				<verse number="22">Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?</verse>
				<verse number="23">И изпълни се Писанието, което казва: „повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“, и той биде наречен приятел Божий.</verse>
				<verse number="24">Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?</verse>
				<verse number="25">Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?</verse>
				<verse number="26">Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,</verse>
				<verse number="2">защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.</verse>
				<verse number="3">Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.</verse>
				<verse number="4">Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;</verse>
				<verse number="5">тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;</verse>
				<verse number="6">и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;</verse>
				<verse number="7">защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,</verse>
				<verse number="8">а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.</verse>
				<verse number="9">С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.</verse>
				<verse number="10">Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.</verse>
				<verse number="11">Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?</verse>
				<verse number="12">Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза — смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.</verse>
				<verse number="13">Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.</verse>
				<verse number="14">Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:</verse>
				<verse number="15">това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;</verse>
				<verse number="16">защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.</verse>
				<verse number="17">А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.</verse>
				<verse number="18">Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?</verse>
				<verse number="2">Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.</verse>
				<verse number="3">Просите, а не получавате, защото зле просите, — за да го разпилеете във вашите сладострастия.</verse>
				<verse number="4">Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.</verse>
				<verse number="5">Или мислите, че напразно говори Писанието: „до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас“?</verse>
				<verse number="6">Но по-голяма благодат дава; затова е казано: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“.</verse>
				<verse number="7">И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.</verse>
				<verse number="8">Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.</verse>
				<verse number="9">Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта — на тъга.</verse>
				<verse number="10">Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне.</verse>
				<verse number="11">Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.</verse>
				<verse number="12">Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?</verse>
				<verse number="13">Чуйте сега вие, които казвате: „днес утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим“,</verse>
				<verse number="14">вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва.</verse>
				<verse number="15">Вместо да казвате: „ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“,</verse>
				<verse number="16">сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.</verse>
				<verse number="17">И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас.</verse>
				<verse number="2">Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха.</verse>
				<verse number="3">Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни.</verse>
				<verse number="4">Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота.</verse>
				<verse number="5">Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение.</verse>
				<verse number="6">Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи.</verse>
				<verse number="7">И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен.</verse>
				<verse number="8">Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило.</verse>
				<verse number="9">Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.</verse>
				<verse number="10">За пример на злострадание и дълготърпение вземете, братя мои, пророците, които говориха в името Господне.</verse>
				<verse number="11">Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен.</verse>
				<verse number="12">А преди всичко, братя мои, не се кълнете ни в небе, ни в земя, нито с друга някоя клетва; думата ви да бъде: да, да, и не, не, за да не паднете под осъждане.</verse>
				<verse number="13">Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми.</verse>
				<verse number="14">Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне.</verse>
				<verse number="15">И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят.</verse>
				<verse number="16">Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника,</verse>
				<verse number="17">Илия беше подобострастен нам човек, и с молитва се помоли да няма дъжд: и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.</verse>
				<verse number="18">И пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята произведе своя плод.</verse>
				<verse number="19">Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне,</verse>
				<verse number="20">нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="60">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани</verse>
				<verse number="2">по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва!</verse>
				<verse number="3">Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,</verse>
				<verse number="4">за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас,</verse>
				<verse number="5">които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време.</verse>
				<verse number="6">Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения,</verse>
				<verse number="7">та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос,</verse>
				<verse number="8">Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,</verse>
				<verse number="9">като постигате края на вашата вяра — спасението на душите;</verse>
				<verse number="10">за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат,</verse>
				<verse number="11">като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава;</verse>
				<verse number="12">тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите.</verse>
				<verse number="13">Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово.</verse>
				<verse number="14">Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение,</verse>
				<verse number="15">но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки.</verse>
				<verse number="16">Защото писано е: „бъдете свети, понеже Аз съм свет“.</verse>
				<verse number="17">И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,</verse>
				<verse number="18">като знаете, че не с тленни неща — сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите,</verse>
				<verse number="19">но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,</verse>
				<verse number="20">Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас,</verse>
				<verse number="21">повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога.</verse>
				<verse number="22">След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце,</verse>
				<verse number="23">като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки.</verse>
				<verse number="24">Защото „всяка плът е като трева, и всяка човешка слава — като цвят у трева: изсъхна тревата, и цветът ѝ олетя;</verse>
				<verse number="25">но словото Господне пребъдва довеки“; а това е словото, което е вам благовестено.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">И тъй, като оставите всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета,</verse>
				<verse number="2">като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение,</verse>
				<verse number="3">защото вкусихте, че Господ е благ.</verse>
				<verse number="4">Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен,</verse>
				<verse number="5">и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="6">Ето защо в Писанието е казано: „ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами“.</verse>
				<verse number="7">И така, за вас, вярващите, Той е драго ценност, а за невярващите — „Камък, Който отхвърлиха зидарите, но Който стана глава на ъгъла“, и „Камък на препъване и Камък на съблазън“,</verse>
				<verse number="8">о Който се те препъват, като се не покоряват на словото; за това са и отредени.</verse>
				<verse number="9">Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина;</verse>
				<verse number="10">вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега помилувани.</verse>
				<verse number="11">Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата,</verse>
				<verse number="12">имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението.</verse>
				<verse number="13">И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт,</verse>
				<verse number="14">било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци.</verse>
				<verse number="15">Защото такава е волята Божия — с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци,</verse>
				<verse number="16">като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии.</verse>
				<verse number="17">Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте.</verse>
				<verse number="18">Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си — не само на добрите и кротките, а и на опърничавите.</verse>
				<verse number="19">Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо.</verse>
				<verse number="20">Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу.</verse>
				<verse number="21">Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му:</verse>
				<verse number="22">Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му;</verse>
				<verse number="23">кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;</verse>
				<verse number="24">Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: „чрез Неговата рана се изцерихте“.</verse>
				<verse number="25">Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване,</verse>
				<verse number="2">като видят вашия чист богобоязлив живот.</verse>
				<verse number="3">Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени,</verse>
				<verse number="4">а вътрешно — скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога.</verse>
				<verse number="5">Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;</verse>
				<verse number="6">както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо.</verse>
				<verse number="7">Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си.</verse>
				<verse number="8">Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри;</verse>
				<verse number="9">не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.</verse>
				<verse number="10">„Защото, който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи,</verse>
				<verse number="11">нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него,</verse>
				<verse number="12">защото очите на Господа са обърнати към праведните, и ушите Му — към молитвите им, а лицето Господне е против ония, които правят зло, за да ги изтреби от земята.“</verse>
				<verse number="13">И кой ще ви стори зло, ако залягате за добро?</verse>
				<verse number="14">Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте;</verse>
				<verse number="15">Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда,</verse>
				<verse number="16">имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот.</verse>
				<verse number="17">Защото, ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло;</verse>
				<verse number="18">понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух,</verse>
				<verse number="19">с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница,</verse>
				<verse number="20">и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата;</verse>
				<verse number="21">образът на тая вода — кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа,</verse>
				<verse number="22">Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха Ангели и Власти и Сили.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши,</verse>
				<verse number="2">та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия.</verse>
				<verse number="3">Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение;</verse>
				<verse number="4">затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят;</verse>
				<verse number="5">те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви.</verse>
				<verse number="6">Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом.</verse>
				<verse number="7">Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви.</verse>
				<verse number="8">А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото „любовта покрива много грехове“.</verse>
				<verse number="9">Бъдете страннолюбиви един към други без ропот.</verse>
				<verse number="10">Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат.</verse>
				<verse number="11">Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.</verse>
				<verse number="12">Възлюбени! не се чудете на огненото изкушение, що се праща вам за изпитание, като на случка, странна за вас;</verse>
				<verse number="13">но, доколкото участвувате в страданията на Христа, радвайте се, та, и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите.</verse>
				<verse number="14">Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша — прославян.</verse>
				<verse number="15">Никой, прочее, от вас да не страда като убиец или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо;</verse>
				<verse number="16">но, ако страда като християнин, да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ.</verse>
				<verse number="17">Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?</verse>
				<verse number="18">И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?</verse>
				<verse number="19">И тъй, ония, които страдат по волята на Бога, нека предадат Нему, като на верен Създател, душите си, правейки добро.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие</verse>
				<verse number="2">пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие,</verse>
				<verse number="3">и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото;</verse>
				<verse number="4">и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата.</verse>
				<verse number="5">Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие, защото „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“.</verse>
				<verse number="6">И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.</verse>
				<verse number="7">Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.</verse>
				<verse number="8">Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;</verse>
				<verse number="9">противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.</verse>
				<verse number="10">А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.</verse>
				<verse number="11">Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.</verse>
				<verse number="12">Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля, като ви утешавам и уверявам, че това е истинска Божия благодат, в която вие стоите.</verse>
				<verse number="13">Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко.</verse>
				<verse number="14">Поздравете се един други с целование любовно. Мир на всички ви, които сте в Христа Иисуса. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="61">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:</verse>
				<verse number="2">благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ.</verse>
				<verse number="3">Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,</verse>
				<verse number="4">чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, —</verse>
				<verse number="5">затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание,</verse>
				<verse number="6">към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие,</verse>
				<verse number="7">към благочестието братолюбие, към братолюбието любов.</verse>
				<verse number="8">Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="9">А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове.</verse>
				<verse number="10">Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,</verse>
				<verse number="11">защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="12">Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.</verse>
				<verse number="13">Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,</verse>
				<verse number="14">знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.</verse>
				<verse number="15">Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.</verse>
				<verse number="16">Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.</verse>
				<verse number="17">Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.</verse>
				<verse number="18">И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.</verse>
				<verse number="19">Освен това имаме по-достоверно нещо — пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,</verse>
				<verse number="20">като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля.</verse>
				<verse number="21">Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.</verse>
				<verse number="2">И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен.</verse>
				<verse number="3">И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме.</verse>
				<verse number="4">Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд,</verse>
				<verse number="5">и ако не пощади първия свят, но, когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата,</verse>
				<verse number="6">и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци,</verse>
				<verse number="7">а избави праведния Лот, който се измъчваше от разпътното поведение на беззаконниците</verse>
				<verse number="8">(защото тоя праведник, като живееше между тях, всекидневно измъчваше праведната си душа поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше), —</verse>
				<verse number="9">то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден,</verse>
				<verse number="10">а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта,</verse>
				<verse number="11">когато и Ангелите, които са по-горни от тях по крепост и сила, не произнасят хулна присъда против тях пред Господа.</verse>
				<verse number="12">А те, като безсловесни по природа животни, родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулейки това, що не разбират, в своето разтление ще погинат,</verse>
				<verse number="13">като получат заплата за неправда. Те смятат за наслада всекидневния разкош; те са сквернители и безсрамници, наслаждават се със своите измами, гощавайки се с вас;</verse>
				<verse number="14">те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души; сърцето им навикнало на користолюбие: те са чеда на проклятие;</verse>
				<verse number="15">те оставиха правия път и се заблудиха, като тръгнаха по стъпките на Восоровия син Валаама, който обикна неправедна заплата,</verse>
				<verse number="16">но биде изобличен за беззаконието си: безсловесната подяремница проговори с човешки глас и възпря безумието на пророка.</verse>
				<verse number="17">Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки.</verse>
				<verse number="18">Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда.</verse>
				<verse number="19">Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен.</verse>
				<verse number="20">Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива полошо от първото.</verse>
				<verse number="21">За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед.</verse>
				<verse number="22">С тях се е случило, според истинската пословица: „псето се върна на своята бълвотина“, и: „изкъпаната свиня — в тинната кал“.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум,</verse>
				<verse number="2">за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли;</verse>
				<verse number="3">най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти</verse>
				<verse number="4">и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението.</verse>
				<verse number="5">Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово,</verse>
				<verse number="6">поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина.</verse>
				<verse number="7">А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци.</verse>
				<verse number="8">Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години — като един ден.</verse>
				<verse number="9">Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние.</verse>
				<verse number="10">И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят.</verse>
				<verse number="11">И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие,</verse>
				<verse number="12">които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят?</verse>
				<verse number="13">Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда.</verse>
				<verse number="14">Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни;</verse>
				<verse number="15">и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост,</verse>
				<verse number="16">както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел.</verse>
				<verse number="17">Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си,</verse>
				<verse number="18">но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="62">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота</verse>
				<verse number="2">(и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам),</verse>
				<verse number="3">което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="4">И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна.</verse>
				<verse number="5">И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.</verse>
				<verse number="6">Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината;</verse>
				<verse number="7">ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях.</verse>
				<verse number="8">Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас.</verse>
				<verse number="9">Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.</verse>
				<verse number="10">Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника:</verse>
				<verse number="2">и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят.</verse>
				<verse number="3">По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди.</verse>
				<verse number="4">Който казва: „познах Го“, а заповедите Му не пази, той е лъжец, и истината не е в него;</verse>
				<verse number="5">а който пази словото Му, в него наистина Божията любов е съвършена: по това узнаваме, че сме в Него.</verse>
				<verse number="6">Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал.</verse>
				<verse number="7">Възлюбени, пиша ви не нова заповед, а заповед стара, която имахте отначало. Старата заповед е словото, което чухте отначало.</verse>
				<verse number="8">Но все пак нова заповед ви пиша, онова, що е истинско и в Него и във вас; защото тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети.</verse>
				<verse number="9">Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в тъмнината.</verse>
				<verse number="10">Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън.</verse>
				<verse number="11">А който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му.</verse>
				<verse number="12">Пиша вам, чеда, защото ви са простени греховете заради Неговото име.</verse>
				<verse number="13">Пиша вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало. Пиша вам, момци, защото победихте лукавия. Пиша вам, момчета, защото познахте Отца.</verse>
				<verse number="14">Писах вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало; писах вам, момци, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.</verse>
				<verse number="15">Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца.</verse>
				<verse number="16">Защото всичко, що е в света — похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят.</verse>
				<verse number="17">И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.</verse>
				<verse number="18">Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време.</verse>
				<verse number="19">Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.</verse>
				<verse number="20">И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко.</verse>
				<verse number="21">Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината.</verse>
				<verse number="22">Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.</verse>
				<verse number="23">Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.</verse>
				<verse number="24">И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.</verse>
				<verse number="25">И това е обещанието, което Сам ни обеща — вечният живот.</verse>
				<verse number="26">Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват.</verse>
				<verse number="27">И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило.</verse>
				<verse number="28">И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде.</verse>
				<verse number="29">Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">Вижте каква любов ни е дал Отец — да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна.</verse>
				<verse number="2">Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.</verse>
				<verse number="3">И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.</verse>
				<verse number="4">Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие.</verse>
				<verse number="5">И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма.</verse>
				<verse number="6">Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.</verse>
				<verse number="7">Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен.</verse>
				<verse number="8">Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола.</verse>
				<verse number="9">Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.</verse>
				<verse number="10">Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.</verse>
				<verse number="11">Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, — да любим един другиго,</verse>
				<verse number="12">не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му — праведни.</verse>
				<verse number="13">Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази.</verse>
				<verse number="14">Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт.</verse>
				<verse number="15">Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него.</verse>
				<verse number="16">Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.</verse>
				<verse number="17">А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, — как пребъдва в такъв Божията любов?</verse>
				<verse number="18">Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!</verse>
				<verse number="19">И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си;</verse>
				<verse number="20">защото, ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.</verse>
				<verse number="21">Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога,</verse>
				<verse number="22">и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.</verse>
				<verse number="23">А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед.</verse>
				<verse number="24">И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той — в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.</verse>
				<verse number="2">По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.</verse>
				<verse number="3">А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.</verse>
				<verse number="4">Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света.</verse>
				<verse number="5">Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша.</verse>
				<verse number="6">Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.</verse>
				<verse number="7">Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога;</verse>
				<verse number="8">който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов,</verse>
				<verse number="9">Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него.</verse>
				<verse number="10">В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове.</verse>
				<verse number="11">Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго.</verse>
				<verse number="12">Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.</verse>
				<verse number="13">Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух.</verse>
				<verse number="14">И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света.</verse>
				<verse number="15">Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той — в Бога.</verse>
				<verse number="16">И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог — в него.</verse>
				<verse number="17">Любовта у нас се затуй съвършенствува, за да имаме дръзновение в съдния ден; защото, както е Той, тъй сме и ние в тоя свят.</verse>
				<verse number="18">В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта.</verse>
				<verse number="19">Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби.</verse>
				<verse number="20">Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?</verse>
				<verse number="21">И ние имаме от Него тая заповед: който люби Бога, да люби и брата си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него.</verse>
				<verse number="2">По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди.</verse>
				<verse number="3">Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки.</verse>
				<verse number="4">Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света — нашата вяра.</verse>
				<verse number="5">Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?</verse>
				<verse number="6">Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) — не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е. Който свидетелствува, понеже Духът е истина.</verse>
				<verse number="7">Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светии Дух; и Тия Тримата са Едно.</verse>
				<verse number="8">И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват.</verse>
				<verse number="9">Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син.</verse>
				<verse number="10">Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син.</verse>
				<verse number="11">А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син.</verse>
				<verse number="12">Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот.</verse>
				<verse number="13">Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий.</verse>
				<verse number="14">И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни;</verse>
				<verse number="15">и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него.</verse>
				<verse number="16">Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, — сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли.</verse>
				<verse number="17">Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт.</verse>
				<verse number="18">Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва.</verse>
				<verse number="19">Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото.</verse>
				<verse number="20">Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога — Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен.</verse>
				<verse number="21">Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="63">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Аз, старецът — до избраната госпожа и нейните чеда, които истински обичам, — и не само аз, но и всички, които са познали истината, —</verse>
				<verse number="2">заради истината, която пребъдва в нас и ще бъде с нас вовеки:</verse>
				<verse number="3">да бъде с вас благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов.</verse>
				<verse number="4">Много се зарадвах, че намерих твои чеда да ходят в истината, според както получихме заповед от Отца.</verse>
				<verse number="5">И сега те моля, госпожо, не като че ти пиша нова заповед, но оная, която имаме отначало, да любим един другиго.</verse>
				<verse number="6">А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея;</verse>
				<verse number="7">защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист.</verse>
				<verse number="8">Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда.</verse>
				<verse number="9">Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина.</verse>
				<verse number="10">Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте;</verse>
				<verse number="11">защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела.</verse>
				<verse number="12">Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна.</verse>
				<verse number="13">Поздравяват те чедата на избраната твоя сестра. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="64">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Аз, старецът — до възлюбения Гаия, когото истински обичам.</verse>
				<verse number="2">Възлюбений, молитствувам да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти.</verse>
				<verse number="3">Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелствуваха за твоята вярност — как ти ходиш в истината.</verse>
				<verse number="4">За мене няма по-голяма радост от тая — да чувам, че моите чеда ходят в истината.</verse>
				<verse number="5">Възлюбений, ти постъпваш вярно във всичко, що вършиш за братята и за странниците,</verse>
				<verse number="6">които засвидетелствуваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги отпратиш достойно за Бога,</verse>
				<verse number="7">защото за Неговото име тръгнаха, без да вземат нещо от езичниците.</verse>
				<verse number="8">Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината.</verse>
				<verse number="9">Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.</verse>
				<verse number="10">Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата.</verse>
				<verse number="11">Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога.</verse>
				<verse number="12">За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско.</verse>
				<verse number="13">Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо,</verse>
				<verse number="14">а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.</verse>
				<verse number="15">Мир на теб; поздравяват те приятелите; поздрави приятелите поименно. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="65">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова — до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа:</verse>
				<verse number="2">милост вам и мир и любов да изобилва.</verse>
				<verse number="3">Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля — да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите.</verse>
				<verse number="4">Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничния Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа.</verse>
				<verse number="5">Искам да ви напомня, — макар да знаете вече това, — че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха;</verse>
				<verse number="6">ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден.</verse>
				<verse number="7">Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, —</verse>
				<verse number="8">също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта.</verse>
				<verse number="9">А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани.</verse>
				<verse number="10">А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.</verse>
				<verse number="11">Горко им, защото тръгнаха по Каиновия път, хвърлиха се в користната заблуда на Валаама и загинаха в упорството Кореево.</verse>
				<verse number="12">Те са петно на вашите „вечери на любовта“, като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени,</verse>
				<verse number="13">свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен.</verse>
				<verse number="14">За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели,</verse>
				<verse number="15">за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници.</verse>
				<verse number="16">Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели.</verse>
				<verse number="17">Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха;</verse>
				<verse number="18">те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти.</verse>
				<verse number="19">Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни — и нямат дух.</verse>
				<verse number="20">А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светии,</verse>
				<verse number="21">запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот;</verse>
				<verse number="22">и към едни бивайте милостиви с разсъждение,</verse>
				<verse number="23">а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта.</verse>
				<verse number="24">А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, —</verse>
				<verse number="25">на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашего, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
		<book number="66">
			<chapter number="1">
				<verse number="1">Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро. И Той го яви, като го изпрати чрез Ангела Си на Своя раб Иоана,</verse>
				<verse number="2">който възвести словото Божие и свидетелството Иисус Христово, и всичко, що е видял.</verse>
				<verse number="3">Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо.</verse>
				<verse number="4">Иоан — до седемте църкви, които са в Асия: благодат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол,</verse>
				<verse number="5">и от Иисуса Христа, Който е верният свидетел, първороденият из мъртвите и началникът на земните царе. Нему, Който ни възлюби и уми от нашите грехове чрез Своята кръв</verse>
				<verse number="6">и Който ни направи пред Бога и Своя Отец царе и свещеници, — слава и владичество вовеки веков! Амин.</verse>
				<verse number="7">Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена. Да, амин!</verse>
				<verse number="8">Аз съм Алфа и Омега, начало и край, — казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.</verse>
				<verse number="9">Аз, Иоан, който съм и брат ваш и съучастник в скръбта и в царството и в търпението Иисус Христово, бях на острова, наречен Патмос, заради словото Божие и заради свидетелството Иисус Христово.</verse>
				<verse number="10">Един неделен ден бях обзет от дух и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Аз съм Алфа и Омега, първият и последният;</verse>
				<verse number="11">и туй, що видиш, напиши на книга и изпрати на църквите, що са в Асия: в Ефес и в Смирна, в Пергам и в Тиатир, в Сарди, във Филаделфия и в Лаодикия.</verse>
				<verse number="12">И обърнах се да видя, отде иде гласът, който говореше с мене; и като се обърнах, видях седем златни светилника,</verse>
				<verse number="13">а сред седемте светилника едного, подобен на Син Човечески, облечен в дълга до нозете дреха и препасан до гърдите със златен пояс;</verse>
				<verse number="14">главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък;</verse>
				<verse number="15">нозете Му — подобни на лъскава мед, като в пещ нажежени, и гласът Му като шум от много води;</verse>
				<verse number="16">Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше двуостър меч; лицето Му сияеше, както слънце сияе в силата си.</verse>
				<verse number="17">Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той тури върху ми дясната Си ръка и ми каза: не бой се; Аз съм първият и последният</verse>
				<verse number="18">и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта.</verse>
				<verse number="19">И тъй, напиши, което видя, което е и което има да стане след това.</verse>
				<verse number="20">Това е тайната на седемте звезди, които ти видя в десницата Ми, и на седемте златни светилници: седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника, що видя, са седемте църкви.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="2">
				<verse number="1">На ангела на ефеската църква напиши: тъй казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи посред седемте златни светилника:</verse>
				<verse number="2">зная делата ти, труда ти и търпението ти, и че не можеш да търпиш лошите; зная, че си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжци;</verse>
				<verse number="3">че си претърпял и имаш търпение, че за името Ми си се трудил и не си се уморил.</verse>
				<verse number="4">Но имам нещо против тебе, задето остави първата си любов.</verse>
				<verse number="5">Помни, прочее, откъде си паднал, и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, скоро ще ти дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.</verse>
				<verse number="6">Но ти имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.</verse>
				<verse number="7">Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай.</verse>
				<verse number="8">И на ангела на смирненската църква напиши: тъй казва Първият и Последният, Който биде мъртъв и оживя:</verse>
				<verse number="9">зная твоите дела, скръб и сиромашия (но ти си богат), и хулите на ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но са сатанинско сборище.</verse>
				<verse number="10">Не бой се никак от онова, което има да претеглиш. Ето, дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви изкуси, и ще имате скръб десетина дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота.</verse>
				<verse number="11">Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: който побеждава, няма да бъде повреден от втората смърт.</verse>
				<verse number="12">И на ангела на пергамската църква напиши: тъй казва Оня, Който държи двуострия меч:</verse>
				<verse number="13">зная делата ти, и де живееш, там, дето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата Ми дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа биде умъртвен между вас, среди които живее сатаната.</verse>
				<verse number="14">Но имам малко нещо против тебе, задето имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да вкара в грях синовете Израилеви, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.</verse>
				<verse number="15">Тъй и ти имаш някои, които държат николаитското учение, което мразя.</verse>
				<verse number="16">Покай се; ако ли не, скоро ще ти дойда и ще вляза в бой против тях с меча на устата Си.</verse>
				<verse number="17">Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава.</verse>
				<verse number="18">И на ангела на тиатирската църква напиши: тъй казва Син Божий, Чиито очи са като огнен пламък, и нозете подобни на лъскава мед:</verse>
				<verse number="19">зная твоите дела, и любов, и служба, и вяра, и търпение, и че последните ти дела са по-много от първите.</verse>
				<verse number="20">Но имам малко нещо против тебе, задето допускаш жената Иезавела, която нарича себе си пророчица, да учи и прелъстява рабите Ми да блудствуват и да ядат идоложертвено.</verse>
				<verse number="21">И дадох ѝ време да се покае за блудството си, но тя се не покая.</verse>
				<verse number="22">Ето, нея хвърлям на постелка, а прелюбодействуващите с нея — в голяма скръб, ако се не покаят за делата си;</verse>
				<verse number="23">и чедата ѝ ще поразя със смърт, и всички църкви ще узнаят, че Аз съм, Който изпитвам сърца и вътрешност; и всекиму от вас ще въздам според делата му.</verse>
				<verse number="24">А вам и на другите в Тиатир, които не държат това учение и не са узнали така наричаните дълбини сатанински, казвам: няма да ви наложа друго бреме;</verse>
				<verse number="25">само това, що имате, дръжте, докле дойда.</verse>
				<verse number="26">И който побеждава и пази делата Ми докрай, нему ще дам власт над езичниците,</verse>
				<verse number="27">и ще ги пасе с жезъл железен; като глинени съдове ще се строшат, както и Аз получих власт от Отца Си;</verse>
				<verse number="28">и ще му дам утринната звезда.</verse>
				<verse number="29">Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="3">
				<verse number="1">И на ангела на сардийската църква напиши: тъй казва Оня, Който има седемте духове Божии и седемте звезди: зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв.</verse>
				<verse number="2">Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог.</verse>
				<verse number="3">Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай. Ако ли не бъдеш буден, ще дойда върху тебе като крадец, и няма да узнаеш, в кой час ще дойда върху тебе.</verse>
				<verse number="4">Но в Сарди имаш няколко души, които не са осквернили дрехите си; те ще ходят с Мене в бели дрехи, понеже са достойни.</verse>
				<verse number="5">Който побеждава, той ще се облече с бели дрехи, и няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите Ангели.</verse>
				<verse number="6">Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.</verse>
				<verse number="7">И на ангела на филаделфийската църква напиши: тъй казва Светият, Истинният, Оня, Който има ключа Давидов, Който отваря, и никой не ще затвори, — затваря, и никой не ще отвори:</verse>
				<verse number="8">зная твоите дела; ето, дадох ти врата отворени, и никой не може да ги затвори; ти имаш малка сила и запази словото Ми и се не отрече от името Ми.</verse>
				<verse number="9">Ето, ще дам от сатанинското сборище ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но лъжат, — ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят, че Аз те обикнах.</verse>
				<verse number="10">Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, За да изкуси живеещите на земята.</verse>
				<verse number="11">Ето, ида скоро; дръж, що имаш, за да не вземе никой венеца ти.</verse>
				<verse number="12">Оногова, който побеждава, ще направя стълб в храма на Моя Бог, и той няма вече да излезе вън; и ще напиша върху него името на Моя Бог и името на града на Моя Бог, на новия Иерусалим, който слиза от небето от Моя Бог, и Моето ново име.</verse>
				<verse number="13">Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.</verse>
				<verse number="14">И на ангела на лаодикийската църква напиши: тъй казва Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание:</verse>
				<verse number="15">зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ!</verse>
				<verse number="16">Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.</verse>
				<verse number="17">Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет сиромах, сляп и гол, —</verse>
				<verse number="18">съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш.</verse>
				<verse number="19">Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай.</verse>
				<verse number="20">Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.</verse>
				<verse number="21">На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.</verse>
				<verse number="22">Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="4">
				<verse number="1">След това погледнах, и ето, врата отворени на небето, и предишният глас, що бях чул като от тръба, която говореше с мене, каза: изкачи се тук, и ще ти покажа, какво трябва да стане след това.</verse>
				<verse number="2">И веднага бях обзет от дух; и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой;</verse>
				<verse number="3">Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд.</verse>
				<verse number="4">Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четири старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци.</verse>
				<verse number="5">И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове;</verse>
				<verse number="6">и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола — четири животни, отпред и отзад пълни с очи:</verse>
				<verse number="7">първото животно приличаше на лъв, второто животно — на теле, третото животно имаше лице като на човек, а четвъртото животно приличаше на хвърчащ орел.</verse>
				<verse number="8">И четирите животни имаха всяко по шест крила наоколо си, а извътре бяха пълни с очи, и без почивка денем и нощем възклицаваха: свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е и Който иде.</verse>
				<verse number="9">А когато животните въздаваха слава, чест и благодарност на Седналия на престола, на Живеещия вовеки веков,</verse>
				<verse number="10">двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки:</verse>
				<verse number="11">достоен си, Господи, да приемеш славата, честта и силата, защото Ти си сътворил всичко, и по Твоя воля всичко съществува и е сътворено.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="5">
				<verse number="1">И видях в десницата на Оногова, Който седеше на престола, книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.</verse>
				<verse number="2">И видях силен Ангел, който викаше с висок глас: кой е достоен да разгърне книгата и да снеме печатите ѝ?</verse>
				<verse number="3">И никой не можеше, нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгърне книгата, нито да я гледа.</verse>
				<verse number="4">И аз плаках много, че никой се не намери достоен да разгърне и прочете тая книга, нито да я гледа.</verse>
				<verse number="5">И един от старците ми рече: не плачи; ето, лъвът, който е от Иудиното коляно, коренът Давидов, победи и може да разгърне книгата и да снеме седемте ѝ печата.</verse>
				<verse number="6">Погледнах, и ето, сред престола и четирите животни и сред старците стоеше Агнец, като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя.</verse>
				<verse number="7">Той дойде и взе книгата от десницата на Оногова, Който седеше на престола.</verse>
				<verse number="8">И когато взе книгата, четирите животни и двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца, държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите;</verse>
				<verse number="9">и пееха нова песен, думайки: достоен си да вземеш книгата и да снемеш печатите ѝ, защото Ти бе заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе,</verse>
				<verse number="10">и ни направи пред нашия Бог царе и свещеници; и ще царуваме на земята.</verse>
				<verse number="11">След това видях и чух гласа на много Ангели около престола и около животните и старците (и броят им беше много милиони),</verse>
				<verse number="12">които говореха с висок глас: достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението.</verse>
				<verse number="13">И всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето, и всичко, що е в тях, чувах да говори: на Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца — благословение и чест, слава и владичество вовеки веков.</verse>
				<verse number="14">И четирите животни казваха: амин. И двайсет и четирите старци паднаха и се поклониха на Живеещия вовеки веков.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="6">
				<verse number="1">И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай!</verse>
				<verse number="2">И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.</verse>
				<verse number="3">А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай!</verse>
				<verse number="4">И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.</verse>
				<verse number="5">А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка.</verse>
				<verse number="6">И чух глас среди четирите животни, който говореше: хиникс жито за динарий, и три хиникса ечемик за динарий; ала дървеното масло и виното да не повредиш.</verse>
				<verse number="7">А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да говори: дойди и гледай!</verse>
				<verse number="8">И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята — да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове.</verse>
				<verse number="9">А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха;</verse>
				<verse number="10">и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?</verse>
				<verse number="11">И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.</verse>
				<verse number="12">И видях, когато сне шестия печат, и ето, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв;</verse>
				<verse number="13">звездите пък небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини;</verse>
				<verse number="14">и небето се дръпна и се нави като свитък, и всяка планина и остров се отместиха от местата си;</verse>
				<verse number="15">и земни царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всеки роб и свободник се скриха в пещери и планински скали,</verse>
				<verse number="16">казвайки на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца,</verse>
				<verse number="17">защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя?</verse>
			</chapter>
			<chapter number="7">
				<verse number="1">След туй видях четири Ангела да стоят на четирите ъгли на земята, държейки четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито на земята, нито на морето, нито на някое дърво.</verse>
				<verse number="2">И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки:</verse>
				<verse number="3">не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог.</verse>
				<verse number="4">И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всички колена на синовете Израилеви.</verse>
				<verse number="5">От Иудино коляно отбелязани с печат — дванайсет хиляди; от Рувимово коляно — дванайсет хиляди; от Гадово коляно — дванайсет хиляди;</verse>
				<verse number="6">от Асирово коляно — дванайсет хиляди; от Нефталимово коляно — дванайсет хиляди; от Манасиино коляно — дванайсет хиляди;</verse>
				<verse number="7">от Симеоново коляно — дванайсет хиляди; от Левиино коляно — дванайсет хиляди; от Исахарово коляно — дванайсет хиляди;</verse>
				<verse number="8">от Завулоново коляно — дванайсет хиляди; от Иосифово коляно — дванайсет хиляди; от Вениаминово коляно — дванайсет хиляди.</verse>
				<verse number="9">След туй видях, и ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, — от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце.</verse>
				<verse number="10">И възклицаваха с висок глас, думайки: спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!</verse>
				<verse number="11">А всички Ангели стояха около престола, старците и четирите животни, и паднаха ничком пред престола и се поклониха Богу,</verse>
				<verse number="12">думайки: амин! благословение и слава, премъдрост и благодарение, чест и сила и могъщество на нашия Бог вовеки веков! Амин.</verse>
				<verse number="13">А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?</verse>
				<verse number="14">Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.</verse>
				<verse number="15">Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях;</verse>
				<verse number="16">няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек;</verse>
				<verse number="17">защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="8">
				<verse number="1">Когато сне седмия печат, настана тишина на небето, около половина час.</verse>
				<verse number="2">И видях седемте Ангели, които стояха пред Бога, и дадоха им се седем тръби.</verse>
				<verse number="3">Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и застана пред жертвеника; и му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола.</verse>
				<verse number="4">Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога.</verse>
				<verse number="5">Ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от жертвеника и я хвърли на земята; тогава се появиха гласове, гръмотевици, светкавици и трус.</verse>
				<verse number="6">И седемте Ангели, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.</verse>
				<verse number="7">Първият Ангел затръби, и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгоря, и всичката зелена трева изгоря.</verse>
				<verse number="8">Затръби и вторият Ангел, и като че голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето; и третата част от морето стана на кръв,</verse>
				<verse number="9">и умря третата част от морските твари, които имаха душа; и третата част от корабите загина.</verse>
				<verse number="10">Затръби и третият Ангел, и от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори;</verse>
				<verse number="11">и името на тая звезда е пелин; и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили,</verse>
				<verse number="12">Затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето, третата част от месечината и третата част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети.</verse>
				<verse number="13">И видях и чух един Ангел, да хвърка посред небето и да вика с висок глас: горко, горко, горко на живеещите по земята от останалите тръбни гласове на тримата Ангели, които ще тръбят.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="9">
				<verse number="1">Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде ѝ се ключът от кладенеца на бездната:</verse>
				<verse number="2">тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца.</verse>
				<verse number="3">И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии.</verse>
				<verse number="4">И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си.</verse>
				<verse number="5">И им се даде не да ги убиват, а само да ги мъчат пет месеца; и мъките от тях са като мъки от скорпия, кога ужили човека.</verse>
				<verse number="6">В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят; ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях.</verse>
				<verse number="7">По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки;</verse>
				<verse number="8">имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове;</verse>
				<verse number="9">имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война;</verse>
				<verse number="10">имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца.</verse>
				<verse number="11">За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки — Аполион.</verse>
				<verse number="12">Едното „горко“ мина, ето, след него идат още две „горко“.</verse>
				<verse number="13">И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога;</verse>
				<verse number="14">гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат.</verse>
				<verse number="15">И бидоха освободени четирите Ангела, които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината, за да убият третината от човеците.</verse>
				<verse number="16">Броят на конните войски беше двеста милиона; и чух броя им.</verse>
				<verse number="17">И тъй, видях конете във видението и ездачите им, облечени в брони огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.</verse>
				<verse number="18">От тия три язви — огъня, дима и жупела, излизащи от устата им, умря третината от човеците;</verse>
				<verse number="19">защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им — прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха.</verse>
				<verse number="20">И останалите човеци, които не загинаха от тия порази, не се и покаяха за делата на ръцете си, та да се не покланят на бесове и на златни, сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;</verse>
				<verse number="21">и не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничествата си, нито за блудството си, нито за кражбите си.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="10">
				<verse number="1">И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове;</verse>
				<verse number="2">в ръката си държеше разгърната книжка; и тури десния си крак на морето, а левия — на земята;</verse>
				<verse number="3">и извика с висок глас, както лъв рика, а когато извика, седемте гръма проговориха със своите гласове.</verse>
				<verse number="4">И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа.</verse>
				<verse number="5">И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръка към небето</verse>
				<verse number="6">и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него, — че не ще вече да има време;</verse>
				<verse number="7">но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на Своите раби — пророците.</verse>
				<verse number="8">И гласът, що бях чул от небето, отново заговори с мене и рече: иди и вземи разгърнатата книжка в ръцете на Ангела, който стои на морето и на земята.</verse>
				<verse number="9">И отидох при Ангела и му рекох: дай ми книжката. Той ми отвърна: вземи и я изяж; в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.</verse>
				<verse number="10">И взех книжката от ръката на Ангела и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в корема.</verse>
				<verse number="11">И ми каза: трябва пак да пророкуваш между много народи и племена, езици и царе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="11">
				<verse number="1">И даде ми се тръст, подобна на жезъл, и ми се каза: стани и измери Божия храм и жертвеника и ония, които се покланят в него;</verse>
				<verse number="2">а външния двор на храма изключи и го не измервай, понеже е даден на езичниците: те ще тъпчат светия град четирийсет и два месеца.</verse>
				<verse number="3">И ще дам на двамата Мои свидетели, и те, облечени във вретище, ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена.</verse>
				<verse number="4">Това са двете маслинени дървета и двата светилника, що стоят пред Бога, Господа на земята.</verse>
				<verse number="5">И ако някой иска да ги увреди, огън ще излезе из устата им и ще погълне враговете им; ако някой поиска да ги увреди, така трябва той да бъде убит.</verse>
				<verse number="6">Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да поразят земята с всякаква пораза, колчем поискат.</verse>
				<verse number="7">И когато завършат свидетелствуването си, звярът, който излиза из бездната, ще встъпи в бой с тях, ще ги победи и ще ги убие,</verse>
				<verse number="8">а труповете им ще остави по стъгдите на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат.</verse>
				<verse number="9">Мнозина от народите и колената, от езиците и племената ще гледат труповете им три дена и половина и не ще оставят да бъдат положени труповете им в гробове.</verse>
				<verse number="10">Жителите на земята ще се зарадват за тях и ще се развеселят; и ще си пратят дарове един другиму, понеже тия два пророка мъчиха живеещите на земята.</verse>
				<verse number="11">Но след трите и половина дни у тях ще влезе дух на живот от Бога и те ще се изправят на нозете си, и голям страх ще обземе ония, които ги гледат.</verse>
				<verse number="12">Тогава ще чуят висок глас от небето да им казва: възлезте тука. И ще възлязат на небето в облак, и враговете им ще ги видят.</verse>
				<verse number="13">В оня час ще стане голям трус, и десетата част на града ще падне; а от труса ще загинат седем хиляди имена човешки; останалите пък ще се изплашат и ще въздадат слава на Небесния Бог.</verse>
				<verse number="14">Второто „горко“ мина; ето, скоро иде третото „горко“.</verse>
				<verse number="15">Затръби и седмият Ангел, и се разнесоха по небето силни гласове, които викаха: царството на света стана царство на Господа нашего и на Неговия Христос, и Той ще царува вовеки веков.</verse>
				<verse number="16">И двайсет и четирите старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха ничком и се поклониха Богу,</verse>
				<verse number="17">казвайки: благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който си бил и Който идеш, задето си проявил Твоята голяма сила и си се възцарил!</verse>
				<verse number="18">И разлютиха се народите, и дойде гневът Ти и времето да бъдат съдени мъртвите, и да дадеш отплата на Твоите раби на пророците, на светиите и на ония, които се боят от името Ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.</verse>
				<verse number="19">Тогава на небето се отвори храмът на Бога, и се яви ковчегът на завета Му в Неговия храм; след това се явиха светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="12">
				<verse number="1">И яви се на небето голяма поличба — жена, облечена в слънце; под нозете ѝ — месечината, а на главата ѝ — венец от дванайсет звезди;</verse>
				<verse number="2">тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.</verse>
				<verse number="3">След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му — седем корони;</verse>
				<verse number="4">опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето ѝ.</verse>
				<verse number="5">И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето ѝ бе грабнато и занесено при Бога и престола Му.</verse>
				<verse number="6">А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена.</verse>
				<verse number="7">И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,</verse>
				<verse number="8">но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето.</verse>
				<verse number="9">И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена — свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.</verse>
				<verse number="10">И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.</verse>
				<verse number="11">Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт.</verse>
				<verse number="12">Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време.</verse>
				<verse number="13">А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете.</verse>
				<verse number="14">И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията.</verse>
				<verse number="15">И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката.</verse>
				<verse number="16">Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си.</verse>
				<verse number="17">И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето ѝ, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="13">
				<verse number="1">След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му — богохулни имена.</verse>
				<verse number="2">Звярът, който видях, приличаше на леопард; нозете му бяха като на мечка, а устата му — като уста на лъв; и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт.</verse>
				<verse number="3">И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра,</verse>
				<verse number="4">поклониха се и на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр, и кой може да воюва с него?</verse>
				<verse number="5">Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства; даде му се и власт да воюва четирийсет и два месеца.</verse>
				<verse number="6">Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето.</verse>
				<verse number="7">И даде му се да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ.</verse>
				<verse number="8">И му се поклониха всички жители земни, чиито имена не са написани в книгата на живота при Агнеца, заклан от създание-мира.</verse>
				<verse number="9">Който има ухо, нека чуе.</verse>
				<verse number="10">Който откарва в плен, сам ще отиде в плен; който с меч убие, той трябва с меч да бъде убит. Тук е търпението и вярата на светиите.</verse>
				<verse number="11">И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей.</verse>
				<verse number="12">И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата земя и жителите ѝ да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла;</verse>
				<verse number="13">и вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците.</verse>
				<verse number="14">И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив.</verse>
				<verse number="15">И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ.</verse>
				<verse number="16">И той ще направи, щото на всички — малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби — да се даде белег на дясната им ръка или на челата им,</verse>
				<verse number="17">та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.</verse>
				<verse number="18">Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="14">
				<verse number="1">След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец.</verse>
				<verse number="2">И чух глас от небето като шум от много води и като звук от силен гръм; чух глас на гуслари, които свирят на гуслите си</verse>
				<verse number="3">и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята.</verse>
				<verse number="4">Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца,</verse>
				<verse number="5">и в устата им лъст се не намери: те са непорочни пред престола Божий.</verse>
				<verse number="6">И видях друг Ангел да хвърчи посред небето, който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ;</verse>
				<verse number="7">той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.</verse>
				<verse number="8">И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.</verse>
				<verse number="9">И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си,</verse>
				<verse number="10">той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца.</verse>
				<verse number="11">Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.</verse>
				<verse number="12">Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса.</verse>
				<verse number="13">И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.</verse>
				<verse number="14">И видях: ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата Си Той имаше златен венец, а в ръката — остър сърп.</verse>
				<verse number="15">И друг Ангел излезе от храма и извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака: прати сърпа Си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла.</verse>
				<verse number="16">И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната.</verse>
				<verse number="17">И друг Ангел, също така с остър сърп, излезе от храма, който се намираше на небето.</verse>
				<verse number="18">И друг Ангел, който имаше власт над огъня, излезе от жертвеника и със силен вик извика към оногова, който имаше острия сърп, казвайки: прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.</verse>
				<verse number="19">И Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв.</verse>
				<verse number="20">И стъпкан биде линът вън от града, и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадии.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="15">
				<verse number="1">И видях друга поличба на небето, голяма и чудна: седем Ангели, които държаха седемте последни порази, защото с тях се свърши Божият гняв.</verse>
				<verse number="2">И видях като че ли стъклено море, смесено с огън; а ония, които победиха звяра и образа му, белега му и числото на името му, стояха на това стъклено море и държаха гусли Божии.</verse>
				<verse number="3">И пееха песента на Моисея, Божия раб, и песента на Агнеца, думайки: велики и чудни са Твоите дела, Господи, Боже Вседържителю! Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на светиите!</verse>
				<verse number="4">Кой не ще се побои от Тебе, Господи, и не ще да прослави Твоето име? Защото само Ти си свет; защото всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе; защото Твоите присъди станаха явни.</verse>
				<verse number="5">След това видях: ето, на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството.</verse>
				<verse number="6">И излязоха от храма седемте Ангели, които държаха седемте порази, облечени с чисти и светли ленени дрехи и опасани през гърдите със златни пояси.</verse>
				<verse number="7">И едно от четирите животни даде на седемте Ангели седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее вовеки веков.</verse>
				<verse number="8">И напълни се храмът с дим от славата на Бога и от силата Му, и никой не можеше да влезе в храма, докле се не свършиха седемте порази на седемте Ангели.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="16">
				<verse number="1">И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий.</verse>
				<verse number="2">Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи.</verse>
				<verse number="3">Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря.</verse>
				<verse number="4">Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв.</verse>
				<verse number="5">След това чух Ангела на водите да казва: праведен си, Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил,</verse>
				<verse number="6">понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.</verse>
				<verse number="7">И чух другиго да говори от жертвеника: да, Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди.</verse>
				<verse number="8">Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците.</verse>
				<verse number="9">И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава.</verse>
				<verse number="10">Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка</verse>
				<verse number="11">и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си.</verse>
				<verse number="12">Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят за царете от изгрев-слънце.</verse>
				<verse number="13">И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби:</verse>
				<verse number="14">това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.</verse>
				<verse number="15">(Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)</verse>
				<verse number="16">И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон.</verse>
				<verse number="17">Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!</verse>
				<verse number="18">И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята.</verse>
				<verse number="19">Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му.</verse>
				<verse number="20">Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха;</verse>
				<verse number="21">едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="17">
				<verse number="1">След това дойде един от седемте Ангели, които имаха седемте чаши, и говори с мене, като ми каза: дойди, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над многото води;</verse>
				<verse number="2">с нея блудствуваха земните царе, и с виното на блудството ѝ се опиха жителите на земята.</verse>
				<verse number="3">И ме отнесе духом в пустиня; и видях една жена да седи на червен звяр, който беше пълен с богохулни имена и имаше седем глави и десет рога.</verse>
				<verse number="4">А жената беше облечена в багреница и червено, украсена със злато, драгоценни камъни и бисери; в ръка си държеше златна чаша, пълна с гнусотии и нечистота от блудството ѝ;</verse>
				<verse number="5">и на челото ѝ бе написано името: тайна, Вавилон великий, майка на блудниците и на земните гнусотии.</verse>
				<verse number="6">Видях, че жената беше пияна от кръвта на светиите и от кръвта на свидетелите Иисусови, и, като я видях, почудих се твърде много.</verse>
				<verse number="7">И каза ми Ангелът: какво се чудиш? Аз ще ти кажа тайната на жената и на тоя звяр, който я носи и има седем глави и десет рога.</verse>
				<verse number="8">Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува.</verse>
				<verse number="9">Тук се иска ум, който да има мъдрост. Седемте глави са седем планини, върху които седи жената,</verse>
				<verse number="10">и са седем царе, от които петима паднаха, единият стои, а другият още не е дошъл; когато пък дойде, той ще трябва малко да остане.</verse>
				<verse number="11">И звярът, който беше и който го няма, е осмий; той е от седемте, и ще загине.</verse>
				<verse number="12">А десетте рога, що видя, са десет царе, които още не са получили царство, но като царе ще получат власт само за един час заедно със звяра.</verse>
				<verse number="13">Те имат една мисъл и ще предадат своята сила и власт на звяра;</verse>
				<verse number="14">те ще воюват против Агнеца, и Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете, и ония, които са с Него, са звани, избрани и верни.</verse>
				<verse number="15">И казва ми: водите, които видя, дето седи блудницата, са народи и тълпи, племена и езици.</verse>
				<verse number="16">А десетте рога, що видя на звяра, те ще намразят блудницата, ще я направят пуста и гола, плътта ѝ ще изядат, а сама нея на огън ще изгорят,</verse>
				<verse number="17">защото Бог им тури на сърце да изпълнят волята Му, да се сговорят и да дадат царството си на звяра, докле се изпълнят думите Божии.</verse>
				<verse number="18">И жената, която ти видя, е големият град, който царува над земните царе.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="18">
				<verse number="1">След това видях да слиза от небето друг Ангел, който имаше голяма власт; и земята светна от неговия блясък.</verse>
				<verse number="2">И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон — великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи,</verse>
				<verse number="3">и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия ѝ разкош.</verse>
				<verse number="4">И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете ѝ, и да се не заразите от язвите ѝ:</verse>
				<verse number="5">защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите ѝ.</verse>
				<verse number="6">Отвърнете ѝ тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете ѝ двойно за делата ѝ; с чашата, с която ви черпеше, почерпете я двойно.</verse>
				<verse number="7">Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб ѝ върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя.</verse>
				<verse number="8">Затова в един ден ще ѝ се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди.</verse>
				<verse number="9">Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето ѝ,</verse>
				<verse number="10">като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда!</verse>
				<verse number="11">И търговците земни ще плачат и ридаят за нея, понеже стоките им никой вече не купува,</verse>
				<verse number="12">стоки от злато и сребро, от драгоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница; всякакво благовонно дърво и всякакви изделия от слонова кост; всякакви изделия от скъпоценно дърво, от мед, от желязо и от мрамор,</verse>
				<verse number="13">дърчин и тамян, миро и ливан, вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци, коне и колесници, тела и души човешки.</verse>
				<verse number="14">И овощията, за които душата ти копнееше, отдалечиха се от тебе, и всичко тлъсто и светло изчезна за тебе, и няма вече да го намериш.</verse>
				<verse number="15">Търговците на тия стоки, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките ѝ, като плачат, ридаят</verse>
				<verse number="16">и казват: горко ти, горко ти, граде велики, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, драгоценни камъни и бисери,</verse>
				<verse number="17">защото в един час пропадна толкова голямо богатство! И всеки корабоначалник, и всички пътници по корабите, и моряци, и ония, които търгуват по море, застанаха отдалеч</verse>
				<verse number="18">и викаха, като гледаха дима от изгарянето му, думайки: кой град е подобен на великия град?</verse>
				<verse number="19">И посипаха с пепел главите си, и с плач и ридание викаха и казваха: горко ти, горко ти, граде велики, с чиито драгоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море: защото в един час запустя!</verse>
				<verse number="20">Весели се за това, небе, и вие, свети апостоли и пророци, защото Бог е отсъдил вашата съдба с него.</verse>
				<verse number="21">Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и не ще го има вече;</verse>
				<verse number="22">глас от гуслари, певци, свирачи на пищелки и тръбачи няма вече да се чуе в тебе; никакъв художник на какво и да е изкуство няма вече да се намери в тебе; шум от воденичен камък няма вече да се чуе в тебе;</verse>
				<verse number="23">светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженец и невеста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи.</verse>
				<verse number="24">И в него биде намерена кръв на пророци, светии и на всички избити на земята.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="19">
				<verse number="1">След това чух висок глас като от много народ на небето, който казваше: алилуия, спасение и слава, чест и сила на Господа, нашия Бог,</verse>
				<verse number="2">защото присъдите Му са истинни и праведни; защото Той осъди великата блудница, която със своето блудство направи да се разтлее земята, и отмъсти за кръвта на рабите Си, загинали от ръката ѝ.</verse>
				<verse number="3">И повторно казаха: алилуия! А димът ѝ възлизаше вовеки веков.</verse>
				<verse number="4">Тогава паднаха двайсет и четирите старци и четирите животни, та се поклониха Богу, Който седеше на престола, като казваха: амин, алилуия!</verse>
				<verse number="5">И от престола излезе глас, който казваше: хвалете нашия Бог всички Негови раби и вие, които Му се боите, малки и големи.</verse>
				<verse number="6">И чух глас като че ли от много народ, глас като че от много води, и глас като че от силни гръмотевици, които казваха: алилуия, защото се възцари Господ, Бог Вседържител;</verse>
				<verse number="7">да се радваме и веселим и да Му въздадем слава: защото дойде сватбата на Агнеца, и жена Му се приготви.</verse>
				<verse number="8">И даде ѝ се да се облече в чист и светъл висон; а висонът е праведност на светиите.</verse>
				<verse number="9">Тогава Ангелът ми каза: напиши: блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца. Каза ми още: тия са истински думи Божии.</verse>
				<verse number="10">И паднах пред нозете му да му се поклоня: но той ми рече: стой, не прави това! аз съм съслужител твой и на твоите братя, които имат свидетелството Иисусово; Богу се поклони, защото свидетелството Иисусово е духът на пророчеството.</verse>
				<verse number="11">И видях небето отворено, и ето, кон бял. Оня, Който яздеше на него, се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва;</verse>
				<verse number="12">очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което, освен Него, никой не знаеше.</verse>
				<verse number="13">Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му — Слово Божие.</verse>
				<verse number="14">А небесните воинства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне.</verse>
				<verse number="15">От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите; Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя.</verse>
				<verse number="16">На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите.</verse>
				<verse number="17">След това видях един Ангел да стои на слънцето; той извика с висок глас и каза на всички птици, хвърчащи сред небето: долетете и се съберете на великата вечеря Божия,</verse>
				<verse number="18">за да ядете плът на царе, плът на хилядоначалници, плът на юнаци, плът на коне и на ездачите им, и плът на всички свободници и роби, малки и големи.</verse>
				<verse number="19">Тогава видях звяра и царете земни и техните войнства, събрани, за да воюват против Седналия на коня и воинството Му.</verse>
				<verse number="20">Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел;</verse>
				<verse number="21">останалите пък бидоха убити с меча, излизащ из устата на Оногова, Който седеше на коня; и всички птици се наситиха от плътта им.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="20">
				<verse number="1">Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си;</verse>
				<verse number="2">той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана — и го свърза за хиляда години;</verse>
				<verse number="3">след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.</verse>
				<verse number="4">И видях престоли и седналите на тях, на които бе дадено да съдят; видях и душите на обезглавените заради свидетелството Иисусово и заради словото Божие, и ония, които се не поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си. Те оживяха и царуваха с Христа през хилядата години;</verse>
				<verse number="5">останалите пък от умрелите не оживяха, докле се не свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.</verse>
				<verse number="6">Блажен и свет е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и Христа и ще царуват с Него хиляда години.</verse>
				<verse number="7">А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си,</verse>
				<verse number="8">и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък.</verse>
				<verse number="9">Те възлязоха по ширината земна и заобиколиха стана на светиите и възлюбения град; падна от Бога огън небесен и ги погълна;</verse>
				<verse number="10">а дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков.</verse>
				<verse number="11">И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях се място не намери.</verse>
				<verse number="12">След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга — книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си.</verse>
				<verse number="13">Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си;</verse>
				<verse number="14">а смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт.</verse>
				<verse number="15">И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="21">
				<verse number="1">И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше.</verse>
				<verse number="2">Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.</verse>
				<verse number="3">И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях — техен Бог.</verse>
				<verse number="4">И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина.</verse>
				<verse number="5">И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. И ми казва: напиши, защото тия думи са истински и верни.</verse>
				<verse number="6">След това ми рече: свърши се! Аз съм Алфа и Омега, началото и краят; на жадния Аз ще дам даром от извора на живата вода.</verse>
				<verse number="7">Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син.</verse>
				<verse number="8">А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт.</verse>
				<verse number="9">Тогава дойде при мене един от седемте Ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, проговори ми и рече: дойди, ще ти покажа жената — невеста на Агнеца.</verse>
				<verse number="10">Па ме отнесе духом на голяма и висока планина, и ми показа големия град, светия Иерусалим, който слизаше от небето — от Бога,</verse>
				<verse number="11">и имаше Божия слава; светилото му приличаше на най-драгоценен камък, като на кристален камък яспис;</verse>
				<verse number="12">той имаше големи и високи стени, дванайсет порти, а на тях дванайсет Ангели и написани имената на дванайсетте колена на синовете Израилеви:</verse>
				<verse number="13">откъм изток три порти, откъм север — три порти, откъм юг — три порти, откъм запад — три порти.</verse>
				<verse number="14">Стените на града имаха дванайсет основи, и върху тях — имената на дванайсетте апостоли на Агнеца.</verse>
				<verse number="15">И който говореше с мене, имаше златна тръст, за да измери града и портите му и стените му.</verse>
				<verse number="16">Градът е четвъртит, и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му — равни.</verse>
				<verse number="17">После измери стените му, които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска.</verse>
				<verse number="18">Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло.</verse>
				<verse number="19">Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа — яспис, втората — сапфир, третата — халкидон, четвъртата смарагд,</verse>
				<verse number="20">петата — сардоникс, шестата — сардий, седмата — хрисолит, осмата — берил, деветата — топаз, десетата — хрисопрас, единайсетата — хиацинт, дванайсетата аметист.</verse>
				<verse number="21">А дванайсетте порти бяха дванайсет бисери: всяка порта беше от по един бисер. Стъгдите на града — чисто злато като прозрачно стъкло.</verse>
				<verse number="22">Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм.</verse>
				<verse number="23">И градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът.</verse>
				<verse number="24">И спасените народи ще ходят в светлината му, и земните царе ще принесат в него своята слава и чест.</verse>
				<verse number="25">И портите му няма да се заключват денем; а нощ не ще има там.</verse>
				<verse number="26">И ще принесат в него славата и честта на народите;</verse>
				<verse number="27">и няма да влезе в него нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота при Агнеца.</verse>
			</chapter>
			<chapter number="22">
				<verse number="1">И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.</verse>
				<verse number="2">Посред главната му улица и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите.</verse>
				<verse number="3">И не ще има вече никакво проклятие: престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града; Неговите раби ще Му служат</verse>
				<verse number="4">и ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им.</verse>
				<verse number="5">И нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява; и ще царуват вовеки веков.</verse>
				<verse number="6">И рече ми: тия думи са верни и истински; Господ, Бог на светите пророци, изпрати Ангела Си, за да покаже на Своите раби, какво трябва да стане наскоро.</verse>
				<verse number="7">Ето, ида скоро: блажен е, който пази пророчествените думи на тая книга.</verse>
				<verse number="8">И аз, Иоан, гледах и чувах това. А когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на Ангела, който ми казваше това;</verse>
				<verse number="9">а той ми казваше: стой, не прави това! Понеже аз съм съслужител твой и на братята ти пророци и на ония, които пазят думите на тая книга; Богу се поклони.</verse>
				<verse number="10">И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко.</verse>
				<verse number="11">Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява.</verse>
				<verse number="12">Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.</verse>
				<verse number="13">Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният.</verse>
				<verse number="14">Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите.</verse>
				<verse number="15">А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа.</verse>
				<verse number="16">Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, утрената и светла звезда.</verse>
				<verse number="17">И Духът и невестата казват: дойди! и който чува, да каже: дойди! и който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.</verse>
				<verse number="18">И аз свидетелствувам всекиму, който слуша пророчествените думи на тая книга: ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга;</verse>
				<verse number="19">и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.</verse>
				<verse number="20">Който свидетелствува за това, казва: да, ида скоро! Амин, да, дойди, Господи Иисусе!</verse>
				<verse number="21">Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.</verse>
			</chapter>
		</book>
	</testament>
</bible>